Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Проект ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 42 и 70 от 2024 г.) § 1. В чл. 8: 1. В ал. 2 думите „на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица“ се заменят със „за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите“; 2. В ал. 3 думите „сметката на съответната териториална дирекция“ се заменят с „сметка за приходи на централния бюджет“. § 2. В чл. 173 се създава ал. 7: „(7) Когато с преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188 ще бъде превишен таванът, определен в чл. 188, ал. 1, правото на преотстъпване не възниква за никоя част от този корпоративен данък.“ § 3. В чл. 182 ал. 2 се изменя така: „(2) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на: 1. данъчно задължени лица с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури; 2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури; 3. данъчно задължени лица, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти; 4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката на селскостопански продукти и търговията с тях; 5. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.“ § 4. В чл. 188: 1. В ал. 1: а) в основния текст думата „последните“ се заменя с „предходните“ и думите „200 000 евро, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000“ се заменят с „300 000“; б) в т. 1 думата „последните“ се заменя с „предходните“; в) в т. 2 думите „предходни помощи за последните“ се заменят с „помощи за предходните“ и думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на 1 Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.)“. 2. В ал. 2 думите „от всички лица, които са“ се заменят с „общо от всички лица, формиращи“ и думите „през последните“ се заменят със „заедно със сумата на помощта по този член през предходните“. 3. В ал. 5: а) точки 1 и 2 се изменят така: „1. с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 2023/2832 от 15 декември 2023 г.); 2. до прага, определен в ал. 1 и 2, с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ, L 352/9 от 24 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ, L 190/45 от 28 юни 2014 г.). б) в т. 3 след думите „допустимия интензитет“ се добавя „или размер“. 4. В ал. 6: а) в т. 1 думата „последните“ се заменя с „предходните“; б) в т. 2 думата „последните“ се заменя с „предходните“ и думите „Регламент 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“. 5. В ал. 7, т. 2 думата „последните“ се заменя с „предходните“. § 5. В чл. 204, ал. 1, т. 2 буква „б“ се отменя. § 6. Член 209 се отменя. § 7. В чл. 214: 1. В заглавието думите „на хартиен и“ се заличават. 2. В ал. 1 думите „букви „б“ и“ се заменят с „буква“. 3. В ал. 2 думите „букви „б“ и“ се заменят с „буква“. 4. В ал. 3 думите „чл. 209 и“ се заличават. § 8. В чл. 260ж: 1. В ал. 1 след думите „съгласно чл. 260ш“ се поставя запетая и се добавя „ал. 5“. 2. В ал. 4,т. 1 след думите „съгласно чл. 260ш“ се поставя запетая и се добавя „ал. 5“. § 9. В чл. 260и: 1. Алинея 1 се изменя така: 2 „(1) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, която не е държава – членка на Европейския съюз и в която юрисдикция не подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък, съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната дължат за данъчния период допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л (вторичен допълнителен данък).“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на ал. 5-7 и се дължи от тях.“ 3. Създават се ал. 5-7: „(5) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по следната формула: ВДДСО = ВДД х КСО, където: ВДДСО е размерът на дължимия от съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък; ВДД е размерът на дължимия в страната вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л; КСО е коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната, определен по реда на ал. 6. (6) Коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната се определя по следната формула: обща стойност на брой наети лица материалните активи на съставното образувание на съставното образувание 0,5 х + 0,5 х брой наети лица обща стойност на на многонационалната група материалните предприятия в страната активи на многонационалната група предприятия в страната където: 1. броят на наетите лица на многонационалната група предприятия в страната е общият брой на наетите лица, във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4; 2. общата стойност на материалните активи на многонационалната група в страната е общата балансова стойност на материалните активи, на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4. (7) За целите на ал. 6: 1. броят на наетите лица се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 6, 8, 10, 11 и 12 съответно; 2. стойността на материалните активи се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 7, 9, 10, 11 и 12 съответно.“ § 10. В чл. 260к: 1. В ал. 1 накрая се добавя „определен по реда на чл. 260л“. 2. Алинея 3 се изменя така: 3 „(3) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на чл. 260и, ал. 5-7 и се дължи от тях.“. 1 § 11. В раздел II на глава тридесет и четвърта „б“ се създава чл. 260л : „Облекчен режим при вторично облагане с допълнителен данък Чл. 260л1. По избор на подаващото информация съставно образувание, за целите на чл. 260л, ал. 2 допълнителният данък, определен за съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка и разположено в юрисдикцията на крайното образувание майка се счита за равен на нула за данъчни периоди с продължителност не повече от 12 месеца и започващи на или преди 31 декември 2025 г. и приключващи преди 31 декември 2026 г., когато в юрисдикцията на крайното образувание майка ставката на корпоративния данък е не по-ниска от 20 на сто.“ § 12. В чл. 260м, ал. 5 след думите „когато е използван“ се добавя „този допустим или“. § 13. В чл. 260н: 1. Алинеи 7-9 се изменят така: „(7) Когато: 1. ефектът от сделка между съставни образувания, разположени в различни юрисдикции, е отчетен в различен размер в счетоводния им финансов резултат или сделката е сключена при неспазване на принципа на независимите пазарни отношения, ефектът от сделката се коригира така, че да се отчете в еднакъв размер от съставните образувания и да бъде в съответствие с принципа на независимите пазарни отношения; 2. загуба от продажба или от друг трансфер на актив между две съставни образувания в една и съща юрисдикция участва при определянето на допустимата им печалба или загуба и е отчетена при неспазване на принципа на независимите пазарни отношения, тя се преизчислява при условията, които биха възникнали за несвързани лица. (8) За целите на ал. 7 „принцип на независимите пазарни отношения“ е принципът, при който сделките между съставни образувания следва да се отчитат като сключени при условия, договорени между независими страни при сравними сделки и при сравними обстоятелства. (9) Допустимите възстановими данъчни кредити и търгуемите прехвърляеми данъчни кредити се отчитат като приход при определянето на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Недопустимите възстановими данъчни кредити, както и данъчни кредити, които не отговарят на условията за търгуеми прехвърляеми данъчни кредити, не се отчитат като приход при определяне на допустимата печалба или загуба на съставно образувание.“ 2. Създават се ал. 9а-9ж: „(9а) Когато допустим възстановим данъчен кредит или търгуем прехвърляем данъчен кредит е свързан със закупуването или създаването на дълготраен актив и съгласно счетоводната си политика съставното образувание, на което е предоставен данъчния кредит, отчита стойността на този данъчен кредит в намаление на балансовата стойност на актива или като приход пропорционално през периода на полезния живот на актива, съставното образувание може да прилага тази счетоводна политика за целите на определянето на допустимата си печалба или загуба. (9б) Когато съставно образувание продаде търгуем прехвърляем данъчен кредит в срок от 15 месеца след последния ден на данъчния период, в който на образуванието е 4 предоставен данъчния кредит, при определяне на допустимата си печалба или загуба за този данъчен период то отчита като приход продажната цена на данъчния кредит. В случай че съставното образувание продаде данъчния кредит след изтичане на срока по изречение първо, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период на продажбата то отчита като загуба разликата между стойността на данъчния кредит и продажната му цена. (9в) Когато съставно образувание, на което е предоставен търгуем прехвърляем данъчен кредит, отчита за целите на определянето на допустимата си печалба или загуба стойността на този данъчен кредит пропорционално през периода на полезния живот на дълготраен актив съгласно ал. 9а и продаде този данъчен кредит след изтичане на срока по ал. 9б, при определяне на допустимата си печалба или загуба съставното образувание отчита като загуба разликата между стойността на данъчния кредит и продажната му цена пропорционално през периода на оставащия полезен живот на дълготрайния актив. (9г) В случаите по ал. 9а, когато търгуем прехвърляем данъчен кредит не бъде използван изцяло или частично или не бъде продаден в срока му на валидност от съставното образувание, на което е предоставен, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който изтича валидността на данъчния кредит, съставното образувание отчита стойността на неизползваната част на данъчния кредит като загуба или като увеличение на балансовата стойност на дълготраен актив. (9д) Когато съставно образувание – купувач на търгуем прехвърляем данъчен кредит използва данъчния кредит за намаляване на данъчно задължение за включен данък, образуванието отчита като приход за целите на определяне на допустимата си печалба или загуба разликата между стойността на данъчния кредит и покупната му цена, пропорционално на частта от данъчния кредит, използван за намаляване на данъчно задължение за включен данък. (9е) Когато съставно образувание – купувач на търгуем прехвърляем данъчен кредит продаде данъчния кредит, образуванието отчита печалбата или загубата от продажбата при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който е извършена продажбата. За целите на изречение първо печалбата или загубата от продажбата се определя като разлика между продажната цена и сумата от покупната цена, намалена с частта от данъчния кредит, използвана за намаляване на данъчно задължение за включен данък, и отчетения приход в случаите по ал. 9д. (9ж) Когато търгуем прехвърляем данъчен кредит не бъде използван изцяло или частично или не бъде продаден в срока му на валидност от съставно образувание – купувач на данъчния кредит, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който изтича валидността на данъчния кредит съставното образувание – купувач отчита като загуба разликата между сумата от покупната цена и отчетения приход в случаите по ал. 9д и частта от данъчния кредит, използвана за намаляване на данъчно задължение за включен данък.“ 1 2 § 14. Създават се членове 260н и 260н : „Избор за третиране на печалби или загуби от участия 1 Чл. 260н . (1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не се прилага чл. 260н, ал. 2, т. 3 по отношение на всички участия в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейл, притежавани от съставни образувания на многонационалната група предприятия, разположени в дадена юрисдикция. Изборът е валиден за срок от пет данъчни периода, считано от данъчния период, в която е упражнен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото информация съставно образувание го оттегли в края на този срок. Изборът не може да бъде оттеглен по отношение на участие в собствеността, когато загуба, свързана с това 5 участие в собствеността е била взета предвид при определяне на допустимата печалба или загуба на притежаващото го съставно образувание през периода на валидност на избора. (2) При прилагане на ал. 1 не се прилагат чл. 260т, ал. 3, т. 1 и чл. 260у, ал. 6, т. 1. 2 (3) В случаите на квалифицирано участие в собствеността се прилага чл. 260н . Третиране на квалифицирани данъчни предимства в случаите на квалифицирано участие в собствеността 2 Чл. 260н . (1) За целите на този член „квалифицирани данъчни предимства“ са суми, получени във връзка с квалифицирано участие в собствеността от съставно образувание, притежател на това участие, с които се намалява до изчерпването му квалифицираното участие в собствеността и които са: 1. данъчни кредити, с изключение на допустими възстановими данъчни кредити; 2. данъчно признати загуби, умножени по данъчната ставка, приложима по отношение на притежателя на квалифицираното участие в собствеността. (2) Със сумата на квалифицираните данъчни предимства се увеличават коригираните включени данъци на съставното образувание, което пряко притежава квалифицирано участие в собствеността или което косвено притежава квалифицирано участие в собствеността чрез верига от данъчно прозрачни образувания, които не са съставни образувания, доколкото тази сума е начислена като намаление на разходите за данъци на това съставно образувание. (3) Квалифицираното участие в собствеността се намалява до изчерпването му със сумата на квалифицираните данъчни предимства и с получените във връзка с това участие: 1. разпределена печалба под каквато и да е форма; 2. постъпления от продажба на част или на цялото участие. (4) Със сумата на квалифицираните данъчни предимства, получени след намаляване на квалифицираното участие в собствеността до нула, се намаляват коригираните включени данъци на съставното образувание, притежател на квалифицираното участие. (5) Със сумите по ал. 2, т. 1-2 или с допустим възстановим данъчен кредит, получени след намаляване на квалифицираното участие в собствеността до нула, се намаляват коригираните включени данъци на съставното образувание, притежател на квалифицираното участие, само до размера на квалифицирани данъчни предимства, с които са били увеличени коригираните включени данъци на това съставно образувание. (6) Алинея 2 не се прилага, когато съставното образувание, притежател на квалифицирано участие в собствеността, прилага за счетоводни цели метода на пропорционална амортизация за намаляване на квалифицираното участие в собствеността. В този случай квалифицираното участие в собствеността се намалява до изчерпването му със сумите по ал. 2 пропорционално на съотношението между размера на получените такива суми през данъчния период и общия размер на сумите по ал. 2, които се очаква да бъдат получени през целия срок на квалифицираното участие. (7) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да се прилага ал. 6 по отношение на квалифицирано участие в собствеността, когато съставното образувание, притежател на квалифицираното участие в собствеността не прилага за счетоводни цели метода на пропорционална амортизация за намаляване на това участие. Изборът се упражнява през данъчния период на придобиване на участието или през данъчния период, през който притежател на квалифицираното участие в собствеността за първи път подлежи на минимално ефективно данъчно облагане съгласно тази част и не може да бъде отменен.“ 6 1 § 15. Създава се чл. 260о : „Изключване на доход от опрощаване на задължения 1 Чл. 260о . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание доход от опрощаване на задължения на съставно образувание – длъжник се изключва при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно образувание, когато са изпълнени следните условия: 1. опрощаването се извършва в съответствие със законова процедура за утвърждаване на оздравителен план или за производство по несъстоятелност, която се контролира от съд и от друг орган на съдебната власт или за чието изпълнение е назначен синдик; 2. опрощаването е резултат от споразумение с кредитори, един или повече от които не са свързани лица със съставното образувание – длъжник и може с основание да се предположи, че съставното образувание би било обявено за неплатежоспособно в срок от 12 месеца от датата на споразумението, в случай че такова не е било сключено; 3. размерът на задълженията на съставното образувание – длъжник надвишава справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването. (2) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 следва да бъдат изпълнени едновременно. Условието по ал. 1, т. 3 следва да бъде изпълнено само когато условията по ал. 1, т. 1 и 2 не са изпълнени. (3) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 и 2, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание – длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание както към несвързани, така и към свързани с него кредитори. (4) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 3, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание – длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание към несвързани с него кредитори. Опрощаването е в размер на по-ниското от: 1. превишението на размера на задълженията на съставното образувание – длъжник над справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването; 2. размера на намаленията за данъчни цели на съставното образувание – длъжник в резултат от опрощаването съгласно законодателството на юрисдикцията, в която е разположено образуванието. (5) За целите на този член съставното образувание – длъжник е свързано с кредитора, когато са изпълнени условията на чл. 5, ал. 8 от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 21 ноември 2017 г.“ § 16. В чл. 260т: 1. В ал. 2, т. 4 след думите „допустим възстановим данъчен кредит“ се добавя „или с търгуем прехвърляем данъчен кредит“. 2. В ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. сумата на възстановени на съставно образувание включени данъци или на такива, с които е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през данъчния период, с която не са били коригирани разходите за текущи данъци, освен ако не е свързана с допустим възстановим данъчен кредит или с търгуем прехвърляем данъчен кредит;“ 3. Създава се ал. 3а: „(3а) В случаите на нетъргуем прехвърляем данъчен кредит: 7 1. съставното образувание, на което е предоставен данъчният кредит, намалява включените си данъци за данъчен период със сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период или със сумата, получена при продажба на данъчния кредит през същия данъчен период; 2. съставното образувание – купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци за данъчен период с размера на превишението на стойността на данъчния кредит над покупната му цена пропорционално на сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период; 3. съставното образувание – купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци с размера на печалбата от продажбата на данъчния кредит, в случай че го продаде през данъчния период, и отчита загубата от продажбата на данъчния кредит при определяне на допустимата си печалба или загуба за същия данъчен период.“. 4. В ал. 5 думите „очакваните коригирани включени данъци“ се заменят с „15 на сто от нетната допустима загуба“. 5. Създават се ал. 6-8: „(6) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не се прилага ал. 5, като разликата между отрицателния размер на коригираните включени данъци и 15 на сто от нетната допустима загуба се пренася през следващи данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада първо от сумата на коригираните включени данъци през първия данъчен период, през който многонационалната или голямата национална група предприятия има допустима печалба и положителен размер на коригираните включени данъци за юрисдикцията, като се пренася последователно до изчерпването й през следващите данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада в юрисдикцията, в която е възникнала, независимо дали съставни образувания напуснат групата. (7) Изборът по ал. 6 се упражнява поотделно за всеки данъчен период. (8) Алинея 6 не се прилага, когато отрицателният размер на коригираните включени данъци се дължи на данъчна загуба, която се пренася чрез приспадане в предходен данъчен период.“. § 17. В чл. 260х, ал. 3 думите „в сила в юрисдикцията, в която са разположени“ се заличават. 1 § 18. Създава се чл. 260х : „Специфично причисляване на разходи за данъци в случаите на смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества 1 Чл. 260х . (1) За целите на чл. 260х, ал. 3 и за данъчни периоди, които започват на или преди 31 декември 2025 г. и приключват на или преди 30 юни 2027 г. сумата на разходите за данъци, отчетени съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества от съставни образувания – собственици се причислява към съставно образувание по следната формула: ПРВД = РВД х (КП/СКП), където: ПРВД е причисленият към съставно образувание разход за данък, отчетен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; РВД е сумата на разходите за данъци, отчетени от съставно образувание – собственик съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; КП е стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; 8 СКП е сборът от стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества. (2) Стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества се определя по следната формула: КП = ДСОС х (ПДС – ЕДС), където: КП е стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ДСОС е делът на съставното образувание – собственик от доходите или печалбата на съставното образувание, определен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ПДС е приложимата данъчна ставка, определена като ставката, при която размерът на данъчния кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина изцяло компенсира размера на данъка на съставното образувание – собственик, определен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ЕДС е ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията, определена 8 13 съгласно чл. 260ч при съобразяване с чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я , ал. 3 и чл. 260я , ал. 1, без да се вземат предвид разходите за включени данъци, отчетени от съставно образувание – собственик съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества. (3) Когато ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията по ал. 2 е равна на или е по-висока от приложимата данъчна ставка или от 15 на сто, стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества е равна на нула. (4) При определяне на ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията по ал. 2 се взема предвид допустимият национален допълнителен данък, дължим в тази юрисдикция, с изключения на случаите, когато съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества съставното образувание – собственик няма право на данъчен кредит за този допустим национален допълнителен данък. (5) Когато многонационална група предприятия определя ефективна данъчна ставка за дадена юрисдикция за повече от една подгрупа съставни образувания по реда 8 13 на чл. 260ч, чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я , ал. 3 или чл. 260я , ал. 1, ефективната данъчна ставка по ал. 2 е ефективната данъчна ставка на подгрупата съставни образувания, към която съставното образувание принадлежи. Допустимият национален допълнителен данък в случаите по ал. 4 се причислява към подгрупата по изречение първо, от съставните образувания в която е дължим. За целите на ал. 1 сборът от стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества включва стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания, за които е определена ефективна данъчна ставка по реда на тази алинея. (6) Когато многонационалната група предприятия не определя ефективна данъчна ставка за юрисдикцията съгласно чл. 260ч, за целите на ал. 2 ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията се определя както следва: 1. в случаите, в които многонационалната група предприятия е избрала да прилага облекчен режим през преходния период съгласно раздел II от глава тридесет и четири „и“ по отношение на дадена юрисдикция, ефективната данъчна ставка на групата за тази 22 юрисдикция е опростената ефективна данъчна ставка на групата съгласно чл. 260я , т. 4; 9 2. в случаите, в които многонационалната група предприятия е избрала да прилага 2 облекчен режим при допустим национален допълнителен данък съгласно чл. 260я , ефективната данъчна ставка на групата за тази юрисдикция се определя, като сборът от включените данъци на групата в юрисдикцията, определени съгласно правилата за допустим национален допълнителен данък в юрисдикцията и дължимия в юрисдикцията допустим национален допълнителен данък се раздели на нетната допустима печалба на групата в тази юрисдикция, определена съгласно тези правила за допустим национален допълнителен данък в юрисдикцията; 3. във всички други случаи ефективната данъчна ставка на групата за тази 22 юрисдикция е опростената ефективна данъчна ставка на групата съгласно чл. 260я , т. 4, като вместо печалбата преди данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията, посочена в квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави се използва печалбата преди данъци от квалифицирания финансов отчет на групата. (7) В случаите по ал. 6, стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества се изчислява, като се използва ефективната данъчна ставка по ал. 6, т. 1 или по ал. 6, т. 2, която е изчислена за подгрупата съставни образувания, към която съставното образувание принадлежи. Допустимият национален допълнителен данък в случаите по ал. 4 се причислява към подгрупата по изречение първо, от съставните образувания в която е дължим. (8) В случаите по ал. 6, т. 1-2, когато облекчените режими не се прилагат по отношение на всички съставни образувания на групата в юрисдикцията, ал. 6, т. 1-2 се прилагат само по отношение на съставните образувания, за които се прилагат облекчените режими. По отношение на всички останали съставни образувания се прилагат ал. 2-4 съответно. (9) Доколкото доходите или печалбата на образувания, които не са съставни образувания, съвместни предприятия или дъщерни предприятия на съвместни предприятия, подлежат на облагане с данък съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ал. 1-4 се прилагат и по отношение на такива образувания, като се използва ефективната данъчна ставка, определена съгласно този член за съответната подгрупа от такива образувания в юрисдикцията и при съобразяване 8 13 с чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я , ал. 3 и чл. 260я , ал. 1, в печалбите или дохода на които съставното образувание – собственик има най-висок дял. (10) Когато доходите или печалбата на образувания, които не са съставни образувания, съвместни предприятия или дъщерни предприятия на съвместни предприятия, които са разположени в юрисдикция, по отношение на която не се определя ефективна данъчна ставка, подлежат на облагане с данък съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ефективната данъчна ставка за целите на този член за тези образувания се определя на базата на финансовите отчети на тези образувания.“ § 19. В чл. 260ч се създава ал. 5: „(5) За целите на ал. 1, когато за данъчен период многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия в дадена юрисдикция има нетна допустима печалба и размерът на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция е отрицателен, сумата на коригираните включени данъци по ал. 1 на съставните образувания в юрисдикцията се счита за равна на нула и отрицателният размер на коригираните включени данъци се пренася чрез приспадане от сумата на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция през следващите данъчни 10 периоди до изчерпването ѝ. Многонационалната група предприятия или голямата национална група предприятия прилага изречение първо в тази юрисдикция независимо дали съставни образувания в юрисдикцията напуснат групата.“. § 20. В чл. 260ш, ал. 3 последното изречение се изменя така: „НДД е допустимият национален допълнителен данък по т. 144 от допълнителните разпоредби.“ § 21. В чл. 260щ, ал. 5 думите „намалена с натрупаната амортизация и увеличена със сумата на капитализираните разходи за персонал“ се заличават. 2 § 22. В чл. 260я : 1. Основният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Алинея 1 не се прилага, когато за дадената юрисдикция е налице някое от следните обстоятелства: 1. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания със смесен характер, които са създадени в същата юрисдикция; 2. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък инвестиционни образувания, за които се прилагат разпоредби от законодателството на същата, които са аналогични на чл. 260я13 – 260я15; 3. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания, за които са в сила разпоредби от законодателството на същата, които са аналогични на чл. 260я18; 4. юрисдикцията облага с допустим национален допълнителен данък членовете на група съвместни предприятия, като задължава за него други съставни образувания в юрисдикцията от многонационалната група предприятия, част от която е групата съвместни предприятия; 5. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания за секюритизация.” 3. Създава се ал. 3: „(3) За целите на този член: 1. „образувание за секюритизация“ е образувание, което е страна по договореност за секюритизация и за което са изпълнени едновременно следните условия: а) образуванието извършва само дейности, които са свързани с изпълнението на една или повече договорености за секюритизация; б) образуванието гарантира с активите си в полза на своите кредитори или на кредиторите на други образувания за секюритизация; в) образуванието изплаща на годишна база или по-често на своите кредитори или на кредиторите на други образувания за секюритизация всички постъпили парични средства, свързани с активите му, с изключение на: аа) парични средства, необходими за изпълнение на условията за размер на печалбата за разпределяне на собствениците на образуванието съгласно договореността за секюритизация, когато размерът на тези парични средства за даден данъчен период е незначителен спрямо размера на приходите му; бб) парични средства, необходими за осигуряване на бъдещи плащания съгласно договореността за секюритизация и/или за поддържане или повишаване на кредитния рейтинг на образуванието. 2. „договореност за секюритизация“ е договореност, за която са изпълнени едновременно следните условия: 11 а) договореността се изпълнява с цел образуване на портфолио от активи или експозиции към активи за инвеститори, които не са съставни образувания на многонационалната група предприятия, по съответстващ на законодателството на юрисдикцията начин, разделящ една или повече идентифицирани групи активи; б) договореността се изпълнява с цел ограничаване чрез договорни споразумения на експозицията на инвеститорите по б. „а“ към риска от неплатежоспособност на образуванието, което държи разделените активи, като даде възможност на кредиторите на това образувание или на друго образувание, страна по договореността за секюритизация, да предявяват искове към съответното образувание в съответствие със сключените договорни споразумения. 3 § 23. В чл. 260я : 1. В ал. 2 накрая се добавя „и при условие че:“ и се създават точки 1 и 2: „1. консолидираният финансов отчет на групата отговаря на условията на § 1, т. 124, букви „а“ и „в“ от допълнителните разпоредби; 2. в случаите на образувание с приходи, по-големи от 50 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, отчетът по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, е изготвен на базата на квалифицирани финансови отчети по смисъла на чл. 22 260я .“ 2. Алинея 4 се отменя. 12 § 24. В чл. 260я ,ал. 1 думите „е годишен“ се заменя със „се упражнява за данъчен период“. 14 § 25. В чл. 260я , ал. 4 думите „на първия ден от годината, в която“ се заменят с „на първия ден от данъчния период, в който“. 15 § 26. Член 260я се изменя така: 15 „Чл. 260я . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание 24 съгласно чл. 260я , ал. 1, съставно образувание – собственик на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание, може да прилага режим на облагаемо разпределение на печалба по отношение на своето участие в собствеността на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание, при условие че съставното образувание – собственик, не е инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание и с основание може да се очаква да бъде обложено с данък върху разпределената от инвестиционното образувание печалба с данъчна ставка, равна на или по-висока от 15 на сто. (2) При прилагане на режим на облагаемо разпределение на печалба разпределението или условното разпределение на допустимата печалба на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание се включват в допустимата печалба на съставното образувание – собственик, на което е разпределена печалбата, при условие че съставното образувание – собственик, не е инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание. (3) Включените данъци на инвестиционното образувание, с които може да бъде намалено данъчното задължение на съставното образувание – собственик, възникващо във връзка с разпределението на печалба от инвестиционното образувание или от застрахователното инвестиционно образувание, се включва в допустимата печалба и 12 коригираните включени данъци на съставното образувание – собственик, на което е разпределена печалбата. (4) Делът на съставното образувание – собственик, в неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционното образувание или на застрахователно инвестиционно образувание по ал. 6, формирана през третата година преди данъчния период, наричана по-нататък „проверената година“, се счита за допустима печалба на това инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание за данъчния период. За целите на глава тридесет и четвърта „а“ 15 на сто от тази допустима печалба се считат за допълнителен данък за данъчния период на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка. (5) Допустимата печалба или загуба на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание и коригираните включени данъци, свързани с тази печалба за данъчната година, не се вземат предвид, когато се определя ефективна данъчна ставка съгласно глава тридесет и четвърта „д“ и чл. 260я13, ал. 1 – 5, с изключение на включените данъци по ал. 3. (6) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание за проверената година е допустимата печалба на това инвестиционно образувание за проверената година, намалена до нула със: 1. включените данъци на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание; 2. разпределенията и условните разпределения на печалба на акционери, които не са инвестиционни образувания през периода, започващ от първия ден на третата година преди данъчния период и завършващ на последния ден на отчетния данъчен период, в който участието в собствеността е придобито, наричан по-нататък „проверявания период“; 3. допустими загуби, възникнали през проверявания период; 4. всeки остатък от допустими загуби, представляващо пренасяне на инвестиционна загуба, с които не е била намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание за предходна проверена година. (7) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание не се намалява с разпределения или условни разпределения на печалба, с които вече е била намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание за предходна проверена година съгласно ал. 6, т. 2. (8) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание не се намалява с размера на допустимите загуби, с които вече е намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание за предходна проверена година съгласно ал. 6, т. 3. (9) За целите на този член се счита, че е извършено условно разпределение на печалба, когато пряко или косвено участие в собствеността на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание е трансферирано на образувание, което не е част от многонационалната или голямата национална група предприятия. Условното разпределение на печалба се счита за равно на частта от неразпределената нетна допустима печалба, която съответства на размера на трансферираното участие в собствеността към датата на трансфера, определена, без да се взема под внимание условното разпределение. 13 (10) В случай че изборът по ал. 1 бъде оттеглен, делът на съставното образувание – собственик, в неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание за проверената година към края на данъчния период преди данъчния период, в който е оттеглен изборът, се счита за допустима печалба на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание за данъчния период. За целите на глава тридесет и четвърта "а" 15 на сто от тази допустима печалба се считат за допълнителен данък за данъчния период на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.“ 17 § 27. В чл. 260я , ал. 1 и 2 думите „след 31 декември на“ се заменят с „през всяка от“. 19 § 28. В чл. 260я думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 8“. 20 § 29. В чл. 260я : 17 1. В ал. 1, т. 3 след думите „чл. 260щ“ се добавя „и чл. 260я “. 2. Създават се ал. 8-16: „(8) За целите на ал. 1, т. 2 разходите за включени данъци, отчетени от главно образувание и свързани с допустимата печалба или загуба на място на стопанска дейност или отчетени от съставно образувание – собственик съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, не е необходимо да се причисляват към мястото на стопанска дейност, съответно към съставното образувание, което е контролирано чуждестранно дружество. (9) За целите на ал. 1 квалифицираният отчет по държави за дадена юрисдикция, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, се изготвя на базата 22 само на един от видовете квалифицирани финансови отчети по чл. 260я , т. 2, букви „а“ 22 и „б“, с изключение на случаите по чл. 260я , т. 2, буква „в“, като по отношение на едно и също съставно образувание не може да се използва повече от един от видовете 22 квалифицирани финансови отчети по чл. 260я , т. 2. (10) За целите на ал. 1 квалифицираният отчет по държави, предоставен за целите 20 на автоматичния обмен на отчети по държави на различни юрисдикции по чл. 260я , ал. 1, може да бъде изготвен за всяка от тях на базата на различни квалифицирани финансови отчети. (11) За целите на ал. 1, т. 1-3: 1. печалбата преди данъци на многонационална група предприятия за дадена юрисдикция се увеличава с разходи или загуби, свързани с договореност за приспадане без включване или с договореност за двойна загуба, сключени след 18 декември 2023 г., и 2. разходите за данъци на многонационална група предприятия за дадена юрисдикция се намаляват с разходи за данъци, свързани с договореност за многократно признаване на данък, сключено след 18 декември 2023 г. 22 (12) Алинея 11, т. 1 не се прилага в случаите по чл. 260я , т. 7, б. „а“, когато всички съставни образувания са разположени в една юрисдикция. (13) За целите на ал. 11 се счита, че съществуваща договореност е сключена след 18 декември 2023 г., когато след тази дата: 1. договореността е изменена или прехвърлена, или 2. начинът на изпълнение на права и задължения съгласно тази договореност се различава от начина на изпълнение на същите преди 18 декември 2023 г., или 3. е извършена промяна в счетоводното третиране на тази договореност. 14 22 (14) За целите на чл. 260я , т. 6 не се счита, че съставно образувание има съответстващо увеличаване на облагаемата печалба, доколкото: 1. увеличението се компенсира от пренасяне на данъчна загуба или на неизползвани разходи за лихви, във връзка с които е извършена корекция при преоценка или корекция, свързана с първоначално признаване, или би била извършена, в случай че определянето на корекцията не е свързано с това, дали съставното образувание може да 22 използва компенсацията по отношение на каквато и да е договореност по чл. 260я , т. 6- 8, или 2. плащането, което води до начисляване на разхода или до загуба води и до признаване за данъчни цели на разход или загуба на съставно образувание, разположено в същата юрисдикция като съставното образувание, предоставило кредита или извършило инвестицията и този разход или загуба не участва в определянето на печалбата преди данъци за тази юрисдикция. Изречение първо се прилага и когато този разход или загуба не участва в определянето на печалбата преди данъци за тази юрисдикция поради това, че е разход или загуба на образувание със смесен характер, което е собственост на съставно образувание, разположено в същата юрисдикция като съставното образувание, предоставило кредита или извършило инвестицията. (15) За целите на този раздел не се счита, че данъчно прозрачно образувание начислява разходи или реализира загуба, доколкото разходите са начислени или загубата е реализирана от неговите съставни образувания – собственици. (16) За целите на този раздел при изготвянето на квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, квалифицираните финансови отчети не се коригират в зависимост от данъчното третиране на дадена сделка.“ 21 § 30. В чл. 260я се създава ал. 6: „(6) Този раздел се прилага и за многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2, която не е задължена да предоставя квалифициран отчет по държави за целите на автоматичния обмен на отчети по държави. За целите на тази алинея ал. 1 се прилага, като вместо информацията съгласно квалифицирания отчет по държави на групата се използва информацията, която би се съдържала в такъв отчет, в случай че многонационалната група предприятия е била задължена да го предоставя. Многонационалната група предприятия предоставя информацията по предходното 23 изречение в информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 и 7.“ 22 § 31. В чл. 260я : 1. Точка 1 се изменя така: „1. „квалифициран отчет по държави“ е отчетът по държави на многонационална 20 група предприятия, предоставен на юрисдикция по чл. 260я , ал. 1 за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, изготвен на базата на квалифицирани финансови отчети, които не са били коригирани за целите на тази точка след изготвянето им, освен в случаите по този раздел;“ 2. В т. 2 се създават букви „г“ и „д“: „г) в случаите на място на стопанска дейност – частта от приходите и печалбата преди данъци на главното образувание, които се причисляват на мястото на стопанска дейност съгласно индивидуален финансов отчет на последното, изготвен от главното образувание за регулаторни, данъчни или други цели; д) когато информацията по т. „а“ и отчетът по т. „б“ съдържат корекции във връзка с оценката по справедлива стойност на разграничимите активи и пасиви в случаите на 15 бизнес комбинация, информацията по т. „а“ и отчетът по т. „б“ не се считат за квалифициран финансов отчет, освен ако са изпълнени едновременно следните условия: аа) многонационалната група предприятия не е предоставяла квалифициран отчет по държави на групата за целите на автоматичния обмен на отчети по държави за данъчен период, започващ след 31 декември 2022 г., изготвен на базата на информация по т. „а“ и/или отчет по т. „б“, които не съдържат корекции във връзка с оценката по справедлива стойност на разграничимите активи и пасиви в случаите на бизнес комбинация, освен когато тези корекции са извършени съгласно нормативен акт; 20 бб) за целите на чл. 260я , ал. 1, т. 2 и 3 печалбата преди данъци на групата съгласно квалифицирания отчет по държави, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, се увеличи с всяко намаление на печалбата преди данъци на съставно образувание в резултат от обезценката на репутация, свързана с бизнес комбинации, извършени след 30 ноември 2021 г., доколкото в информацията по т. „а“ и/или в отчета по т. „б“ на това съставно образувание не е отчетено обратно проявление на отсрочен данъчен пасив или признаване или увеличение на отсрочен данъчен актив във връзка с обезценката на репутация.“ 3. Точка 3 се изменя така: „3. „опростени включени данъци“ са разходите за данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията съгласно квалифицирания финансов отчет на групата, без да се вземат предвид данъци, които не са включени данъци, и без да се вземат предвид включени данъци, свързани с несигурно данъчно третиране; разходите за данъци върху печалбата на място на стопанска дейност се считат за разходи за данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията, в която е разположено мястото на стопанска дейност;“ 4. Създават се точки 6-9: „6. „договореност за приспадане без включване“ е договореност, съгласно която съставно образувание пряко или косвено предоставя кредит на друго съставно образувание или инвестира по друг начин в него, в резултат на което съставно образувание начислява разходи или реализира загуба, доколкото: а) няма съответстващо увеличаване на приходите или печалбата на съставното образувание, предоставило кредита или извършило инвестицията, или б) за срока на договореността не се очаква с достатъчно основание съответстващо увеличаване на облагаемата печалба на съставното образувание, предоставило кредита или извършило инвестицията; 7. „договореност за двойна загуба“ е договореност, в резултат на която съставно образувание начислява разходи или реализира загуба, доколкото: а) същите разходи или загуба са разходи или загуба и на друго съставно образувание, освен когато тези разходи се компенсират от приходи, които са начислени във финансовите отчети и на двете съставни образувания, или б) същите разходи са признати за данъчни цели и при друго съставно образувание в друга юрисдикция, освен когато тези разходи се компенсират от приходи или печалба, които са начислени както във: аа) финансовите отчети на съставното образувание, което начислява разходите или реализира загубата, така и в бб) облагаемата печалба на другото съставно образувание; 8. „договореност за многократно признаване на данък“ е договореност, в резултат на която едни и същи разходи за данъци върху печалбата и доходите или част от тях са включени в коригираните включени данъци на повече от едно съставно образувание или 20 са взети предвид за целите на чл. 260я , ал. 1, т. 2, освен когато тази договореност води до съответстващо признаване на печалба или доходи в индивидуалните финансови 16 отчети на тези съставни образувания. Една договореност не се счита за договореност за 20 многократно признаване на данък, когато за целите на 260я , ал. 1, т. 2 може да не се правят корекции за разходите за данъци на дадено съставно образувание, които се причисляват към друго съставно образувание при определяне на коригираните включени данъци на първото съставно образувание; 9. За целите на т. 6-8 съставните образувания могат да бъдат в отделни юрисдикции.“ 23 § 32. В чл. 260я : 1. В ал. 8 се създава изречение второ: „Информационната декларация по изречение първо се подава във валутата, в която е изготвен консолидираният финансов отчет на крайното образувание майка“. 2. В ал. 9 след думите „Данъчно задължено лице по чл. 260е подава данъчна декларация“ се добавя „в левове“ и се създава изречение второ: „В случаите, в които за целите на изречение първо е необходимо преизчисляване в лева се използва официалният валутен курс за последния ден на данъчния период на лева към валутата, в която е определен допълнителният данък.“ 3. В ал. 10 думите „данъчната декларация се подава“ се заменят с „внася допълнителния данък“. 24 § 33. В чл. 260я ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Изборът, посочен в чл. 260а, ал. 5, чл. 260н, ал. 3 – 6, ал. 10 – 12 и ал. 18, чл. 14 15 260я и чл. 260я , е валиден за срок от пет данъчни периода, включително данъчния период, в който е упражнен. Изборът се подновява автоматично, освен ако определеното да подава информация образувание го оттегли в края на срока по изречение първо. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет данъчни периода, считано от края на данъчния период, в която е направено. (2) Изборът, посочен в чл. 260н, ал. 13 – 16, чл. 260у, ал. 1, т. 2, чл. 260ц, ал. 1, чл. 1 12 260щ, ал. 2, чл. 260я , ал. 1 и чл. 260я , ал. 1, е валиден за период от един данъчен период. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото информация съставно образувание го оттегли в края на данъчния период.“ § 34. В глава тридесет и четвърта „л“ досегашният текст става раздел I със заглавие „Общи правила“. 26 8 § 35. В чл. 260я , ал. 1, т. 2 след думите „чл. 260я , ал. 3“ се добавя „и 4“. 27 § 36. В чл. 260я : 1. Алинея 2 се заличава. 25 2. Досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея думите „по чл. 260я в случаите по ал. 2“ 25 се заменят с „по чл. 260я , т. 3“. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 3. 28 § 37. В чл. 260я : 1. Основният текст става ал. 1 и се изменя така: 25 „(1) Данъчно задължено лице по чл. 260я подава данъчна декларация по образец за националния допълнителен данък за съответния данъчен период в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация в сроковете 19 23 по чл. 260я и чл. 260я , ал. 8. Данъчната декларация по изречение първо се изготвя на 17 23 базата на информационната декларация, изготвена и подадена по реда на чл. 260я и при спазване на разпоредбите на тази глава.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Данъчната декларация по ал. 1 се изготвя в левове. В случаите, в които националният допълнителен данък не е изчислен в левове, за целите на изречение първо се използва централният курс на Българската народна банка за последния ден на данъчния период на лева към валутата, в която е определен националният допълнителен данък.“. 29 § 38. В чл. 260я накрая се добавя „ал. 1“. 30 35 § 39. В глава тридесет и четвърта „л“ се създава раздел II с чл. 260я -260я : „Раздел II Национален допълнителен данък за последния данъчен период Общи положения 30 Чл. 260я . При прекратяване данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по реда на тази част и при спазване изискванията на този раздел. Последен данъчен период при прекратяване 31 Чл. 260я . (1) За целите на този раздел последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от първия ден на данъчния период по чл. 260б, в който е извършено заличаването, до датата на заличаването. (2) За целите на този раздел последният данъчен период на място на стопанска дейност обхваща времето от първия ден на данъчния период по чл. 260б, в който е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й. (3) За целите на този раздел последният данъчен период на данъчно задължено лице, което е неперсонифицирано дружество, обхваща времето от първия ден на данъчния период по чл. 260б, в който е извършено прекратяването, до датата на прекратяването. (4) Представляващият данъчно задълженото лице през последния данъчен период – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност или неперсонифицирано дружество, декларира и внася дължимия от данъчно задълженото лице национален допълнителен данък за този данъчен период. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество 32 Чл. 260я . (1) Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от първия ден на данъчния период по чл. 260б, в който е извършено преобразуването, до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през данъчния период на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването. (2) Новоучредените или приемащите дружества декларират и внасят дължимия от преобразуващото се дружество национален допълнителен данък за този данъчен период. При преобразуване чрез разделяне данъкът се декларира и внася от едно от новоучредените или приемащите дружества. Деклариране на данъка за последния данъчен период 33 Чл. 260я . Данъчната декларация за последния данъчен период се подава в 28 сроковете по чл. 260я . Внасяне на данъка за последния данъчен период 34 Чл. 260я . Дължимият национален допълнителен данък за последния данъчен период се внася в срока за декларирането му. 18 35 30 32 Чл. 260я Членове 260я и 260я не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне и внасяне на националния допълнителен данък за целия данъчен период на преобразуването.“ § 40. В чл. 277а: 1. В ал. 1 навсякъде думите „хартиен носител и/или на“ се заличават. 2. В ал. 2 навсякъде думите „хартиен носител и/или на“ се заличават. 3. В ал. 3: а) навсякъде думите „хартиен носител и/или на“ се заличават; б) думите „отпечатване и/или“ и думите „чл. 209, ал. 6 и по“ се заличават. § 41. В чл. 277б навсякъде думите „хартиен носител и/или на“ се заличават. § 42. В чл. 277в навсякъде думите „хартиен носител и/или на“ и думите „чл. 209, ал. 8 и“ се заличават. § 43. В § 1 от допълнителните разпоредби: 1. В т. 31 думите „Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“. 2. В т. 35 думите „чл. 209 и“ и думите „хартиен носител и/или на“ се заличават. 3. Точка 36 се отменя. 4. Точка 45 се изменя така: „„Селскостопански продукти“, „преработка на селскостопански продукти“, „първично селскостопанско производство“ и „търговия със селскостопански продукти“ за целите на чл. 188, ал. 2 са тези по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis “; 5. В т. 61 навсякъде думите „хартиен и“ и думите „чл. 209 и“ се заличават. 6. В т. 62 навсякъде думите „хартиен и“ се заличават. 7. В т. 71 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“. 8. Точка 120 се изменя така: „120. „Съставно образувание“ за целите на част пета „а“ е: а) всяко образувание, което е част от многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия; б) всяко място на стопанска дейност на главно образувание, което е част от многонационална група предприятия.“. 9. Точка 125 се изменя така: „125. „Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб))“ за целите на част пета „а“ включват следните документи, доколкото тези документи са в съответствие с този закон: 19 1. „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ от 14 декември 2021 г.; 2. „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Коментар към Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в последната му редакция; 3. „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Административни насоки към типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в последната им редакция; 4. „Облекчени данъчни режими и намаляване на санкциите: Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в последната му редакция. 10. Точка 132 се изменя така: „132. „Крайно образувание майка“ за целите на част пета „а“ е: а) образувание, което пряко или косвено притежава контролиращо участие в друго образувание и което първо образувание не се притежава пряко или косвено от друго образувание с контролиращо участие в него, или б) главното образувание на група по смисъла на т. 121, буква „б““. За целите на тази точка суверенен фонд, за който са изпълнени условията по буква „а“ не се счита за крайно образувание майка. Суверенен фонд е публично образувание, за което са изпълнени условията по § 1, т. 127, буква „б“, подточка „бб“ от допълнителните разпоредби. 11. В т. 134 след думите „са данъчни правила“ се добавя „различни от правилата за допустимо първично облагане с допълнителен данък“. 12. Създава се точка 134а: „134а. „Смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества“ за целите на част пета „а“ e данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества с приложима данъчна ставка в размер по-нисък от 15 на сто, който за целите на определяне на данъчното задължение на собствениците събира всички доходи, печалби и загуби на контролирани чуждестранни дружества, от които е приспаднат размерът на данъчния кредит за платен в чужбина данък върху тези доходи или печалби. За целите на изречение първо не е смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, при който се взема предвид и печалбата на групата с източник юрисдикцията на собственика.“. 13. Създава се т. 134б: 1 „134б. „Приложима данъчна ставка“ за целите на чл. 260х и т. 134а е ставката, при която размерът на данъчния кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина изцяло компенсира размера на данъка на съставното образувание – собственик, определен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества.“. 14. Точка 136 се изменя така: „136. „Междинно образувание майка“ за целите на част пета „а“ е съставно образувание, което пряко или косвено притежава участие в собствеността на друго съставно образувание от същата многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия и което не е крайно образувание майка, частично притежавано образувание майка, място на стопанска дейност, инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание.“. 15. В т. 138 б. „в“ се изменя така: „в) което не е крайно образувание майка, място на стопанска дейност, инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание.“. 16. Създава се т. 139а: 20 „139а. „Квалифицирано участие в собствеността“ за целите на част пета "а" е инвестиция в данъчно прозрачно образувание, за която са изпълнени следните условия: а) инвестицията се третира за местни данъчни цели като участие в капитала ; б) инвестицията би се третиралa като участие в капитала съгласно одобрени счетоводни стандарти в юрисдикцията, в която данъчно прозрачното образувание осъществява дейност; в) активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на данъчно прозрачното образувание не се включват по метода на пълната консолидация в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка; г) общата възвръщаемост от инвестицията, включително разпределена печалба, предимства, свързани с данъчни загуби и данъчни кредити, които са допустими възстановими данъчни кредити, се очаква да бъде по-ниска от размера на инвестицията, така че част от инвестицията да бъде върната под формата на данъчни кредити, различни от допустими възстановими данъчни кредити, независимо дали тези данъчни кредити се очаква да бъдат продадени или да намалят задължение на инвеститора за включени данъци; общата възвръщаемост от инвестицията се определя към момента на извършването на инвестицията. д) инвестицията е насочена към постигане на икономически резултат, не прикрива други сделки и не води до отклонение от данъчно облагане, както и инвеститорът не е защитен от загуби от инвестицията; Инвестиция в данъчно прозрачно образувание не се счита за квалифицирано участие в собствеността, когато юрисдикцията позволява предимствата, свързани с данъчни кредити да бъдат прехвърлени чрез такова участие в капитала само когато инвеститорът прилага Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб).“. 17. В т. 143 след думите „75 000 000 евро“ се добавя „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“. 18. Точка 144 се изменя така: „144. „Допустим национален допълнителен данък“ за целите на част пета „а“ е данък, въведен в националното право на дадена юрисдикция, която не предоставя каквито и да е предимства, свързани с правилата за неговото прилагане, и: а) при който допълнителните печалби на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, се определят по реда на Директива (ЕС) 2022/2523 или по реда на Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб), и при който към допълнителните печалби на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, се прилага минималната данъчна ставка от 15 на сто; б) се прилага по начин, съответстващ на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 или на Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб). Юрисдикция, въвела в националното си право допустим национален допълнителен данък е юрисдикция, включена в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с юрисдикции, оценени като въвели допустим национален допълнителен данък.“. 19. Създава се т. 155а: „155а. „Търгуем прехвърляем данъчен кредит“ за целите на част пета „а“ е данъчен кредит, с който може да бъде намалено задължение за включен данък на 21 съставно образувание, което притежава този данъчен кредит, в юрисдикцията, която предоставя данъчния кредит, и който се счита за прехвърлям и търгуем. Данъчният кредит се счита за прехвърляем: а) за съставното образувание, на което е предоставен данъчния кредит (наричано по-нататък „продавач“), когато съгласно приложимия данъчен режим това съставно образувание може да го продаде на несвързано лице в данъчния период, в който образуванието е изпълнило условията за получаване на данъчния кредит или в срок от 15 месеца след последния ден на този данъчен период; б) за съставното образувание – купувач на данъчния кредит (наричано по-нататък „купувач“), когато съгласно приложимия данъчен режим това съставно образувание може да го продаде на несвързано лице в данъчния период, в който го е придобило, при условия, които съгласно същия данъчен режим не са по-ограничителни от условията, които са приложими за продавача. Данъчният кредит се счита за търгуем: а) за продавача, когато го продаде на несвързано лице в данъчния период, в който е изпълнил условията за получаване на данъчния кредит или в срок от 15 месеца след последния ден на този данъчен период на цена, не по-ниска от базисната продажна цена. Изречение първо се прилага и когато данъчният кредит не бъде продаден или бъде продаден на свързано лице, в случай че подобни данъчни кредити се търгуват между несвързани лица през периода по изречение първо на цена, не по-ниска от базисната продажна цена; б) за купувача, когато го е придобил от несвързано лице на цена, не по-ниска от базисната продажна цена. „Базисна продажна цена“ за целите на тази точка е 80 на сто от нетната настояща стойност на данъчния кредит, определена при: а) размер на паричния поток, равен на максималния размер на данъчния кредит, който може да бъде използван за намаляване на задължение за включен данък съгласно приложимия данъчен режим; б) лихвен процент, равен на доходността на държавни ценни книжа, емитирани през данъчния период на продажбата или през данъчния период, в който са изпълнени условията за предоставяне на данъчния кредит, от юрисдикцията, предоставяща данъчния кредит, със срок, равен на срока на използване на данъчния кредит или с подобен срок, но не повече от пет години. За целите на тази точка продавачът и купувачът се считат за свързани лица, когато едното от тях има пряко или косвено участие в 50 или повече на сто от правата на глас или от капитала на другото, или друго лице има същото участие във всяко от тях. 20. Създава се т. 155б: „Нетъргуем прехвърляем данъчен кредит“ за целите на част пета „а“ е данъчен кредит, който: а) е прехвърляем, но не е търгуем прехвърляем данъчен кредит, когато се притежава от съставното образувание, на което е предоставен данъчният кредит; б) не е търгуем прехвърляем данъчен кредит, когато се притежава от съставното образувание – купувач на данъчния кредит.“. 21. В т. 160 накрая се добавя „Юрисдикция, въвела в законодателството си допустимо първично облагане с допълнителен данък е юрисдикция, включена в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с юрисдикции, оценени като въвели допустимо първично облагане с допълнителен данък.“. 22. Създава се т. 162: „162. „Първично производство на продукти от риболов и аквакултури“, „продукти от риболов и аквакултури“ и „преработка и предлагане на пазара на продукти от риболов 22 и аквакултури“ за целите на чл. 182, ал. 2 са тези по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.“ § 44. В § 2 от допълнителните разпоредби: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) За целите на част пета „а“ като източник на примери или тълкуване, доколкото тези източници са в съответствие с този закон, се прилагат документа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Коментар към Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в последната му редакция, както и документите в Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб), включително правилата за облекчени данъчни режими.“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 45. За целите на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ предходните три години, включително текущата, се определят съгласно чл. 3, параграф 1, точка 2 и чл. 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB L 124, 8 юни 1971 г.). § 46. (1) Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо минимална помощ по чл. 188, може да се ползва до 31 декември 2030 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2030 г. (2) Размерът на минималната помощ по чл. 188 е еквивалентен на размера на преотстъпения данък по чл. 184 във връзка с чл. 188. (3) Актът за предоставяне на минималната помощ по чл. 188 е годишната данъчна декларация за съответния период, като администратор на минималната помощ по чл. 188 е министърът на финансите чрез Националната агенция за приходите. (4) Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки и действия за изпълнение условията на Закона за държавните помощи и чл. 6 и чл. 7, т. 4 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis във връзка с данъчното облекчение, представляващо минимална помощ по чл. 188. (5) Не се допуска преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък за 2024 г. при прилагане на чл. 184 в случаите на минималната помощ по чл. 188. 19 § 47. (1) Информационната декларация и уведомленията по чл. 260я , както и 23 28 данъчните декларации по чл. 260я , ал. 9 и по чл. 260я , ал. 1, за данъчен период, започващ на 1 януари 2024 г. или по-късно през тази календарна година, който е 16 преходен период съгласно чл. 260я , се подават в срок от 10 януари 2026 г. до 18 месеца след последния ден на този данъчен период или до 30 юни 2026 г., когато срокът от 18 месеца изтича преди тази дата. 23 23 (2) Информационната декларация и уведомленията по чл. 260я , както и 23 28 данъчните декларации по чл. 260я , ал. 9 и по чл. 260я , ал. 1, за данъчен период, който завършва преди 31 март 2025 г. се подават в срок от 10 януари 2026 г. до 30 юни 2026 г. § 48. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 72 се създава ал. 5: „(5) Данъчна и осигурителна информация са и данните, получени по реда на чл. 23 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане.“. 2. В чл. 73, ал. 2 се създава т. 8: 23 „8. предоставянето на данни, получени по реда на чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане, при осъществяването на взаимна помощ и административно сътрудничество, включително обмен на информация.“. § 49. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в преходните и заключителни разпоредби в § 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2, буква „а“ се изменя така: „а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през предходните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им не превишава праг от 300 000 евро.“. 2. Точка 4 се отменя. 3. Точка 9 се изменя така: 3 „9. В чл. 260я : а) в ал. 2, т. 2 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават; б) в ал. 4 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.“. 4. Създават се т. 14-16: 23 „14. В чл. 260я , ал. 9: а) в изречение първо думите „левове“ се заменят с „евро“; б) в изречение второ думите „в лева“ се заменят с „в евро“, а думите „на лева“ се заменят с „на еврото“. 28 15. В чл. 260я , ал. 2 думите „левове“ се заменят с „евро“, а думите „на лева“ се заменят с „на еврото“. 16. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 143 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават“.“ 24 § 50. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г., с изключение на § 2-4, § 8-39, § 43, т. 1, 4 и 7-22, § 44-48, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. 25

Проект М О Т И В И към Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане 1. Мерки, свързани с продължаване прилагането на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на минимална помощ ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Съгласно § 73 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., доп., бр. 14 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., изм. и доп., бр. 99 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), представляващо минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО, може да се ползва до 31 декември 2023 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2023 г. Действащото до края на 2023 г. данъчно облекчение, представляващо минимална помощ беше разработено съгласно изискванията и условията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) № 1407/2013), удълженият срок на прилагане на който изтече на 31 декември 2023 г. Предвид това, възможността за продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ е свързана с разработването на текстове за минимална помощ, които са в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) 2023/2831), срокът за прилагане на който е от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. Удължаване на срока на действие на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ в същия му вид, след 31.12.2023 г. не е възможно, тъй като са налице промени в законодателството за минималните помощи, а именно промени, които произтичат от приемането на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 и съответните изменения в неговите разпоредби, които са задължителни за изпълнение за страните, желаещи да прилагат минимална помощ. Основните промени в условията за прилагане на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) 2023/2831, в сравнение с Регламент (ЕС) № 1407/2013, който се прилагаше до края на 2023 г., са: - увеличаване на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години от 200 000 на 300 000 евро, като с тази мярка Комисията отразява инфлацията за периода 2014 – 2023 г. и нивото на икономическото развитие в Европейския съюз; - въвеждане на задължение за държавите членки да регистрират помощта de minimis в централен регистър, установен на национално ниво или на ниво Европейски съюз, считано от 1 януари 2026 г. Въвеждането на задължителен регистър се очаква да повиши прозрачността за заинтересованите страни и държавите членки и ще намали административната тежест за предприятията, които понастоящем използват система за самодеклариране. - други различия, в т.ч. начина на изчисляване на периода за натрупване на помощта. Съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1407/2013 референтният тригодишен период се оценяваше текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна, а в случая с България данъчна година, както и през двете предшестващи бюджетни години, като 1 периодът от три бюджетни години се определяше според бюджетните години, използвани от предприятието в съответната държава членка. С новия Регламент (ЕС) 2023/2831 периодът за натрупване на помощта от три бюджетни години е променен на три години. Предвид това, със законопроекта се предлага изменение на разпоредбите, свързани с прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ, с което да се въведат необходимите промени в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831, като в същото време се запазва начинът за действие и прилагане на действащата до края на 2023 г. минимална помощ до степента, в която това е възможно. Правото на преотстъпване на данък при прилагане на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ се предвижда да се прилага от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., в т.ч. за корпоративния данък за 2030 г., в съответствие със сроковете за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2831. Въвеждат се и някои нови понятия, както и промяна в същността на някои вече съществуващи понятия, което е свързано със съответната промяна в Регламент (ЕС) 2023/2831. ▪ Целите, които се поставят Целта на промените е да продължи да се предоставя данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО под формата на минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО, като средство за насърчаване на икономическата активност чрез стимул за инвестиране в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица по-висока от средната за страната, като се очаква така и да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Направените предложения във връзка с прилагането на данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО в случаите на чл. 188 от ЗКПО ще окажат въздействие върху държавния бюджет, тъй като минималната помощ е под формата на данъчно облекчение за преотстъпване на корпоративен данък, което е свързано с формирането на данъчни разходи. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат на направеното предложение се очаква да продължи да се прилага данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 188 от ЗКПО под формата на минимална помощ, като по този начин се очаква да се насърчи инвестирането в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица по-висока от средната за страната, като се очаква така и да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направените предложения не съдържат разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз. Предложението за схема за минимална помощ е изготвено при съобразяване с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/2831. 2. Мерки, свързани с необходимостта от уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) 2 ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) бяха въведени правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523), която директива е в съответствие с Модела на правила на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите мултинационални групи предприятия, одобрен от Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 на 14 декември 2021 г. (Модела на правила). На 11 март 2022 г. Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 одобри и Коментар към Модела на правила. Също така, Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 одобри през февруари, юли и декември 2023 г., както и през юни 2024 г., административни насоки по прилагането на Модела на правила. Съгласно точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 е посочено, че „при изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи.“ В допълнение на това, следва да се има предвид и присъединяването на Република България към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. В тази връзка прилагането на част пета „а“ от ЗКПО е необходимо да бъде в съответствие с Модела на правила, Коментара към тях и административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа. Съгласно ОИСР, по своята същност Коментарът и административните насоки изясняват тълкуването и действието на разпоредбите в Модела на правила и включват примери как правилата следва да се прилагат към конкретни ситуации. Във връзка с посоченото, както и приемането на административни насоки по прилагането на Модела на правила след първоначалното разписване и приемане на разпоредбите в ЗКПО и с цел избягване на правна несигурност при тълкуването, се предлагат изменения и допълнения по отношение на: - причисляването на сумата на разходите за включени данъци съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, във връзка с необходимостта да бъдат уточнени условията за специфично причисляване на разходите за данъци при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; - уреждането на случаите, при които подаващото информация съставно образувание не може да упражни избор за прилагане на облекчен режим при допустим национален допълнителен данък; - крайния срок за подаване на информационна декларация и уведомления за преходния данъчен период, във връзка с необходимостта да бъде въведен единен достатъчно дълъг срок за всички многонационални групи предприятия, така че независимо от различната продължителност на този данъчен период при различните групи те да бъдат поставени при еднакви условия за подаване на информацията; 3 - прилагането на облекчен режим, прилаган през преходния период, при който е необходимо да бъдат въведени уточняващи разпоредби по отношение на използването на квалифицираните финансови отчети за изготвяне на отчета по държави на групата за дадена юрисдикция, изчисляването на опростената ефективна данъчна ставка на групата и на изключението за съществена стопанска дейност за дадена юрисдикция, както и третирането на хибридни арбитражни договорености; - въвеждане на разпоредби за прилагане на облекчен режим при вторично облагане с допълнителен данък; - определянето и декларирането на националния допълнителен данък, във връзка с което е изрично се уточнява, че данъчната декларация за този данък се изготвя на базата на информацията от информационната декларация, както и че националният допълнителен данък се определя в левове за случаите, когато консолидираният финансов отчет на крайното образувание майка на многонационална група предприятия е изготвен на базата на допустими счетоводни стандарти, различни от Международните счетоводни стандарти; - определението за крайно образувание майка, от което е необходимо да се изключат суверенните фондове с цел предотвратяване попадането в обхвата на правилата за минимално данъчно облагане на многонационални групи, които не отговарят на условията за това; - признаването от страна на Република България на квалифицирания статут на въведените от други юрисдикции правила, чрез въвеждане в ЗКПО на референция към списъка на ОИСР с юрисдикции, оценени като въвели допустимо първично облагане с допълнителен данък, съответно допустим национален допълнителен данък; - съдържанието на правилата на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите мултинационални групи предприятия, по отношение на което с цел избягване на разнопосочни тълкувания и осигуряване на правна сигурност се прецизира, че Моделът на правила на ОИСР включва както самия Модел на правила, така и Коментара към Модела на правила и административните насоки по прилагането на Модела на правила. В допълнение на това се предлага също така формула за по-справедливо разпределяне на вторичния допълнителен данък между съставните образувания в страната на една многонационалната група предприятия в зависимост от броя наети лица и стойността на материалните активи на всяко от тях, т.е. в същото съотношение, както е формиран съответния данък. Предлагат се също така разпоредби, изясняващи третирането на прехвърляемите данъчни кредити при определянето на допустимата печалба и включените данъци на съставно образувание, с което се цели постигането на по-голяма правна сигурност при тълкуването и прилагането на Модела на правила. Със законопроекта се предлагат и разпоредби за изпълнение на задълженията по деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период при прекратяване на задължено за националния допълнителен данък данъчно задължено лице с цел уреждане на случаи, при които лицето се прекратява в рамките на данъчния период. В съответствие с т. 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523, както и предвид Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г. и вече въведените в ЗКПО разпоредби, транспониращи Директива (ЕС) 2022/2523 и в сила от 1 януари 2024 г., в т.ч. определенията за допустимо първично облагане с допълнителен данък и за допустим национален допълнителен данък, и с цел избягване на противоречиво тълкуване и осигуряване на правна сигурност в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предложена разпоредба, с която изрично се уточнява, че част пета „а“ от ЗКПО се прилага в съответствие с документите на ОИСР, съдържащи Коментара към Модела на правила, административните насоки по прилагането на Модела на правила и правилата за облекчени данъчни режими. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които изрично определят като 4 данъчна и осигурителна информация данните от информационната декларация за допълнителния данък, получени по реда за нейното подаване и обмен на информация. Предложението е във връзка с изискванията на ОИСР за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация. ▪ Целите, които се поставят Предложенията имат за цел прецизиране и осигуряване на съответствие на прилагането на част пета „а“ от ЗКПО с Модела на правила на ОИСР, Коментара към Модела на правила и административните насоки по прилагането на Модела на правила. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Промените, които се предвиждат в ЗКПО, не са свързани с допълнителни разходи за данъчно задължените лица и за прилагането им не са необходими допълнителни бюджетни средства. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат на направените предложения се очаква да се осигури правилното прилагане на част пета „а“ от ЗКПО. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направените предложения не съдържат разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз. 3. Мерки с редакционен характер, свързани с необходимостта от актуализиране на разпоредбите на ЗКПО и синхронизиране с други актове и практики ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Отмяна на разпоредбите в ЗКПО, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител Съгласно преходните разпоредби на § 24 и 25 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.) беше направено изменение на ЗКПО, с което от 1 януари 2024 г. бяха въведени ваучерите за храна на електронен носител. Съгласно § 25 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. операторите на ваучери за храна по чл. 209 от ЗКПО, т.е. на хартиен носител, могат да отпечатват и предоставят такива ваучери само до 30 юни 2024 г., след което издадените им разрешения за осъществяване на тази дейност се прекратяват. Като преходна мярка беше въведена възможността до 30 юни 2024 г. да се предоставят и двата вида ваучери за храна, като от 1 юли 2024 г. изцяло се премина само към ваучери за храна на електронен носител, съответно издадени са нови разрешения на лицата, желаещи да осъществяват дейност като оператори на ваучери за храна на електронен носител. Предвид това, разпоредбите в ЗКПО, регулиращи ваучерите за храна на хартиен носител от 1 юли 2024 г. не се прилагат и следва да отпаднат от текста на ЗКПО. Промяна в сметката, по която се внасят дължимите данъчни задължения по ЗКПО Предложеното изменение има редакционен характер и е свързано с реализацията на проекта за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA) от 01 октомври 2023 г. В тази връзка считано от 01 октомври 2023 г. са закрити всички сметки на териториални дирекции и офис на Националната агенция за приходите (НАП) в търговски банки (над 160 броя). От същата дата са открити сметки за приходи на Централно управление (ЦУ) на НАП в Българска народна банка – сметка за 5 приходи на централен бюджет (за приходи от данъци), сметка за приходи на държавното обществено осигуряване, сметка за приходи на здравно осигуряване, сметка за приходи на допълнително задължително пенсионно осигуряване, сметка за приходи от принудително събиране и др. Плащанията на различните видове задължения се извършват по съответната сметка на ЦУ на НАП, независимо към коя структура на НАП е регистриран платеца – постоянен адрес за физически лица или адрес на управление за юридически лица. Изменение и допълнение на преходната разпоредба на § 36 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в частта, с която е направеното изменение в ЗКПО Във връзка с предложените мерки по т. 1 и 2 се предлага и изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България в частта на преходната разпоредба на § 36, с която е направеното изменение в ЗКПО, като по този начин от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ще се осигури пълна синхронизация на ЗКПО със Закона за въвеждане на еврото в Република България. ▪ Целите, които се поставят С предложените изменения ще се постигне синхронизиране на текстовете на ЗКПО с други актове, което ще доведе до яснота при прилагането и ще се избегне противоречиво тълкуване от данъчно задължените лица. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането С приемането на направените предложения, се очаква да се предотврати възможно некоректно тълкуване на закона и свързаните с това евентуални спорове между данъчно задължени лица и данъчната администрация. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направените предложения не съдържат разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. 6

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за (ЗКПО) за изменение и допълнение на корпоративното подоходно облагане Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 1 7 . 9 . 2 0 2 4 г . X 0 4 .0 1 - 2 3 3 / 1 7 .0 9 .2 0 2 4 S i g n e d b y : L y u b o m i r P l a m e n o v P e t k o v В отговор на №: 03-00-900/11.09.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В този и опише каква били последиците отстраняване информацията би следвало да каква е същността практическите ниво и как се нормативни на предложените основа на проблем 1 и ниво, нуждите практиката и доклади, национално Предлагаме за прилагане на за условията и оператор на на електронен и осъществяване съответно – в чл. отпадне от Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо не само да е същността на проблема, какви за засегнатите и заинтересованите на проблема. Във връзка с по всеки от проблемите в раздел се направи, за да се реши на проблемите, как са измерения на проблемите, каква предвижда да се постигне и промени. За повече яснота относно нормативни промени и за да доказателства и данни, предлагаме проблем 2) да се допълни с информация на националната уредба, др. За целта могат да се използват административна и съдебна практика, законодателство и др. също в рамките на проблем копие от документ за самоличност реда за издаване и отнемане ваучери за храна на хартиен и носител, характеристиките на дейност като оператор да се 209а, ал. 6) или да отпадне като цитирана разпоредба от Наредба № за решаване“: се дефинира са причините за страни, ако не това обръщаме 1 от оценката е съответният проблем. В констатирани, какво е е целта на уредбата на съответно - как се стига до обстоятелствата, които е ясно, че промените представянето на всеки например относно засегнатите и заинтересованите като източници представяне на 3 да се разгледа и в чл. 8, ал. 1 от на разрешение за електронен носител, за издаваните ваучери за уреди в ЗКПО изискване в уредбата 7). проблем/проблеми, а и да се изясни възникването му, какви са/биха се предприемат мерки за внимание, че към момента свързана основно с това какво същото време не става ясно актуалното положение и европейско и национално извода, че са необходимо налагат предприемането ще бъдат предприети въз от проблемите (особено по уредбата на европейско страни, примери от на информация различни относимото европейско и предложението изискването Наредба № 7 от 9.07.2003 г. извършване на дейност като издаване на ваучери за храна храна на електронен носител (например в чл. 209, ал. 6 и на подзаконово ниво (да гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 Напомняме, че при представянето на проблемите в този раздел могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно раздел 2 „Цели“: След допълване на информацията по проблемите в раздел 1 в този раздел, ако е необходимо, предлагаме да се обмисли какви стратегически цели биха се постигнали с предприемането на съответните нормативни промени, както и да се дефинират цели с качествено и/или количествено измерим резултат, чието реализиране ще доведе до решаване на проблемите (ако се налага, в съответствие с новата информация за тях). За целта предлагаме също да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: Обръщаме внимание, че вариантът на действие включва не само предприемането на нормативни промени, но и всички други действия и мерки, които следва да се предприемат за решаване на съответен проблем. Във връзка с това предлагаме представянето на всеки вариант по всеки проблем да започне с информация за това какво съдържа вариантът (например нормативни промени, осигуряване на определени ресурси, промяна в организацията на работа и др.) и след това да продължи с неговото описание и със съответните изводи относно очакваните въздействия върху заинтересованите страни, промяната на административната тежест и т.н. Заедно с горното, след актуализиране на информацията в предходните раздели от оценката, напомняме, че в раздел 4 при цялостното представянето всички варианти и особено при представянето на Вариант 2 е необходимо да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Вариант 2 по всеки от проблемите следва да се разработи в съответствие с тези насоки и като заключение да се включат изводи относно необходимостта от предвиждане на финансови, организационни, технически и др. ресурси за реализиране на промените, да се опише как ще бъдат осигурени тези ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, какви са очакваните ползи и др. След това могат да се посочат/изведат и основните идентифицирани въздействия за заинтересованите страни и да се направят съответните изводи относно тези въздействия. Ако някои от вариантите за действие по даден проблем предвижда въвеждането на нови услуги и/или промени в съществуващите, въвеждането на такси и др. – това също е необходимо да се опише и да се изясни как промяната ще се отрази на заинтересованите и засегнатите страни. Ако не се предвиждат такива промени спрямо актуалното положение – това също предлагаме да се посочи изрично (като трябва да е изяснено и какво е актуалното положение). IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. Обръщаме внимание, че в оценката са разгледани и оценени 3 проблема, а в раздел 5 при сравняването на критериите е включен и проблем 4 (който следва или да отпадне, ако става дума за технически пропуск, или ако е налице реален проблем 4 той да бъде разгледан и вариантите за решаването му да бъдат оценени във всички раздели от оценката). V. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с избора на един от отговорите в тези раздели е необходимо за всеки отговор да се обоснове защо е избран съответния отговор като се даде по-подробна информация например защо се твърди, че препоръчителният вариант няма да засегне съществуващи регистри, няма ефект върху МСП и т.н. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 VI. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за обществените консултации по чл. 26 от ЗНА е не по-кратък от 30 дни и само при изключителни случаи и изрично посочване на причините съставителят на проекта на нормативен акт може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. VII. Относно раздел 11 „Информационни източници“: След допълване на информацията в раздел 1 и във всички останали раздели от оценката, предлагаме за източниците, които са достъпни в интернет, в този раздел да се посочат съответните хиперлинкове. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 6 .9 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk re n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане Лице за контакт: Петя Копчева, началник на отдел „Преки Телефон и ел. поща: тел. 02/9859 2856; e-mail: p.kopcheva@minfin.bg данъци“, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите Проблем 1: Въвеждане на мерки облекчение, представляващо минимална общини с безработица, по-висока от средната, (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември от Договора за функционирането на (ЕС) 2023/2831) 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови Проблемът е свързан с липса на представляващо минимална помощ след изтичане Съгласно § 73 от преходните и допълнение на Закона за данък върху 1.01.2021 г., доп., бр. 14 от 2021 г., в сила от 1.01.2023 г.), данъчното облекчение по чл. 184 (ЗКПО), представляващо минимална помощ по 2023 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2023 Действащото до края на 2023 г. данъчно разработено съгласно изискванията и условията 18 декември 2013 г. относно прилагането на Европейския съюз към помощта de minimis прилагане на който изтече на 31 декември представляващо минимална помощ, условията свързано с прилагането на разпоредбите на помощи, то действащите до 31 декември 2023 на Регламент (ЕС) № 1407/2013, който е Предвид това, възможността за представляващо минимална помощ е свързана които са в съответствие с новия Регламент януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. Удължаване на срока на действие на помощ в същия му вид, след 31.12.2023 г. законодателството за минималните помощи, на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 и задължителни за изпълнение за страните, за продължаване прилагането на данъчното помощ за извършване на производствена дейност в която да е в съответствие с новия Регламент 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент и причините за неговото/тяхното стойности. възможност за прилагане на данъчното облекчение, на срока за неговото прилагане. заключителни разпоредби към Закона за изменение и добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., изм. и доп., бр. 99 от 2022 г., в сила от от Закона за корпоративното подоходно облагане чл. 188 от ЗКПО, може да се ползва до 31 декември г. облекчение, представляващо минимална помощ е на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от членове 107 и 108 от Договора за функционирането на (Регламент (ЕС) № 1407/2013), удълженият срок на 2023 г. Доколкото данъчното облекчение, и редът, за което са разписани в ЗКПО е изцяло законодателството на ЕС в областта на минималните г. разпоредби на ЗКПО (чл. 188) съдържат условията неприложим. продължаване прилагането на данъчното облекчение, с разработването на текстове за минимална помощ, (ЕС) 2023/2831, срокът за прилагане на който е от 1 данъчното облекчение, представляващо минимална не е възможно, тъй като са налице промени в а именно промени, които произтичат от приемането съответните изменения в неговите разпоредби, които са желаещи да прилагат минимална помощ. 2 В случай че не се предприемат мерки за отстраняване на проблема, данъчно задължените лица, които имат желание да извършват производствена дейност в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период, ще бъдат лишени от възможността да се възползват от прилагането на данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък под формата на минимална помощ. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.) Проблемът не е възможно да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като произтича от липса на правна уредба в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831, на базата на която да се прилага данъчното облекчение. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. ЗКПО не съдържа разпоредби по отношение на минималната помощ, които да са в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2831, поради което не е възможно да се продължи прилагането на действащото данъчно облекчение до 31.12.2023 г. и след тази дата. Това е единствено възможно при въвеждане на условията на Регламент (ЕС) 2023/2831 и определяне на нов срок за прилагане на минималната помощ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Мерките за подпомагане на лицата в държавите членки на ЕС с минимални помощи следва да са в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС в областта на държавните и минимални помощи и по-конкретно с Регламент (ЕС) 2023/2831. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 2: Необходимост от уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблемът е свързан с необходимостта от постигане на пълно съответствие на част пета „а“ от ЗКПО с Модела на правила на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите мултинационални групи предприятия, Коментара към тях, административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) бяха въведени правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523), с която са въведени мерките от Модела на правила на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите мултинационални групи предприятия, одобрен от Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 на 14 декември 2021 г. (Модела на правила). На 11 март 2022 3 г. Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 одобри и Коментар към Модела на правила, който последващо беше изменен и допълнен. Също така, Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 одобри през февруари, юли и декември 2023 г., както и през юни 2024 г., административни насоки по прилагането на Модела на правила. Съгласно т. 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 е посочено, че „При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи“. В тази връзка прилагането на част пета „а“ от ЗКПО е необходимо да бъде в пълно съответствие с Модела на правила, Коментара към тях, административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа. Съгласно ОИСР, по своята същност Коментарът и административните насоки изясняват тълкуването и действието на разпоредбите в Модела на правила и включват примери как правилата следва да се прилагат към конкретни ситуации. Във връзка с посоченото, както и с приемането на административни насоки по прилагането на Модела на правила след въвеждането в ЗКПО на правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 се предлагат изменения и допълнения с цел избягване на правна несигурност при тълкуването и прилагането на Модела на правила. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като действащите разпоредби на ЗКПО не съдържат необходимите уточняващи правила за прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък в съответствие административни насоки на ОИСР. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Предложението за въвеждане на уточняващи и/или допълващи разпоредби във връзка с режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък е във връзка със задължените на страната като присъединила се към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. 4 Проблем 3: Необходимост от въвеждане на мерки с редакционен характер, свързани с необходимостта от актуализиране на разпоредбите на ЗКПО и синхронизиране с други актове и практики 3.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. • Отмяна на разпоредбите в ЗКПО, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител Необходимостта от отмяна на разпоредбите на ЗКПО във връзка с ваучерите за храна на хартиен носите е във връзка с преминаването изцяло към ваучери за храна на електронен носител от 1 юли 2024 г. Съгласно преходните разпоредби на § 24 и 25 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.) беше направено изменение на ЗКПО, с което от 1 януари 2024 г. бяха въведени ваучерите за храна на електронен носител. Съгласно § 25 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. операторите на ваучери за храна по чл. 209 от ЗКПО, т.е. на хартиен носител, могат да отпечатват и предоставят такива ваучери само до 30 юни 2024 г., след което издадените им разрешения за осъществяване на тази дейност се прекратяват. Като преходна мярка беше въведена възможността до 30 юни 2024 г. да се предоставят и двата вида ваучери за храна, като от 1 юли 2024 г. изцяло се премина само към ваучери за храна на електронен носител, съответно издадени са нови разрешения на лицата, желаещи да осъществяват дейност като оператори на ваучери за храна на електронен носител. Предвид това, разпоредбите в ЗКПО, регулиращи ваучерите за храна на хартиен носител от 1 юли 2024 г. не се прилагат и следва да отпаднат от текста на ЗКПО. В случай че съответните разпоредби за ваучери за храна на хартиен носител не бъдат заличени от закона е възможно това да доведе правна несигурност за лицата, до несъответствия в прилагането и възникване на спорове между лицата и данъчната администрация. След заличаване на текстовете за ваучерите за храна на хартиен носител в ЗКПО ще бъде направено и изменение на разпоредбите на Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор, с което наредбата ще бъде приведена в съответствие със ЗКПО, както и с приетите промени в Закона за българските лични документи (обн., ДВ. бр. 65 от 2023 г.), при което чл. 8 от наредбата ще бъде отменен. • Промяна в сметката, по която се внасят дължимите данъчни задължения по ЗКПО Предложеното изменение има редакционен характер и е свързано с реализацията на проекта за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA) от 01 октомври 2023 г. В тази връзка считано от 01 октомври 2023 г. са закрити всички сметки на териториални дирекции и офис на Националната агенция за приходите (НАП) в търговски банки /над 160 броя/. От същата дата са открити сметки за приходи на Централно управление (ЦУ) на НАП в Българска народна банка – сметка за приходи на централен бюджет (за приходи от данъци), сметка за приходи на държавното обществено осигуряване, сметка за приходи на здравно осигуряване, сметка за приходи на допълнително задължително пенсионно осигуряване, сметка за приходи от принудително събиране и др. Плащанията на различните видове задължения се извършват по съответната сметка на ЦУ на НАП, независимо към коя структура на НАП е регистриран платеца – постоянен адрес за физически лица или адрес на управление за юридически лица. 3.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 5 Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 3.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходимо законова промяна, с която да се направи редакция в текста на закона и да се заличат или изменят съответните разпоредби. 3.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 3.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. 2. Цели: Цел 1 „Въвеждане на мерки за продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната, която да е в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831“ Цел 2 „Осигуряване на съответствие на прилагането на част пета „а“ от ЗКПО с Модела на правила, Коментара към Модела на правила и административните насоки по прилагането на Модела на правила на ОИСР“ Цел 3 „Постигане на синхронизация на текстовете на ЗКПО с други актове, което ще доведе до яснота при прилагането и ще се избегне противоречиво тълкуване от данъчно задължените лица. “ Посочените цели ще бъдат постигнати с влизане в сила на предложените изменения в ЗКПО. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съотве тстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Данъчно задължените лица, ползващи данъчно облекчение, представляващо минимална помощ за преотстъпване на корпоративен данък за данъчната печалба от извършване на производствена дейност в общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за предходната година. За периода 2015 – 2022 г. минималната помощ по чл. 188 от ЗКПО е ползвана от 915 бр. данъчно задължени лица. 2. Националната агенция за приходите. По проблем 2: 1. Данъчно задължени лица, които попадат в обхвата на многонационална или голяма национална група предприятия съгласно ЗКПО – около 1000 предприятия, извършващи стопанска 6 дейност на територията на страната, което зависи от конкретната година и от това дали отговарят на конкретните условия. 2. Националната агенция за приходите. По проблем 3: 1. Всички данъчно задължени лица по ЗКПО; 2. Националната агенция за приходите. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Въвеждане на мерки за продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната, която да е в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с липса на предприемането на действия по отношение на дефинирания проблем, който ще продължи да съществува и определената цел няма да бъде постигната. В действащия ЗКПО не е налице данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната, която да е в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831. В случай че не бъдат въведени изискванията на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis заинтересованите данъчно задължени лица ще бъдат лишени от мярката под формата на минимална помощ за преотстъпване на корпоративен данък за производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. В случай че не бъде приет проектът, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Заинтересуваните данъчно задължени лица от прилагане на минимална помощ за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 188 от ЗКПО ще бъдат лишени от тази възможност, съответно ще отпадне мярката за насърчаване на инвестициите в производствена дейност в региони с безработица, по-висока от средната за страната, която е под формата на минимална помощ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. 7 Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест на лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: В действащия ЗКПО не е налице данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната, която да е в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831. В случай че бъде предприето действие за отстраняване на проблема, ще е налице възможност за данъчно задължените лица, които извършват производствена дейност в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период, да приложат данъчно облекчени за преотстъпване на корпоративен данък. За това е необходимо да бъдат въведени изискванията на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, с което българската ще спази законодателството на ЕС за предоставяне на минимални помощи на лицата. В случай че бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се запази възможността за подпомагане с минимална помощ на заинтересованите лица, които извършват производствена дейност в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период чрез данъчно облекчение за преотстъпване на корпоративен данък. Това от своя страна, съгласно условията на ЗКПО ще гарантира поддържането на определен брой работни мести в тези общини през целия данъчен период, през който се прилага данъчното облекчение, което съответно ще допринесе за запазване и развитието на съответните региони. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице отрицателни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест на лицата. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Необходимост от уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите 8 национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените от ОИСР административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) Вариант 1 „Без действие“: Описание: В действащия ЗКПО липсват някои уточнявания и/или допълнения на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените, след приемане на закона, от ОИСР административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб). В случай че не се въведат уточняващи и допълващи разпоредби във връзка с облагането с допълнителен данък и национален допълнителен данък в ЗКПО няма да бъде изпълнено задължението като страна, присъединила се към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. Също така, в тази връзка националните разпоредби на ЗКПО няма да са съобразени и с точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523, където е посочено, че „при изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза“. Всичко това ще доведе до правна несигурност при тълкуването и прилагането на Модела на правила на ОИСР. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не се въведат направените предложения няма да се отстрани правната несигурност, както за засегнатите данъчно задължени лица, така и за органите по приходите на НАП, в случаите на облагане с допълнителен данък и национален допълнителен данък в ЗКПО. Националните разпоредби на ЗКПО няма да са съобразени с точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 и ще се попречи на получаването от страна на ОИСР на постоянен квалифициран статут на вече въведените в ЗКПО правила. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Направените предложения не касаят облагането на малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. 9 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: В действащия ЗКПО липсват някои уточнявания и/или допълнения на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените, след приемане на закона, от ОИСР административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб). В случай че се приемат предложените правила във връзка с първичното облагане с допълнителен данък и национален допълнителен данък в ЗКПО, които са в съответствие с издадените от ОИСР административни насоки в тази връзка, ще се постигне подобряване на правната сигурност за лицата и за данъчната администрация при тълкуването на закона и прилагането на Модела на правила, Коментара към тях, административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа на ОИСР. Националните разпоредби на ЗКПО ще са съобразени с точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 и ще се подпомогне получаването от страна на ОИСР на постоянен квалифициран статут на вече въведените в ЗКПО правила. В случай че бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че се въведат предлаганите разпоредби във връзка с облагането с допълнителен данък и национален допълнителен данък в ЗКПО, ще се изпълни задължението като страна, присъединила се към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. Също така, това ще доведе до подобряване на правната сигурност за данъчно задължените лица и за администрацията, националните разпоредби на ЗКПО ще са съобразени с точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 и ще се подпомогне получаването от страна на ОИСР на постоянен квалифициран статут на вече въведените в ЗКПО правила. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице отрицателни въздействия върху засегнатите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Приемането на направеното предложение няма да окаже въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 10 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: Необходимост от въвеждане на мерки с редакционен характер, свързани с необходимостта от актуализиране на разпоредбите на ЗКПО и синхронизиране с други актове и практики Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението няма да се постигне яснота и синхронизиране на текстовете на ЗКПО, съответно няма да се предотвратят възможностите за разнопосочно тълкуване на текстовете. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са във връзка с това, че няма да се постигне яснота и синхронизиране на текстовете на ЗКПО, което да доведе до улеснение на данъчно задължените лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане“: Описание: в случай че се приеме направеното предложение ще се постигне яснота в теста на ЗКПО и ще се предотвратят евентуални случаи на спорове относно неправомерно прилагане на недействащи текстове от закона. В случай че бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателните предложения е свързано с постигането на яснота на текстовете и улеснение за данъчно задължените лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 11 Не се Специфични Въздействия Не са на законодателните лицата, тъй 1.1. въздействия, 1.2. предвижда (върху налице Административна като с Опишете включително Опишете отрицателно въздействие всяка заинтересована страна/група въздействия: върху малките и специфични въздействия изменения. тежест: Не се предложението не се (въздействията върху малките качествено (при възможност – и върху всяка заинтересована страна/група значителни специфичните въздействия с акцент (задължения за информиране, такси, от приемането заинтересовани страни) средните предприятия: върху малките и очаква увеличаване въвеждат нови или и средните предприятия; количествено) всички значителни заинтересовани страни. и кои второстепенни. върху малките и средните регулаторни режими, на предложението. средни предприятия на административната допълнителни задължения административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия предприятия и административната административни услуги и др.) от приемането тежест за за лицата. социални и екологични се очаква да бъдат тежест 5. Степени 5.1. По Сравняване на проблем на вариантите: изпълнение по критерии: 1, 2 и 3: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с Цел 1: 3 1 о н в и т Цел 2: 3 1 к е ф Е Цел 3: 3 1 т Цел 1: 3 1 с о н с а к Цел 2: 3 1 и ф Е Цел 3: 3 1 т с о Цел 1: 3 1 н а в у с Цел 2: 3 1 а л г ъ С Цел 3: 3 1 1.2. ефикасност, 1.1. Посочете която съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще ефективност, чрез която се измерва отразява степента, до която която показва степента, до която на ключовите им положителни изпълнят определените цели, вариантите: степента, до която вариантите целите могат да бъдат постигнати малко разходи; вариантите съответстват и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии постигат целите на предложението; при определено ниво на на действащите стратегически за сравняване на ресурсите или при най- документи. 12 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане“: В случай че бъде прието предложението за въвеждане на изискванията на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis заинтересованите данъчно задължени лица ще имат възможност да приложат данъчно облекчение под формата на минимална помощ за преотстъпване на корпоративен данък за производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. По проблем 2: Вариант 2 „Приемане“: В случай че се въведат уточняващите и/или допълващи разпоредби във връзка с облагането с допълнителен данък и национален допълнителен данък в ЗКПО ще се изпълни в пълна степен точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523, както и поетите ангажименти към ОИСР за въвеждане на уточняващите правила на административните насоки на организацията, ще се постигне подобряване на правната сигурност за данъчно задължените лица и за администрацията, ще се ускори получаването от страна на ОИСР на постоянен квалифициран статут на вече въведените в ЗКПО правила. По проблем 3: Вариант 2 „Приемане“: В случай че се приеме направеното предложение ще се постигне яснота в теста на ЗКПО във връзка със заличаването или изменението на тестове от закона, които не се прилагат във връзка с друг акт. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Проблем 1 – няма да настъпи промяна в административната тежест за данъчно задължените лица, доколкото въвеждането на възможност за ползване на данъчно облекчение за преотстъпване на корпоративен данък за печалбите от извършвана производствена дейност в общини с по-висока безработица от средната за страната за данъчните периоди от 2024 до 2030 г. е мярка за подпомагане на лицата и изцяло в тяхна полза. Прилагането на данъчното облекчение не е свързано с прилагане на нови административни процедури в допълнение на тези, вече прилагани във връзка с изпълнение на задължението за плащане на данъци. Проблем 2 - няма да настъпи промяна в административната тежест за данъчно задължените лица, доколкото приемането на предложените текстове, свързани с прилагането на част пета „а“ от ЗКПО, има характер на въвеждане на уточнение и допълнение на вече действащите текстове на ЗКПО. Проблем 3 - няма да настъпи промяна в административната тежест за данъчно задължените лица, доколкото предложенията по проблема са с характер на редакционни и технически изменения, свързани със синхронизирането на закона с други актове и заличаване на недействащи текстове. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 13 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …… С въвеждането на препоръчителните варианти по отделните проблеми не се създават нови, нито се засягат съществуващи регулаторни режими, тъй като с проекта на акт не се въвеждат нови услуги или такси. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… ……… С прилагането на препоръчаните варианти и по трите проблема не се създават нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчваните варианти и по трите проблема са насочени към всички данъчно задължени лица и не въвеждат различно третиране за различните групи предприятия, включително за МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант на действие – приемане на проекта на акт и по трите проблема. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 14 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проведени са публични консултации и съгласуване съгласно чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и в резултат на тях промяната, свързана с изравняване на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин, не се включва в предложението на ЗИД на ЗКПО. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Проектът на акт не създава нови задължения. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се прилагат приложения. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за корпоративното подоходно облагане - https://www.minfin.bg/bg/1710. Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis - https://stateaid.minfin.bg/bg/7 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ирена Христова, директор на дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите 15 X ДИРЕКТОР ИРЕНА ХРИСТОВА Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г.

С П Р А В К А за отразяване на постъпили становища, предложения и възражения при съгласуването на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации Подател Предложение Приема/ не приема предложе нието Мотиви ГИНКА ЙОРДАНОВА – РЕГИСТРИРАН ОДИТОР В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ няма специално данъчно третиране на субсидиите, изплащани на земеделските производители за обработваните от тях земи, поради което същите се облагат в годината на счетоводното им отчитане. В международните и националните счетоводни стандарти липсва изрична разпоредба, относно признаване на приходите от субсидии, изплащани на земеделските производители за единица площ. Земеделието е специфичен отрасъл, в който стопанската година не съвпада с календарната, а база за определяне размера на основните субсидии, са размерите на обработваните площи и изпълнението на конкретни условия, свързани със стопанисването им за съответната стопанска година. Част от субсидиите за единица площ се получават през текущата година, а другата част- през следващи години. Съгласно чл. 26, ал.1, т. 4 от Закона за счетоводството, позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа начисляване – „ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят“; Съгласно разпоредбите на Международен счетоводен стандарт (МСС) 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ“, т. 16. Основното в приходния подход е, че безвъзмездните средства, предоставени от държавата, се признават в печалбата или загубата на системна база през периодите, през които предприятието признава като разход съответните разходи, които безвъзмездните средства са предназначени да компенсират. Признаването в печалбата или загубата на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, на база постъпления не е в съответствие с предположението за текущо счетоводно начисляване (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети)…“ Съгласно СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, т. 3. 2. , б. „б“, Правителствените дарения се отчитат като финансиране „през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията.“ Същевременно, в указания на НАП, тези финансирания се третират Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО). 2 съгласно СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, т „3.4. Правителствените дарения, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им“. Данъчното облагане на тези финансирания зависи изцяло от счетоводното им отчитане. Според счетоводното законодателство- те следва да се отчитат като приход в годината, за която се отнасят, а според становище на НАП- в годината на получаването им. Тези различия имат за последица спорове, включително и съдебни. Съдебната практика е в потвърждение отчитането на база принципа за начисляване. /Решение № 501/05.12.2019 г. на Административен съд Добрич, Решение № 10588/31.07.2020 г./. С цел да не се влияе отчитането на приходите и достоверността на годишните финансови отчети от данъчното облагане, предлагам правителствените дарения на земеделските производители за единица площ, да се признават като приходи в годината на отчитането им, съгласно приложимите счетоводни стандарти, а облагането им- в годината на получаването. Конкретно предлагам промяна в ЗКПО, Глава осма ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ, с нов чл. 36а Приходи от правителствени дарения на земеделски производители за единица площ ал. 1. Приходите от правителствени дарения за единица площ, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. ал. 2. Приходите от правителствени дарения за единица площ се признават за данъчни цели в годината на получаването им. Това допълнение към ЗКПО относно субсидиите ще има следните положителни ефекти: - облагането на начислените, но неполучени земеделските субсидии ще бъде идентично с данъчното третиране на наличната, нереализирана земеделска продукция; - принципът на облагане ще бъде уеднаквен за всички лица- земеделски производители, без оглед на техния юридически статут; - ще се избегне предварително облагане на приходи, които не са получени и чийто размер е определен приблизително, по прогнозни данни; - ще се избегнат спорове, данъчни и съдебни производства; - ще бъдат лесно проверявани; В момента НАП е разпратила писма на земеделски производители за установено несъответствие в подадените ГДД за 2023 г. на декларираните данни за получени финансирания, сравнени с данните от Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Несъответствията се дължат на факта, че В ГДД лицата са декларирали отчетените на база принципа за текущо начисляване субсидии за 2023 година, а от ДФЗ са посочили- изплатените на лицата субсидии през същата година. 3 БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА Във връзка с представения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище: 1. Относно предвидените мерки, свързани с продължаване прилагането на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, в случаите на минимална помощ БСК подкрепя направените предложения във връзка с продължаване на прилагането на данъчното облекчение под формата на минимална помощ за предприятията, които извършват производствена дейност в общини, в които безработицата е с или над 25 на сто по-висока от средната за страната. Въпреки минималното негативно въздействие върху бюджета, преотстъпването на корпоративния данък е мярка, която насърчава частните инвестиции и способства за увеличаване на заетостта в тези общини. 2. Относно предложените изменения за уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък БСК подкрепя предложените изменения в глава пета „а“ от ЗКПО. Измененията в чл. 260л относно формулата за определяне на дължимия вторичен допълнителен данък от съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната въвежда по-справедливо разпределение на данъка. Подкрепяме измененията в чл. 72 и чл. 73 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които определят данните от информационната декларация като данъчна и осигурителна информация, като по този начин се осигурява конфиденциалност на съдържанието ѝ. Приема се СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕ СКА АСОЦИАЦИЯ“ СДРУЖЕНИЕ “БЪЛГАРСКИ КЛЪСТЕР ЗА ДИГИТАЛНИ РЕШЕНИЯ И ИНОВАЦИИ В ЗДРАВЕОПАЗВАН Във връзка с публикуваните за обществени консултации проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) и на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), от името на долуизброените организации бихме искали да използваме възможността да предложим на Вашето внимание следните изменения и допълнения, които да уредят още един важен за бизнеса и гражданите въпрос, а именно създаването на възможност за съхранение на данъчните документи и касовите бележки, издадени на хартиен носител, като дигитални копия на оригинала. В годините това е въпрос, който е бил нееднократно повдиган от нашите членове и партньори, а в последните месеци предвид съществуващи и предстоящи европейски законодателни инициативи, предприехме действия за по- Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. 4 ЕТО” СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА ФИНТЕХ АСОЦИАЦИЯ" СДРУЖЕНИЕ "ГЕРМАНО- БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНО -ТЪРГОВСКА КАМАРА" СДРУЖЕНИЕ "ПРОФЕСИОНАЛ НА АСОЦИАЦИЯ ПО РОБОТИКА И АВТОМАТИЗАЦИ Я” широко и експертно обсъждане на темата. Проведените разговори и анализи ни карат да вярваме, че има полезни стъпки, които могат да бъдат направени в посока дигитализация и модернизация на тези обществени отношения, които да доведат до намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица. Ето защо, отчитайки усилията, които Министерството на финансите прави в посока усъвършенстване на действащото законодателство и привеждането му в съответствие с целите и ценностите на Европейския съюз, бихме искали да използваме възможността, със следното изложение, да насочим Вашето внимание към тази широко обсъждана тема, като същевременно Ви предложим възможни варианти за преодоляването на разглеждания проблем и развитието на действащото национално законодателство. В сега действащото данъчно законодателство е уредено задължението за всяко данъчно задължено лице да осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи, в оригиналния им вид. В условията на все по-бърза дигитализация във всички сфери на обществения живот, задължението за съхранение на документи на хартиен носител едновременно от издателя и от получателя създава съществени затруднения за данъчно задължените лица, както за по-големите юридически лица, така също и за по-малките такива. От една страна, по-големият оборот генерира по-голям брой хартиени документи, за съхранението на които е необходим и по-голям ресурс като обезопасени помещения за съхранение, необходимост от пренасянето им от едно място на друго, по-трудното обработване на данните и др. От друга страна, подобни разходи за по-малките икономически субекти значително натоварват и техния бюджет. Всичко това добавя допълнителна административна тежест за икономическите субекти и значително затруднява спазването на законовите изисквания. Проблемът с цифровизацията на счетоводните документи отдавна е идентифициран от институциите на ЕС и работата по решаването му на равнище ЕС вече е започнала. Още през 2010 г. Европейската комисия в „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ призна потенциала на електронното фактуриране (eInvoicing) като ключов фактор за развитие на цифровата икономика и средство за насърчаване на вътрешния пазар. През същата година Европейската комисия препоръчва приемането на електронното фактуриране и разработването на стандарт за всички държави-членки. През годините, както държавите- членки, така и Европейският парламент се застъпваха за действия за насърчаване на електронното фактуриране и настояваха за задължително прилагане на електронното фактуриране при обществените поръчки, което доведе до приемането през 2014 г. на Директива 2014/55/EС на Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при 5 обществените поръчки. Директивата имаше за цел да улесни електронното фактуриране B2G (Business-to-Government) и B2B (Business-to-Business), да намали сложността и да понижи разходите за всички страни, участващи в транзакциите. Тя задължи публичните администрации да приемат електронни фактури, съответстващи на европейския стандарт за електронно фактуриране, за договори за обществени поръчки, като държавите-членки имаха краен срок до април 2019 г. за въвеждане на електронно фактуриране в B2G на централно равнище и до април 2020 г. за подцентрално равнище. Очакваното въздействие на директивата беше да подобри оперативната съвместимост, да се увеличи разпространението на електронното фактуриране и да се опростят процедурите за фактуриране и бизнес потоците. Неотдавнашното важно развитие на политиката на ЕС в областта на фактурирането е свързано със законодателните предложения "ДДС в цифровата ера" (ViDA). На 8 декември 2022 г. Европейската комисия предложи поредица от мерки за модернизиране и превръщане на системата на ЕС на данъка върху добавената стойност (ДДС) в по-добра работа за предприятията и по-устойчива на измами чрез възприемане и насърчаване на цифровизацията. Целта на ЕК е данъчната отчетност в реално време, базирана на електронни фактури, да стане абсолютно задължителна за всички държави-членки като естествена следваща стъпка в цялостната цифровизация на ЕС, която се очаква да се случи до 2028 г. В този смисъл предприемането на стъпки на национално ниво, които ще насърчат и ще доведат до все по-широка дигитализация на данъчните и счетоводните документи е естествена крачка напред към постигането на целите, които Европейският съюз вече е заложил и които ще станат част от действащото общностно законодателство в обозримо бъдеще. Предвид горното, бихме искали да предложим промени, които се изразяват в предоставяне на възможност, в случаите когато данъчните и/или счетоводните документи се издават на хартиен носител, хартиеният оригинал да се пази само на едно място, а именно при неговия издател. Считаме, че тези промени ще допринесат за облекчаване на получателите на данъчните/счетоводните документи, тъй като те вече ще имат възможност да съхраняват само дигиталното копие на документа, което в по-голямата част от случаите е и по-надеждният вариант за съхранение. По-високата надеждност при съхранението в електронен вид се дължи най-малко на спецификите на хартиените документи при дългосрочно съхранение най-съществените, от които е избледняване на мастилото и невъзможността за четимост на оригиналния документ. Също така съхранението на хартиени оригинали води до по-висок риск от повреждане и унищожаване, например при пожар, наводнение и други неблагоприятни и непредвидими условия. От друга страна, съхранението в електронен формат позволява съхранение в облачни хранилища, което облекчава 6 получателя и повишава сигурността, тъй като в тези случаи може, от една страна, да съхранява две или повече дигитални копия на различни носители, респективно на различни места за съхранение, а от друга, да използва професионална облачна или сходна услуга за съхранение, при която ще получи професионални условия и защита от рискове като физическо унищожаване на информацията/носителите. В същото време, ще се запази и хартиеният оригинал, но само при издателя, от когото всъщност ще зависи в какъв формат ще бъдат издадени данъчните и/или счетоводните документи. Така, при необходимост от сравняване на дигиталното копие с оригинала, такъв все пак ще съществува и ще може да бъде приложена насрещна проверка. Тази промяна ще облекчи получателите на данъчни и счетоводни документи, тъй като те не биха могли да направят избор дали да получат съответния документ на хартия или в електронен формат, това е избор на издателя, който би могъл да прецени, както рисковете, така и разходите, съпътстващи издаването, респективно съхранението на хартиени данъчни документи и да направи избор да ги издава като електронни такива. Считаме, че след като задължението за съхранение на оригинала във формата, в който е издаден, остане само за издателя, това несъмнено ще стимулира субектите, издаващи данъчни документи, да преминат към издаването им именно в електронен вид, като това, от своя страна, ще ускори и цялостния процес по дигитализация и по-бързо постигане на целите, заложени и от ЕС, а именно отчитането на данъчните документи в реално време, базирано на изцяло е- фактуриране, а така също и безспорно ще доведе до намаляване на административната тежест за голяма част от данъчно задължените субекти. Горните изводи изцяло се подкрепят и при по-детайлното проучване на сега действащата нормативна уредба и установената практика, при която, когато издателят сканира издадения като хартиен данъчен документ и го изпрати по електронен път до получателя, то така полученият сканиран документ се счита за електронен данъчен документ и получателят има задължението да го съхранява именно като такъв и в този случай единственият хартиен оригинал се съхранява от издателя му. Видно от практиката това не е създало проблем, нито в процеса на доказване на определени факти и обстоятелства, нито в цялостния документооборот, свързан с данъчното облагане. Още повече, че и към настоящия момент задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията и документите, от значение за данъчното облагане, използват информационни системи, продукти или архиви, трябва да съхраняват създадените данни в електронен вид, независимо от съхранението им на друг носител. Ето защо считаме за ненужно да продължава да съществува задължението за получателя да съхраняват получените на хартиен носител данъчни документи в 7 техния оригинален вид на хартия, а е достатъчно да съхраняват, в законоустановения срок, дигитално копие, което да съдържа цялата информация, съдържаща се и в хартиения оригинал и респективно да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост през целия срок на съхранение, съгласно изискването на чл. 121, ал. 2 от Закона за данъка върху добавена стойност Нещо повече, считаме, че съхранението на хартиения оригинал би създало значително по-големи проблеми, например с разчитане на документа след като мастилото е избледняло в края на определения срок за съхранение, отколкото ако се съхраняват като дигитално копие. И тъй като промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които въвеждат задължението данъчните документи да се съхраняват в оригиналния им вид се въвежда през 2013 г., в резултат на задължението за транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, следва да обърнем внимание, че текстът на Директивата казва, че държавите-членки могат да изискват фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. В този смисъл предлаганата промяна няма да доведе до противоречие с Директивата, респективно до противоречие на националното право с приложимото право на ЕС. Напротив, както вече беше изяснено, считаме, че тази промяна ще ускори процеса по дигитализация и преминаване към изцяло електронно фактуриране, към което се стреми ЕС повече от 10 години след приемането на Директивата. Следва да се отчете и тенденцията нормативната уредба във всички сфери на обществения живот, включително процесуалното законодателство, да се изменя и усъвършенства като се въвеждат разпоредби, регламентиращи издаването, съхранението и връчването на електронни документи и/или дигитални копия на хартиени документи, включително способите за доказване чрез такива документи. В тази връзка съвсем естествен процес е да бъде усъвършенствано и адаптирано към новите условия и технологии и националното ни данъчно законодателство. В допълнение на вече изложеното, с предлаганите промени в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане, се цели цялостна уредба, позволяваща постигането на последователност и предвидимост в регулацията, свързана със съхраняването на данъчните и счетоводните документи, а също и на съпътстващата ги документация. Тези промени ще допринесат за уеднаквяване на режимите за съхранение, което ще намали значително административната тежест 8 и ще осигури еднакво третиране на сходни по вид документи и тяхното съхранение в обвързани помежду си производства. Предвид горното, в светлината на все по-бързата дигитализация на всички аспекти от обществения живот, съпътствани от бързоразвиващите се информационни технологии, ведно с усилията на европейските институции за въвеждане във всички държави-членки на изцяло електронно фактуриране в кратък срок, както и отчитайки изминалото време от транспониране на Директивата до днес, предлагаме промени, които следват естествения ход на събитията и са крачка напред към ускоряване на преминаването към изцяло електронното фактуриране. Също така считаме, че промените, които предлагаме, ще подпомогнат процеса по дигитализация на данъчните отношения като прилагането им, преди възникване на задължението за изцяло електронно фактуриране, ще подпомогне процеса по усъвършенстване, както на технологичните решения, така и на нормативната уредба в тази област и ще дадат време, през което да бъдат тествани взаимовръзките при прилагането на бизнес процесите, технологичните решения и нормативната уредба, така че, когато задължението за електронно фактуриране бъде въведено, всички тези компоненти и процеси да бъдат прилагани като вече работещи решения. Предвид гореизложеното, предлагаме на Вашето внимание, предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството и в Закона за корпоративното подоходно облагане (приложени към настоящата комуникация). В друга своя кореспонденция до Вас – писмо от 15-00-109/19 септември 2024 г – сме се обърнали с искане за среща по същата тема. Предварително благодарим за отделеното време да се запознаете с нашите предложения, оставаме на разположение и вярваме в ползотворното сътрудничество и експертния диалог между държавата и бизнеса за постигане на работещи решения, които да гарантират и защитят, както правата и интересите на държавата, така и тези на бизнеса и всички данъчно задължени субекти. Приложение Предложения за изменения и допълнения - на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) и Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО) В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ: В чл. 121 се създава нова алинея 2 със следното съдържание: „(2) Данъчно задълженото лице, в срока по ал. 1, може да съхранява получените от него данъчни документи на хартиен носител, като дигитални копия, позволяващи при възпроизвеждането им тяхното съдържание да съответства напълно на оригинала. В тези случай дигиталното копие замества 9 изцяло хартиения оригинал.“ Досегашните ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4. В ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО: В чл. 4 се създава нова ал. 6 със следното съдържание: „ал.6. Счетоводните документи по ал. 1, издадени на хартиен носител, могат да бъдат съхранявани от получателя им като дигитални копия, позволяващи при възпроизвеждането им тяхното съдържание да съответства напълно на оригинала. В тези случаи дигиталното копие замества изцяло хартиения оригинал.“ В ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ: В чл. 10, ал. 4 да се допълни след последното изречение със следния текст: „За целите на данъчното облагане, фискалните касови бележки от фискално устройство (фискален бон) и/или касовите бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), издадени на хартиен носител, могат да се съхраняват от получателя им като дигитални копия, позволяващи при възпроизвеждането им тяхното съдържание да съответства напълно на оригинала. В тези случаи дигиталното копие замества изцяло хартиения оригинал.“ АСОЦИАЦИЯ ЗА ИНОВАЦИИ, БИЗНЕС УСЛУГИ И ТЕХНОЛОГИИ (АИБЕСТ) БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ИНФОРМАЦИОН НИ ТЕХНОЛОГИИ (БАИТ) БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СОФТУЕРНИТЕ КОМПАНИИ (БАСКОМ) Изразяваме настоящото становище във връзка с публикувания на 18.09.2024 г. за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (наричан по-долу „Законопроекта“). 1. Неприлагане на предвиденото в Директивата облекчение за съществена стопанска дейност за разходите за персонал. От 01.01.2024 г. влязоха в сила измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗКПО“), чрез които България въведе правилата за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък. Новият режим за облагане с национален допълнителен данък беше имплементиран, заедно с облекчението за съществена стопанска дейност, но единствено за инвестициите в дълготрайни материални активи, докато от приложното му поле бяха изключени допустимите разходи за персонал, съгласно чл. 260я26, ал. 3 от ЗКПО. Публикуваният Законопроект понастоящем не предлага коригирането на цитираната разпоредба, което считаме, че би довело до значими негативни последици за страната, като по-долу излагаме нашето становище: 1.1. Несъобразяване с целта на правилата за допълнителен данък. Целта за Не се приема Следва да се има предвид, че по отношение на националния допълнителен данък Директива (ЕС) 2022/2523 не съдържа задължителни за прилагане правила по отношение на този данък, като същият може да бъде въведен по няколко начина. Разпоредбите на глава тридесет и четвърта „л“ от ЗКПО относно националния допълнителен данък са съобразени с типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които дават право на избор дали и до каква степен да 10 БЪЛГАРСКА РАБОТОДАТЕЛС КА АСОЦИАЦИЯ ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ (БРАИТ) БЪЛГАРСКА ПРЕДПРИЕМАЧЕ СКА АСОЦИАЦИЯ (БЕСКО) БЪЛГАРСКА ФИНТЕХ АСОЦИАЦИЯ (БФА) ПРОФЕСИОНАЛН А АСОЦИАЦИЯ ПО РОБОТИКА, АВТОМАТИЗАЦИ Я И ИНОВАЦИИ (PARAI) въвеждането на правилата, изготвени на ниво ОИСР и възприети в Директива (ЕС) 2022/2523 за гарантирането на минималното ефективно данъчно облагане от 15% („Директивата“), е да противодейства на ерозирането на данъчните основи чрез прехвърляне на печалби от локации, в които се създава икономическа стойност чрез стопанска дейност към юрисдикции с ниско ефективно облагане. По-специално, основната идея зад облекчението за съществена стопанска дейност, базирано на съществени активи и разходи за персонал, е именно да послужи като измерител на съществените дейности в рамките на юрисдикцията, за да ги предпази от допълнителния механизъм на дооблагане. Изрично в Обосновка 14 от Директивата е изложено, че се въвежда облекчението за съществена дейност, за да се постигне пропорционален подход, тъй като наличието на значими разходи, свързани с наети лица и инвестиции в материални активи е валидна индикация за съществена икономическа дейност в съответната юрисдикция. Тази специална мярка има изключително значение за държавите- членки в Централна и Източна Европа, които традиционно предвиждат по- атрактивни общи режими на облагане (като Унгария и България) или секторно диференцирани такива (като Полша, Румъния и Гърция) с цел привличане на преки инвестиции в икономиките си. Представляваният от нас сектор извършва именно действителна икономическа дейност в страната със сериозни инвестиции в местни кадри, допринасящи за цялостното развитие на икономиката в България. 1.2. Единствено България не въвежда изключването на разходите за персонал. Извършен от нас сравнителен анализ посочва, че абсолютно всички държави в ЕС и в глобален мащаб (над 35 държави), които са въвели правилата за прилагане на национален допълнителен данък или в момента разглеждат законопроект за неговото въвеждане са приложили изключението за съществена стопанска дейност, както за стойността на дълготрайните материални активи, така и за разходите за персонал. Правилата за минималното данъчно облагане от 15% са нови за всички държави по света и все още не е оценено практически въздействието, което същите ще окажат върху икономиката. Във връзка с това, не намираме за удачно България да прилага новите правила, по начин, отличаващ се от общоприетия, тъй като това води до неочаквани негативни последици за инвестиционния климат и икономиката в страната, които е възможно да не са целени, нито допускани от българския законодател. 1.3. Неравнопоставеност между секторите в националната икономика. Разграничението при прилагането на облекчението единствено за дълготрайните материални активи доведе до неравнопоставеност при облагането с национален допълнителен данък между различните икономически сектори в страната. Много бизнеси, опериращи в сферата на услугите и осигуряващи значим брой работни се прилага изключението за съществена стопанска дейност за целите на определяне на този данък. 11 места с висококонкурентни заплати, не разчитат на материални активи за дейността си, съответно са поставени в по-неблагоприятно положение в съпоставка с други отрасли, независимо от значителния си принос в икономиката на страната (особено предвид пряката корелация между разходите за възнаграждения и ръста на спестяванията и потреблението в рамките на националното стопанство) Тази неоправдана неравнопоставеност е негативен сигнал към много български компании и чуждестранни инвеститори в страната, чиято икономическа дейност разчита основно на човешки капитал и много по- малко на материални активи. В това число пряко засегнати са и членовете на организации като Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ). Аутсорсинг индустрията и секторът, зает с научноизследователска и развойна дейност, са едни от най-динамично развиващите се, със значим принос в българската икономика, които показват стабилен растеж, увеличаване на приходите, както и на заплатите на служителите си. Секторът отбелязва ръст от 16.8% в приходите през 2022 г., като същите възлизат на 5.8% от БВП на страната за същия период. Ако средносрочният темп на растеж се запази, до 2025 г. се очаква индустрията да има общ оборот, съответстващ на 9.2% от националния БВП. Същевременно, през 2022 г. компаниите от сектора увеличиха разходите си за труд с 25.9% на годишна база, достигайки общо до 3.004 млрд. евро. При настоящата редакция и прилагане на облекчението за съществена стопанска дейност, може да се очакват неблагоприятни последици за сектора, в това число спад на инвестициите в разширяването на установените проекти и привличането на нови такива. Това неминуемо ще забави процесите на дигитализация, техническо развитие и иновации в страната. От друга страна, неравнопоставеността може да доведе и до оттегляне на инвестиции от сектора и тяхното преместване в други юрисдикции, предвиждащи облекчението в пълния му размер. Това може да бъде предпоставка и за изтичане на висококвалифицирани кадри, както и за увеличаване на безработицата в страната, водещи до намаляване на производителността и забавяне на икономическия растеж. Подобна политика рязко се разминава с поставените цели пред държавите-членки за насърчаване на иновациите и техническия прогрес като ключови фактори за постигането на устойчив растеж в ЕС в най-скорошния Доклад за Бъдещето на европейската конкурентоспособност („The Future of European Competitiveness“2). От тази гледна точка, взимайки предвид и ключовия принос на сектора в икономиката на държавата, не виждаме разумни аргументи защо именно на тези бизнеси е отказано данъчно облекчение, което е изрично предвидено, разгледано и съгласувано не само на ниво ЕС, но и на международно ниво от Приобщаваща рамка към ОИСР, включваща над 140 юрисдикции. 12 1.4. Поставянето на дружества от един и същ сектор в неравнопоставеност, в зависимост от тяхната рентабилност Разпоредбите на чл. 260я20 и сл. от ЗКПО предвиждат прилагането на облекчен режим през преходния период (за данъчни периоди започващи на или преди 31.12.2026 г. и приключващи на или преди 30 юни 2028 г.), базиран на данните от отчета по държави на съответната група. Съгласно чл. 260я20, ал. 1, т. 3 ЗКПО, когато реализираната печалба преди данъци на групата в България, съгласно отчетите по държави, е равна или по- ниска спрямо изключението за съществена стопанска дейност, размерът на допълнителния данък за този период ще бъде нула. Подчертаваме, че изключението за съществена стопанска дейност по цитираната разпоредба включва средноаритметичната балансова стойност на дълготрайните материални активи през годината, но също и разходите за персонал. В своите административни насоки от декември 2023 г. ОИСР изрично потвърждава, че е нужно да се използват процентите за преходния период (чл. 260я17 на ЗКПО) при изчисляването на размера на изключението за съществена стопанска дейност за целите на облекчението за преходния период. При позоваването на тези правила, дружества от един и същ сектор, реализиращи рентабилност по-ниска от изключението за съществена стопанска дейност, биха били освободени от национален допълнителен данък, докато такива с по-висока печалба не биха могли да се възползват от подобно облекчение. Предвид настоящата редакция на чл. 260я26, ал. 3 на ЗКПО, същите тези рентабилни данъкоплатци, които реализират успешни проекти, допринасяйки за развитието на икономиката, ще бъдат дообложени с национален допълнителен данък, без дори да имат възможност да ползват облекчение за извършените разходи за персонал. Считаме, че това би поставило в различно положение дружества, които са част от един и същ сектор, единствено на база тяхната печалба, като високорентабилните биха били поставени в по-неблагоприятно положение, което ефективно обезсърчава успешната стопанска инициатива. В допълнение, наличието на правилата за облекчен режим в преходния период отново демонстрират липсата на логична обосновка защо изключението за съществена стопанска дейност върху разходите за персонал не се прилага за целите на националния допълнителен данък. 2. Предложено намаляване на размера на облекчението за съществена стопанска дейност през преходния период. В Законопроекта е предвидено 17 изменение в нормата на чл. 260я . Същата разпоредба предвижда увеличен размер в процентно отношение на облекчението за съществена стопанска дейност за период от десет години от въвеждането на правилата за минимално допълнително облагане от 15%. В настоящата редакция е ясно, че за данъчни периоди, започващи след 31 декември 2023 г., облекчението за съществена стопанска дейност за дълготрайни материални активи ще бъде в размер на 8,0 на Не се приема Предлаганото изменение на чл. 17 260я привежда текста на разпоредбата в съответствие с Типовите глобални правила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) срещу свиване на данъчната основа (втори стълб). 13 сто, за периоди, започващи след 31 декември на 2024 г., облекчението ще бъде в размер на 7,8 на сто и т.н., докато в Законопроекта се предлага думите „след 31 декември на“ се заменят с „през всяка от“. Нашето разбиране е, че чрез въпросното изменение ефективно за данъчни периоди, започващи през 2024 г., облекчението за съществена стопанска дейност за дълготрайни материални активи ще бъде в размер на 7,8 на сто, а в последващи години облекчението ще продължи да намалява аналогично на настоящите правила. В тази връзка, намираме предложението за законодателно изменение за напълно неуместно на първо място, поради допълнителното влошаване на положението на данъкоплатците, поради въвеждане на по-рестриктивно правило, спрямо нормите в Директивата и договорените на ниво ОИСР. По този начин българските дружества отново ще бъдат поставени в по-неизгодно положение спрямо своите конкуренти, опериращи в други юрисдикции по отношение на допълнителния данък. Аргументацията за влошаване на инвестиционната среда ще е напълно валидна и във връзка с дискутираното предложение. Изменението може да се възприеме като негативен знак за чуждестранните инвеститори и да възпрепятства привличането на чуждестранен капитал. На следващо място, предложението за изменение на дискутираната норма противоречи на буквалния текст на чл. 48, пара. 1 и 2 от Директивата, който включва изрично, че преходните проценти за облекчението се прилагат за данъчни периоди след 31 декември на съответната година. Въпросното изменение се отнася и до правилото за първичен и вторичен данък, а не единствено до националния допълнителен данък. По този начин, България би могла да бъде обект на процесуални действия за неправилно транспониране на разпоредби от Директивата. В допълнение, всяко несъответствие би могло да доведе до ситуация, в която режимът на въведения допълнителен данък да не бъде разглеждан като квалифициран от международната общност. Във връзка с гореизложеното, предлагаме да бъде извършено законодателно изменение, което да позволи прилагането на облекчението за съществена стопанска дейност и за разходите за персонал, като в новата си редакция чл. 26 260я , ал. 3 ЗКПО да гласи: (3) За целите на ал. 1, при определяне на изключението за съществена стопанска дейност чл. 260щ, ал. 3 се прилага, като стойността от 5 на сто за периода 2023 – 17 2032 г. се заменя със стойностите, посочени в чл. 260я , ал. 1, и чл. 260щ, ал. 4 се прилага, като стойността от 5 на сто за периода 2023 – 2032 г. се заменя със 17 стойностите, посочени в чл. 260я , ал. 2. Предвид гореизложеното, настояваме предложението за изменение на чл. 17 260я , ал. 1 и 2 от ЗКПО да бъде оттеглено при внасянето на Законопроекта в Съществуващата редакция на чл. 17 260я е в съответствие с чл. 48 от Директива (ЕС) 2022/2523. Европейската комисия (ЕК) е изразила становище, че чл. 48 от директивата следва да се тълкува в съответствие с Типовите глобални правила на ОИСР и че при прилагането му не следва да се появят несъответствия между тях и директивата. Съгласно чл. 9.2. от Типовите глобални правила на ОИСР изрично става ясно кои са приложимите ставки. Следва да се обърне внимание, че съгласно точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 е посочено, че „при изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата 14 Народното събрание. отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи.“. Също така следва да се има предвид и присъединяването на Република България към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. Във връзка с горното и с цел правна сигурност и предотвратяване на разнопосочно тълкуване се предлага текстът на разпоредбата 17 на чл. 260я да се приведе в съответствие с чл. 9.2. от Типовите глобални правила на ОИСР. По отношение на получаването на квалифициран статут на допълнителния данък следва да се отбележи, че за получаването му следва да бъдат отстранени всички несъответствия с типовите правила на ОИСР, 15 което се цели с предлаганото 17 изменение на чл. 260я . АСОЦИАЦИЯ НА БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ По отношение на облагането с национален допълнителен данък, нашето предложение е да се включи облекчението за съществена дейност и за разходите за персонал. Облекчението за съществена стопанска дейност е предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 и цели да позволи на държавите членки да запазят атрактивността си като инвестиционна дестинация за компании, които инвестират в изграждане ДМА и развитие на местни кадри. Смятаме, че невъвеждането на облекчението би имало отрицателен ефект върху конкурентния данъчен режим на България. Не се приема Следва да се има предвид, че по отношение на националния допълнителен данък Директива (ЕС) 2022/2523 не съдържа задължителни за прилагане правила по отношение на този данък, като същият може да бъде въведен по няколко начина. Разпоредбите на глава тридесет и четвърта „л“ от ЗКПО относно националния допълнителен данък са съобразени с типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които дават право на избор дали и до каква степен да се прилага изключението за съществена стопанска дейност за целите на определяне на този данък. БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА АД (БФБ) БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ЛИЦЕНЗИРАНИТ Е ИНВЕСТИЦИОНН И ПОСРЕДНИЦИ (БАЛИП) БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА УПРАВЛЯВАЩИТ Е ДРУЖЕСТВА С настоящото писмо бихме искали да представим на Вашето внимание предложение на Българска фондова борса АД (БФБ), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) за промени в ЗКПО и ЗДДФЛ, свързани с данъчното третиране на доходите от сделки с финансови инструменти, сключени на многостранна система за търговия, регистрирана като пазар за растеж по смисъла на чл.122, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), както следва: С разпоредбите на § 77 и § 80 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020г.) в ЗКПО и ЗДДФЛ бяха направени изменения, съгласно които се предвиди пилотен режим относно равнопоставеното третиране на доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа и доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар, с тези, търгувани на пазар за растеж на малки и средни предприятия (МСП). Срокът на този пилотен режим приключва на 31 декември 2025 г. С оглед положителните Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. 16 (БАУД) ефекти, които същият оказа върху развитието както на българския пазар за растеж BEAM, организиран от БФБ, така и върху капиталовия пазар в цялост, предлагаме преобразуване на настоящия пилотен режим в постоянен. Пазарите за растеж на МСП са въведени като специална категория място за търговия в Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (MIFID II). Българският пазар BEAM е инструмент, насочен към растежа и развитието на малките и средните предприятия, които са основен двигател на икономическия растеж в България и имат дял от над 98% от всички предприятия в страната. Тези дружества често са иноватори в своите сектори, а броят на заетите в тях е около 75% от всички заети в икономиката, което означава, че тази категория предприятия са отговорни за създаването на значителен брой работни места. Пазар BEAM, организиран от БФБ, успешно функционира от началото на 2021г. и до настоящия момент на него са осъществени 18 успешни първични публични предлагания на акции и облигации, в които дружествата набраха над 63 млн. лв. свеж ресурс за своето развитие. Продължаването на данъчните облекчения ще помогне за допълнителното развитие и укрепване на пазара. BEAM е съществена част от инфраструктурата на българския капиталов пазар, като подпомага повишаването на атрактивността и на регулирания пазар. В началото на 2024г. за първи път компания от пазар BEAM, в резултат на своето успешно развитие след осъществено IPO на пазар BEAM, се премести на регулирания пазар на БФБ, като набра 20 млн. лв. нов капитал от институционални инвеститори. В случай, че се запазят данъчните облекчения очакваме пазар BEAM да се превърне в естествената първа крачка за младите компании към Борсата, като след достигане на своеобразна зрялост част от тях да преминават на по-високите сегменти на регулирания пазар. Пазар BEAM представлява важен канал за привличане на нови инвеститори на българската фондова борса и капиталовия пазар като цяло. Особено съществена е ролята му по отношение на новите индивидуални инвеститори, като от стартирането на пазара техният брой е нараснал около 3 пъти. Освобождаването от данък върху капиталовите печалби значително подпомага този процес, като дава възможност на инвеститорите да участват в успеха на българските дружества и значително увеличава атрактивността на инвестициите в млади и иновативни компании. Пазарът предоставя жизненоважен източник на средства за компании, които търсят финансиране извън традиционните фондове за рисков капитал. По този начин се осигурява по-широк достъп до финансиране чрез разнообразни финансовите инструменти (акции, облигации, варанти и др.), което е критично за младите и иновативни предприятия. Не на последно място, българският пазар за растеж показва по-високо ниво на ликвидност спрямо средното за пазарите за растеж в ЕС. През 2023 г. на 17 пазар BEAM са извършени сделки с акции на обща стойност 18 651 487 лева, докато на регулиран пазар оборотът е на стойност 597 784 637 лева. Съотношението на сделките с акции на пазара за растеж спрямо сделките с акции на регулиран пазар е 0,03. Същевременно, съотношението на оборотът с акции на пазарите за растеж в ЕС спрямо този на регулираните пазари в ЕС за 2023г. е 0.0041 по данни на Федерацията на европейските фондови борси (FESE), което е над седем пъти по-малко. Следва да се има предвид, че за компаниите, които обмислят финансиране чрез пазара за растеж е от съществено значение дали доходите от разпореждане с акциите им ще бъдат третирани по същия начин като доходите от разпореждане с акции, търгувани на регулиран пазар. С оглед осигуряване на предвидима регулаторна и пазарна среда и като част от усилията за улесняване на достъпа до финансиране на МСП чрез капиталовия пазар считаме, че настоящият пилотен режим следва да се преобразува в постоянен. С оглед на изложеното считаме, че в ЗКПО и ЗДДФЛ следва да бъдат извършени предложените промени, насочени към изравняване в режима на действащото данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от облигации или други дългови ценни книжа допуснати до търговия на регулиран пазар, с тези, допуснати до търговия на пазар на растеж. С цел синхронизиране на текстове от закона, които изравняват данъчното третиране на съответните доходи, независимо дали се търгуват на регулиран пазар или на пазар за растеж, предлагаме да бъдат допълнени и разпоредбите относно облагане на доходи на чуждестранни лица. Конкретните ни предложения за промени са както следва: Закон за корпоративното подоходно облагане: 1. Предложение за допълнение на чл.195, ал.6, т.1 и т.2: (6) С данък при източника не се облагат: 1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или пазар за растеж по смисъла на чл.122, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия: …………………………………………………………………………………… ………………………………………………. в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до 18 търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. Предложение за допълнение на заглавието на чл.196: „Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж“ 3. Предложение за допълнение на пар. 1, т. 21, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗКПО: 21. "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196 са сделките: а) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, както и на пазар за растеж по смисъла на чл.122, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти; "права" за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;