Проект на Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.)

Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 1 ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ СПРАВКА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ СЪВЕТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА 2023 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА КОНСУЛТАЦИИ НА БЪЛГАРИЯ ПО ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА (2012 – 2030 г.) № Организация/потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви 1. ibb Получено е на 24 септември 2024 г. 15:03:21 ч. на сайта за обществени консултации 1. Предлагаме проекта "БГ-Развитие" - ръст на раждаемостта над абсолютния рекорд от 1901 г. (42%) Предлагаме проекта "БГ-Развитие" - bg-razvitie.alle.bg на ИББ - ibb.alle.bg, Не се приема. Коментарът не съдържа бележки по предоставения за обсъждане документ. (www.strategy.bg). предвиждащ десетократно увеличение на БВП, 2500 Евро минимална нетна заплата - със съответни компенсации за бизнеса, 1000 евро мин. пенсия, 800 Евро условен базов доход на калпак, последващ ръст на раждаемостта над този от 1901 г. (42%) , връщане на всички емигранти и заселване на 5 млн. образовани чужденци, и тотално решаване на етно- малцинствения проблем, до 2030-35 г. Проектът ще разкрие буквално милиони нови високоплатени работни места за дигитални биофермери, техници и оператори с бели престилки и таблет в ръка, и ще се финансира изцяло, грантово, извънбюджетно, без стотинка от банкови заеми и еврофондове, по схема на Монетарния Механизъм "Зелен Трилионен Фонд" - green-trillion.alle.bg Това е единственият работещ ход за решаване на проблема с изчезването ни като нация и с тоталната мизерия, опростачване, лумпенизация, циганизация, путинизация, мутризация, клошаризация и растяща екзистенциална безизходица, в които сме изпаднали. Другият вариант е изписване на планини от бумаги с нулев резултат и размиване на отговорността между дузина институции и стотици чиновници, които ще вземат едни пари и ще се скрият зад папките, без де свършат и за една стотинка работа с какъвто и да било реален резултат. Видяхме това упражнение например по време на т.нар. "Десетилетка на Ромското Включване" по времето на Царя - когато дори и един-единствен 2 ром не беше "включен", но няколко десетки милиона европари бяха перфектно разпределени и светкавично "включени" към правилните джобове. ibb-bg@abv.bg 2. Димитър Получено е на 25 септември 2024 г. 11:11:43 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Раздел 5.3.2 - български неделни училища в чужбина - има нужда от индикатори за постигнати резултати В раздел 5.3.2, свързан с дейността на в българските неделни училища в чужбина (БНУ), МОН отчита инвестиции и заетост - колко средства са инвестирани - колко деца, в колко БНУ и в колко държави са се обучавали в тях през Не се приема. В Отчета за 2023 г. са обобщени мерките, подадени от отговорните ведомства, заложени в Плана за 2023 г. последната учебна година МОН не отчита постигнатите резултати. Следният анализ прави оценка на резултатите. https://openparliament.net/wp-content/uploads/2024/06/ Анализ-ефективност-БНУ-в-чужбина.pdf Резултатите са катастрофални: • Над 50% от децата, започващи обучение в подготвителна група и първи клас на БНУ, отпадат от училище преди достигане на 6 клас. Придобитите знания по български език на този етап на обучение съответстват на някаква степен на ограмотяване (децата се научават да четат и да пишат). • Над 60% от децата, започващи обучение във втори и по-горен клас на БНУ, отпадат след преминаване на четири следващи класа. • Под 10% от децата, започващи обучение в подготвителна група и първи клас на БНУ, завършват 12 клас. • По-малко от 1% от учениците, обучавали се поне една година в БНУ в чужбина, продължават образованието си в България. 3. Aziti Получено е на 28 септември 2024 г. 01:02:22 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Български неделни и други училища в ЕС Да не забравяме, че български неделни училища в ЕС имат конкуренция. В Директива 77/486 на Съвета от 25 юли 1977 е записано, че децата в ЕС имат ПРАВО на езиково обучение по майчин език и някои държави наистина прилагат директивата и предлагат езиково обучение по български език в местните училища. Не се приема. Отчетът за 2023 г. отразява изпълнението на заложените мерки в Плана за 2023 г. А как прилага директива 77/486 в България?! Разписано е в Чл. 112 в НАРЕДБА № 10 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ 3 Моля да направите статистика за деца с чуждо или двойно гражданство! 4. Aziti Получено е на 28 септември 2024 г. 07:11:31 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Ролята на отбраната 1 Включване на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА по проекти за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) Извадка Не се приема. Отчетът за 2023 г. отразява изпълнението на мерките, заложени в Плана за 2023 г. 1.2.5. Предоставяне на възможност за включване на децата на военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерство на отбраната в целодневни детски градини на територията на страната 1.4.2. Подпомагане на децата на военнослужещите, загинали при или по повод изпълнение на военната служба по време на коледните и/или великденските празници и/или при откриване на учебната година, съвместно с фондация „Деца на Българската армия“ 4.1.4. Създаване на организация за провеждането на задължителен годишен профилактичен медицински преглед на военнослужещите, курсантите във висшите военни училища и резервистите на активна служба, и периодичен медицински преглед на цивилните служители в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия 4.6.2. Провеждане на профилактични прегледи, изследвания, лечение и диспансеризация на военнослужещите и цивилните служители от Министерство на отбраната във Военномедицинска академия 4.8.1. Прилагане на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия 4.8.2. Извършване на проверки за спазване на здравословни и безопасни условия на труд 6.2.1. Осигуряване на възможности за спорт на военнослужещите, служителите, курсантите и преподавателите от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия 6.3.1. Подпомагане на висшето военно образование и образованието за военноинвалидите и военно пострадалите, в т.ч. и децата на военнослужещите, загинали при или по повод изпълнение на военната служба 4 6.3.2. Финансиране на обучението, включително и защитата на дисертационен труд на докторантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия финансиране в размер на 28 148 лв. 6.4.2. Осигуряване настаняването във ведомствени жилища и общежития за военнослужещите и служителите на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия 7.3.2. Материално подпомагане 7.3.3. Социална кухня Социалните кухни на МО са 26 бр. с общ капацитет 1 059 човека, като средно хранещите се са около 700 човека - или средно 26 човека в една социална кухня, липсват данни за бюджета Може ли да поясните как точно тези мерки се отразяват на целите заложени в стратегията за националната демография? Например колко процента от военнослужещите имат семейства и деца, разбито според възрастовата група, бракове между военни, смесени бракове с цивилни... Същото може да го направите и за служителите на МВР по отдели, за професионалните частни охранители и т.н. 5. Aziti Получено е на 28 септември 2024 г. 07:33:32 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Ролята на отбраните 2 А сега да видим какво казва народът и световните grassroots movements... Моля някой да ви разработи един научен труд по точка 6.3.2. На каква тема ли?! Може да се порови в нематериалното културно наследство и да изследва например следната българска легенда, която столетия наред се предава от майка на дъщеря и изпълнява автоматично. Но какво се крие Не се приема. Коментарът не съдържа бележки по предоставения за обсъждане документ. зад автоматизма?! Имало едно време едно село, което "носело звучното име Вoйнoвo. Тежка e била участта на жителите му. Селцето e било населено предимно oт тракийци oт племето беси, както и oт славяни oт племето дpaгoвичи. Хората живеели в разбирателство, нo страшна прокоба тегнела нaд село Вoйнoвo. Трудно зачевали жените oт селото, a която успявала да зачене – мъртви деца раждала." 5 и т.н. и т.н. Съветът бил "приготвите кеша (каша), oт която ще раздадете на всички в селото" И как се приготвят прословутата каша кешкек, която се раздава не само по нашите земи?! От това може да стане дисертацията на тема "как се създава нормална среда за отглеждане на деца в семейна среда според народа, народните обичаи, народното творчество". Съжалявам но няма да Ви смеля кашата и да Ви я дам като на беззъби само да я преглътнете... Трябва сами да положите умствен труд или например да си поръчате някой друг да мисли заради Вас по точка 6.3.2. Като гледам БАН доста малко са се включели в дейностите за постигане на стратегията, та може да прехвърлите семето на тях - семето за посаждане на онази зелена трева, чиято коренова система можете, искате, трябва да анализирате. Докато чакате някой да Ви напише труда, може да раздавате периодично по едно жито за бог да прости например в социалните кухни по 7.3.3., а и не само там... 6. Aziti Получено е на 29 септември 2024 г. 09:39:59 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. По същество по част 1 стр. 14/20 - таблица 4/фигура 8, наименование вместо умерели – починали стр. 14 1.2. РАЖДАЕМОСТ - моля да дадете данни и за родени български деца извън България. Ако бройката вече е в общата бройка, моля да разграничите и да дадете данни за децата родени в чужбина. Моля да Не се приема. Статистическите данни са предоставени от НСИ. Статистически данни по коментираните теми могат да бъдат разграничите дали децата са получили друго гражданство с право на българско или са получили като първо гражданство българско. стр. 17 - Таблица 5, наблюдава се намаляване не броя на абортите на 1000 жени. Моля да дадете информация за така нареченото "семейно планиране" или използваните видове противозачатъчни средства стр. 18 - таблица 6, допълнителни колони като например - семейно положение, майка на деца/бездетна/предходни аборти, налична информация за пола на ембриона стр. 18 - 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи / Липсва информация за съжителство на семейни начала според възраст и пол, брачни, извънбрачни, осиновени, приемни деца, самотни майки, които живеят с бащата на децата си, професионални родители на заплата и родители по желание на помощи и т.н. Моля да дадете и информация за смесени бракове намерени в статистическата информация, публикувана от НСИ. 6 стр. 23 - 1.4.3. Миграция от чужбина в страната - Тук не сте описали колко българи имат двойно гражданство, колко са се отказали от българско гражданство, на каква възраст са се отказали от гражданството, какво ново гражданство са приели Моля да допълните информация и за бежанци, жители на ЕС или трети страни преселили се в страната, от тях брой чуждестранни студенти, работещи, деца с или без родители, пенсионери стр. 28 - 2.3. УЧАСТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС Преливане от една образователна степен в друга, от една страна имате брой учащи се към момента или които завършват дадена степен към дадена дата, но моля да дадете информация и за брой от населението според най-високата образователна степен разделени по възраст и пол. Моля да дадете информация и статистика за включени и завършили по програми учене цял живот стр. 33 - 2.4.1.3. Заболяемост - Моля да дадете информация за заболеваемост и издадени болнични листове и продължителност на болничния лист, издадени на ученици, на работещи, на родители. стр. 33 - 2.4.1.4. - Психично здраве - Моля да приложите статистика от психиатриите, както и развитие на частния сектор в сферата стр. 34 - 2.4.1.5. Трайно и временно намалена "работоспособност" в предучилищна и училищна възраст - Моля да дадете информация за децата със специални потребности стр. 34 - 2.6. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО - Моля да прилите информация за достъп до религиозни храмове и видове сдружения на религиозна основа и предоставяни услуги и дейности за религиозната общност (в това число социални, образователни, туристически, и т.н.) стр. 38 - 2.8.2. Домакинства – доходи, разходи, потребление Моля да разграничите статистически домакинствата според видовете доходи и "количеството" средствата, с които разполага едно домакинство месечно според броя членове в домакинството. Моля да разграничите колко от домакинствата имат "достъп" до държавния бюджет чрез помощи, заплата като наемен работник директно към държавата/общината или по 7 програма, пенсия. Колко процента от доходите се "доставят" от държавния или ЕС бюджет, от дарения от чужбина, от частния сектор, от наеми, от селско стопанство и т.н. 7. Aziti Получено е на 29 септември 2024 г. 10:42:43 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. 2.1. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ПОЛ Таблица 9: моля да добавите биологичен пред пол Моля да дадете информация и статистика за хората, които обявяват, че има несъответствие между биологичния пол и друг вид пол. Дефинирайте другите видове полове. Цитат: Не се приема. Настоящият документ използва официални статистически данни, публикувани от НСИ. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените и по местоживеене. Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5%, а в селата – 1 707 020 души, или 26.5% от населението на страната. Това води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др." Моля да поясните колко жени и колко мъже живеят с селата и колко в градовете. Тук говорите за феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението и многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения. Какви са тези проблеми според ВАС. Моля да поясните! 8. Aziti Получено е на 29 септември 2024 г. 10:58:45 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Структура на отчета В първите части на отчета се описват проблемите, а средната имате компенсиращи мерки и накрая отчет на дейностите по приоритети. За съжаление не може да се проследи влиянието на компенсиращите мерки за каква част от населението и с каква точно цел се прилагат и как Не се приема. Планирането на мерките по изпълнение на демографската стратегия е от компетентност на това е повлияло на демографията или ще повлияе в бъдеще. С други думи, моля се следва винаги една и съща логика в изложението по съответната тема. Сега си личи, че това е един сглобен документ, по който са работили много хора. Моля да дадете насоки как да се опишат проблемите в числа, как да се опишат дейностите в числа, проектен или програмен принцип на дейностите, целева група в числа (държава, окръг, съответните ведомства, които разполагат със съответния бюджет за изпълнението им. Информацията е посочена там, където 8 населено място, квартал), за колко процента от нуждаещите има осигурени средства, какви са очакваните корекции от мерките, колко от целите са били постигнати или се очаква да се постигнат в близкото или далечно бъдеще и т.н. Моля навсякъде да добавите и финансов отчет - колко средства са били планирани и "усвоени" за какъв период, кой е финансиращия орган - ес, държава, община, частен сектор, колко служители са обвързани с реализирането и постигането на целите и са планирани за заплати на персонала. Колко процента от съответната сума по проект или програма отиват за заплати на персонала? това е възможно за съответния период. 9. Aziti Получено е на 30 септември 2024 г. 06:07:52 ч. на сайта за обществени консултации (www.strategy.bg). 1. Както беше казал един австрийски канцлер - Браво! 5.3.5. Подпомагане на дейността на българските неделни училища чрез оказване на съдействие по компетентност от страна на МВнР и българските дипломатически представителства Поздравявам Ви, много хубаво сте описали нередностите в българските неделни училища в чужбина и сте разкрили директно и индиректно Не се приема. Информацията е обобщена, като е запазен вида, в който е подадена от компетентната отговорна институция. прословутите традиции в българската образователна система, които ги няма никъде написани, но всички в системата се борят със зъби и нокти за тях. Браво! Добре сте описали училищата извън страната, НО дайте малко данни в първата или втора част по страни - в колко града, колко училища, колко ученици, колко учители, в кои класове, какво е финансирането от държавата и от трети страни. На тези данни съпоставете и обхванатите деца в обучение по майчин български език през образователната система на съответната европейска страна, която изпълнява директива 77/486 на Съвета от 25 юли 1977. Моля да приложите в същата част и статистиката за броя на чуждестранни граждани ученици и студенти от ЕС и трети срани, както информация за обучението по майчин език на децата на малцинства вписани в Конституцията на страната, и вписаните български малцинства в други страни. 10. A ziti Получено е на 30 септември 2024 г. 07:41:08 ч. на сайта за обществени консултации 1. Отвъд нередностите MВР в точка 11.10.1. много добре е описала някакви си там нередности. Какво общо имат те с демографията, селските райони и застаряването, Вие си знаете, но може би трябва да поясните на онези граждани и селяни, Не се приема. Отчетът за 2023 г. отразява изпълнението на мерките, заложени от компетентните 9 (www.strategy.bg). които нямат толкова въображение и логично мислене като Вас. Благодаря институции в Плана за Ви за разбирането! В тези 250 страници ми убягна информация и най-вече статистика на МВР относно ежедневните битови нередности и решенията за тях - от битови инциденти и злополуки, през сигнали за шум и битови скандали, до "травмирани", ранени, увредени с последващ ТЕЛК и загинали по пътищата. Липсва информация за глобени нарушители и приходи в държавата и общинските хазни от нарушения, както и информация за предприетите превантивни мерки за ограничаване на броя на нарушителите и умишления произвол и тактика на глобяващите - информационни кампании, поставяне на знаци, преместване на знаци на правилното място, изписване на упътвания за граждани на разбираем и не подвеждаш език (при паркиране в синя зона не се изписва номерът "както се вижда", а се изписва на латиница!). Липсва информация и статистика за хората със зависимости - от наркотици и тютюнопушене, през алкохол и хазарт, до модерна употреба на райски газ и електронни игри - по възраст, пол, образование, професия и т.н. Моля да добавите информация относно предприетите превантивни мерки от самите гражданите за (само)защита като например брой затворени комплекси в страната, брой на живущите в такива затворени комплекси, инсталирани СОТ аларми по райони, брой частни охранителни фирми и брой служители за частно охраняване в градовете и селата, регистрирани "уреди" за самозащита и т.н. На тези данни моля да съпоставите броя служители на МВР и други държавни и общински структури за обществена закрила и охрана. Специално внимание може да обърнете на наторяващите флората и опетняващите настилката. В националния ефир се чуха гласове за създаване на национален план на тоалетните и задължаване на частниците да предоставят свободен достъп до тоалетна СИ, АКО общината не предлага и поддържа обществена такава в близост. Подобен план може да се изготви и за чешмите и общините да предоставят достъп до питейна вода в близост до детски площадки, спортни игрища и стадиони, обществени места като гари и автогари и т.н.. На времето имаше навсякъде и часовници, за да могат хората да сверяват ръчните си такива. За това се прави и статистика, за да се види какво е моментното състоянието и къде има нужда от реакция. Хубаво е преди това да си припомните урока за множества от осми клас и да по експериментирате с 2023 г. 10 кръгчетата и балкончета. За влизане в част и като практическа задача може да си изберете някоя снимка с много сапунени балончета и почнете да ги наричате... За напреднали препоръчвам "уроците" за въведение в ИИ, раздел класификация и кластеризация. 11. Н ационално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Получено е на 22 октомври 2024 г. с писмо изх.№ И-1856 (www.strategy.bg). 1. Предлагаме да се промени изцяло подхода при подготовката на плановете и отчетите, свързани с изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012 – 2030 г.), като първо се изготвя отчет по съответния план в края на текущата, а до края на януари месец, на следващата година да се подготвя плана за нейното изпълнение. Предложението ни е на база на дългогодишното ни участие в работната Приема се по принцип. В Отчета се прави подробен преглед на изпълнените дейностите и постигнатите резултати от различните институции, заложени в Плана за 2023 г. за група, както и на продължаващите демографски тенденции, според последното преброяване на населението от 2021 г., които се изразяват в отрицателен естествен прираст, задълбочаване на териториалните диспропорции в броя на населението, задълбочаване на тенденциите за влошаване на възрастовата структура на населението, намаляване на раждаемостта и застаряване на населението. На първо място е важно да се отчетат индикаторите по съответните мерки и приоритети, така че работната група да има възможност да предложи такива, които да са резултатни и в изпълнение на заложените цели в Стратегията. Едновременно с това общините изпълняват много и разнообразни дейности, свързани с преодоляването на демографските диспропорции, като същите се финансират със собствени средства. Напр. в много от общините са приети програми от общинските съвети за стимулиране на раждаемостта, за лечение на тежко болни и социално слаби лица, за инвитро процедури и др. В някои общини се изпълняват и програми, свързани с превенция и промоция на здравето на населението или се организират безплатни прегледи в отдалечените и труднодостъпни наделени места. Това са добри възможности, които може да се мултиплицират на всички места в страната чрез финансиране от централния бюджет. Няма политики, които да не могат да допринесат за справяне с негативните демографски процеси. Това са секторите, свързани с транспорта, здравеопазването, заетостта и социалната политика, културата, околната среда и климатът и др. изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), като изпълнението е сравнено с целевите стойности на съответните показатели за 2023 г. Изготвено и одобрено е предложение на МТСП за дейности в сферата на демографската политика по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК. Предложението е на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на 11 В тази връзка е и предложението ни за подготовка на плана през предходната година и приемането му до края на месец януари през следващата година, така че да се разработват мерки на национално ниво, които да бъдат предлагани и обсъждани по време на бюджетната процедура, за да се обезпечат със средства от националния бюджет. Местните власти са най-засегнати от демографските промени и трябва да бъдат подпомогнати с необходимите инструменти за намиране на иновативни решения за адекватна подкрепа на възрастното население и младите семейства . 2. В Съставните показатели за балансирано демографско развитие на населението и повишаване на качеството на човешките ресурси в Р България от Приложение 1, отразяващи текущото им състояние за съответната година да се добави нова колона, която да отразява състоянието им през предходната година. Предложението ни е с цел проследяване на данните от показателите и анализ на предвидените мерки за въздействие върху тях . негативните демографски тенденции в България“. Основните набелязани дейности по техническата помощ за период от 24 месеца са свързани с осъществяване на междинна оценка на изпълнението на действащата демографска стратегия на Република България и разработване на пилотни инициативи за адресиране на демографските предизвикателства. В края на месец юни 2024 г. започна организацията на дейността по първия продукт на техническата помощ, а именно за осъществяване на междинна оценка на изпълнението на действащата демографска стратегия. В рамките на междинната оценка на изпълнението на действащата демографска стратегия ще бъде осъществен анализ на стойностите на съставните СВЕТОЗАР ВАСИЛЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР 12 показатели (част V от демографската стратегия). Според приетия план- график на дейностите по техническата помощ се очаква докладът с междинната оценка на изпълнението на демографската стратегия да бъде завършен през месец октомври 2025 г.

класификация на информацията ниво 0, TLP-WHITE ПРОЕКТ! МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТЧЕТ ЗА 2023 г. За изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) СЪДЪРЖАНИЕ Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 2 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 5 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ 13 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението 14 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението 14 1.2. РАЖДАЕМОСТ 14 1.2.1. Аборти 17 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи 18 1.3. СМЪРТНОСТ 19 1.3.1. Обща смъртност 19 1.3.2. Преждевременна смъртност 21 1.3.3. Детска смъртност 21 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот 21 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 22 1.4.1. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) 22 1.4.2. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция) 23 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) 23 1.4.4. Механичен прираст на населението 23 ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА. СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ 24 2.1. Структура на населението по пол 24 2.2. Структура на населението по възраст 25 2.3. Участие на населението в образователния процес 28 2.4. Здравен статус на населението 32 2.5. Етническа структура на населението 34 2.6. Религиозна структура на населението 34 2.7. Териториална структура и териториално разпределение на населението 35 2.8. Качество и стандарт на живота 37 Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 3 ЧАСТ ІII. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. 41 3.1. Усъвършенстване на механизма за управление на демографските предизвикателства 41 3.1.1. Развитие на националния механизъм за координация и мониторинг на демографската политика 41 3.1.2. Съответствие на националния подход с насоките на ниво Европейски съюз 42 3.2. Мерки за компенсиране на демографските дисбаланси 43 3.2.1. Мерки с компенсиращ характер по отношение на раждаемостта 43 3.2.2. Мерки с компенсиращ характер на пазара на труда 44 3.2.3. Мерки с компенсиращ характер в системата на дългосрочните грижи 46 3.2.4. Мерки с компенсиращ характер в системата на образованието 47 3.2.5. Мерки с компенсиращ характер в системата на здравеопазването 47 3.2.6. Мерки с компенсиращ характер по отношение на неравномерното териториално разпределение на населението 48 ЧАСТ ІV. МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2023 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р БЪЛГАРИЯ (2012-2030 г.) 50 А. ПРИОРИТЕТ І – ЗАБАВЯНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ И НАМАЛЯВАНЕТО НА БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 50 НАПРАВЛЕНИЕ 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 50 НАПРАВЛЕНИЕ 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 72 НАПРАВЛЕНИЕ 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението 79 НАПРАВЛЕНИЕ 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност 79 НАПРАВЛЕНИЕ 5 – Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика 115 НАПРАВЛЕНИЕ 6 – Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст 148 Б.ПРИОРИТЕТ ІІ – ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОСТАРЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ 163 Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 4 НАПРАВЛЕНИЕ 7 – Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др. 163 НАПРАВЛЕНИЕ 8 – Развитие на солидарност между поколенията 180 НАПРАВЛЕНИЕ 9 – Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи 181 В. ПРИОРИТЕТ ІІІ – ПОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНА КОХЕЗИЯ И СЪЗДАВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПЪЛНОЦЕНЕН, СОЦИАЛЕН И ПРОДУКТИВЕН ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ 205 НАПРАВЛЕНИЕ 10 – Създаване на условия за равни възможности за пълноценен, социален и продуктивен живот за всички социални групи 205 Г. ПРИОРИТЕТ ІV – ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДИСПРОПОРЦИИТЕ В ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО В НЯКОИ РЕГИОНИ И СЕЛАТА 239 НАПРАВЛЕНИЕ 11 – Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата 239 Д. ПРИОРИТЕТ V – АДАПТИРАНЕ И СИНХРОНИЗИРАНЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ 251 НАПРАВЛЕНИЕ 12 – Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата 251 ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 2023 г. НА СЪСТАВНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 252 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Демографската ситуация в Европейския съюз – 2023 г. Населението на ЕС показва увеличение през 2023 година След въздействието на пандемията от COVID-19 населението на Европейския съюз (ЕС) през 2023 г. отново се е увеличило от 447.6 милиона на 1 януари 2023 г. на 449.2 милиона на 1 януари 2024 г. Отрицателният естествен прираст (повече смъртни случаи, отколкото раждания) се компенсира от положителен прираст от нетна миграция. Наблюдаваното нарастване на населението може да се дължи до голяма степен на увеличените миграционни движения след COVID-19 и на притока на разселени лица от Украйна, които са получили статут на временна закрила в страните от ЕС като следствие от руската инвазия през февруари 2022 г. Населението на ЕС е нараснало от 354.5 милиона през 1960 г. до 449.2 милиона на 1 януари 2024 г. Увеличението е от 94.7 милиона души (фиг.1). Скоростта на нарастване на населението се забавя постепенно през последните десетилетия: например населението на ЕС нараства средно с около 0.8 милиона души годишно през периода 2005-2023 г. в сравнение със средно увеличение от около 3.0 милиона души годишно през 1960-те години. Фиг.1. Население на ЕС, 1960-2024 г. (към 1 януари 2024 г., милиона души) Естественият прираст на населението на ЕС е положителен, макар и намаляващ до 2011 г. От 2012 г. насам е отрицателен с повече смъртни случаи, отколкото раждания регистрирани в ЕС (фиг.2). Общият прираст на населението след 2011 г. (положителен до 2019 г., със 7.5 милиона повече жители между януари 2012 г. и януари 2020 г.) се дължи на нетната миграция (плюс статистическа корекция). Докато по време на пандемията от COVID-19 положителният прираст от нетна миграция не компенсира Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 5 отрицателния естествен прираст в ЕС, през 2022 г. и по същия начин през 2023 г. тенденцията се обръща и в резултат на това общото население на ЕС се е увеличи. Фиг.2. Раждаемост и смъртност в ЕС, 1961-2023 г. (в милиони) През 2023 г., както и през предходните години, броят на смъртните случаи (4.84 милиона) продължава да превишава този на живите раждания (3.67 милиона) в ЕС, което води до гореспоменатия отрицателния естествен прираст на населението. Общото увеличение на населението на ЕС, регистрирано през 2023 г., се дължи изключително на положителния нетен прираст от миграция. Накратко, естественият прираст на населението на ЕС (-1.2 милиона души) е по-нисък от положителния нетен прираст от миграция (+2.8 милиона), което води до увеличение на населението от почти 1.7 милиона души. Нетният прираст от миграцията се увеличи в абсолютна стойност от +0.9 милиона души през 2021 г. до +3 милиона души през 2022 г. и до +2.8 милиона души през 2023 г. Нетният прираст от миграция в ЕС се е увеличил значително от средата на 80-те години нататък и е основният определящ фактор за растежа на населението от 90-те години на миналия век (фиг.3). Броят на живородените намалява прогресивно между 1960 и 1995 г., докато броят на смъртните случаи бавно нараства. Разликата между живородените и смъртните случаи в ЕС се стеснява значително от 1961 г. нататък, а естественият прираст на населението става отрицателен през 2012 г., когато броят на починалите надвишава броя на ражданията. Очаква се броят на смъртните случаи да се увеличи допълнително поради застаряването на населението и ако приемем, че коефициентите на раждаемост остават на относително ниско ниво, отрицателният естествен прираст (повече смъртни случаи, отколкото раждания) може да продължи. Ако случаят е такъв, общият спад или растеж на населението на ЕС в бъдеще вероятно ще зависи до голяма степен от приноса на нетната миграция. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 6 Фиг.3. Промяна на населението по компоненти (годишни коефициенти на прирасти) в ЕС, 1960-2023 г. (на 1000 души) Промяна на населението на отделните държави-членки на ЕС Населението на отделните държави-членки на ЕС на 1 януари 2023 г. варира от 0.6 милиона души в Малта до 83.4 милиона души в Германия (таб.1). Германия, Франция и Италия заедно съставляват почти половината (47%) от общото население на ЕС към 1 януари 2024 г. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 7 Таблица 1. Демографски баланс 2023 г. на страни-членки в ЕС Въпреки че населението на ЕС като цяло леко се увеличи през 2023 г. (темп на растеж от 3.7 на 1000 души), промяната не беше равномерно разпределена в държавите от ЕС – в 20 държави се наблюдаваше увеличение на населението, а в 7 други населението спадна. Малта (38.7 на 1000 души), Люксембург (16.9), Кипър (13.8) и Ирландия (13.6) регистрират най-високи нива на прираст на населението през 2023 г., докато Латвия (-5.9), Полша (-3.6), Унгария и Гърция (и двете -1.6 ) регистрираха най- голям спад (таб.2). Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 8 Таблица 2. Общо ниво на промяна на населението 2021-2023 г. Промяната на населението може да се случи по два начина: или чрез естествения прираст на населението, или чрез нетния прираст от миграция. Могат да бъдат идентифицирани осем вида промени в населението, като се разграничат растежът или спадът и относителните тегла на естествения прираст и нетния прираст от миграция (плюс статистическа корекция) — вижте таблица 3 за пълната типология. Разглеждайки националните данни през 2023 г., седем държави от ЕС (Хърватия, Ирландия, Кипър, Люксембург, Франция, Швеция и Малта) показват положителен естествен прираст на населението. Общо 20 държави от ЕС имат отрицателни нива на естествен прираст, като смъртните случаи превишават ражданията; най-големите отрицателни нива на естествен прираст се наблюдават в Латвия (-7.2 на 1 000 души), следвана от България (-6.8) и Литва (-5.7). Всички страни от ЕС са имали положителни равнища на нетна миграция (плюс статистическа корекция) през 2023 г., като най-високи Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 9 равнища се наблюдават в Малта (37.9 на 1000 души), Литва (15.7), Португалия (14.7) и Люксембург (14.0). Таблица 3. Принос на естествения прираст и миграцията (и статистическа корекция) към изменението на населението – 2023 г. Сред 20-те държави в ЕС, в които населението се е увеличило през 2023 г., седем държави (Ирландия, Франция, Хърватия, Кипър, Люксембург, Малта и Швеция) регистрират както естествен прираст, така и положителна нетна миграция (плюс статистическа корекция), което допринася за нарастването на населението им. В 13 държави (Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Испания, Литва, Холандия, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Финландия) положителната нетна миграция (плюс статистическа корекция) е била двигател на растежа на населението, тъй като естественият прираст на населението е бил отрицателен. От 7-те държави в ЕС, които отчетоха спад на населението през 2023 г. (България, Гърция, Италия, Латвия, Унгария, Полша и Словакия), ефектът от положителната нетна миграция (плюс статистическа корекция) не е достатъчен, за да компенсира отрицателния естествен прираст. Делът на хората на възраст над 80 г. се е увеличил от 3.7% на 6.0% между 2003 г. и 2023 г. За периода от 1 януари 2003 г. до 1 януари 2023 г. делът на лицата на възраст 80 и повече години е нараснал във всички страни от ЕС на ниво ЕС с 2.3 процентни пункта, от 3.7% на 6.0%. Най-голямо е увеличението в Гърция (+3.3 п.п., от 3.8% до 7.1%) и Латвия (също +3.3 п.п., от 2.7% до 6.0%), а най-ниско в Швеция (+0.2 п.п., от 5.3% до 5.5%). За същия период се увеличава и делът на лицата на 65 и повече години във всички страни от ЕС. На ниво ЕС увеличението е с 5.1 процентни пункта, от 16.2% на 21.3%. Делът на лицата под 15 г. е намалял от 16.4% на 14.9% между 2003 г. и 2023 г. За периода от 1 януари 2003 г. до 1 януари 2023 г. делът на децата и юношите (на възраст под 15 години) намалява на ниво ЕС с 1.5 процентни пункта, от 16.4% на 14.9%. Намаляване се наблюдава във всички страни от ЕС, с изключение на Чехия (+0.6 п.п.), Естония и Словения (и двете с +0.01 п.п.), като най-голям спад има в Малта (-6.0 п.п.) и Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 10 Кипър (-4.9 п.п.). На 1 януари 2023 г. делът на децата и юношите е бил най-висок в Ирландия (19.3%) и най-нисък в Италия (12.4%). За същия период делът на младите хора (на възраст от 0 до 19 години) намалява във всички страни от ЕС. На ниво ЕС спадът е с 2.5 процентни пункта, от 22.6% на 20.1%. Средната възраст на населението в ЕС е 44.5 години1 Друг начин за анализиране на застаряването на обществото в ЕС е като се разгледа средната възраст на населението. Средната възраст нараства в периода 2003-2023 г. – тя е 39 години през 2003 г., 42.2 години през 2013 г. и 44.5 години през 2023 г. (на 1 януари). Това означава увеличение с 5.5 години на средната възраст в ЕС през този 20-годишен период. Сред страните от ЕС най-висока средна възраст на 1 януари 2023 г. е наблюдавана в Италия – 48.4 години, следвана от Португалия – 47, България – 46.8 и Гърция – 46.5, докато най-ниската е регистрирана в Кипър – 38.4, Ирландия – 39.1, Люксембург – 39.7 и Малта – 40.1. През периода 2003-2023 г. средната възраст се е увеличила най-много в Португалия – 8.5 години и Румъния – 8.3, а най-малко в Швеция – 1.1 и Люксембург – 2 години. Демографската ситуация в България през 2023 г. През 2023 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, увеличава се броят на 2 живородените деца като коефициентът на обща раждаемост е 8.9‰, намалява броят на умрелите лица, но нивото на общата смъртност продължава да е високо с коефициент на 3 обща смъртност – 15.7‰ (общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11.5‰). Намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите. Като положителни тенденции през 2023 г. могат да бъдат отбелязани повишаването на тоталния коефициент на плодовитост с 0.03 спрямо 2022 година и увеличението на броя на живородените деца, намаляването на броя на бракоразводите, положителният механичен прираст на населението и подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 601 деца, или с 1.1%. През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. Родените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година. През 2023 г. са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко, отколкото през 2022 година. При 1 036 от случаите са родени по две деца, а при 11 – по три. През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 1 Средната възраст е изчислена като медианна възраст. 2 Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината. 3 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 11 4 Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.81, като нараства с 0.03 спрямо 2022 година. Към 31.12.2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. – с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 година. Факторите, които оказват въздействие върху вземането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда. През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака – с 4 213 по-малко спрямо 5 предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Броят на разводите през 2023 г. е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.4 години. Броят на умрелите лица през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност6 – 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 17 808, или с 15.0%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. През 2023 г. в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност7 е 4.9‰. За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13.3‰, а през 2022 г. – 4.8‰. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот8 общо за населението на страната, изчислена за периода 2021-2023 г., е 73.5 години, като спрямо предходния период (2020-2022 г.) се увеличава с 1.6 години. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 77.3 години. В сравнение с 2013 през 2023 г. наблюдаваме намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените с 0.7 години. Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи. Изключително важно е да се отчитат реалистичните възможности за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата. В Министерството на труда и социалната политика е изграден Национален механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на държавната демографска политика. Функционира Междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители от ключови държавни ведомства, НСИ, НОИ, БЧК, НСОРБ, социалните партньори и други организации. Изготвят се ежегодни планове и национални мониторингови доклади, в 4 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Тоталният коефициент на плодовитост, изчислен въз основа на фертилния контингент жени, който обхваща жените на възраст 15-49 навършени години е преизчислен към 9.05.2024 г. 5 Брой сключени бракове на 1 000 души от населението. 6 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението. 7 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени. 8 Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 12 които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. През 2014 г. с ПМС №138 е създаден Национален съвет по демографска политика като консултативен орган към Министерския съвет, чиято дейност се администрира в МТСП. Основната цел на политиката за демографско развитие е заложена в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) и е насочена към забавяне темповете на намаляване на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства, свързани със застаряване на населението е поставен и чрез приетата от Министерския съвет с РМС №142 на 15 март 2019 г. Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.). Подобряване профила на населението и на работната сила са възможни чрез: повишаване на общото образователно равнище и пригодност за заетост; обвързване на образованието с реалните нужди на бизнеса и икономиката на страната; намаляване броя на отпадащите деца от всички степени на образователната система; повишаване на заетостта на младите; подобряване на здравния статус и насочване на усилията към превенция на социално-значими заболявания; подпомагане на съвместяването на семеен с професионален живот чрез предоставяне на широк спектър от услуги за зависими членове в семейството, вкл. деца, хора с увреждания, възрастни хора; създаване на условия за по-бързото кариерно развитие на младите; развитие на дългосрочните грижи за възрастните и на солидарност между поколенията; предприемане на мерки за финансово стабилизиране на социалните системи; регионализиране на демографската политика, поради различните форми и профили на демографски дисбаланси в отделните региони на страната; изграждане и укрепване на национален административен механизъм за посрещане на демографските предизвикателства в следващите десетилетия и други. 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция. Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. През 2023 г. населението в България продължава да намалява. По данни от текущата демографска статистика към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на 9 Европейския съюз . В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2 229 души, или с 0.03%. Намалението на населението през 2023 г. в България се дължи на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 43 809 души. Механичният прираст (нетното салдо от външната миграция) за 2023 г. е положителен – плюс 41 580 души, а коефициентът на нетна миграция, е +6.4‰10. 9 При международните сравнения данните за държавите от Европейския съюз се отнасят за 2022 година. Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 10 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души). Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 13 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Таблица 4: Живородени, умрели, естествен прираст в периода 2007 - 2022 г. Източник: НСИ, таблица МТСП Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност. 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.8‰11. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.8‰, а в селата – минус 12.3‰. През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.2‰, следвана от областите Габрово – минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил – по минус 13.8‰. В тринадесет области населението намалява с над 10 на 1 000 души. 1.2. РАЖДАЕМОСТ През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 601 деца, или с 1.1%. 11 Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 14 Година Живородени Умрели Естествен прираст 2008 77 712 110 523 - 32 811 2009 80 956 108 068 - 27 112 2010 75 513 110 165 - 34 652 2011 70 846 108 258 - 37 412 2012 69 121 109 281 - 40 160 2013 66 578 104 345 - 37 767 2014 67 585 108 952 - 41 367 2015 65 950 110 117 - 44 167 2016 64 984 107 580 - 42 596 2017 63 955 109 791 - 45 836 2018 62 197 108 526 - 46 329 2019 61 538 108 083 - 46 545 2020 59 086 124 735 - 65 649 2021 58 678 148 995 - 90 317 2022 56 596 118 814 - 62 218 2023 57 197 101 006 - 43 809 Фиг. 4. Живородени деца през периода 1920 - 2023 година Брой 250000 200000 150000 100000 50000 0 02 03 04 05 06 07 08 58 09 59 79 89 99 00 10 20 30 40 50 60 70 80 90 01 11 21 31 41 51 61 71 81 91 02 12 22 32 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 Източник: НСИ Коефициентът на обща раждаемост12 през 2023 г. е 8.9‰. Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, София (столица), Ямбол – по 9.9‰, и Пловдив – 9.7‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 5.1‰, Перник – 6.4‰, и Габрово – 6.8‰. Фиг. 5. Коефициент на раждаемост по области през 2023 година Източник: НСИ 12 Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 15 Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. – с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година. Половината (48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% – втори, а 13.5% – трети и от по-висока поредност. 13 Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.81, като нараства с 0.03 спрямо 2022 година. През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица). Фигура 6. Средна възраст на жената при раждане на първо дете и тотален коефициент на плодовитост по области през 2023 г. Средна възраст Среден брой деца 35,0 3,00 30,0 2,50 25,0 2,00 20,0 1,50 15,0 1,00 10,0 5,0 0,50 0,0 0,00 даргвеогалБ сагруБ анраВ овонръТокиле нидиВ ацарВ оворбаГ чирбоД илаждръК лиднетсюК чевоЛ анатноМ киждразаП кинреП невелП видволП даргзаР есуР артсилиС невилС няломС яифоС )ацилотс(яифо арогаЗаратС ещивогръТ овоксаХ немуШ лобмЯ В Средна възраст при раждане на първо дете Тотален коефициент на плодовитостС Източник: НСИ През 2023 г. са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко отколкото през 2022 година. При 1 036 от случаите са родени по две деца, а при 11 – по три. През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е 13 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Тоталният коефициент на плодовитост, изчислен въз основа на фертилния контингент жени, който обхваща жените на възраст 15-49 навършени години е преизчислен към 9.05.2024. . Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 16 относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната – Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8%) и Силистра (49.4%). 1.2.1. Аборти През 2023 г. общият брой на абортите е 15 510 при 57 478 раждания. В сравнение с 2022 г. (18 972) броят на абортите намалява с 3 462. Таблица 4: Раждания и аборти Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Таблица 5: Раждания и аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15 – 49 г.) Източник: МЗ, Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) От 2016 г. абортите се отчитат, разпределени по вид като: спонтанни; терапевтични – от тях по желание и по медицински показания; други видове и аборт, неуточнен. От Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 17 Раждания Аборти Раждания Аборти Години Брой на 1000 жени от 15-49 г. 2012 69 678 29 992 42.5 18.3 2013 67 061 29 505 41.6 18.3 2014 68 083 28 145 42.8 17.7 2015 66 370 27 782 42.3 17.7 2016 65 446 26 412 42.2 17.0 2017 64 359 24 287 42.1 15.9 2018 62 576 23 437 41.6 15.6 2019 61 882 21 864 41.9 14.8 2020 59 440 19 328 40.8 13.3 2021 59 069 19 353 41.0 13.4 2022 56 917 18 972 44.4 14.8 2023 57 478 15 510 45.1 12.2 Години Раждания на във фертилна 1000 жени възраст Аборти на във фертилна 1000 жени възраст 1980 60.4 72.9 1990 49.2 67.2 1995 35.2 47.2 2000 37.0 30.6 2005 38.2 22.3 2013 41.6 18.3 2014 42.8 17.7 2015 42.3 17.7 2016 42.2 17.0 2017 42.1 15.9 2018 41.6 15.6 2019 41.9 14.8 2020 40.8 13.3 2021 41.0 13.4 2022 44.4 14.8 2023 45.1 12.2 всички извършени аборти 1 199 са по медицински показания; 4 362 са спонтанни; 11 121 са по желание, а 27 са класифицирани като „други видове и аборт, неуточнен“. Общият брой на спонтанните аборти и на абортите по медицински показания е 5 561. При адекватна медицинска профилактика и грижа, този брой би могъл да бъде значително редуциран и това до доведе до повишаване на раждаемостта. В същата посока на повишаване на раждаемостта би довело и намаляването на броя на абортите по желание, свързано с подобряване на социално-икономическите условия в страната, както и с повишаване културата на населението. Таблица 6: Извършени аборти в лечебните заведения през 2023 г. по възрастови групи и видове аборти (брой) Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Приема се, че абортът може да бъде рисков за бъдещите репродуктивни способности на жената, поради което следва да бъде оценяван като един от значимите фактори, оказващи въздействие върху демографския баланс на населението. Легалният аборт продължава да се приема и да се използва често като предпочитан и достъпен изход за освобождаване от нежелана бременност, макар да са известни опасностите и вредите за здравето и детеродната способност на жената от подобна интервенция. 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака – с 4 213 по-малко спрямо 14 предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са сред населението в градовете. 14 Брой сключени бракове на 1 000 души от населението. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 18 По вид Възраст (в от тях: Други навършени години) Аборти Спонтанни Терапевти чни по желание по медицински показания видове и аборт, неуточнен Общо 15510 4362 11121 9922 1199 27 < 15 99 53 46 34 12 - 15–19 1482 491 990 917 73 1 20–24 3000 712 2285 2150 135 3 25–29 3288 928 2355 2152 203 5 30–34 3684 1017 2660 2348 312 7 35–39 2794 813 1976 1692 284 5 40–44 1017 298 718 567 151 1 45–49 133 42 86 61 25 5 > 50 13 8 5 1 4 - Фигура 7. Коефициенти на брачност и бракоразводност (на 1 000 души) ‰ 8,0 6,8 7,0 6,0 5,04,0 4,4 4,3 4,3 3,6 3,4 3,2 2,9 2,9 3,0 3,4 3,9 3,8 4,0 4,1 4,2 3,2 3,9 4,0 3,4 3,0 2,0 1,3 1,3 1,3 1,9 1,9 1,5 1,5 1,4 1,6 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,6 1,3 1,5 1,5 1,4 1,0 0,0 1990 1995 2000 2005 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 Брачност Бракоразводност Източник: НСИ През 2023 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.4 и 30.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.2 за жените. За 84.6% от жените и 84.2% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) – 4.1‰, и Разград – 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник – 2.4‰. Броят на разводите през 2023 г. е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. От всички прекратени бракове 77.6% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.8%), следват причините „несходство в характерите“ (19.3%) и „фактическа раздяла“ (11.8%). Разводът не е бил първи за 11.1% от жените и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.4 години. 1.3. СМЪРТНОСТ 1.3.1. Обща смъртност Броят на умрелите лица през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност15 – 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява със 17 808, или с 15.0%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. 15 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 19 Фигура 8. Умрели през периода 1920 - 2023 година Брой 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 0 0 0 0 0 0 5 0 5 0 5 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 29 39 49 59 69 79 79 89 89 99 99 99 99 99 00 00 00 00 00 00 00 00 00 00 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 20 20 20 20 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 Източник: НСИ Смъртността сред мъжете (16.9‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2023 г. на 1 000 жени умират 1 076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.0‰) отколкото в градовете (13.7‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23.4‰, Габрово – 21.9‰, и Монтана – 21.6‰. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.4‰. Таблица 8: Умирания по причини за смъртта – 2023 г. по пол Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 20 Причини за смъртта, МКБ - Х ревизия Всичко Мъже Жени България - общо 101 006 52 360 48 646 I. Някои инфекциозни и паразитни болести (A00-B99) 508 294 214 IІ. Новообразувания (C00-D48) 16 683 9 487 7 196 III. Болести имунния на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи механизъм (D50-D89) 102 44 58 IV .Болести на веществата на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната (E00-E90) 1 428 649 779 V. Психични и поведенчески разстройства (F00-F99) 78 51 27 VI. Болести на нервната сиситема (G00-G99) 880 475 405 VII. Болести на окото и придатъците му (H00-H59) - - - VIII. Болести на ухото и мастоидния израстък (H60-H95) - - - IX. Болести на органите на кръвообращението (I00-I99) 61 698 29 880 31 818 X. Болести на дихателната система (J00-J99) 4 921 2 880 2 041 XI. Болести на храносмилателната система (K00-K93) 4 516 2 984 1 532 XII. Болести на кожата и подкожната тъкан (L00-L99) 65 20 45 XIII. M99) Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (M00- 43 17 26 XIV. Болести на пикочо-половата система (N00-N99) 1 903 1 009 894 XV. Бременност, раждане и послеродов период (O00-O99) 5 - 5 XVI. Някои състояния, възникващи през перинаталния период (P00-P96) 127 65 62 XVII. аберации Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни (Q00-Q99) 79 44 35 Източник: НСИ 1.3.2. Преждевременна смъртност Показателят за преждевременна смъртност16 през 2023 г. (20.1%) се увеличава спрямо предходната 2022 година (19.2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.1%. 1.3.3. Детска смъртност През 2023 г. в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност17 е 4.9‰. За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13.3‰, а през 2022 г. – 4.8‰. В регионален аспект през 2023 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил – 1.3‰, Габрово – 1.5‰, и Велико Търново – 1.9‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Разград (12.8‰), Сливен (10.8‰) и Стара Загора (8.6‰). Фигура 9. Коефициент на обща и детска смъртност ‰ 25,0 20,0 21,7 17,5 14,814,8 14,4 18,0 18,4 15,0 10,0 12,5 13,6 14,7 14,2 14,610,4 14,79,7 14,89,2 14,58,6 14,29,0 14,69,4 14,78,5 15,07,8 14,47,3 15,17,6 15,3 15,1 15,5 15,4 15,5 15,7 6,6 6,5 6,4 5,8 5,6 5,1 5,6 4,8 4,9 5,0 0,0 1990 1995 1997 2001 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 Обща смъртност Детска смъртност Източник: НСИ 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. 16 Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията. 17 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 21 Причини за смъртта, МКБ - Х ревизия Всичко Мъже Жени XVIII. лабораторни Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и изследвания, некласифицирани другаде (R00-R99) 4 751 2 240 2 511 XX. Външни причини за заболеваемост и смъртност (V01-Y98) 2 239 1 662 577 XXII. Кодове за специални цели (U00-U85) 980 559 421 в т. ч. COVID-19 (U07.1-U07.2) 979 559 420 Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2021-2023 г., е 73.5 години, като спрямо предходния период (2020-2022 г.) се увеличава с 1.6 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 77.3 години. В сравнение с 2013, през 2023 г. наблюдаваме намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените – с 0.7 години. Фиг.10. Очаквана средна продължителност на предстоящия живот по пол и периоди Възраст 80,0 78,4 78,4 78,5 78,2 77,4 77,3 78,0 75,8 76,0 74,8 74,8 74,9 74,6 73,6 73,5 74,0 72,0 71,3 71,4 71,5 71,1 71,9 70,1 69,9 70,0 68,3 68,0 66,0 64,0 62,0 2015 - 2017 2016 - 2018 2017 - 2019 2018-2020 2019-2021 2020-2022 2021-2023 Общо Мъже Жени Източник: НСИ 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 1.4.1. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) През 2023 година в преселванията между населените места в страната са участвали 107 836 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 47% са мъже и 53% – жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0-14 години са 15.8%, лицата на възраст 15-64 години – 66.3%, а тези на 65 и повече години – 17.9% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град-град“ (36.1%), последвано от направлението „град-село“ (34.3%) и „село-град“ (20.1%). Значително по- малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село-село“ – (9.5%) от мигриралите лица. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 22 Фиг. 11. Направления на вътрешната миграция през 2023 г. 9,5 36,1 20,1 34,3 Град-град Град-село Село-град Село-село Източник: НСИ Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене (15 319), като с най-големи относителни дялове в този миграционен поток са областите София – 10.8%, и Благоевград – 8.7%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград – 0.7%, и Търговище и Силистра – по 0.8%. 1.4.2. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/външна миграция/емиграция) През 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 60.9% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 6.2%, тези на възраст 15-64 години са 84.1%, а на 65 и повече навършени години – 9.7% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (18.1%), Обединеното кралство (16.9%) и Франция (8.4%). 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2023 г. 56 807 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 53.7%, а на жените – 46.3%. Сред дошлите да живеят в страната 14.1% са във възрастовата група 0-14 години, 73.1% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската федерация (9.7%). 1.4.4. Механичен прираст на населението Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2023 г. е Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 23 положителен – плюс 41 580 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез 18 коефициента на нетна миграция, е 6.4‰ . През 2023 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (34.5‰), Бургас (20.6‰) и Варна (12.3‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-1.5‰) и Ямбол (-0.9‰). ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ. 2.1. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ПОЛ Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Таблица 9: Население към 31.12.2023 г. по възраст и пол Източник: НСИ Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Запазва се тенденцията с нарастване на възрастта да се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това води до 18 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души). Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 24 Пол Възрастови групи Всичко Мъже Жени Общо 6 445 481 3 097 698 3 347 783 0 57 162 29 298 27 864 1 - 4 230 109 117 837 112 272 5 - 9 305 416 157 070 148 346 10 - 14 318 338 163 347 154 991 15 - 19 313 235 161 945 151 290 20 - 24 279 466 143 596 135 870 25 - 29 270 638 139 114 131 524 30 - 34 363 731 187 076 176 655 35 - 39 429 309 221 413 207 896 40 - 44 452 069 233 741 218 328 45 - 49 506 302 258 668 247 634 50 - 54 487 228 246 559 240 669 55 - 59 445 981 219 685 226 296 60 - 64 455 588 215 118 240 470 65 - 69 450 176 199 137 251 039 70 - 74 420 925 172 953 247 972 75 - 79 323 530 121 543 201 987 80 + 336 278 109 598 226 680 феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените и по местоживеене. Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5%, а в селата – 1 707 020 души, или 26.5% от населението на страната. Това води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др. 2.2. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТ Фиг. 12. Възрастова структура на населението към 31.12.2023 година 100 + 95 - 99 90 - 94 85 - 89 80 - 84 75 - 79 70 - 74 65 - 69 60 - 64 55 - 59 50 - 54 45 - 49 40 - 44 35 - 39 30 - 34 25 - 29 20 - 24 15 - 19 10 - 14 5 - 9 0 - 4 300000 200000 100000 0 0 100000 200000 300000 Мъже Жени Източник: НСИ Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете – 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най- висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.5%, и Благоевград – 22.2%. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 25 Фиг. 13. Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години към 31.12.2023 г. по области Източник: НСИ Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%. Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.9%, Ямбол – 15.2%, и Бургас – 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 10.6%, Видин – 11.5%, и Габрово – 11.7%. През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия – 12.4%, Португалия – 12.9%, и Малта – 12.7%, а най-висок е в Ирландия – 19.3%, Швеция – 17.4%, и Франция – 17.3%. Към 31.12.2023 г. общият коефициент на възрастова зависимост19 в България е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по- малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 57.6%, отколкото в селата – 71.3%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51.5%, а най- неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 74.8%, и Габрово и Ямбол – 72.3% във всяка. 19 Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 26 Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата – 47.5 години. Фиг. 14. Средна възраст на населението Средна възраст 46,0 45,245,2 45,0 44,0 43,043,2 43,3 43,543,6 43,8 43,9 44,0 44,1 42,742,8 43,0 42,0 41,0 41,241,441,5 41,7 41,8 41,9 41,0 40,4 40,640,8 39,9 40,0 39,0 38,0 37,0 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 00 00 00 00 00 00 00 00 00 00 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 20 20 20 20 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 Източник: НСИ Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както 20 застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените – 1 798 хиляди. Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст – 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната. 20 Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление №30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година). Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 27 Фигура 15: Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12. Години 2023 15,2 58,5 26,3 15,2 58,5 26,3 2021 15,5 60,1 24,4 15,4 59,8 24,8 2019 15,3 59,8 24,9 15,2 60,0 24,8 2017 15,1 60,3 24,6 15,0 60,6 24,4 2015 14,9 60,8 24,3 14,8 61,1 24,1 2013 14,6 61,7 23,7 14,4 61,8 23,8 2011 14,3 61,7 24,0 14,6 62,7 22,7 2005 14,8 62,4 22,8 19,1 56,6 24,3 1990 21,6 55,5 22,9 0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100% Под трудоспособна В трудоспособна Над трудоспособна Източник: НСИ Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към 31.12.2023 г. това съотношение е 69. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 92, София (столица) – 87, и Варна – 81 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 44, Кърджали – 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Таблица 10: Коефициенти на възрастова зависимост общо за страната и по статистически райони – 2023 г. Източник: НСИ 2.3. УЧАСТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС Степента на завършено образование е основен фактор и важно условие за повишаване на заетостта, получаването на по-високи доходи и ограничаване на бедността, както и за постигане на по-добро качество и стандарт на живота на населението. Това е фактор и условие за балансирано демографско развитие на населението, както и за подобряване на качеството на човешките ресурси. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 28 Статистически райони възраст години Отношение на под 15 към от 15 до населението и над 65 населението 64 години на и повече на възраст - % Отношение възраст 65 населението 64 на и повече на години населението години възраст от - % на към 15 до Общо за страната 61.0 38.2 Северозападен 69.4 47.1 Северен централен 66.4 45.6 Североизточен 60.1 37.7 Югоизточен 64.5 38.8 Югозападен 55.0 32.6 Южен централен 61.9 39.2 Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малко хората са 21 застрашени от бедност и риск от бедност. 2.3.1. Образование в Република България през учебната 2023/2024 г.22 Основните резултати от проведените от Националния статистически институт годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че: • През учебната 2023/2024 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 216.9 хил. деца; • през 2023 г. основно образование са завършили 63.4 хил. ученици, а завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 24.2 хил. и 15.4 хил. ученици; • записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2023/2024 година са 190.5 хиляди; • към 31.12.2023 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 6 095 лица, от които 651 чужди граждани. 2.3.1.1. Предучилищно образование Към 31.12.2023 г. в страната функционират 1 827 самостоятелни детски градини. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 216.9 хил. деца, от които 51.5% са момчета. Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен 23 коефициент на записване за учебната 2023/2024 година, е 87.9%. Най-висок е този показател в област Смолян (96.8%), а най-нисък в област Сливен (74.8%). Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като в градовете е значително по-голям – 152, отколкото в селата – 62. В една група са записани средно 22 деца, съответно 23 в градовете и 20 в селата. През учебната 2023/2024 година в страната функционират 123 лицензирани частни детски градини. Те са посещавани от 6 129 деца, или 2.8% от записаните в детските градини. Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 20.0 хил. и в сравнение с предходната учебна година се увеличава с 254 души. Детските учители са 96.2% от педагогическия персонал 2.3.1.2. Общо образование Към 31.12.2023 г. общообразователно и профилирано обучение се провежда в 24 1 931 общообразователни училища , от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 21 Лица в риск от бедност са тези, които живеят в домакинство с общ разполагаем нетен доход под линията на бедност. За изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ разполагаем нетен доход. Линията на бедност представлява 60 на сто от медианния общ разполагаем нетен доход (след социалните трансфери) на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната скала на ОИСР, според която първият възрастен на 14 и повече навършени години получава тегло единица, вторият възрастен на 14 и повече навършени години - тегло 0.5, и всяко дете под 14 години - тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. 22 Образованието в Република България през учебната 2023/2024 година (nsi.bg) 23 Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3-6 години към броя на населението в същата възрастова група. 24 Вкл. българските училища в чужбина, финансирани от държавата. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 29 115 гимназии и 491 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 11. Учениците, записани в общообразователни програми, са 544.9 хил., от които 74.1 хил. са в училища в селата. В една паралелка в дневните общообразователни училища се обучават средно по 21 ученици. В тези училища през 2023 г. основно образование са завършили 62.0 хил., а средно – 24.2 хил. ученици. През учебната 2023/2024 година учителите (вкл. директори и заместник- директори с преподавателска заетост) в общообразователните училища са 55.8 хиляди. От тях 95.9% са със завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, 3.2% са завършили „професионален бакалавър“ или еквивалентна в миналото степен и 0.8% са със средно образование. В учителската професия преобладават жените – 85.4% от общия брой на учителите. Към 31.12.2023 г. в страната функционират 94 частни общообразователни училища, от които 9 начални, 33 основни, 19 профилирани гимназии и 33 средни училища. В тях са записани общо 14 110 ученици, или 2.6% от общия брой на учениците в общото образование. 2.3.1.3. Професионално образование и обучение Професионалното образование и обучение през учебната 2023/2024 година се осъществява в 21 училища по изкуствата, 25 спортни училища, 356 професионални гимназии и 19 професионални колежа с прием след средно образование. Общият брой на учащите в професионални програми е 166.0 хиляди. В професионалното образование преобладават момчетата – 58.8% от общия брой на учениците в тази образователна програма. През 2023г. средно образование в училищата по изкуствата, спортните училища и професионалните гимназии с диплома са завършили 15.3 хил. души. Степен на професионална квалификация по съответните учебни програми е придобита, както следва: • първа степен професионална квалификация – 479 ученици; • втора и трета степен професионална квалификация – съответно 2.0 и 17.3 хил. ученици; • четвърта степен професионална квалификация в професионалните колежи с прием след завършено средно образование – 217 ученици. При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в 25 областите „Техника“ – 24.7% и „Услуги за личността“ – 17.3%. При завършилите програми за придобиване на четвърта степен професионална квалификация водеща е областта „Обществена сигурност и безопасност“ – 29.0%, следвана от „Здравеопазване“ – 25.3%. През учебната 2023/2024 година 1 536 ученици се обучават в 30 частни професионални гимназии и частни професионални колежа с прием след средно образование, или 0.9% от всички ученици в професионалното образование. През настоящата учебна година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) в професионалното образование са общо 12.8 хил., като 96.2% 25 За професионалното образование и обучение областите на образование са представени според Списъка на професиите за професионално образование и обучение (утвърден със Заповед №РД09-4493/18.11.2021 година на министъра на образованието и науката). Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 30 от тях са с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение и професионални гимназии през 2023 г. са били записани 8.8 хил. лица на възраст 16 и повече години. По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен – 3.5 хил., втора степен – 2.3 хил., и трета степен – 3.0 хил. души. 2.3.1.4. Висше образование За първи път като източник на данни за статистиката на висшето образование е използван административен регистър – Регистър на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, който се води и поддържа като електронна база данни от Министерството на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД). През учебната 2023/2024 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 196.6 хил. Колежи (образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“) През учебната 2023/2024 година за придобиване на образователно- квалификационна степен (ОКС) „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 6 321 студенти, от които 90.2% са български граждани. От общия брой студенти в тази ОКС 1 098 души, или 17.4%, са записани в частни колежи. През 2023 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1 603 студенти, от които 63.0% са жени. Най-голям е броят на дипломираните по специалности в следните 26 области на образование : • „Здравеопазване“ – 684 души (42.7%); • „Технически науки и технически професии“ – 298 души (18.6%); • „Персонални услуги“ – 188 души (11.7%); • „Бизнес и администрация“ – 152 души (9.5%); • „Образование“ – 134 (8.4%). Преподавателите в колежите са 625, от които на основен трудов договор – 322, или 51.5%. Университети и специализирани висши училища (образователно- квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“) През учебната 2023/2024 година за придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 184.2 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 20.7 хил., или 11.3%. Български граждани са 169.1 хил., или 91.8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чуждестранни – 15.1 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 21.1%, следват тези от Обединеното кралство – 14.4%, Германия – 9.8%, Украйна – 9.5% и Италия – 6.1% от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужденци у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 63.3% от тях се обучават в тази област, а 49.5% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2023 г. в университетите и специализираните висши училища в 26 Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО 2015) Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 31 страната са се дипломирали 42.5 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 22.1 хил., а ОКС „магистър“ – 20.4 хиляди. 27 Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (21.4%), „Образование“ (17.2%), „Науки за обществото и човешкото поведение“ (10.9%), „Здравеопазване“ (9.7%) и „Технически науки и технически професии“ (8.9%). През учебната 2023/2024 година преподавателите в университетите и специализираните висши училища са 20.5 хил. души, от които жените са 52.0%. На основна работа са 12.6 хил., или 61.5%. Образователна и научна степен „доктор“ Към 31.12.2023 г. у нас се обучават общо 6 095 докторанти, като от тях 53.6% са жени. В редовна форма на обучение са зачислени 3 697 души, или 60.7% от докторантите. Чуждестранните докторанти са 651, или 10.7% от общия брой. Най-висок е делът на тези от Китай – 22.6%, следвани от докторантите от Гърция (16.6%), Република Северна Македония (7.2%), Израел (6.3%) и Косово (6.1%). В частни институции се обучават 2.8% от докторантите, като от тях 75 души, или 11.5%, са чужденци. През 2023 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 955 души, от които 517, или 54.1%, са жени. Най-голям е делът на дипломираните в следните области 28 на образование : • „Здравеопазване“ – 156 души (16.3%); • „Науки за обществото и човешкото поведение“ – 121 души (12.7%); • „Бизнес и администрация“ – 103 души (10.8%); • „Образование“ – 85 души (8.9%); • „Технически науки и технически професии“ – 58 души (6.1%). 2.4. ЗДРАВЕН СТАТУС НА НАСЕЛЕНИЕТО29 2.4.1. Здравен статус на населението и устойчиво развитие. Състояние и развитие на заболяемостта на населението в страната 2.4.1.1. Обща заболяемост по обръщаемост на населението към лечебните заведения От 2001 до 2023 г. включително липсва пълен обхват на информацията от лечебните заведения за извънболнична помощ за общата заболяемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи. Изключение от горното представлява статистиката за заболеваемостта по обръщаемостта на населението към лечебните заведения по повод на заболявания, подлежащи на задължително съобщаване: инфекциозни болести, туберкулоза, злокачествени новообразувания и др. 2.4.1.2. Заболяемост от някои болести, подлежащи на задължително съобщаване По данни на НЦОЗА, през 2023 г. заболяемостта от злокачествени новообразувания се запазва почти на нивото на предходната година (405.8%ооо) и показателят възлиза на 406.5%ооо. Най-висока е заболяемостта от рак на млечната жлеза при жените (92.2%ооо) и рак на мъжките полови органи (91.8%ооо), следвани от рак на храносмилателните органи (87.9%ооо). 27 Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО 2015) 28 Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО 2015) 29 Източник: Национален център за обществено здраве и анализи. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 32 Наблюдават се териториални различия в броя на новооткритите заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 население. Най-висока е заболяемостта в областите Русе (569.1%ооо), Хасково (552.4%ооо), Кърджали (521.7%ооо), Варна (514.2%ооо) Плевен (512.5%ооо), а най-ниска – в София (171.8%ооо). 2.4.1.3. Заболяемост по хоспитализации Статистическите данни за заболяемостта по хоспитализации за периода 2005- 2019 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения непрекъснато нараства общо и основно във възрастовите групи над 18 г. След известни колебания в годините с COVID-19 през 2022 г. достига 2 197 743. Във връзка с Регламент ((ЕС) 2022/2294 на Комисията за изпълнение на Регламент (ЕО) №1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, за 2023 г. се отчитат както хоспитализираните случаи с престой над 24 часа, така и хоспитализираните дневни случаи с престой до 24 часа, в лечебните заведения със стационар. Техният общ брой е 2 954 636. Най-голям е броят на хоспитализираните случаи общо на 100 000 население сред лицата над 65- годишна възраст (79 732.1), следва групата на лицата 18-64 г. (38 015.4) и най-нисък е при децата от 0 до 17 години – 3.1 пъти по-нисък от този над 65 години. Сред причините за хоспитализация по класове водещи са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (33.4%), болестите на органите на кръвообращението (10.0%), болестите на храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.8%), които обуславят общо 57.9% от хоспитализациите. Структурата на хоспитализациите по класове се различава съществено по възрастови групи. При лицата 0-17 години водещи са болестите на дихателната система (27.8%). При лицата от 18 до 64 г. водещи са 4 класа: фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (33.3%), болести на храносмилателната система (8.6%), болести на органите на кръвообращението (7.4%), бременност, раждане и послеродов период (6.9%). При лицата на възраст 65 и повече години на първо място в структурата са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (38.5%), следват болестите на органите на кръвообращението (15.4%), болести на храносмилателната система (7.5%) и новообразувания (5.7%), които общо обуславят повече от половината от хоспитализираната заболеваемост в тази възрастова група. 2.4.1.4. Психично здраве След промените в системата на здравеопазване през 2000 г. голяма част от институционализираните амбулаторни услуги преминаха в частния сектор, което имаше положителен ефект върху обслужването на пациентите като цяло, особено при тези с така наречените чести психични разстройства – леки депресии, тревожни разстройства, посттравматичен стрес, нарушения в съня и др. Въпреки тези промени, психичното здраве на българите не се подобрява. Причините за това са комплексният характер на факторите, които го обуславят, немалка част от които са извън системата на психиатрично обслужване – жизнената среда, нивото на стрес в ежедневието, условията на труд, взаимоотношенията в семейството, качеството на живот, социалното благополучие. България изостава много сериозно от европейските страни по отношение отделяните средства за обществено здраве и в частност за психично здраве. Броят на психиатрите намалява от 720 през 2019 г. на 680 през 2023 г. България остава с най-малък брой психиатри на 100 000 души население в Европейския съюз. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 33 2.4.1.5. Трайно намалена работоспособност. Вид и степен на увреждане Броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст, след наблюдаваното намаление през 2020 и 2022 г. нараства през 2023 г. и достига 64 719 души. Данните за 2023 г. са от Информационна система за контрол на медицинската експертиза и Единната информационна система на медицинската експертиза. Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е значителен като през 2023 г. възлиза на 182 789 души. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група над 60 години (47.5%), следвани от възрастовата група 50-59 години (29.3%). Относителният дял на освидетелстваните лица над 16 г. с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50-70% нараства в сравнение с 2022 година и е 38.0. Следват лицата с над 90% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 27.2% (27.4% за 2022 г.), със 71-90% – 25.1% (23.5% за 2022 г.) и до 50% са 9.7% (13.6% за 2022 г.). Запазва се структурата на причините за трайно намалена работоспособност на лицата над 16 години, като най-честата причина са Болестите на органите на кръвооб- ращението, които обхващат 27.3% от общия брой на случаите на освидетелстваните лица с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Следват Новообразуванията (22.3%), Болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (12.1%), Болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата (7.7%), Психични и поведенчески разстройства (7.0%) и др. След намаление през 2020 г. и 2022 г. се регистрира увеличаване на броя на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, като през 2023 г. достига нивото от 2019 г. и възлиза на 3 446 деца (при 2 979 за 2022 г.) или 3.5 на 1000 население до 16 години (3.0‰ за 2022 г.). Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% – 1 532 (44.4%). Всяко четвърто дете с увреждане е със степен 71-90% увреждане (29.1%), с най-тежката степен над 90% са 17.5%. Структурата на причините за вида и степента на увреждане при децата е различна от тази при лицата над 16-годишна възраст. Най-честата причина са Психичните и поведенческите разстройства (32.3%), Вродените аномалии (16.7%), Болестите на дихателната система (13.4%) и Болести на нервната система (10.7%). Тази структура с някои изключения се запазва през годините. 2.5. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и по признак етническа принадлежност, броят на лицата, самоопределили се като българи е 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност, турци – 508 378, или 8.4% от отговорилите лица, роми – 266 720, или 4.4% от отговорилите лица, друг етнос са посочили 79 006 души, или 1.3%, а броят на тези, които не се самоопределят по етнически признак е 15 746 (0.3%). 2.6. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и на принципа на самоопределянето по признак вероизповедание, населението има следния профил: Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 34 Таблица 11: Структура на населението по признак вероизповедание към 07.09.2021 г. Източник: НСИ 2.7. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Разпределението на населението в страната е неравномерно. Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5%, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5% от населението на страната. Към края на 2023 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово – по 67. В 1 245, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от населението на страната. Фиг. 16. Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2023 година Брой 1400000 1196806 1200000 1000000 800000 600000 400000 325485 314607 188114 122116 121207 200000 0 София Пловдив Варна Бургас Русе Стара Загора Източник: НСИ Към края на 2023 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. 30 В категорията "Непоказано" са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при преброяването регистри. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 35 Вероизповедание Брой Християнско 4 219 270 Мюсюлманско 638 708 Юдейско 1 736 Друго 6 451 Нямам 305 102 Не мога да определя 259 235 Непоказано 30 616 681 Статистически райони Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 664 хил. души, или 10.3% от населението на страната. През 2023 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2022 г., като намалението в Северозападния е с 1.1% и в Северния централен район – с 0.9%. В останалите статистически райони населението нараства. Население по статистически райони към 31.12.2023 година Източник: НСИ Области Най-малка по население е област Видин, в която живеят 71 773 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 286 965 души (20.0%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.5%). Таблица 12: Население по области към 31.12.2023 година Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 36 Статистически район Население 31.12.2023 към - брой Население към 31.12.2023 - % Прираст населението брой на - Прираст населението на - % Северозападен 664024 10.3 -7478 -1.1 Северен централен 680359 10.6 -5975 -0.9 Североизточен 826134 12.8 2250 0.3 Югоизточен 951167 14.8 2757 0.3 Югозападен 2019167 31.3 2613 0.1 Южен централен 1304630 20.2 3604 0.3 Области Население към 31.12.2023 брой - Население към 31.12.2023 - % Прираст на населението - брой Прираст на населението - % Общо за страната 6445481 100.0 -2229 - 0.03 Благоевград 287077 4.5 -1084 -0.40 Бургас 384446 6.0 5850 1.50 Варна 434191 6.7 3344 0.80 Велико Търново 202232 3.1 -1801 -0.90 Видин 71773 1.1 -981 -1.30 Враца 147619 2.3 -1255 -0.80 Габрово 94862 1.5 -1095 -1.10 Добрич 146635 2.3 -573 -0.40 Кърджали 146562 2.3 4054 2.80 Кюстендил 107673 1.7 -1030 -0.90 Ловеч 112225 1.7 -1131 -1.00 Монтана 114526 1.8 -1646 -1.40 Пазарджик 225261 3.5 -948 -0.40 Перник 111032 1.7 -714 -0.60 Плевен 217881 3.4 -2465 -1.10 Пловдив 633586 9.8 2070 0.30 Източник: НСИ В сравнение с 2022 г. пет области увеличават населението си. Най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2.8 и 1.5%. При двадесет и две области има намаление, като най-голямо е за областите Монтана – с 1.4%, Видин и Смолян – с по 1.3%. Общини Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.5% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.8% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 286 965), следвана от общините Пловдив (325 485) и Варна (323 386). Най-малката община е Трекляно – 470 души. Таблица 13: Размер на общините според броя на населението им към 31.12.2023 година Източник: НСИ 2.8. КАЧЕСТВО И СТАНДАРТ НА ЖИВОТА 2.8.1. Брутен вътрешен продукт (предварителни данни) БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. по текущи цени. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни. За 2023 г. БВП достига номинален стойностен обем от 183 743.4 млн. лева. Преизчислен в щатски долари при средногодишен валутен курс от 1.809 307 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 101 555 млн. долара. На човек от населението се падат 28 516 лв. от обема на показателя, или 15 761 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 93 947 млн. евро, като на човек от населението се падат 14 580 евро. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 37 Разград 100696 1.6 -411 -0.40 Русе 187830 2.9 -1793 -0.90 Силистра 94739 1.5 - 875 -0.90 Сливен 170051 2.6 -532 -0.30 Смолян 92107 1.4 -1247 -1.30 София 226420 3.5 -1190 -1502 София (столица) 1286965 20.0 6631 0.50 Стара Загора 290350 4.5 -1502 -1502 Търговище 95609 1.5 -592 -0.60 Хасково 207114 3.2 -325 -0.20 Шумен 149699 2.3 71 0.00 Ямбол 106320 1.6 -1059 -1.00 Размер на общината Общини Население брой % брой % Общо 265 100.0 6445481 100.0 до 5999 81 30.6 291447 4.5 6000 - 19999 121 45.7 1332922 20.7 20000 - 49999 43 16.2 1339821 20.8 50000 - 99999 12 4.5 849475 13.2 100000 и повече 8 3.0 2631816 40.8 Брутната добавена стойност възлиза на 161 194.7 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0.8% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2022 година. През 2023 година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3.5%, което е намаление с 0.9 процентни пункта спрямо 2022 година. Индустриалният сектор създава 28.9% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 0.3 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Секторът на услугите нараства до 67.6% при 67.0% през 2022 година. 2.8.2. Домакинства – доходи, разходи, потребление31 2.8.2.1. Доходи на домакинствата През 2023 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година. За последните десет години (2014-2023 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2.3 пъти. Реалните доходи32 на домакинствата нарастват с 10.0% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., а индексът на реалните доходи през 2023 г. спрямо 2014 г. е 158.5%. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 33.9% от общия доход на домакинствата през 2023 година. От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии – 31.8%, което е с 1.9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2022 г. и с 6.0 процентни пункта повече в сравнение с 2014 година. През периода 2014-2023 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство: • Доходът от работна заплата през 2023 г. е 5 941 лв. и се увеличава с 22.5% спрямо 2022 г., а нарастването му в сравнение с 2014 г. е 2.3 пъти; • Доходите от пенсии за последната година са 3 451 лева. Те нарастват с 13.6% спрямо 2022 г. и 2.8 пъти в сравнение с 2014 година; • Доходите от самостоятелна заетост през 2023 г. са 621 лева. Спрямо 2022 г. нарастват с 47.5% и 1.7 пъти в сравнение с 2014 година; • Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 101 лв. и се увеличава спрямо 2022 г. с 42.3%, а в сравнение с 2014 г. намалява с 39.2%; • Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2023 г. са 222 лева. Те се увеличават с 12.1% спрямо 2022 г. и с 25.4% спрямо 2014 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2023 г. той е 54.8%, което е с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2022 г. и с 0.6 процентни пункта повече спрямо 2014 година. През 2023 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 5.7%, увеличава се с 1.0 процентни пункта в сравнение с 2022 г. и намалява с 1.8 процентни пункта спрямо 2014 година. Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0.9% и се увеличава спрямо 2022 г. с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2014 г. намалява с 2.6 процентни пункта. 31 По данни на НСИ: Доходи, разходи и потребление на домакинствата през 2023 година (nsi.bg) 32 Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 38 2.8.2.2. Разходи на домакинствата През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година. За периода 2014-2023 г. разходите на домакинствата се увеличават 2.2 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.4% през 2014 г. на 81.8% през 2023 година. През периода 2014-2023 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство: • Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2023 г. са 2 987 лв., или с 18.1% повече спрямо 2022 г. и 2 пъти повече в сравнение с 2014 година; • Разходите за облекло и обувки през 2023 г. са 348 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 23.8%, а спрямо 2014 г. – 2 пъти; • Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 685 лева. В сравнение с 2022 г. нарастват със 7.6%, а спрямо 2014 г. се увеличават 2.2 пъти; • За здравеопазване през 2023 г. са изразходвани 610 лв. – с 11.7% повече от 2022 г. и 2.6 пъти повече спрямо 2014 година; • За транспорт и съобщения през 2023 г. са похарчени 1 159 лв., което е с 19.0% повече от 2022 г. и 2.2 пъти повече спрямо 2014 година; • Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2023 г. са 558 лева. В сравнение с 2022 г. те се увеличават с 46.8%, а спрямо 2014 г. – 2.6 пъти; • През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 355 лв. и се увеличават с 32.8% в сравнение с 2022 г., а спрямо 2014 г. нарастват 2.7 пъти. През 2023 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки от общия разход е 29.7%, което е с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2022 г. и с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2023 г. е 16.8% от общия разход и намалява спрямо 2022 г. с 1.8 процентни пункта, а спрямо 2014 г. намалява с 0.3 процентни пункта. Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 13.5% от общия разход през 2023 г., което е с 1.4 процентни пункта повече в сравнение с 2022 г. и с 2.3 процентни пункта повече спрямо 2014 година. Относителният дял на разходите за здравеопазване е 6.1%, с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2022 г. и с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2014 година. През периода 2014-2023 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11-12%. 2.8.2.3. Потребление на домакинствата През 2023 г. настъпват промени при потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство в сравнение с 2022 година. Най-голямо намаление има в потреблението на хляб и тестени изделия – с 3.1 кг, и на кисело мляко – с 1.2 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения – с 0.8 кг, на плодове – с 0.6 кг, на безалкохолни напитки – с 5.9 литра, на алкохолни напитки – с 2.9 литра. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 39 2.8.2.4. Покупателна способност33 на домакинствата Покупателната способност на домакинствата нараства през 2023 г. спрямо 2022 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-голямо е увеличението на покупателната способност при млечните масла (16.9%), зрелия фасул (16.5%) и хляба (15.0%). 2.8.2.5. Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба През 2023 г. в собствено жилище живеят 87.9% от домакинствата, а 7.8% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 4.3% от наблюдаваните домакинства – 3.7% на свободен и 0.6% на общински наем. Второ жилище притежават 8.8% от домакинствата. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 90.5% от домакинствата, като 73.6% са изградени в периода 1961-1990 година. Преди 1961 г. са построени 16.9%, а след 1990 година – 9.5% от жилищата. В дву- и тристайни жилища живеят 68.4% от домакинствата в страната (74.4% в градовете и 50.0% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19.7% от домакинствата в градовете и 48.0% в селата. Гаражи имат 20.3% от домакинствата в страната (16.5% в градовете и 31.8% в селата). Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 45.6% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96.2%. Тоалетна вътре в жилището имат 87.4% от домакинствата в селата и 99.2% в градовете. С централно отопление (парно или газ) са 20.3% от жилищата в страната, съответно 26.6% в градовете и 1.2% в селата. Автомобили имат 57.7% от наблюдаваните домакинства, като 7.3% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7.3% от домакинствата, а 34.9% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99.3% от домакинствата, а 37.9% имат по два и повече телевизора. На второ място е хладилната техника – 99.2% от домакинствата в страната (99.5% в градовете и 98.3% в селата) имат хладилник и/или фризер. Автоматична перална машина притежават 97.3% от домакинствата, 1.7% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1.1% смятат, че нямат необходимост. Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.0% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 1.0%, а 90.6% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 7.4% от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 54.8% от домакинствата (62.3% в градовете и 32.3% в селата), а 41.3%преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома. Наличие на интернет връзка в жилището имат 75.3% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 82.0% от жилищата, а в селата – в 54.9%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 22.9% от домакинствата. Климатици притежават 61.0% от домакинствата, а 12.5% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 26.4% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик. 33 Покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 40 ЧАСТ ІІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. 3.1. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА МЕХАНИЗМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 3.1.1. РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА КООРДИНАЦИЯ И МОНИТОРИНГ НА ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА Изпълнението на демографската стратегия следва прилагането на интегриран подход чрез залагане, изпълнение и мониторинг на мерки в условията на междусекторна координация. Демографската политика е съставна политика и включва мерки за подкрепа на семействата и децата, възрастните хора, хората в неравностойно положение и др. в сектори като заетост, социално подпомагане, социално включване, равни възможности, образование, здравеопазване и регионално развитие. В тази връзка в Министерството на труда и социалната политика е изграден национален механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на държавната демографска политика. Функционира Междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители от ключови държавни ведомства, НСИ, НОИ, БЧК, НСОРБ, БАН, социалните партньори и други организации. В работната група са въвлечени представители на 42 институции. Всяка година се осъществява актуализиране на състава на групата с цел осигуряване на непрекъснат процес на мониторинг по изпълнение на демографската стратегия. В рамките на междуведомствената работна група се изготвят ежегодни планове и национални мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Развитието на механизма за координация и мониторинг на демографската политика може да се изрази в следните взаимосвързани посоки: - Усъвършенстване на дейността на работната група по демографски въпроси чрез обособяване на тематични под-групи и организиране на тематични заседания по сектори. По този начин ще се подобри степента на съответствие на мониторинга с многосекторния характер на политиката; - Повишаване на експертния капацитет на работната група със засилено ангажиране на научната общност в нейната работа; - Интегриране на дейността на работната група по демографски въпроси с дейността на Националния съвет по демографска политика; - Организиране на секторни заседания на Националния съвет по демографска политика; - Изготвяне на секторни препоръки от Националния съвет по демографска политика и организиране на процедура за приемането им с РМС. Ключова предпоставка за развитие на демографската политика е свързана с реално прилагане на хоризонтален подход при планиране и развиване на дейности. Демографската стратегия съдържа хоризонтални приоритети и в този смисъл работата в тази сфера предполага намиране на механизми за междусекторно изпълнение на мерки. Удачен подход за създаване на такива механизми е синхронизирането на изпълнението на програми по европейските фондове. Важна предпоставка за това е в тези програми да бъдат отразени демографски приоритети. • Актуализиране на демографската стратегия Основната предпоставка за актуализиране на демографската стратегия е свързана с резултатите от Националното преброяване на населението през 2021 г. Според Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 41 оповестените данни от Преброяване 2021 г. на НСИ, актуалните демографски тенденции притежават сходни характеристики в сравнение с предходното преброяване. В същото време обаче следва да се вземе предвид и дълготрайността на някои процеси в развитието на структурата и баланса на населението, като например процесите на застаряване и обезлюдяване. • Засилване на експертизата и информираността по демографски въпроси Демографските тенденции поставят редица предизвикателства. Те могат условно да се диференцират според обхвата и значението на промените, които настъпват в баланса и структурата на населението. Следва да се отчита потребността от експертно презентиране на темата и от повишаване на информираността на обществото за комплексността на демографските въпроси и широкия обхват от сфери, които засяга темата. Така например важен аспект на демографската тема за страната ни е влиянието на демографските процеси върху устойчивостта на публичните финанси. Основните сектори, които са засегнати, са осигурителната система, здравеопазването и заетостта. Необходимо е да се получи по-ясна представа за тези процеси и тяхното влияние. В този смисъл е необходимо по-тясно ангажиране на научната общност за моделиране на сценарии с цел развиване на политика, основана на доказателства. Удачен подход за предприемане на действия по демографската проблематика е търсене на баланс от гледна точка на целите на демографската политика. Този баланс е между две основни насоки – за адаптиране към настъпилите и настъпващи демографски промени (застаряване, обезлюдяване) и от друга страна - за предприемане на проактивни мерки за създаване на подходящи условия и цялостна среда за раждане и отглеждане на деца (пронаталистични мерки, социални стимули, социални услуги, развит пазар на труда, развита и сигурна икономическа среда). • Разработване на иновативни комплексни програми за адресиране на демографските предизвикателства Демографските предизвикателства обхващат сектори като социална политика, заетост, образование, здравеопазване, регионално развитие. Интегрираният характер на политиката предполага интегрирано прилагане на мерки. Така например предизвикателствата от застаряване на населението биха могли да се адресират чрез комплексни програми или инициативи, които да съчетават едновременно социални и икономически аспекти на проблема и респективно да предвиждат дейности в множество сфери - например развиване и подобряване на социалните услуги за възрастни, подобряване на дигиталните умения, подобряване на пригодността към заетост, здравна превенция, както и дейности за подобряване на териториалната инфраструктура и комуникациите. По този начин са обхванати сектори като социална политика, заетост, образование, здравеопазване и регионално развитие. Подобни комплексни програми биха могли да бъдат разглеждани като иновативни по отношение на демографските предизвикателства. 3.1.2. СЪОТВЕТСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОДХОД С НАСОКИТЕ НА НИВО ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ • Демографски инструментариум на Европейската комисия Политиката за демографско развитие на МТСП следва да продължи да се развива в синхрон с посланията на ниво Европейски съюз, изложени в специално Съобщение на Европейската комисия за Демографски инструментариум. Чрез Демографския инструментариум Европейската комисия отправя категорично послание към държавите-членки да разработят и прилагат интегрирани политики за справяне с демографските промени и за интегриране на демографските проблеми във всички области на политиката. Демографският инструментариум по същество представлява Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 42 набор от инструменти, достъпни за държавите-членки за управление на демографските промени и на тяхното въздействие върху обществото и икономиката на ЕС, включително неговата глобална конкурентоспособност. Европейската комисия насърчава прилагането на цялостен подход за адресиране на демографските предизвикателства, като са обособени четири основни стълба в сферата на демографските въпроси – Родители и съвместяване на професионалния и семеен живот, Млади хора, Възрастни лица и Миграция. Чрез Демографския инструментариум Европейската комисия се ангажира да подкрепя ефективно държавите-членки за използване и по-нататъшно развитие на тези инструменти. Посочва се, че на ниво ЕС са на разположение редица инструменти за финансиране в подкрепа на държавите-членки, като например Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) и Европейския социален фонд+ (ESF+). Демографският инструментариум е предназначен да съдейства за мобилизиране на политики на ниво ЕС и на национално ниво. МТСП е установило сътрудничество с Европейската комисия за разработване на иновативни комплексни програми за адресиране на демографските предизвикателства. Изготвено и прието с Решение на Министерския съвет от месец октомври 2023 година е предложение за дейности в сферата на демографската политика по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК в рамките на цикъла за 2024 г. Предложението е на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на негативните демографски тенденции в България“. Основните набелязани дейности по техническата помощ за период от 24 месеца са насочени към анализ на изпълнението на мерките по Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България 2012-2030 г., проучване на опит на европейски държави, изпълняващи мерки с многосекторно измерение с цел адресиране на негативните демографски тенденции и разработване на пилотен модел за синхронизирано прилагане на мерки за адресиране на негативните демографски тенденции. 3.2. МЕРКИ ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ДИСБАЛАНСИ Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи – пазар на труда, пенсионна система, здравна система, системата за социално подпомагане и дългосрочни грижи, образователната система и др. В този смисъл демографските дисбаланси поставят на изпитание и внасят нови аспекти в цялостната система за национална сигурност на страната. Изключително важно е да се отчитат реалистичните възможности за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изискват устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата. 3.2.1. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЖДАЕМОСТТА Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, предимно поради констатираното от последното преброяване значително намаляване на родилните контингенти. Факторите, които оказват въздействие върху взимането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна и обществена среда. Ето защо усилията на държавата Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 43 следва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждане, отглеждане, възпитание, материална обезпеченост и социална реализация на толкова деца, колкото родителската двойка би искала да има. Освен максимално обхватните и дългосрочни мерки в подкрепа на раждаемостта, семействата и децата, заложени в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), следва да се предприемат или да се поддържат вече предприети краткосрочни мерки, както за създаване на условия за раждането на второто дете в семейството, така и за реализиране на желания от младите хора двудетен семеен модел посредством: 1. Финансова подкрепа за семействата с деца чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на деца и въвеждане на периодична оценка на въздействие. 2. Поддържане и разширяване на обхвата на мерките, свързани с гъвкаво съчетаване на семеен с професионален живот чрез гарантиране на по-добър достъп на децата до детски ясли, детски градини и предучилищни форми на обучение; подобряване на възможностите за трудова реализация на родителите с деца, осигуряване на възможност за работа при гъвкаво работно време и работа от вкъщи на родителите; развиване на подходяща инфраструктура и подобряване на качеството, и разнообразяване на услугите за отглеждане на децата. 3. Въвеждане в средния курс на образователната система на обучения за повишаване на информираността на младите хора, консултиране по сексуално- репродуктивно здраве и отговорно родителство и използване на резервите за намаляване на абортите по желание, а с това и ограничаване, и намаляване на рисковете за репродуктивното здраве на девойките и жените. 4. Подобряване на качеството на здравните услуги и на достъпа до тях за децата и техните родители. 3.2.2. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР НА ПАЗАРА НА ТРУДА Възможни подходи и мерки за посрещане на демографските предизвикателства, свързани със застаряване и намаляване на работната сила Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни - очаква се да намалява количеството и качеството на труда, което води до влошаване на конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план, очакват се и неблагоприятни промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и способността за адаптивност към промените. Демографските промени, застаряването и неравномерното териториално разпределение на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси. Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряване на възможност за приемане и посрещане на последствията от застаряване на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора. Ако относително по-многочислената работна сила на по-висока възраст би имала продуктивни работни места, то това ще доведе до жизнен цикъл с положително салдо (намаляване на броя на зависимите). Такава ситуация благоприятства развитието, разширяват се възможностите за съхраняване и мултиплициране на инвестициите и в същото време би могло да се осигурява намаляване на разходите за образование. Намаляването на броя на зависимите ще позволи да се намали или освободи финансов Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 44 ресурс за оптимизиране както на личните, така и на държавните инвестиции за подобряване на качеството на човешките ресурси. Осигуряването на продуктивни работни места, особено за работната сила в по- високите възрастови групи (която ще бъде по-многочислената в следващите десетилетия) може да се определи като демографски дивидент. Подобен демографски дивидент могат да имат мерки за активиране и включване на пазара на труда на големи социални групи, които са изпаднали в състояние на икономическа зависимост, поради безработица, ниско образование и квалификация, различна степен на увреждане, полагане на труд за гледането на други зависими членове в семейството и др. Използването на възможностите, които този демографски дивидент предоставя за икономически растеж и финансово стабилизиране на социалните системи, са свързани с: • Предприемане на мерки в подкрепа на икономика, която създава производителни работни места за все по-застаряващото население в активна трудоспособна възраст; • Осигуряване на пълна и производителна заетост за потенциалната работна сила. Проблем за използването този демографски дивидент се състои в дефицит на възможности за продуктивна заетост, вкл.: висока безработица; ниско равнище на квалификация на работната сила; висока заетост с нископроизводителен или непроизводителен труд; висок дял на неформалната заетост; ниски работни заплати, съобразно реалните потребности за нормално възпроизводство на работната сила. Промененият и променящият се профил на работната сила на пазара на труда в резултат на демографските дисбаланси и застаряването на населението изисква спешен и неотложен преглед, и когато се налага - промяна и адаптиране на всички мерки и програми към новата ситуация, вкл.: 1. Използване на резерви за стабилизиране на пазара на труда и на работната сила чрез включване на невключени социални групи (увеличаване на количеството труд) – младежи; възрастни в добро здраве; жени в определени възрастови групи; хора с увреждания, позволяващи полагане в определена степен на определен вид труд; роми; обезкуражени и др. 2. Повишаване на производителността на труда. Такава мярка е в пряка зависимост от състоянието на икономиката и бизнеса; броя и качествата (образование, квалификация, умения, здравословно състояние и др.) на активното население в трудоспособна възраст; равномерно икономическо развитие на отделните региони на страната; наличие на психологически, икономически и финансови условия за повсеместно развитие на предприемачеството и иновациите; подобрения на производствения процес; обща икономическа и фискална стабилност и др. 3. Повишаване на ролята, значението и относителния дял на доходите от труд в структурата на общите доходи. 4. Радикално ограничаване на дела на неформалната заетост за всички социални групи на пазара на труда, както и относителния дял на неформалната икономика в живота на страната. 5. Инвестиране и привличане на чуждестранни инвестиции във високо доходни и иновативни високо технологични бизнеси и сектори на икономиката с висока възвращаемост на инвестициите. 6. Разширяване на дела на учещите през целия живот и превръщането на ученето през целия живот в елемент на националната народопсихология и култура. 7. Адаптиране на учебните програми във всички степени на образователната система към изискванията на добрата бизнес-практика и постигането на Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 45 конкретни практически социални, икономически и финансови ползи и резултати. 8. Разработване на дългосрочна политика за намаляване на младежката емиграция и за разумно привличане на имигранти, което да отговори на възникнали дефицити в предлагането на труд от местни лица . 9. Недопускане на дискриминация на работното място. По-активно въвеждане на гъвкави форми на труд, заетост и заплащане на труда за всички възрастови групи, при пълна заетост. 10. Предприемане на дейности за приспособяване на работната среда към потребностите на по-възрастните работници. Повишаване на нивата на заетост на възрастните работници чрез подобряване на условията на труд, приспособяване на работните места и условията на труд съобразени с възможностите и ограниченията възникнали с нарастването на възрастта на заетите, инвестиране в ученето през целия живот и премахване на дискриминация по възрастов и друг признак, въвеждане на устойчиви мерки и програми за поддържане на активен живот на възрастните хора на пазара на труда и др. 11. Подобряване на здравната профилактика и на достъпа до здравни услуги по месторабота и местоживеене. 12. Развиване на механизма „Корпоративна социална отговорност”. 3.2.3. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ГРИЖИ За все по-застаряващото население ще бъдат необходими и все по-високи публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като възрастните и най-възрастните ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще. Понастоящем грижите за възрастни хора с нарушено и тежко здравословно състояние се предоставят в много голяма степен неофициално от роднини, което се отразява на качеството на заетостта. Промените в структурите на семействата, все по- активното участие на жените на пазара на труда и все по-голямата географска мобилност, следва да доведат до намаляване на неофициалните грижи и до тяхната професионализация. За държавите, в които официалните системи за полагане на грижи са по-слабо развити, очакваното увеличение на публичните разходи за дългосрочни грижи може да подцени бъдещия натиск върху публичните финанси, в резултат на вероятната потребност от повече официално предоставяне на грижи. Очакванията са разходите на дългосрочните грижи и услуги за възрастни хора рязко да нарастват, което може да се окаже непосилно за много потенциални бенефициенти и семейства, да ги ограничи в достъпа им до услуги или да ги обрече на риск от дълготрайно обедняване. Необходимо е да бъдат предприемани иновативни подходи и да бъдат взимани иновативни управленски решения за намаляване на натиска на нарастващите потребности от дългосрочни грижи върху публичните финанси, например чрез: 1. Осигуряване на подходящо обучение за персонала за полагане на грижи. 2. Децентрализиране и диверсифициране на полагането на дългосрочни грижи. 3. Развитие на т.нар. „сребърна” икономика. 4. Разработване и усъвършенстване на стандарти за полагане на дългосрочни грижи. 5. Развитие на социални услуги в общността, насочени към предоставяне на дългосрочни грижи в семейна или в среда близка до семейната. 6. Развитие на доброволчеството при предоставяне на услуги за възрастни хора. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 46 7. Насърчаване на инициативи за укрепване на солидарността между поколенията като един от основните фактори за засилване на социалното сближаване и развитието на култура на участието, в която се включват жени и мъже от всички възрасти. 8. Инвестиране в развитието на подходяща инфраструктура за предоставяне на услуги за възрастни, вкл. създаване на териториални комплексни центрове за възрастни хора, прилагане на клъстърен подход и развиване и на други дейности, освен здравни и социални услуги и др. 3.2.4. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО По отношение на разходите, свързани с публичното образование, въпреки очаквания все по-малък брой на деца през следващите десетилетия, за постигането на съществено подобрение на качеството на образованието за всички възрасти, в бъдеще се очаква да бъдат необходими повече разходи за образование. Инвестициите в човешкия капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността при намаляващо и застаряващо население и намаляваща работна сила. От гледна точка на демографските предизвикателства и на смекчаване на икономическите и фискални последици от застаряването на населението, ключови ще бъдат: 1. Разработване и реализиране на цялостна концепция, стратегия и на оперативни планове за учене през целия живот за всички възрасти. 2. Разработване и прилагане на строги механизми за ограничаване на отпадането на децата от всички степени на образователната система. 3. Оптимизиране на учебните програми и на учебния материал с оглед на намаляване на времето на пребиваване в образователната система на децата и младежите, без това да се отразява на техните знания и подготовка. 4. Разработване на учебни програми за придобиване и усвояване на нови знания и умения на населението на възраст 50+ години, съобразени с потребностите на бизнеса и на пазара на труда. 5. Създаване на подходящи условия за подобряване на достъпа до образование и обучение (като се вземат предвид различните причини за неучастие). 6. Въвеждане на адекватни форми и механизми за контрол върху качеството на образованието и обучението. 7. Увеличаване дела на публичните разходи за образование. 8. Развиване на нови области на изследователската дейност, свързани с изучаване на потребностите и начина на живот на възрастните хора, социално икономическите и културни аспекти на стареенето и др. 3.2.5. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Застаряването на населението оказва много сериозни обществени и икономически последици върху здравната система. По-високите разходи са предизвикани не от самото застаряване на населението, а от нездравословното остаряване. За да се намали негативното влияние на стареенето на населението върху здравната система, възрастните хора трябва да останат по-дълго време здрави и пълноценни за техните семейства и общности. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 47 Все повече на преден план се поставя потенциалът на възрастните хора и се подчертават възможностите, които предлага едно застаряващо общество и по точно едно здравословно застаряващо общество. Здравословното остаряване на възрастните хората е основна предпоставка, за да се видят положителните аспекти, които носи демографската промяна, както за възрастните хора, така и за цялото общество. От значение е и пълноценното използване на опита на възрастните хора. Нарастването на относителния дял на възрастното население поставя поредица от въпроси, свързани с необходимостта от нарастване на публичните разходи за здравеопазване, поради очакванията за по-интензивно и по- продължително използване на медицинските услуги. За да се намали негативното влияние на демографските промени върху здравната система и да се усети положителното им влияние върху други сфери, като икономическата и социокултурната сфера, е необходимо да се инвестира в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията, както и в превенцията, възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на болестите сред населението. Обновяването на технологиите и въвеждането на новоразработени и по-ефикасни методи за ранна диагностика и лечение, в краткосрочен план са основен фактор за нарастването на разходите в системата на здравеопазването, но в дългосрочен план използваният целесъобразно технически и технологичен ресурс може да доведе до икономии на разходи. Сред препоръчителните мерки за посрещане на демографските предизвикателства в областта на здравеопазването са: 1. Създаване на условия за продължителна трудова и социална активност в добро здраве на гражданите. 2. Предприемане на мерки за удължаване на средната продължителност на живота в добро здраве. 3. Подобряване ефективността на здравната система. 4. Подобряване на качеството на здравното обслужване. 5. Подобряване на условията за безопасност и работа, съобразени с възможностите на възрастните хора. 6. Създаване на условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, вкл. превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи. 7. Инвестиране в качествени здравни услуги и високи здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията. 8. Възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията сред населението. 3.2.6. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕРАВНОМЕРНОТО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др. Осъществяването на този приоритет е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика и обвързване на плановете за регионално развитие с нормализирането на вътрешно миграционните процеси. Конкретните мерки в това отношение включват: 1. Намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 48 2. Възраждане на селските райони – състоянието на българското село изисква създаването на алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги. Решенията трябва да се търсят и в подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони и да ги превърне в привлекателно място за работа и живот. 3. Мобилизиране на регионалните и местни институционални възможности и ресурси в изпълнение на политиката за регионално развитие. 4. Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони. 5. Разработване на цялостна програма за икономическо и социално развитие на пограничните и полупланинските райони, в която водещо място да заемат привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между населените места от двете страни на границите. 6. Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата. 7. Разработване на програма за решаване на проблема с “гетоизацията” чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др. 8. Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони с цел задържане на младите хора и преодоляване на тенденцията на застаряване на населението в тях. 9. Подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях. 10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот. Намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен и необратим социален процес за България, затова и отговорът на това предизвикателство следва да се насочи не просто към механична промяна на основни демографски показатели, а към прилагане на цялостен подход и развитие на интегрирана политика, насочена към мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси, и целенасочено инвестиране в повишаване на качеството на човешкия капитал. Балансираното демографско развитие на населението в страната ни е национален и социален приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна, целенасочена и последователна правителствена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес. В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат позитивен подход към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 49 ЧАСТ IV – МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2023 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012 – 2030 г.) МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.1. Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) Данъчната преференция за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е насочена към подпомагането на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители) при отглеждането на деца, чрез намаляване реалния размер на тяхното данъчно задължение и по този начин осигуряване на по-голям разполагаем доход. Данъчното облекчение може да се ползва за деца, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2023 година, може да приспада от сумата на годишните си данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 6 000 лв. за едно дете, 12 000 лв. за две деца и 18 000 лв. за три и повече деца, като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 600 лв., 1 200 лв. или 1 800 лв., когато са налице посочените в закона обстоятелства. Налице е възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца. Размерът на данъчното облекчение за деца е приет с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обн., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. През 2023 г. броят на лицата, използвали данъчното облекчение възлиза на 522 670 души, а размерът на данъчния разход е 423 153 121 лева. Информацията се отнася както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.2. Данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ Данъчната преференция за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ е насочена към подпомагане на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители), които отглеждат деца с увреждания. Данъчното облекчение може да се ползва за деца с увреждания, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2023 г. на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане може да приспада от общата си годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 12 000 лв., като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 1 200 лева. Данъчното облекчение може да се ползва едновременно с данъчното облекчение за деца Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 50 А. Приоритет І - Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението Направление 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 1.1. Финансови стимули за раждане и отглеждане на деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. Налице е възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания. Размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания е приет с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обн., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. През 2023 г. броят на лицата, ползвали данъчното облекчение за деца с увреждания е 15 648 души, а размерът на данъчния разход е 16 742 430 лева. За оценка на данъчния разход за 2023 г. са използвани данни както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ 1.1.3. Обезщетения за майчинство по Кодекса за социално осигуряване (КСО) От бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се изплащат обезщетения, свързани с осигуряването за риска майчинство, както следва: парични обезщетения при бременност и раждане, парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Считано от 1 януари 2023 г. паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2- годишна възраст по чл. 53 от КСО и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО за 2023 г. бе увеличен от 710 лв. на 780 лв., съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. През 2023 г. от бюджета на ДОО за парични обезщетения за бременност и раждане са изплатени 597 134,6 хил. лв., със 7,6% повече от 2022 г. (554 859,1 хил. лв.)., изплатени са за 13 930,5 хил. работни дни, при среднодневно обезщетение от 42,87 лв., като спрямо 2022 г. (15 748,3 хил. дни изплатени дни) се отчита намаление с 1 817,8 хил. дни и увеличение на среднодневния размер (35,23 лв.) с 21.7%. Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за бременност и раждане през 2023 г. е 99 810 и са намалели с 2,3% спрямо 2022 г. (102 190 лица). Общият брой обхваща следните видове обезщетения: при бременност и раждане на майките; при отглеждане на дете, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), при отглеждане на дете от бащата или друго осигурено лице, след навършване на 6-месечна възраст на детето; и при неизползване на отпуска за бременност и раждане. • Най-висок е броят на лицата с обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 51 от КСО, които се изплащат на майките при раждане на дете, на лицата при които е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. и в случаите при смърт или тежко заболяване на майката. През 2023 г. са изплатени обезщетения на 76 412 лица, от които 76 376 жени и 36 мъже. Среднодневният размер на обезщетението е 40,17 лв. (при 37,05 лв. за 2022 г.). • На 22 151 бащи са изплатени обезщетения за срок до 15 дни при раждане на дете със среднодневен размер на обезщетението 38,06 лв. (при 35,53 лв. за 2022 година). • На 408 лица, от които на 294 мъже и на 114 жени са изплатени обезщетения за бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето. Среднодневният размер на това обезщетение е 66,93 лв. (при 66,99 лв. за 2022 година). • Лицата, които през 2023 г. са се върнали на работа и са получили 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане са 956 със Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 51 среднодневен размер на полученото обезщетение 24,15 лв. (при 21,99 лв. за 2022 г.). Този вид обезщетение се изплаща на 935 жени и 4 мъже. Брой лица с обезщетение за бременност и раждане през 2022 г. и 2023 г. Забележка: Брой лица показва съвкупността от лица, на които през съответната година е начислено поне едно парично обезщетение от съответния вид. Елиминирано е двойното броене в случаите, когато едно и също лице е получило парично обезщетение през повече от един месец в рамките на периода. ➢ За парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст през 2023 г. са изплатени 326 074,0 хил. лв., като спрямо предходната година (292 288,2 хил. лв.) е отчетено увеличение с 11,6%. Броят на изплатените дни е 10 857,7 хил. (при 9 290,1 хил. дни за 2022 г.) със среднодневен размер 30,03 лв. (при 31,46 лв. за 2022 г.). Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за 2023 г. е 84 049, от които 83 132 жени и 917 мъже (при 85 072 за 2022 г.). От тях лицата с изплатено поне едно обезщетение по време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършването на 2-годишна възраст са 68 786 (при 70 126 души за 2022 г.), а тези с поне едно обезщетение при неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са 15 263 (при 14 946 души за 2022 г.). ➢ За 11 490 бр. парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО през 2023 г. е извършен разход в размер на 4 343,7 хил. лв. (при 1 108.8 хил. лв. за 2022 г.). Лицата с изплатено обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) са 3 501 души, като броят на изплатените дни е 111 373 със среднодневен размер на обезщетението 37.37 лв. ➢ През 2023 г. са изплатени 3 462 бр. обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53а от КСО в размер на 3 481,7 хил. лв. (при 3 015,7 хил. лв. за 2022 г.). Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст през 2023 г. е 492 души (при 513 за 2022 г.), от които 429 са с обезщетения за времето на отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, а 63 с обезщетение при неизползване на отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Броят на изплатените дни е 62 821 със среднодневен размер на обезщетението от 55,16 лв. (при 58 064 дни със среднодневен размер 50,92 лв. за 2022 г.). АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.4. Предоставяне на помощи, отпускани по реда на Закона за семейни помощи за деца в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата” Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 52 Общо Мъже Жени Вид на обезщетението 2022 г. 2023 г. 2022 г. 2023 г. 2022 г. 2023 г. Парични обезщетения за бременност и раждане – чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 51 от КСО 78 930 76 412 58 36 78 872 76 376 Парични обезщетения на бащите при раждане на дете за срок от 15 дни – чл. 50, ал. 6 от КСО 22 035 22 151 22 035 22 151 - - Парични обезщетения на лицата, поели отглеждането на детето след навършването на 6-месечната му възраст – чл. 50, ал. 7 от КСО 269 408 266 294 3 114 Парични обезщетения при неизползване на отпуска за бременност и раждане – чл. 50а от КСО 956 839 5 4 951 835 Общ брой лица 102 190 99 810 22 364 22 485 79 826 77 325 Агенцията за социално подпомагане има ангажименти по изпълнение на една от програмите за реализиране на политиката за социално включване, съществена част от която е предоставянето на финансова и материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск. Важна роля за комплексната подкрепа на децата и семействата има предоставянето на финансова подкрепа по реда на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСПД). Основната цел на предоставянето на семейни помощи е отглеждането на децата в семейна среда. С реализиране на Програма „Подпомагане на семейства с деца” се оказва подкрепа за отглеждането на децата в семейна среда и насърчаване редовното посещение на училище от децата в училищна възраст и на подготвителните групи за задължителна предучилищна подготовка в детските градини или в училищата на децата след навършване на 4-годишна възраст, чрез интегриране на семейните помощи с останалите мерки за подкрепа на семейството. Това допринася за предотвратяване нарушаването на правото на детето на достъп до образование и до здравни грижи. Семейните помощи за деца са еднократни и месечни, предоставят се в пари и/или в натура и имат за цел да подпомогнат отглеждането на децата в семейна среда. В обхвата на еднократните семейни помощи попадат: еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане на дете; еднократна помощ при осиновяване на дете; еднократна помощ за отглеждане на близнаци; еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение; еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас; еднократна помощ за ученици, записани в осми клас; еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки. Към месечните семейни помощи се отнасят: месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст и месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител. Еднократните помощи при бременност, месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят след доходен тест. Еднократната помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас и еднократната помощ за ученици записани в осми клас се предоставят без доходен тест. Без доходен тест се предоставят и месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по- късно от 20-годишна възраст и месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител, както и еднократните помощи при: раждане на дете, при осиновяване на дете, за отглеждане на близнаци, за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение и за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки. Законът регламентира правна възможност месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и еднократните помощи за ученици да се предоставят и в натура, като за първите две помощи, при всички случаи на непълнолетни родители, това е задължително. Размерите на семейните помощи и средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца, въз основа на който се определя правото на семейни помощи Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 53 са регламентирани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ-2023 г.). Средномесеченият доход на член от семейството, при който се предоставят еднократните помощи при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година за 2023 г. е 610 лв. Право на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7 от ЗСПД имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, преди месеца на подаване на заявление-декларацията, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в ЗДБРБ. Семействата със средномесечния доход на член от семейството до 510 лв. получават помощта в пълен размер. Семействата със средномесечния доход от 510,01 лв. до 610 лв. имат право на 80% от пълния размер на помощта. В съответствие с регламента на чл. 63, ал. 4 от ЗДБРБ за 2023 г., считано от 01.01.2023 г. размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца от 1 април 2023 г. е както следва: 1. За семейство с едно дете – 50 лв.; 2. За семейство с две деца – 110 лв.; 3. За семейство с три деца – 165 лв.; 4. За семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете помощта за семейството расте с 20 лв. Отчетените показатели за изпълнение на Програма „Подпомагане на семейства с деца” през 2023 г. са, както следва: ➢ Еднократна помощ при бременност – размерът на помощта за 2023 г. не е променян и е в размер на 150 лева. За 2023 г. с еднократна помощ при бременност са подпомогнати 8 616 бременни жени, за което са изплатени 1 292 900 лева. ➢ Еднократни помощи при раждане на дете – размерите на помощите през 2023 г. са: за първо дете е 250 лв.; за второ дете – 600 лв.; за трето дете – 300 лв., за четвърто и всяко следващо – 200 лева. За 2023 г. са изплатени 22 074 359 лв. за 56 221 деца. ➢ Еднократна помощ за осиновяване на дете – размерът за 2023 г. е 250 лева. Към 31.12.2023 г. са изплатени еднократни помощи за 316 осиновени деца, а изплатената сума за периода е 84 490 лева. ➢ Еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци – размер на помощта – 1 200 лв. за всяко дете-близнак. За 2023 г. са изплатени парични помощи за 1 862 деца в общ размер на 2 219 900 лева. ➢ Еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение – размерът на помощта за 2023 г. е 2 880 лв., като сумата се изплаща на 2 транша по 1 440 лева. Към 31.12.2023 г. по реда на чл. 8в от ЗСПД са изплатени 390 274 лв., от които 156 бр. случаи за първо плащане и 117 бр. случаи – второ плащане. ➢ Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас – размер на помощта за учебната 2023/2024 г. – 300 лева. Считано от 01.08.2019 г. изплащането на еднократната помощ за ученици се извършва на два пъти, като петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а останалите петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи. За учебната 2023/2024 г. са обобщени данни за 53 481 бр. деца първи клас, 51 379 бр. деца втори клас, 51 897 броя деца трети клас и 49 121 бр. деца четвърти клас. Изплатената сума е 30 865 249 лева. ➢ Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас (размер на помощта за учебната 2023/2024 г. – 300 лв.): Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 54 Съгласно чл. 63, ал. 19 от ЗДБРБ за 2021 г., в ЗСПД се създаде чл. 10б, регламентиращ условията за отпускане на еднократна помощ за осмокласници, като за учебната 2023/2024 г. е определен размер от 300 лв. и се предоставя независимо от дохода на семейството, считано от 01.01.2021 година. За учебната 2023/2024 към 31.12.2023 г. са обобщени данни за 52 426 бр. деца. Изплатената сума за 2023 г. е 7 792 395 лева. ➢ Еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната на многодетни майки – към 31.12.2023 г. е осигурено правото на 5 602 многодетни майки по реда на чл. 8г от ЗСПД, като за тях са изплатени 349 051 лева. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете до една година - размер на помощта за 2023 г. – 200 лева. От началото на 2023 г. до 31.12.2023 г. с месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година средномесечно са подпомогнати 11 516 майки, като от тях 1 401 средномесечно получават помощта си под формата на ваучери. Изплатената сума е 24 300 644 лева. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (размерът на помощта, определен в Закона за държавния бюджет за 2023 г. е както следва: семейство с едно дете – 50 лв.; семейство с две деца – 110 лв.; семейство с три деца – 165 лв.; семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта нараства с 20 лв.); За периода на 2023 г. с месечни помощи за деца средномесечно са подпомогнати 285 453 семейства с 449 978 средномесечен брой деца, в т.ч. средномесечно 1 952 семейства с 2 162 деца са получили помощта си под формата на ваучери. Изплатената сума за периода е 283 704 527 лв. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д от ЗСПД Месечната помощ за деца с трайни увреждания, отпускана по реда на чл. 8д от ЗСПД от началото на 2023 г. към 31.12.2023 г., е предоставена за средномесечно 26 402 деца. Изплатената сума е 182 478 391 лв. ➢ Месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по реда на чл. 8е от ЗСПД – размер на помощта за 2023 г. – 200 лева. Месечната помощ, отпускана по реда на чл. 8е от ЗСПД от началото на 2023 г. към 31.12.2023 г., е за средномесечно 2 201 брой случаи. Изплатената сума е 5 601 930 лева. Средства, изплатени за помощи в натура по ЗСПД. За периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. са изплатени средства в размер 4 675 640 лв. на семейства с деца, получили помощи по ЗСПД под формата на ваучери. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.5. Предоставяне на финансови средства по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата” По реда и условията на Закона за закрила на детето (ЗЗД) и Правилника за неговото прилагане се оказва финансова подкрепа на семействата на деца в риск в съответствие и изпълнение на принципите на закрила, и по-конкретно – отглеждане на децата в семейна среда. Финансовата подкрепа е част от работата по случаи на превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки и средствата за приемна грижа. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 55 Изплатената сума за помощи по ЗЗД за периода януари-декември 2023 г. е в размер на 7 878 800 лв. за 1 957 средномесечен брой случаи и 1 419 019 лв. за заплати и осигурителни вноски на 92 средномесечен брой професионални приемни родители. За отчетния период информацията за отпуснатите помощи по тази програма е следната: Отчет за Показатели за изпълнение По Закона за периода по бюджетна програма „Подкрепа за Мерна единица бюджета на 2023 г. децата и семействата" за 2022 г. (средномесечен брой) Превенция на изоставянето ср.м.бр.случаи 200 24 Реинтеграция ср.м.бр случаи 200 5 Настанени деца при роднини или близки ср.м.бр.случаи 3 500 1 821 Настанени деца в приемни семейства ср.м.бр.случаи 2 300 107 Общо: 6 200 1 957 В изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и Постановление №108 на Министерския съвет от 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет по програма „Подкрепа на децата и семействата“ за януари-септември 2023 г. се предоставяше трансфер на средства към общините съгласно сключено споразумение между изпълнителния директор на АСП и кмета на съответната община. За периода за заплати и осигурителни вноски на професионалните приемни семейства и помощи по програмата за децата, настанени в приемни семейства (професионални и доброволни) – към доставчици общини партньори на АСП по проект „Приеми ме 2015“ е предоставен трансфер в размер на 18 084 281 лева. Средномесечният брой на децата за наблюдавания период е 1 387. За същия период на 2022 г. са отчетени средства в размер на 6 276 049 лв. за 2 229 средномесечен брой случаи и 25 925 476 лв. за заплати и осигурителни вноски на професионални приемни родители и трансфер към общините. От сравнителния анализ на двата отчетни периода е видно, че за 2023 г. средномесечният брой случаи, на които е оказана финансова подкрепа за отглеждане на дете в семейна среда по реда на ППЗЗД, спрямо 2022 г. е намалял с 272 бр. (около 14%). Динамиката в регистрирания брой на приемните семейства отразява промяната на доставчика и преминаване на приемни семейства от доставчик дирекция „Социално подпомагане“ към доставчик община партньор на АСП по проект „Приеми ме 2015“. Проектът продължава и през 2023 г. като за периода на удължаването му по него не се предвиждат месечни средства за възнагражденията на професионалните приемни родители и за финансовата подкрепа на настанените деца. Към края на м. декември 2023 г. в 167 общини партньори по този проект от общо 1 655 утвърдени приемни семейства с местоживеене в тези общини, 1 236 приемни семейства предоставят услугата „приемна грижа“ на 1 418 деца. Съгласно Решение на Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) от 23.11.2023 г., в Агенцията за социално подпомагане постъпи покана за представяне на проектно предложение с цел осигуряване на непрекъснатост на предоставянето, подкрепата и наблюдението на приемната грижа и през 2024 г. по Компонент 1 по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизиране на системите за социална закрила“ по ПРЧР, процедура за директно предоставяне на безвъзмездна Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 56 финансова помощ BG05SFPR002-2.006, фокусирана върху продължаване и развитие на приемната грижа. Новата операция допълва и надгражда операция „Приеми ме 2015“, финансирана по ОП РЧР, което ще допринесе за продължаване на прилагането в национален мащаб на приемната грижа, както и за разширяване на възможностите за развитието й по децентрализиран начин. Допустими партньори могат да бъдат както общини, участващи в проект „Приеми ме 2015“, така и общини, които не са се ангажирани с дейността „приемна грижа“ до 31.12.2023 година. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.1. Насърчаване на работодателите да наемат на работа самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст чрез предоставяне на средства за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки (чл. 53а от ЗНЗ) Мярката предвижда стимули за работодатели, които осигуряват заетост на безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст на пълно или непълно работно време. В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през 2023 г. по условията на мярката са финансирани част от разходите на работодателите за трудови възнаграждения и допълнителни плащания по трудовото и осигурителното законодателство на наетите лица за период до 6 месеца. През 2023 г. по условията на мярката са работили 117 лица, от които 6 са нововключени. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 183 242 лева. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.2. Насърчаване на безработни лица, включително младежи ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, завършили образованието си, за наемане на работа в населено място, отстоящо на повече от 50 км. от населеното място по настоящ адрес чрез предоставяне на средства за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище, такси за ползване на интернет (чл. 42, ал. 3) Мярката по чл. 42, ал. 3 от ЗНЗ насърчава териториалната мобилност на безработни лица. Подкрепя се осигуряването на заетост на безработно лице в населено място, което се намира на повече от 50 км. от неговото местоживеене. През 2023 г. субсидиите за лицето включват месечно суми за направени разходи за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище и такси за ползване на интернет. Периодът на субсидиране е до 12 месеца През 2023 г. от мярката са се възползвали 61 лица, 44 от които нови. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 21 324 лв. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 57 1.2. Съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.3. Проект „Родители в заетост” по ОП РЧР 2014-2020 г. По Проект „Родители в заетост” се осигурява по-добро съвместяване на професионалния с личния живот на родителите с малки деца и предоставяне на заетост на безработни лица, чрез осигуряване на възможности за полагане на грижи за отглеждане на малки деца. Чрез проекта се улеснява достъпът до пазара на труда за младите родители посредством осигуряване на предпоставки за запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи. През 2023 г. няма сключени нови тристранни споразумения, но продължи изпълнението на дейности по полагане на грижа на деца от 0 до 12 г. по вече сключени активни тристранни споразумения. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.4. Проект „Родители в заетост“ по П РЧР 2021-2027 г. Ефективното изпълнение на проекта ще осигури по-добър баланс между професионалния и личния живот на самотни, многодетни родители и на тези с малки деца, като им се осигурят възможности за полагане на грижи за отглеждане на деца и чрез услуги за улесняване достъпа до заетост. Ще окаже положителен ефект чрез запазване качеството на работната сила и производителността на труда на родителите, посредством превенция на отсъствието им от пазара на труда. Дейностите по проекта стартираха на 01.01.2023 г. Подаването на заявления за включване в проекта на родителите и безработни лица стартира на 23.03.2023 г., като до 31.12.2023 г. са подадени 2 195 заявления от родители и 1 697 заявления от безработни лица (детегледачи). През отчетния период са подписани общо 1 014 тристранни споразумения на обща стойност 14 376 949.05 лв. Подадени са две искания за плащания на обща стойност 1 689 448.02 лв., които са изцяло верифицирани. МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 1.2.5. Предоставяне на възможност за включване на децата на военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерство на отбраната в целодневни детски градини на територията на страната Министерство на отбраната продължава своята последователна политика за осигуряване работата на три държавни детски градини (ДДГ) в гр. София и по една детска градина в гр. Пловдив, гр. Стара Загора и гр. Казанлък. ДДГ „Средец“ е с капацитет 50 места в две възрастови групи. ДДГ „Младост“ е с капацитет 70 места, в три възрастови групи, от които 20 в яслена възраст. ДДГ „Слава” е с капацитет 50 места в две възрастови групи. ДДГ „Детелина” е с капацитет 68 места, разпределени в три възрастови групи. ДДГ „Кокиче” е с капацитет 25 места в една група с деца на възраст от 3 до 7 години. ДДГ „Светлина” е с капацитет 50 места, разпределени в две възрастови групи. ДДГ „Калина” е с капацитет 95 места, от които 20 в яслена група, разпределени в четири възрастови групи. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 58 ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.2.6. Проект „Политики за родителски отпуски и социална устойчивост (Parental Leave Policies and Social Sustainability)“, COST Action 21150 (2022-2026), ръководител от българска страна проф. Т. Коцева Целта на участието на изследователите от България е да допринесат за анализ на литература за родителските отпуски от гледна точка на неравенствата и социалната устойчивост (работна група 2 на COST Action 21150), както и да идентифицират наличните индикатори и липсващите такива в международни и национални бази данни (работна група 5 на COST Action 21150). Очаквани резултати: да се създаде база от данни за наличните и липсващите показатели относно родителските отпуски и да се изведат основните дефицити в наличните изследвания за родителските отпуски. Получени резултати през 2023 г.: 1. Издаден международен доклад Dobrotic, I., Arnalds, A. (Eds). 2023 Parenting Leave Policy Data Gaps: A Comparative Critical Analysis; с участието на двама български автори: Е. Димитрова и К. Илиева; paper DOI https://doi.org/10.31235/osf.io/8g25k; 2. Направен анализ на научна литература, издадена в България, по темата за родителските отпуски, по система от индикатори, съставена от международния екип. Финансирането на извършените дейности е в рамките на COST Action 21150. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.3.1. Проект „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“ (2021–2024) – ръководител доц. д-р Анна Александрова- Караманова Целта на проекта е да проучи влиянието на промените в ежедневието на българските юноши вследствие на пандемията от COVID-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и академичната им мотивация и успеваемост, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите. Очакван резултат при завършване на проекта: въз основа на проведено национално представително изследване с ученици в ранна и средна юношеска възраст ще бъдат натрупани нови знания относно ефектите на пандемията върху широк кръг измерения на здравето и благополучието на юношите, които са относими към следващи пандемии или ситуации на криза. В научно-приложен план ще бъдат разработени нови и адаптирани методи за изследване на проблемите на здравето и благополучието на юношите, както и насоки за превенция и интервенция на проблеми на юношеското здраве и благополучие при пандемията от COVID-19, приложими и към други кризи, които Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 59 1.3. Образование, здравеопазване и социално развитие на децата могат да бъдат използвани от вземащите решения, от изследователи, експерти, практикуващи специалисти, юноши, родители и членове на обществото. Получени резултати през 2023 г.: 1. Национална представителна извадка от ученици в ранна и средна юношеска възраст (11-17 години), включваща 3326 юноши; 2. Представен постер с резултати от проекта на Европейския конгрес по психология, 3-6.07.2023 г., Брайтън, Великобритания; 3. Публикувани три статии по проекта, от които една теоретична статия (Central European Journal of Paediatrics, Q4) и две емпирични статии (Societies, Q2, и Българско списание по психология, CEEOL); 4. Подготвен специален брой на сп. Societies (Q2) по темата на проекта от гост-редактори членове на научния екип по проекта; 5. Подготвена една емпирична статия (подадена за публикуване през януари 2024 г.). Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН, с договор №КП- 06-Н55/7. Получено е финансиране за Етап 2 през есента на 2023 г. – 60 000 лв. 1.3.1.1. Ефективност на работата на мултидисциплинарните екипи на местно ниво при провеждане на работните срещи ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО През 2023 г. експерти от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) са участвали в 79 броя мултидисциплинарни работни срещи за обсъждане на трудни случаи на деца, по които е работила и има отношение ДАЗД. По време на участието в срещите са предоставени методически указания на социалните работници и другите специалисти и са направени предложения за предприемане на мерки съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и други нормативни документи, с цел осигуряване на сигурност и безопасност на децата и гарантиране на техните права и интереси. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ В чл. 36г от Закона за закрила на детето е регламентирано прилагането на Координационния механизъм при насилие. Механизмът се прилага в случаи на насилие или риск от насилие за деца. Регламентирано е осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация, като дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на ДСП, прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс, членовете на екипа, като определя дата и час за събиране на екипа. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 60 1.3.1. Подобряване на координацията и междуинституционалното взаимодействие при работата с деца (Координационен механизъм) През 2023 г. броят на сигналите за деца, жертва или в риск от насилие, по които е приложен Координационния механизъм при насилие (регламентиран в чл. 36г от ЗЗДет.) е 1 335 броя. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 1.3.1.2. Мониторинг на прилагането на Координационния механизъм при насилие При обобщаване и анализиране на получената информация за 2023 г., подадена от Регионалните дирекции за социално подпомагане (РДСП) в страната, са отчетени добри практики в прилагането на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, за краткост наричан Механизма по чл. 36г от ЗЗДет. По данни от РДСП, те се отнасят до много добра комуникация и координация между членовете на мултидисциплинарния екип (МЕ). Изградени са добри партньорски взаимоотношения и е налице ефективно сътрудничество в екипната дейност по прилагане на координационния механизъм (КМ). При постъпил сигнал се извършва спешно проучване и при необходимост се прави предложение за свикване на КМ. Организацията е много бърза – ангажираните институции се уведомяват по телефон, имейл и писмено. Някои РДСП информират, че съвместната работа на МЕ продължава до приключване на работата по случаите. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.1.3. Подобряване на достъпа до социалните услуги за деца Съществена роля за подкрепа на децата и семействата, както и за реализиране на процеса на деинституционализация имат социалните услуги, предоставяни от общността и резидентна грижа, които са алтернатива на институционалната грижа за деца. Целенасочените действия за изграждане на мрежа от социални услуги в общността е съществен елемент от цялостния процес на подкрепа и защита правата и интересите на лицата и децата и подкрепа на техните семейства. Общият брой на социалните услуги за деца и семейства, предоставяни в общността на територията на страната, делегирана от държавата дейност към 31.12.2023 г. е 734 броя, с капацитет – 18 989 места, като социалните услуги за деца и семейства, предоставяни в общността с консултативен характер са, както следва: • 91 Дневни центъра за деца и/или младежи с увреждания; деца и младежи с тежки множествени увреждания, с капацитет 2 540 места и заетост – 2 547; • 10 Дневни центъра за деца с увреждания; деца с тежки множествени увреждания; Дневен център за деца с увреждания (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“), с капацитет 258 места и заетост – 191; • 6 Дневни центъра за деца и младежи с увреждания със седмична грижа, с капацитет 143 места и заетост – 142; • 16 Дневни центъра за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства с капацитет 480 места и заетост 360; • 1 Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства с капацитет 30 места и заетост 25; • 13 Дневни центъра за деца и пълнолетни лица с увреждания; Дневни центрове за деца и/или пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, с капацитет 395 места и заетост 272; Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 61 • 57 Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца, с капацитет 2 003 места и заетост 2 382; • 5 Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“); Център за социална рехабилитация и интеграция на деца (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“), с капацитет 265 места и заетост 157; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция за деца от 0 до 7 години с интелектуални затруднения, с капацитет 30 места и заетост 14; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи, с капацитет 25 места и заетост 25; • 14 Центъра за социална рехабилитация и интеграция; Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица, с капацитет 470 места и заетост 437; • 12 Звена „Майка и бебе“, с капацитет 75 места и заетост 28; • 162 Центъра за обществена подкрепа, с капацитет 7 446 места и заетост 7 741; • 9 Центъра за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства, с капацитет 538 места и заетост 350; • 28 Центъра за работа с деца на улицата, с капацитет 624 места и заетост 594. Социалните услуги за предоставяне на резидентна грижа с дейности насочени към децата и младежите са: • 143 Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, с капацитет 1 676 и заетост 1 327 места; • 1 Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с капацитет 12 и заетост 12 места; • 107 Центъра за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания, с капацитет 1 436 и заетост 1 287 места; • 7 Центъра за настаняване от семеен тип на деца с увреждания, с капацитет 93 и заетост 72 места; • 8 Центъра за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, с капацитет 64 и заетост 54 места; • 22 Преходни жилища за деца, с капацитет 174 и заетост 131 места; • 20 Кризисни центъра за деца, с капацитет 212 и заетост 119 места. През 2023 г. откритите нови социални услуги за деца са 63, включително 6 социални услуги за резидентна грижа, с общ капацитет 60 места: • 12 Дневни центъра за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, с капацитет 360 места; • 1 Дневен център за деца с увреждания (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“), капацитет 20 места; • 2 Дневни центъра за деца с тежки множествени увреждания, с капацитет 60 места; • 1 Дневен център за деца и младежи с увреждания, капацитет 30 места; • 2 Дневни центъра за деца и/или пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, капацитет 60 места; • 4 Дневни центъра за деца и/или пълнолетни лица с увреждания, с капацитет 110 места; Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 62 • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция, с капацитет 50 места; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция за деца от 0-7 години с интелектуални затруднения, капацитет 30 места; • 2 Центъра за социална рехабилитация и интеграция деца с увреждания (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“), с капацитет 75 места; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция деца (с програма „Ранна интервенция на уврежданията“), с капацитет 80 места; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, капацитет 30 места; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция деца с увреждания, с капацитет 60 места; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция деца и лица, с капацитет 30 места; • 4 Центъра за работа с деца на улицата, с капацитет 130 места; • 15 Центъра за обществена подкрепа, с капацитет 1 315 места; • 6 Общностни центъра за деца и семейства, с капацитет 358 места; • 2 Центъра за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства, капацитет 150 места; • 2 Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, с капацитет 24 места; • 1 Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, капацитет 12 места; • 3 Преходно жилище за деца, с капацитет 24 места. Специализираните институции за деца, които функционират на територията на страната към 31.12.2022 г. са 4 броя – това са само Домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), които институционално се управляват от Министерство на здравеопазването. Общият брой на децата и младежите, които се отглеждат в институционална грижа в ДМСГД към 31.12.2023 г. е 188. В изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, със Заповед №РД01- 2659/30.11.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е преустановено настаняването на деца в ДМСГД – Кърджали. За да гарантира закрилата и подкрепата на децата-жертви на трафик, както и за защита на техните права и интереси, ангажираните държавни институции от 2005 г. прилагат Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Координационният механизъм е актуализиран през 2010 г. и в него е разписана системата за междуинституционално рефериране на конкретни случаи, на централно и на местно ниво. През 2023 г. за наблюдаваните от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) деца-жертви на трафик в АСП е налична следната информация: • първо тримесечие на 2023 г. – наблюдавани са 2 деца; • второ тримесечие на 2023 г. – наблюдавани са 0 деца; • трето тримесечие на 2023 г. – наблюдавано е 1 дете; • четвърто тримесечие на 2023 г. – наблюдавано е 1 дете. Във всеки един случай началникът на ОЗД към ДСП определя социален работник, който е водещ на мултидисциплинарния екип. Той проучва семейната и социална среда на детето, изготвя оценка на риска то да бъде отново изведено извън страната и план за действие. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 63 ДСП осигурява представител при посрещането на детето на гранично- пропускателния пункт. Също така, предприема подходяща мярка за закрила, съобразно нуждите и интересите на детето, в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за приложението му. Придружава и настанява детето в Кризисния център, въз основа на заповед на директора на ДСП по настоящ/постоянен адрес на детето. При установено участие на родителите в извеждането на детето с цел трудова и сексуална експлоатация предявява искове за лишаване или ограничаване от родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства. Регламентирано е осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация, като ДСП създава мултидисциплинарен екип. Водещ на екипа е социалният работник, определен от директора на ДСП. В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчика на финансираната от държавния бюджет социална услуга, която детето ползва. Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип. През 2023 г. броят на постъпилите сигнали за насилие над деца е 1 450 броя. Броят на сигналите за насилие, по които е открита работа по случай на дете в риск в отдел „Закрила на детето“ е 586 броя. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 1.3.1.4. Мониторинг на прилагането на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца жертви на трафик За 2023 г. ДАЗД е работила по 38 случаи за 46 деца – 27 момичета и 19 момчета. Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени български деца и деца-жертви на трафик регламентира конкретните задължения за взаимодействие на ангажираните субекти, а ефективното му прилагане представлява добра практика за междуинституционален и интердисциплинарен подход. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.1.Осигуряване провеждането на масов неонатален слухов скрининг за новородени С Решение на Министерския съвет №333/09.04.2021 г. е приета Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 (НППМДЗ) и План за действие към нея за периода 2021-2023 г. Програмата има за цел да осигури устойчивост на и да надгради постигнатите резултати в областта на майчиното и детско здраве, постигнати в изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г. Чрез програмата се осигурява изпълнението на дейности, за които няма осигурено финансиране от други източници и които имат значителен здравен ефект, свързан с ранната диагностика на заболявания и увреждания и осигуряването на Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 64 1.3.2. Дейности по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (НППМДЗ) комплексни медицински грижи за деца с комплексното лечение на определени хронични заболявания. С цел ранно откриване и навременна интервенция при увреждане на слуха при новородени през 2023 г. продължи провеждането на масов неонатален слухов скрининг, като са изследвани 47 251 новородени. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.2. Осигуряване дейността на комисиите за изготвяне на индивидуални медико-социални планове за деца с диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания и недоносени деца, разкрити в университетски болници С цел осигуряване на високоспециализирани консултации за деца с определени заболявания към Здравно-консултативните центрове (ЗКЦ) в университетските и специализирани болници са създадени комисии за изготвяне на индивидуални планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и продължителна здравна грижа на деца с определени хронични заболявания (диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания, вродени неврологични заболявания, недоносени деца). През 2023 г. комисиите са изготвили 1600 медико-социални планове за децата. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.3. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве В рамките на Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021-2030 са извършени 5497 медицински консултации и 211 домашни посещения на деца с увреждания, хронични заболявания и недоносени деца. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.2.4. Директна подкрепа за деца до 3-годишна възраст чрез предоставяне на ваучери за хранене от детски кухни На 28.11.2022 г. е обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) – „Детска кухня“ по Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г., с конкретен бенефициент Агенция за социално подпомагане и партньори общини и райони на общини. На 10.03.2023 г. е издадена заповед за предоставяне на БФП в размер на 7 152 828.54 лв. Основната цел на процедурата е осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на деца от 10 месеца до 3 години, а семействата им да получат съпътстваща подкрепа, насочена към повишаване на родителския капацитет, социално приобщаване и преодоляване на последиците от бедността. По процедурата се предоставят ваучери, срещу които децата от целевите групи получават обедно хранене от детските кухни. Осигуряването на храна от детските кухни е безвъзмездно за децата от целевите групи. Дирекциите „Социално подпомагане“ идентифицират най-нуждаещите се деца, извършват индивидуална оценка на нуждите, включително и по отношение на семействата им и изготвят препоръки за насочване към Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 65 подходящи услуги, които се предоставят на съответната територия, като част от съпътстващата подкрепа за преодоляване на последиците от бедността. Разработени от конкретния бенефициент са процедурните правила и свързаните с това документи за изпълнение на дейностите в рамките на проекта. Осигурена е подкрепа с ваучери за детска кухня на 349 деца от 25 общини. В изпълнение на изготвения от Управляващия орган (УО) „План за действие по операция „Детска кухня“ за подпомагане на напредъка по изпълнението“, представители на УО съвместно с представители на РДСП/ДСП продължават провеждането на разговори и срещи с общините по места с цел разширяване на териториалния обхват на предоставяната подкрепа в най-кратки срокове. Очаква се до 30 ноември 2025 г. с ваучери за детска кухня да бъдат подкрепени семействата на най-малко 5 000 деца, живеещи в бедност. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 1.3.2.5. Профилактични прегледи за деца От 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. профилактичните прегледи на децата се извършват по програма „Детско здравеопазване“ от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) по Приложение №12А към НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) и Приложение №12 към НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. (НРД за МД 2023-2025 г.) „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на здравноосигурени лица (ЗОЛ) над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Педиатрия“ съгласно Приложение №14А към НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №14 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща разширен пакет от профилактични прегледи за деца, в съответствие с Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването и НРД за МД 2020-2022г./НРД за МД 2023-2025 г. и Приложенията към тях. НЗОК заплаща за следните профилактични прегледи и изследвания за деца по възрастови групи, както следва: До навършване на едномесечна възраст на детето – анамнеза и подробен статус, съвети за грижи за новороденото и насърчаване на кърменето до два прегледа до навършване на едномесечна възраст с препоръчителен интервал от 7 до 14 дни. До 28-ия ден от раждането детето се посещава в дома от лекар – първият преглед се извършва до 24 часа след изписване от лечебното заведение при осъществен избор на родителите/законните настойници на лекар на детето. При липса на избран лекар, първият преглед се извършва до 24 часа след избора. От 1 месец до 1 година – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие – един път месечно в рамките на календарния месец, измерване на обиколка на глава и гърди – през първите шест месеца след раждането – при всеки преглед; един път на деветмесечна и на едногодишна възраст – по време на ежемесечния преглед. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 66 Обща оценка на зрението – ориентировъчно, обща оценка на слух – два пъти годишно – на шестмесечна и едногодишна възраст. Клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с определяне на риска от дисплазия – два пъти – при навършване на 1-месечна и 4-месечна възраст. Ехографско изследване на отделителна система – еднократно на шестмесечна възраст. Преглед за ранно откриване на вродена/наследствена очна патология – еднократно между 6-месечна и едногодишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят два пъти годишно при навършване на шестмесечна и една годишна възраст за: хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, MCHC – седимент в урината, изследване на албумин в урината. От 1 до 2 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, оценка на психично развитие – четири пъти годишно – през период не по-малък от 2 месеца. От 2 до 7 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди – два пъти годишно – през период не по-малък от 4 месеца, оценка на психично и физическо развитие – един път годишно, оценка на зрителна острота – ориентировъчно – един път на 5-годишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят за хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, MCV, MCH, MCHC, хематокрит и СУЕ – един път на 3-годишна възраст. Изследване за чревни паразити – Ентеробиус вермикуларис, Аскарис лумбрикоидес, Ламблия интестиналис и Хименолептис нана – един път годишно. От 7 до 18 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка, измерване на артериално налягане, оценка на физическо развитие, изследване за зрителна острота (ориентировъчно) и цветоусещане, отклонения в развитието на опорно-двигателната система, изследване на урина за протеин (с тест-лента) – 1 път за календарната година. Провеждат се следните медико-диагностични изследвания: ПКК – поне 8 показателя, Урина (химично изследване и седимент)-на 7, на 10, на 13 и на 16-годишна възраст; Кръвна захар, Триглицериди, HDL-холестерол, LDL-холестерол – на 16- годишна възраст. НЗОК заплаща за здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти до две посещения до 6 месеца след изписване от лечебното заведение, като първото е в ранния неонатален период на новороденото до 7 дни след изписване от лечебното заведение. Здравните грижи включват: предоставяне на информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето на детето и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения; оценка от здравна гледна точка на средата, в която се отглежда детето и запознаване с рисковите фактори за заболявания и вредата от нездравословните навици в средата; даване на необходимата информация (консултиране) на родителите за рационално хранене на кърмачето, ползите от изключителното кърмене през първите шест месеца и продължителността на естественото хранене съгласно приетите норми, а при кърмачета на смесено и кърмачета на изкуствено хранене – на препоръки за подходящите адаптирани млека; даване на указания за правилния хигиенен режим за отглеждане и закаляване на детето; консултиране по въпроси за подобряване на родителските практики за отглеждане и възпитание на детето; при необходимост измерване, регистрация и оценяване на витални показатели, разпознаване на индикациите на застрашаващи живота състояния и предприемане на своевременни действия. За профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) през 2023 г. от Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 67 бюджета на НЗОК са заплатени 33 149 хил. лв. за 1 664 748 бр. прегледи, на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – 974 хил. лв. за 46 824 бр. прегледи, а на изпълнителите на медико-диагностични дейности (МДД) – 2 003 хил. лв. За поставените 674 427 бр. имунизации на деца от 0-18 г. (в т.ч. Манту), извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума е 7 257 хил. лв. Достъпът до първична извънболнична медицинска помощ е гарантиран чрез задължението на изпълнителите на ПИМП да осигуряват постоянен денонощен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ. За тази цел през 2023 г. са заплатени 11 531 хил. лв. *данните за денонощния достъп се отнасят за всички здравноосигурени лица (ЗОЛ), не само за децата. Посещение за осъществяване на здравни грижи за новородено до 6 месеца след изписване от лечебното заведение на изпълнителите на ПИМП през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 2 хил. лв. за 153 бр. прегледи. Заложените приоритетни направления и мерки в Плана за 2023 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) по направление „Профилактични прегледи за деца“ са спазени. Провеждането на профилактични прегледи и изследвания при децата по възрастови групи е с цел проследяване на физическото и психическо развитие на децата, както и ранно откриване на заболявания, което позволява взимането на своевременно мерки за тяхното лечение и предотвратяване на по-нататъшно им усложнение. 1.4.1. Закрила на децата от насилие, включително и насилие в интернет МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Предвид нарастващите случаи на сексуално посегателство над деца онлайн и рисковете и заплахите, произтичащи от тях, правителството на Република България изработи и прие с Решение на Министерския съвет Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.), която представлява своеобразна рамка за координация на действията в работата по превенция на насилието и злоупотребата с деца. Усилията са насочени към създаване на бърз механизъм за взаимодействие с доставчиците на интернет услуги за филтриране на противоправно съдържание. Направени са необходимите промени в Наказателния кодекс в посока към увеличаване на наказанията за извършени престъпления срещу онлайн сексуална експлоатация на деца и разпространение на порнографски материали в интернет. По този повод Министерството на вътрешните работи (МВР) е в процес на създаване на широка междуведомствена работна група (МРГ), под председателството на заместник-министър на вътрешните работи и с участието на представители от съдебната власт, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на електронното управление, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенция по заетостта, общинските комисии за детето, структури на МВР и други. МРГ следва да допълни с експертиза и да финилизира законовото задължение за създаване на Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия. На 26.07.2023 г. е подписан Меморандум за разбирателство за сътрудничество между МВР и УНИЦЕФ, включващ работен план за периода 2023 – 2024 г. Основна цел Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 68 1.4. Утвърждаване на семейството като базов компонент на обществото и насърчаване на родителите за отглеждане на децата в семейна среда на съвместната работа е гарантиране на правата на всички деца в Република България и оказване на подкрепа на децата в риск. С подписания меморандум УНИЦЕФ и МВР още веднъж потвърждават ангажимента си по отношение на превенцията и закрилата на децата от онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба. Децата прекарват все повече време онлайн, поради което те често стават жертва на онлайн сексуално изнудване, потенциална сексуална експлоатация или на кибертормоз. Забелязва се постоянна тенденция за увеличаване на сексуалната експлоатация на децата чрез възникването и прилагането на най-новите технологии в интернет пространството. Служители от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) – МВР изпълняват функции на национален експерт за Република България по Европейската мултидисциплинарна платформа за сътрудничество срещу заплахите от престъпността (EMPACT) по подприоритетна област „Онлайн сексуална експлоатация на деца“. Поддържат интернет страница www.spasidete.bg, свързана със системата за филтрация на интернет страници, разпространяващи материали с детска сексуална експлоатация, включени в списъка на Интерпол „Worst of” на територията на Република България. Осъществяват взаимодействие с Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в САЩ (NECMEC), обмен и анализ на информация на постъпили доклади от доставчици на интернет услуги, свързани със сексуално насилие над деца (виртуално блудство и разпространение на порнографски материали с деца), в това число превантивни мерки за защитата на деца на територията на Република България и в чужбина. С цел повишаване на сигурността и безопасността на децата в интернет се осъществява сътрудничество с организации от правителствения и неправителствения сектор, социални медии като фейсбук, туитър и други. При наличие на данни за престъпление от общ характер се предприемат незабавни действия за установяване, пресичане и документиране дейността на извършителите на сексуално насилие и експлоатация на деца онлайн. Осъществява се непрекъснат мониторинг на интернет трафика на Република България, като над 85% от него се филтрира за незаконно съдържание. Ограничава се както умишлен, така и случаен достъп (особено от деца) на сайтове с порнографски материали. Блокират се сайтовете и се пренасочват потребителите им към стоп страница с информация за законодателната рамка на престъплението. ГДБОП – МВР работи и с доставчиците на интернет услуги по създаването на бърз механизъм за взаимодействие за филтриране на противоправното съдържание в интернет. Създадена е възможност за подаване на директен сигнал към ГДБОП на страници www.cybercrime.bg и www.gdbop.bg, администрирани от експерти в отдел „Киберпрестъпност“. Изпълняват се конкретни мерки за повишаване на обществената осведоменост (запознаване с рисковете и опасностите, които крие интернет) чрез превантивни и информационни кампании, срещи, обучения и семинари с ученици, родители и учители. Разискват се теми, свързани с безопасността в онлайн пространството, като през 2023 г. са изнесени 80 лекции. Премахнати са 8 372 материала с незаконно съдържание, представляващи детска експлоатация. През месец март служители на ГДБОП са участвали в международна операция „Narsil“, координирана от Интерпол, насочена срещу администратори на уеб страници, разпространяващи материали, съдържащи сцени със сексуална експлоатация на деца. Действията са проведени едновременно на територията на 7 държави. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 69 ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО Политика на нулева толерантност към всички форми на насилие, повишаване на информираността и чувствителността в обществото по проблемите на децата, намаляване случаите на насилие над деца с 20%, намаляване на детската експлоатация, са част от целите на приетата с Решение №51 от 23.01.2023 г. на Министерския съвет Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.) и План за действие за изпълнението ѝ (2023 – 2024 г.). Програмата е фокусирана върху мерките и услугите за превенция, които в най- голяма степен да намалят случаите на насилие над деца. Един от основните акценти е навременната и компетентна помощ и подкрепа на родители и близки на деца, ако се нуждаят от такава, така че да се предотврати всякаква рискова среда за детето. Акцент е поставен върху подкрепата и закрилата на деца, въвлечени в родителски конфликти, на децата, чиито родители пребивават дългосрочно в чужбина, както и на децата с увреждания и с комплексни комуникативни способности. Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г. ) и плана за изпълнението ѝ са изготвени на база изключително подробен анализ на ситуацията към настоящия момент, като са изследвани тенденциите в последните 3 години. В Програмата са изведени 5 стратегически и 28 оперативни цели, чието изпълнение е заложено в планове за действие във всички сектори, като е отчетена необходимостта от подобряването на координацията и сътрудничеството между тях и взаимосвързаността между различните стратегически документи. МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 1.4.2. Подпомагане на децата на военнослужещите, загинали при или по повод изпълнение на военната служба по време на коледните и/или великденските празници и/или при откриване на учебната година, съвместно с фондация „Деца на Българската армия“ В изпълнение на чл. 11, ал. 1 от Наредба №1 от 07.02.2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, на свое заседание №11 от 01.12.2023 г. Комисията по материално подпомагане при Министерството на отбраната отпусна допълнително еднократни помощи по случай коледните и новогодишни празници на 7 деца на военнослужещи, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, по 2 000 лв. за всяко от тях, общо в размер на 14 000 лв. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.4.3. Проект „Актуални аспекти на влиянието на някои икономически фактори върху равнището на раждаемост в България“, (2022-2023), ръководител проф. д-р Николай Стоенчев Цел на проекта е да се изследват в количествен аспект връзките и зависимостите на раждаемостта с икономическото благосъстояние, което дава възможност чрез подобряването на определени параметри на икономическата среда да се повлияе благоприятно на раждаемостта. През 2023 г. са получени следните резултати: Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 70 1. Изследвано е влиянието на жилищната осигуреност върху равнището на раждаемостта в България (жилищната осигуреност като фактор е разгледана както в градовете, така и в селата). 2. Изследвано е влиянието на трудовата заетост на населението върху раждаемостта в България (заетостта като фактор е проученa както общо, така и по отделно при мъжете и жените). Използвани са показатели за заетост и безработица. 3. Изследвано е влиянието на жизнения стандарт върху равнището на раждаемостта в България. Освен като комплексен фактор, влиянието на жизнения стандарт е изследвано и под формата на отделни показатели за материалното благосъстояние на населението, които са широко използвани за регионални и международни сравнения – например БВП на човек от населението и други. 4. Изследвано и влиянието на два допълнителни фактора: • Влиянието на жилищната достъпност върху раждаемостта. Жилищната достъпност е потенциална възможност за придобиване на жилище, представена в необходимия брой години за спестяване, за да се закупи средно по големина жилище от 70 кв. м. • Влиянието на специализацията на територията по икономически дейности върху равнището на раждаемост. Специализацията е представена чрез коефициент на локализацията както по отделни икономически дейности, така и по окрупнени икономически сектори. 5. Получените научни резултати от изпълнението на проекта са публикувани в 5 научни статии в индексирани научни списания (1 – в чужбина). Проектът е финансиран от бюджетната субсидия на ИИНЧ-БАН. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.4.4. Проект „Кохортен анализ на брачността в България“ (2023-2024) – ръководител: гл. ас. Станислава Моралийска-Николова Цел на изследването e да анализира кохортната история на поколенията жени, родени в България в периода 1950-1990 година, по отношение на тяхното брачно поведение. Изследването планира да реконструира и анализира брачната история на поколенията жени, родени през периода 1950-1990 г., и да идентифицира протичането на промяна в повъзрастовия кохортен модел на първа брачност в България, както и на поколенията, които стартират и формират процеса на отлагане на брачността. Очакван резултат при завършване на проекта е да бъдат установени ефектите и анализирано влиянието на юридическия брак и отложените бракове върху наблюдаваната ниска раждаемост през последните три десетилетия в България. През 2023 г. е разработена теоретична рамка на изследването и e конструирана базата данни, необходима за постигане на методологичните цели на изследването. Получени резултати през 2023 г.: 1. Изготвен е периоден анализ за брачността в България за периода след 1990 година. 2. Изчислени са ажустирани показатели за първа брачност по пол, отстраняващи изкривяванията в показателите, дължащи се на темпо ефекти след стартирането на процес на отлагане на първите бракове. 3. Публикувана 1 научна статия с етапните резултати от проекта в индексирано издание. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 71 Проектът е финансиран по Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН. Получените средства през 2023 г. по проекта са в размер на 4800 лв. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.1.1. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, разкрити в изпълнение на дейностите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве В 31 Здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве, разкрити във всички областни градове, лекари, психолози и социални работници осигуряват комплексното медицинско наблюдение на деца с увреждания и хронични заболявания, бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или наличие на хронични заболявания и увреждания. Чрез ЗКЦ се осигуряват здравно-информационни и здравно-обучителни дейности, специализирани консултации от медицински специалисти, домашни посещения на недоносени деца до 1 година и на деца с увреждания и хронични заболявания, медицинска и психо-социална рехабилитация, включително превенция на изоставяне на деца. На здравно неосигурените бременни е осигурена възможност за допълнителни консултации при наличие на заболявания, възникнали по време на бременността, в т.ч. допълнителен преглед от специалист по акушерство и гинекология освен прегледът, по реда Наредба №26/2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. През 2023 г. са извършени 5 708 медицински консултации и домашни посещения, от които 2 501 консултации на деца с увреждания, хронични заболявания и недоносени деца; 3 207 консултации при бременни жени и 1 292 допълнителни прегледа от специалист по акушерство и гинекология. Разходите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве са в рамките на утвърдения за 2023 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. Мярката е изпълнена. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.2. Осигуряване на медицински грижи за бременни и родилки. Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) – от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., се извършва от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист по „Акушерство и гинекология“, по желание на бременната, съгласно Приложение №12А към НРД за МД 2020-2022г. и Приложение №12 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 72 Направление 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 2.1. Подобряване на грижите за репродуктивното здраве на жените и мъжете. Поддържане на добро здравно състояние на бременните жени и майките заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение № 14А към НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №14 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Бременните жени имат право да направят личен избор кой лекар ще наблюдава бременността им, ще провежда прегледите им и ще назначава необходимите изследвания през периода на бременността. ОПЛ наблюдава бременните жени по програма „Майчино здравеопазване“ само при нормална бременност, а при рискова бременност наблюдението се провежда от лекар специалист по акушерство и гинекология. При рискова бременност (ако жената е над 35- или под 20-годишна възраст; или има кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус); или е бременна с риск от развитие на диабет: предишно раждане на едър плод, предишно мъртво раждане, семейна обремененост с диабет, предходящо нарушение на въглехидратния толеранс, раждане на дете с аномалии, наличие на глюкозурия-възраст над 25 години, повишена кр. захар над 6.5 ммол/л; или с друг риск, произтичащ от външни фактори (обезитас, недохранване, фамилна обремененост, обременена акушерска анамнеза, проблеми от социално естество и др.), други външни фактори (йонизиращи лъчи, вибрации, медикаменти, контакт с причинители на инфекциозни заболявания, тежка работа и др.), наблюдението се извършва само от лекар със специалност по акушерство и гинекология. Жената има право да смени акушер-гинеколога, ако не е доволна от оказаната помощ, като за целта личният лекар издава необходимото направление. В наблюдението на бременността има задължителни лабораторни изследвания, които трябва да се извършат в различните срокове на бременността: пълна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, СУЕ); изследване на кръвна захар; урина (седимент, уробилиноген, кетони) – един път при първо посещение, и по един път в петия и осмия лунарен месец; определяне на кръвна група и Rh-фактор – един път – в I-ви триместър (или при първо посещение); изследване за сифилис и хепатит В (НвS Ag) и хепатит С /anti-HCV/, а при съгласие на бременната – и за HIV, ехографски преглед за фетална морфология – еднократно, както и акушерска ехография – 4 пъти за периода на бременността: един път – 4-10 г. с.; един път – 11-13+6 г. с.; един път – 18-23+6 г. с.; а при рискова бременност – на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии, а при жени под 20-годишна възраст и кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус), се назначава една допълнителна ехография. При бременни над 35-годишна възраст се извършва серумен скрининг за: алфа- фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба. Извършват се изследвания на онкопрофилактична цитонамазка (назначава се от специалист по АГ); изследване на влагалищен секрет; периодични проследявания на сърдечната дейност на плода. Изследване за определяне на кръвна група и Rh фактор не се назначава, ако вече е определено по друг повод. В този случай кръвната група и Rh фактора се вписват в Картата за профилактика на бременността. За профилактични прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ на изпълнителите на ПИМП през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 26 хил. лв. за Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 73 1 738 бр. прегледи, а на изпълнителите на СИМП – 6 672 хил. лв. за 290 429 бр. прегледи, а на изпълнителите на МДД – 3 987 хил. лв. За оказване на грижи за бременната от изпълнители на болнична медицинска помощ (БМП) през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 26 564.1 хил. лв., а за болнична медицинска помощ при раждане, независимо от срока на бременността и предлежанието на плода – 56 100.3 хил. лв. НЗОК чрез трансфери от Министерството на здравеопазването (МЗ) извършва заплащане на разходи за медицинска помощ на здравнонеосигурени жени за срока на бременността: съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), и в съответствие с чл. 19 от Наредба №26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Платената сума по това направление през 2023 г. е в размер на 11 189.4 хил. лв., която е разпределена, както следва: - За 3 594 бр. профилактични специализирани АГ прегледи – 125.3 хил. лв.; - За 13 746 бр. профилактични изследвания – 64.1 хил. лв.; - За 1 745 бр. по клинична пътека „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“ – 1 383.6 хил. лв.; - За 7 786 бр. по клинична пътека „Раждане в болнична помощ“ – 9 616.4 хил. лв. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.3. Осигуряване на безплатна следродилна здравна помощ по въпросите на кърменето и здравното състояние на новородените През 2023 г. следродилната здравна помощ се осъществява съгласно НРД за МД 2020-2022 г. – от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист по „Акушерство и гинекология“, по желание на бременната, съгласно Приложение №12А към НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №12 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение №14А към НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №14 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“ на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. По програма „Майчино здравеопазване“ се извършва рутинно послеродово наблюдение до 42-я ден след раждането, което включва: Общ преглед (в т.ч. оценка на психичен статус, измерване на артериално налягане); проследяване на инволуция на матката и кървене от гениталиите; мануално изследване не млечните жлези, проследяване на лактацията; промоция на кърменето (здравни съвети и обучение по въпросите на кърменето, правилното хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите) – два пъти: до 7-мия ден и след 30-тия ден от раждането; Извършват се следните медико-диагностични изследвания на: хемоглобин, хематокрит, диференциално броене на левкоцити, СУЕ, албумин и седимент в урината (еднократно). В болничната медицинска помощ НЗОК осигурява лечението на новородени във всички степени на недоносеност с или без прилагане на сърфактант и/или прилагане Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 74 на механична вентилация – по клинични пътеки (КП), по които през 2023 г. са отчетени 31 309 бр. КП и заплатени от бюджета на НЗОК 78 021.3 хил. лв. Заплаща се и отделна КП №6 „Грижи за здраво новородено дете“, по която през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 18 686.3 хил. лв. за отчетени 28 813 бр. случая. По клинична процедура №2 „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане“ през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 204.1 хил. лв. за 756 бр. случая. По клинична процедура №5 „Дейности по осигуряване на лечение за новородени деца с вродени сърдечни малформации, претърпели сърдечна оперативна интервенция до навършване на 1-годишна възраст“, през 2023 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 477.4 хил. лв. за 421 бр. случая. Посочените в Плана за 2023 г. индикатори и резултата от тях показват, че изпълнението на алгоритъма по програма „Майчино здравеопазване“ позволява да се следи здравословното състояние на бременната жена, развитието на плода във всеки един етап от лунарните месеци на бременността, както и да се констатират още вътреутробно евентуални здравословни проблеми на плода и съответно да се предприемат своевременни мерки, като се назначават допълнителни прегледи и изследвания извън програмата. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.4. Профилактика на онкологичните заболявания на репродуктивната система при жените и мъжете и профилактика на ротавирусните гастроентерити (РГЕ) Националната здравноосигурителна каса заплаща имунологични лекарствени продукти по национални програми по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗЗ и дейностите по поставянето им – до размер, финансиран чрез трансфер от МЗ за съответните национални програми, както следва: - 620 хил. лв. за приложени 4 305 бр. профилактични ваксини срещу рак на маточната шийка (РМШ), осигуряващи изпълнението на Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021 – 2024 г., приета с Решение №183 от 5 март 2022 г. на Министерския съвет на Република България. - 4 877 хил. лв. за приложени 63 735 бр. профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити, осигуряващи изпълнението на Националната програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити в Република България 2022 – 2025 г., приета с Решение № 455 от 7 юли 2022 г. на Министерския съвет на Република България. Платените средства от бюджета на МЗ през 2023 г. за лекарствените продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗЗ за тези две национални програми са в размер на 5 497 хил. лв. Прилагането на имунологични лекарствени продукти – профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити и рака на маточната шийка, спомага при борбата с разпространението на ротавирусните инфекции и папилома вируса. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.5. НЗОК заплаща за осъществяване на пренатална диагностика Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 75 В програма „Майчино здравеопазване“ се включват изследвания, с които се установяват заболявания на майката, които впоследствие биха предизвикали аномалии на плода. НЗОК заплаща медико-диагностичното изследване „серумен скрининг” за алфа- фетопротеин и свободен бета-хорионгонадотропин за оценка на риск от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба. Изследването се прави при рискова бременност на жени над 35-годишна възраст. Заплатените суми са 73 хил. лв. (изследвания с код 10.14 и 10.15). 2.3.1.1. Предприемане на ефективни мерки за намаляване на ранните бракове ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО На Националната телефонна линия за деца 116 111 (НТЛД) за 2023 г. са постъпили 2 сигнала за ранно съпружеско съжителство. Сигналите са подадени от непълнолетни момичета. В изпълнение на Плана за действие за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.) през м. декември 2023 г. е проведена междуинституционална среща на тема „Превенция на детските/ранни бракове и случаи на ранни раждания“. В срещата взеха участие представители на ДАЗД, на областна и общинска администрация, инспектори на Детска педагогическа стая към РУ на МВР (Сливен, Твърдица и Нова Загора), дирекции „Социално подпомагане“, РЗИ, РУО, Окръжна и Районна прокуратура в Сливен, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Поморие. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Ранните съжителства са форма на насилие върху детето и крият сериозен риск от неглижиране на нужди и потребности, злоупотреби и социално изключване; ранното раждане крие негативни емоционални, социални и здравни последици както за майката, така и за детето. Новородените и техните малолетни и непълнолетни майки са в риск от социално изключване и изолация, в риск от изоставяне, неглижиране, злоупотреба, поради липса на зрялост, на умения, знания и мотивация за добро родителстване. От страна на ДСП се подават сигнали до районните прокуратури в страната за случаи на ранно съжителство и раждане. Предотвратяването на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции е една от най-важните дейности за изпълнение на държавната политика в областта на обществената грижа за деца, насочена към намаляване броя на децата в специализираните институции и гарантиране правото им да растат в семейна среда. Работа по предотвратяване на изоставянето на дете и настаняването му в институция се предприема от социалните работници в ОЗД/ДСП винаги, когато съществува такъв риск, при съобразяване на най-добрия интерес на детето. При постъпил сигнал (или при самосезиране) за наличие на риск от изоставяне на детето, социалните Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 76 2.2. Насърчаване и развитие на семейното планиране 2.3. Значително намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца, неприпознати от бащата 2.3.1. Осъществяване на превантивни и последващи мерки за намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца работници извършват социално проучване и оценка на всички фактори, имащи отношение за интереса на детето. При констатиран риск за детето, се предприемат подходящи мерки за закрила, в зависимост от установеното в хода на извършеното проучване. Предприемат се мерки за закрила в семейна среда – осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата; консултиране и информиране; социална работа за справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към социални услуги в общността и други. На семействата се оказва финансова, социално-психологическа, педагогическа подкрепа. Центровете за обществена подкрепа са социална услуга в общността, предоставящи дейности, свързани с различни аспекти на социалната работа, включително мерки, насочени към превенция на ранните бракове. Към момента на територията на страната функционират 162 Центъра за обществена подкрепа като държавно делегирана дейност с общ капацитет 7446 места и 9 Центъра за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства като държавно делегирана дейност с общ капацитет 538 места. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.4.1. Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г. Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021-2025 г. е приета с Решение №594 на Министерския съвет от 12.08.2021 г.: • Задържане на разпространението на ХИВ сред общото население – под 1%. Към 31.12.2023 г. в България са регистрирани общо 4 301 лица с ХИВ инфекция. През 2023 г. броят на ново регистрираните случаи на ХИВ е 253. • Задържане на разпространението на ХИВ сред младите хора на възраст 15-24 години – под 1%. Осигурява се адекватна и качествена диагностика на ХИВ и сексуално предавани инфекции всяка година. Диагностиката е безплатна за всеки, независимо от здравноосигурителния статус. • Брой функциониращи Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (КАБКИС). На територията на страната функционират 12 кабинета за анонимно, безплатно, доброволно консултиране и изследване за ХИВ в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора, Хасково. • Брой лица, получили консултиране и изследване и узнали своя резултат в КАБКИС. В КАБКИС са получили безплатно консултиране и изследване за ХИВ и узнали резултата си 5 230 лица. • Брой ХИВ-позитивни лица, регистрирани за проследяване и обхванати с медицинско обслужване в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН. На територията на страната функционират 5 клиники/отделения за лечение на пациенти с ХИВ инфекция, разкрити към следните лечебни заведения: СБАЛИПБ „Проф. д-р Иван Киров“ гр. София, УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, УМБАЛ „Проф. д-р Георги Странски“ гр. Плевен, УМБАЛ „Света Марина“, гр. Варна и УМБАЛ Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 77 2.4. Превенция и лечение на инфекции на репродуктивните органи и ограничаване на риска от разпространение на ХИВ/СПИН в страната „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора. Общо 2 344 ХИВ серопозитивни лица са регистрирани за проследяване и лечение през 2023 г. • Брой пациенти с ХИВ/СПИН, които получават антиретровирусна терапия. Броят на пациентите на съвременна антиретровирусна терапия (АРТ) към 31.12.2023 г. е 2 312. Лечението е осигурено със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването, като то е безплатно независимо от здравноосигурителния статус на пациентите. Осигурява се и безплатна постекспозиционна профилактика (ПЕП) за медицински персонал, претърпял рискова експозиция при изпълнение на служебните си задължения. • Брой лица от уязвимите групи, достигнати с нископрагови здравни и социални услуги. През 2023 г. са достигнати 3 708 лица от уязвимите групи с помощта на 3 неправителствени организации, като от тях 2 236 са получили изследване за ХИВ, 1 216 са изследвани за Сифилис, 1 292 лица са изследвани за Хепатит С, а 15 лица са получили услугата „Водене на случай“, прилагаща се при лица с потвърден положителен резултат за ХИВ в особен риск. В рамките на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в Република България 2021-2025 г. продължава да се провежда ежегодно Национална АНТИСПИН кампания в 4 етапа: по повод 14 февруари – Денят на влюбените, по повод Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН, лятна АНТИСПИН кампания и по повод 1 декември – Световния ден за борба срещу СПИН бе проведена информационна кампания и бяха предоставени услуги по безплатно, доброволно и анонимно консултиране и изследване на ХИВ и СПИ в КАБКИС. В цялата страна дейностите през различните етапи на кампанията се осъществяват от РЗИ и КАБКИС в сътрудничество с доброволците на Българския младежки червен кръст (БМЧК). В изпълнение на дейностите по Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021-2025 г. са изразходвани средства в рамките на утвърдения за 2023 г. на Министерство на здравеопазването бюджет. Мярката е изпълнена. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.2. Прилагане на обучителни модули и реализиране на кампании по проблеми, свързани с репродуктивното здраве, превенцията на ХИВ/СПИН и превенция на сексуално-рисковото поведение Една от основните дейности, мотивираща поколения доброволци на Българския младежки червен кръст (БМЧК) и залегнала в мисията на организацията, е разпространението на информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. В тази връзка са проведени различни обучителни модули и обучения по темите превенция на репродуктивните заболявания и сексуално-рисково поведение. Чрез широкото им популяризиране в социалните мрежи и официалните електронни страници на БЧК и БМЧК, бе повишена информираността на младите хора и обществото по тези проблеми, както и бе отчетена необходимостта от подобряване на достъпа до достоверна здравна информация. През 2023 г. доброволците на Български младежки червен кръст направиха 150 презентации и ателиета, свързани с репродуктивното здраве и превенция на сексуално- рисковото поведение, чрез които достигнаха до над 22 000 ученици в цялата страна. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 78 По тези теми през 2023 г. са проведени 58 обучения (в т.ч. и обучения в електронна среда) и обучени 10 143 доброволци в цялата страна. Към настоящия момент БМЧК има повече от 200 обучени активни доброволци по традиционни за организацията теми, като превенция на ХИВ/СПИН, репродуктивно здраве и здравословен начин на живот. Разработените онлайн курсове в платформата на БЧК осигуряват достъп на всеки човек до достоверна и структурирана информация, в удобно време, съобразено с натовареността на онлайн обучението в училище. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.3. Провеждане на информационни кампании за борба със стигмата върху хора, живеещи с ХИВ/СПИН През 2023 г. са проведени 120 информационни кампании. Чрез различни мероприятия, кампании и инициативи по темите превенция на HIV/СПИН и сексуално- рисково поведение са достигнати над 60 000 души. Чрез реализирането на тези кампании и популяризирането им в социалните мрежи, ефективно и по интерактивен начин се разпространява информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. Едни от най-масовите информационни кампании, които обединяват мнозинството от клубовете на БМЧК в цялата страна, са АНТИСПИН кампаниите по повод 14-ти февруари (Ден на влюбените), Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (всяка трета неделя на м. май) и 1 декември (Световен ден за борба с ХИВ /СПИН). Основната цел на тези информационни кампании е по оригинален и атрактивен начин да насърчават отговорното и безопасно сексуално поведение, да промотират анонимното и безплатно консултиране и изследване за ХИВ, и да се борят с нетолерантното отношение и дискриминацията към хората, живеещи с ХИВ/СПИН. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.1. Изпълнение на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г. • Намаляване на заболеваемостта от туберкулоза през 2023 г. под 18 на 100 000 население. В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза – от 39.1 на 100 000 през 2006 г. до 13.5 на 100 000 през 2023 г. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 79 Направление 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението. 3.1. Повишаване на демографската информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението Направление 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. 4.1. Подобряване на стандарта и качеството на живот • Задържане на относителния дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване над 85%. Относителният дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване, като за 2023 г. успешно завършили лечение за туберкулоза са 71.1% от пациентите. Функционират 29 регионални лечебни заведения, които отговарят за превенция, диагностика, лечение и контрол на туберкулозата. Функционира един сектор за лечение на пациентите с мултирезистентна туберкулоза. Министерство на здравеопазването осигурява диагностикуми и консумативи за диагностика на туберкулоза за 33 микробиологични лаборатории в страната. В България са въведени и бързи тестове за диагностика на туберкулоза и рифампицин – резистентна туберкулоза (Real Time PCR тестове за бързо откриване на MTB комплекс и резистентност към Рифампицин-GenExpert), което допринася за своевременно започване на лечението и ограничаване на разпространение на това заболяване. • Брой обхванати контактни лица с химиопрофилактика Броят на обхванати контактни лица с химиопрофилактика през 2023 г. е 1 517 лица. • Брой на случаите на туберкулоза от групите във висок риск От групите във висок риск са достигнати с услуги, предоставяни от неправителствени организации, изпълнители по договори, сключени с Министерство на здравеопазването, включително образователни дейности и индивидуално консултиране, общо 3 416 клиенти (общо 4 организации, които предоставят услуги по превенция и контрол на туберкулозата сред групите в риск в 10 области от страната с по-висока от средната заболеваемост). По Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България разходите са в рамките на утвърдения за 2023 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.2. Оптимизиране на дейностите, включени в Наредба №9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса През 2023 г. са приети изменения в Наредба №9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Национална здравноосигурителна каса, с които е увеличен от 14 дни на 6 месеца времевият период, в който се оказват здравни грижи в дома на новородените деца. В пакета са включени нови видове медико- диагностични изследвания в извънболничната медицинска помощ, които са свързани с диагностиката и проследяването на редица системни автоимунни заболявания, сърдечна недостатъчност, рахит и други заболявания. Посредством актуализацията на включените в пакета здравни дейности са осигурени допълнителни възможности за здравно обслужване, диагностика и лечение на пациентите в извънболнични и болнични условия. Мярката е изпълнена. Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) 80 МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.3. Оптимизиране на дейностите предоставяни по реда на Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията С промените в Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията са създадени предпоставки за диспансерно наблюдение на пациенти с шест редки заболявания (вроден хиперинсулинизъм, вродена