Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от ЖЕЧО СТАНКОВ - МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, В съответствие с чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, отчитайки водената политика през последните няколко години и в унисон с последните приети Общностни актове в областта на насърчаване на конкурентоспособността, в т.ч. в областта на държавните помощи и въз основа на чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), внасям за разглеждане и приемане от Министерския съвет проект на Постановление за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители. Предложението ще даде възможност за прилагане на компенсаторен механизъм за фокусирана подкрепа за енергоемките потребители, предвид продължаващата ситуация с волатилност и периоди с високи цени на електрическата енергия, по-конкретно в региона на Югоизточна Европа, която подкрепа във връзка с цените на електрическата енергия се явява критична за запазване на конкурентоспособността на предприятията, тъй като същите са почти изцяло експортно ориентирани. Съгласно публично достъпните данни към 04.09.2025 г. за фючърсите на ЕEX, очакваната цена на електрическата енергия за България към Q4/2025 е в размер на 111 €/MWh, към Q1/2026 е в размер на 114,48 €/MWh, а към Q2/2026 е в размер на 84,96 €/MWh. Във връзка с критичната необходимост от разработване и прилагане на справедлив подход за подкрепа с моя Заповед № Е-РД-16-116/24.02.2025 г. бе създадена работна група със задача да разработи мерки и действия срещу неконкурентната цена на електрическата енергия за предприятията и компенсаторен механизъм, който да се гр. София 1000, ул. "Триадица" №8 тел.: (+359 2) 9263 152 факс: (+359 2) 980 76 30 www.me.government.bg e-mail: e-energy@me.government.bg активира без допълнителна намеса в случай на ценова криза, в състава на която бяха включени представители на Министерство на енергетиката, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата. В хода на дискусиите членовете на работната група се обединиха в най-голяма степен около подход за разработване на механизъм за компенсиране на всички небитови крайни клиенти при наличието на ценови пикове и допълнителна целенасочена подкрепа към стратегическите сектори на икономиката, съобразно възможностите за акумулиране и в последствие – разходване на ресурс от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС, Фонда). С оглед дейността на работната група и съобразно приетото Съобщение на Комисията C(2025) 7600 final от 25.06.2025 г. „Рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост (рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост – Рамката/CISAF)“, е разработен настоящият проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители. Съгласно Рамката (раздел 4.5) и предвид направените анализи за наличие на финансов ресурс във ФСЕС, програмата предвижда временно предоставяне на държавна помощ под формата на компенсации за цените на електрическата енергия за енергоемките потребители (извършващи икономическа дейност в сектори изложени на значителен риск, посочени в Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.), при спазване кумулативно на следните ограничителни условия: - компенсация за до 50% от доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“ през съответния ценови период; - покриване на намаление до 50% от постигнатата среднопретеглена годишна цена за базов товар на пазарния сегмент „Ден напред” на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната, приложена върху 50 на сто от доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия за същия период, измерена с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“ през съответния ценови период; - намаленията не трябва да водят до намаляване на цената под 125 лв./MWh или 63,9 EUR/MWh за допустимото потребление и - задължение за инвестиране на 50% от размера на помощта в мерки за декарбонизация за намаляване на разходите за електроенергийната система, в т.ч. и в проекти за гъвкава електрификация, като допустимата инвестиционна дейност трябва да започне да функционира в срок от 48 месеца от предоставянето на помощта. Предложената Програма за компенсации е за тригодишен период, започващ от 1 юли 2025г. За първият ценови период (1 юли 2025 г. – 30 юни 2026 г.) индикативният бюджет на Програмата е до 210 млн. лв. Индикативният бюджет на Програмата за периода от 01.07.2025 г. до 30.06.2026 г. е съобразен и с решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ за периода 01.07.2025 г. – 30.06.2026 г., в това число очакваните приходи и разходи на ФСЕС. Средствата за изпълнение на Програмата за първия ценови период се осигуряват от приходите на ФСЕС по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката и/или определени средства по чл. 21, ал. 1, т. 8д от Закона за енергетиката. Предвижда се възможност Министерския съвет да спре прилагането на програмата или да промени определени параметри, при липса на достатъчно средства за изпълнението й във ФСЕС, за всеки един от следващите два годишни периода. Помощта ще бъде предоставяна на допустими предприятия, които следва да подадат заявление до доставчика, с който имат сключен договор за доставка на електрическа енергия. Предоставянето на помощ ще се извършва ежемесечно чрез доставчика чрез намаляване на дължимата сума за плащане по фактура. Програмата предвижда министърът на енергетиката, като администратор на държавната помощ, да осъществява контрол и по отношение на изпълнението на ангажимента за инвестиции от крайните получатели на помощта. Предвидена е възможност за натрупване на помощта по настоящата Програма с всякаква друга държавна помощ или помощ de minimis, или да се комбинира с централно управлявани фондове на Европейския съюз, частично или напълно, във връзка със същите допустими разходи, т. е. цената на едро на електрическата енергия, включително непреките разходи, които са направени от прехвърлени разходи за емисии на парникови газове, в цените на електрическата енергия, при условие че това натрупване не води до превишаване на най-високия интензитет или размер на съответната помощ. Когато се натрупва с помощ за компенсиране на непреките разходи за емисии съгласно Насоките на Комисията относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (ОВ, C 317/5 от 25 септември 2020 г.), комбинираният размер на помощта не може да надвишава най- големия размер, приложим съгласно насоките или Рамката. За изпълнение на предложения проект на Постановление на Министерския съвет не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Проектът на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет. Проектът на акт не е свързан с въвеждане на изисквания на европейското право, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствието с него. Предвид характера на предложения акт, който попада сред предвидените в чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, е проведено публично обсъждане по изготвения проект. Към предложения проект на акт е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, одобрена от министъра на финансите. Настоящият доклад и проектът на Постановление са съгласувани в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме предложения проект на постановление. Приложения: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет; 2. Финансова обосновка към проекта на постановление; 3. Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване. МИНИСТЪР: X ЖЕЧО СТАНКОВ

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на енергетиката Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители ……………………………………………… Лице за контакт: Александър Давидов, началник на „Енергийни политики и стратегия“ дирекция „Енергийни стратегии и политики устойчиво енергийно развитие“, МЕ Гергана Лазарова, главен експерт в „Енергийни политики и стратегия“ дирекция „Енергийни стратегии и политики устойчиво енергийно развитие“, МЕ отдел към за отдел към за Телефон и ел. поща: 029263 134 029263 207 CISAF@me.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Неконкурентна цена на електрическата поради наблюдаваните значителни разлики Централна Европа 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за По отношение на цените на електрическата мястото на България спрямо останалите публично наличните данни на Евростат, средните за ЕС в периода 2017-2021 г. В сериозна волатилност на пазарите на национално ниво бяха разработени и се крайни клиенти. По отношение на средните GWh до 20 GWh) през 2023 г. цените на до средните за ЕС. Съществено повишаване започна да се наблюдава отново от лятото цените между пазарните зони в Югоизточна в цените периода електрическа прилагаха и електрическата на на и енергия за енергоемките потребители в страната, цените между пазарните зони в Югоизточна и неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. енергия в Европейския съюз за небитовите клиенти и държави-членки, следва да се подчертае, че съгласно на електрическата енергия в страната са близки до от края на 2021 и през 2022 г. се наблюдаваше енергия в целия ЕС и в тази връзка на компенсаторни механизми за всички небитови големи предприятия (с годишно потребление от 2 енергия в България са сравнително близки цените на организиран борсов пазар в Региона 2024 г., като се наблюдават и значителни разлики в Централна Европа. 2 Съгласно публично достъпните данни към 04.09.2025 г. за фючърсите на ЕEX, очакваната цена на електрическата енергия за България към Q4/2025 е в размер на 111 €/MWh, към Q1/2026 е в размер на 114,48 €/MWh, а към Q2/2026 е в размер на 84,96 €/MWh. Паралелно с описаните тенденции, в унисон с последните приети общностни актове в областта на насърчаване на конкурентоспособността, в т.ч. в областта на държавните помощи (вкл. Omnibus package, Competitiveness Compass, Affordable Energy Action Plan (COM/2025/79) и др.), Евопрйската комисия прие Съобщение на Комисията C(2025) 7600 final от 25.06.2025 г. „Рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост (рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост – Рамката/CISAF)“. Рамката съпътства Пакта за чиста промишленост, който предоставя всеобхватна стратегия за растеж за конкурентоспособна, устойчива и декарбонизирана промишленост в Съюза, като предлага възможности за инвеститорите и допринася за социалното сближаване и равнопоставеността във всички региони, а CISAF определя как държавите членки могат да разработват мерки за държавна помощ в подкрепа на своите цели, свързани с Пакта за чиста промишленост. Мерките, очертани в Пакта за чиста промишленост, ще трансформират икономиката на ЕС в съответствие с амбициозните цели на ЕС в областта на климата. Очаква се промишлените отрасли в рамките на ЕС да продължат да имат по-високи разходи в сравнение с конкурентите в юрисдикции с по-малко амбициозни политики в областта на климата. Тази ситуация създава особени предизвикателства за секторите, които са особено изложени на международната търговия и са силно зависими от цената на електрическата енергия за създаване на стойност. Високите цени на електрическата енергия увеличават риска тези сектори да преместят производството извън ЕС към места, където няма нормативна уредба за околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Освен това високите разходи за електрическа енергия могат да намалят амбициите, свързани с електрификацията на производствените процеси, което е от основно значение за успешната декарбонизация на икономиката на ЕС. За да бъдат смекчени тези рискове и неблагоприятните въздействия върху околната среда, в CISAF е очертана възможност за предоставяне на временно облекчение на цената на електрическата енергия за предприятията, извършващи дейност в съответните икономически сектори. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. С постановлението за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители се създават права и задължения както за административни органи, така и на неограничен кръг частно-правни субекти. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не е необходимо предприемане на задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен. Не се налагат действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на въздействието на нормативния акт. 2. Цели: Обща цел: Прилагане на мярка за временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемките потребители 3 Предоставяне на компенсации, представляващи помощ за временно облекчение на цените на електрическата енергия в съответствие с изискванията на т. 4.5. Временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемките потребители от „Рамката за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост (рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост – Рамката/CISAF)“ - Съобщение на Комисията C(2025) 7600 final от 25.06.2025 г. Специфични цели Цел 1: Запазване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез прилагане на мярка за временно облекчение на цените на електрическата енергия за предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейности извън Европейския съюз към места, където няма мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Такива предприятия съгласно т.4.5.2 (116) от Рамката са предприятията извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Цел 2. Принос към целите за декарбонизация на индустрията чрез ангажимент за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива чрез ангажимент за допустимите предприятия да вложат най-малко 50 % от размера на получените компенсации за инвестиции в нови или модернизирани активи, за които инвестиции може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Предприятията извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Неконкурентна цена на електрическата енергия за енергоемките потребители в страната, поради наблюдаваните значителни разлики в цените между пазарните зони в Югоизточна и Централна Европа“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При неприемане на проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, енергоинтензивните предприятия ще бъдат изложени на значителен риск от волатилността на пазара на електрическа енергия, поради регионалните специфики, описани по-горе, и могат да 4 изгубят своите позиции, тъй като посочените предприятия са почти изцяло експортно ориентирани (между 70 и 100% от произведената продукция е за външен пазар, основно в рамките на ЕС). Положителни въздействия (икономически / социални / екологични): Не се очакват положителни въздействия при прилагането на варианта „Без действие“. Отрицателни въздействия: Енергоинтензивните предприятия ще бъдат изложени на значителен риск от волатилността на пазара на електрическа енергия, поради регионалните специфики, описани по-горе, и могат да изгубят своите позиции, тъй като посочените предприятия са почти изцяло експортно ориентирани (между 70 и 100% от произведената продукция е за външен пазар, основно в рамките на ЕС). Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия (МСП): Очаква се пряко въздействие върху МСП, извършващи икономически дейности в секторите изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Административна тежест: Няма 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „ Приемане на предложения проект на акт“: Описание: Вариант 2 предвижда изработването, приемането и прилагането на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, в унисон с предвидените в раздел 4.5 от CISAF условия, адаптирани съобразно националните специфики и обобщени, както следва: - подкрепа за 50% от измереното със средство/а за търговско измерване, доставено от доставчика и потребено количество активна електрическа енергия от небитовия краен клиент; - компенсиране на 50 % от постигнатата среднопретеглена годишна цена за базов товар на сегмента „Ден напред” на БНЕБ, приложена върху 50 % от неговото потребление на активна електрическа енергия за същия период, върху която енергия по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“ и която е измерена със средство/а за търговско измерване, като компенсирането не трябва да води до намалена среднопретеглена цена под 125 лв./MWh [63,9 EUR/MWh] за допустимото потребление; 5 - задължение за инвестиране на 50% от размера на помощта в мерки за декарбонизация за намаляване на разходите за електроенергийната система, в т.ч. и в проекти за гъвкава електрификация (инвестициите в електрификация могат да се считат за гъвкави, например ако потреблението на електрическа енергия може да бъде адаптирано въз основа на ценови сигнали или когато инвестициите са съчетани с изисквания да бъдат инсталирани решения за гъвкавост, като например системи за акумулиране на енергия). Допустимата инвестиционна дейност трябва да започне да функционира в срок от 48 месеца от предоставянето на помощта. Допустимите инвестиционни дейности са: 1. разработване на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници; 2. решения за акумулиране на енергия (системи за съхранение); 3. мерки за увеличаване на гъвкавостта на търсенето; 4. подобрения на енергийната ефективност, които оказват въздействие върху търсенето на електроенергия; 5. внедряване на електролизьори за производството на водород от възобновяеми източници или нисковъглероден водород; 6. инвестиции, насочени към електрификация. Очаквани ефекти от прилагането на варианта: Положителни въздействия: Ще се постигне временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, при ангажимент за инвестиции, които ще допринесат за постигане на целите за декарбонизация на индустрията чрез ангажимент за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, чрез ангажимент за допустимите предприятия да вложат най-малко 50 % от размера на получените компенсации за инвестиции в нови или модернизирани активи, за които инвестиции може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. Отрицателни въздействия: Няма. Специфични въздействия: Върху МСП: Положително въздействие за предприятията, извършващи икономически дейности в секторите изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г., които заявят желанието си да кандидатстват за помощта чрез доставчиците си на електрическа енергия. Административна тежест: Не се увеличава – предвидено е процесът на оценка за допустимост да бъде изцяло съобразно изискванията на Рамката, като допълнителните проверки на обстоятелствата ще се извършват по служебен ред. Изпълнението и ефектът от инвестициите ще се доказват от получателите на 6 1.1. 1.2. подкрепата с подаване доказателства за разрешения за индивидуалния (въздействията върху Опишете качествено икономически, социални страна/група значителни и кои Опишете административната административни на финансово-технически изпълнение и ефекта (напр. оферти, въвеждане в експлоатация, административен акт за отпускане малките и средните (при възможност – и и екологични въздействия, заинтересовани страни. Пояснете второстепенни. специфичните въздействия с акцент тежест (задължения за услуги и др.) отчет, придружен със договори с изпълнител, техническа документация на помощта. предприятия; административна количествено) всички включително върху всяка кои въздействия се очаква върху малките и средните информиране, такси, съответните документални фактури, платежни, и пр.), съгласно тежест) значителни потенциални заинтересована да бъдат предприятия и регулаторни режими, 5. Степени 5.1. Сравняване на на изпълнение По проблем 1: вариантите: по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Запазване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез прилагане на мярка за временно облекчение на цените на електрическата енергия за предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейности извън ЕС към места където няма мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Такива предприятия съгласно т.4.5.2 (116) от Рамката са предприятията извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. ниска висока с о н в и т т к е ф Е Цел 2: Принос към целите за декарбонизация на индустрията чрез ангажимент за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара ниска висока 7 и системата, чрез ангажимент за допустимите предприятия да вложат най-малко 50 % от размера на получените компенсации за инвестиции в нови или модернизирани активи, за които инвестиции може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. т с о н с а к и ф Е Цел 1: Запазване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез прилагане на мярка за временно облекчение на цените на електрическата енергия за предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейности извън ЕС към места където няма мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Такива предприятия съгласно т.4.5.2 (116) от Рамката са предприятията извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Принос към целите за декарбонизация на индустрията чрез ангажимент за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, чрез ангажимент за допустимите предприятия да вложат най-малко 50 % от размера на получените компенсации за инвестиции в нови или модернизирани активи, за които инвестиции може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до 8 увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Запазване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез прилагане на мярка за временно облекчение на цените на електрическата енергия за предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейности извън ЕС към места където няма мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Такива предприятия съгласно т.4.5.2 (116) от Рамката са предприятията извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Принос към целите за декарбонизация на индустрията чрез ангажимент за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, чрез ангажимент за допустимите предприятия да вложат най-малко 50 % от размера на получените компенсации за инвестиции в нови или модернизирани активи, за които инвестиции може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. ниска висока 1.1. 1.2. ефективност, ефикасност, разходи; съгласуваност, Сравнете вариантите чрез Посочете степента, в която чрез която се която отразява която показва сравняване на ключовите им положителни вариантите ще изпълнят определените измерва степента, до която вариантите степента, до която целите могат да бъдат степента, до която вариантите съответстват и отрицателни въздействия. цели, съгласно основните критерии постигат целите на предложението; постигнати при определено ниво на действащите стратегически за сравняване на вариантите: на ресурсите или при документи. най-малко 9 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Препоръчва се за решаване на поставения проблем да бъде избран Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Проектът на Постановление на Министерския съвет за за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители има за цел да подкрепи предприятията, извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. чрез предоставяне на компенсации за извършените разходи за 50% от годишното им потребление на електрическа енергия, чрез намаляване на дължимите за плащане суми по фактури. Същевременно, чрез ангажиментът за инвестиции, се очаква постигане на принос към екологичния преход и ускоряване на декарбонизацията, реиндустриализацията и иновациите. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 10 Препоръчителният вариант оказва пряко положително въздействие върху предприятията, извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при реализиране на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт, заедно с Доклада на министъра на енергетиката, ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерството на енергетиката за получаване на предложения и становища за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Оценката е изготвена на база следните основни източници на информация: 1. Съобщение на Комисията C(2025) 7600 final от 25.06.2025 г. „Рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост“. 11 2. Закон за енергетиката. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ Дата: 17.9.2025 г. X Николай Налбантов Николай Налбантов Директор ЕСПУЕР Signed by: Nikolay Dimitrov Nalbantov Подпис:

До г-н Жечо Станков Министър на енергетиката СТАНОВИЩЕ относно Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, публикуван за обществени консултации на 18 септември 2025 г. Уважаеми господин министър Станков, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, от името на национално представените браншови организации изразяваме следното становище. 1. Общи бележки В мотивите към проекта е посочено, че предложението цели прилагането на компенсаторен механизъм за фокусирана подкрепа на енергоемките потребители, с оглед продължаващата волатилност и периоди на високи цени на електрическата енергия, особено в региона на Югоизточна Европа. Подкрепата е от ключово значение за запазване на конкурентоспособността на предприятията, които в голяма степен са експортно ориентирани. Съгласно кодовете по NACE 10 – Производство на хранителни продукти и NACE 11 – Производство на напитки, дейностите включват преработването на продукти от селското и рибното стопанство в храни и напитки за човека или животните, включително производството на различни полуфабрикати и суровини за други индустрии, производство на дестилирани алкохолни напитки, алкохолни напитки, получени главно чрез ферментация, пиво, вина, безалкохолни напитки и др. Това са предприятия с непрекъснат производствен процес и висока енергийна зависимост. Помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електроенергията следва да бъде предоставена на всички енергоемки предприятия в обхвата на тези сектори, за които е налице значителен риск от преместване на дейността извън Европейския съюз поради различия в екологичните изисквания и разходите за енергия. 2. Съответствие с Насоките на Европейската комисия (2022/C 80/01) Съгласно Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (CEEAG): Точка 407: Ако държава членка предоставя подпомагане само на подгрупа от допустими бенефициенти или различни намаления в рамките на една и съща категория, тя трябва да докаже, че това се основава на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии и че помощта се предоставя по еднакъв начин на всички бенефициенти в сходно положение. В този контекст липсата на включване на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), в Приложение 1 на проекта буди недоумение, тъй като те отговарят на критериите, предвидени в Насоките и в Раздел 4.11 на CEEAG. 3. Аргументи за включване на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), 3.1. Призната допустимост от Европейската комисия В Приложение I към Раздел 4.11 от Насоките са посочени редица подкатегории от NACE 10 и 11 като изложени на значителен риск от преместване на дейностите извън ЕС, поради: • висока електроенергийна интензивност, и • висока търговска отвореност, свързана със силна международна конкуренция. Следователно, обхватът на помощта следва да включва всички производства от хранителната и питейна индустрия, които притежават същите характеристики. 3.2. Висока енергоемкост на производството Предприятията от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11): • работят с непрекъснат производствен процес; • изискват постоянен температурен контрол, охлаждане, замразяване, термична обработка, пастьоризация, дестилация и други енергийно интензивни дейности; • трябва да поддържат високи санитарни стандарти и технологичен режим. Това обуславя висока и постоянна консумация на електроенергия, без възможност за намаляване на натоварването без риск за безопасността и качеството на храните и напитките. 3.3. Силна международна конкуренция Хранителната и питейна индустрия е част от глобални вериги на доставки и е изложена на конкуренция от трети страни, където: • енергийните разходи са по-ниски, • екологичните и трудови стандарти са по-слабо регламентирани. Това създава реално неравностойно положение за европейските производители. 3.4. Риск от преместване на производството („carbon leakage“) Съгласно т. 400 от Насоките, пълното заплащане на енергийните такси: • може да доведе до изнасяне на производството в страни с по-ниски екологични изисквания; • влошава общия екологичен ефект чрез увеличаване на глобалните емисии. 3.5. Хранителна сигурност и стратегическа роля Секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), имат ключово значение за продоволствената и икономическата сигурност на България и ЕС. Подкрепата чрез компенсации: • гарантира устойчивост на снабдяването с основни храни и напитки; • намалява риска от социално напрежение при енергийни и пазарни кризи. 3.6. Принос към Зелената сделка Компенсациите за енергоемки предприятия: • стимулират инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници; • ускоряват прехода към нисковъглеродно производство; • позволяват модернизация на технологиите и намаляване на отпадъците. 3.7. Социално-икономическо значение Предприятията от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) • осигуряват значителна заетост в регионите с по-ниско икономическо развитие; • имат висока добавена стойност в агрохранителната верига; • допринасят за икономическата стабилност на страната. 4. Необходимост от включване на Кодове по КИД/NACE: 01.4; 01.41; 01.42; 01.45; 01.46; 01.47 от сектор A – Селско, горско и рибно стопанство С оглед постигане на пълна обективност, недискриминационност и равнопоставеност при прилагането на предвидените компенсаторни механизми, е наложително обхватът на програмата да бъде разширен и към предприятията от сектор A – Селско, горско и рибно стопанство, в частност подкатегориите, свързани с животновъдството и първичното производство на суровини за хранителната индустрия. 4.1. Висока енергийна зависимост на животновъдството Дейностите по отглеждане на животни (едър и дребен рогат добитък, свине, птици и др.) са съществено енергоемки поради необходимостта от: • осигуряване на постоянен микроклимат в животновъдните обекти (вентилация, отопление, охлаждане, осветление); • автоматизирани системи за хранене, поене и доене; • обработка и съхранение на мляко, яйца, месо и странични продукти; • пречистване и обеззаразяване на помещенията с високи санитарни изисквания; • поддържане на непрекъснат режим на работа 24/7. Тези процеси водят до постоянна и неизбежна консумация на електроенергия, без реална възможност за оптимизация без риск за хуманното отношение към животните и безопасността на продукцията. 4.2. Ключово значение за хранителната сигурност Животновъдството е първично звено в агрохранителната верига, което: • осигурява суровини за секторите NACE 10 и 11 – мляко, месо, яйца, мазнини, и др.; • поддържа устойчивостта на националното производство на храни; • е стратегически важен сектор за продоволствената сигурност на страната. Без стабилност в първичното производство не може да се гарантира и устойчивостта на преработвателните сектори, поради което селското стопанство следва да бъде равнопоставено при предоставянето на компенсации. 4.3. Висока социално-икономическа значимост Секторът „Селско, горско и рибно стопанство“: • осигурява заетост и доходи в слабо развити и селски райони; • играе ключова роля за социалната кохезия и регионалното развитие; • подпомага запазването на поминъка и демографската устойчивост в периферните региони. Подкрепата чрез енергийни компенсации ще има мултиплициращ ефект върху селските икономики, като запази работни места и гарантира достъпни цени на основните хранителни продукти. 4.4. Висок риск от загуба на конкурентоспособност и преместване на производството Животновъдството в България и ЕС е подложено на: • силен вносен натиск от трети страни с по-ниски енергийни и екологични разходи; • високи разходи за електроенергия и фуражи, които намаляват рентабилността; • ограничен достъп до капиталови инвестиции, поради ниска възвръщаемост. Без компенсаторни механизми съществува реален риск от масово преустановяване на дейности и изнасяне на производството извън ЕС, което противоречи на целите на Зелената сделка и общата селскостопанска политика (ОСП). 4.5. Съответствие с Насоките на Европейската комисия Съгласно принципите, заложени в т. 407 и т. 400 от Насоките (CEEAG 2022/C 80/01), подпомагането следва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии; да се прилага равнопоставено за всички енергоемки дейности, независимо дали те са част от първичното производство или преработката; да предотвратява въглеродно изтичане и спад на конкурентоспособността в селскостопанския сектор. Следователно, изключването на сектор A би било в противоречие с духа и целите на CEEAG, тъй като той е неразделна част от веригата на енергийно зависимото производство на храни. 4.6. Заключение Включването на сектор A – „Селско, горско и рибно стопанство“ (кодове 01.4, 01.41, 01.42, 01.45, 01.46, 01.47) в обхвата на програмата за компенсиране на цените на електроенергията е необходимо, справедливо и икономически обосновано, тъй като: • секторът е енергоемък и стратегически за продоволствената сигурност; • осигурява основните суровини за хранителната и питейна индустрия; • подпомага икономическата устойчивост на селските региони; • допринася за енергийния и екологичния преход чрез внедряване на енергоефективни технологии и ВЕИ решения. Подкрепата им би имала широк положителен ефект върху икономиката и социалната устойчивост. Съгласно Насоките на Европейската комисия (2022/C 80/01), всички подкатегории на секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) следва да се считат за допустими за получаване на държавна помощ под формата на намаления на енергийните разходи. Във връзка с гореизложеното и предвид доказаната енергоемкост, силната международна конкуренция, риска от изнасяне на производството, и стратегическото значение за продоволствената сигурност, включването на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) в обхвата на компенсаторната програма е напълно обосновано и необходимо. Настояваме чрез нормативния акт да се гарантира, че всички позиции от сектор С от националната класификация на икономическа дейност с код КИД 10 Производство на хранителни продукти и код КИД 11 Производство на напитки ще получат подкрепа. Настояваме да бъде включен и сектор A с посочените подкатегории, за да се осигури цялостен и справедлив подход към всички енергоемки звена от агрохранителната верига – от първичното производство до преработката. Това ще гарантира запазване на конкурентоспособността на българските предприятия; устойчивост на хранителната и питейна индустрия и принос към продоволствената и икономическата независимост на България и Европейския съюз. С уважение, Асоциация на месопреработвателите в България Асоциация на млекопреработвателите в България Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България Национална асоциация на млекопреработвателите Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Сдружение „Храни и напитки България“ Съюз на птицевъдите в България Асоциация на свиневъдите в България Асоциация на индустриалното свиневъдство в България Национален съюз на говедовъдите в България Обединени български животновъди Асоциация на земеделските производители в България Асоциация на българските биволовъди Институт на жените фермери в България

Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № …… от ……………………… 2025 г. за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: Чл. 1. (1) С това постановление се уреждат условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на държавна помощ за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители чрез компенсации. (2) Програмата по ал. 1 е в съответствие с Рамката за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост (рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост – Рамката/CISAF)“ - Съобщение на Комисията C(2025) 7600 final от 25.06.2025 г. Чл. 2. Помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия може да бъде предоставена на енергоемки потребители - небитови крайни клиенти на електрическа енергия - предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейността извън Европейския съюз към места, където няма мерки за опазване на околната среда или критериите в тази област са занижени. Чл. 3. (1) Програмата за предоставяне на помощ чрез компенсации по това постановление се прилага за три последователни ценови периода, считано от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. (2) Помощта се предоставя за всеки ценови период въз основа на схема с прогнозен бюджет. Прогнозният бюджет на програмата за първия ценови период е в размер до 210 млн. лв. (3) Министерският съвет определя прогнозния бюджет на програмата за всеки следващ ценови период с допълнителен акт, при наличие на достатъчно приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката и/или определени средства по чл. 21, ал. 1, т. 8д от Закона за енергетиката и/или от целево предоставени средства от държавния бюджет за обезпечаване изпълнението на програмата за съответния ценови период. (4) При липсата на достатъчно средства за изпълнение на програмата за втория и третия ценови периоди от нейното действие Министерският съвет може: 1. да спре прилагането на програмата; 2. да увеличи размера на пределната намалена цена. (5) Плащанията по програмата се извършват до достигане на определения прогнозен бюджет за съответния ценови период или до достигане на лимита от наличните средства, формирани от приходи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката и/или от определените средства по чл. 21, ал. 1, т. 8д от Закона за енергетиката и/или от целево предоставени средства от държавния бюджет. 1 (6) Окончателни плащания по програмата се извършват в срок не по-късно от 30 юни 2029 г. Чл. 4. (1) Министърът на енергетиката е администратор на предоставяната държавна помощ и: 1. осъществява координацията на дейностите по изпълнение на постановлението; 2. утвърждава системи за управление и контрол във връзка с администрирането на държавната помощ и я публикува на интернет страницата на министерството; 3. осъществява контрол за изпълнение на инвестициите от предприятията, на които е предоставена помощ. (2) В системите за управление и контрол министърът на енергетиката определя и: 1. срокове за представяне на финансово-техническите отчети и за проверката и одобрението им; 2. формата на финансово-технически отчет за извършване на инвестиция; 3. правила за извършването на проверки на място; 4. мерки за контрол на спазване на пазарния принцип при извършване на инвестициите. Чл. 5. Компенсациите по чл. 2 се предоставят чрез доставчиците на електрическа енергия, с които небитовите крайни клиенти имат сключени договори за доставка на електрическа енергия. Чл. 6. Предоставянето на компенсации се осъществява при спазването на обективност, недискриминационност и прозрачност на предоставянето на компенсациите по един и същ начин за всички предприятия в един и същи отрасъл, намиращи се в сходно фактическо положение. Чл. 7. Компенсациите по чл. 2 може да се натрупват с всякаква друга държавна помощ или помощ de minimis, или да се комбинират с централно управлявани фондове на Европейския съюз, частично или напълно, във връзка със същите допустими разходи, т. е. цената на едро на електрическата енергия, включително непреките разходи, които са направени от прехвърлени разходи за емисии на парникови газове в цените на електрическата енергия, при условие че това натрупване не води до превишаване на най-високия допустим интензитет или размер на съответната помощ. Когато се натрупва с помощ за компенсиране на непреките разходи за емисии съгласно Насоките на Комисията относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (ОВ, C 317/5 от 25 септември 2020 г.), комбинираният размер на помощта не може да надвишава най- големия размер, приложим съгласно тези насоки и рамката по чл. 1, ал. 2. Чл. 8. (1) За предоставяне на компенсации по чл. 2 предприятието следва да отговаря едновременно на следните критерии: 1. основната му икономическа дейност за предходната календарна година е в сектор от изброените в приложение № 1; 2. не е предприятие в затруднено положение; 3. няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината/общините по седалището, и/или по местонахождение на недвижимия/ите имот/и на предприятието, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 2 4. не е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване на предоставена държавна помощ, след като с решение на Европейската комисия е било обявено, че тази помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. (2) Предприятие, което получава компенсации по чл. 2 е длъжно да вложи най- малко 50 на сто от размера на получената помощ за инвестиции в нови или модернизирани активи, които инвестиции са допустими съгласно постановлението и за които може измеримо да се докаже, че имат допълнителен принос за намаляване на разходите на електроенергийната система, отразявайки нуждите на пазара и системата, без да водят до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. (3) При неизпълнение на задължението по ал. 2 предприятието следва да възстанови получените компенсации в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на предоставяне на съответната месечна компенсация. Чл. 9. (1) За да получи компенсация за съответния ценови период, предприятието подава заявление до доставчика, с който има сключен договор за доставка на електрическа енергия. (2) Към заявлението по ал. 1 предприятието представя доказателства за съответствие с критериите за допустимост: 1. актуално удостоверение относно код на основна икономическа дейност, издадено от Националния статистически институт; 2. декларация и самооценка от предприятието, че не е в затруднено положение съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия (ОВ, С 249/01 от 31 юли 2014 г.); 3. удостоверения за липса на публични задължения съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3; 4. декларация по образец съгласно Приложение № 2, с която декларира, че разбира задълженията си по програмата, както и че ще извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации. (3) Предприятията, които подлежат на задължителен независим финансов одит по чл. 37 от Закона за счетоводството, към декларацията по ал. 2, т. 2 представят копие от мнение/заключение от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта по финансовите отчети. (4) В заявлението се предоставя и информация за вида, мястото, размера и срока за изпълнение на планираните от предприятието инвестиции, както и проектната им готовност. Чл. 10. (1) След проверка на представените доказателства доставчикът предоставя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ списък с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (2) Към списъка по ал. 1 доставчикът прилага декларация, с която декларира, че е извършил проверката за допустимост и включените в списъка предприятия отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (3) След проверка на обстоятелствата за допустимост доставчикът изпраща на Министерството на енергетиката в оригинал подадените до него заявления и документи. (4) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и Министерството на енергетиката по всяко време може да изискват от предприятията документи във връзка с проверката за допустимост. Чл. 11. (1) Предоставянето на компенсации се извършва ежемесечно чрез доставчика, с който съответното предприятие има сключен договор за доставка на електрическа енергия, чрез намаляване на дължимата сума за плащане по фактура. 3 (2) Когато предприятието има сключени договори с повече от един доставчик, всеки от доставчиците предоставя ежемесечна компенсация за доставената от него електрическа енергия. (3) Компенсациите се предоставят на предприятието през ценовия период, през който са направени разходите за електрическа енергия, или през следващия ценови период. Чл. 12. (1) Месечната компенсация се предоставя за 50 на сто от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“. (2) Максималният размер на месечната компенсация за 1 MWh се изчислява в размер на 50 на сто от постигната за съответния месец среднопретеглена цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната. (3) Компенсирането не трябва да води до намаляване на реалната среднопретеглена месечна цена под пределната намалена цена от 125 лв./MWh или 63,91 евро/MWh за допустимото количество потребена електрическа енергия по ал. 1. (4) Не се предоставя компенсация на предприятие със реална среднопретеглена месечна цена под 125 лева/MWh или 63,91 евро/MWh. (5) Изчисляване на размера на допустимата месечна компенсация за съответния месец се извършва съгласно раздел I от методиката по Приложение № 3. Чл. 13. (1) Компенсации по чл. 2 за съответния ценови период се предоставя за до 50 на сто от доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия през него, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“. (2) Максималният размер на компенсацията, която предприятието може да получи за ценови период, се изчислява в размер на 50 на сто от постигнатата среднопретеглена цена за дванадесетмесечния период за базов товар на пазарния сегмент „Ден напред” на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната, приложена върху 50 на сто от доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия за същия период, измерена с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“. (3) Компенсирането за ценовия период не трябва да води до намаляване на реалната среднопретеглена цена за дванадесетмесечния период под пределната намалена цена от 125 лв./MWh или 63,91 евро/MWh за допустимото количество потребена електрическа енергия по ал. 1, включително когато общото количество е доставено от повече от един доставчик. (4) Изчисляването на размера на допустимата компенсация за съответния ценови период се извършва съгласно раздел II от методиката по Приложение № 3. Чл. 14. (1) За последния месец от съответния ценови период размерът на компенсацията се изчислява като разлика между размера на допустимата компенсация, която може да получи предприятието за съответния ценови период, изчислена в съответствие с раздел II от методиката по Приложение № 3 и сбора от предоставените му вече месечни компенсации през предходните единадесет месеца. (2) В случай че разликата по ал. 1 е отрицателно число, сумата подлежи на възстановяване от доставчика на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по ред, предвиден в сключения между тях договор. 4 Чл. 15. (1) След приключване на всеки ценови период министърът на енергетиката издава заповед, с която определя размера на предоставената помощ на съответното предприятие за ценовия период, размера и вида на инвестицията, която предприятието следва да извърши, и срока за изпълнение на инвестицията. (2) Министърът на енергетиката може да издаде допълнителна заповед за определяне на срока за изпълнение на инвестицията по искане на предприятието, когато то докаже, че по технически причини за изпълнението е подходящ по-дълъг срок от определения. (3) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ предоставя на министъра на енергетиката информация относно предоставения размер на помощта за ценовия период за всяко предприятие. (4) Операторът на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната в срок до трето число на месеца уведомява Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и Министерството на енергетиката за постигнатата среднопретеглена цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ за предходния месец и за изтеклия в предходния месец ценови период. Чл. 16. (1) За предоставяне на компенсациите Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ сключва индивидуални договори с доставчиците на електрическа енергия. (2) В договорите се определят условията и редът за изплащане на средствата от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на доставчиците за предоставени от последните компенсации на предприятията. (3) Образците на договори, както и на допълнителни споразумения към тях при необходимост, се одобряват от управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и се публикуват на интернет страницата на фонда. Чл. 17. (1) Доставчикът посочва във фактурите, които издава на предприятията, размера на предоставената компенсация за предходния месец. (2) Размерът на дължимата сума по фактурата се намалява със стойността на предоставената компенсация за предходен месец. (3) В случай че размерът на компенсацията е по-голям от дължимата от предприятието сума по фактурата, доставчикът погасява със стойността на компенсацията други налични или бъдещи задължения за електрическа енергия на предприятието до пълното й изчерпване или извършва реално плащане към предприятието за остатъка. (4) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ извършва плащане към доставчика, след като доставчикът представи доказателства, че реално е предоставил компенсацията на предприятието в пълния й размер или в размер съгласно ал. 3. Чл. 18. (1) Допустимите инвестиции по чл. 8, ал. 2 са за: 1. мощности за производство на енергия от възобновяеми източници; 2. системи за съхранение на енергия; 3. мерки за увеличаване на гъвкавостта на търсенето на енергия; 4. мерки за енергийната ефективност, които оказват въздействие върху търсенето на електрическа енергия; 5. внедряване на електролизьори за производството на водород от възобновяеми източници или нисковъглероден водород; 6. мерки за електрификация. (2) Изпълнението на инвестициите следва да е започнало след 1 юли 2025 г. 5 (3) Инвестициите следва да са извършени при пазарни условия и да бъдат включени в активите на предприятието, получаващо помощта, съгласно приложимите счетоводни стандарти. (4) Инвестициите не могат да се ползват от други мерки за помощ. (5) Обектът на инвестиция трябва да е въведен в експлоатация или инвестицията да започне да функционира в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията, освен ако предприятието може да докаже, че по технически причини е подходящ по-дълъг срок. (6) Отделните инвестиции могат да обхващат помощи, получени за повече от един ценови период, като това следва да е посочено изрично в заявлението. Чл. 19. (1) За доказване на изпълнението и ефектът от инвестицията предприятието, получател на помощ, подава в Министерството на енергетиката финансово-технически отчет и доказателства за изпълнението и ефекта на инвестицията (например оферти, договори с изпълнител, фактури, платежни, разрешения за въвеждане в експлоатация, техническа документация и др.), съгласно заповедта на министъра на енергетиката. (2) Когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 или 3 от Закона за енергийната ефективност и изпълнява инвестиция в мерки за енергийна ефективност, ефектът от инвестицията се доказва с извършеното обследване за енергийна ефективност или с анализ в рамките на прилагана сертифицирана система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система. (3) Когато предприятието не е задължено лице по ал. 2 и изпълнява инвестиция в мерки за енергийна ефективност, ефектът от инвестицията може да се докаже и чрез анализ или прилагане на утвърдени методики по чл. 7, ал. 1, т. 13 от Закона за енергийната ефективност от лице по чл. 59, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. (4) Когато е приложимо, ефектът на изпълнената инвестиция може да се докаже и чрез информация от и/или договор с оператор на електрическа мрежа, доказващ променен профил на потребление. Чл. 20. (1) Когато предприятието не извърши инвестициите в срока и при условията, определени в заповедта на министъра на енергетиката, дължи възстановяване на предоставената помощ в цялост във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, и законната лихва от датата на предоставяне на първата месечна компенсация. (2) На възстановяване от предприятието подлежи и получена помощ, когато компетентен орган установи, че някой от критериите за допустимост на предприятието не е било налице. В този случай във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се възстановяват получените компенсации за периода, за който не са били налице основанията за допустимост. (3) Ако предприятието не възстанови предоставената помощ доброволно, министърът за енергетиката издава акт за установяване на публично държавно вземане. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на постановлението: 6 1. „Доставчик“ е търговец на електрическа енергия, доставчик от последна инстанция, производител на електрическа енергия, продаващ директно на крайни небитови клиенти, или оператор на организиран борсов пазар на електрическа енергия. 2. „Започнало изпълнение на инвестиция“ е настъпване на първото от следните събития: започване на строителните работи, свързани с инвестицията, или поемане на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на оборудване или всеки друг ангажимент, който прави инвестицията необратима. Купуването на земя и подготвителните дейности, като получаването на разрешения и провеждането на проучвания на осъществимостта, не се считат за започване на изпълнението на инвестиция. 3. „Среднопретеглена цена“ е цената за активна енергия без ДДС, акциза, цените за мрежови услуги, за „задължения към обществото“ и други услуги и налози. 4. „Ценови период“ е период от 12 месеца, започващ на 1 юли на съответната година и приключващ на 30 юни на следващата година. § 2. Плащането на компенсациите в левове се извършва до 31 декември 2025 г., а в евро – от 1 януари 2026 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ: § 3. Постановлението се приема на основание чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. § 4. Постановлението се прилага след одобрение на мярката за държавна помощ от Европейската комисия. § 5. За първия ценови период на действие на програмата: 1. Договорите между Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и доставчиците се сключват след одобрение на мярката за държавна помощ от Европейската комисия. 2. Предприятията подават заявление за предоставяне на компенсации до доставчиците за първия ценови период след одобрение на мярката за държавна помощ от Европейската комисия 3. Доставчиците подават информацията по чл. 10 към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и изпълняват задълженията си по програмата след сключване на договорите по ал. 1, при предвидените в тях условия и ред. § 6. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА: (СИЙЯ НИКОЛАЕВА) 7 И.Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНА” НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА: (ГЕРГАНА ПЕНЕВА) ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 Списък на допустими сектори 8 Код по NACE* Описание 0510 Добив на антрацитни и черни въглища 0620 Добив на природен газ 0710 Добив на железни руди 0729 Добив на руди на цветни метали 0811 Добив на строителни и декоративни скални материали, варовик, суров гипс, креда, доломит и шисти 0891 Добив на минерални суровини за химическото производство и на естествени торове 0893 Добив на сол 0899 Добив на други неметални материали и суровини, некласифицирани другаде 1020 Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия 1031 Преработка и консервиране на картофи 1032 Производство на плодови и зеленчукови сокове 1039 Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови ястия 1041 Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин 1062 Производство на нишесте и нишестени продукти 1081 Производство на захар 1086 Производство на детски, диетични и други хомогенизирани храни 1104 Производство на други недестилирани алкохолни напитки 1106 Производство на малц 1310 Подготовка и предене на текстилни влакна 1320 Производство на тъкани 1330 Облагородяване на прежди, платове и облекло 1391 Производство на плетени платове 1393 Производство на килими и текстилни подови настилки 1394 Производство на канапи, въжета, мрежи и изделия от тях 1395 Производство на нетъкани текстилни изделия, без облекло 1396 Производство на други текстилни изделия за техническа и производствена употреба 1411 Производство на облекло от обработени меки кожи 1431 Производство на чорапи и чорапогащи 1511 Обработка на кожи без косъм; обработка и багрене на кожухарски кожи 9 1610 Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал 1621 Производство на фурнир и дървесни плочи 1622 Производство на сглобени паркетни плочи 1629 Производство на други изделия от дървен материал; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене 1711 Производство на влакнести полуфабрикати 1712 Производство на хартия и картон 1722 Производство на домакински, санитарно-хигиенни и тоалетни изделия от хартия и картон 1724 Производство на тапети и подобни стенни облицовки 1920 Производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф 2011 Производство на промишлени газове 2012 Производство на багрила и пигменти 2013 Производство на други основни неорганични химични вещества 2014 Производство на други основни органични химични вещества 2015 Производство на азотни съединения и торове 2016 Производство на полимери в първични форми 2017 Производство на синтетичен каучук в първични форми 2059 Производство на други химични продукти, некласифицирани другаде 2060 Производство на изкуствени и синтетични влакна 2110 Производство на лекарствени вещества 2211 Производство на външни и вътрешни гуми; регенериране на пневматични гуми 2219 Производство на други изделия от каучук 2221 Производство на листове, плочи, тръби и профили, от пластмаси 2222 Производство на опаковки от пластмаси 2229 Производство на други изделия от пластмаси 2311 Производство на необработено плоско стъкло 2312 Формуване и обработване на плоско стъкло 2313 Производство на опаковки и домакинско стъкло 2314 Производство на стъклени влакна 2319 Производство и обработване на други изделия от стъкло, вкл. за техническа употреба 2320 Производство на огнеупорни изделия 2331 Производство на керамични плочки 2342 Производство на санитарна керамика 2343 Производство на керамични изолатори 2344 Производство на друга техническа керамика 2349 Производство на други керамични изделия, некласифицирани другаде 2351 Производство на цимент 2391 Производство на абразивни изделия 2399 Производство на изделия от други неметални минерали, некласифицирани другаде 2410 Производство на чугун, стомана и феросплави 2420 Производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях от стомана 2431 Студено изтегляне на пръти 2432 Студено валцуване на тесни ленти * NACE - Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейския съюз (от френски език – Nomenclature générale des Activités économiques dans les Communautés Européennes) 10 2434 Студено изтегляне на тел 2442 Производство на алуминий 2443 Производство на олово, цинк, калай 2444 Производство на мед 2445 Производство на други цветни метали 2446 Преработка на ядрено гориво 2451 Леене на чугун 2550 Коване, щамповане и валцуване на метал; прахова металургия 2561 Повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал 2571 Производство на кухненски прибори и ножарски изделия 2593 Производство на изделия от тел, вериги и пружини 2594 Производство на свързващи елементи 2611 Производство на електронни елементи 2720 Производство на акумулаторни батерии и акумулатори 2731 Производство на кабели от оптични влакна 2732 Производство на други електрически и електронни проводници и кабели 2790 Производство на други електрически съоръжения 2815 Производство на лагери, предавки и съединители 3091 Производство на мотоциклети и техните двигатели 3099 Производство на други превозни средства, некласифицирани другаде ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 към чл. 9, ал. 2, т. 4 Д Е К Л А Р А Ц И Я Долуподписаният/ата................................................................................................. ................................................................................................................................ ........................................ (име, презиме, фамилия) в качеството си на представляващ/ пълномощник на ……………………………………, ЕИК…………………………, ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: 1. Към датата на подаване на настоящата декларация представляваното от мен търговско дружество: А) е предприятие, за което е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейности извън Съюза към места, където няма мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Такива предприятия съгласно т.4.5.2 (116) от Рамката са предприятията, извършващи икономическа дейност, попадаща в обхвата на секторите, изброени в Списъка със сектори изложени на риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1, представляващ Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Б) не е предприятие в затруднено положение, съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия (ОВ, С 249/01 от 31 юли 2014 г.) В) няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината/общините по седалището, и/или по местонахождение на недвижимия/ите имот/и на предприятието, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; Г) не е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване на предоставена държавна помощ, след като с решение на Европейската комисия е било обявено, че тази помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. 2. Разбирам задълженията на представляваното от мен предприятие по програмата за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители; 11 3. Предприятието ще извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации, които ще бъдат в съответствие с условията и в срока на издадена от министъра на енергетиката заповед. Известно ми е, че за неверни данни в тази декларация нося отговорност съобразно законодателството на Република България. Дата……………….. ДЕКЛАРАТОР: ................... 12 Приложение № 3 към чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 Методика за изчисляване на размера на допустима месечна компенсация за 1 MWh и размера на допустимата компенсация за 1 MWh за ценови период Раздел I Изчисляване на размера на допустима месечна компенсация за 1 MWh Pmax максимален размер на месечната компенсация Рк размер на дължима месечна компенсация за 1 MWh СПб среднопретеглена цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар за конкретния месец за 1 MWh РСПк реално постигната среднопретеглена цена на потребената електрическа енергия от небитовия краен клиент за конкретния месец за 1 MWh Пр стойност на цената, под която не следва да пада намалената реална среднопретеглена цена на потребената електрическа енергия от предприятието за конкретния месец за 1 MWh (пределна намалена цена) Начин на изчисление: Pmax = 50%СПб Пр = 125 лв. / MWh или 63,91 евро / MWh за ценови период 1 юли 2025 – 30 юни 2026 г. 1. Ако РСПк - Pmax >=Пр, то Рк = 50%СПб 2. Ако РСПк - Pmax < Пр, то Рк = РСПк - Пр Раздел II Изчисляване на размера на допустимата компенсация за 1 MWh за ценови период Pmax-г максимален размер на компенсацията за ценови период Рк-г размер на дължима компенсация за 1 MWh за ценови период СПб -г среднопретеглена цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар за 1 MWh за ценови период РСПк- г реално постигната среднопретеглена цена на потребената електрическа енергия от предприятието за 1 MWh за ценови период Пр стойност на цената, под която не следва да пада намалената реална среднопретеглена цена на потребената електрическа енергия от предприятието за 1 MWh за ценови период (пределна намалена цена) 13 Начин на изчисление: Pmax-г = 50%СПб-г Пр = 125 лв. / MWh или 63,91 евро /MWh за ценови период 1 юли 2025 – 30 юни 2026 г. 1. Ако РСПк-г – Pmax-г >=Пр, то Рк-г = 50%СПб-г 2. Ако РСПк-г – Pmax-г < Пр то Рк-г = РСПк-г – Пр 14

ДО Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАНОВИЩЕ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, изразяваме настоящото становище от името на българските животновъди, осъществяващи дейност с КИД 0145 „Отглеждане на дребен рогат добитък“, както и в подкрепа на целия сектор A с кодове 01.4, 01.41, 01.42, 01.45, 01.46, 01.47. В частичната предварителна оценка на въздействието (Министерство на енергетиката, 11.09.2025 г.) е посочено, че основната цел на мярката е „запазване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез временно облекчение на цените на електроенергията за предприятия, изложени на значителен риск на секторно равнище от преместване на дейността извън Европейския съюз“. Същата цел е потвърдена и в доклада на министъра на енергетиката до Министерския съвет (12.09.2025 г.), където се подчертава, че високите и волатилни цени на електроенергията застрашават „конкурентоспособността на предприятията, които са почти изцяло експортно ориентирани и изложени на ценови риск“. Следователно, целта на програмата е недискриминационно подпомагане на реално енергоемките отрасли, независимо от тяхното място в икономическата верига – индустриална, преработвателна или първична. Сектор животновъдство представлява една от най-енергоемките дейности в първичното производство на храни. Ежедневната работа в животновъдните стопанства включва непрекъснати 24/7 процеси с висока електроинтензивност, свързани с: • автоматизирани доилни системи, охлаждане и съхранение на сурово мляко при постоянна температура; • отопление и/или вентилация на животновъдни сгради, особено през зимните месеци; • подгряване на вода и електрозахранване на системи за хранене, поене и осветление; • пречистване, дезинфекция и поддържане на санитарни условия съгласно ветеринарно-санитарните изисквания; Тези процеси формират постоянно електрическо натоварване, което не може да бъде намалено без да се застрашат хуманното отношение към животните, безопасността на продукцията и биосигурността на фермите. Секторът де факто функционира като енергоемък непрекъснат производствен процес, аналогично на включените в проекта отрасли по NACE 10 и 11. За разлика от индустриалните предприятия, животновъдните стопанства не разполагат с капиталови резерви и не могат да прехвърлят разходите за електроенергия върху крайния потребител. При средно увеличение на цената на електроенергията с 30–40%, разходите за енергия в типично овцевъдно стопанство нарастват с над 25% от общите оперативни разходи, което поставя сектора в риск от масови фалити. Животновъдството е с висока социална значимост, като осигурява над 40 000 работни места в селските райони и е гръбнакът на националната продоволствена сигурност. Загубата на производствен капацитет в този сектор би имала директен мултиплициращ ефект върху цените на основни храни и върху свързаните сектори млекопреработка, месопреработка и износ на храни. Съгласно т. 400 и т. 407 от Насоките на Европейската комисия относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (CEEAG 2022/C 80/01), подпомагането следва да се предоставя: • по обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и • по еднакъв начин на всички енергоемки предприятия, които се намират в сходно фактическо положение. Животновъдните стопанства с кодове 01.4 попадат именно в тази категория на реални енергийни потребители с ограничени възможности за компенсация на разходите. Изключването им от списъка по Приложение № 1 нарушава принципа на равнопоставеност и поставя под въпрос съответствието на националната мярка с общностното право. Животновъдството е първично звено на хранителната верига, то осигурява суровините (мляко, месо) за секторите по NACE 10 и 11, които вече са включени в проекта. Без стабилно първично производство, енергийната подкрепа за преработвателите губи своята логическа последователност и икономическа ефективност. Секторът „Животновъдство“ следователно трябва да бъде признат като стратегически елемент от веригата на хранителната сигурност, и да се ползва от същите механизми за защита срещу енергийния риск. На основание изложените аргументи и в съответствие с целите, заложени в проекта на Постановление, настояваме животновъдният сектор да бъде изрично включен в Приложение № 1 към проекта на ПМС като допустим сектор за получаване на компенсации. Програмата за компенсации цели справедлив и обективен подход при подкрепа на енергоемките предприятия. Изключването на животновъдството би създало неоправдана дискриминация, нарушаваща както вътрешната логика на мярката, така и принципите на европейската рамка CISAF и CEEAG. В противен случай, високите разходи за електроенергия ще доведат до фалити, загуба на животни, свиване на производството и необратими щети върху продоволствената сигурност на страната. С уважение, гр. Пловдив 17.10.2025 г. Български Фермерски Кооператив ООД Управител: Александър Алексиев БН АГРО ООД Управител: Димитър Николов

ДО Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ ДО Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ДО ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ДО Г-Н ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ СТАНОВИЩЕ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, публикуван за обществени консултации на 18 септември 2025 г. УВАЖАЕМИ Г-Н ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ Г-Н СТАНКОВ, УВАЖАЕМИ Г-Н ДИЛОВ, УВАЖАЕМИ Г-Н ТАХОВ, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители, от името на Българска Агрохранителна Камара (БАхК) изразяваме нашето становище. 1. Общи бележки В мотивите към проекта е посочено, че предложението цели прилагането на компенсаторен механизъм за фокусирана подкрепа на енергоемките потребители, с оглед продължаващата волатилност и периоди на високи цени на електрическата енергия, особено в региона на Югоизточна Европа. Подкрепата е от ключово значение за запазване на конкурентоспособността на предприятията, които в голяма степен са експортно ориентирани. Съгласно кодовете по NACE 10 – Производство на хранителни продукти и NACE 11 – Производство на напитки, дейностите включват преработването на продукти от селското и рибното стопанство в храни и напитки за човека или животните, включително производството на различни полуфабрикати и суровини за други индустрии, производство на дестилирани алкохолни напитки, алкохолни напитки, получени главно чрез ферментация, пиво, вина, безалкохолни напитки и др. Това са предприятия с непрекъснат производствен процес и висока енергийна зависимост. Помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електроенергията следва да бъде предоставена на всички енергоемки предприятия в обхвата на тези сектори, за които е налице значителен риск от преместване на дейността извън Европейския съюз поради различия в екологичните изисквания и разходите за енергия. 2. Съответствие с Насоките на Европейската комисия (2022/C 80/01) Съгласно Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (CEEAG): Точка 407: Ако държава членка предоставя подпомагане само на подгрупа от допустими бенефициенти или различни намаления в рамките на една и съща категория, тя трябва да докаже, че това се основава на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии и че помощта се предоставя по еднакъв начин на всички бенефициенти в сходно положение. В този контекст липсата на включване на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), в Приложение 1 на проекта буди недоумение, тъй като те отговарят на критериите, предвидени в Насоките и в Раздел 4.11 на CEEAG. 3. Аргументи за включване на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), 3.1. Призната допустимост от Европейската комисия В Приложение I към Раздел 4.11 от Насоките са посочени редица подкатегории от NACE 10 и 11 като изложени на значителен риск от преместване на дейностите извън ЕС, поради: • висока електроенергийна интензивност, и • висока търговска отвореност, свързана със силна международна конкуренция. Следователно, обхватът на помощта следва да включва всички производства от хранителната и питейна индустрия, които притежават същите характеристики. 3.2. Висока енергоемкост на производството Предприятията от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11): • работят с непрекъснат производствен процес; • изискват постоянен температурен контрол, охлаждане, замразяване, термична обработка, пастьоризация, дестилация и други енергийно интензивни дейности; • трябва да поддържат високи санитарни стандарти и технологичен режим. Това обуславя висока и постоянна консумация на електроенергия, без възможност за намаляване на натоварването без риск за безопасността и качеството на храните и напитките. 3.3. Силна международна конкуренция Хранителната и питейна индустрия е част от глобални вериги на доставки и е изложена на конкуренция от трети страни, където: • енергийните разходи са по-ниски, • екологичните и трудови стандарти са по-слабо регламентирани. Това създава реално неравностойно положение за европейските производители. 3.4. Риск от преместване на производството („carbon leakage“) Съгласно т. 400 от Насоките, пълното заплащане на енергийните такси: • може да доведе до изнасяне на производството в страни с по-ниски екологични изисквания; • влошава общия екологичен ефект чрез увеличаване на глобалните емисии. 3.5. Хранителна сигурност и стратегическа роля Секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11), имат ключово значение за продоволствената и икономическата сигурност на България и ЕС. Подкрепата чрез компенсации: • гарантира устойчивост на снабдяването с основни храни и напитки; • намалява риска от социално напрежение при енергийни и пазарни кризи. 3.6. Принос към Зелената сделка Компенсациите за енергоемки предприятия: • стимулират инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници; • ускоряват прехода към нисковъглеродно производство; • позволяват модернизация на технологиите и намаляване на отпадъците. 3.7. Социално-икономическо значение Предприятията от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) • осигуряват значителна заетост в регионите с по-ниско икономическо развитие; • имат висока добавена стойност в агрохранителната верига; • допринасят за икономическата стабилност на страната. 4. Необходимост от включване на Кодове по КИД/NACE: 01.4; 01.41; 01.42; 01.45; 01.46; 01.47 от сектор A – Селско, горско и рибно стопанство С оглед постигане на пълна обективност, недискриминационност и равнопоставеност при прилагането на предвидените компенсаторни механизми, е наложително обхватът на програмата да бъде разширен и към предприятията от сектор A – Селско, горско и рибно стопанство, в частност подкатегориите, свързани с животновъдството, производството на плодове и зеленчуци и първичното производство на суровини за хранителната индустрия. 4.1. Висока енергийна зависимост на животновъдството Дейностите по отглеждане на животни (едър и дребен рогат добитък, свине, птици и др.) са съществено енергоемки поради необходимостта от: • осигуряване на постоянен микроклимат в животновъдните обекти (вентилация, отопление, охлаждане, осветление); • автоматизирани системи за хранене, поене и доене; • обработка и съхранение на мляко, яйца, месо и странични продукти; • пречистване и обеззаразяване на помещенията с високи санитарни изисквания; • поддържане на непрекъснат режим на работа 24/7. Тези процеси водят до постоянна и неизбежна консумация на електроенергия, без реална възможност за оптимизация без риск за хуманното отношение към животните и безопасността на продукцията. 4.2. Ключово значение за хранителната сигурност Животновъдството е първично звено в агрохранителната верига, което: • осигурява суровини за секторите NACE 10 и 11 – мляко, месо, яйца, мазнини, и др.; • поддържа устойчивостта на националното производство на храни; • е стратегически важен сектор за продоволствената сигурност на страната. Без стабилност в първичното производство не може да се гарантира и устойчивостта на преработвателните сектори, поради което селското стопанство следва да бъде равнопоставено при предоставянето на компенсации. Секторът „Плодове и зеленчуци“ е особено уязвим поради краткия срок на годност на продукцията и необходимостта от бърза и енергийно интензивна обработка след беритба. Производителите са изправени пред високи разходи за: • охлаждане, сортиране и измиване на продукцията; • подготовка и опаковане за пазара (т.нар. заготовка); • хладилно съхранение и транспортиране при контролирана температура. Тези процеси са изключително енергоемки, а в контекста на повишаващите се енергийни разходи и климатични предизвикателства, натискът върху рентабилността на производителите се засилва. Не бива да се подценява и потенциалът на по-енергийно интензивните методи като дълбоко замразяване и сушене на плодове и зеленчуци, които също са част от веригата на добавена стойност, но изискват още по-големи инвестиции в енергийна инфраструктура и технологии. Без стабилност в първичното производство на плодове и зеленчуци не може да се гарантира и устойчивостта на преработвателните предприятия и доставките за вътрешния пазар. Поради това секторът следва да бъде равнопоставен при предоставянето на компенсации и подкрепа, особено в контекста на енергийната криза и климатичните промени, които засягат пряко производствените процеси. 4.3. Висока социално-икономическа значимост Секторът „Селско, горско и рибно стопанство“: • осигурява заетост и доходи в слабо развити и селски райони; • играе ключова роля за социалната кохезия и регионалното развитие; • подпомага запазването на поминъка и демографската устойчивост в периферните региони. Подкрепата чрез енергийни компенсации ще има мултиплициращ ефект върху селските икономики, като запази работни места и гарантира достъпни цени на основните хранителни продукти. 4.4. Висок риск от загуба на конкурентоспособност и преместване на производството Животновъдството в България и ЕС е подложено на: • силен вносен натиск от трети страни с по-ниски енергийни и екологични разходи; • високи разходи за електроенергия и фуражи, които намаляват рентабилността; • ограничен достъп до капиталови инвестиции, поради ниска възвръщаемост. Без компенсаторни механизми съществува реален риск от масово преустановяване на дейности и изнасяне на производството извън ЕС, което противоречи на целите на Зелената сделка и общата селскостопанска политика (ОСП). 4.5. Съответствие с Насоките на Европейската комисия Съгласно принципите, заложени в т. 407 и т. 400 от Насоките (CEEAG 2022/C 80/01), подпомагането следва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии; да се прилага равнопоставено за всички енергоемки дейности, независимо дали те са част от първичното производство или преработката; да предотвратява въглеродно изтичане и спад на конкурентоспособността в селскостопанския сектор. Следователно, изключването на сектор A би било в противоречие с духа и целите на CEEAG, тъй като той е неразделна част от веригата на енергийно зависимото производство на храни. 4.6. Заключение Включването на сектор A – „Селско, горско и рибно стопанство“ (кодове 01.4, 01.41, 01.42, 01.45, 01.46, 01.47) в обхвата на програмата за компенсиране на цените на електроенергията е необходимо, справедливо и икономически обосновано, тъй като: • секторът е енергоемък и стратегически за продоволствената сигурност; • осигурява основните суровини за хранителната и питейна индустрия; • подпомага икономическата устойчивост на селските региони; • допринася за енергийния и екологичния преход чрез внедряване на енергоефективни технологии и ВЕИ решения. Подкрепата им би имала широк положителен ефект върху икономиката и социалната устойчивост. Съгласно Насоките на Европейската комисия (2022/C 80/01), всички подкатегории на секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) следва да се считат за допустими за получаване на държавна помощ под формата на намаления на енергийните разходи. Във връзка с гореизложеното и предвид доказаната енергоемкост, силната международна конкуренция, риска от изнасяне на производството, и стратегическото значение за продоволствената сигурност, включването на всички категории от секторите Производство на хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки (NACE 11) в обхвата на компенсаторната програма е напълно обосновано и необходимо. Настояваме чрез нормативния акт да се гарантира, че всички позиции от сектор С от националната класификация на икономическа дейност с код КИД 10 Производство на хранителни продукти и код КИД 11 Производство на напитки ще получат подкрепа. Настояваме да бъде включен и сектор A с посочените подкатегории, за да се осигури цялостен и справедлив подход към всички енергоемки звена от агрохранителната верига – от първичното производство до преработката. Това ще гарантира запазване на конкурентоспособността на българските предприятия; устойчивост на хранителната и питейна индустрия и принос към продоволствената и икономическата независимост на България и Европейския съюз. 17 октомври, 2025 С уважение, Венцислав Върбанов Председател на УС НА БАхК

Изх. № 287/17.10.2025 г. ДО Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТАНКОВ, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители предлагаме на Вашето внимание становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Многократно работодателски и бизнес организации в България, както и Икономическият и социален съвет са изразявали безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Негативните ефекти от съществуване на ценови дисбаланси на европейския пазар на електроенергия и продължителните периоди на свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, системно водят до увеличаване на инфлацията и разходите за производство, както и до влошаване на индустриалната конкурентоспособност и бизнес средата за развитие на вериги на доставки. ЕК обяви общоевропейски инициативи, като намаляване на ефекта от тесните места в трансграничните коридори, мерки за таван на свръхпечалбите на електропроизводителите и разработи документи, включително Сделка за чиста промишленост и План за действие за достъпна енергия. Направените предложения обаче имат дългосрочен характер, изискват значително време за да бъдат пълноценно реализирани и ефектите от тях да бъдат устойчиво постигнати, поради което нямат пряко влияние върху положителна промяна в текущата ситуация. Допълнително следва да се обърне внимание и на това, че документите третират основно енергоемките индустрии, които изискват спешна подкрепа за декарбонизация, електрифициране, справяне с високите разходи за енергия и сложните регулации, които вредят на тяхната конкурентоспособност, но слабо адресират проблемите на всички останали индустриални сектори. Ценовите диспропорции в Югоизточна Европа имат устойчив характер, като за цялата 2024 разликата с Централна Европа достига 30%, а в отделни месеци надхвърля 50%. Това състояние продължава и понастоящем, а войната в Украйна, както и разрушената й енергийна инфраструктура, но и ограничените междусистемни връзка по границите на Унгария и Хърватия, са предпоставки дисбалансите да се проявяват още дълго време. Дисбалансите при ценовите нива на електрическата енергия се усилват и от зависимостта от цените на природния газ, както и от метеорологичните условия, които влияят на производството от вятърни, слънчеви и водни централи. Тези дисбаланси не могат да бъдат компенсирани само с технологични решения като батерии или управление на върховото потребление. Анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, важно е да се подчертае, че една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво. Това налага въвеждането на допълнителни национални регулации за адекватна защита на вътрешните потребители, приложими поне до разработването и прилагането на общоевропейски механизми за компенсиране на съществените ценови отклонения. Ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху трудовата заетост в България и това именно аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари. Прилаганата до 31 март 2025г. мярка обхващаше всички небитови потребители в България, приложима на база електропотребление, което еднозначно я определяше като недискриминационна. Мярката не компрометираше и интересите на потребители, страна по Дългосрочни договори поради стойността на прага на интервенция, незначителния обем на дългосрочните договори и условията им на изпълнение. Усилията за запазване на конкурентноспособността на българската икономика, предоставяйки възможност на потребителите на електроенергия да работят при цени поне близки до тези в останалите европейски страни предполагат изработване на устойчиво действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени, обосновавайки правото за прилагането му при условията на изключение в целия период на наличие на пазарни диспропорции, които ограничават обмена на електрическа енергия и водят до ценови разлики над 10% с водещите икономики в Европа. Именно това бе и същината на дискусиите в работната група към Министерството на енергетиката – в този дух са и всички разработвани модели, допускания, прогнозни разчети и изводи. Като основен проблем бе посочен кратковременния характер на досегашната мярка и ограниченията пред потребителите при планирането на собствените им програми за производство и икономическа дейност. Ето защо работната група се обедини около виждането, че като за начала следва новият механизъм да обхване поне период от 18 календарни месеца – например периода 1 юли 2025 – 31 декември 2026г. Това позволява както планиране на пълен ценови период от КЕВР, така и бюджетирането и завършването на два годишни календарни периода (2025 и 2026) от всички небитови потребители. Коментирани бяха и възможностите на ФСЕС при различните сценарии за развитие на пазарите на електроенергия, емисии, обеми на електропроизводство, обеми и профили на потребление. Съгласие имаше и по отношение частичното компенсиране на обемите на потребление – с цел насърчаване на разработването и постигането на мерки и политики за енергийна ефективност и стимулиране на стопанските потребители към оптимизация на енергопотреблението си. Бе обърнато специално внимание на предприятията от производствените сектори: А Селско, горско и рибно стопанство. В Добивна промишленост и С Преработваща промишленост, които в производствената си дейност са силно експонирани към влиянието на ценовите диспропорции при електропотреблението си. По данни на НСИ (към 2023 г.) тези производствени сектори в България обхващат над 79 хил. предприятия. Поставен бе въпросът за целево подпомагане на енергоинтензивните предприятия, водени от разбирането, че най-засегнатите имат нужда и от най-значима подкрепа. Междувременно, търсеният подход следва да отчита и това, че всички небитови потребители са потърпевши от ценовия дисбаланс, предизвикан от регионалните непазарни диспропорции – несъразмерно по-високи цени спрямо останалите европейски потребители плащат всички производители в България. От предложените за обществено обсъждане материали установяваме, че Министерският съвет разграничава възможностите за компенации на високите цени на електроенергията в два механизма – подкрепа на енергоинтензивни предприятия и програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти. Предвид свързаността на двата механизма през източника на финансирането им – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в настоящото становище ще коментираме и двата механизма. Предложение за проект на ПМС за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители Предложената Програма е разработена в съответствие с Рамката за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост, публикувана в Официален вестник на ЕС на 04.07.2025г. със Събщение на Комисията C/2025/3602. Впрочем, това предполага да се направи адекватната корекция на съдържанието на чл.1, ал. 2 от обсъжданото ПМС. Обхватът на засегнатите от програмата сектори реферира към Приложение 1 от Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. (2022/С 80/01), обнародвани в Официален вестник на ЕС на 18.02.2022г. – за секторите, изложени на значителен риск. Обръщаме внимание на необходимостта от изрична обосновка защо не попадат в обхвата на подкрепа и секторите, изложени на риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1 от Насоките (виж 405 б.Б) – тук има възможности за аргументиране на национална специфика и държавата ни има инструментариума да постави допълнителни сектори под защита. Нашите модели и изчисления показват, че при така описания механизъм на подкрепа, бюджетът за първата година , простираща се в рамките на един ценови период 01.07.2025 – 31.06.2026 ще е 240 млн.лв., а не вписаните в чл.3, ал.2 от обсъжданото ПМС – 210 млн.лв. Удачно е и да отбележим, че в случай че в процеса на нотификация не бъде одобрена подкрепа от 01.07.2025г., а от началото на календарната 2026г., то бюджетът за периода 01.01 – 30.06.2026г. би бил 113 млн.лв. – по нашите изчисления. Недоумение буди предложението доставчиците, с които предприятията имат сключени договори за доставка на електроенергия, да събират заявленията и придружаващите ги документи (чл.9), да извършат проверка за допустимост на всеки заявител и да предоставят списък с одобрените предприятия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (чл.10). Това ще затрудни процеса, ако не го направи и практически невъзможен за изпълнение, но и е напълно ненужно, предвид натрупания вече опит в администрирането на мерки за подкрепа – както от страна на Министерство на енергетиката, така и от екипа на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Допълнително да се отчете и факта, че и в самото предложение за ПМС е уговорено изрично, че администратор на предоставяната държавна помощ е министърът на енергетиката – чл.4. Програма за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия Озадачаващо е, че тази Програма на МС не бе обсъждана публично – за нея научихме от Стенограма 40/3.10.2025г., от заседание на Министерския съвет, проведено на 03.10.2025г. и открихме на следния адрес https://pris.government.bg/document/0c13f944ed549a3c2c65285de53f0e28 Всъщност, именно тази Програма засяга приложимите компенсационни мерки към всеки небитов потребител на електрическа енергия, в т.ч. и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи. Това е и програмата, която е разработена като продължение на предходните програми, приети за преодоляване на последиците от резките промени на цените на електрическата енергия на основание чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Действието на програмата е за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Индикативният бюджет по програмата е в размер до 20 млн. лева. Програмата се прилага за небитовите крайни клиенти само когато среднопретеглената цена за базов товар на сегмента „Ден напред” на „Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ) за съответния шестмесечен период (от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. и от 01.01.2026-30.06.2026 г.) е над 240 лева/MWh или равностойност в евро – над 122,71 €/MWh. Предвид гореописаното, както и предвид изчисленията ни, имаме основания категорично да заявим, че небитовите потребители на електрическа енергия на практика няма да получат компенсации за посочения времеви период. Да припомним, че среднопретеглените месечни цени за базов товар на сегмента „Ден напред” на БНЕБ за изминалите юли, август и септември от настоящата година са съответно 197,80 лв/MWh, 148,31 лв/MWh и 183,37 лв/MWh. Изчисленията и моделите ни дават основания да посочим среднопретеглена шестмесечна цена (както предлага коментираната Програма) под 206 лв/MWh. За следващия шестмесечен период януари-юни 2026 г. очакваме среднопретеглена шестмесечна цена за базов товар на сегмента „Ден напред” на БНЕБ под 200 лв/MWh. Следователно - реално не се предвиждат реално компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Просто шестмесечните периоди са неадекватни на трудностите, които неминуемо небитовите потребители на електрическа енергия ще изпитат – очакваме среднопретеглените месечни цени за базов товар да бъдат около и над 250 лв/MWh през месеците ноември и декември от настоящата година, както и през месеците януари и февруари от 2026-та година. Ако се запази подходът със шестмесечни периоди, то смисленото ценово прагово ниво следва да е под 200 лв/MWh. Например, при 200 лв/MWh, компенсации биха се получили само за първия шестмесечен период, размерът им (според съдържанието на Програмата) ще е около 5,83 лв/MWh и техният общ обем би бил (ако се прилага за електропотреблението за шестмесечния период – по наша оценка около 7,47 TWh) под 44 млн.лв. Въпреки че този подход ще е много-по- смислен, подкрепата ще се получи през м.февруари 2026г., т.е. непосредствено след най-трудните месеци. Намираме за много по-удачен подход с позоваване на средномесечни цени за базов товар. Ако отново допуснем, че се ползва праг от 240 лв/MWh, но на средномесечна база и компенсациите са помесечни, то небитовите потребители в България биха получили подкрепа за потребената от тях електроенергия около 18 млн.лв. за месеци ноември и декември от настоящата година и под 29 млн.лв. за първите (и най-трудни) два месеца от 2026г. Алтернатива е и подход, който подобно на ПМС за енергоемките предприятия, да обхваща 50% от електропотреблението на небитовите потребители, но при по.нисък референтен праг, напр. 220 лв/MWh за среднопретеглена месечна цена за базов товар на сегмента „Ден напред” на БНЕБ. Бюджетът, в този случай, за ноември и декември от настоящата година ще е около 36 млн.лв., а за месеците до юни, вкл. от 2026г. ще е под 42 млн.лв. Последните два подхода препоръчваме да бъдат анализирани и подкрепени, защото представляват рационален баланс на интересите на заинтересованите страни, както и ясен, недвусмислен знак на подкрепа и съпричастност към небитовите потребители на електрическа енергия в България, че ще имат защита в условия на екстремални цени и дисбаланси спрямо останалите страни членки. С УВАЖЕНИЕ, РУМЕН РАДЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

СПРАВКА За отразяване на становищата, получени в хода на проведени обществени консултации на Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението Не се приема Списъкът с допустимите сектори Здравко Николов, е утвърден с Насоките на ЕК Искане за включване в списъка на енергоемките предприятия в относно държавната помощ в Zdravko.Nikolov@eu. Приложение № 1 към Проект на постановление за определяне на областта на климата, equinix.com условията и реда за прилагане на програма за компенсации на опазването на околната среда и Equinix (Bulgaria) енергоемките потребители на електроенергия, предприятията от клас енергетиката от 2022 г. и са Data Centers „Център за данни“ по код на NACE 6311 посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. /24.09.2025 г./ Неговото изменение не е в правомощията на МЕ. Принципни предложения: - определената - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената стойност на ценовия по CISAF в размер 50 EUR/MWh праг е съобразена - В изчисляването да се използва единствено постигнатата както с т. (120) от средно аритметична цена за базов товар на пазарен сегмент Рамката: „…за да „Ден напред“ на БНЕБ [бел. В съответствие с пар. 120 от CISAF, бъде помощта Ивайло Найденов където е използван терминът “average”, относим към пропорционална, „средноаритметична цена“] такива намаления не 1 БФИЕК /03.10.2025 г./ - инвестициите да се доказват с финансово техническия отчет, от който да е видно дали отговарят на условията (по отношение на тип и размер) - да бъде включено цялото потребено количество електрическа енергия, вкл. произведеното за собствени нужди при изчисляване на подкрепата - да се гарантира изпълнението на програмата за целия период на подкрепа (в т.ч. чрез отпускане на целеви бюджетни средства, при необходимост) Не се приема трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и разходите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР Приема/не Адресант Предложение приема предложението - да се въведе възможността за увеличаване на размера на компенсациите с 10%, ако бенефициерът вложи най малко 75% от допълнителната подкрепа в инвестиции, съобразно чл. 18, ал. 1 от ППМС и поне 80 % от общия размер на инвестициите са изразходени за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, включително резервно предлагане от неизкопаеми източници Конкретни предложения: В чл. 9 от ППМС, ал. 4 да бъде заличена. В чл. 15, ал. 1 думите „вида на инвестицията“ да бъдат заличени. в чл. 15, ал. 2 след думата „технически“ да се добавят думите „и/или административни“. В чл. 18, ал. 5 след думата „технически“ да се добавят думите „и/или административни“. В чл. 19, ал. 2 след думите „ефектът от инвестицията“ да се добавят думите „може да“. В чл. 8, ал. 2 след думите „изкопаеми горива“ се поставя запетая и се добавят думите „както и за смекчаване на рискове и неблагоприятните въздействия върху околната среда“. В чл. 8, ал. 2 [бел.: нова ал. 3] накрая се добавя „С цел гъвкавост и постигане в максимална степен на целите на програмата, инвестициите могат да се реализират и от дружества, част от корпоративната структура на крайните небитови клиенти бенефициери, при условие, че са спазени изискванията и целите на програмата посочени по горе, както и процедурата за доказване изпълнението на целите.“ Чл. 12, ал. 1 да придобие следната редакция „Месечната компенсация се предоставя за 50 на сто от общото количество активна електрическа енергия, потребено от предприятието, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, което включва количеството активна електрическа енергия, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия за собствено потребление.“ Чл. 13, ал. 1 да придобие следната редакция: „Компенсации по чл. 2 за съответния ценови период се предоставя за до 50 на сто от общото количество активна електрическа енергия, потребено от предприятието, което включва доставеното от един или повече доставчици и потребено Мотиви - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се 2 Приема/не Адресант Предложение приема предложението от предприятието количество активна електрическа енергия през него, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия за собствено потребление.“ Чл. 13, ал. 2 да придобие следната редакция „Максималният размер на компенсацията, която предприятието може да получи за ценови период, се изчислява в размер на 50 на сто от постигнатата среднопретеглена цена за дванадесетмесечния период за базов товар на пазарния сегмент „Ден напред” на организирания борсов пазар на електрическа енергия в страната, приложена върху 50 на сто от общото количество активна електрическа енергия, потребено от предприятието, което включва доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия през него, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия за собствено потребление.“ В Приложение № 3 към формулата Ако РСПк Pmax < Пр, то Рк = РСПк Пр да се добави уточнението „ако Рк<=0, не се начислява компенсация“ Мотиви предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на 3 Приема/не Адресант Предложение приема предложението [изцяло се повтарят предложенията и аргументите на БФИЕК] Не се приема Принципни предложения: - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената по CISAF в размер 50 EUR/MWh - В изчисляването да се използва единствено постигнатата средно аритметична цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ [бел. В съответствие с пар. 120 от CISAF, където е използван терминът “average”, относим към „средноаритметична цена“] - инвестициите да се доказват с финансово техническия отчет, от който да е видно дали отговарят на условията (по отношение на тип и размер) - да бъде включено цялото потребено количество електрическа КРИБ енергия, вкл. произведеното за собствени нужди при Вх. Е-92-00- изчисляване на подкрепата 1013/06.10.2025 г. - да се гарантира изпълнението на програмата за целия период на подкрепа (в т.ч. чрез отпускане на целеви бюджетни средства, при необходимост) - да се въведе възможността за увеличаване на размера на компенсациите с 10%, ако бенефициерът вложи най малко 75% от допълнителната подкрепа в инвестиции, съобразно чл. 18, ал. 1 от ППМС и поне 80 % от общия размер на инвестициите са изразходени за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, включително резервно предлагане от неизкопаеми източници Конкретни предложения: В чл. 9 от ППМС, ал. 4 да бъде заличена. Мотиви пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; - определената стойност на ценовия праг е съобразена както с т. (120) от Рамката: „…за да бъде помощта пропорционална, такива намаления не трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и разходите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да 4 Приема/не Адресант Предложение приема предложението В чл. 15, ал. 1 думите „вида на инвестицията“ да бъдат заличени. в чл. 15, ал. 2 след думата „технически“ да се добавят думите „и/или административни“. В чл. 18, ал. 5 след думата „технически“ да се добавят думите „и/или административни“. В чл. 19, ал. 2 след думите „ефектът от инвестицията“ да се добавят думите „може да“. В чл. 8, ал. 2 след думите „изкопаеми горива“ се поставя запетая и се добавят думите „както и за смекчаване на рискове и неблагоприятните въздействия върху околната среда“. В чл. 8, ал. 2 [бел.: нова ал. 3] накрая се добавя „С цел гъвкавост и постигане в максимална степен на целите на програмата, инвестициите могат да се реализират и от дружества, част от корпоративната структура на крайните небитови клиенти бенефициери, при условие, че са спазени изискванията и целите на програмата посочени по горе, както и процедурата за доказване изпълнението на целите.“ Чл. 12, ал. 1 да придобие следната редакция „Месечната компенсация се предоставя за 50 на сто от общото количество активна електрическа енергия, потребено от предприятието, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, което включва количеството активна електрическа енергия, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия за собствено потребление.“ Чл. 13, ал. 1 да придобие следната редакция: „Компенсации по чл. 2 за съответния ценови период се предоставя за до 50 на сто от общото количество активна електрическа енергия, потребено от предприятието, което включва доставеното от един или повече доставчици и потребено от предприятието количество активна електрическа енергия през него, измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия за собствено потребление.“ Чл. 13, ал. 2 да придобие следната редакция „Максималният размер на компенсацията, която предприятието може да получи за ценови период, се изчислява в размер на 50 на сто от постигнатата среднопретеглена цена за дванадесетмесечния период за базов товар на пазарния сегмент Мотиви са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на 5 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението „Ден напред” на организирания борсов пазар на електрическа енергия в мрежовия оператор), страната, приложена върху 50 на сто от общото количество активна тъй като същото електрическа енергия, потребено от предприятието, което включва подлежи на доставеното от един или повече доставчици и потребено от валидиране/верифиц предприятието количество активна електрическа енергия през него, иране от мрежовия измерено с едно или повече средства за търговско измерване, върху оператор, съгласно което по принцип следва да се начисли цена „задължение към ПИКЕЕ във връзка с обществото“, количествата активна електрическа енергия, доставени по ПТЕЕ реда на чл. 35а, ал. 2 и 3 от ЗЕ, както и активната електрическа енергия - с оглед практиката, за собствено потребление.“ свързана с В Приложение № 3 към формулата Ако РСПк Pmax < Пр, то Рк = РСПк Пр прилагането на други да се добави уточнението „ако Рк<=0, не се начислява компенсация“ програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; 6 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението Принципни предложения: Приема се по 1. Проверките за допустимост и контролът да останат в принцип компетентността на Министерството на енергетиката или на Фонд „Сигурност на електроенергийната система". На доставчиците да бъде предоставян изчерпателен поименен списък на предприятията, които ще имат право на компенсации, с оглед прозрачност и оперативна яснота, и отпадане на потенциални съмнения относно допустимостта на отделните кандидати, при запазване на изискването за заявяване на желание за участие в програмата и поемане на ангажимент за спазване на нейните изисквания от страна на потенциалните бенефициери. 2. При неизбежно възлагане на допълнителни задачи на доставчиците да се предвидят ясни механизми за компенсация на разходите и ликвидна подкрепа. 3. Да се разпише ясен ред/механизъм за решаване на въпроса с изравняването на количествата при смяна на доставчик, с прозрачен и справедлив механизъм за избягване на грешки и финансови спорове. АТЕБ Конкретно предложение: Чл. 9 да придобие следната редакция: 7 g /07.10.2025 г./ предприятието подава заявление до доставчика, с който има сключен договор за доставка на електрическа енергия. (2) Към заявлението по ал. 1 предприятието представя декларация по образец съгласно Приложение № 2, с която декларира, че условията по програмата, разбира задълженията си по нея, както и че ще извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации. (3) В заявлението се предоставя и информация за вида, мястото, размера и срока за изпълнение на планираните от предприятието инвестиции, както и проектната им готовност.“ Чл. 10 да придобие следната редакция: „Чл. 10 (1) Доставчикът предоставя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система " списък с предприятията, подали заявление по чл. 9. (2) Фонд „Сигурност на електроенергийната система" и Министерството на енергетиката по всяко време може да изискват от предприятията документи във връзка с проверката за допустимост.“ В чл. 14 се добавя нова алинея 3: Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението „(3) Средствата, които доставчиците възстановяват към Фонд „Сигурност на електроенергийната система" по ал. 2, се считат за дължими от съответното предприятие към доставчика и следва да бъдат възстановени в срок не по-късно от този, предвиден в договора между доставчика и Фонда.“ [преповтаря в голяма степен аргументите и предложенията на АТЕБ] Приема се по Принципно предложение: принцип Предложението за вменяване на отговорности към доставчиците се оценяват като необосновани и ще доведат до допълнителни административни, организационни и финансови утежнения за доставчиците на електрическа енергия. Проверката на допустимостта и контрола по спазването на механизма следва да са в компетентността на държавен орган, като по този начин ще се защити обществения интерес, ще предотврати злоупотреби и ще премахне риска за доставчиците, предоставените компенсации да останат за тяхна сметка, в случай че контролиращ орган прецени, че компенсацията е била предоставена неправомерно. Конкретно предложение: ЕНЕРГО-ПРО Варна Чл. 9 да придобие следната редакция: ЕАД „Чл. 9 (1) За да получи компенсация за съответния ценови период, предприятието подава заявление до доставчика, с който има сключен 8 ergo-pro.bg (2) Към заявлението по ал. 1 предприятието представя декларация по /08.10.2025 г./ образец съгласно Приложение № 2, с която декларира, че условията по програмата, разбира задълженията си по нея програмата, както и че ще извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации. (3) В заявлението се предоставя и информация за вида, мястото, размера и срока за изпълнение на планираните от предприятието инвестиции, както и проектната им готовност.“ Чл. 10 да придобие следната редакция: „Чл. 10 (1) Доставчикът предоставя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система " списък с предприятията, подали заявление по чл. 9. (2) Фонд „Сигурност на електроенергийната система" и Министерството на енергетиката по всяко време може да изискват от предприятията документи във връзка с проверката за допустимост.“ Приема/не Адресант Предложение приема предложението В чл. 14 се добавя нова алинея 3: „(3) Средствата, които доставчиците възстановяват към Фонд „Сигурност на електроенергийната система" по ал. 2, се считат за дължими от съответното предприятие към доставчика и следва да бъдат възстановени в срок не по-късно от този, предвиден в договора между доставчика и Фонда.“ Не се приема [изцяло се повтарят принципните предложения и аргументи на БФИЕК] Принципни предложения: - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената по CISAF в размер 50 EUR/MWh - В изчисляването да се използва единствено постигнатата средно аритметична цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ [бел. В съответствие с пар. 120 от CISAF, където е използван терминът “average”, относим към „средноаритметична цена“] - инвестициите да се доказват с финансово техническия отчет, от който да е видно дали отговарят на условията (по БМГК отношение на тип и размер) Мотиви - определената стойност на ценовия праг е съобразена както с т. (120) от Рамката: „…за да бъде помощта пропорционална, такива намаления не трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и разходите, определени с Решение № Ц-25 от 9 /09.10.2025 г./ енергия, вкл. произведеното за собствени нужди при изчисляване на подкрепата - да се гарантира изпълнението на програмата за целия период на подкрепа (в т.ч. чрез отпускане на целеви бюджетни средства, при необходимост) - да се въведе възможността за увеличаване на размера на компенсациите с 10%, ако бенефициерът вложи най малко 75% от допълнителната подкрепа в инвестиции, съобразно чл. 18, ал. 1 от ППМС и поне 80 % от общия размер на инвестициите са изразходени за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, включително резервно предлагане от неизкопаеми източници. 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на 10 Приема/не Адресант Предложение приема предложението Чл. 9 да придобие следната редакция: Електрохолд „Чл. 9. (1) За да получи компенсация за съответния ценови период, Приема се по България ЕООД предприятието подава заявление Министерство на енергетиката. принцип Мотиви валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; 11 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението (2) Към заявлението по ал. 1 предприятието представя доказателства за 12 ohold.bg съответствие с критериите за допустимост: 09.10.2025 г. 1. актуално удостоверение относно код на основна икономическа дейност, издадено от Националния статистически институт; 2. декларация и самооценка от предприятието, че не е в затруднено положение съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия (ОВ, С 249/01 от 31 юли 2014г.); 3. удостоверения за липса на публични задължения съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3; 4. декларация по образец съгласно Приложение № 2, с която декларира, че разбира задълженията си по програмата, както и че ще извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации; 5. информация доставка на електрическа енергия, с който има сключен договор за доставка на електрическа енергия. (3) Предприятията, които подлежат на задължителен независим финансов одит по чл. 37 от Закона за счетоводството, към декларацията по ал. 2, т. 2 представят копие от мнение/заключение от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта по финансовите отчети. (4) В заявлението се предоставя и информация за вида, мястото, размера и срока за изпълнение на планираните от предприятието инвестиции, както и проектната им готовност.“ Чл. 10 да придобие следната редакция: „Чл. 10. (1) След проверка на представените доказателства Министерство на енергетиката предоставя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ списък с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (2). Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ публикува на интернет страницата си списъка с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (3) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и Министерството на енергетиката по всяко време може да изискват от предприятията документи във връзка с проверката за допустимост.“ Чл. 16 да придобие следната редакция: „Чл. 16. (1) За предоставяне на компенсациите Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ сключва индивидуални договори с Приема/не Адресант Предложение приема предложението доставчиците на електрическа енергия. Приложение към сключените договори са списъците с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (2) В договорите се определят условията и редът за изплащане на средствата от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на доставчиците за предоставени от последните компенсации на предприятията. (3) Образците на договори, както и на допълнителни споразумения към тях при необходимост, се одобряват от управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и се публикуват на интернет страницата на фонда.“ Не се приема [частично се повтарят принципните предложения и аргументи на БФИЕК] Принципни предложения: - да се гарантира изпълнението на програмата за целия период на подкрепа (в т.ч. чрез отпускане на целеви бюджетни средства, при необходимост) БСК - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената по CISAF в размер 50 EUR/MWh Мотиви - определената стойност на ценовия праг е съобразена както с т. (120) от Рамката: „…за да бъде помощта пропорционална, такива намаления не трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и 13 /10.10.2025 г./ от който да е видно дали отговарят на условията (по отношение на тип и размер), като задължението за инвестиране да кореспондира с реално получени компенсации, а не с прогнозни или заявени суми - актуализация и хармонизация на секторните кодове съгласно КИД-2025 определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за 14 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; 15 Приема/не Адресант Предложение приема предложението Конкретни предложения: Приема се по Чл. 9 да придобие следната редакция: принцип „Чл. 9. (1) За да получи компенсация за съответния ценови период, предприятието подава заявление до доставчика, с който има сключен договор за доставка на електрическа енергия. (2) Към заявлението по ал. 1 предприятието представя декларация по образец съгласно Приложение № 2, с която декларира, че отговаря на условията по програмата, разбира задълженията си по нея, както и че ще EVN България извърши допустими инвестиции в размер най-малко на 50 на сто от получените компенсации.“ Мотиви - Списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. и са посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. Неговото изменение или хармонизиране с КИД-2025 не е в правомощията на МЕ 16 bg /13.10.2025 г./ „Чл. 10. (1) След проверка на представените доказателства Министерство на енергетиката предоставя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ списък с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (2). Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ публикува на интернет страницата си списъка с предприятията, които отговарят на критериите по чл. 8, ал. 1. (3) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и Министерството на енергетиката по всяко време може да изискват от предприятията документи във връзка с проверката за допустимост.“ Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението В чл. 14 се добавя нова алинея 3: „(3) Средствата, които доставчиците възстановяват към Фонд „Сигурност на електроенергийната система" по ал. 2, се считат за дължими от съответното предприятие към доставчика и следва да бъдат възстановени в срок не по-късно от този, предвиден в договора между доставчика и Фонда.“ Не се приема Списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. и са В чл. 8, ал. 1, т. 1 да придобие следната редакция: посочени в Приложение № 1 ИНТЕХНА AД „… към посочените Насоки. За - определената Принципни предложения: Не се приема стойност на ценовия - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената праг е съобразена по CISAF в размер 50 EUR/MWh както с т. (120) от Българска камара - типът на инвестицията да се удостоверява в процеса на Рамката: „…за да на химическата контрол от страна на министерството бъде помощта промишленост - да бъде включено цялото потребено количество електрическа пропорционална, енергия, вкл. произведеното за собствени нужди при Наш вх. № Е-92-00- такива намаления не изчисляване на подкрепата 1026/08.10.2025 г. трябва да водят до - да се гарантира изпълнението на програмата за целия намалена цена под 50 период на подкрепа (в т.ч. чрез отпускане на целеви €/MWh“, с бюджета бюджетни средства, при необходимост) на ФСЕС, както и с 17 na.bg икономически дейности, съгласно Справка за предприятието за преценено от ЕК, че /14.10.2025 г./ предходната календарна година е в сектор от изброените в приложение № 1; “ умножението на тяхната търговска и електроенергийна интензивност на равнището на ЕС достига най-малко 2 % и чиято търговска и електроенергийна интензивност на равнището на ЕС е най- малко 5 % за всеки показател. Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението - да се въведе възможността за увеличаване на размера на приходите и компенсациите с 10%, ако бенефициерът вложи най малко разходите, 75% от допълнителната подкрепа в инвестиции, съобразно чл. определени с 18, ал. 1 от ППМС и поне 80 % от общия размер на Решение № Ц-25 от инвестициите са изразходени за увеличаване на гъвкавостта 01.07.2025 г. на КЕВР на търсенето, включително резервно предлагане от - съгласно т. (120) от неизкопаеми източници Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при 18 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава 19 Приема/не Адресант Предложение приема предложението Принципни предложения: Приема се по КЕВР да се произнесе нееднозначно доколко е допустимо въвличането на принцип Институт за доставчиците в изпълнение на административните дейности, енергиен предвиждани в проекта на постановление, с оглед лицензионните им мениджмънт задължения. Проверката на допустимостта, администриране на заявленията и контрол Принципно предложение: Приема се по Национална Членовете 9 и 10 да бъдат съществено редактирани, като отговорностите принцип енергийна камара по разпределяне на държавно финансиране, контрола върху изпълнението му и всички свързани с това административни и финансови Наш вх. № Е-26-Н- ангажименти се възложат на публично-правен орган, а не на 195/10.10.2025 г. доставчиците на електрическа енергия. „Агрополихим“ АД Принципни предложения: Не се приема - текстът на чл. 3, ал. 4 и 5 да бъде прецизиран така, че да Мотиви е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; - определената стойност на ценовия праг е съобразена 20 /15.10.2025 г./ на държавна институция като Министерството на енергетиката и/или на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. m.bg се предвиди алтернативен механизъм за осигуряване на както с т. (120) от /15.10.2025 г./ средства; Рамката: „…за да бъде помощта Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената пропорционална, по CISAF в размер 50 EUR/MWh такива намаления не - прецизиране на формулировката по отношение на трябва да водят до инвестициите (кои конкретни дейности попадат в обхвата на намалена цена под 50 програмата) €/MWh“, с бюджета - прецизиране на определението за „гъвкавост“ на ФСЕС, както и с приходите и разходите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в 21 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на 22 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; Принципни предложения: Приема се Изложените мотиви, относими - ясно да се определят източниците на заплаха за значително частично към ППМС, се приемат по надвишаване на сегашните ценови нива на БНЕБ и да се принцип. разясни механизма за осигуряване на средства за компенсации, които сега изглеждат твърде ограничени - от Програмата за компенсиране на разходите на небитови КНСБ крайни клиенти за електрическа енергия да бъдат изключени потребители, които получават друг вид компенсация 23 /15.10.2025 г./ потребители, които имат достъп до специални платформи на БНЕБ, както и потребители, които се снабдяват от Доставчик от последна инстанция. - За стопански потребители с делегирани бюджети (болници, детски градини, училища, културни институции, заведения за социални грижи и т.н.) да се установи по-ниска граница за компенсации, но не по-висока от 180 лв. за MWh, както и да Приема/не Адресант Предложение приема предложението се предвиди изплащане на компенсации на три месеца, а не на шест месеца - ясни и конкретни критерии за „енергоемък потребител“ за целите на прилагане на програмата - задължително да присъства критерий „количества потребена електрическа енергия“ за период от шест месеца, съобразно периода на изчисляване на размера на помощта, с адекватен минимален праг Не се приема Принципни предложения: - стойността на ценовия праг да бъде минимално разрешената по CISAF в размер 50 EUR/MWh - да бъде включено цялото потребено количество електрическа енергия, вкл. произведеното за собствени нужди при изчисляване на подкрепата БАЦИ - да се гарантира изпълнението на програмата за целия период Мотиви - определената стойност на ценовия праг е съобразена както с т. (120) от Рамката: „…за да бъде помощта пропорционална, такива намаления не трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и разходите, 24 g /16.10.2025 г./ средства, при необходимост) - да се въведе възможността за увеличаване на размера на компенсациите с 10%, ако бенефициерът вложи най малко 75% от допълнителната подкрепа в инвестиции, съобразно чл. 18, ал. 1 от ППМС и поне 80 % от общия размер на инвестициите са изразходени за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, включително резервно предлагане от неизкопаеми източници Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), 25 Приема/не Адресант Предложение приема предложението - В чл. 3 (3) да отпадне израза „при наличие на достатъчно БАМИ приходи“ . Това условие има субективен характер и създава реални Не се приема Мотиви тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; - определената стойност на ценовия 26 Приема/не Адресант Предложение приема предложението предпоставки да не се случи. Освен това в следващите алинеи има Мотиви праг е съобразена 27 /17.10.2025 г./ предвидени текстове за промяна, съобразно наличните средства и източници. Средствата са въпрос на приоритети от общ финансов ресурс. - Ал. (4) на същия чл. 3 съдържа текстове от правомощията на МС който по всяко време може да прави промени в своите актове по различни причини, а не само по посочените в проекта. Затова считаме, че може да отпадне. - В чл.9 не е изяснено при наличие на повече договори и доставчици, на кой от тях трябва да се подаде заявлението с необходимите документи. - В чл.12 (1) да отпадне текста „върху което по принцип следва да се начисли цена „задължение към обществото“. Съгласно европейската рамка и практика, тази помощ се определя на основа на цялата консумирана електроенергия за съответния период. Ограничаването до част от нея няма да постигне целите, а създава огромна административна тежест на предприятия и други структури при незначителен ефект. - В чл.12 (3) и в другите текстове пределната цена да бъде намалена от 64 евро/MWh на 50 евро/MWh. Проектът не отговаря на допустимите от ЕС параметри, силно се отразява на размера на помощта, на очакванията от производителите и крайния ефект за индустрията. - В чл. 19 посочените в скоби за представяне доказателствата по изпълнение и ефекта на инвестицията са обемни, тежка административна процедура, трудна за изпълнение и недостатъчен капацитет. Препоръчително е да се облекчи формата за контрол. както с т. (120) от Рамката: „…за да бъде помощта пропорционална, такива намаления не трябва да водят до намалена цена под 50 €/MWh“, с бюджета на ФСЕС, както и с приходите и разходите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2025 г. на КЕВР - съгласно т. (120) от Рамката се използва словосъчетанието „…намаление с 50 % от средната годишна пазарна цена..“ - в чл. 18, ал. 2 от ППМС е посочено, че изпълнението на допустимите по ППМС инвестиции следва да са започнали след 1 юли 2025 г., същите следва да започнат да функционират в срок от 48 месеца от уведомяването за заповедта на министъра на енергетиката за предоставяне на компенсацията (чл. 18, ал. 5) респ. – Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението няма забрана потенциалните получатели на помощта в заявленията да посочват планирани от тях инвестиции като изпълнение на насрещния ангажимент при предоставянето на подкрепа по реда на ППМС - месечната компенсация се предоставя за определения в ППМС дял от количеството активна електрическа енергия, потребено от предприятието и измерено със средство за търговско измерване (бел.: собственост на мрежовия оператор), тъй като същото подлежи на валидиране/верифиц иране от мрежовия оператор, съгласно ПИКЕЕ във връзка с ПТЕЕ - с оглед практиката, свързана с прилагането на други програми за 28 Приема/не Адресант Предложение приема предложението АПСТЕ Принципно предложение: Приема се по Прецизиране на чл. 9 и чл. 10 от проекта на ПМС, така че функциите принцип Не се приема БФА В чл. 18, ал. 2 да се създаде нова точка 7 със следното съдържание: Мотиви подкрепа, средствата са осигурявани и разплащани за пълния срок на прилагане на програмите, като същевременно е необходимо да бъде предвидена възможност и такава е предвидена в чл. 3, ал. 4 от ППМС за спиране на прилагането или промяна в размера на пределната намалена цена; - съобразно прогнозните разчети, наличният ресурс във ФСЕС позволява подкрепа по описания в ППМС ред и размер; - чл. 18, ал. 2 няма точки, респ. не може да бъде създадена 29 ste.eu критериите за допустимост, да бъдат упражнявани от компетентните /17.10.2025 г./ държавни органи /17.10.2025 г./ нова т. 7 към посочената разпоредба Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението Принципни предложения: Не се приема Списъкът с допустимите сектори - да се възприеме справедлив и равнопоставен подход към е утвърден с Насоките на ЕК всички потребители на енергия, включително тези, които относно държавната помощ в БАПГ използват природен газ като енергоносител областта на климата, - да се изготви отделна национална програма за подпомагане Не се приема Списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК относно държавната помощ в Министерство на Принципно предложение (от БХРА чрез МТ): областта на климата, туризма Включване на туристическия сектор в Проекта на Постановлението на опазването на околната среда и Наш вх. № Е-04-17- Министерския съвет за компенсиране на високите цени на енергетиката от 2022 г. и са 25/17.10.2025 електрическата енергия посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. Неговото изменение не е в правомощията на МЕ Не се приема Списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК относно държавната помощ в Български областта на климата, Фермерски Животновъдният сектор да бъде изрично включен в Приложение № 1 към опазването на околната среда и Кооператив ООД проекта на ПМС като допустим сектор за получаване на компенсации енергетиката от 2022 г. и са /17.10.2025 г./ посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. Неговото изменение не е в правомощията на МЕ Да се аргументира националната специфика и допълнителни сектори да Не се приема - съгласно т. 117 от АИКБ бъдат поставени под защита [секторите, изложени на риск, както е Рамката, сектор или /18.10.2025 г./ посочено в раздел 4.11.3.1 от Насоките (вж. 405 б. Б)] подсектор, който отговаря на 30 as.bg на потребителите на природен газ, обхващаща отново енергетиката от 2022 г. и са /17.10.2025 г./ битовите и стопанските потребители посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. Неговото изменение не е в правомощията на МЕ Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението Доставчиците на електрическа енергия да не бъдат ангажирани с процеса критериите, но не е по оценка на допустимостта на заявителите [предприятията-потенциални включен в списъка - бенефициери на помощта] приложение 1 към [изложено становище по Програмата за компенсиране на разходите на CEEAG, се счита за небитовите крайни клиенти за електрическа енергия, приета с РМС № допустим, при 691/06.10.2025 г. ] условие че държавите членки докажат това с данни, които са представителни за сектора или подсектора на равнището на ЕС, проверени от независим експерт и въз основа на период от поне трите последни години, за които има налични данни, като следва да се отбележи, че считано от 2021 г. насам са разработени и се прилагат редица програми за компенсиране, свързани с разходите за електрическа енергия (бел.: паралелно с настоящото ППМС се прилага РМС 691/2025 г. за всички небитови крайни клиенти на електрическа енергия, които не 31 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението попадат в обхвата на подкрепа по настоящото ППМС) Включване на центровете за данни като допустим сектор по Не се приема Списъкът с допустимите сектори смисъла на проекта на ПМС е утвърден с Насоките на ЕК Алтернативно предложение – отпадане на изискването кодът на относно държавната помощ в основната дейност да е включен в Приложение № 1 и въвеждане на областта на климата, възможност за отчитане на енергоемка дейност по допустим код опазването на околната среда и Чл. 8, ал. 1, т. 1 да придобие следната редакция: енергетиката от 2022 г. и са „1. извършва енергоемка дейност в сектор, включен в приложение № 1, посочени в Приложение № 1 независимо дали съответният код е основен, вторичен или допълнителен към посочените Насоки. по Националната класификация на икономическите дейности, като Нетера ЕООД Неговото изменение не е в компенсацията се предоставя само за консумираната електроенергия, правомощията на МЕ /18.10.2025 г./ използвана за тази дейност;“ Чл. 9, ал. 2, т. 1 да придобие следната редакция: „1. документ, удостоверяващ, че предприятието извършва дейност в сектор по приложение № 1, независимо дали съответният код е основен, вторичен или допълнителен, издаден от Националния статистически институт или друг компетентен орган;“ Доставчиците на електрическа енергия да не бъдат ангажирани с процеса по оценка на допустимостта на заявителите [предприятията-потенциални бенефициери на помощта] Не се приема Списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК Българска относно държавната помощ в Агрохранителна Да бъдат включени всички категории от секторите Производство на областта на климата, Камара хранителни продукти (NACE 10) и Производство на напитки опазването на околната среда и (NACE 11) в обхвата на компенсаторната програма енергетиката от 2022 г. и са /вх. № Е-26-Б- посочени в Приложение № 1 638/17.10.2025 г./ към посочените Насоки. Неговото изменение не е в правомощията на МЕ ВиК дружествата да бъдат включени в обхвата на Програмата за Не се приема Становището е получено след ВИК Енерджи ООД компенсации за енергоемки потребители приключване на сроковете за 32 Приема/не Адресант Предложение приема Мотиви предложението провеждане на процедурата по /вх. № Е-26-В- обществени консултации. 249/21.10.2025 г./ В допълнение, списъкът с допустимите сектори е утвърден с Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. и са посочени в Приложение № 1 към посочените Насоки. Неговото изменение не е в правомощията на МЕ 33