Проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата

Проектът на закон е изготвен с оглед на постановеното решение по дело C-61/23 на Съдът на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, съгласно което е налице несъответствие между системата от наказания, действаща в Република България, и правото на Европейския съюз, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на предвидените наказания с тежестта на извършените нарушения и с конкретните смекчаващи обстоятелства.С предложените изменения се създава възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на извършеното нарушение и с конкретни смекчаващи обстоятелства.По отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се предвижда налагане на глоба на водача в двукратен размер на годишната винетна такса – 194 лв. Създава се нов привилегирован състав при установено заплащане на винетна такса за календарния ден, в рамките на който е установено нарушението, предвиждащ санкция в размер на 97 лв. Този привилегирован състав ще бъде приложим в случаите, когато ползвателят на пътната мрежа заплати дължимата винетна такса след регистриране на движението на пътното превозно средство.Разпоредбите на чл. 179, ал. 3а – 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), относими към извършени нарушения с пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), са обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Предвижда се въвеждане на диференцирана система от наказания, както следва:Във връзка с нарушенията, извършени от физическо лице, в качеството на водач на пътното превозно средство, са предвидени три административнонаказателни състава:- при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден, се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 1800 лв.;- при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 1500 лв.;- при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1300 лв.Във връзка с нарушенията, извършени от физическо или юридическо лице, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, са предвидени три административнонаказателни състава:- при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден, се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 2500 лв.;- при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 2000 лв.; - при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1500 лв.Проектът на ЗИ на ЗДвП прецизира и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци, като препраща към административнонаказателните състави по чл. 179, ал. 3 - 3б.Становища и коментари могат да бъдат изпращани на електронния адрес на Центъра за административно обслужване: e-mrrb@mrrb.government.bg.

ПРОЕКТ М О Т И В И към проекта на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата Проектът на закон е изготвен с оглед на констатираното с решение по дело C-61/23 на СЕС, несъответствие между системата от наказания, действаща в Република България, и правото на Европейския съюз, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на нарушението и с конкретните смекчаващи обстоятелства. Дело C-61/23 е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково. Съдът е постановил: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“ Към настоящия момент системата от наказания, предвидена в законодателството на Република България по отношение на нарушенията, свързани с незаплащане на дължимата пътна такса, включва три състава – чл. 179, ал. 3, 3а и 3б, регламентирани в Закона за движението по пътищата. Предвидените размери на глоби с фиксиран размер, са имплементирани, отново във фиксиран размер и в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата като имуществени санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. Със законопроекта се предлагат промени, свързани с изпълнение ангажиментите на Република България произтичащи от задължителния характер на Решението на СЕС относно съобразяване на системата от наказания с тежестта на нарушенията и отчитането на смекчаващи обстоятелства. С предложения проект се предвижда размерите на наказанията, относими към пътните превозни средства, за които се дължи тол такса, да бъдат редуцирани и обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Наказанията, относими към пътни превозни средства, за които се дължи винетна такса, е предвидено да бъдат обвързани с размера на годишната винетна такса, като се създава и нов привилегирован състав за хипотезите, при които винетната такса е заплатена в рамките на календарния ден, в който е осъществено и движението на превозното средство. С предложените изменения се формира възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на извършеното нарушение и с конкретни смекчаващи обстоятелства. Санкционната норма по отношение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, предвижда налагане на глоба на водача в двукратен размер на годишната винетна такса – 194 лв. Създава се нов привилегирован състав при установено заплащане на винетна такса за календарния ден, в рамките на който е установено нарушението, предвиждащ санкция в размер на 97 лв. Този привилегирован състав ще бъде приложим по отношение на случаите, в които ползвателят на пътната мрежа заплати дължимата винетна такса след регистриране на движението на пътното превозно средство. Нормите на чл. 179, ал. 3а – 3б от ЗДвП относими към извършени нарушения с пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следва да бъдат обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Във връзка с нарушенията, извършени от физическо лице, в качеството на водач на пътното превозно средство, са предвидени три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 1800 лв.; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 1500 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1300 лв. Тази хипотеза регламентира случаите, при които е заплатена пътна такса при погрешно декларирани данни – категорията на пътното превозно средство, броя на осите и общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО и отразява по-леки по тежест и характер нарушения в сравнение с горните хипотези, тъй като ползвателят е предприел определено поведение, водещо до заплащане на пътни такси. Във връзка с нарушенията, извършени от физическо или юридическо лице, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, също са предвидени три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 2500 лв.; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 2000 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1500 лв. Тази хипотеза регламентира случаите, при които е заплатена пътна такса при погрешно декларирани данни – категорията на пътното превозно средство, броя на осите и общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО и отразява по-леки по тежест и характер нарушения в сравнение с горните хипотези, тъй като ползвателят е предприел определено поведение, водещо до заплащане на пътни такси. По отношение на предвидените наказания е предвидени долна и горна граница - минимален и максимален размер на санкцията за всяка от хипотезите, предвид обстоятелството, че конкретният размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата се определя в подзаконов нормативен акт - Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (обн., ДВ, бр. 28 от 01.04.2025г.). Проектът на ЗИ на ЗДвП прецизира и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци, като препраща към административнонаказателните състави по чл. 179, ал. 3 - 3б. Предложението цели прецизиране на текста с оглед изменението в посочените разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, проектът на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, заедно с доклада, мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет ще бъдат публикувани за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Портала за обществени консултации. Проектът на акт е съгласуван по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като е съобразен с постъпилите предложения. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД ОТ ИВАН ИВАНОВ МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Проектът на закон е изготвен с оглед на постановеното решение по дело C-61/23 на Съдът на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, съгласно което е налице несъответствие между системата от наказания, действаща в Република България, и правото на Европейския съюз, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на предвидените наказания с тежестта на извършените нарушения и с конкретните смекчаващи обстоятелства. С решението си СЕС е постановил, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“. При съблюдаване на мотивите на Съда възниква необходимост от законодателни промени – изменение на нормативната уредба, регламентираща системата от наказания в областта на пътното таксуване. Към настоящия момент системата от наказания, предвидена в законодателството на Република България по отношение на нарушенията, свързани с незаплащане на дължимата пътна такса, включва три състава – чл. 179, ал. 3, 3а и 3б, регламентирани в Закона за движението по пътищата. Те предвиждат налагане на глоба с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и са имплементирани, отново във фиксиран размер в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата като имуществени санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. Със законопроекта се предлагат промени, свързани с изпълнение ангажиментите на Република България произтичащи от задължителния характер на постановеното решение на СЕС относно съобразяване на системата от наказания с тежестта на нарушенията и отчитането на смекчаващи обстоятелства. С предложения проект се предвижда размерите на наказанията, относими към пътните превозни средства, за които се дължи тол такса, да бъдат редуцирани и обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП). Наказанията, относими към пътни превозни средства, за които се дължи винетна такса, е предвидено да бъдат обвързани с размера на годишната винетна такса, като се създава и нов привилегирован състав. С предложените изменения и по-конкретно - с обособяването на самостоятелни административнонаказателни състави на административни нарушения, диференцирани с оглед обществената опасност, характерна за всеки един от тях, се създава възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на извършеното нарушение и с конкретни смекчаващи обстоятелства. Санкционната норма по отношение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, предвижда налагане на глоба на водача в двукратен размер на годишната винетна такса – 194 лв. Създава се нов привилегирован състав при установено заплащане на винетна такса за календарния ден, в рамките на който е установено нарушението, предвиждащ санкция в размер на 97 лв. Този привилегирован състав ще бъде приложим по отношение на случаите, в които ползвателят на пътната мрежа заплати дължимата винетна такса след регистриране на движението на пътното превозно средство. Нормите на чл. 179, ал. 3а – 3б от ЗДвП относими към извършени нарушения с пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следва да бъдат обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Във връзка с нарушенията, извършени от физическо лице, в качеството на водач на пътното превозно средство, предвидени са три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 1800 лв.; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 1500 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1300 лв. Тази хипотеза регламентира случаите, при които е заплатена пътна такса при погрешно декларирани данни – категорията на пътното превозно средство, броя на осите и общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО и отразява по-леки по тежест и характер нарушения в сравнение с горните хипотези, тъй като ползвателят е предприел определено поведение, водещо до заплащане на пътни такси. Във връзка с нарушенията, извършени от физическо или юридическо лице, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, също са предвидени три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 2500 лв.; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 2000 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1500 лв. Тази хипотеза регламентира случаите, при които е заплатена пътна такса при погрешно декларирани данни – категорията на пътното превозно средство, броя на осите и общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО и отразява по-леки по тежест и характер нарушения в сравнение с горните хипотези, тъй като ползвателят е предприел определено поведение, водещо до заплащане на пътни такси. По отношение на предвидените наказания са предвидени и минимален и максимален размер за всяка от хипотезите. Проектът на ЗИ на ЗДвП прецизира и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци, като препраща към административнонаказателните състави по чл. 179, ал. 3 - 3б. Предложението цели прецизиране на текста с оглед изменението в посочените разпоредби. Проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение на ЗДвП не предвижда допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлагат за одобрение. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове проектът на Закон за изменение на ЗДвП е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената към доклада справка. Предложеният проект на акт не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. Проектът на акт е съгласуван по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като е съобразен с постъпилите предложения. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение наЗДвП. Приложения: Проект на Решение на Министерския съвет; Проект на Закон за изменение на ЗДвП; Мотиви; Частична предварителна оценка на въздействието; Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“; Финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите; 7. Становище на Работна група № 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси; 8. Справка за отразените становища по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; 9. Справка за отразяване на предложенията, постъпили в процедурата по обществени консултации; 10. Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване. МИНИСТЪР: ИВАН ИВАНОВ PAGE \* MERGEFORMAT 5

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (ЗИ на ЗДвП) ……………………………………………… Лице за контакт: проф. дн. инж. Олег Асенов – директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ Телефон и ел. поща: +359 877 767 632; Oleg.Asenov@bgtoll.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Необходимост от предприемане на действия за привеждане на чл. 179, ал. 3-3б от Закона за движението по пътищата в съответствие с решение по дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проектът на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (ЗИ на ЗДвП) е изготвен с оглед постановеното решение по дело C-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване на Административен съд (АС) – Хасково, съгласно което е налице несъответствие между системата от наказания, действаща в Република България, и правото на Европейския съюз, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на нарушението и с конкретните смекчаващи обстоятелства. С решението си, СЕС е постановил, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“. Според съображение 49 от мотивите на решението, „ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН“. Според съображение 50 от мотивите на решението „единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие“. Според съображение 37 от мотивите на съдебното решение, държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за създаване на система от наказания, които да се налагат при нарушаване на националните разпоредби, да гарантират изпълнението им, както и че установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблемът не може да бъде разрешен в рамките на действащата нормативна уредба. Към настоящия момент системата от наказания, предвидена в законодателството на Република България по отношение на нарушенията, свързани с незаплащане на дължимата пътна такса, включва три състава – чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП. Така предвидените глоби и техните размери предвиждат налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, като отново са имплементирани във фиксиран размер и в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП като имуществени санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. При сега съществуващата нормативна уредба не е възможно да бъдат взети предвид характера и тежестта на извършеното нарушение при определяне на наказанието, каквито съображения са изложени в решението от страна на СЕС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проектът на ЗИ на ЗДвП е изготвен с оглед на констатираното с решение по дело C-61/23 на СЕС, несъответствие между системата от наказания, действаща в Република България, и правото на Европейския съюз, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на нарушението и с конкретните смекчаващи обстоятелства във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативен акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1: Създаване на съразмерна и диференцирана система от наказания за нарушения, свързани с незаплащането на пътни такси, в съответствие с решението на СЕС по дело C-61/23 и принципите на правото на ЕС, като се отчита тежестта на нарушението и се стимулира коректното поведение.Привеждане на системата от наказания в съотвeтствие с принципа за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Потребители на платената пътна мрежа (по уникални регистрационни номера) Данните по-долу показват броя на уникалните пътни превозни средства (ППС), използващи платената пътна мрежа в България през 2024 г., разпределени по вид плащане (винетки, тол декларации, маршрутни карти) и по националност (български и чуждестранни).        3.1.1. Потребителите на платената пътна мрежа ползващи винетки (ППС до и равни на 3.5 тона): o     Български ППС: 3 280 863 o     Чуждестранни ППС: 1 810 034 o     Общо: 5 090 897          3.1.2. Потребителите на платената пътна мрежа ползващи тол декларации (ППС над 3.5 тона): Тежкотоварни ППС: o     Български ППС: 95 563 o     Чуждестранни ППС: 88 734 o     Общо тежкотоварни: 184 297 Автобуси: o     Български: 9 666 o     Чуждестранни: 1 334 o     Общо автобуси: 11 000          3.1.3. Потребителите на платената пътна мрежа ползващи маршрутни карти (ППС над 3.5 тона): Тежкотоварни ППС: o     Български ППС: 44 114 o     Чуждестранни ППС: 95 075 o     Общо тежкотоварни: 139 189 Автобуси: o     Български: 6 504 o     Чуждестранни: 11 233 o     Общо автобуси: 17 737 3.2. Други заинтересовани страни          Министерство на регионалното развитие и благоустройството          Агенция „Пътна инфраструктура“ / Национално тол управление Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Необходимост от предприемане на действия за привеждане на чл. 179, ал. 3-3б от Закона за движението по пътищата в съответствие с решение по дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При запазване на сегашния размер на санкциите се нарушава принципът за съразмерност на наказанията, заложен в разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. В резултат на това, правораздавателните актове, с които се налагат санкции при нарушения, свързани с незаплащане на дължимата пътна такса, ще бъдат в противоречие с правото на ЕС, което от своя страна ще бъде предпоставка за тяхната отмяна при съдебно оспорване. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани положителни екологични и социални въздействия. . (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Продължаващо нарушение на принципа на пропорционалност. Висок риск от отмяна по съдебен ред на наложени глоби/имуществени санкции. Намалена събираемост на наложени глоби/имуществени санкции. Липса на стимули за коректно поведение. Съдебни разноски. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква да има ефект върху административната тежест за заинтересованите лица. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на ЗИ на ЗДвП“ Описание: С предложените изменения се създава възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на извършеното нарушение и с конкретни смекчаващи обстоятелства. Санкционната норма по отношение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, предвижда налагане на глоба на водача в двукратен размер на годишната винетна такса – 194 лева. Създава се нов привилегирован състав при установено заплащане на винетна такса за календарния ден, в рамките на който е установено нарушението, предвиждащ санкция в размер на 97 лева. Този привилегирован състав ще бъде приложим по отношение на случаите, в които ползвателят на пътната мрежа заплати дължимата винетна такса след регистриране на движението на пътното превозно средство. Нормите на чл. 179, ал. 3а – 3б от ЗДвП относими към извършени нарушения с пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следва да бъдат обвързани с размера на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Предвижда се въвеждане на диференцирана система от наказания, както следва: Във връзка с нарушенията, извършени от физическо лице, в качеството на водач на пътното превозно средство, са предвидени три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 1800 лв ; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 1500 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1300 лв. Във връзка с нарушенията, извършени от физическо или юридическо лице, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, са предвидени три административнонаказателни състава: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден се предвижда наказание в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 2500 лв ; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в рамките на календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа, се предвижда наказание в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 2000 лв. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се предвижда наказание в трикратния размер на максималната такса по чл.10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1500 лв. Проектът на ЗИ на ЗДвП прецизира и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци, като препраща към административнонаказателните състави по чл. 179, ал. 3 - 3б. Предложението цели прецизиране на текста с оглед изменението в посочените разпоредби. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Съответствие с правото на ЕС и решението на СЕС. Справедливост и съразмерност при налагане на наказанията. Намаляване на броя на съдебните дела. Стимулиране на коректното плащане на таксите. По-висока събираемост. По-голяма правна сигурност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат отрицателни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се очаква ефект върху административната тежест за заинтересованите лица. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата“ Ефективност Цел 1: Създаване на съразмерна и диференцирана система от наказания за нарушения, свързани с незаплащането на пътни такси, в съответствие с решението на СЕС по дело C-61/23 и принципите на правото на ЕС, като се отчита тежестта на нарушението и се стимулира коректното поведение. Привеждане на системата от наказания в съотвeтствие с принципа за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година 3) Ниска 1) Висока Ефикасност Цел 1: Създаване на съразмерна и диференцирана система от наказания за нарушения, свързани с незаплащането на пътни такси, в съответствие с решението на СЕС по дело C-61/23 и принципите на правото на ЕС, като се отчита тежестта на нарушението и се стимулира коректното поведение. Привеждане на системата от наказания в съотвeтствие с принципа за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година . 3) Ниска 1) Висока Съгласуваност Цел 1: Създаване на съразмерна и диференцирана система от наказания за нарушения, свързани с незаплащането на пътни такси, в съответствие с решението на СЕС по дело C-61/23 и принципите на правото на ЕС, като се отчита тежестта на нарушението и се стимулира коректното поведение. Привеждане на системата от наказания в съотвeтствие с принципа за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година 3) Ниска 1) Висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на ЗИ на ЗДвП“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове при прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 4, изр. 1 от Закона за нормативните актове, проектът на нормативен акт ще бъде публикуван за срок от 30 дни на Портала за обществени консултации, както и на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Да, проектът е изготвен в изпълнение на решение на СЕС по дело C-61/23 и е съобразен с Директива 1999/62/ЕО. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за движението по пътищата Закон за пътищата Директива 1999/62/ЕО Решение на СЕС по дело C-61/23 Регистри и бази данни на АПИ чете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: проф. дн. инж. Олег Асенов директор на Национално тол управление / АПИ Дата: …………2025 г. Подпис:

Проект З А К О Н за изменение на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на Република България от 2012 г. - бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г. и бр. 51, 60, 69, 71, 104, 109 от 2020 г., бр. 18, 23 от 2021 г., Решение № 3 на Конституционния съд на Република България от 2021 г. - бр. 26 от 2021 г., изм., 80 от 2021 г., Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 2021 г. - бр. 84 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 14 от 2023 г., Решение № 6 на Конституционния съд на Република България от 2023 г. – бр. 59 от 2023 г., изм., бр. 65, 66, 67, 84 и 102 от 2023 г., бр. 13 и 41 от 2024 г.) § 1. В чл. 179 ал. 3 – 3б се изменят така: „(3) Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа: 1. за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - се наказва с глоба в размер на 194 лв.; 2. за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и същата е заплатена в рамките на календарния ден на нарушението по т. 1, се наказва с глоба в размер на 97 лв. (3а) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса, съгласно Закона за пътищата, за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или не е закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва, както следва: 1. при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден - с глоба в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 1800 лв.; 2. при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, когато в календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа – с глоба в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 1500 лв.; 3. при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата – с глоба в трикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1300 лв. (3б) Собственик, който е допуснал движение на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което не са изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на дължимата такса, съгласно Закона за пътищата, се наказва, както следва: при незаплатена пътна такса в рамките на календарния ден – с глоба в петкратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 116 лв. и не повече от 2500 лв.; при незаплатена пътна такса за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато в календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа – с глоба в четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 87 лв. и не повече от 2000 лв.; при частично заплатена пътна такса в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата – с глоба в трикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 80 лв. и не повече от 1500 лв.“. § 2. В чл. 187а, ал. 2 се изменя така: „(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размерите, определени в чл. 179, ал. 3 – 3б.“.

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, ПРОВЕДЕНО В ПЕРИОДА 30.04.2025 Г. – 30.05.2025 Г. 1 № по ред на пост ъпва не Вносител Предложение Приема / не приема предложен ието Мотиви 1 2 3 4 1. Камара на автомобилните превозвачи в България Европейски транспортен клъстер В проекта се предлага диференциране на сега действащите правила в Закона за движението по пътищата, като се въвеждат изменени състави на административни нарушения и наказания. Така предложените текстове не съответстват на основните правила и начала в административнонаказателното производство на Република България, като противоречат на основни принципи от него. Съгласно мотивите на проекта, вносителят предлага привилегирован състав за хипотезите, при които винетната такса е заплатена в деня на нарушението, като с този състав се постигало „съответствие с Решението на съда па Европейския съюз по дело С-61/2023г„ както и се отчитали смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Тази правна техника се прилага и за нарушенията отнасящи се за ползване на платената пътна мрежа и от автомобилите над 3,5 тона. Така наречените от вносителя „привилегировани състави" се съдържат в предложените текстове на чл. 179, ал. 3, т. 2, чл. 179, ал. 3а, т. 2 и чл. 179, ал. 3б, т. 2, чиито санкционен механизъм непонятно за нас се различава за нарушенията извършени от автомобили под 3,5 тона и такива над 3,5 тона. Не се приема. В посочената част от предоставеното становище не се съдържат конкретни предложения. Административното задължение в областта на пътното таксуване е за заплащане на дължимата пътна такса. Материалният закон е диференцирал пътната такса според различните категории пътни превозни средства и е определил такси на база време и на база изминато разстояние. Спецификите 2 Видно от текста на чл. 179, ал. 3, т. 2 за автомобили до 3,5 тона в хипотезата, когато дължимата винетната такса е заплатена в деня на нарушението, то на нарушителя се налага наказание във фиксиран размер от 97 лева, докато в другите „привилегировани състави“, отнасящи се за нарушения, извършени с превозни средства над 3,5 тона не се предвижда подобна хипотеза за заплащане на съответната пътна такса в деня на нарушението и налагане на определено административно наказание, а се предлага наказание в определен диапазон за случаите, при които е заплатена пътна такса в деня на нарушението, но за друг пътен участък. Считаме, че такъв законодателен подход е недопустим. Определянето на административните нарушения и санкционирането им следва да е подчинено на еднакви критерии и изисквания за всички, а не да се създава необосновано и незаконосъобразно разграничение между санкционните състави, свързани с еднотипни административни нарушения. Недопустимо е за едни и същи обществени отношения да се предвиждат различни хипотези и наказания. Санкционната система отнасяща се до неправомерното ползване на платената пътна мрежа в страната следва да е подчинена на едни и същи принципи, отнасящи се еднакво за всеки един нарушител. Не считаме, че европейският съд е посочил в решението си, че следва в санкционната уредба да се предвиждат различия в административните нарушения в зависимост от това дали се отнася за нарушител, управлявал автомобил до или над 3,5 тона във връзка, с което така предложения проект следва да бъде променен. Законодателят следва да въвежда в законодателството такива правни норми, които съответстват на принципа за равенство, задължаващ административните органи в пределите на оперативната си самостоятелност, при еднакви условия, сходни случаи да се третират еднакво, /чл. 8, ал. 2 от АПК/. В случая едно и също административно нарушение се третира по-различен начин за различните правни субекти и недопустимо се предлагат допълнителни условия за при отчитането и заплащането на двете групи пътни такси следва да бъдат взети предвид и при диференциране на административнонаказател ната отговорност. Предвидената диференциация на административнонаказател ните състави по отношение на ППС под и над 3,5 тона не накърнява принципа за равенство. Възможност за заплащане на дължимата пътна такса за календарния ден при пътните превозни средства над 3,5 тона е регламентирана в разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 и 9 от Закона за пътищата. При това – при упражняване на тази възможност не се ангажира каквато и да е било административнонаказател на отговорност. С оглед на 3 лицата, управляващи превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което считаме, че така предложените текстове нарушават основни принципи в правото ни и не следва да се приемат в този им вид. При съпоставка на така предложените текстове на чл. 179, ал. 3, т. 2 и чл. 179, ал. 3а, т. 2, ясно се вижда, че при заплатена винетна такса в деня на нарушението за съответния нарушител ще се налага глоба в размер на 97 лева, докато при заплащане на пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа на водач на тежкотоварен камион ще се налага санкция в размер на четирикратния размер на максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, но не по-малко от 87 лева и не повече от 1 500 лева. Необосновано и немотивирано законодателят предвижда възможност за нарушител с автомобил до 3,5 тона, ако е платил винетката си в деня на нарушението да му се наложи глоба в размер на 97 лева, докато водач на тежкотоварен автомобил, който е платил в същия ден пътна такса за друг участък да му се наложи глоба много по-висока от тази предвидена за водач, който не е заплатил винетката си, но направи това в рамките на календарния ден на нарушението. Считаме тези текстове на първо място за несъответстващи на Закона за нормативните актове, който предвижда изготвянето на мотиви за всяко законодателно предложение. В настоящия случай такива липсват, вносителят по никакъв начин не е аргументирал какво налага различното третиране на едно и също нарушение, изразяващо се в не заплащане на съответна пътна такса за ползване на платената инфраструктура в страната, както и различното по вид санкциониране на нарушителите. Поради, което считаме, че законодателят следва да има предвид императивното правило на чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно което в случай, че към даден законопроект липсват мотиви, то той не се обсъжда. В случая липсват каквито и да е мотиви относно предложените съществени различия на хипотезите на чл. 179, ал. 3, горното административните нарушения не се третират по различен начин. 4 т. 2 и чл. 179, ал. 3б, т. 2 от проекта. На следващо място, недопустимо вносителят предлага възможност за нарушители с автомобили до 3.5 тона в рамките на календарния ден да заплатят дължимата от тях пътна такса, във връзка с което да им се наложи наказание от 97 лева. Така предложеното създава редица неясноти и притеснения свързани със спазването на административнонаказателното производство предвидено в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. С използването на термина „календарен ден” не става ясно кога следва да е заплатена винетната такса, за да се наложи съответното наказание от 97 лева, дали тя трябва да се плати преди да е установено нарушението, по време на неговото установяване или след това до края на деня, в който е установено. Приема се. Отразено в текста. Също така предвидената формулировка на текста на чл. 179, ал. 3, т. 2 от проекта предвижда възможност за доброволно плащане, с краен срок до края на деня, в който е установено нарушението, което само по себе си създава привилегия за този вид нарушители, в сравнение с водачите на тежкотоварни автомобили, за които подобна възможност липсва. Санкционната уредба свързана с незаплащането на дължимите пътни такси следва да е уединена и еднаква за всички участници в движението, недопустимо е да се създават различни по вид състави за различните превозни средства, с които то е допуснато и които състави да пораждат различни права и санкции в следствие на упражняване на тези права. Законодателят следва да има предвид, че само по себе си нарушението за всички участници в движението по платената пътна мрежа е едно и също по вид, а именно не заплащане на съответната пътна такса за съответния пътен участък, по който се е движи нарушителя. С оглед това следва да се предвидят такива състави на административните нарушения, които едновременно да отчитат тежестта на нарушението, подбудите за неговото Не се приема. Административното задължение в областта на пътното таксуване е за заплащане на дължимата пътна такса. Материалният закон е диференцирал пътната такса според различните категории пътни превозни средства и е определил такси на база време и на база изминато разстояние. Спецификите при отчитането и заплащането на двете групи пътни такси следва да бъдат взети предвид и при диференциране на 5 извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а не да създават различия и различен правен режим, отнасящ се за едно и също по вид административно нарушение. Единствено при отчитане на това обстоятелство ще се постигне спазване на изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Също така освен, че законодателят следва да отчита, че независимо от вида на превозното средство и в двата случая става въпрос за не плащане на пътна такса, тоест едно и също по своята правна същност административно нарушение, той следва да има предвид, че за целите на административното наказание, реда за определяне и заплащане на тази дължима пътна такса не е от значение. Съществения елемент за допускане на това нарушение е неплащане на пътна такса, а не как тя се определя за съответния нарушител, следователно и по ал 3, т. 2 и ал. 3а, т. 2 следва да не е платена дължимата пътна такса и поради това противоправно бездействие държавата трябва да приложи своята административна принуда, чрез налагане на съответното за нарушителя административно наказание. Считаме, че именно това е целта на санкционната уредба, свързана с този вид нарушения, а именно да предвижда наказания за неплащане на дължимата такса, а не да създава определени условия за едни участници и други условия за други участници, при реализирането, на които те се санкционират по различен ред. С оглед, на което считаме, че предвидените различни хипотези и санкции в тези две предложени разпоредби не отчитат характера на самото административно нарушение и създават привилегия за определен кръг нарушители за сметка на друг кръг, за който необосновано и в разрез с принципите на правото се въвежда различен, утежнен състав на административно нарушение с предвиден много по-голям размер на санкцията. За постигане на хармонизация с правото на Европейския съюз и целите на наказанието предвидени в ЗАНН е необходимо законодателят ясно да си даде сметка, че санкционната правна уредба следва да е еднаква за всички участници, в движението по платената пътна мрежа, поради което административнонаказател ната отговорност. Предвидената диференциация на административнонаказател ните състави по отношение на ППС под и над 3,5 тона не накърнява принципа за равенство. Възможност за заплащане на дължимата пътна такса за календарния ден при пътните превозни средства над 3,5 тона е регламентирана в разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 и 9 от Закона за пътищата. При това – при упражняване на тази възможност не се ангажира каквато и да е било административнонаказател на отговорност. С оглед на горното административните нарушения не се третират по различен начин. 6 така предложените текстове следва да претърпят съществено изменение, за да могат да отговорят на принципите на правовата държава и да не позволят създаването на неравноправен санкционен режим. На следващо място в унисон с изложеното по-горе считаме, че текстовете на чл. 179, ал. 3, т. 2 и чл. 179, ал. 3а, т. 2 не следва да се приемат, а ако се приемат, то законодателят трябва да унифицира хипотезите им така, че да гарантира равнопоставеността и еднаквата защита на правата и интересите на нарушителите. Считаме, че така предложения текст на чл. 179, ал. 3а, т. 2 освен, че създава неравноправност с водачите извършили същото нарушение по вид, но чрез управление на автомобил до 3,5 тона, недопустимо включва в себе си допълнителен признак, който няма никакво отношение към установеното нарушение от една страна, а от друга по никакъв начин не се различава с нарушението по чл. 179, ал. 3а, т. 1 от проекта. Видно от състава на точка 2 следва да е незаплатена пътната такса, за участък от пътя на платената пътна мрежа, който водачът е започнал да ползва, когато в календарния ден е заплатена пътна такса за друг участък от платената пътна мрежа. В така предложения текст е ясно, че става дума за административно нарушение, при което водачът е започнал да ползва участък от платената пътна мрежа без да е заплатил съответната пътна такса затова, поведение което напълно покрива текста на чл. 179, ал. 3а, т. 1 и изведнъж според вносителя съставът става „привилегирован“, като към него се предвижда изискване, което няма нищо общо с установеното нарушение и по никакъв начин не влияе на извършеното нарушение, а именно изисква се в календарния ден да е заплатена такса за друг участък от пътната мрежа. Привилегирования състав по своята правна същност изисква към основния състав на нарушението да се е реализирал допълнителен белег, който да утежнява извършеното нарушение, тоест да води до по-висока степен на обществена опасност на деянието, в сравнение Не се приема. В посочената част от предоставеното становище не се съдържат конкретни предложения. Чл. 179, ал. 3, т. 1 и чл. 179, ал. 3а, т. 1 от проекта представляват основните състави на нарушенията. чл. 179, ал. 3, т. 2 и чл. 179, ал. 3а, т. 2 от проекта са регламентирани привилегировани състави на административни нарушения. Съставите са привилегировани, тъй като предвиждат по лека по размер санкция вследствие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Квалифицирани състави, отчитащи отегчаващи отговорността или вината обстоятелства не са 7 с основния състав на нарушението. В предложения текст такъв белег, който да утежнява извършеното деяние липсва, поради което не е ясно как вносителя определя този състав за привилегирован, след като той по своята правна същност не е такъв. Плащането на пътна такса в един и същи ден за друг участък на платената пътна мрежа по никакъв начин не представлява обществено опасно деяние, което да води до квалифициран състав на административно нарушение, напротив това е съвсем нормално и дължимо правно поведение на ползвателите на платената пътна мрежа, който преминавайки по нея с автомобили над 3.5 тона са длъжни да заплащат съответни пътни такси за пътните участници през, които преминават. За нас е непонятно как едно законосъобразно поведение, свързано с плащането на пътна такса се използва от законодателя за вменяването на отегчаващи вината обстоятелства и води до налагане на по- тежко наказание. Така предложения текст на чл. 179, ал. 3а, т. 2 от проекта според нас противоречи на чл. 6 от ЗАНН, като по никакъв начин не взема предвид легалното определение на административните нарушения съдържащо се в тази разпоредба. Видно от чл. 6 на ЗАНН деянието следва да нарушава установения държавен ред на управление и да е извършено виновно, а в случая на т. 2 лицето е заплатило пътна такса през деня на нарушението, но за друг пътен участък, което поведение не може и не следва да се квалифицира като противоправно, защото не противоречи на установения държавен ред и не е извършено виновно. Именно държавата е тази, която изисква заплащане на пътни такси за съответните участъци от пътя, през които преминават тежкотоварните камиони, поради което изпълнението на това законово задължение е недопустимо да се превръща в квалифициран състав на административно нарушение. Във връзка, с което текста на чл. 179, ал. 3а, т. 2 е незаконосъобразен, поради противоречието му с чл. 6 от ЗАНН и по никакъв начин не може да се определи като привилегирован, по- скоро показва самоволно отношение на държавата при упражняването от предвидени и не се предлагат с настоящия законопроект. Предвидените привилегировани състави въвеждат такава диференциация в процеса по налагане на санкции, която отчита както тежестта на извършеното нарушение, така и поведението на нарушителя. 8 нея на държавната ѝ принуда. Освен това, така предложения текст на чл. 179, ал. 3а, т. 2 от проекта не съответства и не отговаря на действителната фактическа обстановка и правната уредба на пътните такси, дължими от тежкотоварните автомобили. Съгласно действащата нормативна уредба водачите или собствениците на камионите заплашат съответна пътна такса за определени тол сегменти, през които преминава съответното превозно средство, следователно плащането на пътна такса за друг път, през който превозното средство е минало в същия ден, в който е извършено нарушението по т. 2 не може и не следва да се квалифицира, като утежняващ състав на административно нарушение, тъй като собственика или водача, спазвайки закона е заплатило за съответния пътен участък, който вече е използвал. Законодателят следва да има предвид, че тежкотоварните камиони извършват превози на товари, преминавайки през различни пътни участъци в рамките на един календарен ден, през който ще следва да заплатят съответните пътни такси за ползваната от тях пътна мрежа, поради което за нас е недопустимо плащането на определена такса, защото камиона е използвал конкретния пътен участък в съответния ден, да се ползва за утежняващо обстоятелство за нарушение свързано с неплащане на пътна такса за конкретен пътен участък. Такова законодателно предложение считаме за недопустимо и в разрез с правната характеристика на административните нарушения. Също така утежняващото обстоятелство следва да е свързано с конкретното не плащане на пътна такса за определен участък от пътя, а не да представлява действие, което се отнася за друг пътен участък, ползван от водача през съответния календарен ден, за който водачът е имал правомерно поведение и не е допуснал административно нарушение. Използването на правомерно поведение за утежняване положението на нарушителя е недопустимо и в разрез, както с принципите на правовата държава и законоустановеност на административните нарушения и наказания, така и с принципите и правилата на правото на 9 Европейския съюз. С оглед, изложеното считаме, че текста на чл. 179, ал. 3а, т. 2 следва да отпадне от проекта, тъй като неговата хипотеза е недопустима и в никакъв случай не представлява привилегирован състав на административно нарушение. Санкционната част на чл. 179, ал. 3а, т. 2, както и тази на т. 1 и т. 3 от същата разпоредба са недопустими и неправилни, тъй като противоречат на чл. 18 от ЗАНН, прогласяващ принципа, че за едно нарушение се налага едно наказание. Използваната законодателна техника в посочените норми едновременно да се предвижда фиксиран размер („петкратен размер на максималната такса“, „четирикратен размер на максималната такса“ и „трикратен размер на максималната такса“) и диапазон на административното нарушение („не по-малко от 116 лв. и не повече от 1 800 лв.“, „не по-малко от 87 лв. и не повече от 1 500 лв.“ и „не по-малко от 80 лв. и не повече от 1 300 лв.“) е незаконосъобразна, тъй като не дава яснота относно размера на административното наказание, от една страна, а от друга не е ясно как с този текст се покрива нормата на чл. 12 от ЗАНН. Също така предложените санкции са взаимоизключващи се и противоречащи си един на друг, тъй като в един и същи текст едновременно се определя ред за изчисляване размера на санкцията, а в същото време се предвижда и неин диапазон. Считаме, че с така предвидените санкции се създава неяснота относно техния законосъобразен размер и създават опасност предвидения минимален размер в състава на нормата да не намери приложение на практика, тъй като той е възможно да не съответства на петкратния, четирикратния или трикратния максимален размер на таксата по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Така дадената формулировка на санкцията лишава от смисъл тя да се определя в даден диапазон, от една страна, а от друга става неясно когато петкратния, четирикратния или трикратния размер на максималната такса не съответства на съответния диапазон, то в какъв размер ще е наложената Приема се. Отразено в текста. 10 санкция и дали тя ще е законосъобразна. Принципът за законоустановеност на административните наказания, заложен в чл. 6 на ЗАНН, изисква от законодателя точно и ясно определяне на реда за санкциониране на съответното административно нарушение. В настоящия случай считаме, че така предложените текстове създават неяснота относно това как се определя размера на санкцията, както и са предпоставка за произвол в действията на контролните органи. Само с ясни санкционни норми ще се предотвратят възможностите за произвол и би се постигнало спазване на принципа за съразмерност и равенство в дейността на наказващите органи. С оглед посоченото считаме, че така предвидените санкции не следва да се приемат в този им вид, а наказанието следва да бъде определено или в петкратен, четирикратен или трикратен размер от максималната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата или да остане в определен диапазон, но не и тези две различни възможности за определяне на административното наказание да останат в един текст. На следващо място, отново в нарушение на принципа за равенство и съразмерност вносителят е предложил санкционен състав за собствениците, които са допуснали движение на превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, без заплащане на съответната пътна такса за ползване на платената пътна мрежа в страната. Без каквито и да е мотиви и непонятно за нас е предвиден текст, който санкционира собственици на превозни средства от определена категория превозни средства, а за собствениците на автомобили до 3,5 тона не е предвиден подобен състав за административнонаказателна отговорност, различен от състава за водачите на този вид превозни средства. Както вече посочихме административното нарушение независимо с какъв вид превозно средство е извършено се отнася до не плащане на съответна такса за ползване на платената пътна мрежа, тоест изпълнителното деяние се изразява в движение по път включен в обхвата на платената пътна мрежа в страната без за него да е Приема се частично Не се приема в частта относно липсата на административнонаказател на отговорност за собствениците на ППС до 3,5 тона, със следните мотиви: Отговорността на собствениците на превозни средства до 3,5 тона при незаплатена пътна такса се ангажира на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно 11 заплатена необходимата такса, независимо от вида превозно средство изпълнителното деяние се изразява в едно и също, поради което в разрез с посочените вече принципи отново законодателят третира сходни случаи различно. Видно от проекта собственици на превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата се явяват наказателноотговорни лица и на тях ще се налагат административни наказания различни по размер с тези за водачите на тези превозни средства, докато за собствениците на автомобили до 3,5 тона това не е така. Считаме, че предвиждайки административнонаказателна отговорност за определен кръг лица, законодателят следва ясно и точно да спазва принципа, установен в чл. 11, ал. 1 от НПК, съгласно който всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В настоящия случай проекта предлага за определени лица притежаващи тежкотоварни превозни средства да се налагат наказания в по-висок размер от наказанията за водачите, а за други собственици на автомобили, чиито превозни средства също се движат по платената пътна мрежа в страната да носят административнонаказателна отговорност, еднаква с водачите на този вид превозни средства, това нарушава посочения принцип на чл. 11 от НПК и е недопустимо да се въвежда такъв вид неравенство в правната ни сфера, отнасящо се до притежанието на определен вид имущество, в настоящия случай определен вид превозно средство, във връзка с което считаме, че текста на чл. 179, ал. 3б не следва да се приема, а в случай, че се приеме то аналогичен следва да има и за собствениците на превозни средства до 3,5 тона. законовата презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя. Приема се в частта за уеднаквяване на предвидените размери на санкциите за собственици и водачи на ППС над 3,5 тона. 12 Друго наше съображение, във връзка с предложените текстове на чл. 179, ал. 3а, т. 3 и ал. 3б, т. 3 от проекта, е свързано с обстоятелството, че те не отговарят на едно от основните изисквания за носене на административнонаказателна отговорност от съответните нарушителя, а именно деянието да е извършено виновно. В административнонаказателното производство вината не се предполага, тя следва винаги да е установена по безспорен начин от съответния наказващ орган /чл. 53, ал. 1 от ЗАНН/, преди да се санкционира нарушителя. Вината е съществен елемент, който обуславя налагането на наказание и нейната липса е винаги основание за незаконосъобразност на издадения санкционен акт. В посочените разпоредби обаче са заложени хипотези, при които наличието на вина в действията/бездействията на наказателноотговорното лице е под въпрос, с което се създава възможност при неустановена по безспорен начин вина да се санкционира съответно лице, което е недопустимо и не следва да се приема в законодателството ни. В случая в съставът на административното нарушение се предвижда осъществено частично заплащане на тол такса в резултат на невярно декларирани данни, без обаче да се конкретизира какво представляват тези невярно декларирани данни, следователно каква вина би могло да носи съответното лице за тях. В предвидените текстове се препраща към чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, но там се съдържа изброяване на признаците, които дефинират тол таксите, а не конкретизиране на това кои данни законодателят приема за невярно декларирани. Считаме, че за да се предвиди административнонаказателна отговорност следва по несъмнен начин да се дефинира кои данни следва правилно да са декларирани от съответните лица, за да е ясна тяхната отговорност в случай на разминаване в тях. Санкционните разпоредби, като правни норми, с които се ангажира административнонаказателната отговорност на лицата следва винаги да са ясно определени, а препращането към определени правни норми, трябва да Приема се. Отразено в текста. 13 им съответства, в противен случай се създават неясноти и предпоставки за неправилно установяване на нарушението и незаконосъобразното, му санкциониране. Поради, което предлагаме законодателят ясно да предвиди, в кои случаи са налице невярно декларирани данни, за които съответните лица носят административнонаказателна отговорност, в случай че се реши да се приеме предложения текст. Не на последно място, нормата на чл. 187а, ал. 2 от проекта считаме, че следва да отпадне, тъй като от една страна дублира предложеното в чл. 179, ал. 3б, относно санкционирането на собствениците на превозни средства от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, а от друга е неприложима за правилото на чл. 179, ал. 3а. Видно от така предложения текст с него се цели санкциониране на собственика, който е допуснал превозното му средство да се движи по платената пътна мрежа в страната без за него да е заплатена съответната пътна такса, но тази цел се преследва и от нормата на чл. 179, ал. 3б, в която вече са уредени санкции за собственика на превозно средство от категория по чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Нормата на чл. 179, ал. 3а се отнася за водач на превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, като в случай, че собственикът на превозното средство е различен от водача нищо не пречи неговата отговорност да бъде ангажирана по правилото на ал. 3б. Следователно считаме за проява на лоша законодателна техника да се урежда два пъти ангажирането на административнонаказателната отговорност на лица, за които вече такава е предвидена в чл. 179, ал. 3б. Предложената норма единствено утежнява закона и не допринася по никакъв начин за обществените отношения, които се целят да бъдат регламентирани с проекта. От друга страна обаче с текста на чл. 187а, ал. 2 се предвижда санкциониране на собствениците на превозни средства, за които не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, но Не се приема. Собственици на пътни превозни средства, както под 3,5 тона, така и над 3,5 тона могат да бъдат физически лица, юридически лица и еднолични търговци. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната 14 неясно за нас е защо отново този вид субекти са подведени под различен правен режим от собствениците на превозни средства от категорията на чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за които са предвидени санкции по предложения текст на чл. 179, ал. 3б. Видно от проекта недопустимо при липса на каквито и да е мотиви вносителят приравнява собствениците - физически и юридически лица на превозни средства, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, при неплащането им да носят същата административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3, като водачите на този вид превозни средства, а собствениците - физически и юридически лица на превозни средства от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, при неплащане на съответната пътна такса да носят административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3а и 3б, при условие, че за собствениците на този вид превозни средства вече е предложен санкционния текст на чл. 179, ал. 3б. Според нас е недопустимо при наличие на текст регулиращ административнонаказателната отговорност на собствениците, именно текста на чл. 179, ал. 3б от проекта да се предвижда възможност в чл. 187а, ал. 2 те да се санкционират по нормите на чл. 179, ал. 3а и 3б. Считаме, че когато се предвижда административно наказание за спазване на правилото на чл. 6 от ЗАНН е необходимо в закона ясно да е посочена волята на законодателя относно това, по кой текст ще се наказва съответния нарушител, само по този начин би се постигнала гаранция за спазване на принципа за законоустановеност на административното наказание и би се гарантирало правото на защита на санкционираното лице, което ще има възможност да разбере под коя правна норма е подведено неговото противоправно деяние. В настоящия случай така предложеното в чл. 187а, ал. 2 не съответства на волята на законодателя, изразена в текстовете на чл. 179, ал. 3а и 3б да санкционира водачите и собствениците по отделни състави, тъй като предложената норма ги обединява в един, като предвижда, че собствениците носят дейност.“. В тази връзка чл. 187а, ал. 2 от проекта не дублира предложението в чл. 179, ал. 3б, а създава възможност за налагане на имуществена санкция, в случаите в които субект на нарушението е юридическо лице или едноличен търговец. 15 отговорност по чл. 179, ал. 3а и 3б. Видно от тези норми в тях размера на санкциите е различен, поради което не става ясно как ще се определя наказанието на собствениците на превозни средства от категорията на чл. 10б , ал. 3 от Закона за пътищата и кой размер ще е законосъобразен. С оглед на което считаме, че текстът следва да отпадне, а в случай, че се приеме, то да остане санкционирането само по чл. 179, ал. 3б, който текст е релевантен за собствениците. Освен това санкционирането на собственици на превозни средства, за които не е заплатена пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата със същите санкции като за водачите им по чл. 179, ал. 3 и предложеното препращане в чл. 187а, ал. 2 към санкционния режим за собственици на превозни средства от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по чл. 179, ал. 3а и 3б отново създава неравенство и необосновано определяне на размера на наказанието, което по своята същност се отнася за едно и също административно нарушение, изразяващо се в неплащане на съответна пътна такса и отново за сходни случаи се въвежда различно третиране, което е недопустимо в оперативната самостоятелност на административните органи. Във връзка с изложеното, относно текста на чл. 187а, ал. 2 предлагаме да не се приема, а вместо него законодателят да предвиди аналогичен текст на чл. 179, ал. 3б за собствениците на превозни средства, за които не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. По този начин ще се гарантира равенството при санкционирането на собствениците на различните видове превозни средства. 16 2. Асоциация на земеделските производители в България Отправено е предложение в чл. 9 от ЗДвП да бъде добавено изключение за селскостопанска техника, оборудвана с гумено-верижно задвижване. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, движението на верижни машини по такива пътища е забранено, като законодателят е определил целесъобразни изключения от тази норма, позволяващи нормалното протичане на процеса по снегопочистване в страната, както и движението на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили, обезпечаващо сектор отбрана. Съществуващата разпоредба, обаче, не отчита спецификите и съвременните технологични характеристики на модерната селскостопанска техника, която използва гумени вериги, значително различни от класическите метални. Тези машини са създадени с цел да разпределят теглото върху по-голяма площ, което намалява натиска върху пътната настилка, щади инфраструктурата и е съпоставимо – а в много случаи и по- благоприятно – спрямо движението на тежкотоварни автомобили. Не се приема. Направеното предложение не е обвързано с целта на изготвения законопроект, а именно - създаване на съразмерна и диференцирана система от наказания за нарушения, свързани с незаплащането на пътни такси, в съответствие с решението на СЕС по дело C-61/23 и принципите на правото на ЕС, като се отчита тежестта на нарушението и се стимулира коректното поведение, както и привеждане на системата от наказания в съответствие с принципа за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година. 3. Асоциация на българските предприятия за международни превози и 1. Системата от санкции, така както е предложена, отново няма да дава възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на нарушението и с конкретните смекчаващи обстоятелства, защото: - Предложените глоби са диференцирани само в зависимост от три Не се приема. Предложените привилегировани състави отразяват обстоятелствата, при наличието, на които тежестта на извършеното 17 пътища конкретни ситуации, без възможност да бъдат вземани предвид тежестта на нарушението (например размер на незаплатената такса; умисъл при извършването му), като и конкретните смекчаващи обстоятелства (например неотчетен тол сегмент по технически причини; издадена маршрутна карта за определен маршрут, по който е възникнал ремонт и превозното средство се е отклонило от него по нареждане на компетентните органи); деяние и неговата обществена опасност са значително по-ниски. 2. Предложените глоби отново ще бъдат с фиксиран размер за съответната категория превозни средства (петкратния, четирикратния или трикратния размер на фиксирани максимални такси); Приема се. Отразено в текста. 3. В определените глоби има логическо несъответствие - в една и съща алинея те едновременно са определени във фиксиран размер в зависимост от максималните такси и същевременно са зададени минимален и максимален размер, които при това не отговарят, респективно на петкратния, четирикратния или трикратния размер на максималните такси. Приема се. Отразено в текста. 4. По наше мнения глобите остават прекалено високи, особено при предвидените административнонаказателни състава в т. 2 и 3 на ал. 3а и 3б на чл. 179 и трябва да бъдат намалени. При определени неволни нарушения - например незаплащане на отделен тол сегмент по технически причини пропуснатата да бъде заплатена такса може да бъде нищожна по размер, а налаганата санкция е непропорционално висока. Не се приема. Предложените размери „от“ и „до“ на санкцията предвиждат широк по своя обхват диапазон, в рамките на който може да бъде наложена пропорционална такса. 5. Предлагаме в преходните и заключителни разпоредби да се предвиди текст, който да определи прилагането на новите глоби само за нарушения, извършени след влизането в сила на изменението на закона. Не се приема. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на съответния правораздавателен акт 18 последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Цитираната разпоредба има характера на принцип.