Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Предложения и становища Мотиви предложението/ неприети 1. ЯЦветанов Съществени проблеми в закона 1. Не се 1. Не съдържа конкретни Има съществена грешка в наименованието на закона. Сегашното наименование приема. предложения. подвежда. Законът не пази всички граждани, както е формулирано неговото наименование, а защитава само определен кръг от лица, което е много съществена разлика. Законът не защитава всички граждани, подаващи сигнали. В чл.1, ал.1 на закона е записано, че „С този закон се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор….”. Няма и една буква за лицата, подаващи сигнали, извън тези два сектора. А това са всички граждани. Този факт се потвърждава още веднъж от чл.2 : „Законът има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали…”. Отново се доказва, че законът не пази гражданите. Следователно сегашното наименование на закона „ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ” е невярно. То има за цел да въведе в заблуда обществото и европейските институции. То трябва да се допълни, като се конкретизира точно за кои лица е създаден закона. Правилното наименование на закона е: „ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА В ПУБЛИЧНИЯ И В ЧАСТНИЯ СЕКТОР, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ”. Също толкова абсурден е факта, че лица, получили информация по ЗДОИ, също не са включени в закона. Държавата не иска гражданите да разкриват престъпления, получавайки информация по ЗДОИ. Затова и тези лица са изключени умишлено от закона и не им се предоставя закрила. Това е видно от чл.3, ал.1.т.5 и от чл.5. За да си гарантира мафията, че ще може да преследва гражданите безнаказано, в чл.6 се въвежда и ограничение, към кого следва да се подават сигналите. В чл.6 ал.1, т.2 е записано, че се защитават само лицата, подаващи сигнали по редът на този закон. Това означава, че ако едно лице подаде сигнал директно в прокуратурата или в общината или в някое министерство или ведомство и т.н. законът не го пази. Това е абсурдно! Законът напълно умишлено не включва опазването всички лица, подаващи сигнали. Затова са въведени и множество 1 ограничения в него. Да не би случайно през цедката да мине и някой гражданин, подал сигнал в прокуратурата или в общината, че министъра или кмета краде. Като заключение Законът напълно умишлено има грешно заглавие, което въвежда в заблуда обществото. Законът не пази гражданите. В законът са въведени множество ограничения, на които трябва да отговаря едно лице, за да бъде защитено от него. А това е второ доказателство, че законът е една имитация на закрила. Както винаги, калинките на ПП ГЕРБ и ДПС в администрацията са си написали домашното и са направили закона така, че той да не работи реално. Законът се променя не защото не работи, а за да вземем едни пари. Мотивът за промяната не е защитата на гражданите, а парите по ПВУ. 2. ЯЦветанов Наличие на дискриминация в закона и блокиране на сигналите 2. Не се 2. Не съдържа конкретни В закона са въведени множество изисквания, които следва да изпълни един приема. предложения. подател на сигнал за корупция (например) за да получи закрила. А това означава, че всеки който подава сигнал по друг ред, а не този описан в закона, не получава каквато и да е била закрила. Налице е ярко доказателство за дискриминация - едни податели на сигнали получават защита, а други - не. Как е възможно това? Всеки подател на сигнал, независимо по какъв начин се е сдобил с информацията и по какъв начин е сезирал даден орган, следва да получи закрила. Мафията си е написала домашното. Законът не работи. Законът е написан така, че да блокира подаването на сигнали. Ако информацията не е получена по точно определен начин или не е подадена по точно определен начин от лицето, подаващо информация или не е в точно определени взаимоотношения с някого, не получава защита. Всички податели на сигнали трябва да бъдат уязвими, за да не си и помислят да изкарват наяве страшната корупция, кражби, злоупотреби и беззаконие, царящи в България. За кого е написан закона – за Борисов, за Пеевски или за двамата? 3. Aziti Удължаване на срока за обществено обсъждане 3. Не се 3. Законът за Защо сте дали минималния срок за обществено обсъждане от 14 дни?! приема нормативните актове Моля да увеличите срока миниум на един месец до 11.12.2024, а ако е (ЗНА) предоставя възможно дори и за по-дълго! възможност в чл. 26, ал.4, изр. последно, при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, 2 съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. В проекта на доклад и мотивите по- краткият срок в случая е обоснован от обстоятелството, че е необходимо да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост(НПВУ). Европейската комисия (EK) е приела предварителна оценка на искането на България за второто плащане по НПВУ, подадено на 7 октомври 2023 г. С писмо от месец ноември 2024г. ЕК е констатирала, че на този етап осем ключови етапа и една цел не са изпълнени задоволително, като една от тях е борбата с корупцията, в т.ч. и ЗЗЛПСПОИН, като е дала допълнително време за предприемане на действия за коригиране на незадоволителните резултати. В случай на неизпълнение на ключови етапи и цели ЕК може да предложи частично или 3 пълно спиране на плащания. В допълнение, обръщаме внимание, че законопроектът се публикува за обществени консултации вече втори път. 4. Aziti Ролята на държавата и държавната администрация 4. Не се 4. Защита по този закон Преди да се обсъжда такъв закон, може би трябва да се помисли за защитаТА приема. се предоставя и на лицата на лицата от държавната и общинската администрация, които подпомагат и от държавната и активно участват в създаването на или предпоставки за нарушения. Сега те се общинска администрация. „крият“ зад шефове на дирекции и ce „измъкват“ c твърдения, че изпълняват чужди заповеди и държавни политики. Моля всеки един сигнал да се съпътства с проверка за ролята и съучастието на държавата и държавните служители в целия процес. Държавата да поеме своята отговорност за създаването на среда и подстрекаването за извършване на нарушения. 5. Висш адвокатски съвет I. Общо представяне на предложените изменения и допълнения, съдържими в Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. 1. С предложения законопроект се цели пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937). Съгласно мотивите към предложения ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) измененията са наложителни най-вече с оглед съобразяване констатациите на Европейската комисия (EК) относно несъответствия между Директива (ЕС) 2019/1937 и националната уредба, чрез която последната е транспонирана у нас. В тази връзка се предлагат редица промени, включително ограничаване обхвата на изключението на чл. 4, т. 3 от закона и прилагането му само относно поверителността на разговорите на кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти. За сметка на това законопроектът разширява защитата, която сега действащият ЗЗЛПСПОИН предоставя не само по отношение на работници и служители, но още и в полза на доставчици на услуги. Други значими изменения, които се предлагат, са тези, касаещи премахване на сроковете по чл. 9 от закона за образуване на проверка, а така и за изменение на чл. 14, ал. 5 чрез диференциране на дружествата, които могат да се ползват от възможността за създаване на споделен вътрешен канал от икономическа 4 група, като се предвижда подобна опция да не съществува по отношение на големите дружества. На следващо място чрез изменение на чл. 15, ал. 3 от закона се предлага в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи да бъде регламентирана възможността за записване на разговорите. В тази връзка и с оглед прецизиране правилата на действащото законодателство с предписанията на Директивата се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1, т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно". По същите причини се предвижда и коригиране на правилото на чл. 40, ал. 2, което в сегашната си редакция води до двусмисления извод, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно предприетите ответни действия са „правно основание“, което очевидно не е така. С предложените изменения на чл. 42 ЗЗЛПСПОИН разумно се предвижда освен глоба, още и имуществена санкция за случаите, в които задълженият субект по чл. 12, ал. 1 е юридическо лице или едноличен търговец и в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1 от закона. 2. Както правилно е 2. Прави впечатление, че на основание чл. 26, ал. 4, изречение 2. Не се отбелязано, Законът за последно от Закона за нормативните актове, срокът за предложения и приема. нормативните актове становища по проекта, публикуван за обществени консултации е 14 дни. предоставя възможност в По-краткият срок в случая е обоснован от обстоятелството, че е чл. 26, ал. 4, изр. необходимо да се предприемат спешни мерки от страна на Република последно, при България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото изключителни случаи и на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и изрично посочване на устойчивост. От така изложените мотиви обаче не може да бъде направен причините в мотивите, извод, че става дума за изключителен случай, който да налага подобно съответно в доклада, скъсяване на срока за обществено обсъждане на нормативния акт. съставителят на проекта В тази връзка следва да се посочи, че трайна и непротиворечива е съдебната може да определи друг практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на срок, но не по-кратък от 14 дни. В проекта на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по доклад и мотивите по- подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, краткият срок в случая е разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, по който обоснован от принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност, заложени в чл. 26, ал. обстоятелството, че е 1 ЗНА, намират част от своето проявление спрямо засегнатите лица. За тяхното необходимо да се спазване следи на първо място органът, в чиито правомощия е да приеме предприемат спешни съответния проект. С публикуването на проекта на Портала за обществени мерки от страна на консултации се открива възможността на заинтересованите лица да представят Република България за становище по него. Текстът на чл. 26, ал. 4 ЗНА изисква срокът за изпълнение на 5 предложения и становища по проектите, публикувани за обществени задълженията, които консултации, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е допуснал произтичат от правото на съставителят на проекта да определи и друг срок, но не по-кратък от 14 ЕС и от ангажиментите по дни, но това е допустимо само в изключителни случаи, какъвто Националния план за настоящият не е видно от изложените в законопроекта причини, възстановяване и наложили скъсяване на срока за обществено обсъждане. Това е така, устойчивост (НПВУ). защото с бланкетното посочване на необходимостта да бъдат изпълнени Европейската комисия задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по (EK) е приела Националния план за възстановяване и устойчивост, не е удовлетворено предварителна оценка на искането на България изискването да бъдат посочени и аргументирани убедителни причини от за второто плащане по изключителен характер, които да обуславят необходимостта от НПВУ, подадено на 7 определянето на по-краткия срок. Нещо повече, доколкото предложеният октомври 2023 г. законопроект е поне трети пореден, с който се прави опит да бъдат С писмо от месец ноември преодолени слабостите и грешките при транспониране на Директива (ЕС) 2024г. ЕК е констатирала, 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 че на този етап осем година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения ключови етапа и една цел на правото на Съюза (Директива 2019/1937) в националния ни не са изпълнени правопорядък, то едва ли може да бъде открита някаква изключителност задоволително, като една от спешен порядък, която да налага прилагане изключението на чл. 26, ал. от тях е борбата с 4 ЗНА. корупцията, в т.ч. и ЗЗЛПСПОИН, като е дала допълнително време за предприемане на действия за коригиране на незадоволителните резултати. В случай на неизпълнение на ключови етапи и цели ЕК може да предложи частично или пълно спиране на плащания. II. Становище по конкретните предложения в проекта за ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението, които касаят адвокатурата 1. По §1 от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл. 4, т. 3. В сега действащата редакция на чл. 4 са регламентирани изключенията от приложното поле на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или 6 публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), като в т. 3 изрично се дерогира приложението на нормативния акт по отношение на сигнали за нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна. С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения се предвижда чл. 4, т. 3 да се измени 1. Не се така: „т. 3. информацията за които е защитена от поверителността на приема 1. Становището не разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“. съдържа конкретно предложение. По този начин текстът на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИН би гласял следното : В допълнение „Този закон не се прилага за сигнали за нарушения, информацията за които отбелязваме, че е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията предложената редакция на между адвокатите и техните клиенти“. чл. 4, т. 3 обхваща всички хипотези, които попадат в обхвата на адвокатската 1. На първо място, подобна текстова формулировка повдига сериозни тайна, изведен от колебания относно своето съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗНА, а разпоредбите на чл. 30, именно разпоредбите на нормативните актове да са формулирани на ал. 5 от Конституцията на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Затова и в този му вид Република България и текстът не може и не би следвало да бъде приет, тъй като езиковото му кореспондира с понятието структуриране не позволява от същия да бъде изведено някакво смислено адвокатска тайна по правило, което да е годно да регулира обществените отношения, попадащи в смисъла на Закона за предмета на регулация на ЗЗЛПСПОИН. Това е така, защото от предложената адвокатурата. Член 30, редакция излиза, че самата информация за сигнала за нарушение е придобита ал. 5 от Конституцията при разговори или по повод на кореспонденция между адвоката и неговия предвижда, че всеки има клиент, а не че информацията за самото нарушение, по отношение на което е право да се среща насаме с пуснат сигналът, е станала известна на лицето в контекста на разговор или лицето, което го защитава, кореспонденция между адвокат и клиент. Неслучайно идентично предложение а тайната на техните за изменение на правилото на чл. 4, т. 3, съдържимо в законопроект за съобщения е изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или неприкосновена. Правото публично оповестяващи информация за нарушения със сигнатура № 49-354- на клиента да изисква от адвоката да не разгласява 01-101, бе отхвърлено от правната комисия . пред други адвокати или пред трети лица поверените му обстоятелства корелира със задължението за опазване на адвокатската тайна, чийто смисъл се извежда чрез тълкуване на Закона за адвокатурата. 7 2. Отвъд констатираната езикова непрецизност, друга слабост на 2. Не се 2. Съгласно сега предложеното изменение е обстоятелството, че при буквалното тълкуване на приема действащата разпоредба предложения текст излиза, че лицата, които подават сигнали за нарушения, за на чл. 4, т. 3 от които нарушения са узнали и информацията, за които е придобита в контекста ЗЗЛПСПОИН, законът не на защитената от поверителността на разговорите и кореспонденцията между се прилага за сигнали за адвокатите и техните клиенти, не се ползват от защита на закона. Подобна нарушения, които са формулировка като правило дублира и без това съществуващата защита станали известни на лица, на адвокатската тайна, чието нарушение е санкционирано със специални упражняващи правна закони, което прави текстът лишен от регулативен потенциал. професия и за които Като си дадем обаче сметка, че ЗЗЛПСПОИН дава право да подават сигнал съществува задължение само на физически лица, които по отношение на структурата/организацията, по закон за опазване на професионална тайна. към която подават сигнала, имат предимно положение на полагащи по-скоро Видно от чл. 3, параграф зависим труд, работници или служители, се вижда, че всъщност 3, т. б) и съображение 26 изключението на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИН в сега действащата му редакция от Директива (ЕС) следва да се разбира не толкова в смисъла на даващо защита на 2019/1937, същата не професионалната, и в частност на адвокатската тайна (доколкото така или следва да засяга защитата иначе по силата на специалния ЗАдв, същата е обект на нарочна на поверителността на регламентация, като задължение с морална, етична и договорна основа и разговорите и прилагане на изключението по чл. 4, т. 3 по отношение на адвокатската кореспонденцията между тайна, така или иначе би дублирало съществуващата нормативна защита на адвокатите и техните 8 последната), а по-скоро целящо да обезпечи съхраняването на клиенти („привилегия на информация, придобита по повод упражняване правната професия от правната професия“), лица, които подпомагат адвоката в неговата професионална дейност. както е предвидено в Доколкото ЗЗЛПСПОИН дава защита на лицата, работещи на трудово и/или националното право и, служебно правоотношение, респективно на лицата, предоставящи услуги или когато е приложимо, полагащи труд без трудово правоотношение, то защитата на привилегията правото на Съюза, в на правната професия предполага от обхвата на специалния закон да съответствие със бъдат изключени и лицата, които без оглед на вида на правоотношението съдебната практика на подпомагат лицата, упражняващи правната професия, без самите те да са Съда. С оглед на горното е очевидно, че субекти на задължението за опазване на професионална тайна. И именно освобождаването на по подобно тълкуване позволява действащата редакция на текст на широк кръг лица, в дерогационното правило на чл. 4, т. 3 от закона, като за нуждите на случая, лицата, работещи съхраняването на привилегията на правната професия следва от обхвата на трудово и/или на закона да бъда изключени и лицата, които като служители на адвоката, служебно подпомагат последния при упражняване на правната професия и в този правоотношение, контекст узнават информация за извършване на определено нарушение респективно на лицата, от клиент на адвоката. предоставящи услуги или 3. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че Директивата препраща полагащи труд без към защитата на поверителната връзка адвокат-клиент в обема, който такава трудово правоотношение защита дава именно националното законодателство. У нас правилото на чл. 33, каквото е предложението, ал. 1- 4 ЗАдв , което гарантира именно неприкосновеността на е много по широко от кореспонденцията и разговорите между адвоката и клиента се прилага и по освобождаването от отношение на адвокатските сътрудници, които в общия случай се намират понятието за правна именно в трудово отношение с адвоката-работодател. Смисълът на подобен професионална текст е да обезпечи съхраняването на професионалната тайна в контекста на привилегия, предвидено в цялата възможна гама на отношения, които възникват като последица от чл. 3, пар. 3, т. б) и доверителната връзка адвокат – клиент, в това число и отношения с лицата, съображение 26 от работещи при адвоката и подпомагащи последния при упражняване на директивата. По този правната професия. Оттук и би следвало всички служители на лицата, начин отново личният упражняващи правни професии, без оглед на вида на правоотношението, по обхват на защита ще бъде което са наети, да бъдат лишени от защитата на специалния ЗЗЛПСПОИН. В намален, тъй като много повече категории лица, ще противен случай и при възприемане на предложеното с проекта са освободени от защитата стесняване на дерогацията, би се стигнало до ситуация, в която служител на директивата, ако на адвоката би се ползвал от защита на ЗЗЛПСПОИН, ако разгласи докладват за нарушения информация за нарушения извършени от клиент на адвокат, нотариус, на правото на ЕС, ЧСИ и т.н, която информация му е станал известна именно по повод попадащи в нейния подпомагане на лице, упражняващо правната професия. Същевременно в обхват. С оглед на подобна хипотеза за нарушаване на професионалната тайна отговорен ще точното транспониране на остане самият адвокат, нотариус или ЧСИ и върху него тях ще тежи разпоредбите на задължението да обезщети вредите, понесени от клиента, респективно Директивата, член 4, 9 наказателната отговорност за издаване на чужда тайна, поверена му в параграф 3 от ЗЗЛПСН качеството на адвокат. трябва да обхваща само 4. Затова и защитата на поверителната връзка адвокат- клиент „поверителността на налага не само съхраняване сегашната редакция на текста на чл. 4, т. 3, разговорите и но също така и утвърждаване на разбирането, че лишаването на лицата, кореспонденцията между упражняващи правната професия, от възможността да се ползват от адвокати и техните закрилата на закона, когато узнаят за нарушение в кръга на своята клиенти“. професионална дейност, следва да важи в еднаква степен и за всички служители на адвоката, които на практика подпомагат адвоката при упражняване на правната професия. Невъзможно би било опазването на адвокатската тайна, ако служители на адвоката биха могли, ползвайки се от защита на ЗЗЛПСПОИН да разгласяват информация, която им е станала известна при подпомагане на адвоката при упражняване на правната професия. При това положение е ясно, че стесняване предметно и персонално на обхвата на дерогационната разпоредба на чл. 4, т. 3 би направило невъзможно запазване привилегията на правната професия, която Директивата брани. 5. На следващо място, възприемането на идеята, че от обхвата на защита е изключено само разгласяването на сигнали за нарушения, информацията за които e защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти, би компрометирало и конституционно установеното и прогласено право на адвокатска защита. Защото ако лицата, упражняващи правна професия, не могат да гарантират, че няма да предадат доверието, дължимо на лицето, което им се е доверило (ако се окаже, че като резултат от стесняване обхвата на чл. 4, т. 3 служителите на адвоката биха се ползвали със защита, ако разпространят информация за нарушения узнати при подпомагане на адвоката), то съществуването въобще на нормативно защитена професионална тайна бива лишено от смисъл. 6. Аргумент в полза на гореизложеното е и съображение 26 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2019 година, където изрично е посочено, че :“Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда“. В мотивите към предложения законопроект се черпят 10 аргументи именно от този не съвсем прецизен превод на съображение № 26 от Директивата, като се изтъква, че изключването на лицата, които упражняват правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна било „много по-широко от освобождаването от адвокатска тайна по чл. 3, параграф 3, буква б) от Директивата“ и като резултат – личният обхват на защита бил намален, защото много по-голяма категория лица, упражняващи юридическата професия, били освободени от защитата, която Директивата дава. Всъщност, под привилегия на правната професия безспорно следва да се разбира не друго, а поверителността на връзката адвокат – клиент в цялост, тоест не конкретно адвокатската тайна и не отделни аспекти от нея като поверителността на разговорите и кореспонденцията само. Това, от една страна, безспорно означава, че не би следвало да е допустимо адвокат или лице, упражняващо правна професия да може да оповести информация за нарушение, което му е станало известно в контекста на отношенията адвокат – клиент и съответно да се ползва със защитата, която дава ЗЗЛПСПОИН, когато информацията не е получена чрез разговор или кореспонденция. Но това означава още, че подобно изключение съществува и по отношение на онези лица, които макара и да отговарят на изискванията за лице, което се ползва от защита по чл. 5 ЗЗЛПСПОИН, подпомагат адвоката при осъществяване на правната професия, с които лица по необходимост и клиента влиза в определени отношения, които отношения безспорно са част от привилегията на адвокатската професия. Оттук и ограничаване на изключенията от приложението на закона и създаване на възможност да се даде защита на лица, които попадат в чл. 4, т. 3 в контекста на доверителната връзка адвокат –клиент и които при подпомагане дейността на адвокат, са узнали за нарушение и са подали сигнал за него, би колидирало със съществуващата у нас защита на адвокатската тайна и на професионалната тайна въобще, каквато едва ли е целта на Директивата. Че именно това е търсеният смисъл – да не се дава защита, когато разгласената информация за нарушение съставлява нарушаване на професионална / адвокатска или лекарска тайна/ следва като че и от съображение 27 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2019 година, според което представителите на професии, различни от юристи или доставчици на здравно обслужване, следва да могат да получат право на защита по силата на настоящата директива, когато предоставят информация, защитена от приложимите професионални правила, при условие че предоставянето на тази информация е необходимо за разкриване на нарушение, попадащо в обхвата на настоящата директива. 11 Изложеното до тук като че дава в достатъчна степен аргументация в полза на съхраняване на сегашната редакция на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИ. 2. По §2 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл. 5, ал. 2. В §2 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения са предвидени няколко промени, касаещи правилото на чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН. На първо място, предложеното изменение в чл. 5, ал. 2, т. 3 има за цел да отстрани техническа грешка, като предвижда, че от защита по този закон могат да се ползват доброволци, както и платени и неплатени стажанти. На второ място, вносителите на законопроекта предлагат съдържателни изменения в чл. 5, ал. 2, т. 6, които са инспирирани от съображение 39 от Директива (ЕС) 2019/1937 и възможността да бъде разширен персоналният обхват на закрила по специалния закона, като такава бъде предоставена не само на лица, които работят по трудово или служебно отношения, но така също и на определени категории лица, предоставящи услуги. По този начин националното законодателство бива синхронизирано със заложената в Директива (ЕС) 2019/1937 концепция, че защитата следва да обхваща и категории физически лица, които, макар и да не са „работници“ по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, могат да играят ключова роля в разкриването на сигнали за нарушения на правото на Съюза и могат да се окажат в положение на икономическа уязвимост в контекста на свързани с тяхната работа дейности. На практика с предложеното изменение се позволява да се даде защита на различни доставчици на услуги, самостоятелно заети лица, предоставящи услуги, работници на свободна практика, изпълнители, подизпълнители и доставчици, които не са по трудово или служебно правоотношение, но често стоят много по-близо до източника на информация относно възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти; а във връзка с усвояването на средствата на Съюза, консултантите, предоставящи своите услуги, са в привилегировано положение да насочат вниманието към нарушенията, на които са станали свидетели. Оттук и безспорно предложеното изменение следва да бъде оценено положително като своевременна и удачна законодателна намеса, като същата оценка следва да се даде и на предложението защитата по ЗЗЛПСПОИН да се гарантира и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за 12 нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. 3. По §3 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл. 9. В сегашната си редакция разпоредбата на чл. 9, регламентиращ пречките за образуване на производство по Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, изрично сочи, че не се образува производство по анонимни сигнали, а така и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. Доколкото обаче в Директива (ЕС) 2019/1937 не е предвиден какъвто и да било срок като условие било за предприемане на последващи действия, било за получаване на защита, то следва да бъдат споделени изразените в мотивите към предложения законопроект съображения, че наличието на подобна национална уредба необосновано ограничава времевия обхват на предоставената по специалния закон защита. Такива са и констатациите на Европейската комисия, поради което и предложеното изменение на чл. 9 следва да се оцени като уместно и своевременно, като неговото приемане ще доведе до съхраняване единствено на анонимността на подадения сигнал като пречка за образуване на производство по ЗЗЛПСПОИН. С оглед на изпълнение на препоръката на ЕК, както и предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗЗЛПСПОИН, която предвижда, че проверката по сигнала се прекратява, когато по отношение на нарушението са изтекли предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност, се предлага като пречка за образуване на производство по проверка на подаден сигнал да остане единствено основанието, че сигналът е подаден анонимно. 4. По §4 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на 4. Приема се 4. Направена е редакция чл. 14, ал. 5. на текста. 13 Съгласно действащата редакция на чл. 14, ал. 5 задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на този закон, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон. Същевременно в задължените субекти по чл. 12, ал. 1 т. 2 и 3 попадат работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители, а така и работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква "Б" и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3. Оттук и при систематично тълкуване на чл. 14, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1, . 2 и т. 3 излиза, че на национално ниво полза на големите предприятия (работодатели в частния сектор с 250 и повече работници и служители) се създава възможност последните да бъдат освободени от задължение за изграждане на вътрешни канали, каквато опция Директива (ЕС) 2019/1937 не предвижда. Съгласно чл. 8, т. 6 от Директивата правните субекти в частния сектор с персонал от 50 до 249 работници могат да споделят ресурси във връзка с получаването на сигнали и относно всяко извършване на разследвания. Това не засяга задълженията, наложени на тези субекти с настоящата директива, да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал. Подобна възможност за използване на канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат по отношение на правните субекти в частния сектор с 250 и повече работници липсва. Оттук и следва да бъде положително оценено и подкрепено предложението в проекта чл. 14, ал. 5 да бъзе изменен чрез заличаване на текста: „както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон“. С едно подобно прецизиране текста на правилото става ясно, че възможността за ползване на споделени ресурси остава на разположение само на онези задължени субекти по чл. 12 от ЗЗЛПСПОИН, които отговарят на изискванията за средно предприятие по смисъла на Директивата, а именно такова с персонал от 50 до 249 работници. Оттук и след изменението на текста работодателите в частния сектор с над 250 работници и служители няма да могат да възложат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения на физически или юридически лица извън тяхната структура, както и да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден към икономическата група, към която принадлежат. По този начин се отстранява едно съществуващо в пообщ план противоречи на целта 14 на директивата, а именно да се осигури достъпност и близост на каналите до потенциалните податели на сигнали. 5. По §5 от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл.15, ал. 3. 5. Приема 5. Направена е редакция Съгласно чл. 18, т. 2 от Директива (ЕС) 2019/1937, когато за подаване на сигнал се. на текста. се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която се записва, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи имат право да документират устното подаване на сигнал по един от следните начини: а) чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител; или б) чрез пълен и точен текст на разговора, възпроизведен в писмен вид, изготвен от служителите, отговорни за разглеждането на сигнала. Аналогични възможности за документиране на сигнала са предвидени в Директивата и за случаите, в които дадено лице поиска среща със служители на правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи, за да подаде сигнал по член 9, параграф 2 и член 12, параграф 2, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи гарантират, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, че данните от срещата се документират пълно и точно и се съхраняват на траен и позволяващ извличане носител. За сравнение у нас правилото на чл. 15, ал. 3 от действащия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) дава единствено възможност за възпроизвеждане и документиране на устния сигнал чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го подпише при желание от негова страна. За сравнение у нас липсва нормативна рамка на възможността за записване на устния сигнал на траен носител, който позволява извличане на подадения устен сигнал липсва, което може да бъде отчетено като недостатък на националната уредба в областта на защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Оттук и следва да бъде приветствано предложението чрез изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН да бъде създадена възможност за записване като форма на документиране на устно подадените сигнали редом със създаването на точен протокол от разговора. В тази връзка се предлага правилото на чл. 15, ал. 3 да бъде изменено, придобивайки следното съдържание: „(3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на 15 формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри, като го подпише или чрез запис на разговора на траен носител, позволяващ извличане“. Макар и да е удачно направено предложението за изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, същото има за своя съществена слабост отсъствието на предвиденото в Директива (ЕС) 2019/1937 изискване за наличие на изрично съгласие от страна на лицето, подаващо сигнал, относно факта на извършване на записа, като предпоставка за прилагане на този начин на документиране на сигнала. Отделно от това текстът на чл. 18 от Директивата разграничава хипотезите, в които сигналът се подава в рамките на среща или по телефонна линия, която се записва, или която не се записва, като записване на разговора не се допуска, когато за подаването на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която не се записва. Тези особености е нужно да бъдат отчетени и от българския законодател, като за целта в предложението за изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИ изрично бъде заложено, че запис на устно подаден сигнал се допуска само след изрично дадено съгласие от страна на лицето, подаващо сигнала. Така чл. 15, ал. 3 би могъл да бъде редактиран и изменен в следния смисъл „3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри. При изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, устният сигнал, подаден чрез телефонна линия или друга система за гласови съобщения или чрез лична среща, може да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане.“ 6. По §6 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 17, ал. 1, т. 3 буква „а“. С последните изменения в ЗЗЛПСПОИН като основание за прекратяване на проверката по сигнал, който е подаден чрез външен канал, бе предвидено тя да може да се прекратява, когато по отношение на нарушението предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство са изтекли, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност (чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“). С оглед установяването на общи правила при прекратяване на 16 проверката по подаден сигнал както чрез външен, така и чрез вътрешен канал се предлага промяна в чл. 17, ал. 1, т. 3, буква „а“. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 7. По §7 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 23 Предложените промени в чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН са предложени с 7. Направена е редакция оглед привеждане на закона в съответствие с чл. 11, ал. 2, буква б) от 7. Приема на текста. Директива 2019/1937 и чл. 11, ал. 2, буква е) от Директивата. В тази връзка се. се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1. т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно“. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. От друга страна, би било удачно, с оглед законодателна прецизност и правна сигурност да бъде уточнено понятието „своевременно“, съобразявайки спецификите на процедурата за приемане на сигнали чрез външния канал. 8. По §8 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 40, ал. 2. Предложените промени в чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН са в отговор на критиката на ЕК, според която формулировката „друго правно основание“ не съответства на духа и целите на Директива (ЕС) 2019/1937. В тази връзка се изтъква, че формулировката „друго правно основание“ предполага, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно), а ако се заключи, че не е предприето като отмъщение, ще има „друго“ правно основание. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 9. По §9 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 42. Предложените промени в чл. 42 от ЗЗЛПСПОИН предвижда въвеждането на отговорност за юридически лица за нарушение по чл. 42, т. 2 от Закона. С оглед обстоятелството, че адресат на задължението по чл. 17, ал. 1 от закона може да 17 бъде юридическо лице, предложеното изменение вероятно цели попълване на пропуска от Законодателя. Предложеният размер на санкцията (от 1 000 до 7 000 лв.) е съразмерен с другите санкции предвидени в Закона. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 10. По §10 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 44 Предложените промени в чл. 44 от ЗЗЛПСПОИН предвижда въвеждането на отговорност за юридически лица за нарушение по чл. 44 от Закона. С оглед обстоятелството, че адресат на задължението по чл. 31 от закона може да бъде юридическо лице, предложеното изменение вероятно цели попълване на пропуска от Законодателя. Предложеният размер на санкцията (от 1 000 до 7 000 лв.) е съразмерен с другите санкции предвидени в Закона. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 11. По §11 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и предложените изменения в ЗМСМА. С §11 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН се предлага изменението на Закона за местното самоуправление и местната администрация в посока създаване на Етичен кодекс на общинските съветници. Преди всичко, така предложените изменения не съответстват на обхвата на 11. Не се 11. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и не са в пряка връзка с другите разпоредби от ЗИД. приема. от Закона за нормативните В този смисъл, следва да се отбележи, че това е недопустима законодателна актове, обществени техника. отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. В случая, предвидените изменения в ЗМСМА, уреждат отношения, свързани с повишаване на прозрачността и отчетността на дейността, което е крайна цел и на Директива 2019/1937, но На следващо място, не е ясно създаването на такъв Кодекс как точно може да също така ще се обезпечи подобри корупционният климат в България и да доведе до привличането на допълнително и защитата чуждестранни инвестиции. на лицата, подаващи 18 С оглед горното, считаме че така предложените изменения на ЗМСМА не сигнали, в случая срещу следва да бъдат разглеждани с настоящия законопроект, а в хода на по- общински съветници. широка обществена дискусия и съответен проект на ЗИД на ЗМСМА. Приемането на Етичен кодекс е показател за степента на почтеност на общинските съветници и ще доведе до възможност за повишаване на прозрачността и отчетността по отношение на местното самоуправление, което от своя страна има за цел да направи дейността по- ефективна. 6. ЕВН България ЕАД Текст от проекта: 6. Не се Предлаганата промяна в § 4. В чл. 14, ал. 5 думите „както и могат да използват канал за вътрешно приема. чл. 14, ал. 5 от закона не подаване на сигнали, създаден от икономическа група, към която принадлежат, въвежда пълна забрана за ако каналът отговаря на изискванията на този закон“ се заличават споделяне на ресурси на Предложение на ЕВН БГ задължените субекти в § 4. Чл. 14, ал. 5 придобива следното съдържание: частния сектор с персонал „(5) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т .2 и 3 могат да възлагат функциите от 50 до 249 работници и по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо служители, тъй като тези или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на дружества могат да споделят ресурси за този закон. В случай че задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 са с получаването на сигнали персонал до 249 работници, те могат да използват канал за вътрешно подаване и за предприемане на на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако последващи действия по каналът отговаря на изискванията на този закон.“ 19 Мотиви тях при спазване Съгласно чл. 8, параграф 6 от Директива 2019/1937, само субекти в частния изискванията по закона по сектор с персонал от 50 до 249 работници могат да споделят ресурси чрез силата на чл. 12, ал. 3 използване на вътрешен канал за докладване, създаден от икономическата ЗЗЛПСПОИН. С оглед на група, към която принадлежат. С предлаганата промяна обаче на практика би горното не е необходимо се въвела пълна забрана за подобно споделяне на ресурси във връзка с дублиране на правилото. получаването на сигнали по вътрешен канал за докладване. Това според нас не отговаря на смисъла на коментираната разпоредба от Директива 2019/1937, още повече, че подобен подход ще доведе до по-голяма административна тежест за всички задължени лица при изпълнението на задълженията им по коментирания закон. В допълнение, пълната забрана за използване на споделен канал за вътрешно подаване на сигнали не кореспондира с чл. 12, ал. 3 от закона, съгласно който задължените субекти – работодатели в частния сектор с персонал от 50 до 249 работници или служители могат да споделят ресурси за получаването на сигнали и предприемане на последващи действия. Считаме че по този начин се създава риск за двояко тълкуване, което ще доведе до практически проблеми при цялостното прилагане на закона. В заключение, считаме, че нашето предложение не само напълно кореспондира с текста на Директива 2019/1937, но и ще намали административната тежест за задължените субекти, като същевременно осигури ясна и ефективна рамка за прилагане на закона, което пък ще допринесе за по-устойчиво изпълнение на задълженията на засегнатите субекти, свързани със защитата на лицата, подаващи сигнали. 7. Фондация „Български Настоящото становище изразява мнението на фондация „Български институт институт за правни за правни инициативи“ и сдружение „Център за изследване на демокрацията“ инициативи“ и във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за защита Сдружение „Център за на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за изследване на нарушения (ЗЗЛПСПОИН, или накратко Закон за защита на сигнализиращите демокрацията“ лица), публикуван за обществени консултации на 11.11.2024 г. Механизмите за защита и подкрепа на лицата, които сигнализират за нередности, станали им известни в тяхното професионално качество, е задължителен и ключов елемент за успеха на цялостната борба с измамите, злоупотребите и корупцията (в най-широкия смисъл на думата). Дълго време българското законодателство не познаваше подобни механизми, което само показва до колко борбата с измамите е бил приоритет за нашата страна. За съжаление, настоящият закон за защита на сигнализиращите лица (ЗЗЛПСПОИН), приет в началото на 2023 г., не бе резултат от осъзнати, разумни и целенасочени действия на българския законодател в посока преодоляване на този правен вакуум. Той бе приет под натиска на наказателна 20 процедура, предприета от ЕК срещу България и други държави членки и в отговор на необходимостта да бъде транспонирана Директива (ЕС) 2019/1937. Едновременно с това приемането и прилагането на ЗЗЛПСПОИН е мярка в Националния План за възстановяване и устойчивост. Въпреки демонстрираната на хартия решимост да бъде създаден реален механизъм за защита на лицата, които сигнализират за нередности, реалността сочи друго. ЗЗЛПСПОИН в своя първоначален вид страдаше от редица слабости и беше далеч от минималните стандарти за защита на сигнализиращите лица, въведени с Директива (ЕС) 2019/1937. Доказателство за несъвършенството на закона е и обстоятелството , че през първата година от своето съществуване той бе изменен три пъти, като настоящето предложение за изменение се явява негова четвърта поправка. Мотивите към сега предложения проект за изменение и допълнение на ЗЗЛПСПОИН сочат, че за пореден път важна норматива промяна в България се прави не защото се отчита реалния интерес на българските граждани, а в случая той безсъмнено е да има силна, категорична и ясно работеща защита и подкрепа за лицата, които свидетелстват за нередности, а защото има външен натиск за това. Последното е видно от мотивите на предложението, изработено от Министерството на правосъдието, където се казва, че предложените промени са с „цел отговор на критиките на Европейската комисия (ЕК) по отношение на несъответствието на закона с изискванията на Директивата и пълното и транспониране, както и необходимостта от изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с Националния план за възстановяване и устойчивост“. В този смисъл е и първото ни предложение, а именно промените в Приема се. Направена е редакция на законодателството да бъдат правени проактивно, защото нуждите на текста в мотивите и българските граждани налагат това, а не реактивно. доклада. По конкретния Проект на закон за изменение и допълнение на ЗЗЛПСПОИН намираме, че критиките на ЕК по отношение на транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937 в България отговарят на реалността. Поради това подкрепяме направените предложени, като искаме специално да отделим внимание на няколко конкретни точки от тях. 1. По отношение на § 1 подкрепяме предложението за прецизиране на1. 1.Не се 1. Предложението излиза чл. 4, ал. 1, т. 3 в две посоки. Замяната на досегашната обща формулировка приема. извън предметния обхват „лицата упражняващи правна професия“ с далеч по-ясното предложение на законопроекта. „поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и Доколкото същото техните клиенти“ реално ще стесни обхвата на случаите, в които законът няма изисква допълнителен да бъде прилаган поради служебна тайна, което следва да допринесе за анализ и изследване на 21 неговото по-ефективно ползване от гражданите и институциите. По същата въздействието върху причина много важна и уместна е предлаганата отмяна на втората част от чл. заинтересованите страни 4, ал. 1, т. 3, а именно че този закон не се прилага в случаите „за които трябва да бъде разгледано съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна“. в рамките на работна Следва да се има предвид обаче, че към момента българското група. законодателство работи с над 40 вида тайни, описани в още толкова нормативни акта, често не особено детайлно. Поради това смятаме, че ще бъде по-удачно ако чл. 4 бъде редактиран изцяло, като изрично се посочи, че този закон (ЗЗЛПСПОИН) се прилага за сигнали за нарушения и в случаите на различни форми на служебна и професионална тайна, с изключение на посочените в ал. 1-4 изрични забрани, а именно при случаи, които касаят: - правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз; - защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация; - информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти; - поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето; - на тайната на съдебното съвещание; - на правилата на наказателното производство; Приемането на този категоричен позитивен подход към цялостна редакция на чл. 4 ще спести много случаи на възможни обърквания сред сигнализиращите и лицата, оправомощени да администрират сигнали, както и би спестило излишна административна и съдебна казуистика. Не на последно място считаме, че цялостното прецизиране на чл. 4, в посоката, предложена по-горе, ще предотврати и всички възможни колизии в практическото прилагане на чл. 36, ал. 2, който казва, че „сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението.“ 2. По отношение на § 2 подкрепяме прецизирането на кръга на лицата, на които се предоставя защита по ЗЗЛПСПОИН, с предложеното 22 изменение на чл. 5, ал. 2, т. 6 и 7, както и изправянето на техническата грешка в текста на т. 3. н 3. По отношение на § 3 подкрепяме изцяло предлаганото отменяне на ал. 2 на чл. 9, която въвеждаше с нищо немотивирана нито в законодателството ни, нито с живия живот и житейската логика двугодишна давност, за случаите, в които може да се образува производство по ЗЗЛПСПОИН. Законодателят трябва да премахне въпросното двегодишно ограничение (своеобразен срок на годност) пред сигналите, приет по чисто конюнктурни съображения и напълно срещу духа на насърчаването на подаване на сигнали за нередности и необходимата защита на сигнализиращите лица, и Директива (ЕС) 2019/1937. Отново по отношение на чл. 9, приканваме законодателят да обмисли още веднъж възможността за подаване на анонимни сигнали за нередности, в случай че сигналът съдържа достатъчно информация за извършено нарушение и лицето изпитва опасения за своята (и на свързаните с него лица) сигурност. Оценяваме, че последното ще бъде трудно решение, но ще бъде ясен знак за желанието на българския законодател за реална борба със злоупотребите. Социологическо проучване, направено по поръчка на БИПИ през 2021 г. в контекста на дебата за създаване на ЗЗЛПСПОИН, сочи, че възможността за подаване на анонимни сигнали е одобрявана от над 70% от българските граждани. Над 80% биха се чувствали до известна степен по-защитени при евентуално подаване на сигнал, ако съществуваше подобен механизъм. 4. Приема 4. Направена е редакция 4. По отношение на §7. 1, буква „б“ – предложението за добавянето на се. на текста. думата „своевременно“ към разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3, с което се задължава служителят на звеното на КЗЛД да предават съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на ЕС, когато се касае за нарушение на правото на ЕС, считаме, че не отговаря на минималните стандарти на законодателната техника. Самото наречие „своевременно“ не означава нищо повече от „да се извърши в необходимия момент“, а кой точно е необходимия момент за уведомяването на органите/службите на ЕС за нарушение е оставено на субективната преценка на служителя на българската Комисия, предоставяйки му неоправдана с нищо дискреционна власт над сигнала. Предлагаме да се въведе конкретен срок за предаване на информацията. 5.Не се 5. По официални данни от 5. По отношение на § 9 и 10, които диференцират някои от санкциите приема. Националния при неспазване на разпоредбите на ЗЗЛПСПОИН, макар и стъпка в статистически институт правилна посока, считаме, че не решават един от големите дефицити на средномесечният 23 Закона, а именно – ниските наказания, предвидени в Глава четвърта. Като осигурителен доход в цяло считаме, че предвидените наказания в ЗЗЛПСПОИН следва да бъдат България за периода от завишени, и с много по-големи амплитуди между максималната и 1.01.2023 г. до 31.12.2023 минималната стойност на налаганите глоби, което би дало възможност на г. е 1608, 75 лв. /около 800 административнонаказващия орган за много по диференцирана оценка на евро/. Доходите в противоправното събитие, с оглед неговата обществената опасност. България са несравнимо Повишаването на глобите за нарочно неизпълнение на задължения по по-ниски от средните ЗЗЛПСПОИН ще има и дисциплиниращ ефект и ще бъде допълнителна такива в Европейския предпоставка за жизненост на закона, която към момента отсъства. съюз. България е на предпоследно място по доходи в ЕС. Санкциите в българските закони са съобразени с имотното състояние на гражданите. След направен преглед в Кодекса на труда по отношение на размера на санкциите за нарушения на трудовото законодателство, установихме, че най- високата санкция /глоба или имуществена санкция/ е в размер на 20 000 лв. /чл. 412 и следващите от Кодекса на труда./. В Закона за защита от дискриминация например размерите на санкциите също са до 20 000 лв. Предвид горното, законодателното предвиждане на непропорционални (практически непосилни) санкции ще доведе до тяхната несъбираемост. 6. Предложението излиза извън предметния обхват 24 6. Използваме настоящата обществена консултация да обърнем 6. Не се на Законопроекта. внимание на законодателя, че в сегашната редакция на ЗЗЛПСПОИН приема. Доколкото същото най-неясна продължава да бъде регламентацията на т. нар. публично изисква допълнителен оповестяване на информация за нередности. От една страна продължава да анализ и изследване на бъде неясно кои точно са каналите за публично сигнализиране и каква е ролята въздействието върху на КЗЛД в тяхното следене и реагиране на оповестената чрез тях информация. заинтересованите страни От друга страна именно публичното оповестяване дава възможност за трябва да бъде разгледано последваща защита и на лицата, които са подали информация включително и в рамките на работна анонимно. Не на последно място, заради утвърдилото се недоверието на група. българското общество в голяма част от неговите институции, различно форми на публично сигнализиране за нередности са много често най-предпочитаната форма за гражданска реакция срещу несправедливости и нарушения. 25 26

С Т А Н О В И Щ Е ОТ: фондация „Български институт за правни инициативи“ и сдружение „Център за изследване на демокрацията“ ОТНОСНО: Проект на закон за изменение и допълнение на закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), публикуван за обществени консултации на 11.11.2024 г. Настоящото становище изразява мнението на фондация „Български институт за правни инициативи“ и сдружение „Център за изследване на демокрацията“ във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН, или накратко Закон за защита на сигнализиращите лица), публикуван за обществени консултации на 11.11.2024 г. Механизмите за защита и подкрепа на лицата, които сигнализират за нередности, станали им известни в тяхното професионално качество, е задължителен и ключов елемент за успеха на цялостната борба с измамите, злоупотребите и корупцията (в най-широкия смисъл на думата). Дълго време българското законодателство не познаваше подобни механизми, което само показва до колко борбата с измамите е бил приоритет за нашата страна. За съжаление, настоящият закон за защита на сигнализиращите лица (ЗЗЛПСПОИН), приет в началото на 2023 г., не бе резултат от осъзнати, разумни и целенасочени действия на българския законодател в посока преодоляване на този правен вакуум. Той бе приет под натиска на наказателна процедура, предприета от ЕК срещу България и други държави членки и в отговор на необходимостта да бъде транспонирана Директива (ЕС) 2019/1937. Едновременно с това приемането и прилагането на ЗЗЛПСПОИН е мярка в Националния План за възстановяване и устойчивост. Въпреки демонстрираната на хартия решимост да бъде създаден реален 1 механизъм за защита на лицата, които сигнализират за нередности, реалността сочи друго. ЗЗЛПСПОИН в своя първоначален вид страдаше от редица слабости и беше далеч от минималните стандарти за защита на сигнализиращите лица, въведени с Директива (ЕС) 2019/1937. Доказателство за несъвършенството на закона е и обстоятелството , че през първата година от своето съществуване той бе изменен три пъти, като настоящето предложение за изменение се явява негова четвърта поправка. Мотивите към сега предложения проект за изменение и допълнение на ЗЗЛПСПОИН сочат, че за пореден път важна норматива промяна в България се прави не защото се отчита реалния интерес на българските граждани, а в случая той безсъмнено е да има силна, категорична и ясно работеща защита и подкрепа за лицата, които свидетелстват за нередности, а защото има външен натиск за това. Последното е видно от мотивите на предложението, изработено от Министерството на правосъдието, където се казва, че предложените промени са с „цел отговор на критиките на Европейската комисия (ЕК) по отношение на несъответствието на закона с изискванията на Директивата и пълното и транспониране, както и необходимостта от изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с Националния план за възстановяване и устойчивост“. В този смисъл е и първото ни предложение, а именно промените в законодателството да бъдат правени проактивно, защото нуждите на българските граждани налагат това, а не реактивно. По конкретния Проект на закон за изменение и допълнение на ЗЗЛПСПОИН намираме, че критиките на ЕК по отношение на транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937 в България отговарят на реалността. Поради това подкрепяме направените предложени, като искаме специално да отделим внимание на няколко конкретни точки от тях. 1. По отношение на § 1 подкрепяме предложението за прецизиране на чл. 4, ал. 1, т. 3 в две посоки. Замяната на досегашната обща формулировка „лицата упражняващи правна професия“ с далеч по-ясното предложение „поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“ реално ще стесни обхвата на случаите, в които законът няма да бъде прилаган поради служебна тайна, което следва да допринесе за неговото по-ефективно ползване от гражданите и институциите. По същата причина много важна и уместна е предлаганата отмяна на втората част от чл. 4, ал. 1, т. 3, а именно че този закон не се прилага в случаите „за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна“. Следва да се има предвид обаче, че към момента българското законодателство работи с над 40 вида тайни, описани в още толкова нормативни акта, често не особено детайлно. Поради това смятаме, че ще бъде по-удачно ако чл. 4 бъде редактиран изцяло, като изрично се посочи, че този закон (ЗЗЛПСПОИН) се прилага за сигнали за нарушения и в случаите на различни форми на служебна и професионална тайна, с изключение на посочените в ал. 1-4 изрични забрани, а именно при случаи, които касаят: - правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 2 - защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация; - информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти; - поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето; - на тайната на съдебното съвещание; - на правилата на наказателното производство; Приемането на този категоричен позитивен подход към цялостна редакция на чл. 4 ще спести много случаи на възможни обърквания сред сигнализиращите и лицата, оправомощени да администрират сигнали, както и би спестило излишна административна и съдебна казуистика. Не на последно място считаме, че цялостното прецизиране на чл. 4, в посоката, предложена по-горе, ще предотврати и всички възможни колизии в практическото прилагане на чл. 36, ал. 2, който казва, че „сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението.“ 2. По отношение на § 2 подкрепяме прецизирането на кръга на лицата, на които се предоставя защита по ЗЗЛПСПОИН, с предложеното изменение на чл. 5, ал. 2, т. 6 и 7, както и изправянето на техническата грешка в текста на т. 3. 3. По отношение на § 3 подкрепяме изцяло предлаганото отменяне на ал. 2 на чл. 9, която въвеждаше с нищо немотивирана нито в законодателството ни, нито с живия живот и житейската логика двугодишна давност, за случаите, в които може да се образува производство по ЗЗЛПСПОИН. Законодателят трябва да премахне въпросното двегодишно ограничение (своеобразен срок на годност) пред сигналите, приет по чисто конюнктурни съображения и напълно срещу духа на насърчаването на подаване на сигнали за нередности и необходимата защита на сигнализиращите лица, и Директива (ЕС) 2019/1937. Отново по отношение на чл. 9, приканваме законодателят да обмисли още веднъж възможността за подаване на анонимни сигнали за нередности, в случай че сигналът съдържа достатъчно информация за извършено нарушение и лицето изпитва опасения за своята (и на свързаните с него лица) сигурност. Оценяваме, че последното ще бъде трудно решение, но ще бъде ясен знак за желанието на българския законодател за реална борба със злоупотребите. Социологическо проучване, направено по поръчка 1 на БИПИ през 2021 г. в контекста на дебата за създаване на ЗЗЛПСПОИН, сочи, че възможността за подаване на анонимни сигнали е одобрявана от над 70% от българските граждани. Над 80% биха се чувствали до известна степен по-защитени при евентуално подаване на сигнал, ако съществуваше подобен механизъм. 1 http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/WHISTLEBLOWING_SOCIOLOGY_090621.pdf 3 4. По отношение на §7. 1, буква „б“ – предложението за добавянето на думата „своевременно“ към разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3, с което се задължава служителят на звеното на КЗЛД да предават съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на ЕС, когато се касае за нарушение на правото на ЕС, считаме, че не отговаря на минималните стандарти на законодателната техника. Самото наречие „своевременно“ не означава нищо повече от „да се извърши в необходимия момент“, а кой точно е необходимия момент за уведомяването на органите/службите на ЕС за нарушение е оставено на субективната преценка на служителя на българската Комисия, предоставяйки му неоправдана с нищо дискреционна власт над сигнала. Предлагаме да се въведе конкретен срок за предаване на информацията. 5. По отношение на § 9 и 10, които диференцират някои от санкциите при неспазване на разпоредбите на ЗЗЛПСПОИН, макар и стъпка в правилна посока, считаме, че не решават един от големите дефицити на Закона, а именно – ниските наказания, предвидени в Глава четвърта. Като цяло считаме, че предвидените наказания в ЗЗЛПСПОИН следва да бъдат завишени, и с много по-големи амплитуди между максималната и минималната стойност на налаганите глоби, което би дало възможност на административнонаказващия орган за много по диференцирана оценка на противоправното събитие, с оглед неговата обществената опасност. Повишаването на глобите за нарочно неизпълнение на задължения по ЗЗЛПСПОИН ще има и дисциплиниращ ефект и ще бъде допълнителна предпоставка за жизненост на закона, която към момента отсъства. 6. Използваме настоящата обществена консултация да обърнем внимание на законодателя, че в сегашната редакция на ЗЗЛПСПОИН най-неясна продължава да бъде регламентацията на т. нар. публично оповестяване на информация за нередности. От една страна продължава да бъде неясно кои точно са каналите за публично сигнализиране и каква е ролята на КЗЛД в тяхното следене и реагиране на оповестената чрез тях информация. От друга страна именно публичното оповестяване дава възможност за последваща защита и на лицата, които са подали информация включително и анонимно. Не на последно място, заради утвърдилото се недоверието на българското общество в голяма част от неговите институции, различно форми на публично сигнализиране за нередности са много често най-предпочитаната форма за гражданска реакция срещу несправедливости и нарушения. 25.11.2024 г. София 4

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. "Цар Калоян" № 1-а, 1000 София, тел. 02/986-21-67, 02/987-55-13, e-mail: arch@vas.bg Изх. № 1009 Дата: 18.11.2024 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ С Т А Н О В И Щ Е от ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, представляван от председателя – адв. д-р Ивайло Дерменджиев ОТНОСНО: Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, На 11.11.2024 г. на Портала за обществени консултации към Министерския съвет бе качен за обществено обсъждане законопроект за 1 изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С предложения законопроект се цели създаване на нормативна уредба, която в по-голяма степен да бъде съответна и по-прецизно да транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Въпреки това част от предложенията за изменения и допълнения, някои от които и пряко касаят адвокатурата, не могат да бъдат оценени положително, поради което и е наложително Висшият адвокатски съвет да участва в обществения дебат, изразявайки своето становище във връзка с предложения законопроект. I. Общо представяне на предложените изменения и допълнения, съдържими в Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението 1. С предложения законопроект се цели пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937). Съгласно мотивите към предложения ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) измененията са наложителни най-вече с оглед съобразяване констатациите на Европейската комисия (EК) относно несъответствия между Директива (ЕС) 2019/1937 и националната уредба, чрез която последната е транспонирана у нас. В тази връзка се предлагат редица промени, включително ограничаване обхвата на изключението на чл. 4, т. 3 от закона и прилагането му само относно поверителността на разговорите на кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти. За сметка на това законопроектът разширява защитата, която сега действащият ЗЗЛПСПОИН предоставя не само по отношение на работници и служители, но още и в полза на доставчици на услуги. Други значими изменения, които се предлагат, са тези, касаещи премахване на сроковете по чл. 9 от закона за образуване на проверка, а така и за изменение на чл. 14, ал. 5 чрез диференциране на дружествата, които могат да се ползват от възможността за създаване на споделен вътрешен канал от икономическа група, като се 2 предвижда подобна опция да не съществува по отношение на големите дружества. На следващо място чрез изменение на чл. 15, ал. 3 от закона се предлага в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи да бъде регламентирана възможността за записване на разговорите. В тази връзка и с оглед прецизиране правилата на действащото законодателство с предписанията на Директивата се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1, т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно". По същите причини се предвижда и коригиране на правилото на чл. 40, ал. 2, което в сегашната си редакция води до двусмисления извод, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно предприетите ответни действия са „правно основание“, което очевидно не е така. С предложените изменения на чл. 42 ЗЗЛПСПОИН разумно се предвижда освен глоба, още и имуществена санкция за случаите, в които задълженият субект по чл. 12, ал. 1 е юридическо лице или едноличен търговец и в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1 от закона. 2. Прави впечатление, че на основание чл. 26, ал. 4, изречение последно от Закона за нормативните актове, срокът за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации е 14 дни. По-краткият срок в случая е обоснован от обстоятелството, че е необходимо да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост. От така изложените мотиви обаче не може да бъде направен извод, че става дума за изключителен случай, който да налага подобно скъсяване на срока за обществено обсъждане на нормативния акт. В тази връзка следва да се посочи, че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, по който принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност, заложени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намират част от своето проявление спрямо засегнатите лица. За тяхното спазване следи на първо място органът, в чиито 3 правомощия е да приеме съответния проект. С публикуването на проекта на Портала за обществени консултации се открива възможността на заинтересованите лица да представят становище по него. Текстът на чл. 26, ал. 4 ЗНА изисква срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е допуснал съставителят на проекта да определи и друг срок, но не по-кратък от 14 дни, но това е допустимо само в изключителни случаи, какъвто настоящият не е видно от изложените в законопроекта причини, наложили скъсяване на срока за обществено обсъждане. Това е така, защото с бланкетното посочване на необходимостта да бъдат изпълнени задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост, не е удовлетворено изискването да бъдат посочени и аргументирани убедителни причини от изключителен характер, които да обуславят необходимостта от определянето на по- краткия срок. Нещо повече, доколкото предложеният законопроект е поне трети пореден, с който се прави опит да бъдат преодолени слабостите и грешките при транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937) в националния ни правопорядък, то едва ли може да бъде открита някаква изключителност от спешен порядък, която да налага прилагане изключението на чл. 26, ал. 4 ЗНА. II. Становище по конкретните предложения в проекта за ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението, които касаят адвокатурата 1. По §1 от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл. 4, т. 3. В сега действащата редакция на чл. 4 са регламентирани изключенията от приложното поле на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), като в т. 3 изрично се дерогира приложението на нормативния акт по отношение на сигнали за нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи 4 правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна. С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения се предвижда чл. 4, т. 3 да се измени така: „т. 3. информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“. По този начин текстът на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИН би гласял следното : „Този закон не се прилага за сигнали за нарушения, информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“. 1. На първо място, подобна текстова формулировка повдига сериозни колебания относно своето съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗНА, а именно разпоредбите на нормативните актове да са формулирани на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Затова и в този му вид текстът не може и не би следвало да бъде приет, тъй като езиковото му структуриране не позволява от същия да бъде изведено някакво смислено правило, което да е годно да регулира обществените отношения, попадащи в предмета на регулация на ЗЗЛПСПОИН. Това е така, защото от предложената редакция излиза, че самата информация за сигнала за нарушение е придобита при разговори или по повод на кореспонденция между адвоката и неговия клиент, а не че информацията за самото нарушение, по отношение на което е пуснат сигналът, е станала известна на лицето в контекста на разговор или кореспонденция между адвокат и клиент. Неслучайно идентично предложение за изменение на правилото на чл. 4, т. 3, съдържимо в законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения със сигнатура № 49-354-01-101, бе отхвърлено от 1 правната комисия . 2. Отвъд констатираната езикова непрецизност, друга слабост на предложеното изменение е обстоятелството, че при буквалното тълкуване на предложения текст излиза, че лицата, които подават сигнали за нарушения, за които нарушения са узнали и информацията, за които е придобита в контекста на защитената от поверителността на разговорите и 1 Виж Д О К Л А Д Вх. № 49-353-03-58/05.10.2023 г. от заседание на Комисията по правните въпроси, достъпен на https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3202/reports/17078. 5 кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти, не се ползват от защита на закона. Подобна формулировка като правило дублира и без това съществуващата защита на адвокатската тайна, чието нарушение е санкционирано със специални закони, което прави текстът лишен от регулативен потенциал. Като си дадем обаче сметка, че ЗЗЛПСПОИН дава право да подават сигнал само на физически лица, които по отношение на структурата/организацията, към която подават сигнала, имат предимно положение на полагащи по-скоро зависим труд, работници или 2 служители , се вижда, че всъщност изключението на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИН в сега действащата му редакция следва да се разбира не толкова в смисъла на даващо защита на професионалната, и в частност на адвокатската тайна (доколкото така или иначе по силата на специалния ЗАдв, същата е обект на нарочна регламентация, като 3 задължение с морална, етична и договорна основа и прилагане на 2 Чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН гласи: (1) Защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. (2) Сигнализиращо лице по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на: 1. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) работник по смисъла на член 45, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането; 2. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) лице със статут на самостоятелно заето лице по смисъла на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност; 3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) доброволец, платен или неплатен и стажант; 4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие; 5. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) лице, което работи за физическо или юридическо лице, изпълнители, негови подизпълнители или доставчици; 6. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения; 7. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване. (3) (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) (4) Защита по този закон се предоставя и на: 1. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал и чиято помощ следва да е поверителна; 2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) лица, които са свързани посредством работата или роднини на сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на ответни действия поради сигнализирането; 3. юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст 3 И това е разбираемо, доколкото специалната защита на адвокатската тайна се обосновава с факта, че на адвокатите се възлага основна задача в едно демократично общество, а именно защитата на правните субекти. Тази задача изисква всеки субект да може да се консултира свободно със своя адвокат, като това се признава във всички държави членки. И у нас съгласно чл. 45 от Закона за адвокатурата, адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето и няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. В тази именно връзка и сега 6 изключението по чл. 4, т. 3 по отношение на адвокатската тайна, така или иначе би дублирало съществуващата нормативна защита на последната), а по-скоро целящо да обезпечи съхраняването на информация, придобита по повод упражняване правната професия от лица, които подпомагат адвоката в неговата професионална дейност. Доколкото ЗЗЛПСПОИН дава защита на лицата, работещи на трудово и/или служебно правоотношение, респективно на лицата, предоставящи услуги или полагащи труд без трудово правоотношение, то защитата на привилегията на правната професия предполага от обхвата на специалния закон да бъдат изключени и лицата, които без оглед на вида на правоотношението подпомагат лицата, упражняващи правната професия, без самите те да са субекти на задължението за опазване на професионална тайна. И именно подобно тълкуване позволява действащата редакция на текст на дерогационното правило на чл. 4, т. 3 от закона, като за нуждите на съхраняването на привилегията на правната професия следва от обхвата на закона да бъда изключени и лицата, които като служители на адвоката, подпомагат последния при упражняване на правната професия и в този контекст узнават информация за извършване на определено нарушение от клиент на адвоката. 3. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че Директивата препраща към защитата на поверителната връзка адвокат-клиент в обема, който такава защита дава именно националното законодателство. У нас правилото на чл. 33, ал. 1- 4 ЗАдв , което гарантира именно неприкосновеността на кореспонденцията и разговорите между адвоката и клиента се прилага и по отношение на адвокатските сътрудници, които в общия случай се намират именно в трудово отношение с адвоката-работодател. Смисълът на подобен текст е да обезпечи съхраняването на професионалната тайна в контекста на цялата възможна гама на отношения, които възникват като последица от доверителната връзка адвокат – клиент, в това число и отношения с лицата, работещи при адвоката и подпомагащи последния при упражняване на правната професия. Оттук и би следвало всички служители на лицата, упражняващи правни професии, без оглед на вида на правоотношението, по действащата редакция на чл. 4, т. 3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения синхронизира с цялостната уредба на професионалната тайна, като отказва защита за лицата, разгласяващи нарушения, които са има станали известни по повод упражняваната от тях правна професия и за които съществува задължение за опазване на професионална тайна, предвиждайки неприложимост на закона по отношение на последните, без обаче да дублира вече съществуващата уредба. 7 което са наети, да бъдат лишени от защитата на специалния ЗЗЛПСПОИН. В противен случай и при възприемане на предложеното с проекта стесняване на дерогацията, би се стигнало до ситуация, в която служител на адвоката би се ползвал от защита на ЗЗЛПСПОИН, ако разгласи информация за нарушения извършени от клиент на адвокат, нотариус, ЧСИ и т.н, която информация му е станал известна именно по повод подпомагане на лице, упражняващо правната професия. Същевременно в подобна хипотеза за нарушаване на професионалната тайна отговорен ще остане самият адвокат, нотариус или ЧСИ и върху него тях ще тежи задължението да обезщети вредите, понесени от клиента, респективно наказателната отговорност за издаване на чужда тайна, поверена му в качеството на адвокат. 4. Затова и защитата на поверителната връзка адвокат- клиент налага не само съхраняване сегашната редакция на текста на чл. 4, т. 3, но също така и утвърждаване на разбирането, че лишаването на лицата, упражняващи правната професия, от възможността да се ползват от закрилата на закона, когато узнаят за нарушение в кръга на своята професионална дейност, следва да важи в еднаква степен и за всички служители на адвоката, които на практика подпомагат адвоката при упражняване на правната професия. Невъзможно би било опазването на адвокатската тайна, ако служители на адвоката биха могли, ползвайки се от защита на ЗЗЛПСПОИН да разгласяват информация, която им е станала известна при подпомагане на адвоката при упражняване на правната професия. При това положение е ясно, че стесняване предметно и персонално на обхвата на дерогационната разпоредба на чл. 4, т. 3 би направило невъзможно запазване привилегията на правната професия, която Директивата брани. 5. На следващо място, възприемането на идеята, че от обхвата на защита е изключено само разгласяването на сигнали за нарушения, информацията за които e защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти, би компрометирало и конституционно установеното и прогласено право на адвокатска защита. Защото ако лицата, упражняващи правна професия, не могат да гарантират, че няма да предадат доверието, дължимо на лицето, което им се е доверило (ако се окаже, че като резултат от стесняване обхвата на чл. 4, т. 3 служителите на адвоката биха се ползвали със защита, ако разпространят информация за нарушения 8 узнати при подпомагане на адвоката), то съществуването въобще на нормативно защитена професионална тайна бива лишено от смисъл. 6. Аргумент в полза на гореизложеното е и съображение 26 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2019 година, където изрично е посочено, че :“Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда“. В мотивите към предложения законопроект се черпят аргументи именно от този не съвсем прецизен превод на съображение № 26 от Директивата, като се изтъква, че изключването на лицата, които упражняват правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна било „много по- широко от освобождаването от адвокатска тайна по чл. 3, параграф 3, буква б) от Директивата“ и като резултат – личният обхват на защита бил намален, защото много по-голяма категория лица, упражняващи юридическата професия, били освободени от защитата, която Директивата дава. Всъщност, под привилегия на правната професия безспорно следва да се разбира не друго, а поверителността на връзката адвокат – клиент в цялост, тоест не конкретно адвокатската тайна и не отделни аспекти от нея като поверителността на разговорите и кореспонденцията само. Това, от една страна, безспорно означава, че не би следвало да е допустимо адвокат или лице, упражняващо правна професия да може да оповести информация за нарушение, което му е станало известно в контекста на отношенията адвокат – клиент и съответно да се ползва със защитата, която дава ЗЗЛПСПОИН, когато информацията не е получена чрез разговор или кореспонденция. Но това означава още, че подобно изключение съществува и по отношение на онези лица, които макара и да отговарят на изискванията за лице, което се ползва от защита по чл. 5 ЗЗЛПСПОИН, подпомагат адвоката при осъществяване на правната професия, с които лица по необходимост и клиента влиза в определени отношения, които отношения безспорно са част от привилегията на адвокатската професия. Оттук и ограничаване на изключенията от приложението на закона и създаване на възможност да се даде защита на лица, които попадат в чл. 4, т. 3 в контекста на доверителната връзка адвокат –клиент и които при подпомагане дейността на адвокат, са узнали за нарушение и са 9 подали сигнал за него, би колидирало със съществуващата у нас защита на адвокатската тайна и на професионалната тайна въобще, каквато едва ли е целта на Директивата. Че именно това е търсеният смисъл – да не се дава защита, когато разгласената информация за нарушение съставлява нарушаване на професионална / адвокатска или лекарска тайна/ следва като че и от съображение 27 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2019 година, според което представителите на професии, различни от юристи или доставчици на здравно обслужване, следва да могат да получат право на защита по силата на настоящата директива, когато предоставят информация, защитена от приложимите професионални правила, при условие че предоставянето на тази информация е необходимо за разкриване на нарушение, попадащо в обхвата на настоящата директива. Изложеното до тук като че дава в достатъчна степен аргументация в полза на съхраняване на сегашната редакция на чл. 4, т. 3 ЗЗЛПСПОИ. 2. По §2 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл. 5, ал. 2. В §2 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения са предвидени няколко промени, касаещи правилото на чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН. На първо място, предложеното изменение в чл. 5, ал. 2, т. 3 има за цел да отстрани техническа грешка, като предвижда, че от защита по този закон могат да се ползват доброволци, както и платени и неплатени стажанти. На второ място, вносителите на законопроекта предлагат съдържателни изменения в чл. 5, ал. 2, т. 6, които са инспирирани от съображение 39 от Директива (ЕС) 2019/1937 и възможността да бъде разширен персоналният обхват на закрила по специалния закона, като такава бъде предоставена не само на лица, които работят по трудово или служебно отношения, но така също и на определени категории лица, предоставящи услуги. По този начин националното законодателство бива синхронизирано със заложената в Директива (ЕС) 2019/1937 концепция, че защитата следва да обхваща и категории физически лица, които, макар и да не са „работници“ по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, могат да играят ключова роля в разкриването на сигнали за нарушения на правото на Съюза и могат да се 10 окажат в положение на икономическа уязвимост в контекста на свързани с тяхната работа дейности. На практика с предложеното изменение се позволява да се даде защита на различни доставчици на услуги, самостоятелно заети лица, предоставящи услуги, работници на свободна практика, изпълнители, подизпълнители и доставчици, които не са по трудово или служебно правоотношение, но често стоят много по-близо до източника на информация относно възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти; а във връзка с усвояването на средствата на Съюза, консултантите, предоставящи своите услуги, са в привилегировано положение да насочат вниманието към нарушенията, на които са станали свидетели. Оттук и безспорно предложеното изменение следва да бъде оценено положително като своевременна и удачна законодателна намеса, като същата оценка следва да се даде и на предложението защитата по ЗЗЛПСПОИН да се гарантира и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. 3. По §3 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл.9 В сегашната си редакция разпоредбата на чл. 9, регламентиращ пречките за образуване на производство по Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, изрично сочи, че не се образува производство по анонимни сигнали, а така и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. Доколкото обаче в Директива (ЕС) 2019/1937 не е предвиден какъвто и да било срок като условие било за предприемане на последващи действия, било за получаване на защита, то следва да бъдат споделени изразените в мотивите към предложения законопроект съображения, че наличието на подобна национална уредба необосновано ограничава времевия обхват на предоставената по 11 специалния закон защита. Такива са и констатациите на Европейската комисия, поради което и предложеното изменение на чл. 9 следва да зе оцени като уместно и своевременно, като неговото приемане ще доведе до съхраняване единствено на анонимността на подадения сигнал като пречка за образуване на производство по ЗЗЛПСПОИН. С оглед на изпълнение на препоръката на ЕК, както и предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗЗЛПСПОИН, която предвижда, че проверката по сигнала се прекратява, когато по отношение на нарушението са изтекли предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност, се предлага като пречка за образуване на производство по проверка на подаден сигнал да остане единствено основанието, че сигналът е подаден анонимно. 4. По §4 и от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл.14, ал. 5. Съгласно действащата редакция на чл. 14, ал. 5 задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на този закон, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон. Същевременно в задължените субекти по чл. 12, ал. 1 т. 2 и 3 попадат работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители, а така и работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква "Б" и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3. Оттук и при систематично тълкуване на чл. 14, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1, . 2 и т. 3 излиза, че на национално ниво полза на големите предприятия (работодатели в частния сектор с 250 и повече работници и служители) се създава възможност последните да бъдат освободени от задължение за изграждане на вътрешни канали, каквато опция Директива (ЕС) 2019/1937 не предвижда. Съгласно чл. 8, т. 6 от Директивата правните субекти в частния сектор с персонал от 50 до 249 работници могат да споделят ресурси във връзка с получаването на сигнали 12 и относно всяко извършване на разследвания. Това не засяга задълженията, наложени на тези субекти с настоящата директива, да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал. Подобна възможност за използване на канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат по отношение на правните субекти в частния сектор с 250 и повече работници липсва. Оттук и следва да бъде положително оценено и подкрепено предложението в проекта чл. 14, ал. 5 да бъзе изменен чрез заличаване на текста: „както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон“. С едно подобно прецизиране текста на правилото става ясно, че възможността за ползване на споделени ресурси остава на разположение само на онези задължени субекти по чл. 12 от ЗЗЛПСПОИН, които отговарят на изискванията за средно предприятие по смисъла на Директивата, а именно такова с персонал от 50 до 249 работници. Оттук и след изменението на текста работодателите в частния сектор с над 250 работници и служители няма да могат да възложат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения на физически или юридически лица извън тяхната структура, както и да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден към икономическата група, към която принадлежат. По този начин се отстранява едно съществуващо в по- общ план противоречи на целта на директивата, а именно да се осигури достъпност и близост на каналите до потенциалните податели на сигнали. 5.По §5 от ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението на чл.15, ал. 3 Съгласно чл. 18, т. 2 от Директива (ЕС) 2019/1937, когато за подаване на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която се записва, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи имат право да документират устното подаване на сигнал по един от следните начини: а) чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител; или б) чрез пълен и точен текст на разговора, възпроизведен в писмен вид, изготвен от служителите, отговорни за разглеждането на сигнала. Аналогични възможности за документиране на сигнала са предвидени в 13 Директивата и за случаите, в които дадено лице поиска среща със служители на правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи, за да подаде сигнал по член 9, параграф 2 и член 12, параграф 2, правните субекти в частния и публичния сектор и компетентните органи гарантират, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, че данните от срещата се документират пълно и точно и се съхраняват на траен и позволяващ извличане носител. За сравнение у нас правилото на чл. 15, ал. 3 от действащия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) дава единствено възможност за възпроизвеждане и документиране на устния сигнал чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го подпише при желание от негова страна. За сравнение у нас липсва нормативна рамка на възможността за записване на устния сигнал на траен носител, който позволява извличане на подадения устен сигнал липсва, което може да бъде отчетено като недостатък на националната уредба в областта на защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Оттук и следва да бъде приветствано предложението чрез изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН да бъде създадена възможност за записване като форма на документиране на устно подадените сигнали редом със създаването на точен протокол от разговора. В тази връзка се предлага правилото на чл. 15, ал. 3 да бъде изменено, придобивайки следното съдържание: „(3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри, като го подпише или чрез запис на разговора на траен носител, позволяващ извличане“. Макар и да е удачно направено предложението за изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, същото има за своя съществена слабост отсъствието на предвиденото в Директива (ЕС) 2019/1937 изискване за наличие на изрично съгласие от страна на лицето, подаващо сигнал, относно факта на извършване на записа, като предпоставка за прилагане на този начин на документиране на сигнала. Отделно от това текстът на чл. 18 от Директивата разграничава хипотезите, в които сигналът се подава в рамките на среща или по телефонна линия, която се записва, или която не се 14 записва, като записване на разговора не се допуска, когато за подаването на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която не се записва. Тези особености е нужно да бъдат отчетени и от българския законодател, като за целта в предложението за изменение на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИ изрично бъде заложено, че запис на устно подаден сигнал се допуска само след изрично дадено съгласие от страна на лицето, подаващо сигнала. Така чл. 15, ал. 3 би могъл да бъде редактиран и изменен в следния смисъл „3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри. При изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, устният сигнал, подаден чрез телефонна линия или друга система за гласови съобщения или чрез лична среща, може да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане.“ 6. По §6 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 17, ал. 1, т. 3 б. „а“ С последните изменения в ЗЗЛПСПОИН като основание за прекратяване на проверката по сигнал, който е подаден чрез външен канал, бе предвидено тя да може да се прекратява, когато по отношение на нарушението предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство са изтекли, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност (чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“). С оглед установяването на общи правила при прекратяване на проверката по подаден сигнал както чрез външен, така и чрез вътрешен канал се предлага промяна в чл. 17, ал. 1, т. 3, буква „а Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 7. По §7 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 23 Предложените промени в чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН са предложени с оглед привеждане на закона в съотвествие с чл. 11, ал. 2, буква б) от Директива 2019/1937 и чл. 11, ал. 2, буква е) от Директивата. В тази връзка се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за 15 потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1. т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно". Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. От друга страна, би било удачно, с оглед законодателна прецизност и правна сигурност да бъде уточнено понятието „своевременно“, съобразявайки спецификите на процедурата за приемане на сигнали чрез външния канал. 8. По §8 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 40, ал. 2 Предложените промени в чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН са в отговор на критиката на ЕК, според която формулировката „друго правно основание“ не съответства на духа и целите на Директива (ЕС) 2019/1937. В тази връзка се изтъква, че формулировката „друго правно основание“ предполага, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно), а ако се заключи, че не е предприето като отмъщение, ще има „друго“ правно основание. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 9. По §9 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 42 Предложените промени в чл. 42 от ЗЗЛПСПОИН предвижда въвеждането на отговорност за юридически лица за нарушение по чл. 42, т. 2 от Закона. С оглед обстоятелството, че адресат на задължението по чл. 17, ал. 1 от закона може да бъде юридическо лице, предложеното изменение вероятно цели попълване на пропуска от Законодателя. Предложеният размер на санкцията (от 1 000 до 7 000 лв.) е съразмерен с другите санкции предвидени в Закона. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 10. По §10 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и изменението на чл. 44 Предложените промени в чл. 44 от ЗЗЛПСПОИН предвижда въвеждането на отговорност за юридически лица за нарушение по чл. 44 от Закона. С оглед обстоятелството, че адресат на задължението по чл. 31 от 16 закона може да бъде юридическо лице, предложеното изменение вероятно цели попълване на пропуска от Законодателя. Предложеният размер на санкцията (от 1 000 до 7 000 лв.) е съразмерен с другите санкции предвидени в Закона. Това предложение изглежда разумно и непротиворечащо на правото на ЕС и на Директива (ЕС) 2019/1937. 11. По §11 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и предложените изменения в ЗМСМА С §11 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН се предлага изменението на Закона за местното самоуправление и местната администрация в посока създаване на Етичен кодекс на общинските съветници. Преди всичко, така предложените изменения не съответстват на обхвата на ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и не са в пряка връзка с другите разпоредби от ЗИД. В този смисъл, следва да се отбележи, че това е недопустима законодателна техника. На следващо място, не е ясно създаването на такъв Кодекс как точно може да подобри корупционният климат в България и да доведе до привличането на чуждестранни инвестиции. С оглед горното, считаме че така предложените изменения на ЗМСМА не следва да бъдат разглеждани с настоящия законопроект, а в хода на по-широка обществена дискусия и съответен проект на ЗИД на ЗМСМА. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: /п/ АДВ. Д-Р ИВАЙЛО ДЕРМЕНДЖИЕВ 17

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Съгласуването администрацията се извършва на основание Становище на на Министерския съвет чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи публично Становище по ред: Единствено съгласуване сигнали или информация за оповестяващи нарушения Номер и дата: E x p i r e d c e r t i f i c a t e X 0 4 .0 4 - 1 / 0 8 .0 1 .2 0 2 4 г . S i g n e d b y : E m a M i t o v a B o g o e v a В отговор на №: 03-00-231/20/05.01.2024 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Напомняме, се включват в съответния II. Предлагаме информация т.н.) и как чрез Република „Противодействие свързани със (Q3/2022)“, сигнали за поведение на Напомняме, необходимите и определят и изпълнение на III. Напомняме, 30 дни и само Относно законодателната че доброто планиране законодателната програма период. Относно раздел 4 „Варианти на представянето на Вариант относно това какво съдържа прилагане на този вариант България по Националния план на корупцията“, етап 1 защита на лицата, които подават дейност „изискване резултатите неетично поведение, конфликт общински съветници да се че в раздел 4 при нормативни промени и други съответните ресурси всеки от вариантите и особено Относно раздел 7 „Консултации“: че срокът за консултациите при извънредни обстоятелства инициатива: на законодателството на Министерския съвет действие. Анализ на 2 по проблем 2 да вариантът (дейности, мерки, на действие ще се за възстановяване и „Влизане в сила на сигнали за нарушения от дейността на етични на интереси и други оповестяват публично,“. разработване и представяне организационни мерки е (финансови, технически, за препоръчителния по чл. 26 от Закона този срок може да бъде изисква законопроектите да по чл. 21 от ЗНА за въздействията“: се допълни с по-подробна нормативни промени и изпълнят ангажиментите на устойчивост по Реформа 2 изменения в правната рамка, на законодателството комисии, които разглеждат сигнали за корупционно на вариантите заедно с необходимо да се опишат организационни и др.) за вариант. за нормативните актове е намален. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 IV. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : В този раздел предлагаме да се включат и хиперлинкове, ако някои от посочените източници са достъпни в интернет. V. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 8 .1 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Is k r e n P a vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.; изм., бр. 65, 84 и 88 от 2023 г.) § 1. В чл. 4 т. 3 се изменя така: „3. информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти;“. § 2. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. доброволец, платен или неплатен стажант;“ 2. Точка 6 се изменя така: „6. лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне, или лице, което предстои да сключи договор за предоставяне на всякакъв вид услуга, в случаи, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения;“ 3. Точка 7 се изменя така: „7. работник или служител, както и всяко друго лице, когато информацията е получена в рамките на трудово, служебно правоотношение или в друг работен контекст, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.“ § 3. Член 9 се изменя така: „ Пречки за образуване на производство Чл. 9. Не се образува производство по анонимни сигнали.“ § 4. В чл. 14, ал. 5 думите „както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон“ се заличават. § 5. В чл. 15 ал. 3 се изменя така: „(3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия да го провери, коригира и одобри, като го подпише, или чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител.“ § 6. В чл. 17, ал. 1, т. 3 буква „а“ се изменя така: „а) когато нарушението, за което е подаден сигналът, е маловажен случай и не налага предприемането на допълнителни последващи действия; когато по отношение на нарушението предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство са изтекли, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност; приключването не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по този закон по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали;“. § 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. незабавно и при всички случаи в срок от седем дни от получаването на сигнала потвърждават получаването му, освен ако сигнализиращото лице изрично е поискало друго или служителят има основание да счита, че потвърждението за получаване на сигнала би изложило на риск защитата на самоличността на сигнализиращото лице;“ б) в т. 3 в началото на изречението се добавя „своевременно“. 2. В ал. 3 изр. второ думата „репресивни“ се заличава. § 8. В чл. 40, ал. 2 думата „друго“ се заличава. § 9. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, предложение първо е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 7 000 лв.“ § 10. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 7 000 лв.“ Заключителна разпоредба § 11. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 44, 70 и 107 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 8 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21 се създава ал. 4: „(4) Общинският съвет приема Етичен кодекс на общинските съветници.“; 2. В чл. 27 се създава ал. 7: „(7) В отчета на комисията по чл. 48, ал. 2 се включва информация за броя на подадените сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници и предприетите действия по тях. Информацията се оповестява публично на интернет страницата на съответния общински съвет след разглеждането на отчета по реда на ал. 6.“ 3. В чл. 36: а) създава се нова ал. 2: „(2) Общинският съветник е длъжен да осъществява дейността си при спазване на правилата на Етичния кодекс на общинските съветници.“; б) Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Създава се нов чл. 37в: „Чл. 37в. Влезлите в сила актове на съответните компетентни органи, с които се установяват нарушения на Етичния кодекс на общинските съветници, несъвместимост, конфликт на интереси или корупция на общински съветници, се оповестяват публично на интернет страницата на съответния общински съвет при спазване на нормативните изисквания за защита на личните данни.“ 5. Досегашният чл. 37в става чл. 37г. 6. В чл. 48: а) създава се нова ал. 2: „(2) Общинският съвет избира от състава на своите съветници постоянна етична комисия, която разглежда сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3.

ПРОЕКТ! МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповeстяващи информация за нарушения Причини, които налагат приемането на предложения законопроект: Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповeстяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) беше обнародван в „Държавен вестник“ през месец февруари 2023 г. и влезе в сила от 4 май 2023 г. С него се цели транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937). Със закона се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Независимо от последващите три изменения на закона (обн., ДВ, бр. 65, 84 и 88 от 2023 г.), и към настоящия момент все още не е налице пълно транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937. С цел отговор на критиките на Европейската комисия (ЕК) по отношение на несъответствието на закона с изискванията на Директивата и пълното й транспониране, както и необходимостта от изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с Националния план за възстановяване и устойчивост, се предлага настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповeстяващи информация за нарушения. Настоящият законопроект, както и предложените текстове в Закона за местното самоуправление и местната администрация, са съгласувани и одобрени в цялост от Европейската комисия. Основни предлагани промени със законопроекта: 1. Съгласно съображение 26 от Директива 2019/1937 тя не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда. Сега действащата разпоредба на чл. 4, т. 3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповeстяващи информация за нарушения предвижда, че този закон не се прилага за сигнали за нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална 1 тайна. Изключването на лицата, които упражняват юридическа професия и за които съществува нормативно установено задължение за опазване на професионална тайна, е много по-широко от освобождаването от адвокатска тайна, предвидено в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2019/1937. В резултат на това личният обхват на защитата е намален, тъй като много повече категории лица, упражняващи юридическа професия, са освободени от защитата на Директивата, ако докладват за нарушения на правото на ЕС, попадащи в нейния обхват. В тази връзка се предлага изменение на чл. 4, т. 3 от ЗЗЛПСПОИН, като изключението следва да обхваща само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти. 2. Изменението в чл. 5, ал. 2, т. 3 има за цел да отстрани техническа грешка, като предвижда, че от защита по този закон могат да се ползват доброволци, както и платени и неплатени стажанти. 3. ЕК констатира, че кръгът на лицата, които имат право на защита съобразно ЗЗЛПСПОИН, е ограничен в сравнение с предвиденото в Директивата. Съгласно съображение 39 от Директива 2019/1937 защита следва да бъде предоставена и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. ЗЗЛПСПОИН предвижда защита да се предоставя и на лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушението е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения, но не предвижда защита на лица, които желаят да предоставят услуги, например доставчици, които преди сключването на договор с организацията, са подали сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН и срещу тях са били предприети ответни действия. В тази връзка се предлага изменение на чл. 5, ал. 2, т. 6 и 7 с оглед на разширяване на обхвата на защитата по отношение на лицата, като по този начин от защита ще могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги. 4. Съгласно сега действащата редакция на чл. 9 от ЗЗЛПСПОИН не се образува производство по анонимни сигнали (т. 1) и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години (т. 2.). В тази връзка една от основните критики на ЕК е, че в Директива 2019/1937 не се предвижда срок нито като условие за предприемане на последващи действия по подаването на сигнали, нито като условие за защита, тъй като основната цел на Директивата е да засили защитата на сигналоподателите в области, в които нарушенията могат да навредят сериозно на обществения интерес. Според ЕК въвеждането на срок за последващи действия по закона води до ограничаване на времевия обхват, което ще доведе до намаляване на ефективността на Директивата. Органите на държавите членки са длъжни да разследват и, когато е възможно, да се справят с всички нарушения на правото 2 на Съюза, разкрити чрез подаване на сигнали за нарушения, като държавите членки остават компетентни да определят срокове за разследване на нарушенията. С оглед на изпълнение на препоръката на ЕК, както и предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗЗЛПСПОИН, която предвижда, че проверката по сигнала се прекратява, когато по отношение на нарушението са изтекли предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност, се предлага като пречка за образуване на производство по проверка на подаден сигнал да остане единствено основанието, че сигналът е подаден анонимно. 5. Следващата критика на ЕК се отнася до разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от закона. Разрешаването на всички частни дружества, независимо от броя на техните служители, да споделят ресурси чрез използване на вътрешен канал за докладване, създаден от икономическата група, към която принадлежат, противоречи на член 8, параграф 6 от Директива 2019/1937. Директивата позволява само на средните дружества да споделят ресурси и не предвижда никакво освобождаване от задължението на големите дружества всяко от тях да създаде свои собствени канали. В по-общ план това противоречи на целта на директивата да се осигури достъпност и близост на каналите до потенциалните податели на сигнали. В тази връзка се предлага изменение в чл. 14, ал. 5 от закона. 6. В член 18 от Директива 2019/1937 се предвижда, че в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи, субектите имат право да документират устното докладване по един от следните начини: а) като направят запис на разговора в траен и възстановим вид; или б) чрез пълен и точен препис/протокол. Законът обаче не предвижда възможността субектите да записват разговорите, а им позволява само да съставят протокол. Възможността за записване на разговорите следва да се въведе в закона, като в тази връзка се предлага изменение в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от закона. 7. С последните изменения в ЗЗЛПСПОИН като основание за прекратяване на проверката по сигнал, който е подаден чрез външен канал, бе предвидено тя да може да се прекратява, когато по отношение на нарушението предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство са изтекли, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност (чл. 25, ал. 1, т. 5, буква „а“). С оглед установяването на общи правила при прекратяване на проверката по подаден сигнал както чрез външен, така и чрез вътрешен канал се предлага промяна в чл. 17, ал. 1, т. 3, буква „а“. 8. В чл. 23, ал. 1 от закона не е въведено изискването на чл. 11, параграф 2, буква б) от Директива 2019/1937 за потвърждаване на получаването на доклада в рамките на седем дни, както и не е въведено изискване предаването на информацията, съдържаща се в сигнала, на съответните компетентни институции да се извършва „своевременно“, както изисква чл. 11, параграф 2, буква е) от Директивата. В тази връзка се предлага в член 23, ал. 3 1, т. 1 да бъде изрично регламентирано задължението на служителите на звеното на Комисията (канала за външно подаване на сигнали) да потвърдят незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни получаването на сигнала. С оглед пълното съответствие с чл. 11, параграф 2, буква е) от Директивата се предлага в чл. 23, ал. 1, т. 3 да се въведе задължение за своевременно предаване на информацията на съответните компетентни институции. 9. Изменението в чл. 40, ал. 2 от закона е в отговор на критиката на ЕК, според която формулировката „друго правно основание“ предполага, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно), а ако се заключи, че не е предприето като отмъщение, ще има „друго“ правно основание. 10. Предложената промяна в чл. 42 от закона е свързана с регламентирането на имуществена санкция, когато задълженият субект по чл. 12, ал. 1 в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1 от закона. Към настоящия момент е предвидена санкция за нарушение, извършено само от физическо лице. Предвид обстоятелството, че задълженият субект по чл. 17, ал. 1 може да бъде юридическо или едноличен търговец, налице е необходимост от регламентиране на имуществена санкция. В този смисъл е и предложението за изменение в чл. 44 от закона. 11. Със заключителна разпоредба на закона се предлагат изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Предложените изменения и допълнения произтичат от необходимостта за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027 г.) Съгласно Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.) резултатите от сравнителни проучвания относно тенденциите в регионалното развитие и доброто управление в органите на местната власт и местното 1 самоуправление, проведени в периода 2015 – 2019 г. от неправителствени организации с експертиза в тази сфера, открояват дефицити в няколко насоки: липса на ефективно работещи системи за сигнали за неетично поведение, нередности и корупция, които гарантират обратна връзка относно резултата от предприетите действия, и защита на служителите в администрациите, подаващи сигнали и налагане на санкции за неетично поведение от общински съветници; липса на минимални стандарти/общи насоки за публичност на интернет страниците на общините, неефективен обществен и вътрешноинституционален контрол относно управлението на общинската собственост, изразходването на публични средства чрез обществени поръчки и 1 вж. изследванията „Индекс на местната система за почтеност“ на Асоциация „Прозрачност без граници“, „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика и „Рейтинг на активната прозрачност на органите на местното самоуправление“ на Програма „Достъп до информация“ 4 планирането/изпълнението на общинските бюджети, формализъм при провеждането на обществени консултации със заинтересованите местни общности; липса на прозрачност във взаимоотношенията между местни власти и местен бизнес, съпътствана от съмнения за лобизъм при определяне на специфични правила, регулиращи дейността на местните икономически субекти. В тази връзка в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027 г.) по приоритет 4 „Повишаване прозрачността и отчетността на местната власт“, мярка 4 „Повишаване на ефективността на системите за разглеждане на сигнали и за налагане на санкции“ е заложено изпълнението на дейност 4 „Осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“. На следващо място в Националния план за възстановяване и устойчивост като част от Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“ е заложено изпълнението на мярка : „Изискване резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници да се оповестяват публично.“ Във връзка със заложените ангажименти на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост се налага необходимостта от законодателни изменения за повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. С предлаганите изменения и допълнения в ЗМСМА се предвижда изрична регламентация за приемане на Етичен кодекс на общинските съветници, като съответно се задължават общинските съветници да осъществяват дейността си при спазване на правилата на този кодекс. С оглед повишаване на отчетността на местната власт се предвижда общинският съвет да избира от състава на своите съветници постоянна етична комисия, която да разглежда сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници. Предлага се постоянната етична комисия да отчита и съответно публикува информация за броя на подадените сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници, както и за предприетите по тях действия. Предвижда се тази информация да се оповестява публично на интернет страницата на съответния общински съвет след разглеждането на отчета и приемането му по предвидения ред в ЗМСМА. На следващо място с предложените промени се предлага влезлите в сила актове на съответните компетентни органи, с които се установяват нарушения на Етичния кодекс на общинските съветници, несъвместимост, конфликт на интереси или корупция на общински 5 съветници, да се оповестяват публично на интернет страницата на съответния общински съвет при спазване на нормативните изисквания за защита на личните данни. Предложените законодателни промени имат за цел увеличаване на публичността и прозрачността и засилване на гражданския контрол по отношение на дейността на общинските съветници. Цели, които се поставят с приемането на закона: С предложените законодателни промени се цели: - Привеждане в съответствие на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с изискванията на Директива 2019/1937; - Повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Очакваните резултати от прилагането на закона са: - Осигуряване на ефективна защита на много по-широк кръг лица, които подават сигнали за нарушения; - Осигуряване на ефективен механизъм за прозрачност и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвидените изменения и допълнения в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения не изискват допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Проектът е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки и съображенията за това, са приложени към настоящия доклад. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. На основание чл. 26, ал. 4, изречение последно от Закона за 6 нормативните актове, срокът за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации е 14 дни. По-краткият срок е обоснован от обстоятелството, че е необходимо да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Относно съответствието на проектозакона с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Законопроектът съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което е изготвена справка за съответствието му с европейското законодателство. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. 7

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения Лице за контакт: Диана Иванова – държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство“ в Телефон и ел. поща: d_damyanova@justice.government.bg телефон: 02/9237 536 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: „Противоречие на част подаващи сигнали или публично на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския година относно защитата на лицата, Съюза (Директива 2019/1937)“. .1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Законът за защита на лицата, подаващи за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.) защита на лицата в публичния и частния информация за нарушения на българското Основната цел на ЗЗЛПСПОИН е сектор, които подават сигнали или българското законодателство или актове на на тяхната работа или изпълнение на След приемането на ЗЗЛПСПОИН (ЕК), на които бяха обсъдени разпоредбите ЕК констатира, че част от разпоредбите не налице необходимост от законодателна На първо място, разпоредбата на чл. прилага за сигнали за нарушения, които професия и за които съществува задължение Съгласно съображение 26 от Директива поверителността на разговорите и от оповестяващи които неговото/тяхното сектор, осигуряването оповестяват ЕС, служебните бяха на промяна. 4, т. са кореспонденцията разпоредбите на Закона за защита на лицата, информация за нарушения с изискванията парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 подават сигнали за нарушения на правото на възникване. По възможност посочете числови стойности. сигнали или публично оповестяващи информация (ЗЗЛПСПОИН) урежда условията, реда и мерките за които подават сигнали или публично оповестяват законодателство или актове на Европейския съюз. на защита на лицата в публичния и частния публично информация за нарушения на станала им известна при или по повод извършване им задължения или в друг работен контекст. проведени редица срещи с Европейската комисия закона и съответствието им с Директива 2019/1937. транспонират правилно Директивата, поради което е 3 от ЗЗЛПСПОИН предвижда, че този закон не се станали известни на лица, упражняващи правна по закон за опазване на професионална тайна. 2019/1937 тя не следва да засяга защитата на между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е 2 приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда. Изключването на лицата, които упражняват юридическа професия и за които съществува нормативно установено задължение за опазване на професионална тайна е много по-широко от освобождаването от адвокатска тайна, предвидено в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2019/1937. В резултат на това личният обхват на защитата е намален, тъй като много повече категории лица, упражняващи юридическа професия, са освободени от защитата на Директивата, ако докладват за нарушения на правото на ЕС, попадащи в нейния обхват. В тази връзка се предлага изменение на чл. 4, т. 3 от ЗЗЛПСПОИН, като изключението следва да обхваща само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“. ЕК констатира, че кръгът на лицата, които имат право на защита съобразно ЗЗЛПСПОИН е ограничен в сравнение с предвиденото в Директивата. Съгласно съображение 39 от Директива 2019/1937 защита следва да бъде предоставена и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. ЗЗЛПСПОИН предвижда защита да се предоставя и на лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушението е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения, но не предвижда защита на лица, които желаят да предоставят услуги, например доставчици, но преди сключването на договор с организацията, са подали сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН и срещу тях са били предприети ответни действия. Една от основните критики на ЕК е, че в Директива 2019/1937 не се предвижда срок нито като условие за предприемане на последващи действия по подаването на сигнали, нито като условие за защита (например сред условията за защита (чл. 6), условията за вътрешно или външно докладване на компетентните органи и за публично оповестяване (членове 7, 10 и 15) и определението за „нарушение“ (чл. 5). Основната цел на Директивата е да засили прилагането на правото на Европейскя съюз в области, в които нарушенията могат да навредят на обществения интерес. В Директивата не се предвиждат срокове за последващи действия по доклади в зависимост от това кога са извършени нарушенията. Държавите членки остават компетентни да определят срокове за разследване на нарушенията В чл. 9, т. 2 от закона обаче се въвежда следното правило: „Не се образува производство за подаването на сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години.“ Според ЕК това води до ограничаване на времевия обхват. Органите на държавите членки са длъжни да разследват и, когато е възможно, да се справят с всички нарушения на правото на Съюза, разкрити чрез подаване на сигнали за нарушения. Фактът, че в някои случаи може да се прилага давностен срок, не засяга това основно задължение. В чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗЗЛПСПОИН е предвидено, че проверката по сигнала се прекратява, когато по отношение на нарушението са изтекли предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност. С оглед на изложеното е налице необходимост от законодателно изменение на чл. 9 от ЗЗЛПСПОИН. Следващата критика на ЕК касае разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛПСПОИН. Разрешаването на всички частни дружества, независимо от броя на техните служители, да споделят ресурси чрез използване на вътрешен канал за докладване, създаден от икономическата група, към която принадлежат, противоречи на член 8, параграф 6 от Директива 2019/1937. Директивата позволява само на средните дружества да споделят ресурси и не предвижда никакво 3 освобождаване от задължението на големите дружества всяко от тях да създаде свои собствени канали. В по-общ план това противоречи на целта на директивата да се осигури достъпност и близост на каналите за потенциалните податели на сигнали. В член 18 от Директивата се предвижда, че в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи, субектите „имат право“ да документират устното докладване по един от следните начини: а) като направят запис на разговора в траен и възстановим вид; или б) чрез пълен и точен препис/протокол. Законът обаче не предвижда възможността субектите да записват разговорите, а им позволява само да съставят протокол. Възможността за записване на разговорите следва да се въведе в закона, като в тази връзка се предлага изменение в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от закона. В чл. 23, ал. 1 от закона не е въведено изискването на чл. 11, ал. 2, буква б) от Директива 2019/1937 за потвърждаване на получаването на доклада в рамките на седем дни, както и не е въведено изискване предаването на информацията, съдържаща се в сигнала, на съответните компетентни институции да се извършва „своевременно“, както изисква чл. 11, ал. 2, буква е) от Директивата. В тази връзка се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за потвърждаване на получаването на доклада незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1, т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно“. Проблем 2: „Липса на изрична законова регламентация за приемане на Етичен кодекс на общинските съветници, създаване на етични комисии и публикуване на резултатите от дейността им по сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“ Съгласно Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) резултатите от сравнителни проучвания относно тенденциите в регионалното развитие и доброто управление в органите на местната власт и местното самоуправление, проведени в периода 2015 – 2019 г. от неправителствени организации с експертиза в тази сфера, открояват дефицити в няколко насоки: неефективен обществен и вътрешноинституционален контрол относно управлението на общинската собственост, изразходването на публични средства чрез обществени поръчки и планирането/изпълнението на общинските бюджети (вж. изследванията „Индекс на местната система за почтеност“ на Асоциация „Прозрачност без граници“, „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика и „Рейтинг на активната прозрачност на органите на местното самоуправление“ на Програма „Достъп до информация“); формализъм при провеждането на обществени консултации със заинтересуваните местни общности; липса на прозрачност във взаимоотношенията между местни власти и местен бизнес, съпътствана от съмнения за лобизъм при определяне на специфични правила, регулиращи дейността на местните икономически субекти; липса на ефективно работещи системи за сигнали за неетично поведение, нередности и корупция, които гарантират обратна връзка относно резултата от предприетите действия и защита на служителите в администрациите, подаващи сигнали и налагане на санкции за неетично поведение от общински съветници; липса на минимални стандарти/общи насоки за публичност на интернет страниците на общините. В тази връзка е налице необходимост от законодателни изменения за повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Промените са свързани и с предвидената в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 - 2027 г.) мярка 4 „Повишаване на ефективността на системите за разглеждане на сигнали и за налагане на санкции“, дейност 4 4 „Осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“ по приоритет 4 „Повишаване прозрачността и отчетността на местната власт“. На следващо място мярката е заложена за изпълнение и в Националния план за възстановяване и устойчивост като част от Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“, дейност „изискване резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници да се оповестяват публично;“ 1 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблем 1 не може да бъде решен в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждането на нови технологични възможности. Проблем 2 не може да бъде решен в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждането на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблем 1: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като в нея не са въведени изискванията на Директива 2019/1937. Проблем 2: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като не са предвидени ефективни механизми за прозрачност и отчетност на органите на местна власт и местно самоуправление. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. За разрешаването на проблем 1 е необходимо да бъдат извършени промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, произтичащи от правото на Европейския съюз - Директива 2019/1937. За разрешването на проблем 2 е необходимо да бъдат извършени промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които не произтичат от правото на Европейския съюз. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1. „Привеждане в съответствие на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с изискванията на Директива 2019/1937“ Цел 2. „Повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление “ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Комисия за защита на личните данни – в качеството й на Централен орган за външно подаване на сигнали; 5 2. Омбудсман на Република България – във връзка с функциите по външен одит на Комисията за защита на личните данни; 3. Държавни органи и институции – предвид задължението за създаване на вътрешен канал за подаване на сигнали; 4. Неправителствен сектор, браншови, работодателски и синдикални организации; 5. Лица, които упражняват адвокатска професия – 13 533 души (съгласно Списъка на действащите адвокати в Република България за 2024 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2023 г.) 6. Всички категории субекти и предприятията, попадащи под регулацията на ЗЗЛПСПОИН; 7. Всички граждани и организации, които могат да бъдат пряко или косвено заинтересовани и които имат досег с дейността и областите на регулация, определени ЗЗЛПСПОИН; 8. Общини в Република България – 265 бр. 9. Общински съветници – не е налична информация за общия брой на общинските съветници в България; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели. Ще продължи да съществува констатираното несъответствие на националното законодателство с Директивата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Република Бълария няма да изпълни задължението за привеждане в съответствие на ЗЗЛПСПОИН с изискванията на Директивата и за уведомяване в срок на Европейската комисия, поради което срещу България може да бъде образувана наказателна процедура за неправилно транспониране. Няма да бъдат изпълнени и ангажиментите на Република България по Национлания план за възстановяване и устойчивост. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 6 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарущения“: Описание: При този вариант в националното законодателство ще бъдат окончателно транспонирани разпоредбите на Директива 2019/1937. При този вариант ще бъдат решени констатираните проблеми, ще бъдат постигнати и заложените цели, а именно: С предложеното изменение в чл. 4, т. 3 от ЗЗЛПСПОИН ще бъде преодоляно констатираното несъотвествие с член 3, параграф 3, буква б) от Директивата и съображение 26 от нея. Разпоредбата на чл. 4, т. 3 от ЗЗЛПСПОИН предвижда, че този закон не се прилага за сигнали за нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна. Изключването на лицата, които упражняват юридическа професия и за които съществува нормативно установено задължение за опазване на професионална тайна е много по-широко от освобождаването от адвокатска тайна, предвидено в член 3, параграф 3, буква б) от Директивата. В резултат на това личният обхват на защитата е намален, тъй като много повече категории лица, упражняващи юридическа професия, са освободени от защитата на Директивата, ако докладват за нарушения на правото на ЕС, попадащи в нейния обхват. В тази връзка се предлага изменение на чл. 4, т. 3 от ЗЗЛПСПОИН, като изключението следва да обхваща само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти“. Изменението в чл. 5, ал. 2, т. 3 има за цел да отстрани техническа грешка, като предвижда, че от защита по този закон могат да се ползват доброволци, платени и неплатени стажанти. Промяната в чл. 5, ал. 2, т. 6 и 7 цели да увеличи обхвата на защитата като по този начин от защита ще могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги, както и когато информацията за извършено нарушение е получена не само в рамките на трудово или служебно правоотношение, но и в друг работен контекст. Предложената промяна в чл. 9 от ЗЗЛПСПОИН има за цел да отговори на една от основните критики на ЕК, че в Директивата не се предвижда срок нито като условие за предприемане на последващи действия по подаването на сигнали, нито като условие за защита (например сред условията за защита (чл. 6), условията за вътрешно или външно докладване на компетентните органи и за публично оповестяване (членове 7, 10 и 15) и определението за „нарушение“ (чл. 5). Основната цел на Директивата е да засили прилагането на правото на Европейския съюз в области, в които нарушенията могат да навредят на обществения интерес. В Директивата не се предвиждат срокове за последващи действия по доклади в зависимост от това кога са извършени нарушенията.В чл. 9, т. 2 от закона обаче е въведено следното правило: „Не се образува производство за подаването на сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години.“ Според ЕК това води до ограничаване на времевия обхват. Органите на държавите членки са длъжни да разследват и, когато е възможно, да се справят с всички нарушения на правото на Съюза, разкрити чрез подаване на сигнали за нарушения. Фактът, че в някои случаи може да се прилага давностен срок, не засяга това основно задължение. В чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗЗЛПСПОИН е предвидено, че проверката по сигнала се прекратява, когато по отношение на нарушението са изтекли предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност. С оглед на изложеното е налице необходимост от законодателно изменение на чл. 9 от ЗЗЛПСПОИН. С оглед на това се предлага като пречка за образуване на производство по проверка на подаден сигнал да остане единствено основанието, когато сигналът е подаден анонимно. 7 Изменението в чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛПСПОИН цели да отстрани противоречието с изискванията на член 8, параграф 6 от Директивата. Директивата позволява само на средните дружества да споделят ресурси и не предвижда никакво освобождаване от задължението на големите дружества всяко от тях да създаде свои собствени канали. Измененията в чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН въвеждат изискването на чл. 18, параграф 2, буква а) от Директивата, която предвижда, че в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи, субектите имат право да документират устното докладване по един от следните начини: а) като направят запис на разговора в траен и възстановим вид или б) чрез пълен и точен препис/протокол. Предлаганите промени в чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН целят да въведат изискванията на чл. 11, ал. 2, буква б) и буква e) от Директивата за потвърждаване на получаването на доклада в рамките на седем дни, както и за своевременното предаването на информацията, съдържаща се в сигнала, на съответните компетентни институции. Изменението в чл. 40, ал. 2 от закона е в отговор на критиката на ЕК, според която формулировката „друго правно основание“ предполага, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно), а ако се заключи, че не е предприето като отмъщение, ще има „друго“ правно основание. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде постигнато пълно съответствие на ЗЗЛПСПОИН с изискванията на Директива 2019/1937. Ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ще бъде осигурена ефективна защита срещу ответни действия на много по-широк кръг от лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариантът оказва косвено въздействие на микро-, малките и средните предприятия, доколкото част от тях са задължени субекти съгласно ЗЗЛПСПОИН. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. 8 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Република Бълария няма да изпълни задължението за привеждане в съответствие на ЗЗЛПСПОИН с изискванията на Директивата и за уведомяване в срок на Европейската комисия, поради което срещу България може да бъде образувана наказателна процедура за неправилно транспониране. Няма да бъдат изпълнени и ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели. Няма да бъде осигурена прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да бъдат изпълнени ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост по Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“, дейност „изискване резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници да се оповестяват публично;“ Няма да бъде изпълнена мярка 4 „Повишаване на ефективността на системите за разглеждане на сигнали и за налагане на санкции“, дейност 4 „Осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“ по приоритет 4 „Повишаване прозрачността и отчетността на местната власт“ от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 9 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация“: Описание: При приемането на този вариант ще бъде осигурено повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Съгласно Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) резултатите от сравнителни проучвания относно тенденциите в регионалното развитие и доброто управление в органите на местната власт и местното самоуправление, проведени в периода 2015 – 2019 г. от неправителствени организации с експертиза в тази сфера, открояват дефицити в няколко насоки: неефективен обществен и вътрешноинституционален контрол относно управлението на общинската собственост, изразходването на публични средства чрез обществени поръчки и планирането/изпълнението на общинските бюджети (вж. изследванията „Индекс на местната система за почтеност“ на Асоциация „Прозрачност без граници“, „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика и „Рейтинг на активната прозрачност на органите на местното самоуправление“ на Програма „Достъп до информация“); формализъм при провеждането на обществени консултации със заинтересуваните местни общности; липса на прозрачност във взаимоотношенията между местни власти и местен бизнес, съпътствана от съмнения за лобизъм при определяне на специфични правила, регулиращи дейността на местните икономически субекти; липса на ефективно работещи системи за сигнали за неетично поведение, нередности и корупция, които гарантират обратна връзка относно резултата от предприетите действия и защита на служителите в администрациите, подаващи сигнали и налагане на санкции за неетично поведение от общински съветници; липса на минимални стандарти/общи насоки за публичност на интернет страниците на общините. В тази връзка е налице необходимост от законодателни изменения за повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление. Промените са свързани и с предвидената в в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 - 2027 г.) мярка 4 „Повишаване на ефективността на системите за разглеждане на сигнали и за налагане на санкции“, дейност 4 „Осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“ по приоритет 4 „Повишаване прозрачността и отчетността на местната власт“. На следващо място мярката е заложена за изпълнение и в Националния план за възстатновяване и устойчивост като част от Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“, дейност „изискване резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници да се оповестяват публично;“ Предлага се изрично да бъде регламентирано приемането на Етичен кодекс на общинските съветници като общинският съветник е длъжен да осъществява дейността си при спазване на правилата на Етичния кодекс на общинските съветници. Предвижда се общинският съвет да избира от състава на своите съветници постоянна етична комисия, която разглежда сигнали за 10 неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупционно поведение на общински съветници. По отношение на изискването за публичност на резултатите от дейността на етичните комисии се предвижда влезлите в сила актове на съответните компетентни органи, с които се установяват нарушения на Етичния кодекс на общинските съветници, несъвместимост, конфликт на интереси или корупционно поведение на общински съветници, да се оповестяват публично на интернет страницата на съответния общински съвет. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще да бъдат изпълнени ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост по Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“, дейност „изискване резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници да се оповестяват публично;“ Ще да бъде изпълнена мярка 4 „Повишаване на ефективността на системите за разглеждане на сигнали и за налагане на санкции“, дейност 4 „Осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници“ по приоритет 4 „Повишаване прозрачността и отчетността на местната власт“ от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да бъдат изпълнени ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост по Реформа 2 „Противодействие на корупцията“, етап 1 „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството (Q3/2022)“, дейност „изискване резултатите от дейността на 11 етични сигнали Няма сигнали дейността интереси превенция за да и „Повишаване Специфични Въздействия Административна комисии, които разглеждат сигнали корупционно поведение на бъде изпълнена мярка 4 „Повишаване за налагане на санкции“, на етични комисии, които и други сигнали за корупционно прозрачността и отчетността и противодействие на корупцията въздействия: Не са идентифицирани върху малките и средните тежест: При този вариант за неетично общински съветници на дейност 4 разглеждат сигнали поведение на местната (2021 - 2027 очаквани предприятия: Не административната поведение, да се ефективността на „Осигуряване на за неетично на общински власт“ от г.) специфични се отчитат. конфликт на оповестяват системите публичност поведение, съветници“ Националната въздействия. тежест не се интереси и публично;“ за разглеждане на резултатите конфликт по приоритет стратегия променя. други на от на 4 за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) проблем 1: висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е Е Цел: Привеждане в съответствие на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с изискванията на Директива 2019/1937 ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел: Привеждане в съответствие на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с изискванията на Директива 2019/1937 ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел: Привеждане в съответствие на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с изискванията на Директива 2019/1937 ниска висока ниска 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 12 т с о н в и т к е Е Цел: Повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел: Повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел: Повишаване на прозрачността и отчетността на органите на местна власт и местно самоуправление ниска висока ниска 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва степента, която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им определените цели, до която могат да бъдат разходи; вариантите положителни и съгласно основните вариантите постигат постигнати при определено съответстват на действащите отрицателни критерии за целите на ниво на стратегически въздействия. сравняване на вариантите: предложението; ресурсите или при документи. най-малко 6. По лицата, По Избор проблем проблем самоуправление на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 Приемане на подаващи сигнали или публично 2: Вариант 2 Приемане и местната администрация Посочете препоръчителните Закон за изменение оповестяващи на законодателни варианти за решаване и информация на поставения допълнение на за нарушения изменения в проблем/проблеми. Закона за защита Закона за на местното 6.1. 6.1.1 защита се 6.1.2. Промяна прилагането При на променя При самоуправление физическите в административната на препоръчителния вариант прилагането на вариант 2 лицата, подаващи сигнали или административната тежест за прилагането на вариант 2 и местната администрация“ и юридическите лица. тежест за физическите (включително „Приемане на Закон публично физическите „Приемане на не се и по за изменение оповестяващи и юридическите законодателни променя юридическите отделните и допълнение информация лица. изменения в административната лица от проблеми): на Закона за нарушения“ Закона за тежест за не местното за 13 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.1.1 При прилагането на вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“ не се създават нови/засягат съществуващи регулаторни режими и услуги. 6.1.2. При прилагането на вариант 2 „Приемане на законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация“ не се създават нови/засягат съществуващи регулаторни режими и услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.1.1 При прилагането на вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“ не се създават нови регистри. 6.1.2. При прилагането на вариант 2 „Приемане на законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация“ не се създават нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Х Актът засяга пряко МСП Актът не засяга МСП 6.1.1 Прилагането на вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“ косвено въздейства на микро-, малките и средните предприятия, доколкото част от тях са задължени субекти съгласно ЗЗЛПСПОИН. 14 6.1.2. Прилагането на вариант 2 „Приемане на законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация“ не оказва въздействие върху микро-, малките и средните предприятия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.1.1 При прилагането на вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“ не са констатирани потенциални рискове. 6.1.2. При прилагането на вариант 2 „Приемане на законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация“ не са констатирани потенциални рискове. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации като проектът на постановление, докладът към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието за срок от 14 дни. Предвижда се по изключение по-кратък срок за провеждането на обществени консултации, поради необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът на акт ще се съгласува с всички министерства и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Х Да Не Разрешаването на проблем 1 произтича от изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 15 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза; 2. Национален план за възстановяване и устойчивост; 3. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; 4. Закон за местното самоуправление и местната администрация; 4. Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 9.1.2024 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev