Проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата

ПРОЕКТ! МОТИВИ към проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата: Причините, които налагат изменения в Закона за адвокатурата (ЗА), са продиктувани от необходимостта от привеждане на закона в съответствие с Кодексите за либерализация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. Присъединяването на Република България към Кодексите за либерализация е част от пътя към пълноправното членство на страната ни в ОИСР, тъй като те са задължителен правен инструмент на ОИСР. В изпълнение на Пътната карта за действията на Република България по присъединяването към ОИСР, приета с Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г., беше сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР за извършването на преглед за присъединяване на страната към Кодекса за либерализация на движението на капитали и към Кодекса за либерализация на текущите невидими операции, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции (Кодексите) са многостранно подкрепени правни инструменти на ОИСР, насърчаващи свободата на трансграничното движение на капитали и финансови услуги. Кодексите имат правен статут на Решение на Съвета на ОИСР, което е обвързващо за всички държави – членки на организацията. Те предоставят рамка за уведомяване, проверка и консултация, чрез която да се следи и постига ефективно спазването на техните предписания. Кодексите също така служат като отправна точка, спрямо която може да се прецени напредъкът към либерализация. Във връзка с процеса на присъединяване на Република България към Кодексите на ОИСР за либерализация Инвестиционният комитет на ОИСР е посочил като важна за присъединяването на България темата за предоставянето на адвокатски услуги от чуждестранни адвокати, които са граждани на държави – членки на ОИСР, но не са граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС). Един от проблемите в това отношение е изискването за реципрочност, заложено в действащия Закон за адвокатурата, което по смисъла на Кодексите за либерализация е дискриминационно. Поради тази причина принципът на реципрочност, съдържащ се в чл. 10 от Закона за адвокатурата, следва да отпадне при минимално определени условия, при които адвокати от трети страни, извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, да могат да упражняват адвокатска професия в Република България. Към настоящия момент ЗА предвижда реципрочност единствено по отношение на чуждестранни адвокати, които са граждани на държави – членки на ОИСР, но не са граждани на държави – членки на ЕС. 1 Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗА, всеки дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше юридическо образование; 2. да има придобита юридическа правоспособност по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт; 3. да има най-малко две години юридически стаж; 4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3; 5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж. Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 ЗА, гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет. Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет. Описаният проблем не може да се реши в рамките на действащата нормативна уредба. Действащата нормативна уредба в ЗА не позволява решаването на проблема, тъй като по смисъла на Кодексите за либерализация на ОИСР изискването за реципрочност, заложено в действащия Закон за адвокатурата, е дискриминационно. 2. За решаването на идентифицираните проблеми при изготвянето на проекта на акт са поставени следните цели: ➢ Изпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. ➢ Изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. 3. С настоящият проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата нормативно се урежда следното: С предложеното изменение на чл. 10, ал. 1 и 5 се разширява процесуалното качество, в което чуждестранен адвокат може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България – от „защитник или повереник“, както гласи настоящата редакция на нормата, която ограничава кръга от дела, по които чуждестранният адвокат може да се яви, до наказателни, на „процесуален представител“, с което се включват и граждански и административни дела. Отпада изискването това да е предвидено в договор между 2 българската и съответната чужда държава или на основата на взаимност. Запазва се изискването чуждестранният адвокат да направи предварително искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет, като едновременно с това той трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да владее български език; 2. да има най-малко две години юридически стаж, съответно 5-годишен юридически стаж – когато се явява пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. да има сключен застрахователен договор за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, покриващ рискове на територията на Република България. В тази връзка се отменя и досегашната ал. 2 на чл. 10, съгласно която държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет. Причините за въвеждане на изброените изисквания са изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати спрямо българските и недопускане на неравнопоставеност. По-конкретно: - Изискването за владеене на български език произтича от чл. 3 от Конституцията на Република България, съгласно който официалният език в републиката е българският. Съгласно чл. 36, ал. 3 от Конституцията случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. В изпълнение на тази конституционна норма чл. 4, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдебният език е българският. По аналогичен начин съгласно чл. 21, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс наказателното производство се води на български език, а съгласно чл. 14, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс производствата по този кодекс се водят на български език. Действително цитираните процесуални закони създават възможност на участници в делото, които не владеят български език, да се назначава преводач, но необходимостта абсолютно всички процесуални действия да се извършват с участието на преводач ще доведе до неоправдано утежняване и забавяне на производството. - Изискванията за притежаван юридически стаж са аналогични на тези спрямо българските адвокати. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗА, за да стане адвокат, българският гражданин, както и гражданинът на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария трябва да има най-малко две години юридически стаж. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж. - Изискването за застраховка е идентично с това на чл. 50, ал. 1, изречение първо ЗА, съгласно което адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. В преходните разпоредби на законопроекта се уреждат заварените положения. Предвидено е чуждестранните адвокати, допуснати като защитници или повереници на свои съграждани пред орган на съдебната власт до влизането в сила на този закон, да запазят правата си. Молбите на чуждестранните адвокати да бъдат да бъде допуснати като защитници или повереници на свои съграждани пред орган на съдебната власт, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. 3 4. Очакваните резултати от приемането на проекта на Закон за изменение на Закона за адвокатурата, са следните: С предлагания проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата ще се изпълни препоръката на Инвестиционния комитет на ОИСР относно отпадането на изискването за реципрочност по отношение на адвокати – граждани на чужда държава, явяващи се пред органите на съдебната власт на Република България. Ще се постигне изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Предложеният проект на нормативен акт няма да окаже финансово въздействие върху държавния бюджет. За прилагането на новата правна уредба няма да бъдат необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на правосъдието. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на Закон за изменение на Закона за адвокатурата не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, е изготвена справка от Министерството на правосъдието Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с доклада към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. 4

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата Лице за контакт: Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Телефон и ел. поща: 02/9234 553 G_dimitrova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем: ,,Липса на съответствие между и Кодексите за либерализация на Организацията развитие (ОИСР) по отношение на изискванията 1.1. Присъединяването на Република пътя към пълноправното членство на сътрудничество и развитие, тъй като те са В изпълнение на Пътната карта за действията към ОИСР, приета с Решение № 789 на Споразумение между правителството на Република за присъединяване на страната към Кодекса за Кодекса за либерализация на текущите обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от Кодексите за либерализация на операции (Кодексите) са многостранно подкрепени свободата на трансграничното движение на статут на Решение на Съвета на ОИСР, което организацията. Те предоставят рамка за уведомяване, следи и постига ефективно спазването на техните отправна точка, спрямо която може да се прецени Във връзка с процеса на присъединяване за либерализация Инвестиционният комитет на на България темата за предоставянето на адвокатски граждани на държави – членки на ОИСР, но не съюз. Един от проблемите в това отношение законодателството на Република България за икономическо сътрудничество и към чуждестранните адвокати“: България към Кодексите за либерализация е част от страната ни в Организацията за икономическо задължителен правен инструмент на ОИСР. на Република България по присъединяването Министерския съвет от 2017 г., беше сключено България и ОИСР за извършването на преглед либерализация на движението на капитали и към невидими операции, ратифицирано със закон и 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. движението на капитали и на текущите невидими правни инструменти на ОИСР, насърчаващи капитали и финансови услуги. Кодексите имат правен е обвързващо за всички държави – членки на проверка и консултация, чрез която да се предписания. Кодексите също така служат като напредъкът към либерализация. на Република България към Кодексите на ОИСР ОИСР е посочил като важна за присъединяването услуги от чуждестранни адвокати, които са са граждани на държави – членки на Европейския е изискването за реципрочност, заложено в 2 действащия Закон за адвокатурата, което по смисъла на Кодексите за либерализация е дискриминационно. Поради тази причина принципът на реципрочност, съдържащ се в чл. 10 от Закона за адвокатурата, следва да отпадане при минимално определени условия, при които адвокати от трети страни, извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, да могат да упражняват адвокатска професия в Република България. Причините, които налагат изменения в Закона за адвокатурата (ЗА), са продиктувани от необходимостта от привеждане на закона в съответствие с Кодексите за либерализация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. Към настоящия момент ЗА предвижда реципрочност единствено по отношение на чуждестранни адвокати, които са граждани на държави – членки на ОИСР, но не са граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС). В тази връзка, през последните 5 години са постъпили молби от чуждестранни адвокати по чл. 10 ЗА от държави – членки на ОИСР, които не са в ЕС, както следва: 1. През 2019 г. – 1 молба от адвокат на Израел; 2. През 2020 г. – 1 молба от адвокат от Република Украйна; 3. През 2021 г., 2022 г. и 2023 г. – няма постъпили молби; 3. През 2024 г. – 1 молба от адвокат от Мексико. По тези дела е постановено едно решение по чл. 10, ал. 4 ЗА, с което постъпилата молба на чуждестранния адвокат е оставена без уважение. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблемът не може да бъде решен в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Описаният проблем не може да се реши в рамките на действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗА, всеки дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше юридическо образование; 2. да има придобита юридическа правоспособност по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт; 3. да има най-малко две години юридически стаж; 4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3; 5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. 3 Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж. Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 ЗА, гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет. Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет. Действащата нормативна уредба в ЗА не позволява решаването на проблема, тъй като по смисъла на Кодексите за либерализация на ОИСР изискването за реципрочност, заложено в действащия Закон за адвокатурата, е дискриминационно. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Изискването произтича от необходимостта от изпълнение на Пътната карта за действията на Република България по присъединяването към ОИСР, приета с Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г. и сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР за извършването на преглед за присъединяване на страната към Кодекса за либерализация на движението на капитали и към Кодекса за либерализация на текущите невидими операции. Споразумението е ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: ,,Изпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г.“ Цел 2: ,,Изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност.“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 4 3. Заинтересовани страни: 1. Висшият адвокатски съвет; 2. Чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, допуснати като защитници или повереници на свои съграждани, находящи се на територията на Република България. Техният брой е динамичен и не може да бъде определен. 3. Граждани на чужди държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, намиращи се на територията на Република България, които се нуждаят от адвокатска защита. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант ще продължи за съществува действащата нормативна уредба в ЗА, която е в противоречие с Кодексите за либерализация на ОИСР по отношение на изискването за реципрочност относно чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Неизпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г.; - Неприсъединяване или забавяне в присъединяването на Република България към ОИСР; - Невъзможност за чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, да се явяват като защитници или повереници в полза на свои съграждани, находящи се на територията на Република България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 5 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Неизпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР , ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. - Неприсъединяване или забавяне в присъединяването на Република България към ОИСР; - Невъзможност за чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, да се явяват като защитници или повереници в полза на свои съграждани, находящи се на територията на Република България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Приемане на Закон за изменение на Закона за адвокатурата“ Описание: С приемането на предложените изменения в ЗА ще се изпълни препоръката на Инвестиционния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно отпадането на изискването за реципрочност по отношение на адвокати – граждани на чужда държава, явяващи се пред органите на съдебната власт на Република България. В тази връзка се предвижда изменение на чл. 10, ал. 1 и 5, с което се разширява процесуалното качество, в което чуждестранен адвокат може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България – от „защитник или повереник“, както гласи настоящата редакция на нормата, която ограничава кръга от дела, по които чуждестранният адвокат може да се яви, до наказателни, на „процесуален представител“, с което се включват и граждански и административни дела. Предвижда се отпадане на изискването това да е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава или на основата на взаимност. Запазва се изискването чуждестранният 6 адвокат да направи предварително искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет, като едновременно с това той трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да владее български език; 2. да има най-малко две години юридически стаж, съответно 5-годишен юридически стаж – когато се явява пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. да има сключен застрахователен договор за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, покриващ рискове на територията на Република България. Причините за въвеждане на изброените изисквания са изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати спрямо българските и недопускане на неравнопоставеност. По- конкретно: - Изискването за владеене на български език произтича от чл. 3 от Конституцията на Република България, съгласно който официалният език в републиката е българският. Съгласно чл. 36, ал. 3 от Конституцията случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. В изпълнение на тази конституционна норма чл. 4, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдебният език е българският. По аналогичен начин съгласно чл. 21, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс наказателното производство се води на български език, а съгласно чл. 14, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс производствата по този кодекс се водят на български език. Действително цитираните процесуални закони създават възможност на участници в делото, които не владеят български език, да се назначава преводач, но необходимостта абсолютно всички процесуални действия да се извършват с участието на преводач ще доведе до неоправдано утежняване и забавяне на производството. - Изискванията за притежаван юридически стаж са аналогични на тези спрямо българските адвокати. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗА, за да стане адвокат, българският гражданин, както и гражданинът на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария трябва да има най-малко две години юридически стаж. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж. - Изискването за застраховка е идентично с това на чл. 50, ал. 1, изречение първо ЗА, съгласно което адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. При този вариант ще бъдат решени констатираните проблеми, ще бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализирането на този вариант може да се очаква: - Изпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г.; - Присъединяване на Република България към ОИСР; - Правно регламентирана възможност за чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, да се явяват като защитници или повереници в полза на свои съграждани, находящи се на територията на Република България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. 7 1.1. 1.2. Специфични Въздействия Административна социални Опишете (върху всяка въздействия: Не са върху малките и тежест: При този (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност и екологични въздействия, страни. Пояснете кои въздействия специфичните въздействия тежест (задължения за информиране, заинтересована страна/група идентифицирани средните предприятия: вариант и средните – и количествено) включително върху се очаква да с акцент върху малките такси, регулаторни заинтересовани очаквани специфични Не се отчита. административната тежест предприятия; административна всички значителни всяка заинтересована бъдат значителни и и средните режими, страни) въздействия. не се променя. тежест) потенциални икономически, страна/група заинтересовани кои второстепенни. предприятия и административната административни услуги и др.) 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Ненормативна намеса“ Вариант 3 „Приемане на проекта на ЗИ на ЗА“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Изпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. ниска ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Изпълнение на препоръка на Инвестиционния комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. ниска ниска висока а в у с а л г ъ С Цел 1: Изпълнение на препоръка т с на Инвестиционния о н комитет на ОИСР в съответствие с Кодексите ниска ниска висока 8 за либерализация на ОИСР, за присъединяването към които е сключено Споразумение между правителството на Република България и ОИСР, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Ненормативна намеса“ Вариант 3 „Приемане на проекта на ЗИ на ЗА“ т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. ниска ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. ниска ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Изравняване на изискванията към чуждестранните адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, спрямо българските адвокати и недопускане на неравнопоставеност. ниска ниска висока 1.2. цели. 1.1. Посочете ефективност, ефикасност, съгласуваност, При Осъществяването Сравнете вариантите чрез степента, в която вариантите чрез която се измерва която отразява степента, която показва степента, реализирането на първия на третия вариант сравняване на ключовите ще изпълнят сравняване на степента, до която до която целите ресурсите или при до която вариантите документи. и втория позволява в им положителни и определените цели, вариантите: вариантите постигат могат да бъдат постигнати най-малко разходи; съответстват на вариант не се максимална степен отрицателни въздействия. съгласно основните целите на предложението; при определено действащите постигат поставените да се изпълнят критерии за ниво на стратегически цели. поставените 9 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 3 „Приемане на Закон за изменение на Закона за адвокатурата“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват промени в административната тежест за физическите и юридически лица, тъй като предоставянето на адвокатска защита от чуждестранни адвокати от държави – членки на ОИСР, които са извън ЕС, в полза на свои съграждани, находящи се на територията на Република България, по своята същност не е административна дейност. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. 10 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт ще се съгласува с всички министри и с администрацията на Министерския съвет, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Закон за адвокатурата 11 2. Споразумение между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г. и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Справка от Висшия адвокатски съвет – рег. № 04-09-35/06.12.2024 https://pris.government.bg/ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=134941 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 19.12.2024 г. X Д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev