Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (обн., ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (обн., ДВ, бр. 8 от 2016 г.) В чл. 2, ал. 1 след думите „основно обновяване“ запетаята се заменя със съюза „и“, а думите „и рехабилитация“ се заличават. В чл. 4 се правят следните изменения: В ал. 1 думите „експертен съвет на възложителя“ се заменят с „Експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).“ В ал. 2 думите „експертния съвет по ал. 1“ се заменят с „ЕТИС по ал. 1“. В чл. 10 изречение първо се заличава. В чл. 11 се създават т. 24 и 25: „24. нивото и надеждността на вентилиране и осветяване в тунела; 25. интелигентните системи за управление на трафика.“. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 таблица 1 се изменя така: „Таблица 1 Организация на движението Дължина на тунелната тръба, m Интензивност на трафика (pcu/d) < 2000 > 2000 Еднопосочно движение до 1000 m I клас II клас над 1000 m – 3000 m II клас III клас > 3000 m III клас IV клас Двупосочно движение до 500 m I клас II клас над 500 m - 1200 m II клас III клас > 1200 m III клас IV клас “ В ал. 2 думата „количествен“ се заменя с „обоснован“ накрая се добавя „с прилагане на методи за количествена оценка”. Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) При тунели с дължина над 500 m се извършва анализ и количествена оценка на тунелния риск от фатални злополуки по причини (механично събитие, пожар и опасни товари). Въз основа на резултатите от извършения анализ на риска се установява необходимостта от допълнителни мерки за осигуряването на безопасността в тунела съгласно изискванията на наредбата. (2) Когато при съществуващ тунел мерките за изпълнение на конструктивните изисквания водят до неоправдано високи разходи, се проверява могат ли да бъдат компенсирани с други мерки. Възложителят може да приеме мерки за намаляване на рисковете като алтернатива на конструктивните изисквания, ако тези мерки водят до еквивалентна или по-висока степен на безопасност или защита. Тяхната ефективност се доказва на базата на анализ на риска. (3) При анализа на риска се изследват рисковете за тунела, като се отчитат всички проектни и транспортни фактори, които имат отношение към безопасността, като се вземат предвид параметрите в чл. 11. С анализа на риска се доказва: 1. допустимата скорост на движение в тунела, но не повече от максимално определените, както следва: а) за тунели с еднопосочно движение и с лента за принудително спиране - 100 км/ч; б) за тунели с еднопосочно движение и без лента за принудително спиране 90 км/ч; в) за тунели с двупосочно движение 80 км/ч. 2. допустимостта на надлъжната вентилация; 3. допустимостта на транспортирането на опасни товари, дефинирани в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе от 1957 г. (ADR), ратифицирано със Закона за ратифициране на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) от 1957 г. и протокола за изменението ѝ от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.) и съответните национални нормативни актове; за тунели с дължина над 500 m преди определянето или изменението на изисквания за превоз на опасни товари се извършва анализ на риска в съответствие с указанията в приложение № 3 и при спазване разпоредбите на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR); когато съществуват алтернативни маршрути за превоз на опасни товари, същите се включват в анализа на риска; с резултатите от анализа се обосновават решения за редуциране на вероятността за поява и/или на размера на загубите чрез допълнителни конструктивни, технически и/или организационни мерки; 4. необходимост от допълнителна автоматична стационарна пожарогасителна инсталация (АСПГИ) като активна мярка за предотвратяване разпространението на огъня към други превозни средства. (4) Анализ на риска се извършва от организация или от експерти, които са функционално независими от органа, отговорен за управлението на тунела. Съдържанието и резултатите от анализа на риска се прилагат към досието за безопасност на тунела. (5) Анализът на риска включва моделни изследвания на сценарии за оценка на последиците (загубите) и емпирични оценки за честотата от представителни статистически данни за пътнотранспортни произшествия и аварии в тунели. Анализът на риска дефинира източниците на опасности и да определи количествено риска. Приложимите методи за анализ на риска в различните стадии на проектиране са различни в зависимост от степента на конкретизиране на функционалните, технологичните и техническите решения. Тези методи са качествени, полуколичествени и количествени (вероятностни). Минималният обхват на оценката на риска във фазите на проектирането и в експлоатацията е даден в приложение № 3. (6) Резултатите от анализа на риска осигуряват възможност за сравнение на риска със съществуващи критерии за допустимост, приоритизиране и степенуване на рисковете, оценка относно приемливостта на риска, както и за аргументиран избор на различни алтернативни решения за елиминиране, избягване или намаляване на риска.“ В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 2, т. 4 думата „рехабилитация” се заменя с „поддържане, ремонт“; В ал. 3: а) в т. 2 след думите “препоръки на мерки” се поставя запетая и се добавя „контролни измервания“; б) точка 5 се изменя така: „5. ремонт.“ В ал. 4 се създава т. 3: „3. мерките за пътна безопасност.“ В ал. 7, т. 1 накрая, се поставя запетая и се добавя „както и почистване на отлагания, в това число на прахови частици“. В чл. 18, т. 2 думите „светлия габарит” се заменят с „габарита”. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Светлото напречно сечение представлява частта от напречното сечение, свободна от неподвижни препятствия, която осигурява необходимото свободно пространство за вместване на светлия габарит на пътя и допълнителния габарит в тунела. То включва още резерв (t), който се определя по формулата: t = a + b, (1) където: a - толерансът за отклонения от проектните размери по време на строителството; b - резервът за бъдещи мерки през експлоатационния период, засягащи елементи на конструкцията (например увеличаване дебелината на облицовката, полагане на защитно покритие, монтаж на облицовъчни елементи за намаляване на шума, респективно поглъщане на звука), хидроизолационната и отводнителната система. (2) Резервът b за бъдещи мерки през експлоатационния период е с минимална стойност 20 cm. Резервът t се взема под внимание чрез увеличение на светлото напречно сечение, посочено на примерния напречен профил в приложение № 5. (3) Светлият габарит е предназначен само за транспортни цели и включва частта от светлото напречно сечение, чийто контур не се нарушава от тунелната конструкция и частите на съоръженията и инсталациите в тунелите.“. В чл. 21, ал. 3 думата „Всички“ се заличава, а думата „пътни“ се заменя с „Пътните“. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Светлият габарит на пътя в пътните тунели се определя в зависимост от типа на пътното платно и радиуса на кривата (ако тунелът е в хоризонтална крива). Отклонения от светлия габарит се допускат, ако се докаже, че тунелът ще може да пропуска същия трафик както в откритите участъци. (2) При пътища с двупосочно движение и допълнителна трета лента се допуска запазване на третата лента в рамките на тунелното съоръжение въз основа на анализа на риска. (3) Светлият габарит на пътя за пътни тунели в права и в крива с радиус на кривата минимум 1000 m е съгласно фиг. 1 и табл. 2. Фиг. 1. Светъл габарит Таблица 2 Клас на пътя/тип пътно платно Хоризонтални елементи на габарита в m   n x Л n x И П n x Т Г АМ/Г 35.50 3,75+2 x 3,50 2 x 0,50 11,75 2 x 1,00 13,75 АМ/Г 29.50 2 x 3,75 2 x 0,50 8,50 2 x 1,00 10,50 АМ/Г 27 3,75+3,50 2 x 0,50 8,25 2 x 1,00 10,25 СП/Г 25.50 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 СП/Г 23.50 2 x 3,75 2 x 0,50 8,50 2 x 1,00 10,50 I клас/Г 20 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 I клас/Г 10.50 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 II клас/Г 10.50 2 x 3,50 2 x 0,25 7,50 2 x 1,00 9,50 Всички/Г 9.00 2 x 3,00 2 x 0,25 6,50 2 x 1,00 8,50 (4) При доказана необходимост и на база на икономическа оценка се допуска добавянето на лента за принудително спиране с ширина 2,5 m при пътища от класове – автомагистрали и скоростни пътища. (5) При ремонт на съществуващи тунели се допускат отклонения от посочените ширини на лентата за движение, но не по-малка от 3,25 m и при определена безопасна допустима скорост на движение.“. Член 24 се изменя така: “ Чл. 24. При пътни тунели в урбанизирани територии с пешеходно движение широчината на тротоарите се определя съобразно интензитета на пешеходците, като се отчитат съответните мерки за осигуряване на пътна безопасност”. В чл. 28, ал. 3 думите „стари затихнали“ се заменят с „укрепени“. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 3 се отменя. Алинея 5 се изменя така: „(5) Хоризонтални криви в тунелите се проектират с радиус (R) в метри, съобразен със страничната видимост, която е равна или по-голяма от спирачния път на автомобилите, по формулата: R ≥ (minLсп)2/(8С), (3) където minLсп - минималното разстояние за видимост при спиране, в метри, което е равно или по-голямо от спирачния път на автомобилите (съгласно наредбата за проектиране на пътища по чл. 36 от Закона за пътищата) С - разстоянието в метри, от очите на водача до ограничаващата видимостта изпъкнала стена на тунела; при определяне на разстоянието (С) се приема, че очите на водача отстоят на 1,8 m от водещата ивица в тунела и на височина 1.10 m от пътната настилка. В чл. 30 се правят следните изменения: Алинея 2 се изменя така: „(2) Местоположението на порталите и дължината на предпорталните участъци се определят в зависимост от топографските и инженерно-геоложките условия, като обикновено порталите се разполагат перпендикулярно на пътната ос.“ В ал. 5 думата „скатови“ се заменя със „скатни“. В чл. 31 се правят следните изменения: Алинея 1 се изменя така: „(1) Тунелите се проектират с надлъжен едностранен или двустранен наклон не по-малък от 0,3 %. Проектирането на вдлъбнати вертикални чупки/криви не се допуска, освен в особени случаи (тунели в урбанизирани територии и др.)“. В ал. 2 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 32, ал. 1 изречение второ се заличава. В чл. 33, ал. 1 след думата „условия“ се поставя запетая и се добавя „гео-механическия анализ“. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) Пътните връзки с други пътища, паркинги, бензиностанции, бариери за таксуване и други съоръжения, изискващи спиране или намаляване скоростта на движение, отстоят най-малко на 300 m от порталите. Изключения се допускат при необходимост в градска среда.“. В чл. 93, ал. 1, т. 1 след думите „пожарни хидранти“ се добавя „(ПХ)“. В чл. 147, ал. 6 думите „чл. 513“ се заменят с „чл. 508“. В чл. 223 думите „табл. 6“ се заменят с „табл. 7а“. В чл. 227 се правят следните изменения: В ал. 1 думите „извънградски или градски“ се заменят с „в неурбанизирани или урбанизирани територии“. В ал. 2 таблица 7а се изменя така: „Таблица 7а Средни пикови стойности на трафика [pc/km] и поток на трафика [pc/h] в една пътна лента Средни пикови стойности на трафика [PCU/km] и поток на трафика [PCU/h] в една пътна лента Извънградски тунели Еднопосочно движение Двупосочно движение Трафик km/h PCU/km PCU/h PCU/km PCU/h Колонен 60 30 1800 23 1400 Затруднен 10 70 700-850 60 600 Задръстване 0 150 - 150 - Средни пикови стойности на трафика [PCU/km] и поток на трафика [PCU/h] в една пътна лента Тунели в урбанизирани територии Еднопосочно движение Двупосочно движение Трафик km/h PCU/km PCU/h PCU/km PCU/h Колонен 60 33 1980 25 1 500 Затруднен 10 100 1000 85 850 Задръстване 0 165 - 165 - „ В чл. 231, таблици 8 и 8а се изменят така: „Таблица 8 Гранични стойности на концентрацията на CO (Cnorm ), NO2 и на видимостта S Състояние на трафика/експлоатационно състояние Концентрация на Влошаване на видимостта коефициент на екстинкция* Ke х 10-3 пропускане S*, на 100 m CO [ppm] NO2 [ppm] [m-1] [%] Колонно (непрекъснато) движение при върхово натоварване със скорост 50 – 100 km/h 70 1 5 60 Затруднено от постоянно спиране и потегляне, спиране на движението по всички пътни ленти 70 1 5 60 По изключение – движение с постоянно спиране и тръгване, спиране на движението по всички пътни ленти 100 1 7 50 Продължителни по време дейности по поддръжката в тунел, който не е затворен за движение 20 0.5 1 90 * Терминът е пояснен в т. 3 на приложение № 10. Таблица 8а Изчисляване на концентрациите на NOx в зависимост от вида транспортно средство Отношение NО2/NOx PC бензин PC дизел LDV бензин LDV дизел HGV Базова година 2018 0.05 0.33 0.05 0.32 0.11 Базова година 2030 0.05 0.31 0.05 0.31 0.21 „ В чл. 235 след думите „(229 mg/m3)“ се добавя „или концентрацията на NO2 превиши 3 ppm“. Член 238 се отменя. В чл. 244 думите „за тунели с еднопосочно движение до 500 m и с двупосочно движение до 400 m“ се заменят със „съгласно изискванията на таблица 9“. В чл. 251 думите „зоната за движение на превозните средства“ се заменят със „светлия габарит“. В чл. 252, изречение второ думите „Могат да понесат и промени в сечението на тунела“ се заменят с „Те са подходящи и за тунели с променливо сечение“. В чл. 282, ал. 2 табл. 10, колона втора, ред първи след думите „Максимална мощност на пожара“ се добавя „HRRmax, [MW]“ и думите„MW“ се заличават. В чл. 283, т. 2 се правят следните изменения: а) таблица 11 се изменя така: „Таблица 11 Максимална мощност на пожара HRRmax, [MW] Продължителност на стадиите на пожара, [min] на разгаряне tg на стационарно горене с HRRmax tmax на затихване td 8 5 0 45 15 5 55 15 30 10 50 30 50 10 50 30 100 10 60 20 200 10 60 30 „ б) в таблица 12 навсякъде числото „400“ се заменя с „500“. Член 290 се изменя така: „Чл. 290. В табл. 13 са дадени параметрите на "проектен пожар" (максимална мощност, дебит на дима) в зависимост от трафика на товарни автомобили. Мощността на пожара, записана в колона 2 на табл. 13, е тази, по която се оразмерява вентилацията. При големи разливи интензивността на горене се ограничава по-скоро от притока на въздух към пожара, отколкото от притока на гориво в него. Таблица 13 Оразмерителна мощност на нормиран проектен пожар Брой товарни автомобили на km за ден в тръба на тунела [(LDV+HGV)*km/d] Максимална мощност на пожара HRRmax [MW] Дебит на дима - 300 °C (димоотделяне) Qs [m3/s] до 4000 30 80 над 4000 50 120 над 6000 Анализ на риска и евентуално увеличаване на мощността на пожара на 100 MW и на количеството на дима - на 200 m3/s Забележка: Броят на товарните автомобили в табл.13 се получава, като сума от броя на лекотоварните (LDV) и тежкотоварните превозни средства (HGV) е съгласно чл. 220.” В чл. 296 правят следните изменения: В ал. 3 числото „400“ се заменя с „500“. Алинея 8 се отменя. В чл. 300 се създава т. 6: „6. с цел недопускане на рециркулация между чистия и отработен въздух входно – изходните отвори на вентилационната система да са пространствено отдалечени един от друг на минимум 25 m“. В чл. 301 табл. 16 в колона първа, ред трети числото „2“ се заменя с „1“. В чл. 314 думите „БДС EN 13501-4 +A1:2009“ се заменят с „БДС EN 13501-4“. В чл. 317 думите „FE180/E90“ се заменя с „P/PH90 или да бъдат защитени със строителни продукти, осигуряващи устойчивост EI90“. Член 318 се изменя така: „Чл. 318. Струйните вентилатори, които се намират в близост до мястото на пожара, могат да откажат да функционират. Броят им, се определя при моделиране на влиянието на пожара върху вентилацията, като се вземат предвид топлоустойчивостта на вентилаторите. При липса на моделни изследвания се прилагат разстоянията в табл. 17. Понятията „преди“ и „след“ в табл. 17 следват посоката на движение на вентилационния поток в тунела. Таблица 17 Разстояния, до които струйните вентилатори се предполага, че ще бъдат унищожени от пожар Топлинна мощност на пожара, MW Разстояние преди пожара [m] Разстояние след пожара [m] 5 - - 20 10 40 30 15 60 50 20 80 100 30 120 „ Член 320 се изменя така: „Чл. 320. Нивото на резервираност на вентилаторите, прието за целите на проектирането на вентилацията, се определя за всеки конкретен тунел. За да се осигури ефективна работа на вентилаторите при всички предвидими обстоятелства, в проекта на вентилацията се приемат следните индикативни нива на резервираност: 1. при нормална експлоатация - за тунели със струйни вентилатори 10 % от монтираните вентилатори се разглеждат като излезли от експлоатация при оразмеряване на вентилацията 2. при проектен пожар - освен нивото на резервираност, прието за нормална експлоатация, се изключват и засегнатите (унищожените) от пожара вентилатори на разстоянията, определени по чл. 318.“ Член 322 се отменя. Член 324 се изменя така: „Чл. 324. Рециркулацията между входящия и изходящ въздух между двата портала на двутръбни тунели и тунели с паралелен евакуационен тунел се предотвратява чрез прилагане на различни инженерни решения, например изграждане на разделителна стена между тях (фиг. 16а) или отдалечаване на порталите (фиг. 16б). Фиг. 16а. Изграждане на разделителна стена между портали Фиг. 16б. Отдалечаване на портали”. Член 420 се изменя така: „Чл. 420. Изборът на подходящото оборудване се извършва съгласно фиг. 26 при предварително разработен анализ на риска. При изготвянето на анализа на риска се взема предвид и посочената организация на движението във фиг. 27а, 27б, 27в, 28а, 28б, 28в, 29а, 29б и 29в. Фиг. 26. Определяне на транспортно-техническото оборудване на тунел“. В чл. 423 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1: a) думите „фиг. 27“ се заменят с „фиг. 27а, фиг. 27б и фиг. 27в“. б) създават се фигури 27а, 27б, 27в: „ Фиг. 27а. Минимално оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение и наличието на лента за принудително спиране Фиг. 27б. Минимално оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение без наличието на лента за принудително спиране Фиг. 27в. Минимално оборудване на системата на светофарната уредба при двупосочно движение“. Алинея 3 се изменя така: „(3) Сигнализацията с пътни знаци преди и в пътните тунели отговаря на изискванията на наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на БДС 1517 „Пътни знаци. Размери и шрифт“. В ал.5 фиг. 27 се заличава; Алинея 6, т. 1 се изменя така: „1. на разстояние 200 m преди тунела с еднопосочно движение се поставят пътни знаци В25 и В26, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“. В чл. 424, ал. 5 думите „Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (ДВ, бр. 13 от 2001 г.)“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътна маркировка по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“. В чл. 425, ал. 1 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 426 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1: а) думите „фиг. 28“ се заменят с „фиг. 28а, фиг. 28б и фиг. 28в“. б) създават се фигури 28а, 28б, 28в: „ Фиг. 28а. Основно оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение и наличието на лента за принудително спиране Фиг. 28б. Основно оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение без наличието на лента за принудително спиране Фиг. 28в. Основно оборудване на системата на светофарната уредба при двупосочно движение“. Алинея 3 се изменя така: „(3) Пътните знаци с променящи се съобщения (ПЗПС) преди пътния тунел служат за намаляване на скоростта и за забрана за изпреварване при произшествия, аварии и други спешни ситуации. В пътен тунел с дължина над 1000 m ПЗПС, съдържащи забрани за движение, се повтарят на всеки 500 m, като с допълнителна табела Т2 може да се посочи разстоянието до края на забраната.” В чл. 428 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1: а) думите „фиг. 29“ се заменят с „фиг. 29а, фиг. 29б и фиг. 29в“. б) създават се фигури 29а, 29б, 29в: „ Фиг. 29а. Допълнително оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение и наличието на лента за принудително спиране Фиг. 29б. Допълнително оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение без наличието на лента за принудително спиране Фиг. 29в. Допълнително оборудване на системата на светофарната уредба при двупосочно движение“. В ал. 4 фигура 29 се заличава; В чл. 430, ал. 3 изречение първо се изменя така: „В пътния тунел сигналите на двусекционните светофари над пътните ленти с последователно подаване на светлинни сигнали (немигащи светлини), в съответствие с наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП или мигаща жълта светлина, насочена наляво и/или надясно и надолу стрелка под наклон от 45°, работят синхронизирано със сигнализацията преди тунела.” В чл. 437, т. 3 след думата „хидранти“ се поставя запетая и се добавя „АСПГИ“. Член 441 се изменя така: „Чл. 441. За удовлетворяване на основното изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите. Строителните продукти се придружават от документите по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.“ В чл. 443 се правят следните изменения: В т. 2, думите в скобите „съединителна галерия (фиг. 31б“ се заменят с „съединителна галерия (фиг. 31б)“ ; В т. 11, след думите „тръбата на тунела“ се добавя „по т. 1“, думите „съгласно т. 1“ се заличават и се добавя „по т. 2“. В чл. 462 числото „20“ се заменя с „15“. В чл. 467 думите „се показват“ се заменят с „изпъкват“. В чл. 473 думите „с БДС EN 13501-1 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън“ се заменят със „със серията стандарти БДС EN 13501, делегираните регламенти“. В чл. 480 след думите „БДС EN 13501“ се поставя запетая и се добавя „делегираните регламенти“. В чл. 481 думата „огнепреградни“ се заменя с „пожарни“. В чл. 486 табл. 19 се изменя така: „Таблица 19 Номер Наименование на конструкция или елемент Категории тунели Критерий* за огне-устой- чивост I II 1) устойчивост на пожар [min] 1. Носещи конструкции, гарантиращи стабилността на тръбата на тунела или на негова част 90 120 2) (180)3) R 2. Носещи конструкции, които не гарантират стабилността на тръбата на тунела или на негова част 90 120 2) (180)3) R 3. Пожарозащитни прегради (стени, тавани и др.) 90 120 2) (180)3) EI 4. Пожарозащитни врати и капаци в пожарозащитните прегради, различни от номер 5 и 6 60 90 EW 5. Пожарозащитни врати към защитен път за евакуация, оборудвани с механизъм за самозатваряне (СЗ) 90 90 EI,C3 4) 6. Плъзгащи се пожарозащитни врати или пожарозащитни врати със серво-механизъм към защитен път за евакуация 90 90 EI 7. Пожарни клапи и клапи за контрол на дима 60 90 EI-S 8. Конструкции, разделящи вентилационни шахти от тръбата на тунела 90 120 R 9. Вентилационни канали, шахти и въздуховоди на аварийната вентилация 90 90 EI 1) Устойчивостта на пожар в тази колона се прилага само за участъци от тунели, класифицирани като категория II. 2) Устойчивостта на пожар на тези конструкции се оценява съгласно модифицираната въглеводородна крива. 3) В случай на движение на превозни средства с опасни товари съгласно ADR се изисква стойност на устойчивост на пожар 180 минути по модифицираната въглеводородна крива, ако това изискване е предявено от анализа на риска. 4) Изискването за дълготрайност на самостоятелното затваряне - съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2024/1681 на Комисията от 6 март 2024 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на класове на експлоатационни показатели по отношение на огнеустойчивостта на строителните продукти (OВ, L 2024/1681, 13.06.2024 г.), не е задължително за плъзгащи се врати. * Съгласно серията стандарти БДС EN 13501. „ В чл. 489 след думите „отговарят на изискванията на“ се добавя „серията стандарти“. В чл. 491 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 493 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 496 думата „измерителните“ се заменя с „измервателните“. В глава единадесета наименованието на раздел VI се изменя така: „Автоматични стационарни пожарогасителни инсталации, водоснабдяване за пожарогасене в тунела и пожарогасителни съоръжения“. Член 500 се изменя така: „Чл. 500. (1) Автоматични стационарни пожарогасителни инсталации, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, се прилагат, когато е установена необходимост от такива, съгласно анализа на тунелния риск по чл. 16, ал. 1. Автоматичните стационарни пожарогасителни инсталации могат да бъдат допълнение към системите за безопасност в тунели с дължина над 3000 m и еднопосочно движение или над 1200 m и двупосочно движение, при максимална топлинна мощност (HRRmax) на проектния пожар 100 [MW] или повече. (2) При проектирането на АСПГИ за наводняване или пяна в пътни тунели се прилагат изискванията на БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“, СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане“ и БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“. Автоматичната стационарна пожарогасителна инсталация се проектира при спазване на информацията и ограниченията, получени от предствителни протоколи за пожарни изпитвания, проведени от акредитирана лаборатория, както и от DIOM – наръчника на производителя. (3) При проектирането на АСПГИ с водна мъгла се спазват изискванията на БДС ЕN 14972-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с водна мъгла. Част 1: Проектиране, монтиране, контролиране и поддръжка“ и БДС EN ISO 12100 „Безопасност на машините. Общи принципи на проектиране. Оценка на риска и намаляване на риска“. (4) Пожарните изпитвания за АСПГИ с водна мъгла се провеждат в съответствие с ръководствата, посочени в Приложение А от БДС ЕN 14972-1. Всички проектни параметри и ограничения за работата на инсталацията се определят в съответствие с информацията и ограниченията, получени от представителните протоколи за пожарни изпитвания, както и от DIOM-наръчника на производителя. (5) При проектиране на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна може да бъде направено преизчисляване на необходимите параметри на пожарната вентилация, като се отчете промяната на температурните условия при задействане на АСПГИ в случай на пожар и безпрепятствената работа на двете инсталации.“. Член 501 се изменя така: „Чл. 501. При проектиране на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, се отчитат габаритите за инсталиране в пътния тунел.“. Член 502 се изменя така: „Чл. 502. Автоматичните стационарни пожарогасителни инсталации, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна проектирани за пътния тунел осигуряват: 1. намаляване на проектната максимална топлинна мощност (НRRmax) на пожара; 2. спиране или значително забавяне на разрастването на пожара; 3. значително обемно охлаждане на продуктите на горенето и директно охлаждане на структурните компоненти и оборудването без пряко влияние върху скоростта на топлоотделяне.“. Член 503 се изменя така: „Чл. 503. Минималната продължителност на действие на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, е не по-малка от 1 час след активирането ѝ.“. Член 504 се изменя така: „Чл. 504. (1) Когато необходимото водоснабдяване за АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна не може да бъде осигурено от водоснабдителна система, се предвиждат един или повече резервоари за вода и помпени модули, за да бъдат осигурени необходимият минимален дебит и налягане на инсталациите при условията на самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене, определени с изискванията на стандартите и стандартизационния документ по чл. 500, ал. 2 и 3 и DIOM-наръчника/инструкциите на производителя. (2) Когато противопожарните резервоари и помпените станции са предвидени извън тунела, същите се разполагат на разстояние не по-голямо от 150 m от всеки от порталите на тунела. (3) При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 2 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени на разстояние не по-голямо от 150 m само от единия портал на тунела. (4) Работните противопожарни помпени модули се осигуряват с резервни противопожарни помпени модули на 100 % и се осигуряват с електрическо захранване от два независими източници с автоматично превключване. (5) Противопожарните резервоари за вода се вентилират с вентилационни тръби. (6) Противопожарните резервоари, помпените станции и водопроводите за пожарогасене се защитават срещу замръзване. (7) Материалът на противопожарните тръбопроводи и на закрепването им в тунела е корозионно устойчив, съглано изискванията на БДС EN 10217-7 „Заварени стоманени тръби за работа под налягане. Технически условия на доставката. Част 7: Тръби от неръждаема стомана“.“. Член 505 се изменя така: „Чл. 505. Критериите за приемане на АСПГИ за наводняване или пяна са в съответствие с изискванията на инструкциите на производителя.“. Член 506 се изменя така: „Чл. 506. Критериите за приемане на АСПГИ с водна мъгла са в съответствие с § 8 от БДС ЕN 14972-1 и DIOM-наръчника.“. Член 507 се изменя така: „Чл. 507. Водоснабдяването за пожарогасене в пътните тунели включва: 1. източник на вода; 2. помпена станция с противопожарни помпени модули; 3. противопожарен тръбопровод за гасене в тунела; 4. места на свързване на противопожарния тръбопровод с ПХ; 5. места за пълнене. “. Член 508 се изменя така: „Чл. 508. (1) За пътни тунели с еднопосочно движение и дължина над 500 m се предвижда най-малко един противопожарен тръбопровод с ПХ във всяка тунелна тръба за движение. (2) При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m се предвиждат по един противопожарен тръбопровод с ПХ от всяка страна на пътното платно. (3) За подаване на вода от противопожарните тръбопроводи за пожарогасене в тунела се проектират надземни ПХ (съгласно БДС EN 14384 „Надземни пожарни хидранти колонков тип“) с номинален диаметър DN 80 и с минимум два изпускателни отвора с номинален диаметър на всеки от тях не по-малък от 65 mm, оборудвани със съединители „Щорц“. Пожарните хидранти се разполагат на защитени от повреда места в тунела при височина от нивото на пътните тротоари до центъра на изпускателните отвори на хидрантите не по-малка от 0,60 m и не по-голяма от 1,20 m. (4) Противопожарните тръбопроводи с ПХ в тунела се проектират сключени. (5) Противопожарните тръбопроводи с ПХ се оразмеряват за минимален дебит от 81,0 m3/h (22,5 l/s) при едновременна работа на 3 броя ПХ и минимална продължителност на действие от 180 min (3 часа). Минималното налягане на проектната кота на прилежащото ниво на пътния тротоар при най-отдалечения и неблагоприятно разположен ПХ, трябва да бъде не по-малко от 0,6 МРа, когато се подава вода и от други 2 броя ПХ, свързани към същия тръбопровод. (6) Пожарните хидранти са предвидени на порталите на всеки тунел, а вътре в тунела ПХ се разполагат в пожарни ниши, отстоящи една от друга на разстояние не по-голямо от 150 m. При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m, ПХ се разполагат в пожарни ниши от двете страни на пътното платно, отстоящи една от друга на разстояние не по-голямо от 150 m.“. Член 509 се изменя така: „Чл. 509. (1) Когато необходимото водоснабдяване за пожарогасене не може да бъде осигурено от водоснабдителна система, се предвиждат един или повече резервоари за вода и помпени модули, разположени на разстояние не по-голямо от 150 m извън порталите на тунела, за да се осигури необходимия минимален дебит и напор за ПХ при условията на самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене. (2) Противопожарните помпени модули по ал. 1 се захранват от два независими източника на електрическа енергия с автоматично превключване. Производителността на пожарните помпи трябва да осигурява проектния дебит и налягане за пожарогасене. (3) Работният обем на противопожарния резервоар се оразмерява за осигуряване на необходимия минимален дебит и минималната продължителност на действие съгласно чл. 508, ал. 5. (4) Резервоарите по ал. 1 съхраняват необходимото количество вода за пожарогасене и се разполагат до всеки портал на тунела, за да се осигури двустранно захранване на сключения противопожарен тръбопровод. (5) При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 4 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени до единия портал на тунела. (6) В случаите по ал. 5, работните противопожарни помпени модули в помпената станция се осигуряват с резервни противопожарни помпени модули на 100 %. (7) Всяко захранване на сключения противопожарен тръбопровод е снабдено с изолиращ спирателен кран и контролно устройство за протичане с алармен сигнал, постъпващ в пункт с постоянно присъствие за контрол на тунелните системи.“. Член 510 се изменя така: „Чл. 510. Резервоарите за вода, помпените модули и противопожарните тръбопроводи са защитени срещу замръзване, така че винаги да бъде осигурен необходимия запас от вода за пожарогасене.“. Член 511 се изменя така: „Чл. 511. (1) Противопожарните тръбопроводи по чл. 508 са с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Материалът на противопожарните тръбопроводи и закрепването им са корозионно устойчиви за външна и вътрешна агресия. (2) Когато тръбопроводите, съединения, кранове и оборудване са положени в земята, е осигурена защитата им от корозия.“. Член 512 се изменя така: „Чл. 512. Не се допуска монтирането на спирателни кранове на противопожарните тръбопроводи във вертикални шахти.“. Член 513 се изменя така: „Чл. 513. За изключването на отделни участъци от противопожарните тръбопроводи, както и за насочването на цялото водно количество към пожарен участък, сключената тръбопроводна мрежа се оборудва със спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване, както следва: 1. на всички разклонения на тръбопровода; 2. в линейните участъци от водопроводната мрежа, които нямат отклонения - на разстояние, определено в проекта на мрежата за пожарогасене, но не по-голямо от 600 m; 3. спирателните кранове се номерират последователно.“. Член 514 се изменя така: „Чл. 514. Противопожарните тръбопроводи са постоянно запълнени с вода, са постоянно под налягане и са обезопасени срещу замръзване. Помпените модули се включват автоматично при падане на налягането в противопожарните тръбопроводи.“. Член 515 се изменя така: „Чл. 515. (1) По протежението на противопожарния тръбопровод на места, подходящи за изпускане на въздух, натрупан в тръбопровода, се предвиждат вентили за обезвъздушаване. Те се разполагат на високи точки по трасето на тръбопровода. (2) За изпразване на противопожарния тръбопровод при поддръжка или ремонт, се предвиждат дренажни вентили, разположени в ниските точки на тръбопровода, като за същите се осигури свързването им с тунелната дренажна система.“. Член 516 се изменя така: „Чл. 516. За сгради и съоръжения извън тунела водоснабдяване за пожарогасене се проектира съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ (ДВ. бр. 96 от 2009г.)“. Член 517 се изменя така: „Чл. 517. За тунели с дължина, по-малка от 500 m, при всеки от порталите се осигурява резервоар с воден резерв от 80 m3 за пълнене на пожарни автомобили, разположен на разстояние не по-голямо от 150 m извън портала на тунела. Противопожарните резервоари се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарни автомобили или със съоръжения за водочерпене (подвижни или стационарни мото- или електропомпи) и устройства за пълнене на пожарни автомобили.“. Член 518 се изменя така: „Чл. 518. Противопожарните резервоари по чл. 504, ал. 1, чл. 509, ал. 1 и чл. 517 се захранват с вода от източник с дебит, осигуряващ възстановяването на работния обем на противопожарния резервоар за максимален срок от 24 часа след пожар.“. Член 519 се изменя така: „Чл. 519. В аварийната станция се предвиждат по два ръчни пожарогасителя (прахов пожарогасител ABC с манометър) с гасителен прах тип АВС - 6 кg. Ръчните пожарогасители се разполагат в аварийната станция така, че да са достъпни директно от зоната за движение на превозните средства. Местоположението на пожарогасителите се обозначава с указателни табели (обозначаване на пожарогасителите със сигнално червен цвят RAL 3001). За осигуряване на бърз достъп до аварийната станция, вратата e физически достъпна, маркирана с указателна табела, може да се използва и врата със стъклен прозорец от нечупливо стъкло с надпис „SOS“ и осигурен контакт при отварянето ѝ, в случай на извънредна ситуация. При усилен трафик на товарни камиони в тунела двата ръчни пожарогасителя могат да се предвидят с до 9 kg прах всеки.“. Член 520 се изменя така: „Чл. 520. (1) При вземане (изваждане) на пожарогасител се активират жълтата мигаща светлина на аварийната станция и светлинният сигнал на светофарната уредба на входа на тунела. Режимът на работа на всички светлинни сигнали, които се използват за регулиране на движението в обхвата на тунела, се синхранизира, в зависимост от режима на експлоатация на тунела (нормален, сервизен или авариен). (2) В пункта с 24-часово дежурство се получава информация за местоположението, от което е взет пожарогасителят. Индикаторът остава включен, докато пожарогасителят не бъде върнат на мястото си. Обратното поставяне на пожарогасителя е възможно единствено с помощта на специален ключ, който се съхранява от персонала, отговорен за експлоатацията на тунела.“. В чл. 521, т. 2 се изменя така: „2. пет водонепропускливи плоски пожарни маркуча от тип C (номинален диаметър 52 mm) с обща дължина 100 m (5 x 20 m) и един с номинален диаметър 75 mm и дължина 20 m;“ Член 524 се изменя така: „Чл. 524. Пред всеки портал на тунел с дължина над 500 m на не повече от 20 m от тръбата на тунела се предвижда място за пълнене на пожарните автомобили с вода.“ В чл. 525 думата „зареждане“ се заменя с „пълнене“. В чл. 529 се правят следните изменения: 1. В т. 5 думите „2%“ се заменят с „8%“; 2. В т. 6 числото „80“ се заменя със „100“. В чл. 545 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 546 числото „400“ се заменя с „500“. В чл 580, ал. 3 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 595, ал. 1 в наименованието на фиг. 49 думите „Наредба № 18 от 2001 г . за сигнализация на пътищата с пътни знаци“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“. В чл. 596, ал. 2 числото „400“ се заменя с „500“. В чл. 601 числото „400“ се заменя с „500“. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието „Допълнителна разпоредба“ се заменя с „Допълнителни разпоредби“. 2. Параграф 1 се изменя така: „§ 1. Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС (ОВ, L 204, 21.7.1998 г.), изменена с Директива 98/48/ЕС (OB, L 217, 5.8.1998 г.).“ Създава се § 2: „§ 2. Посочените стандарти се прилагат в действащите версии, с изключение на хармонизираните стандарти по смисъла на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.04.2011 г.), за които се прилага цитираната в Официален вестник на Европейския съюз версия.“ В Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3, т. 2 и ал. 5, в т. III.5.4 след думите „анализ на риска в пътни тунели“ се поставя запетая и се добавя „утвърдена от Европейската комисия и прилагана в страните от Европейския съюз“. В Приложение № 5 към чл. 19, ал. 2 се изменя така: „ПРИМЕРЕН НАПРЕЧЕН ПРОФИЛ НА ТУНЕЛ (при светъл габарит с широчина 10,50 m) “ В Приложение № 8 към чл. 91, ал. 6 и чл. 528, т. 2 думите „аварийните служби и бърза помощ“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система, съгласно Закона за защита от бедствия“. Приложение № 10 към чл. 214, чл. 221, ал. 4, чл. 229, 230, 232, 233, 241, чл. 248, ал. 2, чл. 267, 270, 281, 296, 304 и 307 се изменя така: „Методически указания за оразмеряване на вентилацията на пътни тунели 1. Основни положения 1.1. Базови стойности Базовите стойности на емисиите са отнесени към 2018 г. и се редуцират чрез коригиращ коефициент, отчитащ годините до 2035 (таблици 3а, 3б, 3в). Базовите стойности са за емисии на превозните средства на морското равнище при различни скорости и наклони на пътя и са дадени в таблици 4 до 16. За по-голяма надморска височина се използва коригиращ коефициент (таблица 3). 1.2. Технологични стандарти за емисии Представят се в три категории - А, B и C. Отчитат се чрез корекционен коефициент fe в зависимости 7 и 8. 1.2.1.Технологичен стандарт А се отнася за страни, спазващи европейските емисионни норми (страните от Европейския съюз, САЩ). За технологичен стандарт А fe = 1 (т.е. използват се базовите стойности) . 1.2.2. Технологичен стандарт В се отнася за страни, приели и спазващи европейското законодателство през последните 10 години. Базовата година се взема 5 години назад от годината на проектиране на тунела . 1.2.3. Технологичен стандарт С се отнася за страни, в които няма ефективен емисионен контрол. Стойностите на fe за стандарт С са дадени в таблица 3г. 1.3. Оразмерителни стойности за качеството на въздуха в пътни тунели Количеството свеж въздух, което се подава в тунела при нормална експлоатация, се изчислява въз основа на трафика и отделените емисии от превозните средства за спазване на безопасните норми на концентрациите на вредните вещества съгласно табл. 8 от наредбата. Понастоящем съдържанието на вредни вещества във въздуха в тунела се регистрира чрез CO и NOx, а влошаването на видимостта - с отделения прах или дизелови сажди. 1.4. Отчитане на транспортния поток Емисиите на CO и NOx, съответно на веществата, които влошават видимостта, се изчисляват поотделно за всяка пътна лента. Вентилацията при непрекъснат транспортен поток по правило се оразмерява спрямо прогнозните данни за транспортния поток, като са меродавни максималните средночасови норми. В случаи, когато може да се очаква транспортен поток с често спиране и тръгване или със задръстване, се използва максималната възможна интензивност на движението съгласно табл. 7а от наредбата, като се отчита скоростта на движение на тежкотоварните автомобили. 1.5. Допустима скорост на тежкотоварните автомобили Скоростта на движението им се определя по зависимостите: VF = min {Vmax;1,1 x VДОП}, (1) където: Vmax е максималната скорост съгласно табл. 1; Vдоп - допустимата скорост на движение в тунела. За междинни стойности на наклони, между зададените в табл. 1, се извършва линейна интерполация за определяне на Vmax. Таблица 1. Максимална скорост на тежкотоварен автомобил при изкачване и спускане по наклон Наклон i [%] -6 -5 -4 -3 -2 -1 0 1 2 3 4 5 6 Vmax [km/h] 49 63 74 83 85 87 90 78 72 63 54 48 40 1.6. Дял на леките автомобили с дизелов двигател Необходимото количество въздух за проветряване зависи от състава на автомобилния парк, и по-специално от дела на леките автомобили с дизелов двигател. По възможност следва да се използват данни за състава на транспортния поток, които се отнасят до конкретния проект. При недостатъчна информация се приема дял от 20 % на дизеловите автомобили от общия брой леки автомобили. 1.7. Коефициент за маса за тежкотоварен автомобил Базовите стойности на емисиите на тежкотоварен камион се отнасят за средна маса 23t на очакваните тежкотоварни превозни средства. За стойности между зададените в табл. 2 се извършва линейна интерполация. Таблица 2 Корекционен коефициент fm за емисиите на тежкотоварни превозни средства (HGV) с маса, различна от 23t Вид на HGV Маса [t] CO NOx Видимост Единичен товарен камион, автобус 15 0,9 0,9 0,9 Средно тежък камион 23 1,0 1,0 1,0 Влекач с ремарке, прицеп, трейлър 32 1,2 1,2 1,2 1.8. Отчитане на специфични гранични условия Въздушните течения около входа/изхода на тунела и разликите в плътностите между замърсения въздух в тунела и външния въздух могат значително да повлияят върху вентилацията на тунела. Тези въздействия трябва да се вземат предвид при оразмеряването на вентилационната система на тунела. Ветровият натиск (напор) върху входа/изхода на тунела се отчита въз основа на 95-перцентила* от ветровите измервания и по-специално - на ветровата компонента, насочена перпендикулярно на сечението на входа/изхода на тунела. Ветровият натиск се определя чрез резултатното динамично налягане на вятъра, действащ върху повърхността (площта) на входа/изхода. * Перцентил е статистическа характеристика на измерени данни, която изобразява стойност с определена представителност. Например 95-перцентил за измерените стойности на разликата между атмосферните налягания между двата портала е стойност, която е по-малка или равна на регистрираните стойности в 95 % от измерванията. Естествените възходящи и низходящи въздушни потоци, както и на топлинната тяга при пожар, се пораждат от разликата в температурите и в плътностите на двете въздушни среди. Тези течения са с променлива интензивност и посока и е наложително да се отчетат при оразмеряване на вентилационната система. Естествени разлики в температурата зависят от местните условия, а топлинната тяга при пожар зависи от мощността на пожара и предполагаемото разпространение на димните газове към момента на пълното развитие на пожара с максимална топлинна мощност. 2. Влошаване на видимостта Наличието на твърди частици във въздуха води до намаляване на видимостта в тунела, която е ключов фактор за безопасно спиране и спазване на дистанция. Видимостта се намалява от разсейване и поглъщане на светлината от праха във въздуха и от дима при пожари. Частиците (PM) в отработените газове се отделят от ауспуха в резултат на изгаряне на горивото, докато другите емисии се дължат на износване на гумите и спирачките, износване на повърхността на пътя и витаещ във въздуха прах. Разсейването или поглъщането на светлината зависи от материала, размера и плътността на частиците, като интензивността на светлинния лъч намалява при преминаване през запрашен с тях въздух. 2.1. Основни зависимости При преминаване през замърсен въздух светлинният лъч отслабва, което може да се изрази с обобщения закон на Буге - Ламберт - Беер: , (2) където: E 0 е светлинният поток преди преминаването, [lm]; E - светлинният поток [lm] след преминаване през слой с дължина L; Kе - коефициент на екстинкция [m-1]; L - дължина на слоя, който светлината изминава [m]. Мярката за влошаването на видимостта е коефициентът на екстинкция Kе, който се дефинира като темп на отслабване (редукция) на интензитета на светлината по трасе с определена дължина. Изразява се по следния начин: (3) Алтернативна зависимост за промяната на видимостта е процентът на интензитета на светлината E, която се губи от интензитета на източник E0 на разстояние L от него: (4) Приблизителното разстояние на видимост за отражателни знаци е D(m) = 2/K и D(m) = 6/K за осветени знаци. Видимостта на осветените знаци през пожарния дим пада до под 15 m, когато K = 0,4. Скоростта на ходене при евакуация силно намалява, когато видимостта падне под 8 m. 3. Необходимо количество въздух за разреждане на отделените вредности 3.1. Минимални изисквания към вентилацията на тунел В тунели с механична вентилация минималният въздухообмен се определя по конкретните проектни параметри и зависи основно от трафика. Когато трафикът е слаб, количеството чист въздух може да е по-малко. Минимално изискване е в тръбите на тунела да се осигури надлъжна скорост не по-малка от 1.0 - 1.5 m/s. Вентилационната система обаче трябва да е в състояние да осигури безопасни условия и при по-високи емисии на тежкотоварни автомобили. Допустимите концентрации на CO са дадени в ppm (1 ppm = 1 part per million = 10-6 m3 газ в 1 m3 въздух). Външният въздух може да бъде предварително замърсен с фонова концентрация на CO. При междуградски тунели това замърсяване достига 2 ppm, на оживени места в града - до 5 ppm, а в неблагоприятни случаи - до 15 ppm. Местата, от които се засмуква атмосферен въздух, като правило се разполагат на достатъчно разстояние от изходящия въздушен поток от тунела. Количеството чист въздух, необходимо за спазване на безопасните норми, се изчислява поотделно за всяка от отделяните вредности (CO, NOx, прахови частици (РМ), за трите групи транспортни средства: • леки автомобили (PC) - с бензинови и дизелови двигатели; • лекотоварни (LDV) автомобили - с бензинови и дизелови двигатели; • тежкотоварни (HGV) автомобили. Данни за разпределението на тези групи транспортни средства в трафика се задават. Понякога в тези статистически (прогнозни) данни леките и лекотоварните автомобили се дават заедно (PC+LDV). В този случай делът на LDV в общия брой се приема не по-малък от 10 %. 3.2. Количество чист въздух за проветряване на тунела Достатъчното количество чист въздух за нормално проветряване на тунела е максималната стойност от необходимите количества по отделните фактори, която се изчислява по зависимост 5: (5) където: Qче е обемен дебит на чист въздух за вентилация на тунела ; - необходимо количество въздух за достигане на безопасни нива съответно по фактори CO, NOx и прахови частици PM. Необходимото количество въздух по фактор СО се изчислява по зависимост 6: , (6) където: е необходимото количество въздух за разреждане на концентрацията на СО; - съответно емисия на СО от леки (PC), лекотоварни (LDV) и тежкотоварни (HGV) автомобили; - относителен брой леки (PC), лекотоварни (LDV) и тежкотоварни (HGV) автомобили [-] ; - нормативна концентрация на СО, ; - концентрация на СО на постъпващия в тунела въздух . Необходимото количество въздух по фактори NOx и прахови частици (РМ) се изчисляват по аналогични на (6) зависимости: , (6a) където: енормативна концентрация на NOx, ; - концентрация на NOx на постъпващия в тунела въздух . , (6б) където: eкоефициент на екстинция К. Емисията q зависи от вида на транспортните средства (леки, товарни, бензинови, дизелови) и от броя им в тунела. Определя се, както следва: • За леки (PC) и лекотоварни (LDV) автомобили - СО, NOx, PM , (7) където: q е емисия на СО, NOx, и на PM ; - базов емисионен фактор в зависимост от скоростта (v), наклона (i) и вида на транспортното средство, даден в табл. 4 до 11; f h - корекционен коефициент за надморска височина. За надморска височина до 1000 m f h=1; в таблица 3 са показани стойностите на fhза надморска височина H = 2000 m; за междинни стойности (между 1000 и 2000 m) се извършва линейна интерполация; f t - корекционен коефициент за годината, различна от базовата: табл. 3а - за леки автомобили, табл. 3б - за лекотоварни автомобили; f e - корекционен коефициент [-] за технологичен стандарт C (табл. 3г); - емисия на фини прахови частици с аеродинамичен размер 2,5 µm (РМ2.5) - табл. 15 и 16. • За тежкотоварни (HGV) автомобили - СО, NOx, PM ,(8) където: е базов емисионен фактор в зависимост от скоростта (v), наклона (i) и вида на транспортното средство, даден в табл. 12 до 14; f m- корекционен коефициент за маса (по-малка или по-голяма от 23t) - табл. 2; f h = 1 за тежкотоварни автомобили; f t -корекционен коефициент за годината, различна от базовата - табл. 3в за тежкотоварни автомобили (HGV); f e - корекционен коефициент [-] за технологичен стандарт B или C (от табл. 3г). Таблица 3. Корекционен коефициент fh при височина (Н = 2000 m) над морското ниво - леки пътнически автомобили (РС) Година СО NOx Видимост бензин дизел бензин дизел дизел 2018 2,0 1.0 1.0 1.0 1.0 2020 1.6 1.0 1.0 1.0 1.0 2025 1.0 1.0 1.0 1.0 1.0 2035 1.0 1.0 1.0 1.0 1.0 Таблица 3а Корекционен коефициент (ft) за години, различни от базовата - леки пътнически автомобили Година СО NOx Видимост бензин дизел бензин дизел бензин дизел 2018 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 2020 0.91 0.92 0.85 0.87 0.98 0.76 2025 0.78 0.8 0.62 0.51 0.95 0.44 2030 0.71 0.74 0.5 0.32 0.93 0.33 2035 0.69 0.72 0.46 0.26 0.92 0.31 Таблица 3б Корекционен коефициент (ft) за години, различни от базовата - лекотоварни автомобили Година СО NOx Видимост бензин дизел бензин дизел бензин дизел 2018 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 2020 0.8 0.77 0.7 0.82 0.92 0.75 2025 0.57 0.43 0.32 0.49 0.82 0.38 2030 0.49 0.26 0.2 0.34 0.79 0.21 2035 0.48 0.25 0.19 0.29 0.78 0.17 Таблица 3в Корекционен коефициент (ft) за години, различни от базовата - тежкотоварни автомобили Година СО NOx Видимост 2018 1.00 1.00 1.00 2020 0.89 0.71 0.96 2025 0.76 0.34 0.92 2030 0.72 0.22 0.91 2035 0.72 0.22 0.91 Таблица 3г Корекционен коефициент (fе) за технологичен стандарт С Технологичен стандарт С Вид транспортно средство СО NOx Видимост PC бензин/дизел 2.9/4.0 2.8/1.2 -/2.0 LDV бензин/дизел 3.5 1.5 2.6 HGV дизел 2.3 1.8 2.8 Базовите емисионни фактори q base(v,i)за различните транспортни средства и двигатели се изменя така: Вид на транспортното средство Емисия на В таблица № Леки автомобили (PC) с бензинов двигател СО 4 Леки автомобили (PC) с бензинов двигател NOx 5 Леки автомобили (PC) с дизелов двигател СО 6 Леки автомобили (PC) с дизелов двигател NOx 7 Леки автомобили (PC) с бензинов двигател РМ 8 Леки автомобили (PC) с дизелов двигател РМ 8а Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели СО 9 Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели CO 9a Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели NOx 10 Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели NOx 10a Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели РМ 11 Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели PM 11a Тежкотоварни автомобили (HGV) 23t с дизелови двигатели СО 12 Тежкотоварни автомобили (HGV) 23t с дизелови двигатели NOx 13 Тежкотоварни автомобили (HGV) 23t с дизелови двигатели РМ 14 Трите вида транспортни средства PC, LDV и HGV РМ2.5 15 и 16 Базовите емисии в табл. 4 до 16 са дадени в тегловно изражение . Като се раздели емисията на скоростта на транспортното средство, се получава отделеното количество вредност на km разстояние от едно транспортно средство (pcu). Трансформиране на емисията в обемен дебит се извършва, като се раздели или на плътността на следената вредност, а именно: • плътност на СО: • плътност на NO2: . Таблица 4 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за леки пътнически автомобили (РС) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от PC с бензинов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 10 7.7 8.8 9.7 11 12 14.1 16.6 20 8.4 10.2 12.6 15.5 22.7 35.4 50.2 30 7.7 9.3 11.1 13.7 17.3 22.8 31.1 40 8.3 10.3 12.9 16.4 22.3 33.2 48.9 50 8.9 11.8 14 18.2 23.8 33.1 46.7 60 8.5 11.4 13.3 18.2 25.3 37.8 59.2 70 9.9 13.3 17.9 25.6 36.4 60.4 109 80 12.5 16.2 21.1 31 49.8 89.1 166.2 90 11.7 15.7 22.7 35.6 67.5 146.1 264.3 100 15.5 20.9 31.6 50.4 85.9 209.4 415.7   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 5 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NOx) за лек пътнически автомобил (РС) с бензинов двигател в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NOx [g/h] от PC с бензинов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 10 1.2 1.3 1.6 1.8 2.1 2.3 2.6 20 1.3 1.6 2 2.4 2.9 3.4 4.2 30 1.3 1.6 2.1 2.7 3.4 4.3 5.4 40 1.4 1.8 2.4 3.1 4.1 5.1 6.2 50 1.3 1.7 2.3 3.2 4.3 5.5 7.1 60 1.3 1.8 2.5 3.6 5.1 6.9 8.6 70 1.3 1.9 2.7 4 5.9 8.3 10.1 80 1.4 2.1 3.2 5.2 7.4 9.8 12.3 90 1.6 2.4 3.7 6.4 9.9 11.8 14.6 100 1.9 3 4.4 7.7 12.1 15.3 17.8   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 6 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от PC с дизелов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 10 0.8 0.9 1.1 1.3 1.5 1.8 2 20 0.9 1 1.3 2.8 3.3 3.6 4.1 30 0.9 1.2 1.4 2.4 3 3.5 3.9 40 0.9 1.2 1.4 2 2.7 3.2 3.7 50 1 1.1 1.4 1.8 2.6 3.1 3.6 60 1 1.1 1.2 1.6 2.4 3 3.6 70 1 1.1 1.2 1.6 2.1 2.8 3.4 80 0.9 1.1 1.2 1.6 2.1 2.4 3.2 90 0.9 1 1.2 1.5 1.9 2.1 2.9 100 1 1.1 1.2 1.3 1.6 1.9 2.7   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 7 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NOx) за леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NOx [g/h] от PC с дизелов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 10 7.7 9 10.3 12.2 14.5 16.9 19.9 20 7.9 9.5 11.6 14.7 18.4 23.1 28.4 30 8 10.1 12.8 17.3 22.4 29.3 36.9 40 8 10.2 13.5 19 25.8 34.8 45.8 50 8 10.4 14.2 20.6 29.2 40.2 54.7 60 8.4 11.3 16.2 23.9 35.2 51 71.6 70 8.7 12.4 18.7 28.9 43.6 63 87.8 80 7.6 11.9 20 34 56.7 88.8 126.6 90 8.3 13.3 24.5 43.9 70 108.6 171.6 100 9.6 15.1 27 50.9 86.7 131.1 204.2 110 13.3 21.9 37.9 68.5 114.3 178.8 247.4 120 19.3 32.4 53.2 86.2 142.7 239.2 316.1   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 8 Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от леки пътнически автомобили (РС) с бензинови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m2/h] от PC с дизелов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 0 0 0 0 0 0 0 10 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.2 20 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.2 0.3 30 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.3 0.4 40 0.2 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.5 50 0.2 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.6 60 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.6 0.9 70 0.2 0.2 0.3 0.3 0.5 0.9 1.5 80 0.2 0.3 0.3 0.5 0.8 1.3 2.4 90 0.3 0.3 0.3 0.6 1.2 2.1 3.8 100 0.5 0.3 0.4 0.7 1.5 2.9 4.9 110 0.7 0.6 0.7 1.1 2 3.7 6.2 120 1 0.9 1.3 2 3.3 5 8   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 8а Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост Видимост [m2/h] от PC с дизелов двигател при V наклон [%] [km/h] -6 -4 -2 0 2 4 6 0 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 10 1.1 1.2 1.3 1.5 1.6 1.8 2 20 1.1 1.3 1.5 1.8 2 2.3 2.7 30 1.1 1.4 1.6 2 2.3 2.7 3.1 40 1.2 1.4 1.8 2.3 2.8 3.4 4 50 1.2 1.5 2 2.7 3.4 4.2 4.8 60 1.3 1.6 2.1 2.8 3.8 4.9 6 70 1.3 1.8 2.5 3.2 4.3 5.3 7 80 1.3 1.9 2.8 3.8 5.3 6.6 8.6 90 1.5 2.2 3.2 4.6 6.5 8.2 9.7 100 2 2.6 3.8 5.6 7.6 9.4 10.6 110 2.7 3.5 4.7 6.6 8.9 10.5 11.7 120 3.4 4.6 6.3 7.9 9.6 11.2 12.5   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 9 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от LDV с бензинов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 10 35.3 38.1 41.7 45.5 50.2 55.9 61.8 20 35.9 40.1 46.8 51.7 58.3 67.8 83.4 30 36.5 42.2 51.9 57.9 66.5 79.7 105.1 40 37.8 43.2 57.4 67.8 86.2 116.5 123.2 50 39.5 44.2 57.6 70 90 124 141.3 60 40.8 47.1 61.2 69.3 93.8 131.6 204.7 70 44 51.8 71.9 90.8 126.5 193.5 381.1 80 52.1 61.6 81.3 98.3 164.5 272.5 645.7 90 52.3 67.8 99.1 118.4 237.1 581.9 1380.3 100 68.8 94.8 137 148 329.6 953.7 2194.7 110 108.9 150 203.1 238.1 609.9 1709.1 3479.0 120 174.1 240.8 323.1 468.3 1164.6 2709.5 4329.6   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 9а Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за лекотоварни превозни средства (LDV с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост Емисия на СО [g/h] от LDV с дизелов двигател при V наклон [%] [km/h] -6 -4 -2 0 2 4 6 0 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 10 0.9 1 1.2 1.5 1.6 1.8 2.1 20 1 1.2 1.5 1.8 1.9 2.1 2.3 30 1 1.3 1.6 2 2.2 2.4 2.6 40 1.1 1.3 1.7 2 2.3 2.5 2.9 50 1.1 1.4 1.7 2.1 2.5 2.8 3 60 1.1 1.4 1.7 2.1 2.7 3 3.4 70 1.1 1.6 1.8 2.3 3 3.3 3.8 80 1.4 1.7 1.9 2.5 3.3 3.6 4.2 90 1.7 2 2.1 2.6 3.5 3.9 5.1 100 2 2.3 2.2 2.8 3.9 4.6 5.7 110 2.4 2.6 2.5 3 4.4 5.4 6.2 120 2.8 3 3.4 4.2 5.4 6 6.6   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 10 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NOx) за лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NOx [g/h] от LDV с бензинов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 10 1.7 2.1 2.7 3.4 4.3 5.4 6.4 20 1.8 2.2 3 4.7 6.2 8.8 10.4 30 1.9 2.1 3.1 5.7 8 10.7 13.1 40 1.8 2 3.3 6 9.1 12.7 16.1 50 1.4 1.6 3.6 6 9.9 14.2 18.7 60 0.9 1.7 3.9 7.5 12.3 14.7 21.2 70 0.8 1.9 4.7 9.1 14.6 18.1 24.3 80 0.7 2 5.7 12.3 19.1 21.6 25.5 90 1.1 2.7 7.8 15.2 23.6 24.7 26.8 100 2 3.9 10.1 19.2 27.9 27.8 27.9 110 3.4 6.7 15.2 26.8 33 30.9 28.9 120 4.5 9.8 21.6 33.8 36.1 32.1 29.8   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 10а Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NOx) за лекотоварни превозни средства (LDV) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост Емисия на NOx [g/h] от LDV с дизелов двигател при V наклон [%] [km/h] -6 -4 -2 0 2 4 6 0 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 10 5.2 6 7.3 9 11.3 13.7 16 20 5.3 6.6 8.7 11.7 15.9 27.7 34.9 30 5.4 7.2 10.1 14.4 20.4 34 44.6 40 4.9 6.9 10.2 15.7 23.8 40.2 54.3 50 4.5 6.5 10.4 17.1 27.2 41.4 58.6 60 4 7.7 10.7 18.5 37.9 57.5 81.5 70 4.5 9 16.6 29.6 48.6 73.6 104.4 80 4.9 9.4 20 43.2 75.6 108.6 146.2 90 8.5 15.8 30.4 58 102.4 144.9 181.8 100 12.2 23.8 43.1 76.3 122.2 169.6 210.5 110 20.1 40.2 68.9 110.5 156.2 199.6 235.1 120 32.8 62.3 101.1 147.1 192.1 227.7 252.9   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 11 Базов емисионен фактор (видимост) за фини частици PM, изпускани с дима на лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m2/h] от LDV с бензинов двигател при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 0 0 0 0 0 0 0 10 0.1 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 20 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.3 0.5 30 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.5 0.8 40 0.1 0.1 0.1 0.2 0.4 0.9 1.1 50 0.1 0.1 0.2 0.2 0.4 0.8 1.5 60 0.1 0.1 0.2 0.3 0.6 1.2 2.4 70 0.2 0.2 0.3 0.6 1.2 2.4 5.1 80 0.5 0.5 0.7 0.9 2 4.3 9.6 90 0.8 0.9 1 1.2 3.1 7.1 13.6 100 1.1 1.2 1.4 2 5.2 9.5 18.8 110 1.4 1.8 2.2 3.9 7.3 14.6 26.1 120 1.7 2.3 3 5.2 9.4 22 32.7   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 11а Базов емисионен фактор (видимост) за фини частици PM, изпускани с дима на лекотоварни превозни средства (LDV) с дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост Видимост [m2/h] от LDV -дизел V наклон [%] [km/h] -6 -4 -2 0 2 4 6 0 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 10 1.8 2 2.2 2.6 2.9 3.3 3.6 20 2 2.3 2.8 3.3 3.8 4.6 5.5 30 2 2.3 2.9 3.5 4.7 5.9 7 40 2.1 2.8 3.3 4.2 5.4 7.2 8.5 50 2 2.7 3.7 4.8 6.1 8.8 9.4 60 2.3 3 4.2 5.9 7.2 10.5 11.9 70 2.5 3.3 4.6 6.9 9.8 12.2 14.3 80 3.9 4.6 6.4 9.1 12.3 14.8 17.3 90 5.7 6.7 8.3 11.3 14.6 17.4 20.4 100 7.7 9.1 11 13.3 16.5 19.8 22.7 110 9.2 11.1 13.2 16 19 22.3 25.1 120 10.8 13.2 15.5 18 21.5 24.8 26.9   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 12 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23t и дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от HGV при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 10 11.7 14.1 17.3 21 24.3 28 31.3 20 10 11.4 17.8 22.3 26.2 30.6 35.2 30 8.7 10.1 18.3 23.9 30.6 37.8 42.3 40 5.8 8.7 18.8 26.9 37.3 48.1 55.1 50 4.1 6.2 19.3 29.4 43.2 56.8 64.8 60 3.5 6.1 19.8 34.9 53.3 62.3 67.7 70 3.6 6.1 20.3 40.3 63.1 67.8 70.6 80 3.6 6.1 20.7 45.8 73.3 77.2 76.6 90 3.6 6.1 22.2 47 75.7 83.1 82.4 100 3.6 6.1 22.3 49.6 78.1 88.6 88   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 13 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NOx) от тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23t и дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NOx [g/h] от HGV при наклон  [%] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 10 54.2 65.7 77.2 86.5 92.7 98.4 103.8 20 41 55.3 76.2 88.7 98.8 104.1 111.7 30 32.4 48.5 75.2 92.7 103.1 111 127.6 40 23.9 41.6 69.3 105.3 119.2 141.2 174.9 50 20 33.1 64.2 111.8 129.8 167.1 211.7 60 16.2 24.5 62.2 122.9 182 247.5 301.9 70 12.3 16.3 57.5 134 234.2 328 392.10 80 12.3 16.3 57.5 145.1 286.5 408.4 482.30 90 12.3 16.3 57.5 146.6 294.6 419.5 485.40 100 12.3 16.3 57.5 151.7 304.6 428.60 488.50   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 14 Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23t и дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m2/h] от HGV при наклон  [ %] -6 -4 -2 0 +2 +4 +6 0 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 10 4.3 4.9 5.6 6.3 7.1 7.9 8.6 20 3.7 4.3 5.6 6.5 7.4 8.5 9.6 30 3.5 4.1 5.6 6.8 8.4 9.9 11.3 40 3.3 3.9 5.8 8 10.5 12.9 15 50 3.1 3.7 5.8 8.6 11.9 14.9 17.5 60 3.1 3.7 6 9.3 14.3 19.3 22.6 70 3.1 3.8 6.3 10.1 16.7 23.6 27.7 80 3.3 3.7 6.6 12.3 19.4 28 32.8 90 3.5 3.9 6.6 14.4 21.7 28.5 33.1 100 3.5 3.9 6.8 15 23 29.4 33.3   Спускане надолу   Изкачване нагоре Таблица 15 Емисия на фини прахови частици от PC и LDV (не ауспухни газове), диспергирани от движението на превозни средства в тунела   PC+LDV   PM [m2/h]   Скорост [km/h] Двупосочно Еднопосочно 0 0 0 10 1.1 0.7 20 2.2 1.3 30 3.4 2 40 4.5 2.6 50 5.6 3.3 60 6.7 3.9 70 7.8 4.6 80 9 5.3 90 10.1 5.9 100 11.2 6.6 110 12.3 7.2 120 13.4 7.9 Таблица 16 Емисия на фини прахови частици от HGV (не ауспухни газове), диспергирани от движението на превозни средства в тунела Скорост V [km/h] HGV PM [m²/h] Двупосочно Еднопосочно 0 0 0 10 5.1 4.4 20 10.1 8.8 30 15.2 13.3 40 20.2 17.7 50 25.3 22.1 60 30.3 26.5 70 35.4 30.9 80 40.4 35.3 90 45.5 39.8 100 50.6 44.2 4. Загуба на налягане и необходима депресия за нейното преодоляване Конструкцията на тунелите трябва да е аеродинамична (гладки стени, плавна промяна на сечението особено при порталите и аварийните входове/изходи), за да се реализират по-малки загуби при движението на въздуха. Независимо от избраната вентилационна система се отчита влиянието на естествени фактори, довеждащи до хидравлични загуби или създаващи положителна или отрицателна депресия. • hлз - линейни загуби от триене на въздуха в стените на тунела; • hм - местни съпротивления; а също и променливи по посока и големина депресии (напор) [Pa]: • h - естествена (топлинна) тяга, причинена от разликата между температурите на въздуха вън и вътре в тунела; • hб - барометричен напор в резултат от разликата в барометричното налягане при двата портала; • hв - въздушен напор от вятъра при порталите; • hпс - бутален ефект на движещите се превозни средства. Тези величини се определят по зависимостите, дадени по-долу: 4.1. Линейните загуби на налягане се определят по следните зависимости: (9) Като се замести d с израза за еквивалентен диаметър и скоростта с се получава: , (9а) където:  е безразмерен коефициент на линейно съпротивление [-];  - плътност на въздуха в участъка [kg/m3]; l - дължина на участъка [m]; П - периметърът на тунела [m]; St- светлото сечение на тунела [m2]; u - скоростта на въздушния поток [m/s]; Q - дебит на въздушния поток (количество въздух), протичащ през участъка [m3/s]. 4.2. Загубите от местни съпротивления се определят по следната формула: , (10) където: е сумата на безразмерните коефициенти на местните съпротивления по трасето (за вход, за изход, за завой и за други промени на геометричните характеристики на вентилационния път). 4.3. Естествената (топлинна) тяга се определя по следната формула: , (11) където: in, out е плътността на въздуха извън и вътре out в тунела при съответните температури [kg/m3]; - денивелацията между порталите [m]; g- земно ускорение [m/s2]. В зависимост от знака на разликата (in - out) естествената тяга сменя посоката си. При положителен знак (in > out) действа от по-ниския към по-високия портал, което се явява обикновено зимно време. През лятото, когато (in < out), посоката е обратна. 4.4. Барометричният напор се определя по следната формула: h6 = P [Pa] , (12) където: P е разлика в барометричното налягане между двата портала [Pa]. Барометричният напор възниква при дълги тунели, пресичащи достатъчно високи водораздели, от двете страни на които метеорологичните условия могат да бъдат различни. 4.5. Напорът на вятъра се определя по следната формула: Зависи от разположението на порталите спрямо посоката на преобладаващите ветрове: , (13) където: 0 е плътността на въздуха при температура t °C, [kg/m3]; Vв - скоростта на вятъра, m/s;  - ъгълът, който сключва посоката на вятъра с оста на тунела [deg]. 4.6. Буталният ефект на движещите се превозни средства се изчислява по следните формули: При двупосочно движение: по зависимостта: (14) При еднопосочно движение: , (14а) където: Snc е площта на превозното средство, m2; u - скоростта на въздушния поток [m/s]; Vt - скоростта на трафика [m/s]. Общата депресия, отчитаща положителното/отрицателното действие на местните и линейните съпротивления, топлинната тяга, барометричния и гравитационен напор и действието на вятъра, се определя по зависимостта: hобщо = hлз + hмс ±hm ± hб ± hв ± hnc (15) 5. Критичната скорост се определя по следните формули: Скорост на въздушното течение в тунела, при която не се допуска обратно разпространение на дима от пожар в тунела: (16) (16а) , (16б) където: H е височината на тунела, m; Qc - проектната мощност на пожара, kW; Cp - топлинният капацитет на въздуха при постоянно налягане, J/(kg K); Fr - критерият на Фруд [-]; a- t [ug/m3] - разликата между плътността на въздуха  a и плътността на горещите пожарни газове  t; u - скорост на течението, m/s; St - светлото сечение на тунела, m2; Tf - температурата на пожарните газове, К; T - температурата на въздуха, достигащ до пожарното огнище, К; наклон [%]. 6. Преизчисляване към стандартни условия и преминаване от ppm в mg/m3: Стандартни условия: t = 20оС (293К) и Р = 760 mmHg. От ppm в mg/m3 се преминава по зависимостта: , (17) където: V a = 24,04 l/mol при стандартни условия; GMW - молекулната маса на газовия компонент (GWM на CO = 12 + 16 = 28 g/mol). Преизчисляването към стандартни условия се извършва чрез корекция на текущите температура и налягане към стандартните, а именно: , (18) където: T2 [K] и P2 [mmHg] са температурата и налягането, при които е взета пробата и е определена концeнтрацията на газа. Обемните дебити се приравняват към стандартни условия по израза: , (19) където  o е стандартната плътност (на въздуха 1,2 );  m - плътността на въздуха по време на измерването, ; Qm - измереният дебит, m3/s.” В Приложение № 17 към чл. 423, ал. 2 думите „Наредба № 18 от 2001 г . за сигнализация на пътищата с пътни знаци“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“. В Приложение № 19 към чл. 428, ал. 2 думите „Наредба № 17 от 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали (ДВ, бр. 72 от 2001 г.)“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“; В Приложение № 20 към чл. 431, ал. 2 и чл. 433, фиг. 1 се изменя така: „ Фиг. 1“ Допълнителни разпоредби Навсякъде в наредбата думите: „аварийно-спасителни служби“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система, съгласно Закона за защита при бедствия“. „аварийните служби“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система, съгласно Закона за защита при бедствия“. „управляеми пътни знаци“ се заменят с „ПЗПС“. Преходни и заключителни разпоредби (1) Започнатите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж до влизането в сила на наредбата се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект. Наредбата влиза в сила от обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

М О Т И В И за разработване на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Причини, които налагат приемането на нормативния акт. Проектът на наредба за изменение и допълнение (НИД) на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г.) е разработен на основание чл. 36 от Закона за пътищата от работна група, създадена със Заповед № РД-02-14-1364 от 8.08.2024 г., изменена със Заповед № РД-02-14-2007 от 25.10.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ). С предложеният проект на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. се изменят и допълват глави: първа „Цел и обхват“, втора „Основни принципи“ трета „Безопасност и риск“, четвърта „Напречно сечение. План и надлъжен профил”, осма „Вентилация“ и единадесета „Пожарна безопасност„ от Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г., за които е отчетена необходимост от актуализация. Причините, които налагат изменението и допълнението на наредбата са следните: голяма част от изискванията в горецитираните глави са остарели и не съответстват на съвременните европейски изисквания, стандарти и добри практики; регулярно получавани писма от Агенция „Пътна инфраструктура“, касаещи практически проблеми при прилагането на действащата наредба, в т. ч. глави: „Осветление“, „Вентилация“, „Оценка на риска“, „Пожарна безопасност“, „Електроснабдяване“ и др.; писмо вх. № 92-00-144/ 28.03.2024 г. от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) – София град за необходимостта от въвеждане на допълнителни изисквания за активни мерки, насочени към минимизиране на риска от разпространение на пожар и спомагане за по-бързото му потушаване, преди да бъдат застрашени други пътни превозни средства и съоръжения в тунелите. В страните от Европейския съюз класификацията на тунелите цели да определи необходимото ниво на мерки за безопасност, включително противопожарни системи, евакуационни изходи и други защитни мерки. Класът на тунела е основен индикатор за степента на опасност и определя изискванията за противопожарна безопасност, евакуация и управление на рисковете. В повечето европейски страни е възприет подходът за прилагане на методи за количествена и качествена оценка на риска, които класифицират тунелите в четири рискови категории. Това налага уеднаквяване и оптимизиране на тунелите от I-ви до IV-ти клас на национално ниво. С класа на тунела се определя нивото на опасност и съответните изисквания за безопасност, които трябва да се спазват при проектиране, изграждане и експлоатация на пътните тунели. Тези промени ще осигурят съответствие с добрите европейските практики, като същевременно ще подобрят условията за проектиране, експлоатация и сигурността на пътните тунели от републиканската и от трансевропейската пътни мрежи. В проекта на нормативен акт са разписани изисквания за: актуализиране техническите нормативни изисквания при проектиране на нови пътни тунели и при проектиране на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи пътни тунели; осъвременяване и унифициране на изискванията за безопасност в тунелите въз основа на проучени добри инженерни практики в държави – членки на Европейския съюз, с цел намаляване на риска от възникване на опасност за живота и здравето на хората, пътуващи в пътни тунели; синхронизиране с изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища (ДВ, бр. 79 от 2018 г.) и на наредби, издадени на основание чл. 14, ал. 1 от Закона за движението по пътищата; въвеждане и регламентиране на автоматични стационарни пожарогасителни инсталации, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна в пътни тунели с дължина по-голяма от 500 м., с интензивен трафик и двупосочно движение, в зависимост от оценката на риска, когато е установено, че механичната вентилационна система на конкретния тунел сама по себе си не е в състояние да поддържа устойчива среда на аварийните евакуационни пътища; въвеждане на съвременни технологични решения за подобряване на инфраструктурата за безопасност и повишаване на готовността за реакция при извънредни ситуации. Цели, които се поставят с приемането на нормативния акт. Основна цел на проекта на наредбата е прецизиране на изискванията за постигане на по-високо качество на инвестиционните проекти при проектирането на нови пътни тунели и при проектиране на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи пътни тунели, включително и изисквания за проектиране на спомагателни и прилежащи съоръжения към тях. Финансови и други средства, необходими за прилагането на нормативния акт. За прилагане на предложения проект на наредба не са необходими финансови и други средства. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт. С приемането на проекта на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели се очакват следните резултати: подобряване на качеството на инвестиционните проекти за нови пътни тунели, както и за реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи пътни тунели, включително спомагателни и прилежащи съоръжения; внедряването на нови технологии и подходи в проектирането и строителството на пътни тунели, което ще доведе до създаване на модерни, устойчиви и дълготрайни инфраструктурни обекти, съобразени с европейски стандарти; намаляване на разходите за поддръжка и ремонти за пътни тунели от републиканската и от трансевропейската пътни мрежи, като същевременно ще се намали риска от аварийни ситуации. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на акт не съдържа разпоредби, транспониращи акт на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право. Предложеният проект на нормативен акт е публикуван за обществени консултации на електронните страници на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Срокът за провеждане на обществени консултации по предложения проект на наредба е 30 дни след неговото публикуване.

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 2015 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТНИ ТУНЕЛИ (ОБН., ДВ, БР. 8 ОТ 2016 Г.) 10.02.2025 г. - 12.03.2025 г. № Организация/ потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДА БДП) Вх. № 92-00-144-(28)/20.02.2025 г. 1. Член 16, ал. 1 да се редактира по следния начин: „(1) При тунели с дължина над 500 m се извършва анализ и количествена оценка на тунелния риск от фатални злополуки, причинени от механично събитие, пожар и опасни товари.“ Мотив: Правилна граматическа структура на изречение в българския език. Приема се Отразенo в текста с редакция. 2. Към таблица 2 по чл. 23, ал. 3 да се включи забележка, която да пояснява, че размерите на хоризонтални елементи на габарита от Г 35.50 до Г 20 включително са само за едната посока на движение. Мотив: Създаване на ясна разпоредба. Не се приема Таблица 2 от проекта на Наредбата е синхронизирана с таблица 20 на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища (ДВ, бр. 79 от 2018 г.). Широчината на хоризонталните елементи от тунелния габарит се определя съобразно светлия габарит на пътя. Съгласно действащата Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (ДВ, бр. 8 от 2016 г.), при пътища с отделни платна за движение се проектират отделни тунели за всяка посока на движение (чл. 33, ал. 1). 3. Изменението по чл. 29, ал. 5 да се съобрази терминологично с понятията, въведени с чл. 46, ал. 2 на Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища или да се реферира директно към този член. Мотив: Въвеждането на противоречиви по съдържание характеристики и параметри води до проблеми при прилагането на нормативните актове Не се приема С формула (3) се определя радиусът (R) на кривата в хоризонталната крива в тунела. Избраният радиус следва да удовлетворява посоченото условие за видимост (С) за тунел. Единствено стойността на minLсп се отчита, съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. - номограмата от фигура 9. В случая радиусът (R) е най-малката или по-голяма стойност от израза. С формула (18) от Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. се определя разстоянието C, а именно от оста на крайната лента за движение до границата на видимост, мерено по бисектрисата на кривата. Двете формули се използват за определяне на различни параметри и няма терминологично противоречие между тях. 4. В забележката към таблица 13 да отпадне глаголът „е“. Мотив: Глаголът е излишен. Приема се Отразено в текста. 5. В чл. 416 думата „Оборудването“ да се замени с „Транспортно-техническото оборудване“. Мотив: Терминът се въвежда с фиг. 26 и следва да се употребява идентично. Приема се Отразено в текста. 6. Върху схемата на фиг. 26 да се поставят хипотезите „да“ и „не“, както и да се коригира посоката на движение на „счупената“ стрелка от втори ред. Мотив: Изясняване начина на използване на схемата. Приема се Отразено в текста. 7. В чл. 421, т. 3 думите „управляеми пътни знаци, електронни табла“ да се заменят с „ПЗПС“. Мотив: Актуализация на нормативните изисквания и синхронизацията им с тези на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Приема се Отразено в текста. 8. В края на текста на ал. 1 чл. 423 да се включи следното изречение: „Върху пътен знак Б26 се изобразява ограничението на скоростта в зависимост от конкретната пътна обстановка и определената допустима скорост на движение в тунела.“ Мотив: Вписването на конкретни ограничения на скоростта в схемите на нормативен акт означава императивното им изискване. С изменението на наредбата допустимата скорост на движение се определя за всеки тунел, което прави невъзможно императивното изискване за едно и също ограничение на скоростта за всички тунели. Приема се Отразено в текста с редакция 9. Във фигурите 27а, 28а и 29в да се направят следните корекции: - забележката под 5 звезди да стане „в населени места поставянето на пътен знак А38 не е задължително“ - в заглавието на фигурите думите „системата на светофарната уредба“ да се заменят с „транспортно-техническо оборудване на тунел“. Мотиви: Забележката под 5 звезди е в противоречие с Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, а предложеното заглавие на фигурите не отразява съдържанието им. Приема се частично Не се приема в частта относно поставянето на пътен знак А38 в населени места: Пътният знак А38 „Тунел“ е предупредителен знак от група А, който сигнализира предстоящо преминаване през тунел. Неговата цел е да подготви водачите за специфичните условия в тунела – като намалена видимост, възможни ограничения на скоростта, промени в средата на движението, изискващи повишено внимание и адаптиране на шофьорското поведение. Алинея 4 на чл. 50 от Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. въвежда гъвкавост в прилагането на пътните знаци за тунели в населени места. Нормата е диспозитивна (незадължителна) правна норма, която оставя решението за поставяне на знака на преценката на отговорния орган (напр. общината или пътната администрация) или на проектантна. Изискването на чл. 50, ал. 4 дава свобода на администрацията, но също така и предполага отговорност – да се извърши обективна оценка на необходимостта от пътен знак А38 в контекста на конкретните условия в населеното място. Липсата на задължение не следва да означава автоматична липса на знак. При наличие на установена необходимост от сигнализиране с пътен знак А38 в рамките на населено място, същият следва да бъде поставен съгласно приложимите нормативни изисквания. 10. От фигури 27в, 28в и 29в да отпаднат пътните знаци А 38, поставени на отстояние 1000 и 500 m преди тунела. Мотиви: Съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, ПЗ А38 се поставя на разстояние 1000 m преди тунела и се повтаря на разстояние и 500 m по автомагистрала, скоростен път или скоростна градска магистрала. Изобразеният на фиг. 27в, 28в и 29в двупосочен път очевидно не попада в тази хипотеза. Не се приема Мотивите са идентични с изложените по т. 9. 11. От всички точки на ал. 4, чл. 423 да отпадне думата „само“, както и указаните в скоби km/h. Мотиви: Изискването е достатъчно ясно и без четирикратното повторение на „само“. Указаното в скобите ограничение на скоростта не може да бъде императивното изискване за всички тунели. (виж мотивите по т. 8) Не се приема Съгласно чл. 423, ал. 3 от наредбата, сигнализацията с пътни знаци преди и в пътните тунели се прилага по общия ред и трябва да отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 101 от 2023 г.) и на БДС 1517 „Пътни знаци. Размери и шрифтове“. Изискването на чл.  423, ал.  4 представлява императивна норма, при която употребата на частицата „само“ служи за ограничителна функция – тя ясно дефинира обхвата на приложимост, като изключва възможността разпоредбата да се прилага извън посочените класове пътища. В случая нормите на съответните точки 1, 2, 3 и 4 на ал. 4 се прилагат единствено при наличие на изброените условия, напр. автомагистрала. От друга страна се въвежда условие за допустимост – ако пътят не отговаря на указания клас (напр. скоростен път или клас I), съответния пътен знак и посочена скорост не се прилагат. Премахването на частицата „само“ би създало възможност за по-свободно тълкуване, което противоречи на чл. 423, за уеднаквяване и строго регулиране на пътната сигнализация при тунели. 12. Второто изречение на ал. 6, чл. 423 да стане „Разстоянието от знака до светофара е 100 m при скорост на движение не по-голяма от 50 km/h, извън границите на населените места и 150 m при скорост на движение по-голяма от 50 km/h.“ Мотив: Настоящото изискване е в противоречие с чл. 39, ал. 2, т.3 на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Не се приема Изискването на чл. 39 от Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. установява общите правила за поставяне на пътен знак А24. С ал. 2, т. 3, букви „а“ и „б“ се въвежда условие, при което знакът се поставя преди всеки светофар, за който не е осигурена видимост на светлинните сигнали, като разстоянието на поставяне зависи от допустимата скорост. От това правило са предвидени две изключения, при които знакът се поставя задължително: преди всеки светофар извън границите на населени места и; преди първия светофар при навлизане в населено място. В тази връзка, ал. 6 на чл. 423 от Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели определя задължително поставяне на пътен знак А24, като изискването не е обвързано с условие – оценка на видимост. Допълнително, с разпоредбата на ал. 7 на чл. 423 от наредбата се въвежда възможност, която позволява адаптиране на техническите изисквания към конкретната пътна обстановка. Допуснатата корекция на разстоянията по ал. 4 - 6 не отменя задължението за поставяне на съответните пътни знаци, а има за цел да осигури тяхната ефективност и съответствие с реалните условия, без да се нарушава същността на сигнализацията. 13. От текста на чл. 423, ал. 6, т. 1 да отпадне думата „еднопосочно“. Мотив: пътни знаци В25 и В26 се поставят на разстояние 200 m преди тунела и при двупосочно движение. Приема се Отразено в текста. 14. В т. 2 на чл. 423, ал. 6 думите „управляем пътен знак“ да се заменят с „ПЗПС“. Мотив: Актуализация на нормативните изисквания и синхронизацията им с тези на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци Приема се Отразено в текста. 15. В чл. 425 правим следните предложения: - в ал. 1, т. 3 думите „електронни информационни табели“ да се заменят с „ПЗПС“; - алинея 3 да стане: „(3) При пътни тунели с дължина до 300 m, както и в тунели, в които има видимост по цялата им дължина, не се поставят светофарно управление, пътен знак А24 и ПЗПС“. Мотив: В настоящата редакция на изискването не става ясно дали при пътни тунели с дължина до 300 м, както и в тунели, в които има видимост по цялата им дължина се поставя светофар или не. Не се приема Предложението не съответства на действащия чл. 425 от Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. 16. В чл. 426, ал. 1, т. 2 думите „управляеми пътни знаци и електронни информационни табели“ да се заменят с „ПЗПС“ и да се премахват скобите в края на текста. Мотиви: дадени по-горе Приема се частично Не се приема предложението за премахване на скобите в края на текста на т. 2, ал. 1 на чл. 426. Посоченото в скобите изискване (при дължина ≥ 500 m) се отнася до дължината на тунела, която представлява прагова стойност за въвеждане на допълнителна сигнализация (ПЗПС) към минималното транспортно-техническо оборудване. 17. В чл. 426, ал. 2 да отпадне текстът в скобите. Второто изречение да придобие следната редакция „При задръстване в тунела събирането на данни се извършва чрез допълнителна измерителна станция след края на тунела.“ Мотиви: Алинея 1 изисква императивно апаратура за събиране на данни и текстът в скобите (при наличието на такова) създава противоречие в изискванията на нормативния акт. Редакцията се предлага с оглед изясняване на изискването. Приема се Отразено в текста. 18. В чл. 426, ал. 3 думата „спешни“ да се замени с „извънредни“. Във второто изречение след думите „забрани за движение“ да се добавят думите „в извънредна ситуация“ Мотиви: Прецизиране на изискванията. Приема се Отразено в текста. 19. В чл. 427 правим следните предложения: - в ал. 1 да отпадне текстът в скобите; - в ал. 2 да се преосмисли разстоянието от „20 m отстрани“ за поставяне на светофар непосредствено преди бариерите. Мотиви: Алинея 1 на чл. 426 изисква императивно поставянето на бариери с видеонаблюдение и текстът в скобите (при наличието на такова) създава противоречие в изискванията на нормативния акт. Изискването за поставяне на светофар на разстоянието до „20 m отстрани“ на бариерата изглежда твърде голямо и неефективно. Приема се Отразено в текста. 20. В чл. 428 правим следните предложения: в т.2 думите „електронни пътни табели“ да се заменят с „ПЗПС“; в т. 3 да отпадне думата „управляващи“. Мотиви: дадени по-горе Приема се Отразено в текста. 21. Във фиг. 29а да се предвидят двусекционни светофари и в лентата за принудително спиране; наклонените стрелки да се обозначат върху ПЗПС; да се изтрие съдържанието на ПЗПС преди тунела в режим „нормална експлоатация“; да се предвидят и други възможни знаци за изобразяване чрез ПЗПС преди тунела, като А41, А42, А43 и др. Мотиви: Лентата за принудително спиране може да се използва за заобикаляне на възникнало препятствие. Двусекционният светофар, поставен върху нея следва да свети в червено при нормална експлоатация на тунела и със зелена стрелка, когато се налага заобикаляне на препятствие. Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г. за организиране движението по пътищата с пътни светофарри не предвижда допълнителна секция с наклонена стрелка към двусекционните светофари. Наклонената стрелка се изобразява върху ПЗПС, съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Предвижда се ПЗПС да подават информация в „авариен режим“, затова и на всички схеми в режим „нормална експлоатация“ върху тях не е изобразено съдържание. Не се приема Допускането на движение по лентата за принудително спиране, включително и в тунели, създава неприемливи рискове за безопасността на спряло аварирало превозно средство и неговите пътници. Това противоречи както на добрите европейски практики за безопасност в пътните тунели (включително изискванията на Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа), така и на изискванията на чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗДвП, както и на чл. 119 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно тези разпоредби движението следва да се осъществява по предназначените за това пътни ленти, а ленти с друго предназначение не могат да се използват за заобикаляне на препятствия или извършване на маневри. При необходимост от заобикаляне на препятствие се използват съществуващите ленти за движение, при подходяща конфигурация на тунела и автоматизираната система за управление на движението. Съгласно Приложения № 25 и № 26 към чл. 204, ал. 3, т. 1 и т. 2 на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г., предефинираните и матричните променливи пътни знаци (ПЗПС) позволяват използването на знаци А41, А42 и А43, когато това се налага от конкретната пътна обстановка. Наредбата не ограничава визуализацията на тези знаци, чрез ПЗПС и предвижда тяхното динамично управление от системата за управление на трафика. Следователно използването им е нормативно допустимо и може да се прилагат според условията на реалната експлоатация. 22. Във фиг. 29б и 29в наклонените стрелки да се изобразяват чрез ПЗПС; да се изтрие съдържанието на ПЗПС преди тунела в режим „нормална експлоатация“; да се предвидят и други възможни знаци за изобразяване чрез ПЗПС преди тунела, като А41, А42, А43 и др. Мотиви: съгласно предишната точка Не се приема Наклонените стрелки под 45о могат да се изобразяват чрез ПЗПС, когато това е утвърден подход за адаптивна сигнализация или чрез немигаща жълта светлина (допълнителна единична секция). Съгласно Глава пета. Пътни знаци с променящи се съобщения на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г., няма въведена нормативна забрана за използване на пътни знаци с променящи се съобщения (ПЗПС) при нормална експлоатация на тунел. Използването на ПЗПС в режим „нормална експлоатация“ на тунел е допустимо, при условие че не създава противоречие с постоянната организация на движението и е обосновано от необходимост, съобразно чл. 207, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. В практиката, при нормална експлоатация ПЗПС обикновено се изключват с превантивна цел, за да не се подава ненужна информация – но това не е задължително, ако има конкретна причина за тяхното използване. Съгласно Приложения № 25 и № 26 към чл. 204, ал. 3, т. 1 и т. 2 на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, предефинираните и матричните променливи пътни знаци (ПЗПС) позволяват използването на знаци А41, А42 и А43, когато това се налага от конкретната пътна обстановка. Наредбата не ограничава визуализацията на тези знаци, чрез ПЗПС и предвижда тяхното динамично управление от системата за управление на трафика. Следователно използването им е нормативно допустимо и може да се прилагат според условията на реалната експлоатация. 23. В чл. 428 предлагаме: в ал. 3, във второ изречение да отпаднат думите „с немигаща светлина“; в ал. 4 думите „управляеми пътни знаци“ се заменят с ПЗПС, както и да отпадне последното изречение. Мотиви: да се избегнат излишни повторения и да се актуализират изискванията. Приема се чстично Изразът в ал. 3 на чл. 428 „с немигаща светлина“ има конкретна техническа функция, която следва да отличи тези светофари от аварийните и предупреждаващи светлини, които обикновено са мигащи. Немигащата светлина предава ясен, постоянен и устойчив сигнал, съгласно чл. 8, т. 1 от Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г. за организиране на движението по пътищата с пътни светофари (ДВ, 96 от 12.11.2024 г.). Изразът има техническа и правна функция за яснота, безопасност и съответствие с останалите логически обвързани алинеи – ал. 1, т. 1 и ал. 2 на чл. 428. Съгласно изискването на ал. 4 от чл. 428 (последното изречение) и при спазване на разпоредбите на чл. 207 от Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, допълнителна информация може да се подава чрез пътни знаци с променящи се съобщения (ПЗПС), при спазване на следните условия: ПЗПС не могат да се използват едновременно със знаци от група В, когато изменят въведена от тях забрана; при разполагане в близост до светофарни уредби не се допуска подаване на противоречива информация; ПЗПС се използват само при реална необходимост или възникнало събитие и не могат да заменят постоянната сигнализация. При липса на необходимост, те следва да бъдат изключени. 24. В чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 2 думите „електронни табели“ и „управляеми пътни знаци“ да се заменят с ПЗПС. Мотиви: дадени по-горе Приема се Отразено в текста. 25. В чл. 430, ал. 3 да придобие следната редакция: „(3) В пътния тунел сигналите на двусекционните светофари над пътни ленти и стрелките, изобразени на ПЗПС, насочени надолу, наляво или надясно под наклон от 45о, работят синхронизирано със сигнализацията преди тунела.” Мотиви: Изискванията двусекционните светофари да са с немигащи светлини и в съответствие с наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП са определени в чл. 428. Повтарянето им в чл. 430 утежнява излишно текста и го прави неразбираем. Не се приема С изискването на чл. 430, ал. 3 е дадена възможност, но не и задължение за използване на „мигаща жълта светлина“. Тя има предупредителна и насочваща функция. Решението за използване на мигаща жълта светлина е оставено на преценката на проектанта. Алинеи 2 и 3 на чл. 430 не съдържат императивна формулировка, а по-скоро описват възможностите за организация на движението при различни експлоатационни състояния по ал. 1 на същия член. Предложените ПЗПС, и мигащата жълта светлина със стрелка са елементи, които не са задължителни във всеки тунел, а се прилагат според необходимоста им. Следователно, проектантът определя нуждата от включване на тези елементи в организацията на движението. Действащата разпоредба на ал. 3 е съобразена с общата логика на чл. 430, който регламентира синхронизацията и управлението на трафика в пътните тунели. Предложената редакция на ал. 3 би довела до неяснота и въпроси по прилагането на разпоредбата (намалява обхвата и съдържанието на действащата разпоредбата), без да въвежда подобрение. 26. Да се преосмисли изискването на чл. 442 за приравняване на мерките за пожарна безопасност с тези, приложими към „помещения със същото предназначение в сгради“. Мотив: Помещенията в сгради не могат да имат аналогично на тунелите предназначение. Приема се Отразено в текста с редакция. 27. Да се възприеме едно от понятията „свързващи галерии“/“напречни връзки“ и да се даде дефиниция в Допълнителните разпоредби. Да се дефинира и разграничи от тях понятието „аварийна галерия“. Мотив: Използването на различни недефинирани понятия води до проблеми с прилагане на нормативния акт. Двете понятия са използвани в чл. 443, т. 2, чл. 446, чл. 451, чл. 456, чл. 465, чл. 526 и чл. 527, а „аварийна галерия“ в чл. 443, т. 12, 446, 450 на изготвената НИД на наредбата. Не се приема Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. използва утвърдени технически термини и дефиниции, широко разпространени и възприети в инженерната практика и нормативната уредба, което осигурява достатъчна яснота за прилагане. Въвеждането на допълнителни дефиниции би могло да усложни нормативния текст и да затрудни неговото практическо прилагане, без да се гарантира значително подобрение в техническата яснота. Направените предложения за дефиниции ясно се разграничават и изпълняват различни функции, и имат различни технически изисквания. 28. Във фиг. 32а и 32б към чл. 456 следва да се предвиди друго обозначение на дължината на незащитен път за евакуация. Мотив: Уравненията L1=L1+L2≤Lдоп; L2=L2+L3≤Lдоп; L3=L3+L4≤Lдоп не са издържани от гледна точка на математиката, освен ако втората дължина не е равна на 0. Не се приема Предложението, не следва да бъде прието, поради следните съображения: фиг. 32а и 32б визуализира принципа на определяне на дължината на незащитения път за евакуация. Изразите са условни и служат за пояснение на последователността при изчислението, а не са математически равенства/неравенства. Формулите въвеждат илюстративен подход при определяне на дължината на незащитен път за евакуация. Графичното представяне изпълнява предназначението си коректно и съответства на съдържанието на изискването на чл. 456. Изискването не поражда правна или инженерна неяснота. 29. Да се уточни категоризацията, съгласно която тунелите се включват в категориите, посочени в членове 471 и 472. Мотив: Да се избегне недоразумение с класовете, определени в чл. 15. Не се приема Категоризацията на тунелите по чл. 471 и 472 е във връзка с определянето на изискванията по отношение на реакцията на огън и огнеустойчивостта на използваните строителни продукти. Тази класификация определя нивото на изисквания за огнеустойчивост и безопасност при проектиране и изпълнение на тунелните конструкции. Същевременно, чл. 15 от Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. класифицира тунелите според организацията на движението, дължината на тунелната тръба и интензивността на трафика (в pcu/d – превозни средства/ден). Във връзка с горното няма противоречие между двете класификации, тъй като те обхващат различни аспекти на оценката на тунелите. 30. Да се редактира първото изречение на чл. 558. Мотив: Съвършено неясна разпоредба. Приема се Отразено в текста. 31. В чл. 567 думите „В зависимост от отговорността на пътния тунел“, съответно в чл. 569 думите „При отговорни тунели“ в да се преосмислят и заменят с ясен критерий. Мотив: Изискванията на нормативния акт следва да са ясни, обективно изпълними и проследими при упражняване на контрол. Не се приема Липсва конкретно предложение. 32. В чл. 595, ал. 1 думите „транспортно оранжево“ да се заменят с прецизиран цвят, както и да се замени визуализацията на пътен знак Е4, с тази от Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Мотиви: Прецизиране на изискванията и избягване противоречие с други нормативни актове. Приема се Отразено в текста. 33. В чл. 596, ал. 2 да отпаднат думите в скоби „за км тръба“. Мотив: Броят ППС за км тръба е показател за плътност на трафика, не за интензивността му. Приема се Отразено в текста. 34. В Приложение № 19 описанието на пътен светофар с две секции и допълнителна секция за указване посока на престрояване е в противоречие с разпоредбите на Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП. Не са актуализирани понятията „управляеми пътни знаци“ и „електронни информационни табели“. Мотиви: дадени по-горе Приема се частично Не се приема в частта по отношение на противоречие с наредбата на основание по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП: С Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г. за организиране на движението по пътищата с пътни светофари (ДВ, бр. 96 от 2024 г.) се определят условията, редът, местоположението, начинът за поставяне и изискванията към пътните светофари при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, видовете светлинни сигнали, които се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците, както и продължителността на междинните времена, преходните интервали, разрешителните сигнали и цикълът на светофарните уредби, но в нея не се съдържа изрична забрана за използване на немигаща жълта светлина с формата на стрелка, наклонена под 45° надолу, за указване на посока за престрояване в тунели. Изискванията на чл. 23 и чл. 24 (раздел III) от същата наредба се отнасят единствено за управление на движението по реверсивни пътни ленти в открита пътна среда и не обхващат случаи на регулиране в тунелна инфраструктура. Поради това разпоредбата на чл. 428, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. не е в противоречие с Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г. В случая жълтата стрелка не изпълнява функция на основен сигнал за разрешение или забрана на движение, а служи за предварително указване на посока за престрояване при необходимост от освобождаване на пътна лента. Употребата на жълта указваща стрелка под 45° надолу в тунелите е технически обоснована, нормативно допустима и не противоречи на действащите разпоредби. Отделно, с приложения №№ 25 и 26 на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 101 от 2023 г.) са въведени ПЗПС (предефинирани и матрични). 35. В т. 3 на §102 от Допълнителните разпоредби след думите „управляеми пътни знаци“ да се добавят думите „и електронни информационни табели“ Мотиви: дадени по-горе Приема се Отразено в текста с редакция. 36. С § 104 от Преходните и заключителните разпоредби да се определи срок за влизане в сила на частичното изменение, който да е съобразен с влизането в сила и на последващото изменение на наредбата. Мотив: Да се осигури плавен преход при прилагането на нормативния акт. Не се приема Проектът на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели представлява самостоятелен подзаконов нормативен акт с технически обхват. Актът е съобразен и синхронизиран с обвързващи нормативни документи, приети на основание чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, като не се налага осигуряване на плавен преход при неговото прилагане. С проекта не се въвеждат нови административни режими, задължения или процедури. 37. Да се предвидят разпоредби и за започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж. Мотив: Да се избегне блокирането на инвестиционния процес по проектиране и строителство. Приема се доц. Виктор Ташев – УАСГ Вх. № 92-00-144-(29)/12.03.2025 г.; Вх. № 92-00-144-(30)/13.03.2025 г.; В чл. 300 се създава т. 6: „6. с цел недопускане на рециркулация между чистия и отработен въздух входно – изходните отвори на вентилационната система да са пространствено отдалечени един от друг на минимум 25 m“. Предложение: В чл. 300 т. 6 „с цел недопускане на рециркулация между чистия и отработен въздух входно – изходните отвори на вентилационната система да са пространствено отдалечени един от друг на разстояние, не по-малко от трикратно увеличения хидравличен диаметър на светлото сечение, определящо пространството за движение в тунела.“ Не се прима Хидравличният диаметър е условен параметър, който позволява моделиране на движението на флуиди в сечения с неправилна геометрична форма чрез еквивалентен диаметър на кръгла тръба. Поради това прилагането на критерия за минимално разстояние, базирано на трикратно увеличения хидравличен диаметър, би довело до определяне на по-малки разстояния между входно-изходните отвори на вентилационната система, което потенциално увеличава риска от рециркулация на въздуха. Запазването на фиксираното минимално разстояние от 25 m осигурява по-надеждна и практическа защита срещу рециркулация, съобразена с изискванията за безопасност и ефективност на вентилационните системи, залегнали в действащата нормативна уредба и няма пречка то да бъде увеличено от проектанта, ако конкретен случай го изисква. 2. Член 500: (5) При проектиране на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна може да бъде направено преизчисляване на необходимите параметри на пожарната вентилация, като се отчете промяната на температурните условия при задействане на АСПГИ в случай на пожар и безпрепятствената работа на двете инсталации.“. Предложение за текст на ал. 5: Ако се предвиждат АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, трябва да бъде направено преизчисляване на необходимите параметри на пожарната вентилация, като се отчете промяната на температурните условия при задействане на АСПГИ в случай на пожар и безпрепятствената работа на двете инсталации. Приема се Отразено в текста с редакция. 3. Член 504 (3) При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 2 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени на разстояние не по-голямо от 150 m само от единия портал на тунела. Коментар: Не е ясно какво означава „липса на техническа възможност“. Необходимо е да се дефинира точно в кои случаи се допуска един резервоар и една помпена станция. Освен това, допускането в ал. 3 означава понижаване нивото на сигурност на АСПГИ. В същото време, следвайки допускането в чл. 500 ал. 5, е възможно вентилационната система да се проектира с намален капацитет, като се разчита винаги и на помощта на АСПГИ. (7) Материалът на противопожарните тръбопроводи и на закрепването им в тунела е корозионно устойчив, съглано изискванията на БДС EN 10217-7 „Заварени стоманени тръби за работа под налягане. Технически условия на доставката. Част 7: Тръби от неръждаема стомана“.“. Коментар: В ал. 7 трябва да се добави изискване относно минималния клас на неръждаемата стомана (например А4, AISI 316 и т.н.) или изискване за експлоатационния срок на тръбопроводите (например 60, 80 години). Различните класове неръждаеми стомани предопределят и различен срок на експлоатация. Не се приема Не се приема Алинея 3 на чл. 504 въвежда изключение от изискването, заложено в ал. 2, според което противопожарните резервоари и помпените станции, когато са разположени извън тунела, трябва да бъдат разположени на разстояние не по-голямо от 150 m от всеки от порталите на тунела. Липсата на техническа възможност, обоснована с недостъпен терен, инфраструктура, конструктивни или други ограничения, при които не може да се изпълни условието на ал. 2, допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция. В такива случаи е разрешено отклонение от изискването на ал. 2. Допуска се едностранно разполагане на противопожарната инфраструктура – т.е. само при единия вход/изход на тунела, но също на не повече от 150 m. Обръщаме внимание, че съгласно ал. 1 на чл. 504, във всички случаи се изисква осигуряване на необходимия минимален дебит и налягане на инсталациите при условията на самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене. Стандартът БДС EN 10217-7 задава изчерпателни технически изисквания за материалите, механични свойства и корозионна устойчивост на заварени тръби от неръждаема стомана за работа под налягане. Включването на изискване за клас неръждаема стомана би ограничило приложимостта без техническа необходимост. 4. Член 508 (2) При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m се предвиждат по един противопожарен тръбопровод с ПХ от всяка страна на пътното платно. Предложение да се добави: Наличие на един противопожарен тръбопровод в тунела се допуска при следните условия: дублиране на водния обем за пожарогасене – при всеки портал по един резервоар, осигуряващ 100 % от обема за пожарогасене дублиране на помпените станции с противопожарни помпени модули – при всеки портал по една помпена станция изпълнението на тръбопровода е от корозионно устойчиви материали и гарантира експлоатационен живот не по-малко от 80 години преди замяна. (4) Противопожарните тръбопроводи с ПХ в тунела се проектират сключени. Предложение: Противопожарните тръбопроводи с ПХ в тунела по правило се проектират сключени. (6) Пожарните хидранти са предвидени на порталите на всеки тунел, а вътре в тунела ПХ се разполагат в пожарни ниши, отстоящи една от друга на разстояние не по-голямо от 150 m. При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m, ПХ се разполагат в пожарни ниши от двете страни на пътното платно, отстоящи една от друга на разстояние не по-голямо от 150 m.“. Предложение да се добави: Допуска се разполагане (комбиниране) на ПХ и аварийните станции в една ниша. Не се приема Не се приема Приема се Алинея 2 на чл. 508 е ясно формулирана, технически издържана и съответства на утвърдените добри инженерни практики за противопожарна защита на пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 м. Тя изисква осигуряването на по един противопожарен тръбопровод с ПХ от всяка страна на пътното платно, което гарантира необходимото ниво на безопасност и резервираност при пожарогасене. Изразът „по правило“ въвежда изключения по подразбиране, без да ги дефинира. Това създава неяснота за проектанти, контролни органи и възложители. Също така се влошава правната сигурност, тъй като не е ясно в кои случаи може да се отклонява от основното правило. В тази връзка, предложението е несъвместимо с логическата обвързаност на алинеите в чл. 508, които въвеждат задължителни технически изисквания. Отразено в текста с редакция. 5. Член 509 (4) Резервоарите по ал. 1 съхраняват необходимото количество вода за пожарогасене и се разполагат до всеки портал на тунела, за да се осигури двустранно захранване на сключения противопожарен тръбопровод. Предложение: Да отпадне „сключения“. (5) При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 4 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени до единия портал на тунела. Коментар: В чл. 509 ал. 5 не е ясно какво означава „липса на техническа възможност“. Необходимо е да се дефинира точно в кои случаи (по какви причини) може да се допуска един резервоар и една помпена станция. При изпразване на резервоара за поддръжка или ремонт системата остава без вода. (7) Всяко захранване на сключения противопожарен тръбопровод е снабдено с изолиращ спирателен кран и контролно устройство за протичане с алармен сигнал, постъпващ в пункт с постоянно присъствие за контрол на тунелните системи.“. Предложение: Да отпадне „сключения“. Не се приема Не се приема Не се приема Терминът „сключен“ означава, че тръбопроводът е затворена система, свързана в непрекъснат кръг. В случаите, когато тръбопроводът не е сключен (например линейна мрежа без затварящи връзки), изискването за двустранно захранване няма смисъл, защото захранването е едностранно. Отпадането на думата „сключения“, няма да ограничи системата само до сключени мрежи, ще внесе по-голяма гъвкавост (избор на различни проектански решения), която в случая не е приложима. В чл. 509, ал. 5 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и помпена станция при „липса на техническа възможност“ за двустранно захранване по ал. 4. Това обаче не освобождава от задължението за осигуряване на минимален дебит и налягане за пожарогасене съгласно ал. 1. При такъв случай следва да се приложат допълнителни мерки за гарантиране на непрекъснатост на водоснабдяването, включително резервни помпени модули или алтернативни източници на вода. Мотивите по ал. 4 на същия член. 6. Чл. 513. За изключването на отделни участъци от противопожарните тръбопроводи, както и за насочването на цялото водно количество към пожарен участък, сключената тръбопроводна мрежа се оборудва със спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване, както следва: 1. на всички разклонения на тръбопровода; 2. в линейните участъци от водопроводната мрежа, които нямат отклонения - на разстояние, определено в проекта на мрежата за пожарогасене, но не по-голямо от 600 m; 3. спирателните кранове се номерират последователно.“. Забележка: В чл. 513 е необходимо да се прецизира къде се използват крановете с ръчно задвижване. Не се приема Съгласно чл. 513 от проекта на наредба, тръбопроводната мрежа за пожарогасене се оборудва със спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване. Изискването за наличие на двата вида задвижване (електрическо и ръчно) е нормативно задължително и гарантира възможност за надеждно и бързо изключване на отделни участъци при аварийни ситуации. В същото време, конкретният начин на изпълнение, изборът на подходящите типове кранове и методи на задвижване, както и разположението им в мрежата, са предмет на проектантско решение. Следователно, нормативната уредба задава рамките и задължителните изисквания, а проектантът следва да разработи конкретно техническо решение. PAGE PAGE 8