Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики

Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. 1. Причини, които налагат приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики Във връзка с процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са получени препоръки от Комитета за публично управление на организацията и на един от подчинените му органи - Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC), отнасящи се до дейността на Националния съвет за антикорупционни политики (НСАП). Работната група оценява България в областите на публичен интегритет и антикорупция с оглед на преценка на готовността и способността на страната да прилага правните инструменти в обхвата на компетентност на Работната група, както и на нейните политики и практики в съответствие с най-добрите политики и практики на ОИСР в тези области, посочени в Пътната карта за присъединяване. Една от препоръките на PIAC се отнася до НСАП и гласи: „Стратегическа рамка: Да се осигури ефективното прилагане на националните антикорупционни политики чрез: a. незабавно възобновяване на дейността на НСАП; б. разширяване на състава на НСАП с цел гарантиране на представителство на всички съответни институционални участници, включително представители на Комисията за противодействие на корупцията и на Главния прокурор; в. изясняването на начина на взаимодействие между НСАП и Комисията за противодействие на корупцията.“. 2. Целите, които се поставят с предлагания акт НСАП е изграден като междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на антикорупционните политики. С промените се цели по-добро взаимодействие между институциите и гарантиране на представителство на основни институционални участници. Обединяване на усилията би довело до постигане на по-значими резултати в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Предложените промени ще допринесат за успешното адресиране на отправените препоръки към Република България от Комитета по публично управление на ОИСР и покриване на критериите за членство на страната в организацията. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за администрацията, създаваните от Министерския съвет съвети като постоянно действащи консултативни органи на правителството се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството. В тази връзка за председател на НСАП се определя министърът на правосъдието. С промените се цели и създаването на делегация за издаване на заповед на председателя на Съвета за определяне на поименния състав на НСАП. Предвижда се функцията на секретар на Съвета да се изпълнява от ръководителя на Главния инспекторат, като същият запазва членството си и в Съвета. С оглед осигуряване на отчетност се предвижда за всяко проведено заседание секретарят на Съвета да изготвя надлежен доклад до министър-председателя. 3. Очакваните резултати от приемането на приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики, са следните: С приемането на предложените изменения в Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. може да се очаква: по-добро взаимодействие между институциите и гарантиране на представителство на основни институционални участници; постигане на по-добра отчетност на резултати в областта на превенцията и противодействието на корупцията; изпълнение на получените препоръки от Комитета за публично управление на организацията и на един от подчинените му органи - Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC). Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба По проекта е изготвена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация - за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики, не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на акт не е включен в оперативната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2025 г. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с доклада към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерски съвет, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, с цел срочното свикване на заседание на НСАП. По-краткия срок за обществени консултации е с оглед на това, че препоръките на PIAC са получени в края на месец октомври и с необходимостта да бъде отчетен напредък по препоръката в рамките на годината. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерски съвет, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Проектът е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като направените бележки и предложения са отразени в приложената справка – таблица. Проектът на акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. С уважение,

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Администрация на Министерския съвет Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 от 29 май 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики ☒Не е включен в законодателната/оперативна програма на Министерския съвет ☐Включен е в законодателната/оперативната програма на Министерския съвет за: Лице за контакт: Събина Шипчанова – държавен експерт в Главния инспекторат към министър-председателя Янко Ковачев - държавен експерт в Главния инспекторат към министър-председателя Телефон и ел. поща: 02/940 20 29, s.shipchanova@government.bg 02/940 27 65, Yanko.Kovachev@government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем: ,,Липса на представителство на всички съответни институционални участници, включително представители на Комисията за противодействие на корупцията и на Прокуратурата на Република България“: 1.1. Към настоящият момент в състава на Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП) не са включени представители на Комисията за противодействие на корупцията и на Прокуратурата на Република България. В рамките на преговорния процес по присъединяване на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), продължават ангажиментите по присъединяването ѝ към Комитета за публично управление (КПУ). Изпълнението на препоръките на КПУ и на един от подчинените му органи - Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC), или поемането на ангажимент на правителството за тяхното изпълнение, е условие за присъединяване на страната към комитета. В тази връзка една от препоръките на PIAC се отнася до НСАП и гласи: „Стратегическа рамка: Да се осигури ефективното прилагане на националните антикорупционни политики чрез: a. незабавно възобновяване на дейността на НСАП; б. разширяване на състава на НСАП с цел гарантиране на представителство на всички съответни институционални участници, включително представители на Комисията за противодействие на корупцията и на Главния прокурор; в. изясняването на начина на взаимодействие между НСАП и Комисията за противодействие на корупцията.“ Съгласно действащата нормативна уредба: - председател на съвета е министър-председателят; - заместник-председател на съвета е министърът на правосъдието; - секретар на съвета е определен от председателя член на политическия му кабинет; - Главният инспекторат към МС изпълнява функциите на секретариат на съвета, като осъществява административното и организационно-техническото обслужване на съвета и подпомага експертно неговата дейност. 1.2. Проблемът не може да бъде решен чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Описаният проблем не може да се реши в рамките на действащата нормативна уредба. Както беше отбелязано по-горе в т. 1.1., в състава на НСАП не са включени ключови институции, ангажирани в насока противодействие на корупцията. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: „Изпълнение на препоръките на Комитета за публично управление към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“ Цел 2: ,,Осигуряване на участието на всички ангажирани органи в процеса по превенция и противодействие на корупцията“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерството на правосъдието; 2. Министерството на външните работи; 3. Министерството на вътрешните работи; 4. Министерството на икономиката и индустрията; 5. Министерството на финансите; 6. Министерството на енергетиката; 7. Министерството на електронното управление; 8. Върховния касационен съд; 9. Върховния административен съд; 10. Инспектората към Висшия съдебен съвет; 11. Държавна агенция "Национална сигурност"; 13. Комисията за противодействие на корупцията; 14. Прокуратура на Република България; 15. Националното сдружение на общините в Република България; 16. Неправителствени организации, с доказан опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията; 17. Сдружения, подпомагащи малки и средни предприятия; 18. Организации на работодателите, признати на национално равнище. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант ще продължи за съществува риск от липсата на пълно представителство на ангажираните институции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Взаимодействието на институциите, ангажирани в превенцията и противодействието на корупцията ще бъде ограничено. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики“ Описание: НСАП е изграден като междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на антикорупционните политики. С промените се цели по-добро взаимодействие между институциите и гарантиране на представителство на основни институционални участници. Обединяване на усилията би довело до постигане на по-значими резултати в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Предложените промени ще допринесат за успешното адресиране на отправените препоръки към Република България от Комитета по публично управление на ОИСР и покриване на критериите за членство на страната в организацията. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за администрацията, създаваните от Министерския съвет съвети като постоянно действащи консултативни органи на правителството се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството. В тази връзка за председател на НСАП се определя министърът на правосъдието. С промените се цели и създаването на делегация за издаване на заповед на председателя на съвета за определяне на поименния състав на НСАП. Предвижда се функцията на секретар на Съвета да се изпълнява от ръководителя на Главния инспекторат, като същият запазва членството си и в Съвета. С оглед осигуряване на отчетност се предвижда за всяко проведено заседание секретарят на Съвета да изготвя надлежен доклад до министър-председателя. При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на предложените изменения в Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. може да се очаква: - по-добро взаимодействие между институциите и гарантиране на представителство на основни институционални участници; - постигане на по-добра отчетност на резултати в областта на превенцията и противодействието на корупцията; - изпълнение на получените препоръки от Комитета за публично управление на организацията и на един от подчинените му органи - Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC). (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчита. Административна тежест: Предлаганите промени няма да доведат до повишаване на административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики“ Ефективност Цел 1: „Изпълнение на препоръките на Комитета за публично управление към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“ Цел 2: ,,Осигуряване на участието на всички ангажирани органи в процеса по превенция и противодействие на корупцията“ ниска висока Ефикасност Цел 1: „Изпълнение на препоръките на Комитета за публично управление към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“ Цел 2: ,,Осигуряване на участието на всички ангажирани органи в процеса по превенция и противодействие на корупцията“ ниска висока Съгласуваност Цел 1: „Изпълнение на препоръките на Комитета за публично управление към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“ Цел 2: ,,Осигуряване на участието на всички ангажирани органи в процеса по превенция и противодействие на корупцията“ ниска висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. При реализирането на първия вариант не се постигат поставените цели. Осъществяването на втория вариант позволява в максимална степен да се изпълнят поставените цели. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): ☐ Ще се увеличи ☐Ще се намали ☒Няма ефект Предлаганите промени в Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики няма да имат въздействие върху административната тежест за физическите и юридическите лица. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да ☒Не Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐Да ☒Не Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ☐ Актът засяга МСП ☒ Актът не засяга МСП Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ☐Проведени са консултации Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Проектът на акт ще се съгласува с всички министри и с администрацията на Министерския съвет, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерския съвет и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☐Да ☒Не 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ☐Да ☒Не (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики; Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Препоръки към България от Комитета за публично управление на организацията и от Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието:

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 136 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2015 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО АНТИКОРУПЦИОННИ ПОЛИТИКИ 1. 1. Необходимостта за изменение на Постановление № 136/2015 на Приема се В случая визирания Министерския съвет е обяснена с препоръките на Работната група за по интерес на обществото и публичен интегритет и антикорупция (PIAC) към Организацията за принцип. необходимостта от икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Препоръките на възстановяване на ОИСР са и формалния повод за съкратения срок за обществени работата на съвета съвпадат. консултации по Проекта, обяснен с „необходимостта да бъде отчетен Характерът на проекта напредък по препоръките в рамките на годината“. Използването на този на акт не притежава аргумент, за съжаление, за пореден път показва трайно наложилия се висок регулативен модел на работа на администрацията и органите на Република България, интензитет и при който водещ е не интереса на българските граждани, в случая – съкратеният срок е нуждата на българското общество от създаването и прилагането на оправдан. работещи и проактивни антикорупционни политики – а „отчитането на напредък“ пред различни международни субекти. Как иначе би могло да Български институт за бъде обяснено противоречието между досегашното de facto правни инициативи „замразяване“ на дейността на НСАП от една страна и спешното /постъпило по електронна поща/ приемане на промени в неговия устройствен акт, от друга. Историята е показала, че подобен подход рядко води до качествени резултати. Съкратеният срок за консултации по проекта, обоснован с несъществуваща извънредност, a priori ограничава възможността за качествено обществено обсъждане. Това противоречи на т. нар. whole-of society подход, възприет именно от ОИСД1, като средство за максимално ангажиране на обществото за създаване на култура на изискване на почтеност (integrity) от публичните власти и нетърпимост към корупционните процеси. 2. Важна промяна, която се предлага в ПМС 136 е изменението на чл. 4, Не се Законът за ал. 2 на ПМС 136 (§ 1, т. 2 от Проекта). С него за председател на НАСАП приема. администрацията предвижда се определя министъра на правосъдието, вместо министър-председателя, консултативните съвети както е в момента или заместник министър-председател, както беше в към Министерския съвет 1 Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети постановлението преди последните промени от 2022 г. Считаме това за да се председателстват погрешно. НСАП е междуведомствен формат, чиито функции са от член на свързани с координацията и мониторинга на антикорупционните Министерския съвет. политики в нормативен и практически смисъл. Председателстването на Проектът на акт съвета от министър-председателя гарантира по-добре равнопоставеното предвижда в седем- дневен срок от участие на различните министерства и независими органи в Съвета, провеждането на отколкото това би направил един ресорен министър. Назначаването на заседание на съвета министъра на правосъдието за председател може по естествен път да министър-председателят наклони везните на Съвета към ведомствената логика на повереното му да бъде информиран за министерство. Особено чувствително този организационен проблем би резултатите от се проявил в случаи, при които НСАП трябва да следи и взаимодейства заседанието. с органи в пряка оперативна или субординационна връзка с Министъра на правосъдието. Не се Няма пряка връзка 3. На следващо място смяната на министър-председател с ресорен приема. между председателя на министър за председател на Съвета изглежда да демонстрира, че съвета и твърдението, че антикорупционните политики не изглежда да бъдат приоритет на антикорупционните правителството, въпреки декларираното желание за това в мотивите за политики не изглежда да предложените изменения и въпреки увеличение на заплатите на са приоритет на служителите в антикорупционните органи с над 50 %, предложено в правителството. бюджета за 2026 г. Напротив, готвената смяна на лидерството в Съвета е Дори напротив - по-скоро сигнал към гражданите, че нито НСАП, нито битката с възстановяването на корупцията ще излязат от формализма и имитацията на дейност. дейността на съвета потвърждава това. 4. Предложената промяна е и малко изненадваща, на фона на отправените Липсва към България упреци, за все още неокоплектованата Комисия за предложени противодействие на корупцията и задържаните малко над 200 млн. евро е. от второто плащане по ПВУ, именно поради това. Не се Аргументите са 5. Предлага се текстът на чл. 4, ал. 2 да се запази в сегашния си вид. приема. посочени по-горе, Приема се Проектът на акт е 6. В предложените изменения липсва яснота какво ще бъде по подзаконов нормативен взаимодействието на НСАП с Комисията за противодействие на принцип. акт, който урежда корупцията (КПК). Включването на представител на КПК като член на основната рамка на НСАП (§ 1, т. 5, в от Проекта) по никакъв начин не отговаря на функционирането на препоръката на ОСИР, цитирана в мотивите, а именно, че следва да се съвета. Включването на представител на КПК в 2 изясни начина на това взаимодействие между Съвета и основния антикорупционен орган. 7. На следващо място включването на представител на прокуратурата, Не се определен от Главния прокурор, за член на НСАП е проблематично, с приема. оглед настоящата ситуацията на и. ф. главен прокурор на Република България в правния мир. В началото на м. октомври общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие в свое разпореждане, че и. ф. главен прокурор Сарафов de facto не е такъв, поради нетърпимост на тази ситуация със закона. По-късно същия месец тричленен състав на Апелативен съд София издаде определение със същия смисъл. Поради съдебната воля, и поради законовата невъзможност Борислав Сарафов да е легитимен и. ф. главен прокурор, предложението представителят на прокуратурата в НСАП да бъде предлаган от главния прокурор, прави неговото участие нелегитимно. Така на практика се подлага на съмнение изпълнението на първата цитирана в мотивите препоръка на ОИСР, а именно „незабавно възстановяване на дейността на НСАП“. 8. Предлага се текстът на т. 9а да бъде само „Представител на прокуратурата“. Не се приема. 9. На последно място, но не и по значение за гражданите, предложените изменения не предвиждат нищо за подобряване на публичността и отчетността на НСАП, които съгласно препоръките на ОИСД включват годишни публични доклади за дейността на Съвета и неговата оценка за реално постигнатите измерими резултати в борбата с корупцията. съвета е единственото възможно, което може да се уреди с проекта на акт. Този акт не изчерпва формите на междуинституционално сътрудничество. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ПМС № 136 от 2015 г. съветът отчита дейността си пред Министерския съвет. Съгласно чл. 22, ал, 4 от Закона за администрацията съветите представят ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет. Информация за дейността на съвета ще 3 се публикува в страницата на съвета в раздел „Консултативни съвети“ на Портала за обществени консултации. Възстановяването на дейността на съвета позволява повишаването на публичността в неговата дейност. 10. В заключение се счита, че проекта за изменение на ПМС 136 е Липсва реактивно действие, при което препоръките на ОИСР се използват за предложени мотив непоследователно и селективно. е. 4