Проект на Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа (обн., ДВ, бр. 10 от 2021 г.)

мотиви към проект на Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа (обн., ДВ, бр. 10 от 2021 г.) Причини, които налагат приемането на акта: Проектът на инструкция е разработен във връзка с установени проблеми и неуредени въпроси в практиката по прилагането на действащата от 2021 г. до този момент инструкция. Инструкцията се издава на основание §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-21-1 от 9 юли 2015 г. за Държавната нивелачна мрежа (обн., ДВ, бр. 55 от 2015 г.). Влязлата в сила през 2021 г. Инструкция №РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа (инструкцията) замени действащата дотогава Инструкция за нивелация I и II клас, издадена през 1980 г. от Комитета по архитектура и благоустройство - Главно управление по геодезия, картография и кадастър. Основната цел на издадената през 2021 г. инструкция е да осигури адекватна нормативна основа при изграждането, поддържането и обновяването на Държавната нивелачна мрежа (ДНМ) чрез въвеждане на норми, съответстващи на съвременните научни, технически и технологични достижения в областта на поддържане и актуализиране на референтните височинни/вертикални системи. В хода на прилагане на инструкцията (до настоящия момент са преизмерени 8 (осем) първокласни нивелачни линии с обща дължина 1 331 km) се констатира необходимост от отпадане и/или промяна на някои изисквания към извършваните измервания и тяхната обработка, без това да намали качеството на резултатите, но завишаване на други изисквания, вкл. на етап проучване и проектиране на нивелачните линии, с цел гарантиране на точността и качеството и повишаване ефективността на контрола от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Цели, които се поставят: Практиката показа, че е целесъобразно да се отменят текстове, които излишно натоварват съдържанието ѝ, а от друга страна - да се допълнят и/или прецизират други текстове с оглед избягване на различно тълкуване и/или неясноти по прилагането на някои разпоредби. С предложения проект на инструкция се цели и прецизиране на текстове във връзка с отстраняване на технически грешки и/или терминологични неточности в някои дефиниции, както и за постигане на по-точно съответствие с други нормативни актове. По-съществените изменения и допълнения на инструкцията са следните: - с измененията в чл. 2 и чл. 3 са прецизирани дефинициите на ДНМ и височинните ѝ компоненти. Целта на промяната е постигане на по-добро съответствие с Наредба №2 от 30 юли 2010 г. за дефиниране, реализация и поддържане на Българската геодезическа система и Наредба №РД-02-21-1 от 9 юли 2015 г. за Държавната нивелачна мрежа; - изискванията за изграждане на дублиращи репери. С измененията и допълненията в чл. 5 се допуска, при наличие на два или повече поредни репера, неотговарящи на условието за извършване на преки гравиметрични измервани и измервания чрез Глобалната навигационна сателитна система (ГНСС), и при липса на подходящо място до 200 m от основния репер, отговарящо на условието, да се стабилизира/т междинен/междинни репери, отговарящи на условието. Целта на промяната е да се избягва строежът на земни репери; - изискванията за маркиране местата на новите репери, фотографирането им, фотографирането на съществуващите репери и на избраните за изходни гравиметрични и геодезически точки (досегашни т. 4 и т. 5 в чл. 40, ал. 2 от Раздел III. Проект на нивелачна линия) се прехвърлят в чл. 29, тъй като това са дейности, които се извършват по време на теренното проучване, а не на последващ етап, какъвто се явява изработването на проект на нивелачната линия. С чл. 29, ал. 5 от проекта за изменение и допълнение на инструкцията се добавя изискване запазените гравиметрични точки да се обозначават с подходящ знак (геодезически пирон/марка/плочка и други подобни), а при невъзможност – да се маркират по подходящ начин. Целта на поставеното изискване е постигане на „еднозначност/еднаквост“ (извършване на гравиметричните измервания на едно и също място) при използване на гравиметричните точки, т.к. за разлика от другите геодезически знаци (триангулачни/ГНСС точки и репери), гравиметричните точки в общия случай не са обозначени, а местата им са указани описателно, напр. „вдясно от входа на операта в гр. .....“ или „на терасата на пристанищната сграда – северна фасада в гр. ......“; - изискванията за извършване на геоложки и хидроложки проучвания при избор на места за нови репери се запазват само в случаите на промяна на нивелачното трасе и строеж на земни репери; - допълват се изискванията към обема и съдържанието на проекта на нивелачна линия (чл. 40 от проекта на инструкция). Практиката след 2021 г. показа, че наличието на идейни проекти за ГНСС и гравиметричните измервания са полезни и увеличават гаранциите за качествено изпълнение на дейностите и по-ефективен контрол на изпълнението. Съответно се добавя изискване, към проекта на нивелачната линия, да се изработват и представят план и схема за ГНСС измерванията и проект и схема на гравиметричните измервания, както и да се предоставя информация за предвидените за използване инструменти, пособия и софтуери за обработка. Данните за софтуерите са необходими, за да бъде сигурен Възложителят, че измерванията се обработват със специализиран софтуер, следователно - резултатите са надеждни и декларираната точност е действителната; - поставя се изискване към структурирането (в директории и поддиректории) на документацията, която се предоставя в цифров вид, с което се цели да се постигне еднаквост при представяне на данните от различни изпълнители и съответно да се унифицират досиетата на линиите, създавани съгл. чл. 109 от инструкцията; - поставя се изискване при стабилизиране на репери тип „гъбовиден болт“ да се гравира център върху главата на болта (нова ал. 3 на чл. 40 от проекта на инструкция), с което се подобряват условията за точно центриране, съответно се създава предпоставка за по-точното определяне на геодезическите координати и височини, като акцентът се поставя на геодезическите височини; - по отношение изискванията към използваните инструменти и лати се премахват по-конкретните изисквания (таблица 1 към чл. 49 в сега действащата инструкция), които необосновано утежняват текста на инструкцията, като се запазва единствено изискването за точността, която нивелирите и латите следва да осигуряват; - прецизират се изискванията (в приложение №12 към чл. 53, ал. 2) по отношение проверките на уредите и пособията, които следва да се извършват преди започване на измерванията и изискванията към протоколите от съответните проверки. Въвежда се изискване резултатите от проверките на уредите и пособията да се документират, вкл. с данни от измервания по време на проверката, като целта е да се елиминира възможността за формален подход към проверките. Допълват/прецизират се изискванията към съдържанието на протоколите от еталонирането на гравиметрите, така че да е лесно проследимо използването на получените стойности в последващата обработка на гравиметричните измервания; - премахва се изискването нивелачните измервания да се прекъсват при установяване на температурна инверсия, което води до неоправдани затруднения/забавяне при реализирането на измерванията (отменя се чл. 56, ал. 2); - премахва се изискването при работа с едноскални лати, каквито са съвременните баркодови лати, задължително да се извършва нивелация на два хоризонта (с проекта на инструкция се отменят чл. 64), тъй като това не носи никаква практическа полза за крайните резултати от прецизната нивелация, а същевременно увеличава времето за изпълнение на измерванията от всяка станция. Практиката показа, че незначителното на пръв поглед забавяне на измерванията на всяка станция, с натрупване, води до значително общо забавяне за измерване на нивелачните разстояния/нивелачна линия без това да води до повишаване на точността; - отменят се текстовете (чл. 66 до чл. 70, вкл. и чл. 73), свързани с конкретните процедури/методи за извършване на нивелачните измервания, пренасяне на нивелирите и латите, станциониране на нивелирите и пр., тъй като изучаването и прилагането на тези процедури и методи са част от учебната програма и практика на специалност „Геодезия“ в съответните висши учебни заведения, а съгласно разпоредбата на чл. 9 на инструкцията – дейностите по създаването, поддържането и обновяването на ДНМ да се извършват от инженери по геодезия по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за геодезията и картографията; - за нивелация I клас се променя дефинираното максимално разстояние между нивелира и латите (дължината на визурите) от 30 m на 25 m (чл. 72 от проекта на инструкция). Целта е натрупване на по-голям обем данни, които да осигурят по-добра възможност за статистически анализ на случайните извадки, съответно за статистическа оценка на точността, какъвто е съвременният подход за оценка на геодезическите измервания, както и намаляване влиянието на рефракцията в приземния въздушен случай, вкл. предвид премахването на изискването нивелачните измервания да се прекъсват при установяване на температурна инверсия; - променят се изискванията към измерванията на температурата на въздуха (чл. 77 от инструкцията) във връзка с извеждане коефициента на рефракция и изчисляване поправката за вертикална рефракция в приземния въздушен слой (поправката). Променя се дефинираната стойност на точността, с която се определя температурата от ±0.05°С на ±0.1°С. Промяната е продиктувана от теоретично обоснованата, а и установена на практика невъзможност, в реални условия (извън лаборатория) температурата на въздуха да се определи с досега изискваната точност. Едновременно с това се поставя изискването - системата от температурни датчици и регистратор на данни за запис на направените температурни измервания да е проверена/настроена в метрологична лаборатория, притежаваща сертификат със съответния обхват. За по-коректно определяне на поправката, с изменението в чл. 77, ал. 3, е поставено изискването: температурата да се измерва и при двете лати, а за по-добра съгласуваност с теоретичните постановки, вкл. и с т.нар. допълнително условие, височините, на които се измерва температурата са променени от 0.50 m, 1.10 m и 2.50 m на 0.30 m, 0.90 m и 2.70 m. Очакването е да се увеличи процентът на станциите, в които може да се изведе коефициентът на рефракция, т.к. научните изследвания показват, че поправката за вертикалната рефракция се натрупва систематично и в дълги нивелачни линии може да достигне до няколко cm. Практиката при прилагане на инструкцията от 2021 г. досега показа необходимост от прецизиране на някои общи/непълни текстове, позволяващи различно тълкуване, както и от допълване на изисквания по отношение на гравиметричните и ГНСС измервания, с което да се гарантира хомогенност на резултатите. По тази причина, а и с цел унифициране на предаваните данни и материали, са създадени нови текстове, допълнени са досегашните и са създадени нови приложения. По съществените допълнения в Глава седма „Гравиметрични и ГНСС измервания“ на сега действащата инструкция са: - поставено е изискването гравиметричният ход да се свързва с миниум 3 (три) изходни точки с абсолютни стойности на силата на тежестта, по възможност, разположени равномерно по продължение на нивелачната линия; - конкретизирани се допълнителните данни, които се събират по време на гравиметричните измервания за всяка гравиметрична станция, като: моментът на измерване, регистриран с точност 1 минута; височината на инструмента спрямо основата и спрямо нивелачния репер; - конкретизиран е подходът за получаване на окончателната стойност на разликата в ускорението на силата на тежестта (Δg) като средно-тежестна стойност от двете крайни стойности на гравиметричните разлики. Регламентирано е условието, при което тези стойности се „осредняват“, а именно когато разликата между тях е не по-голяма 0.20 mGal и е указано, че при по-голяма разлика се използва само измерването с по-добра оценка на точността, а при сходна оценка на точността се извършват повторни измервания; - завишени са изискванията при определяне геодезическите координати и геодезически височини на реперите, а именно - чрез статични ГНСС измервания и се поставя изискването обработката на измерванията да се извършва със специализиран софтуер в общ проект (мрежа), при задължителна проверка на геометричните условия в мрежата, вкл. резултати от „свободното” ѝ изравнение. В съответствие с тези изисквания са допълнени и изискванията към предаваните материали и данни, вкл. е допълнен текст (създадена е ал. 1 в чл. 104), с който се регламентират изискванията към вида и съдържанието на схемите на ГНСС измерванията. Целта на завишените критерии е гарантиране на точността най-вече на геодезическата височина с оглед натрупване на качествени данни за извеждане/валидиране на високоточен квазигеоид за територията на страната; - допълнен е текстът относно определяне координатите на реперите, върху които не могат да се извършват непосредствени ГНСС измервания. Поставено е изискването основният временен знак да се координира прецизно - в статичен режим и да се включи в ГНСС схемата на мрежата и в съответния нивелачен ход. С оглед яснота и по-лесен контрол е поставено и изискване към формиране номерата на временните знаци. Изрично е указано, че пренасянето на геодезическата височина до същинския нивелачен репер се извършва чрез геометрична нивелация. Изискването е поставено, както бе посочено и по-горе, поради необходимостта от натрупване на качествени данни за извеждане/валидиране на максимално възможни по точност и представителност геоид/квазигеоид и височинна референтна повърхнина за територията на страната; - поставя се изискване, с използване на кинематични методи в реално време (RTK), да се определят и геодезическите географски координати и геодезическите височини на използваните еталонни гравиметрични точки, с което се гарантира последващи измервания да се извършват на същото място (особено в случаите, в които точката не може да се обозначи с траен знак); - допълнени са приложение № 17 „Координатен регистър на нивелачните реперите....“ приложение № 28 „Списък на нивелачните репери.....“ с данни за точността по положение и височина на реперите и съответно с данни за точността на определената стойност на ускорението на силата на тежестта в нивелачните репери. Данните за точността на определените величини са необходими за извършване на последващи оценки и анализи, необходими за бъдещото изравнение на мрежата, извеждането/валидирането на квазигеоида/височинната референтна повърхнина и пр.; - с цел уеднаквяване на практиките, в т.ч. вида и обема на предоставяната информация за измерванията, са създадени 2 (две) нови приложения към чл. 86, ал. 8 от проекта на инструкция, съдържащи таблици, в които да се представя систематизираната информация за извършените RTK и статични ГНСС измервания; - в съответствие с допълненията, направени по отношение обема и съдържанието на проекта на нивелачната линия, както и по отношение документирането на проверките на уредите и пособията на терен (преди измерванията), към материалите и данните, които се изработват след приключване работата на терен са добавени изисквания да се представя схема на ГНСС измерванията в подходящ мащаб и протоколи от полските проверки с данни от измерванията (допълва се чл. 87 от инструкцията); - наименованието „Обща грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние“ (чл. 96, ал. 1, т. 4) е коригирано на „Обща грешка“, с което се отстранява терминологична неточност; - премахва се изискването изпълнителите да изчисляват нормалните височини на реперите по два начина - от нормални превишения и от геопотенциални коти (числа), като изчисляването по втория начин се запазва като контролно и се вменява в задължение на АГКК. В съответствие с това са въведени необходимите промени в чл. 98 и приложения №22 и №23 към него; - възстановява се принципът нормалната поправка да се разделя на I поправка (за непаралелност на ниво–повърхнините в система „Нормални височини“) и II поправка (за отклонението на действителното гравитационно поле от нормалното). В съответствие с това са въведени необходимите промени в чл. 99 и приложенията към него (приложения №24 и №25); - увеличени са сроковете (чл. 111, ал. 3 от инструкцията), в които се насрочват заседанията на комисията за приемане на работата и документацията по създаването и поддържането на ДНМ I и II клас. Практиката показа, че регламентираните в сега действащата инструкция, от една страна са крайно недостатъчни за цялостно и задълбочено разглеждане и оценяване на представяните материали и данни, а от друга – е невъзможно да се спазват в случаите, в които се извършва контрол и от външен изпълнител; - прецизирани и допълнени са текстовете, свързани с контрола и приемането на работата по извършване на нивелация I и II клас, като се предвижда извършване на проверка на предадените данни от измерванията и обработката им, както и се дава възможност изпълнителният директор на АГКК да възлага извършването на контрол и проверка на външен изпълнител, вкл. чрез повторни/контролни измервания. Целта на допълненията в настоящия чл. 112 е увеличаване на гаранциите за качеството на крайните резултати; намалява се броят на материалите и данните, предавани на хартия. Промяната в приложение №29 към чл. 108 е продиктувана от факта, че информацията/данните, съдържащи се в разпечатани на хартиен носител материали, не са предмет на последваща обработка, и от тях не се предоставя информация (услуги), което наложи извода, че не съществува необходимост от съхраняването им на хартиен носител; в Допълнителната разпоредба се прецизират всички дефиниции, с оглед по-доброто съответствие с терминологията, възприета в българските научни среди и използвана в учебните програми, учебници/ръководства по геодезия; публикации на български език в областта на височинните (вертикалните) системи. с Преходните и заключителни разпоредби към проекта за изменение и допълнение на инструкцията използваните определения (термини) в основния текст на инструкцията са приведени в съответствие с допълненията и измененията в Допълнителната разпоредба. в съответствие с измененията и допълненията в основния текст на инструкцията са извършени променени и в приложенията, които са неразделна част от нея. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: За прилагането на правилата на проекта на инструкция не са необходими допълнителни финансови средства и предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по съответните бюджети. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на акт: В резултат на предложените изменения и допълнения ще се постигнат: отменяне и/или изменение на изискванията към извършваните нивелачни измервания и тяхната обработка, които затрудняват или забавят тези дейности без това да води до подобряване на крайните резултати; завишаване на други изисквания, с което се увеличават гаранциите за точност и качеството на резултатите и едновременно с това се повишава ефективността на контрола от страна на АГКК; създаване на предпоставки за извеждане на коефициента на рефракция в по-голям процент от станциите и изчисляване поправката за рефракция; осигуряване на еднозначност при използване на изходните гравиметрични точки; детайлизиране на изискванията към гравиметричните измервания и установяване на единна практика по обработката им; завишаване на изискванията към ГНСС измерванията и тяхната обработка и към определянето на геодезическите височини на неудобните за преки ГНСС измервания репери, както за гарантиране достоверността и точността на получените резултати, така и за гарантиране на възможността получените резултати да се използват по-пълноценно за извеждане на квазигеоид/височинна референтна повърхнина за територията на страната; отменяне на текстове, които необосновано натоварват съдържанието на инструкцията; отстраняване на технически грешки и/или терминологични неточности в някои дефиниции и/или привеждането им в съответствие с други нормативни актове и с терминологията традиционно използвана в учебници/ръководства по геодезия; допълване и прецизиране на текстове с оглед избягване на различно тълкуване и/или неясноти по прилагането на разпоредбите; намаляване на обема на съхраняваните материали на хартиен носител в архив; унифициране на цифровата документация, респективно на цифровите досиета на нивелачните линии. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 6. Срок за обществени консултации: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на инструкция и мотивите към нея ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения, в резултат на проведената обществена консултация, ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на Портала за обществени консултации.

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Инструкция …………………….. от ………….. за изменение и допълнение на Инструкция №РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа (обн., ДВ, бр. 10 от 2021 г.) Член 2 се изменя така: „Чл. 2 (1) Държавната нивелачна мрежа и точки от европейския проект EUVN_DA, включени в Обединената европейска нивелачна мрежа, реализират височинната система на Република България, явяваща се основна компонента на Българската геодезическа система. (2) Държавната нивелачна мрежа служи за основа на всички височинни определения на територията на Република България при изпълнението на инженерно-геодезически работи, свързани с икономиката, инфраструктурата, инвестиционното проектиране и отбраната, както и за решаване на научно-приложни и научноизследователски задачи. (3) Държавната нивелачна мрежа I и II клас, реализирана с нивелачните репери и определенията за тях, служи и за създаване на максимално възможни по точност и представителност геоид/квазигеоид и височинна референтна повърхнина на територията на Република България.“ Член 3 се изменя така: „Чл. 3. (1) Държавната нивелачна мрежа I и II клас разпространява височинната (вертикалната) система на територията на Република България. (2) Височинни компоненти на нивелачните репери от ДНМ I и II клас са геопотенциалните коти и нормалните височини, определени в съответствие със стандартите на Европейската вертикална референтна система (EVRS) и в приетата за страната нейна реализация. (3) За определяне на нормалните височини се ползва нормално гравитационно поле на геодезическа референтна система GRS80, както и ETRS89 координати. (4) Дефиницията на EVRS, информация относно реализация EVRF2007 и данни за параметрите на геодезическа референтна система GRS80 са представени в приложение №1.“ В чл. 4, ал. 2 т. 1 се отменя. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 4 се отменя. Създава се ал. 5: „(5) При наличие на два или повече поредни репера, неотговарящи на условието за извършване на преки гравиметрични и ГНСС измервания и при липса на подходящо място, отговарящо на условието по ал. 3, се стабилизира/т междинен/междинни репери, отговарящ/и на условията по ал. 2.“ В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 т. 5 се отменя; Създава се ал. 5: „(5) По време на теренното проучване: 1. местата на новите репери на терен се маркират по подходящ начин с цел улесняване намирането им от екипа, извършващ стабилизирането; 2. запазените гравиметрични точки се обозначават с подходящ знак (геодезически пирон/ марка/плочка и др. подобни), а при невъзможност се маркират по подходящ начин; 3. съществуващите репери и маркираните места за новите репери, както и избраните за изходни гравиметрични и геодезически точки, се фотографират в близък и общ (обзорен) план.“ В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по чл. 36, ал. 1 изборът на места за репери се извършва съвместно със специалисти в областта на геологията и хидрологията.“ Досегашните ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7. В чл. 36 ал. 1 се изменя така: „(1) При определяне местата на земни репери в случаите на промяна на нивелачното трасе се вземат предвид геоложките, геоморфоложките и хидроложките условия.“ В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 2 точки 4 и 5 се отменят. В ал. 3: а) в т. 1 след цифрата 3 се поставя запетая и се добавя: „както и данни за вида на всички инструменти и пособия, и софтуера/софтуерите за обработка на измерванията, които ще се използват за реализиране на проекта“ б) точка 3 се изменя така: “3. списък на нивелачните репери – съществуващи и нови, съдържащ номер на репера (от ДНМ и от UELN за съществуващите), приблизително разстояние между реперите в km, описание и вид;“ в) създава се нова т. 5: „5. план и схема за ГНСС измерванията, съгласно чл. 104, ал. 1;“ г) създава се точка 6: „6. проект и схема на гравиметричните измервания, съгласно чл. 104, ал. 2;“ д) досегашната т. 5 става т. 7 и в нея думите „ал. 2, т. 5“ се заменят с „чл. 29, ал.5, т. 3“. В чл. 41, ал. 1 се създава изречение второ: „Документацията в цифров вид се структурира съгласно схемата, дадена в т. 19.1. на приложение № 29 към чл. 108.“ В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 3: „(3) При стабилизиране на репери тип „гъбовиден болт“ се гравира център върху главата на болта (1-2 mm).“ Досегашните ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. За нивелация I и II клас се използват комплект нивелири и лати, осигуряващи средна квадратна грешка за 1 km двоен нивелачен ход не по-голяма от 0.40 mm/km.“ В чл. 52, ал. 2 цифрата 7 се заменя с 5. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 2 се създава изречение трето: „Резултатите от проверките се документират.“ В ал. 3 думите „стойността на колимачната грешка“ се заменят с „главното осово условие на нивелира“. Член 54 се изменя така: „Чл. 54 (1) Преди извършване на гравиметричните измервания инструментите се еталонират на отсечка от еталонния гравиметричен ход между абсолютните гравиметрични станции, разположени в АГКК и Националната геодезическа обсерватория "Плана", с междинни точки в София – кв. Симеоново, с. Бистрица и с. Железница, включително и отсечката кв. Симеоново – кв. Драгалевци – Драгалевски манастир или на друга отсечка, указана в техническото задание. (2) Резултатите от еталонирането се вписват в съответен протокол. В протокола се добавя сравнителна таблица на зададените и получените в резултат на измерванията гравиметрични разлики и се представя заключение относно стойност, знак и начин на нанасяне на корекцията вследствие на еталонирането.“ В чл. 56 ал. 2 се отменя. Член 64 се отменя. Членове 66, чл. 67, чл. 68, чл. 69 и чл. 70 се отменят. В чл. 72, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: Числото „30“ се заменя с „25“ и след думите „I клас“ се поставя запетая и се добавят думите „като разстоянието може да се увеличи до 30 m на равнинен терен“. Член 73 се отменя. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) Всеки отчет „назад“ или „напред“ се получава като средна стойност от няколко отчета (серия), като броят им (не по-малък от 3) се задава от оператора. Задава се и допустимата разлика между отделните отчети в една серия да е не по-голяма от 0.1 mm.“ Досегашната ал. 2 става ал. 3. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1, след думата „въздуха“ се добавя „с точност ±0.1°С“. Алинея 2 се отменя. Алинея 3 се изменя така: „(3) Температурата на въздуха се измерва на две или три нива над терена: 0.50 m и 2.50 m за случаите по чл. 4, ал. 3, т. 1 или 0.30 m, 0.90 m и 2.70 m за случаите по чл. 4, ал. 3, т. 2. Измервателните уреди се монтират на двете лати или на друго приспособление.“ В ал. 4, изречение първо се изменя така: „Температурата на въздуха се измерва чрез система от температурни датчици, с точност на отчитане не по-ниска от ±0.1°С и регистратор на данни за запис на направените температурни измервания, които са проверени/настроени в метрологична лаборатория, притежаваща сертификат със съответния обхват.“ В ал. 5, изречение първо се изменя така: „Съгласуваността на температурните датчици се проверява ежедневно.“ Член 85 се изменя така: „Чл. 85. (1) Стойностите на силата на тежестта на реперите се определят в приетата за страната референтна система. Извършват се относителни гравиметрични измервания в гравиметрични ходове (рейсове) с продължителност, съобразена с големината на изместване на нулевата точка на скалата за отчитане (дрейф на нулата на гравиметъра). Гравиметричните рейсове се извършват едновременно с минимум два гравиметъра или двукратно с един, като по време на измерването се фотографира положението на гравиметрите спрямо всеки репер. Гравиметричният ход се свързва с миниум три изходни точки с абсолютни стойности на силата на тежестта, по възможност, разположени равномерно по продължение на нивелачната линия. (2) По време на гравиметричните измервания за всяка гравиметрична станция се регистрира момент на измерване с точност една минута, височина на инструмента спрямо основата и спрямо нивелачния репер. (3) Местоположението (станционирането) на гравиметрите при гравиметричните измервания по нивелачните репери и гравиметрични точки се фотографират така, че да е видно месторазположението на гравиметъра спрямо репера/точката, както и спрямо сградата/съоръжението или околната ситуация. (4) Определят се гравиметричните разлики между всеки два последователни репера в нивелачната линия с точност не по-ниска от 0.10 mGal. За специални приложения, изискващи определяне на стойности на силата на тежестта с по-висока точност, това се указва в съответното техническо задание. (5) Данните от измерванията и обработката се оформят в съответни формуляри за крайни стойности на гравиметрични разлики и оценка на точността им. (6) Окончателната стойност на Δg се получава като средно-тежестна стойност от двете стойности по ал. 5, при условие, че разликата между двете не е по-голяма от 0.20 mGal. При по-голяма разлика се използва само измерването с по-добра оценка на точността. (7) След окончателната обработка на измерванията се получава окончателната абсолютна стойност на силата на тежестта за всеки репер и съответната ѝ точност, които се добавят в списъка към чл. 106 - приложение №28.“ Член 86 се изменя така: „Чл. 86. (1) Координатите на реперите (геодезически географски координати и геодезическа височина) се определят в приетата за страната геодезическа система. Определянето на координати се извършва с геодезически ГНСС приемници при спазване на изискванията на четвърта глава, раздел I на Инструкция №РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезическите точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи (обн. ДВ, бр. 79 от 2011 г.), като не се допуска използването на виртуални базови станции. (2) Обработката на ГНСС измерванията се извършва със специализиран софтуер в общ проект и задължително включва проверка на геометричните условия в мрежата и резултати от „свободното“ ѝ изравнение. (3) Координатите на реперите, върху които не могат да се извършват непосредствени ГНСС измервания, се определят чрез ъглово-дължинни измервания или чрез ГНСС измервания в режим RTK, като: 1. при използване на ъглово-дължинни измервания - на подходящо място, в близост до нивелачния репер, се стабилизират минимум два временни знака (геодезически пирони) – основен и допълнителен. Координатите на основния знак се определят прецизно в статичен режим и знакът става част от ГНСС схемата на мрежата, а нормалната му височина се определя чрез геометрична нивелация и той става част от схемата на нивелачния ход. Допълнителният знак служи само за ориентиране на прибора при ъглово-дължинните определения. Номерата на временните знаци се образуват с префикс „ТМ“, след който се добавя номерът на съответния репер и допълнителни символи „О“ за основния и “D” за допълнителния знак. Пренасянето на геодезическата височина до същинския нивелачен репер се извършва чрез геометрична нивелация от основния знак. Данните за прецизно определения временен знак се вписват в координатния регистър по ал. 8. 2. при използване на ГНСС измервания в режим RTK - на подходящо място, в близост до нивелачния репер, се стабилизира един временен знак (геодезически пирон) – основен. Координирането на основния знак, номерирането му, вписването на данните за него и пренасянето на геодезическата височина до същинския нивелачен репер се извършва по реда на т. 1. (4) Координатите се определят с точност по положение и височина не по-ниска от 0.05 m. За специални приложения, изискващи определяне на координати с по-висока точност, това се указва в съответното техническо задание. (5) Освен геодезическите географски координати и геодезическите височини на нивелачните репери се определят и геодезическите географски координати и геодезическите височини на използваните изходни гравиметрични точки. Точките се определят по реда Глава четвърта, раздел II от Инструкция №РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезическите точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи. (6) Местоположението (станционирането) на ГНСС приемниците при измерванията по нивелачните репери и гравиметрични точки се фотографират така, че да е видно месторазположението на приемника спрямо репера/точката, както и спрямо сградата/съоръжението или околната ситуация. (7) Данните от измерванията и обработката се представят в електронен вид. (8) Съставят се координатен регистър съгласно приложение №17, както и таблици със систематизирана информация за извършените RTK и статични ГНСС измервания съгласно приложение №17а и приложение №17б.“ В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова точка 3: „3. схема на ГНСС измерванията в подходящ мащаб;“ Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така: „4. документираните резултати от полската проверка на уредите и пособията, вкл. с данни от измервания;“ Досегашните точки 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно 6, 7, 8, 9, 10 и 11. Член 89 се изменя така: „Чл. 89. (1) Основните етапи при обработката на измерванията включват: 1. изчисляване на измерените превишения в нивелачните карнети от нивелирането в прав и обратен ход; 2. изчисляване на поправките за лата и за вертикалната рефракция в приземния въздушен слой; 3. предварителна оценка на точността на преките измервания от нивелацията; 4. обработка на гравиметричните измервания; 5. обработка на извършените ГНСС измервания; 6. изчисляване на геопотенциалните коти в нулева приливна система; 7. изчисляване на нормалните височини чрез съответните им нормални превишения в нулева приливна система. (2) За контрол на изчислените нормални височини по ал. 1, т. 7 се изчисляват нормалните височини от съответните им геопотенциални коти. (3) Контролните изчисления по ал. 2 се извършват от АГКК.“ В чл. 96, ал. 1, т. 4 думите „за 1 km двойно нивелирано разстояние“ се заличават. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 думите „нормалните височини от съответните им“ се заличават, думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7, а думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 8“. В ал. 2, точки 6, 6.1., 6.2., 6.3. и 6.4. се заличават. Създава се нова ал. 3: „(3) За получаване на нормалните височини HN в нулева приливна система от геопотенциалните им коти, за всеки репер се изчисляват: 1. Временната височина Hвр. на всеки репер; 2. Нормалната сила на тежестта върху повърхността на референтния елипсоид γ0 за всеки репер; 3. Средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта γm за всеки репер; 4. Нормалните височини на реперите HN.“ Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Изчисленията по ал. 2 се извършват във формуляр „Изчисление на геопотенциални коти“ съгласно приложение №22 по формулите в приложение №23 „Изчисляване на нормални височини от геопотенциални коти“ - от т. 1 до т. 5, включително. Формулярът се съставя по нивелачни линии в съответствие с формуляр „Стойности на превишенията“.“ Създава се ал. 5: „(5) Изчисленията по ал. 3 се извършват по формулите в т. 6 на приложение № 23.“ В чл. 99 се правят следните изменения: В ал. 1, думите „нормалните височини от съответните им нормални превишения“ се заменят с „нормалните превишения и нормалните височини“, думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“, а думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 8“. В ал. 2 т. 1 се изменя така: „1. Изчисляват се първата и втора нормални поправки;“ В ал. 3 думите „Изчисление на нормални височини от съответните им нормални превишения“ се заменят с “Изчисление на нормални превишения и нормални височини“. Член 100 се отменя. Член 104 се изменя така: „Чл. 104. (1) Схемата на ГНСС измерванията се изчертава върху схемата на нивелачната линия с допълнително нанесени изходните точки и проектираните за измерване пространствени вектори. (2) Схемата на гравиметричните измервания се изчертава върху схемата на нивелачната линия, с допълнително нанесени в цвят изходни гравиметрични точки и гравиметричните рейсове със стрелки, обозначаващи тяхната посока, съгласно приложение № 27.“ В чл. 106 след думата „височини“ се поставя запетая, съюзът „и“ се заличава и след думата „тежестта“ се добавя „и съответните им точности“. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: Досегашният текст става алинея 1. Създава се ал. 2: „(2) Документацията в цифров вид се структурира съгласно схемата, дадена в т. 19.2 на приложение № 29.“ В чл. 111, ал. 3 се правят следните изменения: В точка 1 числото 10 се заменя с числото 30. В точка 2 числото 30 се заменя с числото 45. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 се създава нова т. 2: „т. 2. проверка на предадените данни от измерванията и обработката им;“ Досегашните т. 2 и т. 3 стават съответно т. 3 и т. 4. Създава се ал. 5: „(5) Изпълнителният директор на АГКК може да възложи извършването на контрол и проверка, включително и чрез контролни измервания, на работите по създаването и поддържането на ДНМ I и II клас на външни специалисти, притежаващи практически опит в изпълнението и обработката на прецизни нивелачни, гравиметрични и ГНСС измервания и които не са свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон с изпълнителя, чиято работа се контролира.“ В Допълнителната разпоредба § 1 се изменя така: „§ 1. По смисъла на тази инструкция: „височина“ е разстоянието, измерено от точката по перпендикулярна линия към зададена изходна (референтна) повърхнина. Височината е положителна, когато е насочена по посока на външната нормала към изходната повърхнина (над повърхнината), и отрицателна по посока противоположна на външната нормала (под нея); “височинен компонент” или “физическа височина“ е вертикална координата, свързана с дефиниране на височинна (вертикална) система, и представлява височина в геопотенциална система на височините, а именно ортометрична височина, нормална височина, динамична височина, геопотенциална кота; „височинна референтна система“ или „вертикална референтна система“ се задава с референтна повърхнина (изходна или нулева повърхнина, в смисъл на повърхнина с нулева височина) и височинен компонент (височина или вертикална координата), която е дефинирана в геопотенциалната система на височините, т.е. свързана със земното гравитационно поле; „геодезическа височина“ или „елипсоидна височина“ е разстоянието от точката до повърхнината на референтния елипсоид, измерено по нормалата към елипсоида в точката. Геодезическата височина е положителна над елипсоида и отрицателна под него. Геодезическата височина представлява част от геодезическата (елипсоидна) координатна система – геодезическа ширина, геодезическа дължина и геодезическа височина. Геодезическата височина се нарича още геометрична височина; „геодезическа референтна система“ се дефинира с (се състои от) международно приети константи, конвенции, модели и параметри, описващи земните геометрия и поле на силата на тежестта; „геоид“ е еквипотенциална повърхнина на полето на силата на тежестта (ниво-повърхнина), която е перпендикулярна на посоката на вектора на силата на тежестта и която най-добре апроксимира на средното морско ниво на локално, регионално или глобално ниво; „геопотенциал“ или „земен потенциал“ е потенциалът на полето на силата на тежестта, дефиниран като сума от потенциала на земното привличане (гравитационен потенциал) и потенциала на центробежната сила (центробежен потенциал); „геопотенциална кота“ или „геопотенциално число“ е разликата между стойностите на геопотенциала на дадена точка и геопотенциала на приетото за съответната височинна система изходно (нулево) ниво; „геопотенциална разлика“ е разликата в между потенциалите на силата на тежестта в две точки; “ниво-повърхнина“ е еквипотенциална повърхнина на полето на силата на тежестта или повърхнина, минаваща през точки с еднакъв (константен) потенциал на силата на тежестта; “квазигеоид“ е помощна повърхнина, близка до геоида, свързана с въвеждането на теорията на нормалните височини от М. С. Молоденски; “нормален потенциал“ е потенциалът на полето на нормалната силата на тежестта, дефиниран като сума от нормално поле на привличане (нормалното гравитационно поле) и нормалния центробежен потенциал, създаван от референтен елипсоид с маса, равна на масата на Земята, въртящ се около малката си ос с ъглова скорост равна на ъгловата скорост на Земята; “нормална височина“ е геодезическата височина на точка, намираща се по нормалата към елипсоида през точката, за която нормалната геопотенциална кота (съвпада с) е равна на геопотенциалната кота на точката от земната повърхност; Нормалната височина е положителна за точки над елипсоидната повърхност (по посока на външната нормала към елипсоида) и отрицателна под нея. При дефинирането на нормалната височина разстоянието се измерва по нормалната силова линия през точката, за която се приема че съвпада с нормалата към елипсоида. Нормалната височина може да се представи като разстояние по нормалата през точката до повърхността на квазигеоида; “нормално поле на силата на тежестта“ е полето на силата на тежестта, създавано от т.нар. Нормална Земя, представляваща референтен ниво-елипсоид с начало в масовия център на Земята и въртящ се заедно (едновременно) със Земята. Нормалното поле на силата на тежестта се състои от полето на привличане, създавано от референтния елипсоид (нормално поле на привличане, нормално гравитационно поле) и от центробежния потенциал, създаван от въртенето на елипсоида около малката му ос; „нормално превишение“ между две точки на земната повърхност представлява разликата на нормалните височини на двете точки. Нормалното превишение се изчислява като към „измереното превишение“ вследствие на геометрична нивелация се прибавят първа и втора нормални поправки свързани с реализацията на дефиниционната формула на нормалната височина; “нормална силова линия“ е равнинна крива, лежаща в меридианната равнина на точката, за която векторите на полето на нормалната сила на тежестта се явяват допирателни. Нормалната силова линия е перпендикулярна на ниво-повърхнините на нормалното поле на силата на тежестта(нормалните ниво-повърхнини); “отвесна линия“ е пространствена крива линия, за всяка точка на която векторът на силата на тежестта се явява допирателен; “приливна система“ е регламентирана концепция, определяща деформацията на земната повърхност или изменението на гравитационното поле на Земята, дължащи се на приливния ефект върху тях, предизвикан от приливния потенциал; “референтен елипсоид“ е сплеснат ротационен елипсоид с форма и размери, близки до тези на геоида, с център в масовия център на Земята и ротационна ос, съвпадаща със средната ротационна ос на Земята.“ Навсякъде в инструкцията думите: “вертикална референтна система“ и „височинна референтна система“ се заменят с „височинна (вертикална) система“, а думите „вертикалните и/или височинните“ се заменят с „височинните (вертикалните)“. „геопотенциално число“ и „геопотенциални числа“ се заменят съответно с „геопотенциална кота“ и „геопотенциални коти“. „колимачна грешка“ се заменят с думите „главно осово условие на нивелира“. В Приложение 1 думите „към чл. 3, ал. 8“ се заменят с „към чл. 3, ал. 4“. Приложение № 7 към чл. 34 се изменя така: „Приложение № 7 към чл. 34 Теренно проучване за нивелачна линия №….., клас....., полигон ..... и НР в околността № НР (UELN) № НР (ДНМ) Вид на репера Състояние Достъпност Удобен за преки Описание Забележка ГНСС изм. грав. изм. .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... .... Съставил:…………………… В колона „Забележка“ задължително се посочват причините, поради които даден репер се определя като унищожен/неоткрит, неустойчив или неизползваем. В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр за теренно проучване на реперите от съответна нивелачна линия и други налични репери в околността: Контролен полигон на мареографна станция Варна и НР в околността № 20: ВНР 20 (Варна) – ВНР 53 (Бургас) № НР (UELN) № НР (ДНМ) Вид на репера Състояние Достъпност Удобен за преки Описание Забележка ГНСС изм. грав. изм. 2501420 ВНР 28 подземен запазен, устойчив достъпен да да На около 720 м източно от разклона за с. Тополи, южно от главен път Е-70. Ограден е с метална ограда видимостта от пътя е затруднена поради гъстата растителност   показалец стенен болт запазен, устойчив достъпен да не Показалец северно от ВНР   2501507 1(1) стенен болт неоткрит       На опитна сортоизпитвателна станция по пътя за с. Тополи, И фасада сградата е реновирана ……… ……….. ……….. ……….. ……….. ….. ….. ………..……….. ………..……….. „ В Приложение № 12 към чл. 53, ал. 2, таблицата „Полска проверка на уреди и пособия“ се изменя така: „ Приложение № 15 към чл. 77, ал. 6 се изменя така: “Приложение № 15 към чл. 77, ал. 6 Метеорологичен карнет Нивелачно разстояние: .......... - ........ Дата: …………….. г. 1ва лата: № ……. Начало: ……… 2ра лата: № ……. Край: ……… станция № назад-напред височина на отчитане oC час z1 = 0.3 m z2 = 0.9 m z3 = 2.7 m t2-t1 t3-t2 t3-t1 tсредно t10.3 [oC] t20.9 [oC] t32.7 [oC] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Съставил: ................................. В следващата таблица е представен пример за попълване на Метеорологичен карнет. Метеорологичен карнет Нивелачно разстояние: НР15 - НР14 Дата: 17.11.2019 г. 1ва лата: № 30088 Начало: 11:00 2ра лата: № 30840 Край: 12:15 станция № назад-напред височина на отчитане oC час z1 = 0.3 m z2 = 0.9 m z3 = 2.7 m t2-t1 t3-t2 t3-t1 tсредно t10.3 [oC] t20.9 [oC] t32.7 [oC] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 1 НР15-9015 18.02 17.91 17.86 -0.11 -0.05 -0.16 17.93 11:01 2 9015-102 18.09 18.10 17.83 0.01 -0.27 -0.26 18.01 11:03 3 102-103 18.45 18.39 18.19 -0.06 -0.20 -0.26 18.34 11:06 .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... 25 124-9014 18.32 18.29 17.95 -0.03 -0.34 -0.37 18.19 12:12 26 9014-НР14 18.22 18.25 18.02 0.03 -0.23 -0.20 18.16 12:14 „ Приложение № 17 към чл. 86, ал. 5 се изменя така: “Приложение № 17 към чл. 86, ал. 8 Създава се Приложение № 17а: „Приложение № 17а към чл. 86, ал. 8 Създава се Приложение № 17б: „Приложение № 17б към чл. 86, ал. 8 В Приложение № 20 към чл. 94, ал. 1, „Формули за изчисление на поправката за вертикална рефракция“, навсякъде, числата „0.5“, „1.1“ и „2.5“ се заменят съответно с „0.3“, „0.9“ и „2.7“ В Приложение № 21 към чл. 95, ал. 1, „Примерен карнет за изчисление на поправките за лата и вертикална рефракция“, навсякъде, числата „0.5“, „1.1“ и „2.5“ се заменят съответно с „0.3“, „0.9“ и „2.7“ Приложение № 22 към чл. 98, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 22 към чл. 98, ал. 4 Приложение № 23 към чл. 98, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 23 към чл. 98, ал. 4 Изчисляване на нормалните височини от геопотенциални коти Последователност на работа: Изчисляване на геопотенциалната разлика ΔCM за всеки репер: където е осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с поправките за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) между два последователни репера i и i+1, в [m], където е средноаритметичната стойност от ускоренията на силата на тежестта, получени от окончателните стойности по чл. 85, ал. 4 за двата репера, в [kGal]: Изчисляване на приливната корекция TCZ за преминаване в нулева приливна система: където и са геодезическите географски ширини на двата репера (по чл. 86, ал. 5, определени чрез ГНСС измервания), в [°]. Изчисляване на геопотенциалните разлики ΔCZ чрез коригиране на разликите от т. 1 с приливната корекция от т. 2: Изравнение на нивелачната линия. Изчисляване на: Несъвпадението wC на линията: където са коригираните разлики по т. 3 в [kGal.m], и са изравнените стойности на геопотенциалните коти (числа) на началния и, съответно на крайния ВНР, в [kGal.m], определени в последния изравнен цикъл на преизмерване на ДНМ. Поправката към всяка геопотенциална разлика, посредством определеното в т. 4.1 несъвпадение: където S е разстоянието между двата репера, в [km], а L е дължината на нивелачния ход, в [km]. изравнените геопотенциални разлики чрез коригиране на разлики по т. 3, с поправките по т. 4.2, превърнати в дименсия [kGal.m]: Последователно изчисляване на геопотенциалните коти на реперите: , При неизравнена мрежа, геопотенциалната кота на първия междинен нивелачен репер се определя чрез геопотенциалната кота на началния ВНР от предходния цикъл на преизмерване на ДНМ. Получаване на нормалните височини Временната височина на всеки репер чрез предходната й: където е осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с корекциите за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) между два последователни репера, в [m]. Временната височина на първия междинен нивелачен репер се определя чрез височината на началния ВНР, определена в последния изравнен цикъл на преизмерване на ДНМ. Определяне на нормалната сила на тежестта върху повърхността на референтния елипсоид като функция на геодезическата географска ширина на съответния репер: Определяне на средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта за всеки репер: където a, f, m са параметри на референтния елипсоид: а = 6 378 137 m f = 0.003 352 810 681 18 m = 0.003 449 786 003 08 голяма полуос на елипсоида геометрична сплеснатост на елипсоида параметър Определяне на нормалните височини на реперите: Приложение № 24 към чл. 99, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 24 към чл. 99, ал. 3 Приложение № 25 към чл. 99, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 25 към чл. 99, ал. 3 Изчисляване на нормални превишения и нормални височини Последователност на работа: Определяне на първата и втората нормални поправки: където: и са стойности на нормалната сила на тежестта върху повърхността на елипсоида, съответно за репери i и i+1, определени по формулата: е геодезическата географска ширина, определена по чл. 86, ал. 8). е средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта за всеки репер, изчислена по формулата: където a, f, m са параметри на референтния елипсоид: а = 6 378 137 m f = 0.003 352 810 681 18 m = 0.003 449 786 003 08 голяма полуос на елипсоида геометрична сплеснатост на елипсоида параметър е средната височина за превишението между двата репера, изчислена от временните им височини в метри: Всяка временна височина се изчислява по формулата: където е осредненото превишение, коригирано с корекциите за лата и вертикална рефракция между два последователни репера, в метри. Временната височина на първия междинен нивелачен репер се определя чрез височината на началния ВНР от последния изравнен цикъл на преизмерване на ДНМ. е средната стойност на аномалията на силата на тежестта за двата репера i и i+1: където . Във формулата е силата на тежестта за репера, получена в резултат от гравиметричните измервания (стойностите по чл. 85, ал. 7), в милигали. Изразът е корекция за изменението на нормалната сила на тежестта с височината, нанасяна към за привеждането ѝ към повърхността на телуроида, като дименсията на е метри. Изчисляване на приливната корекция за привеждане на нивелачните превишения в нулева приливна система: където и са геодезическите географски ширини, съответно на северния и южния репер. Изчисляване на нормалните превишения. Към осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с корекциите за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) се прибавят поправките, определени по т. 1 и т. 2: , [m]. Изравнение на нивелачната линията. Последователно се изчисляват: Несъвпадението на нивелачната линия: където е сумата от коригираните нормални превишения по т. 3, в метри, а и са нормалните височини на началния и, съответно, крайния ВНР в метри, определени в последния изравнен цикъл на преизмерване на ДНМ. Поправка за всяко нормално превишение, посредством определеното в т. 4.1 несъвпадение: където S е разстоянието между двата репера, в километри, а L е дължината на нивелачния ход, също в километри. Определяне на изравнените нормални превишения чрез коригиране на нормалните превишения, получени по т. 3 с поправките по т. 4.2, превърнати в дименсия метри: . Изчисляване на нормалните височини на реперите в нулева приливна система: „ Приложение № 28 към чл. 106 се изменя така: „Приложение № 28 към чл. 106 В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Списък на нивелачните репери“ В Приложение № 29 към чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: Думите „Приложение № 29 към чл. 108“ се заменят с „Приложение № 29 към чл. 108, ал. 2“ 2. В точки 3, 4, 7 и 14, думите „- на хартия, формат А4 и“ се заличават. 3.В т. 6, след думата „нивелачни“ се допълват думите „и гравиметрични“. 4.В т. 11, думите „измервания и“ се заличават. 5.В т. 15, думите „- на хартия, формат А3 и“ се заличават. 6 Създава се точка 19: „19. Носител за съхранение на цифрови данни (CD/DVD/USB), съдържащ материалите по т. 1 до т. 18 вкл., структурирани (в директории и поддиректории), както следва: 19.1. за етап 1: 19.2. за етап 2: „ ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 52. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР: ИВАН ИВАНОВ