Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация

Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ – министър на труда и социалната политика ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация (ЗИД на ЗЗДискр.). С проекта на ЗИД на ЗЗДискр. се предлагат промени в националното законодателство, които са свързани с транспониране на две директиви относно стандартите за органите по въпросите на равенството: - Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране на лицата, независимо от тяхната раса или етнически произход, равното третиране на лицата по въпросите на заетостта и професиите, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, равното третиране на жените и мъжете по въпросите на социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО (ОВ, L, 2024/1499 от 29.05.2024 г.) (съкратено Директива 2024/1499); - Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС (ОВ, L, 2024/1500 от 29.05.2024 г.) (съкратено Директива 2024/1500). Като държава членка на Европейския съюз, Република България, има задължение да привежда националното си законодателство в съответствие с европейското право. В случай, че това не бъде направено, има риск от налагане на финансови санкции от ЕК за нарушение. Срокът за приемане и публикуване на нормативните промени, които въвеждат разпоредбите на двете директиви в националното законодателство, е до 19 юни 2026 г. Двете директиви са идентични по същество, но са приети на две различни правни основания от Договора за функционирането на Европейския съюз. Целта на директивите е въвеждането на минимални изисквания за укрепване на ролята на органите по въпросите на равенството в целия ЕС по отношение на техния мандат, независимост, ресурси, достъпност, задачи, правомощия. Така се очаква да се постигне по- добро прилагане на правото на ЕС в областта на равенството и да се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация. Българският орган по въпросите на равенството, съгласно Парижките принципи във връзка със статута на националните институции по правата на човека, приети от ООН, е Комисията за защита от дискриминация, в чиято функционална компетентност е Законът за защита от дискриминация. Разпоредбите на директивите попадат в предметния обхват и приложното поле основно на Закона за защита от дискриминация. Затова системното място на предложените законови промени е в този закон. Националното законодателство и основно Закона за защита от дискриминация съответстват във висока степен на разпоредбите на двете директиви. С предлагания проект на нормативен акт се цели въвеждането на мерки за засилване на гаранциите за независимост и свобода от външно влияние на членовете на Комисията за защита от дискриминация, при осъществяване на служебните им задължения в изпълнение на правомощията и процедурите при нарушения. За да функционира Комисията като истински независим държавен орган, респективно заседателните състави следва да имат гаранции от възможни външни форми на намеса (например натиск върху член на заседателния състав от физически и юридически лица, които са или са били страни в производство пред КЗД). Именно липсата на такава изрична уредба в националното законодателство дава възможност за атакуване на независимостта на самия орган и на членовете на КЗД персонално. Това би могло да рефлектира върху формиране на вътрешното убеждение при постановяване на решенията на съответните заседателни състави. След 2012 г. изключение са членовете на КЗД, които не са подвеждани под наказателна отговорност по дела от частен характер във връзка с постановени административни актове по производства за защита от дискриминация. Воденето на дела срещу членовете на КЗД във връзка с изпълнението на служебни задължения по ЗЗДискр. е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от Гражданскопроцесуалния кодекс, в случай, че същото лице сезира КЗД с нов казус, което се случва нерядко. С оглед осигуряване стабилитет на административния акт, членовете на КЗД се възползват от тази правна възможност и се отвеждат от състава, на който е разпределена последващата преписка. В случаите на оплаквания за множествена дискриминация, това води до невъзможност за формиране на състав, което от своя страна е пречка за упражняване правомощията на Комисията. Така се препятства възможността да се ползва дадената по Закона за защита от дискриминация възможност за защита по административен ред. Въвежда се също изискване за предварително съгласие на лицето за участието от негово име на КЗД в съдебно производство. В Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. се регламентира въвеждането на двете директиви 2024/1499 и 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството, Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на 2 принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, които попадат в обхвата на двете нови директиви и в компетенциите на органите по въпросите на равенството. Едновременно с предложените законодателни промени се въвеждат и промени в организацията на работа на КЗД, чрез Правилника за устройството и дейността на Комисията и в длъжностни характеристики на служителите. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, поради което към проекта е приложена финансова обосновка, изготвена по образец, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Предложеният проект на ЗИД на ЗЗДискр. въвежда нормативни актове, приети от институциите на ЕС - Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 г. и Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите на органите по въпросите на равенството. Във връзка с това са изготвени и приложени две справки за съответствие с европейското право. Съгласно чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове (ЗНА) проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, заедно с мотивите, съответно докладът и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА е публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 20.08.2025 г. със срок за представяне на становища и предложения до 19.09.2025 г. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени, съгласно приложената справка. След приключването на обществената консултация по чл. 26, ал. 3 на ЗНА и преди днешното заседание, на интернет страницата на Министерството и на Портала за обществени консултации на МС е публикувана справка за постъпилите предложения, заедно с мотиви за неприетите предложения. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание на чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме решение, с което да одобри предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. МИНИСТЪР: БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ 3

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация 1. Причини, които налагат приемането на проекта на нормативен акт: Причината, която налага приемането на проекта на нормативен акт е задължението на Република България като държава членка на Европейския съюз да привежда националното си законодателство в съответствие с правото на Съюза. С предложения проект на нормативен акт се въвеждат разпоредбите на две директиви относно стандартите за органите по въпросите на равенството: - Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране на лицата, независимо от тяхната раса или етнически произход, равното третиране на лицата по въпросите на заетостта и професиите, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, равното третиране на жените и мъжете по въпросите на социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО (ОВ, L, 2024/1499 от 29.05.2024 г.) (съкратено Директива 2024/1499); - Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС (ОВ, L, 2024/1500 от 29.05.2024 г.) (съкратено Директива 2024/1500). Директивите следва да бъдат транспонирани в националното законодателство в срок до 19 юни 2026 г. В случай, че това не бъде направено, има риск от налагане на финансови санкции и накърняване на международната репутация на страната. Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 установяват общи за целия ЕС минимални изисквания за органите по въпросите на равенството, за да се постигне по- добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството и да се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация. Органите по въпросите на равенството са национални публични институции, създадени в държавите членки, за да насърчават равенство за всички и да се борят срещу дискриминацията. Това са независими организации, които защитават и подпомагат жертвите на дискриминация, наблюдават и докладват по въпроси, свързани с дискриминацията. Те играят основна роля в архитектурата на ЕС за недискриминация. Основният проблем, който двете директиви адресират е необходимостта от оправомощаване/засилване на ролята на органите по въпросите на равенството и липсата на общи за целия ЕС минимални изисквания. Понастоящем съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на правомощията, независимостта, ресурсите, достъпността и ефективността на органите по въпросите на равенството в рамките на ЕС. Тези различия са предпоставка за различни равнища на защита срещу дискриминация в държавите членки. Това рефлектира неблагоприятно върху постигането на по-добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството и усилията на ЕК по пътя към Съюз на равенство. Поради това са приети двете директиви 2024/1499 и 2024/1500 за въвеждане на минимални стандарти за органите по въпросите на равенството в целия ЕС и за укрепването им, по-специално по отношение на тяхната независимост, ресурси и правомощия. 1 Двете директиви са идентични по същество. Разликата е в приложимия обхват, който се определя от засегнатите директиви (2000/43/ЕО, 2004/113/ЕО, 2006/54/ЕО, 2010/41/ЕС), посочени в наименованията на двете нови директиви и съответно изискванията за различни занонодателни процедури за приемането им. Двете директиви са приети на две различни правни основания от ДФЕС: Директива 2024/1499 - на основание чл. 19, параграф 1 по специална законодателна процедура за съгласие (приемане с единодушие) и Директива 2024/1500 - на основание чл. 157, параграф 3 по обикновена законодателна процедура (приемане с квалифицирано мнозинство). Директивите установяват общи за целия ЕС минимални изисквания за органите по въпросите на равенството в редица области: • Разширени компетенции за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация в областта на заетостта (Директива 2000/78/ЕО), и дискриминацията, основана на пола, в областта на социалното осигуряване (Директива 79/7/ЕИО); • Законово изискване органите за равенство да бъдат независими от външно влияние по отношение на тяхната вътрешна структура, отчетност, персонал и организационни въпроси; • Законово изискване за осигуряване на адекватността на ресурсите (човешки, технически и финансови) за изпълнение на техните функции, които трябва да бъдат достатъчни и стабилни; • Повишени правомощия за провеждане на разследвания, което позволява на органите за равенство да извършват установяване на факти, като си сътрудничат със съответните публични органи за тази цел; • Повишени правомощия за участие в алтернативно разрешаване на спорове в случаи на дискриминация, в съответствие с националното законодателство и практика; • Изискване публичните институции да се консултират с органите по въпросите на равенството по въпроси, свързани с дискриминацията, и органите по въпросите на равенството да бъдат упълномощени да извършват дейности за предотвратяване на дискриминацията и насърчаване на равно третиране, например чрез насърчаване на положителни действия и интегриране на равенството; • Повишаване на осведомеността, така че борбата срещу дискриминацията да може да се води и чрез превантивен, а не само като реактивен подход; • Сътрудничество между органите по въпросите на равенството в различни държави членки, позволяващо извличане на поуки от най-добрите практики за насърчаване на равно третиране. С новото законодателство се гарантира, че органите по въпросите на равенството в ЕС ще могат да разгърнат пълния си потенциал и да се борят по-ефективно с дискриминацията. Българският орган по въпросите на равенството, съгласно Парижките принципи във връзка със статута на националните институции по правата на човека, приети от ООН, е Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в чиято функционална компетентност е Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). ЗЗДискр. регламентира правомощията на КЗД. Националното законодателство и основно ЗЗДискр. съответства във висока степен на разпоредбите на двете директиви. Въпреки това някои разпоредби на директивите не намират пълно съответствие. Необходимо е да се засилят гаранциите за независимост и свобода от външно влияние на органа по въпросите на равенството при изпълнението на неговите правомощия и процедури за действие при нарушения. 2. Цели, които се поставят с приемането на проекта на нормативен акт: Основната цел, която се поставя с приемането на проекта на нормативен акт е България да транспонира Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 относно 2 стандартите за органите по въпросите на равенството. С привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз ще се избегне риска от налагане на финансови санкции на България. Предложените промени в Закона за защита от дискриминация предвиждат: • Засилена независимост и свобода от външно влияние на членовете на КЗД. Изискването на директивите е държавите членки да гарантират, че органите по въпросите на равенството са независими и свободни от външно влияние (чл. 3 „Независимост“) за ефективно упражняване на мандата по отношение на равенството. В тази връзка се предлага да се въведе нова алинея 6 в чл. 40 на ЗЗДискр., с коята се укрепва независимостта и свободата от външно влияние на членовете на КЗД при осъществяване на служебните си задължения. ЗЗДискр. в чл. 40 регламентира статута, правомощията, отчетността на КЗД пред Народното събрание, като „независим специализиран държавен орган“. В националното ни законодателство не е предвидена изрична разпоредба за независимост на членовете на КЗД при изпълнението на техни служебни задължения, при участието им в съответните заседателни състави, формирали своето вътрешно убеждение и подписали съответното решение по дадена преписка. Такава уредба е предвидена само за независимата съдебна власт. Подобно на съда, заседателните състави на КЗД решават казуси от всички сфери на обществения живот, с изключително голям обществен интерес и с голяма фактическа и правна сложност. За да може да функционира като истински независим държавен орган КЗД, респективно нейните заседателни състави следва да имат гаранции от възможни външни форми на намеса (например натиск върху член на заседателния състав от физически и юридически лица, които са или са били страни в производство пред КЗД). Именно липсата на такава изрична уредба дава възможност за атакуване на независимостта на самия орган и на членовете на КЗД персонално. Това би могло да рефлектира върху формиране на вътрешното убеждение при постановяване на решенията на съответните заседателни състави. Това изменение се налага и във връзка с образувани през годините наказателни дела от частен характер /НЧХД/ срещу членове на КЗД във връзка с произнесени от тях решения по преписки в Комисията, с които дадена страна в производството не е съгласна. Недоволната от решението страна твърди, че с описаното в мотивите на решението са осъществени съставите на „клевета“ – чл. 148 от Наказателния кодекс и „обида“ – чл. 146 от същия. В съответствие с Парижките принципи, като гаранция за независимостта на КЗД като национален орган по правата на човека, е необходимо да се регламентира, че в процеса на вземане на решения на членовете на заседателните състави на КЗД трябва да са независими и да могат да действат без каквито и да е ограничения (от неправомерно влияние, заплахи или вмешателство, директни или индиректни, от какъвто и да е източник и по каквато и да е причина), като следва да се установи подходящ баланс между нуждата да се защити самото производство за защита от дискриминация от деформации и натиск (на частни лица, политически, медиен или друг), и интереса от открита публична или медийна дискусия по въпроси от обществен интерес. Едновременно с предложените законодателни промени се въвеждат промени в организацията на работа на КЗД чрез Правилника за устройството и дейността на КЗД и в длъжностни характеристики на служители на КЗД. Независимостта е основна ценност, предпоставка за върховенството на закона и гаранция за справедлив процес, което следва да бъде гарантирано за дейността на Комисията за защита от дискриминация. След 2012 г. изключение са членовете на КЗД, които не са подвеждани под наказателна отговорност във връзка с постановени административни актове по производства за защита от дискриминация. 3 Воденето на дела срещу членовете на КЗД във връзка с изпълнението на служебни задължения по ЗЗДискр. е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от Гражданскопроцесуалния кодекс, в случай, че същото лице сезира КЗД с нов казус, което се случва нерядко. С оглед осигуряване стабилитет на административния акт, членовете на КЗД се възползват от тази правна възможност и се отвеждат от състава, на който е разпределена последващата преписка. В случаите на оплаквания за множествена дискриминация, това води до невъзможност за формиране на състав, което от своя страна е пречка за упражняване правомощията на комисията. Така се препятства възможността да се ползва дадената по Закона за защита от дискриминация възможност за защита по административен ред (Глава IV от ЗЗДискр.). Комисия за защита от дискриминация нееднократно е идентифицирала този проблем, който е поставян като акцент в редица доклади и становища по дадени въпроси, касаещи нейната дейност, включително и в годишните отчети на Комисията, които съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗДискр. се депозират пред Народното събрание на Република България. С предлаганото допълнение - нова алинея 6 в чл. 40 на ЗЗДискр., ще се постигне пълно съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 3 на двете директиви и с тяхната ключова цел за осигуряване на независимост и свобода от външно влияние на органите по въпросите на равенството при тяхното функциониране. • Предварително съгласие на лицето за участието от негово име на КЗД в съдебни производство. Директивите изискват държавите членки да гарантират, че органите по въпросите на равенството имат правомощия да участват в съдебни производства, свързани с прилагането на принципа на равно третиране, от името на една или няколко жертви, за което се изисква одобрение от страна на последните (чл. 10 „Съдебни спорове“). Понастоящем ЗЗДискр. с разпоредбата на чл. 47, т. 5 регламентира правомощия на КЗД да участва в съдебни производства, но не посочва изрично необходимостта от предварително одобрение/съгласие от страна на лицето относно участието от негово име на КЗД в съдебно производство. Предложеното допълнение на текста на чл. 47, т. 5 регламентира това изискване, постановено в двете директиви - участието на КЗД в съдебни производства от името на дадено лице да става след предварително получено съгласие на лицето. Така съответствието с разпоредбата на двете Директиви ще бъде пълно. • Разпоредби, регламентиращи въвеждане на директиви в националното законодателство. В националното законодателство отсъстват разпоредби, които регламентират въвеждането на двете нови директиви 2024/1499 и 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството, Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, които попадат в обхвата на двете нови Директиви, които попадат в обхвата на компетенции на органите по въпросите на равенството. Този пропуск се преодолява с предложените относими текстове, които да бъдат въведени в Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. • Промени в записа на наименованието на приета директива. С цел коректност на пълното наименование на Директива 2004/113/ЕО, която попада в обхвата на компетенции на органите по въпросите на равенството, се предлага допълнение на текста на § 2 от Закона за допълнение на Закона за защита от дискриминация (ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г.). Този параграф регламентира въвеждането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение 4 на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ, L 373/37 от 21.12.2004 г.) в Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Предлага се да се допълнят датата на директивата и информацията за публикуването й в Официален вестник. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация няма въздействие върху държавния бюджет. Предвидените разпоредби в Закона за защита от дискриминация не изискват допълнителни разходи/трансфери/други плащания. За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. Предлаганите със законопроекта изменения не водят до увеличаване на административната тежест за заинтересованите страни. С предлаганите със законопроекта изменения не се създава нов лицензионен или регистрационен режим, ефекта от прилагането на който да се характеризира с увеличаване на административната тежест. 4. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт • Приведено национално законодателство в съответствие с правото на ЕС: Така ще се избегне риска от налагане на финансови санкции на България за нарушение. • Спазени европейските цели, заложени в директивите: България ще спази европейските цели за укрепване на органите по въпросите на равенството и насърчаване на по-голяма еднородност на техните правомощия и условия на функциониране в държавите членки, като същевременно се зачитат съществуващите функциониращи структури и подходи на национално равнище. • Българският орган по въпросите на равенството ще бъде укрепен по отношение на своята независимост и свобода от външно влияние при осъществяване на служебните си задължения и ще функционира в съответствие с минималните стандарти за тези органи за целия ЕС. Това ще допринесе за по-ефективна превенция и защита от дискриминация и ще улесни сътрудничеството с други държави и международни организации. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е изготвен с цел въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството. Проектът на ЗИД на ЗЗДискр. съдържа разпоредби, транспониращи посочените два акта на Европейския съюз, поради което са изготвени и приложени две таблици за съответствие с правото на Европейския съюз. 5

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на труда и социалната политика Нормативен акт: Проект на решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация Законопроектът е изготвен в изпълнение на мярка № 131 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз Лице за контакт: Ирина Иванова, началник на отдел РВАСП, дирекция ПХУРВСП Телефон и ел. поща: 02/8119 418 Irina.Ivanova2@mlsp.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1 Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1: Необходимост от транспониране - Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май по въпросите на равенството в областта на тяхната раса или етнически произход, заетостта и професиите, независимо от тяхната или сексуална ориентация, равното третиране социалното осигуряване и достъпа и директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО (ОВ, L, 2024/1499); - Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския относно стандартите за органите по въпросите третиране и равните възможности на жените и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и (съкратено Директива 2024/1500). Двете директиви са публикувани в Официалния г. и са влезли в сила на 19 юни 2024 г. Съгласно трябва да въведат в сила законовите, необходими, за да бъдат Директивите транспонирани до 19 юни 2026 г. и незабавно да информират Република България, като държава членка да привежда националното си законодателство съюз. В случай, че това не се направи, има накърняване на международната репутация причините за неговото/тяхното възникване. По в националното законодателство на: 2024 година относно стандартите за органите равното третиране на лицата, независимо от равното третиране на лицата по въпросите на религия или убеждения, увреждане, възраст на жените и мъжете по въпросите на предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на 2024/1499 от 29.05.2024 г.) (съкратено Директива парламент и на Съвета от 14 май 2024 година на равенството в областта на равното и мъжете в областта на заетостта и професиите 2010/41/ЕС (ОВ, L, 2024/1500 от 29.05.2024 г.) вестник на Европейския съюз от 29.05.2024 чл. 24 и от двете Директиви, държавите-членки подзаконовите и административните разпоредби, в националното законодателство, най-късно Комисията за това. в Европейския съюз (ЕС), има задължение в съответствие с правото на Европейския риск от налагане на финансови санкции и на страната. 2 Цел на директивите Директивите установяват общи за целия ЕС минимални изисквания за органите по въпросите на равенството, за да се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация, за да се постигне по-добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството. Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 целят да укрепят органите по въпросите на равенството в целия ЕС, по-специално тяхната независимост, ресурси и правомощия, така че те да могат да се борят по-ефективно с дискриминацията в Европа. Органите по въпросите на равенството са от съществено значение за подпомагане на жертвите на дискриминация и за гарантиране, че законодателството на ЕС в областта на недискриминацията се прилага на място. С двете директиви ще се гарантира, че органите по въпросите на равенството могат да разгърнат пълния си потенциал. С това ще се осигури по-добра защита за жертвите на дискриминация и ще се допринесе за предотвратяването на дискриминацията. Контекст Основният проблем, който Директивите адресират е необходимостта от оправомощаване на органите по въпросите на равенството и липсата на общи за целия ЕС минимални изисквания. Органите по въпросите на равенството са национални публични институции, създадени в държавите членки, за да насърчават равенство за всички и да се борят срещу дискриминацията. Това са независими организации, които защитават и подпомагат жертвите на дискриминация, наблюдават и докладват по въпроси, свързани с дискриминацията. Те играят основна роля в архитектурата на ЕС за недискриминация. Законодателството на ЕС в областта на равенството предвижда, че всички държави членки трябва да създадат национални органи по въпросите на равенството, които да се занимават със случаи на дискриминация, основана на пол, расов и етнически произход, и други признаци. В директивите, в изпълнение на които са създадени, не се посочват структурата и функционирането на органите по въпросите на равенството, а само се определят някои минимални компетентности, поради което не се изключва наличието дори на съществени различия между държавите членки. През 2018 г. Европейската комисия приема Препоръка (ЕС) 2018/951 относно стандартите за органите по въпросите на равенството, чиято цел е да се преодолеят предизвикателствата, произтичащи от общите и непълни разпоредби относно органите по въпросите на равенството в директивите на ЕС. Тази препоръка обаче също не успява да преодолее различията. Действащото законодателство в ЕС, което засяга органите по въпросите на равенството, оставя на държавите членки широка свобода на преценка по отношение на тяхното създаване и функциониране. Това е довело до значителни различия между държавите членки в рамките на ЕС по отношение на правомощията, независимостта, ресурсите, достъпността и ефективността на органите по въпросите на равенството. Тези различия са предпоставка за различни равнища на защита срещу дискриминация и не се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация. Това рефлектира неблагоприятно върху постигането на по-добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството и усилията на ЕК по пътя към Съюз на равенство. Поради това са приети двете директиви 2024/1499 и 2024/1500 за въвеждане на минимални стандарти за органите по въпросите на равенството в целия ЕС и за укрепването им, по-специално по отношение на тяхната независимост, ресурси и правомощия. Двете Директиви са идентични по същество, разликата е в обхвата, който се определя от засегнатите директиви. Последните изискват различни занонодателни процедури за приемане, поради което са приети две директиви на различни правни основания от ДФЕС. Двете Директиви обхващат мандата, независимостта, ресурсите, задачите и правомощията на органите по въпросите на равенството. С новото законодателство се гарантира, че органите по въпросите на равенството могат да разгърнат пълния си потенциал и да се борят по-ефективно с 3 дискриминацията, съгласно всички директиви на ЕС, които вече са приети в областта на равното третиране. С него ще се осигури по-добра защита за жертвите на дискриминация и ще се допринесе за предотвратяването на дискриминацията. Основни аспекти на директивите за органите по въпросите на равенството Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 регламентират общи за целия ЕС минимални изисквания относно органите по въпросите за равенството в редица области. По-специално те съдържат: • изискване към държавите членки на ЕС: o да определят един или повече органи по въпросите на равенството и да гарантират, че органите са независими и свободни от външно влияние, o да предоставят на органите човешки, технически и финансови ресурси , необходими за изпълнение на техните задачи, o да оправомощат органите да предотвратяват дискриминация и да насърчават равното третиране, например чрез насърчаване на интегриране на принципа на равенството и положителните действия, o да повишават осведомеността сред населението за съществуването и услугите на органите, o да гарантират, че органите разполагат с необходимите ресурси за оказване на помощ на жертвите на дискриминация, o да оправомощят органите по въпросите на равенството или други компетентни органи да провеждат разследвания и да участват в алтернативно разрешаване на спорове в случаи на дискриминация, o да оправомощят органите по въпросите на равенството да представят становища и да действат в съдебни производства по дела за дискриминация; • изискване за сътрудничество между органите по въпросите на равенството и други публични или частни субекти; • изискване към националните органи да се консултират с органите за равенство по въпроси, свързани с дискриминацията; • изискване към органите по въпросите на равенството да изготвят: o работна програма, в която се определят техните приоритети и бъдещи дейности, o публично достъпен годишен отчет за дейността, o четиригодишен доклад с препоръки за състоянието на равното третиране в тяхната държава членка; • изискване към органите по въпросите на равенството да събират данни за собствената си дейност; • изискване към Европейската комисия да състави списък с показатели за функционирането на органите по въпросите на равенството и да докладва за прилагането и практическото въздействие на директивите; • възможност Европейският парламент да обсъди функционирането на органите по въпросите на равенството с Комисията в контекста на мониторинга и докладването. Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 надграждат правилата, установени в директиви 2000/43/ЕО, 2004/113/ЕО, 2006/54/ЕО, 2010/41/ЕС, като въвеждат по-скроги стандарти за функциониране на органите по въпросите на равенството. Поради това разпоредбите относно органите на равенство в посочените директиви се заличават. Основните промени, разширяващи мандата, укрепващи ефективността и независимостта на органите по въпросите за равенство са следните: • Разширени компетенции за борба с дискриминацията , основана на религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация в областта на заетостта, и дискриминацията, основана на пола, в областта на социалното осигуряване. С предложенията се разширява мандата на органите по въпросите на равенството във връзка с две действащи 4 директиви, за да се обхванат въпроси, като: религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация в областта на заетостта (Директива 2000/78/ЕО за равно третиране в областта на заетостта); пол в областта на социалното осигуряване (Директива 79/7/ЕИО относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване). • Независимост: Законово изискване органите по въпросите на равенството да бъдат независими и свободни от външно влияние по отношение на тяхната вътрешна структура, отчетност, бюджет, персонал и организационни въпроси. • Достатъчни ресурси: Законово изискване за осигуряване на адекватността на ресурсите (човешки, технически и финансови), необходими за ефективното упражняване на всички техни правомощия и изпълнение на техните функции, които ресурси трябва да бъдат достатъчни и стабилни. • Достъпност за всички жертви: Услугите на органите по въпросите на равенството ще трябва да бъдат безплатни и достъпни на равни начала за всички жертви, включително за хората с увреждания. Органите по въпросите на равенството ще трябва също така да предоставят на жалбоподателите предварителна оценка на техния случай. • Засилени правомощия в случаи на дискриминация: Органите по въпросите на равенството ще имат повишени правомощия за провеждане на разследвания на случаи на дискриминация, което им позволява да извършват установяване на факти, като си сътрудничат със съответните публични органи за тази цел. Ще могат да издават становища или обвързващи решения (в зависимост от избора на държавите членки) и да действат в съда по дела за дискриминация. Органите по въпросите на равенството ще имат също така повишени правомощия за участие в алтернативно разрешаване на спорове в случаи на дискриминация, в съответствие с националното законодателство и практика. • Консултиране в законодателния процес и в процеса на създаване на политики: Изискване публичните институции да се консултират своевременно с органите по въпросите на равенството и да вземат предвид техните препоръки по въпросите, свързани с дискриминацията и равното третиране; органите по въпросите на равенството ще си сътрудничат и с други заинтересовани страни с цел споделяне на знания и създаване на полезни взаимодействия; органите по въпросите на равенството да бъдат упълномощени да извършват дейности за предотвратяване на дискриминацията и насърчаване на равно третиране, например чрез насърчаване на положителни действия и интегриране на равенството. • Повишаване на осведомеността сред обществото, за да може борбата срещу дискриминацията да се води и чрез превантивен, а не само като реактивен подход. Държавите членки и органите по въпросите на равенството ще увеличат усилията си за предотвратяване на дискриминацията и насърчаване на равенството. • Споделяне на експертен опит: Органите по въпросите на равенството ще изготвят редовни доклади относно състоянието на равното третиране и дискриминацията и ще могат да отправят препоръки. • Сътрудничество между органите по въпросите на равенството в различни държави- членки, позволяващо извличане на поуки от най-добрите практики за насърчаване на равно третиране. Понастоящем няма общ официален механизъм за наблюдение на органите по въпросите на равенството. В двете директиви се регламентира, че Комисията ще установи общи показатели за оценка на въздействието на предложените мерки и за осигуряване на съпоставимост на данните, събирани на национално равнище. На всеки 5 години Комисията ще изготвя доклад относно положението, свързано с органите по въпросите на равенството в целия ЕС. Новите правила, които установяват минимални стандарти общи за целия ЕС, се очаква да подобрят ефективността на органите по въпросите на равенството и да гарантират тяхната независимост, осигурявайки общо минимално равнище на защита от дискриминация за всички хора в държавите членки. 5 Българският орган по въпросите на равенството, съгласно Парижките принципи във връзка със статута на националните институции по правата на човека, приети от ООН, е Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в чиято функционална компетентност е Законът за защита от дискриминация (Обн. ДВ, бр. 86/2003 г.) (ЗЗДискр.). ЗЗДискр. регламентира правомощията на КЗД, като независим орган, който се отчита през Народното събрание. Предвижда достъп на всички жертви и защита независимо от областта, в която е осъществена дискриминация. Урежда също процедурите за защита правата и законните интереси на жертвите от дискриминация, като производството за защита от дискриминация може да се води безплатно пред КЗД и пред съда. Въвежда обърнатата тежест на доказване и система от санкции спрямо нарушителите, както и други регламентации във връзка с осигуряване на превенция и борба с дискриминацията и защита на жертвите. Въвеждането на разпоредбите на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 в пълнота изисква актуализиране на съответното национално закодателство. Така Законът за защита от дискриминация ще бъде приведен в съответствие с изискванията на Директивите относно стандартите на органите по въпросите на равенството, като осигурява още по-ефективно спазването на принципите на равно третиране и равни възможности чрез укрепена независимостта и свободата от външно влияние на КЗД, нейните правомощия и процедури за действие при нарушения. Проблемът за необходимостта от транспониране на Директивите ще бъде решен с въвеждането на несъответстващите им разпоредби в националнато законодателство, с което последното ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз. Въпреки, че националното антидискриминационно законодателство отговаря в значителна степен на разпоредбите на директивите, за да бъде постигнато пълно съответствие, е предложен проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита от дискриминация. С този проект на ЗИД на ЗЗДискр. се транспонират и двете Директиви, защото те са идентични по същество, но се базират на две отделни правни основания от ДФЕС, изискващи различни занонодателни процедури за приемане. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). • Проблемът не е възможно изцяло да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство. Законът за защита от дискриминация, който определя правомощията на КЗД, органът в България по въпросите на равенството, не отговаря напълно на някои от разпоредите на Директивите, за които е налице задължение за пряко транспониране в националното законодателство. Такава е разпоредбата за гарантиране от държавите членки, че органите по въпросите на равенството са независими и свободни от външно влияние при изпълнението на своите задачи и упражняването на своите правомощия (чл. 3 на двете Директиви) с оглед ефективното упражняване на мандата по отношение на равенството. Понастоящем националното законодателство, включително ЗЗдискр., не регламентира тази защита в пълнота. Това се отразява негативно върху ефективното осъществяване на мандата по отношение на равенството от членовете на КЗД. Съответствие с разпоредбата на чл. 3 на двете Директиви ще се постигне чрез въвеждането й в ЗЗДискр., за да подпомогне членовете на КЗД при осъществяването на служебните им задължения. Друга такава разпоредба е за гарантиране от държавите членки, че органите по въпросите на равенството имат правомощия да участват в съдебни производства, свързани с прилагането на принципа на равно третиране, от името на една или няколко жертви, за което се изисква одобрение от страна на последните (чл. 10 на двете Директиви). Понастоящем ЗЗДискр. регламентира такива правомощия на КЗД, но не посочва изрично необходимостта от 6 предварително одобрение/съгласие от страна на лицето относно участието от негово име на КЗД в съдебно производство. Предложените промени в ЗЗДискр. са минимални, но ще засилят независимостта и свободата от външно влияние на КЗД, ще укрепят ефективността в изпълнението на правомощията им, ще осигурят предварително съгласие на лицата за тяхната защита от страна на КЗД в съдебни производства. По този начин ще осигурят пълно съответствие с разпоредби на Директивите. • Проблемът частично може да бъде решен чрез промени в Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация (Обн. ДВ. бр.57 от 12 Юли 2005г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.28 от 3 Април 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 14 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.40 от 18 Април 2008г., изм. ДВ. бр.92 от 24 Октомври 2008г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 29 Ноември 2013г.). Правилникът се приема на основание чл. 46 от Закона за защита от дискриминация. Предложените промени в Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация въвеждат частично разпоредбата на чл. 17 „Доклади и стратегическо планиране“ на двете Директиви за изискванията към органите по въпросите на равенството да изготвят: o работна програма, в която се определят техните приоритети и бъдещи дейности, o публично достъпен годишен отчет за дейността , o четиригодишен доклад с препоръки за състоянието на равното третиране в тяхната държава членка. Понастоящем Правилникът за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация съдържа едно от изискванията към органите по въпросите на равенството по чл. 17 на Директивите, а именно да изготвят публично достъпен годишен отчет за дейността. Предлаганите промени в Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация се въвеждат чрез две нови точки (т.11 и т.12) в чл.7, в който са посочени задълженията на Комисията. Промените постановяват изискванията Комисията на всеки 6 месеца да приема работна програма, в която се определят приоритети и бъдещи дейности и на всеки четири години да публикува доклад относно положението във връзка с равното третиране и дискриминацията. Необходимите промени ще бъдат отразени в новия Правилник за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация, който предстои да бъде приет в тримесечен срок от встъпването в длъжност на новия състав на КЗД от 08 май 2025 г., съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДискр. • На този етап проблемът частично вече е решен чрез промени в длъжностните характеристики на служители от КЗД. Такива промени са въведени както следва: считано от 27.03.2025 г. в длъжностните характиристики на служителите на длъжност „юрисконсулт“; считано от 26.03.2025 г. в длъжностните характеристики на регионалните представители на КЗД и в длъжностните характиристики на служителите на длъжност „главен специалист – деловодство“. Промените в длъжностните характеристики са отразени в таблицата за съответствие. С оглед осигуряването на съответствие с разпоредбата на чл. 6 „Помощ на жертвите“ на двете Директиви преките задължения в длъжностните характеристики на служителите на длъжност „главен специалист - деловодство“ от дирекция „Административно-правно обслужване“ на КЗД са променени. Те следва да информират писмено жалбоподателя за образуването на производството, и при поискване от негова страна или от ответна страна, във всеки един момент да дават информация за хода на производството. По същата причина са променени длъжностните характеристики на служителите на длъжност „юрисконсулт“ от дирекция „Административно-правно обслужване“ на КЗД. Разширяват се преките им задължения за осигуряването на помощ на лицата жертви на дискриминация на ранен етап, независимо дали е установена дискриминация, чрез писмено 7 информиране на лицето за предприетите действия по жалбата/сигнала до образуване на производството. Допълнено е също задължението за извършване на правна консултация на гражданите. Юрисконсултите ще подпомагат гражданите да оформят устните си оплаквания в писмена жалба, като ги запознават със Закона за защита от дискриминация и правилата за производство пред Комисията, в това число и за задължението им за предоставяне на факти и обстоятелства във връзка с оплакванията им за неравно третиране. С тази промяна в длъжностните характеристики на служителите на длъжност „юрисконсулт“ от КЗД се постига съответствие и с разпоредбата на чл.12 „Равен достъп“ на двете Директиви, според която държавите членки трябва да гарантират равен достъп за всички до услугите и публикациите на органите по въпросите на равенството. За постигане на съответствие с чл. 12 на Директивите са допълнени също преките задължения в длъжностните характеристики на регионалните представители на КЗД. Те трябва да оказват помощ на жертвите от дискриминация при изготвянето на оплаквания, жалби и сигнали до КЗД, както и да подпомагат гражданите да оформят устните си жалби в писмени. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, защото не съдържа разпоредби, които са в пълно съответствие с Директиви 2024/1499 и 2024/1500 по отношение на независимостта на органите по въпросите на равенството, като трябва да се гарантира, че органите по въпросите на равенството са независими и свободни от външно влияние (чл. 3 от двете Директиви) и съответно ефективно упражняват мандата по отношение на равенството. Въвеждането на тази разпоредба е в съответствие и с Препоръка на Европейската комисия от 22.06.2018 г. относно стандартите за органите по равнопоставеност. В националното ни законодателство не е предвидена изрична разпоредба за независимост на членовете на КЗД при изпълнението на техни служебни задължения, при участието им в съответните заседателни състави, формирали своето вътрешно убеждение и подписали съответното решение по дадена преписка. Такава уредба е предвидена само за независимата съдебна власт. Подобно на съда, заседателните състави на КЗД решават казуси от всички сфери на обществения живот, с изключително голям обществен интерес и с голяма фактическа и правна сложност. За да може да функционира като истински независим държавен орган КЗД, респективно нейните заседателни състави следва да имат гаранции от възможни външни форми на намеса (например натиск върху член на заседателния състав от физически и юридически лица, които са или са били страни в производство пред КЗД). Именно липсата на такава изрична уредба дава възможност за атакуване на независимостта на самия орган и на членовете на КЗД персонално. Това би могло да рефлектира върху формиране на вътрешното убеждение при постановяване на решенията на съответните заседателни състави. Това изменение се налага и във връзка с образувани през годините наказателни дела от частен характер /НЧХД/ срещу членове на КЗД във връзка с произнесени от тях решения по преписки в Комисията, с които дадена страна в производството не е съгласна. Недоволната от решението страна твърди, че с описаното в мотивите на решението са осъществени съставите на „клевета“ – чл. 148 от Наказателния кодекс и „обида“ – чл. 146 от същия. В съответствие с Парижките принципи, като гаранция за независимостта на КЗД като национален орган по правата на човека, е необходимо да се регламентира, че в процеса на вземане на решения на членовете на заседателните състави на КЗД трябва да са независими и да могат да действат без каквито и да е ограничения (от неправомерно влияние, заплахи или вмешателство, директни или индиректни, от какъвто и да е източник и по каквато и да е причина), като следва да се установи подходящ баланс между нуждата да се защити самото производство за защита от дискриминация от деформации и натиск (на частни лица, политически, медиен или друг), и интереса от открита публична или медийна дискусия по въпроси от обществен интерес. 8 Независимостта е основна ценност, предпоставка за върховенството на закона и гаранция за справедлив процес, което следва да бъде гарантирано за дейността на Комисията за защита от дискриминация. След 2012 г. изключение са членовете на КЗД, които не са подвеждани под наказателна отговорност във връзка с постановени административни актове по производства за защита от дискриминация. Воденето на дела срещу членовете на Комисия за защита от дискриминация във връзка с изпълнението на служебни задължения по ЗЗДискр. е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от Гражданскопроцесуалния кодекс, в случай, че същото лице сезира КЗД с нов казус, което се случва нерядко. С оглед осигуряване стабилитет на административния акт, членовете на КЗД се възползват от тази правна възможност и се отвеждат от състава, на който е разпределена последващата преписка. В случаите на оплаквания за множествена дискриминация, това води до невъзможност за формиране на състав, което от своя страна е пречка за упражняване правомощията на комисията. Така се препятства възможността да се ползва дадената по Закона за защита от дискриминация възможност за защита по административен ред (Глава IV от ЗЗДискр.). Комисия за защита от дискриминация нееднократно е идентифицирала този проблем, който е поставян като акцент в редица доклади и становища по дадени въпроси, касаещи нейната дейност, включително и в годишните отчети на Комисията, които съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗДискр. се депозират пред Народното събрание на Република България. С предлаганото допълнение - нова алинея в чл. 40 на ЗЗДискр., ще се постигне пълно съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 3 на двете Директиви за осигуряване на независимост и свобода от външно влияние на органите по въпросите на равенството. 2. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, защото не съдържа разпоредби, които са в пълно съответствие с чл. 10 „Съдебни спорове“ на Директиви 2024/1499 и 2024/1500. Тази разпоредба изисква предварително съгласие на лицето жертва на дискриминация органите по въпросите на равенството да упражняват правомощието си да участват в съдебни производства, свързани с дадения случай на съответното лице. За осигуряване на пълно съответствие на ЗЗДискр. с чл. 10 на двете Директиви се добавя текст „след предварително получено съгласие на лицето“ в т. 5 на чл. 47 от ЗЗДискр., който урежда правомощията на КЗД пред Съда, сред които е да встъпва като заинтересована страна по дела, заведени по ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Така съответствието с разпоредбата на двете Директиви ще бъде пълно. 3. В националното законодателство отсъстват разпоредби, които регламентират въвеждането на двете нови Директиви 2024/1499 и 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството, Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, които попадат в обхвата на двете нови Директиви. Това изисква въвеждането на съответните записи в Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. в предложения Закон за изменение и дъпълнение на Закона за защита на дискриминация. 4. С цел коректност на пълното наименование на директивата, се предлага допълнение на § 2 от допълнителна разпоредба от Закона за допълнение на Закона за защита от дискриминация (ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г.), който въвежда Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г.относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ, L 373/37 от 21.12.2004 г.). Тази Директива също попада в обхвата на двете нови Директиви 2024/1499 и 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството. 9 В заключение, предложените промени въвеждат разпоредбите на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството в Закона за защита от дискриминация. Това произтича от системното място на разпоредбите на двете Директиви в съответствие с предмета и приложното поле на този закон. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация в своята цялост транспонира посочените две Директиви 2024/1499 и 2024/1500. Тези изисквания могат да бъдат въведени единствено чрез законови промени, чието системо място е в посочения закон. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Въвеждането на новите разпоредби, които траспонират Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 са в контекста на Договора за Европейския съюз (ДЕС). Равенството и недискриминацията са признати като основни ценности на Съюза в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз. В членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда съответно Съюзът да насърчава равенството между мъжете и жените и да се бори с дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация във всички свои дейности. Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на недискриминацията, правото на равенство между жените и мъжете и правото на интеграция за хората с увреждания съответно в членове 21, 23 и 26. Съюзът е приел няколко директиви за борба с дискриминацията. Целта на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 е да се определят минимални изисквания за функционирането на органите по въпросите на равенството, за да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира тяхната независимост, така че да се засили прилагането на принципа на равно третиране, произтичащ от директиви 79/7/ЕИО, 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2004/113/ЕО на Съвета и Директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. С Директива 79/7/ЕИО се цели борба с дискриминацията, основана на пола, в областта на социалното осигуряване. С Директива 2000/43/ЕО се установява рамка за борба срещу дискриминацията, основана на расов признак или етнически произход. С Директива 2000/78/ЕО се установява рамка за борба срещу дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в областта на заетостта, професиите и професионалното обучение. С Директива 2004/113/ЕО се установява рамка за борба срещу дискриминацията, основана на пола, в сферата на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. Директива 2006/54/ЕО забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация, по отношение на условията на труд, включително заплащането, и по отношение на професионалните социалноосигурителни схеми. Директива 2010/41/ЕС забранява дискриминацията между мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Горепосочените директиви са въведени в националното законодателство. С транспонирането на Директива 2024/1499 и на Директива 2024/1500 се очаква да се подобри ефективността на функционирането на органите по въпросите на равенството, да се гарантира тяхната независимост и прилагането в пълна степен на принципа на равно третиране на всички. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи на изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт. 10 Равенството е една от основополагащите ценности на ЕС. Правото на ЕС изисква от държавите членки да създадат органи по въпросите на равенството съгласно Директива 2000/43/ЕО, Директива 2004/113/ЕО, Директива 2006/54/ЕО и Директива 2010/41/ЕС. Директива 2000/78/ЕО и Директива 79/7/ЕИО не включват такива разпоредби. Органите по въпросите на равенството са публични институции, които предоставят помощ на жертвите на дискриминация и издават доклади и препоръки. Те са част от институционалната взаимозависимост и взаимоограничаване в условията на здрава демокрация. Укрепването на органите по въпросите на равенството е свързано с осигуряването на равенството и гарантирането на недискриминацията в ежедневието на хората. За да укрепи правомощията и функционирането на органите по въпросите на равенството, през 2018 г. Комисията прие необвързваща препоръка относно стандартите за тези органи. Само някои държави членки обаче са предприели реформи, за да решат проблемите, посочени в препоръката, докато повечето от тях са докладвали, че не е имало извършени промени или съществени реформи. През 2019 г. 59% от европейците продължават да са на мнение, че дискриминацията, основана на етнически произход, е широко разпространена в тяхната страна. По отношение на сексуалната ориентация, религията, уврежданията и възрастта процентите са съответно 53%, 47%, 44% и 40%. Тези високи равнища на дискриминация в целия ЕС сочат, че обществената осведоменост относно правата на жертвите и познанията за дискриминацията са ограничени. Обществената консултация на европейско ниво, проведена през март 2022 г. потвърждава, че мнозинството от заинтересованите страни подкрепят въвеждането на допълнителни правила на ЕС за установяване на стандарти за органите по въпросите на равенството. Това инициира разработването на двете Директиви, които са идентични по същество, но се базират на две отделни правни основания, изискващи различни процедури за приемане. Директива 2024/1499 е приета на основание чл. 19, параграф 1 от ДФЕС по специална законодателна процедура за съгласие (приемане с единодушие). Директива 2024/1500 е приета на основание чл. 157, параграф 3 от ДФЕС с обикновена законодателна процедура (приемане с квалифицирано мнозинство). Проведени са и дейности с аналитичен характер, свързани с дискриминационните нагласи и съответстващите на това мерки, като например в рамките на дейността на междуведомствената работна група за транспониране на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 (ЕС), сформирана със Заповед № РД-02-2 от 9 януари 2025 г. на министъра на труда и социалната политика: • Извършен е преглед на резултати от проучване на Евробарометър, публикувано през 2023 г., което показва, че над половината от респондентите в ЕС продължават да считат, че дискриминацията е широко разпространена в тяхната страна. • Извършен е преглед и анализ на националното законодателство за съответствие с директивите. Идентифицирани са следните закони и подзаконови актове: Закон за защита от дискриминация, Закон за хората с увреждания, Закон за българския жестов език, Закон за защита на личните данни, Закон за медиацията, Кодекс за социалното осигуряване, Кодекс на труда, Правилник за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация, Правила за производство пред Комисията за защита от дискриминация, както и вътрешно административни актове на КЗД (напр. правила за документооборот, длъжностни характеристики и др.). Обсъдена е практиката на КЗД и са прегледани годишните доклади на Комисията, в които са представени данни за броя на производствата по различни признаци на дискриминация, включително за множествена дискриминация, пред Комисията. • Разгледани са свързани документи в интернет, примери за предприети мерки по транспониране на Директивите в други държави членки, становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за двете директиви и др. 2. Цели: Цел 1. Основната цел е транспонирането на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 относно стандартите за органите по въпросите на равенството в националното законодателство. 11 С транспониране на двете директиви в националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на ЕС, което произтича от ангажиментите на страната ни като държава членка на ЕС. Разпоредбите на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 попадат в предметния обхват и приложното поле на Закона за защита от дискриминация. Националното законодателство и основно Законът за защита от дискриминация съответства във висока степен на разпоредбите на двете директиви. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация постига пълна хармонизация като въвежда само разпоредби на директивите, които не намират пълно съответствие. Транспонирането на двете Директиви ще въведе общите за ЕС минимални стандарти за КЗД като орган по въпросите за равенството в страната. Ше засили правомощията, ще повиши независимостта и свободата от външно влияние, ще подобри функционирането на Комисията и изпълнението на мандата й по отношение на равенството. Това на свой ред ще допринесе за по- ефективна превенция и защита от дискриминация на гражданите в страната. 3. Заинтересовани страни: Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 1. Комисия за защита от дискриминация като орган по въпросите на равенството, в чиито функционални компетентности е ЗЗДискр. 2. Държавни институции – всички. От публичните институции се изисква да се консултират своевременно в законодателния процес и в процеса на създаване на политики с органите по въпросите на равенството и да вземат предвид техните препоръки по въпросите, свързани с дискриминацията и равното третиране. 3. Други заинтересовани страни (бизнес, предприемачи, неправителстви организации, социални партньори и др.) Органите по въпросите на равенството ще си сътрудничат и с други заинтересовани страни с цел споделяне на знания и създаване на полезни взаимодействия. 4. Гражданите/техни представители. Подобрена защита срещу дискриминация. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост за транспониране в националното законодателство на Директива 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 г. и Директива 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите на органите по въпросите на равенството Вариант 1 „Без действие“, Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“. Вариант 1 „Без действие“: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: 12 При вариант „Без действие“ ще е налице неизпълнение на ангажимент на България като държава членка на ЕС. Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 няма да бъдат транспонирани в националното законодателство, което ще доведе до налагане на финансови санкции от страна на ЕК спрямо България за всеки ден до транспониране на Директивите. В случай, че не бъде приет проекта на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие, неприемането на проекта на акт, няма да има положителни въздействия за нито една от заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: • Неспазване на европейското законодателство и потенциален риск от нарушение, включително от налагане на финансови санкции на България. • Пропуснати икономически ползи за държавата, бизнеса и други заинтересовани страни от водене на спорове, включително съдебни производства за неравно третиране/дискриминация във всички области на живота и икономиката, от превенция и преодоляване на дискриминацията, стереотипи и практики на неравно третиране; прилагането на общи за ЕС минимални стандарти би довело до подобрено качество на социалното корпоративно управление и би улеснило конкурентноспособността на националния и вътрешния пазар в Съюза. • Пропуснати социални ползи за цялото общество, за всички граждани, за публичните институции и другите заинтересовани страни от превенция, защита и подкрепа при дискриминация, стереотипи и практики на неравно третиране. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“: 2.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: 1. При вариант „Приемане на проекта на акт“ България изпълнява своя ангажимент като държава членка, защото националното законодателство се привежда в съответствие с правото на ЕС по отношение на приемане на минимални стандарти за органите по въпросите на равенството – правомощия, независимост, ефективност, ресурси, мандат, задачи. Това има значително въздействие, защото предотвратява риска от евентуално налагане на финансови санкции върху България от страна на ЕК заради нарушение. 2. С предприетите мерки България ще спази европейските цели, поставени в двете директиви, за укрепване на органите по въпросите на равенството и насърчаване на по-голяма еднородност между държавите членки, като същевременно се зачитат съществуващите функциониращи структури и подходи на национално равнище. Това има значително въздействие, защото по този начин България ще изпълни международни ангажименти за насърчаване на равенството и недискриминацията, произтичащи от документи на ЕС и други международни организации, както и като част от по-широките усилия на ЕК по пътя към Съюз на равенство. 3. Комисията за защита от дискриминация, като орган по въпросите на равенството, ще бъде укрепена по отношение на своята независимост и свобода от външно влияние, правомощия, 13 В 2. на 3. на В При ще 2.2. задачи. Всички институции и граждани в страната ще равенството. Положителни (икономически/социални/екологични) случай, че бъде приет проекта на акт, ще са налице 1. Привеждане в съответствие с правото на ЕС: приведе своето национално законодателство в съответствие гарантира спазването на правото на ЕС. Това ще условията на функциониране на КЗД, орган по минимални стандарти за органите по въпросите на Насърчаване на равенството и недискриминацията. допринесе за насърчаването на равенството и укрепване спазването на правата на човека, засилване възможности, превенция и защита от дискриминация по живота. Обществени нагласи. Транспонирането на обществените нагласи относно равенството и недискриминацията равенството. Ще изпрати силно послание в обществотоза минимални стандарти за равно третиране и информираност и чувствителност по темата. заключение, транспонирането на Директивите в въздействие върху органа по въпросите за равенство – гражданския сектор, другите заинтересовани страни и съответствието и спазването на правото на ЕС. Отрицателни (икономически/социални/екологични) вариант на действие „Приемане на проекта на акт“ бъде реализирана поставената цел в двете директиви транспониране в националното законодателство на Опишете специфичните въздействия с акцент върху административната тежест (задължения за административни услуги и др.) Специфични въздействия: Този вариант на действие посочените по-горе. Въздействия върху малките и средните предприятия: въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При Вариант 2 „Приемане тежест не се променя. имат полза от въздействия: следните Като държава с разпоредбите осигури уеднаквяване въпросите на равенството. Транспонирането недискриминацията на равното различни Директивите и важността недискриминация, националното КЗД, върху обществото въздействия: няма негативни и ще бъде Директива 2024/1499 малките информиране, такси, няма други Този вариант на проекта силен орган по положителни членка България на на равенството, с на за всички в третиране признаци във може да се ролята на органа на политики, ще подобри законодателство всички институции, като цяло за въздействия, решен изведения и Директива и средните регулаторни специфични на действие на акт“ въпросите на въздействия: трябва да Директивите, за да правомощията и общите за ЕС Директивите ще страната, за и равните всички области отрази върху по въпросите действия и обществената ще има бизнеса, гарантиране на напротив - проблем – 2024/1500. предприятия и режими, въздействия извън не оказва административната 4.n. * По проблем n: При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 5. 5.1. и Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) По проблем 1: Необходимост от транспониране Директива 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 г. и Директива на Съвета от от 14 май 2024 г. относно стандартите за средна; 3) ниска. в националното 2024/1500 органите по на Европейския въпросите на законодателство на парламент равенството. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане 14 на проекта на акт“ т с о н в и т Цел 1: Транспониране в националното законодателство на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 ниска висока к е ф Е т с о н с а к Цел 1: Транспониране в националното законодателство на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 ниска висока и ф Е т с о н Цел 1: Транспониране в националното законодателство на Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 ниска висока а в у с а л г ъ С 1.1. 1.2. Сравнете въздействия. основните Ефективност, предложението; Ефикасност, определено Съгласуваност, стратегически вариантите чрез сравняване на ключовите Посочете степента, в която вариантите ще критерии за сравняване на вариантите: чрез която се измерва степента, до която отразява степента, до която ниво на ресурсите или при най-малко разходи; която показва степента, до която документи. им изпълнят която вариантите целите могат вариантите положителни и определените постигат да бъдат съответстват на отрицателни цели, съгласно целите на постигнати при действащите 6. По Избор проблем Препоръчителен законодателство Европейския въпросите Посочете на препоръчителен вариант: 1: за решаване на поставения проблем е на Директива 2024/1499 на Съвета от парламент и на Съвета от от 14 май 2024 на равенството. препоръчителните варианти за решаване на Вариант 2: 7 май 2024 г. г. относно поставения Транспониране в и Директива стандартите за проблем/проблеми. националното 2024/1500 на органите по 6.1. прилагането Промяна в административната тежест за на препоръчителния вариант (включително физическите и по отделните юридическите проблеми): лица от 15 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Проектът на постановление не е насочен към МСП. Приемането на постановлението няма да окаже пряко или косвено влияние върху МСП. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при реализиране на Вариант 2. 16 Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проектът на нормативен акт е разработен на основата на предложения, направени в рамките на междуведомствена работна група за транспониране на Директива 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 г. и Директива 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от от 14 май 2024 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството. Работната група е създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика. Работната група включва представители на МТСП, КЗД, администрацията на Омбудсмана и на МС. Проектът на нормативен акт е изготвен съвместно от участниците в работната група, с активния принос на КЗД, отговорна за прилагането на нормативния акт ЗЗДискр., в който се предлагат промени. Проектът на нормативен акт ще бъде представен в Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете към МС и съгласуван в съответствие с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, като срокът за получаване на предложения и становища ще бъде 30 дни. Справката за отразените становища ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ( преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 17 1. Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране на лицата, независимо от тяхната раса или етнически произход, равното третиране на лицата по въпросите на заетостта и професиите, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, равното третиране на жените и мъжете по въпросите на социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО ( OВ L, 2024/1499, 29.5.2024 г.) https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2024/1499/oj/bul 2. Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС (OВ L, 2024/1500, 29.5.2024 г.) https://eur- lex.europa.eu/eli/dir/2024/1500/oj/bul 3. Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лица, независимо от расов или етнически произход (OB L 180, 19.7.2000 г., pp. 22–26) https://eur- lex.europa.eu/eli/dir/2000/43/oj/bul, Директива 2004/113/ЕО от 13 декември 2004 година относно равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (OB L 373, 21.12.2004 г., pp. 37–43) https://eur- lex.europa.eu/eli/dir/2004/113/oj/bul, Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (OB L 204, 26.7.2006 г., pp. 23–36) https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2006/54/oj/bul, Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (OB L 180, 15.7.2010 г., pp. 1–6) https://eur- lex.europa.eu/eli/dir/2010/41/oj/bul. 4. Препоръка на Комисията (ЕС) 2018/951 от 22 юни 2018 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството (ОВ L 167, 4.7.2018 г., стр. 28) https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018H0951. 5. Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16—22) https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2000/78/oj/bul 6. Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24-25) https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/1979/7/oj/bul 7. Комисия за защита от дискриминация https://kzd-nondiscrimination.com/ 8. Закон за защита от дискриминация https://legislation.apis.bg/doc/9499/0 9. Консолидирани текстове на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз ( OB C 202, 7.6.2016 г., стр. 1-388) https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT 10. Харта на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02) https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12016P/TXT 11. Евробарометър - изследване https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2972, Discrimination_in_the_EU_sp535_factsheet_bg_bg.pdf 12. Например документи по двете директиви: https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/novini-i- sbitiya/novini-0/paket-v-oblastta-na-ravenstvoto-ek-predlaga-da-se-podsilyat-organite-po-vprosite-na- ravenstvoto-s-2022-12-07_bg; https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7507; CELEX_52022AE5875_BG_TXT.pdf; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/NIM/?uri=CELEX:32024L1499; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32024L1500 13. Предложения на участници в междуведомствената работна група по двете Директиви. 18 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ Дата: 31.7.2025 г. X ЕЛЕОНОРА ПАЧЕДЖ ИЕВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ПХУРВСП Signed by: Eleonora Nikolova Pachedzhieva

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Предложения и становища Мотиви предложението/ неприети 1. илиян.С/ Термина "Равно" в този Закон, да се замени с термина Не се приема Видно от Стенограма 30 август 2025 г. 15:33:43 ч., "Равностойно" ! от 16.09.2003г. на публикувано на портала за Термина "Равно " в този Закон, да се замени с термина "Равностойно" Тридесет и деветото обществени консултации ! народно събрание на 1 ltations/View.aspx?lang=bg- прилагащите Закона в България! BG&Id=9457 Статистически той се подменя с Термина "Еднакво третиране" което е абсолютно погазване на правата на хората с увреждания и хората от другите групи които попадат в обсега на Дискриминационните отношения ! Като Аргумент ще изтъкна становищата на медицинските лица от "Очна" ТЕЛК Пловдив ! Които твърдят че : „Обобщено, оплакванията на Илиян Славчев за проява на дискриминация по признака „увреждане“ се свеждат до възражения относно начините и методите, с които се установява неговата трайна неработоспособност. Предлаганото от него конкретно специфично изследване за определяне вид и степен на увреждането- „Аберометрия“ не се прилагат спрямо никои от другите нуждаещи се от очна медицинска експертиза лица. Следователно лицата с очни заболявания се третират еднакво от НЕЛК при освидетелстването им и установяването на трайно намалена работоспособност и Илиян Славчев не е поставен в по - Неблагоприятно положение в сравнение с другите болни .“ Това е Становището на д-р Васил Русев офталмолог от НЕЛК заведено под № 18-00-72 от 23.05.2025г. Във връзка с преписка № 253 от 2022г. по описа на КЗД! Термина "Равно" в този Закон, да се замени с термина "Равностойно"! редакция на чл. 2 Термина "Равно" в този Закон, да се замени с термина "Равностойно"! относно целта на закона е да осигури на Проблема е че Термина "Равно" създава погрешно разбиране от всяко лице правото на прилагащите Закона в България! равенство пред закона Статистически той се подменя с Термина "Еднакво третиране" което е и равенство в абсолютно погазване на правата на хората с увреждания и хората от третирането и във другите групи които попадат в обсега на Дискриминационните възможностите за отношения! участие в Като Аргумент ще изтъкна становищата на медицинските лица от обществения живот. "Очна" ТЕЛК Пловдив! Антипод на това Които твърдят че : изискване е „Обобщено, оплакванията на Илиян Славчев за проява на визираното в чл. 4 по- дискриминация по признака „увреждане“ се свеждат до възражения неблагоприятно относно начините и методите, с които се установява неговата трайна третиране, както и неработоспособност. Предлаганото от него конкретно специфично поставяне на лице на изследване за определяне вид и степен на увреждането- основата на „Аберометрия“ не се прилагат спрямо никои от другите нуждаещи се законоустановените от очна медицинска експертиза лица. признаци, в по- Следователно лицата с очни заболявания се третират еднакво от неблагоприятно НЕЛК при освидетелстването им и установяването на трайно положение в намалена работоспособност и Илиян Славчев не е поставен в по - сравнение с други Неблагоприятно положение в сравнение с другите болни“ лица чрез привидно Това е Становището на д-р Васил Русев офталмолог от НЕЛК неутрална разпоредба, заведено под № 18-00-72 от 23.05.2025г. критерии или Във връзка с преписка № 253 от 2022г. по описа на КЗД! практика, освен ако тази разпоредба, критерии или практика са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими /както и дерогациите на този принцип по чл. 7 от 2 закона/. Следователно, акцентът на законодателя е върху създаване на обществени условия, които да дават равна възможност за реализиране на човешкия потенциал в пълния му аспект, като държи сметка за определени предпоставки или дефицити, налагащи предвиждането на т. нар. „позитивни мерки“, насочени към тяхното преодоляване. Предвид това трябва да бъде посочено, че принципът на еднакъв подход е една нормативна линия, която е отстоявана от Конституционния съд непосредствено с приемането на действащия основен закон. В този смисъл решение № 14 от 10 ноември 1992 г. посочва, че в чл. 6, ал. 2 от Конституцията равенството на гражданите пред закона е формулирано 3 като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Този принцип е общ за цялата правна система на Република България. Той е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност, като се допълва, че равенството пред закона е формулирано още и като основно право на гражданите и е конкретизирано, като е отнесено към определени права и свободи. В решението е обобщено: равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. В този основоположен акт, налични са определени конституционни 4 текстове, от които е почерпена редакцията на горецитирания чл. 7 от ЗЗДискр. Според тях ограничения на правата и предоставяне на привилегии на определени социални групи е допустимо според Конституцията във всички тези случаи, когато се касае за обществено необходими ограничения на правата или предоставяне на привилегии на определени групи граждани, при запазване приоритета на принципа за равенство на всички граждани пред закона. На следващо място, реферираме към международния антидискриминационе н дискурс. В него се срещат понятията „equity“ и „equality“, като първото от тях най-много се доближава до виждането за „равностойност“ в 5 Предложение №1, докато второто е пряко отражение на концепцията на ЗЗДискр. в настоящия му вид. И докато между тях има подобие, прилагането на едното вместо другото, е от естество да доведе до драматично различни резултати за уязвимите лица. Равенството „equality“, установено и в ЗЗДискр., означава, че на всеки индивид или група от хора се предоставят еднакви ресурси или възможности, докато при „Equity“ се утвърждава наличието на отделни обстоятелства за всеки човек или съответно защитената му характеристика, като пренасочва толкова ресурси и възможности, колкото са необходими за постигане на равен резултат. Ето защо, този замисъл не намира опора нито в 6 Конституцията, нито в законите, тъй като никъде в правния мир не е регламентирано автоматично гарантирането на равни резултати, а единствено осигуряване на равни възможности, както бе посочено по-горе, което е в явно несъответствие с направеното предложение. 2. илиян.С Термина "Равно" в този Закон, да се замени с термина Не се приема В правния мир не е 30 август 2025 г. 15:34:20 ч., "Равностойно"! - продължение регламентирано публикувано на портала за Заради което Петчленния състав на Тази комисия е постановила в мой автоматично обществени консултации Ущърб, Неналичие на дискриминация! гарантирането на 7 ltations/View.aspx?lang=bg- нуждаещи се от очна медицинска експертиза лица“! BG&Id=9457 Болшинството от тях, не страдат от ексцесивни деформации на техните зрителни органи, поради което Тяхното зрение макар и затруднено се намира в Нормален статус! Което означава че техните зрителни органи виждат върху своята ретина Едно единствено изображение! – Колкото и да е лошо то ! Което може да се коригира с Прости Очила! Поради което те не се нуждаят изрично от Въпросната Wavefront Аберометрия. Защото проблема при тях е само и единствено в Зрителната Острота. Поради което това изследване е напълно достатъчно за установяването на техния зрителен статус. Докато в Моя случай! Аз имам едно единствено виждащо око , поразено от разкъсна рана и последваща тежка деформация на неговата склера! При което аз виждам една особено неясна картина върху моята ретина, състояща се от повече от 60-70 сложно преплитащи се изображения, с различен интензитет! И Реално не мога да позная какво трябва да видя! Което е доста по-различно от един нормален зрителен орган, който вижда върху ретината си Едно единствено изображение колкото и то да е не на Фокус! Който статус, може единствено да бъде Видян, Онагледен и Установен с цитираната по-горе Wavefront Аберометрия , за да се оцени реалния статус на моите увреждания ! За да се види! Че нещата не са толкова прости! Както при кой да е друг пациент, който не е пострадал от деформация на неговата склера в резултат на получената разкъсна Рана ! Защото Склерата на окото е Фактически Неговия Скелет и всичко в него се разкривява в резултат на нейното разкривяване. Както се вижда ! Тези две ситуации не са Еднакви ! За да бъдат Третирани Еднакво ! Каквато е претенцията на Въпросния Очен Лекар ! Каквато е и претенцията на Неспециалистите по Очни болести от ТЕЛК и РЗИ-Пловдив, Респективно тези от Очна клиника При УМБАЛ „Св. Георги“ -Пловдив! - Да не цитирам имената и на Академик Петя Василева или професор Ива Петкова или това на професор Христина Групчева като Водещи корифеи от Тази Специалност. Както се Вижда, Всяка се характеризира със своите особености ! Които са доста различни! За да се третират Еднакво ! Поради което Методиката за Определянето на зрителната острата не е приложима във втория случай! Защото няма как да представи неговото състояние – какво конкретно вижда този зрителен орган, нито пък да представи причините които го причиняват ! За да се оцени неговия статус и му се окаже съответната Медицинска помощ ! Докато Wavefront Аберометрията е Абсолютно приложима и за двата случая! Или и тези от КЗД, не могат да разберат каква е Разликата между тези да термина – равно третиране и термина – еднакво третиране ! Висшист ! Висшист ! Ама не разбира от Разликата между термините от Българския Език ! Поради този причина! Настоявам ! Термина „Равно третиране“ ! Да се замени с далеч по недвусмислено разбираемия „Равностойно третиране! За да се разбере ! Че става въпрос за две различни! Макар и подобни ситуации! Които изискват различен Подход ! И различно третиране за да се получи Равностоен Резултат! 8 С Уважение! Илиян Славчев 3. илиян.С/ Промяна на текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от Не се приема Механизмите, 02 септември 2025 г. 12:41:04 ч., дискриминация: “ от ЗЗДискр. предоставени на публикувано на портала за обществени консултации комисията с https://strategy.bg/PublicConsultation Промяна на текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от разпоредбата на чл. s/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9457 дискриминация: “ от ЗЗДискр. 56, ал. 1 от ЗЗДискр. са приложими при Моля текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от вече образувано дискриминация: “ от ЗЗДискр. да се измени така : производство, т.е събраната по този ред „Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация: информация е налична на по-късен 9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация етап, във фазата на при подаването на жалби за дискриминация и предоставя на проучване, а не на основанието на чл. 56, ал.1, т. 1, нужната информация от страна етапа на извършване на ответните страни за целите на уточняване на реквизитите по на преценка за жалбите;“ редовност и допустимост на Проблема е! искането. Правото на Че често ответниците отказват да предоставят исканата информация, независима помощ се която жалбоподателя трябва да предостави като изискуем реквизит осъществява чрез към съответната жалба. А и няма откъде да я придобие. указване на съдействие от А в Случаите когато нужната информация засяга лични данни ! Или служители при по една или друга причина се явява конфиденциална. Лицето не депозиране на разполага с нужната оторизация да я получи. инициативния документ с цел При което процеса на Производство пред Комисията за защита от „изправянето“ му, дискриминация не може да протече според установения законов ред. както и отстраняване И често резултата е противозаконно неудовлетворителен. на неясноти и пречки, осуетяващи започване Най простия пример е ! на т.нар. фаза на „Проучване“. Това Когато ти поискат имената на лица третирани по-благоприятно за твоя означава, че тази 9 случай ! Те се намират в регистрите на НЗОК ! Но същите не са независима помощ публикувани ! А и НЗОК ! Отказва да предостави тази информация. може да бъде предоставена най- късно до момента на образуване на производството по преписката. Това означава, че при състезателно начало, за да може разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., да бъде „активирано“, на първо място от страна на жалбоподателя трябва да бъде поставено начало на доказването, чрез установяване на индиция за дискриминация посредством конкретни факти. Този елемент от производството кореспондира на чл. 35 от АПК. Трябва да бъде заявено, че „предоставяне на основанието на чл. 56, ал.1, т. 1, нужната информация от страна на ответните страни за целите на уточняване на реквизитите по 10 жалбите“, би представлявало прекомерна и непропорционална намеса в рамките на спорното производство, в нарушение на буквата и духа на ЗЗДискр. и неговата състезателна компонента, чрез „фаворизиране“ на страна и даването на превес в степен надхвърляща изискуемото съобразно действащото българско и международно право, както и стандартите, установени чрез достигнатата степен на общност в рамките на ЕС. Събирането на доказателства в производствата по ЗЗДискр. пред КЗД се осъществява по реда на чл.36 от АПК във вр. с чл. 70, ал.1 от ЗЗДискр. Намирам, че цитираният текст създава достатъчно процесуални гаранции за събиране по 11 надлежния ред на всички допустими, относими и необходими доказателства, за да може КЗД като орган да се произнесе с обоснован акт. Отделно от това, специалният закон създава допълнителни възможности на Комисията да интервенира с цел приобщаване на доказателства, като предвижда отделни способи за тяхното принудително събиране по чл. 56 и 57 от ЗЗДискр. под страх от отговорност по този закон. Страните по преписката имат възможност да се запознаят с тази информация след приключване на етапа на проучване по преписката. 4. илиян.С/ 02 септември 2025 г. 12:43:55 ч. Не се приема Механизмите, 02 септември 2025 г. 12:43:55 илиян.С предоставени на ч., публикувано на портала комисията с за обществени консултации Промяна на текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от разпоредбата на чл. https://strategy.bg/PublicConsu 56, ал. 1 от ЗЗДискр. ltations/View.aspx?lang=bg- са приложими при 12 BG&Id=9457 дискриминация: “ от ЗЗДискр. вече образувано производство, т.е Промяна на текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от събраната по този ред дискриминация: “ от ЗЗДискр. информация е налична на по-късен Моля текста на т. 9 от чл. 47 – „Комисията за защита от етап, във фазата на дискриминация: “ от ЗЗДискр. да се измени така : проучване, а не на етапа на извършване „Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация: на преценка за редовност и 9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация допустимост на при подаването на жалби за дискриминация и предоставя на искането. основанието на чл. 56, ал.1, т. 1, нужната информация от страна Правото на на ответните страни за целите на уточняване на реквизитите по независима помощ се жалбите;“ осъществява чрез указване на Проблема е! съдействие от служители при Че често ответниците отказват да предоставят исканата информация, депозиране на която жалбоподателя трябва да предостави като изискуем реквизит инициативния към съответната жалба. А и няма откъде да я придобие. документ с цел „изправянето“ му, А в Случаите когато нужната информация засяга лични данни ! Или както и отстраняване по една или друга причина се явява конфиденциална. Лицето не на неясноти и пречки, разполага с нужната оторизация да я получи. осуетяващи започване на т.нар. фаза на При което процеса на Производство пред Комисията за защита от „Проучване“. Това дискриминация не може да протече според установения законов ред. означава, че тази И често резултата е противозаконно неудовлетворителен. независима помощ може да бъде Най простия пример е! предоставена най- късно до момента на Когато ти поискат имената на лица третирани по-благоприятно за твоя образуване на случай ! Те се намират в регистрите на НЗОК ! Но същите не са производството по публикувани ! А и НЗОК ! Отказва да предостави тази информация. преписката. Това означава, че при състезателно начало, 13 за да може разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., да бъде „активирано“, на първо място от страна на жалбоподателя трябва да бъде поставено начало на доказването, чрез установяване на индиция за дискриминация посредством конкретни факти. Този елемент от производството кореспондира на чл. 35 от АПК. Трябва да бъде заявено, че „предоставяне на основанието на чл. 56, ал.1, т. 1, нужната информация от страна на ответните страни за целите на уточняване на реквизитите по жалбите“, би представлявало прекомерна и непропорционална намеса в рамките на спорното производство, в нарушение на буквата и духа на ЗЗДискр. и 14 неговата състезателна компонента, чрез „фаворизиране“ на страна и даването на превес в степен надхвърляща изискуемото съобразно действащото българско и международно право, както и стандартите, установени чрез достигнатата степен на общност в рамките на ЕС. Събирането на доказателства в производствата по ЗЗДискр. пред КЗД се осъществява по реда на чл.36 от АПК във вр. с чл. 70, ал.1 от ЗЗДискр. Намирам, че цитираният текст създава достатъчно процесуални гаранции за събиране по надлежния ред на всички допустими, относими и необходими доказателства, за да може КЗД като орган да се произнесе с обоснован акт. Отделно от това, 15 специалният закон създава допълнителни възможности на Комисията да интервенира с цел приобщаване на доказателства, като предвижда отделни способи за тяхното принудително събиране по чл. 56 и 57 от ЗЗДискр. под страх от отговорност по този закон. Страните по преписката имат възможност да се запознаят с тази информация след приключване на етапа на проучване по преписката. 5. 19 септември 2025 г. 11:24:20 Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява отрицателно Не се приема Принципите относно ч. становище за законопроекта в частта му по § 1 и § 2. Същият не статута и bghelsinki съответства нито на Директива (ЕС) 2024/1499 и Директива (ЕС) правомощията на Становище на Българския 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета, нито на мoтивите, с националните хелзинкски комитет (1/6), които е представен за обществено обсъждане. Основанията ни са институции за правата публикувано на портала за следните: на човека (познати обществени консултации като Парижки https://strategy.bg/PublicConsu 1. По § 1 от ЗИД на ЗЗДискр. принципи), са приети ltations/View.aspx?lang=bg- от Генералната BG&Id=9457 С посочения параграф от законопроекта е предложено членовете на асамблея на ООН с КЗД да се ползват от имунитет, с текст, сходен с чл. 132, ал. 1 от Резолюция 48/134 от Конституцията: “При осъществяване на служебните си задължения 20 декември 1993г. членовете на Комисията не носят наказателна и гражданска Безспорно такъв орган отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях е и Комисията за актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ защита от 16 характер”. В мотивите към законопроекта това нововъдение е дискриминация, която оправдано с два аргумента: разпоредбите на Директива (ЕС) към момента е със 2024/1499 и Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на статут „Б“, като Съвета относно независимостта на националните органи по равенство, национален орган по от една страна, и с твърдението, че през годините са образувани правата на човека за наказателни дела от частен характер за престъпления по чл. 148 Република България. (клевета) и чл. 146 (обида) от Наказателния кодекс срещу членове на Въвеждането на КЗД във връзка с произнесени от тях решения по преписки в функционален Комисията, с които дадена страна в производството не е съгласна. имунитет е в Нещо повече – мотивите към законопроекта дори сочат, че след 2012 съответствие с г. са “изключение” членовете на КЗД, които не са подвеждани под Препоръка на наказателна отговорност във връзка с постановени административни Европейската комисия актове по производства за защита от дискриминация. от 22.06.2018 г. относно стандартите Нито транспонираните директиви, нито мотивите към предложеното за органите по разрешение обаче дават опора за подобно изменение. равнопоставеност, както и в съответствие Относимите разпоредби на транспонираните директиви – член 3 и в с изискванията на двете – се фокусират върху независимостта на органа преди всичко от Парижките принципи правителството и поставят акцент както върху финансовото за придобиване на положение на органа, така и върху необходимостта от прозрачни статут „А“ от процедури по подбор, подходяща вътрешна структура, висока Комисия за защита от компетентност на членовете на решаващия орган и прочее. дискриминация като национален орган по Принципно, имунитетът е привилегия, с която се ползват единствено правата на човека. представители на най-висши държавни органи и той им гарантира Относно свободата да извършват задълженията си без страх от преследване. функционалния Имунитетът не позволява за времето, за което се заема съответната имунитет на длъжност, лицата да носят отговорност за вреди от техните действия и членовете на КЗД, по срещу тях да не може да бъде възбудено наказателно преследване за отношение някои престъпления. С подобна привилегия в България се ползват изпълнението на съдиите, прокурорите и следователите, а за сравнение – народните техни служебни представители се ползват от защита само срещу наказателно задължения и за преследване. изясняването на някои специфики в тази Не така стои въпросът с магистратския имунитет – магистратите имат посока, следва да бъде действителна нужда от подобна конституционна защита, защото с отчетено, че 17 техните действия пряко влияят на човешки съдби. Комисията за защита от дискриминация е квазисъдебен орган. В националното ни законодателство не е предвидена изрична разпоредба за независимост на членовете на КЗД при изпълнението на техни служебни задължения, при участието им в съответните заседателни състави, формирали своето вътрешно убеждение и подписали съответното решение по дадена преписка. Такава уредба е предвидена само за независимата съдебна власт. Подобно на съда, заседателните състави на КЗД решават казуси от всички сфери на обществения живот, преписки с изключително голям обществен интерес и други преписки с голяма фактическа и правна сложност, по съответните казуси. За да може да 18 функционира като истински независим държавен орган КЗД, респ. нейните заседателни състави следва да имат гаранции от възможни външни форми на намеса . Именно липсата на такава изрична уредба дава възможност за атакуване на независимостта на самия орган. Става въпрос за независимост при сформиране на вътрешното решение на членовете на съответните заседателни състави на КЗД при постановяване на решенията по преписките. Изменението за уреждане на функционалния имунитет на членовете на КЗД се налага във връзка с образувани през годините наказателни дела от частен характер /НЧХД/ срещу членове на КЗД 19 във връзка с произнесени от тях решения по преписки в Комисията, с които дадена страна в производството не е съгласна. Недоволната от решението страна твърди, че с описаното в мотивите на решението са осъществени съставите на „клевета“ – чл. 148 от Наказателния кодекс и „обида“ – чл. 146 от същия. В съответствие с Парижките принципи, като гаранция за независимостта на КЗД като национален орган по правата на човека, е необходимо да се регламентира, че в процеса на вземане на решения на членовете на заседателните състави на КЗД трябва да са независими и да могат да действат без каквито и да е ограничения (от неправомерно влияние, заплахи или 20 вмешателство, директни или индиректни, от какъвто и да е източник и по каквато и да е причина), като следва да се установи подходящ баланс между нуждата да се защити самото производство за защита от дискриминация от деформации и натиск (на частни лица, политически, медиен или друг), и интереса от открита публична или медийна дискусия по въпроси от обществен интерес. Независимостта е основна ценност на съдебната власт, предпоставка за върховенството на закона и гаранция за справедлив процес, и е важно да бъде гарантирано и за дейността на Комисията за защита от дискриминация. За да може да се гарантира на членовете на заседателните 21 състави, които са натоварени с вземането на важни решения относно принципите за равнопоставеност, спазване на основните човешки права, установяване на дискриминационни практики, като необходимостта е в посока членовете на КЗД да могат да се произнасят безпристрастно и справедливо, и да бъдат предпазени от пряко влияние на страните по спора и неправомерна намеса от органи на държавна власт, външни организации и физически лица. Воденето на дела срещу членовете на Комисия за защита от дискриминация във връзка с изпълнението на служебни задължения по ЗЗДискр. е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от Гражданскопроцесуал ния кодекс, в случай, 22 че същото лице сезира КЗД с нов казус, което се случва нерядко. С оглед осигуряване стабилитет на административния акт, членовете на КЗД се възползват от тази правна възможност и се отвеждат от състава, на който е разпределена последващата преписка. В случаите на оплаквания за множествена дискриминация, това води до невъзможност за формиране на състав, което от своя страна е пречка за упражняване правомощията на комисията. Така се препятства възможността да се ползва дадената по Закона за защита от дискриминация възможност за защита по административен ред (Глава IV от ЗЗДискр.). Комисия за защита от дискриминация нееднократно е 23 идентифицирала проблема с функционалния имунитет на членовете на КЗД. Поставян е като акцент в редица доклади, становища по дадени въпроси, касаещи дейността на КЗД. Този проблем е отразяван в годишните отчети на комисията за съответната година, като съгласно чл. 40, ал. 5 те се депозират пред Народното събрание на Република България. Осигуряването от страна на държавата на правна възможност за защита от дискриминация гарантира, че интересите на заинтересовани лица могат да бъдат защитени в най- висока степен. 6. 19 септември 2025 г. 11:24:51 Макар КЗД да е квазисъдебен орган, неговите членове не са Не се приема Принципите относно ч. bghelsinki, Становище на магистрати, някои от тях дори не са юристи, а други, макар да са, статута и Българския хелзинкски нямат процесуален опит; те не са съдии. КЗД е орган по равенството, правомощията на комитет (2/6), който е натоварен със специфични функции да установява и бори националните публикувано на портала за случаи на дискриминация и трябва да бъде независима основно и институции за правата обществени консултации преди всичко от изпълнителната власт. на човека (познати 24 https://strategy.bg/PublicConsu като Парижки ltations/View.aspx?lang=bg- Идеята членовете на КЗД да получат тази висока привилегия не принципи), са приети BG&Id=9457 отговаря на задълженията, които имат. Ако КЗД получи желания от Генералната имунитет това би създало безнаказаност на членовете за действия или асамблея на ООН с бездействия, би затруднило достъпа до правосъдие на жертвите на Резолюция 48/134 от дискриминация, би създало условия за злоупотреба с власт и като 20 декември 1993г. резултат – би занижило допълнително доверието в органа. Безспорно такъв орган Имунитетът би създал невидим щит за правни действия, което като е и Комисията за резултат подкопава правовата държава, построена върху защитата на защита от правата на всички, но също и най-вече – на уязвимите. Не на последно дискриминация, която място подобен имунитет би приравнило членовете на КЗД на към момента е със магистрати, а това е недопустимо. статут „Б“, като национален орган по Будят озадачение мотивите към направеното предложение, в които се правата на човека за твърди, че членовете на КЗД, които не са подвеждани под наказателна Република България. отговорност след 2012 г., са изключение. Към това твърдение не е Въвеждането на предоставена никаква съдебна практика или изследване, което да го функционален удостоверява. Нещо повече – ако то е вярно, то почти всички членове имунитет е в на органа от 2012 г. би следвало или да са осъждани по частен ред, съответствие с или срещу тях да има висящи такива дела. Препоръка на Европейската комисия На следващо място в мотивите се сочи, че воденето на дела срещу от 22.06.2018 г. членовете във връзка с изпълнението на служебни задължения е относно стандартите основание за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК, в случай, че същото за органите по лице сезира КЗД с нов казус. Посочената разпоредба се отнася обаче равнопоставеност, до съдиите, каквито членовете на КЗД не са. Наред с това следва да се както и в съответствие отбележи, че недоволните от актовете на Комисията страни могат да с изискванията на подложат решението на органа на съдебен контрол, както пред Парижките принципи първоинстанционен административен, така и пред Върховния за придобиване на административен съд, в който случай съмненията за пристрастие биха статут „А“ от загубили основание. Комисия за защита от дискриминация като Неоснователно повдигнатите обвинения, пък дори и в частно национален орган по наказателно дело, несъмнено причиняват дискомфорт и тревоги в правата на човека. личния живот на всеки човек, но същото се отнася и до членовете на Относно всеки друг административен орган, решаващ важни обществени функционалния въпроси. Такава практика е злоупотреба с право, която следва да се имунитет на 25 адресира пред съда, пред който е заведена тъжбата срещу член на членовете на КЗД, по КЗД. Обвиняемите и по наказателни дела от частен характер се отношение ползват с презумпцията за невиновност, имат на разположение изпълнението на процесуални средства за защита, а при провал на обвинението срещу техни служебни тях им се дължат сторените съдебни разноски. задължения и за изясняването на някой Разпоредбите на транспонираните директиви относно независимостта специфики в тази на националните органи по равенството пораждат по-скоро посока, следва да бъде очакването въпроси относно бюджета на Комисията, както и за отчетено, че възможен конфликт на интереси, за неефективна вътрешна структура Комисията за защита или нерегламентирано влияние върху членовете да бъдат по-подробно от дискриминация е уредени в закона. Подобни усилия липсват обаче в законопроекта. квазисъдебен орган. В националното ни Горното води до извода, че търсената с изменението защита на законодателство не е независимостта на членовете на КЗД няма да укрепи същата тази предвидена изрична независимост, а по-скоро ще доведе до безнаказаност. Тази мярка разпоредба за няма опора в директивите и не следва да бъде приемана. независимост на членовете на КЗД при изпълнението на техни служебни задължения, при участието им в съответните заседателни състави, формирали своето вътрешно убеждение и подписали съответното решение по дадена преписка. Такава уредба е предвидена само за независимата съдебна власт. Подобно на съда, заседателните състави на КЗД решават казуси от всички 26 сфери на обществения живот, преписки с изключително голям обществен интерес и други преписки с голяма фактическа и правна сложност, по съответните казуси. За да може да функционира като истински независим държавен орган КЗД, респ. нейните заседателни състави следва да имат гаранции от възможни външни форми на намеса . Именно липсата на такава изрична уредба дава възможност за атакуване на независимостта на самия орган. Става въпрос за независимост при сформиране на вътрешното решение на членовете на съответните заседателни състави на КЗД при постановяване на решенията по преписките. Изменението за уреждане на 27 функционалния имунитет на членовете на КЗД се налага във връзка с образувани през годините наказателни дела от частен характер /НЧХД/ срещу членове на КЗД във връзка с произнесени от тях решения по преписки в Комисията, с които дадена страна в производството не е съгласна. Недоволната от решението страна твърди, че с описаното в мотивите на решението са осъществени съставите на „клевета“ – чл. 148 от Наказателния кодекс и „обида“ – чл. 146 от същия. В съответствие с Парижките принципи, като гаранция за независимостта на КЗД като национален орган по правата на човека, е необходимо да се регламентира, че в процеса на вземане на решения на 28 членовете на заседателните състави на КЗД трябва да са независими и да могат да действат без каквито и да е ограничения (от неправомерно влияние, заплахи или вмешателство, директни или индиректни, от какъвто и да е източник и по каквато и да е причина), като следва да се установи подходящ баланс между нуждата да се защити самото производство за защита от дискриминация от деформации и натиск (на частни лица, политически, медиен или друг), и интереса от открита публична или медийна дискусия по въпроси от обществен интерес. Независимостта е основна ценност на съдебната власт, предпоставка за върховенството на закона и гаранция за справедлив процес, и 29 е важно да бъде гарантирано и за дейността на Комисията за защита от дискриминация. За да може да се гарантира на членовете на заседателните състави, които са натоварени с вземането на важни решения относно принципите за равнопоставеност, спазване на основните човешки права, установяване на дискриминационни практики, като необходимостта е в посока членовете на КЗД да могат да се произнасят безпристрастно и справедливо, и да бъдат предпазени от пряко влияние на страните по спора и неправомерна намеса от органи на държавна власт, външни организации и физически лица. След 2012 г. изключение са членовете на КЗД, 30 които не са подвеждани под наказателна отговорност във връзка с постановени административни актове по производства за защита от дискриминация. Воденето на дела срещу членовете на Комисия за защита от дискриминация във връзка с изпълнението на служебни задължения по ЗЗДискр. е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от Гражданскопроцесуал ния кодекс, в случай, че същото лице сезира КЗД с нов казус, което се случва нерядко. С оглед осигуряване стабилитет на административния акт, членовете на КЗД се възползват от тази правна възможност и се отвеждат от състава, на който е разпределена последващата преписка. В случаите 31 на оплаквания за множествена дискриминация, това води до невъзможност за формиране на състав, което от своя страна е пречка за упражняване правомощията на комисията. Така се препятства възможността да се ползва дадената по Закона за защита от дискриминация възможност за защита по административен ред (Глава IV от ЗЗДискр.). Комисия за защита от дискриминация нееднократно е идентифицирала проблема с функционалния имунитет на членовете на КЗД. Поставян е като акцент в редица доклади, становища по дадени въпроси, касаещи дейността на КЗД. Този проблем е отразяван в годишните отчети на комисията за съответната година, 32 като съгласно чл. 40, ал. 5 те се депозират пред Народното събрание на Република България. Осигуряването от страна на държавата на правна възможност за защита от дискриминация гарантира, че интересите на заинтересовани лица могат да бъдат защитени в най- висока степен. 7. 19 септември 2025 г. 11:26:18 2. По § 2 от ЗИД на ЗЗДискр. Не се приема Предложението по § 2 ч. bghelsinki, Становище на от ЗИД на ЗЗДискр. Българския хелзинкски отговаря на комитет (3/6), Неправилно в мотивите към законопроекта е посочено, че членове 10 текстовете на чл. 10 от публикувано на портала за от двете директиви, във връзка с чието транспониране е изготвен Директива на (ЕС) обществени консултации законопроектът, изискват предвиждане в националните разпоредби на 2024/1499 на Съвета https://strategy.bg/PublicConsu одобрение от страна за участието на КЗД в съдебно производство. от 7 май 2024 година ltations/View.aspx?lang=bg- Разпоредба с такъв смисъл не се съдържа в нито една от двете и на 2024/1500 на BG&Id=9457 директиви. Европейския парламент и на Съвета Разпоредбите на първите параграфи на членове 10 и на двете от 14 май 2024 година. директиви поставят като минимално изискване националните органи В съответствие е и със по равенство да имат правомощието да участват в съдебни Съображение 34 от производства както по административни, така и по граждански дела, Преамбюла на свързани с прилагането на принципа на равно третиране по Директива на (ЕС) съответните антидискриминационни директиви. Видът на това 2024/1499, съответно участие в дела е уточнен в третите параграфи на тези кореспондиращи Съображение 33 – от разпоредби и в двете директиви, а именно – националните органи по Директива 2024/1500. равенството да могат да завеждат дела от името на жертви, да Следва да се участват в подкрепа на жертва, или да завеждат дело по свой почин в акцентира, че нито в защита на обществен интерес и в случаите, когато не действат от предложението, нито 33 името на конкретна жертва (actio popularis). В параграф първи и на в мотивите към него е двете разпоредби единствено е уточнено, че там, където използвана думата националното законодателство съдържа условия, изискващи „страна“, а изрично е одобрението, при това не общо на “страна”, а конкретно на “жертва отбелязано, че само на дискриминация”, то директивата не изисква тези условия да бъдат „лицето“ може да пренебрегвани; правомощието на националния орган по равенство за направи участие в делото трябва да е съобразено с волята на жертвата. правнообвързващо Систематичният прочит на първите параграфи в контекста на третите волеизявление за параграфи на членове 10 от двете директиви води до извода, че там, и включването на само там, където националното право изисква одобрението на органа за равенство в жертвата някой да я представлява или да встъпва като трета страна – съдебното помагач, при това само на жертвата, а не на “страна”, както в момента производство. е заложено в законопроекта, то директивата не изисква тези В изразеното разпоредби на националното право да се оставят неприложени. становище от БХК неправилно е Следователно транспонирането на двете директиви не налага възприето и въвеждане на ново изискване за предварително одобрение от жертва възпроизведено, че се на дискриминация, а още по-малко пък от “страна” в съдебно изисква одобрение на производство за защита от дискриминация. Нормите на директивите „страна“, като на само посочват, че ако има правило за одобрение от жертвата в няколко пъти е националното право, директивата не го обезсилва. цитирана думата “страна“ и И към настоящия момент КЗД има правото да встъпва като “като впоследствие - „както заинтересована страна”, но само в производства, образувани “по този в момента е заложено закон [ЗЗДискр.] или други закони, уреждащи равенство в в законопроекта“. третирането” (чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр.). Тази разпоредба не съответства Важно е да се обърне на директивите, но не по отношение на въпроса с одобрението или внимание, че предварително съгласие на жертвата на дискриминация. Въпросите за систематичното място предварителното съгласие са уредени в общите процесуални закони. за включване в законопроекта на думата „лицето“ в чл. 47, т. 5 и членуваната й форма, след първоначалното използване на „засегнатото лице“ в чл. 47, т. 1, 34 недвусмислено показват, че в случая става въпрос изрично за „жертвата“ на дискриминацията, а не за извършителя на дискриминацията или още по-малко за заинтересованата страна. Следва да се подчертае, че КЗД и към момента изпълнява задълженията по „обжалване на административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завеждане искове пред съда и встъпване като заинтересувана страна по дела, заведени по ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането“. Императивното включване на КЗД в съдебното производство обаче би отнело правото на конкретна жертва на дискриминация да 35 направи свободен избор и с изрично волеизявление да заяви съгласието/желанието си за участието на органа по равенство в правораздавателната фаза. 8. 19 септември 2025 г. 11:28:25 В контекста на правомощието по членове 10, трети параграфи, точки Не се приема Предложението по § 2 ч. bghelsinki, Становище на (а) от всяка от двете директиви (националният орган по равенството от ЗИД на ЗЗДискр. Българския хелзинкски да може да води съдебни производства от името на жертвите), отговаря на комитет (4/6), националното ни право има такова изискване за одобрение от текстовете на чл. 10 от публикувано на портала за жертвата – страна в съдебно производство, и това са правилата на чл. Директива на (ЕС) обществени консултации 32, точки 3 и 5 от ГПК и чл. 18 от АПК – разпоредбите относно 2024/1499 на Съвета https://strategy.bg/PublicConsu представителството по пълномощие. Именно представителството по от 7 май 2024 година ltations/View.aspx?lang=bg- пълномощие, както е уредено в двата процесуални закона, и на 2024/1500 на BG&Id=9457 представлява “национален закон или практика … включително Европейския правило, изискващо одобрението на жертвата” (чл. 10, параграф първи парламент и на Съвета от двете директиви). Следователно, когато КЗД изпълнява това свое от 14 май 2024 година. правомощие, тя следва при започване на делото да представи В съответствие е и със пълномощно от лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация. Съображение 34 от В ЗЗДискр. няма разпоредба, чието изменение да се налага с оглед на Преамбюла на транспонирането на директивите по отношение на това правомощие Директива на (ЕС) на КЗД. 2024/1499, съответно Съображение 33 – от В конеткста на правомощието по членове 10, трети параграф, точки Директива 2024/1500. (б) от всяка от двете директиви (националният орган по равенството Следва да се да може да участва във вече образувани съдебни производства в акцентира, че нито в подкрепа на една или няколко жертви), националното ни право не предложението, нито съдържа изискване за одобрение нито конкретно от жертвата в мотивите към него е (иницииралата производство страна), нито от която и да е страна в използвана думата производството. Възможността за участие на трето лице в „страна“, а изрично е гражданското ни съдопроизводство е уредено в Глава шестнадесета, отбелязано, че само Раздел ІІ на ГПК. В българския административен процес пък има само „лицето“ може да две хипотези на участие на трето лице в образувано съдебно направи производство, а именно – присъединяването като страна при правнообвързващо 36 оспорване на общи административни актове (чл. 182, ал. 3 от АПК) и волеизявление за при оспорване на подзаконови административни актове (чл. 189, ал. 2 включването на от АПК). Нито една от двете разпоредби не съдържа изискване за органа за равенство в предварително одобрение и следователно такова не следва да се съдебното съобразява при присъединяване на КЗД в такива производства. производство. Дискусия заслужава въпросът дали разпоредбата на чл. 47, т. 5 от Подробно мотивите са ЗЗДискр. е достатъчна, за да легитимира процесуално присъединяване изложени в т. 7 на КЗД при оспорване на индивидуални административни актове, доколкото тези производства също са “съдебни производства”, но АПК не съдържа в Глава трета, Раздел І разпоредба, допускаща присъединяване на заинтересовано лице; той предвижда заинтересованите лица, различни от оспорващия, само като страна, конституирана в началото на делото (чл. 153, ал. 1 от АПК) и е под въпрос възможността на КЗД да се присъедини във вече образувано съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт. В този случай нашето становище е, че правото на КЗД да се присъедини във вече образувано производство следва да може да се извлече пряко от чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр., която норма е специална спрямо общите правила на АПК. Следователно, и по този въпрос в ЗЗДискр. няма разпоредба, чието изменение да се налага с оглед на транспонирането на директивите. На последно място внимание заслужава въпросът с различните други видове съдебни производства по АПК, доколкото директивите изискват възможност за участие на КЗД във всякакви граждански или административни съдебни производства (напр. при отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, производства за обезщетения, отмяна на влезли в сила съдебни актове, защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията и предвидените видове съдебна защита при изпълнение на административните актове и съдебните решения – искова, по обжалване на действията на органа поизпълнението и за възстановяване и обезщетяване). И в тези случаи нашето становище е, че правото на КЗД да се присъедини във вече образувано производство следва да може да се извлече пряко от чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр. като специална спрямо общите нправила на АПК норма. Следователно, и по този въпрос в ЗЗДискр. няма разпоредба, чието 37 изменение да се налага с оглед на транспонирането на директивите. 9. 19 септември 2025 г. 11:29:26 3. Относно правомощието на КЗД да встъпва по граждански и Не се приема Разпоредбата на чл. ч. bghelsinki, Становище на административни дела, свързани с прилагането на принципа на 47, т.5 е в Българския хелзинкски равно третиране съответствие с комитет (5/6), текстовете на чл. 10 от публикувано на портала за Както отбелязахме по-горе, разпоредбата на чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр. в Директива на (ЕС) обществени консултации сегашния си вид не съответства на Директива (ЕС) 2024/1499 и 2024/1499 на Съвета https://strategy.bg/PublicConsu Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета, но от 7 май 2024 година ltations/View.aspx?lang=bg- не в частта си относно предварителното съгласие на жертвата на и на 2024/1500 на BG&Id=9457 дискриминация. Европейския Съгласно кореспондиращите членове 10, първи параграфи и на двете парламент и на Съвета директиви, националните органи по равенството трябва да имат от 14 май 2024 година. правомощието да встъпват във всякакви граждански и В съответствие е и със административни дела, свързани с прилагането на принципа на равно Съображение 34 от третиране. Това делата да са “свързани” с прилагането на принципа не Преамбюла на означава, че той е главен предмет на съответните дела, а още по-малко Директива на (ЕС) – че делата следва да са образувани по определени закони. В разрез с 2024/1499, съответно това, настоящата редакция на чл. 47, т. 5, предложение последно Съображение 33 – от гласи, че КЗД може да встъпва като заинтересувана страна по дела, но Директива 2024/1500. само ако те са заведени “по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането”. Такова ограничение на кръга дела според реда, по който са образувани, не съответства на директивата. Предлагаме при изменения, свързани с транспонирането на двете директиви, разпоредбата на чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр. да добие следната редакция: “обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и се присъединява или встъпва като страна по граждански и административни дела, свързани с равенство в третирането”. 10. 19 септември 2025 г. 11:30:10 4. Общи бележки по транспонирането на Директива (ЕС) Не се приема По аргументи от ч. bghelsinki, Становище на 2024/1499 и Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент гореизложеното и Българския хелзинкски и на Съвета наличие на комитет (6/6), съответствие с публикувано на портала за Множество разпоредби на транспонираните директиви не са намерили разпоредбите от 38 обществени консултации никакво отражение в законопроекта, а следователно и няма да бъдат националното https://strategy.bg/PublicConsu транспонирани. Законопроектът е лишен от задълбочен анализ на законодателство. ltations/View.aspx?lang=bg- ефективността на работата и независимостта на КЗД, за наличието на BG&Id=9457 човешки, технически и финансови ресурси (член 1 във всяка от директивите), за това дали през последните години Комисията ефективно е изпълнявала правомощията си по повишаване на осведомеността, предтвратяване на дискриминация и насърчаване на равноо третиране (член 5 от директивите), за ефективността на проверките на КЗД и адекватността на способите й за събиране на доказателства (член 8 от директивите), за случаите, в които е изпълнявала правомощията си по водене на дело от името на жертви или на встъпване или присъединяване по висящи дела (член 10 от директивите), за сътрудничеството с граждански организации (член 14 от директивите), по издаване на препоръки и следенето за изпълнението им (член 15 от директивите), капацитета на органа да събира данни и публикуваните от него проучвания през последните години (член 16 от директивите) и др. Нещо повече – БХК, като най- голямата и най-стара гражданска организация за защита на правата на човека в България, не е бил потърсен за консултации във връзка с изготвения законопроект за транспониране на директивите. Всичко това води до извода, че настоящият законопроект не е продукт на задълбочен анализ и обществена дискусия, а напротив – подлага на обществена дискусия силно ограничено и дори превратно разбиране за необходимото за транспониране на двете директиви. Предвид горното, призоваваме законопроектът да бъде оттеглен и да бъде сформирана работна група с широко участие на граждански организации с доказан експертен опит и публикации в сферата на защитата от дискриминация, която да изготви нов, съответен на нормите на директивите, законопроект. 39