Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони

Проект НАРЕДБА за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1 С наредбата се уреждат условията и редът за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони (ТПУ). Чл. 2 (1) Обект на ТПУ са всички защитени зони на територията и в морските пространства на Република България. (2) ТПУ обхващат и се прилагат за териториите на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). (3) Когато защитени зони попадат в обхвата на национални паркове по Закона за защитените територии (ЗЗТ), се разработват Териториални планове за управление на защитени зони на териториите на съответния национален парк. (4) Когато защитени зони или части от тях попадат в морските пространства на Република България, се разработва Черноморски план за управление на защитени зони. Чл. 3 Предмет на ТПУ са: 1. типовете природни местообитания, местообитанията и популациите на видовете животни (без птици) и растения, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. 2. местообитанията на видовете птици, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. Чл. 4 Целта на ТПУ е да се осигури ефективно управление на защитените зони като част от Националната екологична мрежа, чрез предвиждането на мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, отговарящи на екологичните изисквания на типовете природни местообитания и на видовете, предмет на опазване в тях и система за мониторинг на тяхната ефективност. Чл. 5 (1) Мерките по чл. 4 биват такива за запазване или възстановяване на целостта на защитените зони или свързаността между тях; за запазване или където е подходящо – за възстановяване на благоприятното състояние на предмета на опазване на защитените зони, включително за предотвратяване влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони, и включват: 1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита; 2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития; 3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности; 4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове; 5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг; (2) При определяне на мерките по ал. 1 се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. 1 (3) Когато защитените зони съвпадат изцяло или частично със защитени територии по ЗЗТ, мерките по ал. 1 не могат да противоречат на разпоредбите на ЗЗТ, забраните и ограниченията, посочени в заповедите за обявяването и плановете за управление на защитените територии. Чл. 6 За извършването на дейности, свързани с разработването, промяната и актуализирането на ТПУ, собствениците и ползвателите на недвижимите имоти, попадащи в защитените зони, съдействат, като осигуряват достъп до имотите. Глава втора РАЗРАБОТВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ Раздел I Разработване на териториалните планове за управление на защитени зони Чл. 7 ТПУ се разработват от: 1. директора на РИОСВ - за защитени зони и части от тях, които попадат в териториалния обхват на съответната РИОСВ. 2. директора на дирекцията на Националния парк - за защитените зони на територията на съответния Национален парк. 3. директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - за защитени зони и части от тях, които попадат в морските пространства на Република България. Чл. 8 (1) Органът по чл. 7 внася пред министъра на околната среда и водите проект на задание за разработване на ТПУ, заедно с график за изпълнение на дейностите по разработването му. (2) Заданията по ал. 1 следва да отговарят на минималните изисквания за структурата и съдържанието на плана съгласно приложението към настоящата наредба. (3) В заданията по ал. 1 се включват и изисквания за извършване на дейности за набиране на необходимата информация и данни, включително чрез провеждане на теренни проучвания, най-малко за постигане на междинни цели, определени в специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони. (4) При установени пропуски и/или неточности в заданието по ал. 1 министърът на околната среда и водите го връща на органа по чл. 7, като определя срок за отстраняването им. Преработеният проект на задание се внася пред министъра на околната среда и водите. (5) В двумесечен срок от внасянето на заданието по ал. 1 или ал. 4 министърът на околната среда и водите изпраща на органа по чл. 7 одобрено задание за разработване на ТПУ. Чл. 9 В едномесечен срок от получаване на одобреното задание, органът по чл. 7 запознава комитета на заинтересованите страни по чл. 117а, ал. 3 – 5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с одобреното задание, публикува съобщение на интернет страницата си и организира разработването на проект на ТПУ. Чл. 10 Комитетът на заинтересованите страни: 1. участва в целия процес по разработване на ТПУ; 2. обсъжда и предоставя информация, необходима за разработването на ТПУ съобразно компетентността на членовете на комитета; 3. обсъжда редовно напредъка на процеса по разработване на ТПУ, в съответствие с графика за изпълнение на дейностите към одобреното задание. 2 Чл. 11 (1) Органът по чл. 7 изпраща проекта на ТПУ на членовете на комитета на заинтересованите страни и в 14-дневен срок от датата на изпращане организира провеждането на заседание на комитета, на което го представя. Заседанието на Комитета на заинтересованите страни се протоколира. (2) В едномесечен срок от заседанието по ал. 1 членовете на комитета представят писмени становища и бележки по проекта на ТПУ. (3) В двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 2, органът по чл. 7 изготвя справка с мотиви за приети и неприети становища и бележки и отразява приетите в проекта на ТПУ. Проектът на ТПУ с отразените бележки и справката се изпращат за сведение до членовете на комитета на заинтересованите страни. Раздел II Участие на обществеността в разработването на териториалните планове за управление на защитени зони Чл. 12 (1) Проектът на ТПУ се подлага на обществено обсъждане. (2) Общественото обсъждане се организира от органа по чл. 7. (3) Среща за обществено обсъждане се провежда във всяка от областите, попадащи в териториалния обхват на плана. Срещи за обществено обсъждане на проекта на Черноморския план за управление на защитени зони се провеждат в област Добрич, област Варна и област Бургас. (4) Най-малко два месеца преди датите на срещите за обществено обсъждане органът по чл. 7: 1. публикува на интернет страницата си проекта на ТПУ и обявява в един централен ежедневник и чрез местни средства за масово осведомяване датите, часа, местата и предмета на срещите за обществено обсъждане, мястото или местата, където проектът на ТПУ е достъпен за разглеждане от обществеността и заинтересованите страни, както и адресите, на които могат да се изпращат писмени становища и бележки. 2. изпраща съобщения за обстоятелствата по т. 1 до съответните общини в териториалния обхват на плана за поставянето им на видно място. 3. изпраща съобщения за обстоятелствата по т. 1 до министъра на околната среда и водите и до членовете на комитета на заинтересованите страни. (5) Общинските администрации в териториалния обхват на плана и останалите членове на комитета на заинтересованите страни оказват съдействие на гражданите за разглеждане на проекта на ТПУ. Чл. 13 Органът по чл. 7 организира: 1. представянето на проекта на ТПУ на срещите за обществено обсъждане; 2. изготвянето на протокол за всяка от срещите за обществено обсъждане. Чл. 14 Писмени становища и бележки по проекта на ТПУ могат да се представят и в срок до 14 дни от датата на съответната среща за обществено обсъждане. Раздел III Утвърждаване на териториалните планове за управление Чл. 15 (1) В тримесечен срок след изтичане на срока по чл. 14, органът по чл. 7: 1. разглеждането на постъпилите становища и бележки, получени в хода на общественото обсъждане и изготвянето на справка за приетите и неприетите такива с мотивите за това; 3 2. отразява приетите становища и бележки по т. 1 в проекта на ТПУ. 3. провежда заседание на комитета на заинтересованите страни за представяне на проекта на ТПУ с отразените становища и бележки не по-рано от 14 дни след изпращането на документацията по т. 1 и 2 до членовете на комитета. (2) На заседанието по ал. 1, т. 3 комитетът на заинтересованите страни обсъжда и съгласува проекта на ТПУ, за което се води протокол. Чл. 16 Органът по чл. 7 в едномесечен срок от заседанието, на което е съгласуван проекта на ТПУ го внася пред министъра на околната среда и водите на хартиен и електронен носител, към който се прилагат: 1. доказателства, удостоверяващи изпълнението на действията по чл. 12, ал. 4; 2. протокол/и по чл. 13, т. 2; 3. справката по чл. 15, ал. 1, т. 1; 4. протокол от заседанието по чл. 15, ал. 2; 5. декларация за идентичност на съдържанието на хартиен и електронен носител. Чл. 17 (1) Министърът на околната среда и водите връща проекта на ТПУ за допълване и/или преработване при констатиране на: 1. пропуски в структурата и съдържанието му спрямо утвърденото задание; 2. предвидени режими, мерки и/или дейности в нарушение на ЗБР, ЗЗТ, заповедите за обявяване на защитените зони и/или защитените територии; 3. пропуски от процедурен характер. (2) В случаите по ал. 1 министърът на околната среда и водите дава конкретни писмени указания за отстраняване на констатираните несъответствия и/или пропуски, като определя срок за това. Чл. 18 (1) В тримесечен срок от внасянето на проекта на ТПУ или от отстраняване на констатираните несъответствия и/или пропуски министърът на околната среда и водите го внася за разглеждане от Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР), заедно с приложенията по чл. 16. (2) Проектът на ТПУ и документацията по чл. 16 се представят от органа по чл. 7 на заседанието на НСБР и в резултат от обсъждането съветът предлага на министъра на околната среда и водите: 1. да утвърди проекта на ТПУ. 2. да утвърди проекта на ТПУ, след отразяване на конкретни бележки. 3. да върне проекта на ТПУ с конкретни указания и срок за неговото преработване. (3) Преработеният проект на ТПУ по ал. 2, т. 3 се внася за повторно разглеждане в НСБР. (4) При представяне в срок на мотивирано особено мнение от член на НСБР, министърът на околната среда и водите взема окончателно решение за утвърждаване или за връщане на ТПУ за преработване. (5) ТПУ се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“. Чл. 19 (1) След обнародването на заповедта за утвърждаване в „Държавен вестник“, в срок от седем дни от влизането ѝ в сила заповедта и утвърденият план се публикуват на интернет страниците на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и на органа по чл. 7. (2) Органът по чл. 7 уведомява членовете на комитета на заинтересованите страни за обстоятелствата по ал. 1. 4 Глава трета ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ, ПРОМЕНИ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ Чл. 20 (1) ТПУ се преразглеждат от органа по чл. 7 на всеки 6 години и при необходимост се актуализират. (2) Преразглеждането на ТПУ се основава на регулярното проследяване и оценките в докладите за изпълнението му по чл. 117а, ал. 2, т. 5 от ЗБР, като се анализира: 1. напредъка по изпълнението на плана, отчитайки приложените мерки и тяхната ефективност; 2. степента на постигане на целите на опазване на защитените зони; 3. усвоения финансов ресурс за изпълнение на мерките през шестгодишния период; 4. наличните източници на финансиране на предвидените мерки в плана; 5. постъпили мотивирани предложения за промени и/или актуализация на ТПУ от членовете на комитета на заинтересованите страни или предложения от НСБР по смисъла на чл.116, ал. 4, т.3 от ЗБР; 6. наличие на нови обстоятелства и данни по отношение на защитените зони, предмета на опазване в тях, както и на социално-икономическите условия. (3) Органът по чл. 7 изготвя доклад за резултатите от анализите по ал. 2, съдържащ и проект на мотивирано предложение за актуализация на ТПУ или за липсата на необходимост от такава. Актуализацията по ал. 1 се извършва във всички случаи, в които при преразглеждането се установи необходимост от промени в мерки по чл. 4, с изключение на такива, свързани с научни изследвания, образователна дейност и мониторинг. (4) В тримесечен срок докладът по ал. 3 се обсъжда с комитета на заинтересованите страни и се изпраща от органа по чл. 7 на министъра на околната среда и водите. (5) Министърът на околната среда и водите одобрява доклада по ал. 4 или го връща за допълване и/или преработване при констатиране на несъответствие с изискванията и обстоятелствата по ал. 2 - 3, както и пропуски от процедурен характер. (6) В случаите по ал. 5 министърът на околната среда и водите дава конкретни писмени указания за отстраняване на констатираните несъответствия и/или пропуски, като определя срок не по-дълъг от 3 месеца. (7) Одобреният доклад се публикува в 7 дневен срок на интернет страниците на МОСВ и на органа по чл. 7. (8) В срока по ал. 7, органът по чл. 7 уведомява членовете на комитета на заинтересованите страни за обстоятелствата по ал. 7. Чл. 21 Актуализация на ТПУ се извършва и преди изтичане на шестгодишния срок по чл. 20 в случаите по чл. 27, ал. 6 от ЗБР. В тези случаи актуализацията е само по отношение на частите от плана, които се отнасят за новата/новите защитена/и зона/и. Чл. 22 (1) Актуализацията на ТПУ се извършва по реда на глава втора. (2) В случаите по чл. 21 среща за обществено обсъждане по чл. 12, ал. 3 се провежда във всяка от областите, в които попада новата защитена зона. Чл. 23 (1) В ТПУ могат да се извършват промени. (2) Мотивирани предложения за промени в ТПУ се правят от органа по чл. 7 или от комитета на заинтересованите страни. (3) Съгласуваните от комитета на заинтересованите страни мотивирани предложения за промени в ТПУ се подлагат на обществено обсъждане. (4) В 14-дневен срок органът по чл. 7: 1. публикува на интернет страницата си предложенията за промени в ТПУ и ги оставя на разположение в административната си сграда; 5 2. изпраща съобщение за обстоятелствата по т. 1 в съответните общини в териториалния обхват на ТПУ за поставяне на видно място; 3. изпраща съобщение за обстоятелствата по т. 1 до министъра на околната среда и водите и до членовете на комитета на заинтересованите страни. (5) В едномесечен срок от публикуването по ал. 4, т. 1 заинтересованите лица могат да представят мотивирани писмени предложения, становища и възражения по предложенията за промени в ТПУ; (6) В едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 5 органът по чл. 7 организира разглеждането на постъпилите становища и бележки, получени в хода на общественото обсъждане, и изготвянето на справка за приетите и неприетите такива с мотивите за това, отразяването на приетите становища и бележки в предложенията и насрочва заседание на комитета на заинтересованите страни за тяхното съгласуване. Чл. 24 Органът по чл. 7 предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване съгласуваните от комитета на заинтересованите страни мотивирани предложения за промени в ТПУ, заедно със справката за приетите и неприетите становища и бележки, получени в хода на общественото обсъждане, протокола от заседанието по чл. 23, ал. 6 и последния доклад по чл. 117а, ал. 2, т. 5 от ЗБР, когато е приложим. Чл. 25 (1) В тримесечен срок от внасянето на документацията по чл. 24 или от отстраняване на констатирани несъответствия и/или пропуски министърът на околната среда и водите я внася за разглеждане на заседание на НСБР. В резултат от обсъждането съветът предлага на министъра на околната среда и водите: 1. да утвърди предложените промени в ТПУ. 2. да утвърди предложените промени в ТПУ след отразяване на конкретни бележки. 3. да върне предложението за промени в ТПУ с конкретни указания и срок за тяхното преработване. 4. да не утвърди предложените промени. (2) При представяне в срок на мотивирано особено мнение от член на НСБР, министърът на околната среда и водите взема окончателно решение за утвърждаване или за връщане на ТПУ за преработване. (3) Промените в ТПУ се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“: Чл. 26 Министърът на околната среда и водите може да прекрати производството по промяна на ТПУ в случаите на пропуски от процедурен характер, неизпълнение на срокове и/или указания. Чл. 27 (1) След обнародване на заповедта за утвърждаването на промените в „Държавен вестник“, ТПУ с отразените промени се публикува в 7 дневен срок на интернет страниците на МОСВ и на органа по чл. 7. (2) Органът по чл. 7 уведомява членовете на комитета на заинтересованите страни за обстоятелствата по ал. 1. Чл. 28 Преразглеждането и производствата по актуализация и промяна на ТПУ не спират тяхното действие. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1 Наредбата се приема на основание чл. 28, ал. 1 от ЗБР. § 2 Действащите планове за управление на защитени зони продължават да действат до срока, определен в заповедите за утвърждаването им. 6 Приложение към чл. 8, ал. 2 Минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториален план зa управление на защитени зони (ТПУ) Заглавие на плана Съдържание на плана Съкращения Въведение (административни данни) - орган, отговорен за разработването на ТПУ; - орган, отговорен за утвърждаване на ТПУ; - административни актове за утвърждаване, актуализация и промени; - информация за състава на комитета на заинтересованите страни; - екип разработил проекта на ТПУ; - данни за контакт с екипа разработил плана (телефон и e-mail); - териториален обхват (карто-схема с административни граници и защитени зони); - ползватели на плана. Резюме: Кратко представяне на целите, структурата и съдържанието на ТПУ по начин, разбираем за широката общественост и заинтересованите страни. Глава първа ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕРИТОРИАЛНИЯ ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, ОБЕКТ НА ПЛАНА 1. Териториален обхват на ТПУ - Общо описание на обхвата на плана, включително биогеографски региони. - Общини, населени места и техните землища (и морски пространства в Черноморския план за управление), попадащи изцяло или частично в обхвата и по биогеографски региони. - Защитени зони обект на плана - за всяка защитена зона се посочва код и име, тип на защитената зона, посочва се връзка към интернет страницата с досието на зоната в Информационната система за мрежата Натура 2000, както и дали се припокрива изцяло или частично с друга защитена зона от обхвата на ТПУ. За всяка защитена зона се посочва, дали цялата попада в обхвата на ТПУ или само част от нея, съответно площ и процент. За частите от защитени зони, извън обхвата на териториалния план за управление се посочва, в обхвата на кои органи по чл. 7 от наредбата попадат. - Социално-икономическа характеристика - икономически, социални и културни изисквания, както и регионални и местни особености. 2. Описание на всяка от защитените зони/частите от защитени зони, обект на плана - Общо описание на защитената зона/частта от защитена зона, включително административните и плановите документи, които определят режимите на ползване на земи, гори, водни площи и ресурсите във всяка от тях, при отчитане на припокриването с други зони и форми на териториална защита, както и административните органи, свързани с прилагането им (връзки към интернет страниците, на които съответните документи са публикувани). 7 - Предмет и цели на опазване - рефериране към документ с одобрени специфични и подробни цели на опазване на съответната защитена зона; посочване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в частите от защитени зони в обхвата на ТПУ. - Обобщено представяне на видовете собственост, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на поземлените имоти по актуална кадастрална карта и регистри, както и на реалното състояние и ползване на поземлените имоти извън населените места и селищните образувания. - Стопанска дейност и антропогенни влияния (анализ на съществуващи и потенциални икономически фактори и интереси, като се отчитат и процедирани по реда на екологичното законодателство планове, програми, проекти и инвестиционни предложения). - Абиотични компоненти на околната среда от значение за или влияещи върху предмета на опазване. - Факторите на околната среда от значение или влияещи върху предмета на опазване. Глава втора ПРЕДМЕТ НА ТЕРИТОРИАЛНИЯ ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЛОЩИТЕ, ОБЕКТ НА ПЛАНА 1. Анализ на наличните научна информация и данни за предмета на ТПУ 1.1. Налична научна информация и данни за предмета на ТПУ - Рефериране към публикации, разработки, включително към планове за управление на защитени територии и планове за действие за видове, съдържащи информация и данни за типове природни местообитания, местообитания на видове и популационни данни за видове, предмет на ТПУ. 1.2. Проучвания и изследвания, извършени в процеса на разработване на ТПУ - Резултати от извършените проучвания и изследвания в процеса на разработване на ТПУ, с рефериране към подробните доклади, представени в приложение. 1.3. Анализ и оценка на наличните данни - Анализ и оценка на всички налични научни данни по т. 1.1 и т. 1.2 по отношение на тяхната пълнота, актуалност, териториален обхват и др. - Обосновка за необходимостта от допълнителни данни. 1.4. Обосновка за необходимостта от промени в предмета и целите на защитените зони, обект на ТПУ 2. Обвързване на целите на опазване на защитените зони към конкретни пространствено определени площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики Определяне на конкретни площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики на база на подробни пространствени анализи, представени в приложение. Информацията съдържа: - Типовете природни местообитания, находищата и местообитанията на видове, предмет на плана, в конкретната площ (участък). - Актуално състояние на местообитанията и видовете, предмет на плана, по параметрите на специфичните цели в конкретната площ (участък). - Специфични цели в конкретната площ (участък) въз основа на съпоставка на актуалното състояние, спрямо целевите стойности по съответните параметри – информацията се представя обобщено по идентични параметри. - Вид собственост, трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване и реално състояние и ползване на поземлените имоти в конкретната площ (участък). - Заплахи и въздействия (вкл. конкретни дейности, оказващи влияние върху предмета на опазване) в конкретната площ (участък) и тяхното степенуване. 8 В приложение се представят цифровите данни с пространствения обхват на всяка от площите (участъците) със сходни характеристики (полигонов слой), както и списъци с идентификаторите и основните характеристики на недвижимите имоти в териториалния обхват на съответната площ (участък) със сходни характеристики 3. Ключови местообитания и/или видове за управление - Определяне на ключови местообитания и/или видове за управление в обхвата на ТПУ въз основа на подробните анализи по т. 1 и т. 2 на база географска изолация, уникалност, приоритетност, застрашеност, цели за възстановяване и възможности за възстановяване и др. - Наличие на местообитания/видове с ефекта на „чадъра“. 4. Ключови характеристики в обхвата на ТПУ от значение за опазването на типовете природни местообитания и видовете, предмет на ТПУ - Определяне на елементи на ландшафта от изключителна важност за местообитанията и видовете, предмет на ТПУ. Глава трета МЕРКИ, ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ 1. Мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони 1.1. Пасивни мерки (забрани и ограничения на дейности) - Действащи забрани и ограничения на дейности, представени териториално по площи (участъци) със сходни характеристики, към които са относими, и посочване на: актовете и документите, от които произтичат (вкл. интернет адрес за достъп до документа); защитените зони, в които се прилагат (код и име); местообитанията и/или видовете с техните специфични цели по параметри, за постигането на които допринася мярката; отговорна институция за контрол; обща площ на всяка забрана/ограничение в обхвата на ТПУ. - Въведени с ТПУ забрани или ограничения на дейности (при необходимост), представени териториално по площи (участъци) със сходни характеристики, към които са относими, и посочване на: защитените зони, в които се прилагат (код и име); местообитанията и/или видовете с техните специфични цели по параметри, за постигането на които допринася мярката; отговорна институция за контрол; обща площ на всяка забрана/ограничение в обхвата на ТПУ. - Съответствие на забраните и ограниченията на дейности със съществуващите препоръки в границите на защитените зони (дадени в заповедите за обявяване, стратегически, програмни и планови документи). - Обосновка на необходимостта от въвеждане на всяка от мерките и съответствието ѝ с икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. 1.2. Активни мерки (по чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4) - Съществуващи мерки (включително социално-икономически механизми, насърчаващи опазването/възстановяването на благоприятното състояние на местообитанията и видовете), относими към предмета на опазване в конкретната площ (участък) със сходни характеристики, произтичащи от действащи актове, програмни и планови документи – представени териториално по площи (участъци), по типове (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4) и обвързани по местообитания, видове и параметри на целите, като се посочват и: актовете и документите, от които произтичат (вкл. интернет адрес за достъп до документа); защитените зони, в които се прилагат (код и име); етап на изпълнение; отговорна институция за прилагане; обща площ на всяка от мерките в обхвата на ТПУ. 9 - Въведени с ТПУ активни мерки, относими към предмета на опазване в конкретната площ (участък) със сходни характеристики – представени териториално по площи (участъци), по типове (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2-4) и обвързани по местообитания, видове и параметри на целите, като се посочват и: защитените зони, в които се прилагат (код и име); отговорници за прилагане; обща площ на всяка от мерките в обхвата на ТПУ. - Съответствие на забраните и ограниченията на дейности със съществуващите препоръки в границите на защитените зони (дадени в заповедите за обявяване, стратегически, програмни и планови документи). - Подробно описание на всяка от мерките, обосновка на необходимостта от въвеждането ѝ и съответствието ѝ с икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. 1.3. Научни изследвания, образователна дейност и комуникация - Подробно описание на всяка от мерките, обосновка на необходимостта от изпълнението ѝ и съответствието ѝ с икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, посочване на обектите на прочуване/целевите групи, отговорници за прилагане и съответствие със съществуващи стратегически, програмни и планови документи. 1.4. Приоритизация и план-график на прилагането на мерките от 1.2 и 1.3 - Приоритизация на мерките по т. т. 1.2 и 1.3 (вкл. при необходимост и по площи), придружена с необходимия анализ, доказващ направения избор; - Препоръчителни график и срокове за изпълнение на мерките по площи (участъци). В приложение се представят цифровите данни с пространствения обхват на всяка от мерките, както и разпределението им по площи (участъци) със сходни характеристики (полигонови слоеве). Представят се и списъци с идентификаторите и основните характеристики на недвижимите имоти в териториалния обхват на съответната мярка. 2. Препоръки и предложения 2.1 Препоръки за прилагане на мерките (при необходимост) 2.2. Препоръки и предложения за актуализиране на стандартните формуляри на защитените зони - Анализ на актуалността и коректността на данните в стандартните формуляри обект на ТПУ. - Предложения за промени при констатирани грешки, пропуски и нови данни в резултат от теренните проучвания и анализите. - Други предложения и препоръки за промени при необходимост. 2.3. Препоръки и предложения за промени в действащи нормативни, административни, програмни, планови и стратегически документи - Анализ за наличие на противоречия и необходимост от хармонизация на нормативни, административни, програмни, планови и стратегически документи; - Препоръки за начина на стопанисване и ползване на земеделски земи, горски територии и/или водни площи (при необходимост). - Предложения за социално-икономически механизми, насърчаващи опазването на местообитанията и видовете (при необходимост). - Формулиране на конкретни предложения за промени (при необходимост). 2.4. Препоръки към управлението на защитените зони - Препоръки към административния и управленския капацитет. - Препоръки към съгласувателните процедури на определени дейности и проекти. 10 Глава четвърта СРЕДСТВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ 1. Финансов план - Финансов план по години и типове разходи, включващ прогнозни стойности за изпълнение и мониторинг на предвидените в ТПУ мерки. 2. Източници на финансиране 2.1. Мерки със заложено финансиране - Съответствие на мерките с приложимата за съответния период Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 (НРПД). Представят се източниците за финансиране, в които дейностите по мярката са предвидени, програма за финансиране, орган администриращ програмата, позиция в програмния документ, заложени средства за съответната мярка и др. 2.2. Мерки, за които е необходимо осигуряване на финансиране - Представят се възможните източници за финансиране, финансиращ орган/организация, и др. 3. Прогнозни стойности за изпълнение и мониторинг на заложените препоръки и предложения и възможни източници за финансиране Глава пета МОНИТОРИНГ 1. Отчитане на напредъка в изпълнението на ТПУ Описание на механизма за мониторинг, докладване и оценка на изпълнението на ТПУ, вкл. източниците на информация. - Обща информация по администрирането на ТПУ. - Информация за начина на отчитане на изпълнението на мерките, препоръките и предложенията, вкл. индикатори за изпълнение. 2. Отчитане на резултатите от изпълнението на ТПУ Описание на механизма за мониторинг, докладване и оценка на резултатите от изпълнението на ТПУ, вкл. източниците на информация за отчитане на индикаторите. - Индикатори за резултат по НРПД, относими към ТПУ. - Специфични индикатори за резултат по мерки. 3. Оценка на изпълнението на ТПУ Описание на механизма за цялостна оценка на изпълнението на ТПУ на база на резултатите от оценките и постигането на индикаторите, заложени в предходните два раздела. - Степен на изпълнение на заложените мерки. - Индикатори за въздействие. - Оценка на ефективността на мерките. Приложения 1. Картен материал в цифров вид и на хартиен носител, вкл. пространствени данни в цифров вид (ГИС), онагледяващи данните и реализираните проучвания и анализи за целите на ТПУ. 2. Списъци, таблици, графики и др. в цифров вид и редактируем формат. 11 3. Речник на основни дефиниции и понятия. 4. Доклади от извършени теренни проучвания за целите на ТПУ, включващи информация за периодите на проучване, използваните методики, анализ на резултатите и приложени към тях пространствени данни и първични данни от проучванията. 5. Аналитични доклади. 6. Обосновка на прогнозните суми, заложени във финансовия план и методика за актуализирането им във времето. 7. Информация за собствениците и ползвателите на имотите от значение за управлението (приложение, недостъпно публично). 8. Други приложения. 9. Източници на информация. Други изисквания 1. Всички пространствени данни, използвани за разработването на ТПУ се представят в геобаза данни или в *.shp (shape file) формат, асоциирани с файлове с метаданни съгласно изискванията на чл. 11 от Закона за достъп до пространствени данни, в проекционна координатна система WGS84 UTM зона 35N и/или в официалната за страната, при спазване на следната структура: - геобаза/пакет от използваните изходни данни; - геобаза/пакет от данни с крайни продукти, получени от извършените анализи и обобщения; - картен материал в „картен проектен файл“ и pdf формат. 2. При разработване на плановете за управление на защитени зони се използват методиките за картиране на видове и местообитания, методиките за определяне на природозащитното състояние и прилаганите в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие методики за мониторинг на видовете и местообитанията, освен за видове и местообитания, за които няма разработени такива. 3. Отделните части на ТПУ се илюстрират с картен материал в еднакъв мащаб, позволяващ разчитане на детайлите, представени в съответната карта. 4. В основната част на плана следва да се представи кратка информация за използваните изходни данни и тяхната актуалност, с акцент върху резултатите от съответните анализи. Подробната информация относно проведените проучвания, анализи и данни се представят в приложенията към плана. 5. Всички лични данни и данни за точните местоположения на чувствителни видове и местообитания се представят в отделни приложения, които не са публично достъпни. 12

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Манол Генов – министър на околната среда и водите Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСА), във връзка с чл. 28, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), представям на Вашето внимание проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. I. Причини за приемането на акта Проектът на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони е изготвен във връзка с параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗБР (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.) съгласно, който Министерският съвет следва да приведе наредбата по чл. 28, ал. 1 от ЗБР в съответствие с измененията в него в 6-месечен срок от влизането му в сила. С влезлият в сила ЗИД на ЗБР се конституират органи за управление на мрежата Натура 2000 на национално и на регионално ниво. Съгласно разпоредбите на новия чл. 115а министърът на околната среда и водите се определя за орган за управление на мрежата „Натура 2000“ на национално ниво. Министърът изпълнява функции, свързани София, 1000, бул. „Кн. Мария Луиза” 22 Тел: +359(2) 940 6194, Факс:+359(2) 986 25 33 с: 1. Разработване и утвърждаване на методически ръководства и указания с цел прилагане на единен подход в планирането и управлението на мрежата „Натура 2000“; 2. Подпомага методически органите за управление на защитените зони на регионално ниво, включително чрез организиране и провеждане на регулярни семинари и обучения на участниците по специфични теми, свързани с „Натура 2000“; 3. Утвърждава правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни; 4. Утвърждава плановете за управление и техните актуализации и промени след разглеждане от Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР) и др. Дейността на националния орган за управление на мрежата се подпомага от разширен състав на НСБР, който включва представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации, което е посочено в чл. 116 от закона. Съветът: проследява и обсъжда напредъка в управлението на мрежата „Натура 2000“; дава становища в процеса на разработване на стратегически документи по управление на мрежата „Натура 2000“, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони; прави предложения за по-ефикасно и по- ефективно прилагане на политиките по „Натура 2000“ и др. Органи за управление на регионално ниво на защитените зони съгласно чл. 117а на ЗБР са: 1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) за териториалния обхват на дейност на съответната РИОСВ; 2) Директорите на дирекциите на националните паркове (ДНП) - за защитените зони на териториите на националните паркове по Закона за защитените територии (ЗЗТ) и 3) Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) за защитените зони и частите от защитени зони, попадащи в морските пространства на Република България. Всеки един от органите за управление на регионално ниво на защитените зони е предвидено да работи с активното участие на заинтересованите страни. В тази връзка, чрез издаване на заповед съответният директор ще определя състава на съответния Комитет на заинтересованите страни. Условията и редът за определяне на състава на Комитетите на заинтересованите страни, както и работата им следва да бъдат в съответствие с правилник, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. С промените в чл. 27 се въвежда задължително изискване за защитените зони да се разработват териториални планове за управление на защитени зони (ТПУ) - общo 19 бр. Отговорни структури са органите за управление на защитените зони на регионално ниво, като Комитетите на заинтересованите страни участват в целия процес по разработване, актуализация и промяна на плановете за управление. Определя се срок до 4 години от влизането в сила на изменението и допълнението на ЗБР за организиране на разработването планове за управление. Също така, съгласно § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на влезлият в сила ЗИД на ЗБР, се предвижда министърът на околната среда и водите да утвърди методическо ръководство за разработване на ТПУ по чл. 27, ал. 1 от ЗБР в срок до една година от влизането в сила на закона. Стр. 2 от 7 Предвид законовата делегация за привеждане на действащата към момента Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с ПМС № 349/ 2008 г. (обн., ДВ бр. 7 от 2008г.) в съответствие със ЗИД на ЗБР и естеството на приетите изменения в закона е целесъобразно да бъде приета нова Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, тъй като: 1. Съгласно чл. 117а от ЗБР се създават органи за управление на защитени зони и части от тях на регионално ниво, каквито не бяха определени до изменението на ЗБР и които по своята същност изцяло променят концепцията за създаване на планове за управление на защитени зони. 2. В действащата наредба не е предвидено създаването на комитет на заинтересованите страни, което допълнително предполага промяна в начина на разработване, утвърждаване и промяна на тези планове. 3. Премахната е възможността планове за управление на защитени зони да се разработват от други държавни органи и техни поделения в сферата на своята компетентност, от общини и техни сдружения, от научни и академични институти и неправителствени екологични организации, а със ЗИД на ЗБР задължението е вменено на РИОСВ, ДНП и БДЧР като органи за управление на защитените зони на регионално ниво. 4. Налага се и изменение в наименованието на наредбата предвид въвеждането на териториален принцип на управление на защитените зони. Всичко това води до необходимостта от издаване на нова наредба, предвид че измененията в съществуващата наредба са многобройни и съществени. В тази връзка е изработен проект на нова Наредба за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, структурирана в три глави, които регламентират обекта, предмета и целта на ТПУ, реда за тяхното разработване, утвърждаване, преразглеждане и актуализация. Регламентира се и ред за извършване на промени в плановете, както и участието на всички заинтересовани страни и широката общественост във всяка от тези процедури. В наредбата са съобразени и допълнително конкретизирани законовите правомощия и задължения на органите за управление на защитените зони на национално и регионално ниво, както и участието на комитетите на заинтересованите страни и на НСБР в процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ, съгласно чл. 115а - 117а от ЗБР. Конкретизирано е участието на комитетите на заинтересованите страни в целия процес по разработване, актуализация и промяна на ТПУ, чрез съответните предвиждания за обсъждане и съгласуване на проектите на ТПУ, техните актуализации и промени в процеса на тяхното разработване, в хода на процедурите по общественото им обсъждане и последващото им предлагане за утвърждаване от министъра на околната среда и водите. Предвидено е и участието на комитетите в процедурите по преразглеждане на ТПУ на всеки 6 години. Разписана е подробно процедурата по разглеждане на проектите на плановете, техните актуализации и промени от НСБР в хода на процедурите по тяхното утвърждаване. Прозрачността и публичността на предвидените процедури по разработване, актуализация и промяна на ТПУ, освен чрез представителството в комитетите на заинтересованите страни и в НСБР на различните заинтересовани страни, се гарантира и от предвидените обществени обсъждания на документите. В Раздел ІІІ на Глава втора от наредбата са разписани процедурите по обществено обсъждане на проектите на ТПУ и техните Стр. 3 от 7 актуализации, като предвид териториалния обхват на плановете и техния обем са заложени по-продължителни срокове за достъп до документите и задължително провеждане на срещи във всяка от областите, с цел представяне и обсъждане на ТПУ. Предвиден е и допълнителен 14-дневен срок след всяка от срещите за представяне на писмени становища и бележки. Регламентирано е и редовно публично оповестяване на най-ранен етап в ход на всички процедури, както и широк обществен достъп до документите. С предвидените процедури на широки обществени обсъждания, прозрачност и диалог се гарантира отчитането във възможно най-пълна степен на интересите на всички заинтересовани страни и се дава възможност за намиране на ефективни и балансирани, взаимно приемливи решения за управлението на земите, горите и водните площи в границите на защитените зони. Това ще спомогне за постигане на целите на устойчивото развитие на регионите в хармония с богатото биологично разнообразие на страната при избягване на създаването на конфликти и противоречия с целите на опазване на защитените зони. Освен задължителната по закон актуализация на ТПУ при обявяване на нова защитена зона и възможността за такава на всеки 6 години в резултат от тяхното преразглеждане, е предвидена и възможност в случай на възникнала необходимост да се извършват промени в плановете и извън този срок. В съответствие със законовите разпоредби, промени в плановете могат да се инициират от регионалните органи за управление и комитетите на заинтересованите страни, като всички предложения за промени подлежат на съгласуване с комитетите на заинтересованите страни. В хода и на тази процедура се следват принципите на пълна публичност и прозрачност, като всички съгласувани от комитетите предложения за промени се подлагат на задължително обществено обсъждане, след което е предвидено провеждането на ново обсъждане и съгласуване на предложенията с отразени бележки с комитетите на заинтересованите страни. Възможността за промени в документите, съобразно предвидената процедура, осигурява необходимата гъвкавост на тези дългосрочни планови документи. С Наредбата е разработено и приложение към чл. 8, ал. 2 от нея, съдържащо Минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториален план за управление на защитени зони (ТПУ), съобразено с новия пространствен обхват на плановите документи, заложен в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от същия. Наредбата и приложението към нея са съобразени с вече утвърдените и налични планови, програмни, административни и нормативни документи в страната, свързани с управлението на земите, горите и водните площи в защитените зони, като е предвидено те да бъдат съобразени при разработването на ТПУ. Наредбата и приложението към нея са съобразени с въведеното изискване в ЗБР за разработване на специфични и подробни цели на опазване на защитените зони и утвърждаването им с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите. ТПУ ще се разработват на база специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и ще определят необходимите мерки за постигането им, насочени съответно към съхраняване или възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, при отчитане на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. По този начин ще се постигне Стр. 4 от 7 по-ефективно изпълнение на задълженията на страната по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията), и в частност разпоредбите на чл. 6, пар. 1 и 2 от нея, като се следват най-добрите практики в Европейския съюз (ЕС). II. Целите, които се поставят С предложения проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони се цели да се уредят реда и условията, при които се приемат териториални планове за управление на защитени зони, включително и Черноморки план за управление на защитени зони, така че да се постигане по-голяма ефективност при управлението на Европейската екологична мрежа „Натура 2000” в България, в съответствие с указанията на Европейската комисия и добрите практики в ЕС, да се гарантира постигане на природозащитните цели, както и включване на всички заинтересовани страни и особено на местните общности в процеса и създаване на възможности за устойчиво развитие на регионите, чрез което да се подобрят условията за опазване на биологичното разнообразие в страната като цяло. III. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка, изготвена в съответствие с Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. През програмния период 2021-2027 г. по Програма „Околна среда“ са осигурени средства за разработване на Териториални планове за управление на защитени зони, в съответствие с утвърдената от Европейската комисия Национална рамка за приоритетни действия за Натура 2000 (2021-2027 г.). Изпълнението на мерките за запазване или възстановяване на целостта на защитените зони или свързаността между тях се очаква да се финансира със Европейски средства. Съгласно чл.10, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, Министерството на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия за одобрение списъка на защитените зони, приет от Министерския съвет. На Европейската комисия се изпраща за одобрение и финансова оценка за необходимото съфинансиране от Европейската общност на предвидените мерки за опазване и/или възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания и видове в защитените зони по чл. 6, ал. 1, приети с решението на Министерският съвет. IV. Очаквани резултати от прилагането на правилата на проекта Ще бъде създадена задължителната нормативна уредба за разработване на териториални планове за управление на защитени зони, които ще се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и ще определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. С приемането на проекта на нормативен акт ще бъдат въведени ясни механизми за разработване и утвърждаване на териториалните планове за управление на защитени зони, тяхното преразглеждане, промени и актуализация, включително участието на всички заинтересовани страни в тези процеси, съобразени изцяло с новите предвиждания на ЗБР. Ще се постигне съответствие със законовите правомощия и задължения на органите за управление на защитените зони и участието на Комитетите на заинтересованите страни в Стр. 5 от 7 процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на териториалните планове за управление на защитени зони, съгласно чл. 115а – 117а от ЗБР. Приемането на нормативния акт ще повиши участието на местните общности в процеса на управление на мрежата Натура 2000. Ще бъде осигурено участието на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, свързани с управлението на мрежата Натура 2000. След приемането на проекта на наредба ще бъде утвърдено методическо ръководство за разработване на териториални планове за управление на защитени. Приемането на проекта на наредба е основна предпоставка органите за управление на защитените зони на регионално ниво да започнат организацията по разработването на ТПУ, с което да изпълнят изискването на чл. 27 от ЗБР. V. Съответствие на правилата на проекта с правото на ЕС С наредбата не се въвеждат разпоредби, изискващи транспониране на норми от европейското законодателство. Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с текстовете на наредбата не се въвеждат текстове от правото на ЕС, а се въвеждат само процедури за прилагане на разпоредби от директива. Предложеният проект е в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на ЕС, и е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като предложеният проект е подходящ, за да бъдат постигнати заложените с проекта цели и не налага на лицата тежест, която е прекомерна спрямо търсеният резултат - целесъобразно управление на защитените зони. С проектът на постановление се прави изменение в чл. 12 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2010 г. бр. 3 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 3 от 2018 г., бр. 106 от 2021 г.), като се привежда в съответствие с новите разпоредби на ЗБР наименованието на плановите документи за управление на защитените зони. По проекта на нормативен акт е извършена предварителна частична оценка на въздействието в съответствие с чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 35, ал. 1, т. 8 от УПМСНА. Оценката е съгласувана с Дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет в съответствие с чл. 30б, във връзка с чл. 30г от УПМСНА. В съответствие с чл. 26, ал. 3 и 4 от ЗНА и чл. 85 от УПМСНА, проектът на Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, заедно с мотивите и частичната оценка на въздействие към него, е обявен за публично обсъждане на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет, като на заинтересованите лица е предоставен срок от 30 дни за становища и предложения. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от ЗНА, на интернет страницата на МОСВ и на Портала за обществени консултации е публикувана справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка и мотиви за неприетите. Стр. 6 от 7 Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от УПМСНА. Получените становища, заедно със справка за тяхното отразяване, са приложени към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от УПМСНА, предлагам на Министерския съвет да разгледа и да приеме предложения проект на Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. МАНОЛ ГЕНОВ Министър на околната среда и водите Стр. 7 от 7

МОТИВИ Към проекта на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони I. Причини за приемането на акта Проектът на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони е изготвен във връзка с параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за биологичното разнообразие - ЗБР (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.) съгласно, който Министерският съвет следва да приведе наредбата по чл. 28, ал. 1 от ЗБР в съответствие с измененията в него в 6-месечен срок от влизането му в сила. С влезлият в сила ЗИД на ЗБР се конституират органи за управление на мрежата Натура 2000 на национално и на регионално ниво. Съгласно разпоредбите на новия чл. 115а министърът на околната среда и водите се определя за орган за управление на мрежата „Натура 2000“ на национално ниво. Министърът изпълнява функции, свързани с: 1. Разработване и утвърждаване на методически ръководства и указания с цел прилагане на единен подход в планирането и управлението на мрежата „Натура 2000“; 2. Подпомага методически органите за управление на защитените зони на регионално ниво, включително чрез организиране и провеждане на регулярни семинари и обучения на участниците по специфични теми, свързани с „Натура 2000“; 3. Утвърждава правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни; 4. Утвърждава плановете за управление и техните актуализации и промени след разглеждане от Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР) и др. Дейността на националния орган за управление на мрежата се подпомага от разширен състав на НСБР, който включва представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации, което е посочено в чл. 116 от закона. Съветът: проследява и обсъжда напредъка в управлението на мрежата „Натура 2000“; дава становища в процеса на разработване на стратегически документи по управление на мрежата „Натура 2000“, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони; прави предложения за по-ефикасно и по-ефективно прилагане на политиките по „Натура 2000“ и др. Органи за управление на регионално ниво на защитените зони съгласно чл. 117а на ЗБР са: 1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) за териториалния обхват на дейност на съответната РИОСВ; 2) Директорите на дирекциите на националните паркове (ДНП) - за защитените зони на териториите на националните паркове по Закона за защитените територии (ЗЗТ) и 1 3) Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) за защитените зони и частите от защитени зони, попадащи в морските пространства на Република България. Всеки един от органите за управление на регионално ниво на защитените зони е предвидено да работи с активното участие на заинтересованите страни. В тази връзка, чрез издаване на заповед съответният директор ще определя състава на съответния Комитет на заинтересованите страни. Условията и редът за определяне на състава на Комитетите на заинтересованите страни, както и работата им следва да бъдат в съответствие с правилник, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. С промените в чл. 27 се въвежда задължително изискване за защитените зони да се разработват териториални планове за управление на защитени зони (ТПУ) - общo 19 бр. Отговорни структури са органите за управление на защитените зони на регионално ниво, като Комитетите на заинтересованите страни участват в целия процес по разработване, актуализация и промяна на плановете за управление. Определя се срок до 4 години от влизането в сила на изменението и допълнението на ЗБР за организиране на разработването планове за управление. Също така, съгласно § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на влезлият в сила ЗИД на ЗБР, се предвижда министърът на околната среда и водите да утвърди методическо ръководство за разработване на ТПУ по чл. 27, ал. 1 от ЗБР в срок до една година от влизането в сила на закона. Предвид законовата делегация за привеждане на действащата към момента Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с ПМС № 349/ 2008 г. (обн., ДВ бр. 7 от 2008г.) в съответствие със ЗИД на ЗБР и естеството на приетите изменения в закона е целесъобразно да бъде приета нова Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, тъй като: 1. Съгласно чл. 117а от ЗБР се създават органи за управление на защитени зони и части от тях на регионално ниво, каквито не бяха определени до изменението на ЗБР и които по своята същност изцяло променят концепцията за създаване на планове за управление на защитени зони. 2. В действащата наредба не е предвидено създаването на комитет на заинтересованите страни, което допълнително предполага промяна в начина на разработване, утвърждаване и промяна на тези планове. 3. Премахната е възможността планове за управление на защитени зони да се разработват от други държавни органи и техни поделения в сферата на своята компетентност, от общини и техни сдружения, от научни и академични институти и неправителствени екологични организации, а със ЗИД на ЗБР задължението е вменено на РИОСВ, ДНП и БДЧР като органи за управление на защитените зони на регионално ниво. 4. Налага се и изменение в наименованието на наредбата предвид въвеждането на териториален принцип на управление на защитените зони. Всичко това води до необходимостта от издаване на нова наредба, предвид че измененията в съществуващата наредба са многобройни и съществени. В тази връзка е изработен проект на нова Наредба за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, структурирана в три глави, 2 които регламентират обекта, предмета и целта на ТПУ, реда за тяхното разработване, утвърждаване, преразглеждане и актуализация. Регламентира се и ред за извършване на промени в плановете, както и участието на всички заинтересовани страни и широката общественост във всяка от тези процедури. В наредбата са съобразени и допълнително конкретизирани законовите правомощия и задължения на органите за управление на защитените зони на национално и регионално ниво, както и участието на комитетите на заинтересованите страни и на НСБР в процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ, съгласно чл. 115а - 117а от ЗБР. Конкретизирано е участието на комитетите на заинтересованите страни в целия процес по разработване, актуализация и промяна на ТПУ, чрез съответните предвиждания за обсъждане и съгласуване на проектите на ТПУ, техните актуализации и промени в процеса на тяхното разработване, в хода на процедурите по общественото им обсъждане и последващото им предлагане за утвърждаване от министъра на околната среда и водите. Предвидено е и участието на комитетите в процедурите по преразглеждане на ТПУ на всеки 6 години. Разписана е подробно процедурата по разглеждане на проектите на плановете, техните актуализации и промени от НСБР в хода на процедурите по тяхното утвърждаване. Прозрачността и публичността на предвидените процедури по разработване, актуализация и промяна на ТПУ, освен чрез представителството в комитетите на заинтересованите страни и в НСБР на различните заинтересовани страни, се гарантира и от предвидените обществени обсъждания на документите. В Раздел ІІІ на Глава втора от наредбата са разписани процедурите по обществено обсъждане на проектите на ТПУ и техните актуализации, като предвид териториалния обхват на плановете и техния обем са заложени по-продължителни срокове за достъп до документите и задължително провеждане на срещи във всяка от областите, с цел представяне и обсъждане на ТПУ. Предвиден е и допълнителен 14- дневен срок след всяка от срещите за представяне на писмени становища и бележки. Регламентирано е и редовно публично оповестяване на най-ранен етап в ход на всички процедури, както и широк обществен достъп до документите. С предвидените процедури на широки обществени обсъждания, прозрачност и диалог се гарантира отчитането във възможно най-пълна степен на интересите на всички заинтересовани страни и се дава възможност за намиране на ефективни и балансирани, взаимно приемливи решения за управлението на земите, горите и водните площи в границите на защитените зони. Това ще спомогне за постигане на целите на устойчивото развитие на регионите в хармония с богатото биологично разнообразие на страната при избягване на създаването на конфликти и противоречия с целите на опазване на защитените зони. Освен задължителната по закон актуализация на ТПУ при обявяване на нова защитена зона и възможността за такава на всеки 6 години в резултат от тяхното преразглеждане, е предвидена и възможност в случай на възникнала необходимост да се извършват промени в плановете и извън този срок. В съответствие със законовите разпоредби, промени в плановете могат да се инициират от регионалните органи за управление и комитетите на заинтересованите страни, като всички предложения за промени подлежат на съгласуване с комитетите на заинтересованите страни. В хода и на тази процедура се следват принципите на пълна публичност и прозрачност, като всички съгласувани от комитетите предложения за промени се подлагат на задължително обществено обсъждане, след което е предвидено провеждането на ново обсъждане и съгласуване на предложенията с отразени бележки с комитетите на 3 заинтересованите страни. Възможността за промени в документите, съобразно предвидената процедура, осигурява необходимата гъвкавост на тези дългосрочни планови документи. С Наредбата е разработено и приложение към чл. 8, ал. 2 от нея, съдържащо Минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториален план за управление на защитени зони (ТПУ), съобразено с новия пространствен обхват на плановите документи, заложен в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от същия. Наредбата и приложението към нея са съобразени с вече утвърдените и налични планови, програмни, административни и нормативни документи в страната, свързани с управлението на земите, горите и водните площи в защитените зони, като е предвидено те да бъдат съобразени при разработването на ТПУ. Наредбата и приложението към нея са съобразени с въведеното изискване в ЗБР за разработване на специфични и подробни цели на опазване на защитените зони и утвърждаването им с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите. ТПУ ще се разработват на база специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и ще определят необходимите мерки за постигането им, насочени съответно към съхраняване или възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, при отчитане на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. По този начин ще се постигне по-ефективно изпълнение на задълженията на страната по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията), и в частност разпоредбите на чл. 6, пар. 1 и 2 от нея, като се следват най-добрите практики в Европейския съюз (ЕС). II. Целите, които се поставят С предложения проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони се цели да се уредят реда и условията, при които се приемат териториални планове за управление на защитени зони, включително и Черноморки план за управление на защитени зони, така че да се постигане по-голяма ефективност при управлението на Европейската екологична мрежа „Натура 2000” в България, в съответствие с указанията на Европейската комисия и добрите практики в ЕС, да се гарантира постигане на природозащитните цели, както и включване на всички заинтересовани страни и особено на местните общности в процеса и създаване на възможности за устойчиво развитие на регионите, чрез което да се подобрят условията за опазване на биологичното разнообразие в страната като цяло. III. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка, изготвена в съответствие с Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. През програмния период 2021-2027 г. по Програма „Околна среда“ са осигурени средства за разработване на Териториални планове за управление на защитени зони, в съответствие с утвърдената от Европейската комисия Национална рамка за приоритетни действия за Натура 2000 (2021-2027 г.). Изпълнението на мерките за 4 запазване или възстановяване на целостта на защитените зони или свързаността между тях се очаква да се финансира със Европейски средства. Съгласно чл.10, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, Министерството на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия за одобрение списъка на защитените зони, приет от Министерския съвет. На Европейската комисия се изпраща за одобрение и финансова оценка за необходимото съфинансиране от Европейската общност на предвидените мерки за опазване и/или възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания и видове в защитените зони по чл. 6, ал. 1, приети с решението на Министерският съвет. IV. Очаквани резултати от прилагането на правилата на проекта Ще бъде създадена задължителната нормативна уредба за разработване на териториални планове за управление на защитени зони, които ще се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и ще определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. С приемането на проекта на нормативен акт ще бъдат въведени ясни механизми за разработване и утвърждаване на териториалните планове за управление на защитени зони, тяхното преразглеждане, промени и актуализация, включително участието на всички заинтересовани страни в тези процеси, съобразени изцяло с новите предвиждания на ЗБР. Ще се постигне съответствие със законовите правомощия и задължения на органите за управление на защитените зони и участието на Комитетите на заинтересованите страни в процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на териториалните планове за управление на защитени зони, съгласно чл. 115а – 117а от ЗБР. Приемането на нормативния акт ще повиши участието на местните общности в процеса на управление на мрежата Натура 2000. Ще бъде осигурено участието на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, свързани с управлението на мрежата Натура 2000. След приемането на проекта на наредба ще бъде утвърдено методическо ръководство за разработване на териториални планове за управление на защитени. Приемането на проекта на наредба е основна предпоставка органите за управление на защитените зони на регионално ниво да започнат организацията по разработването на ТПУ, с което да изпълнят изискването на чл. 27 от ЗБР. V. Съответствие на правилата на проекта с правото на ЕС С наредбата не се въвеждат разпоредби, изискващи транспониране на норми от европейското законодателство. Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с текстовете на наредбата не се въвеждат текстове от правото на ЕС, а се въвеждат само процедури за прилагане на разпоредби от директива. Предложеният проект е в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на ЕС, и е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като предложеният проект е подходящ, за да бъдат постигнати заложените с проекта цели и не налага на лицата тежест, която е прекомерна спрямо търсеният резултат - целесъобразно управление на защитените зони. 5

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на околната среда и (МОСВ) водите Нормативен акт: Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони № 45 в оперативната програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни 2024 г. Лице за контакт: Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба природата“ Телефон и ел. поща: 02/940-6158 m.kalugerov@moew.government.bg за защита на 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Причините, наложили разработването за приемане на Наредба за условията и планове за управление на защитени зони привеждане на подзаконовата нормативна 2023 г. изменения и допълнения на Закона бр. 88 от 2023 г.), свързани с определените на национално и регионално ниво и изпълнение управление на мрежата Натура 2000“ към приетия ЗИД на ЗБР се въвежда управление на защитените зони (ТПУ) преразглеждане, актуализация и промяна органи за управление комитети на разработване на специфични и подробни им с нарочна заповед на министъра на разработват на база специфични и подробни необходимите мерки за постигането им, на типовете природни местообитания и отчитане на икономическите, социалните местните особености. неговото/тяхното на реда за са уредба за в задължение и с цели околната насочени видовете, и възникване. По възможност посочете числови стойности. проекта на Постановление на Министерски съвет разработване и утвърждаване на териториални свързани с необходимостта от актуализиране и в съответствие с приетите в края на октомври биологичното разнообразие (ЗИД на ЗБР, обн., ДВ, него органи за управление на мрежата Натура 2000 на Реформа 1 (C5.R1): „Създаване на структура за Националния план за възстановяване и устойчивост. С за разработване на териториални планове за изцяло нов подход за тяхното разработване, участието и на конституирани към регионалните заинтересованите страни. Въвежда се и изискване за на опазване на защитените зони и утвърждаването среда и водите. Плановете за управление се цели на опазване на защитените зони и определят съответно към съхраняване или възстановяване предмет на опазване в защитените зони, при културните изисквания, както и регионалните и 2 Новите изисквания и терминология на Закона за биологичното разнообразие не са отразени в подзаконовата нормативна уредба към него, а именно в действащата към момента Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с ПМС № 349/2008 г. (обн., ДВ бр. 7 от 2008г.), както и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2010 г. бр. 3 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 3 от 2018 г., бр. 106 от 2021 г.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство. Налична е изрична законова делегация за привеждане на действащата към момента Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с ПМС № 349/2008 г. (обн., ДВ бр. 7 от 2008г.) в съответствие със ЗИД на ЗБР, предвид естеството на приетите изменения в закона. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Законовата делегация за привеждане на действащата към момента Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с ПМС № 349/2008 г. (обн., ДВ бр. 7 от 2008г.), в съответствие със ЗИД на ЗБР и естеството на приетите изменения в закона не позволяват запазване на действащата нормативна рамка, тъй като: 1. Съгласно чл. 117а от ЗБР се създават органи за управление на защитени зони на регионално ниво, каквито не бяха определени до изменението на ЗБР и които по своята същност изцяло променят концепцията за създаване на планове за управление на защитени зони. 2. В действащата наредба не е предвидено създаването на комитет на заинтересованите страни, което допълнително предполага промяна в начина на разработване и утвърждаване на тези планове. 3. Премахната е възможността Планове за управление на защитени зони да се разработват от други държавни органи и техни поделения в сферата на своята компетентност, от общини и техни сдружения, от научни и академични институти и неправителствени екологични организации, а със ЗИД на ЗБР задължението е вменено на РИОСВ, ДНП и БДЧР като органи за управление на защитените зони на регионално ниво. 4. Налага се и изменение в наименованието на наредбата предвид въвеждането на териториален принцип на управление на защитените зони. Всичко това води до необходимостта от издаване на нова наредба, предвид че необходимите изменения в съществуващата наредба са многобройни и съществени. Необходима е изцяло нова регламентация на процедурите по разработване на ТПУ, реда за тяхното утвърждаване, преразглеждане и актуализация, както и на реда за извършване на промени в плановете и участието на всички заинтересовани страни и на широката общественост във всяка от тези процедури. Необходимо е в нормативният акт да се съобразят и допълнително да се конкретизират новите законови правомощия и задължения на органите за управление на 3 защитените зони на национално и регионално ниво, както и участието на комитетите на заинтересованите страни и на Националния съвет по биологичното разнообразие в процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ, съгласно чл. 115а - 117а от ЗБР. Необходимо е въвеждане и на новото законово изискване ТПУ да се разработват на база специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и да определят необходимите мерки за постигането им, насочени съответно към съхраняване или възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, при отчитане на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Следва да бъдат разработени изисквания към структурата и съдържанието на ТПУ, съобразени с новия пространствен обхват на плановите документи, заложен в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от същия от закон. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.) Министерският съвет следва да приведе наредбата по чл. 28, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) в съответствие с измененията в него в 6-месечен срок от влизането му в сила. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последваща оценка на въздействие не е извършвана. 2. Цели: Стратегическа цел: С предложения проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони се цели да се уредят реда и условията, при които се приемат териториални планове за управление на защитени зони, включително и Черноморки план за управление на защитени зони, така че да се постигане по-голяма ефективност при управлението на Европейската екологична мрежа „Натура 2000” в България, в съответствие с указанията на Европейската комисия и добрите практики в ЕС, да се гарантира постигане на природозащитните цели, както и включване на всички заинтересовани страни и особено на местните общности в процеса и създаване на възможности за устойчиво развитие на регионите, чрез което да се подобрят условията за опазване на биологичното разнообразие в страната като цяло. Оперативни цели: Цел 1: Създаване на задължителна нормативна уредба за разработване на териториални планове за управление на защитени зони, които се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. Целта следва да бъде постигната във възможно най-кратък срок, но не по-късно от края на 2024 г. 4 Цел 2: Разработване на териториалните планове за управление на защитени зони. Разработването на териториалните планове за управление на защитени зони следва да бъде организирано в срок до 20.10.2027 г. като същите трябва да бъдат разработени в рамките на срока за допустимост на разходите по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. (31.12.2029 г.). Заложените цели и графика за тяхното постигане са в съответствие с предвижданията в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.). Дейностите по разработване на ТПУ и тяхното изпълнение са предвидени в Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 за периода 2021-2027 г. Изпълнението на мерките за запазване или възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони се очаква да се финансират със средства от фондовете на ЕС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерство на околната среда и водите; - 15 Регионални инспекции по околна среда и води; - 3 Дирекции на националните паркове; - 1 Басейнова дирекция „Черноморски район”; - 265 общини; - Министерство на земеделието и храните; - Неправителствени организации, с предмет на дейност и цели по опазване на околната среда; - Собственици и ползватели на земи, горски територии, водни площи и ресурси, попадащи в обхвата на защитените зони (определяем брой); - Предприемачи в различни области и техните сдружения извършващи или планиращи дейности на територията на мрежата Натура 2000 (определяем брой). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Неразработване на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони Описание: В случай на неразработване и невнасяне в Министерския съвет на проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, привеждаща в съответствие подзаконовия нормативен акт с влезлите в сила промени в ЗБР, ще е налице неизпълнение на разпоредбата на § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.). 5 От своя страна това ще доведе до неизпълнение на предвидените мерки в одобрената от Европейската комисия Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 за периода 2021-2027 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант „Без действие“ не се очакват положителни социални, икономически и екологични въздействия, тъй като предложените изменения всъщност целят постигане на положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на промени в Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони ще доведе до несъответствие на подзаконовата нормативна рамка с действащия Закон за биологичното разнообразие и съответно до забавено и недобро прилагане на Директива за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (Директива 2009/147/ЕО) в България. Без привеждане на наредбата в съответствие с предвижданията на закона ще е невъзможно изпълнението на предвижданията на ЗБР за задължително разработване на териториални планове за управление за защитените зони в страната и изпълнението на заложените в стратегическите и програмните документи мерки, свързани с тях, за които е предвиден и съответен финансов ресурс от фондовете на ЕС през настоящия програмен период. Това може да доведе до риск от загуба на средства. Непривеждането на наредбата в съответствие със ЗБР ще лиши местните общности от предвидените в закона възможности за участие в процеса на управление на мрежата Натура 2000. Това ще доведе до невъзможност обществото и гражданите да упражнят правата си за местно самоуправление. Понижаването на икономическата активност в тези територии ще намали стандарта на живот на хората, които ги обитават, а това би довело до допълнително обезлюдяване на населените места и застаряване на населението (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Нормативният акт няма пряко въздействие върху малки и средни предприятия. С него не се създават ангажименти за бизнеса. Административна тежест: няма ………………………………………………………………………………………….. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Действие“: Разработване на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. Описание: В случай на разработване и внасяне в Министерския съвет на проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, привеждаща в съответствие 6 подзаконовия нормативен акт с влезлите в сила промени в ЗБР, ще е налице изпълнение на разпоредбата на § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.). Съответно, нормативната уредба ще търпи своето планирано усъвършенстване, което ще доведе до по- ефективно изпълнение на задълженията на страната по Директивата за местообитанията и в частност разпоредбите на чл. 6, пар. 1 и 2 от нея. Ще бъде изработен проект на нова Наредба за разработване и утвърждаване на териториалните планове за управление на защитени зони, структурирана в три глави, които регламентират разработването, участието на всички заинтересовани страни, утвърждаването на териториалните планове за управление на защитени зони, вкл. и тяхното преразглеждане, промени и актуализация. Положителен резултат от разработването на проекта на наредба е създаването на условия за по- ефективното управление на Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България и включване на всички заинтересовани страни в процеса. С разработеният нормативен акт ще се съобрази изискването на ЗБР за разработване на специфични и подробни цели на опазване на защитените зони и утвърждаването им с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите. Плановете за управление ще се разработват на база специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и ще определят необходимите мерки за постигането им, насочени съответно към съхраняване или възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, при отчитане на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Предвижда се, съобразно законовите разпоредби, териториални планове за управление да се разработват за териториите на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите. В случаите, в които защитени зони попадат в обхвата на национални паркове по Закона за защитените територии ще се разработват Териториални планове за управление на защитени зони на териториите на съответния национален парк. За защитени зони или части от тях, които попадат в морските пространства на Република България се разработва Черноморски план за управление. С наредбата се въвеждат нови минимални изисквания за структурата и съдържанието на плановете за управление, съобразно посочения по-горе нов пространствен обхват на плановите документи, заложен в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от ЗБР. С приемането на проекта на нормативен акт ще бъдат въведени ясни механизми за разработване и утвърждаване на териториалните планове за управление на защитени зони, тяхното преразглеждане, промени и актуализация, включително участието на всички заинтересовани страни в тези процеси, съобразени изцяло с новите предвиждания на ЗБР. Ще се постигне съответствие със законовите правомощия и задължения на органите за управление на защитените зони и участието на Комитетите на заинтересованите страни в процесите по разработване, преразглеждане, промени и актуализация на териториалните планове за управление на защитени зони, съгласно чл. 115а – 117а от ЗБР. Ще бъде разработено и ново приложение към наредбата, съдържащо Минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториалните планове за управление на защитени зони, съобразено с новия пространствен обхват на плановите документи, заложен в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от същия от закона. 7 При изменение в чл. 12 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2010 г. бр. 3 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 3 от 2018 г., бр. 106 от 2021 г.), наименованието на плановите документи за управление на защитените зони в подзаконовия нормативен акт ще се приведе в съответствие с новите разпоредби на ЗБР, което ще доведе до по-голяма яснота и прецизност на нормата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Разработването на новата наредба, ще доведат до по-ефективно изпълнение на задълженията на България по Директива за местообитанията и Директивата за птиците. Ще бъде осигурено участието на заинтересованите страни, представители на икономическите сектори, в процеса на вземане на решения, свързани с управлението на мрежата Натура 2000. Осигуряването на участието на представителите на икономическите сектори ще намали негативното им отношение към политиката за Натура 2000, което ще доведе до увеличаване на инвестициите на територията на мрежата, а от там – до повишаване на стандарта на живот и жизнеспособността на тези територии. Приемането на нормативния акт ще повиши участието на местните общности в процеса на управление на мрежата Натура 2000. Това ще доведе до възможност обществото и гражданите да упражнят правата си за местно самоуправление. Увеличаването на икономическата активност в тези територии ще увеличи стандарта на живот на хората, които ги обитават, а това би довело до оживяване на населените места. Ефективното управление на мрежата Натура 2000 ще допринесе за подобряване на условията на живот за населението, чрез опазване на природния капитал на България. Приемането на новата наредба ще доведе до постигане на целите на Директива за местообитанията и Директивата за птиците, което ще благоприятства опазването на биологичното разнообразие. Чрез разработването и въвеждането на новата нормативната уредба защитените зони ще бъдат управлявани на база единни планови документи, които предвиждат мониторинг и оценка на ефективността на мерките. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очаква отрицателен екологичен, социален и икономически ефект. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Нормативният акт няма пряко въздействие върху малки и средни предприятия. С него не се създават ангажименти за бизнеса. Административна тежест: С проекта на наредба не се въвеждат нови регулаторни режими и не се увеличава административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 8 4.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 4.n. По проблем n: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; проблем 1: 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Създаване на задължителна нормативна уредба за разработване на ТПУ, които се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. 3 1 Цел 2: Разработване на териториалните планове за управление на защитени зони 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Създаване на задължителна нормативна уредба за разработване на ТПУ, които се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. 3 1 Цел 2: Разработване на териториалните планове за управление на защитени зони 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Създаване на задължителна нормативна уредба за разработване на ТПУ, които се разработват на база на специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони и определят мерките, чрез които ще се постигнат определените специфични и подробно цели. 3 1 Цел 2: Разработване на териториалните планове за управление на защитени зони. 3 1 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите степента, в която вариантите ще изпълнят определените ефективност, чрез която се измерва степента, до която която отразява степента, до която целите могат да бъдат разходи; им положителни и отрицателни цели, съгласно основните вариантите постигат целите постигнати при определено въздействия. критерии за сравняване на на предложението; ниво на ресурсите или при вариантите: най-малко 9 съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 5.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.n. По проблем n: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Действие“: Разработване на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. Препоръчаният вариант е Вариант 2 – разработване на проект на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. По проблем 2: Вариант n „ … “ …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 10 …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, доклада и частичната предварителна оценка на въздействие на нормативния акт ще бъдат публикувани за обществени консултации за срок от 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МОСВ. След приключването на обществените консултации и преди внасянето за приемане на нормативния акт, ще бъде публикувана справка за постъпилите предложения/бележки, заедно с обосновка за неприетите предложения на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МОСВ. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? С проекта на нормативен акт се въвеждат процедури за прилагане на разпоредби от Директива 92/43/ЕИО. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 11 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Материали, налични в Министерството на околната среда и водите, в това число разработен Подход за управление на мрежата Натура 2000 в България, приет ЗИД на ЗБР (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ Дата: 20.01.2025 г. 20.1.2025 г. X Мирослав Калугеров директор на дирекция НСЗП Signed by: Miroslav Naskov Kalugerov Подпис:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 26.11.2024 г. X 04.09-66/26.11.2024г. ДО Signed by: Violeta Petrova Yordanova Г-ЖА КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ На Ваш изх. № 03-00-338/19.11.2024 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДЕНЕВА, Приложено Ви изпращам становището на дирекция „Модернизация на администрацията” относно съгласуването на частичната предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. Съгласуването се извършва на основание чл. 30г. от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Приложение: становище на дирекция „Модернизация на администрацията” ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 26.11.2024 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията на Съгласуването се извършва на основание Становище на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните съвет актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на Министерски съвет за приемане на разработване Наредба за условията и реда за Становище по ред: Единствено съгласуване териториални защитени зони и утвърждаване на планове за управление на Номер и дата: 26.11.2024 г. 04.09-66/26.11.2024г. X Signed by: Violeta Petrova Yordanova В отговор на №: 03-00-338/19.11.2024 г. Институция: Министерство на околната среда и водите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ съвет Устройствения правилник и на неговата на Министерския администрация I. Изложението проявления и предложения за в Раздел 4. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми на раздела следва да следствия от идентифицираните решение, следва да бъдат за решаване“: съдържа единствено проблеми. Текстовете, част единствено от съответния информация за причини, които представляват вариант за действие * Съгласно чл. въздействието, оценка на Устройствения ** При неговата въздействието *** На основание неговата съобразена с **** На основание неговата преработената провеждани в 17 от Наредбата за обхвата изводите и относимата въздействието се включват във правилник на Министерския съгласуването по чл. 32 от администрация кръгът от въпроси, се съпоставя с кръга от въпроси, чл. 30б, ал. 4 от администрация е необходимо препоръките от становището. чл. 85, ал. 1 от администрация е необходимо оценка на въздействието и изпълнение на Закона за и методологията за информация от извършената финансовата обосновка съвет и на неговата Устройствения правилник на проблеми и решения, засегнати в проекта Устройствения правилник на окончателната оценка на Устройствения правилник на това становище да бъде проекта на акт при нормативните актове. извършване на оценка на частична предварителна по чл. 35, ал. 1, т. 4 от администрация. Министерския съвет и на разгледани в оценката на на нормативен акт. Министерския съвет и на въздействието да бъде Министерския съвет и на публикувано заедно с обществените консултации, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 26.11.2024 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov (ИСКРЕН ИВАНОВ) гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2

Изх. № 039/ 24.02.2025 г. ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ КОПИЕ ДО МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ОТНОСНО: Проект на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони(обществени консултации 23.01.2025 – 24.02.2025 г.) УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С настоящото изразяваме положително становище и подкрепа към проекта на нова Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони (Наредбата). С проекта на Постановление на МС за приемане на новата Наредба, подложен на обществено обсъждане, се прави изменение на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС). Проектът на новата Наредба е пряко свързан с прилагането на Наредбата за ОС. В тази връзка и на основание чл. 5, т. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България (КАБ) представя своето становище, свързано с необходимостта от редакция и на други разпоредби от Наредбата за ОС - чл. 2, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 10 и чл. 12. Още по време на обществените консултации през 2021 г. на проекта за изменение и допълнение на Наредбата за ОС, с който се извършиха спорните промени в чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, Камарата на архитектите в България остро и мотивирано възрази срещу задължителния характер на уведомлението за абсолютно всички инвестиционни инициативи извън защитените зони. Пределно ясно е за много строежи, например при вътрешните преустройства на сгради, основни ремонти, пристройки и надстройки, че те няма как да окажат каквото и да било въздействие върху защитената територия или зона, нито поотделно, нито във взаимодействие с други планове и проекти. Тоест, от обхвата на уведомлението по чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, следва да отпаднат тези планове, програми и проекти, които са извън целите на чл. 6, параграф 3 от Директивата: които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние от гледна точка на съхраняването на защитената територия. Въведените нормативни промени доведоха до сериозни проблеми при прилагане и невъзможност за срочно обработване на всички уведомления от РИОСВ, видно от хилядите необработени преписки от РИОСВ и острата реакция на Националното сдружение на общините в РБ, инвеститори, професионални камари, главни архитекти и други компетентни органи по ЗУТ по повод писмо изх. № 08-00-525-3/18.09.2024 г. на МОСВ. С това писмо бяха дадени указания относно прилагането на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, според които възложителят е длъжен да уведоми органите по околна среда за всеки план, програма, проект и инвестиционно предложение, независимо от това дали попада в обхвата на наредбата, тъй като единствено тези органи имали право да преценят дали наредбата е приложима към всеки конкретен случай. Категорично не сме съгласни с подобен начин на тълкуване и прилагане на нормативния акт, поради което считаме че се налага редакция на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, отчитайки принципа на пропорционалност – въведените от държавата мерки да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите на чл. 6 от Директивата. Правното естество на визираното в писмото на МОСВ задължение за уведомяване по реда на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС на практика не представлява „уведомителен режим“, тъй като се състои в откриване на административно производство по издаване на разрешение (преценка) за образуване или продължаване на друго административнопроизводство по изработване на съответния план, програма или проект и издаване в това производство на краен административен акт от друг компетентен орган. Както е уточнено в текста на писмо изх. № 08-00-525-3/18.09.2024 г., произнасянето в тези случаи става „с писмо“. Според изразеното от МОСВ разбиране, всеки устройствен план или инвестиционен проект следва да бъде подлаган на тази преценка, тъй като Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО „не допускат изключения от разпоредбите си“. Намираме, че действащия текст на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС е в противоречие с целите на екологичното законодателство, насочено към защита на определени зони от територията на страната чрез регламентиране на цели и мерки за опазването им. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС третира цялата територия на Република България като защитена зона, в която всяка, дори и най- незначителната инвестиционна инициатива, е предмет на разрешителен режим от органите по околна среда. Това е явен нормативен ексцес, който не следва законови норми и е в грубо противоречие с Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО, които търсят разумен баланс между целите и мерките за опазване на околната среда и човешкото присъствие и дейности. 2 Считаме, че не се разграничават случаите, при които има влязъл в сила устройствен план и вече има проведена процедура по ЗООС и по ЗБР, т.е. извършена екологична оценка, съгласувана с МОСВ. В тези случаи за защитените територии има утвърдени правила за прилагането на устройствения план, поради което следва да се регламентират значително по-облекчени процедури при одобряването на планове и инвестиционни намерения в тези зони, диференцирани в зависимост от категорията защитена територия, върху която попадат и вида на плана, проекта и инвестиционното предложение. Веднъж съгласувани при процедура за общ устройствен план, различните видове територии с определен градоустройствен режим, предлагат яснота при взаимодействието си със защитените такива и няма нужда допълнително да се провежда нова процедура. Отлично решение е дадено в чл. 125, ал. 8 от Закона за устройство на територията, но за съжаление разполагаме с информация, че тази разпоредба не се спазва заради изискването в чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Съгласно чл. 125, ал. 8 от ЗУТ процедурите по екологичното законодателство не се провеждат при изработване на подробни устройствени планове, които не определят рамка за инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, не се отнасят за предприятия и съоръжения по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда и не попадат в защитени зони и които са в съответствие с предвижданията на общ устройствен план, одобрен при спазване на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за да се съгласуват и одобрят инвестиционните проекти се представят влезли в сила административни актове по ЗООС и ЗБР, но само когато е необходимо. Това е и смисълът на визирания с изменението чл. 6, параграф 3 от Директивата: „Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия.“ По повод изложеното, текстовете на чл. 2, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 10 и 12 от Наредбата за ОС трябва да бъдат променени или прецизирани, така че да се осигури еднозначното им прилагане. Скринингътпо чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС не бива да надхвърля границите на подходящото и необходимото за спазване на чл. 6, параграф 3 от Директивата. За инвестиционни предложения, които не попадат в обхвата на Приложения № 1 към чл. 92, т. 1 и № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, не представляват предприятия и съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат в защитени зони, и които са в съответствие с предвижданията на устройствен план, одобрен при спазване на изискванията на ЗООС и ЗБР, да не се изисква подаване на уведомление до МОСВ/РИОСВ, за да не се увеличава необосновано административната тежест и да не се затруднява инвестиционния процес. Значително да се облекчи процедурата по уведомяване на органите по околна среда като се въведе института на мълчаливото съгласие – възложителят или органа по одобряване на плана/проекта/програмата/предложението да уведомяваторгана по околна среда, 3 който да се произнася в определен срок, а липсата на произнасяне в срок да се приеме за мълчаливо съгласие. Да се предвидят различни по съдържание и начин на оформяне уведомления по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС в зависимост от вида или от категорията на строежа (чл. 137, ал. 1 от ЗУТ), предмет на инвестиционното предложение. Да се предвиди алтернативен начин за представяне на уведомлението по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС – по електронен път или на място на хартиен/електронен носител, а не едновременно да се представят на място екземпляр на хартиен носител и екземпляр на електронен носител. Събираните такси по Наредбата за ОС да се приведат в съответствие с чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В заключение, предлагаме вариант за проект на текст на допълнителен параграф в Проекта на Постановление на МС, с който да се промени чл. 2, ал 2 от Наредбата за ОС, както следва: „§ ... За планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, разположени извън защитените територии и защитените зони и които не попадат в обхвата на Приложения № 1 към чл. 92, т. 1 и № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, не представляват предприятия и съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат цялостно или частично в защитени зони, и които са в съответствие с предвижданията на устройствен план, одобрен при спазване на изискванията на ЗООС и ЗБР, не се изисква подаване на уведомление до органа по чл. 6а.“ Председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България арх. Владимир Милков 4

WWF България ул. „Княз Борис I“ №147, ет.1 София 1612 Тел. (02) 950 50 40 Тел. (02) 950 50 41 Факс (02) 981 66 40 office@wwf.bg http://wwf.bg Изх.№ 59/21.02.2025 г. До: Г-н Росен Желязков Министър-председател на Република България Г-н Манол Генов Министър на околната среда и водите Становище От ВВФ България, Гр. София 1000, ул. „Княз Борис I“ №147, ет.1, представлявано от Диана Димитрова Директор "Природозащитни програми" Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони Уважаеми г-н Министър-председател, Уважаеми г-н Министър, Във връзка с провеждането на обществени консултации по чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закон за нормативните актове на проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, предоставяме становището на ВВФ България. Надяваме се становището ни бъде разгледано в необходимата детайлност, за да се гарантира адекватна транспозиция в националното законодателство и ефективното прилагане на разпоредбите на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици. С уважение: Диана Димитрова Директор "Природозащитни програми", ВВФ България 1 Становище на ВВФ България относно проект на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони 1. Пряко противоречие с правото на Европейския съюз. С приемането на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони се цели постигането на адекватна транспозиция на разпоредбите на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици, регулиращи консервационните и превантивни мерки в защитените зони от общоевропейската мрежа „Натура 2000“. Проектът на наредбата страда от основен порок, заложен в разпоредбите на Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) и по специално чл. 29, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.). Въпросната разпоредба въвежда изискването при определяне на консервационните и превантивни мерки в плановете за управление на защитените зони, да се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Законовата разпоредба е пресъздадена в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на наредбата. В чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО е посочено, че мерките взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Аналогично е съдържанието и на чл. 2 от Директива 2009/147/ЕО. По този въпрос следва да бъде съобразено тълкуването на чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО дадено в т. 32 от Решение на Съда на ЕС на по Дело C‑226/08 - „член 2, параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО, не представлява самостоятелна дерогация от въведения от тази директива общ режим на защита.“ Същото тълкуване на чл. 2 от Директива 79/409/ЕИО, който е в аналогично съдържание с това на чл. 2 от заменилата я Директива 2009/147/ЕО, е дадено в т. 8 от Решение на Съда от 8 юли 1987 г. по дело 247/85 - „чл. 2 на Директива 79/409/ЕИО не представлява самостоятелна дерогация от въведения от тази директива общ режим на защита.“ Тълкуванията на Съда на разпоредбите на двете директиви отнасящи се до икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, ясно сочат, че държавите-членки не разполагат със свободата да подчиняват всяка разпоредба на директивите на тези изисквания. Случаите, при които икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености и др. следва да се вземат предвид, са изрично регламентирани в двете директиви. 2 В разпоредбите на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, няма изискване да се отчитат икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Единственият случай отнасящ се до защитените зони по двете директиви, при който подобни съображения могат да се вземат предвид, е регламентиран в чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 33 и чл. 34 от ЗБР), приложим на основание чл. 7 от тази директива и за защитените зони обявени по силата на Директива 2009/147/ЕО. По силата на чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО държавите членки могат да одобрят планове или проекти, които ще увредят защитени зони от мрежата Натура 2000, тоест чл. 6, параграф 4 дава възможност за прилагане на конкретно изключение (дерогация) от изискванията на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 31 и чл.32 от ЗБР). Подчиняването на консервационните и превантивните мерки предвидени в чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, на първо място води до неадекватна транспозиция на посочените разпоредби на директивите в националното законодателство. На второ място, води до невъзможност да се постигнат целите на посочените разпоредби на директивите относно необходимите консервационни и превантивни мерки, когато тези мерки не биха съответствали на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. На трето място, съобразяването с други изисквания, освен състоянието на опазваните местообитания и видове означава, че плановете за управление няма да представляват планове, които в своята цялост са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони, което ще ги постави в приложното поле на чл. 6, параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО, респективно ще подлежат на процедурата по чл. 31 и последващи от ЗБР. Въз основа изложеното, молим Министерски съвет сериозно да обмисли възможността да предложи изменение на ЗБР, чрез възстановяване на предходното съдържание на чл. 29, ал. 3 от закона, което предвиждаше икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености да се вземат предвид само „при възможност“. Текстът “при възможност“ в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗБР и принципът на съразмерност посочен в чл. 6 от АПК, създаваха необходимите гаранции, че определянето на консервационни и превантивни мерки в плановете за управление, не следва да води до ограничения за граждани и юридически лица в по-голяма степен от необходимата за изпълнение задълженията по чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО. В допълнение, Министерство на околната среда и водите от 2019 г. неколкократно е запознавано от нас с посочените решения на Съда и разгледаният от нас въпрос следваше да е предмет на анализа за съответствие с правото на Европейския съюз, изискуем по силата на чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закон за нормативните актове. 2. Други слабости на проекта за наредба. 3 2.1. Относно изготвянето на планове за управление на части от защитени зони. С измененията на ЗБР (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.), се предвижда за защитените зони от мрежата „Натура 2000“ да се изготвят териториални планове за управление (ТПУ), обхващащи не само цели защитени зони, но и части от тях. Ясно е, че с тези изменения се търсеше опростяване на административния процес, но това опростяване не следва да води до неизпълнение на задълженията за държавата възникнали по силата на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО. Консервационните и превантивните мерки предвидени с чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, следва да се прилагат на ниво защитена зона и това е пределно ясно от текстовете на посочените разпоредби. В т. 1 от диспозитива на Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23 е посочено, че държавите-членки следва да определят за всяка специална защитена зона, разглеждана отделно, цели и мерки за опазване. За да се гарантира ефективно изпълнение на посочените разпоредби на двете директиви, е необходимо проектът на наредба да се преработи така, че териториалните планове за управление включващи отделни части от една и съща защитена зона да бъдат приемани, преразглеждани, актуализирани и променяни едновременно, като мерките предвидени в съответните планове да бъдат разглеждани и оценявани за тяхната достатъчност по отношение постигане целите на опазване на ниво защитена зона. 2.2. Относно мерките за местообитания и видове с противоречиви изисквания. Поради голямото биологично разнообразие на Р България, предметът на опазване на защитените зони у нас не е ограничен до единични местообитания или видове. В повечето случаи предметът на опазване на защитените зони обхваща десетки, а понякога и над 100 отделни местообитания или видове. Често в една защитена зона предмет на опазване са местообитания или видове с противоположни екологични изисквания. В определени случаи, когато предмет на опазване на една защитена зона са местообитания или видове с противоположни екологични изисквания, може да възникне колизия между единствените възможни консервационни или превантивни мерки за такива местообитания или видове, които биха постигали целите преследвани с чл. 6, параграфи 1 и 2 на Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 на Директива 2009/147/ЕО, или колизия и между консервационните и превантивните мерки. В резултат, предприемането на единствените възможни консервационни или превантивни мерки за местообитания или видове, постигащи целите преследвани с посочените разпоредби на двете директиви, може да доведе до невъзможност за предприемане на необходимите консервационни или превантивни мерки за местообитания или видове с противоположни екологични изисквания, или дори да водят до увреждането им. 4 Проектът на наредба изобщо не третира този въпрос, като няма разпоредби, които да указват на кои местообитания и видове следва да даде приоритет при описаната колизия. В последващите редове излагаме някои съображения, които може да подпомогнат МОСВ при създаването на разпоредби на наредбата третиращи подобни колизии. Консервационните и превантивните мерки, както са предвидени в чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, са задължителни за държавите-членки. Механизъм за даване на приоритет на мерките за даден предмет на опазване в защитена зона обявена по силата на Директива 92/43/ЕИО, когато това няма да доведе до увреждане на друг предмет на опазване в зоната, е чл. 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО. Тази разпоредба задължава държавите-членки да определят приоритетите според важността на съответните територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване. Разпоредбата на чл. 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО не е адекватно транспонирана в ЗБР, защото в закона няма разпоредби за определяне на приоритетите в защитените зони. Частична транспозиция е извършена с разпоредбата на чл. 12а от ЗБР, отнасящи се до специфичните и подробни цели на опазване. Доколкото в Приложения I и II на Директива 92/43/ЕИО определени местообитания и видове са посочени, като приоритетни за опазване, това също следва да е критерий, въз основа на който при посочената колизия да се дава приоритет на мерките за тези местообитания и видове. Механизъм за даване на приоритет на мерките за определени защитени видове птици в защитена зона обявена по силата на Директива 2009/147/ЕО, когато това няма да доведе до увреждане на други защитени видове птици, може да се изведе от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23. В съответствие с тълкуванията на чл. 6, параграфи 2 - 4 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4 от Директива 2009/147/ЕО дадени в Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23, в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО приоритет следва да се дава на видовете птици, които са включени в предмета на опазване на зоната (обосновали нейното обявяване) и онези видове, които са най-застрашени. Единственият механизъм, чрез който може да се разреши описаната колизия, когато прилагането на консервационни или превантивни мерки за един предмет на опазване в защитена зона може да доведе до увреждане на друг предмет на опазване, е чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 33 и чл. 34 от ЗБР). Посочената разпоредба на директивата дава възможност да се допусне увреждане на защитена зона на основание благоприятни въздействия върху околната среда, когато няма друго алтернативно решение и след прилагане на компенсаторни мерки. 5 За да се приложи този механизъм, е необходимо в наредбата да са приети разпоредбите даващи приоритет на мерките за дадено местообитание или вид и изясняващи кое местообитание или вид ще бъдат увредени. 2.3. Относно чл. 3 от проекта на наредба. Съдържанието на чл. 3 е следното: „Чл. 3 Предмет на ТПУ са: 1. типовете природни местообитания, местообитанията и популациите на видовете животни (без птици) и растения, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. 2. местообитанията на видовете птици, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план.“ Предлагаме чл. 3 да придобие следното съдържание: „Чл. 3 Предмет на ТПУ са: 1. типовете природни местообитания, местообитанията и популациите на видовете животни и растения, посочени в Приложения № 1 и № 2 на ЗБР, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. 2. местообитанията и популациите на видовете птици, които са предмет на опазване или са редовно срещащи се мигриращи видове в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план.“ Основен порок на чл. 3 от проекта на наредбата, е че изключва от обхвата на ТПУ популациите на видовете птици посочени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО и редовно срещащи се мигриращи видове извън това приложение. В тази връзка, следва да се има предвид, че чл. 4, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО изисква държавите-членки да оценяват тенденциите и измененията в популационните нива на видовете птици посочени в Приложение I на директивата. В т. 53 от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23, Съдът посочва, че органите на държавите-членки следва да установят приноса на съответните популации на видовете птици в дадена защитена зона за целите на Директивата за птиците, както и рисковете и заплахите, на които са изложени тези популации. Също така, разпоредбата на чл. 6, параграф 2 Директива 92/43/ЕИО, приложима и за защитените зони по Директива 2009/147/ЕО на основание чл. 7 от Директива 92/43/ЕИО, изисква избягване обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие. Без актуална информация за популационните нива на видовете птици опазвани в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО, не може да се определи достатъчността на мерките за 6 опазване на техните местообитания и мерките за избягване на значителното им обезпокояване. Предложението ни за добавяне в чл. 3 на изискването за предприемане на мерки за редовно срещащите се в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО мигриращи видове птици, дори и те да не са включени в предмета на опазване на зоните, е извършено във връзка с тълкуванията на разпоредбите на тази директива дадени в т. 20 до т. 59 от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23. По-специално Съдът посочва, че в защитените зони по тази директива следва да се определят цели и мерки за опазване за всички срещащи се на територията на зоните видове птици от Приложение I на директивата и редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в Приложение I. Предложили сме и по-ясен запис на разпоредбите на чл. 3, съответстващ на разпоредбите на чл. 6 от ЗБР. 2.5. Относно чл. 17, ал. 1 от проекта на наредба. В чл. 17, ал. 1 от проекта на наредба са регламентирани случаите, при които Министърът на околната среда и водите връща проекта на ТПУ за допълване и/или преработване. Предлагаме създаването на нова т. 4 към чл.17, ал. 1, със следното съдържание: „4. недостатъчност на мерките за постигане целите посочени в чл. 29, ал. 2 от ЗБР.“ Предложеният от нас нов критерий е ключова предпоставка за ефективното изпълнение на изискванията на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО и съществена гаранция, че ТПУ няма да представляват формални планове с някакви, но недостатъчни по своя характер или количество мерки. 2.6. Относно чл. 18, ал. 4 от проекта на наредба. Разпоредбите на чл. 18 регламентират разглеждането на проектите на ТПУ от Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР). Чл. 18, ал. 4 предвижда при представяне в срок на мотивирано особено мнение от член на НСБР, Министърът на околната среда и водите да взема окончателно решение за утвърждаване или за връщане на ТПУ за преработване. От разпоредбата на чл. 18, ал. 4 не става ясно какъв е срока, в който член на НСБР следва да депозира пред министъра особеното мнение и в кой случай може да се депозира особеното мнение – само по първоначалния проект на плана или и при повторното му разглеждане? Ако ще се следват разпоредбите от Правилник за устройството и дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие (Обн. ДВ, бр. 61/2.08.2022 г.), то тогава това следва да се посочи изрично. Ако ще се създава специален ред за разглеждането на ТПУ от НСБР, тогава следва изрично да се посочи срокът за особено мнение на член на НСБР, както и че 7 такова може да се депозира по първоначалния проект на плана и при повторното му разглеждане. 2.7. Относно чл. 25, ал. 2 от проекта на наредба. Разпоредбите на чл. 25 регламентират промените в териториалните планове за управление. Чл. 25, ал. 2 страда от аналогичен на чл. 18, ал. 4 порок – не е изяснено какъв е срока, в който член на НСБР следва да депозира пред министъра особеното мнение и в кой случай може да се депозира особеното мнение – само по първоначалния проект за промени в плана или при повторното му разглеждане? Коригирането на посочения порок следва да се извърши по идентичен начин, по който би се коригирал същия порок на чл. 18, ал. 4. 2.8. Относно § 2 от Преходни и заключителни разпоредби от проекта на наредба. § 2 от Преходни и заключителни разпоредби от проекта на наредба следва бъде премахнат. Разпоредбата е със следното съдържание: „§ 2. Действащите планове за управление на защитени зони продължават да действат до срока, определен в заповедите за утвърждаването им .“ Разпоредбата се отнася до плановете за управление на защитени зони приети по силата на разпоредбите чл. 27 и чл. 28 от ЗБР, преди измененията на ЗБР обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г. Преди посочените изменения, чл. 27 и чл. 28 от ЗБР предвиждаха плановете за управление да са само възможност, като те задължително следваха да се актуализират на срок от 10 г, а за защитени зони, в които преобладаващата част са влажни зони – за срок от 5 г. За съжаление, с измененията на ЗБР обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г., въпросът с действието и сроковете на действие на вече приетите планове за управление не беше уреден. По аргумент от чл. 12 от Закон за нормативните актове, настоящата наредба не може да допълва или коригира пропуски в ЗБР, поради което § 2 от ПЗР от проекта на наредбата следва да бъде премахнат. Плановете за управление, приети по силата на чл. 27 и чл. 28 от ЗБР в редакцията предхождаща измененията на закона обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г, за които в заповедите за утвърждаването им има определен срок, ще запазят своето действие до този срок. Останалите планове за управление ще запазят своето действие до приемане на разпоредби на ЗБР, които да регламентират сроковете им на действие. Във връзка с гореизложеното, в § 2 от проекта на постановление на Министерски съвет, с който се изменя чл. 12, ал. 2 от наредбата по чл. 31а от ЗБР, текстът „плановете за управление по чл. 27, ал. 1 от ЗБР“, следва да се замени с текста„ действащите планове за управление и тези по чл. 27, ал. 1 от ЗБР“ 8 2.9. Относно Глава първа от приложението към чл. 8, ал. 2. Във връзка с изложеното в настоящето становище относно чл. 3 от проекта на наредба, в т. 2 от Глава първа от приложението към чл. 8, ал. 2, следва да се добави и текст за редовно срещащи се в зоната мигриращи видове птици, които не са посочени в предмета на опазване на защитени зони обявени по силата на Директива 2009/147/ЕО. 9

СПРАВКА за отразяване на становищата от проведени обществени консултации на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Портала на Министерския съвет за консултации с обществеността на Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони 1 СТРУКТУРА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПРИЕМА / НЕ ПРИЕМА МОТИВИ Сдружение „ЗА ТУРИЗМА НА КАЛИАКРА“ Стелиан Томов, председател на Управителния съвет Приветства разработването на проекта на Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. Възприемаме създаването на единна регулаторна рамка за управлението на защитените зони като важна стъпка към осигуряване на ефективност, предвидимост и яснота в режимите за тяхното управление. В тази връзка изразяваме подкрепа за Наредбата, но считаме, че тя следва да бъде допълнена с изискване за задължително зониране на защитените зони в процеса на изготвяне на териториалните планове за управление. Зонирането е основополагащ механизъм в екологичното управление, признат в международната практика, вкл. и при дейността на ИБЕИ-БАН. Неговото прилагане в рамките на териториалните планове за управление би позволило съчетаването на консервационните цели с устойчивото социално-икономическо развитие на засегнатите райони. Подходът, който предлагаме, се основава на тристепенно зониране на защитените територии с ясно разграничение на различните функционални характеристики и приложими режими: Зона A – природни ландшафти и естествени местообитания с висок консервационен статус. Тази зона следва да включва само територии с висока екологична стойност, които са от критично значение за запазване на биологичното разнообразие и екосистемните функции на защитената зона. В този контекст режимът на управление следва да бъде фокусиран върху строгата Приема се по принцип Принципа за райониране/зониране на площите, включени в границите на защитените зони по същество е въведен в проекта на наредба. Това е направено с въведените минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториалните планове за управление на защитени зони (ТПУ) в приложението към чл. 8, ал. 2 от наредбата и по-конкретно с изискванията за обвързване на целите на опазване на защитените зони и мерките за тяхното постигане в обхвата на ТПУ към конкретни пространствено определени площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики (в глава втора и трета на ТПУ). Предложеният шаблонен метод на зониране в три степени, аналогичен на използваните зонирания по отношение на защитените територии със значителен териториален обхват, като национални и природни паркове, обаче не е напълно приложим във всички случаи по отношение на защитените зони. Така например, някои от защитените зони са 2 консервация на природните ресурси, като се ограничи или изключи човешката намеса, с изключение на научни изследвания, мониторинг и поддържащи консервационни дейности. В тази зона следва да попадат поземлени имоти на горските територии, необработваеми земеделски земи - пасища, ливади и мери, природни местообитания, антропогенни ландшафти на обработваеми земеделски земи от първа до шеста категория включително, с цел осигуряване на хранителни местообитания на видовете. Основната цел на тази зона е да осигури дългосрочната екологична устойчивост (целостта) на защитената територия. Зона B – територии с възможност за икономически дейности. В тази зона следва да попадат антропогенни земеделски и горски територии, традиционно използвани ландшафти и други пространства, където могат да се извършват стопански дейности. В тази зона следва да попадат обработваеми земеделски земи от седма до десета категория включително. В този обхват не следва да се прилагат допълнителни ограничения извън съществуващите в режимите на опазване на зона А. Възможностите за развитие на тези територии са от ключово значение за местните общности, като тяхното включване в управленските решения би осигурило подкрепа за целите та пространственото развитие чрез активно участие на местните заинтересовани страни. Зона C – територии със съществуваща инфраструктура. В този обхват следва да попадат вече съществуващи урбанизирани зони, транспортни коридори, съоръжения за техническа инфраструктура, туристически обекти и други развити техногенни територии. Важно е да се подчертае, че след като зона A осигурява запазване на целостта на защитената зона, останалите подзони B и C следва да се разглеждат с оглед на принципа на пропорционалност, който изисква всяко ограничение да бъде обосновано и необходимо с оглед на конкретната консервационна цел. Предложеното зониране е пропорционално, защото ограниченията за всяка зона ще съответстват на нейната със сравнително ограничена площ, разположени в земеделски райони, в които определени селскостопански дейности са не само допустими, но и необходими за поддържане на състоянието на местообитанията, предмет на опазване в тях, напр. коситба или пашуване. От друга страна има обявени малки по площ зони, в които човешките дейности са силно ограничени, като например зони с предмет на опазване неблагоустроени пещери. В тези случаи предложеното задължително зониране би било неприложимо. В други случаи има пълно припокриване на границите на зоните с границите на защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии (ЗЗТ), с вече въведено зониране в плановете им за управление, което е съответно приложимо и за припокриващата ги защитена зона. Считаме, че предложеният в проекта на наредба към момента по-отворен и гъвкав подход към зонирането на защитените зони, позволяващ въвеждането на конкретни мерки за всеки район на база на неговите конкретни характеристики, състояние на целевите обекти в него и отчитане на всички съществуващи вече за него забрани и ограничения на дейности, въведени с други нормативни, административни актове, програмни и планови документи, е по-целесъобразен и подходящ за мрежата от защитени зони. Той позволява във възможно най-пълна 3 екологична стойност и значение за опазване на биологичното разнообразие. Зона A, като най-ценна, е подложена на строг режим за осигуряване на целостта на защитената зона, докато в останалите подзони са възможни социално-икономически дейности на местните общности. Зонирането осигурява ефективно управление на защитените зони, като позволява фокусиране на консервационните усилия върху най-важните територии (зона A), като същевременно дава възможност за устойчиво развитие в другите зони (зони B и C). Зонирането е превантивна мярка, която цели да предотврати негативно въздействие върху околната среда, като определя предварително допустимите дейности за всяка зона. Предложеното зониране допринася за устойчивото развитие на защитените зони, като балансира опазването на природата със социално-икономическите нужди на местните общности. Чрез ясното разграничаване на зоните и режимите им на управление се създава предвидимост и стабилност, което е важно условие за устойчиво развитие. Предвид гореизложеното, предлагаме в Наредбата да бъде въведено изискване териториалните планове за управление на защитени зони задължително да съдържат специфично зониране на територията. Това би създало предвидимост и яснота в управлението, като същевременно осигури ефективна защита на природните ценности. Предложеното допълнение ще подобри приложимостта и ефективността на Наредбата и ще гарантира устойчиво и пропорционално управление на защитените зони в България. степен да се отчетат необходимостите и спецификите на всеки отделен район, включително и по-прецизно насочване на съответните действия и степенуване на тяхната спешност. Неминуемо анализите ще очертаят райони с по-строга защита, включително и такива с пълна забрана на човешка намеса, както и такива с необходимост единствено от поддържане на традиционни практики на стопанисване на земите, горите и водните площи. Предварителното ограничаване и типизиране на зоните в нормативния акт, обаче считаме за нецелесъобразно и водещо след себе си единствено до допълнителни затруднения и въвеждане на още едно задължително ниво на окрупняване на анализите без реална добавена стойност за практическото управление на площите. Предложеният в наредбата подход не възпрепятства по никакъв начин възможността за въвеждане на зониране в няколко степени, в случай че анализите покажат, че същото е целесъобразно за териториалния обхват на даден ТПУ. Калин Велев Предложено допълнение на чл. 4: „Целта на ТПУ е да се осигури ефективно управление на защитените зони като част от Националната екологична мрежа, чрез предвиждането на мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, отговарящи на екологичните изисквания на типовете природни местообитания и на видовете, предмет на опазване в тях и социално-икономическите условия и система за Не се приема Социално-икономическите условия при разработването на ТПУ, както и в процеса на преразглеждане и актуализиране на плановете са посочени в контекста на определянето на подходящи за условията мерки за постигане на целите, които са реално изпълними. Основният фокус и цел мониторинг на тяхната ефективност.“ на ТПУ са местообитанията и видовете, 4 Мотиви: Добавката е във връзка със споменаването на социално- икономическите условия в чл. 20, ал. 2, т. 6. В чл. 5, ал. 1 думата „подходящо“ да се замени с „необходимо“, като по-прецизен израз. В т. 1 към същата алинея не е ясно кой е източника за определяне на изискванията. В чл. 17, ал. 2 да се уточни максималния срок. В чл. 18, ал. 2, т. 3 да се уточни максималния срок. Член 18, ал. 3 да се допълни така „Преработеният проект на ТПУ по ал. 2, т. 3 се внася в указания по чл. 18, ал. 2, т. 3 срок за Не се приема Не се приема Не се приема предмет на опазване в защитените зони, като допълнителното изброяване на всички фактори, които следва да бъдат съобразявани в процеса на определяне на мерките и при оценката на тяхната ефективност и приложимост тук единствено биха утежнили текста. В наредбата те са включени на съответните подходящи места и не е нужно да бъдат преповтаряни и извеждани като отделен фокус в целите на документа. Текстът произтича пряко от разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и терминологията използвана в официалния превод на Директива 92/43/ЕИО Няма необходимост от определяне на конкретен максимален срок, тъй като всеки срок следва да е съответен на необходимите корекции и допълнения. Министърът на ОСВ, като орган за управление на защитените зони, създаден със закон, както и регионалните органи имат отговорност и интерес да разработят ТПУ във възможно най-кратки срокове. Текстът е достатъчно ясен и няма необходимост от уточнение. Така повторно разглеждане в НСБР“ Мотиви: Предложението е за добавянето на информацията за срока в контекста на уточняването на срокове в цялата наредба. предложен текстът би се отнасял към разглеждането от НСБР, а не за преработването на ТПУ, какъвто е смисълът на текста по чл. 18, ал. 2, т. 3. 5 Идеята на текста на чл. 18, ал. 4 не е ясна. По отношение на чл. 23, ал. 2 какъв е редът за представяне на мотивирани предложения за промени? По отношение на чл. 23, ал. 3 каква е процедурата за представяне на мотивирани предложения за промени в ТПУ? От какво/кога започва да тече 14-дневния срок в чл. 23, ал. 4? Кои са „заинтересованите лица“ в чл. 23, ал. 5? Във второто изречение на чл. 25, ал. 1 да се добави срок, в който съветът предлага на министъра. В чл. 25, ал. 1, т. 3 да се добави и срок за повторно внасяне на Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Не се приема Не се приема Не се приема Процедурите и сроковете за организиране на заседания на НСБР са определени в Правилника за устройството и дейността на НСБР. Текстът е изчерпателен и ясен Няма необходимост от разписване на специален ред за представяне на мотивирани предложения, различен от обичайния. Очевидно е, че предложенията следва да се представят в писмена форма, в която да са изложени ясни мотиви за тях. Същите следва да бъдат съгласувани от комитета на заинтересованите страни, съобразно предвиденото в Правилника за работата на комитетите на заинтересованите страни по чл. 115а, т. 7 от ЗБР. Текстът е допълнен за яснота. Всички лица, които имат интерес се считат за заинтересовани. Заседанията на НСБР се провеждат съгласно Правилника за устройството и дейността на съвета, като той се произнася в рамките на съответното заседание. Срокът за преработване включва и 6 променения/преработения ТПУ. Мотиви: Предложението е за добавяне на информацията за срока в контекста на уточняването на срокове в цялата наредба Не е ясна идеята на текста на чл. 25, ал. 2. В приложението към наредбата, глава първа, т. 1, текстът на последното тире да се допълни така: „- Социално-икономическа характеристика на териториите Приема се Приема се повторното внасяне на предложенията. Няма необходимост от допълване на текста. Текстът е прецизиран в обхвата на ТПУ – ……“ По отношение на глава първа, т. 2: - Как ще се процедира за зони, за които все още липсват одобрени специфични и подробни цели на опазване? - Предложение за добавяне на ново тире „Обекти съгласно ЗЗТ, Не се приема Обектите съгласно ЗЗТ вече са обхванати в текста на първото тире и по-конкретно в израза „при отчитане на припокриването с други зони и форми на териториална които попадат на териториите на всяка от защитените защита“. зони/части от защитени зони“ По отношение на глава втора: - Предложение в т. 1.2 да се включат и лични данни от външни експерти, както и такива от външни бази данни с различен по обхват достъп: напр. smartbirds.org, ebird.org, observation.org, inaturalist.org и др. - По отношение на заплахите и въздействията в т. 2 да се поясни дали ще се използват класификациите на заплахите, въздействията и др. от портала Eionet: https://cdr.eionet.europa.eu/help/habitats_art17 Приема се по принцип Тъй като приложението включва минималните изисквания за структура и съдържание, то не е ограничително по отношение на други, допълнителни източници на данни, които могат да бъдат използвани по преценка на авторския колектив. Не считаме за целесъобразно залагането на лични данни, като минимално изискване, тъй като това https://cdr.eionet.europa.eu/help/birds_art12 предполага наличие на достъп до тези данни и информация за тях, което не може да бъде гарантирано. Считаме за по- подходящо този тип данни да бъдат посочени като пример за други източници на данни в предвиденото в ЗБР методическо ръководство за разработване 7 на ТПУ. Приемаме предложението за унифициран подход при класифицирането на заплахите и въздействията, като считаме за по- целесъобразно реферирането към конкретна класификационна система да бъде направено в предвиденото в ЗБР методическо ръководство за разработване на ТПУ РИОСВ - Благоевград 1. По отношение на чл. 4 и чл. 5, ал. 1, с които се предвиждат мерки за запазване или възстановяване на целостта на защитените зони или свързаността между тях, за мерките извън Националната рамка за приоритетни действия (НРПД), за които е необходимо осигуряване на допълнително финансиране, не е уточнено дали същите ще бъдат формулирани и разписвани на регионално ниво, съгласно местните характеристики и особености на защитените зони или се предвижда избор на мерки от общ национален каталог от мерки, с цел сравнимост на териториалните планове за управление (ТПУ) на отделните РИОСВ. 2. По отношение чл. 5, ал. 2 „При определяне на мерките по ал. 1 се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености”, не е уточнено как точно тези мерки трябва да бъдат съобразени с посочените изисквания, по-конкретно в ситуации с две съседни общини например, които имат различни приоритети и нужди. 3. Съгласно чл. 8, ал. 3, в заданията за изготвяне на ТПУ се включват и изисквания за извършване на дейности за набиране на необходимата информация и данни, включително чрез провеждане на теренни проучвания, най-малко за постигане на междинни цели, определени в специфичните и подробни цели на опазване на защитените зони. Следва да се има предвид, че към настоящия момент са разработени ограничен брой специфични и Не се приема Не се приема Приема се по принцип Предложението няма отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Предложението няма отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Няма необходимост от корекции на текста от Наредбата. 8 подробни цели на опазване (СПЦО) на защитени зони. В случай, че в заданието гореописаните дейности за набиране на информация за постигане на междинни цели е необходимо да се планират, разпишат по-подробно и остойностят, то същите може да бъдат формулирани след утвърждаване на докладите със СПЦО за всички защитени зони. В този случай следва изготвянето на заданието на ТПУ да се съобрази с графика на докладите за СПЦО. 4. Във връзка с приложението към чл. 8, ал. 2 „Минимални изисквания за структурата и съдържанието на териториален план за управление на защитени зони“ (ТПУ) и по-точно относно: 4.1. Глава втора, т. 2. Обвързване на целите на опазване на защитените зони към конкретни пространствено определени площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики, не е уточнено дали тези участъци ще се определят съгласно действащи или в процес на разработване ръководства или методологии, включващи ясни критерии и изисквания (като мин. брой участъци, мин. площ или др.) за идентифицирането на горепосочените площи, или ще бъдат обособени на база ГИС- информация от проведен мониторинг. 4.2. Глава втора, т. 3. Ключови местообитания и/или видове за управление, е посочено, че е необходимо да се определят местообитания/видове с ефекта на „чадъра“. Следва да се прецени дали тези местообитания и видове може да бъдат изброени в отделен списък/приложение към настоящата наредба, тъй като същите не са ясно идентифицирани/изброени в отделните ръководства и технически документи. 4.3. В Глава първа, т. 1 в Териториален обхват на ТПУ „За всяка защитена зона се посочва, дали цялата попада в обхвата на ТПУ или само част от нея, съответно площ и процент. За Не се приема Не се приема Не се приема Предложението няма отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Ясно е указано, че определянето на конкретни площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики се извършва на база на подробни пространствени анализи, които следва да бъдат представени в приложение към ТПУ. Доколкото това е информация, свързана с конкретни налични научни данни и анализи, специфична за отделните региони, не е целесъобразно конкретните местообитания и видове да бъдат фиксирани в нормативен акт. Допълнителни разяснения и примери е целесъобразно да бъдат предмет на допълнителни методически указания. В чл. 117а от ЗБР е предвидено в случай, че една зона се разделя в повече от един план, останалите регионални органи да 9 частите от защитени зони, извън обхвата на териториалния план за управление се посочва, в обхвата на кои органи по чл. 7 от наредбата попадат”, не става ясно по какъв начин ще се реализира комуникацията с органите по чл. 7 и координацията при избора и разписването на мерките за конкретната защитена зона. участват в комитета на заинтересованите страни към органа, отговорен за разработване на плана. Това гарантира координация между отделните регионални структури и приемственост в плановите документи. Също така е предвидено в състава на комитетите на заинтересованите страни да се включват и представители на органа за управление на национално ниво, които допълнително ще следят за координацията и синхронизирането на подходите. Съгласно предвиденото в закона и разписаното в проекта на наредба комитетите на заинтересованите страни участват в целия процес по разработване, както и в процесите по преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ. Участието им е конкретизирано в достатъчна степен в наредбата, чрез съответните предвиждания за обсъждане и съгласуване на проектите на ТПУ, на докладите в резултат от анализите по преразглеждане на плановете, техните актуализации и промени, както и в хода на процедурите по общественото им обсъждане и последващото им предлагане за утвърждаване от министъра на околната среда и водите Въпросът ще бъде съобразен и в предвидения правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни. Повдигнатите въпроси също така са 10 предмет на допълнителни методически указания, като е предвидено специфични указания в тази посока да бъдат включени в предвиденото Методическо ръководство за разработване на планове за управление /виж § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗБР/. Посочената точка от приложението към проекта на наредба няма отношение към комуникацията и координацията между органите. РИОСВ - Пазарджик • Чл. 5 ал. 2 да се промени по следния начин: При определяне на мерките по ал. 1 при възможност се вземат предвид регионалните и местните особености освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и икономическите, социалните и културните изисквания на обществото, ако те не нарушават благоприятното природозащитно състояние на местообитанията и видовете - предмет на опазване; • Чл. 10 да се промени на: Комитетът на заинтересованите страни работи спрямо разработен от МОСВ правилник, в който да бъде разработен в срок до ………. месеца след приемане на наредбата. • В чл. 11, ал. 3 от Наредбата, в чл. 15 ал. 1 също е посочено, че органът по чл. 7 разглежда постъпили становища и бележки и изготвя справка за приетите и неприетите такива с мотивите за това – да се добавят допълнителни алинеи в двата члена, в които да се посочат критериите, на които трябва да отговарят становищата и бележките, за да бъдат приети. Не се приема Не се приема Не се приема Текстът на чл. 5, ал. 2 от наредбата произтича пряко от разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗБР. Допълнителните уточнения по нейното прилагане са предмет на предвидените методически указания. Няма необходимост от конкретна препратка към правилника за работата на комитетите на заинтересованите страни, тъй като същият се изисква по силата на закона. Задължението на министъра на ОСВ за утвърждаване на правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни е разписано в чл. 115а, т. 7 от ЗБР. Преценката за законосъобразност и целесъобразност на получените предложения е от компетенциите на регионалните органи, като допълнителни указания и критерии, спрямо които да се преценяват отделните становища и 11 Предлагаме в Чл. 11 да се добави ал. 3 и той да изглежда така: Чл. 11 (1) Органът по чл. 7 изпраща проекта на ТПУ на членовете на комитета на заинтересованите страни и в 14-дневен срок от датата на изпращане организира провеждането на заседание на комитета, на което го представя. Заседанието на Комитета на заинтересованите страни се протоколира. (2) В едномесечен срок от заседанието по ал. 1 членовете на комитета представят писмени становища и бележки по проекта на ТПУ. (3) Органът по чл. 7 извършва оценка на постъпили мотивирани предложения въз основа на следните критерии: 1. съответствие с: приложими нормативни актове, заповедите за обявяване на защитените зони и/или защитените територии, специфичните и подробни цели на защитените зони, мерките предвидени в НРПД, приложими за съответните зони, както и други планове, действащи в рамките на засегнатите защитени зони; 2. актуалност на информацията; 3. равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите; 4. характеристики на предложението: обхват, обем, площ, времева рамка, местоположение на предложението спрямо засегнатите защитени зони или техни ключови елементи, кумулативни въздействия с други планове, необходими човешки, материални и финансови ресурси; 5. значимост на вероятните положителни въздействия самостоятелно или в комбинация с въздействия от други планове; 6. конкретните въздействия на предложението върху отделните типове природни местообитания и отделните видове - предмет на опазване в засегнатите защитени зони, включително възможни отрицателни въздействия; 7. наличие на графични материали - карти, схеми, скици, диаграми и др.; 8. наличие на резултати от предварителен мониторинг; предложения по проекта на ТПУ е практически невъзможно предвид всеобхватния характер на възможните становища и бележки 12 9. наличие на причини от първостепенен обществен интерес или съображения във връзка с човешкото здраве и обществената сигурност. (4) В двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 2, органът по чл. 7 изготвя справка с мотиви за приети и неприети становища и бележки и отразява приетите в проекта на ТПУ. Проектът на ТПУ с отразените бележки и справката се изпращат за сведение до членовете на комитета на заинтересованите страни. • Чл. 17, ал. 1, т. 2 да се добави удебеления текст по-долу, тъй като се губи смисъла и да се промени както следва: т. 2: несъответствия, предвидени режими, мерки и/или дейности в нарушение на ЗБР, ЗЗТ, заповедите за обявяване на защитените зони и/или защитените територии, с приетите специфични и подробни цели на защитените зони. • В Чл. 21 да бъде добавен текста от чл. 27, ал. 6 от ЗБР и същият да гласи: Актуализация на ТПУ се извършва и преди изтичане на шестгодишния срок по чл. 20 в случаите по чл. 27, ал. 6 от ЗБР (За нови защитени зони, обявени след утвърждаване на плановете по ал. 1, съответният план се актуализира в срок до 6 месеца след издаване на заповедта по чл. 12, ал. 6 за обявяване на съответната защитена зона). В тези случаи актуализацията е само по отношение на частите на плана, които се отнасят за новата/новите защитена/и зона/и. Приложение към чл. 8, ал. 2. - предлагаме на последната страница в раздел „Други изисквания“ да се включи следното допълнение: „Пространствените данни, за които е технически възможно, се представят и във формат *.kml (Keyhole Markup Language)“ Мотивите ни са следните: Kml файловете могат да се отворят и визуализират в КАИС, в Не се приема Не се приема Приема се Няма необходимост от допълване на текста. Текстът на т. 2 е ясен и предвижда проверка единствено по отношение съответствие с вече въведени режими и мерки. Недопустимо е да се преписва нормата на друг закон, към който се препраща изрично. Отразено в текста 13 безплатното приложение Google Earth Pro и други безплатни приложения, което ще позволи на всички заинтересувани страни и граждани да отварят и преглеждат пространствените данни от ТПУ, докато предложения *.shp изисква специализиран скъп софтуер и умения за да бъде визуализиран, с които заинтересованите страни не разполагат. РИОСВ - Плевен Предлагаме в чл. 5, ал. 1, т. 5 да бъде формулирана по следния начин: „Осъществяване на научни изследвания, информационна и Не се приема Текстът произтича пряко от разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗБР. Както е посочено и образователна дейност и мониторинг“. Мотивът ни е, че за да бъдат обучени хората, първо трябва да бъдат информирани. Във връзка с разпоредбата на чл. 6 предлагаме в Наредбата да бъде предвиден случай как се постъпва при отказ от достъп до имота, тъй като в ЗБР не е предвидена такава разпоредба. Предлагаме следната корекция в чл. 9: „В едномесечен срок от получаване на одобреното задание, органът по чл. 7 запознава комитета на заинтересованите страни по чл. 117а, ал. 3 – 5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с одобреното задание и публикува съобщение на интернет страницата си, че Приема се по принцип Не се приема в мотивите на предложението, информационните дейности по същество могат да бъдат разглеждани като част от образователните такива. Аналогична разпоредба е въведена в чл. 119, ал. 2 от ЗБР, като санкцията за нарушение на разпоредбата е посочена в чл. 128а от ЗБР. В конкретния случай целта на разпоредбата е да се гарантира възможността за достъп до имотите в случай на необходимост, включително и чрез съдействие от страна на други компетентни органи, така че да не се възпрепятстват процедурите по разработване, промяна и актуализиране на териториалните планове за управление. Допълнителни указания в тази посока ще бъдат включени в предвиденото методическо ръководство. Предложението не е мотивирано и нецелесъобразно, като с предложената редакция се премахва указаният срок, в който органът следва да предприеме действия за разработване на ТПУ. 14 стартира разработването на проект на ТПУ“. В чл. 12, ал. 4, т. 1 към текста „чрез местни средства за масово осведомяване“ предлагаме да се добави „и други подходящи комуникационни канали и средства“ По отношение на текста на чл. 15, ал. 2 какво е изискването за да се счете, че проекта е „съгласуван“ ? Произтичащо от визираната неяснота и с цел недопускане на предпоставки за евентуално „блокиране“ на процеса по разработване на ТПУ, считаме, че е необходимо да се прецизира заложената в чл. 15, ал. 2 съгласувателна процедура. Предлагаме да се прецени прилагане на ясни и конкретни варианти за подход, напр. : -единодушно съгласие на всички членове на комитета; -вид мнозинство /обикновено, квалифицирано/ за съотношение на положителни и отрицателни мнения за съгласуване, съответно необходимост от изискване за кворум на заседанието, валидиращ решението за съгласуване или не на проекта. При отчитане на хипотеза за висока степен на вероятност за изразяване на отрицателни становища и несъгласуване от член/ове на комитета на проекта на ТПУ, считаме, че е целесъобразно да се прецени необходимостта от залагане на критерии за допустимост на отрицателни становища за съгласуване /на този етап от изготвянето на ТПУ/, с оглед постигане на целите и предмета на наредбата, своевременно изготвяне и прилагане на ТПУ. Необходимостта произтича и от предполагаемо разнородния характер на видовете интереси, представлявани от отделните членове на комитета, съответно евентуална проява на противоречия между интересите, представлявани от отделни Приема се по принцип Приема се по принцип Не е необходимо допълване на текста. Наредбата не ограничава органите да използват и други подходящи комуникационни канали и средства по своя преценка в допълнение към посочените в чл. 12, ал. 4, т. 1. Конкретните правила за работа и начина на вземане на решение от комитетите на заинтересованите страни са предмет на правилника за тяхната работа, предвиден в чл. 115а, т. 7 от ЗБР. 15 членове на комитета. Предлагаме казусът със съгласуването на ТПУ от комитета на заинтересованите страни да се регламентира в заложения за изготвяне и утвърждаване от Министъра на ОСВ „Правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни“ по чл.117а, ал.3 – 5“, съгл. чл. 115а, т. 7 на Закон за биологичното разнообразие. По отношение на чл. 20, ал. 2 предлагаме да се регламентира в какъв срок да се изпращат в МОСВ годишните доклади Приложение към чл. 8, ал. 2, глава трета, т. 1.4, по каква Методология и критерии ще бъде извършена приоритизацията на мерките? Методологията следва да бъде одобрена на национално ниво, да се базира на единен подход и критерии Приложение към чл. 8, ал. 2, глава пета, т. 1, да се направи разграничение между оценка на изпълнението и оценка на резултатите /т.1 и т.2/ Част Приложения към ТПУ, Предлагаме т.6 да се формулира: „Обосновка на прогнозните суми, заложени във финансовия план и актуализирането им във времето по утвърдена методика“. Приема се по принцип Приема се по принцип Приема се по принцип Не се приема Предложенията нямат отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Предложенията нямат отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Текстът на т. 6 не изключва възможността да се реферира към налични утвърдени указания на МФ. Не считаме за необходимо да се посочва изрично, че методиката трябва да бъде утвърдена и ще бъде конкретизирано в методическите указания. РИОСВ - Варна • В чл. 9 от Наредбата да се уточни какво се има предвид под „…организира разработване на проект на ТПУ“ /напр. Приема се по принцип Уточненията по прилагане на разпоредбата са предмет на допълнителни методически назначаване на заседание или провеждане на заседание на комитета на заинтересованите страни, на което да стартира обсъждане разработването на ТПУ и/или да се организира възлагане на дейности във връзка с разработване на плана за управление и/или др./, и в зависимост от това при необходимост указания. 16 да се прецизира едномесечния срок за изпълнение на нормативното изискване. Мотив: Не е ясно дали в предвидения за това едномесечен срок е възможно изпълнение на задължението за организиране разработването на ТПУ. Напр. Ако за покриването на нормативното изискване се приема като достатъчно провеждане на заседание на комитета на заинтересованите страни, то същото е изпълнимо в заложения едномесечен срок. Ако се има предвид да се организира възлагането на дейности по разработването на ТПУ и в случай, че същото е свързано с обявяване на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, то едномесечния срок би бил недостатъчен. • В чл. 12, ал. 5 да се поясни по какъв начин „Общинските администрации в териториалния обхват на плана и останалите членове на комитета на заинтересованите страни оказват съдействие на гражданите за разглеждане на проекта Приема се по принцип Предложението няма отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. на ТПУ.“. Мотив: От текста не става ясно какъв вид съдействие е необходимо да бъде указано на гражданите при разглеждане на проекта на ТПУ, предвид, че ТПУ следва да бъде достъпен за разглеждане от обществеността и заинтересованите страни, съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата. Придобиването на яснота по отношение на необходимите действия, които следва да се предприемат за изпълнение на изискването, ще допринесе за спазване на единен подход по прилагане на Наредбата. • Към Наредбата да се предвидят Допълнителни разпоредби, в които да са включени определения на понятия и термини, които се използват в Наредбата и не са включени в Допълнителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и наредбите към него /напр. определения за „местообитание с ефекта на „чадъра“, „вид с ефекта на „чадъра“ и др./. Мотив: Еднозначно тълкуване на понятията, което е предпоставка Не се приема Използваните понятия са общоизвестни научни понятия, използвани и в ръководствата на ЕК 17 за ефективно изпълнение на изискванията на Наредбата и постигане на целите на същата по отношение на разработване на ТПУ. Асоциация „Хидроенергия“ Теофана Текелиева- Григорова, изпълнителен Директор В контекста на заявените цели, посочени като основание за разработването на Наредбата, изразяваме подкрепата си относно виждането, че управлението на мрежата от защитени зони следва да допринесе за поддържане на благоприятно природозащитно състояние на видовете и природните местообитания на национално ниво. Очакванията ни са, че чрез предвидените процедури, в условията на прозрачност и диалог, ще се гарантира отчитането във възможно най-пълна степен на интересите на всички заинтересовани страни и ще се създаде възможност за намиране на ефективни, балансирани и взаимно приемливи решения за управлението на земите, горите и водните площи в границите на защитените зони. Преди да представим позицията си по същество, бихме искали да обърнем внимание на ключовата роля на водноелектрическите централи не само по отношение на производството на чиста енергия, но и като основна балансираща и регулираща мощност на електроенергийната система. Трябва да бъде отчетен фактът, че през последните години политиките на Европейския съюз за опазване на околната среда и насочване на повече инвестиции към енергийно ефективни решения, поставиха на преден план въпроса за развитие на ВЕИ като основен източник в производството на електрическа енергия за удовлетворяване на нарастващите нужди на потреблението. Безспорно преходът към нискоемисионна енергетика изисква изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мощности, реконструкция и модернизация на съществуващите съоръжения и разработване на нови проекти. В този контекст е необходимо да се вземе предвид незаменимата роля на ВЕЦ и ПАВЕЦ за постигане на устойчивото развитие на страната ни. Хидроенергийните технологии разполагат с възможности не само да генерират, но и да съхраняват произведената електрическа енергия. Със своите бързоманеврени Приема се по принцип В становището се изразяват общи, принципни препоръки, които следва да бъдат съблюдавани в процеса на разработване на териториалните планове за управление на ЗЗ по отношение на водния сектор и в частност на ВЕЦ и ПАВЕЦ. Не се съдържат конкретни, мотивирани предложения по отношение на проекта на Наредба. Споделяме разбирането, че мерките, залагани в ТПУ, трябва да бъдат базирани на задълбочени анализи, проведен мониторинг и коректни оценки на работата на водоползвателите от сектора. Съгласно изискванията на директивите на ЕС водещо значение при определянето на целите и мерките на защитените зони имат състоянието на местообитанията и видовете и източниците на натиск за тях във всяка отделна площ в обхвата на ТПУ, като всеки случай следва да бъде внимателно разглеждан, анализиран и оценяван. Конкретни указания в тази насока ще бъдат включени и в предвиденото съгласно пар. 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 88 от 2023 г.) методическо ръководство за разработване на плановете. Този принцип, както и принципите на 18 мощности ВЕЦ са гарант и за стабилността и гъвкавото управление на електропреносната мрежа в условията на растящ дял на електрическа енергия, генерирана от източници с трудно прогнозируем режим на работа. В тази връзка процесите, съпътстващи прехода към чиста енергия на национално ниво трябва да бъдат предшествани от премахването на съществуващите бариери пред функционирането и развитието на хидроенергийния сектор и недопускането на допълнителни обструкции, които затрудняват неговата дейност. Принципната ни подкрепа за дългосрочното опазване на типовете природни местообитания и видове е валидна при спазване на изричното условие всички цели и съответно мерки, които се определят в тази връзка да се основават на подробни анализи и данни за доказан натиск от ВЕЦ, както и на отлично познаване на целевите обекти и на боравене с актуални данни. Категорично неприемливо е целите и мерките за опазване да се основават единствено на научни познания за състоянието на съответната зона и за евентуални въздействия и заплахи, които потенциално биха могли да възникнат и да им повлияят. Апелираме за осигуряването на пълна прозрачност относно критериите и методът за оценка на въздействието от ВЕЦ върху местообитания, които са обект на защита в конкретната защитена зона и съответния Териториален план за управление. За да се избегнат опасения, свързани с неточност на данните, върху които ще се основават анализите, докладите и предписанията също е важно безспорно да се изясни актуалността на характеристиките на конкретните местообитания. Друг важен аспект е обезпечаването на достатъчно задълбочен и коректен анализ по отношение на проблемите, имащи отношение към оценката на натиска от хидроенергийния сектор – в това число и анализ на хидроморфологичния натиск по отделните му компоненти, чрез показатели, чувствителни към такъв натиск, отчитайки връзката между хидрологията, морфологията и биологичните въздействия. Бланкетното определяне на ВЕЦ като прозрачност при взимането на решения от компетентните органи и широки обсъждания и консултации със заинтересованите страни и широката общественост са заложени в текстовете на предложената наредба. Предвидено е всички съществуващи мерки и вече наложени забрани и ограничения на дейности да бъдат взети предвид и допълнително анализирани и оценени в хода на разработването на плановете за управление, като в досегашната практика винаги се е правило разграничение между съществуващите обекти и предвижданията за нови такива. В процедурата по разработване на ТПУ, в т.ч. при определяне на мерките следва да се спазват всички принципи на АПК, вкл. законност, съразмерност, истинност, служебно начало, безпристрастност, последователност и предвидимост, както и публичност и прозрачност. В тази връзка не считаме, че е целесъобразно да бъде предпоставяно автоматичното прехвърляне единствено на мерките, които са определени за съответните водни тела в Плановете за управление на речните басейни, без същите да бъдат допълнително анализирани спрямо набраните за целите на ТПУ данни и специфичните цели на опазване на всяка защитена зона. Безспорно всички налични мерки ще бъдат 19 значим източник на хидроморфологичен натиск не би било обосновано и ще доведе до изкривяване на насоката за справяне с проблема, чрез определянето на неподходящи мерки. Нашето разбиране е, че ролята на Наредбата е да определи условия за управление на защитените зони, които осигуряват постигането на екологичните цели, без обаче да се ограничава и възпрепятства развитието на всички стопански сектори, в т.ч. на сектор хидроенергетика. Поради това, изготвянето на реалистични и приложими изисквания, съдържащи адекватни и целесъобразни мерки, трябва да бъдат базирани на задълбочени анализи, проведен мониторинг и коректни оценки на работата на водоползвателите от сектора, за да се гарантира равнопоставеност с останалите икономически дейности, без да се възпрепятства постигането на добро състояние на водите в България. Общите цели трябва да бъдат постигани, чрез залагане на реалистични конкретни цели и съответните мерки за постигането им, които от своя страна трябва да бъдат определяни с участието на всички засегнати заинтересовани страни. С оглед постигане устойчивото развитие на водите, в хармония с биологично разнообразие и при избягване на създаването на конфликти и противоречия с целите на опазване на защитените зони, нашето предложение е за ВЕЦ да бъдат приложими мерките, които са определени за съответните водни тела в Плановете за управление на речните басейни. Целта на същите е опазване и възстановяване на типовете природни местообитания и видовете, при отчитане на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Смятаме, че по този начин ще се създадат условия за координирано и ефективно управление на Териториалните планове, посредством прецизно определени цели с особен акцент върху планирането и реализирането на вече определени подходящи мерки, спомагащи за справяне с екологичните предизвикателства. В подкрепа на нашето предложение е и отчетени и взети предвид в процеса на разработване на ТПУ, като в хода на обществените обсъждания и обсъжданията в комитетите на заинтересованите страни всички предложени в ТПУ мерки ще бъдат допълнително обяснени и аргументирани. 20 фактът, че прекаленото регулиране ще доведе до създаване на бариери за бизнеса, поради все по-големите ресурси, които ще бъдат необходими за справяне с тежестта на допълнителните изисквания, общо влошаване на жизнеспособността на дружествата, намалена конкурентоспособност и чувствително влошен инвестиционен климат. В България голямата площ, обхваната от Натура 2000 – 32.3% от територията на страната попада в мрежата Натура 2000, поставя предизвикателства пред извършването на стопански и икономически дейности. В сравнение с други държави, с по-малък обхват на мрежата, България изпитва трудности при балансирането между природосъобразното управление, обществена дейност и икономическото развитие. В някои европейски държави (например в Холандия, Дания и Белгия), Натура 2000 обхваща 8 - 12% от територията, въпреки че и в тези страни природните хабитати са разнообразни и са разпръстнати на големи територии. Тези държави разчитат на ефективни методи за съхранение и управление на природата в по- концентрирани и специализирани защитени зони, които не изискват толкова голямо териториално покритие. Чуждият опит би могъл да бъде добра отправна точка за намиране на балансирани решения, които отчитат интересите на всички засегнати страни. При осъществяване на процесите на управление на защитени зони е важно да се изясни, че същите не налагат прекратяването на икономическите дейности, които се развиват на тези територии. В определени случаи действително може да се изискват адаптации или промени, за да се запазят видовете и местообитанията или за да се помогне те да възстановят своя природозащитен статус, но в останалите случаи съществуващите дейности не трябва да бъдат възпрепятствани. В този смисъл е необходимо при определяне на мерките да се вземе предвид дали същите се отнасят до изградени и функциониращи централи или до централи, които тепърва ще се изграждат. В 21 първия случай е важно да се оцени фактът, че екосистемите са се адаптирали към работата на вече изградените и функциониращи ВЕЦ и всяка драстична промяна би създала по-сериозни рискове и проблеми. Видовете и местообитанията, част от защитените зони със съществуващи ВЕЦ в определени случаи изцяло зависят от продължаването на такива дейности с оглед тяхното дългосрочно оцеляване, което налага намирането на подходящи начини тези дейности да бъдат адекватно подпомагани. Производството на енергия от възобновяеми източници, в това число производството на енергия от вода е дейност от висок обществен интерес. Това води до необходимост от насърчаване на техническото осъвременяване на съществуващите водноелектрически централи, което да бъде свързано с екологичните критерии за опазване и подобряване на състоянието на водите и да бъде насърчавано, както и финансово подкрепено чрез стимули или екомаркировки съгласно националните стратегически политики и инструменти. Възможността за адаптивно управление и модернизация на съществуващите ВЕЦ позволява прилагането на съвременни технологии и методи за минимизиране на влиянието върху екосистемите като в същото време може да бъде много по-ефективна от преустановяване на работата на ВЕЦ, което би нарушило баланса и би направило природата уязвима от нови рискове. Намаленият воден обем, в резултат от допълнителни рестрикции, ще доведе до негативни последици и за крайните водоползватели, тъй като всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически съоръжения, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно капацитета на всяка една система. Членовете на Асоциация „Хидроенергия“, като водоползватели, развиват дейността си на основание на 22 издадените разрешителни и съблюдавайки всички екологичните изисквания. В тази връзка апелираме да бъде осигурена устойчивата работа на хидросектора посредством стабилна регулаторна среда, вкл. по отношение опазване на околната среда и в частност – на водите. В заключение отново обръщаме внимание на това, че устойчивото управление на водните ресурси се отнася до подход, който гарантира, че същите се използват по начин, който осигурява дългосрочна стабилност и защита както на природните екосистеми, така и на човешките нужди. Един от съществените аспекти в това направление е свързан с интегрираното управление на водите. Това е основен принцип, който означава, че управлението на водните ресурси трябва да бъде координирано и комплексно, вземайки под внимание цялостния воден цикъл – от водоползване и водопотребление, до екологичното състояние и опазване на биоразнообразието. WWF България Диана Димитрова, Директор "Природозащитн и програми" 1. Пряко противоречие с правото на Европейския съюз. С приемането на Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони се цели постигането на адекватна транспозиция на разпоредбите на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици, регулиращи консервационните и превантивни мерки в защитените зони от общоевропейската мрежа „Натура 2000“. Проектът на наредбата страда от основен порок, заложен в разпоредбите на Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) и по специално чл. 29, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.). Въпросната разпоредба въвежда изискването при определяне на консервационните и превантивни мерки в плановете за управление на защитените зони, да се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Законовата разпоредба е Не се приема С проекта на нормативен акт не се въвеждат текстове от правото на ЕС, а се въвеждат само процедури за прилагане на вече въведени в нормативната уреда такива. Това ясно е указано в мотивите и предварителната оценка на въздействие на акта. Цитираните в становището норми са транспонирани в националното законодателство със Закона за биологичното разнообразие. Всички приети изменения в ЗБР са представени и обсъдени с ЕК, като конкретната разпоредба е била предмет на обществени консултации и обсъждания в процеса на приемане на промените на закона. Целта на акта е привеждане в съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на ЗБР, изм. и доп. ДВ, бр. 23 пресъздадена в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на наредбата. В чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО е посочено, че мерките взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Аналогично е съдържанието и на чл. 2 от Директива 2009/147/ЕО. По този въпрос следва да бъде съобразено тълкуването на чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО дадено в т. 32 от Решение на Съда на ЕС на по Дело C‑226/08 - „член 2, параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО, не представлява самостоятелна дерогация от въведения от тази директива общ режим на защита.“ Същото тълкуване на чл. 2 от Директива 79/409/ЕИО, който е в аналогично съдържание с това на чл. 2 от заменилата я Директива 2009/147/ЕО, е дадено в т. 8 от Решение на Съда от 8 юли 1987 г. по дело 247/85 - „чл. 2 на Директива 79/409/ЕИО не представлява самостоятелна дерогация от въведения от тази директива общ режим на защита.“ Тълкуванията на Съда на разпоредбите на двете директиви отнасящи се до икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, ясно сочат, че държавите-членки не разполагат със свободата да подчиняват всяка разпоредба на директивите на тези изисквания. Случаите, при които икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености и др. следва да се вземат предвид, са изрично регламентирани в двете директиви. В разпоредбите на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, няма изискване да се отчитат икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. Единственият случай отнасящ се до защитените зони по двете директиви, при който подобни съображения могат да се вземат 88 от 2023 г. В тази връзка повдигнатият въпрос за транспониране на Директива 92/43/ЕИО е извън обхвата на обсъждания документ. По никакъв начин цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от проекта на наредба, респективно текстовете на чл. 29, ал. 3 от ЗБР и чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО, не представляват самостоятелна дерогация от въведените в нормативната уредба общи режими на защита. Направените изводи в становището не произтичат от нито един от текстовете на проектонаредбата. Следва да се има предвид, че цитираната разпоредба на чл. 2, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО не съдържа израза „при възможност“. Мерките, залагани в ТПУ, трябва да бъдат базирани на задълбочени анализи, проведен мониторинг и коректни оценки. Съгласно изискванията на директивите на ЕС водещо значение при определянето на целите и мерките на защитените зони имат състоянието на местообитанията и видовете и източниците на натиск за тях във всяка отделна площ в обхвата на ТПУ, като всеки случай следва да бъде внимателно разглеждан, анализиран и оценяван. Конкретни указания в тази насока ще бъдат включени и в предвиденото съгласно пар. 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, 24 предвид, е регламентиран в чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 33 и чл. 34 от ЗБР), приложим на основание чл. 7 от тази директива и за защитените зони обявени по силата на Директива 2009/147/ЕО. По силата на чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО държавите членки могат да одобрят планове или проекти, които ще увредят защитени зони от мрежата Натура 2000, тоест чл. 6, параграф 4 дава възможност за прилагане на конкретно изключение (дерогация) от изискванията на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 31 и чл.32 от ЗБР). Подчиняването на консервационните и превантивните мерки предвидени в чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, на първо място води до неадекватна транспозиция на посочените разпоредби на директивите в националното законодателство. На второ място, води до невъзможност да се постигнат целите на посочените разпоредби на директивите относно необходимите консервационни и превантивни мерки, когато тези мерки не биха съответствали на икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености. На трето място, съобразяването с други изисквания, освен състоянието на опазваните местообитания и видове означава, че плановете за управление няма да представляват планове, които в своята цялост са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони, което ще ги постави в приложното поле на чл. 6, параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО, респективно ще подлежат на процедурата по чл. 31 и последващи от ЗБР. Въз основа изложеното, молим Министерски съвет сериозно да обмисли възможността да предложи изменение на ЗБР, чрез възстановяване на предходното съдържание на чл. 29, ал. 3 от закона, което предвиждаше икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености да се вземат предвид само „при възможност“. бр. 88 от 2023 г.) методическо ръководство за разработване на плановете. Този принцип, както и принципите на прозрачност при взимането на решения от компетентните органи и широки обсъждания и консултации със заинтересованите страни и широката общественост, са заложени в текстовете на предложената наредба. Предвидено е всички съществуващи мерки и вече наложени забрани и ограничения на дейности да бъдат взети предвид и допълнително анализирани и оценени в хода на разработването на плановете за управление. Не на последно място, предвижданите мерки следва да са изпълними, което до голяма степен се предопределя от конкретните социално- икономически и културни особености на региона. Напр. залагането на мярка за поддържане на местообитание чрез пашуване би била неизпълнима/ неприложима в район без животновъдство и без предпоставки за развитието на такова. 25 Текстът “при възможност“ в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗБР и принципът на съразмерност посочен в чл. 6 от АПК, създаваха необходимите гаранции, че определянето на консервационни и превантивни мерки в плановете за управление, не следва да води до ограничения за граждани и юридически лица в по-голяма степен от необходимата за изпълнение задълженията по чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО. В допълнение, Министерство на околната среда и водите от 2019 г. неколкократно е запознавано от нас с посочените решения на Съда и разгледаният от нас въпрос следваше да е предмет на анализа за съответствие с правото на Европейския съюз, изискуем по силата на чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закон за нормативните актове. 2. Други слабости на проекта за наредба. 2.1. Относно изготвянето на планове за управление на части от защитени зони. С измененията на ЗБР (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.), се предвижда за защитените зони от мрежата „Натура 2000“ да се изготвят териториални планове за управление (ТПУ), обхващащи не само цели защитени зони, но и части от тях. Ясно е, че с тези изменения се търсеше опростяване на административния процес, но това опростяване не следва да води до неизпълнение на задълженията за държавата възникнали по силата на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО. Консервационните и превантивните мерки предвидени с чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, следва да се прилагат на ниво защитена зона и това е пределно ясно от текстовете на посочените разпоредби. В т. 1 от диспозитива на Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23 е посочено, че държавите-членки следва да определят за всяка специална защитена зона, разглеждана отделно, цели и мерки за опазване. Не се приема Не е необходимо преработване на текстовете на наредбата в посока допълнително синхронизиране на сроковете. От една страна още на ниво ЗБР са заложени общи срокове за разработването и преразглеждането на ТПУ към всички органи за управление на защитените зони (виж § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗБР, обн. в ДВ, бр. 88 от 2023 г., чл. 28, ал 2 от ЗБР, съответно чл. 20, ал. 1 от проекта на наредба). Органите за управление на регионално ниво имат и ангажимент регулярно да оценяват и докладват изпълнението на ТПУ пред националния орган, съгласно чл. 117а, ал. 2, т. 5 от ЗБР, което позволява контрол и корекция при необходимост след утвърждаването на ТПУ. 26 За да се гарантира ефективно изпълнение на посочените разпоредби на двете директиви, е необходимо проектът на наредба да се преработи така, че териториалните планове за управление включващи отделни части от една и съща защитена зона да бъдат приемани, преразглеждани, актуализирани и променяни едновременно, като мерките предвидени в съответните планове да бъдат разглеждани и оценявани за тяхната достатъчност по отношение постигане целите на опазване на ниво защитена зона. От друга страна, за координация на действията между отделните регионални органи са предвидени други разпоредби. Още в чл. 4 на наредбата е уточнено, че в ТПУ се предвиждат мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, като на законово ниво е постановено, че целите на опазване се определят на ниво защитена зона (чл. 12 и чл. 12а от ЗБР). В чл. 117а от ЗБР е предвидено, в случай че една зона се разделя в повече от един план, останалите регионални органи да участват в комитета на заинтересованите страни към органа, отговорен за разработване на плана. Това гарантира координация между отделните регионални структури и приемственост в плановите документи. Също така е предвидено в състава на комитетите на заинтересованите страни да се включват и представители на органа за управление на национално ниво, които допълнително ще следят за координацията и синхронизирането на подходите. Съгласно предвиденото в закона и разписаното в проекта на наредба, комитетите на заинтересованите страни участват в целия процес по разработване, както и в процесите по преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ. Участието им е конкретизирано в достатъчна степен в наредбата, чрез съответните предвиждания за обсъждане и 27 2.2. Относно мерките за местообитания и видове с противоречиви изисквания. Поради голямото биологично разнообразие на Р България, предметът на опазване на защитените зони у нас не е ограничен до единични местообитания или видове. В повечето случаи предметът на опазване на защитените зони обхваща десетки, а понякога и над 100 отделни местообитания или видове. Често в една защитена зона предмет на опазване са местообитания или видове с противоположни екологични изисквания. В определени случаи, когато предмет на опазване на една защитена зона са местообитания или видове с противоположни екологични изисквания, може да възникне колизия между единствените възможни консервационни или превантивни мерки за такива местообитания или видове, които биха постигали целите Приема се по принцип съгласуване на проектите на ТПУ, на докладите в резултат от анализите по преразглеждане на плановете, техните актуализации и промени, както и в хода на процедурите по общественото им обсъждане и последващото им предлагане за утвърждаване от министъра на околната среда и водите. Въпросът ще бъде съобразен и в предвидения правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни. Повдигнатите въпроси също така са предмет на допълнителни методически указания, като е предвидено специфични указания в тази посока да бъдат включени в предвиденото Методическо ръководство за разработване на планове за управление /виж § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗБР/. Предложението няма отношение към текстовете на наредбата. Анализи в тази посока са заложени вече в приложението към наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. 28 преследвани с чл. 6, параграфи 1 и 2 на Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 на Директива 2009/147/ЕО, или колизия и между консервационните и превантивните мерки. В резултат, предприемането на единствените възможни консервационни или превантивни мерки за местообитания или видове, постигащи целите преследвани с посочените разпоредби на двете директиви, може да доведе до невъзможност за предприемане на необходимите консервационни или превантивни мерки за местообитания или видове с противоположни екологични изисквания, или дори да водят до увреждането им. Проектът на наредба изобщо не третира този въпрос, като няма разпоредби, които да указват на кои местообитания и видове следва да даде приоритет при описаната колизия. В последващите редове излагаме някои съображения, които може да подпомогнат МОСВ при създаването на разпоредби на наредбата третиращи подобни колизии. Консервационните и превантивните мерки, както са предвидени в чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО, са задължителни за държавите- членки. Механизъм за даване на приоритет на мерките за даден предмет на опазване в защитена зона обявена по силата на Директива 92/43/ЕИО, когато това няма да доведе до увреждане на друг предмет на опазване в зоната, е чл. 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО. Тази разпоредба задължава държавите-членки да определят приоритетите според важността на съответните територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване. Разпоредбата на чл. 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО не е адекватно транспонирана в ЗБР, защото в закона няма разпоредби за определяне на приоритетите в защитените зони. Частична транспозиция е 29 извършена с разпоредбата на чл. 12а от ЗБР, отнасящи се до специфичните и подробни цели на опазване. Доколкото в Приложения I и II на Директива 92/43/ЕИО определени местообитания и видове са посочени, като приоритетни за опазване, това също следва да е критерий, въз основа на който при посочената колизия да се дава приоритет на мерките за тези местообитания и видове. Механизъм за даване на приоритет на мерките за определени защитени видове птици в защитена зона обявена по силата на Директива 2009/147/ЕО, когато това няма да доведе до увреждане на други защитени видове птици, може да се изведе от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23. В съответствие с тълкуванията на чл. 6, параграфи 2 - 4 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4 от Директива 2009/147/ЕО дадени в Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23, в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО приоритет следва да се дава на видовете птици, които са включени в предмета на опазване на зоната (обосновали нейното обявяване) и онези видове, които са най-застрашени. Единственият механизъм, чрез който може да се разреши описаната колизия, когато прилагането на консервационни или превантивни мерки за един предмет на опазване в защитена зона може да доведе до увреждане на друг предмет на опазване, е чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО (чл. 33 и чл. 34 от ЗБР). Посочената разпоредба на директивата дава възможност да се допусне увреждане на защитена зона на основание благоприятни въздействия върху околната среда, когато няма друго алтернативно решение и след прилагане на компенсаторни мерки. За да се приложи този механизъм, е необходимо в наредбата да са приети разпоредбите даващи приоритет на мерките за дадено местообитание или вид и изясняващи кое местообитание или вид ще бъдат увредени. 2.3. Относно чл. 3 от проекта на наредба. Съдържанието на чл. 3 е следното: Приема се частично Установеният пропуск в текста е отстранен, като останалите направени 30 „Чл. 3 Предмет на ТПУ са: 1. типовете природни местообитания, местообитанията и популациите на видовете животни (без птици) и растения, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. 2. местообитанията на видовете птици, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план.“ Предлагаме чл. 3 да придобие следното съдържание: „Чл. 3 Предмет на ТПУ са: 1. типовете природни местообитания, местообитанията и популациите на видовете животни и растения, посочени в Приложения № 1 и № 2 на ЗБР, които са предмет на опазване в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план. 2. местообитанията и популациите на видовете птици, които са предмет на опазване или са редовно срещащи се мигриращи видове в защитени зони и части от тях, попадащи в обхвата на съответния план.“ Основен порок на чл. 3 от проекта на наредбата, е че изключва от обхвата на ТПУ популациите на видовете птици посочени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО и редовно срещащи се мигриращи видове извън това приложение. В тази връзка, следва да се има предвид, че чл. 4, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО изисква държавите-членки да оценяват тенденциите и измененията в популационните нива на видовете птици посочени в Приложение I на директивата. В т. 53 от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23, Съдът посочва, че органите на държавите-членки следва да установят приноса на съответните популации на видовете птици в дадена защитена зона за целите на Директивата за птиците, както и рисковете и заплахите, на които са изложени тези популации. Също така, разпоредбата на чл. 6, параграф 2 Директива 92/43/ЕИО, приложима и за защитените зони по Директива предложения за промени в текстовете на чл. 3 по същество не променят смисъла на разпоредбата, а единствено преповтарят текстовете на чл. 6, ал. 1 от ЗБР. Няма необходимост от преповтаряне на законовите текстове в наредбата. Следва да се има предвид, че и към настоящия момент редовно срещащите се мигриращи видове птици, извън Приложение I на Директива 2009/147/ЕО, са предмет на опазване в защитените зони в страната, съгласно разпоредбите на ЗБР. 31 2009/147/ЕО на основание чл. 7 от Директива 92/43/ЕИО, изисква избягване обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие. Без актуална информация за популационните нива на видовете птици опазвани в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО, не може да се определи достатъчността на мерките за опазване на техните местообитания и мерките за избягване на значителното им обезпокояване. Предложението ни за добавяне в чл. 3 на изискването за предприемане на мерки за редовно срещащите се в защитените зони по Директива 2009/147/ЕО мигриращи видове птици, дори и те да не са включени в предмета на опазване на зоните, е извършено във връзка с тълкуванията на разпоредбите на тази директива дадени в т. 20 до т. 59 от Решението на Съда на ЕС по Дело C‑66/23. По-специално Съдът посочва, че в защитените зони по тази директива следва да се определят цели и мерки за опазване за всички срещащи се на територията на зоните видове птици от Приложение I на директивата и редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в Приложение I. Предложили сме и по-ясен запис на разпоредбите на чл. 3, съответстващ на разпоредбите на чл. 6 от ЗБР. 2.5. Относно чл. 17, ал. 1 от проекта на наредба. В чл. 17, ал. 1 от проекта на наредба са регламентирани случаите, при които Министърът на околната среда и водите връща проекта на ТПУ за допълване и/или преработване. Предлагаме създаването на нова т. 4 към чл.17, ал. 1, със следното съдържание: „4. недостатъчност на мерките за постигане целите посочени в чл. 29, ал. 2 от ЗБР.“ Предложеният от нас нов критерий е ключова предпоставка за ефективното изпълнение на изискванията на чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива Не се приема Няма необходимост от допълване на текста. Текстът на т. 2 е ясен и предвижда проверка единствено по отношение съответствие с вече въведени режими и мерки. Достатъчността на мерките е предмет на обсъждане в хода на разработване и обсъждане на проекта на ТПУ на регионално ниво, както и на предвиденото в чл. 18 заседание на НСБР на етап утвърждаване на плана. 32 2009/147/ЕО и съществена гаранция, че ТПУ няма да представляват формални планове с някакви, но недостатъчни по своя характер или количество мерки. 2.6. Относно чл. 18, ал. 4 от проекта на наредба. Разпоредбите на чл. 18 регламентират разглеждането на проектите на ТПУ от Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР). Чл. 18, ал. 4 предвижда при представяне в срок на мотивирано особено мнение от член на НСБР, Министърът на околната среда и водите да взема окончателно решение за утвърждаване или за връщане на ТПУ за преработване. От разпоредбата на чл. 18, ал. 4 не става ясно какъв е срока, в който член на НСБР следва да депозира пред министъра особеното мнение и в кой случай може да се депозира особеното мнение – само по първоначалния проект на плана или и при повторното му разглеждане? Ако ще се следват разпоредбите от Правилник за устройството и дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие (Обн. ДВ, бр. 61/2.08.2022 г.), то тогава това следва да се посочи изрично. Ако ще се създава специален ред за разглеждането на ТПУ от НСБР, тогава следва изрично да се посочи срокът за особено мнение на член на НСБР, както и че такова може да се депозира по първоначалния проект на плана и при повторното му разглеждане. 2.7. Относно чл. 25, ал. 2 от проекта на наредба. Разпоредбите на чл. 25 регламентират промените в териториалните планове за управление. Чл. 25, ал. 2 страда от аналогичен на чл. 18, ал. 4 порок – не е изяснено какъв е срока, в който член на НСБР следва да депозира пред министъра особеното мнение и в кой случай може да се депозира особеното мнение – само по първоначалния проект за промени в плана или при повторното му разглеждане? Коригирането на посочения порок следва да се извърши по Не се приема Не се приема Процедурите и сроковете за организиране на заседания на НСБР и за процедиране на особени мнения са определени в Правилника за устройството и дейността на НСБР и не следва да се преповтаря и в този нормативен акт. Няма необходимост от конкретна препратка към правилника за устройството и дейността на НСБР, тъй като същият се изисква по силата на закона. Процедурите и сроковете за организиране на заседания на НСБР и за процедиране на особени мнения са определени в Правилника за устройството и дейността на НСБР и не следва да се преповтаря и в този нормативен акт. Няма необходимост от конкретна препратка към правилника за устройството и дейността на НСБР, тъй като същият се изисква по силата на 33 идентичен начин, по който би се коригирал същия порок на чл. 18, ал. 4. 2.8. Относно § 2 от Преходни и заключителни разпоредби от проекта на наредба. § 2 от Преходни и заключителни разпоредби от проекта на наредба следва бъде премахнат. Разпоредбата е със следното съдържание: „§ 2. Действащите планове за управление на защитени зони продължават да действат до срока, определен в заповедите за утвърждаването им .“ Разпоредбата се отнася до плановете за управление на защитени зони приети по силата на разпоредбите чл. 27 и чл. 28 от ЗБР, преди измененията на ЗБР обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г. Преди посочените изменения, чл. 27 и чл. 28 от ЗБР предвиждаха плановете за управление да са само възможност, като те задължително следваха да се актуализират на срок от 10 г, а за защитени зони, в които преобладаващата част са влажни зони – за срок от 5 г. За съжаление, с измененията на ЗБР обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г., въпросът с действието и сроковете на действие на вече приетите планове за управление не беше уреден. По аргумент от чл. 12 от Закон за нормативните актове, настоящата наредба не може да допълва или коригира пропуски в ЗБР, поради което § 2 от ПЗР от проекта на наредбата следва да бъде премахнат. Плановете за управление, приети по силата на чл. 27 и чл. 28 от ЗБР в редакцията предхождаща измененията на закона обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г, за които в заповедите за утвърждаването им има определен срок, ще запазят своето действие до този срок. Останалите планове за управление ще запазят своето действие до приемане на разпоредби на ЗБР, които да регламентират сроковете им на действие. Във връзка с гореизложеното, в § 2 от проекта на постановление на Министерски съвет, с който се изменя чл. 12, ал. 2 от наредбата Приема се закона. § 2 отпада 34 по чл. 31а от ЗБР, текстът „плановете за управление по чл. 27, ал. 1 от ЗБР“, следва да се замени с текста„ действащите планове за управление и тези по чл. 27, ал. 1 от ЗБР“ 2.9. Относно Глава първа от приложението към чл. 8, ал. 2. Във връзка с изложеното в настоящето становище относно чл. 3 от проекта на наредба, в т. 2 от Глава първа от приложението към чл. 8, ал. 2, следва да се добави и текст за редовно срещащи се в зоната мигриращи видове птици, които не са посочени в предмета на опазване на защитени зони обявени по силата на Директива 2009/147/ЕО. Не се приема Настоящите текстовете в цитираната точка в приложението визират всички типове природни местообитания и видове, предмет на опазване в защитените зони, без изключения. И към настоящия момент редовно срещащите се мигриращи видове птици, извън Приложение I на Директива 2009/147/ЕО, са предмет на опазване в защитените зони в страната, съгласно разпоредбите на ЗБР. Българско дружество за защита на птиците Ваня Рътарова- Георгиева, изпълнителен директор Оценяваме усилията на Министерството на околната среда и водите да регламентира управлението на защитените зони от Натура 2000, чрез Наредбата. С цел постигане на целите на природозащитните директиви и Закона за биологичното разнообразие, считаме че в няколко аспекта е необходимо Наредбата да бъде допълнена и по-конкретно разписана, както е посочено по-долу. І. Установени пропуски, неясноти и слабости, които обосновават необходимостта от допълване и промени в сегашния проект на Наредбата Нашата позиция по-долу е разгледана по отношение на три основни аспекта: ефективност на управлението, научният подход и участието на заинтересованите страни и обществеността в управлението на защитените зони. 1. Ефективност на управлението за постигане на природозащитните цели 1.1 Разпокъсването на управлението на една територия предварително поставя под сериозен риск постигането на природозащитните й цели. С въвеждането на териториалните планове за управление (ТПУ), заложени в чл. 27 от ЗБР и с новите изисквания към тяхното съдържание, съобразно чл. 29 от същия Не се приема Направените коментари в уводната част и част I на становището по отношение на цялостния подход са извън обхвата на обсъждания документ. Целта на акта е привеждане в съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на ЗБР, изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 2023 г. Всички приети изменения в ЗБР са представени и обсъдени с ЕК и са били предмет на обществени консултации и обсъждания в процеса на приемане на промените на закона. В хода на тези обсъждания многократно е пояснявано, че приетият подход за управление е преценен, като най-ефективен и ефикасен за управлението на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 в България. Предлаганите през годините различни подходи, вкл. този на БДЗП са били детайлно коментирани и обсъждани, 35 се създава прецедент в управлението на защитените територии изобщо, който поставя под риск постигането на природозащитните цели на защитените зони, а именно: разработването на ТПУ на териториално-административен принцип, който позволява разпокъсването на управлението на една защитена зона между 2 или повече юрисдикции чрез 2 или повече ТПУ. Този подход е в разрез с всички разбирания и практики за управление на природни територии - включително на ЕВРОСАЙТ, общоевропейска мрежа от правителствени и неправителствени управленски органи на природни територии; на Международния съюз за защита на природата (IUCN), който разработва световните стандарти за природните територии и тяхното управление; на Рамсарска конвенция, която изисква предмет на планиране на управлението да е не само самата територия в нейната цялост, но и околните райони и водосборната област на дадената влажна зона и не на последно място природозащитните директиви на ЕС. Както е добре известно, Член 3 (1) на Директива 92/43/ЕИО изисква държавите членки да изградят Европейска мрежа Натура 2000 от Зони под специална защита (ЗСЗ) и да поемат задължението в тази мрежа да поддържат или да възстановят до благоприятно природозащитно състояние природните местообитания и местообитания на видове от интерес за Общността, изброени в Приложения I и II на Директивата. Мрежата Натура 2000 също включва всички СЗЗ, обявени според Директивата за опазване на дивите птици (79/409/ЕЕС – Директива за птиците). Природозащитните и превантивните мерки съгласно чл. 6 (1) и (2) на Директива 92/43/ЕИО и чл. 4 (1) и (2) на Директива 2009/147/ЕО, следва да се прилагат на ниво защитена зона и това е пределно ясно от текстовете на посочените разпоредби. Ключово тук е, че посочените по-горе защитени зони (ЗСЗ за местообитания и видове и СЗЗ за птици) са юридически обекти с ясно определени граници, в които се прилагат мерки за постигането на природозащитните цели спрямо обектите на защита. В този като не са оценени като целесъобразни. Предложението за всяка зона да се изготвя отделен план за управление също е било предмет на разглеждане в процеса на разработване на новия подход, като същото е оценено като неефективно и неефикасно, което се потвърждава и от досегашния опит. При разработването на Планове за управление основно значение имат местообитанията и видовете предмет на опазване, като териториалните планове за управление следва да стигат до ниво локалитет, което предполага възможността за въвеждане на различен режим или определяне на конкретни природозащитни мерки в отделни части на зоните. Настоящата наредба гарантира в достатъчна степен управлението на защитените зони като единни функционални единици. Още в чл. 4 на наредбата е уточнено, че в ТПУ се предвиждат мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, като на законово ниво е постановено, че целите на опазване се определят на ниво защитена зона (чл. 12 и чл. 12а от ЗБР). В чл. 117а от ЗБР е предвидено, в случай че една зона се разделя в повече от един план, останалите регионални органи да участват в комитета на заинтересованите страни към органа, отговорен за разработване на плана. Това гарантира координация между отделните регионални 36 смисъл всяка една защитена зона е функционална единица, която като единно цяло трябва да осигури постигането на целите за опазване на обекта на защита. Границите на защитените зони са определени по начин, по който най-ефективно се постига опазването на комплекс целеви видове и местообитания и то представителни за Европейския съюз. Кохерентността в опазването на коя да е защитена зона не се подлага на въпрос или съмнение, т.е. тя се разглежда като функционална единица. В допълнение следва да се постигне и кохерентност (функционална свързаност) между отделните защитени зони (и като юридически обекти и като функционални единици, опазващи биоразнообразието). Възприетият териториален подход включва разработването на един план за един административен регион (когато става въпрос за юрисдикция на РИОСВ и БДЧР), обхващащ множество защитени зони от различен тип (защитени зони за птици, защитени зони за местообитания и видове) с различна площ и различни целеви обекти за защита. Част от целевите обекти ще се срещат в повече от една защитена зона и ще имат сходни екологични изисквания и нужда от относително сходни мерки за опазване, както в защитените зони, така и извън тях, като в редица случаи ще зависят от функционалните връзки между защитените зони. От гледна точка на функционалната свързаност на защитените зони и по-комплексен подход за опазване на целевите местообитания и видове този подход е удачен, но има три съществени недостатъка: А) Голяма част от защитените зони са териториално поделени между две и повече юрисдикции на управление (с изключение на националните паркове), т.е. в един ТПУ влиза само част от дадена защитена зона, като в някои случаи въпросната част е много малка, а разделени по този начин са и много малки по площ защитени зони. Например от 119 защитени зони за птици в националната екологична мрежа, 46 са разделени между 2 и повече (до 5) юрисдикции на управление, т.е. близо 39% от структури и приемственост в плановите документи. Също така е предвидено в състава на комитетите на заинтересованите страни да се включват и представители на органа за управление на национално ниво, които допълнително ще следят за координацията и синхронизирането на подходите. Съгласно предвиденото в закона и разписаното в проекта на наредба комитетите на заинтересованите страни участват в целия процес по разработване, както и в процесите по преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ. Участието им е конкретизирано в достатъчна степен в наредбата, чрез съответните предвиждания за обсъждане и съгласуване на проектите на ТПУ, на докладите в резултат от анализите по преразглеждане на плановете, техните актуализации и промени, както и в хода на процедурите по общественото им обсъждане и последващото им предлагане за утвърждаване от министъра на околната среда и водите. Въпросът ще бъде съобразен и в предвидения правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни. Повдигнатите въпроси също така са предмет на допълнителни методически указания, като е предвидено специфични указания в тази посока да бъдат включени в предвиденото Методическо ръководство за разработване на планове за управление 37 защитените зони за птици (Приложение 1 към настоящото становище). Целият подход на управление, заложен в Наредбата, поставящ на преден план териториалното деление по юрисдикции, изисква да се управляват частите на зоните попадащи във въпросната юрисдикция. Така чрез подхода се формират следните съществени нормативни и функционални проблеми: a. чрез териториалното разделяне на защитените зони се формират повече обекти на управление, отколкото са юридическите обекти – например по отношение на птиците вместо 119 защитени зони, които се управляват като функционални единици, се създават 175 обекта на управление, като части от една функционална единица (защитена зона) ще се управляват независимо от различни органи на управление, съгласно различни документи. Това чисто механично разпокъсване на защитени зони противоречи на управлението им като функционални единици, самостоятелни юридически обекти, за постигане на природозащитните цели. b. разделянето на защитените зони на части, следва административен принцип и не е съобразено с типовете местообитания, обект на опазване, с начина а по който видовете животни, особено птици и бозайници (но не само), ползват различните типове местообитания в границите на защитената зона, за да бъде осигурено тяхното добро природозащитно състояние. Например документално ясно е разделянето на крайморските защитени зони между РИОСВ (сухоземната част) и БДЧР (морската акватория), но по отношение постигане на целите на опазване на видове птици се създава значителна правна и функционална несигурност. Средният корморан прекарва голяма част от времето си в морска среда, където ловува, но гнезди на брега (на сушата, на границата с морската среда). Няма да е ясно как ще се постигнат целите за този вид и в кой ТПУ ще се разгледа прилагането на мерки за опазването му и кой орган на управление ще е отговорен за /виж § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗБР/. Мерките, залагани в ТПУ, трябва да бъдат базирани на задълбочени анализи, проведен мониторинг и коректни оценки. Съгласно изискванията на директивите на ЕС водещо значение при определянето на целите и мерките на защитените зони имат състоянието на местообитанията и видовете и източниците на натиск за тях във всяка отделна площ в обхвата на ТПУ, като всеки случай следва да бъде внимателно разглеждан, анализиран и оценяван. Този принцип, както и принципите на прозрачност при взимането на решения от компетентните органи и широки обсъждания и консултации със заинтересованите страни и широката общественост, са заложени в текстовете на предложената наредба. Предвидено е всички съществуващи мерки и вече наложени забрани и ограничения на дейности да бъдат взети предвид и допълнително анализирани и оценени в хода на разработването на плановете за управление. Не на последно място, предвижданите мерки следва да са изпълними, което до голяма степен се предопределя от конкретните социално- икономически и културни особености на региона. По отношение на посоченото в част Б) от становището обръщаме внимание, че в приложението към наредбата (т. 2 от Глава първа) е включено изрично изискване за 38 постигане на целите за този вид. Сходна е ситуацията при която морски или водолюбиви птици гнездят на брега и ловуват или си почиват в морската акватория. Не ни е съвсем ясно как ще се опазват въздушните коридори на мигриращи птици над морската среда. Разделянето на изцяло сухоземни територии между различни юрисдикции също може да създаде подобни прецеденти, особено по отношение на хищни птици с големи ловни територии, бозайници като мечки, диви кози, вълци, които извършват значителни придвижвания. c. множество защитени зони са разпокъсани между регионите на планиране, което означава, че съответните ТПУ трябва да се съгласуват между отделните региони и ще зависят един от друг при дискусии, одобряване, отлагане и т.н. – това ще отчитане на припокриването с други зони и форми на териториална защита. Допълнително въпросът с припокриванията между различните защитени зони е решен имено чрез определянето на т.нар. „Площи/участъци от защитената зона със сходни характеристики“. Съгласно разписаното в приложението към наредбата (т. 2 от Глава втора) за всяка конкретната площ (участък) се посочват всички типове природни местообитания, находищата и местообитанията на видове, предмет на утежни административната тежест и ще проточи процедурата плана, т.е. в случаите на припокриване на по одобряване на всеки от плановете. Възможно е част от процедурите да бъдат трайно блокирани чрез този подход на планиране. Наредбата към момента не дава ясни насоки как ще се постигне защитена зона за местообитанията със защитена зона за птици в дадената площ/участък се посочват обектите предмет на опазване и в двете зони, като и функционално единство на управлението на една разпокъсана съответните посочени параметри за тях. защитена зона и как ще се гарантира, че постигането на целите на В тази връзка по същество няма опазване на целевите обекти ще е равнопоставено в цялата принципна разлика между описания в част защитена зона и обектите й на опазване ще са еднакво добре В) от становището подход и направените опазвани на цялата й територия, а няма да зависи от регионални препоръки в нея, и визията за разработване нагласи и съображения. на ТПУ, съответно предвиденото в В наши становища, в процеса на обсъждане на подходите за управление на Натура 2000, неколкократно посочихме проблемите, произтичащи от териториалния подход. Отчитаме факта, че част от предложенията ни, а именно управлението на националните паркове и морските защитени зони да се осъществява от съответните вече съществуващи органи (дирекции на национални паркове, БДЧР). Все пак проблемът остава и след като компетентният орган е избрал окончателно този подход, той следва чрез настоящата Наредба, да гарантира, че: всички приложението към наредбата. Ясно е указано, че определянето на конкретни площи (участъци от защитената зона) със сходни характеристики се извършва на база на подробни пространствени анализи, които следва да бъдат представени в приложение към ТПУ (т. 2 от Глава втора). Видно от текстовете видовете (вкл. птици) и местообитанията, предмет на опазване в защитени зони ще бъдат управлявани като единни функционални дадената площ са част от анализа, а не са 39 единици независимо, че части от тях попадат в различни ТПУ; изключени от него. По-подробни указания приоритет за управление ще е юридическия обект защитена зона, относно начините на анализиране на а не една или друга част от него; че всички обекти на защита са данните и определянето на защитени на цялата територия на съответната защитена зона; и че „Площите/участъците от защитената всички мерки и дейности, осъществявани в отделните части на една разделена защитена зона, са възприемани от органите на управление, от изпълнителите, от заинтересованите страни и от обществеността, като собствен принос и отговорност за постигане зона със сходни характеристики“ ще бъдат включени в предвиденото по закон методическо ръководство. Не считаме за целесъобразно допълнително да се на природозащитните цели на цялата защитена зона; че отделните утежнява нормативния акт и да се органи на управление, изпълнители на мерките и обществеността си сътрудничат за постигането на целите за всяка разделена на детайлизира процеса по разработване на ТПУ в него. Както е посочено в части защитена зона. становището има редица възприети Б) При възприетия подход не се отчита, че защитените зони за птиците и защитените зони за местообитанията са две отделни юридически обекта, към които има поставени различни изисквания. В Наредбата този аспект не е отчетен и не се дават указания как да се съвмести управлението на двата типа защитени зони. В) в приложението към чл. 8 на Наредбата се описва подход за планиране на приоритети и мерки, основан на определяне на „участъци в защитените зони“, които имат сходни характеристики, поставят се природозащитни цели за въпросните участъци, определят се ключови видове и мерки в плана за тези участъци. Като цяло подходът не е много ясен по начина, по който е разписан в Наредбата. Този подход на допълнително целеполагане и определяне на приоритети на практика допълнително разпокъсва защитените зони и определя прилагане на мерки само в определени части от тях, които при това са определени на базата на някакви общи физични характеристики, противоречи на изискването да се прилагат природозащитни мерки за защитените зони като цяло и за всички целеви видове. От написаното в Наредбата предполагаме, че идеята е да се разпределят пространствено специфични и подходящи мерки, да се определят тези, които са стандарти и ръководства на международно ниво, като наредбата по никакъв начин не се отклонява от тях, а единствено задава обща структура и изискване към минималното съдържание на плановете с цел унифициране на документите. 40 по-спешни и неотложни, но възприетият подход е погрешен. За да се постигне това би следвало да се разработят пространствени слоеве с целеви за опазване типове местообитания и пространствени хабитатни модели на целеви видове, включващи ползваните от тях местообитания, тяхната пригодност и качество. На тази база, чрез наслагване на отделните пространствени слоеве за птици и наслагване на отделните пространствени слоеве за местообитания и видове без птици, би следвало да се оформят зони в границите на една защитена зона, където се срещат повече обекти на защита – някои от тях ще се влияят от сходни мерки, които следва да се прилагат, а други ще имат нужда от специфични такива; така на ниво зона могат да се оформят отделни участъци, определени като ключови, защото се наслагват множество целеви обекти, или други части, които също са ключови, защото са важни за целеви обекти със висок статус на застрашеност и/или неблагоприятно състояние, или с нужда от прилагане на специфични мерки; включително ще се обособят зони, където е важно да се приложат възстановителни мерки. Така специфичните краткосрочни цели и съответните мерки ще бъдат обосновани от нуждите на съответните целеви видове и постигането на природозащитните им цели, обвързани в пространството, което е правилния подход. Същевременно следва въз основа на по-горните пространствени анализи да се определят и целевите обекти които са в добро състояние, локациите в защитената зона, които са ключови за поддържане на това добро състояние и да се предвидят краткосрочни цели и управленски мерки, които да поддържат доброто състояние и да не се допуска влошаването му. В допълнение, изискването в чл.5, ал.2 на Наредбата да се вземат под внимание „икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“ е посочено в чл. 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО ( чл. 33 и чл. 34 от ЗБР), приложим на основание чл. 7 от тази директива и за защитените зони обявени по силата на Директива 2009/147/ЕО. 41 Чл. 33 и чл. 34 от ЗБР обаче нямат отношение към консервационните и превантивните мерки предвидени в чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО и чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО. Съобразяването с други изисквания, освен състоянието на опазваните местообитания и видове означава, че плановете за управление няма да представляват планове, които в своята цялост са непосредствено свързани и необходими за управлението на защитените зони. По тази причина е необходимо да се поясни, че „икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“ следва да бъдат взети в предвид само, ако са свързани с постигането на природозащитните цели. 1.2 Има пропуски в изискванията по отношение на мониторинг В Наредбата изцяло липсват изисквания за мониторинг на мерките и дейностите заложени в плана, макар да има изисквания, че Комитета на заинтересованите страни проседява изпълнението на платна. Считаме, че е важно да се предвиди нов раздел в Наредбата „Мониторинг и оценка“ В тази глава следва да се опише: какъв вид мониторинг се прави:, за да се проследи състоянието на обектите на защита; да се проследи натиска, въздействията, да се проследи ефекта от прилаганите мерки; какви са методиките и подходите кой организира и координира мониторинга; кой осъществява мониторинга, кой съдейства къде се съхраняват данните 1.3 Има съществени пропуски в съдържанието на ТПУ, описано в приложението към наредбата. Считаме, че са налице значителни пропуски в минималните изисквания на съдържанието на ТПУ, които ще влияят върху качеството на изработените планове и още по-важно – на тяхното ефективно прилагане. В Не се приема Не се приема Твърдението за липса на изисквания за мониторинг в наредбата са некоректни. Още на законово ниво е заложено задължението на органите за управление на регионално ниво регулярно да оценяват и докладват изпълнението на ТПУ пред националния орган, съгласно чл. 117а, ал. 2, т. 5 от ЗБР, което позволява контрол и корекция при необходимост след утвърждаването на ТПУ. Това изискване е съобразено съответно в чл. 20 от проекта на наредба. Отделно в приложението към наредбата е разписана отделна глава „Мониторинг“ (глава пета) и нейното задължително минимално съдържание. Предложенията нямат отношение към текстовете на наредбата. Повдигнатите въпроси са предмет на допълнителни методически указания. Няма направени конкретни предложения в 42 становището си по-долу сме предложили как да бъде допълнено съдържанието на ТПУ. 2. Управление, основано на научния подход – участие на учени и експерти, капацитет на институциите От разработването на ТПУ са изключени научни институции, НПО, имащи експертиза в съответната област на биоразнообразието, специално обектите на защита. Макар в Наредбата да е заложено най-общо, че мерките в ТПУ следва да се основават на екологичните изисквания на обектите на защита. Следва да се отбележи, че повечето от обектите на защита имат специфични особености в екологията си; едни и същи мерки може да са подходящи за едни обекти за защита, да са неутрални и в същото време неефективни за други и да са определено неподходящи за трети. Експертната преценка по отношение състоянието на целевите обекти, подходящите ефективни мерки и последващия мониторинг е съществена. Включването на експерти, които добре познават екологичните изисквания на целевите обекти само в Консултативен комитет (което съгласно Наредбата е възможно, но не задължително) не е достатъчно. Необходимо е да има експертно становище за пригодността, приложимостта и ефективността на мерките; какъв пакет от мерки са необходими, как да се съчетаят с мерки за други целеви обекти. Такива експертни становища са важни и в етапа на изготвяне на заданието, и в етапа на разработването и структурирането на самите мерки, и в етапа на обсъждането им, в етапа на планиране на подходящия мониторинг. Както е видно и от Наредбата в процеса на разработване на ТПУ ще е необходимо осъществяване на целеви теренни проучвания, които следва да бъдат също осъществени от експерти, познаващи добре целевите обекти, прилагайки научни методи. В същото време съгласно ЗБР и Наредбата ТПУ се разработват от самите органи за управление, където експертния екип е в силно ограничен състав и с ограничен капацитет за експертиза по Не се приема тази част на становището Текстовете на наредбата по никакъв начин не изключват научните институти и експертите от разработването на ТПУ. Необходимостта от привличането на съответната експертиза в процеса по разработване на наредбата е видна от изискванията към минималното съдържание на ТПУ. Няма ограничения пред регионалните органи да възложат разработването на ТПУ или части от тях на експерти с необходимата тясна експертиа, като съответната преценка за това е в компетенциите на регионалните органи, съобразно идентифицираните нужди в заданията за разработване на ТПУ и наличния капацитет в органите. В комитетите на заинтересованите страни се включват представители на всички заинтересовани страни. Като съгласно чл. 117а от ЗБР в техния състав се включват научни организации, висши училища и неправителствени организации. Съставът на комитетите се определя със заповеди, а дейността им с правилници, в които подробно ще бъдат уредени, всички съпътстващи правила и процедури и изисквания към членовете. Включването на всички заинтересовани страни в процеса на взимане на решения освен чрез комитетите на 43 отношение на всички обекти на защита (и видове, и местообитания) на територията на юрисдикцията му. Поначало няма експерти, които да са запознати еднакво добре с екологичните особености на всички целеви обекти. За някои таксономични групи като цяло в България има много малко експерти. Известно е, че експертизата по отношение целевите обекти в Натура 2000 е съсредоточена в БАН, Софийски университет, Пловдивски университет, Шуменски университет и няколко неправителствени организации. Самият орган на управление също не би могъл да проведе самостоятелно необходимите теренни проучвания. От това следва, че ако ТПУ се разработват само от органа за управление без експертите, познаващи целевите обекти, самия документ ще бъде твърде ограничен и с риск да съдържа недостатъчно или неефективни и дори неподходящи мерки. Вероятните подходи са да се развие капацитета на самия орган на управление, като в екипа се включат експерти по съответните целеви обекти, или да се наемат външни експерти. В Наредбата обаче не е предвидено научния подход да бъде приложен и експертизата да бъде налична при разработването на ТПУ. Не е упоменато и как органа на управление ще осигури експертизата, необходима, за да се отчетат екологичните особености и да се оцени постигането на природозащитните цели. В случай че се предвижда органите на управление да могат да превъзлагат разработването на ТПУ, вероятно това е ще е посредством обществени поръчки. Практиката показва, при обществени поръчки водеща е финансовата обезпеченост на кандидата и най-ниската оферта, като такива поръчки се печелят от консултантски фирми, обикновено с добро финансово и управленско портфолио и без капацитет и познания в специфичните аспекти на опазване на биоразнообразието, разчитащи, че ще наемат експертите от по- горе посочените институции и организации. Тези консултантски фирми печелят добре от изпълнените обществени поръчки, но за съжаление, често резултатите, които предоставят са заинтересованите страни се осигурява и чрез предвидените обширни обществени консултации и публични обсъждания. Заложено е изискване представителите в комитетите да оказват съдействие на всички граждани за достъп до документите 44 незадоволителни и нямат практическа полза за опазване на биоразнообразието. В допълнение разработването и обсъждането на ТПУ в Комитети на заинтересованите страни, със сигурност ще включва много участници, които не познават целевите обекти и техните екологични особености, не правят разлика между различни типове подходи и мерки и кои подходи и мерки са подходящи или кои не. Те имат свои интереси, познания в други области и естествено ще се стремят да насочат ТПУ към мерки в сфери, които познават или в които имат интерес, което води до риск от изгубване на фокуса и ефективността на ТПУ. Конкретен пример за реалното съществуване на такъв риск е проблемът с мярката за „Пасторализъм“ в Националния план по земеделие, който ескалира и бе сформирана работна група за решаването му. В тази работна група различните заинтересовани страни до такава степен бяха фокусирани върху собствените си интереси и разбирания, че и до днес не можа да бъде постигнат напредък в сближаването на позициите и намиране на добро решение. Този риск не е отчетен и премахването му не е намерило място в Наредбата. Като цяло в Наредбата следва по-подробно да се разпише как се разработва самият план, какви са правомощията на органа на управление и ако превъзлага разработването на плана, да се заложат критериите, които следва да осигурят научния подход и експертите по целевите обекти да бъдат неотменна част от разработването, прилагането, оценката и преработването на ТПУ. Също трябва да се гарантира, че всички участници в процеса на разработване, обсъждане и изпълнение на ТПУ разбират необходимостта от опазването на целевите обекти – най-малкото са запознати със състоянието на целевите обекти, екологичните им особености и подходите и мерките, които са подходящи за ефективното им опазване. 3. Участие на заинтересованите страни, неправителствени организации в обществена полза и на обществеността Не се приема Съставът и правилата за работа на комитетите на заинтересованите страни не 45 Предвиденото участие на заинтересованите страни, неправителствени организации в обществена полза и на обществеността не е достатъчно. Не е постигнато гарантирането на „отчитането във възможно най-пълна степен на интересите на всички заинтересовани страни и се дава възможност за намиране на ефективни и балансирани, взаимно приемливи решения за управлението на земите, горите и водните площи в границите на защитените зони“, както е посочено в мотивите. 3.1. На практика в много малка част от реалните собственици и ползватели на земи ще могат да вземат участие в т.нар. Комитети на заинтересованите страни. Участието на заинтересованите страни в разработването на ТПУ, регламентирано в Наредбата, се основава на Комитета на заинтересованите страни и организираните обществени обсъждания. Комитетите на заинтересованите страни се сформират на регионален принцип и включват основно представители на браншови организации, като реалните собственици и ползватели на земи могат да бъдат включени в тези управленски органи, единствено, ако са част от сдружения и се представляват от някого, т.е. не могат пряко да участват. В същото време непознаването на обектите на защита ще затруднява заинтересованите страни в намирането на работещи ефективни решения и може да е основание за блокиране е забавяне на процеса. Практиката показва, че в много случаи такива Комитети или работни групи не са ефективни не само защото се състоят от участници с много различно ниво на познания относно разглеждания проблем и поради участието само на определени представители, но също и поради практическата невъзможност да се вникне в детайл в проблема, да се обсъди и да се вземе релевантно решение. Затова в много случаи такива работни групи остават формални и често се влияят от лобистки интервенции. В Наредбата не става ясно на базата на какви принципи и критерии ще бъдат канени участниците в Комитетите на са предмет на проекта на наредба. Основните изисквания за техния състав са урегулирани на законово ниво (чл. 117а от ЗБР), а правилата за тяхното функциониране са предмет на Правилника за работата на комитетите на заинтересованите страни по чл. 115а, т. 7 от ЗБР. 46 заинтересованите страни и по каква процедура ще се включват отделните участници в него. За да бъдат работещи Комитетите на заинтересованите страни следва да се осигури участието на собствениците и ползвателите на земи, експерти (научната общност), организациите и институциите прилагащи природозащитни мерки в района, както и авторите на защитените зони, които попадат в обхвата на ТПУ. Всички участници в сформирания Комитет на заинтересованите страни следва да преминат обучение по отношение на целевите обекти (целеви видове, типове местообитания, целеви видове, местообитания на видове, други видове от значение за поддържане на целевите видове и местообитанията им), значението на отделните защитени зони в обхвата на ТПУ природозащитните им цели, заплахи за целевите видове подходи, методи и мерки за опазването им. Първоначалното обучение следва да включва и правилата на работа на съответния Комитет, както и с кои други Комитети на заинтересованите страни следва да координира дискусиите и решенията си. 3.2. Въпреки заявеното в мотивите широко публично оповестяване на ТПУ и обществено обсъждане на най-ранен етап, Наредбата не осигурява в достатъчна степен информираност, разбиране и приемане от обществеността на ТПУ. Предвиденото в Наредбата информиране и участие на заинтересовани страни и обществеността в обсъждания не излиза от рамката в която се провеждат обществените обсъждания при процедури по превантивна защита (ОВОС, ЕО, ОС) и въпреки че ТПУ се предвижда да действат в обширни райони, предвидените срокове за обсъждания от страна на обществеността са твърде кратки (съпоставяйки с обсъжданията на ПУРБ и ПУРН, които също обхващат големи територии). В допълнение не се предвиждат информационни срещи и обсъждания на ниво отделна защитена зона, което е ключово по отношение на прилагане на специфични мерки. Не се приема Оповестяването на широката общественост на най-ранен етап е осигурено чрез задължителното оповестяване по реда на чл. 9 на стартирането на разработването на плана и запознаването на комитетите на заинтересованите стани с одобреното задание за разработване на ТПУ. На етап разработване и одобрение на задание за разработване на ТПУ работата е изцяло експертна и административна. В случай на необходимост, органите за управление могат да изискат допълнителни експертни становища по отделни въпроси и на етап разработване на задание, като не е необходимо това да се залага като 47 Преповтарянето на подхода за обществено участие, възприет в процедурите по превантивна защита не е удачно по отношение ТПУ. Досега сме свидетели на редица лоши практики на прилагането на процедурите по ОВОС и ЕО в България, които към настоящия момент не създават среда, а още по-малко – гаранция за участието на обществеността по подходящ начин, по следните причини: а) липса на прозрачност и осигуряване на участие на най- ранен етап на обществеността – Наредбата, както и в ЗООС, не изисква задължителна консултация с обществеността и засегнатите страни по време на изготвянето на заданието на ТПУ и в процеса на неговото разработване; Единствената възможност, за участие на обществеността е в етапа на общественото обсъждане, който стандартно е в края на цялата процедура, както и възможност за обжалване на вече издадените актове; сроковете за обществено обсъждане са твърде кратки в сравнение със сроковете на подготовка на проекти или стратегически документи и не позволяват обществеността да вземе реално участие в процеса на вземане на решения в този много късен етап; не се предвиждат конкретни действия и мерки, които да осигурят че информацията ще да достигне до целевите групи на най-ранен етап и да бъде разбрана и приета от тях. За успеха и ефективното прилагане на ТПУ е от съществено значение обществеността също да е информирана за значението на Натура 2000 и необходимостта от опазване на целевите обекти, както и правилните подходи природозащитните цели да бъдат постигнати, да е разбрала и приела тези аспекти. Това е процес, който се постига не с еднократно обществено обсъждане, а с трайно присъствие и реално взаимодействие с целевите групи. б) лоши практики за игнориране на общественото мнение при вземане на решения за одобряване на проекти, а също и на планове и програми (на стратегическо ниво). През последните години се налага като практика системно да не се взема по внимание общественото мнение, независимо че то е изразено в задължително изискване в нормативен акт. В допълнение към осигуреното участие на комитетите на заинтересованите страни в целия процес по разработване, както и в процесите по преразглеждане, промени и актуализация на ТПУ, в наредбата е предвидено и широко обществено обсъждане на разработените документи. Наредбата предвижда освен възможността за запознаване на заинтересованите страни с документите в рамките на удължен срок – поне два месеца и изискване за провеждане на среща за обсъждане във всяка от областите в обхвата на плана. Заложено е и допълнително изискване представителите в комитетите да оказват съдействие на всички граждани за достъп до документите, което допълнително ще улесни достъпа до информация на гражданите. Направените допълнителни предложения нямат отношение към текстовете на наредбата и са предмет на допълнителни методически указания 48 рамките на законовите процедури устно или писмено и аргументирано; липсата на част, свързана с участието на обществеността и заинтересованите страни в структурата на ТПУ. За да се постигнат посочените в мотивите цели за участието на заинтересованите страни и обществеността следва да се разшири обхвата на предвидените в Наредбата дейности и мерки и да се включат нови подходи, които включват: a. Информационна кампания и предоставяне на информация на заинтересованите страни и обществеността относно защитените зони от Натура 2000 които попадат в юрисдикцията на съответния орган на управление, необходимостта и подходите за опазването им, включително и чрез интегрирано планиране чрез ТПУ, още преди да е стартирала процедурата по разработване на ТПУ; В рамките на тази предварителна кампания следва да се определят заинтересовани страни, да се осъществят предварителни срещи с тях, за да се идентифицират бъдещите участници в Комитета на заинтересованите страни. b. В секцията Натура 2000 на интернет страниците на органите за управление, да се обособи раздел, свързан интегрираното управление на Натура 2000, където следва да бъдат публикувани всички документи в процеса на разработване на ТПУ, информация, свързана с прилагането му, последващи оценки и преработване на плана. В този раздел е важно да се направи препратка, в случаите на разделени защитени зони, към съответните раздели на органите за управление, където попадат останалите части на съответните разделени зони. Така информация следва да е обобщена и на интернет страницата на МОСВ, като има препратки към съответните секции в интернет страниците на органите на управление. c. В процеса на разработване на ТПУ на публичен достъп да бъдат публикувани проектите на състав на Комитета на заинтересованите страни, проекта на задание на ТПУ, както и пътна карта (процедурата на обсъждания по време на 49 разработване на ТПУ). d. Организиране на работни групи, обществени дискусии по темите, свързани с подходящите мерки и подходи за опазването на целевите обекти и мониторинга на мерките на ниво „защитена зона“ и на ниво ТПУ, по отношение на определени целеви обекти в повече от една защитени зони; съвместни дискусии за мерки в разделени защитени зони. e. Организиране на дни на отворени врати. ІІ. Конкретни предложения за допълване и подобряване на сегашния проект на Наредбата с цел отстраняване на посочените по-горе пропуски. Във връзка к изложеното по-горе, представяме нашите предложения за допълване на Наредбата, без да считаме, че изцяло сме решили представените по-горе проблеми. Разчитаме на МОСВ да допълни Наредбата, както с предложените от нас по- долу текстове, така и по подходящ начин, за да бъдат постигнати целите на природозащитните директиви и Закона за биологичното разнообразие. 1. В глава първа: Чл. 3 да се промени по следния начин, за да се