Проект на Закон за изменение на Наказателния кодекс

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и Наказателния (НК) Становище по ред: Единствено съгласуване допълнение на кодекс Номер и дата: X В отговор на №: 04-00-16/22/18.03.2024 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. Справката Министерството 31.01.2024 г. предложения за под № Относно законодателната на Портала за обществени на правосъдието (МП) в – 14.02.2024 г. (тук) на различни промени в НК. 49-302-01-81/20.12.2023 г. В системата инициатива: консултации показва, периода 15.11.2023 г. – портала са проведени Първият законопроект е на Народното събрание че по инициатива на 29.11.2023 г. (тук) и в периода обществени консултации с внесен в Народното събрание фигурират и още два законопроекта Законодателната планиран още № 174 от плана Допълнително, „Модернизация въздействието 12 месеца се планираното в законопроект. устойчивостта писмо Ваш рег. за промени в НК II. За постигнатите посочено в какъв е компетентният за изменение и допълнение програма на Министерския един законопроект за изменение за действие за 2024 г. с в отговор на Ваше на администрацията“ е на ЗИД на НК с друг предмет предлагат от МС пет законодателната програма Обръщаме внимание, че на уредбата, поради което № 04-01-25/23/05.03.2024 г., (т. 59 от ЗП) да бъдат Относно извършване на осигуряване на проверката на резултати е необходимо в срок ще бъде извършена орган, който ще организира по НК, внесени от МС съвет (МС) за първата и допълнение на НК, мерките, произтичащи от писмо рег. № съгласувала частична и обхват. По този начин законопроекта за промени в предстои подготовката и подобен подход не предлагаме по възможност настоящата инициатива и обединени в общ законопроект. последваща оценка на съотношението между заключителните разпоредби последваща оценка на нейното извършване. (тук и тук). Наред с това в половина на 2024 г. в т. 59 е с който се изпълнява мярка членството на Р България в ЕС. 04-01-25/23/05.03.2024 г., дирекция предварителна оценка на в рамките на по-малко от НК, а в съответствие с обсъждането на още един допринася за качеството и инициативата съгласно предстоящата инициатива въздействието: формулираните цели и на законопроекта да бъде въздействието на закона и кой гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК). Лице за контакт: Емилия Александрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието, ел. поща: Em_Aleksandrova@justice.government.bg Телефон и ел. поща: 02/ 9237 314 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете Проблем 1: „Необходимост от точно заложени в чл. 1 на Конвенцията против нечовешко или унизително отнасяне или Предложеното допълнение в разпоредбата въвеждане на престъпните състави, заложени в форми на жестоко, нечовешко или унизително доведе до пълното изпълнение на международноправните свързани с Конвенцията. През 2023 г. законодателят криминализира съответствие с изискванията на Конвенцията нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1986 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1995 г.). Съгласно по конвенцията, осигурява бързо и безпристрастно органи на всички случаи, когато има достатъчно нейна юрисдикция е било извършено изтезание. изтезанието в Наказателния кодекс (НК) бе и причините за неговото/тяхното числови стойности. въвеждане в НК на престъпните състави, изтезанията и други форми на жестоко, наказание (КПИДФЖНУОН).“ на чл. 144б, ал. 1 НК ще позволи максимално точно чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други отнасяне или наказание, което от своя страна ще ангажименти на Република България, деянието „изтезание“, обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г. в против изтезанията и други форми на жестоко, (КПИДФЖНУОН) (ратифицирана ДВ, бр. 80 чл. 12 от Конвенцията всяка държава – страна разследване от страна на компетентните си основания да се предполага, че на територия под Необходимостта от въвеждането на състав на свързана и с осъдителната практика на ЕСПЧ (вж 2 например решението по делото Мюмюн срещу България, жалба № 67258/13) и е многократно отправяна препоръка на Комитета на министрите по изпълнението на групата дела Великова срещу България, което също е значително забавено. Предложеното допълнение в разпоредбата на чл. 144б НК се налага с оглед необходимостта от отстраняване на допуснато стесняване на обхвата при приемането ѝ. От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. Проблем 2: „Необходимост от изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ В Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб ,,Справедлива България‘‘, Компонент ,,Бизнес среда‘‘, буква „г” Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията‘‘ е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека. През 2023 г. законодателят вече прие по-голяма част от необходимите изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК), обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г., като намали долните граници на глобите, предвидени в квалифицирания състав на обидата - чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и на хиляда лева, отмени състава за по-тежката отговорност за обида и клевета, нанесени на длъжностно лице, и включи обидата и клеветата в изключенията на чл. 78а, ал. 7 НК. Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. С предложения законопроект се целят изменения, свързани с редица постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, „Съдът“) осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа („Конвенцията”). В богатата си практика по темата ЕСПЧ изрично подчертава важността на разпространението на информация, както и на дебатите по въпроси от обществен интерес, които 3 стоят „в основата на концепцията за демократичното общество, която е залегнала в цялата Конвенция”. Осъдителните решения по делата „Божков срещу България” (жалба № 3316/04) и „Касабова срещу България” (жалба № 22385/03) са постановени през 2011 г. по жалбите на двама журналисти, осъдени за клевета. По делото „Касабова” Съдът обръща особено внимание на несъразмерността на присъдената цялостна сума (наложените глоби и обезщетенията за неимуществени вреди), която жалбоподателката е трябвало да заплати. По делото „Божков” Съдът също намира нарушение на чл. 10 от Конвенцията, тъй като националните власти не са привели достатъчни основания за намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя и са му наложили прекомерни санкции. Осъдителните решения по делата от групата „Маринова и други срещу България” (жалба № 33502/07), постановени в периода 2016 – 2018 г., установяват нарушение на чл. 10 от Конвенцията във връзка с осъждането на жалбоподателите в отделни производства за клевета след сигнали, подадени от тях до компетентни органи срещу длъжностни лица във връзка с изпълнението на служебни задължения на тези лица. Подобни нарушения са установени и по делата „Здравко Станев № 2 срещу България” (жалба № 18312/08), „Бойканов срещу България” (жалба № 18288/06) и „Сапунджиев срещу България” (жалба № 30460/08). Съгласно чл. 46, параграф 1 от Конвенцията високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ по всяко дело, по което са страна. Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се изразява в предприемането на държавата на общи мерки, чиято цел е избягване на бъдещи подобни нарушения. Гореизброените дела са под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от повече от 10 години. В проекта са отразени и препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Резолюция 1003(1993), Препоръка 1589(2003), Резолюция 1577(2007), Препоръка 1814(2007), (ПАСЕ), Комитета на министрите към СЕ и на Комисаря по правата на човека към СЕ. С предложения законопроект България ще изпълни задълженията си като страна по Конвенцията. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблем 1: „Необходимост от точно въвеждане в НК на престъпните състави, заложени в чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН).“ Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Необходима е законова промяна в разпоредбата на чл. 144б НК чрез допълнението ѝ със съюза „или“. По този начин предвидените специални цели се поставят в алтернативност с оглед разширяване приложното поле на съществуващия престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. 4 Проблем 2: „Необходимост от изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Чрез предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 147, ал. 1 НК, регламентиращи обидата и клеветата, ще се отстрани съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблем 1: „Необходимост от точно въвеждане в НК на престъпните състави, заложени в чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН).“ Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като към настоящия момент. От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. Проблем 2: „Необходимост от изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като предвидените наказания в основните състави, регламентиращи обидата и клеветата ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. Няма да бъде осигурено нужното съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека. Няма да бъдат изпълнени и препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Резолюция 1003(1993), Препоръка 1589(2003), Резолюция 1577(2007), Препоръка 1814(2007), (ПАСЕ), Комитета на министрите към СЕ и на Комисаря по правата на човека към СЕ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1: „Необходимост от точно въвеждане в НК на престъпните състави, заложени в чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН).“ Законодателят криминализира деянието „изтезание“, обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г. в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, 5 нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН) (ратифицирана ДВ, бр. 80 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1995 г.). Съгласно чл. 12 от Конвенцията всяка държава – страна по конвенцията, осигурява бързо и безпристрастно разследване от страна на компетентните си органи на всички случаи, когато има достатъчно основания да се предполага, че на територия под нейна юрисдикция е било извършено изтезание. Необходимостта от въвеждането на състав на изтезанието в НК бе свързана и с осъдителната практика на ЕСПЧ (вж например решението по делото Мюмюн срещу България, жалба № 67258/13) и е многократно отправяна препоръка на Комитета на министрите по изпълнението на групата дела Великова срещу България, което също е значително забавено. С предложеното допълнение на съюза „или“ в разпоредбата на чл. 144б, ал. 1 НК, предвидените специални цели се поставят в алтернативност с оглед разширяване приложното поле на съществуващия престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Проблем 2: „Необходимост от изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ Необходимо е да бъдат предприети мерки свързани с редица постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, „Съдът“) осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа („Конвенцията”). В богатата си практика по темата ЕСПЧ изрично подчертава важността на разпространението на информация, както и на дебатите по въпроси от обществен интерес, които стоят „в основата на концепцията за демократичното общество, която е залегнала в цялата Конвенция”. Осъдителните решения по делата „Божков срещу България” (жалба № 3316/04) и „Касабова срещу България” (жалба № 22385/03) са постановени през 2011 г. по жалбите на двама журналисти, осъдени за клевета. По делото „Касабова” Съдът обръща особено внимание на несъразмерността на присъдената цялостна сума (наложените глоби и обезщетенията за неимуществени вреди), която жалбоподателката е трябвало да заплати. По делото „Божков” Съдът също намира нарушение на чл. 10 от Конвенцията, тъй като националните власти не са привели достатъчни основания за намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя и са му наложили прекомерни санкции. Осъдителните решения по делата от групата „Маринова и други срещу България” (жалба № 33502/07), постановени в периода 2016 – 2018 г., установяват нарушение на чл. 10 от Конвенцията във връзка с осъждането на жалбоподателите в отделни производства за клевета след сигнали, подадени от тях до компетентни органи срещу длъжностни лица във връзка с изпълнението на служебни задължения на тези лица. Подобни нарушения са установени и по делата „Здравко Станев № 2 срещу България” (жалба № 18312/08), „Бойканов срещу България” (жалба № 18288/06) и „Сапунджиев срещу България” (жалба № 30460/08). Съгласно чл. 46, параграф 1 от Конвенцията високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ по всяко дело, по което са страна. Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се изразява в предприемането на държавата на общи мерки, чиято цел е избягване на бъдещи подобни нарушения. Гореизброените дела са под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от повече от 10 години. 6 През 2023 г. законодателят вече прие по-голяма част от необходимите изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК), обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г., като намали долните граници на глобите, предвидени в квалифицирания състав на обидата - чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и на хиляда лева, отмени състава за по-тежката отговорност за обида и клевета, нанесени на длъжностно лице, и включи обидата и клеветата в изключенията на чл. 78а, ал. 7 НК. Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на въздействието на нормативния акт. 2. Цели: Цел 1: „Т очно въвеждане в НК на престъпните състави, заложени в чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН).“ Предложеното допълнение в разпоредбата на чл. 144б НК се налага с оглед необходимостта от отстраняване на допуснато стесняване на обхвата при приемането ѝ. От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. Цел 2: „Изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, свързана с изменения в относимата правна рамка Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и 7 решенията на Европейския съд по правата на човека, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по- тежки от тези в квалифицираните им състави. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: • Министерският съвет; • Министерството на правосъдието; • Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; • Министерството на вътрешните работи; • Държавна агенция „Национална сигурност; • Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 от НПК; • Обвиняеми и подсъдими лица; • Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела. Поради спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „ Точно въвеждане в НК на престъпните състави, заложени в чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН).“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко касаят дефинирания проблем. Констатирания проблем ще продължи да съществува и определената цел няма да бъде постигната. Предвидените специални цели в чл. 144б, ал. 1 НК няма да бъдат поставят в алтернативност с оглед разширяване приложното поле на съществуващия 8 престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Този вариант няма да доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с КПИДФЖНУОН. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При неприемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс положителни въздействия върху заинтересованите страни не се очакват. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Допуснатото стесняване на обхвата при приемането на разпоредбата на чл. 144б НК ще продължи да съществува и точното въвеждане на престъпните състави, заложени в чл. 1 на КПИДФЖНУОН няма да бъде изпълнено. България няма да изпълни задълженията си като страна по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Нормативни промени“: Описание: Предложеното допълнение в разпоредбата на чл. 144б, ал. 1 НК ще позволи максимално точно въвеждане на престъпните състави, заложени в чл. 1 на КПИДФЖНУОН, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията. Предложеното допълнение в разпоредбата на чл. 144б НК се налага с оглед необходимостта от отстраняване на допуснато стесняване на обхвата при приемането ѝ. 9 От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С предложените промени в разпоредбата на чл. 144б НК ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав и по този начин ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата. Ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не оказва влияние върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: „Ненормативна намеса“: Описание: 10 Вариант 3 предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез изготвяне на методически указания в тази насока. Този вариант не може да преодолее посочения по-горе проблем. Необходимо е същият да бъде решен с изменения и допълнения в нормативния акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. При неприемане на проекта за изменение на нормативния акт положителни въздействия не се очакват. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие няма да бъде преодолян констатираният проблем. България няма да изпълни задълженията си като страна по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата (чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК).“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко касаят дефинирания проблем. Проблемът ще продължи да съществува и определените цели няма да бъдат постигнати. Няма да бъде довършена законодателната реформа свързана с 11 изпълнението на решенията на ЕСПЧ, които са под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от повече от 10 години, и няма да се отстрани съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на престъпленията обида и клевета. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При неприемането на проекта на Закон за изменение на Наказателния кодекс положителни въздействия върху заинтересованите страни не се очакват. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Националната законодателство няма да бъде адаптирано с изискванията на чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Нормативни промени“: Описание: В Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г” Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“ е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека. През 2023 г. законодателят вече прие по-голяма част от необходимите изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК), обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г., като намали долните граници на глобите, предвидени в квалифицирания състав на обидата - чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и на хиляда лева, отмени състава за по-тежката отговорност за обида и клевета, нанесени на длъжностно лице, и включи обидата и клеветата в изключенията на чл. 78а, ал. 7 НК. Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, така и да се поправи съществуващият понастоящем 12 дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. Ще бъдат изпълнени и препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Резолюция 1003(1993), Препоръка 1589(2003), Резолюция 1577(2007), Препоръка 1814(2007), (ПАСЕ), Комитета на министрите към СЕ и на Комисаря по правата на човека към СЕ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 147, ал. 1 НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в основните състави на тези престъпления ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не оказва влияние върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: „Ненормативна намеса“: 13 проблем. на за в Вариант методически Не въздействия нормативния (върху С престъпленията основните Не са Не При 1.1. въздействия, Описание: 3 предполага указания в тази Необходимо е същият Положителни са идентифицирани вследствие на акт положителни всяка заинтересована страна/група Отрицателни приемането на този вариант отстраняването дисбаланс в обида и клевета. състави ще останат (върху Специфични въздействия: идентифицирани Въздействия върху малките оказва въздействие върху Административна тежест: този вариант (въздействията Опишете качествено (при възможност включително върху всяка 1.2. Опишете специфичните (задължения за разрешаване на насока. Този да бъде решен (икономически/социални/екологични) очаквани прилагането на този въздействия заинтересовани (икономически/социални/екологични) за действие предвидените Без да бъдат по-тежки от всяка заинтересована очаквани специфични и средните малките и административната върху малките и – и количествено) заинтересована страна/група значителни и въздействия с акцент върху информиране, такси, идентифицирания вариант не може с изменения в положителни икономически, вариант. При не се очакват. страни) няма да бъде наказания в извършени тези тези в квалифицираните страна/група въздействия. предприятия: средни предприятия. тежест не се променя. средните предприятия; всички значителни заинтересовани страни. кои второстепенни. малките и средните регулаторни режими, проблем да преодолее нормативния акт. въздействия: социални неприемане на въздействия: преодолян основните и промени, им състави. заинтересовани страни) административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои предприятия и административни услуги и чрез изготвяне посочения или проекта за констатирания квалифицирани предвидените социални и въздействия се очаква административната др.) на по-горе екологични изменение проблем, състави на наказания екологични да бъдат тежест Степени 5.1. 5. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 Вариант n о н в и т т с к е ф Е Цел 1: От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две 3 1 3 14 различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. т с о н с а к и ф Е Цел 1: От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното 3 1 3 15 допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както по отношение на субекта на престъплението така и по отношение на жертвата и ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, с изключителна важност. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното допълнение на съюза „или“, предвидените специални цели ще бъдат поставени в алтернативност като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия 3 1 3 16 престъпен състав, съответствие изискванията Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което от своя страна ще доведе пълното изпълнение международноправните ангажименти Република България, свързани с Конвенцията. Ще бъдат обхванати максимално широк кръг от лица и случаи, както отношение на субекта престъплението така и отношение на жертвата ще бъде разширена наказателноправната защита на обществени отношения, изключителна важност. в с на до на на по на по и с 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите степента, в която вариантите ефективност, чрез която се която отразява степента, до съгласуваност, която показва степента, чрез сравняване на ще изпълнят измерва степента, която целите могат до която определените до да вариантите ключовите им положителни цели, съгласно която вариантите бъдат постигнати разходи; съответстват при на и отрицателни основните критерии постигат целите на определено ниво на действащите за въздействия. сравняване на предложението; ресурсите или при стратегически документи. вариантите: най-малко 5. 2. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 Вариант n т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, свързана с изменения в относимата правна рамка Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да 3 1 3 17 осигурят съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. т с о н с а к и ф Е Цел 2: Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, свързана с изменения в относимата правна рамка Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за 3 1 3 18 защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, свързана с изменения в относимата правна рамка Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на 3 1 3 19 Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека, така и да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Намаляването на долните граници на наказанието „глоба“ в съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ще позволи на съда по-широка дискреция, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите степента, в която вариантите ефективност, чрез която се която отразява степента, до съгласуваност, която показва чрез сравняване на ще изпълнят измерва степента, която целите могат степента, до която вариантите ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите да бъдат постигнати разходи; съответстват и отрицателни основните критерии постигат целите на при определено ниво на на действащите въздействия. за сравняване на предложението; ресурсите или при стратегически документи. вариантите: най-малко 5.n. По проблем n: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По Вариант По Вариант Избор на препоръчителен проблем 1: 2: „Нормативни проблем 2: 2: „Нормативни Посочете вариант: промени“ промени“ препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 20 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Проектът не предвижда промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми). 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се създават нови и не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на нормативните промени. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Предложените нормативни промени не засягат пряко дейността на МСП, поради което прилагането на предложените нормативни промени няма да има въздействие върху тях. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 21 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. В рамките на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, в изпълнение на етап (М217) „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството“, част от Реформа К.10.R2: „Противодействие на корупцията“ са и предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529; 2. https://legislation.apis.bg/doc/3982/0; 3. https://www.echr.coe.int/documents/d/echr/convention_bul. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Наказателен кодекс; 22 2. делото Божков срещу България (жалба № 3316/04); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10496 делото Касабова срещу България (жалба № 22385/03); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10849 делото Маринова и други срещу България (жалба № 33502/07); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/15035 делото Здравко Станев срещу България (жалба № 18312/08); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10560 делото Сапунджиев срещу България (жалба № 30460/08); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/18982 делото Кържев срещу България (жалба № 60607/08); http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/17952 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: За директор на дирекция „Съвет по законодателство“ Александър Стефанов съгласно Заповед № ЧР-01-75/24.04.2025 г. 24.4.2025 г. X Signed by: Aleksandar Hristov Stefanov

Проект! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение на Наказателния кодекс 1. 1. С предложения законопроект се целят изменения, свързани с редица постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, „Съдът“) осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнение, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа („Конвенцията“). В богатата си практика по темата ЕСПЧ изрично подчертава важността на разпространението на информация, както и на дебатите по въпроси от обществен интерес, които стоят „в основата на концепцията за демократичното общество, която е залегнала в цялата Конвенция”. Осъдителните решения по делата „Божков срещу България“ (жалба № 3316/04) и „Касабова срещу България“ (жалба № 22385/03) са постановени през 2011 г. по жалбите на двама журналисти, осъдени за клевета. По делото „Касабова срещу България“ Съдът обръща особено внимание на несъразмерността на присъдената цялостна сума (наложените глоби и обезщетенията за неимуществени вреди), която жалбоподателката е трябвало да заплати. По делото „Божков срещу България“ Съдът също намира нарушение на чл. 10 от Конвенцията, тъй като националните власти не са привели достатъчни основания за намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя и са му наложили прекомерни санкции. Осъдителните решения по делата от групата „Маринова и други срещу България“ (жалба № 33502/07), постановени в периода 2016 – 2018 г., установяват нарушение на чл. 10 от Конвенцията във връзка с осъждането на жалбоподателите в отделни производства за клевета след сигнали, подадени от тях до компетентни органи срещу длъжностни лица във връзка с изпълнението на служебни задължения на тези лица. Подобни нарушения са установени и по делата „Здравко Станев № 2 срещу България“ (жалба № 18312/08), „Бойканов срещу България“ (жалба № 18288/06) и „Сапунджиев срещу България“ (жалба № 30460/08). Съгласно чл. 46, § 1 от Конвенцията, високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ по всяко дело, по което са страна. Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се изразява в предприемането на държавата на общи мерки, чиято цел е избягване на бъдещи подобни нарушения. Гореизброените дела са под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от повече от 10 години. В проекта са отразени и препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Резолюция 1003(1993), Препоръка 1589(2003), Резолюция 1577(2007), Препоръка 1814(2007), (ПАСЕ), Комитета на министрите към Съвета на Европа (СЕ) и 1 на Комисаря по правата на човека към СЕ. С предложения законопроект България ще изпълни задълженията си като страна по Конвенцията. Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г., законодателят предприе необходими изменения и допълнения в НК, като отмени по-тежко наказуемия състав на обидата и клеветата намали специалния минимум на наказанието глоба, предвидено за извършване на квалифицираните състави на престъпленията обида и клевета нанесени на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му (по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК – ред. стара) и предвиди възможност за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от Нк, в случаите, в които деянието представлява обида или клевета по отношение на орган на власт при или по повод изпълнение на службата му (с изменението на чл. 78а, ал. 7 от НК Изменение претърпя и санкционната част на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от НК, квалифициращи обидата и клеветата. До изменението квалифицираната обида (по чл. 148, ал. 1 от НК), се наказваше с глоба от три хиляди до десет хиляди лева и с обществено порицание, а квалифицираната клевета (по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 от НК) – с глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и с обществено порицание. Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г., специалния минимум за квалифицираните случаи на обида беше намален от три хиляди на петстотин лева, а този за квалифицираните случаи на клевета – от пет хиляди на хиляда лева. Същевременно, непроменени останаха специалните минимуми на наказанието, предвидени по основните състави на обидата и клеветата по чл. 146, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 от НК, което доведе до известен дисбаланс между предвидените санкции. Предлаганите изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата и клеветата, целят както да се довърши законодателната реформа, така и да се отстрани съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания по основните и квалифицирани състави на тези престъпления. По този начин ще се даде възможност за по-широка дискреция на съда при индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на престъпния деец, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. 1. 2. Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 67 от 2023 г. законодателят криминализира деянието „изтезание“, в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИДФЖНУОН) (ратифицирана, ДВ, бр. 80 от 1986 г., изм. и доп., бр. 19 от 1995 г.). Съгласно чл. 12 от Конвенцията, всяка държава – страна по Конвенцията, осигурява бързо и безпристрастно разследване от страна на компетентните си органи на всички случаи, когато има достатъчно основания да се предполага, че на територия под нейна юрисдикция е било извършено изтезание. Необходимостта от въвеждането на състав на изтезанието в НК бе свързана и с осъдителната практика на ЕСПЧ (вж например решението по делото „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/13) и е многократно отправяна препоръка на Комитета на министрите по изпълнението на групата дела „Великова срещу България“, което също е значително забавено. 2 Предложеното изменение в разпоредбата на чл. 144б НК се налага с оглед необходимостта от отстраняване на допуснато стесняване на обхвата при приемането ѝ. От субективна страна престъплението по чл. 144б, ал. 1 се отличава с наличието на две различни специални цели – изпълнителното деяние се осъществява „за да даде той или друго лице сведение или признание“ и „за да бъде наказан за деяние“. С предложеното изменение предвидените специални цели ще бъдат предвидени в алтернативност помежду си, като по този начин ще бъде разширено приложното поле на съществуващия престъпен състав, като ще се подчертае, че деецът може има за цел освен да изтръгне сведение или признание от пострадалия, още и да го накаже за реално или предполагаемо извършено от него поведение. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение на Наказателния кодекс 2. 1. Предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 147, ал. 1 от НК, регламентиращи основните състави на обидата и клеветата, целят да се поправи съществуващият понастоящем дисбаланс в предвидените наказания по основните и квалифицирани състави на тези престъпления. Без да бъдат извършени тези промени, предвидените наказания в основните състави ще останат по-тежки от тези в квалифицираните им състави. По този начин ще се даде възможност за по-широка дискреция на съда при индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на престъпния деец, за да се направи балансирана преценка за пропорционалност при индивидуализацията на наказанието. 2. 2. Предложеното изменение в разпоредбата на чл. 144б, ал. 1 от НК ще позволи максимално точно криминализиране на деянието, визирано в чл. 1 на КПИДФЖНУОН, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията. Приложното поле на този престъпен състав ще се разшири, като ще се подчертае, че деецът може да има за цел освен да изтръгне сведение или признание от пострадалия, още и да го накаже за реално или предполагаемо извършено от него поведение. Предлаганите промени в проекта на Закона за изменение на Наказателния кодекс са следните Предлага се специалния минимум на наказанието глоба, предвидено по основния състав на престъплението обида да се намали от хиляда на петстотин лева, а специалния минимум на наказанието глоба, предвидено по основния състав на престъплението клевета да се намали от три хиляди на хиляда лева. Предлага се в диспозицията на наказателноправната норма по чл. 144б, ал. 1 от НК изразът „за да бъде наказан“ да се замени с „или за да го накаже“, като по този начин приложното поле на този престъпен състав ще се разшири до визирания в чл. 12 от КПИДФЖНУОН, като ще се подчертае, че деецът може има за цел освен да изтръгне 3 сведение или признание от пострадалия, още и да го накаже за реално или предполагаемо извършено от него поведение. 3. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закона за изменение на Наказателния кодекс 3. 1. С предложения законопроект българското законодателство ще бъде съобразено с изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека. Ще бъдат изпълнени и препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Резолюция 1003(1993), Препоръка 1589(2003), Резолюция 1577(2007), Препоръка 1814(2007), (ПАСЕ), Комитета на министрите към СЕ и на Комисаря по правата на човека към СЕ. 3. 2. Ще бъдат изпълнени международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. В рамките на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, в изпълнение на етап (М217) „Влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството“, част от Реформа К.10.R2: „Противодействие на корупцията“ са и предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни. 4