Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица

С П Р А В К А за отразяване на постъпили становища, предложения и възражения при съгласуването на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Ирена Брильянтщикова Чл. 18 от ЗДДФЛ не е актуализиран от приемането му през 2008 г. до днес. Тогава данъчното облекчение за работещите инвалиди се е равнявало на годишна база на 36 минимални работни заплати, а днес е едва 8,5 годишни МРЗ. Или премахнете изцяло данъчното облекчение за работещи инвалиди, или го актуализирайте. Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Aziti Чл. 27. Тези хилядарки за нищо ги нямате...Глобите се изчисляват по принцип като процент от дохода след махане на минималната ставка за живот на всички в домакинството. Не се приема Предложението няма характер на законодателно предложение. Също така следва да се има предвид, че наказателните разпоредби се отнасят за задължените по Закона за Националната агенция за приходите лица (ЗНАП), което няма връзка с домакинствата. от децентрализация към централизация Oт териториалната дирекция на физическото лице към централния бюджет на Националната агенция за приходите - тук териториалните органи няма ли да реагират и да защитят територията СИ?! Утре да очакват ли физическите лица плащания директно към и от Брюксел ?! Не се приема Предложението няма характер на законодателно предложение. Национална федерация на ловците на трюфели в България; Национален съюз на българските ловци на трюфели; Българска професионална асоциация на търсачите на трюфели; Българско национално сдружение на ловците на трюфели Становище по проект на закон за изменение и допълнение на закона за данъците върху доходите на физическите лица публикуван за обществено обсъждане на 18.09.2024г. на сайта за обществени консултации. Дами и господа, от 01.01.2024г. след срещи и дискусии между Министерството на финансите и неправителствените организации в бранша бяха договорени нови правила за осигуряване и облагане на лицата, занимаващи се с добив и търговия с диворастящи гъби. Следствие на тези промени бяха направени и промени в Закона за горите. Договорените текстове и методики предвид краткия срок за обсъждане и корекции НЕ бяха вписани и приети във вида в който ги бяхме договорили, а частично. От това в бранша настана хаос, неравноправеността се засили, големи групи хора станаха неконкурентно способни, дори финансово ощетени. Тежестта над държавната администрация нарастна. Подтикнати от тези факти сме длъжни да изложим нашите предложения за изменение и допълнение на няколко текста в Закона за горите, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, за да се доближим поне малко до целта и резултата, които търсехме с наложените промени. Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 2 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Молим да ги разгледате и обсъдите по същество. Знаем, че дейността ни е специфична и такъв подход би допринесъл за добър за всички страни резултат. Промените бяха наложени през преходни и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ затова и предложенията ни са по него като целта е да се подобри качеството на работа, да се разтовари администрацията и да се повишат приходите по цялата верига. За справка в месеците от март до края на юли сме внесли в държавните предприятия над 500 000 лв. и в бюджета над 2 500 000 лв. под форма на данък, осигуровки и горски такси. Молим в преходни и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ да бъдат включени следните текстове: Предложения за изменение в Закона за горите: §1. към чл. 120, ал. (1) да се добави нова т. 4 със следния текст: т. 4. ползване на диворастящи гъби и плодове се извършва само съгласно разпоредбите на чл. 120, ал. (1) т. 3 - чрез издаване на позволително за ползване на физически лица. Чл. 120, ал.6 и ал.7 се изменят както следва: 1. (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Позволително за ползване на недървесни горски продукти от горските територии - държавна и общинска собственост, се издава от държавното предприятие по чл. 163, в предходния и в месеца на извършването на дейността, но преди започването ѝ , като в стойността му се включва: 2. (7), т. 1 1. Удържа, декларира и внася осигурителни вноски по ал. (6) , т. 2 и т. 3 както и алтернативен данък по ал. (6), т. 4. Предложения за изменения в КСО: §2. В кодекса за социално осигуряване (загл. изм. - дв, бр. 67 от 2003 г.) Чл. 4а' ал. (1), (2) и (7) се изменят и придобиват вида както следва: Чл. 4а'. (Нов - дв, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната, освен ако са осигурени за тези рискове на друго основание или на друго основание имат право на избор. 3 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви (2) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от закона за горите, в размерите, които са определени за фонд "пенсии", както следва - 19,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. (7) Заплатената от лицето по ал. (1) осигурителна вноска за съответния месец се внася от държавното предприятие по член 163 , ал. (1) от закона за горите до 25-то число на месеца следващ месеца за който се отнася. Предложения за изменение в Закона за Здравното осигуряване §3 Чл. 40 ал. 1 т. 2б от Закона за здравното осигуряване се изменя така: 2б. (нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход по чл. 4а' от Кодекса за социално осигуряване (в размер на половината от минималната работна заплата за страната), като не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност; лицата внасят здравноосигурителната вноска за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, като заплатената от лицата вноска се внася от държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите по реда на чл. 4а' , ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, освен ако са осигурени за тези рискове на друго основание. Камара на частните съдебни изпълнители Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации Проект за Закон за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с дата на откриване 18.09.2024 г. и дата на закриване 18.10.2024 г., Моля да вземете под внимание нашето становище по предложения проект и конкретни предложения за допълнения, както следва: Считаме, че ЗДДФЛ следва да съобрази облагането на доходите на частните съдебни изпълнители и нотариусите с данък върху общия доход с принципа за съобразяване на данъците с доходите и имуществата на лицата, съдържащ се в чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Чрез дейността на тези лица се допринася за развитието на Република България като правова държава и законосъобразното упражняване на права и законните интереси на гражданите и техните организации, Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 4 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви като на частните съдебни изпълнители и нотариусите законодателството възлага публични функции. Тази дейност практически изисква поддържането на офиси, кантори, персонал, разходи за различни консумативи, разходи за поддържане на квалификацията, които надхвърлят сегашните размери на нормативно признатите разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ от 25 %. Неслучайно при приемането на ЗДДФЛ (Обн. ДВ бр. 95 от 24 Ноември 2006 г.) в редакцията му в сила от 01.01.2007 г. нормативно признатите разходи за лицата упражняващи свободни професии са били определени на 35 % от доходите им. Като лица упражняващи друга стопанска дейност, за които е приложим режимът на нормативно признатите разходи, на тези лица при сега действащата правна уредба се признават най - малко разходи в сравнение със земеделски стопани, с физически лица осъществяващи дейност за производство на преработени или непреработени продукти от селско, горско, ловно и рибно стопанство и в сравнение с други лица, създаващи произведения на науката, културата, изкуството. Свободните професии по правило упражняват дейността си еднолично, без нает персонал и без специални изисквания към тях и мястото, от което осъществят дейността си, т.е. те са на абсолютно свободен режим. Те не организират дейността си като предприятие. За разлика от тях, ЧСИ и нотариусите са длъжни да покриват високи стандарти, като устройствените закони въвеждат редица изисквания: кантори с минимум две помещения, вещно право върху канторите, задължителна застраховка „професионална отговорност“ с минимално покритие от 1.2 млн. лв., поддържане на защитата на личните данни по делата, сигурността на канторите и на самите дела, съхраняване на огромен архив, значителен брой наети лица, които също трябва да отговарят на високи образователни и професионални изисквания, което съответно се отразява на разходите за техните заплати и осигурителни вноски, и редица други. На ЧСИ и нотариусите им е забранена каквато и да била друга дейност, извън посочената в устройствените закони, за разлика от другите свободни професии, които могат когато пожелаят да се регистрират като търговци по ТЗ, съответно да се облагат по реда на ЗКПО. Всички специални нормативни изисквания и самото естество на дейността на тези специфични категории лица - ЧСИ и нотариуси, неминуемо повишават разходите за дейността много над нормативно предвидените 25%. 5 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Тъй като реалните разходи на голяма част от ЧСИ и нотариусите надхвърлят значително нормативно признатите 25 %, се получава неправилно и несправедливо данъчно облагане с оглед на принципа, установен в чл. 60 от Конституцията на РБ за заплащане на данъци от гражданите съобразно техните доходи. При надвишаване на нормативно признатите разходи се облага не реално полученият и останал на разположение при лицата доход, както се предвижда в чл. 60 от Конституцията, а доход, който е разходван за присъщи разходи за дейността и който не остава на разположение на ЧСИ и нотариусите. Така ефективната данъчна ставка надвишава данъчната ставка от 10% приложима за останалите физически и юридически лица. Косвено се засяга правото на собственост, така както е гарантирано в Конституцията и Хартата на основните права на Европейския съюз. Облагането на извършени разходи над нормативно признатите поставя правните професии в неблагоприятно положение спрямо останалите, които обаче практически разполагат с право на избор на данъчен режим чрез възможността да се регистрират като търговци. Тези лица осъществяват своята дейност, като самоосигуряващи се лица, а също така са и осигурители за работещите при тях лица по трудови правоотношения и приносът им към бюджетите е съществен. Така например средно в канторите на частните съдебни изпълнители и нотариалните кантори заетите по трудови договори са съответно ю и 5 лица. Техните приходи са нормативно определени с подзаконови нормативни актове, като за частните съдебни изпълнители и нотариусите са определени максимални размери на събираните от тях такси. Тези лица са в сходно положение, защото за упражняване на професията им се изисква освен юридическа правоспособност и допълнителна правоспособност, която се придобива по предвидения в законодателството ред с цел да се гарантира качеството на дейността. Специално частните съдебни изпълнители и нотариусите по сега действащата правна уредба не могат да избират друга правна форма за осъществяване на дейността им. Ако реално извършените разходи надвишават нормативно допустимите разходи сме изправени пред неравното третиране на тези лица спрямо други лица упражняващи свободни професии. Предложеното изменение е съобразено с правилата на чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Закона за публичните финанси изискващи 6 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви промените в данъчните закони да се извършват преди приемането на бюджета за съответната година или преди изменението му. Предлаганите промени няма да се отразят съществено при планирането на бюджета за 2025 г., доколкото се засяга дейността само на тези две професии. За доходите им през 2024 г. те ще подават данъчни декларации през 2025 г., а в условията на намалени доходи и при евентуално намаляване на работещия в канторите персонал до намаление на приходите в бюджетите няма да се стигне или то ще е незначително. От друга страна, съобразяването на облагането на тези лица с действителните им доходи като установен от Конституцията принцип е водещ мотив, защото в правовата държава несъобразена с Конституцията правна уредба не може да бъде аргумент за осигуряване на приходи в бюджетите. Конкретните ни предложения са, както следва: 1. В чл. 29, ал. 1, т. 2 буква „ г “ - след думата адвокати се добавят думите: „частни съдебни изпълнители и нотариуси“; 2. Създава се нов чл. 29б: „Облагане на доходи от стопанска дейност на частните съдебни изпълнители и нотариуси“ Чл. 29б. (1) Физически лица - частни съдебни изпълнители или нотариуси, могат да изберат доходът им от стопанската им дейност за период не по-кратък от три последователни данъчни години да се облага по реда на чл. 26 - чл. 28 за облагане на доходи от стопанска дейност като еднолични търговци. Облагаемият доход се формира по реда на чл. 29а, ал. 2. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година. (2) Новорегистрираните частни съдебни изпълнители или нотариуси декларират правото на избор по ал. 1 за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година. (3) След изтичането на три годишния срок по ал. 1 лицето може да: 1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация; 2. избере да се облага по реда на чл. 29, като упражни правото си на избор в декларацията в срок до 31 декември на предходната година. (3) Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, 7 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 3. В чл. 48, ал. 2 се прави следното допълнение. Създава се изречение второ: „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа на лицата по чл. 29б се определя като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи с данъчна ставка 10 на сто.“ С оглед на изложеното, справедливо и обосновано би било освен на адвокатите, и на ЧСИ и нотариусите да се признават по-високи нормативно определени разходи в размер на 40% (както тези за доходи от горско, ловно, рибно стопанство, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения на артисти и изпълнители и от упражняване на занаят). Българска стопанска камара Във връзка с представения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище: 1. Относно прецизиране и актуализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ БСК изразява подкрепа за предложените изменения и допълнения в ЗДДФЛ. Приема се 2. Относно създаване на административнонаказателна санкция за непредставени или непредставени в срок информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП): Предложената мярка е насочена към обезпечаване на информация за осъществяване на дейностите и функциите на НАП. В същото време, считаме, че следва да се вземат предвид различията в статута на адресатите на задълженията по глава пета от ЗНАП, тъй като в определени случаи минималните размери на санкциите могат да бъдат прекомерни спрямо вида и характера на дейностите, които се възлагат на различните лица. Размерът на глобата за физически лица и имуществената санкция за юридическите лица, държавните и местни органи е еднакъв и е непропорционално висок по отношение на физическите лица – напр., съдиите по вписванията. В определени случаи допуснати нарушения (напр., за неспазване на срока) е възможно да се дължат на обективни фактори. Поради това, считаме, че е необходима диференциация в санкциите за отделните адресати по отношение на съставите на нарушенията (различните данни и информация са с различна тежест и значимост за НАП, а самите нарушения са на формално извършване), както и различно третиране според това дали са ФЛ, или ЮЛ. Приема се частично Предложено е прецизиране, с което се предвижда в ЗИД на ЗДДФЛ ясно разграничение на параметрите на глобата, която ще се налага на физическите лица, съответно на имуществената санкция по отношение на юридическите лица и едноличните търговци. Едновременно с това предложението предвижда широк диапазон на размера на санкцията. В рамките на този диапазон административнонаказващият орган определя размера на административното наказание, като съобразява правилата на раздeл V, глава втора от Закона за административните нарушения и наказания - тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, включително за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тези правила са общи за всички случаи на административно наказване, независимо кой е 8 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Обръщаме внимание, че задълженията за предоставяне на информация и данни по глава пета от ЗНАП са въведени и действащи, някои от тях в сила още от 2006 г., но в предварителната оценка на въздействие при обосноваване на проблема и причините, които налагат приемането на предложената мярка, не са посочени данни за тяхното изпълнение или неизпълнение. Не е отчетена и възможността строгостта на мярката да повлияе на качеството и пълнотата на подаваните данни и информация, за да се обезпечи подаването им в срок. административнонаказващият орган. По отношение на това, че задълженията за предоставяне на информация и данни по глава пета от ЗНАП са въведени и действащи, но не са посочени данни за изпълнение или неизпълнение, което да налага приемане на предложената мярка, следва да се има предвид, че механизма за спазване на законовите задължения е предвиждане и на съответна санкционна норма. Същото е особено наложително предвид последните промени в чл. 25а и 25б от ЗНАП в сила от 05.08.2023г. В мотивите е посочено, че с мярката се елиминира рискът лицата, посочени в глава пета от ЗНАП, да не предоставят необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на НАП информация или да не я предоставят в срок. В допълнение, в уредените в чл. 3 от ЗНАП функции и правомощия на агенцията няма разписано подобно правомощие. Посочени са правомощия за „установяване административни нарушения и налагане административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски“, какъвто ЗНАП не е. Не се приема Във връзка с чл. 3 от ЗНАП следва да се има предвид, че функциите и правомощията на НАП не са изчерпателно изброени в ЗНАП, а в ред други закони – например материални данъчни закони, Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, Закона за хазарта, Закона за счетоводството и други. Предвид това вменяването на правомощие на органите на НАП се извършва по силата на изрична законова норма, каквато е и предложението за чл. 27 от ЗНАП. Асоциация на българските застрахователи Във връзка с публикувания на 18.09.2024г. за обществено обсъждане в портала на Министерски съвет на Р. България Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД на ЗДДФЛ) и с оглед разрешаването на идентифицирания от застрахователния сектор съществен проблем, свързан със застрахователното агентство и описан по-долу, от Асоциацията на българските застрахователи бихме искали да отправим настоящето предложение за допълването на законопроекта, със съответната аргументация за това. Констатираният от нашите членове-застрахователни дружества проблем в регулаторната рамка е свързана със застрахователното агентство и произтича от това, че съобразно §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ДР на ЗДДФЛ) и съобразно чл. 314 от Кодекса за застраховането застрахователните агенти са задължително и изрично легално определени като „свободна професия“, което ги прави Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 9 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви задължително самоосигуряващи се лица. Съответно, като задължително дефинирани като свободна професия, застрахователните агенти дължат задължителни вноски за социално и здравно осигуряване най-малко върху минималния осигурителен доход, при това независимо от реално реализираните приходи от дейността, ако и когато те са по-малко от съответния осигурителен праг. В тази връзка следва да се отбележи, че минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица непрекъснато и неотклонно расте през последните години, като за текущата 2024г. вече е 933 лв. за месец. Заедно с това реалните доходи на застрахователните агенти намаляват и са все по-несигурни заради разнообразните кризи с икономическо отражение и заради все по-активната дигитализация на продажбите на по- простите застрахователни продукти от общото застраховане. Предвид това все по-малко физически лица - особено тези, които имат нужда от доходи, но заради различни житейски обстоятелства не могат да работят на пълен работен ден и да са изцяло ангажирани с дейността - успяват да реализират като застрахователни агенти реален размер на доходите си от дейността над посочения минимален осигурителен праг. Съответно, все по-малко физически лица са в състояние да се ангажират с дейност като застрахователни агенти и да рискуват задължения за осигурителни вноски над размера на реалния си осигурителен доход, получен от застрахователно агентство, като предвид това или не се заемат или се отказват от дейността. Заради това обстоятелство агентската мрежа на застрахователите сериозно се редуцира през последните години, което не е от полза за така желаното от всички по- широко проникване на застраховането в българското общество. Освен това по този начин повече или по-малко се осуетява една възможност определени социални групи да се подпомагат чрез доходи като застрахователни агенти, макар и те да са под минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се лица. В тази връзка считаме за необходимо по отношение на дейността на застрахователните агенти, наред с възможността да са самоосигуряващи се лица, да се създаде и 10 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви легална възможност за осигуряване върху възнаграждения по извънтрудови правоотношения, което е само върху реално получените доходи от дейността. Считаме, че създаването на възможност за облагане и осигуряване на застрахователните агенти-физически лица по правилата за облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения и само за реално получените от дейността доходи ще допринесе за развитието на мрежата на застрахователните посредници и ще осигури допълнителни доходи на редица физически лица, нямащи възможност да се ангажират с трудова или друга дейност при пълен ангажимент и на пълно работно време. Считаме, че това ще е от съществена полза както за по- широкото застрахователното проникване в българското общество, което отдавна се извежда като обществен приоритет -особено напоследък, при зачестилите бедствия и увреждащи събития от различно естество, обуславящи нуждата от по-висока застрахователна култура и повече застраховане срещу разнообразни рискове. Това ще е от полза и за редица групи български граждани, които при промяна на осигурителните условия, съгласно посоченото по-горе, биха започнали или не биха прекратили дейността си като застрахователни агенти. Съответно, това няма да е във вреда за Държавата, респективно за фиска, тъй като застрахователните агенти ще продължат да плащат своите данъци и осигурителни вноски, но справедливо и само спрямо доходите си от дейността им, тоест за реално получените от тях възнаграждения. В този смисъл и в тази връзка е и предложението ни дейността на застрахователния агент физическо лице да престане да се третира изрично и задължително като свободна професия в данъчно и осигурително отношение и агентите да могат да се осигуряват и при условията на чл. 4, ал.3, т. 5 и 6 от КСО (съотв. чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЗО) - като полагащи труд без трудово правоотношение, по т.нар. „граждански договор“, само върху реално получените от тях доходи, при вноски от платеца на доход (осигурителя) при усл. на чл. 7, ал. 6 от КСО (съотв. чл. 40, ал.1, б. „в“ от ЗЗО). Следва да се изтъкне, че осигурителните посредници по чл. 123г от КСО или кредитните посредници, ако и когато са физически лица, не се третират задължително и изрично като „лица, упражняващи свободна професия“ - макар също да упражняват регламентирана дейност, да следва да отговарят 11 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви на определени условия и нормативни изисквания и да се вписват в съответни регистри (при КФН или БНБ). Това е по- благоприятно спрямо тях при сравнение със застрахователните агенти, като в това отношение е препоръчително да се потърси равнопоставеност. Следва да се отбележи, че и редица други видове посредници в сферата на финансовите услуги също нямат такова изрично задължение, респективно че по отношение на тях няма изрична норма, квалифицираща ги като „свободна професия“, която задължително да ги прави самоосигуряващи се лица – нито в съответно приложимите към тях секторни закони, нито в §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, където няма изрично посочени като свободна професия други видове посредници в сферата на финансовите услуги. С оглед епохата на увеличаващите се и нови рискове, в която живеем, широкото застрахователно проникване в българското общество е от висок обществен приоритет, макар това все още да не се разбира напълно и от всички. Това се отнася с особено голяма сила за някои конкретни видове застраховки, например имоти, дом, домашно имущество, при това особено в по-малките и често изложени на специфични рискове населени места. В същото време в по-малките населени места застрахователите не могат да открият и поддържат офиси и представителства - с оглед малките целеви групи на потенциални потребители на застрахователни услуги, това е икономически необосновано. В същото време поради определени национални специфики, в това число ниската финансова и застрахователна култура на населението и трудното проникване на онлайн застрахователните услуги сред определени слоеве от него, на практика в малките населени места хората нямат ефективен спрямо техните поведенчески особености достъп до застраховане и въобще до информация за застрахователните продуктите и ползите от тях. Такъв достъп би могъл да се осигури именно чрез разширяване на мрежата от застрахователни агенти, особено в малките населени места. Те биха могли информират и агитират проактивно съгражданите си и да им осигурят пряк и подходящ за тях достъп до сключването на застрахователни договори, в т.ч. напр. за дом и домашно имущество, както и да допринесат за застрахователната култура на населението в съответното 12 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви населено място. Убедени сме, че желаещи ще има и те ще са готови да преминат обучение, доколкото това ще е начин за реализиране на допълнителен доход. В същото време задължението да бъдат самоосигуряващи се лица би отблъснало потенциалните желаещи от това да станат застрахователни агенти – размерът на дохода от дейността им далеч няма да е сигурен, като в малките населени места вероятно няма да е и достатъчно голям, за да може да се покрият съответните административни и финансови тежести на самоосигуряването като свободна професия. Това е така тъй като застрахователните премии по някои значими застраховки, в това число за дом и домашно имущество, изобщо не са големи – съответно, отчисленията от тях за агента също не биха могли да бъдат особено големи в абсолютна сума, за да могат да покрият минималните осигурителни прагове за самоосигуряващо се лице. Тоест, докато застрахователните агенти задължително са самоосигуряващи се лица - при всички произтичащи от това административни и финансови (осигурителни) тежести за тях - рядко някой би се ангажирал да бъде застрахователен агент, особено в малко населено място и по имуществени застраховки. И когато в съответното населено място възникне пожар, повечето от къщите ще се окажат незастраховани, а имуществените вреди необезпечени и необезщетени – съответно, за възстановяването ще трябва да помага държавата, помощта ще е недостатъчна (по дефиниция и от опит) и т.н. Редуцирането на тежестите за застрахователните агенти би допринесло и за реализирането на друг обществен приоритет – придобиването на квалификация, осигуряването на доходи и развитието на човешките ресурси на държавата, особено на младите хора. Един млад човек с интереси и с потенциал в застраховането, би бил готов да се обучи и да се регистрира като застрахователен агент с помощта на застрахователя, която той е длъжен да окаже. Въпреки това заради задължителния статут на свободна професия и самоосигуряващо се лице един такъв млад човек трудно би рискувал да поеме по пътя на застрахователното агентство - най-често защото размерът на доходите му няма да е сигурен по никакъв начин, докато разходите и административните му ангажименти като самоосигуряващо се лице ще са повече от 13 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви сигурни, както по основание, така и по размер. Това потенциално би отказало такъв млад човек от квалификация и кариера като застрахователен агент, въпреки потенциала му в областта. Това е само накратко и схематично, има и още много аргументи в тази посока и примери, които биха могли да се дадат за позитивния обществен ефект, до който осъществяването на нашите предложения потенциално може да доведе. Предвид изложеното считаме, че предлаганите от нас по- долу промени, свързани с осигурителния статут на застрахователните агенти, са необходими, като е най-добре те да се извършат чрез един законопроект, съвместно и заедно - при това именно чрез изменение в съответния данъчен закон ЗДДФЛ, доколкото касаят данъчно и осигурително третиране на група физически лица, осъществяващи определен вид специфична дейност. Последователно проведените нормативни изменения в тази посока в КЗ и ЗДДФЛ ще създадат ефективна възможност застрахователните агенти да бъдат изведени от задължителното осигуряване като самоосигуряващи се лица и на подзаконово равнище. След като законовите промени в двата посочени по-горе закона бъдат приети, в срока до влизането им в сила ще следва да се предприеме и съответстваща с тях промяна в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, според която застрахователните агенти да бъдат изрично изключени от задължително самоосигуряващите се лица по чл. 1, ал. 5, т.1 и да бъдат включени в чл.1, ал. 5, т.3 от посочената наредба - да бъдат изрично приравнени към посочените в тази точка 3 лица, а именно: дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, които са „самоосигуряващи се“ само когато са се регистрирали с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. В тази връзка следва да се изтъкне, че за застрахователния сектор е също толкова важно и да се запази и възможността на агентите-физически лица да бъдат самоосигуряващи се лица- ако и когато такъв е техният избор и ако в съответствие с този свой избор те се регистрират в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващи се лица. Това би било особено важно заживотозастрахователния сектор, където застрахователните продукти са по-сложни и агентите дълго се профилират, при 14 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви това при много високи изисквания за квалификация и продължаващо обучение. За такива високоспециализирани и висококвалифицирани агенти, осъществяващи най-често тази дейност не между другото, а по занятие, по търговски начин, като професионална и основна дейност би било важно да могат да се регистрират в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващи се лица, възползвайки се по този начин от всички данъчно-осигурителни предимства на режима на самоосигуряването. Именно предвид това настояването ни е застрахователните агенти не просто да отпаднат от кръга на лицата, изрично посочени в чл. 1, ал. 5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, а да бъдат включени в посочената по-горе точка 3 на чл. 1, ал. 5 на Наредбата, като тези промени бъдат приети до влизането в сила на промените в двата посочени по-горе закона, за да могат да задействат веднага и заедно с влизането им в сила. Промените, предвиждащи отпадането на изричното посочване на застрахователните агенти като свободна професия в чл. 314, ал. 2 от КЗ и в §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, би следвало да влязат в сила считано от началото на календарната година, следваща годината на приемане на закона за изменение и допълнение. В този смисъл ще е добре и подходящо промените да се направят именно с подложения на обществено обсъждане ЗИД на ЗДДФЛ, чиито § 11 предвижда промените да влязат в сила считано от началото на следващата отчетна финансова година, в случая от 1-ви януари 2025г. Съответно, за да може промените в двата закона да произведат реално и ефективно действие, бихме предложили и въвеждането на преходна разпоредба, която да гарантира, че до влизането в сила на предлаганите от нас законови промени в КЗ и ЗДДФЛ ще бъдат направени и съответстващите изменения в приложимата Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. С оглед изложеното, предлагаме следните нормативни изменения, които да осигурят възможност за избор на застрахователните агенти какъв данъчно-осигурителен статут да имат: 1. С изрична промяна, въведена допълнително чрез обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ – чрез нов параграф, следващ §8 15 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви от законопроекта, например §8а - да бъде въведено изменение в ЗДДФЛ, по силата на което думите „застрахователните агенти“ да отпаднат от §1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. 2. С изрична промяна, въведена допълнително в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ да бъде въведено изменение в Кодекса за застраховането – чрез нов параграф, следващ §9 от законопроекта, например §9а - по силата на което ал. 2 на чл. 314 от КЗ да отпадне и да бъде отменена изцяло. 3. Заедно с това предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ да бъде включена преходна разпоредба, която да предвижда въвеждането на съответстващи изменения в свързания подзаконов акт, който доурежда материята, свързана с осигурителния статут на самоосигуряващите се лица – наредбата по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Обобщено, предлагаме ЗИД на ЗДДФЛ да бъде допълнен с 3 изрични допълнителни (нови) параграфа, които да са в следния смисъл и със следното съдържание: ................................................................. § 8а. В §1, т. 29 от Допълнителните разпоредби думите „застрахователните агенти“ се заличават. ............................................................. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ .............................................................. § 9а. В Кодекса за застраховането ( в сила от 01.01.2016 г., Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 7 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., доп. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 16 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 2020г., изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г., изм. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., доп. ДВ. бр.68 от 8 Август 2023г., доп. ДВ. бр.80 от 19 Септември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024г.) член 314, алинея 2 се отменя и се заличава изцяло. §9б. В срок до влизането в сила на промените по § 8а и § 9а от този закон, свързания подзаконов нормативен акт по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване се привежда в съответствие с тях, като застрахователните агенти изрично се приравняват в осигурително отношение към дейците на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери и журналисти. Асоциация на банките в България По повод публикуваните за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации към Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), от Асоциация на банките в България изразяваме следните коментари по проектите: I. По проекта на ЗИД на ЗДДФЛ 1. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД за ЗДДФЛ е предвидена промяна в Закона за НАП (ЗНАП), като е създадена нова глава пета „Административно наказателна отговорност“, съдържащи административна санкция за непредоставяне или късно предоставяне на информация по глава пета от ЗНАП - от 5 хил. до 15 хил. лв. за първо нарушение и 10 хил. до 30 хил. лв. за повторно. Нашето предложение е новите санкции по чл. 27 от ЗНАП да бъдат намалени, със следните аргументи: Информация за открити и закрити сметки се предоставя от банките към НАП (съгласно чл. 25 от ЗНАП), но и към БНБ, като НАП има достъп до регистъра на БНБ съгласно чл.56а, ал. 3, т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ); Данните в регистъра на БНБ са по-пълни в сравнение с изискванията на ЗНАП, като към Централната банка се докладват освен сметки на юридически лица, така и на физически лица. Съществува диспропорция в размера на въведени санкции Приема се частично Предложено е прецизиране, с което се предвижда в ЗИД на ЗДДФЛ ясно разграничение на параметрите на глобата, която ще се налага на физическите лица, съответно на имуществената санкция по отношение на юридическите лица и едноличните търговци. Предвид това размерът на глобата за физически лица се намалява. Едновременно с това предложението предвижда широк диапазон на размера на санкциите. В рамките на този диапазон административнонаказващият орган определя размера на административното наказание, като съобразява правилата на раздeл V, глава втора от Закона за административните нарушения и наказания - тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, включително за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тези правила са общи за всички случаи на административно наказване, независимо кой е административнонаказващият орган. Следва да се отбележи, че санкция се налага на лице по 17 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви за непредоставяне на определена информация от български компании: a/ по справката по чл.73 от ЗДДФЛ и по линия на автоматичен обмен на информация FATCA/CRS по ДОПК- до 250 лв. за всяко лице/ сметка. б/ за недокладване на агресивни данъчни схеми по ДОПК и новото предложение за санкции за недекларирани в срок банкови сметки и операции чрез виртуален ПОС - от 5 000 до 10 000 / 15 000 лв. чл. 22-25а от ЗНАП, в рамките на диапазона, в зависимост от всеки конкретен случай. 2. На второ място бихме искали отново да поставим въпрос, по който вече сме се обръщали към Министерство на финансите. Използваме възможността, за да предложим отново за обсъждане и предложение за промяна в обхвата на информацията, подавана в годишната справка по реда чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ г. от платците на доходи, свързана с размера на лихвените плащания, както и на и други финансови активи, изплатени на физическите лица, местни и чуждестранни за данъчни цели. Поставяме този въпрос за обсъждане предвид сериозните затруднения пред нашите членове, които са възникнали при подаване на данните за 2023 г. В края на 2022 г. по инициатива на Министерство на финансите, респ. НАП, бяха направени значими промени в обхвата на декларираните доходи по чл. 73, ал. 1 на ЗДДФЛ, като целта на законодателните измененията беше да бъде обхванат максимално широк кръг от финансова информация за получените доходи от физическите лица, изплатени от местни данъчни лица в Република България. Съществената промяна е свързана с разширяване на обхвата на декларираните необлагаеми доходи на физическите лица. Отчитайки промените в данъчните закони и по-конкретно в ЗДДФЛ, финансовите институции бяха съществено засегнати от задължението да предоставят информация за изплатените доходи от лихви. Така при настоящите относително ниски лихви, всяка една от големите финансовите институции бе изправена пред необходимостта да предостави информация за приблизително около 250 000 физически лица, като размерът на изплатения лихвен доход за преобладаващата част от клиентите на банките е под 1.00 лев. Считаме, че въведеният подход за получаване на информация за изплатените доходи от лихви за всички лица, Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 18 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви получили доходи над 0.01 лев, е икономически необоснован, като извършените разходи по процеса са значителни в сравнение с целените ефекти. Бихме желали да обърнем внимание, че до измененията в сила от 01.01.2023 г. беше в сила праг за предоставяне на информация за доходите по чл. 73, ал. 1, т. 4 от 5 000 лв., над който се декларираха изплатените доходите по чл. 13, ал.1, т. 3, 7, 8, 9, 20 и 24 от ЗДДФЛ, който с новата редакция на закона беше премахнат и всички доходи независимо от техния размер са обект на деклариране. Както беше посочено, влезлите в сила от 01.01.2023 г. промени създадоха редица затруднения за финансовия сектор при изготвяне на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. В обхвата на деклариране попаднаха доходи (с код 901) - доходи от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ), доходи от лихви по влогове в банки (код 903), лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации (код 904) и др. Извличането на информацията от базата данни и нейната проверка отне значими ресурси на финансовите институции. В същото време, банките констатират и редици затруднения при обработката на справката от страна на електронния портал на НАП. С оглед гореизложеното, изразяваме отново своето виждане, че влезлите в сила промени в ЗДЦФЛ, за деклариране на изплатените доходите от лихви, както и на други финансови активи на физическо лице, независимо от техния праг на същественост, не отговоря на целите и принципите на данъчното облагане, в частност на производствата по деклариране на данни, които са от значение за данъчното облагане. В допълнение на гореизложеното, предоставянето на информация за лица, получили доходи от лихви, които са под определен праг за същественост, създава непропорционална административна тежест за банките спрямо потенциалния ограничен позитивен ефект за фиска. Затова предлагаме, въвеждането на праг на същественост за посочване на доходите от лихви между 500 и 1 000,00 лв., който предлагаме да обсъдим в бъдещи дискусии по така възникналите въпроси. Освен въвеждане на минимален праг на получените от физическите лица доходи от лихви който да бъде прилаган 19 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви при деклариране по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДЦФЛ, бихме искали да обсъдим и осигуряване от НАП на техническа възможност за предварителен тест на файловете, които следва да бъдат подавани, с оглед избягване на технически несъответствия в изпратените данни за лицата. Българска фондова борса АД; Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници; Българската асоциация на управляващите дружества С настоящото писмо бихме искали да представим на Вашето внимание предложение на Българска фондова борса АД (БФБ), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) за промени в ЗКПО и ЗДДФЛ, свързани с данъчното третиране на доходите от сделки с финансови инструменти, сключени на многостранна система за търговия, регистрирана като пазар за растеж по смисъла на чл.122, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), както следва: С разпоредбите на § 77 и § 80 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020г.) в ЗКПО и ЗДДФЛ бяха направени изменения, съгласно които се предвиди пилотен режим относно равнопоставеното третиране на доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа и доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар, с тези, търгувани на пазар за растеж на малки и средни предприятия (МСП). Срокът на този пилотен режим приключва на 31 декември 2025 г. С оглед положителните ефекти, които същият оказа върху развитието както на българския пазар за растеж BEAM, организиран от БФБ, така и върху капиталовия пазар в цялост, предлагаме преобразуване на настоящия пилотен режим в постоянен. Пазарите за растеж на МСП са въведени като специална категория място за търговия в Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (MIFID II). Българският пазар BEAM е инструмент, насочен към растежа и развитието на малките и средните предприятия, които са основен двигател на икономическия растеж в България и имат дял от над 98% от всички предприятия в страната. Тези дружества често са иноватори в своите сектори, а броят на заетите в тях е около 75% от всички заети в икономиката, което означава, че тази категория предприятия са отговорни за създаването на значителен брой работни места. Пазар BEAM, организиран от БФБ, успешно функционира от началото на 2021г. и до настоящия момент на него са Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 20 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви осъществени 18 успешни първични публични предлагания на акции и облигации, в които дружествата набраха над 63 млн. лв. свеж ресурс за своето развитие. Продължаването на данъчните облекчения ще помогне за допълнителното развитие и укрепване на пазара. BEAM е съществена част от инфраструктурата на българския капиталов пазар, като подпомага повишаването на атрактивността и на регулирания пазар. В началото на 2024г. за първи път компания от пазар BEAM, в резултат на своето успешно развитие след осъществено IPO на пазар BEAM, се премести на регулирания пазар на БФБ, като набра 20 млн. лв. нов капитал от институционални инвеститори. В случай, че се запазят данъчните облекчения очакваме пазар BEAM да се превърне в естествената първа крачка за младите компании към Борсата, като след достигане на своеобразна зрялост част от тях да преминават на по-високите сегменти на регулирания пазар. Пазар BEAM представлява важен канал за привличане на нови инвеститори на българската фондова борса и капиталовия пазар като цяло. Особено съществена е ролята му по отношение на новите индивидуални инвеститори, като от стартирането на пазара техният брой е нараснал около 3 пъти. Освобождаването от данък върху капиталовите печалби значително подпомага този процес, като дава възможност на инвеститорите да участват в успеха на българските дружества и значително увеличава атрактивността на инвестициите в млади и иновативни компании. Пазарът предоставя жизненоважен източник на средства за компании, които търсят финансиране извън традиционните фондове за рисков капитал. По този начин се осигурява по-широк достъп до финансиране чрез разнообразни финансовите инструменти (акции, облигации, варанти и др.), което е критично за младите и иновативни предприятия. Не на последно място, българският пазар за растеж показва по-високо ниво на ликвидност спрямо средното за пазарите за растеж в ЕС. През 2023 г. на пазар BEAM са извършени сделки с акции на обща стойност 18 651 487 лева, докато на регулиран пазар оборотът е на стойност 597 784 637 лева. Съотношението на сделките с акции на пазара за растеж спрямо сделките с акции на регулиран пазар е 0,03. Същевременно, съотношението на оборотът с акции на пазарите за растеж в ЕС спрямо този на регулираните пазари 21 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви в ЕС за 2023г. е 0.0041 по данни на Федерацията на европейските фондови борси (FESE), което е над седем пъти по-малко. Следва да се има предвид, че за компаниите, които обмислят финансиране чрез пазара за растеж е от съществено значение дали доходите от разпореждане с акциите им ще бъдат третирани по същия начин като доходите от разпореждане с акции, търгувани на регулиран пазар. С оглед осигуряване на предвидима регулаторна и пазарна среда и като част от усилията за улесняване на достъпа до финансиране на МСП чрез капиталовия пазар считаме, че настоящият пилотен режим следва да се преобразува в постоянен. С оглед на изложеното считаме, че в ЗКПО и ЗДДФЛ следва да бъдат извършени предложените промени, насочени към изравняване в режима на действащото данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от облигации или други дългови ценни книжа допуснати до търговия на регулиран пазар, с тези, допуснати до търговия на пазар на растеж. С цел синхронизиране на текстове от закона, които изравняват данъчното третиране на съответните доходи, независимо дали се търгуват на регулиран пазар или на пазар за растеж, предлагаме да бъдат допълнени и разпоредбите относно облагане на доходи на чуждестранни лица. Конкретните ни предложения за промени са както следва: II. Закон за данъците върху доходите на физическите лица: 1. Предложение за допълнение на чл. 37, ал. 1, т. 3: 3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. Предложение за допълнение на пар. 1, т. 11, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ: "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 са сделките: а) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и 22 Подател Предложение Приема/не приема предложението Мотиви на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, както и на пазар за растеж по смисъла на чл.122, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;”.

Проект ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 14, 17, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 106 от 2023 г. и бр. 70 от 2024 г.) § 1. В чл. 10, ал. 1, т. 6 след думите „облагаеми с“ се добавя „алтернативен данък по чл. 41а и/или“. § 2. В чл. 16, ал. 2 след думите „Закона за корпоративното подоходно облагане“ се добавя „доходите, подлежащи на облагане с алтернативен данък по чл. 41а от този закон“. § 3. В чл. 22в: 1. В ал. 6: а) в т. 1 накрая се добавя „при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4.“; б) създава се нова точка 2: „2. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4;“; в) досегашната т. 2 става т. 3. 2. Алинея 9 се изменя така: „(9) Когато в нарушение на условието: 1. по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение; 2. по ал. 6, т. 1 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение; 3. по ал. 6, т. 2 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“ § 4. В чл. 22г: 1. В ал. 6: 1 а) в т. 1 накрая се добавя „при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4.“; б) създава се нова т. 2: „2. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4;“; в) досегашната т. 2 става т. 3. 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Когато в нарушение на условието: 1. по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение; 2. по ал. 6, т. 1 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение; 3. по ал. 6, т. 2 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“ § 5. В чл. 35, т. 6 след думите „Закона за корпоративното подоходно облагане“ се добавя „и/или с алтернативен данък по чл. 41а от този закон.“. § 6. В чл. 66 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода“ се заменят със „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“. 2. В ал. 2 думите „в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето“ се заменят с „по мястото на регистрация на лицето, задължено да внесе данъка“. 3. В ал. 3 думите „на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят със „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“. § 7. В чл. 68 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец“ се заменят с „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“. 2. В ал. 2 думите „на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника“ се заменят с „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“. 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 4 думите „в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето“ се заменят с „по мястото на регистрация на лицето, задължено да внесе данъка“. 2 § 8. В чл. 72 думите „на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице“ се заменят със „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г. и бр. 66 и бр. 84 от 2023 г.) се създава глава шеста с чл. 27: „Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Чл. 27. (1) За непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета се налага глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 15000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10000 до 30000 лв. (3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите и от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него лице.“ § 10. Глоби или санкции по чл. 27 от Закона за Националната агенция за приходите се налагат за извършените след влизането в сила на този закон нарушения по отношение на изтекли периоди - месец или тримесечие, за които се отнасят информацията и данните по глава пета. § 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г. 3

Проект М О Т И В И към Закон за изменение и допълнение на Закон за данъците върху доходите на физическите лица Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД на ЗДДФЛ) е изготвен с цел усъвършенстване на данъчното законодателство, както и премахване на възможности за некоректно тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка са направени следните предложения за промяна: 1. Прецизиране разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, свързани с правото на ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите. ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Съгласно разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от закона, данъчното облекчение за деца и за деца с увреждания се ползва при условие, че другият родител няма да ползва намалението за съответната данъчна година. В практиката често се констатират случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права, ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, без да уведомят другия родител и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление. ▪ Целите, които се поставят Целта на промяната е изрично да се определи поредността на ползване на данъчните облекчения от двамата родители, като едновременно с това да се защитават правата на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния и общинските бюджети. Не се очаква допълнителна финансова тежест за данъчно задължените лица. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат на предложените промени ще се усъвършенстват разпоредбите, свързани с ползване на данъчно облекчение за деца/за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите. Ще се внесе повече яснота по отношение на това, че съответното облекчение следва да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права в случаите на развод и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителските права. Същата уредба е предвидена и в случаите, когато родителите нямат сключен брак. Предвидена е и изрично уредба за възстановяване на ползвано данъчно облекчение в нарушение на закона в посочените по-горе два случая. С предложените изменения и допълнения се очаква създаване на правна сигурност и предотвратяване на възможности за некоректно прилагане на разпоредбите за данъчно облекчение за деца и деца с увреждания. 1 ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложението не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 2. Актуализиране разпоредбите на закона с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите. ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Предложеното изменение има редакционен характер и е свързано с реализацията на проекта за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA) от 01.10.2023 г. В тази връзка, считано от 01.10.2023 г., са закрити всички сметки на териториални дирекции и офис на Националната агенция за приходите (НАП) в търговски банки (над 160 броя). От същата дата са открити сметки за приходи на Централно управление (ЦУ) на НАП в Българска народна банка – сметка за приходи на централен бюджет (за приходи от данъци), сметка за приходи на държавното обществено осигуряване, сметка за приходи на здравно осигуряване, сметка за приходи на допълнително задължително пенсионно осигуряване, сметка за приходи от принудително събиране и др. Плащанията на различните видове задължения се извършват по съответната сметка на ЦУ на НАП, независимо към коя структура на НАП е регистриран платеца - постоянен адрес за физически лица или адрес на управление за юридически лица. ▪ Целите, които се поставят Целта на предложението е актуализиране разпоредбите на закона с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в НАП. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на уредбата Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния и общинските бюджети. Не се очаква допълнителна финансова тежест за данъчно задължените лица. ▪ Очаквани резултати от прилагането Очакваните резултати от предложената промяна са разпоредбите на закона да са синхронизирани с действащите правила за внасяне на данъците в НАП и коректно прилагани от задължените лица. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 3. Промени с редакционен характер ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Необходимост от прецизиращи редакционни промени по текстовете, свързани с пълнота на структурата на закона, по отношение на вече извършена нормативна промяна на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 1 януари 2024 г., касаеща въведеният нов ред на облагане на доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. ▪ Целите, които се поставят С предложението се цели прецизиране на съществуващи разпоредби, с оглед пълнота на действащите текстове на ЗДДФЛ. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба 2 Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния и общинските бюджети. Не се очаква допълнителна финансова тежест за данъчно задължените лица. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат на предложените промени ще се усъвършенстват разпоредбите на закона. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложението не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 4. Създаване на административнонаказателна санкция за непредставени или непредставени в срок информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите. ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Във връзка с нарастващата необходимост от ускорено развитие на цифровите технологии и за да бъдат предоставени по-качествени електронни услуги за данъкоплатците, е необходимо лицата, на които нормативно по реда на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) е възложено да предоставят информация и данни на НАП, да спазват законовите изисквания за срока на предоставянето им. В тази връзка се предвиждат глоба или санкция, при непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни, тъй като своевременното попълване на информационните масиви и системи, за целите на предоставяните от НАП електронни услуги и с оглед изпълнение функциите на НАП в областта на прилагането и контрола на данъчно-осигурителното законодателство и събирането на публичните вземания, е от особено значение за използването им. Своевременното предоставяне на информация и данни са важни в голяма степен, например при предварително попълване на годишните данъчни декларации, за подпомагане на данъкоплатците чрез електронните услуги на НАП да формират задълженията си към бюджета, за навременно предприемане на действия за данъчно-осигурителен контрол и събиране на публичните вземания в държавния бюджет. ▪ Целите, които се поставят Въвеждане на административнонаказателни разпоредби за задължените по глава пета от ЗНАП лица, с цел спазване на регламентирания в ЗНАП срок за предоставяне на информация и данни. Финансови и други средства, необходими за прилагането на уредбата Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния и общинските бюджети. Не се очаква допълнителна финансова тежест за данъчно задължените лица. ▪ Очаквани резултати от прилагането Очаква се да се намали рискът лицата, посочени в глава пета от ЗНАП, да не предоставят необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на НАП информация или да не я предоставят в срок. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 3

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица Лице Петя за контакт: Копчева – началник отдел „Преки дирекция „Данъчна политика“ данъци“, Телефон и ел. поща: Тел. 02/9859 2856; e-mail: p.kopcheva@minfin.bg 1. и/или или на лицата между на родител ползва Проблем/проблеми за решаване Проблем 1: Изрично уточняване на данъчно облекчение за деца с увреждания случаите, в които родителите нямат сключен родителски права. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 22в чл. 22г от Закона за данъчното облекчение за деца/за деца с данъчни основи по чл. 17 от същия закон и при родител, близък или роднина, няма да ползва размерът на данъчното облекчение е по-висок ЗДДФЛ, разликата може да се ползва от другия роднина, чрез подаване на годишна данъчна това условие пълният размер на данъчното по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ дължи частта облекчение. Липсва правна възможност и основание родителите, освен в случаите, когато годишните данъчни основи по чл. 17. В този е равен на сумата от годишните данъчни от другия родител, чрез подаване на поредността брак, данъците увреждания условие от родител, от размерът годишна на ползване на данъчно облекчение за деца от двамата родители в случаите на развод или в когато на единия родител не са предоставени и причините за неговото/тяхното възникване. По върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се ползва до размера на сумата от годишните че другият родител, съответно другият приемен намалението за съответната данъчна година. Когато сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от съответно от другия приемен родител, близък декларация по чл. 50 от закона. Когато в нарушение облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от данъка, съответстваща на размера на ползваното размерът на данъчното облекчение да се разпределя на данъчното облекчение е по-висок от сумата случай размерът на данъчното облекчение за единия основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, а разликата може да се данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. 2 В разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ изрично е уточнено, че съответното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице всички други изискуеми съгласно закона условия. Предоставената възможност в 22в и чл. 22г от закона, дава право на изрично посочените в разпоредбите лица, да се възползват от данъчното облекчение, но това право следва да се реализира при условие, че съответното облекчение не е ползвано от другия родител или е налице хипотезата, когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон. Следователно, ако родителят на когото са предоставени родителските права отговаря на изискванията, посочени в чл. 22в и/или в чл. 22г от закона, следва същият да ползва данъчното облекчение и ако не може да се приспадне изцяло размера на облекчението, тогава ще възникне право за ползване на разликата, от родителя на когото не е предоставено правото на упражняване на правата. В практиката се констатират случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права в случаите на развод, ползват данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, без да уведомят другия родител и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление. Също така, в закона не е уредена поредността за ползване на съответното данъчно облекчение в случаите, в които родителите нямат сключен брак, а упражняването на родителските права е предоставено само на единия родител. Пряко засегнати от проблема са физическите лица, които имат право и желаят да ползват данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите. Желаното бъдещо положение след разрешаване на поставения проблем е постигане на яснота и правна сигурност за данъчно задължените лица, за работодателите и за органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП), по отношение на правото на ползване на съответното облекчение от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, тъй като към момента липсва изрична нормативна уредба, регламентираща правото на ползване на съответното облекчение от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, само при условие, че същото данъчно облекчение не е ползвано от родителя с родителски права. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблемът не може да бъде решен в рамките на действащата нормативна рамка, тъй като съответните норми на ЗДДФЛ могат да бъдат прецизирани единствено чрез въвеждане на допълнителна законова норма. По този начин коректно и законосъобразно ще бъде постигната яснота и прецизност в текстовете. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложеното въвеждане на допълнителни прецизиращи разпоредби, с които да се усъвършенстват съответните норми на ЗДДФЛ във връзка с постигане на яснота и правна сигурност по отношение на правото на ползване на съответното облекчение от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, не произтичат от нормативни актове от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 3 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2: Неактуализирани разпоредби на ЗДДФЛ по отношение на действащите правила за внасяне на данъци в НАП. 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. От 01.10.2023 г. е реализиран проект за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). В тази връзка, считано от 01.10.2023 г., са закрити всички сметки на териториални дирекции и офис на НАП в търговски банки /над 160 броя/. От същата дата са открити сметки за приходи на Централно управление на НАП в Българска народна банка – сметка за приходи на централен бюджет (за приходи от данъци), сметка за приходи на държавното обществено осигуряване, сметка за приходи на здравно осигуряване, сметка за приходи на допълнително задължително пенсионно осигуряване, сметка за приходи от принудително събиране и др. Плащанията на различните видове задължения се извършват по съответната сметка на ЦУ на НАП, независимо към коя структура на НАП е регистриран платеца - постоянен адрес за физически лица или адрес на управление за юридически лица. Пряко засегнати от проблема са всички данъчно задължени лица, носители на задължение за внасяне на данъци по този закон. Желаното бъдещо положение след разрешаване на поставения проблем е постигнато съответствие на законовите текстове с новия процес по администриране на публичните вземания, който е в сила от 01.10.2023 г. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, тъй като към момента в закона липсват разпоредби, отговарящи на действащите правила за внасяне на данъци в НАП. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблемът не може да бъде решен в рамките на действащата нормативна рамка, тъй като съответните норми на ЗДДФЛ могат да бъдат прецизирани единствено чрез въвеждане на допълнителна законова норма. По този начин коректно и законосъобразно ще бъде постигнато съответствие в текстовете. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложеното въвеждане на редакционна разпоредба, с която да се прецизират съответните норми във връзка със синхронизиране на разпоредбите на ЗДДФЛ с действащите правила за внасяне на данъци в НАП, не произтича от нормативни актове от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 3: Необходимост от редакционни промени, свързани с вече извършена нормативна промяна на ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2024 г., касаеща въведеният нов ред на облагане на доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. 3.1 Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С обнародвания на 22.12.2023 г., бр. 106 на Държавен вестник, Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица е въведен нов режим с 4 намалена административната тежест за лицата, получаващи доходи от диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. Във връзка с този нов режим са необходими допълнителни прецизиращи редакционни промени по текстовете на ЗДДФЛ, свързани с пълнота на структурата на закона. Пряко засегнати от проблема са физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, получаващи доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. Желаното бъдещо положение след разрешаване на поставения проблем е осигурена пълнота на структурата на закона. 3.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 3.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходимо законова промяна, с която да се направи редакция в текста на закона и да се допълнят или изменят съответните разпоредби. 3.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените редакционни промени не произтичат от нормативни актове от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 3.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 4: Неспазване на законовите изисквания за предоставяне на информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите в срока на представянето им. 4.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Във връзка с нарастващата необходимост от ускорено развитие на цифровите технологии и за да бъдат предоставени по-качествени електронни услуги за данъкоплатците, е необходимо лицата, на които нормативно по реда на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) е възложено да предоставят информация и данни на НАП, да спазват законовите изисквания за предоставяне на информацията и данните, и срока за предоставянето им. В тази връзка се предвиждат глоба или санкция при непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни, тъй като своевременното попълване на информационните масиви и системи за целите на предоставяните от НАП електронни услуги е от особено значение за използването им, например в голяма степен при предварително попълване на годишните данъчни декларации, за подпомагане на данъкоплатците чрез електронните услуги на НАП да формират задълженията си към бюджета, за навременно предприемане на действия за данъчно-осигурителен контрол и събиране на публичните вземания в държавния бюджет. 4.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, тъй като в действащия ЗНАП няма административнонаказателни разпоредби за непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета от ЗНАП. Проблемът е възможно да бъде разрешен само чрез въвеждане на допълнителни законови норми. 4.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 5 Проблемът не може да бъде решен в рамките на действащата нормативна рамка, тъй като е налице липса на изрична административнонаказателна разпоредба, съответно липса на административнонаказателна отговорност за лицата, които са нормативно задължени по реда на глава пета от ЗНАП. 4.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложението не е свързано с други нормативни актове или с актове на ЕС. 4.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1 – Създаване на изрична уредба по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители, като едновременно с това се защитават правата на родителя, на когото са предоставени родителските права, ако другият родител е некоректен. Целта е свързана с уреждане на обществените отношения в областта на данъчните облекчения за деца и/или деца с увреждания по отношение на поредността на ползване на съответното данъчно облекчение от двамата родители, предвид че в действащата нормативна уредба липсва изрично уточняване на тази поредност. Целта е създаване на правна сигурност за лицата, именно поради липсата на достатъчно яснота в законодателството. Цел 2 – Синхронизиране на разпоредбите в ЗДДФЛ с действащите правила за внасяне на данъците в НАП. Цел 3 – Коректност и пълнота на структурата на закона, отговаряща на съдържанието на закона по отношение на вече въведен режим, касаещ доходите от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. Цел 4 – Спазване на регламентирания в ЗНАП срок, от лицата, на които съгласно глава пета от същия закон е нормативно е възложено предоставянето на информация и данни. Поставените цели от 1-4 са насочени към разрешаване на проблемите и отстраняване на причините за възникването им. Постигането им ще има ефект в дългосрочен план. Целите са съвместими с действащото законодателство и съществуващите стратегически документи на национално и европейско ниво. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ, които имат право и желаят да ползват данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен граждански брак между родителите, когато родителските права са предоставени на единия родител. 2. Работодатели, които определят годишна данъчна основа и годишен размер на данъка за доходи от трудови правоотношения. Броят на засегнатите лица не може да бъде определен с точност, поради факта, че информация за точен брой на случаите на некоректно ползване не е налична, но съгласно данни на НАП, могат да бъдат посочени общия брой лица, ползвали данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания за 2023 г., а именно: броят на лицата, използвали данъчно облекчение за деца възлиза на 522 670 души, а на лицата, ползвали данъчно облекчение за деца с увреждания е 15 648 души. Следва да се има предвид, 6 че информацията се отнася както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. По проблем 2: 3. Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ, носители на задължение за внасяне на данъци. Конкретният брой на засегнатите лица не може да бъде определен, предвид обстоятелството, че задълженията за внасяне на данъци са различни, в зависимост от това за съответния данъчен период дали и какви данъци дължи съответното лице. По проблем 3: 4. Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ. По проблем 4: 5. Задължени лица по глава пета от ЗНАП. По проблеми 1 - 4: 6. НАП. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Създаване на изрична уредба по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители, като едновременно с това се защитават правата на родителя, на когото са предоставени родителските права, ако другият родител е некоректен. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ не е налице изрична уредба по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители. В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, няма да бъде създадена уредба, която да регламентира поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители в случаите на развод или в случаите, в които родителите нямат сключен брак и ще продължи съществуващата към момента практика на некоректно ползване на съответното данъчно облекчение от родителя, на когото не са предоставени родителските права. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ няма да бъде създадена прецизираща уредба, гарантираща по-голяма справедливост и яснота за данъчно задължените лица по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители в случаите на развод или в случаите, в които родителите нямат 7 сключен брак и ще продължи съществуващата към момента практика на некоректно ползване на съответното данъчно облекчение от родителя, на когото не са предоставени родителските права. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, държавния бюджет, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква промяна на административната тежест. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 1 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ не е налице изрична уредба по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители. В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ ще се създаде прецизираща уредба, с която да се премахнат противоречията и неяснотите по отношение на поредността на ползване на данъчно облекчение за деца/данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители, като едновременно с това ще се защитят правата на родителя, който полага по-голяма грижа и при когото живее детето, ако другият родител е некоректен. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, ще се постигне прецизиране и усъвършенстване на законодателството, като ще се предотвратят спорове и различни тълкувания. С приемането на предложението ще се преодолее описаният проблем и ще се постигне заложената цел за постигане на яснота в тълкуването на законовите разпоредби, свързани с поредността на ползване на данъчно облекчение за деца и/или данъчно облекчение за деца с увреждания от двамата родители в случаите на развод или в случаите, в които родителите нямат сключен брак, когато на единия родител не са предоставени родителски права. Ще се постигане на по-голяма справедливост за родителя при ползване на съответното данъчно облекчение, с оглед присъденото право на упражняване на родителски права над децата и полагането на по-голяма грижа. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма негативни въздействия от приемането на проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. 8 Специфични Този пряко потребителите, Вариантът работа. При въздействие които са развитие на Когато право да ползва сумата от деца, 600 лв. степен на за годините размерът на - въздействие от данъчно въздействия: вариант на действие върху върху бюджета, на действие този вариант по отношение на включени в плана за населението в са налице съответното годишните данъчни за три и повече увреждане, установена 2021 г. до 2024 данъчното облекчение (върху всяка заинтересована не оказва заетостта и както и върху не изисква на действие е това, че данъчните изпълнението Република България посочените в закона облекчение за основи с 200 ненавършили с влязло в г. включително, облекчение за деца е за деца съгласно страна/група социални или пазара на труда, основните осигуряване на идентифицирано облекчения на Актуализираната (2012-2030 обстоятелства, данъчната година, лв. за едно пълнолетие деца сила решение на в Закона за увеличен както чл. 22в от заинтересовани страни) екологични върху права. ресурси или положително по чл. 22в и Национална г.). всяко данъчно може по непълнолетно дете, и с 2000 лв. компетентен държавния бюджет следва: ЗДДФЛ: въздействия. Вариантът конкуренцията в промяна в специфично чл. 22г от стратегия за задължено общия ред на 400 лв. за две за дете с 50 и орган. С отделни на Република не оказва страната, върху организацията на социално ЗДДФЛ са мерки, демографско лице, което има закона да намали непълнолетни над 50 на сто разпоредби България, Брой деца, за които се ползва данъчното облекчение Размер на данъчното съгласно общия облекчение ред на ЗДДФЛ Размер на данъчното съгласно Закона бюджет на Република 2021 облекчение за държавния България за г. Размер на данъчното съгласно Закона бюджет на периода 2022 облекчение за държавния Република България г. -2024 г. като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа за едно ненавършило пълнолетие дете 200 лв. 20 лв. 4500 лв. 450 лв. 6000 лв. 600 лв. за две ненавършили пълнолетие деца 400 лв. 40 лв. 9000 лв. 900 лв. 12000 лв. 1200 лв. за три и повече ненавършили пълнолетие деца 600 лв. 60 лв. 13500 лв. 1350 лв. 18000 лв. 1800 лв. - данъчно облекчение за деца с увреждания съгласно чл. 22г от ЗДДФЛ: Деца, за които се ползва данъчното облекчение Размер на данъчното съгласно общия облекчение ред на ЗДДФЛ Размер на данъчното съгласно Закона бюджет на Република 2021 облекчение за държавния България за г. Размер на данъчното съгласно Закона бюджет на Република периода 2022 облекчение за държавния България за г. -2024 г. като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа като намаление от годишната данъчната основа като намаление, подлежащо на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа дете с 50 и с над 50 на сто степен на увреждане 2000 лв. 200 лв. 9000 лв. 900 лв. 12000 лв. 1200 лв. 9 Данъчни преференции по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ са насочени към подпомагането на данъчно задължените лица при отглеждането на деца и/или деца с увреждания, чрез намаляване реалния размер на тяхното данъчно задължение и по този начин осигуряване на по-голям разполагаем доход. В конкретния случай, при вариант на действие „Приемане“, чрез прецизиране на разпоредбите, ще се защитят правата на родителя, който полага по-голяма грижа и при когото живее детето и разполагаемият доход, осигурен чрез ползване на съответното данъчно облекчение, ще може да се ползва от родителя, упражняващ родителските права. Само когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, разликата може да се ползва от другия родител – на този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малки и средни предприятия. Административна тежест: Вариантът няма да доведе до промени в административната тежест на засегнатите лица и заинтересованите страни. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 2 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Неактуализирани разпоредби на ЗДДФЛ по отношение на действащите правила за внасяне на данъци в НАП. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ са налице неактуализирани разпоредби по отношение на действащите правила за внасяне на данъци в НАП. В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, ще бъде налице противоречие между различна нормативна уредба и няма да е налице синхронизиране на разпоредбите на закона с действащите правила за внасяне на данъци в НАП, съответно няма да се преодолее проблемът и да се постигне поставената цел. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, разпоредбите на закона по отношение на това по кои банкови сметки на НАП лицата имат задължение да внасят данъци, ще са неактуални, предвид обстоятелството, че до датата на реализация на проекта за миграция на бюджетните плащания, същите се извършват по сметки на териториалните дирекции на приходната агенция, каквито са и действащите към момента разпоредби в закона, а считано от 01.10.2023 г. плащанията на различни видове данъчни задължения се извършват по съответната сметка на Централното управление на НАП. 10 (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, държавния бюджет, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква промяна на административната тежест. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 1 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ са налице неактуализирани разпоредби по отношение на действащите правила за внасяне на данъци в НАП. В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ ще се осигури синхронизиране на закона с вече действащите правила за внасяне на данъци в НАП. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, ще се постигне съответствие на законовите норми с реалното положение при процеса по администриране на публичните вземания. Ще бъдат актуализирани разпоредбите в закона с действащите правила за внасяне на данъци в приходната агенция и съответно коректно прилагани от данъчно задължените лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма негативни въздействия от приемането на проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, върху конкуренцията в страната, върху потребителите, както и върху основните права. При този вариант на действие не са идентифицирани специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: 11 Вариантът няма да доведе до промени в административната тежест на засегнатите лица и заинтересованите страни. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 2 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: Необходимост от редакционни промени, свързани с вече извършена нормативна промяна на ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2024 г., касаеща въведеният нов ред на облагане на доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ не навсякъде е отразен в структурата на закона новият вид данък, съответно дохода получен от тази дейност. В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, няма да бъде създадена прецизираща уредба, свързана с осигуряване пълнота на структурата на закона, съответно няма да се преодолее проблемът и да се постигне поставената цел. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, няма да бъдат въведени редакционни текстове, съответно няма да бъде осигурена пълнота на структурата на закона. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, държавния бюджет, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква промяна на административната тежест. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При 12 вариант 1 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗДДФЛ не навсякъде е отразен в структурата на закона новият вид данък, съответно дохода получен от тази дейност. В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, ще се създаде редакционна уредба, която да осигури прецизиране на съществуващи разпоредби, с оглед пълнота и коректност на структурата на закона с действащите текстове на закона. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, действащите разпоредби ще се приведат в съответствие със структурата на закона. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма негативни въздействия от приемането на проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, върху конкуренцията в страната, върху потребителите, както и върху основните права. При този вариант на действие не са идентифицирани специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Вариантът няма да доведе до промени в административната тежест на засегнатите лица и заинтересованите страни. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 2 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.4. По проблем 4: Неспазване на законовите изисквания за предоставяне на информация и данни по глава пета от ЗНАП в срока на представянето им. 13 Вариант 1 „Без действие“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗНАП не са налице административно наказателни последици за лицата, не изпълнили нормативно изискуемото по глава пета от ЗНАП. В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет, няма да бъдат приети предлаганите със законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ промени и като следствие няма да бъде разрешен проблема и постигната заложената цел. Съществува вероятност информацията и данните да не бъдат представени или да не бъдат представени в срок на НАП, като същевременно няма да има административно наказателни последици за лицата, не изпълнили нормативно изискуемото по глава пета от ЗНАП. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, няма да бъдат въведени административнонаказателни санкции за задължените по глава пета от ЗНАП лица и съществува риск необходимите за осъществяване на дейностите и функциите на НАП информация и данни, да не бъдат представени или да не бъдат представени в срок, което ще затрудни предоставяните от НАП електронни услуги и осъществяваните от органите на НАП функции по данъчно-осигурителен контрол и събиране на публичните вземания. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва социални или екологични въздействия, въздействие за отделни региони, както пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, държавния бюджет, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква промяна в административната тежест на лицата. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и промяна на съществуващи такива. При вариант 1 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния и общинските бюджети. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: Съгласно действащият текст на ЗНАП не са налице административно наказателни последици за лицата, не изпълнили нормативно изискуемото по глава пета от ЗНАП. В случай че бъдат приети предлаганите с проекта допълнения, ще се създадат административнонаказателни разпоредби в ЗНАП, 14 чрез от пета региони. са вариант съответно които закона Положителни С заложената от ЗНАП информация Отрицателни Няма одобряване Специфични Този конкуренцията идентифицирани Въздействия Не се Административна Вариантът заинтересованите При регулаторни 2 при установяване на лица, компетентните органи (икономически/социални/екологични) приемането на предложението цел. В случай че се въведе да не предоставят или да не я предоставят (върху всяка (икономически/социални/екологични) негативни въздействия на законопроект за (върху всяка въздействия: вариант на действие не Вариантът не оказва пряко в страната, потребителите специфични върху малките и очаква въздействие върху тежест: няма да доведе страни. този вариант на действие режими, административни няма необходимост от същият няма да доведе до административни нарушения да могат да налагат ще се преодолее предложението, ще необходимата за осъществяване в срок. заинтересована страна/група от приемането на проекта изменение и допълнение на заинтересована страна/група оказва екологични въздействие върху заетостта и върху основните социални въздействия. средните предприятия: малките и средни до промени в не се въвеждат услуги и други, както предвиждане на въздействие върху от страна на глоба или имуществена въздействия: описаният проблем се намали рискът лицата, на дейностите и заинтересовани страни) въздействия: на Решение на ЗДДФЛ. заинтересовани страни) въздействия, както и и пазара на труда, права. При този предприятия. административната тежест на нови задължения за и промяна на финансови, организационни държавния и общинските задължените по глава пета санкция. и ще се постигне посочени в глава функциите на НАП Министерския съвет за въздействие за отделни държавния бюджет, вариант на действие не засегнатите лица и информиране, такси, съществуващи такива. При и други ресурси, бюджети. 5. Степени 5.1. Сравняване на По проблем на вариантите: изпълнение по критерии: 1 - 4:, 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане“ Цел 1 3 1 т с о н Цел 2 3 1 с а к и Цел 3 3 1 ф Е Цел 4 3 1 т Цел 1 3 1 с о н в Цел 2 3 1 и т к е Цел 3 3 1 ф Е Цел 4 3 1 15 т Цел 1 3 1 с о н а в Цел 2 3 1 у с а л Цел 3 3 1 г ъ С Цел 4 3 1 1.2. ефикасност, Посочете която 1.1. Сравнете вариантите степента, в която вариантите ефективност, чрез която се отразява степента, до която съгласуваност, която показва степента, чрез сравняване на ключовите им ще изпълнят определените цели, измерва степента, до която вариантите целите могат да бъдат постигнати до която вариантите съответстват положителни и отрицателни съгласно основните критерии за постигат целите на при определено ниво на ресурсите на действащите стратегически въздействия. сравняване на вариантите: предложението; или при най-малко разходи; документи. 6. По По По По Избор на проблем проблем проблем проблем препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане“; 2: Вариант 2 „Приемане“; 3: Вариант 2 „Приемане“; 4: Вариант 2 „Приемане“. 6.1. на По тежест 1.2. Ако Промяна проблеми за 1.1. Изборът се предвижда в административната препоръчителния вариант 1-4 с прилагането лицата. следва да е съотносим с посочените въвеждането на такса, на административното тежест за физическите (включително по отделните на препоръчителния специфични въздействия на представете образуването на нейния размер регулиране и административния и юридическите проблеми): вариант няма промяна в препоръчителния вариант за решаване съгласно Методиката по чл. контрол върху стопанската дейност. лица от прилагането административната на всеки проблем. 7а от Закона за ограничаване 6.2. По такива. 1.2. 1.3. 1.4. Създават прилагането проблеми прилагането В случай отделна стелка Мотивирайте Посочете ли се нови/засягат на препоръчителния 1 – 4 не се създават на препоръчителния 1.1. Изборът следва да е че се предвижда създаване нов или действие: разрешителен, създаването на новия регулаторен регулиране и предложените нови регулаторни ли се съществуващи вариант (включително нови или засягат вариант, защото предложените …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. съотносим с посочените специфични регулаторен режим, посочете неговия уведомителен; удостоверителен и по режим съгласно изискванията на административния контрол върху режими отговарят ли на изискванията услуги. регулаторни режими и по отделните съществуващи регулаторни промени не въздействия на избрания вариант. вид (за стопанска дейност: какъв начин това съответства с чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване стопанската дейност. на чл. 10 – 12 от Закона за услуги от проблеми)? режими и услуги от налагат създаването на лицензионен, регистрационен; за постигането на целите). на административното дейностите по предоставяне на 16 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. По проблеми 1 – 4 не се създават нови или засягат съществуващи регистри от прилагането на препоръчителния вариант, защото предложените промени не налагат създаването на такива. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант на действие – приемане на проекта на акт. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 17 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се прилагат приложения. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за данъците върху доходите на физическите лица: https://www.minfin.bg/bg/1713. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ирена Христова, директор на дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите X ДИРЕКТОР ИРЕНА ХРИСТОВА

Изх. № И-24-62/17.10.2024г. ДО: Министерство на финансите на Република България На вниманието на: Министъра на финансите на Република България Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД на ЗДДФЛ), публикуван за обществено обсъждане в портала на Министерски съвет на Р. България на 18.9.2024г. Уважаеми Министър на финансите на Република България, Във връзка с публикувания на 18.09.2024г. за обществено обсъждане в портала на Министерски съвет на Р. България Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД на ЗДДФЛ) и с оглед разрешаването на идентифицирания от застрахователния сектор съществен проблем, свързан със застрахователното агентство и описан по-долу, от Асоциацията на българските застрахователи бихме искали да отправим настоящето предложение за допълването на законопроекта, със съответната аргументация за това. Констатираният от нашите членове-застрахователни дружества проблем в регулаторната рамка е свързана със застрахователното агентство и произтича от това, че съобразно §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ДР на ЗДДФЛ) и съобразно чл. 314 от Кодекса за застраховането застрахователните агенти са задължително и изрично легално определени като „свободна професия“, което ги прави задължително самоосигуряващи се лица. Съответно, като задължително дефинирани като свободна професия, застрахователните агенти дължат задължителни вноски за социално и здравно осигуряване най-малко върху минималния осигурителен доход, при това независимо от реално реализираните приходи от дейността, ако и когато те са по-малко от съответния осигурителен праг. В тази връзка следва да се отбележи, че минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица непрекъснато и неотклонно расте през последните години, като за текущата 2024г. вече е 933 лв. за месец. Заедно с това реалните доходи на застрахователните агенти намаляват и са все по-несигурни заради разнообразните кризи с икономическо отражение и заради все по-активната дигитализация на продажбите на по-простите застрахователни продукти от общото застраховане. Предвид това все по-малко физически лица - особено тези, които имат нужда от доходи, но заради различни житейски обстоятелства не могат да работят на пълен работен ден и да са изцяло ангажирани с дейността - успяват да реализират като застрахователни агенти реален размер на доходите си от дейността над посочения минимален осигурителен праг. 1 Съответно, все по-малко физически лица са в състояние да се ангажират с дейност като застрахователни агенти и да рискуват задължения за осигурителни вноски над размера на реалния си осигурителен доход, получен от застрахователно агентство, като предвид това или не се заемат или се отказват от дейността. Заради това обстоятелство агентската мрежа на застрахователите сериозно се редуцира през последните години, което не е от полза за така желаното от всички по-широко проникване на застраховането в българското общество. Освен това по този начин повече или по-малко се осуетява една възможност определени социални групи да се подпомагат чрез доходи като застрахователни агенти, макар и те да са под минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се лица. В тази връзка считаме за необходимо по отношение на дейността на застрахователните агенти, наред с възможността да са самоосигуряващи се лица, да се създаде и легална възможност за осигуряване върху възнаграждения по извънтрудови правоотношения, което е само върху реално получените доходи от дейността. Считаме, че създаването на възможност за облагане и осигуряване на застрахователните агенти-физически лица по правилата за облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения и само за реално получените от дейността доходи ще допринесе за развитието на мрежата на застрахователните посредници и ще осигури допълнителни доходи на редица физически лица, нямащи възможност да се ангажират с трудова или друга дейност при пълен ангажимент и на пълно работно време. Считаме, че това ще е от съществена полза както за по-широкото застрахователното проникване в българското общество, което отдавна се извежда като обществен приоритет - особено напоследък, при зачестилите бедствия и увреждащи събития от различно естество, обуславящи нуждата от по-висока застрахователна култура и повече застраховане срещу разнообразни рискове. Това ще е от полза и за редица групи български граждани, които при промяна на осигурителните условия, съгласно посоченото по-горе, биха започнали или не биха прекратили дейността си като застрахователни агенти. Съответно, това няма да е във вреда за Държавата, респективно за фиска, тъй като застрахователните агенти ще продължат да плащат своите данъци и осигурителни вноски, но справедливо и само спрямо доходите си от дейността им, тоест за реално получените от тях възнаграждения. В този смисъл и в тази връзка е и предложението ни дейността на застрахователния агент- физическо лице да престане да се третира изрично и задължително като свободна професия в данъчно и осигурително отношение и агентите да могат да се осигуряват и при условията на чл. 4, ал.3, т. 5 и 6 от КСО (съотв. чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЗО) - като полагащи труд без трудово правоотношение, по т.нар. „граждански договор“, само върху реално получените от тях доходи, при вноски от платеца на доход (осигурителя) при усл. на чл. 7, ал. 6 от КСО (съотв. чл. 40, ал.1, б. „в“ от ЗЗО). Следва да се изтъкне, че осигурителните посредници по чл. 123г от КСО или кредитните посредници, ако и когато са физически лица, не се третират задължително и изрично като „лица, упражняващи свободна професия“ - макар също да упражняват регламентирана дейност, да следва да отговарят на определени условия и нормативни изисквания и да се вписват в съответни регистри (при КФН или БНБ). Това е по-благоприятно спрямо тях при сравнение със застрахователните агенти, като в това отношение е препоръчително да се потърси равнопоставеност. Следва да се отбележи, че и редица други видове посредници в сферата на финансовите услуги също нямат такова изрично задължение, респективно че по отношение на тях няма изрична норма, квалифицираща ги като „свободна професия“, която задължително да ги прави самоосигуряващи се лица – нито в съответно приложимите към тях секторни закони, нито в §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, където няма изрично посочени като свободна професия други видове посредници в сферата на финансовите услуги. С оглед епохата на увеличаващите се и нови рискове, в която живеем, широкото застрахователно проникване в българското общество е от висок обществен приоритет, макар това все още да не се разбира напълно и от всички. Това се отнася с особено голяма сила за някои конкретни видове застраховки, например имоти, дом, домашно имущество, при това особено в по-малките и често изложени на специфични рискове населени места. 2 В същото време в по-малките населени места застрахователите не могат да открият и поддържат офиси и представителства - с оглед малките целеви групи на потенциални потребители на застрахователни услуги, това е икономически необосновано. В същото време поради определени национални специфики, в това число ниската финансова и застрахователна култура на населението и трудното проникване на онлайн застрахователните услуги сред определени слоеве от него, на практика в малките населени места хората нямат ефективен спрямо техните поведенчески особености достъп до застраховане и въобще до информация за застрахователните продуктите и ползите от тях. Такъв достъп би могъл да се осигури именно чрез разширяване на мрежата от застрахователни агенти, особено в малките населени места. Те биха могли информират и агитират проактивно съгражданите си и да им осигурят пряк и подходящ за тях достъп до сключването на застрахователни договори, в т.ч. напр. за дом и домашно имущество, както и да допринесат за застрахователната култура на населението в съответното населено място. Убедени сме, че желаещи ще има и те ще са готови да преминат обучение, доколкото това ще е начин за реализиране на допълнителен доход. В същото време задължението да бъдат самоосигуряващи се лица би отблъснало потенциалните желаещи от това да станат застрахователни агенти – размерът на дохода от дейността им далеч няма да е сигурен, като в малките населени места вероятно няма да е и достатъчно голям, за да може да се покрият съответните административни и финансови тежести на самоосигуряването като свободна професия. Това е така тъй като застрахователните премии по някои значими застраховки, в това число за дом и домашно имущество, изобщо не са големи – съответно, отчисленията от тях за агента също не биха могли да бъдат особено големи в абсолютна сума, за да могат да покрият минималните осигурителни прагове за самоосигуряващо се лице. Тоест, докато застрахователните агенти задължително са самоосигуряващи се лица - при всички произтичащи от това административни и финансови (осигурителни) тежести за тях - рядко някой би се ангажирал да бъде застрахователен агент, особено в малко населено място и по имуществени застраховки. И когато в съответното населено място възникне пожар, повечето от къщите ще се окажат незастраховани, а имуществените вреди необезпечени и необезщетени – съответно, за възстановяването ще трябва да помага държавата, помощта ще е недостатъчна (по дефиниция и от опит) и т.н. Редуцирането на тежестите за застрахователните агенти би допринесло и за реализирането на друг обществен приоритет – придобиването на квалификация, осигуряването на доходи и развитието на човешките ресурси на държавата, особено на младите хора. Един млад човек с интереси и с потенциал в застраховането, би бил готов да се обучи и да се регистрира като застрахователен агент с помощта на застрахователя, която той е длъжен да окаже. Въпреки това заради задължителния статут на свободна професия и самоосигуряващо се лице един такъв млад човек трудно би рискувал да поеме по пътя на застрахователното агентство - най-често защото размерът на доходите му няма да е сигурен по никакъв начин, докато разходите и административните му ангажименти като самоосигуряващо се лице ще са повече от сигурни, както по основание, така и по размер. Това потенциално би отказало такъв млад човек от квалификация и кариера като застрахователен агент, въпреки потенциала му в областта. Това е само накратко и схематично, има и още много аргументи в тази посока и примери, които биха могли да се дадат за позитивния обществен ефект, до който осъществяването на нашите предложения потенциално може да доведе. Предвид изложеното считаме, че предлаганите от нас по-долу промени, свързани с осигурителния статут на застрахователните агенти, са необходими, като е най-добре те да се извършат чрез един законопроект, съвместно и заедно - при това именно чрез изменение в съответния данъчен закон ЗДДФЛ, доколкото касаят данъчно и осигурително третиране на група физически лица, осъществяващи определен вид специфична дейност. Последователно проведените нормативни изменения в тази посока в КЗ и ЗДДФЛ ще създадат ефективна възможност застрахователните агенти да бъдат изведени от задължителното осигуряване като самоосигуряващи се лица и на подзаконово равнище. 3 След като законовите промени в двата посочени по-горе закона бъдат приети, в срока до влизането им в сила ще следва да се предприеме и съответстваща с тях промяна в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, според която застрахователните агенти да бъдат изрично изключени от задължително самоосигуряващите се лица по чл. 1, ал.5, т.1 и да бъдат включени в чл.1, ал. 5, т.3 от посочената наредба - да бъдат изрично приравнени към посочените в тази точка 3 лица, а именно: дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, които са „самоосигуряващи се“ само когато са се регистрирали с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. В тази връзка следва да се изтъкне, че за застрахователния сектор е също толкова важно и да се запази и възможността на агентите-физически лица да бъдат самоосигуряващи се лица - ако и когато такъв е техният избор и ако в съответствие с този свой избор те се регистрират в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващи се лица. Това би било особено важно за животозастрахователния сектор, където застрахователните продукти са по-сложни и агентите дълго се профилират, при това при много високи изисквания за квалификация и продължаващо обучение. За такива високоспециализирани и висококвалифицирани агенти, осъществяващи най- често тази дейност не между другото, а по занятие, по търговски начин, като професионална и основна дейност би било важно да могат да се регистрират в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващи се лица, възползвайки се по този начин от всички данъчно-осигурителни предимства на режима на самоосигуряването. Именно предвид това настояването ни е застрахователните агенти не просто да отпаднат от кръга на лицата, изрично посочени в чл. 1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, а да бъдат включени в посочената по-горе точка 3 на чл. 1, ал.5 на Наредбата, като тези промени бъдат приети до влизането в сила на промените в двата посочени по-горе закона, за да могат да задействат веднага и заедно с влизането им в сила. Промените, предвиждащи отпадането на изричното посочване на застрахователните агенти като свободна професия в чл. 314, ал. 2 от КЗ и в §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, би следвало да влязат в сила считано от началото на календарната година, следваща годината на приемане на закона за изменение и допълнение. В този смисъл ще е добре и подходящо промените да се направят именно с подложения на обществено обсъждане ЗИД на ЗДДФЛ, чиито § 11 предвижда промените да влязат в сила считано от началото на следващата отчетна финансова година, в случая от 1-ви януари 2025г. Съответно, за да може промените в двата закона да произведат реално и ефективно действие, бихме предложили и въвеждането на преходна разпоредба, която да гарантира, че до влизането в сила на предлаганите от нас законови промени в КЗ и ЗДДФЛ ще бъдат направени и съответстващите изменения в приложимата Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. С оглед изложеното, предлагаме следните нормативни изменения, които да осигурят възможност за избор на застрахователните агенти какъв данъчно-осигурителен статут да имат: 1. С изрична промяна, въведена допълнително чрез обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ – чрез нов параграф, следващ §8 от законопроекта, например §8а - да бъде въведено изменение в ЗДДФЛ, по силата на което думите „застрахователните агенти“ да отпаднат от §1, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. 2. С изрична промяна, въведена допълнително в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ да бъде въведено изменение в Кодекса за застраховането – чрез нов параграф, следващ §9 от законопроекта, например §9а - по силата на което ал. 2 на чл. 314 от КЗ да отпадне и да бъде отменена изцяло. 3. Заедно с това предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на обсъждания ЗИД на ЗДДФЛ да бъде включена преходна разпоредба, която да предвижда въвеждането на съответстващи изменения в свързания подзаконов акт, който доурежда материята, 4 свързана с осигурителния статут на самоосигуряващите се лица – наредбата по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Обобщено, предлагаме ЗИД на ЗДДФЛ да бъде допълнен с 3 изрични допълнителни (нови) параграфа, които да са в следния смисъл и със следното съдържание: ................................................................. § 8а. В §1, т.29 от Допълнителните разпоредби думите „застрахователните агенти“ се заличават. ............................................................. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ .............................................................. § 9а. В Кодекса за застраховането ( в сила от 01.01.2016 г., Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 7 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., доп. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г., изм. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., доп. ДВ. бр.68 от 8 Август 2023г., доп. ДВ. бр.80 от 19 Септември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024г.) член 314, алинея 2 се отменя и се заличава изцяло. §9б. В срок до влизането в сила на промените по § 8а и § 9а от този закон, свързания подзаконов нормативен акт по чл. 4, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване се привежда в съответствие с тях, като застрахователните агенти изрично се приравняват в осигурително отношение към дейците на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери и журналисти. ..................................................................... Надяваме се предложението ни да бъде взето предвид в хода на работата по законопроекта, като оставаме на разположение за допълнителни становища и коментари, при преценена необходимост. С уважение, Председател на УС на АБЗ: ........................................................... Николай Станчев, представляващ „Дженерали застраховане” АД 5

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за физическите за изменение и допълнение на данъците върху доходите на Становище по ред: Единствено съгласуване лица Номер и дата: 1 7 . 9 . 2 0 2 4 г . X 0 4 .0 1 - 2 3 4 / 1 7 .0 9 .2 0 2 4 S i g n e d b y : L y u b o m i r P l a m e n o v P e t k o v В отговор на №: 03-00-901/11.09.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Относно Предлагаме предприемането и/или количествено За целта предлагаме раздел 2 „Цели“: да се обмисли какви на съответните нормативни измерим резултат, чието да се използват насоките от стратегически цели промени, както и да се реализиране ще доведе до Ръководството за биха се постигнали с дефинират цели с качествено решаване на проблемите. извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно Предлагаме III. Относно Обръщаме нормативни решаване на по всеки проблем нормативни др.) и след това въздействия върху Заедно с горното особено при Ръководството раздел 3 „Заинтересовани да се посочи брой в групите, раздел 4 „Варианти на внимание, че вариантът на промени, но и всички други действия съответен проблем. Във връзка с да започне с информация промени, осигуряване на определени да продължи с неговото описание заинтересованите страни, напомняме, че в раздел 4 при представянето на Вариант 2 за извършване на предварителна страни“: където това е възможно. действие“: действие включва не и мерки, които това предлагаме за това какво съдържа ресурси, промяна в и със съответните промяната на цялостното представянето е необходимо да се оценка на въздействието. само предприемането на следва да се предприемат за представянето на всеки вариант вариантът (например организацията на работа и изводи относно очакваните административната тежест и т.н. всички варианти и използват насоките от Вариант 2 по всеки от проблемите включат изводи технически и др. следва да се разработи в относно необходимостта от ресурси за реализиране на съответствие с тези насоки предвиждане на промените, да се опише как и като заключение да се финансови, организационни, ще бъдат осигурени тези * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, какви са очакваните ползи и др. След това могат да се посочат/изведат и основните идентифицирани въздействия за заинтересованите страни и да се направят съответните изводи относно тези въздействия. Ако някои от вариантите за действие по даден проблем предвижда въвеждането на нови услуги и/или промени в съществуващите, въвеждането на такси и др. – това също е необходимо да се опише и да се изясни как промяната ще се отрази на заинтересованите и засегнатите страни. Ако не се предвиждат такива промени спрямо актуалното положение – това също предлагаме да се посочи изрично (като трябва да е изяснено и какво е актуалното положение). IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. V. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за обществените консултации по чл. 26 от ЗНА е не по-кратък от 30 дни и само при изключителни случаи и изрично посочване на причините съставителят на проекта на нормативен акт може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: След допълване на информацията в оценката, предлагаме за източниците, които са достъпни в интернет, в този раздел да се посочат съответните хиперлинкове. VII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 6 .9 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ