Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти

ПРОЕКТ! Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 70 и 79 от 2024 г.) § 1. В чл. 1, т. 4 думите „т. 1 и 3“ се заменят с „т. 1, 3 и 5“, а думите „участие в лицата по т. 1“ се заменят с „участие в лицата по т. 1 и 5“. § 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „чл. 4, 5, 7, 9, 11, чл. 14, параграф 6, чл. 21, 24, 26, 35, 36, параграф 4“ се заменят с „чл. 4, 5, 7, 9, 11, 11a, чл. 14, параграф 6, чл. 21, 21а, 22, 24, 27а и 32а, чл. 35, параграфи 4 и 5, чл. 36“. 2. В ал. 6 след думите „чл. 16“ се поставя запетая и се добавя „22в, 23 и 25“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Уведомяванията и докладванията по Регламент (ЕС) № 600/2014 и Регламент (ЕС) 2019/2033 се извършват до комисията.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 4 буква „б“ се изменя така: „б) са членове или участници в регулиран пазар или МСТ с изключение на нефинансовите субекти, които изпълняват сделки на място на търговия, когато тези сделки са част от управлението на ликвидността или по обективно измерим начин намаляват рисковете, свързани пряко с търговската дейност или финансовото управление на тези нефинансови субекти или на техните групи;“ б) в т. 10, буква „а“ думите „Делегиран регламент (ЕС) 2017/592 на Комисията от 1 декември 2016 г. за допълнение на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за критериите за определяне кога дадена дейност се счита за допълнителна към основната стопанска дейност, наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/592“ (OB, L 87/492 от 31 март 2017 г.)“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2021/1833 на Комисията от 14 юли 2021 година за допълнение на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на критериите за това кога дадена дейност следва да се счита за допълнителна към основната стопанска дейност на групово равнище (OB, L 372/1 от 20 октомври 2021 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2021/1833“. 2. В ал. 7 и 9 думите „Делегиран регламент (ЕС) 2017/592“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2021/1833“. 3. В ал. 12 след думите „Регламент (ЕС) № 648/2012“ се добавя „на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните 1 контрагенти и регистрите на транзакции (OB, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 648/2012“. § 4. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове (OВ, L 2023/2830 от 20 декември 2023 г.), наричан по- нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. 2. В ал. 3 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. § 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „ал. 2, 3 и 7“, а изречение второ се заличава. 2. В ал. 2 думите „чл. 6, ал. 2, т. 3, 6, 8 и 9“ се заменят с „чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6“, а думите „чл. 6, ал. 2, т. 1, 2 или 4“ се заменят с „чл. 6, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 или 7“. 3. Алинея 6 се отменя. 4. Създава се нова ал. 7: „(7) Инвестиционен посредник, в чийто лиценз е включено извършването на дейности по чл. 6, ал. 2, т. 8 и 9 и не извършва търговия за собствена сметка, трябва да разполага с начален капитал, не по-малък от левовата равностойност на 150 000 евро.“ § 6. В чл. 11 ал. 6 се отменя. § 7. В чл. 17, ал. 3 думите „чл. 10, ал. 1 – 6“ се заменят с „чл. 10, ал. 1 – 5 и 7“. § 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 от инвестиционен посредник“. 2. В ал. 1 думите „чл. 17, ал. 2“ се заменят с „чл. 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943“. 3. В ал. 2 в изречение първо накрая се добавя „на инвестиционния посредник“. 4. В ал. 7 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. § 9. В чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „а“ след думата „сектор“ се поставя запетая и се добавя „включително в обвързан агенти“. 2 § 10. В чл. 41 се създава т. 8: „8. обвързан агент не започне да извършва дейност до 12 месеца от вписването в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за Комисията за финансов надзор или не е извършвал дейност на обвързан агент повече от 6 месеца.“ § 11. В чл. 44, ал. 3 думите „може да извърши“ се заменят с „извършва“, а преди думите „след като“ се добавя „само“. § 12. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 след думите „чл. 65“ се поставя запетая и се добавя „чл. 65а“. 2. Създава се нова ал. 8: „(8) Не се счита за предоставяне на услуги или дейност по инициатива на клиента, когато инвестиционен посредник от трета държава, който не е създал клон на територията на Република България, предоставя конкретна услуга или дейност на клиенти или потенциални клиенти, включително когато тези услуги са предоставяни пряко, или чрез субект, действащ от негово име или имащ тесни връзки с него, или от всяко трето лице, действащо от името на такъв субект.“ 3. Досегашните ал. 8 – 12 стават съответно ал. 9 – 13. § 13. В чл. 65, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „дейността на посредника, както и с рисковете, присъщи за бизнес модела и дейността на посредника“ се заменят с „извършваната от него дейност“; 2. В т. 9 думите „закона, включително на“ се заличават, а думите „Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в т. ч.“ се заменят с „този закон и на актовете по прилагането им, включително“. 3. В т. 12 след думите „на рисковете“ се добавя „включително произтичащи от експозициите към централни контрагенти риск от концентрация“, а думите „както и рисковете, които той поражда или би могъл да породи“ се заменят със „за други субекти, като се вземат предвид условията, установени в чл. 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012“. 4. Точка 14 се изменя така: „14. прилагането на политики за възнагражденията на лицата, които работят за инвестиционния посредник, като изискванията към политиката за възнагражденията и нейното оповестяване се определят с наредба;“ § 14. Създава се чл. 65а: „Допълнителни изисквания към организацията на инвестиционния посредник Чл. 65a. (1) Инвестиционният посредник изгражда и поддържа елементите на вътрешната организация по чл. 65, ал. 1, т. 1, 2, 12 и 14, отчитайки рисковете, присъщи за неговите бизнес модел и дейност. 3 (2) Системите и механизмите по чл. 65, ал. 1, т. 12 отчитат и рисковете, които инвестиционният посредник поражда или би могъл да породи, като се вземат предвид и условията, установени в чл. 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012. (3) Политиките по чл. 65, ал. 1, т. 14 са неутрални по отношение на пола на лицата, които работят за инвестиционния посредник, като същите са съобразени и насърчават разумното и ефективно управление на риска. (4) Изискванията на ал. 1 – 3 не се прилагат за инвестиционни посредници, които отговарят на условията за малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници, определени в чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2033. (5) Инвестиционните посредници по чл. 9а, ал. 2 в системи и механизми за установяване, управление, наблюдение, оценка и докладване на рисковете отчитат дългосрочни екологични, социални и управленски рискове.“ § 15. В чл. 68, ал. 3 и чл. 69, ал. 2 след думите „чл. 65“ се поставя запетая и се добавя „чл. 65а“. § 16. В чл. 84 ал. 4 се отменя. § 17. В чл. 85 се правят следните изменения: 1. В заглавието думата „Оповестяване“ се заменя с „Предоставяне“. 2. В ал. 5 думите „Инвестиционният посредник“ се заменят с „Когато предмет на сделки са финансови инструменти, подлежащи на задължението за търговия по чл. 23 и 28 от Регламент (ЕС) № 600/2014, инвестиционният посредник“. 3. Алинеи 6 и 10 – 13 се отменят. § 18. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „клиента за“ се заменят с „писмено клиента за съществени“, а изречение второ се заличава. 2. В ал. 7 в изречение второ след думата „извършва“ се добавя „периодично, поне веднъж годишно“ и се поставя запетая, а след думата „промени“ се добавя „в политиката по ал. 1“. § 19. В чл. 109 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 65“ се поставя запетая и се добавя „чл. 65а“. 2. В ал. 2: а) в т. 6 думите „чл. 170 – 179“ се заменят с „чл. 170 – 178“ б) създава се т. 8: „8. приема правила за осигуряване на спазването на стандартите за качество на данните съгласно чл. 22б от Регламент (ЕС) № 600/2014.“ § 20. В чл. 113, ал. 2 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции 4 (OB, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 648/2012“ и запетаята след тях се заличават. § 21. В чл. 118, ал. 1 след думите „чл. 109, ал. 2, т. 2“ се добавя „и 8“. § 22. В чл. 168 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „мерки“ се поставя запетая и се добавя „правила“; б) създават се т. 8 и 9: „8. за осигуряване спазването на стандартите за качество на данните съгласно чл. 22б от Регламент (ЕС) № 600/2014; 9. за осигуряване на наличието на поне трима реално активни членове или ползватели, като всеки от тях може да взаимодейства с останалите във връзка с определянето на цената на търгуваните финансови инструменти.“ 2. В ал. 2 след думата „Мерките“ се поставя запетая и се добавя „правилата“. § 23. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „финансов инструмент при“ се добавя „извънредни ситуации или“. 2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „и 3“, думите „и при отчитане на нивото на ликвидност за“ се заменят с „които отчитат по подходящ начин ликвидността на“, а думите „така че да се избегнат значителни смущения при надлежното“ се заменят с „като осигуряват избягването на значителни смущения на установения ред за“. 3. В ал. 3 думата „извънредни“ се заменя с „изключителни“, а думите „параметрите на трансакция“ се заменят с „дадена сделка“. 4. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Регулираният пазар оповестява публично на интернет страницата си решенията за спиране или ограничаване на търговията на финансови инструменти по ал. 1 и 3, които включват най-малко описание на обстоятелствата довели до спирането или ограничаването на търговията, както и основанията и параметрите за вземането на решенията. (8) Когато регулираният пазар не вземе решение за спиране или ограничаване на търговия на финансов инструмент по ал. 7, въпреки настъпила съществена промяна в цената на даден финансов инструмент или на свързани финансови инструменти, което е довело до извършване на търговия в нарушение на установения ред на един или повече пазари, комисията, съответно заместник-председателя, може да приложи мерките по чл. 276, ал. 1, т. 1, 4, 9 и чл. 278, т. 1 и 2.“ § 24. В чл. 178 се създава ал. 4: „(4) Регулираният пазар може да определи същата стъпка на котиране, която се прилага на място на търговия в трета държава, което е най-относимият пазар по отношение на ликвидността за акции, в съответствие с чл. 23, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 600/2014, когато акциите: 5 1. имат международен идентификационен код на ценни книжа, издаден извън Европейското икономическо пространство, или 2. имат международен идентификационен код, издаден в Европейското икономическо пространство, и се търгуват на място на търговия в трета държава, в местна валута или във валута на държава извън Европейското икономическо пространство.“ § 25. Член 179 се отменя. § 26. В глава четиринадесета в наименованието накрая се добавя „и деривати върху квоти на емисии“. § 27. В чл. 198, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думата „стоки“ се добавя „или деривати върху квоти на емисии“. 2. В т. 2 след думите „позиции в“ се добавя „деривати върху квоти за емисии или притежаваните позиции в“. § 28. В глава петнадесета в наименованието думите „квоти за емисии“ и запетаята преди тях се заличават. § 29. В чл. 200, ал. 1 думите „квоти за емисии“ и запетаята преди тях се заличават. § 30. Член 201 се изменя така: „Чл. 201. (1) Инвестиционният посредник, съответно пазарният оператор, който организира място на търговия, изготвя в края на работната седмица доклади относно позициите във финансовите инструменти, посочени в чл. 200, ал. 1, които се търгуват на това място на търговия, както следва: 1. за местата на търговия, на които се търгуват опции – един доклад, в който се съдържат и един доклад, в който са изключени агрегираните позиции, държани от различните категории лица, по различните стокови деривати или деривати върху квоти за емисии; 2. за местата на търговия, на които не се търгуват опции – един доклад, в който се съдържат агрегираните позиции, държани от различните категории лица, по различните стокови деривати. (2) Освен агрегираните позиции в докладите по ал. 1 се включват: 1. броят на дългите и късите позиции, държани от различните категории лица по чл. 204; 2. настъпилите промени в данните по ал. 1, т. 1 и 2 след последния изготвен седмичен доклад.“ 6 § 31. В чл. 202, ал. 1 думите „квоти за емисии“ и запетаята преди тях се заличават, и думите „и когато е уместно, в стокови деривати или квоти за емисии или техните деривати, търгувани на място на търговия“ и запетаята преди тях се заличават. § 32. В чл. 204 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „квоти за емисии“ и запетаята преди тях се заличават. 2. В т. 5 думите „квоти за емисии и“ се заличават. § 33. В чл. 227д, ал. 1 думите „буква „б“ се заличават, а думите „параграф 2 и параграф 6“ се заменят с „параграфи 2, 2а и 6“. § 34. В чл. 227з се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За издаване на допълнителен лиценз за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип от централен депозитар на ценни книжа по чл. 54, параграфи 2 и 2а от Регламент (ЕС) № 909/2014, съответно за разширяване обхвата на издадения лиценз по чл. 56 от Регламент (ЕС) № 909/2014, се подава заявление до комисията съгласно чл. 55, съответно чл. 56, параграф 1 от същия регламент.“ 2. В ал. 2 след думата „заявлението“ се добавя „по ал. 1“, а думата „изискванията“ се заличава. 3. В ал. 3 думата „разрешението“ се заменя с „допълнителния лиценз“. 4. Алинея 4 се отменя. 1 2 § 35. Създават се чл. 227з и 227з : „Изисквания към членовете на управителния и контролния орган на централен депозитар на ценни книжа 1 Чл. 227з . (1) Членовете на управителния и контролния орган на централния депозитар на ценни книжа трябва по всяко време да отговарят на изискванията по чл. 27, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 909/2014 и актовете по прилагането му. (2) Членовете на управителния и на контролния орган на централен депозитар на ценни книжа, подлежат на одобряване от комисията преди вписването им в търговския регистър, а физическите лица, представляващи юридически лица, които са членове на управителния или контролния орган на централен депозитар на ценни книжа, както и всяко лице, което е упълномощено да представлява или да управлява дейността на централен депозитар на ценни книжа, включително физическите лица, представляващи юридически лица, които са упълномощени да представляват централен депозитар на ценни книжа или да управляват неговата дейност, подлежат на одобряване от комисията преди определянето им, съответно преди упълномощаването им. (3) За издаване на одобрение по ал. 2 централният депозитар на ценни книжа подава заявление до комисията. Член 15, ал. 3 – 6 се прилагат съответно. 7 (4) Към заявлението по ал. 3 централният депозитар на ценни книжа представя данни и документи, определени с Делегиран регламент (ЕС) 2017/392 и наредба. (5) Комисията за финансов надзор може да откаже издаването на одобрение, ако някое от лицата по ал. 2 или съставът на управителния или контролния орган на централен депозитар на ценни книжа, не отговарят на изискванията по чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014. Квалифицирано дялово участие в централен депозитар на ценни книжа 2 Чл. 227з . (1) Всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение за планирано придобиване или увеличаване, прехвърляне или намаляване на квалифицирано дялово участие в централен депозитар на ценни книжа, уведомява предварително писмено комисията. (2) Всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение за планирано придобиване или увеличаване не може да придобие или да увеличи квалифицираното си дялово участие в централен депозитар на ценни книжа преди извършването на оценка от комисията. (3) Уведомяването по ал. 1 и оценката по ал. 2 се извършват по реда и при условията на чл. 27а и 27б от Регламент (ЕС) № 909/2014 и актовете по прилагането му. (4) За квалифицираните дялови участия в централен депозитар на ценни книжа се прилагат съответно чл. 59, ал. 6 – 8 и чл. 60, ал. 1. (5) В уведомлението по ал. 1 се посочва участието, което лицата имат или ще имат преди и след прехвърлянето, както и предоставят други данни и документи, определени с Делегиран регламент (ЕС) 2017/392 и наредба.“ § 36. В чл. 227и се създава ал. 4: „(4) При извършване на своята дейност централните депозитари на ценни книжа спазват и изискванията на приложимите насоки, приети от ЕОЦКП и ЕБО, за които комисията е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ § 37. В глава двадесет и първа „б" в наименованието на раздел II думите „и преструктуриране“ се заличават. § 38. Член 227м се отменя. § 39. В чл. 227н се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Планове за възстановяване и организирана ликвидация“. 2. В ал. 1 думите „план за възстановяване“ се заменят с „планове за възстановяване и организирана ликвидация“, а думите „чл. 8, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“ се заменят с „чл. 22а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014“. 3. Алинеи 3 и 4 се отменят. 8 4. В ал. 5 навсякъде думите „плана за възстановяване“ се заменят с „плановете за възстановяване и организирана ликвидация“. 5. В ал. 6 думите „планът за възстановяване има“ се заменят с „плановете за възстановяване и организирана ликвидация имат“, думата „му“ се заменя с „им“, а думите „преработен план за възстановяване“ се заменят с „преработени планове за възстановяване и организирана ликвидация“. 6. В ал. 7 думите „преработения план за възстановяване“ се заменят с „преработените планове за възстановяване и организирана ликвидация“. 7. В ал. 8 думите „представи преработен план за възстановяване“ се заменят с „представи преработени планове за възстановяване и организирана ликвидация“, думите „представения преработен план“ се заменят с „представените преработени планове“, а думите „плана за възстановяване или пречките за прилагането му“ се заменят с „плановете за възстановяване и организирана ликвидация или пречките за прилагането им“. § 40. Членове 227о – 227р се отменят. § 41. В чл. 228, ал. 1, т. 3 след думите „държави членки“ се поставя запетая и се добавя „единият от които е лицензиран в Република България“. § 42. В чл. 228ж, ал. 3 думите „Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат“ се заменят с „Изискването по ал. 1 не се прилага“. § 43 В чл. 230, ал. 4 след думите „ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 65а“. § 44. В чл. 258, ал. 3 думите „чл. 107, ал. 1“ се заменят с „чл. 257, ал. 1“. § 45. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 5 след думата „освободи“ се добавя „един или повече от членовете на управителния и контролния орган, както и“; б) точка 19 се изменя така: „19. да разпореди на инвестиционния посредник да използва нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал;“ в) създава се т. 19а: „19а. да забрани на инвестиционния посредник или да ограничи плащането на: а) дивиденти или разпределянето на капитал под друга форма; б) лихва на акционерите или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, като спазването на тази забрана не представлява неизпълнение от страна на инвестиционния посредник по инструментите;“ г) създава се т. 28: „28. да изиска от инвестиционен посредник да намали експозициите си към даден централен контрагент или, в случай на прекомерен риск от концентрация, произтичащ от 9 експозиции към този централен контрагент, да изиска от инвестиционен посредник да преразпредели експозициите по клиринговите си сметки в съответствие с чл. 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012.“ 2. В ал. 2 след думите „Закона за мерките срещу изпирането на пари“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“, а думите „актовете по прилагането му“ се заменят с „актовете по прилагането им“. 3. В ал. 10 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. § 46. В чл. 276б се правят следните изменения: 1. В заглавието думите „Препоръка за допълнителен“ се заменят с „Допълнително изискване за“. 2. В ал. 1 думите „да притежава допълнителен собствен капитал в допълнение на собствения капитал, поддържан за покриване на капиталовото изискване по Регламент (ЕС) 2019/2033, както и на“ се заменят с „да разполага със собствен капитал, който надхвърля в достатъчна степен изискванията, установени в този закон, в трета част от Регламент (ЕС) 2019/2033 и наредбата по чл. 11, ал. 7, включително и“. § 47. В чл. 276д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя „или когато информацията е получена по друг начин“. 2. В ал. 3 думите „такава информация вече е предоставена на комисията в различна форма или на различно ниво на детайлност, със същото качество и надеждност и комисията може да изготви информация със същото ниво на детайлност, качество и надеждност като информацията, която би била получена като допълнителна“ се заменят с „разполага с информацията във формат или степен на изчерпателност, различни от тези на допълнителната информация, която трябва да бъде докладвана, и ако различният формат или степен на изчерпателност не възпрепятстват комисията да изготви подобна по същество информация“. § 48. В чл. 277, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. § 49. В чл. 277а, ал. 1 в текста преди т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „или дейността им застрашава стабилното управление на централния депозитар на ценни книжа, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите“. § 50. В чл. 279, ал. 1, 3 и 4 думите „чл. 276, ал. 1, т. 2 – 19, 21 – 27“ се заменят с „чл. 276, ал. 1, т. 2 – 19а, 21 - 28“. § 51. В чл. 290 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: 10 а) в т. 1 думите „член 14, ал. 2, чл. 63, ал. 4“ се заменят с „член 63, ал. 4“; б) в т. 3 думите „чл. 8, параграфи 1, 3 и 4, чл. 10, чл. 11, параграф 1, ал. 3, изречение първо, параграф 3, ал. 3, чл. 12, параграф 1, чл. 13, параграф 1, чл. 14, параграф 1, параграф 2, изречение първо, параграф 3, изречения второ, трето и четвърто, чл. 15, параграф 1, ал. 1 и ал. 2, изречения първо и трето, параграф 2, параграф 4, изречение второ, чл. 17, параграф 1, изречение второ, чл. 18, параграфи 1 и 2, параграф 4, изречение първо, параграф 5, изречение първо, параграф 6, ал. 1, параграфи 8 и 9, чл. 20, параграф 1 и параграф 2, изречение първо“ се заменят с „чл. 8, параграф 1, чл. 8а, параграфи 1 и 2, чл. 8б и 10, чл. 11, параграф 1, ал. 2, изречение първо, параграф 3, ал. 4, чл. 11, параграф 1а, ал. 2 и параграф 1б, чл. 11а, параграф 1, ал. 2, изречение първо и ал. 4, чл. 12, параграф 1, чл. 13, параграфи 1 и 2, чл. 14, параграфи 1 - 3, чл. 15, параграф 1, ал. 1, ал. 2, изречение първо и ал. 3, параграф 2 и параграф 4, изречение второ, чл. 17, параграф 1, изречение второ, чл. 20, параграфи 1 и 1а и параграф 2, изречение първо“, а думите „чл. 31, параграфи 2 и 3“ се заменят с „чл. 31, параграф 3“; в) в т. 4 думите „чл. 13, чл. 14, ал. 1 и 5, чл. 15, ал. 1“ и думите „чл. 179“ се заличават; г) в т. 5 след думите „член 4, параграф 3, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 5, чл. 22а, параграф 1 и параграфи 5 -8, чл. 21б, параграф 1, чл. 22в, параграф 1“, думите „чл. 27и, параграфи 1 - 4, чл. 28, параграф 1, чл. 28, параграф 2, ал. 1“ се заменят с „чл. 27и, параграфи 1 – 4б, чл. 28, параграф 1“, а след думите „чл. 37, параграфи 1 и 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 39а, параграф 1“; д) в т. 6 думите „член 11, ал. 1, 2 и 6“ се заменят с „член 11, ал. 1 и 2“; е) създава се нова т. 15: „15. член 13, чл. 14, ал. 1, 2 и 5, чл. 15, ал. 1 и чл. 65а, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лв.“ 2. В ал. 2: а) в т. 12 думите „20 000 до 40 000“ се заменят с „10 000 до 9 500 000“; б) навсякъде думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „9 500 000 лв.“. 3. В ал. 7, т. 2 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „9 500 000 лв.“. 4. В ал. 9, т. 11 думите „от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „от 50 000 лв. до 5 на сто от общия годишен нетен оборот, включително брутните приходи, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност, както и начислените на лицето комисиони или такси за предходната финансова година, а при повторно нарушение се налага имуществена санкция от 100 000 лв. до 10 на сто от общия годишен нетен оборот, включително брутните приходи, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност, както и начислените на лицето комисиони или такси за предходната финансова година; когато лицето е дъщерно дружество, съответният брутен приход е брутният приход от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година“. 5. Създава се нова ал. 13: „(13) Когато стойността на реализираната печалба или избегнатите загуби в резултат на нарушение по ал. 1, т. 15 може да бъдат определени, на юридическото лице се налага 11 имуществена санкция до двойния размер на получената печалба или избегнатите загуби вследствие на нарушението, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по- малко от 10 000 лв.“ 6. Досегашната ал. 13 става ал. 14. § 52. В чл. 290а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „заместник-председателя“ се добавя „или предоставя непълна или неточна информация“. 2. В ал. 7 думите „ 10 000 000 лв.“ се заменят с „9 500 000 лв.“. 3. В ал. 11 след думите „ал. 1 – 8 и 10“ се добавя „и на принудителната административна мярка по чл. 276 комисията, съответно заместник-председателят“, а думите „и евентуалните системни последици от нарушението“ се заличават. § 53. В чл. 291 се правят следните изменения: 1. В наименованието думите „чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. 2. В ал. 1 думите „чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „чл. 34 и чл. 47, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. § 54. В чл. 296, ал. 1 се създава т. 8: „8. евентуалните системни последици от нарушението.“ § 55. В чл. 298 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в изречение първо след думата „оповестява“ се добавя „без излишно забавяне“, а в изречение второ след думата „извършва“ се поставя запетая, добавя се „доколкото е необходимо и пропорционално“ и се поставя запетая. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „както и дали публикуването на информацията би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари, може“ се заличават; б) в т. 1 думите „да отложи“ се заменят с „отлага“; в) в т. 2 думите „да оповести“ се заменят с „оповестява“; г) в т. 3 думата „да“ се заличава. 3. В ал. 3 думите „т. 1 или 2“ се заличават. 4. Алинея 10 се изменя така: „(10) Заместник-председателят, съответно комисията информира ЕБО, когато оповести приложена мярка, както и за всички наложени административни наказания по чл. 290, ал. 1, т. 4, 10 и 11, ал. 2, т. 7, ал. 7, т. 1 – 3 и ал. 9, т. 7 и 10, чл. 290а, включително за всяко обжалване по тях и за резултатите от него.“ § 56. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, ал. 1: а) точки 16 и 17 се изменят така: 12 „16. „Систематичен участник“ е инвестиционен посредник, който извършва търговия за собствена сметка с капиталови инструменти, по организиран, редовен и систематичен начин, без да организира многостранна система, като изпълнява клиентски нареждания извън регулирания пазар, МСТ или OCT, или когато инвестиционният посредник избере да прилага режима, уреждащ дейността на систематичните участници. 17. „Многостранна система“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, т. 11 от Регламент (ЕС) № 600/2014.“; б) създава се т. 108: „108. „Квалифициран централен контрагент“ e понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 88 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 2. В § 2: а) в ал. 1 създават се т. 11 и 12: „11. Директива (ЕС) 2024/790 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (ОВ, L 2024/790 от 8 март 2024 г.). 12. Директива (ЕС) 2024/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг (ОВ, L 2024/2994 от 4 декември 2024 г.).“ б) в ал. 2 се създават т. 14 - 16: „14. Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (ОВ, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.). 15. Регламент (ЕС) 2023/2845 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) № 909/2014 по отношение на дисциплината при сетълмента, трансграничното предоставяне на услуги, сътрудничеството между надзорните органи, предоставянето на спомагателни услуги от банков тип и изискванията към централните депозитари на ценни книжа от трети държави и за изменение на Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 2023/2845 от 27 декември 2023 г.). 16. Регламент (ЕС) 2024/791 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 600/2014 във връзка с повишаване на прозрачността на данните, премахване на пречките пред създаването на системи за консолидирани данни, оптимизиране на задълженията за търговия и забрана за получаване на плащане за поток от нареждания (ОВ, L 2024/791 от 8 март 2024 г.).“ 3. В § 4, ал. 1 след думите „и ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 65а“. 4. Създава се § 4а: „§ 4а. (1) Инвестиционен посредник, който e систематичен участник, спазва изискванията на чл. 1, параграф 5б, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 600/2014. (2) За всички сделки с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар, МСТ, OCT или чрез систематичен участник, които не са сключени чрез МСТ, OCT или чрез 13 систематичен участник, инвестиционния посредник прилага изискванията на чл. 1, параграф 5б, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 600/2014. (3) Пазарните оператори и инвестиционните посредници, които организират многостранни системи за търговия, спазват изискванията на чл. 1, параграф 5б, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014.“ § 57. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграф 6 се отменя. 2. В § 11 думите „в тримесечен срок от влизането му в сила“ се заличават. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 58. Централните депозитари на ценни книжа и инвестиционните посредници привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. § 59. Членовете на управителните и контролните органи на централните депозитари 1 на ценни книжа подлежат на одобрение по реда на чл. 227з преди преизбирането им за нов мандат. В тези случаи се дължи такса за одобрението им. § 60. Емитентите публикуват годишните финансови отчети за дейността по чл. 100н за 2025 г. по досегашния ред. § 61. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2025 г.) в § 12 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) буква „б“ се отменя; б) създава се буква „в“: „в) в ал. 7 „думите „левовата равностойност на" се заличават.“ 2. В т. 4 думите „чл. 49, ал. 9, т. 2“ се заменят с „чл. 49, ал. 10, т. 2“. § 62. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 45: а) в ал. 3 в текста преди т. 1 думите „извънборсово търгувани“ се заличават, а след думите „финансови инструменти“ се поставя запетая, добавя се „лицензиран съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 14 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OB, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 648/2012“, централен контрагент или чрез централен контрагент, признат съгласно чл. 25 от същия регламент“ и се поставя запетая; б) в ал. 4 думите „извънборсово търгувани“ се заличават; в) в ал. 5 думите „извънборсово търгувани“ се заличават, а след думите „финансови инструменти“ се поставя запетая и се добавя „които не са преминали централен клиринг чрез лицензиран съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или чрез централен контрагент, признат съгласно чл. 25 от същия регламент“. 2. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създава т. 43: „43. „Централен контрагент“ е централен контрагент по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.“ б) в § 2 се създава т. 9: „9. Директива (ЕС) 2024/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг (ОВ, L 2024/2994 от 4 декември 2024 г.).“ в) в § 2б, ал. 2 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 3. Навсякъде в закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. § 63. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 26 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 12: а) в ал. 1 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 2 думите „както и“ и запетаята преди тях се заличават, а след думите „държави членки“ се добавя „и в Европейския съюз като цяло“. 2. В чл. 13: а) в ал. 1: аа) в т. 17 след думата „одобрение“ се поставя запетая и се добавя „в предвидените в Закона за пазарите на финансови инструменти случаи“; бб) навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; в) в ал. 3 – 6 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 3. В чл. 18: 15 а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; бб) в т. 1 думата „писмени“ се заличава, а след думите „поднадзорните лица“ се поставя запетая и се добавя „техни представители и служители“; вв) в т. 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. б) навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 4. В чл. 25: а) в ал. 1: аа) в т. 1 накрая се добавя „и разкриването й е необходимо за провеждането на тези производства“; бб) в т. 4 след думите „провеждащи парична политика“ се поставя запетая и се добавя „както и на публичните органи на другите държави членки, отговарящи за надзора на платежните системи и системите за сетълмент“; б) навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 5. Навсякъде в закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. § 64. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 13, 70 и 79 от 2024 г.) в чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2“ се заменят с „по чл. 54, параграф 2 и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2а“. 2. В т. 4 думите „буква „а“ и запетаята преди тях се заличават, а думите „банки по чл. 54, параграф 2, буква „б“ се заменят с „лица по чл. 54, параграф 2а“. § 65. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г. и бр.70 и 72 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 100т: а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; 16 б) алинея 4 се изменя така: „(4) Регулираната информация се предоставя на Комисията по електронен път за 1 целите на ал. 1 и чл. 100у .“ в) създават се ал. 6 – 8: „(6) Регулираната информация по ал. 4 се подава във формат за извличане на данни по чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (ОВ, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2859“, или в машинночетим формат по чл. 2, т. 4 от същия регламент, когато това се изисква от акт от правото на Европейския съюз или този закон. (7) Информацията по ал. 4 се придружава от следните метаданни: 1. наименованието на емитента, за който се отнася информацията; 2. идентификационен код на правен субект на емитента по чл. 89о; 3. размер на емитента според категорията, съгласно чл. 7, параграф 4, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 4. промишлените сектори на икономическите дейности на емитента, съгласно чл. 7, параграф 4, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 5. вида на информацията, както е класифицирана съгласно чл. 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 6. отбелязване дали информацията съдържа лични данни. (8) Допълнителни изисквания към формата и съдържанието на регулираната информация, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се определят с актовете по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859, и с наредба.“ 1 2. Създава се чл. 100у : 1 „Чл. 100у . (1) Комисията е орган за събиране на данни по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 по отношение на информацията, разкривана по реда по чл. 100т, ал. 1, за целите на осигуряването на достъп чрез европейската единна точка за достъп по същия регламент.“ 3. В чл. 100ю: а) в ал. 1 и 3 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинея 4 се отменя. 4. В чл. 129: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Членовете на съвета на директорите на „Централен депозитар" - АД отговарят по всяко време на изискванията на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 909/2014 и подлежат на 1 одобряване от Комисията по реда и условията на чл. 227з от Закона за пазарите на финансови инструменти. Лицата, които са овластени да представляват „Централен депозитар“ – АД, трябва да имат постоянно местопребиваване в страната.“ б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 5 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 17 5. В чл. 148 ал. 2 се отменя. 6. В чл. 212а: а) алинеи 6 – 8 се отменят; б) навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 7. В чл. 221а: а) алинея 4 се отменя; б) навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 8. Създава се чл. 222в: „Чл. 222в. (1) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на комисията всяка приложена принудителна административна мярка и всяко наложено наказание за нарушаване на разпоредбите по този закон и актовете по прилагането му, след връчването на решението за прилагане на принудителната административна мярка или на наказателното постановление на съответното лице, съответно влизане в сила на сключеното споразумение. Оповестяването по изречение първо се извършва след преценка на неговата пропорционалност и съдържа най-малко информация за вида и естеството на нарушението, самоличността на физическото лице или идентификационни данни за юридическото лице, спрямо което е приложена мярката, съответно е наложено наказанието. (2) В случай на обжалване на решението за прилагане на мярката, съответно на наказателното постановление, при оповестяването по ал. 1 се включва и информация за обжалването, а когато жалбата е подадена след първоначалното оповестяване, оповестената информация се актуализира. (3) Оповестяването по ал. 1 може да се отложи или да се извърши без посочване на данни за лицето, на което е приложена мярката, съответно е наложено наказанието, когато: 1. оповестяването на лични данни за физическото лице или идентификационни данни за юридическото лице, спрямо което е приложена мярката или е наложено наказанието, не е пропорционално; 2. оповестяването ще застраши сериозно стабилността на финансовите пазари или би причинило прекомерни вреди на лицата, за които тази информация се отнася, или би попречило на образувано наказателно производство. (4) Комисията, съответно заместник-председателят, предоставят информацията за всяка приложена принудителна административна мярка и всяко наложено наказание по глава шеста „а“, глава единадесета и актовете по прилагането им чрез европейската единна точка за достъп по Регламент (ЕС) 2023/2859. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя във формат за извличане на данни по чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859. (6) Информацията по ал. 4 се придружава от следните метаданни: 1. имената на физическото лице или правното образувание, за което се отнася информацията; 2. идентификационния код на правния субект или на правното образувание, когато е приложимо; 18 3. вида на информацията, както е класифицирана съгласно чл. 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 4. отбелязване дали информацията съдържа лични данни.“ 9. В § 1г от допълнителните разпоредби: а) в ал. 1 се създава т. 14: „14. Директива (ЕС) 2023/2864 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на някои директиви във връзка със създаването и функционирането на европейската единна точка за достъп (ОВ, L 2023/2864 от 20 декември 2023 г.).“ б) в ал. 2 се създава т. 4: „4. Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (ОВ, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.)“ 10. Навсякъде в закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. § 66. Параграфи 33 – 40, 59, 64 и § 65, т. 4 влизат в сила на 17 януари 2026 г., § 13, т. 3, § 45, т. 1, буква „г“, § 56, т. 1, буква „б“ и т. 2, буква „а“ относно т. 12 и § 62, т. 1 и т. 2, букви „а“ и „б“ влизат в сила на 25 юни 2026 г. и § 65, т. 8 относно чл. 222в, ал. 4 - 6 влиза в сила на 10 юли 2026 г. 19

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти 2025 година Лице за контакт: Христина Пендичева, Пламен Константинов Телефон и ел. поща: 02/98592433, 02/9852406 h.pendicheva@minfin.bg; p.konstantinov@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1 – „Липсата на консолидиран финансов инструмент, търгуван на различни пропуснати ползи за инвеститорите“ През 2020 г. Европейската комисия в пазари изразява намерението си да внесе електронен поток от обновявани в реално време поглед за цените и обема на финансовите на местата на търговия (система за консолидирани стимулира допълнително инвестиционната прозрачността на данните. През 2021 г. Европейската комисия опростяване и по-нататъшно хармонизиране на пазари като част от прегледа на Директива 15 май 2014 година относно пазарите на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския пазарите на финансови инструменти и за (ЕС) № 600/2014). В резултат на това на 28 на Европейския парламент и на Съвета от 28 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) 2024/791 февруари 2024 година за изменение на Регламент прозрачността на данните, премахване на пречките данни, оптимизиране на задълженията за търговия от нареждания (Регламент (ЕС) 2024/791), с който Констатираните на европейско ниво дейността на инвестиционните посредници с капиталовия пазар в страната. Въпреки че това на българския капиталов пазар в единния причините за неговото/тяхното възникване. По достъп до данните за цената и обема за всеки места на търговия в Европейския съюз води до своя План за създаване на Съюз на капиталовите законодателно предложение за създаване на непрекъснат данни, който има за цел да предоставя цялостен инструменти, търгувани в целия Европейски съюз (ЕС) данни). По този начин се очаква да се дейност в ЕС чрез подобряване на наличността и потвърди намерението си за усъвършенстване, рамката относно прозрачността на капиталовите 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от финансови инструменти (Директива 2014/65/ЕС) и на парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент февруари 2024 г. са приети Директива (ЕС) 2024/790 февруари 2024 година за изменение на Директива инструменти (Директива (ЕС) 2024/790), която изменя на Европейския парламент и на Съвета от 28 (ЕС) № 600/2014 във връзка с повишаване на пред създаването на системи за консолидирани и забрана за получаване на плащане за поток се изменя Регламент (ЕС) № 600/2014. проблеми оказват значително въздействие върху произход от Република България, както и върху въздействие е в по-ограничен мащаб, предвид дела европейски пазар, влиянието на тези проблеми остава 2 съществено. Основните изменения от правото на ЕС са насочени към адресиране на следните проблеми: -Неоптималните решения за търговия водят до пропуснати ползи за инвеститорите Липсата на възможност за консолидиран поглед върху цените и ликвидността, налични на всички пазари за търговия, е проблем, когато даден финансов инструмент се търгува на повече от едно място на търговия. Важно е инвеститорите да имат възможност за избор между различни места на търговия. Освен това е необходимо инвеститорите да имат и избор между конкурентни места, но към настоящия момент инвеститорите трябва да разчитат на пазарни данни, за всяко отделно място на търговия. В резултат на това остава спорен въпросът дали брокерите на финансови инструменти са постигнали най-доброто изпълнение за дадена поръчка за търговия. Заради невъзможността за консолидиран преглед на пазарните цени, тази тежест на доказване не може да бъде изпълнена. Широкото разпространение на данните за търговия е от съществено значение за всички участници на пазара, за да вземат информирани инвестиционни решения. Липсата на достъп до данни от страна на всички пазарни участници е значителна пречка пред трансграничните инвестиции и е една от основните причини националните пазари да останат разпокъсани по национални линии, вместо да се интегрират в единен, конкурентен в световен мащаб ЕС пазар. - Липсата на данни за цените и ликвидността на пазарите води до спорни практики за изпълнение Ограниченият поглед към пазарите улеснява управлението на ликвидния риск и практиките за изпълнение на сделки, които обаче не винаги са в най-добрия интерес на инвеститорите на дребно, като например онлайн брокери, които решават, че е по-лесно да изпратят целия си поток от поръчки на дребно до конкретен високочестотен търговец срещу възнаграждение – „плащане за поток от поръчки“ (PFOF). По този начин PFOF се е превърнал в основен източник на приходи за определени инвестиционни посредници. За непрофесионалния инвеститор проблемът с PFOF е, че инвестиционният посредник може да насочва поръчки към конкретен маркетмейкър или място за изпълнение за собствена изгода (за да максимизира плащането, което получава за поръчка, насочена към изпълняващ брокер или място), а не в най-добрия интерес на инвеститорите. Инвеститорите на дребно, които са склонни да търгуват с по-малки размери на поръчки, нямат възможност да преценят дали PFOF е повлиял положително или отрицателно върху цените, които плащат за финансовия инструмент. Без обективен ценови бенчмарк е невъзможно за непрофесионалните клиенти да установят дали неговият брокер, получател на PFOF е постигнал „най-добро изпълнение“. - Рискове, свързани с ликвидността и изпълнението на сделките Рисковете, свързани с ликвидността и изпълнението на сделките възникват от липсата на коректна информация относно цените и наличните обеми на търговия за търгуваните финансови инструменти. Инвеститорите нямат точна представа за цените на финансовите инструменти и на кой пазар може да бъде изпълнена поръчка на най-добрата цена и с минимален риск да не бъде изпълнена или да не бъде изпълнена изцяло (недостиг на изпълнение). Проблем 2 – „Констатиран ограничен напредък в предоставянето на трансгранични услуги от страна на ЦДЦК, високи разходи за превеждане в съответствие с изискванията на регламента, както и липса на достатъчно информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави“ С Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) № 909/2014) се уеднаквяват изискванията за сетълмент на финансови инструменти и правилата за организацията и дейността на ЦДЦК с цел да се насърчи сигурен, ефикасен и безпрепятствен сетълмент. През 2019 г. Европейската комисия проведе целева консултация относно прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014. Получената информация показва, че заинтересованите страни подкрепят и считат за подходяща целта на Регламент (ЕС) № 909/2014 за насърчаване на сигурния, 3 ефикасен и безпрепятствен сетълмент на финансови инструменти и че не е необходимо да се правят значителни изменения на посочения регламент. Докладът, представен от Европейската комисията на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с Регламент (ЕС) № 909/2014, беше публикуван на 1 юли 2021 г. След проведената консултация на европейско ниво са констатирани ограничен напредък в предоставянето на трансгранични услуги от страна на ЦДЦК, високи разходи за превеждане в съответствие с изискванията на регламента, както и липса на достатъчно информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави. Сред причините за възникването на посочените проблеми са някои неясни изисквания за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, недостатъчно сътрудничество между органите на държавата членка по произход и на приемащата държава членка, изисквания, ограничаващи предоставянето на банкови услуги, неясни и обременяващи изисквания по отношение на дисциплината при сетълмента и информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави в Европейския съюз. В резултат на това на 13 декември 2023 г. е приет Регламент (ЕС) 2023/2845 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) № 909/2014 по отношение на дисциплината при сетълмента, трансграничното предоставяне на услуги, сътрудничеството между надзорните органи, предоставянето на спомагателни услуги от банков тип и изискванията към централните депозитари на ценни книжа от трети държави и за изменение на Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) 2023/2845), който изменя Регламент (ЕС) № 909/2014. Констатираните на европейско ниво проблеми оказват въздействие върху дейността на „Централен депозитар“ АД, както и върху капиталовия пазар в страната, въпреки че това въздействие е в по-ограничен мащаб, предвид дела на българския капиталов пазар в единния европейски пазар. Проблем 3 – „Констатирани неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници“ На 27 ноември 2019 г. бе приет пакета относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници, който включва Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/EО, 2009/65/EО, 2011/61/EС, 2013/36/ЕС, 2014/59/EС и 2014/65/ЕС (Директива (ЕС) 2019/2034) и Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (Регламент (ЕС) 2019/2033). С промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за кредитните институции са предприети действия за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034 и мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2033. В хода на мониторинга, осъществяван от Европейската комисия, са установени някои пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2034 и въвеждането на нейните изисквания в българското законодателство чрез Закона за пазарите на финансови инструменти и Наредба 50 на КФН. Проблем 4 „Възпрепятстване на инвеститорите да вземат обосновани инвестиционни решения чрез цифрово използване на информацията, публикувана от публичните дружества и емитентите“ В своето съобщение от 2020 г. относно Съюза на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие, Европейската комисия предложи да се подобри публичния достъп до финансовата и нефинансовата информация за предприятията чрез изграждане на европейска единна точка за достъп (ЕЕТД). ЕЕТД се създава в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично 4 достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (Регламент (ЕС) 2023/2859), за да предоставя на обществеността лесен централизиран достъп до информация за субектите, която е от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие и която органите и предприятията са длъжни да публикуват съгласно законодателните актове на Съюза в тези области. Във връзка с ЕЕТД бе приета Директива (ЕС) 2023/2864 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на някои директиви във връзка със създаването и функционирането на европейската единна точка за достъп (Директива (ЕС) 2023/2864), която изменя редица директиви в областта на финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивостта, за да се даде възможност за функционирането на ЕЕТД. Член 17 от Директива (ЕС) 2023/2864 изисква въвеждането до 10 юли 2025 г. в националното законодателство на изискванията на член 3 от същата. Посоченият чл. 3 предвижда изменения в Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (Директива 2004/109/ЕО). Във връзка с това се установява, че е необходимо предприемане на мерки по въвеждането на посочените изисквания на национално ниво чрез изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Проблем 5 – Липса на единни правила за управление на риска от насрещната страна при сделки с деривати, на които лицензиран или признат централен контрагент е извършил клиринг С цел да се осигури съгласуваност с Регламент (ЕС) № 648/2012 и с оглед на подходящото функциониране на вътрешния пазар, с Директива (ЕС) 2024/2994 се правят изменения в Директива 2009/65/ЕО и Директива (ЕС) 2019/2034 и е необходимо да се определи единен набор от правила за управление на риска от контрагента при сключваните от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и инвестиционните посредници сделки с деривати, на които лицензиран или признат по реда на посочения регламент централен контрагент (ЦК) е извършил клиринг. Директива 2009/65/ЕО и Директива (ЕС) 2019/2034 налагат регулаторни ограничения с оглед на риска от контрагента само за извънборсовите сделки с деривати, независимо от това дали дериватите са преминали централен клиринг. Споразуменията за централен клиринг намаляват риска от контрагента при договорите за деривати, поради което, при определянето на приложимите ограничения с оглед на риска от контрагента, е необходимо да се вземе предвид дали ЦК, лицензиран или признат в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012, е извършил централен клиринг на дадения дериват и да се установят равнопоставени условия на конкуренция между борсово и извънборсово търгуваните деривати. За регулаторни цели и с оглед на нормативната съгласуваност е необходимо също така да се премахнат ограниченията с оглед на риска от контрагента само когато контрагентите използват ЦК, които са лицензирани или признати по реда на Регламент (ЕС) № 648/2012 да предоставят клирингови услуги на клирингови членове и техните клиенти. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално и европейско законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Посоченият проблем 1 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба на национално ниво, поради необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791. 5 Посоченият проблем 2 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба на национално ниво, поради необходимост от допълване на регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Посоченият проблем 3 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба на национално ниво, поради необходимостта от отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници. Посоченият проблем 4 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от въвеждане на изискванията на чл. 3 във връзка с чл. 17 от Директива (ЕС) 2023/2864 относно Директива 2004/109/ЕО в националното законодателство. Посоченият проблем 5 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от въвеждане на Директива (ЕС) 2024/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1: С оглед въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791 е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти в следните насоки: - Адаптиране на националното законодателство във връзка с преместване на понятието за многостранна система за търговия от Директива 2014/65/ЕС в Регламент (ЕС) № 600/2014. - Прецизиране на обхвата на освобождаванията от приложното поле на Директива 2014/65/ЕС; - Въвеждане на стандарти за качество на данните; - Забрана за получаване на „плащане за поток от нареждания“ (Payment for Order Flow - PFOF). - Предоставяне на правомощия на пазарите за ограничаване на прекомерната нестабилност на финансовите инструменти. Проблем 2: С цел допълване на приложимата регулация относно сетълмента на ценни книжа е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за кредитните институции в следните насоки: допълване на регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Проблем 3: С цел отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за Комисията за финансов надзор. Проблем 4: С оглед въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864 е необходимо да бъдат приети изменения в Закона за публичното предлагане на ценни 6 книжа до 10 юли 2025 г., както и да бъде предвидена преходна разпоредба, указваща на задължените лица периода, от който следва да се спазват новите изисквания. Проблем 5: С оглед въвеждането на Директива (ЕС) 2024/2994 се налагат изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Направена е последваща оценка на Закона за пазарите на финансови инструменти по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове, която е приета на заседание на Комисията за финансов надзор на 19.12.2024 г. и е публикувана на интернет страницата на институцията на следния линк: https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2024/12/pov-zpfi-2024_final.pdf . 2. Цели: 1. Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791 в националното законодателство ще подобри прозрачността на пазарите на финансови инструменти в ЕС и ще подобри изпълнението на поръчките за финансови инструменти. 2. Въвеждането на мерки по прилагането в Регламент (ЕС) 2023/2845 има за цел опростяване на режима за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, засилване на сътрудничеството между надзорните органи в Европейския съюз, подобряване на достъпа на ЦДЦК до банкови услуги, свързани със сетълмента, изясняване и въвеждане на по-пропорционални мерки за дисциплината при сетълмента и гарантиране, че органите на Европейския съюз разполагат с необходимата информация за дейността на ЦДЦК от трети държави. 3. Отстраняването на констатираните неточности и непълноти при въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034 и мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2033 в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници ще осигури пълно хармонизиране на законодателството в тази сфера с цел правилното прилагане на европейските и национални разпоредби и непротиворечиво тълкуване от страна на адресатите на акта. 4. Въвеждането на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864, в националното законодателство ще позволи на инвеститорите в ЕС лесен достъп до информацията, която публичните дружества и емитентите са длъжни да публикуват. 5. Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994 ще осигури наблюдението и управлението на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже влияние са: - Места на търговия- към 31.12.2024 г 3 бр.; - Систематични участници - към 31.12.2024 г 4 бр.; - Инвестиционни посредници – към 31.12.2024 г. дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор да извършват дейност като инвестиционни посредници – 34 бр. и 3 бр. клонове на инвестиционни посредници от Европейския съюз и 2 бр. инвестиционни посредници от Европейския съюз, извършващи дейност в Република България чрез 7 обвързан агент;Банки - инвестиционни посредници – 16 бр. банки и 3 бр. клонове на банки, лицензирани от Българската народна банка да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционна дейност; - Управляващи дружества с произход Република България - към 31.12.2024 г. – 31 бр.; - Лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове – към 31.12.2024 г. – 27 бр., от които 11 са и управляващи дружества; - Одобрен механизъм за публикуване 1 бр.; Физически и юридически лица –инвеститори на капиталовия пазар в Република България. –Засегнати органи за надзор и държавни органи: Комисията за финансов надзор - в качеството ѝ на компетентен орган за надзор на местата за търговия, систематичните участници, инвестиционните посредници и одобрените механизми за публикуване. По проблем 2 основната заинтересована страна, върху която новата правна уредба ще окаже влияние е „Централен депозитар“ АД. Засегнати органи за надзор и държавни органи: 1. Комисията за финансов надзор – в качеството ѝ на компетентен орган за регулиране и надзор на централните депозитари за ценни книжа, с изключение на случаите когато компетентен орган е Българска народна банка. 2. Българската народна банка – в качеството ѝ на компетентен орган по издаване, отказ за издаване и отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност на централните депозитари на ценни книжа и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2 и 2а от Регламент (ЕС) № 909/2014. По проблем 3 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже пряко влияние са: - Кредитни институции - към 29.11.2024 г. Република България осъществяват дейност 17 бр. банки, получили лиценз от Българска народна банка и 6 бр. клонове на чуждестранни банки в Република България бр.; - Инвестиционни посредници - към 31.12.2024 г. дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор да извършват дейност като инвестиционни посредници – 34 бр., 3 бр. клонове на инвестиционни посредници от Европейския съюз и 2 бр. инвестиционни посредници от Европейския съюз, извършващи дейност в България чрез обвързан агент; - Инвестиционни посредници майки от Съюза - 2 бр.; - Инвестиционни холдинги майки от Съюза - 2 бр.; - Смесени финансови холдинги майки от Съюза - 0 бр.; - Финансови холдинги - 0 бр.; - Финансови холдинги със смесена дейност - 0 бр.; - Холдинги със смесена дейност - 0 бр. Засегнати органи за надзор и държавни органи: 1. Комисията за финансов надзор – в качеството ѝ на компетентен орган за регулиране и надзор на лицата по чл. 9а от Закона за пазарите на финансови инструменти, инвестиционните посредници майки от Съюза, инвестиционните холдинги майки от Съюза или смесените финансови холдинги майки от Съюза, финансовите холдинги, 8 финансовите холдинги със смесена дейност и холдингите със смесена дейност, върху които Българска народна банка не осъществява регулиране и надзор; 2. Българската народна банка – в качеството ѝ на компетентен орган за регулиране и надзор на кредитните институции, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и холдингите със смесена дейност. По проблем 4: Основните заинтересовани страни, които са пряко засегнати от предлаганите изменения са: - публичните дружества - към 31.12.2024 г. 185 бр. публични дружества, - дружествата със специална инвестиционна цел 49 бр. Физически и юридически лица – инвеститори на капиталовия пазар в Република България и в ЕС – в качеството им на ползватели на информацията, която е от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие. Засегнати органи за надзор и държавни органи: Комисията за финансов надзор – в качеството ѝ на компетентен орган за регулиране и надзор на дейността на публичните дружества, емитентите и дружествата със специална инвестиционна цел. По проблем 5 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже влияние са: - Инвестиционни посредници – към 31.12.2024 г. дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор да извършват дейност като инвестиционни посредници – 34 бр. и 3 бр. клонове на инвестиционни посредници от Европейския съюз и 2 бр. инвестиционни посредници от Европейския съюз, извършващи дейност в Република България чрез обвързан агент;Банки - инвестиционни посредници – 16 бр. банки и 3 бр. клонове на банки, лицензирани от Българската народна банка да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционна дейност;Управляващи дружества с произход Република България - към 31.12.2024 г. – 31 бр.; Засегнати органи за надзор и държавни органи: Комисията за финансов надзор – в качеството ѝ на компетентен орган за регулиране и надзор на дейността на инвестиционните посредници и управляващи дружества. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията 4.1. По Проблем 1 – „Липсата на консолидиран достъп до данните за цената и обема за всеки финансов инструмент, търгуван на различни места на търговия в Европейския съюз води до пропуснати ползи за инвеститорите“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791, може да доведе до предприемане на 9 наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на точни данни за цените на различните видове финансови инструменти и тяхната ликвидност на пазарите в Европейския съюз затруднява дейността на инвестиционните посредници и управляващите дружества, тъй като в момента те на практика разчитат на неоптимални данни, когато управляват портфейлите или сключват сделки за своите клиенти. При този вариант няма да се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент. . Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 1. Административна тежест: При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти. Чрез този вариант в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които ще се осигури въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791 и във връзка с това ще се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Чрез този вариант ще се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент и ще се избегне Европейската комисия да стартира процедура за нарушение срещу Република България. Наличието в реално време на точни данни за цените на различните видове финансови инструменти и тяхната ликвидност на пазарите в Европейския съюз ще улесни дейността на инвестиционните посредници и управляващите дружества и те ще могат да използват оптимални данни, когато управляват портфейлите или сключват сделки за своите клиенти. Ползите за инвеститорите на дребно биха били до голяма степен косвени поради по-добро управление на ликвидния риск и изпълнение на нарежданията, постигнати от техните инвестиционни посредници. Независимо от това, наличието на доставчик на консолидирани данни би имало положително въздействие върху някои инвеститори на дребно, които желаят да диверсифицират своите портфейли с финансови инструменти, които не са допуснати до търговия на пазарите в Република България. От друга страна, достъпът до цените на финансовите 10 инструменти и тяхната ликвидност на останалите пазари в Европейския съюз в реално време ще ги направи по-ликвидни и достъпни. Следователно основното предимство на консолидираните данни е, че инвеститорите ще получават изчерпателна представа за пазарите, която информация в момента е достъпна само за инвестиционните посредници. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 1. Административна тежест: При този вариант административната тежест ще се намали поради облекчаване на режима за систематичните участници и отпадане на изискването за публикуване на информация за първите пет места за изпълнение на нареждания по отношение на обем сделки, на които се изпълняват нареждания на клиенти през предходната година и информация за качеството на изпълнението от инвестиционните посредници. 4.2. По Проблем 2 – „Констатирани ограничен напредък в предоставянето на трансгранични услуги от страна на ЦДЦК, високи разходи за превеждане в съответствие с изискванията на регламента, както и липса на достатъчно информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: Мерките по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 са въведени в националното законодателство със Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в ДВ, бр. 89 от 2019 г. Чрез тях се улесни прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014. При този вариант на действие няма да бъдат предприети действия за допълване на регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант няма да бъде допълнена регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на 11 правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2845, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 2. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, включително и изменения на Закона за кредитните институции и Закона за публичното предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат предприети действия за допълване на регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде допълнена регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, включително и изменения на Закона за кредитните институции и Закона за публичното предлагане на ценни книжа“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 2. Административна тежест При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. 12 4.3. По Проблем 3 – „Констатирани неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: При този вариант на действие няма да бъдат предприети действия за отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант няма да се отстранят неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници. Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 3. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, включително и изменения на Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за публичното предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения с цел отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие се отстраняват неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници и се избягва Европейската комисия да стартира процедура за нарушение срещу Република България. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: 13 Няма данни, че Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 4. Административна тежест: Този вариант няма ефект върху административната тежест. 4.4. По Проблем 4 – „Липса на изисквания към публичните дружества и компетентните органи за публикуване на информация в единен формат чрез Европейската единна точка за достъп“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: При този вариант на действие няма да бъдат въведени изискванията към публичните дружества и Комисията за финансов надзор за публикуване на информация в единен формат чрез ЕЕТД. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2864, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 4. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, чрез който ще се измени и допълни Закона за публичното предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат въведени изискванията към публичните дружества и Комисията за финансов надзор за публикуване на информация в единен формат чрез ЕЕТД. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждането на изискванията към публичните дружества и Комисията за финансов надзор за публикуване на информация в единен формат чрез ЕЕТД ще доведе до по-голяма, равнопоставена и недискриминационна видимост на всички участници на пазара и на участниците, , независимо от техния размер или размера на техния пазар, за инвеститорите, анализаторите, посредниците, изследователите или фондовете. ЕЕТД ще предложи лесен, своевременен и ефективен достъп до по-широк набор от информация, като по този начин ще открие нови хоризонти. Ползвателите също така ще спестят време и ресурси за търсене и обработка на информация.. 14 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, чрез който ще се измени и допълни Закона за публичното предлагане на ценни книжа“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 4. Административна тежест: Този вариант няма ефект върху административната тежест. 4.5. По Проблем 5 – Липса на единни правила за управление на риска от насрещната страна при сделки с деривати, на които лицензиран или признат централен контрагент е извършил клиринг Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: За осигуряването на финансова стабилност и за адекватно ограничаване на потенциалния риск от верижна реакция във финансовата система е необходимо да се предвидят подходящи мерки за улесняване на установяването, управлението и наблюдението на риска от концентрация, произтичащ от eкспозиции към ЦК. За регулаторни цели и с оглед на нормативната съгласуваност е необходимо също така да се премахнат ограниченията с оглед на риска от контрагента само когато контрагентите използват ЦК, които са лицензирани или признати по реда на Регламент (ЕС) № 648/2012 да предоставят клирингови услуги на клирингови членове и техните клиенти. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 5. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, включително и изменение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране” Описание: 15 дружества централен Регламент при Въпреки за социално Няма пазарите пряко Този регулацията Положителни необходимите измененията това се правомощия институциите рискове, изисквания, специфични концентрация, Отрицателни Няма Специфични Въздействия данни, колективните или Административна вариант Вариант 2 предвижда да бъдат извършени за наблюдението и управлението на и инвестиционните посредници при контрагент, лицензиран или признат съгласно (икономически/социални/екологични) Въвеждането на изискванията ще позволи на действия, за да съобразят своите на Регламент (ЕС) № 648/2012 нови (ЕС) 2024/2987, както и да подобрят вземат също така предвид естеството, че компетентните органи вече разполагат за отстраняване на недостатъци в и инвестиционните посредници, които не са обхванати или не са този набор от надзорни мерки и правомощия инструменти и правомощия по стълб произтичащ от експозициите към ЦК. (икономически/социални/екологични) данни, че при този вариант ще има и екологично въздействие. въздействия: върху малките и средните предприятия: че Вариант 2 „Приемане на проект на на финансови инструменти, включително инвестиционни схеми и на други косвено въздействие върху МСП, засегнати тежест: няма ефект върху административната изменения и риска от насрещната сделки с деривати, Регламент въздействия: инвестиционните модели на стопанска изисквания за цялостния начин, по обхватът и сложността с цялостен практиките по включително изискването адекватно покрити ще бъде 2 в контекста въздействия: пряко или косвено Закон за изменение и изменение предприятия за от проблем 5. тежест. допълнения с цел допълване страна на преминали клиринг 648/2012. посредници да дейност с клиринг, съдържащи който управляват на пазарната им набор от надзорни управление на за допълнителен от действащите подсилен с допълнителни, на прекомерен отрицателно и допълнение на на Закона за дейността колективно инвестиране” на управляващите през предприемат въведените с се в риска, като дейност. мерки и риска на капитал капиталови по- риск от икономическо, Закона за на има 5. Степени 5.1. финансов Сравняване По пропуснати на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) проблем 1 – „Липсата на консолидиран инструмент, търгуван на различни места ползи за инвеститорите“ средна; 3) ниска. достъп до данните на търговия в за цената и обема Европейския съюз за всеки води до Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел - „Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 във връзка, с което ще се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент” Ниска Висока 16 т с о н с а к и ф Е Цел: „Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 във връзка, с което ще се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент” Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 във връзка, с което ще се осигури достъп до данните за сделките с финансови инструменти, които да са консолидирани и разпространявани в непрекъснат електронен поток от обновявани в близо до реалното време данни за цената и обема за всеки финансов инструмент” Ниска Висока 5.2. услуги държави“ По от регламента, проблем 2 - „Констатирани ограничен страна на ЦДЦК, високи разходи за както и липса на достатъчно напредък в превеждане в информация за предоставянето на трансгранични съответствие с изискванията дейностите на ЦДЦК на от трети Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел – Въвеждането на мерки по прилагането в Регламент (ЕС) 2023/2845 има за цел опростяване на режима за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, засилване на сътрудничеството между надзорните органи в Европейския съюз, подобряване на достъпа на ЦДЦК до банкови услуги, свързани със сетълмента, изясняване и въвеждане на по-пропорционални мерки за дисциплината при сетълмента и гарантиране, че органите на Европейския съюз разполагат с необходимата информация за дейността на ЦДЦК от трети държави Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - Въвеждането на мерки по прилагането в Регламент (ЕС) 2023/2845 има за цел опростяване на режима за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, Ниска Висока 17 засилване на сътрудничеството между надзорните органи в Европейския съюз, подобряване на достъпа на ЦДЦК до банкови услуги, свързани със сетълмента, изясняване и въвеждане на по-пропорционални мерки за дисциплината при сетълмента и гарантиране, че органите на Европейския съюз разполагат с необходимата информация за дейността на ЦДЦК от трети държави т с о н а в у с а л г ъ С Цел - Въвеждането на мерки по прилагането в Регламент (ЕС) 2023/2845 има за цел опростяване на режима за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, засилване на сътрудничеството между надзорните органи в Европейския съюз, подобряване на достъпа на ЦДЦК до банкови услуги, свързани със сетълмента, изясняване и въвеждане на по-пропорционални мерки за дисциплината при сетълмента и гарантиране, че органите на Европейския съюз разполагат с необходимата информация за дейността на ЦДЦК от трети държави Ниска Висока относно 5.3. По проблем 3 - „Констатирани неточности капиталовата адекватност и ликвидност и непълноти за инвестиционните в приложимата посредници“ регулация Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел – „Отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници с цел пълно хармонизиране на законодателството в тази сфера“ Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници с цел пълно хармонизиране на законодателството в тази сфера“ Ниска Висока 18 т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Отстраняване на неточности и непълноти в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници с цел пълно хармонизиране на законодателството в тази сфера“ Ниска Висока 5.4. от По проблем 4 - „Възпрепятстване на инвеститорите да вземат обосновани инвестиционни решения чрез цифрово използване на информацията, публикувана публичните дружества и емитентите“ Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел – „Въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864“ Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864“ Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864“ Ниска Висока 5.5. насрещната контрагент По проблем 5 - „Проблем 5 – Липса на страна при сделки с деривати, на е извършил клиринг“ единни правила които лицензиран за управление на или признат риска от централен Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел – „Наблюдение и управление на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг“ Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Наблюдение и управление на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг“ Ниска Висока 19 т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Наблюдение и управление на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг.“ Ниска Висока 6. По Закона По Закона По Закона По Закона за на за Избор проблем за При ефективност, проблем за кредитните При ефективност, проблем за Комисията При ефективност, проблем за публичното При ефективност, По Закона дейността колективно При ефективност, на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на проект пазарите на финансови инструменти“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант 2: Вариант 2 „Приемане на проект пазарите на финансови инструменти, институции и Закона за публичното сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант 3: Вариант 2 „Приемане на проект пазарите на финансови инструменти, за финансов надзор“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант 4: Вариант 2 „Приемане на проект пазарите на финансови инструменти, предлагане на ценни книжа“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант проблем 5: Вариант 2 „Приемане на за пазарите на финансови инструменти, на колективните инвестиционни инвестиране“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант на Закон за се установи, че 1 няма да бъде на Закон за включително предлагане на се установи, че 1 няма да бъде на Закон за включително се установи, че 1 няма да бъде на Закон за чрез който ще се се установи, че 1 няма да бъде проект на Закон чрез който ще схеми и на се установи, че 1 няма да бъде изменение и допълнение само Вариант 2 постигната целта. изменение и допълнение и изменения на ценните книжа“. само Вариант 2 постигната целта. изменение и допълнение и изменения на само Вариант 2 постигната целта. изменение и допълнение измени и допълни само Вариант 2 постигната целта. за изменение и се измени и допълни други предприятията само Вариант 2 постигната целта. на осигурява на Закона за осигурява на Закона за осигурява на Закона осигурява допълнение Закона за осигурява 6.1. за пет Промяна прилагането По При места нареждания инвестиционните По При По в административната тежест за на препоръчителния вариант проблем 1 този вариант административната тежест систематичните участници и отпадане на изискването за изпълнение на нареждания по отношение на клиенти през предходната година и посредници. проблем 2 този вариант няма да има ефект върху проблем 3 физическите и (включително по ще се намали за публикуване на обем информация за административната юридическите лица от отделните проблеми): поради облекчаване на на информация за сделки, на които се качеството на изпълнението тежест. режима първите изпълняват от 20 При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. По проблем 4 При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. По проблем 5 При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1-5: 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1-5: 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1-4: 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват потенциални рискове от приемане на предложените промени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. 7. Консултации: По законопроекта ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на портала за обществени консултации – www.strategy.bg. По проекта ще бъде изготвено и становище на РГ 26 „Финансови услуги“. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 21 Индикативен график – очаква се изработване на проекта на нормативния акт до края на месец март 2025 г. Очаквано приемане на законопроекта от Министерския съвет – месец септември 2025 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По проблем 1: Приемането на законопроекта произтича от необходимостта да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791. Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52021SC0346 По проблем 2: Приемането на законопроекта произтича от необходимостта да бъде допълнена регулацията на дейността на ЦДЦК по отношение на изискванията към ръководния орган на ЦДЦК, процедура на одобрение при придобиване на квалифицирано дялово участие в ЦДЦК, регламентиране на процеса на преглед и оценка и замяна на процеса по преструктуриране с планове за възстановяване и ликвидация, разпределяне на правомощията на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор при издаване на лиценз на ЦДЦК за предоставяне на услуги от банков тип на друг ЦДЦК. Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52022SC0076 По проблем 3: Приемането на законопроекта произтича от необходимостта отстраняване на неточности и непълноти в транспонирането на разпоредби на Директива (ЕС) 2019/2034. По проблем 4: Приемането на законопроекта произтича от необходимостта за въвеждане на изискванията на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864, въвеждащи промени в Директива 2004/109/ЕО във връзка с чл. 17, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/2864. 22 Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:52021SC0345 По проблем 5: Приемането на законопроекта произтича от необходимостта за въвеждане на изискванията на изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994. Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal- content/EN/TXT/?uri=CELEX:52022SC0698 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите Дата: Подпис:

СПРАВКА за отразяване на получените предложения при обществените консултации на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти Участник в обществената консултация Предложение / Мнение Приема/не приема предложение то / мнението Мотиви Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) Предлагаме реформата на санкционния режим да бъде доведена до край и долният размер на санкцията по чл. 292, ал. 1 от ЗПФИ да бъде редуциран до 500 лв. Би могло да се процедира по сходен начин, както е процедирано при нарушенията по MiFIR, като в чл. 290 се посочват изрично конкретни текстове от регламента (членове, параграфи, алинеи), за нарушаването на които се предвиждат вече различни по размер минимуми на санкциите. Т.е. няма да има пречка сериозните, тежки, дестабилизиращи пазара, с нанесени на инвеститорите щети нарушения, да бъдат наказвани със цялата строгост на закона, като регулаторът ще прави финална преценка за тежестта на наказанията. Друг възможен подход е да се въведат прагове на значимост при докладване на сделки пред регистри за транзакции. Така би бил създаден един по- структуриран и пропорционален режим, който в по-голяма степен ще отчита размерите, обхвата на финансовите операции и мащабите на дейността на съответните инвестиционни посредници. В тази връзка се предлага реформата на санкционния режим да бъде доведена до край и долният размер на санкцията по чл. 292, ал. 1 от ЗПФИ да бъде редуциран до 500 лв. Приема се с редакция Предложението на БАЛИП е възприето принципно от Комисията за финансов надзор предвид разбирането, че намаляването на долните граници на наказанията би дало възможност по-адекватно, по- пропорционално и по- справедливо да бъдат третирани случаи на неумишлени и формални нарушения на закона и/или на такива без вредоносни резултати, които не се отразяват на стабилността на пазара. Във връзка с предложението за намаляване на минималния размер на санкциите предвидени в чл. 292 от ЗПФИ, следва да се отбележи, че Дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012 съдържа различни по естеството си административни Приложение №1 задължения, което предполага и различни по характер нарушения на тези разпоредби. Едно от тези задължения, предвидено в чл. 9, е задължението за докладване на сключени договори за деривати пред регистри за транзакции, което е сходно с предвидените в чл. 20 и 21 от Регламент (ЕС) 600/2014 задължения за докладване, за неизпълнението на които в ЗПФИ е предвидена санкция в чл. 290, ал. 1, т. 3 в размер от 1000 до 3000 лв. В този смисъл, водени от разбирането на КФН, считаме, че е целесъобразно да се уеднакви подходът при определяне на санкциите за нарушения по различни регламенти, свързани с непредставяне в срок на отчети/доклади за различни обстоятелства, както и представяне на грешни отчети/доклади. Целесъобразно е тези нарушения по различни нормативни актове да бъдат санкционирани по идентичен начин, като същевременно се отчита обстоятелството, че в дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012 се съдържат и нарушения с по-висока степен на обществена опасност, за които следва да се налагат наказания в по-висок размер. С оглед на това, в ЗИД на ЗПФИ се предлага да се намали минималният размер на предвидените в чл. 292 от ЗПФИ наказания, като по този начин административно-наказващият орган ще може да определи подходящия размер на наказанието според характера на нарушението. В ЗИД на ЗПФИ се предлага следната редакция: Чл. 292. (1) Лице, което изпълнява ръководна длъжност в инвестиционен посредник или в друг финансов контрагент по чл. 15, ал. 1, т. 17, буква „а“ от Закона за Комисията за финансов надзор или в нефинансов контрагент по чл. 15, ал. 1, т. 17, буква „б“ от Закона за Комисията за финансов надзор, което извърши или допусне извършването на нарушение на дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012, се наказва с глоба от 5000 1 000 20 000 до лв., а при 10000 повторно нарушение – от 2 000 до 40 000 лв. (2) Инвестиционен посредник или друг финансов контрагент по чл. 15, ал. 1, т. 17, буква „а“ от Закона за Комисията за финансов надзор или нефинансов контрагент по чл. 15, ал. 1, т. 17, буква „б“ от Закона за Комисията за финансов надзор, който извърши нарушение на дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012, се наказва с 10000 имуществена санкция от 2 000 до 40 000 лв., а при 20 000 повторно нарушение – от 4 000 до 80 000 лв.“ 1. По § 7 от Законопроекта: Изменението следва да бъде по чл. 17, ал. 4, а не ал. 3 (техническа корекция). Приема се 2. По §12 от Законопроекта, нова алинея 8 на чл. 49: Предлагаме текстът да бъде редактиран по следния начин: „(8) Не се счита за предоставяне на услуги или дейност по инициатива на клиента, когато инвестиционен посредник от трета държава, който не е създал клон на територията на Република България, предоставя предлага конкретна услуга или дейност на клиенти или потенциални клиенти, включително когато тези услуги са предоставяни предлагани пряко, или чрез субект, Приема се действащ от негово име или имащ тесни връзки с него, или от всяко трето лице, действащо от името на такъв субект.“ Мотиви: Смисълът на разпоредбата на чл. 42, пар. 1, ал.2 от MiFID е, че посредник от трета държава няма право да предлага услугите си, без да е създал клон на територията на Република България и съответно не може да ги предоставя. Това не е ИП от държава-членка на ЕС, който може да предлага услуги или чрез клон, или пряко, на база на свободата за предоставяне на услуги, а ИП именно от трета държава, който не се ползва от фундаменталните принципи на свободното движение на капитали и услуги в рамките на ЕС. Услуга може да бъде предоставяна само ако е по изрична инициатива на клиента, без да бъде предлагана в съответната държава- членка без установен клон. 3. По § 13 и § 14 от Законопроекта: Считаме, че не е необходимо да се създава нов член 65а. От гледна точка систематика предлаганите текстове по чл. 65а могат да бъдат направени като изменения и допълнения на съществуващите текстове на чл. 65. В случай, че предложението се приеме следва да се коригират всички текстове в закона с препратка към чл. 65а. Не се приема Предложеното разделение на разпоредбите отчита направени препоръки от Европейската комисия в рамките на проверка на ЗПФИ за съответствието му с Директива (ЕС) 2019/2034. 4. По § 18 от Законопроекта: Предлагаме текстът на чл. 86, ал. 5 от ЗПФИ да бъде допълнен само с думите „съществени“, но не и да се уведомява клиентът писмено за промените в политиката за изпълнение. Текстът на чл. 27, § 7 от MIFID е „Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да уведомяват клиентите, с които имат текущи взаимоотношения, за съществените промени в правилата си за изпълнение на нареждания или в политиката си за изпълнение.“ Не се приема Изискването за уведомяване на клиентите относно политиката за изпълнение в писмен вид се съдържа в чл. 86, ал. 3 ЗПФИ, поради което в предложената ал. 5 е съобразено това изискване клиентите да бъдат уведомявани по същия начин и за съществени промени в нея. В допълнение, изискването за предоставяне на информацията на траен носител се съдържа в чл. 66 във връзка с чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива. 5. По § 52 от Законопроекта: Считаме че допълнението на думите „или предоставя непълна или неточна информация“ не следва да се добавя в текста. Няма определени критерии кое е непълна или неточна информация. Възможно е обикновена техническа грешка или пропуск да бъдат счетени за непълна или неточна информация, което би довело до значителна глоба за инвестиционния посредник. Не се приема Предложеното допълнение на разпоредбите отчита направени препоръки от Европейската комисия в рамките на проверка на ЗПФИ за съответствието му с Директива (ЕС) 2019/2034 и по- конкретно във връзка с чл. 18, параграф 1, алинея 1, буква б) от Директива (ЕС) 2019/2034. 6. По § 54 от Законопроекта: Не сме съгласни с предложението за създаването на нова т. 8 в чл. 296, ал. 1 от ЗПФИ, а именно добавянето на ново обстоятелство, което да отчита зам.- председателя при определяне на вида и размера на административните наказания, а именно като съобразява „8. евентуалните системни последици от нарушението.“ Мотиви: Считаме че това обстоятелство е твърде неопределяемо и позволяващо различни интерпретации и най-важното – тези последици не са реални, а хипотетични. Считаме за несправедливо, административният орган да НЕ отчита наличието или липсата на последици от едно нарушение при преценката за приложението на института за маловажност по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) поради формалността Не се приема Понастоящем изискването се съдържа в чл. 290а, ал. 11. Вследствие на направена проверка за съответствието ЕК отбелязва във връзка с чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/2034, че вземането предвид на всички относими фактори, включително изброените в ДИП, е изрично изискване само при определяне от КФН на вида и размера на административната санкция, но не и при определяне на вида на на административните нарушения и в контраст на това правило – административният орган да отчита при определяне на размера на наказанието последиците от едно нарушение, които не са настъпили. Като пример: ако от едно формално нарушение няма никакви последици- това няма да бъде счетено като смекчаващо обстоятелство за приложението на института за маловажност поради формалността на административните нарушения, но евентуалността в настъпване тези последици го определя като отежняващо обстоятелство при определянето на размера на наказанието, което несправедливо ще постави извършителят на нарушението в по-тежко положение- вместо спрямо него да се прекрати административната преписка с предупреждение предвид липсата на реално последици от извършването на нарушението (чл. 28 от ЗАНН), на същия този извършител се налага по-тежка санкция поради естеството на вероятните последиците от извършване на нарушението. принудителната административна мярка по чл. 276 от ЗПФИ. С предложения ЗИД на ЗПФИ, се предлага заличаване на изискването в чл. 290а, ал. 11 и се създава нова т. 8 в чл. 296, ал. 1, която цели да отстрани липсата на съответствие с директивата. Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) Приложение № 2 1. По чл. 10, ал. 4 от ЗПФИ. Предлагаме да се допълни изключението по чл. 10, ал. 4 с дейността по хеджиране като техника за редуциране на рисковете, т.е. инвестиционните посредници, които нямат пълен лиценз, да могат да извършват сделки по хеджиране на собствените си позиции, като например валутните позиции. Предложението е обусловено от практиката поради факта, че приходите на един посредник може да бъдат в една валута, а разходите в друга и с оглед управление на валутния си риск ИП да има възможност да хеджира своите валутни позиции чрез различни инструменти. В този смисъл предлагаме текстът на чл. 10, ал. 4 да се допълни, както следва: (4) За целите на ал. 2 и 3 поддържането на позиции във финансови инструменти извън търговския портфейл с цел инвестиране на собствен капитал, както и използване на техники за управление на риска, не се смята за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, т. 3. Не се приема Предложенията изпратени от БАЛИП с п риложение № 2 следва да се обсъдят и доразвият съвместно с КФН преди предприемане на последващо изменение и допълнение на нормативната уредба, което да подлежи на обществено обсъждане. 2. По чл. 15, ал. 4 от ЗПФИ (същата бележка е относима и към чл. 24, ал. 3 от ЗПФИ, както и чл. 160, ал. 3 от ЗПФИ). Предвидено е съобщение до ИП във връзка с одобрение на управителен и контролен орган, което не е получено на адреса за кореспонденция, да се оповестява на интернет страницата на КФН, като срокът за отговор от ИП се определя в зависимост от датата на това оповестяване. Не се приема Следва да се отбележи, че нормата е в съответствие с чл. 18а, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс и отразява действащия към момента правен ред за уведомяване. Предлагаме текстът да бъде допълнен така, че оповестеното съобщение да бъде видимо от публиката постоянно и за достатъчно дълъг срок, като в самото съобщение да е отбелязано кога е направена публикацията, за да не се пропускат сроковете за реакция от страна на поднадзорните лица: „Чл. 15. (4) Когато съобщението по ал. 3 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от оповестяването на съобщението на интернет страницата на комисията. Оповестяването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията. Оповестяването по изречение първо следва да бъде постоянно видимо за заинтересованите лица за период не по-кратък от десет работни дни, като се посочва датата и часът на публикуването му.“ Предложенията изпратени от БАЛИП с п риложение № 2 следва да се обсъдят и доразвият съвместно с КФН преди предприемане на последващо изменение и допълнение на нормативната уредба, което да подлежи на обществено обсъждане. 3. По чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ. Цитираният текст гласи: “(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Когато клиент използва услугите на обвързан агент, клиентът сключва договор по чл. 82 с инвестиционния посредник.“ Считаме, че изразът не дава яснота за извършваната дейност от инвестиционния посредник и от обвързания агент. Всъщност инвестиционният посредник е този, който използва услугите на обвързания агент за целите на насърчаване на продажбите на услугите си, за което се сключва договорът по чл. 34, ал. 1 ЗПФ. ИП от своя страна предоставя инвестиционни услуги на своите клиенти (включително и чрез обвързан агент), за което се сключва договор по чл. 82 от ЗПФИ. Предлагаме с оглед по-голяма яснота текстът да се измени, както следва: „(3) Обвързаният агент сключва от името и за сметка на инвестиционния посредник договор с клиента, на който инвестиционният посредник предоставя услуги по чл. 6, ал. 2 и 3.“ Не се приема Предложенията изпратени от БАЛИП с приложение № 2 следва да се обсъдят и доразвият съвместно с КФН преди предприемане на последващо изменение и допълнение на нормативната уредба, което да подлежи на обществено обсъждане. 4. По чл. 82, ал. 11 от ЗПФИ. Цитираният текст от ЗПФИ гласи: „Чл. 82. (11) Инвестиционният посредник е длъжен да публикува на видно място на интернет страницата си всяко изменение и допълнение на общите Не се приема Оповестяването на датите на приемане на изменения и допълнения в публикуваните общи условия/тарифи предоставя на условия и/или на тарифата, съдържащи информация за датата на приемането им и датата на влизането им в сила. Публикуването на общите условия/тарифата, както и на измененията и допълненията им се извършва в срок, не по-кратък от един месец преди влизането на измененията и допълненията в сила. Инвестиционният посредник включва в договора информация за реда и начина за приемане на изменения и допълнения в приложимите към него общи условия и/или тарифа.“ Предлагаме да отпадне изискването в публикуваните Общи условия и Тарифа да се съдържа информация за датата на приемането им. Считаме, че това е излишна информация за клиента, при условие, че в документите е посочена дата на влизането им в сила. Нещо повече, клиентът може да бъде заблуден за датата, от която съответния документ е в сила, поради наличието на две дати, посочени в него. потребителите важна информация без това да вреди на инвестиционните посредници. Не считаме, че наличието на двете непротиворечащи си дати в един документ създава условия за неяснота. 5. По чл. 290 от ЗПФИ. Предлагаме по чл. 290, ал. 1, т. 1 текстът да се допълни, като след израза „нормативните актове по прилагане на закона“ се добави „и на регламентите за изпълнение и на делегираните регламенти на Европейския съюз“. „Чл. 290. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на: 1. (доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2023 г.) член 14, ал. 2, чл. 63, ал. 4, чл. 68, ал. 1, чл. 71, ал. 1 - 12, чл. 72 - 74, 78, 79, чл. 79а, ал. 3, чл. 80, чл. 89, ал. 6, чл. 130, чл. 133, чл. 160, ал. 9, чл. 200 - 204 или на нормативните актове по прилагането на закона и на регламентите за изпълнение и на делегираните регламенти на Европейския съюз, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.;“ Мотиви: Считаме, че нарушаване на разпоредбите на делегирани регламенти и регламенти за изпълнение следва да се приравни на нарушение на разпоредбите на нормативните актове по прилагането на закона. Съгласно разясненията, дадени от eur-lex (https://eur-lex.europa.eu/legal- Не се приема Не споделяме изложените мотиви за допълване на чл. 290 от ЗПФИ. Следва да се има предвид, че именно въведената в чл. 290, ал. 1 т. 16 намира приложение за описаните в предложения коментар случаи: за нарушение на приложими изисквания на регламент на Европейския съюз, доколкото друго не е предвидено в закона - от 2 000 до 500 000 лв. Конкретният размер на санкцията се определя от КФН съобразно заложените в ЗПФИ критерии и content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM%3Al14522) делегираните регламенти се при отчитане на нарушените приемат за допълване на някои детайли или аспекти на даден регламент или директива на ЕС. Регламентите за изпълнение се приемат за осигуряване на изпълнение на законодателство, изискващо еднакво прилагане в рамките на ЕС. Това са правни актове, чиято валидност зависи от „основния регламент“. разпоредби на съответния делегиран регламент. Допълването на разпоредбата на т. 1 в ал. 1 на чл. 290 от ЗПФИ на практика означава Докато основният регламент установява основните правила, регламентът за прилагане определя някои технически разпоредби. Може да се обобщи, че гореописаните регламенти (делегирани и за изпълнение) представляват рамка по прилагане на „основните“ регламенти или директиви, поради това следва нарушенията на техните разпоредби да се приравнят към нарушенията на подзаконовите нормативни актове. Не считаме, че следва нарушенията на този тип регламенти да се наказват по чл. 290, ал. 1, т. 16, тъй като в някои случаи може да се получи определяне на по-висока глоба за нарушение на делегиран регламент към някоя директива отколкото глобата за нарушение на член от ЗПФИ, имплементиращ разпоредба на същата директива. налагане на административна санкция за нарушение на приложим делегиран акт под заложените размери за санкциите, произтичащи от въвеждането на европейско законодателство. В допълнение, следва да се има предвид, че през 2023 г. минималния размер на санкцията е понижен от 2500 на 2000 лева. 6. По т. 62 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПФИ. Предлагаме дефиницията на „системно нарушение“ да придобие следната редакция: „62. „Системно нарушение" е налице, когато са извършени пет или повече административни нарушения на закона, на правото на Европейския съюз или на актовете по прилагането му в срок до една година, установени с влезли в сила наказателни постановления.“ Мотиви: Съгласно разписаното т. 62 от Допълнителните разпоредби, към настоящия момент се създава неяснота в тълкуването и приложението на понятието „системно нарушение“, а именно дали посочените „три или повече“ административни нарушения следва да са влезли в сила или е достатъчно тяхната първоначална констатация от административния орган. От една страна разписаното в т. 63 от Допълнителните разпоредби, в което изрично е посочено, че административното нарушение е повторно след неговото стабилизиране (конкретно чрез влизането в сила на наказателното постановление), предполага същия подход на законодателя и в тълкуването на понятието „системно нарушение“, а именно тяхното неоспоримо стабилизиране чрез влизането в сила на наказателното постановление. От друга страна, липсата на изрично регламентация на начина на стабилизация на административното нарушение (като влизането в сила на издаденото наказателно постановление), създава неяснота от кой момент точно следва да се брои тази стабилизация – дали от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), дали от датата на издаване на наказателно постановление, дали от акта за прекратяване на Не се приема Съгласно установената нормативна практика в разнообразните клонове на правото „системност“ е налице при трикратното осъществяване на дадено събитие. административното производство чрез издаване на резолюцията, дали чрез приложение на института на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Считаме, че да се направи извод за системност въз основа само на три нарушения в срок до една година е изключително утежняващо обстоятелство, позволяващо дори отнемане на лиценза на ИП. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 9 ЗПФИ като основание за отнемане на лиценза освен нарушение на ЗПФИ са посочени нарушения на множество други закони и регламенти, т.е. обхватът на нормите, които могат да бъдат нарушени е значителен. Лицата, чиито нарушения са основание за отнемане на лиценза, освен самото ИП са и неговите представляващи, членове на управителни и контролни органи, т.е. и лицата, които могат да бъдат нарушители е значителен. Следователно е възможно на ИП, както и на лицата по чл. 12 и 13 от ЗПФИ да бъдат съставени множество на брой актове за установяване на нарушение. При три такива последствията могат да бъдат отнемане на лиценза на ИП.

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 3 1 . 3 . 2 0 2 5 г . X 0 4 .0 1 - 7 1 / 3 1 .0 3 .2 0 2 5 г . S i g n e d b y : E v g e n i y a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: № 03-00-244/19.03.2025 Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Относно В допълнение на проблем: от страна на регламента, държави“. Като 2 – „Приемане финансови раздел 6 е изменение и предвиденото В тази проблем 2, нормативни II. съвет В включване на инструменти в е посочено, че промени в Закона раздел 6 „Избор на частичната предварителна оценка Закона за пазарите на финансови „Констатирани са ограничен напредък ЦДЦК, високи разходи за както и липса на достатъчно вариант за неговото решаване на проект на Закон за изменение инструменти, включително и посочено, че избраният вариант за допълнение на Закона за пазарите изменение на Закона за кредитните връзка, предлагаме наименованието посочено в раздел 6, да бъде допълнено актове, които се предвижда да бъдат Допълнителна бележка относно за периода март – юни 2025 г. предложението на Министерството Закон за изменение и Законодателната програма на със заключителните разпоредби за Комисията за финансов препоръчителен вариант“ на въздействието инструменти е в предоставянето превеждане в съответствие информация за дейностите в оценката на и допълнение изменение на Закона за действие е „Приемане на финансови инструменти“, институции. на варианта на с оглед точното променени. Законодателната програма на финансите (вх. № допълнение на Закона за Министерския съвет за на закона е необходимо надзор и в Закона за на Закон за изменение и идентифициран следният на трансгранични услуги с изискванията на на ЦДЦК от трети въздействието е посочен Вариант на Закона за пазарите на кредитните институции“. В на проект на Закон за без да се споменава действие за решаване на отразяване на предвидените на Министерския 02.11-20/27.03.2025 г.) за пазарите на финансови периода март – юни 2025 г. да бъдат извършени кредитните институции. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 От частичната предварителна оценка на въздействието обаче става ясно, че се предвижда измененията да обхванат също така Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Също така, не се предлага да бъдат извършени промени в Закона за Комисията за финансов надзор. С оглед на това предлагаме при съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация на проекта на Решение на Министерския съвет за приемане на Законодателната програма за периода март – юни 2025 г. да бъде предложена корекция в частта „Необходими промени в други закони със заключителни разпоредби“, като се изброят коректно всички засегнати закони, съгласно информацията от частичната предварителна оценка на въздействието. Това ще осигури последователност и точност при планирането на необходимите законодателни промени, свързани с ефективното решаване на идентифицираните в оценката проблеми. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. И.Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 3 1 .3 .2 0 2 5 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти в националното законодателство се въвеждат изискванията, съответно се предприемат мерки по прилагането, свързани с пет законодателни акта от правото на Европейския съюз, както следва: • Директива (ЕС) 2024/790 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (Директива (ЕС) 2024/790); • чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на някои директиви във връзка със създаването и функционирането на европейската единна точка за достъп (Директива (ЕС) 2023/2864); • Директива (ЕС) 2024/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг (Директива (ЕС) 2024/2994); • Регламент (ЕС) 2024/791 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 600/2014 във връзка с повишаване на прозрачността на данните, премахване на пречките пред създаването на системи за консолидирани данни, оптимизиране на задълженията за търговия и забрана за получаване на плащане за поток от нареждания (Регламент (ЕС) 2024/791); • Регламент (ЕС) 2023/2845 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) № 909/2014 по отношение на дисциплината при сетълмента, трансграничното предоставяне на услуги, сътрудничеството между надзорните органи, предоставянето на спомагателни услуги от банков тип и изискванията към централните депозитари на ценни книжа от трети държави и за изменение на Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) 2023/2845). В допълнение, с проекта също така се цели отстраняването на констатирани неточности и непълноти, установени при проверката на съответствието от Европейската комисия при въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/EО, 2009/65/EО, 2011/61/EС, 2013/36/ЕС, 2014/59/EС и 2014/65/ЕС (Директива (ЕС) 2019/2034) и мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (Регламент (ЕС) 2019/2033) в приложимата регулация относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници. I. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791 През 2020 г. Европейската комисия в своя План за създаване на Съюз на капиталовите пазари изразява намерението си да внесе законодателно предложение за създаване на непрекъснат електронен поток от обновявани в реално или близо до реалното време данни, който има за цел да предоставя цялостен поглед за цените и обема на финансовите инструменти, търгувани в целия Европейски съюз (ЕС) на местата на търговия (система за консолидирани данни). По този начин се очаква да се стимулира допълнително инвестиционната дейност в Европейския съюз чрез подобряване на наличността и прозрачността на данните. В резултат на това, на 28 февруари 2024 г. са приети Директива (ЕС) 2024/790, която изменя Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) 2024/791, с който се изменя Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) № 600/2014). Измененията в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС) са основани на констатирани различия в прилагането на акта на ниво отделни държави – членки, поради което част от разпоредбите се преместват от Директива 2014/65/ЕС в Регламент (ЕС) № 600/2014. Това налага и част от предложените изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти. Така например, на ниво регламент се премества и усъвършенства режима относно правото на получаване на възнаграждение, отстъпка или непарична облага за предаване на нареждане до конкретно място на търговия или за изпълнение на нареждане, както и изискването да се синхронизират датата и времето на регистриране на всяко подлежащо на отчитане събитие от регулирания пазар, всички места на търговия и техните членове и участници също е преместено на ниво регламент. В режима относно изпълнението на нареждане на клиенти и предоставянето на информация с цел установяване на най-добро изпълнение е установено, че изискването за обобщаване и публикуване от инвестиционен посредник на информация за всеки клас финансови инструменти ежегодно в срок до 30 април за първите пет места за изпълнение на нареждания и информация за качеството на изпълнението е неефективно поради което това изискване отпада от Директива 2014/65/ЕС, което налага и отмяната му в Закона за пазарите на финансови инструменти. С измененията в Регламент (ЕС) № 600/2014 и Директива 2014/65/ЕС е въведена регулация, която има за цел повишаване на качеството и съдържанието на данните, чието разпространение и оповестяване има за цел повишаване прозрачността на капиталовия пазар. Във връзка с това в Закона за пазарите на финансови инструменти е въведено изискване за приемане правила за осигуряване на спазването на стандартите за качество на данните от инвестиционните посредници и пазарните оператори, организиращи многостранна система за търговия или организирана система за търговия. В допълнение се изравняват режимите между инвестиционните посредници, които организират многостранна система за търговия или организирана система за търговия за осигуряване на наличието на поне трима реално активни членове или ползватели, като всеки от тях може да взаимодейства с останалите във връзка с определянето на цената на търгуваните финансови инструменти. Също така, Закона за пазарите на финансови инструменти се допълва относно режима относно временното спиране или ограничаване на търговията с даден финансов инструмент от регулирания пазар, както и се въвежда изискване за оповестяване на интернет страницата на регулирания пазар на решенията за спиране или ограничаване на търговията на финансови инструменти. Предвидена е възможност и за предприемане на действия от страна на компетентния орган в случай, че регулираният пазар не вземе решение за спиране или ограничаване на търговията на финансов инструмент въпреки настъпила съществена промяна в цената на даден финансов инструмент или на свързани финансови инструменти, което би довело до извършване на търговия в нарушение на установения ред на един или повече пазари. Усъвършенства се режима относно стъпката на котиране, като се допуска регулираният пазар да определи същата стъпка на котиране, която се прилага на място на търговия в трета държава, предвид което е необходимо адаптиране на националното законодателство. Във връзка с измененията в режима относно ограниченията на позициите и за управление на позициите в стокови деривати са направени изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти с цел адаптиране на съществуващото национално законодателство. Предвид измененията и допълнения на Директива 2014/65/ЕС с Директива (ЕС) 2024/790 са актуализирани административните мерки. II. Въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2845 С Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) № 909/2014) се уеднаквяват изискванията за сетълмент на финансови инструменти и правилата за организацията и дейността на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) с цел да се насърчи сигурен, ефикасен и безпрепятствен сетълмент. След проведена през 2019 г. целева консултация относно прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 консултация на европейско ниво са констатирани ограничен напредък в предоставянето на трансгранични услуги от страна на ЦДЦК, високи разходи за привеждане в съответствие с изискванията на регламента, както и липса на достатъчно информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави. Сред причините за възникването на посочените проблеми са някои неясни изисквания за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, недостатъчно сътрудничество между органите на държавата членка по произход и на приемащата държава членка, изисквания, ограничаващи предоставянето на банкови услуги, неясни и обременяващи изисквания по отношение на дисциплината при сетълмента и информация за дейностите на ЦДЦК от трети държави в Европейския съюз. В резултат на това на 13 декември 2023 г. е приет Регламент (ЕС) 2023/2845, който изменя Регламент (ЕС) № 909/2014. С оглед приетите изменения в Регламент (ЕС) № 909/2014 се налагат изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти с цел актуализиране на правомощията на Комисията за финансов надзор, както и въвеждане на мерки по прилагането на регламента, по отношение изискванията към членовете на управителния и контролния орган на ЦДЦК и при придобиване на квалифицираното дялово участие в ЦДЦК с цел повишаване стабилността на тези лица. С посочените изменения се усъвършенства регулацията относно възстановяването и преструктурирането на ЦДЦК с цел съобразяването с европейското законодателство и констатирани несъответствия. Отпада необходимостта от изготвяне на планове за преструктуриране за централни депозитари (които нямат лиценз за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип), които не попадат в обхвата на Директива 2014/59/ЕС, транспонирана в националното законодателство в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Установява се изискване за изготвяне от централните депозитари на планове за възстановяване и организирана ликвидация. По тези съображения се предлагат промени в Закона за пазарите на финансовите инструменти, като се отменят разпоредбите, предвиждащи задължение за Комисията за финансов надзор да изготвя планове за преструктуриране на ЦДЦК. В допълнение с преходни и заключителни разпоредби се изменя Закона за публичното предлагане на ценни книжа за осигуряване на съответствието му с европейското законодателство относно изискванията към членовете на управителните и контролните органи, както и в Закона за кредитните институции във връзка с актуализиране на правомощията на Българска народна банка при издаване на лиценз за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип. III. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994 С цел да се осигури съгласуваност с Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент (ЕС) № 648/2012), с Директива (ЕС) 2024/2994 се правят изменения в Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, (Директива 2013/36/ЕС) и Директива (ЕС) 2019/2034 е необходимо да се определи единен набор от правила за управление на риска от насрещната страна. За тази цел чрез изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се допълват разпоредбите за сключваните от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и инвестиционните посредници сделки с деривати, на които лицензиран или признат по реда на Регламент (ЕС) № 648/2012 централен контрагент (ЦК) е извършил клиринг. За регулаторни цели и с оглед на нормативната съгласуваност е необходимо да се премахнат ограниченията с оглед на риска от насрещната страна само когато страните по сделките използват ЦК, които са лицензирани или признати по реда на Регламент (ЕС) № 648/2012 да предоставят клирингови услуги на клирингови членове и техните клиенти. Предлагат се и допълнения с цел разработване на планове, количествено измерими цели и специални правила относно риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг. IV. Въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864 В своето съобщение от 2020 г. относно Съюза на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие, Европейската комисия предложи да се подобри публичният достъп до финансовата и нефинансовата информация на субектите чрез изграждане на европейска единна точка за достъп (ЕЕТД). ЕЕТД се създава в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (Регламент (ЕС) 2023/2859), за да предоставя на обществеността лесен централизиран достъп до информация за субектите и техните продукти, която е от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие и която органите и субектите са длъжни да публикуват съгласно законодателните актове на Съюза в тези области. Освен това всеки субект, за който се прилага правото на държава членка, следва да може да подаде на даден орган за събиране на данни на доброволна основа информация за икономическите си дейности, която е от значение за финансовите услуги или капиталовите пазари или която се отнася до устойчивото развитие, с цел тази информация да бъде достъпна чрез ЕЕТД в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2859. Във връзка с ЕЕТД бе приета Директива (ЕС) 2023/2864, която изменя няколко директиви в областта на финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото финансиране, за да се даде възможност за функционирането на ЕЕТД. Член 17 от Директива (ЕС) 2023/2864 изисква въвеждането до 10 юли 2025 г. в националното законодателство на изискванията на чл. 3 от същата. Посоченият чл. 3 предвижда изменения в Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО. Във връзка с това с преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти се предлагат изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С посочените изменения и допълнения Комисията за финансов надзор се определя за орган за събиране на данни по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 по отношение на регулираната информация, разкривана по реда по чл. 100т, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, за целите на осигуряването на достъп чрез европейската единна точка за достъп по същия регламент, както и се определя обхвата, съдържанието и формата на информацията. V. Усъвършенстване на въведените изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034 и мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2033 На 27 ноември 2019 г. бе приет пакета относно капиталовата адекватност и ликвидност за инвестиционните посредници, който включва Директива (ЕС) 2019/2034 и Регламент (ЕС) 2019/2033. С промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за кредитните институции са предприети действия за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2034 и мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2033. В хода на мониторинга, осъществяван от Европейската комисия, са установени непълноти при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2034 и въвеждането на нейните изисквания в българското законодателство чрез Закона за пазарите на финансови инструменти и Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им. Във връзка с това е необходимо изменение и допълнение в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и чрез преходни и заключителни разпоредби на същия в Закона за Комисията за финансов надзор с цел осигуряване на пълна хармонизация с европейското законодателство. В допълнение следва да се отбележи, че необходимостта от ограничени изменения в Закона за въвеждане еврото в Република България посредством параграф 56 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти произтича вследствие на адресирането на гореспоменатите несъответствия при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2034 и преномерацията на засегнати разпоредби. VI. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предвидените в Закона за пазарите на финансови инструменти изменения не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. По отношение на измененията въведени с Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791, както и Директива (ЕС) 2024/2994 е възможно да възникнат първоначални разходи за пазарните участници с оглед привеждането на дейността им в съответствие с измененията. Предлаганите промени във връзка с Регламент (ЕС) 2023/2845 ще доведе до разходи за привеждането в съответствие на членовете на управителните органи на централните депозитари с оглед предвидената процедура по одобрението им от Комисията за финансов надзор, което ще се наложи преди преизбирането им за нов мандат. С оглед отпадането на плановете за преструктуриране и задължението за изготвяне на планове за възстановяване и организирана ликвидация също е възможно да възникнат еднократни разходи, свързани с привеждането на дейността им в съответствие. Предлаганите промени във връзка с Директива (ЕС) 2023/2864 не се очаква да доведат до повишаване на разходите за пазарните участници, доколкото и към момента те са задължение да подават част от регулираната информация в електронен формат. Измененията, свързани с констатирани непълноти в рамката за пруденциален надзор на инвестиционните посредници не води до разходи за привеждането им в съответствие доколкото цели прецизиране на действащи разпоредби. VII. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790, чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864 и Директива (ЕС) 2024/2994 и предприемането на мерки за въвеждане на Регламент (ЕС) 2024/791 и Регламент (ЕС) 2023/2845 ще създаде условия за прилагане на единни разпоредби. Очакванията по отношение на рамката в областта на финансовите пазари въведена чрез Директива (ЕС) 2024/790 и Регламент (ЕС) 2024/791 е да се усъвършенства регулацията и да се повиши качеството и съдържанието на данните. Ще се разреши и проблемът с липсата на консолидирани данни за цените и ликвидността, налични на всички пазари за търговия, когато даден финансов инструмент се търгува на повече от едно място на търговия, което е от значение и за инвеститорите с оглед възможността за избор между различни места на търговия. Ще бъдат избегнати рисковете, свързани с ликвидността и изпълнението на сделките, възникващи от липсата на коректна информация относно цените и наличните обеми на търговия за търгуваните финансови инструменти. Мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2845 ще допринесат за усъвършенстване на регулацията и поясняване на изискванията за издаване на разрешение за упражняване на дейност въз основа на един лиценз, както и до засилване на сътрудничеството между органите на държавата членка по произход и на приемащата държава-членка. Изграждането на европейска единна точка за достъп цели да осигури централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие, за да предоставя на обществеността лесен централизиран достъп до информация за субектите, която е от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие и която органите и предприятията са длъжни да публикуват съгласно законодателните актове на Съюза в тези области. Чрез въвеждането на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864 се очаква да се постигне хармонизиране на изискванията за подаване на регулирана информация през единната точка за достъп, което ще улесни достъпа на инвеститорите до посочената информация. Съгласно член 1 параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. Законопроектът е включен като мярка за изпълнение в Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. По законопроекта са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет по нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Със законопроекта се въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз, поради което към него са приложени справки за съответствието.