Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

С предложенията за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се цели да се модернизира и усъвършенства правната регулация на обществените отношения в системата. Образованието е национален приоритет, който се реализира в съответствие с определени принципи и основни цели чрез изпълнение на национални политики, чрез оптимално насочване на ресурсите и чрез успешно партньорство между институциите, родителите, социалните партньори и бизнеса.Конкретните цели, които се преследват със Закона за изменение и допълнение на ЗПУО, са както следва:Цел 1: Гарантиране на правото на образование на всяко дете и на всеки ученик;За изпълнение на целта в ЗПУО са посочени всички институции, пряко отговорни за гарантиране правото на децата и учениците да получат ранен и равен достъп до качествено образование.Цел 2: Повишаване на обхвата в образователната система и регламентиране на законово равнище на ангажимента на държавните институции в този процес;С предложените изменения се цели да се усъвършенства законовата основа за осигуряване на пълен обхват на децата и учениците, както и регламентиране на реда, в съответствие с който се създават райони и екипи за обхват.Цел 3: Ефективно усвояване на компетентностите, заложени в държавните образователни стандарти за предучилищното образование и за общообразователната подготовка;Целта е насочена към изграждането на компетентности и умения за живота. Положено е началото на концептуална промяна в образователната система. Предвижда се разработването на нови учебни програми, които да бъдат основа на по-практически ориентирано образование, насочено към изграждане на умения, а не само към възпроизвеждане на знания. Част от предложените промени са насочени към промяна в принципите на оценяване на учениците, за да се преодолее механичното възпроизвеждане на знания и обучението да се фокусира върху придобиване на умения и формиране на ценности.Цел 4: Езиковата подкрепа, осигурявана за деца и ученици, които не владеят български език в достатъчна степен;За постигане на целта е предложено в ЗПУО да се създаде възможност за диференциране на езиковата подкрепа в зависимост от степента на владеене на езика, възрастта и индивидуалните потребности на ученика чрез нови два вида езикова подкрепа – интеграционно обучение в индивидуална форма на обучение за ученици от I до VII клас и формиране на групи в подготвителен езиков клас за учениците, които въобще не владеят български език.Цел 5: Интегрирани политики за ранно детско развитие и приемственост между ранната детска грижа и предучилищното образование;С предложените изменения се акцентира върху съвместните действия на всички заинтересовани и засегнати страни, засилване на взаимовръзките и взаимодействието между тях и с родителите, за постигане на синергия с цел да бъдат уредени по единен начин изискванията към отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата.Цел 6: Развиване на социално-емоционалните и социално-поведенческите умения на учениците, формиране на устойчива нравствена култура и добродетели;Предвижда се развиването на социално-емоционални умения на учениците и повишаването на компетентностите в тази област да се осъществява както през въвеждане на нов учебен предмет добродетели и религии, така и през останалите учебни предмети, насочени към придобиването на общообразователна подготовка.Цел 7: Образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, преодоляване на сегрегацията и недопускане на вторична сегрегация;Предложени са изменения с цел реализиране на дейности за образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторичната сегрегация на деца и ученици от уязвими групи, включително роми, както и дейности за осигуряване на целодневна организация на учебния ден.Цел 8: Системно и целенасочено обучение в областта на СТЕМ, математиката и природните науки;С предложените изменения и допълнения в тази посока ще се акцентира върху STEM обучението, което ще помогне за разрешаването на едно важно предизвикателство – да се подобрят резултатите на учениците по математика и природни науки. Целта е чрез това обучение да се развият в по-голяма степен аналитичните способности на учениците, доколкото математиката и природните науки дават едни от най-ценните умения в ерата на изкуствения интелект и ще бъдат в основата на професиите на бъдещето.Цел 9: Повишаване качеството на преподаването и професионалната мотивация на педагогическите специалисти, управление на процеса на квалификационнията и професионално им израстване;За целта са предложени изменения в модела за квалификация на педагогическите специалисти, обвързани с реалните професионални потребности и резултати от квалификацията; осигуряване на връзка между придобити компетентности, квалификации и кариерно развитие, осигуряване на системна подкрепа и наставничество; създаване на единен процес на ежегодно оценяване на труда на педагогическите специалисти; създаване на информационна база с регистър на програмите за квалификация, единна регистрация на кредити и мониторинг на обученията.Цел 10: Подобряване на условията за обучение на ученици със специални образователни потребности, включването им в групи по интереси и валидиране на компетентности;Предложените изменения са насочени към осигуряване на по-високо качество и по-добър достъп до образование на ученици със специални образователни потребности чрез предоставяне на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие като се осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда, както и към предоставяне на възможност на по-големи ученици със специални образователни потребности за продължаване на обучението в подходяща среда при необходимост.Цел 11: Гарантиране на устойчивост и системност в провеждането на дейностите по кариерно ориентиране на учениците.Предвижда се създаването на единна структура с национален обхват с цел ефективно прилагане на държавната политика в областта на кариерното ориентиране и консултиране, обединяване на административните и финансовите ресурси ресурсите и на професионалната експертиза в тази област.

класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] С П Р А В К А за отразяване на становищата по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, постъпили в МОН 1 № Организация/потр ебител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложение Приема/не приема предложение то Мотиви 260 . ivelin.bg 17 юни 2025 г. 11:52:57 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 2 свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 3 който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 261 . ivelin.bg 17 юни 2025 г. 11:53:49 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 4 подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 5 на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 262 . ivelin.bg 17 юни 2025 г. 11:55:13 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 6 Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Име: Ивелин Николов 263 . СемействоИванови 17 юни 2025 г. 12:18:36 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 7 синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най- добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 264 . СемействоИванови 17 юни 2025 г. 12:19:20 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 8 Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 9 експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 265 . СемействоИванови 17 юни 2025 г. 12:19:42 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по- голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 10 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 266 . СемействоИванови 17 юни 2025 г. 12:20:15 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 11 Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 12 – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Татяна Иванова 267 . ВаняЗлатева 17 юни 2025 г. 12:36:12 ч. Портал за обществени консултации Като баба на дете със специални образователни потребности съм крайно притеснена, бих казала потресена от предстоящите промени в ЗПУО, публикуван на 23.05.2025, които реално лишават родителите на деца със СОП от правото да участват в решението дали детето им да посещава училище или да бъде на домашно обучение. Ако промените бъдат приети това ще се решава единствено от екипите за подкрепа на личностното развитие. Внукът ми е на 10 г. и неговите родители вземат решенията касаещи детето. В този ред на мисли, категорично възразявам срещу предложената промяна в чл.107 от ЗПУО, изборът на форма на обучение да се прави от екипа за подкрепа на личностното развитие. Тази дискриминационна промяна лишава родителите от правото да вземат решение за формата на обучение на собствените им деца. Предложеният текст за промяна на чл.107 създава условия за корупция в училищата и лишава децата ни от нормалната среда за обучение и социализация. Не съм съгласна с предложните изменения и настоявам за правото родителите да имат основната роля при вземането на решение относно образованието на децата им! Моля мнението ми да бъде зачетено, а редакцията да бъде преразгледана! Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 13 268 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:09:55 ч. Портал за обществени консултации Част 1 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование . В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 14 Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 269 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:10:54 ч. Портал за обществени консултации част 1 (2) 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 15 - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. образование относно определянето на формата на обучение. 270 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:14:26 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование! В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 16 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 271 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:12:31 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2 (2) 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 17 на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 272 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:16:15 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ! В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 18 - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. 273 . Нина Василева 17 юни 2025 г. 14:17:23 ч. Портал за обществени консултации Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Васил Василев Приема се частично . Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 274 . Мирослав Сираков 17 юни 2025 г. 14:11:23 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 19 Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 275 . Мирослав Сираков 17 юни 2025 г. 14:11:47 ч. ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 20 Портал за обществени консултации родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 21 детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 276 . Мирослав Сираков 17 юни 2025 г. 14:12:22 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 22 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 277 . Мирослав Сираков 17 юни 2025 г. 14:12:59 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 23 чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 24 бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Мирослав Сираков 278 . Соня Атанасова 17 юни 2025 г. 14:16:04 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 25 и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. 279 . Соня Атанасова 17 юни 2025 г. 14:16:23 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 26 който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 280 . Соня Атанасова 17 юни 2025 г. 14:16:48 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 27 съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 28 на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 281 . Соня Атанасова 17 юни 2025 г. 14:17:31 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 29 - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Соня Атанасова 282 . Надя Атанасова 17 юни 2025 г. 14:18:22 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 30 познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 283 . Надя Атанасова 17 юни 2025 г. 14:18:44 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 31 Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 32 психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 284 . Надя Атанасова 17 юни 2025 г. 14:19:07 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 33 правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 285 . 17 юни 2025 г. 14:19:54 ч. Надя Атанасова Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 34 чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 35 бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Надя Атанасова 286 . Симеон Иванов 17 юни 2025 г. 14:23:55 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 36 и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. 287 . Симеон Иванов 17 юни 2025 г. 14:24:19 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 37 който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 288 . Симеон Иванов 17 юни 2025 г. 14:24:42 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 38 съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 39 на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 289 . Симеон Иванов 17 юни 2025 г. 14:25:10 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 40 - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Симеон Иванов 290 . Ася Бачева asyabacheva@gmail. Пиша това писмо, за да възразя срещу множество от точките, които са предложени за обществено обсъждане на Закона за изменение и Приема се за сведение Не се съдържа предложение com допълнение на Закона за предучилищното и училищното 17 юни 2025 г. в 13:38:07 Електронна поща образование. Моля да обърнете сериозно внимание и да вземете предвид аргументите по-долу. 1. Ограничаване на академичната свобода – Законът въвежда забрани за определени идеологически и политически теми в образованието, което може да ограничи свободата на преподавателите и учениците да обсъждат важни социални въпроси. 2. Потенциална дискриминация – Въвеждането на дефиниции за „нетрадиционна сексуална ориентация“ може да доведе до дискриминация срещу определени групи ученици и преподаватели, класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 41 което противоречи на принципите на равнопоставеност и недискриминация в образованието. 3. Неясноти в прилагането – Формулировките в закона относно забраните за определени теми могат да доведат до различни интерпретации и правна несигурност за училищата и учителите. 4. Махнете чл. 11, ал. 2. БЕЗУМИЕТО НАРЕЧЕНО ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ Задължителен характер на дисциплина като „Добродетели и религии“ е абсолютно недопустим в съвременна европейска страна, каквато България се стреми да бъде. Светски характер на образованието – Българската конституция гарантира светски характер на държавното образование, което означава, че религиозното обучение няма как да бъде задължително. Риск от индоктринация – Въвеждането на религия като задължителен предмет може да доведе до налагане на определени религиозни възгледи върху учениците, вместо да ги насърчава към критично мислене и обективно изучаване на различните религии. Разделение сред учениците – Налагането на религиозни традиции може да доведе до разделение между учениците на религиозен принцип, вместо да насърчава толерантност и разбирателство. Религията е личен избор – Не на последно място домашната среда трябва да имат основната роля в религиозното възпитание на децата, а не държавата чрез образователната система. Ето аргументацията на друг гражданин по повода, чието мнение подкрепям: „Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда: § 25. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: […] 3. Създава се нова ал. 8: „Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, Приема се за сведение Предложеният нов учебен предмет добродетели и религии ще се изучава наред с останалите общообразователни учебни предмети, които формират характера на светското образование. Критическото мислене е меко умение, включено в ключовите компетентности, което се развива при обучението по всички учебни предмети. Чрез включването му в задължителните учебни часове не се отнема правото на родителите да възпитават децата си. Законопроектът отчита конституционно установените права в чл. 37, като се предоставя избор между алтернативни учебни програми за конфесионално или неконфесионално обучение. Съобразно свободно упражненото си право на вероизповедание или религиозни или атеистични възгледи учениците ще избират измежду вариантите на програми по учебния предмет. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 42 предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение. Изборът на учебна програма по учебния предмет Добродетели и религии се извършва при условията на чл. 12, ал. 2.“ § 31. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) В задължителните учебни часове в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план се включва и изучаването на учебния предмет Добродетели и религии.“ Без ни най-малко да омаловажавам нито религията, нито важния въпрос за ценностното формиране на личността, възразявам срещу въпросното предложение със следните мотиви: 1. Изучаването на религиите в исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма. 2. И сега желаещите могат да изучават религия (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма) като избираем предмет. Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички. 3. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения. 4. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. Училището следва да бъде място на обединение и подчертаване на общото помежду ни. 5. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос, който засяга пряко всички ученици, техните родители и всички граждани на Република България, защото решението крие потенциал да повлияе на облика на образованието Разделянето на децата в зависимост от алтернативната учебна програма не е принудително, а се основава на избора на учениците и техните родители класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 43 и обществото като цяло. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му. 6. Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права. Позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Почти навсякъде, където присъства такъв предмет, програмата няма нищо общо с одобрените у нас към момента (припомням, че според информация от МОН конфесионалните до голяма степен ще се запасят), има възможност за отказ (на места дори само по желание на детето), а в някои държави – избор на друг, коренно различен и напълно неутрален предмет. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека. У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Въпросните програми могат лесно да се променят без поправки в ЗПУО. Споменатият чл. 12, ал. 2 гласи само: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните - от учениците със съгласието на техните родители“. Всички знаем, че в реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата, на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 44 желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им. 7. Няма никаква яснота кой и как ще преподава по православие, ислям и етика, какво ще съдържат програмите, нито колко ще струва подготовката на достатъчно учители (допълнителна квалификация на сегашните, подготовка на богослови и др.) и осигуряването на учебници за всички ученици. Не е ясно дали този предмет ще се добави към бездруго претоварената програма на учениците или ще измести друг учебен час от бездруго недостигащите. 8. В ЗИД не се уточнява кога следва да се въведе въпросният предмет, което на практика позволява той да бъде въведен масово още от следващата учебна година. Но дори да се спази декларираното намерение това да се случи от 2026/2027 г. и само за 1 клас, такъв неприемливо ранен срок не би позволил разработване на качествени програми, адекватна подготовка на учителите, пилотно въвеждане и апробация, задълбочен анализ на резултатите и последващи корекции, създаване на качествени учебници и др. 9. Намерението да се въведе за 1 клас само по себе си е силно обезпокоително. Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено вярна? 10. Особено тревожни са прокрадващите се сигнали, вкл. в изявления на министър Вълчев, че програмата, предвидена за деца, които не желаят да изучават религия, също ще съдържа значителна част религиозен материал. Възпитанието в добро класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 45 обаче не е прерогатив на религията и внушението за обратното има опасни последици. Безспорно училището има важна възпитателна роля, но поставянето на знак за тъждество между морала и религията е манипулативно и нередно. Силно неоснователно е също да смятаме, че с час по „добродетели“ може да се постигне полезен възпитателен ефект, намаляване на агресията, ограничаване употребата на вредни вещества и др. Изследванията показват, че тези проблеми имат дълбоки корени, които следва да се адресират с промяна в цялостната култура, в т.ч. семейството, училището и обществото, а не с „час по добродетели“. 11. Страната ни е на последните места в Европа по ред показатели, свързани с образованието: академични и социално- емоционални умения, критично и творческо мислене, мотивация за учене през целия живот, здравна култура, толерантност, гражданско самосъзнание и други важни компетентности. Учениците ни се представят под критичния минимум на собствените ни и международните изпити. На този фон МОН предлага… религия. 12. Дори да говорим за час по етика, това не бива да се случва прибързано, както в момента. Вместо да пилеем огромни ресурси за въвеждането на нов предмет, за който още не знаем какво ще съдържа, как ще се впише между останалите и как ще повлияе на учениците и тяхното израстване, трябва да започнем сериозен и задълбочен експертен и обществен дебат за целите на образованието; да очертаем нужните реформи, стъпвайки на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план за осъществяването им, включително адекватно проследяване на резултатите и своевременни корекции. Едва тогава ще видим как, къде и в каква форма има място подобен предмет. В заключение изразявам категорично мнение против въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“. Призовавам изучаването на определена религия да остане класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 46 избираемо, както досега, и да се съсредоточим върху преосмислянето и осъвременяването на образователната система като цяло.“ Друг тотален абсурд е смесването на дисциплината с оценяването на знанията по материала в учебната програма. Предлагащите закона забравят: Различни стилове на учене – Учениците имат различни начини на учене и изразяване на знанията си. Някои могат да бъдат по- спонтанни и креативни, без да следват строго установени правила, но това не означава, че не са успешни. Фокус върху резултатите, а не върху процеса – Прекаленото акцентиране върху дисциплината може да доведе до механично следване на правила, вместо да насърчава критично мислене и самостоятелност. Да си припомним Сталин и Хитлер. Психологически натиск – Свързването на успеха с дисциплината може да създаде ненужен стрес и тревожност у учениците, особено тези, които имат различни когнитивни или емоционални нужди. Креативност и иновации – Историята показва, че много велики учени и творци не са били „дисциплинирани“ в традиционния смисъл, но са постигнали огромни успехи благодарение на нестандартното си мислене. Да си припомним Айнщайн). Равнопоставеност – Учениците от различни социални среди може да имат различни възможности за спазване на строгите дисциплинарни изисквания, което може да доведе до неравенство в оценяването. „ПРИКРИТАТА ОЦЕНКА ЗА ДИСЦИПЛИНА Извеждам това в изричен пост, защото смятам, че е особено важно. В §47, т. 4 на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 117, гласяща: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално–поведенчески умения“. Приема се за сведение Законопроектът не предвижда оценка на дисциплината класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 47 Това представлява изключително опасна легитимация на наказателните оценки и смесване на оценката за знания и умения с оценка за поведение. Оценката за поведение/дисциплина дори в явна форма е вредна и опасна. Тя на практика прехвърля отговорността от професионално подготвения възрастен учител към детето и евентуално родителите. Оценката за поведение е чисто и просто наказателна мярка, която в някои случаи може да постигне краткотрайно подчинение , но не и полезен ефект във формирането на личността. Неслучайно всички значими автори в педагогическата и психологическата литература отричат наказателния подход. Децата и подрастващите имат нужда от подкрепа, насърчение и личен пример, от здрава връзка със зрели и отговорни възрастни, от уважение, което ги учи да уважават себе си и другите, не от санкции и оценки. Последните единствено задълбочават усещането на децата за собственото им безсилие и незначимостта на личността им в училището и в крайна сметка, обществото като цяло. А това именно често стои в корена на агресивното, антисоциално или самоувреждащо поведение. В прикрития вид, който в момента ни се предлага, тази оценка е още по-опасна. Второкласникът, който тича в коридора, защото е бил принуден два часа да седи на чина, без да мръдне, да получава ниска оценка по родинознание, понеже не е усвоил правилата в урока за правата и задълженията на учениците? Седмокласникът с отлични математически умения – защото от скука говори в час? Дванадесетокласникът с развито критично мислене и подчертан интерес към проблемите на гражданското общество – защото си позволява да изрази различно мнение от това на учителя?“ ЗАБРАНИ Целият закон изобилства от забрани. Опасявам се, че друго, освен забрани, в него не откривам. Духът на този проект ни връща в едни минали 45 години, в които смятам, че никой от нас не желае да се връща. Адекватно мнение, което споделям: Приема се за сведение Не съдържа предложения. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 48 „МОН предложи изменения в закона, с които съвсем умишлено се отварят вратички за произвол над децата ни и тирания от комунистически вид. Изменения, които до момента минават между капките и за сега аз съм единственият човек, който е взел отношение по този проблем, а остава само около седмица до края на общественото обсъждане. За какво става въпрос? Под благовидната идея "за подобряване дисциплината на учениците" се вкарват вратички в закона, с които могат да се нарочват деца, да се свалят техните оценки или да се ограничават правата им за изява, себеизразяване, състезания и така нататък. Вратичките са мотивирани по много нагъл начин - според Министерството тъй като родителите сме почнали лека- полека да си търсим правата в съда, с което е имало осъдителни присъди за произвола на някои директори и учители срещу децата ни, с новия закон се търси начин, по който училищата да могат да дерибействат над учениците, без родителите им да могат да ги защитят в съда. Тирания без съдебен контрол - това е целта на внесените изменения, както в прав текст са я написали авторите. А конкретните вратички са няколко. Първо искат забележката да не поставя от директора, а от учителя, като с това се цели да се избегне съдебния контрол. Забележките официално ще получат статут на "предупредителни мерки" - така че да не изглеждат толкова страшно. Но тук идва вратичката - когато ученикът получи три такива "предупредителни" забележки в рамките на учебната година - на него му се забранява да участва във всякакви "мероприятия, изяви и дейности, извън обучението по учебен план". Нещо повече, в текста дори не пише, че това ограничение се отнася само за дейности и мероприятия в училището. Т.е. по начина, по който е написано, на детето ви ще се забрани да посещава всякакви състезания, олимпиади, курсове. Вероятно и спортни клубове. Такава мярка, освен че е прекалена и е унизителна, тя де факто противоречи и с целите и смисъла на закона. Образователната система предвижда да наказва децата като ги лишава от .. образование. Защото всички тези мероприятия и дейности класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 49 представляват образование по смисъла на този закон. И в неговите принципи и цели е записано, че стремежът е системата да насърчава ученето през целия живот. Още повече - точно този тип дейности са всъщност научно доказани като една от най-добрите мерки за насърчаване на добро поведение при децата и подобряване на техните социални умения. Дори българската държава вече е изхрачила едни пари - точно по проект на МОН - и е направила проучване по проект „Твоят час“ (BG05M2OP001-2.004), ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОГРАМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“. Според данни от проекта, реализиран между 2016 и 2018 г., извънкласните дейности, организирани в 2304 училища в България, са допринесли за повишаване на мотивацията и самочувствието на учениците, както и за намаляване на проблемно поведение чрез включване в дейности по интереси. Проектът установява, че участието на 451 498 ученици в тематични програми по интереси и за преодоляване на обучителни затруднения е довело до подобряване на социалните им умения и намаляване на агресивни прояви, тъй като дейностите насърчават сътрудничеството и чувството за принадлежност към общността. И сега изведнъж същото министерство плюе на труда си и внася закон, с който да направи точно обратното, само и само да угоди на осъжданите тирани от образователните институции. Които просто много ги е яд, че родителите започнахме лека-полека да защитаваме децата си от техния произвол и садистични своеволия. Сами можете да се досетите какво щеше да се случи със състезателят по математика от НПМГ, когото оставиха дори на изпит - ами просто щяха да му напишат 3 забележки още в първия ден и щеше да отиде в изолатора и да не ходи повече по никакви състезания. Състезания, които после имат пряко отношение към неговата професионална реализация, а дори и влизането в университет. ! Друг начин, по който дерибеите в МОН искат да могат да нарочват децата ви и да им пречат да се реализират е чрез нововъведената компонента за оценка за поведение. Въпреки, че в същия класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 50 законопроект са предвидени текстове, според които оценяването трябва да става по ясни предварително зададени критерии, изведнъж се оказва, че с всяка оценка по всеки един предмет учителите ще могат да оценяват и "придобитите от учениците социално– поведенчески умения". И тук искам дебело да подчертая, че НЕ СТАВА ДУМА ЗА ОЦЕНКА ПО ПРЕДМЕТА "РЕЛИГИЯ И ДОБРОДЕТЕЛИ". Не, там изрично е записано в законопроекта, че няма да се поставя оценка. Вместо това оценка за поведението на детето ви ще се поставя ПО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПРЕДМЕТИ. И там не се предвижда да има ясно зададени критерии и стандарти за поведение - напротив, всеки учител по собствено усмотрение ще може да сваля успеха на детето ви, защото според него то не е усвоило някакви витиевати поведенчески умения, които не се учат по предмета. С каква правоспобоност учител по математика или география ще оценява социално-поведенчески умения? Да не би да е завършил поведенческа психология и психотерапия? В кой учебник детето може да ги научи тези умения? Какви упражнения за поведенчески умения ще правят? Как ще излгежда контролното? Как може да иде на изпит да си повиши оценката по тези умения? Ама как така ще повишава, идеята е учителят-дерибей да има механизми, с които да наказва и да намалява. И тези механизми да не подлежат на съдебен контрол - да се върнем в ерата на тиранията и мракобесието. ! Но това не е всичко. Представете си, че има казус в училището ви, с който вие не сте съгласни. И например се оплаквате от някой учител. Или пък директорът е политически парашуст, а вие сте от другата партия. Или е искал да правите секс, а вие не му откликвате. Или просто сте самотна майка и ви изнудват. Е, от тук насетне училището ще може да отстрани детето ви от училище за 3 дни, в случай че учителят реши, че по някакъв начин възпрепятства учебния му процес с поведението си. Не 3 минути, не 3 часа - ТРИ ДНИ! Три дни, в които ако детето е малолетно, вие трябва по спешност да излезете в отпуск, да си затворите класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 51 магазина, да намерите детегледачка или каквото и да е там - от днес за утре. И какво ще разбере едно малко дете от това, че са го отстранили за 3 дни? Ще разбере, че не е желано на училище ли? Че не го искат да ходи там? Абсурдна е тази мярка. Мярка, с която пък големите ученици най-вероятно ще злоупотребяват и нарочно ще играят кючеци в час, само и само да ги пуснат 3 дни на свобода. Сами разбирате, че тази простотия няма да има никакъв ама НИКАКЪВ дисциплиниращ ефект. Напротив, тя ще вреди много повече, отколкото ще постигне. Но единственото, което ще допринесе, е още един много сериозен инструмент за институционален тормоз и привеждане в безропотно подчинение на родител. Родител, който учителят може буквално да разори като го всяка седмица го вади от работа за по 3 дни. И докато НПО-тата за хора с увреждания са се концентрирали върху явно фашисткия чл. 107 за формата на обучение, те по някакъв начин пропускат големият троянски кон, на който всички ще бъдем жертви. Но най-големите жертви отново ще са точно децата със СОП! Естествено, че ще са децата със СОП - чиито майки и сега ги викат през няколко дни за щяло и нещяло "ела си вземи детето, защото пречи" - дори без да имат никакво законово основание за това. Е, сега вече ще имат. И сега вече няма само децата със СОП да са на прицел. Вече всяка майка ще може да бъде тормозена всеки ден, докато е на работа, да ходи и да си взима детето. Просто ей така, защото някой е казал, че пречи.“ И не на последно място, а бих казала на първо: НЕТРАДИЦИОННА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ Уважаеми госпожи и господа, 2025 г., България е светска пълноправна държава-членка на Европейския съюз. Нека да се държим като такава и да махнем неадекватния текст чл. 11, ал. 2. Аз работя 8 в глобална компания в областта на високите технологии и всяка година минаваме обучение за включване, което означава, че всеки Приема се за сведение Предложенията не засягат текстове от ЗПУО, подложени за обществено обсъждане класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 52 може да се самоопределя както иска и ние трябва да си дадем тази възможност. Грози уволнение всеки, който дръзне да поставя под въпрос подобни свободи. Хайде нека се държим наистина като развита светска държава от XXI век, за което първа предпоставка са адекватните закони. Вярвам, че мнението ми и на хиляди други мислещи граждани ще бъде взето предвид. 291 . Мария Стефанова, родител, гр. Бургас missmims09@proto Моля да се запознаете с моето становище относно предложенията в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Предложение в ЗИД: n.me „§ 47. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения: June 17, 2025 2:01 PM Електронна поща 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Оценяването в системата на предучилищното и училищното образование се извършва при спазване на следните принципи: 1. обективност и справедливост – използване на ясни и предварително определени критерии за оценяване, а при външно оценяване – и на стандартизирани инструменти; 2. съгласуваност и координация – прилагане на различни форми, видове и инструменти за оценяване и синхрон при оценяването по различните предмети и в различните етапи; 3. прозрачност и проследимост – известяване на критериите за оценяване, възможност за обратна връзка за поставената оценка и информация за напредъка; 4. насоченост към мотивация и стимулиране за подобряване на постиженията и по-широко прилагане на формиращо оценяване, подчертаващо напредъка, а не само крайните резултати.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в нея се създава т. 3: „3. насърчаване на постиженията и развиването на вътрешна мотивация за учене чрез осигуряване на навременна обратна връзка на ученика за резултатите от вложените от него усилия и за нуждата от саморегулиране на усилията му.“ 4. Създава се нова ал. 5: класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 53 „(5) Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално– поведенчески умения.“ Възражения към предложенията по-горе: Приема се за сведение Не е обект на уреждане на законово равнище. 1. Те не изпълняват заявеното намерение за пренасочване на оценяването от запаметяване към умения. 2. И сега на различните функции на оценяването, в т.ч. изброените тук, е отделено внимание в Наредба 11, чл. 5. Проблемът е, че не излизаме от рамките на "констатиращата“ и „селективната“. 3. Не е ясно какво следва да означава "синхрон в оценяването по различни предмети". 4. "Саморегулирането на усилията" в този контекст е просто поредното "как да принудим детето да научи това, което ние искаме от него в този момент" и няма нищо общо с важното умение за саморегулиране на ученето, което би трябвало да включва свободно целеполагане, избор на време и средства за следване на поставените цели, умения за самооценка и др. 5. Предложението в §47, т. 4. а именно, създаване на нова ал. 5 в чл. 117, гласяща: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално– поведенчески умения“, е категорично неприемливо. То представлява изключително опасна легитимация на наказателните оценки и смесване на оценката за знания и умения с оценка за поведение. Оценката за поведение/дисциплина дори в явна форма е вредна и опасна. Тя на практика прехвърля отговорността от професионално подготвения възрастен учител към детето и евентуално родителите. Оценката за поведение е чисто и просто наказателна мярка, която в някои случаи може да постигне краткотрайно подчинение , но не и полезен ефект във формирането на личността. Неслучайно всички значими автори в педагогическата и психологическата литература отричат наказателния подход. Децата и подрастващите имат нужда Законопроектът не въвежда оценка на поведението. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 54 от подкрепа, насърчение и личен пример, от здрава връзка със зрели и отговорни възрастни, от уважение, което ги учи да уважават себе си и другите, не от санкции и оценки. В прикрития вид, който в момента ни се предлага, тази оценка е още по-опасна. Второкласникът, който тича в коридора, защото е бил принуден два часа да седи на чина, без да мръдне, да получава ниска оценка по родинознание, понеже не е усвоил правилата в урока за правата и задълженията на учениците? Седмокласникът с отлични математически умения – защото от скука говори в час? Дванадесетокласникът с развито критично мислене и подчертан интерес към проблемите на гражданското общество – защото си позволява да изрази различно мнение от това на учителя? * Когато говорим за преразглеждане на оценяването, трябва да помислим за какво служи то в крайна сметка и въобще за мястото му в училище. Цифровата (или еднословна) оценка дълбоко опорочава процеса на учене, подменяйки из основи целта и смисъла. Детето вече не учи, за да задоволи вроденото си любопитство и естествения подтик за развитие, а за да отговори на външни очаквания, да избегне наказание, да почувства моментно възнаграждение. Учителите се превръщат в треньори, чиято цел е подопечните им да се представят добре на поредното НВО и това вече започва от първия досег с училището. Оценяването, чиято масова цел е да покаже какво не знае ученикът, води и до състояние на постоянен стрес, в което устойчивото и автентично учене просто не е възможно – чисто неврологично дори, да не говорим за подменената мотивация и за всички други опасни последици от стреса, в т.ч. за психичното здраве. Оценката няма нищо общо с ползотворна обратна връзка, която помага на ученика да подобрява знанията и уменията си, а на учителя - да адаптира и да усъвършенства методите и подходите си. Особено вредни са тестовете, които възпитават опасни нагласи на налучкване, фалшиво усещане за знания, неумение за изразяване. Не се съдържа конкретно предложение класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 55 Необходимо е фундаментално преразглеждане на оценяването. То може да се запази единствено за финални изпити, удостоверяващи, че ученикът е овладял определено ниво на компетентности за съответния етап. В процеса на обучение обаче е важно да даваме конструктивна обратна връзка, която подкрепя усилията, очертава конкретни насоки за работа, насърчава мотивацията за развитие и вярата в собствените сили и възможности. Всичко това е изначално невъзможно в сегашната система на оценяване и предложенията в ЗИД по никой начин не способстват за решаването на проблема; напротив, задълбочават го с неясни формулировки и създават нови, още по-опасни проблеми с включването на компонент поведение. Предложение в ЗИД: § 25. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: […] 3. Създава се нова ал. 8: „Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение. Изборът на учебна програма по учебния предмет Добродетели и религии се извършва при условията на чл. 12, ал. 2.“ § 31. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) В задължителните учебни часове в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план се включва и изучаването на учебния предмет Добродетели и религии.“ Възражения: Приема се за Предложеният нов учебен предмет Без ни най-малко да омаловажавам нито религията, нито важния въпрос за ценностното формиране на личността, възразявам срещу въпросното предложение със следните мотиви: сведение добродетели и религии ще се изучава наред с останалите общообразователни учебни предмети, които формират характера класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 56 1. Изучаването на религиите в исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма. 2. И сега желаещите могат да изучават религия (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма) като избираем предмет. Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички. 3. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения. 4. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. Училището следва да бъде място на обединение и подчертаване на общото помежду ни. 5. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос, който засяга пряко всички ученици, техните родители и всички граждани на Република България, защото решението крие потенциал да повлияе на облика на образованието и обществото като цяло. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му. 6. Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права. Позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Почти навсякъде, където присъства такъв предмет, програмата няма нищо общо с одобрените у нас към момента (припомням, че според информация от МОН конфесионалните до голяма степен ще се запасят), има възможност за отказ (на места дори само по желание на детето), а в някои на светското образование. Критическото мислене е меко умение, включено в ключовите компетентности, което се развива при обучението по всички учебни предмети. Чрез включването му в задължителните учебни часове не се отнема правото на родителите да възпитават децата си. Законопроектът отчита конституционно установените права в чл. 37, като се предоставя избор между алтернативни учебни програми за конфесионално или неконфесионално обучение. Съобразно свободно упражненото си право на вероизповедание или религиозни или атеистични възгледи учениците ще избират измежду вариантите на програми по учебния предмет. Разделянето на децата в зависимост от алтернативната учебна програма не е принудително, а се основава на избора на учениците и техните родители. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 57 държави – избор на друг, коренно различен и напълно неутрален предмет. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека. У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Въпросните програми могат лесно да се променят без поправки в ЗПУО. Споменатият чл. 12, ал. 2 гласи само: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните - от учениците със съгласието на техните родители“. Всички знаем, че в реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата, на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им. 7. Няма никаква яснота кой и как ще преподава по православие, ислям и етика, какво ще съдържат програмите, нито колко ще струва подготовката на достатъчно учители (допълнителна квалификация на сегашните, подготовка на богослови и др.) и осигуряването на учебници за всички ученици. Не е ясно дали този предмет ще се добави към бездруго претоварената програма на учениците или ще измести друг учебен час от бездруго недостигащите. 8. В ЗИД не се уточнява кога следва да се въведе въпросният предмет, което на практика позволява той да бъде въведен масово още от следващата учебна година. Но дори да се спази декларираното намерение това да се случи от 2026/2027 г. и само за 1 клас, такъв неприемливо ранен срок не би позволил разработване на качествени програми, адекватна подготовка на учителите, класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 58 пилотно въвеждане и апробация, задълбочен анализ на резултатите и последващи корекции, създаване на качествени учебници и др. 9. Намерението да се въведе за 1 клас само по себе си е силно обезпокоително. Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено вярна? 10. Особено тревожни са прокрадващите се сигнали, вкл. в изявления на министър Вълчев, че програмата, предвидена за деца, които не желаят да изучават религия, също ще съдържа значителна част религиозен материал. Възпитанието в добро обаче не е прерогатив на религията и внушението за обратното има опасни последици. Безспорно училището има важна възпитателна роля, но поставянето на знак за тъждество между морала и религията е манипулативно и нередно. Силно неоснователно е също да смятаме, че с час по „добродетели“ може да се постигне полезен възпитателен ефект, намаляване на агресията, ограничаване употребата на вредни вещества и др. Изследванията показват, че тези проблеми имат дълбоки корени, които следва да се адресират с промяна в цялостната култура, в т.ч. семейството, училището и обществото, а не с „час по добродетели“. 11. Страната ни е на последните места в Европа по ред показатели, свързани с образованието: академични и социално-емоционални умения, критично и творческо мислене, мотивация за учене през целия живот, здравна култура, толерантност, гражданско самосъзнание и други важни компетентности. Учениците ни се представят под критичния минимум на собствените ни и международните изпити. На този фон МОН предлага… религия. 12. Дори да говорим за час по етика, това не бива да се случва прибързано, както в момента. Вместо да пилеем огромни ресурси за класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 59 въвеждането на нов предмет, за който още не знаем какво ще съдържа, как ще се впише между останалите и как ще повлияе на учениците и тяхното израстване, трябва да започнем сериозен и задълбочен експертен и обществен дебат за целите на образованието; да очертаем нужните реформи, стъпвайки на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план за осъществяването им, включително адекватно проследяване на резултатите и своевременни корекции. Едва тогава ще видим как, къде и в каква форма има място подобен предмет. В заключение изразявам категорично мнение против въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“. Призовавам изучаването на определена религия да остане избираемо, както досега, и да се съсредоточим върху преосмислянето и осъвременяването на образователната система като цяло. Предложение в ЗИД: Приема се за Следва да се прави разлика между „§ 50. В чл. 120 се създава ал. 9: „(9) Оценките от националното външно оценяване в края на IV, VІІ и Х клас, както и от държавните зрелостни изпити и от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация са окончателни.“ Възразявам със следните мотиви: сведение резултат и оценка. Оценките от НВО и ДЗИ са окончателни по начина, по който окончателни са и оценките от държавните изпити в дипломите за висше образование. Нито в исторически план в България, нито в Въпросното предложение очевидно е реакция срещу решението на Върховния административен съд от м. март 2025 г., с което той обяви за нищожна забраната да се оспорват оценките от матурите, въведена в Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. Тогава съдът напомни, че с „наредба, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва законът“. Забраната за оспорване на оценки от изпити с изключително голямо значение за бъдещото обучение и развитие на децата и младите хора обаче е сама по себе си порочна. Известни са редица случаи на друга образователна система оценката от матура подлежи на преразглеждане. Оценката се поставя в резултат на преглед и оценяване на изпитната работа от двама независими оценители, специалисти в съответната област – учители и/или университетски преподаватели, а при разминаване между двамата – класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 60 технически грешки и некоректно оценяване. Важно е да се разработи ефективен механизъм за установяването им и коригирането на оценката, а не да се постулира забрана в закона. Обичайното възражение е, че това би проточило неимоверно много кампаниите за кандидатстване. По отношение на ДЗИ то е несъстоятелно, защото дори да бъде коригирана след първата кандидатстудентска кампания, оценката ще има значение за всички следващи и за ред други аспекти на реализацията на човека. Що се отнася до НВО, опираме до много по-сериозния проблем, а именно употребата им за кандидатстване в прогимназия и най-вече гимназия. През последните години те са изключително скъпо начинание – както за цялото общество, така и за семействата на седмокласниците, без абсолютно никакъв полезен ефект за образованието. Напротив, ясно се виждат вредни последици като разширяване на ножицата между училищата, ограничаване на избора на профилирано/професионално образование, огромен стрес за децата, учителите и родителите, задълбочаване на неравния достъп до качествено образование, невъзможност за отсяване на децата с таланти и сериозни интереси в определена област, невъзможност за анализ на състоянието и проблемите в образованието и ефектите от една или друга реформа. Предложение: работата се оценява и от трети специалист. И към момента са създадени възможности учениците, съответното зрелостниците да се запознаят с оценените си изпитни работи и в случай на техническо несъответствие между резултатите. Създаден е уточняващ текст. Да се разработи ефективен механизъм за оспорването и коригирането на оценката от НВО и ДЗИ. Външните оценявания да се върнат към първоначалната заявената си цел: да служат за обективна оценка и диагностициране на проблеми на училищно, регионално и национално ниво и проследяване на ефектите от взетите мерки. Да се преустанови задължителното кандидатстване и избор на профилирана/ професионална паралелка. Да се даде възможност на всяко училище да определя само правилата и критериите си за прием. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 61 Предложение в ЗИД: Приема се за Изказана е принципна подкрепа. Законът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда изменение в § 85. В чл. 172, ал. 1, т. 12 така: „12. да не използват мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства“ Възразявам със следните мотиви: сведение Предложението разширява обсега на сега съществуващата забрана за използване на мобилни телефони по време на учебните часове (ЗПУО, чл. 172). Новата формулировка може да доведе до пълна забрана за използване на мобилни устройства, включително отнемането им за цял ден и налагане на санкции при употребата им при възникване на спор дали е имало уважителна причина за това. Предложение: към сега съществуващия чл. 172, ал. 1, т. 12 от ЗПУО („да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове“) да се добави: „освен за образователни цели“. 292 . Искрен Иванов 17 юни 2025 г. 14:26:30 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 62 Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 293 . Искрен Иванов 17 юни 2025 г. 14:27:00 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 63 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 64 294 . Искрен Иванов 17 юни 2025 г. 14:27:32 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 65 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 295 . Искрен Иванов 17 юни 2025 г. 14:28:12 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 66 право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Искрен Иванов регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 296 . Сийка Иванова 17 юни 2025 г. 14:29:20 ч. ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 67 Портал за обществени консултации В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 68 297 . Сийка Иванова 17 юни 2025 г. 14:29:40 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 69 контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 298 . Сийка Иванова 17 юни 2025 г. 14:30:02 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 70 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 299 . Сийка Иванова 17 юни 2025 г. 14:30:34 ч. ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 71 Портал за обществени консултации Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 72 Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Сийка Иванова 300 . Петя Сиракова 17 юни 2025 г. 14:31:57 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 73 тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. 301 . Петя Сиракова 17 юни 2025 г. 14:32:19 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. Приема се частично С предложената промяна се цели изборът на формата на обучение за конкретния ученик да се основава на обективна функционална оценка на индивидуалните потребности на ученика, извършена от екипа за подкрепа за личностно развитие в училището. Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 74 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 302 . Петя Сиракова 17 юни 2025 г. 14:32:43 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 75 Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 76 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 303 . Петя Сиракова 17 юни 2025 г. 14:33:14 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 77 - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Петя Сиракова 304 . Borisyaro 17 юни 2025 г. 14:54:54 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 78 Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. 305 . Borisyaro 17 юни 2025 г. 14:55:14 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 79 Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 80 неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 306 . Borisyaro 17 юни 2025 г. 14:55:34 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 81 отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 307 . Borisyaro 17 юни 2025 г. 14:56:00 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 4/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 82 ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 83 международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Борис Яроменок 308 . elito8510 17 юни 2025 г. 14:59:47 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 1 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 84 Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 85 - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 309 . elito8510 17 юни 2025 г. 15:00:22 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 2 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 86 подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 87 на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 310 . elito8510 17 юни 2025 г. 15:02:00 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 88 - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Име Елена Венциславова Георгиева 311 . gosho8309 17 юни 2025 г. 15:10:25 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 1 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 89 Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 90 Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 91 психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 312 . gosho8309 17 юни 2025 г. 15:11:35 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 2 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 92 правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 313 . gosho8309 17 юни 2025 г. 15:13:04 ч. Портал за обществени консултации Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 93 чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 94 бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Георги Стоянов Георгиев 314 . RumenIvanov 17 юни 2025 г. 15:18:48 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ_1 -Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна. Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия. Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 95 формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето. Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право. Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди. Обосновка: 1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип. 2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава: - моментното състояние и динамиката на неговото развитие; - средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето; класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 96 - какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес. Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето. 315 . RumenIvanov 17 юни 2025 г. 15:19:35 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 2- Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на: Конвенцията за правата на детето: Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. Член 18 Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 97 1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. 2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. 3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане. Конвенция за правата на хората с увреждания Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона. 2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. 3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания. Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца. Всеобщата декларация за правата на човека регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 98 чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца 316 . RumenIvanov 17 юни 2025 г. 15:20:16 ч. Портал за обществени консултации ЧАСТ 3 - Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. ЗПУО чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор. 4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването. 5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е: - юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето; - етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството; - образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение. Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде Приема се частично Направена е редакция в текста, съгласно която е определено, че този избор се прави след обсъждане с родителя и след писмено изразено мнение от родителя. С тази редакция се подчертава ролята на родителя и на процеса на обсъждане с него на вземането на решението относно формата на обучение. Направено е и допълнение в текста, с което е определена процедура, съгласно която при несъгласие на родителя с определената от екипа в училището форма на обучение, той има право да подаде заявление за извършване на повторна функционална оценка от регионалния екип към съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование относно определянето на формата на обучение. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 99 ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо: - да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права. Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск. Румен Иванов Иванов 317 . Силвия Василева, психолог и майка на три деца в училищна възраст s.vassileva@hesed.b СТАНОВИЩЕ Относно: Предложени промени в Закона за изменение и допълнение на ЗПУО I. Относно: §47, т. 4 на Закона за изменение и допълнение Приема се за сведение Законопроектът не въвежда оценка на поведението g 17 юни 2025 3:13:30 Електронна поща на ЗПУО се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 117, гласяща: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално– поведенчески умения.“ Изразявам категоричното си несъгласие с така предложената редакция в §47 със следните аргументи: 1. Неяснота и липса на измеримост при оценяване на "социално–поведенчески умения". класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 100 Включването на социално–поведенчески умения в академичното оценяване създава висок риск от субективност, тъй като тези умения трудно подлежат на обективно, стандартизирано измерване. Нещо повече, този текст противоречи на заложените принципи на оценяването в системата на предучилищното и училищното образование, а именно „обективност и справедливост – използване на ясни и предварително определени критерии за оценяване, а при външно оценяване – и на стандартизирани инструменти“; Според НАЦИД (Национален център за информация и документация), към 2024 г. няма национално утвърдени и стандартизирани инструменти за измерване на социално- поведенчески умения в училищна среда. Това може да доведе до неравнопоставеност между учениците и създава условия за злоупотреба с власт. 2. Смесване на различни функции на оценяването. Оценяването следва да измерва учебните постижения. Включването на поведенчески и личностни елементи в този процес размива неговата основна функция и създава объркване. Абсолютно недопустимо е подобно смесване. 3. Потенциален натиск върху учителите. Учителите биха били поставени в ситуация да оценяват личностни характеристики, което е силно субективно и често извън обхвата на тяхната експертиза. Това може да доведе до конфликти с родители и ученици. Проучване на УНИЦЕФ България (2022) сред 1200 учители и директори показва, че: • 67% от учителите не се чувстват подготвени да оценяват поведенчески или социални умения. • 73% от тях смятат, че подобно оценяване може да доведе до неоснователна стигматизация, особено на ученици в уязвимо положение (деца със СОП, от ромски произход или в бедност). класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 101 4. Опасност от стигматизация или фаворизиране. Съществува риск ученици с различен социален или културен произход, включително със СОП, да бъдат неоснователно санкционирани или фаворизирани, което противоречи на принципа за равен достъп до образование. 5. Житейските умения са важни, но не следва да се оценяват формално. Тези умения следва да бъдат развивани чрез училищната култура, проектно-базирано обучение и извънкласни дейности, а не чрез формално оценяване. Всъщност напълно невъзможно е чрез оценяването да се насърчи придобиването на житейски значими умения. Съвсем различни са методите за постигане на тази цел. Заключение: Предложеното изменение в настоящата му форма създава сериозни рискове за обективността, справедливостта и равнопоставеността в процеса на оценяване. То представлява изключително опасна легитимация на наказателните оценки и смесване на оценката за знания и умения с оценка за поведение. Предлагам текстът да бъде напълно оттеглен, като целите му бъдат реализирани чрез педагогически практики, а не чрез формализирано оценяване. II. Относно предложените промени в § 90–91 и § 95 от законопроекта, касаещи мерките и санкциите спрямо учениците. Изразявам категоричното си несъгласие с така предложените промени, които значително усилват санкционния характер на педагогическото взаимодействие и създават опасност от фокусиране на училищната среда върху наказанията, което противоречи на съвременните принципи на приобщаващото образование, психологическата подкрепа и личностното развитие на учениците. 1. Въвеждане на предупредителни мерки и нова санкция за отстраняване от училище до 3 дни. Мерките имат стигматизиращ ефект и могат да доведат до социална изолация. Мярката за отстраняване до 3 дни напомня на наказателни практики в системата за задържане, а не в Приема се за сведение. Разделението между предупредителни мерки и санкции е насочено към осигуряване на гъвкава педагогическа среда и етапно и възпитателно въздействие класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 102 образованието. Това противоречи на принципа на право на образование, гарантирано от Конституцията и Конвенцията за правата на детето. Изследване на Института за изследвания в образованието (ИИО, 2021) показва, че ученици, на които е налагано временно отстраняване, са три пъти по-склонни да загубят мотивация и да прекъснат образованието си. 2. Автоматично лишаване от участие в извънкласни дейности при три предупредителни мерки. Тази мярка игнорира индивидуалния напредък на ученика. Това създава наказателна кумулация, която не отчита контекста, личността и прогреса на ученика. Извънкласните дейности често имат изключителна роля в социализацията, самочувствието и мотивацията за учене. Лишаването от участие в извънкласни дейности, може да има обратен ефект и да задълбочи откъсването на ученика от училищния живот. Изследване на УНИЦЕФ и МОН (2020) показва, че участието в извънкласни дейности намалява проблемното поведение с 32% и увеличава мотивацията с 45%. Учениците с ниска самооценка и поведенчески трудности най-много се нуждаят от извънкласна ангажираност, а автоматичното им изключване от такава ограничава важен канал за развитие и приобщаване. Т.е. тази мярка е контрапродуктивна за постигане целите на закона. 4. Разширяване на правата на учителите за налагане на мерки без участие на директора. Предвижда се възможност всеки учител да налага предупредителната мярка „забележка“, без да е предвиден механизъм за възражение. Увеличаването на правомощията без ясен механизъм за контрол и обжалване от страна на учениците създава риск от злоупотреби и нарушаване на правата на децата. Това е особено притеснително, защото: - Липсва процедура за изслушване или обжалване; - Създава риск от субективност и неравно третиране; Текстът е допълнен. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 103 - Променя ролята на учителя от възпитател в наказваща фигура; - Може да доведе до ескалация на напрежението между учители и ученици; - Всеки учител има различен стил на преподаване и различен праг на търпимост. В резултат, едно и също поведение на ученик може да бъде санкционирано от един учител, но пренебрегнато от друг. Това води до непредсказуемост и неравнопоставеност в прилагането на санкции, което подкопава доверието в училището и създава усещане за несправедливост. - Предоставя предпоставки за натрупване на санкции, водещи до ограничения, без реална оценка на поведението. Предложените промени са в противоречие с принципите на приобщаващото образование и противоречат на философията на закона, който изисква фокус върху подкрепа, превенция и възстановителен подход. Прилагането на наказания без възможност за защита и без участие на специалисти (психолог, социален работник) може да доведе до отпадане от училище на уязвими ученици. Проучване на СБУ (2023), обхванало 2100 учители, показва, че: • 64% се чувстват неподготвени да прилагат дисциплинарни санкции; • 78% смятат, че подобни мерки без експертна подкрепа „влошават отношенията с ученици и родители“; • 82% предпочитат възстановителен подход и консултиране, а не наказания. Данни от МОН (2022) показват, че 72% от учениците, отпаднали по „дисциплинарни причини“, са били предмет на повтарящи се санкции, без съпътстваща подкрепа. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 104 Заключение: Предложените текстове в § 90–91 и § 95 усилват репресивния аспект на училищната дисциплина за сметка на образователната и възпитателната функция на институцията. Те са неясни, рискови и потенциално вредни за учениците и не следва да бъдат приети в този им вид. Предлаганите текстове създават риск от прекомерно санкциониране, нарушаване на правата на учениците и влошаване на училищната среда. III. Относно: Предложение за изменение на чл. 120 от Закона за предучилищното и училищното образование – създаване на нова ал. 9 Законът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда в § 50 следната промяна: В чл. 120 се създава ал. 9: „Оценките от националното външно оценяване в края на IV, VІІ и Х клас, както и от държавните зрелостни изпити и от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация са окончателни.“ Възразявам категорично срещу така предложената редакция. Аргументите ми са следните: 1. Липса на механизъм за защита на правата на учениците Обявяването на оценките за окончателни изключва възможността за обжалване, дори при технически или административни грешки. Това ограничава правото на защита на учениците и противоречи на принципите на правото. 1. Невъзможност за корекция на очевидни грешки В практиката не са редки случаите на допуснати грешки при проверката или въвеждането на резултати. Без законова възможност за преразглеждане, дори очевидни неточности не могат да бъдат коригирани. Според МОН (данни от 2021 г.), при всяка сесия на НВО и ДЗИ се получават между 300–600 жалби за технически или процедурни грешки (въвеждане на резултати, сгрешени сканирания и др.). Приема се за сведение Следва да се прави разлика между резултат и оценка. Оценките от НВО и ДЗИ са окончателни по начина, по който окончателни са и оценките от държавните изпити в дипломите за висше образование. Нито в исторически план в България, нито в друга образователна система оценката от матура подлежи на преразглеждане. Оценката се поставя в резултат на преглед и оценяване на изпитната работа от двама независими оценители, специалисти в съответната област – учители и/или университетски преподаватели, а при разминаване между двамата – работата се оценява и от трети специалист. И към момента са създадени възможности учениците, съответното зрелостниците да се запознаят с оценените си изпитни работи и в случай на техническо несъответствие между резултатите. Разпоредбата е допълнена и прецизирана класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 105 Около 15–20% от тях водят до реална промяна в оценката след повторна проверка. 1. Противоречие с принципите на административното производство Резултатите от такива важни изпити трябва да подлежат на административен и съдебен контрол. Законът не следва да изключва тази възможност. 1. Противоречие с международни практики В много европейски държави резултатите от национални и зрелостни изпити подлежат на апелация или повторна проверка. България би се отклонила от добрите международни стандарти, ако лиши учениците от това право. Заключение: Предложеното изменение създава сериозни рискове за обективността, справедливостта и доверието в системата на оценяване. Предлагам текстът да бъде преработен така, че да се гарантира възможност за обжалване или повторна проверка при необходимост. 318 . Мария Николова meri_nikol@abv.bg Като учител заставам зад добре аргументираното становище на Ирина Манушева във връзка с въвеждането на религия в училище. Приема се за сведение Предложеният нов учебен предмет добродетели и религии ще се изучава 17 юни 2025 14:35:37 Електронна поща ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда: § 25. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: […] 3. Създава се нова ал. 8: „Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение. Изборът на учебна програма по учебния наред с останалите общообразователни учебни предмети, които формират характера на светското образование. Критическото мислене е меко умение, включено в ключовите компетентности, което се развива при обучението по всички учебни предмети. Чрез включването му в задължителните учебни часове не се отнема правото на родителите да възпитават децата си. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 106 предмет Добродетели и религии се извършва при условията на чл. 12, ал. 2.“ § 31. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) В задължителните учебни часове в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план се включва и изучаването на учебния предмет Добродетели и религии.“ Без ни най-малко да омаловажавам нито религията, нито важния въпрос за ценностното формиране на личността, възразявам срещу въпросното предложение със следните мотиви: 1. Изучаването на религиите в исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма. 2. И сега желаещите могат да изучават религия (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма) като избираем предмет. Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички. 3. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения. 4. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. Училището следва да бъде място на обединение и подчертаване на общото помежду ни. 5. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос, който засяга пряко всички ученици, техните родители и всички граждани на Република България, защото решението крие потенциал да повлияе на облика на образованието и обществото като цяло. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета Законопроектът отчита конституционно установените права в чл. 37, като се предоставя избор между алтернативни учебни програми за конфесионално или неконфесионално обучение. Съобразно свободно упражненото си право на вероизповедание или религиозни или атеистични възгледи учениците ще избират измежду вариантите на програми по учебния предмет. Разделянето на децата в зависимост от алтернативната учебна програма не е принудително, а се основава на избора на учениците и техните родители. класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 107 като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му. 6. Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права. Позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Почти навсякъде, където присъства такъв предмет, програмата няма нищо общо с одобрените у нас към момента (припомням, че според информация от МОН конфесионалните до голяма степен ще се запасят), има възможност за отказ (на места дори само по желание на детето), а в някои държави – избор на друг, коренно различен и напълно неутрален предмет. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека. У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Въпросните програми могат лесно да се променят без поправки в ЗПУО. Споменатият чл. 12, ал. 2 гласи само: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните - от учениците със съгласието на техните родители“. Всички знаем, че в реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата, на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им. 7. Няма никаква яснота кой и как ще преподава по православие, ислям и етика, какво ще съдържат програмите, нито колко ще струва подготовката на достатъчно учители (допълнителна квалификация класификация на информацията: Ниво ……, [TLP-………………..] 108 на сегашните, подготовка на богослови и др.) и осигуряването на учебници за всички ученици. Не е ясно дали този предмет ще се добави към бездруго претоварената програма на учениците или ще измести друг учебен час от бездруго недостигащите. 8. В ЗИД не се уточнява кога следва да се въведе въпросният предмет, което на практика позволява той да бъде въведен масово още от следващата учебна година. Но дори да се спази декларираното намерение това да се случи от 2026/2027 г. и само за 1 клас, такъв неприемливо ранен срок не би позволил разработване на качествени програми, адекватна подготовка на учителите, пилотно въвеждане и апробация, задълбочен анализ на резултатите и последващи корекции, създаване на качествени учебници и др. 9. Намерението да се въведе за 1 клас само по себе си е силно обезпокоително. Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено