Проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност

Проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасностЗаконопроектът е изготвен поради необходимостта от систематизирана законодателна уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на обща нормативна уредба при предоставянето на тези услуги, създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. Законопроектът е със социална значимост, тъй като дейностите, свързани с атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност са с масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите. Целта е на наболелите проблеми в обществото, които предполагат бърза намеса на държавата, да бъде своевременно отговаряно. Законопроектът урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване, специфични изисквания за част от посочените услуги и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Проектът е първата стъпка към обединена правна регламентация на този тип услуги, като процесът на правоприлагане ще посочи и необходимостта от по-нататъшна уредба. Законопроектът цели:1. въвеждане на общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (наречени в законопроекта доставчици на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност); гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите чрез въвеждане на задължителна застраховка и независим контрол. Задължителната застраховка „Злополука“ осигурява реална защита на ползвателите на услугата.2. осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за проверка на съответствието;3. създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса. Основните моменти в законопроекта са:Дефинират се атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане.Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане.От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.Въвежда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги. Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 от проекта сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6 от законопроекта или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. Обект на застраховане по задължителната застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Поради факта, че в големия си брой потребители на атракционните услути, представляващи източник на повишена опасност, са деца, за задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се предвижда да не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Със законопроекта се предлага размерът на минималната застрахователна сума да се определя от Министерския съвет и се изключва приложното поле на чл. 476 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ за всяко събитие за всеки пътник (разпоредбата се прилага съответно за настоящия законопроект), е 50 000 лв. Поради големия брой потребители на услуги, предмет на законопроекта, подобен минимален размер на застрахователна сума, би довел до невъзможност услугите да бъдат предлагани въобще. Ползването на услуги по този закон от лица под 14 години ще се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея. Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността.Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата. Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за проверка от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите. Предвидени са принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения.Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона – кметът на общината или на района, където има такъв, или оправомощени от тях длъжностни лица по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисията за защита на потребителите, или оправомощени от тях длъжностни лица. Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност. Проектът предвижда съответните срокове за издаване и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона, както и привеждането в съответствие с разпоредбите на закона на издадени или приети подзаконови нормативни актове. Лицата, които предоставят услуги, посочени в законопроекта следва да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизане му в сила. В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване. Лице за контакт:Бисер ПетровДържавен експерт, дирекция „Правна“Министерство на транспорта и съобщениятаТел: 02/9409470Е-mail: bpetrov@mtc.government.bg

2025 Период на извършване: Септември 2025 г. 2025 Период на извършване: Септември 2025 г. ДОКЛАД ЗА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ДОКЛАД ЗА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Съдържание Съдържание 2 Списък на използваните съкращения 4 1. Описание на проблема 6 1.1. Описание на проблема или въпросите, които се уреждат с предложението за приемане на нов нормативен акт. Описание на причините за тяхното възникване 6 1.2. Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство 7 2. Заинтересовани страни 9 3. Цели 11 4. Варианти на действие 12 Вариант 0 „Без действие“ 13 Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ 13 Вариант 2 „Регулаторна намеса“ 14 5. Анализ на въздействията 23 Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 23 5.1. Икономически въздействия, социални и екологични въздействия 23 5.2. Определяне на специфичните въздействия на вариантите: 57 5.3. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти 71 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1: 71 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 2: 73 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 3: 74 5.4. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 75 Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1: 75 Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 2: 77 Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 3: 78 5.5. Административна тежест 80 5.6. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) 82 5.7. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите лица 84 6. Сравняване на вариантите 91 7. Препоръчителен вариант 93 8. Консултации и последваща оценка на въздействието 94 9. Източници и приложения 95 Списък на използваните съкращения Съкращение Пълно наименование ЗНА Закон за нормативните актове ЗАП Закон за автомобилните превози ЗГВ Закон за гражданското въздухоплаване КТК Кодекс на търговското корабоплаване ЗМПВВПППБ Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България ЗТ Закон за туризма КТК Кодекса на търговското корабоплаване ЗАП Закона за автомобилните превози КЗ Кодекс на застраховането Наредба № V-12-707 Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях МС Министерски съвет МТС Министерство на транспорта и съобщенията MT Министерство на туризма ГДГВА Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ ИАМА Изпълнителна агенция „Морска администрация“ КЗП Комисия за защита на потребителите ИАБСА Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ НСИ Национален статистически институт Описание на проблема Описание на проблема или въпросите, които се уреждат с предложението за приемане на нов нормативен акт. Описание на причините за тяхното възникване През м. август 2025 г. на Южния плаж в гр. Несебър се случи инцидент, при който 8-годишно дете загина след падане при полет с парашут, теглен от моторна лодка. При анализа на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения, касаещи предоставянето на атракционни услуги, са установени редица проблеми – като липса на синхронизация, непълнота и недостатъчна яснота на уредбата. Действащите понастоящем нормативни актове не обхващат в пълнота всички изисквания към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, т.е. регулират се отделни дейности, но без да са координирани в единна, цялостна и последователна правна рамка. Действащата нормативна уредба е фрагментирана и разпиляна в няколко нормативни актове. Не на последно място, като проблем е констатирана и липсата на прозрачност и каквато и да е информираност за потребителите на атракционни услуги, предвид липсата на публичен регистър за лицата, предоставящи подобни услуги. Това води до неефективно правоприлагане, затруднен контрол и правна несигурност за както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите. Понастоящем приложимост намират следните нормативни актове:- Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. В раздел IV „ Предоставяне на водноатракционни услуги във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение“, чл. 27 - 35 от наредбата е регламентирано предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, включително зоните за предоставяне на услуги, лицата, предоставящи услугите - физически или юридически лица - концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители, изисквания за безопасност, изисквания за създаване на Правила за организацията и дейността на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и Указания за безопасно ползване на плавателните средства и др., но следва да се отбележи, че водноатракционните услуги са само една част от атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти. С наредбата се определят условията и редът за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, в т.ч. изискванията за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол. Наредбата не се прилага за водни съоръжения и пързалки, аквапаркове, водни атракциони, атракционни и тематични паркове, картинги със състезателен характер, както и за увеселителни съоръжения, задействани чрез монета, ползвани едновременно от не повече от три лица, използването на които е уредено в специални закони и в подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. Поставянето на преместваеми увеселителни обекти върху поземлени имоти при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище, т.е. липсва единна уредба и всеки общински съвет сам определя правилата. Контролът на увеселителните съоръжения се извършва от лица за контрол, въз основа на писмен договор между тях и собственика/ползвателя на съоръжението. Единственото изискване, разписано в наредбата, към лицето за контрол е да разполага с необходимата за проверките техника и с утвърдените от него писмени процедури за проверките. Закона за гражданското въздухоплаване (чл. 119ж) – относно организирането и провеждането на спортни мероприятия в областта на въздушните спортове, както и на публични авиационни мероприятия. В чл. 119ж, ал. 1 и 2 от ЗЖТ е регламентирано, че организирането и провеждането на спортни мероприятия в областта на въздушните спортове, както и на публични авиационни мероприятия се осъществяват при създадени условия за безопасното извършване на посочените дейности, както и за безопасността на трети лица по ред и правила, разработени от организаторите и одобрени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Лицата, извършващи дейности във въздушните спортове и публични авиационни мероприятия, застраховат местата във въздухоплавателното средство, както и авиационния персонал и отговорността си в случай на злополука - по отношение на трети лица. Цитираните норми регламентират спортни дейности, спортни услуги, но не обхващат атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Закон за туризма - чл. 3, ал. 2, т. 13, 15 и 16, където е регламентирано, че обектите за катерене, парапланеризъм, аквапарковете, водните атракциони и приключенските паркове и атракционните и тематичните паркове са туристически обекти; Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗТ не се допуска отказ от предоставяне на туристически услуги в туристически обекти, както и предоставянето им с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, основани на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В чл. 4, ал. 1 от ЗТ е регламентирано, че лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти, са длъжни да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение, основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В закона е предвиден специален регулаторен режим по отношение на туроператорската и туристическата агентска дейност, хотелиерството и ресторантьорството, предоставяне на уелнес услуги, предоставянето на екскурзоводски услуги, воденето на туристи в планинска и природна среда и предоставянето на услуги за спорт и обучение на туристи по снежни спортове. Липсва обаче специални и подробна уредба на приключенските туристически дейности, в това число не са определени и изисквания към туристическите обекти, свързани с тази дейност – обектите за катерене, парапланеризъм, аквапарковете, водните атракциони и приключенските паркове, атракционните и тематичните паркове; От горепосочените нормативни актове и съответно от нормите, регламентиращи някои от видовете атракционни услуги е видно, че нормативната уредба е фрагментирана (съдържа се в различни нормативна актове и регулира само отделни дейности) и непълна, тъй като не са определени изисквания към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. В резултат, редица дейности се осъществяват без ясно определени изисквания за безопасност, квалификация на персонала, техническа изправност на оборудването и без подлежаща регистрация или лицензиране. Това затруднява както превенцията на инциденти, така и последващото търсене на отговорност при настъпили произшествия. В сферата на въздушноатракционните услуги Законът за гражданското въздухоплаване по-конкретно чл. 119ж, урежда организирането на спортни мероприятия и публични авиационни събития, като поставя изисквания за безопасност, застраховане и одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Въпреки това, законът не обхваща адекватно масовите развлекателни въздушни дейности с търговски характер, които се предлагат ежедневно на туристи и граждани, включително на лица от уязвими групи (в това число деца и непълнолетни лица). Налице е липса на разграничение между спортно-авиационни дейности и въздушноатракционни услуги, както и отсъствие на специален регулаторен режим за последните. Съществуващият регулаторен подход, ориентиран към авиационни спортове и публични прояви, не отговаря на нуждите на динамично развиващия се пазар на въздушни атракции с комерсиална цел и не гарантира ефективна защита на живота и здравето на ползвателите. В съществуващото законодателство отсъстват данни за обхвата и честотата на предоставяните атракционни услуги. Няма централен регистър или публична база данни за броя на лицата, извършващи такава дейност, което значително затруднява планирането, политиките по безопасност и осъществяването на превантивен контрол. Към настоящия момент административният контрол се осъществява от различни органи – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, органи на местното самоуправление, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Комисия за защита на потребителите и др., без координирана методология или обща база данни. Това разпокъсано администриране води до непълно покритие на рисковите дейности, възможности за заобикаляне на изискванията и до занижен обществен контрол.води до непълно покритие на рисковите дейности, възможности за заобикаляне на изискванията и до занижен обществен контрол. Липсата на цялостна нормативна уредба относно предоставянето на атракционните услуги, създава правна несигурност и затруднява осъществяването на ефективен контрол, което създава предпоставки за непосредственото възникване на рискове за живота и здравето на гражданите. Законопроектът е с голяма социална значимост, тъй като дейностите по предоставяне на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, имат масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите, включително най-уязвимата част от обществото, а именно децата и младежите. Законопроектът следва най-добрите практики, възприети в Европейския съюз, като адаптира принципите на превенция и независим технически контрол. Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство В резултат на извършения анализ на действащата нормативна уредба са идентифицирани следните основни проблеми, касаещи предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност: Проблем 1 Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Нормативната уредба, регламентираща атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност от една страна е фрагментирана, съдържа се предимно в подзаконови нормативни актове, а от друга е непълна. Фрагментираната и непълна нормативна уредба е пречка пред осъществяването на ефективен и ефикасен контрол върху лицата, които предоставят атракционни услуги и създава правна несигурност както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите на тези услуги. На първо място липсва дефиниция за атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. … На следващо място не са достатъчно регламентирани изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Проблем 2 Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Проблем 3 Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата. Заинтересовани страни Определянето на заинтересованите страни по законопроекта съпътства целия период на неговото изготвяне, от идеята за подобен нормативен акт, през различните обсъждания и разисквания. Приемането на специален Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се отрази на множество институции, компетентни органи и на всички граждани, преки и косвени потребители. Така може да се каже, че всеки е заинтересована страна по настоящия законопроект предвид всеобхватността на обществените отношения, които той урежда: Основният кръг от заинтересовани страни, върху които новата регулация ще окаже влияние са: Всеки български гражданин и всеки чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на Република България, като потенциални потребители и ползватели на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. По данни от текущата демографска статистика, водена от НСИ, населението на Република България в края на 2024 г. е 6 437 360 души. По отношение на чуждестранните граждани като количествен показател биха могли да се ползват статистическите данни, събирани от НСИ за посещенията на чужди граждани в Република България. Така например през м. юли 2025 г. тези посещения са общо 2 004 682, като от тях 1 036 687 са конкретно с цел почивка и екскурзия, т.е. посещенията, които най-пряко са свързани с ползването на атракционни услуги. Всеки търговец, предоставящ атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Собствениците/ползвателите на увеселителни обекти и съоръжения: …. бр.; Лица, предлагащи въздушноатракционни услуги: авиационни оператори - 2 бр. броя авиационни оператори за специализирана операция „скокове с парашут“ от самолет и съответно са издадени от ГДГВА високорискови разрешения за изпълнение на полети за скокове с парашут; 9 бр. аеростати (балони с горещ въздух) с активна регистрация и летателна годност; 18 бр. вписани в регистъра на ГВС с активна регистрация мотоделтапланери, от които10 бр. мотоделтапланери с валидна летателна годност; 48 бр. свръхлеки въздухоплавателни средства, вписани с регистъра с активна регистрация , от които 45 бр. са с валидна летателна годност; 4 бр. безмоторни самолети с валидна летателна годност; 1 бр. паратрайк с валидна летателна годност; 6 бр. жирокоптери, от които 5 бр. с валидна летателна годност. Концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители, предлагащи водноатракционни услуги в съгласувани водни коридори по Програмите за водноспасителни дейности: 136 бр. Общ брой на регистрираните от ИАМА джетове: 2780 бр. Търговци, предлагащи на пазара съоръжения, поставяни в увеселителни обекти, оборудване и екипировка, ползващи се при предоставянето на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност – не е възможно да се определи броя им, предвид липсата на регистър и че не се събира статистическа информация. Застрахователни компании; Публични институции: Министерския съвет; Министерството на туризма; Министерството на транспорта и съобщенията; Министерството на икономиката и индустрията; Министерството на младежта и спорта; Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Комисия за защита на потребителите; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Кметовете на общини. Цели Общата цел на проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, е създаването на систематизирана законодателна уредба относно атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на цялостна нормативна уредба относно предоставянето на тези услуги понастоящем създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. Конкретните цели на законопроекта са: въвеждането на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги; осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол; създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса. Въз основа на констатираните по-горе проблеми и дефинирани общи и конкретни цели на законопроекта, са определени следните оперативни цели: създаване на публичен електронен регистър на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; въвеждане на задължение за доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата, да определят отговорно лице за безопасността, както и да застраховат своята отговорност; въвеждане на независим предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, извършван от акредитирани органи за контрол; определяне на ясни и съобразени с високата обществена опасност на нарушенията на законовите разпоредби санкции и принудителни административни мерки спрямо нарушителите. Варианти на действие Предвид установения основен проблем – липсата на специален, единен и цялостен нормативен акт, който да урежда всички обществени отношения, свързани с атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, се разглеждат три варианта на действие. Тези варианти са формулирани както следва: Вариант 0 – без действие; Вариант 1 – промени в действащите нормативни актове; и Вариант 2 – регулаторна намеса. В тази връзка, в резюме и в табличен вид са описани трите варианта на действие, като са представени основните характеристики на всеки от трите варианта, включително очакваните ползи и рискове, свързани с прилагането им за решаване на установените проблеми. Вариант 0 „Без действие“ Този вариант е основа за сравняване на вариантите на действие и представя как настоящата ситуация би се развила, ако не последва намеса на държавата и съответно дали проблемите или проблемните обществени отношения биха могли да бъдат разрешени и без нормативни промени. Вариантът обосновава дали и в каква степен е възможно проблемът да се разреши в рамките на действащото законодателство без неговото изменение, например чрез промяна в организацията на дейностите по правоприлагане и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Нулевият вариант означава отказ от предприемане на каквито и да било мерки, като се приема, че нормативната база не изисква промяна. Вариантът „Без действие“ предполага запазване на настоящото състояние, при което не се предприемат нови законодателни инициативи и не се създава специален закон за атракционните услуги. Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вариантът се състои в извършването на промени в действащите нормативни актове, които имат отношение към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност – като КТК, ЗГВ, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Основната цел е преодоляване на установени непълноти, неясноти и несъответствия в терминологията. Този подход би могъл частично да реши отделни проблеми в сектора, но не осигурява дългосрочна визия, не създава цялостна правна рамка за регулиране на атракционните услуги и не гарантира осъществяването на ефективен контрол на лицата, предоставящи тези услуги, съответно не би могло в максимална степен да се създадат условия за гарантиране живота и здравето на гражданите. Вариант 2 „Регулаторна намеса“: Вариант 2 се състои в приемане на специален Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Приемането на закона ще създаде консолидирана правна рамка, в която ясно ще бъдат определени отговорностите на всички заинтересовани лица, административните процедури, механизмите за контрол, така че да се гарантира опазването на живота и здравето на гражданите. Вариант 0 „Без действие“ Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Нормативната уредба, регламентираща атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност от една страна е фрагментирана, съдържа се предимно в подзаконови нормативни актове, а от друга е непълна. Фрагментираната и непълна нормативна уредба е пречка пред осъществяването на ефективен и ефикасен контрол върху лицата, които предоставят атракционни услуги и създава правна несигурност както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите на тези услуги. На първо място липсва дефиниция за атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. … На следващо място не са достатъчно регламентирани изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Описание: При избор на този вариант идентифицираният проблем не би могъл да бъде разрешен, доколкото същият се изразява именно в наличието на разпокъсана, а не на единна нормативна уредба на обществените отношения в областта на предоставянето на атракционни услуги. Респективно, заложените цели във връзка с този проблем не биха могли да бъдат постигнати, тъй като същите по естеството си изискват конкретни нормативни промени. Идентифицираната нормативна база като КТК, ЗГВ, ЗТ, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях в областта на атракционните услуги не би могла да бъде преодоляна чрез бездействие по отношение на нормативни промени. Нито промяна в организацията на дейностите по правоприлагане, нито въвеждането на нови технологични възможности биха могли да преодолеят липсата на единна обща нормативна уредба. Следва да се предвидят изменения в ЗГВ, които да създадат ясна и цялостна правна рамка за регулиране на въздушностракционните услуги. Тази рамка трябва да дефинира обхвата на въздушноатракционните услуги, да установи изисквания към лицата, предоставящи такива услуги, както и към използваната екипировка и съоръжения. Законът следва да осигури правна сигурност и предвидимост, като същевременно гарантира адекватна защита на живота и здравето на участниците чрез създаване на единни стандарти и процедури за одобрение и контрол на дейностите. Подетите инициативи в областта, попадаща в обхвата на намесата, които вече са били извършени не могат да доведат до преодоляване на идентифицирания проблем без изрична нормативна намеса. От началото на летен сезон 2025 г., Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) е извършила проверки, броят и резултатите от които са както следва: Дирекция „Морска администрация – Варна“ е извършила 66 проверки, 24 от които са на бази, предлагащи услуга с парасейлинг. Към настоящия момент няма констатирани административни нарушения и наложени санкции насубектите, упражняващи дейността в разкритите водни бази в района на компетентност на ДМА – Варна за летния сезон на 2025 г. Дирекция „Морска администрация – Бургас“ е извършила 24 проверки на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги. При извършените проверки е открито несъответствие с действащото законодателство в една от зоните за предоставяне на водноатракционни услуги, като е съставен акт за установяване на административно нарушение. Рискове: Основният риск при избора на този вариант се изразява в това, че няма да може да бъдат реализирани целите на законопроекта: •въвеждане на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; •гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги; •осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол; •създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса. Изборът на вариант „Без действие“ би означавал отказ от страна на държавата за провеждане на реформи в областта на атракционните услуги. Описание: Този подход би могъл частично да реши отделни проблеми в сектора, но не осигурява дългосрочна визия, не създава цялостна правна рамка за регулиране на атракционните услуги и не гарантира осъществяването на ефективен контрол на лицата, предоставящи тези услуги, съответно не би могло в максимална степен да се създадат условия за гарантиране живота и здравето на гражданите. При избор на този вариант следва да се направят многобройни промени в горепосочените нормативни актове, за да се създават норми, уреждащи дефинирането на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол, и др., В КЗ следва да се уреди застраховка „Злополука“, в ЗАП да се регламентират превози с превозите с атракционна цел и др.; В Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях се предвижда да бъдат направени нормативни промени, с които да бъдат въведени съвместни проверки на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за контрол на водноатракционните услуги по предварително утвърден сезонен график. По отношение на същата наредба се планират и следните нормативни промени: 1) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Воден парашут" (Parasailing), във връзка с въвеждане на изисквания за периодична проверка на оборудването, изменение на изискванията за подготовка на лицата, които предоставят услугата, и промяна в изискванията за провеждане на инструктаж и документиране на същия; 2) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Водна шейна", във връзка с допускане на осъществяване на същата чрез използване на джетове или катери. Предвижда се въвеждане на изисквания по отношение на осигуряващия член на екипажа, когато за предоставяне на услугата се използват джетове, в това число задължение за придобиване на правоспособност водач на джет или алтернативно изискване за осигуряване на GPS система, която да позволява на плавателния съд да оперира на определена ограничена територия. Рискове: Риск, който се оценява като съществен при този вариант, е възникването на допълнителни затруднения и объркване от изготвянето на необходимите многобройни нормативни промени, при това, както е посочено, на различно ниво – както закони, така и наредби. Вторичен риск е непостигането на съответната хармонизация в различните нормативни актове, което би могло да доведе и до противоречия, респективно и до празнини. В тази връзка, реализирането на този вариант би ангажирало повече време, което, от своя страна, рискува допълнително забавяне на решаването на проблема. Описание: При избора на този вариант идентифицираният проблем би се разрешил в пълна степен, съответно заложените цели биха били постигнати изцяло. Вариантът предвижда приемането на изцяло нов нормативен акт на ниво закон и съответните подзаконови актове въз основа на него. Основните моменти в законопроекта са: • Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра. • Въвежда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги. • Ползването на атракционни услуги от лица под 14 г. се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, което е декларирало информирано съгласие. Приемането на специален закон ще въведе цялостна и единна нормативна рамка за въздушноатракционни услуги, които към момента не са обхванати от специализиран режим. Законопроектът ще дефинира тези услуги, ще регламентира изискванията към лицата, предоставящи ги, ще установи ясни правила за безопасност и контрол. Това ще осигури правна сигурност и ефективно регулиране, което е критично за предпазване на живота и здравето на участниците във въздушните атракциони. Рискове: Риск, който се идентифицира при този вариант е относно качеството и пълнотата на новата нормативна уредба. Друг риск е въвеждането на нов регулаторен режим с допълнителна административна тежест за бизнеса. Възможно е да се наложат изменения в други закони, което крие риск от липса на синхронизация. Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Описание: При избор на този вариант идентифицираният проблем не би могъл да бъде разрешен, доколкото същият се изразява именно в дефицит (липса) в нормативната уредба на определени правила, в частност насочени към технически изисквания, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Със запазването на сега действащото законодателство не би могла да се постигне поставената цел за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги. Въвеждането на нови технологични възможности би могло да допринесе за повишаване на безопасността, но поради липсата на нормативно задължение за лицата, предоставящи атракционни услуги да извършват технологично обновяване на съоръженията, заложената цел в тази насока не би могла да бъде постигната. Не са идентифицирани подети инициативи в областта, попадаща в обхвата на намесата, които биха могли да доведат до преодоляване на идентифицирания проблем без изрична нормативна намеса. Рискове: Основният риск при избора на този вариант се изразява в това, че няма да може да бъдат реализирани целите на законопроекта, посочени по-горе. Описание: При избор на този вариант идентифицираният проблем би могъл да бъде разрешен, съответно заложените цели – постигнати. Като минимум ще е необходимо да бъдат изменени КТК, ЗГВ, ЗТ, ЗАП, КЗ, КТК, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги. При избор на този вариант следва да се направят многобройни промени в горепосочените нормативни актове, за да се създават норми, уреждащи дефинирането на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол, и др. В КЗ следва да се уреди застраховка „Злополука“, в ЗАП да се регламентират превози с превозите с атракционна цел и др.; По отношение на ЗГВ следва да бъдат предвидени съответни изменения, които да осигурят нормативна основа за ефективно регулиране и контрол върху въздушноатракционните услуги. Необходимо е да се въведат изисквания, насочени към безопасността на използваните съоръжения и екипировка, както и към лицата, които предоставят или поддържат такива услуги. Законът следва да гарантира, че тези дейности се извършват при ясно определени правила, в съответствие с техническите и организационните стандарти, които осигуряват защита на живота и здравето на ползвателите. Измененията в ЗГВ следва също така да регламентират ролята и правомощията на компетентния орган по гражданското въздухоплаване при упражняването на надзор, одобрение и контрол върху този тип дейности. В Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях се предвижда да бъдат направени нормативни промени, с които да бъдат въведени съвместни проверки на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за контрол на водноатракционните услуги по предварително утвърден сезонен график. По отношение на същата наредба се планират и следните нормативни промени: 1) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Воден парашут" (Parasailing), във връзка с въвеждане на изисквания за периодична проверка на оборудването, изменение на изискванията за подготовка на лицата, които предоставят услугата, и промяна в изискванията за провеждане на инструктаж и документиране на същия; 2) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Водна шейна", във връзка с допускане на осъществяване на същата чрез използване на джетове или катери. Предвижда се въвеждане на изисквания по отношение на осигуряващия член на екипажа, когато за предоставяне на услугата се използват джетове, в това число задължение за придобиване на правоспособност водач на джет или алтернативно изискване за осигуряване на GPS система, която да позволява на плавателния съд да оперира на определена ограничена територия. Рискове: Основният риск на тук разглеждания вариант е, че същият би допринесъл за допълнително усложняване на нормативната рамка на атракционните услуги – вместо до опростяване чрез обединение на нормите, същата ще се усложни чрез приемане на изменения и допълнения в нормативните актове. Риск съществува и по отношение на качеството на законодателните промени. Заложените цели не могат да бъдат постигнати само защото ще бъдат разписани нови норми, респективно ще се изменят сега действащите – за реалното постигане на заложените цели от съществено значение е по какъв точно начин ще бъде преодолян идентифицираният нормативен дефицит относно атракционните услуги. Описание: При избора на този вариант идентифицираният проблем би се разрешил в пълна степен, съответно заложените цели биха били постигнати изцяло. Основните моменти в законопроекта са: • Дефинират се атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане. Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане. • Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността. • Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата. • Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка. • Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал.6 от Закона за устройство на територията. • Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. • Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се уреждат с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на икономиката и индустрията. С приемането на законопроекта ще се въведат задължителни технически стандарти и изисквания за безопасност на екипировка и съоръжения, използвани при атракционни услуги – като парашути, парапланери, делтапланери и свързаната с тях техника. Ще се създаде нормативна основа за технически контрол, одобрение, поддръжка и експлоатация, с цел значително повишаване на безопасността и намаляване на риска за участниците. Рискове: Риск, който се идентифицира при този вариант е относно качеството и пълнотата на новата нормативна уредба. Друг риск е въвеждането на нов регулаторен режим с допълнителна административна тежест за бизнеса. Възможно е да се наложат изменения в други закони, което крие риск от липса на синхронизация. Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата. Описание: При избор на този вариант идентифицираният проблем не би могъл да бъде разрешен, доколкото същият се изразява именно в дефицит (липса) в нормативната уредба на адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги. Със запазването на сега действащото законодателство не би могла да се постигне в цялост поставената цел за осигурява реална защита на ползвателите на услугата. Не са идентифицирани подети инициативи в областта, попадаща в обхвата на намесата, нито действия, които вече са били приети или предложени в други сектори и отрасли, които биха могли да доведат до преодоляване на идентифицирания проблем без изрична нормативна намеса. По отношение на проблема с липсата на регламентиран контрол върху лицата и съоръженията, използвани за предоставяне на атракционни услуги с повишена опасност, следва да се предвидят съответни изменения в ЗГВ. Те трябва да осигурят нормативна основа за ефективен надзор, одобрение и контрол върху въздушноатракционните услуги, включително върху използваните съоръжения и екипировка, както и върху лицата, които ги предоставят и поддържат. Законът трябва да гарантира, че тези дейности се извършват при ясно определени изисквания и стандарти, които осигуряват реална защита на живота и здравето на ползвателите. Също така, измененията трябва да уточнят ролята и правомощията на компетентния орган по гражданското въздухоплаване в контрола и надзора на този вид дейности. Рискове: Основният риск при избора на Вариант „Без действие“ по отношение на тук разграждания проблем е запазване на съществуващите в момента законодателни предпоставки за различно качество на предоставяните услуги. Това, от своя страна, води до невъзможност за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги. Описание: При избор на този вариант идентифицираният проблем би могъл да бъде разрешен, съответно заложените цели – постигнати. Като минимум ще е необходимо да бъдат изменени КТК, ЗГВ, ЗТ, ЗАП, КЗ, КТК, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги. При избор на този вариант следва да се направят многобройни промени в горепосочените нормативни актове, за да се създават норми, уреждащи дефинирането на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол, и др. В КЗ следва да се уреди застраховка „Злополука“, в ЗАП да се регламентират превози с превозите с атракционна цел и др. В Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях се предвижда да бъдат направени нормативни промени, с които да бъдат въведени съвместни проверки на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за контрол на водноатракционните услуги по предварително утвърден сезонен график. По отношение на същата наредба се планират и следните нормативни промени: 1) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Воден парашут" (Parasailing), във връзка с въвеждане на изисквания за периодична проверка на оборудването, изменение на изискванията за подготовка на лицата, които предоставят услугата, и промяна в изискванията за провеждане на инструктаж и документиране на същия; 2) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Водна шейна", във връзка с допускане на осъществяване на същата чрез използване на джетове или катери. Предвижда се въвеждане на изисквания по отношение на осигуряващия член на екипажа, когато за предоставяне на услугата се използват джетове, в това число задължение за придобиване на правоспособност водач на джет или алтернативно изискване за осигуряване на GPS система, която да позволява на плавателния съд да оперира на определена ограничена територия. Рискове: Основният риск на тук разглеждания вариант е, че същият би допринесъл за допълнително усложняване на нормативната рамка на атракционните услуги – вместо до опростяване чрез обединение на нормите, същата ще се усложни чрез приемане на изменения и допълнения в нормативните актове. Риск съществува и по отношение на качеството на законодателните промени. Заложените цели не могат да бъдат постигнати само защото ще бъдат разписани нови норми, респективно ще се изменят сега действащите – за реалното постигане на заложените цели от съществено значение е по какъв точно начин ще бъде преодолян идентифицираният нормативен дефицит относно атракционните услуги. Описание: При избора на този вариант идентифицираният проблем би се разрешил в пълна степен, съответно заложените цели биха били постигнати изцяло. Основните моменти в законопроекта са: • Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за контрол от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи за контрол ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите. • Предвидени са и принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения. • Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона - кметът на общината по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисията за защита на потребителите. • Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност. • В Преходните и заключителни разпоредби са предложени и промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване. Законопроектът ще регламентира ролята и правомощията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по отношение на одобрение, контрол и надзор върху въздухоплавателните съоръжения и лицата, предоставящи въздушноатракционни услуги. Това ще осигури реална държавна защита на потребителите чрез строги и последователни контролни механизми, повишаващи безопасността на дейностите в този сектор. Рискове: Единственият рРиск, който се идентифицира при този вариант е относно качеството и пълнотата на новата нормативна уредба. Друг риск е въвеждането на нов регулаторен режим с допълнителна административна тежест за бизнеса. Възможно е да се наложат изменения в други закони, което крие риск от липса на синхронизация. Анализ на въздействията Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия Икономически въздействия, социални и екологични въздействия Първата фаза от анализа на въздействията има за цел да идентифицира икономическите, социалните и екологичните въздействия, които ще се проявят, ако даден вариант за действие бъде възприет. Настоящата оценка на въздействието следва добрата практика на провеждане на тази стъпка, като посочва основните икономически, социални и екологични последици, които ще се проявяват при приемането и реализирането на всеки един от разглежданите варианти за действие с оглед предоставените от „Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието” примери. Те включват определяне на икономическите въздействия на всеки вариант по отношение на: конкуренция; конкурентоспособност и инвестиции; право на собственост; иновации и изследвания; потребители; специфични региони или сектори; макроикономическата среда. Определянето на социалните въздействия на всеки вариант се извършва по отношение на: балансираното демографско развитие; заетостта и пазара на труда; стандартите за качеството на работата; социалното включване и социалната закрила; правото на неприкосновеност на личния живот; правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението; обществено здраве; сигурността и обществения ред; културата. Определянето на екологичните въздействия на всеки вариант включват климата и климатичните промени; транспорта и използването на енергия; биоразнообразието; чистотата на атмосферния въздух; качеството на водите и водните запаси; качеството на почвата; възобновяемите или невъзобновяемите ресурси; влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда; отпадъци/генериране/рециклиране; грижите за животните. Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Нормативната уредба, регламентираща атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност от една страна е фрагментирана, съдържа се предимно в подзаконови нормативни актове, а от друга е непълна. Фрагментираната и непълна нормативна уредба е пречка пред осъществяването на ефективен и ефикасен контрол върху лицата, които предоставят атракционни услуги и създава правна несигурност както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите на тези услуги. На първо място липсва дефиниция за атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. … На следващо място не са достатъчно регламентирани изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 0 „Без действие“ По отношение на конкуренцията: При този вариант не би могло да се постигне нито подобряване на конкуренцията, нито повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предоставянето на атракционни услуги, предвид липсата на единна нормативна уредба. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Този вариант не променя конкурентоспособността и инвестициите в сектора на атракционните услуги – би могло да се очаква, че регистрираните процеси в сектора ще продължат своите темпове без да има пряко отражение на инвестициите в този бранш. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант има по-скоро негативно въздействие върху потребителите, тъй като липсата на единна и обща нормативна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност застрашава потребителските им права и създава условия за засягане на живота и здравето им. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено негативен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант има по-скоро негативно въздействие върху макроикономическата среда, тъй като липсата на единна и обща нормативна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, води до правна несигурност както за лицата, предоставяща тези услуги, така и за потребителите, създава условия за „сив сектор“, с което не допринася за подобряване на икономическото развитие. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант има негативно влияние върху стандартите за качество на работата. Липсата на единна и обща нормативна уредба води до липса на стандарти за качество и безопасност на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант има негативно въздействие върху общественото здраве, тъй като дейностите по атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, имат масов характер и пряко засягат живота и здравето на гражданите, включително деца и младежи. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: При по-добра организация и приложение на съществуващата нормативна уредба би могло да се получи по-добро използване на енергията в транспорта, но това ще е незначително подобрение, което няма как да доведе до достатъчно надежден и устойчив ефект. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на почвата.. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на грижите за животните. Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ По отношение на конкуренцията: При този вариант би могло да се постигне частично подобряване на конкуренцията и частично повишаване на ефективността и конкурентоспособността в сектора. Но предвид липсата на единна и обща нормативна уредба, която да обхване всички видове атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, част от лицата, предоставящи подобни услуги ще продължат да извършват дейността си без към тях да са приложими каквито и да са изисквания, което ще продължи да се отразява негативно върху конкуренцията. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Този вариант не променя конкурентоспособността и инвестициите в сектора на атракционните услуги – би могло да се очаква, че регистрираните процеси в сектора ще продължат своите темпове без да има пряко отражение на инвестициите в този бранш. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, тяхната информираност и права, съответно до частично подобряване на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на макроикономическата среда, като внесе правна сигурност и яснота при предоставянето на атракционните услуги и косвено да съдейства за икономическото развитие на страната. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на стандартите за качеството на работата: Усъвършенстване, синхронизиране и опростяване на съществуващото законодателство би допринесло частично за подобряване на стандартите за качество на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би допринесъл положително с оглед създаването на условия за опазване на живота и здравето на гражданите, но ефектът е частичен, предвид обстоятелството, че част от атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност ще останат неуредени, с което ще продължи пряко да се засяга безопасността на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на грижите за животните. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ По отношение на конкуренцията: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкуренцията в този икономически сектор. С въвеждането на еднакви и ясно разписани изисквания към лицата, предоставящи атракционни услуги, съответно условия и ред, при които да извършват дейността си, би допринесло за по-добро спазване на пазарните принципи и за създаването на условия за равнопоставеност между тях. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкурентоспособността в този икономически сектор. Аргументите в подкрепа на тази насока са същите като изложените в горната точка. Приемането на цялостна и систематизирана правна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с която да се създаде правна сигурност както за лицата, предоставящи подобни услуги, така и за потребителите, би имало и положителен ефект за нарастването на инвестициите в този сектор на икономиката, което би имало положителен косвен ефект и върху туристическия сектор. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвен положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би допринесъл за създаването на баланс между защитата на обществения интерес и стимулиране на бизнеса, чрез въвеждането на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, осигуряването на прозрачност в този сектор от икономиката, и би повлиял положително върху макроикономическата среда. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би имал положително въздействие върху общественото здраве, тъй като би намалил травматизма и най-вече смъртните случаи при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. С приемането на закона ще се създадат условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, а оттам за опазване на живота и здравето на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху възобновяемите и невъзобновяемите източници. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на грижите за животните. Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 0 „Без действие“ По отношение на конкуренцията: При този вариант не би могло да се постигне подобряване на конкуренцията при предоставянето на атракционни услуги, предвид липсата на изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: При този вариант не би могло да се постигне подобряване на конкурентоспособността и за повишаване на инвестициите в сектора на предоставянето на атракционни услуги, предвид липсата на изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Ще се запази правната несигурност както за лицата, предоставящи услугите, така и за потребителите и да се създава риск за живота и здравето на гражданите. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант има негативно въздействие върху потребителите, тъй като липсата на изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, създава риск за живота и здравето на гражданите при ползването на тези услуги. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено негативен ефект върху туристическия сектор, тъй като няма да бъдат създадени условия за безопасно ползване на атракционните услуги, а ползването на подобни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант има по-скоро негативно въздействие върху макроикономическата среда, тъй като липсата на изисквания, вкл. технически, които да гарантират безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходима за предоставянето на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, води до правна несигурност както за лицата, предоставяща тези услуги, така и за потребителите, създава условия за „сив сектор“, с което не допринася за подобряване на икономическото развитие. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху демографското развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант има негативно въздействие върху общественото здраве, тъй като дейностите по атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, имат масов характер и пряко засягат живота и здравето на гражданите, включително деца и младежи. планински и рекреационни центрове и др. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на отпадъци/ генериране/ рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на грижите за животните. Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ По отношение на конкуренцията: При този вариант би могло да се постигне частично подобряване на конкуренцията и частично повишаване на ефективността и конкурентоспособността в сектора. Но предвид липсата на единна и обща нормативна уредба, която да обхване всички видове атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, част от лицата, предоставящи подобни услуги ще продължат да извършват дейността си без към тях да са приложими каквито и да са изисквания, особено по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката, което ще продължи да се отразява негативно върху конкуренцията. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Този вариант не променя конкурентоспособността и инвестициите в сектора на атракционните услуги – би могло да се очаква, че регистрираните процеси в сектора ще продължат своите темпове без да има пряко отражение на инвестициите в този сектор. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, с оглед опазване на живота и здравето им при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, чрез частичното въвеждане на изисквания към съоръженията, оборудването и екипировката, ползвани в атракционните услуги. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на макроикономическата среда, като внесе правна сигурност и безопасност при предоставянето на атракционните услуги и косвено да съдейства за икономическото развитие на страната. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху стандартите за качество на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би допринесъл положително с оглед създаването на условия за опазване на живота и здравето на гражданите, но ефектът е частичен, предвид обстоятелството, че част от атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност ще останат неуредени, с което ще продължи пряко да се засяга безопасността на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие по отношение на грижите за животните. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ По отношение на конкуренцията: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкуренцията в този икономически сектор. С въвеждането на еднакви и ясно разписани изисквания към лицата, предоставящи атракционни услуги, съответно условия и ред, при които да извършват дейността си, би допринесло за по-добро спазване на пазарните принципи и за създаването на условия за равнопоставеност между тях. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкурентоспособността в този икономически сектор. Аргументите в подкрепа на тази насока са същите като изложените в горната точка. Приемането на цялостна и систематизирана правна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с която да се създаде правна сигурност както за лицата, предоставящи подобни услуги, така и за потребителите, би имало и положителен ефект за нарастването на инвестициите в този сектор на икономиката, което би имало положителен косвен ефект и върху туристическия сектор. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвен положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би допринесъл за създаването на баланс между защитата на обществения интерес и стимулиране на бизнеса, чрез въвеждането на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, осигуряването на прозрачност в този сектор от икономиката, и би повлиял положително върху макроикономическата среда. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би имал положително въздействие върху общественото здраве, тъй като би намалил травматизма и най-вече смъртните случаи при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. С приемането на закона ще се създадат условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, а оттам за опазване на живота и здравето на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние по отношение на грижите за животните. Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 0 „Без действие“ По отношение на конкуренцията: При този вариант не би могло да се постигне нито подобряване на конкуренцията, нито повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предоставянето на атракционни услуги, предвид липсата на единна нормативна уредба. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Този вариант не променя конкурентоспособността и инвестициите в сектора на атракционните услуги – би могло да се очаква, че регистрираните процеси в сектора ще продължат своите темпове без да има пряко отражение на инвестициите в този бранш. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант има по-скоро негативно въздействие върху потребителите, тъй като липсата на адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност застрашава потребителските им права и създава условия за засягане на живота и здравето им. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено негативен ефект върху туристическия сектор, тъй като няма да бъдат създадени условия за безопасно ползване на атракционните услуги, а ползването на подобни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант има по-скоро негативно въздействие върху макроикономическата среда, тъй като липсата на адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, води до правна несигурност както за лицата, предоставяща тези услуги, така и за потребителите, създава условия за „сив сектор“, с което не допринася за подобряване на икономическото развитие. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху демографското развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант има негативно въздействие върху общественото здраве, тъй като дейностите по атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, имат масов характер и пряко засягат живота и здравето на гражданите, включително деца и младежи. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху грижите за животните. Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ По отношение на конкуренцията: При този вариант би могло да се постигне частично подобряване на конкуренцията и частично повишаване на ефективността и конкурентоспособността в сектора. Но предвид липсата на единна и обща нормативна уредба, която да обхване всички видове атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, част от лицата, предоставящи подобни услуги ще продължат да извършват дейността си без към тях да са приложими каквито и да са изисквания, особено по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката, което ще продължи да се отразява негативно върху конкуренцията. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Този вариант не променя конкурентоспособността и инвестициите в сектора на атракционните услуги – би могло да се очаква, че регистрираните процеси в сектора ще продължат своите темпове без да има пряко отражение на инвестициите в този сектор. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, с оглед опазване на живота и здравето им при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, чрез частичното въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, оборудването и екипировката, ползвани в атракционните услуги. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвено положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на макроикономическата среда, като внесе правна сигурност и безопасност при предоставянето на атракционните услуги и косвено да съдейства за икономическото развитие на страната. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би допринесъл положително с оглед създаването на условия за опазване на живота и здравето на гражданите, но ефектът е частичен, предвид обстоятелството, че част от атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност ще останат неуредени, с което ще продължи пряко да се засяга безопасността на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху грижите за животните. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ По отношение на конкуренцията: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкуренцията в този икономически сектор. С въвеждането на еднакви и ясно разписани изисквания към лицата, предоставящи атракционни услуги, съответно условия и ред, при които да извършват дейността си и осъществяването на адекватен контрол върху тях, би допринесло за по-добро спазване на пазарните принципи и за създаването на условия за равнопоставеност между тях. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и въвеждането на единна и обща нормативна уредба, би имало положително въздействие върху конкурентоспособността в този икономически сектор. Аргументите в подкрепа на тази насока са същите като изложените в горната точка. Приемането на цялостна и систематизирана правна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с която да се създаде правна сигурност както за лицата, предоставящи подобни услуги, така и за потребителите, би имало и положителен ефект за нарастването на инвестициите в този сектор на икономиката, което би имало положителен косвен ефект и върху туристическия сектор. По отношение на правото на собственост: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на собственост. По отношение на иновациите и изследванията: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху иновациите и изследванията. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса и осъществяването на адекватен контрол върху дейността, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на специфични региони или сектори: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху специфични региони. Вариантът би имал косвен положителен ефект върху туристическия сектор, тъй като ползването на атракционни услуги е често срещана дейност при посещенията с цел почивка и екскурзия. По отношение на макроикономическата среда: Този вариант би допринесъл за създаването на баланс между защитата на обществения интерес и стимулиране на бизнеса, чрез въвеждането на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, осигуряването на прозрачност в този сектор от икономиката, и би повлиял положително върху макроикономическата среда. По отношение на балансираното демографско развитие: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху балансираното демографско развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху заетостта и пазара на труда. По отношение на стандартите за качеството на работата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху стандартите за качеството на работата. По отношение на социалното включване и социалната закрила: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху социалното включване и социалната закрила. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на неприкосновеност на личния живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението. По отношение на общественото здраве: Този вариант би имал положително въздействие върху общественото здраве, тъй като би намалил травматизма и най-вече смъртните случаи при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. С приемането на закона ще се създадат условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, а оттам за опазване на живота и здравето на гражданите. По отношение на сигурността и обществения ред: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху сигурността и обществения ред. По отношение на културата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено въздействие върху културата. По отношение на климата и климатичните промени: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху климата и климатичните промени. По отношение на транспорта и използването на енергия: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху транспорта и използването на енергия. По отношение на биоразнообразието: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху биоразнообразието. По отношение на качеството на водите и водните запаси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на водите и водните запаси. По отношение на качеството на почвата: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху качеството на почвата. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху възобновяемите или невъзобновяемите ресурси. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху отпадъци/генериране/рециклиране. По отношение на грижите за животните: Този вариант няма нито пряко, нито косвено влияние върху грижите за животните. Определяне на специфичните въздействия на вариантите: Специфичните въздействия на разглежданите варианти са анализирани в съответствие с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Посочените в ръководството въздействия са: въздействия върху малките и средните предприятия; въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица; въздействия върху държавния бюджет; въздействия върху конкуренцията в страната; въздействия върху потребителите; въздействията върху основните права; специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата); въздействия на регионално и местно ниво. Въздействието върху МСП е разгледано отделно и по-подробно. Вариант 0 „Без действие“ Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант няма да има влияние върху малките и средни предприятия и няма да преодолее посочения проблем с липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант няма да има въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант няма да има въздействие и няма да допринесе за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Респективно, този вариант няма да има въздействие върху конкуренцията в страната. По отношение на потребителите: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху потребителите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант ще има слабо влияние върху малките и средни предприятия. Той няма да преодолее посочения проблем с липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а преките ефекти върху МСП ще са много слаби. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант ще има слабо влияние върху административните разходи на юридическите лица в дългосрочен план. Върху разходите на физическите лица този вариант не би оказал влияние. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има частично въздействие и ще допринесе по-скоро частично за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би имало слабо положително въздействие върху конкуренцията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, с оглед опазване на живота и здравето им при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, чрез частичното въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, оборудването и екипировката, ползвани в атракционните услуги. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант би имал както преки, така и косвени положителни ефекти върху малките и средните предприятия. Въвеждането на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с ясни изисквания към лицата, които предоставят такива услуги, с гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, с осъществяване на адекватен контрол от страна на държавата, ще окаже влияние върху търговците, като те ще извлекат ползи от лоялната конкуренция и повишеното търсене на атракционните услуги. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант може да доведе до повишаване на административните разходи на юридическите лица само в краткосрочен план, докато приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. В дългосрочен план административните разходи биха намалели за търговците, тъй като те ще извлекат ползи от лоялната конкуренция и повишеното търсене на атракционните услуги. Върху разходите на физическите лица този вариант не би оказал влияние. По отношение на бюджета: Този вариант би имал косвено положително въздействия върху бюджета, тъй като с осигуряване на прозрачност и доверие, чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, този сектор от икономиката би се изсветлил, което би довело и до повишаване на постъпленията в бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има положително въздействие и ще допринесе за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би създало условия за развитието на лоялна конкуренция в бранша. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса и осъществяването на адекватен контрол върху дейността, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има влияние върху основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата). Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има въздействие на регионално и местно ниво. Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант няма да има влияние върху малките и средни предприятия. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант няма да има въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху конкуренцията. По отношение на потребителите: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху потребителите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант ще има слабо влияние върху малките и средни предприятия. Той няма да преодолее посочения проблем с липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а преките ефекти върху МСП ще са много слаби. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант ще има слабо влияние върху административните разходи на юридическите лица в дългосрочен план. Върху разходите на физическите лица този вариант не би оказал влияние. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има частично въздействие и ще допринесе по-скоро частично за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би имало слабо положително въздействие върху конкуренцията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, с оглед опазване на живота и здравето им при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, чрез частичното въвеждане на изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант би имал както преки, така и косвени положителни ефекти върху малките и средните предприятия. Въвеждането на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с ясни изисквания към лицата, които предоставят такива услуги, с гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, с осъществяване на адекватен контрол от страна на държавата, ще окаже влияние върху търговците, като те ще извлекат ползи от лоялната конкуренция и повишеното търсене на атракционните услуги. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант може да доведе до повишаване на административните разходи на юридическите лица само в краткосрочен план, докато приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. В дългосрочен план административните разходи биха намалели за търговците, тъй като те ще извлекат ползи от лоялната конкуренция и повишеното търсене на атракционните услуги. Върху разходите на физическите лица този вариант не би оказал влияние. По отношение на бюджета: Този вариант би имал косвено положително въздействия върху бюджета, тъй като с осигуряване на прозрачност и доверие, чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и определянето на изисквания към съоръженията, оборудването и екипировката, този сектор от икономиката би се изсветлил, което би довело и до повишаване на постъпленията в бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има положително въздействие и ще допринесе за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би създало условия за развитието на лоялна конкуренция в бранша. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса и осъществяването на адекватен контрол върху дейността, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант няма да има влияние върху малките и средни предприятия. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант няма да има въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху конкуренцията. По отношение на потребителите: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху потребителите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия по отношение на основните права. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант ще има слабо влияние върху малките и средни предприятия. Той няма да преодолее посочения проблем с липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а преките ефекти върху МСП ще са много слаби. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Този вариант ще има слабо влияние върху административните разходи на юридическите лица в дългосрочен план. Върху разходите на физическите лица този вариант не би оказал влияние. По отношение на бюджета: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху бюджета. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има частично въздействие и ще допринесе по-скоро частично за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би имало слабо положително въздействие върху конкуренцията. По отношение на потребителите: Този вариант би могъл да доведе до частични подобрения по отношение на потребителите, с оглед опазване на живота и здравето им при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, чрез частичното въвеждане на изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. По отношение на малките и средни предприятия: Този вариант би имал както преки, така и косвени положителни ефекти върху малките и средните предприятия. Въвеждането на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, с ясни изисквания към лицата, които предоставят такива услуги, с гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, с осъществяване на адекватен контрол от страна на държавата, ще окаже влияние върху търговците, като те ще извлекат ползи от лоялната конкуренция и повишеното търсене на атракционните услуги. По отношение на административните разходи на физическите и юридическите лица: Новата уредба, въвеждаща адекватен контрол върху лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, не би довела до никакви разходи за търговците, които спазват изискванията, освен редовни разходи, за да се гарантира, че използваните бизнес практиките са в съответствие със закона. Новата уредба може да доведе до разходите за онези търговци, които не спазват законодателството и извършват нарушения, накърняващи интересите на потребителите. По отношение на бюджета: Този вариант би имал положително въздействия върху бюджета, тъй като с осигуряване на прозрачност и доверие, чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и определянето на изисквания към съоръженията, оборудването и екипировката, този сектор от икономиката би се изсветлил, което би довело и до повишаване на постъпленията в бюджета. Ще се създадат условия и за нови постъпления в бюджета от налагането на глоби и имуществени санкции за нарушителите. По отношение на конкуренцията в страната: Този вариант ще има положително въздействие и ще допринесе за преодоляване на липсата на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, което би създало условия за развитието на лоялна конкуренция в бранша. По отношение на потребителите: Приемането на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи повишен източник на опасност, би имало положително въздействие по отношение на потребителите. качеството на услугите. Удовлетвореността на потребителите от качеството на услугата ще се повиши в резултат на регулаторната намеса и осъществяването на адекватен контрол върху дейността, тъй като ще се създадат реални условия за гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, съответно за опазване живота и здравето на гражданите. По отношение на основните права: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата): Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху демографското развитие, и закрилата на децата. Въздействия на регионално и местно ниво: Този вариант няма да има нито преки, нито косвени въздействия върху регионите. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти Качествената или още описателна оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти е една от основните стъпки на задълбочения качествен и количествен анализ. Тя надгражда резултатите от структурния анализ, като редуцира информацията, необходима за последващия количествен анализ и извеждането на количествени прогнози за очакваните ползи и разходи от разглежданите два варианта на развитие на регулаторната норма. Тъй като не е възможно да се обследват всички въздействия върху всички заинтересовани страни, на база на пропорционален анализ на икономическите, социалните и екологичните въздействия на всеки един от вариантите, разгледани в предходните етапи на оценката, са идентифицирани по-значимите ефекти върху заинтересованите страни. Същите са обобщени в следващите таблици по варианти на действие. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1: Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 0 „Без действие“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Разпокъсана и неединна нормативна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Неосигуряване на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Въздействие 3 Неосигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол Ниска Средна Висока Х Х Х Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Затруднено правоприлагане поради наличие на множество нормативни актове Въздействие 2 Пряко засягане на безопасността на гражданите, включително деца и младежи Ниска Средна Висока Х Х Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Осигуряване на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Въздействие 3 Осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Ниска Средна Висока Х Х Х Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 2: Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Липса на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Ниска Средна Висока Х Х Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Подобряване на безопасността за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Създаване на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Ниска Средна Висока Х Х Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Подобряване на безопасността за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Създаване на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Ниска Средна Висока Х Х Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 3: Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 0 „Без действие“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Липса на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Липса на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Липса на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Ниска Средна Висока Х Х Х Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Въвеждане на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Ниска Средна Висока Х Х Х Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Въвеждане на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Ниска Средна Висока Х Х Х Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти В рамките на оценката на въздействието е направена количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти. За целта е използвана скала от -10 до 10, където -10 е висока негативна степен на очаквано въздействие, 0 – е без въздействие, а 10 – много високо положително въздействие. За всеки показател имаме средносрочно и дългосрочно въздействие. Тези въздействия не могат да се монетаризират, за това са оценени по скала и отразяват степента на влияние върху сектора. Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1: Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 0 „Без действие“ Въздействие 1 Разпокъсана и неединна нормативна уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Неосигуряване на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Въздействие 3 Неосигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол Количествена оценка – средносрочно въздействие -8 -7 -10 Количествена оценка – дългосрочно въздействие -10 -10 -10 Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Затруднено правоприлагане поради наличие на множество нормативни актове Въздействие 2 Пряко засягане на безопасността на гражданите, включително деца и младежи Количествена оценка – средносрочно въздействие 5 4 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 7 7 Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Осигуряване на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Въздействие 3 Осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Количествена оценка – средносрочно въздействие 8 8 10 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 10 10 10 Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 2: Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вариант 0 „Без действие“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Липса на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Количествена оценка – средносрочно въздействие -8 -10 Количествена оценка – дългосрочно въздействие -8 -10 Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Подобряване на безопасността за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Създаване на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Количествена оценка – средносрочно въздействие 4 5 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 6 7 Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Подобряване на безопасността за живота и/или здравето на ползвателите Въздействие 2 Създаване на изисквания, включ. технически, с оглед осъществяването на адекватен контрол Количествена оценка – средносрочно въздействие 8 9 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 10 10 Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 3: Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 0 „Без действие“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Липса на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Липса на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Липса на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Количествена оценка – средносрочно въздействие -5 -3 -2 Количествена оценка – дългосрочно въздействие -6 -4 -3 Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Въвеждане на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Количествена оценка – средносрочно въздействие 5 5 5 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 7 8 8 Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1 Създаване на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 2 Въвеждане на изисквания към лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Въздействие 3 Въвеждане на контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Количествена оценка – средносрочно въздействие 7 8 8 Количествена оценка – дългосрочно въздействие 10 10 10 Административна тежест Административните разходи (административна тежест) се определят като разходите, наложени на предприятията, гражданския сектор, публичните власти и гражданите за спазване на законодателството, уреждащо предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Административната тежест по отношение на заинтересованите страни, включително в случай на нови регулаторни режими и регистри се изразява в следното: Вариант „Без действие“: Административната тежест по отношение на заинтересованите страни, имащи отговорности по сега действащото законодателство, не би следвало да се измени, както в положителен, така и в негативен аспект. Вариант 1 – „Промени в действащи нормативни актове“: Административната тежест по отношение на заинтересованите страни, имащи отговорности по сега действащото законодателство, не би следвало да се измени. На база на посочените рискове от създаване на неясноти, възникване на объркване и противоречия, невъзможност да се разрешат основни проблеми, свързани с прилагането на законите, не е възможно гарантиране от една страна на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги, а от друга – извършването на ефективен контрол от страна на държавата върху тези дейности. Вариант 2 - „Регулаторна намеса“: Административната тежест по отношение на заинтересованите страни, имащи отговорности при изпълнение на този вариант, ще се повиши минимално (въвеждат се нови изисквания към лицата, предоставящи атракционни услуги, напр. за наличие на сключена застраховка за злополука, на сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган за контрол, на съоръженията, оборудването и екипировката и др.), но предвид преследваните от закона цели, това не би следвало да е в негативен аспект. Административната тежест ще се прояви в следните насоки - регистрацията в Министерството на туризма, която включва такса, подготовка и подаване на документи; първоначални разходи за осигуряване на съответствие; разход за сключване на застраховка; издаване на сертификат за оценка на съответствието; проверки от контролни органи и др. Административната тежест за въздушноатракционните услуги ще бъде минимална, тъй като дейността, които са част от гражданското въздухоплаване се регулират от действащите регламенти на Европейския съюз и европейските стандарти за безопасност в гражданското въздухоплаване. Новият закон ще въведе допълнителни изисквания само там, където е необходимо за гарантиране на по-висока безопасност и контрол, като същевременно ще се съобрази с вече действащите международни и европейски регулации, което ще предотврати излишно дублиране и усложнение на административните процедури за заинтересованите лица. Пропуските в нормативната уредба, проявяващи се като фрагментираност, неяснота и непълнота, са пряко следствие от липсата на единен закон и понастоящем водят до по-голяма административна тежест, правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. С приемането на специален закон ще се постигне структуриране и систематизиране на всички ключови елементи, свързани с дейностите по предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност – от дефинициите и обхвата, през институционалните отговорности, до условията за извършване на дейността, изисквания към търговците, включ. технически изисквания към съоръженията, оборудването и екипировката, както и правила за контрол. Ясното регламентиране на правомощията на отговорните органи – както на централно, така и на местно ниво, в това число създаването на единен публичен регистър, като част от Националния туристически регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за туризма и разписването на процедура за вписване в лицата, които желаят да предоставят атракционни услуги, в регистъра– ще създаде предвидимост и ще намали административната тежест. Законът ще даде възможност за въвеждане на ясни критерии, стандарти и срокове, които да гарантират безопасността на дейностите по предоставянето на атракционии услуги, представляващи източник на повишена опасност. В допълнение, нормативната яснота и съгласуваност, която новият закон ще осигури, ще повиши доверието на потребителите и ще даде силен тласък за развитието на туризма и за превръщането на Република България като атрактивна туристическа дестинация. С приемането на новия закон ще се премахнат най-съществените бариери, произтичащи от сегашната правна фрагментация и липсата на координирана политика. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) От общо 462 752 предприятия в България, 99,8% са микро, малки и средни. Най-голям е делът на микро предприятията (0 до 9 заети), които са 93.5% или 432699. Предприятията между 10 и 49 заети са 24800 или 5.4%, а заетите лица са между 50 и 249 при 1% от предприятията, които са общо 4483. По-големият брой от предприятията, които са заети в бранша с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност са микропредприятия. Малките и средни предприятия не са пряко и изрично включени в новия Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Предвид спецификата на дейностите по предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, малка част от лицата, предоставящи атракционни услуги са МСП, съответно биха били засегнати от приемането на новия нормативен акт. Проблем 1. Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 0 „Без действие“ Няма да има преки или косвени въздействия върху МСП Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Положително въздействие върху МСП: по-ясна нормативна уредба, ясни дефиниции, процедури за вписване у контрол, по-добра предвидимост и координация. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Положително въздействие върху МСП: по-ясна нормативна уредба, ясни дефиниции, процедури за вписване у контрол, по-добра предвидимост и координация. Проблем 2. Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вариант 0 „Без действие“ Няма да има преки или косвени въздействия върху МСП Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Положително въздействие върху МСП: определяна на изисквания към лицата, вкл. технически към съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, за да се гарантира високо ниво на безопасност при ползването на атракционни услуги. Повишен интерес към този вид услуги от страна на потребителите, с оглед на това, че ще са създадени условия за гарантиране на тяхната безопасност, косвено положително влияние и върху МСП, извършващи дейности в туристическия сектор. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Положително въздействие върху МСП: определяна на изисквания към лицата, вкл. технически към съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите, за да се гарантира високо ниво на безопасност при ползването на атракционни услуги. Повишен интерес към този вид услуги от страна на потребителите, с оглед на това, че ще са създадени условия за гарантиране на тяхната безопасност, косвено положително влияние и върху МСП, извършващи дейности в туристическия сектор. Проблем 3. Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 0 „Без действие“ Няма да има преки или косвени въздействия върху МСП Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Положително въздействие върху МСП: ясно разписани процедури за контрол върху лицата и съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, които да осигуряват реална защита на ползвателите на услугата. Положителни ефекти върху конкуренцията и създаването на условия за предоставянето на качествена и най-вече безопасна атракционна услуга. Повишен интерес към този вид услуги от страна на потребителите, с оглед на това, че ще са създадени условия за гарантиране на тяхната безопасност, косвено положително влияние и върху МСП, извършващи дейности в туристическия сектор. Вариант 2 „Регулаторна намеса“ Положително въздействие върху МСП: ясно разписани процедури за контрол върху лицата и съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, които да осигуряват реална защита на ползвателите на услугата. Положителни ефекти върху конкуренцията и създаването на условия за предоставянето на качествена и най-вече безопасна атракционна услуга. Повишен интерес към този вид услуги от страна на потребителите, с оглед на това, че ще са създадени условия за гарантиране на тяхната безопасност, косвено положително влияние и върху МСП, извършващи дейности в туристическия сектор. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите лица Проблем 1: Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност Вариант 0 „Без действие“ Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ Вариант 2: „Регулаторна намеса“ Лица, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Общини Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид задълженията на кметовете, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид задълженията на кметовете, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Потребители на атракционни услуги Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Институции Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на регистър на лицата и контролни функции, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на регистър на лицата и контролни функции, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Проблем 2: Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите Вариант 0 „Без действие“: Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“: Вариант 2: „Регулаторна намеса“ Лица, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Общини Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Потребители на атракционни услуги Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Институции Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на регистър на лицата и контролни функции, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на регистър на лицата и контролни функции, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Проблем 3: Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата Вариант 0 „Без действие“: Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“: Вариант 2: „Регулаторна намеса“ Лица, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид новите изисквания към лицата и към съоръженията, оборудването и екипировката, въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и подобряване на конкуренцията в сектора. Общини Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид задълженията на кметовете, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид задълженията на кметовете, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаването на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите и създаване на условия за стимулиране на туризма на територията на общината. Потребители на атракционни услуги Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Институции Разходи: Не се идентифицира необходимост от извършване на разходи. Ползи: Не се идентифицират ползи. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на контролни функции за институциите, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Разходи: Допуска се възможност от възникване на необходимост от извършване на разходи, предвид създаването на контролни функции за институциите, които ще бъдат въведени с новата нормативна уредба. Ползи: Ползите се изразяват в създаване на необходимите предпоставки на нормативно ниво за гарантиране на безопасността при предоставянето на атракционни услуги, съответно повишаване на атрактивността на тези услуги за потребителите. Сравняване на вариантите Сравняването на вариантите е процес, при който се извършва: 1. сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант (по-подробно в раздел 4 и раздел 5 от оценката); 2. сравняване на вариантите (по-подробно в раздел 4 и раздел 5 от оценката); 3. класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант (по-подробно в раздел 4 и раздел 5 от оценката). В съответствие с възприетия подход по отношение на качественото оценяване и сравняване на въздействията от вариантите в т. 5 и приложимостта им спрямо проблема в т. 1., сравняването и класирането на вариантите за целите на настоящата оценка е направено също по критерии ефективност, ефикасност и съгласуваност и е приложена скалата за степените за изпълнение - висока, ниска и средна. Сравнението на разгледаните варианти води до извода, че най-благоприятна е реализацията на Вариант 2 „Регулаторна намеса“. Обратното, най-неблагоприятна е реализацията на Вариант 0 „Без действие“. При вариант 0 „Без действие“ се запазва текущото нормативно положение, при което липсва цялостна нормативна уредба относно предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, с което ще продължи да се създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. При вариант 0 позитивните и негативните въздействия имат относително еднаква тежест. Прилагането на вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“ се състои в извършването на промени в действащите нормативни актове, които имат отношение към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност – като КТК, ЗГВ, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях . Основната цел е преодоляване на установени непълноти, неясноти и несъответствия в терминологията. Този подход би могъл частично да реши отделни проблеми в сектора, но не осигурява дългосрочна визия, не създава цялостна правна рамка за регулиране на атракционните услуги и не гарантира осъществяването на ефективен контрол на лицата, предоставящи тези услуги, съответно не би могло в максимална степен да се създадат условия за гарантиране живота и здравето на гражданите. Прилагането на вариант 2 „Регулаторна намеса“ се състои в приемане на специален Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Приемането на закона ще създаде консолидирана правна рамка, в която ясно ще бъдат определени отговорностите на всички заинтересовани лица, административните процедури, механизмите за контрол, така че да се гарантира опазването на живота и здравето на гражданите. Предвид гореизложеното, не е възможно да бъде направено точно остойностяване на разходите по предложените варианти. Предложен е вариант 2, предвид очакваната по-висока ефективност и ползите за обществото, предвид голямата социална значимост на закона, тъй като дейностите по атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност имат масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите, включително най-уязвимите лица, а именно: децата и младежите. Препоръчителен вариант Въз основа на сравнението на вариантите, извършено по-горе в доклада, и посочените в него предимства и недостатъци на идентифицираните варианти за разрешаване на проблемите, дефинирани в раздел 5, като най-целесъобразен е вариант за действие 2. Този вариант ще допринесе в най-голяма степен за създаване на условия за гарантиране на безопасността на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Вариант 2 също така ще преодолее разпокъсаната нормативна уредба, като създаде единна обща уредба на атракционните услуги, както и единен подход за дефиниране на тези услуги. С приемането на вариант 2 и приемането на новия закон, следвайки най-добрите практики в ЕС, ще се адаптират принципите на превенция и независим технически контрол. Законът урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Неговите цели са: • въвеждане на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; • гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите чрез въвеждане на задължителна застраховка и независим контрол. Задължителната застраховка „Злополука“ осигурява реална защита на ползвателите на услугата. • осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол; • създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса.. Консултации В изпълнение на изискванията на Закона за нормативните актове и Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Министерството на транспорта и съобщенията е провело обществена консултация чрез изследване на общественото мнение, срещи със заинтересованите страни и интервюта. Необходимостта от този тип консултации, произтичат от настъпилия трагичен инцидент, при който загина 8-годишно дете, от социалната значимост на законопроекта и най-вече от поставената цел: на наболелите проблеми в обществото, предполагащи бързата намеса на държавата, да бъде своевременно отговаряно, особено когато се касае за живота и здравето на гражданите. Проведени са срещи и дискусии по темата с представители на Министерския съвет, Министерството на туризма, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на младежта и спорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Комисия за защита на потребителите, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по метрология. Изследвано е и общественото мнение чрез събиране и анализ на информацията, публикувана в средствата за масово осведомяване. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА по проекта на закона са проведени обществени консултации, чрез публикуването му на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МТС. Последваща оценка на въздействието Заложените в законопроекта цели са дългосрочни, което предполага срокът за извършване на последваща оценка на въздействие да бъде нормативно установеният в чл. 22, ал. 2 от ЗНА – 5 години след влизане в сила на закона. Предвид обаче мащабния обхват на планираните промени е препоръчително да се извърши такава в срок от 3 години след влизане на закона в сила, за да се прецени необходимостта от последващи промени с оглед натрупаната практика при прилагане на законопроекта. Оценката ще бъде извършена от министъра на туризма. Източници Нормативни и др. актове, описани в списъка на използваните съкращения; Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието; Статистическа информация, публикувана в НСИ; Приложения Резюме към цялостна предварителна оценка на въздействието

МОТИВИ към проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Законопроектът е изготвен поради необходимостта от систематизирана законодателна уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на обща нормативна уредба при предоставянето на тези услуги, създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. Законопроектът е със социална значимост, тъй като дейностите, свързани с атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност са с масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите. Целта е на наболелите проблеми в обществото, които предполагат бърза намеса на държавата, да бъде своевременно отговаряно. Законопроектът урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване, специфични изисквания за част от посочените услуги и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Проектът е първата стъпка към обединена правна регламентация на този тип услуги, като процесът на правоприлагане ще посочи и необходимостта от по-нататъшна уредба. Законопроектът цели: 1. въвеждане на общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (наречени в законопроекта доставчици на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност); гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите чрез въвеждане на задължителна застраховка и независим контрол. Задължителната застраховка „Злополука“ осигурява реална защита на ползвателите на услугата. 2. осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за проверка на съответствието; 3. създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса. Основните моменти в законопроекта са: Дефинират се атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане. Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане. От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра. Въвежда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги. Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 от проекта сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6 от законопроекта или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. Обект на застраховане по задължителната застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Поради факта, че в големия си брой потребители на атракционните услути, представляващи източник на повишена опасност, са деца, за задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се предвижда да не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Със законопроекта се предлага размерът на минималната застрахователна сума да се определя от Министерския съвет и се изключва приложното поле на чл. 476 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ за всяко събитие за всеки пътник (разпоредбата се прилага съответно за настоящия законопроект), е 50 000 лв. Поради големия брой потребители на услуги, предмет на законопроекта, подобен минимален размер на застрахователна сума, би довел до невъзможност услугите да бъдат предлагани въобще. Ползването на услуги по този закон от лица под 14 години ще се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея. Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността. Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата. Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за проверка от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите. Предвидени са принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения. Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона – кметът на общината или на района, където има такъв, или оправомощени от тях длъжностни лица по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисията за защита на потребителите, или оправомощени от тях длъжностни лица. Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност. Проектът предвижда съответните срокове за издаване и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона, както и привеждането в съответствие с разпоредбите на закона на издадени или приети подзаконови нормативни актове. Лицата, които предоставят услуги, посочени в законопроекта следва да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизане му в сила. В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване. Лице за контакт: Бисер Петров Държавен експерт, дирекция „Правна“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел: 02/9409470 Е-mail: bpetrov@mtc.government.bg

Проект Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Глава първа Предмет на закона Чл. 1. Този закон урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Чл. 2. (1) Атракционна услуга, представляваща източник на повишена опасност, е всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане. (2) За целите на този закон атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, съобразно съоръженията, оборудването или екипировката, с които се предоставят, са: 1. услуги, за предоставянето на които се ползват увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност; 2. въздушноатракционни услуги; 3. водноатракционни услуги. Чл. 3. Законът не се прилага за спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Чл. 4. (1) Лицата, които предоставят услуги по чл. 2, носят отговорност за спазване на изискванията за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите. (2) Съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите по чл. 2, се използват за целите на предоставяне на услугите, ако са придружени с документ от производителя или от упълномощено от него лице за съответствие на съоръженията, оборудването и екипировката с приложимите изисквания за безопасност. (3) Когато за съоръженията, оборудването или екипировката не са налице документи от производителя по ал. 2, съответствието им с приложимите изисквания за безопасност се удостоверява със сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган по чл. 23. Глава втора Общи изисквания към доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 5. Доставчик на услуга по чл. 2 е лице, регистрирано по този закон. Чл. 6. (1) Регистрацията на лицата по чл. 5 се извършва от министъра на туризма или оправомощено от него длъжностно лице, или от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица, чрез вписване в Регистъра на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност – част от Националния туристически регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за туризма. Регистърът е публичен и се поддържа като електронна информационна система със свободен и безплатен достъп. (2) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 – за случаите по чл. 21, се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Вписването в регистъра по ал. 1 на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1 и по чл. 2, ал. 2, т. 3 – за случаите по чл. 22, се извършва от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица. (4) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност. (5) За първоначално вписване в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси, съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма. Чл. 7. (1) Всяко лице, което желае да предоставя услуга по чл. 2 подава по електронен път заявление по образец до министъра на туризма или до кмета на съответната община или район. Заявлението трябва да съдържа най-малко следната информация: 1. имената, адрес, телефон и електронна поща – за физическите лица; ЕИК, наименование, седалище и адрес на управление, електронна поща и телефон – за едноличните търговци и юридическите лица; 2. кратко описание на услугите, които ще бъдат предоставяни; 3. място на предоставяне и териториален обхват на услугите – когато е приложимо; 4. отговорно лице по безопасността с данни за контакт; 5. предполагаема дата за начало на дейността. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. план за безопасност при предоставяне на услугите; 2. проект на застрахователна полица на застраховка по чл. 8; 3. документ от производителя по чл. 4, ал. 2 – когато е приложимо; 4. сертификат за оценка на съответствието по чл. 4, ал. 3. (3) Заявлението по ал. 1 и приложенията към него се представят на български език. (4) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи министърът на туризма или кметът на общината или района или оправомощени от тях длъжностни лица писмено уведомяват заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 14-дневен срок. (5) Министърът на туризма или кметът на съответната община или район или оправомощено от тях длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите или нередовностите. В регистъра се вписват обстоятелствата по ал. 1, т. 1-4, а документите по ал. 2 се съхраняват в електронно досие на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Отказът от вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Правото да се предоставя услуга по чл. 2 възниква от датата на вписване на лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1. (8) Лицето по ал. 1 уведомява министъра на туризма или кмета на съответната община или район за всяка промяна на данните от заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като подава заявление по образец и документи, удостоверяващи промяната, за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (9) Вписването на доставчик на услуга в регистъра по чл. 6, ал. 1 се заличава със заповед на органа, извършил вписването: 1. по писмено искане на вписаното лице; 2. когато вписването е извършено въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 3. при извършени системни нарушения по този закон и актовете по неговото прилагане; 4. когато лицето не е подало заявление в срока по ал. 7; 5. при извършване на дейност без валидна застраховка по чл. 8; 6. в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка – при неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 5. (10) Заповедта за заличаване на вписването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (11) Заповедта по ал. 9 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването й не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго. (12) Условията и редът за поддържане и ползване на регистъра по чл. 6, ал. 1 се определят с наредбата по чл. 165, ал. 2 от Закона за туризма. (13) Министърът на туризма утвърждава образците на заявление по ал. 1 и 8. Чл. 8. (1) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. (2) Обект на застраховане по задължителната застраховка по ал. 1 са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. (3) За задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. (4) За неуредените въпроси относно действието на задължителната застраховка по ал. 1, застрахователното покритие и изключенията от покритието се прилагат съответно разпоредбите на Глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. (5) Размерът на минималната застрахователна сума се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите. (6) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 представят на министъра на туризма или кмета на съответната община или район копие от договора по ал. 1, в 7-дневен срок от сключването или подновяването му. Чл. 9. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и определят отговорно лице за безопасността. (2) Отговорното лице за безопасността: 1. организира предексплоатационните проверки по този закон; 2. поддържа технически паспорт на съоръжението, оборудването и екипировката – когато е приложимо; 3. провежда първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по ал. 1; 4. незабавно уведомява при възникнал инцидент компетентните контролни органи, включително службите за спешна помощ по реда, предвиден в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (3) Отговорното лице за безопасността трябва да притежава най-малко средно специално образование или висше образование в техническа или сходна област и най-малко една година опит в експлоатацията или поддръжката на съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставят услуги по чл. 2. (4) Планът за безопасност по ал. 1 включва минимум: 1. инструкции за безопасна експлоатация и съхранение на съоръженията, екипировката и оборудването; 2. данни за използването на съоръженията, екипировката и оборудването и оценка на годността им спрямо указания от производителя срок; 3. правила и процедури за действия при инциденти; 4. мерки, свързани с метеорологичната обстановка и природни явления – когато е приложимо; 5. мерки за осигуряване на навременна първа помощ до идване на екип на спешна медицинска помощ; 6. изисквания за притежаване на задължителни специфични умения, свързани с предоставяне на съответната услуга. Чл. 10. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват провеждането на първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по чл. 9, ал. 1. Проведените обучения и инструктаж се вписват в нарочен дневник, който се съхранява за срок не по-малко от 2 години и се предоставя при поискване за проверка от контролните органи. (2) Лица, които не са преминали съответното обучение и инструктаж, нямат право да управляват или обслужват съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставя услуга по чл. 2. Глава трета Общи правила за безопасност при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 11. При предоставянето на услуга по чл. 2 доставчиците: 1. използват съоръжения, екипировка и оборудване, които отговарят на нормативните изисквания и осигуряват ползването и съхранението им в съответствие с тези изисквания и с приложимите стандарти и изисквания на производителя или на акредитирания орган по чл. 23; 2. извършват проверки по чл. 17, ал. 1; 3. осигуряват провеждане на регулярните инструктажи и обучения на персонала, участващ при предоставяне на услугата. Чл. 12. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 изготвят, поставят на видно място и поддържат в четимо състояние правила за безопасност, които включват информация най-малко за: 1. възрастовите и други ограничения при предоставянето на услугата; 2. правила за поведение на ползвателя преди, по време и след предоставянето на услугата; 3. описание на възможните рискове; 4. описание на забранените за употреба или за носене по време на предоставянето на услугата предмети, както и други специфични правила. (2) Доставчиците на услуги по чл. 2 или наетите за предоставянето на услугата и обучени лица провеждат инструктаж преди началото на предоставянето на услуга по чл. 2 на всяко лице, като го запознават с правилата по ал. 1 и дават необходимите пояснения. Чл. 13. Ползването на услуги по чл. 2 от лица под 14 години се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея. Чл. 14. Лицата, които ползват услуга по чл. 2 са длъжни да спазват указанията на лицата, които предоставят услугата и да ползват необходимите индивидуални предпазни средства съобразно изискванията за предоставяне на услугата. Чл. 15. Доставчиците на услуги по чл. 2 са длъжни да не допускат до ползването им лица или да прекратят тяхното предоставяне, когато лицата: 1. са във видимо нетрезво състояние или видимо под въздействието на наркотични вещества или техни аналози; 2. отказват да се запознаят с правилата за безопасност при ползване на услугата; 3. не спазват указанията на лицата, които предоставят услугата и по този начин създават или биха могли да създадат риск за себе си и/или за трети лица. Чл. 16. (1) Доставчици на услуги по чл. 2, които за предоставянето на услуги ползват съоръжение, са длъжни да осигурят предварителна информационна обезпеченост чрез табела/или друг обществено достъпен начин, включваща минимум: 1. ценоразпис на предлаганите услуги; 2. информация за лицето, предоставящо услугата – име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива; 3. информация за услугата – описание, основни/съществени характеристики и други, включително потенциални рискове; 4. номер и дата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език. Чл. 17. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 ежедневно преди започване на предоставянето на услуга по чл. 2 извършат предексплоатационна проверка, включваща минимум проверка на: 1. състоянието на съоръженията, оборудването и екипировката; 2. видимото състояние на конструкцията и подвижните части; 3. функционирането на електрическите и хидравличните системи, когато се ползват такива при предоставянето на услугата; 4. достъпността и видимостта на предупредителните знаци и инструкции; 5. наличието на задължителната документация и протоколи за текущи проверки; (2) Резултатите от проверките по ал. 1 се вписват в дневник за техническото обслужване, който се съхранява на място – когато е приложимо или на посочения адрес от доставчика на услугата по чл. 16, ал. 1, т. 2, за срок не по-малък от 5 години и следва да е на разположение при проверки от контролните органи. Чл. 18. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват поддръжка на съоръженията, оборудването и екипировката в съответствие с: 1. инструкциите на производителя; 2. предписанията на акредитирания орган по чл. 23; 3. изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти. (2) Всички дейности по поддръжка се документират в дневника по чл. 17, ал. 2. Глава четвърта Общи изисквания за устройство и безопасност към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност Чл. 19. (1) Условията, редът и изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1, както и по отношение на оборудването и екипировката, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, министъра на туризма и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. (2) Условията за безопасност и техническите изисквания към съоръженията, оборудването и екипировката за предоставяне на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1, предоставяни в увеселителни обекти се определят с наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Глава пета Предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 20. (1) Предоставянето на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон, Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по тяхното прилагане. (2) Услугите по ал. 1, свързани с тандемни скокове с парашут, се предоставят от авиационен оператор по чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване или от лице, което има сключен договор за извършване на въздухоплавателна дейност с авиационен оператор. (3) Въздухоплавателните средства, използвани за предоставяне на услуги по ал. 1, както и авиационните оператори, трябва да отговарят на изискванията за безопасност, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по неговото прилагане. (4) При предоставяне на услуги по ал. 1, свързани с изпълнение на тандемни полети с моторни или безмоторни парапланери и делтапланери или полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства, доставчикът на услугата следва да е или да разполага с пилот, който отговаря на изискванията, определени в Закона за гражданското въздухоплаване и нормативните актове по неговото прилагане. (5) Тандемни полети с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут, се предоставят само от доставчик на услуги по ал. 1, който е или има нает тандемен инструктор. (6) Доставчик на услуги по ал. 1, който предоставя услуги с полети с аеростат, следва да отговаря или да има наето лице, което да отговаря, и на изискванията, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/395 от 13 март 2018 година за определяне на подробни правила за експлоатацията на аеростати, както и за лицензирането на летателните екипажи на аеростати в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. (7) Изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по ал. 1, както и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които те се предоставят, се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Глава шеста Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 21. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, определени съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (2) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с този закон и наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Чл. 22. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във водни обекти, извън тези по чл. 21, ал. 1, се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистър по чл. 6, ал. 1 при спазване на изискванията на този закон и на актовете по неговото прилагане. (2) Условията и редът за предоставянето на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, министъра на туризма, министъра на младежта и спорта и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Глава седма Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 23. (1) Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, се извършва от акредитирани органи от вида А съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020, с изключение на проверката на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (2) Акредитацията се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно – от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация за акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (3) Акредитираните органи по ал. 1 извършват първоначална и периодична проверка на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, с изключение на проверката на съоръженията и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (4) При премината успешна проверка акредитираният орган издава сертификат за съответствие. (5) Първоначалната проверка се извършва преди регистрацията на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Периодична проверка се извършва всяка година, както и след ремонт, авария, модификация или промяна, която влияе на целостта на съоръженията, оборудването или екипировката, посредством които се предоставят услуги по чл. 2. (7) При всяка модификация, ремонт или промяна/подмяна на конструктивен елемент на съоръжение, оборудване или екипировка по ал. 1 доставчиците на услуги по чл. 2 прилагат процедура за управление на промени, която включва: 1. анализ на риска от промяната; 2. определяне на мерки за безопасност; 3. наличие на сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган по ал. 1, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2 с приложимите изисквания за безопасност, преди пускане след промяната. (8) Съоръжение, претърпяло модификация или основен ремонт, не може да се използва без сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност с приложимите изисквания за безопасност. (9) Документите от първоначалната и периодичните проверки, както и сертификатите за съответствие, са част от паспорта на всяко съоръжение, оборудване и екипировка за предоставянето на услуги по чл. 2. Чл. 24. (1) Доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 1 сключва писмен договор с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 2 – с лицето по чл. 26, а доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 3 – с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, в при предоставяне на парасейлинг – и с лицето по чл. 26. (2) Акредитираният орган трябва да разполага с персонал, помещения, условия и оборудване за дейностите, свързани с извършването на контрола. Чл. 25. Акредитираният орган извършва проверки по утвърдените от него и одобрени от органа по акредитация процедури. Чл. 26. Лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, извършват проверки в съответствие с наредбата по чл. 119е, ал. 3 от същия закон по отношение на въздушноатракционните услуги, като и по отношение на парашутните системи, използвани за парасейлинг. Чл. 27. (1) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, имат право: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, и определя срок за изпълнението им. (2) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по реда на чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, съхраняват издадените от тях сертификати и други документи за срок от 3 години. Глава осма Контрол Чл. 28. (1) Контролът по спазването на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове се осъществява от: 1. кмета на съответната община или кмета на района по местонахождение на предоставянето на услугата или съвместно от кметовете на съответните общини или райони на общини, на чиято територия се предоставят услугите или упълномощени от тях длъжностни лица – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и за водноатракционните услуги, когато се предоставят във водни обекти извън тези по чл. 21; 2. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2; 3. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 3 – когато се предоставят във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища; 4. Комисията за защита на потребителите – по отношение на изискванията по чл. 16. (2) Органите по ал. 1 са длъжни да координират дейността си по този закон с контролни органи по други закони. При необходимост органите по ал. 1 си взаимодействат помежду си или с други държавни или общински органи. Чл. 29. Длъжностните лица, оправомощени от органите по чл. 28 могат: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, и определя срок за изпълнението им; 5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения. Глава девета Принудителна административна мярка и административнонаказателни разпоредби Раздел I Принудителна административна мярка Чл. 30. (1) При установяване на непосредствен риск за живота и здравето на хората съответният контролен орган по чл. 28 издава заповед за незабавно спиране на експлоатацията на съответното съоръжение и/или дейност и предоставянето на услугата. (2) За непосредствен риск се приема обективно установима опасност, произтичаща от липса на сертификат за съответствие, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването или екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2; видими критични повреди или липса на обезопасителни устройства; липса на аварийно спиране; липса на персонал с необходимата компетентност; отсъствие на план за безопасност; липса на валидна застраховка; липса на попълнени дневници по чл. 10, ал. 1 и по чл. 17, ал. 2; липса на проведено обучение/ инструктаж на персонала или на ползвателя на услугата. (3) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Мярката по ал. 1 се отменя след представяне на доказателства за отстраняване на несъответствията, включително сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2 и след извършена проверка с констативен протокол от съответния контролен орган по чл. 28. (4) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Актовете за прилагане на принудителната административна мярка се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел II Административнонаказателни разпоредби Чл. 31. (1) Който предоставя услуги по чл. 2 без да е вписван в регистъра, без документ за премината успешно проверка от лицата по чл. 26 или без сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган, се наказва с глоба в размер 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв. Чл. 32. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който не поддържа валидна застраховка по чл. 8, се наказва с глоба в размер 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 33. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който няма отговорно по безопасността лице по чл. 9, се наказва с глоба в размер 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 34. (1) Отговорно по безопасността лице, което не подаде уведомление за инцидент, се наказва с глоба в размер 1 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно глобата е в размер 2000 лв. Чл. 35. (1) Който възпрепятства органа по чл. 23 и 26 или контролен орган при изпълнение на правомощията му, включително чрез отказ за достъп, непредставяне на документи или поддържане на условия, създаващи риск за проверяващите, се наказва с глоба от 500 до 2 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лв. (2) Когато възпрепятстването по ал. 1 е поради експлоатация в нарушение на заповед за спиране на експлоатацията или предоставяне на услугата, глобата е в размер от 2 000 до 5 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 5 000 до 15 000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществена санкция е в размер от 2 000 до 10 000 лв. Чл. 36. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който: 1. не изпълни предписание на орган по чл. 23 и 26 или на контролен орган в определения от контролния орган срок, се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лв. 2. не извърши проверка по чл. 17, ал. 1, не изпълни задължението си да осигури предварителна информационна обезпеченост по чл. 16, ал. 1, не проведе инструктаж на ползвател на услугата, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 2 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно глобата е в размер 2 000 лв., а имуществената санкция в размер 5 000 лв. Чл. 37. Доставчик на услуга по чл. 2, който предостави неверни данни при регистрация, вписване на промени или при проверка, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв. Чл. 38. (1) На акредитиран орган, който издаде сертификат за съответствие, както и на орган по чл. 26, който издаде документ за проверка, без извършване на проверка или извърши действие или дейност по оценяване на съответствието, регламентирани в закона извън обхвата на акредитацията си или дейността си, или наруши принципите за неговата независимост и безпристрастност се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (2) На лице, което няма акредитация или е с отнета или спряна акредитация, както и на орган по чл. 26 без издадено удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, които извършат действие или дейност по оценяване на съответствието по този закон, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв. (3) В случай че при осъществяване на нарушение по ал. 1 или 2 е извършено и позоваване на акредитация се прилага и чл. 41 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. (4) Независимо от санкцията по ал. 1 нарушенията по ал. 1 представляват несъответствие на акредитираното лице с изискванията за акредитация и са основание за ограничаване на акредитирания обхват, временно ограничаване обхвата на акредитацията, спиране или отнемане на акредитацията по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, председателя на Комисията за защита на потребителите и кметовете на общини или райони, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) За налагане на административни наказания органите по ал. 1 издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуални административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в обекта и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Чл. 40. Контролните органи по този закон поддържат публичен списък на наложените принудителни административни мерки и влезлите в сила наказателни постановления, свързани с предоставяне на услуги по чл. 2, при спазване на изискванията за защита на личните данни. Допълнителна разпоредба: § 1. По смисъла на този закон: 1. „Въздушноатракционни услуги“ са тандемни полети, които се изпълняват с пилот-инструктор с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут, които се изпълняват с тандемен инструктор, полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства и специализирани операции с аеростат по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/395, включително и скокове с бънджи от аеростат; 2. „Водноатракционни услуги“ са парасейлинг (теглене с парашут от лодка), услуги с джетове и с плавателни средства, както и услуги с теглене на надуваеми съоръжения; 3. „Непосредствена или косвена опасност за живота или здравето на ползвателите или на трети лица“ е възможен риск, произтичащ непосредствено от предоставянето на услугата, за здравето или безопасността на ползвателите или на трети лица, включително смърт или сериозно травматично или нетравматично увреждане“; 4. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение; 5. „Първа помощ“ е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с ползването на атракционни услуги с потенциален риск за живота и/или здравето на ползвателите им и/или на трети лица, на мястото на инцидента или в близост до него, от лицата, които предоставят тези услуги и/или от други лица, присъстващи на мястото на инцидента, до идването на екип за спешна медицинска помощ; 6. „Системни нарушения“ са налице, когато в едногодишен срок са извършени три или повече административни нарушения по този закон или е наложено по-тежко наказание; 7. „Увеселителни обекти“ са обектите с увеселителни съоръжения по § 5, т. 71 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията; 8. „Увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност“ са съоръжения или съвкупност от такива, технически устройства, конструкции или системи, предназначени за атракционни цели в увеселителни обекти по смисъла на § 5, т. 71 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които функционират чрез задвижване от външен източник на енергия с висока скорост, бързо въртене или интензивно задвижване или на голяма височина, които при неспазване на правилата за експлоатация или при механична повреда са източник на повишена опасност и могат да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите. Преходни и заключителни разпоредби: § 2. В срок до 3 месеца от влизането на този закон в сила министърът на туризма: 1. утвърждава със заповед образците на заявления; 2. осигурява условия за вписване в Националния туристически регистър по реда на чл. 167, ал. 2 от Закона за туризма. § 3. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат или издават в 3-месечен срок от влизането му в сила. § 4. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, които уреждат обществени отношения – предмет на този закон, са длъжни да направят произтичащите от този закон изменения в тях в срок до 3 месеца от влизането му в сила. § 5. Лицата, които предоставят услуги, посочени в този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизане му в сила. § 6. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г., попр., бр. 58 от 1970 г., изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 85 от 1998 г., доп., бр. 12 от 2000 г., изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г. и бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 52 от 2015 г., изм., бр. 58 от 2016 г., изм. и доп., бр. 93 от 2017 г., изм., бр. 28 от 2018 г. и бр. 62 от 2019 г., изм. и доп., бр. 104 и 108 от 2020 г. и бр. 106 от 2023 г., изм., бр. 41 и 70 от 2024 г. и бр. 63 от 2025 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 87 се създава ал. 6: „(6) С наредбата по ал. 1 се определят изискванията към лицата, управляващи плавателни съдове за лично ползване (джетове).“ 2. В § 1а от Допълнителните разпоредби се създава т. 58: „58. „Плавателен съд за лично ползване (джет)“ е плавателен съд за спорт, туризъм и развлечение с дължина на корпуса, по-малка от 4 m, който е оборудван с двигател за задвижване, притежаващ водометен движител като основно средство за задвижване, и е проектиран да бъде управляван от едно или повече лица в седнало положение, стоящи прави или на колене върху корпуса на съда, а не вътре в него.“ § 7. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г., бр. 21, 22 и 23 от 2021 г., Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 30.09.2021 г. - бр. 84 от 2021 г., бр. 67 и 88 от 2023 г., изм., бр. 41 от 2024 г. и бр. 64 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24г: а) В ал. 1 изречение първо се изменя така „Превозите с атракционна цел се извършват със собствени и/или наети пътни превозни средства от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършват превозите.“ б) Алинея 2 се изменя така: „(2) За вписване или отписване на търговеца и превозното средство в базата данни по ал. 1 се подава заявление, което съдържа: 1. наименование, правна форма, адрес на управление на търговеца, електронен адрес регистрирани в системата за сигурно електронно връчване, като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление; 2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел, придружено с: а) документ за идентификацията на превозното средство; б) застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането; в) задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт; г) удостоверение за техническа изправност на ППС; д) документ за собственост или договор за ползване на превозното средство. 3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка; 4. срока, за който се иска вписването; 5. пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник. в) Създава се нова ал. 3: „(3) Документите по ал. 2, т. 2 и т. 5 се представят в заверено от заявителя копие. г) Досегашната ал. 3 става съответно ал. 4 и се правят следните допълнения: аа) след думите „кметовете на общини“ се добавят „със заповед“. бб) Създава се изречение второ: „В заповедта се посочват пътните превозни средства и съставите от пътни превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел.“. д) Досегашната ал. 4 става съответно ал. 5 и се изменя така: „ (5) Базите данни по ал. 1 са публични. Кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица водят и поддържат актуални данни на превозните средства и лицата, извършващи превози с атракционна цел. В базата данни се вписват: 1. дата на вписване на регистрацията и основанията за това; 2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1; 3. данни за моторните превозни средства: а) регистрационен номер, ако имат такъв; б) идентификационен номер (VIN или рама); в) марка и модел; 4. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.“ е) Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: (6) Превозите се извършват от водачи, притежаващи свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE; ж) Създава се ал. 7: „(7) Лицата по ал. 1, които извършват превози с атракционна цел, са длъжни да изпълняват възложените им маршрути в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.“. з) Създава се ал. 8: „8. При извършване на превози с атракционна цел в превозното средство трябва да се намират следните документи: 1. заверено копие на заповед за определяне на маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършва превоз с атракционна цел; 2. документ за идентификацията на превозното средство; 3. застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането;; 4. задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт; 5. удостоверение за техническа изправност на ППС; 6. документ за собственост или договор за ползване на превозното средство.“. 2. Създава се нов чл. 24гˡ: „Чл. 24гˡ. (1) Превозите с атракционна цел се извършват с превозни средства от категория М2 и М3 или състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25km/h, предназначено за теглене на едно до три ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. (2) Лицата по чл. 24г, ал. 1, извършващи превози с атракционна цел, са длъжни да поддържат валидни документите по чл. 24г, ал. 2, т. 2 за периода на извършване на дейността. (3) Кметовете на общини със заповед заличават превозните средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община от базата данни по чл. 24г, ал. 1, в случаите когато: 1. превозните средства не отговарят на задължителните условия за вписване по чл. 24г, ал. 2, т. 2, б. „б“-„г“; 2. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превоз с атракционна цел, няма договор за ползване на вписаното превозно средство; 3. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превози с атракционна цел, е подало писмено заявление за заличаване на съответното превозно средство от базата данни. (4) Кметовете на общини със заповед заличават лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община от базата данни по чл. 24г, ал. 1, в случаите когато: 1. при осъществяване на дейността на лицата по чл. 24г, ал. 1 са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; 2. всички вписани в базата данни превозни средства на лицето чл. 24г, ал. 1 не отговарят на изискванията на чл. 24г, ал. 2, т. 2; 3. с прекратяването на дейността на търговеца или прекратяването на юридическото лице. (5) Заповедите, издадени по реда на ал. 3 или ал. 4, могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. 3. В чл. 91: а) В ал. 3: аа) в т. 1 след думите „за собствена сметка“ се добавят „и превози с атракционна цел“. аб) в т. 5 след думите „за извършване на превози за собствена сметка“ се поставя запетая и се добавят „за извършване на превози с атракционна цел“. б) В ал. 11 след думите „чл. 24а, ал. 1“ се поставя запетая и си добавят „24 г, ал. 2 и ал. 3“. 4. В чл. 93: а) В ал. 1 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари се добавят „или превоз с атракционна цел“ и след думите „документ за регистрация“ се добавят „заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел“; б) В ал. 2 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари“ се поставя запетая и се добавя „или превози с атракционна цел“ и след думите „разрешението“ се добавят „заповед за определяне на маршрут“. в) Създава се ал. 10: „(10) Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници с атракционна цел по маршрут, различен от определения по реда на чл. 24г, ал. 3 се наказва с: 1. глоба от 500 лв. – при първо нарушение; 2. глоба от 1000 лв. – при повторно нарушение; 3. глоба 2000 лв. – при системни нарушения.“. 5. Създава се чл. 96е: „Чл. 96е. (1) Който впише в базата данни по чл. 24г, ал. 1 превозни средства и разреши или допусне извършването на превози с атракционна цел на пътници по маршрут по чл. 24г, ал. 4 без задължителна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, удостоверение за техническа изправност и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 лв. и превозното средство се отписва от базата данни на общината. (2) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 24г, ал. 2 относно вписването в базата данни на лицата, извършващи превози с атракционна цел в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и лицето, което извършва превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която се извършва дейността се отписва от базата данни на общината. (3) При повторно нарушение по ал. 1 или ал. 2 глобата или имуществената санкция е в размер на 10 000 лв. 6. В чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „е“ след думите „превоз на пътници“ се добавят „пътници или превози с атракционна цел“. § 8. В Кодекса на застраховането (обн. ДВ. бр. 102 от 2015 г., доп., бр. 62 от 2016 г., изм. и доп. бр. 95 от 2016 г., доп., бр. 103 от 2016 г., доп., бр. 8 и бр. 62 от 2017 г., изм. и доп., бр. 63 и бр. 85 от 2017 г., доп., бр. 92 от 2017 г., изм. и доп., бр. 95 от 2017 г., изм. бр. 103 от 2017 г., изм., бр. 7, бр. 24, бр. 27 от 2018 г., изм. и доп., бр. 15, бр. 101 от 2018 г., доп., бр. 77 от 2018 г., изм. и доп., бр. 17 от 2019 г., доп., бр. 42 от 2019 г., изм. бр. 83 от 2019 г., доп., бр. 26 от 2020 г., изм., бр. 64 от 2020 г., изм., бр. 21 от 2021 г., изм. и доп. ДВ. бр. 16 от 2022 г., изм. и доп., бр. 25 от 2022г., изм., бр. 66 от 2023 г., доп. бр. 68, бр. 80 от 2023 г., изм. и доп., бр. 84 от 2023 г., изм. и доп., бр. 85 от 2023 г., изм. бр. 70 и бр. 79 от 2024 г., изм. и доп., бр. 49, 54, 63, 64 и 67 от 2025 г.), в чл. 471, ал. 2 се създават т. 7 и 8: „7. превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел.; 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства“. § 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г., изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., доп., бр. 12 от 2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 111 от 2001 г., изм. и доп., бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 102 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 36 от 2006 г., изм. и доп., бр. 37 от 2006 г., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2006 г., изм. и доп., бр. 10 от 2007 г., доп., бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 36 от 2008 г., изм. и доп., бр. 66 от 2008 г., изм., бр. 67 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 2009 г., бр. 82 от 2009 г., изм., бр. 102 от 2009 г., изм. и доп., бр. 63 от 2010 г., доп., бр. 73 от 2010 г., бр. 94 от 2010 г., изм. и доп., бр. 41 от 2011 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 99 от 2011 г., изм., бр. 38 от 2012 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., изм., бр. 82 от 2012 г., доп., бр. 15 от 2013 г., изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 12 от 2014 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 98 от 2014 г., изм. и доп., бр. 28 от 2015 г., бр. 89 от 2015 г., доп., бр. 15 2016 г., изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., изм. и доп., бр. 96 от 2017 г., изм., бр. 56 от 2018 г., изм. и доп., бр. 1 от 2019 г., изм., бр. 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., изм. и доп., бр. 16 от 2021 г., изм., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 119е, ал. 1 се създават точки 9 – 12: „9. одобряване и/или контрол на парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, различни от спасителните парашути, които са част от въздухоплавателното средство, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг; 10. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват (комплектоват, скатават, ремонтират) парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг; 11. одобряване и/или контрол на парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение. 12. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват и ремонтират парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение“. 2. В чл. 147, ал. 1 думите „глоба от 100 до 500 лева“ се заменят с „глоба от 1000 до 10000 лв.“. § 10. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм., бр. 68 о 2013 г., доп., бр. 109 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., изм. и доп., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., изм., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., изм. и доп., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., изм., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., доп., бр. 13 от 2020 г., изм. и доп., бр. 17 от 2020 г., изм., бр. 21 и 60 от 2020 г., изм. и доп., бр. 21 от 2021 г., изм., бр. 102 от 2022 г., доп., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г., изм., бр. 41 от 2024 г., изм. и доп., бр. 52 от 2025 г., доп., бр. 80 от 2025 г.) в чл. 166 с правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) В Националния туристически регистър в отделен раздел се вписват доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност по смисъла на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност“. 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

Образецът на резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Период на извършване на оценката: м. септември 2025 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Иван Марков Телефон и ел. поща: 02/9409872 imarkov@mtitc.government.bg 1. Проблеми, цели и варианти на действие 1.1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Липсва единна, обща уредба на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. Нормативната уредба, регламентираща атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, от една страна е фрагментирана, съдържа се предимно в подзаконови нормативни актове, а от друга е непълна. Фрагментираната и непълна нормативна уредба е пречка пред осъществяването на ефективен и ефикасен контрол върху лицата, които предоставят атракционни услуги и създава правна несигурност както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите на тези услуги. На първо място липсва дефиниция за атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност. На следващо място не са достатъчно регламентирани изискванията към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Проблем 2 Липсват изисквания, вкл. технически, които да гарантират високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите. Проблем 3 Липсва уредба, регламентираща адекватен контрол върху лицата и съоръженията, с които се предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, който да осигурява реална защита на ползвателите на услугата. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. През м. август 2025 г. на Южния плаж в гр. Несебър се случи инцидент, при който 8-годишно дете загина след падане при полет с парашут, теглен от моторна лодка. При анализа на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения, касаещи предоставянето на атракционни услуги, са установени редица проблеми – като липса на синхронизация, непълнота и недостатъчна яснота на уредбата. Действащите понастоящем нормативни актове не обхващат в пълнота всички изисквания към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, т.е. регулират се отделни дейности, но без да са координирани в единна, цялостна и последователна правна рамка. Действащата нормативна уредба е фрагментирана и разпиляна в няколко подзаконови нормативни актове. Това води до неефективно правоприлагане, затруднен контрол и правна несигурност за както за лицата, които предоставят атракционните услуги, така и за потребителите. В резултат, редица дейности се осъществяват без ясно определени изисквания за безопасност, квалификация на персонала, техническа изправност на оборудването и без подлежаща регистрация или лицензиране. Това затруднява както превенцията на инциденти, така и последващото търсене на отговорност при настъпили произшествия. В сферата на въздушноатракционните услуги Законът за гражданското въздухоплаване по-конкретно чл. 119ж, урежда организирането на спортни мероприятия и публични авиационни събития, като поставя изисквания за безопасност, застраховане и одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Въпреки това, законът не обхваща адекватно масовите развлекателни въздушни дейности с търговски характер, които се предлагат ежедневно на туристи и граждани, включително на лица от уязвими групи (в това число деца и непълнолетни лица). Налице е липса на разграничение между спортно-авиационни дейности и въздушноатракционни услуги, както и отсъствие на специален регулаторен режим за последните. Съществуващият регулаторен подход, ориентиран към авиационни спортове и публични прояви, не отговаря на нуждите на динамично развиващия се пазар на въздушни атракции с комерсиална цел и не гарантира ефективна защита на живота и здравето на ползвателите. В съществуващото законодателство отсъстват данни за обхвата и честотата на предоставяните атракционни услуги. Няма централен регистър или публична база данни за броя на лицата, извършващи такава дейност, което значително затруднява планирането, политиките по безопасност и осъществяването на превантивен контрол. Към настоящия момент административният контрол се осъществява от различни органи – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, органи на местното самоуправление, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Комисия за защита на потребителите и др., без координирана методология или обща база данни. Това разпокъсано администриране води до непълно покритие на рисковите дейности, възможности за заобикаляне на изискванията и до занижен обществен контрол. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Понастоящем приложимост намират следните нормативни актове: - Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. - Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти. - Закон за гражданското въздухоплаване (чл. 119ж) – относно организирането и провеждането на спортни мероприятия в областта на въздушните спортове, както и на публични авиационни мероприятия. - Закон за туризма - чл. 3, ал. 2, т. 13, 15 и 16, където е регламентирано, че обектите за катерене, парапланеризъм, аквапарковете, водните атракциони и приключенските паркове и атракционните и тематичните паркове са туристически обекти Липсата на цялостна нормативна уредба относно предоставянето на атракционните услуги, създава правна несигурност и затруднява осъществяването на ефективен контрол, което създава предпоставки за непосредственото възникване на рискове за живота и здравето на гражданите. В Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях се предвижда да бъдат направени нормативни промени, с които да бъдат въведени съвместни проверки на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за контрол на водноатракционните услуги по предварително утвърден сезонен график. По отношение на същата наредба се планират и следните нормативни промени: 1) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Воден парашут" (Parasailing), във връзка с въвеждане на изисквания за периодична проверка на оборудването, изменение на изискванията за подготовка на лицата, които предоставят услугата, и промяна в изискванията за провеждане на инструктаж и документиране на същия; 2) допълнение на нормативните изисквания по отношение на водноатракционната услуга "Водна шейна", във връзка с допускане на осъществяване на същата чрез използване на джетове или катери. Предвижда се въвеждане на изисквания по отношение на осигуряващия член на екипажа, когато за предоставяне на услугата се използват джетове, в това число задължение за придобиване на правоспособност водач на джет или алтернативно изискване за осигуряване на GPS система, която да позволява на плавателния съд да оперира на определена ограничена територия. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Предвид установения основен проблем – липсата на специален, единен и цялостен нормативен акт, който да урежда всички обществени отношения, свързани с атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, не е възможно решаване на проблемите чрез действащата нормативна рамка. 1.4. Посочете задължителните действия, които произтичат от нормативни актове от по-висока степен или от такива от правото на ЕС. Не са идентифицирани актове от по-висока степен или от такива от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка, тъй като нормативният акт не е приет и не се прилага все още. 1.2. Цели: Общата цел на проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, е създаването на систематизирана законодателна уредба относно атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на цялостна нормативна уредба относно предоставянето на тези услуги понастоящем създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. Цел 1 „Въвеждане на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност“ Цел 2 „Гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги“ Цел 3 „Осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол“ Цел 4 „Създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса“ Въз основа на констатираните по-горе проблеми и дефинираните общи и конкретни цели на законопроекта са определени следните оперативни цели: • създаване на публичен електронен регистър на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; • въвеждане на задължение за доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата, да определят отговорно лице за безопасността, както и да застраховат своята отговорност; • въвеждане на независим предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, извършван от акредитирани органи за контрол; • определяне на ясни и съобразени с високата обществена опасност на нарушенията на законовите разпоредби санкции и принудителни административни мерки спрямо нарушителите. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 1.3. Варианти за действие: 1.3.1. По проблем 1: Вариант 0 „Без действие“: Този вариант е основа за сравняване на вариантите на действие и представя как настоящата ситуация би се развила, ако не последва намеса на държавата и съответно дали проблемите или проблемните обществени отношения биха могли да бъдат разрешени и без нормативни промени. Вариантът обосновава дали и в каква степен е възможно проблемът да се разреши в рамките на действащото законодателство без неговото изменение, например чрез промяна в организацията на дейностите по правоприлагане и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Нулевият вариант означава отказ от предприемане на каквито и да било мерки, като се приема, че нормативната база не изисква промяна. Вариантът „Без действие“ предполага запазване на настоящото състояние, при което не се предприемат нови законодателни инициативи и не се създава специален закон за атракционните услуги. При избор на този вариант идентифицираният проблем не би могъл да бъде разрешен, доколкото същият се изразява именно в наличието на разпокъсана, а не на единна нормативна уредба на обществените отношения в областта на предоставянето на атракционни услуги. Респективно, заложените цели във връзка с този проблем не биха могли да бъдат постигнати, тъй като същите по естеството си изискват конкретни нормативни промени. Идентифицираната нормативна база в областта на атракционните услуги като Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наредба № V-12-707, Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, не би могла да бъде преодоляна чрез бездействие по отношение на нормативни промени. Нито промяна в организацията на дейностите по правоприлагане, нито въвеждането на нови технологични възможности биха могли да преодолеят липсата на единна обща нормативна уредба. Подетите инициативи в областта, попадаща в обхвата на намесата, които вече са били извършени, не могат да доведат до преодоляване на идентифицирания проблем без изрична нормативна намеса. От началото на летен сезон 2025 г. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) е извършила проверки, броят и резултатите от които са както следва: - дирекция „Морска администрация – Варна“ е извършила 66 проверки, 24 от които са на бази, предлагащи услуга с парасейлинг. Към настоящия момент няма констатирани административни нарушения и наложени санкции насубектите, упражняващи дейността в разкритите водни бази в района на компетентност на ДМА – Варна за летния сезон на 2025 г.; - дирекция „Морска администрация – Бургас“ е извършила 24 проверки на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги. При извършените проверки е открито несъответствие с действащото законодателство в една от зоните за предоставяне на водноатракционни услуги, като е съставен акт за установяване на административно нарушение. Рискове: Основният риск при избора на този вариант се изразява в това, че няма да могат да бъдат реализирани целите на законопроекта: • въвеждане на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност; • гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на атракционните услуги; • осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол; • създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса. Изборът на вариант „Без действие“ би означавал отказ от страна на държавата за провеждане на реформи в областта на атракционните услуги. Вариант 1 „Промени в действащите нормативни актове“: Вариант 1 се състои в извършването на промени в действащите нормативни актове, които имат отношение към атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност – като КТК, ЗГВ, ЗМПВВППРБ, ЗУТ, ЗТ, ЗАП, КЗ, Наредба № V-12-707, Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Следва да се предвидят изменения в ЗГВ, които да създадат ясна и цялостна правна рамка за регулиране на въздушностракционните услуги. Тази рамка трябва да дефинира обхвата на въздушноатракционните услуги, да установи изисквания към лицата, предоставящи такива услуги, както и към използваната екипировка и съоръжения. Законът следва да осигури правна сигурност и предвидимост, като същевременно гарантира адекватна защита на живота и здравето на участниците чрез създаване на единни стандарти и процедури за одобрение и контрол на дейностите. Основната цел е преодоляване на установени