Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството)

……………………………………… ………………………… 20…… г. ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР: Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДОКЛАД от д-р инж. Мирослав Маринов – заместник-министър на земеделието и храните Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 68 от 2014 г.; изм., бр. 106 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2018 г.) уважаемИ госпоДИн министър, На основание чл. 152, ал. 2 от Закона за горите, внасям за одобряване проект съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 68 от 2014 г.; изм., бр. 106 от 2014 г.; изм. и доп. бр. 19 от 2018 г.) Проектът на наредба е изработен във връзка с предложени изменения и допълнения в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Причини, които налагат приемането на акта Необходимост от подобряване на състоянието на горите, чрез създаване на условия за въвеждането и използването на механизирана горска техника (харвестъри и форвардери), с което ще се запази възможността за стопанисване на българските гори и ползване на дървесен ресурс, необходим както за икономиката на страната така и за поддържане на жизненото, функционално, структурно и здравословно състояние на горите. Цели Нормативно регламентиране на условията за използването на съвременна механизирана високопроизводителна дърводобивна техника в горските територии, с цел запазване на възможността за стопанисване на българските гори и ползване на дървесен ресурс, необходим както за икономиката на страната, така и за поддържане на жизненото, функционално, структурно и здравословно състояние на горите. Очаквани резултати от прилагането на акта Създаване на условия за използването на механизирана горска техника (харвестъри и форвардери) чрез регламентиране размера на просеките в горските територии, необходими за същите, както и движението и работата със специализираната горска техника. По-важните изменения и допълнения в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, които се предлагат са следните: 1. В чл. 16, т. 1, б „г“ се изменя, като се въвеждат конкретни параметри за широчината на просеките при изграждане на временните горски пътища за специализирана горска техника и за коларски пътища. С изменението на текста се цели постигане на поставената цел пред работната група, а именно създаване на възможност за механизирана работа в горските територии. 2. В чл. 18, ал. 3 се създава т. 3. трети клас – горски пътища за специализирана горска техника. Това се налага поради въвеждането на нов клас на временните горски пътища. 3. В чл. 23 се предлага да се създаде ал. 3, съгласно която дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство. С предложеният текст се цели транспортирането на дървесина, добита в горските територии, в случаите на транспортиране със специализираната горска техника да не се влачат, с което да нарушават повърхностният почвен слой, а да са изцяло натоварени на средството което ги транспортира. Обръщаме внимание, че временните горски пътища са съоръжения със специфичен характер, които не се смятат за строителство по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за горите и тяхното изграждане се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 152, ал. 2 от същия закон. 4. Създава се чл. 25а, с който се въвеждат изисквания/ограничения и същевременно възможност за работа на специализирана горска техника в горски територии. Предложените параметри за разстояние между просеките за временните пътища за специализираната горска техника и широчина на просеките, при така направеното предложение няма да доведат до увеличаване на общата площ просеки на територията на едно насаждение. Предложението ще даде възможност за изграждане на просеки за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, на 20м., 25м. или 30 м., като общата площ на съществуващите и новоизградените просеки се запазва до 17 % от площта на цялото насаждение или имот. 5. В чл. 27, ал. 1 се добавя текста „и за специализирана горска техника“. Целта на този текст е проектирането на пътищата за подобна техника да се извършва от лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите за извършване на лесовъдска практика за изработване на проекти за временни горски пътища и съоръженията към тях. 6. В Допълнителната разпоредба, § 1 се предлага създаването на т. 20, с която се въвежда легална дефиниция на понятието „Специализирана горска техника“ Предложените изменения и допълнения в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им са насочени към регламентиране в нормативен акт на условията за използване на специализирана горска техника и съответната инфраструктура, която следва да обслужва тяхното придвижване и работа в горски територии. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Предложеният проект не води до въздействие върху държавния бюджет. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на наредба и доклад (мотиви) са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на регионалното и благоустройството, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. Съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за проведената обществена консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на регионалното и благоустройството, както и на Портала за обществени консултации. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им е съгласуван в съответствие с разпоредбите на Правилата за изготвяне и съгласуване на проекти на актове в системата на Министерството на земеделието и храните. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. уважаемИ госпоДИН министър, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 152, ал. 2 от Закона за горите предлагам да одобрите/издадете приложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Приложениe: Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им; Справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуването на проекта; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения; Постъпили становища. д-р инж. мирослав Маринов Заместник-министър

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ОТ 2014 Г. ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ БЕЗ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ИМ № Организация/ потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Кристиан Бъчваров (Получено по електронен път на 22.11.2024 г.) Не подкрепям предложените от тях изменения на наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението. Не се приема Няма мотиви и предложения. Йордан Мачирски Радослав Александров Слав Георгиев (получени по електронен път на 22.11.2024 г.) Митко Желязков (Получено по електронен път на 25.11.2024 г.) Относно предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите изразявам своето категорично несъгласие и остро възражение срещу тяхната реализация. Настоящото становище се основава на задълбочен анализ на националното законодателство, правото на Европейския съюз и международните задължения на Република България, като се акцентира върху нарушаването на принципите на правовата държава и устойчивото развитие. На първо място, предложените изменения грубо накърняват правото на всеки гражданин на здравословна и благоприятна околна среда, гарантирано от чл. 55 на Конституцията на Република България. Това право не само предполага защита от страна на държавата срещу действия, водещи до деградация на околната среда, но и задължава публичните органи да предприемат проактивни мерки за опазване на екологичното равновесие. В този контекст предложението за изсичане на просеки, обхващащи до 17% от площта на горите, е не само в противоречие с конституционните задължения на държавата, но и представлява явна заплаха за екологичната стабилност на страната при все по-нарастващата и реална опасност от климатични промени от наводнения до продължителни засушавания. Не се приема При изработването на проекта на наредба са спазени всички изисквания на националното и европейско право. Бележката по отношение на площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. На второ място, измененията са в несъответствие с правото на Европейския съюз, по-специално с принципите, заложени в чл. 3, ал. 3 от Договора за Европейския съюз, който утвърждава необходимостта от устойчиво развитие. Чл. 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява принципа на предпазливост (principle of precaution) като основен за защитата на околната среда, особено в ситуации на научна несигурност. Предложените изменения игнорират този принцип, като не предоставят ясна екологична оценка (ex ante – предварителна) на последствията от подобни действия. Това представлява нарушение на задължението на държавата членка да осигури висока степен на защита на околната среда в съответствие с acquis communautaire (съюзно право). Не се приема Няма конкретни мотиви в какво се изразява твърдяното нарушение. При изработването на проекта на наредба са спазени всички изисквания на националното и европейското право. На трето място, измененията противоречат на международните задължения на България съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията от Орхус. Първата изисква опазване на екосистемите и устойчиво управление на природните ресурси, което е несъвместимо с масовото изсичане на горски просеки. Втората постановява задължението за участие на обществеността в процесите на вземане на решения, свързани с околната среда, което в настоящия случай е формално и недостатъчно реализирано (pro forma – заради формата). Освен това липсата на прозрачност и адекватна обществена консултация нарушава правото на гражданите да бъдат информирани и да участват активно в защита на общия интерес. Не се приема При изработването на проекта са спазени всички изисквания както на националното, така и на европейското законодателство, включително участието на обществеността в процедурата по изработване на проекта посредство участието в работната група и обществените консултации, които се изисквато по реда на Закона за нормативните актове. На четвърто място, предложенията предизвикват сериозни опасения за тяхното дългосрочно въздействие върху околната среда, икономиката и социалното благосъстояние. Горите изпълняват критично важни функции, като предпазване от ерозия, регулиране на водните цикли и предоставяне на местообитания за множество видове. Изсичането на толкова голяма част от горите под формата на просеки ще доведе до загуба на биоразнообразие (biodiversitas), деградация на екосистемните услуги и значително увеличаване на риска от свлачища и наводнения. Тези последици не могат да бъдат оправдани с никакви икономически или административни аргументи, тъй като нарушават принципа на балансирано развитие (equilibratum progressum). Не се приема Няма конкретни мотиви по какъв начин предложените промени създават опасност за дългосрочно въздействие върху околната среда. С предложението в Наредба №5, е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. На пето място, предложените изменения демонстрират липса на защита на обществения интерес и приоритетно облагодетелстване на частни икономически субекти (privilegium pro privatis). Горите са национално богатство, което трябва да се управлява в полза на цялото общество, а не да се подчинява на краткосрочни корпоративни интереси. Привилегирането на такива интереси е несъвместимо с принципите на социалната справедливост и равноправие, заложени в Конституцията и правовата държава. Не се приема Няма конкретни мотиви. Особено притеснителен е фактът, че предложените изменения не са подложени на задължителната процедура по Стратегическа екологична оценка (СЕО), както изисква Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директивата за СЕО). Това не е просто процедурен пропуск (error procedendi), а съществено нарушение, което компрометира легитимността на процеса и потенциално води до сериозни и необратими екологични вреди (damnum irreparabile). Необходимостта от СЕО в настоящия случай произтича от факта, че и двете наредби, в тяхната проектна форма, попадат в обхвата на „планове и програми“, подлежащи на задължителна екологична оценка, съгласно чл. 2 и чл. 3 от Директивата за СЕО. Тези планове и програми определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяването на проекти в сектора на горското стопанство и строителството в горски територии, което ги поставя под прякото приложение на чл. 3, параграф 2(а) от Директивата. Предложените изменения, които разрешават създаването на просеки с площ до 17% от горските територии, представляват значителна промяна в управлението и използването на тези територии, налагаща изрична предварителна екологична оценка. Допълнително, измененията могат да имат значително въздействие върху защитени зони, включени в мрежата Натура 2000, което автоматично задължава извършването на СЕО съгласно чл. 3, параграф 2(б) от Директивата. Българските гори често се припокриват със защитени зони, където местообитанията и видовете са под закрилата на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО). Фрагментацията на тези територии чрез просеки може да доведе до загуба на местообитания и сериозно нарушаване на екосистемните функции (ruptura ecosystematica). Освен това, предложените изменения предизвикват опасения относно техния кумулативен ефект върху околната среда, който съгласно Приложение I на Директивата за СЕО трябва да бъде изрично оценен. Изсичането на значителна част от горите под формата на просеки не само има пряко въздействие върху околната среда, но и води до вторични и дългосрочни последици, като намаляване на въглеродния капацитет на горите, увеличаване на риска от ерозия и промени в хидрологичните режими. СЕО е единственият инструмент, който позволява цялостна оценка на тези въздействия, включително синергичните и кумулативните ефекти (effectus cumulativus et synergisticus), както и разработването на подходящи мерки за тяхното смекчаване. Предложените изменения също така пораждат значителни опасения за влиянието върху климата, което е в противоречие с ангажиментите на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и Регламента за споделяне на усилията (ЕС) 2018/842. Намаляването на горските територии чрез увеличаване на площта на просеките неизбежно ще намали капацитета на горите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (capax carbonis), което изисква задълбочена екологична оценка преди приемането на подобни мерки. Липсата на СЕО представлява и нарушение на Конвенцията от Орхус, която гарантира на гражданите право на достъп до информация, участие в процесите на вземане на решения и правосъдие в екологични въпроси. В настоящия случай обществото е лишено от възможността да участва информирано в процеса на вземане на решения и да оцени възможните екологични, социални и икономически последици от измененията. Липсата на прозрачност и отчитане на обществените интереси подкопава доверието в институциите и противоречи на принципа на добро управление (principium boni regiminis). В допълнение към гореизложеното, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите са в пряко противоречие с Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата. Този регламент, влязъл в сила на 18 август 2024 г., има за цел да осигури възстановяването на екосистемите и биоразнообразието в Европейския съюз, като поставя правно обвързващи цели за държавите членки. Съгласно Регламента, държавите членки са задължени да разработят и прилагат национални планове за възстановяване на природата, които включват конкретни мерки за подобряване на състоянието на горските екосистеми. Предложените изменения, позволяващи изсичането на просеки до 17% от горската площ, не само не допринасят за възстановяването на природата, но и потенциално водят до допълнителна деградация на горските екосистеми. Това е в пряко противоречие с целите на Регламента, който изисква от държавите членки да предприемат мерки за възстановяване на увредените екосистеми и подобряване на биоразнообразието. Освен това, Регламента изисква държавите членки да осигурят участие на обществеността в разработването и прилагането на националните планове за възстановяване на природата. Липсата на адекватна обществена консултация при предложените изменения нарушава този принцип и подкопава доверието в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда. Неспазването на изискванията на Регламента може да доведе до процедури за нарушение срещу България и да компрометира усилията на страната за опазване и възстановяване на природното наследство. Не се приема Твърденията за нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на ЕП и Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда са неоснователни по следните аргументи: Законът за нормативните актове /ЗНА/е този нормативен акт, който урежда подготовката, изменението и прилагането на нормативните актове – чл.1. Съгласно чл.19,ал.1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Нормата на чл.20 ЗНА определя случаите на извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативен акт. Според алния трета от същата, извън случаите по аления трета / при : 1. изработване на нови закони и кодекси; и 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици/ цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В случая предмет на разглеждане е нормативен административен акт, който се приема от орган по чл. 115 от Конституцията на Република България. Следователно предвид характера на акта и приемащия го орган, преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта, т. е. не е налице задължително извършване на такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на Наредбата. В случая не са налице и по същество изискванията на сочената директива за извършване на оценка за въздействие. Директива 2001/42/ЕО от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда е приета от Европейския парламент и Съвета. Спроед чл.1 от същата целта на настоящата директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдействие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата директива, се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда. Обхватът на Директивата е регламентиран в чл.3. Според чл.3,§ 1 от Директивата в съответствие с членове 4—9 екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2—4, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда. Според §2 на чл.3 в съответствие с параграф 3 екологична оценка се извършва за всички планове и програми: а) които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, или б) които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО. Относимата разпоредба от приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, към които прави препращане чл. 3,§2, б.а Директива 2001/42/ЕО, е тази на т.1 - Селско, горско и водно стопанство, г) Първоначално залесяване или обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята; Твърденията за обезлесяване при евентуална промяна на предназначението вследствие на предложените изменения е неоснователна. По силата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 такава екологична оценка задължително трябва да се извършва систематично за всички планове и програми, които отговарят на две кумулативни условия, а именно да се изготвят за секторите, посочени в тази разпоредба (първо условие), и да определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92 (второ условие), каквито в случая не са налице. /Решение № 6888/08.06.2021 г. на ВАС по адм. дело 1108/2021 г./ Разпоредбата на чл.3 от Директивата е транспонирана в чл. 85 на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В §1,т.22 на Допълнителните разпоредби на ЗОСС е дадено легално определение на понятието „планове и програми“. Според същото : "Планове и програми" са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура. Горскостопанските планове преминават процедура по обществено обсъждане и оценка на съвместимост от МОСВ. Временните горски пътища са част от интензивността на сечта и се изграждат с технологичен план за добив на дървесина. Чрез текстовете се налагат ограничения относно максимално допустимата площ за изграждане на нови и съществуващи техн.просеки за извозни пътища. Сечите се планират и извършват в съответствие с Горскостопанските планове и програми, както и при спазване на изискванията на Екологичното законодателство (Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнобразие и т.н.). ГСПл и ГСПр преминават процедура по съгласуване с компетентните органи. Изпълнителна агенция по горите въз основа на одобрена Докладна записка №17476/27.07.2023 г. е задала по електронна поща свои въпроси до Европейската комисия във връзка с прилагането на Регламент (ес) 2023/1115 на европейския парламент и на съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010. Отправените въпроси са свързани именно с правилното разбиране и прилагане на Регламента, като получените отговори са взети предвид и същите са публично достъпни на сайта на ИАГ (www.iag.bg) в раздел Документи/ Регламент 995 и Регламент 2023/1115 за обезлесяването. В заключение, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите представляват сериозно нарушение на националното и европейското законодателство, както и на международните задължения на Република България. Те поставят под заплаха конституционно гарантираните права на гражданите, устойчивото развитие на страната и опазването на природното наследство. Настоявам за тяхното незабавно оттегляне и за провеждане на истинска обществена консултация, подкрепена с детайлни научни изследвания и екологични оценки, в духа на принципа за защита на околната среда и общия интерес (pro bono publico). Не се приема Проекта на Наредба №5 не противоречи на националното и европейско законодателство. Няма посочени конкретни текстове, които се нарушават. Кристиян Николов (получено по електронен път на 22.11.2024 г.) Пиша Ви във връзка с предложените от министерството промени, които позволяват във всяка гора, допълнително над позволената сеч, да се изсичат просеки, които могат да заемат до 17% от нейната площ. Не подкрепям предложените изменения на наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението. Не се приема Няма предложение и мотиви. Деница Спасова (получено по електронен път на 22.11.2024 г.) Министерство на земеделието и Изпълнителна агенция по горите са предложили промени в наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите. Тези промени позволяват във всяка гора, допълнително над позволената сеч, да се изсичат просеки, които могат да заемат до 17% от нейната площ. Не знам дали си давате сметка колко е опасно това, колко е алчно и колко нелепо.  Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Бележката за 17 % се отнася до проекта на НИД на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, който не е предмет на настоящата справка. Христо Григоров (получено по електронен път на 23.11.2024 г.) Изказвам несъгласието си с предложените промени за позволяване на допълнително изсичане за направата на просеки, тъй като това ще доведе до заличаването на огромно количество горски площи. Не се приема Няма мотиви и предложения. Петко Ангелов Портал за обществени консултации на 26.11.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. В последно време все по осезаемо се усеща липсата на горски работници, поради което се налага навлизането на нови техники и технологии за осъществяване на дърводобива. Себестойността на получената продукция при извършване на добив на дървесина със специализирана техника е значително по-ниска в сравнение с тази получена при добив с ръчен труд. Посоченият извоз със специализирана техника се извършва изцяло в натоварено положение, без да има влачене по терена, което способства за опазването на наличния подраст при провеждане на възобновителни сечи и ненарушаване на повърхностния почвен слой. Лесовъдското мероприятие може да се извършва без използване на ръчен труд. Приема се daniela1993 Портал за обществени консултации на 28.11.2024 г. Контрола върху лицата, извършващи дейността по добив на дървесина е значително по-лесен. Себестойността на получената продукция при извършване на добив на дървесина със специализирана техника е значително по-ниска в сравнение с тази получена при добив с ръчен труд. Приема се Fizzy Портал за обществени консултации на 28.11.2024 г. Против съм предложените изменения на наредбата понеже използването на високопроизводителна техника за дърводобив не е предназначена за дърводобивът какъвто е в България. Това ще доведе до и влошаване на и без това безразборната сеч в горите, което пък ще резултира във влошаване на естествената регулираща дейност на горите в екосистемите и ще доведе до вече зачестилите екстремни бедствия - наводнения и свлачища. Друг нежелан ефект е откриването на големи голи пространства и негативното влияние върху биоразнообразието във засегнатите региони. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. verastanisheva@abv.bgПортал за обществени консултации на 28.11.2024 г. Подкрепям предложения проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 за строителството в горски теритроии без промяна на предназначението. Предвид осезаемата липса на работници в горите, използването на специализирана техника е необходимо. Приема се Vais 1997 Портал за обществени консултации на 28.11.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии Предложените промени отразяват необходимостта от навлизането и разширяването на механизирано провеждане на мероприятия в сектора. Специализираната горскистопанска техника е основен фактор в дърводобива на европейските страни, очевидно България е неконкурентноспособна и това ясно се вижда през последните години. Ръчният труд е скъп и напрактика вече липсва, няма как да се разчита на поддържането и устойчивото стопанисване на горите, посредством тежък физически труд! Приема се Елисавета Георгиева (писмо № 94-1856 от 28.11.2024 г. и писмо 0303-54 от 28.11.2024 г. от администрацията на МС) С огромно притеснение и категорично несъгласие се обръщам към Вас по повод предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Тези изменения застрашават не само устойчивостта и биологичното разнообразие на българските гори, но и екологичното равновесие на страната ни. Основните причини за моя протест са следните: 1. Фрагментиране на горите: Намаляването на разстоянията между просеките и увеличаването на тяхната площ ще доведе до фрагментация на горските екосистеми. Това ще увеличи ерозията на почвите, ще затрудни задържането на води и ще наруши биоразнообразието. Не се приема Фрагментацията е дефинирана като преобразуване на големи площи от естествени гори. Направеното предложение в наредбата няма да доведе до фрагментация, напротив с предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ, каквото ограничение до момента нямаше. Също така се намалява ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. Изградената горска пътна мрежа в горските територии на Република България съгласно наличната информация от Горскостопанските планове е 6-7 л. м. /ха. За сравнение, средната стойност за западноевропейските държави е 25 л. м. /ха. Конкретно в Австрия (по данни на проф. Глушков от ИГ-БАН) гъстотата на горската пътна мрежа е 50 л. м./ха (за държавните гори), а за частните е дори 70 л. м./ха. Това е 10 – пъти разлика в гъстотата на горската пътна мрежа между България и Германия. Опитът в Чехия, Полша например, показва, че още на етап възобновяване/залесяване се позволява оставането на незалесени ивици-просеки /с ширина до 5 м и разстояние между тях 20 м./ с цел улесняване на процесите по отглеждане и грижа за съответните насаждения. В България при създаването и възобновяването на насажденията през годините в масовите случаи, не са планирани и създавани подобни просеки, а те се извършват в процеса на изпълнение на лесовъдските мероприятия. 2. Загуба на защитени зони: Предложените промени премахват важни защити за гори в зони от „Натура 2000“. Вместо да укрепват екосистемните функции на горите, тези изменения ще намалят тяхната роля за задържане на влагата и регулиране на водните ресурси. Не се приема Предложените изменения не премахват наложени ограничения в защитени зони от Натура 2000. Подобни ограничения се налагат със Закона за биологичното разнообразие и последващите нормативни и административни актове произтичащи от него. 3. Увеличение на незаконната сеч и бракониерството: Разширяването на просеките и облекчаването на процедурите за сеч ще улесни незаконния дърводобив и ще направи контрола практически невъзможен. Не се приема Намаляването на разстоянието между просеките е свързано и с намаляване на ширината им в допустимите граници. Възможността да се изградят просеки с различни размери произтича от необходимостта за работа на различни класове специализирана горска техника. С предложените проекти на наредби са въведени ограничения за използване на специализирана горска техника, като не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия. Предложено е въвеждането на задължително изискване, добитите дървени материали да се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство, с цел недопускане на ерозионни процеси. С това се създава възможност за въвеждане на съвременна специализирана горска техника. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. 4. Обезценяване на горите: Създаването на условия за голи сечи и интензивно механизирано дърводобиване е в разрез с традиционното българско лесовъдство и ще доведе до трансформация на горите в едновъзрастни насаждения с намалена екосистемна стойност. Не се приема Проектът на Наредба не създава условия за голи сечи, със Закона за горите голите сечи са забранени с някои изключения, изрично посочени в същия. Традиционното лесовъдство от миналото е свързано с провеждане на голи сечи. 5. Нарушения на европейското законодателство: Липсата на стратегическа екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“ е в нарушение на Директивата за природните местообитания и Закона за опазване на околната среда. Не се приема Проектът на Наредба е изготвен при спазване на изискванията на българското и европейско законодателство. Призовавам Ви да: 1. Прекратите разглеждането на предложенията за изменения в Наредба № 8 от 2011 г. и Наредба N° 5 от 2014 г. в настоящия им вид. Не се приема По изложените по-горе мотиви. 2. Инициирате стратегическа екологична оценка на предложените промени и анализ на тяхното въздействие върху биоразнообразието и екосистемните услуги.  Не се приема По изложените по-горе мотив. 3.Насърчите устойчиви методи за управление на горите, които подкрепят биоразнообразието и съхраняват естествените функции на горите, вместо да се фокусират върху механизирано дърводобиване. Българските гори са националите богатство, от което зависи нашето бъдеще. Промените, които предлагате, ще доведат до дълготрайни щети върху природата, които не могат да бъдат поправени. Настоявам за поемане на отговорност и защита на природното наследство на България. Приема се по принцип Няма конкретно предложение. Станислав Генев (писмо МЗХ № 94-1859 от 28.11.2024 г. и писмо № 0303-53 от 28.11.2024 г. от администрацията на МС) Бих искал да изразя пълното си несъгласие с предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Отново и за пореден път финансови интереси на определени фирми застават пред адекватната грижа за българската природа и справедливата, обезпечала и устойчива възможност за работа в сектора. Само част от причините да не съм съгласен: - необратимо нарушаване на биологичното разнообразие - ограничен и затруднен контрол върху дърводобива - облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“ - неизбежно увеличаване на ерозията - заплаха от фрагментация на горите - локално изораване, замърсяване и отравяне на горската екосистема - възможно затлачване на големи водни обекти като язовири - откриване на големи голи площи - улесняване на бракониерството - гола сеч вместо обучения, реформи и подобряване условията на работа в сектора Моля да вземете под внимание всички тези многобройни негативни аспекти на готвените промени и да направите всичко възможно, във властта с която разполагате, да оцените и предотвратите тези заплахи пред българската гора и устойчивото развитие на сектора. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. С предложението в Наредба № 5 от 2014 г. за строителство, без промяна на предназначението е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Сега около постоянните и поройните водни течения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като не се допускат сечи. Ежегодно се извършват проверки от ИАГ и структури за почистване на дерета и рискови места от затлачване и замърсяване с битови отпадъци. В случай, че има задръстването на водните обекти и същото е в резултат на дървесината от горите, следва да се отбележи, че то е в следствие от останалата дървесина в горите, която следва да изпълнява функциите на „мъртва дървесина“ с цел грижа и подпомагане на биологичното разнообразие. Съгласно екологичните норми и изисквания, както и съгласно Горската сертификация за устойчиво стопанисване на горските територии, лесовъдите са длъжни да оставят поне 10% от запаса на насажденията като „мъртва дървесина“ на терен в гората. Въпреки желанието на отделни ползватели да оползотворяват остатъчната дървесина в горите, вършината и т.н., прилагането на еко нормите в горските територии не позволява тази биомаса да се изнася. Така, че прилагането на тези изисквания го налага. Българските гори са стопанисвани през годините и в тях има действаща и изградена мрежа от просеки за пътища и въжени линии, т.е. не следва да се очаква навсякъде да се изградят нови просеки за преминаване на специализирана горска техника. И при сега действащата нормативна уредба е възможно да се изграждат нови просеки. Използването на съвременна техника и технология в горите, прави труда по-ефективен, по-безопасен и значително по-щадящ почвата и младите фиданки. Освен това, така се компенсира липсата на работна ръка и се повишава социалния статус и нивото на образование на работниците в горите. Определени текстове и предложения не касаят Наредба №5 Илияна Михайлова (писмо № 94-1863 от 28.11.2024 г.) Милена Иванчева (писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Не съм съгласен с предложението на Министерство на земеделието и на Изпълнителна агенция по горите за Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 201 1 г. за сечите в горите [1] и Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема Няма мотиви и предложения. Диана Петрова (писмо № 94-1864 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Категорично съм против изменение на наредба №8 и наредба №5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна в предназначението им! Във време, когато вече сме потърпевши с безводие, е безотговорно и нечовешко да се правят постъпки за доунищожаване на природата, в конкретика горите, от които в голяма степен зависи това! Призовавам министъра на МОСВ да извърши процедура по екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000г. за сечите и горите, както и на Наредба №5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна в предназначението им! Така предвидените изменения са огромна заплаха за водната сигурност на страната, за биоразнообразието и създаване на "зелени пустини", ветровата ерозия, влагата на почвите при все по-намаляващите валежи! Спрете това безумие! Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. При изготвяне на проекта на наредбата са спазени всички законови изисквания. Огнян Христонев Получено по електронен път на 28.11.2024 г. (писмо № 94-1867 от 28.11.2024 г.) Заявявам категорично, че съм против готвените промени на проектите за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г и безконтролната сеч под формата на просеки до 17%! Заявявам категорично, че съм против обезлесяването на "конвеър" на българската гора и осакатяването й без необходимата екологична оценка! Против съм абсурдните промени, готвени в условия на продължаваща водна криза! Спрете промените или ще се срещнете с народната "Любов" под формата на протести и блокади! Спрете да обслужвате бизнес, който вреди на България повече, отколкото й дава! Защитете природата! Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. При изготвяне на проекта на наредбата са спазени всички изисквания на българското и европейско законодателство. Димитър Ивановски* (получено по електронен път на 28.11.2024 г. и писмо № 94-1868 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от МС) С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) Не съм съгласен/съгласна, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Точка 1 не касае Наредба № 5 от 2014 г. * 16. Становища с еднакво съдържание, постъпили от: Евгени Динев – (писмо № 94-1869 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Евгения Ботунарова – (писмо № 94-1872 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от МС) Йорданка Коцева – (№ 94-1903 от 02.12.2024 г. и писмо № 0303-57 от 03.12.2024 г. от администрацията на МС) Цветана Ташева – (МЗХ № 94-1915 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Дафинка Радичева (писмо МЗХ № 94-1870 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Не съм съгласна, заради обезлесяването да се влошава качеството на въздуха, да се влошава ситуацията с водния отток и да намалява биоразнообразието. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Точка 1 не касае Наредба № 5 от 2014 г. Арх. Пламен Шомов (писмо МЗХ № 94-1873 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Искам да изразя категоричното си несъгласие с готвената промяна в две наредби, което ще доведе до най-масовото изсичане на гори изобщо. Би трябвало да сте наясно с последиците за българските гори, състоянието на язовирите и водата за пиене и оттам - съдбата на населението, ландшафта и оттам - съдбата на българския туризъм. Бях пряк свидетел на трагедията в Царево на 5-6.9. миналата година, пряка причина за която беше уж законното изсичане на 850 дка декара гори. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Кристина Попски (писмо № 94-1874 от 29.11.2024 г.) и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС Искам да изразя своето отрицателно становище относно двете нови наредби за сечите и за строителството в горските територии. Не съм съгласна с предвидените промени и смятам че рискът който представляват за горите и околната среда е неприемлив. Не се приема Липсват мотиви и конкретни предложения. Петър Попчев Получено по електронен път на 29.11.2024 г. (писмо № 94-1875 от 29.11.2024 г.) Присъединявам се към призива на "Зелено движение" за заявяване на отрицателно становище относно решение на Министерството на земеделието и храните и останалите отговорни инстанции да позволят изсичане с модерна горска техника на 17% от българските гори, според ЗД. Виждал съм с очите си изсичане и превоз на вековни и здрави дъбови дървета в Етрополския Балкан, продължило с години. Престъпление, което вместо да бъде санкционирано, бе толерирано от централни и местни власти. Българската гора е с уникални и особени характеристики, способни да запазят българската нация и в екстремни условия. Срам за тези властимащи и институции които биха позволили по-нататъшна, несъобразена с интересите на гражданите, сеч! Не се приема Липсват мотиви и конкретни предложения. Мая Филипова (писмо № 94-1878 от 29.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от МС) Бистра Илиева (получено по електронен път на 27.11.2024 г.) Предложенията за изменение на горепосочените наредби представляват сериозна заплаха за устойчивото управление на българските гори, биологичното разнообразие и екосистемните функции, които те изпълняват. Основните вреди, които ще последват, могат да бъдат обобщени в следните точки: Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. 1. Нарушаване на принципите на устойчивото лесовъдство Предложените облекчения за използване на механизирана техника като харвестьри и форвардери са в противоречие с традиционните практики в българското лесовъдство. Тези машини са създадени за използване в равнинни терени на северните държави и не са подходящи за теренните условия, климата и биологичното разнообразие на българските гори. Прилагането на такъв подход ще доведе до: • Повишена интензивност на сечите. • Риск от ерозия на почвите и деградация на ландшафта, особено в планински и наклонени терени. • Ускорено обезлесяване и намаляване на възрастовото и видово разнообразие на горските насаждения. Не се приема Проучен е опита в няколко европейски държави Румъния, Германия, Чехия, Словения и Австрия по отношение на използването на машини – харвестъри и форвардери при сечта и извоза на дървесината. В резултат от извършеното проучването са направени следните констатации: 1. Броят на специализираните машини за дърводобив е значително нараснал в последните години, като най-много се използват те в Чехия – 1111 харвестъри и 1525 форвардери (увеличение над 3 пъти за последните 10 години). 2. Делът на добитата и извозена дървесина с харвестъри и форвардери надвишава 39% от общо добитата и извозена дървесина, във всички страни с изключение на Румъния, където тенденцията обаче е за използване на повече технологии, тъй като липсва квалифицирана работна ръка. Ограничения може да има само по отношение на наклона на терена, почвените условия и огромния брой собственици на малки гори. 3. Чрез избора на правилната технология и щадящи почвата процедури, както и организация на работа, която пренасочва движението към периоди на сухо/мразовито време, може да се избегнат щетите по насажденията и ерозията. Ерозионни процеси не са документирани на национално ниво. Защитата на почвата е основен принцип, залегнал в националното законодателство за горите, което се контролира от областните власти. 4. Конкретно в Словения, която е водеща по биоразнообрание в Европа, броят на харвестърите е 60, а на форвардерите е 98. Поради трудният планински терен и характеристиките на горските масиви, механизирана сеч бавно се въвежда в Словения. В последните години делът на механизираната сеч се увеличава, главно поради недостига на работна ръка в горите и голямото количество дървесина, увредена от честите природни бедствия. Процентът на машинния дърводобив спрямо общия е 15%. Няма документирани ерозионни процеси във връзка с работата на харвестъри и форвардери. От направените констатации следва извода, че европейските държави в голяма степен използват механизирана съвременна техника при работата в горски територии, като това не оказва негативно въздействие върху горските екосистеми и тяхното устойчиво стопанисване и запазване. 2. Загуба на биологично разнообразие и ценни екосистемни функции С възможността за тотално премахване на дъбови и борови гори чрез облекчени режими на сеч, ще се подкопае създаването на устойчиви, смесени и многообразни гори. Това ще доведе до: • Загуба на естествени местообитания за много видове. • Увеличаване на риска от екологични катастрофи, включително наводнения, суши и свлачища. • Преобразуване на горите в "зелени пустини", които са бедни на екосистемни услуги. Не се приема Бележката се отнася до проекта на Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. 3. Опустиняване и влошаване на условията за земеделие Облекченията за сеч в лесозащитните пояси в Добруджа са сериозна заплаха за една от най-уязвимите зони в България. Премахването на тези горски структури ще доведе до: • Ускорена ветрова ерозия. • Загуба на влагозадържащата функция на почвите в един от най-засегнатите от суши региони на страната. Не се приема Бележката се отнася до проекта на Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. 4. Отслабване на защитата на зоните „Натура 2000" Приравняването на горите в защитените зони на „Натура 2000" към стопанските гори ще намали значително екосистемните функции на тези територии, включително: • Задържането на води, жизненоважно за справянето с водната криза. • Поддържането на биологично разнообразие и местообитания на застрашени видове. Това е в пряко противоречие с целите на директивите за местообитанията и птиците на Европейския съюз, към които България е ангажирана. Не се приема Бележката се отнася до проекта на Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. 5. Пренебрегване на социално-икономическите последици Основният проблем в горското стопанство е не липсата на техника, а недостигът на квалифицирана работна ръка и адекватно заплащане. Вместо инвестиции в обучение и подобряване на условията за труд, се предлага въвеждане на скъпа техника, която ще се използва на цената на дългосрочна екологична загуба. Не се приема Направено е проучване на европейския опит. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Проучен е опита в няколко европейски държави Румъния, Германия, Чехия, Словения и Австрия по отношение на използването на машини – харвестъри и форвардери при сечта и извоза на дървесината. В резултат от извършеното проучването са направени следните констатации: 1. Броят на специализираните машини за дърводобив е значително нараснал в последните години, като най-много се използват те в Чехия – 1111 харвестъри и 1525 форвардери (увеличение над 3 пъти за последните 10 години). 2. Делът на добитата и извозена дървесина с харвестъри и форвардери надвишава 39% от общо добитата и извозена дървесина, във всички страни с изключение на Румъния, където тенденцията обаче е за използване на повече технологии, тъй като липсва квалифицирана работна ръка. Ограничения може да има само по отношение на наклона на терена, почвените условия и огромния брой собственици на малки гори. 3. Чрез избора на правилната технология и щадящи почвата процедури, както и организация на работа, която пренасочва движението към периоди на сухо/мразовито време, може да се избегнат щетите по насажденията и ерозията. Ерозионни процеси не са документирани на национално ниво. Защитата на почвата е основен принцип, залегнал в националното законодателство за горите, което се контролира от областните власти. 4.Конкретно в Словения, която е водеща по биоразнообрание в Европа, броят на харвестърите е 60, а на форвардерите е 98. Поради трудният планински терен и характеристиките на горските масиви, механизирана сеч бавно се въвежда в Словения. В последните години делът на механизираната сеч се увеличава, главно поради недостига на работна ръка в горите и голямото количество дървесина, увредена от честите природни бедствия. Процентът на машинния дърводобив спрямо общия е 15%. Няма документирани ерозионни процеси във връзка с работата на харвестъри и форвардери. От направените констатации следва извода, че европейските държави използват механизирана съвременна техника при работата в горски територии, като това не оказва негативно въздействие върху горските екосистеми и тяхното устойчиво стопанисване и запазване. Препоръки: • Да се отхвърлят предложените изменения, които облекчават режима за сеч с тежка механизация и увеличават площите на интензивно обезлесяване. Не се приема По изложените по - горе мотиви. С предложението на на Наредба №5 не се предвижда увеличаване на площите от новоизградени и съществуващи просеки в сравнение с досега разрешените. • Да се създаде стратегия за устойчиво управление на горите, насочена към запазване на многообразието и адаптация към климатичните промени. Не се приема Направеното предложение не е относимо към предложения проект. • Да се подобри обучението и заплащането в горския сектор, вместо да се въвеждат мерки, които застрашават бъдещето на българските гори. Българските гори не са просто източник на дървесина, а жизненоважен ресурс за екосистемната устойчивост, водния баланс и качеството на живот. Решенията, които се взимат днес, ще определят тяхното бъдеще за десетилетия напред. Настояваме за отговорност и защита на този национален капитал. Не се приема Направеното предложение не е относимо към предложения проект. Очаквам отхвърляне на всички предложени промени и реални насоки и приложение за защита на българските гори! Gunter Veli (писмо № 94-1879 от 29.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от МС) Против съм предложените изменения на наредбата понеже използването на високопроизводителна техника за дърводобив не е предназначена за дърводобивът какъвто е в България. Това ще доведе до и влошаване на и без това безразборната сеч в горите, което пък ще резултира във влошаване на естествената регулираща дейност на горите в екосистемите и ще доведе до вече зачестилите екстремни бедствия - наводнения и свлачища. Друг нежелан ефект е откриването на големи голи пространства и негативното влияние върху биоразнообразието във засегнатите региони. Друг важен фактор е значението на горите за здравето на околната среда и хората включително . Горите са нашите филтри за чист въздух и вода. Допълнителното изсичане е в икономическа полза, но е в тотален ущърб за здравето на хората и бъдещето на идните поколения!!! Нека бъдем разумни, морални, да запазим и увеличим горските площи, а не обратното !! Мислете за бъдещето на идните поколения , понеже без дървета , вода и чист въздух , няма живот и парите не могат да заместят това ! Благодаря Ви и се надявам да постъпите правилно и да не позволите това безумие. Не се приема Механизирана техника се ползва и към момента в горски територии. Съгласно електронната информационна система на ИАГ, извършваните лесовъдски мероприятия през последните години (като процент от общата горска територия, която към момента е с площ от 4,2 млн. ха), са както следва: Всички сечи 4%, Голи сечи 0,1%, Технически сечи 0,04%, Просеки за пътища 0,006%. Българските гори са стопанисвани през годините и в тях има действаща и изградена мрежа от просеки за пътища и въжени линии, така, че не следва да се очаква навсякъде да се изградят нови просеки за преминаване на специализирана горска техника. Проучен е опита в няколко европейски държави Румъния, Германия, Чехия, Словения и Австрия по отношение на използването на машини – харвестъри и форвардери при сечта и извоза на дървесината. Виж мотивите по т.21. От направените констатации следва извода, че европейските държави използват механизирана съвременна техника при работата в горски територии, като това не оказва негативно въздействие върху горските екосистеми и тяхното устойчиво стопанисване и запазване. Защитата на почвата е основен принцип, залегнал в националното законодателство за горите, което се контролира от областните власти. Огнян Иванов (писмо МЗХ № 94-1884 от 29.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Искам да изразя протест срещу всякакви мерки, които могат пряко или косвено да повишат изсичането на гори. Ние не сме маймуни за да сечем клона на който стоим. Или да позволяваме заради печалбите на няколко компании да ни правят на маймуни. И конкретно протестирам срещу идеята на Земеделското министерство до 17% от горите да могат да се превърнат в просеки и пътища. И да се дава възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. Мария Диловска Получено по електронен път на 29.11.2024 г. (писмо № 94-1887 от 29.11.2024 г.) Възразявам относно направените предложения за изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите. В този контекст предложението за изсичане на просеки, обхващащи до 17% от площта на горите, е не само в противоречие с конституционните задължения на държавата, но и представлява явна заплаха за екологичната стабилност на страната. Увеличаването на процента и възможността за добиване на повече дървесина ще доведе до по-голяма суша в страната, задълбочаване на кризата с водата, образуване на свлаичщни, ерозионни и срутищни процеси, които икономически ще са в по-голяма тежест за държавата, отколкото добитата дървесина. Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. В Европейската мрежа Натура 2000 се изисква различен подход за управление на горските екосистема и тяхното аопанисване, за да поддържат богата на биоразнообразие система, а не да задоволяват само потребностите за горски ресурс. Недопустимо е изменението на чл, 25 ал. 2 т. 6 за горите в Натура 2000. България е част от Европейския съюз и управлението на горите е необходимо да се съобразява с мрежата от защитени зони, предвид че няма все още и Планове за управление за тях. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. Изменението в чл. 48, въвеждане на т. 7 крие риск от затлачване на дървесна маса и вършина към речни корита при интензивни и силни валежи, които се наблюдават през последните години. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. Предложенията предизвикват сериозни опасения за тяхното дългосрочно въздействие върху околната среда, икономиката и социалното благосъстояние. Горите изпълняват критично важни функции, като предпазване от ерозия, регулиране на водните цикли и предоставяне на местообитания за множество видове. Изсичането на толкова голяма част от горите под формата на просеки ще доведе до загуба на биоразнообразие, деградация на екосистемните услуги и значително увеличаване на риска от свлачища и наводнения. Тези последици не могат да бъдат оправдани с никакви икономически или административни аргументи, тъй като нарушават принципа на балансирано развитие. Не се приема По изложените в т. 12 мотиви. Допълнително, измененията могат да имат значително въздействие върху защитени зони, включени в мрежата Натура 2000, което автоматично задължава извършването на СЕО съгласно чл. З, параграф 2(6) от Директивата. Българските гори често се припокриват със защитени зони, където местообитанията и видовете са под закрилата на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО). Фрагментацията на тези територии чрез просеки може да доведе до загуба на местообитания и сериозно нарушаване на екосистемните функции (ruptura ecosystematica) Освен това, предложените изменения предизвикват опасения относно техния кумулативен ефект върху околната среда, който съгласно Приложение I на Директивата за СЕО трябва да бъде изрично оценен. Изсичането на значителна част от горите под формата на просеки не само има пряко въздействие върху околната среда, но и води до вторични и дългосрочни последици, като намаляване на въглеродния капацитет на горите, увеличаване на риска от ерозия и промени в хидрологичните режими. СЕО е единственият инструмент, който позволява цялостна оценка на тези въздействия, включително синергичните и кумулативните ефекти (effectus cumulativus et synergisticus), както и разработването на подходящи мерки за тяхното смекчаване. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. От горската територия в страната близо 60% попадат в рамките на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, където сечите се провеждат с дълъг възобновителен период и по-ниска интензивност, отделящо се специално внимание на функциите на горите, в т.ч. водноохранни, водорегулиращи и т.н. Тези горски територии се стопанисват и съгласно „Режими за устойчиво управление на горите в НАТУРА 2000“ приети от Министерство на околната среда и водите, както и от Изпълнителна агенция по горите. Това означава ниски интензивности на сечите, съсредоточени върху малки площи или групи. Лесовъдските въздействия се трансформират от едроплощни в дребноплощни. При провеждане на лесовъдски дейности се поддържат определено количество мъртва дървесина в насаждението, дървета с хралупи, единични и групи стари дървета. Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаванетона международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. В допълнение към гореизложеното, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите са в пряко противоречие с Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата. Този регламент, влязъл в сила на 18 август 2024 г., има за цел да осигури възстановяването на екосистемите и биоразнообразието в Европейския съюз, като поставя правно обвързващи цели за държавите членки. Съгласно Регламента, държавите членки са задължени да разработят и прилагат национални планове за възстановяване на природата, които включват конкретни мерки за подобряване на състоянието на горските екосистеми. Предложените изменения, позволяващи изсичането на просеки до 17% от горската площ, не само не допринасят за възстановяването на природата, но и потенциално водят до допълнителна деградация на горските екосистеми. Това е в пряко противоречие с целите на Регламента, който изисква от държавите членки да предприемат мерки за възстановяване на увредените екосистеми и подобряване на биоразнообразието. Освен това, Регламента изисква държавите членки да осигурят участие на обществеността в разработването и прилагането на националните планове за възстановяване на природата. Липсата на адекватна обществена консултация при предложените изменения нарушава този принцип и подкопава доверието в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда. Неспазването на изискванията на Регламента може да доведе до процедури за нарушение срещу България и да компрометира усилията на страната за опазване и възстановяване на природното наследство. Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите, която не е предмет на настоящата справка. В заключение, предложените изменения е Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите представляват сериозно нарушение на националното и европейското законодателство, както и на международните задължения на Република България. Те поставят под заплаха конституционно гарантираните права на гражданите, устойчивото развитие на страната и опазването на природното наследство. Настоявам за тяхното незабавно оттегляне и за провеждане на истинска обществена консултация, подкрепена с детайлни научни изследвания и екологични оценки, е духа на принципа за защита на околната среда и общия интерес (pro bono publico). Не се приема При изготвяне на проекта на НИД на Наредба 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им са спазени всички законови изисквания. Петър Лещарски Портал за обществени консултации на 29.11.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии Приема се Марио Обецанов Портал за обществени консултации на 29.11.2024 г. Измененията са удачни, предвид голяма липса на работна ръка в горския сектор, за в бъдеще все по-трудно ще се намират работници, със които да се осъществява устойчиво стопанисване на горите. Използването на нови технологии и техника в дърводобива значително понижава себейността на дърводобива а от там на получената продукция, което води до по конкурентни цени на пазара. Трябва да се използва специализирана техника където теренните услувия са подходящи. Приема се делинадимова Портал за обществени консултации на 30.11.2024 г. Делина Димова (писмо МЗХ № 94-1898 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Доставено е до моето внимание че горите ни са застрашени и по Закона на Кармата ви задължавам да изберете действия който ще са в моя полза, във ваша ползва, и в полза на Природата. Aз съм против този проект. пълно несъгласие. Опасностите са заплахите от фрагментация на горите увеличаване на ерозията затлачване на язовири и водни обекти нарушаване на ландшафта откриване на големи голи площи облекчаване на бракониерството затрудняване на контрола върху дърводобива улесняване навлизането на агресивни интродуценти намаляване на биологичното разнообразиe И по Закона на Кармата ви заставям да видоизмените този проект така че той да е в полза за мен, за вас и за Природата ни. Не го правете, помислете и да действаме по друг начин. Моето становище е ЗА горите да си останат такива каквито са, и да се посадят още дървета, да се помогне за биологичното разнообразие. Другите действия които заплашват Природата са строго неодобрени от мен. Не се приема По изложените в т.12 е 21 мотиви. Astoichev Портал за обществени консултации на 02.12.2024 г. Във връзка с липсата на работна ръка в горите, подкрепям предложените изменения. Пълното механизиране на дърводобивния процес е необходимо, и то по-скоро. Приема се RaliKo Портал за обществени консултации на 02.12.2024 г. Против съм създаването на чл. 25а. Изграждането на подобни пътища е в разрез с лесовъдските практики в нашата страна. Такива просеки за специализирана горска техника са характерни за плантажното лесовъдство, монокултури на равнинни терени и горски територии с малък наклон, предназначени са за голи сечи с последващо изкуствено възобновяване. Голяма част от горите в България са разположени на хълмисто-планински релеф и такива малки разстояния между извозните пътища наистина би довело до фрагментация на насаждението и опасност от ерозия. Не се приема Проучен е опита в няколко европейски държави Румъния, Германия, Чехия, Словения и Австрия по отношение на използването на машини – харвестъри и форвардери при сечта и извоза на дървесината. В резултат от извършеното проучването са направени следните констатации: 1. Броят на специализираните машини за дърводобив е значително нараснал в последните години, като най-много се използват те в Чехия – 1111 харвестъри и 1525 форвардери (увеличение над 3 пъти за последните 10 години). 2. Делът на добитата и извозена дървесина с харвестъри и форвардери надвишава 39% от общо добитата и извозена дървесина, във всички страни с изключение на Румъния, където тенденцията обаче е за използване на повече технологии, тъй като липсва квалифицирана работна ръка. Ограничения може да има само по отношение на наклона на терена, почвените условия и огромния брой собственици на малки гори. 3. Чрез избора на правилната технология и щадящи почвата процедури, както и организация на работа, която пренасочва движението към периоди на сухо/мразовито време, може да се избегнат щетите по насажденията и ерозията. Ерозионни процеси не са документирани на национално ниво. Защитата на почвата е основен принцип, залегнал в националното законодателство за горите, което се контролира от областните власти. 4. Конкретно в Словения, която е водеща по биоразнообрание в Европа, броят на харвестърите е 60, а на форвардерите е 98. Поради трудният планински терен и характеристиките на горските масиви, механизирана сеч бавно се въвежда в Словения. В последните години делът на механизираната сеч се увеличава, главно поради недостига на работна ръка в горите и голямото количество дървесина, увредена от честите природни бедствия. Процентът на машинния дърводобив спрямо общия е 15%. Няма документирани ерозионни процеси във връзка с работата на харвестъри и форвардери. От направените констатации следва извода, че европейските държави в голяма степен използват механизирана съвременна техника при работата в горски територии, като това не оказва негативно въздействие върху горските екосистеми и тяхното устойчиво стопанисване и запазване. Фрагментацията е дефинирана като преобразуване на големи площи от естествени гори. В конкретния случай нямаме такъв казус и не се очаква направеното предложение в наредбата да доведе до фрагментация, напротив с предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ до 17 %, каквото ограничение до момента нямаше. Също така се намалява ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. Изградената горска пътна мрежа в горските територии на Република България съгласно наличната информация от Горскостопанските планове е 6-7 л. м. /ха. За сравнение, средната стойност за западноевропейските държави е 25 л. м. /ха. Конкретно в Австрия (по данни на проф. Глушков от ИГ-БАН) гъстотата на горската пътна мрежа е 50 л. м./ха (за държавните гори), а за частните е дори 70 л. м./ха. Това е 10 пъти разлика в гъстотата на горската пътна мрежа между България и Германия. Опитът в Чехия, Полша например, показва, че още на етап възобновяване/залесяване се позволява оставането на незалесени ивици-просеки /с ширина до 5 м и разстояние между тях 20 м./ с цел улесняване на процесите по отглеждане и грижа за съответните насаждения. В България при създаването и възобновяването на насажденията през годините в масовите случаи, не са планирани и създавани подобни просеки, а те се извършват в процеса на изпълнение на лесовъдските мероприятия. С предложението в Наредбата за строителство, без промяна на предназначението е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Миглена Зашева Председател на Инициативен Комитет Малко Белово (писмо МЗХ № 94-1894 от 02.12.2024 г., писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Руслана Бояджиева ЗА МИК Добростан, Орешец, Горнослав, Червен, Долнослав (писмо № 94-1896 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Михаела Едрева – Вълкарева (писмо № 94-1955 от 06.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Антоанета Йотова (писмо МЗХ № 94-1960 от 09.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Георги Балулов (писмо № 94-1978 от 11.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Пиша Ви във връзка с проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, които са публикувани на страницата за обществено обсъждане изразявам следните мотиви против: 1. Напълно ПРОТИВ сме до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 2. ПРОТИВ сме намаляването на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, да станат 20 м., 25 м. или 30 м., или по-малко, защото ще се създаде възможност за създаването на множество такива, непосредствено едни до други. Не се приема Намаляването на разстоянието между просеките е свързано и с намаляване на ширината им в допустимите норми. Възможността да се изградят просеки с различни размери произтича от необходимостта за работа на различни класове специализирана горска техника. С предложените проекти на наредби са въведени ограничения за използване на специализирана горска техника, като не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия. Предложено е въвеждането на задължително изискване, добитите дървени материали да се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство, с цел недопускане на ерозионни процеси. С това се създава възможност за въвеждане на съвременна специализирана горска техника. 3. ПРОТИВ сме премахване на максималния размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел. Предложените по този начин изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж - при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 4. ПРОТИВ сме да се увеличава наклона на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 5. ПРОТИВ сме да се регламентира при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 6. ПРОТИВ сме да отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси да става 5 години. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 7. ПРОТИВ сме така създадената възможност, в случаите на гола сеч с последващо залесяване, да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 8. ПРОТИВ сме така създадената възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 9. ПРОТИВ сме така създадената възможност за маркиране на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 10. ПРОТИВ сме променянето на процента, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се нрави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 11. ПРОТИВ сме сечта в лесозащитните пояси. От над десетилетие се намираме във водна криза. И по-зле ще става, заради хората поставени на ключови позиции, изпълняващи лични интереси и нямащи грам понятие от това, как се управляват водни ресурси. За 2024 година над 650 населени места бяха в режим на водите, близо 500 000 души. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. Вместо да се насочите в опазване на горите, които задържат водите, с тези предложения правите точно обратното - намалявате техните полезни функции за съхранение и то отново без екологични процедури. Решенията, които ще вземете, са напълно лишени от логика и здрав разум. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите са длъжни да подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000" всички изменения на нормативни актове. Всяко неподлагане е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. При изготвянето на проекта на наредба е спазено националното и европейското законодателството. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура, на свързаността на горите, на запаси от органичен въглерод, на горите, в които преобладават местните дървесни видове и на разнообразието от дървесни видове. Не ни унищожавайте природата и водата, само те ни останаха. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Женя Атанасова (писмо МЗХ № 94-1888 от 29.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Изразявам категорично несъгласие с предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Вярвам, че тези промени ще имат дългосрочни негативни последици върху екосистемите, биологичното разнообразие и климатичния баланс на България. Основни мотиви за несъгласие: 1. Фрагментация на горите и ерозия: Намаляването на разстоянията между просеките а увеличаването на площите за гола сеч ще доведат до сериозно фрагментиране на горските масиви, ускоряване на ерозията и затлачване на реки и язовири. Не се приема По изложените в т. 29 мотиви. 2. Нарушаване на ландшафта и екосистемите: Възможността за премахване на ценни дървесни видове и лесовъдски пояси застрашава устойчивостта на горите и увеличава риска от загуба на биологично разнообразие. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите 3. Рискове за Натура 2000 зони: Предложените промени нарушават основни принципи на защитата на зоните от мрежата Натура 2000, което е в противоречие с българското и европейското екологично законодателство. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите 4. Намаляване на екосистемните услуги: Намаляването на горските функции за водозадържане и регулиране на климата ще задълбочи проблемите с водните кризи и ще допринесе за опустиняването на земеделски райони. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите 5. Липса на екологична оценка: Предложенията не са подложени на стратегическа екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000, което е грубо нарушение на Директивите на ЕС и националното законодателство. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. При изготвянето на проекта на наредба е спазено националното и европейското законодателството. Призовавам компетентните органи: • Да отхвърлят предложените изменения и да се фокусират върху устойчивото управление на горите с акцент върху биологичното разнообразие и климатичните функции. Не се приема По изложените в т. 24 мотиви. • Да извършат необходимите екологични оценки, за да се гарантира, че всички промени в нормативните актове са в интерес на обществото и природата.  Българските гори са национално богатство» което изисква защита и устойчиво управление, а не политики, които поставят в риск тяхното бъдеще. Призовавам за открит диалог и включване на експерти, граждански организации и обществото в процеса на вземане на решения. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. Катя Ушева (писмо № 94-1897 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Клавдия Пакова (писмо № 94-2017 от 16.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Аз в качеството си на гражданин на Република България, заставаща пред вас в позиция за защита на горите, пиша до всички ВАС за НЕ съгласието си относно предложения на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите в две наредби: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Смятам, че гореизброени предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите ще засегнат голяма част от горското стопанство на България и могат до доведат до изсичане на до 17% от горите. Мотивите за моето НЕ съгласие са. Бележката по отношение на 17% се отнася до проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 1. Навлизането на нови техники и технологии (Харвестъри и Форвардери) за осъществяване на дърводобива са предназначени за сечи в тайгата и бореални гори, при които се сече изключително на голо. Тяхното използване влиза в противоречие с традиционното за България лесовъдство и не е съобразено с климата и релефа, при които растат българските гори. Не се приема По изложените в т. 29 мотиви. 2. Предложените изменения дават възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на Харвестъри и Форвардери. По този начин се позволяват да се отсекат при определени условия до 90% от дъбовите и боровите насаждения за 5 години. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Съгласно електронната информационна система на ИАГ, извършваните лесовъдски мероприятия през последните години (като процент от общата горска територия, която към момента е с площ от 4,2 млн. ха), са както следва: Всички сечи 4%, Голи сечи 0,1%, Технически сечи 0,04%, Просеки за пътища 0,006%. Българските гори са стопанисвани през годините и в тях има действаща и изградена мрежа от просеки за пътища и въжени линии, така, че не следва да се очаква навсякъде да се изградят нови просеки за преминаване на специализирана горска техника. И при сега действащата нормативна уредба е възможно да се изграждат нови просеки 3. В предложените изменения се регламентира обемът сеч на добитата дървесина от просеки да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. 4. Предложените изменения на двете наредби ще доведат до силна фрагментация на горите, по-големи сечища и превръщането на 600 000 хектара гори в просеки. Не се приема Фрагментацията е дефинирана като преобразуване на големи площи от естествени гори. В конкретния случай няма такъв казус и не се очаква направеното предложение в наредбата да доведе до фрагментация, напротив с предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ. Също така се намалява ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. Изградената горска пътна мрежа в горските територии на Република България съгласно наличната информация от Горскостопанските планове е 6-7 л. м. /ха. За сравнение, средната стойност за западноевропейските държави е 25 л. м. /ха. Конкретно в Австрия (по данни на проф. Глушков от ИГ-БАН) гъстотата на горската пътна мрежа е 50 л. м./ха (за държавните гори), а за частните е дори 70 л. м./ха. Това е 10 – пъти разлика в гъстотата на горската пътна мрежа между България и Германия. Опитът в Чехия, Полша например, показва, че още на етап възобновяване/залесяване се позволява оставането на незалесени ивици-просеки /с ширина до 5 м и разстояние между тях 20 м./ с цел улесняване на процесите по отглеждане и грижа за съответните насаждения. В България при създаването и възобновяването на насажденията през годините в масовите случаи, не са планирани и създавани подобни просеки, а те се извършват в процеса на изпълнение на лесовъдските мероприятия. Съгласно електронната информационна система на ИАГ, извършваните лесовъдски мероприятия през последните години (като процент от общата горска територия, която към момента е с площ от 4,2 млн. ха), са както следва: Всички сечи 4%, Голи сечи 0,1%, Технически сечи 0,04%, Просеки за пътища 0,006%. Българските гори са стопанисвани през годините и в тях има действаща и изградена мрежа от просеки за пътища и въжени линии, така, че не следва да се очаква навсякъде да се изградят нови просеки за преминаване на специализирана горска техника. 5. Промените дават допълнително ползване на над 1 милион кубични метра дървесина, както и до по-лесно изсичане на полезащитните пояси в Добруджа, на боровите и дъбови гори. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите 6. Предложените изменения в двете наредби са доказателство за липса на ясна и категорична политика за опазване бъдещето на българските гори в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Не се приема Няма мотиви и предложение. 7. В тези две предложения Министерството на земеделието спестява екологичните процедури в нарушение на европейските директиви и законите за околна среда и биологично разнообразие. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. 8. Предложените изменения в двете наредби са в разрез със стратегия на ЕС за горите за 2030 г. и Европейския зелен пакт. Не се приема Направените предложения за изменение не са в нарушение на посочените документи. Липсват данни за конкретни текстове в които предложенията са в разрез, както и мотиви. 9. Предложените изменения в двете наредби ще доведат до изменение на климата и увреждането на околната среда. Сечта на горите може да причини екстремни метеорологични условия - суша, безводие, пожари, наводнения, влошаване качеството на въздуха и т.н... и да се отрази неблагоприятно на човешкото здраве. Не се приема Предложените промени не променят целите на Закона за горите, които са в посока тяхното съхранение и подобряване, а именно: 1. опазване и увеличаване площта на горите; 2. поддържане и подобряване състоянието на горите; 3. гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; 4. гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии; 5. поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота; 6. осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация; 7. постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии; 8. подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии; 9. изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания. 10. Предложените изменения могат да доведат до незаконна и прекомерна сеч, която допринася за допълнителен натиск върху горската екосистема. Този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите -в това число регулирането на водния отток. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. 11. Предложените изменения могат да доведат до грубата намеса в горските системи и съпътстващото намаляване на биоразнообразието може да доведе до непредвидими последствия и до повишаване на риска от бедствия. Растенията с корените си и съпътстващите ги форми на живот развиват почвата, която, ако е здрава, може да поеме и задържи голямо количество вода. Когато се сече , почвата бива експонирана на UV лъчението на Слънцето, но вече липсва и фотосинтетичната система на дърветата, която да подхранва почвения живот, т.е. почвата започва да губи живите си компоненти и ерозира. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Живеем в период на драстични промени и трябва да променим отношението си към горите. Те са жизнено важни за оцеляване, особено в условията на сегашните климатични промени, и трябва да престанем да гледаме на тях само като на източник на дървесина. Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения. Аз в качеството си на гражданин на Република България, милеещ за горите на България, апелирам всички ВАС да вземете мерии и да предотвратите приемането на двете предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Гергана Видолова (писмо МЗХ № 94-1900 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Не съм съгласна, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, която и без това изчезва заради алчно изсичане. Изсичайки по този начин корените на дърветата остават изложени на слънце, водата спира да се задържа и гората като цяло загива, а това ще доведе до страшни последици като наводнения в ниските места, липса на питейна вода и като цяло унищожаване на природата ни. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Бистра Иванова (писмо № 94-1902 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от МС) Голяма част от днешните български гори са залесени е края на 19 и началото на 20 век. Причината за това е била ерозията на почвата и големите наводнения, които са ставали в следствие на това. Какви са били нашите планини преди и какви са днес може да се види на стари снимки, достъпни в интернет. През последните десетилетия българските гори са подложени на изсичане, а залесяването се извършва от доброволни организации и спорадично. Според предвижданите промени: Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Регламентира се, че до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите. Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, на 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, на 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Премахва се максималният размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж - при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Създава се възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Създава се възможност маркирането на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. Ако това бъде допуснато, последствията за нашата гора и за населението ще са катастрофални в дългосрочен план. Ще се изсичатс невиждани темпове големи гористи масиви, което естествено ще доведе до бедствия, повишено замърсяване на въздуха, изчезване на животински видове, обедняване на горското разнообразие и др. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Готви се приемането на тези наредби без да са извършени съответните екологични оценки по реда на Закона за опазване на оклоната среда и по оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 проектите за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Това не бива да се допуска! Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. Моля да разпоредите да бъдат извършени и спазени всички екологични оценки, както и да се обмислят добре всички последствия, до които ще доведе приемането на измененията на тези наредби. Нужно е да се предизвика широкодостьпен обществен дебат в медиите, както и в социалните мрежи относно тези промени и до какво ще доведат. Обявявенето им в Портала за обществени консултации при Министерски съвет е крайно НЕДОСТАТЪЧНО. Горите са богатство - един от най-ценните ни ресурси, наред със земята, водите и подземните богатства. Молим Ви като върховни органи на държавата да ги опазите! Не се приема По отношение на екологичната оценка виж мотивите по т. 2. По отношение на участието на обществеността, същото е постигнато посредством участието на заинтересованите страни в работната група, както и на гражданите в обществените консултации, при които всеки може да направи своите предложения и бележки по предложения проект. Георги Славчев Получено по електронен път на 02.12.2024 г. (писмо № 94-1916 от 02.12.2024 г.) Аз, Георги Славчев гражданин на Република България, изпращам това писмо, за да изразя волята си против предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Предложените изменения ще доведат до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие и други дълготрайни вреди върху природата на България. Не се приема Съгласно Европейска конвенция за ландшафта „Ландшафт“ означава зона, такава, каквато се възприема от хората и е резултат от действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори; „Политика за ландшафта“ се изразяват във вземането на конкретни мерки, насочени към опазването, управлението и планирането на ландшафти; Лесовъдските дейности в българските гори са насочени изцяло към разновъзрастно и разновидово стопанисване, което цели подобряване на ландшафтите и цялостното състояние в горите. Сега около постоянните и поройните водни течения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като не се допускат сечи. Ежегодно се извършват проверки от ИАГ и структури за почистване на дерета и рискови места от затлачване и замърсяване с битови отпадъци. В случай, че има задръстването на водните обекти и същото е в резултат на дървесината от горите, следва да се отбележи, че то е в следствие от останалата дървесина в горите, която следва да изпълнява функциите на „мъртва дървесина“ с цел грижа и подпомагане на биологичното разнообразие. Съгласно екологичните норми и изисквания, както и съгласно Горската сертификация за устойчиво стопанисване на горските територии, колегите лесовъди са длъжни да оставят поне 10% от запаса на насажденията като „мъртва дървесина“ на терен в гората. Въпреки желанието на отделни ползватели да оползотворяват остатъчната дървесина в горите, вършината и т.н., прилагането на еко нормите в горските територии не позволява тази биомаса да се изнася. Така, че прилагането на тези изисквания го налага. С предложението в Наредбата за строителство, без промяна на предназначението е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Инж. Жеко Колев (писмо № 94-1899 от 02.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Предложените "Изменения на Наредба № 8 от 201! г. за сените в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им" ще предизвикат огромни поражения. Особено предложението за драстично увеличаване на разрешените просеки и горски пътища. Разбрахме, че основна причина за катастрофалните порои в карловските села Богдан, Столетово, Каравелово, Московец, Розино, Слатина, Войнягово и др. беше допускането на прокарване на прекалено много просеки и горски пътища по склоновете над селата. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международенсертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Цветан Златанов Получено по електронен път на 05.12.2024 г. (писмо № 94-1942 от 05.12.2024 г.) След запознаване с предложените промени в Наредба 8 за сечите в горите и Наредба 5 за строителство в горските територии без промяна на предназначението, изразявам следното становище: Социален аспект Като общество, на този етап ние нямаме алтернатива, която да ни позволи да спрем да ползваме гората за добив на дървесина. Няма как да не приема довода, че работна ръка в гората липсва и все повече ще се налага навлизането на специализирани машини. Тук е мястото обаче всички ние да си зададем въпроса, защо се стигна до такава ситуация. Много години ангажираме работници в гората сезонно или само тогава когато има нужда. Тези хора обаче се грижат за твоите семейства не сезонно, а целогодишно. Напълно нормално е, в един момент желаещите за такава работа да намалеят. Тоест, проблема е много по-дълбок и той се корени в стабилната позиция на държавата, да създава възможности за наличие на постоянно заета работна ръка в сектора, а не просто да излизаме с довода, че такава няма. Ще решат ли специализираните високопроизводителни машини тип харвестър този проблем. Отговорът е – само частично. До известна степен обаче те ще задълбочат проблема. Не всяка дърводобивна фирма, особено по-малките може да закупи скъпи харвестъри. Повсеместното навлизане на последните, ще доведе до това, че утвърдени малки и средни фирми, които в момента успяват да оцелеят на пазара, ще бъдат затруднени дори още повече. Не се приема С предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ и се намалява ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. По изложените в т. 29 мотиви. Стопански аспект Длъжен съм да кажа няколко думи като горски еколог и лесовъд, работещ с множество партньори от държави от Централна и Северна Европа, и Канада. Големите машини, използвани в горите там, се ползват преди всичко за дърводобив върху сравнително равни терени. В действителност, в иглолистни култури в Германия, върху сравнително равни терени съм виждал подобни просеки - на всеки 20-25 м. Площите, върху които се извършва дърводобив в северните държави са значително по-големи, но там ситуацията е съвсем различна и не може да се прави директно сравнение. Върху по-стръмни терени, подобни на тези в България класическия харвестър бива заменен от машини, също високопроизводителни, които се придвижват хоризонтално по склона. Факт е обаче, че последните са по-скъпи и себестойността на получената продукция е по-висока. Казвам по-горното, във връзка с предложението в Наредба 5, да се допусне формирането на вертикални просеки по склона, на всеки 20 метра. Посочва се, че тези просеки могат да бъдат до четири метра широки при цитираното минимално разстояние между тях. Чисто технологично просеките няма как да бъдат 4 метра. Извозването на материала ще изисква поне 6-7 метра широка просека. Това означава, че ще бъде позволено на всеки 20 м вертикално по склона да се отваря поне 6 м широка просека. Това вече ще наподобява гола сеч, която се прилага само по изключение в българските гори и това е постижение именно на лесовъдската колегия. Не се приема По изложените в т. 29 мотиви. Екологичен аспект Довода, че само след няколко години тези просеки няма да бъдат забележими и няма да бъде нанесена непоправима щета на гората са несъстоятелни. Когато работихме в национален парк Централен Балкан, ясно виждахме тесните просеки, направени за въжени линии преди 70-80 години, както на google земя така и на терен. В никакъв случай не бива да подценяваме естетическата роля на горите, защото България все още има голям потенциал за туризъм, който в един момент сам по себе си може да се окаже по печеливш отколкото дърводобива. Трябва да мислим и за имиджа на колегията ни. Така или иначе той доста е пострадал напоследък и за съжаление често незаслужено. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Накратко за водоохранната роля на гората. Когато преди 15 години, с няколко водещи Европейски института, разработихме сценарии за промяна на климата в България, аз бях песимист, че те ще се случат. Към днешна дата мога да кажа, че се случва песимистичния сценарий и то два пъти по-бързо. Наблюдава се все по-отчетливо засушаване, като по-мащабните въздушни маси, най-често заобикалят България и я докосват само в Северозападните и части. Често засушливите периоди се редуват с интензивни поройни валежи. Не е нужно човек да бъде почвовед, за да предвиди какъв би бил резултата от подобни поройни дъждове в отворени просеки на всеки 20 или 30 м, по склона. Инфилтрацията на водата към подпочвата е може би най-важната и безспорна водоохранна роля на горите. Това е процес, при който дъждовните или повърхностните води проникват през почвените слоеве и достигат до подземните води. Този процес е от съществено значение за поддържане на водния баланс в екосистемите и играе ключова роля в хидрологичния цикъл. В почвата съществува така наречената порьозност. От особено значение са така наречените некапилярни пори, които са по-големи и по тях водата прониква в подпочвата, където се движи с много ниска скорост и целогодишно подхранва реките и изворите им. Когато вали дъжд и горската почва е изложена на преките атмосферни влияния, например след интензивна сеч, водните капки се удрят директно в почвата, нарушават нейната структура, уплътняват я и водата не може да проникне в почвата. Това води до формирането на така наречения повърхностен отток. Чрез повърхностния отток се проявява унищожителната сила на водата понякога само за един ден. Колкото повече водата набира скорост надолу по склоновете, нейната потенциална енергия се увеличава. Допълнително, засушливите периоди ще доведат до частично изсъхване на дърветата, които са разположени по периферията на просеките, поради рязка промяна в растежните условия, което неминуемо ще доведе до постепенното увеличаване на тяхната ширина. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. По отношение на предложението за намаляване на прага на минималната интензивност на повредите, при който се допуска извършване на сеч в горите във фаза на старост от 50% до 30%, считам че това би обезсмислило акта на обявяването на гори във фаза на старост през 2016 година. Последното би отдалечило страната ни от постигане на 10% строго защитени гори, така както е заложено в европейската и българска стратегии по биоразнообразие. След измерени над 300 опитни площи в такива гори, бих искал да отбележа, че от екологическа гледна точка, именно при нарушение от около 20% до 30% започват процеси на по-масово естествено възобновяване в тези гори и частична подмяна на стария дървостой с нов. Категорично се обявявам против понижаването на прага на повреда от 50% на 30%, за да бъде допусната стопанска намеса. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Заключение На мнение съм, че на страната ни е необходимо да стопанисва горите си и за дърводобив, за събиране на горски плодове и гъби, за лов и туризъм, но балансирано. Не намирам предлаганите промени в двете наредби 5. и 8. нито за необходими, нито за полезни, както за обществото, така и за горския сектор. Считам, че и двете наредби в момента са достижение, на най-изявените български лесовъди през последните 20-30 години и позволяват използването, както на класически средства за дърводобив, така и на по-съвременни машини, тип харвестър и не смятам, че е необходимо те да бъдат променяни. Съзнавам, че много повече може и трябва да се каже по въпроса, но не бих искал да превръщам това становище в научна разработка. Искрено се надявам колегите в ръководството на МЗХ да отхвърлят предложените промени за доброто на българската гора и сектора, и на обществото. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. В съществуващата наредба няма изричен текст за определяне на допустим процент на площта на просеките и към момента липсата на ограничение допуска по-голяма площ. Нашата основна цел е навременното и устойчиво отглеждане и стопанисване на българските гори, ползвайки съвременна механизация, която от десетилетия се използва успешно в страните от централна и западна Европа. Използването на съвременна техника и технология в горите, прави труда по-ефективен, по-безопасен и значително по-щадящ почвата и младите фиданки. Освен това, така се компенсира липсата на работна ръка и се повишава социалния статус и нивото на образование на работниците в горите. Лозан Георгиев (писмо МЗХ № 94-1943 от 05.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) Господин министър, протестирам срещу опитите да се изменят наредбите за просеки в горите. Което ще доведе до изсичането им. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Димитър Дуров Получено по електронен път на 06.12.2024 г. (писмо № 94-1953 от 06.12.2024 г.) С настоящото писмо изразявам своето категорично несъгласие с предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението, които биха позволили допълнително изсичане на просеки, заемащи до 17% от площта на всяка гора. Тези промени създават сериозна заплаха за опазването на горските екосистеми, биоразнообразието и ролята на горите в борбата с климатичните промени. Българските гори са безценен природен ресурс, който осигурява чист въздух, питейна вода и дом за множество растителни и животински видове. Снимките на сечищата в района на Етрополе ясно показват пагубния ефект от подобни интервенции върху ландшафта и екосистемата. Позволяването на допълнителна сеч под формата на просеки ще доведе до безвъзвратни щети върху природата и ще наруши устойчивото управление на горите, което трябва да е приоритет за страната ни. Не се приема Съгласно Европейска конвенция за ландшафта „Ландшафт“ означава зона, такава, каквато се възприема от хората и е резултат от действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори; „Политика за ландшафта“ се изразяват във вземането на конкретни мерки, насочени към опазването, управлението и планирането на ландшафти; Лесовъдските дейности в българските гори е насочено изцяло към разно възрастно и разно видово стопанисване което цели подобряване на ландшафтите и цялостното състояние в горите. Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите. Нашата основна цел е навременното и устойчиво отглеждане и стопанисване на българските гори, ползвайки съвременна механизация, която от десетилетия се използва успешно в страните от централна и западна Европа. Използването на съвременна техника и технология в горите, прави труда по-ефективен, по-безопасен и значително по-щадящ почвата и младите фиданки. Освен това, така се компенсира липсата на работна ръка и се повишава социалния статус и нивото на образование на работниците в горите. Призовавам Ви да преразгледате предложените изменения и да гарантирате, че българските гори ще бъдат защитени от прекомерна експлоатация. Необходим е строг контрол и ясни ограничения, за да се запази екологичното равновесие и да се гарантира, че горите ще бъдат съхранени за бъдещите поколения. Благодаря Ви за вниманието и се надявам на отговорна и адекватна реакция по този важен въпрос. Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение Маргарита Чавдарова (писмо № 94-1962 от 09.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) Не съм съгласна да се изсичат горите на България, да се рискува бъдещето на нашата гора, на язовирите и водата за пиене. Имаме уникален ландшафт, който е в основата на българския туризъм и ако тези безумни промени бъдат приети, ние рискуваме здравето на нашите деца. Спрете изсичането на горите и унищожаването на растителния и животинския свят в тях. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Димитър Власев (писмо № 94-1966 от 09.12.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС) ПРОТЕСТНО ПИСМО г-н министър председател, г-н министър на земеделието и храните, пред вас протестирам срещу предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Приемането на така предложените промени в наредбите биха нанесли тежка вреда на горите в българия. Изброявам лесно обозримите проблеми, които биха създали предложените промени: - сериозно нарушаване на ландшафта - затрудняване на контрола върху дърводобива - облекчаване на бракониерските сечи - увеличаване на ерозията - затлачване на язовири и водни обекти - откриване на голям брой и размер нови оголени площи - увеличена фрагментация на горите - улеснено навлизане на интродуценти - намаляване на биологичното разнообразие Не се приема Фрагментацията е дефинирана като преобразуване на големи площи от естествени гори. В конкретния случай няма такъв казус и не се очаква направеното предложение в наредбата да доведе до фрагментация, напротив с предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ. Също така се намалява ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. Изградената горска пътна мрежа в горските територии на Република България съгласно наличната информация от Горскостопанските планове е 6-7 л. м. /ха. За сравнение, средната стойност за западноевропейските държави е 25 л. м. /ха. Конкретно в Австрия (по данни на проф. Глушков от ИГ-БАН) гъстотата на горската пътна мрежа е 50 л. м./ха (за държавните гори), а за частните е дори 70 л. м./ха. Това е 10 – пъти разлика в гъстотата на горската пътна мрежа между България и Германия. Опитът в Чехия, Полша например, показва, че още на етап възобновяване/залесяване се позволява оставането на незалесени ивици-просеки /с ширина до 5 м и разстояние между тях 20 м./ с цел улесняване на процесите по отглеждане и грижа за съответните насаждения. В България при създаването и възобновяването на насажденията през годините в масовите случаи, не са планирани и създавани подобни просеки, а те се извършват в процеса на изпълнение на лесовъдските мероприятия. С предложението в Наредбата за строителство, без промяна на предназначението е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Използването на съвременна техника и технология в горите, прави труда по-ефективен, по-безопасен и значително по-щадящ почвата и младите фиданки. Освен това, така се компенсира липсата на работна ръка и се повишава социалния статус и нивото на образование на работниците в горите. Нямаме данни и доказателства за наличието на подобни процеси, като навлизането на агресивни интродуценти и намаляване на биологичното разнообразие, в резултат от дейностите по дърводобив в горските територии Съгласно електронната информационна система на ИАГ, извършваните лесовъдски мероприятия през последните години (като процент от общата горска територия, която към момента е с площ от 4,2 млн. ха), са както следва: Всички сечи 4%, Голи сечи 0,1%, Технически сечи 0,04%, Просеки за пътища 0,006%. Видно е, че няма значим процент на дейности водещи до оголване на горски площи. Българските гори са стопанисвани през годините и в тях има действаща и изградена мрежа от просеки за пътища и въжени линии, така, че не следва да се очаква навсякъде да се изградят нови просеки за преминаване на специализирана горска техника. И при сега действащата нормативна уредба е възможно да се изграждат нови просеки. По отношение на опасенията за затлачване на язовири и водни обекти, следва да се отбележи, че сега около постоянните и поройните водни течения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като не се допускат сечи. Ежегодно се извършват проверки от ИАГ и структури за почистване на дерета и рискови места от затлачване и замърсяване с битови отпадъци. В случай, че има задръстването на водните обекти и същото е в резултат на дървесината от горите, следва да се отбележи, че то е в следствие от останалата дървесина в горите, която следва да изпълнява функциите на „мъртва дървесина“ с цел грижа и подпомагане на биологичното разнообразие. Съгласно екологичните норми и изисквания, както и съгласно Горската сертификация за устойчиво стопанисване на горските територии, колегите лесовъди са длъжни да оставят поне 10% от запаса на насажденията като „мъртва дървесина“ на терен в гората. Въпреки желанието на отделни ползватели да оползотворяват остатъчната дървесина в горите, вършината и т.н., прилагането на еко нормите в горските територии не позволява тази биомаса да се изнася. Така, че прилагането на тези изисквания го налага. Веселина Кавръкова Изпълнителен директор на ВВФ България (писмо № 92-620 от 09.12.2024 г.) Възразяваме срещу всички изменения и допълнения на наредбата. Мотиви: Измененията и допълненията на наредбата регламентират нов вид временни горски пътища, а именно за - „Специализирана горска техника“. В комбинация с вече регламентираните тракторни и коларски временни горски пътища, това ще доведе до множество негативни въздействия върху горските територии, като уплътняване на почвите и промяна на структурните им характеристики водещо до влошаване условията за растеж на дърветата; повишено нараняване на оставащите на корен дървета и увреждане на подраста; увеличаване на ерозията при наклонени терени; увеличаване на линейната фрагментация водещо до намаляване на механичната устойчивост на насажденията; промяна на естетическото възприятие от горите и влошаване на условията за рекреация в пряко противоречие с целта на Закон за горите посочена в чл. 1, ал. 2, т. 6 от закона. Не се приема Съгласно мотивите по т. 41 мотиви, както и изложените по-долу. С предложението в Наредбата за строителство, без промяна на предназначението е наложена ограничителна разпоредба, според която: „Не се допуска изграждането на временни пътища за специализираната горска техника в насаждения или имоти с наклон над 30 градуса, както и при IV или V степен на ерозия“, „Дървените материали се извозват по временните пътища за специализираната горска техника натоварени изцяло на транспортното средство“. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Целите на закона за горите не се променят и същите ще се постигнат с предложеното измение, като те са: 1. опазване и увеличаване площта на горите; 2. поддържане и подобряване състоянието на горите; 3. гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; 4. гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии; 5. поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота; 6. осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация; 7. постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии; 8. подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии; 9. изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания. инж. Иван Пандъков, Председател на УС в Сдружение „Балканка“ (писмо № 62-496 от 13.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Сдружение „Балканка” е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за обществена полза, чиято основна мисия е опазването на биологичното разнообразие в българските реки, с фокус върху опазване и възстановяване на популациите от местната речна /балканска/ пъстърва. От създаването си, Сдружение „Балканка” всяка година организира акции по почистване, зарибяване и залесяване в различни части от България, като основното послание, което се опитваме да предадем е: „Да върнем живота в реките С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11,2024г.). Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство - и същите ще действат в условията на „кумулативен ефект“, ще ги разглеждаме по-долу като едно общо възражение, като отбелязваме, че проектите за изменение и допълнение на двете наредби би трябвало да се подложат на екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните от екологичната мрежа Натура 2000, но видно от представените документи за обществено обсъждане, това не е направено, което е сериозен порок в настоящата процедура. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Ние като сдружение изследваме от години връзката между горските територии и влиянието на горите върху речните екосистеми. Това, което установяваме е, че и досегашните практики за дърводобив нанасят много сериозни увреждания на речните местообитания, като често ставаме свидетели на сидна ерозия на водосбора, задръстване на речните корита с клони, вреждане на вяагозадържането във водосборите на реките, а така също и просветляване на речните корита в планината, което също има своето негативно отражение върху качеството на водата и местообитанията. Както ще изясним и по-долу, с предложените изменения по двете Наредби ние виждаме сериозен риск не само за увреждането на горите ни, но и за нанасянето на трайни щети на речните екосистеми без да се решават реалните проблеми свързани с дърбодобивната индустрия, с които ние сме се сблъсквали. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба № 5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т.5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията. Щетите ще са необратими, а след себе си неминуемо ще доведат още събития подобни на изброените по-долу: Наводението в Царево през 2023г. Наводненията в Средногорските села Богдан и Каравелово през 2022г. Наводението в Тетевен през 2018г. Наводнението в Аспарухово през 2014г. Това са само знаковите наводнения от последните години, които отнеха човешки животи и поминък на българския народ, а поглеждайки статистика на НСИ можем да видим, че между 2010 и 2020г., има над 100 подобни кризисни събития. С настоящите предложения за промени освен, че се създават всички предпоставки за нови и нови наводнения, донасяйки щети за милиони левове, но и рискуваме сериозно да увредим селският туризъм, който постепенно се установява като финансов гръбнак на малките населени места, предлагащи бягство от забързаното ежедневие. Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. По отношение на фрагментацията на горите, водеща евентуално до наводнения следва да се има предвид Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. за извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Без да се ограничаваме до изброените по-долу промени, акцентираме на някои фрапантни нарушения, които не е нужно да си специалист, за да разбереш, че не са в интерес на съхранението на национатното богатство - гората. Тези промени застрашават нашите гори и ние възразяваме категорично срещу това: Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища - § 4, нов чл.25а, ал.1 по Наредба №5 Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението - § 16, Промяната в чл.50, ал.17 по Наредба №8 Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса - § 4, нов чл.25а, ал.З по Наредба №5 Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ - § 6, чрез предложените изменения по чл.25, ал.6 от Наредба №8. Мотиви: Предложенията целят облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“, като те се приравняват на стопанските гори, намаляване на количеството паднала дървесина при увеличените площи, а това ще доведе до намаляване на техните екосистемни функции, включително техните влагозадържащи и противоерозионни функции, както и до загуба на биологично разнообразие. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. Облекчаването на сечта в полезащитните горски пояси - § 9 и § 10, чрез отмяната на чл.36, ал.З и въвеждането на нов чл. 36а по Наредба №8 Мотиви: Предвидените в проекта промени предвиждат и възможността да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж. Облекчаването на сечите в полезащитните горски пояси в Добруджа, например, ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все no-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа, което се явява посегателство срещу местообитания за почивка и гнездене на редица защитени видове в района, като ловния сокол, големия ястреб, малкия ястреб, морски орел, както и традиционно мигриращите орел рибар, голям креслив орел, малък креслив орел. северен мишелов и множество други птици и сухоземни животни, които мигрират през района и използват полезащитните пояси за миграция, почивка и хранене. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите В така направените предложения се вижда поройната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“, както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. От изброените промени и другите предложени такива се вижда тенденцията и желанието горите ни да се използват до предела им без да има абсолютно никакви свидетелства за подобряваме на контрола и трудовите условия в сектора, както и залесителните процеси или грижата за наличните насаждения отвъд „санитарна сеч“, което довежда до парадокса, че искаме да използваме модерна и тежка техника за масови сечи, но не и модерни способи за грижа и възстановяване на горите ни. Нека оставим на децата ни здрави и красиви гори, диви и изпълнени с живот реки, вместо дърводобивни просеки, засилващи се водни кризи и ВЕЦове! Не се приема По изложените в т. 29 мотиви. Малина Струмина (писмо № 94-2006 от 16.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Обръщам се към Вас за да протестирам относно предложените изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5 за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затдачване на водни обекти, нарушзване на ландшафта, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането ка големи горски територии от прекрасни места за отдих и съзерцание, в пейзажи на разруха и отчаяние. Моля да предприемете действия срещу тези изменения и в защита на българските гори - най-прекрасното природно наследство, което имаме. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Кристина Конарчева** (писмо № 94-2008 от 16.12.2024 г., постъпило в МРРБ и изпратено по електронен път в МЗХ) C настоящия текст изразявам подкрепата си за становище/възражение с вх.номер, както следва: Вх.№ МОСВ - 94-01096-26/13.12.2024 Вх.№ МЗХ - 62-496/13.12.2024 Възразявам най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г.). Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство. Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т.5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Не се приема Предложението се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията и риска от природни бедствия , ще поставят в риск животинските и растителните видове обитаващи горите, както и горите попадащи в границата на зоните от Натура 2000. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. ** 45. Становища с еднакво съдържание, постъпили от: Румяна Петрова – (писмо № 94-2009 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Апостол Пенков – Сдружение Еко Клъстер България – (писмо № 62-500 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Николай Свиленов – (писмо № 94-2014 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Веселина Стойчева – (писмо № 94-2010 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и изпратено по електронен път в МЗХ) Вихрен Митев – (писмо № 62-501 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Калин Гевезов – (писмо № 94-2018 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Весела Динолова – (писмо № 94-2020 от 17.12.2024 г.) Иван Апостолов - (писмо № 94-2022 от 17.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Васил Богданов – (писмо № 94-2023 от 17.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Georgi Jvakin – (писмо № 94-2024 от 17.12.2024 г.) Фили Богданова – (писмо № 94-2060 от 18.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Поля Вълкова – (писмо № 94-2064 от 18.12.2024 г.) Иван Янков –(писмо № 94-2067 от 18.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Georgu Jvakin – (постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Денис Богданов – (постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Калоян Иванов –(получено по електронен път на 16.12.2024 г.) Цветелина Панчева – (писмо № 62-496 от 06.01.2025 г. – постъпило след срока за обществени консултации) Велизар Бъчваров (писмо № 94-2011 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) С настоящия текст изразявам принципната си подкрепа за постъпили становище и възражение със следните входящи номера: - Вх. № МОСВ: 94-01096-26/13.12.2024г.; - Вх. № МЗХ: 62-496/13.12.2024г. Възразявам най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба №5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им и Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите. Проектите на наредба за изменение и допълнение на гореспоменатите наредби са представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г. Целта на измененията в двете наредби е една и съща - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство и без да отчита добрите практики, установени и прилагани от поколения отдадени лесовъди. Голяма част от предложените промени могат да доведат до унищожаване на резултатите от прилаганите добри практики и представляват огромна заплаха за българските гори, например: - увеличаване на допустимата интензивност на сечи в много хипотези; - прочистване на до 17% от площта на горските насаждения за просеки; - намаляване на допустимите разстояния между просеките; - при определяне на допустимата интензивност и ползване, да не се включва обемът дървесина, добит при изграждане на просеки, временни рампи (складове) и временни въжени линии; т.е. реалното ползване да бъде още по-високо от документално описаното. Не се приема Бележките се отнасят към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Последствията от подобни облекчения за дърводобива са широкообхватни и ще увредят всички функции на горите. Качеството и количеството на екосистемните услуги, от които зависим, ще се влошат. Това включва водохранните, водорегулиращите, противоерозионните, здравно-рекреационните, ландшафтно- естетическите, почвообразуващите функции, заедно с пречистването на въздуха и водите, регулирането на (микро)климата, осигуряването на хабитат на растителни и животински видове, и пр. Поголовното увеличение на интензивността на сечите, т.е. на човешката намеса в горите, ще доведе до фрагментация на горите, респективно на горските местообитания, и влошаване на здравословното състояние на горите (включително, но не само горите, попадащи в границата на зоните от Натура 2000). Допълнително ще бъде затруднен и забавен процесът на естественото възобновяване в горите вследствие механичното увреждане на подраста, което в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано. Освен това, има висока вероятност предложените мерки да доведат до многократно засилване на ерозионните процеси и двояко увеличение на риска от природни бедствия. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Предложените промени ще затруднят извънредно изпълнението от българската държава на целите и задълженията в Глава II на Регламент 2024/1991 на ЕС относно възстановяването на природата. Промените по същество противоречат на посланията в преамбюла на гореспоменатия регламент, още повече ако се отчете, че двата проекта на наредба са съставени след приемането на регламента. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. Предложените в проектите мерки и промени обслужват и облагодетелстват малцина в краткосрочен план, но имат огромни потенциални последици за цялото общество. С оглед на това, предложените промени са крайно неуместни, неподходящи и неразумни. Важно е да помним, че всички живеем във време на климатични промени, към които трябва да се адаптираме и които се стремим да ограничим. Горите са незаменим помощник и в двете задачи. Невъзможно е безогледното възпрепятстване на функциите им да доведе до добър резултат, още по-малко без каквато и да било екологична оценка или оценка на риска. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Призовавам министъра на земеделието и храните да не приема предложените промени в Наредба №5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им и Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите. Георги Мутавджийски Член на УС на Сдружение „Искър-София“ (писмо с № 62-499 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Обръщаме се към Вас в качеството си на Сдружение, в което членуват над 260 риболовци и доброжелатели, както и което изцяло благодарение на доброволчески труд и дарения, постигна изключителен прогрес с река Искър под Панчарево, превръщайки районът в приятно място за разходка и риболов на едва 15 минути от София. С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок, срещу предложените промени в Наредба Na 5 от 2014г, за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 2011 r. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г,). Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16, т.5 от представените промени на Наредба Na 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Възразяваме категорично срещу всички проектопромени по Наредба №5, които включват, но не се ограничават до: - Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища - § 4, нов чл.25а, ал,1 по Наредба № 5 Не се приема Намалява се ширината на просеката за специализирана горска техника от 8 м. на 4-6 м. Изградената горска пътна мрежа в горските територии на Република България съгласно наличната информация от Горскостопанските планове е 6-7 л. м. /ха. За сравнение, средната стойност за западноевропейските държави е 25 л. м. /ха. Конкретно в Австрия (по данни на проф. Глушков от ИГ-БАН) гъстотата на горската пътна мрежа е 50 л. м./ха (за държавните гори), а за частните е дори 70 л. м./ха. Това е 10 – пъти разлика в гъстотата на горската пътна мрежа между България и Германия. - Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението - § 16, Промяната в чл.50, ал.17 по Наредба №8 Не се приема Бележките се отнасят към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса - § 4, нов чл.25а, ал.З по Наредба №5 Не се приема Бележките се отнасят към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ - § 6, чрез предложените изменения по чл,25, ал.6 от Наредба №8. Не се приема Бележките се отнасят към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите В така направените предложения се вижда порочната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000", както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г. Не се приема По изложените в т. 2 мотиви. Възраженията ни са задвижени от това, че искаме да оставим една чиста и изпълнена с живот Природа на децата ни, а в последно време се вижда тенденцията да се предлагат промени на вече компроментирани закони и наредби, които ще засилят още повече незаконните сечи и бракониерството, ще поставят българския народ във все по-голяма опасност от наводнения и ще засилят вече тежката водна криза, която само за 2024г., засегна над 650 населени места! Призоваваме Ви, нека работим с цел устойчиво развитие и завещаването на едно по-добро бъдеще със здрави гори и чисти, пълни с живот реки за тези след нас! Георги Мутавджийски Член на УС на Сдружение „Искър-София“ (писмо с № 62-499 от 16.12.2024 г. и постъпило в МРРБ и получено по електронен път в МЗХ) Обръщаме се към Вас в качеството си на Сдружение, в което членуват над 260 риболовци и доброжелатели, като с това писмо искаме да изразим пълната си подкрепа към Възражение/Становище входирано от Сдружение „Балканка“ Ние като Сдружение изцяло състоящо се от хора обикалящи постоянно цяла България, които виждат от първо лице щетите нанасяни на Горите и Реките ни, намираме предложените промени по Наредба №8 и Наредба № 5 от 2014г„ за ощетяващи не само бъдещите поколения, но и крайно вредни за Природата ни и бизнеса. Искрено се надяваме, че ще преразгледате предложените промени и чрез диалог ще продължим да работим заедно за една по-чиста и изпълнена с живот Природа на Република България! Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение. Ирина Димитрова (писмо МЗХ № 94-1994 от 13.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) С настоящото писмо изразявам НЕСЪГЛАСИЕТО си с предложените изменения на Наредба №8/2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5/2014 г. за строителство в горски територии без промяна на предназначението им. Ако тези промени бъдат приети и влязат в сила, ще се случи следното: 1. Фрагментация на горите, огромни площи с дървета на една и съща възраст; Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. 2. Увеличаване на ерозията и увеличаване на риска от наводнения; Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. 3. Намаляване на кислородното съдържание и възможностите за пречистване на въздуха; Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. 4. Увреждане на горските почви; Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. 5. Влошаване на здравословното състояние на горите, а оттам и деформирането / унищожението на цели екосистеми, които са свързани с горите; Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. 6. Намаляване на капацитета на горските екосистеми да изпълняват водоохранни, водопречистващи и водозадържащи функции. Не се приема По изложениет в т. 41 мотиви. Домът на хиляди разтения и животни ще бъде унищожен завинаги. И то в момент, когато природните бедствия стават все по-интензивни и разрушителни, горите са най-ваният ни съюзник в борбата с слиматичните промени. Призовавам министъра на земеделието и храните да не приема тези опасни промени в наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите. Мария Сердарева (писмо № 94-2013 от 16.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Миглена Зашева Председател на Инициативен Комитет Малко Белово (писмо № 94-2015 от 16.12.2024 г.) Мария Радева (писмо № 94-2031 от 16.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Цветан Мегленчев (писмо № 94-2053 от 17.12.2024 г.) Стела Стойкова (получено по електронен път на 16.12.2024 г.) Миглена Чордова (получено по електронен път на 17.12.2024 г.) Борис Попхристов (получено по електронен път на 17.12.2024 г.) На Вашето внимание представям следното мотивирано възражение във връзка с проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, публикувани за обществено обсъждане: Предложените изменения на нормативната уредба, която засяга управлението на горите и горските територии, са в разрез с ценностите на съвременното българско общество и ключовите приоритети на младите хора и идните поколения, които са и все повече ще бъдат насочени към опазването на околната среда, намаляването на човешкия отпечатък върху дивата природа и съхранение на биоразнообразието. Това са приоритети и на развитите европейски страни, към които се стремим и като общество, и като държавна политика. Към днешна дата съществуват достатъчно научни трудове, разработки и проучвания на последиците от негативния отпечатък от човешката дейност, за да заключим, че доказателствата за тези последици и широкия обхват на тяхното въздействие са неоспорими. Още повече, че съвременната наука предлага редица модели, чрез които можем да установим какво би се случило в близко бъдеще, ако не се вземат спешни и категорични мерки. На база на това ние, българските граждани, които сме останали в родината си и отглеждаме децата си в нея, припознаваме тези приоритети и изискваме те да бъдат припознати и съблюдавани от представителите на народа, включително законодателната власт, защото ние всички трябва да имаме общи приоритети и да работим заедно за едно по-добро бъдеще за идните поколения. Пред тежестта на тези доводи удовлетворяването на временните икономически интереси, което е цел на предложените нормативни изменения, за сметка на унищожаването на една значителна част от българската гора, която е основен механизъм за регулиране на екологичния баланс, поддържане здравето и чистотата на околната среда и ограничаване на въглеродния отпечатък и ефектите от глобалното затопляне, е крайно неоснователно и би било пряка заплаха срещу изконното право на всички българи да се стремят към лично щастие и здравословна среда на живот. Горите на България са национално богатство. Около 37% от територията на страната е покрита с гори, което й отрежда междинна позиция в държавите от ЕС по този показател. Значителните горски масиви и съществуването все още на, макар и недостатъчно, непокътнати територии със стари гори, играят ключова роля в екологичния баланс и са изключително ценни за екосистемите и биоразнообразието. Те не само подпомагат за подобряване средата и условията на живот на българските граждани, но и привличат чуждестранни инвестиции в отрасли като туризма например. Ако попитате достатъчно на брой български емигранти, кое е това, което най-много им липсва от България, то след семейството и близките, те биха посочили природата и природните дадености, но една от основните причини много хора да не се завръщат е, че политиката на управление на родината им не съвпада с техните приоритети, включително ключовия приоритет за опазване на околната среда. Както не бихме продали част от Панагюрското златно съкровище, за да финансираме българската археология, така и не би трябвало да компенсираме проблемите в дърводобивния отрасъл със загуба на значителна част от българските гори или влошаване на тяхното състояние, а вместо това усилията трябва да са насочени към стратегии, които взимат под внимание ключовите приоритети за опазване на околната среда, екологичния баланс и ограничаване факторите, които катализират измененията в климата. Значение на горите за екологичния баланс, околната среда и хората: • Регулират климата и ограничават ефекта от глобалното затопляне чрез поглъщане и съхранение на въглероден диоксид. Дърветата и почвата в горите съхраняват огромни количества въглерод за дълги периоди, което е критично за ограничаване на парниковия ефект. • Играят ключова роля в поддържане на биоразнообразието. Горите са местообитание на около 80% от сухоземните видове растения, животни и микроорганизми. Те играят ключова роля и в опазването на застрашени видове. • Намаляват риска от наводнения като регулират водния поток и предотвратяват ерозията. • Регулират водния цикъл като играят ключова роля в процесите на изпарение и валежите. • Задържат вода в почвата, осигурявайки постоянен поток към водоизточниците и предотвратявайки сушите. • Подобряват качеството на въздуха като улавят прахови частици, токсични вещества и други замърсители. • Осигуряват ресурс за живот като предлагат възможности за отдих и туризъм, както и предоставят източници на лекарства, горски плодове, билки, гъби и други естествени ресурси, които поддържат човешката дейност. • Горите намаляват интензивността на температурните амплитуди и осигуряват по-хладен микроклимат. Те смекчават ефекта на бурите и ветровете. • Горите подпомагат естественото пречистване на водите чрез филтриране на замърсявания и токсини. • Създават културна и духовна стойност за българските граждани. Това прави горите основен фактор и незаменим ресурс в усилията за опазването на околната среда, екологичния баланс и ограничаване на глобалното затопляне, които са ключови приоритети на европейско и глобално ниво, доказателство за което са редица споразумения, инициативи и политики, възприети вече в световен мащаб, например: • Парижкото споразумение (2015) — Този документ показва колко сериозно се възприема климатичната криза и колко важна е глобалната координация в усилията за намаляване на въглеродните емисии. • Глобални цели за устойчиво развитие (SDGs) ООН (2015) — Цел 13 се фокусира върху „климатични действия", а цел 15 се фокусира върху съхранение, възстановяване и устойчиви политики за екосистемите на сушата, устойчиво управление на горите, спиране на опустиняването, засушаването, деградацията на почвите и загубата на биоразнообразие. • Зелената сделка на Европейския съюз (2019) — Европейският съюз стартира Зелената сделка, с цел постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Тази инициатива поставя околната среда в центъра на политическите и икономическите приоритети на ЕС и включва широк спектър от политики за намаляване на въглеродните емисии, устойчиво земеделие, възобновяема енергия и други екологични цели. • Доклади на Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC) — IPCC, създадена от ООН и Световната метеорологична организация, публикува редовно доклади, които подчертават сериозността на климатичните промени и нуждата от спешни действия за опазване на околната среда. Последният доклад показва, че глобалното затопляне вече води до необратими промени в екосистемите и изисква незабавни действия. • Цели за устойчиво развитие на Световната банка (2023) — Световната банка публикува редица доклади, свързани с устойчивото развитие, които подчертават важността на устойчивото използване на природните ресурси и климатичната устойчивост. Те също така показват, че инвестирането в опазване на околната среда е от съществено значение за постигане на икономически растеж и социално развитие. От целите на организацията за 2023 г. цел 13 е насочена към „климатичните действия”, а цел 15 се фокусира върху „живота на сушата“ и по-специално проблема с обезлесяването, което катализира климатичните промени и заплашва биоразнообразието. Не се приема Няма мотиви как точно предложените текстове ще доведат до твърдените по-долу неблагоприятни последици. Ако предложените изменения на нормативната уредба се приемат, то това би имало следните отрицателни последствия: 1. Ще бъде регламентирано изсичането на значителна по площ част от горските територии на България, които към момента са пазени от съществуващата законодателна рамка, по следните механизми: Не се приема Бележките по т. 1 се отнасят към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите • До 17% от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки. • Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж — при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст. • Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса. • Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. • Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. • Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30% от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% • Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. Горите покриват приблизително около 4,2 милиона хектара от територията на България. Загубата на 17% от горите (според предложените изменения се регламентира използването на до 17% от горските насаждения за просеки) означава загуба на около 714 000 хектара горски площи. Приемаме, че това, разбира се, не може да се случи наведнъж, но фактора време за експлоатация се компенсира до известна степен от другите механизми, описани по-горе, предложени в същата рамка изменения, според които се увеличават регламентираните площи за сеч, и като включим към това трайното разрушение, деградация и загуба на гори заради последствията и страничните ефекти от фрагментацията, спокойно можем да работим с тези проценти. За сравнение цялата Рила планина е с площ 2629 квадратни километра, което се равнява на 262 900 хектара. Следователно гора с площ колкото почти три пъти Рила планина може да бъде съвсем законно премахната, ако предложените промени в законовата рамка се приемат. Средно, горите в умерения климатичен пояс елиминират около 3.8 тона С02 на хектар годишно. При 714 000 хектара загуба, ще се елиминира способността на горите да поглъщат около 2 713 200 тона С02 годишно. Въглеродният запас на европейска гора (надземна + подземна биомаса) се равнява средно на 50 тона на хектар. Освен елиминирането на въглеродния капацитет обезлесяването води до отделяне на около 50% (различни източници дават различни стойности, които много зависят от климатичния пояс, от вида дървета и т.н..; избираме да работим със средна стойност; всякакви възможни флунктуации няма да повлияят значително на целта да демонстрираме мащабите на крайния ефект) от съхранения в горите въглерод при дейностите и процесите, които се извършват с дървесината след дърводобив (при използване за отопление тези проценти са високи, при производство на мебели голяма част от въглерода се задържа за дълъг период от време, процесите на гниене също отделят парникови газове, както и изгарянето или обработката на премахнатите клони, които не са годни за дървен материал). Следователно отделения въглерод на хектар е средно 25 тона. Въглеродът се преобразува в С02, като се умножи по 3.67 (молекулярното съотношение на С02 към С) следователно количеството отделен С02 е приблизително равно на 90 тона. 714 000 хектара х 90 тона С02 = 64 260 000 тона С02. При годишната загуба на поглъщателен капацитет от 2.7 милиона тона С02 и еднократното освобождаване на въглерод от загубата на гори приблизително 64 милиона тона С02 загубата на 17% от горите би имала значителен ефект върху въглеродния отпечатък на България. Според последни данни въглеродните емисии на България вероятно ще достигнат рекордни стойности през 2024 г. С тази тенденция и като се има предвид официалното участие на България в световни и европейски инициативи за намаляване на емисиите парникови газове (например Парижкото споразумение от 2015 г, което България ратифицира на 11 октомври 2016 г.) и ангажиментите, поети от страната ни в рамките на тези споразумения и като отговорност към гражданите си, дори само по този фактор е напълно неприемливо да се правят промени в законите, които биха довели до унищожение на значителна част от основния ни съюзник в опитите да се намалят емисиите на България и да дадем своя принос в общата цел за справяне с климатичната и екологичната кризи. Не на последно място липсата на воля, конкретни действия и приоритизиране на мерки за опазване на околната среда, намаляване на въглеродния отпечатък, съхранение на биоразнообразието, даже въвеждане на промени и конкретни действия срещу тези компоненти, биха довели до санкции към държавата ни, които да натоварят финансово държавния бюджет и гражданите, включително тези, които правят всичко възможно в малки мащаби да живеят екосъобразно, което води до социална несправедливост освен всичко останали отрицателни последици. Важно е да отбележим, че при залесяване след извършване на сеч, което ще бъде обещано в опит да се омаловажат мащабите на отделения при процеса въглерод, възстановяването на същото количество съхранен въглерод е много бавен процес с голяма доза несигурен краен резултат като се има предвид деградацията на почвения състав и конструкция след сеч и продължителните засушавания, които са основен враг на залесителните кампании. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно: • Увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура. • Увеличаване на свързаността на горите. • Увеличаване на запасите от органичен въглерод. • Увеличаване на горите, в които преобладават местните дървесни видове и разнообразие от дървесни видове. 2. Фрагментация на гората, с тежки последици върху състоянието на горските територии и биоразнообразието, се регламентира по следните механизми: Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. • До 17% от от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки. • Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях да станат 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. В допълнение към значителната площ (почти три пъти Рила планина, виж точка 1 по-горе), която промените в законовите рамки биха регламентирали за извършване на сеч, начинът, по който тя ще се извършва, основно, за да се създадат условия за използване на харвестъри и форвардери, ще доведе до фрагментиране на българските гори от изключително близки просеки и пътища. Тази фрагментация води до разрушаване на ландшафта, влошаване здравословното състояние на гората, облекчаване на бракониерството и навлизане на агресивни интродуценти и не на последно място увеличаване на ерозията, намаляване задържането на вода и затлачване на реки и язовири. Допълнително страничните ефекти биха довели до дисбаланс в екологичното равновесие и екосистемите, влошаване на средата на живот за защитени видове и загуба на биоразнообразие. 3. Тежки последици върху защитени зони от националната мрежа НАТУРА 2000 тъй като отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. Предложенията целят да облекчат сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000", като те се приравняват на стопанските гори. Националната мрежа НАТУРА 2000 е създадена с ясни цели и представлява основен механизъм за защита на ценни екосистеми, водни артерии, депа на богато биоразнообразие и защитени видове. Следва нейните територии да бъдат неприкосновени, за да се гарантират постигането на целите на защитените територии. За съжаление от своето създаване НАТУРА 2000 е подложена на постоянни посегателства заради временни икономически интереси. Това само по себе си е парадоксално явление, тъй като целите на защита на определени територии са дългосрочни и имат положителен кумулативен ефект както върху екологичното равновесие, така и върху средата и условията на живот на хората, така че дейностите с временен икономически интерес унищожават трайно и често безвъзвратно ценен актив за бъдещите поколения. Подобни недалновидни политики са предпоставка за затвърждаване на социална несправедливост с тежки последствия върху доверието в политиката на управление на Република България. Всички дейности, които засягат територии от националната мрежа НАТУРА 2000 трябва задължително да подлежат на екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на съответните защитени зони. С така изложените предложения за изменения се продължава практиката на Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите да не подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 проектите си за изменение на нормативни актове. Това е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. Не се приема Предложените изменения не премахват наложени ограничения в защитени зони от Натура 2000. Подобни ограничения се налагат със Закона за биологичното разнообразие и последващите нормативни и административни актове произтичащи от него. Видно Наредба №5 на обхваща тези актове. 4. Влошаване на водната криза — извършването на сеч със значителни мащаби (виж точка 1 по-горе), фрагментацията на гората (виж точка 2) и посегателството върху крайречни местообитания и водни площи, предмет на опазване от НАТУРА 2000 (точка 3) биха имали катастрофален ефект върху засилващата се в последните години водна криза, която от своя страна би поставила в тежко положение значителен брой хора на територията на цялата страна. Водната криза в България е нарастващ проблем, засягащ значителна част от населението и инфраструктурата на страната. През 2022 г. около 2,78% от населението на България е било подложено на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода. Най-засегнати са областите Ловеч (24,9%), Търговище (19%), Благоевград (14,8%) и Перник (12,9%). През 2024 г. близо 500 населени места в 105 общини са били на воден режим, засягайки около 500 000 души. Според анализ на WWF, София е сред 50-те града в света, заплашени от сериозна водна криза до 2050 г.. България разполага с около 99,7 млрд. м3 пресноводни ресурси годишно, но 75% от тях са от река Дунав и имат транзитен характер, което ги прави трудни за използване за питейни цели. Страната разчита почти изцяло на останалите 25% пресноводни ресурси, формирани от валежи и изпарение. Горите регулират водния цикъл, задържат вода в почвата, осигуряват постоянен поток към водоизточниците като по този начин подпомагат справянето с продължителни периоди на засушаване. Също така намаляват интензивността на температурните амплитуди и осигуряват по-хладен микроклимат. Не на последно място подпомагат естественото пречистване на водите чрез филтриране на замърсявания и токсини. Неоспоримо един от най-важните съюзници за ограничаването на водната криза в България е българската гора и всяко посегателство върху нея е пряко посегателство върху хората, които ще бъдат засегнати от водната криза. Пред надвисналата опасност не можем да си позволим нито като граждани, нито като управление да бъдем късогледи и да разчитаме, че когато проблемът се влоши, тогава да мислим как да се справяме с него, защото например възстановяването на една гора, така че тя да бъде ефективен съюзник в регулацията на водния цикъл, би отнело десетилетия и огромен ресурс, а подобно възстановяване ще става все по-трудно именно заради увеличилите се периоди на засушаване. През последните десетилетия България е свидетел на нарастваща честота и интензивност на периодите на засушаване, което е, пряко свързано с климатичните промени. Данни от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) показват ръст на горещите вълни в България в периода 1930-2022 г., което допринася за засилване на засушаванията. Очаква се честотата на засушаванията в България да нарасне, като страната е посочена като една от най-застрашените в Европа. Това налага необходимостта от адаптивни мерки и стратегии за справяне с климатичните промени. Не се приема Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Около постоянните и поройните водни течения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като не се допускат сечи. Ежегодно се извършват проверки от ИАГ и структури за почистване на дерета и рискови места от затлачване и замърсяване с битови отпадъци. 1. През последните години в България се наблюдава значителен спад в използването на дърва за отопление през зимния сезон. Според Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, от 2018 г. насам има рязък спад в употребата на дървесина за огрев. В началото на века около 55-58% от домакинствата са се отоплявали на дърва, докато последните данни сочат, че този дял е намалял до 27-28%. През зимния сезон на 2024 г. около 130 000 домакинства са закупили дърва за огрев, което е значителен спад в сравнение с 178 000 домакинства през предходната 2023 г.. Това показва намаление с приблизително 48 000 домакинства. Данни от Министерството на земеделието показват, че към края на ноември 2024 г. са продадени около 890 000 пространствени кубически метра дърва за огрев, в сравнение с 1 203 000 кубически метра за същия период на 2023 г. Това представлява спад от около 300 000 кубически метра. Тези цифри са значителни и показват, че отрасълът трябва по-скоро да се свие, отколкото да се търсят начини да се запазят количествените мерки на дърводобива или дори да се увеличат. 2. Изложената тук аргументация ясно показва, че ключови приоритети за Европа и света са екологичното равновесие, справянето с климатичната криза, опазване на природата и биоразнообразието. Според динамиката на човешкото общество подобни приоритети имат широк спектър на въздействие във всички аспекти от живота на хората и те биха довели в близко бъдеще до бум в иновациите, които ще доведат до замяна на използването на дървесината с други материали, които имат по-нисък въглероден отпечатък при добив. Такива иновации вече се разработват, прилагам конкретни примери: • В строителната индустрия се използват материали като бамбук, възстановена дървесина и други екологично съобразени опции, които намаляват въздействието върху околната среда. • Компании като „Кроношпан" приоритизират използването на рециклирана дървесина и остатъци от дъскорезници, което спомага за намаляване на необходимостта от нова дървесина и опазване на горските ресурси. • Пресована дървесина: Този материал предлага модерна алтернатива в строителството с многостранни приложения и екологични предимства, като намалява нуждата от масивна дървесина. • Иновациите в производството на материали, като 3D печат с устойчиви компоненти и използването на отпадъчни продукти за създаване на строителни материали, играят ключова роля в бъдещото строителство. Дори само тези два фактора ясно показват, че се очаква свиване на дърводобивния отрасъл по съвсем естествен и очакван начин съгласно приоритетите на съвременното общество. Това прави мотивацията за предложените промени в нормативната уредба неоснователна, те дори биха довели до редица допълнителни проблеми при по-голям добив отколкото търсене и биха довели до стагнация в иновациите за заместване използването на масивен дървен материал от компании на територията на България, които иначе биха дали своя принос за развитието на икономиката на страната. Въпреки това като български гражданин съм загрижен и съпричастен към проблемите на всеки икономически сектор и отрасъл включително дърводобивната промишленост, но закупуването на харвестъри и форвардери без задълбочен анализ на ситуацията е грешка, за която българската гора, биоразнообразие и природа като цяло, не трябва да плаща такава неоснователно висока цена. Вместо опити за нормативно позволение на унищожителна за горите на нашите географски ширини механизация, ресурсът на засегнатия отрасъл и контролиращите го институции трябва да бъде насочен към обучение и адекватно заплащане в сектора, които биха били много по-ефективни и синергични методи за справяне с проблема с работната ръка. Още повече, че по последни данни на „Националния статистически институт на България" през третото тримесечие на 2024 г. безработицата в селските райони на България достига до 5.5%, а младежката безработица (лица на възраст 15-24 години) е 11,8%. Тези проценти са достатъчни, за да бъде преместен фокуса върху този ресурс, който може да се използва за решаване на проблема с безработицата в дърводобивния сектор и запазване на по-щадяща горите методика за извършване на дърводобив, което е в унисон с ключовите приоритети за опазване на околната среда и биоразнообразието. Приоритетите пред човечеството са ясно начертани и подкрепени от неоспорими научни доказателства. Светът е изправен пред заплахата от екологична криза, която, ако не се вземат спешни мерки за нейното ограничаване, би засегнала безвъзвратно човешките общества и би променила облика на планетата, създавайки допълнителни предизвикателства пред хората. Мащабите и обхвата на такова събитие биха надхвърлили всички световни кризи, конфликти и катаклизми, през които е преминало човечеството в своята съвременна история. За планетата не е нужно да се тревожим, защото тя има своите механизми на адаптация и ще ни надживее, но за нашите деца трябва да направим всичко по силите си да намалим силата и мащабите на предизвикателствата, пред които те със сигурност ще бъдат изправени. Това трябва да бъде приоритет номер едно и основна отговорност на всеки съвременен човек и най-вече хората, които участват в управлението на държавите включително законодателната власт, която има за цел да начертае рамките, в които обществото ще чувства сигурност, стабилност и всеки човек ще бъде свободен да се стреми към своето лично щастие и свободи, независимо от принадлежността си към религия, раса, пол, народност. От тази гледна точка и въз основа на всички изложени по-горе мотиви, аргументи и доводи като гражданин на Република България и гражданин на света заявявам своето категорично несъгласие и се обявявам твърдо против предложените промени в нормативната уредба за управлението на горите, които биха имали необосновано, значително и дълготрайно отрицателно въздействие върху горските екосистеми, водния цикъл, качеството на въздуха и водата, екологичното равновесие, биоразнообразието, които са основни съюзници на хората в справянето с екологичната криза и поддържането на здравословна и благоприятна среда на живот за всички — приоритети, които стоят над временните икономически интереси. С уважение и благодарност, че ще се съобразите и ще уважите моите изконни права като гражданин на република България! Не се приема По изложените мотиви към т. 3 от и т. 41 от справката. Антоанета Ризова*** (писмо МЗХ № 94-2021 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Възразявам категорично , в обявения едномесечен срок, срещу проекта за промени в наредба Мо. 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба №.5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024г. Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение *** 51. Становища с еднакво съдържание, постъпили от: Александър Ризов – (писмо № 94-2025 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Таня Димитрова – (писмо № 94-2032 от 17.12.2024 г.) Цветелина Райкова – (писмо № 94-2033 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Рени Недельова – (писмо № 94-2039 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Стефан Колев – (писмо № 94-2051 от 17.12.2024 г.) Криси Пенева – (писмо № 94-2061 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Цветелина Василева – (писмо № 94-2088 от 19.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Снежина Алексиева – (писмо № 94-2089 от 19.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Стоян Митев – (писмо № 94-2090 от 19.12.2024 г.) Соня Кукушева – (писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Стела Косева – (писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Николай Ризов – (получено по електронен път на 16.12.2024 г.) Елена Костенова – (получено по електронен път на 16.12.2024 г.) Георги Димитров – (получено по електронен път на 17.12.2024 г.) Антон Чанев – (получено по електронен път на 18.12.2024 г.) Стоян Митев – (получено по електронен път на 18.12.2024 г.) Катерина Захова – (получено по електронен път на 19.12.2024 г.) Цветелин Миланов (писмо № 94-2026 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Обръщам се към Вас за да протестирам относно предложените изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5 за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на водни обекти, нарушаване на ландшафта, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането на големи горски територии от прекрасни места за отдих и съзерцание, в пейзажи на разруха и отчаяние. Моля, да предприемете действия срещу тези изменения и в защита на българските гори, едно наследство, което не трябва да бъде узурпирало и безогледно експлоатирано, а запазено за идните поколения. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Мая Стоянова (писмо № 94-2029 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Искам да използвам правото си писмено да възразя срещу проекта за промени в наредба Но. 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба №.5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11.2024г. Особено съм против узаконяването на вкарването на тежка техника за спомагане на сечите, и свързаното с това увеличаване на просеките, т.е. още по-голямо обезлесяване. Не се приема Съгласно ФАО – „Глобална оценка на горските ресурси 2020“ на ФАО, Параграф 8 от Методологични въпроси – Земеползване, промени в замеползването и горско сотпанство, 13 септеври 2000 към Конвенция на обединените нации за климатичните промени (UNFCCC), Решение 11/CP.7 (UNFCCC, 2001), Речника на термините и акронимите, свързани с климатичните промени, както и в Наръчника за изчисляване на емисиите LULUCF GPG, секция 4.2.6.1 към Протокола от Киото – терминът „обезлесяване“, във всички документи, се асоциира с превръщане на залесена земя в незалесена такава, като се конкретизира, че това не се отнася за залесена територия върху, която е извършен дърводобив и последващо възобновяване, тъй като това се счита за част от стопанисването на горите. От горската територия в страната близо 60% попадат в рамките на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, където сечите се провеждат с дълъг възобновителен период и по-ниска интензивност отделящо се специално внимание на функциите на горите, в т.ч. водноохранни, водорегулиращи и т.н. Тези горски територии се стопанисват и съгласно „Режими за устойчиво управление на горите в НАТУРА 2000“ приети от Министерство на околната среда и водите, както и от Изпълнителна агенция по горите. Това означава ниски интензивности на сечите съсредоточени върху малки площи или групи. Лесовъдските въздействия се трансформират от едроплощни в дребноплощни. При провеждане на лесовъдски дейности се поддържат определено количество мъртва дървесина в насаждението, дървета с хралупи, единични и групи стари дървета. Частта със задължителното маркиране с пластини, така, както е предложена, също не е удовлетворителна. Трябва да е задължително за всички горски стопанства. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите. Елена Демирева (писмо № 94-2030 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Изразявам категорично Възражение и съм ПРОТИВ проекта за промени в "Наредба Но. 8 за сечите" в горите и проекта за промени в наредба №.5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024 г. в обявения едномесечен срок. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения Георги Пичуров (писмо № 94-2034 от 17.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Не съм съгласен с предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Освен фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, основно недоумение у мен буди бодростта, с която са решили да не калкулират дървесината добита от горски пътища като част от разрешения добив. Защо? Тези дървета негодни ли са, само защото са порасли на пътя на един харвестър? Относно другата наредба, а именно олекотяването на режима за строителство, при целия десетилетен пример със скандални застроявания в природони и крайморски територии дали мислите, че това изменение е ход в защита на българското природно наследство? С цялото си уважение, като гражданин и природолюбител, човек полагал и полагащ грижи за дървесната растителност във и извън своя роден край, ВЪЗРАЗЯВАМ срещу планираните промени и ги намирам за противочовешки и лобистки. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Владимир Василев (писмо № 94-2041 от 17.12.2024 г.) „Възразявам категорично , в обявения едномесечен срок, срещу проекта за промени в наредба No. 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба No.5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024г. Считам същите за продължение на политиката на законното "самоубийство" и пълно безхаберие относно опазването на околната среда и съответно качеството ни на живот в страната. Не се приема Няма конкретно предложение. Любка Тевосян (писмо № 94-2043 от 17.12.2024 г.) Възразявам в едномесечният срок срещу проекта за промени в наредба № 8 за сечите в горите и проектаза промени в наредба №5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11 2024 г. Не се приема Няма мотиви и конкретни предложения. Георги Петров (писмо № 94-2062 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Николай Николов (писмо № 94-2066 от 18.12.2024 г.) Анна Василева (писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Изразявам категорично несъгласие с предложените промени в Наредба № 8 от 2011 г. и в Наредба № 5 от 2014 год., които предвиждат увеличаване на допустимата сеч, интензивно използване на тежка дърводобивна техника, значително разширяване на просеките в българските гори и други промени, застрашаващи горските територии. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви, както и съгласно посочените по-долу. Тези мерки представляват сериозен риск за опазването на горските екосистеми, като: • Увеличават ерозията и застрашават биоразнообразието. • Нарушават водния баланс и създават предпоставки за наводнения и суша. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. • Обслужват частни интереси за сметка на обществения и националния интерес. Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Българските гори са национално богатство и жизненоважен ресурс в контекста на климатичните промени. Настоявам за отхвърляне на промените и за публична дискусия с граждани и експерти с цел намиране на устойчиви и контролирани решения. Росица Колева (писмо № 94-2074 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Предвидените промени в Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им ще доведе до процеси на фрагментация на горските масиви, което ще има неблагоприятен ефект не само върху растителните асоциации, но и върху животинските такива. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Научно установено, е че обезлесяването в ивици (просеки, писти, пътища) води до нарушаване на правилното функциониране на екосистемите, функционирането на животинските съобщества и намаляване на биологичното разнообразие като цяло. Увеличава се възможността за навлизане на вредители и инвазивни чужди видове. Не се приема Съгласно ФАО – „Глобална оценка на горските ресурси 2020“ на ФАО, Параграф 8 от Методологични въпроси – Земеползване, промени в замеползването и горско стопанство, 13 септеври 2000 към Конвенция на обединените нации за климатичните промени (UNFCCC), Решение 11/CP.7 (UNFCCC, 2001), Речника на термините и акронимите, свързани с климатичните промени, както и в Наръчника за изчисляване на емисиите LULUCF GPG, секция 4.2.6.1 към Протокола от Киото – терминът „обезлесяване“, във всички документи, се асоциира с превръщане на залесена земя в незалесена такава, като се конкретизира, че това не се отнася за залесена територия върху, която е извършен дърводобив и последващо възобновяване, тъй като това се счита за част от стопанисването на горите. Използваните съвременни машини са с колесна формула 4 х 4, осъществена от четири еднакви по размер, самозадвижващи се колела с гуми с ниско налягане, които намаляват значително размера на повредите върху почвата, подраста и оставащия дървостой. Благодарение на тази конструкция тракторът копира напълно микрорелефа на терена. Тези разпоредби целят именно ограничаване на деградация на екосистемите и редуциране на риска от почвена ерозия. Пътищата в горите предоставят идеален достъп на бракониери на дървесен материал, диви животни и други. Поради тези и много други доводи, тези промени в цитираните по-горе наредби, не трябва да бъдат приемани. Напълно съм против предвиденото в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, където се дава възможност за ненужно и даже престъпно унищожаване на гори, което е ясно, че на практика ще бъде повече от предвиденото. Горите са динамична, но и консервативна система и нововъведения и модернизация не са нужни там. Проектът не обслужва интересите на обществото и запазването на горите. Най-голямото богатство на България е българската природа, а горите са белия ни дроб! В нашето съвремие на климатични промени и замърсяване всяко дърво е ценно! Засегнати ще бъдат в работата си природозащитни организации, ловни дружинки от почти всички областни ДГС, представители на хотелиерството и ресторантьорството в планински области, чиито клиенти се базират на туризъм в залесени планини, запазили растителния и животинския си свят, обект на туристическите маршрути, всички потенциални жертви на наводнения по причина на ерозия на почвите и обезлесяване и др., заетите в горското стопанство, част от които може да загубят работа си и също - всички ние и нашите потомци. Запазете горите и дивия им животински свят! Риболовно сдружение „За Стара Река“ Риболовен магазин „При Томито“ (писмо № 62-506 от 18.12.2024 г.) Ние от Риболовно Сдружение „За Стара Река", които от години почистваме, зарибяваме и опазваме река Стара река в област Пазарджик, искаме да изразим подкрепата си за възражение/становище на Сдружение „Балканка" с входящ номер: Вх.№ ИАРА - 63-00-1504/15.11.2024Г. Вх.№ МЗХ - 62-451/15.11.2024г. Вх.№ МОСВ - 48-00-745/15.11.2024 г. Не се приема Около постоянните и поройните водни течения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като не се допускат сечи. Ежегодно се извършват проверки от ИАГ и структури за почистване на дерета и рискови места от затлачване и замърсяване с битови отпадъци. Възразяваме категорично, в обявения едномесечен срок, срещу промените в представения проект на заповед, качен за обществено обсъждане в електронната система на ИАРА и на МЗХ на дата 24.10.2024г. Предложените промени силно ще увредят постигнати резултати в следствие на години труд по опазване и зарибяване на река Стара Река, за която полагаме грижа с лични и частни средства. Така предложените промени застрашават труда на стотици риболовци и доброжелатели в цяла България и Сдружение „Балканка" имат пълната ни подкрепа за внесенето възр против тези промени. Ние от Риболовен магазин „При Томито", които от години подпомагаме Риболовно Сдружение „За Стара Река", искаме да изразим подкрепата си за възражение/становище на Сдружение „Балканка" с входящ номер: Вх.№ ИАРА - 63-00-1504/15.11.2024г. Вх.№ МЗХ - 62-451/15.11.2024г. Вх.№ МОСВ - 48-00-745/15.11.2024 г. Възразяваме категорично, в обявения едномесечен срок, срещу промените в представения проект на заповед, качен за обществено обсъждане в електронната система на ИАРА и на МЗХ на дата 24.10.2024г. Като дългогодишни партньори на Сдружение „За Стара Река" не можем да приемем, че едни такива промени ще затрият години труд, инвестиции в зарибителен материал и лично време хвърлени в река Стара Река, а също и други реки в цяла България. Сдружение „Балканка" имат пълната ни подкрепа за внесенето възражение/становище против тези промени. Лесотехнически университет Доц. д-р Стоян Стоянов Декан на факултет „Горско стопанство“ (писмо № 62-506 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Факултет „Горско стопанство“ на Лесотехнически университет по принцип подкрепя необходимостта от промяна в нормативната база и по-конкретно на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме обаче, че предложените промени в проекта не са добре формулирани, достатъчно аргументирани и прецизирани, и не решават настоящите проблеми от лесовъдска гледна точка. Лесовъдството е наука, която разчита на традициите и опита по прилагане на лесовъдските системи от поколения лесовъди. В същото време регионалните особености и приоритизирането на недървопроизводствените функции на горите, поставени в съвременните икономически и социални предизвикателства, изискват гъвкавост при прилагане на традиционните лесовъдски концепции. За последните десет години Наредба № 8 за сечите в горите е променяна няколко пъти. Последните предложени промени отразяват усилията на горската администрация да създаде условия за разрешаване иа механизирани технологии при провеждане на сечите в горите. Те обаче не отчитат всички екосистемни ползи от горите и са съпроводени с излишна възможност за увеличаване на интензивността на намесите по площ. Въвеждането на съвременни технологии, които да заменят и без това липсващата работна ръка в дърводобива е похвално, но то не може да се осъществи за сметка на нарушаването на основни лесовъдски принципи и игнориране на останалите заинтересовани страни в сектора. Част от решенията могат да бъдат намерени чрез промени в Наредба № 5 за строителство в горските територии, без промяна на предназначението, но отново предложенията са доста общи, не са обвързани с достатьчна аргументация, липсват принципни постановки в предлаганите изменения на текстовете по отношение разстоянията между извозните пътища, ширината на технологичните просеки и т.н. Предлагат се също промени в дългосрочността (възобновителния период) и повторяемостта на основни видове възобновителни сечи, вкл. такива приложими за територии от Натура 2000. Това не е актуален проблем и не е посочена ясна научна аргументация. Някои трансформационни сечи, като изборното прореждане, което има за цел въвеждането в изборна форма на стопанството, се предлага да се осъществяват под формата на една масова отгледна сеч, без да се отчита спецификата на това мероприятие и в нарушение на аксиоми в лесовъдската наука. Представител на Лесотехнически университет в работната група, формирана със заповед № 266/14.03.2024 на изпълнителния директор на ИАГ е гл. ас, д-р Нено Александров Александров, преподавател по Лесовъдство от катедра „Лесовъдство“ на факултет „Горско стопанство“. В своето становище той е изразил своите бележки и аргументи по отношение на предлаганите промени, но те не са взети под внимание. Не се приема Бележките в по-голямата част се отнасят до проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите, който не е предмета на настоящата справка. Няма конкретни предложения по проекта на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. Във връзка с изложеното, на факултетен съвет на факултет „Горско стопанство“, бе прието следното становище: «.Отчитайки необходимостта от промени в нормативната база. ФГС ие подкрепя така предложените изменения в Наредба № 8 и Наредба № 5 във вида, в който са публикувани за обществено обсъждане“. ФГС подкрепя направените предложения в работната група от представителя на катедра „Лесовъдство ", което е заявено през м. юни 2024 година. В по-голямата си част тези предложения не са взети под внимание в окончателната редакция. Предложени са някои недостатъчно обосновани административни промени в задачите и техниката на част от възобновителните сечи и тези за трансформация. Не се постига желаният лесовъдски издържан резултат за стимулиране на приложението на съвременни, изцяло механизирани технологии при дърводобива. С множество детайли се намалява допълнително възможността за творческо прилагане на лесовъдската квалификация, според конкретните условия. Не се приема Няма конкретни предложения. „ТИ РЕШАВАШ“ – сдружение с нестопанска цел в обществена полза (писмо № 62-507 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС)) Изразяваме пълното си несъгласие с предложените промени в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Те биха довели до увеличаване на сечта и още по-голямо оредяване на горите. Горите са наша ценност от първостепенна важност - следва да правим всичко възможно за тяхното опазване и дългосрочно използване. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. От над десетилетие се намираме във водна криза, включително и на територията на община Павликени. За 2024 година над 650 населени места бяха в режим на водата, това са огромен брой хора без вода за елементарни битови нужди. Една от причините за това е унищожаването на българските гори. Вместо да се насочите в посока опазване на горите, които задържат водите, с тези предложения правите точно обратното - намалявате техните полезни функции за съхранение и то отново без съответните екологични процедури. Не се приема При изготвяне на проекта на наредба са спазени относимите норми на националното и европейско законодателство, включително и по отношение на необходимостта от изготване на еколочина оценка /виж. мотивите по т. 2/. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура, на свързаността на горите, на запаси от органичен въглерод, на горите, в които преобладават местните дървесни видове и на разнообразието от дървесни видове. Вера Стаевска (писмо № 94-2081 от 18.12.2024 г.) Величка Петрова (писмо № 94-2083 от 18.12.2024 г.) Елисавета Петрушева (писмо № 94-2086 от 19.12.2024 г.) Кузман Белев (писмо № 94-2095 от 19.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Светлозара Въчкова (получено по електронен път на 18.12.2024 г.) Настоявам предложените промени да бъдат категорично отхвърлени от правителствените служби, натоварени с мисията да управляват горите като обществен ресурс, в името на качеството на живот на хората и опазването на планетата. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Ползването на горите не трябва да води до увреждане на екосистемните им услуги - осигуряване на вода, противоерозионна защита,чист въздух, туристически и рекреационни цели, запазване на природното и културното наследство. Категорично съм против следните предлагани промени: • Регламентира се, че до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; • Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, до 20 м до 30 метра, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери; • Премахва се максималният размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел. • Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж - при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст; • Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; • Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. • НАТУРА 2000 БЕЗ ЗАЩИТА - Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“, като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. • Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. • Създава се възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях • Създава се възможност маркирането на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. • Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% • Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. • Отпада защитата за гори в Натура 2000. • Облекчаването на сечите в лесозащитните пояси в Добруджа ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все по-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа. • За дъбовите и боровите гори измененията ще позволят с две сечи в рамките на 5 години да бъде изсечени до 90% от гората. Това е практически завръщане към политиката за едновъзрастни насаждения и отказ от създаването на гори с многообразие по възраст и структура. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Направеното предложение е съобразено с международния опит и състоянието на горите в България. Бележките по – долу се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Всички промени целят улесняване на машини за сеч, независимо ото особеностите на горите и превръщането на огромна част от горските територии в просеки. Настоявам ИАГ и МЗХ да отхвърлят проектите И ЗА ДВЕТЕ НАРЕДБИ зарази заплахите от фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие. Не се приема По изложените в т. 41. Доц. д-р Момчил Панайотов Катедра „Дендрология“. Факултет „Горско стопанство“ Лесотехнически университет (писмо № 94-2076 от 18.12.2024 г.) В предложените за обсъждане чрез портала за обществени консултации на Министерски съвет промени се посочва, че основен мотив е „подобряване на състоянието на горите, чрез създаване на условия за въвеждането и използването на механизирана горска техника - харвестъри и форвардери". Като специалист по лесовъдство и изследване на гори бих искал да посоча, че посочените цели е вероятно да не може да се изпълнят с предложените изменения. Същевременно е наличен риск при така разписаните текстове да се промени лесовъдската логика на много от водените в горите лесовъдски мероприятия, с което да се създадат стратегически рискове за горския сектор. По тази причина считам, че промените следва да се преразгледат с по-широко участие на експерти-лесовъди и да се посочат на първо място ясни лесовъдски аргументации за предлаганите промени. По-долу посочвам своите аргументи. 1. Видно е желанието преди всичко да се регламентира използването на едро-габаритна техника за дърводобив (харвестери, форуардери), без да се посочат достатъчно ясни ограничения за терените, на които не може да се използват подобни машини и случаите, в които това е удачно от лесовъдска гледна точка. Бих желал да подчертая, че харвестерите са оригинално предназначени за бърз и по-евтин дърводобив, който се извършва без индивидуален подбор (селекция) на отделни дървета и върху сравнително големи площи. Това е удачно за бореални и други равнинни и прости по структура гори, в които съществуват малки рискове от ерозия, поройни прииждания, каменопади, лавини и други подобни бедствени ситуации. При прилагането на едроплощни сечи на стръмни терени се рискува значително влошаване на защитните функции на горите, което е в пряко противоречие с основната цел на голяма част от горите в България. Бих искал да напомня, че към началото на XX век България е имала изключително големи проблеми с наводнения, свлачища, поройни прииждания на потоци и реки и тези проблеми до голяма степен са елиминирани благодарение на изключително мащабни залесявания и изграждане на скъпо струващи технически съоръжения. Наводненията, щетите и човешките жертви в района на Карлово през есента на 2022 г. и Царево през есента на 2023 г. са само бледо напомняне за този проблем и че той не е отминал и не следва да бъде забравян. За съжаление през следващите години във връзка с Климатичните промени се очаква зачестяване на поройните извалявания, поради което една от основните задачи на горите в следващите десетилетия в България ще бъде именно защитна! Това е ясно посочено в Националната Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие към нея, приети от Министерски съвет на 25.10.2019 г., с които следва да бъдат съобразявани всички законови и подзаконови актове. Изключително притеснителни и научно необосновани са текстовете, заложени в нов чл. чл. 25а в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, като те дават възможност за създаване на много гъста мрежа от временни пътища и просеки при наклони до 30 градуса. При цитирам „не по-малко от 20 м при ширина на просеката до 4 м., не по-малко от 25 м. при ширина на просеката до 5 м. и не по-малко от 30 м. при ширина на просеката до 6 м." на практика почти цялата площ на едно насаждение може да бъде пряко повлияна от сечта, като се има предвид, че харвестерите оперират на разстояние от временното си местоположение. Дори общите препоръки на ФАО са за значително по-големи разстояние между извозни и временни пътища (https://www.fao.Org/4/x0595e/x0595e05.htm) . В наредба 8 се предвижда, че почти 1/5 от площта на насаждението може да се ползва за „съществуващите и новоизградените просеки", а обема на отсечените дървета не се счита като част от общото ползване (добив на дървесина). Това крие вероятност много сечи да се извършват от фирмите предимно с цел отваряне на просеките и да няма отношение към следващите действия, освен всички други рискове. От своя страна това крие риск да не се извършват правилно от лесовъдска гледна точка много от очакваните и крайно необходими отгледни мероприятия и дори окончателни фази на сечите. Държа да подчертая и че България има много малки традиции в използването на харвестери, няма достатъчно добре обучени кадри и тези два фактора е много вероятно да доведат до неправилно използване на машините и труден контрол на дейностите, което особено на стръмни терени има потенциал да доведе до повече проблеми, отколкото ползи. Същевременно е напълно възможно и икономически обосновано да се търсят възможности за ползването на такава техника на терени с малки наклони и в гори с опростена структура, като плантации за производство на дървесина, култури, създадени с цел производство на дървесина (но не и борба с ерозията). Възможно, включително и в момента е подобна техника да е и основната при едроплощни принудителни сечи поради природни бедствия в случаите на загиване на по-голяма част от дърветата и слабо възобновяване. Примери са големи корояди и пожари, в някои случаи и ветровали, при които е необходимо бързо и ефективно усвояване на голямо количество загинали дървета. Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. В наредба 8 за сечите в горите се предлагат промени, които може реално да застрашат правилното провеждане на отгледни мероприятия и възобновителните сечи. България има добри лесовъдски традиции, които се основават цялостно на концепция за сечи, които осигуряват добри условия за естествено възобновяване, възможно най- внимателен подбор от квалифицирани лесовъди на дървета за сеч съобразно конкретни цели и при налични ограничения, които намаляват риска от случайни или умишлени грешки. Промени в това отношение трябва да се правят изключително внимателно при следване на принципа за водещо мнение на квалифицирани експерти на първо място. В противен случай е възможно да се застрашат редица други основни цели, поставени пред горите. Бих искал да подчертая, че в 2025 г и XIX век като цяло обществеността има все по-големи изисквания горите да изпълняват редица екосистемни услуги, свързани с добри вододайни функции, среда за рекреация и отдих, осигуряване на съхраняване на въглерод и пречистване на въздуха, добив на билки, гъби и много други. В този ред на мисли, а и с оглед на по-висока устойчивост и адаптивност на горите е ключово да се разчита на по-малки по площ и експертно добре обмислени намеси (дейности) в горите, като пряко се толерира запазване на видовото и генетичното разнообразие. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Притеснителни са предлаганите промени в чл. 25, ал. 6, като те въвеждат реална възможност за много сериозни по въздействие сечи и в гори от мрежата НАТУРА2000. Предвид все по-нарастващите цели и изисквания, които се поставят в Европа към площите в тази мрежа, включително и горските територии, стратегически би било недалновидно да се предвижда цялостно намаляване на възобновителни периоди и скъсяване на периодите между лесовъдските намеси. Не се приема Бележката се отнася към проекта на НИД на Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите Николай Неделчев (писмо № 94-2076 от 18.12.2024 г. и писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Иразявам категоричното си несъгласие с предложените промени в следните наредби: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8699 https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8706 Скандално е заради порочни и сбъркани инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Скандално е държавата да слугува на разни мутри и на дърварската мафия у нас, която гледа на гората само и единствено като на гювеч и източник на суха пара! Гората не е на мутрите, христоковачевците и прочее олигарси! Тя е на всички българи - на ВСИЧКИ българи! Погледнете само на какво заприлича Гърция, в която масово изсякоха горите. 100 години няма да им стигнат, за да обърнат ефекта от подобна небивала касапница. Това ли искате вие за България?!? С омерзение, оставам твърдо против!!! Не се приема Няма конкретни предложения Драгомира Огнянова (писмо № 94-2092 от 19.12.2024 г.) Радостин Милев (писмо № 94-2093 от 19.12.2024 г.) Мичурин ООД (писмо № 70-5718 от 19.12.2024 г.) Юро Медиа Груп ООД (писмо № 70-5719 от 19.12.2024 г.) “BUK 21” Ltd (писмо № 70-5720 от 19.12.2024 г.) “BUK 22” Ltd (писмо № 70-5729 от 19.12.2024 г.) ПОДКРЕПЯМЕ така направените и публикувани за консултации предложения за промени в двете наредби, с едно изключение - текстовете, които въвеждат употребата на пластини при маркиране на дърветата за сеч. Приема се Ето и някои от най-важните наши аргументи в подкрепа на извършените промени: Като ПОДЧЕРТАВАМЕ важността на устойчивото горско управление в частност за опазване на горски екосистеми, опазване на биоразнообразието, осигуряване на елиминиране и складиране на въглерод, производство на възобновяеми материали, предоставяне на поминък, развитие на биоикономика, прекратяване на обезлесяването, включване на пречистване на водата и предотвратяване на почвената ерозия; Като ПОДЧЕРТАВАМЕ едновременно с това, че в България вече защитените територии по ЗЗТ са около 5% от всички гори, а защитените зони от НЕМ „Натура 2000“ - повече от 56% от тях (34% от територията на Р.България), по които показатеели сме на 2 място в Европа, като същевременно за всички ограничителни режими в тях, собствениците, вкл. Държавата, не получават никакви компенсации; че също така устойчивият размер на дърводобива от всички горски територии е само около 50% от годишния обемен/масов/ прираст на горите; Като ОТБЕЛЯЗВАМЕ новата Горска Стратегия на ЕС за 2030 г., която има растяща амбиция за приноса на горите към Целите на Европейската Зелена Сделка и биоикономиката, за множеството услуги, които би трябвало те да продължават да предоставят; Като СПОДЕЛЯМЕ виждането на ЕС, че горският сектор представлява крайъгълен камък в прехода на ЕС към климатични неутрална, справедлива, ресурсно ефективна и конкурентна икономика: Като ПОДЧЕРТАВАМЕ особената важност на дърводобивния бранш, като междинен и структуроопределящ за цялата горска възпроизводствена и горско-промишлена верига на доставки, твърдо заявяваме, че устойчивото  развитие на този именно бранш е предпоставка и условие изобщо за устойчивото управление на горите и на индустрията базирана на горите в България. И на основание на опита на нашите членове и на многобройните становища на практикуващите лесовъди и горски предприемачи изказани на проведената на 14.11.2024 г в Юндола Среща на заинтересуваните страни в горския сектор* и в социалните мрежи, намираме, че така направените промени в двете наредби, са крачка напред в овладяването на безпрецедентната криза в единния /неделимия/ горски сектор и затов ГИ ПОДКРЕПЯМЕ! Огнян Огнянов (писмо № 94-2096 от 19.12.2024 г.) ПОДКРЕПЯМЕ така направените и публикувани за консултации предложения за промени в двете наредби Новите машини не идват за да секат гората безпрепятствено и безотговорно, както твърдят природозащитниците и техните последователи (повечето нямащи нищо общо с горите!), а за да направят възможни (с по-малко препятствия) дейностите по осигуряване на възпроизводствения процес в горите, който сега е силно възпрепятстван, поради което едни участъци гора биват по-силно и често третирани, за сметка на онези планирани насаждения, които остават недостъпни за досегашните методи на работа на фирмите (с остаряла и нископроизводителна техника). Приема се Да - ще има повече просеки в горите, но доказано те се заличават след 3-та година, ако по тях няма последващи дейности (по презумпция такива могат да се извършват едва след 5-7 години и то ако се налага), ако предходната „интервенция“ не е дала необходимите резултати. Да - ще разширим горскопътната мрежа в нашите гори, но по този показател - България е на последните места не само в Европа, но и в света; ще направим горите по-достъпни за противопожарната техника, за туризъм и рекреация, където е възможно. А и това не е сигурно, защото повечето от тези пътища ще са временни - тракторни и съдбата им ще бъде като тази на временните просеки - скоро ще бъдат заличени. Процентите и интензивностите посочени в наредбата за сечите не трябва да се преекспонират, защото, както добре е известно, запаса при горската инвентаризация, най- масово се изчислява на база на окомерни показатели, като в действителност еталона за показателя „пълнота 1-ца“ в нормативната база (таблици) е силно занижен, (ето това би трябвало да е предмет на дискусии!) И т.н. ИСПОР ООД (писмо № 70-5730 от 19.12.2024 г.) ПОДКРЕПЯМЕ така направените и публикувани за консултации предложения за промени в двете наредби Дърводобивът е неефективен и работи на много ниски обороти - Налице е задълбочаваща се криза в дърводобива - общо ниско ниво на механизация и ефективност на операциите, липса на работна сила, фалити на фирми и липса на достатъчен брой квалифицирана работна ръка и реална конкуренция между фирмите; Повече от десетилетие този основен дял на горското стопанство, методично се държи в състояние на командно дишане. Дърводобивът е без визия за развитие, Т.е. средата е недружелюбна и несигурна, и на тази основа - минимален брой са инвестициите в нова, щадяща околната среда и високопроизводителна техника (по-голямата част - втора употреба). Приема се С намаляване на обема на дърводобива и с високите цени на дървесината - намалява и обема на преработка, продукцията става неконкурентна, а със спиране на дейността на големите преработватели на дървесина се очаква хиляди хора и техните семейства да останат без поминък, т.е. кръга се затваря и кризата става всеобхватна(!) ivan.tg Портал за обществени консултации на 13.12.2024 г. Не подкрепям проекта на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии Безотговорното стопанисване на горските пътища през последните години в съчетание с все по-голямата плътност на мрежата от такива пътища доведе до нарастване на ерозията и унищожаване/увреждане на планинсите ручеи и потоци. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения Не се осигурява възможност на дъждовните води да се оттичат по естествените русла на потоците. Вместо това пороите текат по горските пътища като отнасят почвата и изравят самия път. Още по-гъста мрежа от горски пътища само ще влоши състоянието на горите и планините! Ще навреди на туризма, който се опитваме да развием в тези райони! efirna Портал за обществени консултации на 13.12.2024 г. Против проект на НИД на Наредба № 5 от 2014г. Не подкрепям Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) по същите причини, които нашироко съм изложила и против Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Катерина Димитрова Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения Nadejda Nikolova Портал за обществени консултации на 13.12.2024 г. Kатегорично против Предложеното изменение в Наредба № 5 e краткосрочно и вредно решение. Не се приема Няма мотиви. Chavdarova Портал за обществени консултации на 14.12.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Приема се Развитието на технологиите в световен мащаб във всеки един сектор на икономиката, все по осезаемата липса на работна ръка в дърводобива на дървесина налага гъвкавост и в стопанисването на горските територии, а именно ползване на специализирана горска техника /харвестъри и форвардери/, там където теренните условия са подходящи. Използването на тази техника значително понижава себестойността на дърводобива, в същото време тя е високопродуктивна, с голяма точност изчислява обема на добитата дървесина, и усвояването на дървесината е пълноценно. Използването им няма да пречи на устойчивото стопанисване на българските гори. инж. Кирил Иванов Портал за обществени консултации на 15.12.2024 г. Подкрепям изцяло предложеното изменение на наредбата. Предложените изменения ще създадат условия за модернизиране на горския сектор което в други развити европейски страни е извършено още през 2006 г. ( "Зеления доклад" на Чешкото правителство), Внедряването на харвестърни технологии от среден и нисък клас ще повиши качественото извеждане на отгледните и възобновителни сечи в горите, щадящ при извоз оставащите на корен дървета при извоза. Ще доведе намали себестойността на добитата дървесина в граници конкурентни на вътрешния и външен пазар. Ще повиши безопадните условия на труд за работещите в сектора. Приема се Няма конкретни предложения bivanov Портал за обществени консултации на 16.12.2024 г. Твърдо ПРОТИВ! Малко факти: - Дърводобив и Мебелно производство = +/- 3% от БВП -> Туризма +/- 11.5% - Режим на водата - В 650 населени места в България за 2024г. - Наводнения между 2010 и 2020 = Над 100 В сектора(Дърводобив) работната ръка е ниско платена, условията са ужасни и има течащи раследвания за експлоатация на детски труд. Многократно доказани тежки злоупотреби, бракониерство и неспазване на норми и разпоредби. Сегашните промени НЕ са съгласувани за съвместимост в "Натура 2000" и приетата европейска рамка "Регламент за възстановяване на природата" от 2024. Близко до несъществуващи държавни залесявания. Отгоре на всички тези факти искаме още повече сеч, като в някои случаи новите промени ще позволят изсичането на до 90% от цялата гора, искаме да вкараме тежка техника създадена за тайгата, която няма нищо общо с нашия релеф и климат, искаме да отворим още повече терен за злоупотреби и това всичкото "за благото на икономиката и гората". Това е пародия и подигравка. ТВЪРДО ПРОТИВ! П:С: За всички, които тук пишете, че сте "ЗА", защото са ви заплашили, че ще си загубите иначе работата. Съжалявам, позицията ви е крайно неприятна, но докато клякате на колене, тази държава никога няма да се оправи. Не забравяйте да напишете на 3ти Март нещо възрожденско и да си хвърлите фаса през прозореца на държавната джипка, да не ви мирише. Не се приема Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. efirna Портал за обществени консултации на 17.12.2024 г. Аргументи против предложенията в наредби 5 и 8 Години наред се полагат усилия за увеличаване на популацията на грабливите птици. Голяма част от тези видове пряко зависят от горите. Даже някога и ИАГ са се интересували от тези птици, сега явно вече не... Приемането на измененията в тези две наредби ще унищожи положения дългогодишен труд за запазване на редица защитени от българското и европейското законодателство птици и много други представители на биологичното разнообразие. Аз мисля, че депутатите преди да гласуват, е редно да се допитат и до мнението на СНЦ „Зелени Балкани“, Българско дружество за защита на птиците, Фонд за Дивата флора и фауна, Дружество за защита на хищните птици, Фондация „Дивите животни“ и др, защото нещата са взаимносвързани...Аз лично съм само наблюдател и любител на природата, но след като аз виждам проблем, вероятно специалистите ще ви дадат по- силни и точни аргументи. Не се приема Няма конкретни предложения Petrova_82 Портал за обществени консултации на 17.12.2024 г. Подкрепям предложеният проект на Наредба № 5 от 2014 г. През последните години се наблюдава осезаема липса на работна ръка в дърводобива, фирмите не инвестират в нова техника, разходите за добив на дървесина се увеличават, добива на дървесина е съсредоточен в разработените басейни, а други остават временно недостъпни, тъй като техниката, която се използва при дърводобива е с ограничени възможности. Така предложен проекта на Наредбата ще позволи навлизането и в нашата страна на специализирана техника /където условията позволяват/, която значително ще понижи разходите за добив, тъй като производителността е значително по-висока. Приема се Rkandilarov Портал за обществени консултации на 17.12.2024 г. Против Удивявам се на това как някой може да пледира 17% (седемнадесет) да бъдат просеки. 20% е уличната мрежа в един нормален квартал, ние гори ли ще имаме или ще ги подготвяме за застрояване?! Въпбще как ще прилагаме методи за усвояване на иглолистни гори в широколистни, то бива алчност ама сте се уляли! Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите. Efirna Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. Коментар на Димитър Денков Поради невъзможност за влизане в личен мой профил, за което съм писал до администраторите тук / те знаят , че съм друго физическо лице/, но нямам решение за момента, пиша мнението си през този профил - на позната. Имам опит в строителството почти 3 десетилетия и делът на дървения материал намаля драстично, използват се нови технологични решения и китайски кофраж. Дървата за огрев се ползват все по-ограничено към днешна дата и в бъдеще ще е така. няма нужда от увеличаване на сечта. По борсите има дървен материал. Мотивите, че е необходимо увеличаване на дървения материал за строителство не ми се струват реални. Хубавият български дървен материал години наред се изнася, не остава за обществото, а финансите от това отиват в частни дърводобивни фирми. Твърдо против предвидените изменения!!! Не се приема Няма конкретни предолжения Sttasi Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територи Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територи, с предложените изменения се осигуряват необходимите условия за работа с посочените специализирани горски техники. Приема се Бай Кольо Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. ПЪЛНО НЕСЪГЛАСИЕ С ТЕЗИ ЗАГРОБВАЩИ ПРОМЕНИ Изразявам категоричното си несъгласие с предложените промени в Наредбата! Скандално е заради порочни и сбъркани инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Скандално е държавата да слугува на разни мутри и на дърварската мафия у нас, която гледа на гората само и единствено като на гювеч и източник на суха пара! Гората не е на мутрите, христоковачевците и прочее олигарси! Тя е на всички българи - на ВСИЧКИ българи! Погледнете само на какво заприлича Гърция, в която масово изсякоха горите. 100 години няма да им стигнат, за да обърнат ефекта от подобна небивала касапница. Това ли искате вие за България?!? С омерзение, оставам твърдо против!!! Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. bostanov Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. Категорично несъгласие с промените в закона Резултатите от въвеждане на промените в закона ще бъдат увреждане (може би необратимо) на екосистемите, опасна дестабилизация на водния баланс (редуване на безводие и наводнения), ерозия, загуба на биологично разнообразие, и т.н. Категорично съм против предложените промени, още повече, че съществуват сериозни основания да предполагаме, че промените са мотивирани от желанието да бъдат облагодетелствани малък брой дърводобивни фирми, а не от грижа за българските гори. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения Malinastrumina Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. Твърдо против предложените промени! Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на водни басейни, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането на големи горски територии в лунни пейзажи. Въпросното оборудване не е предназначено за гори в неравни терени като българските и няма място у нас. Горите няма как да се възстановят след такъв вид опостушения, още повече в ситуация на интензивни климатични промени - затопляне и засушаване, които вече излагат горските екосистеми на силен стрес. Като цяло - това е още една лобистка наредба, изцяло против интересите на обществото и българското природно наследство - не трябва да бъде приемана! Не се приема По изложените в т. 41 мотиви. Gerovas Портал за обществени консултации на 18.12.2024 г. Промените изглежда са незаконосъобразни Против съм промяната на наредба №5 за строителство без промяна на предназначението. Изграждането на просеки не е строителство и наредбата не трябва да се пипа за безсмислено въвеждане на вече въведена терминология, дописване на закона за горите. В Закона за горите е написано: Просеките са "Недървопроизводителни земи". Ясно: предлагате 17% от горите да станат недървопроизводителни земи, БРАВО НА ВАС! Много станаха горите, можем да си го позволим. И няма как да са лесопроизводителни, след като всичкия отпадък от сечите ще се разхвърля точно в просеките, където ще се затъпква със специализирана горска техника (един абсолютно паразитен термин, но щом го има трябва да се въведе и термин какво е НЕспециализирана горска техника). Очаквайте след тези промени да се увеличи броя на горските пожари и съответно увеличаване на суровината за дървопреработвателните заводи, разкриване на нови работни места-социални ползи. Ски писти също може да се правят от просеките, така ще има полза и за туризма. Българските гори ще заприличат на една рехава рибарска мрежа, която неминуемо на много места ще бъде съдрана от големи голи площи, както между впрочем изглеждат всички европейски гори, където се работи със специализираната ви техника. Промените са добри за тези, които ги предлагат, но не са в полза за обществото. Тези промени поставят лесовъдите на колене! Очевидно никой не мисли колко труд и средства ще са необходими за маркирането на сечите и на тези просеки на гъсто, особено на пресечени терени и особено, ако някой началник така „случайно“ реши да се използват неподвижно закрепени пластмасови марки. А нима лесовъдските кадри не са дефицит, как броящите се на пръсти теренни работници ще насмогнат на тия харвестъри? Или вече им намерихте цаката и ги заменихте със „специализирани машини“, с ниска квалификация, специализирани в далаверите. Само остава да ни предложат, че който дойде с харвестърите, той да си извършва маркирането и да приключим с тази агония. Твърдо против тези безсмислени и необосновани промени! Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите. Добромир Неделчев писмо МЗХ № 94-1871 от 28.11.2024 г. и писмо № 03-864 от 12.12.2024 г. от администрацията на МС Изразявам противопоставянето си на предложението направено от Министерство на Земеделието, с което до 17% от горите могат да се превърнат в просеки и пътища. Това би имало пагубен ефект върху бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм и е причината да обичаме държавата си! В медиите се тиражира логичната връзка на предложението с интересите на дърводобивни компании. Краткосрочния ефект в печалбите на тези компании, няма как да оправдае дългосрочния негативен ефект над природата. Напротив, това би бил само и единствено повод за протести, именно защото българите обичаме и сме горди с природата си. Моля ви, не позволявайте подобни промени, в името на нашето бъдеще! Не се приема Предложението, площта на съществуващите и новоизградените просеки да е до 17% от площта на цялото насаждение или имот, се отнася към Наредба 8 за сечите в горите. Съгласно Европейска конвенция за ландшафта „Ландшафт“ означава зона, такава, каквато се възприема от хората и е резултат от действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори; „Политика за ландшафта“ се изразяват във вземането на конкретни мерки, насочени към опазването, управлението и планирането на ландшафти; Лесовъдските дейности в българските гори е насочено изцяло към разно възрастно и разно видово стопанисване което цели подобряване на ландшафтите и цялостното състояние в горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Бианка Маринова (писмо № 03-887 от 20.12.2024 г. от администрацията на МС) Във връзка с обявените на 18.11.2024 г. и 19.11.2024 г. от Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция за горите обществени консултации бих искала да изразя категоричното си несъгласие с предложените изменения и допълнения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. С промените, наред с другото, се предвижда създаване на условия за въвеждането и използването на механизирана горска техника - харвестъри и форвардери, като се предвижда, че до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки. Подобно предложение представлява явна заплаха за екологичната стабилност на страната. Г орите изпълняват критични функции като предотвратяване на ерозията, регулиране на водните цикли и осигуряване на местообитания за множество видове. Последиците от възприемането на такъв чувствително различен от досегашния подход в лесовъдството в България, съчетан с явна несъвместимост с характеристиките на българските гори, включително климата и релефа на страната, ще бъдат широко мащабни и необратими, като сред тях се открояват най-вече последици, свързани с фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие и др. С направените предложения се застрашава правото на българските граждани на здравословна и благоприятна околна среда, установено в Конституцията на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че повторното залесяване не би могло да реши създадените проблеми. Възрастните дървета, при 100% съдържание на вода, се състоят от 'А вода и 'А дървесина. Например букът има 70% съдържание на вода в сурово състояние. Ако дървото е високо 20 метра, вероятно е 1/3 кубични метра. Плътността на бука в сурово