Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Наредба № …… от …………… 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ Член единствен. С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по медицинската дейност „Здравни грижи“ съгласно приложението. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба „специалист по здравни грижи“ е лице, придобило професионална квалификация по специалност от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи“ – „медицинска сестра“, „акушерка“, „медицински лаборант“, „рентгенов лаборант“, „рехабилитатор“, „масажист (с увредено зрение)“. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 1 година от влизането ѝ в сила. § 3. Ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от Закона за лечебните заведения изготвят в срок до шест месеца от приемането на тази наредба, анализ на осигуреността със специалисти по здравни грижи въз основа на данните за преминалите болни и фактически заетите легла по болнични структури за предходната година. § 4. В случаите, когато броят на специалистите по здравни грижи в болничните структури е по-нисък от определените по реда на глава IV, т. 3, ръководителят на лечебното заведение в срок до шест месеца от извършване на анализа на осигуреността по § 3 изготвя план за осигуряване на потребностите от специалисти по здравни грижи за периода до пет години. § 5. В срок до пет години от приемане на тази наредба стандартите по глава IV, т. 1.2.1, т. 2, т. 3 и т. 4 са индикативни с допустимо отклонение 30 %. § 6. В срок до пет години след изтичане на срока по § 5 стандартите по глава IV, т. 1.2.1, т. 2, т. 3 и т. 4 са индикативни с допустимо отклонение 10 %. § 7. В срок до една година от влизане в сила на тази наредба Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи разработва и утвърждава протоколите, техническите фишове и алгоритмите за дейности по т. 2.6. от Глава II. 1 § 8. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ, ДМ Министър на здравеопазването 2 Приложение към член единствен Медицински стандарт „Здравни грижи“ Глава I Основна характеристика на медицинската дейност „Здравни грижи“ I. Дефиниция, основни цели и задачи: Медицинският стандарт „Здравни грижи“ има за цел да осигури процеса на извършване на промотивни, профилактични, лечебни и рехабилитационни здравни грижи и да предостави безопасна и основана на научни доказателства практика чрез комплекс от дейности, насочени към осигуряване на възможно най-високото ниво на здраве и благополучие за хора от всички възрасти, семейства, групи и общности, болни или здрави. 1. Медицинският стандарт „Здравни грижи“: 1.1. гарантира безопасни, ефективни и етични здравни грижи; 1.2. гарантира професионална отговорност за взетите решения и предприетите действия; 1.3. осигурява качеството на здравните грижи и защита на правата на пациентите; 1.4. стимулира поддържането високо ниво на компетентност при практикуване на професиите „медицинска сестра“, „акушерка“, „медицински лаборант“, „рентгенов лаборант“, „рехабилитатор“, „масажист (с увредено зрение)“ от професионално направление „Здравни грижи“; 1.5. стандартизира здравните грижи в Република България в съответствие с нормативните изисквания. 2. Основните задачи на здравните грижи са: 2.1. опазване и подобряване на здравето, предотвратяване на заболяванията, усложненията и уврежданията от заболявания, облекчаване на страданието; 2.2. осигуряване на медицински дейности и грижи, с качество, съответстващо на изявени или потенциални здравословни проблеми и оценка на състоянието на пациента; 2.3. осъществяване на здравните грижи от специалисти със съответната квалификация и компетентност; 3 2.4. осигуряване на оптимални здравни грижи, лабораторни изследвания и рехабилитация след заболяване и последващи здравни грижи за подобряване на качеството на живот за индивиди, семейства, групи, общности; 2.5. осъществяване на комплексни и непрекъснати грижи в първичната и специализираната извънболнична помощ, в лечебните заведения за болнична помощ, в лечебните заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и всички структури на здравната система; 2.6. участие в подготовката и провеждането на програми и проекти в областта на здравните грижи; 2.7. провеждане на научноизследователска и приложна дейност в областта на здравните грижи; 2.8. оценка, мониторинг и контрол на качеството на здравните грижи. 3. Обхват на здравните грижи 3.1. Обхватът на здравните грижи съвпада с професионалните дейности, извършвани от медицинската сестра, акушерката, рехабилитаторът, медицинският лаборант, рентгеновият лаборант и масажистът (с увредено зрение) в лечебното или здравното заведение, извършвани в съответствие с професионалните дейности, определени в наредбата по чл. 7 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник- фармацевтите (ЗСОМСААМСЛАЗПФ). 3.2. Заведения, в които се оказват здравни грижи, са всички видове лечебни заведения съгласно чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от ЗЛЗ, както и здравните заведения по чл. 26 от Закона за здравето (ЗЗ) и детските ясли. 3.3. Обект на дейностите в обхвата на здравните грижи са процесите по запазване и възстановяване на индивидуалното, груповото и общественото здраве във всички възрасти и условия. 3.4. Специалистът по здравни грижи активно участва във всички етапи на диагностично- лечебния процес и е член на интердисциплинарен екип, осъществяващ комплексно лечение и здравни грижи. 4. Професионалните дейности, осъществявани от специалистите по здравни грижи включват: 4.1. оценка на състоянието на пациента в съответствие с професионалната компетентност на съответните специалисти по здравни грижи; 4.2. оценка на потребностите на пациента от здравни грижи; 4 4.3. изработване, изпълнение, организиране, координиране и контролиране на план/програма за здравни грижи, на основата на потребностите, приоритетите и състоянието на пациента; 4.4. изпълнение на назначените на пациента от лекар/лекаря по дентална медицина манипулации, изследвания, измервания и провеждане на лекарствена терапия, рехабилитация, грижи за адаптация, реадаптация и др.; 4.5. непрекъсната оценка, адаптиране и прилагане на плана/програмата за здравни грижи в съответствие с обективното състояние на пациента; 4.6. общуване с пациента, семейството, други медицински специалисти, съобразно професионалните си компетенции; 4.7. обучение на пациента и семейството при спазване на етичните професионални норми; 4.8. прилагане на принципите за работа в екип с останалите медицински специалисти; 4.9. попълване и съхраняване на документацията по здравни грижи – медицинска или специфична, за отразяване на извършените дейности; 4.10. оказване на психоемоционална подкрепа на пациента и семейството му; 4.11. изграждане на партньорски взаимоотношения с пациента и неговите близки. 5. Обемът на извършваната дейност се определя от: 5.1. вида и дейността на лечебното/здравното заведение; 5.2. компетентността и квалификацията на специалистите по здравни грижи, работещи в съответната структура; 5.3. броя на обслужваните пациенти, степента на тежест на зависимост от грижи и обема на грижите за пациентите за 24 часа; 5.4. дейности по обучение на студенти и специализанти. Глава II Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност „Здравни грижи“ 1. Изисквания към професионалната компетентност на специалистите по здравни грижи. 1.1. Изискванията за упражняване на професиите по специалности от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи“ са уредени в ЗЗ, Закона за висшето образование, Закона за признаване на професионални квалификации, ЗСОМСААМСЛАЗПФ. 5 1.2. Здравните грижи се осъществяват от лица, упражняващи регулирана медицинска професия от професионално направление „Здравни грижи“, както следва: 1.2.1. Медицинска сестра – самостоятелно или във взаимодействие с лекар, извършва общи и специални професионални дейности в различни структури на здравеопазването, полагайки комплексни грижи за физическото, психическото и социалното здраве чрез превенция на болестите и грижи за здравия и болния човек, взема решения, относно изявени или потенциални проблеми на пациента и семейството му, осигурява безопасна среда, провежда научни изследвания, участва в образованието, в управлението на здравните грижи. 1.2.2. Акушерка – самостоятелно или във взаимодействие с лекар, извършва общи и специални професионални дейности в различни структури на здравеопазването, полагайки комплексни грижи за физическото, психическото и социалното здраве чрез превенция, ранна диагностика и лечение на неусложнена бременност, раждане, следродилен период, перинатална патология и често срещани гинекологични заболявания; поддържане и/или запазване на репродуктивното здраве на жените. Акушерката взема решения по изявени или потенциални проблеми на пациентката и семейството ѝ, осигурява безопасна среда, провежда научни изследвания, участва в образованието, в управлението на здравните грижи. 1.2.3. Медицински лаборант – самостоятелно или във взаимодействие с лекар извършва лабораторни дейности в преданалитичния, аналитичния и следаналитичния етап с цел превенция, профилактика, диагностика, епидемиологичен надзор и контрол. 1.2.4. Рентгенов лаборант – извършва образни изследвания и терапевтични процедури самостоятелно, по назначение на лекар/лекар по дентална медицина или във взаимодействие с него, съгласно съответните разпоредби с диагностична и терапевтична цел – конвенционална и интервенционална рентгенова диагностика, компютърна томография, магнитно-резонансната томография, мамография, ултразвуковата диагностика, остеометрия, дентални рентгенографии, извършва процедури в областта на лъчелечението и нуклеарната медицина и осигурява на пациента необходимата лъчезащита. 1.2.5. Рехабилитатор – самостоятелно или във взаимодействие с лекар прилага утвърдени и доказани методи на функционална диагностика и лечение на заболявания и състояния, включващи или водещи до двигателен дефицит и използващи средствата на физикалната медицина – електролечение, светлолечение, хидротерапия и балнеолечение, кинезитерапия (пасивна, активна и специализирана) и лечебен масаж. 6 1.2.6. Масажист с увредено зрение – извършва дейности в областта на физикалната и рехабилитационната медицина, включващи лечебен масаж, класически масаж и масаж със специализирани техники, пасивна кинезитерапия, термотерапия и инхалаторно лечение и хидротерапия. 2. Изисквания към дейността на специалистите по здравни грижи Професионалните дейности, които осъществяват специалистите по здравни грижи са в съответствие с определените в наредбата по чл. 7 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ. При осъществяване на професионалните си дейности: 2.1. практикуват качествено и отговорно като запазват достойнството и безопасността на пациента с цел насърчаване здравето и благосъстоянието; 2.2. оказват подкрепа при удовлетворяване на физическите и психическите здравни потребности на хора от всички възрасти; 2.3. оказват подкрепа за възстановяване на автономността на пациента; 2.4. осигуряват безопасна и ефективна грижа за нуждаещите се в условия на спешност; 2.5. извършват анализ на възможните интервенции, включително използването на съвременни технологии; 2.6. планират и предоставят здравни грижи в съответствие с Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи и протоколи, технически фишове и алгоритми за дейности, утвърдени от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. 2.7. използват съвременни знания и доказателства за оценка, планиране, предоставяне на здравни грижи, обсъждат резултатите, влияят върху промяната и насърчават здравето и най-добрите практики; 2.8. вземат партньорски решения, основани на научни доказателства и индивидуалните особености на пациента, за да се осигурят висококачествени грижи и изследвания; 2.9. притежават задълбочени познания в областта на здравните грижи; 2.10. установяват физическите, социалните и психологическите потребности на хората, групите и общностите; 2.11. разбират принципите, приоритетите и практиката на общественото здраве; 2.12. оценяват нуждите на хора, групи и общности и оказват действия за подобряване на здравето и благосъстоянието; 2.13. оценяват здравния риск и предприемат навременни действия за неговото предотвратяване; 2.14. изпълняват утвърдени протоколи и алгоритми за извършване на дейности, грижи и изследвания; 7 2.15. поддържат задължителна специфична документация за проследяване на състоянието на лицата, обект на здравни грижи. 3. Изисквания към квалификацията на специалистите по здравни грижи 3.1. поддържат и повишават своята теоретична и практическа подготовка чрез задължителни квалификационни курсове, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 7 и чл. 39, т. 5 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ; 3.2. системно и задълбочено оценяват познанията си и идентифицират потребности от нови знания в областта на здравните грижи; 3.3. доказват нивото си на компетентност за извършване на качествени здравни грижи чрез регулярно придобиване на сертификат (на всеки 5 години), издаден от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ); 3.4. демонстрират висока степен на самостоятелност в рамките на придобита компетентност, прилагайки подходи и методи за самоусъвършенстване, съобразно Квалификационна рамка за професионално развитие на БАПЗГ и Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2015 г.); 3.5. специалистите по здравни грижи могат да извършват високоспециализирани здравни грижи, дейности и манипулации само след придобита допълнителна квалификация, съгласно въведените изисквания. 4. Изисквания към професионална етика и ценности Специалистите по здравни грижи: 4.1. спазват правилата, установени в Кодекса за професионална етика; 4.2. оказват дейности за запазване здравето на пациента и обществото чрез спазване на Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи; 4.3. работят в партньорство с други медицински, здравни и социални специалисти и организации; 4.4. управляват идентифицираните рискове за здравето и безопасността на пациента, като прилагат индивидуален подход; 4.5. практикуват самостоятелни дейности в рамките на своята компетентност; 4.6. използват ефективни комуникационни стратегии и техники за разговор с цел постигане на най-добри резултати, като зачитат достойнството и правата на човека. 5. Изисквания към управлението на здравните грижи 5.1 Управлението на здравните грижи в лечебните заведения се осъществява от съответните специалисти по здравни грижи с ръководни функции в това число главна медицинска сестра, акушерка и рехабилитатор съгласно чл. 67 от ЗЛЗ, старши медицински 8 сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори или други ръководители по здравни грижи, които осъществяват следните организационни и контролни дейности: 5.1.1. планира потребностите от персонал и подбира висококвалифициран и мотивиран персонал в съответствие с потребностите и структурата на лечебното заведение; 5.1.2. планира и организира здравните грижи съобразно политиката на лечебното заведение; 5.1.3. изработва и въвежда средства за управление на здравните грижи; 5.1.4. открива, анализира, решава проблеми и на тяхна база формулира приоритети; 5.1.5. планира и организира хигиенните мероприятия; 5.1.6. въвежда и следи за изпълнението на стандарти, протоколи и технически фишове; 5.1.7. изготвя работни графици. 5.2. Лицата по т. 5.1 осъществяват следните икономически дейности: 5.2.1. планира необходимия лимит от медицински консумативи; 5.2.2. изготвя препоръки за оборудване на база оферти с прогнозни цени; 5.2.3. изготвя отчети за дейността на структурата. 5.3. Лицата по т. 5.1 осъществяват следните дейности по вътрешна и външна комуникация: 5.3.1. работи в екип с останалите специалисти по здравни грижи, лекари и немедицински специалисти, участващи в лечебно-диагностичния процес; 5.3.2. осъществява сътрудничество с всички отдели и структури в лечебното заведение; 5.3.3. осъществява комуникация със съсловни организации и институции в рамките на своята компетентност. 5.4. Лицата по т. 5.1 осъществяват следните контролни дейности: 5.4.1. контролира и координира дейността на специалистите по здравни грижи и друг персонал, свързан с грижите за болния; 5.4.2. контролира правилното и пълно водене на документацията от специалистите по здравни грижи; 5.4.3. контролира хигиенното състояние и противоепидемичния режим; 5.4.4. контролира и организира дейността, свързана с храненето на хоспитализираните пациенти; 5.4.5. контролира снабдяването и разходването на лекарствени продукти и консумативи; 5.4.6. контролира изпълнението на работните графици; 5.4.7. осъществява контрол върху спазването на трудовата дисциплина от специалистите по здравни грижи; 9 5.4.8. извършва контрол на спазването на установените правила за дейност по здравни грижи. 5.5. Лицата по т. 5.1 осъществяват оценка и мотивация на персонала като: 5.5.1. изработва и въвежда средства за оценка; 5.5.2. оценява дейността на специалистите по здравни грижи и помощния персонал; 5.5.3. оценява качеството на здравните грижи; 5.5.4. мотивира специалистите по здравни грижи чрез прилагане на материални и нематериални стимули и наказания. 5.6. Лицата по т. 5.1 организират обучение и развитие на персонала като: 5.6.1. изготвя и въвежда програми за обмяна на добри практики, колегиуми, семинари, курсове за следдипломно обучение на специалистите по здравни грижи и помощния персонал; 5.6.2. изработва инструменти за обучение на пациентите и техните близки; 5.6.3. повишава собствените професионални знания и квалификация. 5.7. Лицата по т. 5.1 участват в практическото обучение на студенти по съответната специалност от професионално направление „Здравни грижи“: 5.7.1. участва активно в практическото обучение на студентите от висшите училища в рамките на своята компетентност; 5.7.2. организира и провежда обучението на студентите съобразно учебната им програма; 5.7.3. контролира и оценява работата на студентите по време на учебна практика и стаж; 5.7.4. контролира присъствието на студентите по време на учебна практика и стаж; 5.7.5. поддържа постоянна комуникация с висшите училища и подпомага организацията на студентите при провеждане на учебна практика и стаж; 5.7.6. изготвя програма за развитие на наставничеството. 5.8. Лицата по т. 5.1 провеждат научни изследвания в областта на здравните грижи и гарантират, че научното изследване: 5.8.1. отговаря на етичните стандарти; 5.8.2. отговаря на стандартите за качество в научните изследвания; 5.8.3. демонстрира подходящо управление и наблюдение; 5.8.4. демонстрира отчетност (включително финансова); 5.8.5. осигурява поверителност на данните и защитава интелектуалната собственост; 5.8.6. осигурява интегритета на резултатите; 5.8.7. включва доклади за неблагоприятни инциденти; 5.8.8. включва отчет на резултатите. 10 5.9. Лицата по т. 5.1 организират и контролират подготовката и поддържането на подходяща работна среда, консумативи, материали, апаратура и оборудване, като: 5.9.1. оценява потребностите от консумативите, материалите, апаратурата и оборудването, които са необходими, съобразно извършваната дейност по здравни грижи; 5.9.2. оценява рисковете – за себе си и за другите, включени в дейностите при оказване на здравни грижи; 5.9.3. използва методи и системи по време на процеса, които оказват положително влияние върху здравето и безопасността на пациента и намаляват риска от инфекция и заразяване; 5.9.4. проверява условията на работа и ако е необходимо, предприема коригиращо действие; 5.9.5. използва подходящо работно облекло и взема необходимите предпазни мерки; 5.9.6. осъществява контрол върху разхода на консумативите и материалите, контролира хигиената, изправността и безопасността на апаратурата и оборудването; 5.9.7. уведомява отговорното лице, при проблеми с оборудването, апаратурата и материалите; 5.9.8. борави с консумативите, материалите, апаратурата и оборудването компетентно и предпазливо; 5.9.9. спазва разпоредбите за разделно събиране, съхранение и транспортиране на опасни и битови отпадъци с цел да се предотврати вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда; 5.9.10. разполага с достатъчно материали и съвременно оборудване за дезинфекция и стерилизация; 5.9.11. взема мерки при установяване на компрометирани консумативи, материали, апаратура и оборудване; 5.9.12. оценява информацията, получена от пациента или негови близки и при необходимост взема корективни мерки. 5.10. Лицата по т. 5.1 осъществяват организация на дейността в болничната медицинска помощ – планиране, организация и координация за извършване на назначените на пациента диагностични изследвания и медикаментозно лечение и изпълнение на изработения индивидуален план за здравни грижи на пациента. 5.11. Лицата по т. 5.1 осъществяват интердисциплинарни дейности, взаимодействие и координация, осигуряващи приемственост между болничната и извънболничната медицинска помощ, между различните специалисти по нива на компетентност с цел 11 предоставяне на по-широк достъп до подходящи индивидуални и непрекъснати медицински и здравни грижи. 5.12. Лицата по т. 5.1 взаимодействат и с регионалните здравни инспекции, други лечебни заведения, в т.ч. центрове за спешна медицинска помощ, структури за социални услуги, структури на Министерството на вътрешните работи, центрове за майчино и детско здраве, Агенцията за закрила на детето и др. 6. Управлението на здравните грижи в извънболничната медицинска помощ включва планиране, организация и координация за извършване на назначените на пациента диагностични изследвания и медикаментозно лечение, на здравни грижи и наблюдение на пациенти с поставена диагноза и назначено лечение в дома. Глава III Изисквания за осъществяване на дейността по здравни грижи В рамките на професионалната си дейност медицинските специалисти по здравни грижи извършват: предоставяне и събиране на здравна информация; промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите; медицински и здравни грижи и дейности; ресоциализация, реадаптация и ранна рехабилитация. Всички специалисти по здравни грижи прилагат систематичен метод за предоставяне на качествени грижи на пациентите; динамичен и непрекъснат цикъл, гарантиращ на пациента индивидуализирана и целенасочена грижа, която отговаря на специфичните му нужди, както следва: 1. Оценка - цялостен подход към събирането на информация за пациента, включваща всички аспекти на неговото здраве и благополучие; 2. Диагностика - анализиране и интерпретиране на събраната информация за пациента и определяне на степента на зависимост от грижи, както следва: І степен - пациентът е независим, с незасегнати жизнени функции, ориентира се във времето и пространството. В състояние е без помощ да се облича и съблича, да поддържа личната си хигиена, да се храни, да приема достатъчно количество течности, да посещава тоалетна самостоятелно, тазовите резервоари функционират физиологично без отклонения, да се движи сам, да поддържа правилна стойка, да провежда спокоен сън и почивка, няма физически и/или психологически риск, да поддържа комфорта си сам, да общува, да поддържа и повишава знания и умения за поддържане на здравословното си състояние. ІІ степен - пациентът е ограничен, поради предписание да не става от леглото или поради леко увреждане. Жизнените му функции не са засегнати, но са застрашени. Обикновено се 12 ориентира за времето и пространството. В състояние е сам или с помощ да се облича и съблича, да поддържа лична хигиена, да се храни и да приема течности. Придвижва се с придружител, с подкрепа ползва тоалетна, съществува вероятност за физически и/или психологически риск, общува, поддържа и повишава знания и умения за запазване и възстановяване на здравословното си състояние. ІІІ степен - пациентът е зависим, с намалена и ограничена автономност, поради предписание да не става от леглото или с тежко увреждане. Може да има нарушение в ориентацията, нуждае се от непрекъсната помощ и подкрепа при обличане и събличане, при извършване на тоалет, при хранене и приемане на течности. Изследванията, манипулациите и грижите се извършват само в лежащо положение. Съществува опасност за физически и/или психологически риск, трудно общува, има затруднения при поддържане и повишаване на знания и умения за подобряване на здравословното си състояние. ІV степен - пациентът е напълно зависим, нетранспортабилен, с нарушено съзнание и се нуждае от непрекъснати грижи за поддържане и възстановяване. 3. Разработване на индивидуален план за здравни грижи: 3.1. Оценка и подпомагане на всички системи в зависимост от нуждите на пациента и спецификата на състоянието – дихателна, сърдечно-съдова, отделителна, нервна, храносмилателна и всички способности за поддържане на стойката и движение, поддържане на комфортна телесна температура, поддържане на хигиена и защита на кожата, осигуряване на безопасна среда, осигуряване на достатъчно сън и почивка, поддържане на комуникация, вероизповедание, стимулиране на когнитивната дейност, участие в работа и развлекателни дейности; 3.2. изпълнение на плана за здравни грижи като прилага различни интервенции и процедури, поддържа открита и подкрепяща комуникация с пациента, за да се насърчи доверието и сътрудничеството и работи в координация с други здравни специалисти за осигуряване на цялостна грижа; 3.3. оценка на резултатите и степента на постигането на поставените цели и нужда от промяна в плана за здравни грижи. 3.4. самооценка на извършената дейност, свързана с предоставяне на здравните грижи; 3.5. планиране, организиране и извършване на изследвания, манипулации, рехабилитация съгласно плана за здравни грижи или по назначение от лекар. 13 4. В лечебни заведения за извънболнична помощ, извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ, специалистите по здравни грижи самостоятелно или по назначение на лекар/лекар по дентална медицина осъществяват: 4.1. дейности и грижи по отношение на запазване, възстановяване и поддържане на здравето на лица от всички възрастови групи, семейства и общности; 4.2. планиране, организиране и полагане на здравни грижи при диагностиката и лечението на пациенти; 4.3. наблюдение и оценка на състоянието на пациента; 4.4. извършване на диагностика на изявен или потенциален проблем и планиране на дейности за подобряване състоянието на пациента; 4.5. изготвяне и изпълнение на индивидуален план/ програма за здравни грижи. 5. В лечебни заведения за извънболнична помощ по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ специалистите по здравни грижи осъществяват: 5.1. запознаване на пациента със структурата, дейността, организацията и работния график на практиката по здравни грижи; 5.2. запознаване на пациента с неговите права и задължения; 5.3. информиране на пациента с цел получаване на информирано съгласие при извършване на изследвания и манипулации; 5.4. дейности и грижи по отношение на запазване, възстановяване и поддържане на здравето на лица от всички възрастови групи, семейства и общности; 5.5. клинично наблюдение и оценка на състоянието на пациента; 5.6. диагностика и планиране на дейности за подобряване състоянието на пациента; 5.7. оценка на потребностите от грижи; 5.8. планиране, организиране и полагане на здравни грижи при лечението на пациенти в домашни условия; 5.9. изготвяне въз основа на оценката на индивидуалните потребности на индивидуален план за здравни грижи с възможност за извършване на: компенсиращи, подпомагащи, консултативни и рехабилитационни грижи; 5.10. съгласуване на плана с пациента и/или близките; 5.11. сигнализиране на лекуващ/общопрактикуващ лекар при промяна в състоянието; 5.12. водене на въведената в практиката за здравни грижи медицинска документация и изготвяне на медико-статистически отчети; 5.13. извършване на специфични манипулации по назначение от лекар/лекар по дентална медицина, вкл. под телемедицински контрол; 14 5.14. оказване на спешни, хуманитарни и други дейности. 6. В лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от ЗЛЗ специалистите по здравни грижи, съобразно обхвата на професионалните си дейности, осъществяват: 6.1. Предоставяне и събиране на здравна информация, включваща: 6.1.1. запознаване със структурата, организацията и вътрешния ред; 6.1.2. запознаване на пациента с неговите права и задължения; 6.1.3. информиране на пациента за предстоящи манипулации и подготовка за изследвания и процедури; 6.2. клинично наблюдение и оценка на състоянието на пациента; 6.3. поставяне на сестринска диагноза/акушерска диагноза, определяне на рехабилитационен потенциал, съответно от медицински сестри, акушерки и рехабилитатори, на изявен или потенциален проблем и планиране на дейности за подобряване състоянието на пациента; 6.4. планиране, организиране и полагане на здравни грижи по време на болничното лечение на пациенти съобразено с лечебно-диагностичния план на лекуващия лекар/екип. 7. Други дейности и грижи В структури за интегрирани здравно-социални услуги специалистите по здравни грижи осъществяват: 7.1 Здравно обучение и възпитание на пациентите и техните семейства за правилен хранителен, двигателен режим и дългосрочно ползване на устройства и консумативи; 7.2. Патронажни грижи; 7.3. Предоставяне и събиране на здравна информация, включваща: 7.3.1. запознаване със структурата за предоставяне на грижа в дома, организацията и работния график на специалиста по здравни грижи; 7.3.2. запознаване на потребителя с неговите права и задължения; 7.3.3. информиране с цел получаване на информирано съгласие при извършване на изследвания и манипулации; 7.3.4. водене на отчетна документация - план за здравни грижи, лист за извършени манипулации и дейности; 7.3.5. промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите, включващи: 7.3.5.1. промоция, профилактика и консултиране за социално-значими заболявания; 7.3.5.2. оказване на грижи за психичното, физическото и социалното здраве; 7.3.5.3. извършване на профилактика в областта на хигиената и на индивидуалното здраве; 15 7.3.5.4. превенция и профилактика на алкохолизма, тютюнопушенето, насилието и битовите злополуки; 7.3.6. оценка на здравни проблеми и консултиране на лицата с повишен здравен риск; 7.3.7. превенция на злокачествени заболявания; 7.3.8. осъществяване на оценка на здравни потребности и рискови фактори за здравето; 7.3.9. предоставяне на съвети за хигиена и хранене; 7.3.10. разпознаване на белези на насилие или изоставяне и предприемане на действия за уведомяване на съответните компетентни органи; 7.3.11. разпознаване индикациите на застрашаващи живота състояния и предприемане на своевременни действия; 7.3.12. медицински и здравни грижи и дейности, включващи всички дейности по наредбата по чл. 7 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ, предпазване, възстановяване, поддържане и подобряване здравето на потребителите при съобразяване с психологическите, физическите, социалните, икономическите, културните и етническите им особености; 7.3.13. организиране, провеждане и контрол на дейностите по дезинфекция, участие в организацията на профилактиката, контрола и епидемиологичния надзор на инфекции, свързани с медицинското обслужване; 7.3.14. ресоциализация, реадаптация и рехабилитация, включващи: 7.3.14.1. извършване на психосоциална рехабилитация; 7.3.14.2. организиране и провеждане на общоукрепващи мобилизационни н закалителни процедури; 7.3.14.3. обучение в ползване на помощни средства, приспособления и съоръжения за придвижване; 7.3.14.4. подпомагане укрепването и адаптирането в семейството и социалната среда. 7.4. Специалистите по здравни грижи осъществяват дейности съгласно наредбата по чл. 7 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ и в условия на спешност. 8. Изисквания към резултата от осъществената професионална дейност по здравни грижи Качеството на дейностите по здравни грижи се определя от следните критерии и показатели: 8.1. Критерии: 8.1.1. безопасност; 8.1.2. икономическа и социална ефективност; 8.1.3. удовлетвореност от здравните грижи; 16 8.1.4. равнопоставеност, достъпност и своевременност на здравната грижа; 8.1.5. идентификация и контрол на рисковете с цел предотвратяване на инциденти, агресия, падания, инфекция, увреждане на кожата, емоционален дистрес; 8.1.6. крайните резултати от предоставените здравни грижи са постигнали желаните промени в здравния статус на пациента, съгласно заложените цели и клинични очаквания; 8.2. Показатели: 8.2.1. процент пациенти с изготвен индивидуален план за здравни грижи в рамките на 24 часа след постъпване; 8.2.2. процент пациенти с подобрение на основни клинични параметри; 8.2.3. процент пациенти с възстановена или подобрена функционална независимост; 8.2.4. правилно съхранение и приложение на лекарствени продукти; 8.2.5. превенция и контрол на ВБИ – брой регистрирани нозокомиални инфекции, свързани със здравните грижи и манипулации; 8.2.6. процент медицински персонал, обучен по теми за безопасност и управление на поведението при кризисни ситуации; 8.2.7. наличие и спазване на протоколи за поведение при рискови състояния; 8.2.8. процент пациенти, оценили здравните грижи като „много добри“ или „добри“, чрез стандартизирана анкетна карта; 8.2.9. брой писмени благодарности и жалби, постъпили в периода на оценка; 8.2.10. процент пациенти, изразили готовност да препоръчат лечебното заведение; 8.2.11. степен на удовлетвореност от хигиенните и битови условия в лечебното заведение; 8.2.12. брой специалисти по здравни грижи с участие в обучението на студенти и специализанти от професионално направление „Здравни грижи“; 8.3. Периодичен контрол на качеството: 8.3.1. осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното заведение и/или от отговорните лица в амбулаториите по здравни грижи; 8.3.2. резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие. 9. Контролът на качеството на здравните грижи включва: 9.1. установяване на съответствието на медицинските интервенции със стандартите, процедурите, протоколите и/или алгоритмите за организиране и провеждане на дейности за профилактика на заболяванията, грижи за пациентите, подготовка за диагностика и интервенции; 9.2. сравнение на резултатите от интервенциите с планираните и очаквани резултати; 9.3. подготовка на необходимите коригиращи действия. 17 10. Видове контрол на качеството на здравните грижи 10.1. Предварителен контрол: 10.1.1. спазване на трудовата дисциплина; 10.1.2. съответствие на външния вид, съобразно изискванията; 10.1.3. коректност на приемане и предаване на дежурство; 10.1.4. спазване на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение; 10.1.5. спазване на действащи регулаторни документи; 10.1.6. своевременност при изпълнение на назначенията от лекаря на пациента; 10.1.7. коректност на попълването на медицинска документация и др. 10.2. Текущ контрол: 10.2.1. спазване на етиката и деонтологията; 10.2.2. спазване на правилата за асептика, антисептика; 10.2.3. своевременност и качество на грижите за пациентите; 10.2.4. своевременност и качество на извършените изследвания; 10.2.5. правилна подготовка на пациентите за операции, манипулации и различни диагностични изследвания; 10.2.6. правилно съхранение и приложение на лекарствени продукти; 10.2.7. своевременно и правилно оказване на първа медицинска помощ; 10.2.8. стриктност при прилагането на Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи; 10.2.9. познаване и точно прилагане на работните инструкции за експлоатация на апаратурата; 10.2.10. своевременно организиране на правилно хранене на тежко болни пациенти; 10.2.11. своевременно и правилно наблюдение на състоянието на пациентите; 10.2.12. правилно и своевременно поддържане на медицинската документация; 10.2.13. опазване на медицинската тайна. 10.3. Краен контрол: 10.3.1. удовлетвореност на пациентите и техните близки от дейностите и грижи, както и от общуването с тях; 10.3.2. своевременност на изпълнение на медицинските назначения; 10.3.3. ефективност на оказването на първа медицинска помощ; 10.3.4. правилно съхранение на медицинската документация; 18 10.3.5. коректност на отчитане, съхранение, прилагане и изписване на лекарствени продукти; 10.3.6. дезинфекция и безопасност на медицинските консумативи; 10.3.7. анализ на случаите на усложнения след манипулации; 10.3.8. анализ на случаи на нарушаване на трудовата дисциплина; 10.3.9. анализ на постигната безопасност и недопускане на нозокомиални инфекции. 10.4. Периодичен контрол на качеството – осъществява се от ръководителите по здравни грижи и органите за управление и контрол на лечебното заведение; резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие. Глава IV Изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи 1. Определяне на потребностите от специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ на областно и национално ниво 1.1. Потребностите от медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори в извънболничната помощ на областно и на национално ниво се определят в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ, въз основа на критерии за осигуреност на населението със специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, включени в методиката по чл. 29, ал. 6 от ЗЛЗ. 1.2. Потребностите от медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори в болничната помощ на областно и на национално ниво се планират въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и по нива на компетентност на съответните структури и стандарти за потребности от специалисти по здравни грижи по т. 1.2.1 - 1.2.6 от Глава II. 1.2.1. Стандарти за потребности от специалисти по здравни грижи в структури с легла: 1.2.1.1. За структури с интензивни легла, съгласно § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 83 от 2010 г.), необходимият брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 2 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 19 1.2.1.2. За структури с педиатрични легла, съгласно § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 6 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.2.1. В болнични структури по неонатология необходимият брой на медицинските сестри и акушерките в структурата се определя на база съотношение 1 медицинска сестра или акушерка на 6 обслужвани пациенти/фактически използвани легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.3. За структури с терапевтични легла, съгласно § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 9 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.4. За структури с хирургични легла, съгласно § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият брой медицински сестри, в т.ч. за осигуряване на оперативната дейност, се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 7 обслужвани пациенти/фактически използвани легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.5. За структури с акушеро-гинекологични легла, съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият брой акушерки се определя на база съотношение 1 акушерка на 5 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.5.1. В болнични структури по акушерство и гинекология с разкрити легла за интензивно наблюдение и лечение могат да работят акушерки и медицински сестри като необходимият брой на акушерките и медицинските сестри в структурата се определя на база съотношение 1 акушерка/медицинска сестра на 2 обслужвани пациенти/фактически използвани легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 20 1.2.1.6. За структури с легла за физиотерапия и рехабилитация, съгласно § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият минимален брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 15 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. Необходимият минимален брой рехабилитатори се определя на база съотношение 1 рехабилитатор на 5 легла на смяна. 1.2.1.7. За легла за дългосрочна грижа, продължително лечение и палиативна грижа, съгласно § 1, т. 9, 10 и 11 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални грижи, необходимият минимален брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 6 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.8. За структури с психиатрични легла съгласно § 1, т. 13 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият минимален брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 9 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.1.9. За осигуряване на присъствието на 1 медицинска сестра или друг специалист по здравни грижи на смяна при непрекъснат 24-часов режим на работа са необходими най- малко 4 медицински сестри/специалисти по здравни грижи на пълно работно време, осъществяващи дейността си по график. 1.2.1.10. За гарантиране на непрекъснатост на здравните грижи при съобразяване на реалното работно време (РРВ) за медицинските сестри/други специалисти по здравни грижи и компенсиране на почивните дни, дните в платен годишен отпуск, отпуск поради заболяване, дни за обучение и др. е препоръчително присъствието на 1 медицинска сестра/друг специалист по здравни грижи на смяна да се осигурява от 5 медицински сестри/други специалисти по здравни грижи на пълно работно време, особено в структурите с намалено работно време. 1.2.1.11. За осигуряване на дейностите по управление на здравни грижи в болничните структури се планират по 1 медицинска сестра/друг специалист по здравни грижи с ръководни функции за всяка структура. 1.2.2. Индикативни стандарти за болнични дейности в структури без легла: 21 1.2.2.1. Необходимият минимален брой медицински специалисти по здравни грижи за осигуряване на дейността в болничните структури без легла (спешно отделение; отделение по трансфузионна хематология и др.) се планира на национално и областно ниво като необходимият минимален брой медицински специалисти по здравни грижи е не по-малко от 20% от броя, определен за съответните специалисти по здравни грижи за болнични структури с легла по реда на т. 1.2.1 от Глава IV. 1.2.2.2. Необходимият минимален брой рентгенови лаборанти и медицински лаборанти в болничната помощ се определя въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от болнични дейности по образна диагностика и съответните лабораторни специалности и следните стандарти за осигуреност: 1.2.2.2.1. В структури от първо ниво на компетентност – 1 рентгенов лаборант/медицински лаборант за всяка работна смяна. 1.2.2.2.2. В структури от второ и трето ниво на компетентност – 1 рентгенов лаборант/медицински лаборант за всяка от основните групи изследвания за съответното ниво на компетентност за всяка работна смяна. 1.2.2.2.3. В структурите към лечебни заведения с разкрита структура по спешна медицина се планира допълнително най-малко още 1 рентгенов лаборант/медицински лаборант на смяна при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 1.2.2.3. Необходимият минимален брой рехабилитатори в болничната помощ се определя въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от болнични дейности/структури по физикална и рехабилитационна медицина и следните стандарти за осигуреност: 1.2.2.3.1. В структури от първо и второ ниво – 3 рехабилитатори за всяка работна смяна. 1.2.2.3.2. В структури от трето ниво на компетентност – 5 рехабилитатори за всяка работна смяна. 1.3. Потребностите от медицински сестри и акушерки в центровете за спешна медицинска помощ на областно и национално ниво се определя въз основа на броя и вида на спешните екипи (реанимационни, лекарски, долекарски, стационарни и диспечерски) в състава на които участват специалисти по здравни грижи, съгласно Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ (обн., ДВ, бр. 98 от 1999 г.) и медицински стандарт „Спешна медицина“. 1.4. Потребностите от медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори за лечебните заведения по чл. 10, т. 1, 2, 4а, 6 и 7 от ЗЛЗ и 22 здравните кабинети по чл. 26 от ЗЗ се планират на национално ниво и областно ниво след анализ на потребностите на тези заведения. 1.5. Потребностите от специалисти по здравни грижи в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и другите лечебни и здравни заведения, определени по реда на т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 се използва при планиране на потребностите от специалисти по здравни грижи на национално и областно ниво и нуждите от обучение на студенти по здравни грижи. 2. Минимални и препоръчителни изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за извънболнична помощ: 2.1. Изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи в отделните лечебни заведения за извънболнична помощ се определят, в зависимост от вида на лечебното заведение и осъществяваните в него медицински дейности: 2.1.1. в амбулатории за първична медицинска помощ (индивидуална/групова практика за първична медицинска помощ) могат да работят медицински сестри и акушерки за нуждите на осъществяваната дейност. Препоръчително е при обслужване на над 1500 души от 1 лекар и в отдалечени и труднодостъпни населени места в екипа да участва 1 или повече специалисти по здравни грижи – медицинска сестра/акушерка. 2.1.2. в амбулатории за специализирана медицинска помощ (индивидуална/групова практика за специализирана медицинска помощ, медицински център, медико-дентален център, дентален център, диагностично-консултативен център) могат да работят медицински сестри и/или акушерки и/или рехабилитатори като техният брой се определя в съответствие с нуждите на осъществяваната медицинска дейност и дейностите, определени за съответните специалисти в наредбата по чл. 7 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ. 2.1.3. Препоръчително е специализираните медицински дейности в извънболничната помощ да се осъществяват от екип, включващ лекар специалист и медицинска сестра, с изключение на специализираните медицински дейности по акушерство и гинекология, които да се осъществяват от екип, включващ лекар специалист по акушерство и гинекология и акушерка. 2.1.4. Към медицинските, медико-денталните, денталните и диагностично-консултативните центрове с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа се осигурява минимален брой медицински сестри на база на съотношение 1 медицинска сестра на 10 обслужвани пациенти/фактически използвани легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. 23 2.1.5. Необходимият брой рентгенови лаборанти в лечебни заведения за извънболнична помощ, осъществяващи дейност в обхвата на медицинската специалност „Образна диагностика“ се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат вида и броя на основните групи образни изследвания, свързаната с тях апаратура и броя на обслужваните пациенти, спрямо които се прилагат следните стандарти – 1 рентгенов лаборант на апарат за една смяна. 2.1.6. Необходимият брой медицински лаборанти в извънболнични лабораторни структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат обхватът на лабораторни показатели, наличната апаратура и броят на обслужваните пациенти, спрямо които се прилагат следните стандарти – минимален брой медицински лаборанти 1 медицински лаборант за всяка работна смяна. Допълнителният брой медицински лаборанти се определя при съобразяване с вида и обема на извършваните изследвания и характеристиките на наличната апаратура. 2.1.7. Необходимият брой рехабилитатори и масажисти с увредено зрение в лечебните заведения се определя индивидуално от съответната извънболнична структура, осъществяваща дейност в обхвата на медицинската специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, в зависимост от вида на прилаганите методи, изградените секции/кабинети и създадената организация за изпълнение на рехабилитационната програма: 2.1.7.1. При комплексно изпълнение (един изпълнител (рехабилитатор) осъществява назначеното лечение в отделните секции (различни фактори) при един и същи болен – необходимият брой рехабилитатори се определя въз основа на броя на извършваните процедури и индикативен стандарт за натовареност на 1 рехабилитатор на смяна 12 пациента/36 процедури дневно. В зависимост от степента на сложност на извършваните дейности и процедури, този брой може да се коригира. 2.1.7.2. При секционно изпълнение (различни изпълнители от отделните секции/кабинети по определените направления на специалността (различни фактори) при един пациент) необходимият брой рехабилитатори се определя въз основа на вида и броя на секциите/кабинетите, обслужвани от един рехабилитатор и броя на извършваните процедури в съответната секция/кабинет при съобразяване с индикативните стандарти за натовареност на 1 рехабилитатор по т. 2.1.7.1. 2.1.7.3. При наличие на секция за масажи, препоръчителната натовареност на 1 масажист с увредено зрение е до 12 пациента на смяна при съобразяване на степента на сложност и задължителните почивки след провеждане на масаж: 24 2.1.7.3.1. ниска степен на сложност (масажна яка) – задължителна почивка 10 мин.; 2.1.7.3.2. средна степен на сложност (частичен масаж) – задължителна почивка 15 мин.; 2.1.7.3.3. висока степен (цял масаж при различни заболявания) – задължителна почивка 15 мин. 2.1.8. В амбулаториите по здравни грижи, регистрирани от медицински сестри/акушерки/рехабилитатори (индивидуална/групова практика за здравни грижи) необходимият брой на специалистите по здравни грижи е в зависимост от вида и обема на осъществяваните дейности. 3. Минимални и препоръчителни изисквания за медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от ЗЛЗ със стационар Изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от ЗЛЗ със стационар се определят в зависимост от вида на лечебното заведение и осъществяваните в него медицински дейности. 3.1. Изисквания за осигуреност с медицински сестри: 3.1.1. Необходимият брой медицински сестри в стационарните структури се определя индивидуално за всяка структура с легла, въз основа на броя на обслужваните пациенти в клиниката/отделението, измерен чрез фактически използваните легла/места, съгласно § 1, т. 19 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, спрямо който се прилагат стандартите по т. 1.2.1. 3.1.2. В зависимост от състоянието на обслужваните пациенти и специфичните особености на дейността на съответната структура, този брой може да се коригира, като се отчете степента на зависимост от грижи съгласно Глава III. т. 2. 3.1.3. Дейността на медицинските сестри се подпомага от здравни асистенти, които осъществяват дейностите, определени в чл. 19 от Наредба № 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. До 20% от необходимия брой медицински сестри е допустимо да се допълни от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение. 25 3.1.4. За всяка болнична структура се определя и 1 щатна бройка за старша медицинска сестра в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗЛЗ. 3.2. Изисквания за осигуреност с акушерки: 3.2.1. Необходимият брой акушерки в акушеро-гинекологичните структури в лечебните заведения за болнична помощ се определя индивидуално за всяка структура, като за основен критерий се приема броят на обслужваните пациенти в клиниката/отделението, измерен чрез фактически използваните легла/места, съгласно § 1, т. 19 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, спрямо който се прилага стандарта по т. 1.2.1.5. 3.2.2. Броят на акушерките в родилните зали и оперативните акушеро-гинекологични структури се определя от ръководителя на болничната структура в съответствие с обема на осъществяваните дейности, като се осигурява минимум една акушерка на родилна зала. 3.2.3. За всяка болнична структура се осигурява и 1 щатна бройка за старша акушерка в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗЛЗ. 3.3. Изисквания за осигуреност с рентгенови лаборанти и медицински лаборанти: 3.3.1. Необходимият брой рентгенови лаборанти и медицински лаборанти в болничните структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат нивото на компетентност на съответната структура и вида и броя на основните групи изследвания и свързаната с тях апаратура, като се съобразява и броят на обслужваните пациенти, стандарти за минимална осигуреност по т. 1.2.2.2.1 – т. 1.2.2.2.3 и конкретните потребности на структурата. 3.3.2. За всяка болнична структура се осигурява и 1 щатна бройка за старши рентгенов лаборант/старши медицински лаборант в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗЛЗ. 3.4. Изисквания за осигуреност с рехабилитатори: 3.4.1. Необходимият брой рехабилитатори в болничните структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат нивото на компетентност на съответната структура и вида и броя на прилаганите методи и свързаната с тях апаратура, като се съобразява и броят на обслужваните пациенти, стандарти за минимална осигуреност по т. 1.2.2.3.1 – т. 1.2.2.3.3 и конкретните потребности на структурата. 26 3.4.2. Допустимо е, в случай че провежданите рехабилитационни програми включват дейности по т. 2.1.7.3.1 – т. 2.1.7.3.3, част от необходимия брой рехабилитатори да бъдат заместени от масажисти с увредено зрение. 3.4.3. За всяка болнична структура се осигурява и 1 щатна бройка за старши рехабилитатор в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗЛЗ. 4. Минимални и препоръчителни изисквания за медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в други лечебни и здравни заведения 4.1. Необходимият брой медицински сестри и акушерки в центровете за спешна медицинска помощ се определя въз основа на определената щатна численост и броя и вида на спешните екипи (реанимационни, лекарски, долекарски, стационарни и диспечерски), в състава на които участват специалисти по здравни грижи, съгласно Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ и медицински стандарт „Спешна медицина“. 4.2. Необходимият брой специалисти по здравни грижи в лечебните заведения по чл. 10, т. 2, 4а, 6 и 7 от ЗЛЗ се определят въз основа на конкретните нужди на лечебното заведение, приложимите медицински стандарти и друга приложима нормативна уредба. 4.3. Необходимият брой специалисти по здравни грижи в здравните кабинети по чл. 26 от ЗЗ и в детските ясли се определя в съответствие с определената щатна численост и нормативната уредба, регламентираща дейността на съответните здравни кабинети. Глава V Документация за отчет изпълнението на професионалните дейности в обхвата на здравните грижи 1. Специалистите по здравни грижи, работещи в лечебни заведения по чл. 8, т. 1-4, чл. 9 и чл. 10 от ЗЛЗ водят въведената в лечебните заведения медицинска и друга документация, съгласно утвърдените в тях правила за документооборот. 2. Ръководителите на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ утвърждават правила за документооборота в лечебното заведение, в т.ч. медицинския документооборот и форми на медицинска документация в съответствие с осъществяваните медицински дейности, позволяващо проследимост на предоставените здравни грижи. 27 3. За извършване на професионални дейности от медицински сестри, акушерки и рехабилитатори в лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ се попълва декларация за информирано съгласие по следния образец: ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ за извършване на професионални дейности от медицински сестри, акушерки и рехабилитатори Долуподписаният/ата……………..................................................................…………………… … Живущ/а в …………………………...........................................................................……………… ЕГН …………………………………………… Законен представител………………………..................................................................…………. /Ако пациентът е недееспособен или е непълнолетен/ Живущ/а в …………………...........................................................................……………………… ЕГН…………………………………………… С настоящето декларирам, че: Съм съгласен/а медицински специалист по здравни грижи от амбулатория за здравни грижи…………………………….........................................................................................……… … /Името на индивидуалната или групова практика за здравни грижи/ да извърши всички професионални дейности – самостоятелни и такива по назначение от лекар като за целта предоставям цялата налична медицинска документация; Получих подробно описание и обяснение на предстоящите дейности и манипулации, които ще ми бъдат извършени от специалиста по здравни грижи, съобразно моето здравословно състояние и в рамките на неговата компетентност. Беше ми разяснена тяхната същност и ми бяха обяснени специфичните рискове; Предоставена ми бе възможност да задавам въпроси и да получа отговори относно дейностите, манипулациите и процедурите, които ще ми бъдат извършени, рисковете и опасностите, свързани с тях, както и рисковете, ако те не бъдат направени; Информиран/а съм, че за извършените дейности, манипулации и процедури в …………………………………………...................................................................................……. /Името на индивидуалната или групова практика за здравни грижи/ дължа такса, която се съгласявам да заплатя. 28 Получих документ за всички извършени плащания Да Не /Моля, оградете вярното/ Пациент или законен представител …………………………………………./Подпис/ С настоящото съгласие и след обсъждане със специалиста по здравни грижи ……………………………………………………………...................................................., /Трите имена, УИН и професионална квалификация на специалиста по здравни грижи/ аз изрично отказвам следните дейности, процедури и манипулации ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………..……… …..………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… …………… Пациент или законен представител …………………....................................../Подпис/ Съгласен/а съм …………………………………................................................................. /Името на индивидуалната или групова практика за здравни грижи/ да обработва личните ми данни при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 04.05.2016 г.), Закона за защита на личните данни и приложимата нормативна уредба. Известна ми е отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс за посочване на неверни данни. Дата……………….. гр. ………………… Пациент или законен представител ……………………………………......... /Подпис/ Специалист по здравни грижи ……………………………………………………..…… /Трите имена, УИН и професионална квалификация на специалиста по здравни грижи и подпис / 4. Досие на пациента за здравни грижи 29 „Досието на пациента за здравни грижи” е официален документ, който се води от специалистите по здравни грижи. То има клинично и административно значение за регистриране, съхраняване и трансфер на информация относно здравните грижи за пациента. Досието съдържа информация относно наблюдението и клиничната оценка на пациента, назначеното лечение, плана за грижи и неговата динамика, резултатите от грижите и административните дейности. „Досието на пациента за здравни грижи” като минимум съдържа: 1. Идентификация на пациента – паспортни данни, фамилна история, медицинска история, настоящи заболявания, медицински диагнози, алергии; 2. Измерване и регистриране на соматични показатели и клинична оценка на пациента; 3. Оценка на състоянието – степен на зависимост от грижи; 4. Планиране на грижите – съставяне на индивидуален план за грижи; 5. Изпълнение на плана за грижи – регистриране на автономните дейности, включени в индивидуалния план за грижи; 6. Регистриране на проведени диагностични изследвания и назначената от лекар терапия 7. Изпълнение и регистриране на административни дейности и координация с други медицински и немедицински специалисти. 30

МОТИВИ към проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ Проектът на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ е предложен от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Причини, които налагат приемането на медицински стандарт „Здравни грижи“ Компонент 12 Здравеопазване от Приложение към Решение за изпълнение на Съвета от 15.07.2025 г. за изменение на Решение за изпълнение от 4 май 2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България има за цел да подобри предоставянето и наличието на здравни услуги в България. Той обхваща шест реформи и седем инвестиции. Компонентът съдържа инвестиции в здравния сектор на цялата територия на страната и включва: създаване на амбулатории, създаване на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, както и мерки за справяне с недостига на здравни специалисти, включително с тяхното неравномерно географско разпределение. Целта на Реформа 3 (C12.R3): Повишаване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансираното разпределение на здравните специалисти на територията на страната е да се преодолее недостигът на здравни специалисти и тяхното неравномерно разпределение на територията на страната. Реформата включва разработването, приемането и влизането в сила на законодателен пакет и други действия, с които: се дава възможност на медицинските специалисти, по-специално на медицинските сестри и акушерките да създадат своя собствена практика; се осигурява възстановяване от Националната здравноосигурителна система на разходите за услугите, предоставяни от медицински специалисти, по-специално от медицинските сестри и акушерките, в техните практики; се насърчава по-балансираното разпределение на здравните работници, включително чрез предоставяне на финансови стимули. Предвидено е изпълнението на реформата да приключи до 30 юни 2026 г. Също така в мярка № 324, „C12.R3: Повишаване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансираното разпределение на здравните специалисти на територията на страната“ е предвидено измененията на законовите и подзаконовите разпоредби за справяне с недостига на специалисти по здравни грижи да насърчат по-балансираното им разпределение на територията на страната като се въведе методика за определяне на броя на здравните специалисти, особено медицински сестри, 1 които са необходими в различните лечебни и здравни заведения. Предлаганият проект на медицински стандарт по „Здравни грижи“ е в изпълнение на тази реформа. Качество в здравеопазването е степента на достигане на най-голяма полза за здравето на човека без увеличаване на риска за здравето при оптимален баланс между полза и риск. Качеството е съвкупност от признаци и характеристики на медицинския продукт или услуга, които удовлетворяват определени реални здравни потребности и/или очаквания на пациентите при отчитане на оптимален здравен, икономически и социален ефект. Световната здравна организация определя „качеството в здравеопазването“ като предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични, терапевтични и рехабилитационни дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразени с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение. Нормата на чл. 6а от Закона за лечебните заведения определя, че медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от същия закон определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинският стандарт е нормативно определена съвкупност от изисквания за предоставяне на качествена здравна услуга (условия, персонал, средства, процеси, резултати) и за професионално поведение на нейните изпълнители. Медицинският стандарт също така е съвкупност от показатели за медицинската дейност, отнасящи се до количествени и качествени параметри. В контекста на подходи за оценка на качеството, медицинският стандарт е ясно формулирано очакване, определено от компетентна институция (в случая от министъра на здравеопазването), което описва допустимото ниво на представяне на едно лечебно заведение. Медицинският стандарт е нормативен акт, регламентиращ набор от правила, норми и изисквания към неговия обект – лечебните заведения. Медицинските стандарти за качество на медицинската помощ, вкл. и на здравните грижи се разработват и определят въз основа на общоприети медицински правила и принципи, посредством научно-медицински доказателства или на 2 базата на резултати от емпирични изследвания. Стандартите са ясно формулирани правила за гарантиране на дължимо качество. Придържането към стандартите е свързано с ефективна и ефикасна организация и подобрени здравни резултати. Обратно, неспособността да се работи в съответствие с добрите организационни стандарти има негативен ефект върху работата на лечебните заведения, както и върху предоставянето на грижата и резултатите на пациентите. Това се счита за нарушение на изискванията за качество на медицинската помощ и се санкционира по реда на Закона за лечебните заведения чрез ангажиране на административно-наказателна отговорност или отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на съответните лечебни заведения. Медицинският стандарт е предпоставка за извършване на предварителна оценка и последващ контрол на медицинските дейности и здравните грижи, както и за преценка до каква степен е осъществено дължимото поведение на медицинските специалисти, ангажирани с диагностично-лечебния процес и здравните грижи. Положителното въздействие на медицинския стандарт се изразява в използването му като инструмент за гарантиране и подобряване на качеството на предоставяната грижа и оценката на резултатите от промените, пряко свързани с пациенти. Налице са и ползи за медицинските специалисти, поради създаване на условия за намаляване на фрустрацията, намаляване на организационните и медицински грешки, подобряване на комуникацията между медицинския персонал и осигуряване на ефективна медицинска защита чрез избягване на риска. В този смисъл медицинският стандарт „Здравни грижи“ задава минималните изисквания за качество на здравните грижи и цели да минимизира административната тежест, административния контрол и административното регулиране като регламентира единствено онези изисквания, без които не би могла да се постигне качествена грижа за здравето на пациентите. Целта на медицинския стандарт е да доведе до осигуряване на стандартизирано качество на профилактичната, диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност, в резултат на което да се способства за намаляване на смъртността и заболеваемостта на населението в Република България. Медицинските стандарти за качеството на медицинската помощ, осъществявана по отделните медицински специалности, интердисциплинарни области и други направления в медицинската практика, се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Това е основната причина за предлагането на настоящия проект на наредба, с който се въвеждат ефективни механизми и обективни критерии за гарантиране 3 на качеството на оказваните здравни грижи, спазване на принципите на добрата медицинска практика по здравни грижи и осигуряване на защита на правата на пациентите. До настоящия момент не е утвърждаван медицински стандарт „Здравни грижи“. В някои медицински стандарти по отделни медицински специалности е определян минимален брой специалисти по здравни грижи, правени са опити да се регламентират и специфични здравни грижи, осъществявани от медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, но по субективни причини те не са ставали част от правната рамка в системата на здравеопазването. Друга основателна причина за разработване на проекта на нормативен акт е необходимостта да се отговори на все по-ясно очертаващата се негативна тенденция за намаляване броя на специалистите по здравни грижи, вкл. медицинските сестри, навлизането на нови технологии в лечебния, диагностичния и рехабилитационния процес, негативния социален статус на професиите, свързани с пряко предоставяне на здравни грижи, застаряването на населението, полиморбидността на пациентите, здравните и икономически кризи в световен мащаб. Съществена причина за предлагане на настоящия проект са негативните тенденции, очертани през последните години, по отношение осигуреността с медицински сестри в лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ. С предложенията, касаещи броя на специалистите по здравни грижи и дейностите, които те извършват, се цели осигуряването на непрекъснати качествени здравни грижи във всички структури на системата на здравеопазването – извънболнична и болнична медицинска помощ и се създават условия за гарантиране на сигурността и безопасността за пациента. Липсата на достатъчно такива специалисти, както и увеличението на тежестта и интензивността на здравните грижи, са причините, които налагат приемането на регулаторни механизми, базирани на оценка на потребностите от тези грижи. В същото време, поради скъпото болнично лечение, се намалява средният престой на пациентите в болниците, което води до повече преминали пациенти. Заедно с това се увеличава и тежестта на заболяванията, подлежащи на хоспитализация, респективно и необходимостта от повече и по-интензивни здравни грижи. В европейски и световен мащаб от десетилетия броят на специалистите по здравни грижи в различните структури от системата на здравеопазването се определя от вида, сложността, спецификата и интензивността на полаганите грижи и тежестта на заболяването на пациентите, което определя обема на необходимите здравни грижи. В страните от ЕС се прилагат методики за изчисляване нуждата от медицински 4 сестри, като всички те са базирани на хронометраж на дейностите на специалистите по здравни грижи. С цел да се създаде възможност медицинските сестри да се фокусират върху специфичните за професията им висококвалифицирани дейности, с проекта се предлага общите грижи за пациентите да бъдат извършвани от лица, обучени в по-ниско квалификационно ниво – болногледачи и здравни асистенти. Цел на проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ Основната цел на предлагания проект е да се създаде мотивирана правна регламентация на изискванията към болничните структури за осигуряване на персонал, предоставящ здравни грижи, чрез която да се гарантира едновременно достъп на гражданите до медицинска помощ и качество на оказваните здравни грижи като най- съществен елемент от комплекса на медицинската помощ при осигуряване на защитата на правата на пациентите. Основна цел на медицинския стандарт „Здравни грижи” е и да регламентира такива промени в организацията на болничните структури, които да осигурят възможност за задоволяване на очакванията на пациентите за качествени здравни грижи, както и за планиране на броя специалисти по здравни грижи. Чрез оптимизиране на броя специалисти по здравни грижи ще се минимизира влиянието на синдрома на „изпепеляването“, ще се създадат предпоставки за спазване на правилата за добра медицинска практика по здравни грижи и за удовлетвореността и сигурността за пациента. Проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ е структуриран в пет глави, както следва: В Глава I на проекта „Основна характеристика на медицинската дейност „Здравни грижи““ са посочени основните характеристики на медицинската дейност „Здравни грижи“ въз основа на съвременните теории, схващания и научни данни за безопасна и качествена здравна грижа. В тази глава са регламентирани още обхватът, обектът и същността на здравните грижи. Систематизирани са професионалните дейности, които по смисъла на предлагания медицински стандарт се оказват от съответния медицински специалист, а именно медицинска сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор, масажист (с увредено зрение). В Глава II „Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност „Здравни грижи““ на предлагания проект е дефинирана професионалната компетентност, формирана по време на обучението за придобиване на професионална 5 квалификация и професионалните дейности, регламентирани в наредбата по чл. 7 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. Наред с посоченото са определени изисквания към професионалната етика и професионалното общуване, подробно определени в Кодекса за професионална етика на специалистите по здравни грижи. Отчетено е същественото значение на изискванията за лидерство, управление и работа в екип, както и изискванията към ръководителите по здравни грижи. Именно затова тези изисквания са намерили място в проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“. Изискванията за осъществяване на дейността по здравни грижи са посочени в Глава III на настоящия проект. Нормативно се регламентират основните групи дейности, които специалистите по здравни грижи осъществяват, а именно: предоставяне и събиране на здравна информация; промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите; медицински и здравни грижи и дейности; ресоциализация, реадаптация и ранна рехабилитация. За първи път в правната уредба се нормира сестринския процес като систематичен метод за предоставяне на качествени грижи на пациентите; динамичен и непрекъснат цикъл, гарантиращ на пациента индивидуализирана и целенасочена грижа, която отговаря на специфичните му нужди. Основните етапи на сестринския процес са оценка, диагностика на потребностите и разработване на индивидуален план за грижи. За определяне на потребностите от здравни грижи се въвеждат обективни критерии за оценка на степента на зависимост от грижи, която категоризира пациентите в четири степени – първа степен – пациентът е независим в удовлетворяването на основните жизнени потребности; втора степен – пациентът е ограничен в удовлетворяването основните жизнени потребности; трета степен – пациентът е зависим при удовлетворяването на основните жизнени потребности, тъй като е с ограничена автономност; четвърта степен – пациентът е изцяло зависим при удовлетворяването на основните жизнени потребности. Разработването на индивидуалния план за грижи се базира върху оценка и подпомагане на всички системи в зависимост от нуждите на пациента и спецификата на състоянието, изпълнение на плана за здравни грижи, оценка на резултатите и степента на постигането на поставените цели и нужда от промяна в плана за здравни грижи, самооценка на извършената дейност, свързана с предоставяне на здравните грижи, планиране, организиране и извършване на изследвания, манипулации, рехабилитация съгласно плана за здравни грижи или по назначение от лекар. От особено значение е етапът на самооценка на извършената дейност, тъй като 6 специалистът по здравни грижи следва критично да оцени собствената си работа и вземе коригиращи мерки в случай на недостатъчно или неточно изпълнение. Това от своя страна има мотивиращ ефект за медицинските специалисти от една страна, за пациентите и за медицинския екип от друга. В същата глава III са изброени и дейностите, които специалистите по здравни грижи самостоятелно или по назначение на лекар/лекар по дентална медицина осъществяват дейности в лечебни заведения за извънболнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и хосписите. В тази глава на проекта са определени и изискванията към резултата от осъществената професионална дейност по здравни грижи. Тези изисквания са групирани в критерии и показатели за качество на дейностите – количествени показатели за осъществяване на дейността, критерии за оценка на здравните грижи, показатели за своевременност на оказваните здравни грижи и показатели за резултатите от осъществените здравни грижи. В разглежданата част са идентифицирани обхватът на контрола върху здравните грижи и видовете приложим контрол. В съдържанието на Глава IV са изискванията за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи. Подробно е указан начинът, по който се определят потребностите от специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ на областно и национално ниво. Потребностите от медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори, в извънболничната помощ на областно и на национално ниво се определят в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), въз основа на критерии за осигуреност на населението със специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, включени в методиката по чл. 29, ал. 6 от същия закон. Изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи в отделните лечебни заведения за извънболнична помощ се определят, в зависимост от вида на лечебното заведение и осъществяваните в него медицински дейности – амбулатории за първична медицинска помощ, амбулатории за специализирана медицинска помощ, амбулатории за здравни грижи, медицинските, медико-денталните, денталните и диагностично-консултативните центрове с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа. 7 Необходимият брой рентгенови лаборанти в лечебни заведения за извънболнична помощ, осъществяващи дейност в обхвата на медицинската специалност „Образна диагностика“ се определя индивидуално за всяка структура. Основни критерии при определянето са вида и броя на основните групи образни изследвания, свързаната с тях апаратура и броя на обслужваните пациенти, спрямо които се прилагат конкретните стандарти. Необходимият брой медицински лаборанти в извънболнични лабораторни структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат обхватът на лабораторни показатели, наличната апаратура и броят на обслужваните пациенти, спрямо които се прилага стандарт – 1 медицински лаборант за всяка работна смяна. Допълнителният брой медицински лаборанти се определя при съобразяване с вида и обема на извършваните изследвания и характеристиките на наличната апаратура. Необходимият брой рехабилитатори и масажисти (с увредено зрение) в лечебните заведения се определя индивидуално от съответната извънболнична структура, осъществяваща дейност в обхвата на медицинската специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, в зависимост от вида на прилаганите методи, изградените секции/кабинети и създадената организация за изпълнение на рехабилитационната програма. В амбулаториите за здравни грижи, регистрирани от медицински сестри/акушерки/рехабилитатори (индивидуална/групова практика за здравни грижи), необходимият брой на специалистите по здравни грижи е в зависимост от вида и обема на осъществяваните дейности. В предлагания проект също се определят минимални и препоръчителни изисквания за медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за болнична помощ и в центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и хосписите със стационар. В тези лечебни заведения необходимият брой медицински сестри в стационарните структури се определя индивидуално за всяка структура с легла, въз основа на броя на обслужваните пациенти в клиниката/отделението, измерен чрез фактически използваните легла/места, съгласно § 1, т. 19 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на 8 лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, спрямо който се прилагат стандарти за всеки вид легла. По отношение потребностите от медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори в болничната помощ на областно и на национално ниво се планират въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и по нива на компетентност на съответните структури и стандарти за потребности от специалисти по здравни грижи. Като основни структури са определени структури за интензивно лечение, структури по педиатрия, структури по неонатология, терапевтични структури, хирургични структури, акушеро-гинекологични структури, структури по физиотерапия и рехабилитация, структури за дългосрочна грижа, продължително лечение и палиативна грижи, психиатрични структури. За посочените структури в лечебни заведения за болнична помощ за използвани легалните дефиниции за видовете легла, дадени в § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Приложен е нов подход при определяне потребностите от специалисти по здравни грижи, а именно съотношение специалист по здравни грижи към обслужвани пациенти или фактически използвани легла, а не лекар към медицинска сестра (друг специалист по здравни грижи). Това съотношение е обективно и при прилагане на методите за измерване на работното време и в зависимост от степента на зависимост от грижи на пациентите дава възможност за оптимално планиране и наемане на специалисти по здравни грижи. Броят на леглата във всяка структура, които се определят за един специалист по здравни грижи зависи от интензивността на необходимите грижи и спецификата на здравните грижи, които имат за резултат тяхното качество. Броят на медицинските сестри може да се коригира при отчитане на степента на зависимост от грижи на пациентите. Предвид установената трайна тенденция на недостатъчност на медицински сестри във всички структури на системата на здравеопазването вкл. и в болничната помощ и необходимостта тези висококвалифицираните специалисти да се фокусират върху изпълнението на специфичните си професионални дейности, се допуска до 20% от необходимия брой медицински сестри да се допълни от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение. 9 Необходимият брой акушерки в акушеро-гинекологичните структури и родилните зали се определя по реда, определен за медицинските сестри. Въведено е особено правило за определяне на броя на акушерките в родилните зали и оперативните акушеро- гинекологични структури, с което се дава възможност на ръководителя на болничната структура в съответствие с обема на осъществяваните дейности да определя необходимия брой акушерки, но при спазване на условието за осигуряване на минимум една акушерка на родилна зала. В болничните структури без легла необходимият минимален брой медицински специалисти по здравни грижи е не по-малко от 20% от броя, определен за съответните специалисти по здравни грижи за болнични структури с легла. Необходимият минимален брой рентгенови лаборанти и медицински лаборанти в болничната помощ се определя въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от болнични дейности по образна диагностика и съответните лабораторни специалности като зависи от нивото на компетентност на съответната структура. Потребностите от медицински сестри и акушерки в центровете за спешна медицинска помощ на областно и национално ниво се определя въз основа на броя и вида на спешните екипи в състава на които участват специалисти по здравни грижи, съгласно Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ и медицински стандарт „Спешна медицина“. Потребностите от специалисти по здравни грижи в центровете за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; диализните центрове и тъканните банки, както и здравните кабинети в детските градини и училищата и в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от 20 потребители и в социалните услуги за осигуряване на подслон се планират на национално ниво и областно ниво след анализ на потребностите на тези заведения. В предлагания проект отделно се регламентират и изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ като се определят в зависимост от вида на лечебното заведение и осъществяваните в него медицински дейности – центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и хосписите. И за тези лечебни заведения е приложен подходът за 10 съотношение специалист по здравни грижи към обслужвани пациенти, измерен чрез фактически използваните легла. Документацията за регистрация и отчет изпълнението на професионалните дейности в обхвата на здравните грижи е регламентирана в Глава V от проекта. Предложен е образец на информирано съгласие за извършване на професионални дейности от медицински сестри, акушерки и рехабилитатори, тъй като към момента такъв не е утвърден. С проекта на медицински стандарт за първи път се регламентира медицински документ „Досие на пациента за здравни грижи“, в който специалистите по здравни грижи ще документират осъществените от тях здравни грижи. Досието на пациента за здравни грижи ще има доказателствена сила, реквизитите му ще гарантират пълнота на данните, ще доказват своевременността на оказаните здравни грижи, ще осигурява проследимост и приемственост на дейността. Финансови и други средства, необходими за прилагането на медицински стандарт „Здравни грижи“ По данни на Националния център по обществено здраве и анализи към 31.12.2023 г. в страната има 319 лечебни заведения за болнична помощ. От тях многопрофилните болници за активно лечение са 111. Специализираните болници са 60, от тях за активно лечение са 30, за продължително лечение и рехабилитация – 10, специализирани болници за рехабилитация – 19. Държавните психиатрични болници са 12, центрове за психично здраве – 12, центрове за кожно-венерически заболявания – 3, комплексни онкологични центрове – 7, домове за медико-социални грижи за деца – 4, хосписи - 45. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи в болници през 2023 г. в страната има 28 570 медицински сестри, а през 2022 г. броят им е бил 28 827. Като специалисти по здравни грижи са идентифицирани фелдшерите, акушерките, медицинските сестри, лаборантите (клинични и рентгенови), зъботехниците и други. Осигуреността на 10 000 души население със специалисти по здравни грижи през 2023 г. е 69,1. Изобщо липсва надеждна информация за броя на работещите специалисти по здравни грижи от съответната професия в идентифицираните и предложени за регулация структури от системата на здравеопазването. Липсата на достоверна и сигурна информация прави невъзможна прогнозата за отражението на проекта на медицински стандарт върху главната заинтересована страна – лечебните заведения. Трудно могат да се извлекат данни от регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на основание чл. 39 от Закона за лечебните заведения за 11 регистрираните в страната лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Във всички случаи обаче лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ се явяват заинтересовани страни при прилагането на предлагания проект на медицински стандарт „Здравни грижи“. Предвид обстоятелството, че не е налице правно ограничение на броя на местата, в които упражняват професионална дейност специалистите по здравни грижи, както и обстоятелството, че статистическите данни за броя на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, хосписи, диализните центрове не е възможно отнапред да се прогнозира при въвеждането на медицинския стандарт дали ще се установи недостиг на специалисти по здравни грижи. По отношение на необходимите финансови средства за осигуряване на минималния брой персонал съгласно изискванията на настоящия проект следва да се има предвид, че всяко лечебно заведение самостоятелно определя размера на възнагражденията на служителите при съобразяване с минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Към настоящия момент минималният месечен размер на осигурителния доход за специалистите по здравни грижи, работещи в болница е 1 077 лв. Предвид определените в Глава III от проекта изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи, всяко лечебно заведение следва да направи анализ на осигуреността със специалисти по здравни грижи въз основа на данните за преминалите болни и фактически заетите легла по болнични структури за предходната година. При установен недостиг на специалисти по здравни грижи всяко лечебно заведение трябва да изготви план за осигуряване на потребностите от специалисти по здравни грижи за период до пет години. Очаквани резултати от прилагането на медицински стандарт „Здравни грижи“ Очакваните резултати от въвеждането на медицински стандарт „Здравни грижи“ са свързани със създаване на условия за подобряване дейността на лечебните заведения и качеството на предлаганите от тях услуги и съответно повишаване на удовлетвореността на пациентите от тяхната работа. Чрез въвеждането на медицинския стандарт ще бъде постигнато стандартизирано и качествено осъществяване на диагностичната, лечебната 12 и рехабилитационната дейност в лечебните заведения, осъществяващи дейности в обхвата на всички медицински специалности и подобряване качеството на живот на пациентите, намаляване на инвалидизацията и осигуряване на по-бързата им ресоциализация. Въвеждането на медицински стандарт „Здравни грижи“ ще доведе до въздействие върху държавния бюджет респ. върху бюджетите на лечебните заведения за болнична помощ в случай, че се установи недостиг на специалисти по здравни грижи и е необходимо да се назначат нови служители. Предлаганият медицински стандарт допуска до 20% от необходимия брой медицински сестри да може да се допълни от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение, които осъществяват дейностите, определени в чл. 19 от Наредба № 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Това са дейностите по предоставяне на общи грижи за пациентите – хранене, общ тоалет, съпровождане, наблюдение за отклонения от нормата и уведомяване на медицински специалист; смяна на личното и постелъчното бельо; пренасяне на лекарствени продукти, медицински изделия и биологичен материал; дейности по дезинфекция и хигиена; стерилизация на инструменти, консумативи и материали; подпомагане дейността на медицинските специалисти и др. Проектът няма да окаже въздействие върху административната тежест за физическите и юридическите лица. В отговор на провеждана от Министерството на здравеопазването политика се очаква и повишение на броя на медицинските сестри, които ще започнат да упражняват професията с оглед обстоятелството, че броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2024/2025 г. за първи път от 20 години достигна 1 000 бр., а за предстоящата учебна 2025/2026 година местата са 1 200. Също така с промени в Закона за висшето образование специалностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ са определени за „защитени специалности“, което е предпоставка за насърчаване на потенциалните кандидати за обучение по тези специалности. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз След извършена преценка за съответствие с европейското право се установи, че обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните 13 държави членки. Това произтича от разпоредбата на чл. 168, пар. 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. 14

С П Р А В К А за отразяване на предложенията/становищата, получени в периода на общественото обсъждане на проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ 1 № Участник в общественото обсъждане Предложения/становища Приема се/не се приема Мотиви 1. вх. № 33-00-71 от 18.09.2025 г. Институт за пазарна икономика ИПИ отдавна работи за намиране на решения на проблема с недостига на медицински специалисти в България, особено що се отнася до критично ниския брой на медицинските сестри. Данните показват, че за последните десет години България е „изгубила“ 10% от медицинските сестри. Броят на сестрите спрямо населението е един от най-ниските в ЕС. Съотношението на медицински сестри спрямо лекари вече е под 1:1 или повече от два пъти по- ниско от средната стойност в ЕС. Най-голям е проблемът в болничната помощ, като част от болниците в България не успяват да привлекат и задържат достатъчно на брой медицински специалисти по здравни грижи, за да осъществяват нормално текущата си дейност. Това се отразява негативно на качеството на здравните услуги, предоставяни на пациентите; на условията на труд на медицинските специалисти; на мотивацията им за работа; на нивата на стрес, води до претоварване и грешки. Предложеният от министерството медицински стандарт „Здравни грижи“ е дългоочаквана стъпка в правилната посока, като ИПИ подкрепя министерството в усилията му за повишаване на 2 професионалните стандарти и утвърждаване на ролята на професията на медицинските специалисти по здравни грижи. Според нас наличието на стандарт ще постави изисквания пред лечебните заведения за брой на медицински специалисти и качество на услугата, която те предоставят. Една обща бележка към мотивите на МЗ е неприемливата липса на анализ на лечебните заведения, които ще се затруднят да спазят изискванията на стандарта с мотива, че „Липсата на достоверна и сигурна информация прави невъзможна прогнозата за отражението на проекта на медицински стандарт върху главната заинтересована страна – лечебните заведения“. Според нас това твърдение не отговаря на действителността. Министерството на здравеопазването публикува на своята електронна страница тримесечна финансова информация за всяко лечебно заведение за болнична помощ, на което е принципал, както и на общинските болници. В нея са налице данни за медицинските специалисти, за броя преминали болни и много други подробни показатели за дейността на болниците. НЦОЗА и НСИ също разполагат с подробна информация за дейността на лечебните заведения и медицинските специалисти в тях, която при поискване ще бъде предоставена на министерството. Без анализ на рисковете (и разходите) от въвеждането на стандарта на ниво болници не могат да се вземат и правилни решения за неговото прилагане. Не се приема. Данните за лечебните заведения са тримесечни и не обхващат всички лечебни заведения от системата на здравеопазването. От друга страна в посочените отчети показателят, касаещ специалистите по здравни грижи е средномесечен и е общ за всички специалисти по здравни грижи, а не по отделни специалности. Опитът за анализ на тези отчети, чиято цел е осигуряване на публичност на разходите на лечебните заведения, би довел до едностранчивост, непълнота и ще изкриви реалната картина. Също така, известно е, че поради липса на специалисти по здравни грижи, особено на медицински сестри през последните години е наложена практика за вътрешно съвместителство, външно съвместителство, граждански договори и др. за заемане на утвърдените щатни места за медицински сестри, както и назначаване на лица с друга професионална квалификация на длъжност „медицинска сестра“. Гарантирането на необходимия минимум от специалисти по здравни грижи в лечебните заведения е условие sine qua non, т.е. то е 3 безусловно необходимо за функционирането на им и не може да бъде анализирано от гледна точка на неговата целесъобразност. Въвеждането на изисквания за осигуреност с медицински персонал не крие рискове за дейността на лечебните заведения. Точно обратното, ако лечебните заведения не са в състояние да осигурят необходимия персонал, то те не са в състояние и не следва да осъществяват дейността си, тъй като това крие риск за здравето и живота на пациентите. Освен това дългият период, който стандартът осигурява до влизането си в сила (10 години, в които показателите са индикативни) е гаранция, че лечебните заведения ще имат достатъчно време за изготвяне на анализи, планиране на нуждите и присъщите за това разходи и осигуряване на необходимия персонал. Затова в § 3 от проекта на наредба е заложено, че ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от Закона за лечебните заведения изготвят в срок до шест месеца от приемането на тази наредба, анализ на осигуреността със специалисти по здравни грижи въз основа на данните за преминалите болни и фактически заетите легла по болнични структури за предходната година. Съгласно § 4 от проекта на наредба, в случаите, когато броят на специалистите по здравни грижи в болничните структури е по-нисък от определените в стандарта, ръководителят на 4 Бихме искали да направим и следните конкретни предложения във връзка с подобряване на съдържанието на стандарта, както следва: лечебното заведение следва да изготви план за осигуряване на потребностите от специалисти по здравни грижи за периода до пет години. Всъщност именно изготвянето на анализи на ниво отделни лечебни заведения, съобразени със спецификата на дейността им, ще даде възможност да бъде прецизирана и оценена реалната ситуация, свързана с недостига на медицински кадри и извършване на адекватно планиране на нуждите. Освен това въведените в Глава IV, т. 1. Изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи се използват за определяне на потребностите от специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ на областно и национално ниво т.е. чрез тях се осигурява обективно идентифициране на потребностите и планиране на нуждите от специалисти по здравни грижи в областните здравни карти и Националната здравна карта, чрез които се реализира държавната здравна политика. По този начин в рамките на този 10 годишен период след влизане в сила на стандарта, ще бъдат реализирани държавни политики, насочени към осигуряване на достатъчен брой специалисти за нуждите на лечебните заведения. 5 1) Относно изискванията за осигуреност с персонал Изискванията за осигуреност с медицински специалисти по здравни грижи са може би сърцето на стандарта. Те коректно са поставени спрямо различните видове лечебни заведения и по отделни видове медицински специалисти. Според нас обвързването на специалистите с пациентите/леглата наистина е по-добър вариант в сравнение с обвързването им с броя на лекарите. Предлагаме обаче да се избере един консистентен показател за връзка между броя на специалистите и извършваната дейност и това да бъде наличният брой легла за съответната структура в лечебното заведение. Мотивите ни са следните: - Броят на леглата е сравнително постоянен във времето показател, поради което е по-удачен за база за изчисление на броя на необходимите медицински специалисти; - Фактическият брой пациенти наистина е пряко свързан с количеството грижа, оказвана от специалиста, но лечебното заведение следва да гарантира, че ако всички легла се запълнят по някаква причина, то ще може да я предостави със съответното качество на всеки един пациент. - Ако броят на медицинските специалисти се обвърже с броя на леглата, това ще окаже натиск върху лечебните заведения да прецизират по-добре броя на заявените легла и да не поддържат „кухи“ бройки; 1.Не се приема. 1. Член 8б от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални грижи (Наредба № 49 от 2010 г.) дава възможност на лечебните заведения за болнична помощ да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките/отделенията си с легла веднъж годишно в периода от 1 до 31 януари с изключение на случаите на разкриване на нови медицински дейности по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за лечебните заведения. Това означава, че всяка година броят на леглата в една структура (лечебно заведение) може да е различен. От друга страна, фактически заетите легла е статистически показател, идентичен с показателя средногодишен брой легла. Този показател е нормативно определена, измерима и оценима величина, която дава обективна оценка за използваемостта на леглата. Това от своя страна ще докаже и реалната необходимост от специалисти по здравни грижи. Осигуреността с персонал следва да бъде пряко обвързана с обема на осъществяваната дейност, чийто основен измерител в болничната помощ е фактически заетото болнично легло. Да, с наличния персонал трябва да се гарантира и поддържане на 6 - Контролът върху броя легла е много по-лесен, което ще улесни и контрола върху спазването на стандарта. 2) Относно възможността част от дейностите да се извършват от друг вид специалисти Стандартът много подробно описва всички изисквания към осъществяване на дейността на 2.Не се приема. определен капацитет, но той е нормативно определен в Наредба № 49 от 2010 г., съгласно която лечебните заведения за болнична помощ са задължени да поддържат 10 % свободен леглови фонд за прием на пациенти със спешни състояния. Този допълнителен капацитет е взет предвид при определяне на необходимият минимален брой специалисти по здравни грижи по видове болнични структури. Националната здравноосигурителна каса също сключва договор с болниците, в областите, в които има излишък от болнични легла, съгласно Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори. При настоящото състояние, при което средната използваемост в болничните заведения в страната е около 50 %, т.е. разкритите легла са 2 пъти повече от фактически заетите легла, обвързването на персонала с броя на разкритите легла е нерационално и необосновано. Що се отнася до стимулите за намаляване на т.н. „кухи бройки“ легла, те са обект на политики чрез прилагането на механизмите на Националната здравна карта. 2.Дейностите на медицинските сестри, акушерките и другите медицински специалисти по здравни грижи се осъществяват в резултат на придобита професионална компетентност чрез 7 специалистите и какви конкретни дейности те следва да извършват. Прави впечатление, че стандартът изисква медицинският специалист да извършва най-разнообразни дейности извън медицинските услуги, пряко предоставяни на пациентите и комуникацията с тях. Предвижда се също така възможността до 20% от необходимия брой медицински сестри да се допълни от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение. Според нас възможностите друг вид специалисти да извършват част от работата на медицинските специалисти по здравни грижи са много по-големи. Внимателен прочит на изредените дейности показва, че част от функциите им са типично икономически: мениджърски, контролни функции, оценка на качеството и прочее. Това са все задачи извън пряката компетентност на специалиста по здравни грижи и не изискват пряк контакт с пациенти. Те спокойно могат да се осъществяват от специалисти с разнообразно немедицинско образование. Предлагаме да се обмисли възможността една част от услугите да се прехвърлят към специалисти в областта на човешките ресурси, икономиката, правото и други. Също така част от дейностите могат да се извършват и от специалисти без висше образование и без професионално образование в областта на медицината (социални услуги, проверка и записи на показания на медицинска техника, водене на документация и много други). В допълнение, не е взета предвид възможността част от дейността на медицинските специалисти по регулирано обучение и придобиване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Допускането в проекта някои дейности да се осъществяват от здравни асистенти с документ за проведено обучение е изключение предвид развитието на професията медицинска сестра и с цел създаване на възможност медицинските сестри да се фокусират върху специфичните за професията им висококвалифицирани дейности. Здравните асистенти подпомагат медицинските сестри и извършват общи грижи за болния – хранене, общ тоалет, съпровождане, наблюдение за отклонения от нормата и уведомяване на медицински специалист; смяна на личното и постелъчното бельо; пренасяне на лекарствени продукти, медицински изделия и биологичен материал; дейности по дезинфекция и хигиена; стерилизация на инструменти, консумативи и материали и др. Широкопрофилната подготовка на медицинските сестри в системата на висшето образование включва обучение и в областта на психологията, информатиката, здравното законодателство, а на старшите и главните медицински сестри – и в областта на икономиката, правото и управлението на човешките ресурси предвид ролята и мястото на тези специалисти в здравеопазването. Нормативната уредба предвижда медицинските сестри да притежават компетентност за самостоятелно предоставяне на съвети, 8 здравни грижи да бъде поета от съвременни дигитални средства, телемедицина, апаратура, изкуствен интелект и прочее, което ще намали нуждата от пряка човешка намеса до известна степен и оттам – по-малък необходим брой медицински специалисти. указания и подкрепа на лица, нуждаещи се от здравни грижи, и на техните близки и цялостни знания по дисциплините, които са в основата на сестринските грижи, включително достатъчно добро познание за организма, физиологичните функции и поведението на здравите и болните хора, както и знания за връзката между здравословното състояние на човека и неговата физическа и социална среда. Воденето на медицинска документация, изготвянето на необходимите доклади и анализи, проследяването и регистрирането на витални показатели, лабораторни изследвания, манипулации и здравни грижи са основни дейности, извършвани от медицинските сестри в процеса на тяхната работа. Здравните грижи са взаимосвързани, последователни, постоянни и проследими, съобразно плана за грижи и не е нито целесъобразно, нито законосъобразно те да бъдат отчетени от някой, който не ги е извършил и не носи отговорност за извършването им. Затова дълбоко погрешно е схващането, че медицинските сестри и другите специалисти по здравни грижи са квалифицирани само в извършването на определени манипулации и следва да бъдат използвани само като технически изпълнители. Образованието по специалностите от професионално направление „Здравни грижи“ предоставя на тези специалисти обширни и задълбочени познания както в областта на медицината и здравните 9 грижи, но и в областта на медицинското право, здравния мениджмънт, медицинска етика и деонтология и др. Това им дава възможност да управляват успешно процесите по предоставяне по здравни грижи. Голяма част от тези специалисти имат възможност да придобият магистърска степен по Управление на здравни грижи, което им дава възможност за последващо кариерно развитие. Други специалисти, в т.ч. юристи, икономисти и др., които не познават същността и процесите по предоставяне на здравни грижи, не биха могли самостоятелно да ги управляват. Освен това, медицинските стандарти по отделните медицински специалности не ограничават възможността други специалисти да осъществяват помощни дейности в болничните структури. Заелите ръководни длъжности в системата на здравеопазването – старша и главна медицинска сестра, извършват професионални дейности, както в областта на управлението на здравните грижи, така и в областта на управлението на човешките ресурси, финансовия мениджмънт и здравното законодателство. Професионалната компетентност на здравните асистенти е скрепена с държавния образователен стандарт, утвърден с Наредба № 7 от 2022 г. за придобиване на квалификация по професията „Здравен асистент“. 10 3) Относно дългия „гратисен“ период пред всички лечебни заведения да изпълнят стандарта В § 5 и 6 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвиждат 5 години след приемане на наредбата отклонение от показателите за налични специалисти с 30% и още 5 години за отклонение с 10%. Това е твърде дълъг срок, в който изискванията за брой медицински специалисти по здрави грижи ще бъдат само индикативни. Според нас това на практика означава стандарт в следващите 10 години изобщо да няма. Наясно сме, че лечебните заведения са изправени пред сериозен проблем да намерят медицински сестри и други специалисти, но дългият отлагателен срок ще им даде сигнал, че ситуацията може да си остане такава, каквато е, в рамките на дълги години, а очакването за ново удължаване ще остане силно. Междувременно пациентите няма да получават адекватни грижи, а медицинските специалисти ще търсят реализация другаде. Министерството трябва да поеме своята отговорност, като ясно покаже как ще действа в случай на големи трудности при 3.Не се приема. „Мениджърските, контролните функции и оценката на качеството“ са функции на старшите и главните медицински сестри/акушерки/рехабилитатори, за заемането на която длъжност законово е регламентирана необходимата квалификация, а именно придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Управление на здравните грижи“. 3. При определяне на сроковете за изпълнение на изискванията на медицинския стандарт са взети предвид настоящата осигуреност на системата със специалисти по здравни грижи, възрастовата структура на работещите, сроковете за обучение на нови специалисти по здравни грижи, териториалните дисбаланси и др. По-кратки срокове при настоящата ситуация са нереалистични и с нищо няма да допринесат за постигане на дългосрочните цели. Също така, в отговор на провежданата от Министерството на здравеопазването политика се очаква и повишение на броя на медицинските сестри, които ще започнат да упражняват професията с оглед обстоятелството, че броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2024/2025 г. за първи път от 20 години достигна 1 000 бр., а за настоящата учебна 2025/2026 година местата са 1 200 като заетите места за обучение са 1196. Също така с промени в Закона за висшето образование специалностите „медицинска 11 осигуряване на медицински специалисти в отделни лечебни заведения. 4) Относно липсата на санкции при неизпълнение на стандарта В тази връзка отбелязваме и липсата на ясни санкции към лечебни заведения, които не успяват дългосрочно да покрият изискванията за брой специалисти и за качество на грижите. Привличането на медицински специалисти от страна на лечебното заведение изисква освен анализ, предвиден в проекта на наредба, и ясни приоритети, изразени в ангажименти за привличане на кадри, повишаване на възнагражденията и задържане на работа, а те имат сериозни бюджетни измерения. Всеки нормативен документ, в който няма ясни санкции и последици от едно или друго действие, всъщност дава сигнал, че изпълнението му не е приоритет и ще остане пожелателно. А това няма да доведе до системна промяна и значим ефект както за отделните лечебни заведения, така и за здравеопазването като цяло. 4.Не се приема. сестра“ и „акушерка“ са определени за „защитени специалности“, което е предпоставка за насърчаване на потенциалните кандидати за обучение по тези специалности. 4.Законът за лечебните заведения по общ начин в чл. 115, чл. 116, чл. 116б, чл. 116д е предвидил санкции когато извършената дейност по извънболнична и болнична медицинска помощ е в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането, вкл. и на правила за добра медицинска практика, правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, правила за добра фармацевтична практика или правила за добра медицинска практика по здравни грижи в съответните професионални области. Законодателят е определил медицинските стандарти да се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването (чл. 6, ал. 1, изр. второ от ЗЛЗ). От друга страна, в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите са посочени нарушенията, допуснати при изпълнение на професионалните им задължения и за които членовете на съответната съсловна организация носят отговорност за следните нарушения: неспазване на правилата, предвидени в закона и в Кодекса за 12 професионална етика и неспазване на правилата за добра медицинска практика по здравни грижи. На следващо място, Законът за нормативните актове определя наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. На това основание не е налице празнота в нормативната уредба по отношение санкциите за неспазване на медицински стандарт „Здравни грижи“ 2. вх. № 94-3607 от 24.09.2025 г. Яна Филева - бакалавър и магистър по кинезитерапия (Русенски университет, 1998-2004) След като се запознах с текста, бих искала да попитам за мястото на кинезитерапевтите в областта на здравеопазването. Тъй като в медицинския стандарт по Физикална медицина не са упоменати, оказва се, че в текущия проект също липсват. Бих искала да изразя своето притеснение от нормативното заличаване на професионалната ни идентичност. Още с промените във висшето образование преди около 20 години, колежите се преобразуваха и специалистите с 3-годишно обучение (рехабилитатори, акушери, сестри и лаборанти) станаха бакалаври. Това беше първата стъпка за принизяване на 4-годишното бакалавърско обучение по кинезитерапия. От една страна, много по-трудно достъпен беше приемът, а от друга, значително по-скъпо образованието (по това време имаше две катедри само в България - в Спортната академия и Русенски университет). Включените в програмата дисциплини бяха доста Не се приема. Професията кинезитерапевт е регулирана, немедицинска професия. Когато кинезитерапевти работят в лечебни заведения от националната система на здравеопазване, дейността им е регламентирана с нормативни актове (Наредба № 4 от 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „Кинезитерапия“ и Медицински стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина). Кинезитерапевтите осъществяват дейност в лечебните заведения под методичното ръководство и контрол на лекар- специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Кинезитерапевтите като немедицински специалисти с висше образование, могат да бъдат включвани за целите на дейността като членове на рехабилитационния екип за изпълнение прилагането на рехабилитационната програма 13 повече и с по-висок хорариум, в сравнение с програмата на специалността „Рехабилитация“. Допълнително, по същото време все още се работеше по системата отпреди 1989 г., а именно: лекар физиотерапевт след прегледа на пациента назначава физиотерапия и лечебна физкултура (ЛФК, т. е. кинезитерапия), след което описва какви точно физиотерапевтични процедури следва рехабилитаторите да провеждат на пациента. От своя страна, методистът по ЛФК, т. е. кинезитерапевтът, съставя програмата по ЛФК (цел, задачи, упражнения, дозировка, противопоказания), която рехабилитаторите да изпълняват. Междувременно, кинезитерапевтите работят с най- комплицираните случаи, защото знанията и подготовката им са по-високи. С течение на годините обаче забелязвам, че нашата квалификация се принизява все повече, включително с проекто-наредбата по „Здравни грижи“. Това е поводът за моето, а предполагам и на колегите ми, безпокойство за мястото ни в системата на здравеопазването в бъдеще. Ние сме изключително подготвени и ценни с опита и задълбочените си знания, особено понастоящем. или елементи от нея до нивото и по профила на професионалната си компетентност по преценка на ръководителя на структурата по Физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ), по предложение на лекаря-специалист по ФРМ, ръководител на съответния рехабилитационен екип. Дейността, провеждана извън лечебните заведения от немедицински специалисти (включително от кинезитерапевти) при здрави лица за трениране и подобряване на физическата кондиция на организма и за изграждане на двигателна култура в областта на общественото здраве във връзка с промоция на здравето, не се окачествява като медицинска и не се регулира от медицински стандарти. В § 1 от проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ е посочено, че по смисъла на тази наредба „специалист по здравни грижи“ е лице, придобило професионална квалификация по специалност от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи“ – „медицинска сестра“, „акушерка“, „медицински лаборант“, „рентгенов лаборант“, „рехабилитатор“, „масажист (с увредено зрение)“. 3. вх. № 94-3684 30.09.2025 г. Марин Маринов и колектив рентгенови Уважаеми дами и господа, С настоящото становище бихме искали да изразим нашето несъгласие и да представим конкретни аргументи по някои ключови моменти от проекта за стандарт по здравни грижи, касаещ 14 лаборанти упражняващи професията в звено по Нуклеарна медицина от ел. поща: mi6o.88@abv.bg рентгеновите лаборанти. Нашето мнение се базира на дългогодишен професионален опит и наблюдения, които показват необходимост от по- прецизни и адекватни регламенти, които да отразяват реалната специфика на професията. 1. Обединяване на рентгенови и медицински лаборанти в една категория В проекта рентгеновите и медицинските лаборанти са причислени към една и съща група, което счита за сериозен пропуск. Работата на двете професионални групи е коренно различна както по своята същност, така и по изискванията за знания, умения и отговорности. Медицинските лаборанти се фокусират върху лабораторни анализи и биохимични изследвания, докато рентгеновите лаборанти работят с различни образни диагностични методи, изискващи специфична техническа и радиационна подготовка. Обединяването на тези две професии в единна категория създава и води до неточности в регулирането на професионалните задължения. 1.Приема се частично. 1. В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ професиите „рентгенов лаборант“ и „медицински лаборант“ се разглеждат напълно самостоятелно, като за всяка от тях са определени съответните изисквания, в т.ч. за необходимият минимален брой специалисти. Вероятно възниква недоразумение във връзка с неправилно тълкуване на записа в Глава IV т. 1.2.2.2. относно необходимият минимален брой рентгенови лаборанти и медицински лаборанти в болничната помощ, където са посочени еднакви стойности на необходимия минимален брой рентгенови и медицински лаборанти, като е използвано „рентгенов/медицински лаборант“ Използването на „/“ не означава „приравняване“ на двата вида специалисти или допускане на взаимозаместване, а само удостоверява, че и за двата вида се отнася една и съща норма. Например, че в една болнична структура по образна диагностика или даден вид лаборатория с най-ниското първо ниво на компетентност, необходимия минимален брой специалисти по здравни грижи (съответно рентгенов или медицински лаборант) е 1 на смяна. Направени са промени в Глава IV, т. 1.2.2.2.1., т. 1.2.2.2.2. и т. 1.2.2.2.3., където знакът „/“ е заменен с думата „съответно“. 15 2. Липса на конкретни изисквания и спецификации за рентгенови лаборанти в нуклеарната медицина В стандарта липсват ясно дефинирани критерии и специфични изисквания за работа на рентгеновите лаборанти, ангажирани в нуклеарната медицина. Това е проблем, тъй като тази област се отличава с висока степен на техническа сложност и специфични рискове, свързани с работата с радиоактивни вещества и специализирана апаратура. Без ясни стандарти за квалификация, задължения и отговорности, както и за видовете изследвания, които трябва да извършват, качеството и безопасността на предоставяните услуги могат да бъдат компрометирани. 3. Неяснота относно „групите изследвания“ и тяхната специфика в различните звена В предложените изисквания липсва яснота по отношение на това какви „групи 2.Не се приема. 3.Не се приема. Посочената норма в т. 1 на Глава IV на проекта на медицински стандарт касае само планирането на потребностите на национално и областно ниво. За всяко лечебно заведение броят на работещите специалисти се определя индивидуално, в зависимост от спецификата на дейността, в т.ч. използваната апаратура и др., съобразено с посочените в т. 1 минимални изисквания. 2. Систематичното място на тези специфични разпоредби е в медицински стандарт „Нуклеарна медицина“ 3. Групите образни изследвания, обвързани и с нивото на компетентност на съответната структура по образна диагностика са подробно регламентирани в медицински стандарт „Образна диагностика“. 16 изследвания“ трябва да извършват рентгеновите лаборанти. Това е особено важно, тъй като в различните звена – образна диагностика, лъчелечение, нуклеарна медицина – видовете и спецификите на изследванията са много различни. В проекта тези различия не са отчетени, а предложените формулировки са общи и нерелевантни за специфичната работа на лаборантите във всяко звено. Липсата на конкретика и адаптация към отделните направления прави стандарта трудно приложим и рискува да доведе до едностранчиви и непълни практики. 4. Посоченият брой рентгенови лаборанти е крайно недостатъчен Предложените нормативи за брой рентгенови лаборанти в различните звена не отговарят на реалните нужди и натоварване. Това може да доведе до сериозно претоварване на персонала, което застрашава не само качеството на диагностичната работа, но и здравето и безопасността както на пациентите, така и на служителите. В съвременните условия на здравеопазване е необходимо да се предвидят адекватни човешки ресурси, за да се гарантира ефективна, качествена и безопасна работа. Въз основа на гореизложеното, настояваме за следните корекции и допълнения в проекта за стандарт по здравни грижи за рентгеновите лаборанти: • Ясно и категорично разграничаване на рентгеновите от медицинските лаборанти, с 4.Не се приема. 4. В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ са посочени минимални и препоръчителни изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за извънболнична и болничната помощ. В стандарта изрично се посочва, че необходимият брой специалисти по здравни грижи за всяка структура се определя индивидуално, като не може да е по-малък, но може да е по-голям от заложените минимални норми. В т. 2.1.2. на Глава IV „Изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи“ изрично е посочено, че „Необходимият брой рентгенови лаборанти в лечебни заведения за извънболнична помощ, осъществяващи дейност в обхвата на 17 отделни стандарти, съобразени със спецификите на всяка професия. • Включване на конкретни и подробно описани изисквания, които да отразяват спецификата на работата в нуклеарната медицина. • Изясняване и конкретизиране на понятията „група изследвания“, съобразно различните направления в образната диагностика, лъчелечението и нуклеарната медицина, с оглед специфичните методики и технологии. • Осигуряване на адекватен норматив за брой рентгенови лаборанти, който да съответства на обема и спецификата на работа, гарантирайки здравословни и безопасни условия на труд. Бихме желали да посочим конкретните дейности извършвани от рентгеновите лаборанти в нуклеарната медицина и да предложим насоки за адекватното им стандартизиране. Подготовка и работа с радиофармацевтици: Получаване и приемане на радиофармацевтици съвместно с радиохимик. Проверка на активност и идентичност на радиофармацевтика съвестно с радиохимик Приготвяне на радиоактивните дози съвместно с радиохимик. Маркиране и етикетиране на спринцовки/контейнери с радиофармацевтици. Приложение (най-често венозно) на радиофармацевтика на пациента Подготовка и грижа за пациента: медицинската специалност „Образна диагностика“ се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат вида и броя на основните групи образни изследвания, свързаната с тях апаратура и броя на обслужваните пациенти, спрямо които се прилагат следните стандарти – 1 рентгенов лаборант на апарат за една смяна“ В т.3.3.1. е посочено, че „Необходимият брой рентгенови лаборанти и медицински лаборанти в болничните структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат нивото на компетентност на съответната структура и вида и броя на основните групи изследвания и свързаната с тях апаратура, като се съобразява и броят на обслужваните пациенти, стандарти за минимална осигуреност по т. 1.2.2.2.1 – т. 1.2.2.2.3 и конкретните потребности на структурата.“ 18 Идентификация и проверка на пациента Информиране за алгоритъма на процедурата Проверка за противопоказания (бременност, кърмене и др.) Обяснение на мерките за радиационна безопасност след изследването Позициониране на пациента за съответния тип сканиране Инструкции за поведение преди, по време и след процедурата. Работа с апаратура за хибридна образна диагностика Настройване и проверка на гама камера, SPECT или PET/CT Калибриране на апаратурата Провеждане на сцинтиграфия, SPECT или PET сканиране по клиничен протокол Обработка и реконструкция на образите със специализиран софтуер Изпращане на образите към системата за визуализация (PACS) Радиационна защита и безопасност Контрол на замърсяване на повърхности и инструменти Изолиране на отпадъци, съдържащи радиоактивен материал Участие в мерки при аварийни ситуации (разлив на радиофармацевтик и др.) Административни и отчетни дейности Водене на дневници и отчети за използвани радиофармацевтици Регистриране на процедурите в болничните 19 системи Поддържане на документация за радиационен контрол и дозиметрия Подготовка на пациенти за терапевтични процедури С оглед на гореизложените специфики на извършваните дейности препоръчваме: 1. Утвърждаване на понятието ,,работен пост“, и минимално кадрово обезпечение за него а именно: - Работен пост ,,апарат PET/CT“ – 2 рентгенови лаборанти на работна смяна - Работен пост ,,апарат SPECT/CT“, – 1-2 рентгенови лаборанти на работна смяна (в зависимост от броя на извършваните процедури на поста) - Работен пост ,,аплициране на технециеви радиофармацевтици“ - 1 рентгенов лаборант на работна смяна - Работен пост ,,аплициране на радиофармацевтици – позитронни емитери“- минимум 2 рентгенови лаборанти на работна смяна (в зависимост от броя на извършваните процедури) 2. Утвърждаване и конкретизиране на горепосочените дейности в стандарта по здравни грижи. Надяваме се нашите аргументи да бъдат взети под внимание при окончателното формулиране на стандарта, с цел повишаване на качеството на здравните грижи и осигуряване на адекватна регулация и подкрепа на рентгеновите лаборанти в общността на професионалистите по здравни грижи. 2.Не се приема. 2. Медицинските стандарти нямат за цел да разпишат последователността от действия, необходими за извършване на конкретна процедура, манипулация или интервенция. Настоящият проект на медицински стандарт предвижда протоколи, технически фишове и алгоритми за дейности да се утвърждават от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. 20 4. вх. № 94-3740 от 03.10.2025 Цветелина Станчева - главна медицинска сестра на УМБАЛ Канев ЕАД, Татяна Петрова – главна медицинска сестра на МБАЛ Търговище АД Становище относно проект на медицински стандарт по „Здравни грижи“ Глава ІІІ 8. Изисквания към резултата от осъществената професионална дейност по здравни грижи 8.2.2. процент пациенти с подобрени клинични параметри Този показател се влияе от целия диагностично лечебен процес, в който участват не само СЗГ, и не следва да се използва като специфичен за оценката на здравните грижи 8.2.8. процент пациенти, оценили здравните грижи като „много добри“ или „добри“ чрез стандартна анкетна карта Всеки пациент може да изрази своето субективно мнение, но той няма необходимата компетентност, с която да се направи обективна оценка на качеството на здравните грижи. 8.2.9. брой писмени благодарности и жалби, постъпили в периода на оценка Брой писмени благодарности и жалби, следва да се допълни „по отношение на СЗГ или предоставените здравните грижи“, постъпили в периода на оценка. 8.2.10. Процент пациенти, изразили готовност да препоръчат лечебното заведение Това също не е специфичен критерий за оценка на здравните грижи. Повечето пациенти избират лечебното заведение заради лекуващ лекар или водещ специалист. 8.2.11. степен удовлетвореност от хигиенните и битови условия в лечебното заведение Не се приема. Направен е коментар, без да има конкретни предложения по проекта на нормативен акт. 21 Хигиената и противоепидемичния режим в лечебното заведение са пряка отговорност на СЗГ, но битовите условия са ангажимент на ръководството на лечебното заведение. Следва в тази точка да се махне „битови“ ако наистина искаме да оценяваме здравните грижи. Така или иначе този критерий „удовлетвореност от болничната среда“ е заложен в общоболничните анкетни карти за анализ и оценка удовлетвореността на пациентите. 5. Вх. № 94-3741 от 03.10.2025 г. Виолета Петкова Уважаеми дами и господа, като медицинска сестра с професионален опит в грижите за психично болни пациенти, бих искала да изразя становището си по повод публикувания за обществено обсъждане проект на медицински стандарт „Здравни грижи“. Считам, че в бъдещия стандарт е изключително важно да се предвиди конкретно увеличение на броя медицински сестри. Работата в психиатричните структури в страната е особено натоварваща – както физически така и емоционално - и изисква не само високо ниво на компетентност, но и достатъчно персонал, за да се осигурят адекватни грижи, безопасност и подкрепа както на пациентите, така и на екипа. Надявам се при окончателното изготвяне на стандарта да бъде взета предвид необходимостта от реалистично определяне на нужния брой сестрински места и реалните нужди на системата. Моето предложение е една сестра да осъществява Приема се частично. Направено е допълнение в т. I. В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ са посочени минимални и препоръчителни изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за извънболнична и болничната помощ. В проекта изрично се посочва, че необходимият брой специалисти по здравни грижи за всяка структура се определя индивидуално: В Глава IV т. 3. Минимални и препоръчителни изисквания за медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от ЗЛЗ със стационар, се посочва че изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4 и 5 от ЗЛЗ със 22 грижи за не повече от 6 до 7 пациента в рамките на стационарно психиатрично отделение. Предложеното съотношение 1:9 е крайно не достатъчно и поставя под въпрос възможността за качество и високо ниво грижи, съобразено с нуждите на пациентите и спазване на нормативните изисквания за професията. стационар се определят в зависимост от вида на лечебното заведение и осъществяваните в него медицински дейности. А в т. 3.1. Изисквания за осигуреност с медицински сестри: т. 3.1.1. е посочено, че „Необходимият брой медицински сестри в стационарните структури се определя индивидуално за всяка структура с легла, въз основа на броя на обслужваните пациенти в клиниката/отделението, измерен чрез фактически използваните легла/места, спрямо който се прилагат стандартите по т. 1.2.1“. Съгласно т. 3.1.2. „В зависимост от състоянието на обслужваните пациенти и специфичните особености на дейността на съответната структура, този брой може да се коригира, като се отчете степента на зависимост от грижи съгласно Глава III. т. 2. 6. Вх. № 15-00-224 от 06.10.2025 г. Българска болнична асоциация С настоящото становище изразяваме позицията на Българска болнична асоциация относно представения за обществено обсъждане Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“. Нашата организация винаги е подкрепяла създаването на регулация, включително чрез разработването и въвеждането на медицински стандарти. Неминуемо стандартите създават единни правила за организация и дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които работят в тях, като регулират качеството на оказаната медицинска помощ и осигуряват защита на правата на пациентите. Поради което подкрепяме принципа на Не се приема. Проектът на стандарт е изготвен в изпълнение на изискване на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (реформа C12.R3). Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Този текст се допълва в чл. 6а, ал. 1, съгласно който медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по 23 стандартизация, но не и в противоречие с действащата нормативна уредба. В тази връзка ние от ББА не подкрепяме приемането на стандарта в този му вид по съображения изложени по-долу. На първо място считаме, че липсва правна обосновка за въвеждане на стандарт по „здравни грижи“ като стандарт за персонал, а не за дейност. Медицинските стандарти по смисъла на Закона за лечебните заведения имат за цел да определят правилата за осъществяване на конкретни медицински дейности и направления в медицината – напр. по акушерство и гинекология, кардиология, анестезиология, неонатология, физикална и рехабилитационна медицина и др. В този смисъл, стандарт по „здравни грижи“ не е стандарт за медицинска дейност, а стандарт за категория персонал, което систематично излиза извън понятието „медицински стандарт“. Считаме, че заложеното в закон и по-специално в чл. 6 от ЗЛЗ не следва да се тълкува разширително и да създава медицински стандарти извън заложената рамка. Считаме, че законодателната делегация по чл. 6 от Закона за лечебните заведения не следва да се тълкува разширително. Министерството на здравеопазването може да утвърждава медицински стандарти по отделни медицински специалности, с цел гарантиране на качеството и безопасността на медицинската дейност. Разширителното тълкуване на тази норма и създаването на стандарт, който урежда не медицинско направление, а отделна професионална определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Следователно Законът за лечебните заведения изрично предвижда медицинските стандарти да се издават както по отделни медицински специалности, така и за отделни медицински дейности, като сред тях законодателят е посочил и дейността по здравни грижи. Например издаденият медицински стандарт „Превенция и контрол на вътреболничните инфекции“ определя изисквания, които са валидни за всички лечебни заведения и структури по различни медицински специалности. Здравните грижи са вид медицинска дейност, която е неразделна част от дейностите по промоция, профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на пациентите в обхвата на всички медицински специалности. В този смисъл проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ е стандарт за отделна медицинска дейност, който въвежда изисквания по отношение на изпълнението на тази дейност, в т.ч. и към изпълнителите на тази дейност – специалистите по здравни грижи. В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ изрично се посочва, че с него се регламентират дейностите по промотивни, профилактични, лечебни и рехабилитационни 24 група от специалисти по здравни грижи, излиза извън обхват на нормата. Ето защо създаването на медицински стандарт по „здравни грижи“ няма нормативно заложено основание и е правно необосновано и неравноправно по отношение на останалите медицински специалисти, за които няма отделен медицински стандарт. На следващо място, не е ясно каква е концепцията, логиката и целта на стандарта по „здравни грижи“. В текста му са изброени различни специалности, но без последователност, а други просто липсват. Особено показателен е фактът, че „лекарските асистенти“ липсват сред посочените специалисти, въпреки че те също са част от тази категория персонал и осъществяват дейности по здравни грижи. От друга страна, при някои специалности, особено за медицинските сестри, стандартът урежда особено детайлно тяхната дейност и им предоставя множество правомощия, докато при други специалности липсва конкретика. Така структуриран, стандартът не отразява обща визия за системата на здравните грижи, а по- скоро е фрагментиран подход към отделни професии, без да е ясно на какви критерии се основава тази диференциация. По същество, стандартът по здравни грижи дублира и противоречи на вече уредени въпроси в действащите медицински стандарти по специалности. здравни грижи, чийто обхват съвпада с професионалните дейности, извършвани от медицинската сестра, акушерката, рехабилитатора, медицинският лаборант, рентгеновият лаборант и масажиста (с увредено зрение), извършвани в съответствие с професионалните дейности, определени в наредбата по чл. 7 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник фармацевтите (ЗСОМСААМСЛАЗПФ). Доколкото вече бе изяснено, проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ не се явява стандарт за „персонал“, а за конкретна медицинска дейност, осъществявана от определени категории медицински специалисти в него не са включени дейностите, осъществявани не само от лекарските асистенти, но и от зъботехниците и помощник- фармацевтите. Логиката и мотивите за разделянето на дейностите следва логиката и мотивите на разделяне на съсловните организации в ЗСОМСААМСЛАЗПФ. Проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ не дублира и не противоречи на вече уредени въпроси в действащите медицински стандарти по специалности. Той формулира общите изисквания за осъществяването на дейностите по здравни грижи и тяхното управление, които са универсални и 25 Във всеки медицински стандарт, приет по реда на чл. 6 от ЗЛЗ, е определено какви дейности могат да извършват лекарите, медицинските сестри, лекарските асистенти и останалите медицински специалисти, което включва и необходимата степен на квалификация и отговорност. Ерго, няма нито правна, нито практическа логика в създаването на отделен стандарт, който да урежда отново правомощията на специалистите по здравни грижи. Здравната ни система има нужда от предвидимост и последователност, а не от нормативно препокриване, което поражда съмнения кой акт има предимство и как следва да се прилага, което създава правна несигурност. По същество на заложеното в медицинския стандарт: По отношение на потребностите от специалисти по здравни грижи в структури с легла са дадени предложения за обвързване на брой персонал с вид болнични легла, като основанието е Наредба 49 от 2010 г., но в същото време в нея се дава само дефиниция на видовете легла, но не съдържа изисквания за съотношение между легла и персонал. Важно е да се обърне внимание и на факта, че Наредба 49 беше изменена през 2021 г. като отпаднаха фиксираните изисквания за минимален брой лекари по специалности и тези изисквания бяха преместени и уредени в съответните медицински стандарти по специалности. приложими за всички видове лечебни заведения и медицински специалности. Медицинските стандарти по определени медицински специалности могат да регламентират специфичните изисквания към тези дейности, като по този начин допълват и надграждат настоящия стандарт. Така както медицински стандарт „Превенция и контрол на вътреболничните инфекции“ не противоречи на залегналите в отделните медицински стандарти по медицински специалности изисквания за контрол на вътреболничните инфекции, дезинфекция, стерилизация и др. Проектът на стандарт не урежда правомощията на специалистите по здравни грижи, тъй като професионалните им дейности са определени в наредбата по чл. 7 от ЗСОМСААМСЛАЗПФ. И това обстоятелство е посочено в Глава I „Основна характеристика на медицинската дейност „Здравни грижи““, т. 3. „Обхват на здравните грижи“, подт. 3.1. на проекта на медицински стандарт. Не отговаря на обективната истина твърдението, че проектът на медицински стандарт посочва Наредба № 49 от 2010 г. като основание за обвързване на броя на специалистите по здравни грижи с вида болнични легла. Наредба № 49 от 2010 г. е цитирана само в контекста на понятието „фактически заети легла“, тъй като в нея е дадена легалната дефиниция на това понятие. Невярно е и твърдението, че до 2021 г. в 26 С оглед на което текущият стандарт по здравни грижи въвежда обратно количествените изисквания, които нормативната рамка съзнателно изключи, за да даде по-голяма организационна самостоятелност на лечебните заведения. Наредба № 49 от 2010 г. е имало фиксирани за изисквания за минимален брой лекари по специалности, които били „преместени“ в съответните медицински стандарти по специалности. Извън тези фактически неточности, следва да се отбележи, че съгласно чл. 6а, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения медицинските стандарти следва да въвеждат изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по медицинската специалност/медицинската дейност, като няма ограничение те да бъдат количествени и/или качествени. Въвеждането на минимални и препоръчителни изисквания към броя на специалистите по здравни грижи не само не противоречи на законовите норми, но и създава условия за устойчивост и предвидимост на системата както по отношение на планиране на нуждите от човешки ресурси на национално ниво и ниво лечебно заведения, така и по отношение на качеството за грижата за пациентите. Липсата на такива изисквания в условията на кадрови дефицит и голяма организационна самостоятелност на лечебните заведения, създава рискове за медицинското обслужване на населението и не мотивира управлението да задържа и привлича специалисти по здравни грижи. Освен това проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ въвежда минимални 27 По отношение на кадровата обезпеченост: В проекта е заложено, че поради трайният недостиг на медицински сестри, те да бъдат разтоварени с наемането на здравни асистенти и болногледачи. Предвижда се до 20% от необходимия брой медицински сестри да се компенсира от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение, които работят под ръководството и подпомагат дейността на медицинските сестри. Тук възниква въпросът, къде се обучават тези здравни асистенти и какво е нивото на тяхната компетентност. Считаме, че логична стъпка при компенсиране на липсата на медицински сестри, е да бъдат назначавани студенти именно от тази специалност, които и без друго се обучават в професионалното направление по „здравни грижи“. Същите биха Не се приема. изисквания за планиране на дейностите на национално и областно ниво. Отделните лечебни заведения имат организационната самостоятелност да определят своя персонал индивидуално, отчитайки спецификите на своята дейност, при спазване на въведените минимални изисквания и допустимо отклонение от 30% през първите 5 години и 10% през следващите 5 години. Така се постига необходимия баланс между организационната самостоятелност на болниците и техния мениджмънт и гарантирането на определено ниво на сигурност и качество на медицинското обслужване на пациентите. Здравните асистенти се обучават в лицензирани центрове за професионално обучение, в т.ч. в ЦПО, разкрити към медицински университети и лечебни заведения. Качеството на професионалното обучение в България се контролира от Министерството на образованието и науката (МОН) и Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Те разработват системи и индикатори за мониторинг, които служат за оценка на ефективността и съответствието на образованието с нуждите на пазара на труда. Професионалните дейности, които осъществяват здравните асистенти са регламентирани в Наредба № 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които 28 могли да бъдат назначавани като здравни асистенти в лечебните заведения предвид тяхната компетентност, заложена в Наредба 1. За фелдшерите и лекарските асистенти е посочено, че могат да работят само в болнични структури, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“, като обема на осъществяваната от тях дейност се съобразява с определените им компетентности в областта на спешната медицинска помощ. Считаме, че това в голяма степен ограничава възможностите за намиране на работа на този вид специалисти, респективно не се дава възможност те да бъдат назначавани в други структури за болнична помощ. Предвид хроничния недостиг на кадри в здравеопазването, считаме, че би било добре на фелдшерите и лекарските асистенти да им се даде възможност за работа и реализация и в други структури за болнична помощ. Относно заложените в стандарта правомощия на главната медицинска сестра: Особено обезпокоителен е фактът, че стандартът възлага широки правомощия на главната медицинска сестра, включително такива, Не се приема. Не се приема. медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Професионалната компетентност на здравните асистенти е скрепена с държавния образователен стандарт, утвърден с Наредба № 7 от 2022 г. за придобиване на квалификация по професията „Здравен асистент“. Професията „лекарски асистент“ е въведена за кадрово обезпечаване на системата на спешната медицинска помощ и първичната медицинска помощ в отдалечени и труднодостъпни райони. Осъществяването на дейност в областта на спешната медицинска помощ е детайлно регламентирано в Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Участието на лекарски асистенти в осъществяването на първична медицинска помощ е регламентирано в Закона за лечебните заведения. Професията „лекарски асистент“ не е създадена за обезпечаване дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Законът за лечебните заведения регламентира изискванията към управлението на лечебните заведения за болнична помощ и изрично въвежда института на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор). 29 които излизат извън рамките на трудовите ѝ функции и навлизат в управленските и организационни правомощия на лечебното заведение. Главната медицинска сестра е служител на лечебното заведение и, съгласно Кодекса на труда и Закона за лечебните заведения, не притежава самостоятелна юридическа отговорност и управленски правомощия извън тези, делегирани ѝ от управителя или изпълнителния директор. Съгласно принципите заложени в Закона за лечебните заведения, политиката, структурата и организацията на работа се определят от ръководството на лечебното заведение, а не от отделен служител, независимо каква е неговата квалификация или административна позиция. Респективно, предоставянето на нормативно закрепени управленски функции на главната медицинска сестра, каквито стандартът въвежда (например правото да определя потребностите от персонал, да утвърждава вътрешни правила и да осъществява контрол върху изпълнението на политики), противоречи на основния принцип на подчиненост и излиза извън пределите на правомощията на специалността. Противоречие с медицинският стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“: Освен изложеното по-горе, считаме, че е налице и несъответствие на стандарта с този по „физикална и рехабилитационна медицина“, касаещи дейността на рехабилитаторите и в по- малка степен на масажистите с увредено зрение. В чл.70 на Закона за лечебните заведения са въведени специфични изисквания за квалификацията на главната медицинска сестра и са определени нейните основни функции. Въведени са изисквания и за наличие на старши медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лаборанти, които заедно с началниците на клиники/отделения осъществяват управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ. Така законодателят е приел, че е необходимо на законово ниво да се гарантира професионалното управление на дейностите по здравни грижи на ниво болница и болнична структура. Управленските функции на ниво началник клиника отделение и старша медицинска сестра са доразвити в съответните медицински стандарти по отделните медицински специалности. Съвсем логично и необходимо е в медицинския стандарт „Здравни грижи“ да бъдат изчерпателно уредени функциите и правомощията на главната медицинска сестра (акушерка/рехабилитатор). 30 Въпреки че изначално считаме, че стандартът С оглед на което за пълнота предлагаме следните корекции: В Глава II: - т. 1.2.5. да се замени със следния текст: Рехабилитатор – по назначение на лекар, специалист по ФРМ, самостоятелно или във взаимодействие с лекар прилага утвърдени и доказани средства и методики на медицинската рехабилитация като: функционални тестове и измервания; електро-, светло-, балнео-/хидро-, климато-, термо-, аерозоло-лечебни процедури; кинезиологичен и патокинезиологичен анализ; активна, пасивна и специализирана кинезитерапия; водоструйни процедури и подводна кинезитерапия; комбинирани методики; профилактични програми и други. След придобита допълнителна квалификация, съгласно въведените изисквания извършва терапевтични и рехабилитационни процедури с високотехнологична апаратура и съоръжения, в т.ч. лазер, екстензионна терапия, електростимулации, ПИР (с изключение на гръбначен стълб), роботизирана рехабилитация и др. -В т. 1.2.6. да отпадне хидротерапия от дейностите в обхвата на масажист с увредено зрение, поради невъзможност да се осъществява от лицата. -В т.6. Управлението на здравни грижи в извънболничната помощ включва планиране, организация и координация за извършване на назначените от лекар на пациента диагностични изследвания и медикаментозно лечение, на здравни 1.Приема се частично. 2.Приема се. 3.Не се приема. 1.Точка I от проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ е допълнена. Предлаганите дейности са посочени в т. 2.5.1. в проекта на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (ФРМ), който е в заключителна фаза по утвърждаване. 2.Отразено в Глава II, т. 1.2.6. като освен хидротерапия със същите мотиви отпадат и термотерапия и инхалаторно лечение. 3.Предложението е редакционно. Ноторно известно е, че назначение на специалистите по здравни грижи може да се дава само и единствено от лекар или лекар-специалист. 31 грижи и наблюдение на пациенти с поставена диагноза и назначено лечение от лекар в дома. Главният/старши рехабилитатор планира, организира и координира извършването на назначените от лекар, специалист по ФРМ терапевтични и рехабилитационни процедури. В Глава III: - В т.6.3. „определяне на рехабилитационен потенциал” да се замени с „в съответствие с определения от лекар, специалист по ФРМ рехабилитационен потенциал”, каквото е изискването на Медицинския стандарт по ФРМ. В Глава IV: - В т. 1.2.1.6. да отпаднат определените изисквания за минимален брой медицински сестри и рехабилитатори и се заменят с минималните изисквания, определени в Медицинския стандарт по ФРМ, в зависимост от нивото на компетентност на структурите с легла за физиотерапия и рехабилитация и в зависимост от спецификата и профила на структурите – за остри или хронични заболявания. Определените изисквания са и в противоречие с т.3.4.1. -В т.2.1.3. след специализираните медицински дейности по акушерство и гинекология да се добави и „специализираните медицински дейности по ФРМ, които се осъществяват от екип, включващ лекар, специалист по ФРМ и рехабилитатор”. 4.Не се приема. 5.Не се приема. 6.Не се приема. 4. Предложението е редакционно. Ноторно известно е, че назначение на специалистите по здравни грижи може да се дава само и единствено от лекар или лекар-специалист. Направено е допълнение на т. I. 5. В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ са посочени минимални и препоръчителни изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за извънболнична и болничната помощ. В стандарта изрично се посочва, че необходимият брой специалисти по здравни грижи за всяка структура се определя индивидуално. 6.Систематичното място на рехабилитаторите е в т. 2.1.7. Направено е допълнение на т. I от проекта на медицинския стандарт „Здравни грижи“. Рехабилитационният екип е подробно регламентиран в проекта на медицински стандарт ФРМ. 32 -В т.2.1.7.1. от индикативния стандарт за натовареност на 1 рехабилитатор на смяна да останат 12 пациента, но да отпадне 36 процедури, тъй като са с различна сложност и продължителност. В заключение считаме, че приемането на медицински стандарт по здравни грижи не намира правно основание в действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 6 от Закона за лечебните заведения, медицинските стандарти се създават по направления в медицината с цел определяне на изискванията към диагностично-лечебната дейност, а не за отделни професионални групи или длъжности. Подобен нормативен акт би довел до смесване на различни правни режими, дублиране и противоречия с вече действащите медицински стандарти по специалности, което води до правна несигурност, от която здравната ни система няма нужда. Ето защо предложеният стандарт по здравни грижи следва да бъде преразгледан, като се изясни неговата правна основа, обхват и съответствие със законовата рамка. 7.Не се приема. 7. По отношение на отделните структури в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ в стандарта се посочва, че те се определят индивидуално, при съобразяване съответните минимални и препоръчителни изисквания. По този начин лечебните заведения имат организационната самостоятелност да определят своя персонал индивидуално, отчитайки спецификите на своята дейност, при спазване на въведените минимални изисквания. Така се постига необходимият баланс между организационната самостоятелност на болниците и техния мениджмънт и гарантирането на определено ниво на сигурност и качество на медицинското обслужване на пациентите. Целта на проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ е да се създаде мотивирана правна регламентация на изискванията към болничните структури за осигуряване на персонал, предоставящ здравни грижи, чрез която да се гарантира едновременно достъп на гражданите до медицинска помощ и качество на оказваните здравни грижи като най-съществен елемент от комплекса на медицинската помощ при осигуряване на защитата на правата на пациентите. 7. Вх. № 94-3752 от 06.10.2025 г. от Ваня Кирчева – рентгенов лаборант, С настоящото становище бихме искали да изразим своето категорично несъгласие с предложения стандарт по здравни грижи в частта, отнасяща се до рентгеновите лаборанти. Предложеният документ съдържа редица неясноти, пропуски и недостатъци, Не се приема. Направен е коментар, без да има конкретни предложения по проекта на нормативен акт. 33 Председател на регионален консултативен съвет на рентгеновите лаборанти към БАПЗГ– гр. Варна и Димитър Първанов - рентгенов лаборант, член на управителен съвет БАЛОДТ които сериозно засягат професионалното развитие, квалификацията и статута на рентгеновите лаборанти в здравната система. 1. Липса на ясно разграничение между рентгенов и медицински лаборант. В стандарта не се прави достатъчно ясно разграничение между професиите рентгенов лаборант и медицински лаборант, което създава предпоставки за объркване на функциите, ролите и отговорностите на двете професии. 2. Не са посочени дейностите, свързани с работата в нуклеарната медицина, лъчетерапията, денталната медицина и инвазивната диагностика. Използвани са дейности преписани от стандарт по образна диагностика, преди навлизането на дигиталните технологии в образна диагностика и терапия. 3. Неконкретни изисквания към дейности и компетенции. - Предложеният стандарт не включва конкретни и ясно дефинирани изисквания към дейностите и компетенциите на рентгеновите лаборанти. Въз основа на Наредба № 1 от 08.02.2011 г. на МЗ, която също съдържа съществени пропуски и несъответствия, се изгражда неясна и непълна рамка, която не отразява съвременните реалности и нужди на професията. Следван един и същ образец за всички видове здравни професии включени в нея. Наредбата не е достатъчно добре структурирана и не е специфично насочена, не отразява спецификата на дейностите, които извършва рентгеновия лаборант. Пропуснати са важни елементи, които са пряко свързани със самостоятелната работа на 34 рентгеновия лаборант и намиращи отражение в рамката на професионалните компетентности. Тези неясноти водят до задълбочаване на дългогодишни проблеми в професията, включително: 1.Неравнопоставеност в рамките на здравните заведения Въпреки че рентгеновите лаборанти, медицинските лаборанти, рехабилитаторите и други асоциирани медицински специалисти се намират на едно йерархично ниво с медицинските сестри и акушерките, класификаторът на професиите ги разделя на бакалаври и професионални бакалаври въз основа на образователната степен. Това е крайно неприемливо, тъй като води до разлики в основните трудови възнаграждения, независимо от реалната отговорност и натовареност. 2.Липса на съвременно и адекватно следдипломно обучение В настоящия момент липсва адекватна система за следдипломна квалификация, която да отговаря на динамично развиващите се технологии и изисквания в сферата на образната диагностика. Това създава условия за изоставане в професионалната подготовка и ограничава възможностите за развитие на кадрите. 3.Разминаване между време и съдържание на обучението Към момента се отчита само продължителността на обучението, без да се взема предвид теоретичната и клинично-практическата 35 подготовка, която е съществена част от квалификацията. Това подценява ролята и сложността на професията рентгенов лаборант. 4.Недопустимост на практикуване без диплома Обръщам сериозно внимание и на проблема с допускането на лица без съответна диплома до упражняване на професията. Това явление се наблюдава все по-често с навлизането на нови длъжности, като например „дентален асистент“, които често изземват функции, близки до тези на квалифицираните рентгенови лаборанти, без да притежават необходимата теоретична и практическа подготовка. Тази практика не само противоречи на изискванията за безопасност, качество и контрол в здравеопазването, но и сериозно подкопава авторитета и труда на дипломираните специалисти. Допускането на лица с недостатъчна или неподходяща квалификация до дейности, изискващи висока отговорност и техническа компетентност, създава рискове за пациентите и дискредитира професията като цяло. 5.Регламентиран минимален брой рентгенови лаборанти В настоящия момент в стандартите по образна диагностика, включително денталната такава, липсва ясно регламентиран минимален брой рентгенови лаборанти спрямо броя апарати и работни смени. Това създава предпоставки за широко разпространени порочни практики, при които: 36 - Един рентгенов лаборант обслужва няколко апарата, разположени в различни кабинети, често и на различни етажи, в рамките на една смяна; - Се разкриват нови клинични практики без адекватно кадрово обезпечаване за всяка смяна; - Системно се нарушава трудовото и професионално натоварване на лаборантите, с което се застрашава качеството на обслужване, сигурността на пациента и здравето на персонала. Макар България да е сред страните с най-висока осигуреност с рентгенови апарати на глава от населението (особено дентални), това не се отразява в съответна кадрова осигуреност, нито се прилагат контролни механизми за спазване на минимални стандарти за безопасност на труда. Всичко това води до: - претоварване и професионално прегаряне на персонала, водещо до висока текучество и демотивация; - Невъзможност за пълноценно обслужване на пациента – ограничено време за обяснения, насочване и допълнителни наблюдения; - Потенциални грешки при извършване на изследвания поради прекомерна умора и бързане; - Неравноправие в системата, при което търговски интереси надделяват над здравните стандарти. Считаме, че е наложително да се извърши сериозен преглед и преработка на предложения стандарт, като се вземат предвид препоръките на Европейската федерация на рентгенологичните 37 дружества (които изчерпателно описват компетенциите ни), където се включва: Рентгеновият лаборант: - Ефективно, точно и безопасно практикува в съответствие с правните, етични и професионални норми; - Спазва етичните кодекси на поведение и правните норми в клиничната практика по отношение на конфиденциалността спрямо пациента; - Използва подходяща и правилна идентификация на пациента; - Взема информирано съгласие за провеждане на всяко изследване или лечение; - Избягва ненужните и минимизира необходимите експозиции като част от оптимизацията с цел поддържане на принципа ALARA; - Оптимизира процедурите или лечението, съобразно състоянието на пациента; - При работа с източници на йонизиращо лъчение строго спазва действащите стандарти за безопасност; - Прилага безопасни практики при процедури с нейонизиращи лъчения - Разпознава и описва нормални и патологични, болестни и травматични процеси в медицинската образна диагностика и прилага критично мислене, за оценка на диагностичната приемливост; - Прилага анатомични познания при техниките на изобразяване по време на прегледи, лечения или 38 интервенции, провеждани от медицински специалисти; - Разпознава и оценява нормалната и анормална физиология; - Прилага анатомични познания при техниките на изобразяване по време на прегледи, лечения или интервенции, провеждани от медицински специалисти. - Безопасна и ефективна работа с медицинско оборудване; - Ефективно и ефикасно използва здравни информационни технологии за обработка, съхранение, извличане и анализиранена данни; Разбира, манипулира, интерпретира и представя цифрови данни. - Прилага ефективни подходи за управление на клиничния риск в ежедневната практика към здравето и безопасността; - Оценява нуждите на пациентите и осигурява подходяща, холистична и специфична грижа в рамките на клиничните условия; - Способност за наблюдение и идентифициране на жизнените показатели и прилагане на животоподдържащи действия при необходимост; - Поддържа конфиденциалност при обработване и архивиране на данни, свързани с пациента и извършените му процедури при спазване на действащото законодателство за защита на данните. - Ефективно общува с персонала, пациентите и техните близки чрез използване на подходяща професионална терминология според изискванията; 39 - Формулира и предоставя информация на пациентите относно радиационната защита и процедурите за диагностика или лечение, които ще се прилагат; - Информира персонала за защитата при радиационно облъчване; - Безопасно съхранява, контролира и отчита контрастните вещества и други лекарства при строго спазване на протокола; - Информира пациента за рисковете от контрастните вещества и други лекарства. - При необходимост създава радиофармацевтици съгласно стандартите определени в съответните нормативни документи; - Може да идентифицира противопоказания във връзка с прилагането на всички видове лекарства. - Да бъде рефлективен практикуващ и да работи автономно; - Познава обхвата на своята практика и компетентност като извършва процедури, съобразно компетентността си и търси съвет и помощ при необходимост; - Да прилага нови протоколи за безопасното използване на технологиите и процедурите; - Да оказва сътрудничество в рамките на мултидисциплинарния екип; Извършва клинична работа в рамките на своя професионален обхват като част от него; - В рамките на мултидисциплинарен екип да има принос за оценката, подобряване и поддържане качеството на професионалната практика; - Поема отговорност за собствените действия; 40 - Допринася за подобряване, поддържане и развитие качеството на професионалната практика като инициира и прилага процеси за управлението му, поемайки индивидуална отговорност чрез осигуряване на качествени изображения и лъчетерапия извършвана в съответствие с настоящите стандарти за безопасност; - Оценява резултатите от рутинните тестове за качествен контрол. - Строго прилага инструкциите за работа; - Планира и управлява натоварването и работния поток по ефективен начин, съобразно етичните норми; - При възможност помага при разрешаване на конфликти; - Прилага съответните национални и международни научни открития, теории, концепции и резултати от научни изследвания към проблемите в професионалната си практика; - Извършва изследвания и подпомага клиничния одит, самостоятелно или в сътрудничество с колеги, за подобряване на качеството на грижите и за по-нататъшно развитие на професионалната практика; - Популяризира резултатите от клиничния одит и изследванията. - Критично оценява собствения си опит и практика; Способност за одит на собствените умения и поставяне на цели; - Планира и организира професионална дейност и създава възможности за професионално развитие; 41 - Постоянно актуализира знанията си за прилагането им в професионалната практика; - Признава необходимостта от непрекъснато професионално развитие и учене през целия живот; - Управлява собствената си професионална кариера; - Да оцени получените изображения, преценявайки приемливостта на качеството на изображенията в контекста на състоянието на пациента. Това включва оценка на изображенията и преценка на потенциалната необходимост от допълнителни образни процедури за доказване отсъствието или присъствието и възможния характер на травмата или патологията; - При вземане на решения, свързани с грижите за пациента да се използват съответните национални и международни (научни) идеи, теории, концепции и резултати от научни изследвания и да се интегрират тези подходи в собствените професионални действия; Професията рентгенов лаборант заслужава адекватна регулация, признание и подкрепа, съответстващи на нейната значимост и натовареност. 8. Вх. № 94-3750 от 06.10.2025 г. Цветелина Зашева – старши рентгенов лаборант АСК Токуда болница С настоящото писмо бих искала да изразя своето категорично несъгласие с предложението за стандарт по здравни грижи в частта, отнасяща се до рентгеновите лаборанти, поради следните основания: 1. Липса на разграничаване на рентгенови лаборанти от медицински лаборанти Не се приема. Направен е коментар, без да има конкретни предложения по проекта на нормативен акт. 42 2. Изключването на час от професионалните ни отговорности и задължения, които са включени в European Qualifications Framework (EQF) и в стандартите на Министерството на здравеопазването (МЗ) за различните специалности, както следва: o Нуклеарна медицина – НАРЕДБА № 11 от 30 юни 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нуклеарна медицина“ - т. VI – 2.8. o Дентална медицина - НАРЕДБА № 9 от 13 юли 2018 г. в т. 1.3 o Инвазивна диагностика - НАРЕДБА № 9 от 13 юли 2018 г. в т. 1.3 o Лъчетерапия (Лъчелечение) – МЗ НАРЕДБА № 6 от 29.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Лъчелечение" - т. 6.16 3. Противоречие и в действащите разпоредби в НАРЕДБА № 9 от 13 юли 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика“ където изрично в т. 1.2. С рентгенов апарат работи само рентгенолог – специалист по образна диагностика, специализант по образна диагностика и/или рентгенов лаборант. В т.1.3. от същата наредба е предвидено че: Дейности с прилагане на конвенционални рентгенови методи, осъществявани в структури, различни от структури за образна диагностика, се осъществяват с участието на специалист по образна диагностика и/или рентгенов лаборант. Приемайки проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт Здравни, се създава противоречие с вече действащите нормативни 43 документи на Министерството на здравеопазването както и на посочените стандарти. Уважаеми дами и господа, като медицинска сестра с професионален опит в грижите за психично болни пациенти, бих искала да изразя становището си по повод публикувания за обществено обсъждане проект на медицински стандарт "Здравни грижи". Считам, че в бъдещия стандарт е изключително важно да се предвиди конкретно увеличение на броя медицински сестри. Работата в психиатричните структури в страната е особено натоварваща – както физически така и емоционално - и изисква не само високо ниво на компетентност, но и достатъчно персонал, за да се осигурят адекватни грижи, безопасност и подкрепа както на пациентите, така и на екипа. Надявам се при окончателното изготвяне на стандарта да бъде взета предвид необходимостта от реалистично определяне на нужния брой сестрински места и реалните нужди на системата. Моето предложение е една сестра да осъществява грижи за не повече от 6 до 7 пациента в рамките на стационарно психиатрично отделение. Предложеното съотношение 1:9 е крайно не достатъчно и поставя под въпрос възможността за качество и високо ниво грижи, съобразено с нуждите на пациентите и спазване на нормативните изисквания за професията. Не се приема. По съображенията, изложени в коментара към т. 5. 9. Вх. № 94-3748 от 06.10.2025 г. Във връзка с общественото обсъждане представям следните предложения: 44 Христо Христов и Портал за обществени консултации, 05.10.2025 г. аfflictor Христо Христов 1) Предложение за редакция на дефиницията за IV степен на зависимост (Глава III) Предлагам замяна на неясния термин „нетранспортабилен“ с функционално и клинично конкретна формулировка: „IV степен – пациентът е напълно зависим от чужда помощ, клинично нестабилен за транспорт (неподлежащ на транспортиране по медицински причини), с нарушено съзнание и се нуждае от непрекъснати грижи. Пояснение: Под „клинично нестабилен за транспорт“ се разбира наличие на една или повече от следните ситуации, при които рисковете от транспорт надхвърлят ползите: ➢ персистираща хемодинамична нестабилност и/или поддържащи вазоактивни инфузии; ➢дихателна нестабилност, включително необходимост от високи кислородни дебити/FiO₂ ≥ 0,6 или инвазивна вентилация; ➢ активен масивен кръвоизлив или друго остро, неовладяно състояние (напр. гърчова активност); ➢ непрекъсваеми поддържащи терапии/апаратура, които не могат да се осигурят безопасно по време на транспорт. 2) Информираното съгласие по правило не е задължително писмено Законът за здравето изисква писмена форма само при: хирургични интервенции, обща анестезия, както и инвазивни и други методи с повишен риск за живота и здравето или водещи до 1.Не се приема. 2.Не се приема. 1. В чл. 100, ал. 5 от Закона за здравето е определено, че не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. В Раздел V на медицински стандарт „Спешна медицина“ подробно е регламентиран транспорта на спешния пациент. Отделно от това, противопоказание за транспортиране на пациент е не само спешното състояние. Оценката на риска се осъществява от лекар като в съображение влизат както състоянието на пациента, така и възможностите на използвания вид транспорт, необходимото време за достигане на съответното лечебно заведение и други фактори. 2. В § 1, т. 15 от Закона за здравето е дадена легална дефиниция на института на „информираното съгласие“, което е определено като съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация. 45 временна промяна на съзнанието. В останалите случаи е достатъчно устно съгласие. Амбулаториите за здравни грижи (индивидуални или групови) са лечебни заведения за извънболнична помощ; дейностите на специалистите по здравни грижи са определени в Наредба No 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. За типичните интервенции (превенции, обучение, превръзки, катетърни грижи, венепункции/инфузии с нисък риск, рехабилитация и др.) не е задължително писмено информирано съгласие. Предлагам стандартът да възпроизведе този основан на риска подход, вместо да въвежда универсално писмено съгласие за целия обхват на амбулаторните здравни грижи. Предложение за текст: В амбулатории за здравни грижи писменото информирано съгласие е задължително в случаите предвидени със закон (чл. 89 от Закона за здравето). 3) Уточняване на отговорностите: Предложение: В случаите по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ, когато се изпълнява дейност по лекарско назначение, която попада в чл. 89 ЗЗ, писменото съгласие да се организира като част от лекарския процес (назначаване/провеждане), а в документацията на амбулаторията да се прилага копие от назначението Информацията следва да е дадена на достъпен и ясен език (чл. 86, ал. 1, т. 7 от Закона за здравето). Право на пациента е да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ (чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето). 46 и да се отразява изпълнението. 4) Да няма смесване на документи: клинично съгласие, финанси/такси, защита на лични данни 4.1 В декларацията се включва текст „дължа такса, която се съгласявам да заплатя“ и отметка „получих документ за всички извършени плащания – Да/Не“. Това не е елемент на информираното съгласие, а на финансовите отношения и следва да отпадне или да бъде уредено в отделен документ. 4.2 Уведомление за поверителност по чл. 13 GDPR (виж т. 5). 5) „Декларация за личните данни“ не е необходима; Предлагам уведомление: В здравните услуги обработването на лични и здравни данни обичайно се основава не на съгласие, а на: изпълнение на услуга/правно задължение (чл. 6 GDPR) и специалното основание за здравни грижи/обществен интерес (чл. 9, GDPR). Задължително е предоставяне на информация по чл. 13 GDPR, а съгласие се събира отделно само за допълнителни, несвързани цели. Предложение за примерен текст: „Администраторът предоставя на пациента Уведомление за поверителност по чл. 13 GDPR. Обработването за целите на здравните грижи се извършва на основания по чл. 6 и чл. 9 GDPR; съгласие се изисква само за несвързани цели.“ 6) Ако, все пак се вземе решение да се изисква задължително писмено информирано съгласие, отправям следните бележки към предложения текст: ➢Обхват на съгласието е твърде общ 4.Не се приема. 4.Съдържанието на информираното съгласие цели намаляване на административната тежест за пациента, намаляване на формулярите, които е необходимо да се подписват и съхраняват на хартиен носител. Пациентът може да оттегли отказа си от предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. По силата на чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето пациентът може да оттегли съгласието по всяко време и не е необходимо утвърждаването на специален формуляр за това. Достатъчно е неговото волеизявление в медицинската документация с подписи на лицето (чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето). По силата на законовата делегация всяко лечебно заведение разработва информирано съгласие, в което минималното съдържание е определено от Закона за здравето. В зависимост от спецификата на дейността информираното съгласие може да бъде допълвано с други дейности от обхвата на здравните грижи. 47 Формулировката „да извърши всички професионални дейности – самостоятелни и такива по назначение от лекар“ не индивидуализира конкретните манипулации и дейности. Това противоречи на принципа на информираното съгласие, който изисква съгласието да бъде конкретно, доброволно и информирано за всяка отделна процедура или група сходни процедури. Предложение: текстът да бъде заменен с „да извърши следните дейности по здравни грижи ... (описани/посочени в приложен информационен лист)“. ➢Бланкетно поднесена и нформация за рискове. Образецът посочва само, че рисковете са „разяснени“, но няма поле за тяхното конкретизиране или за прилагане на информационен лист. Предложение: включване на отделна секция „Рискове и алтернативи“, с възможност за попълване на писмена информация. ➢Липса на дата и час. Образецът съдържа място за подпис, но липсват полета за дата и час на проведеното обсъждане, както и потвърждение, че действително е проведен разговор с възможност за въпроси и отговори. Предложение: да се добавят: „Дата и час“. ➢Липса на поле за оттегляне на съгласие Пациентът има право да оттегли вече дадено съгласие по всяко време, съгласно чл. 88, ал. 2 от Закона за здравето. В образеца е предвиден отказ от отделни дейности, но не и възможност за изрично оттегляне на вече дадено съгласие. 48 Предложение: включване на текст: „Пациентът има право да оттегли по всяко време даденото съгласие.“ ➢Липсва позоваване на правната основа Образецът не съдържа позоваване на чл. 87–90 от Закона за здравето, които уреждат информираното съгласие и правата на пациента, а включва само чл. 313 НК относно отговорността за неверни данни. Това създава дисбаланс – акцент върху наказателната отговорност, но не и върху правата на пациента. Предложение: в образеца да се включи препратка: „Настоящата декларация е съобразена с чл. 87–90 от Закона за здравето, уреждащи правата на пациента във връзка с информираното съгласие.“ Заключение: С тези промени стандартът ще бъде по-ясен, като същевременно ще съхрани правата на пациента и ще улесни работата на специалистите по здравни грижи. 10. Вх. № 94-3764 от 06.10.2025 г. Василка Гюрова- Кънчева Предложения и коментари относно Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“ В настоящия проект на стандарта отделни елементи от процеса на дейността на професионалиста по здравни грижи (оценка, диагностика, планиране, изпълнение и оценка) са описани, но не е посочено изрично, че те формират единната концептуална рамка на „сестрински/акушерски процес“. За постигане на по-голяма яснота и методическа последователност се предлага в съответните текстове — особено в глава III „Изисквания за 1.Не се приема. 1.Медицинският стандарт не е учебно помагало. 49 осъществяване на дейността по здравни грижи“ — изрично да се упомене, че посочените стъпки са съставни части на сестринския/акушерския процес. Това би осигурило по-добро съответствие с международно приетите стандарти в областта на здравните грижи (напр. ICN Framework for Nursing/Midwifery Practice или Nursing process- ANA) и би улеснило практическото прилагане на стандарта в обучението и ежедневната клинична практика. Поддържането на терминологична прецизност е съществен елемент за утвърждаване на единна професионална и научна база в медицинската практика и обучението. Използването на утвърдени термини допринася за яснота, съгласуваност между различните нормативни актове и професионални документи, както и за уеднаквяване на разбирането между професионалистите по здравни грижи. В този ред на мисли, използваният термин „взаимодействие“ (глава II , т.1.2.1) е коректен и отменящ съществуващите до момента модели на „разположение“ между различните медицински специалисти. Относно Глава III „Изисквания за осъществяване на дейността по здравни грижи“ т. 2 - Съгласно утвърдените теоретични модели и практики, сестринската/акушерска диагностика не се изчерпва с определянето на лечебно-охранителния режим. Тя представлява аналитичен етап от сестринския/акушерския процес, при който професионалистът по здравни грижи (медицинска сестра или акушерка) идентифицира актуални и 2.Не се приема. 2.Проектът на медицински стандарт изхожда от българската традиция, развитие на здравните грижи и общата рамка в здравеопазването. Съобразени са и тенденциите в развитието на съвременните теории за здравни грижи. Въпреки това нецелесъобразно е да се препраща към конкретни класификации, които биха могли да бъдат прилагани в обучението на 50 потенциални проблеми на пациента, свързани с реакциите му към здравословното състояние, заболяването или лечението. Този процес включва интерпретация на данни, поставяне на сестринска диагноза и планиране на съответни интервенции. С оглед на това е целесъобразно текстът в наредбата да бъде допълнен или редактиран така, че ясно да отразява, че сестринската/акушерска диагностика обхваща систематична оценка и формулиране на проблеми и потребности от здравни грижи, а не само определянето на лечебно-охранителния режим, нямайки обща терминология или концепции с лекарски диагнози по МКБ или друга класификация, не касаеща професионалисти по здравни грижи. По отношение на международната класификация може да се предложи използването на стандартизирани системи като NANDA- I (вече преведена на български език) , ICNP, Omaha, CCC за сестрински/акушерски диагнози, които се прилагат широко в страните от Европейския съюз, САЩ и по света. Въвеждането на такава класификация би осигурило съпоставимост на практиките, по-добра проследимост на качеството на грижите и възможност за интеграция в хартиени/електронни здравни досиета. Относно глава III т. 3 - преди „Разработване на индивидуален план за здравни грижи“ е формулирането на сестринските/акушерските цели, което представлява третата стъпка в сестринския/акушерския процес — след оценката и поставянето на сестринската диагноза и преди 3.Не се приема. специалистите по здравни грижи и да се официализират в нормативен акт. 3.Проектът на медицински стандарт изхожда от българската традиция, развитие на здравните грижи и общата рамка в здравеопазването. Съобразени са и тенденциите в развитието на съвременните теории за здравни грижи. Въпреки това нецелесъобразно е да се 51 изготвянето на индивидуалния план за здравни грижи. В настоящия текст целите са упоменати (т.3.3), но не са ясно обособени като отделен етап, което може да доведе до неяснота при практическото прилагане и обучението. С оглед на това се предлага в глава III в раздела, описващ последователността на дейностите по осъществяване на здравните грижи, изрично да се добави етап „Формулиране на сестрински/акушерски цели“ между „Диагностика“ и „Разработване на индивидуален план за здравни грижи“. Тези цели следва да бъдат формулирани като конкретни, измерими, постижими, реалистични и времево определени (по критериите SMART), съобразени със състоянието, потребностите и възможностите на пациента. Такава редакция би осигурила логическа последователност и пълнота на представянето на сестринския/акушерския процес, съгласувана с международно приетите модели в здравните грижи. Диагностиката в здравните грижи е упомената като задължителна дейност на професионалистите, работещи в лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, лечебните заведения по чл.5 и чл.10 от ЗЛЗ, но не и в структури за интегрирани здравно-социални услуги (глава III т.7). Не е ясно дали пропускът има умисъл или е техническа неволност. С оглед споменатото в глава III т. 10.4 „Периодичен контрол на качеството“ какви инструменти за неговото проследяване и оценка са препраща към конкретни класификации, които биха могли да бъдат прилагани в обучението на специалистите по здравни грижи, но е и да се официализират в нормативен акт. 52 предвидени? Ако има такива, желателно е да бъдат описани в основния текст, както и органите за изпълнение и обратна връзка. Относно глава V, т.4 и следвайки гореспоменатите коментари относно сестрински/акушерски процес отново липсва упоменаването на две от неговите стъпки в досието по здравни грижи, а именно- поставяне на цели и диагностика в областта на здравните грижи, които трябва да присъстват в минимума изисквания за досие. Освен това е удачно да се добави не само структурата, а и формите на досието (в смисъла на хартиен или електронен вариант). 11. Вх. № 94-3763 от 06.10.2025 г. Люпчо Илиев ст. рентг. лаб. отделение Лъчелечение – АСК УМБАЛ Токуда Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт "Здравни грижи" изразяваме възражение относно недостатъчното разграничаване и нормативно третиране на рентгенови и медицински лаборанти в една професионална категория. Професията на рентгеновият лаборант изисква познания в различни научни направления – медицинска физика, рентгенология, компютърна и ядреномагнитно-резонансна томография, нуклеарно-медицинска диагностика, лъчелечение, радиология и други науки. 1. Професионална специфика и несъвместимост на дейностите на рентгенов лаборант с медицински лаборант Рентгеновите лаборанти изпълняват диагностични и терапевтични изследвания и дейности свързани с образната диагностика, Не се приема. Професиите „рентгенов лаборант“ и „медицински лаборант“ са две различни регулирани медицински професии и проектът на стандарт ясно ги разграничава. 53 нуклеарна медицина, лъчетерапия, дентална образна диагностика и други, които изискват: • Работа в среда с йонизиращи лъчения • Познания по медицинска физика, радиобиология и радиационна защита. • Дозиметричен контрол и спазване на специфични нормативни изисквания (напр. Наредба № 32/2005 г.) Професията медицински лаборант е свързана с познания в различни области на медицината: клинична лаборатория, микробиология, хистология с хистотехника, обща патология и паразитология. Медицинските лаборанти работят основно в клинични лаборатории, извършват биохимични, микробиологични, хистологични и хематологични анализи. 2.Липса на отделни критерии в проекта на наредбата Проектът третира рентгеновите лаборанти и медицински лаборанти като една и съща група специалисти, част от общата категория "специалисти по здравни грижи". Двете професионални групи не са разграничени по специфика, същност, както и по изискванията за знания, умения и отговорности. 3. Неяснота относно „групите изследвания“, действащите стандарти и спецификата на рентгеновите лаборанти в различните звена Съгласно действащите медицински стандарти по "Образна диагностика", "Нуклеарна медицина" и "Лъчелечение" рентгеновите лаборанти са неразделна част от специализираните звена и трябва 54 да притежават специализирана подготовка в различни диагностични и терапевтични методи, изискващи специфична техническа и радиационна подготовка. В така предложения проект липсва яснота по отношение на това какви „групи изследвания“ трябва да извършват рентгеновите лаборанти. Това е изключително важно, тъй като в различните звена – образна диагностика, лъчелечение, нуклеарна медицина – видовете изследванията и процедури са строго специфични. Липсва конкретика и яснота относно тези специфични различия и така предложените формулировки са общи и неприложими в работа на лаборантите в отделните звена. Това прави стандарта трудно приложим за рентгеновите лаборанти. 4.Посоченият брой рентгенови лаборанти е крайно недостатъчен Предложеният норматив за брой рентгенови лаборанти не отговарят на реалните нужди и натоварване в различните звена. Това може да доведе до сериозно претоварване на персонала, което крие риск за качеството на работа, за здравето и безопасността на специалистите рентгенови лаборанти, така и за пациентите. В съвременните условия на стремеж към прилагане на европейски и международни стандарти в здравеопазването е необходимо да се предприемат адекватни мерки относно обезпеченост с човешки ресурси, така че да се 55 гарантира ефективна, качествена и безопасна работа. На база на всичко изложено до тук предлагаме конкретни промени подкрепени с аргументи по някои ключови моменти от предложения проект касаещ рентгеновите лаборанти. Ясно и категорично разграничаване на рентгеновите от медицинските лаборанти, с отделни стандарти, съобразени със спецификите на всяка професия. Изясняване и конкретизиране на понятията „група изследвания“, съобразно различните направления в образната диагностика, лъчелечението и нуклеарната медицина, с оглед специфичните методики и технологии. Осигуряване на адекватен норматив за брой рентгенови лаборанти, който да съответства на обема и спецификата на работа в съответните звена, гарантирайки здравословни и безопасни условия на труд. Изложение относно конкретните дейности извършвани от рентгеновите лаборанти в лъчелечение. В лъчелечението рентгеновите лаборанти са ключова част от онкологичните екипи и изпълняват високоспециализирани дейности. Съгласно Наредба № 6 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Лъчелечение“ Рентгенови лъчетерапевтични лаборанти са специалисти, преминали през специализирано 56 обучение, преди да поемат отговорност за самостоятелно извършване на лъчелечебна дейност. Специалистите по Лъчелечение (лекари, физици, инженери, рентгенови лаборанти и сестри) трябва периодично да преминават през програми за поддържащо медицинско и немедицинско обучение. Специфика на професията "Рентгенов лаборант“ в отделения по лъчелечение и предложения за стандартизиране а прилагане на йонизиращи лъчения в лечебния процес се изисква удостоверение за извършване на дейности с ИЙЛ (източници на йонизиращи лъчениения) по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и медицински допуск за работа с ИЙЛ за всеки член на персонала на клиниката/отделението по лъчелечение. -Техническата сложност на процедурите в лъчелечение; -Необходимостта от непрекъснато обучение и сертифициране. Основни дейности на рентгеновите лаборанти в лъчелечение - Работа с линейни ускорители, високоспециализирани дейности, брахитерапия и други апарати за лъчелечение. - Компютър томографска симулация и позициониране при планиране на лъчелечението; - Работа с планиращи системи (TPS) - анатомо- топографско планиране; - Провеждане на ежедневен контрол на качеството на апаратурата; 57 - Спазване на протоколи за радиационна защита и дозиметричен контрол; - Други Тези дейности не могат да бъдат изпълнявани от медицински лаборанти или други специалисти по здравни грижи, поради липса на специфична подготовка и лицензиране. Заключение Обединяването на рентгеновите лаборанти с други специалисти по здравни грижи в проекта на наредбата не отразява реалната сложност и отговорност на професията, включително и на лаборант в лъчелечение. Настояваме за отделно нормативно третиране, което да гарантира регламентирането на професията „Рентгенов лаборант” съгласно европейските стандарти, потребностите на съвременното здравеопазване и възможностите за усъвършенстването им. Настояваме предложените промени и аргументи да бъдат взети под внимание при окончателното формулиране на стандарта, с цел повишаване на качеството на здравните грижи спрямо изискванията в Закона за здравето и справяне с кадровия недостиг. Мотиви към предложенията Според данните от Националния електронен регистър на БАПЗГ страната е в остър кадрови дефицит от специалисти по здравни грижи. Недостигът на специалисти излага на риск както диагностичния, лечебен и възстановителен процес 58 на пациентите, така и здравето и труда на самите професионалисти по здравни грижи. Специалистите по здравни грижи носят висока отговорност за живота и здравето на пациентите. Функционирането на здравната система е невъзможно без обезпеченост с човешки ресурс. За да се повиши интереса към специалността „Рентгенов лаборант“ и запазим малкото останали специалисти по професията са нужни спешни мерки и законодателни промени. 12. Вх. № 62-08-31 от 06.10.2025 г. Български лекарски съюз Във връзка с представения проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“, публикуван на интернет страницата на Министерство на здравеопазването на Република България („Проекта (-ът)“, моля да имате предвид следното: Според § 1 на Проекта, терминът „специалист по здравни грижи“ е лице, придобило професионална квалификация по специалност от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи“ – „медицинска сестра“, „акушерка“, „медицински лаборант“, „рентгенов лаборант“, „рехабилитатор“, „масажист (с увредено зрение)“. Липсват обаче важни професионални групи като лекарски асистенти и фелдшери, които също играят основна роля в извънболничната помощ. Професионалистите в тези сфери също следва да имат ясно определени изисквания нивото на осигуреност в здравните заведения, както и стандарти за качеството на тяхната работа. Пропускът на тези групи не само ограничава обхвата на стандарт, но и води до непълно Не се приема. Проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ е изготвен в изпълнение на изискване на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (реформа C12.R3). Професията „лекарски асистент“ е въведена за кадрово обезпечаване на системата на спешната медицинска помощ и първичната медицинска помощ в отдалечени и труднодостъпни райони. Осъществяването на дейност в областта на спешната медицинска помощ е детайлно регламентирано в Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Участието на лекарски асистенти в осъществяването на първична медицинска помощ е регламентирано 59 регламентиране на дейността в ключови сфери на здравеопазването. Проектът на наредба поставя изисквания за минимална осигуреност със специалисти по здравни грижи в различни лечебни заведения, включително болнични и извънболнични структури. Това включва определяне на брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и други), които трябва да бъдат налични в зависимост от типа лечебно заведение и предоставяните услуги. Въпреки, че тези изисквания са включени в различни медицински стандарти по специалности, самият Проект въвежда допълнителни и често противоречиви изисквания, които могат да доведат до сериозни правни и практически проблеми. Приема се частично. в Закона за лечебните заведения. Професията „лекарски асистент“ не е създадена за обезпечаване дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Доколкото вече бе изяснено, проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ регламентира конкретна медицинска дейност, осъществявана от определени категории специалисти по здравни грижи. В проекта на медицински стандарт не са включени дейностите, осъществявани не само от лекарските асистенти, но и от зъботехниците и помощник-фармацевтите. Логиката и мотивите за разделянето на дейностите следва логиката и мотивите на разделяне на съсловните организации в ЗСОМСААМСЛАЗПФ. Действащите в момента медицински стандарти по отделни медицински специалности не въвеждат количествени изисквания за броя на специалистите по здравни грижи, които да са в противоречие с проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“. На първо място, в нито един медицински стандарт не е въведено изискване за обвързване на броя на медицинските сестри и другите специалисти по здравни грижи с обема на осъществяваните дейности и броя на заетите легла. В някои от медицинските стандарти са заложени препоръчителни изисквания за съотношение между лекари и сестри 1:2, което 60 В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) който предвижда, че обществени отношения от една и съща област трябва да се уреждат с един нормативен акт, а не с няколко нормативни актова от същата степен, този Проект противоречи на принципите на правната яснота и последователност. Чл. 10, ал. 2 от ЗНА изрично посочва, че когато обществени отношения попаднат в област, в която вече съществува издаден нормативен акт, те следва да се уреждат с допълнение или изменение на този акт, а не с нов, отделен нормативен акт от същия ранг. Основният проблем с включването на тези изисквания за минимална осигуреност със специалисти по здравни грижи в Проекта е, че те водят до дублиране на изисквания и създават необходимост от едновременно спазване на различни нормативни актове, които не са синхронизирани помежду си. В момента изискванията за минималната осигуреност със специалисти по здравни грижи вече са регламентирани в съществуващите медицински стандарти по съответните специалности. Поставянето на допълнителни изисквания в Проекта създава дублиране, което води до риск от противоречия между два нормативни акта със същия ранг. Тези противоречия могат да се изразяват в различия в минималните изисквания за персонал в зависимост от специалността, или типа лечебно заведение, като по този начин се създава правна несигурност за лечебните заведения и специалистите по здравни грижи. Възможно е също е установена в световен мащаб норма, която не влиза в противоречие, а напротив допълва нормата за минималния брой специалисти по здравни грижи, определен по реда на този стандарт. Второ, проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“ въвежда стандарти за определяне на потребностите по здравни грижи, които се използват за планиране на потребностите в областните и Националната здравна карта, т.е. на национално и областно ниво. Стандартите за структурите с легла са определени по видове болнични легла, а не по медицински специалности. В този смисъл също не е налице противоречие и дублиране на регламентирането на дейностите между отделните медицински стандарти. Трето, по отношение на отделните структури в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ в проекта на стандарт се посочва, че те се определят индивидуално, при съобразяване съответните минимални и препоръчителни изисквания. По този начин лечебните заведения имат организационната самостоятелност да определят своя персонал индивидуално, отчитайки спецификите на своята дейност, при спазване на въведените минимални изисквания и допустимо отклонение от 30% през първите 5 години и 10% през следващите 5 години. Така се постига необходимия баланс между организационната самостоятелност на болниците и техния 61 различни изисквания за минимална осигуреност да се прилагат към едни и същи структури за предоставяне на здравни грижи, което да затрудни тяхното правилно изпълнение и да доведе до правни конфликти относно обхвата на изискванията. БЛС счита, че вместо да се въвеждат нови изисквания за осигуреност, Проектът следва да се интегрира с вече съществуващите медицински стандарти, като тези изисквания за минимален брой специалисти по здравни грижи трябва да бъдат конкретизирани в тях. Необходимо е да се елиминира дублирането на тези изисквания и да се гарантира, че различните стандарти не влизат в противоречие помежду си. БЛС подчертава, че гъвкавостта и яснотата на изискванията за осигуреност със специалисти по здравни грижи е от съществено значение, за да се осигури не само качеството на здравните грижи, но и правната сигурност за здравните институции и специалисти, които изпълняват тези задължения. Въпреки, че проектът поставя изисквания за осигуреност със специалисти по здравни грижи, като тези изисквания са разпределени в различни категории в зависимост от типа на лечебното заведение, включително болнична и извънболнична помощ, в същото време Проектът не отчита достатъчно реалните нужди спецификата на различните видове лечебни заведения, което води до значителни пропуски и потенциални проблеми при неговото прилагане. Основният проблем се състои в непълно и неоптимално разглеждане на Не се приема. мениджмънт и гарантирането на определено ниво на сигурност и качество на медицинското обслужване на пациентите. Независимо от изложеното и с цел недопускане на колизия между отделните медицински стандарти, в проекта на медицинския стандарт „Здравни грижи“ е включен следният текст: „Медицинският стандарт „Здравни грижи“ съдържа общата уредба на обществените отношения в областта на здравните грижи. Други медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения може да предвидят отклонения от този стандарт, ако това се налага от естеството на уредената от тях медицинска специалност/медицинска дейност.“ Центровете за спешна медицинска помощ са второстепенни разпоредители с бюджет към Министерство на здравеопазването и видовете спешни екипи и числеността на персонала в тях, в т.ч. на специалистите по здравни грижи се определя в Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ. Именно затова предлагания проект не съдържа никакви стандарти за определяне на потребностите и изисквания за осигуреност в персонал в тези лечебни заведения, 62 различията в структурирането и функционирането на здравните заведения. Пример за това са Центровете за спешна медицинска помощ („ЦСМП“), които играят ключова роля в осигуряването на първоначални и животоспасяващи грижи, особено в извънболнични условия. Тези структури са особено чувствителни по отношение на осигуреността със специалисти, тъй като те осигуряват не само диагностика, но и непосредствена медицинска помощ в критични ситуации, често на пациенти с животозастрашаващи състояния. Въпреки значението им, Проектът не осигурява ясни и специфични изисквания за осигуреност с медицински персонал именно в тези структури. Центровете за спешна медицинска помощ, които осигуряват спешни медицински грижи на територията на целия регион, често работят при много специфични условия – с много динамично и често непредвидимо натоварване, което значително различава тези структури от стандартните болнични заведения. Въпреки това Проектът поставя изисквания за осигуреност със специалисти, които не отразяват по адекватен начин спецификата на тези заведения. За да бъде гарантирана оптимална ефективност и съгласуваност в работата на тези структури, изискванията за осигуреност със специалисти следва да фигурират в медицински стандарт „Спешна медицина“, а не в Проекта, както е предложено в момента. Медицинският стандарт „Спешна медицина“ вече обхваща специфичните препращайки към ПУДЦСМП, като това е изрично посочено в настоящия проект. По този начин се спазва именно принципа на ЗНА за уреждане на обществените отношения в един нормативен акт. 63 потребности и изисквания за Центровете за спешна медицинска помощ, като отчита динамиката на работа и нуждата от незабавни медицински действия при критични състояния. От друга страна, Проектът не съдържа ясни и конкретни изисквания относно устройството и оборудването на помещенията, в които специалистите по здравни грижи осъществяват своята дейност, особено в контекста на индивидуалните и групови практики по здравни грижи. Тези изисквания са от съществено значение за гарантиране на високото качество и безопасността на предоставяните здравни услуги, както и за осигуряване на здравето и благосъстоянието на пациентите и специалистите, които работят в тези условия. Безопасността и хигиената са основни компоненти на качественото здравеопазване, като всяко отклонение от тези стандарти може да има сериозни последици. Липсата на ясни указания в проекта относно условията на работа и изискванията към помещенията води до потенциални рискове за здравето на пациентите, както и за физическата и психическата безопасност на специалистите по здравни грижи. Неопределеността по отношение на изискванията към работните условия поставя въпросителни относно безопасността на самото здравно заведение и осигуреността с подходяща инфраструктура за изпълнение на основните медицински задължения. Не се приема. Амбулаториите за здравни грижи, които могат да бъдат индивидуална практика за здравни грижи и групова практика за здравни грижи се явяват лечебни заведения за извънболнична помощ по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 39, ал. 4 от Закона за лечебните заведения основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ се определят с наредба на министъра на здравеопазването. В наредбата по чл. 39, ал. 4 от Закона за лечебните заведения следва да бъдат определени здравните изисквания към помещенията на лечебните заведения за извънболнична помощ, както и осигуряване на противоепидемичен режим в тях. Амбулаториите за здравни грижи осъществяват своята дейност след регистрация по реда на чл. 40 от ЗЛЗ, като в хода на регистрацията съответната регионална здравна инспекция извършва проверка за спазване на здравните изисквания, в т.ч. създадената организация за осигуряване на хигиена и безопасност на работната среда. Обръщаме внимание, че амбулаториите по здравни грижи 64 Възможността за разпространение на инфекциозни заболявания в медицински условия, както и рисковете от трудови травми и психо- емоционални натоварвания правят критично важно спазването на строги хигиенни стандарти и гарантиране на подходящи условия за работа. Всеки медицински кабинет или помещение, в което се предоставят здравни грижи, следва да отговаря на минимални изисквания по отношение на чистота и дезинфекция, безопасност на работата среда, подходящо осветление и вентилация, пр. Съвременното медицинско оборудване е основа за предоставянето на качествени здравни грижи. От липсата на минимални изисквания към медицинското оборудване в Проекта произтича сериозен риск за качеството на здравните услуги, които се предоставят в различни здравни заведения. Проектът не адресира достатъчно изисквания за осигуряване на необходимото медицинско оборудване. Индивидуалните и групови практики по здравни грижи следва да бъдат регулирани в Проекта с ясно дефинирани изисквания относно устройството и оборудването на помещенията, в които се осъществява тяхната дейност. Възможно е тези практики да работят с ограничени ресурси и пространство, но въпреки това условията трябва да бъдат съобразени с основните принципи за безопасност и качество на работа. С оглед на гореизложеното, Българският лекарски съюз категорично не подкрепя предложения Проект на наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“. Проектът е са длъжни да спазват разпоредбите на медицински стандарт Превенция и контрол на вътреболничните инфекции и цялата друга приложима нормативна уредба, касаеща безопасността и хигиената в лечебните заведения. Контролът по спазването им се осъществява от РЗИ, както за всички други лечебни заведения. С Наредба № РД-02-20-3 от 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата, Част трета. Сгради за здравеопазване и лечебни заведения са определени минималните изисквания при проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването и специфичните експлоатационни показатели на контролируемите параметри и на техническите изисквания към строителните продукти с оглед удовлетворяване на основните и функционалните изисквания към тези сгради и към вътрешните им сградни инсталации. 65 не само недостатъчно изчерпателен, но и противоречив като не отчита основополагащи принципи на медицинската практика и здравната система. Липсата на конкретни изисквания за ключови професионални групи като лекарски асистенти и фелдшери, неяснотите в регулирането на минималната осигуреност със специалисти и липсата на яснота относно условията на работа и медицинското оборудване, създават сериозни рискове за качеството на здравните грижи и за правната сигурност на здравните институции и специалисти. В допълнение, дублирането на изискванията и липсата на синхронизация с вече съществуващите медицински стандарти нарушават принципите на правната яснота и последователност, установени в закона. Проектът , в настоящия му вид, не само забавя напредъка на здравната система, но и създава правна несигурност, което може да доведе до тежки практическо-правни проблеми и конфликти. 13. Вх. № 15-00-226 от 07.10.2025 г. от проф. Кирил Панайотов председател на УС на Асоциация по Физикална и рехабилитацион на медицина Във връзка с поместения на страницата на M3 проект на Наредба за утвърждаване на Медицински стандарт „Здравни грижи“, моля да вземете предвид нашето становище, което подаваме в посочения срок, а именно: Публикуваният за обществено обсъждане Медицински стандарт „Здравни грижи” е много добре структуриран, изключително подробен и обхваща всички елементи от характеристиката, изискванията към лицата, осъществяващи професионалната дейност, изискванията за 66 осъществяване на самата дейност, осигуреността с медицински персонал, контролът на качеството и документирането и отчитането на дейността от обхвата на здравните грижи. Извън факта за неговата полезност, моля да вземете предвид това, че са налице редица неточности, пропуски и несъответствия е НАРЕДБА № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 67 от 27.08.2010 г., бр.. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 63 от 30.07.2021 г.), касаещи дейността на рехабилитаторите и в по- малка степен на масажистите с увредено зрение. Във връзка е гореизложеното и цел недопускане на противоречия, които биха създали проблеми по отношение на отговорностите, контрола и реда за предоставяне на качествена медицинска помощ, предлагаме следните корекции: > В Глава II: - Текста в т. 1.2.5. „Рехабилитатор - самостоятелно или във взаимодействие с лекар прилага утвърдени и доказани методи на функционална диагностика и лечение на заболявания и състояния, включващи или водещи до двигателен дефицит и използващи средствата на физикалната медицина - електролечение, светлолечение, хидротерапия и балнеолечение, кинезитерапия (пасивна, активна и специализирана) и лечебен масаж“, да се замени със следния текст: 1.Приема се частично. 1. Точка I от проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ е допълнена. Предлаганите дейности са посочени в т. 2.5.1. в проекта на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (ФРМ), който е в заключителна фаза по утвърждаване. 67 „Рехабилитатор - по назначение на лекар, специалист по ФРМ, самостоятелно или във взаимодействие с лекар прилага утвърдени и доказани средства и методики на медицинската рехабилитация като: функционални тестове и измервания; електро-, светло-, балнео-/хидро-, климате-, термо-, аерозоло-лечебни процедури; кинезиологичен и патокинезиологичен анализ; активна, пасивна и специализирана кинезитерапия; водоструйни процедури и подводна кинезитерапия; комбинирани методики; профилактични програми и други. След придобита допълнителна квалификация, съгласно въведените изисквания извършва терапевтични и рехабилитационни процедури с високотехнологична апаратура и съоръжения, в т.ч. лазер, екстензионна терапия, електростимулации, ПИР (с изключение на гръбначен стълб), роботизирана рехабилитация и др.“ - В текста на т. 1.2.6. „Масажист с увредено зрение - извършва дейности в областта на физикалната и рехабилитационната медицина, включващи лечебен масаж, класически масаж и масаж със специализирани техники, пасивна кинезитерапия, термотерапия и инхалаторно лечение и хидротерапия“, да отпадне текста: „и хидротерапия“ от дейностите в обхвата на масажист с увредено зрение, поради невъзможност да се осъществява от лицата. - Към текста в т. 6. „Управлението на здравните грижи в извънболничната медицинска помощ вкчючва планиране, организация и координация за 2.Приема се. 3.Не се приема. 2. Отразено в Глава II, т. 1.2.6. като освен хидротерапия със същите мотиви отпадат и термотерапия и инхалаторно лечение. 3. Предложението е редакционно. Ноторно известно е, че назначение на специалистите по 68 извършване на назначените на пациента диагностични изследвания и медикаментозно лечение, на здравни грижи и наблюдение на пациенти с поставена диагноза и назначено лечение в дома. “ да се добави: след думата „назначените“ думите „от лекар“, след думите „назначено лечение“ да се добавят думите „от лекар“, както и да се добави ново изречение, както следва: „Главният/старши рехабилитатор планира, организира и координира извършването на назначените от лекар, специалист по ФРМ терапевтични и рехабилитационни процедури.“ След описаната по-горе корекция, моля текста на т. 6 да бъде редактиран, както следва: „Управлението на здравни грижи в извънболничната помощ включва планиране, организация и координация за извършване на назначените от лекар на пациента диагностични изследвания и медикаментозно лечение, на здравни грижи и наблюдение на пациенти с поставена диагноза и назначено лечение от лекар в дома. Главният/старши рехабилитатор планира, организира и координира извършването на назначените от лекар, специалист по ФРМ терапевтични и рехабилитационни процедури.“ В Глава III: - В текста на т. 6.3. „поставяне на сестринска диагноза/акушерска диагноза, определяне на рехабилитационен потенциал, съответно от медицински сестри, акушерки и рехабилитатори, на изявен или потенциален проблем и планиране на дейности за подобряване състоянието на пациента; текста „определяне на рехабилитационен 4.Не се приема. здравни грижи може да се дава само и единствено от лекар или лекар-специалист. 4. Предложението е редакционно. Ноторно известно е, че назначение на специалистите по здравни грижи може да се дава само и единствено от лекар или лекар-специалист. Направено е допълнение на т. I. 69 потенциал“ да се замени е „в съответствие с определения от лекар, специалист по ФРМ рехабилитационен потенциал”, което е в съответствие с НАРЕДБА № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. > В Глава IV: - От текста на т. 1.2.1.6. „За структури с легла за физиотерапия и рехабилитация, съгласно § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, необходимият минимален брой медицински сестри се определя на база съотношение 1 медицинска сестра на 15 легла при 24-часов непрекъснат режим на грижа. Необходимият минимален брой рехабилитатори се определя на база съотношение 1 рехабилитатор на 5 легла на смяна.“ да отпаднат определените изисквания за минимален брой медицински сестри и рехабилитатори и се заменят в зависимост от нивото на компетентност на структурите с легла за физиотерапия и рехабилитация и в зависимост от спецификата и профила на структурите - за остри или хронични заболявания. - Т. 1.2.2.3. „Необходимият минимален брой рехабилитатори в болничната помощ се определя въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от болнични дейности/структури по физикална и рехабилитационна медицина и следните стандарти 5.Не се приема. 6.Не се приема. 5.В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ са посочени минимални и препоръчителни изисквания за осигуреност с медицински персонал, осъществяващ професионална дейност по здравни грижи в лечебни заведения за извънболнична и болничната помощ. В стандарта изрично се посочва, че необходимият брой специалисти по здравни грижи за всяка структура се определя индивидуално. 6.Проектът на медицински стандарт обхваща само регулирани медицински професии от професионално направление „Здравни грижи“, 70 за осигуреност“ да се измени както следва 1.2.2.3.„Необходимият минимален брой здравни професионалисти от професионални направления „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ в болничната помощ се определя въз основа на определените в Националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ потребности от болнични дейности/структури по физикална и рехабилитационна медицина в зависимост от вида и обема на осъществяваните дейности:“ - Т. 1.2.2.3.1. „В структури от първо и второ ниво - 3 рехабилитатори за всяка работна смяна.“ - да отпадне. - Т. 1.2.2.3.2. „В структури от трето ниво на компетентност – 5 рехабилитатори за всяка работна смяна. да отпадне. - В текста на т. 2.1.3. Препоръчително е специализираните медицински дейности в извънболничната помощ да се осъществяват от екип, включващ лекар специалист и медицинска сестра, с изключение на специализираните медицински дейности по акушерство и гинекология, които да се осъществяват от екип, включващ лекар специалист по акушерство и гинекология и акушерка.“, след текста „специализираните медицински дейности по акушерство и гинекология“ да се добави „и специализираните медицински дейности по ФРМ, които се осъществяват от екип, включващ лекар, специалист по ФРМ, рехабилитатор и други членове на рехабилитационния екип”. 7.Не се приема. но не и от професионално направление „Обществено здраве“. 7.Систематичното място на рехабилитаторите е в т. 2.1.7. Направено е допълнение на т. I от проекта на медицинския стандарт „Здравни грижи“. Рехабилитационният екип е подробно регламентиран в проекта на медицински стандарт ФРМ. 71 - В т.2.1.7.1. При комплексно изпълнение (един изпълнител (рехабилитатор) осъществява назначеното лечение в отделните секции (различни фактори) при един и същи болен - необходимият брой рехабилитатори се определя въз основа на броя на извършваните процедури и индикативен стандарт за натовареност на 1 рехабилитатор на смяна 12 пациента/36 процедури дневно. В зависимост от степента на сложност на извършваните дейности и процедури, този брой може да се коригира .да отпадне текста „необходимият брой рехабилитатори се определя въз основа на броя на извършваните процедури и индикативен стандарт за натовареност на 1 рехабилитатор на смяна 12 пациента/36 процедури дневно. В зависимост от степента на сложност на извършваните дейности и процедури, този брой може да се коригира.“. След текста „при един и същи болен“ да бъде добавен „необходимият брой здравни професионалисти от професионални направления „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ се определя въз основа на вида и броя на секциите/кабинетите и в зависимост от вида и обема на осъществяваните дейности.“. - В т.2.1.7.2. ,При секционно изпълнение (различни изпълнители от отделните секции/кабинети по определените направления на специалността (различни фактори) при един пациент) необходимият брой рехабилитатори се определя въз основа на вида и броя на секциите/кабинетите, обслужвани от един рехабилитатор и броя на извършваните процедури в 8.Не се приема. 8. По отношение на отделните структури в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ в стандарта се посочва, че те се определят индивидуално, при съобразяване съответните минимални и препоръчителни изисквания. По този начин лечебните заведения имат организационната самостоятелност да определят своя персонал индивидуално, отчитайки спецификите на своята дейност, при спазване на въведените минимални изисквания. Така се постига необходимия баланс между организационната самостоятелност на болниците и техния мениджмънт и гарантирането на определено ниво на сигурност и качество на медицинското обслужване на пациентите. Целта на проекта на медицински стандарт „Здравни грижи“ е да се създаде мотивирана правна регламентация на изискванията към болничните структури за осигуряване на персонал, предоставящ здравни грижи, чрез която да се гарантира едновременно достъп на гражданите до медицинска помощ и качество на оказваните здравни грижи като най-съществен елемент от комплекса на медицинската помощ при осигуряване на защитата на правата на пациентите. Проектът на медицински стандарт обхваща само регулирани медицински професии от професионално направление „Здравни грижи“, но не и от професионално направление „Обществено здраве“. Определянето на 72 съответната секция/кабинет при съобразяване с индикативните стандарти за натовареност на 1 рехабилитатор по т. 2.1.7.1.“ да се измени както следва 2.1.7.2. „При секционно изпълнение (различни изпълнители от отделните секции/кабинети по определените направления на специалността (различни фактори) при един пациент) необходимият брой здравни професионалисти от професионални направления „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ се определя въз основа на вида и броя на секциите/кабинетите и в зависимост от вида и обема на осъществяваните дейности. - Т. 3.4.1. „Необходимият брой рехабилитатори в болничните структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат нивото на компетентност на съответната структура и вида и броя на прилаганите методи и свързаната с тях апаратура, като се съобразява и броят на обслужваните пациенти, стандарти за минимална осигуреност по т. 1.2.2.3.1 - т. 1.2.2.3.3 и конкретните потребности на структурата.“ да се измени, както следва 3.4.1. „Необходимият брой на специалистите по здравни грижи в болничните структури, се определя индивидуално за всяка структура, като за основни критерии се приемат нивото на компетентност на съответната структура и вида и обема на осъществяваните дейности.“. УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р КИРИЛОВ, Надяваме се, че ще приемете направените от нас малки, но съществени предложения за изменение и допълнение на представения за обществено необходимия брой специалисти по здравни грижи в различните видове лечебни заведения е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (реформа C12.R3). 73 обсъждане проект. Същите са направени с целта да не допускаме противоречия със съществуваща вече регулация, да не допускаме липса на дефиниране на отговорностите, както и да се предотвратят евентуалните разнопосочни тълкувания и позовавания при извършването на контрола по прилагането на медицинските стандарти. Предложенията ни са насочени изцяло в посока недопускане на превишаване на права при предоставянето на качествена медицинска помощ, недопускане на неизпълними дейности (както е дейността по хидротерапия от лица с увредено зрение), както и реално описание на възможните и невъзможни параметри на индикативните измерители и кадровата обезпеченост съответна на нивото на компетентност определена в действащата нормативна уредба. Чрез предложените от нас допълнения и изменения проекта на Медицински стандарт по „Здравни грижи“ ще се синхронизира с текстовете залегнали в НАРЕДБА № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г., изм. и дон., бр. 67 от 27.08.2010 г., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 63 от 30.07.2021 г.), какго и с проекта на Наредба за утвърждаване на МС по Физикална и рехабилитационна медицина. С оглед недопускане на противоречиви текстове и разнопосочно тълкуване, изпращаме копие и до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. 74 14. Портал за обществени консултации, 02.10.2025 г. - илиян.С Изменение на текста на т. 1.8 Изменение на текста на т. 1.8 от ГЛАВА II Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност „Здравни грижи“, 1. Изисквания към дейността на специалистите по здравни грижи Настоящ текст: „1.8. Притежават широки познания в областта на здравето“ Да се измени така : „1.8. Притежават необходимите познания в областта на здравето за да осигурят регламентираното от чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето.“ За да се осигури медицинската помощ регламентирана от текста на цитирания там чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Основния Закон за Здравето - Закона за здравето. Не се приема. Изискванията за регулираното образование са посочени в отделни нормативни актове и транспонират директиви на Европейския съюз в областта на взаимното признаване на професионални квалификации. Предложението има редакционен характер. 15. Вх. № 15-00-226 от 09.10.2025 г. Иванка Динева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ В Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е постъпило становище от проф. д-р Кирил Панайотов, дм – Председател на УС на СНЦОП „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“, относно проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Здравни грижи“. Във връзка с горното, Ви уведомяваме, че приемаме и изразяваме положително становище по горецитираното предложение от Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина. Същото е целесъобразно и касае синхронизация и прецизиране на текстовете, като някои от тях са Приема се частично. По съображенията, изложени в коментара към т. 13. ЯВОР ПЕНЧЕВ заместник-министър на здравеопазването: 75 залегнали и в други законови и подзаконови нормативни актове.