Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г. и бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г.) § 1. В чл. 1а ал. 2 се изменя така: „(2) Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.“ § 2. В чл. 9 се създава ал. 5: „(5) Редът за разпределение на делата се определя с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет.“ § 3. В чл. 29, ал. 2 след думите „чл. 224“ се добавя „чл. 225“. § 4. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 7 и 8 думите „на една от колегиите“ се заменят със „съответната колегия“; б) в т. 9 след думите „Висшия съдебен съвет и“ се добавя „броя на служителите в администрацията“; в) точка 18 се изменя така: „18. одобрява общи за съдилищата, прокуратурата и Националната следствена служба автоматизирани информационни системи след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление и осигурява системната интеграция и оперативната съвместимост на автоматизираните информационни системи на органите на съдебната власт;“. 2. В ал. 5: а) създава се т. 18а: „18а. прокурорската колегия прекратява командироването на прокурор или следовател в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който прокурорът, съответно следователят е командирован;“ 1 б) в т. 21 думата „касационна“ се заличава. в) създава се т. 24: „24. одобряват автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление.“ § 5. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. В ал. 6 думите „Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура избира прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 6, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия. 3. Алинея 9 се изменя така: „(9) Комисиите по професионална етика към колегиите: 1. извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители; 2. се произнасят по възражения относно становищата на органите по чл. 39б, ал. 4; 3. изготвят становища по етични въпроси, свързани с приложението на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, поставени от съдии, прокурори и следователи.“ 4. Досегашната втора ал. 9 (ДВ, бр. 11 от 2020 г.) става ал. 10. § 6. В чл. 38, ал. 5, т. 3 се правят следните изменения: 1. В буква „а“ думите „Върховната касационна прокуратура, от Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. 2. В буква „б“ думите „Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 7. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“, а думите „чл. 196, ал. 1, т. 1 – 3“ се заменят с „чл. 196, ал. 1, т. 1 и 2, буква „а“. 2. В ал. 4 думите „чл. 196, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 196, ал. 1, т. 2, буква „а“. § 8. В чл. 42, ал. 3, т. 3 и 6 думите „Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 9. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2 от: 1. народните представители; 2. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание.“ 2. Създават се нови ал. 4, 5 и 6: 2 „(4) Към предложенията по ал. 3 се прилагат: 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации; 2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г. (5) Предложения до общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за кандидати за главен инспектор и за инспектори могат да правят: 1. общото събрание на съдиите от окръжен съд; 2. общото събрание на съдиите от административен съд; 3. общото събрание на съдиите от апелативен съд; 4. пленумът на Върховния касационен съд; 5. пленумът на Върховния административен съд. (6) Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд представя на Народното събрание три кандидатури за главен инспектор и двадесет и една кандидатури за инспектори, избрани чрез тайно гласуване измежду номинираните кандидати.“ 3. Създават се ал. 7, 8 и 9: „(7) Предложения до общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба за кандидати могат да правят: 1. прокурорите от окръжна прокуратура на общо събрание; 2. прокурорите от апелативна прокуратура на общо събрание; 3. следователите от следствените отдели и от Национална следствена служба на общо събрание; 4. прокурорите от Върховната прокуратура на общо събрание. (8) Общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба представя на Народното събрание три кандидатури за главен инспектор и девет кандидатури за инспектори, избрани чрез тайно гласуване измежду номинираните кандидати. (9) Лицата, предложени за главен инспектор, трябва да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 2, а лицата, предложени за инспектори, трябва да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 3. За главен инспектор и инспектори могат да се предлагат и лица, които към момента на издигане на кандидатурите им са действащ главен инспектор, съответно действащи инспектори, при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 4 от Конституцията.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 10. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея думите „по ал. 3 и 4“ се заменят с „по ал. 4 и 10“. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 12 и в нея думите „по ал. 3 и 4“ се заменят с „по ал. 3, 4 и 10“. § 10. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Не по-малко от половината от членовете на Инспектората се избират от предложените от органите на съдебната власт.“ 3 § 11. В чл. 53, ал. 1 след числото „224“ се поставя запетая и се добавя „225“. § 12. В чл. 54, ал. 1, т. 18 думите „в законоустановените срокове“ се заличават. § 13. В чл. 60в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Съобщението се изпраща на посочен от заявителя адрес, в т. ч. електронен адрес.“ 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато съобщението не може да бъде връчено, то се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.“ § 14. Член 64 се отменя. § 15. В чл. 73, ал. 4 числото „20“ се заменя с „40“. § 16. В чл. 81, ал. 1 се създава изречение трето: „По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 11“. § 17. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2 – 11“. 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 11“. § 18. В чл. 94, ал. 1, изречение трето думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2 – 11“. § 19. В чл. 100, ал. 1, изречение трето думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2 – 11“. § 20. В чл. 107, ал. 1, изречение второ думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2 – 11“. § 21. В чл. 107 ал. 3 се изменя така: „(3) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия или окръжен съдия със съответен ранг от района на друг апелативен съд. Командироването се извършва при спазване на условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 11.“ § 22. В чл. 113, ал. 1, т. 1 думата „касационна“ се заличава. § 23. В чл. 115, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В изречение първо думите „или окръжен съд“ се заменят с „окръжен или административен съд“. 2. В изречение второ думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2-11“. § 24. В чл. 123, ал. 1, изречение трето думите „чл. 227, ал. 2 – 9“ се заменят с „чл. 227, ал. 2 – 11“. 4 § 25. Член 123а се отменя. § 26. В чл. 136, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В изречение първо накрая се добавя „които разглеждат наказателни дела“. 2. В изречение второ думите „Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура“ се заменят с „Върховна прокуратура“. § 27. В чл. 138, ал. 1, т. 2 думите „Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 28. В чл. 139, ал. 1 думите „Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 29. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3: а) в буква „а“ думата „касационна“ се заличава; б) в буква „в“ след думата „следователите“ се добавя „и младшите следователи със стаж над една година“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна при спазване на условията на чл. 227.“ 3. Алинея 4 се отменя. 4. Навсякъде в текста думите „след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия“ се заличават. § 30. В чл. 153, ал. 1 навсякъде в текста думата „касационна“ се заличава. § 31. В наименованието на глава осма след думата „Клетва“ се поставя точка и се добавя „Етични правила за поведение“. § 32. В глава осма се създават чл. 159а и 159б: „Чл. 159а. (1) Дейността на съдиите се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: 1. независимост - при изпълнение на служебните си задължения съдията се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – вътрешна или външна за съдебната система, от политически и икономически фактори, както и от други частноправни субекти; 2. безпристрастност - съдията прилага закона единствено въз основа на установените по делото факти и техния обективен анализ, като създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 3. справедливост - съдията в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчита особеностите на всеки конкретен случай и го решава, основавайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба; гаранция за справедливостта в действията и актовете на съдията е прозрачността в неговата работа; 5 4. почтеност - извън рамките на закона съдията не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и техния източник, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; 5. благоприличие - въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на съдията в професията и обществото; 6. вежливост и толерантност - чрез действията и актовете си съдията винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, съдебните служители, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса; съдията е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки; 7. компетентност и квалифицираност – познаване на нормативната уредба на Република България, правото на Европейския съюз и международното право, развити способности и умения за тяхното коректно прилагане и непрекъснато усъвършенстване; компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на съдията и за неговото професионално израстване; 8. конфиденциалност - съдията е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения. (2) Кодексът за етично поведение на българските съдии се прилага за всички съдии, за членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и за членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Чл. 159б. (1) Дейността на прокурорите и следователите се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: 1. независимост - при изпълнение на служебните си задължения прокурорът или следователят се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт, физически и юридически лица или организации; 2. безпристрастност - прокурорът или следователят установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 3. справедливост и прозрачност - прокурорът или следователят в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчита особеностите на всеки конкретен случай и го решава, опирайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба; прозрачността в действията и актовете на прокурора и следователя е гаранция за справедливостта на взетите от него решения; 4. вежливост и толерантност - прокурорът или следователят чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса; толерантен е прокурорът или следователят, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки; 5. почтеност и благоприличие - прокурорът или следователят извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на прокурора или следователя в професията и обществото; 6. компетентност и квалифицираност – познаване на нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз, развити способности и умения за 6 тяхното коректно прилагане и непрекъснато усъвършенстване; компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на прокурора или следователя и за неговото професионално израстване; 7. конфиденциалност - прокурорът или следователят е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения. (2) Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи се прилага за всички прокурори, следователи и членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.“ § 33. В чл. 163, т. 1 думите „Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 34. В чл. 164, ал. 7 думите „Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 35. В чл. 173а, ал. 2 думата „касационна“ се заличава. § 36. В чл. 175а, ал. 3, т. 2 след думите „(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се добавя запетая и думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 910/2014““. § 37. В чл. 175б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се изменя така: „3. парични суми на обща стойност над 10 000 лв., притежавани в брой или в банкови сметки, криптовалути и платежни инструменти на приносител, съгласно § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Валутния закон, независимо в каква валута;“ б) създава се т. 3а: „3а. вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;“ в) точка 4 се изменя така: „4. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове, с изключение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;“ г) точка 7 се изменя така: „7. трудови доходи, получени през предходната календарна година;“ д) създава се т. 7а: „7а. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 10 000 лв.;“ е) в т. 10 числото „5 000“ се заменя с „10 000“. 2. В ал. 2 т. 4 се отменя. § 38. В чл. 175в, ал. 1 т. 4 се отменя. § 39. В чл. 175ж се правят следните изменения: 1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация или установената разлика е в размер до 10 000 лв.“ 2. В ал. 4 числото „20 000“ се заменя с „25 000“. § 40. В чл. 175з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 числото „20 000“ се заменя с „25 000“. 7 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си списък на лицата, за които е съставен доклад за несъответствие по ал. 3. Списъкът се премахва от интернет страницата в края на съответната календарна година, за която се отнася.“ 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6. § 41. Член 175к се изменя така: „Чл. 175к. (1) Предмет на проверките по реда на този раздел е установяването на достатъчно данни дали съдията, прокурорът или следователят: 1. при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба е в конфликт на интереси; 2. при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба нарушава изискванията за почтеност; 3. при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба извършва или пропуска да извърши действия, свързани с нарушаване на независимостта му; 4. с действията или с поведението си накърнява престижа на съдебната власт. (2) Предмет на проверката за конфликт на интереси е установяването на достатъчно данни дали съдията, прокурорът или следователят има частен интерес по смисъла на чл. 175и, ал. 2: 1. при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, извън разглеждането и решаването на делата и преписките, или 2. при разглеждането и решаването на делата и преписките, по които се е произнесъл въпреки наличието на основание за отвеждане и актът му е отменен поради нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане от разглеждане на делата и преписките. (3) Проверка по ал. 2, т. 2 се извършва само след приключване на делата с влязъл в сила съдебен акт, съответно – след приключване на преписките и делата на прокурорите и следователите. (4) Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването на достатъчно данни дали съдията, прокурорът или следователят е приел материални или нематериални облаги извън рамките на закона, независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. (5) Предмет на проверката за независимост е установяването на достатъчно данни дали съдията, прокурорът или следователят: 1. упражнява натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния спрямо друг съдия, прокурор или следовател при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, или 2. се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от когото и да било или по каквато и да е причина при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. (6) Проверка по ал. 5 се извършва само след приключване на делата, съответно – след приключване на преписките и делата на прокурорите и следователите. (7) Предмет на проверката за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването на достатъчно данни дали извършените от съдия, прокурор или следовател действия или поведението му са в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали с тези действия или поведение се уронва публичният образ на съдията, прокурора или следователя или на съдебната власт като цяло, с което се накърнява и доверието на гражданите в нея.“ § 42. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 8 1. В ал. 1 след думата „ определя“ се добавя „ до 20 на сто от“. 2. В ал. 2 думите „Броят на свободните длъжности“ се заменят с „Процентите“. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Съответните колегии определят броя на длъжностите за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване поотделно според нуждите на всеки орган на съдебната власт.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 43. В чл. 186, ал. 9, изречение първо думите „чл. 249, ал. 1, т. 1“ се заменят с „чл. 251, ал. 1, т. 1“. § 44. Член 188 се изменя така: „Чл. 188. (1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване и преместване. (2) Конкурсите за повишаване и преместване на съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната прокуратура и Националната следствен служба се обявяват ежегодно на 15 септември. (3) Конкурсите за повишаване и преместване на съдия за апелативен съд или апелативна прокуратура се обявяват на 15 декември на съответната година. (4) Конкурсите за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд, административен съд, окръжна прокуратура или следствен отдел в окръжна прокуратура се обявяват на 15 март на съответната година. (5) Конкурсите за преместване и за първоначално назначаване в районен съд или прокуратура, както и за първоначално назначаване в окръжен съд, административен съд или окръжна прокуратура се обявяват на 15 юни на съответната година. (6) Организацията по провеждането на конкурсите се подпомага от администрацията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ § 45. В чл. 189 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи“ се заменят с „ в поредността на чл. 188, ал. 2-5“. 2. В ал. 5: 1. В основния текст, изречение второ думите „един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и четирима“ се заменят с „петима“. 2. В т. 8 думата „касационна“ се заличава. 3. Точка 9 се изменя така: „9. при провеждане на конкурс за повишаване на прокурор във Върховната прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховната прокуратура чрез жребий измежду тях;“. § 46. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите за повишаване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело, както и преценка на четири съдебни акта, които са влезли в сила - в конкурса за повишаване и преместване на съдии, или четири разгледани и приключили дела и преписки – в конкурса за повишаване и преместване на прокурори и следователи. Два от 9 съдебните актове се избират от конкурсната комисия на случаен принцип и два съдебни акта се представят от кандидата.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Конкурсната комисия извършва комплексна преценка на качествата на кандидата въз основа на данните по ал. 1.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Създават се нови ал. 4, 5 и 6: „(4) Кандидатите, получили оценка на професионалните си качества не по-ниска от много добър „4,50“ се допускат до събеседване. (5) Събеседването се провежда по практически правни въпроси не по-рано от 7 дни от обявяването на оценките на кандидатите. (6) При провеждане на събеседването конкурсната комисия оценява професионалните познания на кандидатите по критерии, определени в наредбата по чл. 194г.“ 5. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Класирането на кандидатите се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като средно аритметична величина от вече поставените оценки по ал. 1, 3 и 5. (8) При еднакви оценки се назначава кандидатът с по-дълъг юридически стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт - този с по-дълъг общ юридически стаж. При равен юридически стаж се назначава кандидатът с по-високи оценки от държавните изпити за придобиване на висше образование по специалност „право“.“ 6. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 9, 10, 11 и 12. § 47. Създава се чл. 192а: „Чл. 192а. (1) При провеждане на конкурс за повишаване във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, въз основа на поставената обща оценка конкурсната комисия определя най-добре представилите се кандидати, чийто брой е три пъти по-голям от броя на местата, обявени за заемане в конкурса, като ги подрежда по азбучен ред и внася предложението в oбщото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. (2) В тридневен срок от съобщението, изпратено от конкурсната комисия след изготвяне на списъка по ал. 1, включените в списъка кандидати представят още два съдебни акта, които са влезли в сила. (3) Общото събрание чрез тайно гласуване определя реда, по който кандидатите да бъдат предложени за назначаване въз основа на данните от последното атестиране, данните от кадровите дела на кандидатите, извършените проверки от горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и въз основа на актовете, избрани от комисията и представени от кандидатите. (4) За проведеното гласуване се изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище, който се изпраща заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.“ § 48. В чл. 195 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 след думите „членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства“ се добавя „директорът на Националния институт на правосъдието“. 2. Създава се ал. 5: 10 „(5) Лицата по ал. 4, които са заемали длъжност административен ръководител или заместник на административен ръководител, по тяхно искане се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административния ръководител.“ § 49. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. (1) Атестиране се провежда в следните случаи: 1. за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател; 2. периодично: а) за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител; б) когато от последното атестиране са изминали 5 години или атестиране не е извършвано и: аа) съдия, прокурор или следовател ще участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност; бб) съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител; вв) е направено мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител при наличие на данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател; гг) съдията, прокурорът или следователят има правен интерес. (2) В случаите по ал. 1, т. 2, буква „б“, подбукви „аа“, „бб“ и „гг“ атестирането се извършва по инициатива на съответния съдия, прокурор или следовател. (3) За работата на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи наставникът изготвя доклад на втората година от назначаването им.“ § 50. Член 197 се изменя така: „Чл. 197. (1) Атестирането за придобиване на статут на несменяемост има за цел извършване на оценка на професионалната квалификация и на спазването на правилата на съответния етичен кодекс след навършване на 5-годишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. (2) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на съответния етичен кодекс от съдия, прокурор или следовател, от административен ръководител и от заместник на административен ръководител. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209б. (3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ § 51. В чл. 198 ал. 4 се изменя така: „(4) При атестирането се взема предвид оценяването като основен съдебен обучител в Националния институт на правосъдието.“ § 52. В чл. 204а, ал. 3 се създава т. 4: „4. отлична.“ § 53. В чл. 218, ал. 2 след думите „средномесечна заплата“ се добавя „на годишна база от предходната година“. 11 § 54. В чл. 225, ал. 4 думите „прокурорът и следователят“ се заменят с „прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът към Инспектората на Висшия съдебен съвет“. § 55. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя „до приключване на конкурса за заемане на длъжността“. 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Командироването се извършва по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.). 3. Създават си нови ал. 8 и 9: „(8) Командироването на съдия се съгласува и с отделението на съда, в което е командирован. Когато в съда няма формирани отделения, командироването се съгласува с общото събрание на съда. (9) На всеки шест месеца административният ръководител на органа, в който е командирован съдията, извършва преценка на нуждата от командироване след становище на отделението на съда, съответно на общото събрание за необходимостта от продължаване на командироването, както и за професионалните качества на командирования съдия.“ 4. Досегашната ал. 8 става ал. 10. 5. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и в нея накрая се добавя „без за това да е необходимо издаване на заповед за командироване по всяко конкретно дело“. § 56. В чл. 233, ал. 1, т. 3 думите „Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 57. Член 249 се изменя така: „Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието организира и провежда съдебното обучение. (2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София. Той има самостоятелен бюджет в рамките на бюджета на съдебната власт. (3) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, по програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение. (4) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за дейността му.“ § 58. Член 250 се изменя така: „Чл. 250. (1) Съдебното обучение е процес на професионална подготовка и усъвършенстване на знания, умения и компетентности на съдии, прокурори, следователи, съдебни служители и на други лица в обучителни дейности с интердисциплинарен характер. (2) Националният институт на правосъдието поддържа качество на обучителните дейности, основано на стандартите за съдебно обучение, приети от управителния съвет и на принципите на Европейската мрежа за съдебно обучение.“ § 59. Член 251 се изменя така: „Чл. 251. (1) Националният институт на правосъдието организира и провежда: 1. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател; 2. задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт; 3. задължително обучение при повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво или специализация на съдия, прокурор и следовател; 12 4. задължително въвеждащо обучение за съдебните заседатели, когато са избрани за първи мандат; 5. продължаващо обучение на съдиите, прокурорите и следователите, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители и служители на Министерството на правосъдието; 6. изследвания и анализи в областта на правосъдието. (2) Националният институт на правосъдието осъществява обучение и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.“ § 60. Член 252 се изменя така: „Чл. 252. (1) Съдебните обучители са лица с висока професионална компетентност, които притежават необходимите нравствени качества, методологически и социални умения. Съдебните обучители са основни и временни. (2) Съдебни обучители в Националния институт на правосъдието могат да бъдат: 1. съдии, прокурори и следователи; 2. съдебни служители; 3. научни сътрудници по правни науки или правни експерти; 4. експерти в други области. (3) Съдебните обучители, които са съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, провеждат обучителни дейности и разработват обучителни и аналитични материали въз основа на заповед на директора на Националния институт на правосъдието. (4) При осъществяване на обучителна дейност в Националния институт на правосъдието временните обучители по ал. 1, т. 1 и 2 ползват платен служебен отпуск.“ § 61. Член 252а се отменя. § 62. Член 253 се изменя така: „Чл. 253. (1) Съдебните обучители съдии, прокурори или следователи, които провеждат задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи са основни обучители. Те се одобряват от управителния съвет и се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на директора на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване на работата им от управителния съвет в рамките на обща продължителност от 3 години. (2) В задължителното първоначално обучение могат да участват и други съдебни обучители.“ § 63. Член 254 се изменя така: „Чл. 254. (1) Съветът за съдебно обучение е консултативен орган на Националния институт на правосъдието, който подпомага обучителната дейност. Съветът за съдебно обучение се назначава от управителния съвет и заседава в пленарен състав или експертни групи. (2) В състава на съвета за съдебно обучение участват изтъкнати специалисти от правната теория и практика. (3) Съветът за съдебно обучение: 1. предлага на управителния съвет стандарти за съдебно обучение; 2. предлага на управителния съвет за одобрение основните и временните съдебни обучители; 3. одобрява програмите за задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи; 13 4. одобрява програмите за задължителното въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и за задължителното обучение при повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво или специализация на съдия, прокурор, следовател; 5. прави други предложения, свързани със съдебното обучение.“ § 64. Член 255 се изменя така: „Чл. 255. (1) Задължителното първоначално обучение се провежда от Националния институт на правосъдието с продължителност, както следва: 1. за кандидатите за младши съдии – 12 месеца; 2. за кандидатите за младши прокурори и за младши следователи – 9 месеца. (2) Практическите стажове в органите на съдебната власт, провеждани в задължителното първоначално обучение, се ръководят от наставници, определени по реда на чл. 242 от административния ръководител на органа по местоназначение. (3) Административните ръководители на окръжните съдилища и районните прокуратури отговарят за ефективното провеждане на стажовете при спазване на стандартите за съдебно обучение.“ § 65. Член 256 се изменя така: „Чл. 256. (1) По време на обучението си кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието. Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск. (2) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на задължителното първоначално обучение са за сметка на бюджета на съдебната власт.“ § 66. Член 257 се изменя така: „Чл. 257. (1) В обучението се прилагат инструменти на текущо и финално оценяване с оценка „задоволителен“, „добър“ или „много добър“ на придобитите знания, умения и компетентности. (2) Финалната оценка е сбор от оценката за текущо оценяване и оценката от практическите стажове. (3) Успешно преминали обучението са кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, получили финална оценка най-малко „добър“. (4) За кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, които не са завършили успешно обучението по чл. 251, ал. 1, т.1 се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по ал. 3. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от „добър“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия, младши прокурор и младши следовател.“ § 67. Член 258 се изменя така: „Чл. 258. (1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет назначава кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, успешно завършили обучението на длъжност младши съдия, младши прокурор и младши следовател, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7. 14 (2) Кандидат за младши съдия, младши прокурор и младши следовател възстановява на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 256, ал. 1, когато: 1. се е отказал от обучението без уважителна причина; 2. отказал е да заеме длъжността младши съдия, младши прокурор или младши следовател; 3. не е приключил успешно задължителното първоначално обучение. (3) Периодът на задължителното първоначално обучение на успешно завършилите обучението си кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.“ § 68. Член 258а се отменя. § 69. Член 258б се отменя. § 70. Член 259 се изменя така: „Чл. 259. В срока по чл. 240, ал. 1 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател участва задължително в продължаващо обучение на Националния институт на правосъдието за професионално развитие.“ § 71. Член 260 се изменя така: „Чл. 260. Участието в продължаващото съдебно обучение е право и задължение на всеки съдия, прокурор, следовател и съдебен служител и се взема предвид при атестирането.“ § 72. Член 261 се изменя така: „Чл. 261. (1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да реши определени обучителни дейности да са задължителни. (2) Министърът на правосъдието предлага обучителни дейности за държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и за служители на Министерството на правосъдието.“ § 73. Член 262 се изменя така: „Чл. 262. С правила за съдебно обучение се уреждат: 1. организацията, редът за провеждане и оценяване на съдебното обучение; 2. провеждане на практическите стажове на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи; 3. определянето, участието, оценяването и възнаграждението на съдебните обучители; 4. съставът, организацията на дейността и възнаграждението на членовете на съвета за съдебно обучение; 5. други въпроси, свързани с организацията и провеждането на съдебното обучение.“ § 74. Член 263 се изменя така: „Чл. 263. (1) Органи на управление на Националния институт на правосъдието са управителният съвет и директорът. Председател на управителния съвет е председателят на Върховния касационен съд. Директорът участва в заседанията на управителния съвет по право. Той не участва в гласуването. (2) Управителният съвет се състои от седем членове: петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието. (3) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от 15 квотата на Висшия съдебен съвет. Съдийската и прокурорската колегия избират по един представител. (4) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.“ § 75. В глава единадесета се създават чл. 263а-263е: „Чл. 263а. (1) Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган: 1. при подаване на оставка; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца; 3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет; 4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията. (2) В случаите по ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет. Чл. 263б. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието: 1. избира и освобождава директора на Националния институт на правосъдието 2. приема стандарти за съдебно обучение за ефективно изпълнение на длъжностите в органите на съдебна власт; 3 одобрява основните и временните съдебни обучители; 4. приема стратегически насоки за развитие на съдебното обучение; 5. приема годишен отчет и проект на бюджет в програмен формат; 6. приема правилата за съдебно обучение по чл. 262 и други актове, необходими за дейността на Националния институт на правосъдието; 7. одобрява членовете на съвета за съдебно обучение; 8. приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“. Чл. 263в. Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 263б, т. 1, които се приемат с мнозинство две трети от членовете му. Чл. 263г. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи и представлява от директор. (2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок от 5 години от управителния съвет. Той може да бъде избран за още един мандат, след оценка на дейността му от управителния съвет. (3) За директор на Националния институт на правосъдието се избира лице, което: 1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност; 2. притежава високи професионални и нравствени качества; 3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7; 4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност, като това обстоятелство се установява служебно. Чл. 263д. Директорът се освобождава от длъжност преди изтичане на 5-годишния срок: 1. при подаване на оставка; 16 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност; 4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263б, т. 8. Чл. 263е. Директорът на Националния институт на правосъдието: 1. организира и ръководи дейността на института; 2. контролира работата на администрацията на Националния институт на правосъдието; 3. определя броя на съдебните служители в структурите на администрацията на Националния институт на правосъдието в рамките на общата щатна численост; 4. утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание на администрацията на института; 5. назначава и освобождава служителите на института; 6. внася в управителния съвет проектите на документи по чл. 263б, с изключение на т. 1; 7. организира изпълнението на решенията на управителния съвет и Висшия съдебен съвет; 8. участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, на съдийската или прокурорската колегия, когато се обсъждат въпроси, свързани със съдебното обучение.“ § 76. В чл. 297, ал. 2, т. 2 думите „чл. 297а“ се заменят с чл. 297а, ал. 1“. § 77. В чл. 297а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Юридическата правоспособност на лицата, придобита след 1 март 2011 г., се удостоверява служебно от органа, пред който се развива административното производство.“ § 78. В чл. 300 ал. 3 се изменя така: „(3) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви на изпит още три пъти. За явяване на всеки от изпитите по изречение първо стажант-юристът трябва да е положил допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1.“ § 79. В чл. 301 накрая се добавя „в едномесечен срок“. § 80. В чл. 307 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: (3) Дисциплинарните нарушения са: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което не е маловажно; 4. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт; 5. неизпълнение на други служебни задължения.“ 2. В ал. 5, т. 1 след думите „ал. 3“ се добавя „и при нарушаване на задължението по чл. 59 ЗСВ“. 17 § 81. В чл. 338, т. 16 думите „Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 82. В чл. 340, ал. 2 думите „Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 83. В чл. 360а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „Чл. 360а. (1) Органите на съдебната власт издават актове, извършват удостоверителни изявления и други процесуални действия, за които е предвидена писмена форма, само в електронна форма.“ 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) Органите на съдебната власт могат да извършват всички други процесуални действия с помощта на електронни средства, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им само по друг начин. (3) Актовете и изявленията по ал. 1 се подписват с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифицираните електронни подписи на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители съдържат уникален служебен идентификатор, различен от единния им граждански номер и номера им на документ за самоличност. Член 37, ал. 2 от Закона за електронното управление се прилага съответно. (4) Органите на съдебната власт извършват действията и издават актовете по ал. 1 по изключение на хартиен носител, когато това е: 1. обективно невъзможно да стане в електронна форма поради мястото на извършването им, участниците или други особени обстоятелства от техническо естество, или 2. предвидено в закон.“ § 84. В чл. 360б се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Информационните системи, разработени за органите на съдебната власт, се използват от тях след одобрение от пленума или съответните колегии на Висшия съдебен съвет съгласно тяхната компетентност по чл. 30, ал. 2, т. 18 и ал. 5, т. 24 съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление. (2) При проектирането, изработването и закупуването на информационни системи се прилагат съответно чл. 6, 56 – 58б, а във връзка с тях и чл. 59 – 65 от Закона за електронното управление.“ 2. Алинея 4 се отменя. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) При системи за случайно разпределение по чл. 9 и чл. 112, ал. 6 случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление.“ § 85. В чл. 360в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в основния текст думите „възможност за“ се заменят с „удобна и достъпна възможност, включително за лица с увреждания, за“; б) в т. 3 и думите „и призовки“ се заменят с „призовки и приложенията към тях“; 18 в) в т. 4 накрая се добавя „дневници и списъци“; г) в т. 5 думата „пленума“ се заменя със „съдийската колегия“; 2. В ал. 3 думите „които са предвидени“ се заменят с „както и по всяко съдебно дело до актовете по чл. 360с, ал. 2 – 7 и информация за хода му, освен ако друго е предвидено“; 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Висшият съдебен съвет поддържа на интернет страницата си актуална консолидирана редакция на наредбата по чл. 360е и предоставя достъп до нея чрез единния портал за електронно правосъдие.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 86. В чл. 360г се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашния текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Органите на съдебната власт осигуряват свободно и безплатно информация на интернет страниците си и на видни места в сградите си относно възможността за извършване на процесуални действия в електронна форма в единния портал за електронно правосъдие.“ § 87. В чл. 360е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думата „наредба“ се добавя „за процесуалните действия в електронна форма“; б) в т. 3 накрая се добавя „начините за идентификация и мерките за защита от компютърни вируси и програми за разстройване дейността на компютърни системи, узнаване, заличаване, изтриване или копиране на компютърни данни;“ в) т. 7 се изменя така: „7. електронните адреси в единния портал за електронно правосъдие;“ г) създават се т. 8 – 18: „8. проверките и звената, чрез които се гарантира, че разработчиците и притежателите на интегрирани в информационните системи на органите на съдебната власт софтуерни модули не могат без разрешение да узнават обменяната чрез тях информация или да манипулират удостоверяваните данни; 9. воденето на публичен дневник за работоспособността на единния портал за електронно правосъдие, периодите на прекъсване и ограничение в работата му и проверката на подадените за това сигнали; 10. стандартите за автоматичен обмен на данни с единните централизирани информационни системи за съдилищата и за прокуратурата, както и воденето на публичен списък на безплатните за органите на съдебната власт квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, точка 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014, отговарящи на тези стандарти; 11. поддържането в единния портал за електронно правосъдие на публичен регистър на лицата, подлежащи на или заявили предварително желание за електронно връчване, и интеграцията му с единните централизирани информационни системи за съдилищата и за прокуратурата; 12. вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт; 19 13. реда за публичен достъп до информация за действащите и анулираните идентификатори по чл. 360а, ал. 3; 14. реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, реда за водене на преписките по чл. 360з, ал. 12, както и вътрешният оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация; 15. организацията по разглеждане на заповедните дела и съхранението на документите на хартиен носител по тях; 16. реда за водене на партидите по чл. 434, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и реда за достъп на съдебните изпълнители и публичните изпълнители до актовете, въз основа на които са издадени изпълнителни листове; 17. реда за връчване от съдебните изпълнители и нотариусите през единния портал за електронно правосъдие; 18. поддържането на книгата по чл. 49 от Закона за наследството и публичния достъп до съответната част от съдържанието ѝ посредством единния портал за електронно правосъдие.“ 2. Алинея 2 се отменя. 1 § 88. Създава се чл. 360е : 1 „Чл. 360е . (1) Участниците в производствата могат да извършват в електронна форма процесуални действия, за които закон изисква писмена форма. (2) Органите на съдебната власт приемат действията по ал. 1, когато са: 1. спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги; 2. спазени изискванията, установени с наредбата по чл. 360е; 3. подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления; 4. извършени чрез единния портал за електронно правосъдие; (3) При извършването на процесуални действия в електронна форма органите на съдебната власт предварително информират лицето по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно: 1. техническите стъпки по създаването на изявлението; 2. възможността за достъп до електронното дело; 3. техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде подадено изявлението; 4. възможността за получаване на възпроизведени на хартиен или технически носител копия и преписи от електронното дело. (4) Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация, чрез средства за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, както и по други начини, определени по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление, когато това е предвидено в наредбата по чл. 360е. (5) При наличие на технологична възможност се извършва автоматизирана проверка за съответствие на извършеното действие с изискванията по ал. 2 и 4 и лицето се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес, ако е налице несъответствие. 20 (6) За всяко надлежно постъпило електронно изявление автоматично се изпраща потвърждение в електронна форма, което съдържа: 1. регистрационен номер; 2. име на адресата; 3. време на получаване на входящия електронен документ; 4. информация за достъп до електронния документ и до всички приложени към него документи, както и възможност за изтеглянето им с автоматично удостоверяване на съответствието им с постъпилите. (7) Потвърждението се изпраща на електронния адрес за връчване на страната или на процесуалния ѝ представител.“ § 89. В чл. 360ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „включително в текстова форма“. 2. В ал. 3: а) в изречение първо думата „оригинал“ се заменя с „документ“; б) се създава изречение трето: „Удостоверените електронни образи имат значението на официално заверени преписи.“ 3. Алинея 4 се отменя. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Документите по ал. 1 се пазят до изтичане на срока за съхранение на делото.“ 5. В ал. 6 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“. § 90. В чл. 360з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж“ се заменят с „както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи“. 2. В ал. 3 думата „пленума“ се заменя със „съдийската колегия“. 3. Ал. 4 и 5 се отменят. 4. Създава се нова ал. 7: „(7) Органите на съдебната власт осигуряват на лицата, които имат право на достъп до делата, отдалечен, непрекъснат, автоматичен и безплатен достъп по електронен път до електронните дела, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им. Ограниченията за опазване на защитена от закона тайна не трябва да надхвърлят минимално необходимото. Отказът за предоставяне на достъп подлежи на обжалване пред съдия от горестоящия съд, съответно прокурор от горестоящата прокуратура, чийто акт е окончателен.“ 5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и се изменя така: „(10) По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител или на технически носител, осигурен от лицето или от органа. За възпроизвеждането се събира такса като за фотокопие, съответно за носителя, осигурен от органа.“ 7. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7 и 8“ се заменят с „ал. 9 и 10“. 8. Създават се ал. 12 и 13: 21 „(12) Органите на съдебната власт осигуряват съхраняването на доказателствата и документите на материалния носител, на който са представени. Те водят и предоставят достъп на страните и заинтересованите лица до преписка на физически носител, която съдържа: 1. доказателствата, които поради естеството си не могат да се преобразуват в електронна форма по реда на чл. 360ж, ал. 1; 2. документите по чл. 360а, ал. 4 и чл. 360ж, ал. 5.“ (13) Органите на съдебната власт не могат да се позовават на актове и документи, които не са били налични в електронното дело със съответното съдържание към момента на започване на сроковете за процесуалните действия на участник в производството, както и на доказателства по ал. 12, т. 1, които не са били надлежно отбелязани в електронното дело. Това правило не се прилага, когато актовете, документите и доказателствата са били предявени или връчени по време на процесуално действие, на което участникът е присъствал или е могъл да присъства, и сроковете започват от това процесуално действие.“ § 91. Членове 360и и 360к се отменят. § 92. В глава осемнадесета „а“ в наименованието на раздел ІІ след думата „електронни“ се добавя „дела и“. 1 § 93. В глава осемнадесета „а“, в раздел ІІ се създава чл. 360м : 1 „Чл. 360м . (1) Държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките, и възложителите на обществени поръчки не могат да изискват заверени преписи на хартиен носител от актове и удостоверителни изявления, за които им е осигурен достъп в единния портал за електронно правосъдие, включително чрез препратка към уникален адрес за уеб достъп. (2) Лицата, които имат право на достъп до делото, получават препратки по ал. 1 за избрани от тях актове и удостоверителни изявления. Органите на съдебната власт осигуряват автоматичното генериране на препратките в удобен за отпечатване и възприемане с технически средства формат.“ § 94. В чл. 360о ал. 3 се изменя така: „(3) Когато публикуването може да разкрие защитена от закон тайна или да застраши други законни интереси, актовете и мотивите към тях се публикуват с ограничен достъп, със забавяне, частично, а когато това не е достатъчно да защити тайната или интересите – не се публикуват.“ § 95. В чл. 360с се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Чрез единния портал за електронно правосъдие се осъществява и публичен, свободен, безплатен, незабавен и постоянен достъп до обявените в регистъра актове при спазване на изискванията за защита на личните данни.“ 2. Създават се алинеи 3 – 7: „(3) Публикуването по ал. 2 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. 22 (4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им. (5) Актовете по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват изцяло. Когато в акта има възпроизведена класифицирана информация, се публикува диспозитивът, а мотивите - само в онази част, в която не се коментира класифицираната информация. (6) Актовете по наказателни дела, по които са приложени веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се публикуват изцяло. В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врата, се публикува диспозитивът, а мотивите - само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна. (7) Актовете по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.“ § 96. Член 360т се изменя така: „Чл. 360т. Пленумът на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието приема наредба, с която определя реда за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра, актовете и мерките за защита по чл. 360о, ал. 3 и чл. 360с, ал. 2 – 7.“ § 97. В чл. 364 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Представляващият Висшия съдебен съвет, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, главният инспектор и директорът на Националния институт на правосъдието участват при обсъждането на бюджета на съдебната власт в комисиите на Народното събрание.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 98. В чл. 378, ал. 2 думите „Министерството на правосъдието и Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и Комисията за противодействие на корупцията“. § 99. В чл. 385, ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „и по чл. 386, ал. 5“. § 100. В чл. 386 се правят следните изменения допълнения: 1. В ал. 1 след думата „съюз“ се добавя „и с трети държави, с които Република България има сключени двустранни договори“. 2. В ал. 3 думите „създава и поддържа информационна система "Централна база данни „Съдимост“ се заменят с „поддържа и използва Европейската информационна система за съдимост.“ 3. Създават се нови ал. 4 и 5: „(4) Министерството на правосъдието създава и поддържа Централизирана автоматизирана информационна система „Съдебен статус“ с централна база данни, която се използва от бюрата за съдимост при районните съдилища и от Централното бюро съдимост при Министерството на правосъдието. (5) За осъществяване на задълженията по ал. 1 и 4 Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигурява отдалечен достъп в реално време на Министерството на правосъдието до Националната база данни „Население“.“ 23 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „условията за изграждане на информационната система „Централна база данни „Съдимост“, поддържането и функционирането ѝ“ се заменят с „поддържането и функционирането на Централизираната автоматизирана информационна система „Съдебен статус“. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7. § 101. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) създава се нова т. 2: „2. осъществява охраната при провеждане на изпити, конкурси или избори, организирани от Министерството на правосъдието или Висшия съдебен съвет;“ б) точки 2-11 стават съответно т. 3-12. 2. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Редът за охраната на мероприятията по ал. 3, т. 2, организирани от Висшия съдебен съвет, се определя в писмено споразумение между Висшия съдебен съвет и Главна дирекция „Охрана“. (10) Разходите за осъществяване на охраната по ал. 3, т. 2 са за сметка на бюджета на институцията, организираща мероприятието.“ § 102. В чл. 398, ал. 2 думите „Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура“ се заменят с „Върховната прокуратура“. § 103. В чл. 408а, ал. 2 думите „или 4“ се заличават. § 104. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 9 се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 105. Стажът и рангът, придобит във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, се зачита за стаж и ранг на прокурор във Върховната прокуратура. § 106. Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за съдии, прокурори и следователи се провеждат по досегашния ред. § 107. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон процедури за атестиране се приключват по досегашния ред. (2) Проведените до влизането в сила на този закон процедури по атестиране и приетите атестации запазват действието си. § 108. Стажант-юристите, които до влизане на закона в сила са получили три пъти оценка "неиздържал“ на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, може да се явят на още един изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1. § 109. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. (2) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон. 24 (3) Подзаконовите нормативни актове, приети по прилагането и въз основа на отменените чл. 360и и 360к и отменения чл. 102г от Гражданския процесуален кодекс, се прилагат до приемането подзаконовите нормативни актове по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон. (4) Разпоредбите на правилниците по чл. 342, отнасящи се до воденето на дела на хартиен носител, се прилагат до приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон. § 110. (1) Образуваните до 30 юни 2021 г. първоинстанционни съдебни дела се приключват на хартиен носител във всички инстанции. (2) По делата по ал. 1 може да се извършват процесуални действия в електронна форма от участниците в производствата. Актовете и удостоверителните изявления на органите на съдебната власт могат да се издават в електронна форма, когато Висшият съдебен съвет е осигурил технологична възможност за това. Всички постъпили или създадени електронни документи се възпроизвеждат по реда на чл. 360з, ал. 9, изречение първо и се прилагат по делото заедно с резултата от проверката на квалифицираните електронни подписи. (3) Когато орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела по ал. 1, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели. § 111. (1) Образуваните първоинстанционни съдебни дела в периода от 1 юли 2021 г. до 1 януари 2026 г. може да се водят едновременно в електронна форма и на хартиен носител до приключването им във всички съдебни инстанции. (2) Когато делата по ал. 1 се водят и на хартиен носител, всички подадени по електронен път документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт в електронна форма се възпроизвеждат и заверяват на хартиен носител по реда и със значението по 360з, ал. 9, изречение първо и се прилагат към делото. По тези дела всички подадени документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт на хартиен носител се възпроизвеждат в електронна форма по реда на чл. 360ж, ал. 1 и се прилагат към електронното дело. (3) Изявления и процесуални действия на участниците в производството, извършени или удостоверени в електронна форма, се възпроизвеждат като копия по делото на хартиен носител. Изявления и процесуални действия на участниците в производството, извършени или удостоверени на хартиен носител, се възпроизвеждат в електронна форма. (4) Органите на съдебната власт осигуряват пълното и точно съответствие между делото на хартиен носител и електронното дело чрез използваните информационни системи. (5) Висшият съдебен съвет осигурява нужните технически условия за изпълнение от съдилищата на задължението по чл. 360з, ал. 9, изречение първо за достъпа до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им, в срок до 1 декември 2025 г. (6) Висшият съдебен съвет осигурява свързаност между Единната информационна система на съдилищата и Единната деловодна информационна система в срок до 1 септември 2025 г. § 112. Извършените до влизането в сила на този закон процесуални действия и изявления от участниците в съдебното производство и извършените процесуални действия и издадените актове от органите на съдебната власт в електронна форма или на хартиен носител са валидни. § 113. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм., бр. 49 от 2018 г.) в § 78, ал. 1 от преходните и заключителните 25 разпоредби след думите „внедри система“ се добавя „съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление“. § 114. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 и 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г. и бр. 44 и 98 от 2020 г.; изм., бр. 9 и 15 от 2021 г.; бр. 102 от 2022 г. и изм. и доп. бр. 80 и 102 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 18а, ал. 5 думите „Закона за съдебната власт“ се заменят с „чл. 38, ал. 2 и 4 от Гражданския процесуален кодекс“. 2. В чл. 137, ал. 2 думите „чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт“ се заменят с „чл. 38, ал. 2 и 4 от Гражданския процесуален кодекс“. § 115. В Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68 и 98 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 38: а) в ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, включена в списъка по чл. 360е, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт;“ б) точка 3 се отменя; в) създава се нова ал. 3: „(3) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление, връчването се извършва на него.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“; д) досегашната ал. 4 се отменя; е) в ал. 5 думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 – 4“; ж) в ал. 7 думите „по ал. 2, т. 3“ се заменят с „по ал. 3“ и думата „орган“ се заменя с „администрация на орган“. 2. В чл. 38а: а) в заглавието думите „Задължение за“ се заличават; б) създава се нова ал. 2: „(2) Съгласието за връчване на електронен адрес може да бъде заявено: 1. предварително по конкретно дело; 2. с изрично последващо потвърждаване на връчването; или 3. общо за всички бъдещи дела чрез заявление до регистъра по чл. 360е, ал. 1, т. 11 от Закона за съдебната власт.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Когато в изявление до съда лице посочи свой електронен адрес, се смята, че то се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи от съда на този адрес в производството пред всички инстанции, освен ако изрично е заявило друго.“; 26 г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „Връчването се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие, освен ако лицето изрично е заявило друг електронен адрес за връчване по делото.“; д) досегашната ал. 4 става ал. 5, в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 – 4“ и се създава изречение второ: „Правилото на чл. 43а, ал. 1, изречение второ не се прилага, ако срокът изтича след оттеглянето.“; е) създава се ал. 5: „(5) Лицата по чл. 50, ал. 5, чл. 51 и чл. 52, ал. 2 са длъжни да заявят електронния си адрес за връчване по чл. 38, ал. 2 в регистъра по чл. 360е, ал. 1, т. 11 от Закона за съдебната власт. В случай че такъв адрес не е вписан, по искане на съда на база на уникалния идентификатор на лицето се създава служебно профил в единния портал за електронно правосъдие, който се вписва в регистъра, за което лицето се известява на вписаните в съответните регистри адреси за упражняване на дейността, телефони и електронни адреси. Съобщенията по делото се връчват чрез този профил по реда на чл. 43а, ал. 1.“ 3. Член 41 се изменя така: „Задължение за уведомяване Чл. 41. (1) Страната – физическо лице, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, ако не го е заявила като настоящ адрес пред българските органи за гражданска регистрация. Такова задължение има страната и при промяна на посочения електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда най-късно при връчване на първото съобщение. Когато страната е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото.“ 4. Член 41а се отменя. 5. В чл. 42, ал. 3 думите „електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма“ се заменят с „телекс или факс“. 6. Създава се чл. 43а: „Момент на електронното връчване Чл. 43а. (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2 и 3, съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в едноседмичен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на този срок. Ако съобщението не е постъпило или е постъпило в по-късен момент, срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. (2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 4 и 6, съобщението се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в едноседмичен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.“ 7. Създава се чл. 43б: „Период на отсъствие Чл. 43б. (1) Физическите лица, регистрирани в портала по чл. 38, ал. 2, т. 1, могат да заявят по електронен път, че ще отсъстват и не приемат съобщения чрез този портал през определени периоди, които общо не могат да бъдат по-дълги от 40 дни в рамките на една календарна година. (2) По реда на ал. 1 лицата могат да заявят и периоди на отсъствие поради временна неработоспособност, удостоверена със съответния документ. (3) Заявеното отсъствие по ал. 1 не засяга действието на връчването на съобщения, изпратени преди постъпване на заявлението за отсъствие. По отношение на съобщения, 27 изпратени след постъпване на заявлението, както и в случаите по ал. 2 срокът по чл. 43а, ал. 1, изречение второ не тече през периода на отсъствие.“ 8. В чл. 44: а) в ал. 2 думите „по телефона или“ и думите „връчването с телеграма - с известие за доставянето ѝ,“ се заличават; б) в ал. 3: аа) създава се нова т. 3: „3. електронен запис за изтеглянето, съхранен в системата за сигурно електронно връчване – при връчване по чл. 38, ал. 3;“ бб) Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“; в) в ал. 4 думите „известието за доставка на телеграма,“ се заличават; г) създават се ал. 5 и 6: „(5) Разписката по ал. 1 за връчване от съдебен служител се съставя от него в електронна форма с квалифициран електронен подпис, а когато носи подпис на получател – на хартиен носител. (6) При връчване по телефона съдебният служител отразява в електронна форма с квалифициран електронен подпис датата, часа, номера, начина, по който се е уверил с кого разговаря, и какво е съобщил или поканил. Когато текстът на съобщението с приложенията не може да бъде прочетен по телефона, служителят поканва адресата да посочи електронен адрес за връчване или да се яви в канцеларията на съда в двуседмичен срок, за да ги получи. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока. Когато адресатът не желае да изслуша съобщението или поканата, служителят удостоверява отказа и съобщението се смята за връчено след изтичане на двуседмичен срок.“ 9. В чл. 47: а) в ал. 1 думите „в продължение на“ се заменят с „повече от“; б) в ал. 3 се създава изречение четвърто: „Съдът служебно проверява наличието на електронен адрес за връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 и ал. 3 и разпорежда връчване чрез тях.“ 10. В чл. 50: а) алинея 2 се отменя; б) алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, или връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той поставя уведомления на местата по чл. 47, ал. 1. Всички следващи съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. (5) Връчването на институции по чл. 2, 3 и 3а от Закона за кредитните институции, на застрахователни, презастрахователни и пенсионноосигурителни дружества и на търговци, които извършват събиране на вземания срещу потребители, доставка или разпределение на енергия, газ или предоставят пощенски, образователни, здравни, удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, когато тези лица са регистрирани или имат клон в Република България, се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.“ 11. В чл. 52: а) в заглавието думите „и общини“ се заменят с „общини и лица, осъществяващи публични функции“; б) в ал. 2 след думата „учреждения“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думата „общините“ се добавя „на нотариусите, частните съдебни изпълнители, синдиците, вещите лица, включени в списъците по Закона за съдебната власт, Гаранционния фонд по чл. 518 28 от Кодекса за застраховането, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и съсловните организации, чието устройство е уредено в закон“. 12. Наименованието на глава единадесета „а“ се изменя така: „Процесуални действия в електронна форма и с електронни средства“. 13. В чл. 102а: а) заглавието се изменя така: „Процесуални действия на съда“; б) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Съдът издава актове и удостоверителни изявления в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако в този кодекс е предвидено да се издават на хартиен носител. (2) Съдът може да извършва всички други предвидени в закона процесуални действия с помощта на електронни средства при условията на Закона за съдебната власт, освен ако според този кодекс те трябва да се извършат устно или в присъствието на определени лица и за тях не са приложими правилата за видеоконференция.“; в) алинеи 3 и 4 се отменят. 14. Членове 102б, 102в, 102г и 102д се отменят. 15. Член 102е се изменя така: „Процесуални действия в електронна форма на участниците в съдебните производства Чл. 102е. Участниците в съдебните производства могат да извършват процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт.“ 16. Член 102ж се отменя. 17. В чл. 102з: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представя: 1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с електронен времеви печат; или 2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него; или 3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29 от Закона за електронната идентификация.“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.“ 18. В чл. 127: а) в ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца;“ б) създава се ал. 5: „(5) Ищецът посочва електронни адреси за връчване при условията на чл. 38 и 38а и номера на телефон, факс и телекс на страните, техните законни представители и пълномощници.“ 19. Член 183 се изменя така: „Представяне на документи на хартиен носител 29 Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис или като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис. В такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис, съответно образ се изключва от доказателствата по делото.“ 20. В чл. 234, ал. 1 след думата „протокол“ се добавя „на хартиен носител“. 21. В чл. 286, ал. 2 накрая се добавя: „пред Върховния касационен съд“. § 116. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., изм. и доп. бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 33: а) алинея 7 се изменя така: „(7) Съдебните актове се изготвят при условията на Закона за съдебната власт.“; б) ал. 8: аа) в изречение първо съюзът „и“ се заличава; бб) изречение второ се заличава. 2. Член 247а се отменя. 3. В чл. 310, ал. 1 думите „се изготвя в единната информационна система на съдилищата и“ и “с квалифициран електронен подпис“ се заличават. 4. В чл. 311 ал. 2 се изменя така: „(2) Протоколът за съдебното заседание се изготвя в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, като се подписва от председателя и от съдебния секретар. Когато следва да бъдат положени подписи на страни, протоколът се изготвя на хартиен носител.“ 5. В чл. 320: а) в ал. 1 след думите „по електронен път“ се добавя „при условията на Закона за съдебната власт“; б) в ал. 3 думите „а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис“ се заличават; в) в ал. 6 думите „подписано с квалифициран електронен подпис“ се заменят с „при условията на Закона за съдебната власт“. 6. В § 1, ал. 6 от допълнителните разпоредби след думите „квалифицирана електронна поща“ се добавя „профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление“. 7. В чл. 55, ал. 1, чл. 75, ал. 1, чл. 79, чл. 82, ал. 1, чл. 87, ал. 1, чл. 90, ал. 1, чл. 99, ал. 1 и чл. 149, ал. 3, чл. 213, ал. 7, чл. 322 и чл. 350, ал. 3 думите „подписани с квалифициран електронен подпис“, съответно „подписана с квалифициран електронен подпис“ и „подписано с квалифициран електронен подпис“ се заменят с „при условията на Закона за съдебната власт“. 30 § 117. В Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 33 и 69 от 1999 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г., бр. 92 от 2011 г. и бр. 108 от 2018 г.) в чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) В Министерството на правосъдието в електронна форма се води регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат. Регистърът съдържа следните данни: 1. пореден номер; 2. дата на вписване; 3. акт, подлежащ на вписване; 4. вид на акта; 5. брой заверени преписи.“ § 118. Параграф 117 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. 31

Проект! МОТИВИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ Предлаганите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) имат за цел да оптимизират законовата уредба в следните основни направления: • Осигуряване на съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. • Прецизиране на разпоредбите относно конкурсните процедури за гарантиране на своевременни редовни конкурси за повишаване в длъжност, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии; • Усъвършенстване на уредбата относно атестирането; • Постигане на напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове; • Промени в дейността по извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите; • Повишаване на ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, при отразяване на натрупания опит, предизвикателствата пред европейското съдебно обучение и нарастващите изисквания към работещите в правосъдието; • Въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие. 1. Осигуряване на съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.: Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) се въведоха принципни изменения в глава шеста „Съдебна власт“. Беше провъзгласено, че основен носител на съдебната власт е съдът, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. Структурата на прокуратурата 1 беше принципно изменена, като се постанови, че тя е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. По отношение на главния инспектор и инспекторите в ИВСС беше предвидено същите да могат да бъдат преизбирани и за последователни мандати. С предлагания законопроект в ЗСВ се въвеждат норми, съответни на приетите конституционни изменения. 2. Промени в уредбата относно конкурсните процедури в органите на съдебната власт: Ново основно положение, което се предлага в законопроекта, е законовото регламентиране на периодичността на провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Законопроектът предвижда ежегодни последователно провеждани конкурси за повишаване и преместване, по хронология, изрично уредена в закона. Целта е да се гарантира ритмичност на конкурсните процедури и се преодолеят негативните последици от забавянето им. С цел подобряване на бързината при провеждане на конкурсите се ограничават актовете, разглеждани от конкурсната комисия при оценяване на кандидата до четири съдебни акта, които са влезли в сила - в конкурса за повишаване и преместване на съдии, или четири разгледани и приключили дела и преписки – в конкурса за повишаване и преместване на прокурори и следователи. Два от съдебните актове се избират от конкурсната комисия на случаен принцип и два съдебни акта се представят от кандидата. За сметка на това ограничение се предвижда въвеждането на нов етап в оценяването на кандидатите - събеседване с кандидатите по практически правни въпроси. Предвидено е, че при провеждане на събеседването конкурсната комисия оценява професионалните познания на кандидатите по критерии, определени в наредбата по чл. 194г. При провеждане на конкурс за повишаване във Върховния касационен съд и Върховния административен съд са предвидени определени правомощия на общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Въз основа на поставената обща оценка конкурсната комисия определя най-добре представилите се кандидати, чийто брой е три пъти по-голям от броя на местата, обявени за заемане в конкурса, като ги подрежда по азбучен ред и внася предложението в общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Общото събрание чрез тайно гласуване определя реда, по който кандидатите да бъдат предложени за назначаване. Предложението се изпраща заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Целта е повишаване и укрепване на съдийското самоуправление. 3. Промени в уредбата относно атестирането: С цел гарантиране на периодичното провеждане на конкурсите са променени и видовете атестиране. Атестиране се провежда в следните случаи: - за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател; 2 - периодично: а) за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител; б) когато от последното атестиране са изминали 5 години или атестиране не е извършвано и: аа) съдия, прокурор или следовател ще участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност; бб) съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител; вв) е направено мотивирано предложение на ИВСС или на съответния административен ръководител при наличие на данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател; гг) съдията, прокурорът или следователят има правен интерес. В случаите по буква „б“, подбукви „аа“, „бб“ и „гг“ атестирането се извършва по инициатива на съответния съдия, прокурор или следовател. 4. Прецизиране на разпоредбите относно командироването на съдии, прокурори и следователи: С цел да се уеднакви институтът на командироването на съдии и прокурори, се отменя въведеното ограничение за прокурорите и следователите по чл. 147, ал. 4 от ЗСВ, съгласно който срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година. Новият текст е в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗСВ, според която съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. За незаета щатна длъжност този срок не се прилага (чл. 227, ал. 2). Промените в чл. 227, ал. 8 и 9 целят укрепване на съдийското самоуправление чрез предвиждане на възможност командироването на съдия да се съгласува и с отделението на съда, в което е командирован, както и да се вземе становище на отделението на съда или на общото събрание за необходимостта от продължаване на командироването и за професионалните качества на командирования съдия. 5. Промени относно избора на инспектори в ИВСС: Елемент на независимостта на съдебната власт е създаването на ИВСС (чл. 132а от Конституцията). Инспекторатът към ВСС проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции (чл. 132а, ал. 6 от Конституцията). С промените в чл. 132а, ал. 4 от Конституцията бе предвидено, че главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. В Доклада относно върховенството на закона за 2022 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България (Работен документ на Службите на Комисията SWD(2022) 502 final, 13.7.2022 г.) е отправена препоръка за постигане на напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на 3 функционирането на ИВСС и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове. Съгласно чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет, съответно за срок от четири години. С проекта на Закон за съдебната власт е предложена процедура за номиниране на кандидати за главен инспектор и инспектори, която да осигури включването на органите на съдебната власт. Със законопроекта се предвижда предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори да се правят не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание. Предложения ще се правят от народните представители, общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, и прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание. С предвидената възможност не по-малко от половината инспектори да бъдат избирани от номинираните кандидати от страна на органите на съдебната власт ще се гарантира в по-голяма степен независимостта на ИВСС, като се избегне рискът от политическо влияние, а от друга страна ще се укрепи институционалният капацитет на ИВСС. 6. Промени в глава девета, раздел Іа, относно проверките на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите: Предвидените промени целят уеднаквяване на реквизитите на декларациите за имущество и интереси, които магистратите представят, с декларациите, подавани от останалите лица, заемащи публични длъжности, уредени в Закона за противодействие на корупцията. 7. Повишаване на ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието: Предложени са изменения и допълнения, които си поставят за цел да повишат ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието. Водещо е разбирането за съдебното обучение като процес на професионална подготовка и усъвършенстване, основан на стандарти за съдебно обучение в съответствие с принципите на съдебно обучение на Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО). Стандартите за съдебно обучение са модерен инструмент за планиране, разработване и провеждане на цялостната обучителна дейност, с който се интегрира компетентностният модел, приложен във водещите европейски обучителни институции в ЕМСО (Нидерландия, Франция, Италия, Белгия). Като орган, вземащ стратегически решения във връзка с обучителната дейност и управлението на НИП, се предлага Управителният съвет да приема стандартите за съдебно обучение, както и стратегически насоки за развитие на съдебното обучение. Именно в тази стратегическа рамка, очертана от Управителния съвет, се предвижда създаването на нов орган - Съвет за съдебно обучение, включващ представители на професионалните общности. Те ще отговарят на експертно ниво за качеството на обучителната дейност, основана на приетите стандарти, като одобряват програмите в задължителното и въвеждащото 4 обучение. С предложените разпоредби Съветът за съдебно обучение се утвърждава като орган за организация на обучителната дейност на НИП, чрез който се реализира пълноценното участие на професионалните общности във всеки етап от планирането, подготовката, провеждането и оценяването на обучителния процес. На законово ниво са изведени уменията и компетентностите на съдебните обучители в учебния процес - лица с висока професионална компетентност, които притежават необходимите нравствени качества, методологически и социални умения. Регламентиран е статутът на съдебните обучители, както и редът за възлагане на провеждането на обучителните дейности. Диференцирани са като правомощия и ангажираност в учебния процес основните съдебни обучители – които провеждат задължително първоначално обучение, и съдебните обучители, участващи в конкретни обучителни дейности на НИП. Предложена е законова регламентация на практическите стажове в органите на съдебната власт като структурен елемент от задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Прецизирани са правомощията на Управителния съвет като орган, осъществяващ общо ръководство, стратегическо планиране и контрол върху дейността на Института. На законово ниво са уредени правомощията на директора като орган на управление на института, осъществяващ оперативно ръководство и организация на работата. В случай че лицето е действащ магистрат, след изтичане на мандата на директора е предвидена възможността да бъде възстановен на заеманата преди избора длъжност. 8. Промени относно дисциплинарните производства: Представена е редакция на чл. 307, ал. 3, т. 3. Действащата норма предвижда, че действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт, представлява дисциплинарно нарушение. Тъй като не всяко нарушение на етичните правила представлява „действия, които накърняват престижа на съдебната власт“, разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 е прецизирана в смисъл, че такъв е случаят, когато посоченото нарушаване на етичните правила не е маловажно. 9. Въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие: С предложените промени се цели прецизиране на правомощията на Висшия съдебен съвет във връзка с използваните информационни системи от органите на съдебната власт. В съответствие с чл. 130а, ал. 5 от Конституцията на Република България в чл. 30 ЗСВ се предвижда, че след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление съдийската колегия на ВСС одобрява автоматизираните информационни системи на съдилищата, прокурорската колегия одобрява тези на прокуратурата и следствието, а пленумът одобрява тези системи, които са общи за органите на съдебната власт и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост. 5 Предвижда се кодифициране на подзаконовата уредба в единна наредба за процесуалните действия в електронна форма (до чието обнародване е предвидено да важат досегашната наредба относно изискванията към интернет страниците, електронните документи и плащанията, наредба относно воденето на електронните дела и съхраняване на доказателствата, правилник за използването на електронен подпис, както и отнасящите се до воденето на делата на хартиен носител правилници за съдебната администрация). Възприето е връщането на предходна редакция на чл. 360б, ал. 6, според която при системи за случайно разпределение по чл. 9 и чл. 112, ал. 6 случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление. Мотивите за това са, че понятието „единна” система в сегашния чл. 360б, ал. 6 противоречи редакционно и смислово на дефиницията на § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на ЗСВ относно „система за случайно разпределение”, според която това е „компютърна програма или обособена част от нея, чрез която се извършва случаен подбор чрез равномерно електронно разпределение и която може да бъде използвана чрез потребителски или чрез приложно-програмен интерфейс”. По отношение на системата за провеждане на избор по чл. 112, ал. 6 терминът „равномерно“ е неприложим, тъй като тази норма не предвижда такова изискване или отчитане на натовареност на включените в списъка съдии, което би било критерий за равномерно разпределение. Законопроектът внася прецизност относно електронната форма на актовете и удостоверителните изявления, от една страна, на органите на съдебната власт, като същевременно предвижда актовете и изявленията да се издават и в друга форма, когато това е предвидено в закон или електронната форма не е възможна. Изрично е посочено, че органите на съдебната власт могат да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия с помощта на електронни средства, освен ако поради естеството им това е невъзможно или в закон е предвидено извършването им по друг начин. От друга страна, формулирани са техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните изявления на участниците в производствата, както и съответно задължение за органите да ги приемат, проверяват и потвърждават, когато отговарят на тези изисквания. Проследено е образуването, съдържанието, правото на достъп, поддържането и съхранението на електронните дела и тяхното възпроизвеждане. Електронното дело представлява не само свързани електронни записи и електронни документи, и информация, създадени или предоставени от участниците в производството, а в него се съхраняват и обработват и електронни образи на документите и доказателствата, представени на хартиен носител, и електронни образи на актовете и изявленията извършени от органите на съдебната власт в друга форма/ на хартиен носител. Документите и доказателствата, постъпили на физически носител, се съхраняват в съответна преписка. Улеснява се и се гарантира достъпът на страните до електронните дела, възможността за получаване на копия на технически носител, както и на препратки към уеб базираната система, с което отпада необходимостта от снабдяване със заверени хартиени преписи за пред лицата с публични функции. Създават се процесуални гаранции за защита на правата на страните в случай на непълноти на електронното дело. 6 Прецизирани са правилата за водене на регистъра на съдебните актове и за публичния достъп до тях чрез единния портал за електронно правосъдие. Чрез преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са разграничени три периода относно воденето на съдебните дела на хартиен носител и в електронна форма: - образуваните до 30 юни 2021 г. дела се приключват на хартиен носител във всички инстанции. По тези дела може да се извършват процесуални действия в електронна форма от участниците в производствата. Актовете и удостоверителните изявления на органите на съдебната власт могат да се издават в електронна форма, когато Висшият съдебен съвет е осигурил технологична възможност за това. Когато орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели. - образуваните първоинстанционни дела в периода от 1 юли 2021 г. до 1 януари 2026 г. може да се водят във електронна форма или да се водят едновременно в електронна форма и на хартиен носител до приключването им във всички съдебни инстанции. Във втория случай по тези дела всички подадени по електронен път документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт в електронна форма се възпроизвеждат и заверяват на хартиен носител и се прилагат към делото. Всички подадени документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт на хартиен носител се възпроизвеждат в електронна форма и се прилагат към делото. Органите на съдебната власт осигуряват пълното и точно съответствие между делото на хартиен носител и електронното дело чрез използваните информационни системи. - образуваните от 1 януари 2026 г. първоинстанционни дела ще се водят единствено електронно. Висшият съдебен съвет следва да осигури нужните технически условия за изпълнение от съдилищата на задължението за достъпа до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им, в срок до 1 декември 2025 г., а в срок до 1 септември 2025 г. следва да осигури свързаност между Единната информационна система на съдилищата и Единната деловодна информационна система. Предвидени са и съответстващи на промените в ЗСВ изменения в процесуалните закони – в Административнопроцесуалния кодекс, в Гражданския процесуален кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. 10. Промени в други разпоредби: - Предвидено е служебно удостоверяване на наличието на юридическа правоспособност, придобита след 1 март 2011 г., от органа, пред който се развива административното производство, поради това, че в създадения и поддържан към Министерството на правосъдието регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, е налична информация за придобитата правоспособност след тази дата. - Осигуряване на достъп на Министерството на правосъдието до Националната база данни „Население“ с цел ефективно изпълнение на задълженията на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Централното бюро за съдимост (ЦБС) при Министерството на правосъдието има функции на бюро за съдимост за лицата, родени в чужбина. За разлика от районните бюра за съдимост ЦБС изпълнява и задълженията на централен орган на Република 7 България, който обменя информация с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани. Обменът всекидневно нараства и към настоящия момент достига 600 сведения дневно, от които 250-300 запитвания. За ефективно изпълнение на задълженията на ЦБС е необходимо да бъде предоставен безплатен достъп до Национална база данни „Население“, какъвто имат районните съдилища по силата на чл. 385, ал. 1 ЗСВ. Централизирана автоматизирана информационна система „Съдебен статус“ (ЦАИС „Съдебен статус“) се използва от 113- те районни бюра за съдимост и от Централното бюро за съдимост и наличието на достъп в реално време е от основно значение за идентифициране на лицата и издаване на свидетелства и справки за съдимост с актуални данни за тях. Промяната на чл. 386 ЗСВ е необходима с цел ефективно изпълнение както на задълженията на ЦБС, така и на всички бюра за съдимост при районните съдилища. - Прецизира се разпоредбата на чл. 391, ал. 3 по отношение на осъществяването на охраната при провеждане на изпити, конкурси или избори, организирани от Министерството на правосъдието или Висшия съдебен съвет. Предлага се редът за охраната на посочените мероприятията, организирани от Висшия съдебен съвет, да се осъществява съгласно писмено споразумение между Висшия съдебен съвет и Главна дирекция „Охрана“, като разходите да са за сметка на бюджета на иницииращата институция. - В чл. 225, ал. 1 се възстановява правото на получаване на парично обезщетение от членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС. Предложената редакция на нормата запазва горната граница на обезщетението, като цели прецизиране на механизма за неговото изчисляване и позволява да се унифицира начинът на определянето му при освобождаване от длъжност на правоимащите лица. Направени са и произтичащите от това промени в свързаните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и чл. 53, ал. 1. - Съгласно действащата разпоредба на чл. 73, ал. 4, размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден. С предложения проект последната посочена сума се увеличава на 40 лв. на ден. Предложеното увеличение цели осигуряване на адекватност на възнагражденията на съдебните заседатели, включително и предвид направените от тях разходи, като отговаря на общите принципи за пропорционалност, разумност и предвидимост. - За подпомагане на изпълнението на въведеното с чл. 4а, ал. 2 от ЗЕУ изискване административните органи да водят регистрите и базите данни, възложени им със закон, в електронна форма министърът на електронното управление създава и поддържа Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри, която е регламентирана с новия чл. 52а от ЗЕУ. Чрез нея Министерството на електронното управление ще предостави на административните органи възможност да 8 създадат и водят законово изисквани регистри, които не разполагат със специализирана информационна система в електронен вид. Цели се осигуряване на съответствие на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление и привеждане на Регистъра на актовете с положен държавен печат в съответствие със Закона за електронното управление чрез използването на информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: - съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.; - ритмичното и последователно провеждане на конкурсните процедури; - усъвършенствана уредбата относно атестирането; - постигнат напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на ИВСС и избягване на риска от политическо влияние; - повишаване на ефективността на обучителната дейност на НИП. Проектът на ЗИД на ЗСВ не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. На основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове срокът за провеждане на обществени консултации е 20 дни. По-краткият срок произтича от необходимостта за съобразяване на приетите изменения и допълнения в Конституцията на Република България. Законодателни изменения със сходен предмет са подлагани на обществени консултации, като са съобразени с постъпилите становища на заинтересованите страни. 9

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт Лице за контакт: Даниела Белчина - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието; Диана Боева - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието; Мария Георгиева - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието; Филип Савов - държавен експерт в дирекция Телефон и ел. поща: dany@justice.government.bg 02/ 92 37 311 Diana.Boeva@justice.government.bg 02/ 92 37 338 Maria_Georgieva@justice.government.bg 02/ 92 37 440 F_Savov@justice.government.bg „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието. 02/ 92 37 551 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите По възможност посочете числови стойности: „Необходимост от актуализиране на изменение на конституционни разпоредби, както и изграждане на нова правна рамка, ефективността на съдебната система.“ Предлаганите изменения и допълнения в оптимизират законовата уредба в следните основни • Осигуряване на съответствие на ЗСВ Конституцията на Република България Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 • Прецизиране на разпоредбите относно своевременни редовни конкурси за и причините за неговото/тяхното възникване. устройствения закон на съдебната власт вследствие отправени препоръки от Европейската комисия, позволяваща значително подобряване на Закона за съдебната власт (ЗСВ) имат за цел да направления: със Закона за изменение и допълнение на (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на г. по конституционно дело № 1/2024 г. конкурсните процедури за гарантиране на повишаване в длъжност, за да се избегне дългосрочното 2 командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии; • Усъвършенстване на уредбата относно атестирането; • Постигане на напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове; • Промени в дейността по извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите; • Повишаване на ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, при отразяване на натрупания опит, предизвикателствата пред европейското съдебно обучение и нарастващите изисквания към работещите в правосъдието; • Въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.): Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа, тъй като е необходима редакция и систематизация на съответните разпоредби от Закона за съдебната власт и свързани нормативни актове. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите: 1.3. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, тъй като е необходимо прецизиране и по-добра систематизация на разпоредбите в Закона за съдебната власт и свързани нормативни актове. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС: 1.4. Подготовката на настоящия законопроект не произтича пряко от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Същевременно следва да се отчете, че със законопроекта се цели осигуряване на необходимите нормативни положения за осигуряване на съответствие с дългогодишни препоръки на Европейската комисия за постигане на напредък по отношение на: - предприемането на стъпки за адаптиране на съответната правна уредба, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности; - изготвянето на законодателни изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове. 3 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел: „Актуализиран устройствен закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Физически и юридически лица – участници в производствата (граждански, наказателни и административни); 2. Съдиите, прокурорите и следователите – предлаганите промени в ЗСВ и процесуалните закони пряко засягат дейността на всички магистрати; 3. Висшият съдебен съвет – като административен и кадрови орган на съдебната власт, който е ангажиран с управлението на ресурсите на системата, както и с изграждането и поддържането на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт – 25 бр.; 4. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – 11 бр.; 5. Националният институт на правосъдието; 6. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинирания проблем. Необходимост При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Ще продължава да бъде налице необходимост от актуализиране на устройствения закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както 4 и необходимост от изграждане на нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие няма да бъде актуализиран устройственият закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и няма да бъде изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Актуализиран устройствен закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ Описание: В Министерството на правосъдието бе сформирана работна група, която да подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт за осигуряване на съответствие със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г. и с решение № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. и прецизиране на разпоредбите относно конкурсите и атестирането, командироването, дисциплинарните производства, електронното правосъдие и други. 1. Осигуряване на съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.: Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) се въведоха принципни изменения в глава шеста „Съдебна власт“. Беше провъзгласено, че основен носител на съдебната власт е съдът, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. Структурата на прокуратурата беше принципно изменена, като се постанови, че тя е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. 5 По отношение на главния инспектор и инспекторите в ИВСС беше предвидено същите да могат да бъдат преизбирани и за последователни мандати. С предлагания законопроект в ЗСВ се въвеждат норми, съответни на приетите конституционни изменения. 2. Промени в уредбата относно конкурсните процедури в органите на съдебната власт: Ново основно положение, което се предлага в законопроекта, е законовото регламентиране на периодичността на провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Законопроектът предвижда ежегодни последователно провеждани конкурси за повишаване и преместване, по хронология, изрично уредена в закона. Целта е да се гарантира ритмичност на конкурсните процедури и се преодолеят негативните последици от забавянето им. С цел подобряване на бързината при провеждане на конкурсите се ограничават актовете, разглеждани от конкурсната комисия при оценяване на кандидата до четири съдебни акта, които са влезли в сила - в конкурса за повишаване и преместване на съдии, или четири разгледани и приключили дела и преписки – в конкурса за повишаване и преместване на прокурори и следователи. Два от съдебните актове се избират от конкурсната комисия на случаен принцип и два съдебни акта се представят от кандидата. За сметка на това ограничение се предвижда въвеждането на нов етап в оценяването на кандидатите - събеседване с кандидатите по практически правни въпроси. Предвидено е, че при провеждане на събеседването конкурсната комисия оценява професионалните познания на кандидатите по критерии, определени в наредбата по чл. 194г. При провеждане на конкурс за повишаване във Върховния касационен съд и Върховния административен съд са предвидени определени правомощия на общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Въз основа на поставената обща оценка конкурсната комисия определя най-добре представилите се кандидати, чийто брой е три пъти по-голям от броя на местата, обявени за заемане в конкурса, като ги подрежда по азбучен ред и внася предложението в общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Общото събрание чрез тайно гласуване определя реда, по който кандидатите да бъдат предложени за назначаване. Предложението се изпраща заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Целта е повишаване и укрепване на съдийското самоуправление. 3. Промени в уредбата относно атестирането: С цел гарантиране на периодичното провеждане на конкурсите са променени и видовете атестиране. Атестиране се провежда в следните случаи: - за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател; - периодично: а) за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител; б) когато от последното атестиране са изминали 5 години или атестиране не е извършвано и: аа) съдия, прокурор или следовател ще участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност; 6 бб) съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител; вв) е направено мотивирано предложение на ИВСС или на съответния административен ръководител при наличие на данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател; гг) съдията, прокурорът или следователят има правен интерес. В случаите по буква „б“, подбукви „аа“, „бб“ и „гг“ атестирането се извършва по инициатива на съответния съдия, прокурор или следовател. 4. Прецизиране на разпоредбите относно командироването на съдии, прокурори и следователи: С цел да се уеднакви институтът на командироването на съдии и прокурори, се отменя въведеното ограничение за прокурорите и следователите по чл. 147, ал. 4 от ЗСВ, съгласно който срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година. Новият текст е в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗСВ, според която съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. За незаета щатна длъжност този срок не се прилага (чл. 227, ал. 2). Промените в чл. 227, ал. 8 и 9 целят укрепване на съдийското самоуправление чрез предвиждане на възможност командироването на съдия да се съгласува и с отделението на съда, в което е командирован, както и да се вземе становище на отделението на съда или на общото събрание за необходимостта от продължаване на командироването и за професионалните качества на командирования съдия. 5. Промени относно избора на инспектори в ИВСС: Елемент на независимостта на съдебната власт е създаването на ИВСС (чл. 132а от Конституцията). Инспекторатът към ВСС проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции (чл. 132а, ал. 6 от Конституцията). С промените в чл. 132а, ал. 4 от Конституцията бе предвидено, че главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. В Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2022 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България (Работен документ на Службите на Комисията SWD(2022) 502 final, 13.7.2022 г.) е отправена препоръка за постигане на напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на ИВСС и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове. Съгласно чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет, съответно за срок от четири години. С проекта на Закон за съдебната власт е предложена процедура за номиниране на кандидати за главен инспектор и инспектори, която да осигури включването на органите на съдебната власт. Със законопроекта се предвижда предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори да се правят не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание. Предложения ще се правят от народните представители, общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния 7 административен съд, и прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание. С предвидената възможност не по-малко от половината инспектори да бъдат избирани от номинираните кандидати от страна на органите на съдебната власт ще се гарантира в по-голяма степен независимостта на ИВСС, като се избегне рискът от политическо влияние, а от друга страна ще се укрепи институционалният капацитет на ИВСС. 6. Промени в глава девета, раздел Іа, относно проверките на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите: Предвидените промени целят уеднаквяване на реквизитите на декларациите за имущество и интереси, които магистратите представят, с декларациите, подавани от останалите лица, заемащи публични длъжности, уредени в Закона за противодействие на корупцията. 7. Повишаване на ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието: Предложени са изменения и допълнения, които си поставят за цел да повишат ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието. Водещо е разбирането за съдебното обучение като процес на професионална подготовка и усъвършенстване, основан на стандарти за съдебно обучение в съответствие с принципите на съдебно обучение на Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО). Стандартите за съдебно обучение са модерен инструмент за планиране, разработване и провеждане на цялостната обучителна дейност, с който се интегрира компетентностният модел, приложен във водещите европейски обучителни институции в ЕМСО (Нидерландия, Франция, Италия, Белгия). Като орган, вземащ стратегически решения във връзка с обучителната дейност и управлението на НИП, се предлага Управителният съвет да приема стандартите за съдебно обучение, както и стратегически насоки за развитие на съдебното обучение. Именно в тази стратегическа рамка, очертана от Управителния съвет, се предвижда създаването на нов орган - Съвет за съдебно обучение, включващ представители на професионалните общности. Те ще отговарят на експертно ниво за качеството на обучителната дейност, основана на приетите стандарти, като одобряват програмите в задължителното и въвеждащото обучение. С предложените разпоредби Съветът за съдебно обучение се утвърждава като орган за организация на обучителната дейност на НИП, чрез който се реализира пълноценното участие на професионалните общности във всеки етап от планирането, подготовката, провеждането и оценяването на обучителния процес. На законово ниво са изведени уменията и компетентностите на съдебните обучители в учебния процес - лица с висока професионална компетентност, които притежават необходимите нравствени качества, методологически и социални умения. Регламентиран е статутът на съдебните обучители, както и редът за възлагане на провеждането на обучителните дейности. Диференцирани са като правомощия и ангажираност в учебния процес основните съдебни обучители – които провеждат задължително първоначално обучение, и съдебните обучители, участващи в конкретни обучителни дейности на НИП. Предложена е законова регламентация на практическите стажове в органите на съдебната власт като структурен елемент от задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Прецизирани са правомощията на Управителния съвет като орган, осъществяващ общо ръководство, стратегическо планиране и контрол върху дейността на Института. 8 На законово ниво са уредени правомощията на директора като орган на управление на института, осъществяващ оперативно ръководство и организация на работата. В случай че лицето е действащ магистрат, след изтичане на мандата на директора е предвидена възможността да бъде възстановен на заеманата преди избора длъжност. 8. Промени относно дисциплинарните производства: Представена е редакция на чл. 307, ал. 3, т. 3. Действащата норма предвижда, че действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт, представлява дисциплинарно нарушение. Тъй като не всяко нарушение на етичните правила представлява „действия, които накърняват престижа на съдебната власт“, разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 е прецизирана в смисъл, че такъв е случаят, когато посоченото нарушаване на етичните правила не е маловажно. 9. Въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие: С предложените промени се цели прецизиране на правомощията на Висшия съдебен съвет във връзка с използваните информационни системи от органите на съдебната власт. В съответствие с чл. 130а, ал. 5 от Конституцията на Република България в чл. 30 ЗСВ се предвижда, че след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление съдийската колегия на ВСС одобрява автоматизираните информационни системи на съдилищата, прокурорската колегия одобрява тези на прокуратурата и следствието, а пленумът одобрява тези системи, които са общи за органите на съдебната власт и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост. Предвижда се кодифициране на подзаконовата уредба в единна наредба за процесуалните действия в електронна форма (до чието обнародване е предвидено да важат досегашната наредба относно изискванията към интернет страниците, електронните документи и плащанията, наредба относно воденето на електронните дела и съхраняване на доказателствата, правилник за използването на електронен подпис, както и отнасящите се до воденето на делата на хартиен носител правилници за съдебната администрация). Законопроектът внася прецизност относно електронната форма на актовете и удостоверителните изявления, от една страна, на органите на съдебната власт, като същевременно предвижда актовете и изявленията да се издават и в друга форма, когато това е предвидено в закон или електронната форма не е възможна. Изрично е посочено, че органите на съдебната власт могат да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия с помощта на електронни средства, освен ако поради естеството им това е невъзможно или в закон е предвидено извършването им по друг начин. От друга страна, формулирани са техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните изявления на участниците в производствата, както и съответно задължение за органите да ги приемат, проверяват и потвърждават, когато отговарят на тези изисквания. Възприето е връщането на предходна редакция на чл. 360б, ал. 6, според която при системи за случайно разпределение по чл. 9 и чл. 112, ал. 6 случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление. Мотивите за това са, че 9 понятието „единна” система в сегашния чл. 360б, ал. 6 противоречи редакционно и смислово на дефиницията на § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на ЗСВ относно „система за случайно разпределение”, според която това е „компютърна програма или обособена част от нея, чрез която се извършва случаен подбор чрез равномерно електронно разпределение и която може да бъде използвана чрез потребителски или чрез приложно-програмен интерфейс”. По отношение на системата за провеждане на избор по чл. 112, ал. 6 терминът „равномерно“ е неприложим, тъй като тази норма не предвижда такова изискване или отчитане на натовареност на включените в списъка съдии, което би било критерий за равномерно разпределение. Проследено е образуването, съдържанието, правото на достъп, поддържането и съхранението на електронните дела и тяхното възпроизвеждане. Електронното дело представлява не само свързани електронни записи и електронни документи, и информация, създадени или предоставени от участниците в производството, а в него се съхраняват и обработват и електронни образи на документите и доказателствата, представени на хартиен носител, и електронни образи на актовете и изявленията извършени от органите на съдебната власт в друга форма/ на хартиен носител. Документите и доказателствата, постъпили на физически носител, се съхраняват в съответна преписка. Улеснява се и се гарантира достъпът на страните до електронните дела, възможността за получаване на копия на технически носител, както и на препратки към уеб базираната система, с което отпада необходимостта от снабдяване със заверени хартиени преписи за пред лицата с публични функции. Създават се процесуални гаранции за защита на правата на страните в случай на непълноти на електронното дело. Прецизирани са правилата за водене на регистъра на съдебните актове и за публичния достъп до тях чрез единния портал за електронно правосъдие. Чрез преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са разграничени три периода относно воденето на съдебните дела на хартиен носител и в електронна форма: - образуваните до 30 юни 2021 г. дела се приключват на хартиен носител във всички инстанции. По тези дела може да се извършват процесуални действия в електронна форма от участниците в производствата. Актовете и удостоверителните изявления на органите на съдебната власт могат да се издават в електронна форма, когато Висшият съдебен съвет е осигурил технологична възможност за това. Когато орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели. - образуваните първоинстанционни дела в периода от 1 юли 2021 г. до 1 януари 2026 г. може да се водят във електронна форма или да се водят едновременно в електронна форма и на хартиен носител до приключването им във всички съдебни инстанции. Във втория случай по тези дела всички подадени по електронен път документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт в електронна форма се възпроизвеждат и заверяват на хартиен носител и се прилагат към делото. Всички подадени документи и издадени актове и изявления на органите на съдебната власт на хартиен носител се възпроизвеждат в електронна форма и се прилагат към делото. Органите на съдебната власт осигуряват пълното и точно съответствие между делото на хартиен носител и електронното дело чрез използваните информационни системи. - образуваните от 1 януари 2026 г. първоинстанционни дела ще се водят единствено електронно. Висшият съдебен съвет следва да осигури нужните технически условия за изпълнение от съдилищата на задължението за достъпа до електронните дела в помещенията, където се намират 10 администрациите им, в срок до 1 декември 2025 г., а в срок до 1 септември 2025 г. следва да осигури свързаност между Единната информационна система на съдилищата и Единната деловодна информационна система. Предвидени са и съответстващи на промените в ЗСВ изменения в процесуалните закони – в Административнопроцесуалния кодекс, в Гражданския процесуален кодекс и в Наказателно- процесуалния кодекс. 10. Промени в други разпоредби: - Предвидено е служебно удостоверяване на наличието на юридическа правоспособност, придобита след 1 март 2011 г., от органа, пред който се развива административното производство, поради това, че в създадения и поддържан към Министерството на правосъдието регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, е налична информация за придобитата правоспособност след тази дата. - Осигуряване на достъп на Министерството на правосъдието до Националната база данни „Население“ с цел ефективно изпълнение на задълженията на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Централнотo бюро за съдимост (ЦБС) при Министерството на правосъдието има функции на бюро за съдимост за лицата, родени в чужбина. За разлика от районните бюра за съдимост ЦБС изпълнява и задълженията на централен орган на Република България, който обменя информация с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани. Обменът всекидневно нараства и към настоящия момент достига 600 сведения дневно, от които 250-300 запитвания. За ефективно изпълнение на задълженията на ЦБС е необходимо да бъде предоставен безплатен достъп до Национална база данни „Население“, какъвто имат районните съдилища по силата на чл. 385, ал. 1 ЗСВ. Централизирана автоматизирана информационна система „Съдебен статус“ (ЦАИС „Съдебен статус“) се използва от 113- те районни бюра за съдимост и от Централното бюро за съдимост и наличието на достъп в реално време е от основно значение за идентифициране на лицата и издаване на свидетелства и справки за съдимост с актуални данни за тях. Промяната на чл. 386 ЗСВ е необходима с цел ефективно изпълнение както на задълженията на ЦБС, така и на всички бюра за съдимост при районните съдилища. - Прецизира се разпоредбата на чл. 391, ал. 3 по отношение на осъществяването на охраната при провеждане на изпити, конкурси или избори, организирани от Министерството на правосъдието или Висшия съдебен съвет. Предлага се редът за охраната на посочените мероприятията, организирани от Висшия съдебен съвет, да се осъществява съгласно писмено споразумение между Висшия съдебен съвет и Главна дирекция „Охрана“, като разходите да са за сметка на бюджета на иницииращата институция. - В чл. 225, ал. 1 се възстановява правото на получаване на парично обезщетение от членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС. Предложената редакция на нормата запазва горната граница на обезщетението, като цели прецизиране на механизма за неговото изчисляване и позволява да се унифицира начинът на определянето му при 11 освобождаване от длъжност на правоимащите лица. Направени са и произтичащите от това промени в свързаните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и чл. 53, ал. 1. - Съгласно действащата разпоредба на чл. 73, ал. 4, размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден. С предложения проект последната посочена сума се увеличава на 40 лв. на ден. Предложеното увеличение цели осигуряване на адекватност на възнагражденията на съдебните заседатели, включително и предвид направените от тях разходи, като отговаря на общите принципи за пропорционалност, разумност и предвидимост. - За подпомагане на изпълнението на въведеното с чл. 4а, ал. 2 от ЗЕУ изискване административните органи да водят регистрите и базите данни, възложени им със закон, в електронна форма министърът на електронното управление създава и поддържа Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри, която е регламентирана с новия чл. 52а от ЗЕУ. Чрез нея Министерството на електронното управление ще предостави на административните органи възможност да създадат и водят законово изисквани регистри, които не разполагат със специализирана информационна система в електронен вид. Цели се осигуряване на съответствие на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление и привеждане на Регистъра на актовете с положен държавен печат в съответствие със Закона за електронното управление чрез използването на информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: - осигурено съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.; - ритмичното и последователно провеждане на конкурсните процедури; - усъвършенствана уредбата относно атестирането; - постигнат напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на ИВСС и избягване на риска от политическо влияние; - повишаване на ефективността на обучителната дейност на НИП; - въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняване на достъпа до правосъдие. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел, като: ще бъде - осигурено съответствие на ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. - ще бъдат прецизирани разпоредби относно конкурсните процедури за гарантиране на своевременни редовни конкурси за повишаване в длъжност, за да се избегне дългосрочното 12 командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии; - ще се усъвършенства уредбата относно атестирането; - ще бъде постигнат напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове; - ще бъде прецизирана дейността по извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите; - ще се повиши ефективността на обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, при отразяване на натрупания опит, предизвикателствата пред европейското съдебно обучение и нарастващите изисквания към работещите в правосъдието; - ще се постигне напредък при въвеждането на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест ще се намали. Предвидено е служебно удостоверяване на наличието на юридическа правоспособност, придобита след 1 март 2011 г., от органа, пред който се развива административното производство, поради това, че в създадения и поддържан към Министерството на правосъдието регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, е налична информация за придобитата правоспособност след тази дата. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочения проблем, а може да се използва като допълнително средство наред със законодателните промени. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 13 Не са С закон препоръки 1.1. въздействия, значителни 1.2. информиране, въздействия Отрицателни приемането на от позволяваща Специфични Въздействия Административна Опишете качествено включително и кои Опишете такси, идентифицирани очаквани положителни вследствие на прилагането на този (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) на този вариант за действие няма съдебната власт вследствие изменение Европейската комисия, както значително подобряване на (върху всяка заинтересована въздействия: Не са идентифицирани върху малките и средните тежест: При този вариант (при възможност – и количествено) всички върху всяка заинтересована страна/група второстепенни. специфичните въздействия с акцент върху малките и регулаторни режими, административни услуги вариант. страна/група да бъде на и няма да ефективността на страна/група очаквани предприятия: Не административната значителни заинтересовани средните предприятия и др.) икономически, социални заинтересовани страни) въздействия: осигурена актуализация конституционни бъде изградена съдебната система. заинтересовани страни) специфични се отчитат. тежест потенциални икономически, страни. Пояснете кои и административната или на разпоредби и нова правна въздействия. не се променя. социални и екологични въздействия се очаква тежест (задължения екологични устройствения отправени рамка, да бъдат за 5. Степени 5.1. Сравняване на По проблема: на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел: „Актуализиран устройствен закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел: „Актуализиран устройствен закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска 14 т с о н а в у с а л г ъ С Цел: „ Актуализиран устройствен закон на съдебната власт вследствие изменение на конституционни разпоредби, отправени препоръки от Европейската комисия, както и изградена нова правна рамка, позволяваща значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска 1.2. При на обществен Посочете ефикасност, която съгласуваност, реализирането Вариант 2 Изпълнението 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва степента, отразява степента, до която целите могат която показва степента, до която на първия и третия вариант позволява в максимална степен на втория сценарий позволява контрол, ефективност, ефикасност ключовите им определените цели, съгласно до която вариантите да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват не се постигат да се изпълни постигането и съгласуваност. положителни и отрицателни основните критерии постигат целите на при определено ниво на действащите поставените поставената цел. на максимална въздействия. за сравняване на предложението; на ресурсите или при стратегически документи. цели. публична вариантите: най-малко Осъществяването прозрачност, 6. Вариант нова С • • • • • • Избор на 2 конституционни правна предложените съответствие България г. по прецизирани редовни европейските напредък на влияние, прецизирана на установяване свързани повишена съдебно препоръчителен вариант: „Актуализиран устройствен разпоредби, отправени рамка, позволяваща значително нормативни промени в Закона на ЗСВ със Закона за (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и конституционно дело № 1/2024 г. разпоредби относно конкурси за повишаване командироване на съдии за заемане стандарти за командироване усъвършенствана уредба относно по законодателните изменения, Инспектората към Висшия съдебен по-специално чрез включване дейност по извършването съдии, прокурори и следователи, на действия, които с нарушаване на независимостта ефективност на обучителната правосъдието, при отразяване на обучение и нарастващите закон на съдебната препоръки от подобряване на за съдебната изменение и Решение на конкурсните в длъжност, на свободни на съдии; атестирането; насочени съвет (ИВСС) на съдебните на проверки на имуществените накърняват на съдиите, дейност натрупания опит, изисквания към власт Европейската комисия, ефективността власт се цели допълнение на Конституционния процедури за гарантиране за да се длъжности, към подобряване и избягване на органи в подбора за почтеност и им престижа на прокурорите на предизвикателствата работещите в вследствие както и на съдебната постигане на: Конституцията на съд № 13 от 26 на избегне като се вземат на риска от на неговите конфликт на декларации, съдебната власт, и следователите; Националния пред правосъдието; изменение на изградена система.“ Република юли 2024 своевременни дългосрочното предвид функционирането политическо членове; интереси както и за и такива, институт на европейското 15 • напредък при въвеждането на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и улесняването на достъпа до правосъдие. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Предвидено е служебно удостоверяване на наличието на юридическа правоспособност, придобита след 1 март 2011 г., от органа, пред който се развива административното производство, поради това, че в създадения и поддържан към Министерството на правосъдието регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, е налична информация за придобитата правоспособност след тази дата. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 16 Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до въздействие върху МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове срокът за провеждане на обществени консултации е 20 дни. По-краткият срок произтича от необходимостта за съобразяване на приетите изменения и допълнения в Конституцията на Република Българи. Законодателни изменения със сходен предмет са подлагани на обществени консултации, като са съобразени с постъпилите становища на заинтересованите страни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Конституция на Република България; 2. Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.; 3. Закон за съдебната власт; 17 4. Доклади на Европейската комисия относно върховенството на закона. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Конституция на Република България - https://www.parliament.bg/bg/const; 2. Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. - https://www.constcourt.bg/bg/act-9861; 3. Закон за съдебната власт - https://lex.bg/laws/ldoc/2135560660; 4. Доклади относно върховенството на закона - https://www.justice.government.bg/home/index/3dc221e6-c3c7-4158-876d-2ad235f139dd. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любомир Талев – директор на дирекция ,,Съвет по законодателство“ Подпис: 18.12.2024 г. X ЛЮБОМИР ТАЛЕВ директор на дирекция "СЗ" Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ гр. София, e-mail: bgjudges@abv.bg С Т А Н О В И Щ Е От БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт В мотивите към законопроекта е посочено, че целта е да се приведе в съответствие ЗСВ с извършените промени в Конституцията, както и да се прецизиране на разпоредбите относно конкурсните процедури за гарантиране на своевременни редовни конкурси за повишаване в длъжност, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности. Дори и да се приеме, че част от предлаганите промени са продиктувани от необходимостта да се приведе в съответствие ЗСВ с измененията в основния закон, то в останалата част – относно провеждането на конкурсите в съдебната система, няма никаква необходимост точно сега да се въвеждат нови правила. Разпоредбите относно провеждането на конкурсите в съдебната система не прецизират сега действащата уредба, а създават нов механизъм за провеждането им, който не способства нито за ускоряването им, нито за провеждане на обективни конкурсни процедури. Ясно заявена е волята на законодателя за подобряване и ускоряване на процедурите при провеждането на конкурсите В тази насока са въведени срокове за обявяването и извършването на конкурсите. Не е отчетено обаче, че и в действащия ЗСВ съществува задължение за ежегодно обявяване на местата, които следва да се заемат с конкурс, което предполага и ежегодно обявяване на конкурси за всички нива в съдебната система. Въвеждането на срокове за обявяване и провеждане на конкурсите по никакъв начин няма да ускори конкурсните процедури – сроковете са инструктивни, неспазването им нито може нито е скрепено с някаква санкция, а самите срокове, са сами по себе си по-скоро оптимистични, отколкото реалистични такива, предвид начина, по който ще се провеждат и самите конкурси. Прави впечатление, че в проекта за изменение и допълнение ЗСВ е запазен начина на провеждане на конкурсите в съдебната система, съдържащ като основен елемент субективизъм при оценяване на кандидатите, търпял в годините непрекъснати критики. Нещо повече – в предложения проект този субективизъм се засилва. В проекта е предвидено провеждането на конкурсите за повишаване и преместване на магистратите да се извършва на два етапа – по документи и чрез събеседване. Така субективният елемент присъства и в двете фази на конкурса. От една страна, въз основа на личните предпочитания на членовете на конкурсната комисия, ще се извършва оценка на професионалните качества на участниците в конкурса по представените от тях актове, от друга страна – този субективизъм ще се прояви и при поставяне на оценките при събеседването. Няма никакъв обективен критерий, който да обоснове поставянето на оценките в двете фази на конкурса, което практически прави ненужно провеждането му в такава форма. Оценяването на кандидатите би следвало да става единствено и само по обективни критерии, например – стаж в съдебната система, срочност при постановяване на актовете, постъпили и приключени дела за определен период, резултати от инстанционен контрол. По този начин решението на конкурсната комисия ще бъде обективно от една страна, а от друга – ще се осигури възможност за адекватен съдебен контрол върху извършеното класиране. Механизмът на оценка на кандидатите, съществуващ и до сега и възпроизведен в проекта на закон за изменение и допълнение на ЗСВ, макар да е предвидено да подлежи на съдебен контрол, практически не позволява осъществяването на такъв. Кандидатите се оценяват по неясни критерии, получават оценки от конкурсната комисия, които не е ясно как се формират. Въвеждането на още един етап при провеждане на конкурсите по никакъв начин няма да подобри провеждането им. Нещо повече – в мотивите към проекта е посочено, че въвеждането на събеседване ще ускори конкурсните процедури. Абсолютно неясно е как допълнителният етап от конкурса, добавен към вече съществуващия режим, ще доведе до по-бързо приключване на конкурсната процедура. И сега оценяването на кандидатите по документи става в рамките на около две години от началото на конкурса. При новата процедура, този срок ще бъде удължен предвид необходимостта от провеждане на събеседване. От мотивите към закона по никакъв начин не става ясно кое налага провеждане и на събеседване в конкурсите за повишаване в длъжност и преместване. Необходимо е да се посочи, че такъв механизъм на провеждане на конкурсите бе използван до 2017г. С въвеждането му отново се възстановява неефективен механизъм на провеждане на конкурсите, което съставлява крачка назад в развитието на съдебната система. Буди недоумение и въведеният нов критерий за класиране на магистратите, участващи в конкурс за повишаване в длъжност и преместване - при равни други показатели да се класират въз основа на получените оценки от държавните изпити. Такъв критерий е необосновано да бъде въвеждан за лица, работещи години в съдебната система. Ако той е оправдан в случаите на първоначално назначаване /било като младши магистрат, било като първоначално назначаване в орган на съдебната власт/, то няма основание същият да бъде прилаган и при повишаване в длъжност и преместване. Още повече, че този критерий вече е бил прилаган по отношение на действащите магистрати. По изложените съображения намираме, че най-важно е да се осигури равна възможност на всички магистрати, отговарящи на обективните изисквания за заемане на съответната длъжност да могат да участват в бъдещите конкурсни процедури, , както и да се въведе нов механизъм за провеждане на конкурсите в съдебната система, при който класирането на кандидатите да се извършва само по обективни критерии, без елементи на субективизъм. Единствено и само по този начин ще се укрепи доверието в съдебната власт и ще се позволи в максимална степен да се постигнат целите, заложени в мотивите към проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В връзка предлагаме промените, свързани с провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване изцяло да отпаднат, като предмет на Закона за изменение и допълнение на ЗСВ останат единствено и само разпоредбите, свързани с промените в Конституцията. Даниела Попова – Председател на УС На Българска съдийска асоциация