Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 21 и 53 от 2014 г., бр. 44 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 11 от 2020 г. и бр. 16 и 80 от 2021 г.) § 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Предварителната защита представлява комплекс от мерки за незабавна защита и дейности, който се предоставя на застрашено лице с издаване на акт на министъра на правосъдието или взето решение на Съвета по защита по реда на чл. 16а за срок до 30 дни. При необходимост срокът може да бъде удължен еднократно с не повече от 30 дни.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Програмата за защита на застрашени лица, наричана по-нататък „Програма за защита“, представлява комплекс от мерки за защита и дейности, предприемани по отношение на лица, получили статут на защитени лица по този закон, който се предоставя с издаване на акт на министъра на правосъдието или взето решение на Съвета по защита по реда на чл. 17.“ 3. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Бюрото по защита е длъжно да: 1. изпълнява мерките и дейностите от предоставената специална защита в съответствие с издадения акт на министъра на правосъдието или решението на Съвета по защита; 2. осигурява участието на лицето, на което е предоставена специална защита, в наказателното производство; 3. не разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на специалната защита съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (10) Лицето, на което е предоставена специална защита, е длъжно през времетраенето на защитата да: 1. избягва контакти с криминално проявени лица; 2. се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за специалната защита; 3. се съобразява с мерките за защита; 4. съобщава незабавно на Бюрото по защита чрез служителя за връзка всяка информация, свързана с неговата застрашеност, която му е станала известна; 5. изпълнява задълженията си към физически и юридически лица, които са възникнали преди и по време на специалната защита и които не се изпълняват от държавата; 6. информира незабавно Бюрото по защита чрез служителя за връзка за всички промени в състоянието си и за извършваните от него дейности по време на изпълнението на специалната защита; 7. не разгласява информация относно предоставената му специална защита.“ 1 § 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 5: „5. създаване и ползване на нови основни данни.“ 2. В ал. 2 се създава т. 6: „6. създаване и ползване на нови основни данни.“ 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Мерките по ал. 1, т. 5 и по ал. 2, т. 6 се прилагат само с изричното писмено съгласие на лицето, на което е предоставена специална защита. Новите основни данни не може да са еднакви с чужди основни данни. Не се допуска лицето да държи и да ползва едновременно документите с новите основни данни и тези с предходните му основни данни.“ 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Новите и предходните основни данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират и актуализират от съответните компетентни органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което се унищожават.“ 5. Алинея 7 се отменя. 6. В ал. 8 думата „застрашени“ се заличава. § 3. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) Специалната защита се осъществява от Бюрото по защита на застрашени лица към министъра на правосъдието, наричано „Бюро по защита“.“ § 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура към министъра на правосъдието.“ 2. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Информацията, създавана в Бюрото по защита, която не е държавна тайна, но нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или на друг правнозащитен интерес, представлява служебна тайна. (10) Ръководителят на Бюрото по защита определя със заповед видовете информация, която представлява служебна тайна.“ § 5. В чл. 14б, ал. 2 думите „защитените лица“ се заменят с „лицата, на които е предоставена специална защита“ и след думите „определен в“ се добавя „споразуменията или в“. § 6. В чл. 15, ал. 2, т. 4 в края на изречението се добавя „или от началника на областните служби „Изпълнение на наказанията“ – за обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража“. § 7. В чл. 16, ал. 2 след думата „семейно“ се добавя „здравословно“ и след думите „задълженията му към“ се добавя „държавата и“. § 8. В чл. 16б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думите „акта за“ се добавя „предоставяне на“; б) в т. 1 след думите „министъра на правосъдието“ се добавя „или решението на 2 Съвета по защита“; в) в т. 2 думата „служител“ се заменя със „служители“; г) в т. 4 буква „а“ се изменя така: „а) степента на заплахата за лицето, на което е предоставена предварителна защита, като изисква и получава актуална информация от органа, направил предложението по чл. 15, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност;“ д) в т. 5 след думата „становище“ се добавя „до министъра на правосъдието“ и след думата „възможността“ се добавя „и необходимостта“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Застрашеното лице подписва декларация за запознаване със съдържанието на предоставената предварителна защита и за задълженията му по чл. 5, ал. 10, както и за съгласие за започване на прилагането й, включително изследване на обстоятелствата по ал. 1, т. 4. Изпълнението на мерките по предоставянето на предварителна защита започва в срока по ал. 1, т. 1 от датата на подписване на декларацията. При отказ на застрашеното лице да подпише декларацията процедурата по предоставяне на специална защита се прекратява, считано от датата на отказа с акт на министъра на правосъдието, който е окончателен, за което се уведомява органът, предложил защитата.“ § 9. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „предоставяне на“ се заменят с „включване на застрашеното лице в Програмата за“; б) в т. 2 думите „предоставяне на“ се заменят с „включване на застрашеното лице в Програмата за“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита с решението си включва застрашеното лице в Програмата за защита или не допуска включване на застрашеното лице в Програмата за защита.“ § 10. В чл. 17а, ал. 1 думата „програмата“ се заменя със „специалната защита“. § 11. В чл. 17б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Ръководителят на Бюрото по защита или оправомощено от него длъжностно лице съобщава незабавно на органа, направил предложението за предоставяне на специална защита, всяка информация относно предмета на наказателното производство, във връзка с което лицето е придобило статут на защитено лице, която му е станала известна.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Бюрото по защита оценява необходимостта от продължаване на специалната защита за всяко защитено лице, за което изготвя становище до министъра на правосъдието.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 12. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В изпълнение на акта на министъра на правосъдието по чл. 17, ал. 2, т. 1 или на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, предложение първо, с което се предоставя защита преди изтичане на срока на предварителната защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“ 2. Създава се ал. 5: 3 „(5) При отказ на застрашеното лице да подпише споразумението по ал. 1, считано от датата на отказа, процедурата по предоставяне на специална защита се прекратява с акт на министъра на правосъдието, който е окончателен.“ § 13. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 5 в края на изречението се добавя „съгласно чл. 5, ал. 9 и 10“. 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. § 14. В чл. 20 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 в края на изречението се добавя „считано от датата на смъртта“. 2. В т. 3 в края на изречението се добавя „считано от датата на изтичане на срока“. § 15. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Действието на Програмата за защита се прекратява и по искане на защитеното лице, отправено до министъра на правосъдието чрез служителя за връзка. В този случай действието на Програмата за защита се прекратява, считано от датата на постъпване на писменото искане в Бюрото по защита.“ §16. В чл. 27 ал. 2 се изменя така: „(2) За взетите мерки по ал. 1 ръководителят на Бюрото по защита уведомява министъра на правосъдието.“ Преходни и заключителни разпоредби § 17. Разпоредбата на чл. 6, ал. 6 се прилага спрямо лица, за които към момента на влизане в сила на този закон е прекратено действието на Програмата за защита и същите използват новите основни данни и издадените въз основа на тях документи. § 18. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г.) в чл. 123 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1: а) основният текст се изменя така: „1. лична физическа охрана за срок до 60 дни, който може да бъде удължен при необходимост с не повече от 30 дни от органите по ал. 1 и се осигурява от:“; б) в буква б) думите „Бюрото по защита при“ се заменят с „Бюрото по защита на застрашени лица към“. 2. В ал. 4 се създава нова т. 7: „7. задължение за изпълнение на указанията за безопасност, давани от органа, изпълняващ охраната в случаите по ал. 2, т. 1;“. 4 3. Досегашната т. 7 става т. 8. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Мярката за защита по ал. 2, т. 1 се отменя: 1. по молба на лицето, по отношение на което е взета; 2. при неспазване от него на указанията за безопасност на защитата, с които лицето е запознато от органа, изпълняващ охраната; 3. при отпадане на необходимостта от нейното прилагане; 4. с изтичане на сроковете по ал. 2, т. 1, с акт на органа по ал. 1, който се постановява в седемдневен срок от уведомяване за настъпване на обстоятелствата.“ 5. Алинея 8 се изменя така: „(8) В сроковете по ал. 2, т. 1 прокурорът или съдът може да предложи предоставяне на специална защита спрямо свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.“ § 19. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 49 и 50 от 2025 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 56, ал. 3 се създава т. 11: „11. Бюрото по защита на застрашени лица към министъра на правосъдието.“ 2. В чл. 56а, ал. 3 се създава т.16: „16. Бюрото по защита на застрашени лица при министъра на правосъдието.“ § 20. В седемдневен срок от влизането в сила на този закон органите по чл. 123, ал. 2, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс отправят искане за произнасяне по необходимостта за продължаване или отпадане на мерките за защита по заварените случаи на предоставена незабавна защита до съответния прокурор или съд, които се произнасят в 14-дневен срок от получаване на искането. 5

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Предложенията за промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЛЗВНП) са изготвени на база анализ на наложилата се практика по предоставянето на специалната защита. 2. Цели на предложения законопроект Целта на предложените изменения е свързана с улесняване и оптимизиране изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита на застрашени лица при министъра на правосъдието (Бюро по защита) по изпълнение на специалната защита. Също така е необходимо да се прецизира нормативната уредба, относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и оптимизира изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита по изпълнение на специалната защита по ЗЗЛЗВНП. Компетентни да осъществяват незабавната защита по чл. 123 от НПК са органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка със законопроекта се предлага прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. Формулират се по-прецизно задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно на ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита, със законопроекта се предлага достъп на Бюрото по защита до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а от Закона за кредитните институции. 3. Същност на законодателните промени В чл. 5 се предлага изменение на ал. 3 и 4, като се прецизират текстовете, свързани със Специалната защита, която се осъществява чрез предварителната защита и Програмата за защита на застрашени лица. В ал. 9 и 10 се предлага да бъдат формулирани задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Тези задължения досега бяха уредени в чл. 19, ал 2 и 3, но систематичното им място следва да бъде в чл. 5, раздел I „Същност на специалната защита“. В чл. 6, ал. 1, т. 5 и в ал. 2, т. 6 се въвежда създаване и ползване на нови основни данни като самостоятелен вид мярка за защита, а в ал. 5 и 6 се прецизира уредбата по прилагане 1 на мярката нови основни данни, които се създават с изричното писмено съгласие на лицето, като не се допуска то да ползва едновременно документи с новите и предходните основни данни. Новите и предходните данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират от компетентните органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което ще се унищожават по съответния ред. Към момента създаването и ползването на нови основни данни от лицата, на които е предоставена специална защита, е предвидено в закона като допълнителна дейност. Практиката показва, че създаването и ползването на нови основни данни е един от най- ефикасните методи за защита, който се прилага почти във всички случаи. Целта е тази допълнителна дейност да се обособи като мярка за защита, която да може да се прилага заедно с другите мерки за защита или самостоятелно. В случаите когато лицето е ползвало новите си основни данни и е постигнало добра социална интеграция в новата среда и финансова независимост, не е необходимо и целесъобразно да се прилагат други мерки от специалната защита, респ. да се разходват финансови средства и човешки ресурси. Единствената подходяща и приложима мярка би била именно ползването на новите основни данни, на които лицето е изградило история – социални контакти, квалификации, образование, трудов стаж и т.н. От друга страна, ако създаването и ползването на нови основни данни се обособи като мярка за защита и може да се прилага самостоятелно в случаите, когато лицето е постигнало добра социална интеграция и финансова независимост, ще се създаде възможност да се приложат и другите мерки от специалната защита, ако в бъдещ момент степента на застрашеност спрямо лицето се повиши и възникне реална и непосредствена заплаха за неговия живот и здраве. Действащата към момента разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП е приложена спрямо определен брой лица, които са поискали да продължат да ползват новите си основни данни след приключване на Програмата за защита. Практиката показва, че за тези лица продължава да съществува необходимостта от администриране и актуализиране на новите и предходните им основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно закона, когато лицето ползва документи с новите си основни данни, документите с предходните основни данни се съхраняват в Бюрото по защита, т.е. когато се засягат законните интереси на държавата, на трети лица или интереси на самото лице, необходимо е оказване на съдействие от страна на Бюрото. По-сериозен е проблемът, когато тези лица, за които е приключила Програмата за защита и е приложена сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП, потърсят помощ и съдействие от Бюрото, в случай че степента на застрашеност спрямо тях се е повишила или е възникнала реална и непосредствена заплаха за техния живот и здраве. В такава ситуация Бюрото не би могло и няма законово основание да приложи каквито и да било мерки за защита спрямо лицето, тъй като то вече е извън Програмата за защита. Предлаганите промени в чл. 13 и чл. 14, ал. 1 имат за цел единствено правно- техническо прецизиране на регламентацията на Бюрото по защита като самостоятелна структура към министъра на правосъдието. С оглед на необходимостта от регламентиране на категориите информация, създавана в Бюрото по защита, подлежаща на класификация като служебна тайна, в чл. 14 в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация се предлага да се създадат ал. 9 и 10. В чл. 14б, ал. 2 е необходимо разпоредбата да бъде изменена в две насоки: от една страна, понятието „защитени лица“ да се замени с актуалното понятие „лицата, на които е 2 предоставена специална защита“, и от друга да бъде изяснено, че издаването на удостоверителни документи и актове за гражданско състояние се извършва по ред, определен в инструкции или споразумения по чл. 5, ал. 8 от закона, а именно споразумения за сътрудничество и взаимодействие и съвместни инструкции между министъра на правосъдието и органите на държавна власт и местно самоуправление. В чл. 15, ал. 2, т. 4 се предлага допълнение, отнасящо се до възможността предложението за предоставяне на защита да се прави служебно от началника на областните служби „Изпълнение на наказанията“ за обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Досега предложение можеше да се прави само от началника на затвора за осъдените лица. С изменението в чл. 16, ал. 2 се предлага прецизиране на изискванията към декларацията, която попълва застрашеното лице при включването му в специалната защита, като следва да посочи своето здравословно състояние и задължения към държавата, ако има такива. Досега лицето посочваше само семейно и материално състояние, и задължение към трети лица. Предоставянето на информация относно здравословното състояние на лицето е нужно, за да може да се предостави при необходимост медицинско лечение, както и с оглед преценка дали не представлява опасност за околните и охраняващия екип. В чл. 16б се прецизира определянето на степента на заплаха за застрашеното лице и предоставянето на актуална информация от компетентните органи. Предлага се правно-техническо прецизиране на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 относно включването на застрашеното лице в Програмата за защита. В случаите на чл. 17а, а именно случаите на незабавна промяна на вида на предоставената защита, се предвижда възможност ръководителят на Бюрото по защита да нарежда изпълнение на мерки не само от Програмата за защита, но и от предварителната защита, напр. мерки по чл. 6, ал. 1, т. 1 - лична физическа охрана, и т. 3 - настаняване на безопасно място. Практиката е показала необходимост от спешното прилагане именно на такива мерки. С измененията в чл. 17б, ал. 2 се предлага Бюрото по защита да оценява необходимостта от продължаване на специалната защита за всяко защитено лице и да изготвя становище до министъра на правосъдието, без това да е обвързано с шестмесечен период, както е определено в сега действащия текст. По този начин оценяването може да се извършва по-често или по-рядко в зависимост от конкретния случай. С изменението на чл. 18, ал. 4 се регламентира редът за прекратяване на специалната защита, в случай че лицето откаже да подпише споразумението по чл. 18, ал. 1, с което същото придобива статут на защитено лице. С измененията в чл. 20 и 22 се цели да се определи от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, съответно в кой момент лицето губи качеството на защитено лице. В чл. 16б, ал. 2, изр. 2 от ЗЗЛЗВНП ясно е определено, че от датата на подписване на декларацията от застрашеното лице започва изпълнението на мерките по предоставяне на предварителна защита. В чл. 18, ал. 2 се определя, че от датата на подписване на споразумението лицето придобива статут на защитено лице с произтичащите от това права и задължения за него. Следвайки този законодателен подход, в глава втора, раздел V от закона „Прекратяване на действието на Програмата за защита“ се предлага да се регламентира от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, посочени в чл. 20 и чл. 22 от ЗЗЛЗВНП. В чл. 22 (случаите, когато действието на програмата за защита се прекратява по искане на защитеното лице) изрично се определя, че действието на програмата за защита се прекратява, считано от 3 датата на постъпване на писменото искане в Бюрото по защита. Уточнението е от съществено значение предвид доброволния характер на Програмата за защита, т.е. след отпадане на съгласието на защитеното лице е необходимо в същия момент да се прекрати нейното действие. От този момент отпадат и задълженията и отговорността на Бюрото по защита да изпълнява мерките за защита спрямо защитеното лице. Прецизира се разпоредбата на чл. 27, ал. 2, която е приета през 2008 г. и кореспондира с действащата към онзи момент регламентация, определяща Съвета по защита като единствен компетентен орган, вземащ решение за включване на лица в Програмата за защита. Тогава е била регламентирана и фигурата на председател на Съвета по защита, която сега липсва. Съгласно действащия закон министърът на правосъдието има самостоятелна компетентност да включва лица в Програмата за защита при наличие на съответните законови предпоставки. В този смисъл предвиденото уведомяване на председателя на Съвета по защита по чл.27, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП за мерките по ал. 1 не е в съответствие с актуалната уредба и с принципа „необходимост да се знае“. С преходна разпоредба се урежда възможността предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 да се прилага и спрямо лица, за които към момента на влизане в сила на този закон е прекратено действието на Програмата за защита и същите използват новите основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 новите и предходните основни данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират и актуализират от съответните компетентни органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което се унищожават. С проекта на ЗИДЗЗЛЗВНП се предлагат изменения в чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за кредитните институции (ЗКИ): - защита на свидетеля по чл. 123, ал. 1 НПК се разпорежда с акт на прокурора или съда по искане на свидетеля или с неговото съгласие, като се вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. Компетентни да осъществяват тази дейност са органите на МВР или Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка, нормативната уредба, уреждаща предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на НПК, се нуждае от прецизиране. В ал. 2 на чл. 123 НПК се предлага регламентиране на срока за лична физическа охрана осъществяван от органите на МВР или ББЗЛ, а именно 60 дни с възможност този срок да бъде удължен с 30 дни от прокурора или съда, за което органите, осъществяващи защитата, ще ги уведомяват. Предвижда се задължение за свидетеля да изпълнява указанията за безопасност на компетентните органи за охрана, както такова задължение е предвидено за охраняваните държавни лица по чл. 16, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. В случай на неспазване на указанията за безопасност от защитения свидетел, органите за охрана ще могат да уведомят прокурора или съда, взели мярката за защита, да постановят нейното отпадане в 7-дневен срок от уведомяване за настъпване на това обстоятелство. В преходната разпоредба се предвижда в 7-дневен срок от влизането в сила на закона при заварените случаи на лична физическа охрана по чл. 123, ал. 2, т. 1 НПК органите на МВР или ББЗЛ да уведомяват съответния прокурор или съд за произнасяне по 4 необходимостта за продължаване или отпадане на мярката за защита, като те следва да се произнесат в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. - в чл. 56, ал. 3 и чл. 56а, ал. 4 ЗКИ са регламентирани компетентните органи, които имат достъп до Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове, създадени и поддържани от Българската народна банка. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, е необходим достъп до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предлаганият законопроект ще се постигнат следните резултати: - оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - по-прецизно формулиране на задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - отстраняване на предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; - създаване на законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита на застрашени лица върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 5

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗИД на ЗЗЛЗВНП) ………………………………………… Лице за контакт: Александър Стефанов–държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Анна Гочкова-Цаловска – началник на отдел в Бюрото по защита на застрашени лица Телефон и ел. поща: 02/ 9237 344 al_stefanov@justice.government.bg 02/8101141 A_Gochkova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост за оптимизиране на изпълнението защита на застрашени лица“ (БЗЗЛ) към министъра на защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка както и прецизиране на нормативната уредба, относно условията и реда на чл. 123 от Наказателно-процесуалния 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото В практиката по прилагането на ЗЗЛЗВНП се установява неясноти в действащата нормативна уредба и да се защита и на Програмата за защита на застрашени лица. Съгласно чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛЗВНП, наред с функциите защита Бюрото по защита организира и осъществява личната техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния компетентни да осъществяват тази дейност са органите (МВР и БЗЗЗЛ), като твърде общата регламентация води разпоредбата. В тази връзка, нормативната уредба относно при условията и реда на НПК се нуждае от прецизиране. на основната дейност на „Бюрото по правосъдието по изпълнение на специалната с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП), предоставянето на лична физическа охрана при кодекс (НПК). възникване: необходимост от това да бъдат преодолени прецизира съдържанието на Предварителната си по осъществяване на специалната физическа охрана на защитени свидетели, лица, с които те са в особено близки кодекс. Съгласно чл. 123 от НПК на Министерството на вътрешните работи до неясноти в практиката по прилагане на предоставянето на лична физическа охрана 2 Необходимо е да се формулират по-прецизно задълженията на БЗЗЛ и на лицето, на което се предоставя специална защита. Следва да бъде уреден достъпът на БЗЗЛ до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а от Закона за кредитните институции, във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно на ефективен контрол от страна на БЗЗЛ върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатираният в т. 1 проблем. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения в ЗЛЗВНП, НПК и ЗКИ. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като са необходими законодателни промени за оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, както и прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. Необходимо е законова уредба на достъпа на БЗЗЛ до информационни системи по чл. 56 и 56а ЗКИ. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени не произтичат от правото на ЕС. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цел 1: Оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита по ЗЛЗВНП, както и прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерството на правосъдието; - Министерството на вътрешните работи; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Разследващите органи от МВР, Агенция „Митници“ и КПК; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; 3 - Участници в наказателното производство: свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, осъден, вещо лице, поемно лице, възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения; - Българската народна банка. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост за оптимизиране на изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита на застрашени лица (БЗЗЛ) по изпълнение на специалната защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЛЗВНП), както и прецизиране на нормативната уредба, относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - няма да се оптимизира изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - няма да бъдат формулирани по-прецизно задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - няма да се отстранят предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; - няма да е налице законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 4 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство “: Описание: Необходимо е да се предложат законови промени, за да се постигне оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица. Следва да бъдат формулирани по-прецизно задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Също така съгласно чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛЗВНП като съпътстваща дейност е уредена функцията на БЗЗЛ по организация и осъществяване на лична физическа охрана на свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения при условията и реда на чл. 123 НПК. Съгласно чл. 123 от НПК компетентни да осъществяват тази дейност са органите на МВР и БЗЗЛ, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка, нормативната уредба, относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на НПК, се нуждае от прецизиране. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно на ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита е необходим достъп на БЗЗЛ до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Основните предлагани промени ще са следните: - оптимизиране изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - формулиране по-прецизно задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - отстраняване на предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ, при условията и реда на чл. 123 НПК; - създаване на законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита на застрашени лица върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - оптимизира изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - формулират по-прецизно задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; 5 - отстранят предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; - създаде законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита на застрашени лица върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „Н ЕНОРМАТИВНА НАМЕСА “: Описание: Не е възможно предприемането само на организационни мерки. Необходимо е уреждането на проблема с нормативен акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде решен единствено чрез организационни мерки Отрицателните въздействия биха били: - няма да се оптимизира изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - няма да бъдат формулирани по-прецизно задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - няма да се отстранят предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; 6 по задължения самоволно Проектът 1.1. 1.2. - няма защита предприемане Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително да е налице законово на застрашени към държавата, на действия за не е изпълнявало въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните основание по лица върху физически и юридически връщане на финансовите задълженията си по (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за задължението на застрашеното лица или поемането средства, използвани специалната защита. страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни ефективен контрол лице да изпълнява на нови такива, за защита, когато страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) от страна на Бюрото финансовите си както и в случаи на застрашеното лице нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на ГПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел: Оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита по ЗЛЗВНП и прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. ниска висока ниска 7 т с о н с а к и ф Е Цел: Оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита по ЗЛЗВНП и прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел: Оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита по ЗЛЗВНП и прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. ниска висока ниска 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант 2 вариант: Нормативна намеса: „Изменение и допълнение на ЗЗЛЗВНП“ 8 Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 9 Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство; 2. Наказателно-процесуален кодекс. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/2135495492 2. https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 10 Име и длъжност: Дата: Подпис: 9.7.2025 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev