Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г.

ПР ПРОЕКТ СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ 2025–2028 ПРОЕКТ СЪДЪРЖАНИЕ 1. Перспективи за развитие на дълговото управление – основни допускания...............................................................................................................4 2. Държавен и държавногарантиран дълг ....................................................9 2.1 Държавен дълг ...........................................................................................9 2.2 Държавногарантиран дълг ......................................................................12 3. Икономически перспективи за периода 2025–2028 г. ..................... 14 3.1 Развитие на националната икономика през 2024 г. .............................14 3.2 Очаквания за икономическото развитие през 2025 –2028 г. ...............15 3.3 Рискове пред макроикономическата прогноза ....................................17 4. Анализ на рисковете, свързани със структурата на държавния дълг за периода 2025 – 2028 г...................................................................... 18 4.1 Риск от рефинансиране ...........................................................................19 4.2 Пазарен риск.............................................................................................20 4.3 Ликвиден риск ..........................................................................................21 4.4 Риск, свързан с размера на дълга ...........................................................22 4.5 Риск, свързан с условните задължения под формата на държавни гаранции....................................................................................................23 4.6 Оперативен риск ......................................................................................24 5. Цели на политиката по управление на държавния дълг................ 26 5.1 Подцел: Поддържане на устойчиви параметри на държавния дълг ..26 5.2 Подцел: Обезпечаване на възможностите за пазарноориентирано дългово финансиране, гарантиращо устойчивостта на държавния бюджет ......................................................................................................28 5.3 Подцел: Развитие на пазара на ДЦК.......................................................30 Абревиатури и речник.......................................................................................... 33 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . правлението на държавния дълг е цялостният процес, чиято ко- ординация се осъществява чрез създаване и изпълнение на У стратегия за управление на държавния дълг. Стратегическият документ определя подхода за постигане на целите, насочени към удов- летворяване на потребностите от дългово финансиране, при отчитане влиянието и ограничителните условия на външната и вътрешната мак- роикономическа среда и потенциалните рискове. Предложената Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025–2028 г. е изготвена при използване на добри международни прак- тики и съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг и чл. 77а от Закона за публичните финанси. Обект на Стратегията е държавният дълг – вътрешен и външен, поет по реда на Закона за дър- жавния дълг. 3 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 1. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЪЛГОВОТО 1. УПРАВЛЕНИЕ – ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 1 Г . Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2025–2028 г. е изгот- В вена при отчитане на показателите за изпълнението на държавния бюджет за Р 2024 г. и на база допусканията, при които са разработени законопроектът за дър- жавния бюджет за 2025 г. и проектът на актуализираната СБП за периода А 2025–2028 г., като са взети предвид ключовите макроикономически показатели и М прогнозата за тяхното развитие от есенната макроикономическа прогноза на Ми- нистерството на финансите за периода 2024 - 2028 г. К И Управлението на държавния дълг за периода 2025-2028 г. запазва стратегичес- Т ката си насоченост към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бю- Е джет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. Дефинираните Н цели в тази област на политика са насочени към обезпечаване на възможности за пазарноориентирано финансиране на местния и на международните капиталови А пазари, както и за договаряне на държавни заеми по линия на инструменти на О Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми, при спазване на нормативно регламентира- Г ните годишни дългови ограничения. Р Допусканията, при които е разработена Стратегията, са изготвени въз основа на А очаквания за подобрение в икономическата активност в ЕС до края на текущата Н година, което да продължи и през 2025 г., постепенно преминаване към политика на понижения на основните лихвени проценти и облекчаване на условията за фи- И нансиране в глобален план, но като цяло международната среда се очаква да ос- Ч тане нестабилна. Е С проекта на ЗДБРБ за 2025 г. се предвижда максималният размер на новия дър- Н жавен дълг, който може да бъде поет през годината да бъде до 16,9 млрд. лв., с което се обезпечава възможност както за емитиране на ДЦК на вътрешния дългов И пазар и на международните капиталови пазари, така и за сключване на струк- Е турни програмни заеми в общ размер до 750 млн. евро с ЕИБ (500 млн. евро) и Т БРСЕ (250 млн. евро) за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от О З А 4 П О С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . Европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021-2027 г. Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през 2025 г. възлиза на 3,7 млрд. лв., от които 3,3 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. за погашения по външни заеми. Освен за рефи- нансирането на дълга в обращение, в рамките на ограничението за нов държавен дълг е предвидено дългово финансиране с оглед осигуряване на средства за пок- риване на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвид- ната позиция на фискалния резерв. През следващия период 2026-2028 г. се планира ново дългово финансиране в раз- мер на 9,4 млрд. лв. за 2026 г., 10,4 млрд. лв. за 2027 г. и в размер на 10,9 млрд. лв. за 2028 г., като предстоящите през този период погашения по дълга са в раз- мер на 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг), 3,4 млрд. лв. през 2027 г. (в т.ч. 2,2 млрд. лв. по външния държавен дълг и 1,2 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг) и в размер на 3,5 млрд. лв. през 2028 г. (в т.ч. 2,3 млрд. лв. по външния дър- жавен дълг и 1,2 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг). Съпътстващите реализирането на новото дългово финансиране както през 2025 г., така и през целия тригодишен период основни рискове притежават потенциал за проявление и в бъдеще, в т.ч.: геополитически, вътрешнополитически, пазарни и др. Рисковете, породени от външни фактори, които емитентът не би могъл да управлява, като волатилност на финансовите пазари, геополитическа несигурност и др., се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограни- чен капацитет и пазарни участници. Преобладаващият дял на пазарните източ- ници за дългово финансиране предполага привнасяне на всички външни рискове при изпълнението на държавния бюджет в частта за финансиране на планирания дефицит както за 2025 г., така и за целия визиран период в проекта на АСБП. 5 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . Табл. 1: Дълг и лихвени разходи – ключови параметри * БВП за 2023 г. по данни на НСИ, за периода 2024-2028 г. - съгласно есенната макроикономическа прогноза на Минис- терството на финансите за периода 2024-2028 г. Източник: МФ Въз основа на допусканията през периода 2025-2028 г. се наблюдава нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Пред- вижда се нивото му в номинално изражение да достигне до 81,1 млрд. лв. към края на 2028 г., а съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП съот- ветно до 32,8%. Фиг. 1: Размер на държавния дълг и дълга на сектор „Държавно управление“ за периода 2023 – 2028 г. * БВП за 2023 г. по данни на НСИ, за периода 2024-2028 г. - съгласно есенната макроикономическа прогноза на Ми- нистерството на финансите за периода 2024 -2028 г. Източник: МФ За целия четиригодишен прогнозен период се очаква в лихвената и във валутната структура на държавния дълг доминантен да се запази делът на дълга с фиксиран лихвен процент и на този, деноминиран в евро и в лева. В края на периода цялото 6 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. Показател отчет очаквано към 30.11.2024 г. проект прогноза прогноза прогноза Държавен дълг Държавен дълг, млн. лв. 4 0 514,0 4 7 291,8 5 9 800,0 6 6 576,4 7 3 666,1 8 1 101,4 Държавен дълг/БВП (%) 21,9% 23,5% 27,8% 29,3% 31,0% 32,8% Държавногарантиран дълг Държавногарантиран дълг, млн. лв. 1 583,3 1 758,8 5 809,7 5 453,2 5 550,1 5 509,1 Държавногарантиран дълг/БВП ( %) 0,9% 0,9% 2,7% 2,4% 2,3% 2,2% Дълг на сектор "Държавно управление" Дълг на сектор "Държавно управление", млн. лв. 4 2 389,2 4 9 286,2 6 1 302,0 6 7 912,0 7 4 833,4 8 2 100,9 Дълг на сектор "Държавно управление"/БВП (%) 22,9% 24,5% 28,5% 29,9% 31,5% 33,2% Разходи за обслужване на държавния дълг Лихвени разходи по дълга, млн. лв. 7 81,9 9 53,5 1 568,5 2 124,4 2 556,9 2 989,5 Лихвени разходи по дълга/БВП (%) 0,4% 0,5% 0,7% 0,9% 1,1% 1,2% БВП*, млн. лв. 185 232,5 201 469,9 215 230,5 227 417,1 237 292,8 247 003,6 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . дългово портфолио ще бъде съставено от задължения с фиксирани лихвени про- центи, а 96,6% от дълга ще е в евро и в лева. Очакваното нарастване на държавния дълг обуславя и динамиката на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт. През пе- риода 2025-2028 г. разходите за лихви се предвижда да се увеличават и да дос- тигнат съответно до 1 568,5 млн. лв. или от 0,7% от прогнозния БВП за 2025 г., 2 124,4 млн. лв. или 0,9% от прогнозния БВП за 2026 г., 2 556,9 млн. лв. или 1,1% от прогнозния БВП за 2027 г. и 2 989,5 млн. лв. или 1,2% от прогнозния БВП за 2028 г. През 2025 г. със законопроекта е определен максимален размер на новите дър- жавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината до 4,3 млрд. лв., от които 4,2 млрд. лв. по Закона за държавния дълг във връзка с финансиране на стратегически проекти от енергийния сектор: 1. на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер до валутната равностойност на 625 млн. лв. за финансиране на инвестиционен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с инициативата Вертика- лен коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Ун- гария, Словакия, Украйна и Молдова“, осигуряваща възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в об- ластта на държавните помощи, чрез реализация на следните инвестиционни проекти: а) „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на меж- дусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към Бълга- рия“; б) „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на меж- дусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъ- ния“; в) „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захран- ване на потребители в Източномаришкия регион“ на „Националната елект- рическа компания“ ЕАД. 2. на „Булгартрансгаз“ ЕАД за финансиране на инвестиционен проект от общ интерес 6.20.2 „Разширение на капацитета на ПГХ Чирен“, в размер до лево- вата равностойност на 207 586 411 евро. 3. на „Националната електрическа компания“ ЕАД за финансиране на ин- вестиционен проект „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, в раз- мер до валутната равностойност на 155 млн. лв. 4. на „Националната електрическа компания“ ЕАД за финансиране на инвести- ционен проект „Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с 7 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ в размер до валутната равностойност на 75 млн. лв. 5. за финансиране на инвестиционен проект „Изграждане на нова ядрена мощ- ност от най-ново поколение на площадка на АЕЦ „Козлодуй“ (7 блок) в одоб- рения размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро. В рамките на следващата бюджетна година, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от Закона за публичните финанси могат да бъдат издавани държавни гаранции в размер до 49,6 млн. лв., в т.ч. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ раз- мер до 30 млн. лв. и във връзка със споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на участието на Ре- публика България с гаранция в размер до левовата равностойност на 10 млн. евро в доверителния фонд „ЕС за Украйна“. При допускания за издаване на планираните в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. държавни гаранции в максимален раз- мер 4,3 млрд. лв. и усвояване на заемите през годината в пълен размер, през 2025 г. се очаква нарастване на държавногарантирания дълг до ниво от около 5,8 млрд. лв. или 2,7% от прогнозния БВП, като за периода до 2028 г. очакванията са за на- маление на държавногарантирания дълг, достигайки до нива от 5,5 - 5,6 млрд. лв. (2,2% – 2,4% от прогнозния БВП). В четиригодишна перспектива се очаква консолидираният дълг на сектор „Дър- жавно управление“2 да достигне до 61,3 млрд. лв. (28,5% от прогнозния БВП) в края на 2025 г., 67,9 млрд. лв. (29,9% от прогнозния БВП) в края на 2026 г., 74,8 млрд. лв. (31,5% от прогнозния БВП) в края на 2027 г. и 82,1 млрд. лв. (33,2% от прогнозния БВП) в края на 2028 г. При управлението на суверенните задължения се запазва уязвимостта на риско- вете, които кореспондират както с прогнозите за нарастване на дълга в абсолютна стойност, обезпечаване на планираните в средносрочен план обеми ново дъл- гово финансиране, основно на пазарен принцип, така и със структурата и профила на дълга в обращение, основно формиран от секюритизиран дълг и преоблада- ващ дял на външни дългови задължения, планираният номинален ръст на лихве- ните разходи и др.  2 Дългът на сектор „Държавно управление“ се състои от дълга на подсектор „Централно управление” (преобладаваща част от него заема държавният дълг), подсектор „Местно управление” и подсектор „Социалноосигурителни фондове”, при спазване на принципа на консолидация (елиминиране на онези задължения, чиито съответстващи финансови активи са притежание на институционални единици от сектор „Държавно управление”). 8 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 2. ДЪРЖАВЕН И ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ3 2.1 Държавен дълг Усложнената икономическа ситуация в глобален мащаб, повлияна от протичащите външнополитически процеси и запазване на влиянието на международните рискове са сред основните предизвикателства пред дълговото управление през 2024 г. Отчитайки тези предизвикателства, осъществяваната политика по управление на държавния дълг следва предварително набелязаните стратегически цели и дефини- рани мерки, необходими за тяхното изпълнение и прилагане. В хода на реализиране на поставената приоритетна цел за обезпечаване на необходимото дългово финан- сиране на бюджета и ликвидната позиция на фискалния резерв, в условията на гло- бално геополитическо и икономическо напрежение, които създават предпоставки както за несигурност за икономиката на ЕС и за България, така и за фрагментиране и волатилност на капиталовите пазари, през годината са пласирани ликвидни емисии на ДЦК на вътрешния пазар и облигации на МКП. Обезпеченото дългово финанси- ране през 2024 г. е съобразено със състоянието на дълговите пазари, цената на фи- нансирането и рисковете, съпътстващи неговото осигуряване. Към края на 2024 г. номиналният размер на държавния дълг се очаква да възлезе на ниво от 47,3 млрд. лв., при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2024 г. от 48,0 млрд. лв. В абсолютна стойност дългът нараства с 6,8 млрд. лв. в сравнение с отчетеното в края на 2023 г. ниво от 40,5 млрд. лв., което се дължи на новоемитира- ните държавни облигации на вътрешния пазар и на МКП в общ номинален размер от 10,2 млрд. лв. и извършените погашения по държавния дълг към външни и вътрешни кредитори в общ размер на 3,4 млрд. лв. Съотношението на дълга към БВП се пред- вижда да достигне до 23,5% от БВП в края на 2024 г., което представлява нарастване с 1,6 пр. п. спрямо отчетеното ниво в края на 2023 г. (21,9%). В рамките на определения в ЗДБРБ за 2024 г. максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината от 11,7 млрд. лв., са пласирани емисии на секюритизиран дълг на обща номинална стойност от 10,2 млрд. лв., с което еми- сионната програма за годината е реализирана чрез комбинация от вътрешни и вън- шни източници. След близо едногодишно отсъствие, в периода април-август 2024 г. са проведени общо 8 аукциона за продажба на ДЦК на вътрешния пазар, на които е пласиран дър- жавен дълг в общ номинален размер от 1,7 млрд. лв. чрез емисии от 3-годишни и 6- годишни книжа: 3 Поради закръгление в млн. лв. някои сумарни позиции не се изчерпват от съставните им числа. 9 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . • 3-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение през април 2024 г., деномини- рана е в лева, с падеж 17.04.2027 г. и годишен лихвен купон от 3%) с общ пласи- ран обем от 900,0 млн. лв., в т.ч. през април 200 млн. лв., през май 300 млн. лв., а през юни и юли по 200 млн. лв.; • 6-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение през май 2024 г., деномини- рана е в лева, с падеж 15.05.2030 г. и годишен лихвен купон от 3,35%) с общ пла- сиран обем от 800,0 млн. лв., в т.ч. и през месеците май, юни, юли и август са емитирани по 200,0 млн. лв. Оценявайки състоянието на външните дългови пазари и в търсене на подходящ лик- виден прозорец за емитиране на облигации, на 28.08.2024 г. на международните ка- питалови пазари успешно са пласирани ДЦК в три транша, деноминирани в две ва- лути: евро и щатски долари. Ролята на водещи мениджъри е поверена на инвестици- онните банки BNP Paribas, Citigroup Global Markets Europe AG, ING Bank N.V., UniCredit Bank GmbH. Първият транш се състои от деноминирани в евро облигации със срочност 8 г., обем от 1,75 млрд. евро и лихвен купон 3,625%, като е постигнат спред спрямо осреднения лихвен суап от 135 б.т. Вторият транш се състои от деноминирани в евро облигации със срочност 20 г., обем от 1,25 млрд. евро и лихвен купон 4,250% като е постигнат спред спрямо осреднения лихвен суап от 190 б.т. Третият транш се състои от деноми- нирани в щатски долари облигации със срочност 12.5 г., обем от 1,5 млрд. щатски долара и лихвен купон 5,000%, като спредът спрямо референтните американски об- лигации е намален до 135 б.т. Тези облигации представляват първостепенен, необезпечен заем във формат „Regulation S“. Матуритетът на облигациите е определен съобразно заявения инвес- титорски интерес и амортизационния профил на дълга в обращение с оглед недопус- кане на допълнително концентриране на плащания. С предприетите емисионни активности от една страна се осигури необходимото дъл- гово финансиране на бюджета за 2024 г., а от друга се допълни суверенната дългова крива и се увеличи ликвидността на българския държавен дълг. Погашенията по държавния дълг за 2024 г. възлизат в общ размер на 3,5 млрд. лв., от които 3,1 млрд. лв. по външния държавен дълг и 0,4 млрд. лв. по вътрешния държа- вен дълг. С най-висок дял от тях са изплатените (на 3 септември 2024 г.) в полза на държателите на 10-годишните еврооблигации на Република България, емитирани през 2014 г. на МКП, в размер на 2,9 млрд. лв. (1,493 млрд. евро номиналната стой- ност). 10 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . Табл. 2: Основни показатели на държавния дълг Източник: МФ В структурата на държавния дълг към 31.12.2024 г. относителният дял на вътрешния държавен дълг е 25,2%, а на външния държавен дълг – 74,8%, при съответно 26,2% и 73,8% през 2023 г. Лихвената структура на държавния дълг и в края на 2024 г. е доминирана от задъл- жения, по които се изплащат фиксирани лихвени купони с дял от 99,7%, а частта на задълженията с плаващи лихви представлява 0,3%. Във валутната деноминация на дълга към края на 2024 г., със сумарно тегло от 94,2% преобладават задълженията в 11 Показатели 31.12.2022 г. 31.12.2023 г. 31.12.2024 г. отчет отчет отчет към 30.11.2024 г. и очаквано Общо държавен дълг, млн. лв. 36 125,7 40 514,0 47 291,8 БВП, млн. лв. 1 68 360,0 1 85 232,5 2 01 469,9 Общо държавен дълг /БВП, (%) 21,5% 21,9% 23,5% Вътрешен държавен дълг, млн. лв. 1 0 965,4 1 0 615,4 1 1 935,4 Външен държавен дълг, млн. лв. 2 5 160,3 2 9 898,6 3 5 356,4 Вътрешен държавен дълг/Общо държавен дълг (%) 30,4% 26,2% 25,2% Външен държавен дълг/Общо държавен дълг (%) 69,6% 73,8% 74,8% Лихвена структура на държавния дълг Дълг с фиксиран лихвен процент, млн. лв. 3 5 820,5 4 0 301,5 4 7 152,8 Дълг с променлив лихвен процент, млн. лв. 3 05,2 2 12,5 1 39,0 Дълг с фиксиран лихвен процент (%) 99,2% 99,5% 99,7% Дълг с променлив лихвен процент (%) 0,8% 0,5% 0,3% Валутна структура на държавния дълг Дълг в EUR, млн. лв. 2 5 560,2 3 0 312,8 3 3 048,7 Дълг в BGN, млн. лв. 1 0 507,5 1 0 157,5 1 1 477,5 Дълг в USD, млн. лв. - - 2 714,9 Дълг в други валути, млн. лв. 57,9 43,6 50,6 Дълг в EUR (%) 70,8% 74,8% 69,9% Дълг в BGN (%) 29,1% 25,1% 24,3% Дълг в USD (%) 0,0% 0,0% 5,7% Дълг в други валути (%) 0,2% 0,1% 0,1% Матуритетна структура на държавния дълг (по остатъчен срок) Дълг до 1 година включително, млн. лв. 2 790,0 3 328,1 3 408,8 Дълг от 1 до 5 години включително, млн. лв. 1 1 814,4 1 0 798,5 1 3 786,4 Дълг от 5 до 10 години включително, млн. лв. 1 1 604,1 1 4 638,5 1 4 866,9 Дълг над 10 години включително, млн. лв. 9 917,1 1 1 748,8 1 5 229,8 Дълг до 1 година включително (%) 7,7% 8,2% 7,2% Дълг от 1 до 5 години включително (%) 32,7% 26,7% 29,2% Дълг от 5 до 10 години включително (%) 32,1% 36,1% 31,4% Дълг над 10 години включително (%) 27,5% 29,0% 32,2% Среден остатъчен срок на държавния дълг (години) 7 г. и 11 м. 7 г. и 10 м. 8 г. и 3 м. С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . лева и в евро. През годината се наблюдава нарастване на частта на дълга в щатски долари до 5,7%, а дългът в други валути се запазва на ниво от 0,1%. В сравнение с предходната година в матуритетната структура на дълга (по остатъчен срок) намаление от 8,2% до 7,2% отбелязва обемът на дълга с остатъчен срок до 1 г. и обемът на дълга от 5 г. до 10 г. от 36,1% до 31,4% за сметка на дълга с остатъчен матуритет от 1 г. до 5 г., който от 26,7% достига до 29,2% и този над 10 г., който се увеличава от 29,0% до 32,2%. Средният остатъчен срок на държавния дълг в края на 2024 г. се удължава до 8 г. и 3 месеца спрямо нивото, отчетено от края на 2023 г. (7 г. и 10 месеца). 2.2 Държавногарантиран дълг Към края на 2024 г. държавногарантираният дълг се очаква да нарасне до 1,8 млрд. лв. (1,6 млрд. лв. за 2023 г.), а съотношението „Държавногарантиран дълг/ БВП“ да запази нивото си от края на предходната година - 0,9%. Основната част от държавногарантирания дълг – 84,6% се формира от външни държавногарантирани заеми, предоставени основно по линия на официални кре- дитори като МБВР, ЕИБ, ЕК, ЕБВР, БРСЕ, ЯАМС и др. Вътрешният държавногаран- тиран дълг се състои от държавните гаранции, издадени по реда на Закона за кре- дитиране на студенти и докторанти и гаранции, издадени в полза на „Булгаргаз“ ЕАД, който към 31 декември 2024 г. заема дял от 15,4% в общия размер на ДГД. В отрасловата структура на държавногарантирания дълг към 31.12.2024 г. не се очертават съществени промени. Доминантен дял в нея продължава да заема сек- тор „Финансов“ – 44,5%, следван от сектор „Енергетика“ – 28,9%, сектор „Инстру- менти на ЕС и ЕИБ“ – 17,8%, сектор „Транспорт“ – 4,8%, сектор „Образование“ - 3,4% и сектор „Други“ – 0,6%. В рамките на ограничението по чл. 73 от ЗДБРБ за 2024 г. през 2024 г. са издадени държавни гаранции в размер на 40 млн. лв. по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и е ратифицирано със закон Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД, подписано в Париж на 18 юли 2023 г. и в София на 20 юли 2023 г. в размер на 175,0 млн. евро (обн., ДВ, бр.81/24.09.2024 г.). 12 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . Табл. 3: Размер и динамика на държавногарантирания дълг Забележка: БВП за 2022 г. и 2023 г. по данни на НСИ, за 2024 - съгласно есенната макроикономическа прогноза на Ми- нистерството на финансите за периода 2024 -2028 г. Източник: МФ 13 31.12.2022 г. 31.12.2023 г. 31.12.2024 г. Държавногарантиран дълг, млн. лв. отчет отчет отчет към 30.11.2024 г. и очаквано Вътрешен държавногарантиран дълг 62,4 57,4 271,3 1. Гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти 62,4 57,4 60,0 2. Гаранции, издадени в полза на "Булгаргаз" ЕАД 211,3 Външен държавногарантиран дълг 1 638,5 1 525,9 1 487,5 1. МБВР /Световна банка/ 557,4 528,1 430,3 2. ЕИБ 221,6 220,5 323,2 3. ЕБВР 440,1 293,4 146,7 4. Други (EВРАТОМ, ЯАМС, БРСЕ, ЕК и др.) 419,3 483,9 587,3 Общ размер на държавногарантирания дълг 1 700,9 1 583,3 1 758,8 Държавногарантиран дълг/БВП (%) 1,0% 0,9% 0,9% С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 3. ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г. 3.1 Развитие на националната икономика през 2024 г. През 2024 г. очакванията са растежът в ЕС да остане слаб, достигайки 0,9% на фона на високата неопределеност, причинена от геополитическите конфликти в раз- лични части на света. Същевременно, прогнозите са световната икономика да на- расне с около 3,2%. За първото полугодие на 2024 г. растежът на брутния вътрешен продукт на стра- ната достигна 2,1% и бе движен изцяло от вътрешното търсене. Потреблението на домакинствата се повиши с 4,9%, подкрепено от реално нарастване на разпо- лагаемия доход и подобрение на доверието на потребителите. Публичното пот- ребление отчете повишение от 2%. Инвестициите в основен капитал спаднаха с 4% поради намаление на публичните капиталови разходи. В същото време изме- нението на запасите имаше положителен принос за растежа. Износът на стоки и услуги спадна с 1,7%, докато вносът се повиши с 0,7%. През 2024 г. се прогнозира реален растеж на БВП на България от 2,2% като през последното тримесечие се очаква нарастване на износа и на публичните капиталови разходи. Очаква се броят на заетите лица да се повиши с 0,6% спрямо 2023 г., а коефици- ентът на безработица да намалее до 4,2% средно за 2024 г. Част от промишлените отрасли изпитват затруднения с външното търсене, което води и до оптимизира- нето на съществуващите работни места. Недостигът на предлагане на труд про- дължава да бъде едно от основните ограничения за разширяване на производст- вената дейност според оценките на работодателите. През 2024 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 14,3%. За 2024 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 1,9%, като услугите ще имат водещ принос. Очаква се отрицателно изменение на цените на енергийните стоки, във връзка с низходящата динамика на фючърсите на суровия петрол и съ- ответно поевтиняване на автомобилните горива. Средногодишната инфлация за 2024 г. се прогнозира да достигне 2,6%. До края на 2024 г. балансът по текущата сметка се очаква да стане отрицателен от 0,8% от прогнозното БВП, понижавайки се както спрямо 2023 г., така и спрямо ре- ализирания към септември излишък от 0,9%. Към края на годината се очаква тра- диционно по-висок изплатен инвестиционен доход спрямо наличните предвари- телни данни, като балансът на доходните статии ще остане непроменен спрямо 2023 г. Брутните международни валутни резерви на страната продължиха да осигуряват стабилното функциониране на паричния съвет. Пазарната им стойност към края на октомври 2024 г. възлезе на 39,8 млрд. евро. Банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи равнища на капиталова адек- ватност и ликвидност. Вземанията от частния сектор ще нараснат с 12,7% през 2024 г., ускорявайки се леко спрямо предходната година, когато отчетоха ръст с 14 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 12,2%. Основният двигател за това ще е по-силният прогнозиран растеж на взема- нията от домакинства (19,2%), и по-специално на жилищните кредити, подкрепен от фактори от страна както на търсенето, така и на предлагането. 3.2 Очаквания за икономическото развитие през 2025 – 2028 г. Растежът на икономиката ще се повиши до 2,8% през 2025 г., като ускорението ще е движено от по-високи публични разходи. В същото време очакваното заба- вяне в растежа на доходите ще доведе до по-слабо нарастване на потреблението на домакинствата. Растежът на износа постепенно ще се ускори, в резултат на по- силното външно търсене от ЕС, но приносът на нетния износ ще остане отрицате- лен. През 2026 г. подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа до 3,5%, а общият растеж на БВП ще се ускори до 3%. Пови- шението на търсенето ще се отрази положително на частната инвестиционна ак- тивност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на ПВУ. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, заба- вяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. През 2025 г. ръстът на заетостта от 0,5% ще се запази близък до този от 2024 г. Поради относително ниските равнища на безработица в страната се очаква ръстът в броя на заетите да бъде захранен най-вече от лица, които до този момент са били извън работната сила и не толкова от безработни лица. Прогнозира се кое- фициентът на безработица да намалее минимално (с 0,1 пр.п.) до 4,1% през 2025 г. Неблагоприятното демографско развитие в страната и все по-ограничените въз- можности за увеличаване на предлагането на труд предопределят постепенното намаляване на ръста на заетостта през периода 2026-2028 г., макар икономиката да продължи да нараства. През 2025 г. се очаква нарастването на доходите от труд да се забави, като ком- пенсациите на един нает ще се повишат с 9,1% във връзка увеличението на мини- малната работна заплата от началото на годината и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. Нарастването на доходите от труд ще продължи да се забавя в периода 2026-2028 г., успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. Това ще доведе и до огра- ничаване растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция до около 1,5% през 2028 г., като в реално изражение не се очаква да нарастват през последните три години на прогнозния период. Повишението на потребителските цени според ХИПЦ в края на 2025 г. се очаква да бъде 2,6%. Цените на енергийните стоки ще запазят низходящия си тренд, но отрицателният им принос ще се свие, на което се дължи и наблюдаваното уско- рение на инфлацията в сравнение с края на 2024 г. Услугите отново ще имат во- 15 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . дещ принос за формиране на инфлацията, следвани от храните. Средногодиш- ното повишение на общия индекс ще се забави до 2,4% през 2025 г. и ще про- дължи да се забавя до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низхо- дяща динамика при международните цени. Приносът на компонентите на базис- ната инфлация ще се свива, но ще остане водещ за формиране на инфлацията във връзка с прогнозираното нарастване на вътрешното търсене, както и на разходите за труд в икономиката. През 2025 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се увеличи до 2% от прог- нозния БВП. Промяната в баланса ще отрази силния номинален растеж на вноса, повлиян от растежа на вътрешното търсене (вкл. за придобиване на военна тех- ника). Подобрението във външното търсене ще подпомогне ускорение и в износа, но темпът ще остане по-умерен спрямо този на вноса. Условията на търговия ще преминат в леко положителни. Очаква се растежът на приходите от туристически и транспортни услуги да се запази устойчив, което ще доведе до леко повишение на излишъка по статия услуги. Входящите потоци по различни програми на ЕС ще увеличат излишъка по вторичния доход. В периода 2026–2028 г. дефицитът по текущата сметка ще продължи да се увели- чава достигайки 3,7% от БВП в края на периода. Растежът на износа ще се ускори в съответствие с подобряването на външното търсене. Условията на търговия ще се запазят положителни, но номиналният растеж на вноса ще продължи да изп- реварва този на износа, като основен принос ще имат търгуваните количества. Това ще доведе и до продължаващо нарастване на дефицита при търговията със стоки и съответно ще е определящо за понижаването на текущата сметка. Потокът от входящи ПЧИ ще се задържи в рамките на 3,8–3,9% от БВП. Общата динамика на платежния баланс предполага запазване на устойчива вън- шна позиция и стабилно ниво на международните резерви. През 2025 г. вземанията от частния сектор ще се забавят до 11,5%. По-голям при- нос за това ще има забавеното нарастване на кредитите за домакинства до 15,5%, предвид по-ниския очакван темп на увеличение на компенсациите на наетите. Вземанията от предприятия се очаква да се ускорят от 8% в края на 2024 г. до 8,4% в края на 2025 г., подкрепени от свързаното с реализацията на ПВУ активизиране на инвестиционната активност. Ръстът на вземанията от частния сектор ще про- дължи да се забавя и през 2026 г. до 10,3%, отразявайки предимно по-слабия рас- теж на вземанията от домакинства, който ще достигне 12,4%. Реализацията на ин- вестиционни проекти, свързани с ПВУ, се очаква да продължи активно и през 2026 г., което ще допринесе за ново леко ускоряване на вземанията от предприятия до 8,5%. През 2027 и 2028 г. кредитирането ще продължи да се забавя постепенно, както при кредитите за нефинансовите предприятия, така и при тези за домакин- ствата. 16 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 3.3 Рискове пред макроикономическата прогноза Увеличават се рисковете от изостряне на геополитическите спорове и засилване на протекционистките политики, съответно от прехвърляне на отрицателни ефекти върху международната търговия. Потенциална промяна в политиката на САЩ и въвеждане на мерки за ограничаване на вноса от ЕС, например чрез вди- гане на мита, би се отразила в съществена степен върху германската и други по- големи европейски икономики и би ограничило външното търсене на България, забавяйки растежа на износа на страната. Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очак- ваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки, както и повишението на разходите за труд в икономиката. Риск пред прогнозата представляват и публичните капиталови разходи, вкл. и из- пълнението по ПВУ. Тяхното неизпълнение би се отразило в по-нисък от очаква- ния растеж на икономиката в периода 2024–2026 г. Вътрешната политическа нестабилност и промените в административно опреде- ляни показатели на пазара на труда (най-вече индексацията на заплатите в дър- жавния сектор и минималната работна заплата), създават очаквания и нагласи за продължаващи високи темпове на ръст на работните заплати през следващите години въпреки забавянето на инфлационните процеси. От гледна точка на са- мата прогноза, това може да доведе до по-високи от предвидените ръстове на работните заплати и евентуално до по-ниски растежи (и дори намаление) на зае- тостта в страната. 17 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 4. АНАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕ- РИОДА 2025–2028 Г. Анализът на риска отразява ефектите върху рисковите параметри на държав- ния дълг при допусканията на бюджетната рамка, основните макроикономи- чески показатели от есенната прогноза на Министерството на финансите и новото дългово финансиране, предвидено в проекта на ЗДБРБ за 2025 г. и проекта на АСБП за периода 2025-2028 г., в т.ч. индикативното разпределе- ние между вътрешни и външни източници (обеми, конкретни инструменти и параметри). Предвидени са емисии на ДЦК на вътрешния и на международ- ните пазари, както и външно финансиране под формата на усвоявания по държавни заеми. Проявлението на портфейлните рискове в средносрочна перспектива е оце- нено въз основа на общоприети и широко използвани рискови показатели, както и тяхното количествено изражение, групирани в следните категории: Табл. 4: Индикатори за оценка на риска Забележка: Данните са прогнозни. Взети са предвид допусканията за ново дългово финансиране, заложени при изготвяне на разчетите по проекта на ЗДБРБ за 2025 г. и проекта на АСБП 2025-2028. Източник: МФ 18 Риск Индикатор 2023 г. - отчет 2024 г. - отчет и очаквано 2025 г.- проект 2026 г.- прогноза* 2027 г. - прогноза* 2028 г. - прогноза* Дълг до 1 г. (по остатъчен срок като дял от държавния дълг, %) 8,2% 7,2% 4,2% 4,8% 4,4% 6,8% Риск за рефинансиране Среден период до матуритета (години) - Аverage time to maturity (ATM) 7,9 8,4 9,2 9,1 9,4 9,7 Съотношение между дълг с фиксиран лихвен процент и дълг с плаващ лихвен процент (%) 99.5% / 0.5% 99.7% / 0.3% 99.9% / 0.1% 99.9% / 0.1% 100% 100% Лихвен риск Среден период до следващо фиксиране на лихвените купони (години) - Average time to refixing (ATR ) 7,9 8,4 9,2 9,1 9,4 9,7 Продължителност (години) - Duration 6,9 7,2 7,6 7,4 7,5 7,7 Съотношение между външен и вътрешен държавен дълг (%) 73.8% / 26.2% 74.8% / 25.2% 83.3% / 16.7% 85.8% / 14.2% 84.7% /15.3% 86.3% /13.7% Валутен риск Съотношение между дълга в рисково неутрални валути - лева и евро спрямо дял на дълга в други валути (% от общия размер на държавния дълг) 99.9% / 0.1% 94.2% / 5.8% 95.4% / 4.6% 95.9% / 4.1% 96.3% / 3.7% 96.6% / 3.3% Ликвиден риск Съотношение между дълг до 1 г. (по остатъчен срок) и данъчно- осигурителни приходи (%) 6,4% 5,8% 3,4% 4,3% 4,0% 6,6% Риск, свързан с размера на Съотношение между консолидиран дълг на сектор "Държавно управление" и БВП (%) 22,9% 24,5% 28,5% 29,9% 31,5% 33,2% дълга Съотношение между държавен дълг и БВП (%) 21,9% 23,5% 27,8% 29,3% 31,0% 32,8% Риск, свързан с условните Съотношение между държавногарантиран дълг и държавен дълг (%) 3,9% 3,7% 9,7% 8,2% 7,5% 6,8% задължения Съотношение между държавногорантиран дълг и БВП (%) 0,9% 0,8% 2,7% 2,5% 2,4% 2,2% - изградена стабилна институционална структура за управление на рамките на Министерството на финансите; държавния дълг, с ясно делегирани отговорности на персонала, която действа в Оперативен риск - поддържане на информационна система за анализ, прогнози и държавния и държавногарантирания дълг; управление на държавния и държавногарантирания дълг - официален регистър за - провеждане на политика за намаляване на оперативния риск чрез прилагане и спазване на вътрешни стандарти и системи за контрол; - подробно разписани правила и процедури за организация на дейността на структурното звено, отговорно за управление на държавния дълг. 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ 4.1 Риск от рефинансиране Падежната структура на държавния дълг е важен източник за измерване на риска от рефинансиране на дълга, тъй като този риск се отнася основно до способността за навременно рефинансиране на настъпващите плащания по дълга и е зависим главно от обема на предстоящите погашения и тяхната кон- центрация за определен период. Влиянието на риска се засилва при наличие на епизодична пазарна волатилност и/или затруднен достъп до дълговите па- зари, както и при нисък инвеститорски интерес към предлаганите инстру- менти. През периода 2025-2028 г. дългът в обращение, който следва да бъде рефи- нансиран възлиза в размер на около 3,7 млрд. лв. през 2025 (в т.ч. 3,3 млрд. лв. за падежи на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар и 0,4 външен държавен дълг), 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг), 3,4 млрд. лв. през 2027 г. (в т.ч. 2,2 млрд. лв. по външния държавен дълг и 1,2 млрд. лв. по вътрешния дър- жавен дълг) и 3,5 млрд. лв. през 2028 г. (в т.ч. 2,3 млрд. лв. по външния дър- жавен дълг и 1,2 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг). Фиг. 2: Погасителен профил на държавния дълг* * По активния дълг (в млн. лв.), поет към 30 ноември 2024 г. Източник: МФ Делът на държавния дълг с остатъчен срок до 1 година към общия размер на държавния дълг в обращение през 2025 г. отбелязва спад до ниво от 4,2% (7,2% в края на 2024 г.), а през следващия период се очаква да възлезе на 4,8% в края на 2026 г., на 4,4% в края на 2027 г. и 6,8% в края на 2028 г. Този риск 19 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . дава възможност да бъдат оценени както дълговата тежест, така и капаците- тът на държавата да посрещне предстоящите плащания на дължимите лихви. Средният период до матуритета (АТМ) е претеглена сума от амортизацион- ните плащания и оставащото време до падеж. Стойността му се удължава от 8,4 години през 2024 г. до 9,2 години през 2025 г., като в следващите години се запазва на сходни нива: 9,1 години в края на 2026 г. и 9,4 години в края на 2027 г., а в края на периода достига до 9,7 години. Тези резултати показват, че дълговият портфейл ще се предоговаря по-рядко и следователно ще е из- ложен в по-малка степен на сътресения при рефинансиране. 4.2 Пазарен риск Пазарният риск произтича от потенциални промени в основните пазарни ин- дикатори - лихвени проценти и валутни курсове и се измерва от наличието в дълговия портфейл на инструменти, деноминирани във валути, различни от еврото и лева и на такива с плаващи лихвени проценти. Към 31.12.2024 г. в лихвената структура на държавния дълг задълженията с фиксирани лихвени купони запазват превес и нарастват до 99,7%, като през 2027 г. се очаква целият държавен дълг да бъде с фиксирани лихви. Дългът с плаващи лихви към края на 2024 г. представлява едва 0,3% и се прогнозира да спадне до 0,1% през 2025 г., запазвайки това ниво и през 2026 г. През периода 2024-2028 г. стойността на другия важен индикатор за измер- ване на лихвения риск - „средно време за фиксиране на лихвените купони по дълга“ (Average time to refixing) се очаква да се увеличи до 9,7 години в края на 2025 г. (при 8,4 години в края на 2024 г.), което не предполага голяма част от дълга да бъде обект на промяна на лихвения процент в средносрочен план. Валутната експозиция на дълга се предопределя от действащата система на валутен борд, респективно фиксирането на лева към еврото (1.95583 лева за 1 евро). Общият съвкупен дял на дълга в евро и в лева в края на 2024 г. бе- лежи ниво от 94,2%. Частта на дълга, деноминиран във валути различни от еврото и лева (JPY и USD) се увеличава до 5,8% в края на 2024 г., като пряко следствие от пласираните през годината доларови облигации на МКП. В след- ващите години дълговите задължения, деноминирани в рисково неутрални валути се очаква да се движат в границите около 96%. В структурата на държавния дълг основна част заема външният държавен дълг с дял от 74,8% към края на 2024 г., който се прогнозира да нараства в средносрочна перспектива, достигайки в края на прогнозния период дял от 86,3%. Отнесен спрямо общия размер на дълга, частта на вътрешния държа- вен дълг е 25,2 % към 31.12.2024 г., която се очаква да продължи да отбелязва спад до ниво от 13,7% в края на периода. 20 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Оценката на анализираните измерители не обуславя сериозна уязвимост на дълговия портфейл и на разходите за неговото обслужване от изменението в стойностите на пазарните индикатори. С края на 2023 г. завърши и възходящият цикъл на регулаторните лихвени проценти в света. През първата половина 2024 г. основните централни банки – Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ наблюдаваха въздействието на високите лихви върху цените и икономическия ръст и след като се убедиха, че целта за ниво на инфлацията от 2% е постигната, започнаха постепенно разхлабване на монетарната политика. Най-напред в началото на юни действия в тази на- сока предприе европейският регулатор, който понижи на два пъти основните си лихвени проценти. Процентът на депозитното улеснение бе намален със 75 б. т. и в момента неговата стойност е 3,25%. Лихвеният процент по основ- ните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кре- дитно улеснение бяха снижени с 85 б. т. и в момента техните стойности са съответно 3,4% и 3,65%. От своя страна Федералният резерв на САЩ стартира процеса по снижение на регулаторните лихви през септември. До настоящия момент регулаторът осъществи две съкращения на основните си лихвени проценти със 75 б. т. като по този начин сведе процента по депозитното улес- нение до 4,65%; процента по операциите на открития пазар до 4,5% – 4,75%, и процента по кредитното улеснение до 4,75%. По прогнози на Bloomberg се очаква в края на 2024 г. лихвените проценти по федералните фондове в САЩ да се установят на нива от 4,24% - 4,50%, а основният процент на рефинанси- ране и този по депозитното улеснение в еврозоната да се установят на нива съответно от 3,15% и 3,03%. В такава ситуация се очаква в годините от прог- нозния период, новопоеманите дългове да бъдат обезпечавани на по-ниски лихвени нива, спрямо предходните години, което, при равни други условия, ще окаже положителен ефект в следващите години върху разходите за обс- лужване на задълженията и за снижаване тежестта по обслужване на дър- жавния дълг върху бюджета. При реализиране на прогнозираните от Bloomberg до началото на 2027 г. лихвени равнища, е възможно запазване на подходящите условията за емитиране на нов секюритизиран дълг до края на прогнозния период. 4.3 Ликвиден риск Управлението на ликвидния риск се свежда главно до предприемане на мерки за ограничаване на потенциални уязвимости, произлизащи от възник- ването на евентуални затруднения за държавния бюджет при покриване на краткосрочните задължения на правителството. Този риск се асоциира като разновидност на риска за рефинансиране и е пряко свързан с пазарния риск, което изисква комплексно отчитане на набор от взаимодействия между свър- заните индикатори за оценка на рисковете. Разглеждайки влиянието на ликвидния риск от гледна точка на дълговото уп- равление, важен акцент представлява ликвидният риск при финансиране, който възниква при възможни затруднения, които емитентът би могъл да из- пита в ситуация за набиране на необходимите ресурси в кратки срокове, 21 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . както и при недостатъчна ликвидност на пазарите на суверенен дълг, респ. отделен сегмент от тях. Другата мярка за измерване влиянието на риска е ликвидността и търгуемостта на отделните дългови инструменти на държа- вата, което би могло да окаже пряко влияние върху рисковата премия и раз- ходите за финансиране на суверена. Важен индикатор за оценка на риска е съотношението „дълг до 1 година (по остатъчен срок)/данъчно-осигурителни приходи“, показващ способността за посрещане на краткосрочните задължения, който от 5,8% през 2024 г. се предвижда да спадне до 3,4% в края 2025 г., а в следващия период 2026-2028 г. постепенно да се увеличи от 4,3% в края на 2026 г. до 6,6% в края на 2028 г. В по-широк план концепцията за ликвидност има различни значения, вклю- чително наличността на парични средства. Като инструмент за управление на ликвидността, фискалният резерв се явява защитен механизъм и намалява влиянието на ликвидния риск. С цел да се минимизират рисковете от потен- циални ликвидни затруднения, в проекта на ЗДБРБ за 2025 г. е предвиден ми- нимален праг от 4,5 млрд. лв. Добра практика при управление на риска е оси- гуряването на ликвидни буфери във фискалния резерв. 4.4 Риск, свързан с размера на дълга В средносрочна перспектива се прогнозира нарастване на нивата на консоли- дирания дълг на сектор „Държавно управление“ и на държавния дълг както в номинално изражение, така и като дял от БВП. В края на 2023 г. дългът на сектор „Държавно управление“ отбелязва ръст в номинално изражение от 4,5 млрд. лв. спрямо нивото от предходната година, като достига до 42,4 млрд. лв. (37,9 млрд. лв. в края на 2022 г.). Съотношени- ето на дълга към БВП също нараства, и в частност с 0,4 пр. п., като достига до ниво от 22,9% (22,5% към 31.12.2022 г.). Съгласно тези данни Република Бъл- гария се класира на второ място сред държавите членки на ЕС по ниво на съ- отношението „дълг/БВП“ за 2023 г., като средните нива за страните в еврозо- ната и на ниво ЕС представляват съответно 87,4% (89,5% в края на 2022 г.) и до 80,8% (82,5% в края на 2022 г.). Към края на второто тримесечие на 2024 г., съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП възлиза на 22,1%, което е и най-ниското от- четено ниво на показателя сред държавите - членки на ЕС, при средни нива в еврозоната - 88,1% и в ЕС – 81,5%. При отделните компоненти, формиращи дълга на сектора, най-значителен принос през целия разглеждан период има дългът на подсектор „Централно управление“, като основно влияние за това има държавният дълг. Общият ефект от дълга на предприятията и болниците, включени в обхвата на сектор „Държавно управление“, върху дълга на сектора се запазва минимален. 22 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Предвижда се дългът на сектора, представен в абсолютна стойност, да дос- тигне до 61,3 млрд. лв. в края на 2025 г., до 67,9 млрд. лв. в края на 2026 г., до 74,8 млрд. лв. в края на 2027 г. и до 82,1 млрд. лв. в края на 2028 г., отчи- тайки ръст средногодишно за прогнозния период от около 8,2 млрд. лв. Като дял от прогнозния БВП, също се очаква повишение до 28,5% през 2025 г., до 29,9% през 2026 г., до 31,5% през 2027 г. и до 33,2% през 2028 г., със средно- годишен темп на нарастване за периода 2025-2028 г. от 2,2 пр. п. Сходна динамика се наблюдава и по отношение на държавния дълг, който от 40,5 млрд. лв. в края на 2023 г. се очаква да достигне до 47,3 млрд. лв. през 2024 г., до 59,8 млрд. лв. в края на 2025 г., а в края на 2026 г., 2027 г. и 2028 г. съответно до 66,6 млрд. лв., до 73,7 млрд. лв. и до 81,1 млрд. лв., като се от- чита ръст средно годишно за прогнозния период от около 8,5 млрд. лв. Като дял от прогнозния БВП дългът нараства от 21,9% в края на 2023 г. до 23,5% в края на 2024 г., до 27,8% в края на 2025 г., до 29,3% през 2026 г., до 31,0% през 2027 г. и до 32,8% към края на 2028 г., със средногодишен темп на нарастване за периода 2025-2028 г. от 2,3 пр. п. Визираните данни сочат номинално увеличение на държавния дълг от 40,6 млрд. лв. за период от 5 години (2024-2028 г.) или на практика удвояване раз- мера на държавни дълг. Тенденцията съдържа изключително негативен по- тенциал и инструментариума за управление на риска, свързан с размера на дълга следва да се разглежда преди всичко през призмата на бюджетната консолидация на публичните финанси и ограничаване на бюджетните дефи- цити. 4.5 Риск, свързан с условните задължения под фор- мата на държавни гаранции През 2025 г. със законопроекта за държавния бюджет се предвижда издаване на държавни гаранции в общ размер до 4,3 млрд. лв., основно предназна- чени за финансиране на инвестиционни проекти, които се изпълняват от дру- жества от сектор „Енергетика“. При допускане за издаване на предвидените нови държавни гаранции и пълно усвояване на средствата от заемите до края на 2025 г. се очаква общият размер на държавногарантираният дълг да достигне до ниво от около 5,8 млрд. лв. (при 1,8 млрд. лв. през 2024 г.). Съотношението на държавногаран- тирания дълг към прогнозния БВП за 2025 г. също се очаква да нарасне до 2,7% (при 0,9% за 2024 г.). Предвид съсредоточаването на финансовия ресурс основно в енергийния сектор, се очакват съответстващи промени и в отрас- ловата структура на гарантирания дълг, като делът на дълга на сектор „Енер- гетика“ през следващата година нараства до ниво от 79,0% (при 28,9% към края на 2024 г.). 23 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . В следващите три години се очаква размерът на държавногарантирания дълг в номинално изражение да намалее до 5,5 млрд. лв. (2,2% от прогнозния БВП) в края на 2028 г. При допускане за издаване на държавните гаранции, нивото на условните за- дължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ също ще се повиши, високите стойности на които са важен рис- ков индикатор и представляват обект на наблюдение и оценка. Относителният дял на държавните гаранции в общия размер на държавния дълг към края на 2024 г. възлиза на 3,7%, като в рамките на предстоящия че- тиригодишен период се предвижда делът му да нарасне до 9,7% през 2025 г., а в края на 2026 г., 2027 г. и 2028 г. постепенно да намалява до 8,2%, 7,5% и 6,8%. При оценка на бъдещото влияние на риска и с цел предотвратяване на потен- циални негативни ефекти ще продължи да се отчита както необходимостта от поемането на нови държавни гаранции за подкрепа на приоритетни области в т.ч. и такива, произтичащи от международни задължения на Република Бъл- гария и инициативи, предприети в рамките на Европейския съюз, така и по- тенциалните възможности за реализиране на риска от активиране на вече из- дадени държавни гаранции. Важен акцент представлява и оценката на фи- нансовото състояние и кредитоспособността на ползвателите на държавнога- рантирани заеми, с оглед превенция на риска от активиране на държавните гаранции (т.е. от фактическо реализиране на условните задължения). Това ко- респондира с риска за държавния бюджет, който би генерирала евентуалната невъзможност на бенефициентите по държавногарантирани заеми да изпъл- няват навременно задълженията си към кредиторите. За покриване на този риск ежегодно в годишните закони за държавния бюджет се планират сред- ства, които обичайно обезпечават едногодишните плащания по обслужване на държавногарантираните заеми. Оценката на условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е важна за поддържането на фискал- ната устойчивост и управлението на фискалните рискове, вкл. в средносрочен план. 4.6 Оперативен риск Организацията на дейността по управление на държавния дълг е съсредото- чена в рамките на едно структурно звено в Министерството на финансите и се основава на широко приложими принципи за прилагане на последова- телна и стандартизирана вътрешна система за мониторинг и контрол. Управ- лението на държавния дълг се осъществява чрез подробно разписани пра- вила и процедури за дейността с ясно разпределени задължения на персо- 24 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ нала. Оперативният контрол се извършва и посредством поддържане и усъ- вършенстване на функционалните възможности на информационна система за анализ, прогнози и управление на държавния и държавногарантирания дълг, т.нар. официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, която притежава различни функционални възможности, в т.ч. регистра- ция, анализ и мониторинг на държавния и държавногарантирания дълг, рес- пективно софтуер, автоматизиращ процесите по обработка на данните, свър- зани с управлението на суверените задължения и осигуряващ качество и на- деждност. Последователното и стриктно придържане в бъдеще към устано- вените в тази област надеждни практики ще обезпечат възможността за ми- нимизиране на оперативния риск. 25 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 5. ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходи- мите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв 5.1 Подцел: Поддържане на устойчиви параметри на държавния дълг  Мярка: Провеждане на политика по ново заемане съгласно зако- ноустановените ред и процедури Поемането на нов държавен дълг ще се извършва при спазване на вече ут- върдените практики и законоустановени процедури. Ежегодното опреде- ляне на ограничения за максималния размер на дълга, който може да бъде поет през годината, регламентирани чрез годишния закон за държавния бю- джет, отразяват ангажиментите на емитента по отношение обема и възмож- ните източници на новото дългово финансиране през целия период 2025- 2028 г. В условията на силно волатилна и непредвидима международна среда, нестабилна политическа обстановка в страната, в съответствие с пла- нираните фискални допускания се очертава чувствително нарастване на не- обходимото дългово финансиране през целия прогнозен период, като най- значително е през 2025 г. При осигуряването на финансови ресурси от дъл- гови източници се предвижда да се запази тенденцията за превес на пазар- ните инструменти както на местния пазар, така и на международните капита- лови пазари. В този контекст стартиралото през годината намаляване на лих- вените проценти от централните банки на водещите световни икономики, с очаквания за допълнителни намаления до края на годината и низходящата траектория на инфлационния натиск се предвижда да се отразят в подобре- ние на условията на финансиране. Стриктното спазване на законоустанове- ните ред и процедури и прилагането на утвърдените практики при поемането на нов държавен дълг са предпоставки за високо доверие на инвеститорите, което намира отражение в проявения интерес при предлагането на суверен- ните облигации и допринася за минимизиране на риска от рефинансиране и ликвидния риск. В допълнение към пазарноориентираното финансиране съществува възмож- ност за договаряне на държавни заеми от международни финансови инсти- туции (ЕИБ и БРСЕ) за финансиране на проекти и програми, което предоставя 26 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ необходимата гъвкавост и разширяване на източниците на финансиране през целия прогнозен период, респ. диверсификация при избора на дългови инс- трументи. В следващите години политиката при издаването на нови държавни гаранции и при финансирането на инвестиционни проекти с държавни заеми ще про- дължи да бъде осъществявана в рамките на нормативната уредба при отчи- тане както на правителствените приоритети за подпомагане на стратегически сектори в икономиката, така и на рисковете за държавния бюджет, които съ- щите генерират. Основната част от проектите, които се предвижда да се фи- нансират с държавни гаранции са свързани със сектор „Енергетика“, като по- ради забавяне на изпълнението на проектите от 2024 г., в това число и дого- варяне на финансирането им и като се има предвид значението на тези про- екти за енергийната система на страната, се предвижда продължаване на възможностите за издаване на държавни гаранции по тях и през 2025 година.  Мярка: Поддържане нивото на държавния и държавногаранти- рания дълг в стойности, непревишаващи законово планираните ограничения Мерките, насочени към поддържане на устойчиво ниво на дълга в контекста на предстоящото членство на страната в еврозоната се запазват с приори- тетно значение. През следващите 4 години като пряко следствие от очерта- ните перспективи за бюджетната рамка и необходимостта от осигуряване на средства освен за рефинансиране на дълга в обращение и за финансиране на бюджета и ликвидната позиция на фискалния резерв се отчита нужда от ново дългово финансиране в значителни обеми, което от своя страна води до на- растване на нивото на държавния дълг в средносрочен план. Определянето с годишните закони за държавния бюджет на ограничения за поемането на нов държавен дълг и издаване на нови държавни гаранции, както и на максималния размер на държавния дълг към края на годината е подход, доказал своята ефективност. Спазването на тези ограничения налага извършването на непрекъснат мониторинг на нивото и профила на държав- ния дълг, което има значителен принос за превенция от влошаване на него- вите параметри и устойчивост. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., са предвидени дългови ограничения за максимален размер на държавния дълг към края на 2025 г. да не може да надвишава 59,8 млрд. лв., а макси- малният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през го- дината е до 16,9 млрд. лв. Максималният размер на новите държавни гаран- ции, които могат да бъдат издадени през годината, са ограничени в общ раз- мер до 4,3 млрд. лв. 27 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . 5.2 Подцел: Обезпечаване на възможностите за пазар- ноориентирано дългово финансиране, гаранти- ращо устойчивостта на държавния бюджет  Мярка: Провеждане на заемна политика чрез прилагане на ана- литичен подход при избора на дългови инструменти В периода 2025-2028 г., оценявайки динамиката на пазарната конюнктура, емисионната политика на правителството и избора на конкретни емисии, както и тяхното параметризиране се планира да се реализират при отчитане на комплекс от фактори: характеристиките на погасителния профил на дър- жавния дълг в обращение, състоянието на местния и международните капи- талови пазари, мащаба и цената на финансирането, диверсификацията и предпочитанията на инвеститорската база, дълбочината на пазара и пр. При пласмента на нов суверенен дълг и изборът на дългови инструменти през следващите години, освен текущото състояние, условия и дълбочина на дъл- говите пазари на държавен дълг, обект на наблюдение и анализ ще представ- лява и динамиката на вторичния пазар от гледна точка измерване на пазар- ното възприятие, диверсификацията на инвеститорската база, ролята на ин- веститорите, в т.ч. поведението, активността им и потенциалния инвеститор- ски интерес към предлаганите книжа. Следвайки добрите практики Минис- терството на финансите предвижда да продължи да прилага комуникаци- онни механизми, респ. да провежда консултации с инвестиционната общност и да я информира за емисионните си намерения и инициативи за развитие на дълговия пазар. За ограничаване на концентрацията на плащания, падежите на новия дълг се разпределят в години, през които не са налице големи дългови плащания. С цел осигуряване на стабилност и прогнозируемост на бюджетните разходи се предвижда предлагане на стандартизирани дългови инструменти, основно при фиксирани лихвени купони и рисково неутрални валути – лева и евро, без да бъдат изключвани другите възможни опции. С оглед ефективното текущо управление на бюджетните касови потоци и лик- видността на публичните финанси се запазва възможността за предлагане и на краткосрочни емисии на ДЦК, които се емитират и падежират в рамките на съответната бюджетна година и не натоварват плащанията по държавния дълг през следващите години. Наблюдаваните външни рискови фактори имат своето съществено отражение и върху местния дългов пазар, който е с по-ограничени възможности от гледна точка на мащаби, ликвидност и пазарни участници, което възмож- ността на същия да се абсорбира дългово финансиране в по-значителни ма- щаби. 28 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ  Мярка: Запазване на възможността за финансиране посредством Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN програма) с цел оси- гуряване на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, матуритети и валути Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на МКП (GMTN програма) е създадена в началото на 2015 г. с ра- тифицираните от Народното събрание със закон (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) договор за дилърство, договор за агентство и акт за поемане на задължения (обна- родвани в ДВ, бр. 25 от 2015 г.). Тя представлява стандартизиран за междуна- родната инвестиционна общност инструмент за емитиране на облигации, подчинени на английското право, регистрирани за търговия на Люксембургс- ката фондова борса, с клиринг и сетълмент в Юроклиър и Клиърстрийм. Пос- редством тази програма държавата има възможност за пласиране на облига- ции както на европейския, така и на американския пазар, използване на раз- лични алтернативи при избора на инструменти, валути, срочности, публичен или частен пласмент и подходящ времеви период за излизане на външните пазари. Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъ- дат издадени в изпълнение на GMTN програмата (лимит на програмата), беше увеличен от 14 млрд. евро на 20 млрд. евро с приемането на ЗДБРБ за 2024 г. Максималната срочност на книжата, които могат да бъдат поети по програмата, е 30 години, като книжа с такава срочност вече бяха емитирани през септември 2020 г. До момента по програмата са емитирани еврооблигации със съвкупен номи- нален обем от малко над 18 млрд. евро или остатъкът по програмата възлиза приблизително на 1,95 млрд. евро. С оглед обезпечаване на максимална гъв- кавост при избора на пазар и инструмент за финансиране, както и в случай на евентуална невъзможност за диверсификация на дълговите източници за на- бавяне пълния обем на нужното дългово финансиране през 2025 г., с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. се пред- вижда увеличаване на максималния съвкупен номинален обем на облигаци- ите (от 20 млрд. евро на 26 млрд. евро), които могат да бъдат издадени в из- пълнение на средносрочната програма. С предвиденото увеличение се пок- рива евентуална невъзможност от диверсификация на дълговите източници, респективно за набавяне на пълния обем на нужното дългово финансиране през 2025 г. Предвид очакванията за нивата на необходимото дългово финансиране през периода 2025-2028 г. и с цел запазване на диверсификацията на източниците на дългово финансиране, се предвижда максималният лимит за издаване на 29 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . облигации по програмата да бъде ежегодно обект на разглеждане и при не- обходимост на промяна, в зависимост от определените дългови ограничения за новопоет дълг, предвидени в съответните годишни закони за държавния бюджет. Конкретният пазар, матуритет и обем на предстоящите траншове по програ- мата ще бъде съобразен с погасителния профил на държавния дълг и преоб- ладаващия инвеститорски интерес. Наличието на правна рамка за издаване на серия от книжа на МКП предоставя достъп до водещите глобални инвес- титори и възможност за оптимално планиране и реализиране на емисион- ната политика и ефективно управление на рисковия профил на държавния дълг. 5.3 Подцел: Развитие на пазара на ДЦК  5.3.1. Мярка: Предприемане на нормативни промени с оглед под- готовката за присъединяването на България към Еврозоната В съответствие с динамично променящата се нормативна и технологична среда на ниво Европейския съюз (ЕС), България също предприе кореспонди- ращи действия на национално ниво, респективно участва активно в и прила- гането на политиките на ЕС. За насърчаване развитието на капиталовите пазари и с оглед задълбочаване хармонизацията на единния пазар на ЕС, бяха предприети пакет от стратеги- чески, нормативни и инфраструктурни мерки, обединени в т. нар. инициатива Съюз на капиталовите пазари (СКП). Тези мерки обхващат и преразглежда- нето на Регламент относно пазарите на финансови инструменти и на Втората директива относно пазарите на финансови инструменти, с цел повишаване на прозрачността и подобряване на конкурентоспособността. В тази връзка са предприети стъпки и на национално ниво, посредством из- менения на нормативната база, с оглед по-нататъшната интеграция на чуж- дестранни инвеститори, както и за задълбочаване на местната инвеститорска база - от страна на банките и от страна на други инвеститори, включително и индивидуални такива. Целта е да се насърчи и ключовата роля на инвестици- онните посредници не-банки на местния пазар на суверен дълг. Предвижда се тази мярка да се реализира чрез съответните изменения и допълнения в законовата и подзаконовата нормативна уредба. Ще се съблюдават мерките за отчитане на националните особености с цел постигане на положителни ефекти за финансовата система при интегрирането на вътрешния пазар на су- веренен дълг към единния пазар на еврозоната. 30 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ  5.3.2. Мярка: Предприемане на стъпки за допълнително насърча- ване на автоматизацията на процеса по обмен на информация между МФ и КФН Във връзка с реализирана от МФ законодателна инициатива, респективно подписано Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между МФ и КФН, в областта на пазара на ДЦК и производни на тях инструменти за обезпечаване на процеса по сътрудничество, координация и информираност, с оглед прилагане на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 март 2012 година относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, във връзка с чл. 17а, ал. 1 от ЗДД, през 2025 г. се предвижда обменът на информация между двете инсти- туции да бъде окончателно технологично обезпечен. Обменът на информация ще се извършва посредством изграждане на си- гурни механизми за взаимна интеграция на системите на МФ и КФН. Инфор- мацията, подавана от КФН ще постъпва автоматизирано и ще се обработва в „Система за мониторинг, анализ, регистрация и търговия на ДЦК“ (СМАРТ). Горецитираните цели, заложени и в СКП, изискват освен нормативни про- мени и кореспондиращи технологични нововъведения в аналитичния инст- рументариум на СМАРТ. Тяхната цел е обхващане нарастващата глобализа- ция на държателите на български ДЦК и очакваното значително повишаване на ликвидността на местния пазар на ДЦК в България и производни на тях инструменти. В тази връзка се предвижда надграждане на аналитичен модул в СМАРТ обработващ информацията постъпваща от КФН, на база на който тех- нологично допълнително ще се обезпечат правомощията на министъра на финансите за ранна идентификация, анализ и оценка на рисковете, свързани с глобалните финансови пазари и по-конкретно - пазарът на ДЦК в България и производни на тях инструменти.  5.3.3. Мярка: Предприемане на стъпки в контекста на предстоя- щото приемане на ДЦК, емитирани на местния пазар за допус- тимо обезпечение при кредитни операции на Евросистемата Във връзка с приемането на България в еврозоната предстоят както мащабни инфраструктурни доработки, включително и в Депозитаря на ДЦК, опериран от БНБ, така и намирането на най-оптималните подходи за структурирането на новоемитираните емисии ДЦК, така че да покриват в максимална степен завишените широкообхватни изисквания на Евросистемата. МФ ще про- дължи целенасочените усилия за покриване на най-високи стандарти по от- ношение насърчаване на ликвидността, както посредством усъвършенстване на пласмента на ДЦК, включително и чрез прилаганата система за първично 31 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г . дилърство, така и чрез усъвършенстване на самата инфраструктура обслуж- ваща пазара на ДЦК. МФ в качеството си на емитент и участник на финансовия пазар, ще гарантира създаването на всички условия за поддържане на конку- рентоспособна пазарна среда, стимулираща активността и ликвидността му. След присъединяването на България към еврозоната, за да бъдат обхвана-ти от кредитни операции на Евросистемата, допустимите активи, част от които са и ДЦК, включително и тези, които ще бъдат превалутирани от лева в евро е необходимо да покриват редица критерии, като: (i) високо кредит-но качес- тво; (ii) висока ликвидност; (iii) да са допуснати до търговия на призната борса, респективно да се търгуват активно на дадено място за търговия, с ог- лед обезпечаване на наличността на непрекъснати данни за цени и доход- ности, с цел ежедневната им преоценка по пазарни цени. В допълнение и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), където пър- воначално са регистрирани допустимите активи, част от които са и ДЦК, както и където се осъществява и сетълмента им, също следва да покриват опреде- лени критерии (например: сетълментът да се осъществява в цент-ралнобан- кови пари). Целият този сложен процес предстои да бъде напълно автоматизиран, пос- редством: „Системата за управление на обезпечения на Евросистемата“ (ECMS4), която е централизирана единна система за управление на активи, използвани като обезпечение при кредитни операции на Евросистемата. Стартирането му е планирано за първата половина на 2025 г. като веднага след присъединяването на България към еврозоната системите на БНБ следва да се интегрират с ECMS. В резултат значително ще се насърчи търсенето и ликвидността на българ- ските ДЦК в качеството им на приемливо обезпечение.  4 Eurosystem Collateral Management System; 32 6. П РИЛОЖЕНИЯ АБРЕВИАТУРИ И РЕЧНИК  Използвани абревиатури АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БВП Брутен вътрешен продукт БНБ Българска народна банка ББР Българска банка за развитие БРСЕ Банка за развитие към Съвета на Европа ДГД Държавногарантиран дълг ДЗ Държавни заеми ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДЦК Държавни ценни книжа ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие ЕИБ Европейска инвестиционна банка ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЕЦБ Европейска централна банка ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДД Закон за държавния дълг ЗПФ Закон за публичните финанси КФН Комисия за финансов надзор МКП Международни капиталови пазари МФ Министерство на финансите МФИ Международни финансови институции МБВР Международна банка за възстановяване и развитие ПД Първични дилъри СБП Средносрочна бюджетна прогноза ЯАМС Японска агенция за международно сътрудничество (JICA) GMTN Глобална средносрочна програма за емитиране на дълг програма на международните капиталови пазари ОТС Извънборсов пазар РП Регулиран пазар OTF Организирана система за търговия 33 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2025–2028 Г .  Речник Валутен риск – Отнася се за уязвимостта на дълговия портфейл, амортизациите и разходите за обслужването му от обезценяване на стойността на националната ва- лута. Промените в обменните курсове могат да окажат въздействие върху разходите за обслужване на дълга и оттам върху държавния бюджет. Дългът, деноминиран в чуждестранна валута, води до волатилност на разходите за обслужване на дълга, из- мервани в национална валута; Лихвен риск – Отнася се за уязвимостта на дълговия портфейл, както и разходите на държавния дълг от по-високи лихвени проценти на пазара в момента, в който дългът с променлив лихвен процент и падежиращият се дълг с фиксиран лихвен процент, се преоценяват. Промените на пазарните цени, които влияят върху разходите за об- служване на дълга, могат да предизвикат отклонения от заложения в държавния бю- джет размер на разходите за обслужване на държавния дълг; Пазарен риск – Риск, свързан с неочаквани промени в нивата на пазарни промен- ливи като валутни курсове, лихвени проценти, цени на стоки, които влияят на разхо- дите за обслужване на дълга. Ликвиден риск – Определя се от нуждата от ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения и отчита вероятността от възникването на ликвидни зат- руднения за държавния бюджет при покриване тези задължения. Представлява раз- новидност на риска за рефинансиране и е пряко свързан с пазарния риск; Риск за рефинансиране – Свързан е основно с вероятността от неспособност за по- лучаване на ново финансиране, когато дългът достигне матуритет (падежиращият се дълг да не може да се рефинансира), или от получаване на ново финансиране само на много висока цена. Измерва се от размера на дълга, който трябва да бъде рефи- нансиран през даден период (обикновено една година); Риск, свързан с размера на дълга – Асоциира се с равнището на държавния дълг, което в определени случаи може да генерира значителни заплахи за финансовата стабилност на страната; Риск, свързан с условните задължения под формата на държавни гаранции – Дър- жавните гаранции оказват съществено въздействие върху устойчивостта на държав- ния дълг. Свързан е с опасността от реализиране на гаранциите във времето, поради което е важно да бъде отчетен потенциалният риск от тяхното активиране; Оперативен риск – Идентифицира се преди всичко с формата на организация на дейностите по управление и контрол на държавните задължения; Дълг до 1 година (по остатъчен срок) – Частта от дълга, която ще се падежира в срок до 1 година; Среден период до матуритета (ATM) – Средният период до матуритета, който е средно претеглена сума на погашенията според времето до матуритета им. Той не взема предвид плащанията на лихви, така че не предоставя информация за цялост- ния риск от обслужването на дълга за държавния бюджет; 𝑛 𝑡 ∙ 𝑅𝑡 𝐴𝑇𝑀 =∑ 𝑁𝑜𝑚 𝑡=0 Rt: Погашения в момент t; t: Период до матуритета Nom: номинална стойност на неизплатения дълг n: Окончателен матуритет на дълга 34 6. П РИЛОЖЕНИЯ Съотношение между дълга с фиксиран лихвен процент и дълга с плаващ лихвен процент – Показва експозицията на дълговия портфейл на лихвен риск; Среден период до следващо фиксиране на лихвения процент на дълговия порт- фейл (ATR) 𝑛 𝐴𝑇𝑅 = ∑ 𝑡. 𝑅𝐹𝑡 + 𝑡0. 𝑅𝑉 𝑁𝑜𝑚 𝑡=0 RFt : Погашения в момент t, който се определя на базата на планираната дата на плащане като отношение на дните от крайната дата на справката къмто дните на годината, в която попада плащането; RV : Дълг с плаващи лихвени проценти в момент to; t: време до падежа: изчислява се на базата на действително планираната дата на плащане; to : време за промяна на лихвените проценти; за дълга с променлив лихвен процент е прието to=0.5; Nom: номинална стойност на дълга (общ размер: дълг с фиксиран лихвен процент и дълг с променлив лихвен процент); n: последен падеж на дълга; максимален срок, в който дългът за всички из- брани кредитни инструменти се погасява напълно; Измерването на риска не взема предвид паричните потоци на лихвените плащания; Продължителност (Duration) – Използва се като единица мярка за средния период с фиксирана лихва, който показва колко бързо промените в лихвените проценти ще окажат влияние върху разходите по дълга. Кратък срок означава, че промените в лихвените проценти ще оказват влияние върху действителните разходи по дълга бързо, докато дълъг срок означава, че лихвеният процент няма да се променя дълъг период от време за голяма част от дълговия портфейл; Погасителен профил – Погасителният профил на дълга представлява поредица от амортизационни плащания, които възникват в резултат на неизплатения дълг; Съотношение на дълга в чуждестранна валута към общия дълг – Показател, допри- насящ за определяне на валутния и ликвидния риск. 35

ПРОЕКТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Изх. № .............................. София, ................ 202 ... г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД ОТ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), внасям за разглеждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г. Стратегическият документ се изготвя ежегодно на основание разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг и чл. 77а от Закона за публичните финанси, съгласно които министърът на финансите разработва стратегия за управление на държавния дълг за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза. Във времево изражение подготовката на стратегията е повлияна от разработването на проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ) и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025 - 2028 г. поради необходимостта от обвързаност и консистентност между посочените документи. Времевият обхват на стратегията е разширен на 4 години в контекста на приемането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС, която налага изготвяне на Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., респ. синхронизиране на хоризонта на новия национален документ с бюджетните документи. С предложения стратегически документ и въз основа на допусканията от проекта на ЗДБРБ за 2025 г. и АСБП 2025-2028 г., за следващите четири години се предвижда максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2025 г. в общ размер до 16,9 млрд. лв. за 2025 г., 9,4 млрд. лв. за 2026 г., 10,4 млрд. лв. за 2027 г. и 10,9 млрд. лв. за 2028 г. Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 3,7 млрд. лв. през 2025 г., 2,8 млрд. лв. през 2026 г., 3,4 млрд. лв. през 2027 г. и 3,5 млрд. лв. през 2028 г. Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. При тези допускания през 2025-2028 г. се наблюдава нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Прогнозира се София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. да не надвишава 59,8 млрд. лв., а в края на 2026 г., 2027 г. и 2028 г. да достигне съответно до 66,6 млрд. лв., 73,7 млрд. лв. и 81,1 млрд. лв. Визираните данни сочат, че за периода 2025-2028 г. държавният дълг ще нарасне значително (около 1,7 пъти). Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне до 27,7% в края на 2025 г., до 29,3% в края на 2026 г., до 31,0% в края на 2027 г. и до 32,8% в края на 2028 г. Основната цел на дълговото управление се запазва непроменена и е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, като същата съответства и на заложената цел при разработването на проекта на ЗДБРБ за 2025 г. и актуализираната СБП за 2025-2028 г.. Обект на предложената стратегия е държавният дълг - вътрешен и външен, поет по реда на Закона за държавния дълг, чието управление е в правомощията на министъра на финансите. Документът има за цел да очертае общата рамка на дълговото управление в средносрочен аспект, както и използвания инструментариум при осъществяването ѝ. Разгледани са и държавните гаранции, поради необходимостта от отчитане на потенциалните ефекти върху бюджета и устойчивостта на държавния дълг при материализиране на рисковете, свързани с условните задължения. Настоящият проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025- 2028 г. е структурирана в пет основни части: Първата част от документа предоставя информация относно перспективите за развитие на дълговото управление в предстоящия четиригодишен период и основните допускания, при които е разработен. Във втората част се разглежда текущото състояние на държавния и държавно гарантиран дълг и основните им ключови индикатори. Акцентът в тази част се поставя върху постигнатите в контекста на дълговото управление резултати по отношение структурата и актуалното състояние на държавния и държавногарантиран дълг. Третата част от стратегията описва икономическите перспективи за периода 2025- 2028 г., в т.ч. развитието на националната икономика през 2024 г., като са изведени потенциалните рискове пред макроикономическата прогноза за визирания период. Основните рискове, свързани със структурата на дълга и произтичащото от тях влияние върху анализираните измерители на дълга, се представят в следващата част от проекта на стратегическия документ. Те са основа за определяне на приоритетите при управлението на дълга и при формулиране на мерките за изпълнение на целите в средносрочен аспект. Идентифицирането на рисковете се основава на допускания за промени в стойностите на основните показатели за измерване степента на тяхното влияние, като е акцентирано и върху отделните възможности за бъдещо минимизиране ефектите на тези рискове. В последната, пета част от документа, са изведени целите на политиката по управление на дълга, които се запазват непроменени спрямо набелязаните такива в предходната Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г., одобрена с РМС № 846/2023 г., които предопределят инструментариума за тяхното реализиране и за минимизиране влиянието на потенциалните рискове. В тази част са формулирани конкретните мерки за постигане на главната цел и основните подцели, съобразени както с текущото и бъдещо състояние на дълга, така и с прогнозите за макроикономическата среда и пазарната конюнктура в средносрочен хоризонт. 2/3 Предложеният проект на решение не води до необходимост от допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет и няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България, поради което и предвид чл. 35, ал. 5 от УПМСНА към проекта на акт е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. С проекта не се въвеждат норми на европейското право, поради което към материалите не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с европейското право. Проектът на Стратегия е публикуван за обществено съгласуване на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Материалите са съгласувани, включително с Българската народна банка и с Фискалния съвет по реда на чл. 32 от УПМСНА. Получените в тази връзка становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки и съображения за това, са приложени към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг, чл. 77а от Закона за публичните финанси и чл. 8, ал. 3 от УПМСНА, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на решение. Приложения: 1. Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г. 2. Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г.; 3. Финансова обосновка; 4. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 5. Съгласувателни писма – оригинали; 6. Справка за отразяване на становищата; 7. Електронен носител по т. 1, т. 2 и т. 4. ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 3/3