Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г.

ПРОЕКТ! РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на околната среда и водите Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г. <месец> 2025 г. i СЪДЪРЖАНИЕ Съкращения и акроними .....................................................................................................................................iv Глава 1 – Заглавие на програмата, информация за контакт и интернет страници ......................................... 3 Глава 2 – Резюме .................................................................................................................................................. 4 Глава 3 – Националната рамка за политики в областта на качеството и замърсяването на въздуха ......... 11 3.1. Приоритети на политиката и връзката им с приоритетите, определени в други относими области на политиката ..................................................................................................................................................... 11 3.1.1. Закон за чистотата на атмосферния въздух .................................................................................. 11 3.1.2 Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление 12 3.1.3 Наредба за дървесината, която се използва за битово отопление ............................................. 12 3.1.4 Наредба за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства .................................................................................................................................... 13 3.1.5. Заключения за най-добрите налични техники при интензивно отглеждане на птици или свине 14 3.1.6 Национален план за възстановяване и устойчивост ..................................................................... 14 3.1.7 Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата ........................................ 15 3.1.8. Стратегически план по Общата селскостопанска политика за периода 2023-2027 г. ............... 17 3.1.9 Стратегия „От фермата до трапезата“ 2030 г. ................................................................................ 18 3.1.10. Планове за управление на речните басейни 2022-2027 г. ........................................................ 19 3.1.11. Актуализирани нитратно уязвими зони ...................................................................................... 19 3.1.12. Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. ...................... 21 3.1.13. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г. 22 3.1.15. Национален план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г. ................................... 24 3.1.16. Национална стратегия за околна среда за периода 2021-2030 г.............................................. 24 3.1.17. Национална програма за развитие „България 2030”................................................................. 25 3.2. Отговорности на националните, регионалните и местните власти ................................................... 25 Глава 4 – Напредък, постигнат в прилагането на настоящите ПиМ след подаването на НПКЗВ ................ 28 4.1. Екзогенни фактори, оказващи влияние върху изпълнението............................................................. 28 Разграничаване на текущите ПиМ ............................................................................................................... 29 Напредък в прилагането на ПиМ при сценария ССМ по първата НПКЗВ ................................................. 29 4.4. Напредък в прилагането на допълнителни ПиМ, включени в първата НПКЗВ (сценария СДМ) ..... 42 Допълнителни ПиМ, които са приети след първата НПКЗВ....................................................................... 51 Глава 5 - Постигат напредък в резултат на текущите ПиМ с оглед намаляването на емисиите и степента на съответствие с националните задължения и задълженията на Съюза спрямо 2005 г. ................................ 56 i 5.1. Преглед на напредъка по изпълнението на ангажиментите за намаляване на емисиите .............. 56 5.2. Въздействие от изпълнението на настоящите ПиМ върху емисиите след приемането на първата НПКЗВ.............................................................................................................................................................. 57 5.2.1. NOx .................................................................................................................................................... 57 5.2.2. НМЛОС ............................................................................................................................................. 58 5.2.3. SO2 .................................................................................................................................................... 59 5.2.4. NH3.................................................................................................................................................... 60 5.2.5. ФПЧ2.5 ............................................................................................................................................... 61 5.3. Оценка на подобрението на качеството на атмосферния въздух ...................................................... 62 5.4. Текущо трансгранично въздействие на националните източници на емисии ............................. 65 5.4.1. Отлагане на окислена сяра, окислен и редуциран азот .............................................................. 65 5.4.2. Озон и ФПЧ2.5 ................................................................................................................................... 67 Глава 6– Прогнозирано последващо развитие на емисиите при липса на промяна във вече предприетите политики и мерки - сценарий ССМ ................................................................................................................... 70 6.1. Обобщение на резултатите от сценария ССМ ................................................................................... 70 Глава 7– Консултации с гражданското общество и в рамките на изпълнителната власт относно по- нататъшни възможни политики за намаляване на емисиите ........................................................................ 75 Глава 8 – Разгледани опции за политики, насочени към постигане на съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите за периода от 2025 г. до 2030 г. ............................................................................. 79 Глава 9 – Избрани за приемане политики по сектор, график за приемането, изпълнението и прегледа им и отговорни компетентни институции ................................................................................................................. 92 9.1. Избрани за приемане ПиМ и отговорни компетентни институции ................................................... 92 9.2. Обосновка на избора на мерките и оценка за съгласуваност ......................................................... 100 Глава 10 - Прогнозирани комбинирани въздействия на ПиМ (с въвеждане на допълнителни мерки – СДМ) върху намаляването на емисиите, качеството на въздуха и околната среда и свързаната с това несигурност ............................................................................................................................................................................ 101 Прогнозирано постигане на ангажиментите за намаляване на емисиите (СДМ) ................................. 101 Нелинейна траектория на намаляването на емисиите ............................................................................ 102 Гъвкавост ...................................................................................................................................................... 102 Несигурност.................................................................................................................................................. 102 Прогнозирано подобрение на качеството на въздуха (СДМ) .................................................................. 102 Прогнозирани въздействия върху околната среда (СДМ) ....................................................................... 103 Глава 11 – ПРИОРИТЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ...................................................................................................... 104 ПРИЛОЖЕНИЯ ................................................................................................................................................... 109 ПРИЛОЖЕНИЕ I – Информация относно напредъка на изпълнението на ПиМ .......................................... 110 I.1. ПиМ в сектор „Битово отопление“ ....................................................................................................... 111 I.2. ПиМ в сектор „Селско стопанство“ .................................................................................................. 117 ii I.3. ПиМ в сектор „Транспорт“ .................................................................................................................... 120 ПРИЛОЖЕНИЕ II – ПОДОБРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ и методика за прогнози на емисиите...................................................................................................................................... 122 II.1. Производство на електрическа и топлинна енергия, промишлено горене и горене в търговския/институционалния сектор ....................................................................................................... 122 II.1.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 122 II.1.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 122 II.2. Битово отопление ................................................................................................................................. 124 II.2.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 124 II.2.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 125 II.2.3. Прогнози (сценарий с допълнителни мерки) ............................................................................. 132 II.3. Пътен транспорт.................................................................................................................................... 132 II.3.1. Основни подобрения по Националната инвентаризация на емисиите ................................... 132 II.3.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 132 II.3.3. Прогнози (сценарий с допълнителни мерки) ............................................................................. 136 II.3.4. Ограничения и подобрения в бъдеще ........................................................................................ 136 II.4. Неорганизирани емисии ...................................................................................................................... 136 II.4.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 137 II.4.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 137 II.4.3. Прогнози (сценарий с допълнителни мерки) ............................................................................. 137 II.5. Промишлени процеси и употреба на продукти (ППУП) .................................................................... 137 II.5.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 137 II.5.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 138 II.6. Селско стопанство................................................................................................................................. 138 II.6.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 138 II.6.2. Основни подобрения при прогнозите (сценарий със съществуващи мерки).......................... 134 II.7. Отпадъци ............................................................................................................................................... 150 II.7.1. Основни подобрения на Националната инвентаризация на емисиите ................................... 150 II.7.2. Прогнози (сценарий със съществуващи мерки) ......................................................................... 151 ПРИЛОЖЕНИЕ III – Подход за оценка на въздействието върху качеството на атмосферния въздух от намаляването на емисиите и прилагането на ПИМ ...................................................................................... 152 iii СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ АНЕ Ангажимент за намаляване на емисиите АРП Анализ на разходи и ползи БАБХ Българска агенция по безопасност на храните БО Битовото отопление ВЕИ Възобновяеми енергийни източници г. Година ГГИ Голяма горивна инсталация (≥50MWth) ДАТМН Държавна агенция за технически и метрологичен надзор ДЗЕС Добро земеделско и екологично състояние Директива относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Директива CAFE Европа (2008/50/ЕО) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои Директива NEC атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО ДС Дългосрочна стратегия ДФ Държавен фонд ДЧ Държава-членка на Европейския съюз ЕАОС Европейска агенция за околната среда ЕЕ Енергийна ефективност ЕЖС Еднофамилна жилищна сграда ЕЗП Европейския зелен пакт ЕК Европейска комисия ЕПМО Европейска програма за мониторинг и оценка ЕР Електрически радиатор ЕС Европейски съюз ЕСБ Екип на Световната банка ЕФ Емисионен фактор ЗЗИ Задължително законово изискване ЗНЕ Зона с ниски емисии ЗЧАВ Закон за чистотата на атмосферния въздух ИААА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ИАОС Изпълнителна агенция по околната среда ИППТ Извънпътна подвижна техника КАВ Качество на атмосферния въздух КЛ Климатик КПКЗ Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването КТЗВДР Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния КУЗ Консултантски услуги срещу заплащане МВР Министерство на вътрешните работи МЕ Министерство на енергетиката МЖС Многофамилна жилищна сграда МЗ Министерство на здравеопазването iv МЗХ МИИ МОСВ МРРБ МТС МТСП НДЕ НДНТ НИЕ НИМХ НМЛОС ННС НПВУ ИНПЕК НПКЗВ НППКАВ НРД НСИ НТЕ НУЗ ОП ОПОС ОСП ПАВ ПГ ПДЗП-НЕАВ ПДС ПиМ ПКАВ ПНП ПОС ПСР ПУРБ РИОСВ РКООНИК СБ СДМ СЗИСС ССМ ТП ВВ ТП-ЗВ УКАВ Министерство на земеделието и храните Министерство на икономиката и индустрията Министерство на околната среда и водите Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на транспорта и съобщенията Министерство на труда и социалната политика Норма за допустими емисии Най-добри налични техники Национална инвентаризация на емисиите Национален институт за метеорология и хидрология Неметанови летливи органични съединения Нетна настояща стойност Национален план за възстановяване и устойчивост Интегриран национален план „Енергетиката и климат“ Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (виж СНППКАВ) Национална рамка за докладване Национален статистически институт Национални тавани за емисии Нитратно уязвима зона Оперативни програми Оперативна програма „Околна среда“ 2014 -2020 г. Общата селскостопанска политика Полиароматни въглеводороди Парникови газове Правилата за Добра земеделска практика за намаляване на емисиите от амоняк във въздуха Пределно допустима стойност Политики и мерки Програма за качеството на атмосферния въздух Преходен национален план ПОС 2021-2027 г. Полза спрямо разходите План за управление на речните басейни Регионална инспекция по околната среда и водите Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата Световна банка С допълнителни мерки Системи за знания и иновации в селското стопанство Със съществуващи мерки Термопомпа въздух-вода Термопомпа земя-вода Управление на качеството на атмосферния въздух v УО Управляващ орган УТГ Уред на твърдо гориво Фини прахови частици с аеродинамичен диаметър на частиците до 10 ФПЧ10 микрона Фини прахови частици с аеродинамичен диаметър на частиците до 2.5 ФПЧ2.5 микрона CO Въглероден оксид CO2 Въглероден диоксид FADN Система за земеделска счетоводна информация NOx Азотни оксиди ppb Части на милиард SO2 Серен диоксид SOMO35 Сума за часовите концентрации на озон над 35ppb SWOT анализ Силни страни, слаби страни, възможности, заплахи t Тон (1000 kg) vi ГЛАВА 1 – ЗАГЛАВИЕ НА ПРОГРАМАТА, ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ И ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИ 3 Заглавие на програмата Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г. Дата ……………….. 2025г. Държава членка Република България Наименование на компетентния орган, отговорен за изготвянето на програмата Министерство на околната среда и водите Телефонен номер на отговорната служба +359(2) 940 6000 Адрес на електронна поща на отговорната служба 1000, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22 Линк към интернет страницата, където е публикувана програмата …………………… Линкове към интернет страница/и за обществено обсъждане на програмата …………………… ГЛАВА 2 – РЕЗЮМЕ Основната национална рамка от политики за качеството и замърсяването на въздуха остава както е разработена при подготовката на първата НПКЗВ: подобряване на съответствието с пределно допустимите стойности (ПДС) на ЕС за качество на въздуха и постигане на ангажиментите за намаляване на емисиите (АНЕ) според изискванията на Директивата за националните тавани на емисиите, допълнени от няколко инициативи на европейско и национално ниво. Основните промени в политиките включват: новата съ-финансирана със средства от ЕС програма „Околна среда“ (ПОС) за периода 2021-2027 г., която подкрепя чрез приоритет „Въздух“ подмяната на високоемисионни отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи; укрепване на разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) по отношение на въвеждането на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в общините; приемане на изисквания за качество на горивата при употребата на въглища, брикети и дърва за огрев за битово отопление, приемане на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и приемането на стратегически план към Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Приетият Национален план за възстановяване и устойчивост включва реформи в политиките и инвестиции в основни сектори, въздействието на които ще доведе до намаляване на емисиите на замърсители в НПКЗВ. Те включват ангажимент за намаляване на емисиите от въглищните електроцентрали, разработване на мощности с възобновяеми източници на енергия, инвестиции в енергийната ефективност на сградите, насърчаване на електрическия транспорт и инвестиции за намаляване на екологичния отпечатък на селското стопанство. Последното включва интервенции като например създаването на фонд за подкрепа на инвестициите, съхранение на органични и неорганични торове, прецизно земеделие и автоматизирани и роботизирани процеси, които биха могли да доведат до намаляване на емисиите на амоняк. Други интервенции в НПВУ в сектор „Селско стопанство“ са свързани с цифровизиране на процесите от фермата до трапезата, включително модул за подпомагане на оптималната употреба на азотни торове. Други политики, приети от България от 2019 г. насам, които са свързани с емисиите на амоняк от селското стопанство, включват Стратегическия план за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г., както и по-новите версии на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г., актуализацията на нитратно-уязвимите зони (НУЗ) и разработването на плановете за управление на речните басейни. Например Стратегическият план за ОСП 2023- 2027 г., с последна актуализация от юни 2024 г., увеличава целите, свързани с дела на използваните земеделски площи с ангажимент за намаляване на емисиите на амоняк и показателите за екосхемите за намаляване на употребата на неорганични (азотни) торове. Няколко основни политики и мерки са предложени в (проекта на) Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК). Те включват увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия) в енергийното потребление чрез инвестиции в новоизградени мощности с до 7 673 MW инсталирана мощност до 2030 г., голямо намаление на потреблението на въглища до 2030 г. и дял от 43.7% енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за отопление и охлаждане. 4 След приемането на НПКЗВ е отбелязан значителен напредък в изпълнението на съществуващите и допълнителните ПиМ. Само две от допълнителните ПиМ, включени в първата НПКЗВ не са приложени – една в сектор „Битово отопление“ и една сектор „Пътен транспорт“. И двете мерки се оказаха в несъответствие с политиката на ЕС за единния пазар и трябваше да отпаднат. Все още е твърде рано да се докладва напредък при изпълнението на ПиМ в НПВУ и Стратегическия план към ОСП 2023-2027 г. С изключение на NH3, емисиите към 2022 г. на всички останали замърсители в НПКЗВ са в съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите, които са валидни от 2020 г. насам: емисиите на всички замърсители обаче, с изключение на SO2, ще трябва да бъдат намалени от нивата им през 2022 г., за да се постигнат ангажиментите за 2030 г. Емисиите на NOx ще трябва да бъдат намалени с 11% в сравнение с нивата от 2022 г., а еквивалентните намаления на емисиите на НМЛОС, NH3 и ФПЧ2.5 са респективно 22%, 17% и 16%. Съответствието с европейските и националните стандарти за качество на атмосферния въздух се е подобрило значително в периода 2016-2022 г., по-специално средногодишните пределно допустими стойности на ФПЧ10 са постигнати във всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) за последните две години с докладвани данни (2021 и 2022 г.):, което е значително подобрение за петте РОУКАВ, които не са били в съответствие през 2016 г. Също така, въпреки че мониторинг на ФПЧ2.5 се извършва само в седем градски пункта, обхващащи всички РОУКАВ в България, са отчели съответствие със средногодишната пределно допустима стойност за ФПЧ2.5 от 2019 г. насам. Несъответствието със средноденонощната норма за ФПЧ10 обаче продължава да е постоянно, въпреки че ситуацията през 2022 г. се е подобрила значително спрямо тази през 2016 г.: броя на станциите за мониторинг на КАВ, които отчитат превишение на максимално допустимия брой дни, в които концентрациите на ФПЧ10 надвишават средноденонощната норма (32 през 2016 г. спрямо 4 през 2022 г.), и броя на дните с регистрирани превишения (максимум 168 на станция през 2016 г. спрямо 64 през 2022 г.), са намалели през годините в периода от 2016 до 2022 г. Емисиите, генерирани от територията на България имат въздействие най-вече в границите на страната, особено в градските райони, въпреки че имат и трансгранично въздействие, като допринасят за отлагането на подкиселяващи и еутрофизиращи замърсители - окислена сяра, окислен и редуциран азот - в съседните страни. Емисиите от България на NOx и НМЛОС също допринасят за образуването на озон, докато други серен диоксид допринасят за образуването на вторични ФПЧ компоненти (ФПЧ2.5 и ФПЧ10), като и на амониев сулфат и нитрат. Моделирането, извършено от Европейската програма за мониторинг и оценка (EПМО) в рамките на Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP) определи количествено трансграничното въздействие на емисиите от България, което е представено в тази програма (глава 5). Прогнозите за емисиите при сценария със съществуващи мерки (ССМ) показват, че всички замърсители в НПКЗВ ще постигнат съответните си АНЕ през 2030 г., но маржът на съответствие на NH3 и НМЛОС е нисък. Освен това, ССМ трябваше да се основава на значими стратегически документи, например ИНПЕК, който все още е проект, и трябваше да се правят редица предположения поради това, че данните или не са налични или са с ограничена детайлност. Следователно, маржът на съответствие с АНЕ на NH3 от 2030 г. нататък е много малък в сравнение 5 с несигурността, свързана с оценките на емисиите за 2030 г., също така като се има предвид и че съответствието зависи от това настоящите политики и мерки да постигнат значителни намаления на емисиите в бъдеще, при положение, че в исторически план това не е било постигнато. По същия начин, оценките на емисиите за някои от по-големите източници на НМЛОС при сценария ССМ се базират на данни за потреблението на гориво в проекта на ИНПЕК, който предвижда много големи намаления на употребата на въглища – 88% намаление в периода от 2022 до 2030 г. в сектора за обществено производство на електрическа и топлинна енергия. При липсата на алтернативни политики и мерки, които могат да доведат до значителни намаления на емисиите на НМЛОС, подобни значими промени в употребата на въглища са от ключово значение за постигане на намаленията на емисиите на НМЛОС, необходими за спазване на АНЕ на НМЛОС до 2030 г. Ниският марж на съответствие за NH3 и НМЛОС за 2030 г. при сценария ССМ, заедно с несигурността по отношение на данните предполага, че следва да бъдат идентифицирани допълнителни ПиМ за допълнително намаление на емисиите на NH3 и НМЛОС. След разглеждането им със съответните заинтересовани страни от институциите се реши, че не всички идентифицирани ПиМ са подходящи да бъдат предложени за възприемане. Предвиждаше се консултациите с други министерства и заинтересовани страни да се извършват чрез функциониращ Съвет за чист въздух (CЧВ), председателстван от МОСВ и включващ представители на ключови министерства. Поради честите промени на правителствата през последната година обаче, завършването на процеса на създаване на CЧВ беше забавено и той не можа да бъде използван като координационен и консултативен механизъм по време на актуализацията на НПКЗВ. Вместо това МОСВ и екипът на СБ проведоха поредица от срещи с ключови институции по време на процеса на актуализиране на НПКЗВ, допълнени от семинар, следван от прогнозите за емисиите според сценария със съществуващи мерки: • ИАОС, НСИ и Агростатистиката за събиране на данни и докладване на Националната инвентаризация на емисиите на замърсители на атмосферния въздух; • Министерство на енергетиката (ME) относно съгласуваността на предположенията, на базата на които са направени прогнозите на емисиите и идентифицирането на ПиМ в ИНПЕК и НПКЗВ; и • Министерство на земеделието и храните (МЗХ) относно ПиМ в селскостопанския сектор. За разглеждане са идентифицирани двадесет и четири допълнителни политики и мерки: • Три взаимносвързани допълнителни междусекторни ПиМ, чиято цел е да се укрепи междусекторната координация, да се спомогне прилагането на договорените ПиМ да се извършва навреме и да се подобри увереността, че прогнозираните намаления на емисиите и съответствието с АНЕ ще бъдат постигнати в действителност. • Осем предложения на политики за укрепване на управлението и прилагането на съществуващите мерки в селскостопанския сектор. Тези мерки са насочени към осигуряване на ефективното изпълнение на ключови интервенции в Стратегическия план на ОСП 2023-2027 г., с което да се гарантира, че прогнозираните намаления на емисиите на NH3 са постигнати. 6 • Шест допълнителни ПиМ в селскостопанския сектор, чиято цел е да постигнат допълнително пряко намаление на емисиите на NH3. • Четири допълнителни ПиМ в сектора на битовото отопление, една в сектор пътен транспорт и две за сектора на промишлените/търговски производители и потребители на органични разтворители. Всички те имат за цел постигане на допълнителни намаления на емисиите на НМЛОС и на риска от непостигане на АНЕ за НМЛОС през 2030 г. След допълнително разглеждане, всички три междусекторни ПиМ са предложени за приемане: МС1: Създаване на междуведомствен съвет за чистота на въздуха (СЧВ) и функционалната му дейност до 2030 г. МС2: Ежегоден мониторинг и докладване относно изпълнението на НПКЗВ (Мониторингът по изпълнението на мерките е част от функциите на междуведомствения съвет за чистотата на атмосферния въздух. Компетентните институции следва да изготвят ежегоден доклад относно изпълнението на ПиМ към НПКЗВ в техния сектор, и да го предоставят на МОСВ, който да го представи за преглед от СЧВ.); МС3: Изменения на Наредбата за реда и начина на организиране на национални инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата. Всички осем мерки за подобряване на изпълнението на съществуващите мерки за намаляване на емисиите на NH3 в сектор „Селско стопанство“ са предложени за приемане: СС1: Продължаване на държавната помощ за „Подкрепа на земеделски стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“; СС2: Продължаване на държавната помощ за „Подкрепа на земеделски стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Свиневъдство“; СС3: Подобряване на събирането на данни в полза на основните допускания при сценария със съществуващи мерки; СС4: Приемане на допълнителни показатели за мониторинг, с които МЗХ да докладва на МОСВ относно изпълнението на ключови интервенции по ОСП 2023-2027 г., от които се очаква да допринесат за намаляване на емисиите на NH3 ; СС5: Подобряване на събирането на данни, анализа и разпространението на селскостопанска информация; СС6: Подобряване на прилагането на ключови екосхеми в ОСП 2023-2027 г., за да се гарантира постигането на оптимално въздействие върху емисиите на NH3; СС7: Подобряване на наличността на продукти за органично торене от отпадъчна биомаса, с цел да се гарантира оптимално изпълнение на екосхемата за насърчаване на зеленото торене с оборски и органичен тор; СС8: Въвеждане на допълнителни допустими интервенции в екосхемата за насърчаване на зеленото торене с оборски и органичен тор, които допълнително ще подпомогнат намаляването на емисиите на NH3. Предложени за приемане са две ПиМ в сектор „Битово отопление“, с цел да се увеличи годишният процент на подмяна на традиционните УТГ, която домакинствата правят по собствена инициатива - т.е. като се изключат тези, които получават безвъзмездни средства за това - от предполагаемите 5% на 7% годишно за 5-годишен период от 2026 г. до 2030 г., с което ще се намалят допълнително емисиите на НМЛОС до 2030 г.: 7 БО1: Активно насърчаване на преминаването към по-чисто отопление чрез подмяна на традиционните УТГ с методи за отопление с ниски емисии на НМЛОС – основно климатици, природен газ и централно парно отопление, където е налично, и печки/котли на пелети. Основната целева аудитория са домакинствата, които се очаква да подменят своите традиционни УТГ самостоятелно. Насърчаването на преминаването към по-чисто отопление може да бъде извършено чрез таргетирани информационни кампании, включително и организирани от общините, както и чрез взаимодействие с граждански и потребителски организации. БО2: Разработване на по-стабилна информационна база за сектора на битовото отопление, която ще даде възможност за мониторинг на напредъка при преминаването от използване на традиционни УТГ към по-чисто отопление. Идентифициране на измерими параметри за измерване на степента на напредък при подмяната на традиционните УТГ, идентифициране и прилагане на механизъм за мониторинг на тези параметри и на степента на внедряване на алтернативните методи за отопление и изготвяне на годишен доклад, базиран на годишната национална инвентаризация на емисиите на вредни вещества, който да се представи на МОСВ и СЧВ. Тази мярка се включва в ролята на CЧВ за мониторинг/проверка, предвидена в ПиМ МС1. Предложени за приемане са две ПиМ за намаление на емисиите на НМЛОС от сектор „Производство на разтворители и употреба“: ПРУ1: Преразглеждане на разрешителните, издадени на инсталациите за производство/употреба на разтворители, регламентирани в съответствие с изискванията на Директивата за емисиите от промишлеността (ДЕП): определяне на по-ниски стойности за НДНТ-СНЕ (най-добри налични техники – свързани нива на емисии), в зависимост от икономическата и техническата осъществимост. В промишлени и други търговски обекти, които не са регулирани от ДЕП, РИОСВ (регионалните инспекции по околна среда и води) следва упражняват еквивалентен контрол. ПРУ2: Промотиране на промишлените и търговски предприятия, които използват органични разтворители, на финансовите ползи от ресурсната ефективност (намаляване на отпадъците от разтворители) и как те биха могли да бъдат постигнати. Това е насочено към финансовата мотивация на тези предприятия. Всички от предложените мерки отговарят на критериите за: • Принос към ефективния мониторинг, преглед и, ако е необходимо, корективно управление на изпълнението на ПиМ, за да се гарантира, че НПКЗВ се прилага по ефективен начин и целите й са изпълнени; • Количествен принос за намаляване на емисиите и повишаване на увереността, че АНЕ на България за NH3 и НМЛОС ще бъдат спазени на практика; • Практичност и рентабилност на мерките; • Ясно определени роли и отговорности на институциите; • Идентифицирани конкретни действия и цели; и • Съгласуваност със съществуващите национални програми, които имат връзка с намаляване емисиите на разглежданите в НПКЗВ замърсители. Предвижда се предложените допълнителни ПиМ да намалят емисиите на НМЛОС и ФПЧ2.5 над нивата според сценария със съществуващи мерки, макар и със скромен марж, и би следвало да повишат увереността, че ще бъде постигнато съответствие с АНЕ за всички замърсители. 8 Допълнителните ПиМ в сектор „Селско стопанство“, разгледани в глава 8 обаче, биха довели до допълнително намаляване на емисиите на амоняк и повишаване на увереността, че АНЕ за 2030 г. за амоняк ще бъдат изпълнени. Очаква се значително подобряване на качеството на атмосферния въздух в резултат на прогнозираните намаления на емисиите на ФПЧ2.5 и ФПЧ10 при сценариите със съществуващи и с допълнителни мерки. На национално ниво прогнозите показват, че емисиите на ФПЧ2.5 ще намалеят с 29% при сценария СДМ в периода 2023 – 2030 г. Въздействието на прогнозираните емисии при сценария СДМ са оценени в проучване на три общини (Пловдив, Видин и Перник), като са използвани данните от инвентаризацията на емисиите от местните планове за качество на въздуха (ПКАВ) и резултатите от моделирането. Настоящият анализ предполага, че средногодишните концентрации на ФПЧ2.5 при трите казуса ще бъдат между 12% и 23% по-ниски през 2030 г. в сравнение с 2022 г., което следва да гарантира съответствието с настоящата пределно допустима стойност на ФПЧ2.5, разписана в Наредба №12, транспонираща изискванията на Директива 2008/50/ЕО. Постигането на ангажиментите за намаляване на емисиите (АНЕ) за периода 2022-2029 г. и от 2030 г. нататък зависи от няколко фактора, най-важният от които е пълното изпълнение на съществуващите секторни ПиМ и от ефективната координация и сътрудничество в рамките на правителството, и със заинтересованите страни от гражданското общество. Прогнозите на емисиите при сценариите ССМ и СДМ в актуализираната НПКЗВ обаче се основават на редица допускания, включително относно изпълнението на съществуващите (към м. декември 2024г.) ПиМ. Поради това, приоритетите, свързани с изпълнението отразяват необходимостта от ефективен контрол на изпълнението на ключови ПиМ, адекватно информиране на съответните целеви аудитории относно наличното финансиране, улесняване на процеса на финансиране, прецизно и подробно събиране на данни за изпълнението на ПиМ и ефективна координация в рамките правителството, както и с бизнеса и гражданското общество. И накрая, необходими са подробни данни за изпълнението на ПиМ, за да може инвентаризацията на емисиите да направи оценка на намаленията на емисиите, постигнати в резултат от изпълнението на ПиМ. Основни приоритети при изпълнението в сектор „Селско стопанство“ са: • Пълно изпълнение на екосхемите в ОСП 2023-2027 г., които подкрепят намаляването на емисиите на NH3. • Постигане на целта за използвана земеделска площ (ИЗП) за биологично земеделие (10% до 2030 г.) в проекта на стратегията „От фермата до трапезата“. • Програмата от мерки в НУЗ, особено по отношение на употребата на торове, да се изпълнени изцяло. • Интервенциите на ОСП 2023-2027 г. се използват за модернизиране на земеделските стопанства, включително за подобряване на системите за управление на оборски тор – използване на по-добри практики за управление на оборския тор, например образуване на естествена кора и използване на покрития за полутечния оборски тор, се увеличава с минимум 2% годишно. 9 Основни приоритети при изпълнението в сектор „Енергетика“ са: • Подмяната и намаляването броя на използваните традиционни УТГ съответства на предполагаемия коефициент на преминаване към по-чисто отопление, което може да се финансира самостоятелно от домакинствата или чрез участие в програми, подкрепящи преминаването към по-екологично отопление. • Пълно постигане на допускането в ИНПЕК за 50% намаление на употребата на въглища в периода 2022-2025 г. и 88% намаление в периода 2022-2030 г. Основни междусекторни приоритети при изпълнението са: • Функциониращ CЧВ или друга съответна междуведомствена работна група (или групи), която да проследява напредъка при изпълнението и да предоставя възможност за обсъждане на въпроси, свързани с изпълнението на ПиМ. • Ефективно сътрудничество между правителството на национално и местно (общини) ниво при изпълнението на ПиМ. • Продължаваща подкрепа за изпълнението на ПиМ чрез финансовите механизми на ЕС. • Постоянно подобряване на качеството и последователността на данните относно емисиите в националната инвентаризация. • Ефективни системи за събиране на данни за отчитане и управление на изпълнението на ПиМ. 10 ГЛАВА 3 – НАЦИОНАЛНАТА РАМКА ЗА ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА КАЧЕСТВОТО И ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА 3.1. ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКАТА И ВРЪЗКАТА ИМ С ПРИОРИТЕТИТЕ , ОПРЕДЕЛЕНИ В ДРУГИ ОТНОСИМИ ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА Приоритетите на политиките на България и връзката им с приоритетите, определени в други съответни области, бяха отчетени в първата НПКЗВ. Приоритети на политиката са се развили в умерена степен оттогава, като най-значимото развитие по отношение на политиките се състои в следното: - Промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), включително такива позволяващи приемането на изисквания за качество на въглищата и брикетите от въглища, използвани за битово отопление. - Приемане на изисквания за качество на горивото за въглища и брикети от въглища, както и за дърва за огрев. - Приемане на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). - Приемане на Стратегически план по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Приоритетите на България в областта на качеството на атмосферния въздух след приемането на НПКЗВ (2019 г.) са подобряване на съответствието с пределно допустимите стойности (ПДС) на за качество на атмосферния въздух и постигане на ангажиментите за намаляване на емисиите (АНЕ) съгласно ДНТЕ. ФПЧ10 са основният разглеждан замърсител, тъй като ПДС, особено средноденонощните, се превишават в някои станции за мониторинг в цялата страна. Затова Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) бе актуализиран няколко пъти от 2019 г. насам, с цел да се подсилят и разяснят текстовете относно управлението на качеството на въздуха на местно ниво и тези, свързани със създаването на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в общините. Освен това бяха приети изисквания за качество на горивата при използването на въглища и дърва за огрев в бита, като по този начин се предприеха действия, насочени пряко към основния източник на емисии на прахови частици – битовото отопление. Друго важно развитие в политиките бе приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). НПВУ включва политически реформи и инвестиции в ключови сектори, генериращи замърсителите, в обхвата на НПКЗВ, като ангажимент за намаляване на емисиите от въглищни електроцентрали, развитие на възобновяеми енергийни мощности, инвестиции в енергийната ефективност на сградите, насърчаване на електрическия транспорт и инвестиции за намаляване на екологичния отпечатък на селското стопанство. Основните промени в политиките са описани обобщено по-долу, като се започне с най-пряко приложимите политики и се продължи с политики, които не са пряко свързани с емисиите на замърсители, изпускани във въздуха, но ще имат въздействие върху тях. 3.1.1. ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) бе актуализиран няколко пъти след приемането на НПКЗВ. През 2019 г. ЗЧАВ бе актуализиран, за да: - осигури правна основа за приемане на и контрол върху изискванията за качество на въглищата и брикетите от въглища, използвани за битово отопление; 11 - прецизира някои текстове относно изискванията за емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) и неорганизираните емисии от предприятия; - осигури правна основа за приемане на НПКЗВ и контрола по прилагането й; - осъвремени текстове, свързани с разпространението и използването на течни горива; - въведе изисквания към операторите на инсталации с топлинна мощност равна и п- голяма от 20 MW за осигуряване на видеонаблюдение и контрол във всяка точка на съхранение и подаване на горивото до котела на инсталацията; - разясни и осъвремени текстове, свързани с управлението и контрола на качеството на въздуха на местно ниво, както и относно въвеждането на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на местно ниво; - рационализира текстовете относно контрола и мониторинга на трансграничното замърсяване на въздуха, включително мониторинга на отрицателното въздействие на замърсяването на атмосферния въздух върху екосистемите. През 2021 г. ЗЧАВ бе актуализиран, за да: • разясни допълнително текстове, свързани с управлението и контрола на качеството на въздуха на местно ниво, както и относно въвеждането на ЗНЕ на местно ниво. 3.1.2 Н АРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КАЧЕСТВОТО НА ТВЪРДИТЕ ГОРИВА , ИЗПОЛЗВАНИ ЗА БИТОВО ОТОПЛЕНИЕ Наредбата за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, 1 условията, реда и начина за техния контрол бе приета в България през февруари 2020 г. Наредбата определя твърдите горива като въглища и брикети от въглища, използвани за битово отопление. Наредбата залага изисквания за качеството на въглищата и брикетите, произведени от въглища, които се продават на българския пазар и се използват в горивни инсталации с мощност под 0,5 MW. Наредбата предвижда въглищата и брикетите, произведени от въглища, да се продават на пазара само в разфасовки от 25 kg и да имат максимално съдържание на сяра от 1,3%, съдържание на пепел до 15% и обща влага до 20%. Контролът по спазване на изискванията е възложен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Анализите, залегнали в основата на приемането на изискванията за качество на въглищата, сочат, че битовата употреба на въглища, отговарящи на стандартите, ще намали емисиите на ФПЧ10 с около 50% спрямо стойностите на сместа от местни въглища, налични за битова употреба в България към момента на въвеждане на стандарта. Местните въглища задоволяват около половината дял на търсенето на въглища за битово отопление, а останалата част се покрива от вносни въглища, които вече отговарят на изискваните стандарти за качество. 3.1.3 Н АРЕДБА ЗА ДЪРВЕСИНАТА, КОЯТО СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА БИТОВО ОТОПЛЕНИЕ Основната промяна в политическата рамка по отношение на дървесината за отопление бе приемането от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на Наредба № 6 от 7 октомври 2 2019 г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление . Документът регламентира изискванията към дървесината, използвана за битово отопление. Дървесината, използвана за битово отопление, трябва да съдържа максимално 30% обща влага, не трябва да е третирана с никакви бои и лакове или да е била подложена на химическа обработка и не трябва да се смесва с други вещества и материали като текстил, гуми, пластмаса 1 https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137200395 2 https://faolex.fao.org/docs/pdf/bul190938.pdf 12 и петролни продукти. Наредбата разписва режим на съхранение и минимални срокове за съхнене в зависимост от вида на дървесината. Емисионните фактори на дървесината показват, че прясно отсечената дървесина, използвана за битово отопление, отделя 34% повече ФПЧ10 от сухата дървесина. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява в точката на използване, а отговорни за нейното прилагане са общините и Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ). Контролът в точката на използване остава проблемен, тъй като властите се нуждаят от определени законови разрешения за достъп до частни имоти, тъй като достъпът до частни имоти без заповед е противоконституционен. Други изменения на политическата рамка, които се отнасят до разпространението на дърва за огрев, включват: - На 12.11.2019 г. бе въведено изменение в Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което отпадна възможността продаваната дървесина от държавните горски стопанства да се отчита в килограми. - На 14.02.2020 г. бе издадена заповед на министъра на земеделието и храните (Заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г.), с която се изисква в документите за превоз на дървесина тя да се класифицира като „суха“ и „сурова“. - На 02.02.2023 г. бе изменен чл. 111 от Закона за горите, в сила от 04.08.2023 г. С промените се въвеждат периоди за снабдяване на домакинствата с дърва за огрев, за да се осигури достатъчно време за съхнене. Списъците с бенефициентите на директен добив на дървесина се оформят до 30 април всяка година. Съществуващото законодателство обаче все още позволява дървата за огрев от държавните предприятия да се доставят до 1 ноември. 3.1.4 Н АРЕДБА ЗА ПЕРИОДИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ ЗА ПРОВЕРКА НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С оглед да се реши проблемът с пътническите превозни средства в движение, които следва да отговарят на стандартите за емисии и безопасност, Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозните средства беше актуализирана през октомври 2023 г., предвиждайки по-строги изисквания за извършване и отчитане на резултатите от техническите прегледи на превозните средства. Тези изисквания влязоха в сила на 22 юли 2024 г. Практиката операторите да въвеждат ръчно информацията от техническия преглед, включително от теста за емисии, в единната база данни на национално ниво ще бъде прекратена с измененията, въведени през октомври 2023 г. Вместо това резултатите от различните проверки, извършени по време на техническите прегледи, автоматично ще се прехвърлят в националната база данни, управлявана от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Преносът на данни ще става чрез софтуер, който всички сервизи, извършващи технически прегледи, трябва да инсталират. Освен това националната база данни бе надградена, така че да включва техническите спецификации при производството на всички модели автомобили, използвани в България. По този начин, ако резултат от проверка по време на технически преглед покаже несъответствие с производствените спецификации на превозното средство, същото автоматично няма да премине успешно техническия преглед. Собственикът на превозното средство ще разполага с 14 дни, за да отстрани проблема, превозното средство да премине успешно техническия преглед и да бъде пуснато отново в движение. 13 3.1.5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ -ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ ПРИ ИНТЕНЗИВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПТИЦИ ИЛИ СВИНЕ Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на Комисията от 15 февруари 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета при интензивното отглеждане на птици или свине (нотифицирано под номер С(2017) 688) касае следните стопанства, посочени в раздел 6.6 от приложение I към Директива 2010/75/ЕС, а именно „6.6. Интензивно отглеждане на птици или свине“: - стопанства с над 40 000 места за птици; - стопанства с над 2 000 места за свине за угояване (над 30 kg); или - стопанства с над 750 места за свине майки. Тези заключения за НДНТ обхващат по-специално следните процеси и дейности в стопанството: - управление на храненето на птици и свине; - подготовка на фуражи (смилане, смесване и съхранение); - отглеждане (в помещения) на птици и свине; - събиране и съхранение на оборски тор; - обработване на оборски тор; - разпръскване на оборски тор върху почвата; - съхранение на мъртви животни. Изискванията на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на Комисията влязоха в сила за съществуващи инсталации през 2021 г., съответните комплексни разрешителни трябваше да бъдат преразгледани, за да включват актуализираните изисквания. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на Комисията е приложимо за 147 стопанства в България, както следва: - 99 ферми с над 40 000 места за птици (към края на януари 2021 г. са 85); - 30 ферми с над 2 000 места за свине за угояване (над 30 kg); - 26 ферми с над 750 места за свине майки. Важни въпроси за прилагането на Директива 2010/75/ЕС при интензивното отглеждане на птици или свине са изпусканите емисии на амоняк във въздуха, както и общият екскретиран азот и общият екскретиран фосфор. Решението на Комисията има за цел да опише подробно техниките за предотвратяване или, когато това не е възможно на практика, за намаляване на въздействието върху околната среда на действащите инсталации. В тези заключения за НДНТ са включени нивата на емисии и потребление, които могат да бъдат постигнати чрез използване на наличните техники, мониторинг и разходите и проблемите, свързани с различните видове техники. 3.1.6 Н АЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ Един от стълбовете в Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НРВУ) е „Зелена България“. Стълбът „Зелена България“ включва: - инвестиции в енергийната ефективност на сградите: подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни, обществени и търговски сгради, разработване на критерии за енергийна бедност; 14 - развитие на енергия от възобновяеми източници и създаване на капацитет за съхранение на енергия чрез батерии: подкрепа за изграждане на минимум 1,4 GW ВЕИ, което включва възможности за съхранение на енергия, разработване на 600 MW батерии за подобряване на сигурността на енергийната система, подкрепа за 10 000 домакинства за инсталиране на възобновяема енергия; - подкрепа за използване на геотермалния енергиен потенциал на България: създаване на грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%; - създаване на благоприятна среда за развитие на енергията от възобновяеми източници: намаляване на административната тежест за възобновяема енергия и разработване на батерии, създаване на възможности за енергийни кооперации, въвеждане на интелигентно измерване, либерализация на енергийния пазар, подобрен достъп до информация. Освен това Реформа 10 в НПВУ на България - „Декарбонизация на енергийния сектор“, предвижда намаляването на въглеродните емисии (CO2) от производството на електроенергия с 40% до 2025 г., както и регулаторен таван за емисиите на CO2 от въглищни електроцентрали, приложим от 1 януари 2026 г. до 2038 г., което е крайният срок за спиране на горенето на въглища в България. Мерките за намаляването на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали ще имат също така въздействие върху емисиите на замърсителите, включени в НПКЗВ. В допълнение, стълбът „Свързана България“ включва дейности за модернизация и насърчаване на железопътния транспорт, стимулиране на електрическата мобилност в частния сектор, както и внедряване на електрически превозни средства в градския транспорт. Изпълнението на всички тези дейности ще доведе до намаляване на емисиите на замърсителите, включени в НПКЗВ. НПВУ също така съдържа интервенции в селскостопанския сектор, които може да окажат въздействие върху емисиите на NH3. НПВУ предвижда създаването на фонд за насърчаване на технологичен и екологичен преход в селското стопанство. Фондът ще подкрепя инвестиции в 4 основни категории: технологична и екологична модернизация, ефективни вериги на доставка, животновъдство и ефективно използване на водата. Допустимите дейности, освен другото, включват инвестиции в съхранение на органични и неорганични торове, прецизно земеделие и автоматизирани и роботизирани процеси, които имат потенциала да намалят емисиите на NH3. Друга интервенция в селскостопанския сектор по НПВУ е свързана с дигитализацията на процесите от фермата до трапезата. Проектът ще разработи цялостна електронна информационна система в земеделието. Един от модулите на системата има за цел, освен другото, да оптимизира използването на торове – основен източник на емисии на NH3 в България. 3.1.7 ИНТЕГРИРАН НАЦИОНАЛЕН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА Този документ все още е в проект, но към момента на изготвяне на настоящата програма (03/12/2024 г.) той предлага няколко основни политики и мерки, свързани с актуализираната НПКЗВ: Определената национална цел за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в брутното крайно енергийно потребление до 2030 г. е 34,48%. - За електроенергийния сектор е определен дял от 55,51% ВЕИ в брутното потребление. Очаква се тази цел да бъде постигната чрез увеличаване на потреблението на електроенергия от новоизградени мощности след 2020 г., използващи възобновяема енергия (предимно вятърна и слънчева енергия), с до 7 673 MW инсталирана мощност. 15 - По отношение на сектора на отоплението и охлаждането, през 2030 г. следва да бъде достигнат дял от 43,66% енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Националните цели в енергийния сектор са 11,6% намаление на потреблението на първична енергия и 10,7% намаление на крайното потребление на енергия до 2030 г. в сравнение с референтния сценарий за 2020 г. Приносът на България за постигане на целите на Европейския съюз до 2030 г. е представен в таблицата по-долу: Таблица 1: Цели на България до 2030 г. 16 Енергия от възобновяеми източници Национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. 34,48% Енергия от възобновяеми източници – електричество Енергия от възобновяеми източници – отопление и охлаждане Енергия от възобновяеми източници – транспорт 55,51% 43,66% 29,66% Енергийна ефективност Намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с референтния сценарий за 2020 г. 11,6% Намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007. 10,7% Първично енергийно потребление 12 397 ktoe Крайно енергийно потребление 8 423 ktoe Емисии на парникови газове Национална цел за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2030 г. в сравнение с 2005 г. за сектори извън системата за търговия с емисии (СТЕ) (жилищен фонд, селско стопанство, управление на отпадъци и транспорт) в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/857 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г. -10% Национална цел за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841 за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и За периода 2021—2025 г. емисиите на ПГ да не надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбора на общите емисии и на общите 3.1.8. СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ПО ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2023-2027 Г. Европейската комисия одобри Стратегическия план на България по Общата селскостопанска 3 политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. на 7 декември 2022 г., а първата му актуализация бе одобрена през юни 2024 г. Актуализацията от юни 2024 г. завишава съответните цели в ОСП на България, като показателя за резултат за дела на използваната земеделска площ по ангажименти за намаляване на емисиите на амоняк, както и индикаторите за екосхема, която има за цел да намали използването на неорганични торове. Специфична цел 5 на ОСП на България е „Насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси, като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали“. Ето защо ОСП има за цел да отговори на редица екологични и климатични предизвикателства, пред които е изправен селскостопанският сектор. Специфична цел 5.6 е намаляване на емисиите на амоняк от селското стопанство, което означава, че тя е пряко свързана с политиките за намаляване на емисиите на замърсители по ДНТЕ. Стратегическият план по ОСП 2023-2027 г. предвижда инвестиции за екологизиране на селскостопанския сектор. Близо 70% от финансирането в Стратегическия план на България по ОСП 2023-2027 г. е насочено към постигане на екологични и климатични цели и предоставяне на екосхеми. Интервенциите са насочени към: - намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство; - увеличаване на органичния въглерод в почвите; - подобряване на качеството на почвите и водите; - производство на енергия от възобновяеми ресурси; - подкрепа на селскостопански практики с нисък интензитет; - устойчиво управление на горите. Планът въвежда екосхеми, по които фермерите могат да получават заплащане за доброволно изпълнение на щадящи околната среда и климата практики, които надхвърлят правните изисквания. Планът ще се фокусира и върху развитието и разширяването на площите за биологично земеделие. За насърчаване на това развитие планът осигурява стимули за биологично обработване на земя, пчеларство и животновъдство, като предвижда подпомагане за 200 380 хектара. С оглед да получат плащания по Стратегическия план по ОСП 2023-2027 г., фермерите трябва да следват правилата за кръстосано съответствие, които насърчават общественото здраве, здравето на растенията и животните и хуманното отношение към тях. Има 3 https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/strategicheski-plan-za-razvitie-na-zemedelieto-i-selskite-rajoni/ 17 горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. поглъщания на територията на страната общо във всички отчетни категории площи, и национална годишна цел за нетните поглъщания в периода от 2026 г. до 2030 г. от – 9 718 ktoe CO2екв. Ниво на междусистемна електроенергийна свързаност 15% два основни набора от правила за кръстосано съответствие: 11 законоустановени изисквания за управление (ЗИУ), които всички земеделски производители трябва да спазват, и добри земеделски и екологични състояния (ДЗЕС), които се прилагат само за фермери, получаващи подкрепа по ОСП. ЗИУ 1 е от значение за емисиите на NH3, тъй като включва правила за обща употреба на азотосъдържащи торове, като максимално допустими количества, разрешени периоди и техники на приложение. ЗИУ 1 включва и изисквания за използване на азотосъдържащи торове върху терени с наклон и за съхранение на торове. ЗИУ 1 е приложимо само за земеделски площи в нитратно уязвими зони (НУЗ). От друга страна, най-важните ДЗЕС по отношение на емисиите на NH3 залагат ограничения при използването на минерални и органични азотосъдържащи торове в буферни ивици по протежението на водни тела. В Стратегическия план на България по ОСП 2023-2027 г. има един показател за резултат, който е пряко свързан с качеството на въздуха. Стратегическият план на България по ОСП 2023-2027 г. предвижда дял от 15,9% използвана земеделска площ (ИЗП), обхваната от подпомагани ангажименти за намаляване на емисиите на амоняк до края на периода на плана за действие на ОСП (2029 г.). Интервенцията, която е пряко свързана с показателя за резултат, свързан с качеството на атмосферния въздух, е екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал чрез насърчаване на зелено и органично торене. Ето защо е необходимо да се обърне специално внимание на пълното изпълнение на тази интервенция и съответното изпълнение на въпросния показател за резултат. Редица други показатели за резултати, включени в плана, имат косвено въздействие върху качеството на въздуха. Планът предвижда до края на периода на ОСП: - 7,3% от използваната земеделска площ (ИЗП), обхваната от подпомагани ангажименти за подпомагане на опазването или възстановяването на биологичното разнообразие, включително селскостопански практики с висока природна стойност; - 18,9% от ИЗП, обхваната от подпомагани ангажименти за качеството на водните обекти; - 16,5% от ИЗП, обхваната от подпомагани ангажименти за подобряване на управление на хранителни вещества; - 1,85% от ИЗП, за която са поети подпомагани задължения за подобряване на адаптирането към изменението на климата; - Подпомагани инвестиции в капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, включително на биологична основа от 17 MW. 3.1.9 СТРАТЕГИЯ „ОТ ФЕРМАТА ДО ТРАПЕЗАТА“ 2030 Г . Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ е основна част от Европейския зелен пакт (ЕЗП). Част от целите на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ до 2030 г. са да се намали употребата на торове с най-малко 20%, както и да се постигне 25% от общата земеделска земя в ЕС да се използва за биологично земеделие. 4 България е подготвила национална стратегия „От фермата до трапезата“ , която все още е в проект към момента на изготвяне на програмата (03/12/2024г.). Същата очертава мерки, съобразени с целите на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“. Основните мерки в 4 https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/07/31/proekt_na_strategiia_ot_fermata_do_trapezata_publikuvana_ot_evropeiskata_komisiia.pdf 18 българската стратегия „От фермата до трапезата“, които биха повлияли върху емисиите от селското стопанство, са: - Подкрепа за земеделски практики, които намаляват емисиите или поддържат/подобряват задържането на CO2; - Технологична и екологична модернизация за намаляване на емисиите на ПГ; - Подкрепа за биологичното земеделие с цел достигане на 10% от използваната земеделска площ да е обект на биологично земеделие до 2030 г.; - Подкрепа за намаляване на употребата на пестициди, хербициди и неорганични торове, включително чрез въвеждане и подобряване на интегрирани системи за борба с вредителите и за растителна защита. 3.1.10. П ЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ 2022-2027 Г. 5 Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) се считат за основен инструмент за интегрирано управление на водите съгласно Рамковата директива за водите (РДВ), транспонирана в Закона за водите. Програмите от мерки в ПУРБ (2022-2027 г.) включват основни мерки (за изпълнение на изискванията на специфичните директиви), други съществени мерки (приложими спрямо всеобхватните цели за опазване на околната среда) и допълнителни мерки (с превантивен или контролен характер). Въз основа на идентифицираните съществени проблеми в управлението на водите в актуализираната програма от мерки към ПУРБ са включени мерки, насочени към източника на натиск, оказващ въздействие върху повърхностните и подземните водни тела и водещ до влошаване на състоянието им. Мерките за постигане на добро състояние на водите са разработени в рамките на основните речни басейни и водни тела (за повърхностни и подземни води) и са съобразени с условията във всяко водно тяло и предвидените за него цели. Програмите включват мерки, насочени към намаляване на замърсяването на водите, включително от селското стопанство. Основните мерки, включени в ПУРБ, свързани със селското стопанство, се отнасят до намаляване на замърсяването с нитрати. С оглед да се постигне тази цел, ПУРБ като цяло предвижда: - забрани за третиране с торове в определени периоди; и 6 - разширяване на приетите правила за добра земеделска практика спрямо селскостопански площи извън нитратно уязвимите зони (НУЗ). 3.1.11. АКТУАЛИЗИРАНИ НИТРАТНО УЯЗВИМИ ЗОНИ Нитратно уязвимите зони в България са актуализирани със заповед на МОСВ от октомври 2024 7 г. Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в нитратно уязвимите зони е актуализирана през юли 2024 г. със 5 https://www.moew.government.bg/bg/planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni-2022-2027-g/ 6 Проектоправила за ДЗЕС са налични на: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2023/07/31/narchnik_dzes_3007za_kachvane_na_mzkh.pdf. 7 https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Water/zakonodatelstvo/Zapovedi%20Nitrati/2024/%D 0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%20%D0%A0%D0%94-900-21.10.2024.pdf . 19 8 съвместна заповед на МОСВ и МЗХ . Мерките ще бъдат задължителни за всички стопани в рамките на нитратно уязвимите зони. Ограниченията върху дейностите в нитратно уязвимите зони са в продължение на съществуващите политики по отношение на следното: - Ограничаване на внасянето на азотосъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища. - Азотосъдържащите (органични и минерални /неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника. - Ограничаване на внасянето на пресен оборски тор. - Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност с подходяща почвообработваща техника. - С оглед да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 170 kg азот на хектар. Препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между необходимото количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване. Нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор чрез софтуер за изчисляване на азотния баланс (одобрен от компетентния орган). - Торовата норма се разделя на две - до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията на културите. - На почви с лек механичен състав (песъчливи почви), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води. - Ограничаване на торенето с азотосъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка. - Ограничаване на внасянето на азотосъдържащи торове по време на валежи. - Ограничаване на внасянето на азотосъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви. - При разпръскване на минералните торове с леки въздухоплавателни средства да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра и разпръскването да се извършва в тихо време. - При равнинни терени, да не се използват азотосъдържащи торове край повърхностни водни тела. 8 https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Water/OPVodi/%D0%9D%D0%B8%D1%82%D1%80%D0 %B0%D1%82%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%20%D0 %BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%9D%D0%A3%D0%97.pdf . 20 - Практични мерки за съхранение на органични и минерални торове за предотвратяване на замърсяване на водите в нитратно уязвими зони. - Допълнителни мерки, прилагани при използване на азотосъдържащи торове (органични и минерално-органични) на терени с наклон. 3.1.12. ДЪЛГОСРОЧНА СТРАТЕГИЯ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА ДО 2050 Г. България предаде своята Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 9 2050 г. (ДС) на 27 октомври 2022 г. Целта на ДС е да определи посоките на развитие на енергийния сектор след 2030 г., с оглед спазване на изискванията за намаляване на емисиите за смекчаване на изменението на климата. ДС представя пет дългосрочни сценария за декарбонизация, при които намаляването на парниковите газове през 2050 г. варира между 78% и 84% спрямо нивата от 1990 г. Делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2050 г. варира между 60% и 70% при различните сценарии. Таблица 2: Цели за 2030 г., включени в Дългосрочната стратегия на България за смекчаване на изменението на климата - Предвижда се нетната инсталирана мощност в сектор производство на електроенергия през 2030 г. да се състои от: 1,9 GWe ядрена енергия, 2,5 GWe – хидроенергия, ~1 GWe – вятърна енергия на сушата, ~3 GWe – слънчева енергия, 2,5 GWe – твърди горива, 2,4 GWe – газ и 0,3 GWe – биомаса. 9 https://www.moew.government.bg/bg/dulgosrochna-strategiya-za-smekchavane-na-izmenenieto-na-klimata-do-2050-g- na-r-bulgariya/ 21 Параметър Стойност към 2005 г. (базова година за НПКЗВ) Стойност към 2019 г. (година на приемане на НПКЗВ) Цел за 2030 г. Дял на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление 9,2% 21,5% 27% Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електроенергия 8,7% 23,5% 31% Дял на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление в транспорта 0,9% 7,9% 14% Дял на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление за отопление и охлаждане 14,3% 37,2% 41% - Предвижда се крайното потребление на енергия в транспортния сектор през 2030 г. да се състои от: 37 566 GWh течни горива, ~2 300 GWh – газ, ~1 500 GWh – конвенционални биогорива, ~1 100 GWh – биогорива ново поколение, 32-610 GWh – водород, 951-2 138 GWh – електрическа енергия. - Предвижда се прякото използване на горива в промишления сектор през 2030 г. да се състои от: 640 GWh твърди горива, 828 GWh – течни горива, ~9 100 GWh – газ, ~3 300 GWh – биомаса и отпадъци, ~8 500 GWh – пара, ~11 100 GWh – електрическа енергия. - Предвижда се крайното потребление на енергия в жилищния сектор през 2030 г. да се състои от: 400 GWh твърди горива, 120 GWh – течни горива, ~620 GWh – газ, ~9 800 GWh – биомаса и отпадъци, ~160 GWh – слънчева енергия, ~3 600 GWh – топлинна енергия, ~11 700 GWh – електрическа енергия. Постигането на целите на ДС ще намали емисиите на замърсители по НПКЗВ, а именно чрез увеличаване на използването на възобновяема енергия в страната. Увеличаването на дела на възобновяемата енергия в общественото производство на електрическа и топлинна енергия ще окаже голямо въздействие върху емисиите на SO2 и NOx. Емисиите на NOx също ще бъдат повлияни от използването на биогорива от ново поколение. Ограничената употреба на твърди горива в жилищния сектор на свой ред ще намали емисиите на ФПЧ2.5. 3.1.13. Н АЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА АДАПТАЦИЯ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И П ЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ДО 2030 Г. 10 Националната стратегия за адаптация към изменението на климата е референтен документ, който очертава стратегическата рамка и приоритетни направления за адаптация към изменението на климата в периода до 2030 г. Стратегията е подкрепена от задълбочени оценки на уязвимостта и риска и подчертава ключови приоритетни области за действие на тази основа. Тя се допълва от План за действие, който поставя цели и приоритети за подобряване капацитета за адаптиране, формулира мерки за адаптация към изменението на климата по сектори, посочва срок за изпълнение на мерките, необходими ресурси и отговорни институции. Националната стратегия за адаптация към изменението на климата обхваща следните сектори: селско стопанство, биоразнообразие и екосистемни услуги, енергетика, горско стопанство, здравеопазване, транспорт, туризъм, градска среда и води. Управлението на риска от бедствия също се разглежда като междусекторна тема. Стратегическите цели за секторите, които са основни източници на емисии на замърсители по НПКЗВ, са следните: Селско стопанство – ключов сектор за емисии на NH3 - Устойчиво управление на селскостопанските практики за адаптиране към изменението на климата. - Насърчаване на капацитета за адаптиране и информираност в селскостопанския сектор. - Насърчаване на научните изследвания и иновациите за адаптиране към изменението на климата. - Укрепване на политиката и правната рамка за адаптиране на селскостопанския сектор. 10 https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/Strategy%20and%20Action%20Plan%20- %20Full%20Report%20-BGcd6d12eb7bc7294e29ac9ee4762fd2d8.pdf 22 Енергетика – ключов сектор за емисиите на SO2, NOx, ФПЧ2.5 и НМЛОС - Изграждане на институционален капацитет, знания и използване на данни за адаптиране. - Включване на съображенията за промяна на климата в политиките, плановете и финансовите механизми в енергийния сектор. - Включване на устойчивостта към климатичните промени в проектирането и инженеринга. - Увеличаване устойчивостта на енергийните доставки. Транспорт – ключов сектор за емисии на NOx - Изграждане на институционален капацитет и база от знания в транспортния сектор. - Включване на въпросите за адаптиране към изменението на климата в ключовите процеси на планиране и вземане на решения. Член 9 от Закона за ограничаване на изменението на климата определя срок до 2030 г. за периода на изпълнение на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата. 3.1.14. Стратегия за преход към кръгова икономика 2022-2027 г. 11 Стратегията и планът за действие за кръгова икономика в периода 2022–2027 г. бяха приети през 2022 г. Стратегията служи като междусекторен документ, който се основава на и надгражда мерки, заложени в различни стратегии и програми в областта на икономиката, опазването на околната среда и регионалното развитие. Тя има за цел да постигне ефективно използване на ресурсите чрез прилагане на йерархията за управление на отпадъците, предотвратяване на генерирането на отпадъци, насърчаване на повторно използване на материали преди тяхното рециклиране, намаляване на депонирането и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и човешкото здраве. За постигане на съответните цели в стратегията са очертани конкретни мерки и свързани с тях конкретни дейности в Плана за действие. Планът за действие включва следните видове мерки: Краткосрочни мерки с аналитичен и информационен характер:: - анализ, разработване и приемане на секторно законодателство; - секторни анализи и проучвания; - повишаване на информираността и организиране на информационни кампании за бизнеса и за потребителите; - внедряване на платформи за обмен на знания. Средносрочни мерки (хоризонт на изпълнение 2024–2027 г.): - финансиране на въвеждането на ресурсноефективни технологии, насочени към насърчаване на малки и средни предприятия от преработвателната промишленост да прилагат иновации, дейности и технологии, позволяващи прехода към кръгова икономика; 11 https://www.moew.government.bg/bg/strategiya-i-plan-za-dejstvie-za-prehod-kum-krugova-ikonomika-na-republika- bulgariya-za-perioda-2021-2027-g-10910/ 23 - финансиране за МСП от преработвателната промишленост за въвеждане на екодизайн; - създаване на центрове за повторна употреба и за подготовка за повторна употреба за насърчаване на повторната употреба на използваеми продукти и ремонта на уреди; - обучение за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация на хора от уязвимите групи, свързани с ремонтна дейност, най-вече в строителния сектор. Мерки с постоянен характер (да се изпълняват през целия период на Плана за действие): - привличане на частния сектор при постигане на целите за рециклиране на битови отпадъци; - дейности по предотвратяване, повторна употреба, разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци; - прилагане на нови технологии за сепариране, обработка и третиране на отпадъците; - засилване на контрола върху нерегламентираното изхвърляне/обезвреждане на отпадъците от строителство и разрушаване; - подпомагане на фирмите, ангажирани с ремонтни дейности, да присъстват в центрове за повторна употреба в градовете. 3.1.15. Н АЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМБИНИРАНИЯ ТРАНСПОРТ ДО 2030 Г. На 20 юли 2022 г. правителството на България одобри Националния план за развитие на 12 комбинирания транспорт до 2030 г. Планът включва програма от мерки до 2030 г. за развитие на комбинирания транспорт в България. Мерките, включени в плана, са: - изграждане на интермодални терминали около София и в Северна България; - подобряване на довеждащата железопътна инфраструктура до пристанищни и железопътно-пътни терминали и логистични центрове; - подобряване и модернизиране на железопътната инфраструктура по ключови транспортни оси; - изграждане на логистични центрове/товарни селища. 3.1.16. Н АЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА ЗА ПЕРИОДА 2021-2030 Г . 13 Националната стратегия за околна среда за периода 2021-2030 г. е стратегически документ на високо ниво, който следва принципите, определени в чл. 3 от Закона за опазване на околната среда. Стратегията определя следните приоритети в областта на опазването на околната среда: - Възстановяване на природния капитал. Устойчиви общности и екосистеми. - Развитие в границите на природния потенциал. Ресурсна ефективност и нулево замърсяване. 12 https://www.mtc.government.bg/bg/category/42/nacionalen-plan-za-razvitie-na-kombiniraniya-transport-na-republika- blgariya-do-2030-g 13 https://www.moew.government.bg/bg/nacionalna-strategiya-za-okolnata-sreda-i-plan-za-dejstvie-kum-neya/ 24 - Смекчаване на изменението на климата и адаптиране към изменението на климата. - Управление за ускорено постигане на целите за опазване на околната среда. 3.1.17. Н АЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ „Б ЪЛГАРИЯ 2030” 14 Националната програма за развитие „България 2030“ бе приета през 2020 г. Един от приоритетите на програмата е „Чист въздух и биоразнообразие“. Специфични показатели, свързани с качеството на въздуха, са включени в плана за действие към програмата, както следва: - Индикативен брой хора, които ще се възползват от мерките за транспорт и битово отопление за подобряване на качеството на въздуха в градовете до 2029 г.: 2 754 387; - Брой жилища с подменени отоплителни уреди на твърдо гориво с по-чисти алтернативи до 2029 г.: 88 163; - Постигане до 2030 г. на нормите за качество на атмосферния въздух по показател ФПЧ10 във всички райони за оценка и управление на качеството на въздуха; - Намаляване на емисиите на ключови замърсители на въздуха в съответствие с националните тавани до 2030 г.; - Брой предприятия с внедрени пречиствателни системи за намаляване на емисиите с минимална ефективност на улавяне на емисиите на замърсители от 90% до 2030 г.: 250. 3.2. ОТГОВОРНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ , РЕГИОНАЛНИТЕ И МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ Отговорностите на националните, регионалните и местните власти в България бяха представени в първата НПКЗВ. Институционалните отговорности са преразгледани за актуализираната НПКЗВ. Настъпили са редица промени, които са представени по-долу. Докладваните промени по отношение на отговорностите са свързани основно с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и с контрола върху твърдите горива за битово отопление по приетото законодателство след внасянето на НПКЗВ. Таблица 3: Промени сред възложените отговорности по отношение на качеството на въздуха и замърсяването на въздуха след приемането на първата НПКЗВ на България 14 https://www.minfin.bg/bg/1394 25 Орган Възложени отговорности по отношение на качеството на въздуха и замърсяването на въздуха Съответни сектори, допринасящи за емисиите във въздуха Национални Министерски съвет Роля за създаване на политика: приемане на подзаконови актове Всички 26 Орган Възложени отговорности по отношение на качеството на въздуха и замърсяването на въздуха Съответни сектори, допринасящи за емисиите във въздуха Нова отговорност: изготвяне и актуализиране на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), мониторинг на изпълнението на НПВУ Министерство на финансите Нова отговорност: координиране на изпълнението на НПВУ, включително отпускане на средства, контрол и докладване пред Европейската комисия. Всички Министерство на иновациите и растежа (ново министерство, създадено през 2021 г.) Изпълнителна и правоприлагаща роля по отношение на използването на фондове на ЕС и други международни фондове, включително по НПВУ Всички Ресорни министерства Нова отговорност: прилагане на секторни мерки, включени по НПВУ Всички Държавна агенция за технически и метрологичен надзор (ДАТМН) Изпълнителна и правоприлагаща роля Докладване и мониторинг Нова отговорност: контрол на качеството на пуснатите на пазара въглища за битово отопление Всички Битовото отопление Регионални Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), 15 на брой; Изпълнителна роля Правоприлагаща роля Докладване и мониторинг Нови отговорности: - Право на налагане на административни Всички 27 Орган Възложени отговорности по отношение на качеството на въздуха и замърсяването на въздуха Съответни сектори, допринасящи за емисиите във въздуха санкции на кметове, ако дадена община не постига съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха; - Контрол на качеството на дървата за огрев, използвани в домакинствата Управление качеството на въздуха Битовото отопление Местни Общини (Общински съвети) Роля за създаване на политика Изпълнителна и правоприлагаща роля Докладване и мониторинг Нова отговорност: контрол на качеството на дървата за огрев, използвани в домакинствата Всички Битовото отопление ГЛАВА 4 – НАПРЕДЪК, ПОСТИГНАТ В ПРИЛАГАНЕТО НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПИМ СЛЕД ПОДАВАНЕТО НА НПКЗВ 4.1. ЕКЗОГЕННИ ФАКТОРИ , ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО В Таблица 4 са представени външните фактори, оказали въздействие върху прилагането на съществуващите ПиМ след изготвянето на НПКЗВ на България, одобрена през 2019 г. (към м. декември 2024г.). Таблица 4 Обобщение на значимите външни фактори, влияещи върху прилагането на ПиМ 28 Фактор Основни засегнати сектори Основни въздействия Пандемията от COVID-19 Всички Обществено здраве и смъртност Локдауни – икономически шокове за БВП, поминъка и доходите на домакинствата Инфлация на цените след възстановяването, засягаща, наред с другото, способността на много домакинства да си позволят преминаване от използване на дърва за огрев за битово отопление към алтернативни методи за отопление. Войната на Русия с Украйна Енергетика – доставки и производство Сектори, използващи енергия Прекъсване на доставките на природен газ от Русия и по-високи цени на природния газ от всички източници Енергийната несигурност засяга всички лица, които вземат решения относно използването на енергия Инфлацията на цените на енергията (заедно с общата инфлация на цените, посочена по- горе) оказва отрицателно въздействие върху прехода от замърсяващи практики на битово отопление към по-чисти методи. Чести смени на правителството Всички В периода 2021-2024 г. в България се проведоха шест тура на парламентарни избори. През това време имаше само две редовни правителства, всяко на власт за по- малко от една година. През останалото време България се управляваше от временни правителства. Това доведе до чести промени в ресорните министерства, което забави напредъка по прилагането на ПиМ и превърна РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ПИМ Съществуващите ПиМ към момента на разработването на текущата НПКЗВ (м. декември 2024 г.) са обособени в три типа: 1. ПиМ и предполагаеми практики, които вече са били в сила, докато първата НПКЗВ е била в процес на изготвяне – с други думи, тези, включени в сценария ССМ на първата НПКЗВ – виж раздел 4.3. 2. Допълнителни ПиМ, включени в първата НПКЗВ, предадена на ЕК – тези, включени в сценария СДМ по първата НПКЗВ – виж раздел 4.4. 3. Допълнителни ПиМ, които са приети след представянето на първата НПКЗВ – виж раздел 4.5. НАПРЕДЪК В ПРИЛАГАНЕТО НА П ИМ ПРИ СЦЕНАРИЯ ССМ ПО ПЪРВАТА НПКЗВ В Таблица 5 са обобщени ПиМ, включени в сценария ССМ на първата НПКЗВ по сектори. Тя съдържа информация за напредъка в изпълнението на всяка ПиМ. Повечето ПиМ в сценария ССМ на първата НПКЗВ се отнасят до прилагането на директивите на ЕС и до постоянни и текущи процеси, като издаване на разрешителни и осигуряване на съответствие със съществуващото законодателство. 29 институционалната координация в предизвикателство. В допълнение, периодът на чести промени в правителството съвпадна с графиците по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което доведе до значителни забавяния в изпълнението на НПВУ и потенциално застрашава пълното изпълнение на ПиМ, предвидени в НПВУ. Таблица 5: Напредък в прилагането на ПиМ, включени в сценария ССМ по първата НПКЗВ 30 Политика Мярка Напредък в изпълнението Стационарно изгаряне: обществено електричество и отопление, както и промишленост Директива 2010/75/ЕС за промишлените Експлоатация на ГГИ съгласно изчерпателни Напълно изпълнена. https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/index емисии: прилагане към: Големи горивни инсталации (ГГИ) ≥50 MW – обществено електричество и отопление, промишленост комплексни разрешителни, актуализирани, когато е необходимо, в съответствие с приетите заключения за НДНТ; прилагане на НДНТ за предотвратяване и контрол на емисиите на замърсители с цел спазване на условията на разрешителното, включително ПДС на емисии. Директива 2010/75/ЕС за промишлените емисии: прилагане към: Електрическа и топлинна енергия за обществено ползване – ГГИ в Преходния национален план (ПНП) Реформиране на ГГИ, които са обект на Преходния национален план на България, с оглед привеждането им в съответствие със съответните норми за допустими емисии до 2020 г. или закриването им. Преходният национален план за ГГИ се счита за изпълнен. Без допълнително забавяне през 2020 г. съответните норми за допустими емисии (НДЕ) бяха определени като приложими за ГГИ, включени в плана. Повечето инсталации в момента използват природен газ (ГГИ в София, Пловдив, Стамболийски). Две от инсталациите са преустановили дейност, съответно не са приложили мерките и не са изпълнили емисионните изисквания – Техеко Енерджи и ТЕЦ Видахим. По данни от мониторинга през 2023 г. действащите ГГИ са постигнали съответствие с НДЕ. 31 Директива (ЕС) 2015/2193 за средни СГИ работят въз основа на издадени комплексни Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/Air_new/Naredba%20SGI_izm.2019.docx горивни инсталации (СГИ): прилагане разрешителни или на база удостоверение за https://mcp.eea.government.bg/registers/sgi/publics/list/ към: Различни сектори, използващи СГИ, отоплителни агрегати с мощност от 1 до <50 MW регистрация. Национален план за действие по енергийна - Прилагане на мерки, определени в Националния план за За периода 2014-2020 г. България е постигнала 96% от националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., в т.ч. 91,2% от националната кумулативна цел за енергийни спестявания. https://seea.government.bg/documents/NPDEE_2017.pdf ефективност 2020 г. за: 2014-действие по енергийна ефективност 2014-2020 г.; https://www.seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_Oct.2019.pdf Целите на ЕС за - Предприемане на https://www.seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf енергийна мерки за постигане на https://www.seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_20.10.2021.pdf ефективност за 2020 г. и, в процес на обсъждане за 2030 г. целите на България за енергийна ефективност до 2020 г. Битово и друго горене Екопроектиране за печки за битово отопление, Регламент на ЕС 2015/1185 Подмяна на настоящите печки на твърдо гориво с модели, отговарящи на стандартите от настоящия национален запас, считано от 1 януари 2022 г. Информация с необходимите подробности (разделена по видове уреди, по години и с какво е сменен уредът) не е налична. Анализирайки данните на НСИ от преброяването през 2011 г. и 2021 г., бе изчислено, че използването на уреди за битово отопление на въглища е намаляло със 7% на годишна база за 32 периода 2011-2021 г., докато използването на уреди за битово отопление на дърва за огрев се е увеличило с 0,5% на година. Бе изчислено (на база данни на НСИ), че общото използване на уреди на твърдо гориво (УТГ) за битово отопление (т.е. на въглища и дърва за огрев) в периода 2011-2021 г. е намаляло средно с близо 6% на годишна база. Екопроектиране за котли за битово отопление, Регламент на ЕС 2015/1189 Подмяна на настоящите котли на твърдо гориво с модели, отговарящи на стандартите от настоящия национален запас, считано от 1 януари 2022 г. Същото като по-горе. Финансиране за подмяна на традиционни УТГ за битово отопление. - Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г. финансира подмяна на УТГ в осем общини. - Проект LIFE (2018- 2024 г.) финансира подмяна на УТГ в шест общини. - Действителната подмяна на УТГ по ОПОС 2014-2020 г. започна през 2021 г. и продължи до края на 2023 г. Със средства по ОПОС 2014-2020 г. бяха подменени общо 31 060 УТГ. - Подмяната на УТГ по проект LIFE започна през 2020 г. Проектът приключва през октомври 2024 г. и дотогава могат да се извършва подмяна на УТГ. Към края на 2023 г. общо 2 330 УТГ са заменени с помощта на финансиране по LIFE. В приложение I са представени повече подробности относно подмяната на УТГ по двете програми. Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (НППКАВ) за постигане на съответствие с пределно Наредби за екодизайн на печки и котли, изпълнение на програми за подмяна на уреди на твърдо гориво. Не е постигнато пълно съответствие с ПДС за качество на атмосферния въздух. Средногодишните концентрации на ФПЧ и ФПЧ в наличните станции за мониторинг са в съответствие със 10 2.5 съответните средногодишни ПДС за качество на атмосферния въздух от 2021 г. насам. Максималният позволен брой дни, в които средноденонощните концентрации на ФПЧ 10 превишават ПДС, обаче е надскочен в някои райони за ОУКАВ. 33 допустимите стойности за качество на атмосферния въздух (ПДС): Компонент „Битово отопление“ Директива (ЕС) 2018/844 от 30 май 2018 г. за изменение - Прилагане на Закона за енергийната ефективност; - Законът за енергийната ефективност въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС в българското законодателство. https://www.me.government.bg/en/library/energy-efficiency-act-537-c25-m258-2.html на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите; и - Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (стартирала през 2015 г.); - Очакваното годишно намаление на емисиите на ПГ (CO и еквивалент) в резултат на 2 изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като спестяването на ktCO /година емисии от сгради за 2022 г., е 2,4 ktCO /година, а 2 2 очакваните енергийни спестявания от обновени сгради – 6 268 MWh/година. https://pris.government.bg/document/96b1c4dd8001568e5b65768dfa1f2232/a3627607c80bab38378 3dadf19aea8c6 Директива 2012/27/ЕС относно енергийната - Прилагане на минимални изисквания към - https://www.mrrb.bg/bg/energijna-efektivnost/nacionalna-programa-za-ee-na-mnogofamilni- ефективност както на енергийните jilistni-sgradi/aktualna-informaciya-za-napreduka-po-programata/Минимални изисквания са жилищни, така и на нежилищни сгради (отопление) характеристики на нови сгради и съществуващи сгради, които са в процес на основен ремонт или модернизиране; приложими към енергийните характеристики на нови сгради и съществуващи сгради, които са в процес на основен ремонт или модернизиране. - Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия за периода 2015- 2020 г. е изпълнен. https://seea.government.bg/documents/BG_National_nZEB_Plan_BG.pdf - Приемане на национален план за увеличаване на броя на сградите с почти нулево потребление на енергия; - Наредбата за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите от ноември 2022 г. изисква след 31 декември 2023 г. всички нови сгради да са с почти нулево потребление на енергия. 34 - Гарантиране, че до https://www.mrrb.bg/bg/naredba-rd-02-20-3-ot-9-11-2022-g-za-tehnicheskite-iziskvaniya-kum- 31 декември 2020 г. всички energijnite-harakteristiki-na-sgradi/ нови сгради са с почти нулево потребление на енергия и че след 31 декември 2018 г. новите сгради, обитавани и - Проект на дългосрочна стратегия за обновяване за подпомагане обновяването на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. беше публикуван за обществено обсъждане през 2020 г. https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/ltrs_bg_1.pdf притежавани от публични органи, са сгради с почти нулево потребление на енергия; - Създаване на дългосрочна стратегия за обновяване (СО) за подпомагане обновяването на националния сграден фонд, така че всички жилищни и нежилищни сгради да станат високо енергийно ефективни и декарбонизирани (почти нулева енергия) до 2050 г., включително пътна карта с мерки, измерими индикатори за напредък и индикативни етапи за 2030 г. и след това. В обобщение, съществуващите ПиМ към момента на разработването на за енергийна ефективност могат да се считат за задоволително изпълнени като цяло. Има забавяне в прилагането на Наредбата за енергийните характеристики на сградите. Прилагането й започна на 1 януари 2024 г. Няма решение за приемане на Национална дългосрочна стратегия за обновяване. 35 Национална енергийна стратегия (2011 г.) Националната енергийна стратегия до 2020 г., приета през 2011 г., целеше 30% от домакинствата да бъдат Не е постигнато. По-малко от 1,5% от домакинствата се отопляват на газ. https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=1594 газифицирани до 2020 г., което следваше да бъде постигнато чрез национална програма за ускорена газификация. Пътен транспорт Състав на автопарка (пътнически превозни средства, обществен транспорт, леко- и тежкотоварни превозни средства) – повлиян от директивите на ЕС и регламентите относно типовото одобрение на моторни превозни средства - Критерии за типовете от Евро 1 до Евро 6 относно характеристиките на превозното средство – емисии на отработени газове. - Стимулиране на модернизацията на състава на автопарка чрез промяна в режима на годишния данък върху превозните средства, приложим от 2019 г., така че данъкът да зависи от възрастта, типа на двигателя (мощността) и евростандарта. Електрическите превозни - Изпълнено. - Превозните средства се категоризират всяка година в различни екологични групи според техните нива на емисии на отработени газове. Годишният данък за МПС зависи от възрастта, използваното гориво и евростандарта. 36 средства са освободени от данък. Общински програми и мерки в НППКАВ - Изграждане и експлоатация на софийското метро; - Въвеждане на електробуси в градския транспорт; - Мерки за управление на трафика на общинско ниво. - Изпълнено. В ход е разширяването на третата линия на софийското метро. Линията ще бъде изградена в периода 2023-2026 г. - Превозни средства за градски транспорт с нулеви емисии се въвеждат в голям брой общини. Така например, със средства по ОПОС 2014-2020 г. са закупени 385 превозни средства с нулеви емисии в 10 общини. - Прилагат се допълнителни мерки съгласно общинските ПКАВ. Друг транспорт, включително кораби и плавателни съдове Селскостопански, строителен и други отрасли, които използват специални превозни средства и машини, описани в Европейския регламент за емисии от непътни превозни средства, транспониран в българското законодателство - Прилагане на изискванията за продажби на нови машини, отговарящи на стандартите. - Прилагане на Етап VI от Регламента, предвиден да влезе в сила през 2019- 2020 г. Министерството на земеделието и храните контролира това извънпътни превозни средства и подвижна техника да отговарят на изискванията на Регламент 2016/1628 на ЕС. Извънпътни превозни средства и подвижна техника не биват регистрирани, ако не отговарят на изискванията на Регламент 2016/1628 на ЕС. 37 Промишлени процеси и неорганизирани емисии Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от - Комплексни разрешителни, издавани на Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/bg/prevantivna-dejnost/kompleksni-razreshitelni/publichen- промишлеността големите промишлени registur-na-kompleksnite-razreshitelni/ (ДЕП) за неорганично химическо производство, напр. азотна киселина, амоняк, сярна киселина съоръжения. - Прилагане на НДНТ и мерки за ефективност на разходите при тези съоръжения. Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от - Комплексни разрешителни, издавани за Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/bg/prevantivna-dejnost/kompleksni-razreshitelni/publichen- промишлеността за регулация и контрол на registur-na-kompleksnite-razreshitelni/ петролни рафинерии петролните рафинерии. - Прилагане на НДНТ за контролиране на възпламеняванията, описани в съответните документи. Директива ЕС/2016/802 за Максимално съдържание на сяра в тежките горива и Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/Air_new/ относно газообразните горива, 20201029_Naredba_Techni_goriva_izm_2020.docx намаляването на съдържание на сяра в определени течни горива (ССТГ) - за тежки петролни използвани в процеса на горене и при горива за мореплавателни съдове (ако няма налично оборудване за намаляване 38 продукти, за газта и корабните горива на емисиите) в териториални води, други и на пристана. Директива 94/63/EО относно Продължаване на прилагането на етап I и етап Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/bg/nid-na-naredba-16-ot-12-08-1999g-za-ogranichavane-na- ограничаването на II от мерките за превенция emisiite-na-letlivi-organichni-suedineniya-pri-suhranenie-tovarene-ili-raztovarvane-i-prevoz-na- емисиите на летливи или оптимизиране на benzini/ органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции и Директива 2009/126/EО относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции емисиите на НМЛОС от съхранение на гориво, пренос на гориво и зареждане с гориво на бензиностанции. Употреба на разтворители Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от - Предприятията, действащи в текстилната, Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/bg/prevantivna-dejnost/kompleksni-razreshitelni/publichen- промишлеността за печатната и хранително- registur-na-kompleksnite-razreshitelni/ различните промишлени вкусовата промишленост да функционират, с издадени 39 отрасли, които използват разтворители и/или създават НМЛОС комплексни разрешителни или регистрация. - Прилагане на НДНТ за предотвратяване и контрол на емисиите на НМЛОС в атмосферния въздух. Директива 2004/42/ЕО относно Намаляване или премахване на Напълно изпълнена. https://www.moew.government.bg/bg/vuzduh/letlivi-organichni-suedineniya/normativni-aktove/ домакински и търговски продукти, съдържащи разтворители разтворителите от съдържанието на продукти (бои, лакове, препарати, и др.), използвани в домакинствата и в промишлените сгради. Селско стопанство Директива (EС) 2016/2284 относно - Прилагане на Директивата за нитратите Изпълнено. https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/07/15/ националните тавани при процеса на наторяване narchnik_na_dobrite_zemedelski_praktiki_-_predlozheniia_i_stanovishcha_do_10_avgust_2020_.pdf за емисии на някои атмосферни замърсители - управление на оборски тор - издадени правила за приложението на Приложение III, част 2 от Директива 2016/2284 Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от - Транспониране на Директивата за нитратите Изпълнено. 40 замърсяване с - Прилагане на мерки https://www.moew.government.bg/bg/vodi/opazvane-na-vodite-ot-zamursyavane/zoni-za- нитрати от от Директивата за zastita/nitratno-uyazvimi-zoni/ селскостопански източници и Директива (EС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители - почви: наторяване с азотни торове нитратите Директива (EС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители - управление на остатъци от реколтата Поддържане на засилени мерки по забраната в Закона за опазване на земеделските земи за горене в открити полета на остатъчни реколти. Изпълнено. 4.4. НАПРЕДЪК В ПРИЛАГАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПИМ, ВКЛЮЧЕНИ В ПЪРВАТА НПКЗВ (СЦЕНАРИЯ СДМ) В Таблица 6 се обобщава напредъкът в прилагането на допълнителни ПиМ, включени в сценария СДМ на първата НПКЗВ. В Таблица 6 са отбелязани планираните начални и крайни дати, цели и показатели за мониторинг, компетентните органи и последните налични стойности на индикаторите за напредък по приетите ПиМ в първата НПКЗВ. Изпълнението на повечето ПиМ, включени в сценария СДМ на първата НПКЗВ, продължава. ПиМ, които се отнасят до приемането на наредби (а именно изисквания за качество на въглища и дърва за огрев за битово отопление), са изпълнени – наредбите са влезли в сила. Изглежда обаче, че механизмите за прилагане и цялостното спазване на изискванията за качество на въглищата са на по-високо ниво, отколкото тези в наредбата за изискванията за качество на дървата за огрев. Бяха разгледани две ПиМ, които не са приложени поради потенциални несъответствия със законодателството на ЕС и принципа за свободно движение на стоки. Такъв беше случаят с намерението да се изместят напред във времето изискванията на Регламент 2015/1185 за екодизайн и със законодателните ограничения върху вноса на превозни средства. Разглеждайки конкретно селскостопанския сектор, в контекста на продължаващото несъответствие с изискванията за NH3, прилагането на двете селскостопански ПиМ, включени в сценария СДМ, продължава. Има известен напредък в прилагането на добри земеделски практики, които оказват влияние върху емисиите на NH3. Като цяло, намаляването на употребата на неорганични торове и подобряването на управлението на оборския тор се ръководят главно от законодателството (напр. относно нитратно уязвимите зони) и изискванията за кръстосано съответствие с оглед получаване на земеделски директни плащания. Мярката с най-голямо въздействие с оглед намаляването на емисиите на ФПЧ2.5 е замяната на традиционните уреди на твърдо гориво (УТГ) с по-чисти алтернативи. Повече от 33 000 традиционни УТГ са били заменени чрез безвъзмездно финансиране след приемането на първата НПКЗВ. В допълнение към тях се наблюдава текуща естествена подмяна на традиционните УТГ, чиито темп се приема на база анализираните данни от националните преброявания през 2021 г. и 2011 г. Въпреки големия брой заменени традиционни УТГ, изглежда малко вероятно всички УТГ в общини, които не отговарят на изискванията към момента на приемане на ПиМ в първата НПКЗВ през 2019 г., да бъдат заменени до 2025 г. Независимо от това, безвъзмездното финансиране за подмяната на УТГ ще продължи до 2030 г., което се очаква допълнително да понижи емисиите на ФПЧ2.5 от сектора на битовото отопление. Допълнителна контекстуална информация относно ПиМ, отбелязани в таблицата, е представена в приложение I. 41 Таблица 6: Напредък в прилагането на ПиМ, включени в сценария СДМ по първата НПКЗВ 42 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение Битовото отопление Б1: Въвеждане на стандарти за въглища и дърва за огрев 2019 2019- 2020 г. 2030 Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол въвеждане до 2019 г. – изпълнено през 2020 г. Наредба №6 за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, въвеждане до 2020 г. – изпълнено Наредбата е въведена МОСВ МЗХ Изпълнителна агенция по горите Държавни горски предприятия Общини ДАТМН Наредбите са в сила 43 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение Наредбата за изискванията приета в България през февруари продавани за битово отопление: изисквания за опаковане и Наредба № 6 от 7 октомври земеделието и храните бе изискванията за пределно с никакви бои и лакове или гуми, пластмаса и петролни дървесината за отопление. общините и Регионалните определяне на степента на Наредба за изискванията за за качеството 2020 г. до 1,3% етикетиране. 2019 г. за приета през допустимите да е била продукти. Контролът по инспекции по съответствие с качество на на твърдите С наредбата съдържание Спазването на изискванията и октомври стойности за подложена на Наредбата прилагането околна среда наредбата. въглищата: горива, използвани се въвеждат на сяра, до разпоредбите контрола върху 2019 г. Дървесината, качество на въздуха, химическа обработка разписва режим на наредбата се и води (РИОСВ). за битово отопление, задължителни стандарти 15% съдържание на достигна 96% през 2022 дървесината, която се използвана за трябва да съдържа и не трябва да на съхранение и осъществява в мястото Правоприлагането naredba_za_iziskvaniyata_za_kachestvoto_na_tvardite_goriva.pdf условията, и изисквания за пепел, до 20% обща г. използва за битово битово отопление максимално 30% се смесва с други минимални срокове за на използване, а в мястото на употреба реда и начина за техния въглищата и въглищните влажност, както и отопление на в общини, които не обща влага, не трябва вещества и материали съхнене в зависимост отговорни за нейното ограничава (government.bg) контрол бе брикети, допълнителни Министерството на отговарят на да е третирана като текстил, от вида на прилагане са възможностите за Наредба за изискванията и контрола върху дървесината: NAREDBA___6_ot_7102019_g_za_iziskvaniqta_i_kontrola_varhu_darvesinata_koqto_se_izpolzva_za_bitov.docx (live.com) Б2: По-ранно въвеждане в сила на Регламент (ЕС) 2015/1185 по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво и задължително ускорено изваждане от 2019 2020 2030 Наредбата е в сила Наредбата е в сила МИИ ДАТМН МОСВ Разгледано, но не е приложено 44 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение употреба на традиционните отоплителни уреди на твърдо гориво (печки) в общините, където КАВ не отговаря на ПДС за ФПЧ 10 Датата на влизане в сила на г. МИИ изготви проект на нотифицира ЕК за това намерение, в нарушение на принципа за за отоплителни уреди. Задължителната ускорена въздуха не е в съответствие с от 2025 г. да се премахнат газопреносна мрежа, и във януари 2029 г. Тази наредба Регламент министерска но на 11 свободното подмяна на ПДС за ФПЧ 10, уредите на всички сгради осигурява 2015/1185 за заповед за декември движение на традиционните, не бе твърдо гориво в Столична регулаторна основа екодизайн не бе изтегляне напред 2019 г. ЕК отговори, стоки поради замърсяващи приложена. Столична в централните община, свързани за задължителното, изместена напред във във времето на датата че изтеглянето на възможно противоречие отоплителни уреди на община обаче издаде райони на София, към топлофикационната ускорено времето поради на влизане в сила прилагането на с Регламент 305/2011, твърдо гориво (УТГ) наредба за зони свързани към или извеждане от употреба правни предизвикателства. на Регламент 2015/1185. този регламент напред който обхваща в общини, където с ниски емисии, топлофикационната или към централната газопреносна на уреди на твърдо През 2019 България във времето е и изискванията качеството на която предвижда централната мрежа след 1 гориво (УТГ). Б3: Домакинствата, засегнати от задължителното изваждане от употреба на традиционни печки да преминат към отопление на природен газ, централно отопление, електричество или отоплителни уреди, 2019 2019- 2020 г. 2025-2030 г. Подмяна на всички печки до 2025 г. в общините, които не отговарят на изискванията за КАВ – в процес на изпълнение, но няма да приключи в срок Брой заменени печки – 33 390 печки само с помощта на финансиране по ОПОС 2014- 2020 и LIFE МОСВ Общини Газоснабдителни и топлофикационни дружества В процес на изпълнение 45 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение отговарящи на изискванията за екопроектиране (екостикер) Наредбата е в сила – приета Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община Брой домакинства, преминали към по-чисто отопление – 27 151 домакинства, които са се възползвали от ОПОС 2014- 2020 за подмяната на 46 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение УТГ до края на 2023 г. Задължителната подмяна на (Столична) е приела наредба централната газопреносна от 01.01.2025 г. и за цялата по улици или на места, в които Общо 33 390 УТГ са били представлява средно 15% оставащите УТГ в тези общини отговарят на изискванията, Информация относно ОПОС УТГ не е за ЗНЕ, която мрежа. Изискванията община от има изградена подменени в 11 заменени УТГ и следователно няма да бъде 2014-2020 г.: изпълнена в предвижда за ЗНЕ 01.01.2029 г. като и общини в спрямо предвидения може да постигната. ОПОС | eufunds общините, които задължително за битово се забранява функционираща централна несъответствие процент се заключи, че Повече подробности отчитат несъответствие премахване на УТГ, отопление в Столична използването на твърди топлофикационна в периода 2020-2023 на подмяна в първата междинната цел за относно програмите с ПДС за качество но само в райони, Община влизат в сила горива за битово и/или г. чрез финансиране НПКЗВ. Подменените пълна подмяна на за подмяна на на въздуха. Само свързани с за част от територията отопление в сгради газоразпределителна мрежа. по ОПОС 2014-2020 УТГ представляват УТГ до 2025 г. в УТГ са представени в една община топлофикация или с на общината разположени и LIFE. Това около 22% от общините, които не приложение I. Информация относно проект LIFE: „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ (lifeipcleanair.eu) Пътен транспорт ПТ1: Модернизиране на автопарка чрез позволяване само на „по- чист“ внос 2020 2020 2021 Изготвено законодателство Количествено измерено въздействие на мярката Решения на Министерски съвет и на ЕК Проучвания на вноса МТИТС ИААА Разгледано, но не е приложено 47 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение Не е изпълнено поради замърсяването на въздуха от Словакия, Унгария, Румъния, върху вноса на употребявани правни вноса на Литва, Латвия, автомобили предизвикателства. употребявани Кипър и на пазара на Информационна автомобили бе Люксембург. ЕК ЕС нарушават нотификация подадена до ЕК от уведоми България и основен принцип на ЕС относно предприемането България. Нотификацията останалите – свободното на мерки за беше подкрепена държави-членки, че всякакви движение на стоки. намаляване на от Полша, ограничения ПТ2: Зони с ниски емисии (ЗНЕ) в София и Пловдив 2019 г. 2019 г. 2024 г. Зависи от състоянието на качеството на въздуха Приемане на политическа мярка от Парламента и от Министерски съвет – актуализация на ЗЧАВ за разясняване на текстовете относно създаването на ЗНЕ Завършване на процеса по въвеждане на ЗНЕ в общините – процесът е завършен от административна гледна точка в Завършен процес на ниво Парламент и Министерски съвет Одобрено планиране на ЗНЕ Намалени нива на замърсяване с NOx и ФПЧ МОСВ МТИТС МРРБ Общини В процес на изпълнение 48 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение София, процесът продължава в Пловдив Оценени въздействия – въздействията не са оценени София е създала официално създаване на ЗНЕ. ЗЧАВ бе актуализиран през административните пречки Наредбата за ЗНЕ в София бе ЗНЕ, докато в 2020 г. и 2021 г., пред общините приета на 15 Пловдив е за да разясни да създават декември разработена текстове ЗНЕ. 2022 г. с решение методология за прилагане относно приемането на ЗНЕ на Столичен общински на ЗНЕ, но все на местно ниво, съвет (r-931 още не е приет като по този начин (sofia.bg)). Наредбата бе нормативен акт за бяха отстранени обжалвана, но Съдът отхвърли жалбата на 26 април 2024 г. (Информация за дела АССГ (justice.bg)) Официалното прилагане на ЗНЕ в София, по отношение ограничаване движението на 28 февруари 2024 г., преди да ограничава движението на МПС, стартира започне МПС, за на 1 декември активното периода 1 2023 г. прилагане на декември 2024 Въпреки това бе предоставен изискванията за ЗНЕ. Ефективно г. – 28 февруари гратисен период СО въвежда 2025 г. за периода 1 ЗНЕ на вредни вещества, (https://www.sofia.bg/low-emission-zones; декември 2023 г. - в които се https://www.sofia.bg/w/5831608). Наредба за ЗНЕ в София: НАРЕДБА за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община (obshtini.bg) 49 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение Селско стопанство С1: Добри практики относно използването на торове 2019 г. 2019 г. 2030+ Количеството емисии на амоняк от прилагането на торове да бъде намалено с 25% до 2026-28 г. - постигането на междинната цел е в процес на изпълнение Докладвани норми на прилагане Министерство на земеделието и храните В процес на изпълнение Правила за Добра земеделска 265/12.03.2020 г. на министъра Изключение прави забраната задължително от всички Внесеният азот чрез неорганични стопани) в периода 2019-2021 ПДЗП-НЕАВ: практика на земеделието за използването земеделски стопани. торове е г. за намаляване и храните. на намалял с 8% на емисиите Спазването амониево-карбонатни (по данни на от амоняк във на правилата за добри торове, съгласно отдел „Агростатистиката“ https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/opazvane-na-vodi-i-vzduh-ot-zamrsyavane/namalyavane-na- въздуха (ПДЗП-НЕАВ) практики, НПКЗВ 2020-2023 към МЗХ въз бяха приети със установени в ПДЗП-НЕАВ, г., която следва основа на проучвания на заповед РД09- е доброволно. да се прилага земеделските emisiite-ot-amonyak-vv-vzduha/ С2: Добри практики при управлението на оборския тор 2019 г. 2019 г. 2030+ Постигане на 30% съответствие с добрите практики Проучвания във фермите на Министерство на земеделието и храните В процес на изпълнение 50 Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Планирана година на Планиран (години) на график изпълнение Мониторинг на изпълнението напредъка в Компетентен Статус на или пакет от ПиМ приемане Начало Край Междинни цели Индикатори отговорен орган изпълнение до 2030 г. - постигането на междинната цел е в процес на изпълнение. текущите практики Правила за Добра земеделска практическите правила за Отчетено спазване на изискванията получателите на земеделски ПДЗП-НЕАВ: практика за управление на за директни намаляване оборския тор, управление на плащания: 2020 на емисиите заложени в оборския тор по г. – 53%; 2021 г. от амоняк във въздуха ПДЗП-НЕАВ, е доброволно. данни на Държавен – 59%; 2022 г. – 69%. https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/opazvane-na-vodi-i-vzduh-ot-zamrsyavane/namalyavane-na- (ПДЗП-НЕАВ) бяха фонд „Земеделие“ приети през 2020 г. въз основа на Спазването на проверки на 1% от emisiite-ot-amonyak-vv-vzduha/ Легенда: Зелено – ПиМ са приложени Жълто – Прилагането на ПиМ Червено – ПиМ са разгледани, е в процес на но не са изпълнение приложени / ПиМ са приложени частично ДОПЪЛНИТЕЛНИ П ИМ, КОИТО СА ПРИЕТИ СЛЕД ПЪРВАТА НПКЗВ Основните допълнителни ПиМ, приети след изготвянето на първата НПКЗВ, са тези, включени в Стратегическия план по ОСП за 2023-2027 г. и в НПВУ. Стратегическият план по ОСП 2023-2027 г. съдържа множество мерки за селскостопанския сектор. Основният индикатор за резултати в Стратегическият план по ОСП 2023-2027 г., свързан с емисиите на замърсители по НПКЗВ, а именно NH3, е предвижданият дял от 15,9% използвана земеделска площ (ИЗП) по подкрепени ангажименти за намаляване на емисиите на амоняк до края на периода на плана за действие на 15 ОСП . Най-важният всеобхватен политически документ, приет след изготвянето на първата НПКЗВ, е НПВУ. НПВУ включва общо 98 мерки, подразделени в 47 реформи и 51 инвестиции, които България е поела като ангажимент да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г. Политическата нестабилност в България, разгледана в Таблица 4, е основен проблем за навременното прилагане на мерките по НПВУ. Таблица 7 по-долу обобщава най-подходящите ПиМ по отношение на емисиите на замърсители по НПКЗВ, включително целите и сроковете за отделните ПиМ. 15 Result Indicators dashboard (europa.eu) 51 Таблица 7: Съответни ПиМ, включени в НПВУ на България 52 Индикатори Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Единици Базова линия Цел Краен срок за изпълнение Стълб „Иновативна България“ Нов капацитет за съхранение на електроенергия kW инсталирана мощност 0 54 096 1-во тримесечие 2026 г. Проекти за кръгова икономика в индустриите Брой проекти 0 240 4-то тримесечие 2025 г. Стълб „Зелена България“ Енергийни обновления в многофамилни жилищни сгради, намаляващи първичното енергийно потребление средно с поне 30% Площ, която е претърпяла енергийно обновяване 2 m 0 3,6 мил. 2-ро тримесечие 2026 г. Енергийни обновления в нежилищни сгради, намаляващи първичното енергийно потребление средно с поне 30% Площ, която е претърпяла енергийно обновяване 2 m 0 1,4 мил. 2-ро тримесечие 2026 г. 53 Индикатори Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Единици Базова линия Цел Краен срок за изпълнение Инсталиране на слънчеви колектори (за отопление на вода) или фотоволтаични системи в домакинства, използващи традиционни УТГ Брой домакинства 0 10 000 4-то тримесечие 2025 г. Енергийно ефективно улично осветление Спестена енергия, MWh/година 0 127 885 2-ро тримесечие 2025 г. Развитие на електроразпределителната инфраструктура за внедряване на поне 2 500 MW нови мощности на възобновяема енергия MW 1 842 4 342 4-то тримесечие 2024 г. Развитие на електроразпределителната инфраструктура за внедряване на допълнителни 2 500 MW нови мощности на възобновяема енергия (слънчева и вятърна) MW 4 342 6 342 1-во тримесечие 2026 г. Използвани нови мощности на възобновяема енергия (слънчева и вятърна) MW 1 704 5 204 2-ро тримесечие 2026 г. Пилотна геотермална централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ) – 10 MW електрическа мощност и 30 MW топлинна мощност MW 0 10 2-ро тримесечие 2026 г. Производство на зелен водород: 55 MW електролизьори за производство на минимум 7 800 тона зелен водород годишно MW 0 55 4-то тримесечие 2025 г. 54 Индикатори Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Единици Базова линия Цел Краен срок за изпълнение Производство на биогаз: инсталация за биогаз с мощност 9 MW, произвеждаща най-малко 7 ktoe биогаз годишно MW 0 9 4-то тримесечие 2025 г. Поетапно намаляване на емисиите на CO от енергийния 2 сектор Тона CO 2 19 438 000 10 983 000 2-ро тримесечие 2026 г. Поетапно въвеждане на капацитет за съхранение на електроенергия MWh 0 6 000 1-во тримесечие 2026 г. Увеличаване на дела на използваната земеделска площ (ИЗП) за биологично земеделие % 2,3 5 2-ро тримесечие 2026 г. Стълб „Свързана България“ Увеличение на броя на пътниците в железопътния транспорт – 15% ръст през 2025 г. спрямо нивата през 2019 г. Брой пътници 21 339 500 24 540 425 2-ро тримесечие 2026 г. Създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в най-малко 3 града с население над 100 000 души, ограничаващи движението на превозни средства с най-малко Евро 3 или по-нисък еко стандарт Брой създадени ЗНЕ 0 3 2-ро тримесечие 2025 г. Увеличение на регистрираните превозни средства с нулеви или ниски емисии Брой 2 500 30 000 2-ро тримесечие 2026 г. 55 Индикатори Заглавие и кратко описание на отделни ПиМ Единици Базова линия Цел Краен срок за изпълнение Нови превозни средства за градски транспорт с нулеви емисии Брой 0 68 2-ро тримесечие 2024 г. Източник: EU Consilium pdf (europa.eu) ГЛАВА 5 - ПОСТИГАТ НАПРЕДЪК В РЕЗУЛТАТ НА ТЕКУЩИТЕ ПИМ С ОГЛЕД НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ И СТЕПЕНТА НА СЪОТВЕТСТВИЕ С НАЦИОНАЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СЪЮЗА СПРЯМО 2005 Г. 5.1. ПРЕГЛЕД НА НАПРЕДЪКА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ Емисиите на всички замърсители, с изключение на NH3, са в съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите (АНЕ), влезли в сила от 2020 г. (виж Таблица 8). Въпреки това, емисиите на всички замърсители с изключение на ФПЧ2.5 са се увеличили в периода 2020-2022 г., вероятно поради ограничената активност по време на пандемията от Covid-19 и свързаните с нея локдаун мерки, която междувременно се е възстановила. По отношение на изпълнението на АНЕ за 2030 г., емисиите на SO2 през 2022 г. вече са в съответствие с АНЕ за 2030 г. и нататък. Емисиите на всички други замърсители ще трябва да бъдат намалени спрямо нивата за 2022 г., за да бъдат изпълнени АНЕ от 2030 г. нататък: съответно с 11% и 22% за NOx и НМЛОС, и съответно със 17% и 16% за NH3 и ФПЧ2.5. Таблица 8: Ангажименти за намаляване на емисиите (АНЕ) в сравнение с базовата 2005 година за конкретни замърсители (%) и напредък по постигането на АНЕ 56 SO 2 NO x НМЛОС NH 3 ФПЧ 2.5 АНЕ 2020-2029 г. (намаление на емисиите в сравнение с базовата 2005 г.) 78% 41% 21% 3% 20% емисии през 2020 г. в сравнение с базовата 2005 г. -96% -61% -30% 4% -24% емисии през 2021 г. в сравнение с базовата 2005 г. -95% -57% -28% 5% -25% емисии през 2022 г. в сравнение с базовата 2005 г. -94% -53% -26% 6% -30% АНЕ от 2030 г. нататък (намаление на емисиите в сравнение с базовата 2005 г.) 88% 58% 42% 12% 41% Необходимо намаляване на емисиите в сравнение с емисиите от 2022 г. за В съответствие 11% 22% 17% 16% 5.2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАСТОЯЩИТЕ ПИМ ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ПЪРВАТА НПКЗВ 5.2.1. NOX Емисиите на NOx през 2022 г. са с 25% по-ниски в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани емисии в първата НПКЗВ. Секторното разпределение на емисиите на NOx през 2022 г. остава подобно на това през 2016 г., като пътният транспорт представлява близо 46% от общите емисии, следван от общественото производство на електрическа и топлинна енергия с 29% от общите емисии. След постоянен спад на емисиите на NOx в периода 2016-2020 г., емисиите през 2021 г. и 2022 г. са се повишили поради увеличената активност в ключовите сектори след свързаните с Covid-19 мерки и ограничения през 2020 г. и частично през 2021 г. В сравнение с 2016 г. емисиите на NOx през 2022 г. от пътния транспорт и от общественото производство на електрическа и топлинна енергия са намалели съответно с 14% и 15%. Въпреки това, емисиите от общественото производство на електрическа и топлоенергия през 2022 г. са се увеличили с 48% в сравнение с 2021 г. поради по-високото производство на електроенергия и съответно увеличеното използване на твърди горива в сектора. Емисиите на NOx от пътния транспорт през 2022 г. са с 5% по-ниски в сравнение с 2021 г., което показва, че увеличението на емисиите от сектора през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се дължи до голяма степен на по-ниската активност по време на локдауна, свързан с Covid-19. Емисиите от промишленото горене и процеси са се увеличили след 2020 г. поради по-пълното докладване на емисиите от този сектор – докладвани са емисии за повече NFR кодове, отколкото преди 2020 г. 57 постигане на АНЕ от 2030 г. нататък Източник: Докладвана вещества за 2022г. Забележка: Зеленият цвят през 2024г. и процентите Национална с отрицателна инвентаризация стойност на емисиите сочат на вредни съответствие с АНЕ (т.е. отчетените процентите над 0 показват от АНЕ). емисии са несъответствие по-ниски от с АНЕ АНЕ), докато (т.е. отчетените червеният емисии цвят и са по-високи Фигура 1: Емисии на NOx, 2016-2022 г., в kt 5.2.2. НМЛОС Емисиите на НМЛОС през 2022 г. са с 20% по-ниски в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани емисии в първата НПКЗВ. Секторното разпределение на емисиите на НМЛОС през 2022 г. остава подобно на това през 2016 г., като категорията на промишлените процеси и неорганизираните емисии, категорията на употребата на разтворители и категорията на битовото и друго горене представляват съответно 31%, 29% и 24% от общите емисии. След постоянен спад на емисиите на НМЛОС в периода 2016-2020 г., емисиите през 2021 г. и 2022 г. са се увеличили леко поради увеличената активност в ключовите сектори след свързаните с Covid-19 мерки и ограничения през 2020 г. и частично през 2021 г., както и поради по-пълното докладване на емисиите след 2020 г. В сравнение с 2016 г. емисиите на НМЛОС през 2022 г. за ключовите категории са се: - увеличили с 15% за категорията на употреба на разтворители поради повишена активност; - увеличили с 3% за категориите на промишлените процеси и неорганизираните емисии, отчасти поради по-пълното докладване в категорията на промишлените процеси; - намалили с 20% за категорията на битовото и друго горене поради преминаване от твърди горива за отопление към алтернативи. 58 Фигура 2: Емисии на НМЛОС, 2016-2022 г., в kt 5.2.3. SO2 Емисиите на SO2 през 2022 г. са с 22% по-ниски в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани емисии в първата НПКЗВ. Секторното разпределение на емисиите на SO2 през 2022 г. остава подобно на това през 2016 г., като общественото производство на електрическа и топлинна енергия представлява 65% от общите емисии, следвано от промишлени процеси и неорганизирани емисии с 16% и промишлено горене с 14% от общите емисии. След постоянен спад на емисиите на SO2 в периода 2016-2020 г., емисиите през 2021 г. и 2022 г. са се повишили поради увеличената активност в ключовите сектори след свързаните с Covid-19 мерки и ограничения през 2020 г. и частично през 2021 г. По-специално производството на електроенергия от въглища се е увеличило от 2020 г. насам поради пазарните условия в енергийния сектор (високи цени, подхранвани и от войната на Русия срещу Украйна), които стимулират въглищните електроцентрали да работят с по-голям капацитет. Въпреки увеличеното използване на въглища в производството на електрическа и топлинна енергия, емисиите от сектора през 2022 г. остават с 32% по-ниски спрямо тези през 2016 г. 59 Фигура 3: Емисии на SO2, 2016-2022 г., в kt 5.2.4. NH 3 Емисиите на NH3 през 2022 г. са с 4% по-ниски в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани емисии в първата НПКЗВ. Емисиите на NH3 за периода 2020 – 2022 г. обаче не са в съответствие с АНЕ за периода 2020-2029 г., което доведе до стартиране на наказателна процедура срещу България. Секторното разпределение на емисиите на NH3 през 2022 г. остава подобно на това през 2016 г., като емисиите от наторяването на почвите представляват 60% от общите емисии, следвани от емисиите от животновъдството с 33% от общите емисии. Емисиите на NH3 от торенето на почви, основно в резултат на използването на неорганични торове, са намалели с 6% в сравнение с нивата през 2016 г., но остават относително стабилни от 2020 г. насам. Емисиите на NH3 от животновъдството, основно в резултат на емисиите от управлението на оборски тор от едър рогат добитък, са стабилни за периода 2016-2022 г. Тези тенденции подчертават вероятната необходимост от прилагане на допълнителни ПиМ в селскостопанския сектор, за да се изпълнят АНЕ за 2020-2029 г. и от 2030 г. нататък. 60 Фигура 4: Емисии на NH3, 2016-2022 г., в kt 5.2.5. ФПЧ2.5 Емисиите на ФПЧ2.5 през 2022 г. са с 9% по-ниски в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани емисии в първата НПКЗВ. Емисиите на ФПЧ2.5 до голяма степен се дължат на категорията на битовото и друго горене, която представлява близо 70% от общите емисии. Емисиите на ФПЧ2.5 от категорията на битовото и друго горене са намалели с 19% през 2022 г. в сравнение с 2016 г. Този спад до голяма степен се дължи на намаляващия брой на населението, съчетано с преминаването от използване на твърди горива (особено въглища) за отопление към други алтернативи. 61 Фигура 5: Емисии на ФПЧ2.5, 2016-2022 г., в kt 5.3. ОЦЕНКА НА ПОДОБРЕНИЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ България е разделена на шест райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (райони за ОУКАВ) - Столична агломерация (BG0001), Агломерация Пловдив (BG0002), Агломерация Варна (BG0003), Северен/Дунавски (BG0004), Югозападен (BG0005) и Югоизточен (BG0006) – виж Фигура 6. Несъответствие в дадена станция за мониторинг на КАВ в един от районите за ОУКАВ води до несъответствие на целия район. Фигура 6: Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух в България Източник: Изпълнителна агенция по околна среда. 62 Първата НПКЗВ разглеждаше съответствието със стандартите на ЕС за качество на въздуха за периода 2005-2016 г. Следователно, актуализацията на НПКЗВ се съсредоточава върху напредъка по отношение на постигането на стандартите на ЕС за качество на въздуха от 2016 г. до 2022 г., която към момента на изготвяне на настоящия документ е последната година, за която са докладвани данни за качеството на въздуха в Националния доклад за състоянието и 16 опазването на околната среда в Република България , който се публикува от Изпълнителната агенция по околна среда. Постигането на съответствие със стандартите на ЕС за качество на въздуха в райони за ОУКАВ е обобщено в Таблица 9. Таблица 9: Съответствие със стандартите на ЕС за качество на въздуха за периода 2016-2022 г. 16 http://eea.government.bg/bg/dokladi/Greenbook_2024.pdf. 63 Замърсите Стандарт Брой на райони атмосферния за оценка и въздух, в съответствие управление които не на е качеството постигнато л 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 3 1 часа: 350 µg/m , 24 позволени превишения 1 1 1 1 1 1 0 SO 2 3 24 часа: 125 µg/m , 3 позволени превишения 2 2 1 1 0 0 0 3 1 часа: 200 µg/m , 18 позволени превишения (стандарт 2010 г.) 0 1 0 0 0 0 0 NO 2 1 година: 40 µg/m3, средногодишно (стандарт 2010 г.) 3 1 0 1 0** 1 1 3 24 часа: 50 µg/m , 35 позволени превишения 6 5 5 5 5 4* 3* PM 10 1 година: 40 µg/m3, средногодишно 5 4 4 2 1 0 0 PM 2,5 3 1 година: 25 µg/m , средногодишно (стандарт 2015 г.) 1** 3 1 0 0 0 0 ПАВ 1 година: 1 µg/m3, средногодишно (стандарт 2012 г.) 5 5 5 4 4 3 3 Таблица 10: Съответствие със стандартите на ЕС за качество на въздуха за озон, 2016-2022 г. 64 CO Максимум 8 часа 3 дневно: 10 mg/m 0 0 0 0 0 0 0 О 3 Максимум 8 часа 3 дневно: 120 μg/m , 25 позволени средни превишения за 3 години 2*** 2*** * 2*** 3*** ** 2*** 2*** 2*** Източник: Забележка: Изпълнителна агенция по 2016 г. е подчертана, околната тъй като среда. това е последната година, за която са докладвани КАВ. *- Райони в дни чрез допустимите пустинен **- <75% данни ***- ****- *****- данни за КАВ в първата несъответствие след прилагане на Методиката стойности на ФПЧ , 10 прах. за един район в несъответствие в две мониторингови несъответствие в три мониторингови несъответствие в 4 мониторингови НПКЗВ и приспадане за които се несъответствие. тя на служи преноса определяне дължат станции станции станции в в като на на на 2 в 2 3 емисии района. района. базова пустинен от района. година прах за превишенията природни за оценката на на съответните пределно източници – Брой на райони атмосферния за оценка и въздух, в съответствие управление които не на е качеството постигнато Замърсите л Стандарт 2014- 2016 г. 2015 - 2017 г. 2016 - 2018 г. 2017 - 2019 г. 2018 - 2020 г. 2019 - 2021 г. 2020- 2022 г. О 3 Максимум 8 часа 3 дневно: 120 μg/m , 25 позволени средни превишения за 3 години 3 2* 2* 2* 2 3 2 Източник: Забележка: Изпълнителна агенция по 2016 г. е подчертана, околната тъй като среда. това е последната година, за която са докладвани КАВ. *- несъответствие данни за КАВ в първата в три мониторингови НПКЗВ и тя служи станции в 2 като района, базова за година 3-годишен за оценката период на Нивата на постигнато съответствие със стандартите на ЕС за качество на въздуха в България са се подобрили значително в периода 2016-2022 г. По-специално, средногодишната ПДС за ФПЧ10 е спазена във всички райони за ОУКАВ през последните две години с докладвани данни (2021 и 2022 г.), което е значително подобрение спрямо петте района за ОУКАВ в несъответствие с тази ПДС през 2016 г. Освен това всички райони за ОУКАВ в България отчитат съответствие със средногодишната ПДС за ФПЧ2.5 от 2019 г. насам. Следва да се спомене обаче, че ФПЧ2.5 се следи само в седем градски пункта. Независимо от това, несъответствието със средноденонощната ПДС за ФПЧ10 остава факт, въпреки че ситуацията през 2022 г. се е подобрила значително в сравнение с 2016 г.: броят на станциите за мониторинг на КАВ, които отчитат превишение на максимално допустимия брой дни, в които концентрации на ФПЧ10 надвишават средноденонощната норма и броят на дните с регистрирани превишения са намалели през 2022 г. спрямо 2016 г. В допълнение, броят на районите за ОУКАВ в несъответствие през 2022 г. в сравнение с 2016 г. е намалял от 5 на 3. През 2016 г. 32 станции за мониторинг на КАВ са отчели несъответствие със средноденонощната ПДС за ФПЧ10, докато през 2022 г. те са само 4. Броят дни с превишения на средноденонощната ПДС за ФПЧ10, отчетен в станция за мониторинг на КАВ през 2016 г., е 168, докато през 2022 г. е 64. Във всички райони за ОУКАВ е постигнато съответствие с ПДС за SO2 през 2022 г. В един район за ОУКАВ се отчита несъответствие със средногодишната ПДС за NO2 през повечето години от 2016 г. насам (в норма през 2018 и 2020 г.), но през 2022 г. той е единственият, в който не са постигнати стандартите за този замърсител, докато през 2016 г. районите в несъответствие са били три. Наред с ФПЧ, несъответствието със средногодишната ПДС за ПАВ продължава да бъде проблем в България. Въпреки това се отчита подобрение в средногодишната концентрация на ПАВ, като през 2016 г. 5 района за ОУКАВ са били в несъответствие, докато през 2021 г. и 2022 г. те са три. Броят на районите за ОУКАВ в несъответствие със стандартите за озон е намалял от 3 в периода на осредняване 2014-2016 г. на 2 в периода 2020-2022 г. 5.4. ТЕКУЩО ТРАНСГРАНИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ Емисиите, генерирани от територията на България имат въздействие най-вече в рамките на страната, особено в градските райони. Емисиите на България обаче имат и трансгранични въздействия, които допринасят за отлагането на замърсители с подкиселяващи и еутрофизиращи ефекти, а именно окислена сяра, окислен и редуциран азот, в съседни държави. Емисиите от България също допринасят за образуването на озон чрез емисиите на NOx и НМЛОС и на вторични органични аерозоли, ФПЧ2.5 и ФПЧ10, като и на амониев сулфат и нитрат от серен диоксид. Трансграничните въздействия са количествено определени с помощта на работата по моделиране на Европейската програма за мониторинг и оценка (ЕПМО) в рамките на Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР). Резултатите се докладват ежегодно от ЕПМО, като резултатите от най-новото моделиране са обобщени в настоящия раздел. Последният доклад на ЕПМО относно състоянието на трансграничното замърсяване на въздуха е от 2024 г., като са отчетени данни за 17 2022 г. 17EMEP Status Report 1/2024. 65 5.4.1. ОТЛАГАНЕ НА ОКИСЛЕНА СЯРА , ОКИСЛЕН И РЕДУЦИРАН АЗОТ На Фигура 7 се илюстрира географското разпределение на отложените замърсители (mg/m2) с произход България, докато в Фигура 7: Моделиран принос на България на отложени замърсители 66 Окислена сяра 2 (mg S/m ) Окислен азот 2 (mg N/m ) Таблица 11 са посочени процентите на емисиите, отложени в съседните на България държави и в самата страна. Фигура 7: Моделиран принос на България на отложени замърсители 67 Редуцира н азот 2 (mg N/m ) Окислена сяра 2 (mg S/m ) Таблица 11: Дял на емисиите от България по държава/район на отлагане и по отложен замърсител 68 Окислен азот 2 (mg N/m ) Редуцира н азот 2 (mg N/m ) / район Дял на емисиите от България по държава/район на отлагане Държава Окислена сяра Окислен азот Редуциран азот България 29% 26% 45% Румъния 8% 8% 8% 5.4.2. ОЗОН И ФПЧ2.5 Приносът на българските емисии към концентрациите на озон и фини прахови частици (ФПЧ 2.5) в други държави нараства в резултат от химичните процеси, които трансформират прекурсорните замърсители като серен диоксид и азотни оксиди във фини прахови частици, амониев сулфат и нитрат, и азотни оксиди и НМЛОС в озон. Моделът на ЕПМО изчислява ефектите от намаляването на емисиите с 15% на концентрациите на озон и ФПЧ2.5 в съседните държави. Въздействието на озона върху здравето се измерва с помощта на метричната „сума за часовите концентрации на озон над 35ppb“ (SOMO35). Фигура 8 очертава модела на приноса на България към емисиите на азотни оксиди и НМЛОС на SOMO35 в съседните държави. Емисиите на азотни оксиди от България оказват в значителна степен по-голямо въздействие върху SOMO35 в съседните държави, отколкото емисиите на НМЛОС. Фигура 8: Моделирания принос на България за SOMO35 (ppb-ден) за NOx и НМЛОС 69 Турция 6% 7% 5% Гърция 4% 5% 4% Средиземно море 17% 19% 11% Черно море 9% 9% 6% Украйна 7% 7% 5% Други 20% 19% 16% NOx Фигура 9 показва моделирания ефект от 15% намаление на първичните емисии на ФПЧ2.5 (горе), както и от 15% намаление на емисиите на прекурсорите серен диоксид, азотни оксиди, ЛОС и амоняк в концентрациите (μg/m3) на вторични ФПЧ2.5 в съседните държави. Анализът потвърждава, че действащите трансгранични въздействия на прекурсорните емисии на България върху концентрациите на първични и вторични ФПЧ2.5 са минимални. Фигура 9: Карта на моделираните концентрации на първични ФПЧ2.5 (горе) и на вторични ФПЧ2.5 (долу) от 15% намаление в България на първични емисии на ФПЧ2.5 и на прекурсорни емисии (SO2, NOx, ЛОС, NH3) 70 НМЛОС Първични ФПЧ 2.5 3 (ng/m ) ГЛАВА 6– ПРОГНОЗИРАНО ПОСЛЕДВАЩО РАЗВИТИЕ НА ЕМИСИИТЕ ПРИ ЛИПСА НА ПРОМЯНА ВЪВ ВЕЧЕ ПРЕДПРИЕТИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ - СЦЕНАРИЙ ССМ 6.1. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЦЕНАРИЯ ССМ Графиките на Фигура 10 по-долу онагледяват траекториите на емисиите на NOx, НМЛОС, SO2, NH3 и ФПЧ2.5 при сценария ССМ. Сценарият обаче се основава на проекти на важни стратегически документи, като например проекта на Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК). Необходими бяха и множество предположения поради липсата на данни или поради ограничената детайлност на наличните данни по отношение на практиките, технологията и използването на гориво. В приложение II се описва методиката, както и несигурностите и секторните въпроси, които са в основата на прогнозите на сценария ССМ. Отчитайки в пълна степен тези съществени съображения, прогнозите за емисиите по сценария ССМ действително сочат, че: - От 2022 до 2030 г. и след това ангажиментите на България за намаляване на емисиите на NOx, НМЛОС, SO2 и ФПЧ2.5 ще бъдат изпълнени; - При емисиите на NH3 се наблюдава постоянен спад от 2022 г. нататък и за тях ще бъде постигнато съответствие с АНЕ за 2020-2029 г. до 2027 г., както и с АНЕ за 2030 г.; - Прогнозираните емисии на NH3 по сценария ССМ за 2030 г. ще са малко по-ниски от таваните, свързани с АНЕ - марж на постигане на съответствие, който е значително по- малък от степента на несигурност, свързана с оценките на емисиите за 2030 г. Постигането на съответствие ще зависи от това настоящите ПиМ да осигурят значително намаление на емисиите през следващите години, което погледнато назад във времето не е било постигнато. Едно последствие от малкия марж за постигане на съответствие е, 71 Вторични ФПЧ 2.5 3 (ng/m ) че дори незначителни промени в настоящите допускания относно ключови категории емисии биха могли да побутнат очакваните емисии над нивата на АНЕ до 2030 г. Например, ако приемем, че употребата на неорганични торове намалява с 4% годишно (а не първоначален спад с 4%, който се увеличава до 5% годишно до 2030 г.) това би означавало превишаване на АНЕ до 2030 г. за NH3. - По подобен начин оценките на емисиите по сценария ССМ за най-големите източници на емисии на НМЛОС се основават на данни за потреблението на гориво, взети от проекта на ИНПЕК, който предвижда огромни намаления в използването на въглища, напр. използването на въглища в общественото производство на електрическа и топлинна енергия се предвижда да намалее с 88% от 2022 до 2030 г. Това е в пълен разрез с историческите тенденции. Следователно съществува значителен риск подобренията, приложени към настоящите оценки, да променят статуса на съответствие или прогнозираните намаления в използването на въглища да не бъдат реализирани през следващите няколко години. 72 Фигура 10: Прогнози за емисиите при сценарий ССМ: NOx, НМЛОС, SO2, NH3 и ФПЧ2.5 73 74 75 ГЛАВА 7– КОНСУЛТАЦИИ С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И В РАМКИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ОТНОСНО ПО-НАТАТЪШНИ ВЪЗМОЖНИ ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ Консултациите на този етап са съсредоточени основно върху обсъждания и координация в рамките на изпълнителната власт, за да се гарантира, че i) най-подробните данни и информация се използват за актуализиране на НПКЗВ и ii) ПиМ, предложени в актуализираната НПКЗВ, са съгласувани с ПиМ в други стратегически документи, а именно ИНПЕК и Стратегическия план по ОСП 2023-2027 г. Основните институции, участващи в събирането и докладването на данни за националната инвентаризация на емисиите на вредни вещества, са ИАОС, НСИ и отдел „Агростатистика“ (МЗХ). За осигуряване на съгласуваност на приетите допускания, които са в основата на прогнозите за емисиите и идентифицирането на ПиМ, основните институционални отговорности са на: - Министерство на енергетиката (МЕ) по отношение на съгласуваността в допусканията между ИНПЕК и НПКЗВ, залегнали в прогнозите за емисии; - Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по отношение на ПиМ в селскостопанския сектор. Освен това бе необходима информация от МЗХ за актуализираните нитратно уязвими зони (НУЗ). Актуализирането на законодателството и програмата от мерки за НУЗ е съвместна отговорност на МОСВ и МЗХ. В началото на процеса по актуализиране на НПКЗВ бе предвидено консултацията със заинтересованите страни в рамките на изпълнителната власт да се провежда чрез действащ Съвет за чист въздух (СЧВ), председателстван от МОСВ и включващ представители на ключови министерства. Поради честите промени в правителството обаче, създаването на СЧВ се забави и той не бе свикан по време на актуализирането на НПКЗВ. Вместо това МОСВ, подкрепено от екипа на Световната банка в ролята си на съветник, проведе поредица от срещи с ключови институции по време на процеса на актуализиране на НПКЗВ – те са обобщени в Таблица 12. Таблица 12: Ключови институции, с които са проведени консултации от страна на МОСВ в процеса на актуализиране на НПКЗВ 76 Институция Причина за среща(и) Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) Бяха проведени множество срещи с ИАОС, за да се изяснят подобренията, предприети в националната инвентаризация на емисиите за вредни вещества, пропуските и потенциала за подобрение, както и методите за оценка на прилагането на ПиМ, които са възможни предвид наличните данни. Национален статистически институт (НСИ) Обсъжданията с НСИ бяха съсредоточени върху данните, използвани в инвентаризацията на емисиите на вредни вещества и възможностите за подобряване на детайлността на данните и формата, в който те се предоставят на ИАОС. Министерство на енергетиката (МЕ) Бяха проведени срещи с МЕ, за да се осигури съгласуваност между ИНПЕК и НПКЗВ. На срещите бе обсъдено кога ще бъдат предоставени прогнозите по ИНПЕК и бе търсено по-добро разбиране на нивото на детайлност на данните и ПиМ, разглеждани в сценариите на ИНПЕК. Освен това на 18 септември 2024 г. се проведе междуинституционален семинар за обсъждане на напредъка по актуализацията на НПКЗВ и за представяне на проект на сценария ССМ на заинтересованите страни в рамките на правителството. Освен представители на ключовите институции, предоставили информация за актуализацията на НПКЗВ, в семинара участваха и представители на други ресорни министерства – виж Таблица 13 долу. Таблица 13: Присъстващи и поканени участници на семинара за институционални заинтересовани страни по НПКЗВ, 18 септември 2024 г. 77 Министерство на земеделието и храните (МЗХ) Бяха проведени няколко „Агростатистика“, Българска Държавен фонд земеделието (НССЗ) и обсъждани моменти по - Наличност на - Опит за разбиране торове, събрани „Агростатистика“ - Проверки на - Ниво на изпълнение - Ниво на планирано програми като и Стратегическия - Спазване на изискванията в - Информиране, земеделските и прилагането им срещи с МЗХ и структурите в МЗХ, а именно отдел агенция по безопасност на храните (БАБХ), „Земеделие“, Националната служба за съвети в други съответни отдели в МЗХ. Основните време на срещите бяха: данни; на несъответствията в данните за употребата на от БАБХ (към МЗХ) до 2017 г. и от отдел (към МЗХ) от 2017 г. нататък; допусканията, използвани в прогнозите за емисиите; на ПиМ в селскостопанския сектор; изпълнение на ПиМ в стратегически планове и Националния план за възстановяване и устойчивост план по ОСП 2023-2027 г.; законодателството в областта на околната среда и селскостопанския сектор; повишаване на осведомеността и комуникация със стопани по отношение на екологичните изисквания на практика. Участник в семинара по НПКЗВ Поканен на семинара по НПКЗВ, но не присъствал Министерство на водите: - Дирекция въздуха“; - Дирекция - Главна изменение - Управляващ „Околна - Дирекция околната среда и „Опазване чистотата на „Правна"; дирекция „Политика по на климата“; орган на Програма среда“ 2021-2027 г.; „Управление на водите“; Национален институт за метеорология и хидрология Изпълнителна агенция по горите Министерство на енергетиката Агенция за устойчиво енергийно развитие Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на труда и социалната политика Министерство на вътрешните работи Национален статистически институт Целите на семинара бяха: i) Изграждане на споделено разбиране с оглед основанията за актуализацията на НПКЗВ. ii) Потвърждаване на разбирането за напредъка в прилагането на мерки за справяне с текущото несъответствие (НМЛОС и NH3) по НПКЗВ и постигнатите до момента намаления на емисиите. 78 - Дирекция „Координация по въпросите на европейския съюз и международно сътрудничество“; - Изпълнителна агенция по околната среда. Министерство на земеделието и храните: - Дирекция „Биологично производство“; - Дирекция „Животновъдство“; - Отдел „Агростатистика“; - Българска агенция по безопасност на храните; - Национална служба за съвети в земеделието. Министерство на транспорта и съобщенията: - Дирекция „Национална транспортна политика“; - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; - Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Министерство на финансите: - Дирекция „Европейски въпроси и политики”. Министерство на икономиката и индустрията: - Дирекция „Икономическа политика“; - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Представители на Световната банка в ролята им на предоставящи техническа помощ на МОСВ за актуализацията на НПКЗВ Асоциация на индустриалния капитал в България Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Българска стопанска камара iii) Постигане на съгласие относно изискванията за по-нататъшно намаляване на емисиите и разглеждане на потенциални допълнителни мерки за тяхното изпълнение. Семинарът беше полезен за постигане на общо разбиране между правителствените заинтересовани страни относно изискванията за актуализиране на НПКЗВ, резултатите от сценариите ССМ и необходимостта от допълнителни ПиМ за НМЛОС и NH3. Семинарът допълнително улесни процеса на споделяне на данни и информация между институциите, тъй като спомогна за осъзнаване на общите предизвикателства и отговорности, както и за приемане на актуализирана НПКЗВ като съвместна дейност между отделните правителствени органи. В допълнение към участието на заинтересованите страни в рамките на правителството, бяха положени целенасочени усилия за въвличането на ключови заинтересовани страни от гражданското общество от селскостопанския сектор, още преди да бъдат разработени окончателните сценарии ССМ. В контекста на текущата наказателна процедура срещу България за неспазване на АНЕ за 2020-2029 г. по отношение на NH3, още от самото начало на процеса на актуализиране на НПКЗВ стана ясно, че трябва да се обърне специално внимание на NH3 и че организациите на гражданското общество в селскостопанския сектор, отговорен за над 90% от емисиите на NH3 в България, биха били обект на особен интерес. Основната гражданска организация в селскостопанския сектор в България е Българската аграрна камара, която обединява над 20 браншови организации в селскостопанския сектор. Бяха организирани поредица от срещи и обмен на комуникация с Българската аграрна камара, в опит да се получи по-подробна информация за земеделските практики в България и да се проверят ключови допускания, залегнали в прогнозите за емисиите на NH3. Поради необходимостта да се осигури използването на най-добрите налични и актуални данни и информация и да се включи информацията от финалната версия на ИНПЕК (чието приемане се очаква скоро), окончателното разработване на сценариите ССМ и СДМ в актуализираната НПКЗВ се забави. Това доведе до по-ограничено въвличане на гражданското общество в този процес от първоначално планираното. Основните цели на първоначално планираното участие на гражданското общество бяха да се представят резултатите и заключенията от сценария ССМ и да се обсъдят потенциални необходими допълнителни ПиМ. Беше планирано и последващо участие на гражданското общество в обсъждането на първоначалния проект на актуализацията на НПКЗВ, което представлява ключова част от по-широкото обществено обсъждане на актуализирания проект на НПКЗВ, но то неизбежно трябваше да бъде отложено за по-късен етап. 79 ГЛАВА 8 – РАЗГЛЕДАНИ ОПЦИИ ЗА ПОЛИТИКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗА ПЕРИОДА ОТ 2025 Г. ДО 2030 Г. С цел укрепване на междусекторната координация, спазване на графика за изпълнението на съгласуваните ПиМ и укрепване на увереността, че прогнозираните намаления на емисиите и постигането на съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите ще бъдат постигнати на практика, са разгледани три взаимосвързани варианта на междусекторни политики – Таблица 14. Таблица 14 Разгледани ПиМ, предложени за приемане – междусекторни 80 Целеви замърсители Основни: NH 3, NMVOC, ФПЧ 2.5 Второстепенни: NOx, SO - 2 Цел Да гарантира намаление на задоволителен емисиите през напредък за постигане всички години до 2030 на г. ангажиментите на България за Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график МС1 Създаване на дейност до Ролята на Съвета изпълнението включително на вредните Част от функциите - изготвяне емисии, - мониторинг ПиМ към - преглед ако и когато Съветът ще ресорни количества от работата на подобряване политики и компетентни междуведомствен 2030 г. ще бъде да на държавната разработването вещества, изпускани на Съвета на по-стабилна на напредъка НПКЗВ, на периодичните е необходимо. бъде председателстван министерства, които основните Съвета да се на координацията мерки. Работните по прилагането съвет за чистота на оказва подкрепа на политика за опазване на програми, планове във въздуха и за ще бъдат да осъществява информационна база при изпълнението на доклади за напредъка от МОСВ и в него отговарят за според НПКЗВ замърсители. подпомага от една или на техническо групи ще се състоят от на конкретни политики въздуха министъра на на и стратегии подобряване надзор за всеки и договаряне ще секторите, няколко ниво при експерти и мерки. (СЧВ) и функционалната му околната среда и водите при чистотата на атмосферния въздух, за намаление на емисиите на качеството на въздуха. и да одобрява: от значимите източници на съществуващите и на новоприетите на корективни действия, участват представители на всички които генерират значителни Планира се, при необходимост, експертни работни групи с цел изпълнението на конкретни от съответните институции, Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2031 г. Годишен МС2 Ежегоден Ресорни земеделието съобщенията, да изготвят който да се МОСВ: събира министерства, разглеждане мониторинг и министерства: и храните, Министерство ежегоден доклад предоставя на МОСВ. и систематизира заедно със в СЧВ. . докладване относно министерствата, които имат Министерство на енергетиката, на икономиката и относно изпълнението докладите относно съответния доклад на ИАОС изпълнението отношение индустрията, на ПиМ изпълнението и на НПКЗВ. включват Министерство на Министерство на транспорта и които да събират информация, към НПКЗВ в техния сектор, на НПКЗВ на ресорните предлага получените доклади за Бяха разгледани варианти на политики за подобряване на изпълнението на съществуващите мерки в селскостопанския сектор и тяхното управление. Тези ПиМ са представени в Таблица 15. Те са разработени с цел да се осигури адекватното изпълнение на основните интервенции съгласно Стратегическия план на ОСП за периода 2023-2027 г., за да се гарантира, че прогнозираните намаления на емисиите на NH3 ще бъдат постигнати. Като се има предвид, че по-строгите АНЕ от 2030 г. нататък са изпълнени с малък марж, в случай че изпълнението на мерките, посочени в Таблица 15, се забави поради някаква причина, това би застрашило постигането на ангажиментите за намаляване на емисиите на NH3. Поради тази причина са предложени потенциални допълнителни ПиМ, които биха могли да осигурят прякото намаляване на емисиите, и които предполагат различни нива на прилагане, за разглеждане и за подпомагане на процеса на взимане на решения, в случай че допълнителните ПиМ от тези, описани в глава 9, се приемат в бъдеще. Те са описани в Таблица 16. 81 СЧВ: прави преглед на относно изпълнението на НПКЗВ внесените за разглеждане доклади и договаря действия, когато от ресорните министерства е необходимо. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2031 г. Ежегоден МС3 Изменения на Наредбата инвентаризации на емисиите Наредбата трябва да бъде събиране и предоставяне националните инвентаризации институцията, която предоставя настоящият текст на наредбата могат да бъдат посочени институциите, които отговарят докладването на годишната Компетентни институции и МОСВ: предлага изменение официалното приемане на ИАОС: съгласува актуализираните Други министерства: съгласуват до тях. СЧВ или подчинена междуведомствена на наредбата. за реда и начина на на вредни вещества и парникови актуализирана, за да отрази на данни, които имат въздействие на емисиите на вредните данни относно употребата не отразява тази промяна. Освен по-подробно необходимостта от за събирането на данни, инвентаризация на емисиите на роли на наредбата и извършва наредбата. текстове на наредбата. актуализираните текстове работна група: организиране на национални газове в атмосферата промените в процедурите за върху структурата на вещества. Например – на торове е сменена, но това, в изменената наредба допълнителни данни, както и включително в подкрепа на вредни вещества. необходимите процедури за на наредбата, които се отнасят координира процеса на изменение Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2026 г. 2026 г. - Преглед въз основа на идентифицирана необходимост Таблица 15 Разгледани ПиМ, предложени за приемане – емисии от сектор „Селско стопанство“ 82 Целеви замърсители Основен: NH 3 Второстепенен: - Цел Да гарантира постигането на България за намаляване на емисиите задоволителен напредък във през всички години до 2030 връзка с г. ангажиментите на Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график СС1 Продължаване на държавната реализиране на доброволно сектор „Птицевъдство“ Държавната помощ продължава оказват въздействие върху Мярка Б: Подкрепа за осигуряване ЗИУ за Хуманно отношение към Мярка Ж: Подкрепа за намаляване NH от 14 ppm) чрез добавяне на 3 Предвид постигнатите добри държавната помощ за тях да Компетентни институции и роли МЗХ: приемане на решение за необходимите действия за одобрение. СЧВ или подчинена междуведомствена поети помощ за „Подкрепа на ангажименти за хуманно до 2027 г. и включва две мерки намаляването на емисиите на NH в 3 на свободна площ с поне 10% животните. на емисиите на NH с 30% 3 силикат към постелята на бройлерите. резултати от прилагането на продължи и след 2027 г. продължаване на държавната уведомяване на Европейската работна група : наблюдение земеделски отношение за сектор повече (максимална тези помощ и комисия на стопани за към животните в финансиране, които „Птицевъдство“: от изискваната в концентрация на мерки се предлага предприемане на за получаване на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2027 г. 2028-2030 г. Ежегоден СС2 Продължаване на държавната реализиране на доброволно сектор „Свиневъдство“ Държавната помощ продължава оказва въздействие върху Мярка A: Подкрепа за осигуряване ЗИУ за Хуманно отношение към Предвид постигнатите добри държавната помощ да продължи Компетентни институции и роли МЗХ: приемане на решение за необходимите действия за одобрение. СЧВ или подчинена междуведомствена поети помощ за „Подкрепа на ангажименти за хуманно до 2027 г. и включва една мярка намаляването на емисиите на NH от 3 на свободна площ с поне 10% животните. резултати от прилагането на и след 2027 г. продължаване на държавната уведомяване на Европейската работна група : наблюдение земеделски отношение за сектор повече тази помощ и комисия на стопани за към животните в финансиране, която „Свиневъдство“: от изискваната в мярка се предлага предприемане на за получаване на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2027 г. 2028-2030 г. Ежегоден СС3 Подобряване на събирането на ССМ данни в полза на основните допускания при сценария 83 Сценарият ССМ относно NH и 3 намаляване на емисиите се събиране на данни е от допусканията при ССМ. За да националната инвентаризация съответствие с допусканията в - Количеството азотни селското стопанство, карбамид (урея), амониев амониев нитрат. - Информация относно торове и на органични - Начин на употреба и прилагани върху земеделска - Данни за количества т.ч. инхибитори на - Стратегии за хранене на фуража (по категория - Видове системи за животно. - Практики за съхранение - Видове подове и повърхности - Видове системи, използвани на емисиите. - Брой дни, който пасищните пасищата. - Данни за площите, засадени kg). - Информация относно произведени с помощта Компетентни институции и МЗХ : упълномощава съответните Отдел „Агростатистика“: ИАОС: комуникира нуждата от данни, необходими за целите на СЧВ или подчинена междуведомствена респективно очакваното съответствие с основава на няколко допускания. Поради решаващо значение за проследяване на може да се изчислят адекватно на емисиите на вредни вещества и ССМ, са необходими данни за: торове (общо в тона азот активно вещество), разделени според съответния вид азотен фосфат, амониев сулфат, амониев типа на метода, използван за влагане на торове (т.е. оборски тор) върху земеделските количество (в кг) на неорганичните и органичните земя, особено в нитратно уязвимите вложени торове с бавно и контролирано нитрификация и уреаза. животните: обичайно съдържание на добитък). отглеждане на животни, вкл. площта, която е на оборски тор. в помещенията за отглеждане на в помещенията за отглеждане на животни (по категория животни) с азотфиксиращи култури (площ в ha районите с биологично земеделие и видовете на практики за биологично земеделие. роли органи да събират необходимите данни. компилира получените данни и ги предоставя и изисква от компетентните институции изчисление на емисиите на NH . 3 работна група : осъществява ангажиментите за това, подобреното съответствието с емисиите на NH в 3 за да се постигне използвани в тор, както следва: нитрат, калциево- неорганични азотни почви. торове, зони. освобождаване, в суров протеин във отделена за едно животни. животни за улавяне прекарват на и продукция в култури, на ИАОС. допълнителните надзор на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2030 г. Ежегоден СС4 Приемане на допълнителни относно изпълнението на ключови да допринесат за намаляване на Повечето показатели за постигнати хектари, или в брой операции. За следствие от изпълнението на подробно докладване към МОСВ Важно е да има по-подробни 2023-2027 г., които имат принос показатели за мониторинг, с които МЗХ да интервенции по ОСП 2023-2027 г., емисиите на NH 3 резултати в ОСП 2023-2027 г. са общи целите на оценката на намаленията на ключови интервенции по ОСП 2023-2027 г. и ИАОС. показатели за мониторинг на съответните към намаляването на емисиите на докладва на МОСВ от които се очаква – подкрепа или в емисиите на NH в 3 е необходимо по- интервенции по ОСП NH . Подходящи 3 84 показатели за мониторинг на намаляването на емисиите на NH - Количество намалена г.; - Количество използвани на почвата в резултат на - Площи с внедрени техники торове в резултат на - Увеличен брой дни, интервенции по ОСП - Подкрепени райони с 2023-2027 г.; - Подкрепени райони с 2023-2027 г.; - Стратегии за хранене с интервенции по ОСП - Подкрепени подобрения въздействие върху животни по категории съхранение на оборския - Видове приложени закупеното оборудване оборски тор). Допълнителни показатели за ИАОС за основни интервенции 2023-2027 г., ако се счете за Компетентни институции и МЗХ: съгласува допълнителни съответните органи, които да Отдел „Агростатистика“: ИАОС: комуникира нуждата от и необходими за целите на оценката по ОСП 2023-2027 г. СЧВ или подчинена междуведомствена за мониторинг и необходимите от данни съвместно с МОСВ и интервенциите по ОСП 2023-2027г., които може да включват например: 3 употреба на тор в резултат на интервенции органични торове или органични продукти интервенции по ОСП 2023-2027 г.; за нискоемисионно влагане на неорганични интервенции по ОСП 2023-2027 г.; прекарани на пасищата, по категория 2023-2027 г. биологично земеделие в резултат на азотфиксиращи култури в резултат на по-ниско съдържание на сурови протеини, 2023-2027 г. (брой животни по категории); по помещенията за отглеждане на животни, емисиите на NH , отделяни от помещенията 3 (например по-голяма площ, по-добро тор, инсталиране на оборудване за улавяне интервенции в брой помещения/хектари/брой (например оборудване за нискоемисионно мониторинг могат да бъдат разработени за намаляване на емисиите на NH , 3 необходимо. роли показатели за мониторинг съвместно с събират изискваните данни. компилира получените данни и ги предоставя изисква от компетентните институции на намаленията на емисиите от работна група : съгласува обхвата данни, и наблюдава напредъка, обхвата МЗХ. допринасят за по ОСП 2023-2027 за подобряване и органични добитък в резултат на интервенции по ОСП интервенции по ОСП подкрепени чрез които оказват за животни, в брой управление и на емисиите); и капацитет на влагане на съвместно с МОСВ и включени в ОСП CAP МОСВ и определя на ИАОС. допълнителни данни, ключови интервенции на показателите и необходимостта Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС5 Подобряване на събирането на информация. Актуализиране на Системите за интегрират по-добре събраните платформа за подобряване на данни, анализа и разпространението на знания и иновации в селското стопанство данни от селскостопанския сектор предоставянето на консултантски услуги за селскостопанска (СЗИСС), за да се и да се осигури стопаните. 18 Оценката на ротацията на културите според сезона би могла да следва новия инструмент на ЕС за устойчивост на земеделските стопанства (FaST) за хранителните вещества, както и международната рамка за управление на хранителните вещества 4R, която включва принципите за използване на правилния източник (чрез избор на вид тор спрямо нуждите на културата), прилагане правилната норма (чрез избор на точното количество тор спрямо нуждите на културите) в точното време (предоставяне на хранителни вещества, когато културите се нуждаят от тях), на правилното място (влагане на хранителни вещества там, където културите могат да ги използват). 19 https://www.sp2023.bg/index.php/bg/component/dpattachments/?view=attachment&tmpl=component&id=50 , p.43 85 Ролята за координация на процеса Национална служба за съвети в Компетентни институции и MЗХ: осигурява насоката на процеса Национална служба за съвети в функциониране на системата МЗХ /отдел „Агростатистика“, предоставят данни за системата СЧВ или подчинена междуведомствена следва да се зададе на една институция, земеделието (НССЗ). роли земеделието (НССЗ): координира и Българска агенция по безопасност работна група : осигурява надзор например на отговаря за цялостното на храните : на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС6 Подобряване на прилагането на постигането на оптимално Провеждане на кампании за фермерите относно екосхемите, предложени. Въвеждане на изискване преминали курс на обучение, повишаване на осведомеността, управлението на процеса на торене азот, както и други относими културите, оценка спрямо сезона Компетентни институции и МЗХ : формализиране на изискванията НССЗ: провеждане/фасилитиране СЧВ или подчинена междуведомствена ключови екосхеми в ОСП 2023-2027 г., въздействие върху емисиите на NH 3 повишаване на осведомеността и подкрепа и консултации, които фермерите, които кандидатстват по ключови свързан с интервенцията или да са участвали организирано с подкрепата на МЗХ, и използването на инструмент за европейски и международни насоки 18 и вида на културата . роли на съответните обучения и материали работна група : осигурява надзор за да се гарантира комуникацията сред могат да им бъдат екосхеми, да са в събитие за включително относно балансирано торене с относно торенето на на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС7 Подобряване на наличността на цел да се гарантира оптимално торене с оборски и органичен Наличието на продукти за 19 незадоволително. Поради насърчаване на зеленото торене през първата година са три пъти продукти за органично торене от изпълнение на екосхемата за насърчаване тор органично торене от отпадъчна биомаса това, за да се улесни изпълнението с оборски и органичен тор, за която повече от планираните, е необходимо отпадъчна биомаса, с на зеленото в България е на екосхемата за заявените хектари, да се подобри 86 пазарната наличност на продукти например: - Провеждане на кампании - Подпомагане на развитието - Подкрепа относно логистиката; - Друго Компетентни институции и роли МЗХ : координация на процеса Изпълнителна агенция по горите подобряване на наличността на Министерство на икономиката необходимите мерки за подкрепа СЧВ или подчинена междуведомствена напредъка. за органично торене от за подобряване на осведомеността; на пазара; и други отдели на МЗХ : продукти за органично торене от и индустрията : предоставяне на развитието на пазара работна група : отпадъчна биомаса чрез предлагане на възможности за отпадъчна биомаса на препоръки относно осигуряване на надзор на Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС8 Въвеждане в Екосхема за насърчаване интервенции, които допълнително Предложените допълнителни подпомагане на допълнителното - Намалена обработка или - Директна сеитба; - По-високи дялове на - По-дълго време за Компетентни институции и роли МЗХ: предписва приемането на които отговарят за събирането на СЧВ или подчинена междуведомствена на зелено торене с ще подпомогнат намаляването интервенции, които екосхемата намаляване на емисиите на NH 3 нулева обработка на почвата; азотфиксиращи култури; покривни/междинни култури. допълнителни интервенции и данни относно възприемането работна група : осигурява оборски и органичен тор на на емисиите на NH 3. може да подкрепи за , са следните: институцията/институциите, на споменатите практики надзор на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден Таблица 16: Допълнителни ПиМ, освен подобряване на изпълнението на ПиМ в сценария „Със съществуващи мерки“, взети под внимание в селскостопанския сектор 87 ПиМ Ниво на прилагане на мярката Прогнозни намаления 2022-2030 на емисиите на NH , 3 г. kt % Неорганични торове Насърчаване на подмяната на Прилагането на утайки от пречистване на отпадъчни води е увеличено пет пъти в периода 2022-2030 г. 5.8 22.1% неорганични с органични торове Прилагането на утайки от пречистване на отпадъчни води е увеличено десет пъти в периода 2022-2030 г. 6.8 26.1% Прилагането на компост е увеличено три пъти в периода 2022-2030 г. 5.9 22.6% Прилагането на компост е увеличено десет пъти в периода 2022-2030 г. 7 26.6% Подмяна на карбамидните торове Рязко заместване на 25% от количеството урея с амониев нитрат (AN) 5.8 22.3% (на основа урея) с Рязко заместване на 50% от количеството урея с амониев нитрат (AN) 10.4 39.7% амониево-нитратни торове Рязко заместване на 75% от количеството урея с амониев нитрат (AN) 12.8 48.9% Увеличаване на употребата на Употреба на инхибитори - 3% коефициент на изпълнение и 25% междугодишно увеличение 6.2 23.6% стабилизатори на урея (инхибитори) Употреба на инхибитори - 3% коефициент на изпълнение и 45% междугодишно увеличение 7.6 28.9% Употреба на инхибитори - 3% коефициент на изпълнение и до 75% междугодишно увеличение 10.4 39.7% Помещения за животни и системи за управление на оборски тор (СУОТ) Покриване на местата за съхранение на (течен) оборски тор - създаване на естествен слой (кора) с естествен материал (слама) или с 4% междугодишно увеличение на покритието на СУОТ 6.7 20.8% 88 (порест) изкуствен материал Нискоемисионни практики в 5% междугодишно увеличение при свинефермите с частично решетъчни подове 6.5 20.1% помещенията за 7-8% междугодишно увеличение при свинефермите с частично решетъчни подове 6.6 20.4% отглеждане на животни Набразден под в говедовъдни стопанства със свободно отглеждане на животните, 10% междугодишно увеличение 7.1 22% Управление на оборския тор Влагане на полутечни, твърди и други видове Инжекционна техника за почти 50% oт влагания оборски тор 9.1 28.1% течни торове върху обработваема земя, Инжекционна техника или незабавно прилагане чрез заораване на почти 75% от влагания полутечен оборски тор 11.2 34.6% чрез използване на нискоемисионни техники и практики 40% от оборския тор се внася незабавно чрез заораване 9.4 28.8% Въпреки, че прогнозите за емисиите на НМЛОС показват съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите през целия период, границата на съответствие през 2030 г. е доста ниска спрямо несигурността в основните данни. Поради това, би било разумно да се приемат допълнителни ПиМ, за да се постигне по-голяма увереност, че ангажиментите за намаляване на емисиите на НМЛОС за 2030 г. ще бъдат изпълнени на практика. Във връзка с това са разгледани допълнителни ПиМ в секторите Битово отопление, Пътен транспорт, Производство на разтворители и употреба – в таблици 17, 18 и 19 съответно. Таблица 17 Разгледани ПиМ, предложени за приемане – емисии от сектор „Битово отопление“ 89 Целеви замърсители Основен: НМЛОС Второстепенен: ФПЧ 2.5 Цел Да се ускори домакинствата, финансиране за приемем, че НМЛОС, се очаква kt за периода естественият т.е. като се това, - от 5% традиционните до 2030 г. 2026-2030 г. темп на намаляване на изключат тези, които на 7% годишно за УТГ ще бъдат подменени това да намали допълнително спрямо прогнозата при броя са 5-годишен само сценария традиционни УТГ, използвани в подменени чрез безвъзмездно период от 2026 г. до 2030 г. Ако със системи с ниски емисии на емисиите на НМЛОС с около 1,8 ССМ. Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график БО1 Активно насърчаване традиционните природен газ или Насърчаването таргетирани чрез взаимодействие ще бъдат Наличните ресурси икономическа екип на Световната RH2. Компетентни Общини: промотиране СЧВ: неговата роля въздействието, и на УТГ с методи за централно на преминаването информационни с граждански домакинствата, които за оценка, и SWOT банка за институции и на ще бъде да да разпореди преминаването към отопление с ниски парно отопление, където към по-чисто кампании, включително и потребителски се очаква да подменят насърчаване на този анализ на алтернативните МОСВ, както и по-стабилна роли преминаването към по-чисто разглежда периодичните по-нататъшни действия, по-чисто емисии на е отопление и организации. своите ускорен отопление. доклади когато отопление чрез подмяна на НМЛОС – основно климатици, налично, и печки/котли на пелети. може да бъде извършено чрез организирани от общините, както и Основната целева аудитория традиционни УТГ самостоятелно. преход включват финансова и варианти за отопление, изготвени от информационна база като резултат от - за напредъка и за оценка на е необходимо. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден БО2 Разработване на даде възможност традиционни УТГ проучване – ще (разпределение идентифицира Идентифициране подмяната на УТГ от домакинства, по програма Идентифициране внедряване на национална по-стабилна за мониторинг към по-чисто определи на отоплителните факторите, на измерими традиционните които действат „Околна среда“ и прилагане алтернативните инвентаризация на информационна база за на напредъка отопление. Базата – състава на методите за уреди по тип, възпрепятстващи домакинствата параметри за УТГ - въз основа на горния независимо, в 2021-2027 г. на механизъм за мониторинг методи за отопление. емисиите на вредни сектора при получена възраст да измерване анализ. допълнение на Годишен вещества, на битовото отопление, която ще преминаването от използване на от подходящо разработено отопление, използвани в България и енергиен източник), и ще преминат към тях. на степента на напредък при Това ще обхване подмяната на към домакинствата, подкрепени тези параметри и на степента на доклад, базиран на годишната ще бъде изготвен от ИАОС и 90 представен на МОСВ и СЧВ за за необходимо. Тази мярка се включва в ролята Компетентни институции и ИАОС: предвид нуждите на за бъдещи години, ролята на състава на уредите и методите изчисляване на емисиите, като методи за отопление и (iii) при емисиите на НМЛОС (и ФПЧ и анализирането на резултатите СЧВ: ролята му е да разгледа отбележи дали напредъкът за намаляване на емисиите на извършването на подходящи преглед и разпореждане за на CЧВ за мониторинг/проверка, роли националната инвентаризация на ИАОС е да прегледа и одобри за отопление, използвани се има предвид скоростта предоставяне на информация на CЧВ ) от битовото отопление. 2.5 от него могат да бъдат възложени докладите от проучването и отговаря на този, който е необходим НМЛОС (и ФПЧ ) през 2030 2.5 действия за ускоряване на подмяната. по-нататъшни действия, ако се счете предвидена в МС1. емисиите и прогнози за емисиите методологията за (i) определяне на понастоящем в България и (ii) на прехода от УТГ към по-чисти относно годишните тенденции Провеждането на самото проучване по договор. коментарите от ИАОС/МОСВ и да за постигане на ангажиментите г. В случай, че не е – да нареди Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2031 г. Ежегоден БО3 Разработване и прилагане на УТГ. Това ще зависи от резултата установяването на факторите, традиционни УТГ с по-чисти Компетентни институции и Управляващите органи на институции, участващи във разработват схемата за подмяна схема за подмяна от страна на от първоначалната базова които възпрепятстват методи за отопление. роли програмите, съфинансирани финансирането на дейности, на УТГ. домакинствата на традиционни дейност в БО2 и по-специално - домакинствата да подменят своите със средства от ЕС, други свързани с битово отопление : Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден БО4 Увеличаване на усилията за които са предприети и планирани за саниране на съществуващия Въпреки, че подмяната на УТГ Битовото отопление, намаляване на емисиите, но към енергоспестяването и енергийната ефективност ще частици. Компетентни институции и Министерство на регионалното интервенциите, свързани с СЧВ: неговата роля ще бъде подобряване на енергийната действия, според необходимостта. подобряване на енергийната до момента – отнася се както жилищен фонд. е приоритетната мярка за подобряването на енергийната при по-висока цена на единица смекчаването на емисиите на допринесе за намаляване на роли развитие и благоустройството: енергийната ефективност на сградите. да преглежда напредъка и ефективност на сградния фонд, ефективност на сградите над тези, за нови сгради, така и за мерки намаляване на емисиите в сектор ефективност също допринася за намалени емисии. В допълнение парникови газове, подобряването на емисиите на NMVOC и прахови управлява и задейства въздействието на усилията за както и да предлага други Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2031 г. Ежегодно Таблица 18 Предложени за приемане ПиМ – емисии от сектор „Пътен транспорт“ Таблица 19 Предложени за приемане ПиМ – емисии от сектор „Производство на разтворители и употреба “ 91 Целеви замърсител Основен: NOx Второстепенен: НМЛОС, ФПЧ 2.5 Цел Да постигне сравнение с допълнително нивата от 2022 г. намаление на националните и над прогнозите за емисиите в емисии на НМЛОС до 2030 г. в сценария ССМ. Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график ПТ1 за на на Насърчаване средства с велосипеди в Пътният NOx, ФПЧ и 2.5 намаляване намаляването тези Основните нискоемисионната постигането Пътният имат предвид ефективност НМЛОС е ниска. Компетентни Министерство Министерство Министерство Общини на ниски транспорт на ангажименти цели транспорт на на на на нискоемисионна или нулеви градовете. допринася НМЛОС. Като се на емисиите емисиите от за емисиите от гледна мобилност, на по-чист е отговорен значителните мерките, институции транспорта иновациите регионалното мобилност, емисии, както и за емисиите на няколко има предвид, че границата до 2030 г. е най-малка за пътния транспорт може на НМЛОС. точка на намаляване на са намаляване на автомобилен парк. за около 8% от емисиите разходи, свързани с насочени към пътния и роли и съобщенията и растежа развитие и благоустройството включваща насърчаване да емисиите, повечето транспорт, на НМЛОС има изминаваните на за използването на превозни на придвижването пеш или с замърсители от НПКЗВ – а именно съответствие с ангажиментите от споменатите замърсители, известен принос за постигане насочени към насърчаване на километри и насърчаване НМЛОС през 2022 г., и като се транспортни мерки, разходната намаляване на емисиите на Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден Целеви замърсител Основен: НМЛОС Второстепенен: - Цел Да се намалят г. над ССМ, което до 2030 г. прогнозите е националните за емисиите еквивалентно емисии на НМЛОС до от производството и на намаление с допълнителни 2030 г. употребата с още 2% спрямо нивата от 2022 на разтворители в сценария 0.4 kt/год. в периода от 2022 г. Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график ПРУ1 Преразглеждане Директивата стойности зависимост други две други околна намалят производство/употреба за от търговски среда емисиите на на за емисиите НДНТ-СНЕ икономическата държави-членки обекти, и води) на НМЛОС. комплексните разрешителни, разтворители, регламентирани от промишлеността (ДЕП): (най-добри налични и техническата на ЕС, които са разгледали които не са регулирани от могат да упражняват техники ДЕП, еквивалентен могат – осъществимост. и РИОСВ издадени на инсталациите за в съответствие с изискванията на да бъдат определени по-ниски свързани нива на емисии), Белгия и Люксембург са приели тази ПиМ. В промишлени (регионалните инспекции по контрол, за да ги убедят да в и 92 Компетентни институции ИАОС: Отделът за издаване на на разрешителни; РИОСВ: Контрол по изпълнение МОСВ и СЧВ: разглеждат условия в разрешителните върху и роли комплексни разрешителни условията на КР периодични доклади относно емисиите на НМЛОС от определя условията за издаване въздействието от по-строгите съответните инсталации. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден ПРУ2 Промотиране на финансовите от разтворители) и как те биха във връзка с финансовата органични разтворители. Компетентни институции МОСВ: дава указания за включително и чрез актуализация ползи от ресурсната ефективност могли да бъдат постигнати по мотивация на търговията и и роли промотиране на финансовите ползи на наличните ръководства. (намаляване на отпадъците начин, който е привлекателен промишлеността, която използва от ресурсната ефективност, Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден ГЛАВА 9 – ИЗБРАНИ ЗА ПРИЕМАНЕ ПОЛИТИКИ ПО СЕКТОР, ГРАФИК ЗА ПРИЕМАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ПРЕГЛЕДА ИМ И ОТГОВОРНИ КОМПЕТЕНТНИ ИНСТИТУЦИИ 9.1. ИЗБРАНИ ЗА ПРИЕМАНЕ ПИМ И ОТГОВОРНИ КОМПЕТЕНТНИ ИНСТИТУЦИИ Допълнителните ПиМ, предложени за избор – таблици 20-23 – са селектирани от тези, идентифицирани в глава 8. Основните критерии, които са приложени при скрининга на разгледаните ПиМ са: ясно определени институционални роли, идентифицирани конкретни действия и съгласуваност със съществуващи програми. Таблица 20 ПиМ предложени за приемане – междусекторни 93 Целеви замърсители Основни: NH 3, НМЛОС, ФПЧ 2.5 Второстепенни: NOx, SO - 2 Цел Да гарантира намаление на задоволителен емисиите през напредък за постигане всички години до 2030 на г. ангажиментите на България за Описание на ПиМ, компетентни органи и роли МС1 Създаване на дейност до Ролята на Съвета изпълнението включително на вредните Част от функциите - изготвяне емисии, - мониторинг ПиМ към - преглед ако и когато Съветът ще ресорни количества от работата на подобряване политики и компетентни междуведомствен 2030 г. ще бъде да на държавната разработването вещества, изпускани на Съвета на по-стабилна на напредъка НПКЗВ, на периодичните е необходимо. бъде председателстван министерства, които основните Съвета да се на координацията мерки. Работните по прилагането съвет за чистота на оказва подкрепа на политика за опазване на програми, планове във въздуха и за ще бъдат да осъществява информационна база при изпълнението на доклади за напредъка от МОСВ и в него отговарят за според НПКЗВ замърсители. подпомага от една или на техническо групи ще се състоят от на конкретни политики въздуха министъра на на и стратегии подобряване надзор за всеки и договаряне ще секторите, няколко ниво при експерти и мерки. (СЧВ) и функционалната му околната среда и водите при чистотата на атмосферния въздух, за намаление на емисиите на качеството на въздуха. и да одобрява: от значимите източници на съществуващите и на новоприетите на корективни действия, участват представители на всички които генерират значителни Планира се, при необходимост, експертни работни групи с цел изпълнението на конкретни от съответните институции, Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2031 г. Годишен МС2 Ежегоден Ресорни земеделието съобщенията, да изготвят който да се МОСВ: събира министерства, разглеждане мониторинг и министерства: и храните, Министерство ежегоден доклад предоставя на МОСВ. и систематизира заедно със в СЧВ. докладване относно министерствата, които имат Министерство на енергетиката, на икономиката и относно изпълнението докладите относно съответния доклад на ИАОС изпълнението отношение индустрията, на ПиМ изпълнението и на НПКЗВ. включват Министерство на Министерство на транспорта и които да събират информация, към НПКЗВ в техния сектор, на НПКЗВ на ресорните предлага получените доклади за Таблица 21 Разгледани ПиМ, предложени за приемане – емисии от сектор „Селско стопанство“ 94 СЧВ: прави преглед на относно изпълнението на НПКЗВ внесените за разглеждане доклади и договаря действия, когато от е ресорните министерства необходимо. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2031 г. Ежегоден МС3 Изменения на Наредбата инвентаризации на емисиите Наредбата трябва да бъде събиране и предоставяне националните инвентаризации институцията, която предоставя настоящият текст на наредбата могат да бъдат посочени институциите, които отговарят докладването на годишната Компетентни институции и МОСВ: предлага изменение официалното приемане на ИАОС: съгласува актуализираните Други министерства: съгласуват до тях. СЧВ или подчинена междуведомствена на наредбата. за на на не роли на наредбата. реда и начина на вредни вещества и парникови актуализирана, за да отрази данни, които имат въздействие на емисиите на вредните данни относно употребата отразява тази промяна. Освен по-подробно необходимостта от за събирането на данни, инвентаризация на емисиите на наредбата и извършва текстове на наредбата. актуализираните текстове работна група: вредни на координира организиране на национални газове в атмосферата промените в процедурите за върху структурата на вещества. Например – на торове е сменена, но това, в изменената наредба допълнителни данни, както и включително в подкрепа на вещества. необходимите процедури за наредбата, които се отнасят процеса на изменение Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2026 г. 2026-2030 г. и след това Преглед въз основа на идентифицирана необходимост Целеви замърсители Основен: NH 3 Второстепенен: - Цел Да гарантира постигането България за намаляване на на задоволителен напредък във емисиите през всички години до 2030 връзка с ангажиментите на г. Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график СС1 Продължаване на държавното реализиране на доброволно в сектор „Птицевъдство“ Държавната помощ продължава оказват въздействие върху Мярка Б: Подкрепа за ЗИУ за Хуманно отношение Мярка Ж: Подкрепа за на NH от 14 ppm) чрез добавяне 3 осигуряване към намаляване финансиране за „Подкрепа поети ангажименти за хуманно до 2027 г. и включва две намаляването на емисиите на NH на свободна площ с поне животните. на емисиите на NH с 30% 3 на силикат към постелята мерки в 3 10% на на земеделски стопани за отношение към животните за финансиране, които сектор „Птицевъдство“: повече от изискваната в (максимална концентрация бройлерите. 95 Предвид постигнатите добри държавната подкрепа за тях Компетентни институции и МЗХ : приемане на решение предприемане на необходимите получаване на одобрение. СЧВ или подчинена резултати от прилагането на тези да продължи и след 2027 г. роли за продължаване на държавното действия за уведомяване на Европейската междуведомствена работна група : наблюдение мерки се предлага финансиране и комисия за на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2027 г. 2028-2030 г. Ежегоден СС2 Продължаване на държавното реализиране на доброволно в сектор „Свиневъдство“ Държавната подкрепа продължава оказва въздействие върху Мярка A: Подкрепа за осигуряване ЗИУ за Хуманно отношение Предвид постигнатите добри държавната подкрепа да Компетентни институции и МЗХ: приемане на решение предприемане на необходимите получаване на одобрение. СЧВ или подчинена финансиране за „Подкрепа на поети ангажименти за хуманно отношение до 2027 г. и включва една мярка за намаляването на емисиите на NH от сектор 3 на свободна площ с поне 10% повече към животните. резултати от прилагането на тази продължи и след 2027 г. роли за продължаване на държавното действия за уведомяване на Европейската междуведомствена работна група : наблюдение земеделски стопани за към животните финансиране, която „Свиневъдство“: от изискваната в мярка се предлага финансиране и комисия за на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2027 г. 2028-2030 г. Ежегоден СС3 Подобряване на събирането ССМ Подобряване на събирането ССМ Сценарият ССМ относно NH 3 намаляване на емисиите се събиране на данни е от допусканията при ССМ. За националната инвентаризация съответствие с допусканията - Количеството азотни селското стопанство, карбамид (урея), амониев нитрат. - Информация относно азотни торове и на почви. - Начин на употреба и прилагани върху на данни в полза на основните допускания на данни в полза на основните допускания и респективно очакваното съответствие с основава на няколко допускания. Поради решаващо значение за проследяване на да може да се изчислят адекватно на емисиите на вредни вещества и в ССМ, са необходими данни за: торове (общо в тона азот активно вещество), разделени според съответния вид азотен амониев фосфат, амониев сулфат, амониев типа на метода, използван за влагане на органични торове (т.е. оборски тор) върху количество (в кг) на неорганичните и земеделска земя, особено в нитратно уязвимите при сценария при сценария ангажиментите за това, подобреното съответствието с емисиите на NH в 3 за да се постигне използвани в тор, както следва: нитрат, калциево- неорганични земеделските органичните торове, зони. 96 - Данни за количества т.ч. инхибитори на - Стратегии за хранене фуража (по категория - Видове системи за едно животно. - Практики за съхранение - Видове подове и - Видове системи, улавяне на емисиите. - Брой дни, който пасищата. - Данни за площите, kg). - Информация относно произведени с помощта Компетентни институции МЗХ : упълномощава съответните Отдел „Агростатистика“: ИАОС: комуникира нуждата данни, необходими за целите СЧВ или подчинена напредъка. вложени торове с бавно и контролирано нитрификация и уреаза. на животните: обичайно съдържание на добитък). отглеждане на животни, вкл. площта, която на оборски тор. повърхности в помещенията за отглеждане на използвани в помещенията за отглеждане на пасищните животни (по категория животни) засадени с азотфиксиращи култури (площ в районите с биологично земеделие и на практики за биологично земеделие. и роли органи да събират необходимите компилира получените данни и ги предоставя от и изисква от компетентните институции на изчисление на емисиите на NH . 3 междуведомствена работна група : осъществява освобождаване, в суров протеин във е отделена за животни. животни за прекарват на ha и продукция в видовете култури, данни. на ИАОС. допълнителните надзор на Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2030 г. Ежегоден СС4 Приемане на допълнителни МОСВ относно изпълнението очаква да допринесат за Повечето показатели за в хектари, или в брой операции. в следствие от изпълнението по-подробно докладване към Важно е да има по-подробни ОСП 2023-2027 г., които имат показатели за мониторинг на намаляването на емисиите на - Количество намалена 2027 г.; - Количество използвани подобряване на почвата - Площи с внедрени органични торове в - Увеличен брой дни, интервенции по ОСП - Подкрепени райони 2023-2027 г.; показатели за мониторинг, с които МЗХ на ключови интервенции по ОСП 2023-2027 намаляване на емисиите на NH 3 постигнати резултати в ОСП 2023-2027 г. са За целите на оценката на намаленията на ключови интервенции по ОСП 2023-2027 МОСВ и ИАОС. показатели за мониторинг на съответните принос към намаляването на емисиите интервенциите по ОСП 2023-2027г., NH може да включват например: 3 употреба на тор в резултат на интервенции органични торове или органични в резултат на интервенции по ОСП техники за нискоемисионно влагане резултат на интервенции по ОСП 2023-2027 прекарани на пасищата, по категория 2023-2027 г. с биологично земеделие в резултат на да докладва на г., от които се общи – подкрепа или на емисиите на NH 3 г. е необходимо интервенции по на NH . Подходящи 3 които допринасят за по ОСП 2023- продукти за 2023-2027 г.; на неорганични и г.; добитък в резултат на интервенции по ОСП 97 - Подкрепени райони 2023-2027 г.; - Стратегии за хранене чрез интервенции по - Подкрепени подобрения оказват въздействие животни, в брой управление и съхранение на емисиите); - Видове приложени закупеното оборудване оборски тор). Допълнителни показатели за и ИАОС за основни интервенции 2023-2027 г., ако се счете за Компетентни институции МЗХ: съгласува допълнителни съответните органи, които да Отдел „Агростатистика“: ИАОС: комуникира нуждата данни, необходими за целите интервенции по ОСП 2023-2027 СЧВ или подчинена показателите за мониторинг необходимостта от данни с азотфиксиращи култури в резултат на с по-ниско съдържание на сурови ОСП 2023-2027 г. (брой животни по по помещенията за отглеждане върху емисиите на NH , отделяни от 3 животни по категории (например по-голяма на оборския тор, инсталиране на интервенции в брой помещения/хектари/брой (например оборудване за нискоемисионно мониторинг могат да бъдат разработени за намаляване на емисиите на NH , 3 необходимо. и роли показатели за мониторинг съвместно с събират изискваните данни. компилира получените данни и ги предоставя от и изисква от компетентните институции на оценката на намаленията на г. междуведомствена работна група : и необходимите данни, и наблюдава съвместно с МОСВ и МЗХ. интервенции по ОСП протеини, подкрепени категории); на животни, които помещенията за площ, по-добро оборудване за улавяне и капацитет на влагане на съвместно с МОСВ включени в ОСП CAP МОСВ и определя на ИАОС. допълнителни емисиите от ключови съгласува обхвата на напредъка, обхвата и Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС5 Подобряване на събирането информация. Актуализиране на Системите интегрират по-добре събраните платформа за подобряване на Ролята за координация на Национална служба за съвети Компетентни институции MЗХ: осигурява насоката на Национална служба за цялостното функциониране на МЗХ /отдел „Агростатистика“, предоставят данни за системата. СЧВ или подчинена на данни, анализа и разпространението за знания и иновации в селското стопанство данни от селскостопанския сектор предоставянето на консултантски услуги процеса следва да се зададе на една институция, в земеделието (НССЗ). и роли процеса съвети в земеделието (НССЗ): координира системата Българска агенция по безопасност междуведомствена работна група : осигурява надзор на селскостопанска (СЗИСС), за да се и да се осигури за стопаните. например на и отговаря за на храните: на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 20 Оценката на ротацията на културите според сезона би могла да следва новия инструмент на ЕС за устойчивост на земеделските стопанства (FaST) за хранителните вещества, както и международната рамка за управление на хранителните вещества 4R, която включва принципите за използване на правилния източник (чрез избор на вид тор спрямо нуждите на културата), прилагане правилната норма (чрез избор на точното количество тор спрямо нуждите на културите) в точното време (предоставяне на хранителни вещества, когато културите се нуждаят от тях), на правилното място (влагане на хранителни вещества там, където културите могат да ги използват). 21 https://www.sp2023.bg/index.php/bg/component/dpattachments/?view=attachment&tmpl=component&id=50 , p.43 98 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС6 Подобряване на прилагането постигането на оптимално Провеждане на кампании фермерите относно екосхемите, предложени. Въвеждане на изискване преминали курс на обучение, повишаване на осведомеността, управлението на процеса на с азот, както и други относими културите, оценка спрямо Компетентни институции МЗХ : формализиране на НССЗ: провеждане/фасилитиране СЧВ или подчинена на ключови екосхеми в ОСП 2023-2027 г., въздействие върху емисиите на NH 3 за повишаване на осведомеността и подкрепа и консултации, които фермерите, които кандидатстват по ключови свързан с интервенцията или да са организирано с подкрепата на МЗХ, торене и използването на инструмент за европейски и международни насоки 20 сезона и вида на културата . и роли изискванията на съответните обучения и материали. междуведомствена работна група: осигурява надзор за да се гарантира комуникацията сред могат да им бъдат екосхеми, да са участвали в събитие за включително относно балансирано торене относно торенето на на напредъка. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС7 Подобряване на наличността цел да се гарантира оптимално торене с оборски и органичен Наличието на продукти за 21 незадоволително. Поради насърчаване на зеленото през първата година са три пазарната наличност на например: - Провеждане на кампании - Подпомагане на - Подкрепа относно - Друго Компетентни институции МЗХ : координация на процеса Изпълнителна агенция по за подобряване на наличността на продукти за органично торене от изпълнение на екосхемата за насърчаване тор органично торене от отпадъчна биомаса това, за да се улесни изпълнението торене с оборски и органичен тор, за която пъти повече от планираните, е необходимо продукти за органично торене от отпадъчна за подобряване на осведомеността; развитието на пазара; логистиката; и роли горите и други отдели на МЗХ : предлагане на продукти за органично торене от отпадъчна биомаса, с на зеленото в България е на екосхемата за заявените хектари, да се подобри биомаса чрез на възможности отпадъчна биомаса Таблица 22 Предложени за приемане ПиМ – емисии от сектор „Битово отопление“ 99 Министерство необходимите СЧВ или напредъка . на икономиката мерки за подкрепа подчинена и индустрията : на развитието на междуведомствена работна предоставяне пазара. група: на препоръки относно осигуряване на надзор на Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден СС8 Въвеждане интервенции, Предложените подпомагане - - - - Компетентни МЗХ: предписва които отговарят СЧВ или в Екосхема за които допълнително допълнителни на допълнителното Намалена обработка Директна сеитба; По-високи дялове на По-дълго време за институции и приемането на за събирането подчинена междуведомствена насърчаване на зелено ще подпомогнат интервенции, които намаляване на или нулева обработка азотофиксиращите покривни/междинни роли допълнителни на данни относно работна торене с намаляването екосхемата емисиите на на почвата; култури; култури. интервенции и възприемането група : осигурява оборски и органичен тор на на емисиите на NH 3. може да подкрепи за NH , са следните: 3 институцията/институциите, на споменатите практики надзор на напредъка Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2025-2028 г. Ежегоден Целеви замърсители Основен: НМЛОС Второстепенен: ФПЧ 2.5 Цел Да се ускори домакинствата, финансиране приемем, че НМЛОС, се kt за периода естественият темп т.е. като се за това - от 5% на традиционните УТГ очаква до 2030 г. това 2026-2030 г. спрямо на намаляване на изключат тези, които 7% годишно за ще бъдат подменени да намали допълнително прогнозата при броя са подменени 5-годишен период само със емисиите сценария ССМ. традиционни УТГ, използвани в чрез безвъзмездно от 2026 г. до 2030 г. Ако системи с ниски емисии на на НМЛОС с около 1,8 Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график БО1 чрез Активно традиционните природен газ Насърчаването таргетирани взаимодействие аудитория ще самостоятелно. финансова и насърчаване на УТГ с методи за или централно парно на преминаването информационни с граждански бъдат домакинствата, Наличните ресурси икономическа оценка, преминаването към отопление с ниски отопление, където към по-чисто кампании, включително и потребителски които се очаква за насърчаване и SWOT анализ на по-чисто емисии на НМЛОС е налично, отопление може и организирани организации. да подменят на този алтернативните отопление чрез подмяна на – основно климатици, и печки/котли на пелети. да бъде извършено чрез от общините, както и Основната целева своите традиционни УТГ ускорен преход включват варианти за отопление, 100 изготвени от екип на Световната като резултат от RH2. Компетентни институции и Общини: промотиране на СЧВ: неговата роля ще бъде да въздействието, и да разпореди банка за МОСВ, както и роли преминаването към по-чисто отопление. разглежда периодичните доклади по-нататъшни действия, когато по-стабилна информационна база - за напредъка и за оценка на е необходимо. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2031 г. Ежегоден БО2 Разработване на по-стабилна ще даде възможност за традиционни УТГ към по-чисто проучване – ще определи (разпределение на отоплителните идентифицира факторите, Идентифициране на измерими подмяната на традиционните на УТГ от домакинства, които подкрепени по програма „Околна Идентифициране и прилагане на внедряване на алтернативните годишната национална от ИАОС и представен на МОСВ ако се счете за необходимо. Тази мярка се включва в ролята Компетентни институции и ИАОС: предвид нуждите на емисиите за бъдещи години, определяне на състава на България и (ii) изчисляване на по-чисти методи за отопление тенденции при емисиите на самото проучване и анализирането договор. СЧВ: ролята му е да разгледа отбележи дали напредъкът ангажиментите за намаляване – да нареди извършването на информационна база за сектора мониторинг на напредъка при отопление. Базата – получена състава на методите за отопление, уреди по тип, възраст възпрепятстващи домакинствата да параметри за измерване УТГ - въз основа на горния анализ. действат независимо, в среда“ 2021-2027 г. на механизъм за мониторинг на методи за отопление. инвентаризация на емисиите на вредни и СЧВ за преглед и разпореждане на CЧВ за мониторинг/проверка, роли националната инвентаризация ролята на ИАОС е да прегледа уредите и методите за отопление, емисиите, като се има предвид и (iii) предоставяне на информация НМЛОС (и ФПЧ ) от битовото 2.5 на резултатите от него докладите от проучването и отговаря на този, който е на емисиите на НМЛОС (и ФПЧ подходящи действия за ускоряване на битовото отопление, която преминаването от използване на от подходящо разработено използвани в България и енергиен източник), и ще преминат към тях. на степента на напредък при Това ще обхване подмяната допълнение към домакинствата, тези параметри и на степента Годишен доклад, базиран на вещества, ще бъде изготвен за по-нататъшни действия, предвидена в МС1. на емисиите и прогнози за и одобри методологията за (i) използвани понастоящем в скоростта на прехода от УТГ към на CЧВ относно годишните отопление. Провеждането на могат да бъдат възложени по коментарите от ИАОС/МОСВ и да необходим за постигане на ) през 2030 г. В случай, че не е 2.5 на подмяната. Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2031 г. Ежегоден Таблица 23 Предложени за приемане ПиМ – емисии от промишлени и търговски производители / потребители на органични разтворители 101 Целеви замърсител Основен: НМЛОС Второстепенен: - Цел Да се намалят г. над прогнозите ССМ, което е до 2030 г. националните за емисиите еквивалентно на емисии на НМЛОС до от производството и намаление с допълнителни 2030 г. с употребата 0.4 още 2% спрямо нивата от 2022 на разтворители в сценария kt/год. в периода от 2022 г. Описание на ПиМ, компетентни органи и роли, планиран график ПРУ1 Преразглеждане производство/употреба Директивата стойности за зависимост от други две други търговски околна среда намалят емисиите Компетентни ИАОС: Отделът на разрешителни; РИОСВ: Контрол МОСВ и СЧВ: условия в на на за емисиите от НДНТ-СНЕ икономическата държави-членки на обекти, които и води) могат на НМЛОС. институции за издаване на по изпълнение разглеждат разрешителните върху комплексните разрешителни, разтворители, регламентирани промишлеността (ДЕП): (най-добри налични техники и техническата ЕС, които са разгледали не са регулирани от ДЕП, да упражняват еквивалентен и роли комплексни разрешителни условията на КР; периодични доклади емисиите на НМЛОС в могат да – осъществимост. и приели РИОСВ относно от издадени на инсталациите за съответствие с изискванията на бъдат определени по-ниски свързани нива на емисии), в Белгия и Люксембург са тази ПиМ. В промишлени и (регионалните инспекции по контрол, за да ги убедят да определя условията за издаване въздействието от по-строгите съответните инсталации . Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден ПРУ2 Промотиране от разтворители) във връзка с органични Компетентни МОСВ: дава включително на финансовите и как те биха финансовата разтворители. институции указания за и чрез актуализация ползи от ресурсната могли да бъдат постигнати мотивация на търговията и роли промотиране на финансовите на наличните ефективност по и ползи ръководства. (намаляване на отпадъците начин, който е привлекателен промишлеността, която използва от ресурсната ефективност, Планиран график Приемане Изпълнение Преглед 2025 г. 2026-2030 г. Ежегоден 9.2. ОБОСНОВКА НА ИЗБОРА НА МЕРКИТЕ И ОЦЕНКА ЗА СЪГЛАСУВАНОСТ Основните критерии, приложени при скрининга на определените за разглеждане ПиМ са: - Принос към ефективния мониторинг, преглед и, ако е необходимо, корективно управление на изпълнението на ПиМ, с цел да се гарантира, че НПКЗВ се прилага ефективно и че целите й се постигат; - Количествен принос за намаляване на емисиите и повишаване на увереността, че ангажиментите на България за намаляване на емисиите на NH3 и НМЛОС ще бъдат постигнати на практика; - Практичност и рентабилност на мерките; - Ясно определени институционални роли и отговорности; - Идентифицирани конкретни действия и цели; - Съгласуваност със съществуващи програми. 102 ГЛАВА 10 - ПРОГНОЗИРАНИ КОМБИНИРАНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ПИМ (С ВЪВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ – СДМ) ВЪРХУ НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ, КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА И ОКОЛНАТА СРЕДА И СВЪРЗАНАТА С ТОВА НЕСИГУРНОСТ Настоящият пакет от предложени допълнителни ПиМ ще намали прогнозираните емисии на НМЛОС и ФПЧ2.5 спрямо нивата на сценария ССМ, макар и със скромен марж. Основното им въздействие обаче ще бъде повишаване на увереността в това, че съответствието с АНЕ на всички замърсители ще бъде постигнато. Предложените ПиМ, насочени към емисиите на амоняк, са свързани със засилване на прилагането на ключови интервенции по ОСП за периода 2023-2027 г., които са разгледани в сценария ССМ, както и с подобряване на споделянето на данни и докладването. Допълнителни ПиМ обаче биха довели до по-нататъшно намаляване на емисиите на амоняк и биха повишили 22 увереността, че АНЕ на амоняк за 2030 г. ще бъде изпълнен . ПРОГНОЗИРАНО ПОСТИГАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ (СДМ) Таблица 24 по-долу показва намаленията на емисиите от прилагането на ПиМ, свързани с битовото отопление (БО1 и БО2 от Таблица 22). Целта на ПиМ БО1 и БО2 е да се ускори предполагаемият годишен темп на замяна на традиционните УТГ, която домакинствата предприемат самостоятелно (т.е. изключвайки получателите на безвъзмездни средства), от 5% на 7% годишно за период от 5 години между 2026 г. и 2030 г. Таблица 24: Въздействие върху емисиите от прилагането на ПиМ в сектор „Битово отопление“ по сценария СДМ 22 Резултатът от бъдещите обсъждания с МЗХ относно допълнителни ПиМ в селскостопанския сектор, чието приемане би намалило емисиите на амоняк в допълнение към прогнозираното по сценария ССМ, може да промени това обобщение. 103 Разлика спрямо сценария ССМ (kt) Година NOx НМЛОС SOx NH 3 ФПЧ 2.5 2026 г. 0,02 -0,16 0 -0,02 -0,27 2027 г. 0,03 -0,29 0 -0,03 -0,49 2028 г. 0,04 -0,39 0 -0,04 -0,66 2029 г. 0,05 -0,47 0 -0,05 -0,79 2030 г. 0,06 -0,53 -0,01 -0,05 -0,89 НЕЛИНЕЙНА ТРАЕКТОРИЯ НА НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ Прогнозите за емисиите на всички замърсители до 2030 г. следват като цяло линейна траектория, без съществени стъпаловидни промени в емисиите между 2023 г. и 2030 г. ГЪВКАВОСТ Не се възнамерява възприемане на опцията за включване на гъвкавост за демонстриране на съответствие с ангажиментите за намаляване на емисиите. НЕСИГУРНОСТ Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха е изготвена с помощта на най- добрата налична информация. Основната несигурност и приетите допускания при оценката на прогнозите за емисиите са описани в приложение II. Актуализацията на НПКЗВ съвпадна с новия програмен период на еврофондовете (2021-2027 г.). Ключови програми за финансиране като Стратегическия план по ОСП за периода 2023-2027 г. в селскостопанския сектор и ПОС 2021-2027 г. в сектора на битовото отопление стартираха по време на актуализирането на НПКЗВ. Поради това наличната информация за напредъка по изпълнението на тези важни програми за финансиране обхваща само една година, което е недостатъчно, за да се направи заключение за общите тенденции в изпълнението. Ето защо се приема пълно изпълнение на съответните цели в Стратегическия план по ОСП за периода 2023-2027 г. и ПОС 2021-2027 г. В допълнение, прогнозите за емисиите в НПКЗВ разчитат в голяма степен на допускания, направени в ИНПЕК. По-конкретно, допускането за 50% намаление на използването на въглища в периода 2022-2025 г. и 88% намаление в периода 2022-2030 г. оказва голямо въздействие върху прогнозите за емисиите на НМЛОС. Затова пълното постигане на това намаление играе ключова роля за достигане на нивата по АНЕ на НМЛОС. ПРОГНОЗИРАНО ПОДОБРЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА (СДМ) Очакват се значителни намаления на емисиите на ФПЧ2.5 и ФПЧ10 в резултат на действието на ПиМ. На национално ниво прогнозите показват, че емисиите на ФПЧ2.5 ще намалеят с 29% по сценария СДМ между 2023 г. и 2030 г. Прогнозираното подобряване на качеството на въздуха от прилагането на сценария СДМ се основава на три примерни казуса (Пловдив, Видин и Перник). Подходът за оценка на въздействието върху качеството на атмосферния въздух е описан в приложение III. Плановете за качество на атмосферния въздух (ПКАВ) при трите казуса и по-специално местните инвентаризации на емисиите и резултатите от моделирането в ПКАВ показват, че битовото отопление е отговорно за между 41% и 78% от средногодишните концентрации на ФПЧ2.5. Прилагането на подхода за оценка, описана в приложение III, сочи, че през 2030 г. средногодишните концентрации на ФПЧ2.5 при трите общини ще са с между 12% и 23% по-ниски отколкото през 2022 г., което следва да гарантира постигането на съответствие с текущата пределно допустима стойност за ФПЧ2.5 (виж Таблица 25). 104 Таблица 25: Прогнозирано подобрение на качеството на въздуха (СДМ) Очаква се намаляването на емисиите на NOx, NH3 и НМЛОС да допринесе допълнително за подобряване на качеството на въздуха в България и в съседните страни и райони. Приносът на българските емисии към концентрациите на озон и фини прахови частици (ФПЧ2.5) произлиза от химичните процеси, които трансформират прекурсорните замърсители като серен диоксид, азотни оксиди, НМЛОС и NH3 в компоненти на фини прахови частици, амониев сулфат и нитрат, и азотни оксиди и НМЛОС в озон. Очакваното намаление на емисиите на NOx, NH3 и НМЛОС ще допринесе и за по-бавен темп на образуване на вторични ФПЧ2.5 и ФПЧ10 и следователно – за по-ниски концентрации на ФПЧ2.5 и ФПЧ10 в атмосферния въздух. Това е в допълнение към въздействията в резултат на намалените първични емисии на прахови частици. ПРОГНОЗИРАНИ ВЪЗДЕЙСТ ВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (СДМ) В България липсва достатъчно информация и капацитет за моделиране на качеството на въздуха, за да се прогнозират въздействията върху околната среда от комбинирането на съществуващите и допълнителните политики и мерки. Може да се очаква умерено намаляване на негативното въздействие върху околната среда в резултат от прилагането на съществуващите и допълнителните политики и мерки. 105 Примерен казус Принос на битовото отопление към средногодишните концентрации на ФПЧ , % 2.5 Очаквано намаление на средногодишните концентрации на ФПЧ от 2.5 прилагането на сценария СДМ, % Средногодишна концентрация на ФПЧ 2.5 3 през 2022 г., µg/m Пловдив 77% 22% 17 Видин 78%* 23% Няма данни* Перник 41% 12% 19,2 Бележки - Приносът докладван в * ПКАВ на битовото на коефициент фактор за на твърдо инсталации - Средногодишните среда (ЕАОС): на битовото отопление местните ПКАВ. Видин разглежда ФПЧ , 10 отопление към средногодишните от 0,97, който е равен конвенционалните печки на гориво в България, както в Ръководството за концентрации на към средногодишните концентрации а не ФПЧ . Следователно, 2.5 концентрации на ФПЧ 2.5 на съотношението на ФПЧ дърва за огрев – най-широко е посочено в таблица 3-40, инвентаризация на ЕПМО/ЕАОС за ФПЧ , докладвани от Европейската 2.5 https://www.eea.europa.eu/en/analysis/maps-and-charts/air-quality-statistics- на ФПЧ , както е 2.5 моделираният принос на бе оценен чрез прилагане /ФПЧ при емисионен 2.5 10 разпространените уреди част 1.A.4. Малки горивни 2023г. агенция по околна dashboards. ГЛАВА 11 – ПРИОРИТЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Постигането на ангажиментите за намаляване на емисиите (АНЕ) за периода 2022-2029 г. и от 2030 г. нататък зависи от редица фактори, но най-вече от пълното изпълнение на съществуващите секторни ПиМ и от ефективната координация и сътрудничество в рамките на изпълнителната власт, и със заинтересованите страни от гражданското общество. Нивото на емисиите по сценариите ССМ и СДМ в НПКЗВ се прогнозират въз основа на множество допускания, включително по отношение на прилагането на съществуващи ПиМ. Следователно приоритетите за изпълнение, описани в Таблица по-долу, подчертават необходимостта от ефективен контрол върху прилагането на ключови ПиМ, адекватна комуникация със съответните целеви аудитории за наличното финансиране, улесняване на процеса на финансиране, прецизно и подробно събиране на данни за изпълнението на ПиМ и ефективна координация в рамките на правителството и бизнеса, и гражданското общество. И накрая, необходими са подробни данни за прилагането на ПиМ, за да може инвентаризацията на емисиите да оцени намаленията на емисиите, постигнати чрез изпълнението на ПиМ. Таблица 26: Основни приоритети за изпълнение 106 Сектор Основни приоритети за изпълнение Селско стопанство - Пълно прилагане на интервенциите по ОСП 2023-2027 г., които подкрепят намаляването на емисиите на NH 3. - Постигане на целта за използвана земеделска площ (ИЗП) за биологично земеделие (10% до 2030 г.), заложена в проекта на стратегията „От фермата до трапезата“ - Програмата от мерки за НУЗ, особено по отношение на използването на торове, да се изпълни изцяло. - Интервенциите по ОСП 2023-2027 г. да се използват за модернизиране на земеделските стопанства, включително за подобряване на системите за управление на оборския тор, а именно използването на техники за намаляване на емисиите, като например образуване на естествена кора и използване на покрития за съхранение на течен оборски тор, да се увеличи с най- малко 2% на годишна база. - Данните за сектор „Селско стопанство“, предоставени за изчисленията на емисиите за Националната инвентаризация на емисиите на замърсители на атмосферния въздух да дават достатъчно информация за оценка на въздействието от изпълнението на ПиМ. - Координацията между МОСВ и МЗХ (чрез СЧВ или чрез междуведомствена работна група) е ефективен начин за проследяване на напредъка при изпълнението на ПиМ и въздействието им върху емисиите, както и за реакция на евентуална необходимост от приемане на допълнителни ПиМ в случай, че очакваните намаления на емисиите се окажат по-малки от предвидените в НПКЗВ. 107 Енергетика - Подмяната и намаляването броя на използваните традиционни УТГ съответства на предполагаемия коефициент на преминаване към по-чисто отопление, което може да се финансира самостоятелно от домакинствата или чрез участие в програми, подкрепящи преминаването към по-екологично отопление. Допускането по ИНПЕК за 50% намаление на използването на въглища в периода 2022-2025 г. и 88% намаление в периода 2022- 2030 г. да бъде постигнато в пълна степен. Междусекторни - Функциониращ CЧВ или друга съответна междуведомствена работна група (или групи), която да проследява напредъка по изпълнението и да предоставя възможност за обсъждане на въпроси , свързани с прилагането на ПиМ. - Ефективно сътрудничество между правителството и общините при изпълнението и прилагането на ПиМ. - Продължаваща подкрепа за изпълнението на ПиМ чрез финансовите механизми на ЕС. - Постоянно подобряване на качеството и последователността на данните относно емисиите в националната инвентаризация. - Ефективни системи за събиране на данни за отчитане и управление на изпълнението на ПиМ. ПРИЛОЖЕНИЯ 108 ПРИЛОЖЕНИЕ I – ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПИМ I.1. ПИМ В СЕКТОР „БИТОВО ОТОПЛЕНИЕ “ Доброволна подмяна на традиционните УТГ НПКЗВ прави допускането за двадесетгодишен експлоатационен живот за традиционните уреди на твърдо гориво (УТГ), както и че домакинствата ще заменят тези уреди с такива, които отговарят на изискванията за екодизайн или с други средства за отопление, „чисти“ по отношение на нивата на емисии, при коефициент от 1/20 (5%) от количествата на национално ниво годишно, считано от 1 януари 2022 г. Косвено е направено и допускането, че подобна подмяна ще бъде финансирана със собствени средства от съответните домакинства. Информация на необходимото ниво на детайлност (разделена по типове уреди, по години и с какво е подменен уреда) не е налична, поради което годишната динамика на броя на отоплителните уреди е изведена от анализа на данните от преброяването през 2011 г. и през 2021 г. (вж. Таблица A 1). Анализирайки данните от преброяването през 2011 г. и през 2021 г., може да се направи заключението, че използването на отоплителни уреди на въглища за битово отопление е намаляло с близо 7% на годишна база за периода 2011-2021 г., а използването на уреди за отопление на дърва се е увеличило с 0,5% на годишна база. Като цяло, използването на отоплителни уреди на твърдо гориво (на въглища и на дървесина) в периода 2011-2021 г. е намаляло с почти 6% на годишна база. Таблица A 1: Практики за отопление през 2011 г. и през 2021 г. 109 Практика за отопление на помещения Брой жилища, използващи практиката през 2011 г. Брой жилища, използващи практиката през 2021 г. Централно парно отопление 401 826 347 421 Централно отопление на газ 34 678 64 945 Отопление на електричество 763 234 1 241 240 Дърва за огрев 908 477 944 332 Въглища 528 285 125 227 Пелети н/п 107 812 Брикети от въглища н/п 8 151 Дървени брикети н/п 9 978 Пропан-бутан (бутилиран) 18 217 20 348 Подмяна на УТГ, финансирана с безвъзмездни средства 21 общини са получили финансиране по ОПОС 2014-2020 г. за актуализиране/разработване на общински програми за качество на атмосферния въздух, а осем общини са получили финансиране по ОПОС 2014-2020 г. за изпълнение на проекти за подмяна на УТГ. Проектите са структурирани на два етапа – етап I осигурява аналитичната основа за подмяна на УТГ чрез разработването на анализ на използването на УТГ и нагласите на домакинствата относно чистото отопление в съответната община, а етап II включва действителната подмяна на УТГ. Информацията от Управляващия орган по ОПОС 2014-2020 г., показва, че в осемте общини, получаващи финансиране по ОПОС 2014-2020 г. са подменени 31 060 УТГ. В допълнение към това, шест общини, включително три от общините, които получават финансиране по ОПОС 2014- 2020 г., са участвали в проект LIFE, който също осигурява финансиране за подмяна на УТГ – до края на 2023 г. са подменени 2 330 УТГ. Проектът LIFE продължава до октомври 2024 г. Общият брой подменени УТГ до края на 2023 г. за общините, участващи в проекти по ОПОС 2014- 2020 и LIFE са 33 390 УТГ и представляват около 15% от предвидените за подмяна УТГ съгласно първата НПКЗВ в тези общини. Освен това, подмяната на УТГ, която е подкрепена по двата проекта, като цяло започна след преброяването през 2021 г., което означава, че подменените УТГ не са повлияли на цифрите в преброяването, като може да се заключи, че чрез изпълнението на проектите по ОПОС 2014-2020 г. и LIFE в периода 2021-2023 г. е допринесло за подмяната на близо 25% от УТГ в осемте общини. Ако тази тенденция продължи, включително подкрепена с осигуреното финансиране по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., е малко вероятно до 2025 г. да бъде постигната целта за пълно извеждане от експлоатация на УТГ в общините. Такъв е и случаят, ако се добави тенденцията на доброволна/естествена подмяна на УТГ - според оценката 23 от сравняването на резултатите от националното преброяване от 2011 г. и от 2021 г. Необходими са ускорена подмяна на УТГ, допълнителни възможности за финансиране и регулаторни стимули, както и обществени и образователни кампании, за да се гарантира поетапното спиране от употреба на УТГ в общините, до срока, посочен в НПКЗВ (до 2030 г.). Официалният старт както на LIFE, така и на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014- 2020 г. предшества приемането на първата НПКЗВ. Реалната подмяна на УТГ стартира през 2020 23 Прогнозната тенденция за естествената подмяна на УТГ в периода между националните преброявания през 2011 г. и през 2021 г. показва 7% годишно намаление на използването на уреди на въглища и 0,5% увеличение на използването на уреди на дърва. 110 Сгъстен природен газ (бутилиран) н/п 4 742 Мазут 4 005 1 658 Слънчева енергия н/п 373 Други ВЕИ н/п 376 Друго 8 011 17 602 Без отопление н/п 10 368 Източник: НСИ г. за проект LIFE и през 2022 г. за ОПОС 2014 - 2020 г. Общините Бургас, Монтана и София получиха финансиране, както по LIFE, така и по ОПОС 2014-2020 г. Данните за подмяната на УТГ по проект LIFE и по ОПОС 2014-2020 г., отчетени в края на 2023 г., са представени съответно в Таблица A 2 и Таблица A 23. Таблица A 2: Подменени УТГ и нови уреди в общините, участващи в проекта LIFE, 2020-2023 г. 111 Община a Подменени УТГ b Нови уреди Вид Брой Вид Брой Кухненска печка 2 Пелетна печка/котел 561 Печка на твърдо гориво 787 Газов котел 28 Бургас Открити камини 17 Инверторен климатик (КЛ) 66 Котел на твърдо гориво 0 Кухненска печка 5 Пелетна печка/котел 63 Печка на твърдо гориво 260 Газов котел 261 Монтана Открити камини 9 Инверторен климатик (КЛ) 0 Котел на твърдо гориво 0 Кухненска печка 10 Пелетна печка/котел 262 Печка на твърдо гориво 295 Газов котел 18 Русе Открити камини 3 Инверторен климатик (КЛ) 0 Котел на твърдо гориво 0 Кухненска печка 21 Пелетна печка/котел 488 Печка на твърдо гориво 210 Газов котел 19 София Открити камини 137 Инверторен климатик (КЛ) 0 Котел на твърдо гориво 132 Кухненска печка 0 Пелетна печка/котел 241 Печка на твърдо гориво 246 Газов котел 14 Стара Загора Открити камини 4 Инверторен климатик (КЛ) 0 Котел на твърдо гориво 5 Кухненска печка 44 Пелетна печка/котел 201 Печка на твърдо гориво 150 Газов котел 139 Велико Търново Открити камини 9 Инверторен климатик (КЛ) 0 Котел на твърдо гориво 0 Общо Кухненска печка 82 Пелетна печка/котел 1816 Таблица A 3: Подменени УТГ и нови уреди в общините през 2021-2023г., участващи в проекта по ОПОС 2014- 2020г. 112 Печка на твърдо гориво 1948 Газов котел 479 Открити камини 179 Инверторен климатик (КЛ) 66 Котел на твърдо гориво 137 Източник: МОСВ, Дирекция Забележка: данните са „Координация по въпросите на от края на 2023 г. Един уред на ЕС и твърдо гориво международно сътрудничество“ може да бъде подменен с повече от един нов уред (например два a Броят на подменените b Броят на новите уреди непременно са инсталирани климатика, които подменят една УТГ е броят на УТГ, които са подменени е броят на новите уреди, които към датата на отчитане. печка на и извадени са доставени твърдо гориво). от домакинството/бракувани като част от обществена поръчка, но не Община a Подменени УТГ Нови уреди b Вид Брой Вид Брой Печка на дърва 1669 Пелетна печка 350 Печка на въглища 0 Газов котел 0 Бургас Котел на дърва 0 Инверторен климатик (КЛ) 3120 Котел на въглища 0 Парно отопление 0 Печка на дърва 3570 Пелетна печка 455 Печка на въглища 310 Газов котел 313 Димитровград Котел на дърва 111 Инверторен климатик (КЛ) 5236 Котел на въглища 9 Парно отопление 0 Печка на дърва 1542 Пелетна печка 142 Печка на въглища 361 Газов котел 64 Горна Оряховица Котел на дърва 240 Инверторен климатик (КЛ) 2321 Котел на въглища 57 Парно отопление 0 Печка на дърва 2628 Пелетна печка 143 Печка на въглища 138 Газов котел 211 Монтана Котел на дърва 0 Инверторен климатик (КЛ) 5473 Котел на въглища 0 Парно отопление 0 Пловдив Печка на дърва 3073 Пелетна печка 352 Печка на въглища 0 Газов котел 8 Проектът LIFE отчита прогнозирани намаления на емисиите от 157,5 t/год. за ФПЧ10, а ОПОС 2014- 2020 г. отчита 707,7 t/год. намаления на емисии на ФПЧ10. 113 Котел на дърва 56 Инверторен климатик (КЛ) 5350 Котел на въглища 54 Парно отопление 0 Печка на дърва 2633 Пелетна печка 1057 Печка на въглища 13 Газов котел 0 Смолян Котел на дърва 155 Инверторен климатик (КЛ) 3273 Котел на въглища 63 Парно отопление 0 Кухненска печка 604 Пелетна печка 3214 Печка на твърдо гориво 380 Газов котел 301 София Печка на твърдо гориво с водна риза 1562 Инверторен климатик (КЛ) 9705 Котел на въглища 1293 Парно отопление 0 Котел на дърва 4158 Зидана камина 199 Печка на дърва 3429 Пелетна печка 1435 Печка на въглища 900 Газов котел 0 Видин Котел на дърва 338 Инверторен климатик (КЛ) 5125 Котел на въглища 272 Парно отопление 0 Кухненска печка 604 Пелетна печка 7148 c Печка на твърдо гориво 20104 Газов котел 897 Общо Котел на твърдо гориво 6778 Инверторен климатик (КЛ) 36483 Камина 199 Парно отопление 0 Източник: Управляващ Забележка: данните са орган по ОПОС 2014-2020 г. от края на 2023 г. Един уред на твърдо гориво може да бъде подменен с повече от един нов уред (например два предаден за последващо (ОЧЦМ) с битов характер. което общият брой УТГ (31 060). a Броят на подменените b Броят на новите уреди непременно инсталирани c Столична община и на въглища. С изключение 2023 г. са отчетени климатика, които подменят една третиране на лица, извършващи Допълнителни УТГ са планирани в таблицата не се равнява на крайния УТГ е броят на УТГ, които са подменени е броят на новите уреди, които към датата на отчитане. предостави информация за уредите на на Столична община, в останалите подменени 16 229 печки на дърва и 1 933 печка на твърдо дейности с за бракуване отчетен и извадени са доставени твърдо гориво общини, печки на въглища. гориво). Подменен отпадъци от черни и през първите месеци на брой подменени УТГ по от домакинството/бракувани. като част от обществена без да ги разграничава на участващи в ОПОС 2014-2020 УТГ означава УТГ, цветни метали 2024 г., поради ОПОС 2014-2020 поръчка, но не уреди на дърва г., до края на Разпоредби за екодизайн за УТГ Стандартите за екодизайн за печки и котли на твърдо гориво са въведени в България съгласно разпоредбите на Регламенти 2015/1185 и 2015/1189 за екодизайн (от 2020 г. за котли на твърдо гориво и от 2022 г. за печки на твърдо гориво). Отговорният орган за прилагане на разпоредбите за екодизайн за уреди на твърдо гориво е Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). ДАМТН не е извършила никакви проверки за съответствие със стандартите за екодизайн за котли и печки, тъй като агенцията съобщава, че съществуващите бройки УТГ трябва да бъдат изчерпани (както е разрешено в разпоредбите), преди да могат да започнат проверките за съответствие с изискванията за регламентите за екодизайн. Поради това няма данни за броя на продадените печки и котли на твърдо гориво, които отговарят на стандартите за екодизайн, от влизането в сила на регламентите. Въвеждане на стандарти за качество на горивата, използвани за отопление на жилищни сгради ПиМ Б1 в сценария с допълнителни мерки в първата НПКЗВ, е „Въвеждане на стандарт за качество на горивата за въглища (на национално ниво), законодателни мерки за намаляване на съдържанието на влага в дървата за отопление, използвани в общини, които към момента превишават нормите за ФПЧ10 и евентуално въвеждане на изисквания за максимално съдържание на влага в дървата за отопление (в същите райони)”. Изисквания за качеството на въглищата През февруари 2020 г. в България е приета Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол. Наредбата дефинира твърдите горива като въглища и брикети от въглища, използвани за битово отопление. Наредбата определя изискванията за качеството на въглищата и брикетите от въглища, пуснати на българския пазар и използвани в уреди с мощност под 0,5 MW. Наредбата посочва, че въглищата и брикетите от въглища могат да се продават само в разфасовки от 25 кг и да имат максимално съдържание на сяра 1,3%, съдържание на пепел 15% и съдържание на влага 20%. Контролът по спазване на изискванията е на ДАМТН. Съответствието с въведените изисквания за качество на въглищата се е подобрило от 67% от всички изследвани проби през 2020 г. - годината на приемане на наредбата - до 96% през 2022 г., сочат данните от годишните отчети на ДАМТН. Освен това количеството несъответстващи на изискванията въглища и брикети, изтеглени от пазара, е намаляло от 243 000 кг през 2020 г. на 24 875 кг през 2022 г. Изисквания за качество на дървесината за отопление През 2019г. е приета Наредба №6 за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, която регламентира изискванията към дървесината, използвана за отопление на жилища. Дървесината, използвана за битово отопление в общини, които не отговарят на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, трябва да е с максимум 30% съдържание на влага, не трябва да е третирана с бои или лакове, нито да е била подложена на химическа обработка и не трябва да се смесва с други вещества и материали като текстил, гуми, пластмаса и петролни продукти. 114 Наредбата предвижда режим на съхранение и минимални срокове за съхнене в зависимост от вида на дървесината. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява на мястото на ползване, а отговорните за нейното прилагане са общините и РИОСВ. Контролът на мястото на използване продължава да бъде проблематичен, тъй като властите се нуждаят от определени законови разрешения за достъп до частни имоти. Поради това няма данни относно спазването на изискванията за качество на дървесината за отопление. В допълнение, след приемането на НПКЗВ са въведени законодателни мерки за намаляване на съдържанието на влага в дървесината за отопление, използвана от домакинствата: - На 12.11.2019 г. е направено изменение на Наредба №1/30.01.2012 г., с която отпадна възможността за отчитане на продадената дървесина от държавните горски предприятия в кг. - На 14.02.2020 г. е издадена Заповед на министъра на земеделието и храните (Заповед ЗАП-142/14.02.2020 г.), която изисква в документите за превоз на дървесина тя да се класифицира като „суха“ и „сурова”. - На 02.02.2023 г. е изменен чл. 111 от Закона за горите, в сила от 04.08.2023 г. С промените се въвеждат периоди за снабдяване на домакинствата с дървесина за отопление, за да се осигури достатъчно време за съхнене. Списъците с бенефициентите на директен добив на дървесина се оформят до 30 април всяка година. Съществуващото законодателство обаче позволява дървесината от държавните предприятия да се доставят до 1 ноември. По-ранно въвеждане в сила на регламента за екодизайн и въвеждане на задължително поетапно извеждане от употреба на традиционните УТГ в общини, които не отговарят на пределните стойности за качество на въздуха ПиМ Б2 в сценария с допълнителни мерки в първата НПКЗВ съдържа два елемента: Б2a: „По-ранно въвеждане в сила на Регламент (ЕС) 2015/1185 по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво“; и Б2b: „Задължително ускорено извеждане от употреба на традиционните отоплителни уреди на твърдо гориво (печки) в общините, където качеството на атмосферния въздух не отговаря на пределно допустимите стойности за ФПЧ10“. Напредък по Б2a: датата на Регламент 2015/1185 относно екопроектирането не беше променена поради правни предизвикателства. През 2019 г. Министерство на икономиката изготви проект на заповед за изтегляне на датата на влизане в сила на Регламент 2015/1185. България уведоми ЕК за това намерение, но на 11 декември 2019 г. ЕК отговори, че по-ранното въвеждане на този регламент е в нарушение на принципа за свободно движение на стоки, поради възможно противоречие с Регламент 305/2011, който обхваща и изискванията относно отоплителните уреди. Напредък по Б2b: като цяло не е въведено задължително поетапно извеждане от употреба на традиционните, замърсяващи уреди на твърдо гориво в общините, където качеството на въздуха не е в съответствие с пределно допустимите стойности за ФПЧ10. Общините посочват ниския стандарт на живот като основна причина да не се въвежда задължително премахване на УТГ. 115 Законът за чистотата на атмосферния въздух обаче беше актуализиран през 2020 г. и 2021 г., за да се изяснят текстовете относно въвеждането на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в общините. Столична община издаде наредба за две ЗНЕ – една за транспорт и една за битово отопление. Изискванията на ЗНЕ относно битовото отопление влизат в сила от 1 януари 2025 г., когато се забранява използването на УТГ в сгради в централните части на София, които са свързани към топлофикация или към централната газопреносна мрежа. Тази забрана ще важи и за всички сгради в Столична община, присъединени към топлофикационната или централната газова мрежа от 1 януари 2029 г. Нито една друга община не е приела наредба относно ЗНЕ. Над 13 общини обаче разработват планове за качество на атмосферния въздух, където подмяната на УТГ е ключова мярка. I.2. ПИМ В СЕКТОР „СЕЛСКО СТОПАНСТВО“ Почви Допълнителната ПиМ, включена в сценария с допълнителни мерки в първата НПКЗВ за България, свързани с добри практики за прилагане на азотосъдържащи торове върху почвите – мярка С1. Пълното описание на мярка С1 е „Прилагане на Правилата за добра земеделска практика за контрол на емисиите на амоняк, отделяни от селскостопански източници, по силата на Рамковия кодекс на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк. Правилата предвиждат добри практики за прилагане на азотосъдържащи торове върху почвите. Ефектите от тези мерки биха спомогнали и за навлизането на Директивата за нитратите. - Правилата ще бъдат разпространени чрез селскостопанската практика. - Ефектите ще бъдат проследени чрез провеждане на проучване, чиито резултати ще бъдат отразени в Националната инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и в прогнозите на бъдещите емисии.“ Годината, която беше планирана за приемане на добрите практики е 2019 г. Правилата за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк във въздуха (ПДЗП-НЕАВ) са приети съгласно Заповед №РД09-265/12.03.2020 г. на министъра на земеделието и храните. Спазването на правилата, установени в документа, е доброволно, с изключение на забраната употребата на торове, съдържащи амониев карбонат (съгласно Директива 2016/2284 и НПКЗВ 2020-2030), което е задължителна мярка за всички стопани. Правилата за добра земеделска практика са публикувани на сайта на МЗХ и се разпространяват чрез дейността на Националната служба за съвети в земеделието. През отчетния период са приети или актуализирани редица изисквания, свързани с използването на торове: Законови изисквания за управление (ЗИУ) са актуализирани в Заповед №РД09-804/ 11.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните. Те са 13 на брой и обхващат областите околна среда, изменение на климата и добро състояние на земеделските земи, обществено здраве, здравето на животните и растенията, както и хуманното отношение към животните. Отношение към емисиите от почвите има ЗИУ 1, което е свързано с опазване на водите от 116 замърсяване с нитрати от земеделски източници. ЗИУ са задължителни за всички стопани, ЗИУ 1 обаче е задължително само за стопаните, чиито стопанства попадат в НУЗ. Мерките в ЗИУ 1 включват: общи мерки за използването на азотосъдържащи торове (органични и неорганични) – максимално допустими количества, допустими периоди на прилагане, техники на прилагане и т.н., допълнителни мерки за използване на азотосъдържащи торове на наклонени терени, мерки за съхранение на азотосъдържащи торове (органични и неорганични). - ЗИУ 1.1 предвижда спазване на сроковете за прилагане на азотосъдържащите торове (органични и минерални/неорганични) за полски култури, трайни насаждения, овощни градини, ливади и постоянни пасища: забрана за торене от 1 ноември до 20 февруари за Южна България и от 1 ноември до 25 февруари за Северна България. - ЗИУ 1.10 включва изисквания за избягване на замърсяването на околната среда при товарене и транспортиране на азотосъдържащи торове (органични и минерални). Добрите земеделски и екологични условия (ДЗЕУ) са актуализирани в Заповед № РД09- 786/20.07.2023 г. на министъра на земеделието и храните. Изискванията на ДЗЕУ са задължителни за всички бенефициенти на ОСП. - ДЗЕУ 1 забранява използването на минерални и органични азотосъдържащи торове в буферните зони: с минимална ширина 5 метра в равнинни участъци по протежение на повърхностни водни тела (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризища; с минимална ширина 10 метра в равнинни участъци при торене с течна фракция на оборски тор; с ширина най-малко 10 метра при наторяване на наклонени площи; с ширина минимум 50 метра при наторяване на площи със стръмен наклон. Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) следи за спазването на ЗЗИ и ДЗЕУ, но само за бенефициентите на ОСП. ДФЗ проверява 1% от бенефициентите на ОСП годишно. Таблица A 4 отчита нивата на съответствие със ЗЗИ и ДЗЕУ за периода 2020-2022 г., свързани с контрола на емисиите от почвите. Таблица A 4: Нива на съответствие с изискванията за управление на емисиите от земеделски почви Като цяло, за периода 2019-2021 г. вложеният азот посредством използването на неорганични торове е намалял с 8%, според отчета на отдел „Агростатистика“ към МЗХ. Информацията се базира на годишните проучвания на земеделските стопанства, които отдел „Агростатистика“ извършва в съответствие с изискванията на Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ). Целта на мярка С1 е нивата на емисиите на амоняк от употребата на торове да се намалят с 25% до 2026-28 г. — постигането на целта е в процес на изпълнение. 117 Година Нива на съответствие според годишните проверки на ДФ „Земеделие“ ЗЗИ 1.1 ЗЗИ 1.10 ДЗЕУ 1 2020 г. 94% 93% 99% 2021 г. 99% 89% 99% 2022 г. 99% 94% 99% Източник: Държавен фонд „Земеделие“ Животновъдство Допълнителната ПиМ, включена в сценария с допълнителни мерки в първата НПКЗВ за България, свързана с добри практики за управление на животинската тор, е мярка С2: „Прилагане на Правилата за добра земеделска практика за контрол на емисиите на амоняк, отделяни от селскостопански източници, по силата на Рамковия кодекс на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк. Тези мерки ще предпишат добри практики за управление на животинската тор. И тук както и при С1: - Правилата ще бъдат разпространени чрез селскостопанската практика. - Ефектите ще бъдат проследени чрез провеждане на проучване, чиито резултати ще бъдат отразени в Националната инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и в прогнозите на бъдещите емисии.“ Приети през 2020 г. ПДЗП-НЕАВ съдържат правила за добри практики за управление на оборски тор съгласно Заповед №РД09-265/12.03.2020 г. на министъра на земеделието и храните. Спазването на правилата за добра практика за управление на оборски тор е доброволно. Актуализирани са изискванията, свързани с управлението на оборски тор: Законови изисквания за управление (ЗИУ) са актуализирани със Заповед №РД09- 804/11.07.2022 г. министъра на земеделието и храните - ЗИУ 1.7 задава изисквания за съхранение на оборски тор по отношение на капацитета и конструкцията на съоръженията за съхранение на оборски тор (в зависимост от характеристиките на стопанството), забрана за съхраняване на оборски тор на полето върху почвата и в близост до водни тела. ДФ „Земеделие“ следи за спазването на ЗИУ 1, но само за бенефициентите на ОСП. Всяка година ДФЗ проверява произволна извадка от 1% от бенефициентите на ОСП. Нивото на съответствие с изискванията на ЗИУ 1.7 за периода 2020-2022 г. са докладвани в Таблица A 5. Таблица A 5: Нива на съответствие с изискванията за управление на оборския тор Държавен фонд „Земеделие“ следи за спазването на всички ЗИУ. ЗИУ 1.7, свързано с управлението на оборски тор, е ЗИУ, който обикновено показва по-ниски нива на съответствие. Основните причини за неспазването му са: липса на изградени торохранилища, недостатъчен капацитет и конструктивни дефекти на торохранилищата. 118 Година Ниво на съответствие със ЗЗИ 1.7 2020 г. 53% 2021 г. 59% 2022 г. 69% Източник: Държавен фонд „Земеделие“ Показателят за постигнати резултати за мярка С2 е „30% препокриване с най-добрите практики до 2030 г.“ Проверките на стопанствата, които ДФЗ извършва показват, че спазването на изискванията за управление на оборския тор през периода 2020-2022 г. е постигнало целевия процент от 30%. I.3. ПИМ В СЕКТОР „ПЪТЕН ТРАНСПОРТ“ Първата НПКЗВ включва два сценария с допълнителни мерки за пътния транспорт: - СТ1: „Модернизиране на автопарк чрез позволяване само на „по-чист“ вноса.“ – модернизирането включва внос в България само на превозни средства от тип Евро IV и по- висок. - СТ2: „Създаване на зони с ниски емисии в София и Пловдив, за да бъде ограничен достъпът на замърсяващи транспортни средства.“ – ЗНЕ ограничават водачите на пътни превозни средства без еко категория и от тип Евро I (дизелови леки автомобили) от влизане в градските центрове. СТ1 не е изпълнена, а СТ2 е изпълнена частично. СТ1 не е изпълнена поради правни предизвикателства. Като се има предвид, че по-голямата част от внесените превозни средства втора употреба в България идват от страни от ЕС, България изпрати уведомление до Европейската комисия (ЕК), с което информира за предприемане на мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, причинено от внесени в страната употребявани превозни средства. Уведомлението беше подкрепено от Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Литва, Латвия, Кипър и Люксембург. ЕК уведоми България и останалите държави членки, че всякакви ограничения върху вноса на употребявани автомобили на пазара на ЕС нарушават основен основополагащ принцип на ЕС – свободното движение на стоки. СТ2 е изпълнена частично, тъй като и София, и Пловдив са разработили методики за въвеждане на ЗНЕ. Освен това Законът за чистотата на атмосферния въздух е актуализиран през 2020 г. и 2021 г., с цел да се изяснят текстове относно въвеждането на ЗНЕ на местно ниво, като по този начин се премахват административните пречки пред общините да въвеждат ЗНЕ. НАРЕДБА за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община е приета на 15 декември 2022 г. с решение на Столичния 24 25 общински съвет . Тя е обжалвана в съда, който отхвърля обжалването на 26 април 2024 г. Официалното прилагане на ЗНЕ в София започна 1 декември 2023 г. Изискванията на ЗНЕ са валидни само за периода 1 декември – 28 (29) февруари всяка година. Официалното прилагане на ЗНЕ в София, по отношение ограничаване движението на МПС, стартира на 1 декември 2023 г. Въпреки това администрацията на кмета на София предостави гратисен период за периода 1 декември 2023 г. - 28 февруари 2024 г., преди да започне активното прилагане на изискванията 24 https://council.sofia.bg/documents/d/guest/r-931 25 https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1693. 119 за ЗНЕ. Ефективно СО въвежда ЗНЕ на вредни вещества, в които се ограничава движението на МПС, за периода 1 декември 2024 г. – 28 февруари 2025 г. (https://www.sofia.bg/low-emission- zones; https://www.sofia.bg/w/5831608). Наредба за ЗНЕ в София: НАРЕДБА за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община (obshtini.bg) Община Пловдив има разработена и приета методика за въвеждане на ЗНЕ, но все още не е приет нормативен акт за въвеждане на такава зона. 120 ПРИЛОЖЕНИЕ II – ПОДОБРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ И МЕТОДИКА ЗА ПРОГНОЗИ НА ЕМИСИИТЕ II.1. ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ , ПРОМИШЛЕНО ГОРЕНЕ И ГОРЕНЕ В ТЪРГОВСКИЯ / ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ СЕКТОР II.1.1. ОСНОВНИ ПОДОБРЕНИЯ НА Н АЦИОНАЛНАТА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА Не са правени промени по инвентаризацията на историческите емисии. II.1.2. П РОГНОЗИ (СЦЕНАРИЙ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ ) Относно производството на електрическа и топлинна енергия са използвани данни за прогнозното потребление на горива от най-актуалната версия на проекта на ИНПЕК. Планът не е публикуван все още и може да претърпи промени. Данните показват потреблението на гориво за 2022, 2025 и 2030 г. Потреблението на гориво за междинния период е определено чрез интерполация и показват голямо намаление в количеството на въглищата, използвани за производство на електрическа и топлинна енергия в годините до 2030 г. Фигура А 1: Консумация на гориво за обществено производство на електрическа и топлинна енергия Необходими са редица допускания, за да могат данните да бъдат използвани в изчисленията на прогнозите на емисиите. Данните за 2022 г. са сравнени с тези, докладвани в инвентаризацията на емисиите за вредни вещества за 2022 г., а разликите са взети предвид чрез повторно мащабиране, когато е необходимо, така че данните от ИНПЕК да са в съответствие с инвентаризацията на емисиите. 121 Данните за горивата са комбинирани с емисионните фактори от ниво 1 от Ръководството на EПМО/ЕАОС, за да се генерират приблизителни емисии по замърсител и по гориво. Те са сравними с емисиите, докладвани в инвентаризацията за 2022 г., а набор от подразбиращи се емисионни фактори са генерирани чрез премащабиране на емисионните фактори от ниво 1, така че получените емисии да съответстват на инвентаризацията за 2022 г. По този начин стана възможно да се генерират прогнози за емисиите, които съответстват както на инвентаризацията на емисиите за 2022 г., така и на прогнозите за горивата в ИНПЕК. Не беше получена информация как емисионните фактори през 2022 г. биха могли да се променят през прогнозните времеви редове. Но поради очакваното поетапно премахване на употребата на въглища се предполага, че няма да има големи инвестиции в технологии за контрол на емисиите. Поради това е направено допускане, че емисионните фактори ще останат постоянни през времевите серии за всички горива. Методът, описан по-горе за общественото производство на топлинна и електрическа енергия е използван и за промишленото горене и горенето за търговски/институционални цели, с изключение на това, че информацията в проекта на ИНПЕК е различна по отношение на детайлите за различните сектори, поради което беше необходимо да се приеме, например, че прогнозираната употреба на гориво в търговския/институционален сектор има същия микс от горива като тази при промишленото горене. Основни подобрения, които следва да бъдат направени в бъдещите инвентаризации на емисиите: • Контрол на емисиите от производството на електрическа и топлинна енергия. Не беше получена информация относно съществуващите или бъдещи ПиМ за контрол на емисиите от топлоелектрическите централи. Поради това е направено предположение, че емисионните фактори за всички замърсители са константни през прогнозните времеви серии до 2030 г. • Преглед на данните от прогнозите за горивата в ИНПЕК. Данните за потреблението на горива в ИНПЕК показват много големи намаления в употребата на въглища за сравнително кратък период от време. Ще бъде важно относно тези данни да се извършва редовен мониторинг, за да се види дали прогнозите остават точно отражение на реалната ситуация. II.1.3. Прогнози (сценарий „С допълнителни мерки“) Не са разработени допълнителни мерки за производство на електрическа и топлинна енергия за обществено ползване. 122 II.2. БИТОВО ОТОПЛЕНИЕ II.2.1. ОСНОВНИ ПОДОБРЕНИЯ НА Н АЦИОНАЛНАТА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА За разлика от повечето други сектори, базовите емисии за 2022 г. за сектор Битово отопление са актуализирани като част от разработването на сценария ССМ, поради което емисиите, които са използвани за база за прогнозите, са различни от тези, докладвани в националната инвентаризация през март 2024 г.: Актуализациите се състоят в следното: i) Поправена е грешка в изчисленията на емисиите от биомаса, която засяга годините 2010-2022 г. В предходната версия емисиите от високоефективните и