Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги

Проект Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги Глава първа Общи положения Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. (2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. (3) Местата по ал. 1 се устройват по начин, който дава възможност за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани с цел отдих и почивка сред природата, спазвайки принципа „Не оставяй следа“. (4) В местата по ал. 1 се допуска употребата само на къмпинг оборудване от преносими предмети за битово ползване и поставяне на определените в чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК обекти, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Чл. 2. (1) Местата по чл. 1, ал. 1 могат да се обособяват в поземлени имоти или части от тях, до които има осигурен транспортен достъп, в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им, за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в периода от 1 май до 30 септември. (2) Местата по чл. 1, ал. 1 могат да се обособяват в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица. (3) Местата по чл. 1, ал. 1 в земеделски земи могат да се обособяват само в имоти, които не са отдадени под наем или аренда по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за съответния период. Чл. 3. (1) Местата по чл. 1, ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии с категория резерват, природна забележителност, поддържан резерват и защитена местност по Закона за защитените територии. (2) Местата по чл. 1, ал. 1 не могат да се разполагат в крайбрежни заливаеми ивици, както и в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2 от Закона за устройство на територията. (3) Местата по чл. 1, ал. 1 не могат да попадат на територията на морските плажове и пясъчните дюни. Чл. 4. Наредбата не се прилага за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, използвани при провеждане на спортни и културни мероприятия, организирани и разрешени по съответния нормативно установен ред, както и при извършване на научноизследователски дейности от научни организации, вписани в Регистъра за научната дейност в Република България. Глава втора Условия и ред за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани Чл. 5. (1) Обособяването на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани се извършва от собственика на имота или от лице, на което имотът е предоставен за управление. (2) Обособяването на местата по ал. 1 може да се извърши и от друго лице въз основа на: 1. декларация - съгласие с нотариална заверка на подписа от собственика или писмен договор за наем – за имоти, собственост на физическо лице, или решение на управителния орган и/или от общото събрание на собствениците на юридически лица и на техни сдружения или писмен договор за наем – за имоти, собственост на юридическо лице; 2. договор за наем - за имоти частна държавна собственост, включени в границите на урбанизираните територии, сключен по реда и при условията на Закона за държавната собственост; 3. писмено съгласие и договор за наем - за имоти държавна собственост, попадащи в земеделски земи; 4. Договор за наем, сключен по реда на Закона за горите - за имоти в горска територия държавна и общинска собственост; 5. решение на общинския съвет или писмено съгласие от кмета на общината, в случай че е упълномощен от общинския съвет и договор за наем, сключен по реда и при условията на Закона за общинската собственост – за имоти общинска собственост извън горски територии. (3) Съгласието и договора за наем по ал. 2 за обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани могат да бъдат ограничени със срок. Чл. 6. Обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани се разрешава за срок до 3 години със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7. (1) За издаване на заповед по чл. 6 собственикът на имота или упълномощеният негов представител или лицето по чл. 5, ал. 2 подава заявление до кмета на общината. (2) Заявлението по ал. 1 съдържа данни за: 1. поземления имот – идентификатор, площ, трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, местоположение (адрес, местност, землище, населено място, община, област); 2. срок, за който имотът или частта от имота ще се ползва за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, който не може да бъде по-дълъг от 3 години. (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документ за собственост на поземления имот; 2. пълномощно, в случаите когато заявлението се подава от упълномощен от собственика представител; 3. съгласие от собственика и/или договор за наем, в случаите по чл. 5, ал. 2; 4. скица на поземления имот от кадастралната карта; 5. ситуационен план на имота или на частта от имота, която ще бъде обособена за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани и схема на транспортния достъп; 6. правила за ползване на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани; 7. становище от органите за пожарен контрол и защита на населението; 8. становище на органите на държавния здравен контрол; 9. становище/решение на компетентния орган по околна среда; 10. становище от Регионалната дирекция по горите – за имоти в горски територии. Чл. 8. (1) Заявлението по чл. 7 и приложенията към него се разглеждат в 7-дневен срок по отношение на пълнота на информацията и документацията. (2) При установени непълноти, пропуски и неточности в заявлението или в представената документация от лицето, подало заявлението, се изисква писмено да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация в 14-дневен срок. (3) В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 2, производството по разглеждане на заявлението се прекратява със заповед на органа по чл. 6, която се съобщава и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Времето, определено за отстраняване на непълнотите и неточностите в документацията, не се включва в срока за произнасяне по чл. 9, ал. 1. Чл. 9. (1) Заповедта по чл. 6 се издава в 14-дневен срок от постъпването на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация. (2) Заповедта по чл. 6 съдържа: 1. наименование на органа, който я издава; 2. номер и дата на издаване; 3. лицето, на което се разрешава обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. права и задължения; 6. данни за поземления имот, в който ще бъдат обособени места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани – идентификатор и адрес, а за имотите в горски територии и номер на подотдел по актуални данни от инвентаризацията; 7. капацитет – брой на местата за разполагане на палатки, кемпери или каравани; 8. срок за ползване на имота за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани; 9. срок за освобождаване на имота от временно разположените палатки, кемпери или каравани; 10. ред и срок за обжалване; 11. подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. (3) Неразделна част от заповедта по чл. 6 е ситуационният план по чл. 7, ал. 3, т. 5. (4) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заявителя и на собственика на засегнатия поземлен имот и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). (5) Влязлата в сила заповед по чл. 6 се публикува на интернет страницата на общината. В случаите, когато местата се разполагат в поземлени имоти – държавна собственост, заповедта се публикува и на интернет страницата на ведомството, на което имотът е предоставен за управление. Чл. 10. (1) Кметът на общината или оправомощеното от него длъжностно лице може мотивирано да откаже да издаде заповед по чл. 6 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението, когато: 1. е изразено отрицателно становище по чл. 7, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10; 2. не са изпълнени някои от изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и/или на тази наредба. (2) Отказът по ал. 1 се съобщава на заявителя и може да бъде обжалван по реда на АПК. Глава трета Правила и нормативи за устройването и ползването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани и за престоя в тях Чл. 11. (1) Ситуационният план по чл. 7, ал. 3, т. 5 съдържа: 1. граници на имота или на частта от имота, върху която ще се обособи мястото по чл. 1, ал. 1; 2. вход/изход; 3. зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; 4. места за паркиране на превозни средства; 5. места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; 6. места за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК; 7. места за разполагане на преносими химически тоалетни; 8. места за разполагане на контейнери за отпадъци; 9. места за палене на огън, при условие, че няма забрана в нормативен или административен акт за съответната територия. (2) Ситуационният план по ал. 1 се изработва в мащаб 1:500 или 1:1000 от лица, притежаващи проектантска правоспособност. (3) Към ситуационният план по ал. 1 се прилага схема на транспортния достъп, на която са отразени: 1. за местата, които се обособяват в горски територии или в земеделски земи -съществуващи пътища, вкл. селскостопански и/или горски, с които граничи имота; 2. за местата, които се обособяват в незастроените имоти, включени в границите на урбанизираните територии - съществуващи улици, с които граничи имота. Чл. 12. Имотът или частта от имота, в който се разполагат временно палатки, кемпери или каравани, може да се огражда цялостно с лека прозирна ограда, при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. Вместо ограждане се допуска да се означат по подходящ начин границите на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Чл. 13. На входа на имота може да се обособи зона за охрана при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. В зоната за охрана може да се разположи кемпер, каравана или друго подходящо средство за временен подслон на охраната, с осигурено пожарогасително оборудване, съгласно изискванията на органите за пожарна безопасност и защита на населението, както и комплект за оказване на първа помощ. Чл. 14. Зоната за придвижване на превозните средства е с минимална широчина 3,5 м, като не се допуска поставянето на настилка. Чл. 15. Паркирането на превозните средства се осигурява в границите на имота в обособена зона за паркиране или към местата за разполагане на палатки, кемпери или каравани. Чл. 16. (1) Палатките, кемперите и караваните се разполагат в обособени зони или смесено, като се осигуряват следните минимални разстояния: 1. към разположена в съседство палатка, кемпер или каравана - 3,0 м; 2. към прилежащата зона на придвижване на превозните средства - 2,0 м. (2) Разстоянията по ал. 1, т. 1 може да не се спазват, ако палатката, кемперът или караваната са на един собственик или при съгласие на собствениците им. (3) Съотношението на общата площ на обособените места за разполагане на палатки, кемпери или каравани към общата площ на имота или на частта от имота не може да бъде повече от 70 %. Чл. 17. (1) В границите на имота се разполагат преносими химически тоалетни – по 1 бр. за 30 души. (2) Химическите тоалетни се разполагат на разстояние не по-малко от 5 м от местата за разполагане на палатки, кемпери или каравани. Чл. 18. (1) Правилата за ползване на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани по чл. 7, ал. 3, т. 6. трябва да съдържат изисквания за осигуряване на безопасността, сигурността, чистотата и спокойствието на пребиваващите. (2) В правилата трябва да е определена и такса за ползване на мястото. (3) Правилата по ал. 1 се поставят на видно и леснодостъпно място на входа на имота в зоната за охрана. Чл. 19. Лицето, на което със заповедта по чл. 6 се разрешава да обособи място за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани е длъжно да осигури: 1. охраната; 2. почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати, при условие, че няма забрана в нормативен или административен акт за съответната територия; 3. дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците при спазване на условията и реда, определени в наредба на общинския съвет по чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците; 4. поддръжката на химическите тоалетни от лицензиран оператор; 5. опазването на дървесната растителност от изсичане без разрешение, издадено по реда на съответния нормативен акт; 6. паленето на огън на открито само на определените за това места, при условие, че няма забрана в нормативен или административен акт за съответната територия. Чл. 20. (1) Лицата, които разполагат на обособените места палатки, кемпери или каравани, са длъжни да спазват правилата по чл. 18, ал. 1. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни: 1. да пазят чистота и ред около себе си, не променят заварения ландшафт, не замърсяват водните потоци, басейни и водоеми, не увреждат дървесната растителност, не увреждат природни местообитания и местообитания на видове; 2. да използват специализирани уреди или съдове за палене на огън или на обозначените за тази цел места; 3. да оставят местата такива, каквито са ги намерили, или в по-добро състояние, ако са ги намерили замърсени; 4. да не безпокоят околните с присъствието си и да се придържат към общоприетите добри нрави; 5. да спазват мерки за безопасност, да се информират за метеорологичната прогноза и да спазват инструкциите за напускане на местата при извънредни ситуации; 6. да не нарушават обществения ред. (3) Лицата по ал. 1 заплащат за времето на престоя си такса в размер, определен в правилата по чл. 18, ал. 2. Чл. 21. Местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани могат да се ползват само ако съответстват на изискванията на ЗУЧК и на тази наредба, както и на заповедта по чл. 6 и на правилата по чл. 18. Глава четвърта Контрол Чл. 22. В 3-дневен срок от приключването на дейностите по обособяването на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, лицето, на което това е разрешено със заповедта по чл. 6 уведомява кмета на общината, че мястото започва да функционира. Чл. 23. (1) Лицето, на което е издадена заповедта по чл. 6 е длъжно да осигури освобождаване на имота от временно разположените палатки, кемпери или каравани в срока по чл. 9, ал. 2, т. 9, определен в заповедта. (2) При предсрочно преустановяване на дейността по ал. 1, лицето на което е издадена заповедта по чл. 6 уведомява кмета на съответната община. Чл. 24. Контролът за спазване на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК и на тази наредба се извършва от длъжностни лица от съответната общинска администрация, определени от кмета на общината, от длъжностни лица, определени от министъра на туризма или от областните управители съобразно техните компетентности по чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК.

ДО: МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО e-mrrb@mrrb.government.bg МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ secretariate@mzh.government.bg МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ edno_gishe@moew.goverment.bg МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА tourism@tourism.government.bg СТАНОВИЩЕ ОТ: Борислав Христов Борисов За контакт: savesinemorets@gmail.com Относно: Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с чл. 26 ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове Ви изпращам настоящото становище относно Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона"А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Настоящият Проект на наредба, е изцяло неприемлив, тъй като разпоредбите му противоречат и на основни конституционни норми, и на обществената нужда от развиване на възможности за почивка сред природата, и не дава отговор на съществуващите проблеми пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана. Настоявам за: 1. Спешни промени в ЗУЧК с цел отпадане на член 10а, забраняващ къмпиране извън определени места и регулиране на свободния достъп до природа вместо забраната му. 2. Предложеният проект за наредба, създаващ нова категория туристическа услуга, да бъде интегриран в съществуващата съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за туризма Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения 3. Проблемите пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана да бъдат решени с отделен нормативен акт за цялата национална територия на Република България, следвайки принципна философия: 3.1. Осигуряване на достъп до почивка сред природата без заплащане съгласно чл. 18 ал. 6 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията 3.2. Решаване на проблемите пред управлението на отпадъците в общини, към чиито природни места има силен туристически интерес и ефективно прилагане на глобите за замърсяване и мерките по почистване, заложени в Закона за управление на отпадъците. 3.3. Ограничаване във времето на максимално допустимия непрекъснат престой на едно място с палатка или кемпер/каравана, като правилата за палатки са по-леки, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. Съображенията ми за това са следните: 1. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е изготвен въз основа на чл. 10а от ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие. Макар нормата на чл. 10а от ЗУЧК да дава възможност за къмпиране в зона А и Б при определена регулация, изготвеният проект за Наредба реално въвежда забрана на тази дейност, произтичащи от чл. 24в на закона, постановяващ глоби за къмпиране извън тези места, които според правилата на проекта представляват бъдещи къмпинги. Забраната за къмпиране извън регистрирани места трябва да отпадне от ЗУЧК с премахване на чл. 10а и чл. 24в от закона. Проблемите пред пребиваването сред природата имат нужда от от действаща регулация, а не от забрана. Достъпът до околна среда и природосъобразен туризъм трябва да бъдат приоритет в националните политики поради интереса на гражданите и търсенето на почивка сред природата. Този сегмент туристи нараства, докато достъпът до природни места намалява в засилен процес на урбанизация. Върховният административен съд със свое Решение № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. изрично обяви къмпирането като част от свободното придвижване на територията на страната ни. Необходими са разумни правила за цялата територия на Република България, а не забрана за конкретни общини. Предложеният за обществено обсъждане проект на Наредба по чл. 10а на ЗУЧК не вменява задължение на държавните органи да обособят места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Освен това, така предложената наредба дава права на общините масово да отказват обособяването на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, поради факта, че в наредбата са посочени изключително много изисквания за функционирането на тези места. Същите тези изисквания в голямата си част се припокриват с тези за функциониране на уредените от Закона за туризма къмпинги. В същото решение на ВАС № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. се казва следното „Общинските и държавните имоти на територията на [община] следва по конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице намиращо се на територията на Република България и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия.“ Липсата на възможност за нас, гражданите на Република България, да поставяме в дадени райони на държавата палатка, шатра, каравана, кемпер с цел пребиваване в природата реално води до ситуация, в която общините ще създадат нова категория къмпинг с 3-годишен разрешителен режим, но няма да направят обособяване на места с безплатен достъп за ограничен престой, тъй като не са нито мотивирани, нито задължени да извършат това. Това води до извода, че проектът не цели да регулира възможността за къмпиране, а да го забрани за определени общини. Не са налице каквито и да е било правни механизми, с които да бъде защитено правото на къмпиращите да ползват земя, която в крайна сметка следва да обслужва интересите на гражданите и на която, съгласно Конституцията на Р. България всички ние имаме право на свободно придвижване. Тази прикрита забрана е в грубо противоречие с нормата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на Р. България, която гарантира правото на свободно придвижване на територията на страната. Недопустимо е ограничаването на конституционно гарантирано право с нормативен акт. 2. Проектът създава нова категория къмпинг с минимална намеса в околната среда, която трябва да се интегрира в съответната наредба по Закона за туризма - Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. 3. Остава въпросът защо регулирането на къмпирането обхваща само Черноморието, доколкото е разпространено из цялата страна и се сблъсква със сходни проблеми. Това допълнително подкрепя тезата, че ограничаващият режим в ЗУЧК и настоящият Проект на Наредба не целят да обслужват обществените интереси, което е сновната цел на подзаконовите нормативни актове, а конкретни „инвестиционни“ намерения на тесен кръг лица, основната цел на които е да бетонират Черноморието ни. 4. Наред с това същите разпоредби противоречат и с нормата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията на Р. България, която гарантира неприкосновеност на частната собственост. Въвеждат се правила за достъп на външни лица в имоти, вкл. частни такива, като се регламентира режим, който грубо ограничава основни права и свободи, вкл. и в нарушение на закона се предвижда регистрационен режим за достъп до собствения имот. 5. Необходими са ясно разписани правила и контролни органи, които да следят за тяхното спазване. Всички ние, любителите на свободен достъп до почивка сред природата, не се противопоставяме на това тази вид дейност да бъде регулирана. Публикуваният Проект на Наредба обаче не цели да създаде правила за къмпирането, а да го забрани за територията на няколкото черноморски общини. 6. Проектонаредбата не е съобразена с тълкуването на Конституционния съд в решение № 6 от 16 юни 2020 г по КД № 10/2019г, а именно "подробна правна уредба относно къмпингуването като временна дейност, която няма характер на туристическа услуга". Опитът на закона и наредбата да избяга от туристически услуги чрез формулиране на “такса” вместо “цена” и в същото време да касае провеждането на туристическа дейност като временно настаняване е неуспешен. Ако дейността е временно пребиваване на кемпери и каравани в определено място, то става дума за паркинг и тази дейност се развива по съответните правила, еднакви на територията на цялата страна. Ако става дума за разполагане на палатки, дейността е къмпиране, но тъй като тя не е регламентирана в българското законодателство, то именно за тази дейност има нужда от правила за цялата държавна територия, чрез регулация в Закона за туризма. 7. За осигуряване намаляване и управление на отпадъците е необходима ревизия на нормативната уредба, засилване на санкциите и контрола - както и осигуряване на ресурси на отговорните общини да осъществяват функциите си по почистване. В допълнение обръщам внимание, че почивката сред незастроена природа безспорно развива и малките населени места, защото в крайна сметка свободно къмпиращите купуват продукти от местните производители/търговци и посещават местните кафенета и ресторанти. Това допринася и за приходи към общините. 8. Регулация има нужда за пребиваване в природата в цялата страна. Но конкретно за Черноморието темата е повдигната в интерес на забрана на достъпа на палатки с цел улесняване на строителство. Фактът, че именно в ЗУЧК бе въведена необходимостта от регулация на свободното къмпиране, а не в Закона за туризма, показва че целта не са правила, а забрана - Наредбата няма да регулира този вид почивка, а ще я забрани за Черноморското крайбрежие. Натискът върху околната среда, замърсяването и щетите върху естествения ландшафт произтичат от масовото презастрояване и обезобразяване на Черноморието през годините на прехода, продукт на Завладяната държава, а не от любителите на природата. Същите процеси унищожиха къмпинги, заличиха защитени територии и уязвиха брутално правовия ред в държавата чрез тежки корупционни практики. Противопоставям се остро днес през този проектонорматив да бъдат погазени и гражданските ми права на свободен гражданин на държавата си с достъп до здравословни и благоприятни условия на живот, каквито ни предоставя красивата ни родина с уникалната си природа, където все още не е застроена. Ето защо считам, че регулация действително следва да има, но в унисон с останалите развити европейски държави и не в този вид, в държава с нищожен брой къмпинги, без стимули за създаване на такива, без съвременен стандарт. Нужно е да се изготви национална регулация за къмпиране, която да уреди начина, по който да се осъществява свободният достъп до природа с разполагане на палатка за ограничен период. Тази регулация би уредила не само къмпирането на Черноморието ни, но и на останалите територии на Република България. Основните параметри на бъдещата регулация с оглед решаването на проблемите пред недостига на места за почивка сред природата и липса на ангажимент от страна на общините да обслужват природосъобразния туризъм на своя територия следва да се разработят като промяна в Закона за туризма, като правилата за палатки следва да са по-леки, отколкото за каравани, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. На основание гореизложеното моля проектът на Наредба да бъде оттеглен и да се предприемат действия по създаване на регулация, която да удовлетворява нуждите на всички нас, гражданите на Република България, а не да е предпоставка за защита на различни субекти и техните инвестиционни интереси. Моля да получа входящ номер от всички държавни институции, до които е изпратено становището, с цел потвърждение на получаването от тяхна страна! 25.07.2025 С УВАЖЕНИЕ: Борислав Борисов

СТАНОВИЩЕ Сдружение „Българското кемпер общество“ Относно: Публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба по чл. 10а от ЗУЧК – Актуализиран проект на наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона „А“ и „Б“, извън морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, съгласно работна група, назначена със Заповед № Р-151 от 15.08.2024 г., изменена със Заповед № Р-65 от 21.03.2025 г. и № Р-100 от 13.05.2025 г. на министър-председателя на Република България. До: Министерски съвет, Министерство на регионалното развитие и благоустройството Копие: Министерство на туризма Уважаеми дами и господа, В качеството си на основен граждански участник в междуведомствената работна група и съавтор на Националната стратегия за къмпиране (представена от Българското кемпер общество), изразяваме категорично несъгласие с публикувания проект на Наредба за реда и условията за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Проектът е ретрограден (преди десет години беше предложен същият), формалистичен и напълно неадекватен спрямо реалността на терен и световните добри практики. Той не само не решава съществуващите проблеми в сектора, но и създава допълнителни бариери, които на практика ще доведат до: • Ограничаване на къмпинг - туризма единствено до „предварително определени места“, които към момента практически не съществуват; • Създаване на стеснителни условия и сериозни съмнения за корупционни практики и лобизъм в сектора; • Де факто забрана на къмпинг туризма извън определени зони; • Концентрация на туристи в малобройните частни къмпинги по Черноморието, които нямат капацитет да поемат огромното търсене на природосъобразен туризъм; • Нулево регулация за цялата страна • Административен хаос и неприложима в реалността „регулация“; • Насочване на хиляди къмпиращи към съседни държави в ущърб на българския туризъм, държавния и обществен интерес. Основни критични точки: 1. Отхвърляне на ниво администрация в МРРБ на ключови наши предложения, в унисон с най -добрите световни стандарти, включително: • ясни дефиниции на места за къмпиране, включително кемпер стопове и сервизни точки и облекчен способ за създаването им; • 72 часовата опция за свободно къмпиране • изграждане на централизирана дигитална платформа( електронно приложение) за къмпиране с възможност за заплащане на такса “смет” и отчисления към културните и природни обекти в съответната община -за цялата страна; • картиране на критичните точки и стимули за създаване на места за къмпиране; 2. Отказ от уведомителен режим и налагане на разрешителен, което блокира облекчения достъп до природат и противоречи на световната практика. 3. Подмяна на понятието „ред“ с „глоба“ — вместо контрол и стимулиране, проектът въвежда рестрикции и административно-наказателен режим, който прогонва гражданите от природата. Нашите предложения (заложени в Националната стратегия): • Законова дефиниция и регламентация на „свободно къмпиране“ като временна форма на престой с минимален отпечатък (No Trace Camping); • Създаване на дигитална платформа и регистър на местата за къмпиране с ясни условия; • Въвеждане на уведомителен режим за временни лагери с до 3 кемпера или палатки; • Национална програма за подпомагане на общините при изграждане на кемпер-стопове и сервизни точки; • Учредяване на обществен съвет за развитие на къмпинг туризма. Проблеми на разрешителния режим • Прекомерна административна тежест — изискване за заявление, скици и планове, несъразмерни с характера на дейността; • Многократно съгласуване с МОСВ, РЗИ, пожарна, горски служби — без автоматизирана служебна комуникация и ясни срокове; • Ограничен срок на валидност — само 1 май–30 септември и максимум 3 години, което не отговаря на потребностите на природосъобразния туризъм; • Субективност и корупционен риск — решенията остават в ръцете на кмета на съответната община без ясни критерии и ангажименти; • Тежки и неясни такси и инфраструктурни изисквания; • Несъразмерни санкции по ЗУЧК — при формални нарушения; • Липса на национален стандарт, водеща до неравен достъп и дискриминация между регионите. Ползи от уведомителния режим • Намаляване на бюрокрацията чрез достъпна онлайн процедура; • Стимулиране на туризма и спонтанните пътувания в полза на общините; • Намаляване на корупционния риск чрез премахване на разрешителните; • Гъвкавост и удължаване на сезона; • Ясни, опростени, прозрачни екологични и противопожарни правила; • Икономия на административни ресурси за общините; • Съвместимост с успешни световни практики. Заключение Призоваваме Наредбата да бъде цялостно и окончателно оттеглена. Настояваме за своевременни, включително законодателни промени, които да регламентират условията за къмпиране в страната, като Министерството на туризма вземе активно и конструктивно отношение към процеса на разработване и прилагане на тези нормативни актове. Готови сме да се обърнем към европейските институции в защита на обществения интерес и европейското право! С уважение, Йордан Ибришимов Българско кемпер общество

ДО: МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО e-mrrb@mrrb.government.bg МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ secretariate@mzh.government.bg МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ edno_gishe@moew.goverment.bg МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА tourism@tourism.government.bg СТАНОВИЩЕ ОТ: Симеон Петев Цончев 0898472844 moni@monoco.eu Относно: Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с чл. 26 ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове Ви изпращам настоящото становище относно Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона"А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Настоящият Проект на наредба, е изцяло неприемлив, тъй като разпоредбите му противоречат и на основни конституционни норми, и на обществената нужда от развиване на възможности за почивка сред природата, и не дава отговор на съществуващите проблеми пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана. Настоявам за: 1. Спешни промени в ЗУЧК с цел отпадане на член 10а, забраняващ къмпиране извън определени места и регулиране на свободния достъп до природа вместо забраната му. 2. Предложеният проект за наредба, създаващ нова категория туристическа услуга, да бъде интегриран в съществуващата съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за туризма Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения 3. Проблемите пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана да бъдат решени с отделен нормативен акт за цялата национална територия на Република България, следвайки принципна философия: - Осигуряване на достъп до почивка сред природата без заплащане съгласно чл. 18 ал. 6 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията - Решаване на проблемите пред управлението на отпадъците в общини, към чиито природни места има силен туристически интерес и ефективно прилагане на глобите за замърсяване и мерките по почистване, заложени в Закона за управление на отпадъците. - Ограничаване във времето на максимално допустимия непрекъснат престой на едно място с палатка или кемпер/каравана, като правилата за палатки са по-леки, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. Съображенията ми за това са следните: 1. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е изготвен въз основа на чл. 10а от ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие. Макар нормата на чл. 10а от ЗУЧК да дава възможност за къмпиране в зона А и Б при определена регулация, изготвеният проект за Наредба реално въвежда забрана на тази дейност, произтичащи от чл. 24в на закона, постановяващ глоби за къмпиране извън тези места, които според правилата на проекта представляват бъдещи къмпинги. Забраната за къмпиране извън регистрирани места трябва да отпадне от ЗУЧК с премахване на чл. 10а и чл. 24в от закона. Проблемите пред пребиваването сред природата имат нужда от от действаща регулация, а не от забрана. Достъпът до околна среда и природосъобразен туризъм трябва да бъдат приоритет в националните политики поради интереса на гражданите и търсенето на почивка сред природата. Този сегмент туристи нараства, докато достъпът до природни места намалява в засилен процес на урбанизация. Върховният административен съд със свое Решение № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. изрично обяви къмпирането като част от свободното придвижване на територията на страната ни. Необходими са разумни правила за цялата територия на Република България, а не забрана за конкретни общини. Предложеният за обществено обсъждане проект на Наредба по чл. 10а на ЗУЧК не вменява задължение на държавните органи да обособят места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Освен това, така предложената наредба дава права на общините масово да отказват обособяването на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, поради факта, че в наредбата са посочени изключително много изисквания за функционирането на тези места. Същите тези изисквания в голямата си част се припокриват с тези за функциониране на уредените от Закона за туризма къмпинги. В същото решение на ВАС № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. се казва следното „Общинските и държавните имоти на територията на [община] следва по конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице намиращо се на територията на Република България и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия.“ Липсата на възможност за нас, гражданите на Република България, да поставяме в дадени райони на държавата палатка, шатра, каравана, кемпер с цел пребиваване в природата реално води до ситуация, в която общините ще създадат нова категория къмпинг с 3-годишен разрешителен режим, но няма да направят обособяване на места с безплатен достъп за ограничен престой, тъй като не са нито мотивирани, нито задължени да извършат това. Това води до извода, че проектът не цели да регулира възможността за къмпиране, а да го забрани за определени общини. Не са налице каквито и да е било правни механизми, с които да бъде защитено правото на къмпиращите да ползват земя, която в крайна сметка следва да обслужва интересите на гражданите и на която, съгласно Конституцията на Р. България всички ние имаме право на свободно придвижване. Тази прикрита забрана е в грубо противоречие с нормата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на Р. България, която гарантира правото на свободно придвижване на територията на страната. Недопустимо е ограничаването на конституционно гарантирано право с нормативен акт. 2. Проектът създава нова категория къмпинг с минимална намеса в околната среда, която трябва да се интегрира в съответната наредба по Закона за туризма - Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. 3. Остава въпросът защо регулирането на къмпирането обхваща само Черноморието, доколкото е разпространено из цялата страна и се сблъсква със сходни проблеми. Това допълнително подкрепя тезата, че ограничаващият режим в ЗУЧК и настоящият Проект на Наредба не целят да обслужват обществените интереси, което е сновната цел на подзаконовите нормативни актове, а конкретни „инвестиционни“ намерения на тесен кръг лица, основната цел на които е да бетонират Черноморието ни. 4. Наред с това същите разпоредби противоречат и с нормата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията на Р. България, която гарантира неприкосновеност на частната собственост. Въвеждат се правила за достъп на външни лица в имоти, вкл. частни такива, като се регламентира режим, който грубо ограничава основни права и свободи, вкл. и в нарушение на закона се предвижда регистрационен режим за достъп до собствения имот. 5. Необходими са ясно разписани правила и контролни органи, които да следят за тяхното спазване. Всички ние, любителите на свободен достъп до почивка сред природата, не се противопоставяме на това тази вид дейност да бъде регулирана. Публикуваният Проект на Наредба обаче не цели да създаде правила за къмпирането, а да го забрани за територията на няколкото черноморски общини. 6. Проектонаредбата не е съобразена с тълкуването на Конституционния съд в решение № 6 от 16 юни 2020 г по КД № 10/2019г, а именно "подробна правна уредба относно къмпингуването като временна дейност, която няма характер на туристическа услуга". Опитът на закона и наредбата да избяга от туристически услуги чрез формулиране на “такса” вместо “цена” и в същото време да касае провеждането на туристическа дейност като временно настаняване е неуспешен. Ако дейността е временно пребиваване на кемпери и каравани в определено място, то става дума за паркинг и тази дейност се развива по съответните правила, еднакви на територията на цялата страна. Ако става дума за разполагане на палатки, дейността е къмпиране, но тъй като тя не е регламентирана в българското законодателство, то именно за тази дейност има нужда от правила за цялата държавна територия, чрез регулация в Закона за туризма. 7. За осигуряване намаляване и управление на отпадъците е необходима ревизия на нормативната уредба, засилване на санкциите и контрола - както и осигуряване на ресурси на отговорните общини да осъществяват функциите си по почистване. В допълнение обръщам внимание, че почивката сред незастроена природа безспорно развива и малките населени места, защото в крайна сметка свободно къмпиращите купуват продукти от местните производители/търговци и посещават местните кафенета и ресторанти. Това допринася и за приходи към общините. 8. Регулация има нужда за пребиваване в природата в цялата страна. Но конкретно за Черноморието темата е повдигната в интерес на забрана на достъпа на палатки с цел улесняване на строителство. Фактът, че именно в ЗУЧК бе въведена необходимостта от регулация на свободното къмпиране, а не в Закона за туризма, показва че целта не са правила, а забрана - Наредбата няма да регулира този вид почивка, а ще я забрани за Черноморското крайбрежие. Натискът върху околната среда, замърсяването и щетите върху естествения ландшафт произтичат от масовото презастрояване и обезобразяване на Черноморието през годините на прехода, продукт на Завладяната държава, а не от любителите на природата. Същите процеси унищожиха къмпинги, заличиха защитени територии и уязвиха брутално правовия ред в държавата чрез тежки корупционни практики. Противопоставям се остро днес през този проектонорматив да бъдат погазени и гражданските ми права на свободен гражданин на държавата си с достъп до здравословни и благоприятни условия на живот, каквито ни предоставя красивата ни родина с уникалната си природа, където все още не е застроена. Ето защо считам, че регулация действително следва да има, но в унисон с останалите развити европейски държави и не в този вид, в държава с нищожен брой къмпинги, без стимули за създаване на такива, без съвременен стандарт. Нужно е да се изготви национална регулация за къмпиране, която да уреди начина, по който да се осъществява свободният достъп до природа с разполагане на палатка за ограничен период. Тази регулация би уредила не само къмпирането на Черноморието ни, но и на останалите територии на Република България. Основните параметри на бъдещата регулация с оглед решаването на проблемите пред недостига на места за почивка сред природата и липса на ангажимент от страна на общините да обслужват природосъобразния туризъм на своя територия следва да се разработят като промяна в Закона за туризма, като правилата за палатки следва да са по-леки, отколкото за каравани, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. На основание гореизложеното моля проектът на Наредба да бъде оттеглен и да се предприемат действия по създаване на регулация, която да удовлетворява нуждите на всички нас, гражданите на Република България, а не да е предпоставка за защита на различни субекти и техните инвестиционни интереси. С УВАЖЕНИЕ Симеон Петев Цончев 28 юли 2025

МОТИВИ към проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги Проектът на Наредба е изработен на основание разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, съгласно която условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. Проектът на наредбата е изработен от междуведомствена работна група, назначена със Заповед № Р-151 от 15.08.2024 г., изменена и допълнена със Заповед № Р-65 от 21.03.2025 г. и № Р-100 от 13.05.2025 г. на министър-председателя на Република България. В състава на работната група са включени представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на туризма, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на вътрешните работи, Администрацията на Министерския съвет на Република България, Асоциацията на българските черноморски общини, Националното сдружение на общините в Република България, Инициатива „Зелени закони“ – Сдружение за изследователски практики, Национална асоциация „Българско Черноморие“, Българско кемпер общество, Българска асоциация за къмпингуване и караванинг и Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“. Целта на наредбата е да се регламентират условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, които могат да бъдат обособявани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. За постигане на целите наредбата е структурирана в четири глави и заключителна разпоредба. В глава първа са определени общите изисквания за местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" съгласно ЗУЧК извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Посочено е, че тези места не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. Те могат да се обособяват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в поземлени имоти или в части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им. Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК, че местата са за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, е определен времевия период, в който това ще може да се осъществява - в периода от 1 май до 30 септември, който от статистическа гледна точка в сферата на туризма се ползва за условен летен сезон. Определено е общо изискване за наличие на съществуващ транспортен достъп до имотите, в които се обособяват местата. Когато местата се обособяват в земеделски земи е определено специфично изискване, че това може да се разреши само в земи, които не се отдават под наем и аренда по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и в тези, които представляват трайно необработваеми земи. В съответствие с чл. 10а, ал. 4 от ЗУЧК е регламентирано, че местата не могат да попадат в границите на защитени територии с категория резерват, природна забележителност, поддържан резерват и защитена местност по Закона за защитените територии. Изрично е регламентирано, че местата не могат да попадат на територията на морските плажове и пясъчните дюни, а с оглед защита на почиващите при бедствия е посочено, че не могат да се разполагат и в крайбрежни заливаеми ивици, както и в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2 от Закона за устройство на територията. В чл. 4 на проекта е регламентирано, че наредбата не се прилага за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, използвани при провеждане на спортни и културни мероприятия, организирани и разрешени по съответния законов ред, както и при извършване на научноизследователски дейности от научни организации, вписани в регистъра за научна дейност в Република България. В глава втора са определени условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Съгласно чл. 5 обособяването на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани може да се извършва от собственика на имота или от друго лице при определени в ал. 2 условия в зависимост от предназначението и собствеността на имота. Съгласно чл. 6 обособяването на местата се разрешава със заповед от кмета на общината, като е определено, че обособяването на местата да бъде за срок до 3 години във времевия период от 1 май до 30 септември. Срокът от 3 години е съобразен с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Отчетени са обстоятелствата, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които принципно се ползват за други цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано застрашаване на защитените от закона местообитания. Срокът от 3 години е предвиден и за да отговори на ограничението на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, който регламентира, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно. В чл. 7 са определени изискванията за подаване на заявление от собственика или от лицето, което иска да обособи места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в чужд имот, изискванията към съдържанието на заявлението и за документите, които се прилагат към него. В чл. 8 са определени условията и сроковете за разглеждане на заявлението и приложената към него документация, условията и сроковете за отстраняване на установени непълноти, пропуски и неточности. В чл. 9 са определени срокът за издаване на заповедта, с която се разрешава обособяването на местата, нейното съдържание, реда и условията за нейното съобщаване и обжалване, както и изискванията за разгласяване на влязлата в сила заповед. В чл. 10 са определени условията, при които може да се откаже издаване на заповед, съответно за съобщаване и обжалване на отказа. В глава трета са определени правила и нормативи за устройването и ползването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани и за престоя в тях. В чл. 11 са определени изискванията към ситуационния план, с който трябва да се определят границите на имота или на частта от имота, вход/изход, зоната за придвижване и местата за паркиране на превозните средства, местата за разполагане на палатки, кемпери или каравани, местата за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК, местата за разполагане на преносими химически тоалетни, местата за разполагане на контейнери за отпадъци и места за палене на огън. В чл. 12-17 са определени изискванията за ограждане на имота или на частта от имота, която се обособява за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, изискванията към ограничаването на достъпа чрез поставяне на бариера на входа и обособяване на зона за охрана, изискванията към зоната за придвижване и местата за паркиране на превозните средства, минималните разстояния за разполагане на палатките, кемперите или караваните, изискванията към местата за разполагане на преносими химически тоалетни. В чл. 18 са регламентирани изискванята правилата за ползване на място за временно разполагане на палатки, кемпери или караван да съдържат изисквания за осигуряване на безопасността, сигурността, чистотата и спокойствието на пребиваващите; да е определена така за ползване на място и да бъдат разположени на видно и леснодостъпно място на входа на имота в зоната на охрана. В чл. 19 са определени изискванията към лицето, на което се разрешава да обособи място за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани –почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати, при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия, дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците при спазване на условията и реда, определени в наредба на общинския съвет по чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, поддръжката на химическите тоалетни от лицензиран оператор, опазването на дървесната растителност от изсичане без разрешение, паленето на огън на открито само на определените за това места. В чл. 20 са определени задълженията на лицата, които разполагат палатки, кемпери или каравани. В чл. 21 е регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани могат да се ползват само ако съответстват на изискванията на ЗУЧК и на тази наредба, на заповедта на кмета на общината, с която е разрешено обособяването им, както и на правилата за ползване. В глава четвърта се съдържат разпоредби, които регламентират началния момент, от който местата за временно разполагане започват за функционират, задължените субекти при освобождаването на тези места, когато срокът за временно разполагане е изтекъл и редът за осъществяване на контрол. В чл. 22 е определено изискването към лицето, на което със заповедта на кмета на общината е разрешено обособяването на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани да уведоми общината в 3-дневен срок от приключването на дейностите по обособяването на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. В чл. 23 е регламентирано изискването към лицето на което със заповедта на кмета на общината е разрешено обособяването на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани да освободи имота от временно разположените палатки, кемпери или каравани в срока по чл. 9, ал. 2, т. 9, определен в заповедта. В чл. 24 са определени органите, които упражняват административен контрол за спазване на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК и на тази наредба. В заключителна разпоредба е предвиден параграф единствен относно правното основание за издаване на наредбата – чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК. Финансови и други средства, необходими за прилагане на наредбата – Предложеният проект на наредба няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет или върху бюджета на съответната община, на чиято територия може да бъдат обособени места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Очаквани резултати от прилагането на наредбата – да се отговори на обществената потребност за обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" по ЗУЧК извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, при осигуряване на минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Съответствие с правото на Европейския съюз: Обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба, е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави-членки на Европейския съюз. Предложеният проект на наредба е публикуван на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на туризма, и на Портала за обществени консултации, съгласно разпоредбата на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Срокът за обществено обсъждане на проекта на наредба след неговото публикуване е 30 дни.

СПРАВКА за отразяване на постъпилите предложения от обществено обсъждане, проведено в периода 01.07.2025 г. до 31.07.2025 г., на проекта на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. 1 ВНОСИТЕЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПРИЕМА / НЕ ПРИЕМА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ Дебора Стоянова УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, В качеството си на гражданин, ангажиран с опазването на българската природа и с гарантирането на спазването на екологичните стандарти, изразявам категорично несъгласие с предложения проект на наредба, който, поради съществени пропуски, които създават сериозни рискове за околната среда и нарушават европейското и националното законодателство. Излагам следните мотивирани ВЪЗРАЖЕНИЯ: В проекта липсва изрична забрана за определяне на места за къмпингуване с палатки, кемпери или каравани върху територии, които попадат в обхвата на природни местообитания, от европейската екологична мрежа Натура 2000, определени по ЗБР. Това е груб пропуск, който създава реална опасност от увреждане на екосистеми с висока природозащитна стойност, противоречи на Директива 92/43/ЕИО (Директивата за хабитатите) и нарушава задълженията на България към ЕС. Проектонаредбата не предвижда задължително прилагане на процедурите по глава шеста ЗООС и по чл. 31 ЗБР, въпреки че всяко планирано или реализирано разполагане на временни обекти (палатки, кемпери, каравани) води до натиск и потенциално увреждане на природни ресурси, ландшафт, води, почви, биоразнообразие или друг компонент на околната среда. В същото време т.нар. “диви” къмпингуващи нанасят сериозни щети чрез замърсяване, тъпчене на растителност, палене на нерегламентирани огньове и нерядко увреждане на местообитания – при това без каквато и да е експертна оценка на въздействията, без изискване за смекчаващи компенсаторни мерки. За собствениците на имоти и организираните къмпинги българското законодателство изисква стриктно спазване на всички еко-процедури – ЕО, ОВОС, ОС, условни смекчаващи или компенсаторни мерки и контрол по изпълнение, докато за т.нар. “диви къмпингуващи” няма реален контрол, санкции или механизъм за оценка на въздействие им. По този начин, вместо да бъдат въведени справедливи, ясни и справедливо екологични изисквания към всички, проектът на наредба създава правен вакуум и допуска най-вредните практики = вероятност от нерегламентирано замърсяване, унищожаване на местообитания, повишен пожарен риск или други вреди. Именно липсата на контрол и екологични оценки върху “диво къмпингуване” създава най-голямата опасност, докато при организираното строителство, всяко задължително преминава всички процедури и подлежи на наблюдение и санкции. Въвеждането на такава непълна законова регулация излага България на риск от наказателни процедури от страна на Европейската комисия и води до трайни щети върху уникални природни територии, които са национално и европейско богатство. В тази връзка настоявам: - Да се въведе изрична забрана за обособяване на места за къмпингуване върху територии, обхващащи природни местообитания по приложение № 1 на ЗБР Натура 2000, както и да се създадат ефективни механизми за мониторинг и контрол; - Да се въведат задължителни процедури по ЕО, ОВОС и ОС за всички дейности, с цел преценка на техния потенциал да увредят Не се приема Наредбата е съобразена с разпоредбата на чл. 10а от ЗУЧК, където е регламентирана забрана местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани да не попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии. Отделно от горното, в чл. 7, ал. 3, от проекта на наредба изрично е заложено какви документи трябва да представи собственикът на имота или упълномощеният негов представител или лицето по чл. 5, ал. 2, когато подава заявление до кмета на общината. Поради което считаме, че няма пропуск в това отношение, тъй като ще бъде изпълнено задължението за провеждане на процедури по реда на ЗООС и ЗБР. В хода на процедурата по реда на екологичното законодателство ще се извърши преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони и при необходимост ще бъдат поставени условия. В ЗООС и ЗБР изрично е разписано кои планове, програми, проекти и 2 околната среда; инвестиционни предложения подлежат на задължителна процедура по ЕО, ОВОС и ОС. Задължителното изискване за представяне на становище/решение на компетентния орган по околна среда“ изпълнява задължението за провеждане на изискващата се процедура по реда на екологичното законодателство. Освен горното, изрично е въведен срок в Чл. 6. „Обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани се разрешава за срок до 3 години със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.“ с което се цели точно ограничаването на въздействията върху околната среда, както и изричен период за разполагане на палатки и кемпери или каравани в Чл. 2., ал. 1 „Местата по чл. 1, ал. 1 могат да се обособяват в поземлени имоти или части от тях, до които има осигурен транспортен достъп, в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им, за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в периода от 1 май до 30 септември.“ В Наредбата е предвиден отказ за издаване на Заповед в случай, че има отрицателно становище/решение на компетентния орган по околна среда“ 3 - Чл. 10, ал.1 „Кметът на общината или оправомощеното от него длъжностно лице може мотивирано да откаже да издаде заповед по чл. 6 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението, когато е изразено отрицателно становище по чл. 7, ал. 3, т. 9. Контролът е разписан в Глава Четвърта на настоящата Наредба. Мартин Тотев Здравейте, Екип, Поздравления за започнатата работа по промяната за наредбата за диво къмпингуване. Социалното ми обкръжение е по-скоро от хора, които практикуват диво къмпингуване. Точно поради това съм бил на много места за диво къмпингуване най-вече по морето (Иракли, Карадере, Паша дере, плаж Липите, Крапец и много други места). За съжаление трябва да кажа, че хората които реално пазя чисто са много малко. Повечето оставят огромна мизеря зад себе си и това е ужасно. Те претендират да бъдат много „природни“ и „еко“ хора, но реално не са. По-големи мизерии от дивите къмпинги по нашето море не съм виждал. Друг е моментът че при липсата на регулация проблемите са не само екологични а и до право на достъп. Много от тези места се заемат от месец май, строят се някакви биваци и какво ли не, като не се допусна никой друг да отиде и например да кумпингува диво за 5 или 7 дни. Тоест те пречат и на достъпа на останалите граждани. Силно се надявам, че ще успеете да урегулирате нещата и дори да криминализирате дивото къмпингуване, както е в Гърция, която иначе така много харесваме, хвалим и посещаваме. Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на проекта. ИАГ Във връзка с писмо с рег. № 0406-148/25.06.2025 г. на МЗХ и № ИАГ-15105/26.06.2025, по представения проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона А и в зона Б извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, Изпълнителна агенция по горите прави следните бележки и предложения: 1. В чл. 2 да се създаде ал. 4: „(4) Места по чл. 1, ал. 1 в горски територии, държавна или общинска собственост, могат да се обособяват само в имоти, които не са отдадени под аренда или наем по реда на Закона за горите за съответния период.“ Мотиви: Предложението е по аналогия на ал. 3 за земеделските земи, за които се приема, че следва да има ограничение в наредбата. Тъй като не беше прието предишно наше предложение, което обхващаше всички видове собственост в горски територии относно „двойно отдаване под наем“, предлагаме текст за идентична на ал. 3 разпоредба, която касае само горските територии държавна и общинска собственост, доколкото за тях има изричен ред в Закона за горите, с който Наредбата следва да е съобразена. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Закона за горите: „Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, предоставени под наем или под аренда, не могат да се пренаемат или преарендуват, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица“, а съгласно чл. 42 от Закона за горите: „Поземлените имоти в горските територии, предоставени под наем или под аренда по реда на този Приема се. Отразено в проекта на наредба. 4 раздел, се ползват само за дейностите, за които са предоставени.“ 2. В чл. 3 да се създаде ал. 4: „(4) Обекти по чл. 1, ал. 1 не могат да се обособяват в горски територии: 1. от първи клас на пожарна опасност; 2. представляващи горски култури до 20-годишна възраст; 3. с напреднал възобновителен процес, при който възобновените участъци заемат над 70% от площта на насаждението, а когато в него има няколко имота – от площта на съответния имот; 4. с ІV и V степен на ерозия; 5. разположени в пояс I на санитарно-охранителните зони; 6. на по-малко от 200 м. от водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, независимо от наличието или липсата на обособени санитарно-охранителни зони; 7. в които са установени изчезващи, редки, застрашени и ендемични видове (с висока консервационна стойност по смисъла на чл. 43, ал. 11, т. 1 на Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии; 8. за които има действащо позволително за сеч.“ Мотиви: Становището на РДГ в т. 10 на чл. 7 не може да замени изискванията на такава разпоредба, защото без критерии РДГ няма да има нормативно основание да изрази отрицателно становище. Издаване на становище „по преценка“ на РДГ създава предпоставки за корупция и неравнопоставеност. Предложените ограничения са с цел осигуряване на устойчиво стопанисване на горските територии - защита на биологичното разнообразие в особено значими случаи, защита на почвите с напреднала степен на ерозия, защита от пожари на гори с висока пожароопасност, предотвратяване на щети в горите с напреднал възобновителен процес (млади насаждения с висока гъстота и насаждения с висока степен на покритие с подраст), защита на водоизточниците от замърсяване, защита на здравето на населението. 3. В чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 следва да се използва понятието „цена“, а не „такса“, доколкото таксите са за административни услуги и се определят с нормативен акт (закон). На практика кметът на общината със своята заповед, за издаването на която са необходими правилата за ползване на мястото, ще утвърди и цената за ползване на мястото за разполагане на палатки, кемпери или каравани, определена произволно от неговия собственик. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон“. В чл. 1 ал. 1 от Закона за държавните такси е предвидено, че държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. В Закона за устройство на Черноморското крайбрежие няма предвидени такива такси или ценоразписи или правно основание за събирането им от други лица. Съгласно чл. 21, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет определя размера на местните такси. 4. В чл. 19 да се създаде т. 7: „7. регистрация на почиващите по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация“. Целта е спазването на Закона за гражданската регистрация и осигуряването на данни за лицата, пребивавали в местата по чл. 1, ал. Не се приема. Приема се. Не се приема В чл. 7, ал. 3, т. 10 от проекта на наредба е заложено към заявлението по ал. 1 да се приложи становище от Регионалната дирекция по горите – за имоти в горски територии. В тази връзка компетентния орган следва да провери съответствието на предложените места за временно разполагане на палатки кемпери и каравани с изискванията на действащата нормативна уредба в областта на опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България. Отразено в проекта на наредба. Местата за временно разполагане на палатки кемпери и каравани не представляват места за подслон по 5 1 от Наредбата. В противен случай при констатиране на нарушения или инциденти контролните органи няма да имат никаква информация кой и кога е пребивавал на съответното място. смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗГР. Цветелина Гудева УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с чл. 26 ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове Ви изпращам настоящото становище относно Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Настоящия Проект на наредба, във вида, в който е качен за публично обсъждане, е изцяло неприемлив, тъй като разпоредбите му противоречат и на основни конституционни норми, и на обществената нужда. Съображенията ми за това са следните: 1. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е изготвен въз основа на чл. 10а от ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие. Президентът наложи солидно мотивирано вето върху точно този текст от закона, с мотивите, че същият нарушава основен принцип на пропорционалността и основни права и свободи на гражданите. И макар нормата на чл. 10а от ЗУЧК да дава възможност за къмпиране в зона А и Б при определена регулация, изготвеният проект за Наредба реално въвежда забрана на тази дейност, произтичащи от чл. 24в, на същия закон и чрез неизпълнимите изисквания на проектонаредбата. На първо място следва да се вземе в предвид, че самата Наредба не вменява задължение на държавните органи да обособят места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Върховния административен съд със свое Решение № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. изрично обяви къмпирането като част от свободното придвижване на територията на страната ни. В същото решение се казва следното „Общинските и държавните имоти на територията на [община] следва по конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице намиращо се на територията на Република България като гражданин, като гост или под друга даваща му право на пребиваване правна форма и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия.“ Липсата на норма, с която държавните органи следва да представят на нас, гражданите на Република България, места на които да поставяме (палатка, шатра, каравана, кемпер и друго къмпинг оборудване) за свободно къмпиране, реално води до ситуация, в която общините няма да направят подобен вид обособяване, тъй като не са нито мотивирани, нито задължени да извършат това. Това води до извода, че проектът не цели да регулира възможността за къмпиране, а да забрани същото. Не са налице каквито и да е било правни механизми, с които да бъде защитено правото на къмпиращите да ползват земя, която в крайна сметка следва да обслужва интересите на населението и на която, съгласно Конституцията на Р.България всички ние имаме право на свободно придвижване. В този смисъл тази прикрита забрана е в грубо противоречие с нормата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на Р.България, която гарантира правото на гражданите на свободно придвижване на територията на страната, като изрично е предвидено, че това право може да се ограничава единствено и само със закон. Недопустимо е ограничаването на конституционно гарантирано право с подзаконов нормативен акт. 2. Наред с това същите разпоредби противоречат и с нормата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията на Р. България, която гарантира неприкосновеност на частната собственост. Въвеждат се правила за достъп на външни лица в имоти, вкл. частни такива, като се Не се приема. Цитираното решение на Върховния административен съд е по конкретно дело и е във връзка с Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане на чистотата и безопасността на територията на Община Бяла на Общински съвет Бяла. Настоящият проект на Наредба е изготвен в изпълнение на чл. 10а от ЗУЧК, който задължава министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма да издадат подзаконов нормативен акт, с който да се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Също така, следва да бъде отбелязано, че с Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд на Република 6 регламентира режим, който грубо ограничава основани права и свободи, вкл. и в нарушение на закона се предвижда регистрационен режим за достъп, нещо повече въвеждат се санкции за нарушаването им. Частната собственост е неприкосновена. Предвид факта, че не е налице извършване на дейност по Закона за туризма, всички тези ограничения противоречат с тази неприкосновеност 3. В заключение искам да заявя, че всички ние, любителите на свободно къмпиране, не се противопоставяме на това тази вид дейност да бъде регулирана. Публикуваният Проект на Наредба обаче не цели да създаде правила за къмпирането, а да го забрани. Свободното къмпиране щади природата ни най-много. Ние, свободно къмпиращите, приемаме мястото, на което сме отседнали като наш дом, поради което полагаме огромни грижи за него. Не приемам пропагандните твърдения на лица и организации, че свободно къмпиращите замърсяват след себе си и не опазват околната среда. Против всяко замърсяване, независимо от причинителя, е необходима ревизия на нормативната уредба, засилване на санкциите и контрол. Натискът върху околната среда, замърсяването и щетите върху естествения ландшафт произтичат от масовото презастрояване и обезобразяване на природата през годините на прехода, продукт на Завладяната държава, а не на свободно къмпиращите хора. Същите процеси унищожиха къмпинги, заличиха защитени територии и уязвиха брутално правовия ред в държавата чрез тежки корупционни практики. Противопоставям се остро днес през този проектонорматив да бъдат погазени и гражданските ми права на свободен гражданин на държавата си с достъп до здравословни и благоприятни условия на живот, каквито ни предоставя красивата ни родина с уникалната си природа. В допълнение обръщам внимание, че този вид почивка безспорно развива и малките населени места, защото в крайна сметка свободно къмпиращите ще закупят продукти от местните производители/търговци и ще посетят местните кафенета и ресторанти. Ето защо считам, че регулация действително следва да има, но не в този вид и не с редица утежняващи обстоятелства и изисквания, които ще доведат до невъзможност да се къмпира свободно, в условия на държава с нищожен брой къмпинги, без стимули за създаване на такива, без никакъв съвременен стандарт в това отношение, в унисон с останалите развити европейски държави.. Нужно е да се изготви Национална стратегия за къмпиране, която да уреди начина, по който да се осъществява къмпирането и да се стимулира къмпинг туризма. При изготвянето на тази стратегия държа да се изслушат всички заинтересовани лица и да се проведе широка дискусия. На основание гореизложеното моля Проектът на Наредба да бъде оттеглен и да се предприемат действия по създаване на регулация, която да удовлетворява нуждите на всички нас, гражданите на Република България, а не да е предпоставка за защита на различни субекти и техните инвестиционни интереси. България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. на Конституционният съд на Република България. Наредбата не забранява къмпингуването извън предварително определени места, тъй като това е забранено от закона и наредбата като подзаконов нормативен акт не може да му противоречи. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и 7 категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Чл. 35 от Конституцията защитава правото на свободно движение, но това не включва неограничено право на престой, в конкретния случай с разполагане на палатки, кемпери или каравани върху държавна, общинска или частна земя. Проектът на наредба не може да регламентира „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятия не са дефинирани и разрешени със законова норма. Изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и на проекта на наредба за обособяване на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани са значително по-облекчени от изискванията за създаване на категоризирани къмпинги – не се изисква одобряване на подробен устройствен план, не се променя предназначението на земята, не се одобрява инвестиционен проект, не се издава разрешение за строеж и съответно не се провежда процедура по 8 въвеждане в експлоатация. Огнян Стоянов Уважаеми господа, против съм предложената наредба поради следните съображения: Трябва да има разграничение между палатка и кемпер/каравана те увреждат в различна степен природата. На практика наредбата ще забрани свободното къмпингуване защото кметовете предпочитат приходи от данъци, концесии, а не разходи за сметопочистване. Също така няма да се получат одобрения от ХЕИ,РИОСВ, Пожарна защото ще предпочетат да се застраховат срещу евентуални инциденти. Всички изисквания повтарят тези за къмпингите които вече съществуват. Не се приема. Няма конкретни предложения. Наредбата е съобразена с изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и с нея са определени минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Христомир Сърбинов Проектът на Наредбата, който урежда условията за временно разполагане на палатки и каравани извън категоризираните къмпинги, е необходима и балансирана мярка, отговаряща на реалните потребности на туристите и икономиката на региона. Ето защо свободните места са оправдани: Достъпен и демократичен туризъм • Свободният къмпинг е предпочитан от хиляди българи и гости – той позволява на хора с по-малко финансови възможности да се наслаждават на природата без скъпи такси за къмпинги. • Намалява натоварването на официалните плажни зони – като предоставя алтернативи, проектът предотвратява претъпкване в категоризираните къмпинги. Икономически ползи за местните общности • Стимулира се местният бизнес – туристите купуват храна, горива и услуги от близките селища. • Възможност за допълнителни приходи – частни земевладелци и общини могат да предлагат регулирани места за къмпинг срещу умерени такси. Реално по-добро опазване на природата • Регламентираните свободни зони са по-добри от "дивия къмпинг" – вместо неконтролируеми палатки навсякъде, проектът предлага организирани, временни зони с ясни правила. • Хората наистина се грижат за чистотата – опитът показва, че къмперите са по-внимателни към околната среда, когато имат легална възможност да престоят, отколкото когато са "нелегални". • По-лесен контрол – като се узакони, властите могат да налагат санкции за замърсителите, докато сега дивите къмпинги са напълно без надзор. Гъвкавост и свобода на избор • Не всеки иска структуриран къмпинг – много туристи търсят уединение и автентично преживяване, което официалните къмпинги не предлагат. • Кратки срокове (май–септември) и ограничена продължителност (до 3 години) гарантират, че местата няма да се превърнат в постоянни сгради. Децентрализацията е предимство, а не недостатък • Кметовете познават най-добре местните условия – те могат да определят подходящи зони, без централната власт да налага нереалистични изисквания. Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на смисъла и целта на текстовете от Наредбата. Наредбата е съобразена с изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и с нея са определени минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. 9 • Възможност за бързо реагиране – ако дадена зона се окаже проблемна, общината може да прекрати разрешението, без сложни бюрократични процедури. Свободните места са необходимост, а не заплаха !!! Връзката на българина с природата Свободният къмпинг не е просто начин за нощуване – той е част от националната култура. • Традиция на дивия туризъм – поколения българи са пътували с палатки по планини и край морето, без да се нуждаят от организирани комплекси. • Автентично преживяване – къмпингът извън официалните зони позволява на хората да се почувстват истински свободни, да спят под звездите и да се откъснат от урбанизирания хаос. Намаляване на туристическата концентpация в черноморските курорти • Разпределение на туристическия поток – вместо всички да се тъпчат в същите 3–4 плажа, свободните зони разсейват натоварването. • Отделяне на "тихи зони" – тези, които искат спокойствие, ще могат да избегнат шумните курорти, без да са нарушители. Ограниченията в проекта предотвратяват злоупотреби • Забранени са плажните дюни и защитените зони – което гарантира, че екологично чувствителните територии няма да бъдат засегнати. • Максимално 3 години + само летен сезон – това не позволява прерастване на временните зони в постоянни квартали. Международни добри практики • В Европа свободният къмпинг е регулиран, но не забранен – държави като Швеция, Норвегия и дори Хърватия позволяват нощуване в природата при определени правила. • Икономически стимул – в Скандинавия "Allemansrätten" (правото на всеки да пребивава в природата) увеличава туристите без да вреди на околната среда. Социална справедливост • Не само богатите да имат достъп до морето – ако се забранят свободните зони, единственият легален избор ще са скъпите хотели и къмпинги, което изключва голяма част от обществото. • Семейства с деца – много родители предпочитат да къмпингуват на спокойствие, вместо да плащат луди пари за претъпкани плажни комплекси. Как проектът може да се подобри? Вместо да се отхвърля, трябва да се оптимизира: ✅ Ясни санитарни изисквания – задължителни тоалетни и контейнери за отпадъци в по-големите зони. ✅ Финансиране за общините – за да могат да поставят инфраструктура и да контролират спазването на правилата. ✅ Обучение и кампании – за екологично съзнателно къмпингуване. Защо трябва да подкрепим свободните зони? • Това не е "хаос", а регулирана алтернатива. • Хората искат свобода – не искат да са затворени в хотели. 10 • Икономиката на малките курорти ще се зарадва на повече посетители. • Природата ще е по-чиста, защото хората ще имат легални опции, вместо да се крият и замърсяват. **Ако искаме истински устойчив туризъм, трябва да дадем легална възможност за свободно къмпингуване – но с правила и контрол. Ограничаването на свободния къмпинг би довело до: ❌ Още повече "диви" палатки – хората ще търсят незаконни начини да нощуват. ❌ Спадане на туристите – много любители на природата ще изберат други дестинации. ❌ Загуба за местната икономика – търговци, земевладелци и общини ще загубят приходи. Проектът на Наредбата е разумен компромис – той узаконява вече съществуваща практика, но въвежда правила, които защитават природата и помагат на туризма. Подкрепата за свободните места е подкрепа за истинския, демократичен и устойчив алтернативен туризъм. Еднотипно възражение, подадено от: Яна Хулек Христо Начев Боян Христов Аднян Гошев Светлозара Болярова Малина Петкова Станимир Великов Зорница Стойкова Виктор Витанов Пламен Маринов Цветелина Савова Веселина Иванова Николай Боляров Стефания Янкова Христина Митева Христина Кирилова Димитър Лазаров Виторио Върбанов Лъчезар Станчев УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с чл. 26 ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове Ви изпращам настоящото становище относно Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Настоящият Проект на наредба, е изцяло неприемлив, тъй като разпоредбите му противоречат и на основни конституционни норми, и на обществената нужда от развиване на възможности за почивка сред природата, и не дава отговор на съществуващите проблеми пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана. Настоявам за: 1. Спешни промени в ЗУЧК с цел отпадане на член 10а, забраняващ къмпиране извън определени места и регулиране на свободния достъп до природа вместо забраната му. Не се приема. Предложението е извън предмета на наредбата. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 11 Маргарита Захариева Петя Чолакова Цвета Билярска Валентин Николов Венцислав Петков Румен Баев Ива Караманчева Ралица Баева Иванка Колчакова Людмил Георгиев Пенко Минев Десислава Кузманова Пресиян Илиев Петър Атанасов Илиян Богев Ян Сендърс Явор Цанков Венера Николова Емилия Минева Владимир Руменов Олег Филимонов Радостина Гошева Йоана Маринова Анелия Пашова Йордан Даскалов Наталия Николова Мартин Балтухин Никола Генчев Севдана Дочева Георги Димитров Никола Кайряков Добри Тодоров Борислав Попов 2. Предложеният проект за наредба, създаващ нова категория туристическа услуга, да бъде интегриран в съществуващата съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за туризма Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения 3. Проблемите пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана да бъдат решени с отделен нормативен акт за цялата национална територия на Република България, следвайки принципна философия: 3.1. Осигуряване на достъп до почивка сред природата без заплащане съгласно чл. 18 ал. 6 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията 3.2. Решаване на проблемите пред управлението на отпадъците в общини, към чиито природни места има силен туристически интерес и ефективно прилагане на глобите за замърсяване и мерките по почистване, заложени в Закона за управление на отпадъците. Не се приема. Не се приема. Не се приема. 2019 г.). Предложението е извън предмета на наредбата. В чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК е регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите - архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Предложението е извън предмета на наредбата. Наредбата се издава на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и приложното ѝ поле е за зона „А“ и зона „Б“ по Черноморското крайбрежие. Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. Достъпът не изключва заплащане за ползване на имот и зачитане правата на собственика. В чл. 19 са определени изискванията към лицето, на което се разрешава да обособи място за временно разполагане 12 Константин Цанков Георги Маринкев Златена Валентинова Любомира Крачунова Теодор Кисимов Йоана Бояджиева Дин Киров Димитър Тачев Дилян Кузманов Михаела Сакаян Стоян Стоянов Ралица Иванова Рут Фабрикант Илинда Евтимова Пламен Славчев Илия Маринов Калина Стефанова Теодора Ралчева Димитър Бакалов Димитрина Димитрова Виктория Живкова Радка Кирилова Цветин Кметски Слави Стоев Мина Проданова Севдалина Папазова Димитър Славчев Даниела Ковачева Ангел Балашев Виктория 3.3. Ограничаване във времето на максимално допустимия непрекъснат престой на едно място с палатка или кемпер/каравана, като правилата за палатки са по-леки, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. Съображенията ми за това са следните: 1. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е изготвен въз основа на чл. 10а от ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие. Макар нормата на чл. 10а от ЗУЧК да дава възможност за къмпиране в зона А и Б при определена регулация, изготвеният проект за Наредба реално въвежда забрана на тази дейност, произтичащи от чл. 24в на закона, постановяващ глоби за къмпиране извън тези места, които според правилата на проекта представляват бъдещи къмпинги. Забраната за къмпиране извън регистрирани места трябва да отпадне от ЗУЧК с премахване на чл. 10а и чл. 24в от закона. Проблемите пред пребиваването сред природата имат нужда от от действаща регулация, а не от забрана. Не се приема. Не се приема. Не се приема на палатки, кемпери или каравани – включително и дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците при спазване на условията и реда, определени в наредба на общинския съвет по чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК, че местата са за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, е определен времевия период, в който това ще може да се осъществява - в периода от 1 май до 30 септември, който от статистическа гледна точка в сферата на туризма се ползва за условен летен сезон. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Извън обхвата на наредбата. Наредбата не забранява къмпингуването извън 13 Легтерова Елена Митова- Павлова Димитър Дизов Силвия Несторова Вяра Любенова Ваня Рашкова Димитър Илиев Константин Иванов Полина Желева Георги Иванов Боряна Димитрова- Неова Ива Петрова Сашо Попов Донка Калчева Жанета Андреева Радослава Кънева Христо Попов Елица Джибирска Ксения Вахрушева Евгени Цветанов Константин Митов Рафал Ненков Красимир Костов Богдан Петров Десислава Петкова Илза Христова Елена Хаджиева Николет Гергова Иванка Йорданова Симеон Велчев Кузман Белев Симеон Денев Достъпът до околна среда и природосъобразен туризъм трябва да бъдат приоритет в националните политики поради интереса на гражданите и търсенето на почивка сред природата. Този сегмент туристи нараства, докато достъпът до природни места намалява в засилен процес на урбанизация. Върховният административен съд със свое Решение № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. изрично обяви къмпирането като част от свободното придвижване на територията на страната ни. Необходими са разумни правила за цялата територия на Република България, а не забрана за конкретни общини. Не се приема. Не се приема. предварително определени места, тъй като това е забранено от закона и наредбата като подзаконов нормативен акт не може да му противоречи. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. се поощрява всеки вид устойчив туризъм в т. ч. природосъобразен. Цитираното решение на Върховния административен съд е по конкретно дело и е във връзка с Наредба № 1 за опазване на обществения ред и 14 Ася Петрова Илиян Коемджиев Радослав Смилков Димитър Петров Милен Иванов Михаела Иванова Живка Симеонова Десислава Ганева Лидия Петрова Екатерина Тончева Мариела Тодорова Веселка Велчева "Българска Натуристка Организация" Кристиян Масленков Яна Пункина Невена Робертова Веселин Веселинов Моника Шуманова Невена Борисова Иван Димитров Цветослав Георгиев Елисавета Петрушева Петя Младенова Ясмина Иванова Лилия Петрова Ния Младенова Светлана Коченова Никола Геров Свилена Рачева Никола Кръстев Предложеният за обществено обсъждане проект на Наредба по чл. 10а на ЗУЧК не вменява задължение на държавните органи да обособят места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Освен това, така предложената наредба дава права на общините масово да отказват обособяването на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, поради факта, че Не се приема. поддържане на чистотата и безопасността на територията на Община Бяла на Общински съвет Бяла. Настоящият проект на Наредба е изготвен в изпълнение на чл. 10а от ЗУЧК, който задължава министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма да издадат подзаконов нормативен акт, с който да се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Също така, следва да бъде отбелязано, че с Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, 15 Антония Влайкова Петя Петкова Димитър Димитров Мария Атанасова Милена Ризова Слави Баев Илия Мирчев Пенко Димитров Зорница Стратиева Антон Кирков Павел Павлов Марио Шимбов Мариела Димитрова Боян Говедаров Петя Христова Елеонора Дервенска Веселин Петров Десислава Пашева Маргита Янкова Петя Танева Христина Хасъмова Милен Урков Вихра Найденова Лора Попва Йоан Сърнев Симеон Шомов Петър Пенев Ангелина Кадийска Радостина Петрова Марта Златева Ема Коларова в наредбата са посочени изключително много изисквания за функционирането на тези места. Същите тези изисквания в голямата си част се припокриват с тези за функциониране на уредените от Закона за туризма къмпинги. В същото решение на ВАС № 7797/20.06.2017г. по а.д. 1079/2016г. се казва следното „Общинските и държавните имоти на територията на [община] следва по конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице намиращо се на територията на Република България и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия.“ Липсата на възможност за нас, гражданите на Република България, да поставяме в дадени райони на държавата палатка, шатра, каравана, кемпер с цел пребиваване в природата реално води до ситуация, в която общините ще създадат нова категория къмпинг с 3-годишен разрешителен режим, но няма да направят обособяване на места с безплатен достъп за ограничен престой, тъй като не са нито мотивирани, нито задължени да извършат това. Това води до извода, че проектът не цели да регулира възможността за къмпиране, а да го забрани за определени общини. Не са налице каквито и да е било правни механизми, с които да бъде защитено правото на къмпиращите да ползват земя, която в крайна сметка следва да обслужва интересите на гражданите и на която, съгласно Конституцията на Р. България всички ние имаме право на свободно придвижване. Тази прикрита забрана е в грубо противоречие с нормата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на Р. България, която гарантира правото на свободно придвижване на територията на страната. Недопустимо е ограничаването на конституционно гарантирано право с нормативен акт. 2. Проектът създава нова категория къмпинг с минимална намеса в околната среда, която трябва да се интегрира в съответната наредба по Закона за туризма - Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и Не се приема. Не се приема. Не се приема. кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. на Конституционният съд на Република България. Правото на свободно придвижване не се ограничава, но то не дава право на неограничен престой с разполагане на палатки, кемпери и каравани с цел опазване на околната среда и защита на правото на собственост. Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не може да стане с принудителни мерки, а по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. Конституционното право на свободно придвижване не дава право за престой и настаняване в имот чужда собственост без съгласието на собствениците. Предложението е извън предмета на наредбата. В чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК е 16 Зорница Стоянова Десислава Попова Пламен Ангелов Стоян Иванов Георги Желев Любен Гуляшки Десислава Христова Божидар Ламбов Мариана Танчева Иванка Добрева Ива Добрева- Драгостинова Станка Добрева Ива Добрева Иво Монов Николинка Иванова Борислав Борисов Антон Велчев Светлана Михова Веселлина Димитрова Стойчо Говедарски Йоана Чомпалова Елена Буланова Игор Дончев Андрей Анастасов Светлин Чобанов Антонина Димовска Соня Генова Ивайло Тонев Мирослав Тодоров Владимир Минев развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. 3. Остава въпросът защо регулирането на къмпирането обхваща само Черноморието, доколкото е разпространено из цялата страна и се сблъсква със сходни проблеми. Това допълнително подкрепя тезата, че ограничаващият режим в ЗУЧК и настоящият Проект на Наредба не целят да обслужват обществените интереси, което е сновната цел на подзаконовите нормативни актове, а конкретни „инвестиционни“ намерения на тесен кръг лица, основната цел на които е да бетонират Черноморието ни. 4. Наред с това същите разпоредби противоречат и с нормата на чл. 17 ал. 3 от Конституцията на Р. България, която гарантира неприкосновеност на частната собственост. Въвеждат се правила за достъп на външни лица в имоти, вкл. частни такива, като се регламентира режим, който грубо ограничава основни права и свободи, вкл. и в нарушение на закона се предвижда регистрационен Не се приема. регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. Предложението е извън предмета на наредбата. Наредбата се издава на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и приложното ѝ поле е за Зона А и Зона Б по Черноморското крайбрежие. Не са основателни твърденията във възраженията, че наредбата ще доведе „до окончателно бетониране на крайбрежието и ще представлява индиректна забрана на къмпингуването в България“. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани може да се разрешава поставянето само на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Наредбата изпълнява особено важно изискване при определяне на местата за временно разполагане на палатки, 17 Александър Памуков Диана Бонева Христина Иванова Светослав Илчев Светослав Цветков Борислав Борисов Теменуга Методиева Цветан Мегленчев Йоанна Йорданова Виктория Ламбрева Симеон Цончев Тони Петров Мила Манолова Людмил Станков Кристина Манева Симеон Станчев Таня Байданова Катерина Серафимова- Кротева Нели Колева Деяна Христова Десислава Мирчева Александър Деливлаев Благовест Иванов Теодор Върбанов Владимир Михайлов Стефан Николов Владислав Лазаров режим за достъп до собствения имот. 5. Необходими са ясно разписани правила и контролни органи, които да следят за тяхното спазване. Всички ние, любителите на свободен достъп до почивка сред природата, не се противопоставяме на това тази вид дейност да бъде регулирана. Публикуваният Проект на Наредба обаче не цели да създаде правила за къмпирането, а да го забрани за територията на няколкото черноморски общини. Не се приема. кемпери или каравани да се гарантира правото на собственост, което съгласно Решение № 6 от 16 юни 2020г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., е изведено като основен аргумент при отхвърлянето на искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.). Наредбата не предвижда ограничения за ползване на имота от собственика му за собствени потребности. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 18 Йоан Петрушинов Тошко Запрянов Виктория Недевска Христо Тотев Георги Гашев Петко Стоянов Галина Стамболиева Надя Константинова Любомир Попйорданов Ани Иванова Ивелина Ангелова Милена Стоянова Йордан Мачирски Васил Бойков Петер Славов Николай Големанов Елеонора Узунова Мартина Велкова Калоян Стоянов Илиян Илиев Емил Мунгров Виктор Тулев Елица Митева Петър Райчев Ивайло Василев Руслан Драгостинов Светлин Пеев Иван Лалев Вяра Пейчева Теменуга 6. Проектонаредбата не е съобразена с тълкуването на Конституционния съд в решение № 6 от 16 юни 2020 г по КД № 10/2019г, а именно "подробна правна уредба относно къмпингуването като временна дейност, която няма характер на туристическа услуга". Опитът на закона и наредбата да избяга от туристически услуги чрез формулиране на “такса” вместо “цена” и в същото време да касае провеждането на туристическа дейност като временно настаняване е неуспешен. Ако дейността е временно пребиваване на кемпери и каравани в определено място, то става дума за паркинг и тази дейност се развива по съответните правила, еднакви на територията на цялата страна. Ако става дума за разполагане на палатки, дейността е къмпиране, но тъй като тя не е регламентирана в българското законодателство, то именно за тази дейност има нужда от правила за цялата държавна територия, чрез регулация в Закона за туризма. Не се приема. 2019 г.). Наредбата не забранява, а определя условията и реда за определяне на местата за временно разполагане, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. Контролът е разписан в Глава Четвърта на Наредбата. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. Достъпът не изключва заплащане за ползване на имот с цел зачитане правата на собственика. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма определя визия за развитие, а чрез подзаконовите актове в т. ч. наредбата по чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК се създава правна рамка. 19 Димитрова Ивайло Илийн Петранка Узунова Теодор Христов Иван Иванов Иванка Николова Мартин Пенев Стефан Христов Даниела Василева Владимир Димитров Атанас Дайски Мария Кондакова Анна Дончева Димитър Терзиев Моника Петкова Мария Лалева Силвина Бурджиева Георги Маринов Калин Трайков Катерина Тончева Радослав Лазаров Мартина Костова Велислава Неделкова Силвия Бекярска Люба Станева Радко Ковачев Росен Тодоров Габриела Серафимова Яна Тодорова Пенка Билярска Елена Оклева 7. За осигуряване намаляване и управление на отпадъците е необходима ревизия на нормативната уредба, засилване на санкциите и контрола - както и осигуряване на ресурси на отговорните общини да осъществяват функциите си по почистване. В допълнение обръщам внимание, че почивката сред незастроена природа безспорно развива и малките населени места, защото в крайна сметка свободно къмпиращите купуват продукти от местните производители/търговци и посещават местните кафенета и ресторанти. Това допринася и за приходи към общините. 8. Регулация има нужда за пребиваване в природата в цялата страна. Но конкретно за Черноморието темата е повдигната в интерес на забрана на достъпа на палатки с цел улесняване на строителство. Фактът, че именно в ЗУЧК бе въведена необходимостта от регулация на свободното къмпиране, а не в Закона за туризма, показва че целта не са правила, а забрана - Наредбата няма да регулира този вид почивка, а ще я забрани за Черноморското крайбрежие. Натискът върху околната среда, замърсяването и щетите върху естествения ландшафт произтичат от масовото презастрояване и обезобразяване на Черноморието през годините на прехода, продукт на Завладяната държава, а не от любителите на природата. Същите процеси унищожиха къмпинги, заличиха защитени територии и уязвиха брутално правовия ред в държавата чрез тежки корупционни практики. Противопоставям се остро днес през този проектонорматив да бъдат погазени и гражданските ми права на свободен гражданин на държавата си с достъп до здравословни и благоприятни условия на живот, каквито ни предоставя красивата ни родина с уникалната си природа, където все още не е застроена. Ето защо считам, че регулация действително следва да има, но в унисон с останалите развити европейски държави и не в този вид, в държава с нищожен брой къмпинги, без стимули за създаване на такива, без съвременен стандарт. Не се приема. Не се приема. В чл. 19 са определени изискванията към лицето, на което се разрешава да обособи място за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани – включително и дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците при спазване на условията и реда, определени в наредба на общинския съвет по чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. С наредбата са определени минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Заплащането за престой ще покрива разходите за изпълнение на тези изисквания. Наредбата се издава на основание чл. 10а от ЗУЧК и приложното поле е зона „А“ и зона „Б“ по Черноморското крайбрежие. Не са основателни твърденията във възраженията, че наредбата ще доведе „до окончателно бетониране на крайбрежието и ще представлява индиректна забрана на къмпингуването в България“. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани може да се разрешава поставянето само на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, 20 Виктория Василева Жени Дечева Дея Харалампиева Веселина Алексиева Кристина Хинова Сдружение за изследователски практики Васил Хинчев Момчил Русев Константин Купенов Деян Стоянов Габриела Бонева Христо Кънев Янко Янков Стоян Йорданов Марта Георгиева Мария Василева Яна Йорданова Васил Хаджийски Яна Баракова Николай Михайлов Радостин Иванов Веселин Денев Румен Павлов Татяна Косекова Кремена Цанкова- Радойновска Десислава Димитрова Николай Тодоров Петър Василев Никола Пашовски Нужно е да се изготви национална регулация за къмпиране, която да уреди начина, по който да се осъществява свободният достъп до природа с разполагане на палатка за ограничен период. Тази регулация би уредила не само къмпирането на Черноморието ни, но и на останалите територии на Република България. Основните параметри на бъдещата регулация с оглед решаването на проблемите пред недостига на места за почивка сред природата и липса на ангажимент от страна на общините да обслужват природосъобразния туризъм на своя територия следва да се разработят като промяна в Закона за туризма, като правилата за палатки следва да са по- леки, отколкото за каравани, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. На основание гореизложеното моля проектът на Наредба да бъде оттеглен и да се предприемат действия по създаване на регулация, която да удовлетворява нуждите на всички нас, гражданите на Република България, а не да е предпоставка за защита на различни субекти и техните инвестиционни интереси. Не се приема. Не се приема. пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. Предложението е извън предмета на наредбата. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма определя визия за развитие. Конкретни мерки за развитие на този вид туризъм следва да намерят отражение в Плана за действие към Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Във връзка с цялостното решаване в бъдеще на проблемите с къмпинг туризма е необходимо същите да бъдат анализирани от всички структури на Министерския съвет, имащи отговорности по своята функционалност към очакваните промени в редица закони. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на 21 Ганка Косекова Александър Бояджиев Тихомир Лазаров Атанас Радев Димитър Димитров Генчо Сарисйки Лиляна Сарийска Катина Дашков Светослав Стоянов Мая Сидерова Ина Георгиева Евтимова Елена Янакиева Зорница Блянгова Александър Евтимов Дмитрий Малинов Здравко Ламбов Десислава Сарандева Ирина Стоилова Иван Димитров Ваня Стоянова Петър Купенов Диана Алиева Василена Филимонова Михаела Иванова Владмир Филимонов Алиджан Алиев Благовест Братоев Мира Дамиан Симеон Янчев разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). 22 Десислава Пенева Тодор Карастоянов Росица Гущерова Теодора Георгиева Анна Бачева Ема Казакова Сегей Казаков ПЕтър Петров Лилия Андреева Симеон Стоилов Силвия Иванова Боряна Пандова Тони Ценов Бояна Василева Пламен Обретенов Петър Петров Стефани Господинова Антон Панов Димитър Петков Петър Лозев Елица Стоичкова Иван Димитров Петър Кадийски Николай Савов Боян Велев Анелия Пенкова Владимир Тодоров Йорданка Пенкова Лъчезар Пенков Величка Пачеджиева Мариана Иванова Стоян Горанов Боян Влев 23 Косара Белниколова Емил Алексов Дияна Димова Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба за къмпингуване, се обръщам към Вас с настояване да бъде включена възможност за разполагане на каравани в земеделски земи, разположени в защитени зони и територии, при спазване на екологичните изисквания. Аз съм собственик на земеделски имоти в землището на гр. Ахтопол, които попадат в територията на защитена зона „Странджа“ (Натура 2000) и в обхвата на Природен парк „Странджа“. Предложението да се ограничи ползването само до земеделски земи извън защитените зони поставя несправедливо ограничение за собственици като мен, които притежават такива имоти именно в тези територии. Предложената редакция на наредбата ограничава възможността ми за устойчиво и законосъобразно ползване на тези имоти с цел къмпингуване, въпреки че подобна дейност не е априори несъвместима с режима на опазване. I. Правни и фактически основания 1. Закон за защитените територии (ЗЗТ), чл. 30, ал. 1 и 2: Според него е възможно и допустимо да се извършват дейности, които са съвместими с опазването на природните обекти и осигуряват устойчиво ползване на ресурсите. Предвид това, използването на земеделските имоти за къмпингуване при стриктно спазване на екологични изисквания не противоречи на закона. Допуска дейности, включително земеделски и туристически, когато те не увреждат природните ресурси. Къмпингуването с временни средства (каравани и кемпери) не предполага трайна промяна на ландшафта и може да бъде разрешено при регламент и контрол. 2. Директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО (Натура 2000): Позволяват човешка дейност в зоните, когато не се нарушава значително природозащитната цел. Много от териториите в Натура 2000 включват трайно ползвани земеделски земи, които именно чрез устойчиво използване могат да бъдат най-добре съхранени. 3. Закон за биологичното разнообразие, чл. 31, ал. 1: Изисква оценка за съвместимост, но не въвежда автоматична забрана за подобни дейности – а оценка по конкретен случай. II. Практически и обществени аргументи 1. Устойчив туризъм в ПП „Странджа“ Природният парк е създаден именно с цел съвместяване на природозащита и устойчиво развитие. Регламентираното къмпингуване, с ясни изисквания, ще създаде допълнителни възможности за местни жители, без да засяга ценностите на територията. В страни като Германия, Австрия и Швеция, където са наложени стриктни природозащитни мерки, къмпингуването в защитени зони се разрешава при изпълнение на строги изисквания и е част от устойчивата туристическа политика. Това доказва, че съвместяването на опазване и развитие е възможно. 2. Икономическа необходимост Собствениците на земеделски земи в защитени зони са често ограничени в ползването им. Позволяването на временна къмпингова дейност би допринесло за допълнителен доход и стопанска активност в иначе изоставащи и обезлюдени райони. Собствениците на земя получават възможност да използват имотите си по начин, който съчетава икономическа изгода и екологично съзнание. Не се приема. Никъде в Наредбата няма ограничение местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани да са извън границите на защитени зони от мрежата Натура 2000 по смисъла на ЗБР. Ограничението е за следните категории защитени територии по смисъла на ЗЗТ резервати, поддържани резервати, природна забележителност и защитена местност. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 „Местата по чл. 1, ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии с категория резерват, природна забележителност, поддържан резерват и защитена местност по Закона за защитените територии. В границите на защитена зона „Странджа“ и Природен парк „Странджа“ е допустимо при спазване режимите на дейности в защитената зона, както режима на защитената територия, определен по реда на Закона за защитените територии, заповедта за обявяването й. В чл. 7, ал. 3, т.9. „становище/решение на компетентния орган по околна среда“ изрично е заложено какви документи трябва да представи собственикът на имота или упълномощеният негов представител или лицето по чл. 5, ал. 2, когато подава заявление до кмета на общината. Поради което считаме, че няма пропуск 24 3. Контрол вместо забрана Забраната не гарантира опазване – напротив, води до нерегламентирано къмпингуване без контрол. Регламентирани дейности с разрешителен режим ще позволят събиране на такси, проверка и екологичен мониторинг. III. Предложение за изменение Моля в Наредбата да се предвиди възможност за къмпингуване в земеделски земи в защитени зони и територии, при условие че: се извърши оценка за съвместимост по ЗБР и/или се съгласува с МОСВ или РИОСВ; не се изгражда трайна инфраструктура; се спазват всички ограничения на съответната зона; има лимит на броя на караваните; се ползват само екологично съобразени решения за отпадъци, санитария и вода. V. Причини за настояването ми Настоявам за включване на възможност за къмпингуване в земеделски земи, намиращи се в защитени зони и територии, поради следните основателни причини: 1. Като собственик на такава земя съм лишена от реална възможност да я ползвам по устойчив и законосъобразен начин. Предложената забрана не отчита, че земята ми може да бъде използвана така, че да не нанася вреда на околната среда, а същевременно да допринася за местното развитие. 2. Опазването на природата не трябва да означава автоматични забрани, а интелигентно управление. Разполагането на каравани не води до трайни промени в земята. При наличие на регламент и контрол, тази дейност може да бъде напълно съвместима с опазването на природната среда. 3. Забраната създава неравнопоставеност и стимулира нерегламентирано къмпингуване. В момента липсата на регулация в защитените зони води до спонтанно и често неконтролирано къмпингуване. Аз желая да извършвам такава дейност законно, отговорно и съобразено с всички изисквания. 4. Природен парк „Странджа“ не е зона на абсолютна защита, а на устойчиво съжителство. Идеята на природните паркове е да позволяват човешка дейност при условия за опазване на природата. Караваните и временните форми на настаняване са пример за такъв баланс в цяла Европа. 5. Очаквам от държавата равнопоставеност и предвидимост в правната рамка. Няма обективна причина земеделска земя в защитена зона да бъде напълно изключена от възможността за къмпингуване, когато същото е разрешено извън зоната, при сравними условия. Това противоречи на принципите на справедливост и законосъобразност. IV. Заключение Категорично подкрепям усилията за въвеждане на ред и регулация в къмпингуването, но настоявам за прилагане на индивидуален, а не общ забранителен подход към земите в защитени зони. Убедена съм, че устойчивото ползване е най-добрият начин за дългосрочно опазване на природата, а регламентът трябва да отразява реалната възможност за контролирана и екосъобразна дейност, дори и в чувствителни зони като Странджа. Въз основа на гореизложеното, настоявам Наредбата за къмпингуване да бъде изменена така, че да позволи и на земеделските земи, намиращи се в защитени зони и територии, да бъдат използвани за разполагане на каравани при ясни екологични и в това отношение, тъй като ще бъде изпълнено задължението за провеждане на процедури по реда на ЗООС и ЗБР. В хода на процедурата по реда на екологичното законодателство ще се извърши преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони и при необходимост ще бъдат поставени условия. В ЗООС и ЗБР изрично е разписано кои планове, програми, проекти и инвестиционни предложения подлежат на задължителна процедура по ЕО, ОВОС и ОС. Задължителното изискване за представяне на становище/решение на компетентния орган по околна среда“ изпълнява задължението за провеждане на изискващата се процедура по реда на екологичното законодателство. 25 административни условия. Това ще подкрепи развитието на устойчив туризъм и ще подпомогне собствениците на такива имоти без да накърнява природозащитните цели. Във връзка с подаденото от мен становище , желая да внеса следното уточнение: Собствените ми имоти са землище на гр. Ахтопол, не попадат в защитени територии от категориите, изрично посочени в чл. 1, ал. 1 от проектонаредбата – а именно резерват, поддържан резерват, природна забележителност или защитена местност. Имотите се намират в границите на Природен парк „Странджа“ (защитена територия по ЗЗТ) и в защитени зони по Натура 2000 – BG0002040 и BG0001007 (по реда на ЗБР). Също така граничат със защитена местност „Устие на река Велека“, но не попадат в нейните граници. Предложената от мен редакция в становището не цели изключване от обхвата на чл. 1, ал. 1, а подчертаване на необходимостта за приложимост на режима на индивидуално екологично съгласуване, когато разполагането на преместваеми обекти не противоречи на целите на защитата. Подобен подход съответства на чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие и на добрите практики в Европейския съюз. Поддържам предложенията, изложени в първоначалното становище, но уточнявам, че се отнасят до имоти извън забранителния обхват по чл. 1, ал. 1 от наредбата, ако правилно съм разбрала проекта на наредбата. Предложение във връзка с проекта за закон/наредба, уреждащ разполагането на къмпинг средства извън категоризирани къмпинги Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с провежданото обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, касаещ къмпингуването в земеделски земи и извън урбанизирани територии, бих искала да отправя следното предложение: Да се предвиди възможност за осигуряване на минимална техническа инфраструктура (вода и електрозахранване) до имоти, в които е допустимо разполагането на кемпери и каравани по новата уредба. В настоящия момент, при липса на регулация, голяма част от имотите попадащи в обхвата на проекта се намират извън зони с техническа възможност за присъединяване към ВиК и електропреносната мрежа, което на практика прави невъзможно прилагането на част от изискванията (например за санитарно-хигиенни условия, противопожарна безопасност и др.). Предлагам да се включи механизъм за координирано издаване на становища или предварителни разрешения от ВиК оператори и електроразпределителни дружества, дори и за неурегулирани територии, когато има одобрена временна или сезонна къмпинг- форма на ползване. Такъв текст би дал реална приложимост на закона и ще подпомогне създаването на устойчива, безопасна и контролируема къмпинг култура в съответствие със съвременните изисквания. Не се приема Не се приема Мотивите са изразени по-горе Настоящата Наредба се отнася за обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, без промяна на предназначението на земята. В чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК са определени обектите, които се допуска да бъдат разполагани, като те не могат да представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Михаела Минчева Уважаеми дами и господа, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани в зона А и зона Б извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, бих искал(а) да изразя своето несъгласие с предложените ограничения върху така нареченото ""дивото Не се приема. Проектът на наредба не може да регламентира „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези 26 къмпингуване"". Смятам, че отговорното и екологично къмпингуване сред природата е легитимна и устойчива форма на туризъм, която не трябва да бъде напълно забранявана. Вместо рестрикции, вярвам, че следва да се въведат ясни и изпълними правила, които да насърчават съобразено поведение, без да се ограничава достъпът на гражданите до природните ресурси и крайбрежните територии. Предложения: – Да се въведат екологични насоки и задължения за къмпингуващите – например носене на собствени химически тоалетни, почистване след престой, спазване на дистанции и пожарна безопасност; – Да се провеждат информационни кампании, които възпитават уважение към природата, вместо санкциониране без реална алтернатива; – Общините да имат право да обособят временни или сезонни зони за свободно къмпингуване, с минимална инфраструктура. Убеден(а) съм, че е възможно да се постигне разумен баланс между опазване на околната среда и правото на хората да пребивават на открито, без това да означава хаос, мръсотия или безконтролно поведение. Благодаря Ви за възможността да изразя мнение като част от общественото обсъждане. понятия (дейности) не са дефинирани и разрешени със законова норма. С наредбата са определени минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Законодателят ясно е регламентирал в чл. 24в от ЗУЧК административнонаказателни разпоредби за лицата, които поставят палатка, шатра или паркират кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, както за лицата, които устройват места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите 27 на чл. 10а от ЗУЧК. Изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и на проекта на наредба за обособяване на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани са значително по-облекчени от изискванията за създаване на категоризирани къмпинги – не се изисква одобряване на подробен устройствен план, не се променя предназначението на земята, не се одобрява инвестиционен проект, не се издава разрешение за строеж и съответно не се провежда процедура по въвеждане в експлоатация. Деян Михайлов Като гражданин, който обича да къмпингува с палатка сред природата, който учи децата си на природосъобразен и здравословен начин на живот и като добросъвестен гражданин, който уважава българското Черноморие като общонационално богатство, изразявам категоричното си несъгласие с предложения проект на наредба, регламентираща така нареченото „временно разполагане на палатки, кемпери или каравани“ в зона А и зона Б извън плажовете, дюните и категоризираните къмпинги. Въпреки че формално се твърди, че целта на наредбата е въвеждане на ред, реалният ѝ ефект ще бъде пълно ограничаване на дивото къмпингуване, което е едно от последните средства за достъп на обикновените хора до природа и море. Скритата логика на тази наредба не е екологична грижа, а създаване на условия за изтласкване на къмпингарите от уязвимите територии, за да бъде улеснено бъдещо застрояване. Създадената процедура е изключително тежка, тромава и на практика неприложима от обикновени граждани. Изискват се заявления, становища от няколко държавни институции, ситуационни планове, схеми за достъп, санитарни обекти, ограждения, такси и разрешения от кмета – за нещо, което по своята същност е временно и минимално въздействащо. По този начин наредбата де юре позволява къмпингуване, но де факто го забранява. Също така се ограничават огромни територии, което практически изключва всички реални, природни и достъпни места за къмпингуване. Не е предвиден никакъв облекчен режим за хора, които просто искат за 1-2 дни да пренощуват с палатка, без да вредят на нищо. Истината е, че присъствието на къмпингари досега е играло ролята на жив щит срещу унищожаването на последните диви места по Черноморието. Когато хората изчезнат, идват багерите. С тази наредба се премахват не проблемите, а свидетелите. Считам, че вместо да се въвежда режим, който обслужва интересите на частни инвеститори и лишава обикновените хора от природата, е редно да се търси баланс: облекчени правила, които да позволяват свободно и отговорно къмпингуване, с ясно разписани екологични изисквания, лесни за прилагане от всеки. Такива примери има в много европейски страни. Не се приема. Проектът на наредба не може да регламентира придобилите популярност понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятие не са дефинирани със законова норма. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в 28 Ако наредбата бъде приета в този ѝ вид, тя ще доведе до ограничаване на конституционното право на свободно придвижване и почивка в природата, превръщане на свободния достъп до природата в луксозна услуга за платежоспособни и ускоряване на застрояването под претекст за „ред“ и „чистота“, от което връщане назад няма. Призовавам наредбата в този ѝ вид да не бъде приемана. Тя няма да реши реални екологични проблеми, а ще създаде нови – социални, граждански и природни. Българската природа не трябва да бъде лукс за богати, а общо благо за отговорни хора. Моето предложение за решаване на проблема с опазването на околната среда във връзка с безотговорното къмпингуване е създаването на мобилно приложение. Чрез него всеки желаещ да пренощува с палатка сред природата ще може да отбележи мястото, на което се разполага, да заплати (при необходимост) туристическа такса и да изпрати снимки на мястото при пристигане и напускане. Този механизъм ще гарантира проследимост и отговорност, ще подпомогне опазването на околната среда и ще направи къмпингуването доходоносно за общините, които от своя страна ще бъдат мотивирани да създават зони за природосъобразен отдих и къмпингуване на своя територия. Създаването на такива зони неминуемо ще доведе до положителна промяна в имиджа на България – от туристическа дестинация, свързвана основно с алкохолен туризъм и презастроени крайбрежия, към съвременна и природосъобразна страна, развиваща устойчив туризъм като част от държавната си политика. Готов съм да съдействам безвъзмездно с обсъждането на идеи и разработването на подобно мобилно приложение, в полза на обществото и българския туристически облик. границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Законодателят ясно е регламентирал в чл. 24в от ЗУЧК административнонаказателни разпоредби за лицата, които поставят палатка, шатра или паркират кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, както за лицата, които устройват места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК. Изискванията на чл. 10а от ЗУЧК и на проекта на наредба за обособяване на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани са значително по-облекчени от изискванията за създаване на къмпинги, които подлежат на категоризиране по Закона за туризма – не се изисква одобряване на подробен устройствен план, не се променя предназначението на земята по Закона за опазване на земеделските земи или по Закона за горите. Доколкото в местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани по закон не се разрешава строителство, а само поставяне на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, които не представляват строителство по смисъла 29 на Закона за горите и на Закона за устройство на територията, за обособяването на тези места не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване разрешение за строеж, съответно не се провежда процедура по въвеждане в експлоатация. Предложението за създаване на мобилно предложение за свободно къмпингуване в България излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и не може да се регламентира с подзаконов нормативен акт. ЕТ АЛЕТС-ИВ – Иванка Гасашка Съгласно Чл. 6. Обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани се разрешава за срок до 3 години със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Коментар: Не е регулиран въпросът с подновяването на разрешението по чл. 6 – ще бъде ли възможно и при какви условия. В случай, че такова разрешение е предвидено може ефективно да се стигне до ситуация с периодично подновяване и удължаване на едни и същи разрешения и ползването на конкретни места за трайно (а не временно) ползване. Становище: Предвид, че целта е този тип места за разполагане да се ползват сезонно от 1 май до 30 септември, считаме за целесъобразно разрешението да бъде с максимална валидност 1 календарна година, вместо 3 години, както е предвидено. Предложение: След изтичане на срока на разрешителното от 1 година, да се изисква издаване на ново разрешение за следващия туристически сезон със нова заповед на кмета на общината. Така ще се гарантира, че действително обектите са за временно ползване, а не за целогодишно / дългосрочно ползване. Не се приема. Срокът от 3 години е съобразен с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Отчетени са и обстоятелствата, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които принципно се ползват за други цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано застрашаване на защитените от закона местообитания. Срокът от 3 години е предвиден и за да отговори на ограничението на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, който регламентира, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно. При желание на собственика може да 30 Съгласно Чл. 2. (1) Местата по чл. 1, ал. 1 могат да се обособяват в поземлени имоти или части от тях, до които има осигурен транспортен достъп… Коментар: Не е регулиран въпросът какво се случва с обособени места, до които е възможен нерегулиран достъп посредством неоторизирано преминаване през съседен (частен) имот. Становище: считаме за целесъобразно изрично да бъде забранено преминаването на лица от/до обособеното място за временно разполагане през съседни (частни) имоти, които не са дали съответното разрешение по ЗУТ. Предложение: Да бъдат включени административно наказателни мерки – санкции, за лица, които не спазват забраната, както и за отговорните лица/организатори на мястото за настаняване. Съгласно Чл. 4. Наредбата не се прилага за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, използвани при провеждане на спортни и културни мероприятия, организирани и разрешени по съответния нормативно установен ред. Коментар: При организиране на по-масови спортни и/или културни мероприятия с по-голямо струпване на лица би трябвало да се спазват поне минималните мерки и изисквания изброени в Наредбата. Предложение: Кметът на общината да носи отговорност за одобрението и контрола на поне същите или по-строги изисквания относно организацията на мястото за временно разполагане при спортни и културни мероприятия. Съгласно Чл. 11. (1) Ситуационният план по чл. 7, ал. 3, т. 5 съдържа: 1. граници на имота или на частта от имота, върху която ще се обособи мястото по чл. 1, ал. 1; 2. вход/изход; 3. зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; 4. места за паркиране на превозни средства; 5. места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; 6. места за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК; 7. места за разполагане на преносими химически тоалетни; 8. места за разполагане на контейнери за отпадъци; 9. места за палене на огън, при условие, че няма забрана в нормативен или административен акт за съответната територия. Не се приема. Не се приема. Не се приема. бъде проведена нова процедура по предвидения ред. В наредбата е заложено, че местата, в които се разполагат палатки, кемпери или каравани, могат да се обособяват в поземлени имоти или части от тях, до които има осигурен транспортен достъп. С цел опазване на околната среда и ограничаване на неоправдана намеса в земеделски земи и горски територии, не е предвидена възможност за обособяване на горепосочените места, до които няма осигурен транспортен достъп. При провеждане на разрешени спортни или културни мероприятия, разполагането на кемпери и палатки са съпътстващи дейности. Целта на наредбата е обособяване на временни места за неорганизиран отдих на гражданите. Наредбата цели да се отговори на обществената потребност чрез балансиране на законните права и интереси на гражданите и на обществото като цяло за обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" по ЗУЧК извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, при осигуряване на 31 Коментар: Не са въведени ограничения за минимално отстояние на елементите от ситуационния от границите на съседни имоти. Становище: считаме за недопустимо да се разрешава разполагане на елементи от зоната за временно настаняване (дори и временни) на граници или близко до граници на съседни (частни) имоти. Предложение: Да се въведат минимални отстояния на съответните елементи от зоната: • Разполагане на палатки, кемпери или каравани – Минимум 5 метра навътре от границите на съседен частен имот, за да се избегне прекомерно ниво на шум в съседния частен имот. • разполагане на преносими химически тоалетни - Минимум 10 метра навътре от границите на съседен частен имот, за да се избегне навлизане на неприятна миризма на урина и фекалии в съседен частен имот и нарушаване на нормалното му използване. • разполагане на контейнери за отпадъци – Минимум 5 метра навътре от границите на съседен частен имот, за да се избегне замърсяване на съседния частен имот с боклуци от зоната за временно настаняване. • места за палене на огън - Минимум 10 метра навътре от границите на съседен частен имот, за да се избегне навлизане на дим и неприятни миризми в съседен частен имот и възможността за подпалване по невнимание на съседна собственост. Изрично Да се забрани палене на огън в горски поземлени имоти. Съгласно Чл. 9. (1) Заповедта по чл. 6 се издава в 14-дневен срок от постъпването на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация Коментар: Не е предвидена възможност и процедура за обжалване на заявлението / заповедта от заинтересовани страни – собственици на съседни имоти. Становище: считаме за недопустимо да се разрешава разполагане на зоната за временно настаняване в съседни имоти, без да се дава възможност на заинтересованите съседи да възразят и да предпазят своята собственост от неблагоприятно влияние. Предложение: Да се въведе процедура на изрично уведомление на съседните имоти от страна на кмета на общината, при което заинтересованите страни – собственици на съседни имоти да могат да обжалват и/или да изпратят становище в 14-дневен срок по постъпилото в общината заявление за изграждане на зона за временно разполагане в съседни на тях имоти. Съгласно Чл. 12. Имотът или частта от имота, в който се разполагат временно палатки, кемпери или каравани, може да се огражда цялостно с лека прозирна ограда, при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. Вместо ограждане се допуска да се означат по подходящ начин границите на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Коментар: Не е регулирано как се спазва териториалния обсег на зоните за временно разполагане, в случаите, когато поземлените имоти към момента на издаване на заповедта не са оградени на границите със съседни (частни) имоти. Не се приема. Не се приема. минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Предметът на наредбата е да бъдат регламентирани местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Това не е дейност свързана със същинско строителство и същата няма да натовари неоправдано територията и да застраши правата и законните интереси на собствениците на съседните имоти, които в преобладаващата си част са гори и земеделски земи. В правилата за ползване на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани могат да бъдат определяни и допълнителни изисквания. Местата за временно разполагане не са свързани с дейности, като строителство, поради което с тяхното обособяване няма да се натовари неоправдано територията и да се застрашат правата и законните интереси на собствениците на съседните имоти, които в преобладаващата си част са гори и земеделски земи. С разпоредбата на чл. 12 е дадена възможност имотът или частта от имота, в който се разполагат временно палатки кемпери или каравани да бъде ограден с лека прозирна ограда, при 32 Становище: считаме за недопустимо да се разрешава разполагане на временни обекти в имоти, които нямат изградена ограда спрямо съседни частни имоти, защото по този начин не могат да се ограничи неоторизираният достъп на лицата до съседния частен имот, нито неоторизираното преминаване през съседен частен имот. Ако се разреши подобно нещо, това ще принуди засегнатите собственици на съседни имоти да трябва да инвестират собствени финансови средства сами да изградят огради, вместо организаторите на местата за временно разполагане. Предложение: Да се задължат организаторите на места за временно разполагане да изградят за собствена сметка огради по границите на имота, където няма съществуващи огради, за да се гарантира правото на собственост на съседните имоти. В противен случай, заявленията да бъдат отказвани. Вместо пожелателен режим за изграждане на ограда, той да бъде задължителен. Съгласно Чл. 13. На входа на имота може да се обособи зона за охрана при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. Коментар: Не е регулирано как се гарантира безопасността на съседните частни имоти, ако охрана има само на входа на обекта за временно разполагане. Становище: считаме за задължение на организаторите на зони за временно разполагане да гарантират и да носят отговорност за предпазването на съседните имоти от лицата, които нощуват в зоните за временно разполагане. Ако не се вземат задължителни мерки от организаторите за охрана на цялата зона и предпазване на съседните имоти, това ще принуди засегнатите собственици на съседни имоти да трябва да инвестират собствени финансови средства сами да изградят охранителни системи, вместо организаторите на местата за временно разполагане. Предложение: Да се задължат организаторите на места за временно разполагане да гарантират за собствена сметка физическа или техническа охрана по границите на имота, в който ще се изгражда зона за временно ползване, за да се гарантира безопасността и правото на собственост на съседните имоти. В противен случай, заявленията да бъдат отказвани. Вместо пожелателен режим за осигуряване на охрана, той да бъде задължителен. Съгласно Чл. 16. (3) Съотношението на общата площ на обособените места за разполагане на палатки, кемпери или каравани към общата площ на имота или на частта от имота не може да бъде повече от 70 %. Коментар: Това е изключително интензивно натоварване на имота за зона за временно ползване. Подобна интензивност предполага по-скоро постоянно използване на имота едни и същи цели. Становище: считаме, че разрешената зона за временно разполагане следва да е в рамките между 30% и 50% от площта на имота Предложение: Да се понижи съотношението на общата площ на обособените места за разполагане на палатки, кемпери или каравани към общата площ на имота или на частта от имота да не може да бъде повече от 50 %. Съгласно Чл. 17. (1) В границите на имота се разполагат преносими химически тоалетни – по 1 бр. за 30 души. (2) Химическите тоалетни се разполагат на разстояние не по-малко от 5 м от местата за разполагане на палатки, кемпери или каравани. Коментар: Това е изключително малък брой тоалетни за толкова хора. Становище: считаме, че броят на тоалетните следва да е поне 1 тоалетна на всеки 10 души. В противен случай, масово хората ще се облекчават по малка и голяма нужда по границите на съседните имоти или отвъд тях, нарушавайки правата на собствениците на Не се приема Не се приема. условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. В случай, че има забрана се допуска границите на имота да бъдат означени по подходящ начин. По смисъла на ЗУЧК и на наредбата обособяването на местата е временна дейност и не е свързана със същинско строителство, за да създаде реален риск за съседните имоти и да застраши правата и законните интереси на техните собственици. Независимо от това, ако в резултат на обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани бъдат причинени вреди, те ще бъдат обезщетявани по общия исков ред. Предмета на наредбата е да бъдат регламентирани местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Това не е дейност свързана със същинско строителство и същата няма да натовари неоправдано територията и да застраши правата и законните интереси на собствениците на съседните имоти, които в преобладаващата си част са гори и земеделски земи. С оглед осигуряване на безопасност и 33 съседните имоти. Предложение: В границите на имота да се разполагат преносими химически тоалетни – минимум по 1 бр. за всеки 10 души. (2) Химическите тоалетни се разполагат на разстояние не по-малко от 10 м от границите на съседните имоти. комфорт на обитаване, проектът на наредба се е съобразил с минималните изисквания за изграждане на къмпинги с категория „една звезда“, определени в Приложение № 2, раздел VI.1. на Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. В правилата за ползване на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани могат да бъдат определяни и допълнителни изисквания. Невяна Радева Уважаеми Г-н Министър, Преди време бях писала пак за дивото къмпингуване в община Шабла. Получих Вашият отговор, запозната съм с предложенията за обособени държавни терени за къмпингуване, но не съм убедена, че и това ще проработи. Трябва да има държавна политика и облекчения за инвеститори, които да създадат такива места. Бях в Словения на екскурзия и там бяхме на такова място където имаше малък хотел, къщи с по два апартамента на калкан. Имаше и места за кемпери и места за палатки и за тях общи бани и тоалетни. В Гърция също има подобни къмпинги. Защо не се направят такива и при нас? Шабла е само на около 80 км. от румънския курорт Мамая, а тук една широка плажна ивица от 7 км. се ползва безплатно от румънски кемперджии, които дори са си сложили и временни къщички на плажа. Ако гр. Шабла е отдалечен на няколко километра от плажа, то с. Крапец и с Дуранкулак са в непосредствена близост до плажа и морето, но не им се създават условия за развитие като курорти. Парите, които се дават на общината отиват само за гр. Шабла и умишлено се подтиска развитието на с. Крапец и с. Дуранкулак. Прилагам към това писмо снимки, които случайно видях в една обява за имот в с. Крапец, публикувана в един сайт. Те са направени явно с дрон и се виждат как са паркирани коли и кемпери на плажа и в гората/ зелен защитен пояс, който да предпазва нивите /. Този пояс се ползва за палене на огън и за тоалет. Картината е ужасяваща. Вероятността от пожари е реална. Добивите в община Шабла са с 30% по-ниски от тези в област Добрич. С промяната на климата там царевицата и слънчогледът са с много ниски добиви. През лятото, в последните години, от Каварна на север не капва и капка дъжд . Защо вместо /или заедно/ като селскостопански район не се даде възможност за развитие като курортна община? Направи се, след много дълго време, ОУП и той на практика забрани развитието на туризма. Сега когато Гърция гори през лятото и климатът и у нас се променя, сега е момента да се помисли за развитие на Северното Черноморие. Не с огромните строежи на Слънчев бряг, но с места за цивилизовано къмпингуване. Не се приема. По арг. от чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК законовата делегация включва: ред за определяне на местата за свободно къмпингуване - в какви поземлени имоти могат да се обособят, какви минимални характеристики следва да притежават имотите (размери, предназначение, начина на трайно (фактическо) ползване, осигурен транспортен и пешеходен достъп и др.); минимални изисквания към упражняване на дейностите - огради, пропусквателен режим, охрана, водоснабдяване, пожарна безопасност, мерки по отношение на опазване на околната среда и биологичното разнообразие, опазване на съществуващата дървесна растителност, санитарно - хигиенни и други здравни изисквания (например съдове за 34 Местните хора казват, че ако това беше румънска територия щеше да се превърне в голям курорт. отпадъци, преносими тоалетни, резервоари за битова вода и резервоари за вода за противопожарни нужди др.); капацитет (максимален брой палатки, МПС, кемпери и каравани); условия за осигуряване на свободен пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК и др. Настоящата наредба ще допринесе за осигуряване на опазване на околната среда и недопускане на увреждане и унищожаване на ценни природни местообитания и местообитания на видове. Георги Желев Уважаеми дами и господа, Във връзка с проекта на Наредба, издадена на основание чл. 10а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), изразявам следното отрицателно становище, мотивирано с опасения относно съществени последици от прилагането ѝ: 1. Де факто забрана за диво къмпингуване. Въпреки че в текста на наредбата не се използва изрично терминът „забрана“, изискванията, условията и административната тежест, които се предвиждат за определянето на места за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани, на практика изключват възможността за спонтанно и свободно къмпингуване, особено на природосъобразно настроените граждани, търсещи отдих сред природата извън търговските къмпинги. 2. Ограничаване на правото на достъп до природата. Наредбата поставя административна бариера пред едно традиционно и устойчиво поведение – къмпингуването „на диво“, което е част от културната и екологичната чувствителност на голяма част от обществото. Въвеждането на предварителни разрешителни, скици, становища от редица институции и срокове до 3 години правят създаването на „разрешени“ места за къмпингуване изключително трудно и обвързано с големи разходи – не само финансови, но и бюрократични. 3. Липса на реална възможност за прилагане от граждани. Процедурата за обособяване на места предполага ангажиране основно от страна на институции или търговски субекти. За обикновени граждани, групи туристи или природозащитници, които биха искали законно и отговорно да къмпингуват, реалната възможност да го направят на практика се премахва. Това влиза в противоречие с духа на достъп до околната среда, гарантиран от Конституцията и международни актове, по които България е страна. 4. Потенциал за административен произвол. Съсредоточаването на правомощията по издаване и отказ на разрешения в ръцете на местни органи на властта, без ясни механизми за отчетност и прозрачност, създава възможност за произвол, неравно третиране на различни групи и злоупотреба с власт. Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Проектът на наредба не може да регламентира добилите популярност „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятие не са дефинирани със законова норма. Съгласно Закона за устройството на 35 Заключение Проектът на наредбата не отчита социалните, културни и екологични измерения на къмпингуването като форма на отдих и начин на живот. Вместо да създаде балансирана рамка за отговорно и природосъобразно къмпингуване, текстът на практика го ограничава или прави невъзможно извън търговски структури. Предлагам наредбата да бъде преработена с участието на: - представители на граждански организации, природозащитници, туристически дружества и къмпинг-общности; - експерти по екология, градоустройство и право на околната среда - целта да бъде улесняване, а не ограничаване на достъпа до отговорно къмпингуване в природата. Черноморското крайбрежие къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Въведените правила за местата, сроковете и периодите единствено могат да имат положителен ефект за опазването на околната среда, респ. нейното устойчиво ползване. Община Царево Община Царево подкрепя регламентирането на къмпингите като съвременна форма на туризъм и алтернатива на презастрояването. Община Царево не подкрепя къмпингуването върху пясъчни дюни в нарушение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). С наредбата се уреждат противопожарни мерки, отговорност за почистване, щадящо отношение към природата. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е важна и навременна стъпка към регламентиране на къмпингуването в зони „А“ и „Б“ извън категоризираните къмпинги. Той създава ясен правен ред, който едновременно опазва природата и създава условия за устойчив туризъм. Въвеждат се разумни изисквания за безопасност, санитарни условия и опазване на околната среда, без да се възпрепятства възможността за къмпингуване сред природата. Наредбата балансира между свободата на отдих и необходимостта от контрол, което е положително както за къмпингуващите, така и за местните общности и институции. Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на проекта на наредба. 36 Проектът на Наредбата не ограничава основни права, а регулира използването на чувствителни територии в обществен интерес. 1. Проектът на Наредба не въвежда забрана, а създава механизъм за регламентирано къмпиране Чл. 10а от ЗУЧК не забранява къмпингуването в зона „А“ и „Б“, а въвежда регулация чрез определяне на допустими места. Проектът на Наредба не цели ограничение, а създава ясни правила и условия, при които това да бъде извършвано законно, устойчиво и безопасно. Именно чрез този механизъм се осигурява съвместимост между достъпа до природата и опазването й. 2. Проектът не нарушава Конституцията на Република България. Чл. 35 от Конституцията защитава правото на свободно движение, но не включва абсолютно и неограничено право на разполагане на съоръжения (палатки, каравани) върху държавна, общинска или частна земя. Конституционното право на придвижване не включва автоматично право на престой с материална намеса в околната среда. Подобно право подлежи на законова регулация (чл. 57, ал. 3 КРБ) - особено когато става въпрос за защитени територии, черноморски зони, резерватни зони и ландшафтни ценности. 3. Решение № 7797/2017 г. на ВАС не отменя възможността за регулация Решението визира достъпа до обществено достъпни територии, но не отменя правото на държавата и общините да въвеждат регулации, когато става дума за ползване на земя чрез разполагане на съоръжения, особено в екологично чувствителни зони. Престоят с палатка не е безусловно защитено право и може да бъде ограничаван със закон в защита на околната среда и обществения интерес (чл. 17, ал. 3 и чл. 57, ал. 3 КРБ). 4. Регулацията в ЗУЧК е логична - Черноморието има специфичен режим Черноморието е особено екологично и икономически натоварена зона, където съществуват: • многобройни защитени зони по "Натура 2000"; • интензивен туристически натиск; • специфичен устройствен режим, различен от вътрешността на страната. Това оправдава отделна и по-стриктна регулация, каквато е заложена в ЗУЧК. Това не изключва необходимостта от отделна национална уредба, но не я прави несъвместима със съществуващата за крайбрежието. 5. Не се създава нов „категоризиран къмпинг“, а временна форма на къмпингуване Проектът изрично разграничава временните места за разполагане на палатки и кемпери от обектите по чл. 124 от Закона за туризма. Те не са места за настаняване, а обособени терени с минимална намеса в околната среда. Следователно не е необходимо интегриране в Наредбата за категоризация по ЗТ - не се предлагат услуги по смисъла на чл. 3 от Закона за туризма. 6. Изискванията за обособените места не са прекомерни Изискванията в проекта са минимални и насочени към защита на основни обществени интереси: • санитарна безопасност (тоалетни, отпадъци); • пожарна безопасност; • защита на ландшафта; • ограничаване на престоя до 30 дни; • регистрация за проследимост. Те са далеч по-леки от тези за категоризиран къмпинг или туристически обект и са съобразени с европейските практики за 37 устойчив туризъм. 7. Наредбата не засяга правово на собственост. Наредбата не задължава собственици да пред оставят имотите си за къмпингуване. Напротив - при обособяване на места се изисква изрично съгласие и заявление от страна на собственика (чл. 5 от проекта). Няма нарушение на неприкосновеността на собствеността, нито въвеждане на режим на публично ползване на частна земя. 8. Сегашният проект отговаря на изискванията на Конституционния съд от 2020 г. Решение № 6 от 16.06.2020 г. на КС не забранява регулацията на къмпингуването, а настоява тя да бъде ясна и недискриминационна. Проектът на Наредба точно това прави - създава правила, без да ограничава необосновано, без да забранява априори дейността. Също така разграничава временен престой от стопанска туристическа дейност, като въвежда символична такса (не „цена“), за да покрие разходите на общините - практика, допустима и в ЕС. 9. Наредбата не обслужва само „инвестиционни интереси“ Наредбата ограничава човешката намеса чрез изключения за зони със специален статут - резервати, дюни, защитени територии. Тя защитава околната среда от нерегламентирана и понякога интензивна човешка дейност. Ако не съществува такава уредба, последиците от неконтролираното къмпингуване (пожари, замърсяване, унищожаване на растителност) ще бъдат по-лоши. Община Приморско В общинска администрация - Приморско е постъпило писмо от НСОРБ, относно изразяване на становище за приемане на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. По този повод, след запознаване от наша страна с представените материали, изразяваме следното становище: Проектът на Наредба е изработен на основание разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, съгласно която условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. Считам, че проектът отразява цялостен и балансиран подход към регламентирането на временното разполагане на палатки, кемпери и каравани в зони „А“ и „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. С оглед на нарастващия интерес към алтернативни форми на туризъм и пребиваване сред природата, текстът на наредбата се явява необходим инструмент за устойчиво управление на териториите в крайбрежната зона, като съчетава в себе си: • екологични съображения, • административна предвидимост и правила, • социална отговорност, • икономическа логика. Наредбата е разработена на основание чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и запълва съществуваща празнина в регулацията на къмпингуването извън категоризираните обекти по смисъла на Закона за туризма. Това гарантира нормативна последователност, като: Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на проекта на наредба. 38 • осигурява законова определеност на допустимите зони и условия за къмпингуване; • въвежда ясна процедура и отговорните органи, като по този начин елиминира опасността от административен произвол. • създава възможност за контрол от страна на държавата и общините. Наредбата е ясно ориентирана към опазване на природата и ландшафта, като включва редица ключови ограничения: • изрична забрана за разполагане в резервати, дюни, свлачища, заливаеми територии и други екологично уязвими зони; • изискване за използване на изцяло преносимо и неинвазивно оборудване; • въвеждане на задължителен принцип „Не оставяй следа“, с което се насърчават екологично отговорни практики при пребиваване на открито. Тези разпоредби гарантират, че развитието на къмпинг културата няма да се случи за сметка на природата, а напротив - ще бъде подчинено на нуждата от дългосрочно опазване на биологичното разнообразие и естествените ландшафти на Черноморието. Процедурите за обособяване на места за временно разполагане са ясно дефинирани, което е ключово за практическото прилагане на нормите: • Регламентирани са подробно необходимите документи, срокове и компетентните органи. • Предвидени са конкретни срокове за разглеждане на заявления и възможности за обжалване. • Въвежда се гъвкава, но контролирана възможност за използване на имоти с различна форма на собственост, като се запазва правният ред и се избягват злоупотреби. Тази предвидимост и административна яснота ще улесни както собствениците на имоти, така и местните власти, и ще предотврати стихийното и нерегламентирано къмпингуване, често наблюдавано до момента. Наредбата въвежда минимални технически и санитарни стандарти, включително: • осигуряване на преносими химически тоалетни; • зони за събиране на отпадъци; • противопожарна инфраструктура; • поддържане на тревните площи и растителността; • обозначаване на границите и транспортния достъп. Тези изисквания представляват минимум отговорност към общественото здраве и безопасност, без да натоварват прекомерно нито стопаните на терените, нито ползвателите. Чрез правилата за ползване на обособените места и задълженията на къмпингуващите, наредбата формира ценности и норми на поведение, които са от съществено значение за устойчивото съвместно ползване на природните територии: • запазване на чистота, ландшафт и растителност; • спазване на тишина и уважение към другите къмпингуващи; • информираност за рискове и метеорологични условия; Така се изгражда нова култура на природосъобразно къмпингуване, която е в синхрон с европейските и световни добри практики. Наредбата дава възможност на общини и частни лица да развиват легитимна и контролирана дейност, без да извършват строителство или промяна на предназначението на земите. Това открива възможности за: 39 • диверсифициране на туристическия продукт, включително в по-слабо развити територии; • развитие на малък местен бизнес, основан на устойчиви практики; • осигуряване на приходи за общините чрез таксуване и управление на места за временно разполагане. В този смисъл наредбата не само регулира, но и стимулира създаването на добавена стойност за обществото. Проектът на наредба е обоснован, навременен и балансиран документ, който: 1. Е в съответствие със законовата рамка; 2. Допринася за устойчиво управление на природните ресурси; 3. Внася правна яснота и административна приложимост; 4. Гарантира минимални условия за безопасност и хигиена; 5. Въвежда мерки за култура на отговорно ползване; 6. Има икономически ползи и социална ангажираност; 7. Осигурява правна рамка за един широкоразпространен социален феномен - къмпингуването на открито; 8. Защитава природната и социалната среда; 9. Въвежда устойчиви практики, съобразени с европейските стандарти. Във връзка с гореизложеното изразявам своето положително становище и препоръчваме нейното приемане, тъй като тя създава условия за устойчив туризъм, опазване на природата и развитие на местните общности, като едновременно с това отговаря на очакванията на гражданите за повече свобода и ред при пребиваване сред природата. Българско кемпер общество Ива Вълчева Мария Радева Яница Сърбинова Николай Боляров Елена Колева Владимир Димов Даниела Иванова- Рибарска Георги Рибраски Лора Кънева- Лубани Горан Ставрев Калина Сертева Милена Зимбилева Драган Дари Младен Бобев Уважаеми дами и господа, В качеството си на основен граждански участник в междуведомствената работна група и съавтор на Националната стратегия за къмпиране (представена от Българското кемпер общество), изразяваме категорично несъгласие с публикувания проект на Наредба за реда и условията за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Проектът е ретрограден (преди десет години беше предложен същият), формалистичен и напълно неадекватен спрямо реалността на терен и световните добри практики. Той не само не решава съществуващите проблеми в сектора, но и създава допълнителни бариери, които на практика ще доведат до: • Ограничаване на къмпинг - туризма единствено до „предварително определени места“, които към момента практически не съществуват; • Създаване на стеснителни условия и сериозни съмнения за корупционни практики и лобизъм в сектора; • Де факто забрана на къмпинг туризма извън определени зони; • Концентрация на туристи в малобройните частни къмпинги по Черноморието, които нямат капацитет да поемат огромното търсене на природосъобразен туризъм; • Нулево регулация за цялата страна • Административен хаос и неприложима в реалността „регулация“; • Насочване на хиляди къмпиращи към съседни държави в ущърб на българския туризъм, държавния и обществен интерес. Основни критични точки: 1. Отхвърляне на ниво администрация в МРРБ на ключови наши предложения, в унисон с най -добрите световни стандарти, Не се приема. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК наредбата е съвместна на четири министерства – МРРБ, МЗХ, МОСВ и МТ. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 40 Лъчезар Димитров Ася Андонова Никола Христов Жана Маркова Йорданка Генчева Анастасия Трецкова Бирхан Османов Ивайло Василев Заря Сълова Камен Котев Ивайло Василев Румен Господинов Красимира Василева Гергана Такева Антон Шопски Надежда Герчева включително: • ясни дефиниции на места за къмпиране, включително кемпер стопове и сервизни точки и облекчен способ за създаването им; • 72 часовата опция за свободно къмпиране • изграждане на централизирана дигитална платформа( електронно приложение) за къмпиране с възможност за заплащане на такса “смет” и отчисления към културните и природни обекти в съответната община –за цялата страна; • картиране на критичните точки и стимули за създаване на места за къмпиране; 2. Отказ от уведомителен режим и налагане на разрешителен, което блокира облекчения достъп до природата и противоречи на световната практика. 3. Подмяна на понятието „ред“ с „глоба“ — вместо контрол и стимулиране, проектът въвежда рестрикции и административно- наказателен режим, който прогонва гражданите от природата. Нашите предложения (заложени в Националната стратегия): • Законова дефиниция и регламентация на „свободно къмпиране“ като временна форма на престой с минимален отпечатък (No Trace Camping); • Създаване на дигитална платформа и регистър на местата за къмпиране с ясни условия; • Въвеждане на уведомителен режим за временни лагери с до 3 кемпери или палатки; • Национална програма за подпомагане на общините при изграждане на кемпер-стопове и сервизни точки; • Учредяване на обществен съвет за развитие на къмпинг туризма. Проблеми на разрешителния режим • Прекомерна административна тежест — изискване за заявление, скици и планове, несъразмерни с характера на дейността; • Многократно съгласуване с МОСВ, РЗИ, пожарна, горски служби — без автоматизирана служебна комуникация и ясни срокове; • Ограничен срок на валидност — само 1 май–30 септември и максимум 3 години, което не отговаря на потребностите на природосъобразния туризъм; • Субективност и корупционен риск — решенията остават в ръцете на кмета на съответната община без ясни критерии и ангажименти; • Тежки и неясни такси и инфраструктурни изисквания; • Несъразмерни санкции по ЗУЧК — при формални нарушения; • Липса на национален стандарт, водеща до неравен достъп и дискриминация между регионите. Ползи от уведомителния режим • Намаляване на бюрокрацията чрез достъпна онлайн процедура; • Стимулиране на туризма и спонтанните пътувания в полза на общините; • Намаляване на корупционния риск чрез премахване на разрешителните; • Гъвкавост и удължаване на сезона; • Ясни, опростени, прозрачни екологични и противопожарни правила; • Икономия на административни ресурси за общините; • Съвместимост с успешни световни практики. 2019 г.). Проектът на наредба не може да регламентира добилите популярност понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятие не са дефинирани със законова норма. С наредбата не може да бъдат определени конкретни места, а съгласно законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК с наредбата се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани може да стане по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. Предложението за създаване на централизирана платформа за свободно къмпингуване в България не е прието, тъй като излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и не може да се регламентира с подзаконов нормативен акт. Предложението за въвеждане на максимален срок от 72 ч. за устройване 41 Заключение Призоваваме Наредбата да бъде цялостно и окончателно оттеглена. Настояваме за своевременни, включително законодателни промени, които да регламентират условията за къмпиране в страната, като Министерството на туризма вземе активно и конструктивно отношение към процеса на разработване и прилагане на тези нормативни актове. Готови сме да се обърнем към европейските институции в защита на обществения интерес и европейското право! на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги от 1 до 3 палатки, къмпинг автомобили и/или каравани не е прието, тъй като в ЗУЧК няма изискване за ограничаване на максималния период на престой. Регламентираният с наредбата разрешителен режим е с цел защита на обществения интерес и да се гарантира, че обособените места отговарят на изискванията на наредбата, в т.ч. че са изпълнени минималните изисквания за сметосъбиране и сметоизвозване, осигуряване на химически тоалетни, обособяване на места за палене на огън, и др. минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Особено важно е да се гарантира и правото на собственост, което съгласно Решение № 6 от 16 юни 2020г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. е изведено като основен аргумент при отхвърлянето на искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение 42 на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.). Предложение за създаване на кемпер- стопове и сервизни точки, предназначени за сервизно обслужване на къмпинг автомобили и каравани не е прието, тъй като от една страна излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, а от друга – изграждането на тези обекти представлява строителство, а същото не е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК. Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК, че местата са за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, е определен времевия период, в който това ще може да се осъществява - в периода от 1 май до 30 септември, който от статистическа гледна точка в сферата на туризма се ползва за условен летен сезон. Срокът от 3 години е съобразен с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Отчетени са и обстоятелствата, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които принципно се ползват за други цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано 43 застрашаване на защитените от закона местообитания. Никол Върбанова Нина Стефанова Марина Върбанова Подкрепящи становището на „Българско кемпер общество“ и „Да спасим Карадере“ Не се приема. Посочени са мотиви по становищата на „Българско кемпер общество“ и „Да спасим Карадере“ Павел Танков Уважаеми господа министри, Във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове, представям своето становище по публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба. Смятам, че в настоящия си вид проектът не отговаря на реалните обществени нужди и дори влиза в противоречие с конституционни права, като правото на свободно придвижване и достъп до природата. Вместо да създаде ясни правила за къмпиране, проектът въвежда допълнителни административни тежести и фактически ограничава възможността за свободно пребиваване сред природата, особено по Черноморието. Предлагам: 1. Да се извършат спешни промени в ЗУЧК, включително отпадане на чл. 10а, който забранява къмпиране извън специално определени места, като вместо забрана се въведе разумна регулация за достъп до природата. 2. Проектът за наредба да бъде интегриран в съществуващата Наредба по Закона за туризма (чл. 123, ал. 1), за да не се създава излишна и паралелна административна структура за нова категория къмпинг. 3. Да се изготви национална уредба за къмпиране, приложима за цялата територия на България, която да се основава на следните принципи: o Осигуряване на възможност за временно пребиваване сред природата без заплащане, в съответствие с чл. 18, ал. 6 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията. o Ясни правила за управление на отпадъците и санкции при замърсяване, с подкрепа за общините, които имат туристически натиск. o Ограничаване на максималния престой на едно място, като правилата за палатки са по-леки в сравнение с тези за кемпери и каравани, поради по-ниския им екологичен отпечатък. Мотиви: • Проектът на наредба не гарантира обособяване на реални места за къмпиране от страна на държавата или общините. Множеството изисквания на практика ще доведат до отказ за обособяване на зони за свободен достъп, което фактически се превръща в забрана за къмпиране. • ВАС вече е постановил (Решение № 7797/20.06.2017 г. по адм. дело 1079/2016 г.), че къмпирането е част от правото на свободно придвижване. Ограничения могат да се налагат единствено за защита на важни обществени интереси, но не и чрез обща забрана. • Настоящата уредба касае само Черноморието, макар проблемите с липсата на инфраструктура и регулация за къмпиране да са сходни в цялата страна. Това поражда съмнения, че целта е ограничаване на достъпа до природата с оглед икономически интереси, а не реално управление на туристическата дейност. Не се приема. Предложенията са извън обхвата и законовата делегация на наредбата. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). В чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК е регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите - архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, 44 • Липсата на национален стандарт за къмпиране, заедно с ограничителните текстове в ЗУЧК, застрашават правото на гражданите да ползват природата по отговорен и устойчив начин. • Почивката на открито подпомага местните икономики – свободно къмпиращите пазаруват и потребяват местни стоки и услуги, което носи допълнителни приходи за общините. Заключение: Считам, че проектът в настоящия му вид не постига баланса между интересите на гражданите, опазването на природата и развитието на устойчив туризъм. Настоявам проектът да бъде оттеглен и да се разработи национална, всеобхватна регулация, която да гарантира свободния, но отговорен достъп до природата за всички граждани. информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. С Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. се поощрява всеки вид устойчив туризъм в т. ч. природосъобразен. Община Шабла Във връзка с публикувания Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройство за обществено обсъждане Ви уведомяваме, че е прието решение № 210 по Протокол №22 на редовно заседание на Общински съвет - Шабла на 07.11.2024г., с явно гласуване от присъстващите 11 общински съветници с 11 гласа - „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се” за приемането на Декларация за срочни действия за приемане на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временни разполагане на палатки, кемпери и каравани в зона „А“ и зона „Б“ извън територията на морските плажове и пясъчните дюни. Декларацията е изпратена на Народното събрание на Република България, на Министър председателя на Република България, на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на Министъра на околната среда и водите и до Областния управител на област Добрич. Изказваме пълната си подкрепа за приемане на проекта на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Приложение: Решение №210 по Протокол №22 от 07.11.2024г. СТАНОВИЩЕ ОТ ИМЕТО НА КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ТУРИЗЪМ КЪМ ОБЩИНА ШАБЛА С настоящото, Консултативния съвет по туризъм към Община Шабла изразява своето положително становище относно съдържанието на предложения за обществено обсъждане Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона “А” и в зона “Б” извън територията на морските плажове, пясъчни дюни и категоризирани къмпинги. Проекта на Наредбата въвежда разумни изисквания за безопасност, санитарни условия и опазване на околната среда и не възпрепятства възможността за къмпингуване сред природата. Не нарушава правата на гражданите за свободно придвижване и не ограничава достъпа до обществени и природни територии. Наредбата регламентира начина за временно пребиваване и спомага за Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на проекта на наредба. 45 по-добри и равнопоставени условия за всички туристи независимо от начина по който са избрали да почиват. Консултативния съвет по туризъм към Община Шабла изразява категорична позиция против къмпингуването върху пясъчни дюни и в защитени територии. При липса на регламент, последиците от нерегламентираното къмпингуване (пожари, замърсявания, унищожаване на растителност) ще се задълбочат. Приемането на наредбата е наложително, своевременно и от ключово значение за обществения интерес, опазване на околното среда, развитието на туризма и сигурността на пребиваващите. Надяваме се на положителен резултат на всички процедури до влизането в сила на наредбата по чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и в най- скоро време приложим регламент за т.нар. „свободно къмпингуване“. Българска асоциация за Къмпингуване и караванинг Съгласно Заповед на Министър председателя на Република България № Р-151 от 15.08.2024 г., изменена и допълнена със Заповед № Р-65 от 21.03.2025 г. и № Р-100 от 13.05.2025 г. беше създадена междуведомствена работна група със задача да изготви актуализиран проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги по чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Българската асоциация за къмпингуване и караванинг /БАКК/ винаги е била активен участник по създаването на регламент за къмпинг туризъм в Р. България. След подробно запознаване с окончателния проект на Наредбата, както и доклада и мотивите към нея на Заместник-министъра на РРБ, съпредседател на междуведомствената работна група и Заместник министъра на туризма и съпредседател на същата работна група бихме искали да ви представим за пореден път нашето становище по темата. Преди всичко считаме изготвянето на наредба и списъци на места, касаещи свободното къмпингуване в отделни райони на Република България за нецелесъобразно, неефективно и неустойчиво (non-sustainable) като подход на развитие. Това само по себе си не решава, а в голяма степен задълбочава проблемите в областта на къмпингуването в района на Черноморието. Същевременно проблемите в останалата част на страната остават нерешени. Списък с места подходящи за свободно къмпингуване сам по себе си е несъстоятелен и не регламентира по никакъв начин практикуването на този вид дейност. Също така той с нищо не стимулира собствениците на терени да ги използват за „къмпинг туризъм“. Това е изводът от първото заседание на междуведомствена работна група (МРГ), назначена със Заповед № РД-02-14- 1076/17.10.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, проведено на 25.10.2023 г. в София. Резултатите от тази среща, както и изводите, които бяха направени на нея са отразени в Протокол № 1 от същата работна среща. На тази среща БАКК вече заяви своето становище. В така предложения проект на Наредба, ние не виждаме да са взети предвид нашите предложения и съответно те не са намерили място в него. Ако това е текстът, който се предлага да бъде въведен, ние не виждаме никаква процедура за това кой точно иска да създаде места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, как го иска и как получава разрешение. Регулация за плащане или не, също не виждаме; не е ясно по какъв начин общините биха финансирали дейностите, което се предполага, че ще съпътстват една такава дейност. Става ясно само кой разрешава и срока на разрешението. Смятаме въобще, че като документ, който твърди да е Наредба, текстът не е еднозначен и не въвежда процедури за дейността къмпингуване /къмпиране/, а това създава предпоставки за установяване на корупционни практики. Не се приема. Не се приема. С наредбата не се определят конкретни места, а съгласно законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК с наредбата се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани може да стане по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след 46 Категорично не сме съгласни с направения извод, че прилагането на наредбата отговаря на обществената потребност, що се касае до развитието на дейността къмпинг туризъм в България. Целите, дефинирани като обществена потребност би трябвало да бъдат съвсем различни и те не са отразени реално по никакъв начин в предложения проект на Наредба. Заедно с това остават нерешени или съвсем неглижирани важни теми като например: 1. Проблемите с нарушенията в Защитените територии и невралгични точки на наситено свободно къмпингуване /къмпиране/. 2. Остава нерешен въпросът със сметоизвозването и разходите на общините.4. Остават нерешени проблемите със съществуващите къмпинги в района Черноморието и законния им статут. 5. Остават нерешени проблемите с достигането на добрите съвременни стандарти за къмпингуване / къмпиране/, от които България в момента тежко изостава. 6. Остават нерешени въпросите с липсата на санитарни условия на българските плажове за дневните туристи. 7. Не са налице стимули за общините за обособяване на къмпинги, къмпинг зони, кемпер-стопове и сервизни точки за обслужване на кемпери и каравани. България продължава да се прекосява масово транзит от средния и високия сегмент къмпинг туристи, ползватели на кемпери. 8. България не присъства на картата като престижна къмпинг дестинация, каквото място тя заслужава и има природни дадености да бъде. 9. Остават нерешени въпросите с устройственото планиране в тази връзка, включително с оглед опазване на ландшафта. 10. Остават нерешени въпросите за къмпингуването / къмпирането в цялата страна, които имат нужда от общ стратегически подход и регламент /язовири, реки, планини и т.н/. 11. Не е създадена привлекателна и ясна възможност за иницииране на проекти в областта на къмпинг туризма, както на местно, така и на национално ниво. Това трябва да става с активното участие и на заинтересованите браншови организации и НПО, имайки предвид, че за развитие на какъвто и да е отрасъл е необходима ангажираността на държавата. 12. Не съществуват ясни предпоставки за развитие на къмпинг туризма в България и по този начин лишава нашата страна от дял в един сериозен сегмент от Европейската икономика. Принципно в България не съществува категорията „Къмпинг туризъм“, за който да се изработят правила и регулации, регламентиращи включително и отделен сегмент от туризма, който понастоящем не е регламентиран адекватно и състоятелно. Първо би трябвало да се определят насоки за развитие на къмпингуването / къмпирането, вкл. „свободното къмпингуване“, след което да се приемат необходимите нормативни промени в Закона за туризма, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за устройство на територията, при необходимост в Закона за горите и в Закона за опазване на земеделските земи, както и да се приеме подзаконов нормативен акт към Закона за туризма, с който да се регламентират условията и редът за „свободно къмпингуване“ на територията на цялата страна, а не само по Черноморското крайбрежие. Гореказаното налага един по-задълбочен подход с въвеждане на категорията „Къмпинг туризъм“. Считаме, че само по такъв начин приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. Приемането на наредбата ще допринесе за осигуряване на опазване на природата и недопускане на увреждане и унищожаване на ценни природни местообитания и местообитания на видове. Въведените правила за местата, сроковете и периодите единствено могат да имат положителен ефект за опазването на околната среда, респ. нейното устойчиво ползване. Настоящата наредба не изключва разработването на Стратегически и нормативни документи свързани с развитието на къмпинг туризма в България, както и създаване на различни приложения, които ще допринесат за развитието на устойчиво ползване на природната среда. 47 може да се създава законодателство с ясни правила, изисквания, критерии и пр., необходимо за справедливото регламентиране и гарантирането на устойчиво развитие на този сектор. Това е доказано в редица европейски държави, които от дълги години развиват сегмента „Къмпинг туризъм“, дори в някои от тях е с особен приоритет и се толерира пред други такива. В такава посока ние сме готови да участваме като легитимен представител на значителен брой българи, практикуващи къмпингуването като начин на живот и на почивка. Уверяваме Ви, че нашето становище отразява нагласите на голяма част от все по-нарастващия брой на търсещите този вид туризъм. Приложение: Обобщена визия на БАКК за развитие на къмпинг туризма в България Александър Константинов Драго правителство, Казвам се Александър Валентинов Константинов. Висшист-инженер по навигация, но всъщност човек. Омръзна ми да се опитват да се прокрадват отново и отново някакви опити да се принизи тази планета до затвор. Дивият къмпинг принадлежи на всички живи същества, включително и човека. Най-чистите хора, които най-малко замърсяват и като цяло представляват промяната, която трябва да се види във света са къмпингуващите на палатки. От ново и отново се опитва бетонестата болна система да напада хората, мислейки си, че щом не им установи затвор в мозъка и тоталитарни ограничения, тогава те ще вземат да мислят автономно. Приличате ми на Саурон вече. Я се стегнете малко! Вместо да забранявате да тимаджиите да купуват земя и да строят вие не спирате още по-сериозни нападения към човечеството още в зародиша им... Искам входящ номер за да експандна и да защитя становището си. Очаквам да ми го дадете. Не се приема. Няма конкретни предложения. Елисавета Георгиева Уважаеми дами и господа, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на наредба изразявам отрицателно становище, основано на правни, принципни и практически съображения: 1. Наредбата е противоконституционна Проектът е издаден на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК — текст, оспорен още през 2019 г. от Омбудсмана на Републиката пред Конституционния съд. С Решение № 3 от 2021 г. възраженията бяха отхвърлени, но трима съдии – проф. Георги Ангелов, проф. Борис Велчев и проф. Атанас Семов – изразиха особени мнения, позовавайки се на чл. 22, ал. 3 от Конституцията, според който: „Режимът на земята се урежда със закон.“ Съгласно тяхното становище, въвеждането на „условия“, „нормативи“ и „правила“ за ползване на земи чрез подзаконов акт е противоконституционно, тъй като се засяга режимът на земята — материя, подчинена на закон, а не на наредба. Не се приема. С Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона 48 2. Наредбата въвежда нови режими, непредвидени в законите (ЗУТ, ЗОЗЗ, ЗСПЗЗ, ЗГ) Проектът предвижда режим, при който дори разполагането на кемпер или каравана върху собствен имот (земеделски, горски или в урбанизирана територия) се допуска само след заповед от кмета, и то: · при представяне на становища от РЗИ, РИОСВ, Пожарна, Горска дирекция и др.; · със ситуационен план, изработен от правоспособен проектант; · с правила за ползване, охрана, контейнери, химически тоалетни и събиране на такси. Този нов административен режим няма аналог в ЗУТ, ЗОЗЗ, ЗСПЗЗ, ЗГ или ЗДвП, нито в други приложими закони, и представлява непропорционална и неправомерна намеса в правото на собственост. 3. Липсва яснота по термините „паркиране“, „престой“ и „временно разполагане“ Проектът не прави разграничение между „паркиране“ на кемпер и „престой/къмпингуване“, което е съществен правен и практичен проблем. В други европейски държави, включително Гърция, съществуват ясни дефиниции – например: · паркиране ≠ къмпингуване · само второто се регулира чрез ограничения Вместо това, всяко спиране с кемпер в обхвата на зоните по ЗУЧК се третира като „временно разполагане“, изискващо разрешение — дори когато няма разпъната палатка или дейност на открито. Не се приема Не се приема за Конституционен съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Наредбата не въвежда забрана за разполагане на кемпер или каравана с собствен имот от неговия собственик, а съгласно изискванията на ЗУЧК, регламентира ред и условия за разполагане в имот/имоти на чужди палатки, кемпери и каравани за неорганизиран отдих и лятна почивка. Проектът на Наредба е съобразен със законовата делегация на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. на Конституционният съд на Република България. С наредбата са определени минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда, с цел защита на обществения интерес, опазването на имотите и на безопасността и здравето на хората. Проектът на Наредба е съобразен със законовата делегация на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. на Конституционният съд на Република България. Предмет на регулиране е не паркирането, а временното разполагане 49 4. Наредбата облагодетелства търговски оператори и подменя смисъла на къмпингуването Видимо е, че проектът създава административни и финансови бариери за свободното, нетърговско къмпингуване, като: · изключва възможността за ползване на собствени имоти без съгласувателни процедури; · налага търговска логика на къмпингуването (такси, правила, охрана); · де факто забранява паркиране с кемпер на обществено място. Не е случайно, че проектът получава подкрепа основно от представители на търговски къмпинги и хотелиери, докато къмпинг- общността реагира остро. Не се приема на палатки, кемпери или каравани правилата и нормативите за устройването и ползването на местата, на които се разполагат, както и за престоя в тях. Проектът на Наредба е съобразен със законовата делегация на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. на Конституционният съд на Република България. Наредбата не въвежда забрана за разполагане на кемпер или каравана с собствен имот от неговия собственик. Предмет на регулиране е не паркирането, а временното разполагане на палатки, кемпери или каравани правилата и нормативите за устройването и ползването на местата, на които се разполагат, както и за престоя в тях. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски 50 5. Не е предложена устойчива и разумна алтернатива (напр. camper-stop зони) Вместо да се въведе система от обособени camper-stop зони, както беше направено в Гърция след граждански протест, проектът изисква заповеди и съгласувания за всяка точка по Черноморието. Решението не е в забраната, а в ясните правила и инфраструктурата. Заключение и препоръки Предложеният проект: · нарушава Конституцията (чл. 22, ал. 3 и чл. 4, ал. 1); · въвежда нов режим чрез подзаконов акт без достатъчно законова делегация; · ограничава правото на собственост и свободно движение; · подменя свободното къмпингуване с търговски модел; Не се приема територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Законодателят ясно е регламентирал в чл. 24в от ЗУЧК административнонаказателни разпоредби за лицата, които поставят палатка, шатра или паркират кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, както за лицата, които устройват места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК. Предложение за създаване на кемпер- стопове и сервизни точки, предназначени за сервизно обслужване на къмпинг автомобили и каравани не е прието, тъй като от една страна излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, а от друга – изграждането на тези обекти представлява строителство, а същото не е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК. 51 · не предлага реалистична екологична и социална алтернатива. Особено тревожно е, че действащата забрана за къмпингуване извън регистрирани места, заложена в чл.10а и санкционирана с чл. 24в от ЗУЧК, не просто се запазва, а се доразвива чрез подзаконов нормативен акт. Вместо да се търси решение чрез разумна регулация, се прилага забрана – подход, който води до напрежение и съпротива, а не до устойчиво управление. Проблемите, свързани с пребиваването сред природата, се нуждаят не от репресия, а от работещи и пропорционални правила – ясни, приложими и екологично мотивирани. Именно затова предлагам следното: - Проектът да бъде изцяло преработен; - Да се направи ясно разграничение между паркиране, престой и къмпингуване; - Да се предвиди възможност за camper-stop зони без административна тежест; - Да се въведе облекчен режим за собственици на имоти, които не извършват търговска дейност и не предлагат туристическа услуга; - Да се създаде екологична регулация, фокусирана върху опазване на природата, без да се нарушават основни права; - Да бъде инициирана законодателна промяна за отмяна на чл. 10а, ал. 3 и чл. 24в от ЗУЧК, които предвиждат възможност с подзаконов акт да се въвеждат допълнителни условия за ползване на земите, извън предвидените в чл. 10а, ал. 1. Това създава предпоставки за нарушаване на чл. 22, ал. 3 от Конституцията, съгласно който „режимът на земята се урежда със закон“. Също така е необходимо допълване на текста на чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК, така че той да отразява изчерпателно всички съществени елементи на правната уредба относно тези територии. Това следва да се извърши единствено със закон, като част от законодателната компетентност на Народното събрание, без възможност за нейното делегиране на министър чрез подзаконов акт. Не се приема Предложенията излизат от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК. Предложение за създаване на кемпер- стопове и сервизни точки, предназначени за сервизно обслужване на къмпинг автомобили и каравани не е прието, тъй като от една страна излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, а от друга – изграждането на тези обекти представлява строителство, а същото не е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК. Александър Петличков В качеството си на правоспособен юрист, гражданин и заинтересована страна относно предложената Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, изразявам следното официално становище и възражения по проекта, публикуван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Проектонаредбата създава редица правни, социални и административни проблеми, свързани с неясна дефиниция на понятия, липса на правна предвидимост, нервномерно натоварване на общинските органи, и най-вече – с потенциално ограничаване на основни права на гражданите, включително правото на свободно придвижване и достъп до природни територии. Като особено обезпокоителна следва да се отчете липсата на предварителна екологична и социална оценка, липсата на ясен централен механизъм за контрол, както и игнорирането на предложенията на утвърдени браншови организации, като Българската асоциация за къмпингуване и караванинг. Във връзка с гореизложеното настоявам за следното: 1. Да бъде незабавно оттеглен настоящият проект на наредба. 2. Да се инициира открита и прозрачна работна група с участието на всички заинтересовани страни. Не се приема. Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК. В междуведомствената работна група са 52 3. Да се разработи национална концепция за къмпинг туризъм с ясни правни дефиниции и предвидим регулаторен режим. Не се приема. включени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на туризма, Министерство на вътрешните работи - Главна дирекция „Национална полиция“, Администрация на Министерския съвет, Асоциация на българските Черноморски общини, Национално сдружение на общините, Инициатива „Зелени закони“, Сдружение за изследователски практики, Национална Асоциация „Българско Черноморие“, Българско кемпер общество, Българска асоциация за къмпингуване и караванинг, Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“. В тази връзка, считаме че в работната група са взели участие представители на всички групи заинтересовани страни. Проектът на наредба е публикуван на портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Предложението е извън предмета на проекта на наредба. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма определя визия за развитие, а чрез подзаконовите актове в т. ч. наредбата по чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК се създава правна рамка. Конкретни мерки за развитие на този вид туризъм 53 4. Да се гарантират правата на собствениците на терени и правната защита на гражданите. 5. Да се въведат механизми за контрол, мониторинг и екологична отчетност. Не се приема. Не се приема. следва да намерят отражение в Плана за действие към Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Целта на наредбата е защита на обществения интерес и да се гарантира, че обособените места отговарят на минималните здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда, както и да се да гарантира правото на собственост, което съгласно Решение № 6 от 16 юни 2020г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. е изведено като основен аргумент при отхвърлянето на искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.). В чл. 7, ал. 3, от проекта на наредба изрично е заложено какви документи трябва да представи собственикът на имота или упълномощеният негов представител или лицето по чл. 5, ал. 2, когато подава заявление до кмета на общината. Поради което считаме, че няма пропуск в това отношение, тъй като ще бъде изпълнено задължението 54 Очаквам официален отговор в рамките на предвидения по закон срок и Ви уведомявам, че при липса на действия по корекция на проекта, ще бъдат предприети всички правни действия за защита на обществения интерес и основни граждански права, включително по съдебен ред. за провеждане на процедури по реда на ЗООС и ЗБР. В хода на процедурата по реда на екологичното законодателство ще се извърши преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони и при необходимост ще бъдат поставени условия. В ЗООС и ЗБР изрично е разписано кои планове, програми, проекти и инвестиционни предложения подлежат на задължителна процедура по ЕО, ОВОС и ОС. Задължителното изискване за представяне на становище/решение на компетентния орган по околна среда“ изпълнява задължението за провеждане на изискващата се процедура по реда на екологичното законодателство. В Наредбата е предвиден отказ за издаване на Заповед в случай, че има отрицателно становище/решение на компетентния орган по околна среда“ Боян Керемидчиев В следния член : Чл. 14. Зоната за придвижване на превозните средства е с минимална широчина 3,5 м, като не се допуска поставянето на настилка Да се промени на : Зоната за придвижване на превозните средства е с минимална широчина 3,5 м, като не се допуска поставяне на асфалтова или бетонова настилка. Това уточнение е нужно, тъй като във всички подобни места в страните с утвърден такъв тип туризъм, тези зони за придвижване обикновено се правят , като се насипва дребен чакъл Не се приема Поставянето на определен вид настилка по същество представлява обособяването на транспортно съоръжение. Предвид обстоятелството, че тези места са за временно ползване без промяна на предназначението не следва да се полага, каквато и да е настилка. Полагането на настилка дори и чакъл предполага увреждане и унищожаване на природни местообитания, които не могат да се възстановят. 55 Красимир Станев „АЛБЕНА“ АД На основание чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове, предлагаме на вниманието Ви направените от „АЛБЕНА“ АД допълнения на публикуваната за обществено обсъждане Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона „А“ и зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги /“Наредбата“/, както следва: В разпоредбата на чл. 6 от Наредбата е предвидено, че обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани ще се разрешава за срок до 3 години, със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. В мотивите към проекта за Наредбата е посочено, че срокът от 3 години е съобразен с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, като е отчетено обстоятелството, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии /без промяна на предназначението им/, които принципно се ползват за други цели. В мотивите и посочени още, че срокът от 3 години е предвиден и за да отговори на ограничението на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, който регламентира, че обособяването на места за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно. От друга страна в разпоредбата на чл. 2 от Наредбата е фиксиран още един ограничен период от време - период от 1 май до 30 септември, в който период това временно разполагане на палатки, кемпери или каравани ще може да се осъществява в обособени места. По този начин, срокът по чл. 6 от Наредбата се ограничава и намалява със срокът по чл. 2 от същата Наредба. Съгласно чл. 229 от Закона за задълженията и договорите максималният срок при договори за наем е до 10 години, когато договорът е сключен от собственик на имот и съответно до 3 години, когато договорът е сключен от лицата, които могат да извършват действия по обикновено управление на имота. В Наредбата е предвидена възможност да се обособяват като места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им по искане на техните собственици /физически или юридически лица/, които не извършват действие по управлението на същите имоти, нито имотите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани са земеделски земи или горски територии Считаме, че ще е обосновано и справедливо да се увеличи срокът по чл. 6 от „Наредбата“ от „до 3 години“ на „до 10 години“ за функционирането на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии. Предложеният срок-от „до 10 години“ е максимално предвидения законов срок в чл. 229 от ЗЗД, в случаите, когато искане е направено от собственици на недвижимите имоти /физически или юридически лица/ в границите на урбанизираните територии, които лица не извършват действие по управлението на същите тези имоти Ето защо предлагаме „Наредбата“ да се допълни е нов чл. 6а, със следното съдържание: Чл. 6а „Обособяването на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им, по искане на собствениците на недвижими имоти /физически или юридически лица/, които не извършват действие по управлението на същите имоти, да се разрешава за срок до 10 години със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 2, т. 2 след изразът: „...който не може да бъде по-дълъг от 3 години“, да се допълни изразът: „или съответно от 10 години“. Не се приема 10-годишният срок е прекалено дълъг и би довел до трайно и неоправдано засягане на терените, в които ще се обособяват местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Земите, които ще се ползват за такива места в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които принципно се ползват за други защитени със закон цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано застрашаване на защитените от закона местообитания. Срокът от 3 години е предвиден и за да отговори на ограничението на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, който регламентира, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно. Времевият период от 1 май до 30 септември е съобразен с обстоятелството, че от статистическа гледна точка в сферата на туризма, това е периодът, който условно се приема за летен сезон. В тази връзка и съобразно законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, с наредбата се създават условия за определяне на временни места за неорганизиран отдих на гражданите 56 Считаме, че е предложените по-горе допълнения на „Наредбата“ ще се намали административната тежест и ще постигне балансирано упражняване на права и задължения за собствениците на незастроени недвижими имоти, включени в границите на урбанизираните територии, които в допустим максимален законов срок ще могат да обособяват своите поземлени имоти, попадащи в границите на урбанизираните територии, като местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, при условията и реда на предложената за обществено обсъждане Наредба. през летния сезон. Елеонора Йосифова - председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм В Българска асоциация за алтернативен туризъм вече над 25 години сме ангажирани с развитието на туризъм близо до природата и хората, който дава препитание на местни общности и малки предприемачи в цялата страна. През последните години нараства многократно интересът към къмингуването сред българите, които за съжаление все по-често предпочитат да го практикуват в Гърция поради малкия и недобре развит къмпинг туризъм в България. С настоящата наредба се надявахме усилията да са стратегически ход за насърчаване на къмпингуването с визия за качество на преживяването, но със съжаление установихме, че тя е пълна с изисквания, които ясно показват, че чрез ограниченичения и сложни процеси се цели обратното. Свободният достъп до природата и екологичният туризъм са неотменими права на гражданите според член 18, ал. 6 и член 35, ал. 1 от Конституцията. Развитието на къмпинг туризма подпомага местната икономика и повишава общественото благосъстояние. Основни проблеми с предложената Наредба: ● Действащият проект въвежда фактическа забрана за къмпиране извън регистрирани къмпинги, чрез строги изисквания и глоби. ● Регулацията обхваща само Черноморието, въпреки че свободното къмпингуване се практикува в цялата страна. ● Липсва задължение на общините да осигурят безплатни или по-леки за ползване зони за палатки и кемпери. ● Проектът противоречи на решения на ВАС и Конституционния съд, гарантиращи свободно придвижване и достъп до държавни и общински терени. Предложения за законодателни промени 1. Отмяна на чл. 10а и чл. 24в от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които забраняват къмпингуването извън определени зони. Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). 57 2. Разработване на национален закон за къмпингуване, интегриран в Закона за туризма, а не само в ЗУЧК. 3. Ясни принципи и изисквания, включително: ○ свободен достъп безплатно за ограничен престой; ○ ефективно управление на отпадъците и засилени санкции за замърсяване; ○ по-леки правила за палатки спрямо каравани и кемпери. 4. Задължение на общините да обособят места за безплатно и платено ползване по унифицирани стандарти. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Наредбата се издава на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и приложното ѝ поле е за Зона А и Зона Б по Черноморското крайбрежие. Настоящата наредба не изключва разработването на Стратегически и нормативни документи свързани с развитието на къмпинг туризма в България, както и създаване на различни приложения, които ще допринесат за развитието на устойчиво ползване на природната среда. В ЗУЧК няма регламентирана подобна възможност В чл. 19 са определени изискванията към лицето, на което се разрешава да обособи място за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани – включително и дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците при спазване на условията и реда, определени в наредба на общинския съвет по чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците В ЗУЧК няма изискване за определяне на различни правила за разполагане на палатки спрямо кемпери и каравани. Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или 58 Ползи от природосъобразен туризъм ● Стимулира местния бизнес и подкрепя малките населени места. ● Насърчава здравословен начин на живот и устойчиво ползване на ресурсите. ● Подпомага опазването на екологичните и културни ценности чрез контролирано посещение. Необходимо е незабавно оттегляне на предложената Наредба и изработване на национална регулация за къмпингуване, която да гарантира свободен, устойчив и единен достъп до природата за всички граждани. каравани не може да стане с принудителни мерки, а по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. Сергей Иванов Подкрепям текста посочен на тази страница: https://www.zelenizakoni.com/camping-naredba Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с Както и позицията на Сдружение „Българското кемпер общество“ В качеството си на основен граждански участник в междуведомствената работна група и съавтор на Националната стратегия за къмпиране (представена от Българското кемпер общество), изразяваме категорично несъгласие с публикувания проект на Наредба за реда и условията за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Проектът е ретрограден (преди десет години беше предложен същият), формалистичен и напълно неадекватен спрямо реалността на терен и световните добри практики. Той не само не решава съществуващите проблеми в сектора, но и създава допълнителни бариери, които на практика ще доведат до: • Ограничаване на къмпинг - туризма единствено до „предварително определени места“, които към момента практически не съществуват; • Създаване на стеснителни условия и сериозни съмнения за корупционни практики и лобизъм в сектора; • Де факто забрана на къмпинг туризма извън определени зони; • Концентрация на туристи в малобройните частни къмпинги по Черноморието, които нямат капацитет да поемат огромното търсене на природосъобразен туризъм; • Нулево регулация за цялата страна • Административен хаос и неприложима в реалността „регулация“; • Насочване на хиляди къмпиращи към съседни държави в ущърб на българския туризъм, държавния и обществен интерес. Основни критични точки: 1. Отхвърляне на ниво администрация в МРРБ на ключови наши предложения, в унисон с най -добрите световни стандарти, включително: • ясни дефиниции на места за къмпиране, включително кемпер стопове и сервизни точки и облекчен способ за създаването им; • 72 часовата опция за свободно къмпиране обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Проектът на наредба не може да регламентира добилите популярност понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятие не са дефинирани със законова норма. Предложението за създаване на 59 • изграждане на централизирана дигитална платформа( електронно приложение) за къмпиране с възможност за заплащане на такса “смет” и отчисления към културните и природни обекти в съответната община -за цялата страна; • картиране на критичните точки и стимули за създаване на места за къмпиране; 2. Отказ от уведомителен режим и налагане на разрешителен , което блокира облекчения достъп до природат и противоречи на световната практика. 3. Подмяна на понятието „ред“ с „глоба“ — вместо контрол и стимулиране, проектът въвежда рестрикции и административно- наказателен режим, който прогонва гражданите от природата. Нашите предложения (заложени в Националната стратегия): • Законова дефиниция и регламентация на „свободно къмпиране“ като временна форма на престой с минимален отпечатък (No Trace Camping); • Създаване на дигитална платформа и регистър на местата за къмпиране с ясни условия; • Въвеждане на уведомителен режим за временни лагери с до 3 кемпера или палатки; • Национална програма за подпомагане на общините при изграждане на кемпер-стопове и сервизни точки; • Учредяване на обществен съвет за развитие на къмпинг туризма. Проблеми на разрешителния режим • Прекомерна административна тежест — изискване за заявление, скици и планове, несъразмерни с характера на дейността; • Многократно съгласуване с МОСВ, РЗИ, пожарна, горски служби — без автоматизирана служебна комуникация и ясни срокове; • Ограничен срок на Валидност — само 1 май-30 септември и максимум 3 години, Което не отговаря на потребностите на природосъобразния туризъм; • Субективност и корупционен риск — решенията остават в ръцете на кмета на съответната община без ясни критерии и ангажименти; • Тежки и неясни такси и инфраструктурни изисквания; • Несъразмерни санкции по ЗУЧК — при формални нарушения; • Липса на национален стандарт, водеща до неравен достъп и дискриминация между регионите. Ползи от уведомителния режим • Намаляване на бюрокрацията чрез достъпна онлайн процедура; • Стимулиране на туризма и спонтанните пътувания в полза на общините; • Намаляване на корупционния риск чрез премахване на разрешителните; • Гъвкавост и удължаване на сезона; • Ясни, опростени, прозрачни екологични и противопожарни правила; • Икономия на административни ресурси за общините; • Съвместимост с успешни световни практики. Заключение Призоваваме Наредбата да бъде цялостно и окончателно оттеглена. Настояваме за своевременни, включително законодателни промени, които да регламентират условията за къмпиране в страната, централизирана платформа за свободно къмпингуване в България не е прието, тъй като излиза от законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и не може да се регламентира с подзаконов нормативен акт. Предложението за ограничаване на престоя до 72 ч. и въвеждането на уведомителен режим за временни лагери с до 3 кемпери или палатки не е прието, тъй като ЗУЧК не го позволява. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Времето на престоя не се ограничава и няма пречки да бъде до 72 часа. Регламентираният с наредбата разрешителен режим е с цел защита на 60 като Министерството на туризма вземе активно и конструктивно отношение към процеса на разработване и прилагане на тези нормативни актове. Готови сме да се обърнем към европейските институции в защита на обществения интерес и европейското право! Наредбата следва да работи в съгласие с Конституцията на Република България, съгласно чл. 18 ал. 6 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията, като осигурява на желаещите свободен достъп за почивка сред природата. Държавният ресурс следва да се насочи за създаване на условия за удовлетворяване на интереса на гражданите към свободно и безопасно пребиваване сред природата и обезпечаване на условия и механизми за това. обществения интерес и да се гарантира, че обособените места отговарят на изискванията на наредбата, в т.ч. че са изпълнени минималните изисквания за сметосъбиране и сметоизвозване, осигуряване на химически тоалетни, обособяване на места за палене на огън, и др. минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и изисквания за опазване на околната среда. Особено важно е да се гарантира и правото на собственост, което съгласно Решение № 6 от 16 юни 2020г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. е изведено като основен аргумент при отхвърлянето на искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.). Срокът от 3 години е съобразен с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Отчетени са и обстоятелствата, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които 61 принципно се ползват за други цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано застрашаване на защитените от закона местообитания. Срокът от 3 години е предвиден и за да отговори на ограничението на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, който регламентира, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно. Времевият период от 1 май до 30 септември е съобразен с обстоятелството, че от статистическа гледна точка в сферата на туризма, това е периодът, който условно се приема за летен сезон. В тази връзка и съобразно законовата делегация на чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК, с наредбата се създават условия за определяне на временни места за неорганизиран отдих на гражданите през летния сезон. Владимир Иванов Уважаеми господа министри, Във връзка с чл. 26 ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове Ви изпращам настоящото становище относно Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Настоящият Проект на наредба не решава ред съществуващи проблеми , ограничава достъпа за почивка сред природата и противоречи на конституционни норми. Затова настоявам той да бъде оттеглен и преработен. Конкретно настоявам за: Промяна в ЗУЧК, с която да отпадане на член 10а, забраняващ къмпиране извън определени места и регулиране на свободния достъп до природа вместо забраната му. Предложеният проект за наредба, създаващ нова категория туристическа услуга, да бъде интегриран в съществуващата съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за туризма Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на ЗУЧК и Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г., с което 62 Проблемите пред пребиваването в природата с палатка или кемпер/ каравана да бъдат решени с отделен нормативен акт за цялата Не се приема Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. В чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК е регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите - архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Наредбата се издава на основание чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК и приложното ѝ поле е за Зона А и Зона Б по Черноморското крайбрежие. Предложенията са извън обхвата на 63 национална територия на Република България. Нужно е да се изготви национална регулация за къмпиране за начина, по който да се осъществява свободният достъп до природа с разполагане на палатка за ограничен период. Тази регулация би уредила не само къмпирането по Черноморието, но и в останалите територии на Република България. Основните параметри на бъдещата регулация с оглед решаването на проблемите пред недостига на места за почивка сред природата и липса на ангажимент от страна на общините да обслужват природосъобразния туризъм следва да се разработят като промяна в Закона за туризма, като правилата за палатки следва да са по-леки, отколкото за каравани, поради по-малкия им вреден ефект върху природата и липсата на изискване за автомобилен достъп. На основание гореизложеното моля проектът на Наредба да бъде оттеглен и да се предприемат действия по създаване на регулация, която да удовлетворява нуждите на всички граждани на Република България. наредбата и законовата делегация на чл. 10а от ЗУЧК. Ана Попдимитрова Уважаеми г-н/г-жо Министър, Обръщам се към Вас във връзка с евентуалното ограничаване или забрана на свободното къмпингуване по българското Черноморие. За мен този въпрос е от изключително лично значение, тъй като вече близо 20 години всяко мое морско лято преминава единствено на див къмпинг. Позволявам си накратко да изложа причините, поради които запазването на тази възможност е от решаващо значение не само за мен, но и за хиляди други природолюбители: • Свободното къмпингуване е трайно вкоренено в моя начин на живот и ми дава възможност да се свържа истински с природата, да преживея морето по автентичен начин – под звездите, до шума на вълните, далеч от презастроените и шумни курорти. • Свободата сам да избирам местоположението си, кога и как да почивам, без фиксирани правила и такси, е неразделна част от моето усещане за почивка и лично пространство. • Именно чрез свободното къмпингуване се изгражда общност – хора с еднакви ценности, които пазят природата, почистват след себе си, уважават околната среда и традициите. • Забраната би прекъснала дългогодишна традиция, изпълнена със свобода, приключения и истински емоции – една важна част от живота на мнозина българи, които не желаят масов туризъм, а търсят спокойствие в чистата, незастроена природа. Апелирам към Вас да съхраните този начин на почивка, като намерите баланса между опазването на природата и правото на хората да се докосват до нея свободно и отговорно. Вярвам, че е възможно да се въведат ясни и справедливи регламенти, които да не слагат край на една утвърдена българска традиция. Не се приема. Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. Проектът на наредба не може да регламентира добилите популярност понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятия не са дефинирани със законова норма. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, 64 съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК. Законодателят ясно е регламентирал в чл. 24в от ЗУЧК административнонаказателни разпоредби за лицата, които поставят палатка, шатра или паркират кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, както за лицата, които устройват места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК. Орлин Драганов Уважаеми госпожи и господа министри, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на горепосочената наредба, изразявам категоричното си несъгласие с текстовете, които ограничават или забраняват свободното къмпингуване, и настоявам те да бъдат премахнати. Предлаганите ограничения противоречат на основни обществени, екологични и конституционни принципи, както и на здравия разум. Излагам следните аргументи: 1. Къмпингарите са съвестни хора, които пазят природата Хората, които практикуват диво къмпингуване, в огромната си част са отговорни граждани, които спазват етичния принцип „Не оставяй следа“. Те не само не замърсяват природата, но често я почистват от чужди отпадъци. Обобщаването и приравняването на всички къмпингуващи към нарушители е несправедливо и некоректно. 2. Природата не е лукс – тя е основна потребност Дивото къмпингуване е начин за пълноценно общуване с природата, отдих и психическо възстановяване. За мнозина това е единственият достъпен начин за почивка, особено при нарастващите цени на туристическите услуги. Забраните върху къмпингуването лишават хиляди хора от правото на контакт с природната среда. 3. Наредбата обслужва икономически интереси, а не екологични цели Проектът изглежда насочен основно към защита на интересите на туристическия сектор, а не към реално опазване на околната среда. Контролът върху движението на къмпингуващи чрез ограничения не е доказано ефективна мярка за опазване на природата, но със сигурност служи на икономически интереси. 4. Няма достатъчно къмпинги като алтернатива В България липсва адекватна инфраструктура от достъпни и функциониращи къмпинги, които да поемат търсенето. Въвеждането на забрани, без да е осигурена реална алтернатива, е лишено от логика и създава предпоставки за социално напрежение и ограничаване на основни права. 5. Конституцията гарантира правото на достъп до природата Не се приема. Наредбата не ограничава свободния достъп за плажуване и почивка сред природата. Проектът на наредба не може да регламентира понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятия не са дефинирани със законова норма. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски 65 Съгласно чл. 55 от Конституцията на Република България: "Всеки има право на здравословна и благоприятна за живот околна среда и е длъжен да я пази." Свободният достъп до природата и правото на почивка сред нея без заплащане са неотменима част от това право. Наредбата в настоящия ѝ вид поставя изкуствени бариери пред упражняването на това конституционно гарантирано право. Заключение: Вместо да забранявате, образовайте. Вместо да ограничавате, създавайте условия. Вместо да санкционирате, ангажирайте. На този фон настоявам всички текстове от проекта на Наредбата, които въвеждат ограничения или забрани върху свободното къмпингуване, да бъдат отпаднали. Очаквам гласът на гражданското общество да бъде чут. територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК. Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не може да стане с принудителни мерки, а по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. Законодателят ясно е регламентирал в чл. 24в от ЗУЧК административнонаказателни разпоредби за лицата, които поставят палатка, шатра или паркират кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, както за лицата, които устройват места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а от ЗУЧК. Борис Каленицов В съответствие с чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове представям становището си относно Проекта на наредба, който касае временното разполагане на къмпинг оборудване край Черноморието. Предлаганата наредба е неприемлива, тъй като: • Противоречи на Конституцията и ограничaва основни права като свободното придвижване и достъп до природата. • Не решава реалните проблеми, свързани с престоя на открито, а практически води до забрана. • Натоварва общините с нова категория туристически обекти, но не ги задължава да създадат такива места. Настоявам: 1. Да се премахне чл. 10а от ЗУЧК, който забранява къмпиране извън определени места. Вместо забрани, да се въведе регулиран достъп до природата. Не се приема. Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е съобразен с обхвата на чл. 10, ал. 3 от ЗУЧК. Цитираното решение на Върховния 66 2. Да се интегрира новата категория туристическа услуга в Наредбата по чл. 123 от Закона за туризма. 3. Да се създаде нов нормативен акт, който да обхваща цялата страна и да гарантира: o Свободен достъп до природа, съгласно чл. 18, ал. 6 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията. o Адекватно управление на отпадъци в туристически натоварени райони. o Ограничен във времето престой на палатки и кемпери, с по-леки изисквания за палатки. Аргументи: • Проектонаредбата не само не създава нови възможности, но и съществено ограничава вече съществуващите, превръщайки разпоредбите в инструмент за забрана. • Решение № 7797/20.06.2017 г. на ВАС подчертава, че къмпирането е част от правото на свободно придвижване. • Проектът не създава задължение за осигуряване на места за къмпиране, а дава възможност на общините да ги ограничат чрез прекомерни изисквания. • Регулирането само на Черноморието подчертава тенденцията за ограничаване на достъпа в услуга на частни интереси. • Проектът нарушава и правото на частна собственост (чл. 17, ал. 3 от Конституцията), като създава режим на достъп до частни имоти. • Необходима е национална регулация, приложима за цялата страна, с ясни правила и контрол, а не локални забрани, обслужващи инвеститорски натиск. • Свободното къмпиране има икономически принос към местните общности. Заключение: Проектът трябва да бъде оттеглен. Необходима е национална регулация в духа на европейските практики, която да осигури свободен, отговорен и устойчив достъп до природата за всички граждани на Република България. административен съд е по конкретно дело и е във връзка с Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане на чистотата и безопасността на територията на Община Бяла на Общински съвет Бяла. Настоящият проект на Наредба е изготвен в изпълнение на чл. 10а от ЗУЧК, който задължава министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма да издадат подзаконов нормативен акт, с който да се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Също така, следва да бъде отбелязано, че с Решение № 6 от 16 юни 2020 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020 г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК, създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 2019 г.). 67 Проектът на наредба не може да регламентира понятия „свободно къмпингуване“ или „диво къмпингуване“, тъй като тези понятия не са дефинирани със законова норма. Съгласно действащата нормативна уредба къмпингуване може да се извършва само: - в къмпинги, които са категоризирани по Закона за туризма; - и в определени места, които могат да бъдат обособени в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Въведеният с наредбата разрешителен режим е с цел защита на обществения интерес и да се гарантира, че обособените места отговарят на изискванията на наредбата, в т.ч. че са изпълнени минималните изисквания за сметосъбиране и сметоизвозване, осигуряване на химически тоалетни, обособяване на места за палене на огън, и др. минимални здравни, хигиенни и противопожарни изисквания и 68 изисквания за опазване на околната среда, както и да се да гарантира правото на собственост, което съгласно Решение № 6 от 16 юни 2020г. (обн., ДВ, бр. 58 от 30.06.2020г.) по конституционно дело № 10 от 2019 г. е изведено като основен аргумент при отхвърлянето на искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.). Определянето и обособяването на конкретни места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани не може да стане с принудителни мерки, а по инициатива на собствениците на поземлените имоти или на упълномощени от тях лица след приемане и влизане в сила на наредбата и съобразяване с предвидените в нея ред и условия. НСОРБ НСОРБ взе активно участие в различни междуведомствени работни групи за разработване на проект на наредба по чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от приемането на разпоредбата през 2019г. до сега, чрез участието на свои представители, както и чрез провеждане на проучвания сред общините, на чиито територии следва да се прилагат разпоредбите. В тази връзка, изразяваме положително становище по публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба, като съобразен със законовата делегация на чл. 10а от ЗУЧК – регламентиране на условия и ред за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, които могат да бъдат обособявани "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. Приема се по принцип. Становището е в подкрепа на проекта на наредба. 69 Считаме, че с приемането на Наредбата ще се решат дългогодишни проблеми, чрез въвеждането на ясни правила, които балансират интересите на туристите и местните общности, в унисон с опазването на природата. Марина Симеонова Уважаеми госпожи и господа, В съответствие с чл. 26 от Закона за нормативните актове, бих желал/а да изразя своето мнение по публикувания за обществено обсъждане проект на наредба. С настоящия проект се прави опит за въвеждане на прекомерно рестриктивен режим, който на практика елиминира възможността за свободно и отговорно къмпиране сред природата. Вместо да решава реални проблеми, свързани с замърсяването или липсата на регламент, наредбата въвежда непропорционални ограничения, противоречащи на основни конституционни права. Смятам, че: Чл. 10а от ЗУЧК трябва да бъде отменен, тъй като чрез него се въвежда забрана, маскирана като регулация. Потребно е регулиране, не ограничение. Проектът трябва да бъде изцяло преработен, така че да бъде интегриран в съществуващите норми по Закона за туризма и Наредбата за категоризираните туристически обекти. Националната рамка трябва да гарантира свободен достъп до природата, като се заложат правила за ограничен във времето престой, управление на отпадъците и диференцирано третиране на палатки и кемпери (като по-леки условия за палатки поради по- малкото им въздействие върху средата). Няма как да подминем и факта, че: Ограничението се отнася само за територията на Черноморието, макар проблемите да са идентични и в други части на страната. Наредбата не създава ангажимент за осигуряване на реални места за къмпиране, а оставя възможността в ръцете на общините, които нямат стимул да предприемат действия. Решение № 7797/20.06.2017 г. на ВАС ясно посочва, че къмпирането попада в обхвата на правото на свободно придвижване и не може да бъде произволно ограничавано. Предложената регулация не съответства на духа на Конституцията, нито на обществените интереси. Напротив – създава условия за нови форми на недостъп и изключване. Настоящата нормативна рамка трябва да бъде преработена така, че: Да отчита правото на хората да пребивават сред природата без да са третирани като нарушители. Да се създадат единни, приложими за цялата страна правила, които ясно разграничават между туристически бизнес и временното поставяне на палатка с цел отдих. Да се развива потенциалът на устойчивия туризъм, който подкрепя местните икономики и не води до застрояване и унищожаване на природни територии. Заключение: Необходима е национална регулация, отговаряща на съвременните реалности и европейски практики. Тя трябва да балансира между опазването на природата и правото на гражданите да я обитават с грижа и уважение. Настоящият проект не предлага този баланс и следва да бъде оттеглен. Не се приема. Проектът на Наредба е съобразен с обхвата на чл. 10, ал. 3 от ЗУЧК. Цитираното решение на Върховния административен съд е по конкретно дело и е във връзка с Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане на чистотата и безопасността на територията на Община Бяла на Общински съвет Бяла. Настоящият проект на Наредба е изготвен в изпълнение на чл. 10а от ЗУЧК, който задължава министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма да издадат подзаконов нормативен акт, с който да се определят условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Също така, следва да бъде отбелязано, че с