Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

ПРОЕКТ НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г., изм., бр. 87 от 2007 г., бр. 1 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г., бр. 102 от 2014 г., бр. 6 от 2018 г. и бр. 43 от 2023 г.) § 1. В чл. 2, ал. 1, т. 1, накрая се поставя запетая и се добавя „и които не се използват за питейно-битово водоснабдяване.“. § 2. В чл. 3, ал. 4, накрая се добавя: „и охранителните пояси съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (обн. ДВ., бр. 61 от 2024 г.)“. § 3. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Изпълнението на изискванията на тази наредба се основава на принципа на предпазливостта и по никакъв начин не трябва да допуска пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода по показатели, които имат отношение към здравето, както и увеличаване замърсяването на природните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.“. § 4. В чл. 7, ал. 1 след думите „показателите по приложение № 1,“ се добавя „таблици А1, Б, В, Г1 и Г2,“. § 5. В чл. 9, ал. 11 думите „съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ“ се заменят с „от РЗИ”. § 6. В чл. 11, ал. 2, т. 3 думата „необичайна“ се заменя с „изключителна“. § 7. В чл. 19 се създава ал. 3: „(3) Когато е възможно при представяне на информацията по ал. 1 и по чл. 11г, се използват услугите за пространствени данни съгласно Закона за достъп до пространствени данни.“. § 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „за питейно-битови цели“ се заличават. 2. Точка 4 се изменя така: „4. Обществен местен водоизточник" е местен водоизточник с изградени съоръжения за ползване на водата, които не са включени във водоснабдителната система на населените места или в системи за самостоятелно (автономно) питейно-битово водоснабдяване, и който е обществено достъпен и традиционно се използва за пиене и/или водоналиване“; 3. Създава се т. 4а: „4а. „Индивидуален водоизточник“ е водоизточник, който се използва за водовземане по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите.“. § 9. В Приложение № 1а към чл. 6в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 7.1.: „7.1. наличие на даден показател или появата на нови вещества или замърсители в необработена вода, в съответствие с оценката на риска по отношение на водосборните райони за места за водочерпене, извършена по реда на чл. 6б. В тези случаи разширението на списъка на показателите в приложение № 1 се извършва по реда на чл. 5, ал. 3 и при спазване изискванията на чл. 5, ал. 4.“; 2. Досегашните точки 7.1 - 7.4 стават съответно т. 7.2 - 7.5; 3. Точка 8 се изменя така: „8. Въз основа на резултатите от оценката на риска е възможно да бъде направено съответно редуциране на списъка на показателите, определени в приложение № 1, или на честотите на пробовземане, определени в приложение № 2, част Б, таблица Б.1, в случай че компетентните органи по чл.6в, ал. 3 разполагат и/или са им предоставени доказателства, че това не влошава качеството на водата, предназначена за консумация от човека и при условие, че са изпълнени следните условия:“; 4. Създава се нова т. 8.1.: „8.1. въз основа на наличието на даден показател в необработените води, в съответствие с оценката на риска по отношение на водосборните райони за места за водочерпене, извършена по реда на чл. 6б.“; 5. Досегашните точки 8.1. и 8.2. стават съответно т. 8.2. и 8.3.; 6. Досегашните точки 8.2.1. - 8.2.7 стават съответно т. 8.3.1. - 8.3.7. МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ: МАНОЛ ГЕНОВ МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ, Д.М. МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО: ИВАН ИВАНОВ

Мотиви към проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели 1. Причини, които налагат изменението на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Наредба № 9/2021 г.): Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели е изготвен във връзка с необходимостта от пълно и правилно въвеждане в националното законодателство на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ, L 435 от 2020г.) (Директива (ЕС) 2020/2184). С официално уведомително писмо от 18 юни 2025 г. (рег. № C(2025)3356 final), Европейската комисия съобщава на компетентните български власти за образуване на процедура за нарушение № 2025/2030 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Европейската комисия счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 3, параграф 3, буква б); чл. 4, параграф 2; чл. 9, параграф 4; чл. 13, параграф 3; чл. 15, параграф 1, буква в) и чл. 18, параграф 1, втора алинея от Директива (ЕС) 2020/2184. Несъответствията засягат непълно транспониране в разпоредби от националната нормативна уредба, свързани с: - обхвата на освобождаванията (член 3, параграф 3, б) от Директивата; - неотразяване в българското законодателство на позоваването на ръководния принцип на предпазливостта, въведено в член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184; - нетранспонирани разпоредби, които предоставят подробности и уточнения относно прилагането на член 9, и по-специално мерките за управление на риска, които следва да се вземат на основата на резултатите от оценката на риска за водоснабдителната система по отношение на списъка на наблюдаваните показатели и честотата на мониторинга (член 9, параграф 4, буква а), подбуква „i“ и буква б), подбуква „i“.от Директивата); - необходимост от прецизиране на компетентния орган за определяне на пунктове за мониторинг (член 13, параграф 3) от Директивата; - прецизиране на ограничителния обхват на дерогации в случай на „изключителна ситуация“ (член 15, параграф 1, в) от Директивата; - необходимост от въвеждане на възможността за представянето на данни чрез услуги за пространствени данни (член 18, параграф 1) от Директивата. В контекста на горното с предложеното изменение и допълнение на нормативния акт се прецизират и допълват текстове на разпоредби от Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, с цел точно транспониране на Директива (ЕС) 2020/2184, съобразно образуваната процедура за нарушение № 2025/2030, а именно: • прецизират се определенията за обществени местни водоизточници и се дава определение за индивидуален водоизточник, съгласуван с разпоредбите на Закона за водите; • въвежда се „принципа на предпазливостта“ • възлага се само на органите на държавния здравен контрол (регионалните здравни инспекции) да определят пунктовете за мониторинг на питейната вода на крана при потребителя във всяко населено място; • допълват се изискванията за разширяване на списъка на наблюдаваните показатели в питейната вода или за увеличаване честотата на контрола въз основа на оценката на риска за водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване; • допълват се изискванията за възможностите да се намали честотата на контрола за даден показател или да се изключи даден показател от списъка на показателите, които трябва да бъдат контролирани; • прецизира се разпоредбата от Наредба № 9 от 2001 г., с която се въвежда ограничителния обхват на дерогациите по член 15, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2020/2184; • допълва се когато е възможно представянето на данни относно информация за обществеността, информация относно контрола върху изпълнението на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. и предоставените дерогации да се извършва чрез услуги за пространствени данни. 2. Цели, които се поставят: Основната цел на предложения проект е пълно и точно транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/2184. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предложените изменения и допълнения на Наредба № 9 са основно от техническо естество, и не водят до съществени изменения, поради което не водят до необходимостта 2 от влагането на допълнителни финансови средства от страна на водоснабдителните организации. Предложеният проект на акт, няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет в текущата и/или в следващите години. Прилагането на нормативния акт не изисква и допълнителни финансови и/или други средства, които да бъдат направени от компетентните контролни органи в рамките на изпълнение на функционалните им задължения и отговорности. С проекта на наредба не се създават нови регулаторни режими и не се засягат съществуващи режими и услуги. Не се създава допълнителна административна тежест за физическите и юридическите лица. 4. Очаквани резултати от прилагането: С предложените изменения и допълнения на Наредба № 9 от 2001 г. се очаква да се постигне пълно съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/2184, и отстраняване на констатираните несъответствия, посочени в цитираното официалното уведомително писмо от 18 юни 2025 г. на Европейската комисия. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: Проектът на наредба транспонира текстове на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена). За съответствието на наредбата с посочените разпоредби на директивата е изготвена справка за съответствието на акта с правото на Европейския съюз. На основание чл. 26 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и мотивите към него ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите и на портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 3

С П Р А В К А за отразяване на предложенията, получени в рамките на обществените консултации по проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели за периода от 06.11.-08.12.2025 г. № Участник в обществените консултации Предложение Приема се/ Не се приема Мотиви 1. Български ВиК Холдинг вх. № 26-00-2805/ 2025г.) Във връзка с публикувания на сайта на Министерството на околната среда и водите проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г., изм., бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г., изм. и доп., бр. от г., изм., бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., изм. и доп., бр. 102 от 12.12.2014 г., бр. б от г., изм. и доп., бр. 43 от 16.05.2023 г.), който подкрепяме по принцип, Ви изпращаме следните предложения за изменения и допълнения, оформени в параграфи за еднозначно представяне: 1.1. § 1. В Чл. 66 се правят следните промени: 1. Алинея 1 се изменя така: Басейновите дирекции извършват оценка на риска и управление на риска за водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане за питейно- битово водоснабдяване. 2. В ал. 3, т. 1, буква „в“ се изменя така: ”в) географски данни на всички точки за водовземане във водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване; тези данни са защитени и се съобщават от басейновите дирекции единствено на компетентните органи;“. 3. Алинея 6 се изменя така: ”(6) Басейновата дирекция уведомява регионалната здравна инспекция (РЗИ), областния управител, кмета на общината и асоциацията по ВиК за тенденциите и за необичайните стойности или концентрации на контролираните показатели, вещества или замърсители. - Направените предложения са извън обхвата на процедура за нарушение № 2025/2030 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по повод на която са предприети настоящите изменения и допълнения на наредбата. Същите ще бъдат разгледани допълнително, в рамките на работна група, която ще бъде сформирана по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, вкл. и в контекста на предстоящото приемане на Закон за водоснабдяването и канализацията. Необходимо е в кратки срокове да бъдат приети промените в Наредба № 9, които изцяло са свързани с бележките на ЕК. Забавянето на процесите по приемане на 2 4. Алинея 7 се изменя така: ”(7) Въз основа на резултата от оценката на риска, извършена в съответствие с ал. 3, басейновите дирекции предприемат мерки, като се започва от превантивните мерки за управление на риска с цел предотвратяване или контрол на установените рискове:” 5. Точки 1 и 2 на ал. 7 се изменят така: ” 1. определяне на превантивни мерки във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, когато е необходимо да се гарантира качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; тези мерки се предвиждат за включване в програмите от мерки на ПУРБ по целесъобразност; при необходимост, в сътрудничество със заинтересованите страни, замърсяващите лица предприемат необходимите превантивни мерки в съответствие с приложимото законодателство; 2. определяне и прилагане на смекчаващи мерки във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, когато е необходимо да се гарантира качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; тези мерки се предвиждат за включване в програмите от мерки на ПУРБ по целесъобразност; при необходимост, в сътрудничество със заинтересованите страни, замърсяващите лица предприемат необходимите допълнителни мерки в съответствие с приложимото законодателство;”; 6. Точки 1 и 2 в ал. 9 се изменят така: 1. да изискат извършване на допълнителен мониторинг на местата, посочени в чл. 6, ал. 1, или третиране на някои показатели; 2. да позволят намаляване честотата на мониторинга на местата, посочени в чл. 6, ал. 1, за даден показател или да изключат даден показател от списъка на показателите, които трябва да бъдат контролирани без необходимите изменения и допълнения на наредбата би довело до риск от неизпълнение на поетите ангажименти по процедурата за нарушение и риск процедурата да премине на следващ етап - сезиране на Съда на ЕС. Предвид горното, измененията се придържат към бележките на Комисията в обхвата на наказателната процедура, като направеното предложение не е предмет на полученото официално уведомително писмо от ЕК. 3 да е необходимо да се извършва оценка на риска за водоснабдителната система, при условие че: 7. Алинеи 10 и 11 се изменят така: ”( 10) Когато по реда на ал. 9 е позволено да се намали честотата на мониторинга за даден показател или да се отстрани даден показател от списъка на показателите, които трябва да бъдат контролирани, се извършва мониторинг на тези показатели при прегледа на оценката на риска и управлението на риска във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, които се извършват по реда на ал. 2. (11) За целите на оценката на риска по ал. 3 в срок до 5 ноември на календарната година областните дирекции по безопасност на храните предоставят на басейновите дирекции и РЗИ информация за количествата и видовете на препаратите, използвани за растителна защита, с които са третирани земите във водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно- битово водоснабдяване, активните им вещества и техните метаболити .” 8. Създава се ал. 12 със следното съдържание: ”(12) Изготвената оценка на риска се предоставя на съответната водоснабдителна организация.“. 1.2. § 2. Алинея 4 на чл. 6в се изменя така: ”(4) Оценката на риска и управлението на риска се преразглеждат след предоставяне на актуализираните оценка и управление на риска по чл. 6б и при необходимост се актуализират.". Мотиви за предложенията по §1 и § 2: Не се приема С действащия текст на чл. 6, ал. 4 на Наредба № 9, съгласно който оценката на риска и управлението на риска се преразглеждат през редовни интервали от време, които не превишават шест години, и при необходимост се актуализират, се Предложенията имат за цел да бъде коригирано функционално несъобразеното в настоящите редакции на наредбата възлагане на дейностите по оценка на риска и управлението на риска във водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане, доколкото управлението на водите и водните обекти съгласно чл. 9 транспонират текстовете на изречение второ на чл. 7, параграф 5 от Директива 2020/2184, а именно: „Оценката на риска и управлението на риска се преразглеждат през редовни интервали от време, които не надхвърлят шест години, и при от Закона за водите (ЗВ) е ангажимент на държавни необходимост се актуализират.“. 4 органи в лицето на МОСВ (на национално ниво — ал. 2 на чл. 9) и на басейновите дирекции (в обхвата на една или няколко водосборни области — ал. 6 на същия член) и несъответстващо на правосубектността на водоснабдителните организации, които са търговски дружества. Незаконосъобразни по посочените причини, разпоредбите на чл. 6б от Наредба № 9/2001 г. дублират задача, вече възложена на басейновите дирекции със ЗВ, като натоварват водоснабдителните организации, които освен всичко друго не разполагат с неограничени финансови възможности и следва внимателно да приоритизират инвестициите, които планират, доколкото същите се финансират през цените на ВиК услугите ( регулирани от КЕВР, и които не могат да надхвърлят установеното за всяка административна област ниво на социална поносимост). Освен липсата на компетентност, ВиК дружествата са поставени в ситуация да инвестират средства да изпълняват възложените дейности по оценка на риска и управление на риска на ниво водосбор, вместо да реализират капиталови разходи за подобрение техническото и експлоатационно състояние на ВиК инфраструктурата, докато дейностите на басейновите дирекции са финансово обезпечени чрез осигуряване на средства от държавния бюджет. Всяко неправилно или непълно транспониране води до риск от стартиране на нова процедура за нарушение. 1.3. § 3. В §1 от Допълнителни разпоредби точка 22 се отменя. Мотивите ни да предложим отмяна на т. 22 от § 1 на Допълнителни разпоредби са следните: Водосборната 1 област не съвпада с границите на санитарно- охранителните зони: речният басейн, водосборна област на река (воден обект) представлява част от земната повърхност, обхващаща местата, от които се отгича водата в отделна река, речна система или езеро. Речният басейн включва повърхностен и подземен водосбор като повърхностният водосборен басейн е част от земната повърхносг, от която постъпва вода в дадена речна - Измененията се придържат към бележките на Комисията в обхвата на наказателната процедура, като направеното предложение не е предмет на полученото официално уведомително писмо от ЕК. Направените предложения извън обхвата на процедурата, ще бъдат разглеждани допълнително. 5 система или в отделна река, а подземният водосборен басейн обхваща почвата и земните пластове, от които водата постьпва в речната мрежа. В този смисъл „водосбор/ восборна област” е термин в хидрологията, различен е за всеки воден обект, като зависи от географските характеристики и не може механично да бъде отъждествен със санитарно-охранителната зона. 1 Съгласно документ „Предварителна оценка на риска от наводнения в главните речни басейни на Република България — методика за оценка на риска от наводнения, съгласно изискванията на директива 60/2007/ЕС, изготвен от Германо-Българско Обединение за оценка на риска от наводнения и възложен от МОСВ, в т. А 2 „Дефиниране и понятия“ с пореден номер 29 е дадена дефиниция на водосбор, а именно: Площ, която захранва реката с вода. Всяка част от зЕмята, където водата се оттича към едно водно течение, е в същия водосбор. В същия контекст е използвано понятието „водосбор“ и в плановете за управление на речните басейни, чието изготвяне е възложено отново от МОСВ. 2. Христина Георгиева Микуцева, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол (вх. № 26-00- 2983/08.12.2025 г.) Изразявам своето несъгласие с § 5. В чл. 9, ал. 11 думите „съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ” се заменят с „от РЗИ” Причините са свързани с непознаването на ВиК мрежата, проблемите в малките населени места, свързани с ниското водопотребление и задържането на вода по мрежата от страна на инспекторите от регионалните здравни инспекции, което би довело до определяне на пунктове за вземане на проби, които биха били непредставителни за цялата система. Пунктовете за вземане на проби трябва да са показателни за качеството, безопасността и чистотата на водата за дадена водоснабдителна система. С оглед на гореизложеното предлагам чл. 9, ал. 11 да не се изменя, а да остане, както е заложен в действащата в Приема се по принцип. Предвид изискванията отправяни през годините към държавите-членки (ДЧ) още през 2007 г. се определиха Зоните на водоснабдяване (ЗВ) по смисъла на Наредба № 9. В тази връзка, при спазване на законодателството във всяко населено място, попадащо в обхвата на ЗВ са определени мониторингови пунктове, както за ВиК, така и за РЗИ при спазване на нормативните изисквания. В Министерство на здравеопазването от 2009 г. се поддържа Система за качеството на питейните води в Република България. В същата освен всички друго е налична и паспортна част на всяка Зона на 6 момента Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели, а именно „Пунктовете за вземане на проби се определят съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ. водоснабдяване, която съдържа и информация за определените пунктовете за пробонабиране. Анализът на данните, вкл. и за 2024г. показва, че от 2009 г. до сега са единични случаите, в които се е наложила промяна на вече определените пунктове. Действително пунктовете за вземане на проби трябва да са показателни за качеството, безопасността и чистотата на водата за дадена водоснабдителна система и в тази връзка обръщаме внимание, че законодателството в страната се прилага взаимообвързано, а не самостоятелно. Предвид, че има нормативни възможности, които позволяват на органите на държавния здравен контрол да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител, което на практика означава, че преди определяне на нови пунктове РЗИ ще изискат от съответната водоснабдителна организация пълна информация и данни, така, че да се определи пункт, който е показателен за цялата водоснабдителна система. Информацията, която има в Министерство на здравеопазването показва, че колаборацията между РЗИ и водоснабдителните организации е на добро ниво. Предложеното изменение е в отговор на една от бележките на ЕК в стартиралата процедура за нарушение е неправилното транспониране на § 3 на чл. 13 от Директива 2020/2184. Съгласно Директивата „Пунктовете за пробовземане 7 се определят от компетентните органи……“, поради което е предложено изменението с цел пълно съответствие. Неприемането на необходимите изменения и допълнения на наредбата би довело до риск от неизпълнение на поетите ангажименти по процедурата за нарушение и евентуалната възможност процедурата да премине на следващ етап - сезиране на Съда на ЕС. 3. Доц. д-р Веска Камбурова, дм НЦОЗА (вх. № 92-Ф- 47/23.05.2022 г.) Използвам повода, че на електронната страница на МЗ е публикуван Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (https://www.mh.government.bg/bg/normativni- Не се приема Вторичните актове на Европейската комисия, касаещи материалите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, са с пряко приложение. Неслучайно нормотворецът е възприел aktove/proekti-na-normativni-aktove/97) за да обърна подход такива актове да не бъдат пряко внимание на някои текстове на обнародваната в ДВ. бр. 43 от 16 май 2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, касаят материалите, които влизат в контакт с водата, предназначена за питейно-битови цели, например: Чл. 13д. (3) Конкретните минимални хигиенни изисквания за материалите, които влизат в контакт с водата, предназначена за питейно- битови цели, се приемат с актове на Европейската комисия, която изготвя и европейски положителни списъци на изходни вещества, състав или съставки, включително границите на специфичната миграция и научните предпоставки, свързани с веществата или материалите. (4) За целите на включването или изключването на изходни вещества, състав или съставки от европейските положителни списъци икономическите оператори подават заявления до Европейската агенция по химикали (ECHA). Чл. 13е. (2) Оценката с минималните хигиенни реферирани в българското законодателство. Подобни актове периодично се актуализират от Комисията и включването на директни референции в текста на наредбата ще изисква съответното нейно изменение при всеки актуализиран акт на Комисията. В тази връзка не считаме за целесъобразно включването на преки препратки, поради което настоящия подход, при който в текста на Наредба 9 се реферира общо към актове на Европейската комисия се запазва. 8 изисквания на материалите, от които са изработени строителните продукти по ал. 1, се извършва съгласно процедурите и методите за изпитване и одобряване на крайни материали, използвани в продукти, които влизат в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели, и процедурите за оценяване на съответствието и маркировката им по реда, определен с актовете на Европейската комисия.“ Свързаните и цитирани по-долу шест акта са факт. Това предполага, че България трябва своевременно да предприеме необходимите мерки за да осигури условия прилагането им. - РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2024/365 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за определяне на правила за прилагането на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на методиките за изпитване и приемане на изходни вещества, състави и съставки, които да бъдат включени в европейските положителни списъци; - РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2024/367 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за определяне на правила за прилагането на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета чрез съставяне на европейски положителни списъци на изходни вещества, състави и съставки, разрешени за използване при производството на материали или продукти, които влизат в контакт с води, предназначени за консумация от човека; - РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2024/368 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за определяне на правила за прилагането на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на процедурите и методите за изпитване и приемане на 9 крайни материали, както са използвани в продукти, влизащи в контакт с вода, предназначена за консумация от човека; - ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/369 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за допълване на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на процедурата за включване или заличаване от европейските положителни списъци на изходни вещества, състави и съставки; - ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/370 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за допълване на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на процедури за оценяване на съответствието на продукти, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, и на правила за определяне на органите за оценяване на съответствието, участващи в тези процедури; - ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/371 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2024 година за допълване на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на хармонизирани спецификации за маркировката на продукти, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. 4. г-н Симеон Арангелов Арангелов Представеният за обществени консултации проект на наредба се опитва да коригира непълно и Не се приема Член 3, параграф 3, буква б) на Директива (ЕС) 2020/2184 създава възможност (но не АСОЦИАЦИЯ НА неправилно въвеждане в националното законодателство и задължение) за държавите-членки на ЕС ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ, МОСВ – електронна поща на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ, L 435 от 2020г.) (Директива (ЕС) 2020/2184). Асоциацията на парковете в България да „освобождават“ от обхвата на директивата водите, предназначени за консумация от човека, произхождащи от индивидуален водоизточник, който 10 (вх. № 03-00-196- 32/09.12.2025) прави следното становище по предвидените начини за отразяване на непълноти и неправилно въвеждане на разпоредбите на Директивата, по отношение на: 4.1. -§ 1 и §8 касаещ обхвата на освобождаванията (член 3, параграф 3, б) от Директивата; Избраният подход е неправилен. Бихме препоръчали обхвата на освобождаванията да преповтаря разпоредбите на член 3 на директивата. Ще дадем пример - в момента се освобождават водите от индивидуални и обществени местни водоизточници. С предложените определения в проектонаредбата се предлага да се освободят водите от водоизточник, който се използва за водовземане по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите. Разпоредбата на член 43 ал.2 касае водоизточници на физически лица разположени в имотите на които са собственици или ползватели. В същото време в България има 380 населени места без ВиК оператори до 50 жители които ползват местни водоизточници, които не са разположени в имотите на ползвателите. В много част от населените места в традиционно безводни райони, например като Източни Родопи и Сакар кладенците които ползват няколко съседни домакинства са изграждани колективно и най- често са в имоти собственост на общината. В този смисъл смятаме за правилно да се преповторят изключенията на член 3 от Директивата с цел да се гарантира реалното и прилагане и да не се създават рискове за нарушаването и. Доколкото разглеждаме член 2 на Наредба 9/2009 обръщаме Вашето внимание, че неговата ал.2 се нуждае също от прецизиране. В нея се задължават органите на Държавния здравен контрол (ДЗК)да информират заинтересованото население във всички случаи по ал. 1, т. 4 без да е посочен начина и да се гарантира ефективността от това уведомление. 3 доставя средно по-малко от 10 м дневно или снабдява по-малко от петдесет души, освен ако те се доставят в рамките на търговска или публична дейност. С цел опазване на общественото здраве България не се е възползвала от тази възможност и не е транспонирала в националното си законодателство визираната разпоредба, поради което не е изключила от обхвата на Наредба № 9 водите по член 3, параграф 3, буква б) на Директивата. Законодателството за питейните води в страната преди хармонизирането му с европейското не е изключвало от обхвата си посочените по- горе води, поради което при транспонирането на Директива (ЕС) 2020/2184 е взето решение това положение да бъде запазено, за да не се създадат предпоставки за риск за здравето на населението, което живее в малките населени места. В чл. 2, ал. 1, т. 4 на Наредба № 9 се прилага разпоредба, съгласно която наредбата не се прилага за водата от индивидуални и обществени местни водоизточници (individual or public local water sources), освен ако тя не се използва за търговска или социална дейност, с цел питейна употреба. Същевременно в § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на наредбата е пояснено, че по смисъла на наредбата “местен водоизточник” (local water source) е всеки водоизточник, който може да се използва за пиене и/или водоналиване за питейно-битови нужди, но не е включен във водоснабдителната 11 система на населените места или не се използва за самостоятелно (автономно) питейно-битово водоснабдяване на отделни обществени и производствени обекти, където постоянно или временно пребивават или работят хора. В § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на наредбата е посочено, че „обществен местен водоизточник” (public local water source) е местен водоизточник (local water source) с изградени съоръжения за ползване на водата, който е обществено достъпен и традиционно се използва за пиене и/или водоналиване.. Тези „обществени местни водоизточници“ не доставят над 10 м3 вода дневно. Предвид гореизложеното, на практика от обхвата на Наредба № 9 са изключени само водите от местните водоизточници като обществени или частни кладенци, в т.ч. и т.нар. „бунари” или „герани”, каптирани извори и др. (намиращи се обикновено в селските райони), когато те не са свързани с водоснабдителни системи и водата се ползва от съоръжения (най- често чешми), разположени при водоизточника или в близост до него (local water sources such as public or private wells, drillings, boreholes, captured springs, etc. (usually in rural areas) when they are not connected to the water supply systems and the water is used from the facility (most often tap/fountain) at source or nearby source) и в повечето случа и изградени от частни дарители най-често в памет на някой починал. Независимо от горното с цел максимална 12 прецизност и еднозначност на възприемането на терминологията в проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели, текстовете на § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби от Наредба № 9, допълнително са прецизирани. Не на последно място обръщаме внимание, че водовземните съоръжения, които се използват за централно питейно-битово водоснабдяване и се стопанисват от общините не са изключени от приложното поле на наредбата и от ;1, т. 9, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. В тези случай общинските администрации попадат в приложното поле на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9 и за тях са приложими всички изисквания на наредбата, както и към останалите водоснабдителни организации. 4.2. - § 2 относно уточнение касаещо СОЗ и техните пояси Намираме предложението за изменение на действащата наредба за безсмислено, доколкото тя предлага посочените в текста зони, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.да се допълнят с охранителните пояси съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. В чл.13 ал.3 на Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г е посочено, че поясите се изграждат в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на обекти за водоснабдяване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В член 58 ал.2 на Наредба 7/2003 е посочено, че тези пояси се определят съгласно Не се приема Принципът на предпазливостта обхваща цялата верига от водосбора до крана на потребителя, а не само водовземните съоръжения. Чл. 86 от ЗУТ е относим към водоизточниците и опазването им чрез определяне на санитарно-охранителни зони, правилата за които са регламентирани в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. В § 2, с препратката към Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи се регламентира определянето на необходимите площи при строителство на 13 изискванията на наредбата по чл. 86, ал. 1 ЗУТ. А в чл. 86 ал.1 от ЗУТ е посочена наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, която вече е включена в текста. обекти за водоснабдяване по реда на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които осигуряват физическа защита на съоръженията на ВиК инфраструктурата. - 4.3. §3 касаещ неотразяване в българското законодателство на позоваването на ръководния принцип на предпазливостта, въведено в член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184 Предложената редакция не отразява изцяло принципа на предпазливостта от Директива (ЕС) 2020/2184 доколкото замества нейната забрана за пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода с ограничение по отношение “показатели, които имат отношение към здравето”. Принципът на правовата държава изисква нормативните актове да са точни и ясни. Ако МОСВ и МРРБ имат яснота кои са тези показатели на качеството на питейната вода, които нямат отношение към здравето на човек, то те трябва да бъдат посочени изрично. Ако нямат яснота, то това ограничаване на принципа на предпазливостта трябва да отпадне. Не се приема Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 транспонира разпоредбата на чл. 4 §1, буква „а“ от Директива 2020/2184. 4.4. §5 относно пунктовете за водоснабдяване Обръщаме Вашето внимание на факта, че Директива (ЕС) 2020/2184 позволява по отношение на разпределителните водоснабдителни мрежи може да вземат проби за определянето на съответни показатели от зоната на водоснабдяване или при пречиствателните станции, ако може да се докаже, че не би могло да има неблагоприятна промяна на измерената стойност на въпросните показатели. В текста на чл. 9 ал. 11 на Наредбата освен в разпределителната мрежа и при пречиствателните станции се допуска да се вземат проби Не се приема Директивите са задължителни по отношение на целта, която трябва да постигнат държавите членки на ЕС, но не и по отношение на начина за постигането ѝ; всяка държава сама трябва да приеме свои национални закони за транспонирането им в срок, като за разлика от регламентите, те не се прилагат директно и автоматично. Във връзка с горното и в контекста на направеното предложение обръщаме 14 и от водоизточника и резервоарите, което е нарушение на Директивата и трябва да бъде отстранено. внимание, че с Наредба № 9 се транспонира не само директива 2020/2184, но и Директива 2013/51/ЕВРАТОМ на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изискванията за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (ОВ, L 296 от 2013 г.), за които за целите на мониторинга и проучването в определени случаи е необходим и мониторинг на водоизточниците и резервоарите. Не на последно място водоснабдителните системи в ДЧ са различни, като в определени случаи резервоарите се явяват „изход пречиствателна станция“ за системи, за които не е необходимо и функционират без пречиствателна станция за питейни води. 4.5. §7 относно използването на геоинформационни данни Предлагаме да отпадне изразът “Когато е възможно” всички държавни и местни власти използват геопространствен софтуер за да подобрят ефективността на управление и в 21 век е недопустимо информацията за околна среда да няма пространствени данни, независимо че Директивата допуска това уточнение в чл. 18§1. Не се приема Някои от данните, свързани с питейните води са част от националната сигурност на страната и същите се предоставят по друг ред само на лица, получили правото за достъп до такава информация. 4.6. Независимо, че не е предмет на проекто- наредбата обръщаме Вашето внимание върху наличието в нея на неправилни формулировки. Например в член 4 ал.3 се използва изразът “микроорганизми, паразити и други вещества”, в който няма място думата “други” защото микроорганизмите и паразитите не са вещества Не се приема Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 транспонира разпоредбата на чл. 4 §1, буква „а“ от Директива 2020/2184 5. Г-жа Вера Стаевска Председател на Представеният за обществени консултации проект на наредба има за цел да коригира непълно и Не се приема Виж мотивите по т. 4.1 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов 15 Управителния съвет на Сдружение за изследователски практики Инициатива „Зелени закони“ МОСВ – електронна поща (вх. № 03-00-196- 33/09.12.2025) неправилно въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ, L435 от 2020г.) (Директива (ЕС) 2020/2184). Намираме за проблемни текстовете, предложени в: 5.1.· § 1 и §8 за обхвата на освобождаванията по член 3, параграф 3, б) от Директивата; Избраният подход е неправилен. Бихме препоръчали обхвата на освобождаванията да преповтаря разпоредбите на член 3 на директивата. Ще дадем пример - в момента се освобождават водите от индивидуални и обществени местни водоизточници. С предложените определения в проектонаредбата се предлага да се освободят водите от водоизточник, който се използва за водовземане по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите. Разпоредбата на член 43 ал.2 касае водоизточници на физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания. В същото време в България има 380 населени места без ВиК оператори с до 50 жители, които ползват местни водоизточници, които не са разположени в имотите на ползвателите. В много части от населените места в традиционно безводни райони, например като Източни Родопи и Сакар кладенците, които ползват няколко съседни домакинства, са изграждани колективно и най- често са в имоти собственост на общината. В този смисъл смятаме за правилно да се преповторят изключенията на член 3 от Директивата с цел да се гарантира реалното ѝ прилагане и да не се създават рискове за нарушаването ѝ. АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. 5.2.· член 2 на Наредба 9/2009 Алинея 2 на чл. 2 се нуждае от прецизиране. В нея се задължават органите на Държавния здравен контрол (ДЗК) да информират заинтересованото население във всички случаи по ал. 1, т. 4, като не е - Измененията се придържат към бележките на Комисията в обхвата на наказателната процедура, като направеното предложение не е предмет на полученото официално уведомително писмо от ЕК. Направените 16 посочен начинът и да се гарантира ефективността от това уведомление. предложения извън обхвата на процедурата, ще бъдат разглеждани допълнително. 5.3.· Параграф 2 относно уточнение за санитарно- охранителните зони (СОЗ) и техните пояси Предложението за изменение на действащата наредба е безсмислено, доколкото тя предлага посочените в текста зони, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите да се допълнят с охранителните пояси съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. В чл.13 ал.3 на Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г е посочено, че поясите се изграждат в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на обекти за водоснабдяване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В член 58 ал.2 на Наредба 7/2003 е посочено, че тези пояси се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 86, ал. 1 ЗУТ. А в чл. 86 ал.1 от ЗУТ е посочена наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, която вече е включена в текста. Не се приема Виж мотивите в т. 4. 2 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов, АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. 5.4.· Параграф 3 за неотразяване в българското законодателство на позоваването на ръководния принцип на предпазливостта, въведено в член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184 Предложената редакция не отразява изцяло принципа на предпазливостта от Директива (ЕС) 2020/2184, доколкото замества нейната забрана за пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода с ограничение по отношение „показатели, които имат отношение към здравето“. Принципът на правовата държава изисква нормативните актове да са точни и ясни. Ако МОСВ и МРРБ имат яснота кои са тези показатели на качеството на питейната вода, които нямат отношение към здравето на човек, то те трябва да бъдат посочени изрично. Ако Не се приема Виж мотивите по т.4.3 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов, АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. 17 нямат яснота, то това ограничаване на принципа на предпазливостта трябва да отпадне. 5.5.· Параграф 5 относно пунктовете за водоснабдяване Обръщаме Вашето внимание на факта, че Директива (ЕС) 2020/2184 позволява на разпределителните водоснабдителни мрежи да вземат проби за определянето на съответни показатели от зоната на водоснабдяване или при пречиствателните станции, ако може да се докаже, че не би могло да има неблагоприятна промяна на измерената стойност на въпросните показатели. В текста на чл. 9 ал. 11 на Наредбата освен в разпределителната мрежа и при пречиствателните станции се допуска да се вземат проби и от водоизточника и резервоарите, което е нарушение на Директивата и трябва да бъде отстранено. Не се приема Виж мотивите по т. 4.4 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов, АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. 5.6.· Параграф 7 относно използването на геоинформационни данни Предлагаме да отпадне изразът “Когато е възможно” за задължението всички държавни и местни власти да използват геопространствен софтуер, за да подобрят ефективността на управление. В 21 век е недопустимо информацията за околна среда да няма пространствени данни, независимо че Директивата допуска това уточнение в чл. 18§1. Не се приема Виж мотивите по т. 4.5 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов, АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. 6. Инж. Веселин Димитров Технически директор „Софийска вода“ МОСВ – електронна поща (вх. № 03-00-196- 32/09.12.2025) Във връзка с проекта за изменение на Наредба за изменение и Допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г., Изм., бр. 87 от 2007 г., бр. 1 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г., бр. 102 от 2014 г., бр. 6 от 2018 г. и бр. 43 от 2023 г.), по-долу излагаме нашите аргументирани предложения: §3: „Чл. 4. Изпълнението на изискванията на тази наредба се основава на принципа на предпазливостта и по никакъв начин не трябва да допуска пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода по показатели, които имат отношение Не се приема Казусът е уреден в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 18, т. 1 от наредбата, не се разрешава: 1. свързването на водопроводи за питейна вода с водопроводи за условно чиста вода или с водопроводи за захранване с вода от неконтролирани от оператора водоизточници. 18 към здравето, както и увеличаване замърсяването на природните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. В контекста на принципа за предпазливост, изразяваме нашето притеснение за липсата на категорична забрана за свързване, присъединяване или създаване на каквато и да е връзка между водопроводни мрежи или съоръжения за питейна вода и такива по смисъла на чл. 2 ал. 1, т. 4 за непитейна вода или вода с различно качество, която не отговаря на изискванията на тази наредба. В тази връзка предлагаме допълнение към чл.4 като се включи изречението: „Забранява се кръстосаното свързване между водопроводни системи за питейна и непитейна вода.“ §5: Чл. В чл. 9, ал. 11 думите „ съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ” се заменят с „ от РЗИ”. При централизиране избора на пунктове от РЗИ, съществува риск от намаляване ефективностга на мониторинга поради нецелесъобразен избор на пунктове. При избора на пункт за мониторинг трябва да бъдат спазени критериите за представителност и да бъдат взети под внимание следните фактори: Равномерно разпределение в цялата водоснабдителна мрежа; Покриване на всички обособени зони на водоснабдяване; Включване на крайни точки на мрежата и др. В тази врьзка нашето предложение е: Чл. В чл. 9, ал. 11 думите „ съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ” се заменят с „от водоснабдителните организации и се утвърждават от РЗИ” Надяваме се нашите предложения да бъдат разгледани и взети под внимание. Приема се по принцип Виж мотивите по т. 2, под която е приложено становището на г-жа Христина Георгиева Микуцева, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол 19 7. Доц. д-р Галина Димова Ръководител катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ Университет по архитектура, строителство и геодезия“ МОСВ – електронна поща (вх. № 03-00-196- 34/09.12.2025) В мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели е указано, че той е разработен във връзка с официално уведомително писмо от Европейската комисия (ЕК) към българските власти за образуване на процедура за нарушение № 2025/2030 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). ЕК счита, че Република България не е изпълнила задълженията си за пълно и коректно транспониране в националното законодателство на следните членове от Директива (ЕС) 2020/2184: чл. 3, параграф 3, буква б); чл. 4, параграф 2; чл. 9, параграф 4; чл. 13, параграф 3; чл. 15, параграф 1, буква в) и чл. 18, параграф 1, втора алинея. Основната цел на предложения проект за изменение и допълнение на Наредба № 9 е пълно и точно транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/2184. Въпреки направените редакционни подобрения в някои членове от Наредба № 9 считаме, че предложеният проект не отговаря в пълнота на забележките на ЕК и не постига пълно и точно транспониране на разпоредбите на Директива 2020/2184 поради следните съображения: 7.1. Относно дефинициите за „местен водоизточник“ и „обществен местен водоизточник“ Чл. 3, параграф 3, буква б) от Директивата дава ясни правила в кои случаи може да не се съблюдават изискванията й за качество на питейната вода, а именно за индивидуални водоизточници, които доставят „средно по-малко от 10 m3 дневно или снабдява по- малко от 50 души, освен ако те се доставят в рамките на търговска или обществена дейност.“ Тази формулировка предполага, че всички водоизточници, свързани към селищна водоснабдителна система и/или към системи за самостоятелно водоснабдяване попадат в обхвата на изискванията на директивата, тъй като представляват обществена и/или търговска дейност. Не се приема Виж мотивите по т. 4.1 от становището на г-н Симеон Арангелов Арангелов, АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. Допълнително обръщаме внимание, че по смисъла на Наредба № 9, който е различен от смисъла, използван от служителите на 20 В предложената редакция на дефинициите за “местен“ и „обществен местен“ водоизточник липсват количествени критерии за оценка на значимостта на тези водоизточници. Така за обществени местни водоизточници, които доставят повече от 10 м3/ден вода за питейно-битови цели (или снабдяват повече от 50 души) отново няма да важат изискванията за качество на водата, заложени в Директивата. В малки населени места масово се използват такъв тип водоизточници (напр. селски чешми от каптирани извори). Използването им от населението за питейно-битови нужди може да крие висок риск за общественото здраве, поради липса на контрол върху качеството на водата. ВиК в разговорния език, местните и обществените водоизточници не се използват за централно питейно-битово водоснабдяване. Именно в тази връзка и с цел по-голяма яснота са предложените редакции. Всички тези чешми, за които кметовете на населени места са изпълнили задълженията си по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето се контролират от РЗИ, вкл. и чрез вземане на проби и анализ, независимо, че същите не са предназначени за централно питейно- битово водоснабдяване и водоналиването от същите е личен избор на всеки гражданин. В случаите, в които се установят отклонения се предприемат необходимите мерки и действия, вкл. и поставяне на информационни табели. Не малко са случаите обаче, в които гражданите тенденциозно ги премахват. Всички изградени чешми в паркове и градини, пазари и на други обществени места попадат в приложното поле на чл. 17, ал. 5 и 7 от Наредба № 9 . 7.2. Относно член 9, алинея 11 от Наредба №9 За да има ефективен и ефикасен мониторинг на качеството на водата е необходим комплексен подход при определяне на пунктовете за пробовземане. Това налага да се вземат предвид и анализират обстойно редица инженерни характеристики на водоснабдителните мрежи (например зони със силно амортизирани тръби и/или значителен времепрестой на водата в мрежата, точките където водата се дезинфекцира и т.н), които могат да повлияят на качеството на водата в мрежата. В България, Приема се по принцип Виж мотивите по т. 2, под която е приложено становището на г-жа Христина Георгиева Микуцева, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол 21 компетентният питейната вода са които в болшинството - експерти. За да се е препоръчително точки за мониторинг съвместно с ВиК оператора) и здравни приложение към орган, отговарящ Регионалните си не отрази адекватно да се разработи по инженери експерти. настоящата наредба. за качеството Здравни Инспекции, разполагат с ВиК инженери забележката на Методика за избор водоснабдителната мрежа (независими от ВиК Методиката трябва да на ЕК на е • Относно други в определени членове Коментарите са предложения за дадени в таблицата редакционни промени по-долу. Съществуващ текст Проектона редба за изменение Коментар 7.3. Чл. 2. (1) Тази наредба не се прилага за: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2023 г.) натурални минерални води, признати като такива от компетентните държавни органи, съгласно действащите нормативни актове; § 1. В чл. 2, ал. 1, т. 1, накрая се поставя запетая и се добавя „и които не се използват за питейно- битово водоснабдя ване.“. Предложената редакция на члена влиза в конфликт с определението за натурална минерална вода в Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (Обн. ДВ. бр.68 от 3 Август 2004г.), където чл. 2, ал (2) гласи: „1. "натурална минерална вода" - минерална вода, Приема се Доколкото с разпоредбата на чл. 3, § 1 на Директива 2020/2184 се реферира към Директива 2009/54/ЕО/ направеното предложение в НИД на Наредба № 9 е прецизирано в унисон на изразеното становище. 22 7.4 Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2023 г.) С цел предпазване на водата за питейно-битови цели от замърсяване § 2. В чл. 3, ал. 4, накрая се добавя: „и охранителн ите пояси съгласно Наредба № която произхожда от находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водоизточници, има строго определен и постоянен (в рамките на естествените колебания) дебит, температура, минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които й придават специфични свойства и я отличават ясно от обикновената питейна вода;…“ По-коректно е в редакцията на чл. 3, ал. 4 да се направи препратка към Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за Не се приема Нормативният акт, в който са дадени изисквания за такъв охранителен пояс е Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. (чл. 13, ал. (3)). Виж мотивите по т. 4.2 която произхожда от находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водоизточници, има строго определен и постоянен (в рамките на естествените колебания) дебит, температура, минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които й придават специфични свойства и я отличават ясно от обикновената питейна вода;…“ Не се Нормативният акт, в който са дадени 23 около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. 7.5. (2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2023 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават за следните случаи: 3. непредвидена и необичайна ситуация в съществуващ водосбор/зона за РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиран е, изграждане и експлоатац ия на водоснабди телни системи (обн. ДВ., бр. 61 от 2024 г.)“. § 6. В чл. 11, ал. 2, т. 3 думата „необичайн а“ се заменя с „изключите лна“. устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ. бр.3 от 13.01.2004г.), защото Наредба № РД-02- 20-2 от 2024 г. (чл. 13, ал. (3)) прави препратка към нея. Обръщаме внимание, че не ни е известен нормативен документ, в който са дадени изисквания за охранителен пояс около пречиствателни станции за питейни води. Необходимо е в допълнителните разпоредби да се даде дефиниция за „непредвидена“ и „изключителна“ ситуация. Не се приема Дефиниция се дава ако се използва в друг смисъл от общоприетия. В настоящия случай думите „непредвидена“ и „изключителна“ не се използват в друг смисъл различен от общоприетия. около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиран е, изграждане и експлоатац ия на водоснабди телни системи (обн. ДВ., бр. 61 от 2024 г.)“. устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ. бр.3 от 13.01.2004г.), защото Наредба № РД-02- 20-2 от 2024 г. (чл. 13, ал. (3)) прави препратка към нея. Обръщаме внимание, че не ни е известен нормативен документ, в който са дадени изисквания за охранителен пояс около пречиствателни станции за питейни води. 24 подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, която може да доведе до ограничено във времето превишаване на допустимите максимални стойности за показателите. • Други забелязани Обръщаме взаимно изключващите за мътност на изход − В Таблица В, Забележка вода от повърхностни показателя на изхода трябва да превишава нефелометрична определяне на − В А, изискването за „мътност“ на изход и нито една, надвишаваща − В извършва контрол ПСПВ. Считаме, че задълбочена редакция вземат предвид и време на общественото изменение от май, неточности внимание, че се текстове ПСПВ, а Приложение № 4 „(*4) В водоизточници на стойност, единица мътност показателя.“ Приложение № 1в оперативен ПСПВ е 0,3 1 NTU. Наредба № 9 върху показателя е необходима на Наредба множеството обсъждане 2023 г. в Наредба №9 в Наредба № 9 има относно изискването именно: 1 към чл. 3, ал. 2, т. случай на обработка стойността пречиствателната станция еквивалентна на според метода към чл. 6г, ал. 2, част контрол по показателя NTU в 95 % от пробите няма яснота кой орган мътност на изход една много по- № 9, в която да коментари, получени на последното 2, на на не 1 за се по й - Доколкото същото не е свързано с процедурата за нарушение и необходимостта от спешно приемане на предложените от ЕК промени направеното предложение ще бъде обсъдено и анализирано допълнително. подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, която може да доведе до ограничено във времето превишаване на допустимите максимални стойности за показателите. ГЕОРГИ ЛИПЧЕВ Главен секретар на Министерство на здравеопазването МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА Главен секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА – ВЪРБАНОВА Главен секретар на Министерство на околната среда и водите 25 Катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ изразява готовност за експертно съдействие за подобряване на националната нормативна рамка по отношение на качеството на питейните води. 8. Водоснабдяване и канализация Бургас Електронна поща МОСВ (вх. № 26-00-1758- 3/09.12.2025г.) Предложение за изменение и допълнение на чл. 9, ал. 11 от Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели: На органите на държавния здравен контрол (РЗИ) да бъде вменена отговорностга да предлагат, а не да определят пунктовете за мониторинг на питейната вода на крана при потребителя във всяко населено място. С оглед своевременната подготовка на ежегодните програми за мониторинг на питейните води, да се регламентира срока в който РЗИ да предоставят на ВиК операторите списък с предложените пунктове за мониторинг, който да бъде съобразен с този за изготвяне и съгласуване на мониторинговите програми. Приема се по принцип И към настоящия момент съществуват механизми за комуникация и обмен на данни между РЗИ и водоснабдителните организации, които ще се прилагат и в случаите, в които се установи необходимост за замяна на вече определените мониторингови пунктове с нови такива.