Проект на Закон за допълнение на Наказателния кодекс

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г. и бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г.) § 1. В чл. 53 се създават ал. 4 и 5: „(4) Отнема се в полза на държавата и имущество по ал. 1 и 2, придобито от трето недобросъвестно лице, ако не подлежи на връщане и възстановяване. Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице. (5) Имущество, придобито от трето недобросъвестно лице, по смисъла на ал. 4, е: 1. придобитото безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2; 2. придобитото възмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2 и е придобито: а) на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или б) в замяна на имущество на стойност, значително надвишаваща или значително по- ниска от пазарната стойност. 1 3. придобитото от съпруг, лице, с което се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, ако то е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2; 4. прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2; 5. придобитото от юридическо лице, което е контролирано от виновния или от лице по т. 3 или 4, самостоятелно или съвместно.“ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се глава девета „а“ с чл. 90а и 90б: „Глава девета „а“ Участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния кодекс Трети лица, чието имущество подлежи на отнемане по чл. 53 от Наказателния кодекс Чл. 90а. Трети лица по смисъла на тази глава са лицата, по отношение на чието имущество е направено искане за вземане на мерки за обезпечаване или искане за отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния кодекс, с изключение на обвиняемия и заинтересованото юридическо лице. Те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. Права на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане по чл. 53 от Наказателния кодекс 2 Чл. 90б. (1) Когато мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата са насочени към имущество на трети лица, след получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка те могат да участват в производството относно мерките за обезпечаване при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. (2) В съдебното производство третите лица имат следните права: да участват от момента, в който е направено искане за отнемане на тяхното имущество, да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да правят искания, бележки и възражения и да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и законни интереси. Третите лица упражняват тези права в пределите, необходими за защита срещу исканията за вземане на мерки за обезпечаване и за отнемане на тяхното имущество в полза на държавата. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват техните права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. (3) Третите лица могат да обжалват актовете на съда в частта, с която се накърняват техните права и законни интереси, по реда, по който подлежи на обжалване постановеният акт.“ 2. Член 135 се отменя. 3. В чл. 163: а) алинея 7 се изменя така: „(7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху носител, който се съхранява по начин, който да го предпазва от физическо или електромагнитно въздействие, и се запечатва с бележка, в която се посочват: делото, органът, извършил изземването, мястото, датата, и се подписва от лицата чл. 132, ал. 1.“; б) създава се нова ал. 8: „(8) Криптоактиви се изземват чрез прехвърлянето им на адрес на портфейл или друга платформа, контролирани от прокуратурата на Република България в досъдебното производство или от съда в съдебното производство.”; в) досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея след думите „ал. 7“ се добавя „ и 8“; г) създава се ал. 10: „(10) По искане на лицето, от което са иззети криптоактиви, прокурорът в досъдебното производство или съдът в съдебното производство могат да разрешат същите да бъдат продадени на платформа за търговия с криптоактиви за парична сума по ред, определен от Министерския съвет. Разходите по продажбата са за сметка на лицето, от което са иззети криптоактивите, а получената парична сума се съхранява в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.“ 4. В чл. 234: а) заглавието се изменя така: „Срок за извършване на разследването и за мерките за процесуална принуда“; 3 б) алинея 1 се изменя така: „(1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност – в шестмесечен от деня на образуването му.“; в) в ал. 3, в изречение първо цифрата „4“ се заменя с „12“, а изречение трето се изменя така: „Срокът на всяко удължаване се съобразява с фактическата и правната сложност на делото.“; г) алинея 7 се изменя така: „(7) След изтичането на сроковете по ал. 1 – 3 разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора в съответствие с чл. 235.“; д) в ал. 8 изречение първо се изменя така: „Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи.“; е) създава се нова ал. 9: „(9) Съдът, въз основа на обосновано искане на прокурора, може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от една година и шест месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца в останалите случаи.“; ж) досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея се създава изречение второ: „Мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото се отменят, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало.“; з) досегашната ал. 10 става нова ал. 11. § 3. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г. и бр. 66 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3: а) в ал. 4 изречения второ и трето се отменят; б) алинеи 5 и 6 се отменят. 2. В глава първа се създава чл. 3а: 4 „Разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и със задържани стоки Чл. 3а. (1) Продажбите на имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица от агенцията, определени от изпълнителния директор или от оправомощени от него лица. При продажба чрез търг, възлагателното постановление се издава от изпълнителния директор или от оправомощени от него длъжностни лица. Оценяването на имуществата за тяхната продажба се извършва по ред, определен от изпълнителния директор на Национална Агенция по приходите. (2) Агенцията се разпорежда и със задържани от органите ѝ стоки, както следва: 1. стоки, подлежащи на бързо разваляне; 2. стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други, направени от органите по приходите във връзка със задържането на стоките; 3. стоки, чието съхраняване от агенцията е невъзможно. (3) Когато имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 са негодни или тяхното съхранение е невъзможно или води до значителни разходи за агенцията, както и когато за задържаните стоки по ал. 2 има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, същите се унищожават по ред и условия, определени с наредба на министъра на финансите. (4) Недвижимите имоти по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 могат да се предоставят от Министерския съвет на бюджетни организации за изпълнение на техни функции. Движимите вещи по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 могат да се предоставят или прехвърлят безвъзмездно на бюджетни организации и на Българския Червен кръст от министъра на финансите – за моторните превозни средства, и от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица – за други движими вещи. (5) Конфискувани, отнети и изоставени движими културни ценности се предоставят на посочени от министъра на културата музеи от изпълнителния директор на агенцията или оправомощени от него длъжностни лица. (6) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата хранителни стоки могат да се предоставят на бюджетни организации, както и да се прехвърлят безвъзмездно на организации на общинска бюджетна издръжка, Българския Червен кръст или на оператор на хранителна банка от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. (7) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животински и растителни видове могат да се предоставят или прехвърлят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини, на природонаучни музеи и на спасителни центрове от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. 5 (8) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животни-компаньони могат да се предоставят за отглеждане или да се прехвърлят безвъзмездно на бюджетни организации, приюти, спасителни центрове, други животновъдни обекти или на нов собственик от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. (9) Конфискувани и отнети в полза на държавата криптоактиви се продават чрез предоставен за управление портфейл от криптоактиви на платформа за търговия с криптоактиви, съобразно действащото законодателство. (10) Имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13, които се владеят или държат без основание, се изземват по административен ред със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи въз основа на заповед на изпълнителния директор на агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението ѝ, освен ако съдът разпореди друго.“ 6

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Наказателния за изменение и допълнение на кодекс (НК) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 1 3 . 6 . 2 0 2 5 г . X 0 4 .0 4 - 4 9 / 1 3 .0 6 .2 0 2 5 г . S i g n e d b y : M i r o s l a v a V a s i l e v a D o k o v a В отговор на №: 04-00-7/24/10.06.2025 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Обща Настоящото програма на законопроекта април – юни (51-502-01-13 , бележка: предложение за промени Министерския съвет за първата за промени в НК. По този начин 2025 г. от Министерския съвет 51-502-01-20 , 51-502-01-21 и в НК е включено в половина на 2025 г. в системата на вече са внесени 4 51-502-01-22). След т. 42 от Законодателната Програмата съдържа още 3 Народното събрание за периода законопроекта за промени в НК приключване на процедурата по съгласуване бъде внесено в Обръщаме устойчивостта II. За повече представянето както и относими са негативните като минимум, процедурите по докладите, какви които се цели да III. Напомняме, нормативните може да бъде и одобрение от Министерския Народното събрание и ще бъде внимание, че подобен подход на на уредбата. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми яснота и обоснованост на на проблема в този раздел да се данни, въз основа на които последствия за страната от е необходимо в изложението оценяване и изготвянето на са конкретните препоръки за бъдат достигнати с предприемането Относно раздел 7 „Консултации“: че срокът за провеждане на актове е 30 дни и само при по-кратък от 14 дни. съвет на настоящото пето по ред, в рамките чести промени в НК не за решаване“: предложените нормативни включи повече и може да се преценят присъствието в т.нар. „сив в раздел 1 да се опишат цитираните доклади, страната и какви са на предложените обществени консултации изключителни случаи може предложение, то също ще на по-малко от 3 месеца. допринася за качеството и промени предлагаме при по-структурирана информация, мащабите на проблема и какви списък“ на FATF. За целта, по-подробно какви са какви са изводите от нормативните стандарти, промени. по чл. 26 от Закона за да бъде намален, но не гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 IV. Относно раздел 11 „Информационни източници“: След попълване на информацията в раздел 1 от оценката предлагаме в този раздел да се опишат източниците на информация, използвани за извършване на оценката, с посочване на хиперлинкове за тези от тях, които са налични в интернет. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. И.Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 13.6.2025 г . X Sig n ed b y: Isk re n Pa vlo v Iva n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Наказателния кодекс (ЗДНК) ………………………………………… Лице за контакт: Емилия Александрова- държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Телефон и ел. поща: 02/ 9237 314, Em_Aleksandrova@justice.government.bg Александър Стефанов –държавен експерт в дирекция 02/ 9237 344, al_stefanov@justice.government.bg „Съвет по законодателство“ Донка Авра мoва – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ 02/ 9237 342, d_avramova@justice.government.bg Ирена Борисова – държавен експерт в отдел „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси“, 02/ 9237 412, irena.borisova@justice.government.bg дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ Теа Пенева – главен експерт в отдел „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси“, дирекция „Международно 02/ 9237 429, t_peneva@justice.government.bg правно сътрудничество и европейски въпроси“ 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Н еобходимост от предприемане на спешни Република България препоръки, съдържащи се в препоръките мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с международните търговски сделки на ОИСР и свързаните с Република България от списъка на юрисдикциите под на FATF 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото На 18 май 2022 г. беше приет Докладът от Петия оценителен за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към от Комитета оценка се основава на Международните стандарти мерки за изпълнение на отправените към от доклада за България по фаза 4 от подкупването на чужди длъжностни лица в нея инструменти, с цел изключването на засилен мониторинг- т. нар. „сив списък“ възникване: кръг за България на Комитета на експертите Съвета на Европа (MONEYVAL). Извършената на Групата за финансово действие за борба с 2 изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията (Препоръките на FATF) и на Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF. В резултат на приетия Доклад от Петия оценителен кръг, по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – процедура на засилен мониторинг. Същевременно започна и съответната Процедура за наблюдение на FATF, осъществявана от група в рамките на организацията, създадена с цел насърчаване на по-добро глобално съответствие с международните стандарти за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Периодът на наблюдение на страната ни от FATF приключи през м. юни 2023 г., след което, поради липсата на напредък в изпълнението на препоръките от цитирания оценителен доклад на MONEYVAL, България беше включена в списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг – т.нар. „сив списък“ на FATF. Република България има следните слабости по отношение на Препоръка 4: • Критерий 4.1а: Средствата и инструментите за извършване на престъплението могат да се отнемат само от извършителя, но не и от трети лица. • Критерий 4.1в: Няма ясна разпоредба за всички аспекти на конфискацията на имущество, „предназначено или предоставено за използване“ във връзка с финансиране на тероризма. • Критерий 4.2б: Освен ако съответният предмет (имот) не представлява веществено доказателство в наказателното производство (и следователно може да бъде обект на изземване по реда на НПК), временните мерки не могат да бъдат приложени преди повдигане на обвинение и не могат да бъдат прилагани към трети лица (това се отнася и до процедурите за конфискация на активи от КПКОНПИ. • Критерий 4.4: Липсва наличен механизъм за активно управление на запорирани и конфискувани активи извън мерките за съхранение и пазене, както и за управление и разпореждане с имущество, което е конфискувано по НК. Предложените със Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс (НК) изменения и допълнения на действащото законодателство (освен на Наказателния кодекс, и на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за Националната агенция за приходите), целят изпълнението на направените препоръки. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатираните в т. 1 проблеми Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като за изпълнение на правните стандарти на ФАТФ са необходими допълнения в Наказателния кодекс, изменения и допълнения в Наказателно- процесуалния кодекс и Закона за Националната агенция за приходите. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени произтичат от необходимостта от изпълнение на Международните стандарти на Групата за финансово действие за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията (Препоръките на FATF) и на Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF, както и от Доклада от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 3 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Правилно изпълнение на изискванията към България, поставени с Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. и Препоръките на FATF и изключване на България от т.нар. „сив списък“: Оперативни цели: 1. Правилно изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на FATF, както и на препоръки от Оценителния доклад за България на MONEYVAL (от 2022 г.), свързани с констатираната невъзможност за обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 от НК от трети недобросъвестни лица, и необходимостта от осигуряване на защита на третите добросъвестни лица в тези случаи, в рамките на наказателния процес. В тази връзка, в цитирания оценителен доклад за страната ни се посочва, че следва да се отстранят следните недостатъци: „Средствата за извършване на престъплението могат да се отнемат само от извършителя, но не и от трети лица (т.е. от трети недобросъвестни лица)“ и „Освен ако съответният предмет (имот) не представлява веществено доказателство в наказателното производство (и следователно може да бъде обект на изземване по реда на НПК), временните мерки не могат да бъдат приложени преди повдигане на обвинение и не могат да бъдат прилагани към трети лица“. За да отстрани горепосочените слабости по Препоръка 4, България следва да изпълни следния правен стандарт на ФАТФ (предвиден в цитираната препоръка) и тълкувателното пояснение към него: „Имуществото, придобито от престъпна дейност, и имуществото със съответна равностойност се разпростира върху имущество, притежавано или държано от трети лица, но без да се засягат правата на добросъвестни трети лица. Примери за обстоятелства, при които имуществото се притежава или държи от недобросъвестни трети лица и може да бъде имущество, придобито от престъпна дейност, или имущество със съответна равностойност, включват: (а) имущество, което е под ефективния контрол на обвиняемия или разследваното лице и което например се държи или притежава от членове на семейството, сътрудници или юридически лица и договорености; или (б) когато имуществото е било подарено или прехвърлено на третата страна за сума, която е значително по-висока или по-ниска от пазарната стойност“. 2. Изпълнение на следната препоръка от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г.: „Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение.“. 3. Създаване в НПК на ред за изземване и управление на виртуални активи, като имат за цел улесняване дейността на компетентните органи при наказателното преследване на престъпленията, извършени посредством компютърни и информационни технологии. Липсата на такъв ред е констатирана и с Оценителния доклад на MONEYVAL за България по отношение на Препоръка 4, където се посочва, че „всички органи срещат трудности с ефективното обезпечаване, управление и възстановяване на виртуални активи, въпреки че такива активи се срещат често в практиката“. 4. Преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, свързани с изпълнението на Препоръка 4 от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г., в частта по Препоръка 4; където е изрично посочено, че „Не съществува ➢ 4 механизъм за активно управление на иззети и конфискувани активи извън мерките за съхранение и отговорно пазене, както и за управление и разпореждане с имущество, което е било конфискувано по реда на НК.“ 4. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерския съвет; - Министерството на финансите; - Националната агенция за приходите; - Агенция „Митници“; - Министерството на вътрешните работи; - Министерството на правосъдието; - Прокуратурата на Република България; - Държавна агенция „Национална сигурност“; - Комисията за противодействие на корупцията; - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество; - Агенцията по вписванията; - Агенцията по обществени поръчки; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи, - разследващите органи от МВР, Агенция „Митници и КПК; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 НПК; - Физически и юридически лица, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от престъпни посегателства. - трети недобросъвестни лица, по отношение на чието имущество е направено искане за вземане на мерки за обезпечаване или искане за отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния кодекс; - Министерство на културата, музеи, бюджетни организации, общини, Българския Червен кръст или оператор на хранителна банка, държавни или общински зоологически и ботанически градини, природонаучни музеи и спасителни центрове, на които се предоставят конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата вещи. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост от спешно предприемане на мерки за изключването на Република България от списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг- т. нар. „сив списък“ на FATF 5 Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - 1. Неизпълнение на препоръки от Доклада от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL), свързани с: изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на ФАТФ; изменение на чл. 234 от НПК; установяване на ред за изземване, обезпечаване и управление на виртуални активи; и преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. 2. Неефективност по отношение на противодействието на престъпността и в частност - на изпирането на пари и финансирането на тероризма, чрез изрично предвиждане на възможността за обезпечаване и отнемане на имущество от трети недобросъвестни лица, в случаите когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления. 3. Липса на гаранции за осигуряване правата на засегнатите трети лица при обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 НК чрез създаване на изрични права в тази насока и на наказателнопроцесуален ред за защитата им в НПК. 4. Запазва се най- тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – процедура на засилен мониторинг наблюдение спрямо България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Допълнение на Наказателния кодекс“: Описание: Предложените със Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс (ЗДНК) промени вкл. и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), ще се обособят в три групи, които имат за цел: 1. Правилно изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на FATF, както и на препоръки от Оценителния доклад за България на MONEYVAL (от 2022 г.), свързани с констатираната невъзможност за обезпечаване и отнемане на имущество 6 по чл. 53 от НК от трети недобросъвестни лица, и необходимостта от осигуряване на защита на третите добросъвестни лица в тези случаи, в рамките на наказателния процес. В тази връзка, в цитирания оценителен доклад за страната ни се посочва, че следва да се отстранят следните недостатъци: „Средствата за извършване на престъплението могат да се отнемат само от извършителя, но не и от трети лица (т.е. от трети недобросъвестни лица)“ и „Освен ако съответният предмет (имот) не представлява веществено доказателство в наказателното производство (и следователно може да бъде обект на изземване по реда на НПК), временните мерки не могат да бъдат приложени преди повдигане на обвинение и не могат да бъдат прилагани към трети лица“. С оглед изпълнение на горепосочените международни стандарти и препоръки със законопроекта ще се предложат съответни допълнения в чл. 53 от НК, както и ще се предвиди процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане посредством създаване на нова Глава девета „а“ от НПК, „Участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния Кодекс“ с чл. 90а – 90б. 2. На следващо място ще се предложат изменения и допълнения в чл. 234 от НПК, за да се изпълни следната препоръка от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г.: „Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение.“. 3. Третата група предложения за законодателни изменения са свързани със създаване в НПК на ред за изземване и управление на виртуални активи, като имат за цел улесняване дейността на компетентните органи при наказателното преследване на престъпленията, извършени посредством компютърни и информационни технологии. Липсата на такъв ред е констатирана и с Оценителния доклад на MONEYVAL за България по отношение на Препоръка 4, където се посочва, че „всички органи срещат трудности с ефективното обезпечаване, управление и възстановяване на виртуални активи, въпреки че такива активи се срещат често в практиката“. 4. На четвърто място се предлагат изменения в ЗНАП, които имат за цел преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. В Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г., в частта по Препоръка 4, е изрично посочено, че „Не съществува механизъм за активно управление на иззети и конфискувани активи извън мерките за съхранение и отговорно пазене, както и за управление и разпореждане с имущество, което е било конфискувано по реда на НК.“ С оглед отстраняване на констатираните пропуски се предлага изменение на чл. 3 и създаването на нов чл. 3а „Разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и със задържани стоки“ в ЗНАП. Основните предлагани промени ще са следните: Допълнения в Наказателния кодекс, които ще се сведат до следното: С оглед изпълнение на горепосочените международни стандарти и препоръки със законопроекта ще се предложат съответни допълнения в чл. 53 от НК. Ще се предвиди да се отнема в полза на държавата и имущество по чл. 53, ал. 1 и 2 от НК, придобито от трето недобросъвестно лице, ако не подлежи на връщане и възстановяване. Имуществото ще се отнема и при правоприемство на юридическото лице. Ще се предложи изчерпателна номенклатура на случаи, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Това ще бъде имущество: 1. придобитото безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 2. придобитото възмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53 и е придобито: а) на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или б) в замяна на имущество на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от 7 пазарната стойност; 3. придобитото от съпруг, лице, с което се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, ако то е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 4. прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 5. придобитото от юридическо лице, което е контролирано от виновния или от лице по т. 3 или 4, самостоятелно или съвместно. Предложената уредба ще обхваща случаите на трети недобросъвестни лица, когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления, но са се обогатили неправомерно. 3.2. Изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс ще се свеждат до следното: На първо място, ще се създаде процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на тяхно имущество, посредством създаване на нова Глава девета „а“ от НПК, „Участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния Кодекс“ с чл. 90а – 90б. Така ще се създадат гаранции за възможностите на тези лица, които са добросъвестни, да защитят своите права и законни интереси. Ще се предвиди, че трети лица по смисъла на Глава девета „а“, са лицата, по отношение на чието имущество е направено искане за вземане на мерки за обезпечаване или искане за отнемане при наличие на условията на чл. 53 от Наказателния кодекс, с изключение на обвиняемия и заинтересованото юридическо лице. Те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. Ще се предложи процесуалните възможности за защита на третите лица да са аналогични на вече утвърдените и ясни процедури. Ще се предложи когато мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата са насочени към имущество на трети лица, след получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка те да могат да участват в производството относно мерките за обезпечаване при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ще се регламентира каталог от процесуални права на третите лица, които са им необходими за защита на техните материални права. В съдебното производство ще се предложи третите лица да имат следните права: да участват от момента, в който е направено искане за отнемане на тяхното имущество, да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да правят искания, бележки и възражения и да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и законни интереси. Ще се уточни, че третите лица могат да упражняват тези права само в пределите, необходими за защита срещу исканията за вземане на мерки за обезпечаване и за отнемане на тяхното имущество в полза на държавата, защото целта на тяхното участие е да могат да защитят своите права, без да застрашават движението на наказателното производство, като се отчита обстоятелството, че те не са страни по материалното наказателно правоотношение. Третите лица, както и останалите субекти, ще могат да правят искания, бележки, възражения, както и да обжалват актовете, които накърняват техните права и законни интереси, по електронен път, като се подписват с квалифициран електронен подпис. Третите лица ще могат да обжалват актовете на съда в частта, с която се накърняват техните права и законни интереси по реда, по който подлежи на обжалване постановения акт. На второ място, изменения ще се предложат и по отношение на процесуалните срокове за извършване на разследването и за мерките за процесуална принуда. С оглед на отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока, ще се предложи увеличаване на първоначалния срок за разследване на три месеца, както и възможност още в началото да се определи по-дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото – до шест месеца. Ще се запази възможността прокурорът да определи по-кратък срок, което гарантира по-точно съобразяване на сложността на разследването. Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът вече да може да удължи срока по чл. 234, ал. 1 от НПК до дванадесет месеца, вместо както досега – до четири месеца. Ще се запази възможността, ако и този срок се окаже 8 недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Ще се предвиди срокът на всяко удължаване да се съобразява с фактическата и правната сложност на делото. Ще се предложи промяна на ал. 7, като се съобразят отправяните критики, и съдържанието ѝ ще бъде насочено към осигуряване на незабавна възможност за прокурора да осъществи надзор върху качеството и срочността на разследването. Строгият краен срок в член 234, ал. 8 от НПК е счетен от Комитета MONEYVAL дори за по-сериозен недостатък в сравнение с режима на сроковете за разследване, който значително намалява ефективната приложимост на всички временни мерки, и изведен като въпрос, подлежащ на приоритетно разглеждане. Правилното разследване на тежки престъпления, свързани с престъпления на организирана престъпност и/или с транснационални последици, или престъпления от областта на изпирането на пари със сложни схеми за изпиране на пари, оправдано би изисквало повече от 18 месеца, като автоматичната отмяна на наложени обезпечителни мерки в такива случаи може да има пряко отрицателно въздействие върху изхода на наказателното дело и да осуети обезпечаването на облагите от престъпна дейност по мащабни наказателни дела. Затова ще се предложи в ал. 8 наред с мярката за обезпечаване на гражданския иск да се включат и останалите мерки за обезпечаване – на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, които също да подлежат на отмяна от прокурора, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало. За да се осигури възможност за ефективна защита на правата на третите лица, но също така и ефективност на разследването, ще се предложи решението за удължаване на сроковете на обезпечителните мерки да се взема от съда. Съдът, въз основа на обосновано искане на прокурора, ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от една година и шест месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи. Мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, ще се отменят, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало. На трето място, с предложено изменение на чл. 163, ал. 7 ще отпадне изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Това изискване не отговаря на съвременните технологични реалности. Новите технологии позволяват обработката на огромно количество данни – десетки и стотици гигабайти и терабайти. Изискването тези данни да се запишат върху хартиен носител е нецелесъобразно и остаряло, а в случаите на големи количества данни – и практически неприложимо, т.к. би довело до необходимостта от генериране на стотици или хиляди страници с данни, които не могат да бъдат обработвани от разследващите органи и от съда в ръчен режим с разумни средства. Иззетите компютърни информационни данни следва да бъдат приобщени по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства (т.е. с информационни и комуникационни технологии). Това изменение от своя страна ще доведе до отмяна на разпоредбата на чл. 135 НПК. С предложената нова ал. 8 в чл. 163 НПК ще се създаде процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството. С предложената нова ал. 10 в същата разпоредба ще се предвиди по искане на лицето, от което са иззети криптоактиви, прокурорът в досъдебното производство или съдът в съдебното производство, да могат да разрешат същите да бъдат продадени на платформа за търговия с криптоактиви за парична сума, по ред определен от Министерския съвет. Разходите по продажбата ще са за сметка на лицето, от което са иззети криптоактивите, а получената парична сума ще се съхранява в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. Така се осигурява защита на интересите на лицето срещу евентуално обезценяване на стойността им в по-късен момент. 3.3. Изменения и допълнения в Закона за НАП ще се свеждат до следното: С влизане в сила на съдебните актове, с които се постановява конфискация или отнемане на имущества, държавата придобива правото на собственост върху съответните имущества, за което последващо действие, респ. 9 бездействие от страна на обвиняемите, респ. ответниците в производствата, не е необходимо. С така придобитото имущество държавата има правото, а от там и възможността, да се разпорежда без съдействието на лицето, от което имуществото е отнето, както и без да е необходимо съдействие от съдебен изпълнител. Налице е обаче празнота в закона по отношение на изземването на фактическата власт върху конфискувани и отнети в полза на държавата имущества, което води до невъзможност за упражняване функциите на НАП по чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗНАП, съответно до невъзможност за изпълнение на съдебните актове. Ще се предложи разпоредба с която да се преодолее тази празнота, като се предоставят правомощия на органите по приходите по изземване на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества от лица, които ги владеят или държат без правно основание. В преобладаващите случаи това са бившите собственици, от които имуществата са отнети или конфискувани, мними наематели, ползватели и др. С предложените промени ще се уредят правомощия на органите по приходите, аналогични на тези на областните управители по чл. 80 от ЗДС, но отнасящи се за всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, за които е необходимо да се предприемат действия по изземване от НАП във връзка с изпълнение на актовете за конфискация или отнемане. С нея ще се цели създаване на възможност за защита на правото на собственост на държавата в случаите, когато имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 от ЗНАП се владеят или държат без основание. Ще се предложи оценяването на имуществата за тяхната продажба да се извършва по ред, определен от изпълнителния директор на НАП. По този начин ще бъдат отчетени всички специфични случаи при продажба на имуществата от НАП, с оглед определяне на най-добри условия за продажба. С предложените промени ще бъде възприето отнетите имущества да се предоставят за нуждите на бюджетни организации директно от изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица, с изключение на моторни превозни средства и недвижими имоти, за които се запазва реда за предоставяне съответно от министъра на финансите и Министерския съвет. По този начин ще се постига по-голяма бързина при предоставяне на имуществата с оглед тяхното ефективно управление от нуждаещите се организации. Ще се въведат и правила за разпореждане със задържани стоки, както и за бракуване и унищожаване на негодни стоки от органите и служителите на агенцията, без да се изисква съгласие на министъра на финансите, с оглед по-голяма оперативност. Ще се предвиди унищожаването да се извършва съобразно ред и условия, предвидени в наредба, издадена от министъра на финансите. Регламентиран е ред за разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата криптоактиви. Предвиденият ред гарантира бърза реализация на криптоактивите, в случай че в НАП бъдат получени преписки за такива имущества. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - 1. Изпълнят препоръките от Доклада от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL), свързани с: изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на ФАТФ; 2. Ще се установи ред за изземване, обезпечаване и управление на виртуални активи; 3. Ще се преодолеят констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества; 2. Ще се осигури ефективност по отношение на противодействието на престъпността и в частност - на изпирането на пари и финансирането на тероризма, чрез изрично предвиждане на възможността за обезпечаване и отнемане на имущество от трети недобросъвестни лица, в случаите когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления; 10 3. Ще се създадат гаранции за осигуряване правата на засегнатите трети лица при обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 НК чрез създаване на изрични права в тази насока и на наказателнопроцесуален ред за защитата им в НПК. 4. Ще се подобри международния имидж на България с отпадането й от процедурата на засилен мониторинг. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „Н ЕНОРМАТИВНА НАМЕСА “: Описание: Не е възможно предприемането само на организационни мерки. Необходимо е уреждането на проблема с нормативен акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен единствено чрез организационни мерки Отрицателните въздействия биха били: - 1. Неизпълнение на препоръки от Доклада от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL), свързани с: изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на ФАТФ; изменение на чл. 234 от НПК; установяване на ред за изземване, обезпечаване и управление на виртуални активи; и преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. 2. Неефективност по отношение на противодействието на престъпността и в частност - на изпирането на пари и финансирането на тероризма, чрез изрично предвиждане на възможността за обезпечаване и отнемане на имущество от трети недобросъвестни лица, в случаите когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления. 11 имущество защитата мониторинг Проектът 1.1. 1.2. 3. 4. Ще Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително Липса на гаранции за по чл. 53 НК чрез им в НПК. се запази най- наблюдение спрямо въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните осигуряване създаване на тежката процедура за България. (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, правата на засегнатите трети изрични права в тази насока мониторинг на Комитета страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни лица при и на MONEYVAL – страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) обезпечаване и отнемане на наказателнопроцесуален ред за процедура на засилен нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Допълнение на НК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е ➢ Цел 1: Правилно изпълнение на изискванията към България, поставени с Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. и Препоръките на FATF и изключване на България от т.н. „сив списък“ ниска висока ниска 12 т с о н с а к и ф Е ➢ Цел 1: Правилно изпълнение на изискванията към България, поставени с Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. и Препоръките на FATF и изключване на България от т.н. „сив списък“ ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Правилно изпълнение на изискванията към България, поставени с Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. и Препоръките на FATF и изключване на България от т.н. „сив списък“ ниска висока ниска 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По Посочете Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант 2 препоръчителните варианти за вариант: Нормативна решаване на поставения намеса: „ Допълнение на проблем/проблеми. НК“ 6.1. на 1.2. Ако Промяна 1.1. се в административната препоръчителния вариант Изборът следва да е съотносим предвижда въвеждането на на тежест (включително с посочените специфични такса, представете административното регулиране и за физическите и по отделните въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер съгласно административния контрол върху юридическите лица проблеми): вариант за решаване Методиката по чл. стопанската дейност. от прилагането на всеки проблем. 7а от Закона за ограничаване 13 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 14 Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР и свързаните с нея инструменти. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Наказателен кодекс - https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529; 2. Наказателно-процесуален кодекс - https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224; 3. Закон за Националната агенция за приходите - https://lex.bg/laws/ldoc/2135461320 ; 4. Официален уебсайт на Европейския съюз: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62021CJ0203; 5. www.fatf-gafi.org/content/dam/fatf-gafi/methodology/FATF%20Methodology%2022%20Feb%202013.pdf.coredownload.pdf; 6. https://www.fatf-gafi.org/en/publications/Fatfrecommendations/Fatf-recommendations.html; 7. https://rm.coe.int/moneyval-2022-1-mer-bulgaria/1680a70913 - линк към електронната страница на Съвета на Европа, съдържащ оценителния доклад от 2022 г. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 15 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: 16.6.2025 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

ПРОЕКТ! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект На 18 май 2022 г. беше приет Докладът от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Извършената от Комитета оценка се основава на Международните стандарти на Групата за финансово действие за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията (Препоръките на FATF) и на Методологията за оценка на техническото съответствие с Препоръките на FATF. В резултат на приетия Доклад от Петия оценителен кръг, по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – процедура на засилен мониторинг. Същевременно започна и съответната Процедура за наблюдение на FATF, осъществявана от група в рамките на организацията, създадена с цел насърчаване на по-добро глобално съответствие с международните стандарти за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Периодът на наблюдение на страната ни от FATF приключи през м. юни 2023 г., след което, поради липсата на напредък в изпълнението на препоръките от цитирания оценителен доклад на MONEYVAL, България беше включена в списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг – т.нар. „сив списък“ на FATF. Предложените със Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс (НК) изменения и допълнения на действащото законодателство (освен на Наказателния кодекс, и на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за Националната агенция за приходите), целят изпълнението на направените препоръки. 2. Цели на предложения законопроект Предложените със Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс (ЗДНК), предвиждащ промени и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изменения се обособяват в три групи, които имат за цел: 1. Правилно изпълнение на изискванията на Препоръка 4, „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на FATF, както и на препоръки от Оценителния доклад за България на MONEYVAL (от 2022 г.), свързани с констатираната невъзможност за обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 от НК от трети недобросъвестни лица, и необходимостта от осигуряване на защита на третите добросъвестни лица в тези случаи, в рамките на наказателния процес. В тази връзка, в цитирания оценителен доклад за страната ни се посочва, че следва да се отстранят следните недостатъци: „Средствата за извършване на престъплението 1 могат да се отнемат само от извършителя, но не и от трети лица (т.е. от трети недобросъвестни лица)“ и „Освен ако съответният предмет (имот) не представлява веществено доказателство в наказателното производство (и следователно може да бъде обект на изземване по реда на НПК), временните мерки не могат да бъдат приложени преди повдигане на обвинение и не могат да бъдат прилагани към трети лица“. За да отстрани горепосочените слабости по Препоръка 4, България следва да изпълни следния правен стандарт на ФАТФ (предвиден в цитираната препоръка) и тълкувателното пояснение към него: „Имуществото, придобито от престъпна дейност, и имуществото със съответна равностойност се разпростира върху имущество, притежавано или държано от трети лица, но без да се засягат правата на добросъвестни трети лица. Примери за обстоятелства, при които имуществото се притежава или държи от недобросъвестни трети лица и може да бъде имущество, придобито от престъпна дейност, или имущество със съответна равностойност, включват: (а) имущество, което е под ефективния контрол на обвиняемия или разследваното лице и което например се държи или притежава от членове на семейството, сътрудници или юридически лица и договорености; или (б) когато имуществото е било подарено или прехвърлено на третата страна за сума, която е значително по-висока или по-ниска от пазарната стойност.“ С оглед изпълнение на горепосочените международни стандарти и препоръки със законопроекта се предлагат съответни допълнения в чл. 53 от НК, както и се предвижда процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане посредством създаване на нова Глава девета „а“ от НПК, „Участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния Кодекс“ с чл. 90а – 90б. 2. На следващо място се предлагат изменения и допълнения в чл. 234 от НПК, за да се изпълни следната препоръка от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г.: „Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение.“ 3. Третата група предложения за законодателни изменения са свързани със създаване в НПК на ред за изземване и управление на виртуални активи, като имат за цел улесняване дейността на компетентните органи при наказателното преследване на престъпленията, извършени посредством компютърни и информационни технологии. Липсата на такъв ред е констатирана и с Оценителния доклад на MONEYVAL за България по отношение на Препоръка 4, където се посочва, че „всички органи срещат трудности с ефективното обезпечаване, управление и възстановяване на виртуални активи, въпреки че такива активи се срещат често в практиката.“ 2 4. На четвърто място се предлагат изменения в ЗНАП, които имат за цел преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. В Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г., в частта по Препоръка 4, е изрично посочено, че „Не съществува механизъм за активно управление на иззети и конфискувани активи извън мерките за съхранение и отговорно пазене, както и за управление и разпореждане с имущество, което е било конфискувано по реда на НК.“ С оглед отстраняване на констатираните пропуски се предлага изменение на чл. 3 и създаването на нов чл. 3а „Разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и със задържани стоки“ в ЗНАП. 3. Същност на законодателните промени 3.1. Допълненията в Наказателния кодекс се свеждат до следното: С оглед изпълнение на горепосочените международни стандарти и препоръки със законопроекта се предлагат съответни допълнения в чл. 53 от НК. Предвижда се да се отнема в полза на държавата и имущество по чл. 53, ал. 1 и 2 от НК, придобито от трето недобросъвестно лице, ако не подлежи на връщане и възстановяване. Имуществото ще се отнема и при правоприемство на юридическото лице. Предлага се изчерпателна номенклатура на случаи, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Това е имущество: 1. придобитото безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 2. придобитото възмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че имуществото е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53 и е придобито: а) на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или б) в замяна на имущество на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност; 3. придобитото от съпруг, лице, с което се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, ако то е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 4. прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество е сред посочените в ал. 1 или 2 на чл. 53; 5. придобитото от юридическо лице, което е контролирано от виновния или от лице по т. 3 или 4, самостоятелно или съвместно. Предложената уредба обхваща случаите на трети недобросъвестни лица, когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления, но са се обогатили неправомерно. 3.2. Измененията и допълненията в Наказателно-процесуалния кодекс се свеждат до следното: 3 На първо място, създава се процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на тяхно имущество, посредством създаване на нова Глава девета „а“ от НПК, „Участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл. 53 от Наказателния Кодекс“ с чл. 90а – 90б. Така се създават гаранции за възможностите на тези лица, които са добросъвестни, да защитят своите права и законни интереси. Предвижда се, че трети лица по смисъла на Глава девета „а“, са лицата, по отношение на чието имущество е направено искане за вземане на мерки за обезпечаване или искане за отнемане при наличие на условията на чл. 53 от Наказателния кодекс, с изключение на обвиняемия и заинтересованото юридическо лице. Те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. Предлага се процесуалните възможности за защита на третите лица да са аналогични на вече утвърдените и ясни процедури. Предлага се когато мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата са насочени към имущество на трети лица, след получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка те да могат да участват в производството относно мерките за обезпечаване при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Регламентира се каталог от процесуални права на третите лица, които са им необходими за защита на техните материални права. В съдебното производство третите лица се предлага да имат следните права: да участват от момента, в който е направено искане за отнемане на тяхното имущество, да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да правят искания, бележки и възражения и да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и законни интереси. Уточнява се, че третите лица могат да упражняват тези права само в пределите, необходими за защита срещу исканията за вземане на мерки за обезпечаване и за отнемане на тяхното имущество в полза на държавата, защото целта на тяхното участие е да могат да защитят своите права, без да застрашават движението на наказателното производство, като се отчита обстоятелството, че те не са страни по материалното наказателно правоотношение. Третите лица, както и останалите субекти, могат да правят искания, бележки, възражения, както и да обжалват актовете, които накърняват техните права и законни интереси, по електронен път, като се подписват с квалифициран електронен подпис. Третите лица ще могат да обжалват актовете на съда в частта, с която се накърняват техните права и законни интереси по реда, по който подлежи на обжалване постановения акт. На второ място, изменения се предлагат и по отношение на процесуалните срокове за извършване на разследването и за мерките за процесуална принуда. С оглед отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока, се предлага увеличаване на първоначалния срок за разследване на три месеца, както и възможност още в началото да се определи по-дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото – до шест месеца. Остава възможността прокурорът да определи по-кратък срок, което гарантира по-точно съобразяване на сложността на разследването. Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът 4 вече да може да удължи срока по чл. 234, ал. 1 от НПК до дванадесет месеца, вместо както досега – до четири месеца. Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Предвижда се срокът на всяко удължаване да се съобразява с фактическата и правната сложност на делото. Предлага се промяна на ал. 7, като са съобразени отправяните критики, и съдържанието ѝ е насочено към осигуряване на незабавна възможност за прокурора да осъществи надзор върху качеството и срочността на разследването. Строгият краен срок в член 234, ал. 8 от НПК е счетен от Комитета MONEYVAL дори за по-сериозен недостатък в сравнение с режима на сроковете за разследване, който значително намалява ефективната приложимост на всички временни мерки, и изведен като въпрос, подлежащ на приоритетно разглеждане. Отбелязва се, че правилното разследване на тежки престъпления, свързани с престъпления на организирана престъпност и/или с транснационални последици, или престъпления от областта на изпирането на пари със сложни схеми за изпиране на пари, оправдано би изисквало повече от 18 месеца, като автоматичната отмяна на наложени обезпечителни мерки в такива случаи може да има пряко отрицателно въздействие върху изхода на наказателното дело и да осуети обезпечаването на облагите от престъпна дейност по мащабни наказателни дела. Предлага се в ал. 8 наред с мярката за обезпечаване на гражданския иск да се включат и останалите мерки за обезпечаване – на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, които също да подлежат на отмяна от прокурора, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало. За да се осигури възможност за ефективна защита на правата на третите лица, но също така и ефективност на разследването, е предложено решението за удължаване на сроковете на обезпечителните мерки да се взема от съда. Съдът, въз основа на обосновано искане на прокурора, ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от една година и шест месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи. Мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, ще се отменят, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало. На трето място, с предложеното изменение на чл. 163, ал. 7 отпада изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Това изискване не отговаря на съвременните технологични реалности. Новите технологии позволяват обработката на огромно количество данни – десетки и стотици гигабайти и терабайти. Изискването тези данни да се запишат върху хартиен носител е нецелесъобразно и остаряло, а в случаите на големи количества данни – и практически неприложимо, т.к. би довело до необходимостта от генериране на стотици или хиляди страници с данни, които не могат да бъдат обработвани от разследващите органи и от съда в ръчен режим с разумни средства. Иззетите компютърни информационни данни следва да бъдат приобщени по делото като електронни доказателства и обработвани от 5 компетентните органи с автоматизирани средства (т.е. с информационни и комуникационни технологии). Това изменение от своя страна води до отмяна на разпоредбата на чл. 135 НПК. С предложената нова ал. 8 в чл. 163 НПК се създава процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството. С предложената нова ал. 10 в същата разпоредба се предвижда по искане на лицето, от което са иззети криптоактиви, прокурорът в досъдебното производство или съдът в съдебното производство, да могат да разрешат същите да бъдат продадени на платформа за търговия с криптоактиви за парична сума, по ред определен от Министерския съвет. Разходите по продажбата ще са за сметка на лицето, от което са иззети криптоактивите, а получената парична сума ще се съхранява в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. Така се осигурява защита на интересите на лицето срещу евентуално обезценяване на стойността им в по- късен момент. 3.3. Измененията и допълненията в Закона за НАП се свеждат до следното: С влизане в сила на съдебните актове, с които се постановява конфискация или отнемане на имущества, държавата придобива правото на собственост върху съответните имущества, за което последващо действие, респ. бездействие от страна на обвиняемите, респ. ответниците в производствата, не е необходимо. С така придобитото имущество държавата има правото, а от там и възможността да се разпорежда без съдействието на лицето, от което имуществото е отнето, както и без да е необходимо съдействие от съдебен изпълнител. Налице е обаче празнота в закона по отношение на изземването на фактическата власт върху конфискувани и отнети в полза на държавата имущества, което води до невъзможност за упражняване функциите на НАП по чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗНАП, съответно до невъзможност за изпълнение на съдебните актове. Предложената разпоредба преодолява тази празнота, като предоставя правомощия на органите по приходите по изземване на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества от лица, които ги владеят или държат без правно основание. В преобладаващите случаи това са бившите собственици, от които имуществата са отнети или конфискувани, мними наематели, ползватели и др. С предложените промени се уреждат правомощия на органите по приходите, аналогични на тези на областните управители по чл. 80 от ЗДС, но отнасящи се за всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, за които е необходимо да се предприемат действия по изземване от НАП във връзка с изпълнение на актовете за конфискация или отнемане. С нея се цели създаване на възможност за защита на правото на собственост на държавата в случаите, когато имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 от ЗНАП се владеят или държат без основание. Предложено е оценяването на имуществата за тяхната продажба да се извършва по ред, определен от изпълнителния директор на НАП. По този начин ще бъдат отчетени всички специфични случаи при продажба на имуществата от НАП, с оглед определяне на най-добри условия за продажба. 6 С предложените промени е възприето отнетите имуществата да се предоставят за нуждите на бюджетни организации директно от изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица, с изключение на моторни превозни средства и недвижими имоти, за които се запазва реда за предоставяне съответно от министъра на финансите и Министерския съвет. По този начин ще се постига по-голяма бързина при предоставяне на имуществата с оглед тяхното ефективно управление от нуждаещите се организации. Въвеждат се и правила за разпореждане със задържани стоки, както и за бракуване и унищожаване на негодни стоки от органите и служителите на агенцията, без да се изисква съгласие на министъра на финансите, с оглед по-голяма оперативност. Предвижда се унищожаването да се извършва съобразно ред и условия, предвидени в наредба, издадена от министъра на финансите. Регламентиран е ред за разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата криптоактиви. Предвиденият ред гарантира бърза реализация на криптоактивите, в случай че в НАП бъдат получени преписки за такива имущества. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предложените изменения и допълнения ще бъдат постигнати следните резултати: 1. Изпълнение на препоръки от Доклада от Петия оценителен кръг за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL) свързани с: изпълнение на изискванията на Препоръка 4 „Замразяване, изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество“ на ФАТФ; изменение на чл. 234 от НПК; установяване на ред за изземване, обезпечаване и управление на виртуални активи; и преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. 2. Повишаване ефективността на противодействието на престъпността и в частност - на изпирането на пари и финансирането на тероризма, чрез изрично предвиждане на възможността за обезпечаване и отнемане на имущество от трети недобросъвестни лица, в случаите когато последните не са извършители или съучастници в извършване на умишлени престъпления. 3. Осигуряване правата на засегнатите трети лица при обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 НК чрез създаване на изрични права в тази насока и на наказателнопроцесуален ред за защитата им в НПК. 4. Подобряване на международния авторитет на българската държава. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. 7 Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР и свързаните с нея инструменти. 8