Проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица

Проект! ЗАКОН ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I. Основни разпоредби Предмет Чл. 1. Този закон урежда: 1. производството по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство; 2. условията и реда за погасяване на задължения на добросъвестния длъжник след откриване на производство по несъстоятелност. Изключения Чл. 2. Законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия. Цел на производството по несъстоятелност Чл. 3. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. (2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и членовете на неговото семейство. Раздел II. Основни принципи Диспозитивно начало Чл. 4. Съдебното производство започва по молба на добросъвестния длъжник. Длъжникът не е длъжен да иска откриване на производство по несъстоятелност. Справедливо удовлетворяване на кредиторите Чл. 5. (1) В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника. (2) Вземанията на кредиторите се удовлетворяват при условията и по реда на този закон. Доброволно изпълнение Чл. 6. В производството по несъстоятелност се разглеждат всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, включително чрез план за погасяване и извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите. 1 Добросъвестност Чл. 7. Длъжникът под страх от отговорност за вреди е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите. Глава втора УЧАСТНИЦИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Раздел I. Длъжник Неплатежоспособност Чл. 8. (1) Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над десет минимални работни заплати. (2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Добросъвестен длъжник Чл. 9. (1) Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. (2) Не се смята за добросъвестен длъжник, който: 1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако е реабилитиран; 2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини; 3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество; 4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност; 5. през последните пет години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му; 6. е представил неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество и доходи пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност; 2 7. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността; 8. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, с което е създал опасност за интересите на кредиторите. (3) Значителна стойност на имуществото по ал. 2, т. 4 е стойност, която надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца, определена към момента на разпореждането. (4) Явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъвместимо с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, които издържа. При преценката на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите на длъжника към момента на поемане на задължението. (5) При преценка на обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Имущество на длъжника Чл. 10. (1) Имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите. (2) За частично удовлетворяване се смята пълното удовлетворяване на дължимите обезпечени вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1 и на поне 10 на сто от общия размер на останалите вземания. Ако няма дължими вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1, за частично удовлетворяване се смята удовлетворяването на поне 30 на сто от общия размер всички вземания. (3) При преценката на обстоятелствата по ал. 1 се взема предвид само секвестируемото имущество на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Маса на несъстоятелността Чл. 11. (1) Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи - съпружеска имуществена общност. (2) Несеквестируемото имущество на длъжника не се включва в масата на несъстоятелността. Несеквестируемост Чл. 12. В производството по несъстоятелност не може да бъде насочвано изпълнение върху несеквестируемите вещи на длъжника. Издръжка Чл. 13. (1) В производството по несъстоятелност длъжникът има право на издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство. Издръжката се формира от несеквестируемия доход на длъжника, а в случай че длъжникът няма такъв, издръжката се формира от неговото имущество в масата на несъстоятелността. (2) Издръжката се определя от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъде изменена при промяна на обстоятелствата. 3 Разноски на несъстоятелността Чл. 14. (1) Разноски в производството по несъстоятелност са: 1. държавните такси; 2. възнаграждението на синдика; 3. разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; 4. издръжката на длъжника и членовете на неговото семейство, в случай че е определена такава. (2) Длъжникът осигурява авансовото заплащане на разноските в производството по несъстоятелност. Държавната такса се събира при предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. (3) В производствата по този закон се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. Държавната такса е проста. Обезщетение Чл. 15. (1) Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност. (2) Отговорността за заплащане на обезщетение по ал. 1 възниква, в случай че молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или образуваното производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника. Раздел II. Кредитори Кредитори на несъстоятелността Чл. 16. (1) Кредитори на несъстоятелността са лицата, чиито вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. (2) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността по предвидения в този закон ред и условия. (3) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение. (4) Кредиторът упражнява своите права в производството по несъстоятелност самостоятелно или чрез участие в събранието на кредиторите. Ред на удовлетворяване на вземанията Чл. 17. (1) В производството по несъстоятелност вземанията на кредиторите се удовлетворяват в следния ред: 1. вземания, обезпечени с ипотека или залог, вписан по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот; 3. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица; 4. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 5. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа; 4 6. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 7. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 8. отпуснат на длъжника кредит от свързано с него лице; 9. безвъзмездна сделка; 10. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност. (2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 10, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност. (3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение. Давност на вземанията Чл. 18. (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. (2) Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. (3) Ако предявеното вземане не бъде прието и кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната. (4) От прекратяването на производството по несъстоятелност започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. За вземанията в плана за погасяване и в извънсъдебното споразумение с кредиторите, които подлежат на незабавно удовлетворяване, започва да тече нова давност от влизането в сила на плана, а ако изпълнението им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта. Събрание на кредиторите Чл. 19. (1) В събранието на кредиторите участват кредиторите с приети вземания. Съдът може да предостави право на глас и на кредитор с неприето вземане, който е предявил установителен иск за своето вземане, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен установителен иск. (2) Събранието на кредиторите: 1. изслушва отчетите на синдика за дейността му; 2. предлага на съда назначаване и освобождаване на синдика; 3. определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника – като цяло, обособени части или отделни имуществени права. (3) Събранието на кредиторите се свиква чрез покана от съда, по искане на длъжника, синдика или на кредиторите, притежаващи една пета от размера на приетите вземания. Поканата за събранието на кредиторите съдържа номера на делото, името на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието. Поканата се обявява в регистъра на несъстоятелност, с което всички кредитори се смятат за редовно уведомени. (4) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. (5) Кредиторът може да бъде представляван от упълномощен представител с изрично писмено пълномощно, с нотариална заверка на подписа. Когато представителят е адвокат, нотариална заверка на подписа не е необходима. 5 (6) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас. (7) Съдът по несъстоятелността може да отмени незаконосъобразно решение на събранието на кредиторите по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от датата на събранието. Искането се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с участие на длъжника и на кредиторите, не по-късно от 14 дни от постъпването му. Страните се призовават чрез публикуване на съобщение за заседанието в регистъра по несъстоятелност. Раздел III. Синдик Изисквания Чл. 20. (1) Синдикът е физическо лице, на което е възложено да извършва проверка на предявените вземания, управление на масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото и контрол върху дейността на длъжника. (2) Синдикът трябва да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 1 – 3 от Търговския закон. Правомощия Чл. 21. (1) Синдикът има следните правомощия: 1. упражнява контрол върху сделките на длъжника; 2. издирва и уточнява имуществото на длъжника; 3. при предвидените в този закон условия прави искания за прекратяване на договори, по които е страна длъжникът; 4. участва в производствата по делата на длъжника; 5. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка; 6. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване; 7. уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания; 8. предлага план за погасяване на задълженията на длъжника; 9. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността; 10. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия. (2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. (3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия. Временен синдик Чл. 22. Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако той отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 1 – 3 от Търговския закон и е дал писмено съгласие. Назначаване и освобождаване Чл. 23. (1) По предложение на събранието на кредиторите съдът назначава синдик, който отговаря на изискванията и е дал за това предварително съгласие. Със същото 6 определение съдът по несъстоятелността определя и датата за встъпване на синдика в длъжност. Ако не бъде предложен синдик или предложеният не встъпи в длъжност, съдът по несъстоятелността назначава друго лице измежду посочените от събранието на кредиторите, а ако няма такова – определя служебно друго лице за синдик. (2) При назначаването му синдикът с писмена декларация декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. (3) Съдът освобождава синдика при условията на чл. 657 от Търговския закон. (4) В регистъра по несъстоятелност се вписват името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик, датата на неговото назначаване и освобождаване. Възнаграждение Чл. 24. (1) Синдикът има право на еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при първото извършване на едно от следните действия: 1. съставяне списък на приетите вземания; 2. извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността; 3. изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника; 4. изготвяне на сметка за разпределение. (2) При осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. (3) Синдикът има право на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, което се изплаща в тридневен срок от одобряване на годишен отчет за дейността му. (4) Възнаграждението по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се изплаща в тридневен срок от одобряване на съответното действие или акт на синдика, а по ал. 1, т. 3 – в тридневен срок от определението на съда за допускане на плана за погасяване. Възнаграждението по ал. 2 се изплаща при постъпване на приходите от осребреното имущество. Когато длъжникът не е в състояние да заплати възнаграждението, по негово искане дължимата сума за възнаграждение се удържа от постъпленията от осребреното имущество пред тяхното разпределение между кредиторите и това се отразява в сметката за разпределение. Отчетност Чл. 25. (1) Синдикът записва в електронен дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. При поискване от съда или от кредитор синдикът предоставя достъп до водения от него дневник. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието. (2) Синдикът представя на съда, длъжника и на събранието на кредиторите отчет за своята дейност на всеки три месеца, а при поискване от съда – незабавно. Синдикът представя годишен отчет за дейността си на всеки 12 месеца от датата на встъпване в длъжност, който съдържа информация за всички предприети от него действия и резултатът от тях. Съдът одобрява отчета, когато синдикът е осъществявал правомощията си с дължимата грижа. Други изисквания към дейността на синдика 7 Чл. 26. По отношение изискванията за дължима грижа, ограничения, отговорност и задължение за застраховане на синдика се прилагат съответно чл. 660 и чл. 662- 663а от Търговския закон. Раздел IV. Съд по несъстоятелността Компетентен съд Чл. 27. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Служебно начало Чл. 28. (1) Съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове. (2) Съдът може служебно да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника. Обжалване на съдебните актове Чл. 29. (1) Доколкото друго не е предвидено в този закон, постановените от окръжните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд. Решенията и определенията, с които се връща или отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност или производството се прекратява на основание чл. 38, ал. 3 и чл. 89, ал. 1, подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. (2) Доколкото друго не е предвидено в този закон, жалбите и възраженията в производствата по този закон се подават в 14-дневен срок от обявяването на съответния съдебен или друг акт в регистъра по несъстоятелност, като препис от тях не се представя за връчване. Призоваване и съобщения Чл. 30. (1) Действията на длъжника, кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността и актовете на въззивния и касационния съд се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма. (2) Действията и актовете по ал. 1 се обявяват и в регистъра по несъстоятелност. След откриването на производството по несъстоятелност заинтересованите лица се смятат уведомени за действията и актовете от обявяването им в регистъра. (3) Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност се извършват чрез обявяването им в регистъра по несъстоятелност и съобщенията се смятат за връчени с факта на обявяването им. Призоваването е редовно, ако съобщението или призовката са обявени в регистъра най-малко една седмица преди датата на заседанието, за което се отнасят. Субсидиарно приложение Чл. 31. Доколкото в този закон няма особени разпоредби относно производството по несъстоятелност, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. 8 Особени правила Чл. 32. (1) Ако друго не е предвидено в този закон: 1. определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица; 2. съдът се произнася в тридневен срок по молба на участник в производството; 3. откритите съдебни заседания се провеждат при закрити врата; 4. производството по несъстоятелност не може да се спира, освен при смърт на длъжника; 5. молбата за откриване на производство по несъстоятелност не може да се оттегля от длъжника след постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност. (2) Спряното производство поради смърт на длъжника се възобновява по искане на неговите наследници, направено в едномесечен срок от получаване на съобщението. Ако не бъде направено такова искане, производството се прекратява. Глава трета ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Раздел I. Молба за откриване на производство по несъстоятелност Условия за откриване на производството Чл. 33. Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който: 1. е физическо лице; 2. е неплатежоспособен; 3. по отношение на когото не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2; 4. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение. Молба за откриване на производството Чл. 34. (1) В молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно неговата трудова заетост, неплатежоспособност, добросъвестност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност. (2) Към молбата си длъжникът прилага: 1. декларация относно: а) гражданско и семейно състояние; б) липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2; в) опис на личното имущество, имуществото съпружеска имуществена общност и имуществото в съсобственост - вещи, права върху вещи и други имуществени права, вземания и доходи, и по възможност - уточнение дали е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести; г) списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адресите, вземанията по основание, стойност, обезпечения; д) справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника; е) списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават 500 лв., и получателите им през последните 6 месеца; 9 2. документи, удостоверяващи декларираните обстоятелствата относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите; 3. извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги; 4. план за погасяване на задълженията съгласно този закон; 5. доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 6. документ за платена държавна такса. (3) Декларацията по ал. 2, т. 1 е по образец, утвърден от министъра на правосъдието. (4) При условията на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да освободи длъжника от задължение за заплащане на държавна такса, но не и от разноски. Разглеждане на молбата Чл. 35. (1) Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се публикува в регистъра по несъстоятелност. (2) Когато установи, че молбата е нередовна, съдът указва това на молителя. Разпоредбите на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс се прилагат съответно. (3) За проверка на обстоятелствата по чл. 33 съдът може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка относно тези обстоятелства по служебен път. (4) В 14-дневен срок от публикуване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с доказателства, че не са налице условията за откриване на производството. (5) Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на молителя в едномесечен срок от изтичане на срока за възражения. Когато не се налага събиране на други доказателства, съдът разглежда молбата в закрито заседание. Предварителни и обезпечителни мерки Чл. 36. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността може: 1. служебно да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки; 2. по искане на длъжника или служебно да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника. (2) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността. (3) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщението. (4) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена. 10 Раздел II. Постановяване на решение Решение за откриване на производство по несъстоятелност Чл. 37. (1) Когато констатира, че са налице условията по чл. 33, съдът с решението си: 1. обявява неплатежоспособността; 2. открива производството по несъстоятелност; 3. допуска обезпечение чрез налагане на общ запор, обща възбрана или други обезпечителни мерки; 4. назначава временен синдик; 5. определя издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство, когато са налице условията за това; 6. определя банковата сметка на длъжника, по която може да се извършват плащания в полза на длъжника и от която длъжникът да извършва плащания; (2) Решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. Решението се обявява в регистъра по несъстоятелност. (3) Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор на длъжника. Решението на въззивния съд е окончателно. (4) Съдът отхвърля молбата, когато установи, че длъжникът не отговаря на условията по чл. 33. Решението, с което се отхвърля молбата, се обявява в регистъра по несъстоятелност. Решението подлежи на обжалване от длъжника в 14-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс. (5) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се смятат вдигнати, а ограниченията на правата на длъжника отпадат, считано от момента на вписване на влязлото в сила решение в регистъра по несъстоятелност. Производство по несъстоятелност при липса на секвестируемо имущество Чл. 38. (1) Когато длъжникът отговаря на условията по чл. 33, но посоченото от него секвестируемо имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите, съдът с решението си: 1. обявява неплатежоспособността; 2. открива производството по несъстоятелност; 3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор или други обезпечителни мерки; 4. задължава длъжника да уведомява съда за притежаваното от него имущество, като за целта представя декларацията и документите по чл. 34, ал. 2, т. 1 – 4 до определено число на всеки месец, както и в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства; 5. определя издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство, когато са налице условията за това; 6. определя банковата сметка на длъжника, по която може да се извършват плащания в полза на длъжника и от която длъжникът да извършва плащания; 7. спира производството по несъстоятелност. (2) Производството по несъстоятелност, спряно с решението по ал. 1, може да бъде възобновено с решение на съда по искане на длъжника в едногодишен срок от обявяването 11 на решението в регистъра по несъстоятелност. Възобновяване се допуска, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите. (3) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството по несъстоятелност. (4) Длъжникът може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност в петгодишен срок от обявяване на решението за прекратяване на производството, ако удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Съдът се произнася с решение по реда на чл. 35, ал. 5. (5) Решенията по ал. 1 – 4 подлежат на обжалване от длъжника и кредиторите в 14- дневен срок от обявяването им в регистъра по несъстоятелност. (6) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписване на решението за възобновяване. Раздел III. Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност Ограничаване на правата на длъжника Чл. 39. (1) С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други. (2) От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. До назначаване на синдик изпълнението се приема от длъжника и полученото имущество се декларира по реда на чл. 38, ал. 1, т. 4. Плащанията в полза на длъжника се извършват по банковата сметка на длъжника, посочена в решението за откриване на производството. Длъжникът уведомява лицата, които извършват плащания в негова полза, за номера на банковата сметка. (3) Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди вписването, е действително, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Съдействие от длъжника Чл. 40. Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и дейността си към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане. Спиране на съдебните производства Чл. 41. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу 12 длъжника, с изключение на делата, по които са допуснати за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. (2) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 38, ал. 3, спряното производство се възобновява. (3) Спряното производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания. Решението по делото има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. (4) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. (5) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, както и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Спиране на изпълнителните производства Чл. 42. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира. (2) Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. (3) Ако е предприето действие по реализация на обезпечение в полза на ипотекарния кредитор, изпълнителното производство не се спира. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността. (4) Спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 38, ал. 3, спряното производство се възобновява. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. (5) Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Нововъзникнали вземания Чл. 43. Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 17, ал. 1. Обезпечителни мерки 13 Чл. 44. (1) По искане на синдика, длъжника или кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника. (2) Обезпечителните мерки се смятат наложени от обявяване на решението в регистъра по несъстоятелност. (3) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се вписва по искане на синдика в нотариалните регистри въз основа на вписаното в регистъра по несъстоятелност решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. За вписването не се дължи такса. Раздел IV. Списък на приетите вземания Предявяване на вземанията Чл. 45. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до два месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. (2) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес, банкова сметка и представя писмени доказателства. Служебно вписване на вземанията Чл. 46. Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Списък на вземанията Чл. 47. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока за предявяване на вземанията синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им, с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването. Установените с влязъл в сила акт публични вземания се смятат предявени. (2) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на погасителен план, се предявяват по реда на този раздел. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък. (3) Синдикът представя за обявяване в регистъра по несъстоятелност списъка незабавно след съставянето му и го оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда. (4) В срока по ал. 1 синдикът изготвя списък на неприетите вземания и списък на служебно приетите вземания. Оспорване Чл. 48. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 14-дневен срок от обявяването на списъка. (2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в 3-дневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията. (3) Не може да се оспорва публично вземане, установено с влязъл в сила акт след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. 14 Одобряване на списъка на вземанията Чл. 49. (1) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието. (2) Когато не са постъпили възражения, съдът одобрява съставения списък на приетите вземания с определение, постановено в закрито заседание. (3) Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в регистъра по несъстоятелност. Предявяване на установителни искове Чл. 50. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане, ако съдът е оставил възражението му без уважение или ако е включил вземането в списъка на приетите вземания след разгледано възражение на кредитор. Със същата възможност разполага и кредитор относно прието вземане на друг кредитор. Друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото. (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако съдът е оставил възражението му без уважение или ако съдът е изключил вземането му от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника или на друг кредитор. В производството могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания, както и кредиторите, чиито вземания са оспорени. (3) Установителните искове се предявяват пред съда по несъстоятелността в 14- дневен срок от датата на обявяване на определението на съда за одобряване на списъка на вземанията. Синдикът е длъжен да участва в производството. (4) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. (5) Влязлото в сила решение по установителен иск по ал. 1 и 2 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. (6) В плана за погасяване, съответно при разпределение на осребреното имущество задължително се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск. Раздел V. Мерки за попълване масата на несъстоятелността Прекратяване на договор Чл. 51. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично, като отправи предизвестие от 15 дни. В случай че насрещната страна не отговори или не възрази срещу предизвестието, договорът се смята за прекратен. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди. (2) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. 15 Прихващане Чл. 52. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността. (2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика. (3) Ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, прихващането е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Запечатване Чл. 53. (1) При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника. (2) Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи. (3) Запечатването се извършва от съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда. Опис на имуществото Чл. 54. (1) В 3-дневен срок от встъпването синдикът трябва да започне извършване опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Синдикът уведомява длъжника за предприетите от него действия. (2) Описът се извършва от синдика и се внася за одобряване от съда в 3-дневен срок. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене. (3) Описът се одобрява с определение на съда, когато от него е видно, че синдикът е проверил имуществото, посочено от длъжника в декларацията по чл. 34, ал. 2, т. 1. Определението на съда за одобряването на първия опис се обявява в регистъра по несъстоятелност. Определението не подлежи на обжалване. (4) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, извършва се допълнителен опис. Глава четвърта ПЛАН ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДЛЪЖНИКА Раздел I. План за погасяване Предназначение на плана 16 Чл. 55. С план за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Предлагане на план Чл. 56. (1) Длъжникът предлага план за погасяване като приложение към молбата за откриване на производството по несъстоятелност, който се актуализира съобразно одобрения от съда списък на приетите вземания. Право да предложат план имат и синдикът и кредиторите, които притежават най-малко една трета от приетите вземания. (2) В производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план. (3) План за погасяване може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания. (4) Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя. Съдържание на плана Чл. 57. (1) Планът за погасяване съдържа: 1. размера и степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрения от съда списък на вземанията, начина и времето за плащане, както и гаранции за изпълнение на тези вземания и на оспорените неприети вземания; 2. необходимите действия за осъществяването на плана. (2) Когато планът предвижда продажба на цялото или на част от секвестируемото имущество на длъжника, към него се прилага проект на договор, подписан от купувача. Допускане на плана Чл. 58. (1) Ако планът отговаря на изискванията по чл. 56 и 57, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите и определя датата за провеждане на събранието в едномесечен срок. Съдът се произнася в 7-дневен срок от изтичането на срока за предлагане на плана с определение, постановено в закрито заседание. (2) Съдът указва на предложителя да отстрани нередовностите в 14-дневен срок, в случай че планът не отговаря на изискванията по чл. 56 и 57. Съобщението до предложителя се извършва чрез обявяване в регистъра по несъстоятелност. (3) Определението на съда по несъстоятелността за недопускане на плана за погасяване подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок, като препис от частната жалба не се представя за връчване. Обявяване Чл. 59. Съдът изпраща съобщение за допускането на плана и датата на събранието на кредиторите за обявяване в регистъра по несъстоятелност. Длъжникът, синдикът и кредиторите се смятат за призовани за събранието с обявяването на съобщението. Раздел II. Приемане на плана от кредиторите Гласуване Чл. 60. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е предоставено право на глас. 17 (2) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмено изявление с нотариална заверка на подписа. (3) Планът се приема с решение на събранието на кредиторите, ако за него гласували повече от половината от приетите вземания, независимо от реда, по който се удовлетворяват. (4) Събранието на кредиторите може да реши, че синдикът ще осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по приетия план. (5) Приемането на плана се обявява в регистъра по несъстоятелност. Възражения срещу плана Чл. 61. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил установителен иск. Раздел III. Утвърждаване на плана от съда Условия за утвърждаване на плана Чл. 62. Съдът утвърждава плана, ако: 1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана; 2. всички кредитори с вземания от един ред по чл. 17, ал. 1 са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие, и никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане; 3. вземанията на кредиторите по чл. 17, ал. 1, т. 1 се удовлетворяват до размера на обезпечението, освен ако тези кредитори дадат писмено съгласие; 4. не се предвижда издръжка на длъжника и членовете на семейството му, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията по плана. Разглеждане на плана Чл. 63. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона. (2) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен, като се отчита удовлетворяването, което биха получили в случай на прилагане на реда на вземанията по чл. 17, ал. 1. (3) Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план не са направени възражения, планът се утвърждава от съда в закрито заседание в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 61. В случай че са направени възражения, съдът разглежда всички възражения по възможност в едно заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението и се произнася в 14-дневен срок от заседанието. Решение за утвърждаване на плана за погасяване Чл. 64. (1) С решението за утвърждаване на плана съдът: 1. прекратява производството по несъстоятелност; 2. назначава синдик, ако такъв е предложен в плана или избран от събранието на кредиторите, който ще осъществява контрол върху изпълнението на плана; 18 3. осъжда длъжника да плати вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на погасителния план, които са включени в допълнителния списък по чл. 47, ал. 2; 4. определя имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на синдика, а когато няма такъв - на съда. (2) Решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаване на плана, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в регистъра по несъстоятелност. В случай на отмяна на решението, не може да се предлага нов погасителен план. Раздел IV. Действие на плана Действие на плана по отношение на засегнатите страни Чл. 65. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Вземанията на кредиторите се преобразуват съобразно с предвиденото в плана. (2) Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана промени. (3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения. (4) При продажба на цялото секвестируемо имущество или на част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Контрол върху изпълнението на плана Чл. 66. (1) Когато в плана е предвидено, синдикът осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по плана. Когато няма назначен синдик, контролът се осъществява от съда. (2) Длъжникът уведомява незабавно синдика за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана. (3) Синдикът има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана. (4) Длъжникът може само след предварителното съгласие на синдика да: 1. сключва сделки за разпореждане със своето имущество, включено в масата на несъстоятелността; 2. закрива и открива сметки в банки и други доставчици на платежни услуги; 3. сключва сделки и действия, които не са необходими за задоволяване на жизнените потребности на него и на членовете на семейството му; 4. извършва други действия, когато това е предвидено в плана. (5) Длъжникът уведомява синдика при промяна на осъществяваната от него трудова дейност и заетост, както и при промяна на адреса по местоживеене в 3-дневен срок от настъпването на промяната. (6) Синдикът има право на годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, което се изплаща от длъжника в 3-дневен срок от изтичане на всеки 12- месечен период от датата на назначаването му с решението по чл. 64, ал. 1. Срок за сключване на договор Чл. 67. (1) Срокът за сключване на договор за продажба на цялото секвестируемо имущество или на обособена част от него съобразно утвърдения план е едномесечен от 19 влизането в сила на решението за утвърждаване на плана. Ако в посочения срок не се сключи договор за продажба, всяка от страните може в едномесечен срок да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен съгласно проекта, приет на събранието на кредиторите, в случай че е платена дължимата цена от купувача. (2) Ако никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност. Събиране на преобразуваното вземане Чл. 68. На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска от съда по несъстоятелността издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер. Давност при утвърден план Чл. 69. С влизане в сила на решението за утвърждаване на плана започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване. Ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено, започва да тече нова давност от настъпване на изискуемостта. Неизпълнение на плана Чл. 70. Длъжникът се смята недобросъвестен при неизпълнение на задълженията по плана или задълженията във връзка с осъществявания контрол върху изпълнението на плана, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Глава пета ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО Раздел I. Решение за обявяване в несъстоятелност Условия за обявяване в несъстоятелност Чл. 71. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният план не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден. Съдържание Чл. 72. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът: 1. обявява длъжника в несъстоятелност; 2. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; 3. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Обжалване на решението Чл. 73. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 14- дневен срок от вписването в регистъра по несъстоятелност. 20 (2) Решението, с което се отменя или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в регистъра по несъстоятелност. Действие на решението Чл. 74. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение. (2) Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички. (3) Решението за обявяване в несъстоятелност се обявява в регистъра по несъстоятелност. Изискуемост на задълженията Чл. 75. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Раздел II. Осребряване на имуществото Обхват Чл. 76. Недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Правила за извършване на продажба Чл. 77. (1) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда. (2) Доколкото в този закон не са предвидени специални правила, за осребряването на имуществото се прилагат разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Търговския закон. Раздел III. Разпределение на осребреното имущество Сметка за разпределение Чл. 78. (1) Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. (2) Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 17, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. (3) Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи. Удовлетворяване на нововъзникнали вземания Чл. 79. Не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане, възникнало от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатено на падежа, ако задължението е за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на семейството му. 21 Удовлетворяване на обезпечени вземания Чл. 80. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. (2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. За получената сума от продажбата на обезпечението се изготвя незабавно сметка за разпределение. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при удовлетворяване на вземане на кредитор с право на задържане. Удовлетворяване на оспорени вземания Чл. 81. (1) За оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение. (2) Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Удовлетворяване на вземания под условие Чл. 82. (1) Вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало. (2) Вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно. Публичност на сметката за разпределение Чл. 83. (1) Сметката за разпределение се обявява в регистъра по несъстоятелност от синдика. (2) Длъжникът и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в 14-дневен срок от обявяването й. Одобряване на сметката за разпределение Чл. 84. (1) Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. (2) Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват регистъра по несъстоятелност, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени. (3) Определението за одобряване на сметката може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност от длъжника и от кредитор, който е подал възражение срещу сметката за разпределение, както и от кредитор, чието вземане е засегнато от определението на съда в случай на изменение или отмяна на сметката за разпределение. (4) Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика. Допълнително включване Чл. 85. (1) Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното. 22 (2) В масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали. Връщане на остатъка Чл. 86. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника. Отчет на синдика Чл. 87. В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността отчет, който съдържа информация за дейността за дейността на синдика, за извършените разпределения на сумите и за останалите неплатени вземания. Изслушване на отчета на синдика Чл. 88. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване на отчета на синдика. (2) На събранието се изслушва отчетът за извършените разпределения на сумите и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено. Глава шеста ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Раздел I. Решение за прекратяване на производството Основания за прекратяване на производството Чл. 89. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато: 1. след откриване на производството бъде установено, че не е налице някое от условията по чл. 33; 2. е одобрен план за погасяване на задълженията; 3. са изплатени задълженията; 4. масата на несъстоятелността е изчерпана; 5. е сключено извънсъдебно споразумение между кредиторите и длъжника за уреждане на плащането на паричните задължения; 6. в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. (2) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. (3) Всеки кредитор на несъстоятелността може да иска от съда прекратяване на производството, като представи доказателства за настъпване на основание по чл. 9, ал. 2. Съдът изпраща препис от искането и приложените доказателства на длъжника, като му указва възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок. Искането се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на молителя и длъжника. 23 Обжалване на решението Чл. 90. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване в 14- дневен срок от вписването му в регистъра по несъстоятелност. Раздел II. Действие на решението за прекратяване на производство по несъстоятелност Прекратяване правомощията на синдика Чл. 91. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика. (2) Синдикът предава остатъка от имуществото на длъжника. (3) По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания. Прекратяване действието на общата възбрана и запор Чл. 92. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана и запор. (2) Общата възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се заличава от нотариалните регистри въз основа на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса. Погасяване Чл. 93. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, ако не са били надлежно предявени, съответно упражнени по предвидения в закона ред. Не се погасяват правата и вземанията, които не са могли да бъдат предявени поради прекратяване на производството на основание чл. 38, ал. 3 и чл. 89, ал. 1, т. 1. Раздел III. Сключване на извънсъдебно споразумение Договор Чл. 94. (1) Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане на плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Договорът се сключва в писмена форма. (2) Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове за установяване на несъществуването на прието вземане. (3) Доколкото в договора или в този закон не е предвидено друго, прилага се гражданското законодателство. Неизпълнение на договора Чл. 95. Длъжникът се смята недобросъвестен при неизпълнение на задълженията по договора, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. 24 Раздел IV. Възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност Условия за възобновяване Чл. 96. Прекратеното поради изчерпване на масата на несъстоятелността производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания, или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството, при условие, че същите са достатъчни, за да покрият разноските по производството и поне частично да удовлетворят вземанията на кредиторите. Искане за възобновяване Чл. 97. Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане, или с публично вземане, установено с влязъл в сила акт. Разглеждане на искането за възобновяване Чл. 98. Искането за възобновяване се разглежда от съда по несъстоятелността в 14- дневен срок от постъпването му в открито съдебно заседание с призоваване на направилия искането кредитор и на длъжника. Действие на решението за възобновяване Чл. 99. С решението за възобновяване на производството правата на синдика и на събранието на кредиторите се възстановяват. Глава седма ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ СЛЕД ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Раздел I. Погасяване на задължения на добросъвестния длъжник Условия за погасяване на задълженията Чл. 100. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от определението на съда за одобряване на първия опис на имуществото, и при условие, че: 1. длъжникът е заплатил разноските в производството по несъстоятелност; 2. е удовлетворил поне частично включените в утвърдения от съда списък на приетите вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността; 3. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2. Условия за погасяване на задълженията при липса на имущество Чл. 101. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност списък на кредиторите, се погасяват с изтичане на 25 петгодишен срок от влизането в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност, при условие, че: 1. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2; 2. цялото негово секвестируемо имущество след влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност, е послужило за удовлетворяване на кредиторите му. Проверка на условията Чл. 102. Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона, след осъществяване на условията за това. Раздел II. Производство за установяване на условията за погасяване Молба Чл. 103. (1) Молбата на добросъвестния длъжник за установяване на условията за погасяване на задълженията се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Когато производството по несъстоятелност е висящо, молбата се разглежда в същото производство. Наследниците на починалия длъжник имат право да подадат молбата, както и да искат продължаване на производството при условията на чл. 32, ал. 2. (2) Молбата съдържа изложение на условията за погасяване на задълженията. Към нея се прилага декларация, че не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2, а когато е приложимо - и писмени доказателства за плащанията по чл. 100, т. 1 и 2, съответно по чл. 101, т. 2. (3) За разглеждане на молбата се дължи заплащане на такса, определена в тарифата по чл. 14, ал. 3. (4) Молбата се обявява в регистъра по несъстоятелност. Възражение срещу молбата Чл. 104. В едномесечен срок от обявяването на молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане или с публично вземане, установено с влязъл в сила акт, може да направи писмено възражение, подкрепено с доказателства, че не са налице условията за погасяване. Същото право имат и кредиторите, чиито вземания са били посочени в приложения към молбата за откриване на производството по несъстоятелност списък на кредиторите, когато производството по несъстоятелност е било прекратено с решение по чл. 38, ал. 3. Разглеждане на молбата Чл. 105. (1) Молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията се разглежда от съда след изтичане на съответния срок по чл. 100 или 101 в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор. (2) Решението на съда може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност пред въззивния съд, чието решение е окончателно. (3) Влязлото в сила съдебно решение се обявява в регистъра по несъстоятелност. Повторно подаване на молба за проверка Чл. 106. Повторно подаване на молба за установяване на условията за погасяване на задълженията е допустимо само в случай на нововъзникнали обстоятелства. 26 Раздел III. Задължения, които не се погасяват Изключени вземания Чл. 107. Не се погасяват при условията на чл. 100 и 101 задълженията на длъжника за удовлетворяване на: 1. вземания, обезпечени с ипотека; 2. вземания за глоби; 3. вземания за непозволено увреждане; 4. вземания за издръжка по закон; 5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Продължаване на производството по несъстоятелност и на изпълнението на плана за погасяване Чл. 108. (1) Изтичането на 3-годишния срок по чл. 100 не е основание за прекратяване на производството по несъстоятелност, когато масата на несъстоятелността не е изчерпана. Производството по несъстоятелност продължава с цел удовлетворяване на вземанията по чл. 107, които не се погасяват. (2) Изтичането на 3-годишния срок по чл. 100 не е основание за прекратяване на изпълнението на плана за погасяване по отношение на вземанията по чл. 107. Глава осма ВПИСВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ В РЕГИСТЪРА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Вписване и обявяване на актове в производството по несъстоятелност Чл. 109. Актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 2. „Членове на семейството на длъжника“ са лицата по смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 3. „Несеквестируемо имущество“ са несеквестируемите вещи по смисъла на чл. 444 и 445 от Гражданския процесуален кодекс и несеквестируемият доход по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) Министърът на правосъдието: 1. в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон: а) издава наредбата по чл. 25, ал. 1; б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 760е, ал. 3 от Търговския закон; 27 в) утвърждава образеца по чл. 34, ал. 3; 2. в 9-месечен срок от влизане в сила на този закон създава необходимите условия за въвеждането в експлоатация на регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица. (2) Заповедта на министъра за въвеждане в експлоатация на регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието. (4) Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да се подава след обявяване на заповедта по ал. 3. § 3. В 9-месечен срок от влизане в сила на този закон Висшият съдебен съвет привежда наредбата по чл. 377а от Закона за съдебната власт в съответствие с него и организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност. § 4. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8 и 106 от 2023 г. и бр. 36, 70 и 82 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 164 ал. 4 и 5 се изменят така: „(4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на Търговския закон или на Закона за несъстоятелност на физическите лица. (5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон или на чл. 82, ал. 1 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, освен ако в закон е предвидено друго.“. 2. В чл. 168 се създава т. 9: „9. при погасяване на задълженията на длъжник, установено при условията и реда на чл. 100 или 101 от Закона за несъстоятелност на физическите лица.“. § 5. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., бр. 2 от 1950 г.; изм., изв., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 59 и 92 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г., бр. 102 от 2020 г. и Решение № 4 на Конституционния съд от 2021 г. - бр. 35 от 2021 г.) в чл. 115 се създава буква „з“: „з) докато трае производството по несъстоятелност.“ § 6. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г, бр. 89 от 1974 г, бр. 95 от 1975 г, бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г, бр. 28 от 1982 г; попр., бр. 31 от 1982 п; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г; попр., бр. 80 от 1985 г; изм., бр. 89 от 1986 г; попр.. бр. 90 от 1986 28 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г, бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г; изм., бр. 105 от 1991 г, бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. -бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. - бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г. и бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г. изм., бр. 9 2021 г; Решение № 12 от 30.09.2021 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 84 от 8.10.2021 г., бр. 53 и 79 от 2022 г., бр.10, 67, 82 и 84 от 2023 г. и бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г.) в чл. 227в, ал. 1 в основния текст след думата „търговец“ се добавя „или длъжник по Закона за несъстоятелност на физическите лица“. 29

ДО МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВНИМАНИЕТО НА Г-ЖА МАРИЯ ПАВЛОВА МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО КОПИЕ ДО: Д-Р ЛЮБОМИР ТАЛЕВ ДИРЕКТОР В ДИРЕКЦИЯ „СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“ Г-ЖА СВЕТЛА СТОЙКОВА ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ „СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“ СТАНОВИЩЕ От СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, ЕИК 176130143, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ет. 6, представлявано от Председателя на Управителния съвет Лилия Димитрова ОТНОСНО: Процедура за публично обсъждане на Проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, открита на 11.11.2024 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ЕКСПЕРТИ, 1 Асоциацията за управление на вземания като единствената професионална организация с нестопанска цел в България, която разпространява и развива добрите практики в управлението и събирането на вземания, депозира настоящото становище по обявения на 11.11.2024 г. за обществено обсъждане Проект на Закон за несъстоятелност на физически лица. Моля да разгледате и подложите на обсъждане, изложените по-долу доводи относно необходими промени и допълнения по законопроекта: Относно едновременното прилагане на производството по несъстоятелност на физически лица – нетърговци и абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД На първо място бихме искали да обърнем внимание и да изразим принципното си становище относно несъвместимостта между създаването на новия институт на несъстоятелност на физически лица – нетърговци и въведения режим на абсолютна погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Считаме, че двата института са две алтернативни възможности, като много по- оправдан и обществено справедлив е подходът, при който се създава производство по несъстоятелност на физически лица. Нормите на законопроекта предвиждат освен изтичането на определен период от време и други условия за погасяване /задълженията на длъжника, с които се цели баланс между интересите на участниците в производството. Подобни условия и предпоставки не се съдържат в нормата на чл.112 ЗЗД - длъжникът да е добросъвестен, цялото му секвестируемо имущество да е послужило за удовлетворяване на кредиторите и да е погасил поне частично задълженията си. Същевременно абсолютната погасителна давност предвижда възможност вземанията да се погасят по давност в 10- годишен срок, но без оглед на това, дали лицето е добросъвестно и дали цялото му имущество е осребрено. Многократно в общественото пространство бе обсъждана стратегия за справяне със свръхзадлъжнялостта на физическите лица, дали това да се направи като се въведе абсолютната погасителна давност или се въведе производство за несъстоятелност в рамките, на което да се погасят всички техни задължения. Тези две възможности не следва да съществуват едновременно, защото по този начин се създава недостатъчно обмислен и съответно небалансиран режим на свръхзащита на физическите лица, които биха могли да не работят за издръжката си и изплащане на задълженията си, за сметка на кредиторите, които ще трябва да остойностят финансовия риск от евентуалното прилагане на института на абсолютната давност и възможното опрощаване на задълженията им посредством производството по несъстоятелност, като в крайна сметка цената за това ще бъде платена от добросъвестните длъжници и платци. Тази „свръхзащита“ ще създаде нестабилност и рискове за финансовата система, ще доведе до оскъпяване на цената на кредитите и увеличаване на лихвите по тях, като ще доведе до нарушаване на баланса на защита на обществения за сметка на частния интерес. В гражданското право на страните от ЕС институтът на абсолютната давност е принципно непознат. Поради това, при приемането на разпоредби, уреждащи несъстоятелността на физическите лица нетърговци, абсолютната давност следва да отпадне, тъй като и двата института уреждат едни и същи обществени отношения, а именно възможност за длъжници 2 физически лица да се освободят от задължения, които не могат да погасят, поради неплатежоспособност. Относно предпоставките и условията за откриване на производството по несъстоятелност Смятаме, че едно от основанията за обявяване на длъжника за неплатежоспособен по чл. 8 от законопроекта, а именно той да не може да покрие в срок от над 6 месеца задълженията си на стойност поне 10 минимални работни заплати, представлява твърде нисък праг на задлъжнялост и не съответства на икономическата действителност в страната и целите на института. Средният размер на потребителските кредити е около 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), което означава, че всеки един потребител би отговарял на изискванията на закона, дори и да има само едно задължение към кредитна институция. Също така следва да се има предвид, че критерий за ликвидност в икономическата теория винаги е било възможността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения, които са изискуеми или със срок на погасяване до 1 година. В тази връзка смятаме, че е необходимо критериите за неплатежоспособност по чл. 8, ал. 1 да бъдат коригирани както следва: „Чл. 8 ал. 1. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 30 минимални работни заплати.“ Подкрепяме предложението производството по обявяване в несъстоятелност и опрощаване на вземанията да се прилага единствено по отношение на добросъвестните длъжници, но дефиницията за „добросъвестен длъжник“ е непълна и създава предпоставки за лесното и заобикаляне. Kъм момента на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност от действията на длъжника или все още не е настъпило увреждане на кредиторите, или не може да се прецени доколко оставащото имущество след дадена разпоредителна сделка е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите или тази сделка ги уврежда. Ето защо в дефиницията следва да се посочи, че добросъвестен е длъжник, който със своите действия „или бездействия“ не уврежда интересите на кредиторите си. Добавеният текст „умишлено или поради небрежност“ следва да отпадне. Tекстове на законопроекта, които лишават от възможност за опрощаване на вземанията лица, които са допуснали определено неправомерно поведение, в частност текстовете на чл. 9, ал. 2 се нуждаят от някои корекции и допълнения. Така например сроковете предвидени в чл. 9, ал. 2, т. 3 – 5, вкл., следва да бъдат удължени, тъй като същите са твърде кратки и създават предпоставки за целенасочено увреждане на интереса на кредиторите от страна на недобросъвестни длъжници. Също така следва да се добави нова т. 7. относно длъжници, които са се разпоредили със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните пет години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 37. 3 На следващо място следва да се обърне внимание и на въпроса какви са възможностите за защита на кредиторите срещу длъжници, които са сключили сделки, които ги увреждат. Като се има предвид нормата на чл. 42 от законопроекта, с откриване на производството по несъстоятелност висящите съдебни производства по имуществени дела срещу длъжника ще бъдат спрени, в това число делата по чл. 135 от ЗЗД, а ако вземането на кредитора бъде погасено при изчерпване на масата на несъстоятелността производството по чл. 135 от ЗЗД ще бъде прекратено. На практика длъжникът, срещу когото е предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка, ще може изключително лесно да започне производство по ЗНФЛ и да спре заведеното дело по чл. 135 от ЗЗД. В този смисъл е необходимо в законопроекта да се въведат отменителни искове, подобно на предвидените в ТЗ, чрез които кредиторите да имат възможност да защитят правата и интересите си. На следващо място, считаме че следва изрично да се уреди хипотезата, при която длъжникът се счита за недобросъвестен, съгласно чл. 9 от законопроекта, ако не изпълни погасителния план или извънсъдебното споразумение с кредиторите, в рамките или по време на производството по несъстоятелност. Тук би следвало изрично да се уговори, че всички вземания на кредиторите възстановяват размера си и са изискуеми в първоначално дължимия размер, преди сключване на съответното извънсъдебно споразумение или погасителен план, като всякакви направени опрощавания, под условие или безусловни, се отменят с обратна сила. За тях следва да започва да тече нова погасителна давност, за да се гарантират интересите на кредиторите в случай на недобросъвестност на длъжника. Относно връчването на книжа и съобщения в производството по несъстоятелност Настояваме уведомяването на кредиторите, които са известни на длъжника да става не посредством публикуване на молбата и решението за откриване на производство по несъстоятелност, а посредством уведомяване по реда на ГПК. Приемането на разпоредбата в тази редакция би означавало кредиторите да проверяват ежедневно всички свои длъжници в регистъра по несъстоятелността. Това би се оказала не само трудоемко и финансово обременяващо, но и дори невъзможно за някои категории кредитори, които имат голям брой клиенти, като кредитните и финансови институции, доставчици на комунални услуги и др. В този смисъл следва да се предвиди, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност се изпраща на известните и посочени от длъжника кредитори с нарочно съобщение по реда на ГПК. Това няма да усложни или забави значително производството, тъй като физическите лица обичайно имат не повече от един или двама кредитори, а връчването на кредитори финансови и кредитни институции, доставчици на енергия, газ, вода, телефонни и пощенски услуги и др., ще се извършва по реда на чл. 50, ал. 5 от ГПК на посочен от тях електронен адрес, след което останалите съобщения и призовки, свързани с хода на производството по несъстоятелност следва да бъдат публикувани в предвидения регистър по несъстоятелността. Такава е и практиката в много европейски държави, като Белгия, Унгария, Франция, в които кредиторите се уведомяват за откритото производство по несъстоятелност чрез изрично съобщение изпратено до тях. 4 Относно сроковете за погасяване на задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник Характерът на института на неплатежоспособността на ФЛ предполага изтичане на относително дълъг период, през който поне част от задълженията на длъжника да могат да се изплатят, като кредиторите получат справедливо удовлетворение. Срокът от 5 години, през които кредиторът е парализиран, всички изпълнителни дела са спрени, и същият е длъжен при наличие на условията за добросъвестност на длъжника, да търпи последиците от погасяването, е твърде кратък. Ето защо считаме, че за неплатежоспособния длъжник, с оглед балансиране интересите на длъжниците и на кредиторите, следва да се установи по-дълъг срок, в който длъжникът може да намери нова работа, да се образова и преквалифицира и така да успее да изплати част от натрупаните задължения. На следващо място, считаме че срокът по чл. 101 следва да започва да тече от прекратяване на производството по несъстоятелност с решението по чл. 38 ал. 3, а не с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В противен случай се създава сериозна правна несигурност за кредиторите, които при спрени изпълнителни и съдебни производства, нямат никакъв ход на действие докато чакат да изтече едногодишния срок за възобновяване по ал. 2 на чл. 38. На практика към този момент не е ясно коя процедура ще се приложи за конкретния длъжник и съответно какъв ще бъде срокът за погасяване на задълженията му по чл. 100 или по чл. 101. Така и срокът по чл. 101 се намалява с една година, до постановяване на решението по чл. 38 ал. 3. На следващо място срокът по чл. 100 е необосновано кратък и следва да се удължи от 3 на 5 години. На практика това означава, че при невъзможност за вместване в тригодишния срок, кредиторите ще губят всички свои вземания, тъй като може да се окаже, че за 3 години не е възможно да се постигне справедливо погасяване на вземанията, макар и при удължен срок това да е напълно възможно, съобразно наличните и очаквани доходи на длъжника. Следва да се предвиди възможност срокът на плана за погасяване или на извънсъдебното споразумение с кредиторите по чл. 94, да бъде свободно предлаган и уговарян, тъй като основаната цел на тези два института е да отчетат индивидуалните особеност на всяко конкретно производство по несъстоятелност, като се намери най-справедливото решение за длъжника, но при зачитане и на интересите на кредиторите. В хипотезата на налично имущество у длъжника, е налице правна логика срокът да се уеднакви с този на обикновената погасителна давност по ЗЗД, тъй като, както посочихме и по-горе, давността цели да накаже правното бездействие на кредитора, а при несъстоятелността кредиторите не по свое желание са поставени в по-неблагоприятната позиция да приемат частично плащане. Относно несеквестируемото имущество На първо място е предвидено длъжникът да има право на издръжка за него и семейството му, като в същото време е защитен и от института на несеквестируемостта на доходите по ГПК. Това създава твърде голяма защита за несъстоятелния длъжник и е в противоречие с 5 индивидуалното принудително изпълнение, в което именно несеквестируемият доход служи за издръжка, а не е отделен от нея. В допълнение на правилата относно несеквестируемостта в производството по несъстоятелност на ФЛ, следва да се разгледат и примери от други европейски държави, в които се предвижда отпадане на несеквестируемия характер на определени вещи и имущество на длъжника, доколкото производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение. В този смисъл в държави като Унгария, Словения, Дания, Гърция, Чехия, Словакия и Франция, при определени условия несеквестируемостта върху единственото жилище на длъжника може да отпадне. Така например в Словакия, единственото жилище на длъжника е част от масата на несъстоятелността, като в случай на публична продан от получената цена за длъжника се запазва сума в размер на 10 000 евро, която е несеквестируема. В Чехия единственото жилище на длъжника може да бъде продадено, ако стойността му надхвърля определен в закона размер. В Гърция единственото жилище на длъжника по правило се включва в масата на несъстоятелността, като секвестируемостта му отпада само в случаите, в които длъжникът е признат за уязвим, съобразно изискванията и предпоставките на закона. Във Франция, в случаите, в които има план за погасяване, който се изпълнява от длъжника, единственото жилище на длъжника е несеквестируемо, но при определени условия несеквестируемостта може да отпадне. Подобен подход следва да се въведе и в проекта на ЗНФЛ, като се предвидят правила за изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника. Това би имало и възпиращ ефект по отношение на категориите лица, които биха използвали производството, за да се освободят от дълговете си, а в същото време са заети в т.нар. „сив сектор“ и макар да имат доходи, са недобросъвестни по отношение на своите кредитори. Относно последиците от обявяване в несъстоятелност В законопроекта следва да бъдат включени и последици за длъжника, след погасяване на задълженията на когото са останали неудовлетворени кредитори. Считаме, че такива следва да са лишаване от правото длъжникът да: • осъществява търговска дейност като едноличен търговец, • да заема длъжност като управител или член на управителен или надзорен орган в търговско дружество или кооперация, • да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, • да бъде ликвидатор, прокурист или да заема материално-отчетническа длъжност, както и да заема определени обществени постове, включително и да бъде назначаван като държавен служител, 6 • да получава кредити от кредитни и финансови институции в срок до 5 г. от прекратяване на производството. Особено важно е да се предвидят последици относно кредитоспособността на длъжника, след погасяване на задълженията на когото са останали неудовлетворени кредитори, тъй като изпадането в несъстоятелност е категоричен белег за недобра финансова култура и неправилна преценка за възможността за поемане за задължения от страна на едно лице. В този смисъл следва да се разгледа практиката и на други европейски държави, в които подобни последици са предвидени. Така например в Унгария, Дания, Словакия и Франция длъжникът изпадал в несъстоятелност се вписва в специален регистър, което понижава кредитната му оценка, като във Франция, освен че длъжникът се вписва в нарочен регистър, му е забранено да получава нови кредити за период от 5 г. В този смисъл следва да бъде допълнен и проектът за ЗНФЛ, като се въведе изрична забрана за длъжника да получава кредити от кредитни или финансови институции за период от 5 г. от вписването. Тази забрана би действала възпиращо за недобросъвестните длъжници, които имат възможност да погасят задълженията си, но биха използвали производството по несъстоятелност, за да се освободят от тях без да ги изплатят изцяло. Относно необходимостта от дълъг срок за влизане в сила на законопроекта С оглед значимостта, сложността и комплексния характер на обществените отношения, свързани с платежоспособността, изпълнението на задължения и несъстоятелността на физическите лица, следва да бъде предвиден дълъг vacatio legis, като срокът следва да е не по-кратък от 2 г. от обнародването на закона в Държавен вестник, и не по-рано от въвеждане в действие на регистъра по несъстоятелността. Уредбата на несъстоятелността на физически лица е изцяло нова и непозната за българската правна традиция, което оправдава по-дълъг срок за запознаване на правните субекти с нормите на закона, както и подготовка на съдилища относно правоприлагане по новите правила. Що се отнася до въвеждането на регистър по несъстоятелността, следва устройствените правила за същия да бъдат уредени в нарочна Наредба на министъра на правосъдието, а заповедта за въвеждането му в експлоатация трябва да се обнародва в Държавен вестник, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че заинтересованите правни субекти са уведомени за началната дата, от която регистърът функционира и съответно могат да бъдат подавани молби за откриване на производства по несъстоятелност. Относно защитата на кредитори в производството по несъстоятелност Разпоредбите, които целят да уредят защита за кредиторите, са крайно недостатъчни. На първо място, възражение срещу молбата за откриване на производство по несъстоятелност може да се подаде само в срок до 14 дни от публикуване на молбата в регистъра на несъстоятелността, което означава, че кредиторите финансови институции или компании със стотици хиляди клиенти-потребители ще трябва ежедневно да извършват непосилни проверки в този регистър. В този смисъл срокът за възражение следва да бъде удължен на 2 месеца. 7 Законопроектът предоставя право на кредиторите единствено да прилагат доказателства към самото възражение. В повечето случаи обаче кредиторите не могат без съдебна намеса да се снабдят с писмени доказателства за длъжника. Поради това следва да се предвиди, че всеки кредитор има право да прави доказателствени искания за снабдяване с писмени доказателства, които не са приложени към възражението. Също така, законопроектът предвижда в чл. 35, ал. 5 независимо от постъпилите възражения, съдът да разгледа молбата на длъжника за откриване на производство в едномесечен срок от изтичане на срока за възражения и то в заседание при закрити врата с призоваване единствено на молителя. Въпреки че е предвидена възможност да се подават възражения срещу молбата, това средство за защита е неефективно, защото нито дава възможност на кредитора да събира и сочи доказателства, с които не разполага, нито му дава възможност да участва в производството и да защити възражението си в съдебното заседание при разглеждане на молбата. Неприемлива е и уредбата относно правата на кредиторите при предлагане и приемане на план за погасяване по чл. 56 и следващи от законопроекта. Необосновано законопроектът предвижда, че право да предложат план за погасяване имат само „кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от приетите вземания“. На следващо място нормата на чл. 60, ал. 3 не предвижда гласуване на плана за погасяване по класове кредитори. Това може да доведе до това, че един подставен или дори свързан кредитор с много голямо по размер необезпечено вземане може да приеме еднолично план за погасяване, който съществено ощетява обезпечените кредитори. Ето защо, намираме за наложително да се предвиди право на вето при приемането на плана в полза на обезпечен кредитор, за който е предвидено в плана да получи сума, по-малка от стойността на обезпечението, както и за кредитор от по-горен ред по чл. 17, ал. 1, за който е предвидено да получи по-ниска степен на удовлетворяване от кредитор, поставен в последващ ред. Това може да се уреди или като основание планът да не бъде утвърден от съда съгласно чл. 62, или като ал. 2 на чл. 61, уреждаща правото на кредиторите да възразят срещу приетия план, или като право на вето при гласуването на плана по чл. 60, ал. 3 от законопроекта. Ето защо следва да се предвиди възможност за участие в съдебното заседание по разглеждане на молбата по чл. 35, ал. 5 от страна на кредиторите, подали възражения, като това ще гарантира правото им на участие в процеса и защитата на законните им интереси. По отношение на разпоредбата на чл. 38, ал. 4, която дава право на длъжника в срок от 5 г. след прекратяване на производството поради липса на имущество да поиска неговото възобновяване, следва тази възможност да се предостави и на кредиторите, ако в горепосочения срок установят, че длъжникът е придобил секвестируемо имущество. Отбелязваме и една правна неточност, тъй като възобновяването е по правило приложимо за висящи производства, но не и за прекратени, а съгласно чл. 38, ал. 3, производството е прекратено, подаването на молба в 5-годишния срок ще е по своята същност сезиране на съда с ново производство по несъстоятелност, което обаче влиза в колизия със забраната по чл. 33, ал. 4 - длъжникът да не е подавал молба за образуване на производство по несъстоятелност, поради което текстът следва да се прецизира и да се уточни правната същност на това подновяване на производството в срока по чл. 33, ал. 4, за да се избегнат противоречия в 8 законопроекта. Освен това смятаме, че в случаите, в които длъжникът няма достатъчно секвестируемо имущество, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите, съдът следва да обяви длъжника в несъстоятелност и да отхвърли молбата на длъжника, а не да образува и спира производството. Институтът на спирането има своята логика при несъстоятелността на юридически лица без имущество, където всеки заинтересован кредитор може да внесе разноските и да възобнови производството в едногодишен срок. В настоящия законопроект кредиторите нямат това право, като освен това изпълнителните и гражданските дела биват спрени, докато трае производството по несъстоятелност. Ето защо едногодишният срок по чл. 38 ал. 2 е излишен и накърнява интересите на кредиторите, тъй като последицата, която би имал, е да препятства възможността им да реализират правата си по други висящи производства, като намалява и срока по чл. 101 на практика от 5 на 4 години, тъй като в периода на спряно производство по несъстоятелност индивидуалните изпълнителни и съдебни производства също са спрени. С оглед гореизложеното и наведените доводи, считаме че са необходими промени и допълнения в предложения за обществено обсъждане законопроект. В качеството си на професионална организация в сектора по управление и събиране на вземания, изразяваме своята готовност да се включим и в последващи обсъждания и дискусии по темата. С уважение: __________________________ Лилия Димитрова Председател на УС на Сдружение „Асоциация за управление на вземания“ 9

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (11.11.2024 г. – 11.12.2024 г.) Организация/ потребител Приети/ № /вкл. начина на Предложения и становища Мотиви неприети получаване на предложението/ 1. Камара на частните Камарата на частните съдебни изпълнители изразява Неприети. Министерството на правосъдието не споделя съдебни своето становище, че подкрепя необходимостта от съображенията относно възможното трансформиране изпълнители правна уредба на обществените отношения във на висящото изпълнително производство (чрез електронна връзка със свръхзадлъжнялостта на физическите (производство за индивидуално принудително поща) лица. изпълнение) в универсалното производство по Смятаме обаче, че така публикувания проектозакон несъстоятелност, чрез възлагане на функциите на повтаря в много голяма степен непреодолимите управление на масата на несъстоятелността на частния слабости на предходния проект и не постига съдебен изпълнител, пред когото е висящо основните цели, които преследва, а именно изпълнителното производство. справедливо удовлетворяване на кредиторите и Създаването на ново производство по несъстоятелност, погасяване задълженията на длъжниците. Отново се чиято цел е да осигури справедливо удовлетворяване на предлага модела на търговската несъстоятелност с кредиторите в едно общо съдебно производство, е всички, свързани от това неблагоприятни последици немислимо без съобразяване на общите принципи и за българските граждани. Не се разрешават двата правила на несъстоятелността. Отчетена е основни проблема на предходния проект - необходимостта от участие на съд и специалист по изключително тромаво и сложно съдебно несъстоятелност, които имат необходимата производство, развиващо се пред окръжните, вместо квалификация и подготовка. Единствено в рамките на пред районните съдилища, което в огромният брой от универсалното производство по несъстоятелност, случаите още с образуването си ще води до спиране ръководено от независим съд и с участието на на изпълнителните дела, както и изключително независим синдик, назначен от съда, може да се осигури високата цена, която длъжниците ще трябва да публичност, прозрачност и справедливо плащат за него. Предвид, че от закона ще се ползват удовлетворяване на интересите на всички кредитори, най-бедните български граждани, за да се превърне при осигуряване на защита правата на длъжника. той в работещ, какъвто според нас не е, следва да се Що се отнася до аргументите за участие на съдебните промени цялостната му концепция като се въведе изпълнители в производства по несъстоятелност в опростено и много по-евтино за длъжниците други държави членки, следва да се има предвид вида производство. на съответното производство и неговите особености. Не Проектът на Закон за несъстоятелност на всички производства в другите държави членки, физическите лица, не само по наше мнение, е предназначени за преодоляване на затрудненията на 1 неработещ, неоправдано въвежда изключително неплатежоспособните длъжници – физически лица, са сложна, тромава и не на последно място неимоверно производства по несъстоятелност. Съществуват също скъпа процедура, която няма да помогне на производства за преструктуриране на задължения, добросъвестните длъжници да се освободят от производства за правна защита, за извънсъдебно задълженията си в разумен срок. В момента пред споразумение и други. Участието на съдебните ЧСИ са висящи над 1 млн. изпълнителни дела срещу изпълнители в такива производства може да бъде физически лица. Само можем да гадаем колко целесъобразно и ефективно. длъжници ще се възползват от новия закон, но предвид нагласите на добросъвестните и най-вече на недобросъвестните от тях, логично е да се очакват най-малкото десетки хиляди производства, които ще блокират окръжните съдилища, съответно и ще спрат същият брой изпълнителни дела и то за години. С оглед натовареността на съдилищата и необходимост от близост до участниците в производството, родовата подсъдност следва да бъде променена и производството да се развива пред районните съдилища. Първият и то нерешим проблем, който ще възникне по новите производства е назначаването на синдици по тях, предвид и изискването за предварително съгласие от синдика. Недобросъвестните длъжници със сигурност ще са доволни от това развитие, но тези, за които се създава закона - добросъвестните, много бързо ще разберат, че този закон изобщо не им помага след като ще трябва с години да са в съдебни дела и да плащат огромна част от доходите си като разноски по тях. Отправените предложения са изцяло съобразени и с европейския опит, доколкото в редица държави като Литва, Латвия, Естония, Нидерландия, на съдебните изпълнители са възложени подобни функции. В този смисъл е и Инструкцията на Европейска комисия за ефикасност на правосъдието в Европа от 17.12.2009 г. за по-добро приложение на съществуващата препоръка на Съвета на Европа за съдебното изпълнение. В тази връзка предлагаме нашите конкретни предложения за изменения и допълнения, ведно с мотиви, както следва: 2 1. Заглавието на Раздел III се изменя така: „Управител Неприети. в несъстоятелността (управител)“. 2. Навсякъде в закона думата „синдик“ се заменя с „управител“. Мотиви: И в момента съдебните изпълнители у нас провеждат някаква ограничена форма на несъстоятелност, доколкото ГПК предвижда множество присъедини взискатели по силата на закона и такива, които се присъединяват с молба. По всяко второ изпълнително производство участват множество взискатели и съдебните изпълнители са отлично подготвени за тези случаи. Следва да се има предвид и че при т.нар. „потребителска“ несъстоятелност, за разлика от търговската, по правило кредиторите на длъжника не са толкова много, става въпрос за само няколко такива - един или два доставчика, един кредит, евентуално заем от ФЛ. Не е без значение и обстоятелството, че у нас освен ЧСИ функционират и още около 200 ДСИ, като и двата вида изпълнителни органи в момента са с ниска натовареност. Тъй като производството по несъстоятелност ще започва по молба на длъжника и същият ще представя декларация за обстоятелствата по ал. 2 на чл. 34, а от друга страна, съдът няма да е длъжен да извърши служебна проверка на тези обстоятелства, като гаранция срещу злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника и постигането в производството на принципа на обективната истина, предлагаме в случаите, когато срещу длъжника има висящо изпълнително производство, съдебният изпълнител, пред когото същото е висящо, да изготвя доклад и да извърши проверка по заявените обстоятелства, който да бъде представен пред съда. По този начин ще се избегне злоупотребата с права и използването на производството само за да се спре индивидуалното изпълнение, ще се облекчи значително работата на съда, съответно и на управителя/синдика, тъй като последният също ще използва представения доклад. По предложения 1 и 2 С оглед на механизмите за засилено сътрудничество между съдии и специалисти по трансгранични дела, създадени с Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, професионализмът на всички участници трябва да бъде на сходно ниво навсякъде в Съюза. За постигането на тази цел държавите членки следва да гарантират, че специалистите в производство по несъстоятелност получават подходящо обучение и разполагат с необходимите експертни познания, включително да изпълняват отговорности по трансгранични дела по несъстоятелност. Дефиницията на понятието „синдик“ се съдържа в член 2, параграф 5 от Регламент 2015/848 относно производството по несъстоятелност. В Приложение Б, Република България е посочила за съответно на това понятие в националната правна система само „синдик“, вкл. временен, постоянен и т.н. В допълнение, Директива (ЕС) 2019/1023 също има изисквания за квалификацията и надзора върху дейността на синдиците, избягване на конфликта на интереси, което налага специфична регулация на дейността и правоспособност. Към настоящия момент единствено синдиците могат да бъдат специалисти в производството по несъстоятелност, защото имат призната от закона правоспособност и необходимата професионална квалификация. Затова Законопроектът за несъстоятелност предвижда прилагането на чл. 655 от Търговския закон (чл. 20, ал. 2 от законопроекта), а по отношение изискванията за дължима грижа, ограничения, отговорност и задължение за застраховане на синдика да се прилагат съответно чл. 660 и чл. 662- 663а от Търговския закон (чл. 26 от законопроекта). Както частните съдебни изпълнители, така и други професионалисти, например адвокати, биха могли да извършват дейност като синдик, след като придобият правоспособност по същия ред и при същите условия, а 3 не служебно да им се признава такава. Последното поставя под съмнение съществуването на необходимата квалификация за дейността и нейното регулиране. Съдебните изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни вземания, което е само част от функциите на синдика. В допълнение на изпълнението върху имущество, синдикът управлява масата на несъстоятелността, осребрява имуществото, контролира дейността и сделките на длъжника, да дава съгласие за извършване на определени действия от длъжника, участва в съдебните производства за установяване на вземания и други с имуществен характер, по които длъжникът е страна. Съдебните изпълнители не извършват такива дейности. По предложения 3 – 5 Законопроектът въвежда конкретни изисквания към синдика, уредени в чл. 655 от Търговския закон. Сред тях са условията синдикът да не е кредитор в производството по несъстоятелност с изключение за вземането за възнаграждение като синдик в това производство, както и условието синдикът да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие, включително да не ги е представлявал в последните три години преди встъпването си в длъжност. Несъвместими с изискванията за независимост и безпристрастност на синдика са предложенията за служебно назначаване като синдик/управител по чл. 20 и 22. Налице са потенциални конфликти на интереси между отделните кредитори, които водят едновременно изпълнителни дела при избрани от тях различни съдебни изпълнители, като всеки кредитор би предпочел продължаване на започнатото от него дело, без оглед на вида и размера на задължението. Да се определи кое задължение е най-обременително, като критерии за избор на съдебния изпълнител, не би било възможно, когато се изпълняват различни по вид и 4 3. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 3.1. Ал. 2 се изменя така: „(2) Управителят трябва да бъде синдик, включен в списъка по чл. 655, ал. 2 т. 5 от Търговския закон или съдебен изпълнител. Управителят трябва да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 1- 3 от Търговския закон, когато не е съдебен изпълнител.“. 3.2. Създава се ал. 3: „(3) В случай на образувано изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс, за управител се назначава съдебният изпълнител, при когото е образувано. При няколко образувани срещу длъжника изпълнителни производства за управител се назначава съдебният изпълнител, при когото е образувано изпълнително производство за събиране на най-обременителното за длъжника задължение. В тези случаи ал. 1 и ал. 2 на чл. 23 не се прилагат.“ 4. Чл. 22 се изменя така: „Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако същият е дал писмено съгласие. Писмено съгласие не се изисква в случаите по чл. 20, ал. 3“. 5. Чл. 23 ал. 1 се изменя така: „(1) Съдът назначава управител, който отговаря на изискванията, като Неприети. определя и датата за встъпване на управителя в длъжност. Освен в случаите на чл. 20, ал. з, управителят трябва да е дал предварително съгласие за назначаването си.“ Мотиви: Горните тежки социални, икономически, а и за съдебната система неблагоприятни последици биха могли да се избегнат като се предвиди, че в случаите на висящо изпълнително производство за управител се назначава съдебният изпълнител, пред когото същото е образувано. При образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител проучва имущественото състояние на длъжника, налага обезпечителни мерки върху него и го описва, следователно, тази информация и действия следва и могат да бъдат използвани за целите на несъстоятелността. По този начин значително ще се намалят разноските по процедурата в интерес на длъжниците и кредиторите, които няма да заплащат проучването на имуществото, налагането на обезпечителните мерки и неговото описване. Това ще позволи да се намалят драстично възнагражденията на управителите, когато те са съдебни изпълнители. 6. В чл. 24 се правят следните изменение и Неприети. допълнения: 6.1. В ал. 1 и ал. 3 думата „една“ се заменя с „половин“. 6.2. Създава се ал. 5: „(5) В случаите по чл. 20, ал. 3 възнаграждението на управителя по ал. 1 и ал. 3, както и по чл. 66, ал. 6, е в половин размер. Когато управителят е държавен съдебен изпълнител, се събира държавна такса в размерите по ал. 1 и по тази алинея.“. 7. В чл. 26 след края на изречението се добавя изразът: „освен когато същият е съдебен изпълнител“. 11. В чл. 66, ал. 6 думата „една“ се заменя с „половин“. Мотиви: По отношение тежестта на разноските, за длъжниците тези предложения водят до драстичното поредност на привилегията задължения, когато се изпълняват непарични задължения, каквото е например това за предаване на дете и други. Съществува също конфликт на интереси между длъжника и съдебния изпълнител, който има свой правен интерес като получател на разноски по воденото от него изпълнително дело, включително като кредитор на вземане за вече натрупани разноски по изпълнителното дело, които се удовлетворяват първи по реда на чл. 136 от Закона за задълженията и договорите. Служебното назначаване на определен частен съдебен изпълнител като управител/синдик в производството по несъстоятелност само поради факта на воденото от него изпълнително производство срещу длъжника, би довело до назначаване на такъв въпреки несъгласието на събранието на кредиторите, въпреки възможния конфликт на интереси между участниците в производството, и най-накрая дори без оглед на волята му да изпълнява такива допълнителни функции. По предложения 6, 7 и 11 В допълнение на изложените по-горе съображения за несъвместимост на функциите синдик и съдебен изпълнител в производството по несъстоятелност, следва да се отбележи, че разноските за длъжника не се намаляват съществено. Това е така, защото освен възнаграждението като синдик, съдебният изпълнител има право да получи плащане за такси (възнаграждение) и разноски във връзка с проучване на имущественото състояние на длъжника и воденето на изпълнителното производство срещу него. Предложението не съдържа анализ или оценка на въздействие по отношение на разноските във връзка с извършените от съдебния изпълнител действия преди и 5 им намаляване. Законопроектът предвижда на синдика да се изплатят възнаграждения в размер на минимум 4 MP3 (възможно е и да са 5 в зависимост от извършените действия) или 3 732 лв. при MP3 в размер 933 лв. При задължения в размер на 10 000 лв. (близо до заложения праг за стартиране на производството) това означава длъжниците да изплатят минимум 37,2 % разноски по процедурата. При действието на горните предложения разноските се намаляват 4 пъти - на 933 лв. или от 37.2 % на 7.8 % от размера на задълженията. При задължения в размер на 20 000 лв. разноските по законопроекта съставляват 18.66 %, а при предлаганите изменения 4.6 %. При задължения в размер на 30 000 лв. тежестта на тези разноски вече е само 3.1 %. В случаите, когато не се извършва осребряване на имущество разноските са още по-ниски като размер. Предвид, че проектът (чл.34) изисква задължително длъжникът да представи план за погасяване на задълженията и че мотивацията на лицата, търсещи закрила е именно да избегнат осребряване на имуществото им, би могло да се предположи, че това ще бъде обичайното, масово развитие на процедурата. При него възнаграждението на назначения за управител съдебен изпълнител общо би било едва 75 % от MP3. Тежестта на разноските в тези случаи е както следва: При задължения в размер на ю ооо лв. - 700 лв. или 7 %; При задължения в размер на 20 ооо лв. - 3.5 %; При задължения в размер на 30 ооо лв. - 2.33 %. 8. В чл. 27 думата „окръжният“ се заменя с Неприети. „районният“. по повод на образуването на производството по несъстоятелност – например колко би струвало проучването на имущественото състояние или налагането на обезпечителни мерки във връзка с изпълнението. Доколкото не е изключено заплащането на тези разноски, то те следва да се заплащат съобразно действащата тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. 8. Подробни съображения за избора на окръжен съд като родово компетентен първоинстанционен съд са изложени в мотивите. Актовете на Европейския съюз - Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност, както и Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, изискват професионализмът на съдиите в производства по несъстоятелност и опрощаване на задължения, да бъде на сходно ниво навсякъде в Съюза, за да е възможно 6 ефективното разглеждане и на трансгранични производства (длъжникът може да има кредитори и имущество в различни държави от ЕС). Според тези актове, създаването на специализирани съдилища или съдебни състави, както и съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдебни органи би могло да бъде ефикасен начин за постигане на ефективност на производствата. Към момента производства по несъстоятелност у нас се разглеждат само от състави в окръжните съдилища в страната, които имат необходимата квалификация. Възлагането на такава компетентност на районните съдилища е свързано с необходимост от провеждане на реформа, която вероятно ще изисква време и допълнителни средства. На следващо място, отчита се правната и фактическа сложност на производствата. Предполага се, че срещу длъжника ще има заведени повече от едно съдебно и/или изпълнително производство, а жалбите срещу действията по принудително изпълнение се разглеждат от окръжния съд (чл. 436 ГПК). Тъй като окръжният съд разполага с възможност да осъществява съдебен контрол както върху актове на първоинстанционните съдилища в съдебния район, така и на съдебните изпълнители, целесъобразно е именно окръжният съд да разглежда тези категории дела. Накрая се има предвид и възможния материален интерес по делото. Очаква се, че вземанията на кредиторите ще са над 10 минимални работни заплати, но те ще се установяват в хода на производството, след предявяване и приемане и е много вероятно материалният интерес в производството дори да надхвърли 25 000 лв., което обуславя подсъдност пред окръжен съд. 9. В чл. 34 се създава нова ал. 4, а досегашната ал. 4 Неприети. По предложения 9 и 10 става ал.5: Ал. 4 „Когато срещу длъжника е Наложените обезпечителни мерки в изпълнителното образувано изпълнително производство същият производство служат на целите, имуществените права и прилага доклад от съдебния изпълнител, съдържащ кредиторите, по отношение на които са допуснати. Те се налагат за обезпечаване на принудителното 7 проверка на заявените факти и обстоятелства по ал. 2.“ 10. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 10.1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Обезпечителните мерки (възбрани и запори), наложени в изпълнителното производство, образувано при съдебния изпълнител, назначен за управител, съгласно чл. 20, ал. 3 както и извършените описи на имущество, ползват всички кредитори на несъстоятелността“. 10.2. Алинеи 2 и 3 се заличават. 2. Виваком България 1. Относно доказателствената тежест за Неприети. ЕАД добросъвестността (чрез електронна Разбираема е идеята за държавна протекция спрямо поща) длъжници, които са поемали задължения съобразно жизнения си стандарт, но поради независещи от тях критични обстоятелства са изпаднали в невъзможност да ги обслужват. Намираме обаче, че предложеният законопроект създава прекомерни затруднения пред кредиторите, поставяйки заявителя длъжник в необосновано привилегировано положение що се отнася до доказването на твърдяната от него добросъвестност. Проектът предвижда, че длъжникът декларира липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2 при подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност. Това е единственото усилие, което се изисква от него. Макар облекчаването на длъжника да е приемливо, ако дава специална защита на специфична уязвима група субекти, то неоснователно натоварва кредиторите с оспорването на презумпцията за добросъвестността. Кредиторите се оказват в положение да доказват факти, до доказателствата за чието съществуване нямат пряк достъп – например за това, че длъжникът е упражнявал доходоносна дейност, нарушавал е задълженията си за деклариране на доходи или изпълнение на конкретно изпълнително основание по чл. 404 от Гражданския процесуален кодекс и въз основа на издаден изпълнителен лист. Пределите на изпълнителното основание са ограничени от силата на пресъдено нещо на подлежащото на изпълнение съдебно решение. В изпълнителното производство решението има действие само по отношение на страните (чл. 223 ГПК), докато решението за откриване на производството по несъстоятелност има действие по отношение на всички (чл. 37, ал. 2 от законопроекта). 1. Изложеното становище не съдържа предложения. Мотивите към законопроекта в детайли излагат концептуалните положения относно производството и неговия доброволен характер по отношение на длъжника. Съдържат се редица гаранции за недопускане на злоупотреба с правата на длъжника, като задължение на съда за служебна проверка на всички обстоятелства в хода на цялото производство, участие на избран от събранието на кредиторите и назначен от съда синдик, ограничения в правата на длъжника във връзка с неговото имущество, възможност на кредиторите да представят възражения и да обжалват съдебните актове в производството по несъстоятелност, както и в производството по погасяване на задълженията. 8 имущество, какви задължения е поемал и че те не са били предназначени за задоволяване на основни жизнени потребности. От кредитора се очаква да представя доказателства за обстоятелства от имуществената сфера и личния живот на длъжника. Обстоятелства от такъв характер лесно биха могли да бъдат държани от длъжника в тайна, а доказателствата за тях са изцяло под негов контрол и достъпът до тях зависи от неговата воля. 1.1. На мнение сме, че прехвърлянето на Неприети. доказателствената тежест върху кредиторите относно наличието на основания за отпадане на добросъвестността на длъжника не е удачно законодателно решение. Приканваме да бъде въведено задължително служебно начало при проверката за наличие на обстоятелства по чл.9, ал. 2, правомощията на съда и синдика в тази връзка да бъдат подробно разписани, а разходите за проверката да бъдат поети от държавата, освен в случаите, в които бъде установена недобросъвестност на длъжника. 1.2. В допълнение, предлагаме в чл. 34, ал. 2 да се Неприети. въведе изискване списъкът на кредиторите, представен от длъжника, да е изчерпателен, така че, при умишлено недеклариране на задължение, презумпцията за добросъвестност да се нарушава. 1.1. В чл. 9, ал. 1 от законопроекта е формулирано общо правило, съгласно което добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. Презумпцията за добросъвестност по чл. 9, ал. 1 не подлежи на доказване и няма как да бъде предмет на проверка от страна на съда. В чл. 9, ал. 2 законът изброява възможните хипотези на недобросъвестност, които определя като пречка както за образуването и воденето на производството по несъстоятелност, така и за уважаване на молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията на длъжника. Тези обстоятелства са доказуеми и законопроектът предвижда ред за оспорването им – по повод възражения от всеки кредитор в хода на цялото производство, от синдика и служебно от съда. 1.2. Възможно е длъжникът да не разполага с изчерпателна информация за кредиторите, например поради факта че не му е известно настъпване на изискуемост на вземане в хипотези на предсрочна изискуемост на вземане, за което все още не е получил уведомление или покана за плащане. Длъжникът не е страна в заповедните производства и научава за изискуемостта на задължението за плащане след получаване на съобщение от частния съдебен изпълнител. Възможно е също неточно или непълно посочване на данните за кредиторите, предвид факта, че длъжникът може да няма цялата относима информация или е затруднен да я посочи правилно. 9 1.3. Предлагаме и техническа редакция по чл. 34, ал. Неприети. 2, т. 1, буква (г) – в списъка на кредиторите да се включва още идентификационен номер на кредиторите (ЕИК/БУЛСТАТ/ЕГН). 2. Относно обстоятелствата, изключващи Неприети. добросъвестността на длъжника Предходният проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, преминал обществено обсъждане през 2023 г. (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx ?lang=bgBG&Id=7452) (наричан по-долу Предходния Проект), предвиждаше, че нарушения на задължения за деклариране на доходи или имущество и безвъзмездни разпореждания с имущество на значителна стойност са релевантни за оценката на добросъвестността, ако са извършени в 5-годишен срок преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност (чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 4). Неясно защо, с текущия Проект този срок е намален почти наполовина. Освен това, не се оценява хронологичното съотношение между нарушението/безвъзмездното разпореждане и момента на поемане на задълженията, включени в списъка на приетите вземания. Считаме, че подобно снизхождение би повишило и без друго високия риск от злоупотреби с производството по несъстоятелност от страна на недобросъвестни и неизправни длъжници. Призоваваме релевантният период по отношение на тези два вида действия да бъде удължен поне на 5 години и да се допълни, че не е налице добросъвестност, ако действията са извършени след поемане на вземане от списъка на приетите вземания. 3. Относно оповестителното действие на обявяването Неприети. на актове в регистъра по несъстоятелност 1.3. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „г“ съдържа изискване за посочване на списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК. Тъй като информацията за ЕГН съдържа лични данни и поради това може да не е известна на длъжника, не се изисква посочването й. 2. Сроковете, през които се отчитат относими факти, съставляващи основания за недобросъвестност, са съобразени с предложенията при обсъждане на законопроекта. 3. Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност не се извършват по общия ред на чл. 38 ГПК, а по специален ред. Разпоредбата на чл. 30, ал. 10 Намираме за изключително притеснително решението да не се осъществява изрично уведомяване за актовете и действията в производството по несъстоятелност. Обвързването на срока за обжалване с обявяването в регистъра по несъстоятелност създава дисбаланс между процесуалната икономия и правото на ефективно участие и защита на добросъвестните кредитори и тенденциозно поставя последните в риск. Съществуващата правна уредба на производството по несъстоятелност предвижда изрично уведомяване на кредиторите (чл. 619 от Търговския закон); изключение правят единствено актовете, които не подлежат нито на обжалване, нито на обявяване в Търговския регистър и на съобщаване по ГПК. Очевидно законодателят текущо отчита необходимостта от нарочно известяване на кредиторите, за да им осигури реалната възможност да реагират на действията и актовете в производството. Неясно защо тази добра нормативна практика не е възприета в разглеждания проектозакон – дали поради опит да се постигне бързина в процеса или в популистка защита на длъжниците физически лица. В допълнение, предвиждането на § 2, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби към законопроекта не дава гаранция, че производство по несъстоятелност ще може да си инициира единствено при работещ модул за физически лица в регистъра на несъстоятелността. Заповедта за въвеждане в експлоатация може да бъде издадена и обявена, но модулът на практика да не функционира. Тази хипотеза създава допълнителна неувереност у кредиторите по отношение волята на държавата да отчете и обезпечи техните интереси. С оглед на изложеното считаме, че е крайно наложително в законопроекта да бъде въведено задължително призоваването и съобщаването на кредиторите да се извършва на посочения от тях адрес и сроковете за обжалване да текат от получаването на съобщенията 3 ЗНФЛ, предвиждаща призоваването и съобщенията да се публикуват, вместо да се връчват, е съобразена с необходимостта от осигуряване на публичност на актовете в производството, с оглед пълноценното участие на всички кредитори. Друго изискване, на което е подчинен въведеният специален ред, е осигуряването на бързина и процесуална икономия. Производството има за цел в кратки срокове да осигури възможност за провеждане на ефективно производство по несъстоятелност, в рамките на което да се одобри и изпълни погасителен план или да се осребри имуществото на длъжника. Законът предвижда погасяване на неудовлетворените вземания с изтичане на кратък 3-годишен или 5- годишен срок, в зависимост от това дали длъжникът има имущество. Индивидуалното съобщаване и връчване на призовки на страните и участниците в производството по несъстоятелност води до разлика в началото и края на сроковете за обжалване, в зависимост от получаването им от конкретния адресат, а в случай че получаването е затруднено или невъзможно, това би блокирало развитието на цялото производство. В чл. 109 от законопроекта е предвидено, че актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон. Съгласно чл. 760е Търговския закон регистърът по несъстоятелност се води и поддържа от Министерството на правосъдието, този регистър е публичен и се води в електронна форма. Министърът на правосъдието издава наредба за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност. Проектът на наредбата ще бъде предварително съгласуван в процедура по обществени консултации, за да бъдат взети предвид всички предложения и становища на заинтересованите граждани и организации. 11 – способ, който беше възприет в предходния проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица на Министерския съвет. 4. Относно нуждата от уведомяване на кредитори за инициирано производство по несъстоятелност 4.1. Облекчено ангажиране на кредитори с процеса по Неприети. несъстоятелност Вземанията (или поне претенциите) на кредиторите по чл. 37, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 4 са известни на държавата към момента на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност – те са уведомили държавата и обществото за своите вземания (чрез вписването на обезпечение в публичен регистър) или са потърсили съдебна защита (чрез инициирано съдебно производство, което е висящо или приключено с влязъл в сила акт в тяхна полза). Считаме, че проявената от тях активност и информираността на държавата за съответните вземания са достатъчно основание спрямо тази група кредитори да бъде упражнена специфична защита, поради което предлагаме да се въведе: 4.1.1. служебна проверка за наличие на кредитори по чл. 37, ал. 3 при подаване на молба по чл. 34; 4.1.2. служебно уведомяване на кредитори по чл. 37, ал. 3 за подаване на молба по чл. 34; 4.1.3. служебно вписване в списъка по чл. 47 на частни вземания, установени с влязъл в сила съдебен акт. 4.2. Разширяване на кръга субекти, уведомявани за Неприети. инициирано производство по несъстоятелност 4. Производството по несъстоятелност е производство на универсално принудително изпълнение и в него по необходимост трябва да участват всички кредитори на длъжника, ако желаят това. Само така може в рамките на едно производство да се разгледат и разрешат всички искове и претенции срещу длъжника. 4.1. Ако се предвиди изискване посочените в молбата кредитори да бъдат персонално уведомени за производството по реда на ГПК, ще бъде налице неравнопоставеност и засягане на правата на останалите кредитори. Изискването за уведомяване на всеки кредитор ще доведе и до различна продължителност на срока за обжалване и разглеждане на жалби през продължителен период от време. Не може да се изключи рискът от злоупотреби – укриване на кредиторите при получаване на съобщение за постъпилата молба или постановен акт, оспорване на постановените актове в производството чрез твърдения за неучастие поради нередовно уведомяване/ съобщаване. Немислими са последици, в които се иска отмяна на решение в производството по несъстоятелност поради ненадлежно участие на някоя от страните. Кредиторите, които не желаят да предявят своите вземания в това производство, следва да понесат неблагоприятните последици, а именно фактът на погасяването им. Служебното вписване на вземанията на определена категория кредитори освен поставянето им в по-привилегирована позиция спрямо останалите, крие и риск от неправомерно упражняване на чужди права, без съгласие на заинтересованата страна относно размера и дължимостта на предявеното вземане. 4.2. Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност не се извършват по общия ред на чл. 38 ГПК, а по специален ред. Разпоредбата на чл. 30, ал. 12 В допълнение, на мнение сме, че е необходимо да се разгледат и оценят спецификите на кредиторите с вземания по договори за комунални услуги – доставка на електрическа енергия, топлинна енергия, вода, газ и електронни съобщителни услуги. Изброените стоки и услуги обичайно се предоставят на изключително широк кръг лица, съответно доставчиците имат множество контрагенти (клиенти на дребно), включително неизправни такива. За титуляри на мащабни портфейли от вземания е практически невъзможно да следят дали техните неизправни длъжници (хиляди на брой на месечна база) са инициирали производство за обявяване в несъстоятелност. От друга страна, дейността на тези дружества задоволява съществени потребности на гражданите и бизнеса и е от решаващо значение за икономическия и социалния живот на обществото и държавата, следователно е с висока обществена значимост. Считаме, че общественият интерес изисква да се въведе служебно уведомяване на доставчиците на гореописаните стоки за инициирани производства по несъстоятелност. Тази несъществена като ангажимент за съда стъпка ще позволи на доставчиците на комунални услуги да участват пълноценно в процеса, включително да съдействат на съда за проверката относно липсата на основания за неговото образуване. Активното включване на кредиторите ще предотврати провеждането на процедури по несъстоятелност спрямо недобросъвестни длъжници, с което ще намали ангажирания за това държавен ресурс и неоправданото освобождаване от дългове на недобросъвестни длъжници спрямо изправните им кредитори. 5. Относно ограничаването на възможността за Неприети. оспорване на добросъвестността Чл. 35, ал. 4 от Проекта дава възможност на кредиторите да възразят срещу молбата за откриване на производство по несъстоятелност в 14-дневен срок 3 ЗНФЛ, предвиждаща призоваването и съобщенията да се публикуват, вместо да се връчват, е съобразена с необходимостта от осигуряване на публичност на актовете в производството, с оглед пълноценното участие на всички кредитори. Друго изискване, на което е подчинен въведеният специален ред, е осигуряването на бързина и процесуална икономия. Производството има за цел в кратки срокове да осигури възможност за провеждане на ефективно производство по несъстоятелност, в рамките на което да се одобри и изпълни погасителен план или да се осребри имуществото на длъжника. Всички кредитори се уведомяват по еднакъв ред за актовете в производството по несъстоятелност. По отношение на необходимостта от едновременно уведомяване на всички кредитори на длъжника следва да се имат съображенията, изложени в т. 4.1. по-горе. 5. Срокът за възражения и участието на кредиторите в съдебното заседание са съобразени с необходимостта от създаване на бързо и опростено производство, в което е засилено служебното начало. Пропускането на 14- дневния срок за възражения срещу подадената от 13 от публикуване на молбата за откриване. За да се възползват от това свое право, кредиторите трябва да проявят изключителна активност – да следят ежедневно дали за техните длъжници е инициирано производство по несъстоятелност. Намираме, че е необходимо сроковете за подаване на възражение да бъдат коригирани, за да се обезпечи полезен, а не проформа процес по несъстоятелност. В тази връзка предлагаме срокът за подаване на възражения по чл. 35, ал. 4 да бъде удължен на 1 месец, като за кредиторите - доставчиците на водоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, електронни съобщителни и други комунални услуги, които претендират изискуемо вземане спрямо длъжника, лицата, които преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност имат вземане от имуществото на длъжника, предявено в образувано съдебно производство или установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт за публичноправно задължение е основателно или имат вземане, обезпечено със залог или ипотека върху имущество на длъжника, вписани в публичен регистър, да тече от уведомяването им за подадената молба за образуване на производството. 6. Относно издръжката на длъжника Неприети. Логично и основателно чл. 11, ал. 2 от Проекта предвижда несеквестируемото имущество на длъжника (вещи и доход) да не се включва в масата на несъстоятелността. Масата на несъстоятелността от своя страна служи за удовлетворяване на кредиторите основно чрез нейното осребряване. Несеквестируемият доход (по чл. 446 и чл. 446а от Гражданския процесуален кодекс) не може да служи за удовлетворяване на кредиторите и за покриване на разходи в производството по несъстоятелност. Предвид тези му характеристики, несеквестируемият доход бива защитен, може и следва да се ползва изцяло за задоволяване на основните жизнени длъжника молба за откриване на производството по несъстоятелност не е пречка кредиторите да подадат жалба срещу решението за откриване на производството (чл. 37, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 4). Подаването на възражение на този ранен етап от производството по несъстоятелност е една възможност за защита на кредиторите. Но законопроектът предвижда и право на кредиторите да подават искания за прекратяване на производството по несъстоятелност поради недобросъвестност на длъжника по всяко време в производството (чл. 89, ал. 3). По отношение на предложението за индивидуално уведомяване/съобщаване на определени категории кредитори за постъпилата молба за откриване на производство по несъстоятелност отново следва да се имат предвид изложените в т. 4.1. по-горе съображения. Ако се предвиди изискване посочените в молбата кредитори да бъдат персонално уведомени за производството по реда на ГПК, ще бъде налице неравнопоставеност и засягане на правата на останалите кредитори. Изискването за уведомяване на всеки кредитор ще доведе и до различна продължителност на срока за обжалване и разглеждане на жалби през продължителен период от време. 6. Несеквестируемото имущество на длъжника има значение при преценката на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност (арг. чл. 38) и при определяне на масата на несъстоятелността (арг. чл. 11, ал. 2). В производството по несъстоятелност не се прилагат правилата за индивидуалното принудително изпълнение на ГПК по отношение на несеквестируеми доходи - налагане на запори и удръжки от доходи на длъжника (вкл. възнаграждения, доходи по банкови сметки и други вземания), а всички доходи се получават само по една специална сметка (чл. 37, ал. 1, т. 6 и чл. 38, ал. 1, т. 6), с която се разпорежда синдикът. 14 потребности на длъжника и неговото семейство. Във връзка с горното, въвеждането на нарочна „издръжка“ в процеса по несъстоятелност се явява ненужно. Несеквестируемото имущество – доход и вещи, обслужват нуждите на длъжника и не е необходимо за тях да се дава паралелна защита на тази по ГПК. Издръжката, въведена с чл. 13, може практически да намали масата на несъстоятелността, от която кредиторите следва да се удовлетворят. С оглед изложеното считаме, че определянето на издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство би било в разрез с целта да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите, заложена в чл. 3, ал. 1, предл. 1 от Проекта, и следва да отпадне. 7. Относно възможността за възобновяване на Неприети. производството по несъстоятелност Чл. 38, ал. 2 и ал. 4 от Проекта предоставят на длъжника възможност да поиска възобновяване на спряно и прекратено производство по несъстоятелност при наличие на секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. На мнение сме, че такава възможност следва да бъде предоставена и на кредиторите (както е възприето в Търговския закон). В допълнение, призоваваме възобновяване на производството да се позволява и тогава, когато не е установено секвестируемо имущество, но заинтересовани лица предплатят необходимите начални разноски. С този подход на кредиторите ще бъде предоставен инструмент за защита на техните вземания срещу недобросъвестно прикриване на действителното имуществено състояние на длъжника, от който те сами преценяват дали да се възползват. 8. Относно предприетите действия по реализация на Неприети. обезпечения в изпълнителни производства Чл. 42, ал. 3 от Проекта предвижда безусловно продължаване на изпълнителното производство при Законопроектът предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство. Последната редакция на чл. 13 от законопроекта предвижда, че издръжката се формира от несеквестируемия доход на длъжника, а в случай че длъжникът няма такъв, издръжката се формира от неговото имущество в масата на несъстоятелността. 7. Законопроектът предвижда сравнително опростено производство по несъстоятелност, в което е водещо служебното начало, а участието на кредиторите е ограничено. Производството следва да се развива в кратки срокове и при минимални разноски за длъжника, образувано и движено изцяло от добросъвестен длъжник, който желае доброволно да удовлетвори своите кредитори. Длъжникът следва да избира дали да удовлетвори кредиторите си в такова производство или не, като съобрази разноските и останалите условия. Да се допусне кредиторите да финансират производството би означавало принудително да се наложи на длъжника да понесе разходи, с които той може да не бъде съгласен. Поради това възможността за възобновяване на спряното по чл. 38 производство по искане на кредиторите е несъвместимо с концепцията на законопроекта. 8. С откриване на производството по несъстоятелност настъпват предвидени в законопроекта последици, една от които е спиране на изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на 15 предприето действие по реализация на обезпечение само в полза на ипотекарни кредитори. Аргументация за това разграничаване между различни по вид обезпечения обаче липсва в мотивите към Проекта. Така остава неясно защо реализацията на обезпечение се приема за допустима само когато то е в полза на ипотекарен кредитор, но не и на кредитор, обезпечен по друг начин. Предвид това молим да бъде отразено, че съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора при предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението без значение вида на последното. 9. Относно условията за погасяване на задължения Неприети. при липса на имущество Чл. 101, ал. 1 от Проекта определя 5-годишен срок за погасяване на задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник, който срок се брои от един изключително ранен момент, а именно – от влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обвързването на срока за погасяване с откриването на производството по несъстоятелност би поставило кредиторите в неблагоприятна ситуация, тъй като времето, през което могат активно да търсят своите права, е ограничено. В резултат на това те могат да не успеят да получат дори частично удовлетворение на несъстоятелността. Продължаването на индивидуалните съдебни и изпълнителни производства е несъвместимо с характера на производството по несъстоятелност, което е производство по универсално принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, в което правилата и редът за удовлетворяване на кредиторите са насочени към едновременно и справедливо удовлетворяване. Вземанията, които са обезпечени с ипотека, са защитени, тъй като учредяването им става чрез формален акт и вписване в имотния регистър , което осигурява по-висока степен на доверие и правна сигурност и е свързано с по-големи разходи. Процедурата по осребряване на недвижимите имоти също изисква заплащане на по-високи разходи и спазване на специални условия, поради което е целесъобразно започнатите действия по реализация на обезпечението да продължат. Съгласно предвижданията на законопроекта, обезпечените с ипотека вземания са първи по ред на привилегиите и са изключени от възможността за погасяване. Поради тези съображения законопроектът предвижда по изключение изпълнителното производство да продължи по отношение на реализация на обезпечението на ипотекарния кредитор. 9. Разпоредбите на чл. 100 и 101 възприемат уредбата от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността). Началото на тригодишния, съответно петгодишния срок, е съобразено с възможностите по член 21, 16 вземанията си. Кредиторите имат нужда от реалистична възможност да оценят финансовото положение на длъжника след приключването на производството и да предприемат действия за събиране на дълговете. Това ще им позволи да планират по-добре своите действия и стратегии за събиране. Този подход би осигурил по-добра защита на правата на кредиторите и би създал по- равноправна среда в процеса по несъстоятелност, в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост. В светлината на горното, намираме за необходимо 5- годишната погасителна давност по чл. 101 при липса на имущество да започва да тече от влизане в сила на решението по чл. 38, ал. 3 от Проекта и молим за редакция в този смисъл. 10. Относно дигитализацията на процеса по несъстоятелност Волята на държавата да въведе максимална откритост и достъпност на процеса по несъстоятелност за обществото и в частност за кредиторите е водеща в изготвянето на законопроекта и безспорно следва да бъде положително оценена. Считаме, че пълното и качествено постигане на така поставените цели са нужни няколко допълнения в текстовете на законопроекта. 10.1. По чл. 25, ал. 1 Неприети. Проектът предвижда задължение на синдика да записва в електронен дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността и да дава достъп до него при поискване. Намираме за необходимо в закона да бъде изрично записано, че достъпът до дневника следва да бъде електронен и дистанционен, за да се избегне неяснота в задълженията на синдика и неоснователното поставяне на ограничения пред заинтересованите лица. В тази връзка предлагаме в параграф 1, б. „а“ и „б“ от Директива за преструктурирането и несъстоятелността.. 10.1. Синдикът записва в електронен дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. При поискване от съда или от кредитор синдикът предоставя достъп до водения от него дневник. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието. Предложената уредба в достатъчна степен гарантира достъпа на кредиторите до електронния дневник на синдика. Въвеждането на дистанционен достъп в реално време може да бъде предмет на обсъждане и уредба в предвидения подзаконов нормативен акт. 17 чл. 25, ал. 1 изр. 2 след думата „предоставя“ да се добавят думите „отдалечен електронен“. 10.2. По чл. 45 Неприети. Молим да бъде взето предвид обстоятелството, че съществуват групи кредитори с големи портфейли несъбрани изискуеми вземания (споменатите в т. 3.2. от настоящото становище). Прилагането на новия закон неминуемо ще доведе до множество образувани производства, в които тези кредитори ще трябва да предявяват свои вземания в ограничени срокове. Последното безспорно е свързано с ангажиране на големи ресурси за включването и участието им. Считаме, че така описаната тежест е необходимо и удачно да бъде намалена. Интересът на кредиторите от промяна на текстовете в тази посока е значителен, а усилието, което държавата ще положи, е минимално. Предвид изложеното предлагаме законът да бъде прецизиран и да предвиди изрично облекчен път за предяваване на вземанията, като в текста на чл. 45, ал. 1 се заложи изрично възможност за кредиторите да предявяват своите вземания пред съда по електронен път. 10.3. По чл. 109 Неприети. Макар редът за водене на регистъра по несъстоятелност да се урежда в отделен нормативен акт, за да се гарантира публичността, прозрачността и свободният достъп до участие в производствата по несъстоятелност, считаме, че основните принципи на организация на регистъра следва да се заложат акт от ранга на закон. Ето защо предлагаме чл. 760е от Търговския закон да бъде допълнен, като се посочи, че регистърът по несъстоятелност е централизиран, публичен, със свободен, безплатен и автоматизиран електронен достъп. В допълнение, предлагаме в закона изрично да бъде записано, че в регистъра се отбелязват, освен упоменатите в разглежданата редакция обстоятелства, още и: • ЕГН на длъжник; • Дата на несъстоятелност; • Сума на масата на несъстоятелност; • Сума на задължения на длъжника; • ЕИК/БУЛСТАТ/ЕГН на кредитори и суми на 10.2. Съгласно чл. 31, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс се прилагат относно съдебното производство по несъстоятелност, доколкото друго не е предвидено. Налице е изрична уредба, задължаваща съда да приема електронни изявления и извършване на процесуални действия в електронна форма от страните (чл. 102б ГПК). Съдилищата осигуряват възможност на лицата да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин или в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания (чл. 102в ГПК). 10.3. В чл. 109 от законопроекта е предвидено, че актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон. Съгласно чл. 760е Търговския закон регистърът по несъстоятелност се води и поддържа от Министерството на правосъдието, този регистър е публичен и се води в електронна форма. Министърът на правосъдието издава наредба за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност. Актовете и обстоятелствата, които подлежат на вписване или обявяване в регистъра по несъстоятелност, са изрично уредени в законопроекта и в Търговския закон, като са в систематично единство с останалите разпоредби, уреждащи хода на съдебното 18 приетите им вземания; • Сума на удовлетворени вземания при приключване на производството; • Сума на погасени неудовлетворени вземания; • Дата на приключване на производството. Предвид изразените по-горе съображения намираме, че така изготвеният законопроект не дава надеждни гаранции за проверката и доказването на добросъвестността на длъжниците, заявили образуване на производство по несъстоятелност. Считаме, че е от съществено значение в закона да бъдат въведени работещи механизми с активна роля на съда и разширени възможности за въздействие за кредиторите, поради което молим да разгледате становището и конкретните предложения на „Виваком България” ЕАД. 3. Българска С настоящото становище БНА Активни потребители национална изразява своята позицията относно проекта на Закон асоциация Активни за несъстоятелност на физическите лица, кои то цели потребители да уреди правилата и процедурите, по които (чрез електронна добросъвестни длъжници, изпаднали във финансови поща) затруднения могат да открият процедура по несъстоятелност. От много години Българска национална асоциация „Активни потребители“ е един от основните застъпници за създаване на Закон за несъстоятелност на физическите лица, кои то да предостави възможност на длъжниците в страната, да избегнат догмата на вечния длъжник чрез една единствена ясно регламентирана процедура. Наличието на подобна уредба е безспорно значима стъпка напред в развитието на българския правен свят. Ние разгледахме настоящия проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица и бихме желали да споделим своите наблюдения и препоръки като страна, защитаваща интереса на всички български потребители. производство. Законопроектът възприема познатия и добре работещ подход на Търговския закон във връзка с вписването на обстоятелства и обявяването на актове в производството по несъстоятелност на търговците в търговския регистър. Наредбата за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност, която министърът на правосъдието издава на основание чл. 760е от Търговския закон, ще бъде подготвена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, включително предварително съгласувана в процедура по обществени консултации, за да бъдат взети предвид всички предложения и становища на заинтересованите граждани и организации. 19 1. Правилата за достъп до института на Неприети. несъстоятелност. Главното ни притеснение относно проекта на закон е, че предвидените правила и процедури са твърде сложни за един средностатистически гражданин. Изискванията за подаване на молба и нейните приложения изискват знания и усилия, които обикновените граждани не са в състояние да изпълнят, поради което ще им е нужна скъпоструваща юридическа помощ. Това е един допълнителен разход, кои то затрудненият длъжник ще трябва да покрие. В мотивите, приложени към законопроекта, се споменава, че се търси сходство с Търговския закон. По този причина има значителни прилики с процедурата по несъстоятелност на юридическите лица, която е една от най-сложните материи в българското законодателство. При уредба на подобна процедура, насочена към обикновени граждани, категорично твърдим, че следва тя да е достъпна и лесно изпълнима за средния гражданин. Лицето, което желае да се ползва от института на несъстоятелност, трябва да изложи в молбата до съда обстоятелства относно неговата трудова заетост, неплатежоспособност, добросъвестност и имущество. Към молбата си длъжникът прилага декларации относно гражданско и семейно състояние, липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2, опис на личното имущество, имуществото съпружеска имуществена общност и имуществото в съсобственост - вещи, права върху вещи и други имуществени права, вземания и доходи, и по възможност - уточнение дали е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести. Длъжникът също трябва да приложи и списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адресите, вземанията по основание, стойност, обезпечения, справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, списък на извършените от длъжника плащания в брои 1. Законопроектът е съобразен с основателните препоръки и предложения за облекчаване на производството, направени в предходните обществени консултации. Вместо множество декларации, като приложения на молбата за откриване на производството п несъстоятелност, длъжникът ще подаде само една декларация по образец (чл. 34, ал. 2, т. 1), който ще бъде приложение към закона. За да бъде производството достъпно за физическите лица, които освен това са и неплатежоспособни, законът не поставя твърде завишени изисквания за доказване на обстоятелствата. В чл. 35, ал. 3 от законопроекта е предвидено, че съдът извършва проверка на обстоятелствата по чл. 33 и може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка за тези обстоятелства по служебен път. Когато съдът има служебен достъп до определени регистри – например регистър на населението - НБД „Население“, Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, електронни служебни свидетелства за съдимост и други (чл. 385 ЗСВ), не следва да се изисква от длъжника да представя официални документи или справки от такива регистри. Когато установи, че молбата е нередовна, съдът указва това на молителя. Разпоредбите на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс се прилагат съответно (чл. 35, ал. 2 от законопроекта). Следователно, неправилното попълване на молбата от длъжника няма да има за последица прекратяване на производството. Дори да се стигне до прекратяване поради неизпълнение на указанията на съда, няма да е налице пречка длъжникът отново да подаде такава молба, съгласно новата редакция на чл. 33, т. 4 от законопроекта. Сред основните възражения срещу разпоредбите на законопроекта, са тези във връзка с липсата на цялостна проверка на декларираните от длъжника обстоятелства по повод откриването на производството. Длъжникът следва да може да докаже, че наистина е 20 или чрез паричен превод, които надвишават 500 лв., неплатежоспособен, с оглед на конкретни задължения и и получателите им през последните 6 месеца, имущество, за да може съдът се произнесе по молбата документи, удостоверяващи декларираните му. Неплатежоспособността е обстоятелство, което обстоятелствата относно имуществото, доходите и следва да се доказва винаги преди откриване на задълженията към кредиторите, извлечения от всички производството. сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги. И на последно, но не по важност място, длъжникът трябва да представи и план за погасяване на задълженията съгласно закона, както и да уведоми НАП, че се депозира молба за обявяване на несъстоятелност. Тези изисквания са непосилни за едно уязвимо физическо лице. Законопроектът предвижда, че един длъжник не се смята за добросъвестен, ако е представил неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество и доходи пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност. Следователно при неправилно попълване на молбата не само длъжникът може да се озове в графата недобросъвестен, но ще бъде и лишен от възможността да подава повторно молба за несъстоятелност, съгласно чл. 33, т. 3 от законопроекта и де факто няма да може да се ползва от този институт. Подобни хипотези са особено опасни за най-уязвимите, тъй като те няма да могат да си позволят скъпоструващи юридически услуги и няма да могат да се справят сами да осигурят големия набор от документи. Подобни изисквания създават сериозно препятствие до достъп до института на несъстоятелността. Голяма част от документите могат да бъдат осигурени с помощта на синдика и в тази насока е нашето предложение. Препоръчваме да се опростят условията за подаване на молба за откриване на производство. Според нас не е нужно да се вменява на длъжника задължение да прави опис на цялото си имущество, при условие че синдикът трябва да направи такъв в последствие. Същото се отнася и относно декларация за кредиторите и за съдебните и изпълнителните производства. Осигуряването на подробна информация следва да е 21 задължение на синдика, за което той получава възнаграждение. По-скоро в проекта може да се добави възможност длъжникът да представи такъв опис при подаване на молбата и това да е основание за освобождаване на синдика от това му задължение, като по този начин и длъжникът ще намали своите разходи. А в случаите когато длъжникът не представи опис на имуществото си, да трябва само да декларира наличието на достатъчно имущество за покриване на условията за начало на процедура по несъстоятелност. 2. Относно разноските в производството по Неприети. несъстоятелност. Един длъжник в производството по несъстоятелност може да погаси задълженията си към всички кредитори при две хипотези с определени условия. По първата хипотеза, тези условия са – изтичане на срок от три години от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване или определението на съда за одобряване на първия опис на имуществото, заплащане на разноските в производството по несъстоятелност, частично удовлетворение на вземанията от приетите вземания, като е разпродадено цялото секвестируемо имущество на длъжника. Втората хипотеза предвижда да е разпродадено цялото (секвестируемо) имущество и да са изминали 5 години от откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно предвидените правила един длъжник може да открие процедура по несъстоятелност, ако дължи не по-малко от 9330 лева (за 2024 г.). Разноските по едно производство по несъстоятелност са не по-малко от 4 минимални работни заплати на синдика, държавна такса и 5% от всяко продадено имущество на длъжника. Отделно синдикът получава заплащане в размер на една минимална работна заплата всяка година. Хипотетично при едногодишно производство, разноските ще са 4665 лева (за 2024 г.) и това е при условието, че не се продава имущество 2. Настоящият законопроект въвежда изискване за финансиране на производството изцяло от длъжниците, като търси баланс между необходимостта от осигуряване на правна помощ и достъп до правосъдие на неплатежоспособните длъжници, от една страна, и интересите на кредиторите, от друга страна, и ограничените възможности за поемане на разходите в тези производства бюджета, от трета страна. Разноските следва да са минимални и поради това не се предвижда възможност заплащане на ежемесечно възнаграждение на синдика, каквото е предвидено в Търговския закон. Синдикът има право на еднократно възнаграждение за конкретно извършени от него действия във връзка с производството, в размер на една минимална работна заплата, а в случай на осребряване на масата на несъстоятелността – на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. Когато работата на синдика в производството продължава повече от 12 месеца, той има право на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата Следва да се отчита необходимостта от заплащане на труда на синдиците, който независимо от стойността на имуществото или задълженията на длъжника, е длъжен да извърши всички правни и фактически действия в пълен обем, за да постигнат целите на производството: упражнява контрол върху сделките на длъжника, издирва и уточнява имуществото на длъжника, прави 22 на длъжника. Подобно годишно възнаграждение може да е икономически стимул за синдика да проточва във времето това производство, за да получава заплата, а това противоречи на идеята за уреждане на отношенията между длъжника и кредиторите си. Икономически необосновано е един длъжник да започне производство по несъстоятелност, в което са гарантирани около 4000 лева допълнителни разходи или 40% от задължението, ако приемем, че лицето дължи 10000 лева към своите кредитори. Според нас ще е по-добре да се диференцират различни режими спрямо размера на задълженията, тъй като подобно допълнително възнаграждение е възможно да не представлява проблем за длъжник със задължения в размер от 30 000 лв., но би могло да затрудни длъжника с по-малък общ размер на дълговете. Още повече че длъжникът, кои то не може да се справи с по-малък размер задължения би следвало да разполага с по-малко средства и да има по-малко кредитори. Този длъжник не би изисквал същия обем от работа и същото натоварване, като длъжник с повече и по-големи задължения. В немския закон за несъстоятелността (Insolvenzordung) например, се възприема подходът, че възнаграждение на синдика се определя от съда с оглед трудността, продължителността и материалния интерес на делото, като отделно се възстановяват и разноските му. Идеята да се дължи определена твърда сума при осъществяване работата на синдика е в полза на длъжника, защото тои може да прецени по- лесно колко ще бъдат разходите му, свързани с производството. Допълнителното възнаграждение в размер от 5% обаче значително ще затрудни длъжниците на малки по размер задължения, защото оскъпява процедурата и би имало възпиращо деи ствие спрямо тях. Нашето предложение е за длъжници с общ размер на задълженията до 30 000 лв. да не е приложим чл. 24, ал. 2 от законопроекта. искания за прекратяване на договори, по които е страна длъжникът; участва в производствата по делата на длъжника; събира паричните вземания на длъжника; уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания; предлага план за погасяване на задълженията на длъжника; осребрява имуществото от масата на несъстоятелността; извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия. Важно е да се отбележи още, че длъжникът избира сам дали да иска откриването на производството по несъстоятелност. Това предполага, че е преценил необходимостта и разходите от такова производство, като се отчитат дължимите съдебни разноски в други висящи съдебни и изпълнителни производства срещу него, разходи за защита по извънсъдебни споразумения и т.н., които вероятно надхвърлят разноските в едно производство по несъстоятелност. Законопроектът урежда специален режим на производството по несъстоятелност за лицата без секвестируемо имущество. Съгласно чл. 38, когато длъжникът отговаря на условията за неплатежоспособност и добросъвестност, но посоченото от него секвестируемо имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите, съдът с решението обявява неплатежоспособността, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор или други обезпечителни мерки. Съдът също така задължава длъжника да уведомява съда за притежаваното от него имущество, като за целта представя информация за имуществото си всеки месец, определя първоначална издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство, когато са налице условията за това, определя банковата сметка на длъжника, по която може да се извършват плащания в полза на длъжника и от която длъжникът да извършва плащания. С решението съдът също така спира производството по несъстоятелност и може да го 23 Смятаме, че настоящият законопроект за несъстоятелност на физическите лица успява да надмине предишните проекти като качество и уредба, но гореописаните забележки са важни с оглед постигане на балансирани процедури спрямо задлъжнелите граждани, за да се гарантират правата и интересите на всички страни в подобно производство. 4. Асоциация на банките В мотивите на законопроекта лаконично е посочено, Неприети. в България че той възприема част от предложенията, направени (получено по от народните представители между първо и второ електронна поща) гласуване, и отразява редакционните предложения при разглеждането му от Комисията по правни въпроси в 49-ото Народно събрание. При обстойния преглед на проектазакона, обаче, забелязахме с разочарование, че всъщност публикуваният за обсъждане законопроект съдържа твърде минимална част от текстовете, които след активни обсъждания и взаимни компромиси бяха приети от сформираната между първо и второ четене работна група в Народното събрание с участници от всички заинтересовани страни (Работната група в НС). В частност, в законопроекта не са отразени редица допълнения, върху които поставяме акцент в настоящото становище и бяха възприети единодушно от работната група, включително и от страна на Министерство на правосъдието, и които са от изключителна важност за банките. Тези текстове бяха включени в Доклада за второ четене пред Комисията по правни въпроси в 49-ото Народно събрание. С оглед горния коментар изразяваме следното становище: I. Принципни и по-важни коментари: 1. Припокриване на уредба от този закон с такава в Търговския закон и превратно тълкуване на Директива, касаеща физически лица - предприемачи възобнови само по искане на длъжника, в случай че той придобие секвестируемо имущество, достатъчно за да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите. В това производство длъжникът не заплаща разноски, а само държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от законопроекта, при условията на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да освободи длъжника от задължение за заплащане на държавна такса, но не и от разноски. 1. Необходимостта от създаване на производство за несъстоятелност на физическите лица е установена. Производството по несъстоятелност няма алтернатива в посочените институти за защита на длъжника – погасителна давност, несеквестируемост на имуществото и други. Развитието на обществените отношения в условията на съвременните предизвикателства и кризи налага съответно адаптиране на правната уредба, с оглед защитата на важни обществени интереси. Необходимостта от по- широко прилагане на инструменти за превантивно преструктуриране е установена за вътрешния пазар на Европейския съюз, а това предполага и конвергенция на цените и доходите на гражданите. Подробни съображения за необходимостта и целите и очакваните резултати от законопроекта са изложени в мотивите към него. В изготвената цялостна предварителна оценка на въздействието на законопроекта са разгледани различни варианти на подход, като изборът на изцяло нов закон, който да уреди производството по несъстоятелност, е съответно аргументиран. Националния план за възстановяване и устойчивост. Настоящият законопроект съобразява императивните правила на чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове, включително принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. 24 В мотивите вносителите се позовават на възможността за регламентиране на производство, което води до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица, която е предвидена в чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), наричана по-долу Директива (ЕС) 2019/1023. Както е посочено и в мотивите, през 2023г. беше приета промяна в Търговския закон (изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г.), с която се създава Глава петдесет и втора "а", наречена „Несъстоятелност на предприемача“, с която на практика се въвежда Директивата за преструктуриране и несъстоятелността. Обръщаме внимание, че по отношение на потребителите единствената препоръка в преамбюла на Директивата е с оглед факта, че „често е невъзможно да се направи ясно разграничение между дълговете, натрупани от предприемача в хода на търговската, стопанската или професионалната му дейност, и дълговете, натрупани извън тези дейности. Предприемачите не могат да се възползват ефективно от втори шанс, ако трябва да преминат през отделни производства с различни условия на достъп и срокове за опрощаване на задължения, за да бъдат опростени задълженията им, които са свързани със стопанската им дейност, и другите им задължения, натрупани извън стопанската им дейност. Поради тези причини, макар настоящата директива да не включва обвързващи правила относно свръхзадлъжнялостта на потребителите, препоръчва се на държавите членки в най-кратки срокове да започнат да прилагат разпоредбите на настоящата директива за опрощаване на задължения Както е изложено в мотивите към законопроекта, Настоящият законопроект възприема част от предложенията, направени от народните представители между първо и второ гласуване и отразява редакционните предложения при разглеждането му от Комисията по правни въпроси в 49-ото Народно събрание. Обсъжданията в работната група към Комисията по правни въпроси допринесоха за уточняване на редица спорни положения, но следва да се отчита също, че 49-ото Народно събрание не възприе тези предложения. Спазването на принципите на предвидимост, откритост и съгласуваност на законопроекта налага провеждането на нови обществени консултации с гражданите и заинтересованите лица, провеждане на ново междуведомствено съгласуване с членовете на Министерския съвет и органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране, поради което вносителят не може да бъде обвързан от експертните предложения на работната група в 49-ото Народно събрание. Важно е да се отбележи също, че законопроектът отразява и препоръките на Европейската комисия по повод на предварителното му съгласуване, с оглед на точното изпълнение на ангажиментите по етап 252 на Националния план за възстановяване и устойчивост. 25 и към потребителите.“ Независимо, че това е единствената препоръка в Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, сме наясно, че законопроектът е включен като ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост. Затова, при наличие на уредба за физическите лица предприемачи в Търговския закон, смятаме, че в двете уредби - едната действаща, а друга в проект, няма ясна граница кой от двата режима ще се прилага, ако едно лице е предприемач и как ще се разграничават личните задължения на физическото лице от тези на предприемача. Затова смятаме, че трябва да се направи ясно разграничение на приложното поле на двата закона и как се съотнасят един към друг, за да не се получи паралелен режим за несъстоятелност на физическите лица, както и да се направи ясно дефиниране на задълженията, които попадат в обхвата на единия и на другия закон. Това до голяма степен беше постигнато с втората алинея към чл. 2 на законопроекта в рамките на Работната група към НС, съответно включено в Доклада за второ четене, към който реферираме по- горе. 2. Прирокриване на уредба за длъжници в ЗЗД Неприети. относно абсолютната 10-годишна давност с режима в този закон Този въпрос беше многократно обсъждан, представян и аргументиран по множеството проекти на закон за личния фалит. Продължаваме да настояваме, че действащото българско законодателство предоставя достатъчно възможности за защита на правата на длъжника, включително и с измененията на Закона за задълженията и договорите с ДВ бр. 102 от 2020г., в сила от 03.06.2021г. в чл. 112 от ЗЗД, с които беше въведена 10-годишна абсолютна давност за погасяване на парични вземания срещу физически лица. Чрез нея беше въведено своеобразно опрощаване еx lege на основни видове парични задължения на физически лица, а с това на практика 2. Както подробно е посочено в мотивите към законопроекта, предвиденото погасяване на задължения е резултат от сложен фактически състав, който не се изчерпва с изтичане на тригодишен срок. Разпоредбата на чл. 100 от законопроекта предвижда погасяване на задължения при сложен фактически състав, който включва изтичане на 3-годишен срок, както и настъпване на други условия - длъжникът да е заплатил разноските, да е удовлетворил поне частично приетите вземания и т.н. Подобно на нормата на чл. 739 ТЗ, тази на чл. 100 от законопроекта е самостоятелно основание за погасяване на права и вземания. Разпоредбата ще се прилага само в открито производство по несъстоятелност на физически лица, докато предвидените в Закона за задълженията и договорите срокове на погасителна давност ще се 26 се постигна и целта, която и законопроектът за несъстоятелност на физическите лица си поставя - да бъде елиминирана фигурата на вечния длъжник. От разпоредбата на чл. 18 от този законопроект може да се направи извод, че предявяването на вземане в производството по несъстоятелност няма отражение върху срока на абсолютната давност. Това е така, от една страна, заради чл. 112 от ЗЗД, където е уредено с изтичането на десет години вземанията да се погасяват, независимо от прекъсването на давността, а от друга - и заради предвиденото в чл. 18, ал. 4 от законопроекта, че прекратяването на производството се отразява единствено на общата петгодишна давност. Затова многократно сме настоявали, че ако такъв законопроект бъде приет, с него трябва да бъде предвидена отмяна на чл. 112 от ЗЗД, тъй като реално ще бъдат въведени два едновременно /паралелно/ действащи режима на опрощаване. В настоящия законопроект е предвидена промяна в Закона за задълженията и договорите и тя е в чл. 115 да се създаде буква „з“ със следното съдържание „давността спира докато трае производството по несъстоятелност“. В Работната група, към чиято дейност постоянно реферираме беше предложен и обсъден такъв текст, но смятаме, че по-коректният начин за решаване на въпроса е отмяната на абсолютната давност. 3. Необходимост от дълъг срок за влизане в сила Неприети. Многократно сме предлагали в становищата си по проекта да бъде предвиден срок за влизане в сила на закона от най-малко 2 години след обнародване му, но не по-рано от въвеждане в експлоатация на регистъра по несъстоятелността. Поддържаме становището си, че доколкото предложената уредба е изцяло нова и изисква допълнителна подготовка, както и възможност за запознаване на участниците в оборота с новите положения, трябва да бъде предвиден по-дълъг срок за влизането й в сила. Новата уредба би довела до значителна промяна на прилагат на общо основание в останалите случаи. Разпоредбата следва водещите тенденции в производствата по опрощаване на дългове, установени в Директива (ЕС) 2019/1023. Отмяната на абсолютната давност не е подходящо решение, тъй като тя има различно приложение, както по отношение на субектите, така и по отношение на условията и реда за погасяване на индивидуални задължения. Двата правни института съществуват паралелно и в други държави членки и отмяната на абсолютната давност не е необходима. В отговор на притесненията, че е възможно предявяването на вземанията да няма отражение върху срока на абсолютната давност, настоящият законопроект предвижда в чл. 115 от Закона за задълженията и договорите да бъде създадена буква „з“, за да изключи едновременно приложението на абсолютната давност и погасяването на задълженията, докато трае производството по несъстоятелност. 3. Законопроектът съдържа преходни и заключителни разпоредби относно влизането му в сила и прилагането, съобразени с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. В чл. 109 от законопроекта е предвидено, че актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон. Съгласно чл. 760е Търговския закон регистърът по несъстоятелност се води и поддържа от 27 обществените отношения в страната и трябва да има достатъчно добра подготовка и синхрон за прилагането й, за да не се стигне до превратното й използване и/или компрометиране на нейното въвеждане. Това показва опитът във всички други държави в ЕС, когато са предприемали тази реформа в законодателството си - прилагали са дълги срокове за влизане в сила. Отново в резултат на обсъжданията в Работната група в Народното събрание в активна комуникация с Министерство на правосъдието се стигна до текстовете, които се съдържат в ПЗР на настоящия законопроект. Предвиждаше се обаче заповедта за въвеждане в експлоатация на регистъра за несъстоятелност на физическите лица да се обнародва в Държавен вестник, за да е несъмнено ясна за всички засегнати лица датата, от която този ключово важен регистър започва да работи. Вероятно при промяната относно начина на оповестяване на тази заповед от Министерство на правосъдието (МП) са се водили от някакви съображения, но решението да се публикува заповедта на страницата на МП е твърде несигурно, особено спрямо факта, че само след датата на обявяване на тази заповед могат да се подават молби за откриване на производство по несъстоятелност. Като цяло считаме, че трябва още веднъж да се обмисли как да бъде обявено ефективното стартиране на регистъра, тъй като, както посочихме, е свързано и със срокове, заложени в закона. Обръщаме внимание, че аналогичното ефективното стартиране на ЦРОЗ към Агенция по вписванията беше отразено в наредба. Наред с това, отново подчертаваме, че е от ключова важност, преди да заработи подобен закон, регистърът по несъстоятелността на физическите лица да е добре структруриран, безпроблемно функциониращ и да дава възможност за автоматизация при ползването му от кредиторите. Затова за нас е изключително важно банковата общност да бъде включена при обсъждане изискванията и правилното функциониране на този Министерството на правосъдието, този регистър е публичен и се води в електронна форма. Министърът на правосъдието издава наредба за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност. Актовете и обстоятелствата, които подлежат на вписване или обявяване в регистъра по несъстоятелност, са изрично уредени в законопроекта и в Търговския закон, като са в систематично единство с останалите разпоредби, уреждащи хода на съдебното производство. Законопроектът възприема познатия и добре работещ подход на Търговския закон във връзка с вписването на обстоятелства и обявяването на актове в производството по несъстоятелност на търговците в търговския регистър. Предвид гореизложеното, законопроектът урежда най- съществените елементи във връзка с воденето на регистъра по несъстоятелност. Подзаконовата нормативна уредба и привеждането на регистъра в съответствие с изискванията на настоящия законопроект ще създадат необходимите условия за прилагането му. 28 регистър, както и за изработването на проекта на съответната наредба. 4. Липса на каквито и да е индивидуални последици Неприети. или ограничения за длъжниците от упражняване на права по този закон Отново излагаме опасението си, че проектът не предвижда ограничения върху правната сфера на длъжника след приключване на производството и това би довело до възможности за злоупотреба от страна на неизрядните длъжници и не би постигнало търсените цели за стабилност и икономически растеж. Напротив, възможността от „лесно“ изчистване на задълженията с опрощаване на голяма част от дълга, без никакви последици за лицето от това, ще доведе до несигурност и нестабилност в стопанския оборот. 4. Законопроектът има за цел да освободи добросъвестния длъжник от задължение за заплащане на неудовлетворените вземания и така да насърчи връщането му към обществения живот и икономическия оборот, а не да го санкционира. Ангажиментът на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост изисква производството по несъстоятелност за физическите лица – потребители, да бъде съобразено с възможността за втори шанс, установена от Директива 2019/1023, която изисква държавите членки да гарантират, че когато несъстоятелен длъжник получи опрощаване на своите задължения, всяка забрана за започване и упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, която има за единствено основание несъстоятелността на длъжника, престава да поражда действие най-късно в края на срока за опрощаване на задълженията. В този смисъл, ограничаването на правата на длъжника, вкл. лишаване от право да извършва търговска дейност, да заема управителна длъжност, материално- отчетническа длъжност, ще противоречи на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост. Вместо да предостави втори шанс на длъжника, законът ще го лиши от възможност да получава доходи занапред. Ограничаването на правата на несъстоятелния длъжник е предвидено като последица от осъждане с влязла в сила присъда за престъпление срещу кредиторите съгласно чл. 227в от Наказателния кодекс. Ако бъде възприето предложение за въвеждане на такъв състав на престъпление и по отношение на длъжници – физически лица, то спрямо тях евентуално може да се мотивира ограничаване на определени права занапред. За пълнота следва да се отбележи, че законопроектът не урежда условията, при които бъдещите кредитори и други контрагенти могат да преценяват дали и при 29 5. Неясна уредба в закона относно длъжници без Неприети. имущество В сравнение с предходни проекти на Министерството на правосъдието е добавена нарочна уредба на производство по несъстоятелност за физически лица без имущество и доходи. Продължаваме да отстояваме позицията, че е по-добре да се възстанови решението от предходни проекти, а именно – ако длъжникът не притежава секвестируемо имущество, достатъчно за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите, съдът да обяви неплатежоспособността и да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В сега разглеждания законопроект е заимствано разрешение от търговската несъстоятелност, като е предвидено, че при липса на декларирано от длъжника секвестируемо имущество, съдът ще открие производство по несъстоятелност и ще спре същото за срок от една година. В този срок длъжникът може да поиска неговото възобновяване, при условие, че докаже, че има секвестируемо имущество, което да е достатъчно да покрие началните разноски в производството и да удовлетвори частично вземанията на кредиторите. Ако в рамките на едногодишния срок длъжникът не поиска възобновяване на производството, съдът постановява решение, с което го прекратява. Забелязваме обаче нов текст в разпоредбата, че длъжникът вече има право в 5-годишен срок след прекратяване на производството по несъстоятелност поради липса на имущество да поиска неговото възобновяване, ако отново докаже горните предпоставки за възобновяване. Не сме сигурни кое налага въвеждането на този нов дълъг срок и как той би се отразил на последиците от производството – какви условия да влизат в правоотношения с длъжник, по отношение на който е било образувано производство по несъстоятелност. 5. Както е посочено в мотивите към законопроекта, той отразява препоръките на Европейската комисия в хода на предварителното съгласуване с оглед на точното изпълнение на ангажиментите по етап 252 на Националния план за възстановяване и устойчивост. Съобразена е препоръката за запазване на общата стойност на задълженията над десет минимални работни заплати, като част от определението за неплатежоспособност на длъжника, предвид изискването за пропорционалност и необходимостта да се осигури достъп до производството на лица, които действително имат нужда от такова производство. Специално е обърнато внимание върху необходимостта от редактиране на уредбата, така че да бъде осигурена допълнителна защита на длъжниците без имущество и доходи - правото да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и правото да поискат възобновяване на прекратеното производството по несъстоятелност и след изтичане на първоначалния едногодишен срок от откриване на производството. Тези препоръки намират съответно отражение в разпоредбите на законопроекта. Що се отнася до преценката за наличие на достатъчно секвестируемо имущество, в законопроекта се съдържат редица гаранции за недопускане на злоупотреба с правата на длъжника, като задължение на съда за служебна проверка на всички обстоятелства в хода на цялото производство, ограничения в правата на длъжника във връзка с неговото имущество, възможност на кредиторите да представят възражения и жалби срещу съдебните актове в производството по несъстоятелност, както и в производството по погасяване на задълженията. Сред новите предложения в настоящия законопроект е признаването на правото да възразяват срещу молбата за откриване на производството и правото да обжалват 30 бихме желали обосновано изложение за нуждата от него. Предвидено е преценката за наличие на достатъчно секвестируемо имущество да се прави само въз основа на декларираните от длъжника данни в молбата, без съдът да има задължение да изследва, дали те отговарят на действителното имуществено състояние на длъжника. Поради това категорично не споделяме предложението, че само длъжникът може да иска възобновяване на производството. Необосновано е и тази възможност да бъде предоставяна и да зависи единствено от преценката на длъжника. Допълнително, възобновяването би следвало да е приложимо единствено при висящо производство, а подаването на молба от длъжника по вече прекратено производство по същество съставлява сезиране на съда за образуване на ново производство, което от своя страна влиза в колизия със забраната на чл. 33, т. 4. 6. Прекомерно разширяване на кръга на лицата, които Неприети. могат да се възползват от производството по несъстоятелност Достъпът до производството по несъстоятелност би бил доста лесен, тъй като срокът от шест месеца за невъзможността да се обслужват изискуеми задължения е твърде кратък и недостатъчен, за да се направи преценка, дали е налице трайно финансово затруднение, а прагът от десет минимални заплати е крайно нисък. С откриването на производство по несъстоятелност се спират индивидуалните принудителни производства и това може да се използва от недобросъвестни длъжници. Поради това е особено важно тези параметри да бъдат увеличени. От АББ бяхме неприятно изненадани да видим отново праг от 10 минимални работни заплати и срок от 6 месеца, доколкото в Работната група към НС, въз основа на посочените безспорни аргументи, се достигна до съвместен извод, че прагът следва да бъде 30 минимални работни заплати, а срокът – постановените съдебни актове на всички кредитори на длъжника, а не само част от тях. В този смисъл е изричната нова разпоредба на чл. 38, ал. 5 от законопроекта, която се отнася до оспорването на съдебните актове в производството по несъстоятелност на лица при липса на секвестируемо имущество. 6. Законопроектът предвижда като обективен критерий за неплатежоспособност сума на задълженията над 10 минимални работни заплати, от които ако длъжникът бъде лишен за шест месеца, може да изпадне в състояние на неплатежоспособност. При определяне на общия размер на задълженията, които обуславят неплатежоспособност на длъжника, законопроектът съобразява и линията на бедност в Република България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при който размер на линията под прага на бедност са били 1 325 900 лица, или 20.6% от населението на страната, а при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45,3 % от населението. Въвеждането на твърде висок общ размер на задълженията, като елемент от изискването за неплатежоспособност на длъжника – физическо лице, е от естество да ограничи достъпа до производството на лицата, които живеят под прага на бедност и 31 променен на 12 месеца, без някой да има против, включително и вносителите от МП. 7. Опасност от увреждане на интересите на Неприети. обезпечените и добросъвестни кредитори както следва: Още в началото на дейността на Работната група към НС се постигна съгласие, че законопроектът ще бъде преработен, така че правата на двете страни – длъжник и кредитор да бъдат балансирани, като бъдат по-добре гарантирани правата на обезпечените кредитори. Обръщаме внимание, че има държави, в които обезпечените кредитори не участват изобщо в производството по личен фалит. съставляват голям дял от населението на Република България. Ако лице, живеещо под линията на прага на бедността бъде лишено от месечния си доход от 637,92 лв. в продължение на шест месеца, то би могло да изпадне в състояние на неплатежоспособност дори при дълг под десет минимални работни заплати. В този смисъл беше ясно отправена препоръка от Европейската комисия – да не се увеличава общата стойност на задълженията над десет минимални работни заплати, като част от определението за неплатежоспособност на длъжника, предвид изискването за пропорционалност и необходимостта да се осигури достъп до производството на лица, които действително имат нужда от такова производство. При определяне на изискването за продължителност на срока, през който длъжникът не може да изпълни свои изискуеми парични задължения, са съобразени анализите от цялостната оценка за въздействие. Този срок следва да не е нито твърде дълъг, нито твърде кратък, като се определи справедлив и разумен срок за потвърждаване на обективната невъзможност, в която е изпаднал длъжникът. Важно е да се отчита, че за разлика от неплатежоспособния търговец, длъжникът потребител има нужда от средства за задоволяване на жизнените потребности на себе си и на семейството си и предвиждането на срок по-дълъг от шест месеца може да има крайно неблагоприятни последици за живота му. 7.1 – 7.2. Както е изложено по-горе в т. 1, законопроектът в значителна степен възприе предложенията на работната група към Комисията по правни въпроси в 49-ото Народно събрание, като в резултат е предложена чувствително подобрена защита на правата и интересите на обезпечените кредитори. Обезпечените вземания са защитени чрез включването на първо място в реда на привилегированите вземания, обезпечените с ипотека са изключени от погасяване при специалните хипотези на чл. 100 и 101. 32 С разочарование установяваме, че постиженията на Работната група в тази насока не са отразени в публикувания за обществено обсъждане проект. Примери за това са: 7.1. В чл. 36, ал. 1, където е посочено, че съдът по несъстоятелността може служебно или по искане на длъжника да наложи обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки в т. 1, б. „а“ беше предвидено изключение за спирането не само на изпълнителните дела по Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, но и за спирането на изпълнителните дела по Гражданския процесуален кодекс за събиране на вземания, обезпечени с ипотека или залог; 7.2. Съгласно чл. 60, ал. 3 от проекта се предвижда планът за погасяване да се приема с решение на събранието на кредиторите, ако за него са гласували повече от половината от приетите вземания независимо от реда, по който се удовлетворяват. Неведнъж сме изразявали позицията, че по този начин е възможно да бъдат увредени интересите на обезпечени кредитори, ако фиктивни кредитори се окажат с мажоритарен глас и съответно, гласуват за план, който не е приемлив за обезпечените. Този текст би могло да се използва като инструмент за злоупотреба от недобросъвестни длъжници и приближени до тях фиктивни кредитори. Въпросът е решен безусловно в търговската несъстоятелност, като планът се приема от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Затова отново настояваме тази подход да бъде възприет и в настоящия законопроект. В процеса на предходни обсъждания бяха поставени на дискусия различни варианти на решения, като нашето настояване е да бъдат оформени два класа кредитори – на обезпечените и на необезпечените кредитори. Предложената сега защита в чл. 62, т. 3, намираме за недостатъчна. 7.3. В рамките на Работната група в НС беше Неприети. възприет следния текст в чл. 107, ал. 2: „Не се В допълнение, в настоящия законопроект са уредени още някои допълнителни гаранции за защита на обезпечените вземания: - Предоставено е право на всички кредитори да оспорват всички съдебни актове в производството (чл. 35, ал. 4; чл. 37, ал. 3; чл. 38, ал. 3; чл. 105, ал. 2 и др.); - Удължен е срокът за обжалване на съдебните актове от 7 на 14 дни (чл. 29, ал. 2); - Предвидено е специално изключение от общото правило за спиране на изпълнителните производства – не се спират изпълнителните производства, когато е предприето действие по реализация на обезпечение в полза на ипотекарния кредитор (чл. 42, ал. 3); - Въведено е ново условие за утвърждаване на плана за погасяване от съда - вземанията на обезпечените кредиторите да се удовлетворяват до размера на обезпечението, освен ако тези кредитори дадат писмено съгласие (чл. 62, т. 3). Така интересите на обезпечените кредитори са защитени от възможни решения, наложени от миноритарни и фиктивни кредитори. 7.3. Според Министерството на правосъдието не е необходимо формулиране на изрична разпоредба, която 33 погасяват задълженията на поръчителите, лицата, да предвижда, че не се погасяват задълженията на които са учредили залог или ипотека за обезпечаване поръчителите, лицата, които са учредили залог или на задължение на длъжника, както и солидарно ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, задължените с него лица, независимо от погасяване както и солидарно задължените с него лица, тъй като на задължението на длъжника при условията на чл. законопроектът не се отнася до правата на трети лица, 100. които не участват в производството. Смятаме, че този текст е особено важен за Третите лица, които нямат качеството кредитор на обезпечените кредитори и настояваме да бъде длъжника, не могат да участват в производството по включен в законопроекта. несъстоятелност, включително да възразяват срещу приемането на вземане, да водят установителни искове във връзка със съществуването на вземането. Те упражняват правото си на защита по повод на заведено срещу тях гражданско или арбитражно производство или изпълнително производство. Поради това в чл. 41, ал. 4 и 5 от законопроекта е предвидено, че независимо от откриването на производството по несъстоятелност не се спират и може да се образуват нови дела, обезпечени с имущество на трети лица, доколкото вземанията се удовлетворяват в отделно изпълнително производство срещу третото лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от законопроекта, съгласно която производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Правната уредба на настоящия законопроект, която е съобразена и с утвърдената практика по прилагането на несъстоятелността в Търговския закон, е подчинена на изискването за пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, включително чрез осребряване на имуществото на трети лица, предоставили обезпечение на длъжника, но само при условие, че съществува валидно вземане и до размера на предоставеното обезпечение. По отношение на съществуването и погасяването на задълженията на трети лица, поели задължения спрямо кредитора на несъстоятелния длъжник, следва да се прилагат общите 34 8. Други подобрения постигнати в Работната група Неприети. към НС, които не са отразени в настоящия проект 8.1. Отново виждаме, че е възстановен институтът за издръжката, като длъжникът има право на издръжка за него и семейството му, но е в същото време защитен и от института на несеквестируемостта. Смятаме, това е твърде голяма защита макар и за добросъвестен длъжник, каквито едва ли биха били всички подаващи молба за откриване на производство по несъстоятелност. 8.2. Във връзка с добросъвестността в чл. 9, особено ключова за допустимостта и цялостното развитие на производството бяха добавени уточнения, които не бяха оспорени нито от вносителя, нито от другите участници в Работната група, като например: включено беше изключение на лицата, упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, бяха взети предвид коментарите и бяха увеличени сроковете във връзка с действията на длъжника, съставляващи основания за недобросъвестност, премахвано беше препятстване упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността при условията на умисъл, както и други постижения, които настояваме да се отразят в проекта. II. Конкретните ни бележки и коментари по проекта Приети. са, както следва: 1. По чл. 2 С аргументите ни по т.1 от принципните ни и по- важни коментари по-горе предлагаме в законопроекта да се включи нова ал. 2 към чл.2 със следното съдържание: (2) В случай, че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на правила на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. 8.1. Законопроектът предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство. Последната редакция на чл. 13 от законопроекта предвижда, че издръжката се формира от несеквестируемия доход на длъжника, а в случай че длъжникът няма такъв, издръжката се формира от неговото имущество в масата на несъстоятелността. Така отпадна изискването издръжката да не бъде по- малка от една минимална работна заплата. Длъжникът не може бъде лишен от средства за задоволяване на своите и на семейството си жизнени потребности, защото това би противоречало на изискването за защита на основните права на човека. Следва да бъдат предвидени условия за съществуване на длъжника и след откриване на производството по несъстоятелност. Длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика, с изключение на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други. 1. Разпоредбата на чл. 2 се прецизира съобразно това предложение. 35 производство по несъстоятелност по този закон и по друг закон, прилагат се разпоредбите на другия закон. Така до голяма степен биха се предотвратили възможностите за избор от страна на длъжниците – физически лица кой ред им се струва „по- удобен“ и съответно, ще се намали риска от злоупотреба с права. 2. По чл. 8 Неприети. Както сме посочили в т. 6 от принципните ни и по- важни бележки, а и както многократно сме изразявали становище, заложеният в чл. 8 от законопроекта срок от шест месеца за невъзможността да се обслужват изискуеми задължения е твърде кратък и недостатъчен, за да се направи преценка, дали е налице трайно финансово затруднение, а прагът от десет минимални заплати е твърде нисък. Затова настояваме за срок от 12 месеца и праг от 30 минимални работни заплати. Що се отнася до предвидения праг, той е необосновано нисък и създава условия за злоупотреби от недобросъвестни лица, които твърде лесно и дори умишлено могат да се поставят в положение на неплатежоспособност. Това е особено валидно, ако се има предвид, времето, в което беше предложен първият законопроект, в който бяха предвидени 10 минимални работни заплати като праг. От тогава изминаха толкова години, че считаме тогавашните аргументи на предложението за неактуални. Междувременно имаше инфлация, чийто стойности не могат да бъдат пренебрегнати, цените на имотите също се повишиха значително, а стойността на десет минимални работни заплати, равняващи се към днешна дата например само на един неголям потребителски кредит, се явява още по- несъстоятелен праг. Така както е предвидено, производството по този пореден законопроект е 2. При определяне на изискването за продължителност на срока, през който длъжникът не може да изпълни свои изискуеми парични задължения, са съобразени анализите от цялостната оценка за въздействие. Този срок следва да не е нито твърде дълъг, нито твърде кратък, като се определи справедлив и разумен срок за потвърждаване на обективната невъзможност, в която е изпаднал длъжникът. Важно е да се отчита, че за разлика от неплатежоспособния търговец, длъжникът потребител има нужда от средства за задоволяване на жизнените потребности на себе си и на семейството си и предвиждането на срок по-дълъг от шест месеца може да има крайно неблагоприятни последици за живота му. При определяне на общия размер на задълженията, които обуславят неплатежоспособност на длъжника, законопроектът съобразява и линията на бедност в Република България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при който размер на линията под прага на бедност са били 1 325 900 лица, или 20.6% от населението на страната, а при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45,3 % от населението. Въвеждането на твърде висок общ размер на задълженията, като елемент от изискването за неплатежоспособност на длъжника – физическо лице, е от естество да ограничи достъпа до производството на лицата, които живеят под прага на бедност и съставляват голям дял от населението на Република България. Ако лице, живеещо под линията на прага на 36 относително скъпо, с участието на синдик, чието възнаграждение дори е увеличено в сравнение с предходни законопроекти за личния фалит, и поради това смятаме, че не следва да се води производство за такива малки задължения, което би било само увреждащо кредиторите. 3. По чл. 9 Неприети. В чл. 9 от законопроекта са предвидени различни основания, при наличието на които длъжникът се счита за недобросъвестен. Както посочихме в т. 8.2 от принципни ни и по-важни бележки за съжаление текстовете договорени в рамките на Работната група не са отразени. Напр. в законопроекта отново виждаме „умишлено“ препятстване упражняването на правомощията на съда и на синдика. Наличието на изискване за установяване на умисъл на практика обезсмисля клаузата и създава условия за злоупотреба от недобросъвестни длъжници, тъй като умисъл при тази хипотеза е трудно установим от една страна, а от друга страна се допуска извършеното по непредпазливост препятстване упражняването на правомощията на съда и на синдика. 4. По чл. 14 Неприети. Както коментирахме в т. 8.1 по-горе институтът на издръжката следва да бъде заличен, респ. чл.14 от проекта, както и в текстовете в проекта, в които се реферира към осигуряване издръжката на длъжника и неговото семейство. бедността бъде лишено от месечния си доход от 637,92 лв. в продължение на шест месеца, то би могло да изпадне в състояние на неплатежоспособност дори при дълг под десет минимални работни заплати. В този смисъл беше ясно отправена препоръка от Европейската комисия, с оглед на изискването за пропорционалност – да не се увеличава общата стойност на задълженията над десет минимални работни заплати, като част от определението за неплатежоспособност на длъжника, предвид изискването за пропорционалност и необходимостта да се осигури достъп до производството на лица, които действително имат нужда от такова производство. 3. Посоченото в чл. 9, ал. 2, т. 7 от законопроекта обстоятелство, което изключва добросъвестността на длъжника, има особеност от субективна страна – то е предназначено да препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото, опазването и попълването на масата на несъстоятелността. Уточнението „умишлено“ е необходима част от хипотезата на правната норма. Непредпазливите действия и актове от страна на потребителя не следва да бъдат санкционирани чрез ограничаване на достъпа до производството по несъстоятелност. 4. По отношение на необходимостта от запазване на института на издръжката след откриване на производството по несъстоятелност, следва да се отчитат съображенията изложени в т. 8.1 по-горе. 37 5. По чл. 17 Неприети. Не разбираме защо след като единодушно в рамките на Работната група към НС се установи, че е направена грешка в т. 1 към ал. 1 и е останал от предишна редакция текстът след залог „вписан по реда на Закона за особените залози, не е отразена корекцията със заличаване на препратката към ЗОЗ. В проекта е въведен принципът, че всички учредени обезпечения от длъжника се запазват в производството по несъстоятелност, а и едва ли бил твърде чест случая на учредяване на особен залог от страна на потребител физическо лице. 6. По чл. 19 Приети. Обръщаме внимание, че в ал. 1 не е възприето предложението на Работната група към НС за предоставяне на право на участие на кредитори с оспорените вземания, за които е възобновено исковото производство, както и условието, в хипотезата на неприето вземане, кредиторът да е представил убедителни писмени доказателства. В ал. 3 не е възприето предложението на работната група за допълване на алинеята в смисъл, че с обявяването на поканата в Регистъра се считат за уведомени, както кредиторите, така и длъжникът и синдикът. Настояваме и двете предложение да бъдат възприети. 7. По чл. 24 Неприети. 5. Действащото законодателство осигурява привилегия на особения залог в реда на вземанията в случай на принудително изпълнение. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за особените залози, вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона за задълженията и договорите, съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон или по чл. 94, ал. 1, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. За да се избегнат случаи на измама и злоупотреби с чужди заложени движими вещи в полза на заложни къщи и други кредитори, законопроектът изключва реалния залог като привилегия, която защитава обезпечено вземане в производството по несъстоятелност на физическите лица. За осигуряване на яснота относно законодателните съображения, мотивите на законопроекта ще бъдат съответно допълнени, а в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта ще бъде предложено допълнение на чл. 16, ал. 1 от Закона за особените залози относно реда на обезпечените с особен залог вземания в производството по несъстоятелност на физическите лица. 6. Разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и на чл. 19, ал. 3 се редактират съобразно направените предложения. 7. Възнаграждението на синдика е част от необходимите разноски в производството по 38 Забелязваме, че в този законопроект е възприета редакция, в която възнаграждението на синдика за посочените и извършени в ал. 1 действия се удовлетворява с привилегия преди вземанията на кредиторите, както и при осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество, а не на 2 %, както беше възприето в Работната група към НС. Смятаме, че възнаграждението, което се предвижда за синдика е твърде високо, а предложеното от работната група уточнение, че то се удовлетворява след вземанията на обезпечените кредитори, следва да бъде добавено в разпоредбата с цел да не се засягат необосновано правата на обезпечените кредитори. 8. По чл. 36 Неприети. В продължение на коментара в т.7.1 по-горе смятаме, че предвиждането да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки по искане на длъжника ще даде възможност на недобросъвестни длъжници да контролират обслужването на задълженията си и по- скоро да спрат обслужването и да се „снабдят“ с подходящи обезпечителни мерки срещу кредиторите си. Това, от своя страна, би могло да бъде инструмент в полза на недобросъвестни длъжници, които да спрат да обслужват своите задължения и кредиторите им няма да имат възможност да предприемат индивидуални принудителни действия, докато тече процедурата по несъстоятелност. Обръщаме внимание, че при търговската несъстоятелност законът не предоставя такава възможност на длъжника, а при хипотезата на 629а от ТЗ предварителни обезпечителни мерки може да бъдат наложени от съда служебно или по искане на кредитор. Не бива да се забравя, че в проекта е предвидено и да се прилага режимът на несеквестируемост. Затова настояваме да се възприеме редакцията, приета от Работната група в несъстоятелност. Длъжникът следва да има достатъчно секвестируемо имущество, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите (чл. 10, ал. 1 от законопроекта). Частичното удовлетворяване винаги предполага и пълно удовлетворяване на обезпечените вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1, ако има такива. Авансовото заплащане на разноските в производството по несъстоятелност е правило, съгласно чл. 14, ал. 2. Изключението, което е предвидено в чл. 24, ал. 4, е приложимо само в случай че са налице постъпления от осребрено имущество. В този случай продължаването на производството е оправдано, защото имуществото на длъжника е достатъчно, за да покрие разноските и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите (чл. 10, ал. 1 и чл. 38, ал.1 от законопроекта). 8. Предварителните обезпечителни мерки по чл. 36 от законопроекта са ограничени във времето – до произнасяне по молбата за откриване на производството, и се постановяват след извършване на преценка на съда дали това се налага за запазване имуществото на длъжника. В производството по несъстоятелност на физическите лица следва да се отчитат жизнените интереси на длъжника и неговото семейство, които може да се нуждаят от защита, различна от защитата на неплатежоспособния търговец. В някои случаи може да е оправдано дори временното спиране на изпълнително производство, по което има насрочен опис на имуществото на длъжника. Тези мерки не са от естество да увредят сериозно интересите на кредиторите, първо защото са краткотрайни, и второ, защото се налагат с акт съда, след преценка на конкретните обстоятелства по делото. 39 НС, а именно: (1)съдът по несъстоятелността може служебно да наложи обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки; по искане на длъжника или служебно съдът по несъстоятелността може да: а) постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника с изключение на изпълнителните дела, образувани по Гражданския процесуален кодекс за събиране на вземания, обезпечени с ипотека или залог и изпълнителните дела по Данъчно- осигурителния процесуален кодекс; 9. По чл. 38 Неприети. По чл. 38 коментарите ни се съдържат в т. 5 по-горе. 10. По чл. 45 Неприети. Съгласно първата алинея на чл. 45 кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до два месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Срокът от 2 месеца беше увеличен на три в Работната група към НС, което не е отразено в законопроекта. Тази промяна е необоснована и неприемлива с оглед големият брой потенциални молби за несъстоятелност и оглед това по-трудния начин за проследяване постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност. 11. По чл. 62 Неприети. В сегашната редакция на проекта като условие за утвърждаване на плана за погасяване е предвидено вземанията на кредиторите по чл. 17, ал. 1, т. 1 да се 9. По отношение на необходимостта от запазване на института на издръжката след откриване на производството по несъстоятелност, следва да се отчитат съображенията изложени в т. 8.1 по-горе. 10. Сроковете за извършване на процесуални действия в производството по несъстоятелност на физическите лица са съобразени с необходимостта от създаване на бързо и опростено производство. За да се осигури надлежно участие на всички заинтересовани лица в производството, законопроектът предвижда по-дълъг срок за предявяване на вземанията – два месеца, а един месец, както е в търговската несъстоятелност (чл. 685, ал. 1 ТЗ). Следва да се отчита, че кредиторите вече са били уведомени за постъпилата молба за откриване на производство по несъстоятелност и са могли да възразят срещу нея (чл. 35, ал. 4), уведомени за решението за откриване на производството по несъстоятелност и са могли да го обжалват (чл. 37, ал. 3). Така двумесечният срок следва да е достатъчен за надлежно предявяване на вземанията им в образуваното производство по несъстоятелност. 11. Производството по несъстоятелност на физическите лица има сходства с производството по несъстоятелност на търговците, доколкото възприема правила относно удовлетворяването на всички кредитори в общо, универсално производство на 40 удовлетворяват до размера на обезпечението, освен ако тези кредитори дадат писмено съгласие. Както е посочено в т. 7 по-горе, настояваме за по- разумна защита интересите на обезпечените кредитори като се оформят два класа кредитори при приемане на план за погасяване – на обезпечените и на необезпечените кредитори. В случай че законопроектът се ограничи обаче до предвиденото в чл. 62, т .3, следва да се има предвид липсата на ясна уредба относно реда и начина за определяне на стойността на обезпечението. С цел защита на правата на обезпечените кредитори, считаме за необходимо, в проекта да бъде предвиден начин за определяне на оценка, като един възможен подход е да бъде заимстван редът на чл. 485 от ГПК. Считаме за необходимо, по аналогия с изискванията в търговската несъстоятелност (чл. 717а от ТЗ) да бъде предвидено, че оценката не може да бъде по- ниска от данъчната оценка или от застрахователната стойност на обезпечението. 12. чл. 64, ал. 2 Приети. В чл. 64, ал. 2 е предвидено, че решението, с което се утвърждава планът за погасяване подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в регистъра по несъстоятелността. В рамките на принудително изпълнение. Независимо от сходствата между производството по несъстоятелност в ТЗ и това на физическите лица, законопроектът предлага отделна правна уредба, съобразена с различната цел, особеностите на правния статут на длъжника и неговото имущество. Отпадането на изискването за гласуване на плана за погасяване по класове, което беше първоначално предвидено, е обосновано с оглед необходимостта от опростяване на производството и намаляване на участието на кредиторите при предлагането и приемането на плана за погасяване. Правилата за постигане на плана за погасяване съдържат достатъчно гаранции за защита на правата на обезпечените кредитори. На този етап от производството кредиторите вече са предявили своите вземания и участието на привиден или подставен кредитор в производството не е много вероятно. Предвиденото абсолютно мнозинство за приемане на плана – повече от половината от приетите вземания, е достатъчно голяма гаранция за съблюдаване на интересите на всички кредитори. Тенденция в производствата по несъстоятелност на физически лица е възможността за принудително налагане на плана, независимо от несъгласието на определени категории кредитори, за да бъде възможно постигането на доброволно изпълнение, при това – в кратки срокове и реално, ефективно изпълнение. Новост на настоящия законопроект е допълнителното условие за утвърждаване на плана за погасяване от съда, а именно вземанията на обезпечените кредиторите да се удовлетворяват до размера на обезпечението, освен ако тези кредитори дадат писмено съгласие (чл. 62, т. 3). Така интересите на обезпечените кредитори са защитени от възможни решения, наложени от миноритарни и фиктивни кредитори. 12. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от законопроекта се съобразява с направеното предложение. 41 работната група бе постигнато принципно съгласие за предоставяне на по-дълъг, 14-дневен срок, с оглед на определения начален момент (вписването в регистъра по несъстоятелността) и очаквания обем от производства. 13. По чл. 100 и чл. 101 Неприети. Според нас, текстовете на чл. 100 и чл.101 следва да бъдат прецизирани. В чл. 100, т. 2 относно текста „поне частично“ - При наличие на минимално (дори незначително по размер) секвестируемо имущество, погасителната давност пада на 3 години. Смятаме, че трябва да има минимален праг за удовлетворяване на добросъвестните кредитори, тъй като понятието „поне частично“ е предпоставка за поддържане на минимално секвестируемо имущество единствено с цел да се погасят задълженията след изтичането на 3- годишен (вместо 10-годишен) срок. Освен това, считаме за необосновано в случая да се прилага по- кратка 3-годишна погасителна давност, а не общата 5-годишна погасителна давност. В чл. 101 от законопроекта е уредена хипотезата на погасяване на задълженията на длъжника при липса на имущество. По същество това е хипотеза, в която вземанията на отделни кредитори ще бъдат погасени без тяхното знание и участие. В съответствие с коментарите и съображенията по- горе предлагаме: Да се обмисли промяна на правилата по Глава седма от законопроекта в следните насоки: Да не се прекратява производството по несъстоятелност, докато не изтекат сроковете по чл. 100 и чл. 101, през който период всички новопридобити активи да бъдат предмет на продажба по реда на закона, като сумите от продажбата да служат за удовлетворяване на кредиторите в поредността по чл. 17 от проекта; През този период длъжникът да търпи определени ограничения, като например, да не може да ползва нови заеми; да може да сключва само определени от закона сделки под 13. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от законопроекта урежда ясно какво означава понятието „частично“. За частично удовлетворяване се смята пълното удовлетворяване на дължимите обезпечени вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1 и на поне 10 на сто от общия размер на останалите вземания; ако няма дължими вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1, за частично удовлетворяване се смята удовлетворяването на поне 30 на сто от общия размер всички вземания. Изискването за удовлетворяване „поне частично“ означава да са удовлетворени вземания, чийто размер е не по-малък от посочения в чл. 10, ал. 2. По отношение на сроковете и условията за погасяване на задълженията, предвидени в чл. 100 и 101 са изложени подробни съображения в мотивите към законопроекта. Законопроектът предвижда гаранции за защита на правата на кредиторите, сред които и достъпът им до информацията за подадените от длъжника молби и постановените от съда и синдика актове в производството по несъстоятелност. Предложението да не се прекратява откритото производство по несъстоятелност и в случай че длъжникът няма секвестируемо имущество, следва да бъде отхвърлено. Воденето на такова производство не би могло да доведе до удовлетворяване на кредиторите поради липса или недостатъчност на секвестируемо имущество в масата на несъстоятелността. За сметка на това в образуваното производство ще бъдат ангажирани съд, синдик и всички кредитори с произтичащите от това разходи на средства, време и други ресурси. Също така, образуваното производство по несъстоятелност ще бъде пречка за водене на други съдебни и 42 контрола на синдика; да няма право да заема определени длъжности и други подходящи ограничения. Задължително през този период длъжникът трябва да полага труд или най-малкото активно да търси работа. Едва след изтичане на този срок да бъде прекратено производството по несъстоятелност и погасяването на задълженията да настъпи автоматично с прекратяване на производството ex lege по аналогия с правилото на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, като при настоящи проект това да бъде отразено в чл. 93, нова ал. 2. Като се позоваваме на т. 4 от Принципните ни коментари по-горе, предлагаме да се обмисли и въвеждането на ограничения за длъжника в определен период от време след сключване на споразумение за погасяване, както и след настъпване на погасяването и прекратяване на производството по несъстоятелност за срок от порядъка, примерно, на 3 години, в който длъжникът да не може да ползва нови заеми или други дисциплиниращи ограничения. 14. По чл. 107 Направен е опит да бъдат обособени отделни категории задължения, които да не подлежат на погасяване по реда на чл. 100 и чл. 101. С оглед на систематичното място на разпоредбата, обаче, тези задължения ще се погасят в общата хипотеза на прекратяване на производството по чл. 93. Прави впечатление, че в категорията на обезпечените кредитори са включени единствено ипотекарните, но не и заложните кредитори. По тези съображения и както предложихме в т. 7.3 от по-принципните ни и важни коментари по-горе общи бележки следва да бъде възприет и включен в законопроекта приетият в рамките на работната група в НС текст в чл. 107, нова ал. 2, който отново посочваме в т.7.3 по-горе. изпълнителни дела, насочени срещу длъжника, срещу което кредиторите отправят възражения. Предложените ограничения на живота на длъжника съществуват и след прекратяване на производството по несъстоятелност, изискват той да е добросъвестен. Освобождаването от задължения, уредено във всички възможни хипотези на чл. 100 и 101, изисква длъжникът да е добросъвестен, включително да полага труд, да не представя неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество и доходи пред съда, да изпълнява задълженията, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите. Законопроектът не се намесва в свободата на договаряне и кредиторите имат възможността да преценяват дали да предоставят кредит на такъв длъжник. 14. Според Министерството на правосъдието не е необходимо формулиране на изрична разпоредба, която да предвижда, че не се погасяват задълженията на поръчителите, лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, тъй като законопроектът не се отнася до правата на трети лица, които не участват в производството. 43 5. Асоциация за Асоциацията за управление на вземания като управление на единствената професионална организация с вземания нестопанска цел в България, която разпространява и (получено по развива добрите практики в управлението и електронна поща) събирането на вземания, депозира настоящото становище по обявения на 11.11.2024 г. за обществено обсъждане Проект на Закон за несъстоятелност на физически лица. Моля да разгледате и подложите на обсъждане, изложените по-долу доводи относно необходими промени и допълнения по законопроекта: 1. Относно едновременното прилагане на Неприети. 1. Както подробно е посочено в мотивите към производството по несъстоятелност на физически законопроекта, предвиденото погасяване на лица – нетърговци и абсолютната давност по чл. 112 задължения е резултат от сложен фактически състав, от ЗЗД който не се изчерпва с изтичане на тригодишен срок. 1.1. На първо място бихме искали да обърнем Разпоредбата на чл. 100 от законопроекта предвижда внимание и да изразим принципното си становище погасяване на задължения при сложен фактически относно несъвместимостта между създаването на състав, който включва изтичане на 3-годишен срок, новия институт на несъстоятелност на физически както и настъпване на други условия - длъжникът да е лица – нетърговци и въведения режим на абсолютна заплатил разноските, да е удовлетворил поне частично погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Считаме, че приетите вземания и т.н. Подобно на нормата на чл. 739 двата института са две алтернативни възможности, ТЗ, тази на чл. 100 от законопроекта е самостоятелно като много пооправдан и обществено справедлив е основание за погасяване на права и вземания. подходът, при който се създава производство по Разпоредбата ще се прилага само в открито несъстоятелност на физически лица. Нормите на производство по несъстоятелност на физически лица, законопроекта предвиждат освен изтичането на докато предвидените в Закона за задълженията и определен период от време и други условия за договорите срокове на погасителна давност ще се погасяване /задълженията на длъжника, с които се прилагат на общо основание в останалите случаи. цели баланс между интересите на участниците в Разпоредбата следва водещите тенденции в производството. Подобни условия и предпоставки не производствата по опрощаване на дългове, установени се съдържат в нормата на чл.112 ЗЗД - длъжникът да в Директива (ЕС) 2019/1023. е добросъвестен, цялото му секвестируемо Отмяната на абсолютната давност не е подходящо имущество да е послужило за удовлетворяване на решение, тъй като тя има различно приложение, както кредиторите и да е погасил поне частично по отношение на субектите, така и по отношение на задълженията си. Същевременно абсолютната условията и реда за погасяване на индивидуални погасителна давност предвижда възможност задължения. Двата правни института съществуват вземанията да се погасят по давност в 10- годишен паралелно и в други държави членки и отмяната на срок, но без оглед на това, дали лицето е абсолютната давност не е необходима. добросъвестно и дали цялото му имущество е 44 осребрено. Многократно в общественото пространство бе обсъждана стратегия за справяне със свръхзадлъжнялостта на физическите лица, дали това да се направи като се въведе абсолютната погасителна давност или се въведе производство за несъстоятелност в рамките, на което да се погасят всички техни задължения. Тези две възможности не следва да съществуват едновременно, защото по този начин се създава недостатъчно обмислен и съответно небалансиран режим на свръхзащита на физическите лица, които биха могли да не работят за издръжката си и изплащане на задълженията си, за сметка на кредиторите, които ще трябва да остойностят финансовия риск от евентуалното прилагане на института на абсолютната давност и възможното опрощаване на задълженията им посредством производството по несъстоятелност, като в крайна сметка цената за това ще бъде платена от добросъвестните длъжници и платци. Тази „свръхзащита“ ще създаде нестабилност и рискове за финансовата система, ще доведе до оскъпяване на цената на кредитите и увеличаване на лихвите по тях, като ще доведе до нарушаване на баланса на защита на обществения за сметка на частния интерес. В гражданското право на страните от ЕС институтът на абсолютната давност е принципно непознат. Поради това, при приемането на разпоредби, уреждащи несъстоятелността на физическите лица нетърговци, абсолютната давност следва да отпадне, тъй като и двата института уреждат едни и същи обществени отношения, а именно възможност за длъжници физически лица да се освободят от задължения, които не могат да погасят, поради неплатежоспособност. 2. Относно предпоставките и условията за откриване на производството по несъстоятелност 2.1. Смятаме, че едно от основанията за обявяване на Неприети. длъжника за неплатежоспособен по чл. 8 от законопроекта, а именно той да не може да покрие в срок от над 6 месеца задълженията си на стойност В отговор на притесненията, че е възможно предявяването на вземанията да няма отражение върху срока на абсолютната давност, настоящият законопроект предвижда в чл. 115 от Закона за задълженията и договорите да бъде създадена буква „з“, за да изключи едновременно приложението на абсолютната давност и погасяването на задълженията, докато трае производството по несъстоятелност. 2.1. Законопроектът предвижда като обективен критерий за неплатежоспособност сума на задълженията над 10 минимални работни заплати, от 45 поне 10 минимални работни заплати, представлява твърде нисък праг на задлъжнялост и не съответства на икономическата действителност в страната и целите на института. Средният размер на потребителските кредити е около 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), което означава, че всеки един потребител би отговарял на изискванията на закона, дори и да има само едно задължение към кредитна институция. Също така следва да се има предвид, че критерий за ликвидност в икономическата теория винаги е било възможността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения, които са изискуеми или със срок на погасяване до 1 година. В тази връзка смятаме, че е необходимо критериите за неплатежоспособност по чл. 8, ал. 1 да бъдат коригирани както следва: „Чл. 8 ал. 1. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 30 минимални работни заплати.“ които ако длъжникът бъде лишен за шест месеца, може да изпадне в състояние на неплатежоспособност. При определяне на общия размер на задълженията, които обуславят неплатежоспособност на длъжника, законопроектът съобразява и линията на бедност в Република България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при който размер на линията под прага на бедност са били 1 325 900 лица, или 20.6% от населението на страната, а при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45,3 % от населението. Въвеждането на твърде висок общ размер на задълженията, като елемент от изискването за неплатежоспособност на длъжника – физическо лице, е от естество да ограничи достъпа до производството на лицата, които живеят под прага на бедност и съставляват голям дял от населението на Република България. Ако лице, живеещо под линията на прага на бедността бъде лишено от месечния си доход от 637,92 лв. в продължение на шест месеца, то би могло да изпадне в състояние на неплатежоспособност дори при дълг под десет минимални работни заплати. В този смисъл беше ясно отправена препоръка от Европейската комисия – да не се увеличава общата стойност на задълженията над десет минимални работни заплати, като част от определението за неплатежоспособност на длъжника, предвид изискването за пропорционалност и необходимостта да се осигури достъп до производството на лица, които действително имат нужда от такова производство. При определяне на изискването за продължителност на срока, през който длъжникът не може да изпълни свои изискуеми парични задължения, са съобразени анализите от цялостната оценка за въздействие. Този срок следва да не е нито твърде дълъг, нито твърде кратък, като се определи справедлив и разумен срок за потвърждаване на обективната невъзможност, в която е изпаднал длъжникът. Важно е да се отчита, че за 46 2.2. Подкрепяме предложението производството по Частично обявяване в несъстоятелност и опрощаване на приети. вземанията да се прилага единствено по отношение на добросъвестните длъжници, но дефиницията за „добросъвестен длъжник“ е непълна и създава предпоставки за лесното й заобикаляне. Kъм момента на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност от действията на длъжника или все още не е настъпило увреждане на кредиторите, или не може да се прецени доколко оставащото имущество след дадена разпоредителна сделка е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите или тази сделка ги уврежда. Ето защо в дефиницията следва да се посочи, че добросъвестен е длъжник, който със своите действия „или бездействия“ не уврежда интересите на кредиторите си. Добавеният текст „умишлено или поради небрежност“ следва да отпадне. Tекстове на законопроекта, които лишават от възможност за опрощаване на вземанията лица, които са допуснали определено неправомерно поведение, в частност текстовете на чл. 9, ал. 2 се нуждаят от някои корекции и допълнения. Така например сроковете предвидени в чл. 9, ал. 2, т. 3 – 5, вкл., следва да бъдат удължени, тъй като същите са твърде кратки и създават предпоставки за целенасочено увреждане на интереса на кредиторите от страна на недобросъвестни длъжници. Също така следва да се добави нова т. 7. относно длъжници, които са се разпоредили със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните пет години преди подаване на молбата за откриване разлика от неплатежоспособния търговец, длъжникът потребител има нужда от средства за задоволяване на жизнените потребности на себе си и на семейството си и предвиждането на срок по-дълъг от шест месеца може да има крайно неблагоприятни последици за живота му. 2.2. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 се допълва с уточнението „или бездействия“. Изискването длъжникът да е добросъвестен е концептуален въпрос в предложената правна уредба. Това изискване е важно за установяване на необходимия баланс между нуждата от защита на несъстоятелните длъжници и легитимните очаквания на кредиторите, за стабилността и правната сигурност на стопанския оборот и обществените отношения. Законопроектът държи сметка за отношението на длъжника и изисква умишлено поведение, както и причините за настъпване на обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 (чл. 9, ал. 5). Търсен е балансът между защита на кредиторите срещу злоупотреба с права и въвеждането на непропорционално тежки последици за длъжника, които биха ограничили достъпа му до производството. Подобно изискване към длъжника е възприето и в законодателството на други държави членки на Европейския съюз, които са уредили производството по несъстоятелност на физическите лица. Производството възприема възможностите, предвидени в Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, според което получаването на пълно опрощаване на задълженията настъпва при определени условия (чл. 23 от директивата), като гаранция срещу злоупотребата с права. Държавите членки запазват или въвеждат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения или отмяна на опрощаването, или за определяне на по- дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, когато несъстоятелен длъжник е действал непочтено или недобросъвестно съгласно националното право спрямо кредиторите или други заинтересовани страни по време на задлъжняването си, 47 на производството по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 37. 2.3. На следващо място следва да се обърне внимание Неприети. и на въпроса какви са възможностите за защита на кредиторите срещу длъжници, които са сключили сделки, които ги увреждат. Като се има предвид нормата на чл. 42 от законопроекта, с откриване на производството по несъстоятелност висящите съдебни производства по имуществени дела срещу длъжника ще бъдат спрени, в това число делата по чл. 135 от ЗЗД, а ако вземането на кредитора бъде погасено при изчерпване на масата на несъстоятелността производството по чл. 135 от ЗЗД на производството по несъстоятелност или на погасяването на задължението. Предложението за допълване на хипотезите на недобросъвестен длъжник със случаите на възмездно разпореждане, при която даденото надхвърля значително по стойност полученото, изисква точна преценка за еквивалентност на престациите по възмездна сделка, каквато не може да бъде изисквана от длъжника. Такова изискване би ограничило достъпа до производството на длъжника, сключил възмездна сделка, дори когато е получил еквивалентна насрещна престация. Изрични препоръки в този смисъл са отправени от Групата на Световната банка по законопроекта. В чл. 9, т. 5 от законопроекта са уредени възможно най- много хипотези на разпореждане с имущество от длъжника през последните пет години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – ако е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му. В приложното поле на тази разпоредба попада и случаите, в които длъжникът е учредил обезпечения за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице или пък е увредил кредиторите със сделка, по която е страна е свързано с длъжника лице. 2.3. Според Министерството на правосъдието основания, аналогични на предвидените в чл. 647, ал. 1, т. 3 и 4 от Търговския закон основания за завеждане на отменителни искове в търговската несъстоятелност, не следва да се прилагат по отношение на физическите лица. Ако от търговеца се очаква да води делата си с грижата на добрия търговец и да бъде в състояние да преценява стопанските последици от търговските си сделки, то от физическите лица – потребители не може да се изисква да направят такава преценка. 48 ще бъде прекратено. На практика длъжникът, срещу когото е предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка, ще може изключително лесно да започне производство по ЗНФЛ и да спре заведеното дело по чл. 135 от ЗЗД. В този смисъл е необходимо в законопроекта да се въведат отменителни искове, подобно на предвидените в ТЗ, чрез които кредиторите да имат възможност да защитят правата и интересите си. На следващо място, считаме че следва изрично да се уреди хипотезата, при която длъжникът се счита за недобросъвестен, съгласно чл. 9 от законопроекта, ако не изпълни погасителния план или извънсъдебното споразумение с кредиторите, в рамките или по време на производството по несъстоятелност. Тук би следвало изрично да се уговори, че всички вземания на кредиторите възстановяват размера си и са изискуеми в първоначално дължимия размер, преди сключване на съответното извънсъдебно споразумение или погасителен план, като всякакви направени опрощавания, под условие или безусловни, се отменят с обратна сила. За тях следва да започва да тече нова погасителна давност, за да се гарантират интересите на кредиторите в случай на недобросъвестност на длъжника. Следва да се обърне внимание също, че разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1- 8 уреждат хипотези, в които е най- вероятно да е налице увреждане на кредиторите. При формулирането на разпоредбите е търсена яснота, която да не възпира лицата, желаещи да започнат тази процедура, дори да имат основание, но да са несигурни в правата. Включването на допълнителни хипотези на недобросъвестност по смисъла на 9, ал. 2, които не са достатъчно конкретни, би довело до ограничаване на достъпа на длъжниците до производството по несъстоятелност. Законопроектът предвижда ред за предявяване и защита на вземанията на кредиторите. В случай че срещу длъжника е предявен иск по чл. 135 ЗЗД, на първо място кредиторите могат да възразят срещу подадената молба за откриване на производството по несъстоятелност или да обжалват решението за откриване на производството, като представят доказателства за съществуване на някое от основанията за недобросъвестност. Както е посочено по-горе, в чл. 9, ал. 2, т. 4 и 5 от законопроекта. са уредени възможно най-много хипотези на разпореждане с имущество от длъжника през последните пет години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – поемане на задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника. В приложното поле на тази разпоредба попада и случаите, в които длъжникът е учредил обезпечения за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице или пък е увредил кредиторите със сделка, по която е страна е свързано с длъжника лице. Законопроектът в чл. 41, ал. 1 и 2 предвижда спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които имат за предмет парични претенции, 49 3. Относно връчването на книжа и съобщения в Неприети. производството по несъстоятелност Настояваме уведомяването на кредиторите, които са известни на длъжника да става не посредством публикуване на молбата и решението за откриване на производство по несъстоятелност, а посредством уведомяване по реда на ГПК. Приемането на разпоредбата в тази редакция би означавало кредиторите да проверяват ежедневно всички свои длъжници в регистъра по несъстоятелността. Това би се оказала не само трудоемко и финансово обременяващо, но и дори невъзможно за някои категории кредитори, които имат голям брой клиенти, като кредитните и финансови институции, доставчици на комунални услуги и др. В този смисъл следва да се предвиди, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност се изпраща на известните и посочени от длъжника кредитори с нарочно съобщение по реда на ГПК. Това няма да усложни или забави значително производството, тъй като физическите лица обичайно имат не повече от един или двама кредитори, а връчването на кредитори финансови и кредитни институции, доставчици на вземания, с оглед на тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Тъй като правата по исковете, които нямат за предмет осъждане за плащане, не се предявяват за приемане, тяхното разглеждане не се спира. Трайната съдебна практика в търговската несъстоятелност установява, че не подлежат на спиране дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ - дела, образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи /потестативни/ права. Тези дела продължават с участието на синидка, като гаранция срещу симулативни процеси и злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника и кредиторите му, срещу признаване на привидни вземания и увреждане на останалите кредитори. 3. Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност не се извършват по общия ред на чл. 38 ГПК, а по специален ред. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗНФЛ, предвиждаща призоваването и съобщенията да се публикуват, вместо да се връчват, е съобразена с необходимостта от осигуряване на публичност на актовете в производството, с оглед пълноценното участие на всички кредитори. Друго изискване, на което е подчинен въведеният специален ред, е осигуряването на бързина и процесуална икономия. Производството има за цел в кратки срокове да осигури възможност за провеждане на ефективно производство по несъстоятелност, в рамките на което да се одобри и изпълни погасителен план или да се осребри имуществото на длъжника. Всички кредитори се уведомяват по еднакъв ред за актовете в производството по несъстоятелност. Ако се предвиди изискване посочените в молбата кредитори да бъдат персонално уведомени за производството по реда на ГПК, ще бъде налице неравнопоставеност и засягане на правата на останалите кредитори. Изискването за уведомяване на всеки кредитор ще доведе и до различна 50 енергия, газ, вода, телефонни и пощенски услуги и др., ще се извършва по реда на чл. 50, ал. 5 от ГПК на посочен от тях електронен адрес, след което останалите съобщения и призовки, свързани с хода на производството по несъстоятелност следва да бъдат публикувани в предвидения регистър по несъстоятелността. Такава е и практиката в много европейски държави, като Белгия, Унгария, Франция, в които кредиторите се уведомяват за откритото производство по несъстоятелност чрез изрично съобщение изпратено до тях. 4. Относно сроковете за погасяване на задълженията Неприети. на добросъвестния неплатежоспособен длъжник Характерът на института на неплатежоспособността на ФЛ предполага изтичане на относително дълъг период, през който поне част от задълженията на длъжника да могат да се изплатят, като кредиторите получат справедливо удовлетворение. Срокът от 5 години, през които кредиторът е парализиран, всички изпълнителни дела са спрени, и същият е длъжен при наличие на условията за добросъвестност на длъжника, да търпи последиците от погасяването, е твърде кратък. Ето защо считаме, че за неплатежоспособния длъжник, с оглед балансиране интересите на длъжниците и на кредиторите, следва да се установи по-дълъг срок, в който длъжникът може да намери нова работа, да се образова и преквалифицира и така да успее да изплати част от натрупаните задължения. 4.1. На следващо място, считаме че срокът по чл. 101 Неприети. следва да започва да тече от прекратяване на производството по несъстоятелност с решението по чл. 38 ал. 3, а не с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В противен случай се създава сериозна правна несигурност за кредиторите, които при спрени изпълнителни и съдебни производства, нямат никакъв ход на действие докато чакат да изтече едногодишния срок за възобновяване по ал. 2 на чл. продължителност на срока за обжалване и разглеждане на жалби през продължителен