Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „ОЧНИ БОЛЕСТИ“ Причини, които налагат приемането на проекта на наредба Проектът на наредба за утвърждаване на медицински стандарт по медицинската специалност „Очни болести“ е изготвен в изпълнение на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съгласно който дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. С медицинските стандарти се определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Те се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването и включват: основна характеристика на медицинската специалност/медицинската дейност; изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по медицинската специалност/медицинската дейност; изисквания за осъществяване на дейностите по медицинската специалност/медицинската дейност в структури на извънболничната и болничната помощ и в лечебните заведения по чл. 10; критерии за качество на изпълняваните дейности по медицинската специалност/медицинската дейност. Очните болести са медицинска специалност по смисъла на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Към настоящия момент липсва наредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Очни болести“. Предходният медицински стандарт по тази медицинска специалност е отменен от Върховния административен съд, поради което към настоящия момент е налице нормативна празнота, която се предлага да бъде запълнена с настоящия проект на наредба. Медицинският стандарт е съвкупност от установени показатели за медицинската дейност, отнасящи се главно до техния състав (структура), количествени и качествени параметри в областта на очните болести. Разработен е на базата на общоприети медицински правила и принципи, посредством научно-медицински доказателства, описани в специализираната литература, или на базата на получените резултати от емпирични изследвания. Чрез този стандарт се осигурява нормативната база за правилна организация на медицинската дейност в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“ на всички нива на здравната система в Република България и се въвеждат изисквания за гарантиране на качеството на оказваната медицинска помощ, спазване на принципите на добрата медицинска практика и осигуряване на защита на правата на пациентите. Качество в здравеопазването е степента на достигане на най-голяма полза за здравето на човека без увеличаване на риска за здравето при оптимален баланс между полза и риск, в случая в областта на очните болести. Според определението на Световната здравна организация „качество“ е предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразени с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение. Качеството е съвкупност от признаци и характеристики на медицинския продукт или услуга, които удовлетворяват определени реални здравни потребности и/или очаквания на пациентите при отчитане на оптимален здравен, икономически и социален ефект. Медицинският стандарт е предпоставка за извършване на предварителна оценка и последващ контрол на медицинските дейности в областта на очните болести, както и за преценка до каква степен е осъществено дължимото поведение на медицинските специалисти, ангажирани с диагностично-лечебния процес. Определянето на стандартизирани изисквания служи за сравняване с изпълнението, за системно събиране на обективни доказателства за ефективността, за сравняване на получените резултати със стандартите и/или с подобни практики, за идентифициране на недостатъците и предприемане на действия за тяхното отстраняване; за мониторинг върху въздействието на предприетите мерки по отношение на качеството. Положителното въздействие от наличието на медицински стандарт по очни болести е свързано с използването му като инструмент за гарантиране и подобряване на качеството на предоставяната грижа и оценката на резултатите от промените, пряко свързани с пациенти. Налице са и ползи за здравните професионалисти, поради намаляване на фрустрацията, на организационните и медицински грешки, подобряване на комуникацията между професионалистите и осигуряване на ефективна медицинска защита чрез избягване на риска. Приложението на стандартите служи като „предпазна мрежа“ при организационни и случайни фактори, увеличаващи заболеваемостта и смъртността. Стандартът отразява научно обоснования баланс между силно нарастващите технологични възможности на съвременната медицина в областта на очните болести с присъщата й висока цена и винаги ограничените финансови и кадрови ресурси. В този смисъл, те задават минималните изисквания за качество на медицинската помощ и целят да минимизират административната тежест, административния 2 контрол и административното регулиране като регламентират единствено онези изисквания, без които не би могла да се постигне качествена грижа за здравето на пациентите в областта на очните болести. Липсата на медицински стандарт би довела до липса на ефективни механизми и обективни критерии за гарантиране на качеството на оказваната медицинска помощ в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“, на спазването на принципите на добрата медицинска практика и осигуряването на защита на правата на пациентите. Това означава липса на регулация на посочения кръг обществени отношения, по сила на която да се дефинират и регламентират обективните и субективни изисквания, включени в обхвата на медицинските дейности по тази медицинска специалност. Тази липса би имала негативен ефект върху работата на лечебните заведения, както и върху предоставянето на грижата и резултатите на пациентите, което се санкционира по реда на Закона за лечебните заведения чрез ангажиране на административно- наказателна отговорност или отнемане на разрешението/удостоверението за лечебна дейност на съответните лечебни заведения. Наредбата за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ ще създаде предпоставки за подобряване на качеството и ефективността на медицинските услуги чрез научно обоснована нормативна база за анализ и оценка на медицинската дейност в интерес на пациентите. Чрез нормативния акт ще се осигури стандартизирано качество на профилактичната, диагностичната и лечебната дейност, което ще способства за намаляване на заболеваемостта и смъртността в страната. Цели на проекта на медицински стандарт „Очни болести“ В проекта на медицински стандарт „Очни болести“ се регламентира структура на медицинския стандарт по тази отделна медицинска специалност, като се дава нейната основна характеристика, дефиниция, основни цели и задачи, определят се видовете дейности в обхвата на медицинската специалност (промотивни, профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни), описват се интердисциплинарните дейности между медицинската специалност и други медицински специалности и се дефинира взаимодействието и координацията между тях. Определят се изисквания към дейността на лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността - към специалиста по „Очни болести“, към специализанта по „Очни болести“, към лекар без специалност или с друга клинична специалност. Посочват се дейностите в обхвата на медицинската специалност, изискващи допълнителна квалификация, изискванията 3 към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи, както и изискванията към други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността. Определят се, структурират се и се детайлизират по нива изискванията към структурите за осъществяване на дейност и оказване на медицинска помощ по специалността. Изискванията към структурите за осъществяване на дейността - устройство и оборудване на помещенията, за медицинска апаратура, оборудване и техника, за количество и квалификация на персонала са съобразени със спецификите на медицинската специалност „Очни болести“ и необходимите ресурси за осигуряване на своевременна медицинска помощ, съответстваща на съвременните диагностични и лечебни методи в областта на очните болести. Детайлизирани са изискванията за осъществяване на дейността в различните нива на здравната система: В първичната извънболнична медицинска помощ няма специфични изисквания към помещенията предвид дейностите по очни болести, които са допустими да се осъществяват от общопрактикуващите лекари. Конкретно са определени самите дейности, които могат да се осъществяват в практиката за първична медицинска помощ, като те са съобразени с пакета от здравни дейности, който се финансира от здравноосигурителната каса в първичната помощ. Специфична за специализираната извънболнична помощ е възможността при определени условия да се осъществява оперативна дейност, като се допуска и осъществяване на дейности, определени за второ или трето ниво на компетентност, при съответствие с останалите изисквания към структурите в болничната помощ. Това от една страна създава възможност за по-добър достъп на населението при запазване на качеството, а от друга – осигурява осъществяването на дейности по очни болести при по-малък разход на ресурси, предвид обстоятелството, че в извънболничната помощ тяхната себестойност е по-ниска от тази в болничната помощ. Изискванията за осъществяване на дейността в болничната помощ са разделени на общи и специфични изисквания по нива на компетентност. Общите изисквания изчерпателно регламентират условията, при които трябва да се осигурява оперативната дейност по очни болести – посочени са изискванията към операционната зона, които осигуряват функционална свързаност на процесите и организационна целесъобразност в последователността на медицинското обслужване на пациентите, включително и потокът на движението. Специално внимание се обръща на сформирането на хирургичния екип по „Очни болести“, като численият състав се определя от обема и сложността на оперативната интервенция. При малките операции е достатъчен само един лекар – оператор, а при операциите с много голям обем и сложност задължително се включва и един асистент или операционна сестра. Определени са изискванията 4 и към дейността на хирургичния екип, като се изхожда от квалификацията, заменяемостта и цялостната отговорност. В общите изисквания са регламентирани и отделните етапи в оперативната дейност, като са посочени изискванията към всеки един от тях. По този начин се очертава алгоритъмът на поведение при пациент, чието очно заболяване изисква оперативна намеса, спазването на който гарантира недопускането на пропуски и осигуряването на качествено медицинско обслужване. В тази връзка са посочени изискванията и към документирането на процесите. В специалната част, касаеща болничната помощ по „Очни болести“, са посочени изискванията за всяко ниво на компетентност по отношение на персонала, медицинската апаратура, вида и обема на медицинските дейности, както и допълнителните условия, които гарантират оптимално функциониране на структурите по „Очни болести“. Така например за дейностите от първо и второ ниво на компетентност са необходими минимум двама лекари, като за първо ниво поне единият трябва да е с призната специалност по „Очни болести“, а за второ – и двамата трябва да са специалисти по „Очни болести“. За трето ниво необходимите лекари са трима, като и тримата трябва да са специалисти по „Очни болести“. Тази градация в броя на лекарите и на специалистите, според нивото на компетентност, е свързана с обема и сложността на осъществяваната дейност, включително и оперативна, както и с необходимостта да има заменяемост при отсъствието на някой от лекарите. Изискуемата апаратура също съответства на дейността, която е допустимо да се осъществява на всяко от нивата на компетентност. Обемът дейност, който е задължителен за всяко от нивата на компетентност, е определен чрез задължителен обем оперативна дейност със съответната сложност и общ брой преминали болни, отнесени към броя на леглата, на годишна база. Тези изисквания гарантират практикуването на медицинската специалност в степен, която да осигурява поддържането на квалификацията, необходима за степента на сложност на съответното ниво на компетентност. по този начин се гарантира и оптималното ниво на качествена медицинска услуга за населението. В самостоятелна част на медицинския стандарт по „Очни болести“ в четири групи са определени оперативните интервенции в зависимост от обема и сложността. За всяка група операции е посочено нивото на компетентност, на което могат да се извършват, хирургичният екип, който трябва да ги осъществява и необходимото оборудване на операционната зала. Уточнено е кои оперативни интервенции могат да се осъществяват в лечебни заведения за извънболнична помощ с разкрити легла за краткотраен престой и обособена операционна зона. 5 Отделно са посочени спешните очни състояния, както и принципите на клинично поведение, с което се осигурява минимума от интервенции при тези състояния, с цел недопускане невъзвратимо увреждане на зрението. В последната част от медицинския стандарт са посочени принципните критерии и показатели за качеството на лечебната дейност. По тези показатели всяко лечебно заведение може да си прави периодичен анализ и да си дава самооценка за осъществяваната медицинска дейност по „Очни болести“ като прави съпоставка и с данните за страната, доколкото такива се отчитат и публикуват по отношение на тази медицинска специалност. Задавайки обективни и измерими критерии, чрез необходими изисквания за организационни, материални, технически и квалификационни предпоставки за качество и количество на оказваната медицинска помощ по специалността, Медицински стандарт „Очни болести“ ще допринесе за структурно оптимизиране и създаване на предпоставки за качествено обслужване на пациентите, което и реално ще повиши качеството на оказваната медицинска помощ. Предлаганият проект на медицински стандарт ще зададе и обективни критерии за оценка на качеството и количеството, ще улесни вземането на правилни управленски решения, върху обективна и измерима основа, както и произнасянето на съда при евентуални съдебни спорове с пациенти. Предложеният проект на медицински стандарт „Очни болести“ има за цел създаване на предпоставки за оптимизиране на процесите, включително чрез регламентиране на критерии и показатели за качество и изисквания към резултата от осъществяваните медицински дейности в обхвата на специалността „Очни болести“. Той оптимизира структурата и обхвата на медицинските дейности, осъществявани по специалността „Очни болести“ в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. С това той ще допринесе и за прецизиране и оптимизиране на изискванията към лечебните заведения, които могат да осъществяват дейности в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“. Финансови и други средства, необходими за прилагане на медицински стандарт „Очни болести“ За лечебните заведения, получили разрешение за осъществяване на дейност в областта на специалността „Очни болести“, няма да са необходими допълнителни инвестиции за привеждането им в съответствие с новата нормативна уредба. Финансовите и други средства, необходими за осъществяване на дейностите в обхвата на медицинската специалност „Очни 6 болести“ при прилагането на стандарта, са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната календарна година. В проекта на стандарта не се предвижда въвеждането на нови медицински дейности от обхвата на специалността, които до настоящия момент да не са осъществявани от лечебните заведения. За структури по Очни болести, които предстои да бъдат създадени съгласно изискванията на този стандарт, необходимите финансови средства са свързани основно с осигуряване на апаратурата и оборудването, както и на персонала за съответното ниво на компетентност. По отношение на необходимите финансови средства за осигуряване на минималния брой персонал съгласно изискванията на настоящия проект следва да се има предвид, че всяко лечебно заведение самостоятелно определя размера на възнагражденията на служителите при съобразяване с минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Към настоящия момент минималният месечен размер на осигурителния доход за лекарите и специалистите по здравни грижи, работещи в болница, е както следва: за началник- клиника/началник-отделение – 1103лв., за лекар – 1077лв., за медицинска сестра – 1077 лв. Предвид задължителния минимален брой лекари и други специалисти за всяко ниво на компетентност, необходимите финансови средства (ежемесечно) за осигуряване на медицински персонал по нива на компетентност, са следните: Необходимите финансови средства за оборудване на специализирана практика в извънболничната помощ, при осъществяване на минималния обем дейности по очни болести, са приблизително 30 000 лв. По-значимите във финансово отношение апаратура и оборудване, които се използват при осъществяването на по-сложните медицински дейности, са следните: - ултразвукова система за факоемулсификация ~ 100 000 лв. - опрационен микроскоп ~ 50 00 лв. - операционен микроскоп с асистентско място и камера ~ 80 000лв. - компютърен периметър ~ 25 000 лв. - очен скенер ~ 80 000 лв. - очен ехограф за Аехография ~ 25 000 лв. - пневматичен тонометър ~15 000 лв. - флуорисцентен ангиограф ~ 80 000лв. 7 Относно необходимостта от разкриване на нови структури по очни болести в страната известна информация за потребността на населението от този вид медицинска помощ може да почерпим от издадения от НЦОЗА Кратък статистически справочник „Здравеопазване“ 2020 (с данни за лечебните заведения за 2019 г. от ежегодно провежданите статистически изследвания от НЦОЗА и НСИ), където е отчетен броят на леглата по очни болести в страната за 2019 г., а именно – 658 броя, със средна годишна използваемост от едва 49%. От представените данни е видно, че е налице достатъчен брой разкрити легла за медицински дейности от областта на очните болести, като немалка част от тях се оказват излишни на настоящия етап. Този факт се обуславя и от възможността, както беше подчертано по-горе, немалка част от оперативната дейност да се осъществява извън лечебните заведения за болнична помощ. С представения проект не се създават нови регулаторни режими и не се засягат съществуващи режими и услуги. Проектът няма да окаже въздействие и допълнителна административната тежест за физическите и юридическите лица. Извън финансови средства, с които да бъдат осигурени, в т.ч. и необходимите човешки и материални ресурси, не са необходими други средства на лечебните заведения, за да осъществяват дейностите в областта на очните болести. Извън горепосоченото, публичните средства, които биха получавали лечебните заведения за извършваната от тях дейност в областта на очните болести са и нормативно определени в националните рамкови договори, които са обнародвани в Държавен вестник. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване националните рамкови съдържат цените на съответните видове медицински дейности. По този начин е гарантирана от държавата възможността лечебните заведения са планират предварително и устойчиво своята финансова дейност поради наличие на ясна и достъпна информация за публичните цени на съответните медицински услуги. Лечебните заведения могат да извършват и платени услуги. Това влияе финансово и на пациентите, които ги ползват, поради което са създадени законови механизми за публичност на тези средства. Съгласно чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения информацията относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им е публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (https://www.mh.government.bg). 8 Очаквани резултати от приемането проекта на наредба Прилагането на наредбата за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ е свързано с осигуряването на достъп на пациентите до по-високо качество на медицинските дейности в областта на очните болести чрез прилагане на единни и обосновани принципи, правила и критерии за извършването на медицинските дейности в обхвата на тази медицинска специалност и чрез обективни качествени и количествени показатели за оценка на качеството на извършваната медицинска дейност. Създаването на мотивирана правна регламентация на изискванията към структурите, персонала, оборудването и дейността по медицинските специалности ще гарантира достатъчна по обем и качество медицинска услуга с произтичащите от това по-добри резултати за здравето на пациентите и защита на техните права. Очакваните резултати от издаването на наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ са: • регламентиране на дейността на лечебните заведения и подобряване качеството на предлаганите от тях услуги; • гарантиране на стандартизирано качество на извършваните медицински дейности в областта на очните болести, отговарящо на съвременните изисквания на медицинската наука и добрата клинична практика; • регламентиране на необходимите условия, апаратура и инструментариум, брой на медицински специалисти и необходима квалификация за осъществяване на дейности в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“; • постигане на високо ниво на ефективност и безопасност при осъществяване на медицинските дейности и здравните грижи при пациенти с очни заболявания. По този начин се създава ясно дефинирана и устойчива рамка на изискванията към дейностите в областта на очните болести. Като резултат от издаването на стандарта ще бъде налице и реален и измерим инструмент за контрол на медицинската дейност по очни болести като гаранция за постигане на оптимално качество чрез съответните количествени и качествени критерии и параметри. Анализ за съответствие на проекта на наредба с правото на Европейския съюз След извършен анализ за съответствие с европейското право се установи, че обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, които са предмет на проекта на наредба, е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделените държави-членки. Това 9 произтича от разпоредбата на чл. 168, параграф 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. 10

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Проект! Наредба № … от …… 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ Член единствен. С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по медицинската специалност „Очни болести“ съгласно приложението. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 6 месеца от влизането ѝ в сила. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ, Д.М. Министър на здравеопазването Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ОЧНИ БОЛЕСТИ" 1. Основна характеристика на медицинската специалност „Очни болести“: 1.1. Дефиниция, основни цели и задачи на медицинската специалност „Очни болести“. 1.1.1. Медицинската специалност „Очни болести“ се занимава с опазване на очното здраве, диагностика, консервативно и хирургично лечение на заболяванията и аномалиите на окото и неговите придатъци, както и с рехабилитация на зрението. 1.1.2. Медицинският стандарт по „Очни болести“ има за цел да формулира норми за лекарите с призната специалност по „Очни болести“, специализантите, специалистите по здравни грижи и други специалисти, работещи в лечебни заведения, в които се осъществяват дейности по тази медицинска специалност, независимо от обема на извършваната в тях диагностична, консервативна и/или оперативна дейност. 1.2. Специалността „Очни болести“ има следния обхват на дейности: 1.2.1. дейности в областта на промоцията на очното здраве и превенцията: разпространение на здравни знания и предпазване от загуба на зрение; 1.2.2. участие в изготвянето, провеждането и контрола на програми, свързани с очните заболявания в областта на общественото здравеопазване; 1.2.3. медицински грижи за всеки пациент с очно заболяване и проблем: диагностика, консервативно и хирургично лечение заболяванията и аномалиите на окото и неговите придатъци, както и всички действия за рехабилитация на зрението; 1.2.4. изследване и определяне на рефракция, предписване средства за корекция на зрението - очила, контактни лещи, средства за слабозрящи, помощни средства - специфична дейност за специалността, както и дейности по осъществяване на мерки за корекция на зрението (включително хирургична), предприети от специалист по очни болести и под негово ръководство; 1.2.5. консултативна и методична помощ: консултиране на клинични случаи по искане на лекуващ лекар (екип) или консултации на пациент с очно заболяване, лекуван от специалист с друга медицинска специалност и подпомагане организацията на плановите и спешните медицински грижи; 1.2.6. медицинска експертиза и експертиза на работоспособността; 1.2.7. съдебномедицинска експертиза; 1.2.8. дейности по клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия; 1.3. Интердисциплинарни дейности, в които участва медицинската специалност „Очни болести“: 1.3.1. професионални очни заболявания; 1.3.2. офталмоонкология; 1.3.3. невроофталмология; 1.3.4. офталмогенетика. 1.3.5. пластична, реконструктивна и естетична медицина 1.4. Видове дейности в обособени клонове на специалността „Очни болести“: 1.4.1.витреоретинална хирургия - диагностика, хирургично лечение на витреоретинална патология; апликация на лекарствени вещества в стъкловидното тяло, първична и вторична профилактика на тези състояния; 1.4.2 „медицинска“ ретина-диагностика, лазерна и инжекционна терапия при заболявания на хориоретината; 1.4.3 глаукома - диагностика, консервативно, оперативно и лазерно лечение; първична и вторична профилактика; 1.4.4 очни травми - диагностика, консервативно, лазерно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика; 1.4.5 детска офталмология и страбология - диагностика, консервативно и оперативно лечение; лечение на амблиопията; първична и вторична профилактика в детската възраст, оперативно лечение на страбизъм; 1.4.6 възпалителни заболявания на окото - диагностика, консервативно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика; 1.4.7 офталмогенетика - първична и вторична профилактика, диагностика, медицинска и социална рехабилитация; 1.4.8 трансплантация на тъкани в око и очни придатъци (корнеа, склера, ирис, амнион, стволови клетки и др.) и лице – диагностика, оперативно и консервативно лечение; 1.4.9 хирургия на лещата и имплантология; 1.4.10. рефрактивна хирургия; 1.4.11/ пластично-реконструктивна и естетична хирургия на лицето, окото и придатъците му, инжекционна терапия на обем заместващи средстава и ботулинов токсин в същите области. 2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността „Очни болести“ 2.1. Лекарите с призната специалност по „Очни болести“ извършват диагностично-лечебните дейности по специалността „Очни болести“ самостоятелно, като техният обхват зависи от квалификацията, вида и структурата на лечебното заведение; при наличие на допълнителна квалификация лекарят може да консултира и други лечебни заведения в областта на притежаваната квалификация; 2.2. Лекар без специалност или специализиращ „Очни болести“ извършва дейностите по специалността под професионалното ръководство на лекар с призната специалност по „Очни болести“; 2.3. Дейности в обхвата на специалността „Очни болести“, изискващи допълнителна квалификация: хирургия на око и очни придатъци. 2.4. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи – осъществяват дейностите самостоятелно или под ръководството на лекар, в зависимост от квалификационното си ниво, съгласно наредбата на чл. 7 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и помощник - фармацевтите. 2.5. Изисквания към други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността „Очни болести“: 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ не могат да определят самостоятелно рефракцията и да изписват самостоятелно очила на пациенти. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 3. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността „Очни болести“: 3.1. Изисквания за осъществяване на дейността в първичната извънболнична медицинска помощ: 3.1.1. Изискванията към структурата са съгласно медицински стандарт по „Обща медицина“; 3.1.2. Дейностите по „Очни болести“, които общопрактикуващите лекари могат да осъществяват са: 3.1.2.1. определяне на зрителна острота на всяко око поотделно: без оптична корекция и с такава предварително предписана от специалист по „Очни болести“; 3.1.2.2. търсене на рискови фактори за очни заболявания, включително вродени; 3.1.2.3. разпознаване на случаи със спешна очна патология; 3.1.2.4. насочване за консултация със специалист по „Очни болести“. 3.2. Изисквания за осъществяване на дейността в спешните структури в областта на очните болести: 3.2.1. Изискванията към структурата са съгласно медицински стандарт по „Спешна медицина“; 3.2.2. Дейностите по „Очни болести“, които лекарите в спешните центрове могат да осъществяват са: 3.2.2.1. определяне на некоригирана зрителна острота на всяко око поотделно; 3.2.2.2 извършване на спешна промивка; 3.2.2.3. оценка на очната патология и първична обработка при повърхностни наранявания; 3.2.2.4. отстраняване на чужди тела, свободни и повърхностни; 3.2.2.5. извършване на дистанционна консултация с използване на дигитални устройства със специалист по очни болести; 3.2.2.6. насочване за консултация със специалист по „Очни болести“. 3.3. Изисквания за осъществяване на дейността в специализираната извънболнична медицинска помощ: 3.3.1. Лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, в които може да се осъществява дейност по „Очни болести“ са: индивидуална или групова практика по „Очни болести“; очен кабинет в рамките на медицински център (МЦ), медико-дентален център (МДЦ) или диагностично-консултативен център (ДКЦ). 3.3.2. Структурата по очни болести в специализираната извънболнична медицинска помощ отговаря на нормативните строителни и здравни изисквания, като помещенията, които може да се разкриват са: 3.3.2.1. очен кабинет за прегледи; 3.3.2.2. очен кабинет с две функционално обособени работни помещения: кабинет за прегледи и манипулационна. 3.3.3. Изисквания за медицинска апаратура, оборудване и техника: 3.3.3.1. Очният кабинет има следното специфично оборудване, свързано със специалността „Очни болести“: 3.2.3.1.1. набор със стъкла и пробна рамка или фороптер; 3.3.3.1.2.зрителни тестове (таблици, проектор, екран с оптотипи); 3.3.3.1.3. биомикроскоп; 3.3.3.1.4. офталмоскоп или оптични средства (лещи) за фундусбиомикроскопия; 3.3.3.1.5. тонометър; 3.3.3.1.6. таблица или дигитален тестза изследване на цветно зрение. 3.3.3.2. За постигане на по-високо качество на лечебната дейност кабинетът може да разполага с авторефрактометър, като е желателно да разполага или да има сключен договор за ползване на високотехнологична апаратура като компютърен периметър и оптичен кохерентен томограф. 3.3.3.3. Медицински център, МДЦ или ДКЦ, разполагащ с кабинет по „Очни болести“, може да разкрие операционна зона и до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. 3.3.3.4. Структурите по очни болести в МЦ, МДЦ или ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа могат да осъществяват дейностите, определени за второ или трето ниво на компетентност на структурите в лечебните заведения за болнична помощ, ако отговарят на останалите изискванията за второ или трето ниво на компетентност на структурите. 3.4. Изисквания при оказване на медицинска помощ по „Очни болести“ в структури на лечебни заведения за болнична помощ: 3.4.1. Общи изисквания: 3.4.1.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността – стационарните дейности по „Очни болести“ се осъществяват в структури (отделения или клиники) по “Очни болести“ на лечебните заведения за болнична помощ, които могат да бъдат: многопрофилни болници за активно лечение и специализирани болници за активно лечение по очни болести: 3.4.1.1.1. помещенията в структурите по „Очни болести“ отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на строителните, хигиенните и експлоатационните изисквания; 3.4.1.1.2. всяка структура по „Очни болести“ разполага със следните помещения: стая за изследване, манипулационна, помещения за допълнителна специализирана апаратура, сестринска работна стая, кабинет на началник-клиника/отделение (препоръчително), лекарски кабинет, съблекалня, кухненски офис, санитарни помещения за персонала, помещения за дезинфекция, складове, коридори; 3.4.1.1.3. операционната зона/блок по „Очни болести“ - спазват се общите нормативни изисквания за операционна зона/блок и включва: 3.4.1.1.3.1. операционни зали: препоръчително е всяка зала да има два входа/изхода, водещи към помещение за предоперативна подготовка на болния и помещение за подготовка на очен хирургичния екип; 3.4.1.1.3.2. помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с мивки с течаща студена и топла вода; шапки и маски, огледало; 3.4.1.1.3.3. помещение или обособена част от него, за предоперативна подготовка на болния, мобилна „лежаща“ количка; консумативи за подготовка на болни (венозни канюли, тръби за интубация); монитори за контрол на жизнените функции; 3.4.1.1.3.4. териториално мястото, където се извършва очна хирургическа намеса, трябва да позволява безпроблемно транспортиране от подготвителна стая/зала към операционна зала, от последната - към стая/зала за възстановяване от анестезия, към структура за интензивно лечение или към болничната стая; 3.4.1.1.3.5. операционният блок може да ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор или автоклав за малки обеми; 3.4.1.1.3.6. оборудването на операционна зона (зала/зали, блок) включва: 3.4.1.1.3.6.1. операционна маса и операционен микроскоп;; 3.4.1.1.3.6.2. специфична офталмологична апаратура; 3.4.1.1.3.6.3. анестезиологично оборудване съгласно обема и сложността на извършваните оперативни интервенции; 3.4.1.1.3.6.4. хирургичен микроинструментариум, специфичен според вида на изпълняваната оперативна намеса. 3.4.1.2. Изисквания към персонала в структура по „Очни болести“: 34.1.2.1. Общи изисквания: 3.4.1.2.1.1. началник на структура по „Очни болести“ е лекар, отговарящ на изискванията на Закона за лечебните заведения; 3.4.1.2.1.2. в структурата по „Очни болести“ работят лекари със и без придобита специалност по „Очни болести“, специализанти по медицинската специалност „Очни болести“, както и лекари с друга придобита специалност, различна от „Очни болести“; 3.4.1.2.1.3. лекарите, медицинските сестри и оптометристите осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, лекарственото и оперативното лечение, предоперативните и следоперативните грижи и процедури, диетичния и рехабилитационния режим и процедури; 3.4.1.2.1.4. персоналът, подпомагащ медицинските специалисти (болногледачи, здравни асистенти и санитари), изпълнява задачи, свързани с хигиенно обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар. Административното и техническо обслужване се осигурява от медицински секретари и технически сътрудници. 3.4.1.2.2. Персонал в операционната зона - състав на хирургичен екип по „Очни болести“: 3.4.1.2.2.1. ръководител на екипа е лекар-оператор с призната специалност по „Очни болести“; 34.1.2.2.2. асистент/и – лекар/и с призната специалност по „Очни болести“ и/или без специалност (например специализант по „ Очни болести“); 3.4.1.2.2.3. операционна медицинска сестра; 3.4.1.2.2.4. при необходимост към екипа може да се включи лекар-консултант с призната специалност по „Очни болести“ или лекар с друга хирургична специалност, когато видът на оперативната интервенция го изисква; 3.4.1.2.2.5. броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса, като за структурите, в които се осъществява следдипломна квалификация, е възможна промяна в броя на членовете на екипа за целите на обучението: 3.4.1.2.2.5.1.при малка по обем и сложност операция е достатъчен лекар с призната специалност по „Очни болести“ – оператор; 3.4.1.2.2.5.2.при операция със среден и голям обем и сложност е възможно включването на един или повече асистенти - лекар с призната специалност, лекар или специализант по „Очни болести“ или операционна сестра.; 3.4.1.2.2.5.3. при операции с много голям обем и сложност е задължително включването на най- малко един асистент - лекар с призната специалност по „Очни болести“ или друга хирургична специалност, или специализант по „Очни болести“ или друга хирургична специалност, или операционна сестра. 3.4.1.2.3. Организация на дейността на хирургичния екип: 3.4.1.2.3.1. хирургичният екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до края на операцията (финалното адаптиране на оперативна рана и налагането на превръзка). Смяната на оператора по време на хирургична намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. Допуска се в структурите за обучение на лекари смяна на оператора с обучаващи се лекари в отделни етапи от операцията, но контролът и отговорността за това поема операторът; 3.4.1.2.3.2. хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана самостоятелна операционна зала в сътрудничество с анестезиологичен екип, когато е необходимо присъствието на последния; 3.4.1.2.3.3. операторът - ръководител на очния хирургичен екип, носи цялата отговорност за извършваната операция; 3.4.1.2.3.4. функциите на "оператор" могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на очния хирургичен екип с по-ниска квалификация с достатъчно професионален опит, но само с разрешение на оператора - ръководител на екипа, в негово присъствие и под негово асистиране, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор. При това носителят на отговорността за изхода от операцията не се променя; 3.4.1.2.3.5. операторът може да бъде сменен от лекар с призната специалност по „Очни болести“ с по-висока длъжност в структура по „Очни болести“, с по-високо научно звание и/или научна степен, както и с по-голям клиничен опит в случаите, когато той не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи успеха на операцията и/или здравето на пациента; 3.4.1.2.3.6. лекарят, специализиращ „Очни болести“, работи под ръководството на лекар с призната специалност „Очни болести“. Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или оператор в отделен етап от операцията; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по медицинската специалност „Очни болести“; 3.4.1.2.3.7. специализиращият „Очни болести“ лекар работи като асистент или оператор в рамките на своята компетентност под наблюдението, контрола и непосредствените напътствия от ръководителя на очния хирургичен екип; 3.4.1.2.3.8. операционната медицинска сестра е с необходимия опит и квалификация - тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява необходимите хирургични инструменти, консумативите и медикаментите, като контролира техния брой и изправност до края на операцията, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала; изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип. Според възложените й задачи тя може да бъде инструментираща или асистираща. 3.4.1.3. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността - цялостната организация и ред за работа в структурата по „Очни болести“ се определя от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и/или структурата, като се спазват следните основни изисквания: 3.4.1.3.1. болните с очни инфекции се изолират; 3.4.1.3.2. оперативна дейност по „Очни болести“ се извършва в обособен специално за очни операции операционен блок или в най-малко с една операционна зала за очни операции в рамките на общия операционен блок на лечебното заведение: 3.4.1.3.2.1. в структура по „Очни болести“ основно се изпълнява амбулаторна и еднодневна хирургия; 3.4.1.3.2.2. мястото за извършване на очна хирургическа намеса трябва да отговаря на изискванията за оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия за извършване на операция с необходимия обем и сложност; 3.4.1.3.2.3. в операционната зона/блок се спазват правилата за асептика и антисептика според общите изисквания, като: 3.4.1.3.2.3.1. достъпът е ограничен и право да влизат в него имат постоянно работещият персонал, членовете на хирургичния и анестезиологичния екип, специализанти и студенти, повиканите консултанти и пациентите за операция; 3.4.1.3.2.3.2. потокът на движение на персонала и пациентите се регламентира от ръководителя на структурата по „Очни болести“ и се утвърждава от ръководителя на лечебното заведение. 3.4.1.3.3. Етапи в дейността, свързана с оперативно лечение на очни заболявания: 3.4.1.3.3.1. Предоперативен период: 3.4.1.3.3.1.1. Клиничният преглед на пациент с очно заболяване е специфична диагностична процедура, която включва: 3.4.1.3.3.1.1.1. клиничен диагностичен преглед (КДП) за изясняване характера на заболяването, локализацията и топиката, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход; КДП включва: 3.4.1.3.3.1.1.1.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, характер, ангажиране на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за консервативно и/или оперативно лечение; 3.4.1.3.3.1.1.1.2. клиничен преглед, насочен към уточняване на точната локализация и характер на увреждането, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни структури и тъкани, евентуално стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние и индикации за спешна операция; 3.4.1.3.3.1.1.1.3. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на заболяването и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния вид и обем на операцията, възможните варианти на оперативно и/или консервативно лечение на заболяването; 3.4.1.3.3.1.1.1.4. назначаване и провеждане при необходимост на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на заболяването и неговите усложнения; 3.4.1.3.3.1.1.1.5. при необходимост, провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност. 3.4.1.3.3.1.1.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) - уточняване общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, възможности да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават; КПООР 7 включва: 3.4.1.3.3.1.1.2.1. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване от общи заболявания, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на състоянието на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса; 3.4.1.3.3.1.1.2.2. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравословното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания; 3.4.1.3.3.1.1.2.3. при необходимост се назначават и провеждат биохимични и други лабораторни тестове, инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента, с оглед правилната оценка на оперативния риск. 3.4.1.3.3.1.1.2.4. стандартният КПООР при пациенти, подлежащи на оперативна намеса под обща анестезия, включва задължителни консултации с лекар с призната специалност по вътрешни болести, а за деца до 18 години - с лекар с призната специалност по педиатрия. Този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средства за тяхното провеждане от лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение. 3.4.1.3.3.1.1.2.5. стандартният КПООР при пациенти, подлежащи на оперативна намеса, при използване на местна анестезия, се прави от хирурга-оператор и/или от лекарски хирургически екип от лекари със специалност по „Очни болести“. При необходимост тази преценка се съгласува с лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“, а при наличие на специфични причини - и с лекари с признати други клинични специалности (например алергология). 3.4.1.3.3.1.1.2.6. заключителната оценка за оперативния риск и жизнения риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки по подходящ начин. 3.4.1.3.3.1.2. Подготовка за операция - при индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава се изисква назначаване и провеждане на подготовка за операция, с цел осигуряване на оптимално здравословно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените (при нужда) от консултанти и от хирург лечебни средства и мерки по отношение на: 3.4.1.3.3.1.2.1. с оглед предстоящата обща анестезия - клиничен преглед и подготовка на пациента за обща анестезия в съответствие с медицинския стандарт "Анестезиология и интензивно лечение"; 3.4.1.3.3.1.2.2. антиалергична подготовка при необходимост; 3.4.1.3.3.1.2.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение при необходимост; 3.4.1.3.3.1.2.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер при необходимост; 3.4.1.3.3.1.2.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.) при необходимост. 3.4.1.3.3.1.3. Документиране на медицинските дейности и информиране на пациента: 3.4.1.3.3.1.3.1. всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (включително алтернативни способи), възможните рискове, страничните явления и усложнения (интра- и следоперативни), необходимостта от анестезия и от използване, макар и в редки случаи, на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от очното заболяване и от операцията се съобщават и обясняват на болния по достъпен, разбираем и подходящ за него начин. Пациентът дава своето писмено информирано съгласие, съответно такова се предоставя от лицата съгласно чл. 87 или чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето,; 3.4.1.3.3.1.3.2. резултатите от КДП и КПООР се вписват в "Предоперативна епикриза", която е част от историята на заболяването; 3.4.1.3.3.1.3.3. предоперативната епикриза включва титулна част (трите имена, възраст, дата и номер на ИЗ), предоперативна диагноза, оценка на оперативния риск и препоръки за предстоящата операция. 3.4.1.3.3.1.4. Операции: 3.4.1.3.3.1.4.1. Всички пациенти с потвърдени показания за очна хирургична намеса подлежат на включване в Оперативна програма, която се съгласува от началника на отделението или клиниката; 3.4.1.3.3.1.4.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и/или анестезиологичния екип. Същото се отнася и за операции с локална анестезия, чийто обем според оператора, който е лекар с призната специалност по „Очни болести“, изисква участие и контрол от лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“; 3.4.1.3.3.1.4.3. Избор на метод за обезболяване - при очните болести се използват следните видове локално обезболяване: топикална /капкова/, инфилтративна и проводна анестезия; локалното обезболяване се изучава, владее и извършва от оператора - лекар с призната специалност по „Очни болести“, а предоперативната консултация и присъствието на лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ в залата е по преценка на лекаря - оператор; 3.4.1.3.3.1.4.4. Оперативната находка, видът на извършената операция, както и евентуалните интраоперативни усложнения се отразяват в оперативен протокол, както следва: избор и обосновка на оперативен достъп, установена оперативна находка, извършени интраоперативни диагностични процедури, описание на техническите етапи на извършената хирургическа намеса, възникнали усложнения и взетите спрямо тях мерки и условията при завършване на операцията; 3.4.1.3.3.1.4.5. В историята на заболяването операторът и евентуално анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техния обем и дозировката. 3.4.1.3.3.1.5. Следоперативен период: 3.4.1.3.3.1.5.1. хирургичният екип осигурява наблюдение в следоперативния период на локалния и общия статус на болния;. 3.4.1.3.3.1.5.2. очният оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той насочва пациента за диспансеризация и/или рехабилитация. 3.4.2. Нива на компетентност на структури (клиники/отделения) за осъществяване на дейност по „Очни болести“. А. Първо ниво на компетентност. 3.4.2.1. Изисквания за персонал: 3. 4.2.1.1. минимален брой лекари – двама; 3.4.2.1.2. минимален брой специалисти - един лекар с призната специалност по „Очни болести“. 3.4.2.2. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура - в зависимост от осъществяваната дейност. 3.4.2.3. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.3.1. минимум 100 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 12 операции на 1 болнично легло годишно; 3.4.2.3.2. осъществява се пълен обем хирургични дейности, отговарящи на клиничната компетентност и квалификация на специалистите и оборудване, съответно на специфичните изисквания на оперативните дейности - операции с малък, среден, голям и много-голям обем и сложност; 3.4.2.4. допълнителни условия за осигуряване на високо качество на медицинските дейности, които за дейностите по офталмология се осъществяват на база договорни отношения с лечебни структури или специалисти : 3.4.2.4.1. клинична лаборатория от първо ниво на компетентност, собствена или по договор; 3.4.2.4.2. образна диагностика – собствена структура или по договор; 3.4.2.4.3. микробиологична диагностика – собствена лаборатория или по договор; 3.4.2.4.4. клинична патология – собствена лаборатория или по договор ; 3.4.2.4.5. дейност по анестезиология осигурена чрез договор със специалист по анестезиология и реанимация. Б. Второ ниво на компетентност. 3.4.2.5. Изисквания за персонал: 3.4.2.5.1. минимален брой лекари – двама; 3.4.2.5.2. минимален брой специалисти - двама лекари с призната специалност по „Очни болести“. 3.4.2.6. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура и оборудване - в зависимост от осъществяваната дейност. 3.4.2.7. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.7.1. минимум 200 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 28 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 30 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); 3.4.2.7.2. осъществява се пълен обем хирургични дейности, отговарящи на клиничната компетентност и квалификация на специалистите и оборудване, съответно на специфичните изисквания на оперативните дейности - операции с малък, среден и голям и много голям обем и сложност. 3.4.2.7.3. съобразно възможностите на структурата се осъществява лечение на едно или няколко от следните заболявания: катаракта, глаукома, заболявания на придатъците на окото, естетична хирургия, възпалителни заболявания, спешни състояния - терапия и хирургия, детска офталмология, вкл. страбология, някои заболявания на витреоретината. 3.4.2.8.Допълнителни условия за осигуряване на високо качество на медицинските дейности, които за дейностите по офталмология се осъществяват на база договорни отношения с лечебни структури или специалисти : 3.4.2.8.1. клинична лаборатория от първо ниво на компетентност, собствена или по договор; 3.4.2.8.2. образна диагностика – собствена структура или по договор; 3.4.2.8.3. микробиологична диагностика – собствена лаборатория или по договор; 3.4.2.8.4. клинична патология – собствена лаборатория или по договор ; 3.4.2.8.5. дейност по анестезиология осигурена чрез договор със специалист по анестезиология и реанимация. В. Трето ниво на компетентност. 3.4.2.9. Изисквания за персонал: 3.4.2.9.1. минимален брой лекари – трима; 3.4.2.9.2. минимален брой специалисти - трима лекари с призната специалност по „Очни болести“. 3.4.2.10. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура и оборудване – - в зависимост от осъществяваната дейност. 3.4.2.11. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.11.1 минимум 600 преминали болни и минимум 50 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); 3.4.2.11.2. съобразно възможностите на структурата се осъществява лечение на очни заболяванията, като се извършват и рутинни операции на поне две от следните заболявания: заболявания на ретината, хирургично лечение на глаукома, трансплантация на тъкани, рефрактивна хирургия, пластично-реконструктивна и естетична хирургия на лицето (в това число окото и придатъците му), спешни състояния - терапия и хирургия, детска офталмология, вкл. страбология. 3.4.2.12. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество на медицинските дейности, които за дейностите по офталмология се осъществяват на база договорни отношения с лечебни структури или специалисти : 3.4.2.12.1. клинична лаборатория от първо ниво на компетентност, собствена или по договор; 3.4.2.12.2. образна диагностика – собствена структура или по договор; 3.4.2.12.3. микробиологична диагностика – собствена лаборатория или по договор; 3.4.2.12.4. клинична патология – собствена лаборатория или по договор ; 3.4.2.12.5. дейност по анестезиология осигурена чрез договор със специалист по анестезиология и реанимация. 3.5. Хирургични дейности при очни болести и изисквания за извършването им. 3.5.1. Операции с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия): 3.5.1.1. Видове операции с много голям обем и сложност: 3.5.1.1.1. факоемулсификация с или без имплантация на интраокуларна леща; 3.5.1.1.2. факоемулсификация с или без имплантация на вътреочна леща, комбинирана с операция при глаукома; 3.5.1.1.3. факоемулсификация комбинирана с парс плана витректомия или трансплантация на роговица; 3.5.1.1.4. вторична имплантация на вътреочна леща като самостоятелна операция; 3.5.1.1.5. възстановителна операция при тежко наранена очна ябълка с нарушаване целостта на роговица и склера, засягане на ириса, или на лещата, или на стъкловидното тяло, или на ретината; 3.5.1.1.6. окулопластична, реконструктивна и естетична хирургия; 3.5.1.1.7. трансплантация на роговица (кератопластика); 3.5.1.1.8. трансплантация на склера; 3.5.1.1.9. кератопротезиране; 3.5.1.1.10. комбинирана реконструктивна операция на преден и заден сегмент; 3.5.1.1.11. оперативно отстраняване на иридо-цилиарен/хориоидален тумор; 3.5.1.1.12. операция при отлепване на ретината със склеровгъващи импланти и витректомия; 3.5.1.1.13. парс плана витректомия с или без тампонада; 3.5.1.1.14. склеровгъваща операция при отлепване на ретината; 3.5.1.1.15. екстракция на луксирана в стъкловидно тяло леща; 3.5.1.1.16. пластично възстановяване на конюктивалния сак чрез трансплантация на амниотична мембрана, устна лигавица и/или конюнктива при запазена очна ябълка или след енуклеация за поставяне на протеза; 3.5.1.1.17. възстановителна операция при перфориращо нараняване на роговица или склера с обработка на ириса и лещата; 3.5.1.1.18. отстраняване на интрабулбарни чужди тела и отстраняване на немагнитни интрабулбарни чужди тела; 3.5.1.1.19. орбитална хирургия - включително екзантерация, енуклеация и евисцерация; 3.5.1.1.20. трабекулектомия, трабекулотомия при глаукома; 3.5.1.1.21. минимално или умерено инвазивна хирургия на глаукома с приложение на нови методики, шънтове и импланти; 3.5.1.1.22. корекция на страбизъм чрез операция на всеки следващ прав очен мускул, допълнително към корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул; 3.5.1.1.23. корекция на страбизъм чрез операция на кос очен мускул допълнително към корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул; 3.5.1.1.24. назолакримална хирургия – дакриоцисториностомия, екстирпация на слъзен сак и др.; 3.5.1.1.25. тумори на клепачите с размери над 4 мм или попадащи в Т2 или по-висока степен от TNM класификацията 3.5.1.1.26. рефрактивна хирургия; извършва се както по медицински индикации, така и по желание на пациента като алтернатива на рутинната корекция; извършва се при налична апаратура и квалификация на персонала; 3.5.1.1.27. лазеркоагулация при ретинопатия на недоносеното. 3.5.1.1.28. клепачна пластика или функционална реконструкция с различни видове ламба и графтове (в това число ало-, алто- ксено-графтове и др.). 3.5.1.1.29. операция на птоза (включително детска птоза) с импланти или биологични структури; 3.5.1.1.30. пластична или естетична корекция при при позиционни аномалии на лицето или окулопластичната област; 3.5.1.1.31. реконструкция при нарушаване целостта на слъзните пътища или слъзния сак; 3.5.1.2. Операциите от тази група се осъществяват в структури по „Очни болести“ от квалифицирани специалисти с опит, при наличие на необходимото устройство и оборудване на лечебното заведение, като е необходимо да има осигурена възможност за настаняване на болния в структура за интензивно лечение при налични за това индикации, както и задължително следоперативно наблюдение на пациента от лекуващия лекар. 3.5.1.3. Осъществяват се от екип в състав: оператор с призната специалност по „Очни болести“, асистенти и операционни медицински сестри. 3.5.1.4. Оборудване на операционна зала за извършване на операции с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия): 3.5.1.4.1. коаксиален микроскоп с възможност за широкоъгълно наблюдение на очно дъно; 3.5.1.4.2. апарат за факоемулсификация с възможност за предна витректомия; 3.5.1.4.3. апарат за парс плана витректомия за операции на ретината; 3.5.1.4.4. операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси; 3.5.1.4.5. операционна лампа; 3.5.1.4.6. възможности за индиректна офталмоскопия; 3.5.1.4.7. оперативни офталмологични лазери. 3.5.1.4.8. електронож с биполярен или плазматичен коагулатор. 3.5.2. Операции с голям обем и сложност - извършват се при заболявания на вътреочни структури, проникващи очни наранявания, реконструкции и пластики на придатъци и преден очен сегмент или среден лицев етаж, операции на страбизъм, козметични операции; 3.5.2.1. Видове операции с голям обем и сложност: 3.5.2.1.1. операция на птеригиум с ламеларна кератопластика или лимбопластика; 3.5.2.1.2. крио- или лазеркоагулация; 3.5.2.1.3. крослинкинг; 3.5.2.1.4. корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул; 3.5.2.1.5. оперативно отстраняване на очната ябълка (енуклеация) със или без поставяне на имплант; 3.5.2.1.6. евисцерация със или без поставяне на имплант; 3.5.2.1.7. шев на рани на роговица или склера с репозиция или отстраняване на пролабиращи тъкани; 3.5.2.1.8. екстракция на катаракта със или без имплантация на вътреочна леща; 3.5.2.1.9. екстракция на имплантирана вътреочна леща без витректомия; 3.5.2.1.10. екстирпация на слъзната торбичка; 3.5.2.1.11. пневморетинопексия; 3.5.2.1.12. трансплантация на амниотична мембрана с различни техники. 3.5.2.2. Операциите от тази група се осъществяват в структури по „Очни болести“ от квалифициран специалист, при наличие на съответното оборудване, като е необходимо да има осигурена възможност за настаняване на болния в структура за интензивно лечение при налични за това индикации, както и задължително следоперативно наблюдение на пациента от лекуващия лекар. 3.5.2.3. Операциите с голям обем и сложност се осъществяват от екип от оператор с призната специалност по „Очни болести“, асистенти и операционни медицински сестри. 3.5.2.4. Оборудване на операционна зала за извършване на операции с голям обем и сложност: 3.5.2.4.1. коаксиален микроскоп; 3.5.2.4.2. апарат за факоемулсификация с възможност за предна витректомия; 3.5.2.4.3. операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси; 3.5.2.4.4. операционна лампа; 3.5.2.4.5. микрохирургичен инструментариум, специфичен според вида на изпълняваната оперативна намеса. 3.5.3. Операции със среден обем и сложност - извършват се при заболявания на придатъците, по- големи тумори, повърхностни увреждания на конюнктивата и роговицата, пластични операции на очните придатъци и други. 3.5.3.1. Видове операции със среден обем и сложност: 3.5.3.1.1. задна склеротомия; 3.5.3.1.2. дисцизия на вторична катаракта; 3.5.3.1.3. предна витректомия като самостоятелна операция; 3.5.3.1.4. циклодиализа, иридектомия; 3.5.3.1.5. лазерна иридектомия и капсулотомия; 3.5.3.1.6. лазерна трабекулопластика или гониопластика при глаукома; 3.5.3.1.7. лазер коагулация за предотвратяване на отлепване на ретина и при съдови заболявания на ретината (един сеанс); 3.5.3.1.8. фотодинамечна терапия; 3.5.3.1.9. отстраняване на чужди тела от склерата; 3.5.3.1.10. парацентеза, промивка и възстановяване на предната очна камера; 3.5.3.1.11. дилатация на слъзни каналикули, сондиране на слъзни пътища при деца; 3.5.3.1.12. отстраняване на силиконова/друга пломба; 3.5.3.1.13. проста ексцизия на птеригиум; 3.5.3.1.14. дренаж на флегмон на орбитата или на слъзния сак; 3.5.3.1.15. операция на евертирани слъзни отвори; 3.5.3.1.16. циклодиатермия, циклокриокоагулация; 3.5.3.1.17. операция при халацион; 3.5.3.1.18. интравитреални апликации на лекарствени продукти; 3.5.3.1.19. Инжектиране на ботулинов токсин в околочната област с терапетична и естетична цел; 3.5.3.1.20. Инжектиране на обемзаместващи продукти (филъри) и биостимулиращи вещества и композити в околочната област с терапетична и естетична цел. 3.5.3.1.21. Лазери в областта на лицето и околоочната област. 3.5.3.2. Операциите от тази група могат да се извършват и в лечебни заведения за извънболнична помощ, при наличие на необходимото оборудване, съответната квалификация на специалиста и условия за следоперативен контрол; лазерните операции се извършват в обозначено помещение за лазерна хирургия и не изискват следоперативен престой. Лазерните операции с локална анестезия не изискват предоперативни изследвания и консултации. 3.5.3.3. Операциите със среден обем и сложност се осъществяват от оператор с призната специалност по „Очни болести“, асистенти при необходимост и операционна медицинска сестра. 3.5.4. Операции с малък обем и сложност – включват се заболявания на придатъците, корекция на цикатрикс в очната област, обработка и корекция на рана на придатъците. 3.5.4.1. Видове операции с малък обем и сложност: 3.5.4.1.1. отстраняване на чужди тела от роговица и конюнктива; 3.5.4.1.2. отстраняване на конци от корнеа и склера; 3.5.4.1.3. отстраняване на калциеви инфаркти от конюнктивата; 3.5.4.1.4. термо- или криотерапия на роговицата; 3.5.4.1.5. туширане на роговицата; 3.5.4.1.6. шев на конюнктивата (непроникващи рани на роговица и склера); 3.5.4.1.7. електроепилация на мигли. 3.5.4.2. Операциите от тази група могат да бъдат осъществени, във всяка структура осъществяваща специализирани дейности по очни болести, като някои от тях могат да се осъществяват в спешните центрове от обучен лекар със специалност „спешна медицина“ или лекар с призната специалност по „Очни болести“, както и специализант по „Очни болести“ след първата година на обучение. 3.6. Спешни състояния при очни заболявания - принципи на клинично поведение. 3.6.1. Принципи за поведение при спешни състояния 3.6.1.1.Всички лечебни заведения, в които има разкрита структура по „Очни болести“ в рамките на тяхната компетентност са задължени да диагностицират, и лекуват очно болни от категорията "спешни състояния", посочени в т. 3.6.2. 3.6.1.2. Лекарят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ преценява за всеки конкретен случай дали състоянието на пациента позволява лечението да се проведе в амбулаторни или в редки случаи изисква стационарни условия. По негова преценка могат да бъдат определени като спешни и други очни заболявания извън тези по т. 3.6.2. 3.6.1.3. Всички лечебни заведения за болнична помощ, безотказно хоспитализират и оперират болни с открити очни травми, съобразно своята компетентност. 3.6.1.4. При спешни състояния се извършват инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения и след преценка пациента се лекува амбулаторно или се насочва към структура по „Очни болести“ или при съпътстваща патология друго отделение на лечебно заведение за болнична помощ. 3.6.2. Спешни очни състояния: 3.6.2.1. Травми и изгаряния: 3.6.2.1.1. перфорация на очна ябълка (със или без чуждо тяло); 3.6.2.1.2. тъпа травма със засягане на придатъците и очната ябълка; 3.6.2.1.3. термично изгаряне - III А и Б и IV степен; 3.6.2.1.4. химично изгаряне - III А и Б и IV степен; 3.6.2.1.5. комбинирани лицеви фрактури със или без значима кръвозагуба със засягане на окото или придатъците му. 3.6.2.1.6. огнестрелни рани със засягане на окото или придатъците му. 3.6.2.2. Глаукома: 3.6.2.2.1. остър глаукомен пристъп; 3.6.2.2.2. малигнена глаукома; 3.6.2.3. Съдово-циркулаторни смущения: 3.6.2.3.1. остра съдова непроходимост на артерия централис ретине (ОСН на АЦР); 3.6.2.3.2. исхемична невропатия на зрителния нерв; 3.6.2.3.3 остра съдова непроходимост на вена централис ретине (ОСН на ВЦР); 3.6.2.4. Възпалителни: 3.6.2.4.1. абсцес на роговицата; 3.6.2.4.2. роговична язва (със и без десцеметоцеле); 3.6.2.4.3. ендофталмит; 3.6.2.4.4. флегмон на орбитата; 3.6.2.5. Горно регматогенно отлепване на ретината с лежаща макула. 3.7. Медицинска помощ от разстояние в офталмологията Медицинската помощ от разстояние осигурява достъпност и удобство, но не може да покрие всички офталмологични сътсояния, както и да бъде използвана за определяне за много от дейностите които извършва офталмолога. Напредването на технологиите позоволява разширяване на портфолиото за медицинската помощ от разстояние. 3.7.1. Базови критерии за осъществяване на медицинска помощ от разстояние по специалността „Очни болести“ 3.7.1.1. Медицинската помощ от разстояние се осъществява от лекар специалист по очни болести или под негово ръководство, като отговорността за медицинските заключения носи специалистът. 3.7.1.2. Консултацията може да се осъществява по различни електронни канали съгласно наредбата по чл. 6б от Закона за лечебните заведения, като пациентът трябва да бъде информиран за възможностите и ограниченията на тази медицинска услуга. 3.7.1.3. Медицинската помощ от разстояние е възмездна и се заплаща от пациента по установения ценоразпис на лечебното заведение, което я предоставя, освен ако съгласно Закона за здравното осигуряване не е посочено друго. 3.7.1.4 Медицинската помощ от разстояние понастоящем не може да бъде приета за аналог на пълния клиничен преглед в областта на очните болести. 3.7.1.5 Развитието на технологиите и изкуствения интелект трябва да бъдат редовно оценявани с цел определяне на мястото и ролята на медицинската помощ от разстояние в областта на очните болести. 3.8. Критерии и показатели за качество на лечебната дейност по специалността „Очни болести“ 3.8.1. Качеството на медицинското обслужване се определя от следните критерии: 3.8.1.1. безопасност; 3.8.1.2. удовлетвореност на пациента (доверие и комфорт); 3.8.1.3. икономическа и социална ефективност; 3.8.1.4. равенство на шансовете (социална справедливост); 3.8.1.5. приемлива цена (съотношение полза:цена); 3.8.1.6. достъпност и своевременност; 3.8.1.7. адекватност; 3.8.1.8. крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус). 3.8.2. Качествените показатели за оценка на офталмологичната помощ са: 3.8.2.1. професионална квалификация и контрол върху нея; 3.8.2.2. ефикасност и ефективност на диагностичната работа; 3.8.2.3. ефикасност и ефективност на лекарственото лечение; 3.8.2.4. ефикасност и ефективност на оперативното лечение; 3.8.2.5. грижи за болния; 3.8.3. Количествените показатели за оценка на офталмологичните дейности са: 3.8.3.1. използваемост на легловия фонд; 3.8.3.2. оборот на легло; 3.8.3.3. среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен; 3.8.3.4. общ брой хоспитализации; 3.8.3.5. следоперативни усложнения; 3.8.3.6. разпределение на операциите по вид, обем и сложност; 3.8.3.7. съотношение между спешни и планови хоспитализации и операции; 3.8.3.8. съвпадение на поликлиничната, стационарната (оперативната) и патоморфологична диагноза; 3.8.3.9. оперативна активност; 3.8.3.10. леталитет. 3.8.4. Контролът на качеството е задължителен за всеки очен кабинет/отделение/клиника. Резултатите се анализират и редовно обсъждат в съответния колектив. 3.8.5. Настъпилите оперативни усложнения трябва да бъдат обсъждани редовно, а всеки лекар - оператор с призната специалност по „Очни болести“ трябва да има обратна връзка за отчитане на индивидуалния риск, изхождащ от резултатите. 3.8.6. Редовният анализ на отдалечените резултати от извършваната оперативна дейност да бъде задължителен и критичен. След задълбочения анализ се набелязват превантивни мерки с оглед недопускане на грешки в бъдеще.

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени при общественото обсъждане на проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести Вносител Становища/предложения Становище по предложението Мотиви 26-00- 1904/06.08.2025 г. Български оптически вериги: Гранд оптикс; Джой оптикс; Цайс вижън център; Оптика Бг; Оптисимо; Оптикласа; Леонардо; Скай оптик; Юниглас Уважаеми г-н Министър, уважаеми членове на Комисията, КЗК и КЗД, Новият проект за Медицински стандарт по очни болести, в чл. 2.5.1, в който е заложена забрана магистърът по оптометрия самостоятелно да определя рефракция, ни остави без думи. Тази забрана е равносилна на това, да забраним на хлебаря да меси хляб, на архитекта да проектира сгради, а на лекаря да лекува пациенти. От името на оптичните вериги в България изразяваме категорично несъгласие с този текст, защото той не само е юридически несъстоятелен и почти със сигурност ще бъде отменен от ВАС, но и ще нанесе огромни обществени и икономически щети. 1. Европа остарява, зрението се влошава – нуждата от специалисти расте Застаряващото население в Европа и съвременният начин на живот, свързан с постоянното използване на дигитални дисплеи, водят до рязко увеличаване на случаите на късогледство, зрителна умора и влошаване на очното здраве. В Европейския съюз грижата за очното здраве се осъществява съвместно от оптици, оптометристи и офталмолози – и колкото по-добра е координацията между тях, толкова по-успешни са резултатите за обществото. В Европа има над 50 университета по оптометрия, които подготвят специалисти именно за тази цел. Дипломираните оптометристи, включени в системата на здравеопазването, са вече над 70 000. Средната концентрация на оптометристи в развитите европейски страни е 2/10000 население /Blue book 2020/, което означава,че за изравняването на този стандарт, на България са необходими 1400 оптометристи. 2 . България има изградена система за обучение Българските университети (Софийски университет и Медицински университет – Варна) – вече 15 години подготвят специалисти в акредитираните си програми по оптометрия. До момента дипломираните бакалаври и магистри са 500+. Освен теоретичните знания, образователните програми включват над 300 часа оптометрична и клинична практика по рефракция и дават солидна подготовка, призната от държавата. Бакалавърските програми по оптометрия в СУ и ВМУ са по държавна поръчка. Да се забрани на оптометристите да извършват самостоятелно рефракция означава обезсмисляне на университетското образование, в което бизнеса инвестира от години и лишаване на оптичиския бранш от възможността да работи пълноценно. Господин министър, Преди да вземете окончателно становище по въпроса, най-учтиво Ви молим да разпоредите на Вашите сътрудници да изготвят детайлна справка по Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2 следните ключови въпроси, които ще станат актуални ако предложението в т.2.5.1 се приеме: Логистика и ресурсна обезпеченост: Капацитет: Разполага ли системата с необходимия ресурс от очни лекари, които да поемат контрола на този огромен обем от рефракции – 1,3 млн/годишно без това да наруши основната им дейност – лечението на очни заболявания? И как на практика ще се осъществява контрола в очните клиники и оптиките? Разходи: Каква ще бъде цената на този допълнителен контрол и кой ще поеме разходите – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), пациентът или оптиката/оптометристът? Отговорност: Кой ще компенсира рекламациите и ще е отговорен при грешно изписани диоптри, ако клиентът не е доволен от новите си очила? Равнопоставеност: Как ще се осигури този контрол в населените места, където няма очен лекар? Влияние върху пациентите: Как ще се отрази това на времето за изчакване както на пациентите, нуждаещи се от лечение в лекарските кабинети, така и на тези, които търсят очила в оптиките? Няма ли да се създадат излишни опашки и административна тежест? Очно здраве: Ще подобри ли тази мярка очното здраве на българските граждани или ще създаде нови бариери пред достъпа им до качествена очна грижа? Допълнително бихме искали да подчертаем, че оптометрията е самостоятелна медицинска специалност – призната и развита в целия свят, с ясно дефинирани задължения и правомощия. Обучението им е фокусирано върху определяне на очната рефракция и предписването на корикционни средства, както и на ранното откриване на патологични състояния. В случай на съмнение оптометристът незабавно насочва пациента към очен лекар. Настоящото предложение необосновано поставя под съмнение професионалната компетентност на оптометристите и техните дипломи, издадени от акредитирани български и европейски учебни заведения. Видно от учебните програми и часовете по клинична рефракция на двата университета оптометристите са високо квалифицирани специалисти. Приемането на забраната би довело до изкуствено ограничаване на професионалната дейност на стотици квалифицирани специалисти, създаване на монопол в една област и съответно значително повишаване на цената на услугата. Това ще бъде в ущърб на българския потребител и ще влоши достъпа до навременна и качествена грижа. Алтернативата : Да се изработи съвременна регулация на дейността на оптометриста, чрез която да се подобри достъпа до грижата за очното здраве.Това е огромен резерв на здравната система, който безплатно ще поеме рутинните прегледи за очила и ще намали разходите на НЗОК, ще подпомогне откриването на болестни симптоми и ще насочва пациентите за ранна диагностика и своевременно лечение при очния лекар – предпоставка за по-успешно лечение. 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. Оптиките се ръководят от лица с придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ с призната специалност по очни болести или от лица с професионална квалификация по професиите „техник по очна оптика“ или „оптик-оптометрист“ и с най-малко една година стаж по специалността. Изработването и продажбата на очила и материали за очна оптика се извършват от лица с професионална квалификация по професиите „техник по очна оптика“ или „оптик-оптометрист“. Здравните консултации по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗ могат да се осъществяват само в оптика, която има сключен договор с лекар с призната специалност по Очни болести. Съгласно разпоредбите на Наредба № 19 от 27.08.2008г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях /Наредба № 19 от 2008г./ оптиките са организационно обособени структури, в които се осъществяват следните дейности: 1. здравна консултация по проблемите на зрението; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка на очила, ремонт и корекция на рамки и 4. продажба на очила и материали за очна оптика. В помещенията на оптиките не могат да се извършват други дейности освен посочените. Съгласно чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредба № 19 от 2008г. здравни консултации по ал. 1, т. 1 на същата наредба са диагностични методи, които включват изследване и определяне на рефракцията, даване на съвети и могат да завършат с предписване на корекционни средства (очила, лещи и др.). Тези здравни консултации могат да се извършват само от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в медицинския стандарт по „Очни болести“. Разпоредбата на чл. 26а, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, че оптиките осъществяват дейности по предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар, е в сила още от 3 3. Огромни икономически щети и нарушаване на пазарната конкуренция През последните 15 години оптическият бранш инвестира сериозно в университетското образование на оптометристите, за да може да посрещне нуждите на над 6000 българи дневно, които се нуждаят от рефракция и очила. Забраната: - Ще наруши пазарната конкуренция и ще постави около 140 оптики, собственост на очни лекари, в доминиращо пазарно положение; - Ще ограничи достъпа до услугата рефракция на останалите около 1400 оптики, което ще доведе до загуба на клиенти и ще обезсмисли направените инвестиции в образованието; - Ще ограничи инвестициите и развитието на целия бранш, поради липса на стимул – дори и да имат финансови средства, оптиките няма да са в състояние да наемат очни лекари, поради нежелание и недостиг; - Ще остави над 500 оптометристи без работа, при положение, че пазара има драстична нужда от тях и ще отклони младите хора към избор на друго висше образование; - Клиентите на тези оптики ще бъдат принудени да посетят оптика на очен лекар или лечебно заведение, за да получат предписание за очила. Това ограничава правото им на свободен избор откъде да закупят очилата си – създава неудобства на милиони потребители и финансово натоварва НЗОК. 4. Тежки обществени последици за милиони българи Почти 3 милиона българи, които носят очила, ще бъдат принудени да чакат по опашки за преглед в лекарските кабинети, само за определяне на рефракция. Това ще претовари офталмолозите с рутинни дейности и ще намали качеството на лечение на сериозни очни заболявания. България ще стане единствената страна в ЕС с подобна забрана, което ще ни отдалечи от европейските практики и стандарти. 5. Забраната е юридически несъстоятелна - Превишаване на правомощията: Медицинският стандарт трябва да задава изисквания за качество и безопасност, а не да отнема права на признати професии. - Липса на законова основа: Няма закон, който забранява на оптометристите да извършват рефракция. По същество стандартът по очни болести е подзаконов акт и със забраната надхвърля правомощията си. Налагането на подобна забрана изисква да се докаже недвусмислено, че при определяне на рефракцията оптометристите допускат повече грешки от очните лекари и че тези грешки значително увреждат здравето. Съществува човешкият фактор, при който и оптометристи, и офталмолози допускат грешки – проблем, с който се сблъскваме ежедневно. 2006 година, а допълнението в разпоредбата на чл. 26а, ал 1, т. 1 от ЗЗ, че оптиките осъществяват дейности по здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт, е в сила от 2010 година. Мотивите здравното законодателство да не допуска лица, различни от лекар самостоятелно да определят очна рефракция и да изписват очила, са опазване здравето на гражданите и защита на правата им като пациенти. Ето какви рискове могат да възникнат от погрешно изписани очила: При деца грешно предписаните очила могат да доведат до амблиопия или страбизъм. Това са трайни и необратими увреждания, а не просто временен дискомфорт. Ако на 5- годишно дете с хиперметропия (далекогледство) и скрито кривогледство навън, се даде неправилна корекция, само след няколко седмици (понякога дни) кривогледството става манифестно и мозъкът започва да потиска образа от едното око. Това ще причини развитие на амблиопия и смутено бинокулярно зрение, което може да има трайни, дори необратими последствия за зрението на децата. При възрастни пациенти рискът от трайна загуба на зрение е по- малък, но неправилните очила могат да причинят хронични главоболия, замаяност и напрежение. По-сериозното е, че може да се пропусне системно заболяване – например захарен диабет, който първо се проявява със зрителни промени. В такъв случай новите очила не само не помагат, но и забавят правилната диагноза и лечение. Пациентите с макулен оток се оплакват от замъглено зрение. Ако такива пациенти бъдат прегледани единствено от оптометрист, вероятно ще получат нова рецепта за очила. Това обаче не само няма да реши проблема, а ще го задълбочи – истинската причина е в ретината и изисква спешна медицинска намеса. Пациентите с компресия на очедвигателен нерв и двойно виждане могат временно да се подобрят от изписаната призматична оптична корекция, но така ще се забави поставянето на точната диагноза. В някои случаи причината може да е мозъчна аневризма, чието закъсняло откриване застрашава живота на пациента. 4 - Сигурна отмяна от ВАС: Чл. 185 от АПК позволява този текст да бъде оспорен и вероятността за отмяна е почти 100%. Противоречие с Конституцията и ЕС: - Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България гарантира равенство пред закона и забранява ограничения, основани на образование и професионален статус. - Чл. 48, ал. 1 гарантира правото на труд и свободен избор на професия. Европейско право: - Съгласно Член 46 от ДФЕС и Директива 2005/36/ЕО, държавите членки са задължени да не възпрепятстват свободното движение на специалисти и забраняват непропорционални ограничения върху признати професии - В държавите от ЕС оптометрията е призната и оптометристите извършват самостоятелно рефракция като част отстандартната си практика. Може да се тълкува като непропорционално ограничение, противоречащо на правото на ЕС и подлежащо на обжалване пред национални и европейски институции. 6. Потенциални нарушения на конкуренцията и дискриминация Забраната ще създаде изкуствен монопол за малка група оптики, собственост на очни лекари, същевременно ще постави непреодолима бариера пред останалите участници да предоставят услугата „рефракция“ – в противоречие със закона Закона за защита на конкуренцията. Тя необосновано ще дискриминира над 500 оптометристи, лишавайки ги от възможността да упражняват равнопоставено своята професия – въпрос, който попада в обхвата на Комисията за защита от дискриминация. 7. Практическа невъзможност за изпълнение на забраната: В България се извършват около 6000 рефракции на ден. За тях са необходими приблизително 2000 часа работа всеки ден, което означава средно по 4 часа работа на всеки оптометрист. Ако забраната се приеме и се спазва реално, т.е. всяка рефракция да се контролира от очен лекар – това би означавало: • За всяка рутинна процедура ще трябват двама специалисти /очен лекар + оптометрист/. • Ще се удвоят човешките ресурси и разходите за една елементарна дейност, което е физически невъзможно и абсурдно. На практика това би създало задръстване в системата – невъзможност да се покрие търсенето, масови забавяния и месеци чакания за елементарно предписване на очила. Тази забрана е не само юридически необоснована, но и практически неизпълнима. Настояваме: Оптометристите имат своето място в системата на здравеопазването – те подпомагат офталмолозите в диагностиката и проследяването на пациенти със зрителни нарушения, но не могат и не трябва да заменят ролята на лекаря, когато става дума за диагностика и лечение на зрителни нарушения. В здравните заведения – оптики се реализират професионално освен специалистите с висше образование по специалностите „Оптометрия“, „Оптометрист“ и „Медицински оптик“ и лицата със завършено професионално образование по специалностите „Техник по очна оптика“ и „Оптик-оптометрист“ (преименувана на „Оптометрична техника и рефракциониране“). В този смисъл за дейностите по предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар, изработка на очила, ремонт и корекция на рамки и продажба на очила и материали за очна оптика, системата на образованието в България подготвя 4-5 вида специалисти. По данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на лекарите-специалисти по „Очни болести“ в лечебните и здравните заведения в страната към 31.12.2024г. е 1074. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи към дата 30.09.2024г. най-много потребности от специалисти по „Очни болести“ са заявени в Пловдив, общо 9. Най-малко са потребностите в София-град, Сливен, Монтана и Перник – по 1, а в 12 области няма потребности от такива специалисти. Общите потребности от специалисти по Очни болести за страната са 57. Броят на специализиращите към момента Очни болести е 196, от което е видно, че броят на лекарите, които се подготвят по специалност Очни болести е над три пъти повече от потребностите от такива специалисти за страната. В допълнение по данни на НСИ осигуреността с лекари в страната продължава да се увеличава, като тази тенденция се наблюдава през последните 16 години. През последните 11 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години – през 2024г. техният брой е увеличен над 2,4 пъти и достига 5 781 или 19,2% от общия брой лекари. Предвид посоченото Република България разполага с достатъчно лекари-специалисти по Очни болести, които да извършват очна рефракция и да изписват рецепти за очила. Тези дейности могат да бъдат извършвани 5 ✅ Чл. 2.5.1 в настоящата му редакция да не бъде одобряван от Проекта за стандарт по очни болести. ✅ Работната група да премахне текстове, които ограничават признати от закона професии. Г-н Министър, уважаеми членове на Комисията, КЗК и КЗД, Приемането на подобна забрана ще блокира цял сектор, ще ощети милиони българи и ще предизвика съдебни дела, които неизбежно ще я отменят. Въпросът е защо да се допуска подобен хаос, когато решението е ясно – да се работи в синхрон с европейските практики и да се защити правото на оптометристите да упражняват своята професия в полза на общественото здраве. от офталмолози както в оптиките, така и в лечебните заведения на територията на страната. Оптометристите в оптиките следва да предприемат съответните мерки за корекция на зрението, след като същите са предписани от лекар. За професията оптометрист не са регламентирани квалификационни изисквания, общи за държавите-членки на ЕС и провеждането на обучение за оптометристи, както и професионалните им дейности на територията на дадена държава-членка, са въпрос на национално законодателство. Предвид изложеното, следва да се подчертае, че текстът в т. 2.5.1. от проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Очни болести“ не въвежда ново изискване, не отнема права на призната професия, както и не нарушава пазарната конкуренция, тъй като съгласно законодателството в страната, оптометристите никога не са имали право да определят самостоятелно рефракция и да изписват очила. Не би могло да се твърди, че същият текст ограничава правото на избор на потребителите откъде да закупят очилата си, тъй като действащото законодателство регламентира всяка оптика да може да осъществява дейност по продажба на очила. Вх. № 62-00- 43/06.08.2025 г. Български съюз на оптометристите Златина Иванова, председател на УС Становището е срещу заложена забрана в чл. 2.5.1., в който е заложена забрана магистърът по оптометрияхда определя самостоятелно рефракция. Уважаеми г-н Министър, В момента се разработва проект на Медицински стандарт по очни болести, в чл. 2.5.1., на който е заложена забрана магистърът по оптометрия да определя самостоятелно рефракция. С настоящото писмо категорично възразяваме срещу включването на този текст и настояваме той да не бъде одобряван в този вид, защото: 1. Текстът е дискриминационен и необоснован - Пренебрегва факта, че базовата компетентност на оптометриста е рефракцията; - Проектът на почива на анализ на учебните програми на Софийския университет и Медицинския университет – Варна, които са одобрени от държавата и включват клинична подготовка по рефракция; - Липсва научно или правно обосноваване на забраната – вместо това, текстът изглежда като лобистки опит за ограничаване на призната професия в полза на друг професионален кръг; Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести “. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване 6 - Нарушава принципа на равнопоставеност и противоречи на Закона за защита от дискриминация. 2. Надхвърла правомощията на медицинския стандарт. - Стандартът следва да определя изискванията за качество и безопасност, а не да пренаписва и ограничава права на специалистите; - Не съществува закон, забраняващ на специалистите по оптометрия да извършват рефракция – по същество забраната в проекто-стандарта представлява превишаване на компетентност. 3. Ще има сериозни негативни последици за обществото. - Забраната ще доведе до ограничаване на достъпа на пациентите до базови зрителни услуги (като измерване на диоптри и пердписване на очила); - Ще претовари допълнително офталмолозите с рутинни дейности (рефракция); - Ще създаде дефицит на услуги в по-малките населени места, където няма очен лекар. 4. Правен риск при приемане на текста - Ако забрана бъде включена в стандарта, тя може да бъде оспорена пред Върховния административен съд (чл. 185 АПК). 5. Причини за евентуална отмяна от ВАС - Превишаване на правомощията (чл. 15, ал. 2): ЗНА – подзаконов акт не може да урежда отношения извън рамките на закона). (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 7 15-00- 196/03.09.2025 г. Български съюз на оптометристите Златина Иванова, председател на УС С настоящото писмо бихме искали да благодарим за констуктивния диалог при обсъждане на проекта на наредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Очни болести“ и възможността по време на срещата да изчсним съществуващите противоречия между заинтересованите страни. С настоящото писмо бихме искали да обърнем внимание още веднъж на няколко важни аспекта от проведената дискусия с цел максимално изясняване на позициите на нашето дружесто, които са изцяло насочени към осъществяване на качествени медицински услуги за пациентите. Съгласни сме с изложените пзиции на членовете на експертния съвет, че оптметристите не следва да лекуват или дианостицират пациенти, нуждаещи се от оказване на медицинска помощ, като в нито един момент членовете на нашето сдружение не са заявявали подобни искания. Напълно сме наясно, че медиицнска помощ на пациенти, нуждаещи се от диагностика и лечение на очни заболявания, се оказва единствено от лекари в придобита специалност по „Очни болести“ или други медицински специалисти, посочени в стандарта, издаван на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Бихме искали да обърнем внимание на няклоко важни аспекта от проведената дискусия, които превди емоциите и големия й формат, остана недокрай изяснени: 1. При приемане на чл. 26а от Закона за здравето в настоящия му вид (през 2010 г.) не са изпълнение препоръките на Комисията за защита на конкуренцията да се дефинира понятието „здравна консултация“, както и да бъде ясно определен кръгът от субекти, които могат да извършват дейността „здравна консултация по проблеми на зрението“ и да се гарантира, че всички субекти, които притежвата необходимата квалификация могат да ч осъществяват. В това отношение от съществено значение е спазането на принципите на правото на установяване по чл. 49 от Договора за фнкционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и свободата на лицата, придобили нужния образователен ценз в страна членка на ЕС. 2. При изготвянето на настоящия медицински стандарт не е взето предвид обстоятелството, че стандартът се изготвя на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ като тази разпоредба определя материалната компетентност на министъра на здравеопазването. Медицинските стандарти уреждат дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, работещи в тях, но не и на здравните заведения, сред които попадат оптиките на основание чл. 21, ал. 2, т. 4 от ЗЗ. Ето защо предложената разпоредба в т.2.5.1 от сегашния проект на наредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Очни болести“ би била нищожна поради излизане извън предметни обхват на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, ако се приеме в този й вид – стандартът няма как да въвежда правила за поведение, отнасящи се до субекти, които не са лечебни заведения или до лица, които не извършват дейности от обхвата на специалността „очни 8 болести“. Или казано с други думи, не е налице законова делегация с този стандарт да се урежда дейността на оптиките и работещите в тях специалисти. 3. Предложението, направено по време на срещата аз изменение на коментираната разпоредба също излиза извън предметния обхват на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Устно бяха изложени предложения за приемане на следната разпоредба в коментирания проект в следния смисъл: Оптмитристите могат да извършват рефракция и специализирани офталмологични изследвания, под надзора на офталмолог, като това изискване се отнася единствено за дейността им в лечебни заведения – болници, медицински центрове и други структури на системата на здравеопазването. От разпоредбата следва да отпадне маркираната част, доколкото здравните заведения са структури на националната система на здравеопазването, а както вече се каза по-горе, медицинските стандарти не могат да уреждат дейност, извършвани в здравни заведения, а единствено в лечебни такива. Поради изложеното и с цел приемане на законосъобразна разпоредба, която да не е уязвима при евентуалното й обжалване пред Върховния административен съд, предлагаме следната редакция: „лекар със специалност „Очни болести“ осигурява надзор при извършване на рефракция или специализирани изследвания в областта на очните болести, когато те се извършват от лица с професионална квалификация по специалност „оптометрия“ в лечебно заведение“. 4. Бихме искали да подчертаем, че се солидаризираме с експертния съвет по специалност „Очни болести“ по отношение на изказаната от тях загриженост за осигуряване на качествена и своевременна диагностика и лечение по патологии в облалстта на очните болести, Още въднъж бихе искали да подчертаем, че представителите на нашата професия никога не са заявявали компетенции в тзи насока. Напротив, винаги сме изисквали от членовете на нашата организация да препоръчват преглед при офталмолог и да обясняват, че определянето на рефракция не е очен преглед и не представлява поставяне на диагноза или лечение. 5. В дух на загриженост за правата на пациентите многократно сме апелирали с редица пима и внесени предложения за изменения на нормативни актове за изменение и в чл. 26а от Закона за здравето, както и приемане на изменения и допълнения в Наредба № 19 от 2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания в тях. Считаме за наложително изменението и допълнението на тези нормативни актове с цел осигуряване на качествени здравни усуги на пациентите. Да се съобразяват действащите разпоредби на чл. 26а от ЗЗ и от Наредба № 19/2008 г., отнасящи се до това кой може да извършва дейности по „здравна консултация по проблеми със зрението“ с правото на ЕС при спазване на принципите на правото на установяване по чл. 49 от ДФЕС и свободата на предотавяне на услуги в рамките на страните членки по чл. 56 от ДФЕС на лицата, придобили нужния образователен ценз в страна членка на ЕС. Да се актуализират и определят ясно компетентностите на специалистите с придобита професионална квалификация „техник по очна оптика“, „оптик-оптометрист“, „оптометрия“, „помощник-фармацевт и очилар“, „оптика, оптико-механични и 9 оптико-електронни уреди“ съобразно актуалните утвърдени учебни програми за придобиване на посочените професионални квалификации; Съобразно разпределението на компетентностите в посочените нормативни актове да се въведе изрично задължение за всеки медицински специалист (извън лекарите със специалност по „очни болести“), които определят рефракция, да насочват пациента, че определянето на рефракция и продажбата на очила не представлява диагноза или лечение, което ще гарантира достъп на пациентите до определяне на рефракция и снабдяване с очила без да е налице риск да се нарушат правата на пациентите да получат своевременна и достатъчна медицинска помощ. Във връзка с това предложение сме готовои да участваме в работна група за изменение на посоченото законодателство с цел постигане на консенсус между заинтересованите страни. Изразяваме готовност да си сътрудничим с представители на лекарите със специалност „очни болести“, доколкото не установяваме съществени различия в позициитеси и целта на всички ни е една и съща – да осигурим качествена здравна грижа за пациентите. Вх. № 92-Ф- 88/18.08.2025 г. Проф. Христина Видинова, председател на УС на „Академия Офталмология“ Уважаеми Г-н Министър, Уважаеми д-р Пенков, В качеството ми на председател на Управителния съвет на Академия Офталмология – най-големият форум у нас, който обединява над 200 млади очни лекари и специализанти по офталмология, се обръщам към Вас със становище в подкрепа на пациентите и съхраняването на жизненоважната експертиза на специалността ни в момент, в който в публичното пространство и в гилдиите ни се прокрадва сериозен риск за здравето, зрението и качеството на живот на пациентите, ако те бъдат преглеждани от хора без медицинско образование. В последните седмици в медицинските среди се разгоря сериозен спор относно ролята и правомощията на оптометристите в България и нашата общност иска да засвидетелства пълна подкрепа към становището на експертния съвет по очни болести. Категорични сме, че оптометристите могат да участват в диагностиката и корекцията на зрението, но само под контрола и ръководството на офталмолог. Съгласни сме с тезата на становището, че клиничната рефракция не е механично измерване, а изисква оценка на цялостния очен статус и медицинска отговорност. Именно затова изписването на оптична корекция трябва да бъде съобразено със здравословното състояние на пациента. Особено важно е и предупреждението на експертния съвет, че на този етап оптометристите не трябва да работят с деца – най-уязвимата група пациенти, при които навременната и точна диагностика може да е решаваща за цял живот. Възразяваме срещу текстът, изпратен до Вас от проф. д-р Христина Групчева – председател на Българското дружество по офталмология, в който открито настоява за разширяване на правомощията на оптометристите и твърди, че това е равностойна не лекарската професия, способна самостоятелно да извършва клинична рефракция и да Приема се. На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 10 поема дейности, които пряко засягат диагностиката на очни заболявания. Тази позиция е опасна. Опитът да се приравнят компетентностите на оптометристите с тези на офталмолозите подкопава медицинските стандарти и поставя в риск пациентите. В страната ни и без това съществува сериозен проблем с недоверието към медицинската система – подобни компромиси само ще го задълбочат. Оптометристите имат своята важна роля. Те са ценни помощници в екипа, могат да участват в измервания, в рутинни прегледи, в определени специализирани изследвания, но винаги под наблюдението и с участието на офталмолог. Това е гаранция за безопасност на пациентите и част от високата значимост и сложност на диагностичния и лечебния процес. Предоставянето на правомощия за самостоятелна клинична практика уронва медицинската експертиза на специалистите по офталмология и девалвира медицинското образование и системата на специализации. За нас е възмутително и непонятно как точно председателят на Българското дружествопо офталмология застава зад позиция, която е в ущърб на интересите както на пациентите и на самите офталмолози. Подкрепата трябва да бъде насочена не към изкуствено разширяване на правомощията, а към правилно взаимодействие между офталмолозите и оптометристите като помощници на специалистите. Пациентите имат право на най-високо качество и сигурност в стремежа за опазване наочното си здраве. Офталмолозите са носителите на медицинска отговорност и компетентност. Оптометристите не преминават същото образование, не носят такава исъответно не могат и не трябва да бъдат приравнявани с лекарите. Позицията на Експертния съвет е напълно аргументирана, защитава принципите в здравеопазването, смисъла на медицинското образование и е единствената, която отстоява интересите на пациентите. В противен случай се работи в посока компромиси със здравето и безопасността и унищожение на системата на медицинско образование у нас. Вх. № 26-00- 1990/18.08.25 г. Доц. д-р Невяна Велева, дм, Зам-председател на УС на БДДНО Уважаеми Г-н Министър, Уважаеми д-р Пенков, Като заместник-председател на Управителния съвет на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика – научно дружество, което обединява специалисти с изключително значими научни и клинични постижения и експиртиза, се обръщам към Вас със становище в подкрепа на изпратеното от проф. Александър Оскар в качеството му на председател на Експертния съвет по очни болести към МЗ. Застъпваме се за всички негови тези, които единствено целят опазването на експертиза на специалността ни, смисъла на медицинското образование и стандарти за качество и най-важното – за опазването на здравето, зрението и качеството на живот на пациентите. Категорично против сме те да бъдат изложени на риска да бъдат диагностицирани и лекувани от лица без медицинско образование. Медицинските среди са изложени на провокация, която необяснимо защо започва от Приема се. На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 11 проф. д-р Христина Групчева – председател на Българското дружество по офталмология, която настоява за разширяване на правомощията на оптометристите и твърди. Поради неясни причини в становището й се твърди, че това е равностойна не лекарската професия, способна самостоятелно да извършва клинична рефракция и да поема дейности, които пряко засягат диагностиката на очни заболявания. Засвидетелстваме пълна подкрепа към становището на Експертния съвет по очни болести и заявяваме, че оптометристите могат да участват в диагностиката и корекцията на зрението, но само под контрола и ръководството на офталмолог. Клиничната рефракция изисква оценка на цялостния очен статус и се разглежда в аспекта на медицинското състояние на пациента, уточнено с прецизни диагностични методи от лекар със специалност Очни болести. Особено важно е и предупреждението на експертния съвет, че на този етап оптометристите не трябва да работят с деца – най-уязвимата група пациенти, при които навременната и точна диагностика може да е решаваща за цял живот. За това се бори и нашето научно БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО ДЕТСКА ОФТАЛМОЛОГИЯ,НЕВРООФТАЛМОЛОГИЯ И ОФТАЛМОГЕНЕТИКА Основано 2021 г. Дружеството постоянно организира форуми с международни експерти, педиатри и други важни медицински специалности, за да издигнем детското очно здраве у нас като клиничен и обществен приоритет. Възразяваме остро срещу позицията на БДО, защото тя е опасна за очното здраве на нацията ни. Опитът да се приравнят компетентностите на оптометристите с тези на офталмолозите подкопава медицинските стандарти и поставя в риск пациентите. Това само ще задълбочи недоверието към медицинската система и неудовлетворението на болните. Оптометристите са ценни помощници на офталмолозите, те могат да участват в измервания, в рутинни прегледи, в определени специализирани изследвания, но винаги под наблюдението и с участието на лекар с призната специалност. Недопустимо е да бъде използвано Българското дружество по офталмология за изразяване на позиция, която е в ущърб на интересите както на пациентите и на самите офталмолози. Застъпваме се за установяване на правилно взаимодействие между офталмолозите и оптометристите като помощници на специалистите, но не и за безотговорно разширяване на правомощията им. Вярваме, че МЗ ще подкрепи позицията на Експертния съвет, тъй като тя защитава принципите в здравеопазването, смисъла на медицинското образование и е единствената, която пази интересите на пациентите. Вх. №62-00- 43/15.06.2025 г. студенти по специалност Уважаеми доц. д-р Силви Кирилов, Уважаеми г-н Красимир Вълчев, уважаема Администрация, във връзка с горе упоменатата проектонаредба се обръщаме с настоящето възражение към Вас с молба да Не се приема На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под 12 „Оптометрист“ към ФОЗ към Медицински университет – Варна изразите писмено становище по долу посочените въпроси както следва: 1. Трябва ли да имаш диплома по специалност „Оптометрист“ с ОКС „Магистър“, за да си продавач, продавач- консултант, продавач-касиер и прочие помощен персонал в оптика? Какво надграждаме с магистратурата според Вас, уважаеми господа Министри? 2. Защо се изплащат средства за стипендия за приоритетно професионално направление на студенти, обучаващи се в специалности от направление „Здравни грижи“ вкл. и по специалност „Оптометрист“ (виж Постановление Nr. 90 от 26.05.2000г)? На страницата на superdoc.bg може да прегледате мнения на реални пациенти, били през годините назад при колеги оптометристи, както и тяхната оценка за труда на хората със специалност „Оптометрист“. Ще си позволим цитат от официалния сайт на Медицински университет - Варна: „придобиване на специализирани умения за диагностика и опазване на очното здраве…Магистрите по оптометрия са медицински специалисти, полагащи самостоятелно грижа за очното здраве с насоченост към оптичната корекция и профилактика на очните заболявания. Настояваме следните текстове, произтичащи от обучението ни, да бъдат включени в окончателния вариант на проектонаредбата: 1. Право на самостоятелна работа за определяне на рефракцията за очила както за далеко, така и за близко разстояние при пациенти от 3 год. възраст нагоре с право на проследяване на очния статус на същите. 2. Право на самостоятелно провеждане на скрининг и профилактични дейности. Молим настоятелно и двете министерства за отговор по зададените въпроси по т.1 и т.2 на посочената за кореспонденция електронна поща. Вашите становища ще внесат яснота защо държавата в лицето на Министерството на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването не работят заедно. Някой трябва да поеме отговорност (срама) за въведеното обучение по акредитираната специалност „Оптометрист“ към държавно признат медицински университет. Факт е, че държавни пари са изхарчени и продължават да се харчат нецелесъобразно за дейности, които при желание могат да се урегулират в нормален порядък. контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настощата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 13 Вх. № 94- 3125/19.08.2025 г. Зорница Петрова Дичева (магистър- оптометрист ) Изпращам това становище/възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, ако предложената промяна бъде приета, то тя автоматично обезсмисля съществуването на специалността „оптометрист“. В международен план оптометрията е призната за една от най- бързо развиващите се здравни професии. Като отделна академична и професионална специалност се оформя в края на 19 век. В България специалността е въведена през 2004г в Медицински университет- Варна. В САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, Швейцария оптометристите са с право да използват диагностични медикаменти, да извършват рефракция и да изписват рецепти за очила и контактни лещи. В България професията все още се бори за пълно регламентиране. Направих задълбочено проучване за обучението, правата и отговорностите на оптометриста в различни държави. В зависимост от здравната система и нуждите, всяка държава определя различен план на обучение, обхват на знания и права на специалността. Общото, което се наблюдава между всички тях е въвеждане на нови закони, регламентиращи допълнителните права, които се дават на професията. Ще цитирам някой от тях: Швейцария- от 01.02.2020 г чрез приетия Gesundheitsberufegesetz, оптометристите официално са признати като здравна професия, като им се разрешава да използват диагностични капки( за разширяване на зеницата) при прегледи. Великобритания- под контрола на General Optical Council(GOC) и Opticians Act 1989 оптометристите са регистрирани здравни специалисти. Те имат законово право да провеждат самостоятелно рефракция и да издават рецепти за очила. През 2012 г получават допълнителни правомощия според Medicines Act 1968 Human и Medicines Regulations 2012- могат да предписват медикаменти в рамките на своята компетентност. САЩ- оптометристите са лицензиран първичен доставчик на очна помощ. Имат законовоправо да извършват рефракция и да издават рецепти. В някой щати след допълнителни квалификации имат право да участват в лазерни интервенции. Норвегия- регламентирана професия от 1988г, през 2004г е разрешена аупотреба на диагностични медикаменти за разширяване на зеницата и анестезия. Оптометристът е тесен специалист по рефракция и изписване на очила. Той се обучава 5 години за придобиване на магистърска степен. Основа на неговото обучение е рефракция, физика, патология на очния анализатор. Той е много по- задълбочено и детайлно запознат с тези предмети от младия офталмолог. Определянето на диоптър и изработването на диоптрични очила е сложен процес, в който специалистът трябва да има адекватни познания от рефракция, диоптрични стъкла( диаметри на материалите, пречупване на повърхности, покрития)до видове рамки и техните особености. Изброениете познания участват само в програмата на обучение на оптометристите. Те не се учат от офталмолозите. Офталмолога учи рефракция един семестър. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на 14 В моята практика установявам, че офталмолозите не познават дори до средна степен видовете диоптрични стъкла, съответно не ги изписват. Например стъклото за контрол на миопия при деца е от няколко години на пазара. Статистиката показва, че едва 25% от офталмолозите знаят за него. Причината е динамиката на бързоразвиващия се свят, модерните технологии и необятната материя на офталмологията. Липсва законово основание, за ограничаване на специалистите по оптометрия. В интерес на пациента е да има достъп до навременна, адекватна и отговорна грижа. Според статистиката почти всеки човек в даден етап от живота си се нуждае от очила. За разлика от това, не на всеки човек се налага да посещава офталмолог заради заболяване на очите. Професията „оптометрист“ е от изключителна важност за здравето на нацията. Тя е първата линия на защита на зрението- сетивото, от което зависи качеството на живот, образованието и трудоспособността на всеки човек. В свят, в който почти всеки ще се нуждае от корекция на зрението в даден момент от живота си, оптометристът е специалистът, който може да осигури навременна диагностика, корекция и насочване към лечение при необходимост. Липсата на регламентация на тази професия в България лишава гражданите от достъп до адекватна, модерна и компетентн помощ, която в развитите държави отдавна е стандарт. Регламентирането на оптометристите не е просто професионален въпрост- това е въпрос на обществено здраве, превенция и защита на зрението. Нашите искания са: - Да бъде премахната точка 2.5.1 от наредбата, която обезсмисля цялото обучение и професия на оптометриста; - Оптометристът да има право самостоятелно да извършва рефракция, да изписва рецепта за корекция на зрението; - Да има право да използва медикаменти за разширяване на зеницата при изследвания; - Професията „оптометрист“ да бъде законово регламентирана в националния класификатор на професиите и длъжностите; Оптометристът да има право да упражнява пълноценно дейността си, както е в развитите страни. Моля за съдействие в процеса по регламентиране и утвърждаване на стандарт за професията „оптометрист“. Моля за правото да упражнявам пълноценно професията, за която съм учила, полагала изпити и получила легитимна диплома. обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №15-00- 196/20.08.2025 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, Приема се частично с нова Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване 15 Габриела Николова Председател на Управителния съвет на Националната асоциация на оптиките УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, С настоящото становище, в срока на обявеното обществено обсъждане, Националната асоциация на оптиките (НАО) изразява своето дълбоко недоумение и категорично несъгласие с предложения проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ и по-конкретно с разпоредбата на т. 2.5.1. Този проект се появява в момент, в който по инициатива на браншовите организации са проведени няколко градивни срещи с представители на Министерството на здравеопазването за модерна законова уредба на професията. Вместо да се продължи в посока на конструктивен диалог, предложеният проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандрат „Очни болести“, наричана по-долу за краткост Наредбата, представлява неочаквана и регресивна промяна на курса, която руши досегашния диалог и създава огромно напрежение в целия сектор. Разминаване с европейски и световни практики Предложената в проекта на Наредбата забрана за оптометристите да упражняват професията си поставя България в пълна изолация от развитието на очната грижа. В 2 развити държави тенденцията е точно обратната – правата на оптометристите се разширяват в тясна колаборация с офталмолозите в полза на пациента. Още по-тревожно е, че проектът е в пряко противоречие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). В своите стратегически документи като Рамката за компетентност в грижата за очите (Eye Care Competency Framework), СЗО ясно дефинира оптометристите като първични здравни специалисти (primary healthcare practitioners) за очното здраве. Тяхната роля е ключова за осигуряването на достъпна първична очна грижа, ранна диагностика и превенция. С опита си да ограничи дейността им, България върви в посока - обратна на глобалните стратегии за подобряване на общественото здраве. Безумие е нашите специалисти да са търсени в цяла Европа, а тук да ги принуждаваме да емигрират. Юридическа необоснованост и противоречие с националното законодателство Забраната страда от фундаментални правни пороци, които я правят незаконосъобразна. Процедурна незаконосъобразност: Съгласно Закона за нормативните актове, промяна с такова значимо социално и икономическо въздействие изисква предварителна оценка на въздействието. Липсата на такъв публичен анализ по проекта буди съмнения, че решението е взето произволно без да отчет на негативните последици от нето. Противоречие с нормативни актове от по-висока степен: В пряко противоречие е с чл. 48, ал. 1 от Конституцията (право на труд). В колизия е със Закона за висшето образование, като обезсмисля държавно признати дипломи. редакция на чл. 2.5.1 на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настощата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 16 Нарушава основни права на потребителите по смисъла на Закона за защита на потребителите, като ограничава правото им на свободен избор на услуга и доставчик. Институционално противоречие: Проектът създава абсурдна ситуация, в която МТСП признава професията в НКПД (код 2267 5001), МОН акредитира обучението, а МЗ се опитва да забрани дейността. Превишаване на правомощия: Медицинският стандарт е подзаконов акт и не може да отнема професионални права, което е от изключителната компетентност на закона. Отклонение от предмета и целта на нормативния акт: Медицинският стандарт по специалността „Очни болести“ по дефиниция следва да урежда правилата и изискванията към практиката на лекарите-офталмолози. С включването на забрана за друга, отделна професия, каквато е „Оптометрист“, стандартът излиза извън своя предмет и губи фокуса си. Професията на оптометристите следва да бъде обект на собствени, отделни оптометрични стандарти за добра практика, а не на рестрикции в рамките на стандарт за друга медицинска специалност. Противоречие с основополагащи принципи на Европейското право Освен че е незаконосъобразна според вътрешното ни право, предложената забрана е в пряк конфликт и със задължителни за България принципи на правото на Европейския съюз. Противоречие с официалната класификация на Европейската комисия: В свои официални доклади и в базата данни на регулираните професии, Европейската комисия класифицира „Оптометрист“ като здравен професионалист (Health professional). С 3 опита си да заличи основните функции на професията, България влиза в противоречие с официалната позиция на ЕК и възприетите в целия съюз разбирания за ролята на тези специалисти. Несъответствие с Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации: Професията попада в общата система за признаване по Директивата, което задължава България да признава квалификации от други страни-членки. Проектът създава правен абсурд – държавата е длъжна да признае дипломата на оптометрист от Германия, но същевременно му забранява да работи. Това е в пълен разрез с духа на Директивата и целите на единния пазар. Нарушение на принципа на пропорционалност: Като основен принцип на правото на ЕС, пропорционалността изисква всяка ограничаваща мярка да бъде необходима и съразмерна на преследваната цел. Пълната забрана е явно непропорционална мярка за защита на общественото здраве, при положение че съществуват далеч по-адекватни средства като законова регламентация и стандартизация. Ограничение на свободата на предоставяне на услуги (Член 56 от ДФЕС): Забраната представлява съществена бариера пред свободното предоставяне на услуги, като изкуствено ограничава кръга от лица, които могат да ги 17 извършват. Това е в противоречие с целите на единния пазар на ЕС и насърчава монополни практики. Тежки икономически и социални последици. Последствията от подобен ход ще бъдат катастрофални както за бизнеса, така и за обществото: Икономически удар и нарушена конкуренция: Забраната ще нанесе огромни щети на стотици малки и средни предприятия и ще създаде изкуствен монопол в разрез със Закона за защита на конкуренцията. Стимулиране на сивия сектор: Забраната на масова и необходима услуга няма да я премахне, а неизбежно ще я тласне в сивия сектор. Това ще доведе до загуба на данъчни приходи за държавата и липса на какъвто и да е контрол върху качеството. Срив в достъпа до здравеопазване: Блокирането на работата на оптометристите ще направи невъзможно поемането на огромния обем от рефракции и ще лиши от достъп до грижа хиляди хора, особено в по-малките населени места. Финансова тежест за НЗОК и пациентите: Услугата по определяне на рефракция, извършвана от оптометрист, към момента не натоварва бюджета на НЗОК и често е на достъпна цена за пациента. Прехвърлянето на тази дейност към лекарските кабинети ще доведе до ненужно оскъпяване на услугата за гражданите или до създаване на нова, огромна финансова тежест за здравната каса. Непропорционално засягане на уязвими групи: Тази забрана ще удари най-силно възрастните хора и хората с ограничена подвижност, особено в региони без лесен достъп до офталмолог. За тях оптиката е единственият достъпен център за грижа за зрението. Създаване на опасен прецедент: Проектът представлява опит за ненужна и вредна ре-медикализация на услуги, които в цял свят се предоставят от специализирани не-лекарски здравни кадри. Това създава опасен прецедент, който би могъл да послужи за бъдещи необосновани ограничения и в други сектори на здравеопазването. 4 НАСТОЯВАМЕ: Да бъде изцяло премахната разпоредбата на т. 2.5.1 от проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“. Министерството на здравеопазването да се завърне към конструктивния диалог и да подкрепи процеса по модерна, европейска законова регламентация на професията „оптометрист“. Убедени сме, че ще подходите с нужната държавническа отговорност и ще предотвратите приемането на текст, който ще върне сектора години назад, ще навреди на милиони български граждани и ще бъде отменен в съда 18 Вх.№94- 3173/21.08.202 5 Г. Ива Иванова, магистър оптометрист Уважаеми господин Mинистър, В качеството си на дипломиран оптометрист, изразявам своето професионално становище по публикувания за обществено обсъждане проект на медицински стандарт ,,Очни болести'', и по специално т.2.5.1, засягаща дейността и правомощията на оптометристите. Проектът в настоящата си редакция неоправдано стеснява компетентността на оптометриста и не отчита нито образователните стандарти, нито европейските практики в професията. 1. Европейски и правни основания: Съгласно Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, държавите членки следва да осигурят свободното упражняване на регулирани професии, включително оптометрия, съобразно придобитата квалификация. В редица държави от ЕС/ Германия, Великобритания, Холандия, скандинавските страни/ оптометристите имат право да извършват рефракционни изследвания и да издават рецепти за очила и контактни лещи. Това се счита за основна и неотменима част от професионалната им дейност. Образователна и професионална подготовка: Българските оптометристи преминават през висше образование /бакалавърска и магистърска степен/,което включва задълбочени знания по анатомия, физиология на зрителния апарат, оптика, клинични методи... Тази подготовка ги прави напълно компетентни да извършват прецизно определяне на зрителната острота, да предписват оптична корекция и да проследяват зрителния комфорт на пациента. 3. Обществен интерес и ползи: Спестяване на направления от НЗОК-пациентите получават рецепта директно от оптометриста, без допълнителни административни и финансови тежести за здравната система. Ограничаването на оптометриста единствено до технически функции би било в ущръб на обществото - пациентите ще бъдат лишени от достъпна и навременна услуга. В условията на недостиг на офталмолози в някои региони на страната ,оптометристите могат да гарантират профилактика и бърз достъп до очна грижа. Оптометристът не замества офталмолога, а го допълва- чрез скрининг и ранно откриване на проблеми, като насочва пациентите при съмнение за заболяване. Оптометристите не натоварват бюджета на държавата – сами си финансират техниката и прегледите, които извършват. Оптометристите намаляват натоварването върху офталмолозите и системата на здравеопазването. 4. Конкретно предложение за редакция на т.2.5.1: Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На срещав МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на 19 Точка 2.5.1 да предвиди ,че: Maгистрите по специалност ,,оптометрия'' да могат да определят самостоятелно рефракцията и да изписват самостоятелно очила и контактни лещи на пациенти, както и да издават рецепти за тях. Освен това да участват в скринингови програми и насочват пациента към офталмолог при съмнение за заболяване Това съответства на европейските стандарти, гарантира качеството на услугата и е в интерес на българските пациенти. Ограничаването на оптометристите до поддържащи функции не само девалвира професията, но и лишава обществото от модерна и достъпна очна грижа. Затова категорично настоявам т.2.5.1 да бъде преработена в съответствие с международните стандарти и европейската практика ,където правото на оптометриста да извършва рефракция и издава рецепта за очила и контактни лещи да бъде ясно регламентирано. нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №26-00- 1989/18.08.2025 г. УС на БДО Уважаеми министър Кирилов, Уважаеми колеги, Стандарта по очни болести в почти идентичен вариант е на страницата на БДО от май 2025 с оглед обсъждането му от общността. Офтламолозите в България определено имат нужда от стандарт, като и от правила за добра клинична практика. Важно е да се отбележи, че тези документи трябва да бъдат съобразени от НЗОК във връзка с амбулаторните процедури и клинични пътеки. БДО чрез НСЛБ и директно, винаги е полагало усилия офталмологията в България да е в съответствие с Европейските и световни стандарти. Бихме искали да подчертаем, че стандарта определя дейността в лечебните заведения и наскоро повдигнатите въпроси от магистрите със специалност „оптометрия“ нямат връзка с този стандарт. Магистрите по „оптометрия“ могат да работят в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, под ръководство на лекар специалист по очни болести. Няма съмнение, че в лечебно заведение те не могат да осъществяват самостоятелни дейности и са част от екипа ръководен от офталмолог. Претенцията на „оптометристите“ е свързана с дейностите по корекция на зрението в кътовете за рефракция в оптическите магазини и центрове. Тези дейности са извън обхвата на стандарта по очни болести. В тази връзка няма основание за „стачни действия“ касаещи приемането на Стандарта, тъй като той регулира САМО дейностите на оптометристите като специалисти по „очно здраве“ в лечебните заведения и напълно отговаря на всички Европейски и Световни изисквания. При внимателното прочитане на стандарта установихме някои малки неточности, които предлагаме да бъдат коригирани, както следва: В момента в стандарта: 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ не могат да определят самостоятелно рефракцията и да изписват самостоятелно очила на пациенти. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложенаи одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Предложението по т. 3.3.2.1 не се приема, тъй като очен кабинет не може да бъде регистриран без задължителната 20 извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Предлагаме: 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да извършват офталмологични изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Мотиви: Предложения текст създава условия за двусмислено тълкуване и може да се спекулира, че противоречи с класификатора на професиите в България, длъжностната характеристика на специалността и Европейската практика. Няма съмнение, че рецептите в лечебните заведения се подписват от лекар, специалист по очни болести, който носи цялата отговорност за диагностичния и лечебен алгоритъм. Дейността на оптическите магазини и центрове е извън обхвата на стандарта по очни болести. В момента в стандарта: 3.3.2.1. очен кабинет за прегледи; 3.3.2.1. очен кабинет за прегледи с функционално обособено работно място за изследване на рефракцията и биомикроскопия с всички необходими допълнителни оптични лещи за оглед на преден и заден очен сегмент; Мотиви: Кътовете за рефракция не могат да се приемат за очен кабинет ако не са обзаведени с нужните за биомикроскопия на преден и заден очен сегмент апарати и лещи. В момента в стандарта: 3.4.2.11. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.11.1 минимум 600 преминали болни и минимум 50 операции на 1 болнично легло годишно, като най- малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); Предлагаме: 3.4.2.11. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.11.1 минимум 400 преминали болни на лекар със специалност и минимум 50 операции на 1 болнично легло годишно, като най- малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); Мотиви: За първо ниво на компетентност изискванията са: 3.4.2.3. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.3.1. минимум 100 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 12 операции на 1 болнично легло годишно; За второ ниво на компетентност изискванията са: 3.4.2.7. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.7.1. минимум 200 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум апаратура за биомикроскопия на преден и заден очен сегмент, която представлява минимално изискване за диагностика по специалност „Очни болести“. Предложението по 3.4.2.11 не се приема, тъй като намаляването на минималния обем пациенти за трето ниво на компетентност би довело до занижаване на критериите и не съответства на необходимия обем дейност при високоспециализирана хирургия. 21 28 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 30 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); Следва да се спази съотношението, като следва: 100:200:400 текста трябва да бъде променен и да бъде направено уточнение: минимум 400 преминали болни на лекар със специалност. Надяваме се нашите колеги от специалностите свързани с очното здраве да разберат, че този стандарт е както следва: „1.1.2. Медицинският стандарт по „Очни болести“ има за цел да формулира норми за лекарите с призната специалност по „Очни болести“, специализантите, специалистите по здравни грижи и други специалисти, работещи в лечебни заведения, в които се осъществяват дейности по тази медицинска специалност, независимо от обема на извършваната в тях диагностична, консервативна и/или оперативна дейност.“ Отново изказваме благодарност за проактивното отношение към офталмологията и оставаме на разположение за уточнения. Вх№94- 3292/29.08.25 Жанета Калугерова Изпращам това възражение във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „ Очни Болести“, публикуван за обществено обсъждане и по – конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изразя несъгласието си с този проект, като студент в тази специалност. Завършила съм средното си образование като оптик в НПГПТО „М.В.Ломоносов“. Практикувам тази професия цял живот и съм отдадена на нея. Когато в Софийски Университит „Св. Климент Охридски“ се създаде специалност Оптометрия се записах , за да получа необходимите знания , които допълнително ще помогнат на моята реализация и решаване на различни казуси като оптик. Винаги съм смятала, че офталмолозите и оптиците/оптометристи / трябва да работят в синхрон, да се допълват и да си помагат, тъй като имаме обща цел, а именно добро очно зрение за всеки един пациент. Смятам, че има каквато и да е било липса на законово основание да се ограничи дейността на оптометристите. Моля за преразглеждане на проекта, премахване на точка 2.5.1 и утвърждаване на стандарт за оптометристи. Не се приема На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни 22 болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настощата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №33-01- 436/25.08.2025 г. Проф. Зорница Златарова Уважаеми проф. Оскар, Обръщам се кьм Вас, в качеството Ви на председател на Експертния съвет по очни болести с молба, да разгледате в съвета приложените коментари към предложения за обсъждане Стандарт по очни болести и да ги насочите към отговорните за това лица в Министерството на здравеопазването. Коментари по Стандарта по очни болести 1. Необходими КОРЕКЦИИ относно степента на сложност на някои операции, присъстващи едновременно в двете групи 3.5.1. Операции с много голям обем и сложност: 3.5.1. 1.19. орбитална хирургия - включително екзантерация, енуклеация и евисцерация 3.52. Операции с голям обем и сложност 3.5.2.1.5. оперативно отстраняване на очната ябълка (енуклеация) със или без поставяне на имплант- Предлагам да отпадне. тьй като е в предната група 3.5. I . 19. 3.52. I .6. евисцерация със или без поставяне на имплант — Предлагам да отпадне, тъй като е в предната група 3.5.1 . l.19. 3.5.3. Операции със среден обем и сложност - извършват се при заболявания на придатьците. по-големи тумори, повърхностни увреждания на конюнктивата и роговицата, пластични операции на очните придатъци и други. Да отпаднат частично, защото са в предходните степени на сложност. 3.5.3.l .3. предна витректомия като самостоятелна операция; Предлагам да е в 3.5.1. Операции с голям обем и сложност . тьй като извършването на предна витректомия изисква по-висока квалификация, от тази за операциите със среден обем П. Предложение за корекция в спешните очни състояния Приема се Предложенията на проф. Златарова са отразени, както следва: 3.5.2.1.5. оперативно отстраняване на очната ябълка (енуклеация) със или без поставяне на имплант- отпада 3.5.2.1.6. евисцерация със или без поставяне на имплант — отпада 3.5.3. Операции със среден обем и сложност - извършват се при тумори с размер под 4мм, повърхностни увреждания на конюнктивата и роговицата и други - нова редакция 3.5.1.1.32. предна витректомия, като самостоятелна операция - разписва се в 3.5.1. 3.6.2.1.5. комбинирани лицеви фрактури със или без значима кръвозагуба със засягане на окото или придатьците му.- отпада 3.6.2.1 6. огнестрелни рани със засягане на окото или придатьците му-отпада 23 3.6.2. Спешни очни състояния 3.62. 1 .5. комбинирани лицеви фрактури със или без значима кръвозагуба със засягане на окото или придатьците му. 3.62.1 .6. огнестрелни рани със засягане на окото или придатьците му. Смятам. че последните две са обект на интердисциплинарно лечение (Л ЧХ, Н Х. У НГ) и трябва да се извършват в многопрофилна болница. а не в специализирана очна болница, каквато е УСБОБАЛ-Варна. Т.е. те не са само спешни очни състояния, а по- скоро животозастрашаващи състояния. Предлагам да отпаднат от Стандарта по очни болести! Ш. Предложение за прецизиране на изискванията за трето ниво на компетентност В момента в стандарта: 3.42.11. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.211.1 минимум 600 преминали болни и минимум 50 операции на 1 болнично легло годишно, като най- малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); Най- добре е да остане така. Но ако трябва да се следва логиката на предните нива на компетентност /първо и второ/: 3.4.2.3. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.3.l . минимум 100 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 1 2 операции на 1 болнично легло годишно; За второ ниво на компетентност изискванията ст. 3.4.2.7. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.4.2.7.1. минимум 200 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 28 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 30 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия); Следва да се спои съотношението, като следва: текста трябва да бъде променен и да бъде направено уточнение: минимум 300 преминали болни на лекар със специалност Според мен 300 преминали болни на лекар със специалност са много. защото в големите болници Александровска, Университетската в Пловдив и т.н. предполагам. че както при нас в Очна болница-Варна има много повече лекари със специалност, отколото в частните центрове. Например ако условно приемем 20 лекари със специалност, това означава 20х300 т.е. (или ако се запази 400. както е в момента 8000 преминали болни). което мисля че е мною трудно постижимо, да не кажа невъзможно! При нас част от лекарите със специалност са на У: бройка и съответно не могат да работят по клинични пътеки, т.е. нямам как да имат преминали болни. Поради това предлагам да се приеме: 300 преминали болни на лекао със специалност, работеш на цяла бройка в лечебното заведение. Или съотношението да се промени на l()(): За да не се окаже, че някои от университетските центрове не могат да бъдат трето ниво на компетентност. IV. Тук следват някои коментари свързани с анестезиологичната грижа: 3.4.2.3.1. минимум 300 преминали болни и минимум 12 операции на 1 болнично легло годишно – нова редакция 3.4.2.7.1. минимум 400 преминали болни и минимум 28 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 30 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия) - нова редакция 3.4.1.2.3.2. хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана самостоятелна операционна зала в сътрудничество с анестезиологичен екип, когато е необходимо присъствието на последния –нова редакция 3.4.1.3.3.1.4.3. Избор на метод за обезболяване - при очните болести се използват следните видове локално обезболяване: топикална /капкова/, инфилтративна и проводна анестезия; локалното обезболяване се изучава, владее и извършва от оператора - лекар с призната специалност по „Очни болести“. Предоперативната консултация и присъствието на лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ в залата е необходимо за операциите с много голям обем и сложност, и е по преценка на лекаря – оператор за останалите операции;-нова редакция 3.3.3.4. Структурите по очни болести в МЦ, МДЦ или ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа могат да осъществяват дейностите, определени за второ или трето ниво на компетентност на структурите в лечебните заведения за болнична помощ, ако отговарят на останалите изискванията за второ или трето ниво на компетентност на структурите. 3.4.1.3.3.1.1.2.5. Стандартният КПООР при пациенти, подлежащи на оперативна намеса, при използване на местна анестезия, се прави от хирурга-оператор и/или от лекарски хирургически екип от лекари със специалност по „Очни болести“. Тази преценка се съгласува с лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ за операциите с много голям обем и сложност, а по преценка на лекаря – оператор и за останалите операции, при наличие на 24 3.4. I .2.3.2. хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана самостоятелна операционна зала в сътрудничество с анестезиологичен екип. КОГАТО Е НЕОБХОДИМО присъствието на последния Липсват критерии за това КОГА е необходимо ! 3.4.l.3.3.l.4.3. а предопетавината консултация и присъствието на лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ в залата е ПО ПРЕЦЕНКА НА ЛЕКАРЯ - ОПЕРАТОР: - Как може да прецени кога е нужен? - Интра- и следоперативни усложнения на местната анестезия? - Системни ефекти на местните анестетици'? - Алергичне шок? - Кой носи отговорностга'? 3.3.3.4 Структурите по очни болести в МЦ, МДЦ или ДКЦ , с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа могат да осъществят дейностите, определени за второ и трето ниво на компетентност, ако отговарят на останалите изисквания за второ и трето ниво на компетентност за структурите. Грижата за пациентите трябва да е комплексна! Не всяко МЦ. МДЦ и ДЮД може да осъществява високоспециализирана дейност. Подценява се анестезиологичната грижа и се редуцира нивото. З .4.1 .3.3.1 . 12.5. Стандартният КПООР при пациенти, подлежащи на оперативна намеса, при използване на местна анестезия, се прави от хирурга-оператор и/или лекарски хирургически екип от лекари със специалност по „Очни болести”. ПРИ НЕОБХОДИМОСТ тази преценка се съгласува с лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение' при наличие на специфични = и с лекари с признати други специалности (например алергология). - Оперативен риск хирургичен риск + анестезиологичен риск. Думата необходимост трябва да отсъства. Съгласуването с лекар-анестезиолог е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! 3.4.1.3.3.1. l.2.5.l. ХИРУРГИЧНИЯТ ЕКИП осигурява наблюдение в следоперативния период на локалния и ОБЩИЯ СТАТУС НА БОЛНИЯ Офталмолозите нямат нужната квалификация за следоперативно обезболяване. хипертонични кризи- декомпенсация на хронични заболявания. остро настъпили усложнения в следоперативния период. астматичен пристыл. гьрчове в следоперативния период, гърчогенен ефект на местните анестетици, колапс, хипогликемия, като цяло заболявания извън периметьра на специалностга „Очни болести•• - Нужно е уточняване на нивата на компетентност! 2. От д-р Никол Николова, лекар в Очна клиника, УМБАЛ «Александровска» посочи следното мотивирано предложение: Уважаеми проф. Оскар, Обръщам се към Вас, в качеството Ви на председател на Експертния съвет по очни болести с молба, да разгледате в съвета приложените коментари по отношение на Приема се. специфични причини - и с лекари с признати други клинични специалности (например алергология) -нова редакция Предложенията на д-р Николова са отразени, както следва: 1.3.5. пластична, реконструктивна и естетична хирургия в периорбиталната област 1.4.11. по медицински показания окулопластична хирургия (пластично-реконструктивна и естетична хирургия на окото и неговите придатъци в периокуларната и орбиталната зони); инжекционна терапия с обем-заместващи средства и ботулинов токсин в същите анатомични области. 3.5.1.1.30. по медицински показания пластична корекция при позиционни аномалии на окото и неговите придатъци 3.5.3.1.20. Лазери в областта на окото и околоочната област 25 естетична дейност в офталмологията към предложения за обсъждане Стандарт по очни болести и да ги насочите кьм отговорните за това лица в Министерството на здравеопазването. Коментари по стандарта по очни болести: 1. 3. Интердисциплинарни дейности, в които участва медицинската специалност „Очни болести” . 1.3.5. пластична, реконструктивна и естетична медицина. Предлагаме да се коригира и допьлни както следва: 1.3.5 пластична, еконст ктивна и естетична медицина в периобиталната област 1.4. Видове дейности в обособени клонове на специалностга „Очни болести 1.4.10 пластично-реконструктивна и естетична хирургия на лицето, окото и придатьците му, инжекционна тер апия на обем заместващи средства и ботулинов токсин в същите области. Корекцията следва да бъде: 1.4.10 пластично-реконструктивна и естетична хирургия в периорбиталната зона, окото и придатьците му. инжекционна терапия на обем заместващи средства и ботулинов токсин в същите области. 3.5. Хирургични дейности при очни болести и изисквания за извършването им. 3.5.1 .l .30. пластична или естетична корекция при при позиционни аномалии на лицето или окулопластичната област. Предлагаме да се замени с : 3.5.1.1.30. пластична или естетична корекция на околоочната област; 3.5.3.1. Видове операции със среден обем и сложност: 3.5.3.1.21. Лазери в областта на лицето и околоочната област. Да се промени в съответната зона както следва: 3.5.3.1.21. Лазери и други апаратни процедури с терапевтична и естетична цел в околоочната област. 3.5.3.2. Операциите от тази група могат да се извършват и в лечебни заведения за извънболнична помощ, при наличие на необходимото оборудване, съответната квалификация на специалиста и условия за следоперативен контрол; лазерните операции се извършват в обозначено помещение за лазерна хирургия и не изискват следоперативен престой. Лазерните операции с локална анестезия не изискват предоперативни изследвания и консултации. Следва да се допълни: Операциите от тази група могат да се извършват и в лечебни заведения за извънболнична помощ, при наличие на необходимото оборудване, съответната квалификация на специалиста и условия за следоперативен контрол; лазерните операции и апаратните манипулации се извършват в обозначено помещение за целта и не изискват следоперативен престой.Лазерните операции и апаратни… 3.5.3.2. Операциите от тази група могат да се извършват и в лечебни заведения за извънболнична помощ, при наличие на необходимото оборудване, съответната квалификация на специалиста и условия за следоперативен контрол; лазерните операции се извършват в обозначено помещение за лазерна хирургия и не изискват следоперативен престой. Лазерните операции с локална анестезия не изискват предоперативни изследвания и консултации. 26 Вх. №62-08- 26/27.08.25г. Д-р Иван Маджаров, зам. председател на УС на БЛС УВАЖАЕМИ ПРОФ. Кирилов, Във врьзка с публикувания на сайта на Министерство на здравеопазването проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести” и предизвикания от него обществен дебат относно ролята и правомощията на оптометристите в България изразяваме следното становище: Считаме, че лицата с квалификация бакалавьр/магистьр „Оптометрист” не могат и не следва да извършват самостоятелно клинични прегледи, диагностика, корекция на зрението и лечение на лица със зрителни проблеми. Те могат да подпомагат работата на лекарите - специалисти по очни болести в лечебните заведения, като извършват дейности, касаещи корекция на дефекти на зрението, но само под тяхно ръководство и контрол Оптометристите са квалифицирани да извършват определени специализирани изследвания като флуоресцеинова ангиография, периметрия, ост- изследване и др., но това следва да се прави съвместно с лекар специалист, като резултатите от изследването трябва задължително да се интерпретират от лекар офталмолог, За самостоятелна работа с пациенти е важен клиничният опит и медицинската подготовка, доколкото здравната консултация по проблемите на зрението и предписването на оптична корекция трябва да са съобразени с техния общ очен статус. Във връзка с изложеното, считаме че определението по т. 2.5.1. от проекта, относно заложените компетентности оптометристи не следва да се променя Приема се. На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Вх.№94- 3256/28.08.25 Мария Владимирова Димитрова- Кръстева Студент: Магистър- оптометрия СТАНОВИЩЕ Относно: Проект за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ Уважаеми господин министър, Изпращам това становище във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното бих искала да изразя несъгласието си и да изложа следните аргументи: 1. Значимост на оптометрията – Оптометрията е самостоятелна и призната в световен мащаб наука, чиято основна цел е профилактика, диагностика и корекция на зрителни нарушения. Специалистите по оптометрия допринасят съществено за ранното откриване на очни заболявания и намаляването на риска от тежки усложнения. 2. Личен опит – Като студент по оптометрия, ще бъда обучен в съответствие с международните стандарти, ще притежавам компетентност да извършвам качествени прегледи на зрението, да работя със съвременна апаратура и да насочвам пациенти за допълнителни медицински консултации, когато това е необходимо. Практиката е доказала, че оптометристите са ценна първа линия на контакт с пациентите. 3. Липса на законово основание за ограничаване – В действащото законодателство няма ясна правна рамка, която да налага ограничаване на правомощията на оптометристите. Подобна рестрикция би противоречала на добрите европейски практики и би довела до изолация на България от международните стандарти. 4. Негативни последици – Ограничаването на дейността на оптометристите би имало тежки последствия за населението: намален достъп до качествени и навременни Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не 27 прегледи, претоварване на офталмолозите и увеличаване на времето за чакане на пациенти. Това в крайна сметка ще се отрази негативно върху общественото здраве. 5. Финансов аспект – Оптометристите не натоварват бюджета на държавата. Те сами финансират необходимата апаратура и извършват прегледите в частни практики. По този начин те представляват икономически независим ресурс в полза на здравната система и населението. В заключение, надявам се Министерството на здравеопазването: - да преразгледа и премахне ограничителната точка 2.5.1 от проекта; - да се предприемат действия за утвърждаване на самостоятелен медицински стандарт за оптометристите, съобразен с европейската и световна практика; - да се създаде ясна правна рамка, която да регулира дейността на оптометристите и да гарантира достъп на гражданите до качествени услуги в областта на зрението. се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. № 94- 3293/29.08.25 Ева-Мария Еленова - Пседерска Уважаеми господин министър, Изпращам това становище/възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по- конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изразя несъгласието си, като се аргументирам със следното: 1. Ако тази забрана бъде приета, то голяма част от населението ще останат без достъп до контролни прегледи, които могат да открият потенциални очни заболявания, в техния начален стадий. Искането до министерството е следното – да бъде премахната точка 2.5.1 и да бъде утвърден стандарт за оптометристите, защото това е една ценна професия. Не се приема На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. 28 По данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на лекарите-специалисти по „Очни болести“ в лечебните и здравните заведения в страната към 31.12.2024г. е 1074. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи към дата 30.09.2024г. най- много потребности от специалисти по „Очни болести“ са заявени в Пловдив, общо 9. Най-малко са потребностите в София-град, Сливен, Монтана и Перник – по 1, а в 12 области няма потребности от такива специалисти. Общите потребности от специалисти по Очни болести за страната са 57. Броят на специализиращите към момента Очни болести е 196, от което е видно, че броят на лекарите, които се подготвят по специалност Очни болести е над три пъти повече от потребностите от такива специалисти за страната. В допълнение по данни на НСИ осигуреността с лекари в страната продължава да се увеличава, като тази тенденция се наблюдава през последните 16 години. През последните 11 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години – през 2024г. техният брой е увеличен над 2,4 пъти и достига 5 781 или 19,2% от общия брой лекари. Предвид посоченото Република България разполага с достатъчно лекари-специалисти по Очни болести, които да извършват очна рефракция и да изписват рецепти за очила. Тези дейности могат да бъдат извършвани от офталмолози както в оптиките, така и в лечебните заведения на територията на страната. Оптометристите в оптиките следва да предприемат съответните мерки за корекция на зрението, след като същите са предписани от лекар. Вх. №94- 3294/29.08.25 Траяна Янакиева Уважаеми господин министър, Изпращам това писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих желала да изразя своето несъгласие, като се аргументирам със следното: 1. Оптометрията като наука съществува в световен мащаб от повече от 150 години, въпреки факта, че се изучава в Република България от 15г., като е законово призната и регламентирана в редица европейски държави – Румънуия, Италия, Германия, Великобритания и други. В тези държави оптометристите са лица, които по своето образование са специалисти по очно здраве, с компетенциите за самостоятелно и напълно отговорно извършване на процеса рефракция на окото (откъдето идва и името на специалността), когато то е напълно здраво и са достатъчно добре подготвени, за да могат да различат, когато един пациент изявява признак на Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 29 някакъв вид патологично състояние и е в нужда от специализирна медицинска/офталмологична помощ. В България студентите оптометристи се подготвят напълно и изцяло съобразено точно този европейски признат модел. 2. От моя личен опит като туко-що дипломиран бакалавър оптометрист в СУ „Св. Климент Охридски“, Физически факултет (с успешно положени държавни изпити през месец юли 2025г.), бих заявила, че в нашето образование винаги са били очертавани границите на нашите компетенции, а именно – ние не целим да поставяме диагноза на пациента или да лекуваме налични вече очни заболявания. Наша единствена цел е определянето на най-точната и най-добра рефракция на нормално действащо око, което има рефрактивна аномалия ( по дефиниция такива са хиперметропия, миопия, астигматизъм, пресбиопия – всички от които състояния на окото, НЕ заболявания), напасване на контактни лещи и обучението на пациентите за правилната им употреба, и познаването на очния апарат на човек достатъчно добре, за да може той да бъде насочен навреме към специализирана медицинска помощ (лекар – офталмолог) дори при най-малко съмнение за патология. В този ред на мисли искам да споделя някои от предметите, които се изучават в бакалавърската степен спец. „Оптометрия“: • Оптика на окото – част 1 и 2, които са от изключителна важност не само за разбирането на рефракцията на окото, но и на неговото взаимодействие с изписаната оптична корекция и способите за адаптацията към нея (погледнато от страната на науката). • Клинична рефракция – част 1 и 2, където се изучава ходът на изследването на зрителната острота, включващ задължително първоначално подробен разпит на пациента за неговото общо състояние и фамилна обремененост (т.н анамнеза), при която още може да се отсеят хора, при които да има и минимално съмение за нарушение в очното състояние. • Анатомия и физиология на окото. • Обща неврология. • Физиология на зрителния процес. • Контакнти лещи – част 1 и 2. • Инфекции на окото. • Очни болести. • Първа помощ при спешни очни състояния. В допълнение бих желала да допълня, че студентите оптометристи имат редовни занятия и клинична практика в няколко реномирани болнични заведения в страната – УМБАЛ „Лозенец“, МБАЛ „Св. София“, както и Военномедицинска академия, водени и под наблюдението на офталмолози, т.е. оптометристите получават достатъчно и адекватно количество знания и опит, за да могат да извършват самостоятелно своята дейност. 3. Несъмнено също, всеки един студент-оптометрист като какъвто доскоро бях и аз, в началото на своето обучение е записал, с идеята след адекватно обучение и Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 30 подготовка, да бъде самостоятелно действащо лице. В симбиоза с офталмологичната гилдия със сигурност, защото ние не претендираме, че можем да ги заменим, а напротив, но с известа и ясно отграничена самостоятелност. И така зададен бъде ли приет този медицински стандарт по очни болести, обезсмисля годините труд, интерес и старание, които и без това малкият наплив от студенти по това направление има. Защото какъв би бил смисълът от изучаване на една специалност и посвещаването на 4-6 години от живота си, ако в края на деня нямаме право да извършваме това, за което сме най-добре подготвени? 4. Текстът на точка 2.5.1 противоречи на Българското законодателство за защита от дискриминация и на европейското право. Съгласно чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, се забранява всякакъв вид пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, образование, лично или обществено положение. Така формулираната точка в проекта за медицински стандарт противоречи на този закон, защото прави опит за ограничаване правото на упражняване на професия, под претекст, че специалисти, завършили оптометрия не са достатъчно квалифицирани. 5. Текстът на точка 2.5.1 е изваден от становището на експертния съвет по очни болести, с председател Александър Оскар. В така предложения си вариант, текстът на точка 2.5.1 съвпада с текста в становището на експертния съвет по очни болести, относно внесено предложение от Български съюз на оптометристите в комисията по здравеопазване, за промяна на член 26а от Закона за здравето. В становището се посочва обаче, че състава на тази комисия не е подробно запознат с подготовката на оптометристите. От друга страна, информация за цялото обучение, през което преминават студентите в двата университета, е достъпна на техните сайтове и е публична. Информация за учебните програми беше входирана в комисията по здравеопазване заедно с документите относно предложението за промяна на член 26а от Закона за здравето. От тук можем да направим извод, че съставът на експертния съвет игнорира публично налична информация, и дава становище, без да се е запознал с наличната документация, която се е предоставила при входиране на искането. От това следва, че становището на съвета не почива на факти и анализ на програмите, а вместо това се дава категорично мнение, което не е научно обосновано, противоречи на разпоредби на други държавни институции, и изглежда като опит за защита на интересите на други професионални кръгове. 6. Потенциални последици за българското население, ако бъде приет медицинският стандарт по „Очни болести“: 6.1. Негативни последици за българското население – намаляване на достъпната и първична грижа за очното здраве на близо 800 000 души, което по само себе си би могло да доведе до ненавременна диагноза, лечение и загуба на зрение. В допълнение 31 могат да бъдат пропуснати известно количество системни заболявания, чиито първи симптоми биват визуални. 6.2. Негативни последици за оптическия бранш - бъде ли приет стандарта в сегашният му вид, голяма част от очните специалисти, в и без това малобройно съсловие, или ще се подготвят за емиграция, или ще се преориентират към друг бранш, което би довело до спад в търговията, ненавременно изработване на оптичните средства (тъй като няма да има достатъчно кадри, които да обслужват народа) и наплив от клиенти, който просто не може да бъде адекватно обслужен. 6.3. Негативни последици в образователната система – намален интерес към академичната среда, който от своя страна ще доведе до закриване на специалност, която е призната, уважавана и изучавана по целия свят, поради липса на интерес и маломерно поле личностно и професионално развитие. 6.4. Липса на кадри – подготвените кадри, които държавата е обучила и субсидирала, биха се насочили към емиграция вместо оставане на родна земя, с оглед признатост на техните квалификации, компетенции и възможност за адекватно професионално развитие. 6.5. Пренатоварване на здравната система – в която така и няма достатъчно офталмолози, които да прокрият нуждите на населението, особено в малките населени места. От друга страна оптометрстите не натоварват бюджета на държавата – сами финансират техниката, която се използва и нейната поддръжка, както и прегледите, които извършват. В заключение, бих желала да поставя следните искания до министерството на здравеопазването: 1. Преразглеждане на проекта за нов медицински стандарт по „Очни болести“ и премахване на точка 2.5.1. - в допълнение да се изключат от този проект всякакви текстове, ограничаващи оптометристите като специалисти; 2. Утвърждаване на прецизен и справедлив, съобразен с фактите, стандарт, който да регламентира ясно, точно и недвусмислено границите на оптометричните компетенции на територията на Република България. 3. Експертния съвет по очни болести да се запознае с цялата налична документация относно подготовката на студентите по Оптометрия и да се проведе обсъждане между тях и представители на СУ „Св. Климент Охридски“, МУ Варна и Български съюз на оптометристите; 4. Да се признаят оптометристите като равноправни специалисти с възможност за самостоятелна практика и регламентиран обхват на компетенции, и които могат да бъдат конкурентни и да получат професионална реализация в сферата, в която са завършили образованието си. Вх. №94- 3297/29.08.25 Уважаеми господин министър, Изпращам това становище/възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по- Приема се частично с На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 32 Светломира Димитрова конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искал да изразя несъгласието си: Искам да споделя своите мисли относно ролята и правомощията на оптометристите в България. Смятам, че е важно да разглеждаме този въпрос с повече разбиране и уважение към труда на всички специалисти в областта на офталмологията. Първо, твърдението, че всяка втора рецепта от очен лекар е объркана, е несправедливо и непрофесионално. Такива обобщения не отразяват реалността и създават негативен образ на цяла професионална група. Офталмолозите и оптометристите работят заедно в интерес на пациентите и подобни обвинения са неуместни и вредни за професионалния климат. Относно твърдението, че прегледът при оптометрист не може да застраши зрението или живота на човек, бих искал да подчертая следното: Ролята на оптометристите: Оптометристите са добре обучени специалисти, които играят важна роля в диагностиката и коригирането на зрителни проблеми. Те са обучени да разпознават симптоми на различни очни заболявания и да насочват пациентите към офталмолози, когато е необходимо. Тяхната работа е допълнение към тази на офталмолозите, а не заместител. Диагностика и профилактика: Оптометристите провеждат рутинни прегледи, които включват измерване на зрителна острота, определяне на рефракционни грешки и оценка на здравословното състояние на очите. Те са обучени да разпознават признаци на сериозни заболявания като глаукома, катаракта и други, и да препоръчват консултация с офталмолог при съмнение за патология. Системни заболявания: Оптометристите са обучени да разпознават симптоми на системни заболявания, които могат да засегнат очите, като диабетна ретинопатия. Те могат да идентифицират пациенти, които се нуждаят от допълнителни изследвания и лечение, и да ги насочат към съответните специалисти. Международен опит: В много страни, включително САЩ, Канада и Великобритания, оптометристите имат ясно определени правомощия и отговорности, които са регламентирани от закона. Например, в САЩ оптометристите могат да предписват лекарства за лечение на очни инфекции и други заболявания, както и да извършват определени хирургични процедури под надзора на офталмолог. В заключение, оптометристите са важни членове на здравния екип и тяхната роля не трябва да бъде подценявана. Те допринасят значително за здравето на очите и общото благополучие на пациентите. Вместо да ограничаваме техните правомощия, трябва да работим заедно за създаване на ефективна и интегрирана система на здравни грижи, нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 33 която да използва максимално потенциала на всички специалисти в областта на офталмологията Вх. №94- 3300/29.08.25 Николета Иванова Уважаеми господин министър, Изпращам това възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по- конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Считам, че подобни ограничения са неоснователни и биха довели до сериозни негативни последици както за бранша, така и за населението, което ползва оптометрични услуги. В тази връзка излагам следните аргументи: 1. Значимост на оптометрията като наука и практика – Оптометрията е съвременна, призната в Европа и света специалност, която осигурява достъпна първична грижа за зрението, профилактика и навременна диагностика. Ограничаването ѝ би лишило гражданите от тази достъпност. 2. Липса на правно основание – В действащата нормативна база няма аргументи за стесняване на дейността на оптометристите. Подобно ограничение противоречи на световната практика, където оптометристите работят самостоятелно и допринасят за облекчаване на здравната система. 3. Негативни последици за обществото – Забраната или ограничаването на диагностични и консултативни дейности ще доведе до претоварване на офталмолозите, по-дълго време за чакане и ограничен достъп на пациентите до профилактични прегледи. 4. Икономическа ефективност – Оптометристите не натоварват бюджета на държавата, тъй като сами инвестират в апаратура и финансират извършваните прегледи. Вместо да се възпрепятства тяхната дейност, тя следва да бъде насърчавана като устойчив модел. Въз основа на гореизложеното Ви призовавам за преразглеждане на проекта и премахване на ограниченичта, касаещи оптометричната практика. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3301/29.08.25 Елена Токова Уважаеми господин министър, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, и по-конкретно т. 2.5.1, касаеща правомощията на оптометристите, изразявам своето категорично несъгласие. Оптометрията е международно призната наука и практика, която има ключово значение за ранната диагностика и профилактиката на зрителните проблеми. В повечето европейски държави оптометристите са основна част от здравната система, Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична 34 като поемат първичния очен скрининг и по този начин облекчават работата на офталмолозите. Ограничаването на дейността на оптометристите в предложената редакция няма законово основание и би довело до негативни последици за населението – затруднен достъп до прегледи, по-дълго чакане и пропускане на навременна профилактика. Важно е да се подчертае, че оптометристите не натоварват държавния бюджет, тъй като финансират сами своята дейност и техника. Настоявам за преразглеждане на текста в т. 2.5.1 и за премахване на ограниченията спрямо оптометристите, както и за предприемане на стъпки към създаване на отделен стандарт за оптометрия, който ясно да регламентира професията и нейните компетентности. помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Вх. №94- 3299/29.08.25 Габриела Николова Уважаеми господин министър, Изпращам това възражение във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „ Очни болести“, и по-конкретно точка 2.5.1, в която се предвижда ограничаване на дейността на оптометристите. Считам, че подобно решение е не само неправилно, но и несправедливо спрямо една утвърдена и необходима професия. Оптометрист е утвърдена и призната професия в цял свят ,която упражнява придобитото с обучението си знания самостоятелно . Оптометристите не поставят диагнози и не лекуват заболявания. Тяхната работа е свързана с корекция на зрението и изследвания, които подпомагат правилната грижа за очите – дейност, която е напълно нормална и законна в целия развит свят. С предложената забрана за самостоятелно извършване на изследвания и рефракция, тази професия на практика се обезсмисля. Огромен брой специалисти ще бъдат поставени в зависимост, а в някои случаи – ще им бъде отнето правото да практикуват. Последствията ще бъдат сериозни за хиляди хора, особено в малките населени места, където няма достатъчно офталмолози. Този стандарт ще остави хора без достъп до елементарна услуга – определяне на диоптър. Това може да доведе до абсурдни ситуации, в които гражданите сами ще си определят очила по интернет или с готови рамки, рискувайки своето зрение. Обръщам внимание и на друг важен момент – възможността за конфликт на интереси, когато офталмолозите участват в търговия с оптични продукти. Така се създава риск пациентът да бъде насочван към конкретен магазин, без гаранция за обективност и свобода на избора. Подобно смесване на медицинска и търговска дейност е етично проблематично и вече е забранено в редица държави. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. 35 Ограничаването на тази практика би довело до повече прозрачност, запазване на медицинската независимост и защита на конкуренцията. Настоявам тези текстове да бъдат преразгледани, защото в настоящия си вид те застрашават както професионалната общност, така и интересите на гражданите. Трябва да мислим за всички хора, включително тези в малките населени места, които имат нужда от достъпни и качествени оптични услуги. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3298/29.08.25 Десислава Тончева -Лиату Уважаеми господин министър, Изпращам това писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изкажа следните възражения, като се аргументирам със следното: Оптометрията е важна наука, ориентирана към здравето на населението и подобряване на предлаганата в страната ни грижа за зрението на гражданите, което ги прави по-продуктивни и работоспособни. Тясната насоченост на нашата професия е необходим елемент в цялостната грижа за здравето и благоденствието на хората и по-специално-зрението, като едно от петте жизненоважни и незаменими сензитивни органи. Опитът ми като оптометрист от близо години и работата ми с стотици клиенти през 10 годините ме е убедила в незаменимостта на наша дейност –точната рефектология и прецизнато определяне на нужния диоптер на клиента Професията „оптометрист“ се практикува в Европейския съюз, Норвегия и в повечето кантони на Щвейцария. Крайно необходимо е и в България нашата общественополезна професия да бъде правно регламентирана, с цел защита правата на гражданите, в качеството им на клиенти, на които се предоставя най- добрата услуга и на нас, като специалисти, упражняващи дейност в полза на обществото. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптометристите имат своето място в системата на здравеопазването – те подпомагат офталмолозите в диагностиката и проследяването на пациенти със зрителни нарушения, но не могат и не трябва да заменят ролята на лекаря, когато става дума за диагностика и лечение на зрителни нарушения. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите 36 (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3296/29.08.25 Мила Драгомирова Изпращам това възражение във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта бих искала да изразя несъгласието си, като се аргументирам със следното: • Рефракцията и изписването на оптична корекция на зрение са базови умения за бакалаврите и магистрите по оптометрия. • За да завършат образованието си, оптометристите са обучавани, изпитвани и оценявани от офталмолози да извършват самостоятелно рефракция. • Сигурността на пациентите и ръководната роля на офталмолозите може да бъдат постигнати не чрез забрани, а с въвеждане на условия, при които оптометристите да работят като част от екипа в медицинските заведения. Предлагам следната редакция на точка 2.5.1: • Бакалаврите и магистрите по специалност „Оптометрия“ могат да извършват самостоятелно апаратни изследвания, предписани от лекар със специалност „Очни болести“. • Магистрите по специалност „Оптометрия“ могат самостоятелно да извършват рефракция за оптична корекция на пациенти, които са преминали преглед от лекар със специалност „Очни болести“. Мотивите да предложа такава редакция са: • Офталмологът преценява кои апаратни изследвания са необходими за всеки конкретен пациент и възлага на оптометриста да ги направи самостоятелно. Самостоятелно, защото не е нито необходимо, нито реалистично офталмологът да надзирава самото извършване на изследването, тъй като тогава няма да има време и възможност да извършва другата си специализирана дейност. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. 37 • Така офталмолозите и лечебните заведения ще могат да се възползват по- пълноценно от професионалните умения на оптометристите. Това важи особено за търсените и натоварени с работа офталмолози, пред чиито кабинети има чакащи пациенти. Когато е направил необходимият за конкретен пациент преглед, офталмологът може да прецени на кои пациенти рефракцията за очила/контактни лещи/средствата за low vision да направи оптометристът и кои офталмологът има съображения да предпише лично. • Това е начинът, по който работят и в момента клиники, които са назначили оптометристи, не само по света, но и в нашата страна. Този начин на работа е доказал своята ефективност и може да бъде записан в медицинския стандарт „Очни болести“. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. № 26-00- 2070/29.08.25 Екипът на „Оптики B-optic“ (магистри- оптометристи) Уважаеми госпожи и господа, Ние, екипът на Оптики B-optic, в които работят оптици-оптометристи и офталмолози, изразяваме своето категорично несъгласие с предложените промени в медицински стандарт – т. 2.5.1 Считаме, че евентуалното им приемане би обезсмислило образованието и професионалната практика на оптометристите в България, което е в пълно противоречие както с българското, така и с европейското законодателство. Като оптични центрове с над 20-годишен опит в областта, заявяваме категорично, че няма доказателства за ненадеждно изписване на очила от страна на оптометристи. Напротив – ежедневно се сблъскваме с множество пациенти, недоволни от неправилно издадени рецепти от офталмолози. До момента няма регистрирани нарушения или доказани грешки, допуснати от оптометристи при извършване на рефракция, което ясно доказва надеждността на тяхната работа. В същото време трябва да подчертаем, че практическите мотиви за предложената забрана, според нас, са изцяло финансови. Оптиките заплащат значително по-високи възнаграждения на офталмолозите в сравнение с оптометристите. Офталмолозите, обвързани с клиничната си практика, обикновено могат да отделят едва няколко часа седмично за работа в оптика, което ограничава достъпа на пациентите до навременна диагностика и корекция на зрението. Това съществено влошава качеството и бързината на услугите, от които българските граждани имат нужда. Оптометрията е призната специалност в световен мащаб вече повече от 120 години. Тя е насочена единствено към извършването на прецизни рефракции и определяне на диоптри, което я прави значително по-ефективна в тази област спрямо офталмологията. От своя страна офталмолозите са специалисти по диагностика и лечение на очни заболявания – дейност, която изисква апаратура (биомикроскоп, тонометър и др.), недостъпна в рамките на една оптика. Това ясно показва, че предлаганата забрана е лишена от медицинска и професионална логика. Считаме, че България трябва да следва европейските и световните практики, които подчертават необходимостта от ясно разграничаване на Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на 38 специализациите и правомощията в медицината. Отнемането на правото на оптометристите да извършват рефракция би представлявало сериозна стъпка назад и би ощетило българските граждани, лишавайки ги от своевременна и качествена зрителна грижа. Нашите предложения за реформа са следните: 1. Категорично отхвърляне на т. 0.2, 0.5 и 0.1 от медицинския стандарт, независимо дали се касае за лечебно заведение или оптика. 2. Ясно утвърждаване и регламентиране на правата и правомощията на оптометристите. 3. Въвеждане на изискване оптики да могат да се регистрират и управляват само от магистър-оптометристи – по аналогия с магистър-фармацевтите, които единствени имат право да регистрират аптеки. С дълбоко убеждение вярваме, че опазването и развитието на професията „оптометрист“ е в интерес както на пациентите, така и на здравната система в България. нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3272/28.08.25 Мартина Александрова Уважаеми господин министър, Изпращам това становище възражение във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по- конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изкажа следните възражения бих искала да изразя несъгласието си, като се аргументирам със следното: Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на медицински стандарт „Очни болести“ и по-специално точка 2.5.1, уреждаща дейността на оптометристите, представям следното становище: Оптометрията е утвърдена здравна професия в Европейския съюз, с ясно разграничени компетенции от тези на офталмолозите. Оптометристът извършва: профилактика и ранно откриване на зрителни проблеми; измерване на рефракция и предписване на очила и контактни лещи; насочване към офталмолог при съмнение за заболяване. Това позволява на офталмолозите да се концентрират върху диагностика и лечение на очни заболявания и хирургични интервенции, без да бъдат натоварвани с рутинни прегледи. Обществени ползи Повишена достъпност на населението до зрителни услуги, особено в региони с недостиг на офталмолози. Съкращаване на времето за чакане за прегледи. Навременно откриване на патологии, което намалява усложненията и разходите за държавата. Настояваме за: Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. 39 1. Преразглеждане на проекта за медицински стандарт „Очни болести“ в частта за оптометристите. 2. Промяна на точка 2.5.1 така, че да отразява реалните компетенции на оптометриста и да не ограничава дейността му по рефракция и корекция на зрението. 3. Изработване и утвърждаване на отделен стандарт за оптометрия, който да дефинира ясно:обхвата на професията;отговорностите и ограниченията;взаимодействието между оптометристи и офталмолози. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3267/28.08.25 Панка Динчева Няголова В Ъ З Р А Ж Е Н И Е Относно: Проект за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ Уважаеми господин министър, изпращам това писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изразя несъгласието си, като ще Ви разкажа моята история. Завърших гимназия, с придобита специалност оптик. След това Техник по очна оптика в Техникума по фина механика и оптика в гр. София. От 2000г. имам собствена оптика. В началото работех с трима офталмолози, непрекъснато ми се налагаше да сменям стъкла поради грешки за сметка на оптиката и бизнеса ми, и имено това ме накара да започна да се занимавам с рефракция. Изкарах всички възможни курсове за рефракция, напасване на контактни лещи и всичко свързано с очното здраве. Но това не беше достатъчно .През 2023г. се дипломирах като магистър по оптометрия в Медицински университет Варна. Получих знания, умения и добра подготовка. В момента работя и всеки ден определям рефракция. Непрекъснато откривам пациенти, които се нуждаят от консултация с офталмолог и изпращам за диагностициране. Винаги съм вярвала, че офталмолози , оптометрист и оптици работят и трябва да работят ръка за ръка. Вярвам, че работата на оптометристите води до ранна диагностика и лечение при офталмолог на редица очни заболявания. Ние не лекуваме! Уважаеми г-н Министър ,аз като оптометрист искам да работя спокойно в собствената си държава. Винаги през моя 25 г. стаж , съм се грижила за очното здраве на пациента, за съжаление без нормативна уредба на моята дейност като оптометрист . Затова настоявам да предприемете мерки за преразглеждане на проекта за медицински стандарт, в частта му некоректна забрана за дейността на оптометристите. Разчитаме на вашата коректност и задълбочено вникване във възникналия казус. Оптометристите не натоварват бюджета на държавата – сами си финансират техниката, образованието и оборудването си. Искрено вярвам ,че ще вземете предвид възражението и аргументите ми. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 40 Вх. №94- 3265/29.08.25 Тихомир Атанасов Изпращам това становище/възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по- конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искал да изразя несъгласието си: Като оптометрист с опит и образование, съм длъжен да изразя своето категорично несъгласие с твърденията, които поставят под въпрос нашата професионална компетентност и етика. Оптометристите са висококвалифицирани специалисти, които играят ключова роля в системата на националното здравеопазване. Образователните програми, които завършихме, включват задълбочено обучение по анатомия, физиология и патология на зрителната система. Тези програми са акредитирани и признати от съответните институции, което гарантира, че сме подготвени да изпълняваме своите задължения с висока степен на професионализъм. Измерването на рефракцията е основна част от нашата работа и е процес, който изисква специализирани знания и умения. Твърдението, че това не е очен преглед, е подвеждащо и не отразява реалността. Ние не само измерваме рефракцията, но също така анализираме резултатите и предлагаме подходящи решения за корекция на зрението. Отговорността за диагностициране на очни заболявания и изписване на лекарства е запазена за офталмолозите, и ние стриктно спазваме тази граница. Въпреки това, оптометристите са обучени да разпознават симптоми на очни заболявания и да насочват пациентите към офталмолог, когато е необходимо. Това е част от нашата професионална етика и отговорност. Твърдението, че изписването на очила може да бъде вредно, е неоснователно. Когато се извършва правилно и в рамките на нашите компетенции, изписването на очила е безопасна Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. По данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на лекарите-специалисти по „Очни болести“ в лечебните и здравните заведения в страната към 31.12.2024г. е 1074. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи към дата 30.09.2024г. най-много потребности от специалисти по „Очни болести“ са заявени в Пловдив, общо 9. Най-малко са потребностите в София-град, Сливен, Монтана и Перник – по 1, а в 12 области няма потребности от такива специалисти. Общите потребности от специалисти по Очни болести за страната са 57. Броят на специализиращите към момента Очни болести е 196, от което е видно, че броят на лекарите, които се подготвят по специалност Очни болести е над три пъти повече от потребностите от такива специалисти за страната. В допълнение по данни на НСИ осигуреността с лекари в страната продължава да се увеличава, като тази тенденция се наблюдава през последните 16 години. През последните 11 41 и ефективна практика. Грешните очила могат да бъдат избегнати чрез внимателен и професионален подход, какъвто ние прилагаме ежедневно. Ние не претендираме да заместваме офталмолозите, а да бъдем техните партньори в грижата за пациентите. Сътрудничеството между оптометристи и офталмолози е от съществено значение за осигуряване на цялостна и качествена грижа за зрителното здраве. В заключение, аз, като оптометрист, съм горд с моята професия и с приноса си към здравето на обществото. Призовавам всички да оценят нашата роля и да признаят нашите усилия и компетенции в рамките на закона и професионалната етика. години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години – през 2024г. техният брой е увеличен над 2,4 пъти и достига 5 781 или 19,2% от общия брой лекари. Предвид посоченото Република България разполага с достатъчно лекари-специалисти по Очни болести, които да извършват очна рефракция и да изписват рецепти за очила. Тези дейности могат да бъдат извършвани от офталмолози както в оптиките, така и в лечебните заведения на територията на страната. Оптометристите в оптиките следва да предприемат съответните мерки за корекция на зрението, след като същите са предписани от лекар. Вх. №15-00- 206/29.08.25 Д-Р РЕГИНА ХАТЪР Председател на УС на БАПРЕХ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ЕКСПЕРТИ, От името на Управителния съвет на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ), изразяваме принципна подкрепа към усилията за осъвременяване на медицинските стандарти в страната. След внимателен анализ на предложения проект на медицински стандарт „Очни болести“, констатираме, че някои текстове в него създават предпоставки за нормативен и интердисциплинарен конфликт, като навлизат в обхвата на други регулирани медицински специалности. Нашето становище е фокусирано върху защитата на ясно дефинираните граници между медицинските специалности и гарантирането, че сложни хирургични и естетични процедури се извършват само от лекари с необходимата квалификация и подготовка. В тази връзка представяме следните конкретни бележки и предложения: 1. Относно нерегламентираното въвеждане на термина „естетична медицина“ (т. 1.3.5.) В т. 1.3.5. от проекта като интердисциплинарна дейност е посочена „пластична, реконструктивна и естетична медицина“. Категорично възразяваме срещу тази формулировка. Съгласно действащата Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, медицинска специалност „естетична медицина“ не съществува. Легитимирането на този несъществуващ в правния мир Приема се Извършени са редакции на текстове, както следва: 1 . 3.5. пластично-възстановителна и естетична хирургия в периорбиталната област 1.4.11. по медицински показания окулопластична хирургия (пластично-реконструктивна и естетична хирургия на окото и неговите придатъци в периокуларната и орбиталната зони); инжекционна терапия с обем-заместващи средства и ботулинов токсин в същите анатомични области. 1.4.8 трансплантация на тъкани в око и очни придатъци (корнеа, склера, ирис, амнион, стволови клетки и др.) – диагностика, оперативно и консервативно лечение; 3.5.1.1.30. по медицински показания пластична корекция при позиционни аномалии на окото и неговите придатъци 3.5.3.1.20. Лазери в областта на окото и околоочната област. 42 термин чрез медицински стандарт е юридически недопустимо, създава нормативен хаос и отваря врата за практики от лица без необходимата квалификация. Правилното наименование на признатата хирургична специалност е „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Текстът на т. 1.3.5. да бъде коригиран на: „1.3.5. Пластично- възстановителна и естетична хирургия“. 2. Относно недопустимото разширяване на обхвата на дейности извън анатомичната област на специалността „Очни болести“ (т. 1.4.11, т. 1.4.8, т. 3.5.1.1.30. и др.) Дефиницията на специалността, дадена в самия проект (т. 1.1.1.), коректно я ограничава до „диагностика, консервативно и хирургично лечение на заболяванията и аномалиите на окото и неговите придатъци“. Въпреки това, в редица текстове този обхват явно е нарушен: • Най-ярко това е изразено в т. 1.4.11., която гласи: „пластично- реконструктивна и естетична хирургия на лицето, окото и придатъците му, инжекционна терапия на обем заместващи средстава и ботулинов токсин в същите области.“ Тази формулировка е неприемлива. „Пластично-реконструктивната и естетична хирургия на лицето“ е същностна и дефинираща част от медицинската специалност „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, регламентирана в Наредба № 4 от 24.02.2021 г. (МС по ПВЕХ). Тя включва оперативни интервенции като фейслифт, ринопластика, ментопластика, лифтинг на вежди, корекция на скули и др., (изрично изброени в МС по ПВЕХ), за които специалистите по очни болести нямат подготовка в рамките на своята учебна програма. Даването на нормативно право на офталмолози да извършват хирургия на цялото лице е в противоречие с принципа за компетентност. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Формулировката в т. 1.4.11. да бъде променена и ограничена до анатомичния обхват на специалността, като придобие следния вид: „1.4.11. Окулопластична хирургия (пластично-реконструктивна и естетична хирургия на окото и неговите придатъци в периокуларната и орбиталната зони); инжекционна терапия с обем-заместващи средства и ботулинов токсин в същите анатомични области.“ • Подобен проблем съществува и в други текстове: • т. 1.4.8. – „трансплантация на тъкани в око и очни придатъци... и лице“ • т. 3.5.1.1.30. – „пластична или естетична корекция при позиционни аномалии на лицето или окулопластичната област“ • т. 3.5.3.1.21. – „Лазери в областта на лицето и околоочната област“ Всички тези текстове неправомерно разширяват компетентността на офталмолозите. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Във всички цитирани текстове думата „лицето“ да бъде заличена, а дейностите да бъдат изрично ограничени до „окото и неговите придатъци“ или „периокуларната област“. 43 3. Необходимост от ясна регулация на естетичните дейности и изискване за допълнителна квалификация Напълно разбираме правото на специалистите по очни болести да извършват естетични процедури, тъй като функцията и естетиката са взаимносвързани, но единствено и само в рамките на своята анатомична компетентност и след придобита допълнителна квалификация. Учебната програма по „Очни болести“ не включва обучение за инжектиране на филъри и ботулинов токсин с естетична цел, нито работа с енергийно-базирани устройства по кожата. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: • В т. 2.3. от проекта, където се изисква допълнителна квалификация за „хирургия на око и очни придатъци“, да се добави нов текст: „Извършването на естетични процедури в периокуларната област, включително инжекционна терапия с ботулинов токсин и обем-заместващи средства, както и използването на енергийно-базирани устройства с естетична цел, също изисква допълнителна квалификация, придобита чрез сертифицирани курсове в рамките на продължаващото медицинско обучение.“ В заключение, БАПРЕХ настоява проектът на медицински стандарт „Очни болести“ да бъде преработен, като се отстранят всички текстове, които създават нормативни конфликти и позволяват на специалисти по очни болести да извършват дейности, които са извън тяхната подготовка и законово регламентиран обхват на компетентност, и които принадлежат към специалността „Пластично- възстановителна и естетична хирургия“. Готови сме да предоставим допълнителна експертиза и да участваме в работни срещи за прецизиране на текстовете в интерес на професионализма и безопасността на пациентите. Вх. №94- 3290/29.08.25 Иванка Карова Уважаеми, господин Министър Предвид възникналия казус между оптометристи и офталмолози, бих искала да изкажа моето възражение по повод предложеният нов медицински стандарт по специалността „Очни болести“, в който се предлагат ограничения върху дейността на магистрите (чл.2.5.1) През 2010г. започнах работа в сферата на оптиката. През 2011г. придобих успешно трета степен – техник по очна оптика, специланост „очна оптика“. През годините любовта ми в тази сфера нарастна неимоверно. Любов, свързана с това да помагам на хората. Няколко години по-късно през 2019 г. се дипломирах с отличен успех в СУ „Св.Климент Охридски“ като магистър по Оптометрия. Практикувайки няколко години, моята отдаденост към пациентите нарастна. Доверието беше взаимно. Моята роля като оптометрист е да измеря диоптъра, за да може човек да вижда добре с очила, или контактни лещи. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. 44 Ролята на лекаря офталмолог е да диагноцистира и лекува заболявания на очите, да извършва операции и следи здравословното състояние. Не смятам, че прегледа при оптометрист е опасен, защото дори грешно изписани очила могат да причинят само дискомфорт, или главоболие, но не и да застрашат зрението, или живота на човек. Също така невъзможно е да има трайни промени в диоптъра, породени от грешни очила. Заболяванията на очите могат да бъдат сериозни, дори животозастрашаващи и именно за това аз винаги напомням на пациентите си, че моето измерване на диоптър не отменя профилактичния преглед при офталмолог. Напротив- много хора стигат до офталмолог, именно защото аз ги насочвам. И след като оптометрията е легална в Белгия, Чехия, Латвия, Естония, Люксембург, Северна Македония, Нидерландия, Дания, Швейцария, Гърция, Сърбия, Словения, Испанияи Германия не виждам причина европейска страна като България, членка на ЕС, да отказва да признае официално регулирана професия, като в цяла Западна Европа е не просто призната, но и уважавана част от здрвната система. Настоявам за: 1. Ясно, прозрачно и своевременно регламентиране на професията „оптометрист“ в България 2. Признаване на придобитите квалификации в областта на оптометрията, особено при спазване на изискванията на европейските директиви. Не искам да напускам България за да мога да упражнявам професията си, която обичам, за която съм учила и вярвам! Считам, че ще уважите моето възражение! Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. № 94- 3281/29.08.25 Гергана Русанова Уважаеми господин министър, Изпращам това възражение във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искала да изразя несъгласието си, като се аргументирам със следното: Основните принципи на професионалната Оптометрия са: Първична помощ; Превенция; Консултация по безопасността. В компетенциите на оптометриста е полагане на първична здравна очна грижа. Обучението ни включва дисциплини като: „Клинична рефракция“, „Очни болести“, „Инфекции на окото“ и др. Нито аз, нито моите колеги нямаме претенция да диагностицираме или лекуваме. Парадокс е знанията и уменията, които придобиваме да не можем да прилагаме. В заключение бих искала да помоля за утвърждаване на стандарт за оптометристи. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. 45 Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3264/28.08.25 Ихтиандра Валериева Уважаеми господин Mинистър, Имам силен интерес да продължа професионалното си развитие в сферата на здравеопазването чрез специалността Оптометрия. В процеса на подготовка за кандидатстване се запознах с проекта за медицински стандарт , и по специално със т.2.5.1 , която поражда сериозни притеснения относно бъдещите възможности за обучение и реализация в тази област. Оптометрията е важна и необходима професия , която има съществен принос за превенцията , ранната диагностика и корекция на зрителни проблеми в обществото. В редица европейски държави тя е добре утвърдена и интегрирана част от здравната система. Считам , че всякакви ограничителни мерки спрямо развитието на тази специалност биха имали отрицателно отражение върху достъпа на населението до качествени грижи на зрението. Бих искала да изразя своето становище и моля Министерството на здравеопазването да преразгледа и преоцени разпоредбите , посочени в т.2.5.1 , така че да се създадат условия за развитие на модерна и конкурентно способна оптометрична практика в България. Убедена съм , че това би било в интерес , както на бъдещите специалисти , така и на пациентите , които се нуждаят от достъпна и професионална грижа за зрението. Предлагам т.2.5.1 да предвиди , че магистрите по специалност оптометрия да могат да определят самостоятелно рефракцията и да изписват самостоятелно очила и контактни лещи на пациенти , както и да издават рецепти за тях , да участват в скринингови програми и при необходимост да насочват пациенти към офталмолог за преглед. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. 46 Вх. №94- 3280/29.08.25 Жулиета Червенкова Уважаеми господин министър, Изпращам това становище/възражение/писмо във връзка с проекта за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“, публикуван за обществено обсъждане, и по-конкретно точка 2.5.1, уреждаща правомощията за дейността на оптометристите. Във връзка с изложеното в проекта, бих искал/а да изкажа следните възражения/ бих искал/а да изразя несъгласието си, като се аргументирам със следното: (избирате това, което ви звучи по-добре, или ако имате нещо подобно на ум го записвате) Тук излагате мнението си, като не е задължително да се спазва някакъв формат, може да бъде свободен текст, който, разбира се е граматически, правописно и пунктуационно издържан. Примерни точки, на които може да се спрете: Защо оптометрията е важна като наука; Какъв е вашият опит в бранша – личният пример е най-добрия аргумент; Липса на законово основание, за ограничаване на специалистите по оптометрия; До какво ще доведе една такава забрана – негативни последици за бранша и населението най-вече; Оптометрстите не натоварват бюджета на държавата – сами си финансират техниката и прегледите, които извършват; В заключение, можете да поставите конкретни искания до министерството – преразглеждане на проекта, премахване на точката, искане на утвърждаване на стандарт за оптометристи и др. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становището въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3268/29.08.25 Иван Беров Уважаеми г-н Министър, На 31 юли 2025 г. Министерство на здравеопазването публикува проект на нов медицински стандарт по специалността „Очни болести“, в който се предлагат ограничения върху дейността на магистрите по оптометрия (чл. 2.5.1). Не се приема На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 47 Обръщам се към Вас като дипломиран магистър по Оптометрия, завършил образованието си през 2024 г. в Софийски Университет „Свети Климент Охридски“, и в момента упражняващ професията си в реномирана очна клиника в Мюнхен, Германия — държава, която напълно признава квалификацията ми, за разлика от родината ми България. Това е парадокс, който заслужава публично осветляване и категорично възражение. Как е възможно европейска страна, член на ЕС, в лицето на България, да отказва да признае официално регулирана професия, която в цяла Западна Европа е не просто призната, но и уважавана част от здравната система? Кого точно застрашаваме с нашето съществуване? Чии интереси нарушаваме? Защо упорито се възпрепятства регламентирането на професията "оптометрист" в България? Ние, оптометристите, не диагностицираме и не лекуваме очни заболявания. Нашата роля е ясно дефинирана: ние се занимаваме с откриването и корекцията на рефрактивни грешки — миопия, хиперопия, астигматизъм и пресбиопия. В случаите, когато установим отклонения извън нашата компетентност, пациентът се насочва своевременно към офталмолог. Това ни поставя в основата на така наречената първична грижа за зрението – точно онзи филтър, който може да облекчи натоварването върху специализираната офталмологична помощ. В Мюнхен работя ежедневно с пациенти, прилагам на практика знанията и уменията, придобити по време на образованието си, и допринасям реално за опазване и подобряване на зрителното здраве на хората. Същевременно в България бих бил възпрепятстван да упражнявам законно същата дейност – не поради липса на квалификация, а поради административно и нормативно бездействие. Настоявам за: • Ясно, прозрачно и своевременно регламентиране на професията „оптометрист“ в България. • Признаване на придобитите квалификации в областта на оптометрията, особено при спазване на изискванията на европейските директиви. • Включване на представители на професията в работните групи по въпросите на здравната политика, свързани със зрителната грижа. Време е да се сложи край на това неразбиране, което ощетява както специалистите, така и 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести “. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на 48 пациентите в България нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. Вх. №94- 3269/28.08.25 г. Валдемар Цанков Уважаеми господин Mинистър, Казвам се Валдемар Цанков и съм млад човек , който има мечта - да се развива в областта на Оптометрията. Вярвам , че тази професия е призвание и начин да помагам на хората да виждат по-добре , а с това - и да живеят по-пълноценно. С огромно желание започнах да се подготвям за кандидатстване , но при запознаването на проекта за медицински стандарт, т.2.5.1 , се почувствах силно обезсърчен. Струва ми се , че ограниченията , заложени там , ще направят невъзможно за млади хора като мен да следват мечтата си и да се реализират като оптометристи в България. Вярвам , че страната ни има нужда от специалисти по зрение - особено в условията на все по-често срещани проблеми със зрението сред млади и възрастни. Вместо да бъдат спирани , такива професии трябва да се насърчават , както се прави в редица европейски държави. Моля Ви от сърце да преразгледате спортните точки от стандарта , за да дадете шанс на хората като мен да останат и да работят в България , вместо да търсят реализация в чужбина. Вярвам , че страната ни има нужда от специалисти по зрение - особено в условията на все по-често срещани проблеми със Предлагам т.2.5.1 да предвиди ,че: Maгистрите по специалност ,,оптометрия'' да могат да определят самостоятелно рефракцията и да изписват самостоятелно очила и контактни лещи на пациенти, както и да издават рецепти за тях. Освен това да участват в скринингови програми и при необходимост да насочват пациента към офталмолог. Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и одобрена нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Вх. №94- 3277/28.08.25 Генади Войков ВЪЗРАЖЕНИЕ Относно; Проект за утвърждаване на медицински стандарт ''Очни болести" Уважаеми Г-н Министър искам да напиша и опиша обосновано защо възразявам относно готвените промени касаещи правата на оптометристите в България. Казвам се Генади Войков на 51г. Понастоещем живея и работя като магистър-оптометрист официално от завършването ми през 2020г в МУ Варна Проф.Д-р Параскев Стоянов. Умишлено използвах думата официално,защото реално работя в оптика от 1998г,когато къде от интерес,къде от любопитство ми се наложи да издавам вече направени готови поръчки за очила в оптиката на майка ми(оптик от времето на Аптечно предприятие),която се намира в малък град в североизточна България. Хората ми задаваха въпроси покрай взимането на очилата и ми стана интересно в последствие какво мога да направя,за да съм добър и полезен в тази отговорна работа.По това време нямаше специалност Оптометрист в България ,а Приема се частично с нова редакция на чл. 2.5.1 На среща в МЗ с участие на представители на оптометристите на 29.08.2025 г. е предложена и приета нова редакция на чл. 2.5.1 2.5.1. Магистрите по специалност „оптометрия“ могат да определят рефракцията и да изписват очила на пациенти под контрола на лекар с придобита специалност Очни болести. Могат да извършват апаратни изследвания в рамките на лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществява дейност по специалност „Очни болести“. Поставянето на диагноза и лечение се извършва от специалист по „Очни болести“. Оптиките, в които оптометристите имат важна роля, не са лечебни заведения и проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ не засяга дейността им в тях. 49 оптиката и респективно малкия град и регион имаше крещяща нужда от това някой да предписва очила и ние да ги изработваме. Освен нас имаше и други колеги оптици в други населени места със същия проблем. Поинтересувахме се и намерихме вариант в чужбина за платен курс(3000евро) на обучение първо ниво във Виена- Австийски държавен университет по Оптометрия. Беше скъпо,но за нас(15 човека от цяла България) бе важно да надградим знания и да добием първоначална квалификация,за да отговорим адекватно на нуждите на хората. Това се случи през лятото на 2009г. Минаха няколко години и към Медицински Колеж Варна се разкри паралелка за Медицински Оптик. Срок на обучение 3год. 6 семестъра. Понеже желаещите бяха много,а местата за държавна поръчка твърде малко ми се наложи да запиша платена форма на обучение 2107лв на семестър. След завършването на степен Бакалавър имах честта да бъда от първите записали се за редовна форма на обчение към МУ Варна специалност Оптометрист. За мен това беше сбъднат сън. Аз през цялото време на обучение учех и работех,гледах семейството си,гледах децата си,но знаех,че един ден аз имам бъдеще и надграждам до толкова,че ще бъда независим и няма да имам нужда от това да се моля за рецепти или да плащам под масата,за да може някой Офталмолог да ми праща рецепти за очила. Учех осъзнато(плащах си обучението сам),стремях се да запомням всичко ,но от стреса и напрежението отключих автоимунно заболяване,а след него претърпях сериозна животоспасяваща операция. Така ми се наложи да прекъсна за 2год. обучението ми. Върнах се през 2019 и завърших с много добър успех през 2020г. През цялото време на обучение от Бакалавър Медицински оптик до Магистър–Оптометрист общо 10 семестъра (5години) съм учил с ясното съзнание,че ще работя сам,независим и единствения коректив ще бъдат хората. Няма как да вкараш насила някой в оптиката и да му направиш рефракция,ако не си адекватен,отговорен и компетентен. Именно думата КОМПЕТЕНТЕН ми се набива в главата и искам да Ви запозная и припомня част от учебния план на двете форми на обучение през които съм преминал аз и моите колеги ,а те са : 1-Медицинска психология 2 -Медицинска физика 3-Анатомия и физиология на окото.Методи за изследване в офталмологията 4-Латински език и медицинска терминология 5-Оптика и оптични уреди 6 ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕФРАКЦИЯТА.Централно и периферно зрение 7- Очна оптика 8-Очна патология 8 Очни травми и лечение ..........това за Медицински Оптик 9-Клинична оптометрия 10. Алгоритъм на очното изследване и спешни състояния 11 КОРЕКЦИЯ С ОЧИЛА.........и много практика изцяло в СБОБАЛ Очна Болница Варна с реални пациенти. Лично аз съм влизал и в операционната,за да наблдавам на живо как се прави катарактална хирургия. След всичко това да се твърди и внушава,че ние сме некомпетентни,безотговорни хора които непременно трябва да работят под зоркия поглед на офталмолог когато предписват очила е това вече е въпиющ лобизъм в полза на всеки друг,но не и за хората. В колко малки населени места липсва офталмолог,липсва каквато и да е оптична практика? Да не говорим,че тук се погазват нашите права на специалисти и това няма как да остане без последствия за държавата,ако се приеме във вид,който ни "осакатява" драстично. Оптиките са здравни заведения – структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите (чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/). В тях не се осъществява лечебна дейност и медицинският стандарт „Очни болести“ не е приложим за тях. Съгласно чл. 26а от ЗЗ оптиките осъществяват дейности по: 1. здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт; 2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар; 3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. В допълнение, относими са и всички останали коментари, включени от МЗ към становище 26-00-1904/06.08.2025 г. Поставените в становищата въпроси, които не са предмет на медицинския стандарт (като дейността на оптиките и на оптометристите извън лечебните заведения), не подлежат на обсъждане в настоящата процедура по издаване на нормативен акт, тъй като са извън правното основание на проекта на медицински стандарт и не го касаят. 50 Проверете добре какви права и задължения имат оптометрстите в ЕС и САЩ. Проявете разум и знайте,че тук са поставени на карта много реални човешки съдби,а не следвайте личните интереси на овластена група офталмолози в битката им с техен колега,който е имал за цел да въведе една световно призната практика работеща само и единствено в полза на хората.