Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на земеделието и храните ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от д-р Георги Тахов – министър на земеделието и храните Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.) Причини, които налагат приемането на акта Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи e издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Наредбата урежда условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на паричния размер на обезщетенията в регламентираните в ЗСПЗЗ хипотези, както и на паричния размер на обезщетението в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) при отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди. От влизане в сила на Наредбата до настоящия момент стойността на обезщетението на реституираните собственици на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, са определени по регламентирания в Наредбата ред. В тази връзка, бившите собственици на земеделски земи или техните наследници са поставени в равностойно положение, получавайки дължимото обезщетение със земеделски земи или с поименни компенсационни бонове, определено по един и същи ред. С ПМС № 234 от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2006 г.) за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи е изменено наименованието на акта – Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, като навсякъде в наредбата думите „текущи пазарни“ са заличени, без да са променени началните цени на земеделските земи по категории. С цитираното постановление за изменение и допълнение на Наредбата, в чл. 1 е създадена нова т. 5, в която е предвидено равностойното парично обезщетение при принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, да се определя по регламентирания в тази Наредба ред. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е установен алтернативен вариант на изчисляване, спрямо този по ал. 2 от ЗДС, като в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойно парично обезщетение за земеделски земи да се определя по реда на наредбата по чл. 32, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С писма от Министерски съвет, постъпили в МЗХ с вх. № 03-375/28.05.2024 г. и № 03-375/17.02.2025 г., е мотивирана необходимостта от изменение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, с цел определяне на равностойното и адекватно парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС при принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди. Към настоящия момент, при определяне на равностойно обезщетение на имот, подлежащ на отчуждаване по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, когато е необходимо да се използва метода по Наредбата, се получава нереално ниска стойност за обезщетение на отчуждения имот. Като основна причина в тази насока е началната цена, отразяваща размера според категориите на земеделските земи и пазарните условия в страната, определена в таблицата към чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Освен това, ниската стойност на определените обезщетения при отчуждаване по реда на 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е оспорена пред Европейския съд по правата на човека, като според установената практика на Европейския съд по правата на човека (делата „Костов и други срещу България“ „Божилов и други срещу България“, „Христова и други срещу България“ и други) прилагането на Наредбата не води до предоставяне на равностойни и адекватни обезщетения за засегнатите собственици, което е нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази връзка, Министерски съвет, като ответна страна по съдебните дела, се осъжда да заплати съдебните разноски по делата (около 150-200 дела на година), адвокатските хонорари и експертизи, които в някой случаи са в пъти по-високи от определеното обезщетение за отчуждавания имот. Същевременно, през февруари 2025 г. срещу Наредбата са подадени две жалби от физически лица във Върховния административен съд, за които Министерски съвет е изискал становища от министерството с писма вх. № 03-82/13.02.2025 г. и 03-116/20.02.2025 г. С подадените жалби се иска прогласяване на нищожност на оспорения акт, поради несъответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, предвиждащ равностойно парично обезщетение при отчуждаване на земеделски имоти. Следва да се има предвид, че с жалбите се оспорва паричния размер на обезщетенията, определени в решения на общинската служба по земеделие за признато, но невъзстановено право на собственост по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не стойността на обезщетенията при отчуждаване на имоти по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, определи в решенията на Министерски съвет. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията, действаща към момента на цитираните в двете жалби решения за обезщетение на Общинска служба по земеделие – Източна, гр. София (№ 3451/09.02.2024 г. и № 3836/09.02.2025 г., издадени на основание чл. 10б, ал. 1 и чл. 35 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ), собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В писмата на Министерски съвет – с вх. № 03-375/28.05.2024 г. и № 03-375/17.02.2025 г., е изразено становище, че „Определените през 1998 г. в таблицата начални цени на декар за всяка категория не съответстват по никакъв начин на стойността към днешна дата, с оглед установения в разпоредбата начин за определяне на тази стойност“. В тази връзка, с предложения проект на постановление за изменение и допълнение на Наредбата, началните цени на съответните категории земеделски земи са увеличени приблизително три пъти, въз основа на процента на инфлация от момента на приемане на наредбата през 1998 г. до момента на изготвяне на настоящото изменение. Предложените цени са определени по данни на Националния статистически институт за индекса на потребителските цени за декември 2024 г. спрямо май 1998 г., който е 314.5%, т.е. инфлацията е 214.5% (писмо с вх. № 03-375/06.02.2025 г. от председателя на Националния статистически институт). Други промени в проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата са предложени във връзка с приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, в изпълнение на който се налага действащите подзаконови нормативни актове да се приведат в съответствие с него, при спазване на принципа на защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. При превалутирането за определяне на размера на цените в евро е спазен подходът и правилата за превалутиране, заложени съответно в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно: Числовата стойност на цените от действащата Наредба в левове е разделена на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая (1,95583) и полученият резултат е закръглен до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическото правило: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Във връзка с гореизложеното е необходимо действащата към момента Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи да бъде изменена и допълнена. Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е включен в Оперативната програма на Министерския съвет за периода април – юни 2025 г. Цели Увеличаване на началните цени на декар за всяка категория земеделски земи, определени в таблицата по чл. 3 от Наредбата, с цел определяне на равностойно обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС при отчуждаване на имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, респ. на чл. 1, т. 5 от Наредбата, както и увеличаване стойността на обезщетенията, предвидени в чл. 10б, ал. 1 и чл. 10в от ЗСПЗЗ, съответно в чл. 1, т. 1 от Наредбата. Очаквани резултати от прилагането на акта При отчуждаване на имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, ще се определя равностойно обезщетение в съответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Собствениците на отчуждените имоти ще получават адекватно обезщетение и няма да водят дела пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Българската държава няма да бъде осъждана за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, респ. няма да се разходват средства за заплащане от държавния бюджет на съдебни разноски по делата пред ЕСПЧ, адвокатските хонорари и експертизи. Ще се увеличи стойността на земеделските земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или броя поименни компенсационни бонове, предоставени за обезщетение в предвидените в реституционния ЗСПЗЗ хипотези. С приемането на акта Наредбата ще се приведе в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България. Чрез преизчислението в евро се постига яснота за потребителите при въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложения проект на Постановление не се транспонират актове на институции на Европейския съюз, поради което не е изготвена и представена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Проектът на акт не води до изменения в целевите стойности на показателите за изпълнение, в това число ключовите индикатори. Информация за проведените обществени консултации Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на постановление, проектът на доклад (мотиви), частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В изпълнение на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за отразяване на предложения и становища, постъпили при проведената обществена консултация е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерският съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Постановление. Приложение: Проект на Постановление на Министерския съвет; Частична предварителна оценка на въздействието; Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията” в Министерския съвет; Финансова обосновка; Справка за отразяване на становищата, постъпили по реда на чл. 32 – 34 от УПМСНА; Постъпили становища по реда на чл. 32 – 34 от УПМСНА; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация; Постъпили становища; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на земеделието и храните Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. Включен в оперативната програма на Министерския съвет за периода януари – юни 2025 г. Лице за контакт: Телефон и ел. поща: Лилия Стоянова – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХ 02 98511219 ел. поща: LStoyanova@mzh.government.bg Антоанета Делева – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХ 02 98511 437 ел. поща: ADeleva@mzh.government.bg; Даниела Вачева – държавен експерт в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХ 02 98511 432 ел. поща: dvacheva@mzh.government.bg. 1. Проблем/проблеми за решаване: Необходимост от определяне на равностойно обезщетение при отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост, както и увеличаване стойността на обезщетенията, предвидени в хипотезите на чл. 10б, ал. 1, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 1.1 Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. На основание чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е издадена Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.). Наредбата урежда условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на паричния размер на обезщетенията в регламентираните в ЗСПЗЗ хипотези, както и на паричния размер на обезщетението при отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). От влизане в сила на Наредбата до настоящия момент стойността на обезщетението на реституираните собственици на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, са определени по регламентирания в Наредбата ред. В тази връзка, бившите собственици на земеделски земи или техните наследници са поставени в равностойно положение, получавайки дължимото обезщетение със земеделски земи или с поименни компенсационни бонове, определено по един и същи ред. С промените, обнародвани в ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., въведени с Постановление № 234 от 4 септември 2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 1998 г. (ДВ, бр. 64 от 1998 г.) е изменено наименованието – Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, като навсякъде в Наредбата думите „текущи пазарни“ са заличени, без да са променени началните цени на земеделските земи по категории. С цитираното постановление за изменение и допълнение на Наредбата, в чл. 1 е създадена т. 5, в която е предвидено равностойното парично обезщетение при принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, да се определя по регламентирания в Наредбата ред. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е установен алтернативен вариант на изчисляване, спрямо този по ал. 2 от ЗДС, като в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойно парично обезщетение за земеделски земи да се определя по реда на наредбата по чл. 32, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С писма на Министерски съвет, постъпили в МЗХ с вх. № 03-375/28.05.2024 г. № 03-375/17.02.2025 г., е мотивирана необходимостта от изменение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.), с цел определяне на равностойното и адекватно парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС при принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди. Към настоящия момент, при определяне на равностойно обезщетение на имот, подлежащ на отчуждаване по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, когато е необходимо да се използва метода по Наредбата, се получава нереално ниска стойност за обезщетение на отчуждения имот. Като основна причина в тази насока е началната цена, отразяваща размера според категориите на земеделските земи и пазарните условия в страната, определена в таблицата към чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Освен това, ниската стойност на определените обезщетения при отчуждаване по реда на 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е оспорена пред Европейския съд по правата на човека, като според установената практика на Европейския съд по правата на човека (делата „Костов и други срещу България“ „Божилов и други срещу България“, „Христова и други срещу България“ и други) прилагането на Наредбата не води до предоставяне на равностойни и адекватни обезщетения за засегнатите собственици, което е нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази връзка, Министерски съвет, като ответна страна по съдебните дела, се осъжда да заплати съдебните разноски по делата (около 150-200 дела на година), адвокатските хонорари и експертизи, които в някой случаи са в пъти по-високи от определеното обезщетение за отчуждавания имот. С оглед действащото законодателство – чл. 34, ал. 4 и чл. 34а от ЗДС, случаите на принудително отчуждаване на земеделски имоти, респ. начините на обезщетяване на собствениците и критериите за определяне на паричния размер на обезщетенията, са извън компетенциите на министъра на земеделието и храните. В тази връзка, Министерство на земеделието и храните не разполага с данни за броя на отчуждителните процедури, общата площ на отчуждените земи, пазарните цени и общия размер на изплатените обезщетения, освен с броя на съдебните дела на година, посочени по-горе в цитираните писма на Министерски съвет. Същевременно, през февруари 2025 г. срещу Наредбата са подадени две жалби от физически лица във Върховния административен съд, за които Министерски съвет е изискал становища от МЗХ с писма вх. № 03-82/13.02.2025 г. и 03-116/20.02.2025 г. С подадените жалби се иска прогласяване на нищожност на оспорения акт, поради несъответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, предвиждащ равностойно парично обезщетение при отчуждаване на земеделски имоти. Следва да се има предвид, че с жалбите се оспорва паричния размер на обезщетенията, определени в решения на общинската служба по земеделие за признато, но невъзстановено правово на собственост по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не стойността на обезщетенията при отчуждаване на имоти по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, определи в решенията на Министерски съвет. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията, действаща към момента на цитираните в двете жалби решения за обезщетение на Общинска служба по земеделие – Източна, гр. София (№ 3451/09.02.2024 г. и № 3836/09.02.2025 г., издадени на основание чл. 10б, ал. 1 и чл. 35 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ), собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Поземлената реституция, регламентирана в първия реституционен закон, приет от VІІ Велико Народно събрание – Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в Държавен вестник, бр. 17 от 1 март 1991 г., продължава повече от три десетилетия. Възстановяването правата на бившите собственици в териториите, определени за възстановяване в нови граници – с план за земеразделяне, е приключило, като и към настоящия момент продължава възстановяването правата на бившите собственици на земеделски земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В тази връзка, не е възможно да бъдат определени кои от бившите собственици или техни наследници ще трябва да бъдат обезщетени със земеделски земи или с поименни компенсационни бонове, съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и върху кои от притежаваните преди колективизацията имоти или части от тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. А това е така, защото не е въведен срок за материализиране (идентифицирането) на имотните граници, като приключването на административното производство е оставено в инициативата на бившите собственици или техните наследници. Към днешна дата началните цени на декар за всяка категория земеделски земи, определени в таблицата по чл. 3 от Наредбата, не съответстват за определяне равностойно обезщетение по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Следва да се има предвид, че процентът на инфлация от момента на приемане на Наредбата през 1998 г. до настоящия момент е 214.5%. По данни на Националния статистически институт за индекса на потребителските цени за декември 2024 г. спрямо май 1998 г. е 314.5%, т.е. инфлацията е 214.5% (писмо с вх. № 03-375/06.02.2025 г. от председателя на Националния статистически институт). Други промени в проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата: С приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.) се налага действащите подзаконови нормативни актове да се приведат в съответствие с него, при спазване на принципа на защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. При превалутирането за определяне на размера на цените в евро е спазен подходът и правилата за превалутиране, заложени съответно в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Числовата стойност на цените от действащата към момента Наредба в левове е разделена на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая (1,95583) и полученият резултат е закръглен до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическото правило: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Предвид гореизложените факти и обстоятелства е налице необходимост от увеличаване на началните цени за всяка категория земеделски земи. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, тъй като наредбата е приета през 1998 г. и определените началните цени на земеделските земи по категории в таблицата към чл. 3 не са променяни до настоящия момент. Това води до определяне на нереално ниска стойност на имотите, подлежащи на отчуждаване в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, съответно на справедливо обезщетение в хипотезите, предвидени в реституционния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията, принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1 Актуализиране на началните цени на декар според категориите на земеделските земи. Цел 2 Определяне на равностойно обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС при отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, както и предоставяне на справедливо обезщетение със земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд и/или поименни компенсационни бонове в предвидените в ЗСПЗЗ хипотези. Цел 3 Превалутиране на цените на земеделските земи от левове в евро във връзка с приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерски съвет; 2. Министерство на земеделието и храните; 3. Министерство на регионалното развитие и благоустройството; 4. Агенция пътна инфраструктура; 5. Общинските служби по земеделие – 247 броя; 6. Собственици, чиито имоти се отчуждават за задоволяване на държавни нужди при условията чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Процедурата за принудително отчуждаване на земеделски имоти – частна собственост, за държавни нужди, регламентирана в глава трета от ЗДС е извън компетенциите на министъра на земеделието и храните, поради което Министерство на земеделието и храните не разполага с данни за броя на отчуждителните процедури, броя на засегнатите собственици, общата площ на отчуждените земи, пазарните цени и общия размер на изплатените обезщетения. 7. Собственици, на които се предоставя равностойно обезщетение със земеделски земи или с поименни компенсационни бонове в хипотези, предвидени в ЗСПЗЗ; Не е възможно да бъдат определени кои от бившите собственици или техни наследници ще трябва да бъдат обезщетени със земеделски земи или с поименни компенсационни бонове, съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и върху кои от притежаваните преди колективизацията имоти или части от тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. А това е така, защото не е приключило възстановяването правата на бившите собственици в териториите, определени за възстановяване в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, тъй като не е въведен срок за материализиране (идентифицирането) на имотните граници, като приключването на административното производство е оставено в инициативата на бившите собственици или техните наследници. 8. Оценители на земеделски земи. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. Няма да бъде изменена и допълнена действащата към момента Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. Няма да се актуализират началните цени на декар за всяка категория, определени в таблицата по чл. 3 от Наредбата. Няма да се постигне равностойно обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС при отчуждаване на имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, Няма да се постигне справедливо обезщетение в предвидените хипотези в реституционния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Несъответствието между размера на определените начални цени на земеделските земи и реалните пазарни стойности ще продължи да съществува, като по този начин в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС няма да бъде предоставено равностойно и адекватно обезщетение при отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди. Това ще доведе до завеждане на дела пред Европейския съд по правата на човека, респективно осъждане на държавата за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, респ. разходи за обезщетение. Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се променя. Вариант 2 Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи Описание: С предложения проект на постановление за изменение и допълнение на Наредбата, началните цени на съответните категории земеделски земи са увеличени приблизително три пъти, въз основа на процента на инфлация от момента на приемане на наредбата през 1998 г. до настоящия момент. Предложените цени са определени по данни на Националния статистически институт за индекса на потребителските цени за декември 2024 г. спрямо май 1998 г., който е 314.5%, т.е. инфлацията е 214.5% (писмо с вх. № 03-375/06.02.2025 г. от председателя на Националния статистически институт). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде предоставяно равностойно и адекватно обезщетение на собствениците при отчуждаване на имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, както и на справедливо обезщетение в предвидените хипотези в реституционния ЗСПЗЗ. Няма да се водят дела пред Европейския съд по правата на човека, респективно държавата няма да бъде осъдена за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, респ. да разходва средства за обезщетение. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се променя. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока Ефикасност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока Съгласуваност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). Не се създава нов регулаторен режим. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът не се налага да бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Съдебни производства във връзка с обезщетенията и по отношение на наредбата, доколкото подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват неограничено във времето. 7. Консултации: Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г., ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Писмо с вх. № 03-375/06.02.2025 г. от председателя на Националния статистически институт. 11. Информационни източници: Няма 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Лилия Стоянова Директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ Дата: 23.04.2025 г.

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-197/26.03.2025 г. Институция: Министерство на земеделието и храните Диспозитив: Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване” За пълнота на изложението препоръчваме в този раздел да се включи информация относно случаите на принудително отчуждаване на земеделски имоти, начините за обезщетяване на собствениците на земеделска земя и критериите за определяне на паричния размер на обезщетенията. Тъй като оценката на въздействието трябва да е базирана на данни, препоръчваме добавянето на статистика или друга релевантна информация (например за последните години) относно броя на отчуждителни процедури, общата площ на отчуждени земи, пазарните цени и общия размер на изплатените обезщетения. Относно раздел 2 „Цели“: В раздел 2 е включена Цел 3 „Превалутиране на суми от левове в евро във връзка с приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България“. Необходимо е целите да съответстват на идентифицираните проблеми. В тази връзка предлагаме в описанието на проблема да бъде включена допълнителна информация за Закона за въвеждане на еврото в България и неговата връзка с предлаганите промени. Относно раздел 3 „Идентифициране на заинтересованите страни“: Препоръчително е да бъде посочен приблизителният брой на засегнатите собствениците, включително тези, чиито имоти могат да бъдат отчуждени съгласно чл. 32, ал.  3, т. 2 от ЗДС (т. 6), както и тези, които ще получат обезщетение под формата на земеделски земи или поименни компенсационни бонове според ЗСПЗЗ (т. 7). Подобна детайлна информация би допринесла за по-пълно разбиране на обхвата на въздействие на предложените промени за адекватно обезщетение при отчуждаване на имоти и части от имоти. В случай че такъв брой не може да се определи, следва да се поясни защо. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Анализът на въздействието следва да представя както очакваните положителни ефекти (ползи), така и възможните отрицателни въздействия (разходи). Важно е оценката да включва анализ на въздействията в качествено, количествено и парично изражение. В случай че количествената оценка е невъзможна или нецелесъобразна, следва да се поясни защо. Относно Специфичните въздействия: При извършването на предварителна оценка на въздействието се вземат предвид и се анализират специфичните аспекти на икономическите, социални и екологични въздействия, наричани още специфични въздействия, както е посочено в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 28-37). Тези фактори са от ключово значение, тъй като насочват вниманието към водещите ефекти от предлаганите политики. В този контекст препоръчваме включването на информация относно въздействията върху държавния бюджет, както и върху регионалното и местното развитие. Относно раздел 8 „Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?”: Отговорът „ДА“ е маркиран, но в текста не се открива информация, свързана с правото на Европейския съюз. Препоръчваме или да се предостави аргументация за връзката с европейското законодателство, или да се коригира отговорът спрямо наличната информация. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. И. Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ