Проект на Наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури

МОТИВИ към проект на Наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури Причините за разработване на проекта на наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, са свързани с необходимостта от отразяване на нормативни промени, с които да бъде актуализиран обхватът на утвърдените към настоящия момент кодове на заболявания по Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – 10-та ревизия. Актуализацията на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – 10-та ревизия по Приложение № 1 от наредбата се налага поради необходимост от въвеждане на отделни кодове за отчитане на различните стадии при хронично бъбречно заболяване. Съществуващите понастоящем кодове в тази насока по Рубрика N18 „Хронична бъбречна недостатъчност“ не отчитат отделните етапи на хроничното бъбречно заболяване. В тази връзка се предлага замяна на кодовете по тази рубрика с нови, с които да се прецизира стадирането на хроничното бъбречно заболяване, което е от значение и за терапевтичния подход при тези пациенти. Промените са в унисон с направената от Световната здравна организация /СЗО/ актуализация на кодовете по Рубрика N18 на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – 10-та ревизия. За въвеждане на предложените промени в класификационната система в България от СЗО е изразена изрична подкрепа. Цел на предложените промени: С предложените промени се цели осъвременяване на терминологията и създаване на възможност за коректно отчитане на отделните стадии при хронично бъбречно заболяване. Очаквани резултати: Като основен резултат от предложените промени по Приложение № 1 на наредбата се очаква за пациентите с хронично бъбречно заболяване да бъде създадена възможност за предоставяне от лечебните заведения на акуратна здравна информация при обслужване на пациенти с различни стадии на хронично бъбречно заболявания. Това е от значение за прецизирано терапевтичното поведение в зависимост от стадия на бъбречно увреждане, с което да се постигне забавяне на прогресията и превенция на развитието му до бъбречна недостатъчност и други сериозни усложнения. Със заложените промени се гарантира и прозрачност и по-добър контрол при финансирането на лечебните заведения. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Новата уредба не изисква финансов или друг ресурс и няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, нито върху бюджета на лечебните заведения и на другите юридически и физически лица, които са длъжни да я прилагат. Анализ на съответствието с правото на Европейския съюз: След извършена преценка за съответствие с европейското право се установи, че обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави членки. Това произтича от разпоредбата на чл. 168, пар. 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. В изпълнение на изискването на чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури е съгласуван с Националния статистически институт.

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени по време на общественото обсъждане на проект на Наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури (публикуван за обществено обсъждане в периода от 07.11.2025 до 08.12.2025 г.) 1 Участник в общественото обсъждане Предложение/Мнение Приема/ не приема предложението Мотиви 1.Национален статистически институт Вх. № 74-01- 11/14.11.2025 г. В отговор на Ваше писмо (наш вх. № 07-04-1053#1/06.11.2025 г.) и във връзка с изискванията на чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето изразявам следното становище: Националният статистически институт (НСИ) в изпълнение на своите функции, регламентирани от Закона за статистиката и в съответствие с Националната статистическа програма (НСП), приемана ежегодно с решение на Министерски съвет, събира, обработва и разпространява статистическите данни в областта на умиранията по причини. Ежегодно данните се предоставят на Европейската Комисия в изпълнение на задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) 1338/2008 и Регламент (ЕС) 328/2011 на Комисията по отношение на статистическите данни за причините за смъртни случаи. Дейността в областта на статистика на умиранията по причини е регламентирана от разпоредбите на Закона за статистиката, Закона Приема се. Предвиден срок за влизане в сила на Наредбата от 01.01.2027 г. 2 за здравето, Националната статистическа програма, Наредба № 1 от 27.02.2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения на Министъра на здравеопазването, Наредба № 42 от 8 декември 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, обн. ДВ. бр.111 от 21 Декември 2004 г., изм. ДВ. бр.69 от 16 Август 2024г., доп. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2025г. и Изм. и допълнение към Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт, изд. от Министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 41, в сила от 21.05.2019 година. Процесът по производство на статистически данни за умиранията по причини може да бъде разделен на три етапа: ✓ Сертифициране на събитието (регистрация); ✓ Кодиране на причините за смърт или мъртвораждане; ✓ Статистическа обработка, производство и разпространение на информацията. За производството на официална статистическа информация за умиранията (мъртворажданията) по причини се използват административни източници на данни – данни от ЕСГРАОН по отношение на събитията „умиране“, респ. „раждане“ и данни от хартиените документи „Съобщение за смърт“ и „Съобщение за раждане“ – относно причината за смъртта, респ. мъртвораждане. Към момента НСИ получава данните за демографските събития във вид на компютърни файлове от ЕСГРАОН (ГД ГРАО към МРРБ). Данните се обработват, редактират и валидират посредством Информационна система „Демография“ (ИСД) съгласно заложените в системата правила за валидация и контрол при обработката на демографските събития. Екземпляр на хартиеният документ „Съобщение за смърт“, респ. „Съобщение за раждане“ се предава в РЗИ за кодиране на първоначалната причина за смърт или мъртвораждане. След кодиране, документите се предават в Отделите „Статистически 3 изследвания“ на Териториалните статистически бюра за въвеждане на причината съгласно МКБ 10. Данните се обработват и съхраняват в ИСД в НСИ. В системата е заложен и се провежда логическия и формален контрол по отношение на качеството на данните в съответствие с „Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, Х резизия - том 2, Ръководство с инструкция за работа“. Ежегодно се прилагат и препоръките на Евростат за контрол на качеството на данните, а изпращаните в Комисията данни се валидират съгласно Регламент (ЕС) 328/2011 при спазване изискванията на МКБ 10. Предложената актуализация на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – 10-та ревизия по Приложение № 1 от наредбата води до изменение в клас „Болести на пикочо-половата система (N00 – N99)“, в блок „Бъбречна недостатъчност (N17 – N19)“, рубрика N18 „Хронична бъбречна недостатъчност“, като се предлага замяна на кодовете по тази рубрика с нови - отпадат вече съществуващи и се добавят нови кодове. Това от своя страна ще доведе до необходимостта от актуализация на Информационна система „Демография“, поддържана и използвана от НСИ за производство на статистическа информация. Актуализацията трябва да бъде осигурена с необходимите финансови, технически и човешките ресурси. Технологията за обработка на данните следва да се прецизира. Следва да се предвидят и достатъчно време и ресурси за тестване с оглед гарантиране на качество и съпоставимост на произведената информация. Съгласно § 3. От Заключителните разпоредби на проекта на Наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, наредбата влиза в сила от 1 януари 2026 г. Предвид изложеното по- горе, едномесечен срок е крайно недостатъчен за реализирането 4 на необходимата актуализация и внедряването на измененията в Класификацията в статистическата практика в страната. Въвеждането и приложението на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – 10-та ревизия (МКБ 10) е част от организацията и функционирането на националната здравна система, но тя се прилага и в документацията, съставяна от други държавни, общински и обществени органи и институции, включително и НСИ. Уверявам Ви, че НСИ отчита необходимостта от прецизиране на стадирането на хроничното бъбречно заболяване, което е от значение за терапевтичния подход при тези пациенти. Същевременно обаче трябва да се гарантира, че всички участници в националната здравна система, както и другите държавни, общински и обществени органи и институции, които използват МКБ 10, ще имат възможност да предприемат всички необходими организационни, технически, финансови и други средства за прилагането на новата уредба. Във връзка с изложеното съгласувам със забележка проекта на Наредба за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, като изменението да влезе в сила от 01.01.2027г., със следните мотиви: 1. Качеството на статистическите данни за умиранията по причини, а така също и по отношение на заболеваемостта, зависи в изключително голяма степен от информацията, вписана от лекарите, в съответните документи. Поставя се въпроса доколко краткия срок за внедряване в практиката на проекта за изменение на Наредбата ще бъде достатъчен за информиране и при необходимост обучение на медицинските специалисти за правилото сертифициране с оглед създаване на възможност за коректно отчитане на отделните стадии при хронично бъбречно заболяване. 2. Кодирането на причините за смърт се извършва от лекари, работещи в Регионалните здравни инспекции, специално обучени за 5 прилагане изискванията на МКБ 10 ревизия и на основание Методически указания към Наредба №42 от 08.12.2004 г. на Министерство на здравеопазването. Въвеждането на нови кодове в Класификацията следва да бъде съпроводено с изготвянето на указания по отношение кодирането на първоначалната причина за смърт в съответствие с изискванията на СЗО. 3. За статистическата обработка, производство и разпространение на информацията за умиранията по причини е необходима актуализация на информационните системи, в частност ИС Демография на НСИ. Актуализацията трябва да бъде осигурена с необходимите финансови, технически и човешките ресурси. 4. Изследването „Умирания по причини и смъртност по причини“ е с годишна периодичност, като събирането и обработката на данните се извършва непрекъснато. С оглед производството на качествена статистическа информация, въвеждането на измененията на МКБ 10 трябва да влязат в сила от началото на календарната година и не по-рано от 1 януари 2027 година. В допълнение, бих искал да Ви обърна внимание, че НСИ вече е информирал Европейската комисия (Евростат) относно плановете на страната ни за въвеждане в практиката на приетата на 72-то заседание на Световната здравна асамблея 11 ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ 11). През изминалите две години Евростат проведе няколко писмени консултации с държавите членки относно готовността им за преход и планиране подготовката на процеса по изменение на Регламент (ЕС) 328/2011 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) 1338/2008 по отношение на статистическите данни за причините за смъртни случаи. В хода на консултациите информация за плановете и готовността на страната ни за внедряване на МКБ 11 бе получена и от Министерство на здравеопазването (Ваш № 33-00-29/22.04.2025) и Националния център по обществено здраве и анализи. 6 Във връзка с това считам, че актуализацията на МКБ 10, непосредствено преди внедряването на МКБ 11 не е ефективно от гледна точка на разходването на човешки и финансов ресурс. 2. Национален център за обществено здраве и анализи Вх. № 74-01- 11/25.11.2025 г. и вх. № 74-01- 11/05.12.2025 г. В отговор на Ваше писмо с изх.№ 74-01-11/19.11.2025 г. относно изложени от Националния статистически институт (НСИ) мотиви в рамките на съгласувателната процедура по проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 42 от 08.12.2004 г. (за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури), Ви предоставям становището на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), както следва: Считаме, че всяка нова промяна, касаеща внедрени в статистическите отчети номенклатурни списъци изисква технологично време за извършване на: 1. Пренастройка и проверка на всички ангажирани информационни системи, включително на заложените в тях математически и логически контроли; 2. Преработка на съществуващите статистически формуляри; 3. Методична работа по правилното възприемане, тълкуване и кодиране на новите позиции от операторите на данни в регионалните здравни инспекции и всички лечебни заведения на територията на страната. Предвидената промяна в посочената наредба трябва да бъде въведена от първия ден на нова календарна година, но при извършена предварителна подготовка за това, включително работа в тестови режим. По този начин ще се гарантира, че всички участници в националната здравна система са предприели необходимите мерки (организационни, технически, финансови и други) и няма да се засегнат дейностите по събиране, обработка и разпространение на статистическата информация. Правилният срок за влизане в сила на промените в Наредбата за изменение на Наредба 42 от 08.12.2004 г. е 01.01.2027 г., тъй като Приема се. Предвиден срок за влизане в сила на Наредбата от 01.01.2027 г. 7 ще бъде осигурено достатъчно време за извършване на необходимата за това предварителна подготовка. 3. Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на експертния съвет по нефрология към министерство на здравеопазването и председател на българска нефрологична асоциация Вх. № 33-УМБАЛ- 205/05.12.2025 г. Запознах се в детайли с изложеното становище на служителите от Националния статистически институт (НСИ), свързано със задължението им да събират, обработват и разпространяват, включително и на европейско ниво, статистически данни по отношение на причините за смърт на територията на България. Проучих тяхната дейност, начин на събиране на статистическите данни, формата и детайлите, които са им необходими, за да осъществяват в пълен обем вменените им задължения според Закона за статистиката и в съответствие с Националната статистическа програма и другите подзаконови актове, цитирани в Становището. Нещо повече, направих подробно проучване на публично обявените на официалния сайт на НСИ данни, които те събират и разпространяват във връзка със смъртността. На база на детайлното проучване, изразявам следното експертно становище, което съм убеден, че ще бъде взето предвид при крайното решение за съдържанието на публикувания проект на Наредба №42/2004г. В цитираното по-горе Становище на НСИ е изложена детайлна информация относно данните, които събират, от какви източници ги събират, както и целия процес на събиране на данните и тяхното разпространение, което показва мащабния труд, който се извършва от тях. Данните са основна част, на която се базира и развива науката, съответно се изготвя политиката на държавата в съответната област. В този смисъл е от съществено значение адекватното събиране на данни. Това означава точно да се определи вида, обема и причините, за които се събира всяка една данна. Т.е., събирането на данни не е самоцелно и в този смисъл следва да е стриктно премерено и законосъобразно. Данните следва да са съобразени с Международната класификация на болестите, действаща в България, а именно 10-та ревизия. От изложеното в Становището може да се направи извод, че основните притеснения са свързани с невъзможността да се актуализира информационната система „Демография” с допълнените Не се приема. Предвиден срок за влизане в сила на Наредбата от 01.01.2027 г. съобразно съгласувателно становище на НСИ и НЦОЗА. 8 кодове за Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) в срок 1 януари 2026г. в частта причина за смърт. В тази връзка следва да се направят следните категорични уточнения: 1. На първо място ХБЗ не е сред посочваните в медицинските документи причина за смърт/мъртво родено. Или ХБЗ не се посочва като причина за смъртта, макар и то да е допринесло за нея. На практика ХБЗ е тежко, инвалидизиращо заболяване, което уврежда целия човешки организъм и обективно води до летален изход, но чисто документално не се оформя като причина за настъпилата смърт. Обикновено то е част от придружаващите заболявания, довели до цялостно влошаване на състоянието на пациента. Тези данни не се събират от НСИ, видно от тяхното изложение. 2. Дори и да приемем, че ХБЗ се впише като причина за настъпилата смърт, то видно от статистиката на умиранията, представена от НСИ, те се обобщават по групи МКБ кодове, а не отделни кодове. Конкретно по отношение на болестите на пикочо- половата система, което е в моята компетентност, групата е от кодовете N00 до N99. Предложената актуализация на МКБ кодовете на болестите в Наредба №42/2004г касае изключително реорганизация вътре в рамките на тази група кодове N00 до N99 и по- конкретно – изменение на подкодовете на болести в рамките на МКБ код N18 “Хронична бъбречна недостатъчност“. Следва изрично да подчертая, че не се сменя номерацията на цялата група, за да има отношение и значение за обема на данни, събирани от НСИ. С оглед на горното, предложената промяна на МКБ кодовете, на практика няма да засегне по какъвто и да е начин статистиката, водена от НСИ в частта информация за умиранията. В този смисъл регистрираните в Клас XIV “Болести на пикочо-половата система” кодове (N00-N99) е идентична преди и след евентуални промени на Наредба № 42/2004. Ето защо считам, че Информационната система „Демография” няма да бъде засегната по какъвто и да е начин от предложените промени в Наредба №42/2004г и в този ред на мисли притесненията на НСИ се оказват неоснователни. 3. Нещо повече – видно от данните във вида, в който се събират от официалния сайт на НСИ, се достига до същия 9 категоричен извод – кодове, а обобщени data/236/765 СМЪРТНОСТ ПО ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ НСИ не такива – ПРИЧИНИ (На 100 събира аргумент: ПРЕЗ 000 души детайлни 2024 от данни https://www.nsi.bg/statistical- ГОДИНА населението) по ПО отделните ПОЛ И Причини за смъртта, МКБ - Х Общо 0 ревизия, "Европейски съкратен списък" 1 общо мъже жен и об що мъ же жен и Общо 1 563. 9 1 677 .0 1 45 9.2 445 .5 507. 7 380. 0 Клас I Някои инфекциозни и паразитни болести (A00-B99) 8.0 9.4 6.7 3.7 3.7 3.8 Туберкулоза (A15- A19, B90) 0.9 1.5 0.3 - - - Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит (HIV) (B20-B24) 0.2 0.3 0.0 4. На Националният направените предложения прието отлагателно следващо статистически за влизане на място институт промени, закона в прави по като сила от принцип единствено повече впечатление, е съгласен моли от една че с да бъде година 10 – до 01.01.2027 г.. Като аргумент за това посочва липсата на финансови, технически и човешки ресурси за актуализиране на своите системи в по-кратки срокове. Този аргумент не може да се приеме за основателен по няколко причини: от прегледа на предходни промени в Наредба № 42/2004 е видно, че макар, че при много от тях да са въвеждани нови МКБ кодове, то никога не е предвиждано толкова дълго отлагателно влизане в сила, въпреки че финансовите, техническите и човешките ресурси не са променяни в НСИ, а именно: o Промени, обнародвани с бр. 97 на ДВ от 14.11.2025 г., в сила от 14.11.2025 г.; o Промени, обнародвани с бр. 15 на ДВ от 21.02.2025 г., в сила в 3-дневен срок от обнародването; o Промени, обнародвани с бр. 69 на ДВ от 16.08.2024 г., в сила от 1.01.2025 г.; o Промени, обнародвани с бр. 50 на ДВ от 14.06.2024 г., в сила от 1.07.2024 г.; o Промени, обнародвани с бр. 88 на ДВ от 20.10.2023 г., в сила от 20.10.2023 г.; o Промени, обнародвани с бр. 76 на ДВ от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.; o Промени, обнародвани с бр. 33 на ДВ от 29.04.2022 г., в сила в 3-дневен срок от обнародването 5. На следващо място следва изрично да се подчертае, че предложените „нови” кодове за ХБЗ не са нови – те са преведени още през 2005 от НЦОАЗА и от тогава са в процедура по тяхното официално имплементиране в действащото национално законодателство. В този смисъл България отдавна е изостанала в тяхното имплементиране в сравнение с другите европейски държави, които вече се подготвят за МКБ-11. 6. Не на последно място искам да подчертая изрично, че промените в Наредба № 42/2004 са дългоочаквани и плод на усилията на пациентите и медицинската общност за подобрено лечение на пациентите с хронично бъбречно заболяване в България. В България хората, които страдат от хронично бъбречно заболяване са между 375 000 и 750 000 /няма точни данни за това/. Една от причините тези 11 пациенти да не получават лечение на своето заболяване и същото да бъде спряно или забавено, преди да прогресира в по-тежка форма, е именно неактуализираната вече 20 години класификация на МКБ кодовете на заболяването. Това води до негативен каскаден ефект при проследяването, лечението и диспансеризацията на пациентите, тъй като многобройните нормативни актове в сферата на здравеопазването стъпват именно на МКБ класификацията при определянето на терапевтичен отговор на заболяванията на пациентите. Тук следва изрично да се спомене основен принцип в административното производство, а именно Принципът за съразмерност, който гласи, че: административният акт и неговото изпълнение/ приложение не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Както и че административният орган е длъжен, при две или повече законосъобразни възможности, да избере тази, която е най- благоприятна за държавата и обществото. /арг. Чл.6 от АПК/. Като в същия член се добавя, че: административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В този ред на мисли, ако се допусне удължаване срока на влизане в сила на предложените промени в Наредба №42/2004, то негативните последици за хиляди здравноосигурени български лица ще бъдат фатални. Също толкова финансово неизгодни ще бъдат и изразходените средства за лечение на тези лица в късните етапи на заболяването, тъй като те няма да са лекувани своевременно. В същото време предлаганите промени по никакъв начин не засягат обема и вида на данните, които се събират от НСИ. Тоест няма да е налице каквато и да полза за НСИ, но ще настъпят тежки и необратими негативни последици за обществото и за държавния ресурс. Дори чисто финансово погледнато, е по- изгодно на държавата да въведе колкото се може по-бързо новите кодове за ХБЗ, без оглед готовността на отделните административни органи да ги имплементират в своите информационни системи. Не мога да не отбележа тук и обстоятелството, че НЗОК е институцията, която ще е най-силно засегната от тези промени с оглед на обстоятелството, че цялата документация, касаеща болестите на пикочо-половата система ще претърпи корекция, както и тяхната информационна система. Въпреки това, НЗОК изразява пълна готовност незабавно да стартира процеса. Ето защо считам, че следва 12 да се даде превес на пряко засегнатите лица – пациенти, лекари и осигурителна институция. 7. Не на последно място, считаме, че изменението на Наредба № 42/2004 ще доведе като ефект до подобрено проследяване на лечението на българските пациенти с хронично бъбречно заболяване, увеличаване на тяхната преживяемост, подобряване на качеството им на живот и намаляване на тяхната смъртност. Правото на живот на българските граждани е защитено в чл. 4, ал. 2 от българската Конституция и чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, а правото на здраве и здравеопазване е защитено в чл. 52 от Конституцията. Това са нормативни актове с по-висока степен от актовете, регулиращи задълженията на Националния статистически институт, а правото на живот и здраве на българските граждани е по-висше основно право и ценност и задължението на държавата за водене на точна и коректна статистика следва да е неотменно подчинено на това право. Ето защо, забавянето на влизането в сила на обсъжданите промени, които имат за цел подобряване здравето и запазването на живота на български граждани, заради трудности, които промените евентуално биха представлявали за българската статистика е недопустимо с оглед на целения резултат. Поради всички изложени по-горе факти и аргументи, считам, че Наредба №42/2004г за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, следва да влезе в сила от 1 януари 2026г, тъй като не са налице каквито и да е обективни пречки за това, включително и касаещи събирането на статистически данни. Всяко забавяне на влизането в сила на Наредбата води до тежки и необратими негативни последици за здравето на хиляди български граждани и за държавния бюджет – аргументи, които имат по-високо значение при взимането на окончателно решение. Ето защо съм убеден, че становището на НСИ няма да попречи на първоначално определения срок за влизане в сила на Наредбата, а именно 01.01.2026 г. ДОБРОМИРА КАРЕВА Заместник-министър на здравеопазването 13 4. Национално сдружение на общопрактикуващи те лекари в България (НСОПЛБ) Вх. № 63-00- 244/08.12.2025 г. НСОПЛБ подкрепяме изцяло така предложените в Наредбата промени, които въвеждат необходимите за регистрацията на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) кодове по МКБ 10. Това е реализация на една, макар и отлагана във времето, крайно необходима промяна, която създава предпоставка за равнопоставеност, ранно откриване, адекватно лечение и проследяване на пациентите с ХБЗ. Същевременно предлаганата от МЗ промяна ще доведе до автоматична корекция в досега съществуващата непълнота на събираните и подавани към различни институции в България и към Европейския съюз данни. Приема се по принцип. Становището е подкрепящо по същество. Предвиден срок за влизане в сила на Наредбата от 01.01.2027 г.