Втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в Република България

През септември 2015 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. „Да преобразим света“, която включва 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР, Целите) и 169 подцели към тях. Програмата представлява ангажимент за изкореняване на бедността и постигане на устойчив свят до 2030 г. и след това, който поставя благосъстоянието на хората и здравето на планетата в основата си.В Програмата на ООН до 2030 г. се предвиждат последващи действия и доброволен преглед на изпълнението на Целите на национално, регионално и глобално равнище. Целта на прегледите е да проследи напредъка по отношение на постигането на отделните цели и подцели и да постави на дневен ред важни въпроси по всички направления на устойчивото развитие. България до момента е извършила и представила само един Доброволен национален преглед на изпълнението на ЦУР през 2020 г.С Постановление № 52 от 10 април 2023 г. Министерският съвет създаде механизъм за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на ЦУР, като са определени водещи и партниращи институции по всяка Цел. Създадена е Постоянна работна група към Съвета за развитие, включваща представители на експертно ниво на водещите и партниращите институции по всяка цел, както и представители на Националния статистически институт (НСИ). С Решение № 613 на Министерския съвет от 2023 г. е приет Национален списък с показатели за наблюдение и отчитане на постигнатия напредък в изпълнението на ЦУР.През м. март 2024 г. България стартира процес на подготовка на втори Доброволен национален преглед за изпълнението на ЦУР, като с Решение № 156 от 8 март 2024 г. Министерският съвет възложи изготвянето му на Постоянната работна група към Съвета за развитие. В изпълнение на посоченото Решение, е подготвен настоящият проект на Прегледа. Той следва да бъде представен на Политическия форум на високо равнище по устойчивото развитие, който ООН ще проведе през м. юли 2025 г.При изготвянето на Прегледа са взети предвид насоките, дадени от Генералния секретар на ООН, като специално внимание е обърнато и на препоръките, включени в Наръчника, изготвен от службите на ООН, който дава практически насоки относно изготвянето и представянето на доброволните прегледи.Основен фокус в Прегледа е поставен върху анализ на напредъка по постигането на показателите от Националния списък за всяка Цел, споделянето на опит и добри практики, научените уроци, които да помогнат за ускоряване на напредъка на страната. Чрез направения анализ на текущото състояние на изпълнението на ЦУР на национално ниво се открояват постигнатите резултати, идентифицират се предизвикателствата и се определят областите, в които са необходими допълнителни усилия, което ще подпомогне процеса на формулиране на национални стратегии и политики за устойчиво развитие. Извършен е и сравнителен анализ на представянето на страната спрямо тенденциите в ЕС.В съответствие с параграф 74 от Дневен ред 2030 г., прегледът трябва да бъде основан на принципите на откритост, приобщаване и прозрачност за всички. В тази връзка, в процеса по изготвянето му е потърсен принос не само от структурите на държавната администрация, а от всички заинтересовани страни, в т.ч. академичните среди, бизнеса и браншовите организации, синдикалните организации, представителите на гражданското общество и неправителствения сектор, и т.н. За целта са организирани редица събития за представяне на отделните компоненти от прегледа и за осигуряване на активно участие и обратна връзка от всички ключови заинтересовани страни.С подкрепата на Националното сдружение на общините в Република България, политиките за устойчиво развитие са разгледани и през погледа на местната власт, като се представят добри практики и препоръки. Специално внимание в доклада е обърнато и на младежите, като са отразени и техните виждания за постиженията и предизвикателствата в изпълнението на ЦУР.

СЪДЪРЖАНИЕ I. ОСНОВНИ ПОСЛАНИЯ 4 II. ВЪВЕДЕНИЕ 6 III. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ 9 IV. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ МЕХАНИЗМИ И КООРДИНАЦИЯ 11 V. ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОГИЯ 13 VI. ИНТЕГРИРАНЕ НА ИЗМЕРЕНИЯТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ 16 VII. ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ 22 VIII. МЕХАНИЗЪМ ЗА ПАРТНЬОРСТВО СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ 24 IX. АНАЛИЗ НА НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ 27 Цел 1 Изкореняване на бедността 29 Цел 2 Предотвратяване на глада 34 Цел 3 Добро здраве и благополучие 39 Цел 4 Качествено образование 44 Цел 5 Равнопоставеност на половете 49 Цел 6 Чиста вода и санитарно-хигиенни условия 53 Цел 7 Достъпна и чиста енергия 58 Цел 8 Достоен труд и икономически растеж 62 Цел 9 Промишленост иновации и инфраструктура 67 Цел 10 Намаляване на неравенствата 71 Цел 11 Устойчиви градове и общности 77 Цел 12 Отговорно потребление и производство 83 Цел 13 Борба с климатичните промени 87 2 Цел 14 Живот под водата 92 Цел 15 Живот на Земята 97 Цел 16 Мир, справедливост и силни институции 103 Цел 17 Партньорства за целите 108 X. УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА МЛАДЕЖТА 111 XI. УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ 122 XII. СРЕДСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ 133 XIII. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ 136 XIV. ПРИЛОЖЕНИЯ 139 Приложение 1 Представяне на добри практики при изпълнението на Целите за устойчиво развитие 140 Приложение 2 Статистически данни 162 3 I. ОСНОВНИ ПОСЛАНИЯ 4 Основни послания България потвърждава своята дълбока ангажираност към изпълнението на Целите за устойчиво развитие (ЦУР, Целите) и продължава да работи усилено за постигането им. Страната поставя силен акцент върху участието на цялото общество в процеса на тяхното постигане и отдава значение на приноса на всички заинтересовани страни в него. Целите се разглеждат в техния комплексен характер, взаимообвързаност, допълване и синергия, като се отчита важността на баланса между тях. България осигурява съгласуваност на отделните области на държавната политика с Целите, като полага усилия за координиране на общите национални действия и осигуряване на политическо лидерство на този процес. Фокусът на Втория доброволен преглед на Република България е върху постигнатото до момента и откроените предизвикателства и възможности за национално икономическо и обществено развитие. Прегледът на националния напредък в постигането на Целите за периода от 2015 до 2024 г., показва, че: ✓ България отбелязва значителен напредък в борбата с бедността и преодоляването на глада. От началото на изпълнението на Дневния ред за устойчиво развитие „Да преобразим света“ делът на населението под международната линия на бедност намалява петкратно, а населението в риск от бедност намалява почти двойно. ✓ Увеличените инвестиции в образованието и здравеопазването подготвят бъдещите поколения за предизвикателствата на утрешния ден. ✓ Насърчава се използването на зелени технологии и иновации, които подкрепят устойчивото икономическо развитие. ✓ Усилията за опазване на природните ресурси и биоразнообразието са ключови за устойчивото бъдеще на страната. ✓ Напредъкът в постигането на равенство между половете е значителен, като страната продължава да подкрепя правата на жените и тяхното участие в обществения и икономическия живот. 5 ✓ България работи активно за включването на маргинализираните и уязвимите групи в обществото, чрез различни социални програми и инициативи. ✓ Силните и прозрачни институции са в основата на устойчивото развитие. България продължава да работи за подобряване на ефективността и прозрачността на своите институции. ✓ Насърчаването на активното участие на гражданите в процесите на вземане на решения е от съществено значение за устойчивото развитие. ✓ България осъзнава важността на международното сътрудничество и глобалните партньорства за постигане на ЦУР. Страната активно участва в международни инициативи и обмен на добри практики. Сътрудничеството с европейските партньори е ключово за регионалното развитие и стабилност. Прегледът също така дава възможност да се идентифицират области, в които са необходими допълнителни усилия за справяне с конкретни предизвикателства: ✓ Осигуреността на процеса на правене на политики с адекватни и навременни данни е от ключово значение за неговата ефективност. В бъдеще България ще постави акцент върху развитието на националните информационни системи и подобряването на събирането и анализа на статистически данни, свързани с устойчивото развитие. Осигуряването на достъп до качествени данни ще подпомогне процеса на вземане на решения и ще предостави на всички заинтересовани страни необходимата информация за ефективно участие в планирането и изпълнението на политиките. ✓ Пречките пред постигането на значителна част от Целите могат да бъдат преодолени много по-бързо и ефективно чрез засилен фокус върху местните политики и адресирането на предизвикателствата на по-ниски териториални нива, при изграждане на ефективен многостепенен механизъм на управление. България ще насочи значителни усилия към ангажиране на местните власти и насърчаване на устойчивото регионалното развитие, както и към осигуряване на съответствие при изпълнението на политиките за териториално развитие с националните приоритети и с Целите, като се засили съгласуваността и взаимодействието между централната и териториалната власт в това направление. II. ВЪВЕДЕНИЕ 6 Въведение През септември 2015 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Дневен ред за устойчиво развитие за периода до 2030 г. „Да преобразим света“, който включва 17 Цели за устойчиво развитие и 169 подцели към тях. Дневният ред представлява ангажимент за изкореняване на бедността и постигане на устойчив свят до 2030 г. и след това, който поставя благосъстоянието на хората и здравето на планета в основата си. България разглежда Целите като дългосрочен ангажимент на страната, който е заложен в рамковия национален стратегически документ – Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Значимост на Втория доброволен национален преглед През месец март 2024 г. българското правителство стартира процес на подготовка на Втори доброволен национален преглед за изпълнението на ЦУР в България. Първия доброволен национален преглед страната ни е представила през 2020 г. Вторият доброволен преглед показва ангажираността и приноса на България към глобалните усилия за постигане на устойчиво развитие, като подчертава важността на сътрудничеството на национално и международно ниво за постигането на тези цели. С помощта на прегледа България показва напредъка в своите усилия и постигнати резултати в изпълнението на ЦУР, споделя своя опит и се възползва от опита на други държави, което е изключително ценно за подобряване на ефективността на процеса. Чрез анализа на текущото състояние на изпълнението на Целите на национално ниво се открояват постигнатите резултати, идентифицират се предизвикателствата и се определят областите, в които са необходими допълнителни усилия, което ще подпомогне процеса на формулиране на национални стратегии и политики за устойчиво развитие. Вниманието е насочено към приоритетни области и действия, които трябва да бъдат предприети за по-ефективно изпълнение на Целите. 7 Прегледът играе важна роля за информиране на гражданите за усилията на държавата в посока устойчиво развитие, като насърчава ангажираност, участие и подкрепа от обществото за постигането на ЦУР. Първи доброволен национален преглед на изпълнението на Целите за устойчиво развитие през 2020 г. – основни изводи и научени уроци Първият доброволен национален преглед на България в изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие показва значителни постижения, но също така и области, които изискват допълнителни усилия и внимание. Основни изводи От началото на изпълнението на Дневния ред за устойчиво развитие „Да преобразим света“, България отбелязва значителен напредък в борбата с бедността и преодоляването на глада. Прогрес е постигнат в областта на равнопоставеността на половете, със специално внимание към равните права и възможности за жените и момичетата. Акцентира се върху подобряването на качеството на образованието и здравните услуги. Отбелязан е напредък в приобщаващото образование и намаляването на броя на преждевременно напускащите учебната система ученици. Страната работи активно за стимулиране на икономическия растеж и създаване на качествени работни места. Подкрепят се иновациите и предприемачеството, особено сред младежите и уязвимите групи. Усилено се работи за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници и подобряване на енергийната ефективност, както и за намаляване на енергийната зависимост. Разработват се и се прилагат стратегии за подобряване на транспортната инфраструктура и свързаност, като част от усилията за устойчиво развитие. Мерките за социална защита и включване се насочват към най-уязвимите групи, включително хората с увреждания и ромската общност. България предприема действия за справяне с климатичните промени, включително мерки за намаляване на вредните емисии и адаптация към неблагоприятните климатични явления. Научени уроци Първият доброволен национален преглед на изпълнението на Целите за устойчиво развитие в България извежда ценни уроци и идентифицира важни области за подобрение, които са отчетени и адресирани при подготовката на Втория доброволен национален преглед. Въз основа на първия преглед е установено, че е необходимо да се засили координацията между различните заинтересовани страни. Създаденият през 2023 г. национален координационен механизъм играе ключова роля в постигане на интеграция между икономическите, социалните и екологичните аспекти в националните политики за устойчиво развитие на България, като насърчава междуведомственото сътрудничество и обмена на информация, което води до по- ефективно разпределение на ресурсите и повишена прозрачност. Националната програма за развитие България 2030 осигурява стратегическа рамка, свързваща националните приоритети с глобалните цели за устойчиво развитие. В резултат на научените уроци от първия преглед, програмата е разработена по начин, който подобрява обвързаността на националните стратегически приоритети с тези на устойчивото развитие, оптимизира се използването на ресурсите и се увеличава въздействието на политиките. В процеса на стратегическо планиране сега се включва по-целенасочена интеграция на устойчиви практики, като се насърчава икономически растеж, социална справедливост и опазване на околната среда. Един от ключовите уроци от първия преглед е необходимостта от по-широко участие на заинтересованите страни. При подготовката на втория преглед, процесът е надграден, за да 8 включва по-всеобхватно участие на неправителствените организации, бизнеса, академичните среди, младежите и местните власти. Този подход обогати диалога, включи различни гледни точки и обхвана всички ключови заинтересовани страни в обществото. Включването на по-широк кръг от участници подобри легитимността и припознаването на политиките, както и мобилизира допълнителни ресурси и идеи. Инвестициите в иновации и технологии, играят ключова роля в стимулирането на устойчив икономически растеж. Вторият преглед акцентира върху ускоряването на прехода към зелена икономика, увеличаването на енергийната ефективност и създаването на нови работни места чрез внедряване на нови технологии и иновации. Това повишава конкурентоспособността на българската икономика на международния пазар. Подобряването на образователната система и насърчаването на ученето през целия живот са идентифицирани като критични области в първия преглед. Вторият преглед подчертава значението на тези инвестиции за повишаване на квалификацията на работната сила и адаптирането ѝ към новите изисквания, което увеличава икономическата продуктивност и подпомага социалното включване и намаляване на неравенствата. Разработването и прилагането на политики и програми за социална защита и подкрепа на най- уязвимите групи осигурява, че никой няма да бъде изоставен. Вторият преглед акцентира върху подобряването на социалното благосъстояние и гарантирането на основни права и услуги за всички граждани, с цел засилване на социалната кохезия и стабилност и насърчаване на равенството и справедливостта. III. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ 9 Национален контекст Политическа среда Периодът 2020-2024 г. в България е белязан от значителна политическа нестабилност, характеризираща се с провеждането на седем извънредни парламентарни избора: три през 2021 г., един през 2023 г. и три през 2024 г. Политическата фрагментация и трудностите при формиране на стабилно правителство доведоха до няколко коалиционни управления с кратък хоризонт на действие. В случай, че политическата нестабилност продължи, това може да се отрази негативно на усилията за реализиране на ключови реформи в области като борбата с корупцията, върховенството на закона, зеления преход, икономическата диверсификация и дигиталната трансформация. Икономическа среда Българската икономика премина през редица кризи и шокове, предизвикани от пандемията от COVID-19 и последвалия военен конфликт в Украйна. Въпреки тези предизвикателства, икономиката успя да отбележи значително възстановяване и растеж. През 2021 г. БВП на страната нарасна с 7.7%, последвано от 3.9% през 2022 г. и 1.8% през 2023 г. Данните на НСИ показват, че през второто тримесечие на 2024 г. БВП нараства с 2.1%, в сравнение с второто тримесечие на 2023 г., и с 0.5% спрямо първото тримесечие на 2024 г. До края на 2024 г. се очаква ускорение на растежа до 3,2%, подкрепено от вътрешното търсене. България успя да ускори конвергенцията на доходите със средните за ЕС стойности, което е положителен сигнал за икономическата стабилност на страната. Иновациите и технологичният напредък също играят ключова роля в стимулирането на устойчив икономически растеж. Социална среда Пандемията от COVID-19 и последвалите кризи оказаха значително влияние върху социално- икономическото развитие на България. Пандемията изведе на преден план проблеми в здравеопазването и образователната система, които се нуждаят от сериозни реформи и инвестиции. Негативните социално- 10 икономически последици доведоха до увеличаване на бедността и социалното изключване, особено сред най-уязвимите групи, като хора с по-ниско образование, млади хора на несигурни работни места, възрастни, хора с увреждания и нископлатени работници. Въпреки тези предизвикателства, България направи значителни усилия за подобряване на социалната защита и интеграцията на уязвимите групи, като насърчи по-широко участие на заинтересованите страни и прилагане на интегриран междусекторен подход. Изпълнението на целите за намаляване на бедността и социалното изключване е тясно свързано с икономическото развитие и динамиката на социално-икономическите процеси. За справяне с тези предизвикателства, усилията са насочени към подобряване на процесите по разработване, изпълнение и координация на политиките за борба с бедността и социалното изключване. Акцент се поставя върху прилагането на иновативни модели и услуги за насърчаване на социалното включване. Демографска ситуация Демографската ситуация в България остава неблагоприятна с продължаващо намаляване и застаряване на населението. През 2023 г. раждаемостта е с коефициент 8.9‰, докато смъртността е с коефициент 15.7 ‰ - най- високият в ЕС. Тези тенденции оказват дълготрайно влияние върху пазара на труда и социалната сфера, което изисква целенасочени политики за демографско възстановяване и в дългосрочен план обръщане на негативните тенденции. Националният контекст, в който се извършва Вторият доброволен национален преглед на изпълнението на Целите за устойчиво развитие, е силно динамичен и изпълнен с предизвикателства. Въпреки описаните предизвикателства, страната отбелязва значителен напредък и показва ангажираност към преодоляване на съществуващите предизвикателства чрез целенасочени политики и координирани усилия на всички заинтересовани страни. Положителните елементи включват икономическото възстановяване, напредъка в технологиите и иновациите, както и усилията за социална интеграция и демографско възстановяване. България продължава да работи за постигане на устойчиво развитие, като се стреми да изгражда по-добро бъдеще за своите граждани. IV. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ МЕХАНИЗМИ И КООРДИНАЦИЯ 11 Институционални механизми и координация С Постановление на Министерския съвет № 52 от 10 април 2023 г. за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие е създаден национален координационен механизъм за проследяване на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие. Механизмът описва отговорностите и ангажиментите на всички институционални участници, различните аспекти от процеса на осигуряване на съответствие на националната стратегическа рамка с тях, отделните етапи на проследяване и отчитане на напредъка в изпълнението ЦУР. Създаденият механизъм дава възможност за систематизиране на усилията на България за устойчиво управление на процеса на изпълнение на ЦУР. Съгласно Постановлението, Министерският съвет ръководи процеса на наблюдение и отчитане на изпълнението на ЦУР на национално ниво, както и възлага изготвянето и одобрява доброволните национални прегледи за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие. При изпълнение на тези своите функции Министерският съвет се подпомага от Съвета за развитие, който съгласно чл. 2, т. 8 на ПМС № 77 от 16 май 2023 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет, координира отчитането на напредъка по изпълнението на ЦУР, съгласува и предлага за одобрение от Министерския съвет доброволните прегледи по тяхното изпълнение и следи за осигуряване на съответствие с ЦУР на всички документи от националната стратегическа рамка, които се внасят за разглеждане от Съвета. Въведено е изрично изискване, при изготвяне на предложение за разработване на нов документ от националната стратегическа рамка, 12 задължително да се опише неговото съответствие с ЦУР. Със Заповед на министър-председателя Р-119 от 04.07.2023 г. е създадена и функционира и нарочна работна група към Съвета за развитие, която: - подпомага работата на Съвета за развитие при организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие; - обобщава и предоставя информация за предизвикателствата, предприетите мерки и постигнатия напредък по отношение изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие; - следи за напредъка, докладва и анализира динамиката на показателите за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие от националния списък с показатели. Обезпечеността на процеса на изпълнение на ЦУР с надеждни и качествени данни е от ключово значение за ефективността на процеса на проследяване на напредъка в тяхното изпълнение на национално ниво. В тази връзка, с Решение на Министерския съвет № 613 от 11 септември 2023 г. е приет Национален списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие. Националният статистически институт, в тясно взаимодействие с дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет, координира дейността по разработването на националния списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигането на ЦУР. В списъка са включени 215 индикатора, обхващащи всички 17 Цели за устойчиво развитие. Данните по показателите се актуализират регулярно, което позволява по- висока ефективност на процеса на проследяване на напредъка на страната. V. ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОГИЯ 13 Използвана методология Събиране на данни и информация Обезпечеността на процеса на изпълнение на ЦУР с надеждни и качествени данни е от ключово значение за ефективността при проследяването на напредъка в тяхното изпълнение на национално ниво. В тази връзка, приемането на Национален списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие е от ключово значение за осигуряване на необходимата основа за извършване на ефективен мониторинг. Националният списък е формиран на базата на показатели с източник НСИ, Евростат, ООН - глобалния списък с показатели (Global SDGs list), както и националнии и други допълнителни източници, като общо включва 215 показателя. В настоящия преглед са включени само онези показатели от националния списък, по които има налични данни за сравнение с останалите държави от ЕС. Създадена е необходимата организация за обезпечаване на процеса на подготовка на Втория доброволен национален преглед с актуални данни по показателите, включени в Националния списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на ЦУР. НСИ актуализира данните по показателите в списъка, което послужи като изходна база при подготовката на прегледа и анализа на напредъка на България по 17-те ЦУР. Прегледът включва данни по показателите от Националния списък, актуални към 31 октомври 2024 г. В процеса на извършване на прегледа е наблегнато на инклузивен подход, който ангажира всички ключови заинтересовани страни. Кампанията за взаимодействие със заинтересованите страни е организирана въз основа на специално разработен за целта Механизъм, който включва описание на ключовите заинтересовани страни, възможните 14 канали за комуникация с тях и ключови послания. За управление на кампанията е използван План за комуникация със заинтересованите страни, който включва планирани действия, типове заинтересовани страни, цели, планирани мероприятия и график за тяхното провеждане. За да бъде осигурено включването на широк кръг заинтересовани стани е извършено тяхното картиране от отговорните държавни институции за всяка от целите. В резултат е изготвен общ списък на ключовите заинтересовани страни, който е използван при провеждане на отделните дейности от кампанията за тяхното ангажиране в процеса на подготовка на Втория доброволен национален преглед. На първо място, до тях е изпратен Въпросник за получаване на обратна връзка по изпълнението на Целите. Проучването е проведено в периода 15 април - 31 май 2024 г, чрез онлайн анкета. Извадката е формирана по метод на отзовалите се (self-selection sampling). Поканата за попълване на Въпросника е разпространена до индентифицираните по всяка от Целите ключови заинтересовани страни, както и е публикувана на интернет Портала за обществени консултации на Министерския съвет, с оглед осигуряване на по- голяма видимост и участие. В периода на провеждане на проучването са получени 88 отговора. Получената информация е качествена. На следващо място, предложения за добри практики в изпълнението на ЦУР са получени чрез провеждане на два конкурса, инициирани от дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет. Първият конкурс е за представителите на държавната администрация, проведен е в периода м. април – м. септември 2024 г. и е реализиран чрез създаване на допълнителна категория „Устойчиво развитие“ в ежегодния конкурс на Института по публична администрация за добри практики в държавната администрация. Вторият конкурс е за предложения за добри практики от заинтересованите страни извън държавната администрация. Той е проведен в периода м. април – м. юни 2024 г. Информацията за конкурса е разпространена чрез отговорните държавни институции и чрез публикуване на покана за участие в конкурса на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. В рамките на конкурса са получени 37 предложения. Анализ на данни и информация Методологията на Анализа на напредъка в изпълнението на ЦУР включва преглед на изпълнението на 17-те ЦУР на базата на показателите от Националния списък. В аналитичната част на документа, в абсолютен план, е проследен напредъка в стойностите на показателите от националния списък по всяка цел, като за отправна точка е използвана 2015 г. В допълнение е използван и сравнителния анализ, като похват за позициониране на страната в процеса на изпълнение на целите предвид липсата на национално определени целеви стойности по преобладаващата част от показателите. В този контекст, постигнатите средно за ЕС стойности по отделните цели и показатели са разгледани в анализа като своеобразна отправна точка, а отстоянието на България от тях - като индикация за това дали страната се приближава или отдалечава от изпълнението на ЦУР, както и за скоростта на това движение. Информацията за напредъка в изпълнението на Целите е подадена от отговорните държавни институции, на базата на разработена структурирана форма, организирана по различни направления и ключови моменти от изпълнението. Към формата са представени 15 инструкции за попълване и разяснения за обхвата и фокуса на отделните раздели, въз основа на приетата примерна структура на съдържането на Втория доброволен национален преглед. Направена е логическа проверка и филтриране на данните за грешки и прекъсвания в динамичния ред. Информацията е структурирана по цели, като за всеки показател е предоставена информация от 2015 г. до последната година, за която има налични данни. Направените статистически изчисления са представени в Приложение 2. Част от показателите са визуализирани чрез графично представяне. Качествената информация, получена при обработката на данните от Въпросника за получаване на обратна връзка от заинтересованите страни е обобщена и анализирана в следните направленията - напредък в изпълнението на целите, предизвикателства и действия за тяхното преодоляване. Предложенията, получени в рамките на двата конкурса за добри практики, свързани с изпълнението на ЦУР, са оценени по нарочна методология и критерии от независими оценителни комисии. Оценката е извършена на два етапа – допустимост и оценка на качеството. Отличените добри практики от двата конкурса са включени в прегледа по всяка от Целите. VI. ИНТЕГРИРАНЕ НА ИЗМЕРЕНИЯТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ 16 Интегриране на измеренията на устойчивото развитие Взаимовръзки между Целите за устойчиво развитие Устойчивото развитие изисква интегриран и балансиран подход, който да обхваща трите основни направления: икономическо развитие, социална справедливост и опазване на околната среда. Взаимосвързаността между тези направления е от съществено значение, до степента, в която напредъкът в една област може да подпомогне или възпрепятства напредъка в друга. В България този интегриран подход е основополагащ за политиките и стратегиите, насочени към дългосрочен просперитет и устойчивост. Икономическото развитие е критично за подобряване на жизнения стандарт и създаване на работни места. България се стреми към устойчив икономически растеж, чрез насърчаване на иновациите, икономическата диверсификация и дигиталната трансформация. Ключова е ролята на насочването на инвестициите към сектори с висока добавена стойност, като по този начин се стимулира конкурентоспособността на страната. В същото време, усилията за повишаване на икономическата активност са съчетани с грижа за социалната справедливост. В България са предприети конкретни мерки за намаляване на бедността и социалното изключване, като се обръща особено внимание на уязвимите групи. Политиките са насочени към подобряване на достъпа до образование, здравеопазване и социални услуги. Това включва усилия за осигуряване на равни възможности и социално включване, което е основополагащо за намаляване на неравенствата и постигане на социална кохезия. Опазването на околната среда е третото основно направление, което България разглежда с особено внимание. Страната активно работи за преход към 17 зелена икономика, като се фокусира върху увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии. Подготовката на Втория доброволен национален преглед на напредъка в изпълнението на Целите за устойчиво развитие създаде възможност за анализ на взаимовръзките между различните направления и политики за устойчиво развитие. Прегледът не само оценява постигнатия напредък по ЦУР, но и идентифицира предизвикателствата и областите, които изискват допълнителни усилия. Вторият доброволен национален преглед играе ролята на важен инструмент за оценка на напредъка и планиране на бъдещи действия, като предоставя платформа за диалог между правителството, гражданското общество и международните партньори. Интегриране на Целите за устойчиво развитие в националните политики и приоритети България активно работи за интегриране на ЦУР в своите национални стратегии и политики, като общата рамка се задава от Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (НПР БЪЛГАРИЯ 2030) - стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, който определя визията, целите и приоритетите за социално-икономическото развитие на България в периода 2021-2030 г. Документът е одобрен с Решение на Министерския съвет от 2020 г. В НПР БЪЛГАРИЯ 2030 са определени визията за развитие на страната, както и три стратегически цели, за чието изпълнение правителствените намерения са групирани в пет области (оси) на развитие и в 13 национални приоритета. В документа подробно се описват областите на въздействие, които ще бъдат обект на целенасочени интервенции до 2030 г., групирани по приоритети и подприоритети и съпътствани от показатели за резултат, индикативен финансов ресурс, източници на финансиране. Особен акцент в документа е поставен върху осигуряването на обвързаност на националните политики с ЦУР. ОСИ НА РАЗВИТИЕ Интелигентна и иновативна България Зелена и устойчива България Свързана и интегрирана България Отзивчива и справедлива България Духовна и жизнена България НПР БЪЛГАРИЯ 2030 ВРЪЗКИ МЕЖДУ ОСИТЕ НА РАЗВИТИЕ И ЦУР ЦЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ 18 Трите стратегически цели, определени в НПР БЪЛГАРИЯ 2030, са: ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Дефинираните пет оси на развитие включват образование, наука и иновации, кръгова и нисковъглеродна икономика, устойчива инфраструктура, цифрова трансформация, култура и спорт. Осите на развитие са тясно свързани с различните ЦУР, като за всяка област на въздействие са посочени относимите Цели. България активно интегрира целите и принципите на устойчивото развитие и в останалите национални стратегически и оперативни документи. В изпълнение на ЦУР 1 „Изкореняване на бедността“ и ЦУР 10 „Намаляване на неравенствата“, на национално ниво целенасочени политики са заложени в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Стратегията включва мерки за подкрепа на уязвимите групи, подобряване на социалната защита и насърчаване на заетостта. Целта е да се гарантира, че всички граждани имат равен достъп до ресурси и възможности, което допринася за социална справедливост и устойчиво развитие. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 2 „Прекратяване на глада“, са заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г., както и в Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. Чрез тях се подкрепя устойчивото производство на храни, както и се осигурява достъп до здравословни хранителни продукти. България полага целенасочени усилия за увеличаване на производителността на селското стопанство, като същевременно стремежът е и към подобряване на екологичните параметри на земеделските земи, стимулиране на фермерите да екологизират своята дейност. Подобряването на управлението на природните ресурси е ключово за осигуряване на продоволствена сигурност. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 3 „Добро здраве и благополучие“, са заложени в Националната здравна стратегия 2021-2030. Стратегията се фокусира върху подобряване на здравословното състояние на населението чрез осигуряване на по-добър достъп до здравни услуги 19 и насърчаване на здравословен начин на живот. Тя включва и усилия за модернизиране на здравната инфраструктура и повишаване на качеството на медицинските услуги. В сферата на ЦУР 4 „Качествено образование“ на национално ниво са приети Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 - 2030), Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021-2030 г. и др. Тези документи поставят акцент върху подобряване на достъпа до образование, модернизиране на учебните програми и повишаване на квалификацията на учителите. Целта е да се създадат условия за учене през целия живот и повишаване на образователното равнище на населението. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 5 „Равенство между половете“, са заложени в Националната стратегия за равенство между жените и мъжете (2021-2030). България се ангажира с осигуряването на равни права и възможности за жените и мъжете във всички сфери на обществения живот, включително достъп до образование, заетост и участие в политиката. Страната работи активно за предотвратяване на всички форми на насилие срещу жени и момичета и за насърчаване на икономическата и социалната им интеграция. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 6 „Чиста вода и санитарни условия“, са заложени в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (2015-2035), като усилията са насочени към осигуряване на устойчиво управление на водните ресурси и достъп до безопасна питейна вода и адекватни санитарни условия за всички граждани на страната. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 7 „Достъпна и чиста енергия“ и ЦУР 13 „Действия по климата“ са заложени в Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. - 2053 г., Интегрирания национален план за енергетика и климат на Република България (2021-2030), Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България, Пътната карта за климатична неутралност на Република България, и Националната стратегия за адаптация към изменението на климата. Тези документи предвиждат цели за увеличаване на енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници и намаляване на въглеродните емисии. България се стреми към енергийна независимост и устойчиво управление на енергийните ресурси, като по този начин допринася за опазване на околната среда и устойчиво развитие. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 8: „Достоен труд и икономически растеж“, са включени в Националната стратегия за насърчаване на заетостта (2021-2030), която има за цел да стимулира икономическия растеж, чрез създаване на качествени работни места и подкрепа за малкия и средния бизнес. Стратегията включва мерки за подобряване на условията на труд, насърчаване на предприемачеството и повишаване на квалификацията на работната сила. Националната стратегия за развитие на малките и средни предприятия (МСП) 2021-2027 г. също играе важна роля, като подкрепя конкурентоспособността на МСП, улеснява достъпа им до пазари и им осигурява финансова подкрепа. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 9 „Иновации и инфраструктура“ са предвидени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2030 и в Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030. Страната се стреми да създаде условия за икономически растеж чрез подкрепа за научни изследвания, иновации и технологично развитие, като същевременно укрепва инфраструктурната база. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 11 „Устойчиви градове и общности“, са заложени в Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025), Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г., Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. и др. България работи за подобряване на инфраструктурата, транспортните системи и жилищните условия, като същевременно се стреми към опазване на културното наследство и насърчаване на социалното включване. Особено внимание се обръща на устойчивото планиране и 20 управление на градовете, за да се подобри качеството на живот на гражданите. ЦУР 12 „Устойчиво потребление и производство“ и ЦУР 15 „Живот на сушата“ са адресирани в проекта на Национална стратегия за околна среда 2021 – 2030 г., в Стратегията за преход към кръгова икономика, в Националния план за управление на отпадъците за периода 2021 - 2028 г. и др. Тези документи насърчават опазването на природните ресурси, управлението на отпадъците и устойчивото използване на земята. България работи за устойчиво управление на природните ресурси, като същевременно насърчава устойчивото потребление и производство. Изпълнението на ЦУР 14 „Живот под водата“ е свързано с усилията на страната за опазване на морските и водни екосистеми, заложени в Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, Морския пространствен план на Република България и др. Усилията са насочени към предпазване и възстановяване на морските ресурси, регулиране на риболова и предотвратятване на замърсяването на моретата. България активно работи и в сътрудничество с международни партньори за опазване на морската околна среда в Черно море, включително в изпълнение на Стратегическия план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 16 „Мир, правосъдие и силни институции“, са включени в Националната стратегия за борба с корупцията (2021-2027), която подчертава усилията за гарантиране на върховенството на закона, борба с корупцията и укрепване на демократичните институции. Стратегията за превенция на престъпността и Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите задават допълнителен фокус на политиките в тази сфера, Страната се ангажира с насърчаването на прозрачност и отчетност в публичния сектор, както и с осигуряването на справедлив достъп до правосъдие за всички граждани. Политики, насочени към изпълнение на ЦУР 17 „Партньорства за целите“, са заложени в Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България. Политиката на сътрудничество за развитие е неразделна част от външната политика на Република България, като съдейства на страните партньори да постигнат целите на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. С оглед надграждане на политиките в посочените стратегически документи, България е предприела стъпки за развитието на устойчиви и всеобхватни координационни механизми, които да осигурят интегрирация на националните политики с ЦУР. Това включва създаване на ефективни процеси за подготовка на документите от националната стратегическа рамка, както и осъществяване на мониторинг на напредъка и изпълнението на стратегическите документи. Още на етап изготвяне на предложения за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка, следва да бъде представена аргументация, която включва описание на съответствието с целите и приоритетите на Националната програма за развитие България 2030 и с Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации. Това изискване е нормативно регламентирано в Постановление № 77 от 16 май 2023 Г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет, като по този начин са заложени предпоставки за осигуряване на съгласуваност на националните политики с ЦУР. Освен това, засилването на участието на всички заинтересовани страни е ключов аспект от усилията на страната за постигане на устойчиво развитие. Чрез включване на гражданското общество, частния 21 сектор и научните среди в процеса на вземане на решения, се гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и иновативност в подхода към устойчиво развитие. България също така работи върху изграждането на устойчива информационна система за стратегическо планиране, която да подпомага този интегриран подход. В рамките на проект, съ- финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, се надгражда информационната система на Националния статистически институт „Мониторстат“. Тази платформа ще осигурява актуална информация за напредъка по ЦУР и ще позволява проследяване на изпълнението на националните политики. Тя ще предоставя яснота за вложените ресурси и постигнатите резултати, осигурявайки видимост и прозрачност във всеки етап от изпълнението на стратегическите документи. Съгласуваността на националните политики с ЦУР е основен компонент от инициираните реформи в страната, насочени към подобряване на процесите по стратегическо планиране. Разработените проекти на Закон за стратегическото планиране и нова Методология за стратегическо планиране са ключови инструменти за създаване на необходимата нормативна и методическа основа на този процес, които ще канализират усилията на България за постигане на по-високо качество и интегрираност на националните политики за устойчиво развитие. VII. ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ 22 Принципи при изпълнението на Целите Интегриран и балансиран подход В подготовката и извършването на Втория доброволен национален преглед България следва интегриран и балансиран подход, който обхваща икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие. Чрез прилагането на подход, приобщаващ цялото общество (whole-of-society approach), различните заинтересовани страни са активно включени в процеса. Проведени са кръгли маси и публични консултации, в които участниците предоставят ценна обратна връзка и споделят своите предложения за интензифициране на усилията на България, което гарантира разглеждане политиките и действията на страната за устойчиво развитие в тяхната цялост. Универсалност Една от основните характеристики на ЦУР е тяхната универсалност и приложимост за всички държави, включително и за България. При подготовката на Втория доброволен национален преглед България оценява своя напредък и предизвикателства в контекста на глобалните цели. Прилагането на международни стандарти в различни сфери на устойчивото развитие стимулира икономическия и социален напредък, като се мултиплицират добрите практики за по-широко и ефективно приложение. Никой да не бъде изоставен Този принцип е ключов за България, където социалните неравенства и подкрепата за уязвимите групи са сред основните предизвикателства. С оглед спазване на принципа никой да не бъде изоставен са положени усилия за активно включване в процеса на подготовка на Прегледа на уязвимите групи, включително на ромската общност, хората с увреждания, възрастните хора и младежите на несигурни работни места, което създаде възможност за интегриране на техните нужди и визия в политиките за устойчиво развитие. 23 Партньорство Изпълнението на ЦУР в България се базира на широко партньорство между държавни институции, неправителствени организации, частния сектор и академичните среди. Многостранният диалог с различни заинтересовани страни разшири приноса към процеса на изпълнение на ЦУР и засили гражданската ангажираност и приобщеност към него. Основано на права развитие и отчетност България се ангажира с принципа на основано на права развитие, което включва защита и насърчаване на човешките права във всички аспекти на устойчивото развитие. Акцент е поставен върху усилията за подобряване на достъпа до образование, здравеопазване и социални услуги, особено за уязвимите групи. Страната работи и за укрепване на правовия ред и борбата с корупцията чрез нови антикорупционни политики и механизми за обществен контрол. Отчетността и прозрачността са основни принципи в подготовката на Втория доброволен национален преглед. България използва статистически данни и показатели за измерване на напредъка в изпълнението на ЦУР. Докладът включва ясни и точни данни, които позволяват обективна оценка на постигнатото и идентифициране на областите, изискващи допълнителни усилия. Наука, технологии и иновации за дългосрочна устойчивост Инвестициите в наука, технологии и иновации са централни за постигане на устойчиво развитие. България поставя акцент върху внедряването на нови технологии и стимулирането на иновациите, като ключови фактори за икономическия растеж и устойчивост. Дългосрочната стабилност е основен принцип, който ръководи политиките и действията на страната. България се стреми да осигури устойчиво развитие за бъдещите поколения чрез внимателно управление на ресурсите и насърчаване на добрите практики във всички сектори на икономиката и обществото. VIII. МЕХАНИЗЪМ ЗА ПАРТНЬОРСТВО СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ 24 Механизъм за партньорство със заинтересованите страни Партньорството със заинтересованите страни в процеса на подготовка на доброволния национален преглед поставя акцент върху прилагане на приобщаващ подход, който обхваща всички държавни институции и позволява включване на различни сегменти от обществото в процеса на наблюдение на изпълнението на ЦУР на национално ниво. Постигането на комплексните по своя характер ЦУР се реализира посредством изграждане и поддържане на партньорство и взаимодействие със заинтересованите страни вътре и извън структурите на държавното управление. С Постановление № 52 от 10 април 2023 г., българското правителство създаде механизъм за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на ЦУР, в рамките на който Министерският съвет, подпомаган от Съвета за развитие, носи основната отговорност за наблюдението и отчитането на изпълнението на Целите в страната. Определени са водещи и партниращи институции по всяка от Целите, които са ангажирани с конкретното изпълнение на ангажиментите, следят и предоставят информация за предизвикателствата, предприетите мерки и постигнатия напредък по отношение изпълнението на целта и докладват за напредъка. Към Съвета за развитие е създадена постоянна експертна работна група, която да го подпомага по отношение на функциите му, свързани с проследяване на напредъка по Целите, а в администрацията на Министерския съвет е създадена дирекция „Стратегическо планиране“, която координира дейностите по мониторинг. Съществена роля в този механизъм заема и Националният статистически институт (НСИ), който обезпечава процеса с качествени данни. НСИ поддържа специална секция на интернет сайта си, посветена на устойчивото развитие, където може да бъде намерена цялата информация по отношение на показателите за 1 измерване на напредъка по Целите . По този начин са създадени предпоставки за осигуряване на 1 https://nsi.bg/bg/content/19408/%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0 %B8-%D0%B7%D0%B0- 25 ефективно сътрудничество и взаимодействие между структурите на държавната администрация. С оглед идентифициране и ангажиране на ключовите институции и партньори извън държавното управление, е извършено картографиране на заинтересованите страни, проведено от водещите и партниращите институции по всяка ЦУР. Въз основа на получената информация е подготвен първоначален списък, който включва 247 организации. Списъкът е текущо актуализиран в процеса на подготовка на доброволния национален преглед и използван при организацията на различни дейности за взаимодействие със заинтересованите страни. Изготвен е нарочен механизъм за взаимодействие и комуникация с ключовите партньори, в който са описани инструментите и подходите, които ще бъдат използвани за тяхното ангажиране в процеса на изготвяне на прегледа. На базата на получената информация от водещите институции са откроени следните групи заинтересовани страни: - Структури на гражданското общество (работещи в сферата на защита на основните права, равенство между мъжете и жените, недискриминация и равни възможности, социалното включване и интегрирането на маргинализираните групи, образованието, науката и културата, устойчивото развитие, младежта, опазване на околната среда и др.) - Бизнес и браншови организации; - Работодателски и синдикални организации; - Академичен сектор (висши училища, академии, научно-изследователски организации, институти). Методи за ангажиране и участие В процеса на подготовка на Вторият доброволен национален преглед са проведени два кръга консултации със заинтересованите страни. Първият кръг е свързан с обсъждане на напредъка на България в постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие с открояване на постиженията, предизвикателствата, добрите практики и нужните мерки за постигане на Целите. Консултациите са проведени в периода май-юни 2024 г. и включват провеждане на 6 кръгли маси по една или повече Цели с близо 320 участника, 3 тематични срещи по %D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0 %B2%D0%BE- %D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0 %B5-2030 теми, свързани с подготовката на Вторият доброволен национален преглед, организиране на два конкурса за предоставяне на предложения за добри практики в изпълнението на ЦУР, в рамките на които бяха получени 45 предложения и получаване на обратна връзка от заинтересованите страни чрез онлайн въпросник, участие в който взеха 88 организации. Публикувана е информация на интернет страницата на различните държавни институции и организации на гражданското общество по повод организираните кръгли маси и конкурси. Използвана е възможността за представяне на напредъка на България в изпълнението на ЦУР в рамките на различни събития, организирани от научни организации и университети. Вторият кръг от консултации е фокусиран върху обсъждане на проекта на доклад на Втория доброволен национален преглед и се проведе в периода м. ноември 2024 – м. януари 2025 г. Както и в рамките на първия кръг са проведени кръгли маси с участието на представители на различните групи заинтересовани страни, на които са представени основните данни и изводи от анализа на напредъка на страната. Получената обратна връзка от заинтересованите страни Получената обратна връзка от представители на различните групи заинтересовани страни показва, че в България се полагат значителни усилия за изпълнение на Целите на устойчиво развитие, но има място за подобрение. Редица организации отбелязват като успех постигнатото от страната ни в областта на приобщаващото образование и ранното детско развитие, подобрения достъп до медицински услуги и здравната превенция, поредица от успешни проекти и инициативи, свързани с 26 опазване на околната среда, енергийната ефективност и социалното включване. Основните предизвикателства включват недостатъчно финансиране, липса на ефективна координация между различните заинтересовани страни, нужда от по-висока осведоменост и популяризиране на различни теми, свързани с устойчивото развитие, и от подобряване на ефективността на политиките в различни сфери. За ускоряване на напредъка е необходимо по-силно партньорство между държавните институции, неправителствените организации и бизнес сектора, както и по-голяма ангажираност на всички нива. Посочени си редица примери за успешни и ефективни партньорства между структурите на гражданското общество, държавните институции на национално и регионално ниво и международни организации, които потвърждават значимостта на обединените усилия за постигане на целите. За да бъдат по-ефективни тези партньорства, обаче, организациите посочват нуждата от тяхната по- голяма устойчивост и всеобхватност, както и лидерство и двигател на процесите, особено в условия на нестабилна политическа обстановка. Диалогът между различните заинтересовани страни трябва да бъде по-задълбочен и систематичен, според не малка част от организациите. Специфичните препоръки варират от здравеопазване и образование до екологични и социални въпроси, като всички те подчертават важността на по-добра комуникация, координация и прозрачност между различните заинтересовани страни. Ролята на успешните примери и добри практики за напредъка във всяка една от целите за устойчиво развитие е подчертана в прегледа, чрез тяхното специално място в анализа за постигнатото във всяко едно направление. IX. АНАЛИЗ НА НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ 27 Анализ на напредъка в изпълнението на Целите Тази част от доклада разглежда напредъка на България в изпълнението на всички 17 Цели за устойчиво развитие. Представен е напредъкът по показателите от Националния списък с показатели за проследяване на напредъка за всяка една от целите. Обхванат е периодът след 2015 г., когато стартира изпълнението на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие „Да преобразим света“. Пълният набор от статистически данни, на които се основава анализът, е представен в приложение. Количествената информация е допълнена с качествена информация, включваща преглед и оценка на напредъка, предоставена от водещите държавни институции за изпълнението на конкретните цели. Анализът е структуриран по начин, който позволява графично представяне на основните показатели на напредъка, както и извеждане на основните постижения и предизвикателства. Специално внимание е обърнато на постигнатите резултати. Легенда: 28 За всяка цел са изведени положителни тенденции и постигнати резултати, като същевременно са посочени и предизвикателствата, пред които страната е изправена. В доклада са включени конкретни примери за добри практики, подбрани чрез два национални конкурса. Тези примери подчертават успешни инициативи и проекти, които допринасят за постигането на ЦУР в България. Всички класирани предложения са представени в приложението, което предоставя подробен преглед на иновативни и ефективни подходи, реализирани в различни сектори. Тази структурирана и детайлна оценка на напредъка в изпълнението на Целите показва текущото състояние и постижения на България и служи като основа за бъдещи действия и политики. Анализът акцентира върху необходимостта от продължаване на усилията за преодоляване на предизвикателствата и засилване на положителните тенденции, като същевременно се насърчава споделянето на добри практики и опит. Отбелязано е подобрение в стойностите на показателя спрямо първата година на отчитане ( 2015 г.). Отбелязано е влошаване в стойностите на показателя спрямо първата година ( 2015 г.). Липсват данни за отчитане на напредъка по показателя. Липсват актуални данни (след 2021 г.) за отчитане на напредъка по показателя. Няма промяна в стойностите на показателя Цел 1 Изкореняване на бедността 29 България постига напредък по отношение целта за пълно премахване на крайните форми на бедността, както и за намаляване наполовина на всички форми на бедността. През периода от началото на изпълнението на Дневния ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по 9 от общо 12 от показателите в националния списък, а по 1 показател не е регистрирана промяна спрямо 2015 г. 30 Положителни тенденции ✓ Значително се свива делът на населението под международната линия на бедност, като стойността на показателя намалява със 79% спрямо началото на периода; ✓ Намалява и делът на бедните, живеещи под националната линия на бедност; ✓ Наполовина намалява населението живеещо в тежки материални и социални лишения; ✓ С 30% намалява и делът на населението, което е в риск от бедност или социално изключване; ✓ Населението в риск от бедност (след интервенциите на системата за социално подпомагане) отбелязва спад, макар и в по- скромен размер (6.4%); ✓ Въпреки, че в относителен план, България се представя под средното за ЕС ниво по преобладаващата част от показателите (10 от общо 12), като позитивен следва да бъде оценен фактът, че по половината от показателите страната скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС ниво. Постигнати резултати ✓ Отчитайки многостранния характер на бедността, във фокуса на Цел 1 е прилагането на интегриран подход и комплексни мерки в различни сфери на политиката – заетост, доходи, образование, здравеопазване, финансова подкрепа, жилищно настаняване и др. През последните години, реализираните национални политики и мерки се базират изцяло на възприетата на европейско ниво концепция и подход за активно включване и неговите три основни направления – адекватно подпомагане на доходите, приобщаващ пазар на труда и достъп до качествени услуги. ✓ Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 е водещият стратегически документ, който задава визията, целите, приоритетните направления и мерките за развитие на политиката в областта на бедността и социалното изключване в България до 2030 г. Изхождайки от разбирането, че превенцията е водещ инструмент за намаляване на бедността, Показател Постигнат напредък Относителен дял на населението под международната линия на бедност, % Относителен дял на бедните, живеещи под националната линия на бедност, % Население в риск от бедност или социално изключване, % Степен на тежки материални и социални лишения, % Относителен дял на работещите бедни на пълно работно време, % Население в риск от бедност след социални трансфери,% Население, което няма баня или душ в своето жилище,% Брой смъртни случаи или изчезнали лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението Брой директно засегнати лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението Общи държавни разходи за основни услуги - Социална защита,% Общи държавни разходи за основни услуги – Здравеопазване,% Общи държавни разходи за основни услуги – Образование,% продължително безработни, осигуряването на достъп до качествено предучилищно и училищно образование, осигуряването на достъп до качествено здравеопазване, предоставянето на достъпни и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа и др. Във фокуса на Стратегията са също предоставянето на финансова и материална подкрепа на нуждаещите се, осигуряването на достъпна среда, подобряването на жилищните условия на уязвими групи, както и прилагането на иновативни подходи, включително социални иновации. ✓ Като държава-членка на ЕС, България има ангажимент да допринесе за постигане на общоевропейската цел за намаляване на бедността до 2030 г. През 2021 г. страната ни определи амбициозна национална цел за намаляване на броя на лицата в риск от бедност или социално изключване в България със 787 000 души до 2030 г. С изпълнението ѝ се очаква през 2030 г. делът на населението в риск от бедност или социално изключване да намалее с близо 10 п.п. спрямо базовата 2019 г., достигайки 23,6%. България е една от държавите членки, които са определили и специфична подцел за намаляване на броя на децата под 18 години в риск от бедност или социално изключване със 196 750 лица (25% от общата национална цел). ✓ Увеличаването на минималната работна заплата е мярка за намаляване на бедността сред „работещите бедни“ и на неравенствата в разпределението на доходите. Размерът на минималната работна заплата достига до 933 лв. през 2024 г., като за последните девет години реализира ръст от 159,2%. ✓ В отговор на актуалните социални и икономически предизвикателства, през 2023 г. е определена националната линия на бедност за страната, в съответствие с линията на бедност, използвана от ЕК. Определен е размер на линията на бедност за страната от 526 лв. за 2024 г., като в периода 2015-2024 г. се наблюдава устойчив ръст от 83,9%. Новият размер на линията на бедност оказва благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението, тъй като с увеличаването ѝ нараства базата за определяне на достъпа до социална сред ключовите приоритети в Стратегията са устойчивата интеграция на пазара на труда на неактивни и безработни лица, включително 31 2 пенсия за старост , както и на обвързаните с нея регистрация в бюрата по труда и ползване на финансови помощи за подкрепа на хората с услугите за заетост. За активиране на лицата от 3 4 6 увреждания , социалните помощи , финансовите различни целеви групи – младежи , лица от ромски произход, продължително Общинско предприятие „Обществена трапезария и безработни и др. се прилага социални жилища“ специализиран подход. ✓ Програмите, проектите и насърчителните мерки в Община Русе създава Общинско предприятие „Обществена националните планове за трапезария и социални жилища“. Всекидневно се осигурява действие по заетостта, които се здравословна и топла храна на 250 нуждаещи се лица - възрастни и хора с увреждания, самотно живеещи, бедни и бездомни лица изпълняват ежегодно, допринасят без доходи, както и други лица в риск от социална изолация на за реализиране на приоритетите в територията на община Русе. Националната стратегия за намаляване на бедността и Чрез услугата „Социални жилища“, в 28 апартамента, изградени насърчаване на социалното от община Русе, са настанени лица и семейства от уязвими или включване 2030. малцинствени групи, социално слаби лица, както и други лица в ✓ Социалното подпомагане неравностойно положение. Чрез социален работник се оказва и в България се осъществява чрез допълнителна подкрепа на настанените деца и семейства за достъп до образователни и здравни услуги, осигуряване на предоставяне на еднократни, обучение и заетост, участие в спортни и културни дейности. месечни и/или целеви помощи в пари и/или в натура за Освен осигуряването на храна и жилища, Общинското задоволяване на основни жизнени предприятие осигурява заетост на 17 лица, 12 от които са част от потребности на гражданите. рискови групи – хора с увреждания, самотни родители, Макар че задоволяването на многодетни майки, лица от малцинствени или етнически групи и основните жизненоважни продължително безработни лица. потребности не означава помощи и средствата за превенция на извеждане от бедност, а изоставянето и реинтеграция, отглеждане на смекчаване на ефектите на нейното проявление, детето в семейство на роднини или близки и в значението на тези помощи е изключително приемно семейство5. важно в борбата с бедността и социалното ✓ С оглед превенцията на бедността и изключване. През 2023 г. България реализира социалното изключване, важна роля имат заключителната част на реформата на схемата за мерките за устойчива интеграция на пазара на минимален доход, която въведе нормативната труда на неактивни и безработни лица, рамка за оптимизиране на системата за социална включително продължително безработни. подкрепа. Постигна се подобряване на Подкрепата на заетостта, намаляването на адекватността, разширяване на обхвата и безработицата и развитието на човешкия осигуряване на механизъм за регулярна капитал, в отговор на потребностите на актуализация на социалните помощи. икономиката от квалифицирани кадри, е основен ✓ С реформата се облекчават критериите за приоритет на политиката по заетостта. Специален допустимост, премахват се съществуващи акцент е поставен на услугите за активиране на рестрикции. Въвеждат се стимули за започване на неактивни лица. С нормативни промени, платена заетост, под формата на допълнителна направени през 2022 г., е регламентирана помощ за определен период, след включване на работата с икономически неактивните лица, като подпомагано безработно лице в пазара на труда. започна да се прилага по-гъвкав подход при ✓ Съществената трансформация на системата за подпомагане е обвързването на 2 по Кодекса за социално осигуряване Страните по Споразумението (държавни институции, 3 по Закона за хората с увреждания национално представените работодателски, синдикални и 4 по Закона за социално подпомагане младежки организации) прилагат конкретни мерки от 5 по Закона за закрила на детето тяхната компетентност за активиране на неактивните 6 От 2023 г. се изпълнява Национално рамково младежи. споразумение за прилагане на Гаранцията за младежта. 32 социалните помощи с линията на бедност по Евростат, като се постигна равнище не по-ниско от 30% от линията на бедност за съответната година. По този начин се създават необходимите нормативи условия за разширяване на обхвата и увеличаване на размера на помощите, както и тяхната регулярна актуализация. ✓ Намаляването на детската бедност е съществено измерение на цялостната политика за борба с бедността и социалното изключване. В този контекст, с приоритет е изпълнението на Европейската гаранция за детето, като водеща инициатива, в която България участва и има дългосрочен ангажимент. С приетия План за действие се изпълняват мерки в ключови за децата и семействата области – образование и грижи в ранна детска възраст; приобщаващо образование и училищни дейности; здравеопазване; здравословно хранене; подходящо жилищно настаняване и други инструменти за преодоляване на социалното изключване и намаляване на детската бедност. ✓ Отчитайки ролята на инвестициите в грижите в ранна детска възраст за прекъсване на предаването на бедността между поколенията, в страната ни е изградена мрежа от услуги, насочени към информиране и консултиране на родителите, превенция на рисковете в ранна детска възраст, включително чрез услуги за ранна интервенция на уврежданията, по-добро обхващане и подобряване на готовността на децата за включване в образователната система и други. Към 2024 г. над 60 000 деца са подкрепени с услуги за ранно детско развитие. ✓ Равният достъп до образование за всички деца, независимо от техния социален статус, етнос и специфични потребности, е от ключово значение за превенция на бедността и социалното изключване. В тази връзка, приобщаващото образование е сред приоритетните национални политики и се реализира в съответствие с принципите за гарантиране на достъпа на всяко дете или ученик до подкрепа за личностно развитие в зависимост от неговите индивидуални потребности или способности. Предизвикателства Прегледът на данните по основните индикатори за бедност и социално включване показва относителна устойчивост в нивата на бедността и 33 неравенството през последните години, въпреки постигнатия напредък по голяма част от водещите показатели. Като основни общи предизвикателства могат да бъдат откроени:  Относително висок дял на работещите бедни. Към края на 2023 г. стойността на показателя е нараснала с повече от 1/2 спрямо 2015 г., достигайки близо 10% от всички работещи, като същевременно изостава и спрямо средната стойност за ЕС;  Въпреки регистрирания прогрес по отношение на показателя население в риск от бедност след социални трансфери, страната изостава в развитието си спрямо средното за ЕС ниво;  България изостава по отношение на размера на държавните разходи като дял от БВП за социална защита, образование и здравеопазване спрямо средното за ЕС;  Предизвикателство е и недостатъчно добрата координация между отговорните институции и липсата или само частичното припознаване на ангажименти по изпълнението на политиките, попадащи в обхвата на Цел 1. В допълнение към общите предизвикателства, изведени при изпълнението на политиката за намаляване на бедността, във всяка свързана секторна политика, съществуват специфични рискове и предизвикателства. Например, намаляването на детската бедност е важен елемент от борбата с бедността като цяло, тъй като децата са специфична уязвима група. Рискът от бедност е особено висок за децата, живеещи в семейства с ниски доходи, в семейства с повече от три деца, в семейства на самотни родители, децата с увреждания, децата от ромски произход и др. Прегледът на изпълнението на водещите приоритети в областта на политиката за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване откроява области на въздействие, които въпреки положителното развитие, изискват предприемането на допълнителни мерки и постигането на по- съществени резултати. Такива са осигуряването на достъпна среда за уязвимите групи и особено, за хората с увреждания, подобряването на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните и др. 34 Цел 2 Предотвратяване на глада Страната успява да отбележи ограничен напредък по отношение на кръга от политики, включени в обхвата на Цел 2. В абсолютен план по 5 от общо 13 от показателите в националния списък, за които има 7 Верижно свързани обеми (2015 г.), евро на годишна работна единица (ГРЕ) 8 Кг на хектар използвана земеделска площ (ИЗП) 9 Годишните работни единици (ГРЕ) се определят като заетост на пълно работно време (съответстваща на броя на работните места, 35 актуални данни, се наблюдава напредък, а по един от показателите няма никакво развитие. Положителни тенденции ✓ Близо с 68% нараства производителността на труда в селското стопанство, измерена чрез показателя „Селскостопански факторен доход на годишна 9 работна единица (ГРЕ) “(верижно свързани обеми (2015 г.), евро), като същевременно се скъсява изоставането спрямо средната стойност в ЕС; ✓ Страната продължава да регистрира значително по-ниски нива на замърсяване на въздуха от амоняк от селското стопанство спрямо средното ниво за ЕС; ✓ Със 7% намалява делът на местните породи животни, класифицирани с риск от изчезване, като страната изпреварва в развитието си спрямо средната стойност на показателя в ЕС; ✓ В периода до 2022 г. с близо 4% нараства броят на растителните видове, за които се съхранява генетичен материал, като страната остава над средното ниво в ЕС; ✓ Въпреки регистрирания спад за периода от 7% на площите, заети с биологично земеделие от общата използвана земеделска площ (ИЗП), през 2022 г. се регистрира обръщане на негативната тенденция започнала от 2016 г. Регистрира се увеличение на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство с 28% в сравнение с 2021 г. и достигат 110 440,7 ха, което представлява 2,2% от ИЗП. През 2023 г. общите площи, еквивалентни на пълно работно време), т.е. като общ брой отработени часове, разделен на средния годишен брой отработени часове на работни места на пълно работно време в рамките на икономическата територия. Показател Постигнат напредък Относителен дял на хората, изпитващи умерена или тежка несигурност за прехраната си,% Разпространение на анемията сред жени на възраст 15-49 г. – общо, % Разпространение на анемията сред жени на възраст 15-49 г. – бременни, % Разпространение на анемията сред жени на възраст 15-49 г. - 1 не-бременни % Селскостопански факторен доход на годишна работна 7 единица Нетен предприемачески доход в селското стопанство (Индекс, 2010=100) Площ за биологично земеделие, % Емисии на амоняк от селското 8 стопанство Брой местни породи животни, за които се съхранява достатъчен генетичен материал за възстановяването им Брой растителни видове, за които се съхранява генетичен материал ex-situ Относителен дял на местните породи класифицирани в риск от изчезване, % Индекс на ориентация към селското стопанство за държавните разходи Индикатор на аномалиите в цените на храните Постигнати резултати ✓ Предоставяната на земеделските стопани директна подкрепа има ключово значение за преодоляване на нестабилността на доходите в селското стопанство, обусловена от зависимостта на земеделското производство от климатичните условия, колебанията на цените на международните пазари и все още ниската производителност на труда. Целева подкрепа получават по-уязвимите малки и средни стопанства, предоставят се и стимули за навлизане на млади хора в земеделието. Използваните инструменти са насочени към стабилизиране на доходите, насърчаване на инвестициите и подобряване на пазарните позиции на земеделските производители. ✓ Част от прилаганите в периода януари 2021 г. - юни 2023 г. мерки по Програмата за развитие на селските райони са насочени към подобряване на устойчивостта на чувствителните производства - овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство и животновъдство. По схеми за обвързано с производството за подпомагане на доходите в растениевъдството (за плодове, зеленчуци, протеинови култури и памук) средногодишно са подкрепени 34 500 земеделски стопани. По схемите за обвързано подпомагане за животни (млечни крави, месодайни крави, биволи, овце- майки и кози-майки) средногодишно за периода 2021-2023 г. подпомагане са получили 13 500 фермери; ✓ С оглед подобряване на екологичните параметри на земеделските земи, фермерите се стимулират да екологизират своята дейност чрез върху които се прилагат методите на биологично финансова подкрепа по схемата за плащане за производство, са в размер на 147 798,18 ха, с 34% селскостопански практики, благоприятни за повече в сравнение с 2022 г. и представляват климата и околната среда (зелени директни 2,95% от ИЗП в страната10. плащания). През периода януари 2021 г. - юни В относителен план, България се представя по- добре от средното за ЕС ниво само по четири от наблюдаваните показатели. Като позитивен следва да бъде оценен фактът, че по 4 от ключовите индикатори, по които страната е под средното за ЕС ниво тя съумява да скъси изоставането си от Общността. 10 Данните за 2023 г. са докладвани на ЕВРОСАТ, но все още не са официализирани. 36 2023 г. по схемата са подкрепени над 57 000 „училищен плод“ и „училищно мляко“ от новата бенефициенти средногодишно; учебна 2024-2025 г.; 13 ✓ Увеличаването на площите на ✓ Направени са нормативни промени през земеделските производители, които избират да 2024 г., с които се гарантира по-висококачествена включат своите стопанства, предприятия или храна, предлагана на децата в детските заведения и училищата, и достъп Българска хранителна банка (БХБ) - прилагане на устойчив до по-качествена храна на децата в модел на хранително банкиране неравностойно положение, посещаващи детски и учебни заведения; БХБ е член на Глобалната мрежа за хранително банкиране и 14 ✓ В нормативната уредба е Европейската федерация на хранителните банки. Повече от 11 въведена законова възможност години се прилага устойчивият модел на хранително банкиране, при доставките на храни и напитки който има за цел да възпрепятства превръщането на излишната, в обществения сектор, но годна храна в хранителен отпадък. В партньорство и възложителите да включват и ежедневно взаимодействие с хранителната индустрия БХБ биологични хранителни продукти. работи за оползотворяване на излишъка от храна, която иначе би Възложителите ще прилагат това била унищожена и я преразпределя до хора в нужда и в риск от изискване към доставките на храни бедност. и напитки, както следва: за 2024 г. - Инициативата е насочена към компаниите, работещи по цялата не по-малко от 2% от общото верига за доставка на храни, производители, преработватели и количество на доставки на храни и търговци, с цел те да даряват излишната храна, вместо да я напитки от Списъка с биологични унищожават. хранителни продукти; за 2025 г. - не Инициативата има подкрепяща роля за социални програми в по-малко от 3%; за 2026 г. - не по- цялата страна. Спасени от разхищение са 2,4 млн. кг храни, а за малко от 4% и за 2027 г. - не по- подпомагане в социалния сектор е предоставена храна за над 11 малко от 5%; ✓ По отношение на млн. лв. Инициативата предоставя хранително подпомагане на здравословно хранене и борбата над 138 организации и 207 програми в 21 области на България, със затлъстяването са проведени които носят отговорност за над 60 хил. души в нужда и в риск от кампании за информиране на производствабедност. 11 в система на биологичен контрол, населението по въпросите на към момента се осъществява чрез кампаниите по здравословното хранене, за подкрепа на мерките, интервенциите и еко схемите от кърменето, за борба със затлъстяването – Стратегическия план за развитие на земеделието отбелязване на Европейски ден за борба със и селските райони (СПРЗСР 2023-2027 г.), затлъстяването (19 май) и Световния ден за борба финансиран със средства от ЕС и националния със затлъстяването (24 октомври), Седмица за бюджет. Очакванията са, в резултат на борба със затлъстяването (м. ноември); Световен реализираното финансиране, в началото на ден на прехраната и Европейски ден за 2025 г. да бъде отчетен реалният напредък по здравословно готвене (17 октомври); увеличаване на ИЗП за биологично производство; ✓ Изпълнението на Програмата за храни и ✓ Направени са нормативни промени12, основно материално подпомагане 2021-2027 г. чрез които се увеличават доставките на допринася като за изпълнението на биологични пресни плодове и зеленчуци и специфичната цел на ЕС, насочена към справяне с биологични млечни продукти в учебните проблема на материалните лишения чрез заведения и детските градини по схеми подпомагане с храни и основна материална 11 растениевъдство, животновъдство, преработка заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно 12 на територията на училищата и на детските заведения, както и към Изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на ученици мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема 14 „училищен плод“ и схема „училищно мляко“ Закона за обществените поръчки 13 Наредба № 2 от 2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските 37 помощ, така и за постигане на националните цели и приоритети, свързани с намаляване на бедността. По програмата се предоставят следните помощи: „Подпомагане с пакети хранителни продукти и хигиенни материали“, „Топъл обяд“, „Пакети за новородени деца“ и „Детска кухня“. До момента по програмата е отчетена предоставена подкрепа на общо 82 736 крайни получатели. ✓ Национална генбанка към Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, Садово, поддържа при условия на дългосрочно съхранение общо 44850 бр. образци, с важно икономическо значение за страната. Образците с български произход са 10 328, а с чуждестранен - 34 522. Базовата колекция е представена от 35 семейства, 158 рода и 550 растителни вида. Базовата колекция е разделена на 6 групи култури. Броят на поддържаните образци по групи е: зърнени култури - 28 172; бобови култури - 7 178; фуражни треви - 1 100; зеленчуци - 4 566; маслодайни и технически култури - 2 709, декоративни и медицински растения - 1 125. Групата на зърнените култури е представена от 96 растителни вида, на бобовите – 150, зеленчуковите култури – 58, индустриалните и маслодайните растения - 25, лечебните и декоративните растения – 144. През периода 2015-2023 г. в генбанката са постъпили общо 2106 бр. образци с български и с чужд произход за дългосрочно съхранение. 15 Индексът се определя като дял на земеделието в държавните разходи, разделен на дела на добавената 38 Предизвикателства Въпреки постигнатия частичен напредък в изпълнението на Цел 2, могат да се посочат някои предизвикателства, свързани с динамиката на изменението в стойностите по част от ключовите показатели спрямо 2015 г.:  Предизвикателство е допълнителното изоставане от средното ниво за ЕС, акумулирано за периода 2015-2022 г., по отношение на предназначените за биологично земеделие площи, имайки предвид и амбициозната национална цел с хоризонт 2030 г.;  Въпреки, че се регистрира прогрес по отношение на намаляване на дела на хората, изпитващи умерена или тежка несигурност за прехраната си, следва да се отбележи, че страната се отдалечава допълнително от средната стойност за ЕС;  Регистрираното влошаване на индекса на ориентация към селското стопанство за 15 държавните разходи , като в абсолютен (намаление с близо 50%), така и в относителен план спрямо средното ниво за Общността, също може да се посочи, като предизвикателство;  Негативно е представянето на страната и по индикатора на аномалиите в цените на храните, нарастващ в абсолютен план. Следва да се отбележи, че стойността на показателя е повлияна и от негативните ефекти от войната в Украйна. стойност на земеделието в БВП, където земеделието се отнася до сектора на селското, горското, рибното и ловното стопанство. 39 Цел 3 Добро здраве и благополучие 40 Показател Постигнат напредък Години живот в добро здраве при раждане Дял на лицата на 16 и повече години самооценили здравето си като добро или много добро Стандартизирана предотвратима и лечима смъртност Неудовлетворена нужда от медицински преглед или лечение Коефициент на майчина смъртност Относителен дял на ражданията осъществени в присъствието на квалифициран медицински персонал Смъртност на деца до 5- годишна възраст Коефициент на неонатална смъртност Смъртност от туберкулоза, СПИН и хепатит по вид заболяване Регистрирани нови случаи на ХИВ на 1000 души от неинфектираното население Заболеваемост от туберкулоза на 100 000 души от населението Заболеваемост от малария на 1000 души от населението Заболеваемост от хепатит Б на 100 000 души от населението Брой лица нуждаещи се от медицинска интервенция срещу пренебрегвани тропически болести Коефициент на смъртност вследствие на болести на органите на кръвообращението, рак, диабет или хронично респираторни заболявания Коефициент на смъртност в резултат на самоубийства Разпространение на тютюнопушенето Употреба на алкохол на глава от населението (на 15 и повече навършени години) в рамките на една календарна година, в литри чист алкохол Загинали при пътно- транспортни произшествия Повъзрастова плодовитост във възрастовата група 10-14 години на 1000 жени в същата възрастова група Повъзрастова плодовитост във възрастовата група 15-19 години на 1000 жени в същата възрастова група Индекс на покритието с основни услуги на здравеопазването Население, което живее в домакинства, самоопределящи се като засегнати от шум Коефициент на смъртност в резултат на замърсени води, недостатъчно пречистване и липса на хигиена Коефициент на смъртност вследствие на неволни отравяния Осигуреност с практикуващи лекари на 100 000 души от населението към 31.12. Осигуреност с практикуващи лекари по дентална медицина на 100 000 души от населението към 31.12. Осигуреност с практикуващи акушерки на 100 000 души от населението към 31.12 Осигуреност с практикуващи медицински сестри на 100 000 души от населението към 31.12 Осигуреност с практикуващи фармацевти на 100 000 души от населението към 31.12 изключение на медицински сестри), като към 2021 г. на 100 000 души се падат 430 практикуващи лекари, 419 медицински сестри, 110 зъболекари, 89 фармацевти и 48 акушерки. В повечето случаи достигнатите стойности остават по-високи от наблюдаваните средно в ЕС; ✓ Покритието с основни здравни услуги нараства паралелно и съответният индекс достига 73.0 към 2021 г.; ✓ Устойчиво намалява докладваната неудовлетворена нужда от медицински преглед или лечение, като по този показател към 2023 г. България изпреварва средните за ЕС нива; ✓ Страната е изпълнила целевата стойност по отношение на майчината смъртност, като през разглеждания период е отбелязано допълнително подобрение на показателя до 7.1 (при целева стойност от 70). Относително високият дял на ражданията, осъществени в присъствието на квалифициран медицински персонал (94.5%) способства за намаляването на майчината смъртност; ✓ България е изпълнила и целевата стойност по отношение на детската смъртност, при допълнително подобрение на показателите през разглеждания период до 2.7 (неонатална смъртност – при целева стойност от 12) и 6.1 (смъртност на деца до 5-годишна възраст – при целева стойност от 25); ✓ Въпреки че целта за ликвидиране на епидемиите от СПИН, туберкулоза, малария и пренебрегваните тропически зарази все още не е постигната, смъртността от тези заболявания намалява устойчиво и е на нива по-ниски от средните за ЕС. Постигнати резултати ✓ Националната здравна стратегия 2030 осигурява устойчивост на политиките за България отбелязва значителен напредък по подобряване на майчиното и детско здраве. отношение на целта за осигуряване на добро Предвидени са мерки за подобряване на достъпа здраве и благоденствие за всички. През периода до качествени здравни грижи, за създаване на от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 Национална педиатрична болница, която да е отбелязан напредък в абсолютен план по почти предоставя комплексни високоспециализирани 2/3 (18 от общо 28) от показателите в медицински услуги за деца и да бъде основно националния списък, за които има данни. координиращо звено на интегрирана мрежа за Положителни тенденции болнична педиатрична грижа, за осигуряване на комплексен медико-социален подход в грижите ✓ Устойчиво нараства осигуреността на за деца, включително недоносени деца, деца с населението с медицински специалисти (с увреждания и хронични заболявания, деца в риск 41 от проблеми в развитието, както и развитието на интегрирани междусекторни услуги за деца и техните семейства. Планирано е създаване на Национален интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг с регионална мрежа и разширяване на скрининговите програми за бременни и новородени. Същевременно усилия ще бъдат насочени и за насърчаване на здравословно поведение, превенция и ранна интервенция на уврежданията и хроничните заболявания, повишаване информираността по въпросите на рисковете за здравето сред децата и юношите и др.; ✓ Реализират се дейности с цел профилактика на хроничните незаразни болести, насочени към ограничаване на рисковите за „Празници на здравето“ Българският червен кръст (БЧК) и Националната мрежа на здравните медиатори реализират инициативата „Празници на здравето“ за промоция на хигиената и ваксинациите в училища с ученици от малцинствени етнически общности, като целта е да се ангажират както те, така и техните учители, семейства, здравните и образователните медиатори, доброволци и служители на БЧК. здравето фактори, които са свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност и употреба на алкохол). ✓ Ежегодно се провеждат кампании за промоция на здравословен начин на живот, като Национални ученически конкурси „Посланици на здравето” в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора; ✓ Провеждат се информационни кампании за значението на профилактичните прегледи сред уязвими групи, включително и ромското население, чрез участието на здравни медиатори. Тяхното участие подобрява достъпа на уязвими групи от населението до здравна помощ и услуги за превенция на заболяванията; ✓ С цел ранно откриване на четири социално значими заболявания ежегодно се извършват скринингови прегледи и изследвания за сърдечно-съдови, белодробни, онкологични (рак на млечна жлеза, рак на шийката на матката, 42 рак на простата и рак на дебелото и правото черво) заболявания и диабет тип 2; ✓ В резултат на мащабно прилаганата имунопрофилактика през последните 50 и повече години, в страната не са регистрирани случаи на сериозни заразни заболявания, като дифтерия от 1993 г., тетанус – единични случаи при неимунизирани, полиомиелит - от 2002 г., бяс – от 1974 г.; ✓ През 2023 г. в страната е отчетен имунизационен обхват с основни имунизации и реимунизации от 93%, при нарастване в броя на имунизираните лица в сравнение с началото на разглеждания период; ✓ Прилага се мултисекторен подход за координация и комуникация между отговорните институции на национално ниво (отбрана, земеделие, туризъм, търговия и др.) за ранно оповестяване и реагиране при събития, и разпространение на болести, представляващи заплаха за общественото здраве от международно значение. Предизвикателства Въпреки наблюдавания значителен напредък по отношение на целта за осигуряване на добро здраве и благоденствие за всички, остават и някои предизвикателства пред здравната политика, изискващи увеличаване на усилията в периода до 2030 г.  През разглеждания период предотвратимата смъртност нараства допълнително (от вече тревожни нива) и достига 685,1 през 2021 г. До голяма степен нарастването на показателя в периода 2020-2021 г. се дължи на пандемията от COVID-19. Въпреки това е налице необходимост от допълнителни целенасочени усилия и прецизиране на политиката;  Полаганите усилия за намаляване на разпространението на тютюнопушенето, както и за ограничаване на употребата на алкохол, които са два от основните рискови за здравето фактори, все още не успяват да доведат до задоволителни резултати - страната е с най- високи равнища на тютюнопушене и консумация на алкохол сред възрастните и юношите;  Налице е негативна тенденция на намаляване на осигуреността на населението с практикуващи медицински сестри. Предприетите срещу това мерки вече дават частични резултати, което се вижда от нарастването на приема на студенти по съответната специалност. 43 44 Цел 4 Качествено образование Анализът на данните по показателите на Цел 4 разкрива напредък в намаляването на рано напусналите образование и увеличаването на цифровите умения, но и изоставане в качеството 45 на обучението (четене, математика, науки) и дела на висшистите, което изисква допълнителни усилия за преодоляване на образователните неравенства. Положителни тенденции ✓ Високи нива на завършване на начален етап и на основно образование: Тази тенденция свидетелства за положителен напредък в образователната система и отразява усилията за осигуряване на равен достъп до начален етап и до основно образование за всички ученици. ✓ Намаляване на дела на рано напусналите образователната система: делът на рано напусналите намалява с 30% за периода от 2015 до 2023 г. Това намаление отразява положителните ефекти на мерки и програми, насочени към задържането на учениците и превенцията на ранното отпадане. ✓ Ръст на лицата, завършили висше образование: Процентът на населението на възраст 25-34 години със завършено висше образование е нараснал до 35.8% през 2023 година, което е най-високият показател от 2005 година насам. Това отразява успешни усилия за повишаване на образователната квалификация на младите възрастни. ✓ Положителна тенденция по индексите за паритет между половете при завършилите начален етап на основното образование, основно и средно образование. Стойностите по трите показателя са над средните за Европа. Това показва, че страната постига напредък в осигуряването на равен достъп до образование за момчета и момичета на тези етапи. Постигнати резултати: ✓ Провеждане на целенасочена политика за ранно детско развитие: от м. април 2022 г. родителите са освободени от заплащането на такси за детски ясли и градини, което намалява бариерите за включване в предучилищно образование; разработена е Национална рамка за качество на образованието; направени са допълнения в Наредбата за здравни изисквания към детските градини, свързани с подобряване на физическата активност и здраве. Въвеждане на компетентностния подход в училище: След влизане в сила на Закона за Показател Постигнат напредък Процент на завършилите начално образование Процент на завършилите прогимназиално образование Процент на завършилите гимназиално образование Рано напуснали образование и обучение Ученици на възраст от 5 години до навършване на възрастта за задължителното образование в началното училище - % от населението на съответната възраст Относителен дял на населението на възраст 25- 34 навършени години със завършено висше образование (%) Относителен дял на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, по пол (%) Ниски постижения на 15- годишните по четене (%) Ниски постижения на 15- годишните по математика (%) Ниски постижения на 15- годишните по природни науки(%) Индекс на паритета между половете при завършилите начално образование(ratio) Индекс на паритета между половете при завършилите прогимназиално образование (ratio) Индекс на паритета между половете при завършилите гимназиално образование (ratio) Възрастни, участвали в обучение през последните четири седмици (%) междупредметни задачи по формата PISA; чрез Националната програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“ са обучени 528 преподаватели от 17 висши училища, по прилагане на компетентностния подход, а в курсовете по прилагане на иновативни образователни технологии в учебния процес – са взели участие 561 преподаватели от 21 висши училища. ✓ Изграждането на цялостна образователна STEM среда. През 2023 година чрез НПВУ стартира процеса по изграждане на училищна STEM среда във всички българските училища и центрове за специална образователна подкрепа. ✓ Развитие на приобщаващо образование: Направени са промени в Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) в подкрепа за личностно развитие на всяко дете или ученик в зависимост от неговите индивидуални потребности или способности; чрез проект „Подкрепа за приобщаващо образование“ (ОПНОИР 2014-2020) е осигурено по-високо качество и по-добър достъп до образование на деца и ученици със специални образователни потребности, с хронични заболявания, в риск и с изявени дарби в системата на предучилищното и училищното образование; в изпълнение на политиките за реформа в системата на предучилищното и училищното образование в периода 2023-2024 година МОН стартира проекти по Програма „Образование“ 2021-2027, насочен към разгръщане на потенциала за личностно развитие, подобряване на образователните им резултати, осигуряване на достъпна и качествена среда за всички в образователните институции. ✓ Модернизиране на професионалното образование: през 2024 година са приети промени в Закона за професионалното образование и обучение, чрез които се модернизира и усъвършенства правната предучилищното и училищното образование регулация на обществените отношения в областта на професионалното образование и ✓ през 2016 г. са утвърдени Държавни обучение, улесняване достъпа до образование и образователни стандарти (ДОС), насочени към насърчаване на ученето през целия живот, придобиване на комплекс от ключови разширява се обхвата на дуалното обучение и се компетентности; извършена е промяна в подхода увеличаван на възможностите за на обучение в училищното образование по осъществяването му по различни професии; по посока повишаване на практическите умения и е проект „Модернизиране на професионалното увеличен броя на практическите и образование и обучение“ са сформирани 20 46 секторни Съвета на уменията и са привлечени близо 180 представители на бизнеса, работодателски и браншови организации, преподаватели от висши училища, директори, учители по професионална подготовка, както и експерти от центрове, обучаващи по професии; в изпълнение на поетите ангажименти по НПВУ се изграждат 28 центъра за високи постижения в професионалното образование и обучение. ✓ Привличане на повече хора на възраст 25 - 64 г. към сектора на ученето през целия живот: Добри практики Проект „Гордея се с труда на моите родители“ и проект „Базар на професиите“ на Българска мрежа на Глобалния Договор на ООН насърчават избора на подходящо образование у подрастващите въз основа на техните качества. Двата проекта създават възможности за ранно професионално развитие на учениците чрез атрактивен подход за представяне на различни професии и възможности за развитие. Фондация ФЕБ и Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски" са създали мобилен център за визуална наука “Калейдоскоп” в който се прожектират късометражни филми със съдържание, базирано на научна информация по теми, свързани с предизвикателства и решения, които касаят устойчивото развитие на планетата и на обществото. Фокусът е разбирането за климата, за отговорното потребление, за човешките права и ангажиране на аудитория от ученици, студенти, млади изследователи и общественост. Центърът за ранно детско развитие “Пътечка“ на Националната асоциация на работещите с хора с увреждания предоставя здравни грижи, социална подкрепа, образование и родителски обучения на деца от 0 до 7 г. Чрез холистичен подход се осигурява скрининг на детето от пренаталния период до момента на потърсената услуга, последвана от индивидуален план за терапия чрез иновативни интервенции като психомоторика, игрова терапия, сензорна интеграция, Монтесори педагогика, арт терапия и музикална терапия. реализират се мерки за разширяване спектъра на възможностите за учене чрез популяризиране на формалното образование, неформалното обучение и информалното учене и мотивиране на лицата за участие във форми на учене през целия живот; чрез проект „Agenda 4 Skills“ (Програма за 47 уменията), финансиран по Програма „Еразъм+“ се насърчава валидирането и ученето на работното място и към институциите на пазара на труда за разпространение на работещи методи в кариерното консултиране, управлението на индивидуални случаи, мотивацията за обучение и последваща заетост; по проект за подкрепа на Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) се насърчава и популяризира възможностите за учене за всички възрастни. ✓ Подготовка и квалификация на педагогически специалисти: чрез програми и проекти, подпомогнати със средства от ЕС или други международни финансови инструменти са създадени множество възможности за обучения на директори и учители, новоназначени учители и други педагогически специалисти в системата на образованието по национални програми за развитие на образованието; със законодателни и нормативни изменения и допълнения е подобрен достъпа и увеличен дела на завършилите висше образование. Предизвикателства  Спад в дела на завършилите гимназиално образование: Процентът на завършилите средно образование варира и е средно около 86% за периода 2015-2023 г. Възможни причини за тази тенденция са социално- икономически затруднения, които водят до ранно напускане на училище, ограничен достъп до качествени образователни ресурси в определени региони и недостатъчната свързаност на училищното образование с пазара на труда.  Лек спад в дела на завършилите прогимназиален етап на основно образование: Според данните, в периода от 2015 до 2022 г. се наблюдава спад от 2 процентни пункта в дела на завършилите основно образование. Причините за този спад могат да бъдат свързани с различни фактори, като например социално-икономически затруднения, демографски промени или липса на достатъчна подкрепа за ученици в рискови групи.  Ниски резултати в международните изследвания на уменията PISA от 2015 до 2022 г.: Причините за тези резултати могат да се търсят, както в социално-икономически неравенства, нуждата от обновяване на учебните програми, по посока подобряване на практическите умения и периода 2015-2023 г., което значително критичното мислене, така и в ранното напускане отдалечава България от средните за Европа нива. на училище и липсата на мотивация сред Този спад се дължи отчасти на ограничената учениците. ангажираност на работодателите, особено в  Ниско участие на възрастните в малките и средни предприятия, които често не образование и обучение: процентът на предоставят достатъчно възможности за възрастни, участвали в образование и обучение, обучение на служителите си. Липсата на е паднал до 1,4% през 2023 г., което е най-ниският информираност и ограничените ресурси за показател от 2010 г. насам. Като основни причини обучение допълнително възпрепятстват за тези показатели са посочени - слаб интерес, развитието на уменията на работната сила. липса на мотивация и ограничения, свързани с време и финансови ресурси.  Намаляване на участието на възрастните в обучение: данните показват спад в представянето по показателя от близо 30% за 48 49 Цел 5 Равнопоставеност на половете България се представя сравнително добре в изпълнението на Цел 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички младежи и девойки“. Реализирането на правото на труд, осигуряване на равен достъп до заетост и овластяването на жените са сред приоритетите на Република България. Положителен напредък се отбелязва по 7 (от общо 13) от показателите в националния списък. По два от показателите (дял на жените, жертви на сексуално насилие, както и дял на местата, заемани от жени в националните правителства) страната допълнително увеличава преднината си спрямо средното ниво в ЕС. Положителни тенденции ✓ В действащото българско законодателство – Конституцията на Република България, кодекси и закони са създадени устойчиви правови гаранции за равенство и недискриминиране на основата на пола. Националното законодателство третира еднакво жените и мъжете във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения и така гарантира тяхната равнопоставеност. Принципът за недопускане на дискриминация е хоризонтален. През 2016 г. е приет Законът за равнопоставеност на жените и мъжете, който регламентира основните принципи, подходи, документи, органи и механизми за провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България. ✓ С цел гарантиране на равните възможности за реализация на пазара на труда на мъжете и жените нормативната база в Република България, не прави разлика по признак „пол“ между работещите, освен в специфични случаи на защита на жени по време на бременност, раждане и полагане на грижи за малки деца. Законово регламентиран е принципът за равно заплащане при еднакъв или равностоен труд на мъжа и жената и прилагането му по отношение на всички плащания по трудово правоотношение. Работодателите следва да прилагат еднакви критерии за оценка на целия персонал, споразуменията за възнагражденията трябва да са разбираеми и прозрачни, а прилаганите критерии следва да отчитат естеството и вида на работата и да не съдържат дискриминационни елементи. 50 Показател Постигнат напредък Разлика в заплащането по пол Разлика в заетостта по пол Наличие или липса на нормативна база за насърчаване, налагане или мониторинг на равенството и недискриминирането на основата на пола Относителен дял на жените на възраст 16-17 години, които са в брак Неактивно население поради отговорности за полагане на грижи Индекс на равенството между половете Дял на местата, заемани от жени в националните парламенти Дял на местата, заемани от жени в националните правителства Предумишлени убийства и сексуални престъпления по правен статут и пол на засегнатото лице - дял на жените, жертви на сексуално насилие Предумишлени убийства и сексуални престъпления по правен статут и пол на засегнатото лице - дял на жените, жертви на предумишлено убийство Позиции, заемани от жени на ръководни длъжности на високо ниво - членство в борд Позиции, заемани от жени на ръководни длъжности на високо ниво –директор Физическо и сексуално насилие над жени и момичета когато разликата е била 6,3 %, след 2021 г. се забелязва обръщане на тенденцията и намаляване на разликата, което дава основание да се заключи, че провежданата политика за намаляване на неравенствата дава своите положителни резултати. ✓ Относителният дял на жените на възраст 16-17 години, които са в брак намалява значително, от 0,8% през 2015 г. до 0,6% през 2023 г. Положителна е тенденцията и при Индекса за равенство между половете, който също отчита напредък от 8.2 точки в сравнение с 2015 г. От 2020 г. насам резултатът на България се е повишил с 4,4 точки, което е едно от най- големите подобрения сред държавите-членки, като се отчита значително увеличение в област „Време“ (+ 21,1 точки) и област „Пари“ (+ 2,0 точки). Въпреки, че все още резултатът е под средния за ЕС, страната скъсява изоставането и постепенно се доближава до средната стойност. ✓ Нараства представителство на жените в ръководните органи на държавата. Делът на местата, заемани от жени в българското Народно събрание се увеличава през целия период от 2015 г. когато са отчетени 19,6% и достига 24.8% през 2023 г. По отношение на дела на местата, заемани от жени в българското правителство също се забелязва силно положителна тенденция и нарастване с почти 37% от 2015 г. (27%) насам. През 2023 г. този дял достига 36,8%. Постигнати резултати ✓ Функционира национален институциона- лен механизъм, с оглед оптимизиране разпреде- лението на отговорностите между съответните органи, ресурсите и управлението на процеса на провеждане на дългосрочна и единна държавна политика за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете. Чрез функционирането на ✓ В България продължава тенденцията за Национален съвет по равнопоставеността на плавно намаляване на разликите по пол в жените и мъжете към Министерския съвет, чийто заплащането през годините като през 2022 г. тя председател е министърът на труда и социалната достига 13%, което показва намаляване на политика, е постигнат устойчив модел за разликата в абсолютен план с 1,5% в сравнение с сътрудничество между институциите, социалните 2015 г. (15,5%). В това отношение страната партньори и гражданското общество. показва сравнителни близки стойности до ✓ Централните и териториалните органи на средната за ЕС, която през 2022 г. възлиза на изпълнителната власт са определили служители, 12,7%. Разликите в заетостта по пол остават които изпълняват функциите на координатори по твърдо над средните за ЕС (7,3% спрямо средна равнопоставеност на жените и мъжете. Те за ЕС стойност от 10,2 през 2023 г.). Макар участват в разработването и провеждането на България да губи слабо позиции спрямо 2015 г., 51 националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, координират изпълнението на мерките от компетентността на органа на изпълнителната власт и участват в изготвянето на доклади по равнопоставеност на жените и мъжете, участват в разработването на количествените и качествените индикатори и анализи на равнопоставеността на жените и мъжете в съответната област на компетентност на институцията, координират събирането и разпространението на информация и добри практики, предоставянето на данни по равнопоставеност на жените и мъжете от компетентността на органа на изпълнителната власт, участват в обучения по равнопоставеност на жените и мъжете, както и в организирането на такива обучения и др. ✓ Създаденият от министъра на труда и социалната политика „Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете“, който се връчва ежегодно, се утвърди като устойчива практика за прилагане на принципа за равнопоставеност на жените и мъжете в държавните институции (централна и местна власт), стопанските и нестопанските, и обществените организации и институции. Приложени са редица мерки в подкрепа на пълноценното участие на жените и на мъжете, както и в подкрепа на признаването и напредъка на жените във всички области на живота, включително в културния живот (напр. осигуряване на равно заплащане за равен труд или равен достъп до финансиране, схеми за наставничество или менторство, антидискриминационни мерки и др.). ✓ За насърчаване на пълноценното участие на жените, а и на мъжете, на пазара на труда се провеждат редица мерки за тяхното активиране, подобряване на квалификацията, консултиране, мотивиране, наставничество, регламентиране на надомния труд и дистанционната работа, развитие на уменията на безработни жени чрез професионално обучение за повишаване на участието им на пазара на труда. Обръща се внимание на мерките за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот и за 52 предоставяне на заетост на безработни лица чрез осигуряване на възможности за полагане на грижи за деца, насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни лица, въвеждане на гъвкави схеми на работа, споделяне на семейните отговорности и от страна на мъжете, осигуряване на равно заплащане за равен труд. ✓ През последните години са въведени изменения в нормативната база за защита на жертвите на насилие, включително домашно насилие, с цел подобряване на превенцията и противодействието на тези прояви, както и за въвеждането на международни стандарти. Делът на жените, жертви на сексуално насилие на 100 000 души от населението намалява слабо през 2022 г. (7,8) спрямо 8 през 2015 г., като през годините стойностите се запазват над средната за ЕС и България увеличава преднината си. Данните показват, че сериозното внимание, което държавата обръща върху борбата с различните форми на насилие, включително домашното насилие, макар и бавно, започва да дава положителни резултати. Предизвикателства  Предизвикателства се отчитат при позициите, заемани от жени на високо ниво,– както по отношение на членство в борд, така и за заемане на позиция директор. През 2023 г. позициите, заемани от жени на ръководни длъжности на високо ниво – членство в борд са 18.3%, което отбелязва 0.7% спад в сравнение с данните от 2015 г. (19%). Данните по този показател отчитат най-високи резултати през 2021 г. когато достигат 21,7%. Най-осезаем е спадът при позициите, заемани от жени на ръководни длъжности на високо ниво – директор, където през 2023 г. се наблюдава намаление (19,3% спрямо 27,1% през 2015 г.).  Делът на жените, които са жертва на предумишлено убийство, през 2022 г. остава почти непроменен (0,82 на 100 000 души от населението спрямо 0,78 през 2015 г.), което води до извода, че е необходимо фокусиране на повече усилия в тази посока. 53 Цел 6 Чиста вода и санитарно-хигиенни условия В областта на санитарно-хигиенните условия България отбелязва значителен напредък и се доближава до изпълнението на целта, макар и с по-бавни темпове от предвиденото. 54 Положителни тенденции ✓ През целия период от началото на изпълнението на Дневния ред за устойчиво развитие след 2015 г. „Да преобразим света“ делът на населението, свързано с обществено водоснабдяване остава стабилно висок. Отчитането към 2015 г. е 99,3 %, а към 2020 г. той е 99,4 %, което е над средните стойности за страните от Европейския съюз. ✓ България се отличава с много висок обхват на водоснабдяването и качество на питейната вода, отговарящо на стандартите. Осигуряването на достъп до безопасна питейна вода е регламентирано в действащото национално законодателство, като се прилага задължителното изискване за социална поносимост на цените на ВиК услугите, което има пряко отношение към подобряване на качеството на живот на населението. България полага усилия за поддържането на изградената водоснабдителна инфраструктура в добро състояние, като намаляването на загубите на питейна вода по преносната и разпределителната мрежа е в приоритетите на националната политика в отрасъла. Това отразява отношението на страната към водата като природно изчерпаем и ограничен природен ресурс. ✓ Относителният дял на населението, използващо безопасно управлявани санитарни услуги нараства (73,5 % към 2022 г. спрямо 66 % през 2015 г.) – страната бележи напредък по изпълнението на този показател, като скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС, макар и все още оставайки под него. Същото се отнася и за делът на населението, което няма баня или душ в своето жилище, който намалява двойно от 11.1% през 2015 г. до 5% през 2023 г. ✓ България бележи напредък по отношение на относителния дял на отведените отпадъчни води с поне вторично пречистване спрямо общото количество отведени отпадъчни води (65,3% към 2021 г. спрямо 60,6% към 2015 г.) и продължава да скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС, все още оставайки по него. ✓ Положителна е тенденцията и по отношение на нивото на воден стрес, което е Показател Постигнат напредък Население, свързано с обществено водоснабдяване Относителен дял на населението, използващо безопасно управлявани санитарни услуги Население, което няма баня или душ в своето жилище Относителен дял на отведените отпадъчни води с поне вторично пречистване спрямо общото количество отведени отпадъчни води Биохимична потребност от кислород в реките Нитрати в подземните води Фосфати в реките Ниво на воден стрес: използване на прясна вода като относителен дял от наличните водни ресурси Степен на интегрирано управление на водните ресурси Относителен дял на трансграничната басейнова зона с действащо споразумение за водно сътрудничество Изменение в обхвата на свързаните с водни обекти екосистеми във времето, подиндикатор: "Постоянна водна площ на езера и реки (кв. км)" спаднало от 41,6 % през 2015 г. до 37,5 % през ресурси, след като се вземат предвид 2021 г. Нивото на воден стрес измерва екологичните изисквания за дебит. потреблението на прясна вода като дял от ✓ България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Според „Световния доклад за развитието на водите“ на Обединените нации една страна изпитва „воден стрес“, когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 м³ на жител. През 2021 г. пресните водни ресурси средно на човек в България се оценяват на 14 452 м3, включително дунавските води и друг външен приток, а без тях – 2 936 м3. ✓ Страната отбелязва напредък при степента на интегрирано управление на водните ресурси, като скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС, макар и все още оставайки под него. Отчитането към 2017 г. е 60 %, а към 2023 г. е 68%. Относителният дял на трансграничната басейнова зона с действащо споразумение за водно сътрудничество продължава да бъде 100% и през 2023 г., което представлява пълно изпълнение на показателя. Постигнати резултати ✓ Още преди поставеното начало на изпълнението на Цел 6 с приетия Дневен ред за устойчиво развитие след 2015 г. „Да преобразим света“, България разполага с изготвени регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация (РГП) за своите обособени територии, чрез които е планирано развитието на ВиК системите и съоръженията в страната. Като следващо ниво след РГП, за 22 от общо 28 административни области в страната са разработени Регионални прединвестиционни проучвания (Столична община, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, София област, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол), в съответствие с указанията и правилата за финансиране на обекти от фондовете на Европейския съюз в рамките на оперативна програма „Околна среда 2014-2020”. С тях са определени конкретни мерки за постигане на наличните сладководни ресурси и е съответствие с европейските директиви за съотношението между общото количество пречистване на градските отпадъчни води и прясна вода, потребено от всички основни относно качеството на водата, предназначена за сектори, и общите възобновяеми сладководни консумация от човека. Към днешна дата голяма 55 част от предвидените мерки за агломерациите над 10 000 е.ж. са изпълнени. ✓ С подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие, в рамките на Оперативна програма „Околна среда“ са постигнати Дай шанс на Балканката През последните 8 години Лидл България активно допринася за опазването на биологичното разнообразие чрез инициативата "Дай шанс на Балканката", която има за цел да запази един от най- застрашените видове в Европа – Балканската пъстърва. Целта на тази инициатива е не само да се спомогне за възстановяването на популацията на този застрашен биологичен вид, но и да мотивира общностите по места да поемат отговорността да се грижат за природата и да я поддържат чиста. Бе разработен иновативен подход, който възражда познат в древността способ за развъждане на рибните популации. Той включва улавянето на полово зрели индивиди по време на размножителния им период, измерими резултати, изразяващи се в: - 1 578 000 лица с достъп до подобрено водоснабдяване; - 1 316 000 екв. ж. с достъп до подобрено пречистване на отпадъчните води; - 21 бр. изградени и реконструирани пречиствателни станции за отпадъчни води; - 1 800 км изградени ВиК мрежи; - 20 бр. водни тела с подобрен мониторинг на химичното състояние; - 109 бр. водни тела с подобрен мониторинг на количественото състояние. ✓ В периода 2020 г. - 2024 г., чрез средства от държавния бюджет (национално финанси- ране) е предоставена финансова подкрепа на общините за изграждане/реконструкция на ВиК инфраструктура в населените места в размер на 421 млн. лв. ✓ В рамките на проект „Развитие на общинската инфраструктура“ е включено изграждането на язовир Луда Яна и язовир Пловдивци и пречиствателни станции за питейни води към тях и рехабилитацията на язовир 56 Студена. Към днешна дата, работата по язовир Студена е успешно приключена, язовир Пловдивци и пречиствателната станция към него са изградени и въведени в експлоатация, а язовир Луда Яна е в процес на изграждане. ✓ По програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. са финансирани проекти за дейности по изграждане, ремонт и/или реконструкция на водоснабдителни системи в агломерации с под 2000 е.ж. в селските райони на обща стойност близо 249 млн. лева. Предизвикателства  Основно предизвикателство остава подобряването на качеството на водата. Основният показател, измерващ качеството на водата на реките – биохимична потребност от кислород в реките – показва влошаване спрямо 2015 г. (към 2015 г. - 2,74 мг О2/л, а към 2021 г. – 3,03 мг О2/л), което също така е под средните стойности за ЕС (2,7 мг О2/л). Високите стойности на този показател са признак за органично замърсяване на реките.  Концентрацията на фосфати в реките също се е увеличила и България бележи изоставане по този показател, като към 2015 г. се отчита 0,094 мг PO4/л, а към 2021 г. – 0,189 мг PO4/л, което е под средните стойности за ЕС (0,1 мг О2/л). Двойното покачване на стойността спрямо 2015 г. отдалечава страната от постигане на целта за повишаване качеството на водата. По отношение на концентрациите на нитрати в подземните води страната е постигнала напредък, но с малък темп, като към 2015 г. те са 31,3 мг NO3/л, а към 2021 г. - 30,51 мг NO3/л. Спрямо средните стойности за ЕС (20,5 мг NO3/л) се отбелязва много слаб напредък.  Нитратите в подпочвените води могат да се натрупват постепенно за дълъг период от време и да достигнат високи нива. Източникът на нитрати за България е главно от селско стопанство. Съгласно изискванията за качеството на питейната е въведено ограничението до 50 мг NO3/л, за да се избегне заплаха за човешкото здраве. Принос към подобряването на показателя следва да има ограничаването/забраняването използването на нитрати в земеделието и стриктното спазване на ограниченията на санитарно – охранителните зони на водоизточниците за питейно – битово водоснабдяване.  Известно влошаване има и при  Динамиката на тези показатели по години изменението в обхвата на свързаните с водни и негативното представяне на страната по тях обекти екосистеми във времето, по-конкретно може да бъде отдадено както на негативните индикатор „Постоянна водна площ на езера и последици от изменението на климата и реки (кв. км)“. Индикаторът е многостранен и природните катаклизми през последните 5 обхваща данни за различни видове сладководни години, така и на замърсяването на околната системи, а за да се измери промяната в обхвата, среда. Необходимо е допълнително фокусиране индикаторът отчита промените в на държавната политика, свързана с опазване на пространствената площ, качеството и водните екосистеми и осигуряване на значителен количеството на водата. За отчитането на финансов ресурс с оглед постигането на целта, индикатора се използват сателитни наблюдения свързана с подобряване на качеството на водата на Земята за глобално наблюдение на до 2030 г. различните видове сладководни екосистеми. Отчитането към 2015 г. за България е 417,58 кв. км, а към 2022 г. – 415,52 кв. км. 57 58 Цел 7 Достъпна и чиста енергия България отбелязва известен напредък по отношение на целта за осигуряване на достъпна и чиста енергия за всички. През периода от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по по- малко от половината (5 от общо 12) от показателите в националния списък. Влошаването в представянето по част от показателите обаче се дължи изцяло на отбелязания през последните две години регрес, което би могло да бъде отдадено донякъде на промените в енергийните пазари през този период. 59 Положителни тенденции ✓ Устойчиво нараства енергийната производителност, като за периода 2015-2022 г. е отбелязан кумулативен растеж от 43.3% или 5.3% средногодишно нарастване. Отбелязаното значително подобрение позволява на страната да скъси изоставането си от средните за ЕС нива; ✓ Паралелно с това икономиката успява постоянно да намалява енергийната си интензивност, като постигнатото за целия период кумулативно подобрение се оценява на 11.9%, позволявайки на България да намали изоставането си от средните за ЕС стойности и по този показател; ✓ Възобновяемите енергийни източници формират 19.1% от енергийния микс на страната, отбелязвайки напредък спрямо 18.3% през 2015 г. Този напредък щеше да бъде още по-голям, ако не бе значителното увеличаване на присъствието на ТЕЦ-овете в енергийния микс на страната в периода 2021-2022 г. поради критичната ситуация на енергийните пазари; ✓ Към 2022 г. 100% от населението има достъп до електричество; ✓ Значително (почти наполовина) намалява относителния дял на населението, което не е в състояние да поддържа дома си достатъчно топъл поради статус на бедност; ✓ Въпреки че през периода е регистрирано леко нарастване на зависимостта от внос на енергийни носители, тя остава почти два пъти по- ниска от средната в ЕС. Постигнати резултати ✓ С цел увеличаване на съществуващия капацитет за междусистемен обмен на електрическа енергия са завършени следните проекти: - Междусистемна въздушна линия подстанция „Марица Изток“ и подстанция „Неа Санта“. През юни 2023 г. междусистемният електропровод е свързан и поставен под напрежение; - Вътрешна въздушна линия между подстанция „Марица Изток“ и подстанция Показател Постигнат напредък Крайно енергийно потребление на домакинствата на глава от населението Относителен дял на населението с достъп до електричество Население, което не е в състояние да поддържа дома си достатъчно топъл поради статус на бедност Крайно енергийно потребление Дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия Енергийна интензивност на икономиката Енергийна продуктивност Зависимост от внос на енергия - общо Първично енергийно потребление Зависимост от внос на твърди изкопаеми горива Зависимост от внос на нефт и петролни продукти Зависимост от внос на природен газ - Вътрешна въздушна линия между подстанция „Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 3". Обектът е въведен в експлоатация през 2021 г.; - Вътрешна въздушна линия между подстанция „Марица Изток“ и подстанция „Бургас“. Обектът е въведен в експлоатация през 2021 г.; - Вътрешен електропровод 400 kV, свързващ подстанции Варна и Бургас. Обектът е въведен в експлоатация през юли 2021 г.; - Клъстер България-Румъния за увеличаване на капацитета („Коридор Черно море“), който включва вътрешен електропровод 400 kV между Добруджа и Бургас. Обектът е въведен в експлоатация през юли 2021 г. ✓ Извършени са пазарни обединения с Румъния и Гърция. С успешното изпълнение на двата проекта за пазарна интеграция, България е напълно интегрирана по границите със страните членки на сегментите „Ден напред“ и „В рамките на деня“. По този начин страната е част от Единния европейски пазар в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222; ✓ Междусистемната газова връзка Гърция- България (IGB) е ключова част от проекта за развитие на Вертикалния газов коридор. На 1 октомври 2022 г. стартира търговската експлоатация на IGB. Газовата връзка е важна инфраструктура, която осигурява диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България и региона чрез достъп до терминалите за втечнен природен газ край Александруполис и Южния газов коридор. Междусистемната връзка способства и за осигуряване на газови доставки от терминала за втечнен природен газ до Александруполис от производители на втечнен природен газ като САЩ, Катар, Алжир, Нигерия и др., а в бъдеще от Израел, Египет и др.; ✓ Междусистемната връзка България- Сърбия (IBS) осигурява допълнителен достъп на България до източници на газ от Западна Европа по изцяло нов маршрут, а на Сърбия - до терминалите за втечнен природен газ и други алтернативни източници от региона. Техническият капацитет за пренос на природен „Пловдив“. Обектът е въведен в газ е 1.8 млрд. м3/г. Търговската експлоатация на експлоатация през 2022 г.; IBS стартира през декември 2023 г.; 60 „Внедряване и изпълнение на ЦУР 7, 8, 9, 12 и 17 в ББР чрез банкови инструменти“ Българската банка за развитие (ББР) е избрала и инкорпорирала в своята средносрочна стратегия пет Цели за устойчиво развитие – между които и ЦУР 7 „Достъпна и чиста енергия“, за които може активно да допринесе с дейността и кредитната си дейност: - ББР предлага оборотно финансиране на бизнеса за изпълнение на строително- монтажни работи с цел енергийна ефективност на сгради; - Банката предлага проектно финансиране на новоучредени микро и МСП за изграждането на фотоволтаични централи с цел продажба на произвежданата електроенергия; - ББР подкрепя, чрез пласирането на гаранционен продукт – портфейлна гаранция, домакинствата за увеличаване използването на възобновяема енергия в крайното потребление на сектора. ✓ Плаващият терминал за приемане, складиране и повторно регазифициране на втечнен природен газ е въведен в търговска експлоатация през март 2024 г. 61 Предизвикателства Въпреки наблюдавания напредък по отношение на целта за осигуряване на достъпна и чиста енергия за всички остават сериозни предизвикателства пред политиката в областта, изискващи интензифициране на усилията в периода до 2030 г.: x Въпреки че енергийната интензивност на икономиката се подобрява през разглеждания период, тя остава с над 50 % над средните стойности за ЕС към 2021 г. и оказва съществено въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика; x През разглеждания период страната среща предизвикателства както в първичното енергийно потребление, отчитащо ефективността на производството на енергия и нейната доставка до крайните потребители, така и в крайното енергийно потребление, което отчита потребеното от крайните ползватели; x Първичното енергийно потребление отбелязва негативен тренд, като страната губи преднина спрямо 2015 г. (когато тя е с по-добри показатели от средните за ЕС) и през 2022 г. стойността на показателя е с 4.3% по-висока от средните нива за ЕС; x Налице е необходимост от допълнителни целенасочени усилия и прецизиране на политиката за повишаване на енергийната ефективност цел, както чрез мерки за нейното по- ефективно производство и доставка, така и чрез създаване на стимули и за реализация на мерки за подобряване на енергийната ефективност на ниво потребители; x Постигането на климатична неутралност и амбициозните цели на ЕС в областта на енергетиката изисква много по-рязко нарастване на дела на възобновяемата енергия. 62 Цел 8 Достоен труд и икономически растеж България показва напредък в изпълнението на Цел 8 за устойчиво развитие, но все още има предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени за постигане на по-устойчив и приобщаващ икономически растеж. Основните положителни сигнали включват намаляване на безработицата и неофициалната заетост, докато основните предизвикателства включват нуждата от увеличаване на инвестициите и повишаване на производителността на труда. Положителни тенденции ✓ Реалният БВП на човек от населението показва стабилно нарастване от 5700 лв. през 2015 г. до 7850 лв. през 2023 г. През 2020 г. има спад при индикатора, което може да се отдаде на икономическите въздействия на пандемията от COVID-19. Спадът обаче е относително малък, което предполага, че българската икономика е устояла сравнително добре на кризата. През 2021 г. реалният БВП на човек от населението се възстановява и отбелязва значително увеличение, което демонстрира устойчивостта на икономиката и способността й да се възстановява и адаптира. ✓ Значителен напредък по показателя "Коефициент на безработица", който намалява от 10.1% на 4.3%, отбелязвайки спад от 57.4%. Тази положителна тенденция се дължи на съчетание от икономически и структурни фактори. Икономическият растеж и повишената производителност на труда (27.1%) създават 63 Показател Постигнат напредък Реален БВП на човек от населението (евро на глава от населението) Относителен дял на инвестициите в БВП - % Номинална производителност на труда на едно заето лице - процент от общия брой на ЕС27 (от 2020 г.) Относителен дял на неофициалната заетост от общата заетост – общо - % Относителен дял на неофициалната заетост от общата заетост - селско, горско и рибно стопанство - % Относителен дял на неофициалната заетост от общата заетост - Неселскостопански сектори Потребление на суровини (тона на глава от населението) Коефициент на безработица (процент на населението в работната сила) Относителен дял на незаетите и неучащите младежи (% от населението на възраст 15-29 години) Относителен дял и брой на децата под 18 години полагащи труд по пол и възраст Фатални трудови злополуки на 100 000 работника – общо (съотношение на случаите на 100 000 работници) Фатални трудови злополуки на 100 000 работника - мъже (съотношение на случаите на 100 000 работници) Фатални трудови злополуки на 100 000 работника - жени (съотношение на случаите на 100 000 работници) Степен на спазване на трудовите права на национално ниво (броят на кодираните критерии за оценка) Относителен дял на БВП в туризма от общия БВП и в процента на нарастване Брой на клоновете на търговските банки на 100 000 възрастни (Брой на 100 000 възрастни) Брой на банкоматите на 100 000 възрастни души (брой на 100 000 възрастни) повече и по-качествени работни места. програми за преквалификация, стажантски инициативи и стимули за работодателите, са играли ключова роля за намаляване на безработицата, особено сред младите. В резултат на тези фактори България не само скъсява изоставането си спрямо ЕС, но и постига изпреварване, което подчертава устойчивостта на постигнатото подобрение. ✓ Относителният дял на неофициалната заетост от общата заетост варира през годините. Нейният пик за отчетния период е регистриран през 2016 г. - 13,4%, а най-ниската ѝ стойност е 5,8% през 2019 г. Средната стойност за периода е 8,3%, което е над средната стойност за ЕС от 7,0%. Тенденцията в данните показва колебаещо се, но общо намаляващо ниво на неофициална заетост като дял от общата заетост. Когато се разбие по сектори, делът на неофициалната заетост е значително по-висок в селското, горското и рибното стопанство. Въпреки това, в периода 2015-2022 делът на неофициалната заетост от общата в аграрния сектор също намалява. ✓ Намаляване на относителния дял на незаетите и неучащите младежи: Тази положителна тенденция отразява напредък в социално-икономическата интеграция на младите хора, благодарение на политиките свързани с подобрения в достъпа до образование, насърчаването на заетостта и икономическите възможности. Въпреки това, стойността на показателя все още остава под средното ниво за ЕС, което подчертава необходимостта от продължаване на усилията за устойчиво развитие и допълнително приближаване към европейските стандарти. ✓ Показателите, свързани с националната банкова инфраструктура, показват изпреварване в развитието и осигуряване на по-добър достъп до финансови услуги. ✓ Намаляването на дела на неофициалната заетост с 37.2% е индикатор за по-добра регулация на трудовия пазар и включване на повече хора в официалната икономика. Активните политики за заетост, включително 64 Постигнати резултати ✓ Интернационализация на МСП: Организирани са национални участия в международни изложения, институционални щандове, търговски мисии и бизнес форуми. От 2015 г. до м. май 2024 г. са проведени близо 250 броя мероприятия за популяризиране на българските МСП на световния пазар. Добри практики Българска банка за развитие изпълнява своята стратегия чрез интегриране на целите на ООН за устойчиво развитие, като работи за насърчаване на политиките за развитие, повишаване на икономическата производителност и устойчивия икономически растеж, чрез директно кредитиране и гаранции по InvestEU, програма за финансиране на фирми със сключен договор за изпълнение на СМР с цел енергийна ефективност на сгради и предоставя финансиране за зелена енергия. „Асоциация Мария Кюри – MCA“ клон Смолян, реализира програма за професионално обучение по бизнес-ориентирано социално предприемачество със свободен достъп. Програмата е насочена към предприемачи в МСП, чиято цел е да интегрират социален подход в текущите си бизнес практики, и хора с увреждания, които желаят да започнат самостоятелна стопанска дейност и изпитват необходимост от подходящо достъпно обучение, за да създадат и управляват устойчив и печеливш бизнес със социална мисия. ✓ Устойчивост и конкурентоспособност на МСП в космическия сектор: За периода 2015-2024 са реализирани 47 български проекта с общ бюджет над 8 млн. евро в контекста на изпълнението на Споразуменията за европейска кооперираща държава между Република България и Европейската космическа агенция. ✓ Квалифицирана работна ръка за бизнеса: Реализирани са множество дейности за активиране на млади хора и лица с увреждания и програми за квалификация и рехабилитация на работната сила, сред които и промени в Закона за насърчаване на заетостта в сила от м. юни 2022 г., 65 регламентиращи работата с икономически неактивните лица. ✓ Професионално образование и учене през целия живот (УЦЖ): Реализирани са инициативи за разширяване професионалното образование и обучение и постигане професионална реализация на младите хора, както и за повишаване компетентностите на хората в трудоспособна възраст и ефективно предлагане на възможности за УЦЖ. В Закона за професионалното образование и обучение са внесени промени, които улесняват достъпа и насърчават УЦЖ. ✓ Младежки дейности: От 2014 г. насам в страната се реализират множество проекти и инициативи от различни институции, съ- финансирани от Европейските фондове и националният бюджет, които успяват да скъсят изоставянето по този показател. Финансирани са проекти по програмата за развитие на човешките ресурси, Националната програма „Активиране на неактивните лица“, Специализирани трудови борси, Услуги по мобилно бюро по труда, Национална програма за младежки дейности и Национална програма за младежта. Броят на обхванатите младежи по всички тези инициативи надхвърля 300 000, като и 8 195 младежа в неравностойно положение са получили различна форма на подкрепа по тях. ✓ Подкрепа на и за хората с увреждания: Реализирани мерки за осигуряването на достъп, приспособяване и оборудване на работни места, за квалификация и преквалификация и др., целеви проекти и програми на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания за осигуряване на заетост и технологично обновяване, вкл. подходящи условия на труд, започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания и др. ✓ Включване на граждани на трети държави на пазара на труда: Реализират се различни инициативи и мерки в тази сфера като „Синя карта на ЕС“ за висококвалифицирани специалисти от държави извън ЕС. Предизвикателства x Високо потребление на суровини: През 2023 г. показателят за потребление на суровини отбелязва подобрение спрямо предходната година – от 23% през 2022 г. на 20,1%, въпреки това, нивото остава под средното за ЕС, което подчертава необходимостта от допълнителни 100 000 работници, става ясно, че въпреки усилия за намаляване на потреблението на намаляването на техния брой, тази сфера остава суровини. Увеличаващата се нужда от ресурси предизвикателство, изискващо подобрения в акцентира върху важността на по-ефективното им безопасността на работната среда. използване, прилагането на кръгови x Загуба на преднина при показателя икономически модели и насърчаването на „Степен на спазване на трудовите права на устойчиво развитие, за да се постигне национално ниво (свобода на сдружаване и дългосрочна икономическа и екологична колективно договаряне) на база текстови устойчивост. източници на Международната организация на x Фатални трудови злополуки на 100 000 труда (МОТ) и националното законодателство“ от работника: От представянето на страната по 1,1 през 2015 г. до 0,9 през 2022 г. индикаторите, за фатални трудови злополуки на 66 67 Цел 9 Промишленост иновации и инфраструктура България демонстрира напредък по някои ключови показатели на ЦУР 9, като добавената стойност на промишлеността на човек от населението и индекса на екоиновациите, както и почти пълното покритие с 5G технологии. Въпреки тези положителни тенденции, страната продължава да изостава спрямо средното за ЕС в области като разходите за научноизследователска и развойна дейност, индустриалната производителност и персонала, зает в научни дейности. Забелязва се скъсяване на изоставането в някои аспекти, но също така и загуба на предимство в други, като дела на заетите в преработващата промишленост. Въпреки постигнатите подобрения, са необходими допълнителни усилия за устойчиво догонване на европейските стандарти. Положителни тенденции ✓ Увеличение на добавената стойност от промишлеността на човек от населението: увеличението от 38,25% е значително и показва подобрение в ефективността и производителността на промишления сектор, вероятно благодарение на модернизация на производствените процеси, повишена конкурентоспособност и възможно засилване на експортно ориентираните индустрии. Въпреки че стойността остава под средното за ЕС, този ръст е ясен индикатор за скъсяване на изоставането и значителен потенциал за икономическо развитие. ✓ Устойчив растеж на относителния дял на добавената стойност, създадена от средно и 68 Показател Постигнат напредък Дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт Добавена стойност на промишлеността като дял от БВП Добавена стойност на промишлеността на човек от населението Относителен дял на заетите в преработващата промишленост от общата заетост Относителен дял на добавената стойност в индустрията, произведена от малки предприятия Индекс на екоиновациите CO2 емисии на единица добавена стойност Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 2.5µm Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 10 µm Разходи за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП Разходи за НИРД в сектор "Предприятия" по икономическа дейност Персонал, зает с научно- изследователска и развойна дейност Бюджетни разходи за НИРД по социално-икономически цели Заявление за патент до Европейското патентно ведомство (на милион жители) Изследователи (в еквивалент на пълно работно време на милион жители) Относителен дял на добавената стойност, създадена от средно и високотехнологичната индустрия, от общата добавена стойност Относителен дял на населението с покритие от GSM Относителен дял на населението с покритие от UMTS Относителен дял на населението с покритие от LTE/NR (5G) високотехнологичната индустрия, което свидетелства за структурна трансформация на икономиката към сектори с по-висока добавена стойност и засилена роля на иновациите. Въпреки това, ако стойностите остават под средните за ЕС, това подчертава нуждата от по- активни инвестиции в технологии, научноизследователска дейност и квалификация на работната сила, за да се ускори догонването на европейските стандарти. ✓ Ръст в индексa на екоиновациите. Този ръст може да се дължи на засилено внедряване на иновативни зелени технологии, повишено финансиране за екологични проекти и усилия за намаляване на въглеродния отпечатък в индустриалния сектор. Подобрението е значима крачка към интеграцията на устойчиви решения в икономиката, макар че нивата остават под средното за ЕС. 69 ✓ Стабилност на малките и средни предприятия (МСП): Данните показват принос на МСП за 75% от общата заетост и 65% от добавената стойност в икономиката, което подчертава тяхната устойчивост и значимост за икономическото развитие и определянето на националните политики за икономическо развитие. ✓ Стабилен напредък в инфраструктурата за мобилни комуникации. Покритието на населението с GSM и UMTS е практически пълно (100%) през целия разглеждан период, което демонстрира зряла и добре развита мобилна мрежа. Значителен напредък е постигнат в покритието с LTE/NR (5G), което нараства от 56,73% през 2015 г. до 99,86% през 2023 г., със средна стойност за периода 93,5%. Липсата на сравнителни данни спрямо ЕС затруднява директната оценка на относителната позиция на страната, но постигнатите резултати показват добре развит сектор, осигуряващ съвременни телекомуникационни услуги. ✓ Подобрение в представянето по показателите интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността за частици <2.5 µm и <10 µm и CO2 емисиите на единица добавена стойност. Това намаление свидетелства за прилагане на по-чисти производствени технологии и по-добро управление на енергийните ресурси, както и за засилени усилия за спазване на екологичните стандарти. Въпреки това, стойностите остават под средните за ЕС, което подчертава необходимостта от продължаване на инвестициите в модернизация на промишлеността, с цел постигане на устойчиво икономическо развитие и по-нисък въглероден отпечатък. Постигнати резултати ✓ Подобрена транспортна инфраструктура: Построени 70 км. нови пътища; рехабилитирани 28 км. жп линии; реновирани 5 жп гари (Карнобат, Стара Загора, Подуяне, Казичене, Искър); изградени 12 км метро линии с 12 нови станции и метродепо „Земляне“; Софийското метро - успешна практика на ниво ЕС, със значителни транспортни, екологични и социални ползи. В областта на речния транспорт - доставени са специализирана техника и оборудване и са изградени системи за сигурност, интеграция и визуализация на пристанищата, свързани с корабоплаване по р. Дунав. Добра практика Българската банка за развитие реализира Програма „Българска роза“ предоставя стандартен кредитен продукт, насочен специално към групата на розопреработвателите. Предоставеното директното кредитиране повишава устойчивостта на розопроизводителите и увеличава конкурентоспособността им, като съдейства за тяхната модернизация, запазване на работни места и намаляване на секторните и регионалните дисбаланси в страната. ✓ Подобрена цифрова свързаност: Продължаващо разширяване на Единната електронна съобщителна мрежа до всички общински центрове, увеличаване на капацитета и киберустойчивостта на мрежата и подпомагане разгръщането на мрежи с много голям капацитет, включително 5G. ✓ Развитие на интелигентна промишленост и насърчаване на научните изследвания и иновациите: Създадени стимули за частни инвестиции и развитие на промишлени екосистеми; предоставяне на подкрепа на МСП за разработване и внедряване на иновации и повишаване на сътрудничеството с научните организации, технологична и дигитална модернизация и кръгова икономика; стимули за повишаване на предприемаческата активност, вкл. чрез нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите и продължаващо развитие на научно-технологичния парк „София Тех Парк“. Финансово подпомагане за обучение и заетост по инвестиционни проекти и сертифицирани 10 проекта с планирани инвестиции 78,432 млн. лв. и разкриване на 393 нови работни места по Закона за насърчаване на инвестициите. ✓ Институт по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT): Създаден в партньорство с водещи технологични универси- тети, институтът насърчава научните изследвания и иновациите, оказвайки трансформиращ ефект върху икономиката и обществото. 70 ✓ „Стартъп виза“: Инициатива за привличане на чужди граждани извън ЕС да стартират иновативни бизнеси на територията на България, като използват високи технологии и развиват НИРД. Предизвикателства x Намаляващ дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт: Средният дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт в България за периода е 14,0%, което е съпътствано от значително отрицателно изменение от -22,49% за целия период и средногодишно намаление от - 2,12%. Въпреки леко възстановяване до 13,1% през 2022 г., делът остава под средното за ЕС. Това отразява изоставане в развитието на този вид транспорт спрямо европейските стандарти, като негативната тенденция може да се дължи на увеличена зависимост от лични автомобили или други алтернативи на обществения транспорт. x Намаление на относителния дял на заетите в преработващата промишленост. Въпреки че стойността е над средното за ЕС, се наблюдава лек спад, което показва загуба на преднина спрямо европейските тенденции, което може да се дължи на структурни промени в икономиката, насочени към други сектори. x Ограничен напредък по показателите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и иновации. Разходите за НИРД като дял от БВП са средно 0,8%, с отрицателно изменение от -2,92%, а разходите в сектора „Предприятия“ са още по-ниски (0,6%), което подчертава слабата връзка между научните изследвания и бизнеса. Въпреки че бюджетните разходи за НИРД нарастват до 417,5 млн. лв. през 2023 г., човешкият капитал остава ограничен, като изследователите са 2235,5 на милион жители, с ръст от 3,38%, но под средното за ЕС. Въпреки някои положителни тенденции, като увеличаване на бюджета и патентната активност, България остава под средното за ЕС по всички ключови показатели, което изисква засилени инвестиции в НИРД, образование и иновации за скъсяване на изоставането и постигане на устойчив растеж. 71 Цел 10 Намаляване на неравенствата 16 Скала от 0 до 100% България отбелязва напредък по отношение на целта за намаляване на неравенствата между и в рамките на държавите. През периода от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по повече от 75% (16 от общо 21) от показателите в националния списък. Регистриран е прогрес по някои от ключовите показатели, свързани с бедността и въздействието на социалната политика. Положителни тенденции ✓ Към 2023 г. с близо 20% намаляват лицата с увреждания, които са в риск от бедност, като същевременно се отбелязва и значително скъсяване на изоставането спрямо средното ниво за ЕС; ✓ Значително намалява и населението, което е в риск от бедност и социално 17 Съотношение на квинтилния дял на дохода 18 Брой на 1 млн.жители 72 Показател Постигнат напредък Относителна медианна разлика в риска от бедност, % Брой на бежанците на 100 000 души население Обща сума на помощта за развитие, разпределена по държави донори, в милиони текущи щатски долари Дял на доходите на най- бедните 40% от населението, % Лица с увреждания в риск от бедност по наличие на ограничения,% Население в риск от бедност и социално изключване - големи градове, % Население в риск от бедност и социално изключване - малки градове и предградия, % Население в риск от бедност и социално изключване – села, % БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност Дял на труда в БВП,% Коефициент на Джини - еквивалентен разполагаем 16 доход Население в риск от бедност преди социални трансфери, % 17 Разпределение на дохода Въздействие на социалните трансфери (без пенсиите) върху намалението на бедността, % Необслужвани кредити към общия размер на кредитите, % Възвръщаемост на активите, % Регулаторен капитал към активи, % Необслужвани кредити нетно от провизиите към капитала, % Регулаторен капитал от първи клас към рисково претеглени активи, % Ликвидни активи към краткосрочни задължения, % 18 Молби за убежище 19 изключване , както в големите градове, така и в малките градове и селата; ✓ Отбелязва се нарастване от 23% на въздействието на социалните трансфери (пенсиите се изключват) върху намалението на бедността в страната; 19 Лицата, които са: в риск от бедност след социални трансфери, силно материално или социално лишени или живеещи в домакинства с много нисък интензитет на работа. 73 ✓ Същевременно БВП на човек от населението в СПС отбелязва ръст от близо 67% спрямо началото на периода, като се отбелязва значително скъсяване на изоставането спрямо средната стойност на показателя за ЕС; ✓ В относителен план стойностите на близо 28% (6 от 21) от показателите за изпълнението на Цел 10 са с нива над средните за държавите - членки на ЕС, като при 3 от показателите се наблюдава изпреварване в развитието. Въпреки това по от 8 показателите се наблюдава положителна тенденция на подобряване на представянето, като страната скъсява изоставянето си спрямо средните стойности за ЕС. ✓ България изпълнява мащабна реформа в областта на социалните услуги, които са инструмент за насърчаване на социалното включване. Основните цели на реформата са гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата, гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги, гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата. Осигури се и законовата регламентация на протичащите от дълги години процеси на деинституционализация на грижата за деца и на грижата за хора с увреждания и възрастни хора; ✓ Приети са всички подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за социалните услуги. През 2022 г. е приета Наредба за качеството на социалните услуги, която цели повишаване на качеството и ефективността на социалните услуги в подкрепа на хората, които ги ползват и е от значение за индивидуализиране на подкрепата и грижата за потребителите; ✓ Осъществява се подкрепа на децата и семействата, като и гарантиране на правата на децата, чрез предоставянето на социални услуги и деинституализация. Например, в рамките на проект „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите“ се реализира специфична дейност, насочена към подготовка за самостоятелен живот и професионална интеграция в обществото на децата и младежите, които напускат услуги за резидентна грижа. Осигурява се подкрепа за тяхното социално включване чрез менторство и подготовка за придобиване на трудови навици, които да гарантират самостоятелен и независим живот. Подкрепата формира умения за самостоятелност, учене и работа и личностното развитие; „Асоциация Мария Кюри – MCA“ клон Смолян, България –партньор по проект „Бизнес - ориентирано социално предприемачество“ Инициативата се реализира през 2021 г. и е насочена към предприемачи в МСП, чиято цел е да интегрират социален подход в текущите си бизнес практики; хора с увреждания, които желаят да започнат самостоятелна стопанска дейност и изпитват необходимост от подходящо достъпно обучение, за да създадат и управляват устойчив и печеливш бизнес със социална мисия; ръководители на социални предприятия, които желаят да развият дейността им и да направят предприятието устойчиво, печелившо и социално отговорно. В резултат на дългогодишно партньорство между университети, неправителствени организации, общини и представители на бизнес сектора се разработва и реализира широко достъпна програма за професионално обучение по бизнес-ориентирано социално предприемачество. Проектът за разработване на иновативното учебно съдържание, както и публикуването програмата за обучение на платформа със свободен достъп обучение – https://www.com-set.eu/, се финансира от програма Еразъм+. Обучението е достъпно на четири езика - български, турски, английски и нидерландски. В резултат на изпълнението на проекта са създадени и устойчиви партньорства на местно ниво в Златоград, Пловдив и Свищов между представители на публичния сектор, НПО и социалните предприятия, с цел разширяване на възможностите за заетост на хората с увреждания. 74 ✓ Реализирани са инвестиции в грижата за децата в ранна възраст, които са ключова предпоставка за цялостното им развитие и успех на по-късен етап. Чрез изпълняваната до 2023 г. операция „Услуги за ранно детско развитие“, с бенефициенти – общини се изпълниха проекти за превенция на социалното изключване, намаляване на бедността сред децата и подкрепа за дейността на създадените интегрирани социални услуги за деца от уязвими групи; ✓ Във фокуса на Програма „Образование“ 2021-2027 е осигуряването на достъп и трайното приобщаване на деца в предучилищното образование и подобряването на образовател- ните резултати на учениците. Така например, в рамките на проект „Успех за теб“ по Програмата се очаква да бъдат подкрепени близо 100 000 ученици и техните родители; ✓ В допълнение към изпълняваните политики и мерки за подкрепа на децата и семействата, Европейската гаранция за детето е ключова инициатива, за чието изпълнение България има дългосрочен ангажимент. В изпълнение на Гаранцията през 2022 г. е приет План за действие, който създава необходимата рамка, обхващаща водещите мерки и интервенции за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на тяхното социално включване; ✓ През 2022 г. е приета Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). Тя е рамков документ, който задава насоките за изпълнение на политиките за социално- икономическо приобщаване и участие на ромите. Националните планoвe за действие по Стратегията включват мерки, прилагащи интегриран подход, който адресира различните измерения на бедността и социалното изключване. Позитивни стъпки, които могат да се посочат са: - финансиране (за първи път) на комплексни мерки, насочени към подкрепа на учениците от българските общности в чужбина, които са се обучавали в чужди образователни системи, но са се завърнали в България и са продължили образованието си в българските училища, както и на преподавателите, които работят с такива ученици; - развитие на медиаторството, чрез гарантиране на целеви финансови средства за: осигуряване на образователни, здравни и трудови медиатори; - включване на безработните лица, самоопределили се като роми, в дейности за професионално информиране и консултиране, с цел подпомагане, в съответствие с техния личностен профил и индивидуални характеристики, при избора на професия, подходящо обучение и кариерно развитие; - предоставяне на услуги за младежите (в т.ч. и самоопределили се като роми) за образование и обучение, стажуване, чиракуване и заетост, развитие на социални умения и компетентности, за намаляване на безработицата и икономическата неактивност сред младите хора в изпълнение на Препоръка на Съвета на ЕС „Мост към работни места“; - укрепване на „гаранцията за младежта”; - повишаване на институционалната култура и експертен капацитет на публичните институции с цел предотвратяване и недопускане на случаи на расизъм и дискриминация; - повишаване на информираността на представителите на ромските общности, в т.ч. на ромските жени, както и на лица, живеещи в домакинства под прага на бедност, за техните права и подобряване на достъпа им до правна помощ и правосъдие; консултиране и информиране за приложението на антидискриминационното законодателство и др. ✓ Приета е Стратегия и Национален план за действие по заетостта, чрез които се осигурява интегриране на безработни и уязвими групи на пазара на труда. Предоставят се посреднически услуги и се реализират програми и мерки, включени в Националния план за действие по заетостта; ✓ При работата на Центровете за заетост и социално включване (ЦЗСП) се използва експертизата на съвместни екипи от Агенция по заетостта и Агенцията за социално подпомагане за съвместно обслужване на „едно гише“ на хора в неравностойно положение. Прилагането на интегрирана услуга от ЦЗСП допринася за постигане на социален ефект чрез осигуряване на комплексно обслужване на място; 75 ✓ По Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021 – 2027 г., както и Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020 г. се финансират проекти със съществен принос за реализирането на политиките за осигуряване на достъпна среда и за подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните като част от цялостната политика за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Проектите са насочени към строителство, ремонт и реконструкция на сгради, както и към подобряване на градската среда, като включват задължителна хоризонтална дейност „Подобряване достъпа за хора с увреждания до гореспоменатите сгради”. Предприемането на такива мерки има важен принос за повишаване възможностите на икономически неактивното население, както и за насърчаване на заетостта на хората със затруднена мобилност; ✓ Стартира изпълнението на нов подход за интегрирани териториални инвестиции на регионално ниво за намаляване на социално- икономическите неравенства между регионите в страната. През новия програмен период 2021- 2027 г. се прилага нов регионален подход на инвестиции, съобразен с местните нужди и специфичните потенциали на всяка територия. Целта е развитието на модел за партньорство и насърчаване на сътрудничеството между различни действащи лица на местно ниво за ефективно използване на потенциала на територията с цел постигане на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни и ефикасни интервенции, засилен междусекторен диалог; ✓ Програмирани са мерки, като е стартирало и тяхното изпълнение, за преодоляване на неравенствата сред различни групи в неравностойно положение (маргинализирани общности, хора с увреждания, деца и др.), финансирани по Програмата за развитие на човешките ресурси 2021–2027 г., съфинансирана от фондовете на ЕС. Предизвикателства Въпреки регистрирания напредък, България се представя незадоволително по част от ключовите показатели, измерващи прогреса на страната в изпълнението на Цел 10.  „Коефициентът на Джини“ нараства минимално през периода с 0,5%, като следва да се отбележи, че и към 2015 г. стойността на показателя е сравнително висока, което е показателно, че неравенствата все още са предизвикателство и са необходими допълнителни усилия по отношение на формулирането на подходящи политики за адресирането им. Следва да се отбележи, че към 2023 г. по показателя за разпределение на дохода страната отбелязва напредък;  Отбелязаният ръст на доходите на най- бедните 40% от населението за периода е минимален, като страната остава под средното ниво за ЕС;  Отбелязва се влошаване по показателя „населението в риск от бедност преди социални трансфери“, въпреки че е минимално - през 2023 г. е 28,5% при стартова позиция през 2015 г. 28,4%;  Към края на 2022 г. по показателя „ликвидни активи към краткосрочни 76 задължения“ въпреки намалението с близо 4% спрямо 2015 г., стойността е над средното ниво за ЕС. В края на периода минимално влошаване се наблюдава и по показателя „регулаторен капитал към активи“, като отново страната е със стойност над средното за ЕС. Икономическите последици от кризата, предизвикана от пандемията COVID-19 в световен и национален план, както и от войната в Украйна, частично допринасят за незадоволителното представяне. Въпреки това, се очертава ясно необходимостта от допълнително засилване и фокусиране на държавната политика в сфери, като: поддържане на ръст на доходите на най-бедните; насърчаване на социалното, икономическото и политическо приобщаване независимо от възраст, пол, увреждане, етническа принадлежност и т.н.; гарантиране на равни възможности; намаляване на социалното неравенство. 77 Цел 11 Устойчиви градове и общности 20 Брой на 100 хил.души 21 % щети (критична инфра-структура) Страната регистрира напредък по отношение на целта за превръщане на градовете в устойчиви места за живеене. През периода от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по близо 67% (10 от общо 15) от показателите в националния списък, за които има актуални данни. Положителни тенденции ✓ България отбелязва напредък по отношение на подобряване на качеството на условията за живот на лицата в градовете, като се наблюдава намаляване на дела на населението, живеещо в домакинства, самоопределящи се 22 като засегнати от шум , като към 2023 г. се регистрира спад от близо 10% спрямо 2015 г.; ✓ Страната регистрира прогрес и по отношение на намаляване броя на загиналите при пътно-транспортни произшествия (ПТП), като е достигната стойност от 8 загинали на 100 хил. души, което е спад с приблизително 19% спрямо 2015 г. Положителният тренд на показателя показва подобрение на пътната безопасност, като същевременно се отбелязва и скъсяване на изоставането на страната спрямо средното ниво за ЕС.; ✓ България отбелязва напредък и по друг ключов показател, отчитащ броя на преждевременните смъртните случаи вследствие излагане на фини прахови частици (ФПЧ, PM2.5), като регистрира намаление с близо 23% и достига 158 на 100 000 души за 2021 г. Регистрира се и подобрение, като се скъсява и изоставането спрямо средното ниво за ЕС (57 на 100 хил. души); ✓ По отношение на броя на директно засегнатите лица вследствие на бедствия на 100 хил. души, се отчита значително намаление от 20,3 на 3,1 към 2022 г., което представлява спад от близо 85%. Това показва значителен напредък 22 Следва да се отбележи, че оценката на шумовото замърсяване е субективна, тъй като индикаторът отчита не само нивата на шума, но и стандартите за хората какво смятат да приемливо. 78 Показател Постигнат напредък Ниво на тежките жилищни лишения, % Население, което живее в домакинства, самоопределящи се като засегнати от шум, по категории на бедност, % Загинали при пътно- 20 транспортни произшествия Дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт, % Държавни разходи по функции (COFOG) – култура, % Брой смъртни случаи или изчезнали лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението Брой директно засегнати лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението Преки икономически загуби вследствие на бедствия, отнесени към БВП, хил.лв. Щети по критична инфраструктура и брой на нарушени базови услуги, в 21 резултат на бедствия Регистрирани превишения на нормите за съдържание на ФПЧ10 - средноденонощна норма Регистрирани превишения на нормите за съдържание на ФПЧ10 - средногодишна норма Преждевременна смърт вследствие излагане на фини прахови частици, % Степен на рециклиране на битовите отпадъци, % Население, обхванато от най- малко вторично третиране на отпадъчните водите, % Относителен дял на местните администрации, които приемат и прилагат местни програми за намаляване на риска от бедствия в съответствие с националните стратегии за намаляване на риска, % и изпреварване в развитието спрямо средната от 0,09 до 0,13 на 100 хил. души, средната стойност на показателя за ЕС (5205.7); стойност на показателя за България е 0,05 което е значително по-ниско от средната за ЕС, равняваща се на 14,5 за същия период. В относителен план, от общо 9 показателя, за които има актуални и сравними данни, по три показателя България се представя над средното ниво за ЕС, като значително изпреварва и в развитието си. По 3 показателя страната отбелязва напредък като скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС ниво, макар и оставайки под него. По останалите 3 показателя („дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт“, „държавни разходи по функции (COFOG) – култура“ и степен на рециклиране на битовите отпадъци“) страната се отдалечава допълнително от средните за ЕС нива. Постигнати резултати ✓ За засилване на положителните икономически, социални и екологични връзки между градските, крайградските и селските райони, вкл. по отношение на широко участие в планирането на националното, регионалното и местното развитие, в страната се прилагат два териториални подхода – интегрирани териториални инвестиции и водено от общностните местно развитие, при които месните общности вземат активно участие, съобразявайки се със специфичните нужди и потребности на конкретната територия за постигане на устойчиво и инклузивно развитие на общността; ✓ Приоритетно са насочени усилия към координирането и изпълнението на редица дейности със стратегическо значение, насочени към укрепване на регионалното развитие и в частност на градовете. Условията на жилищното настаняване са ключови за формирането на устойчиво и инклузивно общество, като еволюцията им изисква и създаване на механизми за подкрепа при внедряване на мерки за енергийна ефективност. В този контекст, за периода са инициирани няколко процедури за набиране на проектни предложения за подобряване на енергийните характеристики на ✓ Въпреки, че в периода 2016-2021 г. се жилищния сграден фонд, което значително регистрира минимално нарастване на броя на подобрява комфорта и качеството на живот на загиналите и изчезналите вследствие от бедствия обитателите, като същевременно намалява 79 енергийното потребление и редуцира емисиите на парникови газове; ✓ Засилващата се урбанизация през последните десетилетия изисква постоянни грижи както за здравето на хората, така и за намаляване на вредното въздействие върху околната среда чрез осъществяване на политики за ефективно управление на отпадъците, използване на ресурсите, удължаване на жизнения цикъл на продуктите и материалите. За периода 2020-2024 г. са разработени редица стратегически документи, чието изпълнение съществено подобрява условията за сметосъбиране и управление на отпадъците - Стратегия за преход към кръгова икономика 2022-2027 г. и План за действие към нея, както и Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 г. Изпълнените в периода мерки, насочени към стимулиране на разделното събиране на отпадъците и тяхното оползотворяване за енергия, вкл. разширяване на производството на модифицирано гориво като допълнение към съществуващи сепариращи инсталации и насърчаване на домашното компостиране пряко допринасят за намаляване на негативното въздействие върху околната среда; ✓ За решаване на проблема със замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ са предприети редица мерки както от стратегически, така и от нормативен характер. Основният стратегически документ в тази посока е Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, която идентифицира основните източници на замърсяване и въвеждане на мерки за съответствие с европейските и националните стандарти за ФПЧ до 2024 г. Изпълнените мерки по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г., включващи подмяна на отоплителни устройства и доставяне на екологични електрически превозни средства, са довели до значително намаляване на емисиите на ФПЧ10 и азотни оксиди, обхващайки общо около 4,7 млн. граждани в 18 общини; ✓ Изпълнението на стратегическите документи за постигане на утвърдените стандарти за вредни вещества в атмосферния въздух ще спомогне за подобряване качеството му и ще допринесе за защита на здравето на 80 гражданите и околната среда като цяло. Това, в комбинация с въвеждането на задължително разделно събиране на биотпадъци от домакинствата, представлява важна стъпка към опазването на природните ресурси; ✓ Предстоящото разглеждане на нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност представлява важен момент за развитието на инфраструктурата за електромобилите в страната. Създаването на възможности за общините да изграждат зарядни станции не само ще насърчи развитието на електромобилите, но и ще допринесе за намаляване на емисиите и опазване на околната среда, предвид, че зарядната инфраструктура е ключов елемент в прехода към електрическата мобилност. Добри практики, реализирани от общини ✓ Проект „Слънчеви градове“ - има за цел да подпомогне енергийния преход в градовете Бургас и София чрез създаване на инструменти, които улесняват информираното вземане на решение за изграждане на фотоволтаични системи и други инсталации за възобновяема енергия. Проектът предоставя дигитален макет на двата града, който дава оценка за соларния потенциал на покривното пространство чрез изготвяне на цифров модел на покривите, определяне на подходящи покривни повърхности и оценка на соларната енергия. Платформите са достъпни на следните ел.адреси: https://burgas.solarcities.bg/ и https://sofia.solarcities.bg/; ✓ В Габрово е създадена първата енергийна общност в България, събирайки 73 участника, от които 31 са местни жители, а другите представляват различни региони на страната. Участниците са обединени от желанието да разработят иновативен зелен подход за производство на чиста енергия чрез соларни панели, като инсталацията ще бъде разположена в Регионалното депо за неопасни отпадъци в Габрово; ✓ Община е Пещера подписва меморандум с Фондация „Фонд за инвестиции в общността - Пещера“ за регулация и създаване на траен статут в жилищата, както и за урегулиране и законно застрояване на поземлени имоти, намиращи се в територии с компактно ромско население в града; ✓ ИНОЕЪР е първият български проект, финансиран от инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“ на ЕС. Проектът тества нови транспортни услуги в два квартала в гр. София, като целта му е да предложи алтернативи за придвижване, да намали автомобилния трафик и подобри качеството на въздуха, като насърчава културна и поведенческа промяна към по-екологични начини на Проект „София 2030“ – Мониторингов доклад за изпълнение на ЦЕЛ 11 Проектът е реализиран през 2022 г. от Сдружение „Дружество за Обединените нации в България“ с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Европа“ 2022 от Дружество за Обединените нации в България в партньорство с Общинско предприятие „Софияплан“. Проведена е кръгла маса за събиране на експертно мнение и за уточняване на подходящите за София индикатори, измерващи напредъка на столицата в изпълнението на ЦЕЛ 11. Изработен е двуезичен мониторингов доклад за изпълнението на ЦЕЛ 11 в София и е организирано публично представяне на доклада пред широк кръг заинтересовани лица, съпътствано от подготвени по проекта два видеоматериала. Основна цел на проведеното събитие беше е оценка на напредъка на Столична община в изпълнението на ЦЕЛ 11 съгласно индикатори, адаптирани към местните условия, които обобщават състоянието на хората и техните жилища, енергията и транспорта, околната среда, управлението на устойчивото развитие. придвижване; ✓ Община Свиленград е пионер в България по въвеждането на модела PAYT (pay-as-you- throw – плащаш, колкото изхвърляш), като определя таксата за битови отпадъци въз основа на количеството отпадъци, което гражданите и фирмите генерират. Проектът е част от стратегията на общината за постигане на нулеви отпадъци и получава финансиране през 2021 г. чрез ОПОС 2014-2020 г.; ✓ Общините Карнобат и Русе са изградили мобилни центрове за отпадъци от домакинствата. Проектът е част от програма за опазване на околната среда, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. Центровете целят въвеждането и функционирането на ефективни и съобразени с местните специфики схеми за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци на общинско ниво. Предизвикателства Въпреки постигнатия напредък в редица сфери по отношение на изпълнението на Цел 11, като например намаляването на шумовото замърсяване, на преждевременните смъртни случаи вследствие излагане на ФПЧ, както и на смъртните случаи вследствие на пътно- транспортни произшествия, засегнатите вследствие на бедствия, анализът на напредъка по показателите от националния списък сочи, че страната все още е изправена пред комплексни предизвикателства.  През периода 2015-2021 г. делът на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт в България показва значително намаление от близо 23%, което подчертава необходимостта от сериозни инвестиции и реформи и в системата на обществен транспорт. Възможностите за подобрение са значителни и включват както инфраструктурни инвестиции, така и подобрения в услугите и интеграцията на транспортните системи. Успешното прилагане на тези мерки ще доведе до по-устойчив и ефективен транспортен сектор в страната;  Сериозно е и изоставането по показателя „Степен на рециклиране на битови отпадъци“. Въпреки регистрираната тенденция на подобрение в периода 2015-2020 г., през 2022 г. по показателя се отбелязва регрес спрямо началото на периода, като същевременно се отбелязва и изоставане спрямо средното ниво за ЕС;  Въпреки положителния тренд по показателя, отразяващ броя на засегнатите и при бедствия, както и изпреварващата стойност спрямо средната за ЕС по отношение на броя на 81 загиналите и изчезналите лица при бедствия,  Идентифицирано предизвикателство с са необходими допълнителни усилия за насоченост към създаване на безопасни и укрепване на капацитета за справяне с бедствия, адаптивни градове, е разработването и особено с оглед последствията, породени от приемането на дългосрочна национална промените в климата, както и все по-честата жилищна стратегия, която да зададе рамката на проява на екстремните метеорологични явления; жилищната политика на национално ниво,  Страната все още среща значителни осъществявайки координацията между предизвикателства и по отношение на шумовото ангажираните в процесите администрации, както замърсяване и неговото въздействие, въпреки и осигуряването на необходимото финансиране. регистрираното намаление на дела на населението, живеещо в домакинства, самоопределящи се като засегнати от шум; 82 83 Цел 12 Отговорно потребление и производство България постига напредък в изпълнението на целите на ЦУР 12 чрез редица стратегически мерки, насочени към повишаване на производителността на ресурсите, устойчиво потребление и производство. Въпреки това, предизвикателствата пред прилагането на тези мерки остават значителни, особено в областта на интеграцията на екологични изисквания и прехода към кръгова икономика. Положителни тенденции ✓ Подобрение в степента на кръгово използване на материалите: отбелязаният напредък за периода от 2015 до 2022 г. е близо 55%. Тази положителна тенденция може да бъде обяснена, както със засилените усилия за развитие на инфраструктура за рециклиране и повторна употреба на материали, включително инвестиции в модерни съоръжения за управление на отпадъци, така и с повишената осведоменост на обществото относно устойчивите практики. Въпреки тази тенденция, стойността остава под средните нива за ЕС, което подчертава нужда от целенасочени инвестиции в кръговата икономика и насърчаване на устойчиви практики. ✓ Повишаване на производителността на ресурсите: Между 2015 г. и 2023 г. показателят за производителността на ресурсите отбелязва увеличение от близо 72% . Тази положителна промяна вероятно се дължи на фактори като въвеждането на по-модерни технологии, засиления натиск за спазване на екологични стандарти, както и насърчаването на кръговата икономика чрез повишаване на рециклирането и повторното използване на материали. Допълнителен принос може да имат националните политики, насочени към устойчиво развитие, и увеличените инвестиции в по- екологични и ресурсно ефективни производствени процеси. Въпреки тези постижения, показателят остава под средния за ЕС, което изисква по-нататъшно укрепване на иновациите и устойчивите практики за постигане на конкурентоспособност на европейско ниво. ✓ Намаляване на хранителните отпадъци: Индексът на отпадъците от храна в България показва положителна тенденция към намаляване. Тази положителна динамика се дължи на няколко ключови фактора. Сред тях са засилените информационни кампании за намаляване на хранителните отпадъци, които 84 Показател Постигнат напредък Потребление на материали на глава от населението (тона на глава от населението) Индекс "Щастлива планета" (индекс) Емисии на парникови газове от производствените дейности (килограми на глава от населението) Сметки за материални потоци (тона на глава от населението) Производителност на ресурсите (стандарт на покупателната способност (СПС) на килограм) Средни емисии на CO2 на км от новите леки автомобили (средни емисии на въглероден диоксид (CO2) на км) Индекс на отпадъците от храна (%) Степен на кръгово използване на материалите (%) Генериране на отпадъци по степен на опасност – опасни (килограми на глава от населението) Рециклиране на битовите отпадъци (%) Прилагане на стандартни счетоводни инструменти за мониторинг на икономическите и екологични аспекти на устойчивост на туризма (Брой съставени таблици/ сметки) хранителни отпадъци в съответствие с европейски стандарти. ✓ Управление на отпадъците: Договорени са инвестиции от 430,3 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда“ (2014–2020 г.) за изграждане на компостиращи и анаеробни инсталации, целящи намаляване на депонираните битови отпадъци и увеличаване на рециклираните материали. ✓ Ефективно използване на ресурси: Реализирани са 86 пилотни и демонстрационни проекти в сектор „Преработваща промишленост“ за ефективно използване на ресурсите, с изплатени средства на стойност 70,6 млн. лв. ✓ Кръгова икономика: Стартира Програма за икономическа трансформация с бюджет 180 млн. лв. за подкрепа на прехода към кръгова икономика в предприятията. Предизвикателства  Високи нива на потребление на материали на глава от населението: През 2023 г. стойността на показателя достига 22,7 тона на глава от населението, което е леко подобрение спрямо 24,4 тона през предходната година, но значително над най-ниската стойност от 18,9 Добра практика Проект REset Plastic Lidl се фокусира върху повишават осведомеността сред домакинствата и отговорния подход към пластмасата-от бизнеса, и въвеждането на по-ефективни производството и търговията на дребно до логистични и управленски практики в депонирането на отпадъци и рециклирането. хранителната индустрия. Също така, засиленият Проектът е свързан с обратно приемане на акцент върху социални инициативи, като пластмасови бутилки и метални кенове, като към даряването на храна и развитието на месец юни 2024 г. магазините с автомати са 21, в инфраструктура за рециклиране на органични 14 града в страната. отпадъци, играят важна роля. „Солвей Соди“ изпълнява пътна карта за екологично и устойчиво развитие, целяща намаляване с 40 % на въглеродния отпечатък от Постигнати резултати производството до 2027 г. Основните проекти от ✓ Намаляване наполовина на енергийния преход включват конверсия на разхищаването на храни. В изпълнение на котлите, които да могат да работят с 50 % Националната програма за предотвратяване и биомаса. намаляване на загубата на храни (2021–2026 г.) се реализират разяснителни и информационни кампании насочени към правилното съхранение тона, отчетена през 2016 г. и под средните за ЕС на храните и разликата между срок на годност и нива. Това показва, че въпреки временните срок на минимална трайност на храните. подобрения, дългосрочната тенденция е Разработена е методика за образуваните свързана с увеличено потребление на материали, което е индикатор за по-голямо натоварване 85 върху природните ресурси. България изостава  Високи средни емисии на CO2 на км. от спрямо средните стойности за ЕС, което показва новите леки автомобили: Въпреки известно необходимостта от въвеждане на ефективни подобрение в представянето по показателя през мерки за оптимизиране на управлението на 2023 г., стойностите остават далеч от средните за ресурсите. ЕС, което може да бъде свързано с бавния преход към електромобили, предпочитанията към  Увеличение на емисиите на парникови достъпни автомобили с двигатели с вътрешно газове от производствените дейности: Емисиите горене, ограничените финансови възможности на на парникови газове от производствените потребителите и недостатъчните инвестиции в дейности в България бележат значително екологичен публичен транспорт. увеличение от 6577,1 тона през 2020 г. до 8238,9 тона през 2022 г. Тази тенденция вероятно се  Високи нива на генериране на отпадъци: дължи на увеличеното промишлено Средната стойност за периода 2015–2023 г. е производство в отговор на икономическото 1991,5 единици, като въпреки тенденцията за възстановяване след пандемията от COVID-19, скъсяване на изоставането спрямо средното за продължаващото използване на енергоемки ЕС, стойностите остават под тези нива. Тази технологии с висока въглеродна интензивност и динамика може да се обясни с високият дял на недостатъчното внедряване на зелени енергийни индустриални и строителни дейности, които източници. Освен това, относително слабите генерират голямо количество отпадъци, както и стимули за намаляване на въглеродния отпечатък недостатъчното внедряване на ефективни и ограничените инвестиции в енергийна технологии за намаляване и оползотворяване на ефективност са допринесли за увеличаването на отпадъци. емисиите. 86 87 Цел 13 Борба с климатичните промени България е постигнала частичен напредък по отношение на борбата с климатичните промени. Отбелязва се напредък в абсолютен план по половината (5 от общо 10) от показателите. Положителни тенденции ✓ За периода между 2015 и 2022 г. броят на директно засегнатите лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението е намалял значително от 20,3 до 3,1 през 2022 г. което представлява съществен спад с над 84%. По 88 този показател България продължава да е над средните стойности за ЕС и допълнително увеличава преднината си. ✓ Съществен за постигането на целта е регистрирания спад в общите емисии на парникови газове на година от 60 450.71 гигаграма (Gg) СО2 екв. през 2015 г. до 58 420.86 Gg СО2 екв. за 2022 г. Следва да се отбележи, че през 2020 г. е регистриран най-висок спад, след което стойностите започват да нарастват. Това може до голяма степен да бъде обяснено с избухналата криза, свързана с Ковид-19, чийто пик беше именно през 2020 г. ✓ Годишните емисии на общите парникови газове за единица БВП показват тенденция към постоянно намаление през целия период и спадат почти двойно, достигайки до 0,4 т СО2-екв. през 2022 г. ✓ Следва да се отбележи, че след 2020 г. както общите емисии на парникови газове на година, така и на годишните емисии на общите парникови газове за единица БВП не превишават нивата отпреди пандемията от Ковид-19 (до 2019 г. включително) и дори остава под тях, което показва устойчива тенденция на спад в емисиите за целия период. ✓ По отношение на отоплението както емисиите на CO2 от топлоелектрически централи за обществени нужди, така и емисиите на CO2 при битово отопление показват темп на намаление, което също приближава страната към изпълнение на целта. Постигнати резултати ✓ За периода до 2030 г. целите на Република България в областта на климата са изложени в Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на България 2021 – 2030 г. Той интегрира пет измерения на политиките в областта на енергетиката и климата, като ключово измерение са политиките и мерките за декарбонизация. Такива са определени за основните икономически отрасли. За секторите сграден фонд, селско стопанство, отпадъци и транспорт България има определена цел за намаление на емисиите на ПГ с 10% до 2030 г. спрямо 2005 г., както и национална годишна цел за нетните поглъщания в сектор земеползване, промени в земеползването и горското стопанство от 9 718 ктона CO2 екв./година в периода 2026-2030 г. Показател Постигнат напредък Нетни емисии на парникови газове Национални разходи за опазване на околната среда по институционални сектори Брой директно засегнати лица вследствие на бедствия на 100 000 души от населението Общи емисии на парникови газове на година Годишни емисии на общите парникови газове за единица БВП Годишни емисии на общите парникови газове на човек от населението Емисии на CO2 от топлоелектрически централи за обществени нужди Емисии на CO2 от дизелови автомобили Емисии на CO2 от бензинови автомобили Емисии на CO2 при битово отопление ✓ България е страна по Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата и Парижкото споразумение относно изменението на климата и участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (ПК2) (2013-2020 г.) съвместно с останалите държави членки на ЕС и Исландия в изпълнение на обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20% до 2020 г. България е изпълнила количественото си задължение по ПК2, като равнищата на емисиите на страната в края на периода не надвишават предписаните количества единици. ✓ В Третия национален плана за действие по изменение на климата 2013-2020 г., приет и изпълнен от Република България са предвидени конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като те са съобразени с потенциала на икономиката. Общият ефект от изпълнените мерки във всички сектори, изразен в спестени емисии на парникови газове във финалния отчет на плана от 2022 г. възлиза на 8 062 874 t CO2 екв./година, което е с 1 728 299 tCO2 екв./година повече от очаквания ефект от изпълнение на мерките (6 334 575t CO2 екв./година). ✓ В края на 2023 г. е модернизирана системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението със средства по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ Модернизацията на системата на общинско ниво обхваща 106 общински центъра. Към нея е интегрирана и новосъздадената система BG ALERT, която служи за оповестяване на населението в случай на предстоящо или настъпило бедствие чрез текстово съобщение по мобилните мрежи на всички оператори. ✓ Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за периода 2020-2024 г. е най-мащабната за територията на България. Очакваното годишно намаляване на емисиите на парникови газове (CO2 и еквивалентни), в т.ч. спестяване на ктона CO2/годишно от въведените в експлоатация 145 сгради за периода 2020-2024 г. е 28 203 ктона ✓ С цел да се подобри капацитетът на CO2/годишно, а очакваната прогнозна икономия страната за адаптиране към неизбежните на първична енергия от обновените жилищни негативни въздействия от изменението на сгради – 74 960 316 MWh/годишно. климата, през октомври 2019 г. бяха одобрени Съгласно предварителни данни от 2023 година, Национална стратегия и План за действие за очакваното количество спестени CO2 емисии, в адаптиране към изменението на климата, които резултат от прилагането на мерки за използване очертават стратегическата рамка и приоритетни на енергията от възобновяеми енергийни направления за адаптация на национално и източници, използване на електромобили, със секторно равнище в периода до 2030 г. зарядни станции от изцяло възобновяеми енергийни източници е в размер на 855, 34 тона. 89 Солвей Соди – Пътна карта за устойчиво екологично развитие От 2022г. компания „Солвей Соди” реализира своя проект „Пътна карта за устойчиво екологично развитие”. Инициативата има за цел внедряване на принципите на кръговата икономика и постигане на положителни социални, екологични и икономически ефекти на национално ниво. Цели се намаляването с 40% на въглеродния отпечатък от производството до 2027г.; да се прекрати използването на фосилни горива в най-големия завод за производство на калцинирана сода на „Група Солвей” до 2030г.; да постигне климатична неутралност до 2050г. Налице са положителните ефекти от проекта на компанията - заедно с предприятие „Агрополихим”, се обявява работа по проект за улавяне и оползотворяване на въглеродни емисии, които да се използват за трансформирането на индустриален отпадък от торовото производство в използваема тор за селското стопанство и инертен материал за пътното строителство. Проектите в Пътната карта ще намалят емисиите при производството на калцинирана сода и бикарбонат. Приносът от проекта до 2027г. ще възлиза на 700 хил. тона спестени емисии, което представлява 4% от целите на България. Предизвикателства x Страната е разположена в регион, чувствителен към климатичните промени. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология продължава тенденцията на покачване на температурите в Югоизточна Европа за всички сезони и региони. В периода 1991—2020 г. средната годишна температура о нараства с 0.8 C спрямо предходния 30-годишен период. В България всички изключително горещи о периоди с максимални температури > 38 C и > о 40 C и около 90% от горещите периоди при о прагови стойности 32, 34 и 36 C се появяват след 90 средата на 80-те години на миналия век. Предвид повишаването на температурата на въздуха през зимата и по-ранното започване на вегетационния сезон, продължителността на рисковите периоди по време на активната вегетация на селскостопанските култури се увеличава. Най- засегната от продължителни засушавания е Североизточна България, и особено Добруджа. Интензивните валежи, водещи до поройни и дъждовни наводнения, са причина за 77% от регистрираните наводнения в периода 2016— 2022 г. Причинените от тези явления бедствия имат неблагоприятни икономически въздействия върху страната. По изчисления на НСИ на база на информацията от докладите за отчитане на изпълнението на държавния бюджет на Министерство на финансите, за периода 2018- 2022 г. за защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии са отчетени разходи на стойност 643.8 млн. лева. От тях 206.2 млн. лв. или 32% са изразходени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии. Очаква се рисковете от бедствия за страната да се увеличат предвид нарастващата урбанизация, индустриалното развитие и изменението на климата. x Въпреки отчетения напредък при общите емисии на парникови газове на година, страната е изправена пред предизвикателства що се отнася до нивото на нетните емисии на парникови газове, което, макар и слабо, се увеличава от 7,6 тона на глава от населението през 2015 г. до 7,7 тона на глава от населението през 2022 г. Отново, както при общите емисии на парникови газове на година, стойностите на показателя са най-ниски през 2020 г. x При годишните емисии на общите парникови газове на човек от населението отново се наблюдава увеличение през 2022 г. спрямо 2015 г. до 9,1 т. СО2-екв. (спрямо 8,5, т. СО2-екв. през 2015 г.) макар и през предходни години техният обем да е намалявал. x Производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи остава най- значимият източник на въглеродни емисии в България за отчетния период. Отчитат се големи колебания при генерираните емисии, във връзка с Ковид-19 пандемията и повишаването на производството и износа на електроенергия, както и поради енергийната криза през 2022 г., но дългосрочната тенденция е за постепенно намаляване на дела на произведена от въглища x На следващо място предизвикателство електрическа енергия и CO2 емисии. остават финансовите средства за изпълнението на целта. Към края на 2022 г. показателят, x Сериозно предизвикателство за България измерващ общите национални разходи за са емисиите на CO2 от автомобили, най-вече опазване на околната среда по институционални дизелови автомобили. Към 2022 г. стойностите са сектори регистрира намаление с над 33% спрямо 6681,8 Gg CO2 екв. спрямо 5681,6 Gg CO2 екв. 2015 г. Към 2022 г. те възлизат на 2% от БВП. през 2015 г. като в допълнение се наблюдава нарастване всяка година (с изключение на 2020 г.). Емисиите на CO2 от бензинови автомобили също нарастват, макар и с по-ниски темпове, отколкото при дизеловите. 91 92 Цел 14 Живот под водата България е постигнала известен напредък по отношение на политиката, насочена към опазването и устойчивото използване на моретата и морските ресурси. Наблюдава се напредък по 5 от общо 9 показателя в националния списък, за които има данни. Положителни тенденции ✓ Съществена стъпка напред са предприетите от страната редица законодателни и стратегически мерки, насочени към постигане на по-чиста и по-безопасна брегова ивица, опазване на морската екосистема и стратегическо морско планиране. ✓ Наблюдава се значително и трайно подобрение на качеството на водите за къпане по отношение на наблюдаваните микробиологични показатели – „ешерихия коли“ и „чревни ентерококи“. Водите за къпане се класифицират в следните категории – с „отлично“, „добро“, “задоволително“ и „лошо“ качество. През 2023 г. броят на официално обявените места за къпане е общо 96. От тях 92 са разположени на Черноморското крайбрежие, а четири са във вътрешността на страната. По данни на Евростат (НСИ) местата за къпане по Черноморското крайбрежие с отлично качество през 2015 г. са били 70%, а през 2023 г. – 94.6%. По данни на Министерството на здравеопазването през сезон 2023 г. разпределението на водите за къпане, според тяхната категоризация, е както следва: с „отлично“ качество са 94,8 % от зоните – 91 зони за къпане (при 89 за 2022 г.); с „добро“ качество са 5,8 % от зоните – 5 зони за къпане (при 7 за 2022 г.); няма зони с „лошо“ и „задоволително“ качество (запазва се състоянието от 2022 г.). Както при зоните за къпане по Черноморското крайбрежие, така и при тези във вътрешността България продължава да поддържа равнища над средното за ЕС. 93 Показател Постигнат напредък Степен на прилагане на правна/регулаторна/политическа /институционална рамка, която признава и защитава правата за достъп на дребномащабния риболов Плажни отпадъци, произхождащи от национални наземни източници, които завършват на плажа, % Плажни отпадъци, произхождащи от национални наземни източници, които завършват в морето % Риболовен флот, общ тонаж Места за къпане с отлично качество на водата-крайбрежие Места за къпане с отлично качество на водата-във вътрешността Среден дял на ключови морски зони за биологично разнообразие (KBA), обхванати от защитени зони Национални разходи за изучаване на морето като дял от общото финансиране за научни изследвания и развитие Дял на консервационно значимите морски типове природни местообитания, оценени в благоприятно природозащитно състояние, спрямо всички докладвани по чл. 17 от Директивата за местообитанията Дял на консервационно значимите видове, оценени в благоприятно природозащитно състояние, спрямо всички докладвани по чл. 17 от Директивата за местообитанията в Черноморския морски район на страната Устойчиво рибарство като дял от БВП на малките островни развиващи се държави, най- слаборазвитите страни и всички страни, % Морски води, засегнати от еутрофикация Площ на морските защитени зони 550.82 киловата. В резултат на окончателното преустановяване на риболовните дейности на корабите се е намалил натискът върху запасите. ✓ По данни на Министерството на околната среда и водите предприетите през периода мерки доведоха до плавно намаляване на нивата на замърсяване на морските води и подобряване на състоянието на крайбрежните води, подложени на най-силен антропогенен натиск. ✓ Средният дял на ключови морски зони за биологично разнообразие, обхванати от защитени зони, остава непроменен за целия период (99,7%), и въпреки, че се отчита известна загуба на преднина, България остава над средното за ЕС. По отношение на опазването на биологичното разнообразие в Черно море и в крайбрежните морски екосистеми, България има 3 защитени територии с акватория, възлизаща на площ от 2 11,95 км , 3 защитени зони, изцяло морски, с 2 обща площ от 560,24 км и 2 екологично и биологично значими морски територии по Конвенцията за биологично разнообразие. ✓ Плажните отпадъци, произхождащи от национални наземни източници, които завършват в морето са намалели с около 22% за периода от 2017 до 2021 г., като по този показател страната скъсява изоставането си спрямо средното за ЕС ниво, макар и все още оставайки под него. ✓ Във връзка с военните действия на територията на Украйна, от 2022 г. до настоящия момент България провежда извънредни наблюдения на морската околна среда по северното крайбрежие. От проведените досега наблюдения не се отчита въздействие върху морската околна среда и концентрациите на изследваните показатели са в норми. Не са констатирани неблагоприятни последствия върху човешкото здраве. Постигнати резултати Страната продължава да се стреми да ✓ Опазването и устойчивото използване на постигне устойчив баланс между риболовния океаните, моретата и морските ресурси е капацитет и риболовните възможности, като дефинирано като основна цел в актуализираните в периода 2007-2023 г. риболовният Морска стратегия, Планове за управление на капацитет е речните басейни, Национална рамка за приоритетни действия за Натура 2000, ✓ пропорционално намален от 6366 брутен Стратегията за биологичното разнообразие на тонаж през 2015 г. до 5847 брутен тонаж през Република България и Плана за действие за 2023 г. В периода 2007-2018 г. са скрапирани опазване и устойчиво ползване на биологичното общо 103 кораба с риболовен капацитет, изразен разнообразие и генетичните ресурси и Пътната в брутен тонаж 1 594.77 и мощност, равна на 7 карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС: 94 Опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. ✓ По отношение на степента на прилагане на правна рамка, която признава и защитава правата за достъп на дребномащабния риболов, като напредък следва да бъде отбелязано извършеното в края на 2020 г. усъвършенстване на нормативната уредба на специализираните пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности. По-конкретно става дума за регламентиране на ниво закон на т.нар. „лодкостоянки“ – специализирани пристанищни обекти, в които малките риболовни кораби с дължина до 12 метра, предназначени за дребномащабен крайбрежен риболов могат да застават на котва, да пристават, да престояват, да бъдат изтегляни на брега и да бъдат обслужвани, включително като се разтоварват уловите им, биват зареждани с гориво, вода или хранителни продукти и им биват извършвани дребни ремонти. ✓ За ограничаване на въвеждането и разпространението на инвазивните чужди видове страната е постигнала напредък чрез: - Изготвени 3 национални плана за действие относно пътищата за непреднамерено въвеждане и разпространяване на инвазивни чужди видове, които засягат Европейския съюз, 2024-2033 г. - Изготвен „Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз“ - Организирани пилотни дейности по отстраняване на навлезли в страната неместни видове, включително и подвидове и вариетети, които биха застрашили естествените природни местообитания или местни видове от дивата флора и фауна - Актуализирана методика и направен анализ на пътищата за въвеждане и разпространение в България на инвазивни чужди видове, засягащи ЕС - Одобрен национален стандарт за отговорно управление на горите и др. - Националната приоритетна рамка за действие 2014-2020 съдържа общо 35 разработени мерки за целите на подобряване на природозащитното състояние на морски и крайбрежни местообитания и видове, финансово 95 подкрепени чрез ПМДР 2014-2020, ПРСР 2014-2020, Програми за териториално сътрудничество и държавния бюджет. Защитените зони по черноморското крайбрежие, част от мрежата Натура 2000, където се опазват ценните и значими видове и техните местообитания, са 37. ✓ В резултат от проведените теренни проучвания по проект „Натура 2000 в Черно море“ е направен анализ за достатъчността на мрежата Натура 2000 в морска среда, като има предложения за актуализиране на съществуващи и за определяне на нови защитени зони. Резултатите ще спомогнат за запазването и устойчивото управление на природните ресурси в българската зона на Черно море, основаващо се на актуална, научно обоснована информация за морските видове и местообитания. ✓ В пристанищата са въведени система за разделно събиране на отпадъците от кораби и система за наблюдение и докладване на пасивно уловените отпадъци (отпадъци, които са попаднали в мрежите по време на риболовни операции). Създадени са допълнителни стимули за предаване на генерираните отпадъци от корабите в пристанищните приемни съоръжения. 9 крайбрежни водни тела постигат целите за добро екологично състояние на повърхностните води, 7 са оценени в умерено и нито едно в много лошо състояние. ✓ Усилията за опазване на околната среда допринасят и за увеличаване броя на плажовете със син флаг в страната. През 2014 г. 11 български плажа са със син цвят, а през 2024 г. броят им е 22. ✓ С подкрепата на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. са реализирани проекти целящи въвеждане на иновативен модел за намаляване на количеството пластмасови отпадъци в морската среда от наземни източници, подобряване на екологичното състояние на морските води, повишаване на общественото съзнание, самосъзнанието и отговорността на гражданите за намаляване и превенция на замърсяването на морската околна среда. Предизвикателства x Основните проблеми и предизвикателства, с които се сблъсква държавата по отношение на опазването и подобряването на качеството на Черно море са замърсяването на морските води с отпадъчни води от населени места, постъпване на химични замърсители от индустриални потоци отпадъчни води, дифузно замърсяване, включително атмосферно. x Все още има населени места, под 2000 екв.ж., без изградени канализационни системи (заустват се непречистени води). Също така има нерегламентирани зауствания на отпадъчни води в дъждовни канализации и дерета, заустващи в Черно море. За други населени места, изградените канализационни мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води не осигуряват ефективно отвеждане и пречистване на отпадъчните води. x Дифузното замърсяване от селскостопански дейности – основно внасянето на изкуствени и в по-малък процент естествени торове, както и препарати за растителна защита има значителен принос за внасянето на биогенни и химични замърсители чрез вливащите се реки и повърхностния отток. Морският транспорт е друг източник на дифузно замърсяване и един от основните пътища за пренос на неместни инвазивни видове, които трайно се установяват в Черноморските води и водят до дисбаланс на Черноморската екосистема. Сред основните предизвикателства е и създаването на подходяща организация (включително 96 подходящи пристанищни приемни съоръжения) за приемане и обработване на баластни води от корабите и остатъците от системите за пречистване на отработени газове и системите за утайки и отпадъчни води. x Презастрояването на Черноморското крайбрежие продължава да е сериозен проблем, включително и случаите на незаконно застрояване на дерета, отвеждащи повърхностния отток в Черно море. В допълнение, строителството на нови брегоукрепителни съоръжения и пристанищна инфраструктура предизвиква пряко унищожение на крайбрежни морски дънни местообитания чрез тяхното засипване със строителен материал, или непряко чрез влошаване на параметрите на водната среда вследствие от промени в теченията и хидрологичния режим на морските води в района. x Националните разходи за изучаване на морето като дял от общото финансиране за научни изследвания и развитие остава сравнително нисък и под средното за ЕС, като страната се отдалечава допълнително от средните за ЕС нива. Цел 15 Живот на Земята 97 България е постигнала напредък по целта, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на екосистемите и присъщото им биологичното разнообразие и генетични ресурси. През периода от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по 5 от общо 13 от показателите в националния списък. Следва да се отбележи, че за 3 от показателите липсват данни, а по 4 от показателите липсват актуални данни. Положителни тенденции ✓ Към 2023 г. близо 99% от ключовите сладководни зони, които са значими за сухоземното и сладководно разнообразие и допринасят значително за глобалното запазване на биоразнообразието, са обхванати от защитени зони, като от 2015 г. се регистрира увеличение с близо 4%.; ✓ За същия период близо 100% от важните местообитания за планинското биоразнообразие също са обхванати със защитени територии; ✓ Същевременно България е на трето място в ЕС с близо 35% от територията на страната, попадаща в защитените зони от 98 Показател Постигнат напредък Относителен дял на горската площ, % Среден дял на ключовите сладководни зони за биологично разнообразие (KBA), обхванати от защитени зони, % Дял на горската площ с дългосрочен план за управление, % Съотношение на горската площ в законово установените защитени територии, % Индекс на запечатване на почвите Покритие от защитени територии на важни местообитания за планинското биоразнообразие, % Дял на консервационно значимите сухоземни типове природни местообитания, оценени в благоприятно природозащитно състояние, спрямо всички докладвани по чл. 17 от Директивата за местообитанията в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони в страната, % Дял на консервационно значимите видове, оценени в благоприятно природозащитно състояние, спрямо всички докладвани по чл. 17 от Директивата за местообитанията в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони в страната,% Дял на размножаващите се видове птици в страната, при които се наблюдават стабилни или нарастващи дългосрочни популационни тенденции, спрямо всички докладвани по чл. 12 от Директивата за птиците, размножаващи се в страната видове птици, % Индекс на червения списък Общ отчетен брой стандартни споразумения за трансфер на материали (SMTA), които прехвърлят растителни генетични ресурси за храна и земеделие в страната, бр. Регистрирани случаи на бракониерство или нелегален трафик в търговията с диви животни и растения, бр. Натура 2000 защитени зони, % Натура 2000, което показва наличието на 0,1% спрямо 2015 г. по показателя - индекс богато биологично разнообразие на на червения списък, като стойността на територията на страната; показателя от 0,94 е над средното ниво за ЕС 0,93. В относителен план, България се представя над средното за ЕС ниво по 4 от общо 5 показателя, за които има актуални и налични сравними данни. Като позитивен следва да бъде оценен фактът, че по 3 показателя България изпреварва в развитието си средното за ЕС ниво („среден дял на ключовите сладководни зони за биологично разнообразие, обхванати от защитени зони“, „индекс на червения списък“ и „Натура 2000 защитени зони“). По 1 показател се отбелязва изоставане в развитието „общ отчетен брой стандартни споразумения за трансфер на материали (SMTA), които прехвърлят растителни генетични ресурси за храна и земеделие в страната“, като страната се отдалечава допълнително от средното за ЕС ниво. Постигнати резултати ✓ Разработени и приети планове за управление на защитените територии - към 2023 г. националната мрежа от защитени територии обхваща 1047 територии или 5,27 % от територията на страната. За 114 защитени територии има приети и действащи планове за управление, които включват мерки за възстановяване и поддържане на предмета на опазване в дадената защитена територия. Изпълняват се дейности по ограничаване на въвеждането и разпространението на инвазивните чужди видове: - Изготвени три национални плана за действие относно пътища за непреднамерено въвеждане и разпространяване на инвазивни чужди видове (ИЧВ), които засягат ✓ Рискът от изчезване на видовете в ЕС, 2024-2033 г.; страната остава нисък въпреки - Изготвен „Атлас на инвазивните регистрираното минимално влошаване от чужди видове от значение за ЕС“; 99 - Организирани пилотни дейности по екосистемно ниво - разработени общо 74 отстраняване на инвазивните чужди конкретни мерки, свързани с обекти мерки видове; за запазване и възстановяване в рамките на - Одобрен национален стандарт за „Натура 2000“ и извън нея, допълнителни отговорно управление на горите и мерки за конкретни видове, които не са др. свързани със специфични екосистеми или местообитания. По Програма „Околна „Овергаз Мрежи” АД - проект „Да среда“ 2021-2027 г., съфинансирана със запазим България зелена и чиста за средства от ЕС, през 2024 г. са стартирали нас и нашите деца“ процедури за изпълнение на 8 мерките от НРПД; ✓ В процес на изпълнение е Основни цели на проекта са опазването и въвеждането и прилагането на единен възстановяването на българската гора, подход за управление на защитените зони от подобряване на състоянието на околната мрежата „Натура 2000“, който е на етап среда и приобщаване на младите към сформиране на органи за управление за инициативи, свързани с решаването на „Натура 2000“ на национално и регионално екологичните проблеми. ниво. Общо 340 са защитените зони (353 на Всяка година от стартирането на проекта през брой, но 13 са с обща граница по двете 2000 г. компанията провежда и финансира директиви), покриващи общо 34.9 % от залесителни акции. Досега са проведени 26 залесителни акции, чрез които са засадени територията на страната. За 90 защитени 200 хил. дръвчета от различни видове на зони се разработват и утвърждават площ от 540 дка, които попадат на специфични и подробни цели (СПЦ) с територията на 18 държавни горски и ловни национално финансиране, като за 86 стопанства. Засадените дръвчета поглъщат защитени зони вече са утвърдени СПЦ, а за 4 средно 4 760 тона CO2 годишно. В проекта защитени зони СПЦ са в процедура по участват ученици от ЧСУ „Българско школо“, утвърждаване. Предвижда се цялостно като така инициативата има и добавена завършване на текущия процес чрез образователна стойност за младите. реализацията на инвестиция C5.I1 При изпълнението на проекта е заложен „Интегриране на екосистемния подход и механизъм на сътрудничество между бизнеса прилагане на природосъобразни решения и лесничействата, който гарантира и при опазването на защитените зони от последващата грижа за горите. мрежата „Натура 2000“, включена в Проектът по възстановяване на българската компонент № 5 „Биологично разнообразие“ гора подобрява качеството на въздуха и е от Националния план за възстановяване и насочен към всички български граждани. устойчивост. При изпълнението на инвестицията за останалите 250 защитени ✓ По линия на Националната рамка за зони ще се разработят, както СПЦ, така и приоритетни действия за Натура 2000 на мерки за тяхното опазване, а за 90 защитени България (НРПД 2021–2027 г.) са финансово- зони, с вече приети СПЦ, ще се разработят разчетени приоритетни мерки за мерки за опазването им; извършване на специфичните ✓ Действащите планове за действие23 консервационни действия по подобряване (ПД) за приоритетни и защитени растителни на природозащитното състояние на и животински видове за периода 2015-2023 23 Всички планове се разглеждат на заседания впоследствие се утвърждават от министъра на на Националния съвет за биоразнообразие и околната среда и водите 100 г. са 87, от които 32 за животински и 55 за възстановяване функциите на почвите с растителни видове. В процес на хоризонт 2030 г. В програмата, като разработване са 24 ПД; приоритет е посочен - предотвратяване ✓ Поддържане в националната възникването на деградационни процеси, семенна банка на редки, ендемични и възстановяване и съхраняване функциите на застрашени растения: Национална генбанка почвите. Изпълняват се мерки за: към Институт по растителни генетични предотвратяване и ограничаване на ресурси „К. Малков“, Садово - общият брой ерозионни процеси чрез прилагане на на образците, поддържани при условия на противоерозионни техники за обработка на дългосрочно съхранение, е 44 850. почвата; устойчиво управление на Образците с български произход са 10 328, а деградирали земеделски земи, с чуждестранен произход - 34 522. Базовата осъществявани посредством биологична колекция е представена от 35 семейства, 158 рекултивация с растителни видове, рода и 550 растителни вида. През периода характерни за района; създаване на защитни 2015-2023 г. в генбанката са постъпили общо пояси и линейни залесявания покрай 1162 бр. образци с български произход за границите на земеделските имоти, край дългосрочно съхранение. Броят на канали, пътища и др. за защита от ветрове; образците с природозащитен статут е 57 бр. усвояване на ерозирани земи за отглеждане от 37 растителни вида. От тях 30 бр. са на на алтернативни култури – лекарствени, критично застрашени видове, 24 на етерично-маслени, агролесовъдство и др.; застрашени, 3 на уязвими. Балканските ✓ Отчита се значителен интерес от страна на ендемити са 7, а българските ендемити - 12; земеделските стопани при кандидатстването ✓ В Националния център за ex-situ по еко схеми, финансирани по опазване и размножаване на застрашени Стратегическия план за развитие на видове растения от българската флора в земеделието и селските райони 2023 – 2027 Ботаническата градина към Българска г. За Кампания 2023 г. по "Еко схема за академия на науките, която е поддържане и подобряване на специализирано академично звено, се биологичното разнообразие и екологичната съхраняват семена или друг биологичен инфраструктура" са подадени над 6 000 материал от 51 вида; заявления за подпомагане, по "Еко схема за ✓ За запазване на горския генетичен намаляване използването на пестициди" над фонд и производство на качествен материал 14 000 заявления и по "Еко схема за за възпроизводство на горите е изградена запазване и възстановяване на почвения мрежа от семепроизводствени бази, която потенциал - насърчаване на зелено торене и представлява 0,92% от общата горска органично наторяване" близо 3 800 територия и обхваща всички лесорастителни заявления. пояси и ценни генетични ресурси. Тя е източник на репродуктивен материал за 75% Предизвикателства от горските територии и включва над 2765  Липсата на актуални данни за голяма семепроизводствени бази, 174 горски част от показателите от националния списък разсадници (151 от които държавни), 56 е сериозно предизвикателство, което не регистрирани семенни градини от 12 позволява в пълна степен да бъдат дървесни вида. Създадена е генна банка, измерени, както напредъка в изпълнението съхраняваща 31 горски дървесни и храстови на целта, така и съществуващите вида; предизвикателства по отношение на ✓ През 2020 г. е приета Националната опазването, поддържането и програма за опазване, устойчиво ползване и 101 възстановяването на екосистемите и Климатични промени, които водят до: присъщото им биологичното разнообразие и природни катаклизми и непредвидими генетични ресурси. катастрофи, навлизане на чужди инвазивни Като предизвикателство могат да се посочат видове, които изместват местните, очаквани и следните рискове: проблеми, свързани с увеличаване на повредите в горите поради пожари, болести  Влошаване, фрагментация и загуба и вредители; на местообитанията;  Липса на регистър за извършените в  Прекомерно използване на страната престъпления против околната биологичните и генетичните ресурси (горски; среда и дивата природа. дивечови запаси; рибни; селскостопански животни и културни растения); 102 Цел 16 Мир, справедливост и силни институции 103 България отбелязва напредък по отношение на целта за насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища. През периода от началото на изпълнението на Дневен ред 2030 е отбелязан напредък в абсолютен план по почти всички (12 от общо 13) от показателите в националния списък, за които има данни. Положителни тенденции ✓ Устойчиво нараства индексът за възприятие на корупцията, като за периода 2015-2023 г. е отбелязан кумулативен растеж от 4 процентни пункта. Отбелязаното подобрение позволява на страната да скъси изоставането си от средните за ЕС нива; ✓ Възприятието за независимостта на съдебната система нараства със 7 процентни пункта, достигайки 30% и позволявайки намаляване на изоставането на страната от средните за ЕС нива. Този напредък щеше да бъде още по-голям, ако не бе регистрираното отстъпление през последните 3 години, донякъде свързано и с динамиката на политическата обстановка в страната; ✓ Устойчиво намалява броят на жертвите на предумишлено убийство на 100 000 души от населението (от 1.7 през 2015 г. на 1.1 през 2022 г.); 104 Показател Постигнат напредък Брой на жертвите на предумишлено убийство на 100 000 души от населението Смъртност вследствие на конфликти Брой на жертвите на трафик на хора на 100 000 души от населението - общо Брой на жертвите на трафик на хора на 100 000 души от населението - жени Брой на жертвите на трафик на хора на 100 000 души от населението - мъже Относителен дял на младите жени и мъже на възраст 18– 29 години, които са преживели сексуално насилие до 18- годишната си възраст Относителен дял на жертвите на насилие през предходните 12 месеца, които са докладвали за претърпяно насилие пред компетентните органи или други официално признати механизми за разрешаване на конфликти Относителен дял на неосъдените лица в местата за лишаване от свобода към общия брой лица в местата за лишаване от свобода Възприятие за независимостта на съдебната система Индекс за възприятие на корупцията Световни индикатори за управление Дял на проектите на нормативни актове, чиито обществени консултации са проведени при съкратен срок спрямо обичайно предвидения в Закона за нормативните актове срок от 30 дни Дял на отговорите по заявления за достъп до обществена информация, предоставящи пълен обем на поисканата информация Дял на заявленията за достъп до обществена информация, подадени чрез Платформата за достъп до обществена информация ✓ Нараства делът на отговорите по заявления за достъп до обществена информация, предоставящи пълен обем на поисканата информация (от 69.1% през 2016 г. на 77.4% през 2023 г.); ✓ Нараства делът на заявленията за достъп до обществена информация, подадени чрез Платформата за достъп до обществена информация (от 2.4% през 2019 г. на 9.6% през 2023 г.). Постигнати резултати ✓ С приемането на Закона за противодействие на корупцията (октомври 2023 г.) се създаде Комисия за противодействие на корупцията. Тя осъществява дейностите по превенция на корупцията, разкриване и разследване на корупционни престъпления, установяване на конфликт на интереси и приемане и проверка на декларации за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности. В ЗПК се дефинира понятието за корупция като изрично се посочват съставите по Наказателния кодекс, които представляват корупционни престъпления и които ще са обект на разкриване и разследване от органите на Комисията. По този начин ясно се очертава обхватът на работата на Комисията, която се фокусира ✓ Значително се свива броят на върху тези престъпления, които в жертвите на трафик на хора на 100 000 наказателно-правната теория и практика се души от населението (от 5.5 през 2015 г. на характеризират като корупционни - 0.6 през 2022 г.) като при жените длъжностно присвояване, умишлена подобрението е по-малко от мъжете (жени: безстопанственост, икономически шпионаж, от 0.7 на 0.3 и мъже: от 10.7 на 1.0 за същия сключване на неизгодна сделка, отделни период). престъпления по служба, подкуп, ✓ Традиционно ниска остава и включително посредничество към подкуп, смъртността вследствие на конфликти, търговия с влияние, лично укривателство от намалявайки допълнително през магистрат, полицейски орган или разглеждания период; разследващ полицай, както и такива ✓ Намалява делът на проектите на свързани с тях, като изпиране на пари, нормативни актове, чиито обществени отделни престъпления против финансовата и консултации са проведени при съкратен данъчната система, документни срок спрямо обичайно предвидения в Закона престъпления; за нормативните актове срок от 30 дни (от 45.3% през 2016 г. на 23.9% през 2023 г.); 105 ✓ Министерство на външните работи посредничество, обучение за придобиване разработи нов комуникационно- на умения и други. Важно е да се отбележи, информационен механизъм за че всички финансирани от държавния информираност на обществеността по бюджет социални услуги се управляват от отношение измененията в санкционните общините и се предоставят безплатно за всички деца. В случай на необходимост от „Граждански профили на спешна подкрепа на дете в кризисна институциите“ ситуация, социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата Фондация ПРИЗМА незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на „Граждански профили на институциите” е необходимите действия. Децата, пострадали проект на фондация ПРИЗМА - от насилие, получават подкрепа чрез Ангажираност и иновации, който услугите, предоставяни в кризисните стартира през 2022 г. центрове и центровете за обществена подкрепа. По данни на Агенцията за Инициатива е насочена към гражданите и социално подпомагане към края на м. институциите. Гражданските профили ноември 2023 г. с финансиране от помагат на гражданите да се ориентират в очакванията си към структурите на държавния бюджет функционират 20 управлението, а за институциите тя е кризисни центъра за деца – за 212 принос към постигане на Цел 16, потребители и 171 центъра за обществена ефективност на институциите, доверие в подкрепа, в които се оказва подкрепа на 8 управлението, качество на публичната 045 деца и техните семейства. администрация. ✓ Отбелязва се напредък в политиката за намаляването на насилието с приемането Гражданските профили предоставят на промените в Закона срещу домашното достъпна и разбираема институционална насилие; информация и обясняват областите на ✓ Във връзка с насърчаване и компетентност на институциите в прилагане на недискриминационни закони и обобщен визуален формат. В същия политики за устойчиво развитие, както и към формат е публикувана и информация за гарантиране на всички равнища на потребление на ресурси, която позволява приобщаващ процес за вземане на решения, изчисляване на екологичен отпечатък. основан на принципите на отзивчивост, по- широко участие и представителност е списъци на Съвета за сигурността на ООН разработен и приет Закон за хората с относно финансирането на тероризма и увреждания; неразпространението на оръжия за масово ✓ На областно и общинско нива са унищожение. създадени различни комисии и съвети, които ✓ Подкрепата за децата, жертви и/или работят в области на политики, водещи до свидетели на насилие се осъществява чрез изпълнението на цел 16 като превенция на мерките, насочени към предоставяне на корупцията, интеграционни въпроси; качествени и достъпни услуги, включително ✓ На 9 ноември 2023 г. София бе интегрирано предоставяне на подкрепа от домакин на Първата национална различни системи. Социални услуги, които конференция "Децата в дигиталния свят: могат да се предоставят на децата, Заедно за безопасен интернет за децата в пострадали от насилие, са осигуряване на България". Събитието е организирано от подслон, информиране и консултиране, УНИЦЕФ в сътрудничество с ДАЗД, МВР, терапия и рехабилитация, застъпничество и 106 Национална мрежа за децата и Асоциация x През разглеждания период "Родители". световните индикатори за управление регистрират влошаване в представянето на Предизвикателства страната. Отстъплението се дължи на негативна динамика по 4 от 6-те стълбове на Въпреки наблюдавания значителен индикатора (ефективност на прави- напредък по отношение на целта за телството, регулаторно качество, върхо- насърчаване на мирни и приобщаващи венство на закона и глас и отчетност). Налице общества за устойчиво развитие, е необходимост от допълнителни осигуряване на достъп до правосъдие за целенасочени усилия и прецизиране на всички и изграждане на ефективни, политиката предвид значителното отговорни и приобщаващи институции на изоставане на страната от ЕС в това всички равнища остават някои отношение. предизвикателства пред политиката, изискващи допълнителни усилия. 107 Цел 17 Партньорства за целите 108 повече от половината (7 от общо 11) от която страната предоставя се утроява до 0.3% от брутния национален доход; през разглеждания период; ✓ Екологичните данъци достигат увеличение на процентното отношение към БНД спрямо 2021 г. България отбелязва значителен напредък по ✓ България все още не е изпълнила отношение на целта за укрепване на своя ангажимент за достигане на нива от средствата за изпълнение и възобновяване 0,33% ОПР/БНД до 2030 г., но е налице на глобалното партньорство за устойчиво устойчива положителна тенденция за развитие. През периода от началото на увеличаване на обема на ОПР през изпълнението на Дневен ред 2030 е последните десет години. България е отбелязан напредък в абсолютен план по предоставила цялата си ОПР като 109 Показател Постигнат напредък Официална помощ за развитие като дял от брутния национален доход /за най- слабо развитите страни/, % Официална помощ за развитие като дял от брутния национален доход /от Комитета за подпомагане на развитието/, % Внос в ЕС от развиващите се страни, млн. евро Покритие с високоскоростен интернет по териториална типология /Общо/, % Общи държавни приходи като дял от БВП Нетна стойност на официалната помощ за развитие на донорите от ОИСР, млн. щатски долари Обем на паричните преводи от чужбина (приравнен в щатски долари) като относителен дял от БВП, % Обслужване на дълга като относителен дял от износа на стоки и услуги, % Обща търговия с проследени екологично чисти технологии (текущи щатски долари) Относителен дял на лицата, използващи интернет, % Брутен държавен дълг, % от БВП Дял на екологичните данъци в общите данъчни приходи, % безвъзмездни средства през 2022 г., поради република Иран чрез предоставяне на което общата ОПР на база еквивалент на подобрени здравни грижи и образование. безвъзмездни средства е на същата стойност като нетната официална помощ за развитие Предизвикателства по методологията на паричните потоци. Въпреки наблюдавания значителен ✓ България изгради успешно напредък по отношение на целта за традиционно сътрудничество с Япония, укрепване на средствата за изпълнение и включвайки се през 2018 г. в японската възобновяване на глобалното партньорство инициатива за Западните Балкани, като за устойчиво развитие остават някои ежегодно се финансират съвместни проекти предизвикателства пред политиката, в областта на насърчаване на малките и изискващи допълнителни усилия. средни предприятия и намаляване на риска и предотвратяване на природни бедствия. x Въпреки че дългът остава на ✓ През 2022 г. България се включи в устойчиво ниски нива, през разглеждания регионалните инициативи на Екип Европа период обслужването на дълга като чрез подкрепа на проекти за устойчиво и относителен дял от износа на стоки и екологично производство във Виетнам, за услуги регистрира влошаване със 159.8%. насърчаване на местното производството и достъпа до ваксини в Нигерия, за подкрепа за афганистанските бежанци в Ислямска 110 X. УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА МЛАДЕЖТА 111 Представяне на Целите за устойчиво Устойчивото развитие през развитие на младите хора призмата на младежта Целите за устойчиво развитие са набор от 17 глобални цели, утвърдени от ООН през 2015 г., за справяне с ключови предизвикателства като В тази част е представена оценка на напредъка бедността, неравенствата, борбата с на България по изпълнението на ЦУР през климатичните промени и опазването на призмата на младежките политики24. Анализът сигурността и мира до 2030 г. Те служат като стъпва на опита на младежките делегати към пътна карта за създаване на устойчиво и ООН в работата с младежи и оценяването на приобщаващо бъдеще, а за младите хора техните приоритети и познанията им за рамката представляват не само визия за един по-добър на Целите за устойчиво развитие. свят, но и възможност активно да го оформят. Ангажирайки се с тези цели, младежите могат Представената информация е базирана на да допринесат за намирането на решения на националното проучване, което българските въпроси, които засягат тяхното поколение - от младежки делегати към ООН провеждат всяка качествено образование и достоен труд до година на национално ниво сред младежи на действия в областта на климата и равенство възраст между 18 и 30 години, като през 2024 г. между половете. то обхваща над 1700 участници, както и анализ на инициативи, които се фокусират върху ЦУР Анализът на резултатите от анкетата на през призмата на младежта. Включени са цитати българските младежки делегати към ООН (2023 от млади хора, които са допринесли с мнението - 2024) сред 1728 анкетирани показва, че водещ си в проучването в анонимно качество. Тези приоритет сред българските младежи, както и цитати илюстрират някои от ключовите през последните над 10 години, остава въпроси, които вълнуват младите хора. В образование (1268 попълвания, 74% от всички главата допълнително са разгледани начините, анкетирани). Втори приоритет сред българската по които изпълнението на Целите за устойчиво младеж е здраве (562 попълвания, 33%), а трети развитие взаимодейства с тези въпроси, - заетост (492 попълвания, 28%), следвани от фокусирайки се върху идеи как можем да злоупотреба с наркотични вещества (467, 27%) и засилим прилагането на целите сред младите и околна среда (389 попълвания, 23%). Въпреки бъдещите поколения. че анкетираните посочват 3 от 15-те включени приоритети в Световната програма за действие Българските младежи участват активно в за младежта на ООН, тези приоритети и решаването на ключови въпроси като заложените в тях цели на практика се повишаване на качеството на образованието, припокриват с една или повече от Целите за справяне с изменението на климата и защита на устойчиво развитие (ЦУР): образование - с правата на човека. Въпреки това Качествено образование (ЦУР 4), здраве - с информираността относно Целите за устойчиво Добро здраве и благополучие (ЦУР 3), заетост - развитие и начините за ангажиране с тях остава с Достоен труд и икономически растеж (ЦУР 8) и ограничена. Макар че различни младежки Намаляване на неравенствата (ЦУР 10). инициативи се концентрират върху отделни Повечето от анкетираните участници обаче не ЦУР, до младите не достига достатъчно споменават конкретна Цел за устойчиво информация за съгласувана рамка, която да развитие в отворените отговори на обединява тези усилия и да ги мотивира да попълнените от тях анкети, което подчертава работят относно изпълнението на целите. необходимостта от разширена информационна кампания с по-ефективни механизми за запознаване на младите хора с ЦУР в процеса на тяхното обучение, което да допринесе към 24 Информацията е подготвена от българските младежки (2023-2024) и Цветелина Гарелова (мандат 2022-2023), с делегати Светослава Симеонова и Емили Караколева подкрепата на Националния младежки форум (НМФ). (мандат 2024-205), Коста Каракашян и Александър Янев 112 тяхното ефективно включване в изпълнението Съществен принос за младежката ангажираност на Програмата до 2030 г. в България има програмата „Български младежки делегати към ООН“. Основната мисия Една от организациите, които работят за на младежките делегати е да служат като мост разпространяване на информация за ЦУР сред между младите българи и институциите както младите хора, е Дружеството за Обединените на национално, така и на международно ниво. нации в България (ДООНБ), основано през 1948 Те редовно се срещат с млади хора в цялата г. с цел да подпомогне приемането на България страна, провеждат анкети, за да разберат в ООН през 1955 г. Дружеството е член на основните им проблеми и нужди, и след това Световната федерация на асоциациите за ООН анализират тези данни, за да подготвят (WFUNA) заедно с повече от 160 други обръщенията си към Общото събрание на ООН национални организации чрез своите дейности и Комисията по социално развитие към прилага и разпространява идеите, принципите и ИКОСОС. Подкрепена от Министерството на решенията на ООН. Едни от основните сфери на външните работи и Постоянното работа на организацията са образование по представителство на България към ООН, тази права на човек и популяризиране на ЦУР. програма е призната за легитимния глас на Дружеството прилага идеите, принципите и българската младеж на световната сцена. Всяка решенията на ООН чрез своята дейност и година двама младежи представляват своите публикации. връстници в процесите на вземане на решения В рамките на ДООНБ има младежка секция, на високо равнище, като се застъпват за която координира дейностите, свързани с включването на младите хора в политиките, целевата група на младите хора на възраст от 18 които влияят на тяхното бъдеще. За първи път до 30 години. Младежката секция се състои от през 2023 г. българските младежки делегати студентските клубове за ООН в университетите бяха част и от националната делегация на COP, в България, а също така включва млади хора, представяйки климата като важна тема сред които не са част от клубната мрежа, но споделят приоритетите за младежта. Изказванията и ценностите и идеите на ООН. Младежката съпътстващите събития, организирани от секция е едно от най-активните звена на младежките делегати през последните години, Дружеството и дава възможност на своите са фокусирани върху теми като интегрирането членове да участват и организират на психичното здраве в инициативите за международни проекти, конференции и здравеопазване на младите, спазването на семинари, да участват в симулационни игри ангажимента да „не оставим никого на заден „Модел ООН“ на национално и международно план“ на национално и международно ниво, ниво, да участват активно в кампанията за включването на глухите младежи в процесите български младежки делегат към ООН и да на вземане на решения и нуждата от организират редица други социални кампании и всеобхватното сексуално образование (СЗО) за събития, насочени към актуални местни и младежта. Българската програма също така е национални проблеми, както и да се включат давана за добър пример за младежко като журналисти в UNA News Bulgaria. включване и е описана в доклад на Датския младежки съвет за добри практики при Младежката секция изцяло следва мисията и ангажиране на младежки делегати. целите на Дружеството за ООН в България и работи за популяризирането им сред своята Поддържането на активно участие на младите целева група, като се фокусира особено върху хора е от основно значение за стратегията на студентите. Студентските клубове на ООН в България към изпълняване на ЦУР. Въпреки че университетите в България провеждат страната е постигнала значителен напредък, разнообразни дейности, насочени към младите имат нужда да бъдат припознати и повишаване на знанията на младите хора за приобщени, за да се повиши тяхната ООН и ЦУР, разпространяване на основните ангажираност. Разширяването на участието на принципи на ООН и представяне на младите хора в демократичните процеси на организацията по интересен и увлекателен за всички нива е от съществено значение, тъй като младежите начин. младите хора могат да извлекат най-голяма 113 полза от постигането на Целите на ООН за място в ЕС, където средното ниво е 9%. Този устойчиво развитие. Тяхната гледна точка е не процент е отражение на нарастващата култура просто ценна, а е от съществено значение за на иновации и социална отговорност сред изграждането на по-светло и по-устойчиво младите хора в страната. В допълнение, бъдеще за всички. инициативи като организираните от Фонда на фондовете акселераторски програми и Ангажираност със социално национални конкурси за младежки стартъпи предприемачество и зелени инициативи сред показват значителен ръст в участието. През 2024 българските младежи г. броят на кандидатите е нараснал “Макар и да не съм отбелязал околната среда четирикратно в сравнение с предходната като област, която има значение - в София и година, което демонстрира засиления интерес не само, въздухът е изключително замърсен, към социалното предприемачество и за което трябва да се вземат спешни мерки и подкрепата за развитие на младите таланти. да се въведат извънредни мерки в Чрез активното си участие в проекти, които се производствените индустрии. (...) Като занимават с неотложни социални и екологични ученик - образованието е изключително предизвикателства, младите хора в България не незадоволително - особено това, което е в само допринасят за развитието на местните гимназиален етап. Нуждае се от пълно общности, но и задълбочават осведомеността преразглеждане с фокуси върху практичното, си за глобалните проблеми на устойчивото това, което би ни помогнало да се оправяме в развитие. живота, тъй като особено всяко следващо поколение става все по-неподготвено да бъде Инициативи като онлайн конкурсът „Зелено самостоятелно и все по-зависимо от бъдеще: Храна“ на JA заедно с Европейския технологиите, които улесняват институт за иновации и технологии целят да ежедневието ни. насърчат ангажираността на младите хора с (...) Трябва младите да се интегрират повече устойчиви хранителни системи. Конкурсът има в обществения живот и политическите за цел да вдъхнови младите хора да разработят въпроси. Информираните младежи са иновативни решения, които се отнасят до малцинство, а информационните кампании са въпроси, свързани с устойчивостта на храните, малко и лошо разпространени - интересът включително намаляване на отпадъците, към тях е слаб, защото не се налагат устойчиво земеделие и екологични практики за достатъчно като фактор върху младите. производство на храни. С участието си Както обществото, така и училището младежите могат да допринесат за постигането трябва да предлага повече данни за събития, на ЦУР 12 (отговорно потребление и конференции - неща, които биха ни помогнали производство), ЦУР 2 (Предотвратяване на да се установим като граждани, да се развием глада) и ЦУР 13 (Борба с климатичните 25 като личности по-добре.” промени). Българските младежи демонстрират Друга такава инициатива е Българският нарастваща ангажираност със социалното младежки воден парламент (МВП) - национална предприемачество и зелените инициативи, мрежа от младежки екологични клубове, която които служат като ефективни платформи за има за цел да защитава водните ресурси и разбиране и постигане на целите на ООН за екосистеми. Тя се стреми да повиши устойчиво развитие. Според доклад на осведомеността на младите хора относно Eurobarometer от 2023 г., около 14% от значението на водата и нейното устойчиво младежите на възраст между 15 и 30 години са управление. Като част от Европейския и активно ангажирани с предприемачески Световния младежки воден парламент, мисията инициативи, което поставя България на водещо на МВП е да информира и вдъхновява 25 Изказването е получено в рамките на Анкетното проучване на българските младежки делегати към ООН (2023 - 2024) 114 българските младежи, като ги насърчава да Равнопоставеност между половете през заемат активна роля в екологията на водата и в погледа на българската младеж екологичните инициативи. Организацията създава инициативи като младежки форуми, на България е подобрила позицията си в усилията които ученици от цялата страна получават на ЕС за равнопоставеност между половете, знания чрез обучения, водени от експерти. Тези като се е издигнала от 25-то на 16-то място в събития създават възможности за участниците Индекса за равнопоставеност между половете да обменят най-добри практики, да развиват за 2023 г., публикуван от Европейския институт приятелства със съмишленици и да насърчават за равенство между половете. Въпреки този споделения ангажимент за опазване на напредък продължават да съществуват околната среда. С участието си в тях младежите значителни предизвикателства, особено по могат да допринесат за постигането на ЦУР 6 отношение на представителството на половете (Чиста вода) и 14 (Живот под водата). в управителните и надзорните съвети в България, където жените заемат едва 19 % от През последните години местни инициативи тези позиции в сравнение със средното за ЕС също набират сила, въпреки че режимите на ниво от 33 %. Този дисбаланс в ръководните COVID често възпрепятстват свързаните с тях позиции допринася както за икономически, така дейности. „За АсеНовград“ (За Асеновград - игра и за социални загуби, като подчертава на думи с името на града, което включва значението на приемането на директивата на ЕС българската дума за „нов“) от години почиства за баланс между половете в ръководството на коритото на местната река. „Пловдив - град за дружествата за значима промяна в България. хората“ преминава от екологични и други общественополезни дейности към участие в Политиката на България за равнопоставеност местната политика, включвайки в този процес между половете е насочена към пет приоритетни области: постигане на равна много млади хора. Подобни инициативи икономическа независимост, намаляване на насърчават постигането на ЦУР 3, 6, 13 и 14.Чрез подобни на описаните и описаните по-горе различията в заплащането, насърчаване на инициативи, българските младежи получават равното участие в процеса на вземане на възможност да въвеждат иновации, да си решения, борба с насилието и защита на сътрудничат и да създават устойчиви решения, жертвите му, както и преодоляване на като придобиват умения, които са от решаващо обществените стереотипи. Според доклада за значение за бъдещето. Тези проекти не само ги равнопоставеността на половете в България превръщат в посланици на промяната в през 2022 г. равнището на заетост се е собствените им общности, но и привеждат повишило, достигайки 3,2 млн. души, като се целите им в съответствие с по-широката мисия наблюдава увеличение в сравнение с 2021 г. на ООН за постигане на устойчиво развитие до Въпреки това данните на Националния статистически институт за 2022 г. показват 2030 г. забележителна разлика в равнищата на заетост, Участието в социално предприемачество и като само 48,5 % от жените са заети в сравнение зелени инициативи се оказва ефективен с 60,3 % от мъжете. образователен инструмент за българските В България няколко неправителствени младежи. Според Фондация “Reach for Change” организации и младежки инициативи активно в България, социалните иновации и предприемаческите проекти увеличават не насърчават равнопоставеността между само социалната ангажираност, но и половете, като работят за решаване на способността на младите хора да създават проблеми като насилието, основано на пола, социални решения. Мотивацията за участие в стереотипите и икономическото овластяване. инициативи и конкурси се оказва ключова за Българският фонд за жените (БФЖ) подкрепя мотивиране на младите да останат в челните млади активисти, като финансира проекти, редици на усилията за устойчиво развитие както свързани с насилието, основано на пола, и в България, така и в световен мащаб. икономическото овластяване, както и семинари за засилване на феминисткия активизъм сред младежите. Проектът Equal Balkans на Fine Acts 115 използва изкуството, за да оспори стереотипите местно, областно и национално ниво чрез за пола, докато Българският хелзинкски комитет дейности, насърчаващи развитието на (БХК) си сътрудничи с младежи, за да повиши младежите в страната. Включването на гласа на осведомеността относно насилието, основано младите хора в процеса на формулиране, на пола, чрез кампании в социалните медии и изпълнение, мониторинг и оценка на семинари за законови права, допринасяйки за политиката ще допринесе за по-ефективното и ЦУР 5 (Равнопоставеност на половете). ефикасно постигане на посочената цел. Организации като Младежка ЛГБТ организация Има различни начини гласът на младите хора да “Действие”, група за застъпничество за ЛГБТИ+ бъде чут. Това е през активно участие в местни хората, предоставят фокусирани върху и национални избори, през пряко включване в младежите форуми и семинари за половата протести, стачки, петиции и др., както и активно идентичност и изразяване, докато Сдружение участие в различни организации. Това са Emprove провежда програми за овластяване на младежки организации, организации, които млади жени, засегнати от домашно насилие. работят с и за млади хора, доброволчески УНИЦЕФ България също играе ключова роля, формирования, формални и неформални като предлага кампании и семинари, които клубове и др. Организациите могат да оперират овластяват младите момичета и насърчават както на местно, така и на национално ниво, равенството между половете чрез обучения на също да се включват в надорганизационно тема здраве. Заедно тези организации оформят обединение, каквото е и Национален младежки по-приобщаваща и равнопоставена среда за форум. младите хора в България. Националният младежки форум (НМФ) е най- Включване на младите хора в процесите на голямата младежка платформа в България, вземане на решения обединяваща повече от 30 младежки организации в страната, включително и “Като млад човек в България виждам, че Дружество за ООН в България. Като младите хора в България не са подготвени за пълноправен член на Европейския младежки доста предизвикателства, които срещат форум (ЕМФ) и активен партньор на след завършването на своето образование. националните и местните институции, НМФ има Младите хора нямат голяма мотивация, не се централна роля в изграждането и стремят да развиват у себе си критично застъпничеството за младежки политики, които мислене, според мен не са достатъчно са в съответствие с Програма 2030 за устойчиво амбициозни. Не се набляга толкова много на развитие. С акцент върху насърчаване на усвояването на качества, които биха били пълноценно младежкото участие, НМФ се важни за всеки един човек, на когото му застъпва за ЦУР 16 (Мир, справедливост и силни предстои да се развива в конкретна сфера, а институции), като се фокусира върху засилване именно - адаптивност, критично мислене, на младежко представителство, което е от финансова грамотност,26 лидерство, основно значение за отговорното управление и организация на времето.” създаването на справедливи институции с Законът за младежта определя държавната отворено гражданско участие. политика за младежта като целенасочена и Освен това, важно място в стратегиите на НМФ последователна дейност на държавата, и на Министерството на младежта и спорта общините, младежките организации и заема професията на младежкия работник, обществото, която има за цел създаване на дефинирана като длъжност в националната благоприятни условия за пълноценно класификация на професиите и длъжностите в личностно развитие на младежите и участието България, но отсъстваща от Закона за младежта. им в обществения и икономическия живот, Младежките работници подпомагат както и приобщаването им в управлението на 26 Изказването е получено в рамките на Анкетното проучване на българските младежки делегати към ООН (2023 - 2024) 116 личностното и професионалното развитие на младежките организации по законодателни младите хора, както и младежкото овластяване. въпроси. Организацията си сътрудничи с Често са наети от младежки центрове, Национално сдружение на общините в неправителствени организации или общини. Република България (НСОРБ) за прилагането на Признаването на младежката работа като „Наръчник за местна младежка политика” - официална професия е приоритет както за ръководство за местните власти за прилагане на Министерството на младежта и спорта, така и за политики, насочени към младежта. Последният НМФ за 2025 г. Цел е също да се картографират наръчник, който беше издаден през 2022 г. от младежките работници и младежките дейности НМФ, предоставя на общините ресурси за в цялата страна, като се подобри разбирането за създаване на консултативни съвети по техните нужди и оперативен капацитет, което въпросите на младежта, отделяне на годишни допринася за напредъка по ЦУР 8 (Достоен труд бюджети за младежта и, където е възможно, и икономически растеж) чрез създаване на създаване на младежки центрове в подкрепа на структуриран подход към насърчаване на активното участие на младите хора на местно младежката заетост и икономическото ниво. Тази инициатива работи за постигането на овластяване на младите хора. ЦУР 10 (Намаляване на неравенствата), като дава възможност за равен достъп до ресурси и НМФ изпълнява проект по Диалога на възможности за ангажиране на младите хора в Европейския съюз по въпросите за младежта, в селските и градските райони, преодолявайки рамките на който вижданията и нуждите на различията в достъпа на младите хора до младите хора и младежките организации се представителство и подкрепа. вземат предвид при определянето на политиките на ЕС за младежта. На институционално равнище, механизми за участие на младежките неправителствени В рамките на този проект през 2024 г. НМФ организации в процеса по вземане на решения организира дискусии с младежи и регионални са също Националният консултативен съвет и власти по младежки въпроси в близо 20 града, Общественият съвет към Министерството на което даде възможност на стотици млади младежта и спорта. българи да изразят мнението си по наболели проблеми и предизвикателства като например Националният консултативен съвет за младежта психичното здраве и необходимостта от по- дава становища по проекти на законодателни ефективна комуникация с представители на актове и стратегически документи, които засягат местната и националната власт. В рамките на младежката политика, както и предлага проекта се провеждат кампании по училища, конкретни мерки и обсъжда въпроси, свързани университети, срещи в градска среда и пр. В с постигане целите на тази политика. В края се проведе Национална конференция, на Националния консултативен съвет участва по която са изведени препоръки. един заместник-министър от всяко министерство, както и заместник- Освен това, Националната младежка академия председателят на Държавната агенция за на НМФ от години дава на младежите