Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Предложения и становища Мотиви предложението/ неприети 1. Милен Василев – съдия Представям на вашето внимание предложения във връзка с провеждащата се Не са отправени в Софийския апелативен процедура по обществени консултации по реда и в срока по чл. 26, ал. 2 – 4 конкретни предложения. съд ЗНА по отношение на публикувания проект за изменение на АПК. Въз основа на (постъпило по имейл) Неясни са съображенията на МП за провеждане на настоящата повторна постъпилите в процедура за обществени консултации, при положение че такава вече бе предходното обществено проведена преди една година по отношение на аналогичния проект за обсъждане предложения ЗИДАПК, публикуван на 5.04.2024 г., по който съм депозирал предложение с са направени вх. № 94-М-165/30.04.2024 г. Настоящият проект е леко изменен и поокастрен многобройни промени в вариант на предходния проект. Отпадането на части от същия /напр. относно първоначалния проект, оспорването на ПНА/ и без добавянето на други съществени новости не освен това настоящият оправдава повторни обществени консултации. Съпоставката между твърде проект е фокусиран семплите мотиви на двата проекта пък сочи, че мотивите на настоящия изцяло върху проект са copy paste от мотивите на предходния, от който са отпаднали тези цифровизацията на части, относими към отпадналите части от самия ЗИД. Да се чуди човек защо административните трябваше да бъде загубена цяла една година, за да се представи сегашния производства и проект като нещо ново и различно, а то е същото. административното Тъй или иначе, след като МП отново иска да чуе общественото мнение по правосъдие, доколкото проекта, то и аз ще се възползвам от тази възможност, още повече, че твърде те се явяват приоритетна малка част от направените от мен предложения в предходната процедура по цел на правителството в чл. 26 ЗНА са възприети в настоящия проект. Очевидно чиновничеството в изпълнение на етап 215 МП не подхожда с разбиране към съветите на съдийското съсловие и от НПВУ. Това налага и неглижира същите, а след това се чудим защо всеки тълкува и прилага по извършване на повторни различен начин приетите закони – ами защото са неясни, двусмислени [и обществени противоречиви], а когато можеше да бъдат подобрени никой не ни обръщаше консултации. внимание. Поради това съм длъжен да направя повторен опит да бъда чут. 1. Общи бележки Мотивите са Без да повтарям общите бележки по становището ми в предходната коригирани. По процедура по чл. 26 ЗНА, чиято актуалност се запазва, считам, че проектът отношение на текста на следва да се прецени и от друг ъгъл, а именно – дали неговото съдържание закона не са отправени конкретни предложения. отговаря на високите цели, заявени в мотивите, а и публично огласени от настоящия министър на правосъдието. Да припомним, че в едно известно интервю от 10.03.2025 г. министърът заяви следното: „…Процесът най-често се шиканира (бави) чрез призоваването и връчването на книжа и съобщения. Това, върху което работим като законодателни промени, предвижда дигитализация в три области. Едната е електронното съобщаване и призоваване, тоест всичко да се връчва по електронен път на гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции, както и самите съдилища да комуникират електронно помежду си. Целим да ускорим производствата, елиминираме риска от човешка грешка, корупцията и спестяваме разноски на гражданите. Има три фази, които, ако дигитализираме успешно, производството се ускорява чувствително и те се състоят в задължаване на администрацията, съдебните органи, организациите и административните органи като общини и централна власт да ползват задължително електронна комуникация и цифрови технологии – да подават всички документи по електронен път. Чрез електронното връчване ще се скъсят сроковете и за реакция на администрацията, така че да няма възможност да бави производството. И вместо тези килограми хартия ще се изпраща електронната преписка. Тоест ще има задължителна електронна комуникация между самите институции – администрацията и съда. В момента има около 20 % електронно призоваване на страните в административните производства, целта е да достигнем над 80 % с промените и с реализация от ВАС на големия проект за електронно правосъдие по плана за възстановяване, който е в напреднала фаза…“ В семплите по традиция мотиви на проекта пък е посочено, че тези цели ще се постигнат най-вече чрез въвеждане на задължения за определени категории лица „да отправят искане до администрацията в електронна форма“ /чл. 29а/, както и да посочат електронен адрес за връчване в административните и съдебни производства, като били уредени и последиците, когато те не са изпълнили това си задължение /чл. 18а, ал. 11/. Освен това се въвеждало задължение за адм. органи за регистрация в ЕПЕП, което пък целяло „да се гарантира в по-голяма степен възможността за участие на тези лица в административното производство /може би се има предвид „съдебното“ такова, тъй като само за него е относим ЕПЕП/, а от друга, да се ускори самият процес чрез намаляване на възможностите за неговото забавяне или саботиране“. Прекрасни цели, които ако се реализират, всички съдии ще пеем и танцуваме от радост. Несъмнено въвеждането на задължителна електронна комуникация за определени субекти е едно от средствата за постигане на заявената цел, каквато отдавна е въведена във всички страни на ЕС и за която от дълги години апелирам в различни законодателни процедури. Колкото обаче и да се взирам в текстовете на настоящия проект, не откривам въведено подобно задължение – уви. За въвеждането на такова не е достатъчно да се декларира, че нещо е задължително за някого, а следва да се предвиди и съответна санкция за неизпълнение на задължението – това го знаят и първокурсниците в ЮФ. Няма ли санкция за неизпълнение, то нищо не е задължително, а е пожелателно. Пример е и действащият АПК, в който още от 2018 г. има предвидени задължения за определени субекти за електронно връчване – по чл. 18а, ал. 5 и по чл. 137, ал. 2 АПК. Обаче който и съдия или адм. орган да попитате – какво става при неизпълнение на това задължение, то всеки ще ви каже едно и също – абсолютно нищо. Няма никакви последици за тези субекти от неизпълнението на задължението, сиреч – то е напълно пожелателно /както „задължителното“ гласуване по Изборния кодекс/. И какво излиза – на думи има задължение, на практика няма. Мила родна картинка. В настоящия проект санкции също не са предвидени. Предвидените в чл. 18а, ал. 11 „последици“ са толкова нефелни, че нямат нищо общо със санкциите, както ще стане ясно по-долу. Никакви последици пък не са предвидени при нарушаване на задължението по чл. 29а, ал. 2, чл. 137, ал. 2 или § 26 относно регистрацията в ЕПЕП. В областта на процесуалното право санкциите при неизпълнение на процесуални задължения обичайно се изразяват в процесуални тежести – приемане, че нещо е станало или не е станало в противоположен интерес на неизпълнилото лице. Такива обаче напълно липсват в проекта, което го прави напълно неефективен. Горното от своя страна означава, че проектът не изпълнява заложените цели и, че министерският стремеж за 80 % електронно връчване по адм. дела ще си остане [неосъществен]. Конкретно по текстовете: 2. По § 2 относно чл. 18а Не се Премахване на общите В сегашния си вид чл. 18а АПК е една какафония – в общи разпоредби приема. правила за връчване е урежда въпроси и на административното и на съдебното производства, без да извън обхвата на отчита съществените различия между тях, а същевременно смесва е-връчване законопроекта. с е-подаване. В частта за съдебните производства не отчита и се разминава съществено с унифицираната уредба по глава 18а ЗСВ и издадените въз Формулировката но § 2 основа на нея ПНА, а едновременно – дублира и се разминава с други относно чл. 18а, ал. 3 е текстове в АПК /напр. ал. 5 на чл. 18а и чл. 137, ал. 2 АПК/, а и в ЗЕУ и ЗСВ. използвана по Това обяснява и защо всеки административен съдия го тълкува и прилага по съображения за различен начин и защо имало само 20 % електронно връчване по адм. дела. разбираемост, тъй като Не се очаква подобрение и в бъдеще, тъй като настоящият проект не внася се променят части и от ред в хаоса. Това можеше лесно да стане, ако от чл. 18а бъдат извадени двете изречения на съдебните производства /за които има друга уредба/ и той се концентрира алинеята. само върху административните. Тъй или иначе – в МП няма нито експертен потенциал, нито политическа воля за по-съществени изменения, поради което сме длъжни да се съобразим с наличното и да се съсредоточим върху предложените кръпки в чл. 18а. 2.1) Редакцията на предложената ал. 3 повтаря тази по проекта от 2024 г. и е пример за лоша законодателна техника – тя възпроизвежда изцяло и буквално действащата редакция на ал. 3, с няколко думи разлика, но вместо да се променят само тези думи, ненужно се предлага изцяло нова редакция. Тези няколко думи са следните: 1) в изр. 1 думите „със заверено копие от цялата“ се заменят с думите „с електронната“; 2) в изр. 2 се заличават думите „копие от“. Нищо друго не се променя в ал. 3, поради което предложението за промяна следва да се ограничи само до тези думи, а не да се предлага цялостна нова редакция, което създава погрешно впечатление за глобална промяна, каквато всъщност няма. 2.2) Допълнението в ал. 4, т. 2 запълва пропуск в проекта от 2024 г., в който 2.2.1. Не се 2.2.1. Терминът е беше предвидено използването на електронната препоръчана поща за приема. използван, доколкото в връчване в последващи разпоредби, без такава да е предвидена сред случая става дума за възможните опции в чл. 18а. И тогава и сега обаче е неудачна използваната адрес, а такъв има терминология за означаване на същата. В проекта от 2024 г. се говори за електронната поща, а не „електронна препоръчана поща“, а в сегашния проект – за „квалифицирана директно електронна препоръчана поща“, а накрая в допълнителна разпоредба тя се предоставяната услуга. дефинира като „услуга съгласно чл. 3, т. 37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г.“, т.е. за „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“. Сиреч – разликата с терминологията по проекта са само думите „услуга за“, използването на които в основния текст на закона е досвидяло на законотвореца, който е решил, че като ги спести ще оптимизира съществено изказа. Не мисля, че това е сериозно съображение, поради което е добре да се придържаме към пълното легално наименование на услугата по регламента, а не да въвеждаме собствена терминология, която после да уточняваме чрез препращане към регламента в дефиниция в ДР. Впрочем, така е сторено в другите процесуални кодекси относно същата услуга, в която е използвано пълното й наименование – чл. 38, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 180, ал. 8 , изр. 3 НПК. 2.2.2. Същевременно, в изброяването по ал. 4 следва да се включи и възможността Приема се за връчване чрез профил в ЕПЕП – доколкото самата разпоредба в синхрон с целия чл. 18а /ненужно/ предвижда, че тя се прилага и за съдебните производства – чрез изричното посочване „или на съда“. При липсата на посочване в ал. 4 и на ЕПЕП сред допустимите системи за връчване не става ясно как впоследствие той ще стане приложим в съдебните производства. Ето защо предлагам следната добавка в ал. 4: 4. профил в единния портал за електронно правосъдие – само за съдебните производства. 2.3) Предвидената в проекта промяна на ал. 5 е същата, както по проекта от Не се Предложението излиза 2024 г. – несъщественото добавяне и на омбудсмана сред лицата, които приема. извън обхвата на задължително следва да посочат е-адрес в производствата пред адм. орган и в законопроекта, чиято съдебните производства. цел е разширяване на По-големият проблем с ал. 5 обаче е друг и той не е решен в проекта, а тази кръга на субектите, съществуваща още от 2018 г. разпоредба всъщност въвежда задължение за задължени за електронно връчване на посочените категории субекти и на нея се възлага електронно връчване, а главната надежда за ускоряване на процеса. Разпоредбата в момента гласи: не въвеждане на фикция „Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, за връчване. осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи Необходимо е да има обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, изрично волеизявление задължително посочват електронен адрес съгласно ЗЕУ в производствата на страната относно пред административен орган или електронен адрес съгласно ЗСВ в връчването чрез производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и електронни способи. съобщения.“. Освен това в повечето Основният въпрос, който се поставя, е защо е нужно тези лица изрично и случаи тържествено да сочат е-адрес във всяко отделно административно или административните съдебно производство, в което участват, вместо служебно да им се връчва на органи са ответници в съществуващи регистрации в държавните инф. системи, ако имат такива и съдебните производства които органът или съдът може служебно да провери. Така излиза, че докато по оспорвана на те не посочат е-адрес с изрично заявление до водещия производството орган, административни то той не може да им връчи нищо електронно. Сиреч – първоначално е- актове, като жалбите се връчване е невъзможно, защото преди да бъдат уведоми за образуваното подават чрез тях, производство /особено ако не са инициатори на същото, а са заинтересовани органите ги препращат в страни или ответници/, то те няма как да заявят в същото ел. адрес. Много по- електронен вид, което удачно е да се предвиди, че ако те вече са регистрирани в публични системи предполага и да посочат за връчване /ССЕВ, ЕПЕП/, то това следва да се счита за посочване на адрес, адреса си за връчване на който органът може да им връчи след служебна проверка за тяхната със самото изпращане на регистрация. Така ще придобие смисъл и предвиденото в § 26 задължение за жалбите, което става регистрация в ЕПЕП /което трябва да се разшири и за ССЕВ/, както и именно от този адрес. задължението по чл. 50а от Закона за адвокатурата за регистрация на адвокатите в ССЕВ и ЕПЕП. При положение, че тези лица са задължени за е- връчване и не могат да откажат такова, то служебното установяване на подобни регистрации /които са видими и търсими в тези системи/ е достатъчно, за да им се връчи на регистрирания профил, без нужда от изрично тяхно изявление. Това не отменя възможността впоследствие те да посочат друг предпочитан от тях е-адрес за връчване в съответното производство. Принципът обаче следва да е, че до посочването на такъв на тези лица може да се връчва на регистриран профил в ССЕВ/ЕПЕП и без изрично да е посочен. Изричното посочване е по-удачно за субектите с доброволно е-връчване, които обаче са извън обхвата на тази разпоредба – тя касае само задължителното. По този начин ще се постигне синхрон и с предложената в проекта ал. 3 на чл. 26, предвиждаща как се уведомяват заинтересованите страни за започналото адм. производство, които ако са такива по чл. 18а, ал. 5 ще може директно да им се изпрати съобщение на регистриран профил в ССЕВ – те няма как преди това сами да посочат ел. адрес, тъй като все още не знаят за производството. При настоящата редакция на ал. 5 принципно е невъзможно те да бъдат уведомени по ел. път за започналото производство по чл. 26, тъй като няма как без да знаят за същото вече да са посочили изрично ел. адрес за връчване, което ще наложи адм. орган да им връчи на хартиен носител, за което да извърши съответните разходи, а не това е целта на закона. Ако се възприеме моето предложение обаче това ще стане възможно – за тези лица по ал. 5, които са регистрирали профил в ССЕВ /ЕПЕП е неприложим в адм. производства/. Ето защо предлагам следната кратка добавка в чл. 18а, ал. 5: Да се добави изр. 2: „За тези лица регистрацията на профил в системата по ал. 4, т. 1 или в единния портал за електронно правосъдие се счита за съгласие за връчване по този ред, освен ако се посочи изрично в производството друг електронен адрес.“ или „За тези лица регистрацията на профил в системата по ал. 4, т. 1 или в единния портал за електронно правосъдие се счита за посочване на електронен адрес. Административният орган или съдът служебно установява наличието на такава регистрация и извършва връчването по този ред, освен ако лицето посочи изрично в производството друг електронен адрес.“ 2.4) В предложената нова ал. 11 се предвижда, че когато лице по ал. 5 не е Не се Текстовете в проекта са посочило електронен адрес съгласно ал. 5 и не е възможно да бъде призовано приема. по-ясни и по-точно по реда на ал. 7-9, административният орган, съответно съдът поставя отразяват целта на съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което законопроекта. указва в 14-дневен срок юридическото лице да посочи електронен адрес. Според предложената ал. 12 пък при неизпълнение на указанието се прилага ал. 10, т.е. съобщението се поставя на таблото за обявления или в интернет страницата на органа за срок поне от 7 дни, след изтичането на който се смята за връчено. Разпоредбите на ал. 11 и 12 са от ключово значение за това дали действително има задължително е-връчване за субектите по ал. 5 или няма. Както посочих по-горе – задължение без санкция не е задължение. Санкцията в процесуалното право е процесуална тежест, само че колкото и да се вглеждам в ал. 11 – такава не откривам. Защо – заради изразът „и не е възможно да бъде призовано по реда на ал. 7-9“, както и заради това, че разпоредбата касае всички бъдещи връчвания в производството. Какво означава това на практика – да си представим един реален казус. Ако едно юридическо лице е страна в адм. или съдебно производство и като такова е задължено по ал. 5 в качеството си на „организация“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, но не е посочило ел. адрес за връчване, то за него никога не могат да се приложат последиците по ал. 10 /т.е. процесуалната тежест/, тъй като това ЮЛ винаги има вписан в съответния регистър физически адрес на управление по чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК. Тъй като предложената ал. 11 касае не само връчването на указание за посочване на е-адрес, но и всички други последващи съобщения в производството, то това ЮЛ няма да има никакъв стимул да посочи ел. адрес, доколкото при наличието на физически адрес органът ще е длъжен винаги да му връчва на този физически адрес всички бъдещи съобщения. Така задължението по ал. 5 на ЮЛ се оказва имагинерно – и да не го изпълни, то пак ще получава съобщения по общия ред. Следователно, изразът в ал. 11 „и не е възможно да бъдат призовани по реда на ал. 7-9“ напълно обезсмисля задължението за посочване на ел. адрес по ал. 5, ако се тълкува, че при възможност за физическо връчване, но непосочване на е-адрес, последиците на ал. 10 няма да се прилагат за бъдещите връчвания. Непрецизната формулировка сочи на такъв извод, тъй като не става ясно дали се отнася само до връчване на указанието да се посочи е-адрес или въобще се отнася до всички бъдещи призовавания и връчвания – доколкото се говори за невъзможност „да бъдат призовани“, а призоваване се извършва само ако се налага лично явяване пред органа, а не само за връчване на някакви указания. Очевидно, ако на лицата може да се извърши физическо връчване, но не посочат ел. адрес, то задължението по ал. 5 няма да е скрепено с никаква процесуална санкция. Не това е смисълът от установяването на задължение за електронно връчване. Закон, който установява задължения без да ги гарантира чрез никакви последици при неизпълнение, не е никакъв закон. Изходът от това положение е разпоредбата на ал. 11 ясно да разграничи две неща: 1) начина на връчване на самото указание да се посочи е-адрес, и 2) последиците при неизпълнено указание за бъдещите връчвания на съобщения в производството. В момента редакцията е мъглява. Ето защо считам, че по-удачната и по-ясна редакция на ал. 11 е следната: (11) Ако участник в производството не е изпълнил задължението по ал. 5 и не стори това след указание на административния орган или съда, се прилагат последиците на ал. 10 за бъдещите връчвания до изпълнение на това задължение. Указанието се връчва по реда на ал. 7 – 9, а при невъзможност за това се поставя съобщение на интернет страницата на органа или на съда и на таблото за обявления в продължение на 14 дни, след изтичане на които се смята за връчено. - ако се възприеме горното предложение, ал. 12 по проекта следва да отпадне, като включена в ал. 11. 3. По § 3 относно чл. 26 Не се Предложението е извън И тази разпоредба повтаря напълно проекта от 2024 г. приема. обхвата на В чл. 26 е уредено задължението на адм. орган да уведоми за започването на законопроекта. адм. производство известните заинтересовани лица, извън заявителя. Разпоредбата не касае връчването на последващи съобщения в производството. Проектът предвижда създаването на нова ал. 3 – „За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител.“. По тази разпоредба следва да се направят следните критични бележки: На първо място, целият чл. 26 се отнася само до първоначалното уведомяване на заинтересованите лица за образувано по искане на друг заявител адм. производство. Тъй като до това първоначално уведомяване заинтересованите лица все още не знаят за това производство, то няма как от тях да се иска преди уведомяването вече да са посочили е-адрес за това производство, за да може самото уведомление да им се изпрати на този е-адрес […]. Възможно е обаче друго – ако лицата са от тези по чл. 18а, ал. 5 и са регистрирали профил в ССЕВ /ЕПЕП е неприложим тук/, то адм. орган може да им изпрати въпросното уведомление чрез тази система, тъй като тя дава възможност за служебна проверка за наличието на регистрирани профили. За да стане това обаче, следва: 1) самата регистрация на профил в ССЕВ да се приравни на посочване на е-адрес за тези лица – както съм предложил по- горе, и 2) да се уреди задължение за регистрация в ССЕВ на тези лица, както съм предложил по-долу за § 26. Дори обаче лицата да не са изпълнили задължението за регистрация, то спрямо тях не може директно да се приложат последиците на чл. 18а, ал. 10, тъй като преди това следва да им се укаже да посочат е-адрес, както предвижда и предложението в проекта за ал. 11 на чл. 18а, което пък следва да се връчи на хартия. В тази хипотеза дори и за тези лица първоначалното уведомяване по чл. 26, ал. 1 следва да се извърши на хартиен носител, като едновременно им се връчи и указание да изпълнят задължението по чл. 18а, ал. 5. Това е единствено възможното. Спрямо лицата, за които не важи задължението по чл. 18а, ал. 5, дори и хипотетично не е възможно да се извърши първоначално е-връчване на уведомление по чл. 26, ал. 1, тъй като те не могат да посочат е-адрес за връчване в това адм. производство, преди да са конституирани и уведомени за него. Следователно, изразът „страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв“ би имал някакъв смисъл само ако посочването се приравни на регистрация на профил, както съм предложил по- горе. В противен случай предложената ал. 3 е напълно неприложима. Законодателят не трябва да става за смях пред юридическата гилдия. На второ място, изразът „снема образа на електронния документ на хартиен носител“ е неточен. Законодателството използва този израз, когато от хартиен документ се снема електронен образ, демек – когато се сканира документа /вж. чл. 360ж, ал. 1 ЗСВ, чл. 183, ал. 2 ГПК и др./. Когато е нужно разпечатване на електронен документ на хартиен носител се използва друг израз – възпроизвеждане на хартиен носител /чл. 184, ал. 1 ГПК, чл. 360з, ал. 8 и 9 ЗСВ и др./. Поради това достатъчно е сегашната ал. 2 на чл. 26, която предвижда, че връчването се извършва по реда на чл. 18а, да се допълни, че при необходимост се извършва възпроизвеждане на е-документите на хартиен носител. Очевидно такава необходимост ще съществува, ако спрямо лицата по чл. 18а, ал. 5 не може да се връчи електронно, а то ще е възможно само ако те имат регистриран профил в ССЕВ, тъй като само това може служебно да се провери от органа. Ето защо предлагам отпадане на предложената ал. 3 на чл. 26, а вместо това да се допълни ал. 2 в следния смисъл: (2) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. При необходимост административният орган възпроизвежда електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител. 4. По § 5 относно чл. 29а 4.1. Не се Предложението е извън Спрямо проекта от 2024 г. има промени в положителна насока в предложения приема. обхвата на чл. 29а. Остават обаче два съществени въпроса. законопроекта. АПК и Първо, и настоящата редакция на целия чл. 29а се отнася само до към настоящия момент електронната форма на исканията за издаване на ИИА, а не до всички не урежда нарочно процесуални действия по производството, вкл. и за последващите формата на първоначалното искане, за които липсва и друга разпоредба. Освен това в несезиращите изявления. този вид разпоредбата е приложима само за заявителя в производството, но не и за останалите участници в същото – заинтересовани страни и др. Очевидно е, че ако само искането на заявителя може или следва да се подаде в е-форма, то реформата ще е половинчата и от нея не би имало голяма полза. Така ще се окаже, че лицата по ал. 2 ще са длъжни само искането си за издаване на ИИА да подават електронно, но няма да има никаква пречка последващи заявления и доказателства да представят на хартия. Същевременно, само по отношение на първоначалното искане ще важи възможността да се подава денонощно /ал. 6/, а за последващите заявления в производството няма да важи – те ще трябва да се подават само в работно време. Само за първоначалното искане ще се отнася задължението за потвърждение за получаване по ал. 7, а не и за последващите заявления. Само за първоначалното искане ще важи изискването за подписване в КЕП, а за другите – не. Това е очевидно неприемлив резултат. Ето защо разпоредбата следва да се разшири и за всички участници и всички заявления в производството, за които законът изисква писмена форма, на която електронната форма е сурогат. Това най-лесно може да стане чрез добавянето на последна алинея, която да предвиди, че предходните алинеи се прилагат съответно и за подаване на всякакви други заявления от участници в същото производство. Второ, в ал. 2 е предвидено, че посочените лица /съответстващи на тези по чл. 4.2. Не се Добавянето на думата 18а, ал. 5/ „подават искането си в електронна форма“. Дали обаче това е приема. „само“ е излишно, тъй единствената допустима за тях форма не става ясно, тъй като формулировката като изводът следва от не е категорична, а от друга страна – съществуват и формите по чл. 29, които касаят всички заявители. В мотивите на проекта е записано, че лицата по чл. 29а, ал. 2 са „задължени да отправят искане до администрацията в електронна форма“. Тази идея обаче не е адекватно изразена, а като знаем, че администрацията тълкува буквално законите, със сигурност няма да провиди в чл. 29а, ал. 2 подобно задължение. За да се установи подобно задължение следва да се посочи, че САМО такава форма е допустима. Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: - в ал. 2 in fine думите „подават искането си в електронна форма“ да се заменят с „подават искането си само в електронна форма“ - да се създаде нова ал. 8: „(8) Предходните алинеи се прилагат съответно и за подаване на други заявления от участници в същото производство.“ 5. По § 7 относно чл. 29в Налице са редакционни подобрения в предложения чл. 29в в сравнение с проекта от 2024 г., но остават и някои недостатъци. Неясно защо в ал. 1 се изброяват само част от допустимите електронни способи за връчване по чл. 18а, ал. 4, като е пропусната обикновената електронна поща, с което е допуснато несъответствие с новата редакция на ал. 4, предложена в § 2. Въобще подобно изброяване тук е ненужно, тъй като допустимите за връчване ел. системи са уредени на друго място – в чл. 18а, ал. 4, към която просто може да се препрати. В ал. 3 е ненужно изр. 2 относно удостоверяването от доставчик на услуга за квалифицирана електронна препоръчана поща, а за всички системи за връчване по чл. 18а, ал. 4 удостоверяването следва да се уреди по общ начин в изр. 1. Услугата на КЕПП също е вид система за връчване и не е нужно за нея да има отделно изречение. Ето защо предлагам следните промени в чл. 29в: - ал. 1, изр. 1 да изглежда така: „Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на посочения електронен адрес.“ - в ал. 3, изр. 1 пред думата „система“ се добави „използваната“, а изр. 2 да отпадне. съпоставката между ал. 1 („могат да“) и ал. 2. В досегашния аналог в чл. 29, ал. 1, изр. 2 АПК също няма такова уточнение, като редакцията не създава проблеми в практиката. Не се Чл. 18а, ал. 4 по приема. законопроекта, предвижда следните способи: ССЕВ (т. 1); КЕПП (т. 2, пр. 1); обикновена е-поща, но само за получаване на препратка към система за връчване (т. 2, пр. 2) моб.номер, отново само за препратка (т. 3). Чл. 29в урежда изпращането на съобщението (препратката) на обикновения електронен адрес, след което изброява местата, от които може да се изтегли - от системата за връчване (= чл. 18, ал. 4, т. 2, пр. 2), от ССЕВ (= 18 ІV 1) и от КЕПП (= 18 ІV 2 пр 1). Следователно обикновената е-поща, доколкото е допустима, присъства. 6. По необходимостта от промяна за формата на актовете на органите Не се Въпросът е предмет на В проекта не е предвидено, но считам, че е необходима промяна и в друга приема. уредба в ЗЕУ. насока – относно формата на актовете на административния орган. Никъде в АПК не е предвидено, че адм. органи могат или трябва да издават актовете си в е-форма, а е останало само старото положение – в писмена форма. Подобен текст липсва и в предложения чл. 29б относно електронната преписка. Да припомня, че за съдебните актове в е-форма има изрични текстове и в ЗСВ, в ГПК и в НПК, т.е. приема се, че общото положение на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ не е достатъчно за съдебните актове. Поради това тази е-форма за адм. актове следва изрично да се уреди в АПК, като това може да стане или чрез промяна в чл. 59 или чрез общ текст, който да се отнася до всички актове и действия на адм. орган, издавани в производството от него, за които е нужна писмена форма. Считам, че вторият вариант е по-удачен, но и първият е възможен. Ето защо предлагам следните алтернативни варианти: - да се създаде нов чл. 29г със следното съдържание: Електронна форма на актовете Чл. 29г. (1) Административните органи могат да издават актове, да извършват удостоверителни изявления и други процесуални действия, за които е предвидена писмена форма, в електронна форма. (2) Актовете и изявленията по ал. 1 се подписват с квалифициран електронен подпис, освен ако е предвидено друго в закон. или - в чл. 59 да се създаде нова ал. 4: (4) Административен акт, за който е необходима писмена форма, може да се издаде и само в електронна форма. Актът се подписва с квалифициран електронен подпис, освен ако е предвидено друго в закон. 7. По § 10 относно чл. 137 7.1. Не се 7.1. Предложението е Разпоредбата на чл. 137 е посветена на връчването в съдебния процес, като приема. извън обхвата на проектът предвижда незначителна промяна в ал. 2, отнасяща се до съдебното законопроекта. електронно връчване – включването и на омбудсмана сред изброените лица, аналогично на промяната в чл. 18а, ал. 5. Считам, че чл. 137 следва да се измени и в друга насока. В цялостната уредба на съдебното е-връчване по чл. 137 АПК има редица несъответствия и нелогични неща: 1) режимът се отличава съществено от този по ГПК, без да е оправдана подобна разлика; 2) има съществена неяснота чрез кои инф. системи е допустимо е-връчването – според ал. 1 и 2 това може да е и посоченият в адм. производство е-адрес по чл. 18а, ал. 4, но може и да е е-адрес по ЗЕУ или по чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ. Какво точно означава „е-адрес по ЗЕУ или по чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ“ и досега на никого в съдебната система не е ясно, тъй като нито един от двата закона не уреждат конкретни инф. системи, извън тази по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ и ЕПЕП, но не ги обявява за единствено възможни. Същевременно, в тази част проектът не е съгласуван с проекта за ЗИДЗСВ, който в § 114 също предвижда промяна в чл. 137, ал. 2 АПК – чрез замяна на думите „чл. 360е, ал. 1, т. 7 от ЗСВ“ с думите „чл. 38, ал. 2 и 4 от ГПК“. Последното се предлага с оглед предложените в проекта за ЗИДЗСВ промени в глава 6 от ГПК, по които съм изпратил становище в процедурата по чл. 26 ЗНА. Необходимо е да се сложи ред в хаоса. Считам, че е-връчването по АПК следва да се уреди аналогично на това по ГПК, като най-лесно това може да стане чрез препращане. Това не пречи някои специфики да се уредят различно – напр. относно лицата по чл. 137, ал. 2, подлежащи на задължително е-връчване. Удачно е допустимите за е-връчване инф. системи да бъдат само тези по чл. 38, ал. 2 ГПК, сред които са част от системите по чл. 18а, ал. 4 – ССЕВ и електронната препоръчана поща, но наред с това – и ЕПЕП. Доколкото към днешна дата не е ясно дали и как ще се измени глава 6 от ГПК, то промените в чл. 137 следва да бъдат по-ограничени на този етап и съобразени със съществуващата редакция на глава 6 ГПК. Подобно на чл. 29в, ал. 2 в чл. 137, ал. 3, изр. 2 изразът „изтичане на срока за изтегляне“, следва да се прецизира с „този срок“ /тъй като срок за изтегляне 7.2. Приема не е уреден изрично/. се. Ето защо считам, че минималните промени в чл. 137 относно е-връчването на този етап следва да са: - ал. 1 и 2 да се изменят така: (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния му адрес. Лицето може да посочи за връчване и електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Връчването на лицата по чл. 18а, ал. 5 се извършва само на електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Те са длъжни да регистрират профил в система по чл. 38, ал. 2, т. 1 или 3 от Гражданския процесуален кодекс или да заявят по делото електронен адрес от квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. Съобщението се изпраща на всички регистрирани или заявени по този ред електронни адреси, освен ако лицето е посочило изрично по делото предпочитан адрес от тях. Ако лицето не е изпълнило задължението по изречение второ и не стори това след указание на съда, се прилагат последиците на ал. 6. - в ал. 3, изр. 2 думите „срока за изтегляне“ да се заменят с „този срок“. 8. По § 11 относно чл. 141 Не се Предложението попада Сегашният чл. 141 АПК е озаглавен „Представяне на електронни документи“ приема. извън обхвата на и гласи: „Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, законопроекта. подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“. Единствената промяна, която предлага настоящият проект е редакционна – съкращаване на наименованието на посоченият регламент. Считам обаче, че разпоредбата следва да се преразгледа и по друга линия. В настоящия си вид разпоредбата е неясна, тъй като приложното й поле е мъгляво – дали касае е-документи, чрез които страна извършва процесуални действия в е-форма, или касае представянето на електронни документи като доказателства по делото. В тази връзка и в ГПК има разпоредба, озаглавена „Представяне на електронен документ“, но тя се отнася само до представяне на доказателства – чл. 184 ГПК. Освен това ГПК предвижда възможност и да се представи и електронен образ на хартиен документ, в който случай това електронно копие следва да е заверено от страната с КЕП /чл. 183, ал. 2 ГПК/. Доколкото разпоредбите относно доказателствата по ГПК се прилагат субсидиарно и в съдебните производства по АПК /чл. 144/, то нужда от възпроизвеждане на правилата на чл. 183 и чл. 184 ГПК няма, а те се прилагат на общо основание и в делата по АПК. Същевременно, ГПК не изисква самият електронен документ, ако той е оригинал, да бъде подписан с КЕП, за да бъде представен като доказателство, тъй като не е задължително той въобще да е подписан, още повече предвид широкото определение за ел. документ по § 1, т. 3 от ДР на ГПК. Необходимо е единствено заверка с КЕП, ако ел. документ представлява електронен образ /т.е. копие/ на хартиен документ по чл. 183, ал. 2 ГПК. Ако се тълкува, че чл. 141 АПК се отнася само до доказателствата, то подозирам, че съществуването на тази разпоредба се дължи на факта, че АПК е приет преди сегашния ГПК – АПК е от 2006 г., а ГПК е от 2007 г. Поради това авторите на АПК са включили тази разпоредба, тъй като в ГПК – 1952 г. подобен текст не е имало. След приемането на ГПК – 2007 г. обаче вече има, поради което е излишно в АПК да се съдържа подобен текст за доказателствата, след ГПК се прилага субсидиарно съгласно чл. 144 АПК. Ако тълкуването на чл. 141 АПК е, че той се отнася до процесуалните действия в е-форма на страните /на което навежда изискването за подпис с КЕП/, то тази разпоредба също е излишна тъй като се дублира с друга. Тази редакция на разпоредбата е от самото приемане на АПК, към който момент в ГПК не е съществувала глава 11а ГПК, в сила от 30.06.2021 г., в която за пръв път се регламентират процесуалните действия в е-форма. Същевременно, настоящият проект урежда в друга разпоредба тези процесуалния действия, а именно – чл. 142б. При паралелното съществуването на двете разпоредби ще се получи противоречие между тях, тъй като и двете ще уреждат едно и също, но по различен начин. Ето защо има два варианта за избягване на това противоречие – или чл. 141 да се отмени изцяло или да се преформулира по такъв начин, че да се ограничи само до е-документите като доказателства, в който случай обаче следва да се съгласува с уредбата на доказателствата по ГПК. Първият вариант е за предпочитане, тъй като не е нужно в АПК да уреждат тези е-доказателства по различен начин от ГПК, а последният пък се прилага субсидиарно – чл. 144 АПК. Поради това предлагам следното: - § 11 да гласи: Член 141 се отменя. или - чл. 141 да се промени така: „За представянето на електронни документи като доказателства пред съда се прилагат разпоредбите на чл. 183, ал. 2 и чл. 184 от Гражданския процесуален кодекс.“ 9. По § 12 относно чл. 142б Не се Проектът има за цел да 9.1) Разпоредбата е посветена на извършваните от страните процесуални приема. отговори на действия в е-форма, в която част разминаването с глава 18а от ЗСВ и с ангажименти на РБ и да проекта за ЗИДЗСВ е най-голямо. създаде по-изчерпателна Всъщност, ЗСВ, вкл. проекта за ЗИДЗСВ, предвижда единно уреждане на уредба в рамките на материята за процесуалните действия на съда и страните в е-форма за всички административния съдебни процеси – граждански, наказателни и административни. Поради това процес. При са предложени в § 115 и изменения в ГПК, които отменят почти цялото подготовката на ЗИД не съдържание на сегашната глава 11а ГПК, тъй като то е пренесено в подобрен могат да бъдат вид в глава 18а ЗСВ. Предлага се в глава 11а ГПК да има само препращащи съобразявани неприети разпоредби към условията на ЗСВ за процесуалните действия на съда и нормативни актове. страните, както и да остане разпоредба относно приложенията и пълномощните – чл. 102з. Това е удачният и логичен начин на уредба, който изненадващо не е възприет в чл. 142б от настоящия проект, а се тръгва по друг път – отново да се повтарят, но с известни отклонения, същите разпоредби, което не е добър подход. Всъщност следва да се настоява предложенията за глава 18а от проекта за ЗИДЗСВ да бъдат приети. Дори обаче промените в ЗСВ да не се приемат, то сегашното съдържание на глава 11а ГПК е достатъчно и за производствата по АПК, тъй като ГПК се прилага субсидиарно – чл. 144 АПК. Така предложените в настоящия проект: - изр. 2 на ал. 2 на чл. 142б /относно идентификацията/ се дублира напълно със сега действащия чл. 102ж, ал. 1 ГПК и с чл. 360е1, ал. 4 от проекта за ЗИДЗСВ; - изр. 3 на ал. 2 на чл. 142б /относно нуждата от подписване с КЕП/ се дублира напълно със сега действащия чл. 102ж, ал. 2 ГПК и с чл. 360е1, ал. 2, т. 3 от проекта за ЗИДЗСВ; - ал. 3 на чл. 142б /преписите и възпроизвеждането/ се дублира със сега действащия чл. 102з, ал. 3 ГПК, на която е предложена промяна с § 115, т. 17 от ПЗР на проекта за ЗИДЗСВ; - ал. 4 на чл. 142б /относно пълномощното/ се дублира с предложената промяна в чл. 102з, ал. 1 с § 115, т. 17 от ПЗР на проекта за ЗИДЗСВ, като и сегашният чл. 102з, ал. 1 съдържа уредба на същото; Считам, че подобно дублиране в АПК е вредно и излишно, а стремежът следва да бъде към унификация, тъй като и технологичните условията на е- правосъдието са еднакви за всички съдебни процеси, а и страните и адвокатите не следва да бъдат измъчвани с различни процесуални правила за идентични ситуации в различните съдебни процеси. Помислете само, че напр. в районните съдилища съдебните служители следва да прилагат по едни дела правилата на ГПК, а по други – на АПК /за адм. дела, които се разглеждат в РС/, което ще създаде значителни проблеми, още повече, че съдебните служители – деловодители не са юристи. Дори обаче и да не се приемат измененията в ЗСВ, то сегашните правила в глава 11а ГПК са напълно достатъчни за постигане на тази унификация и спрямо делата по АПК, а бъдещите изменения също ще се отнасят за всички съдебни процеси. 9.2) Независимо от горното следва да се отправят и следните критични 9.2.1 Не се 9.2.1. Проектът има за бележки по съдържанието. приема. цел да отговори на В чл. 142б, ал. 2, изр. 1 се предвижда, че извън устната форма, в останалите ангажименти на РБ и да случаи процесуалните действия следва да се извършват в писмена форма, вкл. създаде по-изчерпателна в електронна форма чрез ЕПЕП или чрез електронна препоръчана поща. уредба в рамките на Предвиждането, че действията могат да се извършват и чрез квалифицирана административния електронна препоръчана поща, е екзотична новост в законодателството, процес. При непозната в гражданския или наказателния процеси /в тях може да се връчи подготовката на ЗИД не по този ред, но не и да се подаде документ към съда/. Тя е и практически могат да бъдат неприложима, тъй като според § 24 от проекта тази поща може да бъде само съобразявани неприети КУЕПП, т.е. квалифицирана услуга по чл. 3, пар. 37 от Регламент /ЕС/ № нормативни актове. 910/2014. За да е възможно за съд да получи нещо по този ред /или обратното – съд да връчи чрез нея/ е нужно и изпращачът и получателят да са регистрирани в подобна система, като ползването на КУЕПП не е безплатно. Понастоящем тази услуга се предлага само от търговски доставчици, а не и от държавата, като в България има лицензиран само един доставчик, а в целия ЕС към днешна дата са лицензирани общо 53 доставчици в 12 държави членки4. По тази причина нито един български съд няма регистриран профил в КУЕПП, а в практиката до момента не се установява и някой адвокат или страна по дело да имат такива и да са поискали в съдебен процес да комуникират със съда по този ред. Ето защо тази опция за е-подаването към съда следва да отпадне, а да остане само подаването чрез ЕПЕП. Вярно е, че 9.2.2. 9.2.2. Второто изречение към днешна дата чрез ЕПЕП не може да се подават документи към Приема се на ал. 2 е възприето след административните съдилища и ВАС, използващи системата ЕДИС, но и този след редакции предложение законопроект се предвижда да влезе в сила едва от 1.09.2026 г. /вж. § 27/, редакция на МЕУ по предишния докогато се очаква надграждането на ЕДИС и свързването с ЕПЕП. проект и предвижда 4 Евентуално и като преходна възможност следва до надграждането да се възможности за предвиди възможност за използване на ССЕВ за подаване на е-документи към идентификация: с съда, която система е безплатна за ползване и за страните и за съда /ССЕВ не основната българска е КУЕПП/. Впрочем, по отношение на проекта за ЗИДЗСВ съм предложил публична схема по ЗЕИ; това по отношение на всички съдебни процеси – за тези от тях, в които ЕПЕП със схема на друга не може да се използва по някакви причини. Това е по-удачното разрешение, държава от ЕС; както и отколкото ползването на платените системи за КУЕПП по отношение на добавените в настоящия подаването на е-документи към съда. проект други средства по чл. 5, ал. 2 ЗЕУ, а Непонятно е допълнението в настоящия проект в изр. 2 на ал. 2 – относно „други“ са: частна алтернативната възможност Съдийската колегия на ВСС да може да одобри национална услуга за други начини за електронна идентификация по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ. Не идентификация с високо е съобразено, че целият ЗЕУ не се прилага за съдебните производства, а ниво на осигуреност и единствено – за административните такива, за които важи и уредбата на определени с наредба на идентификацията по чл. 5 ЗЕУ. В ал. 2 на чл. 5 ЗЕУ пък са изброени МЕУ средства. Именно с изчерпателно начините за идентифициране и те не зависят от органа. оглед обезпечаване Възможност за определяне на други средства за е-идентификация е самостоятелността на предвидена единствено за наредбата по чл. 12, ал. 4 /чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗЕУ/, съдебната власт която се приема само от Министерския съвет. Нито ВСС, а още по-малко – проектът предвижда, че СК, имат каквото и да е отношение към начините за идентифициране по чл. 5, последните два вида ще ал. 2 ЗЕУ и нямат никакви правомощия по ЗЕУ. Поради което предложеното се прилагат само след допълнение в настоящия проект […] следва да отпадне. решение на СК на ВСС. На следващо място, разпоредбата на чл. 142б, ал. 2 следва да се разшири за Препратката към ЗЕУ е всички участници в съдебното производство /напр. вещи лица, които могат да относно вида на подават заключенията в електронна форма/, а не само да страните, така както средствата, а ВСС не ги предвижда и чл. 360е1, ал. 1 от проекта за нов ЗСВ. одобрява за целите на Ето защо предлагам ал. 2 да има следната редакция: ЗЕУ, а допълнително (2) В открито съдебно заседание участниците в производството разширява приложното извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи – в писмена им поле на тези или част форма. Процесуалните действия, за които е необходима писмена форма, от тези средства и към могат да се извършват и в електронна форма при условията на Закона за съдебните производства. съдебната власт. /останалото съдържание на ал. 2 да отпадне, тъй като се дублира със сегашната глава 11а ГПК, а ще се дублира и с бъдещите изменения на глава 18а от ЗСВ/ 9.3) Алинеи 3 и 4 да отпаднат, тъй като дублират с чл. 102з ГПК – и в Не се Проектът има за цел да настоящата и в бъдещата редакция по проекта за нов ЗСВ. приема. отговори на Ако се запазят тези алинеи, то по отношение на ал. 4 изразявам резерви ангажименти на РБ и да единствено към изискването в т. 1 електронното пълномощно да бъде създаде по-изчерпателна подписано освен с КЕП, но и да е снабдено с електронен времеви печат. уредба в рамките на Такива резерви съм изразил и по проекта за ЗИДЗСВ в тази част. административния Да припомня, че както КЕП, така и електронният времеви печат са процес. При удостоверителни услуги, които не са безплатни за ползвателя. Въвеждането подготовката на ЗИД не на изискването за двойно удостоверяване /с КЕП и е-печат/ означава могат да бъдат значително увеличена финансова и адм. тежест за участниците по делата, съобразявани неприети което ще ги отблъсне от ползването на електронното упълномощаване, а това нормативни актове. е в дисонанс с цялостната политика на държавата за насърчаване на е- управлението. Тя следва да стимулира електронните услуги, а не да ги прави все по-малко привлекателни за потребителите. Не виждам при тази редакция на т. 1 коя страна ще ползва този ред за упълномощаване. При това и в сегашните съдебни процеси никога съдът не е изисквал доказване на времето на подписване на хартиеното пълномощно. Тъй като същото е частен документ без достоверна дата, то посочената в него дата е ирелевантна за съда – от значение е единствено датата на постъпване на пълномощното по делото, спрямо която се преценява дали дадено процесуално действие е извършено със или без представителна власт. След като спрямо хартиените пълномощни съдът не изисква доказване на датата на подписване, то защо е нужно това да се изисква при електронното пълномощно – няма логика. Горното е още по-учудващо в съпоставка с хипотезата на т. 2 на ал. 1, допускаща представяне на електронен образ от хартиено пълномощно, без никакви допълнителни изисквания – нито подписано с КЕП, нито с времеви е-печат. Ето защо в ал. 4, т. 1 следва да отпаднат думите „и с удостоверяване на времето на подписване с електронен времеви печат“. 9.4) Що се отнася до предложената ал. 5, то тя е голямо недоразумение. Тя предвижда: „В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът, съответно страната, извършваща действието в С оглед Решение № 13 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. № 1/2024 г. към настоящия момент не се предвижда внасянето на проект за нов Закон за съдебната власт. За разлика от заверката, която се извършва при представянето пред съда и при която може да бъде изискан хартиеният носител на оригинала, чиято проверка не зависи от времето на съставянето му, то пълномощното в електронна форма може да е подписано в по- отдалечен момент, което налага по-сериозни мерки за гарантиране на автентичността му. Ако не желаят да заплащат услугата по поставяне на електронен времеви печат, гражданите могат да изберат възможностите по ал. 4, т. 2 и 3, както и, при технологична обезпеченост, съставяне на пълномощно в Единния портал за електронно правосъдие. Не се Разпоредбата цели приема. обезпечаване на непрекъснатост на електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи административния друг начин за уведомяване.“. процес. Не е ясно какъв „друг начин на уведомяване“ се има предвид, след като целият чл. 142б няма никакво отношение към „уведомяването“, т.е. към връчването от съда към страната, на което е посветена друга разпоредба – чл. 137. Да се пригажда тя към е-подаването е ненужно, тъй като самото е- подаване не е задължително за страната – тя винаги може да подаде заявления и документи към съда по традиционния начин на хартиен носител, вкл. и по пощата, ако не може електронно. Настоящият проект също не въвежда задължително е-подаване в съдебния процес за определени участници, за разлика от такова изискване за адм. производство – чл. 29а, ал. 2 АПК. Дори и лицата по чл. 18а, ал. 5 АПК не са задължени да подават само електронно в съдебните процеси. Поради това подобна разпоредба не съществува в гражданския или наказателния процеси, тъй като е ненужна. Същевременно, съдът не може да сочи друг начин на е-подаване, тъй като начинът се определя от закона, който урежда допустимите инф. системи за това и съдът не може да сочи други инф. системи за ползване. Ето защо тази ал. 5 следва да отпадне. 10. По § 13 относно чл. 142г Не се Проектът има за цел да Разпоредбата е посветена на процесуалните действия на съда в е-форма, като приема. отговори на редакцията й възпроизвежда буквално сегашния чл. 102а, ал. 1 ГПК. Не е ангажименти на РБ и да отчетено обаче, че в проекта за ЗИДЗСВ се предлага промяна на тази създаде по-изчерпателна разпоредба от ГПК, което съответства и на предложеното за изменение на чл. уредба в рамките на 360а ЗСВ. В това изменение под „удостоверителни изявления“ на съда се административния имат предвид преди всичко съдебните протоколи, в които се удостоверят процес. При извършени устни процесуални действия на съда и участниците. подготовката на ЗИД не Ето защо по-удачната редакция е следната: могат да бъдат Процесуални действия на съда в електронна форма съобразявани неприети Чл. 142г. (1) Съдът издава актове и удостоверителни изявления в електронна нормативни актове. форма при условията на Закона за съдебната власт. (2) Съдът може да извършва всички други предвидени в закона процесуални действия с помощта на електронни средства при условията на Закона за съдебната власт, освен ако според този кодекс те трябва да се извършат устно или в присъствието на определени лица и за тях не са приложими правилата за видеоконференция. 11. По § 26 Не се Чл. 360в е материална приема. норма с постоянно Разпоредбата предвижда, че административните органи се регистрират в действие, докато ЕПЕП до 30.06.2026 г. въвежданото с § 26 Мястото на тази разпоредба не е тук, а е в ЗСВ при уредбата на ЕПЕП – чл. преходно правило няма 360в от ЗСВ – 2007 г. В тази насока в процедурата по чл. 26 ЗНА за ЗИДЗСВ място в основния текст съм предложил да бъде допълнен чл. 360в с нова ал. 6 и тя има по-широк на закон. обхват – отнася се и за много други субекти. По-удачно е уредбата да е в ЗСВ, Употребата на сегашно тъй като така може да се скрепи и с административно наказание при време в нормативните неизпълнение. По-същественото обаче е друго. актове се възприема като Във формулировката „…органите се регистрират…“ няма и грам правомощие за органите императивност. Тези органи длъжни ли са да се регистрират или само могат (право и задължение, вж. да се регистрират – ако желаят това? Ако искаме да въведем задължение, чл. 7 – 13, 20 и мн.др. хайде най-сетне да научим правилния български език и неговото точно ГПК). изразяване чрез съответните думи – „трябва“, „следва“, „длъжни“ и т.н. В Въвеждане на противен случай изречението звучи напълно пожелателно. Припомням и отлагателен срок за редакцията на чл. 50а от Закона за адвокатурата: регистриране в ЕПЕП на Чл. 50а. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да се всички лица по чл. 18а, регистрира и да поддържа профил в единния портал за електронно ал. 5 АПК не е правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна необходимо. Отчасти система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква "а" от Закона за такива задължения са електронното управление. въведени по-рано – чл. На следващо място, обхватът на разпоредбата на § 26 е прекалено тесен. Тя 50а ЗАдв. За трябва да обхване не само регистрацията в ЕПЕП, но и регистрацията в ССЕВ регистрацията в ССЕВ по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ, тъй като тази система също е изрично обявена за вече е предвиден срок в допустима в чл. 18а, ал. 4, т. 1 АПК. От друга страна, не е ясно защо се отнася § 151 и 152 от ПЗР на само да адм. органи, след като в чл. 18а, ал. 5 предвижда задължително е- ЗИД-АПК (обн., ДВ, бр. връчване за широк кръг субекти – за всички тях следва да има подобно 77 от 2018 г.). задължения за регистрация. Впрочем, за част от тях, то вече съществува от 3 Не е необходимо години – напр. за адвокатите по силата на чл. 50а от Закона за адвокатурата. предложеното Не е ясно и защо следва да се поставя такъв огромен срок за изпълнение на изключение за подобно елементарно задължение – до 30.06.2026 г. Нито самата регистрация юридически лица, тъй като техническо действие е толкова сложна /отнема 10 минути/, нито е като това следва от необходимо да се изчаква нещо технически да се изгради, тъй като ЕПЕП разумното тълкуване на вече е изграден и предлага от повече от 2 години подобна възможност за текста, доколкото регистрация, т.е. всички технически условия за подобна регистрация отдавна призоваването/ са налице. Същото важи и за ССЕВ, която съществува от над 7 години. съобщаването поначало Същевременно, и към днешна дата почти всички администрации вече имат се извършва чрез лица регистрации в ССЕВ, а огромна част от тях – в ЕПЕП, и те реално и отдавна от администрацията им, се използват при връчвания по граждански дела, а ССЕВ – и за комуникация с а задължението да гражданите по повод заявените от тях адм. услуги. Ето защо срокът следва да организира вписването е до 1 месец след влизане в сила на този § 26, за който правилно е им е на съответния предвидено, че влиза в сила от деня на обнародване в ДВ – § 27, т. 2. ръководен орган. Отделно от това – не е удачно да се изисква регистрация на всеки адм. орган поотделно. Както е известно такъв орган представлява едно или няколко физически лица, на които са възложени властнически правомощия. По тази причина орган е министърът или кмета, а не министерството или общината. Именно министърът или кмета е страна в адм. дела, а не министерството или общината /последните са страни по гражд. дела/. Това е видно от всички съдебни актове на всички адм. съдилища, вкл. ВАС. При тази редакция на § 26 регистрацията обаче следва да е на органа, а не на учреждението, което не е практично. Към едно учреждение може да има безброй много адм. органи – напр. всеки пътен полицай е орган на МВР, а не само министъра. Органът може и да се замества от друго длъжностно лице в определени случаи – напр. зам. министъра да издава актове вместо министъра при заместване или зам. кмет при заместване на кмет. Ето защо е добре да се установи задължение за регистрация на учреждението /юридическото лице/, в структурата на което е органа, а не за самия орган. Чрез профила на учреждението следва да се връчва електронно на всички органи от неговата структура. В противен случай, трябва да се създават отделни профили за министри, кметове, зам. кметове, главни архитекти на общини, комисии към общини, общински съвети, всички полицаи и какво ли не. Така никога няма да е ясно на кой точно профил измежду безброй многото профили на органи от едно и също учреждение следва да се изпрати съобщението. Редно е нещата да се опростят. Впрочем, когато се възлагат съдебните разноски на адм. орган, те се поемат не от органа, който е страна по делото, а от юридическото лице, в чиято структура е органът – така изрично § 1, т. 6 от ДР на АПК. Този модел следва да се прилага и при задължението за регистрация в ЕПЕП и ССЕВ. От друга страна – моделът вече е възприет на практика в стотиците вече регистрирани профили на държавни и общински институции в ССЕВ и ЕПЕП. Тези профили са на министерства, общини, областни администрации, агенции и др., а не на министри, кметове, областни управители, ръководители и т.н., т.е. регистрациите не са на адм. органи, а на учрежденията към тях. Ако формулировката в проекта не се промени, това ще означава, че следва да караме администрацията да регистрира нови профили за конкретния адм. орган /министър, кмет, областен управител, гл. архитект и др./, което е напълно излишно – напр. въпреки че Министерството на правосъдието вече има профили в ЕПЕП и ССЕВ, то ще е нужно да се създават и отделни профили на министъра на правосъдието, което пък ще създаде неяснота с кой точно профил гражданите или съдилищата следва да комуникират. Ето защо предлагам следната редакция за § 26: Вариант 1: § 26. Лицата по чл. 18а, ал. 5 са длъжни да се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление в срок до един месец от влизане в сила на този закон. Регистрацията на профил на юридическото лице, в структурата на което е съответният орган, се счита за регистрация на органа. Вариант 2: § 26. Административните органи са длъжни да се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление в срок до един месец от влизане в сила на този закон. Регистрацията на профил на юридическото лице, в структурата на което е съответният орган, се счита за регистрация на органа. В заключение, считам, че възприемането на горните предложения ще подобри проекта, за което се надявам да съм бил полезен. 2. СПИСАНИЕ “ЗОП Като специализирана организация и медия в областта на обществените Не се Предложението попада ПЛЮС” поръчки, която подпомага професионалната общност в сектора чрез приема. извън обхвата на създаване на възможности както за обмен на информация и добри практики, законопроекта. (получено по имейл) така и за формиране и изразяване на позиция по нормативната уредба и политиките в областта на обществените поръчки, представяме на Вашето внимание експертни предложения във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение Административнопроцесуалния кодекс, обявен за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации на 23.04.2025 г. С настоящите предложения се цели повишаване на ефективността и правната сигурност при съдебния контрол върху актовете и процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП), чрез изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предложените промени са насочени към оптимизиране на производствата по обжалване, включително отпадане на невъзможността за отмяна на влезли в сила решения на Върховния административен съд. С оглед на значителния обществен интерес, финансовите измерения на процедурите по ЗОП и необходимостта от спазване на принципите за прозрачност и ефективност, измененията целят да гарантират бързо и справедливо правораздаване, без да се накърнява правото на защита на засегнатите страни. 1. Във връзка с горното предлагаме допълнение в чл. 239 от АПК, а именно: В чл. 239 да се създаде нова т. 7 със следния текст: „7. е налице съществено противоречие с установена практика на Съда на Европейския съюз.“ Предложеното изменение допълва изчерпателния списък на основанията за отмяна на влезли в сила съдебни актове с още една хипотеза, която отразява необходимостта от съответствие на националните съдебни решения с правото на Европейския съюз. Основанието е формулирано така, че да се прилага само при „съществено противоречие“, което изключва незначителни или спорни отклонения от съдебната практика на Съда на ЕС. По този начин се избягва прекомерна процесуална несигурност и се запазва стабилността на съдебните актове, като същевременно се осигурява възможност за корекция на случаи, в които е налице ясно и доказано нарушение на правото на Съюза. Промяната е целенасочена, балансирана и не застрашава стабилността на съдебната практика, тъй като се отнася само до установено и съществено противоречие с практиката на Съда на ЕС. Включването на основание за възобновяване при противоречие с практика на СЕС засилва правната сигурност, като гарантира, че влезлите в сила съдебни решения не остават в противоречие с приложимото право на ЕС. Това подобрява съответствието на законодателството на Р. България с чл. 19, ал. 1 от Договора за Европейския съюз и укрепва механизмите за ефективна правна защита. Предложението има пряко положително въздействие върху страните в административните производства, особено в сфери с висока степен на хармонизация, като обществените поръчки, което пряко мотивира и следващото ни предложение, даващо възможност на заинтересованите лица да търсят повторно разглеждане, когато съдебно решение не съответства на правото на ЕС, както следва: 2. Предлагаме също така да се отмени разпоредбата на чл. 216, ал. 8 от Не се Предложението попада ЗОП. приема. извън обхвата на Из мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона законопроекта. за обществените поръчки, приет от 44 то Народно събрание на 4 октомври 2018 г., всъщност не откриваме солидни правни аргументи, защо влезлите в сила съдебни решения не следва да подлежат на отмяна по реда на чл. 237 249 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Напротив, същите се изчерпват единствено с констатацията за специфичния характер на регламентираните в ЗОП отношения и това, че при сериозни нарушения се прилагат действащите „алтернативни санкции“ по чл. 215, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. Освен това, по отношение на така приетата и влязла в сила разпоредба липсва какъвто и да било анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Макар самият законопроект в цялост да е бил обект на обществено обсъждане, то от публично достъпните документи не е видно въпросната разпоредба да е била коментирана изобщо. Не се открива и мотивирана оценка на въздействието на този текст, а според нас то е негативно по отношение на възложителите и стопанските субекти. В подкрепа на необходимостта от отмяна на разпоредбата на чл. 216, ал. 8 от ЗОП е и Съображение 2 от Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. Съгласно това съображение, според съдебната практика на Съда държавите членки следва да осигурят наличието на средства за ефективна и бърза правна защита срещу решения, взети от страна на възлагащи органи и възложители по отношение на факта дали дадена поръчка попада в персоналния и материалния обхват на директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО. Считаме, че предвид едноинстанционния характер на съдебното производството по обжалване по реда на глава двадесет и седма от ЗОП е нелогично и неефективно изключването на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 237-249 от АПК. Нещо повече, в чл. 239 от АПК са изчерпателно изброени и основанията за отмяна на влезли в сила съдебни актове, като по този начин се гарантира правната сигурност. Промяната може да допринесе за намаляване на риска България да бъде подложена на наказателни процедури от Европейската комисия за неспазване на правото на Съюза, включително за неприложение на съдебна практика на СЕС. Соченият аргумент в кратките мотиви към ЗИД на ЗОП, приет от от 44-то Народно събрание на 4 октомври 2018 г., че при сериозни нарушения се прилагат действащите „алтернативни санкции“ по чл. 215, ал. 5 и 6 от ЗОП, по никакъв начин не кореспондира и няма никакво отношение с дадената в глава четиринадесета от АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, която засяга съвсем различни хипотези. В подкрепа на предложението ни, внимание ще обърнем и на Решение № 6 от 11.11.2008 г. на Конституционния съд, съгласно „пътят към съда трябва винаги да е отворен – това положение е основно право и „завършващата тухла” в сградата на правовата държава“. В този смисъл считаме, че преграждането на възможността за прилагане на чл. 237-249 от АПК по отношение на влезлите в сила решения по съдебни спорове в сферата на обществените поръчки противоречи на принципа на правовата държава, а оттам на националното и европейското законодателство. Като мотиви за неприемане на предложението от ресорните ведомства се посочва, че разпоредбата на чл. 216, ал. 8 от ЗОП била въведена по предложение на Върховния административен съд, към което били изложени следните доводи: „Касае се за извънреден извънинстанционен способ за съдебен контрол, който не следва да се прилага към процедурите за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП, предвид специфичния характер на регламентираните правоотношения. След влизане в сила на постановеното съдебно решение, възложителят и определеният изпълнител незабавно сключват договор, който в повечето случаи е с предмет „доставка" и вече е изпълнен към датата на предявяване на искането за отмяна, а в останалите случаи е в процес на изпълнение. Следва да се има предвид обстоятелството, че нормата на чл. 216, ал. 6 3ОП препраща само към разпоредбите на Глава Дванадесета от АПК, която регламентира касационно производство. Следователно законодателят и понастоящем не е предвидил субсидиарно приложение на Глава Четиринадесета от АПК, но считаме, че с новата предложена от нас ал. 7 ще се постигне необходимата яснота и ще се преодолеят противоречия при тълкуването и прилагането на закона при образуване на съдебни производства по реда на чл. 237 и сл. АПК по искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове, постановени на основание на чл. 216 ЗОП.“ Контрааргументи на Списание ЗОП ПЛЮС са, че в случая е очевидно, че освен цитираните мотиви на ВАС, не са изтъкнати други собствени аргументи за отхвърляне на нашето предложение. В тази връзка отговорно заявяваме, че въпросните мотиви също не следва да бъдат споделени, като излагаме следните аргументи в подкрепа на своята позиция: По същество, в подкрепа на приемането на разглежданата разпоредба могат да бъдат откроени две твърдения в изложеното от върховните магистрати. Първото е, че след влизане в сила на постановеното съдебно решение, възложителят и определеният изпълнител незабавно сключват договор, който в повечето случаи вече е изпълнен или се изпълнява към датата на предявяване на искането за отмяна. Този аргумент обаче се явява най-вече констатация на факти от обективната действителност и не променя обстоятелството, че може да са налице съществени пороци на съдебното решение по смисъла на чл. 239 от АПК, които сериозно да накърняват правата на страните. Що се отнася до мотивите, наведени във внесения от МС законопроект № 802-01-28 от 1.8.2018 г., който след окончателното си приемане в крайна сметка води до въвеждане в чл. 216 от ЗОП на коментираната ал. 8 (която първоначално е ал. 7), според които мотиви „при сериозни нарушения се прилагат действащите „алтернативни санкции” по чл. 215, ал. 5 и 6 от ЗОП” следва да се отбележи, че случаите, в които са приложими тези „алтернативни санкции” по чл. 215, ал. 5 и 6 от ЗОП са приложими в тясно очертани в закона хипотези, които далеч не изчерпват приложимостта на чл. 239 от АПК. В тази връзка споделяме мнението на конституционните съдии, че пътят към съда трябва винаги да бъде отворен. Вторият изложен аргумент е, че законодателят принципно не бил предвидил субсидиарно приложение на Глава четиринадесета от АПК и с ал. 8 на чл. 216 от ЗОП се постигало яснота при тълкуването и прилагането на закона. Считаме, обаче, че неотносимостта на този аргумент може да бъде илюстрирана и чрез множеството искания за отмяна на влезли в сила решения и определения, които самите върховни магистрати сочат за процесуално допустими, до приемането на разглежданата дерогация на чл. 237-249 от АПК, въведена в чл. 216, ал. 8 от ЗОП от 01.01.2020 година. Всъщност в свои актове ВАС в петчленен съдебен състав преценява искания за отмяна по реда на чл. 239 от АПК на влезли в сила решения във връзка с оспорване по реда на Глава двадесет и седма „Производство по обжалване“ по ЗОП като процесуално допустими, вкл. Решение № 13249 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 10103/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 13107 ОТ 29.10.2018 г. по. адм. д. № 3639/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 10624 ОТ 20.08.2018 г. по. адм. д. № 4783/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС и др. В тази връзка, предвид самата практика на върховните магистрати, не можем да се съгласим, че законодателят принципно не бил предвидил субсидиарно приложение на Глава четиринадесета от АПК. В случай че тази теза бе вярна, множеството отправени молби за отмяна на влезли в сила решения на тричленни състави на ВАС (преди влизане в сила на чл. 216, ал. 8 от ЗОП) следваше да бъдат определени като процесуално недопустими, каквото очевидно не е било сторено. По отношение на втората част, а именно че с ал. 8 на чл. 216 от ЗОП се постигало яснота при тълкуването и прилагането на закона, само ще посочим, че освен това се постига и преграждане на възможностите на правните субекти за защита на техните законни интереси, в противоречие с принципа на правовата държава. Нещо повече – дори може основателно да се твърди, че разглежданата разпоредба пряко противоречи на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съгласно който „Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“ В тази връзка любезно ще припомним, че Конвенцията е ратифицирана от Република България на 7.9.1992 г., а като част от вътрешното право по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията поражда правен ефект, считано от 2.10.1992 г. – датата на обнародване на текста на ЕКПЧ в Държавен вестник. Съгласно цитираната норма на чл. 5, ал. 4 от КРБ: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. Предложените изменения и допълнения в чл. 239 от АПК и чл. 216 от ЗОП са в съответствие с добрите практики в други държави членки и с принципите на правовата държава. Те създават правна възможност за коригиране на сериозни нарушения, които засягат не само правата на страните, но и доверието в съдебната система. В заключение, изразяваме надежда, че ще срещнем подкрепа и разбиране за направените конструктивни предложения, като с това ще бъдат утвърдени принципите на откритост, съгласуваност, диалогичност и единодействие при създаване и развитие на нормативната рамка в сектора на обществените поръчки! 3. Shopa ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ Не се Предложението попада Не видях да се правят промени в Чл. 1 ал.4 от Закона за електронно приема. извън обхвата на (постъпило в Портала за управлеие, защото службите за обществен ред и сигурност въобще не законопроекта, който е обществени консултации) регистрират жалби и протести, пък те са административно наказващ орган и насочен към издаването това не го смятат за административна услуга. на административни актове по АПК и тяхното обжалване. Административното наказване не е административна услуга по смисъла на § 1 и следователно не попада в приложното поле на ЗЕУ. Регистрирането на документи е въпрос на фактическо приложение на закона. 4. илиян.С Не виждам документ, Не се Предложението попада Който да задължава Административно наказващия Орган, Да Спазва приема. извън обхвата на (постъпило в Портала за Регламентираното от Закона. Както и регламент за Санкциите за неспазването законопроекта, който е обществени консултации) му ! насочен към издаването на административни актове по АПК и тяхното обжалване. Административното наказване не е административна услуга по смисъла на § 1 и следователно не попада в приложното поле на ЗЕУ. Съгласно чл. 86, ал. 2 от Конституцията законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Поради това не е необходимо те да бъдат задължавани с други „документи“. Също така според чл. 105, ал. 1 от Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. 5. “Йеттел България” ЕАД Във връзка с проект на Закон за изменение и допълнение на Не се Предложената редакция Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД на АПК), който е поставен на приема. би довела до (постъпило през ССЕВ) обществено обсъждане в портала strategy.bg, в рамките на предоставения срок допустимост не само на предоставяме нашето становище. ССЕВ, а на всякакви На първо място, бихме искали да приветстваме възприетия подход на електронни препоръчани увеличаване на дигитализацията на административния процес. Считаме че пощи по смисъла на чл. това ще допринесе за ускоряване на административните производства и на 3, т. 36 от Регламент съдебните процеси, доколкото ще предостави възможност на страните за (ЕС) 910/2014 г., които участие от разстояние и възможност за незабавно получаване на изпращаната може да са създадени на документация от административните органи, съда и участниците в различни езици, с съответните производства. различни интерфейси, да В тази връзка, бихме искали да направим предложение, свързано с изискват различно предложеното изменение на чл. 142б, ал. 2 от АПК (§12, т. 1 от ЗИД на АПК). заплащане. Предложеният текст е следният: […] Същевременно при тях Съществуващата система за сигурно електронно връчване не няма изискване за представлява квалифицирана услуга за препоръчана електронна поща по нивото на сигурност на смисъла на чл. 3, т. 37 и чл. 44 от Регламент (ЕС) 910/2014, а е услуга за доказателствата за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, т. 36 и чл. 43 от същия изпращане и получаване регламент. Това е видно и от регистъра на Европейската комисия, съгласно на данните, не е който услуги за квалифицирана препоръчана електронна поща в България се приложима предоставят единствено от „Борика“ АД и „Евротръст технолъджис“ АД. презумпцията по чл. 43, Целта на Системата за сигурно електронно връчване също е да ал. 2 от цитирания гарантира, че изпратените чрез системата документи до регистрираните в нея регламент и не е лица (физически лица, юридически лица, административни органи и възможна проверка на съдилища) „следва да се считат за официално изпратени и респективно доставчика в регистъра официално връчени, при ясна идентификация на изпращача/получателя, без на ЕК. възможност да бъде оспорван фактът на изпращане/получаване, нито времето Ограничаването на за изпращане/получаване/прочитане на съобщението. Времето на изпращане способите за подаване и получаване на документа/съобщението се записва като се ползва услуга за на изявления до съда до удостоверяване на време (чрез електронни времеви печати)“. Системата за ЕПЕП и КЕПП е част от сигурно електронно връчване обаче представлява услуга за препоръчана единна концепция за електронна поща и респективно участниците в съдебното производство не съдебната власт, биха могли да я използват за извършване на процесуални действия като свързана с необходимата входиране на молби, документи, писмени бележки и т.н. автоматизация на Съгласно чл. 43, ал. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 „правната сила и съдопроизводството, допустимостта на данните, изпращани и получавани чрез използване на каквато между ССЕВ и услуги за електронна препоръчана поща, не могат да бъдат оспорени като ЕИСС/ЕДИС не доказателство в съдебни производства единствено на основанието, че са в съществува. електронна форма или че не отговарят на изискванията за квалифицирана Ограничения за услуга за електронна препоръчана поща“. В тази връзка, не би следвало подаване през система държавите членки да ограничават в националното си законодателство поддържана от възможността за извършване на процесуални действия единствено чрез изпълнителната власт, квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща. чийто орган се явява Необходимо е да се отбележи, че Системата за сигурно електронно връчване страна по делото, следва е доказана във времето, лесна и удобна за регистрация, създаване на профил и и от изискването за употреба. Освен това съдилищата и административните органи вече имат независимост на съда профили в тази система. (срв. чл. 38, ал. 7 ГПК, Мотивите към законопроекта не посочват никакви причини защо е забраняващ връчване необходимо да се използва единствено квалифицирана препоръчана чрез ССЕВ на електронна поща за целите на съдебните производства, поради което административни изключването на Системата за сигурно електронно връчване според нас е органи)Разпоредбата на напълно необосновано и в нарушение на европейското право. Тази промяна чл. 43, ал. 1 от ще доведе и до неоправдани административни разходи за гражданите и цитирания регламент организациите, които вече използват Системата за сигурно електронно представлява забрана за връчване. изключване на Предвид всичко гореизложено, предлагаме следната редакция на доказателствата, текста на чл. 142б, ал. 2 от ЗИД на АПК: постъпили през „(2) В съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно, електронна препоръчана а в останалите случаи - в писмена форма, включително в електронна форма поща, единствено на чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната това основание (но не и препоръчана поща. Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а когато Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е одобрила това – и по други начини, определени по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква писмена форма за извършването им.“

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42, 65 и 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г., бр. 44 и 98 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 80 и 102 от 2023 г.) § 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Органите осигуряват подробна информация относно възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страниците си и на видни места в сградите им.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 2. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, жалбата или протестът могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.“ 2. В ал. 4, т. 2 след думите „електронен адрес“ се добавя „на квалифицирана електронна препоръчана поща или друг електронен адрес“. 3. В ал. 5 след думите „органите на съдебната власт“ се добавя „омбудсманът“. 4. Създават се нови ал. 11 и 12: „(11) Когато лице по ал. 5 не е посочило електронен адрес съгласно ал. 5 и не е възможно да бъде призовано по реда на ал. 7 – 9, административният орган, съответно съдът поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от поставяне на съобщението. (12) При неизпълнение на указанието по ал. 11 се прилага ал. 10.“ 5. Досегашната ал. 11 става ал. 13. 6. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея числото „11“ се заменя с „13“. § 3 . В чл. 26 се създава ал. 3: „(3) За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител.“ 1 § 4. В чл. 29, ал. 1 изречение второ се заличава. § 5. Създава се чл. 29а: „Електронна форма на искането Чл. 29а. (1) Исканията по чл. 29 могат да се подават и като електронни документи. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, ли- цата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си в електронна форма. (3) Административните органи са длъжни да приемат исканията в електронна форма, когато: 1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) (наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“), на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление; 2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, освен ако закон предвижда друго. (4) Административните органи осигуряват възможност производствата по издаване на индивидуални административни актове да се осъществят по електронен път, освен ако поради естеството на производствата или актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове. (5) Установяването на интегритета и авторството на електронното искане за издаване на индивидуален административен акт се извършва по реда на Закона за електронното управление. (6) Подаването на искания за издаване на индивидуални административни актове по електронен път се извършва денонощно. (7) При направено искане по електронен път, административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането под формата на електронен документ, което включва информацията по чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и указание, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани чрез електронни средства за комуникация. В тези случаи подателят на искането е длъжен да приема електронните изявления от административния орган, освен ако не оттегли изрично съгласието си. Лицата по ал. 2 не могат да откажат връчване по електронен път.“ § 6. Създава се чл. 29б: „Електронна преписка Чл. 29б. (1) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа. (2) Електронната преписка е съвкупност от свързани електронни записи, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и административните органи, както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи и други данни, обработвани от административния орган във връзка с производството. Електронните записи се подреждат по реда на постъпването им и съдържат кратки наименования относно съдържанието на електронните документи и електронните образи. 2 (3) Когато исканията за издаване на индивидуални административни актове постъпват на хартиен носител, те се въвеждат в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им, включително в текстова форма. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени от ръководителя на администрацията на органа, чрез полагане на подпис върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис. (4) Административните органи осигуряват поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. (5) Административният орган осигурява съхраняването на доказателствата на материалния носител, на който са представени. Изявленията, документите и другата информация, постъпили пред административния орган на хартиен носител в хода на производството, се въвеждат в електронната преписка по реда на ал. 3. При изпращане на електронната преписка, те се съхраняват от административния орган, освен ако не бъдат изискани от другия орган или от съда.“ § 7. Създава се чл. 29в: „Връчване на електронни документи Чл. 29в. (1) Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за електронно връчване, от портала на електронното управление или от квалифицирана електронна препоръчана поща. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, документът се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок. (3) Изпращането и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за електронно връчване. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на услуга за квалифицирана електронна препоръчана поща.“ § 8. В чл. 30 се създава ал. 4: „(4) Когато приложените към искането документи са нечетими или са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването на приложенията не се потвърждава, и причините за това, както и за възможността да ги представи отново до изтичане на срока за произнасяне. Срокът за произнасяне започва да тече 3 дни след съобщението, а когато документите бъдат представени в четим вид и в установения формат по-рано – от представянето им.“ § 9. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност те имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството те имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд.“ 3 § 10. В чл. 137, ал. 2 след думите „органите на съдебната власт“ се добавя „омбудсмана“. § 11. В чл. 141 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се заличават. § 12. В чл. 142б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи - в писмена форма, включително в електронна форма чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез квалифицирана електронна препоръчана поща. Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а когато Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е одобрила това – и по други начини, определени по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква писмена форма за извършването им.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет.“ 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представя: 1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с електронен времеви печат; или 2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него; или 3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29 от Закона за електронната идентификация. (5) В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът, съответно страната, извършваща действието в електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи друг начин за уведомяване.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 6. § 13. Създава се чл. 142в: „Извършване на процесуални действия чрез видеоконференция Чл. 142в. (1) По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови страна или неин представител, свидетел, вещо лице или преводач да участва в открито съдебно заседание чрез видеоконференция. (2) Съдът уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото съдебно заседание. 4 (3) По искане на страна или друг участник в производството, при обективна невъзможност за явяване в сградата на съда, съдът може да постанови участието му в отделни процесуални действия да се извърши чрез видеоконференция. В тези случаи изискването за уведомление по ал. 2 не се прилага. В рамките на съдебното заседание съдът докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция. (4) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвя протокол и видеозапис, които се прилагат по делото.“ § 14. Създава се чл. 142г: „Процесуални действия на съда в електронна форма Чл. 142г. Съдът издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“ § 15. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „или електронен адрес, ако има такъв“ се заменят с „или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или квалифицирана електронна препоръчана поща, ако има такива“. 2. В т. 4 накрая се добавя: „за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или квалифицирана електронна препоръчана поща, ако има такава“. § 16. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост, като уведомява подателя за това.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ със следното съдържание: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Административният орган изпраща преписката и писмото на хартиен носител, само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 - 3“ се заменят с „ал. 1 - 4“. § 17. В чл. 163, ал. 2 се създава изречение трето: „В отговора се посочват данните по чл. 18а, ал. 5 или по чл. 150, ал. 1, т. 2 - 4“. § 18. В чл. 172а се създава ал. 4: „(4) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда.“ § 19. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: 5 „(3) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда, само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително и при участие чрез видеоконференция.“ 2. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7. § 20. В чл. 212, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „а в случаите по чл. 18а, ал. 5 и електронен адрес“. § 21. В чл. 251, ал. 1 се създава изречение второ: „В искането лицата по чл. 18а, ал. 5 посочват електронен адрес.“ § 22. В чл. 252, ал. 2 се създава изречение второ: „Данните се изпращат до съда чрез информационната система за сигурно електронно връчване или системата за електронен обмен на съобщения.“ § 23. В чл. 254 се създава ал. 3: „(3) В деня на получаване на частната жалба съдът изпраща препис от нея на електронния адрес на административния орган или на длъжностното лице, което може да подаде отговор в тридневен срок. Незабавно след получаването на отговор или след изтичането на срока по предходното изречение първоинстанционният съд изпраща делото на Върховния административен съд.“ § 24. В §1 от допълнителната разпоредба се създава т. 12: „12. „Квалифицирана електронна препоръчана поща“ е услуга съгласно член 3, точка 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 .“ Преходни и заключителни разпоредби § 25. Министерският съвет и органите на местното самоуправление и местната администрация осигуряват технологичната и техническата възможност за изпълнението на задълженията по чл. 152, ал. 2 в срок до 30 юни 2026 г. § 26. Административните органи се регистрират в единния портал за електронно правосъдие до 30 юни 2026 г. § 27. Законът влиза в сила от 1 юли 2026 г., с изключение на: 1. параграфи 2 – 11, които влизат в сила от 1 май 2026 г.; 2. параграфи § 25 и 26, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. 6

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс I. Причини и цели, които налагат приемането на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК) С предлаганите изменения се цели се създаването на уредба, която да предпостави оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в администрацията и правосъдието. В изпълнение на мярка „Влизане в сила на законодателни изменения в Административнопроцесуалния кодекс, регламентиращи законовата рамка за е-правосъдие по административни дела (Q4/2024)“, реформа 1 „Достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие“ от Националния план за възстановяване и устойчивост са подготвени предложения за законодателни изменения в Административнопроцесуалния кодекс, с които да се осигури възможност: - съдебният акт да бъде съставен като електронен документ в единната регистърна база данни и да бъде подписан с квалифициран електронен подпис; - упражняване на процесуални права и извършване на процесуални действия в електронна форма от страните в съдебните производства чрез завеждане на административни документи в електронна форма чрез защитена идентификация; - провеждане на дистанционни виртуални открити заседания. Европейската комисия дефинира разбирането си за „дигитализацията в правосъдието“, като сочи, че дигитализацията предоставя електронно процесуално управление на съдебните производства на съдебните органи и прокуратурата, както и внедряване на нови методологии за работа, които подобряват ефективността на процеса. Предлаганите чрез настоящия проект на ЗИД на АПК промени са насочени към обезпечаване на правото на достъп до съд, нисък процент на разходи за гражданите, юридическите лица и практикуващите юристи и подобряване на нивото на информираност чрез гарантиране на сигурна и защитена комуникационна среда. Приложението на електронния документ и електронния подпис в работата на административните органи и на органите на съдебната власт обуславя необходимостта от изменения в АПК, по-специално в дял втори „Производства пред административните органи“ и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. II. Новите положения в законодателната уредба се отнасят главно до следното: 1. Определен е кръгът на лицата, задължени да отправят искане до администрацията в електронна форма. За целта е създадена нова разпоредба на чл. 29а, съгласно която административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си по електронен път, спазвайки изискванията на Закона за електронното управление. 2. Регламентирана е възможността заявленията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път да се подават 24 часа в денонощието, което допълнително способства за подобряване на достъпа до административно обслужване. 3. Административните органи, омбудсманът, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес в производствата пред административен орган и в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът или страната, извършваща действието в електронна форма, след уведомяване за пречката, може да ползва хартиен носител, като по този начин е предвидена възможност за преодоляване на положения, в които е невъзможно използване на възприетия вече общ принцип за подаване или уведомяване по електронен път. 4. Предвидени са последици, когато субектите, задължени да получават съобщения по електронен път, не са посочили електронен адрес (чл. 18а, ал. 11). С преходните разпоредби се дава срок за административните органи да се регистрират в Единния портал за електронно правосъдие. С тази разпоредба се цели, от една страна, да се гарантира в по- голяма степен възможността за участие на тези лица в административното производство, а от друга, да се ускори самият процес чрез намаляване на възможностите за неговото забавяне или саботиране. 5. За всеки административен орган е предвидено задължение да поддържа електронна преписка в случаите на постъпило искане за издаване на индивидуален административен акт, независимо дали искането е на хартиен носител или по електронен път – от друг административен орган, организация, омбудсман или адвокат. Административният орган е длъжен да предоставя всички доказателства и придружителни писма като електронен документ, включително списък на страните в производството, както и описание на документите в преписката по реда на постъпването им. Предлаганите промени отчитат обстоятелството, че най-същественият набор от документи в съдебната фаза на административното производство постъпва от производството пред административния орган, приключило с издаването на обжалвания административен акт. Това означава, че административните органи трябва да обезпечават предоставянето на услуги в електронна форма, като осъществяват производствата по издаване на индивидуални административни актове не на хартия, а на електронен носител. Едновременно с това администрацията трябва да осигури най-малко същото ниво на сигурност за реализацията на процесуалните права на гражданите и юридическите лица, което е постигнато към настоящия момент със съществуващите правила за обмен на информация и документи на хартиен носител. При наличие на технологична възможност страните в производствата имат право на достъп до преписката по електронен път и да получават копия на хартиен носител (чл. 34, ал. 1). От една страна, въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. От друга страна, при обжалване пред съда, създаването и поддържането на електронни дела ще осигури бърз достъп (по всяко време и от всяко място) на страните до електронната преписка, приложена по делото. 6. Законопроектът дава легална дефиниция на понятието „квалифицирана електронна препоръчана поща“. 7. Законопроектът въвежда промени и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. Предвидено е, че в съдебните заседания страните могат да извършват процесуалните си действия устно или в писмена форма, както и в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез квалифицирана електронна препоръчана поща (чл. 142б). Електронните изявления до съда ще следва да бъдат подписвани с електронен подпис. За тези страни, които желаят възпроизвеждането на доказателствата и на преписката да бъдат на хартия, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет. Предвидено е, че когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Чрез създадената нова разпоредба на чл. 142в законово е регламентирана възможността за извършване на процесуални действия чрез видеоконференция. Съдебните производства представляват динамични фактически състави, включващи отделни процесуални действия на съда и страните (актове, удостоверявания, призовавания, изявления и пр.). Действията на съда се извършват в открито или закрито заседание, а на страните – в открито заседание или извън заседание. Съгласно чл. 121 от Конституцията на Република България и чл. от 132 и 133 Закона за съдебната власт, съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания в съдебната сграда по седалището на съда, като публичността може да бъде ограничена само със закон, доколкото това се налага по причините, посочени в член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Със законопроекта се предвижда, че по съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови процесуалните действия по разглеждане на делото (участието на страна, свидетел, вещо лице или преводач) да се извършат чрез видеоконференция. Това той може да стори и по искане на страна или друг участник в производството. III. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: В резултат на предложените промени ще се постигне максимална степен на прозрачност на съдебната система при осъществяване на функциите ѝ. Всяка страна ще може да проследи движението на своята преписка и дело, както и да установи къде се забавя и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови възможности и методи за обществен контрол върху работата на администрацията, административните съдилища и Върховния административен съд. Залегналата в законопроекта промяна, отнасяща се до електронната комуникация със страните в производството, ще съдейства за съществено съкращаване на срока за произнасяне на администрацията по постъпилите искания. Предлаганите промени относно извършването на процесуални действия чрез видеоконференция като правен способ съответстват на нормативното и водещо изискване за лично и непосредствено участие на страните в производството. Въвеждането на възможността да се осъществяват съдебни заседания чрез видеоконференция ще позволи на хората с увреждания да участват пълноценно в съдебните заседания. Отлагането на съдебни заседания поради невъзможност или ангажираност на страните да се явят ще бъде сведено до минимум, като ще се даде възможност на процесуалния представител на страната, при това без да пътува до друго населено място, да осигури дължимата процесуална защита на правата на своя доверител. Провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция ще насърчи гражданския оборот и ще внесе по-голяма прозрачност за гражданите и юридическите лица. Не на последно място, предлаганите промени в областта на дигитализацията в административното правосъдие съответстват и на „зелените политики“, които ЕС провежда и заявява, че възнамерява да провежда в следващите години в стремежа си за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата до 2050 г. Въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще сведе до минимум риска от загуба на актове и на представени доказателства, както и ще опрости процеса по архивиране на дела и данни и ще съдейства за отпадане на необходимостта от съхраняване на значителни хартиени масиви, облекчавайки и без това ограничения сграден фонд на съдилищата. От икономическа гледна точка промените ще съдействат и за спестяване на средства и време за пътуване на хора с оглед на необходимостта от физическото им присъствие в съдебните зали или за подаване на документи и извършването на справки в помещенията на органите на съдебната власт. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. На основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове срокът за провеждане на обществени консултации е 14 дни, тъй като законодателните изменения вече са подлагани на обществени консултации в периода от 5 април 2024 г. до 7 май 2024 г. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Проектът на ЗИД на АПК не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс Лице за контакт: Мария Георгиева, държавен експерт в Телефон и ел. поща: Maria_Georgieva@justice.government.bg дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието Диана Боева, държавен експерт в дирекция 02/9237 440 Diana.Boeva@justice.government.bg „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието Даниела Белчина, държавен експерт в 02/ 9237 338 dany@justice.government.bg дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието 02/ 9237 311 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Съществуват допълнителни за оптимизиране на работата и ефективността система в процеса на въвеждане на дигитализацията Проблем 2: Не съществува нормативно могат да искат продължаване на делото подзаконов нормативен акт при обосноваване установят незаконосъобразността на акта, евентуален иск по ЗОДОВ. Налице е противоречива практика на Върховния разпоредбите и по - специално по въпроса : го е издал, в хода на съдебното му оспорване, и чл. 59, т. 3 АПК и води ли до последваща Противоречивата съдебна практика е по дела, на здравеопазването противоепидемични мерки пред Върховния административен съд, а след съответния административен съд. Преди оспорената заповед, като или издава нова на практиката делото подлежи на прекратяване, правен интерес, а според второто становище чл. 159, т. 3 АПК е не всяка негова отмяна от обратна сила разпоредените с акта права и възможности, които понастояшем не се използват, на административните органи и съдебната в административното правосъдие. регламентирана изрична възможност на страните да при отмяна на общ административен или на правен интерес от това, за да могат да което да бъде и предпоставка за допустимост на административен съд по тълкуването на „Отмяната на административния акт от органа, който съставлява ли оттегляне на акта по смисъла на чл.156 недопустимост на оспорването?“. образувани по жалби против въведени от министъра по чл. 63 от Закона за здравето, първоначално изменението с ДВ бр. 44 от 14.05. 2020 г. пред първото по делото заседание министърът отменя нейно място или не. Според първото становище в защото актът е оттеглен и жалбоподателят няма оттегляне на административния акт с последиците по издалия го орган, а само тази, която заличава с задължения. Правният интерес за оспорващия не е 2 изключен и по аргумент от разпоредбите на чл. 204, ал.1 и 3 АПК, съгласно които процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, е предварителната му отмяна по съдебен ред, а само когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Противоречивата практика има важни практически последици: според първото становище делото подлежи на прекратяване, според второто – то продължава; според първото становище се обръща доказателствената тежест във вреда на оспорващия, който ще следва да доказва преюдициално незаконосъобразността на оттегления акт, за да получи обезщетение на евентуално причинените му от действието на акта вреди. С прекратяването на производството по оспорване на административния акт се осуетява прекият контрол, но се открива косвеният съдебен контрол за законосъобразност на отменения административен акт с реален риск от различен резултат при тази преценка от различни съдебни състави. В контекста на главно производство, образувано по иск за обезщетение за вреди пред Административен съд София-град (АССГ), причинени от окончателно съдебно решение на касационна съдебна инстанция (ВАС, петчленен състав), с което след отмяна на оспорен подзаконов нормативен акт от първоинстанционния административен съд, ВАС, петчленен състав, обезсилва първоинстанционното решение поради отмяна на административния акт от неговия издател след постановяване на първоинстанционното решение, е постановено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. СЕС преформулира първите два въпроса на запитващия АССГ, както следва : „..дали член 47 от Хартата, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.“ СЕС постанови, че в този случай няма основание да се приеме, че е нарушен принципът на равностойност, а по отношение на принципа на ефективност следва се има предвид следното: В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на посоченото решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. В т. 42 се прави уточнение, че докато отмяната на подзаконова нормативна разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc), поради което тя не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения, отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие (ex tunc) - по принцип от датата на нейното приемане, - така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. Това уточнение не държи сметка за разпоредбата на чл.195, ал.1 и 2 АПК, съгласно които подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. След това уточнение Съдът отбелязва, че не е изключено отмяната с последваща норма - в хода на производството - на национална разпоредба, оспорена от жалбоподателя по съдебен ред, да породи спрямо него - с оглед на специфичното му положение - същите правни последици като исканата от него отмяна по съдебен ред. Такъв ще бъде по-специално случаят, ако с жалбата си за 3 отмяна този жалбоподател цели единствено оспорваната разпоредба да не поражда занапред правни последици, които той счита за неблагоприятни, като евентуалните последици, вече породени от същата разпоредба, не го засягат. В този случай според СЕС не може да се приеме, че принципът на ефективност не допуска национална правна уредба, която предвижда юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменената с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, тъй като тази жалба е станала безпредметна. Според СЕС в този случай би било прекомерно да се изисква от компетентната национална юрисдикция да се произнесе по съществото на спора, при положение че поради отмяната с последваща норма на оспорваната разпоредба жалбоподателят вече е постигнал търсения с подаването на жалбата резултат (т. 43-45 от мотивите на решението). Обратно, в хипотезата, че оспорващият иска да постигне заличаване на правните последици на отменената разпоредба, отмяната по съдебен ред на противоречащата на директива национална разпоредба би довела и до отстраняването с обратно действие на породените от тази разпоредба правни последици, което този правен субект вероятно ще предпочете пред евентуалното обезщетение от страна на съответната държава членка за вредите, претърпени заради тези правни последици (т. 50). С тези мотиви СЕС постановява тълкувателния си отговор, както следва: Принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Главният извод от задължителното за нас решение на СЕС е, че макар признатият в правото на Съюза принцип на ефективна съдебна защита да не може във всички случаи да е пречка да се счита, че е отпаднал предметът на жалба за отмяна на национална разпоредба, за която се твърди, че противоречи на правото на Съюза, защото оспорваната разпоредба е отменена с последваща норма, този принцип все пак не допуска прекратяването на производството на такова основание, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и следователно без такъв интерес да е бил взет предвид в решението. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблем 1: Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане само на нови технологични възможности, тъй като процесуалните правила са нормативно регламентирани. Проблем 2: Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като процесуалните правила са нормативно регламентирани.. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Проблем 1: Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото е необходима промяна в процесуалните правила, регламентирани в АПК. Проблем 2: Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото е необходима промяна в процесуалните правила, регламентирани в АПК. С 4 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Проблем 1: Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен, като транспониране на директиви или осигуряване на мерки по приложението на регламенти на ЕС. Проблем 2: Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Проблем 1: Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2: Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа; 2. Органите на съдебната власт; 3. Омбудсманът; 4. Административните органи; 5. Органите на местното самоуправление и местната администрация; 6. Лицата, осъществяващи публични функции; 7. Организациите, предоставящи обществени услуги; 8. Адвокатите, участници в производствата; 9. Юридически и физически лица, участници в производствата. По проблем 2: 1. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа; 5 2. Върховният административен съд; 3. Административните съдилища; 4. Адвокатите, участници в производствата; 5. Гражданите и бизнеса – за които се създават гаранции за спазване на правото на защита, правото на справедлив процес, по-ефективна защита на правата; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираният проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Нормативни промени в Административнопроцесуалния кодекс, чрез които да бъдат използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. 6 Описание: Приложението на електронния документ и електронния подпис в работата на административните органи и на органите на съдебната власт обуславя необходимостта от изменения в АПК, по-специално в дял втори „Производства пред административните органи“. Определен е кръгът на лицата, задължени да отправят искане до администрацията в електронна форма. За целта е създадена нова разпоредба на чл. 29а, съгласно която административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си по електронен път, спазвайки изискванията на Закона за електронното управление. Регламентирана е възможността заявленията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път да се извършва 24 часа в денонощието, което допълнително способства за подобряване на достъпа до правосъдие. Административните органи, омбудсманът, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес в производствата пред административен орган и в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. В случаи на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът или страната, извършваща действието в електронна форма, след уведомяване за пречката, може да ползва хартиен носител, като по този начин е предвидена възможност за преодоляване на положения, в които е невъзможно използване на възприетия вече общ принцип за подаване или уведомяване по електронен път. Предвидена е и възможност за служебно създаване на електронен адрес в определени хипотези за юридически лица, което се очаква да спомогне за разрешаването на проблема с уведомяването им, който датира отдавна. С тази разпоредба се цели от една страна да се гарантира в по-голяма степен възможността за участие на тези лица в административното производство, а от друга да се ускори самият процес, чрез намаляване на възможностите за неговото забавяне или саботиране. За всеки административен орган е предвидено задължение да поддържа електронна преписка в случаите на постъпило искане за издаване на индивидуален административен акт, независимо дали искането е на хартиен носител или по електронен път - от друг административен орган, организация, омбудсман или адвокат. Административният орган е длъжен да предоставя всички доказателства и придружителни писма като електронен документ, включително списък на страните в производството, както и описание на документите в преписката по реда на постъпването им. Законопроектът дава легални дефиниции на понятията „електронна преписка“ и „електронна препоръчана поща“. Предлаганите промени отчитат обстоятелството, че най-същественият набор от документи в съдебната фаза на административното производство постъпва от производството пред административния орган, приключило с издаването на обжалвания административен акт. Това означава, че административните органи трябва да обезпечават предоставянето на услуги в електронна форма, като осъществяват производствата по издаване на индивидуални административни актове не на хартия, а на електронен носител. Едновременно с това администрацията трябва да осигури най-малко същото ниво на сигурност за реализацията на процесуалните права на гражданите и юридическите лица, което е постигнато към настоящия момент със съществуващите правила за обмен на информация и документи на хартиен носител. Законопроектът въвежда промени и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. Предвидено е, че в съдебните заседания страните могат да извършват процесуалните си действия устно или в писмена форма, както и в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез електронна препоръчана поща (чл. 142б). Електронните изявления до съда ще следва да бъдат подписвани с електронен подпис. За тези страни, които желаят възпроизвеждането на доказателствата и на преписката да бъдат на хартия, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. 7 За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет. Предвидено е, че когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Чрез създадената нова разпоредба на чл. 142в законово е регламентирана възможността за извършване на процесуални действия чрез видеоконференция. По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови разглеждане на делото или извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция. Предлаганите промени относно извършването на процесуални действия чрез видеоконференцията (като правен способ) съответства на нормативното и водещо изискване за лично и непосредствено участие на страните в производството. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. От една страна въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. От друга страна, при обжалване пред съда, създаването и поддържането на електронни дела ще осигури бърз достъп (по всяко време и от всяко място) на страните до електронната преписка, приложена по делото. В резултат на предложените промени ще се постигне максимална степен на прозрачност на съдебната система при осъществяване на функциите й. Всяка страна ще може да проследи движението на нейната преписка и дело, както и да установи, къде се забавя и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови възможности и методи за обществен контрол върху работата на администрацията, административните съдилища и Върховния административен съд. Залегналата в проекта на ЗИД на АПК промяна, засягаща електронната комуникация със страните в производството, ще съдейства за съществено съкращаване на срока за произнасяне на администрацията по постъпилите искания. Въвеждането на възможността да се осъществяват съдебни заседания чрез видеоконференция ще позволи на хората с увреждания да участват пълноценно в съдебните заседания, както и ще съдейства за разрешаването на проблема с липсата на достатъчно съдебни зали. Отлагането на съдебни заседания поради невъзможност или ангажираност на страните да се явят ще бъде сведено до минимум, като ще се даде възможност на процесуалния представител на страната, при това без да пътува до друго населено място, да осигури дължимата процесуална защита на правата на своя доверител. Провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция ще насърчи гражданския оборот и ще внесе по-голяма прозрачност за гражданите и юридическите лица. Не на последно място, предлаганите промени в областта на дигитализацията в административното правосъдието съответстват и на „зелените политики“, които ЕС провежда и заявява, че възнамерява да провежда в следващите години в стремежа си за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата до 2050 г. Въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще минимизира риска от загуба на документи и на представени доказателства, както и ще опрости процеса по архивиране на дела и данни и ще съдейства за отпадане необходимостта от съхраняване на значителни хартиени масиви, облекчавайки и без това ограничения сграден фонд на съдилищата. 8 От икономическа гледна точка промените ще съдействат и за спестяването на средства и време за пътуване на хора с оглед необходимостта от физическото им присъствие в съдебните зали или за подаване на документи и извършването на справки в помещенията на органите на съдебната власт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими или въздействие върху държавния бюджет. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: Намаляването на административната тежест за физическите и юридическите лица е обусловено от възможността да се използват новите технологии при осъществяване на процесуалните действия на страните, което не изисква реалното им физическо присъствие в съдебните учреждения. По този начин се улеснява достъпът да правосъдие на физическите и юридическите лица. Въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посоченият проблем. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие няма да бъдат създадени ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. 9 Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираният проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Няма да съществува нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължи да съществува противоречивата съдебна практика и няма да бъде съобразено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920, което е задължително за България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Нормативни промени в Административнопроцесуалния кодекс, с които да бъде нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Описание: Предлага се изменение в производството по оспорване на общи административни актове, като при доказване на правен интерес от оспорването (във връзка с правните последици от действието на акта до отмяната му) и след отмяната на общия акт в процеса по оспорването му, делото да продължи, като съдът осъществи контрол за законосъобразност, при което може да обяви нищожността, да установи незаконосъобразността на акта изцяло или отчасти, или да отхвърли оспорването (нов чл. 182б). Извън последната хипотеза се предлага решението да има 10 действие по отношение на всички (изменение в чл.183). В тази хипотеза, жалбоподателят може и да претендира вреди, съгласно предложеното допълнение на чл. 204, ал. 1. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. Ще бъде нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Основните ползи от приемането на законопроекта са свързвани с гарантиране на правата на гражданите и юридическите лица от действията на административните органи, свързани с отмяна на общи или нормативни административни актове чрез възможността да претендират вредите, които са претърпели от действието на тези актове. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими или въздействие върху държавния бюджет. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса“: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посоченият проблем. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължи да съществува противоречивата съдебна практика и няма да бъде съобразено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920, което е задължително за България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. 11 При 1.1. 1.2. Въздействия Административна този Опишете включително Опишете върху малките и средните тежест: вариант административната качествено (при възможност – и количествено) върху всяка заинтересована страна/група специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, предприятия: тежест не се всички значителни заинтересовани страни. второстепенни. малките и средните регулаторни режими, Не се отчитат. променя. потенциални икономически, Пояснете кои въздействия предприятия и административни услуги и социални и екологични се очаква да бъдат административната тежест (задължения др.) въздействия, значителни и кои за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1 и 2: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т к е ф Е Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска 12 Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска 1.2. При на обществен Посочете ефикасност, втория Изпълнението 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която реализирането на първия и третия вариант „при действие“ позволява на втория сценарий контрол, ефективност, ефикасност на ключовите им определените цели, степента, до която могат да бъдат разходи; вариантите съответстват вариант не се в максимална позволява постигането и положителни и отрицателни съгласно основните вариантите постигат целите постигнати при определено на действащите постигат поставените степен да се на максимална съгласуваност. въздействия. критерии за сравняване на на предложението; ниво на ресурсите или при стратегически документи. цели. изпълни поставената публична вариантите: най-малко Осъществяването цел. прозрачност, 6. По органи По могат по Избор проблем и правосъдие. проблем да нормативен ЗОДОВ. на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2: Оптимизиране съдебната система в процеса 2: Вариант 2: Нормативно искат продължаване на делото акт при обосноваване на незаконосъобразността на акта, което да Посочете препоръчителните на работата на въвеждане регламентиране при отмяна правен интерес бъде и варианти за решаване и ефективността на дигитализацията на изрична на общ от това, за предпоставка за на поставения проблем/проблеми. на административните в административното възможност на административен или да могат да допустимост на евентуален страните да подзаконов установят иск 6.1. Промяна прилагането в административната на препоръчителния тежест за физическите вариант (включително и по отделните юридическите лица от проблеми): 13 Намаляването на административната тежест за физическите и юридическите лица е обусловено от възможността да се използват новите технологии при осъществяване на процесуалните действия на страните, което не изисква реалното им физическо присъствие в съдебните учреждения. По този начин се улеснява достъпът да правосъдие на физическите и юридическите лица. Въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. В проекта не се съдържат разпоредби, касаещи воденето и поддържането на регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от 14 прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: • Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 15 Име и длъжност: д-р Любомир Талев – директор на дирекция ,,Съвет по законодателство‘‘ Дата: 04.04.2024 г. Подпис: 4.4.2024 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Aleksandar Hristov Stefanov

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: E x p i r e d c e r t i f i c a t e X 0 4 .0 4 - 4 5 / 0 3 .0 4 .2 0 2 4 г . S i g n e d b y : E v g e n i y a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: 11-00-286/23/29.03.2024 г . Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В юни 2024 г. изменение и административни в Националния електронното програмата), а върху наркотичните програмата). По от Министерския Обръщаме приеманата усилията за възприет при реализиране на политическия програма, да възможност в II. Напомняме, нормативните да бъде намален. Относно законодателната инициатива: Законодателната програма на Министерството на правосъдието допълнение (ЗИД) на АПК, дела (Q4/2024)“, реформа 1 план за възстановяване и управление в законодателната Министерството на здравеопазването вещества и прекурсорите, този начин в рамките на по-малко съвет общо три промени в внимание, че подобен подход не уредба. Във връзка с това и в подобряване на регулаторната изработването на законодателната единни инициативи, предлагаме, кабинет на министър-председателя, се положат усилия за обединяване общ законопроект. Относно раздел 7 „Консултации“ че срокът на обществената актове следва да бъде 30 дни. Само Министерския съвет за е планирало промени свързан със законовата „Достъпно, ефективно устойчивост (т. 75 от програма също е предложило е предложило който също включва от 6 месеца се АПК (в два ЗИД-а на допринася за качеството изпълнение на инициативата политика на Република програма на в съответствие с дадени при на инициативите : консултация при извънредни периода 1 януари – 31 в АПК със Закон за рамка за е-правосъдие по и предвидимо правосъдие“ програмата). Министерството на ЗИД на АПК (т. 54 от ЗИД на Закона за контрол промяна на АПК (т. 37 от планира да бъдат предложени АПК и в ЗИД на ЗКНВП). и устойчивостта на за систематизиране на България и на подхода, Министерския съвет, за указанията на началника на изготвянето на законодателната за промени в АПК по по чл. 26 на Закона за обстоятелства този срок може гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 III. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : В този раздел предлагаме да се включат всички цитирани в оценката източници на информация и да се посочат хиперлинкове, ако някои от източниците са достъпни в интернет. IV. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 3.4.2024 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ