Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Предлаганите изменения целят пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правота на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест и на съдебната практика на СЕС.Предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс в своята основна и най-голяма част са подчинени на целта да се регламентират в наказателния ни процес задължителни действия от страна на органите в наказателното производство за уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и спрямо които са предприети действия по разследване (разпознаване, претърсване и изземване, обиск и др.).За спазване и изпълнение на хоризонталния ефект на директивите относно процесуалните права в наказателното производство са изготвени предложения за промени във всички относими към изискванията на директивите процесуални действия. За изпълнение в цялост на ангажиментите на страната ни по отношение на директивите се предлагат изменения и в други закони, в които е уредено задържане на лица, за които има данни, че са извършили престъпление, а именно Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Директива (ЕС) 2016/343 изисква от държавите членки да вземат мерки и за спазване на презумпцията за невиновност в рамките на целия наказателен процес, включително да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана с влязла в сила присъда, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публични органи, както и в съдебни решения, различни от тези, касаещи въпроса за вината. В изпълнение на това задължение са предложенията за създаване на чл. 2г и изменението на т. 8 в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. В предложения текст на чл. 2г се предлага субектът на нарушението да е „длъжностно лице“, което е най-подходящо за целите на предложението и изпълнява в най-пълна степен изискването на съображение 17 от Директива (ЕС) 2016/343.

Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61 и бр. 65 от 2025 г.) § 1. В чл. 55 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Обвиняемият има следните права: 1. да получи писмена и устна информация за правата си в наказателното производство; 2. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; 3. да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; 4. да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; 5. да представя доказателства; 6. да участва в наказателното производство; 7. да прави искания, бележки и възражения; 8. да се изказва последен; 9. да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси; 10. да има защитник; 11. защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право; 12. да получи правна помощ, както и да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 13. да получи устен и писмен превод, ако не владее български език, при условията на ал. 4; 14. да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането по чл. 64, ал. 2, на задържането под стража, съгласно чл. 63, ал. 4 и на домашния арест, както и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му; 15. да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда, и възможността съгласно чл. 206 и чл. 269, ал. 3 досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие; 16. да бъде уведомен, че искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани и по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“ 1 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Обвиняем, който не владее български език, има право незабавно да получи устен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия в разумен срок се предоставя писмен превод на акта за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на постановлението на прокурора по чл. 63, ал. 6, на обвинителния акт, на частната тъжба и на разпореждането по чл. 252, ал. 4, на разпореждането по чл. 247в, ал. 1, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция, на решението на касационната инстанция, на актовете на съда и на прокурора за спиране и за прекратяване на наказателното производство, на одобреното от съда споразумение и на определението по чл. 382, ал. 7, на решението по чл. 378, ал. 4, на предложението за прилагане на принудителни медицински мерки и на съдебното определение по чл. 431, ал. 1. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.“ § 2. В чл. 72а думите „на вещи“ се заличават, а след думите „в полза на държавата“ се добавят думите „по чл. 53 от Наказателния кодекс“. § 3. В чл. 122 се създава ал. 3: „(3) По отношение на адвоката се прилагат съответно разпоредбите на чл. 91- 93.“ § 4. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 7-11: „(7) Ако по време на разпит, свидетелят започне да дава показания, които го уличават в извършване на престъпление, органът, който извършва разпита, е длъжен да прекрати разпита и да му разясни: 1. че с даваните от него показания се самоуличава в извършване на конкретно престъпление; 2. обстоятелствата по чл. 121, ал. 1; 3. правото му по чл. 122, ал. 2; 4. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 5. правото му на устен и писмен превод, в случай че свидетелят не владее български език; на свидетеля се предоставя писмен превод на протокола за разпит в разумен срок; свидетелят има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетен. (8) Информацията по ал. 7 се предоставя на свидетеля на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (9) Когато свидетелят упражни правата си по ал. 7, т. 3 и 4, адвокатът има право да се среща насаме с него, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения. (10) Извършването на действията по ал. 7 и 9 се отразява в протокола за разпит. (11) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 7, т. 6.“ 2. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 12 и 13. 3. Досегашната ал. 9 става ал. 14 и в нея думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 13“. 4. Досегашните ал. 10-12 стават съответно ал. 15-17. 2 5. Създава се ал. 18: „(18) Разпоредбите на ал. 7-11 се прилагат съответно и при провеждане на разпити по чл. 139а, чл. 140, чл. 141, чл. 141а когато свидетелят започне да дава показания, които го уличават в извършване на престъпление.“ § 5. В чл. 141, ал. 3 думите „чл. 139, ал. 8“ се заменят с „чл. 139, ал. 13“. § 6. В чл. 141а, ал. 1 думите „чл. 139, ал. 8“ се заменят с „чл. 139, ал. 13“. § 7. В чл. 143 се създават ал. 6-10: „(6) Ако по време на очна ставка свидетел започне да дава показания, които го уличават в извършване на престъпление, съответният орган е длъжен да я прекрати и да му разясни: 1. че с даваните от него показания се самоуличава в извършване на конкретно престъпление; 2. обстоятелствата по чл. 121, ал. 1; 3. правото му по чл. 122, ал. 2; 4. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 5. правото му на устен и писмен превод, в случай че свидетелят не владее български език; на свидетеля се предоставя писмен превод на протокола за очна ставка в разумен срок; свидетелят има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетен. (7) Информацията по ал. 6 се предоставя на свидетеля на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (8) Когато свидетелят упражни правата си по ал. 6, т. 3 и 4, адвокатът има право да се среща насаме със свидетеля, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения. (9) Извършването на действията по ал. 6 и 8 се отразява в протокола за очна ставка. (10) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 6, т. 6.“ § 8. В чл. 158 се създават ал. 5-11: „(5) Преди пристъпване към извършване на оглед на лице, с изключение на пострадалия, съответният орган разяснява на лицето: 1. правото му на адвокат; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното му участие; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на лицето се предоставя писмен превод на протокола за оглед на лице в разумен срок; лицето има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 5. правото му да запази мълчание; 3 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетно. (6) Информацията по ал. 5 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (7) Когато лицето упражни правата си по ал. 5, т. 1 и 2, адвокатът има право да се среща насаме с лицето, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и предложения. (8) Извършването на действията по ал. 5 и 7 се отразява в протокола за оглед на лице. (9) Упражняването на правата на лицето по ал. 5, т. 1 и 2 в досъдебното производство може да не се осигури, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато провеждането на огледа на лице е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство. (10) Алинея 9 се прилага от съответния орган след преценка на особените обстоятелства за всеки конкретен случай и се мотивира в протокола. (11) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 5, т. 6.“ § 9. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му, или на негов представител в случаите на чл. 162, ал. 4 се разяснява: 1. правото му на адвокат; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното му участие; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на лицето се предоставя писмен превод на протокола за претърсване и изземване, както и разрешението или и одобрението по чл. 161 в разумен срок; лицето има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 5. правото му да запази мълчание; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетно.“ 2. Създават се нови ал. 3-9: „(3) След извършване на действията по ал. 2 съответният орган предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни. (4) Информацията по ал. 2 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (5) Когато лицето упражни правата си по ал. 2, т. 1 и 2, адвокатът има право да се среща насаме с лицето преди извършване на действията, да присъства и да прави искания, бележки и възражения. (6) Извършването на действията по ал. 2 и 5 се отразява в протокола за претърсване и изземване. 4 (7) Упражняването на правата на лицето по ал. 2, т. 1 и 2 в досъдебното производство може да не се осигури, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато провеждането на претърсването и изземването е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство. (8) Алинея 7 се прилага от съответния орган след преценка на особените обстоятелства за всеки конкретен случай и се мотивира в протокола. (9) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 2, т. 6.“ 3. Досегашните ал. 3-8 стават съответно ал. 10-15. 4. Досегашната ал. 9 става ал. 16 и в нея думите „ал. 7 и 8“ се заменят с „ал. 14 и 15“. 5. Досегашната ал. 10 става ал. 17. § 10. В чл. 164 се създават ал. 4-10: „(4) Преди да пристъпи към обиска, съответният орган разяснява на лицето: 1. правото му на адвокат; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното му участие; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на лицето се предоставя писмен превод на протокола за обиск, както и разрешението или одобрението по чл. 161 в разумен срок; лицето има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 5. правото му да запази мълчание; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетно. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (6) Когато лицето упражни правата си по ал. 4, т. 1 и 2, адвокатът има право да се среща насаме с лицето преди извършване на действията, да присъства и да прави искания, бележки и възражения. (7) Извършването на действията по ал. 4 и 6 се отразява в протокола за обиск. (8) Упражняването на правата на лицето по ал. 4, т. 1 и 2 в досъдебното производство може да не се осигури, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато провеждането на обиска е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство. (9) Алинея 8 се прилага от съответния орган след преценка на особените обстоятелства за всеки конкретен случай и се мотивира в протокола. (10) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 4, т. 6.“ § 11. В чл. 165, ал. 5 думите „на чл. 162, ал. 1-4“ се заменят с „и при условията на чл. 162, ал. 1-4 и чл. 163“. § 12. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения: 5 1. Създават се нови ал. 4-8: „(4) Преди да пристъпи към разпознаването, съответният орган разяснява на разпознаваното лице: 1. правото му на адвокат; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното му участие; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на лицето се предоставя писмен превод на протокола за разпознаване в разумен срок; лицето има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последствията от отказа му; 5. правото му да запази мълчание; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетно. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (6) Когато лицето упражни правата си по ал. 4, т. 1 и 2, адвокатът има право да се среща насаме с лицето преди извършване на действията, да присъства и да прави искания, бележки и възражения. (7) Извършването на действията по ал. 4 и 6 се отразяват в протокола за разпознаване. (8) Упражняването на правата на лицето по ал. 4, т. 1 и 2 в досъдебното производство може да не се осигури, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато провеждането на разпознаването е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство.“ 2. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Алинея 8 се прилага от съответния орган след преценка на особените обстоятелства за всеки конкретен случай и се мотивира в протокола. (10) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 4, т. 6.“ 3. Досегашните ал. 4-7 стават съответно ал. 11-14. 4. досегашната ал. 8 става ал. 15 и в нея думите „ал. 4 и 5“ се заменя с „ал. 11 и 12“. § 13. В чл. 385а се създава т. 6: „6. да получи информация относно: а) общите положения, свързани с хода на производството; б) мерките за неотклонение по чл. 386, ал. 1, които могат да се вземат спрямо него; в) условията за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, максималната й продължителност в досъдебното производство, правото да обжалва мярката и да иска изменението й; г) особените правила за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, наложена на непълнолетно лице, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.“ § 14. В чл. 385г се създава ал. 3: 6 „(3) Когато това се налага от обстоятелствата, на непълнолетния обвиняем се извършва допълнителен медицински преглед при условията на ал. 1, т. 2 и 3.“ § 15. В чл. 395а, ал. 1 след думите „досъдебното производство“ се добавя „своевременно“ и след думите „както и“ се добавя „в разумен срок“. § 16. В чл. 416, ал. 3, изречение първо думите „определени вещи“ се заменят с „определено имущество“, думата „вещи“ се заменя с „имущество“, а в изречение второ думите „отнетите и конфискувани вещи“ се заменят с „отнетото и конфискувано имущество“. § 17. В чл. 423 се правят следните изменения: 1. Алинея 1, изречение второ се изменя така: „Искането се уважава, освен ако: 1. осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство: а) и след като е бил уведомен за последиците от неявяването му пред съответния орган и възможността делото да се разгледа в негово отсъствие или, б) след като е упълномощил защитник или се е съгласил назначеният служебен защитник да го защитава в цялото наказателно производство, се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 не може да бъде изпълнена; 2. след изпълнение на процедурата по чл. 247в, ал. 1 осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.“ 2. Алинея 3 се отменя. Преходни и заключителни разпоредби § 18. В Закона за военната полиция (обн., ДВ, бр. 48 от 2011 г., изм., бр. 33 и бр. 77 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 86 от 2016 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 23 от 2021 г., бр. 18 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 13 се изменя така: „Чл. 13. (1) Органите на служба „Военна полиция“ могат да задържат до 24 часа лице по чл. 11, ал. 1, когато: 1. има данни, че е извършило престъпление; 2. след надлежно предупреждение съзнателно пречи на орган на служба „Военна полиция“ да изпълни задължението си по служба; 3. показва тежки психични отклонения и/или с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. е налице невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 12, ал. 3; 5. се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт; 6. е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. това е предвидено със закон. (2) В случаите на ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му: 7 1. правото му на достъп до адвокат; участието на защитник е задължително, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок; 5. правото му да запази мълчание; 6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; 7. правото му за задържането да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. правото му на медицинска помощ; 9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му; 10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен - когато задържаното лице е непълнолетно; резултатите от прегледа се вземат предвид при последващо извършване на процесуални действия в наказателно производство, освен в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата; когато това се налага от обстоятелствата се извършва и допълнителен медицински преглед; 11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно; 12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно; 13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно; 14. правото му на специално отношение по време на задържането, като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на детето, когато задържаното лице е непълнолетно. (3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи. (4) Органите на служба „Военна полиция“ предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1. (5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения. 8 (6) Изключение от правото по ал. 2, т. 6 се допуска когато достъпът до материалите може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако това ще попречи на образувано наказателно производство или ще застраши националната сигурност. (7) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7 органите на служба „Военна полиция“ незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на служба „Военна полиция“ чрез Министерството на външните работи. (8) Органите на служба „Военна полиция“ могат да не предоставят възможност за осъществяване на връзка с посоченото лице или да го направят на по-късен етап, когато това е абсолютно необходимо за защита на основни права или обществени интереси. (9) Решението за прилагането на ал. 6 и 8 се взема от съответния орган, като се мотивира в заповедта за задържане. (10) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8 след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато участието на адвокат е задължително. (11) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (12) Задържаните лица могат да се отвеждат и настаняват в оборудвани помещения за задържане на служба „Военна полиция“ при зачитане и защита на човешките права, регламентирани в Конституцията на Република България и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Спрямо тях могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това. (13) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. (14) Органите на служба „Военна полиция“ са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.“ 2. Създават се чл. 13б-13д: „Чл. 13б. (1) За лицата по чл. 13, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане от директора на служба „Военна полиция“ и директорите на регионалните служби съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 13, ал. 13; 6. правата му по чл. 13, ал. 2; 7. мотиви за прилагането на чл. 13, ал. 6 и 8. (3) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 13, ал. 2, както и отказът му в случаите по чл. 13, ал. 10. Заповедта се подписва от съответния орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. 9 (5) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 13, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на министъра на отбраната. Чл. 13в. (1) Когато лицето по чл. 13, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 13б, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. (2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния орган на служба „Военна полиция“, когато: 1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес; 2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна; 3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство. (3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния орган на служба „Военна полиция“, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1. (4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2. (5) Упражняването на правото по чл. 13, ал. 2, т. 12 се осигурява когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 13г. (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако: 1. съответният орган на служба „Военна полиция“ прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или 2. при изключителни обстоятелства, това е практически невъзможно и при условие, че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес. (2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 13д. За изпълнение на чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 13в и 13г възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.“ 3. Приложението към чл. 13, ал. 3 се отменя. § 19. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 и бр. 94 от 2008 г., бр. 22, бр. 35, бр. 42, бр. 82 и бр. 93 от 2009 г., бр. 10 16, бр. 80 и бр. 97 от 2010 г., бр. 9 и бр. 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, бр. 30, бр. 52, бр. 65 и бр. 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, бр. 24 и бр. 61 от 2015 г., бр. 15, бр. 101, бр. 103 и бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, бр. 27, бр. 55, бр. 56 и бр. 88 от 2018 г., бр. 7, бр. 17, бр. 94 и бр. 99 от 2019 г., бр. 51 от 2020 г., бр. 67 и бр. 84 от 2023 г., бр. 18 и бр. 70 от 2024 г. и бр. 61 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 124б се изменя така: (1) Органите на агенцията, оправомощени със заповед на председателя на агенцията, могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13. (2) В случаите на ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му: 1. правото му на достъп до адвокат; участието на защитник е задължително, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок; 5. правото му да запази мълчание; 6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; 7. правото му за задържането да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. правото му на медицинска помощ; 9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му; 10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; резултатите от прегледа се вземат предвид при последващо извършване на процесуални действия в наказателно производство, освен в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед; 11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно; 12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно; 13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно; 14. правото му на специално отношение по време на задържането, като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на детето, когато задържаното лице е непълнолетно. 11 (3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства и за ролята на участващите в тези действия органи. (4) Органите на агенцията предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1. (5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения. (6) Изключение от правото по ал. 2, т. 6 се допуска, когато достъпът до материалите може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако това ще попречи на образувано наказателно производство или ще застраши националната сигурност. (7) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, органите на агенцията незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на агенцията чрез Министерството на външните работи. (8) Органите на агенцията могат да не предоставят възможност за осъществяване на връзка с посоченото лице или да го направят на по-късен етап, когато това е абсолютно необходимо за защита на основни права или обществени интереси. (9) Решението за прилагането на ал. 6 и 8 се взема от съответния орган, като се мотивира в заповедта за задържане. (10) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8 след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато участието на адвокат е задължително. (11) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (12) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед. (13) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден с инструкцията по чл. 3, ал. 5. (14) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед. (15) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. (16) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.“ 2. Създават се чл. 124в-124е: „Чл. 124в. (1) За лицата по чл. 124б, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта; 12 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 124б, ал. 15; 6. правата му по чл. 124б, ал. 2; 7. мотиви за прилагането на чл. 124б, ал. 6 и 8. (3) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 124б, ал. 2, както и отказът му в случаите по чл. 124б, ал. 10. Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 124б, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на председателя на агенцията. Чл. 124г. (1) Когато лицето по чл. 124б, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 124в, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. (2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния орган на агенцията, когато: 1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес; 2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна; 3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство. (3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния орган на агенцията, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1. (4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2. (5) Упражняването на правото по чл. 124б, ал. 2, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган, това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 124д. (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако: 1. съответният орган на агенцията прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или 2. при изключителни обстоятелства, това е практически невъзможно и при условие, че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес. (2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. 13 Чл. 124е. За изпълнение на чл. 124а, ал. 2 и 3, чл. 124г и 124д възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.“ § 20. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 55 от 2011 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 7 и бр. 45 от 2019 г., бр. 48, бр. 67 и бр. 100 от 2023 г. и бр. 18 от 2024 г.) в чл. 42 се правят следните изменения: 1. В ал. 6 думите „в чието присъствие и срещу подпис на лицата се връчва декларация за правата на лицето, задържано на основание Европейската заповед за арест, на разбираем за лицето език“ се заличават. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) На лицето, задържано на основание Европейската заповед за арест, се връчва декларация за правата, на разбираем за него език, по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 74, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“ § 21. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г. и бр. 52 от 2025 г. ) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 72 се изменя така: „Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната; 8. в други случаи, определени със закон. 14 (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3) В случаите на ал. 1, т. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му: 1. правото му на достъп до адвокат; участието на защитник е задължително, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок; 5. правото му да запази мълчание; 6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; 7. правото му за задържането да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. правото му на медицинска помощ; 9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му; 10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; резултатите от прегледа се вземат предвид при последващо извършване на процесуални действия в наказателно производство, освен в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед; 11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно; 12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно; 13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот - когато задържаното лице е непълнолетно; 14. правото му на специално отношение по време на задържането, като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на детето, когато задържаното лице е непълнолетно. (4) Информацията по ал. 3 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства и за ролята на участващите в тези действия органи. (5) Полицейските органи предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 3, т. 1. 15 (6) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения. (7) Изключение от правото по ал. 3, т. 6 се допуска когато достъпът до материалите може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако това ще попречи на образувано наказателно производство или ще застраши националната сигурност. (8) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 3, т. 7, полицейските органи незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от полицейските органи чрез Министерството на външните работи. (9) Полицейските органи могат да не предоставят възможност за осъществяване на връзка с посоченото лице или да го направят на по-късен етап, когато това е абсолютно необходимо за защита на основни права или обществени интереси. (10) Решението за прилагането на ал. 7 и 9 се взема от полицейския орган като се мотивира в заповедта за задържане. (11) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 3, т. 1, 2, 4, 7 и 8 след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато участието на адвокат е задължително. (12) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (13) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (14) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.“ 2. В чл. 74: а) в ал. 2, т. 6 се изменя така: „6. правата му по чл. 72, ал. 3;“ б) създава се т. 7: „7. мотиви за прилагането на чл. 72, ал. 7 и 9.“; в) алинея 3 се изменя така: „(3) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, както и отказът му в случаите по чл. 72, ал. 11. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.“; г) алинея 4 се отменя; д) алинея 7 се изменя така: „(7) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 72, ал. 3 по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.“ 3. В чл. 74а се правят следните допълнения: а) в ал. 2 се създава т. 3: „3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство.“; 16 б) създава ал. 5: „(5) Упражняването на правото по чл. 72, ал. 3, т. 12 се осигурява когато по преценка на съответния орган, това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.“ 4. Създават се чл. 74б и 74в: „Чл. 74б. (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако: 1. полицейският орган прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или 2. при изключителни обстоятелства, това е практически невъзможно и при условие, че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес. (2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 74в. За изпълнение на чл. 72, ал. 3 и 4, чл. 74а и 74б възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.“ § 22. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм., бр. 89 и бр. 153 от 1998 г., бр. 30 и бр. 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и бр. 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, бр. 86, бр. 91 и бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и бр. 105 от 2006 г., бр. 59 и бр. 109 от 2007 г., бр. 28, бр. 43 и бр. 106 от 2008 г., бр. 12, бр. 32, бр. 42, бр. 44 и бр. 95 от 2009 г., бр. 54, бр. 55, бр. 73 и бр. 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и бр. 54 от 2012 г., бр. 15 и бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и бр. 60 от 2015 г., бр. 58, бр. 75 и бр. 98 от 2016 г., бр. 99 и бр. 103 от 2017 г., бр. 24, бр. 80, бр. 98 и бр. 105 от 2018 г., бр. 7, бр. 17, Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 9.04.2019 г. - бр. 32 от 16.04.2019 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 17.09.2019 г. - бр. 75 от 24.09.2019 г., бр. 100 и бр. 102 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 82 и бр. 84 от 2023 г., бр. 18 и бр. 70 от 2024 г. и бр. 64 от 2025 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16а се изменя така: „Чл. 16а. (1) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. (2) В случаите на ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му: 1. правото му на достъп до адвокат; участието на защитник е задължително, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само; 17 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок; 5. правото му да запази мълчание; 6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; 7. правото му за задържането да бъде уведомено едно лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. правото му на медицинска помощ; 9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му; 10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; резултатите от прегледа се вземат предвид при последващо извършване на процесуални действия в наказателно производство, освен в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед; 11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно; 12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно; 13. правото му да получи защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно; 14. правото му на специално отношение по време на задържането, като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на детето, когато задържаното лице е непълнолетно. (3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства и за ролята на участващите в тези действия органи. (4) Митническите органи предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1. (5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения. (6) Изключение от правото по ал. 2, т. 6 се допуска, когато достъпът до материалите може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако това ще попречи на образувано наказателно производство или ще застраши националната сигурност. 18 (7) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, митническите органи незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от митническите органи чрез Министерството на външните работи. (8) Митническите органи могат да не предоставят възможност за осъществяване на връзка с посоченото лице или да го направят на по-късен етап, когато това е абсолютно необходимо за защита на основни права или обществени интереси. (9) Решението за прилагането на ал. 6, 7 и 9 се взема от съответния орган, като се мотивира в заповедта за задържане. (10) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8 след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1 когато участието на адвокат е задължително. (11) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (12) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед. (13) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа. (14) Митническите органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (15) За лицата по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по ал. 13; 6. правата му по ал. 2; 7. мотиви за прилагането на ал. 6 и 8. (16) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по ал. 2, както и отказът му в случаите по ал. 10. Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (17) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (18) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по ал. 2 по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. (19) Когато лицето по ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по ал. 15 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. (20) Вместо на лицето по ал. 19, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния митнически орган, когато: 19 1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес; 2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна; 3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство. (21) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния митнически орган, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 19. (22) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 20. (23) Упражняването на правото по ал. 2, т. 11 се осигурява когато по преценка на съответния орган, това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. (24) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако: 1. митническият орган прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави или 2. при изключителни обстоятелства, това е практически невъзможно и при условие, че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес. (25) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. (26) За изпълнение на ал. 2, 3, 19-25 възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18- годишна възраст.“ 2. Приложение № 6 към чл. 16а, ал. 13 се отменя. § 23. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 48 и 84 от 2023 г., бр. 36 от 2024 г. и бр. 63 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1 т. 8 се изменя така: „8. установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност, при публично изявление, в което обвиняем и подсъдим се представя като виновен или в акт на съдебен орган по наказателно производство, който не се отнася до окончателното произнасяне за вината и в който лицето се представя като виновно;“. 2. Създава се чл. 2г: 20 „Отговорност при публично изявление от длъжностно лице Чл. 2г. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от длъжностни лица при публично изявление, в което в нарушение на презумпцията за невиновност лице се представя като виновно.“ 3. В чл. 7, ал. 1 след думите „чл. 1, ал. 1“ съюзът „и“ са заличава, поставя се запетая и след думите „чл. 2, ал. 1“ се добавя „и чл. 2г“. 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 думите „чл. 2а и чл. 2б, ал. 1“ се заменят с „чл. 2а, чл. 2б, ал. 1 и чл. 2г“ б) създава се нова ал. 3: „(3) Гражданите могат да предявят иск по чл. 2, ал. 1, т. 8 и чл. 2г по време на висящо наказателно производство или след приключването му.“ в) досегашната ал. 3 става ал. 4. § 24. В Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 56 от 2022 г. и бр. 47 от 2025 г.) в чл. 38 ал. 2 се изменя така: „(2) В срок до 31 януари всяка година българските компетентни органи изпращат на Министерството на правосъдието информация за броя на получените, признатите, отказаните, цялостно или частично неприведените в изпълнение решения за налагане на финансови санкции през предходната година.“ § 25. Подзаконовите нормативни актове се привеждат в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила. 21

Проект! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Разработването на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс (ЗИДНПК) е включено в законодателната програма на Министерския съвет за периода юли-декември 2025 г., т. 54 от Решение на Министерския съвет № 541 от 11 август 2025 г., както и в Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение на Министерския съвет № 63 от 12 февруари 2025 г., мярка № 201. На 30 ноември 2009 г. Съветът на Европейския съюз прие Резолюция относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство („пътната карта“). По-късно Европейският съвет я включи в Стокхолмската програма, озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и защита на гражданите“. По „пътната карта“ са приети следните шест директиви, наричани за краткост „директиви относно процесуалните права“: - Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 октомври 2013 г.; - Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 2 юни 2014 г.; - Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (Директива 2013/48/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 ноември 2016 г.; - Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343) - със срок за въвеждане в националното законодателство 1 април 2018 г.; - Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/800) - със срок за въвеждане в националното законодателство 11 юни 2019 г.; - Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (Директива (ЕС) 2016/1919) - със срок за въвеждане в националното законодателство 25 май 2019 г. 1 Една от основните цели, които си поставя Европейският съюз (ЕС), е да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В светлината на постигането на тази цел и като част от усилията е приемането на съюзно равнище на програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по наказателноправни въпроси. Приема се, че взаимното признаване „има за цел да укрепи сътрудничеството между държавите членки, но и да подобри защитата на индивидуалните права“. В мотивите за приемането на директивите се посочва, че прилагането на принципа на взаимно признаване на решенията по наказателноправни въпроси предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в наказателноправните си системи. Обхватът на взаимно признаване зависи в голяма степен от редица параметри, които включват механизми за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите и общи минимални стандарти, необходими за улесняване на прилагането на принципа на взаимно признаване. На следващо място, директивите посочват, че взаимното признаване на решения по наказателноправни въпроси може да функционира ефективно единствено в дух на доверие, при който всички участници в наказателния процес приемат решенията на съдебните органи на другите държави членки като равностойни на своите, което предполага не само доверие в адекватността на правилата на другите държави членки, но и доверие, че тези правила се прилагат правилно. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата) прогласяват основните права и свободи на гражданите, на които се основават съюзното и националните законодателства и чиито стандарти и гаранции са изведени в правните системи като норми от най-висш порядък. Директивите относно процесуалните права зачитат всички тези права и следва да бъдат транспонирани и прилагани в съответствие с тях. В шестте директиви относно процесуалните права са въведени общите минимални правила в отделните области на действие, които следва да доведат до увеличаване на доверието в наказателноправните системи на всички държави членки, което от своя страна да повиши ефикасността на съдебното сътрудничество. Изброените по-горе директиви са въведени в националното ни законодателство съответно в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и други нормативни актове. Към настоящия момент спрямо Република България от страна на Европейската комисия са започнати и намиращи се в различни стадии производства за установяване на нарушения във връзка с Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343 и Директива (ЕС) 2016/800. С оглед на направените констатации на Комисията в рамките на тези производства би могло да се очаква, че такова производство ще се развие и по отношение на Директива (ЕС) 2016/1919, тъй като минималните правила, които се установяват във всички тях, са с „хоризонтален ефект“ и са взаимообвързани. Паралелно с посочените производства от страна на Европейската комисия по транспонирането и прилагането на шестте директиви относно процесуалните права се доразвива и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела, образувани по преюдициални запитвания от български съдилища (дело С-467/18, Районна прокуратура Лом, дело С-608/21, Полицейски орган при 02 РУ СДВР и С-209/22, Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит). От решенията по посочените дела на СЕС могат да се направят следните изводи: 2 - дело С-467/18 – Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството.“ Това решение подчертава необходимостта от уведомяване на лицата, които са заподозрени в извършването на престъпление, за техните права в съответствие с Директива 2012/13/ЕС. - дело C-608/21 - СЕС констатира, че „по българското право достъпът до материалите по делото, предвиден в член 7 от Директива 2012/13, е гарантиран единствено на лицата, които имат статут на „обвиняеми“. Така арестуваното или задържано лице, което не е формално конституирано в това качество, не може да има достъп до документите по въпросното дело, с които компетентните органи разполагат.“ Същевременно следва да се има предвид, че действия като прилагането на мярка на принуда спрямо дадено лице във връзка с разследване на престъпление могат да се считат за уведомяване на засегнатото лице, че е заподозряно в извършването на престъпление. - дело C-209/22 – СЕС постановява, че Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че тези директиви се прилагат към ситуация, в която „спрямо лице, за което има данни, че държи забранени от закона вещества, е предприет личен обиск, както и изземване на тези вещества. Фактът, че националното право не познава понятието „заподозрян“ и че посоченото лице не е било официално уведомено, че има качеството на „обвиняем“, е без значение в това отношение“. Общият извод от решенията на СЕС е, че България прилага някои от процесуалните права и гаранции за лица, които са „заподозрени“ в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството на обвиняем по смисъла на НПК, но само когато са задържани. Това според СЕС не е достатъчно, за да се преодолее пропускът на страната ни да разшири всички процесуални права и гаранции, залегнали в директивите на ЕС, спрямо всички лица, за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, по всяко време, независимо дали са задържани. Минималните правила и стандарти, залегнали в директивите относно процесуалните права, имат за цел да гарантират правото на справедлив съдебен процес и незабавно зачитане на правото на защита от най-ранния етап на наказателното производство. Всички лица, които не са задържани, но за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, трябва да се ползват от правата и гаранциите, посочени в директивите, от момента, в който са уведомени за това, независимо дали чрез официално волеизявление или чрез директно предприемане на действие срещу тях. В резултат на това лицата, за които има данни или съмнения за участие в извършването на престъпление, но все още нямат качеството обвиняеми по смисъла на чл. 54 от НПК, трябва задължително да се ползват от процесуалните права и гаранции, които предписват директивите. Към настоящия момент българското законодателство поставя информирането за правата, обхванати от директивите, и предоставянето на възможност за тяхното упражняване в зависимост от издаването на формален акт - постановление за привличане на обвиняем или от момента на задържането на лицето. Вследствие на решенията на СЕС по дела C-467/18, C-608/21 и C-209/22, в които се изяснява тълкуването на приложното поле на директивите на ЕС относно 3 процесуалните права на заподозрените лица и обвиняемите, по-специално във връзка с понятието „заподозряно лице“, може да се направи извод, подкрепен и от Европейската комисия, че не е необходимо въвеждането на специална процесуална фигура „заподозрян“. За правилното и пълно прилагане на директивите и изпълнение на съдебната практика на СЕС е необходимо националното законодателство да предвиди уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване от определена категория лица, а именно – лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и поради тази причина срещу тях са предприети действия по разследване. 2. Цели на предложения законопроект Предлаганите изменения целят пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правота на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест и на съдебната практика на СЕС. Чрез пълното и правилно прилагане на европейското законодателство в тази област страната ни ще избегне налагането на финансови санкции за нарушаване правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека. 3. Същност на законодателните промени За изпълнение на посоченото в т. 1 и 2 е изготвен настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Предложените промени в своята основна и най-голяма част са подчинени на целта да се регламентират в наказателния ни процес задължителни действия от страна на органите в наказателното производство за уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и спрямо които са предприети действия по разследване (разпознаване, претърсване и изземване, обиск и др.). 4 За спазване и изпълнение на хоризонталния ефект на директивите относно процесуалните права в наказателното производство са изготвени предложения за промени във всички относими към изискванията на директивите процесуални действия. За изпълнение в цялост на ангажиментите на страната ни по отношение на директивите се предлагат изменения и в други закони, в които е уредено задържане на лица, за които има данни, че са извършили престъпление, а именно Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Конкретните предложения са следните: 3.1. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс Промените в НПК могат условно да бъдат разделени на две основни групи: Първата група, която е и водеща за проекта, е свързана именно с въвеждането на задължение за компетентните правоприлагащи органи за уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното упражняване, на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК, и спрямо които са предприети действия по разследване. Правата, за които се информират лицата, са: 1. правото на адвокат; 2. правото на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето; 4. правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; 5. правото да запази мълчание; 6. правата по чл. 385а, т. 1, 2, предл. и т. 5 от НПК в случаите, когато лицето е непълнолетно. Предвижда се подробна регламентация за реда и условията, по които процесуалните права се разясняват и упражняват. При изготвяне на промените в отделните процесуални действия са отчетени спецификите в реда и методиката на провеждането им. Също така, максимално детайлно и точно е посочено лицето, което се информира за правата и на което се осигурява упражняването им. В синхрон с изискванията на директивите са посочени и обстоятелствата, при наличието на които упражняването на правото на достъп до адвокат може да не се осигури от страна на компетентните органи. В изпълнение на изискванията на директивите, информацията относно правата се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Поставят се и задължителни изисквания за протоколиране на извършените действия по разясняване и упражняване на правата на лицето. Въвежда се задължение за посочване на мотиви, въз основа на които не е осигурено от страна на компетентния орган упражняването на правото на достъп до адвокат. Това е продиктувано от необходимостта законосъобразността на това решение на компетентния орган да бъде проверено чрез последващия съдебен контрол в следващите фази на процеса. По отношение на случаите, при които свидетел започне в хода на разпита да се самоуличава в извършване на престъпление, се предвижда компетентният орган да прекрати разпита и да уведоми лицето за правата му и да осигури ефективното им 5 упражняване. Подобен е подходът и при очната ставка, като процесуално действие, сходно по същност с разпита на свидетел. В § 1 от проекта се предлага допълване на правата на обвиняемия в чл. 55 от НПК с правото му да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането от прокурор, на задържането под стража и на домашния арест, както и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му, както и с правото му да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда, и възможността съгласно чл. 206 от НПК и чл. 269, ал. 3 от НПК досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие. На следващо място в ал. 4 на чл. 55 от НПК се предлага изчерпателно посочване на минимално задължителните документи, които следва да се предоставят на обвиняемия в писмен превод, като се дефинира, че това се извършва в разумен срок, спазвайки изискванията на Директива 2010/64/ЕС. В този смисъл е и предложената промяна в § 15 от проекта по отношение на чл. 395а, ал. 1 от НПК. С § 2 и § 16 от проекта се предлага прецизиране на терминологията с оглед последните приети изменения и допълнения на чл. 53 от Наказателния кодекс (ДВ, бр. 61 от 2025 г.). Втората група промени са продиктувани от няколко съдебни решения на СЕС по преюдициални запитвания на български съдилища, свързани със задочното производство по наказателни дела. С решенията си по дело С-400/23, Софийска градска прокуратура, С-644/23, Софийска градска прокуратура, и С-135/25, Върховна касационна прокуратура на Република България, Съдът тълкува разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/343. Прочитът на решенията по посочените дела води до извода, че за да може наказателното производство да се развие задочно по отношение на подсъдимия, е необходимо в момента на привличането му като обвиняем на досъдебното производство той да бъде уведомен за последиците от неявяването му и да му бъде разяснена възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие (§ 1, т. 1 – чл. 55, ал. 1, т. 15). На следващо място съдебните решения сочат и проблеми при възобновяването на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство. В отговор на съдебните решения са изготвени предложенията за промени в чл. 423 от НПК. Промените имат за цел подробно и изчерпателно уреждане на случаите, при които искането за възобновяване на наказателно дело се уважава. Видно от решението на Съда по дело С-400/23, Съдът не приема за съвместима с правото на ЕС националната правна уредба по чл. 423, ал. 3 от НПК, според която производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. В тази връзка се предлага нейната отмяна. 3.2. Промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест Промените в посочените нормативни актове са с цел прецизиране на действащата уредба относно правата на задържаните лица, като се регламентират по аналогия с тези на обвиняемия по НПК. По-детайлно се уреждат правата на непълнолетните задържани лица, тъй като към момента действащата уредба е непълна. Предложенията няма да доведат до съществена промяна в съществуващите процедури по информиране за правата на задържаните, а единствено ги доразвиват и синхронизират с тези в 6 процесуалния закон. В допълнение на съществуващите права се предлагат: правото на писмен превод; правото на лицето да запази мълчание; правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; правото му да бъде информиран за продължителността на задържането. За задържаните непълнолетни се регламентира: 1. правото им на медицински преглед за оценка на общото им физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, както и на допълнителен такъв; 2. правото им родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за тях, да получи пълна информация за правата им; 3. правото им да бъдат придружавани от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за тях при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието им; 4. правото им на защита на правото на личен и семеен живот и 5. правото им на специално отношение по време на задържането като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на непълнолетния. Предвидени са и възможните хипотези, при които се допуска временно ограничаване на правото за осъществяване на връзка с посочено от задържания лице или правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането. В тези случаи решението на компетентния орган, който е задържал лицето и ограничил упражняването на съответното право, следва да се мотивира в заповедта за задържане. По този начин ще бъде изпълнено изискването на директивите спазването на тези права да бъде проверено в рамките на последващ съдебен контрол. Нов момент в действащата уредба в посочените закони е регламентирането образецът на декларация за правата на задържания да се утвърждава от съответния ръководител на ведомство. Предложението цели по-голяма бързина и оперативност в случаите на необходимост за промяна и актуализиране на образеца. Действащият ред предвижда за Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност“ образецът да се утвърждава с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. За Агенция „Митници“ и служба „Военна полиция“ образецът на декларация е предвиден като приложение, съответно в Закона за митниците и в Закона за военната полиция, което я прави изключително трудна за извършване на промени в бърз порядък при необходимост. Промените в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест също са свързани с допълване на декларацията за правата на задържаните на основание Европейска заповед за арест. 3.3. Промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Директива (ЕС) 2016/343 изисква от държавите членки да вземат мерки и за спазване на презумпцията за невиновност в рамките на целия наказателен процес, включително да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана с влязла в сила присъда, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публични органи, както и в съдебни решения, различни от тези, касаещи въпроса за вината. Според съображение 17 от Директива (ЕС) 2016/343: „Понятието „публични изявления на публични органи“ следва да означава всяко изявление, чието съдържание може да бъде отнесено към дадено престъпление и което изявление е направено от орган, ангажиран в наказателното производство по въпросното престъпление, като например съдебните органи, полицията и други правоприлагащи органи, или от друг публичен орган, като например министри или други публични длъжностни лица…“. В изпълнение на това задължение са предложенията за създаване на чл. 2г и изменението на т. 8 в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. В предложения текст на чл. 2г се предлага 7 субектът на нарушението да е „длъжностно лице“, което е най-подходящо за целите на предложението и изпълнява в най-пълна степен изискването на съображение 17 от Директива (ЕС) 2016/343. На следващо място проектът предвижда иск за такова нарушение да може да бъде предявяван както след приключване на наказателното производство, така и по време на провеждането му, тъй като нарушението на презумпцията за невиновност може да бъде осъществено по всяко време преди произнасяне на окончателната присъда, включително и при осъдителна такава, и не е необходимо изчакване на приключването на процеса. 3.4. Промени в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции Според действащата в момента разпоредба на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), съдът, приел за изпълнение наложена в друга държава-членка на Европейския съюз финансова санкция, е задължен да изпрати копие от уведомлението за своето произнасяне до издалата финансовата санкция държава членка и на Министерството на правосъдието на Република България. Трябва да се отбележи, че според член 4, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (Рамково решение 2005/214/ПВР), чието прилагане в българското законодателство обезпечава Законът за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, „компетентният орган на решаващата държава предоставя решението или заверено копие от решението заедно с удостоверението пряко на компетентния орган на изпълняващата държава“. Тоест, обменът между органите (за България това е съдът), натоварени с признаването на финансовата санкция, е директен, без да се очаква посредничеството на министерствата на правосъдието, независимо че по изключение такава възможност е налице при определени обстоятелства. В този смисъл, получаването в Министерството на правосъдието на уведомление за всяка една призната от българския съд финансова санкция, издадена в друга държава- членка, е излишно, тъй като постъпилата информация в този й вид не води до конкретни положителни резултати за подобряване на практиката по прилагане на Рамковото решение или защита интересите на гражданите и юридическите лица. С настоящото предложение се цели единствено получаване на обобщена информация, която е необходима на Министерството на правосъдието за проследяване на процеса на прилагане на Рамково решение 2005/214/ПВР. По аналогия с други закони, уреждащи признаване и изпълнение на инструменти на взаимното признаване, се предлага изменение на ал. 2 в чл. 38 от ЗПИИАКОРНФС, която предвижда задължение за българските компетентни органи да уведомяват на годишна база Министерството на правосъдието за броя на актовете: - с които се признава и изпраща решение за налагане на финансови санкции; - с които се отказва признаване на решение за налагане на финансови санкции; - по цялостно или частично непривеждане в изпълнение на решение. Това, заедно с действащата редакция на чл. 8, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, дава достатъчно гаранции за запазване на проследимостта на прилагането на Рамковото решение без процесът да бъде съпътстван с непропорционално на потребностите предоставяне на детайлна информация. 8 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предложените изменения и допълнения ще бъдат постигнати следните резултати: Пълно, точно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумцията за невиновност и на правота на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест и на съдебната практика на СЕС. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него са изготвени таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът е публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 9

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) периода юли-декември 2025 г., т. 54 от РМС № 541 от 11 август 2025 г., включен в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с РМС № 63 от 12 февруари 2025 г. (мярка № 201) Лице за контакт: Кристина Лазарова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 564 K_lazarova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Спешна необходимост от пълно и правилно - Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и правото на устен и писмен превод в наказателното производство - Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент правото на информация в наказателното производство - Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и правото на достъп до адвокат в наказателното производство за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при с трети лица и консулски органи през периода на задържане - Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност на съдебния процес в наказателното производство (Директива - Директива (ЕС) 2016/800 Директива (ЕС) 2016/800 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, рамките на наказателното производство (Директива (ЕС) Към настоящия момент спрямо Република България започнати и намиращи се в различни стадии производства посочените директива. С оглед на направените констатации транспониране и прилагане на: на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно (Директива 2010/64/ЕС), и на Съвета от 22 май 2012 г. относно (Директива 2012/13/ЕС), на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно и в производството по европейска заповед задържане и на осъществяване на връзка (Директива 2013/48/ЕС), и на Съвета от 9 март 2016 г. относно и на правото на лицата да присъстват (ЕС) 2016/343) и на Европейския парламент и на Съвета от които са заподозрени или обвиняеми в 2016/800). от страна на Европейската комисия са за установяване на нарушения във връзка с на Комисията в рамките на тези 2 производства би могло да се очаква, че такова производство ще се развие и по отношение на Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (Директива (ЕС) 2016/1919), тъй като минималните правила, които се установяват във всички тях, са с „хоризонтален ефект“ и са взаимообвързани. Паралелно с посочените производства от страна на Европейската комисия по транспонирането и прилагането на шестте директиви относно процесуалните права се доразвива и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела, образувани по преюдициални запитвания от български съдилища (дело С-467/18, Районна прокуратура Лом, дело С-608/21, Полицейски орган при 02 РУ СДВР и С-209/22, Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит). Общият извод от решенията на СЕС е, че България прилага някои от процесуалните права и гаранции за лица, които са „заподозрени“ в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството на обвиняем по смисъла на НПК, но само когато са задържани. Това според СЕС не е достатъчно, за да се преодолее пропуска на страната ни да разшири всички процесуални права и гаранции, залегнали в директивите на ЕС, спрямо всички лица, за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, по всяко време, независимо дали са задържани. За правилното и пълно прилагане на директивите и изпълнение на съдебната практика на СЕС е необходимо националното законодателство да предвиди уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване от определена категория лица, а именно – лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и поради тази причина срещу тях са предприети действия по разследване. 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото възникване: На 30 ноември 2009 г. Съветът на Европейския съюз прие Резолюция относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство („пътната карта“). По „пътната карта“ са приети следните шест директиви, наричани за краткост „директиви относно процесуалните права“: - Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 октомври 2013 г.; - Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 2 юни 2014 г.; - Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (Директива 2013/48/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 ноември 2016 г.; - Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват 3 на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343) - със срок за въвеждане в националното законодателство 1 април 2018 г.; - Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/800) - със срок за въвеждане в националното законодателство 11 юни 2019 г.; - Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (Директива (ЕС) 2016/1919) - със срок за въвеждане в националното законодателство 25 май 2019 г. Една от основните цели, които си поставя Европейският съюз (ЕС), е да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В светлината на постигането на тази цел и като част от усилията е приемането на съюзно равнище на програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по наказателноправни въпроси. Приема се, че взаимното признаване „има за цел да укрепи сътрудничеството между държавите членки, но и да подобри защитата на индивидуалните права“. В мотивите за приемането на директивите се посочва, че прилагането на принципа на взаимно признаване на решенията по наказателноправни въпроси предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в наказателноправните си системи. Обхватът на взаимно признаване зависи в голяма степен от редица параметри, които включват механизми за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите и общи минимални стандарти, необходими за улесняване на прилагането на принципа на взаимно признаване. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата) прогласяват основните права и свободи на гражданите, на които се основават съюзното и националните законодателства и чиито стандарти и гаранции са изведени в правните системи като норми от най-висш порядък. Директивите относно процесуалните права зачитат всички тези права и следва да бъдат транспонирани и прилагани в съответствие с тях. В шестте директиви относно процесуалните права са въведени общите минимални правила в отделните области на действие, които следва да доведат до увеличаване на доверието в наказателноправните системи на всички държави членки, което от своя страна да повиши ефикасността на съдебното сътрудничество. Изброените по-горе директиви са въведени в националното ни законодателство съответно в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и други нормативни актове. Към настоящия момент спрямо Република България от страна на Европейската комисия са започнати и намиращи се в различни стадии производства за установяване на нарушения във връзка с Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343 и Директива (ЕС) 2016/800. С оглед направените констатации на Комисията в рамките на тези производства би могло да се очаква, че такова производство ще се развие и по отношение на Директива (ЕС) 2016/1919, тъй като минималните правила, които се установяват във всички тях, са с „хоризонтален ефект“ и са взаимообвързани. 4 Паралелно с посочените производства от страна на Европейската комисия по транспонирането и прилагането на шестте директиви относно процесуалните права се доразвива и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела, образувани по преюдициални запитвания от български съдилища (дело С-467/18, Районна прокуратура Лом, дело С-608/21, Полицейски орган при 02 РУ СДВР и С-209/22, Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит). От решенията по посочените дела на СЕС могат да се направят следните изводи: - дело С-467/18 – Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството“. Това решение подчертава необходимостта от уведомяване на лицата, които са заподозрени в извършването на престъпление, за техните права в съответствие с Директива 2012/13/ЕС. - дело C-608/21 - СЕС констатира, че „по българското право достъпът до материалите по делото, предвиден в член 7 от Директива 2012/13, е гарантиран единствено на лицата, които имат статут на „обвиняеми“. Така арестуваното или задържано лице, което не е формално конституирано в това качество, не може да има достъп до документите по въпросното дело, с които компетентните органи разполагат.“ Същевременно, следва да се има предвид, че действия като прилагането на мярка на принуда спрямо дадено лице във връзка с разследване на престъпление могат да се считат за уведомяване на засегнатото лице, че е заподозряно в извършването на престъпление. - дело C-209/22 – СЕС постановява, че Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че тези директиви се прилагат към ситуация, в която „спрямо лице, за което има данни, че държи забранени от закона вещества, е предприет личен обиск, както и изземване на тези вещества. Фактът, че националното право не познава понятието „заподозрян“ и че посоченото лице не е било официално уведомено, че има качеството на „обвиняем“, е без значение в това отношение“. Общият извод от решенията на СЕС е, че България прилага някои от процесуалните права и гаранции за лица, които са „заподозрени“ в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството на обвиняем по смисъла на НПК, но само когато са задържани. Минималните правила и стандарти, залегнали в директивите относно процесуалните права, имат за цел да гарантират правото на справедлив съдебен процес и незабавно зачитане на правото на защита от най-ранния етап на наказателното производство. Всички лица, които не са задържани, но за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, трябва да се ползват от правата и гаранциите, посочени в директивите, от момента, в който са уведомени за това, независимо дали чрез официално волеизявление или чрез директно предприемане на действие срещу тях. Българското законодателство поставя информирането за правата, обхванати от директивите, и предоставянето на възможност за тяхното упражняване в зависимост от издаването на формален акт - постановление за привличане на обвиняем или от момента на задържането на лицето. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото 5 законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Правилното и пълно прилагане на европейски актове може да се постигне единствено със законодателни промени. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: - Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 октомври 2013 г.; - Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 2 юни 2014 г.; - Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (Директива 2013/48/ЕС) - със срок за въвеждане в националното законодателство 27 ноември 2016 г.; - Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343) - със срок за въвеждане в националното законодателство 1 април 2018 г.; - Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/800) - със срок за въвеждане в националното законодателство 11 юни 2019 г.; - Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (Директива (ЕС) 2016/1919) - със срок за въвеждане в националното законодателство 25 май 2019 г. - Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. 6 Цел 2: Избягване на налагането на финансови санкции за нарушаване на правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; - Министерството на правосъдието; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Министерството на вътрешните работи; - Държавна агенция „Национална сигурност“; - Агенция „Митници“; - Служба „Военна полиция“; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 от НПК; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; - Задържаните лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците и Закона за военната полиция; - Гражданите. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателният процес не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Спешна необходимост от пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Не се осигурява пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. - Възможност за налагането на финансови санкции за нарушаване правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. 7 Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“: Описание: - Промени в Наказателно-процесуалния кодекс ✓ въвеждане на задължение за компетентните правоприлагащи органи за уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното упражняване, на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК, и спрямо които са предприети действия по разследване. Правата, за които се информират лицата, са: 1. правото на адвокат; 2. правото на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето; 4. правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; 5. правото да запази мълчание; 6. правата по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 от НПК в случаите, когато лицето е непълнолетно; ✓ подробна регламентация за реда и условията, по които процесуалните права се разясняват и упражняват. При изготвяне на промените в отделните процесуални действия са отчетени спецификите в реда и методиката на провеждането им. Също така, максимално детайлно и точно е посочено лицето, което се информира за правата и на което се осигурява упражняването им. В синхрон с изискванията на директивите са посочени и обстоятелствата, при наличието на които упражняването на правото на достъп до адвокат може да не се осигури от страна на компетентните органи. В изпълнение на изискванията на директивите, информацията относно правата се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Поставят се и задължителни изисквания за протоколиране на извършените действия по разясняване и упражняване на правата на лицето. Въвежда се задължение за посочване на мотиви, въз основа на които не е осигурено от страна на компетентния орган упражняването на правото на достъп до адвокат. Това е продиктувано от необходимостта законосъобразността на това решение на компетентния орган да бъде проверено чрез последващия съдебен контрол в следващите фази на процеса; ✓ По отношение на случаите, при които свидетел започне в хода на разпита да се самоуличава в извършване на престъпление, се предвижда компетентният орган да прекрати разпита и да уведоми лицето за правата му и да осигури ефективното им упражняване. Подобен е подходът и при очната ставка, като процесуално действие, сходно по същност с разпита на свидетел; ✓ допълване на правата на обвиняемия в чл. 55 от НПК с правото му да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането от прокурор, на задържането под стража и на домашния арест, както и за правото му на 8 обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му, както и с правото му да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда, и възможността съгласно чл. 206 от НПК и чл. 269, ал. 3 от НПК досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие; ✓ прецизиране на терминологията с оглед последните приети изменения и допълнения на чл. 53 от Наказателния кодекс (ДВ, бр. 61 от 2025 г.); ✓ отмяна като несъвместима с правота на ЕС националната правна уредба по чл. 423, ал. 3 от НПК. - Промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест ✓ прецизиране на действащата уредба относно правата на задържаните лица, като се регламентират по аналогия с тези на обвиняемия по НПК; ✓ по-детайлно се уреждат правата на непълнолетните задържани лица, тъй като към момента действащата уредба е непълна. В допълнение на съществуващите права се предлагат – правото на писмен превод; правото на лицето да запази мълчание; правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; правото му да бъде информиран за продължителността на задържането. За задържаните непълнолетни се регламентира: 1. правото им на медицински преглед за оценка на общото им физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, както и на допълнителен такъв; 2. правото им родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за тях, да получи пълна информация за правата им; 3. правото им да бъдат придружавани от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за тях при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието им; 4. правото им на защита на правото на личен и семеен живот и 5. правото им на специално отношение по време на задържането като се преценява според възрастта и индивидуалната ситуация на непълнолетния; ✓ предвиждат се и възможните хипотези, при които се допуска временно ограничаване на правото за осъществяване на връзка с посочено от задържания лице или правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането. В тези случаи решението на компетентния орган, който е задържал лицето и ограничил упражняването на съответното право, следва да се мотивира в заповедта за задържане. По този начин ще бъде изпълнено изискването на директивите спазването на тези права да бъде проверено в рамките на последващ съдебен контрол; ✓ предлага се образецът на декларация за правата на задържания да се утвърждава от съответния ръководител на ведомство; ✓ допълване на декларацията за правата на задържаните на основание Европейска заповед за задържане. 3.3. Промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ✓ предлага се създаване на чл. 2г относно публично изявление чрез което се нарушава презумпцията за невиновност като се регламентира субектът на нарушението да е „длъжностно лице“, което е най-подходящо за целите на предложението и изпълнява в най-пълна степен изискването на съображение 17 от Директива (ЕС) 2016/343; 9 ✓ предвижда се иск за такова нарушение да може да бъде предявяван както след приключване на наказателното производство, така и по време на провеждането му, тъй като нарушението на презумпцията за невиновност може да бъде осъществено по всяко време преди произнасяне на окончателната присъда, включително и при осъдителна такава, и не е необходимо изчакване на приключването на процеса. 3.4. Промени в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ✓ предлага се изменение на ал. 2 в чл. 38 от ЗПИИАКОРНФС, която предвижда задължение за българските компетентни органи да уведомяват на годишна база Министерството на правосъдието за броя на актовете: - с които се признава и изпраща решение за налагане на финансови санкции; - с които се отказва признаване на решение за налагане на финансови санкции; - по цялостно или частично непривеждане в изпълнение на решение. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - осигури пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС; - избегне налагането на финансови санкции за нарушаване правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека; - предвиди уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване от определена категория лица, а именно – лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и поради тази причина срещу тях са предприети действия по разследване като по този начин ще се гарантират правото на справедлив съдебен процес и незабавно зачитане на правото на защита от най-ранния етап на наказателното производство. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „ Ненормативна намеса“: 10 Описание: Не е За този за за 1.1. 1.2. нормативен Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна При юридическите Опишете включително възможно предприемането акт. вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия: идентифицирани върху малките Проектът не регулира и юридическите и юридическите тежест: този вариант не лица. (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето лица и в този лица. се очаква върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен чрез страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: на административни смисъл няма отношение намаляване на административната средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни Необходимо е уреждането страни) Вариант 1. организационни мерки страни) услуги и не въвежда към тежест административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) на проблема с нови задължения административната тежест за физическите и и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) ниска висока ниска 11 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. Цел 2: Избягване на налагането на финансови санкции за нарушаване на правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека т с о н с а к и ф Е Цел 1: Пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. Цел 2: Избягване на налагането на финансови санкции за нарушаване на правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека. ниска висока ниска 12 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС, Директива 2012/13/ЕС, Директива 2013/48/ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, Директива (ЕС) 2016/800 и Директива (ЕС) 2016/1919 и на съдебната практика на СЕС. Цел 2: Избягване на налагането на финансови санкции за нарушаване на правото на ЕС, както и потенциалните бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека. ниска висока ниска 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По Посочете Избор проблем процесуалния на препоръчителен 1: Вариант кодекс“. препоръчителните варианти за вариант: 2 Нормативна решаване на поставения намеса: „Изменение проблем/проблеми. и допълнение на Наказателно- 6.1. на Промяна в административната препоръчителния вариант тежест (включително за физическите и по отделните юридическите лица проблеми): от прилагането 13 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 14 Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателно-процесуален кодекс Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224 2. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32012L0013 3. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32013L0048; 4. https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2016/343/oj/eng; 5. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016L0800; 6. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016L1919; 7. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32010L0064; 8. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex:32005F0214 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 17.10.2025 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС ЗА ПЕРИОДА 23.10.2025 Г. – 24.11.2025 Г. Декларирани от лицето данни Портал за дали то действа обществени от свое име, или консултации и защитава Приети/ № интернет Предложения и становища Мотиви определена неприети страница на позиция от Министерство името на друго на правосъдието лице или група лица 1. Представяме настоящото становище по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс от Български Не са 23.10.2025 г. в срока, обявен в Портала за обществени хелзинкски декларирани консултации, от който получихме законопроекта и мотивите към комитет данни него. Настоящото становище засяга основно предложената в bghelsinki законопроекта уредба, но също така представя предложения за 19.11.2025 16:13 изменения и допълнения в други закони с цел постигане на целите на законодателните изменения така както са обявени в мотивите към законопроекта. Законопроектът цели „пълно и правилно транспониране и прилагане“ на директивите от Пътната карта на Европейския съюз за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. Тези директиви са шест и трябваше да бъдат транспонирани в периода 2013-2019 г. Това за съжаление не се случи, поради което понастоящем България е изправена пред пет наказателни процедури на Европейската комисия. Българският хелзинкски комитет (БХК) има богат опит в изследователска работа и в застъпничество за транспонирането на директивите от Пътната карта. През последните десет години организацията е реализирала няколко проекта в тази сфера с участието на международни партньорски организации, сред които както неправителствени организации, така и държавни институции. Тези проекти са съфинансирани от Европейската 1 комисия. На интернет сайта на БХК има няколко разработки, посветени на директивите от Пътната карта. В момента БХК участва в пореден проект, целящ транспониране на тези директиви, с партньори от Португалия, Италия, Словакия, Румъния, Полша и Словения. Сред тях са две полицейски академии, един университет и три неправителствени организации. Законопроектът представлява значителна крачка напред в транспонирането на директивите. Неговата основна заслуга е въвеждането на техните стандарти в законодателството, регулиращо дейността на правоприлагащите органи преди образуване на досъдебно производство – в ЗМВР, ЗВП, ЗДАНС и ЗМ. Уредбата, която се предлага в измененията и допълненията на НПК, е също относима, както и тази в ЗЕЕЗА и ЗОДОВ. Поради това усилията на министерството следва да бъдат подкрепени и насърчени. Може само да се съжалява, че те бяха положени едва след като България се изправи пред сериозни предизвикателства в рамките на наказателните процедури. Оценявайки високо усилията на министерството и значителния напредък, следва да отбележим, че предлаганите изменения и допълнения не транспонират напълно директивите от Пътната карта. Остават още няколко проблема с транспонирането, които следва да бъдат адресирани както в горните, така и в някои други закони. На тях бихме искали да се спрем в настоящото изложение. Предлаганите изменения и допълнения като цяло покриват Съдържа Към настоящият основната част от приложното поле на директивите. Остава обща момент Европейската обаче въвеждането на стандартите в това, което директивите препоръка. комисия при обозначават като „леки нарушения“ и по-специално тези, за разглеждане на които може да бъде наложено наказание лишаване от свобода, предприетите мерки за както и за такива, за които не може да бъде наложено такова въвеждане наказание, в който случай директивите се прилагат само „за изискванията на производства пред съд“ (чл. 2, т. 4 от Директива 2013/48/ЕС и директивите не е сходните разпоредби в другите директиви от Пътната карта). В констатирала България това са законите, които налагат административни непълноти или наказания за дребно хулиганство, за спортно хулиганство, както несъответствия с и Закона за административните нарушения и наказания. европейската 2 Понастоящем редица относими стандарти на директивите не са законодателство по въведени в тези закони. Нашата препоръка е тези стандарти да се отношение на т.нар. въведат и в Закона за борба с противообществените прояви на „леки нарушения“. малолетните и непълнолетните. Макар Европейският съд по На следващо място, правата на човека да не разглежда възпитателните мерки по този съгласно Закона за закон като наказателни, други международни органи са административните изразявали многократно различно виждане. Поради това не е нарушения и наказания ясно как СЕС би реагирал в случай, че получи оплакване за (ЗАНН), доколкото липса на въвеждане на стандартите по директивите в този закон. няма предвидени особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно- процесуалния кодекс. Останалите нормативни актове, уреждащи различни производства за т.нар. „леки нарушения“ препращат към правилата на ЗАНН, а оттам индиректно и към НПК. Измененията и допълненията, които се предлагат в чл. 139 на Не се Определящо за правата НПК, целят да въведат стандартите на Директива 2012/13/ЕС в приема. на едно лице в случай, че по време на разпит свидетелят започне да се конкретно наказателно самоуличава, тоест, става „заподозрян“ по смисъла на производство е директивата. В този случай органът, който извършва разпита е неговото процесуално длъжен да го прекрати и да му предостави предвидената в качество. За всеки директивата информация, както и да отрази това в протокола за участник НПК 3 разпит. Така са изпълнени изискванията на член 3 от предписва съответни Директивата. Но член 4 от Директивата изисква предоставянето процесуални права и на тази, както и на допълнителна информация на лица, които са задължения, които са арестувани или задържани. Тези групи лица могат да бъдат необходими за разпитвани като свидетели по дела, по които те не са обвиняеми. участието му в В този случай по силата на член 4 от директивата на тях следва конкретно наказателно да им бъде предоставена писмена декларация за правата със производство. съдържание което обхваща както информацията по член 3, така Недопустимо и и допълнителната информация по член 4 от директивата. В незаконосъобразно би предлагания законопроект не е предвидено предоставянето на било смесването на писмена декларация в такава хипотеза. Към член 139 от НПК права на лице, което е в следва да се добавят разпоредби, уреждащи нейното различни процесуални предоставяне на арестувани или задържани лица когато се качества в различни разпитват като свидетели по други дела и с показанията си се наказателни самоуличават. производства. Подобна уредба следва да се въведе и при нововъведените разпоредби в допълнителните алинеи на член 143, 158, 163, 164 и 171 от НПК за случаите, когато засегнатите лица, с които се извършват съответните действия като „заподозрени“ по смисъла на директивите, са арестувани или задържани. Във всички случаи тези действия, когато засягат непълнолетни като заподозрени или обвиняеми следва да се извършват в присъствието на адвокат, за да се изпълнят изискванията на член 6, т. 4в от Директива (ЕС) 2016/800, която регламентира участието на адвокат в такива случаи не като право, а като задължително („децата се ползват от адвокатска защита“). Законопроектът не предвижда изменения в член 55, ал. 5 от НПК Поставен е Разпоредбата на чл. 55, след измененията от 2024 г. Тази разпоредба в сегашния ѝ вид въпрос, на ал. 4 е обща и обаче е твърде обща и неясна. По-специално, не става ясно какво който е предоставя на органите се разбира под предоставяне на обвиняемия на информация „по предоставе възможността да разбираем начин, като се отчитат специфичните му н отговор. изберат най-правилния потребности“. В случай например, че обвиняемият е неграмотен за конкретния случай на родния си език, следва ли документите, които му се начин, за да разяснят предоставят в превод на този език по силата на ал. 4 от член 55, правата на обвиняемия да му бъдат допълнително разяснени устно от преводач, след по най-разбираемия като той не може да ги прочете? От член 3, ал. 3, както и от начин. На следващо 4 няколко от съображенията на Директива 2012/13/ЕС, държавата място, НПК предвижда изглежда да има такова допълнително задължение. То следва да и допълнителна защита бъде по подходящ начин регламентирано в член 55, ал. 5 от на такива лица чрез НПК. института на задължителната защита в такива случаи. Законопроектът предвижда допълнение със създаване на нова Не се Разпоредбата на чл. алинея 3 на член 122 от НПК, но не предвижда изменения в приема. 139, ал. 9 от проекта действащите разпоредби. Според ал. 2 неявяването на адвокат на урежда случая, при разпита без уважителна причина не е пречка за неговото който в хода на разпита провеждане. В този си вид тази разпоредба не е синхронизирана свидетелят е упражнил с уредбата в новата ал. 9 на член 139 от НПК, в която е правото си на адвокат предвидено, че когато свидетелят, който се е самоуличил, ефективно и същият е упражни своето право на адвокат и на правна помощ, адвокатът взел участие в има право да се срещне насаме с него, да задава въпроси, да иска процесуалното разяснения и да прави искания, бележки и възражения. действие. Законопроектът не предвижда изменения в член 99 от НПК. Не се Обхватът на проекта е Според ал. 1 защитникът има право да участва във всички приема. пълно и правилно действия по разследването с участие на обвиняемия, като транспониране и неявяването му не възпрепятства тяхното извършване. Тази прилагане на разпоредба дава възможност за продължаване на действията по Директива 2010/64/ЕС разследването без да се изследва волята на Директива 2012/13/ЕС обвиняемия/заподозрения дали той желае те да продължат без Директива 2013/48/ЕС защитник и без да му се дава възможност той да осъществи Директива (ЕС) контакт с друг защитник или да поиска правна помощ. Подобна 2016/343, Директива уредба противоречи на Директива 2013/48/ЕС и на Директива (ЕС) 2016/800, (ЕС) 2016/1919. В член 99 от НПК следва да се въведе уредба, Директива (ЕС) която да гарантира, че волята на обвиняемия/заподозрения е 2016/1919 и на изследвана преди действията по разследването да продължат в съдебната практика на отсъствие на вече наетия/назначения защитник. Във всички СЕС. По отношение случаи когато заподозряното или обвиняемо лице е разпоредбата на чл. 99 непълнолетно, действията не могат да продължат без защитник НПК, ЕК не е според член 6, т. 7 от Директива (ЕС) 2016/800. Аналог на констатирала разпоредбата на член 99 от НПК следва да се въведе и в непълноти или 5 законодателството, регулиращо дейността на правоприлагащите несъответствия с органи преди образуване на досъдебно производство – в ЗМВР, европейското ЗВП, ЗДАНС и ЗМ. законодателство. Законопроектът предвижда в новата ал. 3, т. 1 на член 72 от Не се Участието на адвокат в ЗМВР и в аналогичните разпоредби, регулиращи дейността на приема. случаите на задържане правоприлагащите органи преди образуване на досъдебно по реда и при условията производство да се въведе задължително участие на защитник, на ЗМВР е когато задържаното по реда на този закон лице е непълнолетно задължително, с или страда от физически или психически недостатък. Това е изключение на добра практика. Прави впечатление обаче, че с тази разпоредба случаите само когато са въведени само някои от основанията за задължителна защита лицето откаже да се по член 94 от НПК. Не е ясно защо не са въведени останалите. възползва от това Участието на защитник е особено необходимо при провеждането право. Във всички на т. нар. „разузнавателна беседа“ по член 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. останали случаи Макар информацията, добита в хода на тази беседа да бе правото на адвокат е изрично изключена като доказателство в наказателното гарантирано. производство, нейните плодове (например откраднати вещи, Посоченото изискване е добити по реда на НПК, към които обаче задържаното лице е съобразено с насочило в хода на „разузнавателната беседа“), се включват Конституцията на впоследствие законосъобразно в производството. Поради това Република България, обхвата на задължителната защита в законодателството, която прогласява, че регулиращо дейността на правоприлагащите органи преди „всеки има право на образуване на досъдебно производство, следва да се разшири с адвокатска защита от основанията по чл. 94 от НПК. момента на задържането му“. По отношение на предложението за участие на адвокат при разузнавателната беседа по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да се имат предвид две основни положения. Първото е, че разузнавателната беседа е способ за извършване на 6 оперативно- издирвателна дейност (ОИД). В чл. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е посочено съдържанието на ОИД (съвкупност от явни и тайни действия) и целите, с които се извършва и сред тях не е разследване на престъпления, а само предотвратяване и разкриване. На следващо място разузнавателната беседа не е задължително да се прилага спрямо лице, което впоследствие ще е участник в наказателно производство. Това е способ за събиране на информация, за целите посочени в чл. 8, ал. 3 от ЗМВР. В член 72, ал. 3 от ЗМВР и в аналогичните разпоредби на Не се В ЗМВР не е другите закони, които регулират дейността на правоприлагащите приема. предвидено законово органи преди образуване на досъдебно производство, правата по основание за задържане директивите са гарантирани изрично за „непълнолетни лица“ на малолетно лице, навярно поради презумпцията, че само те са наказателно поради което всички отговорни. Тази презумпция обаче следва да се прилага много специални разпоредби внимателно. В Директива (ЕС) 2016/800 става дума за касаят непълнолетно „процесуалните гаранции за децата“. Това, дали едно дете е такова и не биха могли 7 непълнолетно или е малолетно често се установява в хода на да се отнасят за лице, задържането, понякога след като е минало доста време след което изначално не би ареста. Поради това е абсурдно правото на детето родител, могло да бъде попечител или друго лице, което полага грижи за него, да задържано. получи информация за правата му (член 72, ал. 3, т. 11) да се гарантира само за непълнолетно дете, но не и за малолетно, което може да е задържано без първоначално да е установено, че е малолетно. В новата разпоредба на член 72, ал. 7 и в аналогичните Не се Изискването на разпоредби на другите закони, които регулират дейността на приема. Директива 2012/13/ЕС правоприлагащите органи преди образуване на досъдебно относно изключението производство, изключението от достъпа до материалите по от достъпа до делото е формулирано твърде широко и в нарушение на член 7, материалите по делото т. 4 от Директива 2012/13/ЕС. Разпоредбата в член 72, ал. 7 в е транспонирано относимата ѝ част гласи, че изключение от правото на достъп до правилно и не излиза материалите по делото „се допуска когато достъпът до извън него. Изказът на материалите може да доведе до сериозна опасност за живота или проектните норми е основните права на друго лице или ако това ще попречи на съобразен с образувано наказателно производство или ще застраши националната правна националната сигурност“. Член 7, т. 4 от Директива 2012/13/ЕС терминология, но като от друга страна гласи, че „достъп до определени материали може съдържание смисъл да бъде отказан, ако такъв достъп може да доведе до сериозна напълно отговаря на опасност за живота или основните права на друго лице или ако духа и принципите на такъв отказ е строго необходим, за да се гарантират важни Директива 2012/13/ЕС. обществени интереси, например в случаи, когато достъпът може На следващо място, да попречи на текущо разследване или да навреди сериозно на следва да се отбележи и националната сигурност на държавата-членка, в която е факта, че директивата образувано наказателното производство“. Вижда се, че правото позволява дерогация от на преценка за предоставяне на достъп в директивата е много по- правото на достъп до ограничено от начина, по който то е регламентирано в член 72, материалите „за да се ал. 7 от ЗМВР. гарантират важни обществени интереси, например в случаи, когато достъпът може да попречи на текущо разследване или да навреди сериозно на 8 националната сигурност на държавата-членка, в която е образувано наказателното производство“. Видно от текста посочените в проекта 3 хипотези, са само едни от примерите по директивата, т.е. директивата не ги посочва изчерпателно, а само дава примери за такива случаи. От тук следва и извода, че „важни обществени интереси“ е по- широкото понятие, от тази заложени в проекта. Подобен е случаят и с предвиденото в законопроекта Не се Изискването на допълнение към член 74а, ал. 2 от ЗМВР и в аналогичните приема. Директива (ЕС) разпоредби на другите закони, които регулират дейността на 2016/800 относно правоприлагащите органи преди образуване на досъдебно ограничаването на производство. Според тази разпоредба преписът от заповедта за предоставянето на задържане на непълнолетно лице се предоставя на друго материалите по пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и задържането е одобрено от съответния полицейски служител, когато „това ще транспонирано затрудни действия по разследването и други процесуални правилно и не излиза действия в наказателното производство“. Тази разпоредба се извън него. Изказът на предполага да транспонира член 5, т. 2в от Директива (ЕС) проектните норми е 2016/800, според която обаче подобно предоставяне „би могло, съобразен с въз основа на обективни и фактически националната правна обстоятелства, съществено да възпрепятства наказателното терминология, но по производство“. Вижда се, че разпоредбата в директивата е своето съдържание и много по-ограничително формулирана от тази в член 74а, ал. 2 смисъл напълно 9 от ЗМВР. отговаря на духа и принципите на Директива (ЕС) 2016/800. Измененията и допълненията към горните закони са необходими Представен за пълно и правилно транспониране и прилагане на директивите о за от Пътната карта. В допълнение, за да се постигне тази цел е сведение. необходимо да се направят промени в Инструкция № 8121з-78 на МВР и по-специално в приложената към нея декларация за правата на задържаното лице. В настоящия си вид тя не съответства на изискванията на Директива 2012/13/ЕС. Даваме си сметка, че предложените изменения нямат за предмет изменения в подзаконови нормативни актове и отбелязваме това само за сведение. Уважаеми г-н/г-жо, във връзка с провежданата обществена консултация относно проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с # 11719-K в сайта на МС за обществени консултации, чийто вносител е Министерство на правосъдието, представям следните предложения. 1. Несъмнено предложеният проект представлява една 1. Не добра стъпка за пълното и точно транспониране на директивите съдържа от Пътната карта на ЕС за укрепване на процесуалните права на предложен заподозрени и обвиняеми лица. Намирам обаче, че има какво ие. още да се желае и се надявам със следващите кратки Калин Ангелов Не са предложения да подпомогна този процес. 2. kaligon декларирани 2. Изглежда законодателната техника, която 2. Не 24.11.2025 14:07 данни Министерството на правосъдието предлага да се ползва в този съдържа проект, е допълване на някои от способите за доказване в предложен Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с набор от права и ие. информация, които следва да бъдат разяснени на лице, за което полицията има или придобива данни, че е извършило престъпление. По същество такива са промените предложени с § 4 (разпит на свидетел), § 7 (очна ставка); § 8 (освидетелстване); § 9 (извършване на претърсване и изземване); § 10 (обиск); § 12 (разпознаване). 3. Като приемам тази законодателната техника, намирам, 3.1.Приема 3.1. Отразено е в 10 че са пропуснати две важни хипотези, които са от голямо се. проекта. практическо значение: 3.1 На първо място това ситуацията на т.нар. „доброволно предаване“ по чл. 159 НПК. Много често зад „доброволното предаване“ се крие един незаконен обиск, който полицейските служители вече са извършили на дадено лице. В лицето са открити някакви забранени вещества (примерно цигара коноп) и полицейските служители, го убеждават, че ако предаде намереното доброволно, това би било по-добре. Полицейските служители, които приемат предметите и веществата, обаче нямат задължение да разяснят правата и информацията, която се изисква от директивите на ЕС. Това е проблем с оглед на приложението на директивите. В този смисъл предлагам да се предвиди допълнение в чл. 159 с нови алинеи 3 до 7, съгласно които: „(3) Ако с предаването на предмета, книжата, компютърните данни, и други данни, които могат да имат значение по делото, съществува възможност лицето да се уличи в извършване на престъпление, органът, който приема предметите или данните, е длъжен да му разясни: 1. че с предаваните от него предмети и данни се самоуличава в извършване на конкретно престъпление; 2. обстоятелствата по чл. 121, ал. 1; 3. правото му по чл. 122, ал. 2; 4. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 5. правото му на устен и писмен превод, в случай че свидетелят не владее български език; на свидетеля се предоставя писмен превод на протокола за разпит в разумен срок; свидетелят има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетен. (4) Информацията по ал. 3 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. (5) Когато лицето упражни правата си по ал. 3, т. 3 и 4, адвокатът 11 има право да се среща насаме с него, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения. (6) Извършването на действията по ал. 3 и 5 се отразява в протокола за разпит. (7) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 7, т. 6.“ 3.2 Втората хипотеза, която е пропусната в предложения проект, 3.2. Не се 3.2. Съгласно чл. 356, е хипотезата на началото на „Бързо производство“. приема. ал. 4 от НПК лицето, за Към настоящия момент чл. 356, ал. 4 НПК гласи, че лицето, за което има обосновано което има обоснована предположение, че е извършило предположение, че е престъплението, се счита за обвиняем „със съставянето на акта извършило за първото действие по разследването срещу него“. С годините престъплението, се на приложение съдебната практика наложи разбирането, че „под счита за обвиняем от съставяне на акта…срещу него“ се има предвид физическото момента на съставянето съставяне на акта за обвинението, с което практически го на акта за първото приравни на „привличането на обвиняем“ по чл. 219 НПК. действие по Всъщност, целта на чл. 356, ал. 4 НПК, е да се гарантира и даде, разследването срещу колкото може по-скоро и своевременно, защита на обвиняемия. него. Протоколът за Тази цел е напълно в съответствие с целите на Директивите от първото действие по пътната карта на ЕС, които просто следва да поправят недобрата разследването срещу съдебна практика, по този текст. лицето при бързото Поради това и смятам, че чл. 356 следва да се измени и допълни производство следва да по следния начин: съдържа същите „(4) Когато у полицейски орган възникване на обосновано реквизити както предположение, че дадено лице е извършило престъпление, протокола по чл. 219, полицейският орган е длъжен да му разясни правата по чл. 55 на ал. 2 НПК. Това следва разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат от препращащата норма специфичните му потребности, както и да му осигури на чл. 361 НПК за възможност да се ползва от тях. От този момент лицето се счита приложимост на за обвиняем“. общите правила при липса на изрична уредба за бързото производство. Т.е. още от този момент лицето придобива качеството „обвиняем“ и по отношение на него се 12 4. Освен тези принципни предложения имам бележки към § 12, а именно (уредбата за разпознаването). 4.1. Преди всичко, уместно би било да се уреди изрична възможност лицето да откаже да участва в действието разпознаване. Това трябва да стане след като му бъде разяснена възможността при негов отказ разпознаването да се извърши по снимки. 4.2. Допълнително, предвидената в ал. 8 възможност разследващият орган да не осигури упражняването на правата по ал. 4 т. 1 и 2 отваря вратата за злоупотреби. Познавайки практиката на нашите разследващи органи може да бъдем сигурни, че втората алтернатива в ал. 8: „когато провеждането на разпознаването е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство“, ще се използва от масово и често, за да заобикалят изискването за адвокат и правна помощ. В този ред на мисли задължението в ал. 9 това да се мотивира в протокола само по себе си е добро, но не е достатъчно. Следва да се предвиди възможност това решение да може да се обжалва и то още на досъдебно производство. Надявам се кратките ми бележки към проекта да бъдат взети предвид и проектът да бъде съобразен с тях. прилагат всички процесуални права за защита. Така се гарантират правата на лицето и те съответстват на европейските стандарти за правата на обвиняемите. 4. Не се 4. Разпоредбата на чл. приема. 171, ал. 4 НПК предвижда – „когато не е възможно да се покаже“. Според наложилата се трайна съдебна практика, това не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това процесуално действие, а означава, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент, не е възможно да бъде показано лицето, включително поради негов изричен отказ, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. Посочените в ал. 8 13 възможности за дерогация от правото на достъп до адвокат са изцяло съобразени с тези в Директива 2013/48/ЕС, чл. 3, пар.6. 14