Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма

Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 7 и 27 от 2018 г., бр. 42 и 94 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 60 и 84 от 2023 г.) § 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 2. В чл. 1 след думата „тероризма“ се добавя „и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 3. В чл. 2 след думата „тероризма“ се добавя „или към финансиране на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Мерките по този закон са: 1. блокиране на финансови средства и други активи; 2. забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други активи“; 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, включително в случаите на опит за извършване на сделка или операция с финансови средства и други активи, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ § 5. В чл. 4, ал. 2 думите „противодействие на корупцията и за“ се заличават. § 6. В чл. 4а се създава ал. 10: „(10) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционния списък на резолюция 1988 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите я резолюции, могат лично 1/31 или чрез представител да подадат молба до Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за изключването си от този списък. Данните за контакт и за мандата на Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи.“ 1 § 7. Създава се чл. 4а : 1 „Чл. 4а . (1) Когато в резултат на обмена по чл. 4 или при изпълнение на други законоустановени функции на Държавна агенция "Национална сигурност" се установи, че са отпаднали критериите, въз основа на които физически лица, юридически лица, групи и организации са били включени в санкционните списъци на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", съгласувано с министъра на вътрешните работи, изготвя мотивирано становище до Министерския съвет за отправяне на предложение до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за изключване на тези физически лица, юридически лица, групи и организации от санкционните списъци. (2) За изготвяне на предложението по ал. 1 се прилагат насоките и процедурите, приети съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. (3) Предложението по ал. 1 се отправя до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от Министерския съвет чрез министъра на външните работи. (4) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционните списъци на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му, могат лично или чрез представител да подадат молба до Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за изключването си от тези списъци. Данните за контакт и за мандата на Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи.“ § 8. В чл. 4б се създават т. 4 и 5: 2/31 „4. физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които са наложени санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз. 5. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му или спрямо които са наложени санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации – след публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 5.“ § 9. В чл. 4в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след числото „1“ се добавя „и 4“; 2. В ал. 2 след числото „2“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след числото „3“ се добавя „и 5“; § 10. В чл. 5а, ал. 1 се създават т. 4 и 5: „4. приетите регламенти на Съвета на Европейския съюз за налагане на санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или за финансирането му. 5. приетите резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на санкции във връзка с разпространение на оръжия за масово унищожение или с неговото финансиране, както и за промени в списъците на лицата по тези резолюции.“ § 11. В чл. 5б, ал. 2 след думите „външните работи“ се поставя запетая и се добавя „Министерството на вътрешните работи“. § 12. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Блокират се всички финансови средства и други активи, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други активи, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.“ 2. В ал. 2: 3/31 а) в основния текст след думата „други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“; б) в т. 1 след числото „2“ се добавя „и 5“; 3. В ал. 3 след думите „финансови средства и други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“; 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Изпълнението на мярката по ал. 1 спрямо лица по чл. 4б, т. 5 не спира последващите постъпления към блокираните финансови средства и други активи, дължими по договори, споразумения или задължения, които са сключени или възникнали преди настъпването на задължението за прилагане на мярка по ал. 1, като всички последващи постъпления също се блокират.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други активи, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2.“ 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея: а) в основния текст след думата „други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“; б) в т. 5 след числото „2“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след числото „3“ се добавя „и 5“; в) създава се т. 6: „6. извършване на други разходи, които могат да бъдат разрешени съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.“; 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея числото „5“ се заменя с „6 за лица по чл. 4б, т. 3“, а след думата „срок“ се добавя „до“. 8. Създава се ал. 8: „(8) Разрешението по ал. 6 за лица по чл. 4б, т. 2 и 5 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата – и по инициатива на министъра на финансите, след уведомяване на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за намерението за издаване на разрешение и само при получено в отговор на уведомлението официално положително решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в предвидения в съответната резолюция срок. 4/31 Уведомяването по изречение първо се отправя до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице чрез министъра на външните работи. Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в срок до 48 часа от получаването на решението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.“ 9. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея числото „5“ се заменя с „6“. § 13. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят пряко или косвено финансови средства и други активи, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5 и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.“ 2. В ал. 2 след числото „2“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след числото „3“ се добавя „и 5“; § 14. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други активи на лица, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други активи на такива лица.“ 2. В ал. 4 след думата „други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“; 3. В ал. 5: а) в основния текст след думата „други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“; б) в т. 1 след числото „2“ се добавя „и 5“. § 15. В чл. 9, ал. 6 в началото на второто изречение се добавя „Органите за надзор по § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари“ и се поставя запетая, а думите „Органите на Национална агенция за приходите“ се заменят с „органите на Национална агенция за приходите“. 5/31 § 16. В чл. 9в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност“ сертификат за достъп, или чрез друг защитен канал за електронна комуникация. При получаване на информацията, същата се регистрира с уникален номер.“; 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1 и/или за регистрация за ползване на защитения канал за електронна комуникация, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис, сертификат за достъп или чрез друг защитен канал за електронна комуникация, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".“; 3. В ал. 3 след думите „Обменът на“ се добавя „класифицирана“; 4. Създава се ал. 4: „(4) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б, която не е класифицирана съгласно Закона за защита на класифицираната информация, може да се извършва и по реда на ал. 1 и 2.“ § 17. В чл. 11, ал. 2 навсякъде след думата „други“ се заличава думата „финансови“, а след думата „активи“ се заличават думите „или икономически ресурси“. § 18. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 след числото „2“ се добавя „и 5“; 2. Създава се ал. 3: „(3) В случаите, когато спрямо лицата по чл. 4б, т. 5 са наложени и санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз, мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват по реда на регламента.“ § 19. В чл. 13 след думата „тероризма“ се добавя „или финансиране на разпространение на оръжия за масово унищожение“. 6/31 § 20. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думите „нарушение на“ се добавя „чл. 3, ал. 2“ и се поставя запетая, думите „чл. 6, ал. 1 – 4“ се заменят с „чл. 6, ал. 1 – 5“, а след думите „чл. 7, ал. 1,“ се добавя „чл. 8, ал. 1“ и се поставя запетая; б) в т. 1 числото „10 000“ се заменя с „15 000“; в) в т. 2 числото „50 000“ се заменя със „75 000“; г) в т. 3 числото „100 000“ се заменя със „150 000“; 2. В ал. 2: а) в т. 1 числото „20 000“ се заменя с „30 000“; б) в т. 2 числото „100 000“ се заменя със „150 000“; в) в т. 3 числото „200 000“ се заменя с „300 000“; 3. В ал. 3: а) в т. 1 числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“; б) в т. 2 числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“; в) в т. 3 числото „10 000 000“ се заменя с „15 000 000“; 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, което извърши или допусне, или участва в извършване на нарушение по ал. 1, се наказва с глоба от 2 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 5 000 до 40 000 лв.“ 5. В ал. 5: а) в т. 1 числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“; б) в т. 2 числото „10 000 000“ се заменя с „15 000 000“; 6. Алинеи 8, 9 и 10 се отменят. § 21. Създава се чл. 17: „Чл. 17. При определяне на вида и размера на глобите и имуществените санкции административнонаказващият орган отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително приложимите обстоятелствата по чл. 123а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, при условията и по реда на чл. 123а, ал. 3 от същия закон. 7/31 (2) За нарушения на този закон не се прилага чл. 28, ал. 1 – 6 от Закона за административните нарушения и наказания.“ § 22. Създава се чл. 18: „Чл. 18. В случаите по чл. 15, ал. 2 и 3, когато нарушението е извършено от лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е компетентен да отнеме разрешението или лиценза, съответно да заличи регистрацията за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност, да заличи регистрацията, или да ограничи временно извършването на определени сделки, дейности или операции.“ § 23. Създава се чл. 19: „Чл. 19. При установени нарушения на този закон, извършени от лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, директорът на дирекция „Финансово разузнаване" на Държавна агенция „Национална сигурност" може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им.“ § 24. Създава се чл. 20: „Чл. 20. (1) Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и Комисията за регулиране на съобщенията публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателното производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Публикуването по ал. 1 се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 8/31 (3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или съответният орган за надзор по ал. 1 информира Европейския банков орган за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари административни наказания за нарушения на този закон във връзка с финансирането на тероризма, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.“ § 25. Създава се чл. 21: „Чл. 21. Актовете по чл. 18 и 19 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ § 26. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 1 запетаята след думите „други финансови услуги“ се заличава, поставя се точка и запетая и се добавя „всякакви услуги, свързани с виртуални активи;“ б) точка 2 се изменя така: „2. "Финансови средства и други активи" са: всякакви активи, включително, но не само, финансови активи, икономически ресурси, включително нефт и други природни ресурси, имущество от всякакъв вид, независимо материално или нематериално, движимо или недвижимо, придобито по всякакъв начин, както и юридически документи или инструменти под всякаква форма, в това число електронни или дигитални, удостоверяващи право на собственост или други права върху него, включително, но не само, банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, парични преводи, дялове, ценни книжа, облигации, менителници, акредитиви, и всякакви лихви, дивиденти или друг доход или стойност, натрупани от или генерирани от такива средства или други активи, както и всякакви други активи, които потенциално могат да бъдат използвани за получаване на финансови средства, стоки или услуги.“ Преходни и заключителни разпоредби § 27. Министърът на финансите изменя и допълва наредбата по чл. 9а, ал. 8 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон. 9/31 § 28. Министърът на правосъдието изменя и допълва наредбата по чл. 9б, ал. 8 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон. § 29. Министърът на вътрешните работи изменя и допълва наредбата по чл. 9в, ал. 8 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон. § 30. Параграф 32, т. 1, б. „а“ влиза в сила в едногодишен срок от влизане в сила на този закон. § 31. Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства по чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ на лицата, които не попадат в категориите по чл. 63б от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок до 30 месеца от обнародването на този закон.“ § 32. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ., бр. 27, изм. и доп., бр. 94 от 2018 г., бр. 17, 34, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 18 и 69 от 2020 г., бр. 7, 17 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 32 от 2022 г., бр. 60, 82 и 84 от 2023 г. и бр. 70 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9г: а) в ал. 1, т. 5 думите „за него“ се заличават и след думата „данни“ се добавя „за него и обвързаните с него лица“; б) в ал. 3: аа) т. 2 се отменя; бб) т. 3 се изменя така: „3. по т. 2-4 – с декларация с нотариална заверка на подписа.“ 2. В чл. 16, ал. 2 след думите „установения риск“ се добавя „и вида и обема на извършваната от клиента дейност“ и се поставя запетая. 3. В чл. 22а: а) досегашният текст става ал. 1; 10/31 б) създава се ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 72 или на чл. 9 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. По отношение на съществуващи клиенти се актуализира и рисковият профил на клиента по чл. 98, ал. 9.“ 4. Член 44 се изменя така: „Чл. 44. (1) Преди установяване на кореспондентски отношения с институция- респондент от друга държава лицата по чл. 4: 1. прилагат мерките по чл. 10, т. 1 - 3 и 5, като се отчита рискът, свързан с отношенията, и се поддържа актуална информацията, събрана чрез тези мерки; 2. събират достатъчно информация за институцията-респондент, позволяваща им да разберат напълно характера на дейността, както и определят репутацията на институцията и качеството на извършвания по отношение на същата надзор, включително дали е била обект на разследвания за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, или на надзорни мерки въз основа на публично достъпна информация; 3. оценяват вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от институцията-респондент; 4. създават организация, според която установяването на нови кореспондентски отношения да се извършва само след предварително одобряване от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4; 5. определят и документират отговорностите на всяка от двете кореспондиращи си институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. (2) В случаите по ал. 1, когато достъп до кореспондентската сметка на лицето по чл. 4 имат и трети лица - клиенти на институцията-респондент, лицето по чл. 4 е длъжно да се увери, че институцията-респондент е проверила идентификацията и извършва постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на лицето по чл. 4, и че при поискване институцията-респондент може незабавно да предостави на лицето по чл. 4 съответните данни от комплексната проверка на клиента.“ 5. В чл. 48а, ал. 1 и ал. 2 след думите „използването на нови“ се добавя „или развиващи се“. 11/31 6. Създава се чл. 48б: „Чл. 48б. Лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия за управление и ограничаване на установените рискове от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, произтичащи от въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и от използването на нови или развиващи се технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка.“ 7. В чл. 54: а) в ал. 1 думите „необходим за установяване на“ се заменят със „съдържащ“; б) в ал. 4, т. 8 се изменя така: „8. вида и състава на контролните органи, органите на управление и представителство, включително и имената на членовете им, а когато някои от последните са юридически лица или други правни образувания – имената на физическите лица, осъществяващи контрола, управлението или представителството; в) в ал. 4, т. 9 се отменя; г) алинея 11 се отменя. 8. В чл. 59 се създава ал. 5: „(5) Алинеи 1-4 се прилагат и при идентифициране и проверка на идентификацията на физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, което упражнява контрол чрез други средства.“ 9. Създава се чл. 63б: „Чл. 63б (1) Вписаните в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ обстоятелства по чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 2 във връзка с чл. 63а, ал. 1 са достъпни във всички случаи за: 1. компетентните органи по този закон и дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, без никакви ограничения; 2. задължените субекти по този закон в рамките на комплексната проверка на клиента; 3. всяко лице или организация, които могат да докажат наличието на законен интерес.“ 12/31 10. В чл. 65, ал. 1 след думата „власт“ се поставя запетая, съюзът „и“ се заличава и след думата „идентифицират“ се добавя „и извършват проверка на идентификацията на“. 11. В чл. 79: а) Алинея 1 се изменя така: „(1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 72, чл. 74, чл. 76 - 78, чл. 104, ал. 2, чл. 106, ал. 5, чл. 107, ал. 4 и чл. 110, ал. 4 и 5 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп, или чрез друг защитен канал за електронна комуникация. При получаване на информацията, същата се регистрира с уникален номер.“; б) Алинея 2 се изменя така: „(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1 и/или за регистрация за ползване на защитения канал за електронна комуникация, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис, сертификат за достъп или чрез друг защитен канал за електронна комуникация, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".“; в) в ал. 3 след думите „Обменът на“ се добавя „класифицирана“; г) създава се ал. 4: „(4) Обменът на информация по реда на чл. 73, 75, 87 и 88, която не е класифицирана съгласно Закона за защита на класифицираната информация, може да се извършва и по реда на ал. 1 и 2.“ 12. В чл. 87: а) алинея 1 се отменя; б) в ал. 2 думите „по ал. 1“ се заличават. 13. В чл. 88: а) алинея 1 се изменя така; „(1) Органите за надзор са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако 13/31 при осъществяване на надзорната си дейност установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с изпиране на пари.“ б) създава се нова ал. 2: „(2) Органите на Националната агенция за приходите и митническите органи са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако при осъществяване на законоустановените си функции установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с изпиране на пари.“ в) създава се ал. 3: „(3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за изпиране на пари освен от лицата по чл. 4 и органите по ал. 1 и 2, и от друг държавен орган.“ г) досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 1-3“. 14. В чл. 96, ал. 1, т. 2 след думите „използването на нови“ се добавя „или развиващи се“. 15. В чл. 110, ал. 4, т. 1 думите „чл. 9а, 9б, 9в“ се заменят с „чл. 9г“. 16. В чл. 114, ал. 1, т. 3 след думите „на място“ се добавя „в съответствие с оценката на риска“. 17. В чл. 116, думите „чл. 9 – 9в“ се заменят с „чл. 9, чл. 9г“; 18. В чл. 116а: а) В ал. 1: аа) в т. 1 числото „10 000“ се заменя с „15 000“; бб) в т. 2 числото „50 000“ се заменя със „75 000“; б) В ал. 2: аа) в т. 1 числото „20 000“ се заменя с „30 000“; бб) в т. 2 числото „100 000“ се заменя със „150 000“; в) В ал. 3: аа) в т. 1 числото „50 000“ се заменя със „75 000“; бб) в т. 2 числото „500 000“ се заменя със „750 000“; 19. В чл. 117: 14/31 а) алинея 1 се изменя така: „(1) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, което извърши или допусне, или участва в извършването на нарушение по чл. 116, ал. 1 се наказва с глоба от 1000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – глоба от 2000 до 30 000 лв.“ б) в ал. 2: аа) в т. 1 числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“; бб) в т. 2 числото „10 000 000“ се заменя с „15 000 000“. 20. В чл. 119: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, което извърши или допусне, или участва в извършването на нарушение по чл. 118, ал. 1 се наказва с глоба от 500 до 7500 лв., а при повторно нарушение – глоба от 1000 до 15 000 лв.“ б) в ал. 2: аа) в т. 1 числото „20 000“ се заменя с „30 000“; бб) в т. 2 числото „50 000“ се заменя със „75 000“. 21. В чл. 120, ал. 3 числото „1000“ са заменя с „1500“, а числото „2000“ с „3000“. 22. В чл. 123а, ал. 2 думите „чл. 52-53“ се заменят с „чл. 52-54“, а думите „от този закон и нарушения на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма“ се заличават. 23. Член 125 се изменя така: „Чл. 125. При условията на чл. 116, ал. 2 и 3 по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или по своя инициатива органът, който е компетентен да отнеме разрешението или лиценза, съответно да заличи регистрацията за извършване на дейност на лице по чл. 4, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност, да заличи регистрацията, или да ограничи временно извършването на определени сделки, дейности или операции.“ 15/31 24. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава точка 32: „32. "Обвързани лица" са: а) лицата - членове на ръководен орган на едно и също юридическо лице; б) юридическото лице и неговият действителен собственик; в) лице – член на ръководен орган в юридическо лице, и действителният собственик на юридическото лице; г) физическите лица, които съвместно са действителни собственици на юридическо лице; д) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително, както и всички други физически лица, които се намират в тесни делови взаимоотношения.“ 25. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 33. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; изм. и доп. бр. 16, 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 276: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Когато се установи, че инвестиционен посредник, лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник, както и лице, което отговаря за осъществя- ването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на ин- вестиционния посредник по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са извърши- ли или извършват нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, Комисията, съответно замест- ник-председателят може: 1. да отправи писмена препоръка или предупреждение; 2. да разпореди писмено да се преустановят или отстранят допуснатите наруше- ния и вредните последици от тях в определен от органа срок; 16/31 3. да разпореди писмено на инвестиционен посредник да освободи едно или по- вече лица, оправомощени да управляват и да представляват съответното лице, и да от- неме управителните и представителните му права до освобождаването му, включител- но да наложи временна забрана на лицето или лицата да заемат длъжности в инвести- ционни посредници; 4. да ограничи дейността на инвестиционен посредник, като забрани осъществя- ването на определена дейност или услуга.“ б) създават се ал. 20 и 21: „(20) При определянето на вида на принудителната мярка по ал. 2 Комисията, съответно заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 123а, ал. 1 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. (21) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на Комисията всяка приложена принудителна административна мярка по ал. 2 при спазване на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 2. В чл. 279: а) в ал. 1, 3 и 4 след думите „т. 1 и 20“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2, т. 1 и 2“, а след думите „21 – 27“ се добавя „и ал. 2, т. 3 и 4“; б) създава се ал. 5: „(5) При откриване на производство по прилагане на принудителна администра- тивна мярка по чл. 276, ал. 2 Комисията, съответно заместник-председателят уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 3. В чл. 296, ал. 2 след думите „ал. 1“ се поставя запетая, добавя се „както и при определянето на вида на принудителна административна мярка“ и се поставя запетая. 4. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпростране- нието на оръжия за масово унищожение“. § 34. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм. и доп. бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 85 и 106 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 17/31 1. В чл. 180, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за мерките срещу изпирането на па- ри“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу финансирането на теро- ризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. 2. В чл. 264: а) в ал. 6 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 9“; б) алинея 9 се изменя така: „(9) Когато установи, че управляващо дружество, лице, управляващо алтерна- тивни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприя- тие за колективно инвестиране, лице, което ги управлява и представлява, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълне- нието на задълженията им по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са извър- шили или извършват нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Зако- на за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, комисията, съответно заместник- председателят може: 1. да отправи писмена препоръка или предупреждение; 2. да разпореди писмено да се преустановят или отстранят допуснатите наруше- ния и вредните последици от тях в определен от органа срок; 3. да разпореди писмено на управляващо дружество, на лице, управляващо ал- тернативни инвестиционни фондове, на колективна инвестиционна схема или на друго предприятие за колективно инвестиране да освободи едно или повече лица, оправомо- щени да управляват и да представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му, включително да наложи временна забрана на лицето или лицата да заемат длъжности в управляващо дружество или лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране; 4. да ограничи дейността на управляващо дружество, лице, управляващо алтер- нативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или на друго пред- приятие за колективно инвестиране, като забрани осъществяването на определена дей- ност или услуга.“ в) създават се ал. 10 и 11: „(10) При определянето на вида на принудителната мярка по ал. 9 комисията, съответно заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 123а, ал. 1 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 18/31 (11) Комисията, съответно заместник-председателят оповестява на интернет страницата на комисията всяка приложена принудителна административна мярка по ал. 9 при спазване на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 3. В чл. 265: а) в ал. 1 и 4 след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „ал. 9, т. 1 и 2“, след думите „т. 2 – 9“ се поставя запетая, а думите „и ал. 3“ се заменят с „ал. 3 и ал. 9, т. 3 и 4“; б) създава се ал. 6: „(6) При откриване на производство по прилагане на принудителна администра- тивна мярка по чл. 264, ал. 9 комисията, съответно заместник-председателят уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 4. В чл. 273а, ал. 2 след думите „ал. 1“ се поставя запетая, добавя се „както и при определянето на вида на принудителна административна мярка“ и се поставя запетая. 5. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпростране- нието на оръжия за масово унищожение“. § 35. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм. и доп. бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ в началото се добавя „не са с добра репутация или“, след думата „дейността“ се поставя запетая и след думите „квалификацията си“ се поставя запетая. 2. В чл. 40, ал. 2, т. 8 след думите „чл. 80“ се добавя „и 81“. 3. В чл. 68: а) в ал. 7 се създава т. 6: „6. въз основа на събраните за заявителя и неговите обвързани лица данни, как- то и за връзките между тях, не дава основание за съмнение относно неговата надежд- ност и пригодност и възможност за възникване на конфликт на интереси.“ б) алинея 13 се изменя така: 19/31 „(13) За оценка на придобиване или увеличаване на квалифицирано участие се прилагат и изискванията на насоки, за които комисията е взела решение за прилагането им, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ 4. В чл. 72 се създава ал. 3: „(3) Комисията извършва текуща оценка на спазването на критериите по чл. 68, ал. 7 от страна на лицата, притежаващи квалифицирани участия в застрахователно или презастрахователно акционерно дружество.“ 5. В чл. 84 думите „квалификация и опит“ се заменят с „квалификация, опит и/или добра репутация“. 6. В чл. 587: а) в ал. 1 се създава т. 5: „5. нарушаване разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, както и на актовете по прилагането им.“ б) в ал. 7 думите „1-4“ се заменят с „1-5“; в) създават се ал. 13 и 14: „(13) В случаите по ал. 1, т. 5 при определянето на вида на принудителната мяр- ка комисията, съответно заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 123а, ал. 1 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. (14) Комисията, съответно заместник-председателят оповестява на интернет страницата на комисията всяка приложена принудителна административна мярка за нарушаване на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на За- кона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, както и на актовете по прилагането им, при спазване на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 7. В чл. 588 се създава ал. 6: „(6) При откриване на производство по прилагане в случаите по чл. 587, ал. 1, т. 5 на принудителна административна мярка комисията, съответно заместник- председателят, уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 8. В чл. 648, ал. 2 след думите „ал. 1“ се поставя запетая, добавя се „както и при определянето на вида на принудителна административна мярка“ и се поставя запетая. 20/31 9. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпростране- нието на оръжия за масово унищожение“. § 36. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; изм. и доп. бр. 55 и 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 76, 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; бр. 45, 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15, 16, 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 2, 16, 27, 66, 67, 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 344: а) Алинея 5 се изменя така: „(5) Мерките по ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите на нарушение на: 1. Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу фи- нансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им; 2. акт на орган на Европейския съюз с пряко действие, с който се възлагат за- дължения на лицата по ал. 4 във връзка с дейността по допълнително социално осигу- ряване.“ б) Създават се ал. 10 – 12: „(10) При откриване на производство по прилагане на принудителна админист- ративна мярка по ал. 5, т. 1 комисията, съответно заместник-председателят на комиси- ята уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“. (11) В случаите по ал. 5, т. 1 при определянето на вида на принудителната мярка комисията, съответно заместник-председателят на комисията взема предвид обстоятел- ствата по чл. 123а, ал. 1 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 21/31 (12) Комисията, съответно заместник-председателят на комисията оповестява на интернет страницата на комисията всяка приложена принудителна административна мярка за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, както и на актовете по прилагането им, при спазване на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 2. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 37. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010, бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 81 и 95 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 53 и 100 от 2019 г., бр. 31 от 2022 г., бр. 66 и 84 от 2023 г., и бр. 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1, т. 8 се изменя така: „8. Разработва и поддържа регистър на пощенските кодове, както и приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори. Обстоятелствата, които се вписват в регистъра, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.“ 2. В чл. 47, ал. 2, т. 4: а) в б. „е“ след думите „собственици на заявителя“ се поставя запетая и се добавя „както и свързаните с тях лица“; б) буква „и“ се отменя. 3. Създава се нов чл. 58: „Чл. 58. (1) За неизпълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари или Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, Комисията за 22/31 регулиране на съобщенията с мотивирано решение може да наложи една или повече от следните принудителни административни мерки: 1. да отправи предупреждение към пощенския оператор; 2. да разпореди преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици, и/или привеждане дейността на пощенския оператор, притежаващ индивидуална лицензия за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 в съответствие с посочените актове; 3. да забрани осъществяването на услуга от обхвата на индивидуалната лицензия по чл. 39, т. 3 за срок до 6 месеца; 4. да разпореди на пощенския оператор, притежаващ индивидуална лицензия за извършване на услуги по чл.39, т.3 да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му, включително да наложи временна забрана на лицето или лицата да заемат длъжности в пощенски оператор. (2) При определяне на вида на принудителната мярка по ал. 1, Комисията взема предвид обстоятелствата по чл. 123а, ал. 1 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. (3) На интернет страницата на Комисията се публикува всяка приложена принудителна административна мярка по ал. 1 при спазване на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. (4) При откриване на производство по прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 се уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“. (5) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение. (6) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да отправи препоръка към пощенския оператор, притежаващ индивидуална лицензия за извършване на услуги по чл. 39, т. 3, относно правилното прилагане на посочените в ал. 1 актове. 4. В чл. 95а: 1. Досегашният текст става ал. 1 и след думите „чл. 95“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1“; 2. Създава се ал. 2: „(2) Оправомощените служители по ал. 1 имат правата съгласно Глава девета от Закона за мерките срещу изпиране на пари.“ 23/31 5. Член 95б, т. 3 се изменя така: „3. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия с този закон, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение и актовете по прилагането им.“ 6. В §1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 38 и т. 39: „38. „Свързани лица“ по чл. 47, ал. 2, т. 4, б. „е“ от ЗПУ е понятие по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. „39. „Действителен собственик“ по чл. 43, ал. 1, т. 12 и чл. 47, ал. 2, б. „д“ и б. „е“ е понятие по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 7. Навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 38. В Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г., изм. и доп. бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г., бр. 61 от 2022 г., бр. 84, 106 и 108 от 2023 г., бр. 41, 42 и 70 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) Алинея 1 се изменя така: „(1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, ако за физическо лице - член на управителен или контролен орган на заявителя, физическо лице - действителен собственик на заявителя, съдружник или акционер с квалифицирано участие в заявителя, за съпрузите и роднините по права линия, както и за свързани лица със заявителя по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, 5 – 9 и ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, е налице едно от следните условия: 1. лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; 24/31 2. лицето е обявявано в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли три години; 3. лицето е извършвало дейност като едноличен търговец или е участвало в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без лиценз и от датата на отнемане на лиценза или на влизане в сила на наложената санкция не са изтекли три години.“ б) В ал. 2 след думите „§ 1“ се добавя „ал. 1, т. 3, 5 – 9 и ал. 2“. 2. В чл.22: а) Алинея 1 се изменя така: „(1) В производството по издаване и продължаване на срока на лиценз, както и в случаите на вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз, Националната агенция за приходите изисква официални становища за издаване/продължаване на лиценз от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", министъра на вътрешните работи и председателя на Българския институт по метрология. При изискване на становището, подаденото от страна на искателите искане за издаване/продължаване и промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз, се изпраща по електронен път. За издаване на първоначален/продължен лиценз становището се предоставя в 30-дневен срок от получаване на искането, а за вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз – в 14-дневен срок от получаване на искането. б) Алинея 2 се изменя така: „(2) Положителните становища по ал. 1 са условие за издаване, продължаване на лиценз, съответно вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз. Когато не бъде предоставено становище в срока по ал. 1, се смята, че е дадено положително становище.“ 3. В чл. 85: а) думите „мотивирана заповед“ се заменят с „решение“. 25/31 б) Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Когато организаторът на хазартни игри е извършил системно нарушение по Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките за финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им и нарушенията са установени при извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и на проверките по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, извън случаите на чл. 86, ал. 2 от този закон и случаите, установени по реда на чл. 116, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може, по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, да наложи принудителната административна мярка по ал. 1. (3) Алинея 2 се прилага и когато лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри, член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на организатора на хазартни игри по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са извършили, извършват или са допуснали извършването на нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им.“ в) Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 4, 5 и 6. г) Създава се ал. 7: „(6) Принудителна административна мярка – отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 1 и 2, може да не се налага в случаите по ал. 1, т. 3, 13, 14 и ал. 2, при маловажност или непропорционалност на мярката спрямо тежестта на нарушението, извън случаите по чл. 86а от този закон. В този случай на лицето се изпраща писмено предупреждение.“ 4. В чл. 86: а) В ал. 1 се отменя т. 12. б) Създава се нова ал. 2: 26/31 „(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може, по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение: 1. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1, когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1, когато лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри, член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на организатора на хазартни игри по Закона за мерките срещу изпирането на пари, системно са извършили или са допуснали извършването на нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 3. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1, когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. 4. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1, когато лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри, член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на организатора на хазартни игри по Закона за мерките срещу изпирането на пари, системно са извършили или са допуснали извършването на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ в) Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5 5. В § 1 на Допълнителната разпоредба се създава т. 28 и 29: „28. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари. 29. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения от същия вид в рамките на една година.“ 27/31 § 39. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. и доп. бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 27, 55, 56 и 88 от 2018 г., бр. 7, 17, 94 и 99 от 2019 г., бр. 51 от 2020 г., бр. 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18 и 70 от 2024 г.) навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят с „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 40. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр.59 от 2006 г., изм. и доп. бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24. 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12, 21, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г.), навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 41. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г., изм. и доп. бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 20 и 27 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 12 и 19 от 2021 г., бр. 16 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. ) навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на терориз- ма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разп- ространението на оръжия за масово унищожение“. § 42. В Закон за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр.70 от 2024 г.) навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на теро- ризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на раз- пространението на оръжия за масово унищожение“. § 43. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г., изм. и доп. бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г., бр. 8, 66 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г.) навсякъде думите „За- 28/31 кона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово уни- щожение“. § 44. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г., изм. и доп. бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г., бр. 57, 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр.21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г.) навсякъде думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпростране- нието на оръжия за масово унищожение“. § 45. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. и доп. бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 57, б9, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1, 14, 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г.), в чл. 142т, ал. 5 думите „Закона за мерките срещу финансиране- то на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на терориз- ма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 46. В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 29/31 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Консти- туционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Реше- ние № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г.), в чл. 253б думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 47. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм. и доп. бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 16, 23 и 96 от 2011 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 93 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 82 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г.), в чл. 11б, ал. 4, т. 2 думите „Закона за мерките срещу финансирането на теро- ризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на раз- пространението на оръжия за масово унищожение“. § 48. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 74 и 103 от 2016 г., бр. 27 и 98 от 2018 г., бр. 104 и 107 от 2020 г.), в чл. 13, ал. 1, т. 3, б. в) думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мерките срещу финан- сирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 49. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. 6 от 2009 г.; изм., бр. 15 от 2010 г., бр. 8 и 57 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 26 и 43 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 21 и 98 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 11 и 82 от 2023 г. и бр. 81 от 2024 г.), в чл. 47б, ал. 3, т. 4 думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ се заменят със „Закона за мер- 30/31 ките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“. § 50. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Обн., ДВ. бр. 34 от 2006 г., изм. и доп. бр. 80 и 105 от 2006 г., изм. бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 22, 54 и 95 от 2015 г., бр. 13, 74 и 105 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 27 от 2018 г., бр. 17 и 38 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 60, 80, 84 и 105 от 2023 г., и бр. 35, 72 и 82 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Чл. 11, ал. 1 се изменя така: „Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Търговският ре- гистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, с изключе- ние на информацията, за която със закон е предвидено друго. Всеки има право на сво- боден и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите, с изключение на информацията, за която със закон са регламентирани лицата или категориите лица, имащи право на достъп и е предвиден друг ред за достъп“. § 51. В Закона за регистър БУЛСТАТ (Обн., ДВ. бр. 39 от 2005 г., изм. и доп. бр. 105 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 27 и 57 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 94 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 16 от 2022 г., бр. 60, 64 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8, ал. 1 след думите „съответно за чуждестранните физически лица“ се поставя запетая и се добавят думите „както и с изключение на информацията, за която със закон са регламентирани лицата или категориите лица, имащи право на достъп и е предвиден друг ред за достъп.“ 2. В чл. 36, ал. 1 след думите „в публичната част на регистър БУЛСТАТ“ се пос- тавя запетая и се добавят думите „с изключение на информацията, за която със закон са регламентирани лицата или категориите лица, имащи право на достъп и е предвиден друг ред за достъп“. 31/31

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА Организация/потребител /вкл. начина на Приети/ № Предложения и становища Мотиви получаване на неприети предложението/ 1. ИЗИПЕЙ АД – коментар С параграф 31, т. 7 от законопроекта се предлагат изменения в разпоредбата Не се Критиката на Групата към консултация от на чл. 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). приема за финансови действия категория „Външна Към настоящия момент разпоредбата на ал. 11 на чл. 54 от ЗМИП въвежда (FATF) по отношение политика, сигурност и облекчение за задължените лица при извършване документирането на на сега действащата отбрана“ комплексната проверка на клиент - юридическо лице. В разпоредбата на разпоредба на чл. 54, действащия текст на ал. 11 на чл. 54 от ЗМИП е предвидена възможност да ал. 11 от ЗМИП е ясна и НЕ СЕ ИЗИСКВА от клиент - юридическо лице да представя заверен от недвусмислена. законен представител или пълномощник на идентифицираното лице копие Разпоредбата от учредителния си договор, акт или други документи, необходими за предоставя възможност проверка на данните по ал. 4, когато се идентифицират лица, вписани в за заобикаляне на търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел изискванията на (ТРРЮЛНЦ) за проверка на обстоятелствата по ал. 4, т.1-4 и т. 7-9. Не сме Критерий 10.9 на съгласни с предлаганата в момента отмяна на текста на ал. 11 на чл. 54 от Препоръка 10 на FATF ЗМИП. Тя предвижда една от малкото мерки в законодателството за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, които облекчават административната тежест върху задължените лица. Освен това изискването от клиент, който е българско юридическо лице, да представя заверено копие от устава/учредителния си акт е излишно утежняващо - както за клиента, така и за задълженото лице, доколкото уставът/учредителният акт е наличен във всички свои версии в ТРРЮЛНЦ по партидата на съответното юридическо лице. Подобно изискване влиза в противоречие с основния принцип за достоверност и доверие в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, заложен в чл. 10 от Закон за ТРРЮЛНЦ, съгласно който: трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако 1/31 вписаното обстоятелство, съответният акт не съществува. НЕВПИСАНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА СЕ СМЯТАТ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ЗА ТРЕТИТЕ ДОБРОСЪВЕСТНИ ЛИЦА. Предвид изложеното по-горе, не считаме, че разпоредбата на ал. 11 на чл. 54 от ЗМИП следва да се отменя. Така предлаганото изменение няма връзка и с мотивите за изготвяне на законопроекта, а именно отстраняване на слабости в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията, установени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) на Съвета на Европа. 2. „БЪЛГАРСКА 1. С настоящото изразяваме позицията си относно качения Законопроект, Не се Текстът не съдържа ГЕЙМИНГ като категорично не подкрепяме § 37 от Законопроекта в цялост, изразяваме приема конкретни АСОЦИАЦИЯ“ (БГА), становище, че същият въобще не следва да бъде разглеждан по същество и предложения, а сдружение с нестопанска излагаме подробни аргументи в тази посока. принципни цел с ЕИК: 205257118; На първо място, ще си позволим да цитираме СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА разсъждения. Като цяло „АСОЦИАЦИЯ НА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № задачата на работната ИГРАЛНАТА 3/2021, тъй като същото се явява напълно приложимо към настоящата група, изготвила ИНДУСТРИЯ В процедура и изцяло отразява нашата позиция: проекта на текстове, е БЪЛГАРИЯ“ (АИИБ), „Втората група на т.нар. общи съображения, които са относими за да предложи промени с ЕИК: 175228093; всички подобни на настоящия случай, е свързана със станалата за цел преодоляване на Сдружение с съжаление масова законодателна практика изменения в един закон да слабости по отношение нестопанска цел в бъдат прокарвани през преходните и заключителните разпоредби на друг на Препоръки на FATF. обществена полза проект на закон, като между двата няма нищо общо. По този начин се В хода на работата, “БЪЛГАРСКА заобикалят всички изисквания на регулаторната реформа у нас, въведена както е видно от ПЧОВ, АСОЦИАЦИЯ НА в края на 2016 г. с промените в Закона за нормативните актове (ЗНА), с е установено, че за ХАЗАРТНИТЕ които бяха предвидени надеждни механизми, гарантиращи по-висока същото са необходими ДЕЙНОСТИ“ (БАХД) с обективност, качество и прозрачност на нормативните актове, каквито промени в повече от ЕИК 206166550; са задължителната оценка на въздействието и обществените един нормативен акт, „СДРУЖЕНИЕ НА консултации в структуриран вид. Без тяхното прилагане поради което освен ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА нормотворческата аномалия е налице. След като никой не следи и не промени в ЗМФТ, са ХАЗАРТНИ ИГРИ И спазва изискването да е налице някаква връзка между основния предложени и промени 2/31 ДЕЙНОСТИ В законопроект и този, изменян чрез неговите ПРЗ, то тогава няма пречка в други закони. Напр. БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ЗИД на Закона за потребителския кредит да бъде внасян и през данъчен Препоръка 28 на FATF 206074080- становище, закон, и през бюджетен закон, и през някой бъдещ закон за космическото касае регулацията на изпратено през Портала пространство, например. нефинансовите бизнеси за обществени „Безспорно е, че възможността безразборно да бъдат внасяни и професии, които консултации предложения за промени на всякакви закони с преходните и следва да прилагат заключителните разпоредби на други закони е една от най-сериозните мерките по ЗМИП. пробойни на съвременния законодателен процес у нас, която според нас Доколкото дейностите следва да бъде радикално отстранена чрез изрична законова забрана. Това им са различни и е така, защото чрез тази процедура по много бърз и крайно “ефективен“ регламентацията на за вносителите начин, при пряко нарушаване на всички законово уредени тези дейности се принципи в нормотворчеството ни и при пълно заобикаляне на всички съдържа в различни правила на демократичния законодателен процес, могат да се приемат нормативни актове, то законови промени и то изцяло на тъмно. За съжаление тенденцията от за преодоляване на последните години е тази възможност да се ползва постоянно, а както се една конкретна слабост вижда от конкретния цитиран пример тя се използва и като форма за по Критерий от процедурни надлъгвания и хватки, за налагане на мнение и воля и за Препоръка 28, е доказване на властова мощ на една институция спрямо друга.“ нормално да се „счита, че е недопустимо през ПРЗ на един закон да бъде изменян друг предлагат промени в закон, който няма нищо общо с първия, поради противоречие с принципа различни нормативни на правовата държава по Конституция и с принципите в актове. В този смисъл, нормотворчеството.“ не би могло да се счита, „заключителните разпоредби на други закони е една от най-сериозните че различните закони, в пробойни на съвременния законодателен процес у нас, която според нас които се предлагат следва да бъде радикално отстранена чрез изрична законова забрана. Това промени, нямат нищо е така, защото чрез тази процедура по много бърз и крайно “ефективен“ общо един с друг – за вносителите начин, при пряко нарушаване на всички законово уредени техни конкретни принципи в нормотворчеството ни и при пълно заобикаляне на всички разпоредби имат правила на демократичния законодателен процес, могат да се приемат касателство към едни и законови промени и то изцяло на тъмно. За съжаление тенденцията от същи теми. последните години е тази възможност да се ползва постоянно, а както се вижда от конкретния цитиран пример тя се използва и като форма за процедурни надлъгвания и хватки, за налагане на мнение и воля и за 3/31 доказване на властова мощ на една институция спрямо друга.“ На следващо място, съгласно Мотивите на Законопроекта измененията и допълнения се предвиждат за постигане на съответствие с изискванията на Критерии на Препоръки на FATF във връзка изключването на държава от т. нар „сив списък“. Буди недоумение защо с § 37 се въвеждат изменения и допълнения в ЗХ, които нямат абсолютно никакво отношение към системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Същевременно предвидените мерки са неразумни, неприложими и непропорционални. Законът за хазарта беше изменен пет пъти само през 2024 г. като постоянно се влошава положението на хазартната индустрия и се създават нови и нови непосилни изисквания, без да са придружени от мотиви, анализи и оценка на въздействието. Във връзка с всичко гореизложено излагаме аргументи за неприемливост на предложените точки, както и рационални предложения за изменение на предложенията, в случай че все пак § 37 от Законопроекта не отпадне в цялост, а подлежи на разглеждане. 2. Относно т. 1 от § 37, с която се допълва чл. 5 от ЗХ Приема се Предложеното допълнение в чл. 5 от ЗХ не следва да се приема. На първо място, систематичното място на това допълнение не е в този Законопроект, тъй като предложението по никакъв начин не е свързано с целите на Законопроекта. Същевременно в т. 1 е допуснат пропуск и след думите „В чл. 5, ал. 1“ би следвало да се добавят думите „се създава изречение второ“. 3. Относно т. 2 от § 37, с която се изменя и допълва чл. 8 от ЗХ Считаме, че предложените изменения и допълнения в ал. 1 на чл. 8 от ЗХ са незаконосъобразни и неизпълними, като предлагаме следните изменения и допълнения на предложената в Законопроекта разпоредба: 1. В основния текст думите „физическо лице – действителен собственик“ и т. 1 не се Предложенията по т. 1 изразът „ следва да отпаднат. приема и 2 не съответства на 4/31 изискванията на Препоръка 28 на FATF, 2. Точка 1 следва да отпадне от проекта. Аналогично ал. 3 на чл. 8 от ЗХ т. 2 не се свързани с достъпа до следва да се заличи. приема пазара на престъпници и свързаните с тях лица. 3. Точка 3 става т. 2 и накрая следва да се добави „освен ако не е Приема се реабилитирано“ и думите „или има просрочени публични задължения в по принцип размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите“ да се заличат.; 4. Точка 4 става т. 3 и накрая следва да се добави „и от датата на отнемане Приема се на лиценза или на влизане в сила на наложената санкция не са изтекли три с редакция години.“ 5. Точка 5 следва да отпадне от проекта. Приема се Чл. 8, ал. 1 ще придобие следната редакция: „(1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, ако за физическо лице - член на управителен или контролен орган на заявителя съдружник или акционер с квалифицирано участие в заявителя, е налице едно от следните условия: 1. лицето е обявявано в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли три години; 2. лицето е извършило престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система и/или престъпление по чл. 108а, ал. 2 от 5/31 Наказателния кодекс и това е установено с влязла в сила присъда, освен ако не е реабилитирано; 3. лицето е извършвало дейност като едноличен търговец или е участвало в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без лиценз и от датата на отнемане на лиценза или на влизане в сила на наложената санкция не са изтекли три години.“ Съответно в ал. 2 на чл. 8 от ЗХ думите „включително в случаите на Не се Предложението не свързани лица, по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на приема съответства на Търговския закон“ следва да се заличат, съответно ал. 4 и 5 да станат ал. 3 изискванията на и 4. Препоръка 28 на FATF, свързани с достъпа до пазара на престъпници и свързаните с тях лица. Аргументи: С предложената в Законопроекта редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗХ се създава правна несигурност в противоречие с основни правни принципи. Недопустимо е и да се поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това, възникващо вследствие на само образувано, но неприключило наказателно производство. Изцяло в този смисъл е Решение № 7 от 21.06.2016 г. на КС по к. д. № 8/2015 г., докладчик съдията Кети Маркова, Обн., ДВ, бр. 49 от 28.06.2016 г. Доказателствената обезпеченост на обвинението е с различен обем в различните фази и стадии на наказателния процес. Ако за образуването на наказателното производство е достатъчно да има данни само за извършено престъпление, за привличане в качеството на обвиняем – да са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер (чл. 219, ал. 1 НПК), за съставянето на обвинителен акт, въз основа на който да бъде образувано съдебното производство – прокурорът да има вътрешното убеждение, че са събрани необходимите доказателства за 6/31 разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда (чл. 246, ал. 1 НПК), то за да бъде признат деецът за виновен, е задължително обвинението да е доказано по несъмнен начин, като дефинитивно е изключена възможността за позоваване на всякакви предположения (чл. 303, ал. 1 и 2 НПК). Освен че за прокурора като орган по ръководство и решаване на делото в досъдебната фаза на процеса до образуването на съдебното производство пред първата инстанция остава открита възможността да прекрати наказателното производство, процесуалният закон не установява изискването за безспорна доказаност на всички обстоятелства на престъплението и неговото авторство за разлика от регламентираните основания за постановяване на осъдителна присъда срещу конкретно лице. Един от основните принципи на наказателния процес е конституционно установената презумпция за невиновност (чл. 31, ал. 3), регламентирана и в чл. 16 НПК – обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Посочената презумпция може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. Следователно едва от този момент лицето може да търпи неблагоприятните последици в своята правна сфера, които законите свързват с осъждането, включително и специфичните такива, например отнасящи се и до възможността му да получи достъп до класифицирана информация. Несъмнено презумпцията за невиновност се прилага по отношение на всички обвинени в извършването на престъпления, без да търпи каквито и да било изключения. На още по- голямо основание тя обхваща лицата, по отношение на които само са налице образувани наказателни производства, но без да са им били повдигнати обвинения. Също така считаме за целесъобразно, лиценз да не се издава, само ако лицето е извършило престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система и/или престъпление по чл. 108а, ал. 2 от Наказателния кодекс, освен ако не е реабилитирано, а не за всякакви умишлени престъпления от общ характер. 7/31 От друга страна, кръгът от субекти, за които следва да се отнасят изискванията по чл. 8, ал. 1 съгласно Законопроекта включва лица, които нямат никакво отношение към дейността на организатора на хазартни дейности. Какво общо с лицензионната дейност имат съпрузите и роднините по права линия? Как се установява и обследва действителния собственик, след като съгласно Решение на СЕС (голям състав) от 22 ноември 2022 година по съединени дела C-37/20 и C-601/20, „член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — е невалиден“. Считаме, че предложената от нас редакция напълно съответства на целите на закона – а именно установяване на правния статус и платежоспособност на пряко свързаните с лицензионната дейност лица. 4. Относно т. 4 от § 37, с която се създава ал. 5 в чл. 35 от ЗХ Приема се „(5) При прекратяване на лиценз по реда на ал. 1, т. 4, еднократната част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4, както и таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 не подлежат на възстановяване.“ Точката не следва да се приема. Принципно таксите за поддържане на лиценз не са юридически обосновани. Съгласно приетите от Народно събрание на Република България и обнародвани в Държавен вестник на 30.12.2023 г. (бр. 108, 2023 г.), в сила от 01.01.2024 г. изменения и допълнения в ЗХ в ПЗР на Закона за държания бюджет на Република България за 2024 г.: Организаторите на хазартни игри в игрални зали и игрални казина, както и организаторите по чл. 30, ал. 3 от ЗХ дължат нови такси за поддържане на лиценз. Организаторите на онлайн залагания дължат доплащане на завишения размер на еднократната част от таксата за издаване и поддържане на лиценз. 8/31 Въведоха се такси за поддържане на лиценз без да се отчита, че за всяко действие свързано с лиценза – разглеждане на документи, издаване на лиценз, издаване на удостоверение за издаден лиценз, извършването на каквито и да е промени в издадения лиценз, организаторите дължат и винаги са дължали държавни такси съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за хазарта. Сборът от всички финансови задължения – държавни такси, такси за поддържане, данъци по ЗКПО, вноски за социално отговорно поведение е непосилен и прекомерен. При въвеждане такса за поддържане, тя би следвало да покрива „услуги“ предоставяни от държавата за срока на действие на целия лиценз и не следва да се дължи еднократно, а да бъде разсрочвана пропорционално и дължима регулярно. Липсва законова дефиниция на понятието „поддържане“ и никому не е ясно какво предоставя държавата срещу тази такса, но при всички положения тези такси са част от административното производство и са обвързани със срока за който се издава лицензът. Таксите за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 5 и 6 от ЗХ се дължат в размери, определени в зависимост от срока на лиценза, като административната услуга „поддържане“ обхваща целия срок на издадения лиценз, за който е заплатена таксата. В случай на предсрочно прекратяване на лиценза, независимо на какво основание, таксите подлежат на възстановяване, тъй като административната услуга не е завършена (не е предоставена в цялост). 5. Относно т. 5 от § 37 от Законопроекта, с която се изменя и допълва чл. 85 от ЗХ Точката не следва да се приема в цялост. 1. В б. а), бб) се създава т. 16 в чл. 85, ал. 1 от ЗХ, с която се регламентира временно отнемане на лиценз, когато не се поддържат средствата за организиране на играта: „16. когато организаторът на хазартни игри не поддържа налични в брой Приема се и/или по банкова сметка и/или обезпечени с безусловна и неотменяема частично 9/31 банкова гаранция средства за организиране на хазартна игра, съгласно чл. по 5, ал. 6.“ отношение на т. 16 Не само че предложението не следва да се приема, а и чл. 5, ал. 6 следва да се заличи от ЗХ. Не е правилно и икономически обосновано средства в размер на стотици хиляди левове само за един лиценз да бъдат блокирани и неизползваеми, вместо да се използват в стопанския оборот. При настоящата редакция и начинът, по който регулаторът я тълкува, организаторите са длъжни да поддържат милиони левове под формата на „средства за организиране на играта“ без да имат възможност да ги използват за „организиране на играта“. Проблемът е коментиран многократно с регулаторния орган по хазарта Национална агенция за приходите, който е изразил пред браншовите организации съгласие с икономическия абсурд на тази правна норма. Същевременно прилагането на принудителна административна мярка за нарушение на чл. 5, ал. 6 от ЗХ е прекомерна тежест, която не съответства на характера на обществените отношения, тъй като подобно нарушение е формално и не е обвързано с негативни правни последици. 2. В буква б) се създава нова ал. 2. Предложеният текст на ал. 2 не следва да бъде приеман по следните Приема се Предложени са съображения. частично прецизирани текстове В разпоредбата се предвижда да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на организатора на хазартни игри при извършване или допускане на установено с влязло в сила наказателно постановление системно нарушение по ЗМИП, ЗМФТРОМУ и актовете по тяхното приложение. Следва да се има предвид, че за допускането на извършването на административно нарушение не би могло да бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, а според ЗХ организатори на хазартни 10/31 игри могат да бъдат само юридически лица (чл. 4, ал. 1, т. т. 1, 3, 4 и 5 ЗХ). Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство (така Решение № 4750 от 16.07.2021 г. на АССГ, 3-ти касационен състав по дело № 3973 по описа за 2021 година. В тази връзка следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност, както и наказателната такава по българското право е само лична. Това аксиоматично положение за пореден път бе потвърдено съвсем наскоро от Конституционния съд на Република България с Определение №12 от 05 ноември 2024 г. по Конституционно дело № 23 от 2024 г. на Конституционния съд на Република България с което съставът на КС напълно единодушно отклони искане на Министерския съвет за задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България с въпросите: „Разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България предвиждат ли, че единствено физическо лице е наказателноотговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право?“. Министерският съвет е поискал тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията с два въпроса: дали тези разпоредби „предвиждат, че единствено физическо лице е наказателноотговорно“ и „в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право“. По отношение на първия въпрос изложеното в искането не само не съдържа доводи за наличие на неяснота и възможност за повече от един отговор относно смисъла на релевираните конституционни разпоредби, а дори напротив: съдържа доводи за невъзможност за различни тълкувания в контекста на поставения въпрос. 11/31 Изложеното в искането показва ясно, че дори за неговия вносител не съществува неяснота и тълкуване е необходимо само „с оглед на изпълнение на препоръка относно отговорността на юридическите лица от Доклада за Република България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), приет на 18 май 2022 г., както и с цел осигуряване на съответствие с правен стандарт на Групата за финансово действие (FATF)“. Искането се основава на разбирането на Министерския съвет, че щом MONEYVAL и FATF „не възприемат посочените разпоредби на Конституцията като норми, регламентиращи принципа на личната наказателна отговорност като основно право, означава, че е налице „неяснота“ в конституционната уредба, която следва да бъде запълнена от задължително тълкуване от съда“. По нашето право наказателната отговорност е лична и субект на престъплението може да бъде само човешко същество. Българската юриспруденция приема това без каквито и да е колебания, а съдебната практика изцяло е ориентирана в тази насока. Част от аргументите в подкрепа на тази теза са, че юридическите лица не могат да притежават качеството “морална укоримост” като елемент от обществената опасност, необходима за съставомерност при извършване на едно престъпление. Не могат и да формират самостоятелно воля, която е съществен елемент от субективната страна на всяко престъпно деяние. Волята е присъщо качество за физическото лице – човешкото същество, каквото юридическото лице не е. (Сп. De Jure, За корпоративната наказателна отговорност, бр.1/2016г.). Всички свойства на престъплението по наказателното право – вината, противоправността, обществената опасност, наказуемостта са изградени с оглед на дееца като личност – наказателноотговорно лице (А. Гергинов, Коментар на Наказателния кодекс, Обща част). От юридическа гледна точка наказателната отговорност е правна последица на престъплението. Единствено основание на наказателната отговорност е виновното извършване на престъпно деяние, предвидено в НК (Н. Филчев, Диференциация на наказателната отговорност). С оглед на това в българското право трайно е установено виждането, че престъплението е 12/31 човешка проява, деяние на определено лице. Във връзка с това и съдебната практика ясно разграничава административнонаказателната отговорност, която е лична, от налагането на имуществена санкция на юридическите лица: По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция (Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело. № 5/2013 г., ОСК на ВАС.) С оглед на горното считаме, че хипотезата на допустителство следва категорично да отпадне от предложения текст доколкото същата би се явила противоконституционна и в противоречие с основни принципи на българското право и принудителна административна мярка би била наложена на един правен субект заради поведението на друг правен субект. От друга страна, съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания „за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки“. С предлаганото допълнение в ЗХ се предвижда налагане на принудителна административна мярка с която не биха могли да бъдат постигнати целите, които според посочената разпоредба от ЗАНН се преследва – нито може да бъде предотвратено, нито да бъде преустановено административното 13/31 нарушение, доколкото същото ще е вече извършено и завършено, а също така не могат да се постигнат и другите цели – да се предотвратят и отстранени вредните последици от това нарушение. На практика ПАМ в посочената хипотеза би се явила повторно наказание за административно нарушение за което е наложена санкция с наказателно постановление. Принудителната административна мярка не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН (така РЕШЕНИЕ № 1243 ОТ 05.02.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 7181/2023 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 1463 ОТ 08.02.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 7314/2023 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 14694 ОТ 31.10.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 7232/2019 Г., І ОТД. НА ВАС). В случай на разглеждане на разпоредбата предлагаме следната редакция: Приема се „(2) Когато организаторът на хазартни игри е извършил системно с редакции. нарушение по Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките за финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им и нарушенията са установени при извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и на проверките по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, извън случаите на чл. 86, ал. 2 от този закон и случаите, установени по реда на чл. 116, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може, по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, да наложи принудителната административна мярка по ал. 1 с цел преустановяване на нарушението.“ С предложената редакция се премахва и техническа грешка: съгласно Приема се Законопроекта чл. 86, ал. 1, т. 12 се заличава и коректната препратка би била 14/31 „ чл. 86, ал.2“. Следва да се предвиди и определение на „системно нарушение“ съгласно ЗХ в ДР: „28. "Системно" е нарушението, извършено, след като лицето е било Приема се Предложението санкционирано за същото нарушение пет или повече пъти в рамките на по принцип съдържа вътрешно една година с влезли в сила наказателни постановления за съответно противоречие между издадения лиценз.“ правните понятия „системност“ и „повторност“. Предложен е алтернативен текст 3. В Алинея 6 на чл. 85, създадена със законопроекта: Приема се „(6) Принудителна административна мярка – отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 1 и 2, може да не се налага, в случай на непропорционалност на мярката спрямо тежестта на нарушението, извън случаите по чл. 86а от този закон. В този случай на лицето се изпраща писмено предупреждение.“ След думите „в случай на“ да се добави „маловажност или“ с оглед пълнота на приложимите хипотези, тъй като алинеята се отнася до чл. 85 от ЗХ в цялост. 6. Относно т. 6 от § 37 от Законопроекта, а която се изменя и допълва чл. 86 от ЗХ Не считаме за правилно в ЗХ да се регламентира отнемане на лиценз при нарушение за друг закон. В случай че нормата не бъде изцяло отменена, то считаме за по-разумно тя да остане само в чл. 85 и мярката да бъде „временно отнемане на лиценз“ в случай че са установени нарушения на 15/31 разпоредбите от ЗМИП, отнасящи се до организаторите на хазартни игри. Окончателното отнемане следва да бъде крайна принудителна административна мярка, която се прилага само в краен случай, когато другите възможности на закона за преустановяване на нарушението, са изчерпани, тъй като тази мярка има цялостно негативно отражение върху стопанския оборот. По аргументи, изложени в т. IV от настоящото становище считаме, че предложената редакция на чл. 86 не следва да се приема, алтернативно предлагаме следната редакция на ал. 2: „(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Приема се Предложени са може, по своя инициатива или по предложение на председателя на частично. прецизирани текстове Държавна агенция "Национална сигурност", направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение: 1. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1 с цел преустановяване на нарушението., когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1 с цел преустановяване на нарушението, когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл.7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение.“ В допълнение в случай че предвидените изменения и допълнения в чл. 85 и 86 се приемат, с което разпоредбите ще се преструктурират в чл. 86а от ЗХ думите „по чл. 85, ал. 1 или чл. 86, ал. 1“ следва да се заменят с „по чл. 85 и чл. 86“. 7. Относно т. 7 от § 37 от Законопроекта, а която се изменя и допълва Не се Предложението не ДР от ЗХ приема съответства на В § 1 на Допълнителната разпоредба се създава т. 28: изискванията на 16/31 „28. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от Препоръка 28 на FATF, Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на свързани с достъпа до пари.“ пазара на престъпници и свързаните с тях Предложението не следва да се приема с оглед предложената по-горе лица. редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗХ и съответната аргументация. В ДР следва да се създаде т. 28 с оглед дефиниране на системно нарушение, Приема се както е посочено по-горе. по принцип 8. Относно § 40. В Закона за изменение и допълнение на Закона за Приема се хазарта (обн., ДВ, бр. 42 от 2024 г.), с който се правят изменения и допълнения в § 20 от Преходни и заключителни разпоредби. Съгласно предложението когато Организатор на хазартни игри с игрални автомати и с игри в игрално казино не приведе дейността си в съответствие с чл. 4, ал. 6 и чл. 44, ал. 1 (новите изисквания за отстояние и населени места с 10 000 души) в тригодишен срок от влизането в сила на закона (18 май 2027 г) изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка окончателно отнемане на издаден лиценз. Считаме че действащите разпоредби на чл. 4, ал. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗХ следва да бъдат незабавно редактирани, а прилагането на ПАМ за независещи от задължените субекти обстоятелства за незаконосъобразно и недопустимо. Със ЗИД на ЗХ (обн., ДВ, бр. 42 от 2024 г.) се въведоха нови неизпълними изисквания за лицензираните субекти, в следствие на които те ще трябва преждевременно да затворят на практика всички или почти всички лицензирани обекти в рамките на три години. Липсва анализ относно броя обекти, които ще отпаднат от хазартната карта на страната и относно финансовото отражение върху държавния бюджет. Опасяваме се, че в този му вид законът доведе до безконтролно възникване на нелицензирани обекти за организиране на хазарт, защото той няма да 17/31 изчезне – просто при ограничаването на легалния такъв, се освобождава пространство за нелегалния. Съгласно приетите промени Хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино се организират само в границите на урбанизираната територия на населени места с над 10 000 жители по официални данни на Националния статистически институт, с изключение на 1. национални курорти по смисъла на Закона за туризма; 2. населени места, отстоящи на не повече от 30 км от шосейните, железопътните и речните гранични контролно- пропускателни пунктове на Република България. (чл. 4, ал. 6). Неясно е по каква причина първоначално предвиденият брой жители от „5000“, предложен в законопроекта, бе заменен с „10 000“. Общоизвестно е, че на територията на цялата страна се наблюдават миграционни процеси от малките населени места към големите градове. На практика населените места с население над 10 000 жители в 28-те области на страната извън областните центрове са малък брой. С въвеждането на това ограничение на практика няма да се постигне ограничаване и намаляване на броя лица вземащи участие в хазартни игри, а те ще се пренасочат към участие в игри организирани в съседни по-големи градове, към участие в хазартни игри онлайн и/или в участие в нелегално организирани хазартни игри. Съществуват области, в които само областният град е с население над 10 000 жители (Варна, Видин, Кърджали, Смолян, Разград, Русе, Силистра, Ямбол, ), области с 1 град с население над 10 000 жители освен областния град (Добрич, Перник, Кюстендил, Габрово, Ловеч). Подобна мярка е антипазарна, като с непазарни мерки се цели влияние върху пазара на хазартните услуги. Тази мярка е и дискриминационна, като е недопустимо популацията на дадено населено място да предопределя дали дадена услуга да бъде предоставяна или не. Нарушава се основен принцип на пазарната икономика, този на търсенето и предлагането. От друга страна, със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ бр. 42 от 2024 г.) се разшириха обектите, от които за игралните зали и казина следва да има отстояние. Съгласно новата редакция на чл. 44, ал. 1 от ЗХ (обн. ДВ бр. 42 от 2024 г.) Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от образователни институции по смисъла на Закона за 18/31 предучилищното и училищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди. В ЗХ спешно трябва да се върне предишната редакция на чл. 44, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.). Надали има обект в страната, който да няма в радиус от 300 м. детска площадка, читалище, детска градина или каквато и да е социална услуга. Още повече, че дефиниция за „детска площадка“ в правния мир няма. Безумни са такива ограничения, при положение че в игралните зали и казина е забранено присъствието на и не се допускат никога и по никакъв начин лица под 18 години, а хазартните игри се извършват на закрито, вътре в обекта. Предложената редакция е необмислена, формулирана без да бъде извършен какъвто и да е анализ за нейните последици. Практически с нея офлайн хазартът в България се ликвидира, като в допълнение с изискването по чл. 4, ал. 6 според което хазартни игри в игрално казино и в игрални зали могат да се организират в населени места с население над 10 000 жители този бранш ще бъде напълно унищожен. В предходната редакция на ЗХ игралните зали и казина не могат да отстоят на по-малко от 300 м. от училища и места за предоставяне на социална услуга резидентна грижа за деца. Училищата в страната са 2358 и на 300 м. Детските градини в Република България са 1831, Центровете за подкрепа на личностното развитие са 128, специализираните обслужващи звена са 38. Читалищата в страната са 3751, студентските и ученически общежития са няколко десетки. По отношение на детските площадки – преди всичко липсва легална дефиниция за детска площадка и е неясен техният брой. От изложеното става ясно, че съгласно новата редакция на по-малко от 300 метра от над 8000 обекта в страната не могат да бъдат разположени игрални зали и казина. Като се добави и ограничението по критерий население, на практика никъде в страната не могат да бъдат разположени игрални зали и казина и това ще доведе до ликвидирането на този бранш от икономиката. 19/31 Десетки хиляди работни места ще бъдат загубени, бюджетът на страната ще бъде ощетен изключително. Разбира се клиентите на тези игрални зали и казина няма да спрат с това избрано от тях развлечение, а ще се пренасочат към нелегални сайтове за залагания или нововъзникнали нелегални обекти. Считаме, че направеното предложение между първо и второ четене е необмислено, както и необмислено и набързо бе гласувано, без народните представители изобщо да си дават сметка за негативните последици от него. Въвежда се промяна в лицензионните изисквания, която е неизпълнима, тъй като фактически не отговарят на заложените параметри и на практика е абсолютно невъзможно привеждането в съответствие с подобно изискване. Поставят се изисквания пред хазартните оператори, които субектите обективно не биха могли да спазят. Подобни безпрецедентни рестрикции в сектора нямат аналог в българското законодателство. Лицензите по Закона за хазарта се издават за пет или десет години, а срокът предвиден за „привеждане в съответствие“ е три години. Съответно организаторите чиито лиценз изтича преди изтичане на този срок няма да могат да си продължат лиценза, а организатори, чиито лиценз изтича след изтичане на трите години, ще бъдат лишени от придобитото право да упражняват лицензионната дейност, за която са го получили. Организаторите на хазартни игри в игрални зали и игрални казина, са изградили своята дейност, направили са и са доказали сериозни инвестиции. Изграждането на един игрален обект е свързан не само с получаването на лиценз по ЗХ и свързаните с това разходи, а и с трайни наемни помещения или построяване на сграда, наемане/закупуване на игрални съоръжения, облигационно обвързване с редица договори Не малко игрални обекти в страната вече затвориха окончателно след приетите през декември 2023 г. изменения и допълнения в Закона за хазарта, регламентирани в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., с които съществено бяха завишени дължимите от сектора налози почти незабавно и отново без никаква обществена консултация, предупреждение или плановост. През февруари месец хазартните оператори бяха принудени да заплатят 20/31 новите такси „за поддържане на лиценз“ за целия период на действие на издадения им лиценз, а два месеца по-късно за същите тези правни субекти се въведоха изисквания в резултат на които лицензите ще бъдат прекратени предсрочно и без възможност да работят съгласно тях до края на срока, за който са издадени, за който са доказани и направени инвестиции. Законодателят чрез приеманите от него нормативни актове не следва да засяга по произволен начин законно придобити конституционни права. Конституционният съд твърди, че приеманите от Народното събрание закони следва да „гарантират правната сигурност, в т.ч. като се зачитат придобитите от гражданите и юридическите лица съгласно закона права“, като посочва също, че Народното събрание не трябва да променя законите в полза на държавата и във вреда на гражданите и юридическите лица (Решение № 7 от 2001 г. по к. д. № 1/2001 г., Решение № 10 от 2009 г. по к. д. № 12/2009 г., Решение № 3 от 2019 г. по к. д. № 16/2018 г.). В своята практика конституционната юрисдикция поддържа, че съгласно правната сигурност и предвидимост на законодателните решения е „конституционно недопустимо законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба“, т.е. с обратна сила да се отнемат придобити права (Решение № 7 от 2009 г. по к. д. № 11/2009 г., Решение № 5 от 2017 г. по к. д. № 12/2016 г.). С приетите в последния работен ден на 49 НС промени се отнемат придобитите права на стотици юридически лица – организатори на хазартни игри. Какво ще се случи с извършените инвестиции в не малък размер, със заплатените такси за издаване и поддържане на лиценз?! Организаторите на хазартни игри в игрални зали и игрални казина, са изградили своята дейност, направили са и са доказали сериозни инвестиции. Изграждането на един игрален обект е свързан не само с получаването на лиценз по ЗХ и свързаните с това разходи, а и с трайни наемни помещения или построяване на сграда, наемане/закупуване на игрални съоръжения, облигационно обвързване с редица договори. Косвена жертва на приетите промени са и производителите на игрално оборудване, тъй като техният пазар се редуцира до минимум. 21/31 В новината, качена на сайта на НС, за изменение и допълнение на ЗХ, въобще не се споменава предстоящото предсрочно затваряне на стотици обекти. Или депутатите не са разбрали какво гласуват, или се цели заблуждаване на общественото мнение. При всички положения, независимо от намеренията, крайният резултат е катастрофален. Липсва законова дефиниция за „детска площадка“, поради което не е ясно от кои обекти и по какъв начин ще се доказва отстояние от детски площадки. За разлика от училищата, голяма част от останалите обекти, от които следва да отстоят игралните зали и казина съгласно новата разпоредба могат да бъдат откривани и закривани без плановост и сериозни процедури, което води до липса на плановост и стабилност относно спазване на отстоянието. При отварянето на обектите и извършването на инвестициите организаторите са били задължени да съблюдават само отстояние от училища и социални услуги от резидентен тип за деца. Промяната на отстоянието води до нарушаване стабилитета на издадените лицензи и лишава организаторите от правата, предвидени в тях. Привеждане в съответствие: § 20. Организаторите на хазартни игри с игрални автомати и с игри в игрално казино привеждат дейността си в съответствие с чл. 4, ал. 6 и чл. 44, ал. 1 в тригодишен срок от влизането в сила на този закон. (относно териториалното ограничение и отстоянието). Организаторите на хазартни игри обективно няма как да приведат дейността си в съответствие с подобни ограничения. Може ли да се премести ВУЗ или да се увеличи броя на жителите на населеното място? Абсолютна обективна невъзможност, която води до преждевременно прекратяване на издадените лицензи, накърняване на инвестиционните интереси и нарушение на конституционния принцип за свободна стопанска инициатива. Още повече, че съгласно последните изменения и допълнения в ЗХ от декември месец 2024 г., организаторите са заплатили такси за поддържане на лиценз за целия период на лиценза. Настояваме: 22/31 I. В чл. 4, ал. 6 думите „10 000“ да бъдат заменени с „1000“ и да се добавят морските граници: „Чл. 4 (6)Хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино се организират само в границите на урбанизираната територия на населени места с над 1000 жители по официални данни на Националния статистически институт, с изключение на: 1. национални курорти по смисъла на Закона за туризма; 2. населени места, отстоящи на не повече от 30 км от шосейните, железопътните, морските и речните гранични контролно-пропускателни пунктове на Република България.“ II. Член 44, ал. 1 да придобие предходната редакцията (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.), а именно: „Чл. 44.(1) Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди.“ Същевременно считаме за недопустимо да се предвижда принудителна административна мярка отнемане на лиценз в тази хипотеза, при положение, че организаторите на хазартни игри в игрални зали и казина са поставени пред невъзможност да изпълнят заложените изисквания в рамките на издадените им лицензи – стабилни административни актове, издадени при определени условия и за определен срок. Моля, аргументите ни да бъдат анализирани задълбочено и взети в предвид при разглеждане на § 37 от Законопроекта, за да бъдат предотвратени трайни негативни последици върху хазартната индустрия, които пряко ще рефлектират върху държавата. 3. АСОЦИАЦИЯ НА От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) считаме за Приема се Действително БЪЛГАРСКИТЕ необходимо да вземем отношение и да изразим пред Вас позицията си по по принцип промените в КЗ, които ЗАСТРАХОВАТЕЛИ - проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за изменение и се предлагат с постъпило по допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, разглеждания 23/31 електронната поща на обявен за обществена консултация в Портала на Министерския съвет законопроект, са ДАНС на Република България. идентични с промените, Възраженията и аргументите ни касаят основно §34 от Преходните и които няколко пъти заключителните разпоредби на проектозакона, с който се предлага Министерския съвет внасянето на промени в Кодекса за застраховането (КЗ), съответно в чл. внася в Народното 35, чл.40, чл.68, чл.72, чл.84, чл.587, чл.588 и чл. 648 на КЗ. събрание със ЗИД на Във връзка с проекта за ЗИД на ЗМФТ считаме за необходимо да изтъкнем, КЗ. Именно поради че такива промени в КЗ бяха вече внасяни в НС като част от предходни факта, че част от проекти за Закон за изменение и допълнение на КЗ, които останаха промените са във неприети от 49-тия и 50-тия парламент. Спрямо тях сме обосновавали и връзка с поддържали възраженията по-долу, които сме излагали със съответна противодействието на аргументация. изпирането на пари и Макар с тях да се внасят именно промени в КЗ, описаните по-долу промени финансирането на и допълнения в КЗ, срещу които възразяваме, са били свалени от тероризма, същите са законопроекта за ЗИД на КЗ и сега се появяват като въведени в изтеглени от ЗИД на КЗ коментирания проект на ЗИД на ЗМФТ, обявен за обществено обсъждане. и са включени в ЗИД на Това е описано и в Мотивите към законопроекта, като там изрично е казано, ЗМФТ. Приема се, че че предложението в този законопроект да се включат и посочените промени нормативните в КЗ изхожда от Комисията за финансов надзор, с аргумента че са били изменения трябва да внесени в проекти за ЗИД на КЗ, но са останали неприети досега. бъдат систематично В тази връзка следва да отбележим, че не считаме подобен подход за добра обособени, като в законодателна техника, доколкото се правят промени именно в КЗ, настоящият случай които по никакъв начин не произтичат от предлаганите в основното тяло на систематичното законопроекта промени в ЗМФТ и не са свързани с тях. обособяване е В Мотивите към законопроекта се прави връзка с изискванията на извършено по признака Критерий 26.3 и съответна препоръка 26.3 на FATF от доклада – цели, които се MONEYVAL - прави се препратка към препоръките по критерий 26.3, с постигат със която се обосновават промените. законопроекта. Твърди се също, че направените предложения целят усъвършенстване на правилата и процедурите за оценка на придобиванията на квалифицирани участия в застрахователи и презастрахователи, като във връзка с отправени към Република България препоръки на Комитета MONEYVAL се предлагат промени в КЗ, съобразно които оценката за добра репутация на заявителя 24/31 за придобиване на квалифицирано участие ще се разпростира и спрямо свързаните с него лица. В тази връзка бихме искали да изтъкнем, че в посочената препоръка по критерий 26.3. относно застрахователите (на стр. 297 в доклада MONEYVAL1) като недостатък на уредбата на застраховането (КЗ) е отбелязано само и единствено следното: „The following shortcomings applies here: no requirement regarding non-criminality of managers.“ Тоест, че „няма изисквания относно липсата на криминалност (престъпност) от страна на мениджърите“. Други недостатъци на регулаторната рамка в застраховането не са отбелязани в препоръка 26.3. от доклада MONEYVAL, което противоречи на посоченото по-горе твърдение в Мотивите за нуждата от предлаганите промени в КЗ, респ. не обуславя необходимост от въвеждането на такива недобре премислени и прецизирани промени и допълнения в уредбата по КЗ, особено пък по напълно неуместна аналогия с казаното в препоръката относно недостатъците на регулацията на други сектори (банков. инвестиционен, и т.н.) Следва да се изтъкне също, че както посочения доклад за България на MONEYVAL, така и Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризъм (HOP) застрахователният сектор е оценен като нискорисков и с добри познания относно мерките срещу изпиране на пари. Считаме, че това следва също да се има предвид и че с него се създава основание изискванията към субектите от този нискорисков сектор да бъдат намалени, а не да бъдат непропорционално и необмислено увеличавани, при това с толкова спорни, субективни, зле формулирани, неясни и въобще затруднителни в административно отношение нови и допълнителни изисквания и разпоредби в секторното законодателство. С оглед позоваването в Мотивите на неуточнени препоръки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIOPA), следва да се изтъкне, че в издадения от този 1 Anti-money laundering and counter-terrorist financing measures BG, Fifth Round Mutual Evaluation Report, May 22 25/31 европейски надзорен орган Доклад на за проследяване на мерките в областта на оценката на административните, управленските и/или 2 надзорните органи на дружествата , именно във връзка с въвеждане на изисквания за „добра репутация“ са били направени препоръки към някои национални надзори, които са решили да го въведат на национално ниво (в т.ч. IVASS Италия, FCMC Латвия и др.). Препоръките на ЕIOPA са в смисъл, че ако в национално законодателство се въвежда такова изискване за „добра репутация, то следва да се дефинира достатъчно прецизно, ясно и подробно дефинирано - тоест, че заедно с евентуално въвеждане в национална регулаторна рамка на такъв критерии за „добра репутация“ би следвало да се даде и подробна и ясна нормативна дефиниция на това понятие, респ. на неговото възможно най-обективно съдържание. Видно от §34 на законопроекта, случаят не е такъв - изискването е въведено общо, декларативно и без каквито и да било обективни критерии относно неговото съдържание, което ще бъде по-конкретно коментирано по-долу, при аргументацията на съответното възражение. Предвид горното считаме за необходимо по-долу да изложим недостатъците на конкретните нормативни предложения за промени в КЗ по § 34 от проекта за ЗИД на ЗМФТ, респективно да обосновем и да настоим да бъдат взети предвид в хода на обществената консултация по проектозакона нашите съществени възражения срещу тях, както следва: 1. Възразяваме срещу промяната в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ от КЗ, Не се Предложението за съгласно която КФН отказва издаването на лиценз за застраховане или за приема допълване на чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ от КЗ се презастраховане, ако и когато членове на управителни и контролния органи налага с цел на застраховател/презастраховател „не са с добра репутация“. Считаме, че синхронизиране на тази промяна трябва да отпадне от законопроекта, като аргументите ни нормативната уредба по са следните: отношение на лицата, Общо употребеното понятие „не са с добра репутация“ не може да бъде които придобиват отнесено към конкретни изисквания на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по квалифицирано дялово участие в 2 Follow-up on peer review of property of AMSB members and qualifying shareholders – report, ETIOPA-BoS-22/437 12 October 2022 26/31 тяхното прилагане, доколкото липсата на „добра репутация“ невинаги е застраховател, свързана с пране на пари. съответно презастраховател, и по- Освен това не е взето предвид, че мерките по ЗМИП по дефиниция би конкретно с следвало да се прилагат САМО от и по отношение на изискването на чл. 68, животозастрахователните дружества, доколкото само те са негови ал. 7, т. 1 и 2 от КЗ. адресати. В допълнение, Това видимо не е било взето предвид при разработването на посоченото предложението не допълнение в КЗ, като разпоредбата е разписана в законопроекта като внася принципна обща - т.е. така, както е записана, ще обхване и общозастрахователните промяна в досегашния дружества, които по дефиниция НЕ СА задължени лица по чл. 4 от ред, тъй като чл. 35, ал. ЗМИП. 1, т. 3, буква „а“ от КЗ Освен че не съответства със ЗМИП, така предлаганото изменение силно обхваща и тези случаи, ще субективизира възможността за отказ на КФН за издаването на но с предложеното лицензи за застраховане или за презастраховане на това основание, тъй прецизиране ще се като въвежда нормативно важна и съществена преценка, която ще бъде постигне по-голяма извършена от надзорния орган въз основа на напълно неизяснени и яснота в нормативната необективни, дори недефинирани критерии - тъй като понастоящем уредба. обективни нормативни критерии за добра репутация няма. Следва да се има предвид също, че тази субективна преценка за „добра репутация“ (чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 68) ще касае и вече лицензираните дружества, - съгласно чл. 40, ал. 2, т. 4, ако лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз, същият му се отнема. Намираме за неприемлив аргумента на вносителя, изложен в 3 съгласувателна таблица-справка по чл. 32 УПМСНА приложена на предходен етап към внесения в 50то НС законопроект за ЗИД на КЗ, съдържащ подобно предложение - че това се прави: „се цел синхронизиране на нормативната уредба по отношение на лицата, които придобиват квалифицирано дялово участие в застраховател, съответно презастраховател, и по-конкретно с изискването на чл. 68, ал. 7, т. 1 и 2 от КЗ.“ 3 Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата администрация 27/31 Синхронизиране всъщност няма, а и няма как да има, тъй като в самия чл. 68, ал.7 от КЗ няма изрично изискване за „добра репутация“ - вярно е, че в т. 1. и т. 2 има възможност за преценка от страна на КФН дали заявителят е подходящ и финансово стабилен и че репутацията на заявителя е заложена като възможен критерий за такава преценка, но това не е същото като въвеждането на изрично субективно изискване за „добра“ репутация в общата разпоредба за издаване на лиценз. Тоест, в чл. 68, ал. 7 от КЗ няма аналогичен текст, а и да би имало, би имало, би било голяма грешка този специален текст на чл. 68, ал.7 (който касае само специфичния казус за одобряване на придобиването на квалифицирано участие) да се разширява въобще и изцяло, в т.ч. по отношение на издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане. Следва в тази връзка да се изтъкне, че в посочената т. 3 на ал. 1 от чл. 35 е записано, че комисията отказва издаването на лиценз когато лицата, които самостоятелно или заедно с други притежават квалифицирано участие „не отговарят на изискванията на този кодекс“. До момента изобщо никъде в КЗ няма изрично изискване за „добра репутация“ - такова се планира да бъде въведено именно с посочената проекторазпоредба на този ЗИД на КЗ, срещу която категорично и основателно възразяваме. Всъщност, с предложението се внася съществена, но неприемлива и твърде спорна принципна промяна - внася се едно ново изискване, което непрецизно въвежда нов, непълноценно регламентиран и твърде субективен критерий, както сме обосновали по-горе. Предвид изложеното считаме, че посоченото допълнение в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ не трябва да се въвежда в КЗ като основание за отказ или отнемане на лиценз, без заедно с това да се въведат ясни, единни и обективни критерии, въз основа на които да може да се направи прозрачна и обективна преценка дали лицето изпълнява изискванията за „добра репутация“ или не. В тази връзка отново следва да се подчертае, че видно от вече цитирания доклад, препоръките на EIOPA към някои национални надзори, въвели изискване за "добра репутация" в националните си законодателства, но без 28/31 то да е било прецизно и подробно дефинирано, са в смисъл, че заедно с въвеждането в национална регулаторна рамка на такъв критерии за „добра репутация“ би следвало да се даде и подробна и ясна нормативна дефиниция на това понятие, респ. критерии за определянето на неговото възможно най-обективно съдържание. Предвид горното категорично считаме, че за да бъде въведено такова нормативно изискване за „добра репутация“, то следва задължително да бъде съпроводено с точна, подробна, ясна и прозрачна нормативна дефиниция, респ. методология за това как, на каква база и по какви обективни критерии ще се оценява „репутацията“ на конкретно лице. Обратното - какъвто именно е случаят с предлаганата законодателна промяна в КЗ - би се явило в пряко противоречие с изискванията на европейския надзорен орган и с неговите препоръки. Предвид изложеното предлагаме посочената промяна в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ , предложена с §5 от проекта за ЗИД на КЗ, да отпадне изцяло от законопроекта. 2. Възразяваме срещу предложеното допълване на чл. 68, ал. 7 с нова т. 6 - Не се Със Закона за относно критериите за даване или отказ на разрешение от КФН за приема изменение и придобиване на квалифицирано участие - съгласно която основание за допълнение на Закона такъв отказ биха могли да бъдат събраните „данни за заявителя, за за мерките срещу неговите обвързани лица и за връзките между тях, които дават основание изпирането на пари за съмнение относно неговата надеждност и пригодност, както и (обн., ДВ, бр. 84 от възможност за възникване конфликт на интереси“. Считаме, че така 2023 г.) в Закона за предложеното допълнение трябва да отпадне от законопроекта, като пазарите на финансови аргументите ни са следните: инструменти, Закона за С предлагания текст на разпоредбата и с включването в нея на понятието дейността на „обвързани лица“ се създава отново едно доста необективно основание колективните за отказ, като по този начин силно се субективизира преценката на инвестиционни схеми и надзорния орган в процедурата по даване или отказ на разрешение за на други предприятия придобиване на квалифицирано участие в застраховател/презастраховател. за колективно Съответно, прекомерно се утежнява процедурата, като при това чрез инвестиране и Кодекса описаната разширена и субективна преценка на надзорния орган за социално 29/31 непропорционално се усложнява и влошава положението на заявителя. осигуряване, както и Проблемът става особено очевиден, ако така променената разпоредба съответно в Закона за на тази нова т. 6 на ал. 7 от чл. 68 се съотнесе към новата алинея 3 на платежните услуги и чл. 72 за текуща оценка. платежните системи и Следва да се изтъкне в тази връзка, че посредством комбинацията между Закона за кредитните предлаганата със законопроекта нова ал. 3 на чл. 72 от КЗ и институции са коментираната по-горе нова т. 6 на ал. 7 от чл. 68 КЗ, ще се създаде извършени аналогични непропорционална, необосновано голяма и при това ежегодна изменения и съществена административна тежест за всички застрахователи. допълнения чрез които да се гарантира, че в 3. производствата по Възразяваме срещу промяната в чл. 84, с която възможността на КФН да Не се издаване на лиценз и за откаже одобрение на лице да участва в управлението на приема одобрение на членове застраховател/презастраховател се разширява с допълнителен критерий на ръководни органи на за преценка, като към съществуващите вече критерии за „квалификация и задължените лица от опит“, се допълва „и/или добра репутация“. Считаме, че то трябва да финансовия сектор, отпадне изцяло от законопроекта, като реферираме към аргументите си включително и за по т.1 по-горе. одобрение на Както вече се спомена, обективни легални критерии за преценка на придобиване/промяна „добрата репутация“ на лице липсват в регулаторната рамка по КЗ. на квалифицирано Считаме, че за да може да бъде въведено такова нормативно изискване, то дялово участие в тези би следвало задължително да бъде съпроводено с подробна, ясна и задължени лица, не е прозрачна легална методология за това как, на каква база и по какви събрана информация, обективни критерии ще се оценява „добрата репутация“ на конкретно която да дава лице основание за съмнение В този смисъл именно са изискванията и препоръките на Европейския относно надеждността надзорен орган в застраховането (ЕIOPA), като обратното би се явило в и пригодността, както и пряко противоречие с тях. не е налице възможност Надяваме се становището ни да бъде взето предвид в хода на работата по за възникване на законопроекта в 51- вото Народно събрание на Република България, конфликт на интереси възраженията ни срещу разпоредби на законопроекта да бъдат приети като по отношение на основателни и съответните проекторазпоредби да бъдат изменени, в заявителите и на съответствие с изложените по-горе възражения и аргументите за тях. обвързаните с тях лица. 30/31 Оставаме на разположение за допълнителни становища, аргументация и Абсолютно същите коментари, при необходимост. нормативни промени са извършени и в Кодекса за застраховането по отношение на чл. 80 и чл. 303, като е пропуснат чл. 68, поради което е наложително неговата редакция, от една страна с оглед пълното изпълнение на препоръките на международните партньорски организации в дейностите по противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и от друга страна с цел пълното синхронизиране на изискванията по отношение на задължените лица в банковия и в небанковия финансов сектор. 31/31

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ПОВТОРНИ ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА 1. АСОЦИАЦИЯ От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) считаме за Приема се Действително промените в КЗ, НА необходимо да вземем отношение и да изразим пред Вас позицията си и по които се предлагат с разглеждания БЪЛГАРСКИТ по този втори проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за принцип законопроект, са идентични с Е промените, които няколко пъти изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането ЗАСТРАХОВА Министерския съвет внася в ТЕЛИ - на тероризма, обявен за втори пореден път за обществена Народното събрание със ЗИД на КЗ. постъпило по консултация в Портала на Министерския съвет на Република Именно поради факта, че промените електронната България. са във връзка с противодействието поща на ДАНС Възраженията и аргументите ни касаят основно §35 (бивш §34 от на изпирането на пари и предходния вариант от декември м.г.) от Преходните и заключителните финансирането на тероризма, разпоредби на проектозакона, с който се предлага внасянето на промени същите са изтеглени от ЗИД на КЗ и са включени в ЗИД на ЗМФТ. в Кодекса за застраховането (КЗ), съответно промени и допълнения в Приема ме, че нормативните чл. 35, чл.40, чл.68, чл.72, чл.84, чл.587, чл.588 и чл. 648 на КЗ. изменения трябва да бъдат Във връзка с този проект за ЗИД на ЗМФТ считаме за необходимо да систематично обособени, като в изтъкнем, че такива промени в КЗ бяха вече внасяни в НС като част от настоящият случай систематичното предходни проекти за Закон за изменение и допълнение на КЗ, но обособяване е извършено по останаха неприети от 49-тия и 50-тия парламент. Спрямо тях сме признака – цели, които се постигат обосновавали и поддържали възраженията по-долу, които сме излагали със законопроекта. със съответна аргументация. Тези наши възражения изложихме и в нашата позиция по обществената консултация по първия вариант на този ЗИД на ЗМФТ, обявен за обществено обсъждане през месец декември 2024г., като те са отразени в Справка за отразяване на становища1 документа „Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от 1 Документът „Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации по проект на закон за изменение и допълнение на закона за мерките срещу финансирането на тероризма“, приложен към материалите по законопроекта, обект на актуалната (втора) обществена консултация. 1 Организация/по требител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети обществените консултации по проект на закон за изменение и допълнение на закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ (), приложен към материалите по актуализирания законопроект, обект на актуалната (втора) обществена консултация. Видно от актуалния текст на законопроекта, обявен за втори път за публична консултация, нито едно от възраженията и предложенията ни по законопроекта – основно касаещи частта, с която чрез неговите ПЗР се изменя Кодекса за застраховането – не е било прието от вносителя, респ. не е било отразено в актуализирания законопроект. В тази връзка и на първо място следва отново да изтъкнем, че не считаме за добра законодателна техника чрез законопроекти за изменение и допълнение на други закони да се правят промени в КЗ, които при това не произтичат пряко от предлаганите в основното тяло на съответния законопроект промени. Именно за такава недобра нормотворческа практика считаме случая с този законопроект, доколкото чрез Преходните и заключително разпоредби (ПЗР) на коментирания ЗИД на ЗМФТ се правят И промени в КЗ, които по никакъв начин не са свързани и не произтичат от него. Това мнение сме изразили и в обществената консултация през декември м.г., като го поддържаме и в хода на тази консултация по втория вариант на законопроекта. Следва в допълнение да се отбележи, че макар с тях да се внасят именно промени в КЗ, описаните по-долу промени и допълнения в КЗ, срещу които сме възразявали и продължаваме да възразяваме, са били свалени (изведени) от законопроект за ЗИД на КЗ, законодателната процедура по който понастоящем е в ход в 51вото Народно събрание. Посоченото е описано и в Мотивите към законопроекта, като там изрично е казано също, че предложението в този законопроект да се включат и посочените промени в КЗ изхожда от Комисията за финансов надзор - с аргумента, че предлаганите промени в КЗ са били внесени в проекти за ЗИД на КЗ, но са останали неприети досега, по редица причини. Този аргумент считаме за несъстоятелен, тъй като ако и когато се 2 правят промени в КЗ, те следва да се правят именно със ЗИД на КЗ – особено ако процедурата по приемане на такъв законопроект е в ход и при това е в напреднал етап, както е в случая. За несъстоятелен считаме и допълнителния аргумент в тази връзка, добавен от вносителите между първото и второто обществено обсъждане на законопроекта и отразен в Справка за отразяване на становища, приложена към законопроекта – в смисъл, че същите са били изтеглени от ЗИД на КЗ и са били включени в ЗИД на ЗМФТ, тъй като част от тях били свързани с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съответно, че чрез въвеждането им в ЗИД на ЗМФТ, по отношение на тях било извършено систематичното обособяване по признака „цели, които се постигат със законопроекта“. Посоченото не приемаме нито за съвсем точно, нито пък за съответстващо с нормалния, прозрачен, логичен и желателен de lege ferenda процес, към който е крайно време вече да започнем да придържаме. Все пак доколкото този въпрос е второстепенен, а водещият въпрос е Не се за съдържанието на самите промени, въвеждани в КЗ чрез ПЗР на приема законопроекта, няма да го коментираме повече тук – само ще допълнително ще изтъкнем, че тази недобра законодателна практика би следвало да се избягва, а не без нужда да се катализира, както това е сторено в случая. По отношение на конкретните промени в КЗ бихме изтъкнали, че сега те се въвеждат отново с ПЗР на законопроекта, но вече с §35, а не с §34, както беше в предходния законопроект за ЗИД на ЗМФТ. Независимо от това самите предлагани чрез законопроекта промени, както и Мотивите за тях, са останали непроменени спрямо тези в предходния законопроект, по който сме внасяли позиция. В Мотивите към законопроекта се прави връзка с изискванията на В Доклада за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа (Доклада за България) по отношение на техническото съответствие с Препоръка 26 на FATF, Критерий 26.3 е посочено изрично, че „In no cases do the legal requirements or regulatory measures explicitly prevent licensing where relevant individuals are associated to criminals“ (стр. 295). Видно от описаното в Доклада 3 Критерий 26.3 и съответна препоръка 26.3 на FATF от доклада MONEYVAL – на практика прави се препратка към препоръките по обосновават критерий 26.3 от посочения доклад, като с тази препратка се предлаганите промени в КЗ. В допълнение, в Мотивите се отбелязва, че направените предложения за промени в КЗ, в т.ч. тези, според които оценката за добра репутация при придобиване на квалифицирано участие ще се разпростре и спрямо свързаните със заявителя лица, целят усъвършенстване на правилата и процедурите за оценка на придобиванията на квалифицирани участия в застрахователи и презастрахователи, като тези промени се предлагат чрез 2 Anti-money laundering and counter-terrorist financing measures BG, Fifth Round Mutual Evaluation Report, May 2022 3 26.3.....: „The following shortcomings applies here: no requirement regarding non-criminality of managers.“ за България установеният недостатък във връзка с липсата на мерки за контрол на достъпа до пазара за финансови институции за лицензиране/регистрация в случаите, в които са налице връзки с престъпници, се отнася за всички финансови институции (съгласно определението за финансови институции в International standards on combating money laundering and the financing of terrorism & proliferation (The FATF Recommendations)). В допълнение, на стр. 300 от Доклада за България, в заключителната част на техническото съответствие с Препоръка 26 на FATF са посочени два недостатъка по изпълнението на критерий 26.3, а именно: 1.Entry controls of all FIs do not explicitly prevent licensing /registration in case of association with criminals; 2. Number of various other shortcomings established in licensing requirements relate to the absence of explicit requirements regarding non- criminality, as well as rehabilitation, etc. 4 законопроекта именно във връзка с отправени към България препоръки на Комитета MONEYVAL. В тази връзка бихме искали отново да изтъкнем, че в посочената препоръка по критерий 26.3. относно застрахователите (на стр. 297 в 2 доклада MONEYVAL ) има посочен един единствен недостатък на нормативната уредбата на застраховането (КЗ), като съответно може да се счете, че е отправена само една препоръка - да се въведат изисквания, свързани с „липсата на криминалност (престъпност) от страна на 3 мениджърите“ . По отношение на регулаторната рамка в застраховането други недостатъци по отношение на застраховането не са отбелязани в препоръка 26.3. от доклада MONEYVAL, съответно други препоръки не са направени за застрахователния сектор и за неговата национална регулаторна рамка. Това може да се установи чрез обикновен прочит на доклада – съответно, видимо противоречи на описаното по-горе твърдение в Мотивите, че предлаганите промени в КЗ произтичат от установен в доклада регулаторен недостатък и свързана препоръка по критерий 26.3. от посочения доклад. Както посочихме, единствената препоръка за застрахователния сектор е свързана само с изискване на липсата на престъпни прояви на мениджърите и по никакъв начин не обуславя нужда от въвеждането на повечето от предлаганите със законопроекта недобре премислени, зле формулирани и крайно непрецизни и непълноценни промени и 5 Този наш общ аргумент срещу промените в КЗ, предвидени с §35 от законопроекта, е изтъкнат в позицията по предходния вариант на законопроекта, като на него няма противопоставен от страна на вносителя директен оборващ аргумент. В допълнение на този наш общ аргумент, касаещ всички предлагани със законопроекта промени, следва да се изтъкне още, че както посочения доклад за България на MONEYVAL, така и Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризъм (НОР) застрахователният сектор е оценен като нискорисков и с добри познания относно мерките срещу изпиране на пари . Считаме, че това следва също да се има предвид и че с него се създава основание изискванията към субектите от този нискорисков сектор да бъдат намалени, а не да бъдат непропорционално и необмислено увеличавани, при това с толкова спорни, субективни, зле формулирани, неясни и въобще затруднителни в административно отношение нови и допълнителни изисквания и разпоредби в секторното законодателство. Предвид горното считаме за необходимо по-долу да изложим недостатъците на конкретните нормативни предложения за промени в КЗ по § 35 от проекта за ЗИД на ЗМФТ, да обосновем и да настоим да бъдат взети предвид в хода на обществената консултация по проектозакона нашите съществени възражения срещу тях, както и да оборим аргументите срещу тях от колона 5 от Справката за отразяване на възражения и предложения, станали основания за тяхното неприемане след първата обществена консултация по законопроекта. 1. На първо място възразяваме срещу промяната в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ от КЗ, съгласно която КФН отказва издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане, ако и когато членове на управителни и контролния органи на застраховател/презастраховател „не Не се приема на лицата, които придобиват квалифицирано участие в застраховател, съответно презастраховател, и по-конкретно с изискването на чл. 68, ал. 7, т. 1 от КЗ, която и понастоящем определя, че първият от критериите за преценка на допустимостта на придобиването на квалифицирано участие в застраховател е репутацията на заявителя. В допълнение, предложението не внася принципна промяна в досегашния ред, тъй като чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „а“ от КЗ обхваща и тези случаи, но с предложеното прецизиране ще се постигне по- голяма яснота в нормативната уредба. И без изричното указание на закона не може да има съмнение, че положителна оценка за придобиването, респективно за издаването на лиценз може да е налице единствено при наличието на добра репутация на заявителя. Противното би било означавало, че надзорната институция би имала правна възможност да допусне придобиването, респективно лицензирането, при липса на добра репутация на заявителя, което би влязло в противоречие с целта на закона. От тази гледна точка предложеният критерий за преценка в чл. 35, ал.1, т. 3, буква „б“ на КЗ не може да бъде предмет на оспорване. Дали критерият може да се отнесе към конкретни изисквания 6 от законопроекта, като аргументите ни, които вече сме излагали и на които държим, са следните: Общо въвежданото нормативно допълнение „не са с добра репутация“ не може да бъде отнесено към конкретни изисквания на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по тяхното прилагане, доколкото липсата на „добра репутация“ невинаги е свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм. В тази връзка понятието и свързаното с него допълващо изискване се явяват непрецизно и непропорционално разширени спрямо специалната уредба, във връзка с която от страна на вносителя се твърди, че то се въвежда (ЗМФТ, ЗМИП) Освен това не е взет предвид особено важният наш аргумент, че мерките и изискванията, произтичащи от ЗМИП би следвало да се прилагат САМО от и по отношение на животозастрахователните дружества - доколкото само те са негови адресати, по силата на чл. 4, . Това, че застрахователите по общо застраховане (с лиценз по Приложение І, раздел 2 към КЗ) не са адресати на ЗМИП и не следва да прилагат мерките по този закон, нито е било взето предвид, нито пък е коментирано в Мотивите към законопроекта. Това също е неправилно и проекторазпоредбата, въвеждаща според твърденията на вносителя свързано със ЗМИП допълнение, е била разписана в законопроекта като обща за всички застрахователи и презастрахователи - т.е. така, както е записана, ще обхване и общозастрахователните дружества, които по дефиниция НЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА по смисъла на чл. 4 от ЗМИП. Освен че не съответства на адресатите на мерките по ЗМИП, така предлаганото изменение силно ще субективизира възможността за отказ на КФН за издаването на лицензи за застраховане или за презастраховане на това основание, тъй като въвежда нормативно важна и съществена преценка, която ще бъде извършена от надзорния орган въз основа на напълно неизяснени и необективни, дори недефинирани критерии – тъй като понастоящем обективни на ЗМИП или ЗМФТ, в случая не правно релевантно, защото не всяка липса на добра репутация може да се свърже с изпиране на пари или с финансиране на тероризъм, но всяка връзка с изпиране на пари или финансиране на тероризъм е индикатор за липса на добра репутация и следва да може да бъде релевирана като такава, респективно да послужи за основание за отказ за издаване на лиценз. Неприемлив е и аргументът за относимостта на мерките и изискванията, произтичащи от ЗМИП само по отношение на животозастрахователните дружества. Въпросът с репутацията на акционерите с квалифицирано участие е основен в надзорната дейност на КФН с оглед гарантиране на интегритета на застрахователя като цяло. Изключено е да се поставя под съмнение изискването за добра репутация, респективно за липса на причастност към дейности по изпиране на пари или по финансиране на тероризъм спрямо акционери на застрахователи по общо застраховане, на формалното основание, че спрямо тях не се прилагат правилата за изпиране на пари. Неоснователни са и аргументите, че предлаганото изменение силно ще субективизира възможността за отказ на КФН за издаване на 7 Следва да се има предвид също, че тази субективна преценка за „добра репутация“ (чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 68) ще касае и вече лицензираните дружества, - съгласно чл. 40, ал. 2, т. 4, ако лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз, същият му се отнема. Намираме за неприемлив аргумента на вносителя, изложен в съгласувателна таблица-справка – че „предложението за допълване на чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ от КЗ се налага с цел синхронизиране на нормативната уредба по отношение на лицата, които придобиват квалифицирано дялово участие в застраховател/презастраховател, и по конкретно с изискването на чл. 68, ал. 7, т. 1 и 2 от КЗ. В допълнение, предложението не внася принципна промяна в досегашния ред, тъй като чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „а“ от КЗ обхваща и тези случаи, но с предложеното прецизиране ще се постигне по-голяма яснота в нормативната уредба.“ Цитираното не е вярно - не отговаря на действителното положение. Синхронизиране няма, а и няма как да има, тъй като в самия чл. 68, ал.7 от КЗ не съществува изрично изискване за „добра репутация“ – вярно е, че в т. 1. и т. 2 има възможност за преценка от страна на КФН дали заявителят е подходящ и финансово стабилен (като репутацията на заявителя е донякъде заложена в т.1 като възможен критерий за такава преценка), но това не е същото като въвеждането на такова изрично и твърде субективното изискване за „добра“ репутация в общата разпоредба за издаване на лиценз. Тоест, в чл. 68, ал.7 от КЗ няма аналогичен текст, с който да се направи твърдяното от вносителя „синхронизиране“. А и допълнително „синхронизиране“ не е необходимо, доколкото и сега в посочената т. 3 на ал. 1 от чл. 35 е записано, че комисията отказва издаването на лиценз когато лицата, които самостоятелно или заедно с други притежават квалифицирано участие „не отговарят на изискванията на този кодекс“ – тоест, и на изискванията по чл. 68, ал.7. Освен „синхронизиране“ няма и „прецизиране“, както вносителят твърди в цитирания по-горе негов аргумент - не е вярно също и твърдението, че „предложението не внася принципна промяна в досегашния ред“. 4 Follow-up on peer review of propriety of AMSB members and qualifying shareholders – report, EIOPA-BoS-22/437 12 October 2022 лицензи за дейност по (пре)застраховане. С поредица от Решения на Конституционния съд (Решение № 6 от 25.II.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/96 г.; Решение № 4 от 1.04.1999 г. на КС на РБ по конст. д. № 31/98 г.) изрично е указано, че „Ограничаването на участието в застрахователни дружества е възможно и допустимо в обществен интерес. Ръководният критерий в тази насока обаче е професионалната и моралната годност на лицата, които чрез капиталово участие или управленски позиции упражняват контрол върху дружеството.“ Предложеният критерий „добра репутация“ има пряко отношение към преценката на годността на заявителите в производството по лицензиране, в което съобразно указанието на чл. 8, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност „административният орган проверява законосъобразността на искането и в рамките, определени 8 изобщо никъде в КЗ няма изрично изискване за „добра репутация“ – нито в чл. 68, ал.7, нито където и да било другаде. Всъщност с оспорваната от наша страна проекторазпоредба на този ЗИД на КЗ се планира да бъде въведено именно едно принципно ново изискване с неуточнено легално съдържание, с което непрецизно се въвежда нов, непълноценно регламентиран и прекомерно субективен критерий за преценка от страна на комисията, както сме обосновали по-горе. Считаме, че посоченото допълнение в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ „за добра репутация“ не трябва да се въвежда в КЗ като основание за отказ или отнемане на лиценз. Ако все пак такова се настоява да бъде въведено, то това не би следвало да става без заедно с това да се въведат ясни, единни и обективни критерии, въз основа на които да може да се направи прозрачна и най- вече обективна преценка дали съответното лицето изпълнява изискването за „добра репутация“ или не. С оглед позоваването на вносителя в Мотивите към законопроекта на неуточнени/непосочени препоръки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), следва изрично да се изтъкне още, че в издадения от този европейски надзорен орган Доклад на за проследяване на мерките в областта на оценката на административните, управленските и/или надзорните 4 органи на дружествата , именно във връзка с въвеждане на изисквания за „добра репутация“ са били направени препоръки към някои национални надзори, които са решили да въведат такива изисквания на национално ниво (в т.ч. IVASS Италия, FCMC Латвия и др.). Препоръките на EIOPA са именно в изтъкнатия по-горе смисъл - че ако в някое национално законодателство се въвежда такова изискване за "добра репутация“, то би следвало да се дефинира от закона, разрешава или отказва по целесъобразност извършването на определена стопанска дейност“. Посоченото указва, че преценката по целесъобразност е част от процеса по издаване на лиценз и на общо основание предполага преценка на „добра репутация“ на заявителите за квалифицирано участие. Не са основателни и аргументите, че субективната преценка за „добра репутация“ ще засегне и вече лицензираните дружества, в контекста на възможността за отнемане на лиценз на застрахователя при отпадане на основанията за издаване на лиценз. С оглед изложените по горе принципи, подкрепени от Конституционния съд, и с оглед на целите на КЗ, свързани с осигуряване на стабилен застрахователен пазар и защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, следва да се приеме за законосъобразно надзорният орган да има правни инструменти да се намесва при наличие на данни за липса добра репутация на лицата, които разполагат с квалифицирано участие в застрахователите. В този 9 при (заедно с) евентуалното въвеждане в национална регулаторна рамка на такъв критерии за „добра репутация“ би следвало на това понятие да му се даде и подробна и ясна нормативна дефиниция , за да може то да има възможно най-обективно съдържание и за да може да се избегне евентуален административен произвол, основан на неговия прекомерен субективизъм. Видно от §34 на законопроекта, случаят не е такъв – изискването е въведено съвсем общо и декларативно, без каквито и да било обективни критерии относно неговото съдържание. Предвид горното категорично считаме, че за да бъде въведено такова нормативно изискване за „добра репутация“, то следва задължително да бъде съпроводено с точна, подробна, ясна и прозрачна нормативна дефиниция, респ. методология за това как, на каква база и по какви обективни критерии ще се оценява „репутацията“ на конкретно лице. Обратното - какъвто именно е случаят с предлаганата законодателна промяна в КЗ - би се явило в пряко противоречие с изискванията на европейския надзорен орган и с неговите препоръки. Предвид изложеното предлагаме посочената промяна в чл. 35, ал. 1, т. 3, буква „б“ , предложена с §5 от проекта за ЗИД на КЗ да отпадне изцяло от законопроекта. Ако това не се случи, то тя задължително следва поне да бъде преосмислена и доразвита – да бъде съпроводено с точна, подробна, ясна и прозрачна нормативна дефиниция и със съответна методология за това как, на каква база и по какви обективни критерии ще се оценява „репутацията“ на конкретно лице. Предвид изложеното и заради начина, по който е въведена, предлаганата законодателна промяна в чл. 35 и др. относно въвеждането на изискване за „добра репутация“ при лицензиране и при придобиване на квалифицирано участие ще е в пряко противоречие с изискванията на европейския надзорен орган в застраховането EIOPA и с неговите препоръки. 2. Не се процес отнемането на лиценза е крайна мярка, която следва да се приложи единствено след прилагане на по-ограничени по степен на въздействие мерки, като предписания, принудителни мерки за забрана за упражняване на право на глас или прехвърляне на квалифицирани участия от страна на лица, спрямо които са налице данни за липса на добра репутация. Неоснователни са възраженията срещу изложените мотиви, разясняващи синхронизиращия характер на промяната. Необосновани са твърденията, че в чл. 68, ал.7 от КЗ не съществува изрично изискване за „добра репутация“. Както беше посочено по-горе, първият критерий за преценка на допустимостта на квалифицираното участие, е наличието на добра репутация. Както от логическото тълкуване, така и от приведената практика на КС, налице е изискване за добра репутация на притежателите на квалифицирани участия. Колкото до критериите за преценка на това коя репутация е добра, следва да се има предвид, че въпросът е в рамките на преценката на надзорния орган. Същият действа в съответствие с 10 относно критериите за даване или отказ на разрешение от КФН за придобиване на квалифицирано участие – съгласно която основание за такъв отказ биха могли да бъдат събраните „данни за заявителя, за неговите обвързани лица и за връзките между тях, които дават основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност, както и възможност за възникване конфликт на интереси“. Считаме, че така предложеното допълнение трябва да отпадне от законопроекта, като аргументите ни са следните: С предлагания текст на разпоредбата и с включването в нея на понятието „обвързани лица“ се създава отново едно доста необективно основание за административен отказ, като по този начин силно се субективизира преценката на надзорния орган в процедурата по даване или отказ на разрешение за придобиване на квалифицирано участие в застраховател/презастраховател. Съответно, прекомерно се утежнява процедурата, като чрез описаната разширена и субективна преценка на надзорния орган спрямо допълнителен кръг лица 5 26.3.....„The following shortcomings applies here: no requirement regarding non-criminality of managers.“(цитат) 6 Цитираният от вносителя чл. 303 от КЗ няма да коментираме по-долу, тъй като е за застрахователните брокери. основните принципи, уредени в Конституцията и КЗ, в т.ч. и принципа на правовата държава. Длъжен е да мотивира всяко решение за отказ за издаване на лиценз, като същото решение подлежи на пълен съдебен контрол. Надзорният орган на Република България действа в рамките на системата на надзорни органи на държавите членки на ЕС и при спорове и съмнения относно тълкуванията на понятията, които той използва, може да се получи становище в рамките на тази система. Ето защо не може да съществува съмнение за гаранциите за защита на интересите на лицата, които подлежа на преценка за „добра репутация“. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 84 от 2023 г.) в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Кодекса за социално осигуряване, както и съответно в Закона за платежните 11 заявителя. Проблемът става особено очевиден, ако така променената разпоредба на тази нова т. 6 на ал. 7 от чл. 68 се съотнесе към новата алинея 3 на чл. 72 за текуща оценка. Следва да се изтъкне в тази връзка, че посредством комбинацията между предлаганата със законопроекта нова ал. 3 на чл. 72 от КЗ и коментираната по-горе нова т. 6 на ал. 7 от чл. 68 КЗ, ще се създаде непропорционална, необосновано голяма и при това ежегодна съществена административна тежест за всички застрахователи. Нека припомним също и казаното по-горе - че единствената препоръка в препоръка 26.3. от доклада MONEYVAL е относно изискванията за „липсата на криминалност (престъпност) от страна на 5 мениджърите“ , като никъде в този доклад не е посочена необходимост (или препоръка) от въвеждане на същите изисквания и спрямо обвързаните с тях лица, нито необходимост а въвеждане на тези изисквания и във връзка с придобиването на квалифицирани участия в застраховател/презастраховател. Допълнителният аргумент на вносителя в Справката за отразяване на възражения и предложения към законопроекта, общо взето гласи, че такива разпоредби има в други закони, 6 регламентиращи други финансови сектори и че те са необходими и в КЗ, „с цел пълното синхронизиране на изискванията по отношение на задължените лица в банковия и в небанковия финансов сектор. Съответно, че такива „нормативни промени са извършени и в Кодекса 6 за застраховането по отношение на чл. 80 и чл. 303 , като е бил пропуснат чл. 68, поради което е наложително неговата редакция“, както и че това е необходимо за „изпълнение на препоръките на международните партньорски организации в дейностите по противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма“. услуги и платежните системи и Закона за кредитните институции са извършени аналогични изменения и допълнения чрез които да се гарантира, че в производствата по издаване на лиценз и за одобрение на членове на ръководни органи на задължените лица от финансовия сектор, включително и за одобрение на придобиване/промяна на квалифицирано дялово участие в тези задължени лица, не е събрана информация, която да дава основание за съмнение относно надеждността и пригодността, както и не е налице възможност за възникване на конфликт на интереси по отношение на заявителите и на обвързаните с тях лица. Абсолютно същите нормативни промени са извършени и в Кодекса за застраховането по отношение на чл. 80 и чл. 303, като е пропуснат чл. 68, поради което е наложително неговата редакция, от една страна с оглед пълното изпълнение на препоръките на международните партньорски организации в дейностите по противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и от друга страна с цел пълното синхронизиране на 12 споменахме, в доклада на FATF за България няма препоръки в този смисъл за застрахователния сектор. В тази връзка следва да се изтъкне още, че чл. 80 касае лицата-членове на управителните органи, а чл. 68 касае лицата, които придобиват квалифицирано участие в застраховател/презастраховател. Между двата вида лица няма аналогия (няма тъждество нито в правата им, нито в позицията им и т.н.), предвид което изобщо не е нито задължително, нито дори е необходимо и/или логично да има едни и същи изисквания за двата вида лица или пък те да се синхронизират. Освен това утежняването на положението на един кръг лица само заради „синхронизиране“ – било с друг малко подобен кръг лица, било със законодателството за малко подобни други сектори – считаме за абсолютно неприемливо като законодателен подход. Следва да се изтъкне, че реално тук се въвежда мярка, с която се ограничават права на определени лица за придобиване на участия в застрахователи. Тоест, мярката е с тежки последици, предвид което нито може, нито би следвала до се въвежда с аргументи за „синхронизиране“ (за прегледност, еднообразност и административно удобство), а само със съвсем конкретни, добре обосновани и доказани аргументи за абсолютната необходимост и пропорционалността на такава мярка, при това точно за тази специфична ситуация на придобиване/притежаване на квалифицирано дялово участие. Такива аргументи няма нито в Мотивите, нито в Справката за отразяване на възражения - единствените аргументи там са за „синхронизирането“ на положението на лицата по чл. 68 с други лица и с други сектори, но няма никаква обосновка за конкретната необходимост от такова изискване и в хипотезата по чл. 68. изискванията по отношение на задължените лица в банковия и в небанковия финансов сектор. Предложението съответства на изискванията на Препоръка 26 на FATF, критерий 26.3, свързани с достъпа до пазара на престъпници и свързаните с тях лица. 3. Приема Възразяваме срещу промяната в чл. 84, с която възможността на КФН се да откаже одобрение на лице да участва в управлението на 13 критерий за преценка, като към съществуващите вече критерии за „квалификация и опит“, се допълва “и/или добра репутация“. Считаме, че то трябва да отпадне изцяло от законопроекта, като изцяло реферираме към аргументите си по същество, изложени в т.1 по-горе. Изцяло реферираме също и към изложеното в т. 2 по-горе - по отношение на аргумента за „синхронизиране“ на изискванията с тези по отношение на лицата по чл. 68 или чл. 35 или пък с изискванията към съответните лица от други сектори, въведени в приложимото за тях законодателство, с който вероятно се обосновава и коментираното допълнение в чл.84. Следва да се изтъкне, че реално и тук се въвежда мярка, с която се ограничават права на определени лица, но за разлика от коментираната в т. 2 по-горе, тя е за участието им в управлението на застрахователи. Тоест, мярката отново е с тежки последици, предвид което нито може, нито би следвала до се въвежда с аргументи за „синхронизиране“ (тоест за прегледност, еднообразност и административно удобство), а само със съвсем конкретни, добре обосновани и доказани аргументи за абсолютната необходимост и пропорционалността на такава мярка, при това точно за тази специфична ситуация на участие в управлението 2. СДРУЖЕНИЕ На 16.01.2025 г. на Портала за обществени консултации беше качен „БЪЛГАРСКА Проект на Закон 2 за изменение и допълнение на Закона за мерките ГЕЙМИНГ срещу финансирането на тероризма (Законопроекта), като в § 38 се АСОЦИАЦИЯ“ правят изменения и допълнения в Закона за хазарта (ЗХ). С настоящото (БГА) становище, на основание чл. 26 от Закона за нормативните актове в срока СДРУЖЕНИЕ за обществена консултация, отправяме бележки и предложения по „АСОЦИАЦИЯ Законопроекта, и по-конкретно по § 38 от същия. НА I. Относно т. 1 от § 38, с която се изменя и допълва чл. 8 от ЗХ Предложенията по т. 1 и 2 не ИГРАЛНАТА ИНДУСТРИЯ В Предлагаме следните изменения и допълнения на предложената в съответстват на изискванията на БЪЛГАРИЯ“ Законопроекта разпоредба: Препоръка 28 на FATF, свързани с (АИИБ) 1. В основния текст думите „физическо лице – действителен собственик Не се достъпасвързанитедо пазарас тях лица.на престъпници и СДРУЖЕНИЕ на заявителя“ и изразът „за съпрузите и роднините по права линия, както приема Допълнително, препоръката не „БЪЛГАРСКА и за свързани лица със заявителя по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, 5 – 9 и ал. допуска ограничения по отношение АСОЦИАЦИЯ 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон“ следва да на вида предходна престъпна 14 „добрата репутация“ на лице липсват в регулаторната рамка по КЗ . Тоест, и тук важи казаното по-горе в т. 1 по темата - за да може да бъде въведено такова нормативно изискване, то би следвало задължително да бъде съпроводено с подробна, ясна и прозрачна легална методология за това как, на каква база и по какви обективни критерии ще се оценява „добрата репутация“ на конкретно лице. Следва да се изтъкне, че в този смисъл именно са изисквания и препоръки на Европейския надзорен орган в застраховането (EIOPA), като въвеждането на каквито и да било изисквания за „добра репутация“ без легална дефиниция и по начина, по който това се прави със законопроекта, би се явило в пряко противоречие с тях. Надяваме се становището ни да бъде взето предвид в хода на работата по законопроекта, възраженията ни срещу разпоредби на законопроекта да бъдат приети като основателни и съответните проекторазпоредби да отпаднат или да бъдат изменени, в съответствие с изложените по- горе възражения и аргументите за тях. НА отпаднат. ХАЗАРТНИТЕ ДЕЙНОСТИ“ 2. Точка 1 следва да придобие следната редакция: „1. лицето е Не се (БАХД) извършило престъпление против финансовата, данъчната или приема осигурителната система и/или престъпление по чл. 108а, ал. 2 от СДРУЖЕНИЕ Наказателния кодекс и това е установено с влязла в сила присъда, освен „СДРУЖЕНИЕ ако не е реабилитирано“. НА Предлагаме чл. 8, ал. 1 от ЗХ да придобие следната редакция: ОРГАНИЗАТОР ИТЕ НА „(1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, ХАЗАРТНИ разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на ИГРИ И игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец ДЕЙНОСТИ В или юридическо лице, ако за физическо лице - член на управителен или БЪЛГАРИЯ“ контролен орган на заявителя съдружник или акционер с квалифицирано участие в заявителя, е налице едно от следните условия: 1. лицето е извършило престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система и/или престъпление по чл. 108а, ал. 2 от Наказателния кодекс и това е установено с влязла в сила присъда, освен ако не е реабилитирано; 1. лицето е обявявано в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли три години; 3. лицето е извършвало дейност като едноличен търговец или е участвало в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без лиценз и от датата на отнемане на лиценза или на влизане в сила на наложената санкция не са изтекли три години.“ Съответно в ал. 2 на чл. 8 от ЗХ думите „включително в случаите на Не се свързани лица, по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на приема Търговския закон“ следва да се заличат, ал. 3 на чл. 8 от ЗХ следва да се отмени, съответно ал. 4 и 5 да станат ал. 3 и 4. Аргументи: С предложената в Законопроекта редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗХ се 3 създава правна несигурност в противоречие с основни правни дейност. На следващо място, цитираното Решение на СЕС не заличава понятието „действителен собственик“ и свързаните с него задължения по отношение на мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма, а третира единствено достъпа до информация за действителните собственици. Новата Директива (ЕС) 2024/1640 отразява този подход, като изисква държавите да гарантират достъпа на определени категории лица (сред които и задължените лица по чл. 4 от ЗМИП) до информация за действителните собственици. По съображенията, изложени по предходното предложение 15 принципи. От една страна, кръгът от субекти, за които следва да се отнасят изискванията по чл. 8, ал. 1 съгласно Законопроекта включва лица, които нямат никакво отношение към дейността на организатора на хазартни дейности. Подобна тежко-санкционна разпоредба, забраняваща не само определено лице, което е понесло санкция, но и на всички свързани с него лица да упражняват определена дейност, не е предвидена в никой друг лицензионен/разрешителен режим. Никакво отношение към лицензионната дейност нямат съпрузите и роднините по права линия на пряко свързаните с дружеството искател/организатор на хазартни игри физически лица. Липсва правна връзка и каквато и да е зависимост между организатор като юридическо лице и съпрузите или роднините на физическите лица. Препращането към общата дефиниция за „свързани лица“ по §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон“ е неотносима към производството по издаване на лиценз по Закона за хазарта. Свързаността на лица по Търговския закон има значение при преценката за недействителност на сделка, неплатежоспособност, поемане на задължения и предоставяне на обезпечения от дружество и др. сделки, имащи отношение към имуществено увреждане на дружество в резултат на сделка/действие между свързаните лица. При издаването на лиценз по ЗХ искателят и лицата, пряко участващи в управлението, контрола и собствеността му, са единствените, чиято дейност има връзка с дружеството – заявител/носител на лиценз. Свързаността с други лица сама по себе си не може да въвежда отговорност за искателя или организатора на хазартни игри относно дейността и действията на тези лица, към които организатора на хазартни игри няма нито вменено законово задължение за определено поведение, нито е обективирало конкретно правнозначимо поведение. Законово неоправдано е държавната принуда да бъде насочена към лицеорганизатор по ЗХ, защото съпруг или родител на физическо лице, участващо в дружество – собственик на искателя, или крупие в игрална зала, е извършило престъпление. Поради изложеното, действащата ал. 3 на чл. 8 от ЗХ 16 следва да се заличи. Друг проблем, който предложената в законопроекта редакция създава, е въпросът как се установява и обследва действителния собственик, след като съгласно Решение на СЕС (голям състав) от 22 ноември 2022 година по съединени дела C-37/20 и C-601/20, „член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — е невалиден“. Поради това, считаме, че с въвеждане на изисквания към нов субект – действителен собственик, какъвто досега не е бил регламентиран в ЗХ, чието изпълнение е задължително условие за получаване, респективно притежаване на лиценз, се променят лицензионните условия и съответно се нарушава стабилитета на издадените лицензи - индивидуални административни актове. От друга страна, във връзка с целите на законопроекта считаме, че отношение към лицензионната дейност, както и към мерките по ЗМИП и ЗМФТ имат само престъпления против финансовата, данъчната или осигурителната система и/или престъпление по чл. 108а, ал. 2 от Наказателния кодекс, а не за извършване на всякакво престъпление от общ характер. Така предложената от нас редакция напълно съответства на целите на закона – а именно установяване на правния статус и платежоспособност на пряко свързаните с 4 лицензионната дейност лица, като приемането на редакцията ще доведе и до намаляване на излишната административна тежест за регулатора и дружествата, за които се отнася разпоредбата. II. Относно т. 3 от § 38 от Законопроекта, с която се изменя и допълва чл. 85 от ЗХ В буква б) се създават нови ал. 2 и ал. 3. 1. В новата ал. 2 накрая следва да се добави „с цел преустановяване на Не се Хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ е 17 нарушението“. приема Аргументи: Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания „за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки“. Принудителните административни мерки, предвидени в ЗХ, са преустановителни. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 при неотстраняване на нарушението в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза. 2. Предложената със Законопроекта нова ал. 3 на чл. 85 следва да Не се отпадне. приема Аргументи: Принудителна административна мярка се налага на лицензоносителя – юридическо лице. Недопустимо е лицензът да бъде отнет поради извършено или допуснато извършване на нарушение от физическо лице. С оглед на горното считаме, че хипотезата на разпоредбата на ал. 3 следва категорично да отпадне от предложения текст, доколкото същата би се явила противоконституционна и в противоречие с основни принципи на българското право и недопустима принудителна административна мярка като наложена на един правен субект заради поведението на друг правен субект. Съгласно ЗМИП и ЗМФТ на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките само една от редица хипотези, предвидени в чл. 86 ЗХ. Предложението не съответства на изискванията на Препоръка 35 на FATF, където НАП търпи конкретна критика, свързана с наличието само на административнонаказателни санкции и липсата на т. нар. „регулаторни“ санкции от типа на ПАМ и временно и постоянно отнемане на лиценз/ ограничаване извършването на определени дейности. Препоръката изисква обект на тези санкции да са не само ЮЛ, но и тяхното висше ръководство. 18 срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение, се налага глоба на физическото лице. Законът и съдебната практика ясно разграничават административнонаказателната отговорност на физическите лица, която е лична, от налагането на имуществена санкция на юридическите лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността. Принудителната административна мярка се налага само и единствено на нарушителя, чието нарушение се цели да бъде преустановено. В нарушение на основни принципи на правото като пропорционалност, индивидуализация на отговорността и справедливост е личната отговорност на физическите лица да бъдат основание за налагане на принуда на юридическо лице. Принудителната административна мярка по ЗХ се прилага „ когато организаторът“ извърши или пропусне да извърши определено задължение в нарушение на закона. 3. Съответно досегашните ал. 2, 3 и 4 на чл. 85 от ЗХ да станат ал. 3, 4 и Не се По съображенията, изложени по 5, а новосъздадената с т. 5 от § 38 от Законопроекта ал. 7, да стане ал. 6: приема предходното предложение. Предложението касае само „(6) Принудителна административна мярка – отнемане за срок от три преномерирането. Текстът на ал. 6 е до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за идентичен с текста на предложената дейност по чл. 1, т. 1 и 2, може да не се налага в случаите по ал. 1, т. 3, от РГ ал. 7. 13, 14 и ал. 2, при маловажност или непропорционалност на мярката спрямо тежестта на нарушението, извън случаите по чл. 86а от този закон. В този случай на лицето се изпраща писмено предупреждение.“ III. Относно т. 4 от § 38 от Законопроекта, а която се изменя и Не се Предложението не съответства на допълва чл. 86 от ЗХ приема изискванията на Препоръка 35 на FATF, където НАП търпи конкретна Не считаме за правилно ЗХ да допуска хипотеза за отнемане на лиценз критика, свързана с наличието само при извършаване на нарушение по друг закон. В случай че нормата не на административнонаказателни бъде изцяло отменена, то считаме за по-разумно тя да остане само в чл. санкции и липсата на т. нар. 85 и мярката да бъде „временно отнемане на лиценз“ в случай че са „регулаторни“ санкции от типа на 19 установени нарушения на разпоредбите от ЗМИП, отнасящи се до организаторите на хазартни игри. Окончателното отнемане следва да бъде крайна принудителна административна мярка, която се прилага само в краен случай, когато другите възможности на закона за преустановяване на нарушението са изчерпани, тъй като тази мярка е стопански неоправдана. Считаме, че предложената редакция на чл. 86 не следва да се приема и т. 12 от чл. 86 от ЗХ следва да отмени, алтернативно предлагаме следната редакция на ал. 2: „(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може, по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение: 1. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1 с цел преустановяване на нарушението., когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. да наложи принудителната административна мярка по ал. 1 с цел преустановяване на нарушението, когато организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл.7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение.“ Предложените в Законопроекта т. 2 и 4 на чл. 86, ал. 2 при всички Не се положения следва да отпаднат съгласно аргументите по т. 2 от приема настоящото становище. ПАМ и временно и постоянно отнемане на лиценз/ ограничаване извършването на определени дейности. Препоръката изисква обект на тези санкции да са не само ЮЛ, но и тяхното висше ръководство. Алтернативното предложение същ оне съотвества на изискванията на препоръката. Допълнително, предложението за отмяна на чл. 86, ал. 1, т. 12 е безпредметно, тъй като отмяната на въпросната разпоредба е част от законопроекта. По съображенията, изложени по предходните предложения. 20 В допълнение, в случай че предвидените изменения и допълнения в чл. Не се Предвид неприемането 85 и 86 се приемат, с което разпоредбите ще се преструктурират и приема напредходните предложения принудителни административни мерки ще бъдат регламентирани и в ал. 2 на чл. 85 и 86, следва в чл. 86а от ЗХ, изразът „по чл. 85, ал. 1 или чл. 86, ал. 1“ да се замени с „по чл. 85 и чл. 86“. IV. Относно т. 5 от § 38 от Законопроекта, а която се изменя и Не се Предложението не съответства на допълва ДР от ЗХ приема изискванията на Препоръка 28 на FATF, свързани с достъпа до пазара 1. В § 1 на Допълнителната разпоредба със Законопроекта се създава т. на престъпници и свързаните с тях 28: лица. „28. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ Предложението не следва да се приема с оглед предложената по-горе редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗХ и съответната аргументация. 2. Дефиницията на „системно нарушение“ следва да стане т. 28 от ДР на Не се Предложението съдържа вътрешно ЗХ и да придобие следната редакция: приема. противоречие между правните „28. "Системно" е нарушението, извършено, след като лицето е било понятия „системност“ и санкционирано за същото нарушение пет или повече пъти в рамките на „повторност“. една година с влезли в сила наказателни постановления за съответно В резултат на предходните издадения лиценз.“ обществени консултации е предложен алтернативен текст Аргументи: Предложената редакция следва логиката на ЗХ и кореспондира с дефиницията за „повторно нарушение“ в т. 17, § 1. от ДР на ЗХ. Моля, аргументите ни да бъдат анализирани задълбочено и взети в предвид при разглеждане на § 38 от Законопроекта, за да се бъдат постигнати целите на Законопроекта напълно законосъобразно и обосновано, без да бъде поставян под риск стабилитетът на лицензионния режим по ЗХ и без да бъде значително увеличавана административната тежест. 21 3. БЪЛГАРСКА С предложените промени на Закона за мерките срещу финансиране на Не се Текстът не е предмет на АСОЦИАЦИЯ тероризма (ЗМФТ) се създава разнопосочен подход при налагането на приема обсъждония законопроект. НА принудителните административни мерки (ПАМ) за различните пазарни ЛИЦЕНЗИРАН участници от финансовия сектор. ИТЕ На първо място, за инвестиционните посредници и управляващите ИНВЕСТИЦИО дружества се създава напълно нов набор от ПАМ, свързани единствено с ННИ нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), ПОСРЕДНИЦИ ЗМФТ или актовете по прилагането им. Напротив, за (БАЛИП) пенсионносигурителните дружества и застрахователите законодателят БЪЛГАРСКА разширява приложното поле на предвидените ПАМ с нарушения и на АСОЦИАЦИЯ ЗМФТ, но не създава нарочен нов набор от мерки. НА На следващо място, с предложените промени на ЗМФТ се създава една УПРАВЛЯВАЩ нова ПАМ за управляващите дружества (УД) – временна забрана за ИТЕ заемане на длъжност в управляващо дружество, лице, управляващо ДРУЖЕСТВА алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), колективни (БАУД) инвестиционни схеми (КИС) или други предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), каквато по настоящем съществува само и единствено за инвестиционните посредници (ИП). Така с предложените промени разминаването в регулаторния режим между различните пазарни участници ще се задълбочи още повече. Ето защо, с оглед уеднаквяване на режима на ПАМ спрямо всички пазарни участници от финансовия сектор, предлагаме следните промени в § 33, т. 1 ЗИДЗМФТ: 1. създава се нова буква „а“, както следва: а) в алинея 1, т. 5 се изменя така: „5. да разпореди писмено на поднадзорно лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и да представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му.“ 22 2. сегашната буква „а“ става буква „б“ и се изменя така: Приема се с б) алинея 2 се изменя така: редакции „(2) Когато се установи, че инвестиционен посредник, лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на инвестиционния посредник по Закона за мерките срещу изпирането на пари са извършили или извършват нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, Комисията, съответно заместник-председателят могат да приложат мярка по ал. 1.“ 3. сегашната буква „б“ става буква „в“. Приема се с Предлагаме следните промени в § 34, т. 2 от ЗИДЗМФТ: редакции 1. буква „б“ се изменя така: б) алинея 9 се изменя така: „(9) Когато установи, че управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, лице, което ги управлява и представлява, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията им по Закона за мерките срещу изпирането на пари са извършили или извършват нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, комисията, съответно заместник председателят може да приложи мярка по ал. 1. В случай че горното предложение не се приеме, алтернативно Не се Приети са алтернативните предлагаме предвидените в областта на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по приема предложения прилагането ПАМ да бъдат за системни и груби нарушения на съответното законодателство, както и да бъдат в компетентността на 23 Комисията за финансов надзор (КФН) като колективен орган (доколкото в нейните правомощия е и издаването на разрешение за извършване на съответната дейност). В този смисъл предлагаме следната редакция на чл. 276,ал. 2 от ЗПФИ и Не се Приети са алтернативните чл.264, ал. 9 от ЗДКИСДПКИ: приема предложения Чл. 276, ал. 2 от ЗПФИ се изменя така: „(2) Когато се установи, че инвестиционен посредник, лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на инвестиционния посредник по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са извършили или 24 извършват системни и нарушения нарушение на за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на Комисията, заместник- актовете по прилагането им, съответно председателят може: 1. да отправи писмена препоръка или предупреждение; 2. да разпореди писмено да се преустановят или отстранят допуснатите нарушения и вредните последици от тях в определен от органа срок; 3. да разпореди писмено на инвестиционен посредник да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и да представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му, включително да наложи временна забрана на лицето или лицата да заемат длъжности в инвестиционни посредници; 4. да ограничи дейността на инвестиционен посредник, като забрани осъществяването на определена дейност или услуга.“ чл.264, ал. 9 от ЗДКИСДПКИ се изменя така: Не се Приети са алтернативните приема предложения „(9) Когато установи, че управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, лице, което ги управлява и представлява, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията им по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са 25 извършили или извършват и нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им, комисията, заместник-председателят съответно може: 1. да отправи писмена препоръка или предупреждение; 2. да разпореди писмено да се преустановят или отстранят допуснатите нарушения и вредните последици от тях в определен от органа срок; 3. да разпореди писмено на управляващо дружество, на лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, на колективна инвестиционна схема или на друго предприятие за колективно инвестиране да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и да представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му, включително да наложи временна забрана на лицето или лицата да заемат длъжности в управляващо дружество или лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране; 4. да ограничи дейността на управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или на друго предприятие за колективно инвестиране, като забрани осъществяването на определена дейност или услуга.“ Считаме, че с предложените от нас промени ще се постигне един по- систематичен и пропорционален режим на прилагане на принудителни административни мерки спрямо УД и ИП. Ще се намалят рисковете да се налагат несъразмерни ограничения при извършването на някои сделки и дейности, което може да доведе до големи материални и репутационни щети за поднадзорните субекти, да се отрази на тяхната финансова стабилност и общо на стабилността на капиталовия пазар, което в определени случаи може да предизвика и системни кризи. Готови сме в удобно за Вас време да проведем експертна среща на представители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Комисията за финансов надзор, от една страна, и на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), от друга страна, на която да изложим допълнителни аргументи в подкрепа на направените от нас предложения. 4. СДРУЖЕНИЕ Представям на Вашето внимание становището на Сдружение Приема се С предложената уредба „БЪЛГАРСКАТ „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ относно по (създаването на нов чл. 63б в А Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу принцип ЗМИП) се обезпечава ПРЕДПРИЕМА финансирането на тероризма и материалите към него. транспонирането на чл. 74 от ЧЕСКА Директива (ЕС) 2024/1640, АСОЦИАЦИЯ“ На първо място, желаем да изразим нашата пълна подкрепа за изискващ в националното предприетите действия, насочени към изпълнението на препоръките на законодателство да се уреди на кои Финансовата комисия за борба с изпирането на пари (FATF) с цел категории субекти се гарантира осигуряване на напредък в процеса на извеждане на България от т.нар. достъп до вписаните в регистрите „сив списък“, като се осигурят устойчиви и ефективни мерки за борба с обстоятелства за действителни престъпления – изпиране на пари, финансиране на тероризма и на собственици. В българското разпространението на оръжия за масово унищожение, които да отговарят законодателство в момента липсва изрична разпоредба в тази насока. на международните стандарти и да укрепят финансовата система на Чл. 74 от ДИРЕКТИВА (ЕС) страната. Вярваме, че предприетите стъпки ще доведат до постигането на 2024/1640 изисква държавите пълно съответствие с препоръките на FATF и ще повишат репутацията членки да гарантират, че на България на международната сцена. информацията за действителните Моля да имате предвид обаче следното във връзка с предложените собственици е достъпна във всички промени относно достъпа до информацията за действителен собственик/ случаи за три категории лица. Горното е напълно изпълнено с Съгласно съображение 55 от Директива (ЕС) 2024/1640 на предложения чл. 63б ЗМИП, който Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година относно изрично предвижда информацията механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за за действителни собственици да е предотвратяване на използването на финансовата система за целите достъпна за лицата, посочени в 26 на изпирането на пари или финансирането на тероризма, за изменение на Директива(ЕС) 2019/1937 и за изменение и отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 („Директивата“) „Чрез взаимното свързване на централните регистри на 1 държавите членки следва да се предоставя достъп, както в национален, така и в презграничен план, до информацията за действителните собственици на правните форми, съдържаща се в централния регистър на всяка държава членка, въз основа на определението за законен интерес по силата на решение, взето от органа, отговарящ за съответния централен регистър. За да се гарантира възможността решенията за ограничаване на достъпа до информация за действителните собственици, да не подлежат на преразглеждане, следва да се създадат механизми за обжалване на такива решения. С цел да се осигурят последователност и ефикасност на вписването в регистрите и на обмена на информация, държавите членки следва да гарантират, че техният орган, отговарящ за централният им регистър, си сътрудничи със съответните насрещни органи в други държави членки, включително като обменя информация относно доверителната собственост и сходните правни форми, които се уреждат от правото на една държава членка и се управляват административно в друга държава членка или чийто доверителен собственик е установен или пребивава в друга държава членка. Съгласно предложените промени в законопроекта (§ 32, т. 9) „вписаните в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ обстоятелства по чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 2 във връзка с ал. 1 са достъпни във всички случаи за: 1. компетентните органи по този закон и дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, без никакви ограничения; 2. задължените субекти по този закон в рамките на комплексната проверка на клиента; 3. всяко лице или организация, които могат да докажат наличието на законен интерес.“ Агенцията по вписванията ще осигурява техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства по чл. 63, ал. 4 и точки 1-3 от него. Достъпът на трите категории лица до информацията за действителни собственици е гарантиран, както при сега действащата нормативна уредба, така и при предложената нова нормативна уредба от обстоятелството, че към момента както търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), така и регистър БУЛСТАТ са публични, предвид което от момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 63б, достъпът на лицата, посочен в нея ще бъде практически осигурен, с което ще бъде изпълнено изискването на чл. 74 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640. Предоставянето на достъп до вписаните обстоятелства за действителни собственици само на компетентните органи (в това число и звената за финансово разузнаване), задължените субекти в рамките на извършваната от тях комплексна проверка на клиентите и лицата със законен интерес, изисква последващото предприемане на две последователни действия: 1. Транспониране в националното законодателство на разпоредбите на чл. 11, 12, 13 и 15 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640, в които са регламентирани общи правила за достъпа на компетентните органи, органите за саморегулиране, 27 чл. 63а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ на лицата, които не попадат в категориите по чл. 63б от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок до 30 месеца от обнародването на този закон. (§ 31. от законопроекта). Видно е, че с приемането на предложените промени ще се ограничи достъпът на субектите до информацията, касаеща действителните собственици, с изключение на лицата, посочени в чл. 63б от ЗМИП (нов). Поради тази причина и във връзка с посоченото по-горе съображение от Директивата, считаме, че следва да се регламентира и правото на обжалване на отказа от предоставяне на достъп до информацията за действителен собственик. Надяваме се направеното предложение и коментари в настоящото становище да бъдат взети под внимание, като оставаме на разположение за допълнителна дискусия задължените субекти и лицата със законен интерес до регистрите на действителните собственици; процедура за проверка и взаимно признаване на законен интерес за достъп до информация за действителните собственици и изключения от правилата за достъп до регистрите на действителните собственици. Съгласно чл. 78, §1 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с посочените членове най-късно до 10 юли 2026 г. Посредством транспонирането на тези разпоредби практически ще бъде уреден редът, по който се подава искане за достъп до информацията от трите категории лица и по който същото се разглежда, както и начинът, по който достъпът се предоставя. Транспонирането на разпоредбите на чл. 11, 12, 13 и 15 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640 във вътрешното законодателство не е предмет на настоящия законопроект. При последващото транспониране на посочените разпоредби ще бъде уредена и възможността за обжалване на отказите от предоставяне на достъп, в съответствие с изискването на чл. 13, параграфи 8 и 9 и съображение 55 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640 2. Надграждане на 28 информационните системи на ТРРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ, в резултат на което достъп да се предоставя само на лицата по чл. 63б ЗМИП въз основа на регламентираните в закона процедури за това и да се ограничи достъпът до вписаните в регистрите обстоятелства за действителни собственици по отношение на всички останали субекти. Доколкото при надграждане на информационните системи на регистрите Агенция по вписванията стриктно спазва приложимата в Република България нормативна уредба (Закон за електронното управление, Закон за обществените поръчки, Закон за защита на класифицираната информация и др.), практическото надграждане на регистрите е възможно да започне след транспонирането на чл. 11, 12, 13 и 15 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640 във вътрешното законодателство. С оглед на изложеното, конкретните правила за реда и начина за достъп до информацията за действителни собственици в регистрите (в това число и за реда и начина на обжалване на отказите от предоставяне на достъп) не са предмет на уредба в настоящия законопроект, а ще бъдат изготвени и нормативно въведени в националното законодателство на следващ етап, след което ще 29 започне надграждане на информационните системи на ТРРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ. Поради тази причина в §31 от законопроекта е предвиден 30- месечен срок, включващ в себе си както времето за транспониране на чл. 11, 12, 13 и 15 от Директива (ЕС) 2024/1640, така и необходимия период след приемане на нормативните промени за практическото реализиране на надграждането. С предложените промени в настоящия законопроект се регламентират изключения от публичността на обстоятелствата за действителни собственици, вписани в ТРРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ и от свободния достъп до тях, в случаите в които кумулативно са налице две условия - със закон са регламентирани лицата или категориите лица, имащи право на достъп до съответната информация и е предвиден друг ред за достъп до нея. При така предложените редакции до приемането и влизането в сила на разпоредбите, с които се транспонират чл. 11, 12, 13 и 15 от Директива (ЕС) 2024/1640, регламентиращи общите правила за достъп на отделните категории субекти до обстоятелствата за действителни собственици, вписани в регистрите, цялата информация в ТРРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ ще остане публична. 30 5. СДРУЖЕНИЕ Възползвайки се от предоставената ни възможност да изразим Не се „БЪЛГАРСКА становище, бихме искали да обърнем внимание на §32, т. 7, б. „г“ от приема ФИНТЕХ законопроекта. АСОЦИАЦИЯ“ Към настоящия момент чл. 54, ал. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) предоставя облекчен режим за задължените лица при извършване документирането на комплексна проверка на ограничена категория клиентиюридически лица. Съгласно тази разпоредба не се изисква от клиент - юридическо лице да представя заверено (от законен представител или пълномощник на идентифицираното лице) копие от учредителния си договор, акт или други документи, за проверка на обстоятелствата по ал. 4, т. 1 - 4 и т. 7 - 9, когато се идентифицират лица, вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Възразяваме срещу предлаганата със законопроекта отмяна на текста на ал. 11 на чл. 54 от ЗМИП. Задължаването на клиентите български юридически лица, да представя заверено копие от устава/учредителния си акт е излишно утежнение както за тях, така и за задължените лица. Актуалните учредителни документи са публично достъпни в ТРРЮЛНЦ, по партидата на съответното юридическо лице. Освен това, подобно изискване влиза в противоречие и с основния принцип за достоверност и доверие в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, заложен в чл. 10 от Закон за ТРРЮЛНЦ, съгласно който: „Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица“. Подкрепяме и приветстваме усилията на държавата за отстраняване на слабостите в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за изпълнението на препоръките от Доклада на MONEYVAL от 18.05.2022 г. В същото време смятаме, че формулирането на всяко нормативно правило или изискване трябва да бъде внимателно оценено и анализирано с оглед на неговата практическа приложимост и реалния ефект, който ще постигне. Необходимо е да се Критиката на Групата за финансови действия (FATF) по отношение на сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП е ясна и недвусмислена. Разпоредбата предоставя възможност за заобикаляне на изискванията на Критерий 10.9 на Препоръка 10 на FATF. Този извод неизменно присъства в констатациите на FATF, правени в хода на процеса на наблюдение на страната за изпълнението на мерките, съдържащи се в Плана на FATF за Република България. 31 отчитат националните специфики и контекстуалните фактори, при които се въвеждат подобни мерки, за да се гарантира постигането на заложените цели по ефективен и устойчив начин. В този ред на мисли, предлаганата отмяна на текстa на чл. 54, ал. 11 на практика би довела до изискване всяко българско търговско дружество да предоставя на задълженото лице заверено копие на устава или учредителния си акт на хартиен носител/или в електронен формат, заверен с КЕП. Въз основа на натрупаната до момента практика, можем да заявим, че в много голяма част от случаите клиентът – юридическо лице просто ще разпечатва от партидата си в ТРРЮЛНЦ актуалния си устав и ще го заверява. От своя страна, задълженото лице ще бъде задължено да извърши същото действие. Това не представлява двойна проверка (или „двуетапен процес“/two step process“, както го нарича MONEYVAL), а механично дублиране на едно и също действие от двама различни субекта, което не постига ясна цел и не води до ясно изразен положителен ефект. Дори да приемем, че клиентът – юридическо лице, предоставя устав или учредителен акт, който се различава от последния обявен в Търговския регистър, този документ няма да породи правни последици спрямо трети лица, включително спрямо задължените лица по ЗМИП. Това е така по силата на презумпцията, заложена в чл. 10 от Закона за търговския регистър, според която противопоставими на трети лица са единствено вписаните и обявени по съответния ред актове в регистъра. Приемането на противоположна теза би поставило под съмнение не само достоверността на данните и информацията, вписани и обявени в ТРРЮЛНЦ, но и основни принципи, заложени в търговското право на Република България. Тук е важно да отбележим, че не намираме аналогия с друга държава- членка на ЕС. Следва да подчертаем, че българският търговски регистър е уникален в ЕС по отношение на публичността и безплатния достъп до документи като устави и учредителни актове. В останалите държави членки подобна информация обикновено е достъпна само срещу изрична заявка и заплащане на такса. Поради това, считаме, че правилото за изискване на заверено копие от 32 устава или учредителния акт следва да остане приложимо и в сила за юридически лица от трети държави, включително и от държави – членки на ЕС, както и за лица, вписани в регистри, които не предоставят достъп до публична база данни за извършване на надлежна проверка – например регистър Булстат. В рамките на предходните обществени консултации по законопроекта, приключили в края на 2024 г., изложените по-горе аргументи не са били приети с мотив, че: „Критиката на Групата за финансови действия (FATF) по отношение на сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП е ясна и недвусмислена. Разпоредбата предоставя възможност за заобикаляне на изискванията на Критерий 10.9 на Препоръка 10 на FATF.“ Видно от мотивите към настоящия законопроект (стр. 3 и 4), през 2024 г. публичните изявления на FATF за България са актуализирани три пъти, като в тях са посочени областите с напредък и тези, в които са необходими допълнителни действия, като в изявлението от месец февруари 2024 г. е посочено, че България е отстранила напълно или до голяма степен слабостите по три Препоръки на FATF – Препоръки 6, 10 и 24, които се отнасят съответно до целевите финансови санкции за финансиране на тероризма, комплексната проверка на клиентите и прозрачността на действителната собственост на регистрираните юридически лица и други правни образувания. В мотивите се посочва още, че през месец май 2024 г. в рамките на 67-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL е приет първият Последващ доклад за напредъка на Република България, в който е отбелязано че оставащите препоръки, които са оценени с „Частично съответствие“ за България и които имат отношение към превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са Препоръки 13, 15, 28, 34 и 35 на FATF. Очевидно е, че Препоръка 10 не е сред тях. Предвид изложеното по-горе може да се направи извод, че предлаганото изменение за отмяна на ал. 11 от чл. 54 от ЗМИП не кореспондира и с мотивите за изготвянето на законопроекта, а именно отстраняване на слабости в законодателството уреждащо мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията, установени в 33 приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа. В допълнение следва да отчетем и факта, че след Доклада от 2022 г. бяха направени две изменения в ЗМИП, последното от които през м. октомври 2023 г., които целяха и постигнаха именно преодоляване на констатираните слабости. Предвид изложеното по-горе, считаме, че §32, т. 7, б. „г“ от законопроекта следва да отпадне. Разпоредбата на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП, в настоящата й редакция, облекчава административната тежест върху задължените лица, но в никакъв случай не поставя под съмнение постигането на целите, които са заложени в превантивното законодателство. 34

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от Росен Желязков министър-председател на Република България ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 114 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал. 4, т. 1 и чл. 31 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. На 18.05.2022 г. в рамките на 63-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL в гр. Страсбург, Франция, е приет Доклад за Република България от Пети оценителен кръг (Доклада на Комитета MONEYVAL). Извършената оценка, обхващаща периода от 01.01.2014 г. до 17.09.2021 г., се основава на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението (пролиферацията) на 1 оръжия за масово унищожение (Препоръките на FATF ) от 2012 г. и Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF и ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Методологията на FATF) от 2013 г., както и на Процедурните правила за провеждане на Пети 1 "Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)" - група, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г. 1/14 ПРОЕКТ! оценителен кръг на Комитета MONEYVAL по отношение на превенцията и противодействието на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ). Съгласно Методологията на FATF оценката на националната система за превенция и предотвратяване на ИП и ФТ се състои от два основни компонента – оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF и оценка на ефективността на националната система. В рамките на оценката на техническото съответствие с Препоръките на FATF е оценено доколко разпоредбите на националното законодателство съответстват на изискванията на Препоръки на FATF и Тълкувателните бележки към същите, а в рамките на оценката на ефективността на националната система за превенция и предотвратяване на ИП и ФТ е извършена оценка по 11 области – т.нар. Непосредствени резултати (НР). В резултат на заключенията в Доклада на Комитета MONEYVAL по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно започна и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF, създадена с цел насърчаване на по-добро глобално съответствие с международните стандарти за противодействие на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ) – International Co-operation Review Group (ICRG). Периодът на наблюдение от страна на FATF приключи през юни 2023 г., когато България докладва напредък. Въпреки постигнатия значителен напредък по много от препоръчителните действия от Доклада на Комитета MONEYVAL, в приетия от FATF през месец октомври 2023 г. Доклад за напредъка на Република България след изтичане на едногодишния срок за наблюдение бе посочено, че има области, в които е необходимо България да постигне допълнителен напредък. Във връзка с последното Република България е включена в списъка на държавите със стратегически слабости в системите за борба с изпирането пари и финансирането на тероризма и на 2 пролиферацията , като от FATF е изготвен и План за действие. Сред мерките, предвидени в изготвения от FATF План за действие, са и такива, които изискват изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, което включва както Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на 2 Т.нар. „сив списък“. 2/14 ПРОЕКТ! тероризма (ЗМФТ), така и част от секторното законодателство, регламентиращо дейността на лицата, които попадат в обхвата на чл. 4 от ЗМИП, а една от мерките касае необходимостта от приемането на национални разпоредби за прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН), които се отнасят до мерките срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение (пролиферация) и влизат в обхвата на Препоръка 7 на FATF. Съгласно приложимите процедури на FATF, изключването на държава от т. нар. „сив списък“ е възможно след изпълнение на действията от плана за действие на съответната държава и успешно провеждане на визита на място. За отразяване на напредъка на държавите в списъка, публичните изявления на FATF се актуализират при приемането на всеки нов доклад за напредък, като практиката е да се посочват областите, в които е постигнат напредък, и тези, в които е необходимо да се предприемат допълнителни действия. Предвид гореизложеното, Република България периодично докладва напредък както пред Комитета MONEYVAL в рамките на процедурата на засилен мониторинг, така и пред FATF в рамките на процедурата пред ICRG. За преодоляване на голяма част от установените в Доклада на Комитета MONEYVAL слабости в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, през 2023 г. ръководена от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) междуведомствена 3 работна група подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, който бе приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник бр. 84 от 06.10.2023 г. Въздействието на приетите с този закон изменения и допълнения е оценено положително както от FATF, така и от Комитета MONEYVAL. 4 През 2024 г. публичните изявления на FATF за България се актуализираха три пъти, като в тях бяха посочени областите с напредък и 3 Създадена със Заповед № Р-45/10.03.2023 г. на министър-председателя на Република България и включваща представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Прокуратурата на Република България, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници” към Министерството на финансите и Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието. 4 https://www.fatf-gafi.org/en/publications/High-risk-and-other-monitored-jurisdictions/Increased-monitoring- february-2024.html 3/14 ПРОЕКТ! тези, в които са необходими допълнителни действия, като в изявлението от месец февруари 2024 г. е посочено, че България е отстранила напълно или до голяма степен слабостите по три Препоръки на FATF – Препоръки 6, 10 и 24, които се отнасят съответно до целевите финансови санкции за финансиране на тероризма, комплексната проверка на клиентите и прозрачността на действителната собственост на регистрираните юридически лица и други правни образувания. Оставащи за коригиране са някои минимални несъответствия по отношение на Критерий 10.9, 10.10 и 10.16 на Препоръка 10 на FATF. През месец май 2024 г. в рамките на 67-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL беше приет първият Последващ доклад за 5 напредъка на Република България , съгласно който България е повишила степента на съответствие от „Частично съответствие“ на „Високо съответствие“ или „Пълно съответствие“ с общо 10 Препоръки на FATF – Препоръки 2, 12, 14, 18, 22, 25, 26, 27, 32 и 33. От този доклад са видни и редица преодолени слабости по отношение на Препоръки 15 и 13 на FATF, като същевременно, по отношение на тях се налага предприемане на допълнителни действия за постигане на по-висока степен на съответствие с изискванията на FATF. След приемането на този доклад на Комитета MONEYVAL, оставащите препоръки, които са оценени с „Частично съответствие“ за България и които имат отношение към превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са Препоръки 13, 15, 28, 34 и 35 на FATF. В допълнение, обнародваният в Държавен вестник бр. 84 от 06.10.2023 г. закон не съдържа разпоредби, чрез които да се преодолеят слабостите по отношение на Препоръка 7 на FATF, тъй като тя касае целевите финансови санкции (ЦФС) за финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение, тъй като се очакваше тези слабости да се преодолеят със закон, който регламентира международните ограничителни мерки. Към настоящия момент такъв закон липсва и слабостите по отношение на Препоръка 7 на FATF не са отстранени. https://www.fatf-gafi.org/en/publications/High-risk-and-other-monitored-jurisdictions/increased- monitoring-june-2024.html https://www.fatf-gafi.org/en/publications/High-risk-and-other-monitored-jurisdictions/increased- monitoring-october-2024.html 5 https://rm.coe.int/moneyval-2024-1-bg-5thround-1stenhfur/1680afca6a 4/14 ПРОЕКТ! Същевременно, предвиденият в изготвения от FATF План за действие за България срок за преодоляване на слабостите по отношение на техническото съответствие с Препоръка 7 на FATF изтича през месец май 2025 г., което означава, че съответното законодателство следва да бъде прието в приоритетен порядък. В изпълнение на Решение на създадения с Постановление № 101 на Министерския съвет от 2023 г. Съвет за координация и сътрудничество за осъществяване на националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, с моя Заповед № Р-135 от 23.07.2024 г. беше създадена междуведомствена работна група със задача изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма или на отделен закон за въвеждане на ЦФС за финансиране на разпространението на оръжия за масово унищожение (пролиферация), както и за отстраняване на други оставащи слабости в Закона за мерките срещу изпирането на пари и секторно законодателство, в т.ч. и тези по Препоръки 13, 15 и 35 на FATF. В изпълнение на задачите си, работната група извърши подробен преглед на констатираните в докладите на FATF и MONEYVAL слабости на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на действащото законодателство и слабости по отношение на Препоръка 7 на FATF. В хода на работата си групата установи, че в съществуващата нормативна уредба в ЗМФТ по отношение на ЦФС срещу финансирането на тероризма е налице голяма степен на сходство с правната уредба, която следва да се въведе по отношение на ЦФС срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение (финансиране на пролиферацията/ФП). Както при ФТ, така и при ФП е налице общоевропейско законодателство, формулирано в съответните регламенти, което следва да е допълнено с национално законодателство, отразяващо изискванията на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Сходството е налице също и по отношение на вида мерки, условията за прилагането им, процедурите за уведомяване и пр. То произтича от факта, че изискванията на Препоръка 6 на FATF (касаеща целевите финансови санкции за финансиране на тероризма), въведени в ЗМФТ, са в съществена степен идентични с тези на Препоръка 7 на FATF. Затова съществуващите системи, свързани с мерките срещу ФТ, в т.ч. и за осъществяване на контрол по прилагането им, успешно могат да се ползват и по отношение на мерките срещу ФП, като по този начин се ограничи до 5/14 ПРОЕКТ! минимум допълнителната административната тежест, свързана с прилагане на допълнителни процедури и правила, както за публичния, така и за частния сектор. Като съобрази принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост и съгласуваност на нормативни актове, в резултат на извършения преглед работната група установи, че за отстраняване на част от тези слабости е необходимо и достатъчно да се приемат изменения и допълнения в ЗМФТ и ЗМИП, а за друга част от установените слабости – да се предложат изменения и допълнения в други нормативни актове, като тези, уреждащи правомощията на органи за надзор по §1, т. 11 от ДР на ЗМИП. Горепосоченото обуславя необходимостта от приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с оглед повишаване нивото на съответствие на българското законодателство с Препоръка 7 на FATF, с преходните и заключителните разпоредби към който да се предвидят и други промени в превантивно законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма за повишаване на съответствието с изискванията на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията на оръжия за масово унищожение. Законодателните изменения и допълнения, които при прегледа се установява, че са необходими за разрешаване на установени слабости по отношение на 40-те препоръки на FATF и на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението (пролиферацията) оръжия за масово унищожение, са както следва: Обхватът на ЗМФТ се разширява с изискванията на регламентите на ЕС и резолюциите на ООН за прилагане на целеви финансови санкции във връзка с финансиране на пролиферация така, че предвидените в него мерки и механизми да включат и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. Измененията и допълненията съответстват на изискванията, заложени в петте критерия на Препоръка 7 на FATF. С така предложеното разширяване на обхвата на закона, всички установени процедури и правила при изпълнение на изискванията, свързани с целевите финансови санкции срещу финансирането на тероризма ще се прилагат и за една допълнителна резолюция на ООН (за лица по санкционния режим за Северна Корея) и два регламента на ЕС (за лица по санкционните режими за Северна Корея и Иран), имащи отношение към финансирането на пролиферацията. По този начин, компетентните органи 6/14 ПРОЕКТ! по прилагане на целевите финансови санкции срещу финансирането на тероризма, ще придобият същата компетентност и по отношение на целевите финансови санкции срещу финансирането на пролиферация, в т. ч. и за осъществяване на контрола по изпълнението на изискванията на закона, получаването на информация за изпълнени мерки по закона (блокиране на средства и активи и забрана за предоставянето на такива) и за разрешаване на достъп до блокирани средства и активи, при определени условия. На следващо място, в съответствие с изискванията на Препоръки 10, 13, 15 и 35 на FATF се предлагат изменения и допълнения и на ЗМИП, като с предлаганите промени ще се отстранят някои оставащи недостатъци, установени в хода на процеса на регулярно докладване и мониторинг на България от страна на FATF и Комитета MONEYVAL. По отношение на Препоръка 10 ще се осигури съответствие с изискванията, свързани с идентификацията и проверката на идентификацията на клиентите. В съответствие с Препоръка 13 ще се преодолеят установените несъответствия, свързани с необходимостта от събиране на по-пълна информация за институцията-респондент, оценка на вътрешните й контроли срещу ИП/ФТ, както и разпределяне и документиране на отговорностите на респондентите. По отношение на Препоръка 15 ще се постигне съответствие с голяма част от изискванията на препоръката, касаещи цялостна оценка на риска при анализиране на рисковете, свързани с нови технологии; мерките за управление и намаляване на рисковете, конкретно засягащи нови продукти, нови бизнес практики и нови механизми за доставка; както и отстраняване на слабости, произтичащи от връзката на препоръката с Препоръки 7, 13 и 35 на FATF. Във връзка с изискванията на Критерий 26.3 от Препоръка 26 на FATF в рамките на работната група е внесено предложение на Комисията за финансов надзор в законопроекта да се включат и предложени от Комисията промени в Кодекса за застраховането, които по информация, предоставена на групата от Комисията, в предходни периоди са внасяни за разглеждане в Министерския съвет и в Народното събрание, но до момента не са приети, а касаят оставащи слабости по отношение на критерия. Направени са предложения за усъвършенстване на правилата и процедурите за оценка на придобиванията на квалифицирани участия в застрахователи и презастрахователи. Във връзка с отправени към Република България препоръки на Комитета MONEYVAL се предлага оценката за добра 7/14 ПРОЕКТ! репутация на заявителя за придобиване на квалифицирано участие да се разпростира и спрямо свързаните с него лица. Във връзка с предписания от партньорски проверки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване са направени предложения за регламентиране на текущ надзор за спазването на изискванията за квалификация и надеждност на акционерите с квалифицирани участия. Изпълнението на изискванията на Препоръка 28, касаещи достъпа на пазара на лица с криминални прояви и свързаните с тях лица, в секторите на хазарта и на пощенските услуги, свързани с пощенски парични преводи, ще се осигури от измененията и допълненията в Закона за хазарта и Закона за пощенските услуги, а конкретните изисквания на Критерий 28.5 на препоръката – и чрез допълнение на ЗМИП. Съответствието с изискванията на Критерий 35.1 на Препоръка 35 на FATF, свързани с необходимостта от наличие на правни възможности за 6 прилагане на т. нар. „регулаторни санкции “при нарушения на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им по отношение на поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и Комисията за регулиране на съобщенията, се осигурява чрез предложените изменения и допълнения в Закона за хазарта, Закона за пощенските услуги, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането и Кодекса за социално осигуряване, а също с предложенията за създаване на нови разпоредби на ЗМФТ и за изменение и допълнение на съответна разпоредба от ЗМИП. Конкретната критика, произтичаща от Критерий 35.2 на Препоръка 35 на FATF, свързана с максималните размери на наказанията, свързани с нарушенията на целевите финансови санкции за финансиране на тероризъм и особено на наказанията за нарушения, извършени от лица, заемащи висши ръководни длъжности, се отстранява с предложените изменения и допълнения на съществуваща разпоредба на ЗМФТ и създаване на нова такава в същия закон, респ. с предложените изменения и допълнения на съответните разпоредби от ЗМИП. В допълнение на изложеното дотук, с проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМФТ се предлагат някои изменения и допълнения (предимно от техническо естество) на ЗМИП, установени в хода на практическото прилагане и тълкуване на превантивното законодателство 6 Временно ограничаване на лицензи, респ. на регистрации – при регистрационен режим, отправяне на писмени предупреждения или заповеди за преустановяване на нарушенията и др. 8/14 ПРОЕКТ! срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на ДАНС, органите за надзор съгласно дефиницията по §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП и другите ангажирани органи и ведомства, а също и от страна на гражданското общество, чието разрешаване ще внесе яснота и ще предотврати възможността за различно тълкуване и прилагане на закона. Последното ще се отрази положително на ефективността от прилагане на правната рамка за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията. Като цяло тези изменения и допълнения ще способстват за намаляване на административната тежест посредством намаляване на необходимостта от подаване на документация на хартиен носител и повишаване на възможностите за използване на съвременни средства за електронна комуникация. В предлагания проект на нормативен акт не се предвижда включване на мерки за отстраняване на част от слабостите по горепосочените Препоръки на FATF, които касаят наказателното преследване на някои видове нарушения и могат да бъдат отстранени чрез изменения и/или допълнения в Наказателния кодекс на Република България (напр. части от Препоръка 35). В предлагания проект на нормативен акт не се съдържат и мерки по отношение на слабости, които са коригирани/следва да се коригират в други закони/проекти на закони – напр. проекта на Закон за пазарите на криптоактиви, както и слабости, които могат/ следва да се отстранят с актове от по-нисък ранг или вътрешноведомствени актове. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще спомогне за преодоляване на установените непълни съответствия с Препоръките на FATF, ще способства за постигането на по-висока ефективност на действията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията, както от страна на компетентните надзорни органи и другите компетентни държавни органи, на които законът е вменил конкретни функции, така и от страна на задължените субекти по закона. Това ще повлияе положително на ефективността при прилагането и ще способства за постигане на по-високо ниво на съответствие на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията с изискванията на Препоръките на FATF. Приемането на предлаганите нормативни промени ще представлява съществен напредък в изпълнението на Плана за действие на FATF за Република България, което, както се посочи по-горе, се явява необходимо 9/14 ПРОЕКТ! изискване за намаляване на периода, в който страната фигурира в т. нар „сив списък“ на FATF и в крайна сметка – за изключване от него. С проекта на нормативен акт ще се създадат нови задължения за субектите по сега действащия ЗМФТ с оглед на включването на необходимостта от прилагане на мерки срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с това акцесорни задължения. Същевременно, избраният вариант за действие ще позволи използването на съществуващата вътрешна организация на задължените лица, създадена във връзка с изискванията на превантивното законодателство срещу финансирането на тероризма, за която ще възникне необходимост само да бъде допълнена със сходните по характер изисквания срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. Това ще способства за намаляване на негативния ефект върху административната тежест. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма, проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроекта, проектът на доклад до Министерския съвет на Република България, частичната предварителна оценка на въздействието (Приложение № 1 към чл. 16 от НОМИОВ), съгласувана без препоръки от Администрацията на Министерския съвет, както и копие от становището по частичната предварителна оценка на въздействието на законопроекта бяха предмет на обществено обсъждане в рамките на 14 дни в изпълнение на разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от УПМСНА, като получените становища са отразени в приложените справки. По-краткият срок е обусловен от необходимостта от предприемане на мерки за отстраняване на несъответствия в законодателството, което от своя страна да способства за по-своевременно изключване на Република България от „сивия“ списък на FATF и е в съответствие с взетото решение от Съвета за координация и сътрудничество за осъществяване на националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на негово заседание, проведено на 19.11.2024 г. Документите относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма са съгласувани и по реда на чл. 32 от УПМСНА. 10/14 ПРОЕКТ! В хода на съгласуването, във връзка с преодоляване на несъответствията по Критерий 14.4 на Препоръка 14 на FATF от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е направено предложение, свързано с изменението на чл. 15, ал 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 84 от 2023 г.), с което правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията се разширяват, като се включи задължение Комисията да приеме система за образуване на пощенските кодове на мрежата не само на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, но и на всички пощенски оператори. Основната цел на предложеното изменение е да се осигури пълно съответствие с международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма по Препоръка 14 на FATF, като в обхвата на новата система ще се включат пощенските кодове и на тези доставчици на пощенски парични преводи (ППП), чиито пощенски мрежи са изградени на база договори с представителите по чл. 22 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). С оглед изпълнение на новото си задължение по чл. 15, ал. 1, т. 8 КРС е предприела действия за разработване на система за образуване на пощенските кодове в Република България, която предвижда поддържане на електронен регистър на пощенските кодове. Създаването на регистър на пощенските кодове ще отговори на необходимостта от уточняване на статута и задълженията на пощенските агентства в съответствие с констатациите на МОNEYVAL по Критерий 14.4 на Препоръка 14 на FATF и ще улесни обмена на информация между различните институции (национални и европейски), ангажирани в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма не само в областта на пощенските парични преводи, но и в други сфери, където е необходимо идентифициране на лица във връзка с проследяване на финансовите потоци. Създаването на регистър на пощенските кодове ще обхване всички точки за достъп на доставчиците на ППП и ще позволи прецизно идентифициране на местоположението им, включително и на техните представители по чл. 22 от ЗПУ. С оглед възможността ППП да бъде изплатен не само в офис на пощенския оператор, но и на адреса на получателя, новата система за образуване на пощенски кодове ще позволи своевременното идентифициране на местоположението на получаване на паричните средства, което също ще допринесе за повишаване на ефективността на контрола на надзорните органи и ще окаже положително влияние върху сигурността и стабилността на финансовата система в страната. 11/14 ПРОЕКТ! При проведеното междуведомствено съгласуване по чл. 32 от УПМСНА са постъпили и предложения на Агенция по вписванията във връзка с Директива (ЕС) 2024/1640 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, за изменение на Директива(ЕС) 2019/1937 и за изменение и отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 (Директива (ЕС) 2024/1640), част от новия законодателен пакет на Европейския съюз в областта на превенцията на ИП и ФТ. Съгласно действащата в Република България нормативна уредба, всички вписани обстоятелства, касаещи действителните собственици на юридическите лица и правните образувания, са публични, като всяко лице има право на свободен и безплатен достъп до тях. С Решение от 22 ноември 2022 г. по съединени дела C-37/20, C-601/20 на Съда на Европейския съюз се установява невалидността на член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849, съгласно която информацията за действителните собственици е достъпна за всеки член на широката общественост. С член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640 това решение на Съда на ЕС е уредено на нормативно ниво с изменение в Директива (ЕС) 2015/849, като се създава задължение за държавите членки да гарантират, че информацията за действителните собственици е достъпна само за определени категории лица: 1) във всички случаи за компетентните органи и звената за финансово разузнаване, без никакви ограничения; 2) за задължените субекти в рамките на комплексната проверка на клиента и 3) за всяко лице или организация, които могат да докажат наличието на законен интерес. Разпоредбата на член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640 следва да бъде транспонирана във вътрешното законодателство най-късно до 10 юли 2025 г. С оглед на това в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се предлага създаване на нов член 63б в ЗМИП, регламентиращ категориите лица, които имат право на достъп до информацията за действителните собственици, и е предложена преходна разпоредба, съгласно която в срок до 30 месеца от обнародването на закона Агенцията по вписванията следва да осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства за действителните собственици в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ 12/14 ПРОЕКТ! на лицата, които не попадат в посочените в чл. 63б от ЗМИП категории. Предложеният срок е съобразен с необходимостта от последващо транспониране в националното законодателство на разпоредбите на член 11 - 13 и 15 от Директива (ЕС) 2024/1640, в които са регламентирани общи правила за достъпа до регистрите на действителните собственици (до 10 юли 2026 г.), както и с необходимото технологично време за изпълнение на надграждането на информационните системи на регистрите при спазване на действащата уредба по Закона за електронното управление и Закона за обществените поръчки. За осигуряване на последователна и непротиворечива нормативна уредба, са предложени изменения в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в Закона за регистър БУЛСТАТ, с които се регламентират изключения от публичността на обстоятелствата, вписани в съответните регистри и от свободния достъп до тях, в случаите в които кумулативно са налице две условия - със закон са регламентирани лицата или категориите лица, имащи право на достъп до съответната информация, и е предвиден друг ред за достъп до нея. Резултатите от проведеното междуведомствено съгласуване са разгледани на среща на членовете на междуведомствената работна група, изготвила законопроекта. Въз основа на получените и приети предложения са настъпили съществени изменения на представения за съгласуване проект на акт, свързани с въвеждането от член 74 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640, поради което е извършено повторно съгласуване по реда на чл. 34, ал. 4 от УПМСНА. Получените становища са отразени в приложените справки. По отношение на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма са проведени обществени консултации в съответствие с чл. 26, ал. 2 и 4 от Закона за нормативните актове в рамките на 14 дни. Предвид настъпилите съществени изменения, наложили провеждането на повторно съгласуване по реда на чл. 34, ал. 4 от УПМСНА, са проведени и повторни обществени консултации в рамките на нови 14 дни. По-краткият срок отново е обусловен от необходимостта от предприемане на мерки за отстраняване на несъответствия в законодателството, което от своя страна да способства за по-своевременно изключване на Република България от „сивия“ списък на FATF и от взетото решение от Съвета за координация и сътрудничество за осъществяване на националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Приложените справки от получените 13/14 ПРОЕКТ! становища и предложения са публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на ДАНС заедно с обосновка за неприетите предложения. Приемането на предлагания нормативен акт произтича от правото на Европейския съюз по отношение на въвеждането на член 74 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Приемането на предложения проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б” от УПМСНА. По отношение на измененията, наложени от въвеждането на член 74 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1640, при необходимост разходите ще се осигуряват по реда на чл. 87 от Закона за публичните финанси или в рамките на одобрените разходни тавани по бюджета на Министерството на правосъдието, респ. Агенцията по вписванията за периода 2025 – 2028 г. Предвид изложеното, ПРЕДЛАГАМ: Министерският съвет да приеме предложеното Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ 14/14

1 "Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)" - група, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Държавна агенция „Национална сигурност” Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 7 и 27 от 2018 г., бр. 42 и 94 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 60 и 84 от 2023 г.) ……………………………………………… Лице за контакт: Цветелина Стоянова Райна Христова-Янева Телефон и ел. поща: Телефон: 02 / 814 7951 e-mail: fid@dans.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Слабости в превантивното финансирането на тероризма и на разпространението унищожение, установени в Доклада за Комитета на експертите за оценка на MONEYVAL) към Съвета на Европа.“ 1.1. На 18.05.2022 г. в рамките на 63-то Страсбург, Франция, е приет Доклад за Република Комитета MONEYVAL). Извършената оценка, г., се основава на Международните стандарти за тероризма и на разпространението 1 (Препоръките на FATF ) от 2012 г. и Методологията Препоръките на FATF и ефективността на изпирането на пари и финансирането на тероризма на Процедурните правила за провеждане на Пети отношение на превенцията и противодействието тероризма (ФТ). Съгласно Методологията на FATF, оценката предотвратяване на ИП и ФТ се състои от два съответствие с Препоръките на FATF и оценка рамките на оценката на техническото съответствие разпоредбите на националното законодателство законодателство срещу изпирането на пари и (пролиферацията) оръжия за масово Република България от Пети оценителен кръг на мерките срещу изпирането на пари (Комитета Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL в гр. България от Пети оценителен кръг (Доклада на обхващаща периода от 01.01.2014 г. до 17.09.2021 борба с изпирането на пари и финансирането на (пролиферацията) на оръжия за масово унищожение за оценка на техническото съответствие с системата за превенция и противодействие на (Методологията на FATF) от 2013 г., както и оценителен кръг на Комитета MONEYVAL по на изпирането на пари (ИП) и финансирането на на националната система за превенция и основни компонента – оценка на техническото на ефективността на националната система. В с Препоръките на FATF е оценено доколко съответстват на изискванията на Препоръки на 2 Т.нар. „сив списък“. 3 Създадена със Заповед № Р-45/10.03.2023 г. на министър-председателя на Република България и включваща представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Прокуратурата на Република България, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната агенция за приходите, Агенция 2 FATF и Тълкувателните бележки към същите, а в рамките на оценката на ефективността на националната система за превенция и предотвратяване на ИП и ФТ е извършена оценка по 11 области – т.нар. Непосредствени резултати (НР). В резултат на заключенията в Доклада на Комитета MONEYVAL по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно започна и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF, създадена с цел насърчаване на по-добро глобално съответствие с международните стандарти за противодействие на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ) – International Co-operation Review Group (ICRG). Периодът на наблюдение от страна на FATF приключи през юни 2023 г., когато България докладва напредък. Въпреки постигнатия значителен напредък по много от препоръчителните действия от Доклада на Комитета MONEYVAL, в приетия от FATF през месец октомври 2023 г. Доклад за напредъка на Република България след изтичане на едногодишния срок за наблюдение бе посочено, че има области, в които е необходимо България да постигне допълнителен напредък. Във връзка с последното Република България е включена в списъка на държавите със стратегически слабости в системите за борба с изпирането пари и финансирането на тероризма и 2 на пролиферацията , като от FATF е изготвен и План за действие. Сред мерките, предвидени в изготвения от FATF План за действие, са и такива, свързани с изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, което включва както Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ), така и част от секторното законодателство, регламентиращо дейността на лицата, които попадат в обхвата на чл. 4 от ЗМИП, а една от мерките касае необходимостта от приемането на национални разпоредби за прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН), които се отнасят до мерките срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение (пролиферация) и влизат в обхвата на Препоръка 7 на FATF. Съгласно приложимите процедури на FATF, изключването на държава от списъка е възможно след изпълнение на действията от плана за съответната държава и успешно провеждане на визита на място. За отразяване на напредъка на държавите в списъка, публичните изявления се актуализират при приемането на всеки нов доклад за напредък, като практиката е да се посочват областите, в които е постигнат напредък, и тези, в които е необходимо да се предприемат допълнителни действия. Предвид гореизложеното, Република България следва да докладва напредък както пред Комитета MONEYVAL в рамките на процедурата на засилен мониторинг, така и пред FATF в рамките на процедурата пред ICRG. За преодоляване на голяма част от установените в Доклада на Комитета MONEYVAL слабости в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, през 2023 г. ръководена от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) междуведомствена 3 работна група подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу „Митници” към Министерството на финансите и Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието. 4 https://www.fatf-gafi.org/en/publications/High-risk-and-other-monitored-jurisdictions/Increased-monitoring- february-2024.html https://www.fatf-gafi.org/en/publications/High-risk-and-other-monitored-jurisdictions/increased-monitoring- june-2024.html 5 https://rm.coe.int/moneyval-2024-1-bg-5thround-1stenhfur/1680afca6a 3 изпирането на пари, който бе приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник бр. 84 от 06.10.2023 г. Въздействието на приетите с този закон изменения и допълнения е оценено положително както от FATF, така и от Комитета MONEYVAL. 4 През 2024 г. публичните изявления на FATF за България се актуализираха два пъти, като в тях бяха посочени областите с напредък и тези, в които са необходими допълнителни действия, като в изявлението от месец февруари 2024 г. е посочено, че България е отстранила напълно или до голяма степен слабостите по три Препоръки на FATF – Препоръки 6, 10 и 24, които се отнасят съответно до целевите финансови санкции за финансиране на тероризма, комплексната проверка на клиентите и прозрачността на действителната собственост на регистрираните юридически лица и други правни образувания. Оставащи за адресиране са някои минимални несъответствия по отношение на Критерий 10.9, 10.10 и 10.16 на Препоръка 10 на FATF. През месец май 2024 г. в рамките на 67-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL беше 5 приет първият Последващ доклад за напредъка на Република България , съгласно който България е повишила степента на съответствие от „Частично съответствие“ на „Високо съответствие“ или „Пълно съответствие“ с общо 10 Препоръки на FATF – Препоръки 2, 12, 14, 18, 22, 25, 26, 27, 32 и 33. От този доклад са видни и редица преодолени слабости по отношение на Препоръки 15 и 13 на FATF, като същевременно, по отношение на тях се налага предприемане на допълнителни действия за постигане на по-висока степен на съответствие с изискванията на FATF. След приемането на този доклад на Комитета MONEYVAL, оставащите препоръки, които са оценени с „Частично съответствие“ за България и които имат отношение към превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са Препоръки 13, 15, 28, 34 и 35 на FATF. В допълнение, обнародваният в Държавен вестник бр. 84 от 06.10.2023 г. закон не съдържа разпоредби, чрез които да се преодолеят слабостите по отношение на Препоръка 7 на FATF, тъй като тя касае целевите финансови санкции (ЦФС) за финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение, тъй като се очакваше тези слабости да се преодолеят със закон, който регламентира международните ограничителни мерки. Към настоящия момент такъв закон липсва и слабостите по отношение на Препоръка 7 на FATF не са отстранени. Същевременно, предвиденият в изготвения от FATF План за действие за България срок за преодоляване на слабостите по отношение на техническото съответствие с Препоръка 7 на FATF изтича в началото на 2025 г., което означава, че съответното законодателство следва да е прието в приоритетен порядък. В изпълнение на Решение на създадения с Постановление № 101 на Министерския съвет от 2023 г. Съвет за координация и сътрудничество за осъществяване на националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, със Заповед с №Р-135 от 23.07.2024 г. беше създадена междуведомствена работна група с председател директора на САД „Финансово разузнаване“ в ДАНС и със задача изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките 4 срещу финансирането на тероризма или на отделен закон за въвеждане на ЦФС за финансиране на разпространението на оръжия за масово унищожение (пролиферация), както и за адресиране на други оставащи слабости в Закона за мерките срещу изпирането на пари и секторно законодателство, в т.ч. и тези по Препоръки 13, 15 и 35 на FATF. В изпълнение на задачите си, работната група извърши подробен преглед на констатираните в докладите на FATF и MONEYVAL слабости на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на действащото законодателство и слабости по отношение на Препоръка 7 на