Проект на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А Е Л Е К Т Р О Н Н О Т О У П Р А В Л Е Н И Е СТРАТЕГИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026-2030 г. СЪДЪРЖАНИЕ: I. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 3 II. ВЪВЕДЕНИЕ 6 III. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 30.06.2025 Г. 8 IV. ВИЗИЯ, ПРИНЦИПИ, ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ 9 V. ФИНАНСИРАНЕ 43 VI. НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОНТРОЛ И ОТЧИТАНЕ 45 VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 46 VIII. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ 49 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ АД Акт за данните АИС Автоматизирана информационна система АВ Агенция по вписванията АУАН Акт за установяване на административно нарушение АУД Акт за управление на данните ДХЧО Държавен хибриден частен облак ДЧ Държавите-членки на ЕК ЕАУ Електронни административни услуги ЕЕСМ Единна електронна съобщителна мрежа ЕК Европейска комисия ЕПИР Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на Република България ЕПЦС Европейски портфейл за цифрова самоличност ЕРИКС Екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност ЕС Европейски съюз ЕУ Електронна/-и услуга/-и Е-управление Електронно управление ЗАНН Закон за административните нарушения и наказания ЗЕИ Закон за електронната идентификация ЗЕУ Закон за електронното управление ЗИД Закон за изменение и допълнение ЗКС Закон за киберсигурност ИИ Изкуствения интелект ИТ Информационните технологии ИИСДА Интегрирана информационна система на държавната администрация ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИР Информационни ресурси ИСЦИПР Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри КЕП Квалифициран електронен подпис КПЕ Ключов/-и показател/-и за ефективност МЕУ Министерство на електронното управление МИС Мрежова и информационна сигурност МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НАП Национална агенция за приходите НЗОК Национална здравно-осигурителна каса НКЦ Национален координационен център НМИМИС Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност НОИ Национален осигурителен институт НОИИСРЕАУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги НПВУ Национален план за възстановяване и устойчивост НСИ Национален статистически институт ООН Организация на обединените нации ОРЗД Общ регламент за защита на данните ПЕУ Портал на електронното управление ПИК Персонални идентификационни кодове РМС Решение на Министерския съвет СЕОС Среда за електронен обмен на съобщения СЕРИКС Секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към тях СОСП Съобщителен обект със специално предназначение ССЕВ Система за сигурно електронно връчване ТСПЕ/OOTS Техническа система, основана на принципа на еднократност/The Once Only Technical System ЦВПОС Централен виртуален ПОС терминал API Application programming interface - Приложен програмен интерфейс CERT Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност CESOP Central Electronic System of Payment information Централна електронна система с информация за плащанията (данни от доставчици на платежни услуги за трансгранични плащания) DESI Digital Economy and Society Index Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото EDIH European Digital Innovation Hub Еврепейски цифров иновационен хъб EGDI E-Government Development Index Индекс на развитие на електронното управление ENISA European Union Agency for Cybersecurity Агенция на Европейския съюз за киберсигурност EPI E-Participation Index Индек за електронно участие FTTP Fibre to the Premises - Оптично влакно до помещенията GTCI Global Talent Competitiveness Index Глобален индекс на конкурентоспособността на талантите HCI Human Capital Index Индекс „Човешки капитал“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) IGF Internet Governance Forum Форум за управление на Интернет INSAIT Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии LOSI Local Online Services Index Индекс за електронните услуги на местно ниво NCCs Network Мрежа от национални координационни центрове NRI Network Readiness Index Индекс за готовност на мрежата OSI Online Services Index Индекс „Електронни услуги“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) SSO Single sign on -  достъп с еднократна идентификация TII Telecommunications Infrastructure Index Индекс „Телекомуникационна инфраструктура“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) VHCN Very High Capacity Network - Мрежа с много голям капацитет ВЪВЕДЕНИЕ Цифровата трансформация е процес, характеризиращ се с радикалната промяна на съществуващи работни процеси, продукти или услуги, или създаването на нови такива, които се базират на актуалните цифрови технологични решения и са насочени към предоставянето им по напълно нов начин, непознат до момента – изцяло по електронен път, автоматизирано, интуитивно, опростено, базирано на данни, облачно, с помощта на алгоритми. Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г. определя визията, целите и на политиката на страната ни в тази област за периода до 2030 година, както и конкретните мерки за постигането на тези национални цели. В нея са отчетени: Националната програма за развитие „БЪЛГАРИЯ 2030”; Националния план за възстановяване и устойчивост; Приоритетите и резултатите от Националната програма „Цифрова България 2025 г“. /Заложените в Програмата приоритетни области на действие и цели се припокриват с тези в настоящия стратегически документ. Поради необходимостта от окрупняване на стратегическите документи, в контекста на приемственост, и предвид факта, че програма „Цифрова България 2025“ приключи в края на 2024 г., тя е изцяло интегрирана в настоящата Стратегия за цифрова трансформация, която е разработена и в съответствие с поетите от страната ни ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за намаляване с 40% на броя на стратегическите документи до края на 2025 г/. Програмата за управление на Република България за периода 2024-2029 г., приета с Решение на Министерския съвет № 91 от 24 февруари 2025 година; Националната програма за реформи; Рамковия актуализиран стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“, изцяло съобразен с целите и насоките на европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.; Актуализирания план за широколентова инфраструктура „Свързана България“; други национални стратегически документи с технологична компонента, обхващащи периода 2026-2030 г. В документа са взети предвид и целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и използването на новите технологии за тяхното постигане, както и стратегически документи на Европейската комисия като Програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, съобщението на Комисията от 19 февруари 2019 г. „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, „Нова промишлена стратегия за конкурентноспособна в световен план, екологична и цифрова Европа“и др. Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г. формулира конкретните цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Стратегията ще бъде изпълнявана чрез Пътна карта за периода 2026 – 2030 г., съдържаща конкретните мерки /дейности/, отговорни за изпълнението им администрации, необходими финансови ресурси /от националния бюджет и от други източници/, индикатори за оценка на изпълнението и срокове за изпълнение на всяка цел. Стратегията за цифрова трансформация на Република България до 2030 г. предлага изработване на механизъм за отчитане на изпълнението на поставените цели чрез преглед на постигнатите резултати в края на програмния период. По този начин се осигурява приемственост между отделните етапи на развитие на цифровизацията на нашата страна. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 30.06.2025 Г. (в приложен файл) ВИЗИЯ, ПРИНЦИПИ, ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ IV.1. ВИЗИЯ „До 2030 г. България ще бъде свързана, сигурна и приобщаваща цифрова държава, в която технологиите служат на хората, данните движат икономиката, а иновациите и знанието изграждат едно по-справедливо, устойчиво и достойно бъдеще за всички.“ „До 2030 г. България ще бъде свързана, сигурна и приобщаваща цифрова държава, в която технологиите служат на хората, данните движат икономиката, а иновациите и знанието изграждат едно по-справедливо, устойчиво и достойно бъдеще за всички.“ Цифровата трансформация ще бъде водена от принципите на достъпност, сигурност и иновация, като тя поставя в центъра нуждите на човека, гарантира равнопоставен достъп до услуги и възможности, и създава среда, в която нито един гражданин или регион не остава изключен от ползите на цифровото развитие. България ще се утвърди като държава с напълно функционално, проактивно и интелигентно цифрово управление, в което административните услуги се предоставят автоматизирано, прозрачно и без излишна тежест (и за заявителите и за доставчиците на услуги). Ще бъде постигната необратимост на цифровата трансформация чрез внедряване на технологични решения с дългосрочен ефект и устойчивост, както и осигуряването на нормативна и институционална рамка, която изключва връщане към аналогови и неефективни процеси. Гражданите и бизнесът ще взаимодействат с държавата по лесен, предвидим и сигурен начин – независимо от местоположението в рамките на Европейския съюз (ЕС), устройството или социалния си статус, а взаимодействията в икономиката и общество в значителна част ще се осъществяват цифрово. До 2030 г. страната ще разполага с модерна и киберустойчива цифрова инфраструктура, напълно съвместима с европейските архитектурни стандарти и регулации, която позволява развитие на иновации, изкуствен интелект и икономика, основана на данни. Във всички сектори – от здравеопазване до земеделие, от образование до сигурност – технологиите ще подкрепят информираното вземане на решения, ефикасното използване на ресурси и предвиждащо управление на обществените процеси. България ще изгради устойчива цифрова екосистема, в която: всеки гражданин разполага с цифрови идентичност и основни цифрови умения; публичните услуги са достъпни онлайн, навсякъде на територията на ЕС и по всяко време; бизнесът има предвидима цифрова среда, стимулираща иновации; данните се управляват отговорно и стратегически; уязвимите групи получават подкрепа, за да бъдат пълноценни участници в цифровия живот. Визията на България за 2030 г. е да бъде свързана, сигурна и справедлива цифрова нация, която съчетава технологично лидерство с високо доверие, отговорно управление и социална солидарност – като неотменна част от Единния цифров пазар и в съзвучие с европейските ценности за цифрово бъдеще. IV.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ Поставяне на човека в центъра на цифровата трансформация – цифровите технологии следва да бъдат проектирани, разработвани и прилагани в услуга на човека – като субект на права, носител на достойнство и активен участник в обществения живот. Хуманизираният подход изисква поставяне на индивидуалните потребности, правата и очакванията на гражданите в центъра на всички цифрови политики и услуги. Солидарност и приобщаване – цифровият преход трябва да бъде приобщаващ, като гарантира равнопоставен достъп до цифрови ресурси и услуги за всички социални, възрастови и териториални групи. Принципът предполага активни мерки за преодоляване на цифровото неравенство и за защита на правото на пълноценно участие в цифровото общество, включително за уязвими групи и хора с увреждания. Принцип на цифрово „по подразбиране“ (Digital by default) - обществените услуги и административни процеси следва да бъдат проектирани и предоставяни по цифров път като основна, а не като алтернативна форма. Принципът утвърждава цифровите технологии като естествено средство за взаимодействие между държавата, гражданите и бизнеса. Принцип на еднократност и намалена административна тежест – институциите са задължени да обменят необходимата информация помежду си по автоматизиран и сигурен начин, като гражданите и юридическите лица не следва да предоставят повторно данни, които вече са налични в публичната администрация. Този принцип е фундамент за опростено, ефективно и потребителско-ориентирано управление, като за публичната администрация ще отпаднат всякакви технологични пречки да прилагат този принцип, който и към момента е законово регламентиран в чл. 2, ал.1 на Закона за електронното управление. Солидарност и приобщаване – цифровите системи, особено онези, базирани на изкуствен интелект, следва да бъдат подчинени на изисквания за прозрачност, обяснимост и справедливост. Управлението на данни и алгоритмични решения трябва да бъде подложено на обществен и институционален контрол, в съответствие с принципите на демократичното управление и правовата държава. Безопасност, сигурност и овластяване – защита на цифровата инфраструктура, неприкосновеността на личните данни и устойчивостта на публичните системи срещу киберзаплахи са стратегически приоритети. Те трябва да се осъществяват чрез принципите на „киберсигурност по дизайн“ и „вградена защита на личните данни“, съчетани с действия за гарантиране на националния цифров суверенитет. Технологична неутралност и иновационна свобода – публичната политика следва да стимулира иновациите чрез създаване на предвидима и отворена регулаторна среда, без да фаворизира конкретни технологии или решения. Това позволява на обществото и бизнеса свободно да експериментират, внедряват и адаптират нововъзникващи технологични модели. Оперативна съвместимост и архитектурен интегритет – ефективната цифровизация изисква хоризонтална и вертикална съвместимост между информационните системи на различни институции, нива на управление и държави. Прилагането на утвърдени европейски и международни стандарти за архитектура, интерфейси и данни е предпоставка за интегритет и функционалност на публичните услуги. Проактивно и интелигентно управление – цифровата администрация трябва да премине от пасивно предоставяне на услуги само при поискване, към активно и умно управление, което предвижда нуждите на гражданите и бизнеса, анализира данни, автоматизира процеси и използва изкуствен интелект – при спазване на високи етични стандарти и защита на личните данни. Зелена цифровизация и устойчиво развитие (Green Digital Transformation) – цифровата трансформация трябва да бъде проводник на екологична устойчивост чрез използване на енергийно ефективни технологии, интелигентни системи за управление на ресурси и насърчаване на „зелени“ цифрови иновации. Синергията между цифров и зелен преход е предпоставка за съвременна и отговорна икономика. Европейска съвместимост и глобална свързаност – България активно участва в изграждането на Единния цифров пазар, Европейската цифрова идентичност и трансевропейската инфраструктура от следващо поколение. Стратегията отразява ангажимента на страната към принципите на Програма Цифрово десетилетие и Европейската декларация за цифрови права и принципи. Сътрудничество и участие на заинтересованите страни – успешната цифрова трансформация изисква съвместни усилия между държавата, частния сектор, академичните среди и гражданското общество. Политиките следва да се формират чрез открито консултиране, съвместно проектиране на решения и споделена отговорност за цифровото бъдеще на страната. Участие в цифровото публично пространство - гарантирането на основните права онлайн, насърчаването на демократично участие чрез технологии, ограничаването на незаконно и вредно съдържание, и осигуряването на достъп до културно разнообразна информация в защитена и етична цифрова среда са в основата на справедливото цифрово общество. IV.3. ЦЕЛИ, ДЕЙНОСТИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ Тази амбициозна визия на цифровата трансформация на България може да се постигне с политики за напредък и развитие в шест основни направления: IV.3.1. ЦИФРОВА ИНФРАСТРУКТУРА Развитието на цифровите инфраструктури в България представлява стратегически приоритет, който пряко свързва страната с целите на Европейския съюз за изграждане на единен цифров пазар и постигане на целите на Програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година. Този приоритет се разглежда през няколко ключови аспекта: системен подход – цифровите инфраструктури се възприемат като гръбнак на икономическата и социалната трансформация. Те обхващат широколентовата свързаност, високопроизводителните изчислителни мощности, центровете за данни и сигурните облачни услуги, които осигуряват основата за модерни електронни услуги, иновации и интеграция на публичните системи; интегрираност и устойчивост – приоритет е изграждането на инфраструктура, която е устойчива на киберзаплахи, съвместима с европейските стандарти и способна да поддържа мащабируеми иновационни процеси; европейска координация – България активно участва в инициативи като Програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа и изграждането на Общото европейско пространство за данни, с цел пълноценна интеграция в европейските мрежи и платформи; регионален и социален баланс – цифровата инфраструктура следва да преодолява регионалните различия и да осигурява равен достъп до услуги на граждани, бизнес и публични институции, включително в селските и по-слабо развити райони; иновативен капацитет – чрез модерни цифрови инфраструктури България цели да стимулира стартиращи предприятия, научни организации и индустрии с висока добавена стойност, насърчавайки конкурентоспособността на националната икономика. Цифровите мрежи, центрове за данни и облачни платформи представляват гръбнака на цифровата трансформация и осигуряват базата за предоставянето на модерни електронни услуги, интеграцията на публичните системи и внедряването на иновации в индустрията. Този приоритет е в пълно съответствие с Програма „Цифрово десетилетие“, която предвижда 100% покритие с гигабитови мрежи и изграждане на водещи европейски капацитети за полупроводници, периферни възли и квантова инфраструктура. Основните направления на развитие включват няколко взаимосвързани области. Първата е свързаност и телекомуникационна инфраструктура, с разгръщане на 5G мрежи и подготвителни действия за 6G, изграждане на оптични широколентови мрежи за пълно гигабитово покритие и подкрепа за частни 5G мрежи в индустриални зони и критична инфраструктура. Втората област обхваща центрове за данни и облачни решения, с разширяване на капацитета за сигурно съхранение и обработка на данни, насърчаване на облачни платформи с висока надеждност за публичната администрация и бизнеса, и участие в европейски инициативи. Третата област е изчислителни мощности и суперкомпютри, като се надграждат капацитетите на българските суперкомпютри, които ще се използваt за научни изследвания, индустриални симулации, здравеопазване, климатични модели и т.н. Четвъртата област е киберсигурност и доверени инфраструктури, включително изграждане на национални и регионални центрове за компетентност по киберсигурност, внедряване на инфраструктура за квантова комуникация (QCI) и интеграция с EU Cybersecurity Competence Centre. Петата област обхваща инфраструктура за данни и оперативна съвместимост, чрез развитие на национални регистри и бази данни, интеграция към Общото европейско пространство за данни и изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект, включително тестови и експериментални среди. Стратегическа цел: Сигурна, устойчива и надеждна цифрова инфраструктура Оперативна цел 1: Развитие на високоскоростна, надеждна, сигурна, производителна и устойчива свързаност Цел на ниво Европейски съюз: 100 % от крайните ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност, като всички населени райони са обхванати от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на тази на 5G, в съответствие с принципа на технологичната неутралност Авангардни полупроводници Цел на ниво Европейски съюз: най-малко 20 % от световното производство като стойност - удвояване дела на ЕС в глобалната продукция С Регламент (ЕС) 2023/1782 на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на Програма „Хоризонт Европа“ досега съществуващото Съвместно предприятие „Ключови цифрови технологии“ (KDT JU) се трансформира в Съвместно предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) от есента на 2023 г. Основната задача на съвместното предприятие е да поддържа водещата роля на Европа в областта на технологиите чрез улесняване на трансфера на знания от лабораторията към фабриката (lab2fab), преодоляване на празнината между научните изследвания и иновациите и промишлените дейности и насърчаване на индустриализацията на иновативни технологии от европейските предприятия. Финансовият ресурс е 3,3 млрд. евро от ЕС, които ще бъдат допълнение с частно финансиране и от участващите държави членки. Инвестициите подкрепят дейности, като създаването на модерни пилотни производствени линии за ускоряване на иновациите и технологичното развитие, създаване на взаимосвързани в европейски план центрове за компетентност разработването на платформа за проектиране на чипове, базирана на сигурни облачни технологии, развитие на квантови технологии, както и създаването на Фонд за чипове. С Решение на Министерския съвет от заседание проведено на 20 декември 2023 г. е одобрен проекта на Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент № 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014, подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. и в София на 25 януари 2024 г. Участието на Република България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) подкрепя конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и спомага за осъществяването на целите на двойния цифров и зелен преход. Национален център за компетентност по микроелектроника Министерството на иновациите и растежа осъществи процеса по създаване на български център за компетентност в областта на чиповете. Той е част от инициативата "Chips for Europe" на Европейския Законодателния акт за интегралните схеми (EU Chips Act) и програма „Цифрова Европа“ (Digital Europe Program). Проектът за български център C3BG беше успешно одобрен от Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и този национален център за компетентност стартира през май 2025 г. Българският център за компетентност в областта на чиповете – Chips Centre of Competence Bulgaria (C3BG) – цели разширяване на участието на България във веригата за добавяне на стойност на европейската полупроводникова индустрия. Той ще предоставя достъп до технически опит, експериментиране в областта на интегралните схеми и иновативни инфраструктури – платформи за проектиране, пилотни производствени линии и симулационни среди. Основни ползватели на услугите на центъра ще бъдат малки и средни предприятия и стартиращи фирми, изследователски и технологични организации, академични институции на регионално, национално и европейско ниво, а също и големи предприятия. Проектът е резултат от обединяване на усилията на водещи български академични и индустриални участници – Технически университет – София (координатор), Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, Институт по физика на твърдото тяло на БАН, Институт по електроника на БАН, Клъстерът по микроелектроника и индустриални електронни системи с членовете си Технически университет – Габрово, Технически университет – Варна, Русенски университет „Ангел Кънчев“, както и Националният център за върхови постижения по Мехатроника и чисти технологии, София Тех Парк и международните партньори imec-Белгия и Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf – Германия. Данни - периферия и облак Цел на ниво Европейски съюз: Данни - периферия и облак: 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност 2025 2026 2027 2028 2029 2030 България 17 26 34 41 46 72 Средна стойност за ЕС-27 137.9 203.1 262.1 311.4 344.2 370.3 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. Таблицата илюстрира прогнозна тенденция за разполагане на периферни възли в България в сравнение със средната стойност за ЕС-27 от 2022 г. до 2030 г. Тя показва значителна траектория на растеж както за България, така и за ЕС като цяло, като България започва от по-ниска базова линия, но показва бързо увеличение през годините. През 2022 г. България започва с 2 разполагания, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС27 от 18,5. До 2030 г. обаче се очаква България да достигне 72 разполагания, което показва значително увеличение, макар и все още да изостава от средното за ЕС, което се очаква да достигне 370,3 до същата година. Тази възходяща тенденция в България предполага силен ангажимент за напредък в цифровата инфраструктура, като периферните изчислителни технологии са ключова област на фокус. Постоянната разлика между скоростта на внедряване в страната и средната стойност за ЕС показва по-бавен темп на приемане или евентуално по-късно започване на интегрирането на периферните технологии. Въпреки това, постоянното нарастване на годишна база е индикатор, че България наваксва и този растеж може да доведе до по-изразени промени през втората част на десетилетието. За внедряването на периферни възли това предполага увеличаване на инвестициите и постепенно изграждане на необходимата инфраструктура за подпомагане на по-разпределена мрежова архитектура, което би могло да доведе до подобряване на капацитета за обработка на данни и намаляване на латентността за местните потребители. През 2030 г. се наблюдават значителни различия, като темпът на растеж на България далеч надхвърля този на ЕС. Това означава, че макар растежът на периферните възли на ЕС да намалява, в България разгръщането им се ускорява. Покритие на периферните възли Регион Площ (km²) Покритие на един периферен възел, на кв. км 2023 г. Покритие на един периферен възел, кв. км 2025 г. Покритие на един периферен възел, на кв. км Покритие на един периферен възел, на кв. км 2028 г. 2030 България 110 996 km ²22 199,20 6 529,18 2 707,22 1 541,61 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. През 2023 г. всеки периферен възел в България покрива огромна площ от 22 199,20 квадратни километра. Тази ниска плътност предполага зараждащ се етап на разгръщане на периферните възли, като инфраструктурата вероятно е съсредоточена в градските центрове. До края на 2025 г. се очаква един периферен възел да покрива 6 529,18 квадратни километра, което показва значително подобрение в гъстотата на мрежата. Това развитие предполага фаза на бързо разширяване с акцент върху намаляването на разстоянията между възлите, като по този начин ще се подобри достъпността на услугите и ефективността на мрежата, която вероятно ще се разшири в крайградските региони и местните центрове на икономическа дейност. До 2030 г. се очаква всеки възел да покрива 1 541,61 квадратни километра, което представлява зряла мрежа с висока плътност на възлите. На този етап инфраструктурата вероятно ще предложи всеобхватно национално покритие, което ще даде възможност за усъвършенствани услуги и приложения, които изискват висока широчина на честотната лента и ниска латентност, прониквайки в повечето пазари, включително в селските райони. През 2023 г. всеки възел обслужва около 1 289 542 души. Този голям брой предполага относително слабо разгръщане на периферни възли по отношение на населението. С такава широка област на обслужване на един възел може да има предизвикателства при посрещането на търсенето на услуги с висока честотна лента и с ниска латентност. До края на 2025 г. се очаква съотношението да е подобри, като всеки периферен възел ще обслужва около 379 277 души. Това е значително увеличение на плътността на възлите, което показва бързо разширяване. До 2030 г. проекцията показва, че се очаква един възел да обслужва около 89 552 души, т.е. гъстотата на периферната мрежа ще бъде доста висока, което предполага зряла периферна инфраструктура, способна да предоставя висококачествени услуги в подкрепа на най-взискателните приложения. Прогнозните данни на Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. също показват, че до 2030 г. страната ни би могла да постигне една висока гъстотата на мрежата от периферни възли и съответно - зряла периферна инфраструктура, чрез която бизнеса и гражданите да се ползват от висококачествени цифрови услуги и да бъдат постигнати европейските цели в тази област. Квантови изчислителни технологии Цел на ниво Европейски съюз: до 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване Bg QCI е националният консорциум, избран да внедри първите квантови сигурни комуникационни връзки и мрежи в България. Консорциумът се състои от националния координатор Център за компетентност КВАЗАР, двама национални интегратори — Enterprise Communications Group и Electron Progress ЕАД, както и различни публични органи, включително Министерството на отбраната, Министерството на електронното управление, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията, Столична община и др. През март 2022 г. Центърът КВАЗАР представи за одобрение националния план за първа фаза, който предвижда: - Обучения с капацитет от 120 души за държавни институции и частния сектор; - Възможност за бизнеса да участва в демонстрации, конференции и уебинари; - Разработване на Национална пътна карта за квантово-комуникационна инфраструктура 2024 – 2027. Мерки (дейности): Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за 5G и 6G мрежи; Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за директна комуникация между спътник и устройства (Satellite Direct-to-Device (D2D); Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове; Осигуряване на 5G покритие по транспортни коридори - Works чрез отворените конкурси по Механизма за свързване на Европа (CEF); Надграждане на капацитета на Единната информационна точка; Осигуряване на свързаност през Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) до всички структурни звена на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) с необходимата скорост; Взаимно свързване на квантовата комуникационна инфраструктура, София – Букурещ; Трансгранична свързаност на Квантовата комуникационна инфраструктура от Югоизточна Европа към Западна Европа. Очаквани резултати: Постигната пълна гигабитова свързаност, включително чрез внедряване на 5G технологии; Изградени надеждни облачни платформи, които да отговарят на принципите на цифровия суверенитет и да гарантират висока степен на защита на личните данни; Разширена свързаност чрез Единната електронна съобщителна мрежа и интегрирани структурни звена на Държавна агенция „Архиви“; Взаимното свързана квантовата комуникационна инфраструктура и изградена трансгранична свързаност; Създадена мрежа от периферни възли; Развити мрежи от следващо поколение и достъп до гигабитови скорости; Равен достъп до цифровите технологии за всички граждани, независимо от тяхното местоположение, възраст, социално-икономически статус или физически възможности. Оперативна цел 2: Преодоляване на цифровото разделение Мерки (дейности): Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони; Осигуряване на адекватна инфраструктура в областта на ИКТ в училищата. Очаквани резултати: Преодолени цифрови неравенства и осигурен равен достъп до висококачествени електронни съобщителни услуги за всички граждани; По-широко и надеждно покритие на мобилните и фиксираните мрежи в райони, които традиционно изостават в развитието на телекомуникационната инфраструктура; Създадени предпоставки за икономическо оживление в периферните и селските райони, подобрено качество на живот и по-нисък риск от социална изолация; Гарантиран равен достъп до цифрови ресурси и свързаност за всички ученици, независимо от географското местоположение или социално-икономическия им статус; Модернизиран учебнен процес, повишена цифровата грамотност и създадени условия за приобщаване към иновации и съвременни технологии в образованието; По-бърз и надежден интернет и достъп до ново поколение цифрови услуги за гражданите; Ускорено икономическо развитие, намаляване на регионалните различия и повишена конкурентоспособност на България в Европейския съюз – за обществото, като цяло. IV.3.2 ПУБЛИЧЕН СЕКТОР Развитието на електронните услуги и цифровата трансформация на публичния сектор са от ключово значение за изграждането на модерна, прозрачна и ефективна държавна администрация в България. Основната цел е да се създаде цифрова държава, в която взаимодействието между гражданите, бизнеса и институциите се основава на иновации, доверие и оперативна съвместимост в рамките на единно европейско цифрово пространство. Електронните услуги трябва да бъдат централен инструмент за бърз, прозрачен и достъпен достъп на гражданите и бизнеса, като същевременно намаляват бюрокрацията и увеличават доверието в институциите. Приоритет е изграждането на национални платформи и системи с принципа „еднократно събиране“ (Once-only principle), които са оперативно съвместими с европейските рамки. Публичният сектор се възприема като двигател на цифровата трансформация, предоставящ проактивни, потребителски ориентирани и достъпни за всички граждани услуги, включително за уязвимите групи. Особено внимание се отделя на киберсигурността и защитата на личните данни, ключови за устойчивостта и приемането на цифровите услуги. В резултат електронните услуги не просто заменят традиционните административни процеси, а създават ново качество на взаимодействие между гражданите, бизнеса и държавата – с по-малко бюрокрация, повече прозрачност и по-голяма ефективност. Основните направления на развитие на електронните услуги включват няколко ключови аспекта: централизирани и интегрирани услуги, които позволяват автоматизиран обмен на данни между институциите, като се прилага принципът „само веднъж“ – информацията, веднъж предоставена на администрацията, не се изисква повторно, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 на Закона за електронното управление; проактивни и потребителски ориентирани решения, при които услугите се предоставят на база жизнени събития, като раждане, започване на бизнес или пенсиониране, а мобилни приложения, чатботове и виртуални асистенти улесняват директната комуникация с гражданите; доверие, сигурност и защита, където приоритет е усилването на капацитета за киберсигурност и защита на критичната цифрова инфраструктура, прилагането на GDPR и принципите на цифровата етика за защита на личните данни; интеграция в европейската цифрова екосистема, чрез синхронизация с инициативи като EU Digital Identity Wallet, Once-only Technical System (OOTS) и eIDAS 2.0, както и участие в европейски програми като „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“ за трансфер на добри практики; административна ефективност и прозрачност, където цифровизацията съкращава бюрократичните процедури и осигурява публичен достъп до информация за дейността на институциите. Стратегическа цел: Модерен, ефективен и ориентиран към човека публичен сектор Оперативна цел 1: Оперативно съвместим публичен сектор Мерки (дейности): Актуализиране на националната рамка за оперативна съвместимост в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/903, приет от Европейския парламент и Съвета на 13 март 2024 г.; Осигуряване на достъп до цифровизирани обществени услуги за гражданите и бизнеса чрез интеграция на националните услуги с трансгранични цифрови платформи (Single Digital Gateway). Очаквани резултати: Актуализирана национална рамка за оперативна съвместимост; Осигурен достъп до цифровизирани обществени услуги чрез интеграцията на националните услуги с трансгранични цифрови платформи; Създадена по-модерна, отворена и интегрирана цифрова среда, която насърчава ефективността на администрацията и улеснява активното участие на гражданите и бизнеса в цифровия пазар. Оперативна цел 2: Достъп на всички граждани до сигурна електронна идентификация Цел на ниво Европейски съюз: 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID) Мерки (дейности): Привеждане на българското законодателство в областта на електронната идентификация в съответстие с европейската правна рамка; Изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност; Популяризиране сред гражданския сектор и бизнеса на ползите от електронната идентификация; Поддръжка и развитие на националния eIDAS възел с цел достъп до трансгранични електронни услуги, предоставяни от публичния сектор в държавите членки; Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019. Очаквани резултати: Изградена модерна, надеждна и сигурна система за електронна идентификация, напълно съобразена с европейската правна рамка и стандарти; Осигурен безпрепятствен достъп на гражданите и бизнеса до национални и трансгранични електронни услуги; По-висока сигурност, защита на личните данни и интеграция с електронните услуги; Повишено доверието в цифровата идентификация, улеснени административните процеси и по-пълноценно участие на България в единния европейски цифров пазар. Оперативна цел 3: Подобряване на цифровите умения на публичната администрация и преминаване към цифрово знание Мерки (дейности): Разработване и реализиране на курсове по актуални теми, свързани с цифровите умения, вкл. изкуствен интелект; Развитие на Индекса за проучване на готовността за изкуствен интелект; Провеждане на обучения на служители от публичната администрация в областта на електронен архив и електронно архивиране на документи; Насърчаване на администрацията за прилагане на иновативни решения чрез утвърждаване на конкурс за иновативни идеи и развитие на професионалната общност на иноваторите в публичния сектор; Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните; Развиване на цифровия капацитет и уменията на публичната администрация, ангажирана с инвестиционното проектиране. Очаквани резултати: Цялостно повишен цифров капацитет на публичния сектор. Формирано ново поколение висококвалифицирани специалисти, които не само ще използват съвременни цифрови технологии, но и ще участват активно в тяхното адаптиране и внедряване в управлението. По-устойчиви и по-надеждни документалните процеси, което ще доведе до по-голяма ефективност, по-малко административни грешки и по-добра проследимост на действията. Създадена среда, която насърчава креативността и внедряването на добри практики. Подобрено качество на работа в държавната и общинската администрация. Оперативна цел 4: Цифровизация на ключови публични услуги Цел на ниво Европейски съюз: Ключови публични услуги 100% онлайн достъпни за гражданите и предприятията Мерки (дейности): Оптимизация на административни услуги с цел намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса; Технологично надграждане на Информационна система „Имотен регистър“ в Агенцията по вписванията; Създаване на нормативни условия и на IT инфраструктура за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството; Развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; Автоматизиране на процесите по поддържане на електронните регистри по гражданска регистрация и на интеграцията им с други информационни системи; Актуализиране и надграждане на Регистъра на свлачищните райони на територията на Република България с Регистър на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие; Създаване на нормативни условия и на IT инфраструктура за въвеждане на строително-информационно моделиране; Осигуряване на материална база за въвеждане на електронни административни услуги, свързани със строително-информационно моделиране в инвестиционното проектиране; Мониторинг на изпълнението на  стратегията за сектор строителство от Национална работна група, съставена от представители на всички заинтересовани страни; Провеждане на информационна кампания; Реализиране на ЦАИС „Адресен регистър“; Създаване на Портал по устройство на територията; Надграждане и поддръжка на Единната система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството и Единния регистър по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството; Надграждане и поддръжка на софтуерна инфраструктура за работа със СИМ проекти в процеса по одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти и планове, надграждащ модул към Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството; Надграждане и обслужване на Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и ВиК операторите и на Информационна система за водностопанските системи и съоръжения; Изграждане на Единна информационна система на етажната собственост с два регистъра; Разработване и интегриране на модул - платформа за създаване, анализ и обработка на кадастрални и специализирани данни за външни потребители. Очаквани резултати: Цялостна модернизация и цифровизация на ключови информационни системи, регистри и процеси, включително: технологично надградена ИС Имотен регистър, развити информационни системи за пространствени данни на АГКК; Автоматизирани процеси по гражданска регистрация; Актуализиран Регистър на свлачищните райони и на зоните с абразионни и ерозионни процеси; По-висока информираност и активно участие на обществото и бизнеса; Изградена и внедрена в експолатация ЦАИС „Адресен регистър“; Изграден и внедрен в експлоатация Портал по устройство на територията; Надградена Единна информационна система за ВиК услугите; Надградена Информационна система за водностопанските системи и съоръжения; Изградена и внедрена в експлоатация Единна информационна система на етажната собственост с два регистъра Сектор Правосъдие Мерки (дейности): Редизайн и създаване на нови регистри; Надграждане на информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), във връзка с регистъра на действителните собственици, включително свързване с платформата за обмен на информация за действителните собственици – BORIS; Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с европейското законодателство за презграничните преобразувания, сливания и разделяния (БРИС 4) и изменение в Търговския закон, свързани с бързо производство по ликвидация; Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с европейското законодателство за използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право и изграждане на регистър на лицата лишени от права; Технологично и функционално надграждане на инфромационните системи на Агенция по вписванията (ТРРЮЛНЦ, Регистър Булстат и ЕПЗЕУ); Технологично надграждане на информационната система на Централния регистър на особените залози в Агенция по вписванията; Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел; Хардуерно обезпечаване на технологичното и функционално надграждане на Интеграционен център и Регионални информационни центрове. Присъединяване на разследващите органи и органите на Прокуратурата на Република България към Единната електронна система за правна помощ; Надграждане на Единната електронна система за правна помощ, осигуряване на изцяло електронен обмен на документи и отчитане на правната помощ; Надграждане на мобилно приложение „Помогни ми“, с цел повишаване и улесняване на информираността на гражданите по темата свързана със защитата и борбата с домашното насилие. Очаквани резултати: По-голяма прозрачност, надеждност и съответствие с европейското законодателство, по-висока устойчивост и сигурност на предоставяните услуги, чрез редизайн и създадени нови регистри, включително ИС на ТРРЮЛНЦ, Булстат, ЕПЗЕУ и ЦРОЗ; Улеснен достъп до електронно услуги и засилено доверие в публичните регистри. Създадени гаранции за пълноценен трансграничен обмен на информация и улеснени процедури по ликвидация, преобразуване и регистрация на дружества; По-голяма ефективност и прозрачност в предоставянето на правна помощ; По-добър достъп на гражданите до информация и подкрепа по въпросите, свързани с превенция и защита от домашно насилие; По-ефективно функционираща съдебната и административната система. Сектор Здравеопазване Цел на ниво Европейски съюз: 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до медицинските си досиета (електронни здравни досиета) Мерки (дейности): Осигуряване на достъп на роднини до здравни досиета на възрастни и тежко болни. Създаване на модул в електронното здравно досие и включване в него на протоколите за скъпоструващи лекарствени продукти; Осигуряване на достъп на всички училища в страната до електронните здравни досиета на учениците чрез Национална здравна информационна система (НЗИС); Развитие и надграждане на НЗИС; Трансграничен обмен на здравни данни; Национална дигитална платформа медицинска диагностика. Очаквани резултати: По-добра грижа за уязвимите пациенти, чрез контролиран достъп за роднините до здравните досиета на възрастни и тежко болни; Повишени прозрачност и ефективност при предписването и прилагането на скъпоструващи лекарствени продукти също ще бъдат повишени; Повишена готовност и превенция при здравословния статус в училищната среда; Осигурен достъп по електронен път на българските граждани до медицинска помощ и лекарства в други държави-членки, чрез интеграцията на България в европейските здравни мрежи; Модернизизрани и надградени системите и процеси в сектор Здравеопазване. Сектор Култура Мерки (дейности): Подобряване на технологичната среда в българските читалища чрез финансиране на проекти по ежегодна програма „Читалища“ на Министерство на културата; Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви; Предоставяне на техническа възможност за обмен на данни между системи на архивите по чл. 33, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд (НАФ) и други културни институти, различни от партньорите по инвестиция С11.I7 по НПВУ, с изградената по инвестицията единна електронна платформа за съхранение в дигитална форма на културното наследство, инсталирана върху ДХЧО; Цифровизация на архивите на недвижимото културно наследство. Очаквани резултати: Подобрено управление, съхранение и достъпност на културното наследство; Осигурено централизирано и структурирано съхранение на информацията с цел нейното дългосрочно опазване и лесен достъп за специалисти и граждани; Подобрена технологична инфраструктура в народните читалища; Създадена и внедрена единна електронна платформа за обмен на данни между архивите и културните институции; Осигурен широк достъп до културни ресурси и дигитални архиви; Модернизирана, цифровизирана и достъпна инфраструктура за съхранение и управление на културното наследство. Сектор Образование Мярка (дейност): Дигитализация на висшите училища и поощряване създаването и ползването на отворени електронни образователни ресурси. Очаквани резултати: Обезпечена цифровизация на висшите училища и създаване и използване на отворени електронни образователни ресурси; Осигурен широк достъп до образователни материали. Сектор Сигурност и защита на населението Мерки (дейности): Разширяване на обхвата на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия чрез доизграждане на системата на областно и на общинско ниво. Предприемане на законодателни и технически действия по въвеждането на „Националната информационна система (платформа) за анализиране и оценка на рисковете от бедствия“. Очаквани резултати: Подобрено покритие на ранното предупреждение на местно и общинско ниво, чрез създадена и внедрена нова система за управление на бедствия; По-добро управление на кризисните ситуации и по-добра информираност на гражданите за рисковете и предприетите мерки; Увеличен капацитет за мониторинг в реално време на природни и техногенни рискове на местно ниво; Улеснено прилагане на единна национална политика за превенция и реагиране при бедствия; Намалени негативни последици от бедствията за населението и инфраструктурата; Системен подход и съвременни технологии за по-безопасна и устойчива среда за всички граждани. Сектор Околна среда Мярка (дейност): Предоставяне на достоверна и навременна онлайн информация за околната среда, прилагайки съвременни информационни технологии. Очаквани резултати: Осигурено своевременно предоставяне на точна и проверена информация на гражданите, институциите и бизнеса; Ефективно вземане на решения, планиране и изпълнението на екологични политики и мерки, както и оценка на тяхната ефективност, чрез достъпът до надеждни данни; Информирано участие на обществото в опазването на околната среда; Повишена информираността и ангажираност на гражданите и укрепване на доверието в предоставяните данни за състоянието на околната среда; Подобрени управление и координация на институциите. Сектор Туризъм Мерки (дейности): Извършване на реинженеринг на Националния туристически регистър и разработена единна информационна система с нови функционалности за бизнеса; Разработване на Концепция за цифрова трансформация сектор Туризъм и План за действие към нея; Привеждане на наличните в Министерство на туризма пространствени данни в съответствие с изискванията на Директива 2007/2/ЕО за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) и Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД); Създаване на единна мрежа от сертифицирани туристически информационни центрове на територията на страната. Очаквани резултати: Повишена ефективност, прозрачност и качество на предоставяните услуги; Лесен достъп на бизнеса ще се осигури до актуални данни, автоматизирани процеси и възможност за ефективно управление на туристическите ресурси и услуги; Създадена стратегическа рамка за въвеждане на иновации, интеграция на нови технологии и устойчиво развитие в сектор Туризъм; По-лесно планиране, анализ и управлениетна туристическите и инфраструктурни ресурси, чрез стандартизирана, достъпна и актуализирана информация за територията на страната; Равнопоставен достъп до висококачествени информационни услуги за туристите, чрез създадената единна мрежа от сертифицирани туристически информационни центрове. Оперативна цел 5: Развитие на електронния архив и електронното архивиране на документи Мерки (дейности): Определяне на основни изисквания и процеси за разработване и внедряване на модул „електронен учрежденски архив“, във фондообразувателите на държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА); Разработване, тестване и внедряване на модул „електронен учрежденски архив“ във фондообразувателите на държавните архиви – структурни звена на ДАА; Разработване, тестване и внедряване на система за методическа и контролна дейност на държавните архиви във фондообразувателите; Осигуряване на материална обезпеченост за физическо съхранение, поддръжка и използване на базата от ценни електронни документи, предадени в държавните архиви; Усъвършенстване и надграждане на Системата за е-архивиране (СЕА); Осигуряване на механизъм за поддръжка на използваните лицензи за Информационната система на държавните архиви (ИСДА), Системата за е-архивиране (СЕА) и Регистъра на Националния архивен фонд; Резервиране на базите данни на ДАА чрез колокацията им на ресурсите на ДХЧО; Осигуряване на извънгаранционна поддръжка на информационните системи и на сайтовете на ДАА; Осигуряване на техника и дисково пространство за цифровизация на документалното наследство, съхранявано в държавните архиви – структурни звена на ДАА; Разширяване на възможностите за популяризиране на документите от Националния архивен фонд със средствата на съвременните информационни технологии и иновации. Очаквани резултати: Създадена интегрирана и ефективна система за управление, съхранение и използване на архивното наследство на страната; Ускорена и улеснена работа с електронни документи, както и стандартизирани процедури за тяхното формиране и предаване; Гарантирана дългосрочна сигурност и достъпност на ценни електронни документи, чрез по-добра координация между структурните звена на ДАА; Повишено ниво на сигурност и непрекъсваемост на услугите; Разширени възможности за обработка и съхранение на електронни документи; По-широка достъпност на културното наследство за широката общественост, изследователите и институциите. Оперативна цел 6: Развитие на българската научно-изследователска и иновационна екосистема Мерки (дейности): Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК) и ключови обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура; Програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии; Допълващо финансиране за проекти тип Teaming на български организации в хоризонталната част „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“; Финансиране на проекти, преминали праговете за оценка по „Хоризонт Европа“ – Twinning и ERA Chairs; Развитие на модел за трансфер на знания и технологии; Очаквани резултати: Укрепена научноизследователска и иновационна екосистема; Изградена и осигурена модерна среда за високотехнологични изследвания; Ускорен процес на трансфер на знания и технологии и възможност научните постижения да намират по-бързо и по-ефективно приложение в практиката; Увеличена международна видимост на българските научни организации и по-активно тяхно участие в европейските и глобалните научноизследователски инициативи; Засилено присъствие на България в европейското научноизследователско пространство и в ключови научни и иновационни мрежи; Създадени условия за високоефективни изследвания, иновации и цифровизация на икономиката и подпомогната трансформация към интелигентно общество; Улеснено практическо приложение на научните резултати в индустрията и обществото, ускорен процес на комерсиализация на иновации. Оперативна цел 7: Териториално развитие и умни населени места Мерки (дейности): Създаване на пилотни споделени звена между няколко общини в рамките на един административен район или регион за предоставяне на ИКТ услуги; Изграждане на система за управление на собствеността, включително единен регистър на държавната и общинската собственост; Дигитализация на действащи устройствени планове и интегриране в обща пространствена база данни към Единния регистър и Портала по устройство на територията; Създаване на единен цифров модел (ЕЦМ) за едромащабна топографска карта (ЕТК) на Р България чрез LiDAR сканиране. Очаквани резултати: По-бързо, по-прозрачно и по-удобно предоставяне на услуги от общините; Оптимизирани ресурси и обединен експертен капацитет за предоставяне на ИКТ услуги, чрез създадени пилотни споделени звена между няколко общини в рамките на един административен район или регион; Стандартизирани и лесно достъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса; Изградена и внедрена в експлоатация система за управление на собствеността; Дигитализирани устройствени планове; Създден единен цифров модел за едромащабна топографска карта на Р България. IV.3.3 БИЗНЕС Цифровизацията на бизнеса е един от ключовите двигатели за конкурентоспособността на българската икономика. Тя е неразривно свързана с изпълнението на Европейската програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., Програмата „Цифрова Европа“и Националния план за възстановяване и устойчивост. Основната цел е българските предприятия, особено МСП, да внедряват цифрови технологии, иновации и нови бизнес модели, които да повишат производителността, достъпа до пазари и устойчивостта им в динамичната икономическа среда. Развитието на цифровизацията в икономиката обхваща няколко важни направления. Първото е повишаване на цифровия интензитен на предприятията и внедряване на технологии. Фирмите внедряват облачни услуги, изкуствен интелект, големи данни и Интернет на нещата (IoT). Подкрепя се интеграцията на ERP, CRM и други автоматизирани системи за управление, както и развитието на електронна търговия и онлайн присъствие. Процесите по индустриална автоматизация и роботизация също се ускоряват, за да се повиши ефективността и производителността. Второто направление е свързано с Европейските цифрови иновационни хъбове (EDIHs). България вече разполага с няколко хъба, финансирани по Програмата „Цифрова Европа“, които предоставят услуги като тестове преди инвестиция („test before invest“), обучения и развитие на цифрови умения, достъп до финансиране и консултации, както и възможности за мрежови партньорства в ЕС. Третото направление е подкрепата за МСП и стартиращи компании. Чрез програми за грантове и ваучери за цифровизация, както и акселератори и венчър капитал, се стимулират иновациите и изграждането на startup екосистемата. Фирмите ще получават достъп до тестови среди и регулаторни лаборатории, където могат да проверяват нови продукти и услуги, преди да ги пуснат на пазара или в действие. Четвъртото направление акцентира върху киберсигурността и доверието. МСП получават подкрепа за внедряване на решения за киберзащита и участие в европейски мрежи за киберсигурност. Повишаването на осведомеността и обученията за киберрискове са неотменима част от усилията за сигурен и надежден цифров преход. Петото направление е развитието на цифрови умения за бизнеса. Програмите включват обучения по базови и напреднали цифрови компетенции, курсове за цифрово лидерство и управление на трансформацията в предприятията. Очакваните ефекти от тези усилия са: повишена производителност чрез автоматизация и оптимизация на процесите, по-лесен достъп до външни пазари чрез онлайн платформи и трансгранична търговия, намаляване на административната тежест чрез цифровизацията на документооборота, стимулиране на иновациите и създаване на нови бизнес модели, както и повишена устойчивост и адаптивност към кризи чрез гъвкави цифрови решения. Въпреки това предизвикателствата остават: ниска степен на цифрова зрялост на голяма част от МСП, недостиг на квалифицирани специалисти с цифрови умения, ограничен достъп до финансиране за внедряване на иновации и необходимост от по-добра координация между държавата, бизнеса и научната общност. Стратегическа цел: Интелигентен и конкурентен бизнес, основан на данни и цифрови технологии за повишаване на качеството на живот Оперативна цел 1: Осигуряване на правна, организационна, семантична и техническа оперативна съвместимост, основа на свободна комуникация (B2B, G2B, G2G) Мярка (дейност): Финансиране на проекти за европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) Очаквани резултати: Подмомогнати национални и регионалните власти при прилагането на специфични секторни политики, политики за МСП и политики за електронно управление; Увеличен брой предриятия които си сътрудничат с научноизследователски организации Оперативна цел 2: Достигане на високо ниво на цифров интензитет и иновации в предприятията, по-специално в стартиращите предприятия и МСП Цел на ниво Европейски съюз: Над 90 % от МСП с поне основно ниво на цифров интензитет Мерки (дейности): Грантова схема за дигитализация на микро и малки предприятия; Развитие на иновационни клъстери; Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия (МСП); Подкрепа за български иновационни предприятия с проекти, получили „Печат за високи постижения“; Участие в европейски институционализирани партньорства; Очаквани резултати: Повишена ефективност и производителност, подобрена конкурентоспособност, насърчен иновационен капацитет и разширен пазарен достъп. Интегриране на българските предприятия в европейското изследователско и иновационно пространство. Разширен достъп до нови пазарни възможности и подкрепена устойчива трансформация. Ускорено внедряване на иновации, засилване на международното сътрудничество и трайно преминаване към зелена и цифрова икономика. Оперативна цел 3: Повишаване на навлизането и използването на ИИ, големите данни и облачните технологии от предприятията Цел на ниво Европейски съюз: Използване на облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни от 75 % от предприятията в ЕС Мерки (дейности): Развиване на дейности, свързани с иновации в строителния сектор; Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията; Дейности за внедряване на иновации в предприятията; Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация; Развитие на капацитета на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT); Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии. Очаквани резултати: Ускорено внедряване на съвременни цифрови решения, включително изкуствен интелект, обработка на големи данни и облачни технологии; Модернизирани производствени и бизнес процеси на предприятията, повишена ефективност и продукти и услуги с висока добавена стойност; Внедрени технологии от Индустрия 4.0 и ускорена цифровизация на МСП; Създадени условия за модернизация на производствените процеси, развитие на нови продукти и услуги; По-бързо прилагане на научни постижения в практиката, чрез засилен трансфер на знания и технологии между науката и индустрията; Създадени условия за привличане на международни партньори и инвестиции, чрез изградени високотехнологични центрове и институти. Оперативна цел 4: Подобряване на условията за поява и развитие на иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози) Цел на ниво Европейски съюз: удвояване на броя на предприятията „еднорози“ в ЕС Мерки (дейности): Създаване на нови и развитие на иновативни стартиращи предприятия (дялово и квазидялово финансиране); Дялови инструменти за иновации; Фонд за технологичен трансфер. Очаквани резултати: Засилена предприемаческа екосистема в България, чрез благоприятни условия за възникването на нови компании с висок потенциал за растеж; По-широк достъп до рисково финансиране за проекти, които вече са достигнали по-зрял етап; Ускорен процес на трансфер на знания и технологии между научната общност и бизнеса. Оперативна цел 5: Повишаване на продуктивността и устойчивостта на земеделското производство Мерки (дейности): Повишаване на равнището на цифровизация в земеделските стопанства и ускоряване внедряването на цифрови технологии. Подпомагане разработването и внедряването на иновации в аграрния сектор, базирани на цифрови технологии чрез подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации. Очаквани резултати: Повишена степен на цифровизация в стопанствата и ускорено навлизане на нови технологии, които да оптимизират производствените процеси; По-точно управление на ресурсите, намаляване на производствените разходи, по-висока ефективност и устойчивост на земеделската дейност; По-бърз трансфер на знания и технологии, създадени иновативни решения за устойчиво земеделие и повишена конкурентоспособност на българските производители на националния и международния пазар, чрез стимулирано сътрудничество между фермери, научни организации и бизнес; Създадени условия за по-устойчиво и екологосъобразно развитие на селските райони. Оперативна цел 6: Модернизиране на транспортната инфраструктура Мерки (дейности): Надграждане на внедрените системи за управление на трафика, както и осигуряването на морска ситуационна осведоменост на национално ниво, чрез система, базирана върху Европейската обща морска среда за обмен на информация (CISE); Надграждане на внедрените системи за управление на трафика; Разширяване на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS). Очаквани резултати: По-висока безопасност и ефективност в морския и железопътния транспорт, чрез одобрено управление на транспортните потоци в страната; По-строг контрол върху транспортните процеси, както по суша, така и по море, чрез внедряване на модерни технологии и по-добра координация; По-висока оперативна съвместимост и повишена ефективност на услугите в железопътния сектор; Намалени закъснения и по-добра интеграция на българската железопътна мрежа в европейската транспортна система. IV.3.4 ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ Цифровите умения са основата на успешната цифрова трансформация и ключов фактор за модерното общество и икономика. Европейската програма „Цифрово десетилетие“ 2030 г. си поставя амбициозни цели: поне 80 % от населението на ЕС да притежава основни цифрови умения и 20 милиона ИКТ специалисти до 2030 година. У нас развитието на цифровите умения е заложено в Националната програма „България 2030“, в НПВУ, както и чрез инициативи на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. В страната се работи по няколко ключови направления. Първото е осигуряване на основни цифрови умения за всички граждани – чрез онлайн платформи, курсове и интегриране на цифрови компетенции още от ранна училищна възраст. Специално внимание се отделя на уязвими групи като възрастни хора или хора без достъп до технологии, за да се намали „цифровото разделение“. Второто направление е развитието на напреднали цифрови умения и ИКТ специалисти. България инвестира в обучения и специализации по програмиране, киберсигурност, изкуствен интелект, големи данни и роботика. Университетите създават нови магистърски програми, а бизнесът, академичната общност и европейските институции работят заедно за осигуряване на практически опит и обмен на знания. Третото направление е цифровото лидерство и уменията за бизнеса. Мениджъри и предприемачи получават обучения за управление на цифровата трансформация, курсове по e-търговия, цифров маркетинг и иновации. МСП се подпомагат чрез ваучери и услуги от Европейските цифрови иновационни хъбове (EDIHs), за да могат да внедряват иновации и да усвояват нови технологии. Четвъртото направление се фокусира върху публичната администрация. Държавните служители преминават обучения за работа с електронни услуги, ИИ инструменти, големи данни и аналитични системи, като се насърчава култура на иновации и ефективност. Петото направление обединява публично-частните партньорства и европейските инициативи и работа с ИТ сектора и неправителствени организации за организиране на обучения и кампании. Въпреки напредъка предизвикателствата остават: недостиг на ИКТ специалисти, неравномерно разпределение на уменията между град и село и между млади и възрастни, както и ограничена мотивация и достъп до обучения за определени групи. Всичко това изисква постоянни усилия, партньорства и стратегическо планиране, за да се осигури устойчиво развитие на цифровите умения в България. Стратегическа цел 1: Цифрови умения и цифрово гражданско общество Оперативна цел 1: Повишаване на цифровите умения на гражданите Цел на ниво Европейски съюз: Най-малко 80 % от лицата на възраст 16-74 години да притежават поне основни цифрови умения Мерки (дейности): Предоставяне на възможности за обучение на заети и безработни за придобиване на квалификация по професии в областта на информационните и комуникационни технологии; Прилагане на механизъм за валидиране на цифрови умения, придобити чрез неформално обучение и информално учене; Предоставяне на възможности за обучение на възрастни в областта на цифровите умения; Развитие на компетентностно-базираното обучение, сътрудничеството и интернационализацията на висшите училища; Дигитална трансформация на училищното образование; Оценяване на цифровите компетентности на учениците при завършване на първи гимназиален етап (X-ти клас); Повишаване на професионалната квалификация на предприемачите и заетите лица в земеделието; Подобряване обмена на знания и разпространението на информация; Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните; Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на строително-информационно моделиране в професионалните гимназии за средно техническо образование в областта на строителството; Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на строително-информационно моделиране във висшите училища; Повишаване капацитета на участниците в проектирането и строителството. Очаквани резултати: Повишена квалификация и конкурентоспособност на пазара на труда в областта на информационните и комуникационните технологии на заети и безработни лица; Повишено общо ниво на цифрова грамотност в страната; По-добра техническа инфраструктура, съвременно образователно съдържание и въведени нови методи на преподаване, основани на компетентностния подход; Въведени по-актуални програми във висшено образование, насочени към развитие на цифрови умения; По-широкото използване на цифрови решения и иновации в земеделието; По-добра подготовка и адаптация към съвременните изисквания на индустрията на кадрите в строителния сектор. Оперативна цел 2: Повишаване на броя на ИКТ специалистите Цел на ниво Европейски съюз: най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите в областта на ИКТ Мерки (дейности): Утвърждаване на нови държавни образователни стандарти и национални изпитни програми за обучение по професиите; Разработване на ново учебно съдържание – типови учебни планове и учебни програми за професиите от „Списък на професиите за професионално образование и обучение“ (СППОО); Обучение на ученици по Национална програма „Обучение за ИТ умения и кариера“. Очаквани резултати: По-високо качество на професионалното образование и по-тясна обвързаност с реалните нужди на пазара на труда; Подготвени кадри с практически умения в сферата на информационните технологии. Значително увеличен брой млади специалисти, които ще придобият знания и компетенции, приложими директно в ИКТ сектора; Намален дефицит на ИКТ специалисти на национално ниво и по-успешна интеграция на България в европейската и световната дигитална икономика. Оперативна цел 3: Сигурен и безопасен интернет Мерки (дейности): Организиране на информационни кампании за ограничаване на рисковете и отговорното поведение на децата в интернет среда, превенция и справяне с онлайн тормоз и дигитални посегателства срещу деца; Създаване на информационни събития и кампании от членовете на Съвета на децата към ДАЗД за промотиране на цифрова компетентност и защита на правата на децата в цифровата среда; Разширяване на възможностите на децата за онлайн достъп до услуги за консултиране и психологическа подкрепа за деца към Националната телефонна линия за деца; Борба със сексуалната експлоатация и злоупотреба с деца през компютърни системи. Очаквани резултати: Подобрена безопасност на децата в цифровата среда и ще повишена осведоменост на децата и родителите относно рисковете в интернет; Подпомогнато развитие на цифрова компетентност и популяризирани права на младитре хора в интернет среда, чрез активното участие на децата в изграждането на безопасна цифрова култура; Разширеш достъп на децата до онлайн услуги за консултиране и психологическа подкрепа; Намалени възможности за онлайн злоупотреби и по-надеждна защита на най-уязвимите потребители, чрез мерките за борба със сексуалната експлоатация и злоупотребата с деца през компютърни системи; Повишена достъпност на интернет за децата в безопасна и сигурна среда, по-голяма информираност относно рисковете, както и укрепен капацитет на институциите и общностите за превенция и защита на децата в цифровата среда. IV.3.5 ДАННИ Данните са сред най-ценните ресурси на съвременната цифрова икономика и общество. Те се разглеждат като двигател на иновациите и основен приоритет в Европейската стратегия за данните, чиято цел е до 2030 г. да бъде изграден Единен европейски пазар за данни. Този пазар ще даде възможност за безопасен и ефективен обмен на данни между публичния и частния сектор, ще подпомогне внедряването на иновативни решения в области като здравеопазване, транспорт, енергетика и образование, както и ще създаде общи европейски пространства от данни (European Common Data Spaces). За България развитието на сектора е тясно обвързано с ключови стратегически документи и инициативи – Националния план за възстановяване и устойчивост, ПНИИДИТ, както и активното участие на страната в програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“. Развитието на политиките в областта на данните се осъществява в няколко основни направления. Първо - осигуряване на достъп и споделяне на данни чрез разширяване на Националния портал за отворени данни, който вече съдържа над 10 000 набора. Паралелно с това се въвеждат стандарти и мерки за съвместимост, като се поставя акцент върху качеството и актуалността на публикуваната информация. Второ, България участва в изграждането на европейски пространства от данни – включително чрез Европейския облак за наука и изследвания (EOSC) и секторни интеграции в области като здравеопазване, мобилност, енергетика и публична администрация. В тази връзка се подготвят и национални хъбове за свързване с общоевропейската инфраструктура. Особен приоритет е и управлението на данните в публичния сектор, където се прилага принципът „отворени по подразбиране“ (open by default). Усъвършенстват се системите за обмен на данни между институциите, а съвременни технологии като изкуствен интелект и анализ на големи данни се използват за по-ефективни политики и по-добри услуги за гражданите. В сферата на бизнеса и иновациите данните се превръщат в основа за нови модели – във финтех сектора, електронната търговия и индустрията. Малките и средни предприятия получават подкрепа чрез цифрови иновационни хъбове, които стимулират и сътрудничеството между бизнеса и научната общност. Съществено значение имат и въпросите на сигурността и етиката. Прилагат се изискванията на Общия регламент за защита на данните (GDPR), както и на Акта за управлението на данните (Data Governance Act). Въвеждат се ясни правила за споделяне на чувствителни данни – особено здравни и финансови – с цел да се гарантира прозрачност, доверие и отговорна употреба. Въпреки това предизвикателствата остават – фрагментираност на данните в администрацията, ограничен капацитет за анализ на големи масиви данни, слаба култура на споделяне на данни между държава и бизнес, както и недостиг на специалисти по data science и управление на данни. В този контекст развитието на сектора изисква системен подход, дългосрочна визия и ефективно партньорство между институции, бизнес и академична общност. Само така данните ще се превърнат в реален ресурс за икономическо развитие, социален напредък и по-високо качество на живот. Стратегическа цел: Изграждане на устойчив и иновативен цифров пазар на данни чрез насърчаване на суверенитет, сигурност и оперативна съвместимост на данните при спазване на правилата за защита на личните данни Оперативна цел 1: Данните като стратегически актив Мерки (дейности): Правна хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на управление на данни; Създаване на национална структура за управление на данните. Междуинституционална координация за насърчаване на споделянето и използването на данни в обществения сектор; Насърчаване на споделянето на данни, в т.ч. чрез развиване на каталог с ключови набори от данни в публичната администрация. Надграждане на Порталите за отворени и пространствени данни. Очаквани резултати: Създадена ефективна правна и институционална рамка, хармонизирана с европейските стандарти; Осигурени ясни правила за обработка, споделяне и използване на данни в публичния сектор; Улеснено стратегическо използване на данни, чрез създадена национална структура за управление на данните; Увеличена прозрачност и ефективност на публичните услуги и ще подпомогнато вземане на информирани решения на всички нива на управление; Повишена прозрачност, ускорена цифровизация на публичния сектор и създадени условия за иновации и ефективни услуги, базирани на данни; Укрепен национален капацитета за управление и изполване на данните, чрез създадена устойчива екосистема. Оперативна цел 2: Цифров суверенитет и сигурност Мерки (дейности): Развиване на единна платформа за достъп до публични данни, която да служи и като Единна информационна точка съгласно Закона за управление на данните; Интегриране на политики за отворени данни в процесите на обществени поръчки. Очаквани резултати: Осигурено централизирано и сигурно място за предоставяне на информация от публичния сектор, чрез развита единна платформа за достъп до публични данни; Улеснен достъп на институции, бизнес и гражданит до надеждни данни; Укрепен цифров суверенитет на страната, чрез гарантирано съответствие със стандартите за защита на информацията; Прозрачност, ефективност и доверие в публичните процеси чрез интегриране на политики за отворени данни в процесите на обществени поръчки; Намелени рискове за сигурността, създадени условия за безопасна цифровизация на публичните услуги и улеснено прилагане на иновации, базирани на данни. Оперативна цел 3: Оперативна съвместимост и стандартизация Мерки (дейности): Приемане и прилагане на Националната рамка за управление на данните (NDGF). Улесняване на споделянето и повторното използване на данни между публичните институции, в т.ч. изграждане на тематични/секторни пространства за данни; Подобряване на оперативната съвместимост - изграждане на приложно-програмни интерфейси (ППИ) на приоритетни системи в публичната администрация; Проектиране на секторни пространства за данни, включително правилници и политики за тяхното управление; Разработване на насоки за етично ползване на данни и алгоритми; Изпълнение на пилотни проекти за създаване на политики, базирани на данни. Очаквани резултати: Подобрена оперативна съвместимост между различните информационни системи в публичната администрация чрез изграждането на приоритетни публични портали и интеграционни платформи; Създадени ясни рамки за съхранение, споделяне и обработка на данни, чрез проектиране на секторни пространства за данни, заедно с разработването на правилници и политики за тяхното управление; Осигурена стандартизация и съвместимост на процесите в различните сектори на администрацията; Прозрачност, справедливост и отговорно прилагане на цифрови технологии в публичния сектор, чрез разработени насоки за етично ползване на данни и алгоритми и реализиране на пилотни проекти за създаване на политики, базирани на данни; Създадена устойчива основа за стандартизирани, оперативно съвместими и етични публични услуги. Оперативна цел 4: Предоставяне на права, инструменти и умения на потребителите, за да запазят пълен контрол върху своите данни (етична и прозрачна обработка на лични данни от организации) Мярка (дейност): Изграждане на капацитет за управление на данни. Очаквани резултати: Укрепен капацитет за управление на данни в публичния сектор; Повишена компетентност на държавните служители в ефективно управление, анализ и използване на данни; Създадена устойчива култура за етична и прозрачна работа с информация, улеснено внедряването на базиранни на данни решения; Укрепена цифрова инфраструктура на администрацията. Оперативна цел 5: Създаване на съобразена с българския контекст на организационна и техническа рамка за управление на данни Мярка (дейност): Дейности по оценка и подобряване на качеството на данните, включително приемане на правила и указания. Очаквани резултати: Улеснена интеграция на различни информационни системи, повишена оперативна съвместимост и укрепен капацитет на институциите за стратегическо използване на данните, чрез изградена организационна и техническа рамка за управление на данни; Създадена устойчива основа за по-нататъшна цифрова трансформация и иновации, базирани на данни. IV.3.6 КИБЕРСИГУРНОСТ Киберсигурността е ключов елемент от цифровата трансформация на Република България. Тя гарантира надеждността на цифровите услуги, устойчивостта на критичната инфраструктура и доверието между държавата, бизнеса и обществото. В условията на нарастващи киберзаплахи и ускорено навлизане на нови технологии, България следва да изгради последователна и устойчива рамка за управление на киберсигурността. С предложените основни стратегически цели, ключови действия и очаквани резултати, ще осигурят синхронизация с европейските политики и развитие на националния капацитет в тази област. Стратегическа цел: Развитие и усъвършенстване на правната и регулаторната рамка в областта на киберсигурността Актуализирането и усъвършенстването на националната правна и регулаторна рамка е ключов фактор за изграждането на устойчива и сигурна цифрова среда. Необходимо е националните правила да бъдат в синхрон с европейското законодателство и да се прилагат навременно и последователно. Същевременно рамката трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да отразява нововъзникващите технологични тенденции – като изкуствения интелект, квантовите изчисления и други иновации. Тези технологии създават значителни възможности за развитие и укрепване на националната киберустойчивост, но носят и нови предизвикателства, включително рискове за сигурността и етични дилеми, които следва да бъдат внимателно оценени и регулирани на национално равнище. Оперативна цел 1 Хармонизация с европейското законодателство Мерки (дейности): Привеждане на националните регулации в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2555 (NIS2), Регламента за цифрова оперативна устойчивост (DORA), Директивата за критичните субекти (CER) и предстоящия Cyber Resilience Act (CRA); Навременно и последователно прилагане на европейските норми и стандарти. Оперативна цел 2 Гъвкавост и адаптивност на нормативната рамка Мерки (дейности): Въвеждане на механизми за регулярна актуализация на националното законодателство; Създаване на гъвкави правни инструменти, които позволяват бързо адаптиране към нови заплахи и технологични промени. Оперативна цел 3: Регулация на нововъзникващи технологии Мерки (дейности): Отразяване на въздействието на изкуствения интелект, квантовите изчисления и други иновации в националната нормативна рамка; Оценка на рисковете за сигурността и етичните предизвикателства, свързани с прилагането на нови технологии; Създаване на регулаторни гаранции, които съчетават сигурност, иновации и защита на обществения интерес. Стратегическа цел: Изграждане на последователна и интегрирана система за управление За постигане на ефективна национална политика по киберсигурност е необходимо изграждането на цялостна, последователна и интегрирана система за управление, която да осигурява устойчивост и стратегическа предвидимост. Това предполага укрепване на ролята на държавата като стратегически лидер, ясно дефиниране на отговорностите и повишаване на капацитета за координация между институциите на всички нива. Основен приоритет е създаването на надеждни и дългосрочни механизми за взаимодействие с частния сектор, академичната общност и гражданското общество. Актуализирането на нормативната и институционалната рамка в съответствие със съвременните предизвикателства и европейските стандарти ще гарантира, че националната система за киберсигурност е устойчива, адаптивна и съгласувана с общоевропейските политики. Оперативна цел 4: Стратегическо лидерство и държавна роля Мерки (дейности): Укрепване на ролята на държавата като водещ стратегически координатор в областта на киберсигурността; Ясно дефиниране на управленските отговорности и компетентности на институциите на всички нива. Оперативна цел 5: Ефективна координация и взаимодействие Мерки (дейности): Повишаване на капацитета за координация между държавните органи, секторните структури и компетентните органи; Създаване на устойчиви механизми за взаимодействие с частния сектор, академичната общност и гражданското общество. Оперативна цел 6: Нормативна и институционална съгласуваност Мерки (дейности): Актуализиране на нормативната рамка съобразно съвременните предизвикателства и изискванията на ЕС; Усъвършенстване на институционалната рамка за управление на киберсигурността; Гарантиране, че националната система е устойчива, адаптивна и напълно съгласувана с общоевропейските политики. Стратегическа цел: Координирана система за ситуационна осведоменост Укрепяване на националната ситуационна осведоменост изисква целенасочени технологични и организационни подобрения, чрез модернизиране на системите за събиране, анализ и обмен на информация, както и въвеждане на устойчиви механизми за регулярна и мащабируема оценка на рисковете и заплахите във всички ключови сектори. Създаването на цялостна и актуална картина на киберсредата в реално време ще позволи на България да повиши устойчивостта на критичните услуги и инфраструктури, като гарантира проактивна и добре координирана защита срещу постоянно еволюиращите киберзаплахи. Оперативна цел 7: Модернизиране на системите за събиране и анализ на информация Мерки (дейности): Въвеждане на съвременни технологични инструменти за мониторинг и анализ в реално време; Изграждане на централизирани капацитети за обединяване на данни от държавни, частни и международни източници. Оперативна цел 8: Регулярна и мащабируема оценка на рисковете Мерки (дейности): Разработване на механизми за системна оценка на рисковете и заплахите във всички ключови сектори; Осигуряване на капацитет за динамична адаптация към нововъзникващи заплахи. Оперативна цел 9: Формиране на цялостна и актуална картина на киберсредата Мерки (дейности): Създаване на национален капацитет за ситуационна осведоменост, който предоставя реалновременна картина на заплахите; Осигуряване на условия за проактивна и добре координирана защита на критичните услуги и инфраструктури. Стратегическа цел: Укрепване на капацитета на секторните органи и CSIRT екипи България ще надгради капацитета на секторните органи и CSIRT екипи, като укрепи техните технически и организационни способности и засили координацията между тях. Паралелно с това ще бъдат развити компетенциите на специалисти и граждани чрез интегриране на киберсигурността в образованието, провеждане на системни обучения и стимулиране на научни изследвания и иновации. Така ще се изгради устойчива национална киберкултура и ще се гарантира дългосрочна защита на критичните услуги и инфраструктури. Оперативна цел 10: Институционален и технически капацитет Мерки (дейности): Усъвършенстване на техническите и организационните способности на секторните органи и CSIRT екипи; Развитие на механизми за съвместни действия и ефективна координация между секторите; Осигуряване на устойчиви ресурси и инструменти за бързо реагиране на инциденти; Реализиране на Национална програма „Цифрова и иновативна общинска администрация“. Оперативна цел 11: Компетенции на специалистите Мерки (дейности): Интегриране на киберсигурността в образователните програми на всички нива; Организиране на системни обучения, сертификационни програми и програми за преквалификация; Подкрепа за развитието на експертиза в публичния сектор, бизнеса и академичната среда. Оперативна цел 12: Киберкултура и иновации Мерки (дейности): Насърчаване на националната научноизследователска и иновационна екосистема в областта на киберсигурността; Провеждане на инициативи за изграждане на устойчива национална киберкултура; Подобряване на обществената осведоменост и насърчаване на отговорното поведение онлайн. Стратегическа цел: Изграждане на цифрово доверие между държавата, частния сектор и обществото Националната устойчивост в дигиталната среда зависи от доверието и увереността на гражданите в сигурността на предоставяните услуги и в способността на институциите да защитават обществения интерес. Постигането на това доверие е резултат от съвместни усилия на държавата, бизнеса и обществото. За целта е необходимо въвеждането на ефективни механизми за проактивен обмен на информация, които да гарантират прозрачност и навременна комуникация. Стъпаловидният модел за обмен на данни, интегриран в националната система за ситуационна осведоменост, ще подпомогне изграждането на доверие чрез целенасочени кампании за повишаване на осведомеността, популяризиране на добри практики и укрепване на културата на киберсигурност сред всички участници. Оперативна цел 13: Прозрачност и навременна комуникация Мерки (дейности): Въвеждане на ефективни механизми за проактивен обмен на информация между институциите, бизнеса и обществото; Осигуряване на навременна и достъпна комуникация при киберзаплахи и инциденти; Утвърждаване на стандарти за прозрачност и отчетност. Оперативна цел 14: Повишаване на обществената осведоменост Мерки (дейности): Провеждане на национални кампании за киберосведоменост; Популяризиране на добри практики и успешни модели за сигурно дигитално поведение; Включване на неправителствени организации и медии в процеса на информираност. Оперативна цел 15: Укрепване на културата на киберсигурност Мерки (дейности): Развитие на програми за изграждане на киберкултура сред гражданите и бизнеса; Насърчаване на съвместни инициативи между публичния и частния сектор; Интегриране на модела за стъпаловиден обмен на данни като инструмент за доверие и взаимодействие. V. ФИНАНСИРАНЕ За да се гарантира успешното прилагане на Националната стратегия за цифрова трансформация, е необходимо да се осигури финансиране от различни източници, което да комбинира публични и частни ресурси. Подобен подход не само гарантира устойчивост, но и позволява гъвкавост при реализацията на различни приоритети. Финансирането на мерките ще се осъществява от различни източници в зависимост от отговорните институции за изпълнение на съответните мерки в плана за действие. Средствата ще се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджетите на отговорните институции за изпълнение на стратегията, чрез допълнително целево финансиране от държавния бюджет, чрез бюджетите на неправителствените организации, отговорни за изпълнение на мерки и/или чрез национални програми. Други национални източници са • Българска банка за развитие – чрез кредитни и гаранционни инструменти може да подкрепя МСП в процеса на цифровизация • Публично-частни партньорства – особено подходящи за инфраструктурни проекти – центрове за данни, 5G, IoT мрежи Ефективното изпълнение на стратегията не следва да се опира само на държавния бюджет – необходимо е да се комбинират европейски фондове, национални средства, оперативни програми, както и частни инвестиции и партньорства. По този начин се гарантира едновременно устойчивост, предвидимост и гъвкавост на инвестициите. 1. Европейски програми и механизми Програма „Цифрова Европа“ (DEP)- Фокус върху ключови приоритети: свръхмощни изчисления, изкуствен интелект, киберсигурност, цифрови умения и внедряване на цифрови иновационни хъбове. Подходяща за проекти на администрацията, бизнеса и научната общност Програма „Хоризонт Европа“ - Основният инструмент за финансиране на изследвания и иновации в ЕС. Подкрепя съвместни научни проекти, пилотни иновации, експериментални технологии и трансфер на знания в цифровата сфера Механизъм за възстановяване и устойчивост (НПВУ – българският план) - България вече залага значителни инвестиции в цифровизацията на публичния сектор, киберсигурност, облачни технологии, електронна идентификация и стимули за цифровизация на МСП Механизъм за свързване на Европа (CEF Digital) - Подпомага изграждането на свързаност, високоскоростни мрежи, облачни инфраструктури и трансгранични услуги 2. Оперативни програми (2021–2027) Програма „Образование“ – подобряване на качеството на образованието, приобщаващо обучение, цифровизация в училища и университети, квалификация на учители Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (НИИДИТ) – подкрепа за научни изследвания, иновации, стартиращи предприятия и цифрова трансформация на икономиката Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) – заетост, социално включване, образование и обучение през целия живот, подкрепа за уязвими групи Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) – подкрепа за МСП и големи предприятия: иновации, зелена и дигитална трансформация, енергийна ефективност Програма „Развитие на регионите“ – интегрирано развитие на градове и региони, градска мобилност, социална инфраструктура, енергийна ефективност Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. – подкрепа за земеделие, модернизация на стопанства, дигитализация на сектора, услуги и инфраструктура в селата 3. Частни инвестиции Венчър капитал и рискови фондове – стимулиране на стартъпи и scale-up компании в сектори като финтех, здравни технологии, AI, киберсигурност Корпоративни инвестиции – от големи компании в индустриалната цифровизация и модернизация Съвместни проекти с международни корпорации – трансфер на технологии и ноу-хау VI. НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОНТРОЛ И ОТЧИТАНЕ Успешното прилагане на Стратегията за цифрова трансформация изисква не само ясни цели и добре планирани мерки, но и ефективна система за наблюдение, контрол и отчитане. Именно тези механизми гарантират, че предвидените действия се изпълняват навреме, с необходимото качество и в синхрон с националните и европейските политики. Наблюдението се организира чрез редовно събиране и анализ на данни за напредъка по изпълнението на мерките. Участници в процеса на наблюдение са: Министерство на електронното управление (координиращ орган). Ресорни министерства и институции (образование, икономика, транспорт, здравеопазване, правосъдие и т.н.). Управляващи органи на оперативните програми. Инструменти за наблюдение са: определените в пътната карта индикатори – напр. брой предприятия, използващи облачни услуги, процент от населението с основни и напреднали цифрови умения, процент граждани с достъп до електронните публични услуги или покритие с гигабитови мрежи. Тези индикатори са съобразени както с националните приоритети, така и с целите на Европейската програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.; национални статистически данни и административни регистри; информационни системи за мониторинг на оперативните програми. Събирането на информацията се извършва от ресорните министерства и институции, а обобщените данни се предават на координиращия орган – Министерство на електронното управление. Контролът върху изпълнението има двустранна роля. От една страна, чрез него се следи за законосъобразност и ефективност на разходваните средства, включително тези от европейските фондове (оперативни програми и Националния план за възстановяване и устойчивост). От друга страна, контролът гарантира качеството на реализацията – например дали въведените цифрови услуги са достъпни за гражданите и бизнеса, дали обученията за повишаване на цифровите умения достигат до целевите групи, и дали мерките за киберсигурност отговарят на европейските стандарти. Министърът на електронно управление има преки контролни правомощия във връзка с утвърждаване на проектните предложения и дейности на административните органи за ИКТ и е-управлние (чл. 7в, ал. 2, т. 10 от Закона за електронното управление), съгласуване по целесъобразност на разходите на административните органи за ИКТ и е-управление (чл. 7г от Закона за електронното управление), както и удостоверяване на съответствието на техническите спецификации за информационни системи и е-услуги с изискванията на чл. 58а от Закона за електронното управление (чл. 58б от Закона). Важна роля в процеса на наблюдение и контрол имат и оперативните програми за периода 2021–2027 г., които финансират значителна част от мерките за цифровизация. Така например Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ осигурява подкрепа за иновации и технологично обновление, Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ подпомага цифровизацията на МСП, а Програмата „Образование“ и Програмата „Развитие на човешките ресурси“ допринасят за развитието на цифровии умения. За всяка от тези програми е изграден отделен механизъм за мониторинг и отчетност, които ще бъдат използвани също за наблюдение на напредъка по Стратегията. Особено важно значение има отчитането на резултатите, което дава прозрачност пред обществото и пред партньорите от ЕС. В този процес се изготвят периодични доклади – годишни доклади на ЕК и национален междинен през 2028 г., които съдържат оценка на постигнатото, анализ на трудностите и препоръки за подобрение. Отчетите се публикуват публично и се обсъждат в рамките на Съвета по цифровото десетилетие (СЦД) към МС, постоянната работна група към СЦД, Консултативния съвет на ИКТ общността и форуми с участието на държавни институции, бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор. По този начин се осигурява и обратна връзка, която е ключова за актуализиране на стратегическите приоритети и мерките при необходимост. Участници в процеса по отчитане са: Министерството на електронното управление (централен координатор). Съветът по цифровото десетилетие към Министерския съвет. Европейската комисия (при изготвяне на годишните доклади). Гражданите, бизнесът и НПО (чрез публично достъпни отчети). В дългосрочен план отчитането не се ограничава само до количествените показатели. Оценява се и качественият ефект – например дали цифровата трансформация е довела до по-висока конкурентоспособност на българската икономика, до по-добри публични услуги за гражданите и до по-устойчиво развитие на регионите. Така наблюдението и контролът не се свеждат до формална отчетност, а се превръщат в инструмент за активно управление на стратегическите процеси. В заключение, системата за наблюдение, контрол и отчитане е неразделна част от Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г. Тя осигурява прозрачност, гарантира ефективност и създава възможност за навременни корекции, така че цифровата трансформация да се реализира успешно и да отговори на очакванията на обществото и европейските партньори. VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Националната стратегия за цифрова трансформация на България 2026–2030 поставя основите на едно дългосрочно развитие, в което цифровизацията се превръща в ключов инструмент за модернизация на икономиката, подобряване на качеството на живот и укрепване на конкурентоспособността на страната в рамките на Европейския съюз. Тя е насочена към ускорено внедряване на иновации, изграждане на високотехнологична инфраструктура и развитие на човешкия капитал, като по този начин България ще може да се позиционира като активен участник в Европейското цифрово десетилетие до 2030 г. Цифровата трансформация засяга едновременно няколко взаимносвързани измерения: Цифрова инфраструктура, където стратегията поставя акцент върху сигурните, издръжливи, ефективни и устойчиви цифрови инфраструктури. Икономика и бизнес, където акцентът пада върху автоматизацията, внедряването на изкуствен интелект, облачни технологии и големи данни в предприятията, подкрепата за МСП и стартиращи компании, както и създаването на благоприятна среда за иновации и инвестиции. Публичен сектор и електронни услуги, които трябва да осигуряват бърз, прозрачен и сигурен достъп за гражданите и бизнеса, намалявайки административната тежест и стимулирайки доверие в институциите. Цифрови умения и човешки капитал, където стратегията поставя акцент върху образованието, обучението през целия живот и подготовката на специалисти, способни да отговорят на потребностите на пазара на труда. Сектор „Данни“ и киберсигурност, където се залага на изграждането на надеждна инфраструктура за споделяне и защита на данните, стимулиране на иновациите, както и повишаване на устойчивостта срещу киберзаплахи. Успехът на стратегията зависи от ефективната координация между различните институции, бизнеса, академичната общност и гражданското общество. Ангажираността и активното участие на всички заинтересовани страни в етапите на съставяне, изпълнение, мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите и оперативните цели е от ключово значение за постигане на ефективност, ефикасност, въздействие и устойчивост на правителствената политика. Проектът на настоящата Стратегия се приема с решение на Министерски съвет като израз на приоритетите на правителството за стратегическото развитие на страната. Въпреки трудностите, пред които са изправени както публичният, така и частният сектор, направените инвестиции и усилия ще бъдат оправдани чрез постигането на очакваните макро-ефекти от изпълнението на стратегията: по-конкурентна и иновативна икономика; ускорено развитие на стартиращи и високотехнологични предприятия; подобрена свързаност и интеграция в европейските и глобалните цифрови пазари; ефективна и прозрачна публична администрация, която предлага качествени цифрови услуги; граждани с висока степен на цифрова култура и умения; устойчива национална екосистема за киберсигурност и защита на критичната инфраструктура. В същото време предизвикателствата, като недостига на квалифицирани кадри, необходимостта от по-висока степен на цифрова зрялост в предприятията, фрагментираността на усилията между институциите и бързо развиващата се технологична среда, изискват постоянен мониторинг, адаптивност и гъвкавост на политиките. Цифровата трансформация не е еднократен проект, а продължителен процес, който трябва да бъде управляван системно и стратегически. С реализацията на тази Стратегия България има възможност да се утвърди като държава с модерна цифрова икономика и динамично общество, в което технологиите служат на хората, стимулират растежа и укрепват устойчивостта. VIII. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ Доклад за състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г. за България и приложенията към него (https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/state-digital-decade-2025-report). Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (https://digital-decade-desi.digital-strategy.ec.europa.eu/datasets/desi/charts/). Бенчмарк за електронно управление 2025 (https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/digital-decade-2025-egovernment-benchmark-2025). Проучване на ООН за електронното управление 2024 (https://publicadministration.un.org/egovkb/en-us/). Индекс за готовност на мрежата 2024 (https://networkreadinessindex.org/). Индекс за зрялост на отворените данни 2024 (https://data.europa.eu/en/publications/open-data-maturity/2024). Индекс за зрялост на изкуствения интелект AT Kearney Global Services Location Index 2023 (https://www.kearney.com/service/digital-analytics/gsli/2023-full-report). Национален статистически институт (https://www.nsi.bg/statistical-data/258) Национална програма за развитие: „БЪЛГАРИЯ 2030“ (https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1330). Актуализиран Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“ и приложенията към него: Анализ на състоянието на цифровата трансформация и Национална пътна карта за цифрова трансформация до 2030 г. (https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-national-strategic-documents/national.strategic.document.digital.transformation). Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г. и Пътна карта за нейното изпълнение за периода 2019-2023 г. (https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/strategic-documents). Национален план за възстановяване и устойчивост (https://nextgeneration.bg/14). Актуализиран национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“, приета с Решение № 555 на Министерския съвет от 6 август 2020 г. (https://www.mtc.government.bg/bg/category/46/prieti-sa-aktualiziran-plan-za-shirokolentova-infrastruktura-svrzana-blgariya-i-aktualizirana-politika-v-oblastta-na-elektronnite-sobscheniya). Доклад за състоянието на администрацията, 2024 г. - https://iisda.government.bg/annual_report/664. Отчет за състоянието и годишен план за развитие и обновяване на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност за 2024 г. - https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/ministry/ministry-report/ministry-report_filelist/20250428-reportir. Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система (до 2030 г.) - https://www.mh.government.bg/bg/politiki/strategii-i-kontseptsii/strategii. Годишен отчет за дейността на НАП за 2024 г. - https://nra.bg/wps/portal/nra/za-nap/osnovni-dokumenti/Godishni-otcheti-za-deynostta-na-NAP. Доклад за България за 2024 г., придружаващ Препоръка на Съвета относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България - https://www.minfin.bg/upload/60144/Country+report+Bulgaria+2024.pdf. ПРИЛОЖЕНИЕ: Анализ на състоянието на цифровата трансформация в Република България към 30.06.2025 г.

АНАЛИТИЧЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 30.06.2025 Г. СЪДЪРЖАНИЕ Резюме 6 I. Оценка на социално-икономически фактори, свързани с търсенето и предлагането на цифрови услуги 8 II. Настоящо положение на цифровизацията в Република България 12 2.1. Цифрова инфраструктура 15 2.2. Публичен сектор 19 2.3. Бизнес, основан на данни и цифрови технологии за повишаване на качеството на живот 30 2.4. Човешки ресурси. Цифрови умения и цифрово гражданско общество 36 2.5. Киберсигурност 44 2.6. Споделяне и повторна употреба на данни 47 III. Причините, които предизвикват проблемите 49 IV. Насоки на бъдещото развитие, възможни решения, ресурси – интегрирано развитие на елементите на екосистемата за цифрова трансформация 53 V. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) 59 Източници на информация 70 Съдържание на таблиците и графиките Таблица 1 Резултатите на страната по ключовите показатели за ефективност 15 Таблица 2 Показатели по отношение на цифровата инфраструктура 17 Таблица 3 Покритие на периферните възли 18 Таблица 4 Показатели по отношение на бизнес 30 Таблица 5 Показатели по отношение на цифрови умения в България 37 Таблица 6 Лица, притежаващи основни и над основни цифрови умения, разделени по пол, образование и възраст 38 Графика 1 Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет по местоживеене 41 Използвани съкращения АД Акт за данните АИС Автоматизирана информационна система АВ Агенция по вписванията АУАН Акт за установяване на административно нарушение АУД Акт за управление на данните ДХЧО Държавен хибриден частен облак ДЧ Държавите-членки на ЕК ЕАУ Електронни административни услуги ЕЕСМ Единна електронна съобщителна мрежа ЕК Европейска комисия ЕПИР Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на Република България ЕПЦС Европейски портфейл за цифрова самоличност ЕРИКС Екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност ЕС Европейски съюз ЕУ Електронна/-и услуга/-и Е-управление Електронно управление ЗАНН Закон за административните нарушения и наказания ЗЕИ Закон за електронната идентификация ЗЕУ Закон за електронното управление ЗИД Закон за изменение и допълнение ЗКС Закон за киберсигурност ИИ Изкуствен интелект ИТ Информационни технологии ИИСДА Интегрирана информационна система на държавната администрация ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИР Информационни ресурси ИСЦИПР Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри КЕП Квалифициран електронен подпис КПЕ Ключов/-и показател/-и за ефективност МЕУ Министерство на електронното управление МИС Мрежова и информационна сигурност МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НАП Национална агенция за приходите НЗИС Национална здравна информационна система НЗОК Национална здравно-осигурителна каса НКЦ Национален координационен център НМИМИС Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност НОИ Национален осигурителен институт НОИИСРЕАУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги НПВУ Национален план за възстановяване и устойчивост НСИ Национален статистически институт ООН Организация на обединените нации ОРЗД Общ регламент за защита на данните ПЕУ Портал на електронното управление ПИК Персонални идентификационни кодове РМС Решение на Министерския съвет СЕОС Среда за електронен обмен на съобщения СЕРИКС Секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към тях СОСП Съобщителен обект със специално предназначение ССЕВ Система за сигурно електронно връчване ТСПЕ/OOTS Техническа система, основана на принципа на еднократност/The Once Only Technical System ЦВПОС Централен виртуален ПОС терминал API Application programming interface Приложен програмен интерфейс CERT Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност CESOP Central Electronic System of Payment information Централна електронна система с информация за плащанията (данни от доставчици на платежни услуги за трансгранични плащания) DESI Digital Economy and Society Index Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото EDIH European Digital Innovation Hub Европейски цифров иновационен хъб EGDI E-Government Development Index Индекс на развитие на електронното управление ENISA Агенция на Европейския съюз за киберсигурност EPI E-Participation Index Индек за електронно участие FTTP Fibre to the Premises Оптично влакно до помещенията GTCI Global Talent Competitiveness Index Глобален индекс на конкурентоспособността на талантите HCI Human Capital Index Индекс „Човешки капитал“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) IGF Internet Governance Forum Форум за управление на Интернет INSAIT Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии LOSI Local Online Services Index Индекс за електронните услуги на местно ниво NCCs Network Мрежа от национални координационни центрове NRI Network Readiness Index Индекс за готовност на мрежата OSI Online Services Index Индекс „Електронни услуги“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) SSO Single sign on Достъп с еднократна идентификация TII Telecommunications Infrastructure Index Индекс „Телекомуникационна инфраструктура“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) VHCN Very High Capacity Network Мрежа с много голям капацитет Резюме „76% от българските граждани оценяват, че цифровизацията на публични и частни услуги на ежедневна база улеснява техния живот“. Цифровите технологии и процесът на цифрова трансформация се превръщат трайно в неизменна и устойчива основа на социално-икономическия и обществения живот, опазването на околната среда и постигането на климатична неутралност. Те предопределят устойчивия икономически растеж, конкурентоспособността и стабилната макроикономическа среда, и съответно имат ключово значение за социалното развитие, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. В периода на световната пандемия от коронавирус Република България направи осезаем завой по пътя на цифрова трансформация и поставянето на гражданина в центъра на всички процеси в цифровата среда и публични услуги. Отчитайки предизвикателствата на международната геополитическа и икономическа среда, страната следва да ускори процесите по цифровизация, особено в публиния сектор, които са в основата на развитието на обществото и подобряването на качеството на живот на отделния гражданин. Цифровизацията следва да се разбира, като един от фундаментите на правенето и изпълнението на политиките на държавно управление с цел тяхното поставяне на по-високо равнище, в унисон с европейските и световни тенденции, както и за постигане на устойчивост при посрещане и справяне с предизвикателствата на непрекъснато променящата се среда. Цифровата трансформация, като стратегически и хоризонтален процес, е заложена в Националната програма за развитие „България 2030“ (НПР България 2030), която представлява рамков стратегически документ от най-високо ниво в йерархията на националните програмни документи. В него е определена визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. В документа детайлно са описани областите на въздействие, които подлежат на целенасочени интервенции до 2030 г., съпътствани от индикатори за резултат, индикативен финансов ресурс и източници на финансиране. Цифровизацията и изпълнението на различни мерки и интервенции за нейното постигане са предвидени във всичките 13 приоритета, а целенасочени такива за публична цифрова инфраструктура, свързаност и електронно управление са отделени в приоритети 8 „Цифрова свързаност“ и 10 „Институционална рамка“. Постигането на по-високи нива на цифрово развитие ще допринесе за изпълнението на: основна цел 1 от НПР България 2030, свързана с технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и наваксване на изоставането в цифровизацията ѝ; приоритет 8 „Цифрова свързаност“, като елемент от модерна и сигурна цифрова инфраструктура, изграждането на която е основен фокус на политиката до 2030 г., като основа за предлагане на повече услуги чрез цифрово управление и сътрудничество, електронни консултации и електронно взимане на решения; приоритет 3 „Интелигентна индустрия“, целта на който е стимулиране на процеса на цифровизация на реалната икономика, както и на: приоритет 1 „Образование и умения“ чрез повишаване квалификацията в частния и публичния сектор. В Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., която изразява политическата визия и воля за развитие на страната през периода, цифровата трансформация на публичния сектор е изведена хоризонтално като стратегическа цел за постигане, която ще осигури намаляването на административната тежест, повишаване на оперативната ефективност, ускорено предоставяне на цифрови услуги и подобряване на киберсигурността. Приоритетът „Електронно управление“ предвижда внедряване на интегрирани информационни системи, цифровизация на административните процеси и изграждане на цифрова инфраструктура в публичния сектор. Същевременно, цифровата трансформация, като ангажираща реформа по изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), е приоритетно залегнала в политиките за регионално развитие, правосъдие, транспорт, финанси, здравеопазване, земеделие, иновации и растеж, енергетика, младежта и спорта. Това затвърждава основополагаща роля на цифровия преход за създаване на добра и устойчива бизнес среда, успешно позициониране на страната в международен план и на световните пазари, постигане на ефективен социален диалог и териториално социално-икономическо развитие. За постигане на общностните цели на цифровото десетилетие, заложени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., се изготви Национална пътна карта за цифрова трансформация, като същата е приложение към актуализирания стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 20242030 г.“, приет през април 2024 г. Документът отразява стратегическата визия на страната ни за цифровата трансформация, определя националните цифрови цели в съответствие с европейските и очертава националните прогнозни траектории за проследяване на напредъка по цифрова трансформация на България за периода до 2030 година. Траекториите се основават на основните планирани, приети и прилагани политики, мерки и действия, срокове, необходимо финансиране и източници на финансиране, които допринасят за постигането на общите европейски и на националните цифровите цели. Настоящият аналитичен доклад описва текущото състояние на цифровата трансформация в Република България към 30.06.2025 г. и предпоставките за нейното случване, като оценява напредъка, предизвикателствата и потенциални възможности в ключови направления, в съответствие с европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., стратегическите приоритети и цели на страната и цифровите принципи и права, установени с европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие. Разгледани са значимите фактори (политически, икономически, социални, технологични, правни), които се отразяват върху развитието на цифровата среда. Aнализът е изготвен в рамките на работна група, създадена със Заповед №МЕУ-7472/22.05.2025 г. за изготвяне на анализ на състоянието на цифровата трансформация в Република България към 30.06.2025 г. и се основава на национални, европейски и други международни стратегически документи и доклади за развитието на електронното управление и цифровата трансформация, на данни от Националния статистически институт (НСИ) и Евростат и на информация, събрана чрез проучване на официални международни и национални портали и електронни страници. Докладът завършва със систематизиран преглед на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за осъществяването на цифровата трансформация в Република България. Оценка на социално-икономически фактори, свързани с търсенето и предлагането на цифрови услуги Цифровата трансформация (цифровизация, цифров преход) представялва процес, който е в основата на развитието и радикалната промяна на държавите политики и тяхното управление и осъществяване; на публичния и частния сектор и бизнес процесите, които се реализират в тях; на социално-икономическия живот и повишаването на неговото качество за гражданите. Този процес обхваща три стълба: електронно управление, информационни технологии и информационно общество. Електронното управление е реализиране от административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по–високо ниво на ефективност на управлението. Електронното управление е основната платформа за цифрова трансформация на публичните институции, за повишаване на качеството на административните услуги, за преминаването към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичния сектор и за достъп по електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции. Оценката на средата, в която се развива електронното управление, показва, че България е поставила стабилни основи за изграждането на компонентите на своята цифрова екосистема и през годините е реализирала съществени стъпки в развитието им (покритие на страната с високоскоростен интернет, включително чрез мобилни мрежи (добре развит телекомуникационен сектор) и осигуряване на лесен достъп до него; предоставяне на услуги по електронен път от най-високо ниво, включително електронно плащане; междурегистров обмен на данни в публичния сектор; нотифицирана на европейско ниво обща схема за електронна идентификация, електронно здравно досие; електронно данъчно и осигурително обслужване на бизнеса; електронен междуведомствен документооборот в администрацията; надеждна и сигурна киберзащита; и други). Политически фактори През последните пет години България преминава през силно динамичен политически живот. Въпреки честата смяна на правителства, включително шест служебни от общо девет, процесите по развитие на електронното управление, като основа на цифровата трансформация остават приоритетни за всички управления, запазват своя ход и макар и бавно, но устойчиво реализират напредък по определени цели и показатели на национално, европейско и международно ниво. Нестабилната политическа среда оказва най-съществено влияние върху финансирането на мерки и инвестиции за развитие на цифровата екосистема на страната и изграждането и поддържането на експертния капацитет за успешното реализиране на цифровата трансформация. За осъществяване на цялостна координация, сътрудничество и консултация при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика в областта на цифровата трансформация в Република България, с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 38 от 29 март 2022 г. е създаден Съвет за електронно управление, преименуван с ПМС № 60 от 19 април 2023 г. на Съвет по цифровото десетилетие, чийто председател е министърът на електронното управление. Основната му цел е да гарантира ефективното и качествено участие на България в разработването, изпълнението и отчитането на мерките и дейностите, свързани с Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година. Устойчивото развитие на цифровизацията в България изисква активност, ангажираност, последователност и координация в действията и отговорностите на всички заинтересовани страни. Икономически фактори Съгласно доклада на Световна банка „Електронното управление в България: пътят, изминат до 2020 г. и развитие в бъдещето“ през последните две десетилетия България измина дълъг път към изграждането на модерно електронно управление, което използва успешно възможностите на цифровите технологии за подобряване на ефективността на вътрешните си функции и за предоставяне на по-качествени услуги за гражданите и за бизнеса. Въпреки това, инвестициите, които страната прави в електронно управление, поставяйки основите за цифровизация на публичния сектор, са много по-ниски в сравнение с разходите, които другите държави членки от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) правят в тази област и съответно тя не успява да достигне равнищата на цифровизация в по-напредналите икономики. Общите разходи по политика „електронно управление“, които страната прави на годишна база за 2024 г. и които са предвидени да направи за 2025 г. са около 1% от всички държавни разходи. Съгласно Доклада за състоянието на Цифровото десетилетие през 2025 г. за България България следва да разпределя 23% от общия бюджет по НПВУ за цифрови технологии и цифровизация. Също така, в рамките на политиката за сближаване могат да бъдат инвестирани 1,3 милиарда евро, представляващи 12% от общото финансиране за страната по линия на политиката на сближаване, за постигане на напредък в цифровата трансформация на България. На практика, страната използва преобладаващо външно финансиране за постигане на заложените цели в областта на цифровизацията. В Доклада за България в рамките на Европейския семестър за 2024 г. цифровите технологии са определени като един от ключовите инструменти за справяне с настоящите структурни предизвикателства, преодоляване на стратегическите зависимости, подобряване на киберсигурността, нарастване на добавената стойност и увеличаване на икономическата ефективност. На национално ниво, обаче, се отчита забавяне на процесите на дигитализация в предприятията, основна част от които все още не са постигнали равнището на Индустрия 4.0. Съгласно данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г., 96,4%, от предприятията имат достъп до Интернет, но едва 15,1% използват възможностите на онлайн продажбите. Силно ограничен е и обменът на данни в и между предприятията, като за 2023 г. при 96,3% с достъп до интернет, едва 10,5% ползват софтуер за управление на връзките с клиентите си и само 17,5% използват платени компютърни услуги в облак. Въпреки отчетенето съществено нарастване за 2024 г. спрямо 2023 г. в броя на предприятията, които използват технологии с изкуствен интелект (ИИ), техният дял от всички предприятия остава изключително нисък – съответно 6,5% и 3,6%. Социални фактори Изпълнението на целите за намаляване на бедността и социалното изключване е тясно свързано с икономическото развитие, динамиката на протичащите социално-икономически процеси в страната и активното участие на гражданите, биснеса и неправителствения сектор в новопротичащите цифрови процеси. България е сред държавите, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за ЕС. Освен липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда, другият основен фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е базисната и функционална грамотност на населението. Съгласно Програмата за международна оценка на ученици PISA на ОИРС, която се провежда на всеки три години, за 2023 г. България се нарежда на последно място в ЕС по функционална грамотност на своите ученици. Успешната цифрова трансформация е в пряко пропорционална зависимост от нивото на образование и грамотност на населението. Подходът на България към цифрово приобщаване е обещаващ предвид целенасочени инвестиции в образование, цифрова инфраструктура и подобрения в цифровизацията на публичните услуги както за бизнеса, така и за гражданите. Въпреки текущите и добре насочени мерки, страната напредва бавно и все още е изправена пред множество образователни предизвикателства, включващи развитие и изграждане на цифрови умения, преодоляване на цифровото изключване и липсата на достатъчен капацитет за научни изследвания в областта. Технологични фактори Оперативната съвместимост между информационните системи, регистри, софтуерни платформи и продукти представлява най-често прилаганият критерий за разработването и ефективното функциониране на различните цифрови решения. Това е способността на информационните системи да обработват, съхраняват и обменят електронни документи и данни помежду си, използвайки единни технологични стандарти и процеси. Тя е предпоставката за реализацията и на трансграничните електронни услуги. Поради това, конкретните цели за цифрова трансформация ще бъдат постигнати, ако приоритетно се предприемат действия по проектирането, интегрирането и стриктното прилагане на мерките за оперативна съвместимост. Все още са налице области от публичния сектор, в които липсват инициативи за оперативна съвместимост, като например секторът на здравеопазването. Министерство на електронното управление приключи проект за създаване на Национална рамка за оперативна съвместимост (НРОС), която е в съответствие с Европейската рамка за оперативна съвместимост. Към НРОС е разработена Референтната архитектура за оперативна съвместимост (РАОС), съответстваща на Европейската референтна архитектура EIRA версия 5.0. РАОС съдържа четири измерения на оперативната съвместимост: правна, организационна, семантична и техническа, и дава общ понятиен апарат, така че да се постигне общо разбиране какво е необходимо да се реализира във всички области от публичния сектор, за да се осигури повсеместна оперативна съвместимост. Оперативната съвместимост на данните, въвеждането на стандарти, процедури и общи решения, както и цифровизацията и интеграцията на ключови регистри, като основен носител на данни в публичния сектор в България към момента, са в основата на цифровото взаимодействие в публичния сектор между гражданите, бизнеса, научните и академичните среди, неправителствения сектор и администрацията. Въпреки осезаемия положителен ефект и напредъка от всички реализирани във времето инициативи в областта на електронното управление, цифровизацията във всички сфери на живота, особено в публичния сектор, както в европейски, така и в световен мащаб, продължава да изпреварва нивото и тенденциите на развитие в България. В глобален план съществено напредва разпространената парадигма за цифровото общество, в което функционират управлението и икономиката, базирани на данните. България постига слабозадоволителни резултати по отношеие на създаването и използването на нови технологии облачни технологии, технологии за анализ на данни и технологии за изкуствен интелект. Страната изостава значително от средните стойности за ЕС и в трите области. Нормативна рамка Динамиката на средата и развитието на процесите на цифрова трансформация определят активната работа по създаване, допълнение и изменение на законодателството, касаещо електронното управление и цифровите процеси. Само Законът за електронното управление (ЗЕУ) е изменян и допълван шест пъти през последните пет години. С последните си промени той урежда изисквания към структурата и функционалностите на електронните регистри на административните органи, одита на системата за сигурно електронно връчване, реда за заявяване и използване на регистър чрез системата за централизирано изграждане на регистри, стандартите и реда за използване на споделените ресурси на електронното управление. От друга страна, честите промени в политическия живот водят до забавяне в прилагането и транспонирането на множество законодателни актове на европейско ниво (например Акт за управление на данните, Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2)). Редица основополагащи процеси за реалното случване на цифровата трансформация зависят от регулациите на по-високо, европейско ниво и следва да бъдат съобразени с прилагането на законодателството във всички държави членки. Пример за това е обменът на информация, която съдържа лични данни, и който следва да се подчинява на принципите, залегнали в Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент за защита на данните, ОРЗД). В немалко случаи ОРЗД поражда допълнителна административна тежест, която гражданите понасят, като цена за сигурността на техните лични данни. Същевременно, някои национални нормативни актове, например в областта на здравеопазването (Закон за здравето), съдържат специални разпоредби във връзка със защита на личните данни на гражданите, но липсват регламентации по отношение на възможностите гражданите сами да управляват своите данни. С оглед на горепосоченото, друг пример за обща регулация на европейско ниво е използването на сигурни средства за електронна идентификация и автентикация, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Регламентът урежда условията, при които признати средства за електронна идентификация могат да се използват от гражданите за онлайн достъп до публични услуги в различните държави членки. Разнопосочните практики на изпълнение на изискванията на Регламента в различните държави членки, включително от гледна точка на времевото внедряване на националните схеми за идентификация, възпрепятстват пълноценното реализиране и ползване на трансграничните цифрови услуги. В световен план данните вече се определят като ключов капитал за обществата. Наличието на все повече цифрови данни и подобряването на начина, по който те се събират, налагат на европейско ниво създаването на специфична нормативна рамка, която от своя страна следва с бързи темпове да се адаптира и приложи на национално ниво. Например Регламент (ЕС) № 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) № 2018/1724 (Акт за управление на данните) и Регламент (ЕС) № 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за данните) имат пряко (непосредствено) действие във всички държави членки на ЕС, от деня на влизането си в сила. Въпреки това непосредствено действие, държавите членки имат задължението да осигурят и гарантират прилагането им в тяхната цялост. И в двата регламента на държавите членки са предоставени възможности за избор на най-подходящите мерки за съответната национална правна и институционална система. Настоящо положение на цифровизацията в Република България В доклада на Организацията на обединените нации (ООН) от проучване на електронното управление през 2024 г. България е включена в групата на страните с много висок индекс на развитие на електронното управление (EGDI) и заема 55-то място от общо 193-те държави, членки на ООН. Индексът е утвърден на глобално ниво като количествен съставен показател за ефективност и съпоставимост, способен да определя нива и съставя класации за цифровото развитие във всички държави членки, както и да оценява тенденциите в областта. На национално ниво EGDI изследва три компонента, като общата им крайна оценка за България се покачва спрямо 2022 г. с 4,9% до 0,8145. Страната отбелязва значителен напредък за две години с близо 15% по компонента „Телекомуникационна инфраструктура“, отчитайки използването на интернет, мобилни устройства и безжична мрежа, както и наличието на широколентов достъп. С 9% се покачва и оценката на страната по компонент „Електронни услуги“, където се отчитат ключовите показатели по отношение на електронното управление, а именно институционалната рамка за предоставяне на публичните услуги, самият процес по предоставянето им и съответните налични технологии за него. С малко над 8% е по-ниска оценката за България по компонента „Човешки капитал“ спрямо проучването от 2022 г. В сравнение с останалите два компонента, този е комплексен, включвайки наблюдения и оценка на по-широкоспектърни показатели, като свойствени за ЕУ са „грамотност в е-управление“ и „коефициент на възрастова грамотност“. В доклада на ООН, също така, се разглежда и Индексът за електронно участие, измерващ онлайн предоставянето на обществена информация, електронни консултации и електронно вземане на решения, основно чрез портали за електронно управление и други официални електронни страници на административните органи. Индексът следи и за равния електронен достъп на различните групи от обществото. Оценката за България по отношение на електронното участие спрямо 2022 г. се понижава с 9%, като тясно място се явяват процесите по електронни консултации и електронно вземане на решения. От 2024 г. в проучването на ООН за електронно управление се включва и нов индекс – Индекс за електронните услуги на местно ниво (LOSI). Той е въведен, за да се оценят възможностите за цифрово управление на градовете по целия свят. За 2024 г. е оценен най-населеният град във всяка от 193-те държави, членки на ООН. Град София e класиран в групата на градовете с много високи стойности на индекса, заедно с градове, като Торонто (Канада) и Доха (Катар) и изпреварва градове, като Амстердам (Кралство Нидерландия), Осло (Норвегия), Сидни (Австралия), Люксембург (Люксембург) и Тел Авив (Израел). Сравнителен анализ на резултатите от EGDI и LOSI показва, че националните портали продължават да се представят по-добре от градските портали и електронни страници. Съществуват значителни различия между двете категории по отношение на развитието им, което показва необходимостта от целенасочени усилия за подобряване на местното електронно управление, повишаване на цифровата грамотност в малките населени места и подкрепа за цифровата трансформация на местната общност. Въпреки, че в проучването на ООН за 2024 г. България слиза в класацията от 52-ро спрямо 2022 г. до 55-то място, то, по същество, оценката ѝ се покачва, което означава общо подобряване на националната екосистема за електронно управление и готовност на страната за същинска цифрова трансформация. Разликата в класиранията е по-скоро техническа, дължаща се на промяна в методологията за оценка на някои от изследваните показатели, както и на включването на нови такива. Съгласно един от водещите глобални индекси - Индекса за готовност на мрежата, който измерва приложението и въздействието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в икономиките по света – за 2024 г. България заема 55-то място от 133 оценени икономики. Най-добре страната се представя по отношение на нормативната рамка в областта на ИКТ (32-ро място), като дори е посочена за лидер по показателя за законодателство, свързано с електронната търговия. Също така, добре се представя и по показателите за базова грамотност на населението над 18 години (28-мо място), развитие на хранилища (34-то място), достъп до ИКТ (43-то място) и разработване на мобилни приложения (45-то място). България е поставена на средни позиции по показателите за електронни услуги на правителството (64-то място), използване на социалните мрежи (64-то място), ИКТ умения в образователната система (70-то място), изкуствен интелект (71-во място) и разходи за софтуер (76-то място). Според Индекса е необходимо предприемането на съществени мерки в областта на киберсигурността (83-то място) и употребата на ИКТ от бизнеса (88-мо място). Изследването „Бенчмарк за електронно управление” 2025 (eGovernment Benchmark 2025) предоставя цялостна оценка на цифровизацията на публичните услуги в Европа. Изследването проследява напредъка, постигнат от публични администрации в европейските страни в предоставянето на онлайн услуги за гражданите и бизнеса, и по-конкретно, напредъка към постигането на целта за цифровото десетилетие за предоставяне на всички ключови услуги от публичния сектор онлайн до 2030 година. Проследяват се два от ключовите показатели за ефективност (КПЕ) на политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.: предоставяне онлайн на ключови публични услуги за гражданите и предоставяне онлайн на ключови публични услуги за бизнеса/предприятията. Тазгодишното проучване се основава на актуализирана методика, в съответствие с настоящите приоритети на политиката. С адаптираната рамка се определя ежегодно оценяване на публичните услуги, свързани с всички 9 събития от живота, по три ключови измерения - предоставяне на онлайн услуги (online service delivery), знаци за оперативна съвместимост (interoperability signifiers) и удобни за ползване портали (user-friendly portals). Обхванатите събития от живота за гражданите са: преместване, транспорт, започване на процедура за искове с малък материален интерес, семейство, професионално развитие, образование, здравеопазване, а за бизнеса - започване на стопанска дейност и извършване на редовни стопански операции, които могат да бъдат осъществявани изцяло онлайн. Съгласно данните от eGovernment Benchmark 2025, продължава устойчивият напредък на страната по отношение на цифровите публични услуги за бизнеса. Постигнатата стойност (94,04) е значително над средната за ЕС (86,23) и нарежда България на осмо място сред страните членки, Резултатите по отношение на цифровите публични услуги за гражданите, обаче, са много под средните за ЕС (67,98 спрямо 82,32), като се отбелязва незначителен годишен напредък (0,8%). В допълнение към двата КПЕ за Цифровото десетилетие, още четири спомагателни показателя предоставят информация за това колко лесно и безопасно потребителите могат да имат достъп до и да използват онлайн правителствени услуги: По отношение на показател предварително попълнени формуляри (попълнени данни за потребителя, които вече са известни на публичните администрации, в онлайн формуляри), запазва се положителната тенденция, като стойността за страната е по-висока от средната за ЕС (74 спрямо 71). По показател прозрачност, който измерва степента, в която процесите на цифрови услуги са прозрачни, услугите са проектирани с участието на гражданите и потребителите могат да управляват личните си данни, постигнатият от България резултат е под средната стойност за ЕС (59 спрямо 69). Макар и висока, стойността за страната по показател удобство при използване на мобилни устройства, измерващ дела на услугите, които се предоставят чрез удобен за мобилни устройства интерфейс, също остава под средната за ЕС (91 спрямо 96). България постига стойност, еднаква със средната стойност за ЕС (89) по показател поддръжка за потребителя - онлайн подпомагане, помощни функции и механизми за обратна връзка. По отношение на публичните услуги за гражданите, най-добър резултат за 2024 г. страната постига за събитието „Транспорт“ (90 спрямо средната стойност 91 за ЕС). Следват събитията „Преместване“ (стойност 85 спрямо средна стойност 87 за ЕС), „Образование“ и „Здравеопазване“ (стойност 70 спрямо средни стойности за ЕС съответно 86 и 71). По отношение на публичните услуги за бизнеса, събитието „Извършване на редовни стопански операции“ е с максимален резултат 100 спрямо 88 средна стойност за ЕС, т.е. административните стъпки в рамките на това събитие могат да бъдат извършени изцяло онлайн, а за събитието „Започване на стопанска дейност“ – стойност 88 спрямо средна стойност 84 за ЕС. Киберсигурността, използването на ИИ за подпомагане на потребителя в реално време и достъпността на уебсайтовете, също служат като катализатор за предоставянето и възприемането на услугите на електронното управление. В тези области, въпреки постигнатите положителни резултати, все още има тесни места за подобрение. Противодействието на кибератаките и защитата на данните на гражданите и предприятията са основен приоритет. Според Евробарометър 2025, 84% от българските граждани смятат, че изграждането на ефикасна и сигурна цифрова инфраструктура за обработка на данни трябва да бъде приоритет за публичните власти. За наблюдение и сравнение на напредъка в изпълнението на цифровите цели на десетилетието за държавите членки на ЕС, се използва Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) 2025, който е интегриран в доклада на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие. Резултатите на България по ключовите показатели за ефективност са представени в Таблица 1. Таблица 1 Резултатите на страната по ключовите показатели за ефективност Ключови показатели за ефективност за цифровото десетилетие(1) България ЕС Цели на Цифрово десетилетие до 2030 г. DESI 2024 (2023 г.) DESI 2025 (2024 г.) Годишен напредък Национална траектория 2024 (3) DESI 2025 Годишен напредък БГ ЕС Покритие на фиксирана мрежа с много висок капацитет (VHCN) 88,6% 90,4% 2,0% 93,0% 82,5% 4,9% 100,0% 100% Покритие с оптичен кабел до помещенията (FTTP) 88,6% 90,4% 2,0% 93,0% 69,2% 8,4% 100,0% - Покритие с 5G мрежа 78,9% 81,3% 3,1% 91,0% 94,3% 5,9% 100,0% 100% Периферни възли (прогноза) 5 10 100,0% - 2257 90,5% - 10000 МСП с най-малкото основно ниво на цифров интензитет (2) - 49,9% 2,9% - 72,9% 2,8% 60,0% 90% Облак 14,2% - - - - - 15,0% 75% Изкуствен интелект (ИИ) 3,6% 6,5% 78,7% 5,0% 13,5% 67,2% 11,0% 75% Анализ на данни 21,9% - - - - - 9,0% 75% ИИ или облак или анализ на данни 29,3% - - - - - - 75% Еднорози 0 0 - 286 4,4% - 500 Поне основни цифрови умения 35,5% - - - - - 52,0% 80% ИКТ специалисти 4,3% 4,6% 7,0% 4,2% 5,0% 4,2% 5,0% ~10% Нотификация на схемата за ЕИ ДА Цифрови публични услуги за гражданите 67,5 68,0 0,8% 83,0 82,3 3,6% 100,0 100 Цифрови публични услуги за бизнеса 91,9 94,0 2,4% 92,0 86,2 0,9% 100,0 100 Достъп до електронни здравни досиета 77,2 87,5 13,3% 82,8 82,7 4,5% 100,0 100 Виж методологията за описание на показателите и други измервания. DESI 2025 отчита версия 4 на Индекса за цифров интензитет (ИЦИ), която е сравнима със стойността на ИЦИ от DESI 2023 (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Тя не е сравнима с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса. Стойност на националната траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако индикаторът е измерен в DESI 2025 (2024 г.). Цифрова инфраструктура Докладът за състоянието на Цифровото десетилетие през 2025 г. за България ясно показва, че за последните пет години страната отбелязва сериозен напредък по отношение на цифровата инфраструктура и свързаност. Проследяването на индикаторите за разпространение и достъп до интернет доказва, че страната се движи в правилната посока. Докато през 2020 г. се оценява готовност за навлизане на 5G мрежа, то през 2024 г. вече е отчетено над 81,33% покритие по домакинсква на територията на страната. В резултат, имиджът на България по отношение на техническите условия за правене на бизнес се засилва и подобрява, и страната се превръща в избираема дестинация за инвестиции и развитие на компании в сферата на електронната търговия и предоставящи разнообразни електронни услуги. Развитието на високоскоростна цифрова инфраструктура е от фундаментално значение за постигането на стратегическите цели на България в областта на цифровата трансформация и цифровата свързаност, като ядро на цифровата трансформация, и е определена като една от четирите цифрови цели по програма „Цифрово десетилетие“. В приоритет 8 „Цифрова свързаност“ на НПР България 2030 са концентрирани мерките за подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените региони и неговото активно използване от населението и бизнеса, както и в развитието на високоскоростния мобилен интернет в страната. Разширяването на достъпа до високоскоростен интернет в селските райони е важна предпоставка за развитието на проекти за умно и устойчиво земеделие, стимулирайки местната икономика и подобрявайки качеството на живота посредством предоставянето на достъп до ново поколение публични и частни цифрови услуги. Свързаността е идентифицирана, като ключов фактор за цифровата трансформация. В НПВУ, Компонент 2.В.1 „Цифрова свързаност“ цели изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и преодоляване на териториалните дисбаланси, свързани с разпространението на широколентовия достъп. Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ цели осигуряване на високоскоростен фиксиран и мобилен интернет в цялата страна, ускорено изграждане на широколентова инфраструктура, включително за нуждите на държавната администрация, създаване на условия за разгръщане на мрежи с много голям капацитет, ефективно използване на радиочестотния спектър, подобряване на покритието в населени места, разположени в периферни, слабо населени и селски райони, преодоляване на цифровото разделение и сигурност на мрежите. От ключово значение за цифровизацията на българската икономика и обществените услуги са инвестициите за въвеждане на 5G мобилни мрежи в страната. С изменението и допълнението на законовата уредба са създадени облекчени условия за надграждане на базовите станции и се насърчават инвестициите на предприятията за изграждане на 5G мрежи и предоставяне на иновативни услуги. Съгласно доклада за напредъка на България по програма Цифрово десетилетие 2025 г. цифровата инфраструктура на страната показва смесено представяне в сравнение със средното за ЕС (Таблица 1). България се представя добре по отношение на разгръщането на инфраструктурата за свързаност, като изпреварва ЕС по отношение на разпределението на 5G спектъра и покритието на мрежи с много голям капацитет (ММГК) и оптичен кабел до помещенията (FTTP). В безжична широколентова 5G мрежа страната също напредва, но с известни изоставания спрямо средните нива в ЕС. С ускореното внедряване на гигабитова свързаност чрез фиксираните ММГК и FTTP мрежи, както и безжична широколентова 5G мрежа ще се осигури постигането на общоевропейската цел за 100% достигане на гигабитовите мрежи до всички крайни ползватели на ЕС, по политическа програма „Цифрово десетилетие“. България е разпределила напълно 96,67% от своя хармонизиран спектър за 5G пионерни ленти, надвишавайки средноевропейската стойност от 74,63%. Делът на 5G SIM карти в България е 14,53% през 2023 г. и 24,41% през 2024 г., като и двете са по-ниски от съответно 21,7% и 35,56% в ЕС. Темпът на растеж на България от 68,0% надвишава този в ЕС (63,9%). България постигна много добър напредък по отношение на фиксираната широколентова свързаност (Таблица 2), което е силен положителен фактор в посока териториална кохезия. Като се има предвид напредъкът (за 2024 г. 90,36% покритие на ММГК и FTTP на мрежите и напредък от 9% спрямо 2023 г.), изглежда реалистично, че България ще постигне, дори предсрочно, националната си цел от почти 100% ММГК и FTTP покритие към 2030 година. Същевременно в страната е постигнато 81,33% 5G покритие, с национална цел от 100% до 2030 година. В слабо населите райони обаче се наблюдава значително изоставане от 38,25% 5G покритие при средно за ЕС от 79,57%. Таблица 2 Показатели по отношение на цифровата инфраструктура България Цел БГ ЕС Цел ЕС 2023 г. 2024 г. 2030 2024 г. 2030 Фиксирани мрежи с много голям капацитет (VHCN), % по домакинства 88,60% 90,40% 100% 82,50% 100% Оптични мрежи (FTTP), % по домакинства 88,60% 90,40% 100% 69,20% 100% 5G покритие, % домакинства 78,9% 81,33% 100% 94,30% 100% 5G покритие в слабо населени места, по домакинства 22,3% 38,25% 100% 79,57% 100% 5G покритие в обхват 3.4-3.8 GHz - общо, по домакинства - 81,33% 100% 67,72% 100% Предоставен хармонизиран радиочестотен спектър за 5G 63,00% 96,67% - 74,63% - Предвид динамичния ръст на FTTP абонатите, използващи скорости от 1 Gbps и повече, очаква се покритието на FTTP мрежата да продължи да се разширява, за да отговори на нарастващото търсене на по-високи скорости. Търсенето на свръх високоскоростна свързаност, особено гигабитови скорости, нараства значително. Въпреки, че делът на абонатите използващи скорости над 1 Gbps, остава относително малък, тенденцията предполага силен интерес към високоскоростните мрежи, който вероятно ще продължи да нараства. В същото време постоянното нарастване на абонатите в диапазона от 100 Mbps до 1 Gbps показва, че тези скорости все още отговарят на нуждите от свързаност на много фирми. В краткосрочен план се очаква бизнесът все повече да фокусира търсенето си върху гигабитова свързаност. Въпреки постигнатото в България по отношение на цифровата свързаност, не може да бъде пренебрегнато цифровото разделение между градовете и селата. Причините за това са както липсата на инвестиционен интерес от страна на частните оператори, така и забавянето на изпълнението или неизпълнението на мерките и проектите от страна на държавната администрация. Все още съществуват значителни регионални дисбаланси в развитието и използването на националната цифрова инфраструктура, включително на общинско ниво. Освен липсата на достатъчно бърза и сигурна цифрова свързаност, на много места не е преодоляна изцяло инерцията за отказ от страна на общинските служители за въвеждане и работа с ИКТ, което е проблем за развитието на публичните електронни услуги от една страна и оттам – на бизнес климата и цялостното развитие на тези общини от друга. С цел преодоляване на посочените предизвикателства, България полага големи усилия за осигуряване на широколентова свързаност на територията на цялата страна с редица икономически и регулаторни мерки. Със стартирането на проекта „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура“ се очаква значително намаляване и преодоляване на географския дисбаланс в страната по отношение на достъпа до високоскоростни мрежи и съответно до повишаване на социалното и икономическо развитие на регионално ниво. През месец юни 2025 г. са подписани договори за изграждане на цифрови мрежи на стойност 433 613 866 лв., от които 390 027 846 лв. са от НПВУ. „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура“ е най-големият проект от част „Цифрова свързаност“ на НПВУ и до 30 юни 2026 г. е предвидено изграждането на около 7000 км оптична мрежа, осигуряване на оптична свързаност към всички общински центърове, осигуряване на достъп до услуги, основани на мрежи с много голям капацитет за над 350 000 души и свързване на не по-малко от 700 базови станции. Реализацията на проекта ще даде възможност не само за достъп до високоскоростен интернет за потребителите в цялата страна, но ще намали силното цифрово разделение в райони с недостатъчно обслужване по отношение на достъпа до интернет на гражданите в тях. По този начин в отдалечените райони ще може да се развива бизнес по същия начин, по който в момента се инвестира около големите градове, както и ще се осигури съществения принос в достъпа до бърз интернет за образование, което е главен приоритет на правителството и е свързано с повишаване нивото на цифрова грамотност и насърчаване на дела на ИКТ специалисти в страната. С оглед осигуряване на максимална свързаност до крайния потребител или източника на данни се изграждат и т.нар. периферни възли. Към 2025 г. по отношение покритието с периферни възли се наблюдават значителни различия, като темпът на растеж на България далеч надхвърля този на ЕС. Таблица 3 Покритие на периферните възли Регион Площ (km²) Покритие на един периферен възел, на кв. км 2023 г. Покритие на един периферен възел, кв. км 2025 г. Покритие на един периферен възел, на кв. км Покритие на един периферен възел, на кв. км 2028 г. 2030 България 110,996 km 22199,20 6529,18 2707,22 1541,61 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. До 2030 г. се очаква всеки възел да покрива 1541,61 квадратни километра, което представлява зряла мрежа с висока плътност на възлите. На този етап инфраструктурата ще предложи всеобхватно национално покритие, което ще даде възможност за усъвършенствани услуги и приложения, които изискват висока широчина на честотната лента и ниска латентност, прониквайки в повечето пазари, включително в селските райони. Няколко водещи телекома (Vivacom, A1, Yettel) започват изграждане на инфраструктура за периферни възли в рамките на подготовката за 5G и IoT приложения. В градовете и индустриалните зони се използват периферни възли за локализирана обработка на данни – предимно в частни мрежи или с ограничено публично използване. В индустриални паркове (Пловдив, Бургас, София) се прилагат периферни възли за проследяване на активи, видеонаблюдение с ИИ, предиктивна поддръжка на машини. Към момента в централната и териториалната (общинска) администрация липсва координирана архитектура или стратегия за разгръщане на периферни възли. Споделени информационни ресурси на електронното управление са комуникационната инфраструктура (Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация, ЕЕСМ), информационните центрове, защитеното споделено информационно пространство, хранилище за данни на електронното управление и Държавният хибриден частен облак (ДХЧО), които се създават, развиват и поддържат от Министерството на електронното управление (МЕУ) и се използват споделено от останалите административни органи. Към средата на 2025 г. са предоставени следните облачни услуги: „Инфраструктура като услуга“ (Infrastructure as a Service-IaaS) – 63 организации; общ брой на конфигурираните многопотребителски виртуални среди във Виртуалния център за данни и виртуалния частен облак – 137; Web електронна поща – 119 организации; услуга „Back up“ – 42 администрации. ЕЕСМ предоставя високоскоростен, надежден и сигурен пренос на данни, глас и видео с гарантирано качество 365/24/7 за нуждите на държавното управление и националната сигурност. С изпълнението на Дейност 1 от проект „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура“ по НПВУ се предвижда развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на нейния преносен капацитет и осигуряване на свързаност с всички общински центрове, като се модернизира и разшири ЕЕСМ до допълнителни 185 общински центъра и се изградят сигурни, устойчиви на кибератаки комуникации и интернет. Публичен сектор Области на политики Съгласно Решение на Министерския съвет № 163 от 21 март 2014 г. областите, в които следва да се развива и наблюдава електронното управление са: правосъдие; здравеопазване; образование и учене през целия живот; политика, демокрация и гражданско общество; обществена сигурност и борба с корупцията; наука, иновации и конкурентоспособност; култура и културно наследство; енергетика и енергийна ефективност; опазване на околната среда; търговия, пазари и защита на потребителите; управление на предприятия и производствена дейност; инвестиции и финанси; данъци и мита; информационни технологии и индустрии на знанието; транспорт и комуникации; медии, съдържание и права; туризъм, спорт и здравословен начин на живот; социална политика и трудова заетост; приобщаване и културно многообразие; регионално, общинско и градско управление; земеделие; международни отношения и българска диаспора; и архив и архивиране на документи. В периода след 2014 г. са направени опити за разработване на самостоятелни стратегически документи за развитие на ЕУ в няколко от изброените области на политики. Част от тях са приети с решения на Министерския съвет, докато към други са предоставени от страна на министъра на електронното управление насоки за доработване. Понастоящем действащи са стратегиите за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ („е-Митници” 2021 – 2027 г.), в Националния осигурителен институт („е-Осигуряване” 2018 – 2025 г.), Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г., както и Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г. Отделно от така изброените области на политики, към момента е действаща и Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. Публични услуги В отговор на нарастващите нужди и очаквания на гражданите и бизнеса, администрациите постоянно разширяват и оптимизират своите услуги, следвайки стабилен път към по-напреднало електронно управление. Налице са напредък по правната рамка за цифрови услуги, добре развита система за електронно управление и цифровизация на все повече услуги. Непрекъснато се подобряват административните процеси, за да облекчават тежестта за гражданите и предприятията. Националните цели за 2030 г. за цифровизация на публичните услуги съвпадат с общоевропейските цели на десетилетието 100% онлайн достъп до ключови публични услуги, 100% от гражданите да имат достъп до своите електронни здравни досиета и до сигурни средства за електронна идентификация (eID), признати в целия ЕС. Видно от резултатите в DESI 2025 по показателите за цифрови публични услуги за гражданите и бизнеса, България поддържа положителна тенденция към покачването им спрямо предходните години, съответно 68,0 точки (2024 г.) спрямо 67,5 точки (2023 г.) и 94,0 (2024 г.) спрямо 91,9 точки (2023 г.). Следва да се отбележи, че по отношение на цифровите услуги, предлагани за бизнеса, страната изпреварва с почти 8 точки средното ниво за ЕС. Въпреки значителната подкрепа по линия на политиката на сближаване в тази област и направените национални инвестиции, България изостава по отношение на цялостните, „от край до край“, цифрови публични услуги за гражданите и използването на услугите на електронното управление от българите. Нисък дял от публичните услуги са изцяло онлайн, а липсата на цифрово приобщаване за някои категории от обществото и за живеещите в отдалечените райони, остава пречка за по-широкото разгръщане на електронното управление и съответно за постигането на целите на цифровата трансформация. Въз основа на данните от Интегрирана информационна система на държавната администрация (ИИСДА), през 2024 г. 528 администрации (89,80%) предоставят електронни административни услуги (ЕАУ), като е отчетен ръст с над 23% спрямо 2023 г. (съответно 404 администрации, 68,82%), когато почти 1/3 от администрациите не отчитат предоставяне на ЕАУ. Въпреки осезаемото нарастване за последните две години на администрациите, предоставящи ЕАУ, общият брой на заявените и предоставени ЕАУ остава почти еднакъв за двата периода, съответно за 2023 г. – 1 218 513 978 и за 2024 г. - 1 222 483 996, т.е. едва 0,33% нарастване. На практика, обаче, в 100% от администрации се приемат, обработват и изпращат електронно подписани документи. Развитието на хоризонталните и централизираните системи на електронното управление и налагането на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги осигурява възможност за предлагане на все повече електронни услуги за гражданите и бизнеса от ниво 3 и ниво 4 (най-висока степен на цифровизация) през единна входна точка и прилагане на принципа за еднократност („само веднъж“). За администрациите по този начин се спестяват ресурси и се осигурява по-добра координация и контрол по отношение на изискванията за оперативна съвместимост към техните информационните системи. За гражданите това осигурява възможност за централизирано заявяване, заплащане и предоставяне на административни услуги изцяло по електронен път, при което от тях не се изисква да представят или доказват вече събрани или създадени данни. В ИИСДА общият брой на вписани административни услуги към 30.06.2025 г. е 2 607. От тях 2 180 са отбелязани от администрациите, че се предоставят по електронен път на ниво 3 или 4. 528 от 587 администрации са осигурили достъп до своите ЕАУ чрез Портала за електронно управление (eGov.bg) или общо 2 156 ЕАУ. 126 администрации използват портали, специално разработени за тях - хоствани на техен сървър или федерирани към egov.bg. Интересът от страна на гражданите и бизнеса към Портала на електронното управление (ПЕУ) непрекъснато нараства. Съгласно публичната секция за статистика (https://analytics.egov.bg) през 2024 г. 7 075 604 са показванията на страници на портала, което е с близо 30% увеличение спрямо 2023 година. Регистрираните потребители към края на 2024 г. в ПЕУ нараства повече от три пъти спрямо 2023 г. (75 000 потребители) до 240 491, от които 227 216 са физически лица, а останалите са юридически лица. Към 30.06.2025 г. регистрираните потребители вече са 337 385, от които физически лица 317 962 или ръст от близо 30% само за първото полугодие на годината. Порталът устойчиво се превръща в удобна и използвана от гражданите и бизнеса входна точка на електронното управление, като развитието на хоризонталните системи за поддържането на функционалността му следва да продължи до постигането на 3 или 4 ниво на предоставяне по електронен път на всички услуги. Системата за сигурно електронно връчване (е-Връчване) е реализирана като система за управление на изпращането и/или получаването и съхраняването на електронни документи за/от публични органи, физически и юридически лица при еднозначно удостоверяване на момента на изпращане, получаване и връчване, както и за гарантиране на авторството и интегритета на същите. До края на 2023 г. данните показват, че процесът е едностранно насочен и системата се ползва за получаване на съобщение, основно свързани с връчването на административни актове, издадени от различни органи, на граждани и юридически лица. С увеличаването на броя на регистрираните потребители, процесът получава своето двупосочно развитие и броят на изпратените и на получените съобщения от потребителите се изравнява. Системата за електронни плащания (е-Плащане) предоставя удобството на гражданите и бизнеса да извършват плащания на своите задължения към администрациите без допълнителни такси или комисиони, и улеснява извършването на трансакции от всяка точка на света, посредством платежна карта (през Централен виртуален ПОС терминал.). Чрез системата могат да се заплатят услуги към присъединените (към момента 711) централни, специализирани териториални и всички областни и общински администрации, както и техните райони, и звена. Използването на е-Плащане през ПЕУ рязко се увеличава през 2024 г., когато освен като единствена възможност за плащане на местни данъци и такси към всички общини, бе въведена и възможността за плащане на такси и глоби. Общият финансов оборот, реализиран през системата за 2024 г., е над 38 млн. лева и нараства над 7 пъти спрямо предходната година. Чрез новоразработена пълно функционална система за управление на електронни форми (система е-Форми) през 2024 г. е предоставена възможност на потребителите да заявяват 516 електронни услуги чрез уеб-базирани форми, като е планирано всички услуги, разработени по Единния модел, да преминат към уеб-базирани електронни форми за заявяване с автоматично попълване на данни за заявителя, налични в регистри на първичните администратори. Осигурени са условия за всички областни, общински и районни администрации да предоставят техните услуги централизирано, като чрез уеб-базирани електронни форми се предоставят 21 услуги от областните администрации и 197 услуги от общини и техните райони. Това е насърчаваща стъпка в посока реализиране на цифрово управление на местно ниво. Местното управление често е първата точка за контакт между гражданите и публичните услуги. Чрез използването на цифрови инструменти местните власти могат да подобрят предоставянето на услуги, да засилят ангажираността на гражданите и да насърчат приобщаващото развитие. Централизираните системи на е-управлението са предназначени да подпомагат администрациите при взаимодействието им с гражданите и бизнеса. В голямата си част те позволяват с една инсталация на системата да работят множество администрации (multi-tenant решения). Действията по разширяване на възможностите за достъп до данни чрез централен компонент за автоматизиран обмен на данни от регистри се извършват постоянно. Развитието на RegiX (Средата за междурегистров обмен на данни) осигурява все по-широки възможности за служебен обмен на данни между административните органи като вътрешни електронни административни услуги (ВЕАУ). Към средата на 2025 г. към системата са свързани 104 основни регистъра, поддържани от 32 централни администрации, първични администратори на данни, и са реализирани 295 вида справки към регистрите. Общият брой консуматори на справки е 1 049, а общият брой предоставени ВЕАУ 570 679 885. В началото на 2025 г. с приетия План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“ (РМС 176 от 21 март 2025 г.) се предвиждат мерки за реализиране на електронни административни услуги на принципа „епизод от живота“ за следните 11 епизода: Раждане на дете; Преместване в рамките на страната; Придобиване и подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство; Покупка и продажба на моторно превозно средство; Покупка и продажба на недвижим имот; Наемане на служител; Загуба на работно място; Стартиране на бизнес; Закриване на бизнес; Встъпване в брак; Настъпване на смърт. Мерките са свързани с нормативни и организационни промени, както и технологични действия, насочени към разширяване на приложното поле на принципа за служебен обмен на информация между институциите и улесняването на взаимодействието на потребителя с публичния сектор. В унисон с тенденциите на цифрова трансформация и в изпълнение на принципите, залегнали в националната нормативна рамка, водещи администрации във взаимодействието си с гражданите и бизнеса, като Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията (АВ), Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК), Национален осигурителен институт (НОИ) и други поддържат процеси на непрекъснато развитие и надграждане на своите системи, модули, приложения и функционалности с цел „по-близко“ и „по-лесно“ да бъдат до гражданите и бизнеса. Процесите на развитие в тази посока преминават и на следващо ниво – предоставяне на проактивни цифрови услуги и реализиране на концепцията за „държавата в джоба ми“. Въпреки непрекъснатите усилия и инициативи за подобряване на нивото и броя на цифровите публични услуги в страната, тяхното използване остава относително слабо. През 2024 г., по данни на DESI 2025, 36,48% от потребителите на интернет са използвали услуги за електронно управление, като въпреки позитивната тенденция от предходните години, стойността е значително под средната стойност за ЕС от 74,71%. България се нарежда на предпоследно място сред държавите — членки на ЕС. Причини за това са ниската цифрова грамотност на населението, особено в по-високите възрастови групи и уязвимите групи, липсата на средства за електронна идентификация, които се издават задължително на всички граждани, недостатъчно доверие в тяхната сигурност, както и недостатъчното популяризиране на услугите. Според доклада за България относно цифровите права и принципи, страната е относително активна в прилагането на Европейската декларация за цифровите права и принципи. Предвидени са различни инициативи за изпълнение на 51-те ангажимента по шестте основни глави от Декларацията, като през 2024 г. са стартирани общо 79 инициативи и 4 нови такива. В реализирането на инициативите участват широк кръг от заинтересовани страни като повечето от тях се ръководят от правителствени организации (50). Страната е най-активна в област „Поставяне на хората в центъра на цифровата трансформация“ (Глава I). С Постановление № 67 на Министерския съвет от 28.03.2024 г. е приета Наредба за реда за организирането, обработването, експертизата, съхранението и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. Проектът на акт е разработен в изпълнение на Дейност 1 по проект  „Разработка и внедряване на система за е-архивиране“ по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ). В обхвата на наредбата са включени и електронните документи, с което изцяло са изпълнени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд. Предвидено е внедряването на номенклатурата на делата със срокове за съхранение в деловодството, структурните звена и в административните информационни системи (АИС), както и предаването на документите от деловодството, структурните звена и АИС в учрежденския архив. В институциите, които създават, съхраняват и използват електронни документи, се създава електронен архив, който е част от учрежденския архив. Изготвени са образци на форми за регистрация, отчетност, съхранение, използване на приетите електронни документи в електронния архив на институцията, както и за унищожаване на неценни документи. Разработени са критериите за определяне ценността на електронните документи и образци на описи (инвентарен опис на електронни документи за постоянно запазване; опис на електронни документи с дългосрочно справочно значение; опис на електронни документи, определени като неценни; инвентарни описи за научно-техническите електронни документи – проекти на изделия, отчети по теми, проекти на обекти, технологични разработки). Нормативно е регулирано поддържането на разработената и внедрена от Държавна агенция „Архиви” (ДАА) по проекта по ОПДУ Система за е-Архивиране на ценни електронни документи, която предоставя възможност за предаване, опазване, съхранение и използване на ценните електронни документи в държавните архиви. С цел постигане на по-голяма яснота при прилагането на акта, в § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата са дефинирани понятията „електронен архив“ и „електронно архивиране на документи“. Това ще доведе до организиране и проследяване на целия жизнен цикъл на електронните документи (създаване, управление, съхранение, предаване или унищожаване) с цел гарантиране на тяхната автентичност, надеждност и използваемост както от страна на държавните и общинските институции, така и от страна на държавните архиви. В изпълнение на мерките от Правителствената програма беше прието Решение № 171 на Министерския съвет от 19 март 2025 г. за създаване на необходимата организация за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи в администрациите на органите на изпълнителната власт. С Решението се цели движението на документите вътре в администрациите на органите на изпълнителната власт да става изцяло и единствено електронно – целият поток от документи в администрацията, както и цялата оперативна информация (отчети, становища, справки, заповеди и др.) да бъдат изготвяни, съгласувани и подписвани само в електронна форма. Понастоящем част от актовете и документите се създават и обработват от подпомагащите ги администрации на хартиен носител. Преобладаващият брой от тези хартиени документи впоследствие се сканират и прикачат в деловодната система, дори без да се спазват изискванията на Закона за електронното управление. Описаният подход на работа е резултат от наложената дългогодишна практика, което е нецелесъобразно и неефективно. Съгласно приетото решение, координацията и контролът са възложени на министъра на електронното управление. Във връзка с изпълнението са утвърдени Методически указания за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи при изпълнението на всички административни процедури в администрациите на органите на изпълнителната власт, чиято цел е прилагането на единен подход от органите на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията при въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи съгласно Наредбата за обмена на документи в администрацията. Указанията са публикувани и достъпни на интернет страницата на МЕУ на адрес: https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/home/veod. В резултат на общите усилия към 30 юни 2025 г. Администрацията на Министерския съвет и министерствата вече извършват вътрешен електронен документооборот. Сектор „Здравеопазване“ Резултатите на България в областта на електронното здравеопазване се подобряват. Националната здравна информационна система (НЗИС) улеснява достъпа на гражданите до здравни досиета, като продължава процесът по пълното интегриране на цифровите инструменти в здравеопазването. През 2020 г. страната отчита съгласно DESI, че ускорява въвеждането на НЗИС и за 2024 г. вече е осигурен на 87,5% достъпът на гражданите до електронните им здравни досиета, което надвишава средната стойност за ЕС (82,7). Напредъкът в областта на електронното здравеопазване е неразривно свързан с осигуряването на адекватни гаранции за защита на пациентската информация. Поради спецификата на тази област на политика, нормативната рамка както на европейско, така и на национално ниво се характеризира с многопластова структура, в различна степен на детайлизация и не регулира в достатъчна степен електронното здравеопазване, като приоритетна област. Това съществено утежнява процеса на цифровизация в здравеопазването и изискват висока степен на прецизност по отношение обмена на данни, сигурност и надеждност при изграждането и развитието на информационните системи, функционалностите и приложенията за цифрови здравни услуги. Въпреки тези утежняващи фактори, само за 4 години разгръщането на НЗИС включва разработката и въвеждането на здравно-информационен портал (his.bg); мобилно приложение еЗдраве, единна среда за обмен на медицински данни, здравно-информационни стандарти и номенклатури ядрото на НЗИС, посредством което се осъществява интеграцията на системата с множество софтуери, информационни системи на други органи (болници, НЗОК, Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти); електронно медицинско досие/електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление; подсистема за събиране на информация от болници; система за мониторинг и контрол в здравеопазването (DWH – Data warehouse). Внедрена е Интегрираната информационна система на НЗОК, в която важни за гражданите модули са Системата за информация и регистрация на събития, свързани с хоспитализация и дехоспитализация (HOSP_CPW) и здравният портал на НЗОК (https://pis.nhif.bg/main/). Разработени и внедрени са системи и регистри и на други партньори в системата на здравеопазването: Национален регистър по инвазивна кардиология (Националният център по обществено здраве и анализи – НЦОЗА); Електронна система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България и Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА); Информационни системи за анализ на данни, проследяване и лечение на различни остри и социално значими заболявания; Електронна система „Медицинска Експертиза“ за освидетелстване/преосвидетелстване на лицата; Електронна платформа за поддържане на Националната аптечна карта (НАК) и други. Изградена е и връзката между НЗИС и Националния осигурителен институт за автоматичен обмен на болнични листове, както и между аптеки, здравноосигурителни фондове и лечебни заведения. Понастоящем работата по разгръщането на потенциала на е-здравеопазване продължава с изграждането на регистри на хронични заболявания, ваксинации, онкологични пациенти, редки болести, които дават възможност за по-добро здравно планиране и превенция на ниво население. В страната се наблюдава нарастващ интерес към дистанционни консултации – особено в кардиология, дерматология и психология. Частни платформи и мобилни приложения все по-масово предлагат цифрови здравни услуги. Изкуственият интелект и автоматизацията навлизат експериментално в административните процеси и в диагностиката (напр. в образната диагностика). Активният процес по разработване и въвеждане на компоненти от инфраструктурата на е-здравеопазване е отчетен, но следващият етап – използването им, е пряко зависимо от наличието на оперативна съвместимост. Секторът на здравеопазването се характеризира с липсата на инициативи за оперативна съвместимост. Допълнително, различни регистри, информационни системи, болнични софтуерни продукти, платформи и модули са въведени и се поддържат от различни доставчици. Последователният и устойчив напредък на развитието на електронното здравеопазване, както и потенциалните рискове по отношение на координацията и приоритизирането на инициативите изискват по-систематичен подход. Поради това, конкретните инициативи и мерки за развитие на електронното здравеопазване следва да включват дейности, насочени към осигуряване на оперативна съвместимост както на национално, така и на трансгранично ниво. Сектор „Правосъдие“ България изгражда постепенно екосистемата на електронното правосъдие. В страната е въведена Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) - централна платформа за електронно деловодство, проследяване на дела и управление на съдебни процеси. Системата е въведена в над 140 съдилища и е частично интегрирана с други системи (на НАП, МВР, Агенция по вписванията). Порталът за електронно правосъдие дава достъп до електронни дела за адвокати и граждани, но все още не е напълно функционален и е с ограничен обхват. Електронният регистър на съдебните актове позволява публикуване на съдебни решения и определения онлайн, което е съществено за прозрачността и достъпа до правосъдие. Допълнително се развиват и Системата за управление на преписки в прокуратурата и Информационната система за управление на наказателните случаи (ИСУНС). В някои съдилища граждани и адвокати могат да подават документи електронно, но системата не е напълно уеднаквена за всички съдилища в страната. Има известен напредък в процеса на обмен на документи по досъдебни производства, но все още липсва пълна оперативна съвместимост между системите на: Съдебната власт; Министерство на вътрешните работи; Национална агенция за приходите; Агенцията по вписванията; Прокуратурата. В страната се набюдава разнородно ниво на цифрова компетентност сред съдии, прокурори, съдебни служители. В допълнение, част от съдиите и адвокатите предпочитат работа с хартиени документи. Сектор „Публични финанси“ НАП и Агенция „Митници“ (АМ) са сред най-напредналите институции по отношение на цифровизация и обмен на данни. Съгласно Годишния отчет за дейността на НАП над 99% от всички основни декларации (данъчни, осигурителни, уведомления по Кодекса на труда) се подават в НАП по електронен път. Разработената функционалност за предварително, служебно попълване на данните за физическите лица в годишните декларации за доходите им се надгражда всяка година, което се превръща в трайно облекчение за деклариращите и води до ежегодно покачване на процента подадени годишни данъчни декларации по електронен път. За 2024 г. декларациите с автоматично попълване на данни съставляват над 80% от подадените по електронен път декларации. Системите на НАП са интегрирани със системите на други институции (НЗОК, АВ, НОИ, АМ и други) и осигуряват възможност за напълно електронен обмен на данни и информация. Например, за улесняване на новорегистрираните търговци едновременно със заявяване в АВ на обща регистрация има възможност да се заявя и регистрация по ЗДДС (извършвана от НАП), без да е необходимо да се подават ново заявление в НАП. Планирано е разширяване на въвеждането на електронни фактури (е-инвойс) между бизнеса и административните органи. Същевременно, НАП и Министерство на финансите работят върху усъвършенствана платформа с ИИ за анализи (напр. за борба с ДДС измами). Частично са модернизирани системата за публични разходи (SEBRA) и Единната информационна система за управление на бюджета (ЕИСУБ). Агенция „Митници“ има електронна система за митнически декларации и контрол. Агенцията поддържа и комуникация с европейските системи (EMCS, ICS2, TARIC и др.) и осъществява автоматизиран риск-анализ и проследимост на транзакции. Сектор „Е-архив и е-архивиране на документи” Сектор „Е-архив и Е-Архивиране на документи” е съотносим към цялостното функциониране на държавната администрация. Той осигурява ефективното взаимодействие между администрацията и държавните архиви и създава ясни и унифицирани разпоредби по отношение на принципите за експертиза, съхранение, опазване и достъп до ценни електронни документи – обект на НАФ. Електронното архивиране е хоризонтален процес в рамките на електронното управление, който не се ограничава само до използването на електронни документи и услуги, а е пряко свързан с дейността на цялата държавна администрация. С увеличаващия се брой електронни документи в процеса на планирано преминаване от хартиен документооборот към електронен, изискващо опериране единствено с документи в цифров вид в администрациите, от съществено значение е тяхното организиране, дългосрочното им съхранение в държавните и общинските институции, както и предаването на ценните електронни документи за постоянното запазване в държавните архиви. Това наложи разработване на цялостна стратегия, обхващаща всички тези процеси, а не отделни самостоятелни инициативи в някоя от основните области на дейност. През 2023 г. са изготвени проекти на Стратегия за развитие на е-архивиране в Република България с хоризонт до 2030 г. с Пътна карта по проект „Разработка и внедряване на система за е-архивиране” по ОПДУ. Проектът на Стратегия представя визията, принципите, целите и дейностите, които ще допринесат за модернизация и трансформация на процесите по организация, експертиза, съхранение и използване на електронните документи в държавните и общинските институции и предаването им в държавен архив. Разработена и внедрена през същата година е и Система за е-архивиране на ценни е-документи. Тя осигурява приемането, съхранението, достъпа и използването на ценни електронни документи от държавните и общинските институции, както и от видни за обществото личности, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, българи и български организации в чужбина с принос към българската история и опазването им за идните поколения. Публичен достъп до базата данни от архивни описания се осигурява чрез web-базиран интерфейс чрез административната интернет страница на ДАА www.archives.government.bg. Създадена е единна нормативна регламентация за организиране, обработване, експертиза, съхранение и използване на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции с приетата с Постановление № 67 на Министерския съвет от 28.03.2024 г. Наредба по реда на чл. 52 от Закона за Националния архивен фонд. Електронна идентификация и автентикация Електронна идентификация Обменът на данни и информация, и реализацията и използването на изцяло цифрови услуги, национални и трансгранични, са ограничени при липсата на сигурни средства за електронна идентификация и автентикация. В изпълнение на Регламент (ЕС) № 910/2014 България има нотифицирана пред Европейската комисия схема за електронна идентификация, която е призната от останалите държави членки. Тя е разработена и се управлява от частноправен субект и се базира на лицево разпознаване и на мобилен КЕП. Схемата е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 05.07.2023 г. Законът за електронната идентификация (ЗЕИ) е в сила от 2016 г., но вече почти 10 години схемата за електронна идентификация, регламентирана чрез този закон, все още не е изградена и българските граждани не могат да се идентифицират чрез единно средство за електронна идентификация, предоставено от държавата. Към настоящия момент Министерството на вътрешните работи (МВР) изпълнява обществена поръчка с наименование „Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019“. Проектът предвижда изграждането на Централизирана система за електронна идентификация. Предвижда се още българските лични документи да бъдат носители на удостоверение за електронна идентичност. Това удостоверение по подразбиране следва да се записва в личната карта като гражданинът може да се откаже от него като изрично заяви това. Поради липсата на национална схема за електронна идентификация към момента се използват средствата, регламентирани в § 5 от ПЗР на Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), а именно: КЕП, ПИК на НАП, НОИ и уникален код за достъп (УКД) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ако съответните публични органи предвиждат възможност гражданите да се идентифицират пред тях чрез тези средства. Чрез посочените средства обаче българските граждани не могат да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги в други държави – членки на Европейския съюз, което препятства възможността за ползване на трансгранични електронни услуги в рамките на ЕС. Наред с посоченото, част от средствата за електронна идентификация като ПИК и УКД, не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ и чрез тях не могат да се заявяват всички административни услуги. КЕП се използва като средство за електронна идентификация, поради факта, че в него се съдържат лични данни, които могат да идентифицират физическото лице – три имена и ЕГН. По отношение на средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“, издавано в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. – три са дружествата, който към настоящия момент предоставят такава услуга в България. Система за електронна автентикация (еАвтентикация) Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЕУ централните системи за заявяване на електронни административни услуги и информационните системи на административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи публични услуги следва да са интегрирани със системата за еАвтентикация, поддържана от Министерството на електронното управление. По този начин се осигурява възможност за една интеграция към всички законово регламентирани в България средства за електронна идентификация. Интеграцията се осъществява по стандартизиран защитен протокол от тип „система-система“, утвърден от министъра на електронното управление. Системата еАвтентикация извършва автентикация на потребители след избор от потребителя на поддържано от системата средство за електронна идентификация и валидиране на средството чрез съответния доставчик на идентификация. В допълнение, средството за идентификация или доставчикът на идентификация следва да предоставят на еАвтентикация един от нормативно установените уникални идентификатори на лице – ЕГН или ЛНЧ. Резултатът от проверката за валидност, заедно с идентификационните данни се предават от системата еАвтентикация до информационната система, отправила запитване за автентикация под формата на атестат. eIDAS възел за нуждите на трансграничната електронна идентификация С eIDAS 1.0 се въвежда задължение за държавите членки за взаимно признаване на средствата за електронна идентификация, издадени в рамките нотифицирани схеми за електронна идентификация. На технологично ниво това задължение се изпълнява чрез изграждането на т. нар. eIDAS възел, които е ключов компонент в архитектурата на електронната идентификация в Европейския съюз. По своята същност eIDAS възелът е софтуерен компонент, който осигурява сигурно и стандартизирано трансгранично взаимно признаване на средства за електронна идентификация. Чрез него се приемат, обработват и препращат данни от/до еIDAS възли на други държави членки, с което се дава възможност на националната инфраструктура за електронна идентификация на една държава членка да се свързва с инфраструктурата на друга държава членка, така че да се осъществи сигурна електронна идентификация и сигурно електронно удостоверяване на самоличността на гражданите на ЕС при заявяване и предоставяне на електронни административни услуги (ЕАУ). На национално ниво чрез възела се извършва трансгранична автентикация на граждани на държави - членки на ЕС, които желаят да заявят електронни административни услуги в България. За целта е достатъчно гражданите да разполагат със средства за електронна идентификация, издадени в съответните държави членки (различни от България), когато тези средства са част от схема за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване на ЕК и която е публикувана в Официалния вестник на ЕС. В България възелът е интегриран с хоризонталната система за еАвтентикация, която поддържа разглежданите по-горе средства за електронна идентификация: КЕП, в т.ч. мобилен такъв и ПИК на НАП и НОИ. С цел облекчаване на лицата при изпълнение на данъчните и осигурителните им задължения НАП издава при поискване ПИК. Персоналният идентификационен код на НАП е безплатен, безсрочен, сигурен и се издава веднага след подаване на искането. С ПИК издаден от Агенцията лицата могат да достъпват както услугите на НАП, така и електронни услуги, предоставяни от други администрации, с които НАП има споразумение за това, което е предпоставка за увеличаване на броя на издадените ПИК, като за 2024 година е вече над 1 929 000 бр. През 2024 г. европейската нормативна рамка в областта на електронната идентификация и автентикация е актуализирана – приет е Регламент (ЕС) 2024/1183 (eIDAS 2.0), чиято необходимост е продиктувана от редица практически, технологични и политически нужди, които надхвърлят обхвата и възможностите на първоначалния Регламент eIDAS (ЕС) № 910/2014. Актуализацията се налагат, поради ограничената ефективност на eIDAS 1.0: относително ниска използваемост - нотифицирането на схеми за електронна идентификация не е задължително, което препятства широкото разпространение на електронната идентификация в трансграничен контекст; фокус върху публичните услуги - eIDAS 1.0 бе насочен главно към услугите в публичния сектор, въпреки че повечето случаи на използване на цифрова идентичност са в частния сектор, като банкиране и електронна търговия; липса на стимули - доставчиците на частни услуги и държавите членки не получиха достатъчно стимули за присъединяване към инициативата. Това доведе до малко случаи на трансгранично използване; фрагментирани стандарти, които затрудняват оперативната съвместимост; правни пречки в националното законодателство на някои държави; липса на информираност сред гражданите на ЕС. С приемането на eIDAS 2.0 пред България стои задължението за изграждане на Европейски портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС), основан на единен европейски стандарт за цифрова идентичност. ЕПЦС позволява на потребителите да управляват и споделят данни и атрибути с публични органи и частни компании с цел проверка на самоличността, както и да подписват с електронни подписи и печати. Портфейлът е безплатен и може да се използва както онлайн, така и офлайн. Чрез него се дава на гражданите пълен контрол над личните данни, които споделят с трети страни. Всяка държава членка следва да изгради свой ЕПЦС до края на 2026 година. Осигуряването на възможност за надеждна и леснодостъпна електронна идентификация и изграждането на ЕПЦС е от стратегическо значение за цифровата трансформация на България. Предстоящите задължения по eIDAS 2.0 изискват спешни действия на нормативно, техническо и организационно ниво. При правилно изпълнение, това ще доведе до по-добър достъп до цифрови услуги, подобрено трансгранично сътрудничество и повишено доверие в електронното управление. Бизнес, основан на данни и цифрови технологии за повишаване на качеството на живот България отбелязва умерен напредък в прилагането на цифрови технологии от страна на бизнеса, като част от по-широката цел за трансформация към интелигентна и устойчива икономика. Според последния Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), българският бизнес показва напредък в области като електронна търговия, използване на облачни услуги и базирани на данни решения, а според Доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г., България има добре развита инфраструктура за свързаност и се позиционира като все по-голям участник в критичните технологии с инициативи в областта на полупроводниците и квантовите изчислителни технологии. Неотдавнашните действия, като например стартирането на фабрика за изкуствен интелект в София Тех Парк, потвърждават амбицията на България да подобри своята технологична екосистема. Въпреки че цифровизацията на предприятията напредва, особено при внедряването на ИИ, цялостното внедряване на съвременни цифрови технологии остава под номиналната стойност за ЕС. Страната ни остава под средното ниво и по отношение на цифровите умения, особено при малките и средни предприятия (МСП). България насочва цифровите си политики към по-голям суверенитет чрез укрепване на европейските партньорства в областта на критичните технологии, въпреки че продължава да разчита на китайските телекомуникационни компоненти. Таблица 4 Показатели по отношение на бизнес Индикатор/КПЕ за цифровото десетилетие България (2024 г.) Средно за ЕС (последни налични данни) Предприятия с достъп до интернет 96,4% 99% Фирми с фиксирана интернет връзка 89,2% 95% Облачни услуги (платени) 17,5% ~45% ERP системи 21,7% ~43% CRM системи 10,5% ~26% Изкуствен интелект (общо) 6,5% ~13% ИИ във фирми с 250+ служители 20,2% ~41% Използване на социални мрежи 38,0% ~61% Основни цифрови умения сред работещите 19% ~55% МСП с поне основно ниво на цифров интензитет 49,9% 72,9% Еднорози 0 286 Цифрови публични услуги за предприятията 94,0 86,2 Съгласно ежегодния доклад за състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г. потенциалът на България за конкурентоспособност е възпрепятстван от фрагментирана екосистема, пропуски в научноизследователската и развойна дейност, слабо внедряване на иновации и технологии от страна на МСП и стартиращите предприятия. Приносът на България към цифровото десетилетие е умерено амбициозен, с 12 национални цели, половината от които са приведени в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. България не е изпълнила 13-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., чрез нови мерки. Относно наблюдаваните препоръки (за 2024 г.), България продължава да прилага съществуващите мерки, но не предприема никакви нови мерки. В тази връзка и във връзка с подобряване на позицията, която страната ни заема в различните области, трябва да се положат повече усилия за предлагане, и съответно прилагане, на нови по-ефективни мерки за увеличаване напредъка и постигане на заложените цели, подобряване на конкурентоспособността и приносът на България към цифровото десетилетие. По-долу е представена информация за състоянието на цифровата трансформация в България по отношение на различни области и по данни от различни източници, както следва: Достъп до интернет и използване на ИКТ Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г.: 96,4% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет; nsi.bg+4nsi.bg+4nsi.bg+4 89,2% от предприятията разполагат с фиксирана интернет връзка; nsi.bg+12nsi.bg+12nsi.bg+12 54,1% от предприятията имат скорост за изтегляне на данни над 100 Mbps; nsi.bg+1nsi.bg+1 7,7% от предприятията разполагат със скорост за изтегляне на данни над 1 Gbps; nsi.bg 18,9% от предприятията с 250 и повече заети лица разполагат със скорост за изтегляне на данни над 1 Gbps; 100% от фирмите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ имат достъп до интернет; Използване на облачни услуги и бизнес софтуер (данните са за 2023 г.) 17,5% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, nsi.bg+1nsi.bg+1; 21,7% използват системи за управление на ресурсите (ERP), nsi.bg+4nsi.bg+4nsi.bg+4; 10,5% използват системи за управление на връзките с клиенти (CRM), nsi.bg; 4,2% използват системи за бизнес анализ (BI), nsi.bg. Използване на изкуствен интелект 6,5% от предприятията използват технологии с ИИ, nsi.bg; Използването на ИИ е по-често срещано във фирмите с 250 и повече заети лица (20,2%), nsi.bg+2nsi.bg+2nsi.bg+2. Използване на социални медии/мрежи (данните са за 2023 г.) 38,0% от предприятията използват социални медии за развитие на дейността си; 37,2% поддържат профил в социални мрежи като Facebook, LinkedIn и др.; 13,2% използват уебсайтове и приложения за споделяне на мултимедия като YouTube и Instagram, nsi.bg. Ниво на основните цифрови компетенции Според проучване на БСК, Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и профсъюзите (КНСБ): 31% от работодателите приемат служители със средно ниво на цифрова грамотност; само 2% – с основно; 19% от работещите покриват нужните цифрови умения за длъжността си; в сектори като селско стопанство и производство, само 30-40% имат основни цифрови умения; секторите с най-висока цифрова подготовка са ИКТ, финанси и недвижими имоти – 80-90%. България има стабилна основа и традиции в сфери като информационните технологии (ИТ) и изкуствения интелект. От една страна България има богат опит в математическото и инженерно образование и разполага с високо квалифицирани ИКТ специалисти, които допринасят за международно признати успехи. От друга, страната ни е дом на водещия Институтът за компютърни науки, ИИ и технологии (INSAIT) към Софийския университет в областта на ИИ, който привлича световноизвестни учени и е на челните позиции в изследванията по компютърни науки и изкуствен интелект. Основаният преди три години INSAIT, в партньорство с два от най-добрите технически университета в света, не само създаде българския Chat GPT (BG GPT), разработен и пуснат през 2024 г., но разработи и автоматизиран инструмент, който проверява дали даден модел на ИИ (например GPT-4) отговаря на изискванията на европейския Акт за ИИ, като оценява риска на дадения модел. През м. юли 2025 г. INSAIT стартира и съвместна програма с Лабораторията по изкуствен интелект на Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ. Главната ѝ цел е да насърчи международното научно сътрудничество и да създаде условия за провеждане на висококачествени изследвания в областта на ИИ и информатиката. Програмата за научен обмен между двете организации е с бюджет от 1 милион щатски долара. Това партньорство ще позволи на български учени да работят във водещия университет в областта на компютърните науки и технологиите. По отношение на нормативната рамка в областта на ИИ през 2024 г. ЕС прие първата правна рамка в света за установяване на хармонизирани правила относно ИИ въведени с Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за ИИ). Същият има за цел да установи ясни и приложими правила, които да гарантират безопасното и отговорно използване на системите с ИИ, при спазване на основните права и ценности в Европейския съюз, като същевременно се стимулират иновациите и инвестициите в тази област. Актът за ИИ подкрепя развитието на единния пазар на законни, безопасни и доверени приложения с ИИ при избягване на пазарна фрагментация. Същият налага редица важни задължения на държавите членки, изискващи съществена организационна, административна и правна адаптация. Общият принцип на Акта е основан на идентифицираните рискове при използването на системи с ИИ, което определя диференцирания регулаторен подход. Степените на риск представени в Регламент (ЕС) 2024/1689 са определени чрез следните четири категории: забранени практики, съгласно чл. 5 от Регламента; високорискови системи, съгласно чл. 6 от Регламента; ограничен риск (системи с изкуствен интелект, спазващи условията за прозрачност); минимален риск. България беше активен участник в обсъжданията и формирането на българската позиция по проекта на Рамковата конвенция за изкуствения интелект, правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава на Съвета на Европа. Конвенцията установява на основни принципи, правила и права за гарантиране и зачитане правата на човека, функционирането на демокрацията и спазването на върховенството на закона в процеса на проектиране, разработване и прилагане на системи с ИИ. Същевременно, България активно участва в ключови европейски инициативи в областта на ИИ - член на Alliance for Language Technologies (ALT-EDIC) и в пилотните консорциуми по Европейския дигитален портфейл (EUDI Wallet). По данни на Евростат за 2024 г. 6,5% от предприятията в България използват ИИ с годишен ръст от предходната година от 78,73%. Това е сигурен показател за бързите темпове на навлизане на системи с ИИ в предприятията., въпреки че нивото все още е сред най-ниските в ЕС. По-конкретно, използването на системи с ИИ сред МСП е ниско – 6,13%, докато при големите предприятия се отчита значително по-висок процент на използване от 20,19%. През октомври 2024 г. Министерство на иновациите и растежа подписа договори с 8 цифрови и иновационни хъбове, наградени със „Seal of Excellence“ от Европейската комисия, като един от тях е European Digital Innovation Hub for Big Data, High-Speed Computing and Artificial Intelligence (InnovationAmp). EDIH са отделни субекти или координирани групи от субекти с допълващи се експертни познания, чиято роля е да подкрепят цифровата трансформация на микро, малки и средни предприятия (МСП), малки предприятия със средна капитализация и организации от публичния сектор във връзка с неикономически дейности. Правителството на България следи отблизо нивата на приемане на ИИ и иновациите на своите предприятия, като ги категоризира в четири отделни групи: Групата на „лидерите“ представлява 14% от българските предприятия, които са най-иновативни и безпроблемно интегрират AI в различни бизнес функции със специални бюджети и силен ангажимент към иновациите. Групата „наваксващи“ включва 23% от предприятията, които бързо приемат ИИ и експериментират с множество инструменти. Те често участват в автоматизация на складове и системи за управление, управлявани от ИИ, но са малко по-малко иновативни от лидерите. Групата на „изоставащите“ е най-голямата с 41% от предприятията, които имат минимално приемане на ИИ и ограничено разбиране на потенциала му, и които използват ИИ само рядко и повърхностно. Групата „Искащи“ се състои от 22% от предприятията, които са ентусиазирани относно ИИ, но имат ограничено реално внедряване, често разпределяйки бюджети, но нямайки необходимите процеси и опит за ефективно приемане. Обществена информираност за ИИ значително се повишава. Обществото подкрепя развитието на ИИ като отчита по високата производителност, пестенето на време и възможността за анализиране на големи данни. Освините притеснения са свързани със защита на личните данни, етични рискове, използването на убедителни фалшификати, дезинформацията и загубата на работни места. Все още има слаба интеграция на ИИ в образователната система. Съществуват национални програми за обучение на преподаватели, но с недостатъчен мащаб. Резултатите от Индекса за готовността за ИИ - проучване на ИПА, проведено в периода април май 2025 г. демонстрират няколко съществени слабости: липсват ясна визия и вътрешни политики за ИИ, ангажираността на ръководствата по темата е слаба, а реалното използване на ИИ е на ниски нива. Повечето служители не са запознати със Законодателният акт за ИИ (Регламент (ЕС) 2024/1689) и институциите все още не са предприели конкретни стъпки за осигуряване на съответствие. Програмата „Интелигентно управление на данни и ИИ“ от Каталог 2025 на ИПА е с най-голям интерес и заявки от държавните служители и обхваща ключови теми, свързани с технологиите на ИИ и следва да продължи да се предлага и развива. Наблюдава се географски дисбаланс свързан с регионални и социални неравенства по отношение на достъпа до ИИ поради слабо навлизане на цифровите инфраструктури в слабо населените места и липсата на цифрови умения. България разполага с добре изградена научна база и изследователски центрове. В страната щe бъдe пocтpoeнa и eднa oт шecтте нoви фaбpиĸи зa изĸycтвeн интeлeĸт нa EС. Toвa cтaвa възмoжнo, cлeд ĸaтo cтpaнaтa ни cпeчeли пpoeĸт c финaнcиpaнe oт 90 милиoнa eвpo, с активното участие и на INSAIT. Бългapcĸaтa фaбpиĸa за ИИ ВRАІN++ щe зaпoчнe дa ce изгpaждa пpeз 2026-тa гoдинa. Tя щe ce cъcтoи oт двa ĸлючoви ĸoмпoнeнтa, ĸoитo щe paбoтят в cинepгия: cyпepĸoмпютъp oт нoвo пoĸoлeниe Dіѕсоvеrеr++, oптимизиpaн cъc cиcтeми зa изĸycтвeн интeлeĸт и цeнтъp, ĸoйтo щe пpeдлaгa ycлyги нa пpaвитeлcтвeни, oбpaзoвaтeлни и чacтни opгaнизaции и ĸoмпaнии. ВRАІN++ имa зa цeл дa нaдгpaди пocтигнaтитe peзyлтaти и да пoзициoниpa Бългapия ĸaтo лидep в Eвpoпa в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт, ĸaтo нacъpчaвa paзвитиeтo нa тaлaнти, пoдĸpeпя cтapтиpaщи мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и изcлeдoвaтeли, и cтимyлиpa нaпpeдъĸa в ĸлючoви ceĸтopи ĸaтo poбoтиĸa, индycтpия, ĸocмичecĸи изcлeдвaния, здpaвeoпaзвaнe, ceлcĸo cтoпaнcтвo, фapмaция, yпpaвлeниe нa бeдcтвия, лoгиcтиĸa и гpaдcĸo плaниpaнe, paбoтa c мoдeли зa пpилoжeния нa бългapcĸия eзиĸ и дp. Той също така ще интегрира облачно решение, наречено BulgAI Sandbox, осигуряващо сигурно пространство за МСП и изследователи за разработване, тестване и внедряване на AI решения. Този хибриден подход съчетава българския суперкомпютър Discoverer+ EuroHPC с облачно базирани функции, предлагайки гъвкава и достъпна среда за иновации в ИИ. Цифровизация на кръговата икономика и ресурсна ефективност Настоящото положение на ИКТ в областта на кръговата икономика и ресурсната ефективност в България се характеризира с начален, фрагментиран, но нарастващ напредък, като основните усилия се концентрират около мониторинг, управление на отпадъци, цифровизация на процесите и платформи за споделяне. Националният план за управление на отпадъците 2021–2028 г. включва мерки за цифровизация, но реализацията им е все още ограничена. България е обвързана с Европейския зелен пакт и Цифровия компас 2030, което предполага ускоряване на ИКТ решенията за устойчивост. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) поддържа Национална информационна система за отпадъци (НИСО), която събира данни от бизнеса. Въведени са електронни регистри на производители, търговци, оператори на отпадъци и ВЕИ оборудване, но системите не са напълно свързани. Наблюдението на въздействие върху ресурсите (вода, почви, въздух) в контекста на кръгова икономика все още остава ограничено. Някои големи и средни общини използват интелигентни контейнери със сензори за ниво на пълнота, базирани на IoT технологии. За планиране на събиране, сортиране и транспорт на отпадъци се използват ГИС системи и платформи. София, Бургас, Пловдив и Варна имат електронни платформи за справки и докладване за отпадъци и рециклиране. В страната се развиват онлайн платформи за продажба и повторна употреба на стоки (напр. OLX, Circular Economy Bulgaria, Sharemat), а малки стартиращи компании и неправителствен сектор създават цифрови решения за устойчиво потребление (zero-waste платформи, локални B2B борси за суровини и отпадъци). Европейски проекти (по LIFE, Horizon Europe, Interreg и др.) подпомагат пилотни ИКТ инициативи за проследимост на ресурси, повторна употреба и кръгови бизнес модели. Появяват се иновативни български решения, свързани с блокчейн за проследимост на суровини, ИИ за анализ на отпадъчни потоци и платформи за индустриална симбиоза. Сектор „Туризъм“ Настоящото състояние на цифровизация в сектор „Туризъм“ в България може да бъде описано като развиващо се, но все още с ниска степен на цифрова трансформация, особено извън големите градове и курортни зони. В страната са осигурени възможности за онлайн резервации, цифрови карти, виртуални турове, чатботи, автоматични потвърждения, както и възможност за персонализирани оферти чрез анализ на потребителското поведение (напр. чрез ИИ и Big Data). Онлайн платформи (Booking, TripAdvisor, Google Maps) и социални мрежи позволяват на туристическите обекти да достигат до глобална аудитория. Цифровият маркетинг увеличава международната разпознаваемост на по-малко популярни дестинации (селски, културен, еко-туризъм). ИКТ позволяват събиране на данни за туристически потоци, предпочитания и поведение, което е основа за по-добро планиране и стратегическо управление. Използваните системи за управление на резервации (PMS), връзки с клиенти (CRM), управление на приходи (RMS) и канали за дистрибуция (Channel Manager) повишават ефективността на бизнеса. Цифровите решения подобряват отчетността, проследимостта на посетителите и данъчната прозрачност. Съществуват и възможности за въвеждане на електронна туристическа такса и автоматично отчитане към институциите. Използваните интелигентни системи позволяват управление на трафика, туристическия поток и натоварването на инфраструктурата. Качеството на туристическите услуги се подобрява и от наличните геолокационни услуги, мобилни приложения и платформи за обратна връзка. ИКТ дават възможност за изграждане на туристически екосистеми – свързани мрежи между хотели, ресторанти, културни институции и транспортни оператори. Повечето хотели, къщи за гости и туристически агенции имат уебсайтове и профили в социалните мрежи, но качеството и поддръжката варират значително. Малък дял от МСП в туризма използват инструменти за анализ на потребителско поведение, CRM системи или автоматизирани маркетингови платформи, а голям процент от резервациите се правят през външни платформи (Booking, Airbnb), което ограничава прякото взаимодействие между бизнеса и клиента. Разработени са няколко смарт туристически портала (като VisitBulgaria.net, bulgariatravel.org), но повечето са частично актуални или с ограничена интерактивност. Някои общини (Пловдив, Велико Търново, Варна, София) имат мобилни приложения или цифрови маршрути, но обхватът е ограничен. Използването на големи данни и ИИ за анализ на туристически потоци, персонализация и прогнозиране е много ограничено, главно при някои големи вериги или туроператори. Повечето бизнеси предлагат сигурни онлайн разплащания, но малките обекти в селски и еко туризъм често използват неофициални или базови платформи, което повдига въпроси за сигурността и проследимостта. Националният туристически регистър е цифровизиран, но не е напълно свързан с други системи като НАП, МВР, НСИ. Регистрацията на гости в много места продължава да се прави ръчно или с несъвместими локални софтуери. В туристически региони с лоша инфраструктура (Планински, селски, гранични райони) достъпът до бърз интернет, IoT и модерни ИКТ решения остава проблем. Малкият бизнес в селския и еко-туризма често не разполага с капацитет за внедряване на ИКТ, поради липса на знания, ресурси и време. Научно-изследователска и иновационна екосистема Настоящото положение на българската научно-изследователска и иновационна екосистема с насоченост към информационните технологии (ИТ) отразява динамично развитие, но и съществени структурни предизвикателства. България има едно от най-силно развитите ИТ сектори в Югоизточна Европа, с голям принос към БВП (над 6%), както и силно инженерно и ИТ образование; традиции в математика и компютърни науки. В страната писъстват международни компании и Центрове за научноизследователска и развойна дейност – наличие на развойни офиси на глобални играчи (SAP, VMware, Bosch, HP, Uber и др.). Българските висши училища и научни организации участват в програми на ЕС –„Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Digital Innovation Hubs, EDIH и други. По ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ са изградени Центрове за върхови постижения и компетентност. В България функционират и научни паркове и инкубатори – „София Тех Парк“, Пловдивски Тех Парк (в развитие), както и няколко хъбове и мрежи – EDIH Sofia, Varna, Gabrovo, Digital4Foundation и др. Актуалните приоритетни направления в ИТ научните изследвания и иновации са ИИ, киберсигурност, облачни технологии, интернет на нещата, роботика и автоматизация, големи данни и предиктивна аналитика. България разполага със силен ИТ сектор, но научно-изследователската и иновационна база все още не е напълно интегрирана с индустрията. Системата се нуждае от структурна модернизация, по-добро финансиране, стимули за публично-частни партньорства и ефективна трансформация на резултатите от научната дейност в пазарни иновации. Умни населени места България има небалансирано териториално развитие, с концентрация на икономически и човешки ресурси в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. Северна и Северозападна България изостават по отношение на инвестиции, инфраструктура и услуги. Съществува риск от засилване на регионалните диспропорции и заради липсата на икономическа диверсификация и демографски спад в селските и отдалечени райони. Много общини нямат достъп до цифрови технологии, високоскоростен интернет или капацитет за интелигентни решения. Цифровата пропаст между големи и малки населени места се задълбочава. Има отделни добри примери (например смарт осветление или камери в села), но те са резултат на отделни проекти, без мащабност или устойчивост. Водещи примери за „умни градове“ (Smart Cities) са София, Пловдив, Бургас, частично Варна и Стара Загора, в които са внедрени някои интелигентни решения, напр.: интелигентно улично осветление, видеонаблюдение и системи за сигурност, управление на трафика и паркирането (в София, Пловдив), електронни административни услуги, цифрови платформи за комуникация с гражданите. Въпреки че липсва координирана национална рамка или стратегия за развитието на умни градове. Започват да се прилагат пилотно програми като “Умни селища” (Smart Villages) в рамките на европейската политика за развитие на селските райони. Човешки ресурси. Цифрови умения и цифрово гражданско общество Настоящото положение на цифровите умения Цифровите умения и компетенции са приоритет за целия образователен спектър. Достъпът до ИКТ за децата от XXI век е неразделна част от достъпа до образование. Навлизането на иновации, базирани на ИКТ в системата на образованието ще усъвършенства процеса на обучение и ще повиши неговата ефикасност и ефективност. В сферата на образованието се прилагат политики, насочени към изграждане и надграждане на образователна облачна среда и създаване на ресурси, както и към споделяне и интегриране на вече съществуващи и доказали се на национално и международно равнище ресурси. Насърчава се формирането на умения при учениците да станат цифрови създатели, да моделират, програмират и развиват цифрова креативност. Усилията се насочват към въвеждане на специализирани софтуерни решения за анализ и оценяване на образователните резултати. Отговорните министерства, отговарящи за развитието на цифровите умения и компетентности са Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика. Координирани действия и междусекторен подход се прилагат в сътрудничество и с други органи на изпълнителната власт, за да бъдат гарантирани последователните и целенасочени мерки в секторите на образованието и пазара на труда. Според данни за 2023 г. 35,5% от хората в България притежават най-малко основни цифрови умения, което е под средното за ЕС равнище от 55,56 %. По отношение на хората с над основни цифрови умения, разликата със средната стойност за ЕС също е много голяма (7,73% в сравнение с 27,32% на равнище ЕС). Същевременно, нарастването на предлаганите от предприятията обучения по ИКТ може да доведе до по-широко използване на технологиите в страната. Таблица 5 Показатели по отношение на цифрови умения в България България ЕС ЕС DESI 2021 г. DESI 2022 г. DESI 2023 г. DESI 2024 г. DESI 2025 г. DESI 2025 г. Цел за 2030 г. 1а1 Използване на интернет % физически лица 69,18% 2020 73,93% 2021 78,97% 2022 79,83% 2023 81,92% 2024 91,67% 2024 1а2 Най-малко основни цифрови умения % физически лица - 31,18% 2021 31,18% 2021 35,52% 2023 35,52% 2023 55,56% 2023 80% 1a3 Над основните цифрови умения % физически лица - 7,82 % 2021 7,82 % 2021 7,73% 2023 7,73% 2023 27,32% 2023 1а5 Предприятия, предоставящи обучение в областта на ИКТ % предприятия 6,7% 2020 6,7% 2020 9,06% 2022 9,06% 2022 9,11% 2024 22,29% 2024 1б1 специалисти в областта на ИКТ 3,3% 3,5% 3,8% 4,30% 4,60% 5% 20 милиона % заети лица на възраст 15—74 години 2020 2021 2022 2023 2024 2024 ~ 10% 1б2 висшисти в областта на ИКТ % завършили висше образование 4,0% 2019 4,6% 2020 4,9% 2021 4,80% 2022 4,5% 2022 Източник: Доклад за България за състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г. По отношение на лицата, притежаващи основни и над основните цифрови умения данните сочат, че особено ниски са стойностите по отношение на лица с основно и по-ниско образование и сред по-възрастното население - фактор, вероятно обвързан с причината „липса на необходимост от интернет”). Таблица 6 Лица, притежаващи основни и над основни цифрови умения, разделени по пол, образование и възраст Лица, притежаващи основни и над основните цифрови умения 2021 2023 Общо 31,2% 35,5% По пол Мъже 31,1% 34,8% Жени 31,2% 36,2% По образование Основно и по-ниско 10,3% 14,6% Средно 27,2% 28,9% Висше 63,1% 65,3% По възраст 16-24 години 51,0% 53,2% 25-34 години 42,7% 49,2% 35-44 години 41,4% 48,2% 45-54 години 33,7% 42,2% 55-64 години 18,9% 23,1% 65-74 години 6,1% 7,3% Източник: НСИ Цифрови умения в организациите Ограничените цифрови умения на заетите също са пречка за цифрова трансформация на България. Към 2022 г. по-малко от половината заети хора са имали основни цифрови умения. Трябва да се отбележи, че по-малко от една трета от българските организации ползват ИКТ услуги, извършвани от собствени служители. Сред европейските лидери този показател надхвърля 40%. Търсенето на ИКТ специалисти също изглежда ниско. През 2024 г. само 17,81% от предприятията са наели или са се опитали да наемат специалисти по ИКТ в сравнение с Ирландия с над 30% и Черна гора с 32,55%. Част от работодателите полагат усилия да инвестират достатъчно ресурси в повишаване на цифровите умения на служителите. В ключовите икономически сектори на България липсват служители с основни цифрови умения, което създава затруднения за цифровизацията на индустриите и националното икономическо развитие. Например сектори като селското стопанство и производството имат само 30% от служителите с основни цифрови умения; в минния сектор тази цифра достига до 40%. Секторите, в които се наблюдава висок относителен дял на притежаващите цифрови умения са в сферата на услугите (недвижими имоти, финанси) и ИКТ, в които служителите притежават цифрови умения до 80-90% от общата численост на персонала. Българските организации, предоставящи ИКТ обучения на своя персонал са малка част, в сравнение с развитите европейски държави. Според Евростат само 9,11% от предприятията са предоставили обучение за развитие или надграждане на ИКТ уменията на своя персонал през 2024 г., което е със 13 процентни пункта под средното за ЕС. За сравнение, в Словения тази цифра е 5 пъти по-голяма, а във Финландия е 7 пъти по-голяма. Наблюдава се недостъчен брой на проведени обучения и повишаване на квалификацията в организации, работещи в ключови сектори на икономиката. В преработващата промишленост предприятията, провеждащи обучение, са 5.82 %, в транспорта – 4,64%, в строителството – 2,09%. Като цяло на българския трудов пазар, през 2024 г. общият брой на работещите, притежаващи ИКТ образование е 47,2 хиляди . В изданието за 2023 г. на Глобалния индекс на конкурентоспособността на талантите (GTCI), се посочва, че България значително изостава в привличането на таланти и създаването и задържането на квалифицирани специалисти. От друга страна, България показва сравнително добри резултати по отношение на образованата работна сила (17-то място с над 55% от работната сила със средно образование), броя на изследователите (34-то място) и специалистите (36- то място). Образованието не е осъвременено и не задоволява възникващите пазарни нужди на цифровата ера. Що се отнася до съответствието на уменията (5-то място с над 70% от работниците, чието образование съответства на тяхната професия) и професионалното записване (17-то място с 32%) България е сред световните лидери. В пътната карта на България, изготвена в изпълнение на Програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. са включени общо 19 мерки за повишаване на цифровите умения на гражданите на обща стойност 651 345 960 евро. Цифрово разделение между различните социални групи През 2024 г. 92,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до глобалната мрежа, като в сравнение с миналата година относителният им дял се е увеличил с 3,6 процентни пункта. Това показват резултатите от проведеното през 2024 г. изследване на НСИ за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата. Проучването показва, че 94,7% от домакинствата в градовете, разполагат с интернет връзка, а при живеещите в селата относителният дял е 84,3%, като за десетгодишен период разделението по местоживеене намалява значително - от 29,6 на 10,4 процентни пункта. Графика 1 Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет по местоживеене Източник: НСИ Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95,5%), а с най-нисък е Югоизточният район – 88,6%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 98,4% от тях имат интернет връзка спрямо 89,9% за домакинствата без деца. Основната причина, поради която домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си, е липса на умения за работа с интернет (3,6%), а 3,5% посочват, че нямат необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.). За 1,2% от домакинствата разходите за достъп (оборудване, абонамент и др.) са твърде високи. Съпоставително спрямо изследваните причини за липса на покритие и наличие на алтернатива за достъп на друго място, данните сочат, че бариерите пред достъпа са най-вече от демографски и финансов характер, а не поради липса на осигуряване на необходимите условия и инфраструктура. Аргумент в подкрепа на твърдението, че някои от причините са от демографско естество е и долу-предложената статистика по отношение на лицата, притежаващи основни и над основните цифрови умения. Данните сочат, че особено ниски са стойностите по отношение на лица с основно и по-ниско образование и сред по-възрастното население - фактор, вероятно обвързан с посочената причина „липса на необходимост от интернет”. ИКТ специалисти Със своите приблизително 95,4 хиляди ИКТ специалисти България се нарежда на 17-то място сред 36 европейски държави. През 2024 г. България е на трето място в ЕС по отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ — 27%, при средно 19,5% за ЕС. От завършилите висше образование 4,9% участват в програми в областта на ИКТ, което е над средното за ЕС. Съществуват повече от 30 частни софтуерни академии и лицензирани обучителни центрове, които предлагат краткосрочни до средносрочни образователни програми и над 20 гимназии, които включват в учебните си съдържания програми по ИКТ, комбинирани с часове по английски език. България има дългогодишен опит в областта на аутсорсинга на бизнес процеси, класирайки се на 26-то място от 60 в AT Kearney Global Services Location Index 2023. Българските ИТ специалисти са специализирани предимно в разработката на софтуер с опит в PHP, Python, Java. В доклада за глобалните умения на Coursera 2025, България е класирана на 44-то място от 109 държави, а по новия Индекс на зрялост на изкуствения интелект - на 42 място. Въпреки това, по данни от Евростат за 2022 г. за България, процентът на специалистите по ИКТ от общата заетост е 3,75%, предимно в София, и е над средното за ЕС 3,32%). В същото време академичните институции имат необходимост от допълнителен финансов ресурс за поддържане и надграждане на цифрови съоръжения за обучение. Поддържането на център за данни и осигуряването на необходимата сигурност и непрекъснатост на процесите изисква ресурси, които често не се покриват от бюджета на академичните среди. Налице са организационни затруднения, изразяващи се в силния традиционализъм на част от преподавателския състав, в установените методики на преподаване и обща липса на цифрово обучени учители, поради което са заложени мерки и дейности за тяхното преодоляване. Цифровите технологии и упражняването на правата на гражданите в демократичния процес пряка демокрация - референдуми, граждански инициативи демокрация на участието - обществени консултации и обсъждания на важни въпроси с гражданите По отношение на свободата на изразяване, условията за нейното ограничение и отговорността на доставчиците на онлайн услуги ключови се явяват както актовете на международното право, по които Република България е страна, така и актовете от правото на Европейския съюз. Конституционната и националната уредба са приведени в пълно съответствие с международно утвърдените стандарти по отношение на допустимите ограничения на свободата на изразяване, като тяхното спазване бе „тествано“ на практика по време на пандемията от COVID-19, когато Конституционният съд на страната утвърди разбирането за крайност и ограниченост във времето и обхвата на мерките за ограничаване на отделни права и свободи на гражданите с оглед опазване на обществения здравен интерес. По отношение отговорността на доставчиците на онлайн услуги, пък, особено явно става при разписването на отделните показатели, че уредбата търпи широкообхватна хармонизация на ниво Европейски съюз. Новите правила, въведени с Акта за цифровите услуги, целят постигане на по-голяма прозрачност и разпределят по-голяма тежест върху онлайн платформите за гарантиране на правата на потребителите. По отношение на правото на достъп до информация се открояват в негативен план оценките за влошената медийна среда в България. Макар и правната рамка да съдържа гаранции за свободата на достъпа до информация и свободата на медиите и индивидуалните журналисти, изследванията сочат за липса на прозрачност в собствеността и особено високи рискове от политическо влияние. Страната ни е на едно от последните места в Европейския съюз, а и в Европа като цяло, по отношение на свобода и независимост на медиите, като особено внимание е обърнато от Европейската комисия и на разпространението на т.нар. SLAPP дела, целящи оказване на натиск и сплашване над журналисти. По отношение на свободата на сдружаване и участието в обществени дейности отново може да се посочи, че съществуващите разпоредби следва да създават условия за прозрачност и овластяване на гражданите да участват посредством предоставените им механизми в държавното управление. На следващо място, прозрачното управление изисква гражданите и юридическите лица да участват в нормотворческия процес, като предоставят своите предложения и становища преди приемането на нормативни или общи административни актове. В тази връзка Законът за нормативните актове дефинира Портала за обществени консултации като „централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местно самоуправление”. Проектите на нормативни актове, които са част от правото на законодателна инициатива на народните представители, се публикуват на уебстраницата на Народното събрание на уеб-адрес https://parliament.bg/, както и всички останали проекти на актове на парламента. Обща наличност и сигурност на интернет България се е присъединила към 6 от 8-те препоръки на ОИСР, свързани с управлението на цифровия сектор, една от които е „Препоръката на Съвета относно принципите за създаване на интернет политика”. В страната се изпълняват задължения по регламенти и са въведени директиви на ЕС, които обхващат електронната търговия, цифровия подпис, киберсигурността, защитата на данните и потребителските права. Това създава основа за стабилно правно регулиране в тези области. Закони като Законът за електронната търговия, Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Законът за киберсигурността предоставят конкретни правни рамки и механизми за регулиране на съответните сфери. Въпреки тези закони и директиви обаче съществуват все още предизвикателства пред ефективното им прилагане и защита срещу киберзаплахи. Липсата на официален механизъм за активно сътрудничество между правителството и заинтересованите страни по отношение на национални интернет политики води до недостатъчно участие и интеграция на множеството заинтересовани страни в процеса на вземане на решения. Липсват и данни за активното участие на неправителствени заинтересовани страни, както и статистики за тяхното участие, дезагрегирани по пол и групи заинтересовани страни. В България няма установен национален форум за управление на интернет (IGF) или друг форум на много заинтересовани страни, което ограничава структурираното участие и диалог между различните заинтересовани групи по въпросите на политиката за управлението на интернет и различни свързани с това отделни аспекти. Като алтернативни формати за обединяване на множество заинтересовани страни по въпросите, свързани с управлението на интернет, могат да се посочат редица форуми, организирани от частния сектор. Такива са например ежегодният форум Digitalk, Webit, CyberSecurity forum, както и т.нар. „Домейн форум”, провеждан преди години от оторизираната организация за регистрация на национален домейн „.бг”/„.bg”. Съгласно данните, достъпни на уебстраницата на Форума за управление на Интернет (IGF), България участва в регионални инициативи като SEEDIG - форум, учреден през 2015 г. за осъществяване на диалога между заинтересованите групи в Югоизточна Европа. Участия има и в EuroDIG, учреден през 2008 г. с оглед обезпечаване на подхода на множеството заинтересовани страни при разработването на европейски интернет политики. Не са налични данни и разбивки по статистически показатели за участието на България в тях. В края на ноември 2022 г. България е одобрена за член на Съвета на МСД, като във визитката на страната се посочва, че от 1999 г. насам неправителственият сектор винаги е съставлявал част от официалните български делегации на повечето основни събития и формати, организирани в рамките на МСД, давайки добър пример за публично-частно партньорство. България е член на Правителствения консултативен комитет на ICANN, чрез един представител от МЕУ и един, излъчен от Министерството на транспорта и съобщенията. През 2014 г е подписан Меморандум (Споразумение) за сътрудничество между българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ICANN, който има за цел насърчаването на участието на множество заинтересовани страни в управлението на интернет на национално, регионално и глобално ниво и обезпечаването на киберсигурност (чл. 1). Предвид факта, че още от края на 90-те години България е възприела виждането, че управлението на интернет трябва да бъде глобално и с участието на множество заинтересовани страни, не са приемани нормативни регулации в тази сфера, няма правни актове или специфични секторни стратегии, които да са налагали съгласуването им по реда за провеждане на обществени консултации. Всички актове, свързани с интернет аспекти като електронна търговия, киберсигурност, защита на данните и защита на потребителите, са съгласувани по общия нормативен ред за провеждане на обществени консултации. Необходими са целенасочени усилия на правителството за търсене на становището на заинтересованите групи, така че политиките на национално ниво да бъдат приемани въз основа на подхода на участие на множество заинтересовани страни. Киберсигурност Сигурността в цифровото пространство е сред основните фактори за гарантиране на националната сигурност. България работи за осигуряване на отворено, безопасно и надеждно киберпространство с цел укрепване на доверието у потребителите и организациите при използването и споделянето на данни. Наблюдаваните съществени промени през последните години в киберкартината на заплахите и рисковете за киберсигурността в национален и общоевропейски план налагат предприемането на съществени мерки за надграждане на националната екосистема за киберсигурност на България и интегрирането й с тези на европейско и световно ниво. Данните от Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (НЕРИКС) потвърждават усложняване на киберобстановката, което се изразява в обща тенденция през годините за увеличаване на броя на сигналите за инциденти, въпреки че спрямо 2023 г. за 2024 г. са регистрирани с малко над 30% по-малко сигнали. Естеството на инцидентите се разширява, като най-често инцидентите са свързани с опити за проникване, събиране на информация, измами (phishing) и зловреден код. Законът за киберсигурност (ЗКС) въвежда цялостна рамка за управление на киберрисковете, задължения и отговорности в организациите, управлението и контрола на киберсигурността. Законът дефинира мерки за постигане на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност (МИС) и полага основите за изграждане на националната екосистема за киберсигурност. Министерство на електронното управление провежда държавната политика в областта на мрежовата и информационната сигурност - в прилагането на политиките, насочени към развитие на капацитета на администрациите и в указването на методическа подкрепа за въвеждане на минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. През 2024 год. е проведена оценка на мрежовата и информационна сигурност в държавните администрации, която показва напредък в сравнение с предишни години: 89,6% от администрациите са утвърдили политика за информационна сигурност, която определя основните принципи към изграждане на устойчиви механизми за защита; 87,8% прилагат вътрешни правила за контрол на достъпа – важна мярка за предотвратяване на неоторизиран достъп до чувствителни ИКТ ресурси и информация; 85,6% поддържат актуализирани инфраструктурни схеми и опис на активите, което е ключово за ефективно управление на риска и реакция при инциденти; 68,7% от администрациите включват клаузи в договорите си, свързани с реакция при инциденти и срокове за възстановяване на услугите, което показва нарастваща осъзнатост относно необходимостта от правна защита и ангажираност от страна на доставчиците; 95% редовно актуализират операционните системи, софтуера и фърмуера, което е от съществено значение за предотвратяване на киберинциденти; 43,3% са провеждали реални тестове на плановете си за реакция при инциденти – стъпка, която разграничава формалната подготовка от реалната оперативна способност; 39,2% са изготвили комуникационни планове за действия при сериозен киберинцидент или криза, което е критично за поддържане на доверието на гражданите и координация с партньорски организации; 78,1% прилагат политики и процедури за архивиране и възстановяване на данни, което гарантира устойчивост и непрекъсваемост на основните функции при загуба на информация; 4,7% от институциите разполагат със системи за мониторинг на събития и управление на информация за сигурността (SIEM) – инструмент, който позволява проактивно откриване и анализ на заплахи в реално време. Тези данни показват, че макар административните органи да изграждат основни елементи на защита, остава критична необходимост от цялостен и интегриран подход към управлението на инциденти и проактивното откриване на заплахи. България поставя като стратегически приоритет изграждането на киберсигурна среда чрез подход, включващ цялото общество – държавни органи, частен сектор, научни организации и граждани. Първите стъпки в реализирането на тези приоритети вече са предприети. Със ЗКС се създават национални компетентни органи по мрежова и информационна сигурност (НКО), в рамките на които се създават секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към тях (СЕРИКС) за следните сектори: енергетика; транспорт и доставчици на цифрови услуги; банково дело; инфраструктура на финансовия пазар; здравеопазване; доставка и снабдяване с питейна вода. Към МЕУ се създава Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, който отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗКС и секторен ЕРИКС за всички административни органи, както и за доставчици на обществени услуги, които не са определени за оператори на основни услуги. Към МЕУ се създава и националното звено за контакт, което координира въпросите, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и въпросите, свързани с трансграничното сътрудничество със съответните органи в други държави - членки на Европейския съюз С реализиране на проект с подкрепата на Механизма за свързване на Европа в края на 2021 г., Националният ЕРИКС повишава капацитета си чрез: оборудване на Център за национални и международни упражнения по киберсигурност; оборудване на две лаборатории за анализ на зловредни софтуери и forensic анализ; изграждане на Национална мрежа от СЕРИКС за споделяне на информация за рискове, заплахи и уязвимости, свързани с киберсигурността; присъединяване към основната платформа за услуги на мрежата на европейските екипи за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (MeliCERTes Core Services Platform) за международно сътрудничество в областта на киберсигурността; разработване на система за наблюдение и съхранение на материали, свързани с мрежовата и информационна сигурност. Доизграждането и интегрирането на НЕРИКС в европейската екосистема и на националното ниво на киберсигурност продължава. НЕРИКС участва активно в учения, насочени към изграждане на капацитет за прилагането на стандартни оперативни процедури при реакция на киберинциденти и повишаване на нивото на мрежовата и информационна сигурност, които се органиизрат както на национално, така и на европейско ниво от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA). Продължава и изпълнението на проект „Национален координационен център - България“ по Програма „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme). Основната цел на проекта е да подпомага изграждането на знания и иновационни дейности в областта на киберсигурността чрез обединяване на заинтересовани страни – промишленост, академични среди, малки и средни предприятия (МСП) и обществени организации. Тази инициатива цели и формирането на българската екосистема за киберсигурност. Една от основните цели на НКЦ е участието и взаимодействието с „Мрежата от национални координационни центрове (NCCs Network)“, както и изграждането на българска киберобщност. Развитието на екосистемата за киберсигурност в страната включва мерки за развитие на оперативния капацитет и интеграция с националните органи. В тази връзка се полагат усилия за създаване на активна и ангажирана екосистема за киберсигурност с партньори от публичния и частния сектор, както и от академичните среди. За целта са стартирали, но и трябва да продължат следните процесите: определяне на изискванията за членство в общността; заявяване на членство по електронен път през интернет страницата на националния координационен център; създаване на процедура и критерии за оценка на постъпили заявления за членство в общността; организиране и провеждане на широка комуникационна кампания за информиране на заинтересованите лица относно възможностите и предимствата за членство в общността; изграждане на контактна точка между националната киберобщност и международните организации в сферата на киберсигурността. С цел повишаване капацитета на организациите в областта на киберсигурността, през 2025 год. е обявена процедура за финансова подкрепа на трети страни. Целта на процедурата e предоставяне на финансова подкрепа, която да позволи на малки и средни предприятия да въведат съвременни решения и мерки за намаляване на рисковете за киберсигурността им и за гарантиране на устойчивостта на икономиката на Република България. Процедурата се финансира частично от програмата „Цифрова Европа“ (50%) и частично - чрез бюджет на МЕУ (50%). Общият размер на средствата по процедурата чрез подбор на проектни предложения за финансова подкрепа за подобряване на киберсигурността в малките и средни предприятия в Република България е 4 000 000 лв. От изпълнението на проектите по Процедурата за МСП се очаква подобряване на устойчивостта срещу кибератаки, допринасяне за повишаване на осведомеността относно рисковете и на знанията за процесите в областта на киберсигурността. Министерството на електронното управление е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Прилагане на Директивата за МИС в сектора за производство, преработка и дистрибуция на храни в Румъния и България – INFORB“, въз основа на Споразумение за финансиране: 101128047 — INFORB — DIGITAL-ECCC-2022-CYBER-03. Проектът е съфинансиран от Европейската комисия чрез Европейския център и мрежа за компетенции в областта на киберсигурността (ECCC) по покана DIGITAL-ECCC-2022-CYBER-03 (Киберсигурност и доверие), тип дейност: DIGITAL JU SME Support Actions. Проектът има за цел да засили регулаторните, надзорните и контролните функции на националния орган, отговорен за сигурност на мрежи и информационни системи и за прилагането на Директива (ЕС) 2016/1148 и Директива (ЕС) 2022/2555. INFORB подпомага икономическите субекти при идентифицирането и класифицирането им като съществени и важни субекти в критично важен сектор, за оценка и гарантиране на киберсигурността им, включително веригата на доставки, специално за сектор „производство, преработка и дистрибуция на хранителни продукти“ (по-нататък наричан хранителен сектор), нов сектор, създаден с Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от месец декември 2022 г. относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директива МИС 2). Субектите в хранително-вкусовия сектор, както и веригата на доставки, се нуждаят от насоки за прилагане на програми за осведоменост и обучение относно киберсигурността. Проектът предвижда да бъдат определени необходимите обучения по киберсигурност, свързани с различни роли и отговорности в хранителния сектор, както и да се подобри трансграничното сътрудничество между румънските и българските национални органи със специфични роли и отговорности в областта на киберсигурността. По една от дейностите на проекта се разработва платформа за информация и сътрудничество, а именно „Национална и трансгранична платформа за сътрудничество МИС–Румъния и България [CORB]“, която ще гарантира: подпомагане при идентифицирането и класифицирането на субекти в хранителния сектор; обмен на информация в реално време между съществени и важни субекти и националните компетентни органи в България относно прилагането на Директивата МИС 2; трансграничен обмен на информация между националните компетентни органи на Румъния и България. През 2024 г. Европейската комисия прие регламента за прилагане схемата на ЕС за сертифициране на киберсигурността по общи критерии (EUCC). Базирана на доброволни принципи, новата схема на EUCC позволява на доставчиците на ИКТ, които желаят да покажат доказателство за сигурност, да преминат през общоприет процес на оценка в ЕС, за да сертифицират ИКТ продукти като технологични компоненти (чипове, смарт карти), хардуер и софтуер. Схемата се основава на доказана с времето рамка за оценка на SOG-IS Common Criteria, която вече се използва в 17 държави-членки на ЕС, но не и от България. Киберпространството открива значителни възможности за развитие, но води и до нарастваща цифрова зависимост на основните обществени дейности и функции. Злонамерени атаки или неумишлени действия могат да предизвикат сериозни смущения в работата на важни системи и да нарушат нормалното функциониране на държавата за неопределено време. Заплахите и рисковете в киберсредата е трудно да се определят еднозначно, защото е сложно да се установят източниците на въздействие, целите и мотивите, а също така поради бързото ескалиране на атаките, непредвидимото им развитие и динамичния характер на съвременните информационни и комуникационни процеси. Идентифицирането, защитата и ограничаването на тези заплахи не се извършват по традиционен начин и изискват нов модел на взаимодействие между всички участници в киберпространството, както и достатъчен капацитет и ресурси за ефективно управление. Споделяне и повторна употреба на данни Данните генерирани от публичния сектор, следва да бъдат на разположение за общото благо. Тези данни са произведени с публични средства и поради това от тях следва да се ползва обществото, като се гарантира, включително чрез преференциален достъп, че те се използват от изследователи, други публични институции, малки и средни предприятия (МСП) или новосъздадени предприятия. Данните от частния сектор също могат да дадат значителен принос за общественото благо. Понастоящем няма достатъчно налични данни за новаторско повторно използване, включително за разработването на изкуствен интелект. Разбирането на данните като стратегически актив изисква този актив да се натрупва и управлява добре. За да остане страната конкурентоспособна в глобална икономика, доминирана от информационните услуги и данните, е необходимо натрупването на достатъчно данни, които да осигурят научни изследвания и иновации, икономически растеж, ефективност на управлението и всички други потенциални ползи. България трябва да намери начини да бъде ефективна и амбициозна в изграждането на своите информационни активи както в публичния, така и в частния сектор. В момента, макар общото количество или растежът на генерираните данни както в частния, така и в публичния сектор да не се измерват директно, редица заместващи индикатори показват, че има огромни възможности за подобрение. Докладът за цифровото десетилетие за 2024 г. посочва, че 21,9% от предприятията използват анализи на данни, което е под средното за ЕС ниво от 33,2%. Индексът за зрялост на отворените данни за 2024 г. показва общ резултат от 61%, доста под средното за ЕС ниво от 83%, което поставя България в категорията „Начинаещи“. Въпреки, че зрелостта на отворените данни не е пряка мярка за наличността или количеството на данните и се влияе от многото променливи в индекса, тя все още е полезен индикатор за измерване на обществения достъп до данни от публичния сектор, а заключенията ѝ се потвърждават от опита на граждански групи, бизнес и активисти в областта на отворените данни. Наличието на данни или липсата им се измерва и чрез очевидната липса на достатъчно доказателства за мониторинг на показателите в много действащи стратегически документи в българския публичен сектор. Всъщност, предоставянето на данни за измерване на резултатите, изпълнението и постигането на стратегическите цели е основен приоритет за подхода на „интелигентно управление“ за ефективна публична администрация. Когато в публичния сектор има налични данни, в значителен брой случаи те не са незабавно достъпни. Концепцията за регистрова реформа посочва броя на данните от регистрите, които все още не се обслужват от информационни системи и API, Пътната карта на цифровото десетилетие, както и действащата стратегия за развитие на електронното управление определят подобряването на оперативната съвместимост и следователно достъпа до данни и автоматизирания обмен на данни като важен приоритет. Въпреки че системата RegiX предоставя