Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници

Проект! Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 35, 56 и 100 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 38 и 91 от 2018 г., бр. 41 и 65 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 42 и 102 от 2022 г., бр. 11, 54, 86 и 106 от 2023 г., бр. 14, 47 и 67 от 2025 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 10: „10. въвеждане на мерки и при необходимост на схеми за подпомагане и мерки за улесняване използването на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, позволяващи производството и потреблението на такава електрическа енергия в съответствие с националната цел по чл. 12, ал. 1 и с член 4, буква а), точка 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 328/1 от 21 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1999“;” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При разработването на схеми за подпомагане и на технически спецификации към документации за участие в обществени поръчки се посочват техническите изисквания, включително приложими стандарти, на които следва да отговарят съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници. Когато съществуват хармонизирани и/или европейски стандарти, установени от европейските организации по стандартизация, съгласно правото на Европейския съюз, техническите изисквания се посочват при съобразяване с тези стандарти.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Обобщена информация за мерките по ал. 2, т. 10 се представя с докладите за напредъка и актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.” § 2. Член 3а се изменя така: „Чл. 3а. При определянето на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от биомаса се отчитат: 1 1. необходимостта от намаляване на неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие, околната среда и климата; 2. нуждите на пазара на суровини за биомаса; 3. приоритетният ред на отпадъците, включително изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци съгласно чл. 6 от Закона за управление на отпадъците.” § 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „като осигурява изготвянето на споразумения за изпълнението им съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните“. 2. В ал. 3 думите „Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 328/1 от 21 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1999“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1999“. § 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. разработват и прилагат механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната информация от икономическите оператори по чл. 40 относно изпълнение на изискванията на чл. 37а и на критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, съгласно наредбата по чл. 44, ал. 1, относно възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива;“ б) в т. 2 думите „биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса“ се заменят с „възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива“; в) точка 3 се изменя така: „3. организират подаването на информация в база данни на Европейския съюз за: а) сделките и за критериите за устойчивост на газообразните и течните горива от биомаса и рециклираните въглеродни горива, включително за техните емисии на парникови газове в рамките на цялостния им жизнен цикъл; б) проверка на изпълнението на задължението на доставчиците на горива по чл. 12, ал. 8; 2 в) сделките и характеристиките за устойчивост, както и данни за емисиите на парникови газове от горивата до точката на взаимосвързаната газова инфраструктура в случай, че системата за масов баланс се допълни със система за издаването на гаранции за произход за подаваните газообразни горива към взаимосвързаната газова инфраструктура на Европейския съюз; г) подаването и изтеглянето на газообразни горива от възобновяеми източници, както и за предоставянето на подкрепа за производство на конкретни партиди гориво, включително за вида на схемите за подпомагане, ако е приложимо.” 2. В ал. 3 се създава т. 6: „6. възможностите за многоцелево използване на съответната зона, включително съвместяване на проектите за енергия от възобновяеми източници.“ 3. В ал. 5: а) в основния текст след думата „зоните“ се добавя „които трябва да са достатъчно хомогенни и“; б) в т. 3 накрая се добавя „и върху други дейности, които вече се извършват в зоната“. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Правилата по предходното изречение следва да бъдат насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда. Спазването на тези правила и прилагането на подходящи смекчаващи мерки при развитието на отделните проекти води до презумпцията, че проектите не са в нарушение на тези разпоредби, без да се засягат чл. 31 и чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие и чл. 81 от Закона за опазване на околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва да предотвратяват в най- голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитените видове от приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на ефективността и въздействието им, и незабавно да се предприемат необходимите действия при установяване на неефективност на мерките за смекчаване, дори и когато са били обект на предварително тестване.“ 5. В ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „като в процедурите по извършването им се гарантира участието на обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана“; 6. Алинеи 8 и 9 се отменят. 7. Създават се ал. 11 - 13: 3 „(11) В плана по ал. 2 се съдържа и обяснение на оценката, извършена за определяне на всяка приоритетна зона въз основа на критериите по ал. 4 и 5, както и за определяне на подходящите смекчаващи мерки. (12) Размерът на приоритетните зони се определя с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони. При вземането на решения относно размера на приоритетните зони компетентните органи по ал. 2 се стремят да гарантират, че зоните допринасят за постигането на целите, определени в този закон. (13) Планът по ал. 2 се публикува на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката.“ § 5. Създават се чл. 5в – 5д: „Чл. 5в. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осигурява изпълнението на индикативната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сгради, като: 1. разработва, хармонизира с правото на Европейския съюз и въвежда технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сгради за увеличаване на дела на електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и на енергията от възобновяеми източници, която постъпва от съответната мрежа; 2. разработва схеми за подпомагане на използването на енергията от възобновяеми източници в сгради. (2) Техническите правила и норми по ал. 1, т. 1 могат да включват мерки за значително увеличаване на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, развитието на общности за възобновяема енергия, въвеждането на системи за съхранението на енергия на място, интелигентно и двупосочно зареждане и оптимизация на потреблението. Мерките могат да са в комбинация с мерки за повишаване на енергийната ефективност при комбинираното производство на енергия и с мерки, които при основни ремонти на сгради водят до увеличаване на сградите с близко до нулево потребление на енергия и на сградите, които надхвърлят изискванията за минималните енергийни характеристики, предвидени в наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност. Чл. 5г. За осигуряване изпълнението на определения в чл. 12, ал. 9 дял на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели и за предвиденото в чл. 12, ал. 11 увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор индустрия, при провеждане на държавната политика в областта на икономиката и индустрията министърът на икономиката и индустрията предлага мерки и разработва схеми за подпомагане за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията, в т.ч. мерки за насърчаване участието в програми за обучение за придобиване на професионална квалификация от представители на малки и средни предприятия и самостоятелно заетите лица в областта на енергията от възобновяеми източници. 4 Чл. 5д. (1) За осигуряване изпълнението на определените в чл. 12, ал. 1, ал. 8 и ал. 12 цели за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и за дял на възобновяеми горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт, министърът на транспорта и съобщенията предлага мерки и разработва схеми за подпомагане за: 1. използването на биогорива, биогорива от ново поколение и биогаз тип “А” и тип “Б” и електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива; 2. развитието на устойчива транспортна инфраструктура. (2) Министърът на транспорта и съобщенията разработва схема за задължения за доставчиците на горива, с която се осигурява изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт, осигурява прилагането й и осъществява контрол по изпълнението й. (3) Мерките по ал. 1 могат да включват при необходимост финансови стимули, осигурени по европейски схеми и механизми за подпомагане.” § 6. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 6 се изменя така: „6. изготвя оценка на регулаторните и административните препятствия пред дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, която включва и оценка за намаляването на финансовите рискове, по- специално чрез използване на кредитни гаранции;“ б) създава се нова т. 7: „7. предприема, съответно предлага мерки за отстраняване на неоснователните препятствия, установени с оценката по т. 6, в това число във връзка с процедурите за издаване на разрешения и с разработването на необходимата инфраструктура за пренос, разпределение и съхранение, включително съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и за улесняване изпълнението на споразумения за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници;“ в) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9. 2. Създава се ал. 3: „(3) При разработването на мерките по ал. 1, т. 7 се взема предвид допълнителната електрическа енергия от възобновяеми източници, необходима за задоволяване на търсенето в сектор транспорт, сектор индустрия, сектор сгради и сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и за производството на възобновяеми горива от небиологичен произход.“ § 7. В чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 18: 5 „18. разработва методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България, при отчитане на чл. 38б от Закона за енергетиката;“ 2. Създава се т. 19: „19. ежегодно изчислява и публикува в срок до 30 юни данните за остатъчния енергиен микс на Република България;“ 3. Досегашната т. 18 става т. 20. § 8. В чл. 10, ал. 1 т. 10 се изменя така: „10. ежегодни информационни и обучителни кампании сред населението на съответната община за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително на индивидуални системи за използването им, биогаз, зелен водород и възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта, както и мерки за насърчаване участието на гражданите и местните общности в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.” § 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 9: „9. да спазват принципа „енергийната ефективност на първо място“.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление предприемат мерки, за да осигурят, че сградите за обществено обслужване изпълняват ролята на образец за постигане целите на този закон по отношение на дела на използваната енергия от възобновяеми източници в съответствие със Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане. Това задължение може да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване използването на покривите на такива сгради или сгради със смесено предназначение, включително за обществено обслужване, от трети лица за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.“ § 10. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думите „енергия за охлаждане“ се поставя запетая и се добавя „сектор индустрия”. 2. В ал. 5 думите „както и на горивата от биомаса“ се заменят с „както и на газообразните и твърди горива от биомаса“. 3. Алинеи 6 и 7 се изменят така: „(6) За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане се увеличава съответно с най-малко 0,8 и 1,1 процентни пункта средно за година за съответния период, изчислен 6 въз основа на постигнатия през 2020 г. дял на енергията от възобновяеми източници в този сектор. В допълнение към минималното годишно увеличение Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България се предвиждат мерки за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане за периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., съответно с 0,7 и 0,4 процентни пункта. (7) Увеличението по ал. 6 се осигурява чрез увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи с индикативните 2,2 процентни пункта средно за година, изчислен за периодите 2021 — 2030 г., като се започне от дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи през 2020 г. Необходимите за тази цел мерки се предвиждат в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.“ 4. В ал. 8 думите „е най-малко 14 на сто“ се заменят с думите „е най-малко 29 на сто“. 5. Създават се ал. 9 – 16: „(9) Индикативната национална цел за не по-малко от 49 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сгради през 2030 г. се определя в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. При изчисляването на количеството енергия от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сгради се отчита енергията от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и енергията от възобновяеми източници, постъпваща от съответната мрежа. (10) Делът на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели, е най-малко 42 на сто от количеството водород, използвано за крайни енергийни и неенергийни цели в сектор индустрия за периода до 2030 г. и 60 на сто за периода от 2030 г. до 2035 г. (11) За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно и неенергийно потребление в сектор индустрия се увеличава с индикативните поне 1,6 процентни пункта средно за година за съответния период. (12) Делът на възобновяемите горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт е най-малко 1,2 на сто, считано от 2030 г. (13) За насърчаване на иновациите и внедряването на нови технологии се определя индикативна цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници от най-малко 5 на сто от въведените нови мощности, които използват енергия от възобновяеми източници до 2030 г. (14) След предоставяне на информация на Европейската комисия, електрическата енергия от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, може да бъде отчитана към годишното увеличение, посочено в ал. 7. В този случай прогнозираното количество електрическа енергия от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, се включва в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. 7 Количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, се включва и в доклада за напредъка. (15) При необходимост от промяна на целите, свързани с използване на енергията от възобновяеми източници, с оглед отчитане на общите цели за всички държави членки, предвидени в правото на Европейския съюз и/или поради промени в правото на Европейския съюз, включително залагане на нови и/или промени в параметрите на вече заложени цели, промяната се извършва чрез актуализация в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. (16) Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България съдържа дългосрочни предвиждания за намаляване на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, които включват: 1. оценка на потенциала за енергия от възобновяеми източници и за използването на отпадна топлина и студ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, разработена в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място”; 2. възможни технологии за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане в промишлеността и в домакинствата; 3. определяне на етапни цели и мерки за увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и, когато е целесъобразно, използването на отпадна топлина и студ чрез районни отоплителни и охладителни системи.” § 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При изчисляване на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта потреблението на: 1. биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ е най- малко едно на сто през 2025 г.; 2. биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход, е най–малко 5,5 на сто през 2030 г., от които делът на възобновяемите горива от небиологичен произход е най-малко един процентен пункт през 2030 г.“. 2. Създава се алинея 1а: „(1а) Определеният минимален дял по ал. 1 може да бъде увеличен при изменение на списъка със суровините за производство на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ и биогаз за транспорта.“ 3. В алинея 2 думите „и възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, когато те се използват като междинни продукти за производството на конвенционални горива“ се заличават. 4. Създава се алинея 2а: 8 „(2а) При изчисляването на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта и за целите на ал. 1 се счита, че делът на енергията, доставена в морския транспорт, не надвишава 13 на сто от брутното крайно потребление на енергия в страната до 31 декември 2030 г.“ 5. В ал. 6 след думата „горивата“ се добавя „и електрическата енергия“. § 12. В чл. 15 се създават алинеи 6 - 7: „(6) Министърът на енергетиката съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните осигурява в срок до 31 декември 2030 г. изготвянето на споразумения за изпълнението на поне два съвместни проекта за производство на енергия от възобновяеми източници с една или повече държави членки. (7) При изготвянето на споразумение за изпълнението на съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници се вземат предвид всички разходи и ползи от изпълнението на съответния съвместен проект. § 13. В чл. 16 ал. 3 се изменя така: „(3) Министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите по чл. 14, за проектите по чл. 15, за съвместните схеми и за споразуменията с други държави членки за изпълнение на съвместни проекти, включително за датата, на която се очаква тези проекти да започнат да се осъществяват, при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.“ § 14. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „3. присъединяване от операторите на районни отоплителни и охладителни системи с топлинна мощност над 25 MW на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ, които са трети страни, или присъединяване и закупуване на топлина и студ, произведени от възобновяеми източници, и отпадна топлина и студ от доставчици, които са трети страни, въз основа на недискриминационни критерии и при спазване условията на Закона за енергетиката и на наредбата по чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно в следните случаи: а) за задоволяване потребностите на нови клиенти; б) за подмяна на съществуващите мощности за производство на топлинна енергия или енергия за охлаждане; в) за разширяване на съществуващите мощности за производство на топлинна енергия или енергия за охлаждане.“. 9 б) в т. 4 след думите „възобновяеми източници в сгради“ се поставя запетая и се добавя „присъединяване на сгради към ефективни районни отоплителни и охладителни системи“; в) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „включително улесняване и подпомагане използването на технологии за съхранение на топлинна енергия в системите за отопление и охлаждане“; г) създават се т. 7 - 9: „7. улесняване и подпомагане на създаването на районни мрежи за пренос и разпределение на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници в общности за възобновяема енергия; 8. създаване при необходимост на рамка за координация между операторите на районни отоплителни и охладителни системи и потенциалните източници на отпадна топлина и студ в сектор индустрия и в сектор услуги, за улесняване използването на отпадна топлина и студ. Тази рамка за координация следва да осигури сътрудничество за използването на отпадна топлина и студ между: а) оператори на районни отоплителни и охладителни системи; б) предприятия от сектор индустрия и сектор услуги, генериращи отпадна топлина и студ, които могат да бъдат оползотворени по рентабилен начин чрез районни отоплителни и охладителни системи, като например центрове за данни, промишлени предприятия, големи търговски сгради, съоръжения за съхранение на енергия и обществен транспорт; в) органите на местното самоуправление, отговорни за планирането и одобряването на енергийна инфраструктура; г) представители на научната общност, работещи върху най-новите съвременни районни отоплителни и охладителни системи; д) общности за възобновяема енергия, които произвеждат топлинна енергия и енергия за охлаждане. 9. други мерки с равностоен ефект, включително схеми за подпомагане или други финансови стимули, които допринасят за насърчаване използването на оборудване за отопление и охлаждане чрез възобновяеми енергийни източници и разработването на енергийни мрежи, предоставящи енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане за сградите и за промишлеността.“ 2. Създават се нови ал. 4 и 5 „(4) Оператор на районна отоплителна или охладителна система може да откаже да присъедини и да закупува топлинна енергия или енергия за охлаждане от доставчик, който е трета страна, в някой от следните случаи: а) системата не разполага с необходимия капацитет, поради закупуването на други доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ; б) топлинната енергия или енергията за охлаждане не отговаря на техническите параметри, необходими за присъединяване и гарантиране на надеждната и безопасна 10 експлоатация на районната отоплителна и охладителна система в съответствие със Закона за енергетиката и наредбата по чл. 125, ал. 3 от него; в) операторът може да докаже, че предоставянето на достъп би довело до прекомерно увеличение на цената на топлинната енергия или енергията за охлаждане за крайните клиенти в сравнение с цената на използвания основен източник на топлоснабдяване и централизирано охлаждане, с която възобновяемият източник или отпадната топлина и студ ще се конкурират; г) системата на оператора представлява ефективна районна отоплителна и охладителна система. (5) В случай на отказ по ал. 4 операторът информира Комисията за енергийно и водно регулиране за причините за отказа, както и за условията и мерките, които би трябвало да бъдат приложени от оператора, за да стане възможно присъединяването. В случай на необоснован отказ Комисията за енергийно и водно регулиране дава на оператора задължителни указания.“ 3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7. § 15. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) При изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се предвижда използването на минимални нива на енергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, както и на енергия от възобновяеми източници, постъпваща от съответната мрежа, когато това е икономически, технически и функционално осъществимо, както и в съответствие с наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност. (2) Изпълнението на изискванията на ал. 1 се осигурява чрез: 1. въвеждането на отоплителни и охладителни системи и съоръжения, използващи енергия от възобновяеми източници; 2. въвеждането на интелигентни отоплителни и охладителни системи и съоръжения, използващи електрическа енергия от възобновяеми източници, които могат да включват интелигентно управление на енергийното потребление в съответната сграда; 3. оборудване за слънчева енергия; 4. термопомпи и геотермални системи.” 2. В ал. 3 думите „техническата възможност и икономическата целесъобразност” се заменят с думите „икономическата, техническата и функционалната осъществимост”. 3. В ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за материалите, които се използват изключително за военни цели.“ 11 § 16. В чл. 21, ал. 1 думите „и геотермални системи“ се заменят с „геотермални системи, съоръжения за съхранение на енергия и зарядни точки на електрически превозни средства“. § 17. В чл. 22, ал. 10 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и до шест месеца, ако тези обекти, инсталации или съоръжения са в приоритетна зона;“ 2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно до една година, ако обектът е в приоритетна зона;”. § 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думите „Гаранция за произход се издава на производител“ се добавя „и общност за възобновяема енергия“. б) в т. 3 се създава б. „д“: „д) всякакъв друг вид газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход.“ 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Когато производител получава финансово подпомагане от схеми за подпомагане на производство на енергия от възобновяеми източници, предвидени в този закон, Закона за енергетиката или чрез фондове за финансиране на Европейския съюз, с изключение на случаите, в които това подпомагане е предоставено в рамките на тръжна процедура, производителят заявява издаването на гаранции за произход за произведената енергия и ги прехвърля на съответния доставчик или краен клиент, закупил даденото количество енергия, без допълнително плащане, с изключение на таксите за издаването и прехвърлянето на гаранциите за произход, заплатени от производителя на АУЕР съгласно тарифата по чл. 75, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. След като бъдат прехвърлени, гаранциите се отменят и служат за доказване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния състав на доставчика или на крайния клиент.“ 3. Създават се ал. 12 и 13: „(12) Производител на енергия от възобновяеми източници, който е сключил дългосрочно споразумение за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, заявява издаването и прехвърлянето на гаранцията за произход на физическото или юридическо лице, което е страна по дългосрочното споразумение. (13) Когато при доставка на биогаз или зелен водород от газоразпределителна мрежа за водород или природен газ, включително газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход и биометан, от доставчика се изисква да докаже на крайните клиенти дела или количеството енергия от възобновяеми източници в своя енергиен микс, доставчикът използва гаранции за произход, с изключение на дела в неговия енергиен микс, съответстващ на недокументирани и/или нерегистрирани търговски оферти, ако има такива, за които доставчикът може да използва остатъчния енергиен 12 микс. Когато краен клиент потребява газ от мрежа за водород или природен газ, включително газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход и биометан, както е показано в търговската оферта на доставчика, отменените гаранции за произход отговарят на съответните характеристики на газоразпределителната мрежа.“ § 19. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) основният текст се изменя така: „(1) Производството и потреблението на възобновяеми горива и рециклирани горива в транспорта се насърчава чрез:”; б) създава се нова т. 9: „9. въвеждане на схема за задължения за доставчиците на горива за изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт по чл. 12, ал. 8;“ в) създава се т. 10: „10. прилагане на механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт за изпълнение на задължението на доставчиците на горива по чл. 12, ал. 8.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Схеми за подпомагане за потреблението на енергия от биогорива и горива от биомаса, включително течни горива от биомаса, се предоставят само когато не се нарушава принципът дървесната биомаса да се използва според нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност, съгласно следния ред на приоритетност: а) продукти от дървесина; б) удължаване на срока на експлоатация на продуктите от дървесина; в) повторна употреба; г) рециклиране; д) производство на енергия от биомаса; е) обезвреждане.” 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Не се предоставя финансова подкрепа за производство на енергия от: 1. дървесни трупи, фурнирни трупи, промишлена обла дървесина, пъни и корени; 2. изгаряне на отпадъци, освен ако са спазени задълженията за разделно събиране на отпадъците, съгласно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“ 4. Създава се ал. 5: 13 „(5) Финансова подкрепа за производството на електрическа енергия от горскостопанска биомаса в енергийни обекти за производство на електрическа енергия не се предоставя и не се подновява, освен ако: 1. електрическата енергия е произведена в регион, посочен в териториалните планове за справедлив преход, изготвени в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (OB, L 231/1 от 30 юни 2021 г.) и отговаря на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове, или, 2. електрическата енергия от биомаса е произведена чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид и отговаря на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове, или, 3. електрическата енергия е произведена в отдалечен регион съгласно чл. 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, C 326/47 от 26.10.2012 г.), за ограничен период и с цел постепенно намаляване във възможно най-голяма степен на използването на горскостопанската биомаса, без да се засяга достъпът до безопасна и сигурна енергия.“ § 20. Създават се чл. 36а и чл. 36б: „Чл. 36а. (1) За изпълнение на задължението на доставчиците на горива по чл. 12, ал. 8 се въвежда схема за задължения за доставчиците на горива, с която се определят: 1. количеството горива и електрическа енергия, които се потребяват в сектор транспорт; 2. процентното нарастване за всяка следваща година на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт, определено въз основа на годишното увеличение на енергията от възобновяеми източници за периода 2021-2030 г. в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България; 3. индивидуалните годишни цели за енергия от възобновяеми източници на доставчиците на горива за периода 2025-2030 г., определени въз основа на доставените от тях количества газообразни и течни горива от нефтен произход, природен газ и електрическа енергия за сектор транспорт за предходната календарна година; 4. възможностите за изпълнението на индивидуалната годишна цел от доставчиците на горива, в т.ч. чрез кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници; 5. обхват, начин и период за докладване на информацията от доставчиците на горива. (2) При изпълнение на индивидуалната годишна цел всеки доставчик на горива се съобразява със следните гранични стойности: 1. дял до 7 на сто на количествата доставени биогорива, произведени от хранителни и фуражни култури на количествата горива от индивидуалната годишна цел; 2. дял до 1,7 на сто на биогоривата от ново поколение и биогаза за транспорта от суровини тип „Б“ на количествата горива от индивидуалната годишна цел. 14 (3) Количеството гориво, което надвишава граничните стойности по ал. 2, не се отчита за изпълнението на индивидуална годишна цел и се приспада от количествата горива, отчетени от доставчика на горива за изпълнението на индивидуалната му годишна цел. (4) За изпълнението на индивидуалните годишни цели доставчиците на горива могат да отчитат само биогоривата, биогоривата от ново поколение и биогаза за транспорта от суровини тип „А“, биогоривата от ново поколение и биогаза за транспорта от суровини тип „Б“, възобновяемите горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива, които отговарят на изискванията по чл. 37а и на критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1. (5) При неизпълнение на изискванията по чл. 4, количеството гориво се счита за произведено от изкопаеми горива и се прибавя към количеството гориво, въз основа на което се определя индивидуалната годишна цел на доставчика за следващата година. (6) Количеството биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта, възобновяеми горива от небиологичен произход и електрическата енергия от възобновяеми източници за железопътния транспорт, биогорива от ново поколение и биогаза за транспорта от суровини тип „А“ във въздушния транспорт и морския транспорт се преизчисляват въз основа на изискванията, определени в наредбата по чл. 13, ал. 7. (7) Министерството на транспорта и съобщенията изготвя и публикува на интернет страницата си списък на доставчиците на горива и индивидуалните им годишни цели. (8) Списъкът по ал. 8 се изготвя въз основа на подадена от всеки доставчик информация за количествата горива и електрическа енергия, в т. ч. биогоривата, биогоривата от ново поколение и биогаза за транспорта от суровини тип „А“ и/или тип „Б”, възобновяемите горива от небиологичен произход, рециклираните въглеродни горива, и/или електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която са доставили за предходната изминала година. (9) Доставчик на горива, който през дадена година е надвишил определената му индивидуална цел, може да използва количеството енергия от възобновяеми източници, което се получава като разлика между отчетеното количество енергия от възобновяеми източници и индивидуалната му годишна цел за доказване изпълнението на годишната си индивидуална цел за следваща година в периода от 2026 до 2030 г. (10) Условията и редът за определяне на изискванията за схемата за задължения за доставчиците на горива се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Чл. 36б. (1) Издаването и обмена на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт се извършва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. (2) Механизмът за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт се разработва при отчитане на следното: 1. механизмът се създава и прилага на територията на страната; 15 2. кредитът се издава на оператор на публично достъпна електрическа зарядна точка въз основа на представени данни за измерено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, която се използва за зареждане на електрическо превозно средство в пътния транспорт; 3. кредитът може да се използва от доставчик на горива за изпълнение на индивидуалната му годишна цел, определена в съответствие с наредбата по ал. 4; 4. кредитът се издава за стандартно количество електрическа енергия от 1 kWh със срок на валидност 12 месеца; 5. определяне на изисквания към операторите на публично достъпни електрически зарядни точки за измерване на количеството електрическа енергия от възобновяеми източници. (3) Издаването и обмена на кредити се извършва по електронен път, като всеки кредит се вписва в електронния регистър на кредити, който се създава и поддържа от АУЕР. За издаването и обмена на кредити се събират такси, съгласно тарифата по чл. 75, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. (4) Условията и редът за прилагане на механизма по ал. 2, за вписването в регистъра по ал. 3 и за издаването и обмена на кредити се определят с наредба на министъра на енергетиката. (5) На вписване в регистъра по ал. 3 подлежат операторите на публично достъпни електрически зарядни точки, които през предходната календарна година са предоставили повече от 50 000 kWh електрическа енергия за зареждането на електрически превозни средства“ § 21. Чл. 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се отчитат за целите, посочени в ал. 2, само при условие, че отговарят на съответните критерии за устойчивост и/или критерии за намаление на емисиите на парникови газове, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1. (2) При условията на ал. 1 енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се отчитат за: 1. постигане на целите по чл. 12, ал. 1 и ал. 6 - 13 и чл. 13, ал. 1; 2. определяне на степента на съответствие със задълженията за енергия от възобновяеми източници, включително със задълженията, установени в чл. 12, ал. 1, 8 и 12 и чл. 13, ал. 1 и 1а, чл. 36а и чл. 36б; 3. съответствие с условията за получаване на финансова подкрепа за потреблението на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.“ § 22. Създава се чл. 37а: Чл. 37а. (1) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, които се отчитат за целите по чл. 37, трябва да отговарят само на съответните критерии за намаление на емисиите на 16 парникови газове, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1. На тези критерии и изисквания трябва да отговарят и отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. (2) Критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1, не се прилагат за електрическата енергия, топлинната енергия и енергия за охлаждане, произведена от твърди битови отпадъци. (3) Газообразните и твърдите горива от биомаса следва да отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени с наредбата по чл. 44, реда на ал. 1, ако се използват: 1. в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от или равна на 7,5 MW - за твърдите горива от биомаса; 2. в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от или равна на 2 MW - за газообразните горива от биомаса; 3. в инсталации за производство на газообразни горива от биомаса със следния среден дебит на биометан: а) над 200 кубични метра еквивалент на метан/час при стандартни условия на температура и налягане, а именно - 0° C и 1 bar атмосферно налягане; б) ако биогазът e съставен от смес от метан и други негорими газове, за дебита на метан под стойността, получена при преизчисляване на посочения в точка 1 праг, пропорционално на обемния дял на метана в сместа. (4) Електрическата енергия, произведена от газообразни и твърди горива от биомаса, се отчита за целите по чл. 37, само когато отговаря на едно или повече от следните изисквания: 1. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност до 50 MW; 2. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност от 50 MW до 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е спазено нивото на енергийна ефективност за най-добрите налични техники, определено в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 212/1 от 17 август 2017 г.); 3. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност над 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е достигнат най-малко 36 на сто нетен електрически коефициент на полезно действие; 4. произведена е от инсталация на биомаса, в която се прилага улавяне и съхранение на въглероден диоксид. 17 (5) За целите по чл. 37 инсталациите, произвеждащи само електрическа енергия, се вземат предвид, само когато не използват изкопаеми горива като основно гориво и само когато не съществува разходоефективен потенциал за прилагането на високоефективна комбинирана технология за производство на енергия според оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а“ от Закона за енергетиката. (6) За целите по чл. 37, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, изискванията по ал. 4, 5 и 7 се прилагат за инсталации, въведени в експлоатация или реконструирани, така че да използват газообразни и твърди горива от биомаса, след 25 декември 2021 г. При предоставена финансова подкрепа по схеми за подпомагане, одобрени до 25 декември 2021 г., изискванията по ал. 4, 5 и 7 не се прилагат. (7) Изискванията по ал. 4 не се прилагат по отношение на електрическата енергия от инсталации, които са предмет на специфично уведомление до Европейската комисия, основаващо се на надлежно обосновани рискове за сигурността на доставките на електрическа енергия. (8) Критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове се прилагат независимо от географския произход на използваната биомаса. (9) Енергията от възобновяеми горива от небиологичен произход се отчита в дяловете на енергията от възобновяеми източници и за целите по чл. 12, ал. 1, ал. 6 - 13 и чл. 13, ал. 1, само когато намаленията на емисиите на парникови газове от използването на тези горива са поне 70 %. (10) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 не може да се откаже отчитането по други съображения, свързани с критериите за устойчивост на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са получени в съответствие с изискванията по ал. 1 – 8 и със съответните критерии за устойчивост, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1. Това не засяга публичната подкрепа, предоставяна по схеми за подпомагане, одобрени преди 24 декември 2018 г. (11) Енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса може да се отчита за целите по чл. 37 в срок до 31 декември 2030 г., когато подпомагането е предоставено: 1. преди 20 ноември 2023 г., в съответствие с критериите за устойчивост и с критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в действащото към 29 септември 2020 законодателство; 2. подпомагането е предоставено под формата на дългосрочно подпомагане, за което е определена фиксирана сума в началото на периода на подпомагане и при условие че е въведен коригиращ механизъм, за да се гарантира липсата на свръхкомпенсация. (12) В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България се включва: 1. оценка на вътрешното предлагане на горскостопанска биомаса, налична за енергийни цели за периода 2021—2030 г., съгласно критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 и изискванията, посочени в този член; 18 2. оценка на съвместимостта на прогнозираното потребление на горскостопанска биомаса за производството на енергия с целите и въглеродния бюджет за периода 2026— 2030 г., установени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ, L 156/1 от 19 юни 2018 г.), както и описание на националните мерки и политики, гарантиращи съвместимост с тези цели и въглеродния бюджет; (13) Информация за мерките и политиките, както и за схемите за финансово подпомагане за потреблението на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се включва в докладите за напредъка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.“ § 23. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 1 - 3 се изменят така: „1. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на възобновяемите горива и рециклирани въглеродни горива предоставя точни данни за съответните критерии за намаляването на емисиите парникови газове, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1 и в чл. 37а, ал. 9; 2. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на възобновяемите горива и рециклирани въглеродни горива, доказва съответствие с изискванията на електрическата енергия за производство на възобновяеми горива от небиологичен произход, определени с наредбата по чл. 13, ал. 7 и за въвеждане на информация в базата данни на Европейския съюз; 3. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти, доказва, че партидите от биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса отговарят на съответните критерии за устойчивост, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1;”. 2. В ал. 2 думите „биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса” се заменят с „възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива”, а думите „определени в чл. 37, ал. 3 – 9 и 16” - с „определени в чл. 37а, ал. 9 и в наредбата по чл. 44, ал. 1”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия при създаване на национална схема, в която участва и държавата, за проверка по цялата верига на доставките за спазването на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в чл. 37а, ал. 9 и в наредбата по чл. 44, ал. 1. Схемата може да се използва за проверка на точността и пълнотата на информацията, включена от икономическите оператори в базата данни на Европейския съюз, за доказване на съответствие с изискванията за изчисляване на електрическата енергия за производството на възобновяеми горива от небиологичен произход, определени с наредбата по чл. 13, ал. 7 и за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени 19 в земеползването. Не може да се откаже признаване на одобрена от Европейската комисия схема, създадена в друга държава членка, в обхвата на изречение първо.“ § 24. Член 40 се изменя така: „Чл. 40. Лицата, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива, и лицата, които пускат на пазара такива горива за крайна употреба, наричани по-нататък „икономически оператори“, са задължени да удостоверят чрез задължителни независими и прозрачни одити, в съответствие с приети от Европейската комисия актове за изпълнение, че: 1. са спазени критериите за устойчивост; 2. са спазени критериите за намаление на емисиите на парникови газове; 3. са спазени изискванията на чл. 37а; 4. се използва система за масов баланс; 5. е осигурено одитирането на информацията по т. 1 – 4; 6. са представени доказателства за проведения одит.“ § 25. В чл. 42 се създават ал. 3 и 4: „(3) При въвеждането на данни в базата данни на Европейския съюз по чл. 5, ал. 1, т. 3 взаимосвързаната газова система се счита за единна газова система за масов баланс. В базата данни на Европейския съюз се предоставят: 1. данни за подаването и изтеглянето на газообразни горива от възобновяеми източници; 2. данни за предоставена подкрепа за производството на конкретна партида гориво, като в случай на такава се посочва вида на схемата за подпомагане. (4) Когато са издадени гаранции за произход за газове от възобновяеми източници в съответствие с чл. 34, ал. 1, които са за партида от газове от възобновяеми източници, тези гаранции за произход се прехвърлят в базата данни на Европейския съюз в момента, когато дадена пратка възобновяеми газове бъде регистрирана в базата данни на Европейския съюз и се отменят, след като партидата от газове от възобновяеми източници бъде оттеглена от взаимосвързаната газова инфраструктура на Европейския съюз. След като бъдат прехвърлени, тези гаранции за произход не могат да се търгуват извън базата данни на Европейския съюз.“ § 26. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „биогоривата, течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразните транспортни горива от небиологичен произход“ се заменят с „възобновяемите горива“. 2. Създават се алинеи 4 и 5: 20 „(4) Точността и пълнотата на данните, въведени от икономическите оператори в базата данни на Европейския съюз се проверява чрез използването на сертифициращи органи по доброволна национална или международна схема, които могат да бъдат допълнени със система за издаването на гаранции за произход. Тези схеми могат да използват системи за данни на трети страни като посредници за събиране на данните, при условие че Европейската комисия е нотифицирана за такова използване. (5) Проверката на качеството на данните, въведени в базата данни на Европейския съюз чрез националните бази данни, характеристиките за устойчивост на горивата, свързани с тези данни, и окончателното одобрение на сделките се извършват единствено чрез тази база данни. Точността и пълнотата на данните се проверяват в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/996 на Комисията от 14 юни 2022 година относно правилата за проверка на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и критериите за нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ, L 168/1 от 27 юни 2022 г.). Те могат да се проверяват от сертифициращите органи.” § 27. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думата „определя“ се добавя „критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове за възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива“; б) точка 2 се изменя така: „2. извършване на одит за съответствие на възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива с критериите за устойчивост, с критериите за намаление на емисиите на парникови газове и с изискванията по чл. 37а;“ б) точка 3 се изменя така: „3. издаване и отнемане на сертификатите за съответствие на суровините, възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива с критериите за устойчивост, с критериите за намаление на емисии на парникови газове и с изискванията по чл. 37а, както и съдържанието на сертификатите;“ 2. В ал. 3 думите „с министъра на енергетиката и“ се заличават, а думите „биогоривата или на течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход“ се заменят с „възобновяемите горива“. § 28. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се отменя; б) точка 5 се отменя; в) създават се точки 8 - 11: 21 „8. от 1 септември 2026 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум три процента обемни от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип „А“; 9. от 1 март 2026 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни, като минимум два процента обемни от биоетанола да е биогориво от ново поколение от суровини тип „А“; 10. от 1 септември 2028 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум четири процента обемни от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип „А“; 11. от 1 март 2029 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни, като минимум три процента обемни от биоетанола да е биогориво от ново поколение от суровини тип „А“.“; 2. В ал. 3 думите „ал. 1, т. 5 - 7“ се заменят с „ал. 1, т. 6-11“. 3. В ал. 4 думите „ал. 1, т. 5 - 7“ се заменят с „ал. 1, т. 6-11“. 4. Създава се ал. 5: „(5) При невъзможност за доставка на биогорива по ал. 1, по предложение на министъра на икономиката и индустрията, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на енергетиката, Министерският съвет може да приеме решение, с което да спре за обоснован период изпълнението на задължение по ал. 1 и съответните задължения по ал. 3 и 4, като се съобразяват целите по чл. 12 и чл. 13.“ § 29. В чл. 52, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавят думите „както и мерки за подобряване използването на възобновяема енергия в системите за отопление и охлаждане; 2. Създава се нова т. 11: „11. информация на собствениците или наемателите на сгради и малки и средни предприятия относно разходоефективни мерки и финансови инструменти за подобряване на използването на възобновяема енергия в системите за отопление и охлаждане.“ 3. Досегашните т. 11 и 12 стават съответно т. 12 и 13. § 30. В чл. 60, ал. 1, т. 1 думите „по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 4, т. 1 и 2“ се заменят с „по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 6, т. 1 и 2“. § 31. В чл. 63, ал. 1 думите „по чл. 18, ал. 4, т. 5“ се заменят с „по чл. 18, ал. 6, т. 5“. § 32. В чл. 65, ал. 1 думите „биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни 22 транспортни горива от небиологичен произход“ се заменят с „възобновяемите горива“, а думите „критериите за устойчивост, критериите за намаление на емисиите на парникови газове и изискванията по чл. 37, ал. 16“ - с „критериите за устойчивост и с критериите за намаление на емисиите на парникови газове.” § 33. Създава се нов член 67а: „Чл. 67а. На доставчик на горива, който извърши или допусне нарушение на чл. 12, ал. 8 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв.“ § 34. В чл. 69 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава точка 5: „5. определени със заповед на министъра на транспорта и съобщенията - за нарушения по чл. 67а“; 2. В ал. 2 се създава точка 5: „5. министъра на транспорта и съобщенията – в случаите по ал. 1, т. 5.“ § 35. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 след думите „Енергия от възобновяеми източници“ се добавя „или „възобновяема енергия”, а след думите „и геотермална енергия“ - „осмотична енергия“; 2. В т. 23, б. „в“ думите „условията по чл. 37, ал. 7“ се заменят със „съответните изисквания за намаление на емисиите на парникови газове, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1“; 3. Точка 34 се изменя така: „34. „Възобновяеми горива от небиологичен произход“ са течни и газообразни горива, чието енергийно съдържание се извлича от възобновяеми източници, различни от биомаса.“; 4. В т. 63 накрая се добавя „и който включва, но не се ограничава до споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и споразумения за закупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници“; 5. Създават се точки 76 - 84: „76. „Промишлена обла дървесина“ са дървени трупи, фурнирни трупи, кръгла или нацепена дървесна пулпа, както и всяка друга обла дървесина, която е подходяща за промишлени цели, с изключение на обла дървесина, чиито характеристики, като например дървесен вид, размери, изкривявания и плътност на чеповете, я правят неподходяща за промишлена употреба. 77. „Иновативна технология за енергия от възобновяеми източници“ е технология за производство на енергия от възобновяеми източници, която подобрява поне по един начин съпоставима съвременна технология за производство на енергия от възобновяеми 23 източници или която прави използваема технология за производство на енергия от възобновяеми източници, която не е напълно търговски реализирана или която предполага ясна степен на риск. 78. „Интелигентно зареждане“ е операция по зареждане с електрическа енергия, при която електрическата енергия, подавана към батерията, се регулира динамично в реално време въз основа на информация, получена чрез електронна комуникация. 79. „Двупосочно зареждане“ е двупосочно зареждане съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС (OB, L 234/1 от 22 септември 2023 г.). 80. „Възобновяеми горива“ са биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса и възобновяеми горива от небиологичен произход; 81. „Енергийната ефективност на първо място“ е енергийната ефективност на първо място съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999; 82. „Осмотична енергия” е енергия, създадена по естествен път вследствие на разликата в концентрацията на сол между две течности (например прясна вода и солена вода); 83. „Енергия от възобновяеми източници, произведена на място“ е енергия от възобновяеми източници, произведена във или върху конкретна сграда или върху поземления имот, в който се намира сградата; 84. „Енергия от възобновяеми източници, произведена в близост“ е енергия от възобновяеми източници, произведена от обект, използващ енергия от възобновяеми източници, който е изграден в непосредствена близост до сградата, и която отговаря на всички условия по-долу: а) може да бъде разпределяна и потребена само в сградата и/или в непосредствена близост до нея, чрез специално изградена разпределителна мрежа; б) позволява изчисляването на коефициент на първичната енергия, валиден само за енергията от възобновяеми източници, произведена в сградата и/или в непосредствена близост до нея; и в) може да се използва на място чрез отделна връзка с източника за производство на енергия, която изисква специално оборудване за безопасно доставяне и измерване на енергията за собствено потребление на сградата.“ § 36. Навсякъде в закона, освен когато не са направени изменения и допълнения с този закон, думите „възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход“ се заменят с „възобновяеми горива от небиологичен произход“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 37. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона привеждат в съответствие с този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила. 24 (2) Методиката по чл. 7, ал. 2, т. 18 се разработва в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон. § 38. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83, 91 и 103 от 2018 г., бр. 17, 41 и 79 от 2019 г., бр. 25, 38 и 57 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 8, 9, 99 и 102 от 2022 г., бр. 11, 12, 84, 86 и 96 от 2023 г., бр. 16, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 44, 47 и 67 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1 се създават т. 17 и 18: „17. участието на малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, на пазара на електрическа енергия, включително в управлението на претоварването на електрическата мрежа и предоставянето на услуги за гъвкавост и балансиране, включително чрез агрегиране, когато техническите характеристики на тези системи отговарят на изискванията за участие на пазара на електрическа енергия, установени в правилата или наредбите по чл. 83, или в тръжни правила, изготвени от оператора на електропреносната мрежа; 18. осигуряване на еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазара на електрическа енергия за малките инсталации за децентрализирано производство на енергия или мобилни системи.“ 2. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „включително с цел насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, като например електрическа и топлинна енергия, произведена от слънчева енергия, задвижвани с електрическа енергия от възобновяеми източници термопомпи, използващи енергия от околната среда и геотермална енергия, други технологии за геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни горива от биомаса и отпадна топлина и студ, когато е възможно, в комбинация със съхранението на топлинна енергия, системи за оптимизация на потреблението и инсталации за преобразуване на електрическа енергия в топлинна енергия“. б) в т. 11: аа) в б. „а“ накрая се поставя запетая и се добавя „включително на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, като например електрическа и топлинна енергия, произведена от слънчева енергия, задвижвани с електрическа енергия от възобновяеми източници термопомпи, използващи енергия от околната среда и геотермална енергия, други технологии за геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни горива от биомаса и отпадна топлина и студ, когато е възможно, в комбинация със съхранението на топлинна енергия, системи за оптимизация на потреблението и инсталации за преобразуване на електрическа енергия в топлинна енергия“. 25 бб) в б. „б“ след думите „изгодна възможност за отопление или охлаждане“ се добавят думите „включително възможностите за използване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници, като например слънчева топлинна енергия, слънчева фотоволтаична енергия, задвижвани с електрическа енергия от възобновяеми източници термопомпи, използващи енергия от околната среда, както и геотермална енергия, други технологии за геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни горива от биомаса и отпадна топлина и студ, когато е възможно, в комбинация със съхранението на топлинна енергия, системи за оптимизация на потреблението и инсталации за преобразуване на електрическа енергия в топлинна енергия“. вв) в б. „г“ думите „топлинна и охладителна енергия“ се заменят с думите „топлинната енергия и енергията за охлаждане“. 3. В чл. 21, ал. 1 се създава нова т. 21: „21. извършва анализ и оценка и предлага стимули за модернизиране на интелигентните мрежи с цел по-добро наблюдение на баланса на мрежата и за да се осигури предоставянето на данни относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и емисионния фактор на парникови газове в доставяната електрическата енергия в реално време;“ 4. В чл. 38б, ал. 4 накрая се създава изречение трето „Информацията за дела на енергията от възобновяеми източници в топлоснабдителните системи и системите за централизирано охлаждане се изразява най-малко като процент от брутното крайно потребление на топлинна енергия и на енергия за охлаждане, определено за клиентите на дадена районна отоплителна и охладителна система, включително информация за това колко енергия е била използвана за доставяне на единица топлинна енергия на крайния клиент.“ 5. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 2 се създава т. 8: „8. публикуване на интернет страницата си на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия, предоставен съгласно чл. 84, ал. 6, възможно най-точно на интервали, равни на честотата на уреждане на дисбаланса на пазара, но от не повече от един час, с прогнозиране, когато има такова. При определяне на емисионния фактор на парникови газове на отделни и на групи производители според технологията и първичния енергиен ресурс, операторът на електропреносната мрежа използва най-актуалните данни от десетгодишните планове за развитие на преносните мрежи на Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия.“ б) създава се нова ал. 3: „(3) Данните по ал. 2, т. 8, изречение първо се предоставят цифрово по начин, който гарантира оперативна съвместимост въз основа на хармонизирани формати на данни и стандартизирани набори от данни, така че да могат да се използват по недискриминационен начин от участници на пазара на електроенергия, доставчици на агрегирани услуги, потребители и крайни потребители, и така че да могат да се четат от електронни средства за комуникация, като например интелигентни измервателни 26 системи, зарядни точки за електрически превозни средства, отоплителни и охладителни системи и системи за енергийно управление на сградите.” в) досегашната ал. 3 става ал. 4. г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 90, ал. 3” се заменят с „чл. 90, ал. 4”. 6. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашната ал. 3 „Операторът на електроразпределителната мрежа оценява поне веднъж на всеки 4 години в сътрудничество с операторите на районни отоплителни или охладителни системи в съответния район потенциала на районните отоплителни или районните охладителни системи за балансиране и други системни услуги, включително оптимизация на потреблението и съхранението на излишъка от електрическа енергия от възобновяеми източници, и дали използването на констатирания потенциал би било ресурсно и разходно по-ефективно в сравнение с алтернативни решения.“ става ал. 4. б) досегашната ал 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Оценката по ал. 4 се предоставя на оператора на електропреносната мрежа, като операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи вземат предвид резултатите от оценката, при планирането на мрежата, инвестициите в мрежата и развитието на инфраструктурата лицензионните им територии.“ в) създават се ал. 6 - 9: „(6) Операторът на електроразпределителната мрежа предоставя данни относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и емисионния фактор на парникови газове на доставяната електрическа енергия, в неговата лицензионна територия. Достъпът до необходимите данни на операторите на електроразпределителни мрежи се осъществява чрез интернет страницата на оператора на електропреносната мрежа. (7) Когато това е технически възможно, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя анонимизирани и обобщени данни относно потенциала за оптимизация на потреблението и електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена и подадена към мрежата от потребители на собствена електрическа енергия и общности за възобновяема енергия. (8) Въз основа на оценката по ал. 4 операторите на районни отоплителни или охладителни системи и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи координират дейността си, за да гарантират, че услугите за балансиране и съхранение и другите услуги за гъвкавост, като например оптимизация на потреблението, предоставяни от операторите на районни отоплителни или охладителни системи, могат да участват в пазара на електроенергия. (9) При наличие на условия за това, оценката по ал. 4 и координацията по ал. 8 могат да обхванат и операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи, включително мрежи за транспортиране на водород и други енергийни мрежи.“ 7. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: а) създава се точка 2б: 27 „2б. „битова батерия“ е самостоятелна акумулаторна батерия с номинален капацитет над 2 kWh, която е подходяща за инсталиране и използване в домашни условия;" б) точка 24г се изменя така: „24г. „Зарядна точка“ означава стационарен или подвижен интерфейс в рамките на електроенергийната мрежа или извън нея, който позволява пренос на електроенергия към електрическо превозно средство и който, въпреки че може да разполага с един или няколко съединителя, за да осигурява възможност за различни типове съединител, е в състояние да зарежда само по едно електрическо превозно средство в даден момент и не включва устройства с мощност по-малка или равна на 3,7 kW, чието основно предназначение не е зареждането на електрически превозни средства.“; в) в т. 26а думите „потреблението на енергия“ се заменят с „електрическата енергия, подадена в мрежата, или потреблението на електрическата енергия от мрежата“. § 39. В срок до 5 години след влизането в сила на този закон министърът на енергетиката извършва последваща оценка на въздействието на закона при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове. § 40. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 33 и § 34, които влизат в сила на 01 януари 2027 г. 28

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) е изготвен с основна цел въвеждане на разпоредби от Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета („Директивата“). Със законопроекта се цели завършване на транспонирането на Директивата в българското законодателство, крайният срок за което беше на 21.05.2025 г. На 24 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение № 2025/0198 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата е за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. Законопроектът следва заложеното в Директивата намерение, чрез адаптиране на съществуващата правна уредба по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници да се създадат условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. В тази връзка, законопроектът отразява изменената с Директивата обща цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници от 42,5%, както и конкретно поставените цели за отделните сектори, в т.ч. сектор електрическа енергия, сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт. С оглед постигане на поставените цели и в отговор на изискванията на Директивата, законопроектът адаптира съществуващата национална правна рамка, в това число в следните направления: - улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, за използване и производство на енергия от възобновяеми източници в сградите и др.; - ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти; - развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони; 1 - стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия; - допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници; - създаване на схема за задължения на доставчиците на горива; - създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни електрически зарядни точки, достъпни за обществеността, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива; - развитие на отоплителните и охладителните системи, по-специално районните отоплителни и охладителни системи, с оглед балансиране на електроенергийната система; - съобразяване на мерките за насърчаване с актуалните цели и измерители във връзка с намаляване емисиите на парникови газове и предотвратяване на загубата на биологично разнообразие. Част от така посочените изисквания намират своето систематично място в Закона за енергетиката, конкретни норми от който се изменят или допълват с преходните и заключителни разпоредби към проекта на ЗИД на ЗЕВИ. Част от съществуващите текстове на закона, в това число и някои дефиниции, се изменят или допълват с оглед промени в определенията в Директивата. По-подробно разгледани, основните аспекти на правилата, които се въвеждат с предложения законопроект, са следните: 1. С изменения и допълнения на чл. 12 от ЗЕВИ се въвеждат определените с Директивата индикативни национални цели за съответните периоди, както и някои изисквания за отчитане на напредъка за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници по отношение на: а) дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане; б) дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта; в) дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сгради; г) дела на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели; д) дела на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно и неенергийно потребление в сектор индустрия; 2 е) дела на възобновяемите горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт; ж) иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници от нови мощности за енергия от възобновяеми източници. Въвежда се правилото, че при необходимост от промяна на така въведените цели, инструментът следва да бъде актуализация в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. По отношение на последния се уреждат нови съдържателни изисквания, въз основа на Директивата. С изменения и допълнения в чл. 13 от ЗЕВИ се въвеждат изискванията на Директивата относно задължителния минимален дял на потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход, при изчисление на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта. 2. В предложените изменения и допълнения в чл. 2 и чл. 6 от ЗЕВИ намират отражение изискванията на Директивата във връзка с улесняване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници до равнище, което е в съответствие с определената национална цел. Предприемането, съответно – предлагането на мерки в тази насока, е в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране. 3. С изменения и допълнения в чл. 3а и чл. 36 от ЗЕВИ се въвеждат изискванията на Директивата по отношение на определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от биомаса, които предвиждат: а) предприемане на мерки, които да свеждат до минимум неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие, околната среда и климата; б) съобразяване реда на приоритетност за използване на дървесната биомаса, според нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност; в) забрана за предоставяне на финансово подпомагане за използването на дървесни трупи и др. при производството на енергия; г) забрана за производството на енергия от изгаряне на отпадъци, освен ако не са спазени задълженията за разделното им събиране; д) изисквания във връзка с предоставяне на финансово подпомагане за производството на електрическа енергия от горскостопанска биомаса. 4. Законопроектът въвежда и нетранспонираните изисквания на Директивата по отношение на споразуменията за изпълнение на съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници с една или повече държави членки. В тази връзка, на министъра на енергетиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните е вменено като отговорност да осигурят в 3 срок до 31 декември 2030 г. изготвянето на споразумения за изпълнението на поне два такива съвместни проекта. Нормите са въведени с изменения и допълнения в чл. 4, чл. 15 и чл. 16 от ЗЕВИ. 5. Наред с горното, с изменения и допълнения в чл. 5 и чл. 10 от ЗЕВИ законопроектът транспонира и невъведените още разпоредби от Директивата, касаещи зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, в това число относно участието на обществеността при изработване на съответните планове и реализацията на предвидените с тях проекти. Актуализират се сроковете по чл. 22 от ЗЕВИ за издаване на разрешения, включително за издаване на разрешението за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, за обекти, изграждани в приоритетни зони, с цел въвеждане изисквания на Директивата. В тази връзка, ал. 7 и ал. 8 от чл. 5 намират своето систематично място в чл. 22, поради което е предложена отмяната им. 6. В отговор на изискванията на Директивата за интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите се създава чл. 5в от ЗЕВИ. На министъра на регионалното развитие и благоустройството е поверено разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сгради за увеличаване на дела на електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници. В неговата компетентност е и разработването на схеми за подпомагане на използването на енергията от възобновяеми източници в сгради. Въвеждат се и изменения в чл. 11 и чл. 20 от ЗЕВИ във връзка със сградите за обществено обслужване, съответно – във връзка с изграждането на нови или реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради. 7. За осигуряване изпълнението на определеното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор индустрия, предлаганите изменения и допълнения в ЗЕВИ предвиждат, министърът на икономиката и индустрията да предлага мерки и да разработва схеми за подпомагане за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията (чл. 5в от ЗЕВИ). 8. За осигуряване изпълнението на определените цели за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и за дял на възобновяеми горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт, законопроектът предвижда министърът на транспорта и съобщенията да предлага мерки и да разработва схеми за подпомагане използването на биогорива, електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива. В неговата компетентност са и мерките за развитие на устойчива транспортна инфраструктура. Министърът на транспорта, също така, разработва схема за задължения за доставчиците на горива, с която се осигурява изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт, като осигурява нейното прилагане и осъществява контрол по изпълнението й (нов чл. 5д, изменения и допълнения в чл. 36 от ЗЕВИ). 4 Нормативната основа на самия механизъм се въвежда с чл. 36а от ЗЕВИ, който регламентира: а) изискванията към схемата за задълженията на доставчиците на горива и нейното съдържание; б) граничните стойности, с които отделните доставчици следва да се съобразяват при изпълнение на индивидуалните годишни цели; в) основни изисквания при отчитането. Условията и редът за определяне на изискванията за схемата се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Разпоредбите на чл. 36б от ЗЕВИ, от своя страна, поставят нормативната основа на механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт, който се администрира от АУЕР. Предвидено е условията и реда за прилагане на механизма да бъдат подробно уредени с наредба на министъра на енергетиката. Измененото с Директивата процентно съотношение при смесване на горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива намира отражение в предлаганото изменение на чл. 47 от ЗЕВИ. 9. Чл. 2, чл. 11 и чл. 20 от ЗЕВИ се изменят и допълват и във връзка с изискванията на чл. 15 от Директивата по отношение на: а) спазването на принципа на енергийна ефективност, в това число при определяне на националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите и мрежите; б) техническите спецификации за съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат спазвани, за да се ползват съответните лица от схемите за подпомагане или да бъдат допустими участници в обществени поръчки; в) интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна и транспортна инфраструктура. 10. На следващо място, законопроектът въвежда и нетранспонираните до момента норми на Директивата, касаещи гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници. Същите намират отражение в чл. 7 от ЗЕВИ (под формата на нови правомощия и задължения на изпълнителния директор на АУЕР във връзка с разработване на методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България и ежегодно публикуване на данни за последния), както и чрез изменения и допълнения в чл. 34 от ЗЕВИ. 11. Със законопроекта се транспонират и новите положения на Директивата, касаещи мерки за насърчаване отоплението и охлаждането чрез възобновяеми енергийни източници, както и улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни 5 и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ (чл. 18). Предвижда се и създаване на рамка за координация между операторите на районни отоплителни и охладителни системи и потенциалните източници на отпадна топлина и студ в сектор индустрия и в сектор услуги. 12. С изменения и допълнения в чл. 37 и с разпоредбите на чл. 37а в ЗЕВИ се въвеждат основните промени относно изискванията за отчитане на енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса за определените с Директивата цели при съобразяване на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове. Предвижда се самите критерии, изменени с Директивата, да бъдат уредени с наредба на Министерския съвет, на основание чл. 44 от ЗЕВИ, като по този начин се премахва дублирането на правна уредба за критериите в ЗЕВИ и в Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, което съществува към момента. В наредбата следва да бъдат определени също критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива. 13. С изменения и допълнения в чл. 5 и чл. 39 - чл. 44 от ЗЕВИ се въвеждат изискванията на Директивата във връзка с отчитането и одитирането на подаваната информация от икономическите оператори относно изпълнението на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. „Икономически оператори“ са лицата, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива, и лицата, които пускат на пазара такива горива за крайна употреба. Предлаганите изменения в чл. 5 ЗЕВИ отразяват и изискванията на Директивата относно създаването и поддържането на база данни на Съюза, която позволява да се проследяват течните и газообразните възобновяеми горива и рециклираните въглеродни горива. Във връзка с възникнали през м. август 2025 г. случаи на липса на бензини по някои бензиностанции, поради невъзможност за изпълнение на задължението от лицата по чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗЕВИ да предлагат горива за бензинови двигатели смесени с биокомпонент в резултат от недостиг на биоетанол, е предвидена нова алинея в чл. 47 от ЗЕВИ. Съгласно предложената разпоредба, при невъзможност за доставка на биогорива, Министерският съвет може да приема решение за временно спиране изпълнението на задължението за смесване по предложение на министъра на икономиката и индустрията, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на енергетиката. 14. С оглед на нововъведените с Директивата дефиниции се предлагат и произтичащите от тях промени в допълнителните разпоредби на закона, като спрямо тях и спрямо направените изменения и допълнения се адаптират съответно и препращащи законови текстове. Въвеждат се преходни и заключителни разпоредби във връзка с приемането на новите подзаконови нормативни актове, предвидени със закона, както и на методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България, при отчитане на чл. 38б 6 от Закона за енергетиката, съответно – с приемането на необходимите изменения и допълнения в действащи такива актове. 15. С преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ се правят изменения в Закона за енергетиката, с цел съответствие с изискванията на Директивата по отношение на: а) насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници; б) вменяване на задължения на КЕВР за анализ и оценка и предлагане на стимули за модернизиране на интелигентните мрежи с цел по-добро наблюдение на баланса на мрежата и предоставянето на данни относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и емисионния фактор на парникови газове в доставяната електрическата енергия в реално време; в) вменяване на задължения на операторите на електропреносни мрежи за публикуване/ предоставяне на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия; г) създаване на условия малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, да участват на пазарите на електроенергия; д) предоставяне на крайните потребители на информация за енергийните характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи; e) задължение на операторите на електроразпределителни и електропреносни системи да вземат предвид при планирането на мрежата в съответните им територии резултатите от оценката на потенциала на районните отоплителни или районните охладителни системи за балансиране и други системни услуги; ж) осигуряване на еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазарите на електроенергия за малките децентрализирани енергийни активи или мобилни системи; з) дефинирането на понятието „битова батерия“ и актуализиране на понятието „зарядна точка“. 7

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници Страница 1 от 2 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Становище по ред: Единствено съгласуване Закона за енергията от възобновяеми източници Номер и дата: X В отговор на №: Е-03-00-515/05.08.2025 г. Институция: Министерство на енергетиката Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Предлагаме допълни с още несъвършенствата Раздел 1 „Проблем/проблеми за пълнота на изложението в информация относно актуалното в уредбата и т.н. За целта могат за решаване“: този раздел представянето положение и да се използват на проблемите да се уредба, как са констатирани насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието по отношение на дефинирането на проблемите, които Предлагаме също Законодателната него ще бъдат членството на да се опишат какви чрез законопроекта. II. Относно Предлагаме по-подробно какви актуалното положение са приложими и при в този раздел да се посочи програма на Министерския съвет изпълнени мерки от Плана за Република България в Европейския други стратегически документи раздел 4 „Варианти на в този раздел при представянето са конкретните предвидени и нужди на уредбата, транспонирането на изрично, че за първата половина действие за 2025 г. с съюз, да се посочат и цели се предвижда действие. Анализ ва на варианта с нормативни промени, предвиждат ли се и европейско законодателство. законопроектът е включен в на 2025 г., както и че с мерките, произтичащи от кои са тези мерки, както и да бъдат реализирани въздействията“: нормативна намеса да се опише как са мотивирани спрямо необходими ли са и други Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници Страница 2 от 2 дейности/мерки, осигуряване на ресурси за реализиране на промените и за кои от заинтересованите страни. В тази връзка също предлагаме ефектите да се разгледат и по групи заинтересовани страни. За целта също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието по отношение на разработването на вариантите за действие. Предвид обстоятелството, че МСП са основна засегната от промените група, предлагаме да се обмисли възможността за прилагане на МСП-тест спрямо конкретните нужди за промяна на уредбата. Напомняме също, че ако се предвиждат промени и в други закони, като например в Закона за енергетиката, тези промени също е необходимо да бъдат разгледани и оценени в рамките на Вариант 2 по всеки от проблемите. III. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. И. Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X ИСКРЕН ИВАНОВ

1 Съобразена с препоръките в Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, издадено от администрацията на Министерския съвет Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна 1 оценка на въздействието Институция: Министерство на енергетиката Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет Включен е в законодателната/оперативната програма на Министерския съвет за: първата половина на 2025 г. Лице за контакт: Александрина Димитрова, началник на отдел ЕЕВЕИ, дирекция ЕСПУЕР Цветелина Михайлова, държавен експерт, отдел ЕЕВЕИ, дирекция ЕСПУЕР Телефон и ел. поща: 02 92 63 143 e-mail: a.dimitrova@me.government.bg 02 92 63 140 e-mail: tz.mihailova@me.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1: Необходимост от завършване националното законодателство на Европейския парламент и на Съвета от Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент отношение на насърчаването на енергията на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета Основният нормативен акт, който урежда енергията от възобновяеми източници е Законът (ЗЕВИ). С действащия ЗЕВИ и подзаконовата транспонирани основните изисквания на 2018 г. за насърчаване използването на енергия (ЕС) 2018/2001). За пълно въвеждане на извършени и промени в Закона за енергетиката към него. Процесът по транспониране изискванията декември 2018 г. е приключил с приемане на г., в сила от 13.10.2023 г.), с който, с цел Директива бяха изменени и допълнени още, Закона за устройство на територията, Закона Основното обстоятелство, свързано с изменението на нормативната рамка на Европейският парламент и Съветът на 2023/2413, с която измениха доста и съществени г., която бе транспонирана в националното горе. Директива (ЕС) 2023/2413 постави два изискванията 18 (ЕС) от (Директива Директива ЗИД за причините за неговото/тяхното възникване. По на процеса по транспониране в на Директива (ЕС) 2023/2413 на октомври 2023 година за изменение на 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по възобновяеми източници и за отмяна (ЕС) 2023/2413). обществените отношения в областта на за енергията от възобновяеми източници нормативна уредба към него са (ЕС) 2018/2001 г. от 11 декември от възобновяеми източници (Директива изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 са (ЗЕ) и подзаконовата нормативна уредба на Директива (ЕС) 2018/2001 г. от 11 на ЗЕВИ (обн. в ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 транспониране изискванията на посочената Закона за опазване на земеделските земи, подземните богатства и Закона за водите. възникване на посочения проблем е европейско ниво. На 18 октомври 2023 г. Европейския съюз приеха Директива (ЕС) текстове от Директива (ЕС) 2018/2001 законодателство, съгласно посоченото по- срока за транспониране на отделни нейни 2 разпоредби в националното законодателство. Съгласно чл. 5, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/2413 „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 21 май 2025 г.“, с изключение на разпоредбите, за които е предвидена дерогация в чл. 5, параграф 2, а именно - чл. 15д, 16, 16б, 16в, 16г, 16д и 16е от чл. 1 от Директивата, чиито срок за транспониране е определен на 01 юли 2024 г. Първата група разпоредби вече са въведени в националното законодателство с изменения и допълнения в ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ, бр. 47 от 10.06.2025 г., в сила от 10.06.2025 г.). Втората група разпоредби на Директива (ЕС) 2023/2413, чиито срок за транспониране е определен на ниво европейско законодателство на 21 май 2025 г. все още не са транспонирани в националното законодателство. По-конкретно се идентифицира необходимост от въвеждане в националното законодателство на следните изисквания, поставени с Директива (ЕС) 2023/2413 (Директивата), които не са регламентирани нито в ЗЕВИ, нито в ЗЕ: 1. Определяне в съответствие с Директивата на задължителна минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и индикативни национални цели за съответните периоди, както и въвеждане на някои изисквания за отчитане на напредъка за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници. В тази връзка се идентифицира и необходимост от въвеждане на правила за залагане на целите в действащото законодателство, респ. в ЗЕВИ. Също така, при нужда от последваща актуализация на целите се предлага инструментът да е Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България. В тази насока се предлагат промени в чл. 12 от ЗЕВИ. 2. Въвеждане на изискванията на Директивата относно задължителния минимален дял на потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход, при изчисление на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта. В тази насока се предлагат промени в чл. 13 от ЗЕВИ. 3. Въвеждане на изискванията на Директивата във връзка с улесняване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници до равнище, което е в съответствие с определената национална цел. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 2 и чл. 6 от ЗЕВИ. 4. Въвеждане на изискванията на Директивата по отношение на определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от биомаса. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 3а и чл. 36 от ЗЕВИ. 5. Въвеждане на изискванията на Директивата по отношение на споразуменията за изпълнение на съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници с една или повече държави членки. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 4, чл. 15 и чл. 16 от ЗЕВИ. На министъра на енергетиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните се вменява като отговорност да осигурят в срок до 31 декември 2030 г. изготвянето на споразумения за изпълнението на поне два такива съвместни проекта. 6. Допълване на изискванията съгласно Директивата, касаещи приоритетните зони за развитие на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, в това число относно участието на обществеността при изработване на съответните планове и реализацията на предвидените с тях проекти. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 5 и чл. 10 от ЗЕВИ. В контекста на тези изменения се налага и актуализиране на сроковете по чл. 22 от ЗЕВИ за издаване на разрешенията, адресирани 3 с Директивата, за обекти, изграждани в приоритетни зони, с цел съответствие с изисквания на Директивата. 7. Въвеждане на изискванията на Директивата за интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите. В тази насока се предлага създаването на нов законов текст – чл. 5в от ЗЕВИ, с който на министъра на регионалното развитие и благоустройството се поверява разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сгради за увеличаване на дела на електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници. В контекста на тези допълнения се предлагат и изменения в чл. 11 и чл. 20 от ЗЕВИ във връзка със сградите за обществено обслужване, съответно – във връзка с изграждането на нови или реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради. 8. За осигуряване изпълнението на определеното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор индустрия, в съответствие с изискванията на Директивата, се идентифицира необходимост от създаването на нов законов текст (чл. 5г от ЗЕВИ), с който да се предвиди министърът на икономиката и индустрията да предлага мерки и да разработва схеми за подпомагане за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията. 9. За осигуряване изпълнението на определените цели за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и за дял на възобновяеми горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт, в съответствие с изискванията на Директивата, се идентифицира необходимост от създаване на нов законов текст ( чл. 5д от ЗЕВИ), както и изменения и допълнения в чл. 36 от ЗЕВИ, чрез които да се предвиди министърът на транспорта и съобщенията да предлага мерки и да разработва схеми за подпомагане използването на биогорива, електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива, както и да разработва схема за задължения за доставчиците на горива, с която се осигурява изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт (чл. 36а от ЗЕВИ), като осигурява прилагането й и осъществява контрол по изпълнението й. В този контекст се идентифицира и необходимост от създаването на нов законов текст - чл. 36б, с който да се постави нормативната основа на механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт, като отговорен и контролен орган за този механизъм е Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Същевременно, е налице необходимост от промени в процентното съотношение при смесване на горивата за дизелови и бензинови двигатели с биогорива и биогорива от ново поколение, което следва да намери място в чл. 47 от ЗЕВИ. 10. Въвеждане на изискванията на чл. 15 от Директивата по отношение на: а) спазването на принципа на енергийна ефективност на първо място, в това число при определяне на националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите и мрежите; б) техническите спецификации за съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат спазвани, за да се ползват съответните лица от схемите за подпомагане или да бъдат допустими за участие в обществени поръчки; в) интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна и транспортна инфраструктура. В тази насока се предлагат изменения на чл. 2, чл. 11 и чл. 20 от ЗЕВИ. 11. Въвеждане на изискванията на Директивата, касаещи гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници. В тази насока се предлагат изменения в чл. 7 от 4 ЗЕВИ (под формата на нови правомощия и задължения на изпълнителния директор на АУЕР във връзка с разработване на методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България и ежегодно публикуване на данни за последния), както и в чл. 34 от ЗЕВИ. 12. Въвеждане на новите положения на Директивата, касаещи мерки за насърчаване отоплението и охлаждането чрез възобновяеми енергийни източници, както и улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ. В тази насока се предлагат изменения в чл. 18 от ЗЕВИ. 13. Необходимост от промени относно изискванията за отчитане на енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса за определените с Директивата цели при съобразяване на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 37 от ЗЕВИ и създаването на нов законов текст - чл. 37а от ЗЕВИ. Предлага се и самите критерии, изменени с Директивата, да бъдат въведени с наредбата на Министерския съвет, на основание чл. 44 от ЗЕВИ, за да се избегне съществуващото към момента дублиране на правната уредба. С тази наредба следва да се определят също и критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива. 14. Въвеждане на изискванията на Директивата във връзка с отчитането и одитирането на подаваната информация от икономическите оператори относно изпълнението на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. В тази насока се предлагат изменения и допълнения в чл. 5 и чл. 39 - чл. 44 от ЗЕВИ. Предлаганите изменения в чл. 5 ЗЕВИ отразяват и изискванията на Директивата относно създаването и поддържането на база данни на Съюза, която позволява да се проследяват течните и газообразните възобновяеми горива и рециклираните въглеродни горива. 15. С оглед на регламентираните в Директивата дефиниции се налага и тяхното съответно въвеждане в ЗЕВИ чрез изменения в допълнителните разпоредби на закона. 16. Идентифицира се и необходимост от изменения и допълнения в Закона за енергетиката, които се въвеждат с преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕВИ, с цел съответствие с изискванията на Директивата по отношение на: а) насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници; б) вменяване на задължения на Комисията за енергийно и водно регулиране за анализ и оценка и предлагане на стимули за модернизиране на интелигентните мрежи с цел по- добро наблюдение на баланса на мрежата и предоставянето на данни относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и емисионния фактор на парникови газове в доставяната електрическата енергия в реално време; в) осигуряване публикуването / предоставянето на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия от страна на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи; г) създаване на условия малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, да участват на пазарите на електроенергия; д) осигуряване предоставянето на крайните потребители на информация за енергийните характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи; 5 е) осигуряване на еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазарите на електроенергия за малките децентрализирани енергийни активи или мобилни системи; ж) дефинирането значението на понятията „битова батерия“ и актуализиране на понятието „зарядна точка“. В обобщение, видно от гореизложеното, към настоящия момент разпоредбите на действащата нормативна уредба, регламентирани в текстовете на ЗЕВИ и текстове на ЗЕ не съответстват в пълна степен на измененията на Директива (ЕС) 2018/2001, направени с Директива (ЕС) 2023/2413. Това представлява сериозен дефицит в прилагането на съществуващото и действащо законодателство, което, само по себе си формира посочения проблем, който, за целите на хармонизирането на българското с европейското законодателство, налага актуализиране на действащата нормативна уредба. Законопроектът, предмет на настоящата оценка на въздействие, е включен в Законодателната програма на Министерския съвет за първата половина на 2025 г. С приемането на законопроекта ще бъдат изпълнени мерки от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с РМС № 63 от 12 февруари 2025 г. По-конкретно, ще се постигне изпълнение на следните правни мерки от Плана за действие за 2025 г. – мярка 138, която касае изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413, със срок за транспониране и нотификация 21.05.2025 г. Също така, с приемането на законопроекта, предмет на настоящата оценка на въздействие се очаква да се създадат условия за постигане на предвижданията и целите за развитието на енергията от възобновяеми източници определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, актуализация 2024 г. (ИПЕК). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Предвидените с Директива (ЕС) 2023/2413 изменения на досегашните разпоредби на ЕС в областта на енергията от възобновяемите източници са от такова естество, което не позволява регулирането им да стане чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Проблемът произтича от необходимостта от транспониране на Европейското законодателство в националното, което налага именно приемането на съответните изменения и допълнения в националното законодателство с цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 и постигане на хармонизация. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не отразява в пълна степен изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001, изменени с Директива (ЕС) 2023/2413. Изпълнението на поставените с Директива (ЕС) 2023/2413 цели изисква интегриран подход и прилагане на мерки във всички сектори – индустрия, транспорт, земеделие, както и на норми свързани с опазването на околната среда, инвестиционното проектиране и строителството. Съгласно представена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) информация, изискванията на чл. 15в, чл. 15г и чл.16, които са в компетентността на МОСВ, са въведени със ЗЕВИ, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за 6 съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е предоставена информация, съгласно която, по въпросите, които са от компетентността на МРРБ се сочи следното: по отношение на чл. 15, параграф 3 от Директивата, Законът за устройство на територията не създава ограничения за интегриране и съответно разпространение на енергията от възобновяеми източници, по отношение на чл. 15а, параграф 3 от Директивата се реферира към Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради - § 4а. от преходните и заключителни разпоредби; по отношение на чл. 15а, параграф 6, изречение второ се реферира към Закона за енергийната ефективност, Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради и Наредбата за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението, които определят приложимост в България на системите за енергийно етикетиране (Регламент 2017/1369); по отношение на чл. 15б от Директивата се сочи, че МРРБ подпомага процеса по картографиране, предоставяйки наличните пространствени и морски планове и оказвайки методическо съдействие, за да се осигури съгласувано картографиране, както и че Директива 2014/89/ЕС за морското пространствено планиране се транспонира в българското законодателство, чрез Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконови нормативни актове, които конкретизират правилата за картографиране и координация. От страна на Министерството на образованието и науката (МОН) е предоставена информация, съгласно която, по въпросите, които са от компетентността на МОН се сочи следното: голяма част от разпоредбите на член 18, параграфи 3 и 4 от Директивата и Приложение IV са транспонирани напълно с разпоредбите на ЗПОО, ЗПУО и Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; по отношение на изискванията, свързани с придобиване на квалификация на монтажниците на системи, свързани с енергия от възобновяеми източници се сочи частично транспониране, с оглед текущото към момента разработване на нова наредба за придобиване на квалификация по професията с код 071304 „Възобновяеми енергийни източници“ от новия Списък на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО, в сила от 01.01.2026 г. С приетите изменения и допълнения в ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г.) са въведени в пълна степен изискванията на чл. 16в и частично разпоредбите на чл. 16, 16б, 16г, 16д от чл. 1, т. 7 на Директива (ЕС) 2023/2413. Промените в ЗЕВИ са извършени във връзка с Реформа 6 от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ) въз основата на Регламент (ЕС) 2022/2577 за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници (REpoerEU) и проекта на Директивата. С приетите изменения и допълнения в ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 47 от 10.06.2025 г.) са въведени изискванията на чл. 15д, 16, 16б, 16в, 16г, 16д и 16е от чл. 1 от Директивата, чиито срок за транспониране бе определен на 01 юли 2024 г. За въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413, за които липсва транспониране в националното законодателство, е необходимо да бъдат извършени изменения и допълнения в ЗЕВИ, както и в Закона за енергетиката, чрез преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕВИ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 7 Както е посочено по-горе съгласно чл. 5 от Директива (ЕС) 2023/2413 „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 21 май 2025 г.“, като е необходимо да информират за това Европейската комисия. Видно от посочения срок, към настоящия момент страната ни вече е в забава за транспонирането, респ. за информирането. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е изготвяна последваща оценка на действащия ЗЕВИ. В изпълнение на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2018/1999, като част от интегрираното докладване за изпълнението на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021-2030 г. на всеки две години страната представя информация за напредъка по отношение на изпълнението на целите, политиките и мерките в областта на енергията от възобновяеми източници. В ИПЕК, определящ основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата до 2030 г., с хоризонт 2050 г. е включен анализ на текущото състояние на сектора и прогноза за развитието до 2030 г., с хоризонт 2050 г. Включена е и оценка на въздействието на планираните политики и мерки. Законопроектът, предмет на настоящата оценка на въздействие предвижда в срок до 5 години след влизането му в сила министърът на енергетиката да извърши последваща оценка на въздействието. 2. Цели: Цел 1 „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ С постигането на тази цел ще се постигат следните под-цели: 1.1. Улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници; 1.2. Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти; 1.3. Развитие на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони; 1.4. Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия; 1.5. Допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници; 1.6. Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива; 1.7 Създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни зарядни точки, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива; 1.8.Допълване на съществуващата уредба за насърчаване производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници за осигуряване изпълнението на целта в този сектор; Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 8 1. Административни и регулаторни органи 1.1. Министерство на енергетиката 1.2. Министерство на транспорта и съобщенията 1.3. Министерство на регионалното развитие и благоустройството 1.4. Министерство на околната среда и водите 1.5. Министерство на земеделието и храните 1.6. Министерство на икономиката и индустрията 1.7. Министерство на иновациите и растежа 1.8. Агенцията за устойчиво енергийно развитие 1.9. Комисия за енергийно и водно регулиране 1.10. Общинските администрации 2. Неограничен брой физически и юридически лица – крайни потребители на енергия 3. Възложители на инвестиционни намерения за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници – неограничен брой лица 4. Физически и юридически лица, осъществяващи своята дейност в сектори „индустрия“, „строителство“, „транспорт“, „земеделие“– неограничен брой лица 5. Оператори на електропреносната и електроразпределителните мрежи, оператори на топлопреносни мрежи, оператори на зарядни точки, оператори на районни отоплителни или охладителни системи - неограничен брой лица 6. Лицата, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство на горива - възобновяеми горива, рециклирани въглеродни горива, течни горива от нефтен произход и лицата, които пускат на пазара такива горива за крайна употреба - неограничен брой лица 7. Неправителствени организации в областта на енергията от възобновяеми източници и опазването на околната среда, както и за защита на крайни потребители – неограничен брой лица Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Настоящата оценка разглежда два варианта на действие. Вариант 1 „Без действие“ – това е задължителният вариант, който следва да бъде разгледан и анализиран във всяка една оценка на въздействието на нормативен акт. Вариантът предполага да не се предприемат конкретни действия за изменение на сега съществуващото законодателство. С оглед спецификата на идентифицирания проблем, описан по-горе в настоящата оценка, изразяващ се в необходимост от транспониране на правото на ЕС, в случая конкретно на изискванията, въведени с Директива (ЕС) 2023/2413, като алтернативен вариант следва да се разгледа единствено Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на ЗИД на ЗЕВИ, с които се транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2413“. 4.1. По проблем 1: „Необходимост от завършване на процеса по транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 на 9 Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (Директива (ЕС) 2023/2413)“. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Този вариант предполага да не бъдат приети изменения и допълнения в ЗЕВИ, чрез които да се транспонират текстовете на Директива (ЕС) 2023/2413, които към момента не са транспонирани, т.е. при този вариант се запазва сега действащата нормативна уредба, която няма да бъде съобразена с изискванията на Директивата, съответно българското национално законодателство няма да бъде хармонизирано с европейското в областта на енергията от възобновяеми източници. Респективно няма да може да бъдат постигнати, посочени по-горе в настоящата оценка цели. Българското законодателство няма да съответства на европейското, като същевременно, Република България няма да е изпълнила задължението си по Договора за функционирането на Европейския съюз за осигуряване постигането на заложените от Директива (ЕС) 2023/2413 резултати. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Не се идентифицират положителни икономически, социални и/или екологични въздействия. Обстоятелството, че липсата на промени в настоящата регулаторна рамка няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови ресурси и експертен потенциал за заинтересованите страни не може да се идентифицира като самостоятелно съществено положително въздействие, доколкото такова едно въздействие е пренебрежително слабо в сравнение с отрицателните въздействия, които този вариант би имал за всички заинтересовани страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Идентифицират се следните отрицателни икономически въздействия:  Налагане на имуществена санкция, определена от Европейската комисия в случай, че същата упражни правото си по чл. 258 от ДФЕС да сезира Съда на Европейския съюз с иск срещу Република България за неизпълнение на задължението да се съобщи за мерките за транспониране на Директивата. Когато Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение, той може да наложи на Република България да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Съгласно Съобщение на Комисията — Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения (2022/C 74/02), възможната минимална еднократно платима сума би била в размер на 632 000 евро. В тази връзка, на 24 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение № 2025/0198 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата е за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и 10 Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.  Няма да се постигнат описаните по-горе цели (като например улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в индустрията, транспорта и в сградите; развитие на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в зоните; стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия; развитие на отоплителните и охладителните системи и др.) и ще продължи прилагането на действащата нормативна уредба, която не е в състояние да отговори адекватно на измененията в общите политики на ЕС за климатичните промени и потреблението на енергия от възобновяеми източници, както и произтичащите от тях задължения за страната. Идентифицират се следните отрицателни социални въздействия:  Липсата на законодателна инициатива за въвеждане на допълнителни мерки няма да позволи по-бързото и широко разгръщане на енергията от възобновяеми източници, постигането на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление в сектор транспорт. Липсата на съответните стъпки за хармонизиране на националното ни законодателство с европейското разглежданата област няма да създаде необходимите предпоставки за повишаване на качеството на живот на населението, като същевременно ще ограничи и възможността за устойчив икономически растеж и заетост. Идентифицират се следните отрицателни екологични въздействия:  Наред с прякото негативно въздействие върху изменението на климата, липсата на действия спрямо въвеждането на новите изисквания от Директива (ЕС) 2023/2413 в националното законодателство ще застраши изпълнението на новите цели и политики на ЕС в областта на енергетиката и климата. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Малките и средни предприятия (МСП) представляват значителна част от заинтересованите страни и съответно, идентифицираните по-горе отрицателни въздействия на тук разглеждания вариант, ще повлияят на дейността на тези предприятия. При тук разглеждания вариант използването на енергията от възобновяеми източници ще бъде ограничено и няма да даде възможност за повишаване конкурентоспособността на икономиката, регионалното и местно развитието, перспективите за износ, възможностите за заетост в МСП. Административна тежест: Тук разглежданият вариант на действие няма да доведе до намаляване на административната тежест. Напротив, възприемането на този вариант ще запази сегашното положение, което в отделни аспекти предвижда по-голяма тежест спрямо предлаганите промени - няма да бъдат актуализирани сроковете за издаване на разрешения, включително за издаване на разрешението за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация за обекти, изграждани в приоритетни зони; няма да се постигне улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, за производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в сградите, няма да се постигне усъвършенстване на съществуващата уредба на гаранциите за произход на горивата и др. подобни. 11 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на ЗИД на ЗЕВИ, с които се транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2413“. Описание: Този вариант предвижда да бъдат приети предлаганите изменения и допълнения на ЗЕВИ, с които да се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413. Както е посочено по-горе в настоящата оценка, промените са многоаспектни, тъй като самата Директива (ЕС) 2023/2413 предвижда изменения в множество текстове на Директива (ЕС) 2018/2001. При описанието на проблема са идентифицирани съответните области, в които се налагат и респективно предлагат промени – изменения или допълнения на сега действащите правни норми, като са посочени и съответните конкретни текстове, в които се предлагат промени. Накратко, измененията и допълненията са в следните направления, по отношение на които са очертани и допълнителните нормотворчески мерки (разработване и приемане на подзаконови нормативни актове), които следва да се предприемат за пълна реализация на заложените промени, като точки 1-15 касаят изменения и допълнения в ЗЕВИ, а точка 16 – в ЗЕ: 1) В съответствие с Директивата се определя задължителна минимална цел за дела на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт и цели за дял на енергията от възобновяеми източници в: сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане; крайното енергийно и неенергийно потребление в сектор индустрия; крайното потребление на енергия в сгради; дела на възобновяемите горива от небиологичен произход, използвани за крайни енергийни и неенергийни цели; дела на възобновяемите горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт; иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници от нови мощности за енергия от възобновяеми източници. Регламентира се правилото, че при необходимост от промяна на така въведените цели, инструментът следва да бъде актуализация в ИПЕК. 2) Въвеждат се изискванията на Директивата относно задължителния минимален дял на потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход, при изчисление на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта; 3) Въвеждат се изискванията на Директивата по отношение на определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от биомаса; 4) Създават се нормативни основания за улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Конкретни мерки в тази насока следва да бъдат предложени, съответно – предприети, от Комисията за енергийно и водно регулиране; 5) Създават се нормативни основания за ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти. Конкретни мерки в тази насока следва да бъдат предприети от министъра на енергетиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните, на които е вменено като отговорност да осигурят в срок до 31 декември 2030 г. изготвянето на споразумения за изпълнението на поне два такива съвместни проекта; 12 6) Въвеждат се изискванията на Директивата по отношение на развитието на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони. В тази връзка, кметовете на съответните общини следва да осигурят включването в общинските дългосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници на мерки за насърчаване участието на гражданите и местните общности в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници; 7) Въвеждат се изискванията на Директивата относно интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите, както и разработването на мерки за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията. На министъра на регионалното развитие и благоустройството е поверено разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сгради за увеличаване на дела на електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници. В неговата компетентност е и разработването на схеми за подпомагане на използването на енергията от възобновяеми източници в сгради. Със законопроекта се предвижда министърът на икономиката и индустрията да предлага мерки и да разработва схеми за подпомагане за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията. 8) Въвеждат се изискванията на Дрективата за разработване на мерки и схеми за подпомагане използването на биогорива, електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива. В тази връзка, са заложени нормативните основания на схема за задължения на доставчиците на горива, с която се осигурява изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт. Заложено е механизмът да се доразвие с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. 9) В съответствие с изискванията на Директивата, законопроектът поставя нормативните основи и на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни електрически зарядни точки, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива. Заложено е механизмът да се доразвие с наредба на министъра на енергетиката. 10) Въвеждат се изискванията на Директивата по отношение на: а) спазването на принципа на енергийна ефективност на първо място, в това число при определяне на националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите и мрежите; б) техническите спецификации за съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат спазвани, за да се ползват съответните лица от схемите за подпомагане или да бъдат допустими за участие в обществени поръчки; в) интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна и транспортна инфраструктура. 11) Въвеждат се изискванията на Директивата, касаещи гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници. Изпълнителният директор на АУЕР следва да разработи методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България и да осигури ежегодно публикуване на данни за последния; 12) Въвеждат се новите положения на Директивата, касаещи мерки за насърчаване отоплението и охлаждането чрез възобновяеми енергийни източници, както и улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ. 13 13) Правят се изменения с оглед актуализация на изискванията за отчитане на енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса за определените с Директивата цели при съобразяване на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове. Предвижда се самите критерии, изменени с Директивата, да бъдат уредени с наредба на Министерския съвет, като по този начин се премахва дублирането на правна уредба за критериите в ЗЕВИ и в Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, което съществува към момента. В наредбата следва да бъдат определени също критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяемите горива и рециклираните въглеродни горива 14) Въвеждат се изискванията на Директивата във връзка с отчитането и одитирането на подаваната информация от икономическите оператори относно изпълнението на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. 15) Регламентираните в Директивата дефиниции са въведени в ЗЕВИ чрез изменения в допълнителните разпоредби на закона. 16) С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се въвеждат изменения и в Закона за енергетиката с цел съответствие с изискванията на Директивата по отношение на: а) насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници; б) вменяване на задължения на Комисията за енергийно и водно регулиране за анализ и оценка и предлагане на стимули за модернизиране на интелигентните мрежи с цел по- добро наблюдение на баланса на мрежата и предоставянето на данни относно дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и емисионния фактор на парникови газове в доставяната електрическата енергия в реално време; в) осигуряване публикуването / предоставянето на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия от страна на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи; г) създаване на условия малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, да участват на пазарите на електроенергия; д) осигуряване предоставянето на крайните потребители на информация за енергийните характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи; е) осигуряване на еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазарите на електроенергия за малките децентрализирани енергийни активи или мобилни системи; ж) дефинирането значението на понятията „битова батерия“ и актуализиране на понятието „зарядна точка“. По отношение осигуряването на ресурси за реализиране на промените, следва да се имат предвид заложените в Плана за възстановяване и устойчивост Реформа 4: Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия, и Реформа 6: Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ и подпомагане на процеса по декарбонизация и намаляване на административната тежест при присъединяването и оперирането на ВЕИ, обезпечени със съответните схеми за подпомагане. В Плана за възстановяване и устойчивост е предвиден финансов ресурс от близо 1 950 млн. лв. по Инвестиции C4.I2 „ Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата“ и Инвестиция C4.I6 „Подкрепа за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на 14 електроенергия“ Инвестиция C4.I8 "Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от възобновяеми източници (RESTORE)" (C4.I8) за стимулиране на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници и интегрирането на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система. При този вариант, българското законодателство в областта на енергията от възобновяеми източници ще бъде приведено в съответствие с европейското законодателство. Промените в ЗЕВИ и в ЗЕ ще допринесат за ускоряване на производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници. При избора на този вариант държавата ни ще избегне наказателна процедура и възможно осъдително решение на Съда на Европейския съюз, съответно няма да се наложи заплащане на финансови санкции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Идентифицират са следните положителни икономически въздействия:  Избягването на финансовата санкция за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от членството и в ЕС има положително отражение върху всички групи заинтересовани страни. Българското законодателство ще осигури съответствие и адекватно прилагане на политики на ЕС в областта на енергетиката и климата. По- широкото разгръщане и повишаването на производството и потреблението на енергията от ВИ ще създаде условия за подобряване на конкурентоспособността на всички икономически сектори  Очаква се голяма част от предвидените изменения да окажат съществен положителен икономически ефект по отношение на производителите и доставчиците на енергия от възобновяеми източници, в това число и относно предвидените с измененията и допълненията: мерки за улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници; мерки за насърчаване изпълнението на съвместни за държавите членки проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и т.н.;  Съществена част от предвидените изменения следва да повлияят благоприятно производителите и доставчиците на възобновяеми горива;  Ще бъде създаден стимул за инвестиции за изграждането на зарядни точки, достъпни за обществеността, чрез заложения механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт;  Индустриалните предприятия са сред лицата, заинтересовани от предвидените мерки и схеми за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията;  Собствениците и ползвателите на сгради са сред лицата, заинтересованите от предвидените схеми за подпомагане на използването на енергията от възобновяеми източници в сгради;  Местните общности са благоприятно повлияни от подобрените възможности за включването им в обсъждането и реализацията на енергийни проекти, в т.ч. в приоритетните зони;  Благоприятно повлияни са доставчиците на топлинна енергия и операторите на районни отоплителни и охладителни системи;  Крайните ползи от въвежданите промени са за всички ползватели на енергия от възобновяеми източници и възобновяеми горива, доколкото всички предвидени промени са насочени към улесняване на достъпа до такива и увеличаване на техния дял в енергийното потребление. Идентифицират са следните положителни социални въздействия: 15  С приемането на предложените промени в ЗЕВИ и ЗЕ се очаква използването на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници, като местни източници на енергия, да стане по-достъпно за широк кръг потребители на енергия. Използването на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници самостоятелно и в комбинация със съоръжения за съхранение на енергия ще намали потреблението енергия от изкопаеми горива на крайните потребители и би повишило жизнения стандарт в страната. Подобрената нормативна рамка, отговаряща на всички съвременни изисквания и достижения в областта ще е гарант за по-доброто качество на живот у нас. Тя ще допринесе за благоприятни социални въздействия, които, пряко или косвено, повлияват върху всички групи заинтересовани страни. Идентифицират са следните положителни екологични въздействия:  Новата регулаторна рамка ще позволи широкото развитие на енергията от възобновяеми източници във всички сектори на икономиката на страната и има изключително важна роля при всички сценарии за декарбонизация на дейностите по производство и потребление на енергия. Тя ще допринесе за благоприятни екологични въздействия, които повлияват върху всички групи заинтересовани страни. С предвидените промени ще се разширят възможностите за устойчиво, екологосъобразно и ефективно производство и потребление на биогорива и биогаз. Предвидените законодателни промени ще позволяват увеличаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, ще окажат благоприятно въздействие върху околната среда и ще допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове в резултат от намаляване използването на изкопаеми горива. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Не се идентифицират икономически, социални и/или екологични отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Малките и средни предприятия (МСП) представляват значителна част от заинтересованите страни и съответно, идентифицираните по-горе положителни въздействия на тук разглеждания вариант, ще повлияят на дейността на тези предприятия. Увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници, което ще се осигури посредством приемането на предлаганите изменения, ще окаже положително въздействие върху възможностите за декарбонизация и повишаване конкурентоспособността на икономиката, регионалното и местно развитие, възможностите за заетост в МСП. Предвид очаквания позитивен ефект, а и доколкото широкият кръг на засегнатите икономически сектори прави невъзможно точното определяне на потенциално засегнатите предприятия, в това число МСП, като конкретен брой, не се провежда нарочен МСП тест. Независимо от това, следва да се има предвид, че измененията и допълненията в нормативната рамка, израз на зеления преход способстват за подобряване качеството на живот върху всички групи от населението. Административна тежест: Тук разглежданият вариант на действие ще доведе първоначално до известно увеличаване на административната тежест за някои администрации и съответно икономически оператори (доставчици на горива), като това увеличение се изразява най- вече в изискванията за събиране, съхранение и използване на определена информация и данни. Предлаганите изменения, обаче, са от такова естество, че не се идентифицират 16 от като ресурс насока Също страни като уредба сериозни и изискващи влагането на значим допълнителен за заинтересованите страни и в дългосрочен план водят административната тежест. Същевременно очаква се намаляване на административната възложителите/инвеститорите, които са потребители на актуализиране на сроковете за издаване на разрешенията, Директивата, за обекти изграждани в приоритетни зони; улесняване споразуменията за закупуване на електрическа енергия от производството и потреблението на енергия от възобновяеми транспорта и сградите, подобряване на съществуващата уредба произход на горивата и др. подобни. така, с измененията и допълненията, които касаят уредбата устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива, административната тежест, тъй като ще се избегне поддържане на дублираната в момента правна уредба – в ЗЕВИ и в ЗЕВИ. Тези изменения и допълнения конкретно засягат пряко – Министерството на енергетиката и Министерството на освободеният административен ресурс от поддържане на ще бъде пренасочен за изпълнението на политиките, израз допълненията в нормативната рамка. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните административната тежест (задължения за информиране, такси, административни услуги и др.) финансов и до административните използването възобновяеми източници в на на парникови също ще се административен Наредбата околната среда дублирана на тежест) значителни потенциални заинтересована бъдат значителни предприятия регулаторни човешки намаляване на тежест за услуги в адресирани с на източници; индустрията, гаранциите за критериите за газове за намали ресурс за по чл. 44 заинтересованите и водите, нормативна измененията и и кои и режими, 5. на 5.1. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. По проблем 1: „Необходимост от завършване на процеса националното законодателство на изискванията на Директива Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (Директива (ЕС) 2023/2413)“ по транспониране (ЕС) за Директива източници и в 2023/2413 на изменение на 98/70/ЕО по за отмяна Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Нормативни промени“ т с Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.1: Улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници 3 1 о н в и т к е ф Е Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.2: Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.3: Развитие на приоритетни зони за развитие на обекти за 3 1 17 производство на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.4: Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.5: Допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.6: Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.7: Създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни електрически зарядни точки, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.8: Допълване на съществуващата уредба за насърчаване производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници за осигуряване изпълнението на целта в този сектор 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.1: Улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.2: Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.3: Развитие на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони 3 1 т с о н Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.4: Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия 3 1 с а к и ф Е Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.5: Допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.6: Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.7: Създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни зарядни точки, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.8: Допълване на съществуващата уредба за насърчаване производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници за осигуряване изпълнението на целта в този сектор 3 1 18 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.1: Улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.2: Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.3: Развитие на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони 3 1 т с о н а в Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.4: Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия 3 1 у с а л г ъ С Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.5: Допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.6: Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.7: Създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни зарядни точки, да допринесат чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива 3 1 Цел 1: „Хармонизиране на българското законодателство с европейското“ Под-цел 1.8: Допълване на съществуващата уредба за насърчаване производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници за осигуряване изпълнението на целта в този сектор 3 1 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По се Избор на препоръчителен вариант: проблем 1: Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2413“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения ЗИД на ЗЕВИ, проблем/проблеми. с които 6.1. Ще Ще 1.1. 1.2. Промяна в административната тежест за физическите и прилагането на препоръчителния вариант (включително по се увеличи съгласно посочените по-горе въздействия се намали съгласно посочените по-горе въздействия Няма ефект Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на за решаване на всеки проблем. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното административния контрол върху стопанската дейност. юридическите отделните препоръчителния нейния размер регулиране лица от проблеми): вариант съгласно и 19 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Да Не С новата нормативна промяна не се създават нови регулаторни режими. В действащия ЗЕВИ не са регламентирани регулаторни режими. Предвидените промени нямат регулаторен характер, поради което не се засягат съществуващи режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Да Не Не се предвижда създаването на нови регистри Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП Актът не засяга МСП Актът засяга пряко МСП, тъй като голяма част от заинтересованите страни са именно такива предприятия. Всички предлагани промени се очаква да имат положително въздействие върху дейността на МСП, в т.ч. подобряване на заетостта и повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 20 7. Консултации: Проведени са консултации По част от предлаганите промени в периода май – юли 2026 г. са проведени консултации под формата на срещи със заинтересовани страни, както следва: В контекста на предвидените нови правомощия на министъра на транспорта и съобщенията и предстоящото създаване на схема за задължения на доставчиците на горива са проведени срещи с Министерство на транспорта и съобщенията, в това число и съвместна среща с участието на представители на доставчиците на горива. Създаването на схемата за задължения на доставчиците на горива и на механизма за издаването на кредити на операторите на публично достъпни зарядни точки бяха обсъдени и с представители на доставчиците на горива. Механизмът за издаването и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт са консултирани на съвместна среща с операторите на зарядни точки и АУЕР. Въвеждането на промените на Директивата, свързани с критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, както и други изменения в този контекст на Директивата са дискутирани на среща с представители на Министерството на околната среда и водите. Предвид допълването на уредбата за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, както и въвеждането на нови правомощия на изпълнителния директор на АУЕР, свързани с разработването на методиката за изчисляване на остатъчния енергиен микс на Република България и механизъм за издаването и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт бяха проведени консултации с АУЕР. Предстоящите промени по отношение на допълване на изискванията за гаранциите за произход в действащия ЗЕВИ бяха предмет на обсъждане с представители на АУЕР, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, оператора на борсата за търговия с природен газ, както и с Българската енергийна борса. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МЕ, в съответствие с чл. 26 от Закона за нормативните актове. Резюме на резултатите от обществените консултации ще бъде изготвено и включено към настоящата оценка на въздействие след приключването им. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Да Не Приемането на нормативния акт произтича от Директива (ЕС) 2023/2413. 21 На ниво ЕС е извършената оценка на въздействието на Директивата - https://eur- lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/DOC/?uri=CELEX:52021SC0621. Резюме на Доклада за оценка на въздействието: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52021SC0622 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Да Не (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Договор за функционирането на Европейския съюз 2. Съобщение на Комисията — Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения (2022/C 74/02) 3. Официално уведомително писмо от Европейската комисия до Република България за образуване на процедура за нарушение № 2025/0198 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 24 юли 2025 г. 4. Оценка на въздействието на Директивата Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ Дата: 17.09.2025 г. X Николай Налбантов Директор на Дирекция ЕСПУЕР

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени след проведени обществени консултации по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) 1 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви „ЕВН България“ ЕАД § Х (нов). В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Общественият доставчик и“ се заличават. 2. В ал. 5: а) В основния текст думите „Общественият доставчик, съответно“ се заличават. б) точка 2 се изменя така: „2. по цена в размер на 50 на сто от постигната за съответния период среднопретеглена цена на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. 3. В ал. 8 думите „обществения доставчик или“ се заличават. 4. В ал. 14 думите „общественият доставчик или“ се заличават. 5. В ал. 15 думите „Общественият доставчик или“ се заличават. 6. В ал. 17 думите „общественият доставчик или“ се заличават. 7. В ал. 18 думите „общественият доставчик или“ се заличават. Мотиви: Всички предложения, с изключение на това за изменение на чл. 31, ал. 5, т. 2 са редакционни и са с Приема се частично Направени промени в ЗИД на ЗЕВИ съгласно получените бележки, свързани с отпадане на фигурата „обществен доставчик“, като отпадането на понятието е отразено и на други места в закона. Целта на ЗИД на ЗЕВИ е въвеждане на европейско законодателство, поради което предложените изменения в чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ не са в предметния обхват на ЗИД на ЗЕВИ, не са подлагани на обществено обсъждане и на тях не е извършвана оценка на въздействие, поради което не могат да бъдат възприети на този етап. 2 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви оглед на факта, че фигурата на обществен доставчик на електрическа енергия вече не съществува (§ 52, ПЗР ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 96 от 2023, изм. и доп., бр. 39 от 2024, бр. 44 от 2025). Впрочем обществения доставчик не изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници още от влизането в сила на § 68 ПЗР ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 41 от 2019, доп., бр. 86 от 2023). Що се отнася до предложението за изменение на чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ, то е продиктувано от две съображения: Първо – след измененията в ЗЕ, които коментирахме по- горе и съответно отпадането на фигурата на обществения доставчик на електрическа енергия, логично беше отменен и чл. 94 ЗЕ, според който крайните снабдители продаваха на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници (включително и тази над НСО) по цената, по която са я закупили. Вместо това беше въведена схема на компенсации, съгласно която крайните снабдители се компенсират от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за разходите, произтичащи от задължението им за изкупуване на електрическа енергия по чл. 31 ЗЕВИ, но само по преференциални цени (чл. 35, ал. 2, т. 3 ЗЕ). За енергията над НСП, компенсация не се дължи: Второ – с влизане в сила, считано от 01.5.2024 на новата Методика за определяне на цени на балансиращата енергия (обн. ДВ, бр. 37 от 2024), цената на балансиращата енергия се определя по напълно нов начин, без да нито минимални, нито пределни цени, като практически вече няма отделна цена за недостиг и цена за излишък, а една цена на балансиращата енергия за всеки период на сетълмент. 3 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Трето - Докато при действие на предишната нормативна уредба, цената за излишък на балансиращия пазар рядко надвишаваше 10 лв./MWh, то цената на балансиращата енергия, изчислена съгласно новата Методиката почти винаги е по-висока от цената на пазарен сегмент „Ден напред“, където съгласно чл. 94а, ал. 3 ЗЕ сме длъжни да продаваме електрическата енергия, изкупена по чл. 31 ЗЕВИ. Всичко това води до значителни разходи за крайните снабдители, за които не е предвиден компенсаторен механизъм. Според нашите изчисления, приблизителният размер на тези некомпенсирани разходи само на нашето дружество до края на тази година ще са в размер от 130 000 лв. Ето защо считаме за наложително тази разпоредба да се измени по посочения начин. Цената е определена по този начин, за има насърчение и икономическа логика (каквато в настоящата ситуация отсъства) за засегнатите производители да се възползват от възможността, която им дата чл. 31, ал. 12 ЗЕВИ, а именно да ги продават по свободно договорени цени. § 18, т. 2 (чл. 34, ал. 8) Думите „с изключение на таксите за издаването и прехвърлянето на гаранциите за произход, заплатени от производителя на АУЕР съгласно тарифата по чл. 75, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност“ се заличават. Мотиви: Съгласно това допълнение, крайните снабдители ще бъдат задължени да поемат тези разходи на производителите, като в същото време липсва механизъм за възстановяване, т.е. те ще останат изцяло за тяхна сметка и ще се превърнат в постоянна финансова тежест, която не е призната в ценовата рамка. Макар издаването на гаранции за голяма част от Приема се Предложението е отразено в ЗИД на ЗЕВИ. 4 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви този вид производители да се извършва на годишна база и таксата за издаване на гаранции за произход да е сравнително ниска (20 лв.), броят на производителите, които заявяват гаранции, е значителен (само за ЕВН ЕС те са 2 117 бр.), което означава, че общите разходи не са пренебрежими (около 100 000 лв. годишно). Вярно е че съгласно чл. 19, § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници държавите членки са задължени да въвеждат опростени процеси на регистрация и намалени такси за малки инсталации и енергийни общности, но това не означава, че издаването на таксите следва да бъдат 0 лв. или пък да се поемат от крайните снабдители. Според нас това облекчение за малките производители може да се реализира чрез изменения на Тарифата по чл. 75, ал. 1 ЗЕЕ, а не чрез необоснованото прехвърляне на тези административни разходи върху нас. § ХX (нов). § 1, т. 56 Допълнителните разпоредби придобива следния вид: „Общност за възобновяема енергия" е субект без ограничение на правно-организационната форма, който: а) се основава на открито и доброволно участие, независим е и е ефективно контролиран от акционерите, съдружниците или членовете му; б) притежава и управлява разположени в рамките на урбанизирана територия инсталация/инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и разположени в близост до тях обекти, в които акционерите, съдружниците или членовете му потребяват произведената енергия; Не се приема Със ЗИД на ЗЕВИ не са предвидени промени в определението по § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, тъй като не се въвеждат изисквания, свързани с общностите. 5 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви в) се състои от акционери, съдружници или членове, които са физически лица, малки и средни предприятия или общини; г) има основна цел да осигурява на своите акционери, съдружници или членове или на районите, в които оперира, не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи.“ Мотиви: В чл. 2, т. 16, б. „а“ от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2018/2001) изрично е посочено, че обектите за производство на електрическа енергия, част от общност за възобновяема енергия трябва да са разположени в близост до обектите за потребление, част от същата общност. В нашия ЗЕВИ липсва подобно изискване, поради което е необходимо то да бъде въведено, за да се осигури пълно транспониране на директивата. Включването на условие за географска близост ще гарантира, че общностите запазват своя локален характер и че споделянето на енергия е действително в рамките на местната мрежа, без да се създават изкуствени схеми с отдалечени обекти. Това ще допринесе за социалната и икономическа полза за местните общности и ще осигури устойчиво прилагане на концепцията за енергийни общности в съответствие със законодателството на ЕС. § ХX (нов). В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 56а, със следното съдържание: “Инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници, разположена в близост до обект, в който се потребява произведената енергия“ – е инсталация за производство на енергия от Не се приема В § 35, т. 5 на ЗИД на ЗЕВИ се създава т. 84: 84. „Енергия от възобновяеми източници, произведена в близост“ е енергия от възобновяеми източници, произведена от обект, използващ 6 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви възобновяеми източници, която по нормална схема се захранва от същата електрическа подстанция, от която се захранва и обекта, в който се потребява произведената енергия.“ Мотиви: Предложеното определение е във връзка с предложението за допълнение на § 1, т. 56 ДР ЗЕВИ и въвежда ясен и обективен критерий за „географска близост“ между инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници и обекта, в който се потребява произведената енергия. Изборът на електрическата подстанция като референтна точка осигурява баланс между техническата обоснованост и правната приложимост на понятието. Подстанцията представлява ясно идентифициран елемент от електроенергийната мрежа, за който съществуват данни в регистрите на операторите и лесно може да се установи кои обекти се захранват от една и съща подстанция по нормална схема. Така формулираното определение не е прекомерно ограничително, тъй като не изисква физическа непосредствена близост между обекта за производство и обекта за потребление, но същевременно не е прекалено разширително, защото не допуска включване на обекти, свързани чрез други подстанции, при което отпада реалната географска и функционална близост. На последно място, но не по значение – това гарантира и съответствие с чл. 2, т. 16, б. „а“ от Директива 2018/2001, който – както вече споменахме въвежда изискването за географска близост между обектите, част от общност за възобновяема енергия. Считаме, че така се постига необходимият баланс между гъвкавост и яснота при прилагане на националните правила за общностите за възобновяема енергия, като се осигуряват ясни правила и се намалява рискът от спорове. енергия от възобновяеми източници, който е изграден в непосредствена близост до сградата, и която отговаря на всички условия по-долу: а) може да бъде разпределяна и потребена само в сградата и/или в непосредствена близост до нея, чрез специално изградени съоръжения за разпределение на енергия и биогаз; б) позволява изчисляването на коефициент на първичната енергия, определен в наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност, валиден само за енергията от възобновяеми източници, произведена в сградата и/или в непосредствена близост до нея; и в) може да се използва на място чрез директна връзка с източника за производство на енергия, която изисква специално оборудване за безопасно доставяне и измерване на енергията за собствено потребление на сградата. С определението се въвеждат изискванията на чл. 2, т. 55 от Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите. 7 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви В заключение, изразяваме надеждата си, че направените от нас конкретни предложения, които целят внасяне на по-голяма яснота и справедливост в коментираните обществени отношения ще бъдат взети предвид. Борислав Колев Уважаеми колеги и заинтересовани, Предлагам следните промени към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ: В § 14., буква а) Да се премахнат думите „с топлинна мощност над 25 MW”. Поставянето на минимален праг от 25 MW би ограничило значително обектите, които могат да бъдат свързани. Повечето системи, които използват биогорива (включително и биогаз) или отпадна топлинна не могат да покрият този висок праг. Още повече, че закона допуска отказ, когато няма техническа възможност или икономическа целесъобразност за приемането на тези обекти. По този начин интереса на оператора на отоплителната или охладителната районна система е защитен. А присъствието на този праг ще се явява, като причина за отказ по подразбиране на всички системи, които не покриват изискването. В съществуващия към момента закон не съществува този праг и това не е довело до застрашаване на сигурността на районните системи. Поради всички тези факти, считам, че е необосновано включването на такъв праг в променения закон. Не се приема С § 14 се предлагат изменения в чл. 18, ал. 3, т. 3 от ЗЕВИ, с които се транспонират изискванията на т. 14, б. б) от Директива (ЕС) 2023/2413 – създава се параграф 4б в чл. 24 на Директива (ЕС) 2018/2001. Поставеният минимален праг от 25 MW е определен в Директива (ЕС) 2023/2413 и е относим към операторите на районни отоплителни и охладителни системи с топлинна мощност над 25 MW, а не към доставчиците на енергия от възобновяеми източници. В § 14., буква г) – Към 7., да се замени знака „;“ накрая със следния текст: „и нискотемпературни мрежи използващи полимерни тръбопроводи;“ Едно от най-съвременните решения в топлофикационните и охлаждащи системи е 5-та генерация топлофикационна мрежа, която е силно Приема се по принцип В предложената редакция на т. 7 не се определя или ограничава видът на техническата инфраструктура, поради което не се налага изрично включване на термина „нискотемпературни мрежи 8 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви децентрализирана, използва нискотемпературна мрежа с изолирани или неизолирани полимерни тръби и където всеки консуматор на отопление е производител на охлаждане и обратното. През 2023 и 2024 г. имаше съществено развитие на тези технологии и себестойността на тези системи вече е напълно конкурентноспособна с тези от 4-та генерация, а технологията тепърва се подобрява и става по-масова. В съществуващите ни нормативни и поднормативни уредби не съществуват никакви стимули за развитието на подобен тип мрежи. използващи полимерни тръбопроводи“. Идентификацията на техническата инфраструктура не е направена, именно за да се обхванат различните видове, между които са и предложените в становището. Българска петролна и газова асоциация Обръщам се към Вас в качеството ми на председател на сдружение Българска петролна и газова асоциация (БПГА) във връзка с представения за обществено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕВИ). На първо място бих искал да заявя, че Сдружението разбира важността на представения проект с оглед изпълнението на европейските задължения на Република България и опасността от сериозни санкции в обратния случай. Приема се по принцип Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България, актуализация 2024 г. е представен пред Европейската комисия. Планът е публикуван на страницата на министерство на енергетиката: https://share.google/4SwaHv9ZhJoME Проектът, цели хармонизация с Директивата RED III и wySe разработването на ключови подзаконови нормативни актове, които следва да създадат условия за практическото прилагане на новите разпоредби и изпълнението на амбициозните цели, заложени в актуализирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република (ИНПЕК г.). Стартила е процедура по (стратегическа) екологична оценка на Интегриран план за енергетика и климат, актуализация от 2024 г. https://www.moew.government.bg/bg/ България 2024 В този смисъл БПГА подкрепя strategicheska-ekologichna-ocenka-seo- Законопроекта. Той обаче ще създаде и трудно za-integriran-plan-za-energetika-i- изпълними, за индустрията задължения, що се касае до енергийните klimat-inpek-na-republika-bulgariya- продукти, произвеждани и доставяни за 2021-2030-g-aktualizaciya-ot-2024g/ транспортния сектор. Директивата поставя цели, чието изпълнение е поставено под въпрос от бизнеса в по- развитите страни от ЕС и които са сериозно оспорвани от този в Централна и Източна Европа. Очевидно е, че 9 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви се касае за тема, която следва да намери своето скорошно решение на европейско ниво, тъй като сегашната ситуация ще създаде множество затруднения за националната и европейската икономика. Убеден съм, че българската индустрия ще намери партньор във Ваше лице, който да защити интересите й, но и тези на цялото общество в Брюксел. Преди да поставя на Вашето внимание конкретните ни предложения за промени в предлагания Законопроект, бих искал да обърна внимание на ограничената публично достъпна информация относно хода на актуализацията и предстоящото одобрение на ИНПЕК от Европейската комисия. БПГА счита за критично важно да се проведе проактивна комуникация и координация между бизнеса и публичната власт, тъй като планът се явява част от единен рамков механизъм. В тази връзка се обръщам към Вас с молба да бъде дадена повече гласност относно текущите процеси по финализирането на ИНПЕК. Чрез настоящото писмо БПГА Ви представя следните мотиви и конкретни предложения по основните текстове, засягащи развитието на възобновяемите газове и водорода: 1. Относно целите за водород в индустрията (§ 10 от проектния текст) § 10. Предлаганото изменение в чл. 12, с което се въвежда задължение за дял на възобновяемите горива от небиологичен произход от най-малко 42% до 2030 г. и 60% до 2035 г. от общото количество водород, използван в сектора „Индустрия", повдига въпроса за държавната подкрепа. Постигането на толкова амбициозни цели е нереалистично без силна и целенасочена държавна подкрепа. Сдружението споделя констатациите на Германския национален Приема се по принцип Една от основните цели, посочена в чл. 2 на ЗЕВИ е насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. Целите на ЗЕВИ се постигат чрез въвеждане на схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогаз и зелен водород, както и производството и потреблението на 10 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви съвет по водорода, че такава цел изисква активен ангажимент от страна на държавата, който за България е още по-критичен, предвид неучастието ни във Важни проекти от общоевропейски интерес (IPCEI). Има спешна необходимост за разработване на конкретни механизми за подпомагане на индустрията за преход към зелен водород. енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. 2. Относно целите за възобновяеми горива в транспорта (§ 11 от проектния текст) § 11. Измененията и допълненията в чл. 13, касаещи изчисляването на минималния дял на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в транспорта, налагат следния коментар от БПГА: • Премахване на отчитането на горива от небиологичен произход като междинни продукти: Предлаганото заличаване на възможността за отчитане на възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, когато се използват като междинни продукти за производство на конвенционални горива (напр. зелен водород), е необосновано. • Противоречие с RED III: Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), чл. 25, ясно позволява отчитането на възобновяеми горива от небиологичен произход, когато те се използват като междинни продукти за производство на конвенционални транспортни горива (чл. 25, ал. 2, буква „а", т. i), което не води до двойно отчитане. Считам, че е необходима реална обосновка защо се предвижда заличаването на тази възможност и предлагам текстът да бъде преработен в пълно съответствие с чл. 25, ал. 2, буква „а" от RED III, за да се стимулира използването на зелен водород. Приема се Отразено в ЗИД на ЗЕВИ. 11 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 3. Относно обхвата на гаранциите за произход (§ 18 от проектния текст) § 18. По отношение на чл. 34, БПГА подкрепя добавянето на „всякакъв друг вид газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход". Предлагаме обаче обхватът да бъде разширен, като се добави и текстът „и течни", за да се включат всички форми на възобновяеми горива от небиологичен произход, които могат да бъдат сертифицирани чрез гаранции за произход. Приема се Отразено в ЗИД на ЗЕВИ. 4. Относно кредитите за ВЕИ в транспорта (§ 20 от проектния текст) § 20. Чл. Зба и Збб създават механизъм за издаване и обмен на кредити. • Чл. Зба, ал. 1, т. 4: БПГА предлага в този текст да се добавят и кредити за биогаз от възобновяеми източници и зелен водород, за да се насърчи тяхното потребление. • Чл. 366: Не е логично, след като биогазът, зеленият водород и другите газообразни възобновяеми горива от небиологичен произход са включени в чл. 34 („гаранции за произход"), същите да не бъдат включени и в новия чл. Збб относно кредитите за ВЕИ в транспорта. Въвеждането им е наложително с оглед изпълнението на изключително амбициозните цели за използване на тези горива в транспорта. Не се приема В т. 16) от Директива (ЕС) 2023/2413, с която се изменя параграф 4 на чл. 25 на Директива (ЕС) 2018/2001 кредитният механизъм се въвежда за икономическите оператори, които подават електрическа енергия от възобновяеми източници на електрически превозни средства чрез обществени зарядни точки. В тази връзка предвиденият в ЗИД на ЗЕВИ кредитен механизъм е за операторите на електрически зарядни точки. 5. Относно доброволните схеми за устойчивост (§ 23 от проектния текст) § 23. По чл. 39 относно доброволните национални или международни схеми: Не се приема С предложената разпоредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2023/2413. Терминът „в обхвата на изречение първо“ не е въведен с предложения ЗИД на ЗЕВИ, а съществува в 12 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви • Недопустимост на национален приоритет: думите „в обхвата на изречение първо" в последното изречение на ал. 3, следва да отпаднат. Няма логика да се изисква одобрена от Европейската комисия схема, създадена в друга държава членка, да се съобразява с изискванията на национална подзаконова уредба (по чл. 44, ал. 1). Принципът на взаимно признаване и одобрение от ЕК следва да бъде върховен. действащия ЗЕВИ, поради което към момента не се налага премахването му, предвид предметния обхват на ЗИД на ЗЕВИ, чиято цел е въвеждане на европейско законодателство. 6. Относно наложителни изменения в нормативната база, които биха отстранили административни бариери пред сектора • При приемането на Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, заменен по-късно от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Законодателят е приел висок размер на санкцията (50 000 лв) за краен разпространител, който не спазва изискването за съдържание на биокомпонент в бензиновите и дизелови горива. Идеята тогава е била да се дисциплинират операторите и те реално да предлагат смеси с нисък процент на пазара, като не се опитват да избягат от това задължение. Над 12 години по-късно практиката за смесване е ясно утвърдена, но процентното съдържание, от 2% тогава, днес достига 9% в бензиновото гориво и 6% в дизеловото. По- високото съдържание на биогориво, комбинирано със спецификите на продукта, в някои случаи резултира в отклонения в рамките на 0,5 -1% от зададените в ЗЕВИ нормативни изисквания. Това води до изключително висока парична санкция, без да има реално отношение към качеството на горивото. В допълнение за много по- сериозни и опасни нарушения на качествените параметри глобата е 10 000лв. Практически стойността на санкцията не отговаря на сериозността на отклонението, но води до сериозни Не се приема Регламентираното в ЗЕВИ задължително смесване на биогорива с течни горива от нефтен произход е приетата от българската страна мярка за осигуряване постигането на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в транспорта, съгласно Директива 2009/28/ЕО. То се базира на установения вече подход от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), който беше приет през 2007 г. Установените в ЗВАЕИБ санкции за производители, вносители и доставчици на течни горива от нефтен произход, който не изпълняваха задължението за смесване бяха имуществени санкции в размер от 7 000 до 20 000 лв. В последствие беше констатирано, че не се изпълнява законовото изискване за задължително смесване на течните горива от нефтен произход с биокомпонент, в резултат на което не се постига и заложената национална индикативна цел за 2010 13 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви проблеми за икономическите оператори, особено за по- малките обекти, но също така и за веригите бензиностанции. За едните това е заплаха за съществуването им, поради малките обороти с които работят, а за другите е сериозна сума с оглед множеството обекти, които експлоатират. В допълнение и събираемостта на тази санкция е практически нулева, което се потвърждава и от заключенията на на ДАМТН. В тази връзка предлагаме размерът на наказанието да остане 50 000 лв единствено при пълно отсъствие на биокомпонент в бензиновите и дизелови горива, тъй като в подобна ситуация обикновено става въпрос за контрабандно гориво, достигнало по неясен път до крайния разпространител. • В случаите, когато съдържанието на биодобавка е налично, но под законовия минимум, размерът на санкцията следва да се изравни с тази за некачествен параметър съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно 10 000 лв. Подобно решение ще противодейства и на корупционната среда, тъй като пред угрозата за затваряне на обекта и налагане на непосилна санкция, единственото решение (потърсено или не) е нерегламентирано плащане на контролния орган. • В допълнение предлаганата промяна се отнася единствено за крайния разпространител, но не и за производителя на нефтения продукт. В този случай санкцията следва да се запази висока, както е в действащия текст на ЗЕВИ. Във връзка с мотивираното по-горе становище Ви представяме следното предложение за нормативна промяна: чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ да се измени както следва: г. Със ЗИД на ЗВАЕИБ, по предложение на народни представители, през 2009 г. бяха завишени санкциите при неспазване на задължението за смесване. Повишаването на размера на санкциите беше запазено в приетия през м. май 2011 г. ЗЕВИ и беше отчитано като една от най- ефективните мерки срещу неизпълнението на законовото изискване за смесване на горивата от нефтен произход с биокомпонент. Намаляването на санкциите по чл. 67, ал. 3 на ЗЕВИ ще компрометира вече доказалата се като работеща, установена схема и ще създаде реални условия за неизпълнение на определената задължителна цел за 29 % дял на енергията от ВИ в транспорта до 2030 г. По отношение на изравняването на санкциите по двата закона, следва да се отбележи че това са санкции за различни нарушения. В ЗЧАВ са определени санкции, с които се гарантира качеството на предлаганите на пазара течни горивата, а санкциите по ЗЕВИ са за осигуряване на постигането на задължителните цели за дял на енергията от ВИ в транспорта, за чието изпълнение е отговорен министърът на енергетиката. Изпълнението на тези отговорности 14 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви „(3) На краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход без биогорива в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или ал.4 като резултатът за процентното съдържание на биогоривото е под минималният обхват на приложените стандартни методи за изпитване се налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв., а в случай че съдържанието на биогориво е по-ниско от записаното в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или ал. 4, се налага глоба в размер на 5 000лв или имуществена санкция в размер на 10 000лв." беше обект на одит на Сметната палата. Доводът относно трудната събираемост на санкциите не може да се сподели като причина за намаляването им, тъй като трудната събираемост не се обуславя от размера на санкцията. Освен това, предложеният намален размер на санкцията е валиден за всички случаи, с констатиран по- нисък процент на съдържание на биокомпонет и не е предвидено разграничаване на намалената санкция в зависимост от размера на нарушението. Определянето по този начин на санкцията за всички случаи, в които не са спазени изискванията за смесване, не спомага за постигането на задължителните цели в сектор транспорт, а напротив способства за по-нисък процент на биокомпонент и неизпълнение на заложените цели за 2030 г. • За да се гарантира, че намаляването на санкцията няма да попречи на изпълнението на европейските задължения на Република България за въвеждане на определен процент възобновяема енергия в пътния транспорт, е необходимо да се осигури продажбата на дребно на енергийни продукти, отговарящи на изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници. В тази връзка предлагаме изрична забрана за търговия с конвенционални горива, които не са блендирани според изискванията на ЗЕВИ. Подобна забрана до момента не съществува и това дава Не се приема В чл. 45, ал. 3 от ЗЕВИ е въведено задължително изискване за съответствие с критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, като са предвидени и санкционни разпоредби с отлагателно действие. Това практически означава, че всички биогоривата и техните производни по ал. 1 на чл. 45, биогазът за транспорта, течните 15 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви възможност на недобросъвестни икономически оператори да оказват нелоялна конкуренция на тези, спазващи законовите изисквания. Изключение следва да се прави единствено, както е предвидено и от Директивата за възобновяемите източници, за ползване на чисти конвенционални горива за лица, зареждащи извънпътни превозни средства и техника за собствени нужди. В тази връзка предлагаме на Вашето внимание предложение за законова промяна, която да въведе подобна забрана в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП): • Създаване на Нов чл. 24а: (1) Забранява се търговията на дребно с нефтопродукти, които не съдържат задължителното смесване с биогорива, изискуемо от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). (2) Не се допускат за регистрация за търговия на дребно кодове по НН и други обстоятелства, които противоречат на забраната по ал. 1. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за икономически дейности, свързани със зареждане на резервоари на извънпътни превозни средства и техника за собствени нужди, чрез вътрешен обект. горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса и биогазът задължително следва да отговарят на заложените критерии, като и към момента в ЗЕВИ е предвидена и съответната санкционна норма в чл. 67, ал. 2. Систематичното място на норми, които регулират търговията с горива, не е в предметния обхват на ЗЕВИ. • БПГА предлга, също така, създаването на нов член 35а в Глава Пет „Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби" на ЗАРИДСНПНП, гарантиращ спазването на новата разпоредба - чл. 24а: Чл. 35а Който наруши на забраната по чл. 24а, ал. 1, се наказва с глоба в размер на 25 000 лв. или имуществена санкция в размер на 50 000 лв., Не се приема Систематичното място на норми, които регулират търговията с горива, не е в предметния обхват на ЗЕВИ. Считаме, че въвеждане на нова санкционна разпоредба би довело до дублиране на санкциите. В същия смисъл е и полученото становище от министъра на икономиката и индустрията. 16 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви • Във връзка с регулиране на съществуващите регистрации, чиито параметри попадат в обхвата на новата забрана, ще е необходимо и създаване на нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби със следния текст: „Обстоятелствата, вписани в публичния регистър по чл. 16, ал. 1, които не отговарят на новите изисквания по чл. 24а, ал. 2, се заличават служебно в срок от един месец от влизането в сила на Закона, като за настъпилите промени засегнатите лица се уведомяват официално." Предлаганият текст ще осигури достатъчен административен срок за служебно привеждане на регистрите в съответствие с новите изисквания, но също така и ще информира засегнатите лица, за да може да са наясно с въведените изменения. Промяна, освен да спомогне за спазването на европейското законодателство, ще допринесе и за намаляване на нелоялната конкуренция в сектора. Не се приема Систематичното място на норми, които регулират търговията с горива, не е в предметния обхват на ЗЕВИ. Също така, съгласно получено становище от министъра на икономиката и индустрията, предложението не се подкрепя: „По отношение на предложеното служебно заличаване от регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП на обстоятелствата, свързани със забраната за продажба на горива без биокомпонент от търговските бензиностанции, считаме, че същото не е целесъобразно, тъй като има множество регистрирани лица, които оперират както търговски бензиностанции, така и вътрешни обекти, за които предвидената забрана няма да важи, което означава, че при тях предлагането на гориво със съответния код по КН ще е позволено.“ СДРУЖЕНИЕ ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛС КИ ПРАКТИКИ Настоящото становище е изготвено за поканата за обществени консултации и приложените документи на следният Интернет адрес: https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=b Приема се по принцип Със ЗИД на ЗЕВИ се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 и въведените изменения и допълнения в чл. 12 и чл. 13 на ЗЕВИ са в пълно съответствие с g-BG&Id=9562 изискванията на Директива (ЕС) В Проекта за ЗИД на ЗЕВИ са включени голям брой промени с разнообразен характер. Авторите им смятат, че с тези промени ще отговорят на изискванията на разпоредби от Директива (ЕС) 2023/2413 на 2023/2413. При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент 17 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. Тук коментираме следните предложения за изменения и допълнения: 1. Определяне на индикативни национални цели за съответните периоди, както и някои изисквания за отчитане на напредъка за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници за (§10, промени в чл. 12) Интегрираният план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България няма приета екологична оценка (ЕО), поради което е невалиден. Съответно невалидни са и всякакви записани в него цели – индикативни, задължителни, пожелателни и т.н. Оттук нататък всякакви записи в законопроекта на цели, дялове, проценти и т.н. за ВЕИ в енергетиката, транспорта, земеделието, индустрията, строителния сектор, домакинствата и др. са в риск да бъдат компрометирани поради посочения факт. Фактът, че някои от предложените цели са уредени в европейското законодателство, не ги прави автоматично задължителни при наличие на формулировката в чл. 12, ал. 1 на ЗЕВИ. Това е процедурен проблем, защото самите стойности, макар и не във всички случаи достатъчно амбициозни, са някаква крачка напред за България. Затова нашето предложение е МС да изиска МОСВ да завърши в разумни срокове продължаващата процедура за ЕО на ИНПЕК, спазвайки законовите изисквания за участие на обществеността. и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.). Необходимо е да се има предвид, че в Директива (ЕС) 2023/2413 не се съдържа задължение за въвеждането на регионални и общински цели, поради което такива не са определени, доколкото предметният обхват на ЗИД на ЗЕВИ е именно въвеждането на европейското законодателство – посочените директиви. Кметовете на общините имат задължения съгласно чл. 10 от ЗЕВИ да разработват дългосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. Дългосрочните програми се приемат от общинските съвети. В тези програми общините включват мерки за използване на енергия от възобновяеми източници в сгради - общинска собственост, във външното изкуствено осветление на общината, за производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, използването на енергия 18 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Общ проблем, свързан с целите по чл. 12, е липсата на регионални и общински цели, което позволява създаването и отчитането на некоректни национални данни. възобновяеми източници в транспорта и др. 2. По отношение изискванията на Директивата във връзка с улесняване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (§1 и §6), подкрепяме предложенията на вносителите. Приема се 3. По отношение на определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от биомаса (§2) Относно промените в чл. 3а, смятаме, че предложението създава объркване. Не става ясно дали предложените три фактора, които трябва да се отчитат при определянето на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от биомаса, следва да се отчитат едновременно или последователно, т.е. дали имат еднаква тежест или не. Ние смятаме, че те нямат еднаква тежест и трябва да има ясна йерархия като подредбата трябва да се промени в следния ред, като това бъде изрично указано: 1. необходимостта от намаляване на неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие, околната среда и климата; 2. приоритетният ред на отпадъците, включително изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци съгласно чл. 6 от Закона за управление на отпадъците; 3. нуждите на пазара на суровини за биомаса. Приема се по принцип В ЗИД на ЗЕВИ се направени промени в § 2 по отношение на чл. 3а и § 19, т. 3 по отношение на чл. 36, ал. 3. 19 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 4. Зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (ЗУВЕВИ, придобили гражданственост и като „приоритетни зони за ВЕИ“) (§4, т. 2-7 и §17) Настоящият Проект за ЗИД на ЗЕВИ внася допълнения и изменения към проблематиката, свързана с планирането и създаването на ЗУВЕВИ, която беше включена с ЗИД на ЗЕВИ от 2023 г. (ДВ, брой 86/2023 г.). По-специално се предлагат промени в чл. 5 и чл. 22 на ЗЕВИ. Още при промените в закона от 2023 г. тогава от „Зелени закони“ посочихме редица пропуски и слабости по темата. Виждаме, че сега се правят опити някои от тях да бъдат поправени. 1. На първо място е налице опит за отстъпление от ограничението, позволяващо единствено развитие на технологии за вятърна енергия. Предлага се нова точка 6 към ал. 3 на чл. 5, според която разработването на плана по ал. 2 се извършва при отчитане на „възможностите за многоцелево използване на съответната зона, включително съвместяване на проектите за енергия от възобновяеми източници.“ Според нас това е крайно недостатъчно и не решава проблема за отваряне на приоритетните зони за всички възможни ВЕИ- технологии, които не вредят на околната среда. За да се реши този проблем. • Предлагаме да се променят следните текстове, с което да се постигне ясно и крайно решение: 1. В чл 5, ал. 2 думите „вятърна енергия“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници, като се дава приоритет на енергията от слънцето и вятъра“. Не се приема В чл. 5, ал. 2 от ЗЕВИ е предвидено разработването на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Планът се разработва от министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните. Със ЗИД на ЗЕВИ не се предвижда планът да включва приоритетни зони за други възобновяеми източници. 20 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 2. В чл. 5, ал. 3, т. 2 думите „от вятърна енергия“ се заменят с думите „от възобновяеми енергийни източници“ По този начин предлаганата нова т. 6 на ал. 3, чл. 5, ще стане излишна и следва да отпадне! Предлаганите промени се отнасят към § 4, точка 2 на Проекта. 2. На второ място, се правят предложения за промени в сроковете за издаване на разрешенията за проектите в приоритетните зони. Предлага се това да стане чрез отпадане на алинеи 8 и 9 от чл. 5 и промени в чл. 22, ал. 10. Трябва да отбележим, че подходът, заложен в чл. 22, сам по себе си крие рискове в две посоки: • От една страна да се развържат ръцете на общините за избирателно улесняване на проектите на „своите хора“ или на тези, които са склонни да направят „нерегламентирани дарения“ на „когото трябва“. • От друга страна може да се очаква представителите на структурите на компетентните органи – част от които и сега действат или бездействат „отвъд ръба на закона“, не винаги да се съобразяват с исканията на „някакъв си там“ общински център за административно обслужване. Като цяло могат да се очакват смесени практики, част от които не винаги към облекчаване на „административните тежести“ върху инвеститорите и не винаги за опазване на природата. Предлаганите конкретни промени, свързани със сроковете, не са по-различни от досега съществуващите в чл. 5, ал. 8 и 9 и не решават проблемите, произтичащи от изискването процедурите по чл. 92 от ЗООС и чл. 31 от ЗБР да са включени в съкратените срокове за Не се приема Със ЗИД на ЗЕВИ са предложени промени, които са в съответствие с Директива (ЕС) 2023/2413. След въвеждане на измененията в чл. 22, вкл. с тези, обн. в ДВ бр. 47 от 10.06.2025 г., се получава дублиране на нормативната уредба в чл. 5, ал. 8 и 9, поради което са направени съответните изменения и допълнения в посочените разпоредби. Предложението сроковете по чл. 22, ал. 10 да започнат да текат след приключване на процедурите по ЗООС и ЗБР не отговаря на изискванията на директивата, която визира общ краен срок за всички разрешителни, необходими за функциониране на съоръженията. 21 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви приключване на всички изискуеми административни процедури. Не ни остава нищо друго освен да повторим • нашето предложение отпреди две години, но в подобрена версия: сроковете за приключване на административните процедури да бъдат намалени двойно спрямо сега предлаганите, а именно: § 17. В чл. 22, ал. 10 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и до три месеца, ако тези обекти, инсталации или съоръжения са в приоритетна зона;“ 2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно до шест месеца, ако обектът е в приоритетна зона;“ като и в двата случая те да започват да текат след приключване на процедурите по ЗООС и ЗБР. 3. На трето място виждаме желанието да се гарантира участието на обществеността при провеждането на екологичната оценка в съответствие с чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на оценката за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие на Плана за приоритетните зони (ППЗ). Според МЕ, респективно МС, това ще стане като се добави изричен текст в ал. 7 на чл. 5: „като в процедурите по извършването им се гарантира участието на обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана“. Това е един безполезен текст. ЗООС и ЗБР и сега на теория гарантират участието на всеки, които желае или има интерес в посочените процедури. Проблемът е в институциите, които ги организират – в случая МОСВ. Докато МОСВ винаги определя минималния законов срок за запознаване с документите от един месец и докато все по-рядко насрочва – а понякога и не Не се приема В чл. 5, ал. 7 от ЗЕВИ е посочено, че Планът за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия подлежи на екологична оценка в съответствие с чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на оценка за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Компетентна институция по ЗООС и ЗБР е Министерство на околната среда и водите. С настоящия ЗИД на ЗЕВИ не се предвижда извършването на промени в посочените нормативни актове. Министърът на енергетиката не е 22 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви насрочва – обществени обсъждания, а се задоволява само със събиране на писмени становища, никакви общи „гаранции“, дори записани в закон, не могат да гарантират смисленото участие на гражданите. Нашето предложение е в конкретния случай МОСВ да бъде задължено да проведе процедурите за обсъждане на Екологична оценка на Плана за приоритетните зони (ЕО на ППЗ) в срокове, които биха позволили смислено обществено участие (поне три месеца) и да проведе обществени обсъждания на живо! Смятаме, че подобно задължение се налага и от предлаганите промени в ал. 6 на чл. 5, където правилно е записано, че „В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Правилата по предходното изречение следва да бъдат насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда.“ С други думи, след като ППЗ ще определя правила за всяка отделна зона, то заинтересованите лица и компетентен орган по процедурите по ЗООС и ЗБР и не може да въвежда задължения или изисквания към МОСВ при провеждане на процедурите по двата закона. 23 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви организации трябва да получат достатъчно време да се запознаят с предложенията и да ги коментират! • Предложението ни към § 4, точка 5 на Проекта е: В чл. 5, ал. 7 да се добави следното изречение: „Поради изключителната важност на Плана по ал. 2 за бъдещото развитие на енергетиката, задължава Министерството на околната среда и водите да проведе най-малко седем обществени обсъждания на живо (по едно в София и във всеки един район за развитие) като определи минимален срок за запознаване с Плана и неговите Приложения от 3 месеца“, а предложението на МЕ да отпадне. Не се приема С мотивите по предложение 3. 4. На четвърто място виждаме едно странно нововъведение. Предлага се нова алинея 12 в чл. 5, която гласи: „Размерът на приоритетните зони се определя с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони. При вземането на решения относно размера на приоритетните зони компетентните органи по ал. 2 се стремят да гарантират, че зоните допринасят за постигането на целите, определени в този закон.“ Да започнем с целите по чл. 12, ал. 1-3: „Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 г. се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. Не се приема С предложените промени се въвеждат изискванията на член 1, т. 5), подт. 6 от Директива (ЕС) 2023/2413, с която се създава чл. 15в в Директива (ЕС) 2018/2001. 24 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви (2) От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да е не по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия. (3) За изпълнението на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия се определят цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.“ Данните на сайта на НСИ сочат, че от 2021 г., насам тази цел се преизпълнява: 2021 г. – 19,44%, 2022 г. – 19,04% и 2023 г. – 22,55%. Предварителни прогнозни данни за 2024 г. сочат преизпълнение, същите са 1 очакванията и за 2025 г.( ) С други думи целта от 16% енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия не се нуждае от някакви допълнителни териториални „напасвания“, „закръгляния“ и „комасации“ на бъдещите приоритетни зони, за да се гарантира постигането на целта. Те просто ще добавят нови мегаватчасове зелена енергия към сегашното преизпълнение на националната цел. (1) По сайта на ЕСО и различни публикации Другояче би бил поставен въпросът, ако в ЗЕВИ имаше определена индивидуална годишна национална цел за енергия от ВИ – например до 2030 г., включително. Тогава подобни предварителни оценки вероятно биха показали необходимост от напасване размерите на (някои) приоритетни зони с тези цели. Сега такава необходимост няма! 25 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Взаимовръзката между размера на приоритетните зони и особеностите и изискванията на вида или видовете ехнологии, за които се определят тези зони е крайно разтеглива. Например една зона, определена върху конкретен нарушен терен, може да се окаже достатъчна за проекти с едни параметри и недостатъчна за проекти с други, но пък потенциалните инвеститори да имат интерес само към втория тип. Според нас това не трябва да бъде водещ критерий – първоначално наличните нарушени терени следва да бъдат основните приоритетни зони, а разширяването им с други – ненарушени – терени, да става по индивидуален ред и след строги процедури, а не накуп с Плана за приоритетните зони. Що се отнася до постигането на целите по чл. 2 от ЗЕВИ, те са достатъчно разнообразни и понякога могат да влязат в противоречие една с друга, за да се смята изобщо, че тяхното постигане зависи от един-единствен фактор какъвто е размерът на някои или всичките приоритетни зони за ВЕИ. Ето защо смятаме, че така формулираната алинея 12 на чл. 5, е излишна, а приемането ѝ може да отвори вратата за нанасяне на щети върху природни видове и обекти, под маската на „постигане на целите на закона“. • Предложение към § 4. т. 7 на Проекта. Предложението за нова алинея 12 се променя така: (12) Размерът на приоритетните зони се определя до размера на нарушения терен или урбанизираната територия, която попада в съответната зона. По изключение е възможно да бъде определен размер на зона, който надвишава съответния нарушен терен или 26 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви урбанизирана територия, при едновременно изпълнение на следните условия: 1. Необходимост от балансиране на системата на местно или регионално ниво, която може да бъде постигната само с въвеждането на мощности, изискващи по-голяма площ от определената в първото изречение на настоящата алинея. 2. Проведени процедури по чл. 92 от ЗООС и чл. 21 от ЗБР при нормална (несъкратена) продължителност. 3. Проведени обществени обсъждания, завършили с положителен резултат за предлаганото разширение на зоната. Не се допуска увеличение на размера на приоритетните зони поради икономическа целесъобразност. 5. На пето място, установяваме още една неяснота, която изглежда във връзка с предходния проблем. Предлага се, в сега съществуващата алинея 5 на чл. 5, да се добавят думите: „които трябва да са достатъчно хомогенни и“, като тя придобие следният вид: „В плана по ал. 2 се определят зоните, които трябва да са достатъчно хомогенни и в които производството на електрическа енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната, като се: 1. използват всички подходящи инструменти и бази данни, за да се определят зоните, включително картографиране на чувствителните области за дивата флора и фауна; 2. изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии, както и други зони, които се определят с помощта на карти на чувствителните области, с изключение на изкуствените и застроени Не се приема С предложените промени се въвеждат изискванията на чл. 1, т. 5, подт. 6 от Директива (ЕС) 2023/2413, с която се създава чл. 15в в Директива (ЕС) 2018/2001. 27 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви площи, разположени в тези зони, като покриви на сгради, паркинги или транспортна инфраструктура; 3. изключват морските територии, в които производството на електрическа енергия от възобновяеми източници би оказало негативно въздействие върху стопанския риболов по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.“ Добавянето на този текст също крие някои рискове. Например трудно може да се нарече „хомогенна“ най- голямата нарушена територия в България – комплексът „Марица-изток“. А тя трябва да бъде водеща в списъка за приоритетни зони за ВЕИ. От друга страна изискването за „хомогенност“ крие риск от различни тълкувания, водещи до различни въздействия, ако бъдат приети в една или друга форма. Тук се налага уточняване на изискването за хомогенност или неговото премахване, ако такова уточнение не може да бъде постигнато. Във всеки случай смятаме, че изискванията, записани в т 1-3 на тази алинея допринасят недостатъчно нито за определяне, нито за постигане на хомогенност на зоните. • Предложението ни към § 4. т. 3 на Проекта: Да се даде определение на „хомогенност на зоната“ или текстът да отпадне ако такова определение не може да бъде дадено. 6. На шесто място приветстваме предложената алинея 13 на чл. 5, която предвижда ППЗ да бъде публикуван на сайтовете на МОСВ и МЕ. От други наши проучвания на енергийни теми и проекти обаче се установява, че е необходимо значително подобряване на и достъпността на информацията на сайта на МЕ, проблем, който напомняме и сега. Приема се по принцип Предложението съдържа препоръка, която няма отношение към проекта на ЗИД на ЗЕВИ, като считаме че същото не е обект на нормативни изменения. 28 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 5. Относно изискванията на Директивата за интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите (§5 – предложен чл. 5в): • По-специално по отношение предлаганата алинея 2, нашето предложение е тя да приеме следния вид: (2) Техническите 1, 1 Не се приема С предложените промени се въвеждат изискванията на чл. 1, т. 5), подт. 6 от Директива (ЕС) 2023/2413, с която се създава чл. 15а в Директива (ЕС) 2018/2001. правила и норми по ал. т. могат да включват мерки за значително увеличаване на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, развитието на общности за възобновяема енергия, въвеждането на системи за съхранението на енергия на място, интелигентно и двупосочно зареждане и оптимизация на потреблението. Мерките могат да задължително са в комбинация с мерки за повишаване на енергийната ефективност при комбинираното производство на енергия и с мерки, които при основни ремонти на сгради водят до увеличаване на сградите с близко до нулево потребление на енергия и на сградите, които надхвърлят изискванията за минималните енергийни характеристики, предвидени в наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност. 6. Относно изменения във връзка със сградите за обществено обслужване, съответно – във връзка с изграждането на нови или реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради (§9 и §20) • Предлагаме алинея 2 на чл. 11 да се промени така: „(2) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление предприемат мерки, за да осигурят, че сградите за обществено обслужване изпълняват ролята на образец за постигане целите на този закон по отношение на дела на използваната Приема се Отразено в ЗИД на ЗЕВИ. 29 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви енергия от възобновяеми източници в съответствие със Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане. Това задължение може да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване използването на покривите и фасадите на такива сгради или сгради със смесено предназначение, включително за обществено обслужване, от трети лица за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.“ Предложението ни е базирано на факта, че отдавна са в употреба технологии за използване на енергия от ВИ, които се разполагат по фасадите на сградите, а не само по покривите им. Подкрепяме промените в чл. 20. 7. По отношение изпълнението на определеното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор индустрия (§5 на законопроекта – нов член 5г) Смятаме, че предложението трябва да бъде разширено, като в задълженията на министъра на икономиката и индустрията се включи и задължението да подпомага инициативи в областта на ВЕИ не само предложени от МЕ, а и такива, които са инициирани/предложени от представители на сектор „Индустрия“ и са в рамките на законовите ограничения по отношение опазването на околната среда. Не се приема С §5 на ЗИД на ЗЕВИ се създава чл. 5г, в които са предвидени правомощия на министъра на икономиката и индустрията. В текста на посочената разпоредба няма ограничение по отношение на мерките, които следва да се предприемат за увеличаване използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията, в т.ч. и такива, които са предложени от представители на сектор „Индустрия“, и не съществува задължение към министъра на икономиката и индустрията да подпомага инициативи в областта на ВЕИ, предложени от МЕ. Отделно, не е ясно кои лица/органи се визират под представители на сектор 30 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви „Индустрия“, като предвид тематиката такива предложения би следвало да постъпват към министъра на икономиката и индустрията, който да процедира по компетентност, съгласно Устройствен правилник на Министерството на икономиката и индустрията. Не е необходима нормативна регулация в ЗЕВИ. 8. По отношение изпълнението на определените цели за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и за дял на възобновяеми горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт (§5 – чл. 5д) • Като подкрепяме като цяло предложението, предлагаме следната корекция на предложената алинея 3: „(3) Мерките по ал. 1 могат да включват при необходимост финансови стимули, осигурени по европейски, национални или регионални схеми и механизми за подпомагане.“ В случая под „регионални“ се разбират такива схеми и механизми, които са резултат от регионално сътрудничество между държавите (напр. държави от Дунавския регион, Черноморския регион, Средиземноморския регион и др.) Не се приема Използваното понятие е с акцент „финансови стимули“, като финансирането се осигурява с европейски средства, поради което не е необходимо регламентиране на вида на схемите. 9. Относно мерките за насърчаване отоплението и охлаждането чрез възобновяеми енергийни източници, както и улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ (§ 14 – промени в чл. 18) Не се приема С § 14 се предлагат изменения в чл. 18, ал. 3, т. 3 от ЗЕВИ, с които се транспонират изискванията на член 1, т. 14, б. б) от Директива (ЕС) 2023/2413 – създава се параграф 4б в чл. 24 на Директива (ЕС) 2018/2001. 31 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 1. На първо място предлагаме в изменението на ал. 3, т. 3, числото 25 да бъде заменено с 5. Стратегически погледнато трябва да се предвиди възможността да се изградят районни отоплителни и охладителни системи с топлинна мощност над 5 MW, които в началото да не бъдат изцяло на енергия от ВИ, но именно с присъединяването на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ, които са трети страни, или присъединяване и закупуване на топлина и студ, произведени от възобновяеми източници, и отпадна топлина и студ от доставчици, които са трети страни, да достигнат 100% енергия от ВИ. 2. На второ място, смятаме, че предложението за промяна в ал. 3, т. 4 крие рискове и трябва да отпадне, доколкото сме свидетели на дебати относно определението за „ефективни районни отоплителни или охладителни централи“. Смятаме, че ако предложението на вносителите се запази, трябва да бъдат направени съответните изменения, така че ефективността на отоплителните и охладителните централи – включително и тези за когенерация – да бъде определяна прозрачно и контролирано от независим контрольор, какъвто в момента КЕВР не е! 3. На трето място подкрепяме предложението за промени в ал. 3, т. 5. 4. На четвърто място подкрепяме предложението за нови т. 7, 8 и 9 в ал. 3. Не се приема Приема се Поставеният минимален праг от 25 MW е определен в Директива (ЕС) 2023/2413 и е относим към операторите на районни отоплителни и охладителни системи с топлинна мощност над 25 MW, а не към доставчиците на енергия от възобновяеми източници. С § 14 се предлагат изменения в чл. 18, ал. 3, т. 4 от ЗЕВИ, с които се транспонират изискванията на член 1, т. 14, б. б) от Директива (ЕС) 2023/2413. 5. На пето място, по отношение предлаганите нови ал. 4 и 5 смятаме следното: (А). В предложенията за нова ал. 4: Не се приема С § 14 се предлагат изменения в чл. 18, ал. 3, т. 4 от ЗЕВИ, с които се транспонират изискванията на член 1, 32 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви • текстът на буква а) създава възможности за нееднозначно тълкуване. Предлагаме следната редакция: „а) системата не разполага с необходимия капацитет, поради наличието на действащи договори за закупуването на други доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ. В тези случаи операторите на районна отоплителна или охладителна система се задължават да: аа) проведат търгове за закупуване на на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ от други доставчици след изтичането или прекратяването на действащите договори; аб) проучат и публикуват резултатите за разширяване на мрежата за доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане.“ • текстът на буква в) създава възможности за нееднозначно тълкуване по отношение на термина „прекомерно увеличаване на цената“. Това ще породи проблеми и по отношение на въпроса дали е по-важно (по-приемливо) една районна отоплителна или охладителна система предлага относително по-евтина енергия за отопление/охлаждане, но от замърсяващ източник или източник на въглеродни емисииили относително по-скъпа енергия, но с по-малко или без замърсявания или въглеродни емисии. Предлагаме при спорове от подобен характер, да се намери друг начин на претегляне на ползите и загубите (за оператора и за клиентите), а не това да се решава от самия оператор. • в светлината на казаното по-горе, текстът на буква г) крие рискове от спекулиране около „ефективността“ на т. 14, б. б) от Директива (ЕС) 2023/2413. Директивата не въвежда причини, поради които да не е налице капацитет, както и не създава задължения за операторите за предприемане на допълнителни действия. В предложения текст на буква в) е заложена необходимост от доказване от страна на оператора, а не от свободната негова преценка. 33 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви дадена районна отоплителна или охладителна система при възникване на разглеждания казус. Затова предлагаме тя да отпадне, докато не се направят съответните изменения, предложени от нас за ал. 3, т. 4 на чл. 18. Предложения текст на буква г) въвежда изискванията на европейското законодателство, съгласно посоченото по-горе, поради което не може да отпадне. 10. Относно §16 - Подкрепяме разширяването обхвата на чл. 21, ал. 1. Приема се 11. По отношение гаранциите за произход и в частност промените в чл. 34 (§18) • Предлагаме да отпаднат всякакви възможности за използване на гаранции за произход при използването на смесени горива – от газообразни възобновяеми горива от биологичен и небиологичен произход, както и на газообразни горива от небиологичен произход чрез мрежи за водород или природен газ. Без значение от законовите записи, подобна възможност за изчисляване на процентно съдържание на база гаранциите за произход ще отвори вратата за корупционни схеми, подобни на схемите, установени от Европейската прокуратура относно измамите с отчитането на въглеродни емисии от някои български енергийни дружества. Не се приема С § 18 се предлагат изменения в чл. 34 от ЗЕВИ, с които се транспонират изискванията на член 1, т. 19 от Директива (ЕС) 2023/2413. Хабитат България Към момента лицата, живеещи в многофамилни жилищни сгради не са равнопоставени на тези, живеещи в еднофамилни къщи, по отношение на правото на достъп до енергия от възобновяеми източници. Това е в противовес със съображенията изложени в т.66 в Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива Не се приема В чл. 26, ал. 15 – 20 от ЗЕВИ е предвиден уведомителен режим при присъединяването към електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, агрегирани производствени единици за потребители на собствена електрическа енергия от 34 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви (ЕС) 2015/652 на Съвета („Директивата“) и член 17. Процедури чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, в който се казва: 1. Държавите членки установяват процедура чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, според която инсталациите или агрегираните производствени единици на потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници и на демонстрационните проекти с електрическа мощност от 10,8 kW, по-малка или еквивалентна за свързване, различно от трифазна връзка, трябва да се свързват към мрежата след нотификация на оператора на разпределителната система. Уведомяването при нас съвсем не е обикновено, а протича на няколко фази, придружено с редица документи, издаване на становища и загуба на много време за хората и оператора. Особено несъразмерна е тежестта на процедурите за микроинсталациите, с мощност до 0,8 kW, които не се считат за значими за мрежата и битовата верига, съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа. Такива модули с мощност под 0,8 kW, представляват конфигурация от два соларни модула с инсталирана мощност до 440 W всеки и микроинвертор с инсталирана мощност до 800 W, кабели и щепсел с умен контакт, който дава възможност за постоянно наблюдение на произведената от микроинсталацията електроенергия. Това са т.нар. Plug-in PV или буквално преведено щепселни соларни модули. Те са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, възобновяеми енергийни източници или демонстрационни проекти с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW. Посочените изисквания са в сила от 10 юни 2025 г. (Обн., ДВ, бр. 47 от 10.06.2025 г.). Включеното в ЗИД на ЗЕВИ определение препраща към член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС. Регламентите са обвързващи законодателни актове, които имат пряко приложение. 35 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви Австрия, Холандия и др. европейски държави. Например в Германия вече са инсталирани от домакинствата над 2 милиона микроинсталации. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата, но излишъкът се подава към мрежата на оператора. Режимът на присъединяване на такива модули, известни още като “балконски” модули е само регистрация при мрежовия оператор. Хабитат България, с огромната подкрепа на Община Дупница и Община Ботевград, успя да монтира с демонстрационна цел балконски инсталации в 12 социални и общински жилища, обитавани от домакинства в риск от енергийна бедност и натрупа опит от първа ръка с „облекчените“ процедури. Количествата енергия, които тези модули генерират не е голяма и както вече бе отбелязано, не са значими за мрежата и битовата верига. Тези микроинсталации обаче са изключително лесни за монтиране и безопасни за експлоататция и имат потенциал да намалят с около 30% разходите за енергия на домакинства в риск от енергийна бедност. Те имат ниска себестойност (около 400 Евро), но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия. Те ще послужат и за мотивиране на домакинствата да инсталират и по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради. В Германия при нови жилищни сгради и при основен ремонт за енергийно обновяване на блокове се практикува инсталиране на ФВ на всички балкони с подходящо изложение, което представлява реално прилагане на изискванията на Директивата за възобновяема енергия. Подобни действия могат да се предприемат и в България както в рамките на Програмите за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, така и 36 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви по линия на Социалния план за климата, където микроинсталациите могат да се включат като инвестиционна мярка за уязвими клиенти и домакинства в енергийна бедност. В този смисъл, предлагаме в ЗЕВИ да се въведе реално облекчаване на процедурите за присъединяване и експлоатация на микроинсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 кW, както следва: 1. В Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, §1 определението на т.79 да се даде с конкретния текст от регламента, а именно: 79. „Двупосочно зареждане“ означава операция за интелигентно зареждане с електроенергия, при което преносът на електроенергия може да бъде обърнат, което позволява подаване на електроенергия от акумулаторната батерия към зарядната точка, към която е свързана. 2. В Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, §1 да се създадат следните нови определения: 85. Микроинсталация – инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 кW, монтирана в жилищен имот на краен клиент, върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях, в урбанизирани територии; Не се приема В ЗЕВИ няма категоризация на инталациите, които се използват за производство на енергия от възобновяеми източници, поради което не следва да се регламентира само един вид инсталация. 86. Нетно виртуално отчитане – отчитане на електрическа енергия при крайни клиенти, монтирали микроинсталация за производство на ел. енергия от възобновяеми източници, при което се изчислява разликата между потребената от разпределителната ел.мрежа енергия и внесената в нея излишна Не се приема Не се предвижда въвеждането на нетно виртуално отчитане. В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 11а от Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране приема и контролира прилагането на 37 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, отчетена виртуално на 6 месечна или годишна база. методика за изчисляване на количествата произведена, разпределена за потребление и продадена електрическа енергия за обектите на активните клиенти, на гражданските енергийни общности, на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на общностите за възобновяема енергия. 3. В Чл. 2. (1) „Основните цели на този закон са:“, да се добави нова точка 12: 12. Насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници от битови клиенти, вкл. домакинства с ниски доходи, уязвими клиенти и домакинства в риск от енергийна бедност. Не се приема Със ЗИД на ЗЕВИ се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2023/2413, което не налага изменение на целите на закона. 4. В чл.18а, в ал.2, да се въведе нова точка 5: 5. Излишните количества електрическа енергия, произведени от микроинсталация на краен клиент, внесени в мрежата, подлежат на нетно отчитане и се приспадат от потребената от него енергия от мрежата. Не се приема В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 11а от Закона за енергетиката, Комисята за енергийно и водно регулиране приема и контролира прилагането на методика за изчисляване на количествата произведена, разпределена за потребление и продадена електрическа енергия за обектите на активните клиенти, на гражданските енергийни общности, на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на общностите за възобновяема енергия. Материята по предложението следва да се регулира от методиката. 5. Към чл.25а, да се добавят следните три алинеи: Не се приема Член 25а е приложим за крайни клиенти, които могат да изградят енергийни обекти за производство на 38 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви (6) В случаите по ал.1, когато енергийният обект е микроинсталация с инсталирана мощност до 0,8 kW, крайният клиент може да внася произведената от енергийния обект електрическа енергия в съответната мрежа. (7) В случаите по ал.6 крайният клиент е задължен да подаде уведомление до оператора на електроразпределителната мрежа за монтирането на микроинсталация. В едноседмичен срок операторът предоставя допълнително споразумение за виртуално нетно отчитане, към договора за достъп и пренос на битовия клиент. (8) Монтирането на микроинсталация не подлежи на обявяване и съгласуване с общината по реда на ЗУТ. електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW. В допълнение с приетите през м. юни 2025 г. промени в ЗЕВИ е въведен уведомителен режим за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, агрегирани производствени единици за потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници или демонстрационни проекти с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително. Присъединяването на производствените съоръжения, се извършва след писмено уведомление до оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа. 39 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 6. В Закона за устройство на територията да се направят следните допълнения: В чл.151 се създава нова алинея 11: (11) За микроинсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 kW, не се провеждат процедурите по ал.10, тъй като същите не са строеж по смисъла на ЗУТ. В заключение, считаме, че въвеждането на облекчен режим за монтаж на микроинсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 kW, както и нетно виртуално отчитане на излишната, внесена в мрежата електроенергия на годишна или 6-месечна база, би довело до значително опростяване и насърчаване на производството на електроенергия от ВИ от домакинствата в България, вкл. такива в риск от енергийна бедност и с ниски доходи. Не се приема За съоръженията, вкл. тези до 0,8 kW е предвиден най-лекият режим - уведомителен режим. Същите не могат да са напълно освободени от регулация. Еми Кирилова – първо становище Относно необходимостта от усъвършенстване на регулаторната рамка за развитие на водноелектрически и помпено-акумулиращи водноелектрически централи I. Основание и цели Настоящото становище е изготвено в контекста на усилията на Република България за постигане на целите по Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), както и за синхронизиране на националното законодателство европейската регулаторна рамка. Хидроенергетиката, и особено помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), представлява стратегически ресурс за енергийната сигурност и стабилността на електроенергийната система. ВЕЦ и Приема се частично Със ЗИД на ЗЕВИ се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413. Предложенето предвижда създаване на нови регулации, като не е свързано с изискванията на директивата, не е било предмет на обществено обсъждане и не му е извършвана оценка на въздействие. Същото е изключено от предметния обхват на ЗИД на ЗЕВИ. 40 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви ПАВЕЦ са единствените доказано ефективни големи съоръжения за дългосрочно съхранение на енергия, които позволяват интегриране на високи дялове променливи ВЕИ (вятърна и слънчева енергия). Въпреки това, действащата нормативна рамка в България не отразява напълно системния принос на ПАВЕЦ и ВЕЦ, като не ги разглежда като елемент на гъвкавост, баланс и съхранение. Проектите се сблъскват с дълги разрешителни процедури, неясен инвестиционен статус и отсъствие на пазарни стимули. Целта на настоящото становище е да предложи конкретни изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които: 1. Да признаят ПАВЕЦ като съоръжения за съхранение на енергия; 2. Да създадат ускорен административен режим за хидроенергийни проекти; 3. Да въведат пазарни механизми за тяхната интеграция. II. Предложения за изменения §1. Създава се нов чл. 5в: Чл. 5в. (1) Министерството на енергетиката, съвместно с Министерството на околната среда и водите, определя хидроенергийни приоритетни зони, в които могат да се изграждат, разширяват и модернизират водноелектрически и помпено-акумулиращи водноелектрически централи. 41 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви (2) Помпено-акумулиращите водноелектрически централи се признават като съоръжения за съхранение на енергия от възобновяеми източници. (3) За проектите по ал. 1 сроковете за издаване на разрешителни, оценки и становища се намаляват наполовина спрямо общия ред. §2. В чл. 5, ал. 6 се добавя изречение второ: „Помпено-акумулиращите водноелектрически централи могат да участват в пазарни механизми за съхранение на енергия и за поддържане на системен баланс.“ III. Мотиви 1. Нормативна обосновка Членове 15 и 16 от Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) задължават държавите членки да създадат съкратени и прозрачни процедури за разрешаване на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително за съоръжения за съхранение. Член 22 от същата директива предвижда, че съоръженията за съхранение са неразделна част от енергийната система и подлежат на същите облекчения като ВЕИ-проектите. Българската нормативна рамка все още не съдържа изрично признаване на ПАВЕЦ като съоръжения за съхранение на енергия, въпреки че те изпълняват точно тази функция. Държавите могат да определят приоритетни зони, в които разрешителните процедури за ВЕИ проекти и инфраструктура са ускорени и опростени. Това е пряко приложимо към „хидроенергийни приоритетни зони“, които да позволят на МОСВ и МЕ да координират оценки 42 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви по Закона за околната среда, Закона за водите и ЗУТ в съкратени срокове. 2. Икономическа и енергийна обосновка Хидроенергетиката е единствената мащабна форма на съхранение с технологична зрялост и пазарна рентабилност. При висок дял на променливи ВЕИ (вятър и слънце), без ПАВЕЦ се налага скъпо резервиране на капацитет и риск от системни дисбаланси. ПАВЕЦ изпълняват ролята на: • енергиен буфер – акумулират излишна енергия при ниско потребление и я отдават при пиково натоварване; • инструмент за стабилност – участват в честотно и напреженово регулиране; • елемент от прехода – позволяват по-висока интеграция на ВЕИ без застрашаване на сигурността на системата. Чрез въвеждането на регистър и ускорен режим се създават реални предпоставки за привличане на инвестиции в нови мощности и модернизация на съществуващите, особено тези, изградени преди 1980 г. 3. Екологични и социални аргументи Оптимизацията на съществуващи ВЕЦ и изграждането на ПАВЕЦ върху вече използвани водни обекти намалява въздействието върху природните ресурси. Тези съоръжения не изискват нови водни площи и не влошават водния баланс. В същото време те създават висок брой квалифицирани работни места в райони с ограничена икономическа активност (например Родопите и Рила). 43 Адресат Предложение Приема/не приема предложението Мотиви 4. Връзка с европейската рамка за пазара на електроенергия Регламент (ЕС) 2024/1106, чл. 6, подчертава значението на капацитетните механизми и съоръженията за съхранение като част от системата за