Проект на Наредба за Регистъра на арбитражите

Проект НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА НА АРБИТРАЖИТЕ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Тази наредба урежда условията и реда за водене, достъпа и съхраняването на Регистъра на арбитражите по чл. 6а, ал. 1 от Закона за арбитража, наричан по-нататък „Регистъра“. (2) Регистърът се води и поддържа от Министерството на правосъдието. Чл. 2. (1) Регистърът е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно: 1. постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност, със седалище в Република България; 2. арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор; 3. арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. (2) В Регистъра се открива електронна партида за всяка арбитражна институция по ал. 1, т. 1, съответно за арбитражните производства по ал. 1, т. 2 и 3. Към електронната партида се води дело в електронна форма, в което се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи. (3) Всички действия, свързани с Регистъра, се извършват електронно. (4) Заявление за вписване, промяна или заличаване на обстоятелства по ал. 1 се подава с квалифициран електронен подпис. (5) Образци на декларации и други стандартизирани документи са достъпни в секция „Декларации и образци“ на Регистъра. Чл. 3. Министърът на правосъдието определя със заповед служителите, които извършват действия по вписване и заличаване на арбитражните институции и на арбитражните производства по чл. 2, ал. 1 и предоставят административни услуги от Регистъра, както и служителите, които осъществяват контрол върху тези действия. Глава втора ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ВПИСВАНЕ Раздел I Заявление за вписване на постоянна арбитражна институция Чл. 4. (1) Заявление за вписване на постоянна арбитражна институция се подава в електронна форма от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, или от пълномощник с изрично пълномощно. (2) Заявлението съдържа: 1. данни за подателя – име, ЕГН/ЛНЧ или дата на раждане (за чужденец), електронен адрес за кореспонденция и телефон; 2. данни за юридическото лице - заявител, към което е създадена арбитражната институция: наименование, правно-организационна форма, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес, интернет страница, представляващи (имена, ЕГН /ЛНЧ или дата на раждане за чужденец), органи на управление (вид), членове (имена); 3. данни за арбитражната институция – наименование (ако има такова), адрес на офиси, в които се осъществява арбитражна дейност, електронен адрес, интернет страница, ако е различна от тази по т. 2, интернет страница на деловодната система, ако е отделна, управителен орган, ако има такъв (вид), имена, ЕГН/ЛНЧ или дата на раждане (за чужденец), професия, електронен адрес и телефон на членовете на управителния орган; 4. данни за най-малко трима арбитри - имена, гражданство, ЕГН/ЛНЧ или дата на раждане (за чужденец), професия, електронен адрес и телефон; 5. данни за специализация на арбитражната дейност, ако е приложимо. (3) За установяване изискванията по чл. 11, ал. 4 от Закона за арбитража за всеки арбитър и член на управителния орган на арбитражната институция към заявлението се прилагат: 1. заверено копие от диплома за завършено висше образование; 2. декларация от лицето, че има най-малко 8 години професионален стаж и не е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност или да заема определена длъжност съгласно Приложение № 1, която се подписва саморъчно или с квалифициран електронен подпис; за лица, които не са граждани на Република България, декларацията обхваща и обстоятелствата по чл. 11, ал. 4, т. 5 от Закона за арбитража; 3. документ, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 11, ал. 4, т. 1 от Закона за арбитража, ако арбитърът, съответно членът на управителен орган, не е гражданин на Република България. (4) Към заявлението се прилагат приети и заверени от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, правила за устройството и организацията на арбитражната дейност и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността. (5) Към заявлението се прилагат и документи, удостоверяващи спазването на изискванията по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Закона за арбитража, включително подробно описание на офиса с брой помещения, предназначение и площ, в т.ч. деловодство и архив. Посочва се интернет страницата с линк към електронната деловодна система. (6) Съответната арбитражна институция предоставя достъп до деловодната система на арбитража съгласно чл. 46а, ал. 2 и чл. 52, ал. 2 от Закона за арбитража. Потребителското има се посочва в електронното заявление, а паролата се изпраща по електронна поща на специален електронен адрес на Министерството на правосъдието: arbitrage@justice.government.bg. В случай че заявлението за вписване на арбитражна институция бъде отхвърлено, достъпът се деактивира. (7) Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно Приложение № 2, подписана от законния представител на заявителя, за истинността на заявените обстоятелства и за приемането на представените актове по ал. 4. Когато заявлението се подава от пълномощник, той прилага изрично пълномощно, с което е овластен да подаде заявлението. Прилага се и документ за внесена държавна такса. (8) Документите по ал. 6 и 7 могат да бъдат подписани саморъчно или с квалифициран електронен подпис от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция. Чл. 5. (1) По партидата на постоянната арбитражна институция се вписват данните по чл. 4, ал. 2, т. 4 за всеки арбитър, извън списъка на арбитражната институция, назначен по конкретно дело, с посочване на номера на делото и имената/наименованието на страните по него. (2) Заявлението се подава от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, или от пълномощник с изрично пълномощно. Пълномощник може да бъде и арбитърът, във връзка с чието участие се прави вписването. (3) Заявлението съдържа: 1. данни за подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1; 2. данни за вписана в Регистъра арбитражна институция и за юридическото лице, към което е учредена – наименование и ЕИК; 3. имена или наименования на страните по делото, в което ще участва външен арбитър, и техните адреси; 4. номер на делото; 5. данни за арбитъра по чл. 4, ал. 2, т. 4. (4) Към заявлението се прилагат документите по чл. 4, ал. 3 и 6. Раздел II Заявление за вписване на арбитражно производство Чл. 6. (1) Заявлението за вписване на обстоятелства относно арбитражно производство, образувано пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или на арбитражно производство, образувано пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, се подава от председателя на арбитражния състав по конкретното дело или от изрично упълномощено от него лице в 7-дневен срок от формирането му. (2) Заявлението съдържа: 1. данни за заявителя по чл. 4, ал. 2, т. 1; 2. данни за арбитрите – име, професия, електронен адрес и телефон; 3. данни за страните по делото – име или наименование и адрес; 4. дата на постъпване на искането за разглеждане на спора (искова молба). (3) Когато арбитражното производство е образувано пред чуждестранна арбитражна институция, посочват се нейните наименование, идентификационен номер и седалище. (4) Когато производството е образувано за решаване на определен спор, за арбитрите се прилагат документите по чл. 4, ал. 3. (5) Към заявлението се прилагат: 1. искането за разглеждане на арбитражния спор (искова молба) и отговор на искането, ако е постъпил; 2. документите по чл. 4, ал. 7. (6) Съобщението за предстоящо открито заседание за разглеждане на арбитражното дело с посочване на дата и начин на провеждане, както и арбитражното решение се представят със заявление за представяне на документи, което се подава след насрочване на делото, съответно след постановяване на решението. Раздел III Заявление за вписване на промени в обстоятелствата Чл. 7. (1) В 7-дневен срок от настъпване на промяна във вписаните обстоятелства относно арбитражна институция, юридическото лице, към което е учредена, или относно арбитър, се подава заявление за вписване на промяната по реда на чл. 4, ал. 1. (2) Подава се заявлението по чл. 4, ал. 1, в което се посочват данните по чл. 4, ал. 2 относно променените обстоятелства. (3) Когато промяната се състои във включване на нови арбитри в списъка на арбитражна институция, за тях се попълват данните по чл. 4, ал. 2, т. 4 и се представят документите по чл. 4, ал. 3. (4) При изменение в правилника или тарифата на арбитражна институция изменените актове, заверени за вярност, се прилагат в цялост, заедно с решение за тяхното приемане. (5) Към заявлението се прилагат документите по чл. 4, ал. 7. Чл. 8. (1) При допусната от заявителя грешка в предходно заявление се подава заявлението по чл. 4, ал. 1, като се посочват само данните по чл. 4, ал. 2, които се коригират. (2) Към заявлението се прилагат документите по чл. 4, ал. 7. (3) Ако грешката е допусната от служител на Министерството на правосъдието, тя се поправя служебно. Чл. 9. (1) Чрез заявление за подаване на документи относно вписана арбитражна институция или вписано производство се представят допълнителни документи, които законът изисква, без да са необходими за регистрацията. (2) Заявлението съдържа данни за подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1 и поле за пояснителен свободен текст. Към него се прилагат съответните документи. (3) По реда на този член в Регистъра се прилагат постановеното арбитражно решение в производствата по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, както и отговорът на исковата молба и съобщението за предстоящо открито арбитражно заседание, ако не са могли да бъдат представени при подаване на първоначалното искане за вписване на производството по чл. 6. (4) Във всички случаи по този член към заявлението се прилагат декларация по чл. 4, ал. 7 и пълномощно, ако заявлението се подава от пълномощник. Държавна такса не се дължи. Раздел IV Заявление за заличаване на арбитраж Чл. 10. (1) Арбитражна институция се заличава при настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 6д, ал. 1 от Закона за арбитража. (2) Заличаването по искане на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, се извършва въз основа на заявление от представляващия юридическото лице. Заявлението може да бъде подадено и от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя. (3) Заявлението за заличаване съдържа данните по чл. 4, ал. 2, т. 1 на законния представител, съответно пълномощника, данни за арбитражната институция, чието заличаване се иска, и на юридическото лице, към което е учредена, и изрично искане за заличаване. Посочване на причините за искането не е задължително. (4) Към заявлението се прилагат документите по чл. 4, ал. 7. Чл. 11. (1) При прекратяване на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, заличаването се извършва служебно или по искане на заинтересовано лице. (2) При осъществяване на предпоставките по чл. 52, ал. 6 от Закона за арбитража, служебното заличаване се извършва след влизане в сила на решението на министъра на правосъдието. Глава трета РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ЗАЯВЛЕНИЕТО Чл. 12. (1) Служителите на Министерството на правосъдието, на които това е възложено съгласно чл. 3, разглеждат подадените заявления по реда на постъпването им. (2) Въз основа на представените документи и с помощта на достъпните информационни системи служителят проверява: 1. пълнотата на подадените в заявлението данни и на приложените към него документи; 2. истинността на данните относно юридическото лице, към което се създава арбитражна институция, както и относно чуждестранната арбитражна институция; 3. представителната власт на подателя (когато е представител на юридическо лице или пълномощник); 4. дали са спазени изискванията на Закона за арбитража относно арбитражната институция, чието вписване в Регистъра е заявено; 5. дали са спазени изискванията на Закона за арбитража относно арбитрите, посочени в списъка на арбитражната институция, както и такива извън списъка, назначени за конкретно дело; 6. дали са спазени изискванията на Закона за арбитража относно арбитрите при арбитраж, образуван за решаване на определен търговски спор; 7. съответствието на представените правила за устройството и организацията на арбитражната дейност със Закона за арбитража; 8. други изисквания на закона. (3) При констатирани недостатъци или пропуски в заявлението до изтичане на срока за произнасяне по чл. 6г, ал. 1 от Закона за арбитража на заявителя се изпраща съобщение, в което се посочват констатираните недостатъци с указание да бъдат отстранени в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Указанията се оповестяват в секция „Съобщения“ на Регистъра и се смятат за получени в деня на отваряне на съответното съобщение. Кратко съобщение за наличието на произнасяне по заявлението се изпраща и на електронния адрес, посочен от заявителя. (4) В срока по ал. 3 заявителят може да подаде заявление за изпълнение на указания, което се разглежда в срока и по реда на предходните алинеи. Повторно съобщение с указания за отстраняване на недостатъци не се изпраща. (5) Използва се заявлението по чл. 4, ал. 1, като заявителят попълва само тези данни, за които се отнасят дадените указания, и прилага необходимите документи. Със заявлението не може да се заявяват други промени и корекции, освен изрично указаните. (6) Към заявлението по ал. 4 се прилага декларация по чл. 4, ал. 7 и пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник. Държавна такса не се дължи. Чл. 13. (1) В случай че недостатъци не са установени или установените са отстранени в срок, министърът на правосъдието се произнася с мотивирано решение за вписване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно на коригиращото заявление. (2) Ако в указания срок не постъпи коригиращо заявление или повторно са налице недостатъци, министърът на правосъдието се произнася с мотивиран отказ за вписване в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на коригиращо заявление, съответно от неговото постъпване. (3) Кратко съобщение за наличието на произнасяне по заявлението се изпраща на посочения от заявителя електронен адрес, а самото решение се достъпва в секция „Съобщения“ в партидата на заявителя. Решението се смята за получено в деня на отваряне на съобщението, съдържащо решението. Чл. 14. (1) Когато заявлението за вписване на арбитражна институция, арбитражно производство или арбитър се уважава, вписването се извършва незабавно въз основа на решението на министъра на правосъдието. (2) Ако е заявено вписване на арбитражна институция и са налице недостатъци относно някой от арбитрите, които не са отстранени в срок, арбитражната институция се вписва без съответния арбитър. Той се вписва допълнително въз основа на влязло в сила съдебно решение. Глава четвърта ДОСТЪП И СЪХРАНЯВАНЕ НА РЕГИСТЪРА Раздел I Достъп до регистъра Чл. 15. Регистърът се води по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация съгласно Закона за киберсигурност и чл. 12, ал. 4 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (ДВ, бр. 5 от 2017 г.). Чл. 16. (1) Електронният достъп до вписаните обстоятелства е свободен и безплатен в частта относно арбитражните институции, имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в Регистъра са достъпни само за министъра на правосъдието и за лицата, на които е възложил воденето му, за Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и за съда. (2) Министерството на правосъдието предоставя постоянен достъп до Ра на администраторите на Върховния касационен съд, съответно на всеки окръжен съд, които по приложимия вътрешен ред осигуряват достъп на съдиите до Регистъра. Чл. 17. (1) Достъп до електронната деловодна система на арбитражната институция се предоставя на съдии от Върховния касационен съд и на съдии от окръжните съдилища и Софийския градски съд, с оглед разглеждане на искове по чл. 47 и издаване на изпълнителен лист по чл. 51, ал. 1 и 2 от Закона за арбитража. (2) Искането за достъп се изготвя и подписва с квалифициран електронен подпис от председателя или член на съдебния състав от Върховния касационен съд, съответно от съдията от окръжния съд, на когото е разпределено делото. Искането се изпраща на електронния адрес на арбитража, посочен в Регистъра. За целите на комуникация със съда арбитражната институция може да посочи отделен електронен адрес. (3) Арбитражната институция предоставя искания достъп в рамките на деня, когато е постъпило искането, чрез системата за сигурно електронно връчване, освен ако между съответните съд и арбитраж е уговорен друг сигурен начин за предоставяне на достъп. Чл. 18. Решенията на Върховния касационен съд, с които се отменя или обявява за нищожно арбитражно решение, както и разпорежданията на окръжния съд, с които се отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, се изпращат съгласно чл. 49, ал. 2 и чл. 51, ал. 3 от Закона за арбитража на Министерството на правосъдието на електронния адрес, посочен в чл. 4, ал. 5. Информацията за тях се прилага служебно към партидата на съответната арбитражна институция. Раздел II Справки от Регистъра Чл. 19. (1) Регистърът осигурява възможност за извършване на справки чрез публичен интерфейс. Извършването на справки за вписаните обстоятелства може да се осъществява и чрез информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX). (2) Справките чрез публичния интерфейс на Регистъра се извършват чрез търсене по следните критерии: 1. наименование на юридическо лице, към което е създадена арбитражна институция; 2. уникален идентификатор по ЕИК в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или по БУЛСТАТ в регистър БУЛСТАТ на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; 3. наименование на арбитражна институция; 4. имена на арбитър; 5. имена на страна по дело; 6. период от време. (3) Справката по имена на страна по дело предоставя данни за наличието и броя на арбитражни дела, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България. Чл. 20. (1) Регистърът предоставя следните административни услуги срещу заплащане на такса: 1. вписване или заличаване на арбитраж като постоянна институция; 2. вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция; 3. вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, както и на арбитри извън списъка на арбитража; 4. издаване на удостоверение за вписана постоянна арбитражна институция; 5. извършване на писмена справка за вписани обстоятелства; 6. издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. (2) Удостоверение за вписана постоянна арбитражна институция се издава по искане на юридическото лице, към което е създадена. В заявлението се посочват: 1. данни на подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1; 2. данни на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция: наименование и ЕИК; 3. регистрационен номер на арбитражната институция; 4. уточнение дали в удостоверението да бъде включен и списък на вписаните към институцията арбитри. (3) Писмена справка се издава: 1. за вписан арбитър към постоянна арбитражна институция - по негово искане; заявлението съдържа данни за подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1, регистрационен номер на арбитражната институция и съдържание на искането; 2. за вписано арбитражно производство, образувано пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън Република България – по искане на арбитър или на страна, участващи в съответното производство; заявлението съдържа: данни за подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1; данни за вида на производството, по което се иска справка. (4) Услугата по ал. 1, т. 6 се предоставя на лицето, подало или от чието име е подадено заявлението, копие от което се иска. В заявлението се посочват данни за подателя по чл. 4, ал. 2, т. 1, регистрационен номер на арбитражната институция, съдържание на искането с посочване на заявлението, от което се иска копие. (5) Административните услуги по ал. 1, т. 4 - 6 се предоставят в срок до пет работни дни. Чл. 21. (1) Заявлението за предоставяне на административна услуга по чл. 20, ал. 1, т. 4 - 6 се подава в електронна форма през публично достъпен интерфейс на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Идентифицирането на заявителя се извършва със средство за електронна идентификация по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. (2) Заявление по ал. 1 може да бъде подадено и в писмена форма в деловодството на Министерството на правосъдието. Чл. 22. Издадените документи се подписват от служител, определен със заповедта на министъра на правосъдието по чл. 3. Издадените в електронна форма документи се подписват с квалифициран електронен подпис съгласно чл. 2, т. 1 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите (ДВ, бр. 48 от 2008 г.). Раздел III Съхраняване на Регистъра Чл. 23. (1) Създаването на резервни копия и архивирането на данните от Регистъра се извършват съгласно действащото законодателство. (2) Данните в партидата и електронното дело се съхраняват 10 години след заличаване на арбитражната институция, съответно 5 години от прилагане на решението по арбитражно производство, образувано пред чуждестранна арбитражна институция или пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор. (3) След изтичане на сроковете по ал. 2 всички данни се заличават от Регистъра. Чл. 24. (1) Регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при спазване на принципите на оперативна съвместимост. (2) За осигуряването на условия за функционирането на Регистъра служителите може да извършват справки чрез отдалечен достъп чрез информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) до следните данни в регистъра на населението - Национална база данни „Население“: име, ЕГН, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес на лицата, както и чрез ЦАИС „Съдебен статус“ и регистрите за несъстоятелност на търговци, предприемачи и физически лица. Чл. 25. Отказът за предоставяне на административна услуга от Регистъра може да се оспорва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 6а, ал. 5 и чл. 6в, ал. 5 от Закона за арбитража. § 2. Наредбата влиза в сила от 3 декември 2025 г. Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, т. 2 Д Е К Л А Р А Ц И Я по чл. 11, ал. 4, т. 3, 4 и 5 от Закона за арбитража Подписаният/та……………………………………………………………………………..…. (име, презиме и фамилия) ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане за чужденец/…………….……………………постоянен адрес: ………………………………….….…………………………………………………………… настоящ адрес……………….…………………………………………………………….…... л.к. №.…………………………, издадена на……………….., от МВР………..……..…......., в качеството ми на арбитър към/член на управителен орган на…………………………….. (посочва се наименованието на юридическото лице, към което е създадена арбитражна институция) …………………………………………………………………………………………………., ЕИК:…………………….., седалище и адрес на управление: ………………………………………………………………………………............................., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: 1. имам ……….. години професионален стаж; 2. не съм лишен от правото да упражнявам определена професия или дейност или да заемам определена длъжност; 3. не съм в производство по несъстоятелност или невъзстановен в правата си несъстоятелен; не съм осъждан за банкрут (за лица, които не са граждани на Република България). Извнестно ми е, че за деклариране на неверни обстоятелства нося наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. ......................................... (дата) гр. ..................................... ДЕКЛАРАТОР:…………………. Приложение № 2 към чл. 4, ал. 7 Д Е К Л А Р А Ц И Я по чл. 4, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за водене, достъп и съхраняване на Регистъра на арбитражите Подписаният/та……………………………………………………………………………..…. (име, презиме и фамилия) ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане за чужденец/…………….…………………, постоянен адрес: ……………………………………………………………………………………………..…… настоящ адрес……………….…………………………………………………………….…... л.к. №.…………………………, издадена на……………….., от МВР………..……..…......., в качеството ми на представляващ/председател на арбитражния състав при: (вярното се подчертава) ………………………………………………………………………………………………… (посочва се наименованието на юридическото лице, към което е създадена арбитражна институция) ЕИК:……………………, седалище и адрес на управление: ……………………………… …………………………………………………………………………………………………, представлявляващи ……….…………………………………………………………………., електронен адрес:……………………………………………………………………………... ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: 1. заявените от мен обстоятелства в заявлението са истинни; 2. приложените към заявлението копия са верни със съответните оригинални документи; 3. представените от мен със заявлението правила за устройството и организацията на арбитражната дейност и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността, са приети от управителния орган на арбитражната институция /когато е приложимо/. ........................................... (дата) гр. ..................................... ДЕКЛАРАТОР: ………………… МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА НА АРБИТРАЖИТЕ 1. Причини, които налагат приемането на проекта на наредбата Със Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, приет от Народното събрание на 24 юли 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 63 от 1 август 2025 г. (ЗИД ЗМТА), бяха въведени съществени изменения в правната уредба на дейността на арбитража в Република България. Законодателните промени бяха в отговор на установените случаи на злоупотреба с арбитражни решения за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи, безконтролното създаване на арбитражи и ограничените възможности за отмяна на арбитражното решение и административен контрол върху дейността на арбитражите, които създават благоприятна среда за противоправна дейност. Реформата засяга условията и реда за осъществяване на арбитраж на територията на Република България, вкл. вътрешен арбитраж, с оглед на което са променени наименованието и предмета на уредба в Закона за арбитража. Законодателните промени са насочени към укрепване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България, както и подобряване на бизнес средата в Република България, чрез създаване на условия за бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове от арбитражи, които се ползват от добра репутация и обществено доверие. Укрепването на доверието в правораздаването от арбитража има пряко отношение към изпълнението на основни приоритети в управлението на страната и в частност – в сектор „Правосъдие“ съгласно Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет 24 февруари 2025 г. За укрепване на правната сигурност и доверието в арбитража в чл. 4 от Закона за арбитража (ЗА) е предвидено, че постоянна арбитражна институция със седалище в Република България може да извършва дейност, ако е вписана в Регистъра на арбитражите. Законът въвежда определени изисквания за вписване в регистъра. В Регистъра подлежат на вписване и производствата, провеждани на територията на Република България от чуждестранна арбитражна институция, както и от арбитраж, установен за решаване на определен международен спор. Съгласно изискванията на чл. 6а от ЗА, Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма. Регистърът се води и поддържа от Министерството на правосъдието. В Регистъра се води електронна партида за всяка вписана арбитражна институция със седалище в Република България, както и за всяко производство, образувано пред арбитраж за решаване на определен международен търговски спор или от чуждестранна арбитражна институция. С оглед защита на поверителната информация, предмет на разглеждане в арбитражните производства, законът предвижда само част от информацията в регистъра да бъде публично достъпна, а именно данните относно арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в Регистъра са достъпни само за министъра на правосъдието, за лицата, на които е възложил воденето на Регистъра и за Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и за съда. Законът за арбитража урежда съществените изисквания относно подлежащите на вписване обстоятелства за арбитражните институции и за арбитражните производства, , както и правила за подаване на заявления и вписвания. В чл. 6а, ал. 6 ЗА са посочени 1 услугите, които се предоставят от Регистъра на арбитражите по електронен път, като услугите по чл. 6а, ал. 6, т. 4 - 6 ЗА може да бъдат заявени и писмено. 2. Правна уредба в проекта на Наредба за Регистъра на арбитражите На основание и в изпълнение на чл. 6а, ал. 5 ЗА, Министерството на правосъдието предлага проект на наредба, която урежда условията и реда за водене, достъп и съхраняване на Регистъра на арбитражите. В съответствие с чл. 6в, ал. 5 ЗА, проектът на наредба урежда също документите, които се прилагат към заявлението за вписване, образците на декларации и други документи, необходими за вписването в Регистъра на арбитражите. Проектът на Наредбата съобразява приложимите изисквания на Закона за електронното управление и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, с оглед на факта, че Регистърът на арбитражите се води в електронна форма. Като такъв, регистърът следва да бъде доверен автентичен източник на данни, както и да осигурява възможност за предоставяне на електронни административни услуги. Съдържанието и структурата на проекта на нормативния акт са съобразени с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн, ДВ, бр. 39 от 1974 г.). Основните разпоредби са структурирани в глава първа „Общи положения“, глава втора „Заявления за вписване“, глава трета „Разглеждане и произнасяне по заявлението“, глава четвърта „- „Достъп и съхраняване на регистъра““. В глава първа „Общи положения“ са уредени основните правила във връзка с предмета на регулиране – съдържание на регистъра, постъпваща информация и възможност за предоставяне на електронни административни услуги. Условията и редът за водене на регистъра са подробно уредени в глава втора „Заявления за вписване“ и в глава трета „Разглеждане и произнасяне по заявлението“. Правилата относно заявленията за вписване в Регистъра на арбитражите, включително тяхното съдържание, необходимите приложения и образци на декларации, са уредени в отделни раздели съобразно вида на обстоятелството, подлежащо на вписване. В глава трета се съдържат подробни правила за разглеждане и произнасяне по заявленията – обхват на проверката, указания при недостатъци на заявлението, произнасяне на министъра по заявлението и вписване. Предвидени са правила за достъп и съхраняване на регистъра в глава четвърта от проекта на Наредбата. Регистърът се води по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация съгласно Закона за киберсигурност и чл. 12, ал. 4 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (обн, ДВ, бр. 5 от 2017 г.). Достъпът до вписаните в Регистъра обстоятелства относно институционалните арбитражи със седалище в България е свободен и безплатен. Останалите данни и документи в Регистъра са достъпни само за министъра на правосъдието и за лицата, на които е възложил воденето му, за Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и за съда. Регистърът осигурява възможност за извършване на справки чрез публичния интерфейс на регистъра или информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX). Справките чрез публичния интерфейс на регистъра се извършват чрез търсене по определени критерии: наименование или код по ЕИК/БУЛСТАТ на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, наименование на арбитражната институция, имена на арбитъра, имена на страна по дело и период от време. Имена на страна по дело се въвеждат само по арбитражни дела, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България. С оглед конфиденциалност, ако има срещане на 2 търсеното име, положителният отговор не разкрива данни за конкретното дело, а само данни за наличие и брой на арбитражни дела, както и от кого се разглеждат. В допълнение на посочения достъп, регистърът предоставя по заявление и срещу заплащане на такса следните административни услуги: вписване или заличаване на арбитраж като постоянна институция, вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция, вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, както и на арбитри извън списъка на арбитража, издаване на удостоверение за вписана постоянна арбитражна институция, извършване на писмена справка за вписани обстоятелства, издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. Заявлението за предоставяне на административна услуга се подава по образец и може да бъде подадено в електронна форма през публично достъпен интерфейс, а за услугите по чл. 6а, ал. 6, т. 4 - 6 ЗА - и писмено в деловодството на Министерството на правосъдието. Наредбата урежда и лицата, които може да получат удостоверение или справка, с оглед на техния правен интерес. Предвидени са правила за идентификация на заявителя, както и за подписване на издадените в електронна форма документи. Наредбата предвижда, че създаването на резервни копия и архивирането на данните от регистъра се извършват съгласно действащото законодателство. Данните в партидата и електронното дело се съхраняват 10 години от заличаване на арбитражната институция, съответно 5 години от прилагане на решението по арбитражно производство, образувано пред чуждестранна арбитражна институция или пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор. При спазване на принципите на оперативна съвместимост регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За осигуряването на условия за функционирането на регистъра, служителите може да извършват справки чрез отдалечен достъп чрез информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) до следните данни в регистъра на населението – Национална база данни „Население“: име, ЕГН, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес на лицата. В заключителните разпоредби са уредени правила във връзка с влизането в сила на наредбата. 3. Цели, които се поставят с приемането на проекта на Наредбата 3.1. Укрепване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България. 3.2. Осигурена ограничена публичност на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра на арбитражите. 4. Резултати, които се очакват от прилагането на проекта на Наредбата 4.1. Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса, чрез създаване, поддържане и развитие на функционален и надежден електронен Регистър на арбитражите. 4.2. Възможност за осъществяване на ефективен контрол върху арбитражите от страна на съда, министъра на правосъдието и Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, а чрез това – ограничаване на броя на незаконосъобразните арбитражни решения. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба 3 За изпълнение на предложения акт е необходимо разработване и поддържане на електронен регистър, който да отговаря на законовите изисквания. Изграждането на регистъра ще бъде извършено в рамките на предвидените средства за капиталови разходи на Министерството на правосъдието за 2025 г. 6. Други Проектът на наредба не съдържа разпоредби, въвеждащи в българското законодателство норми на правото на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. На основание 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на Наредба за Регистъра на арбитражите е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища. 4

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА НА АРБИТРАЖИТЕ Организация/ потребител Предложения и становища /вкл. начина на Приети/ № предложението/получаване на неприети Мотиви 1. Арбитражен 1. Относно чл.2, ал. 4 от Наредбата Не се приема 1. Регистърът на арбитражите е съд при Тази разпоредба изисква всички заявления да се подават структурирана база данни в електронна Българска с квалифициран електронен подпис. форма. В съответствие с това, всички стопанска Тъй като Законът за арбитража, както и чл. 6, ал. 1 от действия, свързани с Регистъра, се камара – Наредбата изискват заявлението за вписване на извършват електронно (чл. 6, ал. 8 от Закона становището е арбитражното производство да се подаде в 7-дневен за арбитража). По писмено заявление може публикувано срок от формирането на арбитражния състав, да бъдат предоставени само услугите по чл. на Портала за изискването за използване на квалифициран електронен 6а, ал. 6, т. 4 – 6 от Закона за арбитража - обществени подпис може да създаде сериозни затруднения и удостоверения, справки, удостоверения и консултации забавяне по отношение на чуждестранни арбитри, които копия от електронен образ на документи, не разполагат с квалифициран електронен подпис или като мярка за намаляване на чиито издадени в чужбина електронни подписи не могат административната тежест на да бъдат използвани за целите на вписването. потребителите, които ползват услугите от Заявлението трябва да бъде подадено от едноличния регистъра. арбитър или съответно от председателя на арбитражния Услугите по чл. 6а, ал. 6, т. 1 – 3, които се състав, които много често са чуждестранни граждани отнасят до вписванията на арбитражите и без никаква връзка с Република България. арбитражните производства, се предоставят Предлагаме в чл. 2, ал. 4 от Наредбата да се даде само въз основа на заявление по електронен възможност за подаване на заявления от път. За преодоляване на евентуалните чуждестранни арбитри и в писмена форма, така затруднения от подписване на заявление от както е предвидено в чл. 4, ал. 8 от Наредбата. чуждестранни арбитри в чл. 4, ал. 1 от проекта на наредбата се предвижда възможност заявлението да бъде подадено и от пълномощник с изрично пълномощно. 1 2. Относно чл. 6, ал. 5, т. 1 и чл. 6, ал. 6 от Наредбата Не се приема. 2. Внасянето на такова уточнение не е Тези разпоредби изискват представяне в Регистъра на необходимо. След като законът и проектът арбитражите на искането за разглеждане на на наредбата не предвиждат изискване за арбитражния спор, на съобщенията за заседания по превод на докуменитте по арбитражното делата и на арбитражните решения. производство на български език, то следва, В огромното мнозинство от случаи, в които се че ще се представят на езика, на който са разглеждат арбитражни производства пред съставени. чуждестранна арбитражна институция, производствата са на английски език или на друг чужд език. Това означава, че в тези случаи искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията по делото, и арбитражните решения също ще бъдат на чужд език. Разпоредбите на чл. 6, ал. 5, т. 1 и чл. 6, ал. 6 от Наредбата не уточняват на какъв език трябва да бъдат представени документите, посочени в тях и дали ще се изисква превод на български език на документите, които са на чужд език, а практиката на българските институции е да изискват производствата пред тях да се провеждат на български език и документите на чужд език да се придружават от превод на български език. Същевременно, Законът за арбитража изрично позволява международните арбитражни производства да се провеждат на чужд език, и няма никакво основание и оправдание да се изисква превод на български език на документи по такива производства за целите на вписването в Регистъра на арбитражите. Изискване за такъв превод ще причини неоправдани значителни забавяния и сериозни разноски. Предлагаме в чл.6, ал.5, т.1 и в чл.6, ал.6 от Наредбата да се уточни, че искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията за заседания по делото, и арбитражните решения се представят на езика, на който са изготвени, без да се изисква превод на български език. 2 3. Относно чл. 6, ал. 5, т. 2 от Наредбата във връзка с Приема се по 3. В съответствие с приетото предложение в чл. 4, ал. 7 от Наредбата и Приложение № 2 към чл. принцип. чл. 6, ал. 3 от проекта на Наредбата ще бъде 4, ал. 7 от Наредбата предвидено, че когато арбитражното Съгласно тези разпоредби, арбитърът в арбитражно производство е образувано пред производство с място на арбитраж на територията на Република България, образувано пред постоянна чуждестранна арбитражна институция, се арбитражна институция със седалище в чужбина, следва посочват нейните наименование, да представи декларация, с която декларира, че идентификационен номер, ако има такъв, и заявените от него обстоятелства в заявлението са седалище. Към заявлението се прилага истинни. декларация за истинността на заявените Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3, заявлението следва да обстоятелства съгласно Приложение № 3, в съдържа, измежду другото, и данни за страните по което се потвърждава верността на делото – име или наименование и адрес; дата на постъпване на искането за разглеждане на спора (искова заявените обстоятелства относно заявителя, молба); и наименование, идентификационен номер и арбитрите и арбитражната институция и седалище на чуждестранната арбитражна институция. съответствието на заявените обстоятелства Предвид установените международни стандарти за относно страните на приложените избягване на конфликти на интереси, обичайната документи. практика на международните арбитражни институции е да определят като еднолични арбитри и председатели на арбитражни състави лица с друго гражданство, които не са имали предишни контакти със страните. До назначаването им по делото, арбитрите имат контакт единствено с арбитражната институция, която ги назначава, и няма как да проверят дали данните за страните са истинни. Такава декларация не се изисква от самите страни и от техните процесуални представители по Наредбата. Освен това, данните за датата на постъпване на искането за разглеждане на спора биха могли да бъдат удостоверени единствено от арбитражната институция, в която е постъпило искането. По тази причина, и предвид краткия 7-дневен срок за 3 заявяване, не би следвало да се изисква от арбитрите да декларират истинността на заявените от тях обстоятелства относно страните и относно датата на постъпване на искането за разглеждане на спора. Предлагаме текстът на декларацията в Приложение №2 към Наредбата да се измени в смисъл, че деклараторът декларира, че заявените от него данни отговарят на данните в приложените към заявлението документи. Обръщаме също така внимание, че чуждестранните арбитражни институции нямат идентификационни номера, и такива не би следвало да се изискват. Не се приема. 4. Относно чл.12, ал.2 от Наредбата В случаите, когато се вписва арбитражно производство с място на арбитраж на територията на Република България, образувано пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, тази разпоредба възлага на служителите от МП да проверят пълнотата на приложените към заявлението документи, както и истинността на данните относно чуждестранната арбитражна институция. Разпоредбата не предвижда ред и критерии за извършване на тази проверка, и не е ясно в какви случаи служителите от МП може да решат, че документите не са пълни или че данните относно чуждестранната арбитражна институция не са истинни. Освен това, обръщам внимание, че Наредбата изисква заявителят да подаде декларация за истинност и вярност с оригинала на представените документи. Предвид изложеното, с цел предвидимост и правна сигурност, предлагаме проверката, извършвана от служителите на МП по отношение на заявления за вписване на арбитражни производства с място на арбитраж на територията на Република България, 4. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 е обща и се отнася до всички заявления. Във всеки отделен случай служителите на Министерството на правосъдието ще проверяват само наличието на изискуемите за съответния вид арбитраж или производство обстоятелства и документи. Доколкото за чуждестранната арбитражна институция и за арбитрите, провеждащи вписваното производство не се изискват никакви документи, с оглед на гарантиране на правната сигурност и постигането на целите на закона е необходимо да бъде предвидена възможност за служебна проверка в общодостъпни информационни системи. 4 образувани пред постоянни арбитражни институции със седалище в чужбина, да се ограничава до пълнотата на подадените данни и съответствието им с представените към заявлението документи. Не се приема. 5. Съгласно чл. 20, ал. 3 справката за брой 5. Относно чл. 19, ал. 3 от Наредбата дела, в които участва дадено лице като Тази разпоредба предвижда издаването на справки по страна, се издава само по искане на това имена на страна по дело, съдържаща данни за наличието лице. Ако заявителят на услугата не и броя на арбитражните дела, в които страната участва. фигурира в регистъра като страна по Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата, справките се арбитражно дело, справка не му се извършват чрез публичния интерфейс на Регистъра, предоставя. което означава, че всеки има достъп до тях. Издаването на справки за наличието и броя на арбитражните дела, в които участва дадено лице, не защитава никакъв легитимен интерес, разкрива чувствителна информация на лицето, и противоречи на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 1 от Наредбата, която ограничава свободния достъп до Регистъра само до информацията за арбитражните институции, имената и професиите на арбитрите към тях. Предлагаме чл. 19, ал. 2, т. 5 и ал. 3 от Наредбата да отпаднат. 2. Адв. Асен 1. Относно чл. 2, ал. 4 от Наредбата Не се приема. 1. Регистърът на арбитражите е Алексиев- Тази разпоредба изисква всички заявления да се подават структурирана база данни в електронна САК- с квалифициран електронен подпис. Тъй като Законът за форма. В съответствие с това, всички получено чрез арбитража, както и чл. 6, ал. 1 от Наредбата изискват действия, свързани с Регистъра, се деловодството заявлението за вписване на арбитражното производство извършват електронно (чл. 6, ал. 8 от Закона на МП да се подаде в 7-дневен срок от формирането на за арбитража). По писмено заявление може арбитражния състав, изискването за използване на да бъдат предоставени само услугите по чл. квалифициран електронен подпис може да създаде 6а, ал. 6, т. 4 – 6 от Закона за арбитража - сериозни затруднения и забавяне по отношение на удостоверения, справки, удостоверения и чуждестранни арбитри, които не разполагат с копия от електронен образ на документи, квалифициран електронен подпис или чиито издадени в като мярка за намаляване на 5 чужбина електронни подписи не могат да бъдат използвани за целите на вписването. Заявлението трябва да бъде подадено от едноличния арбитър или съответно от председателя на арбитражния състав, които много често са чуждестранни граждани без никаква връзка с Република България. Предложението ми е в чл. 2, ал. 4 от Наредбата да се даде възможност за подаване на заявления от чуждестранни арбитри и в писмена форма, така както е предвидено в чл. 4, ал. 8 от Наредбата. 2. Относно чл. 6, ал. 5, т. 1 и чл. 6, ал. 6 от Наредбата Не се приема. Тези разпоредби изискват представяне в Регистъра на арбитражите на искането за разглеждане на арбитражния спор, на съобщенията за заседания по делата и на арбитражните решения. В огромното мнозинство от случаи, в които се разглеждат арбитражни производства пред чуждестранна арбитражна институция, производствата са на английски език или на друг чужд език. Това означава, че в тези случаи искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията по делото, и арбитражните решения също ще бъдат на чужд език. Разпоредбите на чл.6, ал.5, т.1 и чл.6, ал.6 от Наредбата не уточняват на какъв език трябва да бъдат представени документите, посочени в тях и дали ще се изисква превод на български език на документите, които са на чужд език, а практиката на българските институции е да изискват производствата пред тях да се провеждат на български език и документите на чужд език да се придружават от превод на български език. административната тежест на потребителите, които ползват услугите от регистъра. Услугите по чл. 6а, ал. 6, т. 1 – 3, които се отнасят до вписванията на арбитражите и арбитражните производства, се предоставят само въз основа на заявление по електронен път. За преодоляване на евентуалните затруднения от подписване на заявление от чуждестранни арбитри в чл. 4, ал. 1 от проекта на наредбата се предвижда възможност заявлението да бъде подадено и от пълномощник с изрично пълномощно. 2. Внасянето на такова уточнение не е необходимо. След като законът и проектът на наредбата не предвиждат изискване за превод на докуменитте по арбитражното производство на български език, то следва, че ще се представят на езика, на който са съставени. 6 Същевременно, Законът за арбитража изрично позволява международните арбитражни производства да се провеждат на чужд език, и няма никакво основание и оправдание да се изисква превод на български език на документи по такива производства за целите на вписването в Регистъра на арбитражите. Изискване за такъв превод ще причини неоправдани значителни забавяния и сериозни разноски. Поради това, предложението ми е в чл.6, ал.5, т.1 и в чл.6, ал.6 от Наредбата да се уточни, че искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията за заседания по делото, и арбитражните решения се представят на езика, на който са изготвени, без да се изисква превод на български език. 3. Относно чл.6, ал.5, т.2 от Наредбата във връзка с Приема се по 3. В съответствие с приетото предложение в чл.4, ал.7 от Наредбата и Приложение №2 към чл.4, принцип. чл. 6, ал. 3 от проекта на Наредбата ще бъде ал.7 от Наредбата предвидено, че когато арбитражното Съгласно тези разпоредби, арбитърът в арбитражно производство е образувано пред производство с място на арбитраж на територията на чуждестранна арбитражна институция, се Република България, образувано пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, следва посочват нейните наименование, да представи декларация, с която декларира, че идентификационен номер, ако има такъв, и заявените от него обстоятелства в заявлението са седалище. Към заявлението се прилага истинни. декларация за истинността на заявените Съгласно чл.6, ал.2 и ал.3, заявлението следва да обстоятелства съгласно Приложение № 3, в съдържа, измежду другото, и данни за страните по което се потвърждава верността на делото – име или наименование и адрес; дата на заявените обстоятелства относно заявителя, постъпване на искането за разглеждане на спора (искова арбитрите и арбитражната институция и молба); и наименование, идентификационен номер и седалище на чуждестранната арбитражна институция. съответствието на заявените обстоятелства Предвид установените международни стандарти за относно страните на приложените избягване на конфликти на интереси, обичайната документи. практика на международните арбитражни институции е 7 да определят като еднолични арбитри и председатели на арбитражни състави лица с друго гражданство, които не са имали предишни контакти със страните. До назначаването им по делото, арбитрите имат контакт единствено с арбитражната институция, която ги назначава, и няма как да проверят дали данните за страните са истинни. Такава декларация не се изисква от самите страни и от техните процесуални представители по Наредбата. Освен това, данните за датата на постъпване на искането за разглеждане на спора биха могли да бъдат удостоверени единствено от арбитражната институция, в която е постъпило искането. По тази причина, и предвид краткия 7-дневен срок за заявяване, не би следвало да се изисква от арбитрите да декларират истинността на заявените от тях обстоятелства относно страните и относно датата на постъпване на искането за разглеждане на спора. Предложението ми е текстът на декларацията в Приложение № 2 към Наредбата да се измени в смисъл, че деклараторът декларира, че заявените от него данни отговарят на данните в приложените към заявлението документи. Обръщам също така внимание, че чуждестранните арбитражни институции нямат идентификационни номера, и такива не би следвало да се изискват. 4. Относно чл. 12, ал. 2 от Наредбата В случаите, когато се вписва арбитражно производство Не се приема. 4. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 е обща и се с място на арбитраж на територията на Република отнася до всички заявления. Във всеки България, образувано пред постоянна арбитражна отделен случай служителите на институция със седалище в чужбина, тази разпоредба Министерството на правосъдието ще възлага на служителите от МП да проверят пълнотата на проверяват само наличието на изискуемите приложените към заявлението документи, както и за съответния вид арбитраж или 8 истинността на данните относно чуждестранната арбитражна институция. Разпоредбата не предвижда ред и критерии за извършване на тази проверка, и не е ясно в какви случаи служителите от МП може да решат, че документите не са пълни или че данните относно чуждестранната арбитражна институция не са истинни. Освен това, обръщам внимание, че Наредбата изисква заявителят да подаде декларация за истинност и вярност с оригинала на представените документи. Предвид изложеното, с цел предвидимост и правна сигурност, предлагам проверката, извършвана от служителите на МП по отношение на заявления за вписване на арбитражни производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред постоянни арбитражни институции със седалище в чужбина, да се ограничава до пълнотата на подадените данни и съответствието им с представените към заявлението документи. 5. Относно чл.19, ал.3 от Наредбата Тази разпоредба предвижда издаването на справки по Не се приема. имена на страна по дело, съдържаща данни за наличието и броя на арбитражните дела, в които страната участва. Съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата, справките се извършват чрез публичния интерфейс на Регистъра, което означава, че всеки има достъп до тях. Издаването на справки за наличието и броя на арбитражните дела, в които участва дадено лице, не защитава никакъв легитимен интерес, разкрива чувствителна информация на лицето, и противоречи на разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.1 от Наредбата, която ограничава свободния достъп до Регистъра само до информацията за арбитражните институции, имената и професиите на арбитрите към тях. производство обстоятелства и документи. Доколкото за чуждестранната арбитражна институция и за арбитрите, провеждащи вписваното производство не се изискват никакви документи, с оглед на гарантиране на правната сигурност и постигането на целите на закона е необходимо да бъде предвидена възможност за служебна проверка в общодостъпни информационни системи. 5. Съгласно чл. 20, ал. 3 от проекта на Наредбата справката за брой дела, в които участва дадено лице, се издава само по искане на това лице. Ако заявителят на услугата не фигурира в регистъра като страна по арбитражно дело, справка не му се предоставя. 9 Предложението ми е чл. 19, ал. 2, т. 5 и ал. 3 от Наредбата да отпаднат. 3. Делян Проектът се предлага в изпълнение на чл. 6а, ал. 5 от Не се приема. Джуров- Закон за арбитража („ЗА“) и отразява вече получено чрез осъществените мащабни промени в ЗА, в които деловодството министерство на правосъдието имаше активна роля. на МП Несъмнено в голямата си част извършените със ЗИД на ЗМТА, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 63 от 1 август 2025 г., промени могат да бъдат положително оценени, като те си поставят за цел да бъде намерено решение на чувствителни за обществото проблеми, както и да бъдат коригирани известни на практиката и теорията в продължение на десетилетия несъвършенства на нормативната уредба. В същото време, следва да се отбележи че с оглед значението, което т. нар. регистър на арбитражите ще има за функциониране на залегналия в ЗА нов модел, всяка допусната в Наредбата за Регистъра на арбитражите непрецизност или пропуск рискува не само да компрометира постигането на тези цели, но и да създаде фактически пречки пред осъществяване на арбитража, каквито ЗИД ЗМТА (бр. 63 от 1 август 2025 г.) никога не е имал предвид. В тази връзка, насочваме Вашето внимание към един детайл от Проекта, който вече поражда сериозни притеснения относно гаранциите за законосъобразното развитие на съществуващите далеч преди ЗИД ЗМТА (бр. 63 от 1 август 2025 г.) отношения между търговци със седалище в страната, уговорили разглеждане на споровете си от специфични ad hoc арбитражи с място 10 на арбитража на територията на Република България. Впрочем, именно с оглед тези случаи, в пълно съответствие с основаните конституционни принципи и правилата за действие на закона във времето, в § 25 от ПЗР на ЗА, се предвиди, че: “Висящите към датата на влизане в сила на този закон арбитражни дела, включително образуваните за решаване на определен спор в отклонение от чл. 4, ал. 2, се довършват при спазване на изискванията на този закон. Регистрацията по глава първа "а" се извършва преди датата на постановяване на арбитражното решение.” Видно от цитираното правило, започналите, но неприключили с влязъл в сила акт към датата на влизане в сила на тези правила арбитражни производства следва да бъдат продължени, като регистрацията по отношение на тях се извършва преди датата на постановяване на арбитражното решение. По този начин се гарантира, че лицата, които не са могли да съобразят поведението си с въведеното за първи път със ЗИД ЗМТА ограничение по отношение на вътрешния ad hoc арбитраж, ще могат да се ползват от породилите се за тях и вече упражнени в пълно съответствие с действащите към съответния момент нормативни правила права. Като имате предвид горното, бихме искали да Не е възможно и необходимо в наредбата да концентрираме вниманието Ви към следната разпоредба бъдат изчерпателно посочени всички от Проекта: изисквания на закона. Обичайно част от тях „Чл. 12 (2) Въз основа на представените документи и с се посочват изрично, а за да е ясно, че помощта на достъпните информационни системи изброяването не е изчерпателно, се казва „и служителят проверява: други“. Служителите на Министерството на … правосъдието са длъжни да спазват всички 8. други изисквания на закона.“ законови правила, доколкото са относими Проектът не конкретизира кои и какви са тези „други към разглежданото от тях заявление, като ги изисквания на закона“, което създава неопределеност прилагат във връзка едно с друго, 11 относно естеството и точния обхват на проверката, която ще осъществяват съответните длъжностни лица и предпоставки за възникването на противоречива практика в регистърното производство. В подобни случаи на вписвания в регистри до момента извършваните проверки са били винаги формални (от външна страна), като само по изключение и доколкото това е изрично предвидено в закона, съответните длъжностни лица са могат да извършват проверка и относно съществуването на определени права. В контекста на чл. 12, ал. 2, т. 8 от Проекта, следва да се отбележи, че например в чл. 6 г., ал. 1 от Закон за арбитража, се предвижда, че: „Когато не са спазени изискванията по чл. 4, 6б или чл. 6в и пропуските не бъдат отстранени в 7-дневен срок, министърът на правосъдието мотивирано отказва вписването.“ В чл. 4 от ЗА освен другото се предвиждат правила, налагащи квалифицирането на арбитража като „вътрешен“ или международен, респ. споровете като „граждански“ или търговки (чл. 4, ал. 2 ЗА), като тази проверка няма как да се формализира, тъй като изводите зависят от множество обстоятелства, които са различни във всеки конкретен случай и не могат да бъдат изчерпателно изброени. С оглед § 25 от ПЗР на ЗА, ако се приеме че в действителност длъжностните лица трябва да прилагат чл. 4 от ЗА в неговата цялост при разглеждане на исканията за регистрация (включително чл. 4, ал. 2 ЗА), е необходимо да бъде преценявано и дали положението е заварено, което освен че предпоставя преценка относно съществуването на определени права в някои случаи (като се има предвид че към арбитража може да са приложими различни от добре познатите правила на ЗА, БТПП и т.н.) може да създаде значителни затруднения и да доведе до включително като се съобразяват с разпоредбата на параграф 25 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД ЗМТА и особеното положение на заварените производства. Преценката дали производството е заварена ще се прави на базата на това дали е образувано преди влизане в сила на ЗИД ЗМТА – 1.8.2025 г. 12 абсурдни резултати. Всичко това създава сериозни притеснения дали поради затрудненията при осъществяване на преценката по чл. 12, ал. 2, т. 8 от Проекта (във вр. с чл. 4 ЗА) в подобни случаи няма да се стигне до невъзможност в регистъра на арбитражите да бъдат регистрирани допустими и напълно легитимни производства, които отговарят на изискванията на закона и които нямат нищо общо със злоупотребите, които ЗИД ЗМТА (бр. 63 от 1 август 2025 г.) визира като причина за извършване на посочените по-горе изменения. В този смисъл намираме за изключително важно в чл. 12, ал. 2, т. 8 от Проекта да се реферира към конкретните текстове на ЗА (включ. с посочване на алинеи), които поставят „изисквания“, подлежащи на преценка в регистърното производство. С оглед допълнителните специфики, които тази преценка поставя, предлагаме изрично да се предвиди в заключителните разпоредби на Проекта (което напълно би кореспондирало и на ПЗР на ЗА), че: Регистрацията по отношение на висящите към датата на влизане в сила на ЗИД ЗМТА (бр. 63 от 1 август 2025 г.) арбитражни дела по § 25 от ПЗР на ЗА се извършва независимо от изискванията по чл. 4, ал. 2 ЗА. Противното би означавало чрез невъзможността да бъде извършенa регистрация да се стигне de facto до придаване на същинско обратно действие на Проекта, каквото ЗА не предвижда, а ЗНА (чл. 14, ал. 2 ЗНА) забранява. 13