Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България

Към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Действащият подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на транспорта и съобщенията през 2021 г. на основание чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. С Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (Наредба № 6) са определени минималните изисквания и националните стандарти: 1) за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица, с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река; 2) към учебните заведения и центровете за професионална квалификация, извършващи подготовка и обучение по морски и речни специалности, за достигане на нормите за подготовка и компетентност на морските лица, по отношение на учебните програми, наличието и прилагането на система за управление на качеството на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, инструкторите и оценителите и учебната практика; 3) към корабопритежателите. С наредбата е регламентиран и редът за комплектуване на кораба с екипаж, носене на вахтената служба на кораба от морските правоспособни лица, признаване на правото на граждани на държави – членки на Европейския съюз да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме, когато това право е придобито в държава - членка, както и правото на граждани на трети страни да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме. Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 обхваща четири групи нормативни промени, както следва: 1) нормативни промени, предложени с оглед въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (OB, L от 169 от 2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/993). Към обособената първа група нормативни промени се включват § 1, § 4-5, § 12, § 29, § 30, § 32 и § 34 от проекта. 2) създаване на две нови правоспособности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както и изменение на изискванията за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Изискванията, които се предвиждат по отношение на двете нови правоспособности, са съобразени със спецификата на съответния плавателен съд и се въвеждат с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. На лицата, придобили правоспособност „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се предоставя възможност да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, а правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се заличава поради отпаднала необходимост. Към обособената втора група нормативни промени се включват § 3, § 6 - 10, § 13, § 24 - 28, § 35, § 36 и 37 от проекта. 3) допълнение на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. С предложената промяна в § 11 се уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка: „оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония“ и „експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища“. 4) промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. Измененията се предлагат във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от съхраняване на изпитни протоколи на хартиен носител. Във връзка с провеждането на изпити чрез компютърни тестове се предоставя възможност такива изпити да бъдат провеждани под наблюдението на отговорни служители от дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ (ДМНРК) или съответната дирекция „Морска администрация“ (ДМА)/дирекция „Речен надзор“ (ДРН) на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която провежда изпита. Към обособената четвърта група нормативни промени се включват § 2, § 14 - 23, § 13, § 24, т. 2, буква „б“, § 31 и § 33 от проекта. Към първата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993. С § 1 от проекта се предлага промяна в чл. 3, във връзка с позоваване на изискванията на Директива (ЕС) 2022/993, които заменят изискванията на отменената Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.) (Директива 2008/106/ЕО), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.). С § 4 - 5 от проекта се предлагат нормативни промени, с които се отразяват забележки от проведената през 2022 г. независима оценка на Европейската агенция за морска безопасност за прилагане на Директива (ЕС) 2022/993. С предложените допълнения на разпоредбите на чл. 33 и чл. 35 се прецизират изискванията, на които следва да отговарят подготвителните курсове за квалифициран моряк машинна команда, корабен рулеви, квалифициран моряк машинна команда и корабен моторист съгласно изискванията на Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта (Кодекс SТСW) (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 33 от 2014 г., бр. 90 от 2018 г., попр., бр. 107 от 2018г., изм., бр. 84 от 2022 г.). С § 32 от проекта се предлага нова редакцията на разпоредба на чл. 134, ал. 5, с оглед на въвеждане на изискванията на чл. 13, т. 8 и чл. 15, т. 1, букви „д“ и „е“, т. 2 и т. 4 от Директива (ЕС) 2022/993. С предложената промяна се допълват изискванията по отношение на системата за управление на безопасността на кораба/вътрешните правила, във връзка с въвеждане политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, организиране система от учебни тревоги, тренировки и обучения, както и осигуряване на подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на ро-ро пътнически кораби, са преминали съответното обучение за запознаване. С промените позоваването на Директива 2008/106/ЕО се заменя с позоваване на Директива (ЕС) 2022/993 в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, чл. 112, ал. 6, чл. 113, ал. 3, § 8, ал. 2 и § 10, т. 6 от наредбата (§ 12, § 29- 30, § 34 от проекта). С предложеното допълнение на § 11 от допълнителните разпоредби на наредбата се осигурява въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 (§ 34, т. 3 от проекта). Във връзка с втората група нормативни промени, свързани със създаване на две нови правоспособности и съответни длъжности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, са предложени допълнения на разпоредбите на чл. 30 и чл. 40 (§ 3 и § 6 от проекта). Предложението за въвеждане на новите правоспособности цели да уреди нормативно изискванията за придобиване на същите, с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. С въвеждането на новите правоспособности се преодолява съществуваща непълнота по отношение на изискванията за минимална възраст, подготовка и плавателен стаж на кандидатите за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Регламентирането на задължителни изисквания за премината подготовка и плавателен стаж цели да осигури превенция на инциденти, които е възможно да бъдат предизвикани от неопитни водачи. С § 7, т. 2 от проекта се предлага допълнение на чл. 41, т. 8, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“, както следва: 1) навършена възраст 20 години; 2) придобита правоспособност по чл. 32, т. 6, 7, 8 или 9; 3) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Корабоводене“, придобита в признато от ИАМА учебно заведение, или завършен ИМО моделен курс 7.01 или завършен курс за капитан на търговска яхта, одобрен от ИАМА; 4) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“, „Водач на спасително средство и дежурна лодка, различна от бързоходна лодка“, „Обучение за борба с пожари по разширена програма“, „Оказване на медицински грижи на борда“, „Оказване на първа медицинска помощ“, „Познания по опазване на морската среда“; наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор обща категория за СМСББ; 5) плавателен стаж от 12 месеца след придобиването на правоспособност по буква „б“ като капитан на кораб за спорт и развлечение с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ или член на палубна команда на търговска яхта с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ; и 6) успешно положен изпит пред ИАМА по функциите „Корабоводене“ и „Управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда“. Със същия параграф § 7, т. 2 от проекта се предлага и допълнение на чл. 41, т. 9, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както следва: 1) навършени 18 години; 2) основно образование и завършен подготвителен курс, одобрен от ИАМА и проведен от инструктори, които са преминали курс за инструктори в Българска федерация по водомоторен спорт; и 3) успешно положен изпит в рамките на курса.“ С предложената промяна в чл. 62, ал. 2 от наредбата се допуска курсовете за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ да се организират и провеждат и от българско физическо или юридическо лице - търговци, както и лице от държава - членка на Европейския съюз, регистрирано като търговец по националното му законодателство, включително и кооперации, сдружения и фондации (§ 13 от проекта). С § 24 от проекта се предлага допълнение на чл. 100 във връзка с издаване на съответни свидетелства за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ съгласно образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАМА. В тази връзка е предложено и съответно допълнение в чл. 104, във връзка с реда за подписване и подпечатване на свидетелствата (§ 25 от проекта). С § 26 от проекта се предлагат допълнения в чл. 105 във връзка с определяне на срок на валидност до 5 години на свидетелството за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и 10 години за свидетелството за „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. С § 27 от проекта се предлага допълнение на чл. 106, ал. 2, т. 2 във връзка с въвеждане на изискване за продължаваща компетентност за правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“. С § 28 от проекта се предлага допълнение на чл. 108 във връзка с въвеждане на изискване за здравословна годност за придобиване на правоспособности „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Изискването за здравословна годност се въвежда с оглед опазване живота и здравето на лицата. С § 34, т. 2 от проекта се предлага допълнение на § 10 от Допълнителните разпоредби на наредбата във връзка с въвеждане на определения за „търговска яхта“ и „плавателен съд за лично ползване (джет)“. Определението на понятието „търговска яхта“ е взаимствано от дефиницията в Кодекса за търговските яхти, 2025 г. на Малта (Commercial Yacht Code, 2025). Определението на понятието „плавателен съд за лично ползване“ използва дефиницията в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на плавателните съдове за отдих и на плавателните съдове за лично ползване, приета с Постановление № 388 на Министерския съвет от 30.12.2015 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.). С преходната разпоредба на § 36 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“, „шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ“ или „водач на малък кораб“, отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)". По този начин се допуска придобиването на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)" от лица, които вече са придобили друга правоспособност за управление на плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, и следователно имат необходимата подготовка за управление и на по-малък плавателен съд за лично ползване (джет). На следващо място, с § 7, т. 1 от проекта са предложени изменения в изискванията на чл. 41, т. 4 за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Промените са насочени към разширяване на кръга от лицата, които могат да придобият правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, с оглед осигуряване на надлежното комплектоване на риболовните кораби с екипаж. В зависимост от квалификацията на кандидатите за придобиване на правоспособността се допуска същите да са преминали един от няколко алтернативни варианта на плавателен стаж, което разширява възможностите им за отчитане на натрупан плавателен стаж. С промените се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, както следва: 1) навършени 20 години; 2) средно образование; 3) плавателен стаж: а) 6 месеца плавателен стаж като член на палубна команда след придобиване на правоспособност по чл. 32, т. 6, 7 или 8, от които 1 месец като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, или б) 12 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 3 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, когато има средно образование с трета образователна степен специалност „Корабоводене-морско“, или в) 24 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 6 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, изпълнен след успешно завършване на курса, когато има средно образование и правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“; 4) наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ; 5) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“ и „Познания по опазване на морската среда“; и 6) успешно преминат тест пред ИАМА. С оглед на предложените промени в чл. 41, т. 4 се отчита отпаднала необходимост от правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“, която се заличава с § 8 от проекта с предложеното изменение на чл. 43, т. 4. В същата връзка се заличават и изискванията на чл. 44, т. 4 и чл. 45, ал. 4, т. 3, които са с отпаднала необходимост (§ 9-10 от проекта). С § 35 от проекта се предлага във връзка с промените в чл. 41 съответно прецизиране на изискванията по буква „А. Щурмански състав“ на Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2, като се изменят изискванията по отношение на численост на екипажа на кораби до 200 БТ, до 100 БТ и риболовни кораби до 200 БТ, в зависимост от продължителността на плаване. С преходната разпоредба на § 37 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност по чл. 32, т. 1-5 или „капитан на риболовен кораб местно плаване“ и отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Към третата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с уреждане на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Предложените промени в чл. 50 са насочени към преодоляване на непълнота в нормативната уредба и уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка на: 1) оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония; 2) експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища. Предвижда се провеждането на специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища да се извършва съгласно изискванията на национални стандарти за компетентност. Към четвъртата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. С § 2 от проекта се предлага промяна в чл. 6, т. 7, във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от представяне на съответни изпитни протоколи. В тази връзка са предложени и съответни промени в чл. 93, ал. 1, чл. 100, ал. 8, т. 2 и чл. 105, ал. 1, свързани с отпадането на изискването за представяне на одобрени изпитни протоколи (§ 23, § 24, т. 2, буква „б“ и § 26 от проекта). Предвижда се изготвяне на протокол само за проведени практически изпити (§ 20 от проекта). Във връзка с изложеното с § 14 от проекта се предлага промяна в чл. 67, ал. 6, с която се предвижда, че учебното заведение отразява електронно завършването на всеки курс от участниците. С оглед провеждането на изпити чрез компютърни тестове е предложена промяна в реда за провеждане на изпити на морски лица по чл. 74 (§ 15 от проекта). С предложената промяна се предвижда, че изпитите за придобиване на правоспособност, придобиване на права, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат: 1) чрез компютърни тестове под наблюдението на отговорни служители от дирекция ДМНРК или съответната ДМА/ДРН на ИАМА, която провежда теоретичния изпит, и/или; 2) пред комисия от компетентни лица, определени от директора на съответната ДМА/ДРН, която провежда практическия/устен изпит. С оглед на предложеното изменение на чл. 74 са предложени и съответни промени в чл. 75 (§ 16 от проекта), чл. 81 (§ 18 от проекта), чл. 84 (§ 19 от проекта) и § 33 от проекта. С § 21 от проекта се предлага промяна в чл. 91, с която се предвижда, че данните за придобиване на правоспособност и права се отразяват по електронен път в регистрите на морските лица, като следва да се съхраняват по реда на чл. 99, ал. 2 в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите актове по прилагането му. При установяване на нарушения, свързани с придобиване на правоспособността, придобитата правоспособност на лицето, за което са установени нарушенията, се предвижда да се отмени със заповед на изпълнителния директор на ИАМА. С § 22 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбата в чл. 92, във връзка с предвиденото изменение на чл. 74. С предложената промяна се посочва, че един и същ служител не може едновременно да участва в провеждането на изпит по чл. 74 и да бъде член на комисията по чл. 92, ал. 2, извършваща проверка по възраженията на участвалите в същия изпит кандидати. Промяната цели да обезпечи обективното и безпристрастно разглеждане на възраженията на кандидатите, участвали в изпита. С § 17 и § 31 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбите на чл. 80 и чл. 120, ал. 4, във връзка с промяна в наименованието на подзаконов нормативен акт, а именно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията (загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.), приета с Постановление № 81 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.). Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, защото не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. С предлагания проект на наредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2022/993, поради което се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.

Проект! Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (oбн., ДВ, бр. 54 от 2021 г., изм. и доп., бр. 6 от 2022 г.) § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.), наричана по-нататък „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (OB, L от 169 от 2022 г.)“, наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2022/993“. § 2. В чл. 6, т. 7 думите „одобрен протокол за“ се заличават. § 3. В чл. 30 се създават т. 10 и 11: „10. капитан на търговска яхта; 11. водач на плавателен съд за лично ползване (джет).“ § 4. В чл. 33 се правят следните допълнения: 1. В т. 8, б. „а“ след думите „подготвителен курс“ се поставя запетая и се добавя „покриващ изискванията на раздел A-II/5 от Кодекса STCW“. 2. В т. 9, б. „а“ след думите „подготвителен курс“ се поставя запетая и се добавя „покриващ изискванията на раздел A-II/4 от Кодекса STCW“. § 5. В чл. 35 се правят следните допълнения: 1. В т. 7, б. „а“ след думите „подготвителен курс“ се поставя запетая и се добавя „покриващ изискванията на раздел A-III/5 от Кодекса STCW“. 2. В т. 8, б. „а“ след думите „подготвителен курс“ се поставя запетая и се добавя „покриващ изискванията на раздел A-III/4 от Кодекса STCW“. § 6. В чл. 40 се създават т. 8 и 9: „8. капитан на търговска яхта до 500 БТ; 9. водач на плавателен съд за лично ползване (джет).“ § 7. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. за капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ: а) средно образование; б) плавателен стаж: аа) от 6 месеца плавателен стаж като член на палубна команда след придобиване на правоспособност по чл. 32, т. 6-8, от които 1 месец като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, или бб) от 12 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 3 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, когато има средно образование с трета образователна степен специалност „Корабоводене-морско“, или вв) от 24 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 6 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, изпълнен след успешно завършване на курса, когато има средно образование и правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“. в) да притежава валидно свидетелство за корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ, и г) допълнителна подготовка: аа) „Начална подготовка по морска безопасност“; бб) „Познания по опазване на морската среда“. д) успешно преминат тест пред ИАМА; е) навършени 20 години.“ 2. Създават се т. 8 и 9: „8. за капитан на търговска яхта до 500 БТ: а) възраст не по-малко от 20 години; б) придобита правоспособност по чл. 32, т. 6-9; в) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Корабоводене“, придобита в признато от ИАМА учебно заведение, или завършен ИМО моделен курс 7.01 или завършен курс за капитан на търговска яхта, одобрен от ИАМА; г) допълнителна подготовка: аа) „Начална подготовка по морска безопасност“; бб) „Водач на спасително средство и дежурна лодка, различна от бързоходна лодка; вв) „Обучение за борба с пожари по разширена програма; гг) „Оказване на медицински грижи на борда“; дд)„Оказване на първа медицинска помощ“; ее) „Познания по опазване на морската среда“. д) да притежава валидно свидетелство за корабен радиооператор обща категория за СМСББ; е) плавателен стаж от 12 месеца след придобиването на правоспособност по буква „б“ като капитан на кораб за спорт и развлечение с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ или член на палубна команда на търговска яхта с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ; ж) успешно положен изпит пред ИАМА по функциите „Корабоводене“ и „Управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда“. 9. за водач на плавателен съд за лично ползване (джет): а) навършени 18 години; б) основно образование и завършен подготвителен курс, одобрен от ИАМА и проведен от инструктори, които са преминали курс за инструктори в Българска федерация по водомоторен спорт; в) успешно положен изпит в рамките на курса.“ § 8. В чл. 43, т. 4 се отменя. § 9. В чл. 44, т. 4 се отменя. § 10. В чл. 45, ал. 4, т. 3 се отменя. § 11. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) В зависимост от заеманата длъжност и типа кораб, морските лица, които ще работят на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, преминават специална и допълнителна подготовка за: 1. оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония; 2. експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища. (3) Изискванията за провеждането на специалната и допълнителната подготовка по ал. 2 се определят в национални стандарти за компетентност.“ § 12. В чл. 55, ал. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. § 13. В чл. 62, ал. 2 след думите „т. 5, 7“ се поставя запетая и се добавя „9“. § 14. В чл. 67, ал. 6 се изменя така: „(6)Учебното заведение отразява електронно завършването на всеки курс от участниците.“ § 15. В чл. 74 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Изпитите за придобиване на правоспособност, придобиване на права, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат: 1. чрез компютърни тестове под наблюдението на отговорни служители от дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ (ДМНРК) или съответната ДМА/ДРН, която провежда теоретичния изпит и/или ; 2. пред комисия от компетентни лица, определени от директора на съответната ДМА/ДРН, която провежда практическия/устен изпит.“ 2. В ал. 4 думата „Съответната“ се заменя с „Дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ или съответната“. 3. В ал. 6 думата „Съответната“ се заменя с „Дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ или съответната“. § 16. В чл. 75, ал. 1 думите „от изпитна комисия“ се заличават. § 17. В чл. 80 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“. § 18. В чл. 81 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 пред думите „съответната ДМА/ДРН“ се добавя „ДМНРК или в“. 2. В ал. 5 пред думите „съответната ДМА/ДРН“ се добавя „ДМНРК или на“. § 19. В чл. 84 думите „членове на съответната изпитна комисия“ се заменят с „отговорни служители по чл. 74, ал. 1, т. 1“. § 20. В чл. 90, ал. 1 след думата „проведените“ се добавя „практически“, а думите „за съответната дата в 2 еднообразни екземпляра“ се заличават. § 21. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Данните за придобиване на правоспособност и права се отразяват по електронен път в регистрите на морските лица.“ 2. В ал. 2 думите „заличава от протокола по ал. 1“ се заменят със „със заповед отменя придобитата правоспособност на“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Данните по ал. 1 се съхраняват по реда на чл. 99, ал. 2 в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите актове по прилагането му.“ § 22. В чл. 92, ал. 3, изречение трето думите „да бъде едновременно член на комисията по чл. 74, ал. 1, провела изпита, и“ се заменят с „едновременно да участва в провеждането на изпит по чл. 74 и да бъде член“. § 23. В чл. 93, ал. 1 думите „включени в одобрения протокол по чл. 91, ал. 1“ се заменят с „издържали успешно съответния изпит“. § 24. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 11 и 12: „11. свидетелство за правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ съгласно образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАМА; 12. свидетелство за правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет) съгласно образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАМА.“ 2. В ал. 8 се правят следните изменения: а) в основния текст числото „10“ се заменя с „12“. б) в т. 2 думите „включено в одобрен протокол от проведения изпит“ се заменят с „успешно положило изпита“. § 25. В чл. 104, ал. 1 след думите „т. 4-6“ се добавя „и т. 12“. § 26. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ след думите „т. 2, буква „г“ съюзът „и“ се заменя със запетая, след думите „т. 3“ се добавя „и т. 11“, а думите „одобрение на протокола от“ се заличават. 2. В ал. 2 след думите „т. 4-6“ се добавя „и т. 12“. § 27. В чл. 106, ал. 2, т. 2 след думите „чл. 34, т. 1-6“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „чл. 37, т. 1-4“ се добавя „и чл. 40, т. 8“. § 28. В чл. 108 след думите „т. 4-6“ се добавя „и т. 11-12“. § 29. В чл. 112, ал. 6 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. § 30. В чл. 113, ал. 3 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. § 31. В чл. 120, ал. 4 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят „Министерство на транспорта и съобщенията“. § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 1. осигуряват на всеки новоназначен член от екипажа достатъчно време, за да премине инструктаж на борда на кораба и да се запознае с конкретните си задължения във връзка с постигане безопасността и сигурността на кораба, опазването на околната среда от замърсяване, личната безопасност, както и с правилата за работа с оборудването, което ще използва при изпълнение на своите задължения. Провеждането на инструктажа се удостоверява в писмена форма. 2. въвеждат политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, включително като предоставят на разположение на екипажите на техните кораби актуални текстове на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда; 3. осигуряват подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на техните ро-ро пътнически кораби, са преминали обучението за запознаване, за да добият уменията, подходящи за длъжността, която ще заемат, и задълженията и отговорностите, които ще поемат, като се вземат предвид насоките, посочени в раздел Б-I/14 от Кодекса STCW. 4. организират система от учебни тревоги, тренировки и обучения, така че личният състав на кораба да може ефективно да координира дейностите си в извънредни ситуации и при изпълняването на функции от особена важност за безопасността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.“ § 33. Навсякъде в наредбата думите „комисията по чл. 74, ал. 1“ се заменят с „ИАМА“. § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 8, ал. 2 думите „член 20, параграф 8 и член 21, параграф 2 на Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „член 21, параграф 8 и член 22, параграф 2 на Директива (ЕС) 2022/993“. 2. В § 10: а) в т. 6, б. „б“ и „в“ думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“; б) създават се т. 74 и75: „74. „търговска яхта“ е яхта, която не превозва товари, извършваща търговска дейност с пътници, които са не повече от 12; 75. „плавателен съд за лично ползване (джет)“ е плавателен съд, предназначен за спортни и развлекателни цели, с дължина на корпуса, по-малка от 4 m, оборудван с двигател за задвижване, притежаващ водометен движител, в качеството на основно средство за задвижване и проектиран да бъде управляван от лице или от лица в седнало положение, стоящи прави или на колене върху корпуса на съда, а не вътре в него.“ 3. В § 11 се създава т. 5: „5. Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица.“ § 35. В Приложение № 5 в буква А. „Щурмански състав“, „Забележки“ се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „рулеви“ се заменя с „моряк“. 2. Точка 3 се отменя. 3. В т. 4 думите „по-малко от“ се заменят с „над“. Преходни разпоредби § 36. Лицата, придобили правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“, „шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ“ или „водач на малък кораб“ и отговарящи на изискванията за здравословна годност, се счита, че отговарят на изискванията по чл. 40, т. 9 и могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. § 37. Лицата, придобили правоспособност по чл. 32, т. 1-5 или чл. 43, т. 4, отговарящи на изискванията за здравословна годност, се счита, че отговарят на изискванията по чл. 40, т. 4 и могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Гроздан Караджов Заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията PAGE PAGE \* MERGEFORMAT 1

МОТИВИ към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Действащият подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на транспорта и съобщенията през 2021 г. на основание чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. С Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (Наредба № 6) са определени минималните изисквания и националните стандарти: 1) за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица, с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река; 2) към учебните заведения и центровете за професионална квалификация, извършващи подготовка и обучение по морски и речни специалности, за достигане на нормите за подготовка и компетентност на морските лица, по отношение на учебните програми, наличието и прилагането на система за управление на качеството на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, инструкторите и оценителите и учебната практика; 3) към корабопритежателите. С наредбата е регламентиран и редът за комплектуване на кораба с екипаж, носене на вахтената служба на кораба от морските правоспособни лица, признаване на правото на граждани на държави – членки на Европейския съюз да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме, когато това право е придобито в държава - членка, както и правото на граждани на трети страни да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме. Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 обхваща четири групи нормативни промени, както следва: 1) нормативни промени, предложени с оглед въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (OB, L от 169 от 2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/993). Към обособената първа група нормативни промени се включват § 1, § 4-5, § 12, § 29, § 30, § 32 и § 34 от проекта. 2) създаване на две нови правоспособности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както и изменение на изискванията за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Изискванията, които се предвиждат по отношение на двете нови правоспособности, са съобразени със спецификата на съответния плавателен съд и се въвеждат с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. На лицата, придобили правоспособност „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се предоставя възможност да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, а правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се заличава поради отпаднала необходимост. Към обособената втора група нормативни промени се включват § 3, § 6 - 10, § 13, § 24 - 28, § 35, § 36 и 37 от проекта. 3) допълнение на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. С предложената промяна в § 11 се уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка: „оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония“ и „експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища“. 4) промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. Измененията се предлагат във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от съхраняване на изпитни протоколи на хартиен носител. Във връзка с провеждането на изпити чрез компютърни тестове се предоставя възможност такива изпити да бъдат провеждани под наблюдението на отговорни служители от дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ (ДМНРК) или съответната дирекция „Морска администрация“ (ДМА)/дирекция „Речен надзор“ (ДРН) на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която провежда изпита. Към обособената четвърта група нормативни промени се включват § 2, § 14 - 23, § 13, § 24, т. 2, буква „б“, § 31 и § 33 от проекта. Към първата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993. С § 1 от проекта се предлага промяна в чл. 3, във връзка с позоваване на изискванията на Директива (ЕС) 2022/993, които заменят изискванията на отменената Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.) (Директива 2008/106/ЕО), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.). С § 4 - 5 от проекта се предлагат нормативни промени, с които се отразяват забележки от проведената през 2022 г. независима оценка на Европейската агенция за морска безопасност за прилагане на Директива (ЕС) 2022/993. С предложените допълнения на разпоредбите на чл. 33 и чл. 35 се прецизират изискванията, на които следва да отговарят подготвителните курсове за квалифициран моряк машинна команда, корабен рулеви, квалифициран моряк машинна команда и корабен моторист съгласно изискванията на Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта (Кодекс SТСW) (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 33 от 2014 г., бр. 90 от 2018 г., попр., бр. 107 от 2018г., изм., бр. 84 от 2022 г.). С § 32 от проекта се предлага нова редакцията на разпоредба на чл. 134, ал. 5, с оглед на въвеждане на изискванията на чл. 13, т. 8 и чл.  15, т. 1, букви „д“ и „е“, т. 2 и т.  4 от Директива (ЕС) 2022/993. С предложената промяна се допълват изискванията по отношение на системата за управление на безопасността на кораба/вътрешните правила, във връзка с въвеждане политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, организиране система от учебни тревоги, тренировки и обучения, както и осигуряване на подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на ро-ро пътнически кораби, са преминали съответното обучение за запознаване. С промените позоваването на Директива 2008/106/ЕО се заменя с позоваване на Директива (ЕС) 2022/993 в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, чл. 112, ал. 6, чл. 113, ал. 3, § 8, ал. 2 и § 10, т. 6 от наредбата (§ 12, § 29- 30, §  34 от проекта). С предложеното допълнение на § 11 от допълнителните разпоредби на наредбата се осигурява въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 (§ 34, т. 3 от проекта). Във връзка с втората група нормативни промени, свързани със създаване на две нови правоспособности и съответни длъжности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, са предложени допълнения на разпоредбите на чл. 30 и чл. 40 (§  3 и § 6 от проекта). Предложението за въвеждане на новите правоспособности цели да уреди нормативно изискванията за придобиване на същите, с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. С въвеждането на новите правоспособности се преодолява съществуваща непълнота по отношение на изискванията за минимална възраст, подготовка и плавателен стаж на кандидатите за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Регламентирането на задължителни изисквания за премината подготовка и плавателен стаж цели да осигури превенция на инциденти, които е възможно да бъдат предизвикани от неопитни водачи. С § 7, т. 2 от проекта се предлага допълнение на чл. 41, т. 8, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“, както следва: 1) навършена възраст 20 години; 2) придобита правоспособност по чл. 32, т. 6, 7, 8 или 9; 3) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Корабоводене“, придобита в признато от ИАМА учебно заведение, или завършен ИМО моделен курс 7.01 или завършен курс за капитан на търговска яхта, одобрен от ИАМА; 4) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“, „Водач на спасително средство и дежурна лодка, различна от бързоходна лодка“, „Обучение за борба с пожари по разширена програма“, „Оказване на медицински грижи на борда“, „Оказване на първа медицинска помощ“, „Познания по опазване на морската среда“; наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор обща категория за СМСББ; 5) плавателен стаж от 12 месеца след придобиването на правоспособност по буква „б“ като капитан на кораб за спорт и развлечение с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ или член на палубна команда на търговска яхта с дължина не по-малко от 15 m или 80  БТ; и 6) успешно положен изпит пред ИАМА по функциите „Корабоводене“ и „Управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда“. Със същия параграф § 7, т. 2 от проекта се предлага и допълнение на чл. 41, т. 9, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както следва: 1) навършени 18 години; 2) основно образование и завършен подготвителен курс, одобрен от ИАМА и проведен от инструктори, които са преминали курс за инструктори в Българска федерация по водомоторен спорт; и 3) успешно положен изпит в рамките на курса.“ С предложената промяна в чл. 62, ал. 2 от наредбата се допуска курсовете за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ да се организират и провеждат и от българско физическо или юридическо лице - търговци, както и лице от държава - членка на Европейския съюз, регистрирано като търговец по националното му законодателство, включително и кооперации, сдружения и фондации (§ 13 от проекта). С § 24 от проекта се предлага допълнение на чл. 100 във връзка с издаване на съответни свидетелства за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ съгласно образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАМА. В тази връзка е предложено и съответно допълнение в чл. 104, във връзка с реда за подписване и подпечатване на свидетелствата (§ 25 от проекта). С § 26 от проекта се предлагат допълнения в чл. 105 във връзка с определяне на срок на валидност до 5 години на свидетелството за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и 10 години за свидетелството за „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. С § 27 от проекта се предлага допълнение на чл. 106, ал. 2, т. 2 във връзка с въвеждане на изискване за продължаваща компетентност за правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“. С § 28 от проекта се предлага допълнение на чл. 108 във връзка с въвеждане на изискване за здравословна годност за придобиване на правоспособности „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Изискването за здравословна годност се въвежда с оглед опазване живота и здравето на лицата. С § 34, т. 2 от проекта се предлага допълнение на § 10 от Допълнителните разпоредби на наредбата във връзка с въвеждане на определения за „търговска яхта“ и „плавателен съд за лично ползване (джет)“. Определението на понятието „търговска яхта“ е взаимствано от дефиницията в Кодекса за търговските яхти, 2025 г. на Малта (Commercial Yacht Code, 2025). Определението на понятието „плавателен съд за лично ползване“ използва дефиницията в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на плавателните съдове за отдих и на плавателните съдове за лично ползване, приета с Постановление №  388 на Министерския съвет от 30.12.2015 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.). С преходната разпоредба на § 36 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“, „шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ“ или „водач на малък кораб“, отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)". По този начин се допуска придобиването на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)" от лица, които вече са придобили друга правоспособност за управление на плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, и следователно имат необходимата подготовка за управление и на по-малък плавателен съд за лично ползване (джет). На следващо място, с § 7, т. 1 от проекта са предложени изменения в изискванията на чл. 41, т. 4 за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Промените са насочени към разширяване на кръга от лицата, които могат да придобият правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, с оглед осигуряване на надлежното комплектоване на риболовните кораби с екипаж. В зависимост от квалификацията на кандидатите за придобиване на правоспособността се допуска същите да са преминали един от няколко алтернативни варианта на плавателен стаж, което разширява възможностите им за отчитане на натрупан плавателен стаж. С промените се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, както следва: 1) навършени 20 години; 2) средно образование; 3) плавателен стаж: а) 6 месеца плавателен стаж като член на палубна команда след придобиване на правоспособност по чл. 32, т. 6, 7 или 8, от които 1 месец като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, или б) 12 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 3 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, когато има средно образование с трета образователна степен специалност „Корабоводене-морско“, или в) 24 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 6 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, изпълнен след успешно завършване на курса, когато има средно образование и правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“; 4) наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ; 5) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“ и „Познания по опазване на морската среда“; и 6) успешно преминат тест пред ИАМА. С оглед на предложените промени в чл. 41, т. 4 се отчита отпаднала необходимост от правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“, която се заличава с § 8 от проекта с предложеното изменение на чл. 43, т. 4. В същата връзка се заличават и изискванията на чл. 44, т. 4 и чл. 45, ал. 4, т. 3, които са с отпаднала необходимост (§  9-10 от проекта). С § 35 от проекта се предлага във връзка с промените в чл. 41 съответно прецизиране на изискванията по буква „А. Щурмански състав“ на Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2, като се изменят изискванията по отношение на численост на екипажа на кораби до 200 БТ, до 100 БТ и риболовни кораби до 200 БТ, в зависимост от продължителността на плаване. С преходната разпоредба на § 37 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност по чл. 32, т. 1-5 или „капитан на риболовен кораб местно плаване“ и отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Към третата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с уреждане на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Предложените промени в чл. 50 са насочени към преодоляване на непълнота в нормативната уредба и уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка на: 1) оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония; 2) експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища. Предвижда се провеждането на специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища да се извършва съгласно изискванията на национални стандарти за компетентност. Към четвъртата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. С § 2 от проекта се предлага промяна в чл. 6, т. 7, във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от представяне на съответни изпитни протоколи. В тази връзка са предложени и съответни промени в чл. 93, ал. 1, чл.  100, ал. 8, т. 2 и чл. 105, ал. 1, свързани с отпадането на изискването за представяне на одобрени изпитни протоколи (§ 23, § 24, т. 2, буква „б“ и § 26 от проекта). Предвижда се изготвяне на протокол само за проведени практически изпити (§ 20 от проекта). Във връзка с изложеното с § 14 от проекта се предлага промяна в чл. 67, ал. 6, с която се предвижда, че учебното заведение отразява електронно завършването на всеки курс от участниците. С оглед провеждането на изпити чрез компютърни тестове е предложена промяна в реда за провеждане на изпити на морски лица по чл. 74 (§ 15 от проекта). С предложената промяна се предвижда, че изпитите за придобиване на правоспособност, придобиване на права, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат: 1) чрез компютърни тестове под наблюдението на отговорни служители от дирекция ДМНРК или съответната ДМА/ДРН на ИАМА, която провежда теоретичния изпит, и/или; 2) пред комисия от компетентни лица, определени от директора на съответната ДМА/ДРН, която провежда практическия/устен изпит. С оглед на предложеното изменение на чл. 74 са предложени и съответни промени в чл. 75 (§ 16 от проекта), чл. 81 (§ 18 от проекта), чл. 84 (§ 19 от проекта) и § 33 от проекта. С § 21 от проекта се предлага промяна в чл. 91, с която се предвижда, че данните за придобиване на правоспособност и права се отразяват по електронен път в регистрите на морските лица, като следва да се съхраняват по реда на чл. 99, ал. 2 в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите актове по прилагането му. При установяване на нарушения, свързани с придобиване на правоспособността, придобитата правоспособност на лицето, за което са установени нарушенията, се предвижда да се отмени със заповед на изпълнителния директор на ИАМА. С § 22 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбата в чл. 92, във връзка с предвиденото изменение на чл. 74. С предложената промяна се посочва, че един и същ служител не може едновременно да участва в провеждането на изпит по чл. 74 и да бъде член на комисията по чл. 92, ал. 2, извършваща проверка по възраженията на участвалите в същия изпит кандидати. Промяната цели да обезпечи обективното и безпристрастно разглеждане на възраженията на кандидатите, участвали в изпита. С § 17 и § 31 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбите на чл. 80 и чл.  120, ал. 4, във връзка с промяна в наименованието на подзаконов нормативен акт, а именно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията (загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.), приета с Постановление № 81 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.). Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, защото не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. С предлагания проект на наредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2022/993, поради което се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.

Таблица за съответствие с правото на Европейския съюз Директива (ЕС) 2022/993 на Eвропейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица Българско законодателство Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България Кодекс на търговското корабоплаване Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя Наредба № H-11 от 30 април 2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България Степен на съответствие Член 1 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага по отношение на морските лица, посочени в настоящата директива, които служат на борда на морски кораби, плаващи под знамето на държава членка, с изключение на: а) военни кораби, помощни кораби на военноморския флот или други кораби, принадлежащи или експлоатирани от държава членка и чиято дейност е изключително за правителствени нетърговски цели; б) риболовни кораби; в) яхтите за спорт и развлечение, които не осъществяват търговска дейност; г) кораби от дърво с примитивна конструкция. 2. Член 6 се прилага за морските лица, които притежават свидетелство, издадено от държава членка, независимо от тяхното гражданство. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималните изисквания и националните стандарти: 1. за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река; (7) Наредбата не се прилага за екипажите на граничнополицейските кораби, на военните и спомагателните кораби на военноморския флот, както и на други държавни или експлоатирани от българската държава кораби, които се използват изключително с нетърговска цел - за осъществяване на държавни функции. (8) Наредбата не се прилага за лицата, които участват в експлоатирането на фериботи, плаващи по вътрешни водни пътища, които не се движат самостоятелно, както и за лицата, които плават с цел спорт и развлечение, с изключение на водачите на малък кораб по ал. 6. Чл. 23. (1) За работа на морски кораби, плаващи под българско знаме, свидетелствата за правоспособност, свидетелствата за професионална компетентност и другите равностойни документи за допълнителна и специална подготовка, издадени на хартиен носител или в цифров формат от администрация на държава - членка на Европейския съюз, се признават наравно с българските свидетелства, независимо от гражданството на морските лица. Пълно Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „капитан“ означава лице, което командва кораб; 2) „лице от командния състав“ означава член на екипажа, с изключение на капитана, назначен на такава длъжност в съответствие с националните законови или подзаконови разпоредби или, когато няма такова назначение — съгласно колективен договор или обичайна практика; 3) „помощник-капитан“ означава лице от командния състав, квалифицирано в съответствие с разпоредбите на глава II от приложение I; 4) „старши помощник-капитан“ означава лицето от командния състав, непосредствено следващо по длъжност капитана, на което се възлага командването на кораба в случай на неспособност на капитана; 5) „механик“ означава лице от командния състав, квалифицирано в съответствие с разпоредбите на глава III от приложение I; 6) „главен механик“ означава старшия механик, който отговаря за главната пропулсивна уредба, както и за работата и поддръжката на механичните и електрическите системи на кораба; 7) „втори механик“ означава механик, следващ по длъжност главния механик,който носи отговорността за главната пропулсивна уредба, както и за работата и поддръжката на механичните и електрическите системи на кораба в случай на неспособност на главния механик; 8) „стажант-механик“ означава лице, което преминава обучение за механик и което е назначено на тази длъжност в съответствие с националните законови или подзаконови разпоредби; 9) „радиооператор“ означава лице, притежаващо надлежно свидетелство, издадено или признато от компетентните органи в съответствие с разпоредбите на Правилника за радиосъобщенията; 10) „лице от редовия състав“ означава член на екипажа на кораба, който не е капитан или лице от командния състав; 11) „морски кораб“ означава кораб, различен от тези, които плават изключително по вътрешни водни пътища или защитени морски води, или разположени в близко съседство със защитени морски води или с райони, в които действат пристанищните правила; 12) „кораб, плаващ под знамето на държава членка“ означава кораб, регистриран в държава членка и плаващ под знамето на държава членка в съответствие с нейното законодателство; корабите, които не отговарят на това определение, се смятат за кораби, плаващи под знамето на трета държава; 13) „крайбрежно плаване“ означава плаване край бреговете на държава членка, така както е определено от тази държава членка; 14) „пропулсивна мощност“ означава общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати и посочена в свидетелството за регистрация на кораба или в какъвто и да е друг официален документ; 15) „нефтен танкер“ означава кораб, построен и използван за превоз на нефт и нефтопродукти в насипно състояние; 16) „танкер химикаловоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превозване в наливно състояние на течни продукти, изброени в глава 17 от Международния кодекс за построяване и оборудване на кораби, превозващи опасни химически вещества и продукти в наливно състояние, в неговата актуализирана версия; 17) „танкер газовоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превозване в наливно състояние на втечнени газове или други продукти, изброени в глава 19 от Международния кодекс за построяване и оборудване на кораби, превозващи втечнени газове наливно, в неговата актуализирана версия; 18) „правилник за радиосъобщенията“ означава правилникът за радиосъобщенията, приложен или считан за приложен към международната конвенция за телекомуникациите, така както е изменена; 19) „пътнически кораб“ означава кораб, както е определен в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. (SOLAS 74), така както е изменена, на Международната морска организация (ММО); 20) „риболовен кораб“ означава кораб, използван за улов на риба или на други живи морски ресурси; 21) „Конвенция STCW“ означава Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., на ММО, както се прилага към съответните въпроси, като се имат предвид преходните разпоредби на член VII и правило I/15 от Конвенцията и включително, според случая, приложимите разпоредби на Кодекса STCW, като всички те се прилагат в техните актуализирани версии; 22) „задължения по радиослужба“ включва, в зависимост от случая, радиовахта, техническа поддръжка и ремонти, извършвани в съответствие с Правилника за радиосъобщенията, SOLAS 74 и, по преценка на всяка държава членка, съответните препоръки на ММО в техните актуализирани версии; 23) „ро-ро пътнически кораб“ означава пътнически кораб с товарни помещения или помещения от специална категория, както са определени в SOLAS 74 в нейната актуализирана версия; 24) „Кодекс STCW“ означава Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носене на вахта, както е приет с Резолюция 2 на Конференцията от 1995 г. от страните по Конвенция STCW, в най-новата ѝ версия; 25) „функция“ означава съвкупност от задължения и отговорности, така както са уточнени в Кодекса STCW, необходими за експлоатация на кораба, за опазване човешкия живот на море или за опазването на морската среда; 26) „компания“ означава корабособственика или всяка друга организация или лице, като корабен оператор или беърбоут чартьор, на което корабособственикът е поверил отговорността за експлоатация на кораба и което при приемането на тази отговорност се е съгласило да поеме всички задължения и отговорности, произтичащи за компанията от настоящата директива; 27) „плавателен стаж“ означава стаж на борда на кораб във връзка с издаването или подновяването на свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност или свидетелство за друга квалификация; 28) „одобрен“ означава одобрен от държава членка в съответствие с настоящата директива; 29) „трета държава“ означава държава, която не е държава членка; 30) „месец“ означава календарен месец или тридесет дни, съставени от периоди с продължителност, по-малка от един месец; 31) „радиооператор за СМСББ“ означава лице, квалифицирано в съответствие с глава IV от приложение I; 32) „Кодексът ISPS“ означава Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, приет на 12 декември 2002 г. с Резолюция 2 на Конференцията на договарящите се правителства по SOLAS 74, в най-новата ѝ версия; 33) „офицер по сигурността на кораба“ означава лицето на борда на кораба, отговорно пред капитана, назначено от компанията като отговорно по сигурността на кораба, включително изпълнението и поддръжката на плана за сигурността на кораба и на връзката със служителя по сигурността на компанията и със служителите по сигурността на пристанищните съоръжения; 34) „задълженията, свързани със сигурността“ включват всички задачи и задължения на борда на корабите, както са определени в глава XI/2 от SOLAS 74, така както е изменена и в Кодекса ISPS; 35) „свидетелство за правоспособност“ означава свидетелство, издадено и потвърдено за капитаните, лицата от командния състав и радиооператорите в съответствие с глави II, III, IV, V или VII от приложение I, което дава право на своя законен притежател да заема длъжност и да изпълнява предвидените функции с нивото на отговорност, посочени в свидетелството; 36) „свидетелство за професионална компетентност“ означава свидетелство, различно от свидетелството за правоспособност, издадено на морско лице, в което се посочва, че са изпълнени съответните изисквания за обучение, компетенции или плавателен стаж, предвидени в настоящата директива; 37) „удостоверение“ означават документ, различен от свидетелството за правоспособност или от свидетелство за професионална компетентност, използван, за да се установи, че са изпълнени съответните изисквания в настоящата директива; 38) „електромеханик“ означава лице от командния състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава III; 39) „палубен боцман“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава II; 40) „машинен боцман“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава III; 41) „електротехник“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава III; 42) „приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която морските лица искат да бъдат приети или признати техните свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност или удостоверения; 43) „Кодекс IGF“ означава Международният кодекс за безопасност на корабите, използващи като гориво газове или други горива с ниска пламна температура, съгласно определението в правило II-1/2.29 от SOLAS 74; 44) „полярен кодекс“ означава Международният кодекс за кораби, плаващи в полярни води, съгласно определението в правило XIV/1.1 от SOLAS 74; 45) „полярни води“ означава арктически води и/или антарктическото пространство съгласно определенията в правила XIV/1.2, XIV/1.3 и XIV/1.4 от SOLAS 74. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 32. "капитан" е лице, което командва кораб; Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., попр., бр. 86 и бр. 91 от 2009 г., изм. бр. 17 от 2014г., бр. 90 от 2018 г., бр. 84 от 2022 г.) Правило I/1 Определения и разяснения 1.4. "Лице от командния състав" означава член на екипажа, което не е капитан, назначено е съгласно национален закон или правила, или когато няма такова назначение - съгласно колективен договор или обичай; 1.5. "Помощник-капитан" означава лице, квалифицирано в съответствие с разпоредбите на глава II на Конвенцията; Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 45. "старши помощник" е офицер, следващ по старшинство след капитана на кораба, който поема отговорността за командване на кораба в случай на неспособност на капитана; 46. "корабен механик" е офицер, квалифициран в съответствие с условията, предвидени в правила III/1, III/2 или III/3 на Конвенция STCW, както е изменена; 47. "главен механик" е старшият корабен механик, отговорен за задвижването, експлоатацията и поддръжката на механичните и електрическите съоръжения на кораба; 48. "втори механик" е офицер корабен механик, следващ по старшинство след главния механик на кораба, който поема отговорността за задвижването, експлоатацията и поддръжката на механичните и електрическите съоръжения на кораба в случай на неспособност на главния механик; 11. "стажант в морското корабоплаване" е лице, плаващо като дубльор на съответната длъжност, под ръководството на капитана, назначен от него офицер или главния механик; 33. "радиооператор" е лице, което притежава свидетелство, издадено или признато от ИАМА на основание разпоредбите на Радио правилата; 35. "изпълнителско ниво" е член на корабния екипаж, различен от капитан или офицер; Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., попр., бр. 86 и бр. 91 от 2009 г., изм. бр. 17 от 2014г., бр. 90 от 2018 г., бр. 84 от 2022 г.) Определения - Член II (g) морски кораб означава всеки кораб, освен тези, които плават изключително във вътрешни води, в границите на защитени води или в непосредствена близост до тях, или в районите на действие на пристанищните правила; Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация". Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 2. "крайбрежно плаване" е плаване в морските пространства на Република България или в близост до брега, както го е определила крайбрежната държава, с която Република България има подписано споразумение; 15. "пропулсивна мощност на корабната силова уредба" е общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати (kW) и указана в документа за регистрация на кораба, както и в другите корабни документи; 37. "нефтен танкер" е кораб, построен и експлоатиран за превоз на нефт и нефтопродукти в наливно състояние; 38. "танкер химикаловоз" е кораб, построен или приспособен и експлоатиран за превоз в насипно състояние на течни продукти, описани в глава 17 на Международния кодекс за химически продукти в наливно състояние; 39. "танкер за втечнени газове" е кораб, построен или приспособен и експлоатиран за превоз в насипно състояние на втечнени газове или други продукти, описани в глава 19 на Международния кодекс за превоз на газове; Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., попр., бр. 86 и бр. 91 от 2009 г., изм. бр. 17 от 2014г., бр. 90 от 2018 г., бр. 84 от 2022 г.) Член II Определения В конвенцията, ако изрично не е определено друго: (i) Правилник за радиосъобщения означава Правилника за радиосъобщенията, който е приложение към последната действаща Международна конвенция за далекосъобщенията. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 40. "пътнически кораб" е кораб, както е определен в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., както е изменена; Кодекс на търговското корабоплаване § 1а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По смисъла на този кодекс: 1. "Риболовен кораб" е плавателен съд, който е оборудван и се използва с търговска цел за улов или за улов и преработка на риба или други рибни ресурси. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 3. (1) Всички морски лица се обучават и освидетелстват, както е посочено в тази наредба и: 1. за морско корабоплаване - в съответствие с изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена, наричана по-нататък "Конвенция STCW", и на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.), наричана по-нататък "Директива 2008/106/ЕО"; Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 36. "радиослужба" е носене на вахта и техническо обслужване и ремонт на радиоинсталацията, изпълнявани в съответствие с Радио правилата и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., както са изменени; 8. "ро-ро пътнически кораб" е кораб, предназначен за превоз на пътници и товари, с товарни помещения с хоризонтален начин за натоварване и разтоварване или помещения от специална категория, както е определено в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., с допълненията; 25. "Кодекс STCW" е Кодексът за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта, както е приет с Резолюция 2 на конференцията на страните по Конвенцията STCW от 1995 г., както е изменена; Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., попр., бр. 86 и бр. 91 от 2009 г., изм. бр. 17 от 2014г., бр. 90 от 2018 г., бр. 84 от 2022 г.) Правило I/1 Определения и разяснения 1.24. "Функция" означава група от задачи, задължения и отговорности, посочени в Кодекса, необходими за експлоатация на кораба, за безопасност на човешкия живот на море или за защита на морската среда; Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол 12. "Компания" е корабособственикът или всяка друга организация или лице, като например управител или беърбоут чартьора, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и което, поемайки тази отговорност, се е съгласило да поеме и всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасността (ISM). Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 8. (1) Плавателен стаж на морско лице е действителното време, прослужено на търговски кораб по време на експлоатацията му, свързано с изпълнение на функциите, определени за съответната длъжност. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., попр., бр. 86 и бр. 91 от 2009 г., изм. бр. 17 от 2014г., бр. 90 от 2018 г., бр. 84 от 2022 г.) Правило I/1 Определения и разяснения 1.2. "Одобрен" означава одобрен от Страната в съответствие с тези правила; Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 88. (2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, съставена в Лондон на 7 юли 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 9. (2) Един месец плавателен стаж е равен на календарен месец или на 30 дни, когато е съставен от сумиране на периоди, по-малки от един календарен месец. 34. "Радиооператор за СМСББ" е лице, притежаващо квалификация, както се изисква от глава IV на Конвенция STCW и чл. 38; 49. "ISPS код" е Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, както е изменен, приет на 12.12.2002 г. с Резолюция 2 на Конференция на договарящите страни по Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.; 22. "корабен офицер по сигурността" е лице на борда на кораба, определено от корабопритежателя и отговорно пред капитана за сигурността на кораба, включително и за прилагането и поддържането на корабния план по сигурността, и взаимодействащо с офицера по сигурността на корабопритежателя и офицера по сигурността в посетеното пристанище; 50. "задължения по сигурността" - включват всички задачи и задължения, изпълнявани на борда на кораба, както са определени в глава XI-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., и ISPS кода; 6. "свидетелство за морско корабоплаване" е: а) "свидетелство за правоспособност" - документ, издаден на капитана, офицерите и радиооператора за СМСББ в съответствие с глави II, III, IV и VII от Кодекса STCW, който дава право на своя законен притежател да заема длъжност и изпълнява функции в съответното ниво на отговорност; б) "свидетелство за професионална компетентност" - документ, различен от свидетелството за правоспособност, издаден на морско лице и потвърждаващ, че са изпълнени съответните изисквания от Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО по отношение на обучението, компетенциите и плавателния стаж; в) "друг равностоен документ" - всеки друг писмен документ, различен от свидетелството за правоспособност и свидетелството за професионална компетентност, независимо от наименованието, което носи, използван, за да се установи, че са изпълнени съответните изисквания на Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО; Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 2. В § 10: а) в т. 6, б. „б“ и „в“ думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“; Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България 41. "електромеханик" е офицер, квалифициран в съответствие с условията, предвидени в правило III/6 на Конвенция STCW, както е изменена; 42. "палубен боцман" е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило II/5 на Конвенция STCW, както е изменена; 43. "машинен боцман" е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило III/5 на Конвенция STCW, както е изменена; 44. "електротехник" е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило III/7 на Конвенция STCW, както е изменена; 27. "приемаща държава - членка на ЕС" е всяка държава - членка на ЕС, в която морско лице изисква признаване на свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност или друг равностоен документ; 65. "Кодекс IGF" е Международният кодекс за безопасност на корабите, използващи като гориво газове или други горива с ниска пламна температура, съгласно определението в правило II-1/2.29 от SOLAS 74; 66. "Полярен кодекс" е Международният кодекс за кораби, плаващи в полярни води, съгласно определението в правило XIV/1.1 от SOLAS 74; 67. "полярни води" са арктическите води и/или антарктическото пространство съгласно определенията в правила XIV/1.2 - XIV/1.4 от SOLAS 74; Пълно Член 3 Обучение и освидетелстване 1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че морските лица, посочени в член 1, които служат на борда на кораби, са получили обучение, което най-малкото отговаря на изискванията на Конвенцията STCW, установени в приложение I към настоящата директива, и притежават свидетелства съгласно определението в член 2, точки 35 и 36, и/или удостоверение съгласно определението в член 2, точка 37. 2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че членовете на екипажа, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с правило III/10.4 от SOLAS 74, са обучени и освидетелствани в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 3. (1) Всички морски лица се обучават и освидетелстват, както е посочено в тази наредба и: 1. за морско корабоплаване - в съответствие с изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена, наричана по-нататък "Конвенция STCW", и на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.), наричана по-нататък "Директива 2008/106/ЕО"; Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.), наричана по-нататък „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (OB, L от 169 от 2022 г.)“, наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2022/993“. Чл. 22. (1) Всички морски лица, заемащи длъжност на кораб, за която се изисква наличие на правоспособност, трябва да притежават свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност, издадено или признато по реда на тази наредба, с необходимите потвърждения, както и документи за премината допълнителна и/или специална подготовка, когато те се изискват за съответната длъжност. Чл. 4. (2) Морските лица, които ще работят на морски кораби или кораби за спорт и развлечение, използвани с търговска цел на море, преминават допълнителна подготовка в зависимост от заеманата длъжност съгласно приложение № 1. Допълнителната подготовка може да бъде включена в образователната програма по морски специалности или премината в отделен курс. Допълнителната подготовка се удостоверява с издадено от ИАМА свидетелство. (3) Морските лица, които ще работят на определен тип морски кораби, като пътнически кораби, ро-ро пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози, кораби с дедуейт над 150 000 тона и други кораби със специфични маневрени качества, освен подготовката по ал. 2 преминават и специална подготовка в зависимост. Пълно Член 4 Свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност и потвърждения 1. Държавите членки гарантират, че свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност се издават само на кандидати, които отговарят на изискванията по настоящия член. 2. Свидетелствата на капитаните, лицата от командния състав и радиооператорите се потвърждават от държавите членки съгласно предвиденото в настоящия член. 3. Свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност се издават в съответствие с правило I/2, параграф 3 от приложението към Конвенцията STCW. 4. Свидетелствата за правоспособност се издават само от държавите членки след проверка на истинността и валидността на всички необходими удостоверения и в съответствие с настоящия член. 5. По отношение на радиооператорите държавите членки могат: а) да включат допълнителни знания, изисквани от съответните правила, в изпита за издаване на свидетелство, отговарящо на изискванията на Правилника за радиосъобщенията; или б) да издадат отделно свидетелство, посочващо, че притежателят му има допълнителните знания, изисквани от съответните правила. 6. По преценка на държавата членка потвържденията могат да бъдат включени в образеца на издаваните свидетелства, както е предвидено в раздел А-I/2 от Кодекса STCW. Ако потвържденията са включени, използваният образец съответства на този, предвиден в раздел А-I/2, параграф 1. Ако потвържденията са издадени по друг начин, използваният образец на потвържденията съответства на този, предвиден в параграф 2 от посочения раздел. Потвържденията се издават в съответствие с член VI, параграф 2 от Конвенцията STCW. Потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелства за правоспособност, и потвърждения, удостоверяващи свидетелство за професионална компетентност, издадени на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложение I, се издават само ако са изпълнени всички изисквания на Конвенцията STCW и на настоящата директива. 7. Държава членка, която признава свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложението към Конвенцията STCW съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2 от настоящата директива, издава потвърждение на това свидетелство, за да удостовери признаването му само след като се увери в истинността и валидността на свидетелството. Използваният образец на потвърждение съответства на този, предвиден в раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW. 8. Потвържденията, посочени в параграфи 6 и 7: а) могат да бъдат издавани като отделни документи; б) се издават само от държави членки; в) имат уникален номер за всяко от тях, с изключение на потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелство за правоспособност, които могат да имат същия номер като съответното свидетелство за правоспособност, при условие че този номер е уникален; г) престават да бъдат валидни, когато срокът на действие на потвърденото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложението към Конвенцията STCW, изтече или свидетелството бъде отнето, действието му бъде спряно или то бъде отменено от държавата членка или третата държава, която го е издала, и във всички случаи с изтичане на петгодишен срок от датата на издаването им. 9. Длъжността, на която притежателят на свидетелство има право да служи на борда, се посочва върху образеца на потвърждението със същите изрази като използваните в приложимите изисквания на съответната държава членка относно надеждното комплектоване на кораба с екипаж. 10. Държавите членки може да използват образец, различен от този, който е даден в раздел А-I/2 от Кодекса STCW, при условие че използваният образец съдържа най-малкото изискваната информация, изписана с латински букви и арабски цифри, като се вземат предвид вариантите, разрешени съгласно раздел А-I/2. 11. При спазване на член 20, параграф 7, оригиналът на всяко свидетелство, което се изисква съгласно настоящата директива, се съхранява на борда на кораба, на който служи неговият притежател, на хартиен носител или в цифров формат, като неговата истинност и валидност могат да бъдат проверени в рамките на процедурата по параграф 13, буква б) от настоящия член. 12. Кандидатите за свидетелство доказват по задоволителен начин: а) своята самоличност; б) че са на възраст, не по-малка от предвидената в правилата, изброени в приложение I, приложими за исканото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност; в) че отговарят на нормите за здравословна годност, посочени в раздел A-I/9 от Кодекса STCW; г) че са преминали предвидените в правилата в приложение I плавателен стаж и всяко друго задължително обучение, свързано с исканото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност; д) че отговарят на нормите за компетентност, предвидени в правилата в приложение I за длъжностите, функциите и нивата, които трябва да бъдат посочени в потвърждението на свидетелството за правоспособност. Настоящият параграф не се прилага за признаването на потвърждения съгласно правило I/10 от Конвенцията STCW. 13. Всяка държава членка се задължава: а) да поддържа един или повече регистри за всички свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност и потвърждения за капитани и лица от командния състав и, в зависимост от случая, за лица от редовия състав, които са издадени, които са с изтекъл срок на действие или които са с продължена валидност, със спряно действие, отменени или обявени за изгубени или унищожени, както и за издадените привилегировани разрешения; б) да предоставя информация за статуса на свидетелствата за правоспособност, потвържденията и привилегированитe разрешения на другите държави членки или на другите страни по Конвенцията STCW и на компаниите, които искат да проверят истинността и валидността на свидетелствата за правоспособност и/или на свидетелствата, издадени на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложение I, представени им от морските лица с оглед получаване на признаване съгласно правило I/10 от Конвенцията STCW или с цел получаване на работа на борда на кораб. 14. На Комисията се предоставя правомощието при влизането в сила на съответните изменения на Конвенцията STCW и част А от Кодекса STCW във връзка с електронните свидетелства за морски лица да приеме делегирани актове в съответствие с член 30, за да измени настоящата директива, като приведе в съответствие нейните приложими разпоредби с измененията на Конвенцията STCW и част А от Кодекса STCW с цел цифровизиране на свидетелствата за морски лица и потвържденията. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 100. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелствата на морските лица, както следва: 1. свидетелства за правоспособност за работа на море: а) за далечно и за крайбрежно плаване (приложение № 14); 7. потвърждение на чуждо свидетелство за правоспособност за работа на море (приложение № 22); 9. свидетелства за професионална компетентност за премината специална и допълнителна подготовка за море; 10. свидетелства за професионална компетентност на лицата от изпълнителско ниво; (2) Първоначално издаване на свидетелствата по ал. 1, т. 1, т. 2, буква "г" и т. 3 се извършва при изпълнение на следните условия: 1. придобита правоспособност; 2. здравословна годност; 3. наличие на валидни свидетелства за професионална компетентност, когато се изискват такива съгласно приложение  №  1. (3) В документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 и техните потвърждения се вписват ограниченията (ако има такива) по отношение на типа и/или тонажа на кораба, района на плаване, типа и/или мощността на КСУ, за работа със средства за автоматична радиолокационна прокладка (ARPA), електронни навигационни карти (ECDIS) и/или автоматична система за идентификация (AIS), медицински ограничения и др. (8) Свидетелствата по ал. 1, т. 4 - 6 и 8 - 10 се издават при следните условия: 1. лицето е включено в предварително представения в съответната ДМА/ДРН списък на курсистите; 2. лицето е завършило успешно курса и е включено в одобрен протокол от проведения изпит. Чл. 112. (3) Потвърждението по ал. 2, удостоверяващо признаването на свидетелство за правоспособност или свидетелството за професионална компетентност по правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенция STCW, се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАМА, при спазване на изискванията на раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW и Правило I/2, параграф 7 от Конвенция STCW. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. Правило I/2 Свидетелства и потвърждения 3. Свидетелствата се издават на официалния език или езици на издаващата страна. Ако използваният език не е английски, текстът следва да включва и превод на този език. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 4. (1) За придобиване на правоспособност могат да кандидатстват лица: 1. навършили 18 години или възраст, определена в изискването за придобиване на съответната правоспособност; 2. здравословно годни за работа на кораб; 3. с одобрено образование или завършили одобрен курс; Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Допълнителни разпоредби § 10, т. 33. "радиооператор" е лице, което притежава свидетелство, издадено или признато от ИАМА на основание разпоредбите на Радио правилата; Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 112. (1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрацията на държава, която е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИАМА от името на Република България като приемаща държава членка издава потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме, след като: 1. лицето подаде заявление, към което се прилага свидетелството за правоспособност и потвърждение на същото, валидно свидетелство за здравословна годност, документ за самоличност и за платена такса; 2. администрацията, издала свидетелството и потвърждението му, удостовери тяхната автентичност. (2) На морското лице по ал. 1, когато отговаря на изискванията, се издава потвърждение на свидетелството по чл. 104, ал. 2 (по Правило I/10 на STCW) за заемане на длъжност, която е вписана в свидетелството му за правоспособност. (3) Потвърждението по ал. 2, удостоверяващо признаването на свидетелство за правоспособност или свидетелството за професионална компетентност по правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенция STCW, се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАМА, при спазване на изискванията на раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW и Правило I/2, параграф 7 от Конвенция STCW. (4) Потвърждението по ал. 2 се извършва в едномесечен срок от постъпването на потвърждение за автентичност на свидетелството от органа, издал същото. Отказът за потвърждение на валидно свидетелство е мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Информация относно процедурата за обжалване се публикува на интернет страницата на ИАМА. (5) Срокът на валидност на издаденото от ИАМА потвърждение не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на свидетелството за правоспособност или потвърждението на свидетелството. (6) Когато признаването на държава, включена в списъка на държавите, признати по Директива 2008/106/ЕО, бъде оттеглено, издадените преди оттеглянето от ИАМА потвърждения на свидетелства на такава държава остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност. Такива потвърждения не може да бъдат преиздавани и срокът им на валидност не може да се удължава. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България § 29. В чл. 112, ал. 6 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 112. (2) На морското лице по ал. 1, когато отговаря на изискванията, се издава потвърждение на свидетелството по чл. 104, ал. 2 (по Правило I/10 на STCW) за заемане на длъжност, която е вписана в свидетелството му за правоспособност. (3) Потвърждението по ал. 2, удостоверяващо признаването на свидетелство за правоспособност или свидетелството за професионална компетентност по правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенция STCW, се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАМА, при спазване на изискванията на раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW и Правило I/2, параграф 7 от Конвенция STCW. Чл. 22. (2) Документите по ал. 1 на морските лица, заемащи длъжност на кораби, плаващи на море, моряшката книжка и медицинското свидетелство със срок на валидност най-малко равен на очакваната продължителност на предстоящия рейс трябва да се намират на хартиен носител или в цифров формат по всяко време на борда на кораба, когато той е в експлоатация. Чл. 100. (2) Първоначално издаване на свидетелствата по ал. 1, т. 1, т. 2, буква "г" и т. 3 се извършва при изпълнение на следните условия: 1. придобита правоспособност; 2. здравословна годност; 3. наличие на валидни свидетелства за професионална компетентност, когато се изискват такива съгласно приложение  №  1. (8) Свидетелствата по ал. 1, т. 4 - 6 и 8 - 10 се издават при следните условия: 1. лицето е включено в предварително представения в съответната ДМА/ДРН списък на курсистите; 2. лицето е завършило успешно курса и е включено в одобрен протокол от проведения изпит. Чл. 95. В ИАМА се водят регистри на морските лица, на морските правоспособни лица и техните свидетелства, както следва: 1. регистри на морските правоспособни лица с правоспособност водач на кораб до 40 БТ и шкипер на кораб за спорт и развлечение - в дирекция "Морска администрация - Варна", дирекция "Морска администрация - Бургас" и в дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването" (ДМНРК), в зависимост от мястото на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност; 2. регистри на морските правоспособни лица с правоспособност водач на малък кораб - в дирекция "Речен надзор - Русе" и дирекция "Речен надзор - Лом", в зависимост от мястото на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност; 3. регистър на морските правоспособни лица с правоспособност, различна от тази по т. 1 и 2 - в ДМНРК; 4. регистри на свидетелствата на морските лица - в съответните ДМА/ДРН; 5. регистри на издадените потвърждения на свидетелства за правоспособност, издадени от администрациите на други държави - в съответните ДМА/ДРН; 6. (В сила от 17.01.2022 г.) регистри за квалификация на Европейския съюз за корабоплаване по вътрешни водни пътища, служебни книжки и корабни дневници и за документи, признати в съответствие с чл. 117, които са издадени, подновени, изтекли, временно прекратени или оттеглени, които са обявени за изгубени, откраднати или унищожени, или са с изтекъл срок на годност. Чл. 97. (1) Регистърът по чл. 95, т. 4 включва данните по чл. 96, ал.  1, снимка на лицето и данни за: 1. срока на валидност на свидетелството; 2. ограниченията за упражняване на придобитите права; 3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2022 г., в сила от 17.01.2022 г.) издадените разрешения по чл. 21, ал. 1; 4. издадените свидетелства за премината специална и допълнителна подготовка; 5. издадените медицински свидетелства за здравословна годност, необходими за издаване на свидетелство за правоспособност; 6. кораба, на който лицето работи: име, ИМО номер или УЕИН, бруто тонаж за морските кораби, тип на кораба, пропулсивна мощност на КСУ и район на плаване на кораба; 7. длъжност, за която се изисква правоспособност или която дава възможност за придобиване на правоспособност, на която лицето е назначено на кораба, ниво на отговорност и функции, дата на постъпване и дата на напускане на кораба, общо прослужено време на кораба, признато за плавателен стаж; 8. номера на моряшкия паспорт и срока на валидност; 9. номера на моряшката книжка или служебната книжка. Чл. 120. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва проверка на автентичността на българско свидетелство и на достоверността на вписаните в него данни по искане на администрация на държава - страна по Конвенция STCW, корабопритежател или менинг-агент. (2) Проверката по ал. 1 се извършва чрез сверяване на предоставените от запитващия данни с тези, вписани в електронния регистър на морските лица, а в случай на съмнение - и с тези, съдържащи се в изпитните протоколи и в документацията, съхранявана в учебните заведения. (3) Резултатът от проверката по ал. 1 се предоставя чрез електронни средства. (4) Когато запитващият не е администрация и е поискал писмено удостоверяване на автентичността на българско свидетелство за правоспособност и достоверността на вписаните в него данни, за удостоверяването се събира таксата, предвидена в Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Пълно т. 14 не подлежи на въвеждане Член 5 Предоставяне на информация на Комисията За целите на член 21, параграф 8 и член 22, параграф 2 и за използване само от държавите членки и Комисията за определянето на политиката и за статистически цели държавите членки ежегодно предоставят на Комисията информацията, посочена в приложение III към настоящата директива, относно свидетелствата за правоспособност и потвържденията, удостоверяващи признаването на свидетелствата за правоспособност. Те могат също така да предоставят на доброволна основа информация за свидетелствата за професионална компетентност, издадени на лица от редовия състав в съответствие с глави II, III и VII от приложението към Конвенцията STCW, като например информацията, посочена в приложение III към настоящата директива. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 8. (1) Ежегодно ИА "МА" предоставя на Европейската комисия събраната до 31 декември на предходната година информация за всички свидетелства за правоспособност или потвърждения, удостоверяващи тяхното издаване, за всички потвърждения на свидетелства за правоспособност, издадени от други държави, както и за всички свидетелства за професионална компетентност, издадени на лицата от изпълнителско ниво, която включва: 1. по отношение на свидетелствата за правоспособност и потвържденията, удостоверяващи тяхното издаване: а) име и ЕГН на морското лице; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) номер на свидетелството за правоспособност, чието издаване се потвърждава; г) номер на потвърждението, удостоверяващо издаването; д) длъжност или длъжности; е) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; ж) дата на изтичане на валидността на документа; з) статус на свидетелството; и) ограничения; 2. по отношение на потвържденията на свидетелства за правоспособност, издадени от други държави: а) име и уникален идентификационен номер на морското лице, ако има такъв; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) държава, издала оригиналното свидетелство за правоспособност; г) номер на оригиналното свидетелство за правоспособност; д) номер на потвърждението, удостоверяващо признаването на свидетелството; е) длъжност или длъжности; ж) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; з) дата на изтичане на валидността на документа; и) статус на потвърждението; к) ограничения; 3. по отношение на свидетелствата за професионална компетентност: а) име и ЕГН на морското лице; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) номер на свидетелството за професионална компетентност; г) длъжност или длъжности; д) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; е) дата на изтичане на валидността на документа; ж) статус на свидетелството за професионална компетентност. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя в електронен формат за статистически цели и за целите на член 20, параграф 8 и член 21, параграф 2 на Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 8, ал. 2 думите „член 20, параграф 8 и член 21, параграф 2 на Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „член 21, параграф 8 и член 22, параграф 2 на Директива (ЕС) 2022/993“. Пълно Член 6 Взаимно признаване на свидетелства за морски лица, издадени от държави членки 1. С цел разрешаване на морски лица да служат на борда на корабите, плаващи под нейно знаме, всяка държава членка приема свидетелствата за професионална компетентност и удостоверенията, издавани от или по пълномощие на друга държава членка, на хартиен носител или в цифров формат. 2. Всяка държава членка признава свидетелствата за правоспособност, издавани от друга държава членка, или свидетелствата за професионална компетентност, издавани от друга държава членка на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложение I към настоящата директива, като потвърждава тези свидетелства, с което удостоверява признаването им. Потвърждението, удостоверяващо признаването, се ограничава до длъжностите, функциите и нивата на правоспособност или професионална компетентност, посочени в съответните свидетелства. Потвърждението се издава само ако са били спазени всички изисквания на Конвенцията STCW, в съответствие с правило I/2, параграф 7 от Конвенцията STCW. Използва се образец на потвърждение съответстващ на образеца, съдържащ се в раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW. 3. С цел разрешаване на морски лица да служат на борда на корабите, плаващи под нейно знаме, всяка държава членка приема медицинските свидетелства, издадени по пълномощие на друга държава членка в съответствие с член 12. 4. Приемащите държави членки гарантират, че решенията по параграфи 1, 2 и 3 се приемат в разумен срок. Приемащите държави членки гарантират, че морските лица имат правото на обжалване при отказ за потвърждаване или приемане на валидно свидетелство или при липса на отговор в съответствие с националното законодателство и процедури и гарантират, че морските лица получават информация и помощ във връзка с такова обжалване в съответствие с действащото национално законодателство и процедури. 5. Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, компетентните органи на приемащата държава членка могат да наложат допълнителни ограничения по отношение на длъжностите, функциите и нивата на правоспособност или професионална компетентност, свързани с крайбрежните плавания, посочени в член 8, или на алтернативните свидетелства, издадени съгласно правило VII/1 от приложение I. 6. Без да се засяга параграф 2, при необходимост приемащата държава членка може да разреши на морски лица да служат на борда на кораб, плаващ под нейно знаме, за срок, който не надвишава три месеца, ако те притежават надлежно и валидно свидетелство, което друга държава членка е издала и потвърдила, но което все още не е било потвърдено с оглед признаването му от заинтересованата приемаща държава членка. Осигурява се предоставянето при поискване на документ, доказващ че е било подадено искане за потвърждение до компетентните органи. 7. Приемащата държава членка гарантира, че морските лица, които представят за признаване свидетелства за упражняване на функции на управленско ниво, имат подходящи знания за морското законодателство на тази държава членка, от значение за функциите, които им се разрешава да изпълняват. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 23. (1) За работа на морски кораби, плаващи под българско знаме, свидетелствата за правоспособност, свидетелствата за професионална компетентност и другите равностойни документи за допълнителна и специална подготовка, издадени на хартиен носител или в цифров формат от администрация на държава - членка на Европейския съюз, се признават наравно с българските свидетелства, независимо от гражданството на морските лица. Чл. 112. (1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрацията на държава, която е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИА "МА" от името на Република България като приемаща държава членка издава потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме, след като: 1. лицето подаде заявление, към което се прилага свидетелството за правоспособност и потвърждение на същото, валидно свидетелство за здравословна годност, документ за самоличност и за платена такса; 2. администрацията, издала свидетелството и потвърждението му, удостовери тяхната автентичност. (2) На морското лице по ал. 1, когато отговаря на изискванията, се издава потвърждение на свидетелството по чл. 104, ал. 2 (по Правило I/10 на STCW) за заемане на длъжност, която е вписана в свидетелството му за правоспособност. (3) Потвърждението по ал. 2, удостоверяващо признаването на свидетелство за правоспособност или свидетелството за професионална компетентност по Правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенция STCW, се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИА „МА”, при спазване на изискванията на раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW и Правило I/2, параграф 7 от Конвенция STCW. Чл. 14. (1) Изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него лице признава медицински свидетелства, издадени от друга държава по реда на чл. 12, ал. 4, с цел разрешаване на морски лица да служат на борда на корабите, плаващи под българско знаме. Чл. 14. (2) Признаването по ал. 1 се извършва в едномесечен срок от постъпването на потвърждение за автентичност на свидетелството от органа, издал същото. Отказът за признаване на валидно свидетелство е мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Информация относно процедурата за обжалване се публикува на интернет страницита на ИАМА. Чл. 112. (4) Потвърждението по ал. 2 се извършва в едномесечен срок от постъпването на потвърждение за автентичност на свидетелството от органът, издал същото. Отказът за потвърждение на валидно свидетелство е мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Информация относно процедурата за обжалване се публикува на интернет страницата на ИАМА. Чл. 23. (5) Изпълнителният директор на ИАМА може да разреши за срок до 3 месеца работа на морски кораб, плаващ под българско знаме, на морско лице, което притежава валидно свидетелство за правоспособност, издадено или потвърдено от друга държава - членка на Европейския съюз, за което е поискано потвърждение за автентичност от органа, издал същото, с оглед признаването му от ИАМА. Морското лице следва да представи документ за подаденото искане за потвърждение за автентичността на свидетелството. Чл. 23. (3) За издаване на потвърждение на свидетелство за правоспособност по ал. 1 и 2, когато лицето ще заема длъжност от управленско ниво на борда на кораб, то следва да удостовери познания в областта на морското законодателство, приложимо в Република България. Пълно Р. България не се възползва от правната възможност по т. 5 Член 7 Изисквания във връзка с обучението Обучението, което се изисква съгласно член 3, се предоставя под форма, която дава възможност да се придобият теоретичните знания и практическите умения, предвидени в приложение I, по-специално що се отнася до използването на спасителни средства и противопожарно оборудване, и която е била одобрена от компетентния орган или институция, посочени от всяка държава членка. Кодекс на търговското корабоплаване Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 55. (1) Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица за морското корабоплаване се извършва при спазване на стандартите, нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 12. В чл. 55, ал. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. Пълно Член 8 Ръководни принципи за крайбрежното плаване 1. Когато дават определение на крайбрежно плаване, държавите членки не налагат на морските лица, които служат на борда на корабите, на които е разрешено да плават под знамето на друга държава членка или на друга страна по Конвенцията STCW и които осъществяват такова плаване, изисквания във връзка с обучението, опита или свидетелствата, по-строги от тези, които налагат на морските лица, служещи на борда на кораби, на които е разрешено да плават под тяхното собствено знаме. Държавите членки в никакъв случай не налагат на морските лица, които служат на борда на кораб, плаващ под знамето на друга държава членка или на друга страна по Конвенцията STCW, изисквания, по-строги от изискванията съгласно настоящата директива, приложими по отношение на лицата, служещи на кораби, които не извършват крайбрежно плаване. 2. За кораби, на които е разрешено да се ползват от разпоредбите на Конвенцията STCW относно крайбрежното плаване, включващо плаване край бреговете на други държави членки или на други страни по Конвенцията STCW в границите на тяхното определение на крайбрежно плаване, държавата членка сключва споразумение със съответните държави членки или страни по Конвенцията, в което се посочват подробностите относно съответните търговски зони, както и други съответни разпоредби. 3. По отношение на корабите, на които е разрешено да плават под знамето на държава членка, които извършват редовно крайбрежно плаване край бреговете на друга държава членка или на друга страна по Конвенцията STCW, държавата членка, под чието знаме на кораба е разрешено да плава, налага на морските лица, служещи на борда на тези кораби, изисквания по отношение на обучението, опита и свидетелствата, най-малкото еднакви с тези, които са наложени от държавата членка или от страната по Конвенцията STCW, край чиито брегове корабът осъществява крайбрежно плаване, при условие че те не са по-строги от изискванията на настоящата директива, приложими по отношение на лицата, служещи на кораби, които не извършват крайбрежно плаване. Морските лица, които служат на кораб, който осъществява плаване, надвишаващо определеното като крайбрежно плаване в държава членка и навлиза във води, които не са обхванати от това определение, следва да отговарят на съответните изисквания на настоящата директива. 4. Държава членка може да даде възможност на кораб, на който е разрешено да плава под нейното знаме, да се ползва от разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до крайбрежното плаване, в случай че корабът осъществява редовно плаване край бреговете на държава, която не е страна по Конвенцията STCW, или крайбрежно плаване, както е определено от посочената държава членка. 5. Свидетелствата за правоспособност на морски лица, издадени от държава членка или страна по Конвенцията STCW за определените ѝ граници на крайбрежно плаване, могат да бъдат признати от други държави членки за служба в техните определени граници на крайбрежно плаване, при условие че съответните държави членки или страни по Конвенцията сключат споразумение, в което се посочват подробностите относно съответните търговски зони и други съответни условия. 6. Държавите членки, даващи определение на крайбрежно плаване, в съответствие с изискванията на настоящия член: а) спазват принципите, уреждащи крайбрежното плаване, посочени в раздел A-I/3 от Кодекса STCW; б) включват границите на крайбрежното плаване в потвържденията, издадени съгласно член 4. 7. Когато вземат решение относно определението на крайбрежно плаване и до условията за образование и обучение, които се изискват за това в съответствие с изискванията на параграфи 1, 3 и 4, държавите членки съобщават на Комисията приетите от тях разпоредби в подробности. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. Правило I/3 Принципи при крайбрежно плаване 1. Всяка страна при определяне на крайбрежното плаване за целите на Конвенцията не трябва да предявява към моряците, работещи на кораби, които имат право да плават под знамето на друга страна и извършващи такова плаване, по-строги изисквания по отношение на подготовката, опита или свидетелствата от тези, предявявани към моряците на кораби, които имат право да плават под нейното собствено знаме. В никакъв случай страната не трябва да предявява към моряците, работещи на кораби, които имат право да плават под знамето на друга страна, по-строги изисквания от изискванията на Конвенцията по отношение на корабите, които не извършват крайбрежно плаване. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 115. (1) Република България може да сключи споразумение с друга държава - членка на Европейския съюз, или с друга страна по Конвенцията STCW за взаимно прилагане на разпоредбите на Конвенцията STCW относно крайбрежното плаване. В споразумението се посочват подробностите относно съответните зони за крайбрежно плаване. (2) Република България може да прекрати сключено споразумение по ал. 1, когато се установи нарушаване на условията в споразумението, включително и ако не се спазват принципите, уреждащи крайбрежното плаване, посочени в раздел А-I/3 от Кодекса STCW. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. Правило I/3 Принципи при крайбрежно плаване 3. Що се отнася до корабите, които плават под знамето на която и да е страна и които редовно извършват крайбрежно плаване до бреговете на друга страна, страната, под чието знаме корабът има право да плава, трябва да предявява изисквания към моряците, работещи на такива кораби, по отношение на подготовката, опита и свидетелствата им, най-малко еднакви с тези, предявявани към страна, до чиито брегове плава корабът, като те не трябва да бъдат по-строги от изискванията на Конвенцията по отношение на кораби, които не извършват крайбрежно плаване. Моряци, работещи на кораб, плаващ извън район, определен от страна като крайбрежно плаване, и който влиза във води, необхванати от такова определение, трябва да изпълняват приложимите изисквания за компетентност от Конвенцията. 4. Страна може да предостави на кораб, който има право да плава под нейното знаме, привилегии, предвидени от разпоредбите на Конвенцията по отношение на крайбрежното плаване, когато този кораб извършва редовно крайбрежно плаване, каквото е определено от тази страна, до бреговете на държави, които не са страна по Конвенцията. 5. Свидетелствата на моряците, издадени от страна за определените от нея граници за крайбрежно плаване, могат да бъдат признати от други страни за работа в определените от тях граници за крайбрежно плаване, при условие, че засегнатите страни предприемат необходимото да определят детайлите на включените търговски зони и другите съответни условия за това. 6. Страните, определящи крайбрежното плаване в съответствие с изискванията на това правило, следва да: 6.1. следват принципите, уреждащи крайбрежното плаване, в съответствие с раздел А-I/3; 6.2. докладват на генералния секретар детайлите на приетите разпоредби в съответствие с изискванията на правило I/7; и 6.3. включат границите на крайбрежното плаване в потвържденията, издадени в съответствие с правило I/2, параграфи 5, 6 или 7. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 10. По смисъла на тази наредба: 2. "крайбрежно плаване" е плаване в морските пространства на Република България или в близост до брега, както го е определила крайбрежната държава, с която Република България има подписано споразумение; Чл. 100. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелствата на морските лица, както следва: 1. свидетелства за правоспособност за работа на море: а) за далечно и за крайбрежно плаване (приложение № 14); (4) В свидетелството за крайбрежно плаване се поставя стикер с карта на района, за който то е валидно. Чл. 116. (1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност за крайбрежно плаване, издадено от администрацията на държава - членка на Европейския съюз, или от страна по Конвенцията STCW за определените ѝ граници на крайбрежно плаване, ИАМА издава потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб в крайбрежно плаване, при условие че между Република България и съответната държава - издател на свидетелството, има сключено споразумение по чл. 115, ал. 1 и след като: 1. лицето подаде заявление, към което се прилага свидетелството за правоспособност и потвърждение на същото, валидно свидетелство за здравословна годност, документ за самоличност и за платена такса; 2. администрацията, издала свидетелството и потвърждението му, удостовери тяхната автентичност. (2) Срокът на валидност на издаденото потвърждение по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на свидетелството за правоспособност или потвърждението на свидетелството. (3) В случаите по чл. 115, ал. 2 издадените от ИАМА преди прекратяване на споразумението потвърждения на свидетелства остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност. Такива потвърждения не може да бъдат преиздавани и срокът им на валидност не може да се удължава. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 3. В § 11 се създава т. 5: „5. Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица.“ Пълно Член 9 Предотвратяване на измама и други незаконни практики 1. Държавите членки вземат и налагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики във връзка с издадените свидетелства и потвърждения, и предвиждат санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи. 2. Държавите членки определят националните органи, компетентни да разкриват и да се борят срещу измамите и другите незаконни практики и да обменят информация с компетентните органи на други държави членки и на трети държави във връзка с освидетелстването на морски лица. Държавите членки незабавно информират другите държави членки и Комисията за данните за контакт с тези компетентни национални органи. Държавите членки незабавно информират всички трети държави, с които са сключили споразумение съгласно правило I/10, параграф 1.2 от Конвенцията STCW, за данните за контакт с тези компетентни национални органи. 3. По искане на приемащата държава членка компетентните органи на друга държава членка потвърждават или опровергават писмено истинността на свидетелствата на морските лица, съответните потвърждения или всяко друго удостоверение, доказващо обучение, издадени от тази друга държава членка. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 120. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва проверка на автентичността на българско свидетелство и на достоверността на вписаните в него данни по искане на администрация на държава - страна по Конвенция STCW, корабопритежател или менинг-агент. (2) Проверката по ал. 1 се извършва чрез сверяване на предоставените от запитващия данни с тези, вписани в електронния регистър на морските лица, а в случай на съмнение - и с тези, съдържащи се в изпитните протоколи и в документацията, съхранявана в учебните заведения. (3) Резултатът от проверката по ал. 1 се предоставя чрез електронни средства. Пълно Член 10 Санкции или дисциплинарни мерки 1. Държавите членки установяват ред и процедури за безпристрастно разследване на всякакви случаи на некомпетентност, действие, бездействие или създаване на опасност за сигурността, които биха могли да застрашат пряко безопасността на човешкия живот или на имуществото на море или морската среда, от страна на притежатели на свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност или потвърждения, издадени от държава членка във връзка с изпълнение на задължения, свързани с тези свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност, както и за отнемане, спиране на действието или отмяна на тези свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност по такава причина и за предотвратяване на измами. 2. Държавите членки вземат и налагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики във връзка със свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност и издадените потвърждения. 3. Санкции или дисциплинарни мерки се предвиждат и прилагат в случаите, в които: а) компания или капитан е наел лице, което не притежава свидетелството, изисквано съгласно настоящата директива; б) капитан е позволил лице, което не притежава необходимото свидетелство или валидно привилегировано разрешение или което не притежава документа, изискван съгласно член 20, параграф 7, да изпълнява функция или да служи на длъжност, които според настоящата директива трябва да се изпълняват от лице, притежаващо надлежно свидетелство; или в) лице е получило чрез измама или с подправени документи назначение, за да изпълнява функция или да служи на длъжност, които според настоящата директива трябва да се изпълняват от лице, което притежава свидетелство или привилегировано разрешение. 4. Държавите членки, под чиято юрисдикция се намират която и да е компания или лице, за които има сериозни основания да се смята, че са отговорни или са знаели за очевидно неспазване на настоящата директива, както е посочено в параграф 3, си сътрудничат с всяка държава членка или с всяка друга страна по Конвенцията STCW, която ги уведоми за намерението си да образува производство в рамките на своята юрисдикция. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 69. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" ежегодно извършва планови и извънредни проверки за оценка на съответствието и изготвя независима оценка на учебните заведения и центрове, предоставящи морско образование, обучение и квалификация, по отношение изпълнението на критериите, посочени в чл. 61, 62, 71 и 72. Оценка на съответствието на провежданите курсове от лицата по чл. 62, ал. 2 по отношение на приложимите национални стандарти за компетентност и програми ИАМА извършва при една планова проверка за срока на провеждането на курсовете или извънредна проверка. (2) Резултатите от проверките по ал. 1 се отразяват в протокол, копие от който се предоставя на обучаващата институция в седемдневен срок от извършване на проверката. (3) При установяване на несъответствия с изискванията на тази наредба същите се вписват в протокола и ИАМА определя мерки и срок за отстраняването им и извършва повторна проверка. (4) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 ИАМА не издава свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност или други равностойни документи на обучаемите, като писмено уведомява обучаващата институция за отказа. Изпълнителна агенция "Морска администрация" отбелязва в списъка по чл. 62, ал. 3 прекратяване провеждането на дадения курс. (5) Въз основа на констатациите в протокола по ал. 2 се изготвя независима оценка по ал. 1. Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 384. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на нарушенията и налагането на наказанията по този кодекс се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Нарушенията на този кодекс се установяват с актове, които се съставят от длъжностни лица в Изпълнителна агенция "Морска администрация", определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Акт се съставя и при всяко писмено уведомяване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" от капитана на кораба за извършени по време на плаване от членове на екипажа нарушения. Възражения по акта могат да се правят при връчването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа след връчването. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от оправомощено от него длъжностно лице в срок до 24 часа след изтичането на срока за възражения, освен ако случаят представлява фактическа или правна сложност. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 121. Когато при проверката по чл. 120, ал. 2 се констатира, че предоставеното свидетелство съдържа неверни данни, с промени на данните в него, допълнителни записи или заличаване или фотокопието на свидетелството е манипулирано по такъв начин, ИАМА изисква оригиналите и изпраща същите на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 380. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискваната за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв. (2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) Капитан на кораб, който е допуснал лице да изпълнява длъжност на борда на кораб, без да притежава изискваната за тази длъжност правоспособност, се наказва с лишаване от право за заемане на длъжност на кораб за срок от две години, освен ако деянието не съставлява престъпление. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 120. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва проверка на автентичността на българско свидетелство и на достоверността на вписаните в него данни по искане на администрация на държава - страна по Конвенция STCW, корабопритежател или менинг-агент. (2) Проверката по ал. 1 се извършва чрез сверяване на предоставените от запитващия данни с тези, вписани в електронния регистър на морските лица, а в случай на съмнение - и с тези, съдържащи се в изпитните протоколи и в документацията, съхранявана в учебните заведения. (3) Резултатът от проверката по ал. 1 се предоставя чрез електронни средства. Пълно Член 11 Норми за качество 1. Всяка държава членка гарантира, че: а) всички дейности по обучението, оценяването на правоспособността, освидетелстването, включително издаването на медицински свидетелства, на потвърждения и подновяването на свидетелства, осъществявани от упълномощени от тях неправителствени агенции или образувания, са предмет на непрекъснат контрол в рамките на система за управление на качеството, за да може да се осигури постигането на определените цели, включително и тези, отнасящи се до квалификацията и опита на инструкторите и на оценителите, в съответствие с раздел A-I/8 от Кодекса STCW; б) когато държавни агенции или образувания изпълняват такива дейности, съществува система за управление на качеството в съответствие с раздел A-I/8 от Кодекса STCW; в) целите на образованието и обучението и свързаните с тях норми за качество на правоспособността, които трябва да бъдат постигнати, са ясно определени, както и че са определени нивото на знанията, на разбирането и на уменията, съответстващи на изпитите и оценяването, изисквани съгласно Конвенцията STCW; г) приложното поле на нормите за качество включва управлението на системите за освидетелстване, всички курсове и програми за обучение, изпитите и оценяването, извършвани от всяка държава членка или по нейно пълномощие, както и квалификацията и опита, които се изискват от инструкторите и оценителите, като се имат предвид принципите, системите, контролът и вътрешните проверки за осигуряване на качеството, които са били установени, за да се гарантира постигането на определените цели. Целите и свързаните с тях норми за качество, посочени в първа алинея, буква в), могат да бъдат определени отделно за различните курсове и програми за обучение и обхващат управлението на системата за освидетелстване. 2. Държавите членки също гарантират, че през интервали от време, които не надвишават пет години, от квалифицирани лица, които не извършват посочените дейности, се извършва независимо оценяване на дейностите по придобиване и оценяване на знанията, разбирането, уменията и компетентността, както и на управлението на системата за освидетелстване, за да се провери дали: а) всички вътрешни мерки за контрол на управлението и наблюдение и допълнителните мерки са съобразени с предвидените правила и документираните процедури и дали те гарантират постигането на определените цели; б) резултатите от всяко независимо оценяване се документират и се довеждат до знанието на отговорните лица в оценяваната област; в) се вземат своевременни мерки за отстраняване на пропуските; г) всички приложими разпоредби на Конвенцията STCW и Кодекса STCW, включително измененията им, са обхванати от системата за управление на качеството. Държавите членки могат да включат в тази система и другите приложими разпоредби на настоящата директива. 3. Доклад за всяко оценяване, извършено съгласно параграф 2 от настоящия член, се съобщава от съответната държава членка на Комисията в съответствие с образеца, посочен в раздел A-I/7 от Кодекса STCW, в шестмесечен срок от датата на извършване на оценяването. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 55. (1) Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица за морското корабоплаване се извършва при спазване на стандартите, нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО. Проект на наредба за изменение и допълнени на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 12. В чл. 55, ал. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 56. (1) Образование по морска или речна специалност се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИАМА учебни планове, програми и материална база от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица, които са завършили успешно одобрен от ИАМА курс по програма на моделен курс 6.09 на ИМО. (2) Оценка на знанията и уменията на обучаваните по морска специалност извършват преподаватели, които са завършили успешно одобрен от ИАМА курс по програма на ИМО моделен курс 3.12. (3) Преподавателите и инструкторите, които провеждат обучение за работа на море с използване на тренажор, както и оценителите на компетентността на обучаваните трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са преминали ИМО моделен курс 6.10 за техники за обучение и оценка с използване на симулатори; 2. да притежават практически опит за работа с конкретния симулатор, като придобиването му следва да бъде удостоверено писмено. (4) Учебните заведения по ал. 1 провеждат обучение в съответствие с държавните изисквания и прилагат система за управление на качеството на учебния процес. (5) Учебните заведения по ал. 1 избират външна, независима от тях, призната организация, която да одитира прилаганата от тях система за управление на качеството и нейното съответствие на стандарта БДС EN ISO 9001:2015. (6) Учебните заведения ежегодно извършват преглед на учебните си програми за съответствие с международните и националните изисквания и документират резултата от прегледа в протокол. Чл. 56 (7) Учебните заведения представят в ИАМА докладите за извършените от оправомощената външна, независима от учебното заведение, организация периодични проверки, одити на системата за управление на качеството и направените оценки за съответствие на извършваната дейност, за достигане на необходимите стандарти, установените несъответствия и набелязаните коригиращи действия, както и протокола от прегледа по ал. 6. Чл. 57. Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща до генералния секретар на Международната морска организация и до Европейската комисия обобщен доклад за извършените по чл. 56, ал. 7 независими оценки на дейността на агенцията и на учебните заведения в рамките на 5-годишния период на оценка по Конвенция STCW. Пълно Член 12 Норми за здравословна годност 1. Всяка държава членка определя нормите за здравословна годност за морските лица и процедурите за издаването на медицинско свидетелство в съответствие с настоящия член и на раздел A-I/9 от Кодекса STCW, като отчита, когато е приложимо, раздел Б-I/9 от Кодекса STCW. 2. Всяка държава членка гарантира, че лицата, отговарящи за оценката на здравословната годност на морските лица, са лекари, признати от тази държава членка за целите на медицинските прегледи на морски лица, в съответствие с раздел A-I/9 от Кодекса STCW. 3. Всяко морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено съгласно разпоредбите на Конвенцията STCW, което е на морска служба, притежава също и валидно медицинско свидетелство, издадено в съответствие с настоящия член и на раздел А-I/9 от Кодекса STCW. 4. Кандидатите за медицинско свидетелство: а) са навършили най-малко 16 години; б) доказват по задоволителен начин своята самоличност; в) отговарят на приложимите норми за здравословна годност, установени от съответната държава членка. 5. Медицинските свидетелства важат за максимален срок от две години, освен ако морското лице е на възраст под осемнадесет години, като в този случай максималният срок на валидност е една година. 6. Ако срокът на валидност на медицинско свидетелство изтече по време на рейса, се прилага правило I/9 от приложението към Конвенцията STCW. 7. В неотложни случаи държава членка може да разреши на дадено морско лице да работи без валидно медицинско свидетелство. В този случай се прилага правило I/9 от приложението към Конвенцията STCW. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 12. (1) Всеки член на екипажа на търговски кораб и кораб за спорт, туризъм и развлечение, използвани с търговска цел и плаващи под българско знаме, или кандидат за свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност трябва да отговаря на нормите за здравословна годност за заемане на съответната длъжност. (2) Здравословната годност на морските лица се установява и удостоверява при условията и по реда на Наредба № Н-11 от 30.04.2014  г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 41 от 2014 г.). (3) Издаването, регистрацията и контролът на издаваните от лечебните заведения свидетелства за здравословна годност се осъществяват в съответствие със системата от процедури, въведени в съответното лечебно заведение. (4) Освидетелстването и издаването на медицинско свидетелство за здравословна годност могат да се извършват и от лечебно заведение или медицинско лице, одобрено от администрацията на някоя от държавите - членки на Европейския съюз, и от трета страна, с която Република България има споразумение по Правило I/10 от Конвенция STCW, когато морското лице се намира зад граница и срокът на валидност на свидетелството му по ал. 2 или вписаният в служебната книжка срок е изтекъл. (5) Медицинските свидетелства се регистрират в ДМА/ДРН, като в служебната книжка се вписват наименованието на лечебното заведение, издало свидетелството; номерът, под който свидетелството е регистрирано в него; датата на издаване; срокът на валидност и ограниченията, ако има такива. Данните се вписват и в електронния регистър на морските лица. (6) Ограниченията по ал. 5 се вписват в свидетелството за правоспособност на лицето или в потвърждението по Правило I/10 от Конвенция STCW78, както е изменена. (7) При изтичане срока на валидност на медицинското свидетелство за здравословна годност лицето е длъжно да премине отново освидетелстване и да представи новото си медицинско свидетелство в ДМА/ДРН. Наредба № H-11 от 30 април 2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България Чл.11.(1) Медицинските прегледи за установяване на здравословната годност на морските лица се извършват от лекари с призната специалност в Република България - очни болести, УНГ болести, психиатрия, вътрешни болести, а при необходимост - и други медицински специалности. Чл. 12. (1) Заключението за здравословната годност на морското лице се дава от лекар с призната специалност по вътрешни болести. (2) Лекарите с призната специалност, които извършват прегледите по тази наредба, и лекарите с призната специалност по вътрешни болести, които дават заключението за здравословна годност, се определят със заповед на ръководителя на лечебното заведение по чл. 7, ал. 1 и 2. (3) При необходимост за определянето на здравословната годност лекарите по ал. 2 привличат и други специалисти. (4) Лекарите по ал. 2 могат да изискват медицинска документация и сведения от личните лекари и други медицински специалисти и да ползват резултати от различни специализирани лаборатории и кабинети по функционална диагностика, психология, клинична лаборатория, отоневрология и др. (5) Здравословната годност на кандидатите за заемане на длъжностите, посочени в приложение № 1, се определя съгласно приложение № 2 и зрителни и слухови критерии, посочени в приложение № 3, като за заболявания и състояния, за които се допуска индивидуална преценка, същата се прави от лекарите по ал. 2. (6) За заболяване или състояние, което не е посочено в приложения № 2 и 3, заключението се дава по индивидуална преценка на съответния специалист, който оценява моментното функционално състояние на морското лице или на базата на прогностична оценка за развитието на болестния процес, както и компенсаторните възможности на организма. (7) При индивидуалната преценка се вземат предвид стадият на заболяването и/или степента на увреждане, интензивността му и темповете на развитие, изгледите за подобряване на състоянието, отражението върху конкретните задължения, наличието на други заболявания и/или увреждания, както и възможността заболяването/увреждането да се третира с лекарствени продукти или да се подложи на друг вид лечение и отражението на това върху годността на морското лице за работа. (8) При освидетелстване по индивидуална преценка лекарите, провеждащи експертизата, са длъжни да вземат под внимание и конкретните условия за длъжността, на която ще работи морското лице. (9) При определяне на здравословната годност се взема под внимание и наличието на борда на кораба на лекарствени продукти и медицински изделия, както и присъствието на лекари и други медицински специалисти на борда, и се определя при какви условия морските лица, страдащи от заболявания, които изискват приемането на лекарства, могат да продължават да работят на кораб. Чл. 13. Медицинско освидетелстване се извършва на лица, навършили 16 години, които кандидатстват за работа на кораб, плаващ по море и по вътрешните водни пътища, или за обучение по морски и речни специалности. Чл. 14. (1) На лицата, които отговарят на изискванията за здравословна годност по тази наредба, се издава свидетелство за медицинска годност по тази наредба. (2) Свидетелствата за медицинска годност се изготвят на български и английски език за работа на кораби, плаващи по море, съгласно образеца по приложение № 4, част А, и на български и немски език за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа, съгласно образеца по приложение № 4, част Б. (3) Лечебното заведение води регистър на издадените свидетелства за медицинска годност. Чл. 16. (1) Свидетелствата за медицинска годност за работа на кораб, плаващ по море, се издават със срок на валидност: 1. при възраст на лицето до 18 и над 55 години - 1 година; 2. при възраст на лицето от 18 до 55 години - 2 години. Чл. 15. (1) Когато срокът на валидност на свидетелство за медицинска годност изтече по време на рейса, в срок до 3 месеца морското лице преминава медицинско преосвидетелстване в първото пристанище, където пристигне корабът, от лечебно заведение или медицинско лице, одобрено от администрацията на някоя от държавите - членки на Европейския съюз, или от трета страна, с която Република България има споразумение, по Правило I/10 от Приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците. (2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него лице може по изключение да разреши на определено морско лице да започне работа на борда на определен кораб със свидетелство за медицинска годност с изтекъл срок на валидност за срок не повече от 3 месеца, в който морското лице трябва да премине през медицинско освидетелстване по ал. 1. Пълно Член 13 Продължаване на валидността на свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност 1. С цел продължаване на плавателния стаж всеки капитан, член на командния състав или радиооператор, който притежава свидетелство, издадено или признато съгласно някоя глава от приложение I, с изключение на правило V/3 от глава V или глава VI, и който е на морска служба или има намерение да се върне на морска служба след прекъсване, трябва, през интервали не по-дълги от пет години: а) да покрие нормите за здравословна годност, предвидени в член 12; както и б) да докаже продължаваща професионална компетентност в съответствие с раздел А-I/11 от Кодекса STCW. 2. Всеки капитан, лице от командния състав и радиооператор трябва да завърши успешно съответното одобрено обучение, за да продължи плавателния си стаж на борда на кораби, за които на международно равнище се изисква специално обучение. 3. Всеки капитан и лице от командния състав, за да продължи плавателния си стаж на борда на танкери, трябва да отговаря на изискванията на параграф 1 от настоящия член и от него се изисква през интервали, ненадвишаващи пет години, да доказва продължаваща професионална компетентност за танкери в съответствие с раздел A-I/11, параграф 3 от Кодекса STCW. 4. С цел продължаване на плавателния стаж на борда на кораби, плаващи в полярни води, всеки капитан и член на командния състав, трябва да отговаря на изискванията на параграф 1 от настоящия член и от него се изисква през интервали, ненадвишаващи пет години, да доказва продължаваща професионална компетентност за кораби, извършващи дейност в полярни води, в съответствие с раздел A-I/11, параграф 4 от Кодекса STCW. 5. Всяка държава членка сравнява нормите за компетентност, изисквани по отношение на кандидатите за свидетелства за правоспособност и/или за свидетелства за професионална компетентност, издадени до 1 януари 2017 г., с посочените в част А от Кодекса STCW за съответното свидетелство за правоспособност и/или за свидетелство за професионална компетентност, и решава дали е необходимо да изисква притежателите на тези свидетелства за правоспособност и/или свидетелства за професионална компетентност да преминат през подходящо обучение за опресняване и осъвременяване на знанията или оценяване. 6. Всяка държава членка сравнява нормите за за компетентност, които е изисквала по отношение на лицата, които служат на борда на кораби, използващи за гориво газ, преди 1 януари 2017 г., с нормите за компетентност в раздел A-V/3 от Кодекса STCW и решава дали е необходимо да изиска от тези лица да осъвременят квалификациите си. 7. Всяка държава членка осигурява или насърчава, съгласувано със заинтересованите лица, създаването на система от опреснителни курсове и курсове за осъвременяване на знанията, така както са предвидени в раздел А-I/11 от Кодекса STCW. 8. С оглед осъвременяване на знанията на капитаните, лицата от командния състав и радиооператорите всяка държава членка прави необходимото текстовете на последните изменения на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда да бъдат на разположение на корабите, на които е разрешено да плават под нейно знаме, при спазване на член 15, параграф 3, буква б) и на член 19. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 106. (1) Морските лица подновяват свидетелствата си при: 1. отпадане на ограничение или друга промяна на обстоятелствата, при които свидетелствата са били издадени; 2. изтичане на срока на валидност на свидетелството; 3. промяна в статуса на притежавано валидно свидетелство, когато то е загубено, унищожено или обявено за невалидно. (2) Ново свидетелство се издава, след като лицето представи доказателства за: 1. здравословна годност - с валидно медицинско свидетелство, издадено от лечебно заведение по чл. 12, ал. 3 или 5; 2. продължаваща компетентност за правоспособностите по чл. 32, т. 1 - 7, чл. 34, т. 1 - 6 и чл. 37, т. 1 - 4; 3. преминат опреснителен курс за специална или допълнителна подготовка, когато това се изисква съгласно приложение № 1; Чл. 107. (1) Продължаваща компетентност се доказва чрез изпълнение на едно от следните изисквания: 1. наличие на плавателен стаж при изпълнение на функции, посочени в свидетелството за правоспособност, с обща продължителност най-малко 12 месеца за последните 5 години; 2. наличие на плавателен стаж при изпълнение на функции, посочени в свидетелството за правоспособност, с обща продължителност най-малко 3 месеца, реализиран през последните 6 месеца преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство; 3. наличие на плавателен стаж на длъжност в управленско или оперативно ниво на отговорност, с една степен по-ниска от притежаваната правоспособност, с продължителност не по-малко от 3 месеца, реализиран непосредствено преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство; 4. наличие на плавателен стаж като стажант на длъжност, съответстваща на притежаваната от него правоспособност, с продължителност не по-малко от 3 месеца, реализиран непосредствено преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство; 5. удостоверение за успешно завършен курс за потвърждаване, одобрен от ИАМА; 6. успешно положен изпит пред ИАМА по одобрена програма. Чл. 4. (2) Морските лица, които ще работят на морски кораби или кораби за спорт и развлечение, използвани с търговска цел на море, преминават допълнителна подготовка в зависимост от заеманата длъжност съгласно приложение № 1. Допълнителната подготовка може да бъде включена в образователната програма по морски специалности или премината в отделен курс. Допълнителната подготовка се удостоверява с издадено от ИАМА свидетелство. (3) Морските лица, които ще работят на определен тип морски кораби, като пътнически кораби, ро-ро пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози, кораби с дедуейт над 150 000 тона и други кораби със специфични маневрени качества, освен подготовката по ал. 2 преминават и специална подготовка в зависимост от заеманата длъжност и типа кораб съгласно приложение № 1. Чл. 107. (2) Продължаваща компетентност по отношение на свидетелствата за професионална компетентност за работа на танкери за лица от управленско и оперативно ниво се доказва чрез изпълнение на едно от следните изисквания: 1. наличие на одобрен плавателен стаж при изпълнение на функциите на съответния тип танкер, посочени в свидетелството за професионална компетентност или в неговото потвърждение, с обща продължителност най-малко 3 месеца за последните 5 години; 2. удостоверение за успешно завършен курс, одобрен от ИАМА. Чл. 107. (3) Продължаваща компетентност по отношение на свидетелствата за професионална компетентност за работа на кораби, плаващи в полярни води, за лица от управленско ниво се доказва чрез изпълнение на едно от следните изисквания: 1. наличие на одобрен плавателен стаж при изпълнение на функциите на съответния кораб, посочени в свидетелството за професионална компетентност или в неговото потвърждение, с обща продължителност най-малко 2 месеца за последните 5 години, или 2. изпълнение на функции, считани за еквивалентни на плавателния стаж, изискван съгласно т. 1, или 3. преминаване на одобрен тест, или 4. удостоверение за успешно завършен курс, одобрен от ИАМА. Чл. 106. (4) За да бъде издадено или преиздадено свидетелство за правоспособност със срок на валидност след 1.01.2017  г., морските лица, в чиито учебни програми не е включена съответната подготовка, трябва да преминат курсове, одобрени от ИАМА, както следва: 1. за лицата от палубна команда от управленско и оперативно ниво - "Корабоводене с използване на радиолокатор и ARPA", "Управление на ресурсите на мостика", "Корабоводене с използване на електронни карти и автоматизирани идентификационни системи" (ECDIS & AIS), "Елементарни познания по опазване на морската среда", "Сигурност на кораба за лица, изпълняващи дейности, свързани със сигурността"; 2. за лица от палубна команда от изпълнителско ниво - "Елементарни познания за сигурността на кораба" и "Елементарни познания по опазване на морската среда"; 3. за морски лица от машинна команда от управленско и оперативно ниво - "Управление на ресурсите и работа в екип в машинно отделение", "Експлоатация на съвременни системи за управление на главни и спомагателни двигатели", "Сигурност на кораба за лица, изпълняващи дейности, свързани със сигурността", "Елементарни познания по опазване на морската среда", а за електромеханици и "Експлоатация и поддръжка на системи с напрежение над 1000 волта"; 4. за лица от машинна команда от изпълнителско ниво - "Елементарни познания за сигурността на кораба" и "Елементарни познания по опазване на морската среда". Чл. 4. (3) Морските лица, които ще работят на определен тип морски кораби, като пътнически кораби, ро-ро пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози, кораби с дедуейт над 150 000 тона и други кораби със специфични маневрени качества, освен подготовката по ал. 2 преминават и специална подготовка в зависимост от заеманата длъжност и типа кораб съгласно приложение № 1. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 106. (1) (2) Ново свидетелство се издава, след като лицето представи доказателства за: 1. здравословна годност - с валидно медицинско свидетелство, издадено от лечебно заведение по чл. 12, ал. 3 или 5; 2. продължаваща компетентност за правоспособностите по чл. 32, т. 1 - 7, чл. 34, т. 1 - 6 и чл. 37, т. 1 - 4; 3. преминат опреснителен курс за специална или допълнителна подготовка, когато това се изисква съгласно приложение № 1; Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 31. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 1. осигуряват на всеки новоназначен член от екипажа достатъчно време, за да премине инструктаж на борда на кораба и да се запознае с конкретните си задължения във връзка с постигане безопасността и сигурността на кораба, опазването на околната среда от замърсяване, личната безопасност, както и с правилата за работа с оборудването, което ще използва при изпълнение на своите задължения. Провеждането на инструктажа се удостоверява в писмена форма. 2. въвеждат политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, включително като предоставят на разположение на екипажите на техните кораби актуални текстове на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда;…“ Пълно Член 14 Използване на тренажори Нормите за експлоатация и другите разпоредби на раздел А-I/12 на Кодекса STCW, както и другите изисквания на част A от Кодекса STCW, които се отнасят до всяко съответно свидетелство, се спазват по отношение на: а) всяко задължително обучение с тренажор; б) всяко оценяване на компетентността, изисквана съгласно част А от Кодекса STCW, което се прави на тренажор; в) всяка демонстрация, извършвана чрез тренажор, за да се докаже продължаваща компетентност, изисквана съгласно част A от Кодекса STCW. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. Правило I/12 Използване на тренажори 1. Експлоатационните изисквания и другите разпоредби, посочени в раздел А-I/12, и други такива изисквания, както са предписани в част А на Кодекса за съответното свидетелство, трябва да се съблюдават по отношение на: 1.1. задължителната подготовка, провеждана чрез използване на тренажори; 1.2. оценките на компетентност, изисквана от част А на Кодекса, която се придобива с помощта на тренажор; и 1.3. всяка демонстрация за поддържането на професионалните навици, изисквана от част А на Кодекса, посредством тренажор. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 56. (3) Преподавателите и инструкторите, които провеждат обучение за работа на море с използване на тренажор, както и оценителите на компетентността на обучаваните трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са преминали ИМО моделен курс 6.10 за техники за обучение и оценка с използване на симулатори; 2. да притежават практически опит за работа с конкретния симулатор, като придобиването му следва да бъде удостоверено писмено. Чл. 72. (1) За провеждане на обучение се ползват само тренажори, предназначени за подготовка и за оценка на компетентността, които са одобрени от ИАМА. (2) Изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него лице одобрява тренажорите за плаване на море, когато отговарят на следните експлоатационни норми: 1. възпроизвеждат в достатъчна степен съответното корабно оборудване в съответствие с изискванията на одобрена от изпълнителния директор на ИАМА класификация, включително пресъздават експлоатационни и аварийни ситуации, съответстващи на целите на подготовката; 2. осигуряват връзка между обучаемия/оценявания, оборудването и инструктора/оценителя по начин, позволяващ контрол, запис и последващ разбор и оценяване на действията на обучаемия/оценявания; 3. оценката на обучаемия да може да се генерира от тренажора без намесата на инструктора или оценяващия; 4. тренажорът и софтуерът му са одобрени или признати за съответстващи на изискванията от признати класификационни организации от Европейския съюз или от администрация на държави - членки на Европейския съюз; 5. тренажорът е преминал периодична проверка, както е определено от производителя, от упълномощено от него лице. Чл. 73. (1) Процедурите за подготовка и оценка на компетентността на обучаемите при работа с използване на одобрен тренажор съобразно способността за безопасно и ефективно изпълнение на заданието осигуряват: 1. предварително информиране на обучаемите за: а) целите и задачите на обучението; б) уменията, които се очаква да бъдат придобити; в) уменията, които подлежат на оценка, и критериите за оценяване; 2. инструкции за работа на тренажора, предоставени на обучаемите в ясна и изрична форма. (2) Интензивността и продължителността на учебните занятия на тренажор се съобразяват с препоръките на производителя. Пълно Член 15 Отговорност на компаниите 1. В съответствие с параграфи 2 и 3 държавите членки възлагат на компаниите отговорността по назначаване на морските лица на служба на борда на техните кораби в съответствие с настоящата директива и изискват всяка компания да гарантира, че: а) всички морски лица, назначени на неин кораб, притежават надлежно свидетелство в съответствие с настоящата директива и на разпоредбите, приети от държавата членка; б) корабите разполагат с достатъчен персонал, който отговаря на приложимите изисквания на държавата членка относно надеждното комплектоване на кораба с екипаж; в) документите и сведенията, отнасящи се до всички морски лица, наети на борда на нейните кораби, се актуализират и са леснодостъпни, и съдържат, без обаче да се ограничават до тях, документите и сведенията за опита на тези лица, тяхното обучение, здравословната им годност и компетентността им за изпълнение на възложените им задължения; г) морските лица, назначени на който и да е от нейните кораби, са добре запознати със своите специфични задължения и с общата организация на дейностите, системите, оборудването, процедурите и особеностите на кораба, които са от значение за задължения, които са им възложени при обичайни условия или в извънредни ситуации; д) личният състав на кораба може ефективно да координира дейностите си в извънредни ситуации и при изпълняването на функции от особена важност за безопасността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето; е) морските лица, назначени на който и да е от нейните кораби, са получили обучение за опресняване и осъвременяване на знанията, както се изисква от Конвенцията STCW; ж) по всяко време на борда на нейните кораби има ефективна речева комуникация в съответствие с глава V, правило 14, параграфи 3 и 4 от изменената SOLAS 74. 2. Компаниите, капитаните и членовете на екипажа са задължени лично да се уверят, че всички задължения, установени в настоящия член, са изцяло изпълнени и че е взета всяка друга необходима мярка, за да може всеки член на екипажа да допринася със собствените си знания за безопасната експлоатация на кораба. 3. Компанията дава на капитана на всеки кораб, по отношение на който се прилага настоящата директива, писмени инструкции, описващи политиките и процедурите, които да се следват, за да гарантира, че всички новоназначени на борда на кораба морски лица имат възможност да се запознаят и свикнат с оборудването на борда, процедурите по експлоатацията и другите правила и организационни практики, необходими за точното изпълнение на техните задължения, преди тези задължения да им бъдат възложени. Тези политики и процедури включват: а) предоставянето на всички новоназначени морски лица на разумен срок, даващ им възможност да се запознаят и свикнат със: i) специфичното оборудване, което ще използват или експлоатират; ii) специфичните за кораба правила и организационни практики и процедури за вахтена служба, безопасност, опазване на околната среда и извънредни ситуации, които те следва да познават, за да изпълняват добре възложените им задължения; б) определянето на опитен член на екипажа, който ще бъде натоварен да следи всички новоназначени морски лица да имат възможност да получат основната информация на език, който разбират. 4. Компаниите гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на техните ро-ро пътнически кораби, са преминали обучението за запознаване, за да добият уменията, подходящи за длъжността, която ще заемат, и задълженията и отговорностите, които ще поемат, като се вземат предвид насоките, посочени в раздел Б-I/14 от Кодекса STCW. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 134. (1) Преди да назначат морски лица на работа на своите кораби, корабопритежателите са длъжни: 1. да изискат от лицето да представи: а) документите, изисквани за заемане на длъжността, за която лицето кандидатства, удостоверяващи неговата правоспособност и/или професионална компетентност в съответствие с приложение № 1; б) моряшка (съответно служебна) книжка; в) документ, удостоверяващ здравословната годност на лицето; 2. да поискат проверка на автентичността на документите по т. 1, буква "а" и на достоверността на вписаните в тях обстоятелства. Чл. 15. (1) Екипажът на всеки кораб, плаващ под българско знаме, включва достатъчен брой морски правоспособни лица, необходими за осигуряване на безопасността, сигурността и опазването на морската среда от замърсяване. (2) (В сила от 17.01.2022 г.) Минималният брой на правоспособните морски лица в екипажа на търговски кораб и кораби за спорт, туризъм и развлечение, използвани с търговска цел, е не по-малко от определените в приложение № 5 и приложение № 6, като техните длъжности се определят в зависимост от района на плаване, тонажа, мощността и типа на корабната силова уредба. Чл. 134. (2) Корабопритежателите осигуряват на работещите на корабите им морски лица валидни документи по ал. 1 по време на целия период на работа на борда на кораба. (6) Корабопритежателите са длъжни да поддържат досие на всяко морско лице, което е наето и работи на техните кораби, най-малко за времето, за което имат сключен трудов договор. (7) Досието по ал. 6 съдържа най-малко следната информация: 1. лични данни, идентифициращи лицето, снимка, адрес и телефон за контакт; 2. копия на всички свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност по приложение № 1 и други документи, даващи право на лицето да заема съответната длъжност, както и издадените разрешения за заемане на по-висока длъжност, ако има такива; 3. документ, показващ какви първоначални инструктажи са проведени с лицето по отношение на безопасността и сигурността на работа на кораба, запознаване със задълженията му на кораба и приборите и устройствата, с които ще работи; 4. копие на документ, установяващ здравословната годност на лицето за работа на кораб в определен район на длъжността, за която лицето е назначено; 5. договора/ите между корабопритежателя и морското лице; 6. данни за продължителността и длъжностите, на които е работило лицето на всеки кораб, на който е било назначено. Чл. 134. (3) Корабопритежателите осигуряват въвеждащо обучение на брега за всички новопостъпили членове на екипажа за запознаване с правилата на компанията, всички процедури и обзавеждане, свързани с осигуряване на личната безопасност, безопасността на корабоплаването, опазване на околната среда от замърсяване, сигурността на кораба, както и с техните задължения, в съответствие с изискванията на раздел А-І/14 от Кодекса STCW. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 1. осигуряват на всеки новоназначен член от екипажа достатъчно време, за да премине инструктаж на борда на кораба и да се запознае с конкретните си задължения във връзка с постигане безопасността и сигурността на кораба, опазването на околната среда от замърсяване, личната безопасност, както и с правилата за работа с оборудването, което ще използва при изпълнение на своите задължения. Провеждането на инструктажа се удостоверява в писмена форма…“ Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 4. организират система от учебни тревоги, тренировки и обучения, така че личният състав на кораба да може ефективно да координира дейностите си в извънредни ситуации и при изпълняването на функции от особена важност за безопасността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.“ Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 2. въвеждат политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, включително като предоставят на разположение на екипажите на техните кораби актуални текстове на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда; Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 17. (1) Корабопритежателят или операторът определя подходящ, общоразбираем за членовете на екипажа работен език на борда на кораба, който се вписва в корабния дневник. (2) Членовете на екипажа на морските пътнически кораби трябва да владеят английски език за общуване с пътниците в степен, осигуряваща безопасността на кораба и лицата на борда, в случай на аварийна ситуация. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 127. (1) Капитанът на кораба е отговорен за организацията и правилното носене на вахтената служба по време на преход и на котва, а за носенето на вахтата в машинно отделение е отговорен и главният механик. (2) За организиране изпълнението на разпорежданията на капитана са отговорни лицата от ходовата или котвената вахта, като изпълнението им е задължение на целия екипаж. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 1. осигуряват на всеки новоназначен член от екипажа достатъчно време, за да премине инструктаж на борда на кораба и да се запознае с конкретните си задължения във връзка с постигане безопасността и сигурността на кораба, опазването на околната среда от замърсяване, личната безопасност, както и с правилата за работа с оборудването, което ще използва при изпълнение на своите задължения. Провеждането на инструктажа се удостоверява в писмена форма. 2. въвеждат политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, включително като предоставят на разположение на екипажите на техните кораби актуални текстове на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда; 3. осигуряват подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на техните ро-ро пътнически кораби, са преминали обучението за запознаване, за да добият уменията, подходящи за длъжността, която ще заемат, и задълженията и отговорностите, които ще поемат, като се вземат предвид насоките, посочени в раздел Б-I/14 от Кодекса STCW. 4. организират система от учебни тревоги, тренировки и обучения, така че личният състав на кораба да може ефективно да координира дейностите си в извънредни ситуации и при изпълняването на функции от особена важност за безопасността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.“ Чл. 134. (3) Корабопритежателите осигуряват въвеждащо обучение на брега за всички новопостъпили членове на екипажа за запознаване с правилата на компанията, всички процедури и обзавеждане, свързани с осигуряване на личната безопасност, безопасността на корабоплаването, опазване на околната среда от замърсяване, сигурността на кораба, както и с техните задължения, в съответствие с изискванията на раздел А-І/14 от Кодекса STCW. Чл. 134. (6) Корабопритежателите са длъжни да поддържат досие на всяко морско лице, което е наето и работи на техните кораби, най-малко за времето, за което имат сключен трудов договор. (7) Досието по ал. 6 съдържа най-малко следната информация: 1. лични данни, идентифициращи лицето, снимка, адрес и телефон за контакт; 2. копия на всички свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност по приложение № 1 и други документи, даващи право на лицето да заема съответната длъжност, както и издадените разрешения за заемане на по-висока длъжност, ако има такива; 3. документ, показващ какви първоначални инструктажи са проведени с лицето по отношение на безопасността и сигурността на работа на кораба, запознаване със задълженията му на кораба и приборите и устройствата, с които ще работи; 4. копие на документ, установяващ здравословната годност на лицето за работа на кораб в определен район на длъжността, за която лицето е назначено; 5. договора/ите между корабопритежателя и морското лице; 6. данни за продължителността и длъжностите, на които е работило лицето на всеки кораб, на който е било назначено. Чл. 127. (1) Капитанът на кораба е отговорен за организацията и правилното носене на вахтената служба по време на преход и на котва, а за носенето на вахтата в машинно отделение е отговорен и главният механик. (2) За организиране изпълнението на разпорежданията на капитана са отговорни лицата от ходовата или котвената вахта, като изпълнението им е задължение на целия екипаж. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 32. В чл. 134, ал. 5 се изменя така: „(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите: 3. осигуряват подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на техните ро-ро пътнически кораби, са преминали обучението за запознаване, за да добият уменията, подходящи за длъжността, която ще заемат, и задълженията и отговорностите, които ще поемат, като се вземат предвид насоките, посочени в раздел Б-I/14 от Кодекса STCW. Пълно Член 16 Годност за носене на вахта 1. С цел предотвратяване на умората държавите членки: а) установяват и налагат периоди за почивка на вахтения персонал и на онези, чиито задължения включват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и предотвратяването на замърсяване в съответствие с параграфи 3 — 13; б) изискват системите за вахта да са уредени по такъв начин, че ефикасността на вахтения персонал да не се намалява от умора, а задачите да са организирани по такъв начин, че участниците в първата вахта в началото на плаването и в следващите вахти да са достатъчно отпочинали и годни за служба във всяко едно отношение. 2. Държавите членки, с цел предотвратяване на злоупотребата с наркотици и алкохол, гарантират, че са определени подходящи мерки в съответствие с настоящия член. 3. Държавите членки вземат предвид опасността, предизвикана от умората на морските лица, и особено на онези, в чиито задължения се включва безопасното и сигурно функциониране на кораба. 4. На всички лица, които са определени за вахтени офицери или моряци, и на онези, чиито задължения включват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и предотвратяването на замърсяване, се осигурява време за почивка от не по-малко от: а) 10 часа почивка на всеки период от 24 часа; както и б) 77 часа на всеки период от седем дни. 5. Почивката може да се разделя на не повече от два периода, единият от които е с продължителност най-малко шест часа, а интервалът между два последователни периода за почивка не надвишава 14 часа. 6. Изискванията относно периодите за почивка, определени в параграфи 4 и 5, не е необходимо да се спазват при извънредни ситуации или при други извънредни работни условия. Учебните тревоги, ученията за противопожарна безопасност и ползване на спасителните лодки, и ученията, предписани от националното законодателство и международните актове, се провеждат по начин, който в максимална степен предотвратява нарушаването на периодите за почивка и не води до умора. 7. Държавите членки изискват разписанията за вахтата да бъдат обявени на леснодостъпно място. Разписанията се изготвят в стандартен формат на работния език или езици на кораба и на английски език. 8. Когато морско лице е на разположение, например когато в машинното отделение не присъстват хора, той получава съответен период за почивка като компенсация, ако нормалната продължителност на неговата почивка е била нарушена от повиквания на работа. 9. Държавите членки изискват записите на всекидневните часове за почивка на морските лица да се поддържат в стандартизиран формат, на работния език или езици на кораба и на английски език, за да се позволи наблюдението и проверката на спазването на настоящия член. Морските лица получават копие от записите, които се отнасят за тях, което копие е заверено от капитана или от упълномощено от капитана лице, както и от морските лица. 10. Независимо от правилата, определени в параграфи 3 — 9, капитанът на кораба има право да изиска от морското лице да положи неограничен брой часове труд, необходими за непосредствената безопасност на кораба, на лицата на борда или на товара, или за да се окаже помощ на други кораби или на лица, търпящи бедствие в морето. Съответно, капитанът може да отмени разписанието за почивка и да изиска морското лице да работи неограничен брой часове до възстановяване на нормалното положение. Веднага след като това стане практически възможно след възстановяване на нормалното положение, капитанът гарантира, че на всички морски лица, извършвали работа във време, предвидено за почивка според разписанието, се осигурява адекватен период за почивка. 11. Като надлежно вземат предвид общите принципи за опазване на здравето и безопасността на работниците и в съответствие с Директива 1999/63/ЕО, държавите членки могат, посредством законови, подзаконови нормативни актове или процедури на национално равнище за компетентния орган, да разрешават или регистрират колективни споразумения, които позволяват изключения от изискваните часове за почивка, установени в параграф 4, буква б) и в параграф 5 от настоящия член, при условие че периодът за почивка е не по-малък от 70 часа за всеки период от седем дни и се спазват ограниченията, изложени в параграфи 12 и 13 от настоящия член. Тези изключения съответстват, доколкото е възможно, на определените норми, но при тях могат да се отчитат по-чести или по-продължителни периоди на отпуск или предоставянето на компенсационен отпуск на морските лица, даващи вахта, или на морските лица, работещи на борда на кораби, предназначени за кратки пътувания. Доколкото е възможно, при изключенията се вземат предвид насоките по отношение на предотвратяване на умората, определени в раздел Б-VIII/1 от Кодекса STCW. Не се разрешават изключения от минималното време за почивка, предвидено в параграф 4, буква а) от настоящия член. 12. Посочените в параграф 11 изключения от седмичния период за почивка, предвиден в параграф 4, буква б), не се разрешават за повече от две последователни седмици. Интервалите между два периода на изключения на борда не са по-къси от удвоената продължителност на изключението. 13. В рамките на възможните изключения от параграф 5, посочени в параграф 11, минималното време за почивка през всеки период от 24 часа, предвидено в параграф 4, буква а), могат да бъдат разделени на не повече от три периода на почивка, единият от които трае поне шест часа, а никой от другите два периода не е по-къс от един час. Интервалите между два последователни периода за почивка не превишават 14 часа. Изключенията не надхвърлят два периода от 24 часа за всеки период от седем дни. 14. Държавите членки определят, с цел предотвратяване на злоупотребата с алкохол, ограничение от не повече от 0,05 % концентрация на алкохол в кръвта или 0,25 mg/l алкохол в дъха или количество алкохол, водещо до такава алкохолна концентрация, за капитани, офицери и други морски лица, когато се изпълняват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и опазването на морската среда. Кодекс на търговското корабоплаване Специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2017 г.) (1) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа на морски кораб е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период. (2) Почивката по ал. 1 за период от 24 часа може да бъде разделена най-много на две части, едната от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа. (3) Поради спецификата на работата на борда на морски кораб отлагането на ползването на седмичните почивки се разрешава в съответствие с Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921, приета в Женева на 25 октомври 1921 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Ползването на седмичните почивки може да се отлага и когато това е предвидено в трудовия договор и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. Часовете за отработване през отложените седмични почивки съставляват част от графика за работа, но не се включват в нормата за работно време при установено сумирано изчисляване на работното време. (4) Отработените часове по време на отложените седмични почивки и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по чл. 88б, ал. 7 не се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение, изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. (5) Часовете, отработени по време на отложените седмични почивки извън рамките на нормалната продължителност на работното време, се компенсират по реда на чл. 88б, ал. 8. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 125. (1) Капитанът носи отговорност преди всяко отплаване на кораба първата и следващите вахти да бъдат осигурени с достатъчен брой морски лица с необходимите правоспособности, отпочинали и в добро здравословно състояние за безопасно носене на вахтената служба, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване. Чл. 133. Корабопритежателят разработва и прилага вътрешни процедури за носене на вахта в съответствие с глава VІІІ на Конвенция STCW, както е изменена и допълнена, с които се запознават членовете на екипажа Чл. 125. (2) Съгласно разписанието за вахтите морските лица 4 часа преди застъпване на вахта и по време на изпълнение на задълженията си не трябва да са употребили упойващи вещества или съдържанието на алкохол да надвишава 0,05 % ниво на алкохол в дъха или 0,25 мг/л алкохол в кръвта. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 125. (1) Капитанът носи отговорност преди всяко отплаване на кораба първата и следващите вахти да бъдат осигурени с достатъчен брой морски лица с необходимите правоспособности, отпочинали и в добро здравословно състояние за безопасно носене на вахтената служба, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване. Чл. 126. (1) Капитанът на кораба е отговорен за правилното планиране и безопасното плаване през целия преход от отправното до крайното пристанище. Кодекс на търговското корабоплаване Специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2017 г.) (1) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа на морски кораб е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период. (2) Почивката по ал. 1 за период от 24 часа може да бъде разделена най-много на две части, едната от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа. Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 88б. (10) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г.) При необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други търпящи бедствие кораби или лица капитанът има право да изиска от всеки член на екипажа и на обслужващия персонал да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка. В тези случаи разпоредбите на чл. 88в, ал. 1 и 2 и чл. 88г, ал. 3, 4 и 5 не се прилагат. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 125. (3) Разписание за вахтите се изготвя на работния език на кораба и на английски език за море и се поставя на видно място на мостика, машината и общодостъпно място на кораба. Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 08.04.2014 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) При необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, на лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други бедстващи кораби или лица капитанът може да измени или да отмени графика на работното време и времето за почивка на членовете на екипажа и обслужващия персонал и да изисква от всеки от тях да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяване на нормалната обстановка. (2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) В случаите по ал. 1 капитанът създава организация на работата за ограничаване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на членовете на екипажа и на обслужващия персонал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 08.04.2014 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Възможно най-скоро след възстановяване на нормалната обстановка капитанът осигурява на всяко лице, работило по време на планираната по график почивка, ползване на съответна компенсационна почивка. Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Определено от капитана лице води за всеки член на екипажа и на обслужващия персонал ежемесечна отчетна форма за действително отработеното време или времето за почивка и временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест съгласно приложение № 2. (2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Отчетната форма по ал. 1 се изготвя на български и на съответния приложим съгласно чл. 6, ал. 6 чужд език. (3) Отчетната форма по ал. 1 ежемесечно се утвърждава от капитана или от упълномощено от него лице. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 08.04.2014 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Всеки член на екипажа и на обслужващия персонал получава копие от отчетната форма по ал. 1, отнасяща се за него, което е заверено от капитана или от друго лице, упълномощено от капитана, и от члена на екипажа и на обслужващия персонал. Чл. 18. При необходимост капитанът на кораба може да възлага корабно дежурство на всеки член на екипажа по предварително изготвен график, като сведе до минимум прекъсванията на времето за почивка и не допуска преумора на членовете на екипажа. Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Тренировките за действия при бедствия и аварии се организират по начин, засягащ в най-малка степен периодите на почивка на членовете на екипажа и на обслужващия персонал. (2) В случаите по ал. 1 или при извънредно повикване на работа на лицата, чиято почивка е нарушена, се осигурява съответната компенсационна почивка. Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 375. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) Член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения с концентрация на алкохол в дъха повече от 0,25 mg/l или в кръвта повече от 0,5 на хиляда или под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, се наказва с временно лишаване от право да заема длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок 6 месеца и глоба 200 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб с концентрация на алкохол в дъха повече от 0,25 mg/l или в кръвта повече от 0,5 на хиляда или под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. (3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 наказанието е временно лишаване от право да заема длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок една година и глоба 500 лв. (4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) Установяването на употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Пълно Р. България не се възползва от правната възможност по т. 11-13 Член 17 Привилегировани разрешения 1. При условия на крайна нужда компетентните органи могат, ако преценят, че от това не произтича никаква опасност за хора, имущество или за околната среда, да предоставят привилегировано разрешение с цел дадено морско лице да служи на борда на определен кораб за определен период, който не надвишава шест месеца, на длъжност, за която това лице не притежава надлежно свидетелство, при условие че лицето, на което е предоставено това привилегировано разрешение, притежава достатъчна квалификация, за да заеме свободната длъжност по начин, удовлетворяващ изискванията на компетентните органи по отношение на сигурността; привилегировано разрешение обаче не се предоставя за длъжността на радиооператор освен при обстоятелства, предвидени от Правилника за радиосъобщенията. Привилегировано разрешение не се предоставя за длъжностите на капитан или на главен механик освен при непреодолима сила, като в този случай срокът на неговата продължителност е възможно най-кратък. 2. Всяко привилегировано разрешение, предоставено за определена длъжност, се дава само на лице, притежаващо свидетелство, което се изисква за заемане на непосредствено по-ниската длъжност. Когато за по-ниската длъжност не се изисква свидетелство, привилегировано разрешение може да бъде предоставено на лице, чиито квалификации и опит според компетентните органи са на ниво, напълно равностойно на това, което се изисква за длъжността, която следва да се заеме, при условие че това лице, ако не притежава надлежно свидетелство, бъде задължено да положи успешно изпит, приет от компетентните органи, за да докаже, че такова разрешение може да му бъде предоставено, без да бъде застрашена сигурността. Освен това компетентните органи гарантират, че въпросната длъжност ще бъде заета възможно най-бързо от притежател на надлежно свидетелство. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 21. (1) Изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него лице може по изключение да разреши на определено морско правоспособно лице да заема на борда на определен морски кораб, плаващ под българско знаме, длъжност с една степен по-висока от длъжността, която лицето може да заема. (2) В случаите по ал. 1 на лицето се издава писмено разрешение за срок не по-дълъг от 6 месеца, като за заемане на длъжност корабен готвач срокът е до 1 месец. (3) Разрешението по ал. 1 е еднократно и се издава само когато: 1. по този начин не се създава опасност за човешкия живот, околната среда и имуществото на море; 2. лицето, на което се издава разрешението, има плавателен стаж най-малко равен на плавателния стаж, изискван за придобиване на следващата правоспособност; 3. разрешението е поискано от корабопритежателя. (4) Изключението по ал. 1 за заемане на длъжност радиотелефонист и радиооператор за Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) се прилага само при условията на чл. 48 от Радио правилата на Международния съюз по далекосъобщенията. (5) Изключението по ал. 1 не се прилага за заемане на длъжност капитан или главен механик освен при изключителни обстоятелства до пристигане на кораба в първото пристанище. (6) Издадените разрешения се вписват в регистъра на морските лица. (7) Списък на издадените през предходната година разрешения се изпраща за сведение на генералния секретар на Международната морска организация и на Европейската комисия от ИАМА. Пълно Член 18 Отговорности на държавите членки в областта на обучението и оценяването 1. Държавите членки определят органите или институциите, които трябва да: а) осигуряват обучението, посочено в член 3; б) организират и/или наблюдават изпитите, когато е необходимо; в) издават свидетелствата, посочени в член 4; г) предоставят привилегированите разрешения, предвидени в член  17. 2. Държавите членки гарантират, че: а) обучението и оценяването на морските лица са: i) структурирани в съответствие с писмените програми, включително и методите и средствата за изпълнение, процедурите и педагогическите помагала, необходими за достигане на изискваното ниво на компетентност; ii) провеждани, наблюдавани, оценявани и подпомагани от лица, които притежават квалификация в съответствие с букви г), д) и е); б) лицата, които осъществяват обучение или извършват оценяване, като едновременно с това са наети да работят на борда на кораба, вършат това само когато обучението или оценяването не вредят на нормалната работа на кораба и когато те могат да посветят време и внимание на това обучение или оценяване; в) инструкторите, наблюдаващите и оценителите имат квалификация във връзка със специфичния вид и ниво на обучение или оценяване на компетентността на морските лица на борда на кораба или на сушата; г) всяко лице, което извършва по време на работа на борда на кораба или на сушата обучение на морски лица, предназначено да им даде възможност да придобият квалификацията, необходима за получаване на свидетелство съгласно настоящата директива: i) има общ поглед върху програмата за обучение и разбира специфичните цели в областта на обучението за конкретния вид провеждано обучение; ii) притежава необходимата квалификация за работата, която е предмет на извършваното обучение; iii) ако извършва обучение с помощта на тренажор: —е получило подходящи методически указания, свързани с използването на тренажорите; и —е придобило практически опит за експлоатацията на конкретния вид използван тренажор; д) всяко лице, което отговаря за наблюдение на обучението по време на работа на морските лица, предназначено да им даде възможност да придобият квалификацията, която е необходима за получаване на свидетелство, разбира напълно програмата на обучение и специфичните цели на всеки вид провеждано обучение; е) всяко лице, което извършва на борда на кораба или на сушата оценяване на компетентността на морските лица по време на работа, за да прецени дали притежават необходимата квалификация за получаването на свидетелство съгласно настоящата директива: i) има подходящо ниво на знания и разбиране на компетентността, която следва да се оценява; ii) притежава нужната квалификация за задачите, които са предмет на оценяване; iii) е получило съответните инструкции относно методите и практиката на оценяването; iv) има практически опит в оценяването; v) в случай на оценяване, което изисква използването на тренажори, има практически опит в оценяването, свързан с конкретния вид използван тренажор, който е натрупало под наблюдението на опитен оценител и този опит е бил сметнат за достатъчен от оценителя; ж) в случай че държава членка признава обучение, даден център за обучение или квалификация, осигурена от него, в рамките на нейните изисквания, свързани с издаването на свидетелство, приложното поле на нормите за качество съгласно член 11 обхваща и квалификацията и опита на инструкторите и оценителите; тези квалификация, опит и прилагане на нормите за качество включват подходящо педагогическо обучение, както и обучение за методите и практиките на обучение и оценяване и трябва да отговарят на всички приложими изисквания от букви г), д) и е) от настоящия параграф. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималните изисквания и националните стандарти: 1. за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река; 2. към учебните заведения и центровете за професионална квалификация, извършващи подготовка и обучение по морски и речни специалности, за достигане на нормите за подготовка и компетентност на морските лица, по отношение на учебните програми, наличието и прилагането на система за управление на качеството на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, инструкторите и оценителите и учебната практика; 3. към корабопритежателите. (3) Контролът за спазване изискванията по тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА). (4) В дейността си по прилагане на наредбата ИАМА поддържа и прилага система за управление на качеството. Чл. 69. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" ежегодно извършва планови и извънредни проверки за оценка на съответствието и изготвя независима оценка на учебните заведения и центрове, предоставящи морско образование, обучение и квалификация, по отношение изпълнението на критериите, посочени в чл. 61, 62, 71 и 72. Оценка на съответствието на провежданите курсове от лицата по чл. 62, ал. 2 по отношение на приложимите национални стандарти за компетентност и програми ИАМА извършва при една планова проверка за срока на провеждането на курсовете или извънредна проверка. (2) Резултатите от проверките по ал. 1 се отразяват в протокол, копие от който се предоставя на обучаващата институция в седемдневен срок от извършване на проверката. (3) При установяване на несъответствия с изискванията на тази наредба същите се вписват в протокола и ИАМА определя мерки и срок за отстраняването им и извършва повторна проверка. (4) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 ИАМА не издава свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност или други равностойни документи на обучаемите, като писмено уведомява обучаващата институция за отказа. Изпълнителна агенция "Морска администрация" отбелязва в списъка по чл. 62, ал. 3 прекратяване провеждането на дадения курс. (5) Въз основа на констатациите в протокола по ал. 2 се изготвя независима оценка по ал. 1. Чл. 100. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелствата на морските лица, както следва: 1. свидетелства за правоспособност за работа на море: а) за далечно и за крайбрежно плаване (приложение № 14); 7. потвърждение на чуждо свидетелство за правоспособност за работа на море (приложение № 22); 9. свидетелства за професионална компетентност за премината специална и допълнителна подготовка за море; 10. свидетелства за професионална компетентност на лицата от изпълнителско ниво; Чл. 21 (6) Издадените разрешения се вписват в регистъра на морските лица. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 12. В чл. 55, ал. 1 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 55. (1) Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица за морското корабоплаване се извършва при спазване на стандартите, нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО. (3) Професионалното образование включва: 1. висше образование по морски, речни и технически специалности; 2. средно професионално образование по морски, речни и технически специалности. (4) Обучението и квалификацията на морските лица включва: 1. обучение за придобиване на квалификация по професии за морското и речното корабоплаване; 2. подготвителни курсове за придобиване на правоспособност; 3. курсове за специална и допълнителна подготовка; 4. обучение на борда на кораба. Чл. 136. Корабопритежателят създава организация за осигуряване и провеждане на учебна плавателна практика на борда на корабите си съобразно броя им, големината и районите им на плаване в съответствие с изискванията за провеждане на практиката и съгласувано с ИАМА. Чл. 56. (1) Образование по морска или речна специалност се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИАМА учебни планове, програми и материална база от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица, които са завършили успешно одобрен от ИАМА курс по програма на моделен курс 6.09 на ИМО. (2) Оценка на знанията и уменията на обучаваните по морска специалност извършват преподаватели, които са завършили успешно одобрен от ИАМА курс по програма на ИМО моделен курс 3.12. (3) Преподавателите и инструкторите, които провеждат обучение за работа на море с използване на тренажор, както и оценителите на компетентността на обучаваните трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са преминали ИМО моделен курс 6.10 за техники за обучение и оценка с използване на симулатори; 2. да притежават практически опит за работа с конкретния симулатор, като придобиването му следва да бъде удостоверено писмено. (4) Учебните заведения по ал. 1 провеждат обучение в съответствие с държавните изисквания и прилагат система за управление на качеството на учебния процес. (5) Учебните заведения по ал. 1 избират външна, независима от тях, призната организация, която да одитира прилаганата от тях система за управление на качеството и нейното съответствие на стандарта БДС EN ISO 9001:2015. (6) Учебните заведения ежегодно извършват преглед на учебните си програми за съответствие с международните и националните изисквания и документират резултата от прегледа в протокол. (7) Учебните заведения представят в ИАМА докладите за извършените от оправомощената външна, независима от учебното заведение, организация периодични проверки, одити на системата за управление на качеството и направените оценки за съответствие на извършваната дейност, за достигане на необходимите стандарти, установените несъответствия и набелязаните коригиращи действия, както и протокола от прегледа по ал. 6. Пълно Член 19 Комуникация на борда Държавите членки гарантират, че: а) без да се засягат разпоредбите на букви б) и г), на борда на всеки кораб, плаващ под знамето на държава членка, съществуват средства, които предоставят във всеки момент възможност за речева комуникация между всички членове на екипажа на кораба по отношение на безопасността и която по-специално гарантира точното и навременно получаване и разбиране на съобщенията и инструкциите; б) на борда на всеки пътнически кораб, плаващ под знамето на държава членка, и на борда на всеки пътнически кораб, идващ от и/или пътуващ за пристанище на държава членка, е установен и записан в бордовия дневник на кораба общ работен език, за да бъде гарантирана ефективността на действията на екипажа по отношение въпросите на сигурността; компанията или капитанът, в зависимост от случая, определя подходящия работен език; от всяко морско лице се изисква да разбира този език и, когато това е необходимо, да дава заповеди и инструкции и да докладва на този език;ако работният език не е официален език на държавата членка, всички изложени планове и списъци включват превод на работния език; в) на борда на пътническите кораби персоналът, определен в списъка на екипажа да помага на пътниците в случай на извънредна ситуация, е лесен за идентифициране и притежава достатъчно комуникационни умения за тази цел, като това се преценява с оглед на подходящ набор от които и да е измежду следните критерии: i) езикът или езиците, отговарящи на основните националности на пътниците, превозвани по определен маршрут; ii) вероятността, че способността на този персонал да използва елементарни понятия на английски език за основните инструкции му дава възможност да общува с пътниците, нуждаещи се от помощ, независимо от това дали съответните пътник и член на екипажа владеят един общ език; iii) евентуалната необходимост да се общува по време на извънредна ситуация с други средства като например демонстрации, език на жестовете, посочване на местата, на които се намират инструкциите, на места за събиране, на мястото на спасителните съоръжения и на аварийните изходи, когато речевата комуникация не е възможна; iv) степента, в която пълните инструкции за безопасност са били предоставени на пътниците на техния роден език или езици; v) езиците, на които могат да бъдат разпространени съобщенията при извънредна ситуация или при учение, за да бъдат дадени на пътниците най-важните указания и да бъде улеснена задачата на членовете на екипажа при оказването на помощ на пътниците; г) на борда на нефтените танкери, танкерите химикаловози и танкерите газовози, плаващи под знамето на държава членка, капитанът, лицата от командния състав и лицата от редовия състав са способни да общуват помежду си на общ работен език или езици; д) са налице достатъчно средства за комуникация между кораба и бреговите власти; такива комуникации се осъществяват в съответствие с разпоредбите на глава V, правило 14, параграф 4 от SOLAS 74; е) когато осъществяват държавен пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО, държавите членки следят корабите, плаващи под знаме, различно от знамето на държава членка, също да спазват настоящия член. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 17. (1) Корабопритежателят или операторът определя подходящ, общоразбираем за членовете на екипажа работен език на борда на кораба, който се вписва в корабния дневник. Чл. 17. (2) Членовете на екипажа на морските пътнически кораби трябва да владеят английски език за общуване с пътниците в степен, осигуряваща безопасността на кораба и лицата на борда, в случай на аварийна ситуация. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 17. (1) Корабопритежателят или операторът определя подходящ, общоразбираем за членовете на екипажа работен език на борда на кораба, който се вписва в корабния дневник. Анекс към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS) (обн., ДВ, бр. 12 от 2005г., изм. и доп., бр. 16, 17,19-20, 22-24 от 2017г., . бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 40 от 2019 г.) Правило 14 Комплектоване на корабите с екипаж 4 На кораби, за които се прилага глава І като работен език на мостика за осигуряване на комуникации, свързани с безопасността, в направление мостик-мостик и мостик-бряг, както и за общуване на борда между пилота и вахтения личен състав*, трябва да се използва английски език с изключение на случаите, когато лицата, участващи непосредствено в общуването, говорят на общ за тях език, различен от английски. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Чл. 2. (1) На проверка по реда на тази наредба подлежи всеки кораб и неговият екипаж, който посещава морските пристанища на Република България или рейд, за да участва във взаимодействие кораб/пристанище. Чл. 16. (1) Задълбочена проверка (включително оперативен контрол) се извършва, когато при проверката по чл. 15, ал. 1 възникнат явни основания, да се предположи, че състоянието на кораба, неговото оборудване, комплектоването му с екипаж или условията за живот и работа не отговарят на изискванията на международните договори, по които Република България е страна, посочени в приложение № 13. (2) Неизчерпателен списък на обстоятелствата, представляващи „явни основания“ по смисъла на ал. 1 се съдържа в приложение № 4. Приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 Примери за "Явни основания" A. Примери за явни основания за задълбочена проверка: 4. Индикации, че членовете на екипажа не са в състояние да покрият изискванията, свързани с комуникацията на борда съгласно член 19 от чл. 19 от Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 169 от 27 юни 2022 г.). Чл. 22. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2016 г.) При извършване на преценка дали един кораб трябва да бъде задържан или не, инспекторът по ДПК прилага критериите, посочени в приложение  № 10. Приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 Критерии за задържане на кораб 3.9. Области, попадащи в обхвата на STCW 78/95 и Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица 1. Членове на екипажа не притежават свидетелство, не притежават подходящо свидетелство, не притежават валидно разрешение или не могат да представят документно доказателство за това, че са подали молба за потвърждение от администрацията на държавата на знамето. 2. Доказателство за това, че дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава това свидетелство, не е същото, на което това свидетелство първоначално е било издадено. 3. Неспазване на приложимите предписания за безопасно комплектуване на кораба с екипаж, определени от администрацията на държавата на знамето. 4. Несъответствие на организирането на навигационна или машинна вахта с изискванията, определени за кораба от администрацията на държавата на знамето. 5. Липса в състава на вахтата на лице със съответната квалификация за работа с оборудването, което е от съществено значение за безопасното корабоплаване, радиокомуникациите, свързани с безопасността или предотвратяването на замърсяване на морската среда. 6. Непредставяне на доказателство за професионална квалификация за изпълнение на задълженията, възложени на членовете на екипажа във връзка с безопасността на кораба и предотвратяването на замърсяване. 7. Невъзможност да бъдат осигурени за първата вахта в началото на плаването и за последващите вахти лица, които са достатъчно отпочинали и по всякакъв друг начин годни за вахта. Пълно Член 20 Признаване на свидетелствата за правоспособност и на свидетелствата за професионална компетентност 1. На морските лица, които не притежават свидетелства за правоспособност, издадени от държавите членки, или свидетелства за професионална компетентност, издадени от държавите членки, на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенцията STCW, може да бъде разрешено да служат на кораби, плаващи под знамето на държава членка, при условие че е взето решение за признаване на техните свидетелства за правоспособност или свидетелства за професионална компетентност съгласно процедурите, определени в параграфи 2 — 6 от настоящия член. 2. Държава членка, която възнамерява, с цел служба на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, да признае чрез потвърждение посочените в параграф 1 от настоящия член свидетелства за правоспособност или свидетелства за професионална компетентност, издадени от трета държава на капитан, лице от командния състав или радиооператор, подава до Комисията искане за признаване на съответната трета държава, придружено от предварителен анализ на спазването от страна на третата държава на изискванията на Конвенцията STCW, като събере информацията, посочената в приложение II към настоящата директива. В предварителния анализ държавата членка предоставя в подкрепа на искането си допълнителна информация за основанията за признаване на третата държава. След подаването на такова искане от държава членка Комисията обработва без забавяне искането и взема решение, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2, за започване на оценяване на системата за обучение и освидетелстване в третата държава в разумен срок, като отчита надлежно крайния срок, определен в параграф 3 от настоящия член. Когато бъде прието положително решение за започване на оценяване, Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност и с евентуалното участие на подалата искането държава членка и евентуално други заинтересовани държави членки, събира информацията, посочена в приложение II към настоящата директива, и извършва оценка на системите за обучение и освидетелстване в третата държава, във връзка с която е представено искане за признаване, за да се увери, че съответната трета държава отговаря на всички изисквания на Конвенцията STCW и че са били предприети съответните мерки за предотвратяване на издаването на свидетелства чрез измама, и за да съобрази дали третата държава е ратифицирала Морската трудова конвенция от 2006 г. 3. Когато в резултат на оценяването, посочено в параграф 2 от настоящия член, Комисията стигне до извода, че всички изисквания са изпълнени, тя приема актове за изпълнение, съдържащи решението за признаване на третата държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2, в срок от 24 месеца от подаването на искането от държава членка, посочено в параграф 2 от настоящия член. Ако съответната трета държава трябва да предприеме съществени коригиращи действия, включително да внесе изменения в законодателството си и в системата си за образование, обучение и освидетелстване, за да изпълни изискванията на Конвенцията STCW, актовете за изпълнение, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се приемат в срок от 36 месеца от подаването на искането от държава членка, посочено в параграф 2 от настоящия член. Подалата искането държава членка може да вземе решение за едностранно признаване на третата държава до приемането на акт за изпълнение съгласно настоящия параграф. В случай на такова едностранно признаване държавата членка съобщава на Комисията броя на потвържденията, удостоверяващи признаване, издадени във връзка с посочените в параграф 1 свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност, издадени от третата държава, до приемането на акта за изпълнение относно признаването на тази трета държава. 4. Държава членка може да вземе решение да потвърди свидетелствата, които са издадени от признатите от Комисията трети държави, по отношение на корабите, плаващи под нейно знаме, като взема предвид разпоредбите, които се съдържат в приложение II, точки 4 и 5. 5. Признаването на свидетелства, издадени от признати трети държави, което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, преди 14 юни 2005 г., остава в сила. Това признаване може да се използва от всички държави членки, освен ако Комисията впоследствие го е оттеглила съгласно член 21. 6. Комисията изготвя и поддържа актуален списък на признатите трети държави. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С. 7. Независимо от член 4, параграф 7 държава членка може, ако обстоятелствата го изискват, да разреши на морски лица да служат на борда на кораб, плаващ под нейно знаме, на длъжност, различна от тази на радиоофицер или радиооператор, освен при обстоятелства, предвидени от Правилника за радиосъобщенията, за период, който не надвишава три месеца, ако те притежават надлежно и валидно свидетелство, което трета държава е издала и потвърдила по изисквания начин, но което все още не е било потвърдено с оглед признаването му от заинтересованата държава членка с цел да го направи надлежно свидетелство за служба на борда на корабите, плаващи под нейно знаме. Осигурява се предоставянето при поискването им на документи, доказващи, че е било направено искане за потвърждение пред компетентните органи. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 113. (3) Когато се установи, че български корабопритежател има съществен интерес свидетелства за правоспособност, издадени от администрация по ал. 1, да бъдат признавани чрез издаване на потвърждение на тези свидетелства от ИА "МА", ИА "МА" изпраща обосновано искане до Европейската комисия за оценка на тази администрация с оглед признаване на издадените от нея свидетелства за правоспособност. В подкрепа на искането си ИА "МА" предоставя на Европейската комисия предварителен анализ на информацията, посочената в приложение II към Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица и допълнителна информация за основанията за признаване на третата държава. (4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" не изпраща в Европейската комисия предложения за признаване на свидетелства, издадени от администрации на държави, които не са страни по Конвенция STCW. (5) За целите на признаването по ал. 1 и след получаване на заявлението по ал. 2 ИА "МА" прави мотивирано предложение до Европейската комисия с искане да бъде оценена системата за подготовка и освидетелстване на моряците на съответната държава. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 30. В чл. 113, ал. 3 думите „Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2022/993“. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 113. (6) След подаване на предложението по ал. 5 ИАМА може да издаде потвърждение на свидетелствата на морските лица от кандидатстващата държава до приемането на акт за изпълнение на Европейската комисия относно признаването на тази трета държава. Валидността на издадените потвърждения не може да надвишава 3 месеца. (7) В случай на едностранно признаване на трета държава ИАМА съобщава на Европейската комисия броя на издадените потвърждения по ал. 6 до приемането на акта за изпълнение относно признаването на тази трета държава. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 100. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелствата на морските лица, както следва: 7. потвърждение на чуждо свидетелство за правоспособност за работа на море (приложение № 22); Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 23 (5) Изпълнителният директор на ИАМА може да разреши за срок до 3 месеца работа на морски кораб, плаващ под българско знаме, на морско лице, което притежава валидно свидетелство за правоспособност, издадено или потвърдено от друга държава - членка на Европейския съюз, за което е поискано потвърждение за автентичност от органа, издал същото, с оглед признаването му от ИАМА. Морското лице следва да представи документ за подаденото искане за потвърждение за автентичността на свидетелството. Пълно т. 5-6 не подлежат на въвеждане Член 21 Неспазване на изискванията на Конвенцията STCW 1. Независимо от критериите, посочени в приложение II, когато държава членка смята, че призната трета държава вече не спазва изискванията на Конвенцията STCW, тя незабавно уведомява Комисията, като посочва основанията за това. Комисията незабавно отнася въпроса до комитета, посочен в член 31, параграф 1. 2. Независимо от критериите, посочени в приложение II, когато Комисията счита, че призната трета държава вече не спазва изискванията на Конвенцията STCW, тя незабавно уведомява държавите членки, като посочва основанията за това. Комисията незабавно отнася въпроса до комитета, посочен в член 31, параграф 1. 3. Когато държава членка възнамерява да оттегли потвържденията на всички свидетелства, издадени от трета държава, тя незабавно информира Комисията и останалите държави членки за намерението си, като посочва основанията за това. 4. Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност, извършва повторна оценка на признаването на съответната трета държава, за да провери дали тази трета държава няма пропуски по отношение на спазването на изискванията на Конвенцията STCW. 5. Когато са налице данни, които сочат, че конкретен център за морско обучение вече не спазва изискванията на Конвенцията STCW, Комисията уведомява съответната трета държава, че признаването на издадените от нея свидетелства ще бъде оттеглено в двумесечен срок, освен ако не бъдат предприети мерки, с които да се гарантира спазването на всички изисквания на Конвенцията STCW. 6. Решението за оттегляне на признаването се взема от Комисията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2. Съответните държави членки предприемат подходящи мерки за изпълнение на решението. 7. Потвържденията, които удостоверяват признаването на свидетелства, издадени в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 7 преди датата, на която е взето решението за оттегляне на признаването на третата държава, остават в сила. Въпреки това морските лица, които притежават такива потвърждения, не могат да претендират за потвърждение, с което им се признава по-висока квалификация, освен ако по-високата квалификация се основава единствено на допълнителен плавателен стаж. 8. Ако в продължение на повече от осем години няма потвърждения, удостоверяващи признаване, издадени от държава членка във връзка с посочените в член 20, параграф 1 свидетелства за правоспособност или свидетелства за професионална компетентност, издадени от определена трета държава, признаването на свидетелствата на тази държава се преразглежда. Комисията приема актове за изпълнение, съдържащи решение, взето в резултат от преразглеждането. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2, след като държавите членки и съответната трета държава са били уведомени най-малко шест месеца предварително. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 114. (1) Република България може да прекрати сключено споразумение по чл. 113, ал. 7, когато се установи нарушаване на условията в споразумението. (2) В случаите по ал. 1 потвържденията на свидетелства на такава държава, издадени от ИАМА преди прекратяване на сключеното споразумение, остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност. Такива потвърждения не може да бъдат преиздавани и срокът им на валидност не може да се удължава. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България Чл. 114. (3) За обстоятелствата по ал. 1 и 2 ИАМА информира Европейската комисия, ИМО и държавата, с която е сключено споразумението. Пълно т. 2 не подлежи на въвеждане т. 4 не подлежи на въвеждане т. 5 не подлежи на въвеждане т. 6 не подлежи на въвеждане т. 7 не подлежи на въвеждане т. 8 не подлежи на въвеждане Член 22 Повторна оценка 1. Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност, редовно и най-малко веднъж в срок от десет години, считано от последната оценка, извършва повторна оценка на третите държави, които са били признати съгласно процедурата, посочена в член 20, параграф 3, първа алинея, включително третите държави, посочени в член 20, параграф 6, за да провери дали те отговарят на съответните критерии, предвидени в приложение II, и дали са предприети съответните мерки за предотвратяване на издаването на свидетелства с измама. 2. Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност, извършва повторната оценка на третите държави въз основа на приоритетни критерии. Тези приоритетни критерии включват следното: а) данни за резултатите от дейността на държавния пристанищен контрол в съответствие с член 24; б) броя на потвържденията, удостоверяващи признаване, във връзка със свидетелства за правоспособност, издадени от третата държава, както и със свидетелства за професионална компетентност, издадени от третата държава в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенцията STCW; в) броя на акредитираните от третата държава институции за морско образование и обучение; г) броя на одобрените от третата държава програми за обучение и професионално развитие на морски лица; д) датата на последната оценка на третата държава от Комисията и броя на пропуските във връзка с основни процеси, констатирани по време на тази оценка; е) евентуални съществени промени в системата за морско обучение и освидетелстване от третата държава; ж) общия брой морски лица, освидетелствани от третата държава, които служат на кораби, плаващи под знамето на държави членки, и равнището на обучение и квалификация на тези морски лица; з) информация относно нормите за образование и обучение в третата държава, предоставена от съответните органи или други заинтересовани страни, ако е налична. В случай че третата държава не спазва изискванията на Конвенцията STCW съгласно член 21 от настоящата директива, повторната оценка на тази трета държава се извършва приоритетно преди оценките на другите трети държави. 3. Комисията предоставя на държавите членки доклад за резултатите от оценката. Не подлежи на въвеждане Член 23 Държавен пристанищен контрол 1. Всеки кораб, без оглед на неговото знаме, освен видовете кораби, посочени в член 1, когато се намира в пристанище на държава членка, подлежи на държавен пристанищен контрол, осъществяван от надлежно оправомощени от тази държава членка служители, за да се провери дали всички морски лица, служещи на борда, от които се изисква да притежават свидетелство за правоспособност, и/или свидетелство за професионална компетентност и/или удостоверение в съответствие с Конвенцията STCW, притежават такова свидетелство за правоспособност или валидно привилегировано разрешение, и/или свидетелство за професионална компетентност и/или удостоверение. 2. Когато осъществяват държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират прилагането на всички приложими разпоредби и процедури, установени в Директива 2009/16/ЕО. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Чл. 2. (1) На проверка по реда на тази наредба подлежи всеки кораб и неговият екипаж, който посещава морските пристанища на Република България или рейд, за да участва във взаимодействие кораб/пристанище. § 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ, L 131 от 28 май 2009 г.), изменена с Директива 2013/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. (ОВ, L 218 от 14 август 2013 г.), Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ, L 330 от 10 декември 2013 г.), Регламент (ЕС) 2015/757  и Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро пътническите кораби и високоскоростните пътнически плавателни съдове по редовни линии, за изменение на Директива 2009/16/ЕО и за отмяна на Директива 1999/35/ЕО на Съвета (ОВ, L 315 от 30 ноември 2017 г.). Пълно Член 24 Процедури на държавен пристанищен контрол 1. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО, държавният пристанищен контрол съгласно член 23 се ограничава до следното: а) проверка дали всички морски лица, служещи на борда, от които се изисква да притежават свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност в съответствие с Конвенцията STCW, притежават такова свидетелство за правоспособност или валидно привилегировано разрешение и/или свидетелство за професионална компетентност, или представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение до органите на държавата на знамето, удостоверяващо признаването на свидетелството за правоспособност,; б) проверка дали броят и свидетелствата на морските лица, служещи на борда на кораба, са съобразени с изискванията за надеждно комплектоване на корабите с екипаж на органите на държавата, под чието знаме плава корабът. 2. Способността на морските лица на кораба да спазват съответните норми за вахтена служба и за сигурност, установени от Конвенцията STCW, се оценява в съответствие с част А от Кодекса STCW, ако има основателни причини да се смята, че тези норми не се спазват, тъй като е настъпило някое от следните събития: а) корабът е претърпял сблъскване, заседнал е или се е отклонил от курса; б) по време на пътуване, на котва или на кей корабът е осъществил изхвърляне на вещества, което е незаконно съгласно международна конвенция; в) корабът, маневрирайки по неправилен или по опасен начин, не е спазил маршрутите за движение, приети от ММО, или практики и процедури за безопасно корабоплаване; г) корабът в други отношения се експлоатира по начин, който представлява опасност за хора, имущество или за околната среда или по начин, който създава риск за сигурността; д) дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава свидетелство, не е същото, на което свидетелството първоначално е било издадено; е) корабът плава под знамето на държава, която не е ратифицирала Конвенцията STCW, или капитанът, лице от командния състав или лице от редовия състав притежава свидетелство, издадено от трета държава, която не е ратифицирала Конвенцията STCW. 3. Независимо от проверката на свидетелството, в рамките на оценяването, предвидено в параграф 2, морските лица могат да бъдат задължени да покажат съответната компетентност на работното си място. Тази демонстрация може по-специално да се изразява в проверка на спазването на изискванията за работа, свързани с нормите за вахтена служба, и на способността на морските лица да реагират правилно при извънредни ситуации, като се има предвид тяхното ниво на компетентност. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Чл. 15. (1) При всяка първоначална проверка на кораб инспекторът по ДПК като минимум извършва следното: 1. проверява свидетелствата и документите съгласно приложение № 3; Приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 Списък на свидетелства и документи 12. Документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж. 13. Свидетелства и всички други документи, издавани в съответствие с разпоредбите на STCW 78/95. Чл. 16. (1) Задълбочена проверка (включително оперативен контрол) се извършва, когато при проверката по чл. 15, ал. 1 възникнат явни основания, да се предположи, че състоянието на кораба, неговото оборудване, комплектоването му с екипаж или условията за живот и работа не отговарят на изискванията на международните договори, по които Република България е страна, посочени в приложение № 13. (2) Неизчерпателен списък на обстоятелствата, представляващи „явни основания“ по смисъла на ал. 1 се съдържа в приложение № 4. Приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 Примери за "Явни основания" A. Примери за явни основания за задълбочена проверка: 14. Получени информация или доказателство за това, че капитанът или екипажът не са запознати със съществени операции на борда на кораба, свързани с неговата безопасност или с предотвратяване на замърсяване, или че тези операции не са били изпълнени. 4. Индикации, че членовете на екипажа не са в състояние да покрият изискванията, свързани с комуникацията на борда съгласно член 19 от чл. 19 от Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 169 от 27 юни 2022 г.). 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2016 г.) Установено неистинско, подправено или с невярно съдържание свидетелство на член на екипажа, в т.ч. когато член на екипажа не е лицето, на което е било издадено свидетелството. 6. Капитан на кораб, офицер или моряк притежава свидетелство, издадено от страна, която не е ратифицирала STCW 78/95. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Чл. 16. (1) Задълбочена проверка (включително оперативен контрол) се извършва, когато при проверката по чл. 15, ал. 1 възникнат явни основания, да се предположи, че състоянието на кораба, неговото оборудване, комплектоването му с екипаж или условията за живот и работа не отговарят на изискванията на международните договори, по които Република България е страна, посочени в приложение № 13. (2) Неизчерпателен списък на обстоятелствата, представляващи „явни основания“ по смисъла на ал. 1 се съдържа в приложение № 4. Пълно Член 25 Задържане Без да се засягат разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО, следните пропуски, доколкото служителят, осъществяващ държавния пристанищен контрол, е установил, че те представляват опасност за хора, имущество или за околната среда, са единственото основание съгласно настоящата директива, на базата на което държава членка може да задържи кораб: а) морските лица не притежават свидетелства, не притежават надлежни свидетелства или валидно привилегировано разрешение, или не представят документ, доказващ, че е била подадена молба до органите на държавата, под чието знаме плава корабът за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството им; б) не са спазени приложимите изисквания на държавата, под чието знаме плава корабът, за надеждно комплектоване на кораба с екипаж; в) правилата и организационните практики за вахтената служба на мостика или в машинното отделение не отговарят на изискванията, посочени за кораба от държавата, под чието знаме плава той; г) липса по време на вахта на лице, квалифицирано за работа с оборудването, необходимо за безопасността на корабоплаването, радиосъобщенията за целите на безопасността или за предотвратяване замърсяването на морето; д) не са доказани професионалните умения за изпълнение на задължения, възложени на морските лица, за да се гарантират безопасността на кораба и предотвратяване замърсяването на морето; е) не е възможно да бъдат намерени достатъчно отпочинали и във всяко друго отношение годни за служба лица, за да осигурят първата вахта в началото на плаването и следващите вахти. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол Приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 Критерии за задържане на кораб 3. Примерен списък на несъответствия, които могат сами по себе си поради своята сериозност да са основание за задържане на кораб: 3.9. Области, попадащи в обхвата на STCW 78/95 и Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица 1. Членове на екипажа не притежават свидетелство, не притежават подходящо свидетелство, не притежават валидно разрешение или не могат да представят документно доказателство за това, че са подали молба за потвърждение от администрацията на държавата на знамето. 2. Доказателство за това, че дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава това свидетелство, не е същото, на което това свидетелство първоначално е било издадено. 3. Неспазване на приложимите предписания за безопасно комплектуване на кораба с екипаж, определени от администрацията на държавата на знамето. 4. Несъответствие на организирането на навигационна или машинна вахта с изискванията, определени за кораба от администрацията на държавата на знамето. 5. Липса в състава на вахтата на лице със съответната квалификация за работа с оборудването, което е от съществено значение за безопасното корабоплаване, радиокомуникациите, свързани с безопасността или предотвратяването на замърсяване на морската среда. 6. Непредставяне на доказателство за професионална квалификация за изпълнение на задълженията, възложени на членовете на екипажа във връзка с безопасността на кораба и предотвратяването на замърсяване. 7. Невъзможност да бъдат осигурени за първата вахта в началото на плаването и за последващите вахти лица, които са достатъчно отпочинали и по всякакъв друг начин годни за вахта. Пълно Член 26 Редовен мониторинг на спазването на изискванията Без да се засягат правомощията на Комисията съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност, проверява редовно и най-малко на всеки пет години дали държавите членки спазват минималните изисквания, предвидени в настоящата директива. Не подлежи на въвеждане Член 27 Информация за статистически цели 1. Държавите членки съобщават на Комисията информацията, посочена в приложение III, за целите на член 21, параграф 8 и член 22, параграф 2 и за използването ѝ от държавите членки и Комисията за определяне на политиката. 2. Тази информация се предоставя от държавите членки на Комисията ежегодно в електронен формат и включва информацията, регистрирана до 31 декември на предходната година. Държавите членки си запазват всички права на собственост по отношение на тази информация, която е под формата на необработени данни. Обработените статистически данни, които се изготвят въз основа на такава информация, стават обществено достъпни в съответствие с разпоредбите относно прозрачността и защитата на информацията, установени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1406/2002. 3. За да се гарантира защитата на личните данни, държавите членки правят анонимна всяка лична информация, посочена в приложение III, преди да я предадат на Комисията, като използват осигурен или одобрен от Комисията софтуер. Комисията използва единствено информацията, която е направена анонимна. 4. Държавите членки и Комисията гарантират, че мерките за събиране, предаване, съхранение, анализ и разпространение на такава информация са формулирани така, че да позволяват извършването на статистически анализ. За целите на първа алинея Комисията приема подробни мерки във връзка с техническите изисквания, необходими, за да се гарантира подходящото управление на статистическите данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2. Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 8. (1) Ежегодно ИА "МА" предоставя на Европейската комисия събраната до 31 декември на предходната година информация за всички свидетелства за правоспособност или потвърждения, удостоверяващи тяхното издаване, за всички потвърждения на свидетелства за правоспособност, издадени от други държави, както и за всички свидетелства за професионална компетентност, издадени на лицата от изпълнителско ниво, която включва: 1. по отношение на свидетелствата за правоспособност и потвържденията, удостоверяващи тяхното издаване: а) име и ЕГН на морското лице; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) номер на свидетелството за правоспособност, чието издаване се потвърждава; г) номер на потвърждението, удостоверяващо издаването; д) длъжност или длъжности; е) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; ж) дата на изтичане на валидността на документа; з) статус на свидетелството; и) ограничения; 2. по отношение на потвържденията на свидетелства за правоспособност, издадени от други държави: а) име и уникален идентификационен номер на морското лице, ако има такъв; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) държава, издала оригиналното свидетелство за правоспособност; г) номер на оригиналното свидетелство за правоспособност; д) номер на потвърждението, удостоверяващо признаването на свидетелството; е) длъжност или длъжности; ж) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; з) дата на изтичане на валидността на документа; и) статус на потвърждението; к) ограничения; 3. по отношение на свидетелствата за професионална компетентност: а) име и ЕГН на морското лице; б) дата на раждане, гражданство и пол на морското лице; в) номер на свидетелството за професионална компетентност; г) длъжност или длъжности; д) дата на издаване или най-скорошна дата на продължаване на валидността на документа; е) дата на изтичане на валидността на документа; ж) статус на свидетелството за професионална компетентност. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя в електронен формат за статистически цели и за целите на член 20, параграф 8 и член 21, параграф 2 на Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021  г. за компетентност на морските лица в Република България § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 8, ал. 2 думите „член 20, параграф 8 и член 21, параграф 2 на Директива 2008/106/ЕО“ се заменят с „член 21, параграф 8 и член 22, параграф 2 на Директива (ЕС) 2022/993“. Пълно Член 28 Доклад за оценка До 2 август 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка, включващ предложения за последващи действия, които да се предприемат предвид резултатите от оценката. В доклада за оценка Комисията прави анализ на прилагането на схемата за взаимно признаване на свидетелства за морски лица, издадени от държави членки, и на евентуалните промени на международно равнище във връзка с електронните свидетелства за морски лица. Комисията прави също така оценка на евентуалното развитие във връзка с възможността за въвеждане в бъдеще на европейски морски дипломи за високи постижения въз основа на препоръките на социалните партньори. Не подлежи на въвеждане Член 29 Изменение 1. На Комисията се предоставя правомощието да приеме в съответствие с член 30 делегирани актове за изменение на приложение I към настоящата директива и свързаните с него разпоредби на настоящата директива с цел привеждането на посоченото приложение и разпоредби в съответствие с измененията на Конвенцията STCW и част А от Кодекса STCW. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приеме в съответствие с член 30 делегирани актове за изменение на приложение III към настоящата директива по отношение на конкретни и относими елементи и съдържание на информацията, която трябва да се докладва от държавите членки, при условие че тези актове се ограничават до съобразяването на измененията на Конвенцията STCW и част А от Кодекса STCW и зачитат гаранциите за защита на данните. С тези делегирани актове не могат да се изменят разпоредбите за анонимизирането на данните, предвидени в член 27, параграф 3. Не подлежи на въвеждане Член 30 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 14 и в член 29, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 август 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 14 и в член 29, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 14 и член 29, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Не подлежи на въвеждане Член 31 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (13). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011. Не подлежи на въвеждане Член 32 Санкции Държавите членки установяват система от санкции за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно членове 3, 4, 8, 10 — 16, 18, 19, 20, 23, 24, 25 и приложение I, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Кодекс на търговското корабоплаване Чл. 380. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискваната за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв. (2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) Капитан на кораб, който е допуснал лице да изпълнява длъжност на борда на кораб, без да притежава изискваната за тази длъжност правоспособност, се наказва с лишаване от право за заемане на длъжност на кораб за срок от две години, освен ако деянието не съставлява престъпление. Чл. 381. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Който наруши други разпоредби на този кодекс се наказва с глоба или с имуществена санкция от 20 до 500 лв. (2) Който не изпълни или наруши законно разпореждане на Изпълнителна агенция "Морска администрация", се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 до 250 лв. (3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Който наруши подзаконови нормативни актове по прилагането на този кодекс и за нарушението не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 400 до 2000 лв. Пълно Член 33 Съобщаване Държавите членки незабавно съобщават на Комисията текстовете на всички разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира останалите държави членки за тези разпоредби. Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 17 юни 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България § 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 3. В § 11 се създава т. 5: „5. Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица.“ Пълно Член 34 Отмяна Директива 2008/106/ЕО, изменена с директивите, изброени в приложение IV, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение IV, част Б. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V. Не подлежи на въвеждане Член 35 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването и в Официален вестник на Европейския съюз. Не подлежи на въвеждане Член 36 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 8 юни 2022 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател C. BEAUNE Не подлежи на въвеждане ПРИЛОЖЕНИЕ I ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ СЪГЛАСНО КОНВЕНЦИЯТА STCW, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3 ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ 1. Правилата, посочени в настоящото приложение, се допълват от задължителните разпоредби, които се съдържат в част А от Кодекса STCW, с изключение на глава VIII, правило VIII/2. Всяко позоваване на изискване в правилата представлява също и позоваване на съответния раздел от част А от Кодекса STCW. 2. Част А от Кодекса STCW съдържа норми за компетентност, на които се изисква да отговарят кандидатите с оглед издаване или продължаване валидността на свидетелствата за правоспособност съгласно разпоредбите на Конвенцията STCW. За да бъде уточнена връзката, която съществува между разпоредбите на глава VII относно издаването на алтернативни свидетелства и разпоредбите на глави II, III и IV относно издаването на свидетелствата, уменията, посочени в нормите за компетентност, са обособени по подходящ начин в седем функции, а именно: 1) корабоводене; 2) обработка и подреждане на товара; 3) управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда; 4) морско инженерство; 5) електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление; 6) техническо поддържане и ремонт; 7) радиосвръзки; като нивата на отговорност са следните: 1) управленско ниво; 2) оперативно ниво; 3) изпълнителско ниво. Функциите и нивата на отговорност са посочени в подзаглавията към таблиците с нормите за компетентност в част А, глави II, III и IV от Кодекса STCW. ГЛАВА II КАПИТАН И ПАЛУБНА КОМАНДА Правило II/1 Задължителни минимални изисквания за издаване