Проект на Отчет за 2024 година за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.)

Класификация на информацията Ниво 0, TLP-WHITE ПРОЕКТ! МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТЧЕТ ЗА 2024 г. За изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) СЪДЪРЖАНИЕ Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 2 от 264 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 5 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ 12 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението 12 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението 13 1.2. РАЖДАЕМОСТ 13 1.2.1. Аборти 15 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи 17 1.3. СМЪРТНОСТ 18 1.3.1. Обща смъртност 18 1.3.2. Преждевременна смъртност 18 1.3.3. Детска смъртност 19 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот 19 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 21 1.4.1. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) 21 1.4.2. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция) 22 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) 22 1.4.4. Механичен прираст на населението 22 ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРА И КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСЕЛЕНИЕТО 23 2.1. Структура на населението по пол 23 2.2. Структура на населението по възраст 24 2.3. Участие на населението в образователния процес 27 2.4. Здравен статус на населението 30 2.5. Етническа структура на населението 32 2.6. Религиозна структура на населението 33 2.7. Териториална структура и териториално разпределение на населението 33 2.8. Качество и стандарт на живота 35 ЧАСТ ІII. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. СЕКТОРНИ МЕРКИ ЗА АДАПРИРАНЕ КЪМ ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ 41 Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 3 от 264 3.1. Усъвършенстване на демографската политика 41 3.2. Препоръчителни мерки за компенсиране на демографските дисбаланси 43 3.2.1. Мерки с компенсиращ характер по отношение на раждаемостта 43 3.2.2. Мерки с компенсиращ характер на пазара на труда 44 3.2.3. Мерки с компенсиращ характер в системата на дългосрочните грижи 46 3.2.4. Мерки с компенсиращ характер в системата на образованието 47 3.2.5. Мерки с компенсиращ характер в системата на здравеопазването 47 3.2.6. Мерки с компенсиращ характер по отношение на неравномерното териториално разпределение на населението 48 ЧАСТ ІV. МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2024 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р БЪЛГАРИЯ (2012-2030 г.) 50 А. ПРИОРИТЕТ І – ЗАБАВЯНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ И НАМАЛЯВАНЕТО НА БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 50 НАПРАВЛЕНИЕ 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 50 НАПРАВЛЕНИЕ 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 70 НАПРАВЛЕНИЕ 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението 77 НАПРАВЛЕНИЕ 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност 78 НАПРАВЛЕНИЕ 5 – Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика 115 НАПРАВЛЕНИЕ 6 – Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст 147 Б.ПРИОРИТЕТ ІІ – ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОСТАРЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ 159 НАПРАВЛЕНИЕ 7 – Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др. 159 НАПРАВЛЕНИЕ 8 – Развитие на солидарност между поколенията 180 Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 4 от 264 НАПРАВЛЕНИЕ 9 – Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи 181 В. ПРИОРИТЕТ ІІІ – ПОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНА КОХЕЗИЯ И СЪЗДАВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПЪЛНОЦЕНЕН, СОЦИАЛЕН И ПРОДУКТИВЕН ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ 206 НАПРАВЛЕНИЕ 10 – Създаване на условия за равни възможности за пълноценен, социален и продуктивен живот за всички социални групи 206 Г. ПРИОРИТЕТ ІV – ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДИСПРОПОРЦИИТЕ В ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО В НЯКОИ РЕГИОНИ И СЕЛАТА 236 НАПРАВЛЕНИЕ 11 – Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата 236 Д. ПРИОРИТЕТ V – АДАПТИРАНЕ И СИНХРОНИЗИРАНЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ 250 НАПРАВЛЕНИЕ 12 – Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата 250 ЧАСТ V. ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 2024 г. НА СЪСТАВНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 251 Анализ на текущото състояние към 2024 г. на съставните показатели за балансирано демографско развитие на населението и повишаване на качеството на човешките ресурси в Република България 261 Демографската ситуация в Европейския съюз – 2024 г. Населението на ЕС показва увеличение през 2024 година След пандемията от COVID-19 населението на ЕС се увеличава през 2024 г. от 449.3 милиона на 1 януари 2024 г. до 450.4 милиона на 1 януари 2025 г. Отрицателният естествен прираст (повече смъртни случаи, отколкото раждания) е компенсиран от положителната нетна миграция. Наблюдаваният растеж на населението може до голяма степен да се обясни с увеличените миграционни движения след COVID-19. Погледнато в по-широк план, населението на ЕС нараства от 354.5 милиона през 1960 г. до 450.4 милиона на 1 януари 2025 г., което е увеличение с 95.9 милиона души (фиг.1). Темпът на растеж на населението се забавя постепенно през последните десетилетия: населението на ЕС се е увеличавало средно с около 0.9 милиона души годишно през периода 2005 – 2024 г. в сравнение със средно увеличение от около 3.0 милиона души годишно през 60-те години на миналия век. Фиг.1. Население на ЕС, 1960-2025 г. (към 1 януари 2025 г., милиона души) Естественият прираст на населението на ЕС е положителен до 2011 г., макар и намаляващ, а след това от 2012 г. е отрицателен, като в ЕС са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания (фиг.2). Общата промяна в броя на населението след 2011 г. се дължи на нетната миграция. Докато по време на пандемията от COVID – 19 (положителната) нетната миграция не компенсира отрицателния естествен прираст в ЕС, от 2022 г. насам тенденцията се променя и общото население на ЕС се увеличава. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 5 от 264 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Фиг.2. Раждаемост и смъртност в ЕС, 1961-2024 г. (в милиони) През 2024 г., както и през предходните години, броят на смъртните случаи (4.82 милиона) продължава да превишава броя на живородените (3.56 милиона) в ЕС, което води до гореспоменатия отрицателен естествен прираст на населението. Общото увеличение на населението на ЕС, регистрирано през 2024 г., се дължи изключително на положителния нетен прираст от миграция. Накратко, естественият прираст на населението на ЕС (-1.3 милиона души) е по-нисък от нетната миграция (+2.3 милиона), което води до увеличение на населението с почти 1.1 милиона. Нетният прираст от миграцията се увеличава в абсолютна стойност от +1.2 милиона през 2021 г. до +2.3 милиона през 2024 г. Фиг.3. Промяна на населението по компоненти (годишни коефициенти на прирасти) в ЕС, 1960-2024 г. (на 1000 души) Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 6 от 264 Промяна на населението на отделните държави-членки на ЕС Населението на отделните страни от ЕС към 1 януари 2025 г. варира от 0.6 милиона в Малта до 83.6 милиона в Германия (таб. 1). Германия, Франция и Италия заедно съставляват почти половината (47%) от общото население на ЕС към 1 януари 2025 г. Таблица 1. Демографски баланс 2024 г. на страни-членки в ЕС Въпреки че населението на ЕС като цяло леко се увеличава през 2024 г. (темп на растеж от 2.4 на 1000 души), промяната не е равномерно разпределена в държавите от ЕС – в 19 държави се наблюдава увеличение на населението, а в 8 други – населението намалява. Малта (19.0 на 1000 души), Ирландия (16.3) и Люксембург (14.7) регистрират най-високи нива на прираст на населението през 2024 г., докато Латвия (-9.9), Унгария (- 4.7), както и Полша и Естония (и двете -3.4) регистрират най-голям спад (таб. 2). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 7 от 264 Таблица 2. Общо ниво на промяна на населението 2022-2024 г. Промяната в населението може да се случи по два начина – или чрез естествен прираст, или чрез нетна миграция. Могат да се идентифицират осем вида промени в населението, като се разграничат растежът или спадът и относителните тегла на естествения прираст и нетния прираст от миграция (вижте таб. 3 за пълната типология). Разглеждайки националните данни през 2024 г., шест държави от ЕС (Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта и Швеция) показват положителен естествен прираст на населението. Общо 20 държави от ЕС имат отрицателни нива на естествен прираст, смъртните случаи превишават ражданията; най-големите отрицателни нива на естествен прираст се наблюдават в Латвия (-7.4 на 1000 души), следвана от България (-7.3) и Литва (-6.4). Единствената държава от ЕС с нулев коефициент на естествен прираст е Дания. Всички държави от ЕС с изключение на Латвия са имали положителни равнища на нетна миграция през 2024 г., като най-високите коефициенти се наблюдават в Малта (18.7 на 1000 души), Португалия (13.4) и Ирландия (12.8). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 8 от 264 Таблица 3. Принос на естествения прираст и миграцията (и статистическа корекция) към изменението на населението – 2024 г. Сред 19-те държави от ЕС, в които населението се е увеличило през 2024 г., шест държави (Ирландия, Испания, Кипър, Люксембург, Малта и Швеция) регистрират както естествен прираст, така и положителна нетна миграция, допринасящи за растежа на населението им. В 13 държави (Белгия, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Хърватия, Литва, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения и Финландия) положителната нетна миграция е двигател на растежа на населението, тъй като естественият прираст на населението е отрицателен. От 8-те държави от ЕС, които отчитат спад на населението през 2024 г., за седем държави (България, Естония, Италия, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия) ефектът от положителната нетна миграция не е достатъчен, за да компенсира отрицателния естествен прираст. Латвия е единствената държава, в която се наблюдава отрицателен естествен прираст и отрицателна нетна миграция. Структура на населението и застаряване в Европейския съюз през 2024 г. Демографското застаряване в Европейския съюз ще бъде от голямо значение през следващите десетилетия. Постоянно ниските нива на раждаемост и по-високата продължителност на живота променят формата на демографската пирамида на населението на ЕС. Вероятно най-важната промяна ще бъде забележимият преход към много по-възрастна структура на населението, развитие, което вече е видимо в няколко страни от ЕС. В резултат на демографските промени делът на хората в трудоспособна възраст в ЕС намалява, докато относителният брой на пенсионерите се увеличава. Очаква се делът на възрастните хора в общото население да се увеличи значително през следващите десетилетия. Това от своя страна може да доведе до увеличена тежест върху хората в трудоспособна възраст, за да се осигурят социалните разходи, необходими на застаряващото население за здравни и социални услуги. Населението на ЕС към 1 януари 2024 г. е 449,3 милиона души. Децата на възраст между 0 и 14 години съставляват 14.6% от населението на ЕС (таблица 4), докато хората в трудоспособна възраст (15 до 64 години), представляват 63.8% от населението. Възрастните хора (на 65 и повече години) имат дял от 21.6% (увеличение с 0.3 процентни Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 9 от 264 пункта (п.п.) в сравнение с предходната година и увеличение с 2.9 п.п. в сравнение с 10 години по-рано). За сравнение, през 2023 г. трите групи от населението, децата (0 до 14 години), хората в трудоспособна възраст (15 до 64 години) и възрастните хора (на 65 и повече години) представляват съответно 14.8%, 63.8% и 21.3% от населението на ЕС. Таблица 4. Възрастова структура на населението по основни възрастови групи, 2014, 2023 и 2024 г. (% от общото население) В страните от ЕС най-високите дялове на децата в общото население през 2024 г. са наблюдавани в Ирландия (18.9%), Швеция (17.1%) и Франция (17.0%), докато най- ниските дялове са регистрирани в Италия (12.2%), Малта (12.3%) и Португалия (12.8%). В сравнение с 2023 г., само 2 страни от ЕС (Унгария и Австрия) имат постоянен дял на децата в населението през 2024 г., докато в останалите страни този дял намалява. Що се отнася до дела на възрастните хора в общото население, Италия (24.3%), Португалия (24.1%), България (24.0%), Финландия (23.4%), Гърция (23.3%) и Хърватия (23.0%) имат най-високи дялове, докато Люксембург (15.0%) и Ирландия (15.5%) имат най-ниските дялове. През 2024 г., в сравнение с 2023 г., делът на възрастните хора е увеличен в 26 страни от ЕС, докато намалява само в Малта. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 10 от 264 Демографската ситуация в България през 2024 г. През 2024 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, броят на живородените деца 1 намалява, като коефициентът на обща раждаемост е 8.3‰. Намалява броят на умрелите лица, но нивото на общата смъртност продължава да е високо с коефициент на обща 2 смъртност – 15.6‰ (общо за ЕС – 27 коефициентът на смъртност през 2023 г. е 10.8‰). Намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите. Като положителни тенденции през 2024 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броя на бракоразводите, положителният механичен прираст на населението и подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. През 2024 г. в страната са регистрирани 57 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769 деца, или с 6.6%. Коефициентът на обща раждаемост3 през 2024 г. е 8.3‰. През 2024 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години, в сравнение с 2022 г. намалява с 0.1 години. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2641 през 2023 г. на 2528 през 2024 година. През 2024 г. са регистрирани 926 случая на многоплодни раждания. При 914 от случаите са родени по две деца, а при 12 – по три. Тоталният коефициент на плодовитост4 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Към 31.12.2024 г. броят на жените във фертилна възраст е 1257 хил., като спрямо предходната година намалява с 12 хил. Броят на живородените децата, родени от майки под 18 години се увеличава от 2753 през 2023 г. на 2817 през 2024 година. Факторите, които оказват въздействие върху вземането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда. През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака – с 1157 по-малко спрямо 5 предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰. Броят на разводите през 2024 г. е 8650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години. Броят на умрелите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност6 – 15.6‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност7 е 4.5‰. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 г. – 4.9‰. 1 Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината. 2 Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. 3 Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината. 4 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Тоталният коефициент на плодовитост, изчислен въз основа на фертилния контингент жени, който обхваща жените на възраст 15 – 49 навършени години, е преизчислен към 9.05.2024 г. 5 Брой сключени бракове на 1000 души от населението. 6 Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. 7 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1000 живородени. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 11 от 264 Очакваната средна продължителност на предстоящия живот8 общо за населението на страната, изчислена за периода 2022 – 2024 г., е 75.6 години, като спрямо предходния период (2021 – 2023 г.) се увеличава с 2.1 години. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 79.3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. наблюдаваме увеличение на средната продължителност при мъжете – с 0.7 години, а при жените – с 1.0 години. 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция. Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. През 2024 г. населението в България продължава да намалява. По данни от текущата демографска статистика към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души, което представлява 1.4% от населението на 9 Европейския съюз . В сравнение с 2023 г. населението на страната намалява с 8 121 души, или с 0.13%. Намалението на населението през 2024 г. в България се дължи на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души. Механичният прираст (нетното салдо от външната миграция) за 2024 г. е положителен – плюс 39 187 души, а коефициентът на нетна миграция, е +6.0‰10. 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Таблица 4: Живородени, умрели, естествен прираст в периода 2008 - 2024 г. 8 Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност. Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“. 9 Източник: Евростат - https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00005/default/table?lang=en&category=t_demo.t_demo_ind 10 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 12 от 264 Година Живородени Умрели Естествен прираст 2008 77 712 110 523 - 32 811 2009 80 956 108 068 - 27 112 2010 75 513 110 165 - 34 652 2011 70 846 108 258 - 37 412 2012 69 121 109 281 - 40 160 2013 66 578 104 345 - 37 767 2014 67 585 108 952 - 41 367 Източник: НСИ, таблица МТСП Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност. 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 7.3‰11. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 12.5‰. През 2024 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 17.2‰, следвана от областите Перник – минус 14.8‰, и Габрово – минус 14.6‰. 1.2. РАЖДАЕМОСТ През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6.6%. Фиг. 4. Живородени деца през периода 1920 - 2024 година Брой 250000 200000 150000 100000 50000 0 02 03 04 05 06 07 08 58 09 59 79 89 99 00 10 20 30 40 50 60 70 80 90 01 11 21 31 41 51 61 71 81 91 02 12 22 32 42 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 91 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 Източник: НСИ 11 Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от средногодишния брой на населението. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 13 от 264 2015 65 950 110 117 - 44 167 2016 64 984 107 580 - 42 596 2017 63 955 109 791 - 45 836 2018 62 197 108 526 - 46 329 2019 61 538 108 083 - 46 545 2020 59 086 124 735 - 65 649 2021 58 678 148 995 - 90 317 2022 56 596 118 814 - 62 218 2023 57 197 101 006 - 43 809 2024 53 428 100 736 - 47 308 Коефициентът на обща раждаемост12 през 2024 г. е 8.3‰. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1326 по-голям от този на живородените момичета (26 051), или на 1000 живородени момчета се падат 952 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, и Ямбол – 10.0‰, най-ниска в областите Смолян – 5.2‰, и Перник – 6.1‰. Фиг. 5. Коефициент на раждаемост по области през 2024 година Източник: НСИ Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемост и определя характера на възпроизводство на населението. Към 31.12.2024 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 257 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 12 хиляди. Броят на живородените децата, родени от майки под 18 години се увеличава от 2 753 през 2023 г. на 2 817 през 2024 година. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2 641 през 2023 г. на 2 528 през 2024 година. 12 Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 14 от 264 13 Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица). Фигура 6. Средна възраст на жената при раждане на първо дете и тотален коефициент на плодовитост по области през 2024 г. Средна възраст Среден брой деца 35.0 3.00 30.0 2.50 25.0 2.00 20.0 1.50 15.0 1.00 10.0 5.0 0.50 0.0 0.00 даргвеогалБ сагруБ анраВ овонръТокиле нидиВ ацарВ оворбаГ чирбоД илаждръК лиднетсюК чевоЛ анатноМ киждразаП кинреП невелП видволП даргзаР есуР артсилиС невилС няломС яифоС )ацилотс(яифо арогаЗаратС ещивогръТ овоксаХ немуШ лобмЯ В С Средна възраст при раждане на първо дете Тотален коефициент на плодовитост Източник: НСИ През 2024 г. са регистрирани 926 случая на многоплодни раждания. При 914 от случаите са родени по две деца, а при 12 – по три. 1.2.1. Аборти От 2024 г. абортите се отчитат, разпределени по вид като: Бременност, завършила с аборт – поради Извънматочна бременност (О00), Мола хидатидоза (О01) и Други анормални продукти на зачеването (О02), Спонтанни (О03), Терапевтични (О04) – от тях по желание и по медицински причини, Други видове и аборт, неуточнен (О05-О06). Общият брой на бременностите, завършващи с аборт е 18 577 при 53 727 раждания. Таблица 4: Раждания и аборти 13 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Тоталният коефициент на плодовитост, изчислен въз основа на фертилния контингент жени, който обхваща жените на възраст 15 – 49 навършени години. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 15 от 264 Години Раждания Аборти Раждания Аборти Брой на 1000 жени от 15-49 г. 2012 69 678 29 992 42.5 18.3 2013 67 061 29 505 41.6 18.3 Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Таблица 5: Раждания и аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15 – 49 г.) Източник: МЗ, Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Таблица 6: Бременности, завършили с аборт в лечебните заведения през 2024 г. по възрастови групи и видове аборти (брой) Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 16 от 264 2014 68 083 28 145 42.8 17.7 2015 66 370 27 782 42.3 17.7 2016 65 446 26 412 42.2 17.0 2017 64 359 24 287 42.1 15.9 2018 62 576 23 437 41.6 15.6 2019 61 882 21 864 41.9 14.8 2020 59 440 19 328 40.8 13.3 2021 59 069 19 353 41.0 13.4 2022 56 917 18 972 44.4 14.8 2023 57 478 15 510 45.1 12.2 2024 53 727 18 577 42.5 14.7 Години Раждания на във фертилна 1000 жени възраст Аборти във фертилна на 1000 жени възраст 1980 60.4 72.9 1990 49.2 67.2 1995 35.2 47.2 2000 37.0 30.6 2005 38.2 22.3 2013 41.6 18.3 2014 42.8 17.7 2015 42.3 17.7 2016 42.2 17.0 2017 42.1 15.9 2018 41.6 15.6 2019 41.9 14.8 2020 40.8 13.3 2021 41.0 13.4 2022 44.4 14.8 2023 45.1 12.2 2024 42.5 14.7 По вид Възраст Бременност, Спон- Терапев- От тях: Други (в навършен и години) Общо (О00- О06) завършваща с аборт (О00- О02) танни аборти (О03) тични аборти (О04) по желание по медицин -ски показа- ния видове и аборт, неуточ- нен (О05- О06) Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Приема се, че абортът може да бъде рисков за бъдещите репродуктивни способности на жената, поради което следва да бъде оценяван като един от значимите фактори, оказващи въздействие върху демографския баланс на населението. Легалният аборт продължава да се приема и да се използва често като предпочитан и достъпен изход за освобождаване от нежелана бременност, макар да са известни опасностите и вредите за здравето и детеродната способност на жената от подобна интервенция. 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака – с 1157 по-малко спрямо 14 предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210) са сред населението в градовете. Фигура 7. Коефициенти на брачност и бракоразводност (на 1 000 души) ‰ 5.0 4.54.0 4.3 4.3 3.9 3.8 4.0 4.1 4.2 3.9 4.0 3.5 3.2 3.4 3.2 3.4 3.2 2.9 2.9 3.0 3.0 2.5 2.01.5 1.3 1.9 1.5 1.4 1.6 1.5 1.5 1.5 1.5 1.5 1.5 1.6 1.3 1.5 1.5 1.4 1.3 1.0 0.5 0.0 2000 2005 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Брачност Бракоразводност Източник: НСИ През 2024 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.5 за жените. За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) и Разград – по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин - 2.4‰. 14 Брой сключени бракове на 1000 души от населението. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 17 от 264 Общо 18 577 3 230 3 972 11 339 9 987 1 352 36 Под 15 95 15 50 30 19 11 - 15 - 19 1 772 242 543 983 883 100 4 20 -24 3 124 374 640 2 104 1 952 152 6 25 - 29 3 834 611 722 2 492 2 217 275 9 30 - 34 4 384 806 895 2 676 2 328 348 7 35 - 39 3 741 752 750 2 232 1 916 316 7 40 - 44 1 446 369 324 751 622 129 2 45 - 49 166 54 41 70 49 21 1 50 + 15 7 7 1 1 - - Броят на разводите през 2024 г. е 8650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.0%), следват причините „несходство в характерите“ (20.2%) и „фактическа раздяла“ (11.8%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години. 1.3. СМЪРТНОСТ 1.3.1. Обща смъртност Броят на умрелите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност15 – 15.6‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Фигура 8. Умрели през периода 1960 – 2024 година Брой 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 0 0 5 0 5 0 5 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 69 79 79 89 89 99 99 99 99 99 00 00 00 00 00 00 00 00 00 00 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 20 20 20 20 20 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 Източник: НСИ 1.3.2. Преждевременна смъртност Показателят за преждевременна смъртност16 през 2024 г. е 20.2% и леко се увеличава спрямо предходната 2023 година (20.1%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.0% от всички умрели жени, докато при мъжете е 27.0%. 15 Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. 16 Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 18 от 264 1.3.3. Детска смъртност През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година, а 17 коефициентът на детска смъртност е 4.5‰. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 г. – 4.9‰. Фигура 9. Коефициент на обща и детска смъртност ‰ 25 21.7 20 14.4 18.0 18.4 15 14.6 14.7 14.8 14.5 14.2 14.6 14.7 15.0 14.4 15.1 15.3 15.1 15.5 15.4 15.5 15.7 15.6 14.2 10.4 9.7 10 9.2 8.6 9.0 9.4 8.5 7.8 7.3 7.6 6.6 6.5 6.4 5.8 5.6 5.6 5.1 4.8 4.9 4.5 5 0 2001 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Обща смъртност Детска смъртност Източник: НСИ 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот18 общо за населението на страната, изчислена за периода 2022 – 2024 г., е 75.6 години, като спрямо предходния период (2021 – 2023 г.) се увеличава с 2.1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 79.3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. наблюдаваме увеличение на средната продължителност при мъжете – с 0.7 години, а при жените – с 1.0 години. 17 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1000 живородени. 18 Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност. Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 19 от 264 Фиг.10. Очаквана средна продължителност на предстоящия живот по пол и периоди Възраст 85 80 75 70 65 60 55 50 45 40 35 30 25 20 15 10 5 0 9 4 4 4 4 6 7 8 9 0 1 2 3 4 39 69 99 00 10 10 10 10 10 20 20 20 20 20 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 - - - - - - - - - - - - - - 5 2 2 2 2 4 5 6 7 8 9 0 1 2 39 69 99 00 10 10 10 10 10 10 10 20 20 20 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 Oбщо Мъже Жени Източник: НСИ Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2.9 години по-висока (76.4 години) отколкото на населението в селата (73.5 години). Спрямо 2023 г. за населението в градовете тя се увеличава с 2.0 години, а за населението в селата – с 2.2 години. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 16.7 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14.5 и 18.6 години. В сравнение с 2023 г. през 2024 г. очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се увеличава с 1.5 години. Очакваната продължителност на живота варира от 71.9 години в област Видин до 77.3 години в област София (столица). Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Видин (9.2 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.6 години). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 20 от 264 Фиг. 11. Очаквана средна продължителност на предстоящия живот по области Източник: НСИ 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 1.4.1. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) През 2024 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% – жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0 – 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 – 64 години – 63.9%, а тези на 65 и повече години – 18.0% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град-град“ (41.4%), последвано от направлението и „село-град“ (26.1%), „град-село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село- село“ – 9.7% от мигриралите лица. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 21 от 264 Фиг. 11. Направления на вътрешната миграция през 2024 г. 9.7% 41.4% 26.1% 22.8% Град - град Град - село Село - град Село - село Източник: НСИ 1.4.2. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/външна миграция/емиграция) През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 7.7%, тези на възраст 15-64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%). 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на жените – 44.1%. Сред дошлите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0-14 години, 72.9% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%). 1.4.4. Механичен прираст на населението Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2024 г. е положителен – плюс 39 187 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез 19 коефициента на нетна миграция, е +6.0‰ . През 2024 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-5.0‰) и Монтана (-1.9‰). 19 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1000 души). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 22 от 264 2.1. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ПОЛ Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а жените – 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Таблица 9: Население към 31.12.2024 г. по възраст и пол Източник: НСИ Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Запазва се тенденцията с нарастване на възрастта да се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това води до феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените и по местоживеене. Към 31.12.2024 г. в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата – 1 693 249 души, или 26.3% от населението на страната. Към края на 2024 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 199. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от населението на страната. Това води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 23 от 264 ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРА И НАСЕЛЕНИЕТО КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА Пол Възрастови групи Всичко Мъже Жени Общо 6 437 360 3 095 140 3 342 220 0 53 427 27 351 26 076 1 - 4 231 339 118 564 112 775 5 - 9 303 526 155 892 147 634 10 - 14 313 551 161 176 152 375 15 - 19 325 439 168 099 157 340 20 - 24 284 257 146 740 137 517 25 - 29 270 718 139 427 131 291 30 - 34 342 893 176 515 166 378 35 - 39 426 868 219 642 207 226 40 - 44 445 188 230 402 214 786 45 - 49 497 491 254 748 242 743 50 - 54 491 886 249 119 242 767 55 - 59 454 879 224 948 229 931 60 - 64 451 653 213 929 237 724 65 - 69 445 533 197 839 247 694 70 - 74 414 329 170 915 243 414 75 - 79 340 042 127 915 212 127 80 + 344 341 111 919 232 422 2.2. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТ Фиг. 12. Възрастова структура на населението към 31.12.2024 година 100 + 95 - 99 90 - 94 85 - 89 80 - 84 75 - 79 70 - 74 65 - 69 60 - 64 55 - 59 50 - 54 45 - 49 40 - 44 35 - 39 30 - 34 25 - 29 20 - 24 15 - 19 10 - 14 5 - 9 0 - 4 300000 200000 100000 0 0 100000 200000 300000 Мъже Жени Източник: НСИ Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6%, и Сливен – 22.5%. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 24 от 264 Фиг. 13. Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години към 31.12.2023 г. по области Източник: НСИ Към 31.12.2024 г. децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най- висок в областите Сливен – 18.8%, Ямбол – 15.2%, и Пловдив – 14.7% от населението на областта, а най-нисък е в областите Смолян – 10.3%, Видин – 11.4%, и Габрово – 11.6%. Застаряването на населението у нас през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.5 години, а в селата – 47.6 години. Фиг. 14. Средна възраст на населението Средна възраст 46.0 45.2 45.2 45.3 45.044.0 42.7 42.8 43.0 43.2 43.3 43.5 43.6 43.8 43.9 44.0 44.1 43.0 41.9 42.0 41.2 41.0 40.4 40.0 39.0 38.0 37.0 2001 2005 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Източник: НСИ Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 25 от 264 Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както 20 застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2024 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 г. е 3 765 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 970 хил., а жените – 1 795 хиляди. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1 701 хил. души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст – 971 хил. души, или 15.1% от населението на страната. Фигура 15: Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12. Години 2024 15.1 58.5 26.4 2023 15.2 58.5 26.3 2022 15.2 58.5 26.3 2021 15.5 60.1 24.4 2020 15.4 59.8 24.8 2019 15.3 59.8 24.9 2018 15.2 60.0 24.8 2017 15.1 60.3 24.6 2016 15.0 60.6 24.4 2015 14.9 60.8 24.3 2014 14.8 61.1 24.1 2013 14.6 61.7 23.7 2012 14.4 61.8 23.8 2011 14.3 61.7 24.0 2010 14.6 62.7 22.7 2005 14.8 62.4 22.8 1995 19.1 56.6 24.3 1990 21.6 55.5 22.9 0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100% Под трудоспособна В трудоспособна Над трудоспособна Източник: НСИ Към 31.12.2024 г. общият коефициент на възрастова зависимост21 в България е 61.3%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51.2%, а най- неблагоприятно е съотношението в област Видин – 74.9%. 20 Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление №30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година). 21 Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 26 от 264 Таблица 10: Коефициенти на възрастова зависимост общо за страната и по статистически райони – 2024 г. Източник: НСИ 2.3. УЧАСТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС Степента на завършено образование е основен фактор и важно условие за повишаване на заетостта, получаването на по-високи доходи и ограничаване на бедността, както и за постигане на по-добро качество и стандарт на живота на населението. Това е фактор и условие за балансирано демографско развитие на населението, както и за подобряване на качеството на човешките ресурси. Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малко хората са 22 застрашени от бедност и риск от бедност. 2.3.1. Образование в Република България през учебната 2024/2025 г.23 Основните резултати от проведените от Националния статистически институт годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че: • през учебната 2024/2025 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 217.2 хил. деца; • към 31.12.2024 г. в страната функционират 2 329 училища, в които са записани 713.5 хил. ученици; • основно образование през 2024 г. са завършили 59.8 хил. ученици, а средно - 43.4 хиляди; • записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2024/2025 година са 203.5 хиляди; • към 31.12.2024 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 5 029 лица, от които 574 са чужди граждани. 22 Лица в риск от бедност са тези, които живеят в домакинство с общ разполагаем нетен доход под линията на бедност. За изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ разполагаем нетен доход. Линията на бедност представлява 60 на сто от медианния общ разполагаем нетен доход (след социалните трансфери) на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната скала на ОИСР, според която първият възрастен на 14 и повече навършени години получава тегло единица, вторият възрастен на 14 и повече навършени години – тегло 0.5, и всяко дете под 14 години – тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. 23 Образование в Република България - 2024/2025 учебна година Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 27 от 264 Статистически райони Отношение на населението на възраст под 15 и над 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години - % Отношение на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години - % Общо за страната 61.3 38.7 Северозападен 70.1 47.8 Северен централен 67.0 46.2 Североизточен 60.4 38.2 Югоизточен 64.8 39.4 Югозападен 54.9 32.8 Южен централен 62.6 40.0 2.3.1.1. Предучилищно образование Към 31.12.2024 г. в страната функционират 1 830 самостоятелни детски градини, от които 125 частни. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 217.2 хил. деца, от които 51.4% са момчета. Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен 24 коефициент на записване за учебната 2024/2025 година, е 88.6%. Този показател е най- висок в област Смолян (98.7%), а най-нисък - в област Сливен (72.7%). Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като в градовете е значително по-голям – 152, отколкото е в селата – 62. През учебната 2024/2025 година в частни образователни институции са записани 6 596 деца, или 3.0% от всички записани в предучилищно образование. Педагогическият персонал, зает в предучилищно образование, е 20.9 хиляди, като детските учители са 86.2% от общия брой. 2.3.1.2. Училищно образование Към 31.12.2024 г. в страната функционират 2329 училища, от които 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713.5 хил., от които 15.3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14. В професионални програми са записани 169.4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата – 58.4% от общия брой. Обхватът на училищното образование, изчислен чрез груповия нетен коефициент 24 на записване за учебната 2024/2025 година, е: • 92.7% за началния етап на образование, • 89.6% за прогимназиалния етап и • 84.7% за гимназиалния етап. Коефициентът за гимназиалния етап възлиза на 85.8% за момчетата и 83.5% за момичетата, като по области варира от 93.1% в София (столица) до 57.2% в Сливен. Основно образование през 2024 г. са завършили 59.8 хил. ученици, а средно – 43.4 хиляди. Степен на професионална квалификация е придобита, както следва: • първа степен – 481 ученици; • втора и трета степен – съответно 2.5 хил. и 18.7 хил. ученици. При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в 25 област : • „Техника“ (24.1%); • „Информатика“ и „Услуги за личността“ (и двете с по 16.8%); • „Стопанско управление и администрация“ (13.2%); • „Изкуства“ (11.0%). 24Груповият нетен коефициент на записване в училищното образование е изчислен в проценти като отношение на броя на учениците на възраст 7 – 10 години в началното образование, 11 – 13 години в прогимназиалното и 14 – 18 годни в гимназиалното образование към броя на населението в същите възрастови групи. 25 За професионалното образование и обучение областите на образование са представени според Списъка на професиите за професионално образование и обучение. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 28 от 264 През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник- директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69.2 хил., от които 69.6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82.1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години. 2.3.1.3. Професионално обучение за възрастни В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение и професионални гимназии през 2024 г. са били записани 12.1 хил. лица на възраст 16 и повече години. По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен – 3.7 хил., втора степен – 2.9 хил. и трета степен – 5.5 хил. души. За придобиване на IV-та степен професионална квалификация в професионалните колежи са се обучавали 787 курсисти, от които най-многобройни са били изучаващите специалности в областта „Обществена сигурност и безопасност“ (272 курсисти) и „Услуги за личността“ (251). 2.3.1.4. Висше образование През учебната 2024/2025 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208.5 хиляди. Колежи (образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“) През учебната 2024/2025 година за придобиване на образователно- квалификационна степен (ОКС) „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 6 422 студенти, от които 89.2% са български граждани. От общия брой студенти в тази ОКС 1 130 души, или 17.6%, са записани в частни колежи. През 2024 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1601 студенти, от които 66.2% са жени. Най-голям е броят на дипломираните по специалности в следните 26 области на образование : • „Здравеопазване“ – 832 души (52.0%); • „Технически науки и технически професии“ – 229 души (14.3%); • „Бизнес и администрация“ – 174 души (10.9%); • „Персонални услуги“ – 117 души (7.3%); • „Образование“ – 108 души (6.7%). Университети и специализирани висши училища (образователно- квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“) През учебната 2024/2025 година за придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197.1 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 21.9 хил., или 11.1%. Български граждани са 180.9 хил., или 91.8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани – 16.2 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20.0%, следват тези от Обединеното кралство – 13.7%, Украйна – 10.7%, Германия – 9.5% и Италия – 6.3%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61.5% от тях се 26 Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО - 2015). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 29 от 264 обучават в тази област, а 45.8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2024 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 46.2 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23.0 хил., а ОКС „магистър“ – 23.2 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%), „Здравеопазване“ (10.2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8.3%). Образователна и научна степен „доктор“ Към 31.12.2024 г. у нас се обучават общо 5 029 докторанти (фиг. 5), като от тях 52.0% са жени. В редовна форма на обучение са зачислени 3 063 души, или 60.9% от докторантите. Най-голям дял от докторантите се обучават в област София (столица) – 57.0%, следвана от областите Пловдив (11.3%), Варна (9.2%) и Велико Търново (7.1%). Чуждестранните докторанти са 574, или 11.4% от общия брой. Най-висок е делът на тези от Китай – 34.1%, следвани от докторантите от Гърция (14.3%), Израел (7.3%) и Република Северна Македония (6.1%). В частни институции се обучават 3.7% от докторантите, като 84 души от тях, или 14.6%, са чужди граждани. През 2024 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 1 159 души, от които 640, или 55.2%, са жени. Най-голям е делът на дипломираните в следните области на образование: • „Здравеопазване“ – 166 души (14.3%); • „Науки за обществото и човешкото поведение“ – 162 души (14.0%); • „Бизнес и администрация“ – 103 души (8.9%); • „Образование“ – 101 души (8.7%); • „Технически науки и технически професии“ – 88 души (7.6%) • „Изкуства“ – 81 души (7.0%). 2.4. ЗДРАВЕН СТАТУС НА НАСЕЛЕНИЕТО27 2.4.1. Здравен статус на населението и устойчиво развитие. Състояние и развитие на заболяемостта на населението в страната 2.4.1.1. Обща заболяемост по обръщаемост на населението към лечебните заведения От 2001 до 2024 г. включително липсва пълен обхват на информацията от лечебните заведения за извънболнична помош за общата заболяемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи. Изключение от горното представлява статистиката за заболеваемостта по обръщаемостта на населението към лечебните заведения по повод на заболявания, подлежащи на задължително съобщаване: инфекциозни болести, туберкулоза, злокачествени новообразувания и др. 2.4.1.2. Заболяемост от някои болести, подлежащи на задължително съобщаване По данни на НЦОЗА, през 2024 г. заболяемостта от злокачествени новообразувания намалява спрямо предходната година (406.5%ооо) и показателят 27 Източник: Национален център за обществено здраве и анализи. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 30 от 264 възлиза на 391.6%ооо за 2024 г. Най-висока е заболяемостта от рак на мъжките полови органи (92.0%ооо) и рак на млечната жлеза при жените (89.4%ооо), следвани от рак на храносмилателните органи (85.8%ооо). Наблюдават се териториални различия в броя на новооткритите заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 население. Най-висока е заболяемостта в областите Русе (640.2%ооо), Хасково (519.2%ооо), Шумен (516.4%ооо), Плевен (511.1%ооо), Варна (494.2%ооо), а най-ниска – в София (107.3%ооо). 2.4.1.3. Заболяемост по хоспитализации Статистическите данни за заболяемостта по хоспитализации за периода 2005- 2019 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения непрекъснато нараства общо и основно във възрастовите групи над 18 г. След известни колебания в годините с COVID – 19 през 2022 г. достига 2 197 743. Във връзка с Регламент ((ЕС) 2022/2294 на Комисията за изпълнение на Регламент (ЕО) №1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, от 2023 г. се отчитат, както хоспитализираните случаи с престой над 24 часа, така и хоспитализираните дневни случаи с престой до 24 часа, в лечебните заведения със стационар. За 2024 г. техният общ брой е 3 245 686. Най-голям е броят на хоспитализираните случаи общо на 100 000 население сред лицата над 65-годишна възраст (88 542.2), следва групата на лицата 18 – 64 г. (41 440.6) и най- нисък е при децата от 0 до 17 години – 3.2 пъти по-нисък от този над 65 години. Сред причините за хоспитализация по класове водещи са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (34.2%), болестите на органите на кръвообращението (9.6%), болестите на храносмилателната система (7.6%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.9%), които обуславят общо 58,3% от хоспитализациите. Структурата на хоспитализациите по класове се различава съществено по възрастови групи. При лицата 0 – 17 години водещи са болестите на дихателната система (28.9%). При лицата от 18 до 64 г. водещи са 5 класа: фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (33.4%), болести на храносмилателната система (8.6%), болести на органите на кръвообращението (7.3%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини и бременност, раждане и послеродов период (6.3%). При лицата на възраст 65 и повече години на първо място в структурата са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (40.4%), следват болестите на органите на кръвообращението (14.5%), болести на храносмилателната система (7.3%) и новообразувания (5.6%), които общо обуславят повече от половината от хоспитализираната заболеваемост в тази възрастова група. 2.4.1.4. Психично здраве След промените в системата на здравеопазване през 2000 г. голяма част от институционализираните амбулаторни услуги преминаха в частния сектор, което имаше положителен ефект върху обслужването на пациентите като цяло, особено при тези с така наречените чести психични разстройства – леки депресии, тревожни разстройства, посттравматичен стрес, нарушения в съня и др. Въпреки тези промени, психичното здраве на българите не се подобрява. Причините за това са комплексният характер на факторите, които го обуславят, немалка част от които са извън системата на Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 31 от 264 психиатрично обслужване – жизнената среда, нивото на стрес в ежедневието, условията на труд, взаимоотношенията в семейството, качеството на живот, социалното благополучие. България изостава много сериозно от европейските страни по отношение отделяните средства за обществено здраве и в частност за психично здраве. Броят на психиатрите намалява от 720 през 2019 г. на 681 през 2024 г. България е на предпоследно място по брой психиатри на 100 000 души население в Европейския съюз за 2023 г. 2.4.1.5. Трайно намалена работоспособност. Вид и степен на увреждане Броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст, след наблюдаваното намаление през 2020 и 2022 г. нараства през 2024 г. и достига 79 238 души. Данните за 2024 г. са от Информационна система за контрол на медицинската експертиза и Единната информационна система на медицинската експертиза. Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е значителен, като през 2024 г. възлиза на 193 793 души. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група над 60 години (51.4%), следвани от възрастовата група 50-59 години (27.3%). Относителният дял на освидетелстваните лица над 16 г. с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50-70% нараства в сравнение с 2023 година и е 38.9. Следват лицата с 71-90% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 24.1% (25.1% за 2023 г.), със над 90% – 24.0% (27.2% за 2023 г.) и до 50% са 13.0% (9.7% за 2023 г.). Запазва се структурата на причините за трайно намалена работоспособност на лицата над 16 години като най-честата причина са Болестите на органите на кръвооб- ращението, които обхващат 27.4% от общия брой на случаите на освидетелстваните лица с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Следват Новообразуванията (19.1%), Болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (12.9%), Болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата (8.6%), Психични и поведенчески разстройства (7.4%) и др. След намаление през 2020 г. и 2022 г. се регистрира увеличаване на броя на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, като през 2024 г. достига 3721 деца (при 3446 за 2023 г.) или 3.8 на 1000 население до 16 години (3.5%о за 2023 г.). Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% – 1584 (42.6%). Всяко четвърто дете с увреждане е със степен 71- 90% увреждане (29.2%), с най-тежката степен над 90% са 17.2%. Структурата на причините за вида и степента на увреждане при децата е различна от тази при лицата над 16-годишна възраст. Най-честата причина са Психичните и поведенческите разстройства (34.4%), Вродените аномалии (14.5%), Болестите на диха- телната система (12.5%) и Болести нервната система (11.5%). Тази структура с някои изключения се запазва през годините. 2.5. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и по признак етническа принадлежност, броят на лицата, самоопределили се като българи е 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност, турци – 508 378, или 8.4% от отговорилите лица, роми – 266 720, или 4.4% от отговорилите лица, друг етнос са посочили 79 006 души, или 1.3%, а броят на тези, които не се самоопределят по етнически признак е 15 746 (0.3%). Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 32 от 264 2.6. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и на принципа на самоопределянето по признак вероизповедание, населението има следния профил: Таблица 11: Структура на населението по признак вероизповедание към 07.09.2021 г. Източник: НСИ 2.7. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Разпределението на населението в страната е неравномерно. Към 31.12.2024 г. в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата - 1 693 249 души, или 26.3% от населението на страната. Към края на 2024 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 199. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от населението на страната. Фиг. 3. Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2024 година Брой 1400000 1205548 1200000 1000000 800000 600000 400000 329489 318737 189014 121249 121168 200000 0 София Пловдив Варна Бургас Стара Загора Русе Източник: НСИ Към края на 2024 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Статистически райони 28 В категорията "Непоказано" са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при преброяването регистри. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 33 от 264 Вероизповедание Брой Християнско 4 219 270 Мюсюлманско 638 708 Юдейско 1 736 Друго 6 451 Нямам 305 102 Не мога да определя 259 235 28 Непоказано 616 681 Половината от населението на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 655 хил. души, или 10.2% от населението на страната. През 2024 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2023 г. – в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен район с 1.0%. В останалите статистически райони населението нараства. 1. Население по статистически райони към 31.12.2024 година Източник: НСИ Области Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хил. души – София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. 2. Население по области към 31.12.2024 година Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 34 от 264 Статистически район Население към 31.12.2024 - брой Население към 31.12.2024 - % Прираст на населението - брой Прираст на населението - % Северозападен 655430 10.2 -8594 -1.3 Северен централен 673331 10.5 -7028 -1.0 Североизточен 826742 12.8 608 0.1 Югоизточен 952383 14.8 1216 0.1 Югозападен 2022982 31.4 3815 0.2 Южен централен 1306492 20.3 1862 0.1 Области Население към 31.12.2024 - брой Население към 31.12.2024 - % Прираст на населението - брой Прираст на населението - % Общо за страната 6437360 100.0 -8121 -0.1 Благоевград 286333 4.4 -744 -0.3 Бургас 388919 6.0 4473 1.2 Варна 437521 6.8 3330 0.8 Велико Търново 200413 3.1 -1819 -0.9 Видин 70542 1.1 -1231 -1.7 Враца 146002 2.3 -1617 -1.1 Габрово 93817 1.5 -1045 -1.1 Добрич 145207 2.3 -1428 -1.0 Кърджали 149478 2.3 2916 2.0 Кюстендил 106131 1.6 -1542 -1.4 Ловеч 110823 1.7 -1402 -1.2 Монтана 112737 1.8 -1789 -1.6 Пазарджик 223494 3.5 -1767 -0.8 Перник 109886 1.7 -1146 -1.0 Плевен 215326 3.3 -2555 -1.2 Пловдив 635630 9.9 2044 0.3 Източник: НСИ В сравнение с 2023 г. шест области увеличават населението си, като най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2.0 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е отчетено най-голямо намаление – с по 1.7%. Общини Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6000 души живеят едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно – 522 души. 3. Размер на общините според броя на населението им към 31.12.2024 година Източник: НСИ Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция. 2.8. КАЧЕСТВО И СТАНДАРТ НА ЖИВОТА 2.8.1. Брутен вътрешен продукт (предварителни данни) През четвърто тримесечие на 2024 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват ръст от 3.1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година и повишение от 0.8% спрямо третото тримесечие на 2024 година. Брутната добавена стойност нараства с 2.8% на годишна база и с 0.7% на тримесечна база. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 35 от 264 Разград 99459 1.5 -1237 -1.2 Русе 186093 2.9 -1737 -0.9 Силистра 93549 1.5 -1190 -1.3 Сливен 169299 2.6 -752 -0.4 Смолян 90534 1.4 -1573 -1.7 София 224701 3.5 -1719 -0.8 София (столица) 1295931 20.1 8966 0.7 Стара Загора 288736 4.5 -1614 -0.6 Търговище 94735 1.5 -874 -0.9 Хасково 207356 3.2 242 0.1 Шумен 149279 2.3 -420 -0.3 Ямбол 105429 1.6 -891 -0.8 Размер на общината Общини Население брой % брой % Общо 265 100.0 6 437 360 100.0 до 5999 81 30.6 286 311 4.4 6000 – 19 999 123 46.4 1 362 606 21.2 20 000 – 49 999 41 15.5 1 294 238 20.1 50 000 – 99 999 12 4.5 846 637 13.2 100 000 и повече 8 3.0 2 647 568 41.1 По експресни данни на Националния статистически институт (НСИ) брутният вътрешен продукт през четвърто тримесечие на 2024 г. възлиза на 57 192.6 млн. лв. по текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през четвърто тримесечие на 2024 г. възлиза на 49 869.6 млн. лв. През четвърто тримесечие на тази година бруто капиталообразуването е 13 162.9 млн. лв. и заема 23.0% относителен дял в БВП и регистрира ръст от 0.7%. Крайното потребление e 45 715.3 млн. лв., заема 79.9% относителен дял от БВП и регистрира ръст от 5.8% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 3.2%, а вносът на стоки и услуги нараства с 1,2%. Външнотърговското салдо е отрицателно. 2.8.2. Домакинства – доходи, разходи, потребление29 2.8.2.1. Доходи на домакинствата През 2024 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 12 857 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2023 година. За последните десет години (2015 – 2024 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2.6 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 15.7% през 2024 г. в сравнение с 2023 г., а индексът на реалните доходи през 2024 г. спрямо 2015 г. е 178.1%. През периода 2015 – 2024 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство: • Доходът от работна заплата през 2024 г. е 7071 лв. и се увеличава с 19.0% спрямо 2023 г., а нарастването му в сравнение с 2015 г. е 2.6 пъти; • Доходите от пенсии за последната година са 3863 лева. Те нарастват с 11.9% спрямо 2023 г. и 3 пъти в сравнение с 2015 година; • Доходите от самостоятелна заетост през 2024 г. са 923 лева. Спрямо 2023 година нарастват с 48.6% и 2.6 пъти в сравнение с 2015 година; • Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 171 лв. и се увеличава спрямо 2023 г. с 69.3%, а в сравнение с 2015 г. нараства с 8.2%; • Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни помощи за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2024 г. са 281 лева. Те се увеличават с 26.6% спрямо 2023 г. и с 64.3% спрямо 2015 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2024 г. той е 55.0%, което е с 0.2 процентни пункта повече в сравнение с 2023 г. и без изменение спрямо 2015 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни помощи за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32.2% от общия доход на домакинствата през 2024 година. От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 30.0%, което е с 1.8 процентни пункта по-малко в сравнение с 2023 г. и с 4.0 процентни пункта повече в сравнение с 2015 година. През 2024 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 7.2%, увеличава се с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2023 г. и достига нивото си от 2015 година. 29 По данни на НСИ: Доходи, разходи и потребление на домакинствата през 2024 година (nsi.bg) Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 36 от 264 Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1.3% и се увеличава спрямо 2023 г. с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2015 г. намалява с 1.9 процентни пункта. 2.8.2.2. Разходи на домакинствата През 2024 г. българските домакинства са изразходвали 11 712 лв. средно на лице, което е с 16.6% повече в сравнение с 2023 година. За периода 2015 – 2024 г. разходите на домакинствата се увеличават 2.5 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.3% през 2015 г. на 80.8% през 2024 година. През периода 2015 – 2024 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство: • Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки са 3 357 лв. през 2024 г., или с 12.4% повече спрямо 2023 г. и 2.3 пъти повече в сравнение с 2015 година; • Разходите за облекло и обувки през 2024 г. са 435 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 25.0%, а спрямо 2015 г. – 2.6 пъти; • Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1830 лева. В сравнение с 2023 г. нарастват с 8.6%, а спрямо 2015 г. се увеличават 2.2 пъти; • За здравеопазване през 2024 г. са изразходвани 716 лв. – със 17.4% повече от 2023 г. и 2.9 пъти повече спрямо 2015 година; • За транспорт и съобщения през 2024 г. са похарчени 1319 лв., което е с 13.8% повече от 2023 г. и 2.5 пъти повече спрямо 2015 година; • Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2024 г. са 780 лева. В сравнение с 2023 г. те се увеличават с 39.8%, а спрямо 2015 г. – 3.4 пъти; • През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1640 лв. и се увеличават с 21.0% в сравнение с 2023 г., а спрямо 2015 г. нарастват 3.1 пъти. През 2024 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки от общия разход е 28.7%, което е с 1.0 процентни пункта по-малко в сравнение с 2023 г. и с 2.7 процентни пункта по-малко спрямо 2015 година. Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 14.0% от общия разход през 2024 г., което е с 0.5 процентни пункта повече в сравнение с 2023 г. и с 2.6 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Относителният дял на разходите за здравеопазване е 6.1%, без промяна в сравнение с 2023 г. и с 0.8 процентни пункта повече в сравнение с 2015 година. През периода 2015 – 2024 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 – 12%. Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2024 г. е 15.7% от общия разход и намалява спрямо 2023 г. с 1.1 процентни пункта, а спрямо 2015 г. намалява с 2.3 процентни пункта. 2.8.2.3. Потребление на домакинствата През 2024 г. настъпват промени при потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство в сравнение с 2023 година. Намалява потреблението на хляб и тестени изделия – с 3.4 кг, и това на картофи – с 0.3 килограма. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 37 от 264 Най-голямо увеличение има в консумацията на безалкохолни напитки – с 11.1 литра, на плодове – с 5.8 кг, и на месо – с 2.3 килограма. 2.8.2.4. Покупателна способност30 на домакинствата Съгласно изследването на НСИ прогнозните оценки за 2024 г., представени в изследването „България и ЕС: паритети на покупателната способност и брутен вътрешен продукт на човек от населението през 2024 г. (налични към 19.03.2025 г.) през 2024 г. се наблюдават значителни различия в БВП на човек от населението, изразен в стандарта на покупателна способност (СПС), между страните от ЕС. Десет държави, представляващи около 34% от населението на ЕС, надвишават средното за ЕС равнище на БВП на човек от населението. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високи нива, съответно 141% и 111% над средното за ЕС, значително преди Нидерландия (35% над средното за ЕС равнище), Дания (28%) и Белгия (17%). България е държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението – с 34% под средното за ЕС. Гърция и Латвия също отбелязват нива под средното за ЕС, съответно с 30% и 29%. Общ доход средно на домакинство Общият доход средно на домакинство през четвърто тримесечие на 2024 г. е 6705 лв., спрямо четвърто тримесечие на 2023 г. нараства с 18.0%. Основен компонент на общия доход е брутният доход. Брутният доход на домакинството е сумарна величина на всички регулярни доходи на домакинството и на неговите членове, получени от: труд, собственост, пенсии, обезщетения за безработни, социални добавки за деца, други обезщетения и помощи и регулярни трансфери от други домакинства. Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 3 371 лв. и нараства със 17.6% спрямо същия период на 2023 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (54.4%), следван от доходите от пенсии (30.2%) и от самостоятелна заетост (7.7%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. относителният дял на дохода от самостоятелна заетост се увеличава с 1.8 процентни пункта. Делът на дохода от работна заплата намалява с 0.5 процентни пункта, а от пенсии – с 1.1 процентни пункта. Общ разход средно на домакинство Общият разход средно на домакинство през четвърто тримесечие на 2024 г. е 6032.39 лв., спрямо четвърто тримесечие на 2023 г. се увеличава с 14.0%. Основна част от разходите на домакинствата представлява потребителският общ разход, който формира 80.3% от общия разход за четвърто тримесечие на 2024 г. Елементи на потребителския общ разход са разходите за храна, разходите за жилище, разходите за обзавеждане, разходи за транспорт, за здравеопазване, разходите за образование, за съобщения и други. През четвърто тримесечие на 2024 г. общият разход средно на лице е 3033 лв., увеличава се с 13.7% спрямо същото тримесечие на 2023 г. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (29.3%), следвани от разходите за жилище (15.5%), за данъци и социални осигуровки (14.0%) и за транспорт и съобщения (11.4%). 30 Покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 38 от 264 Потребление на основни хранителни стоки средно на лице от домакинствата през четвърто тримесечие на 2023 г. и 2024 г. : • Потреблението на хляб и тестени изделия намалява с 4.4%. • Потреблението на месо нараства с 5.0%. • Потреблението на месни произведения нараства с 2.3%. • Потреблението на прясно мляко запазва нивото си. • Потреблението на кисело мляко нараства с 1.5%. • Потреблението на сирене намалява с 3.4%. • Потреблението на яйца запазва нивото си. • Потреблението на олио намалява с 3.8%. • Потреблението на плодове нараства с 5.9%. • Потреблението на зеленчуци намалява с 2.3%. • Потреблението на картофи намалява с 2.9%. • Потреблението на фасул, зрял, запазва нивото си. • Потреблението на захар намалява с 7.1%. 2.8.2.5. Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба През 2024 г. в собствено жилище живеят 87.0% от домакинствата, а 8.0% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 5.0% от наблюдаваните домакинства – 4.0% на свободен и 1.0% на общински наем. Второ жилище притежават 11.9% от домакинствата. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 88.4% от домакинствата, като 69.3% са изградени в периода 1961 – 1990 година. Преди 1961 г. са построени 19.1%, а след 1990 година – 11.6% от жилищата. 67.5% от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (72.6% в градовете и 51.2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 21.4% от домакинствата в градовете и 46.5% в селата. Гаражи имат 24.4% от домакинствата в страната (19.9% в градовете и 38.7% в селата). Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 43.3% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 97.5%. Тоалетна вътре в жилището имат 90.0% от домакинствата в селата и 99.2% в градовете. С централно отопление (парно или газ) са 22.8% от жилищата в страната, съответно 29.7% в градовете и 0.7% в селата. Автомобили имат 58.0% от наблюдаваните домакинства, като 8.8% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 6.2% от домакинствата, а 35.8% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространена е хладилната техника – 99.7% от домакинствата в страната (99.8% в градовете и 99.4% в селата) имат хладилник и/или фризер. На второ място е телевизорът – притежават го 99.2% от домакинствата, а 39.7% имат по два и повече телевизора. Автоматична перална машина притежават 98.0% от домакинствата, 1.3% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 0.7% смятат, че нямат необходимост. Мобилен телефон имат 98.5% от домакинствата като преобладават тези с два и повече мобилни телефона. С компютри разполагат 56.7% от домакинствата (62.6% в градовете и 37.9% в селата), а 39.7% преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 39 от 264 Наличие на интернет връзка в жилището имат 78.0% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 82.8% от жилищата, а в селата – в 62.6%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 20.8% от домакинствата. Климатици притежават 67.9% от домакинствата, а 9.3% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 22.8% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 40 от 264 3.1. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи. Изключително важно е да се отчитат реалистичните възможности за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата. Основната цел на политиката за демографско развитие е заложена в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) и е насочена към забавяне темповете на намаляване на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства, свързани със застаряване на населението, е поставен и чрез приетата от Министерския съвет с РМС №142 на 15 март 2019 г. Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.). Подобряването профила на населението и на работната сила е възможно чрез: повишаване на общото образователно равнище и пригодност за заетост; обвързване на образованието с реалните нужди на бизнеса и икономиката на страната; намаляване броя на отпадащите деца от всички степени на образователната система; повишаване на заетостта на младите; подобряване на здравния статус и насочване на усилията към превенция на социално-значими заболявания; подпомагане на съвместяването на семеен с професионален живот чрез предоставяне на широк спектър от услуги за зависими членове в семейството, вкл. деца, хора с увреждания, възрастни хора; създаване на условия за по-бързото кариерно развитие на младите; развитие на дългосрочните грижи за възрастните и на солидарност между поколенията; предприемане на мерки за финансово стабилизиране на социалните системи; регионализиране на демографската политика, поради различните форми и профили на демографски дисбаланси в отделните региони на страната; изграждане и укрепване на национален административен механизъм за посрещане на демографските предизвикателства в следващите десетилетия и други. Изпълнението на демографската стратегия следва прилагането на интегриран подход чрез залагане, изпълнение и мониторинг на мерки в условията на междусекторна координация. Демографската политика е съставна политика и включва мерки за подкрепа на семействата и децата, възрастните хора, хората в неравностойно положение и др. в сектори като заетост, социално подпомагане, социално включване, равни възможности, образование, здравеопазване и регионално развитие. В тази връзка в Министерството на труда и социалната политика е изграден национален механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на държавната демографска политика. Функционира Междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители от ключови държавни ведомства, НСИ, НОИ, БЧК, НСОРБ, БАН, социалните партньори и други Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 41 от 264 ЧАСТ ІII. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. СЕКТОРНИ МЕРКИ ЗА АДАПРИРАНЕ КЪМ ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ организации. В работната група са въвлечени представители на 42 институции. Всяка година се осъществява актуализиране на състава на групата с цел осигуряване на непрекъснат процес на мониторинг по изпълнение на демографската стратегия. В рамките на междуведомствената работна група се изготвят ежегодни планове и национални мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. През 2014 г. с ПМС №138 е създадена административна организация за функциониране на Национален съвет по демографска политика като консултативен орган към Министерския съвет, чиято дейност се администрира в МТСП. • Проектна дейност по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на негативните демографски тенденции в България“ За подобряване на стратегическата рамка за посрещане на демографските предизвикателства Министерството на труда и социалната политика (МТСП) координира проектна дейност по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на негативните демографски тенденции в България“. Предложението на МТСП по инструмента за техническа подкрепа на ЕК е развито в контекста на потребността от осъществяване на дейност за междинна оценка на действащата демографска стратегия в България и за започване на подготвителни действия за нейното актуализиране. Предприемането на действия в отговор на демографската трансформация е от изключително важно значение за страната ни, тъй като настоящите демографските процеси показват трайна тенденция за влошаване на структурата и състава на населението и ще имат все по-значимо въздействие в социалното и икономическо развитие на страната ни. Дейностите по предложението на МТСП са насочени към преглед на действащата демографска стратегия с цел прецизиране на мерките и адаптиране към съвременните предизвикателства. Междинната оценка на действащата демографска стратегия ще съдържа изводи и препоръки за осъвременяване и модернизиране на мерките с чист демографски ефект. По този начин ще се постави основа за последващи действия за актуализиране на демографската политика в България. Изводите и препоръките от междинната оценка на прилагането на действащата демографска стратегия ще бъдат валидирани с максимално участие на всички институции и организации с отношение към темата. Финалният доклад по техническата помощ от Европейската комисия с междинната оценка на изпълнението на демографската стратегия и препоръките ще бъде изготвен през 2026 г. • Дейност по процедура по програма „Развитие на човешките ресурси“ за усъвършенстване на демографската политика Министерството на труда и социалната политика изпълнява проект по Програма „Развитие на човешките ресурси“ на тема "Усъвършенстване на политиката в отговор на демографските промени". Той стартира през месец юни 2025 г. в партньорство с Българската академия на науките. Основната цел на дейността е повишаването на административния капацитет на представители на местните администрации за развитие и изпълнение на политики за адресиране на демографските предизвикателства. Проектът включва дейности за картографиране на регионалните демографски предизвикателства в отделните региони в България и оформяне на регионални визии за подобряване на демографско развитие. Следва изработване на анализ на потребностите от мерки в регионите за посрещане на демографските предизвикателства с формулирани препоръки за подобряване и адаптиране на секторните политики на регионално ниво към демографските промени. В допълнение ще се изработят модели за многосекторно изпълнение на програми по Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 42 от 264 региони, съобразени с възможностите на националното и европейско финансиране. Предвиждат се обучения на областната администрация и запознаване с продуктите на проекта и на членовете на Междуведомствената работна група по демографските въпроси. Проектът е разработен с разбирането, че демографската политика трябва да изгражда среда, която да улеснява хората да осъществяват своя житейски избор. Неговата задача е да картографира потребностите за подкрепа на благосъстоянието на четири категории население - родители, млади хора, възрастни и мигранти. Целевата група на родителите се въвежда с цел идентифициране на необходимостта от адаптиране на политиките за по-доброто съвместяване на семейните планове и платения труд чрез осигуряване на достъп до качествени грижи за децата и осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот. Това се отнася и до засилване на цялостната подкрепа за родителите за създаване на по-благоприятна за семейството среда, която трябва да адресира социално-икономическите въздействия на застаряването и намаляващата раждаемост. Избран е подход, основан на потребностите, което означава изследване на различните лични и професионални нужди на работещите родители, насърчаване на равното споделяне на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете и др. Категорията на младежите ще се изследва за идентифициране на необходимата подкрепа за предоставяне на възможности на по- младите поколения да живеят качествено, да развиват уменията си, да имат по-лесен достъп до пазара на труда и до жилища. Категорията на възрастните е обект на изследване с цел идентифициране на социални и икономически възможности пред по- възрастните поколения и поддържането на тяхното благосъстояние чрез подходящи политики на пазара на труда и работното място, както и чрез осигуряване на качествен и активен живот в добро здраве. Категорията на мигрантите е обект на изследване в контекста на идентифициране на факторите и преодоляване на обезлюдяването и регионалните диспропорции в развитието на баланса и структурата на населението. Проектът ще осигури представителна информация за отразяване на регионалните специфики в демографската сфера като намерението е тя да бъде приложима и към областното ниво. По този начин проектът ще приложи новаторски подход за идентифициране на потребностите на населението чрез максимално директен и достоверен подход. 3.2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ДИСБАЛАНСИ 3.2.1. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЖДАЕМОСТТА Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, предимно поради констатираното от последното преброяване значително намаляване на родилните контингенти. Факторите, които оказват въздействие върху взимането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна и обществена среда. Ето защо усилията на държавата следва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждане, отглеждане, възпитание, материална обезпеченост и социална реализация на толкова деца, колкото родителската двойка би искала да има. Освен максимално обхватните и дългосрочни мерки в подкрепа на раждаемостта, семействата и децата, заложени в Актуализираната Национална стратегия за Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 43 от 264 демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), следва да се предприемат или да се поддържат вече предприети краткосрочни мерки, както за създаване на условия за раждането на второто дете в семейството, така и за реализиране на желания от младите хора двудетен семеен модел посредством: 1. Финансова подкрепа за семействата с деца чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на деца и въвеждане на периодична оценка на въздействие. 2. Повишаване на финансовите стимули и подобряване на финансовата обезпеченост на семействата с деца чрез увеличаване на осигурителните обезщетения като размерът на обезщетението за майчинство през втората година за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се повиши до размера на минималната работна заплата без пряко обвързване, както и повишаване на процента на обезщетението, което майките получават през втората година за отглеждане на детето, ако се върнат на работа – от 50 на 75 на сто. 3. Поддържане и разширяване на обхвата на мерките, свързани с гъвкаво съчетаване на семеен с професионален живот чрез гарантиране на по-добър достъп на децата до детски ясли, детски градини и предучилищни форми на обучение; подобряване на възможностите за трудова реализация на родителите с деца, осигуряване на възможност за работа при гъвкаво работно време и работа от вкъщи на родителите; развиване на подходяща инфраструктура и подобряване на качеството, и разнообразяване на услугите за отглеждане на децата. 4. Въвеждане в средния курс на образователната система на обучения за повишаване на информираността на младите хора, консултиране по сексуално- репродуктивно здраве и отговорно родителство и използване на резервите за намаляване на абортите по желание, а с това и ограничаване, и намаляване на рисковете за репродуктивното здраве на девойките и жените. 5. Подобряване на качеството на здравните услуги и на достъпа до тях за децата и техните родители. 3.2.2. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР НА ПАЗАРА НА ТРУДА Възможни подходи и мерки за посрещане на демографските предизвикателства, свързани със застаряване и намаляване на работната сила Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни - очаква се да намалява количеството и качеството на труда, което води до влошаване на конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план, очакват се и неблагоприятни промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и способността за адаптивност към промените. Демографските промени, застаряването и неравномерното териториално разпределение на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси. Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряване на възможност за приемане и посрещане на последствията от застаряване на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора. Ако относително по-многочислената работна сила на по-висока възраст би имала продуктивни работни места, то това ще доведе до жизнен цикъл с положително салдо (намаляване на броя на зависимите). Такава ситуация благоприятства развитието, разширяват се възможностите за съхраняване и мултиплициране на инвестициите и в Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 44 от 264 същото време би могло да се осигурява намаляване на разходите за образование. Намаляването на броя на зависимите ще позволи да се намали или освободи финансов ресурс за оптимизиране както на личните, така и на държавните инвестиции за подобряване на качеството на човешките ресурси. Осигуряването на продуктивни работни места, особено за работната сила в по- високите възрастови групи (която ще бъде по-многочислената в следващите десетилетия) може да се определи като демографски дивидент. Подобен демографски дивидент могат да имат мерки за активиране и включване на пазара на труда на големи социални групи, които са изпаднали в състояние на икономическа зависимост, поради безработица, ниско образование и квалификация, различна степен на увреждане, полагане на труд за гледането на други зависими членове в семейството и др. Използването на възможностите, които този демографски дивидент предоставя за икономически растеж и финансово стабилизиране на социалните системи, са свързани с: • Предприемане на мерки в подкрепа на икономика, която създава производителни работни места за все по-застаряващото население в активна трудоспособна възраст; • Осигуряване на пълна и производителна заетост за потенциалната работна сила. Проблем за използването този демографски дивидент се състои в дефицит на възможности за продуктивна заетост, вкл.: висока безработица; ниско равнище на квалификация на работната сила; висока заетост с нископроизводителен или непроизводителен труд; висок дял на неформалната заетост; ниски работни заплати, съобразно реалните потребности за нормално възпроизводство на работната сила. Промененият и променящият се профил на работната сила на пазара на труда в резултат на демографските дисбаланси и застаряването на населението изисква спешен и неотложен преглед, и когато се налага - промяна и адаптиране на всички мерки и програми към новата ситуация, вкл.: 1. Използване на резерви за стабилизиране на пазара на труда и на работната сила чрез включване на невключени социални групи (увеличаване на количеството труд) – младежи; възрастни в добро здраве; жени в определени възрастови групи; хора с увреждания, позволяващи полагане в определена степен на определен вид труд; роми; обезкуражени и др. 2. Повишаване на производителността на труда. Такава мярка е в пряка зависимост от състоянието на икономиката и бизнеса; броя и качествата (образование, квалификация, умения, здравословно състояние и др.) на активното население в трудоспособна възраст; равномерно икономическо развитие на отделните региони на страната; наличие на психологически, икономически и финансови условия за повсеместно развитие на предприемачеството и иновациите; подобрения на производствения процес; обща икономическа и фискална стабилност и др. 3. Повишаване на ролята, значението и относителния дял на доходите от труд в структурата на общите доходи. 4. Радикално ограничаване на дела на неформалната заетост за всички социални групи на пазара на труда, както и относителния дял на неформалната икономика в живота на страната. 5. Инвестиране и привличане на чуждестранни инвестиции във високо доходни и иновативни високо технологични бизнеси и сектори на икономиката с висока възвращаемост на инвестициите. 6. Разширяване на дела на учещите през целия живот и превръщането на ученето през целия живот в елемент на националната народопсихология и култура. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 45 от 264 7. Адаптиране на учебните програми във всички степени на образователната система към изискванията на добрата бизнес-практика и постигането на конкретни практически социални, икономически и финансови ползи и резултати. 8. Разработване на дългосрочна политика за намаляване на младежката емиграция и за разумно привличане на имигранти, което да отговори на възникнали дефицити в предлагането на труд от местни лица . 9. Недопускане на дискриминация на работното място. По-активно въвеждане на гъвкави форми на труд, заетост и заплащане на труда за всички възрастови групи, при пълна заетост. 10. Предприемане на дейности за приспособяване на работната среда към потребностите на по-възрастните работници. Повишаване на нивата на заетост на възрастните работници чрез подобряване на условията на труд, приспособяване на работните места и условията на труд съобразени с възможностите и ограниченията възникнали с нарастването на възрастта на заетите, инвестиране в ученето през целия живот и премахване на дискриминация по възрастов и друг признак, въвеждане на устойчиви мерки и програми за поддържане на активен живот на възрастните хора на пазара на труда и др. 11. Подобряване на здравната профилактика и на достъпа до здравни услуги по месторабота и местоживеене. 12. Развиване на механизма „Корпоративна социална отговорност”. 3.2.3. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ГРИЖИ За все по-застаряващото население ще бъдат необходими и все по-високи публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като възрастните и най-възрастните ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще. Понастоящем грижите за възрастни хора с нарушено и тежко здравословно състояние се предоставят в много голяма степен неофициално от роднини, което се отразява на качеството на заетостта. Промените в структурите на семействата, все по- активното участие на жените на пазара на труда и все по-голямата географска мобилност, следва да доведат до намаляване на неофициалните грижи и до тяхната професионализация. За държавите, в които официалните системи за полагане на грижи са по-слабо развити, очакваното увеличение на публичните разходи за дългосрочни грижи може да подцени бъдещия натиск върху публичните финанси, в резултат на вероятната потребност от повече официално предоставяне на грижи. Очакванията са разходите на дългосрочните грижи и услуги за възрастни хора рязко да нарастват, което може да се окаже непосилно за много потенциални бенефициенти и семейства, да ги ограничи в достъпа им до услуги или да ги обрече на риск от дълготрайно обедняване. Необходимо е да бъдат предприемани иновативни подходи и да бъдат взимани иновативни управленски решения за намаляване на натиска на нарастващите потребности от дългосрочни грижи върху публичните финанси, например чрез: 1. Осигуряване на подходящо обучение за персонала за полагане на грижи. 2. Децентрализиране и диверсифициране на полагането на дългосрочни грижи. 3. Развитие на т.нар. „сребърна” икономика. 4. Разработване и усъвършенстване на стандарти за полагане на дългосрочни грижи. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 46 от 264 5. Развитие на социални услуги в общността, насочени към предоставяне на дългосрочни грижи в семейна или в среда близка до семейната. 6. Развитие на доброволчеството при предоставяне на услуги за възрастни хора. 7. Насърчаване на инициативи за укрепване на солидарността между поколенията като един от основните фактори за засилване на социалното сближаване и развитието на култура на участието, в която се включват жени и мъже от всички възрасти. 8. Инвестиране в развитието на подходяща инфраструктура за предоставяне на услуги за възрастни, вкл. създаване на териториални комплексни центрове за възрастни хора, прилагане на клъстърен подход и развиване и на други дейности, освен здравни и социални услуги и др. 3.2.4. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО По отношение на разходите, свързани с публичното образование, въпреки очаквания все по-малък брой на деца през следващите десетилетия, за постигането на съществено подобрение на качеството на образованието за всички възрасти, в бъдеще се очаква да бъдат необходими повече разходи за образование. Инвестициите в човешкия капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността при намаляващо и застаряващо население и намаляваща работна сила. От гледна точка на демографските предизвикателства и на смекчаване на икономическите и фискални последици от застаряването на населението, ключови ще бъдат: 1. Разработване и реализиране на цялостна концепция, стратегия и на оперативни планове за учене през целия живот за всички възрасти. 2. Разработване и прилагане на строги механизми за ограничаване на отпадането на децата от всички степени на образователната система. 3. Оптимизиране на учебните програми и на учебния материал с оглед на намаляване на времето на пребиваване в образователната система на децата и младежите, без това да се отразява на техните знания и подготовка. 4. Разработване на учебни програми за придобиване и усвояване на нови знания и умения на населението на възраст 50+ години, съобразени с потребностите на бизнеса и на пазара на труда. 5. Създаване на подходящи условия за подобряване на достъпа до образование и обучение (като се вземат предвид различните причини за неучастие). 6. Въвеждане на адекватни форми и механизми за контрол върху качеството на образованието и обучението. 7. Увеличаване дела на публичните разходи за образование. 8. Развиване на нови области на изследователската дейност, свързани с изучаване на потребностите и начина на живот на възрастните хора, социално икономическите и културни аспекти на стареенето и др. 3.2.5. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Застаряването на населението оказва много сериозни обществени и икономически последици върху здравната система. По-високите разходи са предизвикани не от самото застаряване на населението, а от нездравословното остаряване. За да се намали Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 47 от 264 негативното влияние на стареенето на населението върху здравната система, възрастните хора трябва да останат по-дълго време здрави и пълноценни за техните семейства и общности. Все повече на преден план се поставя потенциалът на възрастните хора и се подчертават възможностите, които предлага едно застаряващо общество и по точно едно здравословно застаряващо общество. Здравословното остаряване на възрастните хората е основна предпоставка, за да се видят положителните аспекти, които носи демографската промяна, както за възрастните хора, така и за цялото общество. От значение е и пълноценното използване на опита на възрастните хора. Нарастването на относителния дял на възрастното население поставя поредица от въпроси, свързани с необходимостта от нарастване на публичните разходи за здравеопазване, поради очакванията за по-интензивно и по- продължително използване на медицинските услуги. За да се намали негативното влияние на демографските промени върху здравната система и да се усети положителното им влияние върху други сфери, като икономическата и социокултурната сфера, е необходимо да се инвестира в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията, както и в превенцията, възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на болестите сред населението. Обновяването на технологиите и въвеждането на новоразработени и по-ефикасни методи за ранна диагностика и лечение, в краткосрочен план са основен фактор за нарастването на разходите в системата на здравеопазването, но в дългосрочен план използваният целесъобразно технически и технологичен ресурс може да доведе до икономии на разходи. Сред препоръчителните мерки за посрещане на демографските предизвикателства в областта на здравеопазването са: 1. Създаване на условия за продължителна трудова и социална активност в добро здраве на гражданите. 2. Предприемане на мерки за удължаване на средната продължителност на живота в добро здраве. 3. Подобряване ефективността на здравната система. 4. Подобряване на качеството на здравното обслужване. 5. Подобряване на условията за безопасност и работа, съобразени с възможностите на възрастните хора. 6. Създаване на условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, вкл. превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи. 7. Инвестиране в качествени здравни услуги и високи здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията. 8. Възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията сред населението. 3.2.6. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕРАВНОМЕРНОТО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др. Осъществяването на този приоритет е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика и обвързване на плановете за регионално развитие с Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 48 от 264 нормализирането на вътрешно миграционните процеси. Конкретните мерки в това отношение включват: 1. Намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. 2. Възраждане на селските райони – състоянието на българското село изисква създаването на алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги. Решенията трябва да се търсят и в подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони и да ги превърне в привлекателно място за работа и живот. 3. Мобилизиране на регионалните и местни институционални възможности и ресурси в изпълнение на политиката за регионално развитие. 4. Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони. 5. Разработване на цялостна програма за икономическо и социално развитие на пограничните и полупланинските райони, в която водещо място да заемат привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между населените места от двете страни на границите. 6. Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата. 7. Разработване на програма за решаване на проблема с “гетоизацията” чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др. 8. Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони с цел задържане на младите хора и преодоляване на тенденцията на застаряване на населението в тях. 9. Подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях. 10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот. Намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен и необратим социален процес за България, затова и отговорът на това предизвикателство следва да се насочи не просто към механична промяна на основни демографски показатели, а към прилагане на цялостен подход и развитие на интегрирана политика, насочена към мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси, и целенасочено инвестиране в повишаване на качеството на човешкия капитал. Балансираното демографско развитие на населението в страната ни е национален и социален приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна, целенасочена и последователна правителствена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес. В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат позитивен подход към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 49 от 264 МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.1. Данъчно облекчение за деца по чл.22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) Данъчната преференция за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е насочена към подпомагането на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители) при отглеждането на деца, чрез намаляване реалния размер на тяхното данъчно задължение и по този начин осигуряване на по-голям разполагаем доход. Данъчното облекчение може да се ползва за деца, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2024 г., може да приспада от сумата на годишните си данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 6 000 лв. за едно дете, 12 000 лв. за две деца и 18 000 лв. за три и повече деца, като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 600 лв., 1 200 лв. или 1 800 лв., когато са налице посочените в закона обстоятелства. Въведена е и възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца. Размерът на данъчното облекчение за деца е приет с § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., обн., ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 година. През 2024 г. броят на лицата, използвали данъчното облекчение възлиза на 529 328 души, а размерът на данъчния разход е 433 525 175 лева. Информацията се отнася както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.2. Данъчно облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица Данъчната преференция за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ е насочена към подпомагане на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители), които отглеждат деца с увреждания. Данъчното облекчение може да се ползва за деца с увреждания, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2024 г. на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане може да приспада от общата си годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 12 000 лв., Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 50 от 264 ЧАСТ ІV. МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2024 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р БЪЛГАРИЯ (2012-2030 г.) А. Приоритет І – Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението Направление 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 1.1. Финансови стимули за раждане и отглеждане на деца като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 1 200 лева. Данъчното облекчение може да се ползва едновременно с данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. Въведена е и възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания. Размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания е приет с § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., обн., ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г. През 2024 г. броят на лицата, ползвали данъчното облекчение за деца с увреждания е 17 157 души, а размерът на данъчния разход е 18 733 404 лева. За оценка на данъчния разход за 2023 г. са използвани данни както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.3. Предоставяне на помощи, отпускани по реда на Закона за семейни помощи за деца в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата” Агенцията за социално подпомагане (АСП) има ангажименти по изпълнение на една от програмите за реализиране на политиката за социално включване, съществена част от която е предоставянето на финансова и материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск. Финансовата подкрепа на семействата със семейни помощи за деца е регламентирана в Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСПД). Основната цел на предоставянето на семейни помощи е отглеждането на децата в семейна среда, като същевременно се насърчава тяхното предучилищно и училищно образование, достъпа до здравни грижи и др. По този начин пряко се защитават едни от основните права на детето, гарантирани от Конвенцията на ООН за правата на детето. Семейните помощи по реда на ЗСПД са средства в пари и/или в натура, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа при бременност, раждане или отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Предоставят се под формата на еднократни или месечни плащания от дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП) въз основа на подадено заявление-декларация заедно с необходимите документи. Заявлението-декларация се подава по настоящ адрес от майката или друг законен представител на детето. За всяка помощ е възприет разграничителен критерий и конкретно определени условия, съобразени с предназначението ѝ. По-голямата част от семейните помощи се предоставят без доходен критерий. През 2024 г. само три от тях се предоставяха след доходен тест, като границата за достъп е определена в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за съответната година. Важно е да се отбележи, че законодателят е регламентирал различен доходен критерий за отпускане на съответния вид семейна помощ. През 2024 г. еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, се предоставяха на семейства със средномесечен доход на член от семейството през предходните 12 месеца преди подаване на заявлението- декларация по-нисък или равен на 810 лв. Месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставяха при двоен доходен критерий, в зависимост от който се определя и размера на помощта. През 2024 г. средномесечният доход за достъп до пълния размер на помощта е 710 лв. За семействата с доход между Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 51 от 264 710,01 лв. и 810 лв., включително, помощта се предоставя в размер 80 на сто от пълния ѝ размер. В случаите, когато децата са настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от ЗЗД, семейните помощи се предоставят на законните им представители, независимо от дохода на семейството. Когато родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не полагат грижи за детето/децата си, семейната помощ не се използва по предназначение за детето/децата, родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не изпълняват задължението по чл. 8, ал. 6 от ЗЗД или майката, на която са отпуснати месечни помощи, не е навършила 18 години, е регламентирана възможност същата да бъде предоставена в натура под формата на стоки и/или услуги за детето в съответствие с индивидуалните му потребности, оценени от ДСП. Помощите в натура се предоставят под формата на ваучери. Ваучерите са вид ценни книжа за замяна и се издават от АСП по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП. Предоставят се от ДСП на правоимащите лица и се използват като разплащателно средство до размера на отбелязаната върху тях номинална стойност за получаване на отпуснати семейни помощи в натура. Ваучерите се предоставят за закупуване на облекло, обувки, учебни пособия, бебешки принадлежности, козметични и хигиенни материали и други стоки за ежедневна употреба, необходими за детето според неговата възраст. Отчетените показатели за изпълнение на бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата” през 2024 г. са, както следва: • Еднократна помощ при бременност – размерът на помощта за 2024 г. не е променян и е в размер на 225 лева. За 2024 г. с еднократна помощ при бременност са подпомогнати 8 660 бременни жени, за което са изплатени 1 903 520 лева. • Еднократна помощ при раждане на дете – размерите на помощите през 2024 г. са: за първо дете – 375 лева; за второ дете – 900 лева; за трето дете – 450 лева, за четвърто и всяко следващо дете – 300 лева. За 2024 г. са изплатени 29 353 855 лева за 55 112 деца. • Еднократна помощ за осиновяване на дете – размерът за 2024 г. е 375 лева. Към 31.12.2024 г. са изплатени еднократни помощи за 330 осиновени деца, а изплатената сума за периода е 114 625 лева. • Еднократна помощ за отглеждане на близнаци – размер на помощта – 1 200 лв. за всяко дете-близнак. За 2024 г. помощта е изплатена за 1707 деца в общ размер на 2 036 400 лева. • Еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение – размерът на помощта за 2024 г. е 2880 лв., като сумата се изплаща на 2 транша по 1440 лева. Към 31.12.2024 г. по реда на чл. 8в от ЗСПД са изплатени 365 983 лв., от които 131 бр. случаи за първо плащане и 108 бр. случаи – второ плащане. • Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас – размерът на помощта за учебната 2024/2025 г. е 300 лева. Изплащането на еднократната помощ за ученици се извършва на два пъти, като петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а останалите петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи. За учебната 2024/2025 г. са обобщени данни за 52 190 бр. деца в първи клас, 50 244 бр. деца във втори клас, 49 332 бр. деца в трети клас и 49 402 бр. деца в четвърти клас. Изплатената сума е 30 037 270 лева. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 52 от 264 • Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – размерът на помощта за учебната 2024/2025 г. е 300 лева. За учебната 2024/2025 г. помощта е предоставена за 49 629 бр. деца. Изплатената сума за 2024 г. е 7 359 206 лева. • Еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната на многодетни майки – към 31.12.2024 г. е осигурено правото на 5296 многодетни майки по реда на чл. 8г от ЗСПД, като за тях са изплатени 329 343 лева. • Месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – размерът на помощта за 2024 г. е 200 лева. От началото на 2024 г. до 31.12.2024 г. с месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година средномесечно са подпомогнати 11 223 майки, като от тях 1386 средномесечно получават помощта си под формата на ваучери. Изплатената сума е 23 591 108 лева. • Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д от ЗСПД през 2024 г. са предоставени за средномесечно 28 146 деца. Изплатената сума е 239 994 110 лева. ▪ Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания за 2024 г., е както следва: - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 1180 лв.; - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 570 лв.; - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв. ▪ Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания за 2024 г., е както следва: - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 620 лв.; - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 530 лв.; - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв. • Месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по реда на чл. 8е от ЗСПД – размерът на помощта за 2024 г. е 150 лева. През 2024 г. помощта е предоставена за средномесечно 2260 брой случаи. Изплатената сума е 5 642 616 лева. • Средства, изплатени за помощи в натура по ЗСПД За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са изплатени средства в размер 4 605 297 лева на семейства с деца, получили помощи по ЗСПД под формата на ваучери. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.4. Предоставяне на финансови средства по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата” По реда и условията на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и Правилника за неговото прилагане се оказва финансова подкрепа на семействата на деца в риск в съответствие и изпълнение на принципите на закрила, и по-конкретно – отглеждане на Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 53 от 264 децата в семейна среда. Финансовата подкрепа е част от работата по случаи на превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки и средствата за приемна грижа. За периода януари – декември 2024 г. изплатената сума за помощи по ЗЗДет. е в размер на 10 590 056 лв. за 1 993 средномесечен брой случаи и 1 429 762 лв. за заплати и осигурителни вноски на 84 средномесечен брой професионални приемни родители. За отчетния период информацията за отпуснатите помощи по тази програма е следната: Отчет за Показатели за изпълнение По Закона за периода по бюджетна програма „Подкрепа за децата Мерна единица бюджета на 2024 г. и семействата" за 2024 г. (средномесечен брой) Превенция на изоставянето Ср.м.бр.случаи 200 25 Реинтеграция Ср.м.бр случаи 200 2 Настанени деца при роднини или близки Ср.м.бр.случаи 2 600 1 871 Настанени деца в приемни семейства Ср.м.бр.случаи 1 800 95 Общо: 5 800 1 993 Считано от 01.01.2024 г. по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) стартира проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизиране на системите за социална закрила“ – Компонент 1 по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR002-2.006, фокусирана върху продължаване и развитие на приемната грижа. Той обхваща общините, предоставящи дейности по проект „Приеми ме 2015“, също и нови общини, които имат нови действащи приемни семейства с доставчици ДСП. За 2024 г., за заплати и осигурителни вноски на професионалните приемни семейства и помощи по програмата за децата, настанени в приемни семейства (професионални и доброволни) по горепосочения проект е предоставен трансфер в размер на 32 796 143 лева. НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ 1.1.5. Обезщетения за майчинство по Кодекса за социално осигуряване (КСО) Парични обезщетения за майчинство От бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се изплащат обезщетения, свързани с осигуряването за риска майчинство, както следва: парични обезщетения при бременност и раждане, парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащи/осиновители. Паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО за 2024 г. е в размер на 780 лв., съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. През 2024 г. от бюджета на ДОО за парични обезщетения за бременност и раждане са изплатени 669 377,8 хил. лв., което е с 12,1% повече от 2023 г. (597 134,6 хил. лв.). Изплатени са 11 615,2 хил. работни дни, при среднодневен размер на обезщетението от Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 54 от 264 57,63 лв., като спрямо 2023 г. (13 930,5 хил. работни дни) се отчита намаление с 2 315,3 хил. дни и увеличение на среднодневния размер (42,87 лв.) с 34,4%. Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за бременност и раждане през 2024 г. е 97 057 и са намалели с 2,8% спрямо 2023 г. (99 810 лица). Общият брой обхваща следните видове обезщетения: при бременност и раждане на майките; при отглеждане на дете, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.); при отглеждане на дете от бащата или друго осигурено лице, след навършване на 6-месечна възраст на детето; по време на 15-дневния отпуск на бащите при раждане на дете; и при неизползване на отпуска за бременност и раждане. • Най-висок е броят на лицата с обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 51 от КСО, които се изплащат на майките при раждане на дете, на лицата при които е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. и в случаите при смърт или тежко заболяване на майката. През 2024 г. са изплатени обезщетения на 74 225 лица, от които 74 183 жени и 42 мъже. Среднодневният размер на обезщетението е 45,08 лв. (при 40,17 лв. за 2023 г.). • На 21 606 бащи са изплатени обезщетения за срок до 15 дни при раждане на дете със среднодневен размер на обезщетението 77,49 лв. • На 423 лица, от които на 257 мъже и на 166 жени са изплатени обезщетения за бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето. Среднодневният размер на това обезщетение е 72,74 лв. (при 66,93 лв. за 2023 г.). • Лицата, които през 2024 г. са се върнали на работа и са получили 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане са 803 със среднодневен размер на полученото обезщетение 26,18 лв. (при 24,15 лв. за 2023 г.). Този вид обезщетение се изплаща на 799 жени и 4 мъже. Брой лица с обезщетение за бременност и раждане през 2023 г. и 2024 г. Забележка: Брой лица показва съвкупността от лица, на които през съответната година (към 31.12.) е начислено поне едно парично обезщетение от съответния вид. Елиминирано е двойното броене в случаите, когато едно и също лице е получило парично обезщетение през повече от един месец в рамките на периода. ➢ За парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст през 2024 г. са изплатени 313 869,4 хил. лв., като спрямо предходната година (326 074,0 хил. лв.) е отчетено намаление с 3,7%. Броят на изплатените дни е 9 229,2 хил. (при 10 857,7 хил. дни за 2023 г.) със среднодневен размер 34,01 лв. (при 30,03 лв. за 2023 г.). Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст към 31.12.2024 г. е 82 160, от които Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 55 от 264 Общо Мъже Жени Вид на обезщетението 2023 г. 2024 г. 2023 г. 2024 г. 2023 г. 2024 г. Парични обезщетения за бременност и раждане – чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 51 от КСО 76 412 74 225 36 42 76 376 74 183 Парични обезщетения на бащите при раждане на дете за срок от 15 дни – чл. 50, ал. 6 от КСО и чл. 53в, ал. 2 от КСО 22 151 21 606 22 151 21 606 - - Парични обезщетения на лицата, поели отглеждането на детето след навършването на 6-месечната му възраст – чл. 50, ал. 7 от КСО 408 423 294 257 114 166 Парични обезщетения при неизползване на отпуска за бременност и раждане – чл. 50а от КСО 839 803 4 4 835 799 Общ брой лица 99 810 97 057 22 485 21 909 77 325 75 148 81 313 жени и 847 мъже (при 84 049 за 2023 година). От тях лицата с изплатено поне едно обезщетение по време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършването на 2-годишна възраст са 66 786 (при 68 786 души за 2023 г.), а тези с поне едно обезщетение при неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са 15 374 (при 15 263 души за 2023 г.). ➢ През 2024 г. разходите за парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53а от КСО са в размер на 3 869,1 хил. лв. (при 3 481,7 хил. лв. за 2023 г.). Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст към 31.12.2024 г. е 527 души (при 492 за 2023 г.), от които 448 са с обезщетения за времето на отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, а 79 с обезщетение при неизползване на отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст. ➢ За парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО през 2024 г. е извършен разход в размер на 3 046,1 хил. лв. (при 4 343,7 хил. лв. за 2023 г.). Лицата с изплатено обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж от КСО към 31.12.2024 г. са 2843 (при 3501 лица за 2023 г.). АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА Активната политика на пазара на труда, провеждана от Агенцията по заетостта (АЗ), включва програми за заетост, насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и схеми по Програма „Развитие на човешките ресурси” (П РЧР) за запазване и увеличаване на заетостта, ограничаване на безработицата чрез субсидиране на работни места, както и за повишаване качеството на работната сила чрез провеждане на обучения на възрастни за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация, придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности и мотивиране за активно поведение на пазара на труда, кариерно консултиране и развитие. Активната политика на Агенцията по заетостта на пазара на труда е насочена към безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда и към заети лица и се финансира със средства от държавния бюджет (ДБ), Европейския социален фонд+ (ЕСФ+), чрез П РЧР. Средствата от ДБ се изразходват за програми и мерки за обучение на възрастни и за професионално ориентиране, програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта, програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост, защита на вътрешния пазар на труда и за изпълнение на международни договори за обмен на работна сила, по които Република България е страна, изследване и прогнозиране на пазара на труда, както и за набирането, обработката и разпространението на информация за пазара на труда и оценка на ефекта от прилагането на мерките и програмите на активната политика и др. Агенцията по заетостта организира обучения на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда и изискванията на работодателите. Обученията са насочени към придобиване на знания и умения, необходими за заемане на заявени свободни работни места, както и за задоволяване бъдещи потребности на пазара на труда от квалифицирана работна сила. Чрез тях се насърчава производителността, конкурентоспособността, творчеството, иновациите и предприемачеството. Те са важен фактор за повишаване на пригодността за заетост и мобилността на работната сила на Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 56 от 264 1.2. Съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация пазара на труда. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.1. Насърчаване на работодателите да наемат безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда, чрез предоставяне на средства за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки, средства за професионално обучение и средства за отговорно лице (ментор) (чл. 36 от ЗНЗ) Една от групите в неравностойно положение на пазара на труда, дефинирани в §1, т.4а от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), които приоритетно се насочват към програми и мерки за обучение и заетост, обхваща безработните родители (осиновители) с деца до 4 години. Те са целева група и по насърчителната мярка, регламентирана в разпоредбата на чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта, която се финансира със средства от държавния бюджет. Мярката обединява стимули за работодатели, които осигуряват заетост на лица от неравнопоставените групи на пазара на труда, възможности за обучение за надграждане на знания и умения и подпомагане от ментор за адаптация към трудовия процес. През 2024 г. са включени в заетост 69 безработни родители с деца до 4-годишна възраст. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 223 633 лв. АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.2. Насърчаване на безработни лица, включително младежи ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, завършили образованието си, за наемане на работа в населено място, отстоящо на повече от 50 км. от населеното място по настоящ адрес чрез предоставяне на средства за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище, такси за ползване на интернет (чл. 42, ал. 3) Мярката по чл. 42, ал. 3 от ЗНЗ насърчава териториалната мобилност на безработни лица. Подкрепя се осигуряването на заетост на безработно лице в населено място, което се намира на повече от 50 км. от неговото местоживеене. През 2024 г. субсидиите за лицето включват месечно суми за направени разходи за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище и такси за ползване на интернет. Периодът на субсидиране е до 12 месеца. През 2024 г. от мярката са се възползвали 79 лица, 37 от които нови. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 83 532 лв. АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.3. Повишаване предлагането на труд и участието в заетост на родители, посредством подкрепа в грижата за децата (Проект „Родители в заетост“) През 2024 г. продължава изпълнението на дейностите по проекта, чиято цел е да се осигури по-добър баланс между професионалния и личния живот на самотни, многодетни родители и на тези с малки деца чрез осигуряване на възможности за полагане на грижи за отглеждане на деца и чрез услуги за улесняване достъпа до заетост. Периода на изпълнение на Проекта е до 31.12.2026 г. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 57 от 264 На 11.06.2024 г. е подписано двустранно Допълнително споразумение №1 за увеличаване на бюджета на проекта с 18 млн. лв. за слабо развити региони. Общият бюджет на проекта е на стойност 42 000 000 лв., от които 7 680 000 лв. за региони преход и 34 320 000 лв. за слаборазвити региони. Променен е индикаторът за изпълнение - Общ брой на участниците в по-слабо развит регион (Балансирано по пол участие на пазара на труда) на 2 250 бр., както и индикаторът за резултат - участници, чието положение на пазара на труда в рамките на шест месеца след напускане на операцията е по-добро (По- слабо развит) (Адаптиране на работниците и предприятията към промените) на 1 500 бр. Продължава подаването на заявления за включване в проекта на родителите и безработни лица, което стартира на 23.03.2023 г. През 2024 г. са подадени 1910 заявления от родители и 1556 заявления от безработни лица (детегледачи). Сключени са 994 тристранни споразумения (респ. 994 трудови договори) на обща стойност 17 813 741,55 лв. МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 1.2.4. Предоставяне на възможност за включване на децата на военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерство на отбраната в целодневни детски градини на територията на страната Министерството на отбраната (МО) продължава своята последователна политика за осигуряване работата на три държавни детски градини (ДДГ) в гр. София и по една детска градина в градовете Пловдив, Стара Загора, Карлово и Казанлък. ДДГ „Средец“ – София е с капацитет 50 места в две възрастови групи. ДДГ „Младост“ – София е с капацитет 70 места, в три възрастови групи, от които 20 в яслена възраст. ДДГ „Слава” – София е с капацитет 50 места в две възрастови групи. ДДГ „Кокиче” – Пловдив е с капацитет 25 места в една група с деца на възраст от 3 до 7 години. ДДГ „Калина” – Стара Загора е с капацитет 95 места, от които 20 в яслена група, разпределени в четири възрастови групи. ДДГ „Светлина” – Карлово е с капацитет 50 места, разпределени в две възрастови групи. ДДГ „Детелина” – Казанлък е с капацитет 75 места, разпределени в три възрастови групи. През 2024 г. са постъпили 182 заявления за прием. Своевременно са проведени 42 заседания на Комисията по подбор и прием на деца в седемте ДДГ към МО. Приети са общо 109 деца за годината. Инициирани са действия и са осигурени по ½ допълнителна щатна бройка за всички ДДГ за психолог, логопед или педагогически съветник. Изготвен е Проект за изменение и допълнение на „Правилника за организацията и дейността на държавните детски градини към Министерството на отбраната и условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в държавните детски градини към Министерството на отбраната“, който е приет и публикуван (изм. и доп., бр. 64 на Държавен вестник от 30.07.2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Проведени са работни срещи на тримесечие и посещения на място в ДДГ за запознаване с текущи проблеми и оказване на методическа помощ на директорите на ДДГ към МО. Представители на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към МО са взели участия в заседания на обществени съвети към детските градини, съгласно заповед на министъра на отбраната. Изразени са становища по целесъобразност във връзка с искания на директорите на ДДГ към МО за осигуряване на средства по различни казуси. Изготвяни са становища и отговори до и от името на министъра на отбраната по постъпили жалби, касаещи казуси, свързани с работата на ДДГ към МО. Изготвени са становища и писма от името на министъра на отбраната във връзка с различни проекти на Решения и Постановления на Министерски съвет, свързани с предучилищното и училищното Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 58 от 264 образование, както и по наредби и закони, имащи отношение към образованието в Република България. Изготвен е анализ на заетостта и състоянието на ДДГ към МО. Създадена е необходимата организация по осигуряването на учебни помагала и ЗУД в детските градини за учебната 2024/2025 г. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.2.5. Проект „Политики за родителски отпуски и социална устойчивост (Parental Leave Policies and Social Sustainability)“, COST Action 21150, 2022-2026, ръководител от българска страна проф. Т. Коцева Дейности 2024 г. • Проведено кабинетно проучване и систематизиране на литература и бази данни по темата за родителските отпуски. Участие в проучване на теоретични публикации в българската и международната литература по темата. . • Проведено проучване на нагласите и практиките за ползване на родителски отпуски сред родители с деца до 8 г. възраст в България. • Проведено качествен проучване – интервюта с родители на малки деца относно практиките и нагласите за ползване на родителски отпуски в България. Резултати 2024 г. Проведеното през м. декември 2024 г. онлайн проучване сред родители – 1500 майки и 500 бащи – с деца до 8 г. възраст обхваща широк диапазон от теми относно практики и нагласи за ползване на майчинство и родителски отпуск в България: връзка със платен труд /преди и след отпуска/, режим на работа, мотивации за прекъсване на отпуска и връщане на работа, позитиви и негативи на родителските отпуски спрямо родителите, детето и общото благосъстояние на семейството, вкл. съвместяването на професионалните и семейните роли. Изследват се практиките за разделение на труда в семейството между майката и бащата, както и джендър стереотипи за ролите на майката и бащата относно детската грижа. Проучват се нагласите на родителите относно ползването на отпуски при болест на детето – отношение на работодатели, колеги и др. Блок въпроси се отнася до нагласите за ползване на родителския отпуск – трансфериран от майката отпуск и отпуски по бащинство – от бащите. Изследват се бариерите и стимулите за ползване на отпуските от бащите. В проведените интервюта с майки и бащи на малки деца се дискутират въпросите относно предимствата и дефицитите при ползване на родителските отпуски от майките, възможности за ползване от бащите, стереотипите и практиките при разделение на труда в семейството, в частност по отношение грижата за детето. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 59 от 264 1.3. Образование, здравеопазване и социално развитие на децата ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН 1.3.1. Разработване на научно-приложен проект: „Влияние на COVID-19 върху човешкия капитал в България: демографски и образователни измерения“ Проект „Влияние на COVID-19 върху човешкия капитал в България: демографски и образователни измерения“ се финансира от бюджетната субсидия на БАН, поради което разходите не могат да бъдат конкретизирани, тъй като финансирането не е проектно. Извършена е комплексна количествена и качествена оценка на влиянието на пандемията върху човешкия капитал на базата на идентифицирани проблеми, свързани с демографските последици, със социално-икономически последици за семействата с деца и с образованието. Определени са краткосрочни и дългосрочни ефекти от пандемията върху формирането и развитието на човешкия капитал. Направена е оценка на промените в демографските процеси в България под въздействие на пандемията от COVID-19. Доказано е, че пандемията рязко задълбочи демографската криза в страната. Очакванията са, че влошаването на здравословното състояние на населението в резултат на здравната криза ще има дългосрочни последици. Идентифицирани са краткотрайни ефекти върху миграционното поведение на населението, които не могат да компенсират негативните демографски последици. Направен е извод, че пандемията е създала условия за продължителен бъдещ период на ограничаване на носителите на човешки капитал. Извършена е оценка на влиянието на пандемията върху семействата с деца в социално-икономически план. Доказано е, че в голямата си част икономическите последствия от COVID-19 за семействата с деца имат временен характер. Установени са устойчива тенденция на влошаване на психическото здраве на населението, както и многостранни негативни ефекти върху децата и младежите, включително увеличаване на случаите на домашно насилие. Констатирано е значително негативно въздействие върху достъпа до и качеството на образованието и на образователната подготовка, особено в сферата на училищното образование. Изведени и систематизирани са основни затруднения и негативни ефекти, както и ползи от онлайн обучението. Установени са съществени проблеми, свързани с дигиталните умения на населението. Направен е извод, че въздействието на пандемията върху участието в образователния процес и качеството на образователната подготовка може да има дългосрочни негативни последици за качеството на човешкия капитал на страната, ако не се предприемат своевременни и целенасочени мерки и действия. Определени са по-важни области на интервенция за бъдещото формиране, развитие и съхранение на човешкия капитал в България и повишаване готовността на страната да се справя с предизвикателствата на нови кризи от подобен и различен характер. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.3.1.2. Проект „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“ (2021–2025) с ръководител доц. А. Александрова- Караманова Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 60 от 264 През 2024 г. по „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“ основните дейности бяха концентрирани върху подготовка на статии върху данните за България на международното проучване „Поведение и здраве сред деца в училищна възраст – HBSC”. Подготвени бяха доклади за международни конференции и следните публикации: Alexandrova-Karamanova, A., Paunova-Markova, E., Mineva, K., & Yordanova, T. (in press). The Mental Health of Adolescents: Pandemic Challenges and Risk and Protective Factors. Archives of Psychiatry Research; 3. Dimitrova, E., & Alexandrova-Karamanova, A. (2024). Family Dynamics, Socioeconomic Hardships, and Health Risk Behaviours of Bulgarian Adolescents during the COVID-19 Pandemic. Children, 11(8), 1016. https://doi.org/10.3390/children11081016. Проведените анализи очертават детерминантите на юношеското здраве и рискови поведения в условията на пандемията от Ковид-19 и могат служат за подготовката на интервенции и програми за промоция на здравословни поведения сред младите хора в България. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО През 2024 г. са попълнени и обработени данните за предходната 2023 г. от дейността на всички мултидисциплинарни екипи чрез Регионалните дирекции за социално подпомагане (РДСП) в страната. В Платформата по Координационния механизъм https://sacp.kontrax.bg са регистрирани като потребители представители на всички 28 РДСП в страната. Платформата съдържа информационна карта, с конкретни индикатори, предоставяща възможност за отдалечен достъп и електронно попълване на данните от дейността на мултидисциплинарните екипи. Експерт от ППДСРК е ангажиран с администрирането на платформата по КМ, създава и актуализира потребителските достъпи и пароли в нея, коригира допуснатите грешки и неточности в подадените данни. През отчетения период е осъществен мониторинг на работата на мултидисциплинарните екипи по прилагането на Координационния механизъм при насилие, съгласно чл. 36г от Закона за закрила на детето, в това число обработване и обобщаване на данните от отговорните за изпълнението институции чрез електронната платформа на ДАЗД. Изготвен е Мониторингов доклад за прилагането на Координационния механизъм по чл. 36г от Закона за закрила на детето. Във връзка със Заповед №РД-06-6/18.04.2024 г. за работата на постоянно действаща работна група относно подготовката на Мониторингов доклад за прилагането на Координационния механизъм при насилие по чл. 36г от Закона за закрила на детето, данните от всички мултидисциплинарни екипи в страната по области са обработени, обобщени и структурирани. Направено е сравнение на данните от 2023 г. с данните от предходната година. Създадена е база данни в електронна таблица. Данните за 2023 г. са визуализирани под формата на графични диаграми. През 2024 г. ДАЗД е работила по 26 случая за 32 деца, жертва на трафик, като от тях 25 момичета и 7 момчета. Видовете злоупотреба с деца български граждани, които са станали жертва на трафик с цел сексуална и трудова експлоатация, родени и изоставени от майките си, заведени в чужбина и са изоставени от техните родители или Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 61 от 264 1.3.1. Подобряване на координацията и междуинституционалното взаимодействие при работата с деца (Координационен механизъм) близки, въвлечени в криминални действия. Случаите са от Обединено Кралство Великобритания, Германия, Франция, Гърция, Дания, Австрия, Република Кипър и др. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.1.1. Ефективност на работата на мултидисциплинарните екипи на местно ниво при провеждане на работните срещи През 2024 г. броят на постъпилите сигнали в отдели „Закрила на детето“ към Дирекции „Социално подпомагане“ в страната, по които е приложен Координационният механизъм при насилие е 1875. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.1.2. Мониторинг на прилагането на Координационния механизъм при насилие При постъпил сигнал за насилие над дете се предприемат спешни действия и мерки за детето и се свиква Координационен механизъм при насилие (КМ), съгласно чл. 36г от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Чрез прилагането на КМ се постига бърза реакция и сътрудничество между отговорните институции при случаи на дете в риск или дете – жертва на насилие. Съгласно ЗЗДет. за осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация дирекция „Социално подпомагане“ създава мултидисциплинарен екип, чиито членове работят заедно до приключване на случая. Този екип разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“, прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията в сигнала, социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа, като определя дата и час за събиране на екипа. Водещ на екипа е социалният работник от дирекция „Социално подпомагане“. В екипа задължително участват: представител на районното управление на Министерство на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личния лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга. Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип. Защитата на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация се предприема след проучване на случая от страна на мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие, който съдържа здравни, социални и образователни услуги за превенция на насилието или за възстановяване на детето. Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 62 от 264 услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция „Социално подпомагане“. Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, дирекция „Социално подпомагане“ може да се обърне към съда или прокурор за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие. При данни за извършено престъпление дирекция „Социално подпомагане“ изпраща сигнал до районната прокуратура за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Наказателния кодекс. Когато насилието или експлоатацията на детето са извършени от лице, на което детето е поверено за предоставяне на грижи, защита, лечение или обучение на основание на съдебно решение, трудов или друг договор, органите на прокуратурата при внасяне на преписката в съда информират незабавно дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и съответния работодател за незабавно отделяне на това лице от детето или от децата. ДСП предприема мерки за закрила в семейна среда, които се изразяват в: осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги в общността; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие и други. В случаите, при които за децата е установен непосредствен риск за живота и безопасността, те се извеждат от рисковата среда. Извеждането от биологичното семейство е крайна мярка, в случаите когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и когато са изчерпани възможностите за закрила в семейството. ДСП може да инициира производство по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), когато пострадалото лице е малолетно или непълнолетно. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.1.3. Мониторинг на прилагането на КМ за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца жертви на трафик Децата, жертва на трафик са деца в риск и спрямо тях се предприема мярка за закрила по реда на ЗЗДет., с цел осигуряване правото на детето да живее в сигурна и защитена среда, предотвратяване на последиците от трафикирането и възможността от повторно въвличане в трафик. За всеки случай на дете, жертва на трафик се инициира социално проучване, като важен момент в работата на социалните работници е адекватната оценка на потребностите на детето, жертва на трафик, както и оценката на риска и мерките за безопасност, които се предприемат спрямо него. В АСП се администрират данни за наблюдаваните случаи на деца, жертва на трафик, съгласно Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца, жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Случаите на деца, жертви на трафик, активно се наблюдават от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) за период от една година, като по преценка на социалния работник периодът на наблюдение може да се удължи, в зависимост от спецификата на конкретния случай. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 63 от 264 През 2024 г. за наблюдаваните от ОЗД деца, жертви на трафик в АСП е налична следната информация: • първо тримесечие на 2024 г. – наблюдавани са 3 деца; • второ тримесечие на 2024 г. – наблюдавани са 4 деца; • трето тримесечие на 2024 г. – наблюдавани са 2 деца; • четвърто тримесечие на 2024 г. – наблюдавани са 2 деца. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.1. Осигуряване провеждането на масов неонатален слухов скрининг за новородени С Решение №333/09.04.2021 г. на Министерския съвет е приета Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 (НППМДЗ) и План за действие към нея за периода 2024 – 2026 г. Програмата има за цел да осигури устойчивост на и да надгради постигнатите резултати в областта на майчиното и детско здраве, постигнати в изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014 – 2020 г. Чрез програмата се осигурява изпълнението на дейности, за които няма осигурено финансиране от други източници и които имат значителен здравен ефект, свързан с ранната диагностика на заболявания и увреждания и осигуряването на комплексни медицински грижи за деца с комплексното лечение на определени хронични заболявания. С цел ранно откриване и навременна интервенция при увреждане на слуха при новородени през 2024 г. продължи провеждането на масов неонатален слухов скрининг, като са изследвани 47 125 новородени. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.2. Осигуряване дейността на комисиите за изготвяне на индивидуални медико- социални планове за деца с диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания и недоносени деца, разкрити в университетски болници С цел осигуряване на високоспециализирани консултации за деца с определени заболявания към Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве (ЗКЦ) в университетските и специализирани болници са създадени комисии за изготвяне на индивидуални планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и продължителна здравна грижа на деца с определени хронични заболявания (диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания, вродени неврологични заболявания, недоносени деца). През 2024 година комисиите са изготвили 1436 медико-социални планове за децата. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 64 от 264 1.3.2. Дейности по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (НППМДЗ) 1.3.2.3. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве През 2024 г. в рамките на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г. са извършени 5534 медицински консултации и 167 домашни посещения на деца с увреждания, хронични заболявания и недоносени деца. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 1.3.2.4. Профилактични прегледи за деца От 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. профилактичните прегледи на децата се извършват по програма „Детско здравеопазване“ от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) по Приложение №12 към НРД за медицинските дейности 2023 – 2025 г. (НРД за МД 2023 – 2025 г.) „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на здравноосигурени лица (ЗОЛ) над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Педиатрия“ съгласно Приложение №14 към НРД за МД 2023-2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща разширен пакет от профилактични прегледи за деца, в съответствие с Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването и НРД за МД 2023 – 2025 г. и Приложенията към тях. НЗОК заплаща за следните профилактични прегледи и изследвания за деца по възрастови групи, както следва: До навършване на едномесечна възраст на детето – анамнеза и подробен статус, съвети за грижи за новороденото и насърчаване на кърменето до два прегледа до навършване на едномесечна възраст с препоръчителен интервал от 7 до 14 дни. До 28-ия ден от раждането детето се посещава в дома от лекар – първият преглед се извършва до 24 часа след изписване от лечебното заведение при осъществен избор на родителите/законните настойници на лекар на детето. При липса на избран лекар до 24-я час след изписването, първият преглед на детето се извършва до 24 часа след осъществен избор на лекар. От 1 месец до 1 година – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие – един път месечно в рамките на календарния месец, измерване на обиколка на глава и гърди – през първите шест месеца след раждането – при всеки преглед; един път на деветмесечна и на едногодишна възраст – по време на ежемесечния преглед. Обща оценка на зрението – ориентировъчно, обща оценка на слух – два пъти годишно – на шестмесечна и едногодишна възраст. Клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с определяне на риска от дисплазия – два пъти – при навършване на 1-месечна и 4-месечна възраст. Ехографско изследване на отделителна система – еднократно на шестмесечна възраст. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 65 от 264 Преглед за ранно откриване на вродена/наследствена очна патология – еднократно между 6-месечна и едногодишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят два пъти годишно при навършване на шестмесечна и една годишна възраст за: хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, MCHC – седимент в урината, изследване на албумин в урината. От 1 до 2 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, оценка на психично развитие - четири пъти годишно – през период не по-малък от 2 месеца. От 2 до 7 години - анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди - два пъти годишно – през период не по-малък от 4 месеца, оценка на психично и физическо развитие – един път годишно, оценка на зрителна острота – ориентировъчно – един път на 5-годишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят за хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, MCV, MCH, MCHC, хематокрит и СУЕ – един път на 3-годишна възраст. Изследване за чревни паразити – Ентеробиус вермикуларис, Аскарис лумбрикоидес, Ламблия интестиналис и Хименолептис нана – един път годишно. От 7 до 18 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка, измерване на артериално налягане, оценка на физическо развитие, изследване за зрителна острота (ориентировъчно) и цветоусещане, отклонения в развитието на опорно-двигателната система, изследване на урина за протеин (с тест-лента) – 1 път за календарната година. Провеждат се следните медико-диагностични изследвания: Пълна кръвна картина (ПКК) – поне 8 показателя, Урина (химично изследване и седимент) на 7-, на 10-, на 13- и на 16-годишна възраст; Кръвна захар, Триглицериди, HDL-холестерол, LDL- холестерол – на 16-годишна възраст. НЗОК заплаща за здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти до две посещения до 6 месеца след изписване от лечебното заведение, като първото е в ранния неонатален период на новороденото до 7 дни след изписване от лечебното заведение. Здравните грижи включват: предоставяне на информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето на детето и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения; оценка от здравна гледна точка на средата, в която се отглежда детето и запознаване с рисковите фактори за заболявания и вредата от нездравословните навици в средата; даване на необходимата информация (консултиране) на родителите за рационално хранене на кърмачето, ползите от изключителното кърмене през първите шест месеца и продължителността на естественото хранене съгласно приетите норми, а при кърмачета на смесено и кърмачета на изкуствено хранене – на препоръки за подходящите адаптирани млека; даване на указания за правилния хигиенен режим за отглеждане и закаляване на детето; консултиране по въпроси за подобряване на родителските практики за отглеждане и възпитание на детето; при необходимост измерване, регистрация и оценяване на витални показатели, разпознаване на индикациите на застрашаващи живота състояния и предприемане на своевременни действия. За профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 61 430,8 хил. лв. за 2 356 467 бр. прегледи, на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – 69 135,1 хил. лв. за 1 995 127 бр. прегледи, а на изпълнителите на медико-диагностични дейности (МДД) – 2 704,1 хил. лв. За поставените 703 944 бр. имунизации на деца от 0 – 18 г. (в т.ч. Манту), извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума е 10 791,6 хил. лв. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 66 от 264 Достъпът до първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е гарантиран чрез задължението на изпълнителите на ПИМП да осигуряват постоянен денонощен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ по един от начините посочен в Наредба №9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности. За тази цел през 2024 г. са заплатени 18 355,6 хил. лв.*данните за денонощния достъп се отнасят за всички здравноосигурени лица (ЗОЛ), не само за децата. Посещение за осъществяване на здравни грижи за новородено до 6 месеца след изписване от лечебното заведение на изпълнителите на ПИМП през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 2,4 хил. лв. за 133 бр. прегледи. Заложените приоритетни направления и мерки в Плана за 2024 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) по направление „Профилактични прегледи за деца“ са спазени. Провеждането на профилактични прегледи и изследвания при децата по възрастови групи е с цел проследяване на физическото и психическо развитие на децата, както и ранно откриване на заболявания, което позволява взимането на своевременно мерки за тяхното лечение и предотвратяване на по-нататъшно им усложнение. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.2.5. Директна подкрепа за деца до 3-годишна възраст чрез предоставяне на ваучери за хранене от детски кухни Операцията се реализира в рамките на Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021 – 2027 година. Подпомагането се реализира на територията на цялата страна. По процедура „Детска кухня“ се предоставят ваучери за обедно детско хранене за деца от 10 месеца до тригодишна възраст от семейства, обект на социално подпомагане, с оглед насърчаване на рационален и здравословен хранителен режим. Фокусът е върху деца, които са обект на социално подпомагане – деца от домакинства с ниски доходи, деца с увреждания, деца, лишени от родителски грижи, деца, които живеят в лоши жилищни условия, в риск от изоставяне и др., за които не е осигурено хранене по друг ред. Осигуряването на храна от детските кухни е безвъзмездно за децата от целевите групи. Размерът на предвиденото финансиране е 7 153 272 лв. до 2025 г., като се очаква за същият период да бъдат подкрепени най-малко 5000 деца. През 2024 г. е осигурена подкрепа с ваучери за детска кухня на общо 954 деца на възраст от 10 месеца до 3 години от 28 общини. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 1.4.1. Закрила на децата от насилие, включително и насилие в интернет Предвид нарастващите случаи на сексуално посегателство над деца в онлайн пространството и рисковете и заплахите, произтичащи от тях, правителството на Република България изработи и прие с Решение на Министерския съвет Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.), която представлява своеобразна рамка за координация на действията. Усилията са насочени към създаване на бърз механизъм за взаимодействие с доставчиците на интернет услуги Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 67 от 264 1.4. Утвърждаване на семейството като базов компонент на обществото и насърчаване на родителите за отглеждане на децата в семейна среда за филтриране на противоправно съдържание. Направени са промени в Наказателния кодекс в посока към увеличаване на наказанията за извършени престъпления срещу онлайн сексуална експлоатация на деца и разпространение на порнографски материали в интернет. За осигуряване на защита на правата на децата в Република България и подкрепа на децата в риск свидетелства и подписаният Меморандум за разбирателство за сътрудничество между МВР и УНИЦЕФ, заедно с работен план към него за периода 2023 – 2024 г., който потвърждава ангажимента на институциите във връзка с превенцията и закрилата на децата от онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба. Основна цел на съвместната работа е гарантиране на правата на всички деца в Република България. ГДБОП си партнира с компетентните държавни институции и доставчици на хостинг услуги за сваляне при установяване на IP адреси от българското интернет пространство, като същите се докладват в съответната прокуратура и се предприемат действия за тяхното премахване, в т.ч. статии, публикации и мейли. Най-често престъпленията срещу деца в интернет са свързани с разпространението на порнография и педофилия във виртуалната среда и сексуална експлоатация. Прогнозата е, че проблемът с този вид престъпна дейност (сексуалната експлоатация на деца под различните и форми – детска порнография, детска проституция, сексуално робство, секс-туризъм и трафик на хора) ще се задълбочава. Обуславя се от факта, че уеб-сайтовете, съдържащи материали със сексуална експлоатация и насилие над деца, през последните години се е увеличил. Децата често стават жертва на онлайн сексуално изнудване, потенциална сексуална експлоатация или на кибертормоз. Служители от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) – МВР изпълняват функции на национален експерт за Република България по Европейската мултидисциплинарна платформа за сътрудничество, срещу заплахите от престъпността (EMPACT) за Европол по подприоритетна област „Онлайн сексуална експлоатация на деца“. Поддържат интернет страница htps://spasidete.bg, свързана със системата за филтрация на интернет страници, разпространяващи материали с детска сексуална експлоатация, включени в списъка на Интерпол “Worst of” на територията на Република България. Осъществяват взаимодействие с Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в САЩ (NECMEC), обмен и анализ на информация на постъпили доклади от доставчици на интернет услуги, свързани със сексуално насилие над деца (виртуално блудство и разпространение на порнографски материали с деца), в това число превантивни мерки за защитата на деца на територията на Република България и в чужбина. Служители на главната дирекция оказват съдействие в международни операции по постъпили сигнали от партньорски служби, свързани с български интернет потребители или чужди граждани, живущи на територията на страната. Взаимодействат активно с държавни и неправителствени организации, c предмет на дейност правата, принципите и мерките за закрила на децата – Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), УНИЦЕФ, Национален център за безопасен интернет и други. С цел повишаване на сигурността и безопасността на децата в интернет се осъществява сътрудничество с организации от правителствения и неправителствения сектор, сайтове за социални медии като Фейсбук, Туитър и др. При наличие на данни за престъпление от общ характер се предприемат незабавни действия за установяване, пресичане и документиране дейността на лица, извършващи сексуално насилие и експлоатация на деца онлайн. Извършва се 24/7 мониторинг на интернет трафика на Република България, като над 85% от него се филтрира за незаконно съдържание. Ограничава се както умишлен, Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 68 от 264 така и случаен достъп (особено от деца) на сайтове с порнографски материали. Блокират се сайтове и се пренасочват потребителите им към стоп страница с информация за законодателната рамка на престъплението. ГДБОП – МВР си взаимодейства с доставчиците на интернет услуги по създаване на бърз механизъм за филтриране на противоправното съдържание в интернет. Създадена е възможност за подаване на директен сигнал към ГДБОП на страници www.cybercrime.bg и www.gdbop.bg, администрирани от експерти в отдел „Киберпрестъпност“. Изпълняват се конкретни мерки за повишаване на обществената осведоменост (запознаване с рисковете и опасностите, които крие интернет) чрез превантивни и информационни кампании, срещи, обучения и семинари с ученици, родители и учители. Разискват се теми, свързани с безопасността в онлайн пространството, като през 2024 г. са проведени 97 лекции. Премахнати са 63 912 материала с незаконно съдържание, представляващи детска експлоатация. По сигнали на „Националния център за безопасен интернет“ и в резултат от ползотворното сътрудничество, от ГДБОП са свалени над 35 000 линка, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, хоствани на територията на Република България. През миналата годината служители са участвали в разработването на международен проект „Heroes“, чрез който ще бъде разработен софтуер за противодействие на сексуалната експлоатация на деца в интернет. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО С подкрепата на всички министри, органи за закрила на детето, ДАЗД организира и реализира Национална информационна кампания за превенция на насилието и злоупотребата с деца, която цели гарантиране правото на закрила от насилие на всички деца и особено на деца във висок риск от уязвимост, мобилизиране на общността и промяна в обществените нагласи. Националната кампания е под мотото „Бъди смел, бъди добър!“. Националната кампания за превенция на насилието и злоупотребата с деца е официално открита с пресконференция на 17 септември 2024 г. Дейностите в кампанията, реализирани в партньорство с отговорни министерства, институции и общините, са: детски конкурс за есе и фотография/колаж на тема срещу насилието на тема „Светът е по-добро място без насилие“; спортни активности на открито; засаждане на дърво във всяка една община с послание на децата срещу насилието и осветяване на знакови сгради в общините под наслов за борбата срещу насилието. На 30 септември 2024 г. с активното съдействие на общините и спортните клубове и организации са проведени спортни събития на територията на цялата страна. От ДАЗД са подсигурени специални обозначителни знаци за участващите деца и поощрителни символични награди. Реализирани са и дейности за засаждане на дърво във всяка община с послание на децата срещу насилието и осветяване на знакови сгради под наслов за борбата срещу насилието. Проведен е и детски конкурс за есе и фотография/колаж на тема срещу насилието на тема „Светът е по-добро място без насилие“ със 720 творби. Създадени са видеопослания от известни личности към деца за насилието и вредни последици, за добротата, които със съдействието на Столична община се излъчват в Метрополитен през месец декември 2024 г. При изпълнението на кампанията е отчетена голяма активност от стана на партньорите и децата. В дейностите се включиха около 15 720 деца и почти всички общини в Република България. МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 69 от 264 1.4.2. Подпомагане на децата на военнослужещите, загинали при или по повод изпълнение на военната служба по време на коледните и/или великденските празници и/или при откриване на учебната година, съвместно с фондация „Деца на Българската армия“ В изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 31.01.2024 г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на лицата по чл. 226з и чл. 298а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), на свое заседание №11 от 29.11.2024 г. Комисията по материално подпомагане при Министерството на отбраната отпусна допълнително еднократни помощи по случай коледните и новогодишни празници на 7 деца на военнослужещи, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, по 2500 лв. за всяко от тях, общо в размер на 17 500 лв. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.4.3. Проект „Кохортен анализ на брачността в България“ – 2023-2024 г., ръководител гл. ас. С. Моралийска-Николова На базата на периоден анализ на брачността е идентифицирана промяна в брачния модел в периода след 1990 г. в България и стартирането на процес на отлагане на сключването на първи брак за българските жени и мъже. В кохортен аспект въз основа на данните от последните три преброявания в Р България са изчислени вероятности за преход между основните брачни състояния по пол – неженен/а, женен/омъжена, вдовец/а, разведен/а. От изчислената матрица на вероятностите за преход са построени мултистатусни таблици на брачност за 2001, 2011, 2021 г. Те представляват историята на синтетична кохорта жени/мъже, каквато биха преживели при наблюдавания през съответната година модел на брачност и разводимост. В създадения мултистатусен модел на населението по семейно положение е отчетена смъртността. От мултистатусните таблици за брачност са извлечени обобщени показатели, характеризиращи режима на брачност в страната. Получените специфични данни за брачността от своя страна са в основата на изчисляването на редица неконвенционални показатели за процеса в кохортен аспект. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.1.1. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве в изпълнение на дейности по Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г. В 31 Здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве, разкрити във всички областни градове, лекари, психолози и социални работници осигуряват комплексното медицинско наблюдение на деца с увреждания и хронични заболявания, бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или наличие на хронични заболявания и увреждания. Чрез ЗКЦ се осигуряват здравно-информационни Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 70 от 264 Направление 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 2.1. Подобряване на грижите за репродуктивното здраве на жените и мъжете. Поддържане на добро здравно състояние на бременните жени и майките и здравно-обучителни дейности, специализирани консултации от медицински специалисти, домашни посещения на недоносени д еца до 1 година и на деца с увреждания и хронични заболявания, медицинска и психо- социална рехабилитация, включително превенция на изоставяне на деца. На здравно неосигурените бременни е осигурена възможност за допълнителни консултации при наличие на заболявания, възникнали по време на бременността, в т.ч. допълнителен преглед от специалист по акушерство и гинекология освен прегледът, по реда Наредба №26/2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. През 2024 г. са извършени 5701 медицински консултации и домашни посещения, от които 2456 консултации на деца с увреждания, хронични заболявания и недоносени деца; 3078 консултации при бременни жени и родилки. Извършени са 1219 допълнителни прегледа от специалист по акушерство и гинекология. Разходите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве са в рамките на утвърдения за 2024 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. Мярката е изпълнена. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.2. Осигуряване на медицински грижи за бременни и родилки. Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) – от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., се извършва от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист по „Акушерство и гинекология“, по желание на бременната, съгласно Приложение №12 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение №14 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Бременните жени имат право да направят личен избор кой лекар ще наблюдава бременността им, ще провежда прегледите им и ще назначава необходимите изследвания през периода на бременността. ОПЛ наблюдава бременните жени по програма „Майчино здравеопазване“ само при нормална бременност, а при рискова бременност наблюдението се провежда от лекар специалист по акушерство и гинекология. При рискова бременност (ако жената е над 35- или под 20-годишна възраст; или има кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус); или е бременна с риск от развитие на диабет: предишно раждане на едър плод, предишно мъртво раждане, семейна обремененост с диабет, предходящо нарушение на въглехидратния толеранс, раждане на дете с аномалии, наличие на глюкозурия-възраст над 25 години, повишена кр. захар над 6.5 ммол/л; или с друг риск, произтичащ от Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 71 от 264 външни фактори (обезитас, недохранване, фамилна обремененост, обременена акушерска анамнеза, проблеми от социално естество и др.), други външни фактори (йонизиращи лъчи, вибрации, медикаменти, контакт с причинители на инфекциозни заболявания, тежка работа и др.), наблюдението се извършва само от лекар със специалност по акушерство и гинекология. Жената има право да смени акушер-гинеколога, ако не е доволна от оказаната помощ, като за целта личният лекар издава необходимото медицинско направление. В наблюдението на бременността има задължителни лабораторни изследвания, които трябва да се извършат в различните срокове на бременността: пълна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, СУЕ); изследване на кръвна захар; урина (седимент, уробилиноген, кетони) – един път при първо посещение, и по един път в петия и осмия лунарен месец; определяне на кръвна група и Rh-фактор – един път – в I-ви триместър (или при първо посещение); изследване за сифилис и хепатит В (НвS Ag) и хепатит С /anti-HCV/, а при съгласие на бременната – и за HIV, ехографски преглед за фетална морфология – еднократно, както и акушерска ехография – 4 пъти за периода на бременността: един път – 4-10 г. с.; един път – 11-13+6 г. с.; един път – 18-23+6 г. с.; а при рискова бременност – на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии, а при жени под 20-годишна възраст и кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус), се назначава една допълнителна ехография. При бременни над 35-годишна възраст се извършва серумен скрининг за: -алфа- фетопротеин, -свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба. Извършват се изследвания на онкопрофилактична цитонамазка (назначава се от специалист по АГ); изследване на влагалищен секрет; периодични проследявания на сърдечната дейност на плода. Изследване за определяне на кръвна група и Rh фактор не се назначава, ако вече е определено по друг повод. В този случай кръвната група и Rh фактора се вписват в Картата за профилактика на бременността. За профилактични прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ на изпълнителите на ПИМП през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 47,8 хил. лв. за 1640 бр. прегледи, а на изпълнителите на СИМП – 7 908 хил. лв. за 278 940 бр. прегледи, а на изпълнителите на МДД – 5 333,6 хил. лв. За оказване на грижи за бременната от изпълнители на болнична медицинска помощ (БМП) през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 27 066,2 хил. лв., а за болнична медицинска помощ при раждане, независимо от срока на бременността и предлежанието на плода – 61 945,3 хил. лв. НЗОК чрез трансфери от Министерството на здравеопазването (МЗ) извършва заплащане на разходи за медицинска помощ на здравнонеосигурени жени за срока на бременността: съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), и в съответствие с чл. 19 от Наредба №26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Платената сума по това направление през 2024 г. е в размер на 13 969,5 хил. лв., която е разпределена, както следва: - За 6963 бр. профилактични специализирани АГ прегледи – 239,2 хил. лв.; - За 21 200 бр. профилактични изследвания – 139,4 хил. лв.; - За 3200 бр. по клинична пътека „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“ – 2 635,8 хил. лв.; - За 6830 бр. по клинична пътека „Раждане в болнична помощ“ – 10 955,1 хил. лв. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 72 от 264 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.3. Осигуряване на безплатна следродилна здравна помощ по въпросите на кърменето и здравното състояние на новородените През 2024 г. следродилната здравна помощ се осъществява съгласно Приложение №12 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение №14 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“ на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. По програма „Майчино здравеопазване“ се извършва рутинно послеродово наблюдение до 42-я ден след раждането, което включва: Общ преглед (в т.ч. оценка на психичен статус, измерване на артериално налягане); проследяване на инволуция на матката и кървене от гениталиите; мануално изследване не млечните жлези, проследяване на лактацията; промоция на кърменето (здравни съвети и обучение по въпросите на кърменето, правилното хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите) – два пъти: до 7-мия ден и след 30-тия ден от раждането. Извършват се следните медико-диагностични изследвания на: хемоглобин, хематокрит, диференциално броене на левкоцити, СУЕ, албумин и седимент в урината (еднократно). В болничната медицинска помощ НЗОК осигурява лечението на новородени във всички степени на недоносеност с или без прилагане на сърфактант и/или прилагане на механична вентилация – по клинични пътеки (КП), по които през 2024 г. са отчетени 32 046 бр. КП и заплатени от бюджета на НЗОК 91 541,5 хил. лв. Заплаща се и отделна КП №6 „Грижи за здраво новородено дете“, по която през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 21 857,6 хил. лв. за отчетени 27 491 бр. случая. По клинична процедура (КПр) №2 „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане“ през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 186,2 хил. лв. за 561 бр. случая. По КПр №5 „Дейности по осигуряване на лечение за новородени деца с вродени сърдечни малформации, претърпели сърдечна оперативна интервенция до навършване на 1-годишна възраст“, през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 584,1 хил. лв. за 460 бр. случая. Посочените в Плана за 2024 г. индикатори и резултата от тях показват, че изпълнението на алгоритъма по програма „Майчино здравеопазване“ позволява да се следи здравословното състояние на бременната жена, развитието на плода във всеки един етап от лунарните месеци на бременността, както и да се констатират още вътреутробно евентуални здравословни проблеми на плода и съответно да се предприемат своевременни мерки, като се назначават допълнителни прегледи и изследвания извън програмата. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 73 от 264 2.1.4. Профилактика на онкологичните заболявания на репродуктивната система при жените и мъжете и профилактика на ротавирусните гастроентерити (РГЕ) Националната здравноосигурителна каса заплаща имунологични лекарствени продукти по национални програми по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗЗ и дейностите по поставянето им – до размер, финансиран чрез трансфер от МЗ за съответните национални програми, както следва: - 72,3 хил. лв. за приложени 7750 бр. профилактични ваксини срещу рак на маточната шийка (РМШ), осигуряващи изпълнението на Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021 – 2024 г., приета с Решение на Министерския съвет на Република България. - 577,6 хил. лв. за приложени 63 991 бр. профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити, осигуряващи изпълнението на Националната програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити в Република България 2022 – 2025 г., приета с Решение №455 от 7 юли 2022 г. на Министерския съвет на Република България. Платените средства от бюджета на Министерството на здравеопазването през 2024 г. за лекарствените продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗЗ за тези две национални програми са в размер на 2 893,4 хил. лв. Прилагането на имунологични лекарствени продукти – профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити и рака на маточната шийка, спомага при борбата с разпространението на ротавирусните инфекции и папилома вируса. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.5. НЗОК заплаща за осъществяване на пренатална диагностика В програма „Майчино здравеопазване“ се включват изследвания, с които се установяват заболявания на майката, които впоследствие биха предизвикали аномалии на плода. НЗОК заплаща медико-диагностичното изследване „серумен скрининг” за алфа- фетопротеин и свободен бета-хорионгонадотропин за оценка на риск от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба. Изследването се прави при рискова бременност на жени над 35-годишна възраст. Заплатените суми са 86,3 хил. лв. (изследвания с код 10.14 и 10.15). ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 2.3.1.1. Предприемане на ефективни мерки за намаляване на ранните бракове През 2024 година на Националната телефонна линия за деца 116111 са идентифицирани и регистрирани 2452 сигнала за деца в риск. При 96 от консултациите Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 74 от 264 2.2. Насърчаване и развитие на семейното планиране 2.3. Значително намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца, неприпознати от бащата 2.3.1. Осъществяване на превантивни и последващи мерки за намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца и регистрираните сигнали е идентифициран риск от ранно съпружеско съжителство, при 91 – риск от ранно майчинство, при 52 – риск от неправомерно задържане, основно на непълнолетни момичета. Сигналите с риск от сексуално насилие са 121. При 42 от сигналите има риск от трафик, а при 76 – риск от трудова експлоатация, при 115 – риск от просия. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Ранните съжителства са форма на насилие върху детето и крият сериозен риск от неглижиране на нужди и потребности, злоупотреби и социално изключване; ранното раждане крие негативни емоционални, социални и здравни последици както за майката, така и за детето. Новородените и техните малолетни и непълнолетни майки са в риск от социално изключване и изолация, в риск от изоставяне, неглижиране, злоупотреба, поради липса на зрялост, на умения, знания и мотивация за добро родителстване. В своята дейност служителите на отдели „Закрила на детето“ (ОЗД) към ДСП се ръководят от принципите за закрила на детето и гарантират неговите права и интереси. При постъпил сигнал за риск от ранно съпружеско съжителство се прилагат мерките за закрила разписани в ЗЗДет. и задължително се сезира Районната прокуратура, която е компетентния орган за произнасяне относно наличието или не на данни за образуване на наказателно производство. ОЗД към ДСП работят съвместно с други институции – Министерство на вътрешните работи, Районна прокуратура, община, здравни и учебни заведения и проследяват развитието на всеки конкретен случай до навършване на пълнолетие на майката, с цел превенция на предстоящи рискове. При наличие на условия, които могат да доведат до определен риск за детето в бъдеще, се предлагат възможности за ползване на социална услуга в общността. В тези случаи водещият случая социален работник издава направление за ползване на такава. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.4.1. Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г. Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021 – 2025 г. е приета с Решение №594 на Министерския съвет от 12.08.2021 година: • Задържане на разпространението на ХИВ сред общото население – под 1%: Към 31.12.2024 г. в България са регистрирани общо 4 561 лица с ХИВ инфекция. През 2024 г. броят на новорегистрираните случаи на ХИВ е 284. • Задържане на разпространението на ХИВ сред младите хора на възраст 15 – 24 години – под 1%: Осигурява се адекватна и качествена диагностика на ХИВ и сексуално предавани инфекции всяка година. Диагностиката е безплатна, в Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (КАБКИС) към Регионалните здравни инспекции, за всеки гражданин, независимо от здравноосигурителния статус. • Брой функциониращи КАБКИС: На територията на страната функционират 19 кабинета за анонимно, безплатно, доброволно консултиране и изследване за ХИВ в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 75 от 264 2.4. Превенция и лечение на инфекции на репродуктивните органи и ограничаване на риска от разпространение на ХИВ/СПИН в страната Велико Търново, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол. • Брой лица, получили консултиране и изследване и узнали своя резултат в КАБКИС: 9037 лица са получили безплатно консултиране и изследване за ХИВ и са узнали резултата си. • Брой ХИВ-позитивни лица, регистрирани за проследяване и обхванати с медицинско обслужване в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН: На територията на страната функционират 5 клиники/отделения за лечение на пациенти с ХИВ инфекция, разкрити към следните лечебни заведения: СБАЛИПБ „Проф. д-р Иван Киров“ гр. София, УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, УМБАЛ „Проф. д-р Георги Странски“ гр. Плевен, УМБАЛ „Света Марина“, гр. Варна и УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора. Общо 2639 ХИВ серопозитивни лица са регистрирани за проследяване и лечение през 2024 г. • Брой пациенти с ХИВ/СПИН, които получават антиретровирусна терапия: Броят на пациентите на съвременна антиретровирусна терапия (АРТ) към 31.12.2024 г. е 2464. Лечението е осигурено със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването, като то е безплатно независимо от здравноосигурителния статус на пациентите. • Брой лица от уязвимите групи, достигнати с нископрагови здравни и социални услуги: През 2024 г. са достигнати 1403 лица от уязвимите групи с помощта на 3 неправителствени организации, като от тях 411 са получили изследване за ХИВ, 373 са изследвани за Сифилис, 411 лица са изследвани за Хепатит С, 372 лица са получили изследване за Хепатит Б, а 78 лица са получили услугата „Водене на случай“, прилагаща се при лица с потвърден положителен резултат за ХИВ в особен риск. В рамките на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в Република България 2021 – 2025 г. продължава да се провежда ежегодно Национална АНТИСПИН кампания в 4 етапа: по повод 14 февруари – Денят на влюбените, по повод Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН, лятна АНТИСПИН кампания и по повод 1 декември – Световния ден за борба срещу СПИН бе проведена информационна кампания и бяха предоставени услуги по безплатно, доброволно и анонимно консултиране и изследване на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в КАБКИС. В цялата страна дейностите през различните етапи на кампанията се осъществяват от РЗИ и КАБКИС в сътрудничество с доброволците на Българския младежки червен кръст (БМЧК). По Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИ в Република България 2021 – 2025 г. разходите са в рамките на утвърдения за 2024 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.2. Прилагане на обучителни модули и реализиране на кампании по проблеми, свързани с репродуктивното здраве, превенцията на HIV/СПИН и превенция на сексуално-рисковото поведение Една от основните дейности, мотивираща поколения доброволци на Българския младежки червен кръст (БМЧК) и залегнала в мисията на организацията, е Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 76 от 264 разпространението на информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. В тази връзка бяха проведени различни обучителни модули и обучения по темите превенция на репродуктивните заболявания и сексуално-рисково поведение. Чрез широкото им популяризиране в социалните мрежи и официалните електронни страници на БЧК и БМЧК, бе повишена информираността на младите хора и обществото по тези проблеми, както и бе отчетена необходимостта от подобряване на достъпа до достоверна здравна информация. През 2024 г. доброволците на Българския младежки червен кръст проведоха 183 презентации и ателиета, свързани с репродуктивното здраве и превенция на сексуално- рисковото поведение, чрез които достигнаха до над 14 000 ученици в цялата страна. През 2024 г. са проведени 43 обучения и са обучени 912 доброволци по традиционни за организацията теми, като превенция на ХИВ/СПИН и репродуктивно здраве. Разработените онлайн курсове в платформата на БЧК осигуряват достъп на всеки човек до достоверна и структурирана информация, в удобно време, съобразено с натовареността на обучението в училище и в ежедневието. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.3. Провеждане на информационни кампании за борба със стигмата върху хора, живеещи с HIV/СПИН През 2024 г. са проведени 133 информационни кампании. Чрез различни мероприятия, кампании и инициативи по темите превенция на HIV/СПИН и сексуално- рисково поведение са достигнати над 62 500 души. Чрез реализирането на тези кампании и популяризирането им в социалните мрежи, ефективно и по интерактивен начин се разпространява информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. Едни от най-масовите информационни кампании, които обединяват мнозинството от клубовете на БМЧК в цялата страна, са АНТИСПИН кампаниите по повод 14-ти февруари (Ден на влюбените), Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (всяка трета неделя на месец май) и 1 декември (Световен ден за борба с ХИВ/СПИН). Основната цел на тези информационни кампании е по оригинален и атрактивен начин да насърчават отговорното и безопасно сексуално поведение, да промотират анонимното и безплатно консултиране и изследване за ХИВ, и да се борят с нетолерантното отношение и дискриминацията към хората, живеещи с ХИВ/СПИН. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 77 от 264 Направление 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението. 3.1. Повишаване на демографската информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.1. Изпълнение на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021 – 2025 г. • Намаляване на заболяемостта от туберкулоза през 2024 г. под 18 на 100 000 население: В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза – от 39,1 на 100 000 през 2006 г. до 13,5 на 100 000 през 2024 г. • Задържане на относителния дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване над 85%: След 2023 г. относителният дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване е под 85%. Вероятна причина за това е пандемията от COVID-19 и свързаната с нея реорганизация на здравната система. През 2024 г. относителният дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване е 75,3%. Функционират 28 регионални лечебни заведения, които отговарят за превенция, диагностика, лечение и контрол на туберкулозата. Функционира един сектор за лечение на пациентите с мултирезистентна туберкулоза. Министерство на здравеопазването осигурява диагностикуми и консумативи за диагностика на туберкулоза на 33 микробиологични лаборатории в страната. В България са въведени и бързи тестове за диагностика на туберкулоза и рифампицин резистентна туберкулоза (Real Time PCR тестове за бързо откриване на MTB комплекс и резистентност към Рифампицин-GenExpert), което допринася за своевременно започване на лечението и ограничаване на разпространение на това заболяване. • Брой обхванати контактни лица с химиопрофилактика Броят на обхванати контактни лица с химиопрофилактика през 2024 г. е 2280 лица. • Брой на случаите на туберкулоза от групите във висок риск След приключване на процедурата за избор на изпълнители на дейности по превенция на туберкулоза сред рисковите групи във връзка с изпълнението на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата са сключени договори със 7 организации, които изпълняват дейности в 15 области на страната. В изпълнение на тях от групите с висок риск през 2024 г. са достигнати общо 6050 лица. По Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България разходите са в рамките на утвърдения за 2024 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.2. Оптимизиране на дейностите включени в Наредба №9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 78 от 264 Направление 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. 4.1. Подобряване на стандарта и качеството на живот С промени от 2024 г. в Наредба №9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Национална здравноосигурителна каса, се разшири обхватът на пакета от здравни дейности за новородените деца като се създаде правна възможност за включване на медицински специалисти от индивидуална или групова практика за здравни грижи чрез договор с амбулатория за първична медицинска помощ в домашните посещения на новородените до 6 месеца след изписване от лечебното заведение. С промените в пакета се включиха и нови видове медико-диагностични изследвания в обхвата на медицинските специалности „Клинична лаборатория“ и „Обща и клинична патология“. По този начин е осигурена достъпна и надеждна оценка на бъбречната функция при пациенти с намалена бъбречна функция, създадена е възможност за по-ранна и точна диагностика на рак на маточната шийка. В пакета са включени и нови високоспециализирани дейности за извършване на имуноцитохимично изследване на биоптат и за извършване на ДНК анализ за пациенти с хематологични заболявания. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.3. Оптимизиране на дейностите предоставяни по реда на Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията През 2024 г. с промените на Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията са създадени нормативни предпоставки за по-добро диспансерно наблюдение и за проследяване на ефекта от прилаганото лечение на пациенти с хронични кардиологични заболявания и шест редки заболявания (вроден хиперинсулинизъм, вродена генерализирана липодистрофия, остра чернодробна порфирия, транстиретин- свързана амилоидоза с нормална последователност и първична хипероксалурия). Разширени са възрастовите граници за скрининг за рак на простатата при мъжете и за рак на гърдата при жените в обхвата на профилактичните прегледи. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.1.4. Кампания „КОД – Отговорни заедно” В рамките на сключено споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) – МВР и Съюза на пивоварите в Република България на 17.04.2024 г., в лятното кино на гр. Ямбол е проведено спортно мероприятие, част от дългосрочната превантивна кампания „КОД – Отговорни заедно“ срещу зависимостите сред деца под 18-годишна възраст. В мероприятието е взето участие от 70 деца от пет учебни заведения от област Ямбол, както и 30 деца от същите училища, които са представили различни музикални и танцови изпълнения. На събитието са присъствали служители от ГДНП, областна дирекция на МВР (ОДМВР) Ямбол, областният управител на Ямбол, изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България, началникът на Регионално управление на образованието в гр. Ямбол, представители на общините Елхово, Стралджа и Тунджа. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.1.5. Национална превантивна кампания „Предпазване на младите хора от престъпление“ Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 79 от 264 През учебната 2023/2024 г. Националната превантивна програма „Предпазване на младите хора от престъпления“ (Програмата) е реализирана в общо 202 училища на територията на градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Търговище и Шумен. На представяне на темите са присъствали около 8400 ученици и техните учители. Беседите са предизвикали интерес и активност от страна на учениците. От учебната 2024/2025 г. Програмата се провежда на територията на цялата страна и обхваща всички областни градове. Тъй като учебната година все още не е приключила, към момента не може да бъде предоставена информация за броя на участващите училища и ученици. В програмата са включени следните теми: „Превенция на трафик на хора“ – презентирани от служители на Местните комисии за борба с трафика на хора; „Превенция на употребата на наркотични вещества“ (установени в практиката начини за склоняване към употреба на наркотични вещества и участие в схеми за разпространението им) – представена от служители на Превантивно-информационните центрове по проблемите на наркоманиите; „Превенция на престъпления против собствеността“ – презентирана от служител на съответната ОДМВР; „Превенция на престъпления и виктимизация с използване на информационни и комуникационни технологии“ – представена от служители на ГДБОП. МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 4.1.6. Създаване на организация за провеждането на задължителен годишен профилактичен медицински преглед на военнослужещите, курсантите във висшите военни училища и резервистите на активна служба, и периодичен медицински преглед на цивилните служители в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия Провеждането на задължителен годишен профилактичен медицински преглед на военнослужещите, курсантите във висшите военни училища и резервистите на активна служба се осъществява съгласно разпоредбите на Наредба №Н-6 от 13 февруари 2018 г. за военномедицинската експертиза, издадена от МО. Годишният профилактичен медицински преглед се извършва въз основа на обективен преглед, изследвания и обобщени данни от прегледа за работа при здравословни и безопасни условия на труд, друга медицинска документация и подписана декларация от военнослужещия /резервиста за здравословното му/й състояние за периода от предишния годишен профилактичен медицински преглед. Извършват се и допълнителни ежегодни изследвания съгласно разпоредбите на нормативната уредба за профилактика на заболяванията. Всички данни от годишния профилактичен медицински преглед се отразяват в протокол по образец, който се съхранява в служебното дело на военнослужещите за целия срок на службата. Годишният профилактичен медицински преглед се извършва в период, който се обявява ежегодно с нарочна заповед на министъра на отбраната – за 2024 г. дейността е била организирана с МЗ №ОХ- 774/16.08.2024 г. Провеждането на периодичен медицински преглед на цивилните служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се осъществява съгласно разпоредбите на Наредба №Н-8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министерството на здравеопазването. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 80 от 264 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.7. Един път годишно на здравноосигурените лица се провежда профилактичен преглед от общопрактикуващ лекар Профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст през 2024 г. се извършват съгласно Приложение №12 към НРД за МД 2023 – 2025 г., Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. С цел профилактиката на социално-значими и приоритетни за страната заболявания при лица над 18 години, ОПЛ формира следните групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване: лица с рискови фактори за развитие на сърдечно- съдови заболявания, лица с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на простатата, лица с рисков фактор затлъстяване, лица с рисков фактор тютюнопушене. За формиране на групите от лица с рискови фактори за развитие на заболяване, ОПЛ попълва „Карта за оценка на рисковите фактори за развитие на заболяване“, включена в медицинския софтуер на лекаря, осъществил прегледа, изготвена по образец съгласно Приложение №4 към Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. Лекарите със специалност „Вътрешни болести“, „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ извършват профилактика на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване. При формиране в определена рискова група, на здравноосигурените лица се провеждат необходимите изследвания и/или консултации със специалист по профила на заболяването за уточняване на диагнозата и определяне на лечение. За профилактични прегледи на лица над 18-годишна възраст на изпълнителите на ПИМП през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 96 985,8 хил. лв. за 2 583 331 бр. отчетени годишни профилактични прегледи на лица над 18 г. За поставяне на имунизации на лица над 18-годишна възраст, извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума за 2024 г. е 2 672,4 хил. лв. за 175 401 бр. отчетени имунизации. За профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване, извършвани от изпълнители на СИМП, през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 9,4 хил. лв., а за МДД – 58,2 хил. лв. Заложените приоритетни мерки от страна на НЗОК в Плана за 2024 г. по направление „Профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване“ са спазени през 2024 г., като целта е ранно откриване и диагностициране на различни здравни увреждания и болести, за да бъдат избегнати нежелани усложнения и хронични заболявания. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 81 от 264 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.8. Осигуряване на физикални и рехабилитационни мероприятия на лица след претърпяно заболяване или хирургическа интервенция, както и палиативни грижи и грижа за лица във вегетативно състояние Националната здравноосигурителна каса заплаща за физиотерапия в извънболничната и в болничната помощ – палиативни грижи за онкологично болни, в състояние на будна кома и др. За физиотерапия, извършена от лекари в специализираната извънболнична медицинска помощ заплатените през 2024 г. средства са в размер 98 933,5 хил. лв., за физиотерапия и рехабилитация в болничната медицинска помощ – 118,090,8 хил. лв., а за палиативни грижи и болни в състояние на кома – 3 831,0 хил. лв. Физикална и рехабилитационна медицина В извънболничната медицинска помощ необходимостта от рехабилитационни мероприятия за здравноосигурените лица се установява от лекар специалист и/или от общопрактикуващия (личния) лекар, като лечението се извършва по предписан от лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ физиотерапевтичен курс на лечение. Това е от съществено значение и за хората след претърпяно заболяване или хирургическа интервенция, с цел постигане на максимален терапевтичен ефект и превенция на по-нататъшни увреждания. За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, което включва: първоначален преглед на лекаря специалист по физикална и рехабилитационна медицина, оценка на обективното състояние на пациента, назначени видове и брой процедури общо до 20 в курс от група 1 и/или 2 или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури. За физиотерапия в извънболничната медицинска помощ през 2024 г. са заплатени средства за извършването на 10 606 329 бр. физиотерапевтични прегледа (първични и заключителни). НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.9. Осигуряване на достоен и качествен живот на пациентите със заболявания За медицински изделия (МИ), предназначени за заболявания, включени в списъка на наредбата, съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), прилагани в извънболничната медицинска помощ – тест-ленти за измерване на кръвна захар, сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата, медицински изделия за прилагане с инсулинова помпа при лица със захарен диабет тип 1, изделия за стомирано болни, медицински изделия за пациенти с Булозна епидермолиза и интермитентни катетри са заплатени 46 859 479,00 лв. Броят на медицинските изделия, включени в списъка на НЗОК за извънболничната медицинска помощ към 31.12.2024 г. е 586 бр. медицински изделия. Броят на пациентите, възползвали се от медицински изделия в извънболничната помощ през 2024 г. e 59 845 здравноосигурени лица. Списъкът на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК включва общо 43 бр. диетични храни за домашно лечение. През Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 82 от 264 2024 г. НЗОК е заплатила общо 3 851 347 лв. за диетични храни за специални медицински цели за 2133 пациенти. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ 4.1.10. Поддържане на високи стандарти за качеството на храни През 2024 г. обектите, одобрени да произвеждат храни по стандарти, изготвени по предложение и с участието на браншовите организации, представители на висши учебни заведения, на научните среди и експерти от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), са както следва: • По утвърден стандарт „Стара планина“ (за месни заготовки и месни продукти) – 88 бр.; • По утвърден стандарт „България“ (за брашно бяло, добруджа и типово и хляб бял, добруджа и типов) – 103 бр.; • По браншови стандарт „Лютеница“ – 14 бр.; • По браншови стандарт за „Рафинирано слънчогледово масло“ – 6 бр.; • За производство на млечни продукти по Български държавен стандарт – 65 бр. Проверките в тези обекти се извършват регулярно, съгласно оценката на риска, и се предприемат действия по компетентност от съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия са позиционирани производствените предприятия. За да гарантира правото на потребителите да получават пълна и вярна информация за храните, които закупуват и консумират, и в изпълнение на разпоредбите на Регламент (ЕС) №1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, БАБХ организира и извършва контрол на предлаганите на пазара млечни продукти за нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и за съответствие по физикохимични показатели, съгласно технологична документация (ТД) на производителя, чрез лабораторно изпитване на взети проби млечни продукти от търговска мрежа. Пробовземането се извършва с участието на Комисия за защита на потребителите, браншовите организации на млекопреработвателите, Асоциация „Активни потребители“, сдружение „За достъпна и качествена храна“. В периода януари – декември 2024 г. от търговска мрежа са взети 143 проби млечни продукти, които са изпитани за наличие на немлечни мазнини и за съответствие по физикохимични показатели съгласно ТД на производителя. При направените изпитвания като несъответстващи са установени 32 млечни продукта. При една проба е установено влагане на немлечни киселини, в три от пробите не се изолира мазнина, а при останалите 28 проби се отчитат отклонения спрямо зададените в технологичната документация на производителя физикохимични показатели. За установените несъответствия Българската агенция по безопасност на храните е предприела необходимите действия по компетентност към бизнес-операторите, производители на млечни продукти. Българската агенция по безопасност на храните извършва официален контрол по реда на чл. 25, ал. 3 – 6 и чл. 25а, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) за употребата на термини и означения за биологичен метод на производство в търговска мрежа за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Извършваният официален Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 83 от 264 контрол е в съответствие със Стандартна оперативна процедура СОП КХ-24, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. През 2024 г. са извършени 462 планови инспекции за констатиране на съответствието на употребата на термини и означения за биологичен метод на производство, от които: в обекти за търговия на едро – 55, в обекти за търговия на дребно – 378, в общински пазари – 18 и в обекти за преработка – 16. Извършени са 408 проверки на пратки при внос от трети страни на биологични продукти и продукти, произведени в преход. Взети са 49 проби и е допуснат внос на 407 пратки като биологични продукти. Една пратка сушени кайсии в количество от 1500 кг с произход Република Турция не е допусната за свободно обръщение в страната като биологична и конвенционална продукция поради констатирани наличия на пестициди над допустимите норми за консумация от човека. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ 4.1.11. Увеличаване на дела на потребление на българските храни със защитени наименования, произвеждани на територията на Република България, с използване на български суровини Българската агенция по безопасност на храните е определена като компетентен орган за контрол по чл. 38 на Регламент (ЕС) №2024/1143 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни и чл. 25а на ЗПООПЗПЕС. Агенцията извършва официален контрол за използването на регистрирани наименования (защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер) за описание на пуснат на пазара продукт. За 2024 г. са извършени 28 бр. проверки в млекопреработвателни предприятия, подали заявления за вписване в Европейския регистър на Защитените наименования за произход и Защитените географски указания на Защитено наименование за произход (ЗНП) „Българско кисело мляко“ и на Защитено наименование за произход (ЗНП) „Българско бяло саламурено сирене“. В регистъра на производителите на ЗНП „Българско кисело мляко“ са вписани 25 бр. бизнес оператори, а в регистъра на производителите на ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ са вписани 18 бр. бизнес оператори. Контролът за съответствие на употребата на наименования и символи на храни със защитени географски указания, защитени наименования за произход (ЗНП) и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ) се извършва в обекти за производство и търговия с храни и като обхваща вноса, износа, съхранението, транспорта, търговията, нарязването, преопаковането, етикетирането и продажбата или доставката до краен потребител. В съответствие с утвърдената Стандартна оперативна процедура, в която са определени критериите за оценка на риска и честотата на извършване на проверките, контролът е насочен приоритетно към обекти, в чиято дейност има потенциален риск от несъответствие с изискванията на законодателството към храните със ЗНП/ЗГУ/ХТСХ за потребителите или други оператори по веригата на разпространение. През 2024 г. са извършени общо 581 проверки за съответствие на употребата на наименования и символи на храни със ЗГУ, ЗНП и ХТСХ в обекти за производство, търговия на едро и дребно с храни и заведения за обществено хранене. От тях 83 проверки са в млекопреработвателни предприятия за спазване изискванията на Регламент (ЕС) №2024/1143 по отношение на неправомерната употреба при износ за трети страни на сирене „Фета“, което е със защитено наименование за произход. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 84 от 264 При 120 от проверките не е установено предлагане на храни с регистрирани наименования. При извършените проверки по официален контрол на храни с регистрирани наименования, произведени в България, са обхванати ХТСХ – „Филе Елена“, „Кайзерован врат Тракия“, „Луканка Панагюрска“, „Пастърма Говежда“ и „Роле Трапезица“, от храните със ЗГУ – „Горнооряховски суджук“, а от тези със ЗНП – „Българско бяло сaламурено сирене“, „Българско кисело мляко“. Всички установени български производители на храни с регистрирани наименования използват правомерно наименованията ЗНП, ЗГУ и ХТСХ и са включени в регистрите на производителите на защитени храни, които са достъпни на интернет- страницата на Министерството на земеделието и храните. През 2024 г. са извършени проверки за съответствие употребата на наименования и символи на храни с произход Европейски съюз (EС). Всички проверени храни с произход ЕС са включени в Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания и Регистър на храните с традиционно специфичен характер в системата eAmbrosia – регистърът на географските означения на ЕС: https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/food-safety-and-quality/certification/quality- labels/geographical-indications-register/. Предлаганите на пазара храни с регистрирани наименования са етикетирани съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №1169/2011 относно предоставяне на информация на потребителите за храните и Регламент (ЕС) №2024/1143 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. На всички проверени продукти има съответния графичен символ на общността и наименованието на продукта е разположено в същото зрително поле. За постъпилите през 2024 г. сигнали за неправомерна употреба на храни с регистрирани наименования са предприети административни мерки, като са издадени пет предписания с определени конкретни срокове за отстраняване на констатираните несъответствия, които са изпълнени в срок. Съставени са шест акта за установяване на административни нарушения (АУАН) и е издадено едно Разпореждане за забрана. НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ 4.2.1. Парични помощи за профилактика и рехабилитация по Кодекса за социално осигуряване (КСО) Осигурените за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест лица имат право на парични помощ за профилактика и рехабилитация от средствата на ДОО. Право на тази помощ имат и лицата, които получават лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и срокът на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл. Всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определят средства, които да се разходват за тази дейност по условия и ред, регламентирани в Наредба №1 от 13 февруари 2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. За 2024 г. бяха планирани средства в размер на 32,5 млн. лв. За осъществяване на дейността по профилактика и рехабилитация на осигурените лица през 2024 г. НОИ е сключил договори с 21 юридически лица за 50 изпълнители на Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 85 от 264 4.2. Ускоряване на повишаването на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве дейността. Размерът на паричната помощ за едно лице през 2024 г. включва средствата за не повече от 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, нощувки и частична парична помощ за хранене. През 2024 г. в заведенията за профилактика и рехабилитация са преминали 41 552 лица, като през 2023 г. те са били 42 880 лица. Средният разход за едно лице през 2024 г. е в размер на 582,48 лв., докато през 2023 г. е бил 505,17 лв. Изразходваните средства за дейността по профилактика и рехабилитация от бюджета на ДОО за 2024 г. са 24 203,0 хил. лв. В допълнение към тази сума, по сключени договори с бюджетни организации за изпълнение на дейността по профилактика и рехабилитация през 2024 г. са изразходвани 2 423,4 хил. лв. От лицата, провели профилактика и рехабилитация, с най-голям относителен дял са тези със заболявания на опорно-двигателния апарат (74,3% от всички участници в програмата) и на периферната нервна система (23,0%). НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.2.2. Диспансерно наблюдение в извънболничната и в болничната помощ През 2024 година диспансерното наблюдение в извънболничната помощ се осъществява по алгоритмите, заложени в Приложение №8 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“ и по Приложение №13 към НРД за МД 2023 – 2025 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“. За прегледи по диспансерно наблюдение на здравноосигурени лица с едно или с повече заболявания, извършвани от изпълнители на ПИМП, през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 145 044,9 хил. лв., а от изпълнители на СИМП – 15 715 хил. лв. Сумите за МДД изследвания по повод диспансерно наблюдение са 28 836,1 хил. лв. От 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на пациенти с кожно-венерически заболявания и с психически заболявания се осъществяват в съответствие с Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и на Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. За комплексно диспансерно (амбулаторно наблюдение) на лица с психични и кожно-венерически заболявания през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 342 хил. лв., а чрез трансфери от МЗ – допълнително още 13 940 лв. За диспансерно наблюдение на пациенти със: злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания, муковисцидоза или възпалителни полиатропатии и спондилопатии, осъществявано от изпълнители на БМП, през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 22 113,1 хил. лв. Заплащаните от НЗОК дейности по диспансеризация при заболявания осигуряват качествен и достоен живот на пациентите. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.2.3. Поставяне на медицински изделия в условията на болнична медицинска помощ За медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на клиничните пътеки, Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 86 от 264 клинични/амбулаторни процедури през 2024 г. НЗОК е заплатила сума в размер на 189 085 779 ,00 лв. Към 31.12.2024 г. в лечебните заведения са вложени 121 176 бр. медицински изделия. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.3.1.1. Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030 г.) В изпълнение на заложените в Стратегията цели за осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, по оперативна цел „Осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми“, през 2024 г. с 21 броя мобилни кабинети са извършени 19 300 прегледи и 1680 изследвания в 15 области на страната: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Софийска област и Ямбол. С мобилните кабинети за обща практика са прегледани 725 деца, от тях – извършени 393 имунизации, 525 реимунизации на деца на възраст от 0 до 18 години, с непълен имунизационен статус, съгласно Националния имунизационен календар; 1680 лабораторни изследвания; 260 флуорографски прегледи; 421 гинекологични прегледи; 570 педиатрични прегледи; 290 мамографски прегледи и 284 ехографски прегледи. Здравните медиатори се финансират със средства от държавния бюджет, като делегирана от държавата дейност. За 2024 г. са осигурени средства за 332 щата здравни медиатори, спрямо 322 щата за 2023 г. Новите здравни медиатори са назначени в общините: Аксаково, Благоевград, Брезово, Карлово, Котел, Криводол, Николаево, Пазарджик, Петрич, Разград, Суворово, и Търговище. Общини, които за първи път назначават здравни медиатори са: Брезово (област Пловдив) и Суворово (област Варна). Съгласно утвърдения в чл. 9, ал. 1 от Наредба №1 от 19 август 2020 г. за изискванията за дейността на здравния медиатор формуляр за отчет, през 2024 г. основни постижения и резултати, постигнати от здравните медиатори са обобщени в шест основни направления: 1. Съдействие на общопрактикуващи лекари: 1.1. Планови имунизационни кампании сред деца – 18 215 и сред възрастни – 3087 лица; 1.2. Профилактични прегледи сред деца – 13 583 и сред възрастни – 8939 лица. 2. Съдействие на РЗИ: 2.1. Планови имунизации и имунизационни кампании сред деца – 2780 и сред възрастни – 520 лица. 3. Съдействие на лекари по дентална медицина: 3.1. Профилактични и/или лечебни дейности – общо 1026 бр.; 3.2. Профилактични програми – общо 548 бр. 4. Подпомагане достъпа до медицинска помощ: Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 87 от 264 4.3. Намаляване на общата смъртност 4.3.1. Подобряване на лечебно-диагностичното и разширяване на профилактично-превантивното здравно медицинско обслужване на населението. Акцентиране върху дейностите по промоцията и профилактиката 4.1. Консултация – 89 874 бр.; 4.2. Попълване на документи – 8582 бр.; 4.3. Следване на процедури – 8370 бр.; 4.4. Съпровождане до здравни институции – 13 276 бр.; 4.5. Възстановяване на здравноосигурителни права – 1686 бр.; 4.6. Патронаж – 19 211 бр. 5. Дейности по промоция на здраве – здравно-информационни кампании: 5.1. Превенция на инфекциозни заболявания чрез хигиена – 4451 бр.; 5.2. Семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве – 2289 бр.; 5.3. Брой разпространение на здравно-образователни материали – 67 626 бр.; 5.4. Съвместна работа с РЗИ и други институции, участие в обучения, семинари – 11 667 бр. 6. Дейности по решаване на комплексни казуси: 6.1. Консултации – 62 318 бр.; 6.2. Попълване на документи – 44 853 бр.; 6.3. Следване на процедури – 7734 бр.; 6.4. Съпровождане до социални институции – 8314 бр.; 6.5. Патронаж – 12 476 бр. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.3.1.2. Профилактични прегледи и изследвания на здравноосигурени лица над 18- годишна възраст. През периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. профилактичните прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст се извършват съгласно изискванията на Приложение №12 към НРД за МД 2023 – 2025 г., Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Всички здравноосигурени лица над 18-годишна възраст – жени и мъже, ежегодно имат право на един задължителен профилактичен преглед. Той се осъществява от общопрактикуващия (личния) лекар и включва: анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри), измерване на артериално налягане, електрокардиограма (ЕКГ) и изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH. Останалите изследвания, включени в обема на профилактичния преглед, са в зависимост от възрастовата група, в която лицата попадат: - от 20 до 65-годишна възраст (жени и мъже) – назначават се: Пълна кръвна картина (ПКК), АСАТ, АЛАТ, креатинин, урина (химично изследване и седимент), пикочна киселина – веднъж на 5 години; определяне на повърхностен антиген на хепатит В (HbsAg) с бърз тест, определяне на антитела срещу хепатит С (anti-HCV) с бърз тест – на 40-, 45-, 50-, 55- и 60-годишна възраст. - жени ≥ 30-годишна възраст – мануално изследване на млечни жлези – ежегодно; - жени от 30- до 50-годишна възраст – ехографско изследване на млечни жлези – веднъж на 2 години; - жени от 30- до 40-годишна възраст – изследване на онкопрофилактична цитонамазка – ежегодно, а след две негативни цитонамазки – веднъж на 3 години; гинекологичен статус, с вземане и изпращане на материал за цитонамазка – осъществява Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 88 от 264 се от лекар специалист по акушерство и гинекология – ежегодно, а след две негативни цитонамазки – веднъж на 3 години; - мъже ≥ 40-годишна възраст и жени ≥ 50 години – изследване на триглицериди; общ холестерол и HDL-холестерол и оценка на СС риск по SCORE системата за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН); LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, при които не се извършва оценка на СС риск по SCORE системата и не е изследван в рамките на диспансерното наблюдение) – веднъж на 5 години; - мъже ≥ 45-годишна възраст – PSA – общ и свободен – ежегодно; - жени от 45- до 69-годишна възраст включително – мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години; за жени на и над 70-годишна възраст – веднъж на 3 години. - над 65-годишна възраст (жени и мъже): ПКК – ежегодно за календарна година; триглицериди – един път на 5 години; общ холестерол, HDL за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) – един път на 5 години; LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН) – един път на 5 години. Съгласно заложените изисквания на Наредба №8 за профилактични прегледи на лица над 18-годишна на изпълнителите на ПИМП през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени са заплатени 96 985,8 хил. лв. за 2 583 331 бр. отчетени годишни профилактични прегледи на лица над 18 г., а за изпълнение на изискваните при профилактиката изследвания на изпълнителите на МДД са заплатени 66 381,8 хил. лв. За поставяне на имунизации на лица над 18-годишна възраст, извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума за 2024 г. е 2 672,4 хил. лв. за 175 401 бр. отчетени имунизации. За профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване, извършвани от изпълнители на СИМП, през 2024 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 9,4 хил. лв., а за МДД – 58,2 хил. лв. През 2024 г. НЗОК чрез трансфери от МЗ е заплатила лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им от изпълнители на ПИМП в изпълнение на Национална програма за подобряване на ваксино-профилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65-годишна възраст 2023 – 2026 г., приета с Решение №65/26.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, за определени по програмата целеви групи – лица на и над 65-годишна възраст. През 2024 г. са заплатени 2 893,4 хил. лв. за 328,3 бр. приложени ваксини против сезон грип. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.3.1.3. Заплащане на лекарствени продукти НЗОК заплаща изцяло или частично лекарствени продукти за домашно лечение. Реимбурсираната от НЗОК сума за лекарствени продукти за домашно лечение за 2024 г. е в размер на 1 375 048 107 хил. лв. Финансовите средства, които НЗОК е заплатила за лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти, прилагани при лечение на животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции на пациенти с вродени коагулопатии, извън стойността на оказваните медицински услуги, за 2024 г. са в размер на 1 384 491 491 хил. лв. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 89 от 264 МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 4.3.1.4. Целогодишна програма за профилактика срещу рака на гърдата на МО, реализираща се от ВМА-София и Сдружение на жените военнослужещи (СЖВ) Профилактиката срещу рака на гърдата се осъществява съгласно разпоредбите на вече цитираната Наредба №Н-8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министерството на здравеопазването и продължава целогодишно. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.3.2.1. Ограничаване на пътнотранспортния травматизъм За ограничаване на пътнотранспортния травматизъм през 2024 г. са реализирани повече от 50 акции, кампании и специализирани полицейски операции (СПО), традиционни на ГДНП, както и със съдействието на партньори: От Плана на превантивните национални кампании за безопасност на движението по пътищата проведените акции са: за националните празници; „Абитуриенти“; „Ваканция! Да пазим живота на децата на пътя!“; „Безопасно лято“; „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“; „Пешеходци в безопасност“; „Безопасен превоз на деца – в столчета или с колани и на задната седалка“; „Пресичаме безопасно“, осигуряване безопасността на децата на 1 юни; Дни на безопасността на пътя на Европейската мрежа на службите на пътна полиция (ROADPOL) „Зима“, Студентския празник, Коледа, Нова година и други. Проведени са 14 СПО по календара на ROADPOL за: контрол над товарни автомобили и автобуси; засилени проверки за използването на обезопасителни средства по време на пътуване от водачите и пътниците в превозните средства; 24 часа скорост- маратон; контрол на водачите на МПС за шофиране след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; ограничаване влиянието на разсейването на водачите по време на движение; „Зима“ със Съюза на българските автомобилисти (СБА); „Най-добър млад шофьор на България“ на СБА; шампионатите по приложно колоездене на Националното движение по приложно колоездене „Младежта за безопасност на движението“ към СБА; Десети конкурс за реализирани инициативи в областта на пътната безопасност с награди от Фондация „Годишни награди за пътна безопасност“ – 22.02.2024 г.; Ден на безопасността на движението по пътищата (БДП) – 29 юни и участие в инициативата на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) за връчване на вторите годишни награди „Регионални и местни инициатива и подкрепа на БДП“; Национално състезание по БДП, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН), Национална ученическа викторина по БДП „Да пазим децата на пътя!“, организирана от МОН, Националният дворец на децата (НДД) и СБА; „Посланията на есенния лист“ на НДД; социална мотокампания на електронно издание ВММ „Ние сме хора, не „донори“ и отбелязване на Деня в памет на загиналите мотористи и в подкрепа на пострадалите мотоциклетисти; „Пресичам безопасно с ТЕДИ“ на Тимбарк; Световният ден за възпоменание на жертвите от ПТП в третата неделя на ноември по решение на Генералната асамблея на ООН; социално- отговорна кампания на „Каменица“ АД „Алкохолът е лош шофьор“; „Безопасно лято“ с радио „Веселина“ и Пътна полиция. Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012 – 2030 г.) стр. 90 от 264 4.3.2. Мерки за намаляване на пътнотранспортните произшествия Проведени са беседи по безопасност на движението по пътищата по инициатива на Българската федерация по тенис – проект на Българския национален тенис център. Допълнително е взето участие в следните кампании: в гр. Мизия в празник на града с изнасяне на беседа по БДП на открито с деца, управляващи тротинетки; в събитие за пътна безопасност „Всички заедно за живот“, организирано от фондация „Стефан Стефанов“ в гр. Банкя; в Кръгла маса на „24 часа“; в