Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за за изменение и допълнение на международния търговски арбитраж Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 9 . 5 . 2 0 2 5 г . X 0 4 .0 4 - 3 9 / 0 9 .0 5 .2 0 2 5 г . S i g n e d b y : M i r o s l a v a V a s i l e v a D o k o v a В отговор на №: 03-00-96/09.05.2025 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Видно от на промени на арбитражно потребители на Във връзка промени изложението да II. Предлагаме регистър и по-подробна регистър и електронното администриране, ІІІ. Напомняме, 30 дни и само проекта на Относно раздел 1 „Проблем/проблеми изложеното в този раздел, евентуален нормативно ниво, са зачестилите производство и използването му услуги. Тези злоупотреби водят с горното и за повече яснота предлагаме раздел 1 да започне с продължи с представеното към Относно раздел 4 „Варианти на за повече пълнота на предоставянето на електронни услуги, информация относно подхода, съответно - как се предвижда да управление по отношение предоставянето на услуги, Относно раздел 7. „Консултации“: че срокът за обществените при изключителни случаи и нормативен акт може да определи за решаване“: проблем за злоупотреби с за бързо и лесно до спад на доверието и обоснованост на кратко формулиране момента описание на действие. Анализ на изложението и с оглед в представянето който ще бъде възприет бъдат приложени създаването на регистъра, техният вид, срокове, консултации по чл. 26 изрично посочване на друг срок, но не по-кратък решаване, чрез предприемането неформалното и свободно осъждане на физически лица – в арбитража. предложените нормативни на проблем и след това проблема. въздействията“: предвиденото създаване на на Вариант 2 да се включи за създаване на този изискванията на Закона за неговото водене и канали за достъп и др. от ЗНА е не по-кратък от причините съставителят на от 14 дни. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. И.Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 9.5.2025 г . X Sig n ed b y: Isk re n Pa vlo v Iva n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

ПРОЕКТ! Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г.; Решение № 9 от 2002 г. на Конституционния съд – бр. 102 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г. и бр. 8 от 2017 г. ) § 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за арбитража“. § 2. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „международния търговски“ се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „ (2) С арбитраж могат да бъдат решавани имуществени спорове, с изключение на посочените в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства.“ § 3. В чл. 3 думите „международния търговски“ се заличават. § 4. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Арбитражът може да бъде постоянна институция или, когато страните са със седалище, постоянен адрес или обичайно местопребиваване в различни държави (международен арбитраж), да бъде образуван за решаване на определен спор.“ § 5. Създава се глава първа „а“ с чл. 6а - 6е: „Глава първа „а“ Регистър на арбитражите Чл. 6а. (1) Арбитраж с място на територията на Република България, може да се провежда от постоянна арбитражна институция със седалище в Република България вписана в регистъра на арбитражите, която отговаря на следните изисквания: 1. юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, да е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в друг регистър, предвиден в закон; 2. да поддържа офис, интернет страница, деловодство и архив; 3. да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността; 4. членовете на управителния й орган, ако има такъв, и вписаните в списъка арбитри, да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 4. (2) При провеждане на арбитраж с място на територията на Република България от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, както и от постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, в регистъра на арбитражите се вписва всяко образувано пред тях арбитражно производство. Чл. 6б. (1) Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в Република България, както и относно арбитражните 1 производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. (2) Регистърът е публичен в частта, съдържаща данни относно арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в регистъра са достъпни само за съда, министъра на правосъдието и инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. (3) Условията и редът за водене, достъп и съхраняване на регистъра се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието. (4) Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за предоставяне на следните услуги от регистъра на арбитражите: 1. вписване на арбитраж като постоянна институция; 2. вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция; 3. вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, както и на арбитри извън листата на арбитража; 4. издаване на удостоверение за вписана постоянна институция; 5. извършване на писмена справка за вписани обстоятелства; 6. издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. Чл. 6в. (1) За постоянните арбитражни институции се вписват: 1. единен идентификационен код, наименование и правно-организационна форма на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; 2. седалище и адрес на управление, адрес на офисите, в които се осъществява арбитражна дейност, и интернет страница; 3. имената на членовете на управителните органи на юридическото лице; 4. имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния орган на арбитража, ако има такъв; 5. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, чрез които постоянната институция осъществява арбитражна дейност; 6. специализация на арбитражната дейност, ако е приложимо. (2) Ако арбитър по конкретно дело е лице извън листата на арбитража, данните по ал. 3 за разглежданото с негово участие дело се вписват по партидата на арбитражната институция. (3) За арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, се вписват следните обстоятелства: 1. дата на постъпване на искането за разглеждане на арбитражния спор; 2. имена и адреси на страните; 3. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, избрани или назначени да решат спора; 4. дата и номер на арбитражното решение. (4) В случаите по ал. 3 се обявяват следните актове: 1. искане за разглеждане на арбитражния спор и отговор на искането, ако е постъпил; 2. съобщение за предстоящо открито заседание за разглеждане на арбитражното дело – дата и начин на провеждане; 2 3. арбитражно решение. Чл. 6г. (1) Заявление за вписване на постоянна арбитражна институция се подава от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, или от пълномощник с изрично пълномощно. (2) Заявление за вписване на арбитраж по чл. 6а, ал. 2 се подава от председателя на арбитражния състав по конкретното дело в 7-дневен срок от формирането му. (3) Заявление за вписване на промени на обстоятелства по чл. 6в, ал. 1 и 3 се подава в 7-дневен срок от настъпването им. (4) Документите, които се прилагат към заявлението, се уреждат в наредбата по чл. 6б, ал. 3. С нея се приемат и образци на декларации и други документи, необходими за вписването. Чл. 6д. Министърът на правосъдието се произнася по заявлението за вписване с мотивирано решение. Когато не са спазени изискванията по чл. 6а - 6г и пропуските не бъдат отстранени в 7-дневен срок, министърът отказва вписването. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 6е. (1) Арбитражна институция се заличава от регистъра: 1. по искане на представляващия юридическото лице, към което е създадена; 2. при прекратяване на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; 3. в случаите по чл. 52, ал. 7. (2) В случаите по ал. 1 висящите арбитражни производства се довършват от арбитражен състав, образуван съобразно приложимите за това правила при започване на производството. (3) Архивът на заличената арбитражна институция се предава на Министерството на правосъдието.“ § 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Смята се, че има арбитражно споразумение, и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража. Същото се приема, когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или на възражение за прихващане, или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Второто изречение на ал. 3 не се прилага, когато ответникът е физическо лице. Не се смята за физическо лице едноличният търговец, предприемачът, лицето, което е страна по спора в качеството му на съдружник или акционер, както и което се е задължило или дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.“ § 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато и двете страни са със седалище, постоянен адрес или обичайно местопребиваване в Република България, освен когато една от тях е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие, арбитър може да бъде лице, което е гражданин на 3 Република България. В останалите случаи арбитър може да бъде и чуждестранен гражданин.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) За арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в листата на арбитражната институция, ако отговаря на изискванията по ал. 4.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който: 1. не е осъждан; 2. има висше образование; 3. има най-малко 8 години професионален стаж; 4. не е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност, или да заема определена длъжност; 5. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут; 6. притежава високи морални качества.“ 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Изискванията по ал. 4 не се прилагат за арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. (6) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват въз основа на служебна справка по т. 1 и 5, документ за завършено висше образование по т. 2 и писмена декларация от арбитъра по т. 3 и 4.“ § 8. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. ако страната не назначи арбитър в 30-дневен срок от получаване искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, той се назначава по искане на една от страните от ръководителя на арбитражната институция, а при международен арбитраж за решаване на отделен спор – от председателя на Българската търговско- промишлена палата.“ б) в т. 3 думата „органа“ се заменя с „органите“. в) създава се т. 4: „4. при международен арбитраж за решаване на отделен спор, който не произтича от търговска сделка, назначаващ орган е Софийският градски съд.“ 2. В ал. 3 думите „Председателят на Българската търговско-промишлена палата“ се заменят с „Назначаващият орган по ал. 2, т. 2-4“. 3. В ал. 4 думите „председателя на Българската търговско-промишлена палата по ал. 2 и 3“ се заменят с: „назначаващия орган по ал. 2, т. 2-4“. § 9. Член 26 се изменя така: „Чл. 26. Когато и двете страни са със седалище, постоянен адрес или обичайно местопребиваване в Република България, освен когато една от тях е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие, арбитражното производство се води на български език. В останалите случаи страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използват в арбитражното производство. При липса на споразумение езикът или езиците се определят от арбитражния съд. Той може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.“ 4 § 10. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 1 и 2: „(1) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото открито заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако не са могли да бъдат връчени реално при първия опит, направен чрез универсална пощенска услуга за препоръчани пратки или чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги. По искане на ищеца услугите на нотариус или частен съдебен изпълнител могат да бъдат използвани и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като той понася съответните разноски, независимо от изхода на делото. (2) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.“ 2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 3 и 4 и се изменят така: „(3) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя. (4) Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.“ 3. Създават се ал. 5, 6 и 7: „(5) Алинеи 3 и втората хипотеза на ал. 4 не се прилагат за страна физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4. (6) Когато опитите за връчване на исковата молба или съобщението за насрочване на първо открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 3 и 4, по искане на ищеца се прави нов последен опит за връчване в срок до 3 месеца от последния или делото се прекратява. В последния случай ищецът има право да предяви иска пред компетентния държавен съд. (7) Въз основа на изрично писмено искане на страните книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес. По отношение на ответника тази възможност се прилага след като е бил уведомен за предявения срещу него иск и за насроченото първо заседание по реда на ал. 1.“ § 11. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато всички елементи на спорното правоотношение са свързани с една държава, изборът на друго право не изключва прилагането на императивните разпоредби на правото на тази държава.“ 2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. § 12. В чл. 41 ал. 3 се изменя така: „(3) Решението се обявява с публикуването му в електронното досие на делото, а когато е постановено от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, или от постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина - в регистъра по чл. 6а. Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. С връчването му на двете страни то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.“ 5 § 13. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Всеки арбитражен съд води деловодство и архив.“ 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Деловодството осигурява информация за арбитражните дела от образуването им до предаването им в архив. Деловодството се поддържа и в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно досие. Достъп до електронното досие се осигурява на страните, на арбитрите, избрани или назначени да разгледат и решат делото, на съда, на министъра на правосъдието и на инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. (3) В архива се съхраняват приключените дела за срок до 10 години от приключването им. Решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби, се съхраняват за срок до 50 години.“ § 14. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно този закон или съобразно избран от страните друг закон при международен арбитраж;“ б) създава се нова т. 3: „3. арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България;“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Арбитражното решение е нищожно, когато е постановено: 1. от арбитраж, който не е вписан в регистъра по чл. 6а; 2. от арбитър, който не е вписан в регистъра в случаите по чл. 6в, ал. 1, т. 5 или по чл. 6в, ал. 2 и 3; 3. по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Освен в случаите по ал. 1, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд и ако по надлежния съдебен ред бъде установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото.“ § 15. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) В случаите по чл. 47, ал. 3 иск за отмяна се предявява в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата или на решението по иск по чл. 124, ал. 4 или 5 от Гражданския процесуален кодекс. (3) Иск за установяване на нищожност на арбитражно решение може да бъде предявен от страните и техните правоприемници пред Върховния касационен съд без ограничение във времето. Когато съдът е сезиран с иск за отмяна по чл. 47, ал. 1 или 3, той се произнася по нищожността на решението и без да има искане за това.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска от Върховния касационен съд срещу представяне на 6 обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Допуснатите обезпечения по чл. 9 и извършените до спиране на изпълнението действия от съдебен изпълнител се запазват.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Размерът на държавната такса за разглеждане на исковете по чл. 47 се определя с тарифа на Министерския съвет.“ § 16. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „ (1) Ако държавният съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд. Когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 или ал. 3, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри. При обявяване на арбитражното решение за нищожно на някое от основанията по чл. 47, ал. 2, заинтересованата страна може да отнесе спора за разглеждане от компетентния държавен съд.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието електронно копие от всяко свое решение, с което обявява за нищожно или отменя арбитражно решение.“ § 17. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите „влязлото в сила“ се добавя „и обявено“; б) създава се изречение трето: „Когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение се издава от Софийския градски съд.“ 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Окръжният съд прави служебна проверка в регистъра на арбитражите и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, както и за връчване на решението на длъжника по изпълнението. (3) Електронно копие от разпореждането, с което съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, се изпраща на министъра на правосъдието.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5. § 18. Заглавието на глава осма се изменя така: „Контрол и административнонаказателна отговорност“. § 19. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Инспекторатът може да извършва и случайни проверки без конкретен повод. За целта всеки арбитражен съд предоставя служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили дела.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 3. Създава се ал. 7: 7 „(7) Министърът на правосъдието има право да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра по чл. 6а в случай че бъдат констатирани системни тежки нарушения на този закон от арбитри или от институцията, към която е учреден арбитражът. Министърът се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.“ § 20. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Арбитър, който постанови решение по спор, в който една от страните е потребител по смисъла на §13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и решението е обявено за нищожно на това основание от Върховния касационен съд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 25000 лв.“ 2. Създава се нова ал. 2: (2) Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в регистъра по реда на чл. 6в, ал. 1, т. 5 или ал. 2 и 3, т. 3, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. Същата глоба се налага на председателя на арбитражния съд. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 50000 лв.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) При повторно нарушение глобите или имуществените санкции по ал. 1 и 2 са в трикратен размер.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и думите „по чл. 52, ал. 5“ стават „по чл. 52, ал. 6“. § 21. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието „Допълнителна разпоредба“ се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се §1а: „§1а. По смисъла на този закон: 1. „Връчител“ е нотариус, съдебен изпълнител, куриер или пощенски служител, чрез който арбитражът изпраща книжа и съобщения до страните. 2. „Предприемач“ има значението по чл. 760а от Търговския закон. 3. „Противоречие с обществения ред в Република България“ е налице, когато са нарушени императивни норми с принципно значение, които имат основополагащ характер за българското право. 4. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. 5. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени три или повече нарушения на закона, извършени в продължение на една година.“ § 22. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 23. (1) В четиримесечен срок от обнародването на този закон: 8 1. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; изм., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 и 64 от 1993 г., бр. 45 и 61 от 1994 г., бр. 15 от 1996 г., бр. 2, 28 и 36 от 1997 г., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм., бр. 95 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г.; Решение № 798 на Върховния административен съд от 2001 г. - бр. 19 от 2001 г.; изм., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г., бр. 66 от 2003 г.; Решение № 295 на Върховния административен съд от 2004 г. - бр. 6 от 2004 г.; изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 35, 75 и 105 от 2006 г., бр. 75 от 2007 г., бр. 22 от 2008 г., бр. 39 и 77 от 2009 г., бр. 30 от 2011 г., бр. 98 от 2012 г., бр. 88 от 2013 г., бр. 35 от 2017 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 63 от 2023 г., бр. 25 от 2024 г. и бр. 34 от 2025 г.), произтичащи от този закон; 2. министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 6б, ал. 3 и създава регистъра по чл. 6а. § 24. (1) Лицата, които осъществяват арбитражна дейност като постоянна институция на територията на Република България, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и подават заявление за вписване в регистъра по чл. 6а в двумесечен срок от създаването му. § 25. Съществуващите към датата на влизане в сила на този закон споразумения за арбитраж, образуван за решаване на определен спор, се прекратяват с влизане в сила на този закон, освен в случаите на международен арбитраж. § 26. Висящите към датата на влизане в сила на този закон арбитражни дела, включително образуваните въз основа на арбитражни споразумения по § 25, се довършват при спазване на изискванията на този закон. § 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на § 5, 7, т. 4 (относно чл. 11, ал. 6), § 12, 13, т. 2, § 14, т. 2, § 17, т. 1, буква „а“ и т. 2, § 19, т. 1 и 3 и § 20, т. 2, които влизат в сила в шестмесечен срок от деня на обнародването. 9

ПРОЕКТ! МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж I. Причини, които налагат приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж Законът за международния търговски арбитраж (ЗМТА), (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.), както се вижда от наименованието му, е предназначен да се прилага по отношение на международен търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, чрез който се решават граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения. Законът се основана на ратифицирани от Република България международни актове в областта на арбитража - Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., ратифицирана от България през 1961 г., Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж от 1961 г., ратифицирана през 1964 г. и Закон - модел за международен търговски арбитраж, приет от Комисията на ООН по международно търговско право през 1985 г. Като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове арбитражът е приложим предимно при трансгранични търговски отношения. Приложението му предоставя на страните възможност за избор на неутрална юрисдикция. Предимствата му като алтернатива на съдебното производство са бързината, липсата на публичност и формализъм. Друго ценно преимущество на арбитража е доверието на страните към избрани от тях арбитри. Значението на арбитража нараства с развитието на международната търговия и глобализацията в световната икономика. С § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМТА (нов, ДВ, бр. 93 от 1993 г.) приложното поле на закона е разширено, като е предвидено законът да се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България, с изключение на някои разпоредби, относими само към международния арбитраж. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) (1952 г.- отм.), както и чл. 19 от ГПК (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) допуска страните по всеки имуществен спор да уговорят той да бъде разрешен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Вижда се, че, макар да е създаден като международен и търговски, арбитражът у нас има по-широко приложение в сферата на гражданските правоотношения. Поради зачестили злоупотреби с неформалното и свободно арбитражно производство и използването му за бързо и лесно осъждане на физически лица – потребители на услуги, ГПК и ЗМТА бяха изменени („Държавен вестник“, бр. 8 от 2017 г.), като от гражданските имуществени спорове, които могат да бъдат решавани от арбитраж, бяха изключени тези, по които страна е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Измененията в ЗМТА от 2017 г. допринесоха за защита на правата на потребителите. Независимо от това, през последните няколко години доверието към арбитража у нас намалява. Според представителните организации на работодателите в Република България броят на арбитражните дела намалява, докато съдилищата търсят начин за справяне с увеличаваща се натовареност. По данни на по-големите арбитражи за 1 последните 10 години делата са сериозно намалели. Голямо е влиянието на изключването на потребителските спорове от арбитражната компетентност, но има и други причини. В тази ситуация в последните месеци стана публично известно, че арбитражът се използва в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи. Макар че не става дума за същински арбитраж, доколкото и споразумението за арбитраж, и всички документи по делото, вкл. решението, са неистински, става ясно, че напълно безконтролното създаване на арбитражи (сега функционират над 40) и ограничените случаи, в които арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд (ВКС), представляват благоприятна почва за осъществяване на престъпна дейност. В допълнение, не съществуват реални средства и за последващ контрол. Макар такъв да е възложен през 1993 г. на министъра на правосъдието, той не разполага с адекватен инструментариум да констатира нарушенията и съответно да ги санкционира. В отговор на установените проблеми и с цел общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България се предлага система от законодателни промени, насочени към подобряване на защитата на страните в арбитражното производство, укрепване на правната сигурност и доверието в дейността на арбитражите. Промените са съобразени с факта, че посочените международни актове не препятстват държавите, присъединили се към тях, да уреждат в националното си законодателство правила относно създаването на арбитражен съд с място на дейност на територията на съответната държава, изискванията към арбитрите и основанията за отмяна на арбитражни решения. II. Предложения за изменение и допълнение на правната уредба 1. Изменя се наименованието на закона на Закон за арбитража. Преодолява се подходът вътрешният арбитраж да се урежда чрез § 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМТА (нов, ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Разпоредбите, съдържащи се там, са изведени на съответното систематично място в основния текст на закона. Това налага и промяна в чл. 1 относно предмета на закона и компетентността на арбитража. 2. Създаване на регистър на арбитражите. Законопроектът предвижда създаване на регистър на арбитражите като структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. Съгласно предложенията в законопроекта, арбитраж с място на територията на Република България може да се провежда от постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в регистъра на арбитражите. Законът въвежда определени изисквания за вписване в регистъра, с оглед на необходимостта от въвеждане на регулация на дейността по правораздаване, тъй като осъществяването й засяга установения обществен ред в Република България, както и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Специфични правила се въвеждат за вписване на международен арбитраж ad hoc и на чуждестранен арбитраж, който осъществява дейност в страната. Създаване на вътрешен арбитраж ad hoc не се допуска. Вписването на арбитража е условие за правомерно осъществяване на дейност. Арбитражно решение, постановено от невписан в регистъра арбитраж или от невписан арбитър, ако е извън листата на арбитражната институция, е нищожно. 2 С оглед защита на поверителната информация, предмет на разглеждане в арбитражните производства, законът предвижда само малка част от информацията в регистъра да бъде публично достъпна – обстоятелствата относно идентификацията на постоянната арбитражна институция и юридическото лице, към което е създадена, както и основни данни за арбитрите, чрез които арбитражът осъществява дейността си. Достъп до останалите данни и документи в регистъра имат съдът, министърът на правосъдието и служителите от инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, както и страните в арбитражното производство. Предвижда се Министерството на правосъдието да събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за предоставяне на определени услуги от регистъра на арбитражите. 3. Повишаване на изискванията към арбитрите. Изискванията в действащата редакция на чл. 11, ал. 3 ЗМТА се допълват чрез въвеждане на нови, с оглед осигуряване на условия за правораздаване от арбитри, които имат необходимите професионални и лични качества – да не са осъждани, без оглед на вида на престъплението и наложеното наказание; да не са лишавани от правото да упражняват определена професия или дейност, или да заемат определена длъжност; да не са в производство по несъстоятелност и невъзстановен в правата си несъстоятелен или да са осъждани за банкрут. 4. Усъвършенстване на процесуалните правила за водене на арбитражните производства. В чл. 12 ЗМТА са прецизирани и осъвременени правилата за назначаване на арбитри при липса на избор от страните. Председателят на Българската търговско- промишлена палата е запазен като назначаващ орган само по международни дела ad hoc в съответствие с Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж (ДВ, бр. 57 от 21 юли 1964 г.). На Софийския градски съд се възлага компетентността да бъде назначаващ орган при международен арбитраж за решаване на спор, който не произтича от търговска сделка. В останалите случаи назначаването на арбитър при липса на избор е ръководителят на съответната арбитражна институция. Чрез този подход се отчита наличието на повече арбитражни институции, които биват третирани равнопоставено. Законопроектът въвежда допълнителни гаранции за защита на процесуалните права на страните в арбитражното производство. В чл. 32 се предвиждат условия за редовно връчване на исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщенията за насрочване на първото заседание за разглеждане на арбитражното дело, както и на постановеното арбитражно решение. За да бъдат действително получени, тези най-важни актове се връчват на ответника чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако не са могли да бъдат връчени реално при първия опит за връчване, направен чрез универсална пощенска услуга за препоръчани пратки или чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги. Завишена закрила е предвидена за физическите лица, които не са търговци или предприемачи, не са поели или обезпечили задължение за търговец и спорът не е свързан с тяхното качество на съдружник или акционер. По отношение на тези лица не се прилагат фикциите за връчване, каквото реално не е извършено. Тъй като при този подход е възможно арбитражното производство да не може да се развие, се предвижда, че по искане на ищеца опитите за връчване могат да продължат или делото да бъде прекратено. В последния случай той има право да предяви иска си пред държавния съд. 3 Посочената категория физически лица са защитени и чрез неприложимост спрямо тях на мълчаливото съгласие за арбитраж, изразяващо се в извършване на процесуални действия без възражение за липса на арбитражно споразумение (чл. 7). Предлага се решение и на проблема с ненадлежното уведомяване на страните за постановеното арбитражно решение. Съгласно действащата редакция на чл. 41, ал. 3 ЗМТА, решението се смята за обявено с връчването му на една от тях. Новата редакция на тази разпоредба изисква решението да бъде публикувано в електронното досие на арбитражното дело или в регистъра на арбитражите, ако е постановено от арбитраж, създаден за решаване на определен спор. В допълнение на това, решението се изпраща на страните и едва след връчването му на двете страни, то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 46а ЗМТА се допълва с изискване всеки арбитражен съд да води деловодство и архив, за да бъдат създадени условия за проверка на провежданите арбитражните производства. Деловодството, което осигурява информация за арбитражните дела, се поддържа и в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно досие. Достъп до електронното досие се осигурява на страните, на арбитрите по делото, на съда и на министъра на правосъдието. В архива се съхраняват приключените дела за срок до 10 години, а решенията и сключените спогодби - за срок от 50 години. 5. Изменение на правилата за отмяна на арбитражното решение и спиране на изпълнението. За укрепване на правната сигурност и предотвратяване на неблагоприятното засягане на имуществените права на гражданите и юридическите лица законопроектът предлага допълване на разпоредбите относно основанията за нищожност, отмяна и спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на исковете по чл. 47 ЗМТА. Сред основанията за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1 ЗМТА се възстановява отмененото през 2017 г. – „арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България“. Това ще даде възможност на ВКС да отмени решение, което е в очевидно противоречие с основни положения на българското право и да го върне за ново разглеждане от арбитража. Въвежда се и друго основание за отмяна - ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото. Основанието е аналогично на уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание е необходимо в арбитражното производство, предвид установените случаи на злоупотреби с арбитражни решения през последните години. Основанията за нищожност на арбитражното решение са разширени, като наред с произнасяне по неарбитрируем спор, решението е нищожно и когато е постановено от арбитраж или от арбитър, които не са вписани по съответния ред в регистъра на арбитражите. Нищожността се прогласява от ВКС по иск на някоя от страните или техни правоприемници, като искът не е ограничен със срок. ВКС има право да констатира нищожност и служебно, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание. Измененията и допълненията в чл. 48 се отнасят до сроковете и условията за предявяване на искове за отмяна, в зависимост от основанието за това. Разпоредбата на чл. 49 е допълнена с последиците от отмяна и установяване на нищожност на арбитражното решение на новите основания. 4 Сред пречките за защита на правата на страните в арбитражното производство са таксите за разглеждане на исковете за отмяна, които сега са идентични с тези за предявяване на иск пред съда – 4% върху интереса. Идеята е, доколкото ВКС не разглежда делото по същество, да бъде определена по-ниска такса – напр. 1% от интереса, но не повече от определен горен праг. Това следва да стане чрез изменение на Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК. За осигуряване на защитата на засегнатата от решението страна законопроектът предвижда, че ВКС може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. 6. Проверка за нищожност на арбитражното решение преди издаване на изпълнителен лист. Съгласно действащата редакция на чл. 51, ал. 1 ЗМТА, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения (чл. 405, ал. 5 ГПК). Създаването на регистър на арбитражите и електронно досие на арбитражното дело ще позволи на съда да извърши проверка дали решението не е нищожно и съобразно новите основания в чл. 47, ал. 2 ЗМТА. 7. Разширяване на обхвата на последващия административен контрол, осъществяван от министъра на правосъдието. В отговор на обществените очаквания за засилване на контрола, осъществяван от министъра на правосъдието по отношение на дейността на арбитражите, законопроектът предлага съответни изменения и допълнения в заглавието и в разпоредбите на глава осма „Административнонаказателна отговорност“. Разширяването на приложното поле, въвеждането на нови санкции и мерки е насочено към повишаване на ефективността на последващия административен контрол върху арбитражна дейност, провеждана на територията на Република България. Инспекторатът може да извършва и случайни проверки без конкретен повод и има служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. В съответствие с това правомощие, законопроектът предвижда, че Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение, а окръжният съд ще изпраща разпореждането, с което отказа издаване на изпълнителен лист. Увеличават се предвидените в чл. 53 глоби и се въвеждат имуществени санкции за постановяване на арбитражно решение по спор с потребител. Въвеждат се нови състави на административнонаказателна отговорност за постановяване на арбитражно решение от арбитър, който не е вписан в регистъра на арбитражите, за извършване на арбитражна дейност в нарушение на изискванията за регистрация на арбитражните институции и на арбитражните производства, създадени за решаване на определен спор. Наред със съществуващата възможност за издаване на задължителни указания до арбитражите, се въвежда и възможност министърът на правосъдието да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при извършване на системни тежки нарушения на закона. В допълнителните разпоредби се съдържат определения на новите понятия, въведени с измененията на закона. 5 В преходните и заключителните разпоредби е уредено положението на заварените случаи. Споразуменията за арбитраж ad hoc се прекратяват, освен когато се касае за международен арбитраж. Образуваните към датата на влизане в сила на закона арбитражни дела се довършват съобразно неговите правила. Това се отнася и за започналите производства за вътрешен арбитраж ad hoc. III. Цели, които се поставят с приемането на проекта на Закона за изменение и допълнение на Международния търговски арбитраж 1. Укрепване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България. 2. Улесняване на достъпа до правосъдие чрез използването на арбитража като алтернативна форма за решаване на имуществени спорове; 3. Подобряване на бизнес средата в Република България чрез създаване на условия за бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове от арбитражи, които се ползват от добра репутация и обществено доверие. Съгласно Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет 24 февруари 2025 г., сред основните приоритети в управлението на страната ще бъдат изграждането на ефективна, прозрачна и справедлива правосъдна система, която осигурява реален достъп до правосъдие, бързина и прозрачност в съдебните производства, разширяването на обхвата на електронното правосъдие и провеждането на истинска реформа, която да доведе до връщане на доверието на гражданите в съдебната власт. В съответствие с това, в сектор „Правосъдие“ ще се работи за подобряване на ефективността, прозрачността и справедливостта на правосъдната система в Република България, а основните приоритети ще бъдат ефективен достъп до правосъдие, което включва осигуряване на навременен и справедлив достъп до правосъдната система за всички граждани, ускоряване на съдебните процеси. Без да е изрично формулирано като специфична цел, укрепването на доверието в правораздаването от арбитража има пряко отношение към изпълнението на посочените основни приоритети в управлението на страната и в частност – в сектор „Правосъдие“. IV. Очакваните резултати от прилагането на закона са: 1. Увеличаване на търсенето на арбитраж за решаване на търговски и имуществени спорове, провеждани при спазване на изискванията на закона; 2. Намаляване на натоварването на съдебната система във връзка с разглеждане на съдебни дела по повод на търговски и имуществени спорове; 3. Намаляване на броя на случаите на отказано изпълнение на арбитражни решения, отмяна и обявяване на нищожност на арбитражните решения и на други нарушения при провеждане на арбитраж. V. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За прилагане на новата правна уредба е необходимо да се осигури финансиране за изграждане на регистъра на арбитражите и за неговото функциониране. Към проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на 6 Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Арбитражната дейност има последици, които засягат установения обществен ред в Република България, както и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Арбитражните решения подлежат на принудително изпълнение, а действащата уредба не позволява упражняването на ефективен предварителен или последващ контрол върху дейността на арбитражите, арбитрите и постановените арбитражни решения. Налице е необходимост от приемане на законодателна уредба във възможно най-кратки срокове, която да ограничи използването на арбитража в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи, както и извършването на други сериозни нарушения. Предвид гореизложеното, проектът за акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието за провеждане на обществени консултации в 14-дневен срок съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. VI. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания Законопроектът не е свързан с прилагането актове от правото на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Относно съответствието на проектозакона с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. 7

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж ………………………………………… Лице за контакт: Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 522, Svetla_Stoykova@justice.government.bg 02/ 9237 311, dany@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Намаляващо доверие към арбитража 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото Министерството на правосъдието подготви законодателни дейността на постоянните арбитражни институции с място България, допълват се изискванията към арбитрите и се водене на арбитражното производство, както и за отмяна насочени към защита на страните в арбитражното производство, доверието в дейността на арбитражите, осъществявани на Законът за международния търговски арбитраж (ЗМТА), наименованието му, е предназначен да се прилага по отношение основан на арбитражно споразумение, чрез който се възникнали от външнотърговски отношения. Законът се България международни актове в областта на арбитража - чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., ратифицирана конвенция за външнотърговски арбитраж от 1961 г., международен търговски арбитраж, приет от Комисията на през 1985 г. Като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове трансгранични търговски отношения. Приложението му на неутрална юрисдикция. Предимствата му като алтернатива липсата на публичност и формализъм. Друго ценно възникване: промени, чрез които се създават правила за на дейност на територията на Република усъвършенстват процесуалните правила за на арбитражните решения. Промените са укрепване на правната сигурност и територията на Република България. (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.), както се вижда от на международен търговски арбитраж, решават граждански имуществени спорове, основана на ратифицирани от Република Конвенцията за признаване и изпълнение на от България през 1961 г., Европейската ратифицирана 1964 г. и Закон - модел за ООН по международно търговско право арбитражът е приложим предимно при предоставя на страните възможност за избор на съдебното производство са бързината, преимущество на арбитража е доверието на 2 страните към избрани от тях арбитри. Значението на арбитража нараства с развитието на международната търговия и глобализацията в световната икономика. С §3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМТА (нов, ДВ, бр. 93 от 1993 г.) приложното поле на ЗМТА е разширено, като е предвидено законът да се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България, с изключение на някои разпоредби, относими само към международния арбитраж. Гражданският процесуален кодекс (1952 г.-отм.), както и чл. 19 ГПК (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.), допуска страните по всеки имуществен спор да уговорят той да бъде разрешен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение (чл. 19, ал. 1 ГПК). Вижда се, че, макар да е създаден като международен и търговски, арбитражът у нас има по-широко приложение в сферата на гражданските правоотношения. Поради зачестили злоупотреби с неформалното и свободно арбитражно производство и използването му за бързо и лесно осъждане на физически лица – потребители на услуги, ГПК и ЗМТА бяха изменени („Държавен вестник“, бр. 8 от 2017 г.), като от гражданските имуществени спорове, които могат да се решават от арбитраж, бяха изключени тези, по които страна е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Измененията в ЗМТА от 2017 г. допринесоха за защита на правата на потребителите.. Независимо от това, през последните няколко години доверието към арбитража у нас намалява. Според представителните организации на работодателите в Република България броят на арбитражните дела намалява, докато съдилищата търсят начин за справяне с натовареността от съдебни дела. По данни на по-големите арбитражи за последните 10 години делата са намалели наполовина. Голямо е влиянието на изключване на потребителските спорове от арбитражната компетентност, но има и други причини. В тази ситуация в последните месеци стана публично известно, че арбитражът се използва в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи. Макар че не става дума за същински арбитраж, доколкото и споразумението за арбитраж, и всички документи по делото, вкл. решението, са неистински, става ясно, че напълно безконтролното създаване на арбитражи (сега функционират над 40) и ограничените случаи, в които арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, представляват благоприятна почва за осъществяване на престъпна дейност. В допълнение, не съществуват реални средства и за последващ контрол. Макар такъв да е възложен през 1993 г. на министъра на правосъдието, той не разполага с адекватен инструментариум да констатира нарушенията и съответно да ги санкционира. В отговор на установените проблеми и с цел общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България се предлага система от законодателни промени, насочени към подобряване на защитата на страните в арбитражното производство, укрепване на правната сигурност и доверието в дейността на арбитражите. Промените са съобразени с факта, че Република България, прилагайки посочените международни актове, има изключителната компетентност да уреди в националното си законодателство правила относно създаването на арбитражен съд с място на дейност на територията на Република България, изискванията към арбитрите, арбитражната процедура и основанията за отмяна на арбитражни решения. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатираните в т. 1 проблеми. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото ➢ 3 законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като правилата за функциониране на националния и международния арбитраж са нормативно регламентирани. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени не произтичат от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт.. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Преодоляване на недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове чрез общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България Оперативни цели: 1. Укрепване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България. 2. Улесняване на достъпа до правосъдие чрез използването на арбитража като алтернативна форма за решаване на имуществени спорове; 3. Подобряване на бизнес средата в Република България чрез създаване на условия за бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове от арбитражи, които се ползват от добра репутация и обществено доверие. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министър на правосъдието Министърът на правосъдието е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието и изпълнява всички останали функции, възложени му с Конституцията на Република България, с международен договор или с акт на общностното право, със закон или с акт на Министерския съвет. Министърът ръководи и представлява Министерството на правосъдието, ръководи дейността по изработването на проекти на нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговите правомощия, както и по изработването на становища по проекти на нормативни актове, изготвени от други централни органи на изпълнителната власт. Законопроектът предвижда създаване на регистър на арбитражите, като структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи 4 арбитражна дейност със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства, образувани пред арбитраж създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. В отговор на обществените очаквания за засилване на контрола, осъществяван от министъра на правосъдието по отношение на дейността на арбитражите, законопроектът предлага съответни изменения и допълнения на разпоредбите на глава осма „Административнонаказателна отговорност“. Разширяването на приложното поле и въвеждането на нови санкции и мерки е насочено към повишаване на ефективността на последващия административен контрол върху арбитражна дейност, провеждана на територията на Република България. Инспекторатът на министъра на правосъдието по закона за съдебната власт може да извършва и случайни проверки без конкретен повод и има служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. В съответствие с това правомощие, законопроектът предвижда, че Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение, а окръжният съд ще изпраща разпореждането, с което отказва издаване на изпълнителен лист. Наред със съществуващата възможност за издаване на задължителни указания до арбитражите, се въвежда и възможност министърът на правосъдието да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при извършване на системни тежки нарушения на закона. 2. Арбитражни съдилища – около 40 3. Физически и юридически лица в страната, страни по определените групи граждански и търговски дела-техният брой е динамичен и не може да бъде определен. 4. Адвокати, предоставящи защита по граждански и търговски спорове, подлежащи на арбитраж- техният брой не може да се определи. Общият брой на всички адвокати е 13 487. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - засилване на недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове; - уязвимост на защитата на страните в арбитражното производство; - съществуване на правна несигурност; - прекалена натовареност на съдебната система и бавно правораздаване; 5 - ниска ефективност на арбитражния съд. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж“: Описание: 1. Изменя се наименованието на закона на Закон за арбитража. Преодолява се подходът вътрешният арбитраж да се урежда чрез §3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗМТА. Разпоредбите, съдържащи се там, са изведени на съответното систематично място в основния текст на закона. Това налага и промяна в чл. 1 относно предмета на закона и компетентността на арбитража. 2. Създаване на регистър на арбитражите Законопроектът ще предвиди създаване на регистър на арбитражите като структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Създаването и воденето на регистъра е съобразено с императивните изисквания на Закона за електронното управление. Регистърът на арбитражите ще се води и поддържа от Министерството на правосъдието. В съответствие с чл. 4а от Закона за електронното управление, в закона ще бъдат изрично уредени обстоятелствата, които подлежат на вписване, основните правила за вписване, отказ и заличаване от регистъра, за предоставяне на услуги и достъп до регистъра, за съхраняване и защита на данните. За постоянните арбитражни институции ще се вписват единен идентификационен код, наименование и правно-организационна форма на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; седалище и адрес на управление, адрес на офисите, в които се осъществява арбитражна дейност и интернет страница; имената на членовете на управителните органи на юридическото лице; имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния орган на арбитража, ако има такъв; имена, професия и данни за контакт на арбитрите, чрез които постоянната институция осъществява арбитражна дейност; специализация на арбитражната дейност, ако е приложимо. За арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, ще се вписват: дата на постъпване на искането за разглеждане на арбитражния спор; имена и адреси на страните; имена, професия и данни за контакт на арбитрите, избрани или назначени да решат спора; дата и номер на арбитражното решение. Регистърът ще бъде публичен в частта, съдържаща данни относно арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи ще бъдат достъпни само за съда, министъра на правосъдието и инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. 6 Условията и редът за водене, достъп и съхраняване на регистъра ще бъдат определени с наредба, издадена от министъра на правосъдието. Наредбата ще бъде съобразена с изискванията на Закона за електронното управление, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и приложимите технически стандарти относно предоставянето на административни услуги по електронен път, воденето на регистъра в електронна форма, осигуряването на достъп до регистъра, съхраняването и защитата на данните в регистъра. Предвижда се Министерството на правосъдието да събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за предоставяне на следните услуги от регистъра на арбитражите: вписване на арбитраж като постоянна институция; вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция; вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, както и на арбитри, извън листата на арбитраж; издаване на удостоверение за вписана постоянна институция; извършване на писмена справка за вписани обстоятелства; издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. Съгласно предложенията в законопроекта, арбитраж с място на територията на Република България може да се провежда от постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в регистъра на арбитражите. Законът въвежда определени изисквания за вписване в регистъра, с оглед на необходимостта от въвеждане на регулация на дейността по правораздаване, тъй като осъществяването й засяга установения обществен ред в Република България, както и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Специфични правила се въвеждат за вписване на международен арбитраж ad hoc и на чуждестранен арбитраж, който осъществява дейност в страната. Създаване на вътрешен арбитраж ad hoc не се допуска. Вписването на арбитража е условие за правомерно осъществяване на дейност. Арбитражно решение, постановено от невписан в регистъра арбитраж или от невписан арбитър, ако е извън листата на арбитражната институция, е нищожно. 3. Повишаване на изискванията към арбитрите Изискванията в действащата редакция на чл. 11, ал. 3 ЗМТА се допълват чрез въвеждане на нови, с оглед на осигуряване на условия за правораздаване от арбитри, които имат необходимите професионални и лични качества – да не са осъждани, без оглед на вида на престъплението и наложеното наказание; да не са лишавани от правото да упражняват определена професия или дейност или да заемат определена длъжност; да не са в производство по несъстоятелност и невъзстановен в правата си несъстоятелен или да са осъждани за банкрут. 4. Усъвършенстване на процесуалните правила за водене на арбитражните производства Законопроектът въвежда допълнителни гаранции за защита на процесуалните права на страните в арбитражното производство. В чл. 32 се предвиждат условия за редовно връчване на исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщенията за насрочване на първото заседание за разглеждане на арбитражното дело, както и на постановеното арбитражно решение. За да бъдат действително получени, тези най-важни актове се връчват на ответника чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако не са могли да бъдат връчени реално при първия опит за връчване, направен чрез универсална пощенска услуга за препоръчани пратки или чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги. Завишена закрила е предвидена за физическите лица, които не са търговци или предприемачи, не са поели или обезпечили задължение за търговец и спорът не е свързан с тяхното качество на съдружник или акционер. По отношение на тези лица не се прилагат фикциите за връчване, каквото реално не е извършено. Тъй като при този подход е възможно арбитражното производство да не може да се развие, се предвижда, че по искане на ищеца опитите за връчване могат да продължат или делото да бъде прекратено. В последния случай той има право да предяви иска си пред държавния съд. 7 Посочената категория физически лица са защитени и чрез неприложимост спрямо тях на мълчаливото съгласие за арбитраж, изразяващо се в извършване на процесуални действия без възражение за липса на арбитражно споразумение (чл. 7). Предлага се решение и на проблема с ненадлежното уведомяване на страните за постановеното арбитражно решение. Съгласно действащата редакция на чл. 41, ал. 3 ЗМТА, решението се смята за обявено с връчването му на една от тях. Новата редакция на тази разпоредба изисква решението да бъде публикувано в електронното досие на арбитражното дело или в регистъра на арбитражите, ако е постановено от арбитраж, създаден за решаване на определен спор. В допълнение на това, решението се изпраща на страните и едва след връчването му на двете страни, то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 46а ЗМТА се допълва с изискване всеки арбитражен съд да води деловодство и архив, за да бъдат създадени условия за проверка на провежданите арбитражните производства. Деловодството, което осигурява информация за арбитражните дела, се поддържа и в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно досие. Достъп до електронното досие се осигурява на страните, на арбитрите по делото, на съда и на министъра на правосъдието. В архива се съхраняват приключените дела за срок до 10 години, а решенията сключените спогодби - за срок от 50 години. 5. Изменение на правилата за отмяна на арбитражното решение и спиране на изпълнението За укрепване на правната сигурност и предотвратяване на неблагоприятното засягане на имуществените права на гражданите и юридическите лица, законопроектът предлага допълване на разпоредбите относно основанията за нищожност, отмяна и спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на исковете по чл. 47 ЗМТА. Сред основанията за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1 ЗМТА се възстановява отмененото през 2017 г. – „арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България“. Това ще даде възможност на ВКС да отмени решение, което е в очевидно противоречие с основни положения на българското право и да го върне за ново разглеждане от арбитража. Въвежда се и друго основание за отмяна - ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото. Основанието е аналогично на уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание е необходимо в арбитражното производство, предвид установените случаи на злоупотреби с арбитражни решения през последните години. Основанията за нищожност на арбитражното решение са разширени, като наред с произнасяне по неарбитрируем спор, решението е нищожно и когато е постановено от арбитраж или от арбитър, които не са вписани по съответния ред в регистъра на арбитражите. Нищожността се прогласява от ВКС, като искът не е ограничен със срок. ВКС има право да констатира нищожност и служебно, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание. Измененията и допълненията в чл. 48 се отнасят до сроковете и условията за предявяване на искове за отмяна, в зависимост от основанието за това. Разпоредбата на чл. 49 е допълнена с последиците от отмяна и установяване на нищожност на арбитражното решение на новите основания. Сред пречките за защита на правата на страните в арбитражното производство са таксите за разглеждане на исковете за отмяна, които сега са идентични с тези за предявяване на иск пред съда – 4% върху интереса. Идеята е, доколкото ВКС не разглежда делото по същество, да бъде определена по-ниска такса – напр. 1% от интереса, но не повече от определен горен праг. Това следва да стане чрез изменение на Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК . За осигуряване на защитата на засегнатата от решението страна законопроектът предвижда, че Върховният касационен съд може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. 8 6. Проверка за нищожност на арбитражното решение преди издаване на изпълнителен лист Съгласно действащата редакция на чл. 51, ал. 1 ЗМТА, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения (чл. 405, ал. 5 ГПК). Създаването на регистър на арбитражите и електронно досие на арбитражното дело ще позволи на съда да извърши проверка дали решението не е нищожно и съобразно новите основания в чл. 47, ал. 2 ЗМТА. 7. Разширяване на обхвата на последващия административен контрол, осъществяван от министъра на правосъдието В отговор на обществените очаквания за засилване на контрола, осъществяван от министъра на правосъдието по отношение на дейността на арбитражите, законопроектът предлага съответни изменения и допълнения на разпоредбите на глава осма „Административнонаказателна отговорност“. Разширяването на приложното поле, въвеждането на нови санкции и мерки е насочено към повишаване на ефективността на последващия административен контрол върху арбитражна дейност, провеждана на територията на Република България. Инспекторатът може да извършва и случайни проверки без конкретен повод и има служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. В съответствие с това правомощие, законопроектът предвижда, че Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение, а окръжният съд ще изпраща разпореждането, с което отказа издаване на изпълнителен лист. Увеличават се предвидените в чл. 53 глоби и се въвеждат имуществени санкции за постановяване на арбитражно решение по спор с потребител. Въвеждат се нови състави на административнонаказателна отговорност за постановяване на арбитражно решение от арбитър, който не е вписан в регистъра на арбитражите, за извършване на арбитражна дейност в нарушение на изискванията за регистрация на арбитражните институции и на арбитражните производства, създадени за решаване на определен спор. Наред със съществуващата възможност за издаване на задължителни указания до арбитражите, се въвежда и възможност министърът на правосъдието да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при извършване на системни тежки нарушения на закона. В допълнителните разпоредби се съдържат определения на новите понятия, въведени с измененията на закона. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - преодолее недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове; - повиши правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България; - улесни достъпа до правосъдие чрез използването на арбитража като алтернативна форма за решаване на имуществени спорове; 9 - подобри бизнес средата в Република България чрез създаване на условия за бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове от арбитражи, които се ползват от добра репутация и обществено доверие. - (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия са страни в арбитражни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в арбитражния процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Юридическите лица, към които са учредени арбитражи, трябва да извършат изискуемите действия по тяхната регистрация и за тях се създава определена административна тежест. Това е оправдано с оглед на целения резултат – повишаване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България, и избягването на злоупотребите за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи. Вариант 3 „Н ЕНОРМАТИВНА НАМЕСА “: Описание: Не е възможно предприемането само на организационни мерки. Необходимо е уреждането на проблема с нормативен акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен единствено чрез организационни мерки Отрицателните въздействия биха били: - засилване на недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове; - уязвимост на защитата на страните в арбитражното производство; - съществуване на правна несигурност; 10 - - Не се 1.1. 1.2. ниска Специфични Не са Въздействия отчитат. Административна физическите Опишете включително прекалена натовареност ефективност на въздействия: идентифицирани върху малките тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните на съдебната арбитражния (върху всяка заинтересована очаквани и средните При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, система и бавно съд. страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни правораздаване; страни) на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на ГПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ „ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: ➢ Преодоляване недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове чрез общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: „ ➢ Преодоляване недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен ниска висока ниска 11 способ за разрешаване на спорове чрез общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: ➢ Преодоляване недоверието на гражданите към арбитража като недържавен, договорен способ за разрешаване на спорове чрез общо подобряване на уредбата на арбитража на територията на България ниска висока ниска 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По на Посочете Избор проблем Закона на препоръчителен 1: Вариант 2. за международния препоръчителните варианти за вариант: Нормативна търговски решаване на поставения намеса: „Приемане на арбитраж“ проблем/проблеми. Закон за изменение и допълнение 6.1. на 1.2. Ако Промяна 1.1. се в административната препоръчителния вариант Изборът следва да е съотносим предвижда въвеждането на на тежест (включително с посочените специфични такса, представете административното регулиране и за физическите и по отделните въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер съгласно административния контрол върху юридическите лица проблеми): вариант за решаване Методиката по чл. стопанската дейност. от прилагането на всеки проблем. 7а от Закона за ограничаване 12 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават регулаторни режими по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Арбитражът не е стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и не представлява услуга по смисъла на чл. 2 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Арбитражът е доброволен, недържавен способ за разрешаване на спорове, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж. Арбитражът по правни спорове по предмет е сходен с държавното гражданско правосъдие и затова представлява негов сурогат и алтернатива. В арбитражното производство има съдебна намеса на държавния съд, чрез прояви на съдействие или контрол. Решението на арбитражния съд поражда публичноправни последици. Те се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Арбитражното решение е приравнено по сила със съдебното решение на държавен съд. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства, образувани пред арбитраж създаден за решаване на определен спор или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. Регистърът е публичен в частта, съдържаща данни относно арбитражните институции и арбитрите към тях – имена и професия. Останалите данни и документи в регистъра са достъпни само за съда и лицата, на които министърът на правосъдието е възложил упражняване на функциите по глава осма. Условията и реда за водене, достъп и съхраняване на регистъра се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 13 В случай че посочените предприятия са страни в арбитражни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в арбитражния процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Арбитражната дейност има последици, които засягат установения обществен ред в Република България, както и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Арбитражните решения подлежат на принудително изпълнение, а действащата уредба не позволява упражняването на ефективен предварителен или последващ контрол върху дейността на арбитражите, арбитрите и постановените арбитражни решения. Налице е необходимост от приемане на законодателна уредба във възможно най-кратки срокове, която да ограничи използването на арбитража в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи, както и извършването на други сериозни нарушения. Предвид гореизложеното, проектът за акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието за провеждане на обществени консултации в 14-дневен срок съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 14 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: 14.5.2025 г. X д-р Любомир Талев директор на дирикция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ Организация/ потребител Предложения и становища Приети/ /вкл. начина на № получаване на неприет Мотиви предложението/ и 1. Доц. д-р 1. Мисля, че наименованието на закона следва да бъде (Закон за Не се 1. Всички заглавия на нормативни актове Венцислава арбитраж”, а не Закон за арбитража”. приема за членувани, напр. „Закон за медиацията“, Желязкова – „Закон здравето“, „Закон за висшето арбитър към образование“ и пр. Дори сегашното арбитражния 2. По пар. 2 от Законопроекта: заглавие, което изменяме е членувано. съд към С цел по-голяма яснота, чл.1, ал. 2 да добие следния вид: Приема 2. Текстът е редактиран. БТПП ”Арбитражът решава граждански и имуществени спорове, както и се (Становището е получено в спорове за попълване празноти в договора или приспособяването му Министерството на към нововъзникнали обстоятелства, с изключение на правосъдието) неарбитрируемите спорове, определени в законодателството на Република България” Съображенията за тази промяна, която е по- скоро редакционна, са следните: - от предложения текст би могло да се направи извод, че споровете за попълване на празноти в договора и приспособяването му, са изключени от компетентноспа на арбитража; - възможно е в бъдеще и други спорове да бъдат предвидени за неарбитрируеми в други нормативни актове, а не само в ГПК; термины ”неарбитрируемост” е въведен в НюЙоркската Конвенция. 3. По пар. 4 от Законопроекта: Приема 3. Направена е редакция, като видовете Чл. 4 да запази досегашния си вид, като се добавят следните се по арбитраж, които могат да се осъществяват текстове: ”Постоянната арбитражна институция е учредена към принцип на територията на РБългария, са изнесени в юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистьра на чл. 4, а уредбата на регистъра започва в чл. юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията в Република България или в друг регистьр, предвиден в българското 6а. законодателство, и вписана в регистъра на арбитражните институции съгласно настоящия закон. Арбитраж с място в Република България може да бъде образуван за решаване на определен спор само в случай, че страните по спора са със седалище или обичайно местопребиваване в различни държави; за определяне на седалището 1 и обичайното местопребиваване се прилага българското международно частно право”. Предложението е продиктувано от обстоятелството, че след като изрично се предвижда разглеждането на вътрешни спорове да става само от арбитражна институция, то е редно да има определение на понятието ”арбитражна институция", а чл.6а и сл. да урежда регистрацията. Необходимо е да се посочи как ще се определят (прилагат) понятията „седалище“ и „обичайно местопребиваване”, тъй като различните правни системи използват различни критерии при определянето им. Понятието „постоянен адрес", който съществува в нашата правна система не може да бъде критерий в конкретния случай след като спорьт е с международен елемент. В тази връзка понятието"постоянен адрес“ би следва о да отпадне и от предлаганите изменения на чл. 4. 4. По пар. 5 от Законопректа Приема 4. Всички редакционни бележки са Би било по-прегледно да се разменят местата на чл. 66 и чл. ба, като се по обсъдени внимателно и в голямата си част чл. 66 предхожда чл. ба; изразът „или пред постоянна арбитражна принцип са приети, като са направени съответните институции със седалище в чужбина“ от чл.бб, ал. 1 — както и от размествания и редакции. всички други текстове, следва да отпадне или да бъде допълнен, както се посочва по-долу. Мотиви: Няма каквато и да било правно основание и логика арбитражните производства, които се водят пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина да бъдат регистрирани в регистъра, както се посочва в чл. 6б, ал. 1. Означава ли това, че ако ответникът е българско дружество или физическо лице да вписва отговора на исковата молба в регистъра? Арбитражните институции със седалище в друга държава имат собствени правила и са самостоятелни и независими, при което противоречи не само на същността на арбитража, но и на процесуалната автономия на всяка държава изискването от български закон арбитражни производства пред постоянни арбитражни институции със седалище в друга държава да се контролират от българското Министерство на правосъдието. - Ако се има предвид, че компетентноспа е на постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, а мястото на арбитража е в Република България, то това следва да бъде посочено в самия текст, като след думите „постоянна чуждестранна институция със седалище 2 в чужбина“ се добави „с място на арбитраж в Република България". Ако бъде направено това уточнение, то в Преходните и Заключителните разпоредби на ЗИДЗМТА следва изрично да се определи понятието „място на арбитраж”, тьй като това понятие е различно от „ мястото на провеждане на арбитражните заседания". Когато арбитражното споразумение изрично посочва, че „мястото на арбитража“ е в България (и това е различно от седалището на арбитражната институция, както и от мястото на провеждане на арбитражните заседания), това означа прилагане на националните правни норми за арбитраж, международното частно право на държавата по мястото на арбитража и т.н. В случай, че бъде направено горепосоченото уточнение, то следва да се предвиди кой подава заявлението за вписване на актовете (чл. 6в, ал. 4 във връзка с чл. 6г, ал. З от ЗИД ЗМТА) — би следвало да бъде председателят на арбитражния състав, тьй като чуждестранна постоянна арбитражна институция не може да бъде задължена да стори това. Първото изречение на чл.ба, ал. 1 (като целият текст бъде чл. 66) да добие следният вид: „Постоянна арбитражна институция със седалище в България се вписва в регистъра на арбитражите, ако отговаря на следните изисквания:“ Текстьт „както и от постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина“ да бъде съответно уточнен, както се сочи по-горе. 5. По пар. 6 от Законопроекта Приема 5. Приема се относно насрещния иск и Като се имат предвид и последващите текстове на предложенията за се възражението за прихващане. Направена е промяна на ЗМТА (включително относно призоваването и санкцията, редакция на текста. ако се използват неистински документи), не виждам смисъл да бъде ограничавано участието на физически лица в арбитражното производство, след като те изрично са изразили воля за това чрез предявяване на насрещен иск, възражение за прихващане и писмен отговор, както се предвижда в предлаганата нова ал. 4 на чл. 7. Например, при иск предявен от наемодател срещу наемател — физическо лице и наемателят има насрещни претенции, които е заявил пред арбитраж — няма правна логика същият да бъде лишен от правото му да ползва преимуществата на арбитража. В случай, че не би искал да се ползва от арбитражното производство и липсва валидно арбитражно споразумение, бездействието на ответника — физическо лице е достатъчно основание за прекратяване на 3 арбитражното производство. 6. По пар. 7 от Законопроекта Приема 6. Като са отчетени изложените При така предлаганите изменения на ЗМТА, според мен, промяната се съображения, изискването за българско на текста на чл.11, ал. 2 е неудачна, а и съществуващият текст на чл. гражданство е премахнато, като е дадена 11, ал. 2 ЗМТА е твърде архаичен. Съображенията ми са следните: възможност на съответните арбитражни След като споровете между страни със седалище и обичайно институции да решат въпроса в местопребиваване в България ще се разглеждат само от правилниците си. институционен арбитраж, регистриран по надлежния ред в България, то дали арбитрите са български или чужди граждани зависи от листата на съответния арбитраж, която от своя страна подлежи на регистрация. Понятието „гражданство“ в съвременните частноправни отношения отдавна е изместено от други критерии. Какъв би бил смисълът, ако един уважаван юрист живее от дълго време в друга държава и е български гражданин! Да не говорим, че в рамките на ЕС, гражданството е последен критерий, който да има значение в частните правоотношения, а все пак арбитражът е основан на частноправно отношение, включително между самата арбитражна институция и страните по спора чрез арбитражното споразумение Понятието „предприятие“ и „преобладаващо чуждестранно участие“ нямат легално определение. -Понятието „ постоянен адрес“ следва да отпадне от всички текстове, както беше посочено по-горе; всеки български гражданин има постоянен адрес, който е вписан в документа му за самоличност, но обичайното му местопребиваване може да е в друга държава в продължение на години. Законът за арбитраж е нормативен акт, който урежда арбитраж с място в България. Такива са нормативните актове на всички държави, които уреждат арбитража следвайки Закона-модел на УНСИТРАЛ. Българският законодател не може да поставя изисквания към арбитраж с място в друга държава, който е предмет на уреждане от съответното чуждо законодателство. Ето защо, текстът на чл. 11, ал. 5 от предлагания законопроект е абсолютно излишен! 7. По пар. 9 от Законопроекта Промяната на чл. 26 продължава да съдържа неточности относно Не се 7. Когато страните са местни лица и нито споменатите по-горе „постоянен адрес“, „предприятие", приема едно от тях няма напр. чуждестранен „преобладаващо чуждестранно участие". Промяната няма какъвто и собственик, няма никакво основание да било смисъл, тъй като езикът на производството е въпрос на производството да бъде затруднявано като 4 споразумение между страните. След като мястото на арбитража е в страните изберат да се води на чужд език. България и страните са със седалище в България няма смисъл изрично да се посочва, че езикът е българският. Освен това, такава норма обикновено има в правилниците на институционните арбитражи. Предлаганият текст само утежнява законопректа, без да има съществено значение. 8. По пар. 10 от Законопроекта Предложението за нова ал. 6 към чл. 32 обезсмисля действието на Приема 8. Има смисъл от фикциите поне по предлаганите ал. З и 4 от същия текст. След като делото се се отношение на страни - юридически лица и прекратява, няма смисъл от въведените фикции по чл. 32, ал. З и 4, частично физически лица, които не отговарят на които са достатъчно ясни и които са заложени в Закона-модел на характеристиките по чл. 7, ал. 4. УНСИТРАЛ. Освен това, ал. 5 на чл. 32 осигурява достатьчна защита Независимо от това, направени са на ответник- физическо лице. А обстоятелството, че ищецът може да смекчения относно приложното поле на предяви иска си пред държавния съд след като делото е прекратено е фикциите. азбучна истина, която няма смисъл да бъде вписана в закон. 9. По пар. 12 от Законопроекта За пореден път посочвам, че българският закон не може да Приема 9. Проектът няма за цел да урежда ограничава дейността на чуждестранен институционен арбитраж. се по чуждестранни арбитражни институции, а, Текстът в чл. 41, ал. З „или от постоянна арбитражна институция със принцип както ясно се вижда от началните текстове седалище в чужбина“ следва да отпадне или да бъде уточнен, както и много други – само арбитражът, който е с беше посочено по горе, а именно „с място на арбитраж в Република място в Република България. България” 10. Мисля, че с предлаганите изменения на ЗМТА може да се Приема 10. Направена е редакция поправи едно несъответствие (меко казано!) в редакцията на чл. 51, се ал. З от ЗМТА във връзка с признаването и допускане изпълнение на частично чуждестранни арбитражни решения, а именно — отпадането на текста „прилагането на чл. 118-122 от Кодекса на международното частно право". НюЙоркската Конвенция за признаване и допускане изпълнението на чуждестранни арбитражни решения въвежда изчерпателни правила относно изискванията към признаване и допускане на изпълнението. Включването на допълнителни изисквания по чл. 117-122 КМЧП в разпоредбата на чл. 51, ал. З ЗМТА предизвиква непрекъснати затруднения пред българския съд. С някои свои решения българският съд прави корективно тълкуване, като се посочва, че посочените текстове не могат да се отнасят до арбитражни решения поради действието на разпоредбите на международен договор — Ню-Йоркската Конвенция. Все пак някои състави „затьват” в тълкуване на текстовете на чл.118-122 от КМЧП 5 — непосредствено признаване, заверка на документите от Министерство на външните работи (което е невъзможно, тъй като чуждестранният арбитраж не е държавна институция) и т.н. 2. Арбитражен АС при БТПП, като водещата и с най-дълги традиции арбитражна съд при инситуция в България, взела дейно участие в разработването и БТПП прилагането на българското законодателство в областта на (Становището е получено в арбитража, по принцип поддържа така изготвения Проект. Считаме, Министерството на че същият ще позволи да бъдат взети предвид някои актуални правосъдието) проблеми в практиката по приложението на действащия ЗМТА, да бъде съобразено българското законодателство с правото на ЕС, както и да бъде създаден надежден механизъм, който да гарантира интегритет на арбитражното производство. Също така предложените промени ще повишат доверието в дейностга на арбитражите, не само чрез въвеждане на публичен регистьр на арбитражните институции и определяне на ясни изисквания относно дейностга на арбитражните институции. Изцяло подкрепяме промените относно проверката, която, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, осъществява при издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение. Считаме за адекватно и своевременно въвеждането на нови санкции и мерки за повишаване на ефективностга на последващия административен контрол върху арбитражна дейност, провеждана на територията на Република България. I. Бихме искали да направим и някои предложение за промени и допълнения в така презложения проект на ЗИД на ЗМТА: 1. На първо място, считаме че следва да се запази досегашната Приема разпоредба на чл. 11 на ЗМТА, т. к. ако разпоредбата бъде приета в се този вид, това би обезсмислило съществуващите правила на всяка частично арбитражна институция. I. 1. Не се разбират мотивите на предложението и за коя алинея на чл. 11 се отнасят. Независимо от това, въз основа на други конкретни предложения се правят следните изменения: Отменя се ал. 2. В ал. 3 се уточнява, че чужденец може да бъде арбитър, ако правилникът на съответната арбитражна институция позволява това. В ал. 4 се смекчава изискването арбитърът 6 да не е осъждан. 2. Предлагаме да се стесни приложението на разпоредбата на чл. 32, Не се 2. Разбираме трудностите, които създават (5), като се предвиди тя да се прилага за физически лица — граждани приема новите правила за призоваване, но би било на ЕС и на страните на Европейското икономическо пространство. проява на дискриминация, ако се предвиди Целта на предлаганите промени е да се защитят длъжниците — призоваване по различен ред на граждани физически лица, но следва да бъдат отчитани и интересите на от различни държави. Същевременно, няма кредиторите, като се вземат предвид трудностите относно как да се абстрахираме от практическите уведомяването на граждани, извън ЕС и Европейското икономическо проблеми и злоупотреби с призоваването в пространство. България и това, че фикциите, предвидени сега в чл. 32, позволяват арбитражно производство да приключи с влязло в сила решение против лица, които въобще не са узнали за него. Все пак, направени са известни смекчения относно прилагане на фикциите за връчване по отношение на физическите лица. 3. Считаме също така, че именно сега следва да се добавят нови Приема 3. Предложението за дигитализация на текстове в ЗМТА, които да улеснят дигитализацията и се по арбитражния процес по принцип е добро, модернизацията на арбитражното производство, което е от принцип но не е възможно да бъде реализирано с съществено значение с оглед развитието на икономическата среда и настоящия проект. За разлика от доверието на чуждестранните инвеститори в България и държавното правосъдие, което се правораздаването й, както и запазване позицията на България на про- осъществява в единна система, арбитражна юрисдикция. Тук следва да отбележим, че действиетелно арбитражите са отделни структури (а може голямо постижение за българското право е обстоятелството, че с и да няма такива), в които е твърде трудно приемането на действащия ЗМТА през 1988 г., България се превръща да се въведе единна информационна в една от първите държави, възприели закона-модел на Комисията на система. Като начало следва да се изпълни ООН по международно тьрговско право (UNCITRAL) (Закон-модел задачата, която има настоящият проект, а на УНЦИТРАЛ). В този смисъл, измененията на ЗМТА следва да са именно да се уеднаквят изискванията към съобразени с духа на Закона-модел на УНЦИТРАЛ, доказал се в арбитражите и арбитрите и да се въведе множество държави като ефективен и балансиран акт. контрол върху тяхното създаване. Въвеждането на дигитализация би било следваща стъпка след оценка на въздействието от прилагането на настоящия проектозакон. II. Предлагаме и конкретни предложения за промяна и допълване на проекта на ЗИЗ на ЗМТА: II. 1. Общо предложение: Не се 1. Не е прието в българските нормативни Предлагаме на местата в законопроекта, където се споменава приема актове да се използват думи на чужд език. 7 "арбитраж, образуван за решаване на определен спор", да се добави в скоби (ad hoc). Този термина е възприет, както в международната практика, така и в българската правна доктирна, за да бъдат обозначени арбитражните съдилища, образувани за решаването на конкретен спор. С оглед новата регламентация в закона, и особеностите при такъв тип арбитражи, считаме, че това добавяне ще облекчи четенето и разбирането на текста. 2. Относно новия чл. 6а, ал. 1, т. 3: Приема 2. Направена е редакция. Предлагаме след сегашния текст да се добави текстът "и да поддържа се списък на арбитрите" и разпоредбата да придобие следния текст: „3. да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността и да поддържа списък на арбитрите;“.Това предложение цели да бъде създадено задължение за институционалните арбитражи, регистрирани в България, да поддържат листи на арбитрите. Такова изискване не само ще осигури допълнителна сигурност за лицата, избрали съответния арбитраж, но и ще допринесе за прозрачността на арбитражите. 3. Относно измененията в чл. 7, ал. 2: Приема 3. Направена е редакция. Предлагаме в чл. 7 да бъде изменена ал. 2, за да се предвиди изрично, се че арбитражното споразумение може да се съдържа в електронно съобщение или изявление. Това допълнение се налага с оглед развитието на съвременните технологии и формите на договорите, особено с оглед избягване на всякакви съмнения отоносно валидността на такива споразумения. Предлагаме следния текст за чл. 7, ал. 2: „(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми, електронни съобщения или изявления или други средства за съобщения. “ 4. Относно предложението за нова ал. 4 в чл. 7: Приема 4. Направена е редакция. Предлагаме след сегашния текст, след думите съдружник или се акционер, да се добави запетайка и текстът "управител или член на управителен или контролен орган на дружество, " и разпоредбата да придобие следния текст: „(4) Второто изречение на ал. 3 не се прилага, когато ответникът е физическо лице. Не се счита за физическо лице едноличният търговец, предприемачът, лицето, което е страна по спора в качеството му на съдружник или акционер, 8 управител или член на управителен или контролен орган на дружество, прокурист, както и което се е задължило или дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.“ Това предложение цели да бъде позволено на лица, упражняващи търговска дейност, и които съответно нямат необходимост от защитата, присъща за потребители, да сключват арбитражни споразумения. Например, трайна практика е в множество държави договори за управление да бъдат арбитрируеми. 5. Относно предложението за изменение на чл. 11. Приема 5. Вж. т. I.1. АС при БТПП не вижда необходимост или полза от промени на се досегашния текст на чл. 11. 6. Предложение за създаване на нов чл. 24а С оглед дигитализацията на съдебните и арбитражни производства, Не се 6. Вж. т. I.3. предлагаме създаването на нова изрична разпоредба в този смисъл, приема като предлагаме нов чл. 24а, както следва: „Чл. 24а (1) Арбитражният съд, съответният решаващ орган или упълномощени от тях служители, както и страните в арбитражното производство могат да издават актове, подават документи и извършват всички други процесуални действия в електронна форма освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. (2) Електронните изявления в арбитражното производство трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (3) Всички актове или документи в електронна форма в арбитражното производство се съхраняват на електронен носител или в електронна база данни, а заверени преписи на хартиен носител се прилагат към съответното дело. (4) Акт или документ в електронна форма в арбитражното производство може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от председателя на съответния арбитражен съд или от самия решаващ орган. “ Това предложение цели дигитализацията на арбитражното производсто да бъде законово уредена. Използваните текстове са взаимствани от ГПК, ЗСВ и ЗЕДЕУУ. 7. Предложение за допълнение на чл. 30 Приема 7. Формулирана е нова ал. 2 на чл. 30. Във връзка с дигитализацията на арбитражното производство, се. 9 предлагаме да бъде допълнен чл. 30 от ЗМТА, с оглед изричното предвиждане възможността на бъдат провеждани онлайн заседения. Предлагаме, в чл. 30 след точката да се добави следното изречение: „Освен ако не е уговорено друго между страните, заседанията в арбитражното производство могат да бъдат провеждани по решение на арбитражния съд или решаващия орган и чрез видеоконференция. Арбитражния съд или решаващия орган могат да приемат правила за провеждането на заседания чрез видеоконференция.“ Това предложение цели дигитализацията на арбитражното производство да бъде законово уредена. Използваните текстове съответстват на действащата практика в България и водещи международни арбитражни институции. 8. Относно предложението за изменение на чл. 32: Не се 8. Вж. т. I.2. Предлагаме в чл. 32, ал. 5, след съществуащния текст, да се уточни, приема. че предвижданото изключение се прилага единствено за граждани на ЕС, ЕИП, Швейцария и Обединеното кралство. По-конкретно, предлагаме ал. 5 от чл. 32 да придобие следния вид: „(5) Алинеи 3 и втората хипотеза на ал. 4 не се прилагат за страна физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4, което е гражданин на държава член на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Швейцария или Обединеното кралство. Целта на това изменение е да позволи ефективното провеждане на арбитражните производства, когато страните по тях са граждани на трети държави. В практиката си, АС при БТПП се сблъсква редовно с такива производства и невъзможността да бъде осъществено връчване по официален ред на съответните лица. 9. Предложение са допълнение на чл. 41: С оглед дигитализацията на Не се 9. Вж. т. 2.2. съдебните и арбитражни производства, предлагаме създаването на приема. нова ал. 3 в чл. 41, която изрично да предвижда, че актовете в арбитражното производство могат да бъдат в електронна форма. По- специално, предлагаме следния текст на нова ал. 3: „(3) Арбитражните решения, определения и разпореждания могат да бъдат постановявани в електронна форма като електронни документи, като в такъв случай трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП), като те имат същата правна сила като съответните актове, подписани на хартиен носител. Заверени преписи на така постановените актове се прилагат на хартиен носител към делото. “ 10 10. Относно предложението за изменение на чл. 47 - Предложение за Приема 10. Намираме, че сегашната формулировка допълнение на чл. 41 се по ясно отразява изискването изброените Считаме, че текстът на предложената нова ал. 3 на чл. 47 следва да се принцип. обстоятелства да имат отражение върху допълни в смисъл, че отмяната е допустима, единствено поради резултата от делото или поне да са обстоятелства, които са съществено са повлияли на хода и изхода от свързани с разглеждането му. Текстът делото. Така предложеното разрешение изглежда справедливо и възпроизвежда чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. балансирано, но ако текстът не бъде коригиран, би имало възможност да се стигне до неоснователни отмени, дори поради обстоятелства, които нямат никакво отношение към изхода на делото. Предлагаме ал. 3 да придобие следния вид: „(3) Освен в случаите по ал. 1, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд и ако по надлежния съдебен ред бъде установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото, които съществено са повлияли на хода и изхода от делото.“ 11. Относно изменението на чл. 48 Приема 11. Форпмулиран е текст в допълнителните Необходимо е да бъде предвидена заключителна разпоредба, която се. разпоредби касае предложението за изменение и допълнение на чл. 48, ал. 3 по отношение на висящите или приключили производства пред ВКС, и по отношение на арбитражни решения, по които не е изтекъл срокът, т. е. в „Преходните и заключителни разпоредби“ да бъде решен въпросът по какъв начин ще се прилага новата ал. 3 на чл. 48 от гледна точка на висящите производства пред ВКС и заварените арбитражни решения. 12. Предложение за допълнение на чл. 51 Не се 12. Вж. т. I.2. С оглед дигитализацията на съдебните и арбитражни производства, приема. предлагаме създаването на нова ал. 6 в чл. 51, която изрично да предвижда редът за изпълнение на арбитражни решения, постановени в електронна форма. Предлагаме да бъде създадена нова ал. 6 със следния текст: „(6) Когато арбитражно решение е постановено в електронна форма като електронен документ, към молбата по ал. 1 или исковата молба за признаване и допускане на изпълнението му по ал. 5 се прилага съответното решение на електронен носител, както и заверен препис от арбитражното решение на хартиен носител. Молбата по ал. 1 или 11 исковата молба за признаване и допускане на изпълнението по ал. 5 на арбитражно решение издадено в електронна форма като електронен документ могат да бъдат подавани до съответния съд и чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване.“ Използваните текстове са съгласувани с разпоредбите на ГПК, ЗСВ и ЗЕДЕУУ. 13. Предложение за изменение на Допълнителните разпоредби на Приема 13. Вж. т. I.2., но определението за закона. С оглед дигитализацията на съдебните и арбитражни се видеоконференция е възприето, с оглед производства, предлагаме създаването на нови текстове в частично създадената ал. 2 в чл. 30. Допълнителните разпоредби на закона, които да въведат законови . дефиниции, заимствани от други закони, за някои термини. В този смисъл, предлагаме следните промени в §1а да придобие следния вид: „§1а. По смисъла на този закон: 1. „Видеоконференция“ е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. 3. „Електронно изявление“ е електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. 4. „Електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. 5. „Квалифициран електронен подпис“ е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. т.10 „Електронните съобщения по настоящия закон се осъществяват съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за електронните съобщения“ 3. Адв. I. Общ коментар I. Становището не съдържа предложения. Велислава Проектът претендира да въведе реформи в арбитражната уредба с Христова цел повишаване на прозрачността, ефективността и доверието в (Становището е получено в арбитражните институции. При внимателен анализ обаче се Министерството на установява, че предложените изменения нямат потенциала да правосъдието) постигнат заявените цели и не адресират основните проблеми, свързани с функционирането на арбитражната система в България. 12 Напротив – редица разпоредби пораждат сериозни опасения относно задълбочаване на съществуващите злоупотреби, създаване на нови проблеми и подкопаване на доверието в арбитража като независим и надежден способ за разрешаване на спорове. 1. Неуспешно адресиране на основните проблеми с арбитража в България Проектът: не въвежда реални и приложими изисквания за създаването и функционирането на арбитражните институции; не създава ефективен механизъм за регулярен и независим мониторинг върху дейността им; не задължава публично оповестяване на информация, свързана с дейността, ръководството и назначенията на арбитри. Напротив – предвидените изменения създават опасен прецедент, при който съществуващите злоупотреби могат да бъдат не само толерирани, но дори официално легитимирани, чрез: кодифициране на недостатъчно регулирани процедури, които лесно могат да бъдат експлоатирани от недобросъвестни лица; де факто правна валидация на арбитражни институции със съмнителна репутация, без въвеждане на конкретни, приложими и проверими критерии за дейността им; запазване на възможността същите арбитри, срещу които са отправяни многократни сигнали за неетично поведение, да продължат да участват в производства без никакъв риск от санкция. 2. Неоправдани ограничения за легитимните бизнес потребители. Конкретно, Проектът: ограничава свободата на страните да избират арбитри по своя преценка, чрез въвеждане на изисквания за гражданство, език и други формални характеристики, които често нямат отношение към експертизата, релевантна за конкретния спор; въвежда допълнителни бюрократични и процедурни изисквания, които оскъпяват и усложняват производството – особено за малки и средни предприятия, които често избират арбитраж именно заради неговата достъпност и ефективност; лишават страните от процесуалната гъвкавост, която е ключово предимство на арбитража в сравнение с държавните съдилища. Вместо да се улесни достъпът до качествен арбитраж, предложеният подход рискува да направи арбитража в България още по-непривлекателен и да изтласка легитимните бизнес участници към чуждестранни юрисдикции, където арбитражната рамка е предвидима, неутрална, а делата се администрират професионално. 3. Неоправдана атака срещу международните арбитражни институции Конкретните предложения, включително задължения за 13 регистрация, подаване на информация и подчинение на вътрешни административни процедури, са в пълен разрез с принципа на арбитражна автономия и международната практика. Подобни разпоредби: демонстрират фундаментално неразбиране на естеството и ролята на международния арбитраж; създават предпоставки за дипломатически напрежения и институционална изолация на България от международната правна и бизнес общност; могат да доведат до отказ от предоставяне на арбитражни услуги в страната от страна на международните институции – развитие, което ще има пряк отрицателен ефект върху българските предприятия, участващи в трансгранична търговия и инвестиции. 4. Правилният фокус: реформиране на българските арбитражни институции. Необходима е цялостна, принципна и професионално подготвена реформа, която: се съсредоточава върху въвеждане на обективни и прозрачни критерии за регистрация и контрол на арбитражните институции; гарантира ефективна защита на страните чрез механизми за отчетност, отговорност и публичност; интегрира международно утвърдени добри практики и осигурява съгласуваност с водещи юрисдикции; запазва гъвкавостта и автономията на страните, които са в основата на арбитража като предпочитана алтернатива на държавното правосъдие; стимулира създаването на устойчива, професионална и уважавана арбитражна среда в България. II. Коментар по определени разпореди от Проекта: Не се II. 1. По § 4 (относно чл. 4): приема 1. Арбитражът ad hoc с място в Република Една от най-противоречивите и необосновани разпоредби в Проекта България е слабо разпространен. е предложението за забрана на ad hoc арбитража в България, освен Възможната статистика е направена на ако поне една от страните не е със седалище или обичайно база молбите за издаване на изпълнинтелен местопребиваване в различни държави. Това представлява лист, подадени до окръжните съдилища в безпрецедентен и крайно рестриктивен подход, който не намира страната. За три години са постъпили 725 аналог в нито една държава по света. Подобна законова забрана ще заявления, от които 7,8% са въз основа на има редица негативни последици: ограничаване на свободата на постановени решения от ad hoc арбитраж. договаряне между страните – основополагащ принцип на арбитража; Изводът е, че забраната за вътрешен ad hoc затрудняване на достъпа до правосъдие, особено за физически лица и арбитраж няма да има осезаеми негативни малки предприятия, които избират ad hoc арбитраж поради неговата последици. ниска цена и гъвкавост; маргинализиране на България като Ограничението не засяга международния арбитражна юрисдикция, тъй като страните ще избягват избора на търговски арбитраж, по отношение на българското право или седалище на арбитраж в България; съмнение който България има ангажименти по 14 за противоконституционност, тъй като подобна забрана би могла да силата на международни договори. Затова нарушава правото на свободно договаряне и достъп до правосъдие. едва ли ще е налице т. нар. Предлагам текстът на чл. 4 да се запази така като е в сегашната „маргинализиране“ на България като редакция на ЗМТА, а именно: „Арбитражът може да бъде постоянна арбитражна юрисдикция. институция или да бъде образуван за решаване на определен спор.“ От друга страна, именно при този вид арбитраж са възможни най-сериозни злоупотреби, поради пълната безконтролност и самостоятелност на арбитрите. Срещат се множство драстични примери, при които решения се постановяват без съобразяване с базисни правила на процесуалното и материалното право, като напр. незачитане на силата на 2. По § 5 (относно чл. 6а – 6в, ал. 1): пресъдено нещо. Предложеният текст на чл. 6а, ал. 1 е непрецизен. Предлагам Не се 2. Доколкото терминът „арбитраж“ се следната редакция: „Администрирането на арбитражни производства приема използва с двойно значение – като способ на територията на Република България се осъществява от за решаване на спорове и като институция, арбитражни институции със седалище в Република България, които въвеждането на предлаганата са вписани в регистъра на арбитражните институции към терминология (макар и по същество Министерство на правосъдието.“ Предлагам следната редакция на правилна) би създало объркване и чл. 6а, ал. 2: „Арбитражни институции, които са валидно учредени впичатление за несъществуваща и действат в чужбина, могат да предоставят услуги по принципна промяна. администриране на арбитражни производства на територията на Република България.“ Предлагам всички останали разпоредби, свързани със създаването, В бъдещ момант, ако техническите правила структурата и функционирането на арбитражните институции, да станат твърде много, особено ако се въведе бъдат уредени в отделна наредба. Основният закон – ЗМТА – следва и електронно движение на делата, както се да остане съсредоточен върху регламентацията на арбитражното предлага в други становища, би било производство и свързаните с него последващи съдебни производства. уместно да бъдат изнесени в подзаконов Подобен законодателен подход би осигурил по-голяма яснота, нормативен акт. Към момента не смятаме, прегледност и функционалност на ЗМТА, като същевременно ще че е налице голямо обременяване на закона позволи въпросите, свързани с регистрацията и дейността на с технологични правила и не се налага арбитражните институции, да бъдат уредени по-гъвкаво, детайлно и отделянето им в наредба. с по-висока степен на техническа прецизност. Това би улеснило както институциите, така и практикуващите юристи и страните в арбитражните производства. Преди всичко следва да се отбележи, че Проектът не въвежда Не се Проектът прави първа стъпка към каквито и да било съществени минимални изисквания за създаване приема уреждане на правила относно създаването 15 на арбитражна институция в България. Напротив — изискванията са на арбитражи. Дори в настоящия си вид толкова занижени, че на практика са по-леки от тези, прилагани към той предизвиква възражения за създаването на обикновен търговски обект. Това е неприемливо, тъй обременителност. Подходът да се премине като администрирането на арбитражни производства е от пълна липса на изисквания към високоспециализирана, отговорна и чувствителна дейност, която не въвеждане на особено рестриктивни може и не бива да се третира като обща бизнес услуга. Тя следва да такива, както се предлага, едва ли е бъде разглеждана като изключителна дейност от обществен интерес, уместен подход. изискваща строга регулация. Регистрацията на арбитражни институции трябва да се допуска само след внимателна и експертна оценка на съответствието с ясно формулирани качествени критерии. Регламентацията на създаването и регистрацията на арбитражни институции в България следва да бъде формулирана като изключителна, дискреционна процедура, при която се отчитат не само формалните обстоятелства, но и действителните потребности на обществото и пазара. Накрая, следва категорично да се подчертае, че регистрацията трябва Не се Чуждестранните арбитражни институции да обхваща единствено арбитражни институции със седалище в приема не са обект на вписване. Вписват се само България. Ad hoc арбитражите, както и международните институции, водените на българска територия техни не следва да бъдат обект на вписване или контрол в рамките на дела, с цел да не се допуснат злоупотреби, подобен регистър. Затова предлагам той да бъде ограничен които биха имали особено негативни единствено до българските арбитражни институции. последици, ако е замесено името на Предложението за задължителна регистрация на всяко дело при ad уважавана чуждестранна арбитражна hoc арбитраж показва фундаментално неразбиране на същността на институция. този тип производство и, в по-широк смисъл, липса на концептуална яснота относно принципите на арбитража като цяло. Една от основните причини страните да избират ad hoc арбитраж е пълната поверителност на производството – както по отношение на съдържанието на материалите по делото, така и относно самия факт на съществуването на спор. В тази връзка е недопустимо и правно необосновано държавата да Приема Информацията е ограничена и няма да е задължава страните или арбитрите да разкриват чувствителна и се публично достъпна. За избягване на поверителна информация. Изискванията за обявяване на спор, както частично съмнения в тази насока са направени и за предоставяне на допълнителни детайли, свързани с развитието съответни редакции. на арбитражното производство пред държавни органи са в правен и логически конфликт със самата същност на арбитража. Арбитражът не е съдебно производство и не следва да бъде администриран, наблюдаван или приравняван към съдебната система. Ако възникнат данни за престъпна дейност, свързана с конкретен ad hoc арбитраж, 16 тя следва да бъде разгледана от компетентните органи по общия ред — чрез разследване и наказателна процедура, а не чрез въвеждане на обременяващи и непропорционални задължения за всички ползватели на арбитражната услуга. Не по-малко тревожно е и предложението за налагане на задължения върху международни арбитражни институции да предоставят чувствителна информация на българската държава. Подобно изискване няма никакво правно основание – нито по международното право, нито по българското законодателство, дори и ако предложените изменения бъдат приети. Българската държава няма компетентност да налага на международни институции правила, които противоречат на утвърдените им процедури и на гаранциите за поверителност, дадени на страните по спора. Нормалната реакция на подобно изискване би била отказ от страна на тези институции да сътрудничат, както и търсене на дипломатическа и правна подкрепа от държавите, в които са регистрирани. Това ще доведе не само до сериозни международни репутационни щети за България, но и до потенциален дипломатически скандал. Ще бъде поставен и напълно основателният въпрос: защо България се стреми да контролира международни институции, при положение че не е решила проблемите, създавани от собствените ѝ арбитражни организации? Последиците ще бъдат пряко осезаеми – все по-малко страни ще избират България за място на арбитраж, предпочитайки юрисдикции с по-стабилна и предвидима правна рамка. В резултат на това българските адвокати и арбитри ще бъдат изолирани от международната арбитражна практика, а страната ще загуби икономическите и правните ползи от участие в глобалния пазар. Необходимо е да се установят ясни и съществени минимални Приема Вж. по-горе. изисквания за местните арбитражни институции, които да служат се по като праг, гарантиращ, че само лица с реален ангажимент към принцип. управлението на арбитражна институция – и с доказан стремеж към предоставяне на качествени и професионални услуги – ще имат стимул да ги спазват. Поради това, е крайно необходимо да бъдат въведени ясни критерии за допустимост за учредяване на арбитражна институция. Само лица с: доказан опит и познания в областта на арбитража, добро име и висока професионална репутация, следва да имат възможност да регистрират и управляват такава институция. 17 Предлагам да се въведе изискване арбитражните институции да: бъдат ситуирани в професионални офис сгради (не в жилищни помещения); разполагат с деловодство, архив и зала за заседания, отговарящи на съвременните стандарти за правна дейност. Прозрачността също следва да бъде гарантирана чрез задължително публично оповестяване на ръководството на институцията на нейния уебсайт. В момента значителна част от арбитражните институции не публикуват никаква информация за своето управление, което пречи на страните да оценят легитимността и надеждността на избраната институция. Предлагам да се изисква на уебсайта на всяка арбитражна институция да бъдат посочени имената и длъжностите на: председателя; заместник-председателите; членовете на управителния съвет или президиум. В този контекст, разпоредбата на Не се Стремежът при изработване на проекта бе чл. 6в, ал. 1, т. 4 е непрецизна и подвеждаща в частта, която гласи: приема. максимално да бъде съобразено „имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния съществуващото положение, за да не се орган на арбитража, ако има такъв“. Формулировката „ако има създават прекомерни трудности за такъв“ е неуместна, тъй като предполага, че съществуването на арбитражните институции. Тъй като много управителен орган в рамките на арбитражна институция е по избор. от тях нямат органи, различни от тези на Следва категорично да се подчертае, че всяка арбитражна юридическото лице, към което е създаден институция задължително трябва да има ясно определен управителен арбитражът, наличието им не е предвидено орган, който отговаря за администрирането на дейността ѝ, като задължително. включително по въпроси като назначаването на арбитри, процесуалния надзор и спазването на вътрешните правила. Предлагам формулировката на т. 4 да бъде прецизирана, като се замени с: „имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния орган на арбитражната институция“, като се изключи възможността такъв орган да липсва. Наред с необходимостта от ясно определен управителен орган, всяка Приема Законопроектът предвижда водене на арбитражна институция следва задължително да поддържа постоянен се по деловодство и архив от арбитражната секретариат. Секретариатът следва да се състои от лица с реална принцип институция. експертиза в областта на арбитража, които са в състояние да осигурят административна, процедурна и комуникационна подкрепа през целия арбитражен процес. Липсата на такъв екип застрашава нормалното функциониране на производствата и поражда съмнения относно професионализма на институцията. Не се Това би следвало да се преценява от всеки Не по-малко важно е и езиковото обезпечаване на арбитражната приема. арбитраж в зависимост от страните, които дейност. Предлагам да се въведе изрично изискване всяка се обръщат към него. Като общо правило арбитражна институция да разполага с екип от секретари и изглежда прекомерно. 18 деловодители, които владеят поне три чужди езика, включително задължително английски език. Това съответства на утвърдената практика в международните арбитражни центрове и е предпоставка за обслужване на спорове с международен елемент. Институциите следва: да бъдат задължени да уведомяват Министерството на правосъдието при настъпване на обстоятелства, засягащи езиковия капацитет; да предприемат незабавни действия за възстановяване на съответствие с изискванията. Освен това, за да се гарантират отчетност и проследимост на дейността на арбитражните институции, предлагам да бъде въведено задължение за публикуване на годишен отчет на уебсайта на всяка регистрирана институция. Това е стандартна международна практика, която: повишава доверието в арбитража; дава възможност за информиран избор от страна на потребителите; демонстрира професионален ангажимент към прозрачност и ефективност. Годишният отчет следва да включва най-малко следната информация: общ брой на новообразуваните спорове; брой на висящите и приключените дела; брой на постановените арбитражни решения; средна продължителност на производствата; разбивка на споровете по икономически сектори; данни за арбитрите – включително съотношение между назначените от страните и от институцията, както и статистика по възраст и пол; брой и основания за отменени арбитражни решения. Въвеждането на тези изисквания ще утвърди българските арбитражни институции като професионални, прозрачни и отговорни участници в системата за алтернативно разрешаване на спорове, в пълно съответствие с международните стандарти и очакванията на страните. 3. По § 5 (относно чл. 6в, ал. 2): Не се 3. Арбитражна институция, която не Всички утвърдени арбитражни институции в Европа отдавна са приема. предлага поне трима арбитри, които биха изоставили практиката със задължителни или примерни списъци с могли да формират състав, едва ли арбитри. Тази тенденция не е случайна, а е резултат от задълбочен заслужава да бъде такава. Предвидените анализ и натрупан практически опит. Причините за отказа от такива листи не са задължителни и всяка страна е списъци са многопластови и се основават на защитата на основните свободна да посочи арбитър, извън тях, т.е. принципи на арбитража: няма ограничаване на свободата на Ограничаване на автономията на страните страните; създава се само улеснение за тях. Един от основополагащите принципи на арбитража е правото на страните да изберат сами своя арбитър. Това е една от основните причини страните да предпочитат арбитраж пред съдебното 19 производство. Налагането на задължителни или препоръчителни списъци пряко ограничава тази свобода, подкопавайки ключово предимство на арбитража. Всички изброени негативни страни на Потискане на многообразието и иновацията - Списъците често листите биха важали, ако бяха съдържат ограничен кръг от познати имена, обикновено от едни и рестриктивни, а и изброените проблеми същи кантори, юрисдикции или образователни среди. Това едва ли се решават на тази плоскост. затруднява навлизането на нови професионалисти, особено млади, Пълната липса на листи вероятно би жени, лица от различни региони или с различен професионален опит, създала по-тежни последици. и води до институционализирана хомогенност. Риск от институционални пристрастия - Когато дадена институция контролира списъка, се създават предпоставки за повтарящи се назначения, при които определени арбитри са избирани отново и отново. Това поражда усещане за „затворен клуб“, в който неутралността и независимостта на арбитрите могат да бъдат поставени под въпрос. Недостатъчна специализация - Някои спорове изискват изключително специфична експертиза – например в договори за природни ресурси, фармацевтични технологии или криптовалути. Списъците рядко осигуряват достъп до такава нишова експертиза, ограничавайки възможността за ефективно разрешаване на сложни спорове. Потенциални конфликти на интереси - Ограничен брой арбитри повишава вероятността за пресичане на интереси – с адвокати, страни или свързани лица. Това усложнява проверките за конфликт на интереси и създава забавяния и правна несигурност. Възприятие за нелегитимност - Ако дадена страна бъде принудена да избира арбитър от списък, който не отговаря на нейните потребности, впоследствие тя може да оспори легитимността на решението, поставяйки под съмнение целия процес, дори когато няма процесуално нарушение. Българския контекст: дълбоки структурни проблеми Вместо да гарантират прозрачност и достъп, много български арбитражни институции използват списъците си като средство за контрол, фаворизиране и затваряне на пазара. Последиците са видими и тревожни: Възрастова хомогенност: списъците се доминират от лица на възраст 60+, без стратегия за приемственост и подновяване. Полова неравнопоставеност: жените са крайно слабо представени. Липса на езикова квалификация: повечето арбитри не владеят чужди езици на работно ниво, което ограничава страните. Регионални ограничения: някои институции поддържат списъци 20 само с арбитри от конкретни градове, което ограничава конкуренцията и достъпа до компетентни арбитри в цялата страна. Допълнително, липсата на последователност и прозрачност при администрирането на списъците създава реални рискове от злоупотреба: Арбитри биват изключвани или допускани без обективни критерии. „Тихи“ списъци – институции използват списъци на други институции без знанието им. Служители на министерства са включвани в списъци на институции, свързани с техните работодатели, пораждайки конфликти на интереси. Най- притеснителна е практиката на повтарящи се назначения на едни и същи арбитри, често от едни и същи страни, при което решенията многократно са в полза на тези страни. Това ерозира основите на неутралността и поражда съмнения в почтеността на целия арбитражен процес. В този контекст, въздигането на списъците с арбитри във важен елемент от производството би било контрапродуктивно. Вместо да реши проблема, това би: легитимирало съществуващите злоупотреби; подкрепило институционализираното фаворизиране; запечатало затворената структура на арбитражната среда в България. Истинската реформа трябва да: отвори системата към нови Приема По принцип е така, но едва ли има връзка с участници; гарантира прозрачност при назначенията; осигури равен се по листите. достъп до участие за всички компетентни професионалисти; принцип. насърчава многообразието и професионализма. Призовавам реформата да бъде насочена към защита на интересите на страните по спора, а не към обслужване на частни интереси на арбитражни институции или ограничен кръг арбитри. Нещо повече – Проектът в чл. 6в, ал. 2 създава дискриминационни условия, като налага изисквания за отчетност и информация само спрямо арбитри извън списъците, докато арбитрите в списъците на институциите остават извън всякакви изисквания. Това създава двойни стандарти и подкопава доверието в замислената регулация още в самото ѝ начало. Ако институциите настояват да използват списъци с арбитри, това следва да бъде незадължителна вътрешна практика, а не законово изискване. Проектът не бива да въвежда каквато и да било форма на нормативно преимущество за арбитри, включени в списъци, спрямо тези извън тях. Подобно законодателно решение би узаконило двойните стандарти, които в момента подкопават доверието в българския арбитраж. Апелирам предстоящите промени 21 да бъдат насочени към истинска, дълбочинна промяна в името на страните, търсещи справедливост – а не в полза на малцина, които отдавна са превърнали арбитража в затворена система с ограничен достъп и съмнителни практики. 4. По § 5 (относно чл. 6д): Не се 4. Предложението влиза в противоречие с Предложената разпоредба, която възлага на министъра на приема. част от горните. От една страна се поставят правосъдието правомощие да отказва вписване на арбитражни много повече изисквания към арбитражите, институции, създава сериозни правни, институционални и от друга се отрича правото на министъра конституционни проблеми, като застрашава основния принцип на да ги преценява. Към момента те са твърде независимост на арбитража от изпълнителната власт. Риск от ограничени и не дават възможност за произвол и липса на обективни критерии Формулировката на проява на субективизъм. Все пак, ако предложението е твърде широка и оставя прекомерна дискреция в решението на министъра има недостатъци, ръцете на министъра, без достатъчно гаранции срещу произвол или то може да бъде обжалвано пред съд по неравнопоставено третиране. Макар и мотивираното решение да реда на АПК. подлежи на съдебен контрол, самият процес на регистрация става политически чувствителен, което: дава възможност за субективизъм и институционална зависимост; създава риск от използване на регистъра като инструмент за административен натиск върху неудобни или конкуриращи се арбитражни субекти. Предоставянето на правомощие за отказ на министър по същество означава, че: създаването на арбитражна институция ще зависи от политическата воля на изпълнителната власт; няма да е възможно предвидимо и равнопоставено прилагане на процедурата по регистрация; арбитражните институции ще функционират под заплахата от регулаторна намеса, което противоречи на самата същност на арбитража като независима алтернатива на съдебната система. 5. По § 7 (относно чл. 11, ал. 2): Приема 5. Отпада ограничението за чеужди Предлагам разпоредбата да се запази така като е в сегашната се. граждани. редакция на ЗМТА, а именно „Арбитър може да бъде и лице, което не е гражданин на Република България.“ Предложеното изменение, което цели въвеждането на задължително изискване арбитърът в арбитражни дела между български страни да бъде български гражданин, представлява сериозно отклонение от основополагащите принципи на арбитражното производство – а именно: автономия на страните, гъвкавост и неутралност. На първо място, следва да се подчертае, че липсват всякаква адекватна обосновка и мотиви за тази промяна. Съществуващата правна рамка по чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗМТА ефективно гарантира правото на страните сами да определят 22 критериите за назначаване на арбитри, включително тяхната квалификация, опит, език и националност. Това е в съответствие както със Закона-модел на УНСИТРАЛ, така и с практиките на водещите международни арбитражни институции. Новото предложение ненужно и произволно ограничава тази свобода, като задължава в рамките на вътрешни арбитражни дела да бъде назначаван арбитър, който е български гражданин. Така се подменя философията на арбитража с логика, характерна за административно- контролни режими, където националността на участника надделява над неговите знания, опит и професионални качества. Подобно ограничение: обезсмисля персонализирания подход при избора на арбитър, съобразен със спецификата на спора и правната материя; ограничава конкурентния достъп до висококвалифицирани специалисти – включително чуждестранни експерти, които често са по-добре подготвени от местни практици; създава реален риск от назначаване на арбитри по формален, а не по качествен критерий, което подкопава доверието в справедливостта и компетентността на производството. В допълнение, възможността страните да избират арбитър според неговата националност, език и експертиза е едно от ключовите предимства на арбитража спрямо държавните съдилища. Лишаването от тази възможност прави арбитража по-малко атрактивен, по-малко гъвкав и по-малко ефективен, като по този начин се обезсмисля изборът му като алтернатива. Още по- притеснителна е предложената привилегия за дружества с „преобладаващо чуждестранно участие“, които ще бъдат освободени от това ограничение. Това въвежда неприемлив дискриминационен режим, при който: дружества, регистрирани в България, ще се третират различно в зависимост от структурата на тяхната собственост; български дружества с местни собственици ще бъдат неоснователно ограничени в избора си на арбитри, в сравнение с чуждестранно контролирани дружества; ще се създаде нова линия на правна несигурност – какво точно означава „преобладаващо участие“, кой го установява, по какви критерии и в какъв момент. Такъв подход отваря широко поле за спекулации, тълкувания и бъдещи съдебни спорове, които ще натоварят страните и ще отслабят доверието в арбитражната рамка. Отделно, подобна законодателна формулировка е пример за опасна нормативна неяснота, която следва да бъде избягвана при всяка правна реформа. Налагането на 23 национални квоти в избора на арбитри противоречи и на принципа на неутралност, който е централен в арбитражното производство. Страните избират арбитър не заради неговото гражданство, а заради компетентността, независимостта и доверието, което вдъхва. Всеки опит да се подмени този избор с административно наложена принадлежност дискредитира самата идея за частно правосъдие, основано на доброволност, равнопоставеност и договорна автономия. В заключение, предложената разпоредба: противоречи на международните стандарти; ограничава основно право на страните; създава дискриминационни ефекти; и ще доведе до допълнителна правна несигурност и практическа неефективност. Поради всичко изложено, настоявам предложеното ограничение за избор на български гражданин като арбитър във вътрешни дела да бъде премахнато. Законодателството в областта на арбитража трябва да отразява реалностите на съвременната търговия и правна практика, а не да въвежда изкуствени бариери, които само подкопават доверието в института. 6. По § 7 (относно чл. 11, ал. 5): Приема 6. Законопроектът предвижда, че, когато на Настоящата разпоредба е неадекватна както по същество, така и по се по територията на България функционира замисъл, и следва да бъде заличена. Както беше аргументирано по- принцип. чуждестранен арбитражен съд, не се горе, всички водещи арбитражни институции в международен план предявяват изисквания към арбитрите, отдавна са изоставили практиката на фиксирани списъци с арбитри, разглеждащи съответното дело. поради рисковете, които те създават за автономията на страните, прозрачността на процеса и равния достъп до арбитражната практика. В този контекст е изцяло нерелевантно и концептуално неточно да се прави разграничение между „арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина“ и други арбитри. В международната практика не съществува обичай арбитрите да се представят като „арбитри към“ дадена институция, тъй като: арбитрите не са служители на институцията; назначаването им е процесуален акт, не трудово или административно правоотношение; легитимността им произтича от тяхната независимост и безпристрастност, а не от формално вписване в списък. За съжаление, в България се наблюдава често срещана и неправилна практика лица, вписани в списък с арбитри на определена институция, да се представят публично и дори в професионални контексти като „арбитри към“ тази институция – практика, която демонстрира липса на базисно разбиране за същността на арбитража 24 и води до объркване относно техния статут. Тази разпоредба, която създава изкуствено привилегировано изключение, е не само необоснована, но и правно непрецизна. Тя: противоречи на утвърдените международни стандарти; създава ненужно разграничение между арбитри на формално основание; може да бъде възприета като лобистко изключение, което подкопава легитимността на останалата част от регулацията. 7. По § 8 (относно чл. 12): Предлагам ролята на председателя на Не се 7. Ролята на председателя на БТПП Българската търговско-промишлена палата (БТПП) при приема. произтича от чл. IV на Европейската назначаването на арбитри по чл. 12 от ЗМТА да бъде изцяло конвенция за външнотърговски арбитраж премахната, като тази функция се възложи на Софийски градски съд (СГС). Наред с това, предлагам към СГС да бъде воден централен публичен регистър на арбитри, в който всяко лице, желаещо да бъде назначавано като арбитър, може доброволно да се регистрира, и от който да може да се черпи информация при нужда от назначение. Тези предложения почиват на следните основни съображения: - Необходимост от прозрачност, ротация и институционален контрол Продължителното и непрекъснато съсредоточаване на правомощия в едно и също лице, независимо от личните му качества, поражда риск от де факто монопол върху избора на арбитри. Това е особено чувствително в контекста на арбитража, където неутралността и равнопоставеността са от първостепенно значение. Дългогодишното заемане на позицията, особено при липса на мандатни ограничения, може да компрометира възприеманата обективност на процеса и да ерозира общественото доверие в арбитража като институция. Наличието на централен, публичен и неутрално администриран регистър към СГС би позволило по- прозрачен и балансиран механизъм за подбор и назначаване на арбитри, при който нито едно лице или организация няма продължителен контрол върху процеса. Това би насърчило многообразието, независимостта и качеството на арбитражните състави. - Липса на правна необходимост от запазване на настоящата структура. В мотивите към Проекта се посочва, че ролята на председателя на БТПП при назначаването на арбитри е изискване, което произтича от Европейската конвенция за международен търговски арбитраж. Това твърдение не намира правно основание. Нито Европейската конвенция, нито Закона-модел на УНСИТРАЛ – 25 върху който е базиран ЗМТА – предоставят изрични правомощия на конкретно лице да изпълнява ролята на т.нар. назначаващ орган. Във всички случаи това е въпрос на национално законодателно решение. С други думи, няма международноправно или наднационално ограничение, което да възпрепятства отмяната на ролята на председателя на БТПП в тази функция. Напротив – при липсата на ясни институционални гаранции за безпристрастност и ротация, запазването на такава роля би било трудно защитимо от гледна точка на добрите международни практики. - Рискове от институционален дисбаланс и фаворизиране. Опасенията от недопустимо влияние при избора на арбитри не се ограничават до умишлени действия. Дори неволното фаворизиране на определени лица при липса на ротационен механизъм може да доведе до повтарящ се избор на тесен кръг арбитри, което създава реален риск от институционален дисбаланс и дългосрочни конфликти на интереси. Регулярната ротация, възможността за институционална промяна, и прехвърлянето на тази функция към независим орган като СГС, биха гарантирали механизъм за неутрален подбор, с по-голяма отчетност, публичност и правна сигурност. Премахването на правомощието на председателя на БТПП и прехвърлянето му към СГС би било крачка към модернизиране и институционализиране на арбитражната система в България, при спазване на принципите на: прозрачност; равнопоставеност; отчетност; институционална неутралност. Тази промяна ще гарантира, че всяко лице, притежаващо необходимата квалификация, ще има равен достъп до участие в арбитражни състави, а никой субект няма да притежава продължителен и несъразмерен контрол върху ключови назначения. Това ще укрепи доверието в арбитражната система, ще ограничи риска от фаворизиране и ще допринесе за по-високо качество на правосъдието чрез арбитраж. 8. По § 9 (относно чл. 26) Не се 8. Формулировката на чл. 26 не е нова, а е Предлагам разпоредбата да се запази така като е в настоящата приема. резултат от изнасяне на разпоредбите, редакция на ЗМТА. Тази разпоредба напълно съответства на отнасящи се до вътрешния арбитраж, от §3 международните стандарти и на Закона-модел на УНСИТРАЛ, и от ПЗР на ЗИД ЗМТА (1993 г.) в основния отразява един от най-важните принципи на арбитража – автономията текст на закона. По същество промяна не е на страните да определят съществени аспекти на процедурата, правена. включително избора на език. Нейната логика е ясна, правна и балансирана: ако страните не постигнат съгласие, арбитражният съд 26 разполага с правомощие да определи езика, като същевременно се запазва възможността за превод на доказателства, когато това е необходимо. Липса на правни и практически основания за изменение До този момент не са изложени каквито и да било мотиви за промяна на тази разпоредба. Не е ясно какъв конкретен проблем би се решил чрез ограничаването на езика на арбитража до български. Подобна законодателна намеса би представлявала ненужна регресия, която не съществува в нито една от утвърдените арбитражни юрисдикции. Възможността да се договори език на производството е не просто техническа подробност, а съществено проявление на договорната свобода, присъща на арбитража. Ограничаването ѝ би принизило арбитражното производство до равнището на държавно съдопроизводство, където езикът е наложен ex lege, а не чрез автономната воля на страните. Потенциален конфликт на интереси и съмнения за мотивите Предвид липсата на правно обоснована необходимост, възниква основателно съмнение, че предложението за ограничаване на езика на арбитража е повлияно от субективни съображения. В частност, не може да бъде изключено, че някои от участниците в работната група не владеят английски език на професионално ниво, което е породило стремеж да се ограничи използването му чрез закон. Ако това е така, това представлява тревожен пример за използване на законодателната инициатива за обслужване на лични или групови дефицити, за сметка на свободата и интересите на страните. Практически последици от предложеното ограничение Налагането на задължение арбитражът да се води изключително на български език би имало дългосрочни негативни ефекти, включително: ограничаване на избора на арбитри, особено в случаи, изискващи специфична международна експертиза; затрудняване на участието на чуждестранни страни в арбитражи, администрирани в България, което би обезсърчило избора на България като място за арбитраж; увеличаване на разходите за превод и правна помощ, които често биха били излишни, ако страните предпочитат да водят производството на друг език, например английски; подкопаване на конкурентоспособността на България като арбитражна юрисдикция в международен план. Подобна разпоредба ще ограничи ефективността на арбитража и ще го лиши от едно от ключовите му предимства – гъвкавостта. Езиковата автономия в арбитража не е просто въпрос на процесуален 27 избор, а израз на уважение към страните и тяхната способност да определят параметрите на своето производство. Всеки опит за законодателно ограничаване на тази автономия е противопоставяне на духа на арбитража и международните стандарти. По тази причина настоявам да бъде запазена настоящата редакция на чл. 27 от ЗМТА без изменения. Законодателството следва да бъде насочено към укрепване на доверието в арбитража, а не към въвеждане на ограничения, които го принизяват до административна процедура. 9. По § 10 (относно чл. 32): Предложената разпоредба, предвиждаща Не се 9. Новите разпоредби в чл. 32 се налагат от въвеждането на възможност за връчване на арбитражни книжа чрез приема. съществуващата лоша практика, при която нотариус или частен съдебен изпълнител, представлява едно лице може да бъде осъдено от концептуално и практически отклонение от природата на арбитража арбитражен съд без да е узнало за воденото като ефективен, доброволен и гъвкав способ за разрешаване на срещеу него производство и без спорове. Аргументите в подкрепа на това становище са следните: действително да са положени усилия за Въвежда се държавно-съдебен елемент в частноправен механизъм реалното връчване на книжата. Арбитражът е доброволен, договорен способ за разрешаване на Необходимостта от въвеждане на по- спорове, базиран на частноправна автономия и гъвкавост. стриктен режим е свързана и с ред други Връчването на книжа чрез нотариус или частен съдебен изпълнител проблеми у нас, свързани главно с това, че превръща арбитражното производство в хибриден модел, в който се местоживеенето на едно физическо лице въвеждат процесуални механизми, присъщи на държавното често не съвпада с регистрирания му съдопроизводство. Това: обезличава арбитража като алтернатива на настоящия адрес и много други. съдебния процес; води до изкуствено усложняване на процедурите; повишава разходите и административната тежест за страните. Финансово обременяване на страните, особено на ищеца Въвеждането на нотариуси и ЧСИ като активни участници във връчването значително повишава разноските по арбитража. Разпоредбата дори предвижда, че тези разноски остават за сметка на ищеца, независимо от изхода на делото – което е в правен и морален разрез с принципа на възмездност и с обичайните правила за присъждане на разноски. Това ще: обезкуражи страните, особено малки и средни предприятия, от използването на арбитража; доведе до непропорционално оскъпяване на производствата, особено в случаите на по-ниски по стойност искове. Липса на реална необходимост В международната практика подобна фигура на „принудително връчване“ чрез нотариус е изключение, а не правило. Всяко отклонение от тези утвърдени стандарти ще доведе до влошаване на репутацията на България като място за арбитраж. 28 Предложената разпоредба за връчване чрез нотариус или частен съдебен изпълнител е необходимост, която не съществува, и води до: нарушаване на автономията и гъвкавостта на арбитража; финансово и процедурно натоварване за страните; правна несигурност и съмнения относно баланса на процеса. Настоявам предложената разпоредба да отпадне изцяло, като арбитражът запази своята договорна и ефективна природа, в съответствие с международно признатите принципи и с очакванията на правната и търговска общност. 10. По § 13 (относно чл. 46а): Не се 10. Отново се констатира противоречие в Предложената разпоредба съдържа съществено нарушение на приема. дадените препоръки. От една страна се принципите на независимост, конфиденциалност и доброволност, настоява за строги изисквания, а от друга – които са в основата на арбитражното производство. Предвиждането за липса на контрол. на достъп до електронни арбитражни досиета от страна на органи на изпълнителната власт, в лицето на министъра на правосъдието и инспектората към него, представлява недопустима намеса в автономната сфера на частноправния арбитражен процес. Арбитражът е частна форма на правосъдие, не подчинена на контрол от изпълнителната власт. Арбитражът по своето естество е алтернатива на държавното правосъдие, договорена доброволно от страните. Той не е част от съдебната система на Република България, нито от структурата на изпълнителната власт. Поради това, изпълнителни органи – включително министърът на правосъдието – нямат правомощия за процесуален достъп или надзор върху конкретни арбитражни производства. Разширяването на достъпа до електронни досиета на арбитражни дела за министъра и неговите административни звена представлява опасно институционално сливане между частното правосъдие и изпълнителната власт, което: противоречи на принципа на разделение на властите; компрометира доверието на страните в безпристрастността на процеса; обезкуражава избора на арбитраж като форма на разрешаване на спорове. Нарушение на конфиденциалността – основен принцип в арбитража Един от основните мотиви, поради които страните избират арбитраж, е гарантираната конфиденциалност на производството. Предоставянето на достъп до арбитражни досиета на органи извън процесуалните участници (страни и арбитри) създава недопустим риск от изтичане на чувствителна информация, особено при: търговски спорове; случаи с индустриална собственост, 29 търговски тайни и данни с висока степен на защита; арбитражни производства, свързани с международни контрагенти, за които конфиденциалността е императив. Няма каквито и да било гаранции, че достъпът от страна на министъра на правосъдието и подчинени структури ще бъде упражняван в рамките на необходимостта и без риск от злоупотреба или разпространение на защитена информация. Липса на международен прецедент и правна необходимост Нито Закона-модел на УНСИТРАЛ, нито водещи арбитражни юрисдикции (Франция, Австрия, Великобритания, Сингапур, Швейцария) предвиждат административен достъп до арбитражни досиета от страна на държавни органи. Това е така, защото арбитражът е автономна система, подчинена на волята на страните, а не на държавен административен контрол. Това е особено тревожно с оглед на защитата на личните данни, търговската тайна и адвокатската тайна, които могат да бъдат нарушени чрез неконтролируем достъп до електронни досиета. Предложената разпоредба за достъп на министъра на правосъдието и инспектората до електронни досиета на арбитражни дела е неприемлива от гледна точка на принципите на автономия, конфиденциалност и правна сигурност. Тя: нарушава основната философия на арбитража; е в противоречие с международно признати стандарти; създава риск от административен произвол и злоупотреба с информация; ще отблъсне както местни, така и международни страни от избора на арбитраж в България. Настоявам предложените ал. 2 и 3 на чл. 46а да бъдат изцяло заличени. Арбитражните институции следва да поддържат електронни деловодства в интерес на ефективността и страните, но без достъп за административни органи извън процеса, освен ако това не е изрично разпоредено по съдебен ред. 11. По § 15 ( относно чл. 48): Предложеното изменение, с което се Не се 11. Нищожните съдебни решения също въвежда неограничена във времето възможност за предявяване на приема. могат да бъдат отменяни безсрочно – вж. иск за установяване на нищожност на арбитражно решение, е чл. 270 ГПК. фундаментално неправилно както от гледна точка на правната логика, така и от гледна точка на ефективността и устойчивостта на арбитража като способ за разрешаване на спорове. Арбитражното решение не е сделка, а квази-съдебен акт По своето естество арбитражното решение е краен акт, с който се разрешава спор, възложен на арбитраж, и поради това прилича на съдебно решение, а не на гражданскоправна сделка. Подобно на съдебното решение, то 30 трябва да се ползва със стабилност, предвидимост и правна сигурност. Създаването на възможност арбитражното решение да бъде атакувано за нищожност безсрочно и по всяко време от страна на която и да било от страните по делото или техни правоприемници ще доведе до правна несигурност и обезценяване на арбитража като механизъм за уреждане на спорове. Нарушение на основни принципи на правото. Съгласно основните принципите на правото, дори съдебни актове подлежат на ограничен контрол във времето, включително при наличие на нови обстоятелства. Исковете за отмяна на съдебни решения са стриктно регламентирани в процесуалните закони и подлежат на срокове, именно с оглед на защитата на правната стабилност. Няма правна или логическа причина арбитражните решения – които са признати за равностойни на съдебни актове (включително по Нюйоркската конвенция от 1958 г.) – да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, позволяващо вечна възможност за оспорване. Подобна хипотеза анулира всякаква предвидимост и обезсмисля арбитража като алтернатива на съдебното производство. Практически последици и вреда за арбитражната среда Въвеждането на възможност за безсрочно оспорване на арбитражни решения поради нищожност ще има следните неизбежни ефекти: Страните по търговски договори ще се въздържат да избират арбитраж в България и ще предпочетат чуждестранни юрисдикции; Ще бъде отслабено доверието в арбитража като ефективен механизъм за разрешаване на спорове; Ще се създадат условия за произволни, тактически или недобросъвестни действия, насочени към отлагане на изпълнението на арбитражни решения чрез иницииране на искове с години след постановяването им; Ще се увеличи натоварването на ВКС с повтарящи се поводи за отмяна или нищожност, често без реална правна основа. Съществуват вече достатъчни правни гаранции. Следва да се подчертае, че действащата уредба вече осигурява достатъчно гаранции, включително: Възможност за предявяване на иск за отмяна на арбитражно решение в определен срок; Задължение на ВКС да следи служебно за нищожност, когато е сезиран с иск за отмяна; Възможност за защита в рамките на изпълнителното производство, когато арбитражното решение се подлага на изпълнение. Тези гаранции осигуряват баланс между стабилността на арбитражните решения и защитата срещу сериозни процесуални нарушения. 31 Добавянето на безсрочна възможност за предявяване на иск за нищожност е излишно, неоправдано и вредно. Предложената редакция на чл. 48, ал. 3 е в противоречие с принципите на правна сигурност, предвидимост и ефективност на арбитража. Нейното приемане би довело до ерозия на доверието в арбитража в България, до бягство на страните към чужди юрисдикции и до злоупотреба с правото на иск, което ще натовари допълнително съдебната система. Настоявам предложената ал. 3 да отпадне изцяло, а законодателството да остане в настоящия си вид, който предлага балансирана защита на страните без да подкопава стабилността на арбитражните решения. 12. По § 16 (относно чл. 49): Ролята на ВКС в арбитража е и следва да остане ограничена. По Не се 12. Не се касае за отчетност на ВКС пред силата на принципа за разделение на властите, ВКС не може и не приема. Министерство на правосъдието, а за трябва да се отчита на Министерство на правосъдието. косвено осъществяван контрол върху Арбитражните институции са тези, които следва да се интересуват от арбитражите. Наличието на много съдбата на арбитражните решения, постановени съгласно техните отменени решения може да послужи като правилници и би било по-логично те да предоставят тази сигнал за нередности и за извършване на информация. Предложената разпоредба буди сериозни съмнения проверка. относно съвместимостта ѝ с принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт, установени в Конституцията на Република България и в международните стандарти за правова държава. Ролята на ВКС в арбитража следва да остане ограничена. ВКС има строго определени функции по ЗМТА – а именно: ограничен съдебен контрол върху арбитражни решения, който се проявява само при определени основания. Този контрол не е Това е изопачаване на разпоредбата. нито надзорен, нито административен по своя характер, а представлява самостоятелна съдебна процедура. Налагането на задължение за „отчитане“ на съдебна практика пред изпълнителната власт – в случая Министерството на правосъдието – е несъвместимо с принципа на независимост на съдебната система. Съдилищата, включително ВКС, не са подчинени на изпълнителната власт и не дължат отчетност пред административни органи във връзка със съдебната си дейност. Подобно задължение би създало опасен прецедент за прехвърляне на информация извън рамките на процесуалните страни, което би могло да се тълкува като опит за административен мониторинг върху съдебната практика – в разрез с конституционния ред. Арбитражните институции, а не съдът, 32 следва да бъдат субект на взаимодействие с Министерството на Това е така, но, за жалост, много от правосъдието Ако целта на предложението е Министерството на арбитражните институции предпочитат да правосъдието да получава информация относно отменени или замълчат за съществуващите проблеми. нищожни арбитражни решения с оглед на евентуален регулаторен или аналитичен процес, то по-естественият адресат на това задължение са арбитражните институции, а не ВКС. Именно институциите, които са администрирали съответните арбитражни дела: следва да проявяват интерес към съдбата на решенията, постановени по техните правилници; биха могли – и следва – да уведомяват съответни надзорни или регистриращи органи при системни проблеми с решенията, постановени в рамките на техния правилник. По тази причина, ако се предвиди събиране на информация с цел анализ или отчетност, по-подходящо е това да се реализира чрез законово задължение за арбитражните институции да информират компетентния орган – включително чрез годишни отчети или уведомления при постановяване на решения, отменени с влязъл в сила съдебен акт. Практическа неефективност и правна необоснованост на предложената мярка Отделно от принципния проблем, предложението не е придружено от каквито и да било мотиви, които да оправдават необходимостта от подобно задължение. Не е ясно: какви конкретни цели би обслужвала тази информация; по какъв критерий ще се използва от Министерството на правосъдието; как ще се осигури съвместимост с ограниченията по Закона за защита на личните данни и процесуалните права на страните; какви правни последици би имало неспазването на това задължение от страна на ВКС. Въз основа на горното, предлагам разпоредбата да бъде заличена от Проекта. Ако има интерес към събиране на данни относно качеството и валидността на арбитражните решения, това следва да се направи чрез институционален механизъм, в който арбитражните институции са задължени да предоставят релевантна информация по ясно регламентиран и прозрачен ред. III. Предложение за изменение на чл. 11, ал. 3 от ЗМТА Не се III. Разпоредбата не е нова и се прилага от В настоящия си вид чл. 11, ал. 3 от ЗМТА изисква лицето, което приема. 2017 г. Целта е арбитърът да има известен може да бъде назначено за арбитър, да притежава най-малко осем професионален опит. години професионален стаж. Считам, че тази разпоредба следва да бъде отменена, поради своята несъвместимост с утвърдените международни практики, ограниченията, които поставя пред 33 автономията на страните, и погрешната логика, която я обосновава. Това изискване е заимствано от Китайския арбитражен закон. Китай обаче не е държава, известна с висок стандарт на върховенство на правото, прозрачност или независимост на арбитражните институции. Черпейки законодателно вдъхновение от такава юрисдикция, законодателят рискува да изгради модел, чужд на утвърдените демократични принципи, характерни за държави с дългогодишна арбитражна традиция, където подобни ограничения не съществуват. Както вече бе посочено, автономията на страните е основополагащ принцип на арбитража. Страните трябва да имат свободата да определят кой ще реши техния спор. Въвеждането на административна пречка като минимален стаж не е типично за юрисдикции с модерно арбитражно законодателство и не отговаря на реалните нужди на практиката. На практика, съществува значителен брой високо квалифицирани млади специалисти, които имат: образование от водещи университети и магистърски програми по международен арбитраж; задълбочена теоретична и практическа подготовка, придобита в реномирани кантори и международни институции; владеене на няколко езика и опит в мултикултурна среда; активно участие в арбитражни конференции, форуми и обучения. Отказът да бъдат признати като способни арбитри единствено въз основа на стаж представлява неоправдана дискриминация, която лишaва страните от достъп до таланта на новото поколение арбитражни професионалисти. Също така, аргументът, че арбитрите трябва да бъдат приравнени по опит със съдиите от апелативните съдилища, не издържа на правна логика. Арбитражът и държавното съдопроизводство са две коренно различни системи, подчинени на различни принципи. Съдиите получават своите дела по силата на служебно назначение и имат институционална защита, докато арбитрите трябва да се конкурират в професионалната среда, да инвестират в обучение, да изграждат репутация и да се доказват, за да бъдат избирани. Това често означава, че адвокатите, практикуващи в конкурентна пазарна среда, са по-гъвкави, по-мотивирани и често – по-подготвени за ролята на арбитри. Категорично не мога да се съглася и с твърдения, които внушават, че адвокатите са неграмотни или некомпетентни. Всеки практикуващ юрист е наясно, че лошо мотивирани и неграмотно написани съдебни решения се срещат и в държавната съдебна 34 система – но от тях не следва да се извежда обща негативна оценка за съдийската професия. По същия начин, реформите в арбитража не бива да се основават на найлошите примери, а да стъпят върху професионализма и почтеността на онези, които практикуват арбитраж съвестно. За илюстрация: според данни на Виенския международен арбитражен център (VIAC), през 2024 г. 10% от арбитрите, назначени по арбитражни производства, са били на възраст между 25 и 35 години. Това ясно показва, че международната практика не само допуска, но и насърчава участието на млади специалисти, когато те разполагат с необходимата подготовка и доверие от страните. В заключение, годините стаж не могат да бъдат приети за единствен и достатъчен критерий за професионална годност. По-важни са: знанията, уменията, етиката, доверието от страните и ангажираността към арбитражната работа. Поради това, настоявам чл. 11, ал. 3 от ЗМТА да бъде изменен, като изискването за осемгодишен професионален стаж бъде премахнато. IV. Заключение В заключение, настоящият Проект, макар и представен като реформа, не отговаря на критичните нужди на арбитражната система в България. Вместо да предложи структурни решения на отдавна установени проблеми, той създава нормативни предпоставки за нови злоупотреби, институционализиране на непрозрачни практики и отслабване на доверието в арбитража. Ефективната реформа следва да бъде фокусирана върху въвеждането на ясни и реалистични стандарти за създаване и функциониране на арбитражни институции, насърчаване на прозрачността и интегриране на утвърдени международни практики. В светлината на тези опасения, призовавам реформата да бъде правена с почтеност и фокус върху интересите на участващите страни. Основната цел винаги трябва да бъде поддържането на система, която дава възможност на страните да разрешават споровете си ефективно, справедливо и според собствените си нужди, без да се налагат произволни ограничения. Арбитражът трябва да продължи да бъде гъвкав и конфиденциален процес, при който автономията на страните остава централен принцип, гарантиращ, че найквалифицираните арбитри са на разположение, за да служат на интересите на правосъдието. 35 4. Обединение ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ изразява Становището не съдържа предложения. на свободните категоричната си подкрепа за представеното становище на адв. адвокати Велислава Христова във връзка с предложения ЗИД на ЗМТА. (Становището е получено в Министерството на правосъдието) 5. адв. С настоящото бих искал да изразя становище по подготвения проект Станислав и да подкрепя представеното становище на адв. Велислава Христова Кирилов (приложено тук) във връзка с предложения ЗИД на ЗМТА. Наред с Черкезов, член всичко изложено в нейното Становище, което подкрепям напълно и в на Софийска цялост, бих искал да добавя и следните коментари към предложения адвокатска колегия Проект на ЗИД на ЗМТА: (Становището е 1. Забрана на арбитража ad hoc (§ 4 относно чл. 4) Не се 1. Арбитражът ad hoc с място в РБългария получено в Категоричната забрана на ad hoc арбитража у нас буди недоумение. приема. е слабо разпространен. Възможната Министерството на правосъдието) Няма страна в света, която да е забранила тази форма на арбитраж. статистика е направена на база молбите за Въпреки че приветствам усилията на работната група за иновативен издаване на изпълнинтелен лист, подадени подход към решаване на проблемите, едва ли най-подходящият до окръжните съдилища в страната. За три начин за това е България да се отличава с най-абсурдното години са постъпили 725 заявления, от законодателство по определена тема. които 7,8% са въз основа на постановени Забраната на първо място показва неразбиране на смисъла и целите решения от ad hoc арбитраж. Изводът е, че на ad hoc арбитража. Тъй като този вид арбитражни производства не забраната за вътрешен ad hoc арбитраж могат да се регулират чрез вписване в регистър, работната група е няма да има осезаеми негативни решила да приеме най-лесния подход – да ги забрани. Въобще не е последици. изследвано какво може да се направи по темата за регулация на този Ограничението не засяга международния вид арбитраж, защо никъде по света той не е забранен и как търговски арбитраж, по отношение на функционира. С подобна забрана само привидно се решава проблем. който България има ангажименти по Не е ясно кое налага подобно ограничение и кой точно проблем на силата на международни договори. арбитража в България се решава. Подобен подход сериозно се От друга страна, именно при този вид отклонява и от световния стандарт в регулирането на арбитража, арбитраж са възможни най-сериозни който не предвижда подобни ограничения. Подобна промяна не бива злоупотреби, поради пълната да се допуска, а оригиналният текст на разпоредбата следва да се безконтролност и самостоятелност на запази. арбитрите. Срещат се множство драстични примери, при които решения се постановяват без съобразяване с базисни правила на процесуалното и материалното право, като напр. незачитане на силата на 36 пресъдено нещо. 2. Създаване на регистър на арбитражните институции ( § 5) Не се 2. Акционерното дружество е търговско Похвална е инициативата за създаване на регистър на арбитражните приема. дружество и едва ли е най-подходящата институции. Следва да се внесат някои уточнения и корекции, както правна форма за създаване на арбитражна правилно е отбелязала и адв. Христова. Наред с това смятам, че би институция, освен ако бъде предвиден било целесъобразно, арбитражните институции да бъдат само особен вид юридическо лице за целта. акционерни дружества, с всички произтичащи от това задължения и Понастоящем, арбитражи в България се ограничения. Вместо да се измисля изцяло нова регулация за квази създават към юридически лица с юридически лица, редно би било да се ползва някоя от готовите нестопанска цел и не са установени форми, които българското законодателство предлага. Подобен причини, налагащи принципна промяна на подход е възприет в Гърция, където арбитражни институции могат да това положение. бъдат само акционерни дружества или публични дружества. Предложената с Проекта регулация не е пълноценна, тъй като допуска арбитражните институции да нямат собствена правосубектност или да получават такава посредством регистрация в регистъра към Министерство на правосъдието. Този подход е крайно нелогичен, при положение, че се цели повече прозрачност. Ето защо най-добре би било това да става чрез регистрация на юридическо лице – арбитражна институция, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. По този начин ще се решат проблемите по отношение на органи на управление, действителни собственици, финансиране и регулярно докладване. Предложението ми е текстът да се измени като: „Арбитраж с място на територията на Република България, може да се провежда от постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в регистъра на арбитражите, която отговаря на следните изисквания: 1. Арбитражната институция да бъде вписана като акционерно дружество в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“ . Категорично не следва да се изисква подаване на имена на листи с арбитри към съответната институция. Както адв. Христова подробно е обяснила в своето становище, подобен подход е отдавна изоставен във всички по-развити арбитражни институции. Напълно абсурдно е изискването да се вписва в регистъра на арбитражните институции делата, водени пред ad hoc арбитраж. Това изискване поставя двата вида арбитраж в изключително неравностойна позиция. Наред с това, предвид предложената забрана 37 на ad hoc арбитраж в България между български страни, излиза, че международният арбитраж ще е поставен под по-строг контрол, отколкото българския. Това, при положение, че всички сигнали за измами и злоупотреби идват изключително от арбитраж провеждан изцяло и само в България, между български страни и пред български „арбитражни институции“. Освен това, тези ограничения лесно могат да се заобиколят като просто България не бъде посочвана за място на арбитража. С което ефективно ще се унищожи арбитража у нас, което може би е крайната цел на предложения Проект на ЗИД на ЗМТА, както личи от всичко останали разпоредби. Предложението ми е чл. 6б, ал. 3 и ал. 4 да отпаднат. 3. Въвеждане на изискване за вписване на арбитри извън листата Не се 3. Арбитрите извън листата следва да (§ 5) Тази разпоредба е напълно незаконосъобразна тъй като създава приема. подават същите данни, които се изискват сериозни условия за дискриминация и различно третиране при от включените в листата арбитри. Няма сходни ситуации. Както вече беше отбелязано, листата на арбитража никакво основание за твърдението, че не бива да бъде нормативно изискване, още по-малко превръщана в едните са привилегировани спрямо нормална практика. Наред с това излиза, че арбитри, извън тази другите. листа, ще трябва да подават изключително подробни данни за себе си и делата по които участват, докато арбитрите от листата няма да имат такова задължение. С това ще се утвърди режимът на действие на т.нар. „арбитражи-копърки“. При вписани десетки лица в листата, ограничен брой ще може да продължи да извършва редица злоупотреби, под прикритието на листата. В същото време, читавите арбитри и арбитражни институции ще бъдат поставени пред тежки избори в коя листа да или ако не са – всички да разбират по кое и колко дела са арбитри. Това е напълно недопустимо и напълно противоречи на добрите цели на реформата за повече прозрачност. Предложението ми е този текст да отпадне. 4. Въвеждане на изискване само български арбитри да бъдат Приема 4. Отпада изискването. назначавани по дела между някои български страни (§ 7) се. Предложената разпоредба е объркваща, дискриминационна, неясна и създаваща условия за множество допълнителни спорове. Не е ясно какво налага между български страни да може да има само български арбитри, при положение, че именно от такива спорове произтичат основният брой злоупотреби с арбитража. Не е ясно как и по какъв критерий ще се разграничава т. нар. „преобладаващо чуждестранно участие“. Управител, действителен собственик, акционер/съдружник, преобладаващо място на изпълнение на сключените сделки – десетки 38 са евентуалните критерии по които едно дружество може да бъде определено като такова, с „преобладаващо чуждестранно участие“. Това само по себе си води до правна несигурност и ще е основание за множество спорове може ли изобщо определен арбитър да бъде такъв по някое дело и дали постановеното от него решение е действително. А още по-вероятно е просто никоя страна повече да не посочва България и български институции като място на арбитраж. Не е ясно „чуждестранно“ включва ли други страни от ЕС и ЕИО или не, като това само по себе си крие потенциал от противоречие с европейското законодателство. Разпоредбата противоречи на основни постулати както на Конституцията на Република България, така и на европейското право. Дискриминация по признак националност е напълно недопустима, а в случая се цели нейното законодателно закрепване. Предложението ми е разпоредбата да отпадне изцяло. 5. Въвеждане на задължителен български език в арбитража (§ 9) Не се 5. Разпоредбата не е нова, а изнесена в Това е поредната напълно нелогична разпоредба. Освен аргументите, приема. основния текст от §3 ПЗР на ЗИД ЗМТА от изложени в т. 4 по-горе по отношение на „преобладаващо 1993 г. чуждестранно участие“, следва да се има предвид, че все повече Договорите на чужд език не са пречка за български дружества търгуват по цял свят и ползват международно водене на делото на български език, което утвърдени образци на договори, дори когато става дума за сделки е напълно логично, когато страните са изцяло в страната. Явно е, че в работната група не са наясно с регистрирани в България, обикновено модерните тенденции в търговията и фактът, че много български представляващите са българи или поне са дружества използват договори на чужд език за всички свои сделки. В ангажирали български адвокат. личната ми практика това е явление, което се наблюдава все почесто. Да се изисква да се превежда всичко на български приравнява арбитража на българския държавен съд. Само че арбитражът НЕ Е държавен съд и не бива да се подчинява на същите правила и изисквания. Тази разпоредба, наред с изискването за регистрации на делата и страните, за български арбитри от изрично посочена листа, приравняват до голяма степен арбитража на държавния съд. С което ефективно се унищожават всички негови предимства като способ за разрешаване на спорове. Това не бива да се допуска. Предложението ми е разпоредбата да не се изменя и да остане в сегашния си вид. 6. Заключение. В заключение бих искал да отбележа, че предложения Проект на ЗИД на ЗМТА с нищо не допринася за решаването на основните проблеми на българския арбитраж. Напротив, в него са въплътени хаотични, нелогични и несвързани разпоредби, които 39 влизат в противоречие с основни постулати на правото на ЕС, с Конституцията на Република България и всички международни добри практики по темата. Вдъхновението от законите на Руската федерация, Оман и други подобни държави буди недоумение и основателно притеснение за посоката на реформата и крайните цели, които се преследват с предложения Проект на ЗИД на ЗМТА. Категорично не бива да се допуска приемането на подобен тип законодателство, което реално ще допринесе единствено за окончателното унищожаване на арбитража като способ за разрешаване на спорове в България. 6. Адвокатско I. Кратко обобщение на становището: дружество Споделяме необходимостта от въвеждане на мерки за повишаване на „Димитров, качеството и доверието в арбитражното правораздаване в България. Петров и Кo“, Подкрепяме въвеждането на разумен и обоснован институционален (Становището е получено в контрол и отчитаме като положителна стъпка възстановяването на Министерството на противоречието с обществения ред като основание за отмяна на правосъдието) арбитражни решения. В същото време, законопроектът съдържа редица разпоредби, които нямат аналог в утвърдената международна арбитражна практика и в предложените редакции създават риск да бъде компрометирана ефективността на арбитражното производство. Например: - Изключване на спорове относно допълване и адаптация на договори от обхвата на арбитража; - Забраната за вътрешен ad hoc арбитраж и ретроактивното прекратяване на действащи арбитражни споразумения; - Създаването на публичен регистър на ad hoc арбитражни производства и арбитражни производства, администрирани от международни институции, с предвидена нищожност на арбитражното решение при липса на вписване и прекратяване на арбитражното споразумение; - Ограничаването на възможността чужд гражданин да бъде избран за арбитър при вътрешен арбитраж; - Автоматично прекратяването на арбитражното производство ex lege при неуспешно връчване на книжа и ограничаването на електронното връчване. Предложените изменения изключително биха затруднили арбитража като автономна форма на правораздаване, ограничават свободата на 40 договаряне между страните и превръщат арбитража в процедура, подчинена на формализъм, който компрометира ефективността му. Същевременно целите, които се преследват със законопроекта – защита на правата на физическите лица – потребители и предотвратяване на злоупотреби с „изфабрикувани“ арбитражни решения, биха могли да бъдат постигнати чрез други законодателни решения, без да се засяга ефективността на арбитража като един от най-удачните и предпочитани способи за разрешаване на търговски спорове. От една страна – защитата на физическите лица, които не действат във връзка със своята професионална или търговска дейност, до голяма степен вече е осигурена чрез предвидената в чл. 19 ГПК неарбитрируемост на потребителски спорове. Би могло да се помисли и в посока въвеждане на квалифицирани състави на документни престъпления в Наказателния кодекс, които да предвиждат по-тежки наказания в случаите, в които се съставя или използва неистински, преправен или документ с невярно съдържание, който е оформен като арбитражно решение и въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Подобни законодателни решения биха могли както да способстват за предотвратяване на злоупотреби, така и да съхранят възможността търговците да отнасят своите спорове към арбитраж, който да осигури тяхното бързо и качествено разрешаване от арбитри, компетентни в съответната област. Ако законопроектът бъде приет в предлаганата му редакция, България рискува да се превърне в една от най-неатрактивните юрисдикции за провеждане на арбитраж в Европа.Вместо това, усилията на законодателя следва да бъдат насочени към обратното – към утвърждаване на България като водеща, конкурентоспособна и уважавана арбитражна дестинация в региона, основана на принципите на автономия, ефективност, доверие и върховенство на правото. Възможността за провеждане на ефективно арбитражно производство, както и сигурността и бързината при признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, са важни гаранции за международните инвеститори. От тази гледна точка, приемането на предложената редакция на законопроекта би могло да доведе до намаляване на чуждестранните инвестиции в страната. Това също следва да бъде съобразено при гласуването на предложените текстове. Силното затрудняване на производството и 41 стесняването на обхвата на споровете, които могат да бъдат разрешени от арбитраж, би имало негативни последици и за държавните съдилища. Много от съдилищата, особено тези в гр. София, работят в условия на претовареност. Това води до съществени забавяния при разрешаването на спорове, спад на доверието в съдебната система и намаляване на усещането на обществото за справедливост. Арбитражът е един от начините съдебната система да бъде разтоварена от сложни търговски спорове, чието разрешаване често отнема години на държваните съдилища. Поради това считаме, че държавата следва да насърчава, а не да ограничава възможностите за разрешаване на търговски спорове от арбитраж. По-долу излагаме подробни съображения по отделните разпоредби на законопроекта. II. По § 2, т. 2 –Изключване на спорове относно допълване и Приема II. Тези спорове не са изключени. Касае се адаптация на договори от обхвата на арбитража: се. за редакционен проблем, който е поправен. 1. Липса на мотиви и правна обосновка: В мотивите към законопроекта не се съдържа никакво обяснение защо изрично се изключват от обхвата на арбитража споровете за допълване на договор или адаптацията му към нововъзникнали обстоятелства. Не се посочва: на какъв правен или практически проблем се отговаря с това изключение; връзка с „обществения интерес“ или с целите на законопроекта; дали е извършена оценка на въздействието върху търговския оборот или международната арбитражна практика; дали подобна разпоредба се среща в други правни системи. Текстът стеснява обхвата на арбитража без обективна необходимост за това и въвежда правна рестрикция, която няма аналог в нито една водеща арбитражна правна система. Същевременно от мотивите на законопроекта не става ясно какъв съществуващ проблем цели да разреши предложеното изменение. 2. Разкъсване на юрисдикционното единство: Предложената редакция създава изкуствено разделение между споровете по: конститутивни искове (напр. искове по чл. 300 от Търговския закон, чл. 307 от Търговския закон и др.), които ще бъдат изведени изцяло извън обхвата на арбитража; и осъдителни искове, произтичащи именно от адаптирания договор, които ще подлежат на разглеждане от арбитраж. В резултат от това, ще се стигне до: паралелни производства пред държавен съд и арбитраж (по иск за 42 изменение/допълване на договора и обусловените от исканото изменение/допълване осъдителни искове) или последователни производства, при които ще е необходимо първо да приключи спора пред държавния съд, за да бъда образувано арбитражно производство за защита на права, произтичащи от допълнения или приспособен към нововъзникнали обстоятелства договор. Тази двойственост: противоречи на принципите на процесуална икономия и ефективно правораздаване; забавя производството; създава риск от противоречиви решения; не обслужва нито интереса на страните, нито какъвто и да било обществен интерес. 3. Противоречие с основния принцип на арбитража – автономия на волята: Арбитражът съществува именно като израз на автономията на страните да изключат юрисдикцията на държавния съд и да решават споровете си чрез договорно определен способ – особено в контекста на сложни, дългосрочни или трансгранични отношения. Ако страните изрично са уговорили споровете между тях да бъдат разрешавани от арбитраж, включително при необходимост от тълкуване, допълване или приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства, няма обоснована и разумна причина законът да им забранява това. Именно в такива случаи – когато възниква необходимост от прилагане на общи принципи (напр. добросъвестност, баланс на интересите, търговски обичай) – арбитражът е често по-подходяща и гъвкава форма на правораздаване от строго формалното съдебно производство пред държавен съд. Арбитражът е не само допустим, но и предпочитан форум именно за такива спорове, поради своята гъвкавост, специализация на арбитрите, конфиденциалност и бързина. Ето защо, липсва основателна причина както от бизнес, така и от правна гледна точка подобен тип спорове да бъдат изключени от обхвата на арбитража. 4. Противоречие с международните стандарти: Подобно ограничение не съществува нито в UNCITRAL Model Law, нито в националните законодателства на водещи арбитражни юрисдикции. Приемането му би възпрепятствало възможността страната да се утвърди като конкурентна и предпочитана юрисдикция за арбитраж в региона. Същевременно, в правната теория също е изразявано становище, че подобно ограничение е неприемливо. В този смисъл предложеното ограничение не само че няма аналог в 43 международните стандарти, но противоречи и на разбирания, възприети в българската правна доктрина. Заключение: С оглед на изложеното, не само, че предложеното изменение следва да бъде оттеглено, но и с оглед преодоляване на противоречива съдебна практика законът следва да бъде изменен, като изрично бъде въведен текст, че: „С арбитраж могат да бъдат решавани и спорове относно тълкуване, допълване на договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, при наличие на валидно арбитражно споразумение между страните“. III. По § 4 и § 25 – Забрана за ad hoc арбитраж и прекратяване на Не се III. Предложеното разрешение е действащи арбитражни споразумения: приема. продиктувано от практическите проблеми, Предложението предвижда де юре забрана за ad hoc арбитраж, освен които станаха повод за изработване на този в случаите, когато и двете страни са със седалище, постоянен адрес законопроект. Арбитрите ad hoc са или обичайно местопребиваване в различни държави. Това напълно самостоятелни и, за съжаление, в ограничение е немотивирано, непропорционално, някои случаи действат при пълно противоконституционно и без аналог в утвърдените арбитражни незачитане на принципни норми на юрисдикции. правото, напр. да постановят решение, а) Липса на мотиви: В мотивите към законопроекта единствено се което не зачита вече влезли в сила посочва: „Създаване на вътрешен арбитраж ad hoc не се допуска“. предходни или арбитражни решения; да Липсват обаче каквито и да било съображения относно правната проведат производство и постановят логика, обосноваваща необходимостта от тази забрана; какви по-леки решение при наличие на изрична уговорка или по-адекватни средства са били обмисляни и разгледани преди за определен институционален арбитраж, предвиждане на пълна забрана за ad hoc арбитраж; оценка на без при това да е призован ответникът и въздействието върху частноправните отношения и свободата на много други. договаряне, особено когато страните са сключили споразумение за ad Доколкото този вид арбитраж не е широко hoc арбитраж по съображения за икономия, гъвкавост и доверие към разпространен в България, беше конкретен арбитър. преценено, че забраната му ще има повече б) Непропорционалност и противоречие с принципа на позитивен, отколкото отрицателен ефект. минимална намеса: В мотивите към законопроекта се посочва, че: Същевременно, се запазва възможността за „Арбитражът се използва в престъпни схеми за осъждане на арбитраж ad hoc, когато той е физически и юридически лица въз основа на неистински документи“. международен и свързан с търговски Макар и борбата с измамите да е легитимна цел, тя следва да се отношения, за не бъдат нарушени осъществява чрез съразмерни и пропорционални механизми, а не чрез ангажиментите на България по цялостна забрана на ad hoc арбитраж. Подобна забрана би довела до международните актове, към които се е неприемливи правни и концептуални изкривявания, като: всички присъединила. частноправни субекти да се поставят под презумпция за Като цяло голяма част от рестрикциите, недобросъвестност. Подобен подход е концептуално погрешен и предвидени в проекта, са замислени като 44 дълбоко несъвместим с принципите на правовата държава. временни мерки, които при промяна на Законодателят не може да третира добросъвестните стопански нагласите в обществото биха могли да субекти като потенциални извършители на злоупотреби по бъдат премахнати. презумпция – това е не само юридически необосновано, но и демонстрира институционално недоверие към частноправните субекти и инвеститори. Такъв подход противоречи и на един от най- устойчивите принципи в частното право – презумпцията за добросъвестност. В гражданското и търговското право добросъвестността се предполага. Този принцип е трайно залегнал в цялото позитивно законодателство и води началото си от римското право (bona fides praesumitur) и е дълбоко вкоренен в континенталните правни системи; прилагане на крайна рестриктивна мярка, вместо предвиждане на целенасочени процесуални гаранции за защита и превенция. Нещо повече – и държавните съдилища могат да постановят решения въз основа на неистински документи. Това обаче не води до заключението, че трябва да бъде забранен достъпът до съд. Аналогично, отделни случаи на злоупотреба с арбитраж не могат да оправдаят обща законодателна забрана спрямо цяла категория арбитражни производства. Вместо това, пропорционалната, разумна и правно допустима законодателна реакция би била: да се предвидят ефективни правни механизми за отмяна на арбитражни решения, когато са постановени въз основа на неистински доказателства; да се предвидят адекватни правни механизми за гарантиране на спирането на изпълнението на арбитражно решение, при наличие на достатъчно сериозни индикации за измама; въвеждане на квалифицирани състави на документни престъпления в Наказателния кодекс, предвиждащи по- тежки наказания, когато предмет на престъплението е арбитражно решение и/или арбитражно споразумение. Забрана a priori е крайна, непропорционална и концептуално погрешна. в) Ограничаване на автономията на волята: Предложението директно ограничава правото на страните да уговарят процедурата за разрешаване на спорове, като практически изключва ad hoc арбитража в България. Частноправните субекти следва да имат свободата да изберат ad hoc арбитраж, особено когато имат доверие на конкретни арбитри или желаят по-гъвкава процедура за разрешаване на спорове. Това е напълно съвместимо с чл. 7 и чл. 19 от UNCITRAL Model Law, които не поставят ограничения относно 45 институционален или ad hoc характер на арбитража. Предвиденото ограничение обаче нарушава утвърдения в правната теория принцип на ограничена държавна намеса в частноправната автономия. г) Липса на аналог в утвърдените арбитражни юрисдикции: Забрана за вътрешен ad hoc арбитраж не съществува в нито една водеща арбитражна юрисдикция, нито е предвидена в UNCITRAL Model Law. д) Противоречие с принципа на равенство и с чл. 19 от Конституцията на Република България: Предоставянето на изключителен достъп до арбитражно правораздаване само чрез институционални структури, при пълна забрана за ad hoc арбитражи противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който законът създава и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност. Предложената уредба: създава монополна или най-малкото привилегирована позиция на институционалните арбитражи, без разумна и обективна причина за това; ограничава равнопоставения достъп на страните до алтернативни форми на правораздаване, включително чрез независими ad hoc процедури; въвежда регулаторно предимство, което не е съобразено с нито един международен стандарт и няма правна или икономическа обосновка; на практика ефективно елиминира възможността на независимите арбитри, които не са включени в списъците на арбитражна институция, включително високо квалифицирани професионалисти, от възможността да упражняват професията си самостоятелно. Това представлява недопустима държавна намеса в свободната стопанска инициатива, гарантирана от чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Регулирането на арбитражната дейност като професия, достъпна само чрез членство в или включване в списъка на частноправни арбитражни институции, е равнозначно на нормативно ограничение на свободната професионална реализация, без разумна необходимост. Особено предвид фактът и че в България почти няма арбитражна институция с отворен списък на арбитри, тази уредба означава, че достъпът до арбитражната професия се поставя в зависимост от членство в частноправна структура, а не от професионалните качества на арбитъра. Така арбитражът престава да бъде автономна форма на правораздаване и се превръща в ограничен корпоративен модел с контролирана пропускливост, в разрез с принципите на откритост, 46 конкуренция и равно право на професионална реализация. е) Практическо изключване на ad hoc арбитража в България: Предложеният текст на чл. 4 от ЗМТА допуска образуване на ad hoc арбитраж само когато страните са със седалище (или адрес) в различни държави. Тоест, необходимо е и двете страни да са установени в различни държави и изрично да изберат мястото на арбитраж да бъде в България. Това е крайно ограничителен и практически неизпълним сценарий, поради следното: Предвид цялостната крайно рестриктивна регулаторна рамка, заложена в законопроекта и предвидените административни тежести (адресирани по-долу в настоящото становище), е крайно малко вероятно две чуждестранни страни, установени в различни държави, да изберат България като място на арбитраж ad hoc. Ако законопроектът бъде приет в предлаганата му редакция, България ще се превърне в една от най-неатрактивните юрисдикции за провеждане на арбитраж в Европа.Това сериозно уврежда инвестиционния климат и изпраща сигнал за институционално недоверие към частноправните субекти и арбитри и на практика изключва провеждането на ad hoc арбитраж в България. Подобно ограничение е не просто непропорционално – то на практика заличава цяла форма на арбитраж, призната в международната търговска практика. ж) Противоконституционно прекратяване ex lege на Приема ж) Заличено е. съществуващи ad hoc арбитражни споразумения:Предвиденото в § 25 се. автоматично прекратяване на действащите арбитражни споразумения за вътрешен ad hoc арбитраж представлява непропорционална и неоснователна законодателна намеса в частноправните отношения, което противоречи на редица конституционни принципи: - Нарушение на принципа на правна сигурност и предвидимост: Принципът на правна сигурност, като съставен елемент на правовата държава, изисква правната уредба да бъде стабилна, последователна и предвидима, включително по отношение на последиците на вече възникнали правоотношения. Този принцип предвижда защита на легитимните правни очаквания на страните, формирани въз основа на действащия към момента на сключване на договора закон. Законодателното прекратяване с обратно действие на валидно сключени ad hoc арбитражни споразумения засяга вече придобити права и оправдани очаквания на страните относно способа за защита на техните интереси. Подобна ретроактивност е допустима 47 единствено при наличие на изключителен обществен интерес, който в конкретния случай не е обоснован и доказан. - Нарушаване на правото на собственост по чл. 17 от Конституцията: Правото на собственост обхваща не само притежаването на вещни или притезателни права, но и възможността те да бъдат защитени по ефективен начин, включително чрез договорно уговорени способи за разрешаване на спорове. Прекратяването ex lege с обратно действие на валидно сключени арбитражни споразумения, лишава страните от избрания от тях процесуален механизъм за защита на имуществен интерес. Това нарушава легитимните очаквания на страните, че договорената уредба ще бъде зачетена от държавата и представлява недопустима намеса в правото на собственост. - Нарушава автономията на волята и неприкосновеността на договорите: Страните доброволно са избрали ad hoc арбитраж като способ за разрешаване на спорове. Държавната намеса, която автоматично заличава техния избор с обратно действие, е несъвместима с принципите на договорна автономия. IV. По § 5, § 14 и § 16 – Създаване на регистър относно ad hoc Приема арбитражни производства и арбитражни производства, образувани се пред международни арбитражни институции и нищожност на частично арбитражното решение при липса на вписване. Предложението . предвижда задължително вписване в публичния Регистър на арбитражите на всяко арбитражно производство, когато мястото на арбитража е в България, когато производството се провежда от: ad hoc арбитраж; или се администрира от арбитраж към чуждестранна институция (вкл. ICC, LCIA, VIAC, SCC и др.). За нарушаването на това задължение се предвижда нищожност на арбитражното решение – санкция, която е непропорционална спрямо естеството на нарушението и несъвместима с добрите международни практики. Законът предвижда и прекратяване на арбитражното споразумение при нищожност на арбитражното решение. Подробни съображения срещу тези предложения излагаме по-долу: 1. Липса на легитимна цел: Предвижда се достъп до регистъра да имат: министърът на правосъдието; съдът; инспекторатът към министъра по Закона за съдебната власт. Не е ясно защо тези органи следва да разполагат с информация относно образувани арбитражни производства (които представляват частноправни спорове между частноправни субекти, разрешавани извън рамките на публичното IV. Вписва се лимитирана информация, която не е публична. Премахнато е изискването за обявяване на определени актове и документи. Целта е да има минимална информация относно тези производства и относно съответствието на арбитрите с предвидените в закона изисквания. Обявява се само решението, за да влезе в сила, но това ще се прави при спазване изискванията на ЗЗЛД. 48 правораздаване), при положение, че посочените държавни органи: не участват като страна; не упражняват (и няма как да имат) контролни функции. В мотивите по законопроекта липсва каквото и да било обяснение защо тази информация е необходима, каква конкретна цел се преследва с нейното администриране, и какъв обществен интерес налага достъп до нея. Ако мотивът зад тази уредба е превенция на злоупотреби или измами, то подобно съображение е правно и логически неиздържано. Самото вписване на информация относно арбитражно производство в регистър (която информация не е и няма как да е публична в регистъра, поради конфиденциалността на арбитража) няма как да осигури защита срещу измамни практики, нито да допринесе за добросъвестността на страните или арбитрите в процеса. Регистрацията е чисто формално действие, което не може да се използва като инструмент за превенция на злоупотреби – тя не е форма на надзор и не замества съществуващите процесуални средства за защита. В този смисъл, натоварването на арбитрите или чуждестранните арбитражни институции с допълнителна административна тежест под предлог за „контрол“ е не само неефективно и безсмислено, но и подвеждащо като механизъм, тъй като създава илюзия за контрол, без реално да осигурява правна защита или да ограничава злоупотреби. 2. Арбитражът е частноправен способ за разрешаване на спорове – вписването е концептуално неуместно. Арбитражът по своята правна същност е изцяло договорен, частноправен способ за разрешаване на спорове, алтернатива на държавното правосъдие. Страните се отказват от достъпа до държавния съд и сами уреждат условията, състава и процедурата по разрешаване на спора. Именно това го отличава от публичноправните форми на правораздаване. В този контекст, въвеждането на задължение за вписване на арбитражното производство пред държавен орган е концептуално несъвместимо с неговата природа. То превръща частноправния способ в обект на външна административна отчетност, без това да е свързано с каквото и да било публично-правно основание или контролна функция. Съществуването на арбитражно производство между две частноправни страни не е обстоятелство, което държавата трябва или има право да регистрира, при положение че то не засяга нито бюджета, нито националната сигурност, нито трети лица. Няма каквато и да било обоснована необходимост от вписване, и в този 49 смисъл разпоредбата представлява ненужно държавно вмешателство в частната автономия. 3. Нарушаване на автономията на страните и конфиденциалността на арбитражното производство. Предложението предвижда задължително разкриване и обявяване на: имената и адресите на страните; имената и контактите на арбитрите; информация относно искания, заседания и решения; искане за разглеждане на арбитражния спор и отговор на искането, ако е постъпил; информация за провеждано на открито заседание; арбитражно решение. Обявяването на подобна информация и документи надхвърлят административна отчетност и представляват разкриване на фактическото и правно съдържание на спора, включително и на позициите и фактическите твърдения, които страните са избрали да изложат в една по правило напълно поверително и конфиденциално производство. По този начин се нарушава един от основополагащите принципи на арбитража – конфиденциалността, което е и едно от основните предимства на арбитража при разрешаване на търговски спорове. 4. Непропорционална санкция – нищожност на решението. Предвидената санкция – нищожност на арбитражното решение при липса на вписване на информация за производството – е юридически необоснована и непропорционална спрямо естеството на нарушението. Вписването представлява формално административно действие, което не засяга нито същността на спора, нито неговото разглеждане, нито правото на защита на страните. Липсата на регистрация не води до нарушаване на материалноправни или процесуални права, поради което обвързването ѝ с нищожност на решението е напълно несъразмерна правна последица. Подобна уредба няма аналог във водещите арбитражни юрисдикции, прилагащи UNCITRAL Model Law или съответстващи му режими. 5. Прекратяване на арбитражното споразумение при нищожност на арбитражното решение. В § 16 от законопроекта се предвижда, че при обявяване на арбитражното решение за нищожно на някое от основанията по чл. 47, ал. 2 (включително при липса на вписване на информация за производството), заинтересованата страна може да отнесе спора за разглеждане пред държавен съд. Тази уредба пряко противоречи на арбитражното споразумение между страните - тя обезсилва ефекта на арбитражното споразумение, въз основа на 50 което страните са се отказали от държавната юрисдикция и доброволно са приели разрешаване на спора чрез арбитраж. Липсва основание да се приеме, че арбитражното споразумение губи своето действие при евентуално невписване на информация за производството в регистъра. Нняма правна или логическа обосновка държавният съд да бъде „резервна юрисдикция“ в случай на технически пропуск или формална нередовност. По този начин законът пренебрегва волята на страните и подкопава договорната природа на арбитража. 6. Несъответствие с международните стандарти и арбитражната практика. Проектът поставя и международните арбитражни институции в несъразмерна административна зависимост, като ги задължава да вписват образуваните производства. Това: е в противоречие с правилата на институции като ICC, LCIA, VIAC и SCC; подкопава възприемането на България като благоприятна арбитражна юрисдикция; ще доведе до това страните да избягват място на арбитраж в България. За да могат реномирани международни арбитражни институции да изпълнят изискването за вписване на всяко производство с място в България в българския регистър, би се наложило да приемат съществени изменения в своите правила – процес, който може да отнеме години. Така би се стигнало до това валидни арбитражни споразумения с уговорено място на арбитража в България да не могат да бъдат изпълнени поради риск от нищожност на арбитражното решение заради липса на вписването му в регистъра. Същевременно страните по такива споразумения не биха могли да отнесат и спора си пред държавния съд, тъй като наличието на валидно арбитражно споразумение изключва компетентността на държавните съдилища. Накратко – в резултат от изменението би могло се стигнало до ситуации, в които страните по търговски договори на стойност десетки и дори стотици милиони биха били лишени от ефективна възможност за защита на правата си за неопределен период от време. Подобен компромис с правната сигурност и предвидимост би имал катастрофални последици за доверието на международните инвеститори в българските институции. V. По § 7 – Ограничаване на възможността чуждестранно лице да Приема V. Ограничението отпада. бъде избрано за арбитър. Предложението предвижда, че когато и се. двете страни по арбитражен спор са установени в България (освен ако 51 една от тях не е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие), арбитър може да бъде само български гражданин. Тази редакция представлява недопустима намеса в автономията на страните и е в противоречие с правото на Европейския съюз. Подробни съображения излагаме по-долу: 1. Нарушение на автономията на страните и принципа на свободен избор на арбитри: Арбитражът е частноправен способ за разрешаване на спорове, основан изцяло на съгласието на страните. Сред основните проявления на тази автономия е правото на страните да определят арбитър според неговия професионален опит, езикова компетентност, квалификация и правна култура. Предложеното ограничение обвързва избора на арбитър с гражданството, въз основа единствено на месторегистрацията или адреса на страните, без да отчита спецификата на правоотношението, предмета на спора или нуждата от специализирана експертиза. По този начин законопроектът необосновано и формално стеснява свободата на страните да избират арбитър, който най-добре отговаря на нуждите на конкретния спор. Освен това, дори когато и двете страни по делото са установени в България, не е изключено спорът да има трансграничен елемент, например при международна доставка на стоки, услуги, финансиране или чуждо приложимо право. В такива случаи би било напълно оправдано страните да предпочетат чуждестранен арбитър, който притежава квалификация и опит с чуждото приложимо законодателство или търговска практика. 2. Противоречие с правото на Европейския съюз. Предложението да се ограничи възможността за участие на чуждестранни лица като арбитри при спорове между страни, установени в България, противоречи на основните свободи, гарантирани от правото на Европейския съюз, и в частност – на свободата на установяване (чл. 49 ДФЕС) и свободното предоставяне на услуги (чл. 56 ДФЕС). Арбитражната дейност представлява услуга по смисъла на ДФЕС с трансгранично измерение, особено в международната търговия и инвестиции. Поради това, арбитрите упражняват свободна професия, която може да се предоставя както на територията на собствената държава, така и трансгранично. В този контекст всяка правна уредба, която поставя гражданството като предварително условие за достъп до упражняването на професията, представлява ограничение на свободата на предоставяне на услуги. Съгласно установените 52 принципи на правото на ЕС, подобен вид ограничение може да бъде допустимо, само ако: се основава на легитимна и ясно определена цел от обществен интерес; е подходящо, необходимо и съразмерно; не съществува по-малко ограничителен способ за постигане на същата цел. Без каквито и да било съмнение, предложеното ограничение не изпълнява тези критерии. То въвежда формален, недиференциран и по същество дисквалифициращ и дискриминационен подход, който се основава единствено на гражданството, без да отчита нито квалификацията, нито опита на арбитъра, нито конкретиката на спора. Така се създава пряка и непропорционална пречка пред упражняването на професионална дейност в рамките на вътрешния пазар на ЕС, което е несъвместимо с основополагащите свободи, гарантирани от ДФЕС. 2. Противоречие с UNCITRAL Model Law и международните стандарти: UNCITRAL Model Law (чл. 11, §1) изрично предвижда: „Никой не може да бъде лишен от възможността да бъде арбитър единствено въз основа на своето гражданство, освен ако страните не са уговорили друго.“ Тази норма е приета като универсален стандарт в международното арбитражно право и отразява принципа на неутралитет, откритост и автономия на страните. Изричното допускане на ограничение въз основа на националност само при изрична договорка между страните е централен компонент от философията на модерното арбитражно право. Ограничение от вида, предложен в §7 от законопроекта, не съществува в нито една уважавана арбитражна юрисдикция. То противоречи както на утвърдената международна практика, така и на духа на търговски оборот, при който страните разчитат на възможността свободно да изберат арбитър с подходяща експертиза, независимо от неговото гражданство. 3. Липса на мотиви и на легитимна цел. В мотивите към законопроекта липсва каквато и да било обосновка за въвеждането на това ограничение. Не е ясно: какъв точно „проблем“ тази разпоредба цели да разреши; защо се предполага, че чуждестранен арбитър не би бил подходящ или допустим при спор между български страни; по какъв начин тази мярка би защитила обществения интерес, правната сигурност или интересите на страните в арбитражното производство. VI. По § 10 – Уредба относно прекратяване на арбитражното Не се VI. Доколкото в България почти винаги 53 производство и електронно връчване: Текстът на чл. 32, в приема. предложената нова редакция, съдържа принципни терминологични неточности и е изграден върху концепции, които не съответстват на природата и логиката на международния търговски арбитраж: Терминологични неточности: използват се изрази като „искова молба“ и „първо открито заседание“, които не съответстват на терминологията, възприета в международното арбитражно право. Например, понятието „открито заседание“ предполага задължителност на устното разглеждане, докато в редица производства такова заседание изобщо не се провежда (напр. document-only arbitration или споразумение за писмена процедура); Концептуални неточности: В основата на арбитражното производство стоят принципите на автономията на страните, процесуалната гъвкавост и договорния характер на процедурата. Именно страните следва да определят реда за връчване на съобщения – чрез арбитражно споразумение, включително чрез посочване на имейл адреси или други способи за електронна комуникация, или чрез позоваване на приложимите правила на избраната арбитражна институция. Предлаганата уредба обаче обръща тази логика, като възприема ex lege формализирани способи (напр. връчване чрез нотариус или частен съдебен изпълнител) като задължителна първа стъпка, без да оставя място за приоритет на договореното между страните. Така вместо да действа субсидиарно (в краен случай, когато липсва уговорен ред или той се е оказал неефективен) – законът налага публичноправни механизми по подразбиране, които са чужди на арбитражната практика и създават ненужна тежест, дори когато такава не е необходима. Не е спорно, че законодателството следва да предвиди ефективни способи за гарантиране на връчването, включително чрез нотариус или ЧСИ, когато това е необходимо. Но правилният законодателен подход е обратният: първо – уважение към автономията на страните и договорената от тях процедура, и едва в краен случай – преминаване към тежки и формални способи по инициатива на арбитражния състав. Само така се съчетава нуждата от гаранции с природата на арбитража като гъвкава, договорна и ефективна форма на правораздаване. Тези принципни неточности (които, впрочем, се наблюдават на множество места в законопроекта и свидетелстват за несъответствието му с природата и спецификата на международния търговски арбитраж) не арбитражните производства се развиват чрез провеждане на поне едно арбитражно заседание, чл. 32 е центриран върху нея. Налага се законът да уреди тази материя, тъй като твърде рядко е договорен начин за призоваване и връчване на книжа, а дори да има такъв (обикновено по чуждестранен стандарт), той се оказва практически неприложгим в България. Това не е автоматична последица, а възможност за ищеца. След като арбитражното производство не може да се развие, той може да прецени, че има интерес да се обърне към съда. 54 са най-проблемният аспект на предложения текст на § 10 от законопроекта. Доста по-притеснителни са редакциите на чл. 32, ал. 6 и 7, които са в противоречие както с основни принципи на арбитражното право, така и с логиката на ефективното правораздаване. Подробни съображения относно тези разпоредби излагаме по-долу: 1. Прекратяване на арбитражното производство поради Не се 1. Логиката на възраженията е разбираема. неуспешно връчване – крайно и недопустимо решение: приема. Следва да се има предвид, че те се отнасят Предвижда се, че ако след няколко неуспешни опита за връчване, само до ограничена част от физическите арбитражното производство се прекратява и ищецът трябва да лица – ответници (сега още стеснена). предяви иска си пред държавен съд. Това решение е правно Допълнително са ограничени и случаите, в необосновано, тъй като: по същество прекратява действието на които не се прилагат фикциите за връчване арбитражното споразумение, въпреки че страните доброволно са се спрямо тях (чл. 7, ал. 4 и чл. 32, ал. 6). съгласили споровете между тях да бъдат решавани от арбитраж; При критиката на възприетия подход поставя в риск цялото производство, дори когато ответникът се следва да се отчита, че неполучилият укрива или умишлено препятства комуникацията; създава книжа или съобщение ответник е напълно възможност за процесуален саботаж, особено когато едната страна е беззащитен в арбитражния процес, за недобросъвестна. Прекратяването на арбитражното производство в разлика от съдебния процес, когато в тази ситуация би било в противоречие с принципа, че никой не може подобни случаи му се назначава особен да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение; представител. В арбитражното в редица случаи прекратяването на арбитражното производство може производство, именно поради недържавния да настъпи при вече изтекла давност за предявяване на иска пред му характер, това е невъзможно. Затова се държавния съд, което обезсмисля всякаква защита на правата на налага законът да създаде гаранции, че ищеца; не е ясно какво се случва с вече направените разноски за едно лице не може да бъде осъдено, без арбитражното производство, които може да са значителни. Липсва въобще да е научило за предявения срещу предвидена компенсация или процесуален механизъм за него иск. възстановяване на тези разходи, което поставя добросъвестния ищец в още по-неблагоприятно положение; не е ясно каква е правната или процесуалната логика държавният съд да придобие компетентност по спора единствено поради това, че в арбитражното производство връчването не е било успешно. След като вече са били изчерпани най-сериозните възможни способи за връчване (включително чрез нотариус или частен съдебен изпълнител) – на какво основание се очаква, че съдебният призовкар ще постигне по-добър резултат – и то след месеци? Ако ответникът впоследствие бъде открит – защо държавният съд не препрати делото на арбитражната институция, след като страните са сключили арбитражно споразумение? Очевидната логика на предложението е държавният съд – а не 55 арбитражният – да постанови неприсъствено решение. Това е порочна, недомислена и концептуално несъвместима с арбитражната автономия уредба. Подобна правна уредба е прецедент за европейска държава и не съществува нито в UNCITRAL Model Law, нито в правилата на водещи арбитражни институции като ICC, LCIA или VIAC. Международната практика при неявяване или липса на връчване предвижда възможност за провеждане на proceeding in absentia – т.е. продължаване на производството при липса на ответник, когато са положени разумни усилия за връчване (универсално признат стандарт в арбитражното право). На практика, единственият реален резултат от предложената редакция е насърчаване на недобросъвестно поведение от страна на ответника. Законът изпраща сигнал, че страната, която иска да избегне арбитража, може да постигне това просто чрез укриване. Законът следва да санкционира, а не да насърчава подобна недобросъвестност. 2. Връчване по електронна поща – неоправдано ограничено. Не се 2. Често в договорите се сочи електронен Съгласно предложената редакция на чл. 32, ал. 7, електронното приема. адрес за комуникация между страните. връчване е допустимо само ако ответникът вече е бил уведомен „за Практиката обаче показва, че в повечето предявения срещу него иск и за насроченото първо заседание“. Това случаи той е остарял, принадлежал е на значително обезсмисля използването на електронна комуникация, лице, което вече не работи в дадена дори когато страните изрично са договорили и посочили електронен компания и реално чрез него не се постига адрес за връчване на съобщения. Предложената редакция е правно и резултат. Такива адреси има често вписани концептуално погрешна. Арбитражът не е институция на публичното и в ТРЮЛНЦ, обикновено за комуникация правораздаване – той е основан на договор между страните, които с НАП. Добросъвестните арбитражи доброволно избират правила, процедура и адреси за кореспонденция. опитват да издирят ответника на всякакви Когато страните са посочили електронни адреси в договора или в възможни адреси с цел да го стимулират да арбитражното споразумение, връчване чрез имейл е не само прояви интерес, без обаче това да може да допустимо, но и естественото проявление на тяхната автономия. Да се разглежда като редовно призоваване. се изисква предварително физическо връчване чрез нотариус или Всъщност, посочените възможности важат ЧСИ като условие за използване на електронна комуникация, главно за юридически лица, а в случая означава законът да пренебрегне волята на страните и да замени става дума за ограничена категория гъвкавостта с ненужен формализъм. Нещо повече – голяма част от физически лица. арбитражните производства се развиват между страни, поне едната от които има седалище извън България. Възможно е също така страна със седалище в България да бъде представлявана от чуждестранен адвокат по производство с място на арбитража в България (напр. ако страните са уговорили чуждо приложимо право). 56 Възможно е в някои юрисдикции да не съществува процесуална възможност за връчване на частни документи (каквито са книжата в арбитражното производство) чрез нотариус, ЧСИ или съдебен служител. Поради тези съображения и с оглед интернационалиста на арбитража, в международната практика се е утвърдило връчването на книжата по електронен път като стандартен метод за комуникация. Напълно неоправдано е когато и двете страни използват този метод и участват в арбитражното производство, държавата да не го признава за редовно връчване на съответните книжа. Предложената уредба създава впечатление за смесване на подходи, характерни за държавното правораздаване, с механизъм, който по своята същност е автономен и договорно уреден – какъвто е арбитражът. С оглед на гореизложеното, Молим предвидените в законопроекта разпоредби, адресирани по-горе, да бъдат оттеглени и законопроектът да бъде внимателно и прецизно преработен, в съответствие с международните стандарти, принципите на правовата държава и необходимостта от поддържане на предвидима и конкурентоспособна правна среда за арбитраж в България. Вярваме, че една внимателно балансирана и концептуално издържана уредба може да допринесе не само за ефективността на арбитража в България, но и за засилване на доверието в правната система и за международния авторитет на страната като предпочитана арбитражна дестинация. 7. Ангел Ганев – С оглед на необходимостта от хармонизиране на изискванията за съдружник н признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни адвокатско арбитражни решения на територията на Република България с дружество приложимите изисквания на Конвенцията за признаване и „Джингов, изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. Гугински, („Нюйоркската конвенция”) и в светлината на проведеното Кючуков и обществено обсъждане на предложения за изменения в Закона за Величков“(Становището е международния тьрговски арбитраж, приложено към настоящото получено в писмо Ви изпращаме предложение за изменение и допълнение на чл. Министерствотоправосъдието) на 51, ал. 3 от Закона за международния тьрговски арбитраж, придружено от мотиви. С предложената редакция се цели преодоляване на правна неяснота относно приложението на чл. 119, ал. 2 от Кодекса на международното частно право при признаване и допускане на 57 изпълнението на решения на чуждестранни арбитражни съдилища. През последните тдини съдебната практика в Бьлгария показва нарастваща тенденция към прилагане на по-строги условия за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения като налага формални изисквания за нотариална заверка на подписите на арбитрите, положени под арбитражното решение. Тези изисквания, въведени от съдебната практика, без ясно нормативно основание, представляваг необосновани процесуални препятствия за признаване и допускане на изпынение на чуждестранни арбитражни решения и противоречи на дуxa и текста на Нюйоркската конвенция 1. Анализ на действащата нормативна уредба В България признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни арбитражни решения се урежда от Нюйоркската конвенция, която е ртифицирана в Быгария на 10.10.1961 г. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България („КРБ“) Нюйоркската конвенция има предимство пред нормите на вътрешното затнодпелство, които й противоречат. Съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ, „международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република Бьлгария, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. “ Съгласно чл. Ш от Нюйоркската конвенция, чуждестранното арбитражно решение се признава и изпълнението му се допуска съобразно процесуалните правила, които се прилагат в държавата, където се иска признаването и изпълнението на решението, при условияга, изложени в Нюйоркската конвенция. На национално ниво признаванего и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, се урежда от разпоредбите на ЗМТА, които от своя страна препращат към правилата на чл. 118-122 от Кодекса на международното частно право (КМЧП). На основание чл. 51, ал. 2 ЗМТА за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат склочените от Република България международни догвори, какъвто в случая е Нюйоркската конвенция. Съгласно чл. 51, ал. З от ЗМТА, исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се предявяват, ако друго не е предвидено в межщнароден договор, по който Република 58 България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат общите правила на чл. 118 — чл. 122 от КМЧП. Чл. 119, ал. 2 от КМЧП гласи, че към иска за допускане на изпълнението на чуждестранно решение се прилага (i) препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и (ii) удостоверение от същия съд, че решението е влито в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. Удостоверението от Министерството на външншните работи, посочено в чл. 119, ал. 2 от КМЧП е елемент от процедурата за легализация на чуждестранни официални документи с цел тяхното признаване в България. Правилото се прилага, освен ако решението е постановено в държава, която е страна по Хагската юнвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове („Хагската конвенция”) от 5 октомври 1961 г., в който случай се изисква единствено апостил, както и освен ако не съществува двустранен договор за взаимна правна помощ, който отменя изискването за легализация. 2. Установено несъответствие с Нюйоркската конвенция Процесуалните правила на чл. 118 - чл. 122 КМЧП следва да се прилагат mutatis mutandis към производството по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Това произтича от обстоятелството, че чуждестранните арбитражни решения не са публични документи и следователно кьм тях не следва да се прилагат изискванията за легализация, предвидени за публични документи. Съгласно чл. IV, ал. 1 от Нюйоркската конвенция, която на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ има предимство пред разпоредбите на КМЧП, които й противоречат, кьм молбта за признаване и допускане на изпълнението следи да се приложат и (i) надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис, и (ii) оригинал или заверен препис от арбитражната клауза. Когато тези документи са съставени на чужд език, се изисква и представяне на заверен превод. Видно от изложеното, Нюйоркската конвенция не въвежда изискване за конкретна форма на арбитражното решение, нито за нотариална заверка на подписа на арбитьра, положен под арбитражното решение. В сьответствие с чл. 5, ал. 4 от КРБ, Нюйоркската конвенция има предимство пред всички противоречащи национални 59 разпоредби, включително тези на КМЧП. Всички изисквания, уредени в националното законодателство следва да бъдат разглеждани и да се тълкуват в съответствие с този принцип. Следователно, националното законодателство не може да въвежда по-строги изисквания от тези, предвидените в Нюйоркската конвенция. В този смисъл, не съществуват основания за налагане на по-строги национални формални изисквания относно признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, включително изисквания за допълнителна заверка или удостоверение по чл. 119, ал. 2 от КМЧП. Поради това неоснователна се явява тезата, според която подписът на арбитьра, положен под чуждестранното арбитражно решение, следва да бъде нотариално заверен. Подобно изискване не произтича нито от Нюйоркската конвенция, нито от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от КМЧП. Дори и подобно изискване да беше предвидено в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, то би било неприложимо, тьй кто въвежда по- обременяващо условие от предвидените в Нюйоркската юнвенция 3. Анализ на съдебна практика Въпреки иложеното по-горе, във все повече съдебни актове на Върховния касационен съд се приема, че за да се спази изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, страната, която иска признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение в България, трябва да докаже автентичността на арбитражното решение чрез нотариално удостоверяване на подписа на всеки член на арбитражния състав, положен под решението, като нотариалното удостоверяване след това се легализира или апостилира. В този смисы Определение № 743 28.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2415/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 211 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 270/2022 г., П т. о., ТК, както и Определение № 331от 26.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2022 г., II т. о., ТК. В Решение № 521 от 24.07.2023 г. по т. д. № 474/2022 г. на Апелативен съд — София, се заема противоположна на горепосочената практика позиция, като се потвърждава решение на Софийски градски съд, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на България на влязло в сила чуждестранно арбитражно решение, без да се изисква надлежна нотариална заверка на подпискте на арбитрите, които са постановили арбитражното решение. Срещу посоченото решение е подадена касационна жалба и Върховният касационен съд 60 е допуснал касационно обжалване по следния въпрос: „Приложима ли е императивната разпоредба на чл. 119, ал. 2 КМЧП в производството по признаване и допускане изпълнението на чуждстранни арбитражни решения или същата касае само съдебни решения?“. В момента делото все още е висящо, но с оглед на наблюдаваната тенденция в практиката на Върховния касационен съд, съществува значителна вероятност решението на Апелативен съд - София да бьде отменено. П. Предложение за изменение и допълнение на правната уредба С оглед на гореизложеното, предлагаме в чл. 51, ал. 3 от ЗМТА да бьде изрично предвидено, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от КМЧП не се прилага в производствата по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения: § 1. Алинея 3 на чл. 51 да се измени по следния начин: Приема Разпоредбите на чл. 51 са редактирани за “(3) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на се постигане на съответствие с останалите решенията на чуждестранните арбитражни сьдилища и на частично предложения на законопроекта. сключенцте пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3, която ако друго не е предвидено в международен договор, по който препраща към чл. 118 – 122 от Кодекса на Република Бьлгария е страна, пред Софийски градски съд и за международното частно право, се отменя. разглеждането им се прилагат съответно и. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането, както и на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Кодекса на международното частно право, която не се прилага, когато в международен договор, по който Република България е страна, са предвидени специални правила.“ Независимо от препращането към процесуалните правила на чл. 118 — 122 от КМЧП, следва да се има предвид че тези норми се прилагат само доколкото не противоречат на изискванията на Нюйоркската конвенция. Предлаганото изменение цели да отстрани установената колизия между преобладаващтга съдебна практика и специалните правила на Нюйоркската конвенция, която има предимство пред националните норми, които й противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Въвеждането на изрично изключение за неприложимост на чл. 119, ал. 2 от КМЧП ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика, предотвратяване на необосновани формални пречки пред признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения и ще гарантира ефективното прилагане на международните арбитражни стандарти в 61 Република България. По този начин ще бъде преодоляна съществуващата нормтивна неяснота, която е довела до затруднения и допълнителна правна несигурност за страните по арбитражни спорове, и ще се създаде ясен, предвидим и съвместим с международното право ред за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения. Ш. Цели, които се поставят с приемавето на проекта ва Закона за изменение н допълнение на закона за международния търговски арбитраж С приемането на настоящия проект на Закон за изменение и допьлнение на Закона за международния търговски арбитраж се преследват следните основни цели: 1. Хармонизиране на националната нормативна уредба с международните ангажименти на Република България по Нюйоркската юнвенция като се осигури пълното й и непротиворечиво прилагане от националните съдилища. Премахване на обременителни процесуални изисквания, въведени по тълкувателен път, които създават необосновани пречки пред признаването и допускането на изпынението на чуждестранни арбитражни решения. 2. Повишаване на правната сигурност и предвидимост за страните в производствата по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения. IV. Очаквани резултати от прилагането на предложеното изменениее на закона са: 1. Намаляване на броя на отказите за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, основани на формални основания, които не са предвидени в Нюйоркската юнвенция. 2. Уеднаквяване на съдебната практика, чрез въвеждане на ясно правило, което не допуска разширително тълкуване на националните процесуални норми. 3. Повишаване на доверието на чуждестранните страни в българската съдебна система. 4. Съкращаване на сроковете и разходите за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения в Быгария. 62 8. Адв. С настоящото изразявам своята категорична подкрепа за изложеното Становището не съдържа конкретни Светлана в становището на адв. Велислава Христова относно предложения предложения. Василева проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за (Становището е получено по международния търговски арбитраж. Споделям нейната оценка, че електронна поща) законопроектът не само не успява да реши дългогодишните и задълбочени проблеми в арбитражната практика в България, но и съдържа редица спорни разпоредби, които биха могли да нанесат трайни щети върху института на арбитража у нас. Считам, че адв. Христова излага правно прецизен и обоснован анализ, който ясно разкрива: - липсата на експертен потенциал в процеса по изготвяне на законопроекта; - дефицита на прозрачност при създаването на арбитражни институции и управлението им; - погрешната законодателна посока, водеща до ограничаване на автономията на волята и на достъпа до ефективна алтернативна форма на правосъдие; - необоснованата забрана на вътрешен ad hoc арбитраж, противоречаща на международните стандарти и утвърдената практика в десетки правови държави; - риска от дискредитиране на България като арбитражна юрисдикция и създаване на неблагоприятна среда за международни и местни инвеститори. Особено тревожна е възможността за ретроактивно прекратяване на действащи арбитражни споразумения, което нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост. Подобни подходи нямат аналог в развитите правни системи и представляват недопустима намеса в частноправната сфера. В този контекст напълно споделям виждането, че евентуална реформа в областта на международния търговски арбитраж следва да бъде изработена с активното участие на експерти с дългогодишна практика и с оглед на международно утвърдени модели и принципи – прозрачност, автономия, ефективност и доверие. С оглед на горното считам, че становището на адв. Христова представлява сериозен и експертен принос към дискусията и следва да бъде отчетено с необходимата тежест при бъдещото обсъждане на законопроекта. 63