Последваща оценка за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) за периода 2013 - 2025 г. и Окончателен Доклад за изпълнението на НКПР 2013 - 2025 г.

Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) определя стратегията за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони и отчита действащите стратегически документи на международно равнище в областта на пространственото развитие, Морския пространствен план на Република България и националните стратегически документи за развитие на отделните сектори - транспорт, околна среда, енергетика, икономика, здравеопазване, образование, социални услуги, туризъм и други. Документът определя дългосрочни перспективи и цели за пространствено развитие на националната територия. НКПР е част от системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие и определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за балансирано и устойчиво развитие на националната територия. Актуализирана е през 2020 г., в синхрон с промените в нормативната уредба в областта на регионалното развитие. Цел на Актуализираната НКПР (АНКПР) е постигането на балансирано пространствено развитие, базирано на местния потенциал и сближаване на районите в териториален, икономически и социален аспект. Чрез АНКПР се гарантира високо качество на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, с ясна насоченост и фокусирани върху специфични цели с повишена съдържателност, тъй като това е стратегическият документ, чрез който се реализира държавната политика за регионално развитие на национално ниво до 2025 г. и задава насоки за съдържанието на документите на регионално ниво. Целите на последващата оценка за изпълнението на НКПР 2013 - 2025 г. включват:1. Оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите;2. Оценка на общото въздействие;3. Оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси;4. Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. Целта на консултацията е получаване на мненията на заинтересованите страни - участници в процесите по изпълнение на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. за степента на постигане на стратегическите цели и приоритетите на НКПР 2013-2052 г.; степента на осигуряване от страна на НКПР 2013-2025 г. на териториална насоченост на секторните стратегии и политики; принос на изпълнението на АНКПР към постигане на желаният модел на умерен полицентризъм за постигане на балансирано, ефективно и щадящо използване на териториалните ресурси и потенциали като предпоставка за смекчаване на рисковете от климатичните промени. Консултациите са насочени към:Представители на институциите на национално, регионално и местно ниво, имащи отношение към формулирането, изпълнението и оценката на политиката за регионално развитие, вкл. изпълнението на НКПР 2013 - 2025 г.;Представители на юридически лица с нестопанска цел;Представители на икономическия сектор;Представители на академичната общност;Граждани. Срокът за провеждане на консултацията е 30 (тридесет) дни след публикуването на настоящия консултационен документ.Всички заинтересовани страни могат да изразят мнението си по следните начини:- на Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл);- по електронна поща на имейл: office@ncrdhp.bg.

ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 - 2025 Г., ВКЛЮЧИТЕЛНО АКТУАЛИЗАЦИЯТА Ѝ ОТ 2020 Г. (работен вариант) 2025г. Настоящият доклад е част от предварителен вариант на крайния продукт от изпълнение на: Договор №РД-02-29-283/17.03.2025 г. с предмет: „Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г.“ ВЪЗЛОЖИТЕЛ: Министерство на регионалното развитие и благоустройството ЕИК 831661388 Адрес: ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №17-19, София 1202 Министър: Иван Иванов ИЗПЪЛНИТЕЛ: „Национален център за териториално развитие“ ЕАД ЕИК 130175896 Адрес: ул. „Алабин“ №16-20, София 1000 Изпълнителен директор: Росица Димитрова Съдържание Въведение 4 1. Подход и методика за оценяване 5 2. Стратегически и нормативен контекст 12 3. Оценка на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР и АНКПР 16 4. Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. на база на изводи от изпълнението на НСРР и НКПР 36 5. Препоръки за подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г. 38 Заключение 40 Списък на използваните съкращение АНКПР – Национална концепция за пространствено развитие, актуализирана ЕК – Европейска комисия ЕС – Европейски съюз ЗРР - Закон за регионалното развитие ЗУТ - Закон за устройство на територията ИПГВР – интегрирани планове за градско възстановяване и развитие ИТСР - Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 ИРК – Индекс за регионална конкурентоспособност МФР – многогодишна финансова рамка НКПР - Национална концепция за пространствено развитие НКРПР - Национална концепция за регионално и пространствено развитие НПР – национална програма за развитие ОПРР - Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 НСИ – Национален статистически институт НСРР – Национална стратегия за регионално развитие 2012-2020 ППЗРР - Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие ПРР - Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 РСПР – Регионална схема за пространствено развитие СЦ – стратегическа цел ТА 2020/2030 – Териториален дневен ред 2020/2030 ФГР – функционален градски район ФУА/ FUA – функционален урбанистичен ареал Списък на таблиците и фигурите (запазена е номерацията от последващата оценка) Фигура 9.1. Степен на съгласуваност програмите съфинансирани от ЕСИФ с НКПР/АНКПР 20 Фигура 9.2. Степен на съгласуваност на стратегически документи с НКПР/АНКПР. 22 Фигура 7.1. Стойности на ИРК за българските региони за 2016,2019 и 2022г. 24 Фигура 7.2. Разликата с ЮЗР за периода 2016-2022г. 25 Фигура 10.1. Разполагаем доход на домакинствата и очаквана продължителност на живота, 2014г., по региони 33 Фигура 10.2. Инвестирани средства по Оперативните програми по ЕСИФ 2014-2020г. и нетен поток на ПЧИ за периода януари 2013 – декември 2020г, по региони 33 Фигура 10.3. Индикативен бюджет за Първа процедура по подбор на концепции за ИТИ, 2023г., по региони 34 Въведение Настоящият окончателен доклад представя резултатите от изготвената последваща оценка за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г. Съдържанието на доклада е съобразено с изискванията на техническата спецификация към договора и последователността на логическите връзки между различните раздели на последващата оценка. Първо са представени избраните подход и методика за оценяване. Следва анализ на стратегическия и нормативен контекст, както и анализ и оценка на обвързаността на НКПР, вкл. нейната актуализация с НПР БЪЛГАРИЯ 2020 и НПР БЪЛГАРИЯ 2030, както и с програмите за регионално развитие - ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027. Представени са анализ и оценка на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР и АНКПР. Те съдържат резултатите от анализа и оценката за съгласуваност с НКПР и АНКПР на останалите съфинансирани с европейски средства програми и 28 секторни стратегически документа. На база резултатите от оценката за съгласуваност и последните налични данни от „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“, изготвяна два пъти годишно от Администрацията на Министерски съвет, са оценени резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори. Следва анализ на движението в структурния модел на селищната мрежа и анализ и оценка на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България, посочен в АНКПР – Европейският индекс за регионална конкурентоспособност. На база получените резултати и определената методика е оценена степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР, както и ефективността и ефикасността на използване на ресурсите. Представени са изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия, разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025г., както и препоръки за подобряване на прилагането на принципа на партньорство, осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025г. 1 Подход и методика за оценяване Основните критерии за избор на подход за изпълнение предмета на договора са базирани на нормативната уредба по въпроса, изискванията на техническата спецификация и установените при оценки от подобно естество добри практики: Предмет на договора: „Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г.“ Закон за регионалното развитие: чл. 30, ал. 1: Наблюдението и оценката на регионалното и пространственото развитие се извършват за постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Чл. 34. (2) Последващата оценка включва: 1. оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; 2. оценка на общото въздействие; 3. оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; 4. изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. Техническа спецификация - Основна цел: Да се разработят последваща оценка и окончателен доклад за изпълнението на НКПР за периода 2013-2025 г., включително на нейната актуализация, като се оцени напредъка по постигането на заложените цели за регионално развитие, както и да се дадат насоки за разработване на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. Техническа спецификация - Специфични цели: Оценяване на резултатите, общото въздействие за периода 2013-2025 г. от изпълнението на НКПР и степента на постигане на поставените цели; Оценка на ефективността и ефикасността на използваните финансови ресурси за развитие на територията на страната; Представяне на изводи и препоръки в рамките на последващата оценка на НКПР за периода 2013-2025 г. относно:прилагане на ефективни методи и организация за оценка на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за регионите от ниво 2, в контекста на регионалната политика на ЕС, националната политика и законодателството за регионалното развитие; оценка на реализацията на предвижданията на НКПР; подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ на национално ниво. Подобряване организацията и координацията на компетентните органи за изпълнение на НКПР за периода 2013-2025 г.; Осигуряване на информация и публичност относно резултатите от последващата оценка за изпълнението на НКПР за периода 2013-2025 г. Избор на подход за оценка, съобразно нейната цел (по Evalsed – „онлайн ресурс, предоставящ насоки за оценка на социално-икономическото развитие“): Evalsed разделя подобен род оценки спрямо тяхната основна цел: „отчетност“ (доколко концепцията е постигнала целите си, колко добре е използвала своите ресурси и какво е било нейното въздействие), „институционално укрепване“ (подобряване на капацитета на изпълнителите и мрежата от контакти между тях и планиращите документа), „изпълнение“ (степента на постигане на по-висока ефективност и ефикасност при изпълнението на оценявания документ), „планиране/ефективност“ (подхода за разпределение на ресурсите, чиято основна цел е планиране/ефективност – насочване на ресурсите към мерки, постигащи най-осезаемо въздействие), „производство на знания“ (EVALSED нарича търсенето на отговори на въпросите „Какво се случва и защо?“, както и „Какво и доколко работи?“). Самата методология разглежда производството на знания като първостепенна цел на оценките и констатира, че: „Понякога се предполага, че оценката може да се разглежда като имаща една обща цел, в която могат да се впишат всички останали цели, отбелязани по-горе. Тази всеобхватна цел засяга ученето и от тази гледна точка оценката има за цел: да се научи чрез систематично проучване какво са постигнали публичните програми и политики и да се разбере как се представят, за да се проектират, прилагат и предоставят по-добри бъдещи програми и политики.“ Съобразно тематичния обхват на настоящата оценка тази обобщена цел би звучала така: Да се оцени до каква степен са постигнати целите на НКПР/АНКПР, както и да се изяснят причините за това, в резултат от което да се предложат насоки и препоръки за постигане на по-висока ефективност и ефикасност при изпълнението на този вид документи, както и при постигане на целите на регионалното развитие като цяло. Въпросната обобщена цел, напълно отговаря на постановките на нормативната уредба и на изискванията на техническата документация към договора. В заключение може да се каже, че последващата оценка на изпълнението на НКПР/АНКПР е достатъчно сложна и всеобхватна за да изисква използването на комбинация от всички представени в EVALSED подходи. Това предопределя избора на смесен подход за изпълнение на поръчката и използване на методи на работа, характерни за интегрираните в него подходи – проучване на индикатори, обратна връзка с изпълнителите, изследване и търсене на аргументирани изводи и логически връзки, адаптирани към предмета на оценката анализи свързани с разходи и ползи и др. Принципи, свързани с изработването на оценки от „Обмислено прилагане на критериите за оценка“ (Критерии, ОИСР): Обективност („Първо, оценителите трябва да са готови да произведат това, което могат в рамките на наличните ресурси и институционални настройки, като в същото време признават ограниченията на това, което е възможно да се заключи с увереност. Опасността е, че в отговор на договорния натиск оценителите обещават повече, отколкото са в състояние да предоставят, или правят по-категорични заключения, отколкото могат да бъдат оправдани от наличните доказателства.“); Идентифициране на характерните особености на самата оценка („Втори път, който трябва да бъде преследван едновременно, е да се разпознаят проблемите с ресурсите, данните, времето структурата на програмата, планирането и уменията, налични в същото време, когато се предприема оценка. Въз основа на това един от най-важните резултати от оценката може да бъде идентифицирането на тези условия, необходими за подобряване на качеството, навременността, уместността и използваемостта на оценките в бъдеще.“); Прагматизъм („Живеем в несъвършен свят, където ресурсите са ограничени, администраторите не винаги са ефективни, координацията е несъвършена, знанието е разпокъсано и данните често не са достъпни. Въпреки това си струва да се предприемат малки стъпки, да се работи с наличното и да се увеличи, дори незначително, ефективността и легитимността на публичните програми. Дори скромните резултати могат да имат голямо значение, особено когато това е поставено в рамките на по-дългосрочна визия за изграждане на капацитет и позволяване на по-амбициозни оценки в бъдеще.“); Адаптиране на критериите към целта на оценката („Най-важният аспект при вземането на решение как да се използват критериите е свързването им с целта на оценката и нейния контекст и след това изграждането на критериите за оценка и въпросите около тази цел. Критериите не са предназначени да се прилагат по стандартен, фиксиран начин за всяка интервенция или да се използват като отметка. Наистина критериите трябва да бъдат внимателно интерпретирани или разбрани във връзка с оценяваната интервенция. Това насърчава гъвкавостта и адаптирането на критериите към всяка отделна оценка. Трябва да се изясни кои конкретни понятия в критериите ще се използват при оценката и защо.“). Подход „Верига на резултатите“ – Базиран на логически обвързаната верига от Ресурси (Inputs), Дейности (Activities), Продукти (Outputs), Ефекти (Outcomes) и Въздействия (Impacts), описан в „Управление за резултати в устойчивото развитие“ (документ на ОИСР): Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Веригата на резултатите е адаптирана към спецификите на предмета на договора, като са следвани насоките на „Обмислено прилагане на критериите за оценка“. Съгласно НКПР/АНКПР, дефинираните в документа „цели и приоритетни действия се различават от традиционните, които имат количествени и времеви параметри. Те са по- скоро насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“. Това определя като индикатор за резултат на изпълнението на концепцията степента, до която отделните институции, изпълняващи НКПР/АНКПР, са приели целите и приоритетите на документа като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“. „Продукти/Outputs“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Отчитането на резултатите от ниво „Продукти/Outputs“ се извършва на базата на документален анализ на документите съдържащи „секторните политики, боравещи с национална територия“, който отчита съгласуваността на постановките на документа с целите и приоритетите на НКПР/АНКПР. Това са стратегическите документи за отделните сектори – образование, здравеопазване и др., както и оперативните програми по споразумението за партньорство с ЕК. Основен критерий използван при документалния анализ е „съгласуваност“, базиран на придадения му смисъл в документ „Обмислено прилагане на критериите за оценка“, и адаптиран към спецификите на Последващата оценка, в съответствие с възприетите принципи на работа от същия документ. Адаптираният съгласно спецификата на последващата оценка критерий „съгласуваност“ отчита: Има ли ясни индикации (най-малкото, споменава ли се НКПР/АНКПР в текста на документа) за отчитане постановките на НКПР/АНКПР? До каква степен (съгласуваност или частична съгласуваност, например) разглежданият документ е съобразен с НКПР/АНКПР? Адаптираният по този начин критерий притежава необходимата гъвкавост за определяне на сравнима степен на съгласуваност за документи с много различна структура и подход на съставяне, каквито са повечето от разгледаните в настоящата Последваща оценка. Съобразно принципа на обективност констатациите ще обхващат само „това, което е възможно да се заключи с увереност“, но не и попадащи в по-широкия кръг на „възможно е“. По този начин ще се избегне евентуална грешка съгласуваността на база общи документи от по-високо ниво (като НПР България 2020/2030) да се сбърка с целенасочена съгласуваност с НКПР/АНКПР, показваща изпълнение на концепцията. Анализът показва, че ясно се открояват три степени на съгласуваност: „Пълна съгласуваност“ е степен, която показва пряка връзка между постановките на НКПР и тези на изследваните документи, като се запазва характера на документа и специфичните за тематиката му цели и приоритети; „Оперативна съгласуваност“ е степен, която показва съгласуваност с постановките на НКПР, но при водещо начало на секторния характер на документа и на специфичните за тематиката му цели и приоритети; „Липса на убедителни данни за съгласуваност“ е степен, която не отрича възможна съгласуваност, но не може да се направи извод за такава с увереност. Тази степен събира всички документи, които не попадат в разгледаните по-горе две степени. Съобразно степента на съгласуваност на разгледаните документи с постановките на НКПР/АНКПР, констатирани в резултат от анализа, се създават различни групи. Полученото групиране се използва за определяне съотношението между броя документи по групи. При отчитане на съгласуваността на разглежданите документи с НКПР се отчитат документи създадени между 2012 г. (приемане на НКПР) и 2020г., а с АНКПР - съответно на документи създадени след 2020г. (приемане на АНКПР). Резултатите от анкетното проучване на ведомствата и органите прилагащи НКПР, относно отчитането на постановките на НКПР в работата им, допълва документалния анализ съобразно „принципа на триангулация“. От значение за настоящата оценка е мнението на изпълняващите я ведомства относно срещнатите от тях трудности при съобразяване с постановките на концепцията, както и техните предложения за постигане на по-висока ефективност и ефикасност на процеса по съгласуваност между подобни документи. „Дейности/Activities“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Действията, предприети с цел съгласуваност на секторните документи и оперативните програми с НКПР/АНКПР, са по същество ниво „Дейности/Activities“. Основната част от тези дейности са съгласувателните процедури по време изработване на НКПР/АНКПР, базирани на принципа за партньорство и нормативните изисквания относно процеса по изработване, съгласуване и приемане на документа. Тези процедури до голяма степен обезпечават изграждането на познание на представителите на институциите изпълняващи НКПР/АНКПР за постановките на документа. „Ресурси/Input Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия На база така формулираното ниво „Дейности/Activities“ като съдържание на ниво „Ресурси/Inputs“ ще бъдат разгледани финансовите, човешки и материални ресурси използвани за изработване и съгласуване на НКПР/АНКПР. Предвиденият анализ на използването на ресурсите се фокусира върху откриване на специфики в процеса, които могат да бъдат определени като бариери или ускорители на изпълнението на НКПР/АНКПР. „Ефекти/Outcomes“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Резултатите от изпълнението на НКПР/АНКПР на ниво „Ефекти/Outcomes“, или краткосрочните и средносрочните ефекти от резултатите от интервенцията, могат да бъдат определени като приносът от изпълнението на стратегиите и оперативните програми, съобразени с НКПР/АНКПР, към социално-икономическото развитие. С оглед естеството на документите числово изразим (в известна степен) е само резултатът от изпълнението на оперативните програми, които имат собствен бюджет и за които Администрацията на Министерски съвет изготвя два пъти в годината „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“. Резултатите от оценката на Администрацията на Министерски съвет съотносими към оценените като съгласувани с НКПР/АНКПР оперативни програми се използват за определяне на ефектите от изпълнението на НКПР/АНКПР. „Въздействия/Impacts“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Въздействието (ефектите от по-високо ниво) на резултата от интервенцията или резултатите от изпълнение на НКПР/АНКПР от ниво „Въздействия/Impacts“ са свързани със създаване на „условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините“ и съгласно АНКПР с „движение към умерен полицентризъм“. АНКПР определя като основен измерител на това „движение към умерен полицентризъм“ Индексът за регионална конкурентоспособност и на базата на него формулира механизъм за оценка на изпълнението на документа. Механизмът се използва за проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа. Ефективност на разходване на финансовите средства: Доколкото „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ заявява, че „размерът на ефектите е в пряка зависимост от обема на финансиране“, то определянето на ефективността е извършено освен чрез сравнение на дяловете на съгласуваните програми за двата периода – 2014-2020г. и 2021-2027г. и чрез сравнение на разпределението по региони на инвестираните средства (по европейските програми за периода 2014-2020г. (от ИСУН 2020) и разпределението по региони на потока на преки чуждестранни инвестиции (по НСИ) за същия период; разпределението по региони на индикативния финансов ресурс за първата процедура по подбор на концепции за ИТИ 2023г.). Ефикасност на разходване на финансовите средства: Според „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ „чрез използвания модел няма възможност да се отчете ефикасност на изразходване на средствата по различните проекти и програми“. Оценката на ефикасността се базира на постановките на документ „Обмислено прилагане на критериите за оценка“ относно критерий „ефикасност“, т.е. чрез сравнение на две алтернативи (период 2014-2020 и период 2021-2027) и определяне на тази, която използва по ефикасни подходи за постигане на резултат. 2 Стратегически и нормативен контекст Европейският контекст на политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба, в който са изработени НКПР и актуализацията и от 2019г., е формиран от основополагащи документи като Стратегия „Европа 2020” и “Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”, както и Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване (2010) за НКПР и Седми доклад за икономическото, социално и териториално сближаване (2017) за АНКПР. Настъпилите промени в тази област са продиктувани, от една страна, от приемствеността в преследването на дългосрочните цели на сближаване, а от друга, от големите предизвикателства пред ЕС като климатичните промени, КОВИД-кризата и войната в Украйна. В този контекст са предприети дългосрочни инициативи като Европейския зелен пакт (2019г.) и Планът за възстановяване на Европа (2020г.), които имат амбицията да променят европейската икономика и начин на живот, с оглед възстановяване и адаптиране към новите условия. Настоящата Европейска комисия (2024-2029г.) продължава изпълнението на тези инициативи и добавя към тях предложение за радикална промяна в дизайна на следващата Многогодишна финансова рамка (2028-2034г.). Анализът на последващата оценка на изпълнението на НКПР/АНЛПР показва, че: Актуалният Девети доклад за сближаването (2024г.) поддържа устойчивите във времето цели като постигане на по-висока ефективност и ефикасност при изпълнението на дейностите по сближаване, изпълнявани във всички региони и ориентирани спрямо техните специфични нужди и потенциали за развитие, като акцентира върху партньорствата между участниците в процеса, преодоляване на „недостатъци в публичното управление и административния капацитет“ и нуждата от реформи. В допълнение докладът извежда ясно послание: „Различните региони имат различни отправни точки и различни пътища на развитие“; „Териториален дневен ред 2030“ доразвива постановките на предшестващия го документ, като акцентира върху необходимостта от засилено сътрудничество, връзката на изпълняваните мерки по политиката на сближаване с постигане целите на стратегическите документи на ниво ЕС в различни сфери, балансът между социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието, и най-вече на привличането на властимащи от всички нива към каузата на документа; НКРПР е документ, който съгласно ЗРР определя „дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики“. Европейското финансиране играе ключова роля за процеса по планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие и в частност за изпълнението на НКРПР. Тези констатации свидетелстват, че съобразяването на изработването на НКРПР с постановките на МФР 2028-2034г. могат не само да създадат условия за по-ефективното и по-ефикасно изпълнение на НКРПР, но и да допринесат за неговото качество като документ за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие; Ролята на стратегически документ от най-висок ранг на Националната програма за развитие я прави основополагащ документ за постигане на съгласуваност между секторните стратегии и отделните програми, съфинансирани от европейските фондове. Промените в нормативната уредба, както и периодичността на прилагане на различните стратегически документи от европейско и национално ниво дават основание да се обособят два периода, в които попада изпълнението на НКПР/АНКПР – до 2020г. (консолидиране на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие) и след 2020г.(затвърждаване на интегрирания териториален подход и въвеждане на интегрираните териториални инвестиции, като основен инструмент за изпълнение на АНКПР). Условно периодите могат да се охарактеризират като период на търсене на правилния подход, белязан от редица трансформации (до 2020г., изпълнение на НКПР) и период на утвърждаване на избрания подход и надграждането му с цел по-висока ефективност на мерките и ефикасност на разходването на ресурсите (след 2020г., изпълнение на АНКПР). Обвързаност/съгласуваност на НКПР и Националната програма за развитие „България 2020“ (НПР БГ 2020) Съгласно ЗРР, НКПР определя стратегията за развитие на националната територия и връзките й със съседни страни и региони, както и средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на националната територия и дългосрочни (за период 20 години) - по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори. В НКПР е заявено недвусмислено съгласуваността с НПР БГ 2020: “Съгласуването на цели, приоритети и мерки, включително и в секторните политики, постепенно ще подпомогне процеса на интегрираното стратегическо планиране и постигане на целите на НПР БГ 2020 в която ключовите приоритети в областта на образованието, транспорта, енергетиката, иновациите и туризма, трябва да намерят своето най-вярно измерение в националното пространство.” Визията на НПР БГ 2020 включва „интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж“ като верния подход за постигане на основната си цел – конкурентоспособна икономика и пълноценно развитие на личността. На свой ред НКПР потвърждава хората като основна национална ценност и се ангажира да допринесе за прилагане на избрания от НПР БГ 2020 подход, като го приема за своя основна цел и го доразвива добавяйки конкретика в инфраструктурно, секторно и пространствено отношение. Стратегическите цели на НКПР показват съгласуваност с постановките на НПР БГ 2020, като ги доразвиват основно в две направления – балансирано развитие, базирано на полицентричния модел от градове-центрове от различни нива, и устойчиво оползотворяване на специфичния потенциал на териториите. С това стратегическите цели на НКПР напълно кореспондират с най-тясно свързания с регионалното и пространствено развитие приоритет на НПР БГ 2020: „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“ Обвързаност/съгласуваност на АНКПР и Национална програма за развитие: България 2030 (НПР БГ 2030) В самата АНКПР е заявено: „Важен факт е и постигнатата координация с най-висшия национален документ за следващия планов период – Национална програма за развитие: България 2030.“ Визията на НПР БГ 2030 представя желаното развитие в следните взаимно обвързани направления: гражданин, общество, природни и културни дадености, пространствена интеграция и икономика. Подходът за постигане на тази желана визия се базира на: повишаване на възможностите за личностно и професионално развитие, повишаване на жизнения стандарт и адаптивно развитие на обществото, устойчиво използване на ресурсите, развитие на комуникационно-транспортните връзки и повишаване на конкурентоспособността и иновативността на икономиката. Визията на АНКПР се основава на приемственост спрямо предхождащия документ – НКПР, а съгласуваността с визията на НПР БГ 2030 е постигната чрез потвърждаване на постановките на националната програма с акцент на тяхната пространствена компонента. Стратегическите цели на АНКПР показват съгласуваност с постановките на НПР БГ 2030, като ги доразвиват с оглед пространствената компонента на адресираните проблеми и потенциали за развитие. Може да се заключи, че направеното в АНКПР твърдение за постигната съгласуваност с НПР България 2030 е напълно валидно. 3 Оценка на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР и АНКПР Методиката за оценка се основава на реконструкция на „веригата на резултатите“, изградена съгласно „Управление за резултати в устойчивото развитие“ (Managing for sustainable development results), ОИСР. Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Съгласно възприетата методика за оценка се определя/оценява „до каква степен целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки от документите боравещи с националната територия (ниво „Продукти/Outputs“), какви са краткосрочните и средносрочни ефекти от това (ниво „Ефекти/Outcomes“), както и дали и до каква степен е постигнат търсеният краен ефект – движение на структурния модел на селищната мрежа към умерен полицентризъм (ниво „Въздействия/Impacts“)“. Действията, предприети с цел съгласуваност на секторните документи и оперативните програми с НКПР/АНКПР (ниво „Дейности/Activities“), както и свързаните с тяхното изпълнение ресурси (ниво „Ресурси/Inputs“), допълват веригата на резултатите и са основа за изводи свързани с повишаване на ефективността и ефикасността на процеса по изпълнение на НКПР. Продукти (Outputs) Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от интегрираните териториални стратегии на ниво 2 (ИТСР) АНКПР определя целите и приоритетите на стратегическия си пакет, като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“, а за ИТСР формулира в отделна точка (VI.ПРИЛАГАНЕ НА НКПР, т.3) „стратегически насоки за разработване и актуализация” на ИТСР. ИТСР следват специално създадени методически указания, отчитащи едновременно интегрирането на регионалното и пространствено развитие и интегрирания териториален подход. ИТСР изпълняват поставените от АНКПР изисквания за отчитане на териториалните специфики чрез изготвяне на SWOT анализ, подчертаващ специфичните нужди и потенциали за развитие и определящ характера на всяка отделна ИТСР, а предвижданията на НКПР и секторните документи - чрез адаптирането и интегрирането им, съобразно идентифицираните нужди и потенциали на територията. Стъпвайки на разработения в НКПР пространствен модел на националната територия, ИТСР включват визия, цели и приоритети, базирани на задълбочен анализ на територията, обхващащ целия тематичен аспект от дейности в социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието. Създаденият механизъм за изработване и изпълнение на концепции за ИТИ гарантира до голяма степен не само идентифицирането, но и изпълнението на интегрирани проекти с регионално значение „в тясно сътрудничество и партньорство със заинтересованите страни на местно и регионално ниво, в това число с Регионалните съвети за развитие и с администрациите на общините и областите“. Ролята на регионалните съвети за развитие (РСР) в процеса по изработване и изпълнение на стратегиите е съществена и нормативно установена в ЗРР и ППЗРР. Възприетият механизъм за въвеждане на експертно начало в провеждането на новата регионална политика е съобразен с постановките на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година и разчита на натрупания през годините опит в носещите отговорност за териториалните стратегии териториални органи и заинтересовани страни, като същевременно концентрира усилия в повишаване на експертния им капацитет. Може да се заключи, че формулираният в ИТСР пакет от цели, мерки и приоритети, набелязаните конкретни проекти и създадената основа за прилагане на интегрирани подходи изпълняват целите, приоритетите и специфичните насоки на АНКПР до степен „пълна съгласуваност“, базирайки се на разработения в концепцията пространствен модел на националната територия. Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027г. Резултатите от последващата оценка показват, че в рамките на НКПР/АНКПР е създаден пространствен модел на националната територия, на базата на който са разгледани три сценария за развитие и е избран подходящ – сценарий „умерен полицентризъм“. Пространственият модел служи като териториална основа, а стратегическия пакет като тематични насоки за определяне на приоритетите и мерките на политиката за регионално и пространствено развитие, в т.ч. и на програмата за регионално развитие (ОПРР 2014-2020, ПРР 2021-2027). Освен създаването на териториална основа за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие и определяне на приоритетите и мерките на ОПРР 2014-2020, НКПР работи и в посока предлагане на по-конкретен обхват на подходи и мерки от арсенала на ОПРР 2014-2020г. - инструмент “интегрирано градско развитие”. Предложението е направено с цел подкрепа за избрания сценарий за развитие на националната територия - „умерен полицентризъм“. То включва всичките 35 града от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива и част от малките градове от 4-то йерархично ниво, които имат значение за развитието на периферните, селски и гранични райони. ОПРР се обвързва с формулираните в НКПР предложения по следния начин: Приоритетна ос 1 на ОПРР финансира инфраструктура от местно значение и мерки за енергийна ефективност в рамките на градовете от 1-во до 3-то ниво (по пространствения модел на националната територия), както и подкрепа за развитие на функционалните връзки на града с неговата периферия за градовете от 1-во до 3-то ниво и зони с потенциал за икономическо развитие. Инвестициите по Приоритетна ос 1 се извършват въз основа на местните стратегии за устойчиво градско развитие – ИПГВР; Приоритетна ос 2 ОПРР финансира мерки за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради в малки градове - центрове на общини в периферни райони. В териториален аспект мерките са насочени към 28 общини на малки градове – опорни центрове от 4-то ниво на националната полицентрична система, съгласно НКПР 2013-2025 г.; Приоритетни оси от 3 до 7 включват инвестиции, изпълнявани в съответствие с националните секторни стратегически документи. Според ОПРР тези инвестиции са „допълващи към устойчивото градско развитие по Приоритетна ос 1“, тъй като „териториалната насоченост на секторните политики е съсредоточена в мрежата от големи и средни градове, която образува полицентричната система на териториалното развитие“. Може да се заключи, че ОПРР 2014-2020 е обвързана с НКПР, чрез пространствено ориентиране на приоритетите и мерките на програмата ѝ съобразно формулираната в НКПР териториална основа и в подкрепа на избрания сценарий за развитие на националната територия – „умерен полицентризъм“. АНКПР „ревизира предложените през 2012 г. модели за пространствено развитие, като проследява промените, настъпили в йерархичната система от градове- центрове под въздействието на основните урбанистични фактори. На база определената в АНКПР териториална основа ПРР 2021-2027 формулира своите приоритети и мерки“: Приоритет 1. Интегрирано градско развитие на ПРР 2021-2027 подкрепя „10 градски общини в България, основни центрове на растеж, съгласно актуализираната НКПР“. Приоритет 2. Интегрирано териториално развитие на регионите ПРР 2021-2027 подкрепя „всички средни и по-малки градски общини, с изключение на 10-те общини“ В допълнение се предвижда подкрепа за „най-нуждаещите се територии, определени като проблемни / територии със специфични характеристики в съответните Интегрирани териториални стратегии за развитие – такива са териториите с демографски риск, както и планинските, селските и граничните територии“. АНКПР адресира ключови послания към секторните политики и ПРР: Агломерационната политика – ключ за просперитет; Равнопоставени отношения между селските райони и градовете; Засилване на териториалните проекции на секторните политики; Партньорствата – новата движеща сила в пространственото развитие. Прилагането на интегриран териториален подход, отчитащ местните проблеми и потенциали, както и функционалните връзки между населените места, чрез изработването и изпълнението на концепции от координирани мерки на различни секторни политики (концепции за ИТИ) от партньорства от общини и други заинтересовани страни, реализира на практика всички послания на АНКПР към ПРР. В заключение може да се каже, че според въпросните резултати съфинансираните от ЕС програми за регионално развитие (ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027г.) изпълняват насоките на НКПР/АНКПР до степен „пълна съгласуваност“. Това е постигнато чрез: определянето на мерки и прилагането на интегриран териториален подход, отчитащ местните проблеми и потенциали, както и функционалните връзки между населените места; изработването и изпълнението на координирани мерки от различни секторни политики (ИПГВР, концепции за ИТИ) от партньорства от общини и други заинтересовани страни. Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от програмите съфинансирани от ЕС Оценката за съгласуваност, чрез която се определят кои са съобразените с постановките на НКПР/АНКПР оперативни програми и секторни стратегии, е извършена чрез документален анализ на основния документ на всяка оперативна програма и е направена съобразно адаптирания критерий „съгласуваност“. За периода 2014-2020г.: 5 от разгледаните в „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (от март 2024г.) 10 оперативни програми (в т.ч. и ОПРР) покриват изискванията за съгласуваност, като една със степен „пълна съгласуваност“. Към тях се добавят и програмите за трансгранично сътрудничество с участието на нашата страна (5 бр.) повечето от които отчита постановките на НСРР, но не и НКПР. Като цяло 5 от 15 програми показват съгласуваност с НКПР. За периода 2021-2027г.: 8 от разгледаните в „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (от септември 2024г.) 9 оперативни програми (в т.ч. и ПРР) заедно със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските региони 2023–2027 г. покриват изискванията за съгласуваност, като и тук една е със степен „пълна съгласуваност“. Повишаване на броя на съгласуваните програми се дължи на участието им в изпълнението на концепции за ИТИ. Към тях се добавят и програмите за трансгранично сътрудничество с участието на нашата страна (5 бр.), повечето от които отчита постановките на АНКПР (4 от 5). Като цяло 13 от 15 документа показват съгласуваност с АНКПР. Представени графично резултатите придобиват следния вид: SHAPE \* MERGEFORMAT Източник: Анализ на НЦТР ЕАД Може да се заключи, че е налице повишаване дела на съгласуваните програми във времето и това се дължи на внедряване на интегрирания териториален подход. Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от действащите секторни стратегически документи Анализираните в рамките на настоящата последваща оценка стратегически документи обхващат секторите здравеопазване, образование, транспорт, икономика, селско стопанство, опазване на околната среда и биоразнообразието, цифрова трансформация, адаптация към изменението на климата и др. Анализът на разгледаните стратегически документи е направен на базата на адаптирания критерий за съгласуваност (пълна съгласуваност, оперативна съгласуваност, липса на убедителни данни за съгласуваност). Документите са разделени да две групи според годината на изработването им: до 2020г. (6 бр. документи) и след 2020г. (20 бр. документи). Отделно са разгледани два все още действащи стратегически документа, изготвени преди приемането на НКПР. Те са сигурен пример за документи, които не са съгласувани с НКПР и са използвани като модел за сравнение с документите изработени след приемане на НКПР. Анализът, на който е базирана оценката, доведе до следните констатации: В по-голямата част (17 от 20) от стратегическите секторни документи приети след 2020г. и оценени със степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ се засягат въпроси от специфичната сфера на действие на АНКПР като пространствено планиране, необходимост от целенасочени мерки адресиращи териториални диспропорции, териториална кохезия и планиране на регионалното развитие, но такива са открити и в единият от двата секторни документа, приети преди изработването на НКПР; Значителна част от стратегическите секторни документи приети след 2020г. и оценени със степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ предлага на разглежданите проблеми да се противодейства чрез използването на интегриран подход и в партньорство между властите и заинтересованите страни; Налице са стратегически секторни документи показващи степен на „пълна съгласуваност“, т.е. въпреки, че анализът на програмите съфинансирани от ЕС показа по-голям дял на съгласувани програми, някои стратегически секторни документи показват по-високо ниво на съгласуваност (пълна съгласуваност), близо до нивото на документите от сферата на регионалното и пространствено развитие (ИТСР, ОПРР 2014-2020г., ПРР 2021-2027). Такъв документ е „Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги“ (приложение към Националната здравна стратегия, прието след 2020г.). Това може ясно да се проследи в аналитичната част на документа и в синтезиран вид е формулирано в самия документ по следния начин: „Съгласно НКПР, като перспективен модел на урбанистично развитие до 2025г. е определен моделът “умерен полицентризъм”, което е потвърдено и при актуализацията през 2019г.“; „Заложеният модел за полицентрично развитие на националната територия в рамките на йерархизирани урбанистични центрове в пет йерархични нива следва да бъде основна отправна точка при териториалното планиране на националната система за здравеопазване и нейните отделни елементи (извънболнична, болнична и спешна медицинска помощ) на национално, регионално, областно и местно ниво.“ SHAPE \* MERGEFORMAT Източник: Анализ на НЦТР ЕАД 11 от всичките 26 анализирани документа са със срок на действие от 2021г. 6 от тези 11 стратегически документа са приети в рамките на 7 месеца (от 10.2020 до 04.2021г.) с решения или протоколи на Министерски съвет или решения на Народното събрание. Всичко това показва, че през един и същи период от време са се изработвали и съгласували между 6 и 11 от анализираните стратегически документи. За всичките 6 стратегически документа, приети в периода от 10.2020 до 04.2021г., е констатирана „липса на убедителни данни за съгласуваност“ - степен, която не отрича възможна съгласуваност, но не може да се направи извод за такава с увереност. Срокът на действие на по-голямата част (17 от 28 или 61%) на анализираните секторни стратегически документи изтича през 2030г. Може да се очаква в един и същи период от време да се реализира изработването и съгласуването на стратегическите документи покриващи почти всички сектори на социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието. Струпването на изработването и съгласуването на голяма част от секторните стратегически документи в рамките на един период от време (малко преди 2030г.) е възможност за постигане на нормативното изискване за координация между секторните политики, която, ако не се оползотвори, ще се превърне в проблем. С цел съгласуваност на НКРПР с новите секторни стратегически документи е наложително успоредно с тяхното изработване (малко преди 2030г.) да се извърши актуализация на НКРПР. Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „продукти/outputs“ показва, че: целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки в пълна степен от интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и от програмите за регионално развитие; до степен „оперативна съгласуваност“ от почти всички действащи секторни програми благодарение на въведения интегриран териториален подход; от стратегическите секторни документи – от степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ за повечето от тях до степен „пълна съгласуваност“ за един (отразяваща приемането на представените в НКПР териториален модел за пространствено развитие и избран сценарий „умерен полицентризъм“ за пространствена основа за планиране на секторното развитие). Ефекти/Outcomes Краткосрочните и средносрочните ефекти за социално-икономическото развитие, които могат да бъдат определени като резултат от изпълнението на съгласуваните с НКПР/АНКПР оперативни програми са разгледани на база „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“, изготвяна два пъти годишно от Администрацията на Министерски съвет. Според оценката краткосрочните и средносрочните ефекти от изпълнението на програмите съфинансирани от ЕС (разгледано за програмите от периода 2014-2020г., част от които показват съгласуваност с НКПР) се изразяват в следното: Изпълнението на съфинансираните от ЕС програми е изиграло важна роля по отношение на нарастване на производството и БВП, включително в смекчаване на отрицателните последици от епидемията от COVID-19 върху икономиката. Изпълнението на програмите е оказало е положителен ефект за повишаване нивото на частните инвестиции, за сметка на слабо увеличение на ценовото равнище в страната. Води до нарастване на вноса и износа, като в дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на към увеличението на износа. Според Оценката на АМС „в резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през целия разглеждан период, се наблюдава положителен кумулативен ефект по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица“. Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „ефекти/outcomes“ показва, че програмите съфинансирани от ЕС, между които и тези възприели целите и приоритетите на НКПР като насоки за формулиране на своите постановки, са допринесли за социално-икономическото развитие на страната чрез краткосрочните и средносрочните ефекти от своето изпълнение. Въздействия/Impacts Проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа АНКПР формулира механизъм за оценка на изпълнението на документа. Механизмът се използва за проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа към желания “балансиран полицентризъм” и е базиран на Индекса за регионална конкурентоспособност (ИРК) на ЕС. Той работи чрез изчисляване на разликата между стойността за Югозападен регион (ЮЗР) и стойността за всеки от останалите 5 региона. При сравнение на така пресметнатите разлики между отделните издания на ИРК (2016,2019,2022) се определя дали движението в структурния модел на селищната мрежа е към „балансиран полицентричен модел“ (разликите намаляват) или не (разликите се увеличават). Индекс на регионалната конкурентоспособност на ЕС 2.0 - издание 2022 г. „използва актуализирана методологична рамка, за да улесни сравнението във времето“. Преизчислените с помощта на актуализираната методологична рамка стойности на ИРК за българските региони за 2016, 2019 и 2022г. са представени във Фигура 7.1.: SHAPE \* MERGEFORMAT Източник: EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Данните показват осезаемо и близко по интензитет нарастване на стойностите на индекса за всички разглеждани региони при отчитането им през 2019г. Изданието на ИРК за 2022г. отчита стойности, показващи забавяне в интензитета на нарастване и дори, макар и слабо, намаляване на стойностите на ИРК за някои региони (Североизточен, Югоизточен, Северозападен). Разликата между отчетените от ИРК стойности за Югозападен регион (ЮЗР) и за всеки от останалите 5 региона за периода 2016 – 2022г. са показани във Фигура 7.2.: SHAPE \* MERGEFORMAT Източник: Изчисления на НЦТР ЕАД по данни на EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 Съгласно представената информация единствено разликата за целия разгледан период на Северен централен регион (СЦР) с ЮЗР намалява. За останалите 4 региона разликата с ЮЗР се увеличава, като отчетеното през 2019г. намаляване на разликата за ЮЦР (за южен централен регион) се компенсира от увеличението при отчета за 2022г. Съгласно механизма за наблюдение и оценка на изпълнението на АНКПР, базиран на Индекса за регионална конкурентоспособност на ЕС, не се наблюдава желаното движение към полицентризъм. Това означава, че „приложените мерки и инвестираните ресурси са били недостатъчни, за да обърнат движението към умерен полицентризъм“. Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „въздействия/impacts“ показва, че съобразно промените в стойностите на Индекса за регионална конкурентоспособност (ИРК) търсеният резултат: създаване на „условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините“ и „движение към умерен полицентризъм“, е частично постигнат – дистанцията между Югозападен и останалите български региони не намалява, но всички региони повишават стойностите си на ИРК за периода 2016 – 2022г., като не се наблюдава рязка промяна на стойностите, за който и да е регион. Анализ на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България какъвто е Индексът за регионална конкурентоспособност Анализирано е представянето на българските региони на базата на съставните под-индекси и основни колони, елементи на структурата на приетия в АНКПР за измерител на процесите в селищната мрежа на България Индекс за регионална конкурентоспособност (ИРК). В процес на реализация е промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, която се очаква да влезе в сила от 1 януари 2027г. С оглед на предстоящата промяна и с цел по-задълбочено проучване, което да бъде от полза при изготвяне на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, анализът е ориентиран по следния начин: Югозападен регион е разгледан чрез сравнение с други 4 европейски райони от ниво NUTS 2, подбрани на база определени критерии и са потърсени силни и слаби страни; За останалите 5 региона е използван различен подход – те са сравнени с близките до тях райони от ниво NUTS 2 в класацията на ИРК и са потърсени силни и слаби страни, общи за всички български региони. По този начин са идентифицирани силни и слаби страни за българските региони като цяло (без Югозападен), които до голяма степен ще са актуални и за регионите от новото делене. Това поставя основите за използването на подход, който е нов за процеса по изработване на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в нашата страна. Той е базиран на сравнителен анализ на регионите от ниво 2 от нашата страна и райони от другите държави членки със сходни на тях характеристики или стойности на Европейския индекс за регионална конкурентоспособност. Югозападен регион за планиране от ниво 2 Критериите използвани за подбор на районите от ниво NUTS 2 сравнени с Югозападен регион са: Категория на града-център на района (MEGA Typology), Категория на функционалния урбанистичен ареал (ФУА) на града-център на района (FUA population), според броя на населението, Гъстота на населението по NUTS 2 При избора на критерии е взет предвид факта, че за столиците на държавите членки са обособени самостоятелни NUTS 2, които не са подходящи за сравнение с Югозападен регион. Констатациите на анализа се базират на своеобразно „класиране“ на районите за всяка една от колоните (институции, здраве и др.) на трите под-индекса (основен, ефикасност и иновации). Класирането е от първо до пето място според резултата на съответния регион за разглежданата колона от подиндекса. Самата оценка отчита дали позицията (от първо до пето място) на региона по съответната колона е по-висока или по-ниска от позицията му съобразно стойността на индекса като цяло. Югозападен регион Югозападен регион, силни страни: Макроикономика, Висше образование и обучение през целия живот, Ефикасност на пазара на труда, Иновации Югозападен регион, слаби страни: Институции, Основно образование, Технологична готовност Представяне на районите, като цяло: Въпреки, че разгледаните райони са в широк диапазон от стойности на ИРК (от средата до края на класирането по обща стойност на ИРК) са налице области в които отделните райони се класират по-силно и такива в които се класират по-слабо от очакването. Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен региони за планиране от ниво 2 Всеки един от регионите е сравнен с близките до него райони по обща стойност на ИРК, като са разгледани петте района с резултати непосредствено преди неговия резултат и петте – след неговия резултат. От разглежданите райони са извадени другите попадащи там български региони, както и островни територии на ЕС. Констатациите на анализа се базират на своеобразно „класиране“ на районите за всяка една от колоните (институции, здраве и др.) на трите под-индекса (основен, ефикасност и иновации) според изчисления в ИРК резултат на районите за разглежданата колона. Оценката е направена с оглед заеманото от съответния български регион място според ИРК, което с оглед механизма на подбор на районите за сравнение е 6-то, а за Северозападен регион – 9-то (понеже има само два района с по-нисък ИРК). Тематичните области на съответните колони с резултат 10 или 11 (10-то или 11-то място), 1 или 2 (1-во или 2-ро място) са търсените съответно слаби или силни страни на разглеждания регион. Силни страни: Макроикономика, Висше образовани и обучение през целия живот, Ефикасност на пазара на труда, Иновации Слаби страни: Институции, Инфраструктура, Здраве, Основно образование, Размер на пазара, Технологична готовност, Ниво на сложност на бизнеса Формулираните в „Анализ на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България какъвто е индексът за регионална конкурентоспособност“ изводи сочат, че при сравнение с подобни на тях райони от ниво NUTS 2 българските региони показват ясно изразени силни и слаби страни, които са общи за всички, в т.ч. и Югозападен регион. Тези силни и слаби страни най-често са свързани с осезаеми предимства или дългосрочни проблеми на национално ниво. Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „въздействия/impacts“ показва, че съобразно ИРК търсеният резултат: създаване на „условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините“ не се наблюдава в частта „балансирано“ при сравнение на българските с подобни на тях райони от ниво NUTS 2, напротив българските региони показват ясно изразен дисбаланс (силни и слаби страни) в развитието си, породен от осезаеми предимства или дългосрочни проблеми на национално ниво. Дейности/Activities Според приетата методика за оценяване това ниво от веригата на резултатите се разработва на базата на анализ на процеса по участие на партньорите в изработване, съгласуване и приемане на НКПР/АНКПР и съпоставянето му с постигнатите в последствие резултати на ниво „Продукти/Outputs“. Участие на партньорите в процеса по изработване и съгласуване на НКПР: Още със започване на работата по проекта са определени основните заинтересовани страни и целеви групи, формирано е координационно звено, което контролира процесите по комуникация и обмен на информацията между членовете на екипа, Възложителя и представителите на заинтересуваните страни; Чрез работни срещи и кореспонденция, подкрепени от МРРБ, е обменена информация с водещите партньори– министерства и ведомства, като са обсъдени начина на работа и бъдещата координация, възможностите за териториално действие на различните секторни политики и мерки за синхронизиране; Проведени са три семинара за представяне на междинните резултати пред основни целеви групи и заинтересовани страни: професионални сдружения и работодателски организации, представители на академичната общност и др.; Междинни резултати от работата по концепцията са представени на неформални срещи на високо управленско ниво, проведени по повод подготовката на Споразумението за партньорство за програмен период 2014-2020 г.; Докладване на междинни резултати на заседания на всички РСР; Голяма част от направените в процеса по представяне и съгласуване констатации и препоръки са отразени в проекта за НКПР. В НКПР, т. „Институционализация на НКПР“, са представени редица препоръки, свързани с изпълнението на концепцията, а тяхното изпълнение е реализирано чрез: Регламентиране задължението на секторните политики да се привеждат в съответствие с постановките на НКПР чрез чл. 3, ал.2 „Държавната политика за регионално развитие и структуроопределящите политики се провеждат съгласувано и във взаимодействие с Националната концепция за пространствено развитие и регионалните схеми за пространствено развитие“; В МРРБ работи Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", която наред с другите си задължения „координира и контролира ефективното и ефикасното изпълнение на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие през периода на тяхното действие“. Участие на партньорите в процеса по изработване и съгласуване на АНКПР: Още в началото са определени основните заинтересовани страни и целеви групи и е формирано координационно звено, а с писмо за подкрепа от МРРБ са организирани работни срещи и е осъществена писмена кореспонденция с водещите партньори; Значителна част от проблемите и потенциалите за развитие на територията са обсъдени със заинтересованите министерства, ведомства, професионални и граждански организации в рамките на изработването и съгласуването на „Социално икономически анализ на районите в България“, изготвен за нуждите на оперативните програми и документите за стратегическо и пространствено планиране по ЗРР; Предварителни резултати от работата по АНКПР са представени пред Съвета по регионална политика, а междинни резултати - на заседания на всички РСР; Голяма част от направените в процеса по представяне и съгласуване констатации и препоръки са отразени в проекта за АНКПР. В заключение може да се каже, че Комуникацията със заинтересованите страни и ведомства, по време на изработване и съгласуване на НКПР/АНКПР, е осигурена чрез нарочно координационно звено в екипа на изпълнителя, като в процеса са използвани различни подходи: кореспонденция, организиране на работни срещи и семинари от страна на изпълнителя, участие на експерти от екипа в срещи на високо управленско ниво и в заседанията на Регионалните съвети за развитие. Извършеният анализ на участието на заинтересованите страни и оценка на степента на съгласуваност на секторните програми показва, че въпреки разнообразието и количеството от събития „оперативна съгласуваност“ е постигната при програмите разработвани от екипи, участвали в общи работни срещи, надградени с интензивна кореспонденция. По този начин са обсъдени и съгласувани приоритетите и териториалното им въздействие, което е довело едновременно до синхронизирането на програмите и ясното разграничаване на предвидените в тях мерки. Ресурси/Inputs Според приетата методика за оценяване това ниво от веригата на резултатите се разработва на базата на анализ на процеса по участие на партньорите в изработване, съгласуване и приемане на НКПР/АНКПР от гледна точка използвани ресурси (финансовите, човешки и др.). Анализът се фокусира върху откриване на специфики в процеса, които могат да бъдат определени като бариери или ускорители на изпълнението на НКПР/АНКПР. Констатации и изводи от проведеното анкетно проучване с ведомствата Отговорилите министерства и ведомства посочват като основна пречка в процеса по съгласуване на постановките на НКПР 2013-2025г. и стратегическите документи за секторните политики и/или програми недостатъчната синхронизация между ведомствата (институционална координация). От отговорите им може да се направи изводът, че редица ограничения водят до недостатъчно задълбочено разбиране на същността и спецификите на НКПР и връзката им с постановките на секторните стратегически документи, а оттам до противоречиви мнения, ниска ангажираност и в крайна сметка до невъзможност от постигане на необходимото ниво на съгласуваност. Пречки се откриват на всеки етап от процеса по изработване, съгласуване, приемане, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи. Те се взаимосвързани, често произтичат една от друга или имат общ корен. Кумулативният ефект на идентифицираните от партньорите пречки има потенциала сериозно да намали качеството на самите документи и степента им на съгласуваност и съответно да намали ефективното изпълнение на постановките на концепцията, Всички предложенията на ведомствата за оптимизиране на процеса по създаване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи от национално ниво са свързани с идентифицираните пречки и пряко или косвено се базират на повишаване на експертния капацитет, засилена координация между участниците, вкл. чрез внедряване на дигитални инструменти за мониторинг и оценка, осигуряване на нужните ресурси и постигане на висока ангажираност с процеса на политическо ниво. Относно предложенията за осигуряване на законово изискваната координация на секторните политики, може да се направи следният извод: Необходимо е нормативно установяване и внедряване на механизъм за тясна координация между политиките, като дотогава ще бъде от полза създаването на постоянна група или временни работни групи (по-интензивно сътрудничество между ведомствата, но само за периода на изработване на съответния стратегически документ или програма), работещи системно и включваща разширен екип от експерти от различните ведомства, участващи в разработването, изпълнението и отчитането на изпълнението на съответните секторни стратегии и програми. С оглед крайния срок на действие на повечето анализирани в последващата оценка стратегически документи (до 2030г.) е належащо да се предприемат мерки за ресурсно осигуряване и координация на процеса по тяхното изработване и съгласуване. Ако разгледаме този процес като изпълнението на един сложен и съставен от отделни взаимосвързани части общ проект, то за неговото изпълнение с пълна сила би важала инструкцията от „PM2“ (официалната методология за изпълнение на проекти на ЕК) за необходимост от предшестващ самото изпълнение етап на проучване и планиране на изпълнението, потвърдено от методологията чрез следната констатация: „Понякога проектните екипи подценяват важността на извършената работа в началото на проекта и започват да работят по дейности, които не са правилно дефинирани или планирани. Това води до доставката на продукти, които са с лошо качество и с малка стойност за крайните потребители. Това е често срещано и скъпа грешка, която често е основната причина за цялостния провал на проекта и неуспех да се реализират планираните ползи.“ Стъпвайки върху направените констатации, на база възприетата практика на европейско ниво, добри примери на национално ниво, анализи разкриващи проблеми при изготвянето на национални стратегически документи, както и настоящия анализ може да се заключи, че за пълно оползотворяване на процеса по предстоящото изработване и съгласуване на стратегически документи, покриващи почти всички сектори на социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието, е необходима мащабна подготовка, в резултат на която да се установят необходимата експертна, технологична и информационна основа за изработване и съгласуване на секторните стратегии, както и необходимите за това ресурси (времеви, финансови). Ефективност Доколкото „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ заявява, че „размерът на ефектите е в пряка зависимост от обема на финансиране“, то за определяне ефективността при постигане на целите на НКПР са изследвани съотношения между инвестирани средства по региони, както и промяната на дела на съобразените с НКПР програми. Дял на съгласуваните програми по периоди (2014-2020 и 2021-2027) Анализът от последващата оценка сочи, че делът на програмите с „оперативна съгласуваност“ се повишава значително (от 33% за 2014-2020г. на 87% за 2021-2027г.). Това показва постигане на по-висока ефективност при разходване на финансовите и други ресурси за приемане на целите и приоритетите на НКПР/АНКПР като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“. Разполагаем доход на домакинство по СПС за 2014г. в евро и средна очаквана продължителност на живота в години, за 2014г. Разполагаемият доход на домакинствата по стандарт на покупателна способност е показател за благосъстоянието на населението, използван за сравнение между различни държави и региони. За потвърждение на неговата адекватност в случая е онагледена и очакваната средна продължителност на живота. Източник: Евростат И двата критерия показват, че възприетото от последващата оценка подреждане на регионите за планиране от ниво 2 по степен на/ниво на постигнато социално-икономическо развитие е подходящо. Разпределението по региони на инвестираните средства по европейските програми за периода 2014-2020г. (от ИСУН 2020) и разпределението по региони на потока на преки чуждестранни инвестиции (по НСИ) за същия период Източник: НСИ, ИСУН 2020, изчисления: НЦТР ЕАД Фигурата показва, че привличаните на пазарен принцип ресурси, като преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), са концентрирани и работят в посока по-бързо развитие на по-конкурентните и по-развити региони. За разлика от ПЧИ, средствата от структурните и инвестиционни фондове на ЕС имат различна цел – сближаване. Фигурата показва, че те са много по-равномерно разпределени между регионите за разлика от ПЧИ и съответно допринасят ефективно за по-голям баланс при обема на инвестициите в регионален аспект, а оттам и за по-ефективно сближаване между регионите. Може да се каже, че инвестициите по програмите работят ефективно за сближаване на регионите, като най-силно това важи при най-слабо представящите се региони, в случая за Северозападен. Изпълнението на съфинансираните с европейски средства програми, в т.ч. и на съгласуваните с НКПР, освен че доказано допринася за социално-икономическото развитие на страната, допринася за ефективното постигане на търсеното от ЗРР намаляване на междурегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие. Разпределение по региони на индикативния финансов ресурс за първата процедура по подбор на концепции за ИТИ 2023г В процедурата участват с финансов ресурс и определени мерки 6 програми, финансирани от Споразумението по МФР за 2021-2027г. Източник: Единни указания за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), изчисления: НЦТР ЕАД Финансовият ресурс по процедурата, както по обем, така и пресметнат на глава от населението, показва нарастване на стойностите в посока от по-развити към по-слабо развити региони. Определянето на финансовия ресурс за изпълнение на ИТСР (чрез концепции за ИТИ, Първа процедура, 2023г.) по региони, съобразно тяхното ниво на социално-икономическо развитие, дава основание да се смята, че разходваните за изпълнение на АНКПР финансови и други ресурси ще допринесат ефективно за намаляване на междурегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие. Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги Анализът на секторните стратегически документи установи, че за „Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги“ (приложение към Националната здравна стратегия, прието след 2020г.) е налице степен на „пълна съгласуваност“, отразяваща приемането на териториалния модел за пространствено развитие и избрания сценарий „умерен полицентризъм“ за пространствена основа за планиране на развитието на здравеопазването. Документът вижда възможности за подобряване на здравното обслужване и преодоляване на идентифицираните дефицити в здравната система на национално и регионално ниво чрез осигуряване на финансиране от Национален план за възстановяване и устойчивост, Програма REACT, програми съфинансирани с европейски средства, както и програми с национално финансиране. Доколкото НКПР/АНКПР декларират, че разчитат постигане на техните цели и изпълнение на техните приоритети да се реализира чрез изпълнение на програмите с европейско съфинансиране, то благодарение на съгласуваността на Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги с АНКПР източниците и възможния обема на финансиране значително се увеличават. С оглед повишаване на ефективността по постигане на целите и изпълнение на приоритетите на НКРПР би било от голяма полза осигуряване на съгласуваността с НКРПР не само на съфинансираните с европейски средства програми, но и на секторните стратегически документи. Ефикасност Оценката се базира на степента на използване на интегрирания териториален подход в политиката за регионално развитие. Интегрираният териториален подход е приет за най-ефикасния до момента и се предполага, че при равни други обстоятелства, по-широката му употреба показва и по-ефикасно разходване на използваните за изпълнение на НКПР ресурси. Използваните критерии за оценка са „териториален обхват“ и „финансов обхват“, показващи степента на възприемане на интегрирания териториален подход в политиката по териториално развитие за двата разглеждани периода - 2014г.-2020г. и 2021г.-2027г. Оценката показва значително по-сериозно обвързване на мерките за регионално развитие с интегрирания териториален подход през периода 2021-2027г. отколкото през 2014-2020г., от което може да се очаква постигането на по-висока ефикасност на разходване на средствата по съфинансираните от ЕС програми, т.е. на разходване на използваните финансови ресурси за изпълнение на НКПР/АНКПР за периода 2021г.-2027г. 4 Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. на база на изводи от изпълнението на НСРР и НКПР Според чл.30 от ЗРР „Наблюдението и оценката на регионалното и пространственото развитие се извършват за постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Изводите и препоръките са ориентирани към постигане на въпросната ефективност и ефикасност. Съгласно изводите от аналитичната част на последващата оценка повишаване на ефективността е възможно чрез постигане на по-високо ниво на съгласуваност между НКРПР и секторните програми и стратегии, заедно с осигуряване на отговарящи на съвременните стандарти за качество документи. Мерките необходими за това са взаимосвързани и постигането на търсената съгласуваност между документите и координация на политиките може да бъде резултат само от кумулативния ефект на тяхното общо изпълнение. Анализът показва, че постигането на търсената съгласуваност е напълно възможно и то най-вероятно би се основавало на приемането на използвания в НКПР териториален модел за териториална основа на мерките на съответните секторни документи, а от страна на НКРПР - чрез представяне на предложения за развитие на съответната секторна инфраструктура с ясни пространствени параметри. Повишаването на експертния капацитет и осигуряване на необходимите ресурси за пълноценното реализиране на процеса по стратегическото планиране, програмирането, управлението ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката са от водещо значение. Повишаването на ефикасността на разходване на средствата е свързано с по-широката и ефективна употребата на интегриран териториален подход. Формулираните на база аналитични изводи от изпълнението на НСРР (Приложение 1) и НКПР препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на НКРПР 2026-2040г. са: С цел постигане на по-високо ниво на съгласуваност между НКРПР и секторните програми и стратегии, се препоръчва приемането на използвания в НКПР териториален модел за териториална основа на мерките на съответните секторни документи, а от страна на НКРПР – обвързани с постановките на съответните секторни стратегически документи предложения за развитие на съответната секторна инфраструктура с ясни пространствени параметри. Ролята на стратегически документ от най-висок ранг на Националната програма за развитие я прави основополагащ документ за постигане на съгласуваност между различните стратегически документи и програми; Препоръчва се разширяване на употребата на интегриран териториален подход в стратегическото планиране като цяло и надграждането и в сферата на регионалното развитие, чрез системна подкрепа за усвояване спецификите на подхода от участниците в процеса, както и по-прецизната му и смела употреба - „Различните региони имат различни отправни точки и различни пътища на развитие“; Стратегическото планиране на регионалното развитие след изменението на ЗРР от 2020 г. интегрира регионалното и пространственото развитие и обхваща разработването и актуализацията на система от документи за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия при отчитане на териториалния потенциал, включително осигуряване развитието на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. В този смисъл спецификата на НКРПР и ИТСР, които интегрират концепциите и схемите за пространствено развитие определят и целите на държавната политика за устройство на територията. НКРПР с период на действие 2026 – 2040 г. трябва да вземе предвид бъдещата промяна в обхвата на регионите за планиране от ниво 2, както и да формулира насоки относно процеса по изработване на ИТСР съобразени с нея, в т.ч. поставящи условие за отчитане на въздействието на София върху територията на функционалния и градски район, определен от НСИ и влизащ в териториалния обхват на бъдещия Южен регион за планиране от ниво 2; Препоръчва се предприемането на системни действия за повишаване на експертния капацитет и осигуряване на необходимите ресурси за пълноценното реализиране на процеса по планиране, съгласуване, изпълнение, наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите документи; Наложително е да се вземат необходимите мерки относно предстоящото струпване в рамките на един период от време (малко преди 2030г.) на изработването и съгласуването на стратегически документи, покриващи почти всички сектори на социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието, в посока оползотворяване на тази възможност за постигане на нормативното изискване за координация между секторните политики; С оглед повишаване качеството на документа - НКРПР и създаване на условия за неговото по-ефективно и ефикасно изпълнение се препоръчва надлежно обосноваване на целите, приоритетите и мерките формулирани в документа, както и дефиниране на измерими показатели за отчитане на степента на постигане на целите; Да се търси адресиране на съществуващите предизвикателства при осигуряването на пълна обвързаност между стратегическото и бюджетното планиране, както и между осигуреното финансиране и реалните потребности за ефективното разработване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи. 5 Препоръки за подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г. Прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност в процеса по изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на НКРПР е подробно разписано в ППЗРР. Една от основните причини за водещата роля на принципа за партньорство е неговата „ясна добавена стойност за засилване на ефективността при реализирането на европейските структурни и инвестиционни фондове“. Аналитичната част на настоящата последваща оценка показа, че добрата координация и интензивната съвместна работа между екипите изработващи НКПР/АНКПР и отговарящите за изработването и изпълнението на секторните програми и стратегически документи министерства и ведомства води до повишаване на степента на съгласуваност между документите и съответно до значително повишаване ефективността на изпълнение на НКПР/АНКПР. Това определи включването на въпросните партньори (министерства и ведомства) в анкетно проучване за целите на оценката. Според „EVALSED” подобна стъпка осигурява не просто мнението им като заинтересовани страни, но и включване на техните критерии и преценки в оценката. Отчитане гледната точка на партньорите е от ключово значение за успешното прилагане на принципа за партньорство. Настоящата последваща оценка използва предложенията на анкетираните партньори, като ги съпоставя с резултатите от анализа на изпълнението на НКПР/АНКПР и по този начин генерира препоръки, отчитащи едновременно експертното мнение на заинтересованите страни и обективните резултати от анализа. Препоръки за подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие: Осъществяване на интензивна съвместна работа по съгласуване със заинтересованите ведомства при разработването на новата концепция, с цел постигане на тематична интеграция, пространствена синхронизация, обща информационна основа и институционална и административна координация; Създаване на интегрирана цифрова платформа с централизирана база данни, като инструмент за оптимизиране на процеса по изработване, мониторинг и оценка на въздействието на стратегическите документи, за проследимост и публична отчетност; Необходимост от съгласуваност между секторните стратегически документи с НКРПР и координация на политиките; Осигуряване на необходимите ресурси за реализиране на предвидените мерки. Заключение В заключение може да се каже, че предвиденият в НКПР механизъм за нейното изпълнение, базиран не само на регионалните програми, но и с помощта на ресурса и мерките на съгласуваните с нея секторни програми, дава резултат. Аналитичната част на последващата оценка на изпълнението на НКПР/АНКПР показа, че реализирането на програмите съфинансирани от ЕС има безспорен принос за социално-икономическото развитие на страната, както и реален такъв за сближаване между регионите. От друга страна, българските региони показват ясно изразен дисбаланс (силни и слаби страни) в развитието си, породен най-вече от осезаеми предимства или дългосрочни проблеми на национално ниво. От гледна точка на избрания подход за оценка в АНКПР, разчитащ на Индекса за регионална конкурентоспособност, търсеният резултат „движение към умерен полицентризъм“ е частично постигнат – дистанцията между Югозападен и останалите 5 региона не намалява, но всички региони повишават стойностите си на индекса за периода 2016г. – 2022г., като не се наблюдава рязка промяна на стойностите, за който и да е от тях. Налице са както постигнати положителни резултати, така и редица предизвикателства, които чакат своето адресиране. Установеният в анализа добър пример за адаптиране и внедряване на европейски практики, като интегрирания териториален подход, както и успешният процес по консолидиране на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие, показват, че постигането на осезаем напредък в областта на регионалното развитие е напълно възможно. Констатираните възможности за развитие, прилагането на интегриран териториален подход и повишаване на координацията между политиките указват вярната посока. За постигане на желания напредък обаче е нужна системна и добре обезпечена работа по надграждане на експертния капацитет, повишаване качеството на стратегическите документи и на процеса по тяхното съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка. EVALSED: The resource for the evaluation of Socio-Economic Development, HYPERLINK "https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/evaluations-guidance-documents/2013/evalsed-the-resource-for-the-evaluation-of-socio-economic-development-sourcebook-method-and-techniques"https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/evaluations-guidance-documents/2013/evalsed-the-resource-for-the-evaluation-of-socio-economic-development-sourcebook-method-and-techniques Обмислено прилагане на критериите за оценка (Applying Evaluation Criteria Thoughtfully), HYPERLINK "https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html"https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html Managing for sustainable development results, HYPERLINK "https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/development-co-operation-tips-tools-insights-practices_d307b396/managing-for-sustainable-development-results_69ffd2a7.html"https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/development-co-operation-tips-tools-insights-practices_d307b396/managing-for-sustainable-development-results_69ffd2a7.html Обмислено прилагане на критериите за оценка (Applying Evaluation Criteria Thoughtfully), HYPERLINK "https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html" https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html ЗРР, Чл. 10., (1) Националната концепция за регионално и пространствено развитие определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието и с другите секторни и хоризонтални политики. ЗРР, Чл. 8.  (4) Документите по ал. 2 служат за: 1. определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на районите, общините и населените места, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз; Обмислено прилагане на критериите за оценка (Applying Evaluation Criteria Thoughtfully), HYPERLINK "https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html"https://www.oecd.org/en/publications/2021/03/applying-evaluation-criteria-thoughtfully_45a54ea7.html ЗРР, Чл. 2., (2) Държавната политика за регионално развитие създава условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините и обхваща система от нормативно регламентирани документи, ресурси и действия на компетентните органи, насочени към: Макроикономически ефекти от усвояването на средствата от ЕС, HYPERLINK "https://www.eufunds.bg/bg/node/12127" https://www.eufunds.bg/bg/node/12127 EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition, HYPERLINK "https://ec.europa.eu/regional_policy/assets/regional-competitiveness/index.html#/" https://ec.europa.eu/regional_policy/assets/regional-competitiveness/index.html#/ източник: “Potentials for polycentric development in Europe” (ESPON) източник: “Potentials for polycentric development in Europe” (ESPON); Евростат Стойността на съставната за ИРК колона „основно образование“ за българските региони е само 3.7 (с най-висок резултат ”152,3“ е район „Eesti“, EE00) и въпреки добре известните слаби резултати на българските ученици от PISA 2018 / OECD не може да се приеме за обективна. Изменен по следния начин: Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г., бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) „Държавната политика за регионално развитие се провежда в координация и съгласуваност със секторните и хоризонтални политики и отчита техните териториални измерения.“ Превод на екипа на НЦТР ЕАД Мерките свързани с организация на процеса и прилагане принципа на партньорство са разгледани в Раздел 12 Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове, HYPERLINK "https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/93c4192d-aa07-43f6-b78e-f1d236b54cb8/language-bg" https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/93c4192d-aa07-43f6-b78e-f1d236b54cb8/language-bg PAGE 8

ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 - 2025 Г., ВКЛЮЧИТЕЛНО АКТУАЛИЗАЦИЯТА Ѝ ОТ 2020 Г. (работен вариант) 2025г. СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ 4 РАЗДЕЛ 1: Методика за оценяване 5 РАЗДЕЛ 2: Оценка на съответствието с настъпили промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба за регионалното развитие на национално ниво и на ниво ЕС 13 РАЗДЕЛ 3: Анализ и оценка на обвързаността на НКПР с Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 и Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 30 РАЗДЕЛ 4: Анализ на прилагането на дадените в НКПР стратегически насоки за разработване и актуализация на документите на регионално ниво – Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 37 РАЗДЕЛ 5: Анализ и оценка на обвързаността на НКПР с Оперативна програма „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 (ОПРР) и Програма „РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 2021-2027“ (ПРР) доколкото документът определя териториалната основа за определяне на техните приоритети и мерки 47 РАЗДЕЛ 6: Оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни 53 РАЗДЕЛ 7: Проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа 62 РАЗДЕЛ 8: Анализ на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България какъвто е индексът за регионална конкурентоспособност 66 РАЗДЕЛ 9: Оценка на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка 72 РАЗДЕЛ 10: Оценка на ефективността и ефикасността на финансовите инструменти и използваните ресурси за изпълнение на НКПР 80 РАЗДЕЛ 11: Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. на база на аналитични изводи от изпълнението на НСРР и НКПР 85 РАЗДЕЛ 12: Препоръки за подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г. 88 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 90 ПРИЛОЖЕНИЯ: ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Аналитични изводи от изпълнението на НСРР ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Списък на стратегическите документи, изследвани за съгласуваност с НКПР/АНКПР СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЕ АНКПР – Национална концепция за пространствено развитие, актуализирана ЕК – Европейска комисия ЕС – Европейски съюз ЗРР - Закон за регионалното развитие ЗУТ - Закон за устройство на територията ИПГВР – интегрирани планове за градско възстановяване и развитие ИТСР - Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 ИРК – Индекс за регионална конкурентоспособност МСП – малки и средни предприятия МФР – многогодишна финансова рамка НКПР - Национална концепция за пространствено развитие НКРПР - Национална концепция за регионално и пространствено развитие НПР – национална програма за развитие ОПРР - Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 НСИ – Национален статистически институт НСРР – Национална стратегия за регионално развитие 2012-2020 ППЗРР - Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие ПРР - Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 РСПР – Регионална схема за пространствено развитие СДСППР – Система от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие СДСППРР – Система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие СЦ – стратегическа цел ТА 2020/2030 – Териториален дневен ред 2020/2030 ФГР – функционален градски район ФУА/ FUA – функционален урбанистичен ареал СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ И ФИГУРИТЕ Таблица 2.1. Сравнителна таблица между Девети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (2024) и Атлас на Териториален дневен ред 2030 18 Таблица 7.1. Стойности на ИРК за българските региони за 2016,2019 и 2022г. 62 Таблица 7.2. Разликата между отчетените от ИРК стойности за Югозападен регион (ЮЗР) и за всеки от останалите 5 региона за периода 2016 – 2022г 63 Таблица 8.1. Общи характеристики 66 Таблица 8.2.Аналитична таблица силни и слаби страни на районите 67 Таблица 8.3.Аналитична таблица силни и слаби страни на българските региони 69 Таблица 10.1.: Степен на употреба на интегриран териториален подход 84 Фигура 7.1. Стойности на ИРК за българските региони за 2016,2019 и 2022г. 63 Фигура 7.2. Разликата с ЮЗР за периода 2016-2022г. 64 Фигура 9.1. Степен на съгласуваност програмите съфинансирани от ЕСИФ с НКПР/АНКПР 72 Фигура 9.2. Степен на съгласуваност на стратегически документи с НКПР/АНКПР. 73 Фигура 10.1. Разполагаем доход на домакинствата и очаквана продължителност на живота, 2014г., по региони 80 Фигура 10.2. Инвестирани средства по Оперативните програми по ЕСИФ 2014-2020г. и нетен поток на ПЧИ за периода януари 2013 – декември 2020г, по региони 81 Фигура 10.3. Индикативен бюджет за Първа процедура по подбор на концепции за ИТИ, 2023г., по региони 82 ВЪВЕДЕНИЕ Оценката е структурирана съобразно изискванията на техническата спецификация към договора и последователността на логическите връзки между различните раздели. Първо е представена избраната методика за оценяване. След нея са разгледани настъпили промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба за регионалното развитие на национално ниво и на ниво ЕС, както и обвързаността на НКПР с Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2020 и Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Следват разделите анализиращи и оценяващи обвързаността на Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и на програмите за регионално развитие с европейско съфинансиране с НКПР и АНКПР, т.е. на пряко свързаните с концепцията стратегически документи и програми. На свой ред са анализирани и оценени за съгласуваност с НКПР и АНКПР останалите съфинансирани с европейски средства програми и 26 секторни стратегически документа. На база резултатите от оценката за съгласуваност и последните налични данни от „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“, изготвяна два пъти годишно от Администрацията на Министерски съвет, са оценени резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори. След това е проследено движението в структурния модел на селищната мрежа и е анализирано изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България, посочен в АНКПР – Европейският индекс за регионална конкурентоспособност. На база получените резултати и определената методика е оценена степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР, както и ефективността и ефикасността на използване на ресурсите. Представени са изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия, разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025г., както и препоръки за подобряване на прилагането на принципа на партньорство, осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025г. Раздел 1 МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ Връзка на методиката с избрания подход и методи за изпълнение на задачата Подходът и методите за изпълнение на последващата оценка са избрани на базата на нормативните изисквания свързани с предмета на договора, постановките на Техническата спецификация и установените в областта на оценка от подобно естество добри практики. Избраният „смесен подход“ следва отбелязаните по-горе критерии и отговаря на сложната и всеобхватна специфика на предмета на договора. Смесеният подход съчетава методи на работа, характерни за интегрираните в него подходи (съгласно Evalsed) – проучване на индикатори, обратна връзка с изпълнителите, изследване и търсене на аргументирани изводи и логически връзки, адаптирани към предмета на оценката анализи свързани с разходи и ползи и др. Посредством обработката с избраните инструменти на наличната релевантна информация е направена своеобразна реконструкция на „веригата на резултатите“ от изпълнението на НКПР/АНКПР. За основни градивни елементи на тази реконструкция са използвани резултатите от предхождащите я тематични раздели. Изготвените по този начин анализи и оценки са основата за изработването на последните два раздела: Раздел 11 „Изводи и препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. на база на аналитични изводи от изпълнението на НСРР и НКПР“; Раздел 12 „Препоръки за подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г.“; Веригата на резултатите е съставена съобразно насоките на разработката „Управление за резултати в устойчивото развитие (ОИСР) и съдържа логически обвързаната верига от следните съставни части: Ресурси (Inputs) – „финансови, човешки и материални ресурси, използвани за интервенцията за развитие“; Дейности (Activities) – „предприети действия или извършена работа, чрез които ресурси, като средства, техническа помощ и други, се мобилизират за получаване на конкретни резултати“; Продукти (Outputs) – „продукти, капиталови стоки и услуги в резултат на интервенция за развитие“, както и „промени, допринасящи за постигането на резултати“; Ефекти (Outcomes) – „краткосрочните и средносрочните ефекти от резултатите от интервенцията“; Въздействия (Impacts) – „ефектите от по-високо ниво на резултата от интервенцията“; „могат да включват крайни ефекти или дългосрочни промени, които са предвидени и непредвидени, положителни или отрицателни“. Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Адаптирана към спецификите на предмета на договора верига на резултатите Анализът и оценката са извършени отчитайки установения нормативен и стратегически контекст, резултат от изработването на: Раздел 2 „Оценка на съответствието с настъпили промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба за регионалното развитие на национално ниво и на ниво ЕС“ на изпълнението на НКПР/АНКПР. Оценката се базира на документален анализ проследяващ промените на нормативна уредба и стратегическите документи за интегрирано устойчиво развитие на национално и европейско ниво и съответните промени в изпълнението на НКПР/АНКПР. Раздел 3 „Анализ и оценка на обвързаността на НКПР с Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 и Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030“. Оценката се базира на документален анализ разкриващ кои постановки на НПР са отразени в НКПР/АНКПР и по-какъв начин. Съгласно НКПР/АНКПР, дефинираните в документа „цели и приоритетни действия се различават от традиционните, които имат количествени и времеви параметри. Те са по- скоро насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“. Това определя като индикатор за резултат на изпълнението на концепцията степента, до която отделните институции, изпълняващи НКПР/АНКПР, са приели целите и приоритетите на документа като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“. „Продукти/Outputs“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Определеният по този начин индикатор за резултат съответства на ниво „Продукти/Outputs“ съгласно приетата „верига на резултатите“ и е отправна точка за нейната реконструкция. Отчитането на резултатите от ниво „Продукти/Outputs“ се извършва на базата на документален анализ на документите съдържащи „секторните политики, боравещи с национална територия“, който отчита съгласуваността на постановките на документа с целите и приоритетите на НКПР/АНКПР. Това са стратегическите документи за отделните сектори – образование, здравеопазване и др., както и оперативните програми по споразумението за партньорство с ЕК. Основен критерий използван при документалния анализ е „съгласуваност“, базиран на придадения му смисъл в документ „Обмислено прилагане на критериите за оценка“, и адаптиран към спецификите на Последващата оценка, в съответствие с възприетите принципи на работа от същия документ. Адаптираният съгласно спецификата на последващата оценка критерий „съгласуваност“ отчита: Има ли ясни индикации (най-малкото, споменава ли се НКПР/АНКПР в текста на документа) за отчитане постановките на НКПР/АНКПР? До каква степен (съгласуваност или частична съгласуваност, например) разглежданият документ е съобразен с НКПР/АНКПР? Адаптираният по този начин критерий притежава необходимата гъвкавост за определяне на сравнима степен на съгласуваност за документи с много различна структура и подход на съставяне, каквито са повечето от разгледаните в настоящата Последваща оценка. В същото време критерият позволява да се определят различни степени на съгласуваност. Съобразно принципа на обективност констатациите ще обхващат само „това, което е възможно да се заключи с увереност“, но не и попадащи в по-широкия кръг на „възможно е“. По този начин ще се избегне евентуална грешка съгласуваността на база общи документи от по-високо ниво (НПР България 2020/2030, например) да се сбърка с целенасочена съгласуваност с НКПР/АНКПР, показваща изпълнение на концепцията. Резултатите от анкетното проучване на ведомствата и органите прилагащи НКПР, относно отчитането на постановките на НКПР в работата им, допълва документалния анализ съобразно „принципа на триангулация“. От значение за настоящата оценка е мнението на изпълняващите я ведомства относно срещнатите от тях трудности при съобразяване с постановките на концепцията, както и техните предложения за постигане на по-висока ефективност и ефикасност на процеса по съгласуваност между подобни документи. Съобразно степента на съгласуваност на разгледаните документи с постановките на НКПР/АНКПР, констатирани в резултат от анализа, се създават различни групи и се пресмята броя на документите в тях. Полученото групиране се използва за определяне съотношението между броя документи по групи съобразно съгласуваността им с НКПР/АНКПР. При отчитане на съгласуваността на разглежданите документи с НКПР се отчитат документи създадени между 2012 г. и 2020г. (2012г. - приемане на НКПР). При отчитане съгласуваността с АНКПР, съответно на документи създадени след 2020г. (2020г. - приемане на АНКПР). Определянето на резултатите от ниво „Продукти/Outputs“ включва резултатите от: Раздел 4 „Анализ на прилагането на дадените в НКПР стратегически насоки за разработване и актуализация на документите на регионално ниво – интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“; Раздел 5„Анализ и оценка на обвързаността на НКПР с Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР) и Програма „Развитие на регионите 2021-2027“; Раздел 6 „Оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни“ (в частта: Анализ и оценка на съгласуваността на програмите, без ОПРР и ПРР, съфинансирани от европейските фондове, с НКПР; Анкета с ведомствата и органите прилагащи НКПР, относно отчитането на постановките на НКПР в работата им). „Дейности/Activities“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Действията, предприети с цел съгласуваност на секторните документи и оперативните програми с НКПР/АНКПР, са по същество ниво „Дейности/Activities“. Основната част от тези дейности са съгласувателните процедури по време изработване на НКПР/АНКПР, базирани на принципа за партньорство и нормативните изисквания относно процеса по изработване, съгласуване и приемане на документа. Тези процедури до голяма степен обезпечават изграждането на познание на представителите на институциите изпълняващи НКПР/АНКПР за постановките на документа. Анализирането на процеса по участие на партньорите в изработване, съгласуване и приемане на НКПР/АНКПР и съпоставянето му с постигнатите в последствие резултати на ниво „Продукти/Outputs“, ще доведе до разкриване на връзката между резултатите от двата процеса. Формулираните изводи от този анализ ще послужат за основа за извеждане на препоръки относно провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. (Раздел 11), както и подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025г. (Раздел 12). „Ресурси/Input Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия На база така формулираното ниво „Дейности/Activities“ като съдържание на ниво „Ресурси/Inputs“ ще бъдат разгледани финансовите, човешки и материални ресурси използвани за изработване и съгласуване на НКПР/АНКПР. Предвиденият анализ на използването на ресурсите се фокусира върху откриване на специфики в процеса, които могат да бъдат определени като бариери или ускорители на изпълнението на НКПР/АНКПР. Изводите от този анализ служат за формулиране на препоръки с цел повишаване ефективността и ефикасността при провеждането на политиката за развитие на националната територия и разработването на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво за периода след 2025 г. (Раздел 11), както и подобряване на действията по прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за изпълнението на стратегическия документ за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г. (Раздел 12). „Ефекти/Outcomes“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Резултатите от изпълнението на НКПР/АНКПР на ниво „Ефекти/Outcomes“, или краткосрочните и средносрочните ефекти от резултатите от интервенцията, могат да бъдат определени като приносът от изпълнението на стратегиите и оперативните програми, съобразени с НКПР/АНКПР, към социално-икономическото развитие. С оглед естеството на документите числово изразим (в известна степен) е само резултатът от изпълнението на оперативните програми, които имат собствен бюджет и за които Администрацията на Министерски съвет изготвя два пъти в годината „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“. Резултатите от оценката на Администрацията на Министерски съвет съотносими към оценените като съгласувани с НКПР/АНКПР оперативни програми се използват за определяне на ефектите от изпълнението на НКПР/АНКПР. Ниво „Ефекти/Outcomes“ включва резултатите от Раздел 6 „Оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни“ (в частта: Подбор на подходяща изходна информация, на база установени в предходните стъпки логическа връзка с изпълнението на НКПР/АНКПР; Анализ на подбраната информация, с цел оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни; Базирана на анализа оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни). „Въздействия/Impacts“ Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Въздействието (ефектите от по-високо ниво) на резултата от интервенцията или резултатите от изпълнение на НКПР/АНКПР от ниво „Въздействия/Impacts“ са свързани със създаване на „условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините“ и съгласно АНКПР с „движение към умерен полицентризъм“. АНКПР определя като основен измерител на това „движение към умерен полицентризъм“ Индексът за регионална конкурентоспособност и на базата на него формулира механизъм за оценка на изпълнението на документа. Механизмът се използва за проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа. Това определя на ниво „Въздействия/Impacts“ да бъдат включени резултатите от Раздел 7 „Проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа“ и Раздел 8 „Анализ на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България, какъвто е индексът за регионална конкурентоспособност“ (на базата на съставните му под-индекси и основни колони). Изготвените анализи и разкритите по логически път взаимовръзки по време на реконструкцията на веригата на резултатите са в основата на изработване на: Раздел 9 „Оценка на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка“. Работата по този раздел се базира на реконструираната верига на резултатите. По същество тази оценка има за цел да определи до каква степен целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки от документите боравещи с националната територия (Продукти/Outputs), какви са краткосрочните и средносрочни ефекти от това (Ефекти/Outcomes), както и дали и до каква степен е постигнат търсеният краен ефект – движение на структурния модел на селищната мрежа към умерен полицентризъм (Въздействия/Impacts). Разгледани са и другите две нива от веригата на резултатите - „Ресурси/Inputs“ и „Дейности/Activities“. Раздел 10 „Оценка на ефективността и ефикасността на финансовите инструменти и използваните ресурси за изпълнение на НКПР“. Разделът е пряко свързана с разходваните средства по изпълнение на оперативните програми, за които е констатирана съгласуваност към постановките на НКПР/АНКПР и използваните инструменти (като интегрираните териториални инвестиции – инструмент за изпълнение на териториални стратегии, базирани на интегриран и ориентиран към спецификите на конкретна територия подход при диалог и сътрудничество между заинтересованите страни). Ефективност на разходване на финансовите средства: Доколкото „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ заявява, че „размерът на ефектите е в пряка зависимост от обема на финансиране“, то за определяне ефективността са използвани: сравнението на дяловете на съгласуваните програми за двата периода – 2014-2020 и 2021-2027. Направено е и сравнение на разпределението по региони на инвестираните средства по европейските програми за периода 2014-2020г. (от ИСУН 2020) и разпределението по региони на потока на преки чуждестранни инвестиции (по НСИ) за същия период. Анализирано е разпределението по региони на индикативния финансов ресурс за първата процедура по подбор на концепции за ИТИ 2023г. Ефикасност на разходване на финансовите средства: Според „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ „чрез използвания модел няма възможност да се отчете ефикасност на изразходване на средствата по различните проекти и програми“. Оценката на ефикасността се базира на постановките на документ „Обмислено прилагане на критериите за оценка“ относно критерий „ефикасност“, т.е. чрез сравнение на две алтернативи (период 2014-2020 и период 2021-2027) и определяне на тази, която използва по ефикасни подходи за постигане на резултат. Всичко това се прави в стриктно съответствие с принципа на „обективност“ и с цел да се доставят само резултатите, плод на това, „което е възможно да се заключи с увереност“. Получените резултати са основополагащи за препоръките относно постигане на по-висока ефективност и ефикасност при изпълнението на този вид документи, както и при постигане на целите на регионалното развитие като цяло. Раздел 2 ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С НАСТЪПИЛИ ПРОМЕНИ В ПОЛИТИКАТА ЗА ИНТЕГРИРАНО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНО НИВО И НА НИВО ЕС Европейско ниво Европейският контекст на политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба, в който са изработени НКПР и актуализацията и от 2019г., е формиран от основополагащи документи като Стратегия „Европа 2020” и “Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”, както и Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване (2010) за НКПР и Седми доклад за икономическото, социално и териториално сближаване (2017) за АНКПР. Освен тези документи въздействие върху самото изпълнение на НКПР/АНКПР оказват и техните последващи версии, от които актуални към момента са Девети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (2024) и Териториален дневен ред 2030. Настъпилите промени в тази област след приемането на актуализацията на НКПР през 2019г. са продиктувани, от една страна, от приемствеността в преследването на дългосрочните цели на сближаване, а от друга, от големите предизвикателства пред ЕС като климатичните промени, КОВИД-кризата и войната в Украйна. В този контекст са предприети дългосрочни инициативи като Европейския зелен пакт (2019г.) и Планът за възстановяване на Европа (2020г.), които имат амбицията да променят европейската икономика и начин на живот, с оглед възстановяване и адаптиране към новите условия. Настоящата Европейска комисия (2024-2029г.) продължава изпълнението на тези инициативи и добавя към тях предложение за радикална промяна в дизайна на следващата Многогодишна финансова рамка (2028-2034г.). Докладите за икономическо, социално и териториално сближаване представят тенденциите в развитие на регионите, правят периодична оценка на предизвикателствата и успехите на кохезионната политика на ЕС, и дават насоки за по-нататъшните действия в тази сфера. Пети (V) и Седми (VII) доклад, с чиито постановки са съгласувани НКПР (стр.11 – 14 от НКПР) и съответно АНКПР (стр. 34 и стр.37 от АНКПР), акцентират върху: „концентрация на европейските и национални ресурси“ (V) чрез реализирането на „ключови инвестиции в иновации, в МСП, в цифрови технологии и модернизиране на индустрията“ (VII) – акцент 1 (А1); „координация на усилията за постигане на целите на „Европа 2020“ в съответствие със специфичните предизвикателства“ (V) на „базата на инвестиции във всички райони, индивидуализиран подход, децентрализирано управление на средствата от ЕС“ (VII) – акцент 2 (А2); „необходимостта от въвеждане на иновативни инструменти за управление, финансиране и контрол“ (V) чрез използване на „общ нов подход в подпомагане повишаването на равнищата на самофинансиране, мотивиращо по-висока съпричастност и отговорност към финансираните от ЕС проекти“ (VII) – акцент 3. В актуалният за момента Девети доклад за сближаването (2024г.) се подчертават значителните постижения на политиката на сближаване, както и че „предизвикателствата остават особено на регионално равнище“. Констатира се, че „поуките, извлечени от минали периоди на изпълнение и от взаимодействието с други инструменти, извеждат на преден план необходимостта от по-нататъшно подобряване на структурата на политиката на сближаване“ в следните аспекти, подчертаващи и доразвиващи конкретни акценти (отбелязани в скоби) от гореописаните доклади: Осъществяване на целта, залегнала в Договора - намаляване на различията в икономическото развитие (основна цел на кохезионната политика); Различните региони имат различни отправни точки и различни пътища на развитие (акцент 2); Насърчаване на по-балансирано териториално развитие (акцент 2); Партньорство, многостепенно управление и овластяване на заинтересованите страни (акцент 2); Насърчаване на институционалното сближаване чрез преодоляване на съществуващите недостатъци в публичното управление и административния капацитет (акцент 3); Повишаване на ефективността на инвестициите по линия на политиката на сближаване и насърчаване на реформи (акцент 1); По-добра координация и съгласуваност с националните политики (акцент 2); Повишаване на ефикасността на изпълнението (акцент 3); Постигане на дългосрочни цели — но с вградена гъвкавост в случай на непредвидени обстоятелства. ИЗВОД: 2.1. Актуалният Девети доклад за сближаването (2024г.) поддържа устойчивите във времето цели като постигане на по-висока ефективност и ефикасност при изпълнението на дейностите по сближаване, изпълнявани във всички региони и ориентирани спрямо техните специфични нужди и потенциали за развитие, като акцентира върху партньорствата между участниците в процеса, преодоляване на „недостатъци в публичното управление и административния капацитет“ и нуждата от реформи. В допълнение докладът извежда ясно послание с потенциал да окаже осезаем ефект върху планирането, ресурсното осигуряване и изпълнението на политиката за сближаване между регионите: „Различните региони имат различни отправни точки и различни пътища на развитие“. “Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020” (ТА 2020) се явява основополагащ при изработването на НКПР/АНКПР и изпълнението и до края на 2020г. И двата документа са възприели основните приоритети свързани с териториалните измерения на европейската кохезионна политика от ТА 2020 (стр. 12 – 14 от НКПР, стр. 35 – 37 от АНКПР). Актуалният към момента „Териториален дневен ред 2030“ (ТА 2030) доразвива постановките на ТА 2020: Подчертава необходимостта от продължаване на подкрепата за „полицентрично и балансирано териториално развитие“ (ТА 2020), на базата на изградени чрез сътрудничество „мрежи от градове, метрополни области и региони“ (ТА 2030); Подкрепя и доразвива идеята за използване на потенциала на малките и средни градове като опорни центрове на регионално ниво (ТА 2020) чрез определяне на подходяща и свързана със спецификите му роля на всеки подобен център, както и привличане на властимащи от всички нива за тази кауза (ТА 2030); Признава „взаимната зависимост между градовете и прилежащите им селски райони“ (ТА2020), както и необходимостта от интегрирано управление и планиране, като допълва, че целите в това отношение могат да бъдат постигнати чрез изграждане на разбирането у властимащите за ползите от „прилагане на интегриран подход на многостепенно управление“ (ТА 2030); Отчита „значителното влияние на различните географски дадености върху развитието на много региони и държави членки“ (ТА 2020), както и продиктуваните от тези различия предизвикателства и потенциал за развитие (ТА 2030), като подчертава необходимостта от „действия, за да насърчим лицата, отговорни за вземането на решения на всички равнища на управление да разгърнат самобитния потенциал на териториите със специфични географски особености и да предприемат подходящи действия за преодоляване на ограниченията на тези райони чрез интегрирани подходи и сътрудничество“; Обръща внимание на „интегрирането на териториите чрез териториално сътрудничество, като важен фактор за глобалната конкурентоспособност“ (ТА 2020), както и „за по-доброто оползотворяване на потенциала за развитие и преодоляване на общите предизвикателства“ (ТА 2030); Приема, че „подобряването на местните икономики чрез развитие на местни продукти и пазари, бизнес среда, местно ориентирано обучение, частична самодостатъчност и изграждане на сплотени и силни местни общности могат да бъдат ефективни инструменти“ за „укрепване на местните реакции и намаляване на уязвимостта към външни сили“ (ТА 2020) и на свой ред добавя, че този подход подпомага „процесите на енергиен и икономически преход“ (ТА 2030) и може да бъде в основата на „местни и регионални стратегии за кръгова икономика“ и на „прехода на икономиките в Европа към ориентирана към местните условия кръгова икономика“ (ТА 2030); Потвърждава, че „справедливият и възможен достъп до услуги от общ интерес, информация, знания и мобилност са от съществено значение за териториалното сближаване“ (ТА 2020), като обръща внимание на „необходимостта от интелигентни, устойчиви и безопасни форми на транспорт и свързаност“ с цел преодоляване на възможни „съществени екологични предизвикателства“ (ТА 2030); Приема подкрепата за „ефективни интермодални транспортни решения“ и „по-нататъшното развитие на транс европейските мрежи (TEN-T), свързващи основните европейски центрове, като столици, метрополни региони и TEN-възли“ (ТА 2020), като обръща внимание, че „ефективните и екологосъобразни транспортни решения придобиват все по-голямо значение за постигането на целите във връзка с климата, замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, достъпността и свързаността на всички региони в Европа“ (ТА 2030); Отчита важността на „съвместното управление на риска“, свързан с функционирането на „екологични системи и защитата и подобряването на културното и природното наследство“ (ТА 2020), като допълва, че „изменението на климата и загубата на биологично разнообразие създават рискове за поминъка на хората“ (ТА 2030) и предлага редица мерки за смекчаване и приспособяване. ТА 2030 констатира, че „природното и културното наследство на Европа представлява уникален и многообразен актив, който трябва да се опазва, управлява и доразвива“ чрез поддържането на „равновесие между опазването на природата, устойчивото ползване на природните ресурси и икономическото развитие“; Приема констатацията, че „зоните, богати на природни и културни пейзажи, може да се нуждаят от специално внимание, за да се използват най-добре тези активи“ чрез „създаването на щадящи околната среда работни места и засилените развлекателни функции“ (ТА 2020), като „районите с богато природно и културно наследство или с уникален ландшафт използват тези активи и техния нереализиран потенциал“ „за разрастването и благополучието на общностите или съвместна работа с иновативни социални предприемачи“ (ТА 2030); ТА 2030 констатира, че: „Приоритетите за зелена Европа подчертават приноса на териториалното измерение и устройството на територията за постигане на основните приоритети, свързани с политиките, като целите за устойчиво развитие на ООН, Конвенцията за биологичното разнообразие, Европейския зелен пакт, Парижкото споразумение, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., Европейската конвенция за ландшафта и Стратегията на ЕС за горите. Други приоритети от значение в тази област са свързани с концепцията за Европа, подготвена за цифровата ера, устойчивата мобилност и пълното интегриране на европейската транспортна мрежа, прехода към кръгова икономика в Европа и прилагането на екосистемен подход.“ ТА 2030 доразвива постановките на ТА 2020 като подчертава, че „преходът към устойчиво цифрово общество може да бъде в подкрепа на децентрализираното и устойчиво развитие“; ТА 2030 обръща внимание на ролята на „надеждните второстепенни и местни транспортни мрежи, с които се осигурява връзка с транснационалните мрежи и градските центрове, които са от основно значение за качеството на живота и за възможностите за бизнес“ особено за „по-малките градове, селските, периферните и слабо населените райони, островите, планинските местности и най-отдалечените региони“. ТА 2030 приканва „лицата, осъществяващи планирането на териториалното устройство и транспорта, да проучват нови, прогресивни от социална и екологична гледна точка модели на местна и регионална „мобилност като услуга“ и да си сътрудничат за мултимодална и екологосъобразна достъпност между отделните градски центрове, както и техните рамки“; ТА 2030 определя посоката, в която трябва да се концентрират действията по изпълнението на документа: многостепенното управление; ориентираните към местните условия подходи; координираното териториално въздействие и съгласуваността на секторните политики; сътрудничеството между териториите; териториалното сближаване на европейско равнище; териториалното сближаване на трансгранично, транснационално, междурегионално и регионално равнище; приноса на държавите членки и съседните държави за териториалното сближаване. ИЗВОД 2.2.: „Териториален дневен ред 2030“ възприема и доразвива постановките на предшестващия го документ (ТА 2020), като добавя акцент на необходимостта от развитие на засилено сътрудничество, връзката на изпълняваните мерки по политиката на сближаване с постигане целите на стратегическите документи на ниво ЕС в различни сфери, балансът между социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието, и най-вече на привличането на властимащи от всички нива към каузата на документа. Атлас на Териториален дневен ред 2030 (Карти за европейско териториално развитие) „се фокусира върху най-важните области на действие на Териториалния дневен ред 2030 г.: общите пространствени цели на Справедлива Европа и Зелена Европа; разликите в демографските промени и миграцията; конкурентоспособността на градовете и регионите; и тенденции, свързани с екологичните и природните ресурси. Освен това той съдържа богата допълнителна информация относно пространствените характеристики и структури.“ Разглеждани в сравнение с графичните приложения от Деветия доклад картите от Атласа дават информация за разликите между избраните териториални модули при документи свързани с кохезионната политика като цяло (Девети доклад) и специализираните в отразяване на пространствения им аспект документи (ТА 2030). Доколкото предстоящата да се изработи НКРПР съчетава в себе си цели и приоритети едновременно за регионално и пространствено развитие, този сравнителен анализ е от полза за отразяване на европейските тенденции в степента на детайлност при анализите и съответно териториалните цели на актуалната политика по регионално и пространствено развитие на национално ниво. Таблица 2.1. Сравнителна таблица между Девети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (2024) и Атлас на Териториален дневен ред 2030 Документ Брой карти (с площни обекти) Териториален модул NUTS 1/ Район от ниво 1 NUTS 2 / Регион за планиране от ниво 2 NUTS 3/ Област Девети доклад 115 3 72 40 Атлас ТА 2030 34 1 9 24 Източник: Изготвил екип на НЦТР ЕАД чрез анализ на Девети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (2024) и Атлас на Териториален дневен ред 2030 Констатирани особености на документите: Девети доклад – раздели с нито една карта; в някои раздели преобладават или изцяло са представени карти с един и същи модул, в други са смесени. Има и карти с представени само точкови (урбанистични центрове) или линейни (инфраструктура) обекти. Атлас ТА 2030 – значителна част от картите са с точкови обекти; раздели с преобладаващо представени карти с един и същи модул. ИЗВОД 2.3.: Множеството карти с „по-дребен“ модул (NUTS 3 за сметка на NUTS 2), част от Атлас на Териториален дневен ред 2030, показват ясна тенденция към по-голяма детайлност на аналитичните карти, създаваща възможност за реализация на подход, ориентиран по-точно към териториалните специфики – нужди и потенциали за развитие, а оттам и по-голяма ефективност на интервенциите и по-ефикасно разходване на средствата за кохезия. Интегрираните териториални инвестиции, като инструмент за прилагане на стратегия за градско развитие или друга стратегия за териториално развитие за периода 2014-2020г., е въведен с член 36 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби доразвива постановките относно териториалните стратегии, изпълнявани чрез интегрирани териториални инвестиции или друг териториален инструмент за подкрепа на инициативи, разработени от държавата членка. Многогодишна финансова рамка за периода 2028 – 2034г.: На 12.02.2025г. Европейската комисия (ЕК) публикува съобщение, с което представя “основните политически и бюджетни предизвикателства, които ще оформят дизайна на следващата многогодишна финансова рамка (МФР)“. Предложението за нов подход за МФР „включва план за всяка държава с ключови реформи и инвестиции, разработен и изпълнен в партньорство с национални, регионални и местни власти“. Тясно свързаният с европейската кохезионна политика „Европейския комитет на регионите“ в поредица от становища изразява несъгласие с „нарастващата централизация на програмите за финансиране на ЕС“ и подчертава необходимостта от „ориентиран към местните условия подход“. В рамките на общоевропейска кампания ЕК обсъди със заинтересованите страни основните цели и предизвикателства пред ЕС, както и техните предложенията за адресиране на въпросните предизвикателства и необходимия за това бюджет. На 16.07.2025г. Европейската комисия представи своето предложение за МФР с бюджет от близо 2 трлн. евро, като в предложения Регламент потвърди декларирания нов подход – „групиране на предварително разпределени на национално ниво средства в рамките на един фонд“ с цел: осигуряване на по-добра съгласуваност между приоритетите на ЕС и националните и регионалните действия; постигане на опростяване и по-висока ефикасност на разходваните ресурси, чрез изграждане на по-проста и по-ефективна система за предоставяне на услуги; справяне с нововъзникващите политически приоритети чрез улесняване на преразпределението на ресурси в отговор на нови нужди и непредвидени кризи, без да се излага на риск изпълнението на дългосрочните цели. С уговорката, че приемането на новата МФР е все още на много ранен етап и са възможни редица промени, може да се каже, че основополагащите за политиката за сближаване за период 2028-2034г. постановки на предложението са: Надлежно обоснован и аргументиран национален план за всяка държава членка, включващ програма за реформи, инвестиции и други интервенции, която ще се реализира чрез изпълнението на всеобхватен и съгласуван пакет от мерки; Основният фокус е върху постигането на измерими резултати по европейските цели, като същевременно се вземат предвид националните и регионалните нужди; Държавата членка предоставя обяснение как предизвикателствата и специфичните за всяка държава препоръки са разгледани в плана; Оценката за постигане на целите се основава на измерими показатели; Планът може да включва национални, секторни, регионални и териториални глави; Планът е резултат от интегрирано програмиране, изискващо възможно най-висока степен на съгласуваност между целите и приоритетите на секторните политики; Планът се изготвя и изпълнява в партньорство с регионални и местни власти, икономически и социални партньори, сдружения представляващи гражданското общество и др., които са подходящо представени в съответствие със съответното териториално ниво и географския обхват на съответната глава от плана; Държавата гарантира съответствие на плана и неговото изпълнение с хоризонталните принципи, зачитане на правата, свободите и принципите, установени в Хартата на основните права, както и зачитане на принципите на правовата държава; Държава членка може да подаде до Комисията мотивирано искане за изменение на своя план, като в надлежно обосновани случаи Комисията може да предложи на държавата членка да измени съществуващите мерки или да въведе нови; Държавите членки могат да установят и да предоставят подкрепа за сътрудничество в областта на интегрирано териториално и градско развитие, стратегии за интелигентни села и др. Подкрепата за териториално развитие се основава на интегрирани стратегии за териториално развитие, като се взема предвид, когато е уместно, подход, основан на функционалните области и подход, базиран на място. Съответните етапи и цели се определят в Плана. Стратегиите за интегрирано териториално развитие и градско развитие трябва да: а) допринасят за постигането на основните цели на Плана; б) посочва географския район и населението, обхванати от стратегията; (в) предоставя анализ на нуждите от развитие и описание на интегриран подход за справяне с идентифицираните нужди; (г) определи ключови цели с измерими показатели; д) определя участието на партньорите в подготовката и изпълнението на стратегията. ИЗВОД 2.4.: НКРПР е документ, който съгласно ЗРР определя „дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики“. Европейското финансиране играе ключова роля за процеса по планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие и в частност за изпълнението на НКРПР. Тези констатации свидетелстват, че съобразяването на изработването на НКРПР с гореописаните постановки на предложението за МФР 2028-2034г. могат не само да създадат условия за по-ефективното и по-ефикасно изпълнение на НКРПР, но и да допринесат за неговото качество като документ за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие. Национално ниво Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. е нормативно регламентирана, като документ от най-високо ниво на системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие, чрез създаването на Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) от Закона за регионалното развитие (ЗРР). Изменението на ЗРР се явява следствие от промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ), която заменя системата от устройствените схеми, регламентирани в ЗУТ, със системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие по ЗРР. НКПР (по ЗРР) заема мястото на НКУС – Националната комплексна устройствена схема (по ЗУТ) и „унаследява“ функции на НКУС по ЗУТ, свързани с устройство на територията. Според ЗУТ към днешна дата концепциите и схемите за пространствено развитие определят: целите на държавната политика за устройство на територията за определен период (ЗУТ, чл.99); стратегия за интегрирано пространствено развитие, при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие (ЗУТ, чл.100); основното предназначение на териториите в страната (заедно с общите устройствените планове), (ЗУТ, чл.7, ал.1); изискванията към устройството на териториите (заедно с устройствените планове и в съответствие с действащата нормативна уредба), (ЗУТ, чл.10, ал.1); обхватът и режимът (специален режим на устройство и контрол) на устройството на териториите с особена териториално устройствена защита, включително територии със специфична характеристика, определени по реда на отделни закони (заедно с устройствените планове), (ЗУТ, чл.10, ал.2 и ал.3); "Територии с режим на превантивна устройствена защита" са определени с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове територии, които притежават висока природно-ландшафтна, екологическа и културна стойност, но не са обявени за защитени със специален закон, (ЗУТ, § 5., т.5). ИЗВОД 2.5.: Стратегическото планиране на регионалното развитие след изменението на ЗРР от 2020 г. интегрира регионалното и пространственото развитие и обхваща разработването и актуализацията на система от документи за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия при отчитане на териториалния потенциал, включително осигуряване развитието на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. В този смисъл спецификата на НКРПР и ИТСР, които интегрират концепциите и схемите за пространствено развитие определят и целите на държавната политика за устройство на територията. . Обнародваните в Държавен вестник, бр. 82 от 2012 г., и влезли в сила от 26.11.2012 г. промени в Закона за регионалното развитие относно системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие (СДСППР) регламентират нейния обхват (национално, регионално, областно и общинско ниво), както и изискванията към документите от системата на различните нива. ЗРР постановява СДСППР да „съжителства“, да се развива успоредно и в тясна връзка със системата от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие (СДСППРР). СДСППРР е регламентирана още със създаването на ЗРР през 2008г. Обнародваните в горецитирания брой на Държавен вестник промени добавят към изискванията към Националната стратегия за регионално развитие (НСРР, част от документите от СДСППРР) и условие за отчитане на „стратегията за пространствено развитие на страната, определена от Националната концепция за пространствено развитие“ (чл.10, ал.2). На свой ред, обнародваната с Държавен вестник бр. 88 от 2016 г Наредба постановява, че „Документите за пространствено развитие се разработват в строга последователност и йерархична съподчиненост и обвързано с документите за регионално развитие по чл. 9 ал. 1 на Закона за регионалното развитие, с действащите национални секторни стратегически документи и с макрорегионалните стратегии на Европейския съюз“ (чл.3 от Наредбата, обн. Държавен вестник бр. 88 от 2016 г). С промени в ЗРР (Държавен вестник, бр. 21 от 2020г.) двете системи от документи за стратегическо планиране са обединени в една - системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие (СДСПРПР). С последващи промени в ЗРР (Държавен вестник бр.70 от 7 Август 2020г). успоредно с консолидиране на системата от документи се променя и развива философията на съгласуваност между тях и секторните политики и стратегии. С Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР) се определят условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране, изпълнение и наблюдението на изпълнението на системата от документи за регионално и пространствено развитие. Постановлението на Министерски съвет за приемане на ППЗРР отменя обнародваната с Държавен вестник бр. 88 от 2016 г Наредба. ИЗВОД 2.6.: Опростената структура на новата система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие създава условия за по-голяма ефикасност на процеса по планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контрола и оценката по изпълнението им. По този начин значително се облекчава постигането на по-добра съгласуваност между документите от системата и секторните стратегии и съответно възможност за изпълнение на нормативно установеното изискване за координираност на регионалната и секторните политики. Гореописаните промени в ЗРР, влезли в сила от 13.03.2020г., освен обхвата и изискванията към СДСПРПР, актуализират и допълват целите на държавната политика за регионално развитие обхващаща СДСПРПР. Регламентираното дотогава условие за „интегрирано развитие на районите и общините“ се допълва с изискване за „осигуряване на териториална основа за устойчиво регионално и пространствено развитие и за прилагане на интегрирани териториални инвестиции“, т.е. въведен е и нов инструмент за изпълнение на изработените на база интегриран подход документи за развитие. Интегрираният подход се затвърждава и чрез трансформирането на регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 (регионално ниво на СДСППР) в интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 (регионално ниво на СДСПРПР), а на документите на общинско ниво – в планове за интегрирано развитие на община. Целта на планирането на пространственото развитие свързана с „интегрирано градско възстановяване и развитие“ е надградена до „планиране и изпълнение на интегрирани подходи за териториално и градско развитие“, т.е. интегрираният подход освен за големите и средно големи градове (чрез ИПГВР) става актуален за цялата територия на страната (в т.ч. и за територията от съседните държави попадаща в обхвата на действие на програмите за трансгранично сътрудничество за периода 2021-2027г.). Промените задават изисквания за осигуряване на териториална основа и идентифицирани зони за прилагане на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), както и отреждат на регионалните съвети за развитие в регионите от ниво 2 роля в процеса на подбор на концепции за интегрирани териториални инвестиции. Правилникът за прилагане на Закона за регионалното развитие дефинира определението за „концепция за интегрирани териториални инвестиции“ (концепции за ИТИ), реда за обсъждане, съгласуване, подбор, оценяване и одобряване на този род документи. ППЗРР е изменен през 2023г., като в частта засягаща концепциите за ИТИ са дефинирани два вида такива документи - "Концепция за интегрирани териториални инвестиции" и "Комбинирана концепция за интегрирани териториални инвестиции", с което се постига необходимата гъвкавост на инструментариума за прилагане на интегриран и ориентиран към спецификите на конкретна територия подход. ИЗВОД 2.7.: Нормативната уредба свързана с регионалното развитие в страната освен, че подчертава ключовата роля на интегрирания териториален подход за постигане на балансирано устойчиво развитие в териториален аспект, определя и реда за прилагането на интегрираните териториални инвестиции. Затвърждаването и доразвиването на прилагането на интегриран териториален подход е в отговор на описаните постановки на документите от европейско ниво и по същество го утвърждава като основен за постигане целите на кохезионната политика по ефективен и ефикасен начин. Министерският съвет със свое решение от 27.03.2025 г. дава мандат на НСИ за преговори с Евростат за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в нашата страна. Очаква се промените да влязат в сила от 1 януари 2027 година. Необходимостта от промяна в обхвата на районите от нива 2 е отчетена още в Междинната оценка на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 (2018), както и в Последващата оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. и Последваща оценка на въздействието на Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие за периода 2012 – 2023 г. (2024). Предстоящата промяна е продиктувана от намаляване на броя на населението в някои от съществуващите региони за планиране от ниво 2 (NUTS 2), както и увеличаването на тежестта на аргументите за обособяване на област София (Столична община) в отделен регион от ниво 2. Освен покриване на изискванията на Евростат за броя население за статистически район по този начин ще се постигне и по-балансирано териториално разпределение на средствата от европейското финансиране. Вероятността от подобна промяна е посочена в АНКПР и в насоките на документа към РСПР (впоследствие разработени като ИТСР): „Районите като статистически единици са нестабилни структури в дългосрочен план и тази оценка следва да се отрази в плановия документ за тях – РСПР. Пример за такова съобразяване е, че планирането следва да се базира на държавата и общините, а само да се адресира към статистическите райони.“ С оглед на горната констатация АНКПР дава насоки на РСПР (ИТСР) да бъде планирана на база „общини“, а само да се адресира към статистическите райони. Следвайки тези насоки ИТСР приема за основен териториален модул „община“ и по-рядко „област“, като на тяхна основа изготвя аналитичната си част. Предстоящата промяна в обхвата на регионите за планиране от ниво 2 предвижда обособяване на област София (Столична община) в отделен NUTS 2. Това значи, че столицата ще бъде в различен NUTS 2 от този, в който остава функционалният и градски район. Според определението на Националния статистически институт „функционален градски район е съвкупността от града и неговата зона на регулярно пътуване за определена минимална част (>15%) от работната сила до мястото на работа”. Отчитането на подобни функционални връзки в една територия са от фундаментално значение за прилагането на интегриран териториален подход. Това изисква всеки град с определен от НСИ функционален градски район да попада в териториалния обхват на една и съща ИТСР с целия си функционален градски район или въздействието му да бъде взето предвид при изготвянето на заданието и на ИТСР на Столичен регион и нейното прилагане. ИЗВОД 2.8.: В НКРПР трябва да вземе предвид бъдещата промяна в обхвата на регионите за планиране от ниво 2, както и да формулира насоки относно процеса по изработване на ИТСР съобразени с нея, в т.ч. поставящи условие за отчитане на въздействието на София върху територията на функционалния ѝ градски район, определен от НСИ и влизащ в териториалния обхват на бъдещия Южен регион за планиране от ниво 2. Процесът на разработване на ИТСР на NUTS 2 следва да отчете предстоящите промени в няколко основни аспекта: Съобразяване с насоките на НКРПР, свързани с отчитане въздействието на София върху територията на функционалния ѝ градски район; Сформиране на регионални съвети за развитие, отчитащи новото групиране на областите по региони. Това ще даде възможност успешно установените с времето партньорства да продължат, отчасти като междурегионални, както и ще стимулира установяване на нови такива между заинтересованите страни, попадащи в един и същ NUTS 2. Всичко това ще създаде условия за развитие на мрежата от партньорства и за по-успешно прилагане на интегрирания териториален подход; Обособяване на NUTS 2 с ясно изявени характеристики, , дава възможност за сравнителен анализ на българските NUTS 2 и райони от другите държави членки със сходни на тях характеристики. Това е предпоставка за по-прецизно изследване на силните и слаби страни на съответните NUTS 2, както и за идентифициране на добри практики от другите държави членки, които да бъдат адаптирани и приложени у нас. Изработването и изпълнението на Концепции за интегрирани териториални инвестиции не би трябвало да бъде повлияно от очакваната промяна в NUTS 2, тъй като в териториален аспект се основава на територии с общи нужди и потенциали за развитие, които не са обвързани с административни или други граници. Промяната изисква преработване на статистическата информация на ниво статистически райони/региони за планиране от ниво 2 съобразно новите граници. ИЗВОД 2.9.: Очакваната промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2 дава нови възможности за анализ и синтез, като при спазване на основните постановки на интегрирания териториален подход не се очаква да доведе до проблеми в планирането и изпълнението на мерки за интегрирано и устойчиво регионално развитие. Стратегическият документ от най-висок порядък на национално ниво е Националната програма за развитие (НПР). НКПР и АНКПР са изработени, съгласувани, приети и изпълнявани в контекста съответно на НПР 2020 и НПР 2030. Националната програма „определя визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения“.. Актуалният към момента документ – Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 „стъпва върху одобрените с Решение № 33 на Министерския съвет от 20 януари 2020 г. визия, цели и приоритети“. Обвързаността на НКПР с Националната програма за развитие е разгледана в отделен раздел. ИЗВОД 2.10.: Ролята на стратегически документ от най-висок ранг на Националната програма за развитие я прави основополагащ документ за постигане на съгласуваност между секторните стратегии и отделните програми, съфинансирани от европейските фондове. ИЗВОД 2.11.: Промените в нормативната уредба, както и периодичността на прилагане на различните стратегически документи от европейско и национално ниво дават основание да се обособят два периода, в които попада изпълнението на НКПР/АНКПР – до 2020г. (консолидиране на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие) и след 2020г. ( затвърждаване на интегрирания териториален подход и въвеждане на интегрираните териториални инвестиции, като основен инструмент за изпълнение на АНКПР). Условно периодите могат да се охарактеризират като период на търсене на правилния подход, белязан от редица трансформации (до 2020г., изпълнение на НКПР) и период на утвърждаване на избрания подход и надграждането му с цел по-висока ефективност на мерките и ефикасност на разходването на ресурсите (след 2020г., изпълнение на АНКПР). В съответствие с разбирането за необходимостта от продължителни целенасочени действия за постигане целите на регионалното развитие, изпълнението на НКПР/АНКПР се основава на приемственост. Самата приемственост от своя страна е съобразена с контекста и води до определени промени, адаптиращи приоритетите за постигане на целите, съобразно новите предизвикателства и подходи. От тази гледна точка, най-съществените разлики в съответствието на изпълнението на НКПР и АНКПР с настъпилите промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие и нормативната уредба за регионалното развитие на национално ниво и на ниво ЕС са свързани с прилагането на интегриран териториален подход: до 2020г.: изпълняват се ИПГВР (интегрирани планове за градско възстановяване и развитие) „в големи и средни градове от 1-во, 2-ро и 3-то йерархично ниво на националната полицентрична система съгласно раздел 1 – за интервенции с цел устойчиво градско развитие съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 за ЕФРР“; Съгласно Раздел 4.2 от съответната програма интегрирани действия за устойчиво градско развитие се изпълняват по ОПРЧР и ОПРР. след 2020г.: чрез инструмента интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) се изпълняват интегрирани териториални стратегии (ИТС): Приоритет 1 на Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) за 10-те общини с центрове градовете от 1-во и 2-ро йерархично ниво съгласно полицентричния модел на развитие по АНКПР, ролята на ИТС изпълняват техните Планове за интегрирано развитие на община; Според Приоритет 2 на ПРР, обхващащ 40 градски общини, ролята на ИТС играят Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране на ниво 2 (ИТСР); Инвестициите се осъществяват чрез концепции за ИТИ. Шест програми съфинансирани от европейските фондове участват (изпълняват свои цели и приоритети) чрез концепциите за ИТИ. Програмите за трансгранично сътрудничество за периода 2021 – 2027г. са базирани на интегрирани териториални стратегии. Раздел 3 АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ОБВЪРЗАНОСТТА НА НКПР С НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ: БЪЛГАРИЯ 2020 И НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ БЪЛГАРИЯ 2030 Обвързаността или „съгласуваността“ на НКПР с НПР БЪЛГАРИЯ 2020 (НПР БГ 2020) и НПР БЪЛГАРИЯ 2030 (НПР БГ 2030) е нормативно регламентирана в Закона за регионалното развитие. Характерът на тази обвързаност/съгласуваност между двата вида документи е продиктувана от техните специфични особености. Националните програми за развитие съдържат освен стратегическа част с визия, цели и приоритети и конкретни мерки с необходимия финансов ресурс, както и съответните количествени индикатори за оценка на изпълнението. От друга страна, формулираните в НКПР/АНКПР стратегически цели и приоритети са определени като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“ и не са обвързани с конкретни количествени индикатори и бюджети. Това определя обхвата на анализ до търсене на съгласуваност между визията, целите и приоритетите на двата вида документи. С оглед промените в ЗРР, свързани с НКПР, както и периода на действие на документите тази обвързаност/съгласуваност се разглежда в два етапа – между НКПР 2013-2025 и НПР БГ 2020 и между АНКПР (приета 2020г.) и НПР БГ 2030. Обвързаност/съгласуваност на НКПР и НПР БГ 2020 НПР БЪЛГАРИЯ 2020: „Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г.“ Съгласно ЗРР, НКПР определя стратегията за развитие на националната територия и връзките й със съседни страни и региони, както и средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на националната територия и дългосрочни (за период 20 години) - по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори. НКПР се разработва и действа в синхрон с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 (НСРР), като двата документа са в основата на планирането на регионалното и пространствено развитие. В НКПР е заявено недвусмислено съгласуваността с НПР БГ 2020: “Съгласуването на цели, приоритети и мерки, включително и в секторните политики, постепенно ще подпомогне процеса на интегрираното стратегическо планиране и постигане на целите на Националната програма за развитие „България 2020“, в която ключовите приоритети в областта на образованието, транспорта, енергетиката, иновациите и туризма, трябва да намерят своето най-вярно измерение в националното пространство.” Визия НПР БГ 2020 НКПР 2013-2025 Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж. Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в Европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации. Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност. Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност. Визията на НПР БГ 2020 включва „интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж“ като верния подход за постигане на основната си цел – конкурентоспособна икономика и пълноценно развитие на личността. На свой ред НКПР потвърждава хората като основна национална ценност и се ангажира да допринесе за прилагане на избрания от НПР БГ 2020 подход, като го приема за своя основна цел и го доразвива добавяйки конкретика в инфраструктурно, секторно и пространствено отношение. ИЗВОД 3.1.: Налице е ясна обвързаност на визията на НКПР с визията на НПР БГ 2020, като концепцията потвърждава постановките на програмата и дефинира предвидените средства за тяхното постигане като свои цели. Стратегически цели и приоритети НПР БГ 2020, СЦ 1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване. Повечето от стратегическите цели на НКПР са обвързани с постигане на резултат водещ до условията за реализиране на СЦ 1 на НПР БГ 2020. Основно се разчита на укрепването на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове и пространствената свързаност, като начин за подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги, както и до качествена заетост (държавно подкрепени зони за растеж и иновации). Основен инструмент е интегрираното планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики, използване на специфичният им потенциал и решаване на общи проблеми. НПР БГ 2020, СЦ 2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението. Постановките на НКПР подкрепят тази стратегическа цел чрез развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори, в т.ч. на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие. НПР БГ 2020, СЦ 3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност. Условията за постигане на тази стратегическа цел определени в НПР БГ 2020 са обвързани с целите на НКПР за укрепването на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове и постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство. Основно иновативно решение водещо до повишаване на ресурсната ефективност в политиката на регионалното развитие НКПР вижда в интегрираното планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики, с оглед устойчиво и ефективно използване на техния потенциал за развитие - природен, икономически, социален и културен. ИЗВОД 3.2.: Стратегическите цели на НКПР показват съгласуваност с постановките на НПР БГ 2020, като ги доразвиват основно в две направления – балансирано развитие, базирано на полицентричния модел от градове-центрове от различни нива, и устойчиво оползотворяване на специфичния потенциал на териториите. С това стратегическите цели на НКПР напълно кореспондират с най-тясно свързания с регионалното и пространствено развитие приоритет на НПР БГ 2020: „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“. Обвързаност/съгласуваност на АНКПР и НПР БГ 2030 НПР БЪЛГАРИЯ 2030: „Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения.“ АНКПР/Национална концепция за регионално и пространствено развитие: „определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието и с другите секторни и хоризонтални политики“; „определя стратегията за развитие на националната територия и връзките и със съседни страни и региони“; „отчита действащите стратегически документи на международно равнище в областта на регионалното и пространственото развитие, Морския пространствен план на Република България и националните стратегически документи за развитие на секторните и хоризонталните политики“. АНКПР: „Най-съществената промяна е в стратегическата част на НКПР, която е интегрирана с целите на НСРР 2012-2022, олицетворявайки националната интерпретация на кохезионната политика на ЕС в един интегриран планов документ за регионално и пространствено развитие.“, „Важен факт е и постигнатата координация с най-висшия национален документ за следващия планов период – Национална програма за развитие: България 2030.“ Визия НПР БГ 2030 АНКПР През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика. Страната разработва и внедрява иновации във всеки сектор на икономиката, адаптирайки се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество. То представлява плодородна почва за идеи и притегателна сила за инвестиции и човешки капитал. Уникалните културни и природни дадености на българските региони се оползотворяват отговорно и устойчиво. Те са интегрирани помежду си и със света посредством високоскоростни пътни и оптични връзки, утвърждавайки мястото на страната като кръстопът на идеи и блага в Европа и отвъд. Българският гражданин играе активна роля в бъдещето на своята държава, има богати възможности за личностно и професионално развитие и живее в справедливо и толерантно общество, в което гласът му се чува. Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в Европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации; Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност; Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност. Визията на НПР БГ 2030 представя желаното развитие в следните взаимно обвързани направления: гражданин, общество, природни и културни дадености, пространствена интеграция и икономика. Подходът за постигане на тази желана визия се базира на: повишаване на възможностите за личностно и професионално развитие, повишаване на жизнения стандарт и адаптивно развитие на обществото, устойчиво използване на ресурсите, развитие на комуникационно-транспортните връзки и повишаване на конкурентоспособността и иновативността на икономиката. От своя страна АНКПР се обвързва с визията на НКПР, чрез потвърждаване на необходимостта от съхраняване на националните богатства, балансирано развитие на всички видове инфраструктура и интегриране в европейското и световно пространство като част от мрежата от центрове и оси на развитие. ИЗВОД 3.3.: Визията на АНКПР се основава на приемственост спрямо предхождащия документ – НКПР, а съгласуваността с визията на НПР БГ 2030 е постигната чрез потвърждаване на постановките на националната програма с акцент на тяхната пространствена компонента. Стратегически цели и приоритети НПР БГ 2030, СЦ 1: Ускорено икономическо развитие (чрез целенасочена и фокусирана правителствена подкрепа за повишаване на специализацията в продукти и отрасли, характеризиращи се с по-висока технологична и научноизследователска интензивност; своевременната технологична трансформация на икономиката и повишаването на ресурсната ефективност) Условията за постигане на тази стратегическа цел определени в НПР БГ 2030 са подкрепени от целите на АНКПР за ускорено икономическо развитие базирано на регионалната конкурентоспособност (конкурентоспособността на урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел) и на стимулирано развитие на територии със специфични характеристики, с оглед по-ефективно и устойчиво използване на техните ресурси. НПР БГ 2030, СЦ 2: Демографски подем (смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива) Законово регламентираното изискване към политиката за регионално развитие за „подобряване състоянието на териториите с неблагоприятни социално-икономически, географски и демографски характеристики“ има пряко отношение към разглежданата стратегическа цел на НПР БГ 2030. В следствие на това АНКПР се стреми към смекчаване на неблагоприятните демографски тенденции с оглед на пространствената компонента на проблема – територии с особено влошени демографски показатели. АНКПР предвижда да постигне това посредством намаляване неравенства между централните градски и периферните селски райони, подкрепа за развитие на регионалните потенциали и конкурентоспособност, в т.ч. и на територии със специфични характеристики, както и чрез пространствена свързаност и достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги. НПР БГ 2030, СЦ 3: Намаляване на неравенствата (постигане на по-включващ и по-устойчив растеж, при намаляване на социалните и териториални неравенства и способстване на споделен просперитет, както и при отдаване на първостепенна важност на защитата на правата на човека) Трите стратегически цели на АНКПР за териториално, икономическо и социално сближаване са продиктувани от законово регламентираното изискване към този вид документи за „намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия“. В следствие на това АНКПР определя като своя основна цел: „Постигане на балансирано пространствено развитие, базирано на местния потенциал и сближаване на районите в териториален, икономически и социален аспект.” Подходът за постигане на тази цел се базира на постоянно укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове и намаляване неравенства между централните градски и периферните селски райони. АНКПР предвижда да постигне това посредством подкрепа за развитие на регионалните потенциали и конкурентоспособност, пространствена свързаност и създаване на равностойни условия за развитие и реализация на човешкия капитал. В самата АНКПР е заявено, че „Кохезионната цел на този документ (СЦ3 „Намаляване на неравенствата” на НПР БЪЛГАРИЯ 2030) е стратегическото ядро на новата версия на НКПР“. ИЗВОД 3.4.: Стратегическите цели на АНКПР показват съгласуваност с постановките на НПР БГ 2030, като ги доразвиват с оглед пространствената компонента на адресираните проблеми и потенциали за развитие. Може да се заключи, че заявеното в АНКПР твърдение за постигната „координация с най-висшия национален документ за следващия планов период – Национална програма за развитие: България 2030“ е напълно валидно. Раздел 4 АНАЛИЗ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ДАДЕНИТЕ В НКПР СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИТЕ НА РЕГИОНАЛНО НИВО – ИНТЕГРИРАНИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ ОТ НИВО 2 АНКПР определя целите и приоритетите на стратегическия си пакет, като „насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия“, а за ИТСР (по това време все още РСПР) формулира в отделна точка (VI.ПРИЛАГАНЕ НА НКПР, т.3) „стратегически насоки за разработване и актуализация на РСПР“. В РСПР (ИТСР) да се интегрира регионалното и пространственото развитие, да се подчертае стратегическия и плановия характер на документа РСПР са трансформирани в ИТСР – териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2. Промяната в характера на документите е следствие на възприетия подход и е въведена със специално изработени за случая методически указания. Методическите указания „отразяват новите подходи в прилагането на регионалната политика в страната, в т.ч. и приетите предложения за промяна в системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.“ Сложната процедура по съгласуване, приемане и одобряване на ИТСР е гаранция за законосъобразността на изработените документи, в т.ч. за съобразяването им с постановките на Методическите указания. Съгласно ИТСР за изготвяне на аналитичната част са използвани основно „подходите, описани в Методическите указания за разработване на ИТСР съгл. чл. 17, т. 9 на ЗРР (изм. и доп. ДВ бр. 21 от 13 март 2020 г.) от март 2020 г., и допълнителни подходи, извлечени от документите за приоритетите в регионалната и кохезионната политика на ЕС в периода след 2020 г.“ ИЗВОД 4.1.: РСПР са разработени като интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 (ИТСР) и следват специално създадени методически указания, отчитащи едновременно интегрирането на регионалното и пространствено развитие и интегрирания териториален подход. Постановките на РСПР (ИТСР) да отчитат: а) спецификата на местния контекст; б) предвижданията на НКПР; в) предвижданията на структуроопределящите политики; г) връзките на района с други подобни в страната и в съседните държави в макрорегиона ИТСР са изготвени на базата на „Методически указания за изготвяне на интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г.“, които са общи за всички ИТСР и това което ги различава е точно отчитането на спецификите на местния контекст за всеки един от регионите за планиране от ниво 2. Предвижданията на АНКПР са формулирани в ИТСР посредством адаптирането им съобразно местния контекст и по-специално съобразно изготвения за всяка ИТСР SWOT анализ, подчертаващ нуждите и потенциали за развитие, както и възможностите и заплахите пред постигане целите за развитие на съответния регион. ИТСР отчитат предвижданията на регионално ниво на общо 30 секторни стратегии в областта на икономическото развитие, здравеопазването, образованието, науката, социалните услуги, транспорта, енергетиката, широколентовите комуникации, туризма, околната среда и др. ИТСР използват и констатациите от „Социално-икономически анализ на регионите в Република България“ (юли 2019 г.), като актуализират информацията по налични нови данни към края на 2019 г. Средносрочните цели, приоритети и перспективи за интегрирано регионално и местно развитие на ИТСР отчитат връзките на съответните региони с други подобни в страната и в съседните държави в макрорегиона. Разгледани са основните пътни направления на TEN-T мрежата осигуряващи интеграцията на пътната мрежа на страната и регионите с тази на съседните страни и региони. Предвижда се развитието на интермодалните превози да изиграят решаваща роля за подсилване на тези връзки. ИЗВОД 4.2.: ИТСР изпълняват поставените от АНКПР изисквания за отчитане на териториалните специфики чрез изготвяне на SWOT анализ, подчертаващ специфичните нужди и потенциали за развитие и определящ характера на всяка отделна ИТСР, а предвижданията на НКПР и секторните документи - чрез адаптирането и интегрирането им, съобразно идентифицираните нужди и потенциали на територията. Задълбочени проучвания, оценки и препоръки в областта на икономическото развитие, здравеопазването, образованието, науката, социалните услуги, транспорта, водния сектор, енергетиката, широколентовите комуникации, туризма и околната среда Икономическото развитие на регионите е представено чрез анализ на основни индикатори, техните пространствени измерения и сравнение между областите в съответните региони и между 6-те региона в България. Здравеопазването е разгледано като анализ на основните му елементи, териториалното разпределение на обектите по области за съответния регион и сравнение с останалите 5 региона. Анализирана е образователната структура на населението и образователната инфраструктура по области и региони. Социалните услуги са описани количествено на ниво регион. Транспортът е представена в 4-те му направления – сухопътен, железопътен, воден и въздушен, както и развитието на интермодалността. Пътната мрежа е разгледана като йерархична система, състояща се от трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), автомагистрали, първокласна пътна мрежа, второкласна пътна мрежа. Водният сектор е разгледан чрез анализ на водоснабдителната мрежа и канализацията, достъпът до водоснабдителна инфраструктура на областно и регионално ниво, проблемите, свързани с режим на водата и състоянието на инфраструктурата. Енергийната инфраструктура е представена чрез анализ на електропреносната мрежа, възобновяемите енергийни източници и газопреносната мрежа. Направен е пространствено-времеви анализ за областно и регионално ниво от гледна точка на достъпа на населението и покритието на територията с широколентов интернет. Туризмът е разгледан от гледна точка на териториалното разпределение на местата за настаняване на областно и регионално ниво, както и броя на реализираните нощувки. Околната среда е анализирана в няколко направления - природни условия и ресурси, състояние на околната среда и влияние на глобалните климатични промени, природни рискове и рискови територии и зони. На база на констатираното състояние на развитието на отделните сектори е изготвен SWOT анализ. На свой ред той служи за формулиране на стратегически пакет със стратегически и специфични цели и приоритети. ИЗВОД 4.3.: Стъпвайки на разработения в НКПР пространствен модел на националната територия, ИТСР включват визия, цели и приоритети, базирани на задълбочен анализ на територията, обхващащ целия тематичен аспект от дейности в социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието. Структура и съдържание, които да послужат за: а) определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на съответния район; б) идентифициране на проекти, допринасящи за постигане на националните цели и приоритети за регионално развитие; в) планиране и изпълнение на интегрирани подходи за териториално развитие За определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на регионите в България, ИТСР използва SWOT анализ като основен инструмент. Дефинираните като „силни страни“ от характеристиките на съответния регион са използвани за определяне на потенциалите за развитие, а „слабите страни“ – на нуждите и актуалните проблеми. Като „възможности“ и „заплахи“ за постигане на целите за развитие са дефинирани възможни ускорители или пречки пред развитието, които биха могли да се определят като „външни фактори“. ИТСР представят проекти, допринасящи за постигане на националните цели и приоритети за регионално развитие, като част от описанието на стратегическите си приоритети. Интегрираните подходи за развитие предвидени в ИТСР произлизат от специфичните цели и мерките, предвидени за постигането им. В отделна точка на всяка ИТСР е описана същността на интегрирания подход, използван съобразно спецификите на документа – мащаб, обхват и др. Създадена е възможност за интегриран отговор на местните нужди, като активно се използва местния потенциал за развитие и енергията на местните общности. Съвкупността от мерки адресираща отделна нужда или потенциал е основа за създаване на интегрирани проекти или концепции за ИТИ и е изготвена за всяка отделна ИТСР като част от приложението към стратегията. ИЗВОД 4.4.: ИСТР използват SWOT анализ за определяне на нуждите и потенциалите за развитие на съответната територия, на база на които оформят стратегически пакет от цели, мерки и приоритети. Стратегическите приоритети включват и списък с конкретни свързани с разглежданата територия проекти. Чрез групиране на мерки адресиращи отделна нужда или потенциал се създава основа за прилагане на интегрирани подходи. Районите като статистически единици са нестабилни структури в дългосрочен план и тази оценка следва да се отрази в РСПР (ИТСР). Такова съобразяване е планирането да се базира на държавата и общините, а само да се адресира към статистическите райони Подобно на АНКПР и при ИТСР основен териториален модул е общината. На базата на него са изготвени повечето тематични анализи. Другият най-често използван в документите териториален модул е област. И двата основни модула са сравнително устойчиви административно-териториални единици и употребата им удовлетворява разглежданото изискване на АНКПР. ИЗВОД 4.5.: Подобно на АНКПР и ИТСР използва за основен териториален модул общината, която е административно-териториални единици и поради това се характеризира със значителна устойчивост във времето. РСПР (ИТСР) следва да се разработват в ясния към момента контекст на организационна и финансова зависимост от държавата при демократичното право за произнасяне/избор от страна на представителните органи – Регионалните съвети за развитие Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 (ИТСР) са разработени по инициатива на държавата - нормативна база, методически указания за разработване на ИТСР, възлагането и изработването им. Ролята на регионалните съвети за развитие (РСР) в процеса обаче е съществена и е правно регламентирана в Правилник за прилагане на закона за регионалното развитие (Приет с ПМС № 183 от 04.08.2020 г.). Всеки РСР участва активно в изработването на ИТСР на съответния регион за планиране от ниво 2 и отговаря за одобряването на документа. ИЗВОД 4.6.: Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след одобрението им от съответните регионални съвети за развитие.. Ролята на регионалните съвети за развитие (РСР) в процеса е съществена и нормативно установена в ЗРР и ППЗРР. Идеите за интегрирани проекти с регионално значение следва да се идентифицират в тясно сътрудничество и партньорство със заинтересованите страни на местно и регионално ниво, в това число с Регионалните съвети за развитие и с администрациите на общините и областите Всяка ИТСР съдържа списък с „по-важни интегрирани териториални инвестиции“. Включените във всяка концепция интегрирани проекти са подбрани от всички направени от заинтересованите страни предложения на базата на следните критерии: „надобщинския обхват; инвестиционния интерес, който е предпоставка за интегриране на инвестициите; икономическия принос в създаването на нови работни места и подкрепата за технологично обновяване и иновативни решения и производства; обществената приемливост и подкрепата от местните общности; степента на развитие на идеята и проектната готовност; очакваните положителни въздействия върху други инициативи, добавената стойност и синергия“. Интегрираният териториален подход, според който се изработват ИТСР, „представлява подход, базиран на местните специфики, насочен към ефективното използване на потенциала на всяка територия при тесен диалог и сътрудничество между институциите, работещи на различни нива на управление, както и останалите заинтересовани страни и участници, действащи на съответната територия.“ ИТСР обаче са с широк териториален обхват и включват територии с различни характеристики и съответно с различни нужди и потенциали за развитие. Групирането на територии с общи нужди и потенциали за развитие се осъществява чрез концепции за интегрирани териториални инвестиции (концепции за ИТИ). Съвкупността от концепции за ИТИ в обхвата на определен регион за планиране на ниво 2, служещи за осъществяване на конкретни цели или приоритети на съответната за региона ИТСР и одобрени от съответния РСР, изграждат Общата програмна концепция за принос на фондовете от ЕС към ИТСР за съответния регион. Концепциите за ИТИ се подготвят и изпълняват от партньорство - обвързана със споразумение група от участници в процедура по изработване, съгласуване и изпълнение на конкретна концепция за ИТИ. Концепциите за ИТИ преминават през процедура по набиране, подбор и одобрение. В механизма за изпълнение на ИТСР чрез концепции за ИТИ са заложени на само няколко последователни етапа на публично обсъждане на концепциите за ИТИ и на включените в тях проектни идеи, но и иницииране, планиране, подаване и изпълнение на въпросните концепции за ИТИ от заинтересованите страни на местно и регионално ниво. ИЗВОД 4.7.: Създаденият механизъм за изработване и изпълнение на концепции за ИТИ гарантира до голяма степен не само идентифицирането, но и изпълнението на интегрирани проекти с регионално значение „в тясно сътрудничество и партньорство със заинтересованите страни на местно и регионално ниво, в това число с Регионалните съвети за развитие и с администрациите на общините и областите“. За да могат да се развият и реализират проекти за подпомагане на регионалното развитие, статистическите райони следва да изискват своевременна устройствена готовност за предложенията на/решенията на ОПРР Според ИТСР „приоритизирането на постъпилите предложения е извършено на базата на експертна оценка и въз основа на критерии, които отразяват значимостта на идеята/проекта за развитието на региона“. Измежду тези критерии редом с „икономическия принос в създаването на нови работни места и подкрепата за технологично обновяване и иновативни решения и производства“, „обществената приемливост и подкрепата от местните общности“ е и „степента на развитие на идеята и проектната готовност“. ИЗВОД 4.8.: Използваният критерии за включване на проектни предложения в ИТСР, свързан с проектната готовност при приоритизиране на подадените проектни предложения, до голяма степен изпълнява изискването на АНКПР за „своевременна устройствена готовност“ на включените в тях проектни предложения. Статистическите райони се нуждаят от партньорства и компетенции за оценка на проектните идеи, извършване на проучвания за реализуемост и развитие до инвестиционни проекти Механизмът за изпълнение на ИТСР чрез концепции за ИТИ включва няколко етапа на проверка и оценка на концепциите за ИТИ и на съдържащите се в тях проекти: На концепциите за ИТИ: проверка за административно съответствие и допустимост; приоритизиране от звено за предварителен подбор; приоритизиране, обсъждане и приемане от съответния Регионален съвет на развитие; На проектите: Оценка на проекта от Управляващия орган на съответната програма. Регионалните съвети за развитие изпълняват ролята на териториалният орган отговарящ за ИТСР, в т.ч. и за оценка на проектните идеи, като част от концепции за ИТИ. В тази си роля те са подпомагани от три отделни експертни звена със специфични функции – звено за медиации, звено за публични консултации и звено за предварителен подбор. Звеното за медиации осъществява координация в процеса на подготовка на концепции за интегрирани териториални инвестиции. То отговаря за информационната стратегия на РСР за запознаването на общността с интегрирания териториален подход и съдейства за сформирането на партньорства между заинтересованите страни на регионално ниво. Звеното за публични консултации осигурява участието на местните общности в процеса на подбор, чрез организиране и провеждане на обществените консултации и представяния на подадените концепции за ИТИ. Функциите на звената за медиации и звената за публични консултации се осъществяват от Областните информационни центрове, разположени в областните градове. Звеното за предварителен подбор извършват проверка за административно съответствие и допустимост, както и приоритизация на концепциите за ИТИ в съответствие с критериите по Единните указания за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции. В тези звена вземат участие експерти от управляващите органи на програмите, съфинансирани от европейските фондове за споделено управление, финансиращи изпълнението на концепции за ИТИ. ИЗВОД 4.9.: Създаденият механизъм за изработване и изпълнение на концепции за ИТИ гарантира до голяма степен, от една страна, участието на партньорства с необходимия опит при формулирането и изпълнението на проектните идеи, а от друга, оценка за административно съответствие и допустимост и предварителна оценка за евентуалния принос на проекта от звена към РСР с нужните компетенции. Намерението за провеждане на нова регионална политика предполага статистическите райони да разполагат с капацитет за управление на сложни инвестиционни проекти, като за тази дейност се прогнозира дефицит и съответна потребност от ангажиране на професионални екипи за управление на сложни инвестиционни проекти от държавата. Механизмите за това са предмет на бъдещи политически решения; Предвиденото в препоръката „въвеждане на експертно начало на централно ниво, т.е. ангажиране на професионални екипи за управление на сложни инвестиционни проекти от държавата“, е изпълнено съобразно Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година. Окончателната версия на Регламента влиза в сила след приемането на АНКПР и предвижда: „отговорност за териториалните стратегии носят компетентните териториални органи или субекти“. Инвестиционните проекти свързани с постигане целите на определена ИТСР се изпълняват като част от концепции за ИТИ. В основата на изпълнение на концепциите за ИТИ са съответните партньорства. Партньорствата са обвързани със споразумения за партньорство, които доказват поетия от участниците в него ангажимент по изработване на концепцията за ИТИ и изпълнението на проектите, включени в концепцията. Предприетите на национално ниво мерки за „въвеждане на експертно начало“ са свързани със Споразумение за предоставяне от Световна банка на МРРБ на техническа помощ за изграждане на капацитет на регионалните и местните заинтересовани страни за прилагане на устойчиви и интегрирани подходи към регионалното развитие. До момента са проведени два тематични кръга от практически семинари във всеки от 6-те региона на страната. Проведени са практически упражнения свързани с „прилагането на принципите и инструментите за интегрирано развитие, за изграждане и поддържане на устойчиви партньорства, за осъществяване на интегрирани проекти и използване на различни техники и инструменти за определяне на заинтересованите страни по конкретен проект“. Представена е обща теоретична обосновка и практически примери свързани с принципите на устойчивото градско развитие. По време на семинарите са представени принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ (DNSH) при подготовката на проекти от концепциите за ИТИ, Новият европейски Баухаус и значението му за концепциите за ИТИ, както и добри практики и конкретни казуси от други страни на ЕС. ИЗВОД 4.10.: Възприетият механизъм за въвеждане на експертно начало в провеждането на новата регионална политика е съобразен с постановките на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година и разчита на натрупания през годините опит в носещите отговорност за териториалните стратегии териториални органи и заинтересовани страни, като същевременно концентрира усилия в повишаване на експертния им капацитет. Статистическите райони се нуждаят от обективна оценка за потенциала на специфични местни ресурси. РСПР (ИТСР) следва да преразглеждат заварени оценки на местните и регионалните ресурси Разгледани са основни документи, като Доклади за резултатите от междинните оценки на РПР на районите от ниво 2; Междинни оценки на областните стратегии за развитие (2014–2020 г.); Междинни оценки на регионалните планове за развитие (2014–2020 г.); Налични оценки и тематични оценки на изпълнението на Оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС; Доклади от Средносрочната оценка на ОПРР 2014–2020. Анализирано е икономическото, социалното и екологичното състояние на регионите за планиране от ниво 2 и на база изводите от него са изведени обобщените изводи за силните и слабите страни на съответния регион с оглед постигане на целите за развитие, както и възможностите и заплахите свързани с постигането на тези цели. Търсените обективни оценки за потенциала са свързани, както е казано и в разглежданата насока, с проучвания за реализуемост, които също трябва да бъдат обективни и биха имали по-голяма тежест като част от бизнес план заедно с анализ разходи-ползи и оценка на риска. ИЗВОД 4.11.: В процеса на изработване на ИСТР са анализирани ключови секторни стратегически документи, като застъпените в тях въпроси са разгледани в перспективата на пространствения характер на ИТСР и съобразно оперативната им насоченост, като интегрирани териториални стратегии за развитие. Освен пред финансов дефицит, статистическите райони ще се сблъскат с дефицит на компетенции и работна ръка. Затова към интегрираните проекти, защитени в РСПР (ИТСР), следва да се планира компонент за привличане на млади и квалифицирани кадри В контекста на заетостта, дефицита на компетенции, работна ръка и привличането на млади и квалифицирани кадри в ИТСР са застъпени специфични цели и мерки. Сред тях са: преструктуриране на икономиката, съпроводени с мерки за предотвратяване на загуба на работни места, като квалификацията и преквалификация на работниците. Общ елементи в стратегиите са целите за изграждането на образователни и обучителни центрове; инвестиране в производствен потенциал чрез създаване и поддържане на професионални училища или паралелки; целенасочена подкрепа за осигуряване на заетост за младежите; предлагане на обучение по професии и специалности с приоритетно значение за регионалния пазар на труда; осигуряване на обучение за придобиване на ключови умения и квалификация от безработни лица и повишаване на тяхната пригодност за заетост. ИЗВОД 4.12.: Проблемите с дефицит на компетенции и работна ръка са разгледани във всички ИСТР и са адресирани съобразно спецификите на разглежданата територия, чрез преки и непреки мерки за тяхното разрешаване. РСПР (ИТСР) не следва да разглеждат механични фрагменти от мрежовия модел на главни и второстепенни транспортни оси от НКПР, а да потърсят регионална значимост и в други транспортни връзки с формално по-нисък клас и в зависимост от конкретния контекст Отчетено е благоприятното въздействие на главните и второстепенни коридори (пътищата с международно и национално значение) за развитието на обслужваните пряко от тях общински (в повечето случаи и областни) центрове. Определени са пътищата с регионално значение (в повечето случаи пътища втори и трети клас), осигуряващи „връзките между големите административни и икономически центрове в регионите, както и между самите региони, като съдействат за интеграцията им“, както и „връзките на по-голямата част от общинските центрове с областните градове“. Посочени са общините обслужвани от подобни пътища. Отчетена е ситуацията, в която попадат „общините, които се обслужват от третокласни, прекатегоризирани през 2002 г. бивши четвъртокласни пътища, чиито параметри и състояние традиционно са лоши“. Въздействието на подобен клас транспортна инфраструктура е оценено, като ограничаващо зоната на влияние на обслужваните от тях общински центрове само в рамките на съответната община. ИЗВОД 4.13.: Може да се заключи, че в ИТСР е обърнато подобаващото внимание на комуникационно-транспортната система, с оглед най-вече стратегическия и пространствен характер на тези документи, като самата система е анализирана на база значимостта на нейните елементи за териториалното развитие на региона и съставляващите го общини са разделени по критерии свързани с достъпа до елементите от по-висок клас. Раздел 5 АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ОБВЪРЗАНОСТТА НА НКПР С ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 (ОПРР) И ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 2021-2027“ (ПРР) ДОКОЛКОТО ДОКУМЕНТЪТ ОПРЕДЕЛЯ ТЕРИТОРИАЛНАТА ОСНОВА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ В анализа са използвани извадки на ключови по въпроса констатации от разглежданите документи, които имат за цел да осигурят необходимата фактологична основа за разсъжденията и изводите. В НКПР се заявява: „Националната концепция за пространствено развитие е пряко свързана с Оперативна програма за Регионално развитие (ОПРР) 2014-2020 и предлага териториалната основа за определяне на нейните приоритети и мерки за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната зависимост, за устойчиво и интегрирано развитие на регионите и на градовете, за подобряване на достъпа до здравни, образователни и социални услуги, за намаляване на бедността и социалното изключване, за изграждане на ефективна транспортна, инженерна, туристическа и културна инфраструктура.“ АНКПР също е категорична по отношение съществуването на такава обвързаност: „Изводите и заключенията в Актуализацията на НКПР, насочени към ОПРР 2021-2027 г., могат да се базират на общата целева и предметна платформа на двата документа. Националното пространство е предметът както на актуализираната НКПР, така и на ОПРР. По силата на това обстоятелство, актуализираният документ е пряко обвързан с ОПРР 2021- 2027 г. и предлага териториалната основа за определяне на нейните приоритети и мерки.“ ИЗВОД 5.1.: В рамките на НКПР е създаден пространствен модел на националната територия, на базата на който са разгледани три сценария за развитие и е избран подходящ – сценарий „умерен полицентризъм“. Пространственият модел служи като териториална основа, а стратегическия пакет като тематични насоки за определяне на приоритетите и мерките на политиката за регионално и пространствено развитие, в т.ч. и на програмата за регионално развитие (ОПРР 2014-2020, ПРР 2021-2027). Пространствен модел – териториална основа за планиране Представения в НКПР пространствен модел на националната територия представлява единна динамична система, елементите на чиято пространствената макроструктура обхващат: териториите като „площни обекти“, мрежите и оси на развитие като „линейни обекти“ и населените места, центровете на растеж и обектите на различни функционални системи като „точкови обекти“.“ Макропространствената структура на националната територия е съставена от различни видове територии чрез групиране на общини на базата на изявени териториални различия, свързани с проблеми и потенциали за развитие: централни и периферни, урбанизирани и слабо урбанизирани, развити и изоставащи, крайбрежни, гранични, планински и др. Най-едрата териториална структура е съставена от два основни типа територии: „силно урбанизираните, централните райони с интензивно социално-икономическо развитие“, чиято „сърцевина са урбанизираните територии на големите и средни градове (от 1, 2, 3-то ниво), техните околоградски територии (обект на субурбанизация) и зони на влияние (FUA, агломерационни ареали)“; „слабо урбанизираните, периферните райони“ (външни крайгранични периферии и вътрешни периферии) „със затруднено социално- икономическо развитие, териториите на общините, отдалечени от големите градски центрове и от предлаганите от тях услуги и работни места“. Към тях са добавени и следните видове територии, припокриващи част от двата основни типа – силно и слабо урбанизирани: „неурбанизираните, природни територии за съхраняване на биологичното равновесие, които заемат части от териториите на централните и на периферните райони, наслагват се върху тях и по този начин формират ареали с неформален характер“; „територии със специфични характеристики, определени по адаптирани за страната критерии.“ Съгласно НКПР „осите на урбанистично развитие са полицентрични зони, формирани при интегрирането на полюсите на развитие с транспортно-комуникационната мрежа на страната“. Оси на развитие са и изявени „културни, „сини“ и „зелени“ връзки“. Пространственият модел на националната територия съдържа и „йерархичната система от градове-центрове, простиращи влиянието си върху различни по площ териториални ареали“: 1-во ниво - столицата, център с европейско значение за националната територия - 1бр.; 2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите – 6 бр.; 3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите - областни центрове и други изявени градове - 28 бр.; 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини (околии) – 90 бр.; 5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини – 139 бр. В концепцията се заявява „НКПР третира равностойно всички посочени елементи на пространствената структура с национално значение, но поставя акцента на елементите на урбанистичната структура, поради насочеността на ОП „Регионално развитие“, както и на политиките на ЕС към градовете и градското развитие. Разнообразните по функция връзки и центрове ще изградят скелета на пространствения модел за развитие на страната“. АНКПР „ревизира предложените през 2012 г. модели за пространствено развитие, като проследява промените, настъпили в йерархичната система от градове- центрове под въздействието на основните урбанистични фактори. Възможните сценарии са подчинени на тематични направления „икономика“ и „демография“. Освен създаването на териториална основа за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие и определяне на приоритетите и мерките на ОПРР 2014-2020, НКПР работи и в посока предлагане на по-конкретен обхват на подходи и мерки, от арсенала на ОПРР 2014-2020г.: „В НКПР е предложен набор от подходящи за подкрепа градове по Оперативната програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г. - инструмент “интегрирано градско развитие” чрез изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Предложението включва всичките 35 града от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива като основни урбанистични полюси на растеж и развитие“. С оглед подкрепа за избрания сценарий за развитие на националната територия - „умерен полицентризъм“, НКПР предлага: „От съществено значение е подкрепата за част от малките градове от 4-то йерархично ниво, които имат значение за развитието на периферните, селски и гранични райони.“ Според ОПРР 2014-2020: „Националната концепция за пространствено развитие е разработена в съответствие с чл. 7а, ал. 2 от Закона за регионалното развитие и е от ключово значение във връзка с подготовката на стратегическите документи на България за периода 2014-2020 г.“, с което приема и потвърждава ролята на НКПР. ОПРР се обвързва с формулираните в НКПР предложения по следния начин: Приоритетна ос 1 на ОПРР финансира инфраструктура от местно значение (общинска образователна, социална, спортна и културна) и мерки за енергийна ефективност в рамките на градовете от 1-во до 3-то ниво (по пространствения модел на националната територия), както и подкрепа за развитие на функционалните връзки на града с неговата периферия за градовете от 1-во до 3-то ниво и зони с потенциал за икономическо развитие. „Инвестициите по първата интегрирана приоритетна ос ще се извършват въз основа на местните стратегии за устойчиво градско развитие - Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“; Приоритетна ос 2 ОПРР финансира мерки за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради в малки градове - центрове на общини в периферни райони. В териториален аспект мерките са насочени към „28 общини на малки градове – опорни центрове от 4-то ниво на националната полицентрична система, съгласно раздел 1.1.1 и Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.“; Приоритетни оси от 3 до 7 включват инвестиции, които ще се изпълняват в съответствие с националните секторни стратегически документи. ОПРР определя тези инвестиции като „допълващи към устойчивото градско развитие по Приоритетна ос 1“, поради факта, че „териториалната насоченост на секторните политики е съсредоточена в мрежата от големи и средни градове, която образува полицентричната система на териториалното развитие“. ИЗВОД 5.2.: Заявеното обвързване в ОПРР 2014-2020 с НКПР, чрез пространствено ориентиране на приоритетите и мерките на програмата и съобразно формулираната в НКПР териториална основа, е факт и е напълно валидно твърдението в ОППР: „В този контекст най-големият приоритет на оперативната програма е насочен към укрепване и развитие на полицентричната система в страната чрез специална насоченост към градското развитие на големите и средните градове, които влизат в нея.“ Относно обвързаността с АНКПР в програмата е изведена следната констатация: „Общи и актуални остават целите за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие, за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната зависимост, за устойчиво и интегрирано развитие, за подкрепа на регионите и на градовете, за подобряване на достъпа до здравеопазване, образование и социални услуги, за намаляване на бедността и социалната изолация, за изграждане на ефективна транспортна, инженерна, туристическа и културна инфраструктура.“ На база определената в АНКПР териториална основа ПРР 2021-2027 формулира своите приоритети и мерки: Приоритет 1. Интегрирано градско развитие на ПРР 2021-2027 подкрепя „10 градски общини в България, основни центрове на растеж, съгласно актуализираната НКПР: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград“. Приоритет 2. Интегрирано териториално развитие на регионите ПРР 2021-2027 подкрепя „всички средни и по-малки градски общини, с изключение на 10-те общини по Приоритет 1“. В допълнение се предвижда подкрепа за „най-нуждаещите се територии, определени като проблемни / територии със специфични характеристики в съответните Интегрирани териториални стратегии за развитие – такива са териториите с демографски риск, както и планинските, селските и граничните територии“. Адресирани в АНКПР ключови послания към секторните политики, валидни и за ПРР: Агломерационната политика – ключ за просперитет (Политика за стимулирано развитие на агломерациите - центровете от първо и второ ниво, както и агломерационните им ареали, като сдружения от равнопоставени общини с регламентирани отношения. Координирани общи действия за постигане на общо развитие, чрез общи планове и правила за развитие, на свой ред базирани на анализ за влиянието на регионалните проблеми, които се отнасят за цялата територия на агломерационния ареал.). Посланието е намерило реализация в рамките на Приоритет: 1. Интегрирано градско развитие на ПРР 2021-2027, чрез който „с цел развитие на функционални зони и засилване на функционалните връзки между големите градски общини и граничещите с тях селски общини инвестициите, насочени към индустриални зони/паркове, пътна инфраструктура и устойчива мобилност ще се финансират и за териториите на съседни селски общини, когато са включени в интегрирани проекти на градските общини“. Прилагането на интегриран териториален подход (базиран на регионалните проблеми и потенциали) на локално ниво, чрез изработването и изпълнението на концепции за ИТИ от партньорства от общини и други заинтересовани страни (общи действия за общо развитие), реализира на практика основните постановки на посланието. Равнопоставени отношения между селските райони и градовете (Основна цел: намаляване на неравенствата в териториалното развитие, основано на сътрудничество между градовете и селата интегрирано пространствено развитие за постигане на устойчив икономически растеж, екологичен и социален баланс. Планови документи отчитащи специфичните материални и нематериални ресурси на градовете и селските им райони, както и различните структури и проблеми на самите селски райони.) ПРР 2021-2027 вижда постигането на това отношение в промяна на „възгледите и перспективите към регионалното развитие, което ще се реализира чрез прилагането на интегриран териториален подход“. Според ПРР 2021-2027 спецификите на подхода свързани с „ефективното използване на потенциала на всяка територия в тесен диалог и сътрудничество между институции на различни нива на управление, както и др. заинтересовани страни“, т.е. допускане на местни власти и заинтересовани страни от селските райони като равнопоставени партньори в изработването и изпълнението на концепции за ИТИ, ще бъде крайъгълния камък на промяната. Засилване на териториалните проекции на секторните политики. („Секторните политики с пространствени измерения следва да приемат речника на Актуализацията на НКПР, да боравят с пространството и пространственото развитие като единен обект и проблем. Създаването на обща гледна точка, включително обща терминология е необходима стъпка към прилагането на актуализираната НКПР.“) Съгласно ПРР 2021-2027 изпълнението на базирани на интегриран подход териториални стратегии ще се осъществява посредством инструмента интегрирани териториални инвестиции. Изработването и изпълнението на концепции за ИТИ, включващи взаимообвързани от обща функционална зона и цел проекти/мерки от различни програми, ще осигури търсената по-добра териториална координация на секторните политики. Според програмата „Повечето секторни програми ще допринесат с най-малко 10% от бюджети си за подхода ИТИ по Приоритет 2. В тази връзка ще бъде осигурена съгласуваност и допълняемост между различните видове инвестиции“. Партньорствата – новата движеща сила в пространственото развитие („Партньорствата се превръщат в абсолютно необходим инструмент за пространственото развитие“, „всяка от целите на актуализираната НКПР предполага партньорства между няколко заинтересовани и компетентни страни“.) ПРР 2021-2027 определя ключова роля за партньорствата от местни власти и заинтересовани страни – те изработват и изпълняват концепциите за ИТИ, като носят съответната отговорност за постигане на планираните резултати. Самата програма в прав текст заявява: „Основна характеристика на интегрирания териториален подход е прилагането на принципа на партньорство между различни заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на определена територия“. ИЗВОД 10.3.: Прилагането на интегриран териториален подход, отчитащ местните проблеми и потенциали, както и функционалните връзки между населените места, чрез изработването и изпълнението на концепции от координирани мерки на различни секторни политики (концепции за ИТИ) от партньорства от общини и други заинтересовани страни, реализира на практика всички послания на АНКПР към ПРР. Раздел 6 ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НКПР ПО КОЛИЧЕСТВЕНИ, ФИЗИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ИНДИКАТОРИ НА БАЗА ПОСЛЕДНИ НАЛИЧНИ ДАННИ Резултатите от изпълнението на НКПР са следствие от съобразената с нормативните изисквания визия на концепцията за нейната роля в планирането на социално-икономическото развитие на страната: „Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики.“ Като следствие от това е и констатацията от НКПР за формулираните в нея мерки: „Тези мерки ще се реализират посредством ресурсите на секторните програми, върху които НКПР ще окаже въздействие, като ги насочва и координира териториално.“ Актуализацията на НКПР продължава възприетия подход и пояснява, че дефинираните в документа „цели и приоритетни действия се различават от традиционните, които имат количествени и времеви параметри. Те са по- скоро насоки, ориентири или ограничители за секторните политики, боравещи с национална територия.“ Съгласно използваните принципи на работа описани във „Обмислено прилагане на критериите за оценка“ (ОИСР), изграждането/адаптирането на критерия се базира на връзката му със спецификите на оценката (цел, контекст и др.). Анализът на програмите и стратегическите документи, имащи отношение към изпълнението на НКПР, завърши адаптацията на критерия, чрез отчитане спецификите и на оценяваните документи. Анализът показва, че ясно се открояват три степени на съгласуваност: „пълна съгласуваност“, „оперативна съгласуваност“ и „липса на убедителни данни за съгласуваност“: „Пълна съгласуваност“ е степен, която показва пряка връзка между постановките на НКПР и тези на изследваните документи, като се запазва характера на документа и специфичните за тематиката му цели и приоритети; „Оперативна съгласуваност“ е степен, която показва съгласуваност с постановките на НКПР, но при водещо начало на секторния характер на документа и на специфичните за тематиката му цели и приоритети; „Липса на убедителни данни за съгласуваност“ е степен, която не отрича възможна съгласуваност, но не може да се направи извод за такава с увереност. Тази степен събира всички документи, които не попадат в разгледаните по-горе две степени. Оценка за съгласуваност с НКПР И АНКПР на съфинансираните с европейски средства програми Оценката за съгласуваност, чрез която се определят кои са съобразените с постановките на НКПР/АНКПР оперативни програми и секторни стратегии, е извършена чрез документален анализ на основния документ на всяка оперативна програма и е направена съобразно адаптирания критерий „съгласуваност“. За периода 2014-2020г.: 5 от разгледаните в „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (от март 2024г.) 10 оперативни програми (в т.ч. и ОПРР) покриват изискванията за съгласуваност, като една със степен „пълна съгласуваност“. Към тях се добавят и програмите за трансгранично сътрудничество с участието на нашата страна (5 бр.) повечето от които отчита постановките на НСРР, но не и НКПР. Като цяло 5 от 15 програми показват съгласуваност с НКПР. За периода 2021-2027г.: 8 от разгледаните в „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (от септември 2024г.) 9 оперативни програми (в т.ч. и ПРР) заедно със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските региони 2023–2027 г. покриват изискванията за съгласуваност, като и тук една е със степен „пълна съгласуваност“. Повишаване на броя на съгласуваните програми се дължи на участието им в изпълнението на концепции за ИТИ. Към тях се добавят и програмите за трансгранично сътрудничество с участието на нашата страна (5 бр.), повечето от които отчита постановките на АНКПР (4 от 5). Като цяло 13 от 15 документа показват съгласуваност с АНКПР. ИЗВОД 6.1.: Констатира се повишаване на дела на съгласуваните с НКПР/АНКПР програми за програмен период 2021-2027 спрямо 2014-2020 и това се дължи на използването на концепции за ИТИ. Оценка за съгласуваност с НКПР и АНКПР на секторните стратегически документи Анализът на разгледаните стратегически документи е направен на базата на адаптирания критерий за съгласуваност (пълна съгласуваност, оперативна съгласуваност, липса на убедителни данни за съгласуваност). Документите са разделени да две групи според годината на изработването им: до 2020г. (6 бр. документи) и след 2020г. (20 бр. документи). Отделно са разгледани два все още действащи стратегически документа, изготвени преди приемането на НКПР. Те са сигурен пример за документи, които не са съгласувани с НКПР и са използвани като модел за сравнение с документите изработени след приемане на НКПР. Според приетата методика за оценяване степента се определя на базата на преценка до каква степен целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки от документите боравещи с националната територия. Анализът, на който е базирана оценката, доведе до следните констатации: В по-голямата част (17 от 20) от стратегическите секторни документи приети след 2020г. и оценени със степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ се засягат въпроси от специфичната сфера на действие на АНКПР като пространствено планиране, необходимост от целенасочени мерки адресиращи териториални диспропорции, териториална кохезия и планиране на регионалното развитие, но такива са открити и в единият от двата секторни документа, приети преди изработването на НКПР; Значителна част от стратегическите секторни документи приети след 2020г. и оценени със степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ предлага на разглежданите проблеми да се противодейства чрез използването на интегриран подход и в партньорство между властите и заинтересованите страни; Налице са стратегически секторни документи показващи степен на „пълна съгласуваност“, т.е. въпреки, че анализът на програмите съфинансирани от ЕС показа по-голям дял на съгласувани програми, някои стратегически секторни документи показват по-високо ниво на съгласуваност (пълна съгласуваност), близо до нивото на документите от сферата на регионалното и пространствено развитие (ИТСР, ОПРР 2014-2020г., ПРР 2021-2027). Такъв документ е Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги (приложение към Националната здравна стратегия, прието след 2020г.). Това може ясно да се проследи в аналитичната част на документа и в синтезиран вид е формулирано в самия документ по следния начин: „Съгласно НКПР, като перспективен модел на урбанистично развитие до 2025г. е определен моделът “умерен полицентризъм”, което е потвърдено и при актуализацията през 2019г.“; „Заложеният модел за полицентрично развитие на националната територия в рамките на йерархизирани урбанистични центрове в пет йерархични нива следва да бъде основна отправна точка при териториалното планиране на националната система за здравеопазване и нейните отделни елементи (извънболнична, болнична и спешна медицинска помощ) на национално, регионално, областно и местно ниво.“ ИЗВОД 6.2.: Оценката на степента на съгласуваност на секторните стратегически документи показва, че по-голямата част от тях показват степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“, въпреки че в повечето от тях се засяга темата за териториалната кохезия, интегрирания подход и необходимото партньорство между властите и заинтересованите страни. От друга страна, са налице единици, показващи степен „пълна съгласуваност“, и това се дължи на възприемането от тях като териториална основа за формулиране на мерките и приоритетите им на модела за полицентрично развитие на националната територия, определен в НКПР. Общ анализ на секторните стратегически документи, свързан с разглежданата тематика Анализираните в рамките на настоящата последваща оценка стратегически документи обхващат секторите здравеопазване, образование, транспорт, икономика, селско стопанство, опазване на околната среда и биоразнообразието, цифрова трансформация, адаптация към изменението на климата и др. 11 от всичките 26 анализирани документа са със срок на действие от 2021г., 6 от тези 11 стратегически документа са приети в рамките на 7 месеца (от 10.2020 до 04.2021г.) с решения или протоколи на Министерски съвет или решения на Народното събрание. Всичко това показва, че през един и същи период от време са се изработвали и съгласували между 6 и 11 от анализираните стратегически документи. За всичките 6 стратегически документа, приети в периода от 10.2020 до 04.2021г., е констатирана „липса на убедителни данни за съгласуваност“ - степен, която не отрича възможна съгласуваност, но не може да се направи извод за такава с увереност. Срокът на действие на по-голямата част (17 от 28 или 61%) на анализираните секторни стратегически документи изтича през 2030г. Може да се очаква в един и същи период от време да се реализира изработването и съгласуването на стратегическите документи покриващи почти всички сектори на социално-икономическото развитие и опазване на околната среда и биоразнообразието. ИЗВОД 6.3.: Струпването на изработването и съгласуването на голяма част от секторните стратегически документи в рамките на един период от време (малко преди 2030г.) е възможност за постигане на нормативното изискване за координация между секторните политики, която, ако не се оползотвори, ще се превърне в проблем. ИЗВОД 6.4.: С цел съгласуваност на НКРПР с новите секторни стратегически документи е наложително успоредно с тяхното изработване (малко преди 2030г.) да се извърши актуализация на НКРПР. Констатации и изводи от проведеното анкетно проучване с ведомствата, изработващи секторните стратегии и отговорни за секторни политики, относно разкриване на съществуващите пречки в процеса по координация на секторните политики и политиката по регионално развитие, както и за формулиране на препоръки за тяхното преодоляване Отговорилите министерства и ведомства посочват като основна пречка в процеса по съгласуване на постановките на НКПР 2013-2025г. и стратегическите документи за секторните политики и/или програми недостатъчната синхронизация между ведомствата (институционална координация). От отговорите им може да се направи извода, че редица ограничения водят до недостатъчно задълбочено разбиране на същността и спецификите на НКПР и връзката им с постановките на секторните стратегически документи, а оттам до противоречиви мнения, ниска ангажираност и в крайна сметка до невъзможност от постигане на необходимото ниво на съгласуваност. Препоръките на секторните ведомства за оптимизиране на НКРПР 2026-2040г., с цел по-добра интеграция със секторните стратегии, са насочени към: o Изграждане на по-силна връзка между пространствено планиране и секторните приоритети, чрез включване на по-конкретни изисквания и насоки свързани с тях; o Извършване на регулярни актуализации на НКРПР, за да отчита промени в европейските политики и законодателство, както и в националните стратегически и програмни документи; o Осигуряване на управленска намеса на високо ниво, указваща необходимостта от съгласуваност на секторните стратегически документи с НКРПР и координация на политиките; o Осъществяване на необходимото съгласуване със заинтересованите ведомства на всеки един етап от разработването на новата концепция, с цел постигане на тематична интеграция, пространствена синхронизация, информационна основа и институционална и административна координация. В отговорите си ведомствата са посочили основните пречки пред процеса по създаване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи от национално ниво, които могат да бъдат обобщени по следния начин: o Липсата на достатъчно добра институционална координация / липса на ефективни междуведомствени механизми за съгласуване на стратегии и планове; o Редица недостатъци в самите документи, като: нереалистични цели, липса на ясна обвързаност между анализ, цели, мерки и индикатори за изпълнение и др. o Съществуващи предизвикателства при осигуряването на пълна обвързаност между стратегическото и бюджетното планиране, което понякога затруднява съгласуването на стратегическите цели с наличните финансови ресурси, както и на осигуреното финансиране с реалните потребности за ефективното разработване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи. o Необходимост от надграждане на експертния капацитет, поради недостиг на обучени кадри в областта на стратегическото планиране; o Липсата на лидерство в изпълнение на политики и стратегии на ниво над конкретното министерство; o Политическа нестабилност или смяна в ръководствата, която води до чести изменения на документите или забава в тяхното изработване или изпълнение; o Планираните мерки остават на хартия поради липса на ресурс или управленска воля; o Слаба ангажираност от страна на институциите, когато стратегическият документ „не е техен“, а са в ролята на партньори. ИЗВОД 6.5.: Пречки се откриват на всеки етап от процеса по изработване, съгласуване, приемане, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи. Те се взаимосвързани, често произтичат една от друга или имат общ корен. Кумулативният ефект на идентифицираните от партньорите пречки има потенциала сериозно да намали качеството на самите документи и степента им на съгласуваност на с НКРПР и съответно да намали ефективното изпълнение на постановките на концепцията, Предложенията на министерствата и ведомствата, които могат да подействат като ускорители на процеса по създаване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи от национално ниво, включват: o Повишаване на експертния капацитет за изработване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи; o Изграждане на механизми за бързо и качествено актуализиране на стратегическите документи; o Фокус върху приложимостта, реализуемостта и проследяване изпълнението на стратегическите документи; o Активно включване на заинтересованите страни още в ранните етапи, с цел изграждане на по-широка подкрепа и повишаване на качеството на документите; o Финансовите ресурси за изпълнение на стратегическите документи следва да се планират още при разработване на средносрочната бюджетна прогноза; o При адекватно обезпечаване на създаването и изпълнението на стратегически документи не са необходими нововъведения или корекции; o Своевременно съвместно действие между заинтересуваните страни; o Създаване на интегрирана цифрова платформа, където да се следят стратегиите, действията и резултатите в реално време / Създаване на инструмент за оценка на въздействието, индикатори за проследимост и публична отчетност; o Консолидиране на системата от стратегически документи - по-малко, но по-качествени документи, ясни ангажименти и утвърдена и приложима рамка за изпълнение и мониторинг. ИЗВОД 6.6.: Всички предложенията на ведомствата за оптимизиране на процеса по създаване, съгласуване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегическите документи от национално ниво са свързани с идентифицираните пречки и пряко или косвено се базират на повишаване на експертния капацитет, засилена координация между участниците, вкл. чрез внедряване на дигитални инструменти за мониторинг и оценка, осигуряване на нужните ресурси и постигане на висока ангажираност с процеса на политическо ниво. Относно осигуряване на законово изискваната координация на секторните политики различните ведомства са посочили по един и от трите възможни отговора. Като се вземат предвид и другите им отговори от анкетата, разкриващи редица проблеми и предложенията за тяхното адресираме, може да се направи следния извод: ИЗВОД 6.7.: Необходимо е нормативно установяване и внедряване на механизъм за тясна координация между политиките, като дотогава ще бъде от полза създаването на постоянна група или временни работни групи (по-интензивно сътрудничество между ведомствата, но само за периода на изработване на съответния стратегически документ или програма), работещи системно и включваща разширен екип от експерти от различните ведомства, участващи в разработването, изпълнението и отчитането на изпълнението на съответните секторни стратегии и програми. Оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни С оглед на спецификите на НКПР и нейната актуализация числово изразим (в известна степен) е само резултатът от изпълнението на оперативните програми, които имат собствен бюджет и за които Администрацията на Министерски съвет (АМС) два пъти в годината изготвя „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (Оценка на АМС). Оценката на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни е направена чрез сумиране на ефектите от изпълнението на съобразените с постановките на НКПР/АНКПР оперативни програми, определени чрез Оценка на АМС. Поради това за получената по този начин оценка са валидни особеностите на използваната Оценка на АМС: „Конкретно в текущия контекст е важно да се разглеждат относителните разлики в стойностите на съответните макроикономически показатели, измерени в проценти, при наличието и при отсъствието на дадена интервенция, състояща се в изразходването на определени средства от ЕСИФ (в т. ч. националното съфинансиране).“ Оценката на АМС от март 2024г. (Оценка 1) отбелязва, че „поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план“. Ефекти от изпълнението на съобразените с НКПР оперативни програми за периода 2014 – 2020г. 5 от разгледаните в Оценка 1 (оценката на АМС от март 2024г.) 10 оперативни програми покриват изискванията за съгласуваност. Оценка на въздействие на съобразените с постановките на НКПР оперативни програми върху основни макроикономически показатели за периода от 2014-2023 г., отчетени към края на 2023г., базирана на информация извлечена от Оценка 1: БВП : Извлечените от Оценка 1 на АМС данни за приноса на съобразените с НКПР оперативни програми показват, че техният ефект върху БВП към 2023 г. е увеличение с 10.0% спрямо сценария без евросредства; Износ на стоки и услуги: Намаление с 0,04% спрямо сценария без евросредства. Според Оценка 1 на АМС, в дългосрочен план се очаква значително увеличение на положителния принос на оперативните програми към увеличението на износа на страната; Внос на стоки и услуги: Нарастване на вноса с 11.1% спрямо сценария без програми; Текуща сметка (% от БВП): Влошаване на салдото на текущата сметка на платежния баланс с 4.7 п.п. в сравнение със сценария без евросредства. Причината за това, според Оценка 1 на АМС, е изпреварващото нарастване на вноса, като в дългосрочен план очакванията са за подобряване на динамиката на индикатора, успоредно с ускоряването на растежа на износа; Частни инвестиции: С 17.5% повече от сценария без евросредства. Според Оценка 1 на АМС това се дължи на положителното въздействие на изпълнение на оперативните програми при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор; Инфлация по ХИПЦ: Увеличение от 4.5% за периода 2014–2023 г. спрямо сценария без евросредства; Частно потребление: Нарастване с 12.2% в сравнение със сценария без евросредства; Заетост (15-64 г.): Нарастване с 15.8% спрямо сценария без евросредства. Според Оценка 1 на АМС в краткосрочен план ефектът е по-голям поради директното отражение върху заетостта на голяма част от реализираните мерки;. Коефициент на безработица (15-64 г.): Намаляване с 6.9 п.п. в сравнение със сценария без евросредства; Средна работна заплата: Увеличение с 18.8% спрямо сценария без евросредства; Бюджетен баланс (% от БВП): Увеличение с 1.11 п.п. спрямо сценария без програми. Ефекти от изпълнението на съобразените с АНКПР оперативни програми за периода 2021 - 2027г. За този период е използвана „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (от септември 2024г.) изготвена от Администрацията на Министерски съвет (Оценка 2 ). 8 от разгледаните в Оценка 2 (от септември 2024г.) 9 оперативни програми заедно със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските региони 2023–2027 г. покриват изискванията за съгласуваност. Оценка на въздействие на съобразените с постановките на НКПР оперативни програми върху основни макроикономически показатели за периода 2021 – юни 2024г., на база информация извлечена от Оценка 2: БВП : Извлечените от Оценка 2 данни за приноса на съобразените с АНКПР програми показват, че техният кумулативен ефект за периода 2021– юни 2024г., е увеличение с 0.5% спрямо сценария без евросредства; Износ на стоки и услуги: Не е отчетено въздействие засега; Внос на стоки и услуги: Нарастване на вноса с 0.44% спрямо сценария без програми; Текуща сметка (% от БВП): Влошаване на салдото на текущата сметка на платежния баланс с 0.9 п.п. в сравнение със сценария без евросредства; Частни инвестиции: С 1.0% повече от сценария без евросредства. Инфлация по ХИПЦ: Увеличение от 0.1% за периода 2021– юни 2024г., спрямо сценария без евросредства; Частно потребление: Нарастване с 0.6% в сравнение със сценария без евросредства; Заетост (15-64 г.): Нарастване с 0.3% спрямо сценария без евросредства; Коефициент на безработица (15-64 г.): Намаляване с -0.13 п.п. в сравнение със сценария без евросредства; Средна работна заплата: Увеличение с 0.1% спрямо сценария без евросредства; Бюджетен баланс (% от БВП): Намаление с 0.01 п.п. спрямо сценария без програми. ИЗВОД 6.8.: Съфинансираните с европейски средства програми оказват реален и осезаем положителен ефект върху социално-икономическото развитие на страната и „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“, изготвена от Администрацията на Министерски съвет доказва това. Раздел 7 ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО В СТРУКТУРНИЯ МОДЕЛ НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА АНКПР формулира механизъм за оценка на изпълнението на документа. Механизмът се използва за проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа към желания “балансиран полицентризъм” и е базиран на Индекса за регионална конкурентоспособност (ИРК) на ЕС. Той работи чрез изчисляване на разликата между стойността за Югозападен регион (ЮЗР) и стойността за всеки от останалите 5 региона. При сравнение на така пресметнатите разлики между отделните издания на ИРК (2016,2019,2022) се определя дали движението в структурния модел на селищната мрежа е към „балансиран полицентричен модел“ (разликите намаляват) или не (разликите се увеличават). Съгласно АНКПР механизмът се състои от три стъпки: Първа стъпка: Намиране разликите в стойностите на индекса между „центъра” (ЮЗР) и останалите региони към последната налична година (2016 г.); Втора стъпка: Да се пресметнат същите тези разлики през следващите тригодишни периоди на наблюдение; Трета стъпка: Проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа, базирано на резултатите на предходните стъпки (определяне дали разликата намалява или се увеличава). Индекс на регионалната конкурентоспособност на ЕС 2.0 - издание 2022 г. „използва актуализирана методологична рамка, за да улесни сравнението във времето“. Преизчислените с помощта на актуализираната методологична рамка стойности на ИРК за българските региони за 2016, 2019 и 2022г. са представени в Таблица 7.1. и Фигура 7.1.: Таблица 7.1. Стойности на ИРК за българските региони за 2016,2019 и 2022г. NUTS 2 2016г. 2019г. 2022г. Югозападен 71,1 82,8 85,4 Северен централен 46,9 58,4 62,4 Южен централен 49 61 61,6 Североизточен 52,8 62,6 58,9 Югоизточен 44,6 55,1 53,4 Северозападен 42,7 49,8 49 Източник: EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Източник: EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Данните показват осезаемо и близко по интензитет нарастване на стойностите на индекса за всички разглеждани региони при отчитането им през 2019г. Изданието на ИРК за 2022г. отчита стойности, показващи забавяне в интензитета на нарастване и дори, макар и слабо, намаляване на стойностите на ИРК за някои региони (Североизточен, Югоизточен, Северозападен). Разликата между отчетените от ИРК стойности за Югозападен регион (ЮЗР) и за всеки от останалите 5 региона за периода 2016 – 2022г. са представени в Таблица 7.2. и Фигура 7.2.: Таблица 7.2. Разликата между отчетените от ИРК стойности за Югозападен регион (ЮЗР) и за всеки от останалите 5 региона за периода 2016 – 2022г NUTS 2 2016г. 2019г. 2022г. Северен централен 24,2 24,4 23 Южен централен 22,1 21,8 23,8 Североизточен 18,3 20,2 26,5 Югоизточен 26,5 27,7 32 Северозападен 28,4 33 36,4 Източник: Изчисления на НЦТР ЕАД по данни на EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Източник: Изчисления на НЦТР ЕАД по данни на EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 Съгласно представената информация единствено разликата за целия разгледан период на Северен централен регион (СЦР) с ЮЗР намалява. За останалите 4 региона разликата с ЮЗР се увеличава, като отчетеното през 2019г. намаляване на разликата за ЮЦР (за южен централен регион) се компенсира от увеличението при отчета за 2022г. Според формулирания в АНКПР механизъм за оценка това означава, че „приложените мерки и инвестираните ресурси са били недостатъчни, за да обърнат движението към умерен полицентризъм“. ИЗВОД 7.1.: Съгласно механизма за наблюдение и оценка на изпълнението на АНКПР, базиран на Индекса за регионална конкурентоспособност на ЕС, не се наблюдава желаното движение към полицентризъм. На началната страница за Индекса за регионална конкурентоспособност на ЕС за 2022г. на web платформата на ЕК се констатира следното: - „силно представяне на регионите в ЕС, в които се намират големи градски региони“; - „по-конкурентоспособните държави са склонни да имат по-малка разлика между столичния си регион и останалите региони, както и по-ниски вътрешни вариации“; - „регионалната конкурентоспособност се е подобрила в по-слабо развитите региони, докато представянето на регионите в преход е по-разнородно“, а „по-развитите региони продължават да имат най-високи резултати, но те са се доближили до средните за ЕС.“ Първите две констатации са валидни и за българските региони – силно представяне на ЮИР, ЮЗР, ЮЦР и СЦР (подобряване на резултата със съответно 19,7%, 20%, 25,7% и 33%; България е от по-неконкурентоспособните държави и съответно ЮЗР има голяма разлика с останалите региони. Отчитайки и факта, че повечето столични региони включват само локалната териториална единица (NUTS 3) с център столицата на страната (за разлика от ЮЗР), то разликите на стойностите на ИРК за българските региони с евентуалната стойност на ИРК за регион с обхват само София-столица биха били още по-големи. При последната констатация има определена особеност: подобряване на резултата, но по-слабо при по-слабо развитите региони (с 11,5% за СИР и с 14,7% за СЗР). В подкрепа на първата констатация се наблюдава силно представяне на регионите, в които се намират големи градски региони. Най-развитият регион на национално ниво – ЮЗР, се доближава до средните за ЕС, но увеличавайки резултата си за разлика от развитите региони на европейско ниво, тъй като е под средната стойност. ИЗВОД 7.2.: При използването на европейки и глобални индекси и класации, като Индекса за регионална конкурентоспособност на ЕС, е налице необходимост от предварителна проверка с оглед задължително отчитане на характерните особености на българските региони и съобразяване с контекста. Раздел 8 АНАЛИЗ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НКПР СЪОБРАЗНО ИЗМЕРИТЕЛЯ НА ПРОЦЕСИТЕ В СЕЛИЩНАТА МРЕЖА НА БЪЛГАРИЯ КАКЪВТО Е ИНДЕКСЪТ ЗА РЕГИОНАЛНА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ Анализирано е представянето на българските региони на базата на съставните под-индекси и основни колони, елементи на структурата на приетия в АНКПР за измерител на процесите в селищната мрежа на България индекс за регионална конкурентоспособност (ИРК). В процес на реализация е промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, която се очаква да влезе в сила от 1 януари 2027г. С оглед на предстоящата промяна и с цел по-задълбочено проучване, което да бъде от полза при изготвяне на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, анализът е ориентиран по следния начин: Югозападен регион е разгледан чрез сравнение с други 4 европейски райони от ниво NUTS 2, подбрани на база определени критерии; За останалите 5 региона е използван различен подход – те са сравнени с близките до тях райони от ниво NUTS 2 в класацията на ИРК и са потърсени силни и слаби страни, общи за всички български региони. По този начин са идентифицирани силни и слаби страни за българските региони като цяло (без Югозападен), които до голяма степен ще са актуални и за регионите от новото делене. Това поставя основите за използването на подход, който е нов за процеса по изработване на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в нашата страна. Той е базиран на сравнителен анализ на регионите от ниво 2 от нашата страна и райони от другите държави членки със сходни на тях характеристики или стойности на Европейския индекс за регионална конкурентоспособност. Югозападен регион за планиране от ниво 2 Критериите използвани за подбор на районите от ниво NUTS 2 сравнени с Югозападен регион са: Категория на града-център на района (MEGA Typology), източник: “Potentials for polycentric development in Europe” (ESPON); Категория на функционалния урбанистичен ареал (ФУА) на града-център на района (FUA population) според броя на населението, източник: “Potentials for polycentric development in Europe” (ESPON); Гъстота на населението по NUTS 2 (души на квадратен километър), (Евростат) При избора на критерии е взет предвид факта, че за столиците на държавите членки са обособени самостоятелни NUTS 2, които не са подходящи за сравнение с Югозападен регион. В таблица 8.1. „Общи характеристики“ са показани критериите по-които са подбрани районите от ниво NUTS 2 сравнени с Югозападен регион: Таблица 8.1.. „Общи характеристики“, Източници: ESPON, Евростат NUTS 2 (град-център) Категория на града-център Категория на ФУА Гъстота на населението FRI1: Aquitaine (Бордо) 4 MEGA от 1 до 5 млн. 86.8 BG41: Yugozapaden (София) 4 MEGA от 1 до 5 млн. 99.8 ES61: Andalucía (Севиля) 4 MEGA от 250 хил. до 1 млн. 99.2 EL52:Kentriki Makedonia (Солун) Transnational / national от 1 до 5 млн. 96.3 RO42: Vest (Тимишоара) 4 MEGA от 250 хил. до 1 млн. 52.5 Констатациите на анализа се базират на своеобразно „класиране“ на районите за всяка една от колоните (институции, здраве и др.) на трите под-индекса (основен, ефикасност и иновации). Класирането е от първо до пето място според резултата на съответния регион за разглежданата колона от под-индекса. За по интуитивно възприемане на резултатите от таблицата като цяло, първо и второ място са подчертани в зелено, трето и четвърто – в жълто, а последното (пето) място – в червено. Таблица 8.2.Аналитична таблица силни и слаби страни на районите NUTS 2, код Позиция в класацията на ИРК ИРК (обща стойност) Основен подиндекс Ефективност подиндекс Иновации подиндекс Институции Макроикономика Инфраструктура Здраве Основно образование Висше образование и ОЦЖ* Ефикасност на пазара на труда Размер на пазара Технологична готовност Ниво на сложност на бизнеса Иновации Аквитания, FRI1 103 _1_ _2_ _2_ _3_ _1_ _1_ _2_ _1_ _2_ _2_ _2_ Югозападен, BG41 161 _5_ _1_ _3_ _4_ _5_ _1_ _1_ _2_ _5_ _3_ _1_ Андалусия, ES61 190 _2_ _3_ _1_ _1_ _2_ _5_ _5_ _3_ _1_ _4_ _4_ Кентрики Македониа, EL52 199 _3_ _5_ _4_ _2_ _3_ _3_ _4_ _5_ _3_ _1_ _3_ Вест, RO42 223 _4_ _4_ _5_ _5_ _4_ _4_ _3_ _4_ _4_ _5_ _5_ * Висше образовани и обучение през целия живот Източник: Изчисления на НЦТР ЕАД по данни на EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Югозападен регион, силни страни: Макроикономика: Съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и покриват макроикономическите показатели на държавата, т.е. зависят от политиката на националното правителство. Висше образование и ОЦЖ, Ефикасност на пазара на труда, Иновации: Съставните за трите колони индикатори се отчитат на ниво NUTS 2 и показват специфична силна страна на региона, поради нивото в това отношение на града-център на региона – София; Югозападен регион, слаби страни: Институции: Повечето от съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и показват хронични проблеми на държавата като цяло – корупция, електронно управление, независимост на съдебната система и др.; Основно образование: Съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и се базират на резултатите от PISA 2018 / OECD; Технологична готовност: Повечето от съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и показват нивата на домакинствата с достъп до широколентов интернет, базовата компютърна грамотност на населението и електронната търговия. Представяне на районите, като цяло: Въпреки, че разгледаните райони са в широк диапазон от стойности на ИРК (обща стойност) са налице области в които отделните райони се класират по-силно и такива в които се класират по-слабо отколкото класирането им на база на ИРК (обща стойност). Например район Андалусия е трети по класиране на база ИРК (обща стойност), но според класирането съобразно стойностите на някои колони на под-индексите на ИРК е първи (показва „силна страна“), а по други – 5 (показва „слаба страна“). Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен региони за планиране от ниво 2 Всеки един от регионите е сравнен с близките по ИРК до него райони, като са разгледани петте района с резултати непосредствено преди неговия резултат и петте – след неговия резултат. От разглежданите райони са извадени другите попадащи там български региони, както и островни територии на ЕС. Констатациите на анализа се базират на своеобразно „класиране“ на районите за всяка една от колоните (институции, здраве и др.) на трите под-индекса (основен, ефикасност и иновации) според изчисления в ИРК резултат на районите за разглежданата колона. Класирането е от първо до единадесето място и е подчертано с промяна в оцветяването на съответната клетка от зелено до червено. Оценката е направена с оглед заеманото от съответния български регион място според ИРК, което с оглед механизма на подбор на районите за сравнение е 6-то, а за Северозападен регион – 9-то (понеже има само два района с по-нисък ИРК). Тематичните области на съответните колони с резултат 10 или 11 (10-то или 11-то място), 1 или 2 (1-во или 2-ро място) са търсените съответно слаби или силни страни на разглеждания регион. Таблица 8.3.Аналитична таблица силни и слаби страни на българските региони NUTS 2, код Позиция в класацията на ИРК Основен подиндекс Ефективност подиндекс Иновации подиндекс Институции Макроикономика Инфраструктура Здраве Основно образование Висше образовани и ОЦЖ* Ефикасност на пазара на труда Размер на пазара Технологична готовност Ниво на сложност на бизнеса Иновации Северен централен, BG32 212 11 _1_ 10 _9_ 11 _3_ _1_ 10 11 11 _3_ Южен централен, BG42 213 11 _1_ _3_ 10 11 _7_ _1_ 11 11 10 _3_ Североизточен, BG33 221 10 _1_ 10 11 11 _4_ _3_ 11 11 _9_ _4_ Югоизточен, BG34 227 10 _1_ _5_ 11 11 _7_ _4_ 11 11 _5_ _2_ Северозападен, BG31 232 10 _1_ 11 11 11 _6_ _8_ 11 11 _4_ _2_ * Висше образовани и обучение през целия живот; Източник: Изчисления на НЦТР ЕАД по данни на EU Regional Competitiveness Index 2.0 - 2022 edition Силни страни: Макроикономика: Съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и покриват макроикономическите показатели на държавата, т.е. зависят от политиката на националното правителство. Висше образовани и ОЦЖ, Ефикасност на пазара на труда, Иновации: Съставните за трите колони индикатори се отчитат на ниво NUTS 2 и показват специфична силна страна на българските региони като цяло. Слаби страни: Институции: Повечето от съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и показват хронични проблеми на държавата като цяло – корупция, електронно управление, независимост на съдебната система и др.; Инфраструктура: Три от петте български региона показват, че изградеността, състоянието и достъпът на населението до необходимата (авто, жп и аеро) инфраструктура е тяхна слаба страна; Здраве: Съставните за колоната индикатори се базират на данни на Евростат и отчитат традиционно лоши за страната стойности; Основно образование: Основно образование: Съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и се базират на резултатите от PISA 2018 / OECD; Размер на пазара: Съставните за колоната индикатори се базират на данни на Евростат за разполагаемия доход на домакинствата по ППС, БВП на глава от населението по ППС и са очаквана слаба страна на българските региони; Технологична готовност: Повечето от съставните за колоната индикатори се отчитат на национално ниво и показват нивата на домакинствата с достъп до широколентов интернет, базовата компютърна грамотност на населението и електронната търговия; Ниво на сложност на бизнеса: Българските региони с по-добри стойности на ИРК са в по-лоша позиция от преките си конкуренти в класацията на ИРК от гледна точка на отчитаните при тази колона индикатори за пазарни и организационни иновации в МСП, иновативни сътрудничества и БДС от дейностите изискващи повече наука и нови технологии. ИЗВОД 8.1.: Макар да важи в по-малка степен за разгледаните заедно с Югозападен регион райони с най-висока и най-ниска стойност на ИРК, констатацията за наличието на добре изявени силни и слаби страни е напълно валидна. Силни и слаби страни са силно изявени и при резултатите за останалите пет български региона. ИЗВОД 8.2.: Немалка част от общите за всички шест български региона слаби страни идва от добре известни дългосрочни проблеми на национално ниво: корупция, много слаби резултати в основното образование, здраве, размер на пазара и др., зависещи преди всичко от политиката на националните власти. ИЗВОД 8.3.: Най-силната страна на всички шест български региона – макроикономика, е резултат от водената дълги години стабилна фискална политика на поредица от правителства и показва, че разумната политика в това отношение дава предимства от гледна точка на конкурентоспособността и на най-слабо представящите се според ИРК български региони. ИЗВОД 8.4.: Повечето от силните и слаби страни на българските региони, отчетени на база Индекса на регионална конкурентоспособност, са валидни за почти цялата територия на страната и там където индикаторите свързани с тях не се променят осезаемо, ще останат такива и за регионите, образувани при предстоящата промяна. Раздел 9 ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА НКПР НА БАЗА ОПРЕДЕЛЕНАТА МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА Методиката за оценка се основава на реконструкция на „веригата на резултатите“, изградена съгласно „Управление за резултати в устойчивото развитие“ (Managing for sustainable development results), ОИСР. Ресурси >>> Дейности >>> Продукти >>> Ефекти >>> Въздействия Съгласно възприетата методика за оценка се определя/оценява „до каква степен целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки от документите боравещи с националната територия (ниво „Продукти/Outputs“), какви са краткосрочните и средносрочни ефекти от това (ниво „Ефекти/Outcomes“), както и дали и до каква степен е постигнат търсеният краен ефект – движение на структурния модел на селищната мрежа към умерен полицентризъм (ниво „Въздействия/Impacts“)“. Действията, предприети с цел съгласуваност на секторните документи и оперативните програми с НКПР/АНКПР (ниво „Дейности/Activities“), както и свързаните с тяхното изпълнение ресурси (ниво „Ресурси/Inputs“), допълват веригата на резултатите и са основа за изводи свързани с повишаване на ефективността и ефикасността на процеса по изпълнение на НКПР. Продукти (Outputs) Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от интегрираните териториални стратегии на ниво 2 Според приетата методика за оценяване степента се определя на базата на резултатите от тематичен раздел „Анализ на прилагането на дадените в НКПР стратегически насоки за разработване и актуализация на документите на регионално ниво – интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“ Според въпросните резултати формулираният в ИТСР пакет от цели, мерки и приоритети, набелязаните конкретни проекти и създадената основа за прилагане на интегрирани подходи изпълняват целите, приоритетите и специфичните насоки на АНКПР до степен „пълна съгласуваност“, базирайки се на разработения в концепцията пространствен модел на националната територия. Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027г. Според приетата методика за оценяване степента се определя на базата на резултатите от тематичен раздел „Анализ и оценка на обвързаността на НКПР с Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР) и Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ (ПРР) доколкото документът определя териториалната основа за определяне на техните приоритети и мерки“. Според въпросните резултати съфинансираните от ЕС програми за регионално развитие (ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027г.) изпълняват насоките на НКПР/АНКПР до степен „пълна съгласуваност“. Това е постигнато чрез: определянето на мерки и прилагането на интегриран териториален подход, отчитащ местните проблеми и потенциали, както и функционалните връзки между населените места; изработването и изпълнението на координирани мерки от различни секторни политики (ИПГВР, концепции за ИТИ) от партньорства от общини и други заинтересовани страни. Разглежданите програми изпълняват целите, приоритетите и специфичните насоки на АНКПР (за ПРР). Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от програмите съфинансирани от ЕС Степента на съгласуваност се определя на базата на резултатите от анализа и оценката на съгласуваността на програмите, направени в предходните раздели. Представени графично резултатите придобиват следния вид: EMBED Excel.Chart.8 \s Източник: Анализ на НЦТР ЕАД ИЗВОД 9.1.: Налице е повишаване дела на съгласуваните програми във времето и това се дължи на внедряване на интегрирания териториален подход. Степен на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР от действащите секторни стратегически документи Степента на съгласуваност се определя на базата на резултатите от анализа и оценката на съгласуваността на секторните стратегии от предходните раздели. EMBED Excel.Chart.8 \s Източник: Анализ на НЦТР ЕАД ИЗВОД 9.2.: За разлика от разгледаните програми съфинансирани от европейските фондове при стратегическите секторни документи не се забелязва нарастване на дела на съгласуваните документи; ИЗВОД 10.3.: Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „продукти/outputs“ показва, че: целите и приоритетите на НКПР/АНКПР са възприети като насоки в пълна степен от интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2; от програмите за регионално развитие, до степен „оперативна съгласуваност“ от почти всички действащи секторни програми благодарение на въведения интегриран териториален подход; от стратегическите секторни документи – от степен „липса на убедителни данни за съгласуваност“ за повечето от тях до степен „пълна съгласуваност“, отразяваща приемането или не на териториалния модел за пространствено развитие и избрания сценарий „умерен полицентризъм“ за пространствена основа за планиране на секторното развитие. Ефекти/Outcomes Според приетата методика за оценяване това ниво от веригата на резултатите се разработва на базата на „Оценка на резултатите от изпълнението на НКПР по количествени, физически и финансови индикатори на база последни налични данни“. Краткосрочните и средносрочните ефекти за социално-икономическото развитие, които могат да бъдат определени като резултат от изпълнението на съгласуваните с НКПР/АНКПР оперативни програми са разгледани на база „Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ (Оценка на АМС), изготвяна два пъти годишно от Администрацията на Министерски съвет. Конкретните стойности Според оценката на АМС краткосрочните и средносрочните ефекти от изпълнението на програмите съфинансирани от ЕС (разгледано за програмите от периода 204-2020г., част от които показват съгласуваност с НКПР) се изразяват в следното: Изпълнението на съфинансираните от ЕС програми е изиграло важна роля по отношение на нарастване на производството и БВП, включително в смекчаване на отрицателните последици от епидемията от COVID-19 върху икономиката. Изпълнението на програмите е оказало е положителен ефект за повишаване нивото на частните инвестиции, за сметка на слабо увеличение на ценовото равнище в страната. Води до нарастване на вноса и износа, като в дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на към увеличението на износа. Според Оценката на АМС „в резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през целия разглеждан период, се наблюдава положителен кумулативен ефект по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица“. ИЗВОД 9.4.: Оценката на степента на постигане на целите и изпълнението на приоритетите на НКПР на база определената методика за оценка на ниво „ефекти/outcomes“ показва, че програмите съфинансирани от ЕС, които са възприели целите и приоритетите на НКПР като насоки за формулиране на своите постановки, са допринесли чрез краткосрочните и средносрочните ефекти от своето изпълнение за социално-икономическото развитие на страната. Въздействия/Impacts Според приетата методика за оценяване това ниво от веригата на резултатите се разработва на базата на „Проследяване на движението в структурния модел на селищната мрежа“ и „Анализ на изпълнението на НКПР съобразно измерителя на процесите в селищната мрежа на България какъвто е индексът за регионална конкурентоспособност“. Българските региони са разделени на две групи: първата съставена от Югозападен регион,