Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на финансите X Изх. № София Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е разработен от междуведомствена работна група, създадена със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-693 от 06.08.2025 г. В състава на междуведомствената работна група са включени представителни на Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Българската народна банка. I. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на стр.1 Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения На основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Към настоящия момент размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (ПМС № 426/2014 г.). Постановлението е съобразено с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). Съгласно чл. 2, т. 7, б. „б“ от Директива 2011/7/ЕС за държава членка, чиято валута не е еврото „основен лихвен процент“ означава равностойният основен лихвен процент, определен от нейната национална централна банка. Правилата на директивата се прилагат само по отношение на търговски сделки, но предвид единния подход при определяне на законната лихва в Република България, законната лихва, определена с постановлението в съответствие с Директива 2011/7/ЕС, се прилага също по облигационни сделки, а на основание Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания - и за публични задължения. Поради тази причина с ПМС № 426/2014 г. е регламентирано, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В тази връзка на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период. Българската народна банка изчислява основния лихвен процент съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“, приета с Решение № 149/16.12.2004, в сила от 1 февруари 2005 година, изм. с Решения № 118/26.11.2015 г. и № 37/16.03.2017 г. на Управителния съвет на БНБ, в сила от 1 юли 2017 г. С приемането на трите правни акта от Съвета по икономически и финансови въпроси (Решение на Съвета относно приемането на еврото от Република България от 1 януари 2026 г., Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България) завърши формалната процедура на ниво Европейски съюз, свързана с присъединяването на Република България към еврозоната. След въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. Българската народна банка ще преустанови обявяването на основния лихвен процент съгласно Закона за Българската народна банка. Основният лихвен процент в постановлението следва да бъде съобразен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка. Съгласно чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС „основен лихвен процент“ за държава членка, чиято валута е еврото, означава лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка в нейните най-скорошни основни операции по рефинансиране, или пределният лихвен процент, получен при тръжни процедури с променлив процент за най-скорошни основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка. В случая се реферира към един и същ инструмент за парична политика на Европейската централна банка, а именно основните рефинансиращи операции, но провеждан през годините по един от двата посочени начина от Европейската стр.2 централна банка – чрез прилагането на фиксиран или променлив лихвен процент, но никога досега едновременно и по двата начина. Останалите два лихвени процента на Европейската централна банка са по депозитно улеснение и по пределно кредитно улеснение, но директивата не реферира към тях. С оглед на това изборът на лихвен процент съгласно Директива 2011/7/ЕС е ясен и еднозначен – това е лихвеният процент по най-скорошните основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка в една от двете му разновидности – фиксиран или променлив, в зависимост от това какъв подход за основните рефинансиращи операции прилага Европейската централна банка понастоящем. Към настоящия момент ЕЦБ прилага фиксиран лихвен процент по основните операции по рефинансиране. Този лихвен процент е прилаган в периода от въвеждане на еврото на 01.01.1999 г. до 28.06.2000 г. и впоследствие от 15.10.2008 г. до настоящия момент. Фиксираният лихвен процент е наличен на интернет страницата на Европейската централна банка, а централните банки на страните членки на еврозоната имат практиката да го публикуват също на собствените си интернет страници или да поставят връзка към интернет страницата на Европейската централна банка. Променливият лихвен процент по основните рефинансиращи операции e прилаган в периода 28.06.2000 г. до 08.10.2008 г. и представлява пределен лихвен процент. Според речника на ЕЦБ това означава „лихвеният процент, при който се изчерпва общата разпределена сума от търга”. В тази връзка пределният лихвен процент се различава от определения „минимален лихвен процент за наддаване“ на интернет страницата на ЕЦБ и неговата стойност, при необходимост, следва да се търси в статистическия портал с данни на ЕЦБ. Независимо от прилагания от ЕЦБ подход и съответните публикации на ЕЦБ, свързани с провежданата парична политика, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ се обнародва и публикува в началото на всеки месец в Официалния вестник на Европейския съюз. Публикацията е публично достъпна и налична на всички езици на ЕС, включително на български език. Публикуваният по този ред лихвен процент може да бъде използван, за да удовлетвори изискването за основен лихвен процент по смисъла на чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС, доколкото в случаите на прилагането на фиксиран лихвен процент по основните операции по рефинансиране, приложимият лихвен процент е равен винаги на фиксирания лихвен процент, а когато при тръжни процедури се използва плаващ лихвен процент в публикацията е пояснено, че лихвеният процент е пределният лихвен процент, което от своя страна удовлетворява изискването на чл. 2, т. 7, буква ‚а“, пар. ii) от Директива 2011/7/ЕС. С проекта се запазва прилаганият и в момента подход за определяне на законната лихва два пъти годишно (в сила от 1 януари, съответно от 1 юли). Този подход е в синхрон и с правилата на Директива 2011/7/ЕС, съгласно която референтният лихвен процент за еврозоната се определя два пъти годишно. Следването на този подход може временно да отдалечи основният лихвен процент за изчисляване на законната лихва от текущите пазарни лихвени проценти, но допринася за по-добра предвидимост и поддържане на информационните системи. С оглед на изложеното по-горе с проекта на постановление на Министерския съвет се предлага основният лихвен процент на Българската народна банка като компонент на размера на законната лихва съгласно действащата правна уредба да бъде заменен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка. стр.3 След 1 юли 2025 г. отклонението на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ е в рамките на до +0,5 процентни пункта над основния лихвен процент на БНБ. Това означава, че при запазване на текущите лихвени равнища до края на годината и текущата фиксирана надбавка (10 пр.п.) може да се очаква леко повишение на законната лихва, в случай че основния лихвен процент се замени с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ. При сравнителен анализ с практиката в други държави членки се установява, че България има една от най-високите законни лихви при просрочие в Европейския съюз с оглед на фиксираната надбавка от 10 процентни пункта. Освен това следва да се отбележи, че икономическите условия, при които е определен размерът на законната лихва през 1994 г. (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта) са се променили съществено и понастоящем размерът на законната лихва в България е необосновано висок. В тази връзка и предвид ограничението в Директива 2011/7/ЕС добавката към основния лихвен процент да е в размер на най-малко 8 процентни пункта при търговски сделки и прилагания единен подход при определянето на законната обезщетителна лихва по отношение на всички задължения, с проекта се предлага вторият компонент при определянето на законната лихва да бъде намален от 10 пункта на 8 пункта. II. Цели, които се поставят с предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения Целта на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е да се създаде правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България и съответно да се осигури правна сигурност по отношение на изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията между лицата, съответно при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. С предложения проект на Постановление на Министерския съвет се цели също така правната уредба на законната лихва след въвеждането на еврото като парична единица в Република България да бъде съобразена с правилата на Директива 2011/7/ЕС по отношение на определянето на законната лихва по търговски сделки. III. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект за бюджета. Приемането на представения проект на постановление не изисква допълнителни разходи, трансфери и други плащания, свързани с разходването на бюджетни средства, поради което е изготвена финансова обосновка по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет. Приемането на проекта на постановление на Министерския съвет няма да доведе до допълнителна финансова тежест за правните субекти. стр.4 IV. Очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива Адаптиране на българското законодателство към единната европейска валута и обезпечаване на техническата подготовка по въвеждане на еврото. Намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект върху бюджета. Лихвите върху невнесените в срок данъци, такси и други публични вземания не представляват основен приход, който формира държавния, съответно общинския бюджет. Ползите от по-ниския размер на законната лихва надвишават евентуалното намаление на приходите от лихви. Размерът на законната лихва ще запази дисциплиниращата си функция, но понижението ѝ ще допринесе за своевременно погасяване на публичните задължения и яснота по отношение на събираемите и несъбираемите публични вземания. V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.) се въвеждат норми на европейското законодателство (Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки), поради което е изготвена и приложена към доклада таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. VI. Информация за проведените обществени консултации Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, като становищата им са отразени съгласно приложената към доклада съгласувателна таблица. Проектът на постановление на Министерския съвет е съгласуван и с Българската народна банка. Проектът на акт е съгласуван в рамките на Работна група № 4 „Дружествено право“. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с изложеното и на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме представения проект на Постановление на стр.5 Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; 2. Финансова обосновка; 3. Проект на съобщение до средствата за масово осведомяване; 4. Съгласувателни становища; 5. Справка за отразяване на постъпилите становища; 6. Таблица за съответствието с правото на Европейския съюз; 7. Становище на Работна група № 4 „Дружествено право“; 8. Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; 9. Частичната предварителна оценка на въздействието проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. X МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ТЕМЕНУЖ КА ПЕТКОВА стр.6

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения ……………………………………………… Лице за контакт: Надалина Младенова, главен експерт, „Процесуално законодателство“ дирекция отдел Телефон и ел. поща: 02/98592876 n.mladenova@minfin.bg „Данъчна политика“ Александър Немски, главен експерт, „Процесуално законодателство“ дирекция „Данъчна политика“ отдел 02/98592884 a.nemski@minfin.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Липса на правна уредба просрочени парични задължения след Република България“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за На основание чл. 86, ал. 2 от Закона за определя от Министерския съвет. Към с Постановление № 426 на Министерския лихва по просрочени парични задължения Директива 2011/7/ЕС на Европейския борбата със забавяне на плащането по Съгласно чл. 2, т. 7, б. „б“ от Директива „основен лихвен процент“ означава национална централна банка. Правилата търговски сделки, но предвид единния България, законната лихва, определена с се прилага също по облигационни сделки, и други подобни държавни вземания - и за за неговото/тяхното задълженията настоящия съвет (ПМС парламент търговски 2011/7/ЕС равностойния на подход а на публични определяне размера на законната лихва по въвеждане на еврото като парична единица на възникване. По възможност посочете числови стойности. и договорите размерът на законната лихва се момент размерът на законната лихва е определен от 2014 г. за определяне размера на законната № 426/2014 г.). Постановлението е съобразено с и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). за държава членка, чиято валута не е еврото основен лихвен процент, определен от нейната директивата се прилагат само по отношение на при определяне на законната лихва в Република постановлението в съответствие с Директива 2011/7/ЕС, основание Закона за лихвите върху данъци, такси задължения. 2 Поради тази причина с ПМС № 426/2014 г. е регламентирано, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В тази връзка, на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период. Българската народна банка изчислява основния лихвен процент съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“, приета с Решение № 149/16.12.2004, в сила от 1 февруари 2005 година, изм. с Решения № 118/26.11.2015 г. и № 37/16.03.2017 г. на Управителния съвет на БНБ, в сила от 1 юли 2017 г. С приемането на трите правни акта от Съвета по икономически и финансови въпроси (Решение на Съвета относно приемането на еврото от Република България от 1 януари 2026 г., Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България) завърши формалната процедура на ниво Европейски съюз, свързана с присъединяването на Република България към еврозоната. След въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. Българската народна банка ще преустанови обявяването на основния лихвен процент съгласно Закона за Българската народна банка. В тази връзка възниква необходимост от въвеждане на нова правна уредба относно начина на определяне на основния лихвен процент като компонент на законната лихва след въвеждане на еврото като официална парична единица в Република България. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. След въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. и преустановяването на обявяването от Българската народна банка на основния лихвен процент съгласно Закона за Българската народна банка, ще възникне празнота в правната уредба относно приложимия основен лихвен процент като компонент на законната лихва. Действащата правна рамка не съдържа разпоредби, с които проблемът да бъде решен без създаване на нови нормативни правила. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива 2011/7/ЕС „законна лихва за забава на плащане“ при забавяне на плащането по търговски сделки означава проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта, а съгласно чл. 2, т. 7, буква „а“ „основен лихвен процент“ за държава членка, чиято валута е еврото, означава лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка в нейните най-скорошни основни операции по рефинансиране, или пределният лихвен процент, получен при тръжни процедури с 3 променлив процент за най-скорошни основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1: Създаване на правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България и съответно създаване на правна сигурност по отношение на изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията между лицата, съответно при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. Цел 2: Привеждане в съответствие на правната уредба на законната лихва след въвеждането на еврото като парична единица в Република България с правилата на Директива 2011/7/ЕС по отношение на определянето на законната лихва по търговски сделки. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: ➢ Физическите и юридическите лица в Република България ➢ Органите на изпълнителната власт ➢ Министерствата и ведомствата ➢ Органите на местно самоуправление ➢ Общините в Република България ➢ Органите на съдебната власт ➢ Българската народна банка ➢ Други институции извън системата на изпълнителната власт ➢ Лица, осъществяващи публични функции Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Липса на правна уредба за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения след въвеждане на еврото като парична единица на Република България“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, националното законодателство няма да бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с влизането в Еврозоната и приемането на еврото като парична единица на Република България. Освен това няма да се създаде правна сигурност за публичноправните и частноправните субекти по отношение изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията, както между лицата, страни по 4 търговски и облигационни сделки, така и между лицата и държавата, съответно общините, при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. Положителни въздействия: няма (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, ще е налице нормативна празнота по отношение на начина на определяне на законната лихва след въвеждне на еврото като парична единица на Република България. Същевременно Република България няма да изпълни ангажимента си като държава- членка на Еврозоната за адаптиране на българското законодателство към единната европейска валута. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че не бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения ще се създаде несигурност в търговския оборот предвид обстоятелството, че ще е налице невъзможност да се начислява законна лихва по просрочени задължения. Административна тежест: няма 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения“ Описание: В случай че бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, ще се създаде правна уредба за публичноправните и частноправните субекти по отношение изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията, както между лицата страни по търговски и облигационни сделки, така и между лицата и държавата, съответно общините, при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. Същевременно по отношение на законната лихва по търговски сделки националното законодателство ще бъде съобразено с Директива 2011/7/ЕС. За нормативното уреждане на посочените въпроси ще бъдат предложени следните основнипромени: С проекта на постановление на Министерския съвет се предлага основният лихвен процент, определен от Българската народна банка, като компонент на размера на законната лихва съгласно действащата правна уредба, да бъде заменен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, обнародван в Официален вестник на Европейския съюз. 5 Съгласно чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС „основен лихвен процент“ за държава членка, чиято валута е еврото, означава лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка в нейните най-скорошни основни операции по рефинансиране, или пределният лихвен процент, получен при тръжни процедури с променлив процент за най-скорошни основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка. В случая се реферира към един и същ инструмент за парична политика на Европейската централна банка, а именно основните операции по рефинансиране, но провеждан през годините по един от двата посочени начина от Европейската централна банка – чрез прилагането на фиксиран или променлив лихвен процент, но никога досега едновременно и по двата начина. Останалите два лихвени процента на Европейската централна банка са по депозитно улеснение и по пределно кредитно улеснение, но директивата не реферира към тях. С оглед на това изборът на лихвен процент съгласно Директива 2011/7/ЕС е ясен и еднозначен – това е прилаганият лихвен процент по най-скорошните основни операции по рефинансиране на Европейската централна банка в една от двете му разновидности – фиксиран или променлив, в зависимост от това какъв подход за основните рефинансиращи операции прилага Европейската централна банка понастоящем. Към настоящия момент ЕЦБ прилага фиксиран лихвен процент по основните рефинансиращи операции. Този лихвен процент е прилаган в периода от въвеждане на еврото на 01.01.1999 г. до 28.06.2000 г. и впоследствие от 15.10.2008 г. до настоящия момент. Фиксираният лихвен процент е наличен на интернет страницата на Европейската централна банка, а централните банки на страните членки на еврозоната имат практиката да го публикуват също на собствените си интернет страници или да поставят връзка към интернет страницата на Европейската централна банка. Променливият лихвен процент по основните рефинансиращи операции e прилаган в периода 28.06.2000 г. до 08.10.2008 г. и представлява пределен лихвен процент. Според речника на ЕЦБ това означава „лихвеният процент, при който се изчерпва общата разпределена сума от търга”. В тази връзка пределният лихвен процент се различава от определения „минимален лихвен процент за наддаване“ на интернет страницата на ЕЦБ и неговата стойност, при необходимост, следва да се търси в статистическия портал с данни на ЕЦБ. Независимо от прилагания от ЕЦБ подход и съответните публикации на ЕЦБ, свързани с провежданата парична политика, лихвеният процент, който ЕЦБ прилага в своите основни операции по рефинансиране, се обнародва и публикува в началото на всеки месец в Официалния вестник на Европейския съюз. Публикацията е публично достъпна и налична на всички езици на ЕС, включително на български език. Публикуваният по този ред лихвен процент може да бъде използван, за да удовлетвори изискването за основен лихвен процент по смисъла на чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС, доколкото в случаите на прилагането на фиксиран лихвен процент по основните операции по рефинансиране, приложимият лихвен процент е равен винаги на фиксирания лихвен процент, а когато при тръжни процедури се използва плаващ лихвен процент в публикацията е пояснено, че лихвеният процент е пределният лихвен процент, което от своя страна удовлетворява изискването на чл. 2, т. 7, буква „а“ , пар. ii) от Директива 2011/7/ЕС.В проекта се запазва прилаганият и в момента подход за определяне на законната лихва два пъти годишно (в сила от 1 януари, съответно от 1 юли). Този подход е в синхрон и с правилата на Директива 2011/7/ЕС, съгласно която референтният лихвен процент за еврозоната се определя два пъти годишно. Следването на този подход може временно да отдалечи основният лихвен процент за изчисляване на законната лихва от текущите пазарни лихвени проценти, но допринася за по- добра предвидимост и поддържане на информационните системи. След 1 юли 2025 г. отклонението на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ е в рамките на до +0,5 процентни пункта над основния лихвен процент на БНБ. Това означава, че при запазване на текущите лихвени равнища до края на годината и текущата фиксирана надбавка (10 пр.п.) може да се очаква леко повишение на законната лихва, в случай че основния лихвен процент на БНБ се замени с лихвения процент по основните операции по 6 рефинансиране на ЕЦБ. При сравнителен анализ с практиката в други държави членки се установява, че България има една от най-високите законни лихви при просрочие в Европейския съюз с оглед на фиксираната надбавка от 10 процентни пункта. Освен това следва да се отбележи, че икономическите условия, при които е определен размерът на законната лихва през 1994 г. (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта) са се променили съществено и понастоящем размерът на законната лихва в България е необосновано висок. В тази връзка и предвид ограничението в Директива 2011/7/ЕС добавката към основния лихвен процент да е в размер на най-малко 8 процентни пункта при търговски сделки и прилагания единен подход при определянето на законната обезщетителна лихва по отношение на всички задължения, с проекта се предлага вторият компонент при определянето на законната лихва да бъде намален от 10 пункта на 8 пункта. Положителни въздействия: В случай че бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения Република България ще бъде запълнена нормативна празнота във връзка с въвеждането на еврото като парична единица и определянето на законната лихва съобразно изискванията по отношение на държави – членки на Еврозоната. Също така правната уредба ще бъде съобразена с правото на ЕС (Директива 2011/7/ЕС), а размерът на законната лихва – със съвременните икономически условия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни въздействия: Не се очакват негативни въздействия (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект върху бюджета. Лихвите върху невнесените в срок данъци, такси и други публични вземания не представляват основен приход, който формира държавния, съответно общинския бюджет. Ползите от по-ниския размер на законната лихва надвишават евентуалното намаление на приходите от лихви. Размерът на законната лихва ще запази дисциплиниращата си функция, но понижението й ще допринесе за своевременно погасяване на публичните задължения и яснота по отношение на събираемите и несъбираемите публични вземания. Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложението за намаляване на общия размер на законната лихва ще се отрази благоприятно на търговския оборот поради по-малкия риск от натрупване и мултиплициране на междуфирмени задължения. Ще бъдат ограничени неблагоприятните ефекти от прекомерно високия размер на лихвата по отношение на длъжниците, а по отношение на кредиторите ще се гарантира по-добра събираемост на дълга и по-бързото му погасяване. Административна тежест: няма (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 7 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Създаване на правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България и съответно на правна сигурност по отношение на изчисляването на дължимата лихва при изпълнение на задълженията между лицата, съответно на публични задължения, съответно при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. ниска висока Цел 2: Привеждане в съответствие на правната уредба на законната лихва след въвеждането на еврото като парична единица в Република България с правилата на Директива 2011/7/ЕС по отношение на определянето на законната лихва по търговски сделки. ниска висока Е ф с с к и а н о Цел 1: т ниска висока 8 Създаване на правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България и съответно на правна сигурност по отношение на изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията между лицата, съответно при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. Цел 2: Привеждане в съответствие на правната уредба на законната лихва след въвеждането на еврото като парична единица в Република България с правилата на Директива 2011/7/ЕС по отношение на определянето на законната лихва по търговски сделки. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Създаване на правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България и ниска висока 9 съответно на правна сигурност по отношение на изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при изпълнение на задълженията между лицата, съответно при погасяване на публични и частни държавни и общински вземания. Цел 2: Привеждане в съответствие на правната уредба на законната лихва след въвеждането на еврото като парична единица в Република България с правилата на Директива 2011/7/ЕС по отношение на определянето на законната лихва по търговски сделки. ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По изменение законната Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант 2 на Постановление лихва по просрочени Посочете вариант: „Приемане на № 426 на парични препоръчителните проект на Постановление на Министерския Министерския съвет от 2014 г. за определяне задължения“ варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. съвет за размера на 6.1. Промяна прилагането в административната на препоръчителния тежест вариант за физическите и юридическите лица от (включително по отделните проблеми): 10 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от приемането на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: 11 Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации, като проектът на постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации, за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? - Решение на Съвета относно приемането на еврото от Република България от 1 януари 2026 г.; - Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България; - Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България; - Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за нормативните актове; 2. Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието; 3. Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието (РМС № 728 от 2019 г.); 4. Закон за въвеждане на еврото в Република България; 5. Закон за задълженията и договорите; 12 6. Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки; 7. Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ирена Христова, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Дата: 24.10.2025 г. Подпис: 27.10.2025 г. X Signed by: Irena Ivanova Hristova

С П Р А В К А за предложенията, становищата и възраженията, получени при публикуването на Интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения 1 Подател Предложение Приема/ не приема/ предложението Мотиви akmail В мотивите към проекта на нормативен акт се припомня, че основания за начисляване на законна лихва за забава се съдържат и в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Използвам случая, за да приканя министъра на финансите и администрацията на Министерския съвет да предприемат необходимите действия, за да предложат изменение в този закон, с който да отпадне второто предложение от чл. 1, което гласи „Със същата лихва се събират неплатените в срока за доброволно плащане вноски по задължителното застраховане на имуществата.“ Мотиви: Откакто отпадна държавния монопол в застраховането, държавата не събира вноски за задължително застраховане на имущества. Не се приема Предмет на обществената консултация е проект на постановление на Министерския съвет за изменение на ПМС № 426 от 2014 г. Изменението на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е от компетентността на Народното събрание и не може да бъде предложено с постановление. 2 akmail Предлагам алинея 1 в единствения член на ПМС № 426 от 2014 г. да се измени по следния начин: „(1) Определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, плюс: 1. 8 процентни пункта – за парични задължения, произтичащи от търговски сделки по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки; 2. 4 процентни пункта – за парични задължения, различни от тези по т. 1.“ Мотиви: В доклада си министъра на финансите сочи, че с постановлението на Министерския съвет се цели въвеждане на норми на европейското законодателство, по- специално на Директива 2011/7/ЕС. Но министърът на финансите е пропуснал (вероятно неволно) да обърне внимание на съображение №8 от същата директива, в което специално е отбелязано, че тя не следва да се използва за уреждане на сделките, извършвани Не се приема Проектът на постановление е изготвен във връзка с необходимостта от съобразяване на основния лихвен процент с основния лихвен процент, приложим за държави членки, чиято валута е еврото, като част от мерките, свързани с преминаването към еврото от 1 януари 2026 г. Въвеждането на диференциран размер на законната лихва изисква много по-задълбочен анализ и оценка на ефектите за всички заинтересовани страни, включително по отношение на потенциалното намаление от постъпления в бюджета. Такава съществена промяна не може да бъде направена в рамките на тази процедура по издаване на нормативен акт предвид краткия срок до 1 януари 2026 г., от която следва да бъде въведен лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ. С проекта на постановление се запазва действащия и към момента единен подход при определяне на размера на законната лихва, т.е. размер, който е приложим при забава на всички видове задължения. По повод на твърденията за противоречие с Директива 2011/7/ЕС обръщаме внимание, че с ПМС № 426 (постановлението, което се изменя с настоящото предложение) още през 2014 г. се въвеждат разпоредби от директивата във връзка с процедура за нарушение, инициирана от Европейската комисия. Единният размер на законната лихва е в съответствие с директивата и не е бил повод за тази или друга наказателна процедура. Различното, което се предлага с проекта, е съобразяване с чл. 2, т. 7, буква „а“ относно 3 с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании. А след като европейските законодатели изрично са изключили от обхвата на директивата определени видове парични задължения, приемането на обратното (както се предлага от министъра на финансите) би представлявало нарушаване на европейското право. Предлагам законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения, които не произтичат от търговски сделки по смисъла на Директива 2011/7/ЕС, да е по-малка от минимално установената в чл. 2, т. 6 на директивата предвид въз основа на изводите и заключенията, направени в частичната предварителна оценка на въздействието, по- конкретно на следното: Намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект върху бюджета. Лихвите върху невнесените в срок данъци, такси и други публични вземания не представляват основен приход, който формира държавния, съответно общинския бюджет. Ползите от по-ниския размер на законната лихва надвишават евентуалното основния лихвен процент, който може да бъде определен от държави членки, чиято валута е еврото. Директивата поставя ограничения по отношение на задължения само по търговски сделки и посочва само минимален размер, под който не може да бъде определена законната лихва по този вид сделки. Съгласно чл. 2, т. 6 от директивата „законна лихва за забава на плащане“ означава проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта“. Поради единния размер на законната лихва в България, приложим не само по отношение на търговски сделки, а за всякакви забавени плащания, с проекта се предлага да бъде възприет минималният размер, приложим за търговски сделки. По този начин се осигурява съответствие с директивата по отношение на задълженията по търговски сделки, като едновременно с това се урежда законната лихва и по отношение на другите видове забавени плащания. Обръщаме внимание, че съществената част от директивата е въведена в Търговския закон. 4 намаление на приходите от лихви. Размерът на законната лихва ще запази дисциплиниращата си функция, но понижението й ще допринесе за своевременно погасяване на публичните задължения и яснота по отношение на събираемите и несъбираемите публични вземания. Не бива да се забравя и това, че съгласно българското законодателство (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) законната лихва за забава има обезщетителен, а не наказателен характер. Като законът допуска кредиторът да търси допълнително обезщетение по общия ред, ако е претърпял вреди в по-голям размер от законната лихва. Надявам се МС да възприеме моето предложение и по този начин да докаже, че влизането на Република България в еврозоната действително ще доведе до съществено намаление на всички лихви, както обещават редица министри, в това число и този на финансите. Така хем ще защити обществения интерес, хем няма да има основания за оспорване на нормативния акт като противоречащ на европейското право. stanko.todorov@bu latsa.com Ще натоварите взискателите. Това, че длъжник реши да не плаща дължимото не трябва да е в тежест на кредитора. За това мисля, че трябва Не се приема Предложението за запазване на добавката от 10 пр.п. не може да бъде възприето, тъй като лихвеният процент на ЕЦБ към момента е по-висок 5 да остане наказателната лихва 10 пункта и в предвид, че се очаква още намаляване на ОЛП на ЕЦБ ! При 10 пункта наказателна лихва се респектират длъжниците да плащат в срок без забава. Целта е респектираща. Намали ли се наказателната лихва и инфлацията я догонва ще има изгода да не се заплащат данъци, кредити и т.н навреме ! от основния лихвен процент на БНБ, т.е. запазването на надбавката в размер на 10 пр. п. на практика ще доведе до увеличаване на размера на законната лихва, която и в момента е висока. С предвидената в проекта на акт добавка в размер на 8 процентни пункта ще се постигне необходимият баланс между интересите на кредитора и длъжника. Този размер ще осигури предвидимост и дисциплина за навременно погасяване на задълженията, без това да води рискове за прекомерно финансово натоварване за длъжниците. В този смисъл проектът на постановление предлага балансиран подход при определяне на законната лихва. През последните години неколкократно са правени предложения за намаляване на законната лихва, включително по законодателен път. Видно и от тази справка, има предложения и в обратната посока – извън случаите на търговски сделки законната лихва да бъде намалена на ОЛП плюс 4 процентни пункта. Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Прокламираните цели на предложения на предложения проект на ПМС за изменение на ПМС № 426 от 2014 г. за определяне на размера на законната лихва за просрочени парични задължения са създаването на правна уредба за определянето на законната лихва след въвеждане на еврото като парична единица в Република България, осигуряването на правна сигурност при изчисляване на законната лихва за просрочени парични задължения и Не се приема Разпоредби от Директива 2011/7/ЕС са въведени с ПМС № 426 от 2014 г., видно от § 1 от допълнителната разпоредба на постановлението. Съгласно чл. 2, т. 7, буква „б“ от директивата основен лихвен процент за държава-членка, чиято валута не е еврото, е равностойният основен лихвен процент, определен от нейната национална централна банка. Правилото е въведено в член единствен на постановлението от 2014 г. Във връзка с приемане на еврото като парична единица в 6 осигуряването на съотвествие с праавилата на Директива 2011/7/ЕС от 16 февруари относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки („Директива 2011/7/ЕС“). Наред с декларираните цели имплицитно се извежда още една цел - намаляване на размера на плащанията за лихви на заинтересованите страни, сред които и публичните органи, посредством понижаване на процентните пунктове към основния лихвен процент по смисъла на чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС от 10 на 8 процентни пункта. От мотивите към проекта на ПМС за изменение на ПМС №426 от 2014 г. не става ясно как намаляването на размера на законна лихва за забава на плащане ще благоприятства постигането на целта на Директива 2011/7/ЕС - борбата със забавяне на плащането. Според направената частична предварителна оценка на въздействието след идентифицираните заинтересовани страни от намаляването от 10 на 8 процентни пункта са посочени органите на изпълнителната власт, министерствата и ведомствата, органите на местно самоуправление, общините, органите на съдебната власт, Българска народна банка, други институции извън системата на изпълнителната власт, лица, осъществяващи публични функции. Съгласно параграф 9 от Преамбюла на Директива 2011/7/ЕС тя трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се България възниква необходимостта да бъде въведена разпоредбата на чл. 2, т. 7, буква „а“ от директивата, с която се регламентира основният лихвен процент за държави членки, чиято валута е еврото. В този смисъл проектът на постановление въвежда разпоредби и е съобразено с Директива 2011/7/ЕС. Други разпоредби от директивата са транспонирани в Постановление № 426 от 2014 г. и Търговския закон. Предвиденото намаление на втория компонент на законната лихва за забава от 10 процентни пункта на 8 процентни пункта също е съобразено с прага в директивата. Именно по съображенията, изложени в рецитал 12 от преамбюла на директивата, забавата за плащане да не става финансово привлекателна за длъжниците, директивата предвижда минимален размер на надбавката над основния лихвен процент не по-малко от 8 процентни пункта, т.е. съгласно европейското право при надбавка от 8 пр. п. над основния лихвен процент се постига целта й - „борба със забавата на плащане по търговските сделки с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, като се насърчава конкурентосопособността на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия“. Проектът е изцяло съобразен с този минимален размер, като прилага един размер на лихва по отношение на всички видове частни и публични задължения. Анализът на законодателството в ЕС показва, че голямата част от държавите членки са избрали надбавка в размер от 8 процентни пункта. 7 извършват между частни или държавни предприятия, или между прдприятия или държавни органи, „предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията“. Предложеното изменение на ПМС № 426 от 2014 г. странно защо прогласява като своя цел въвеждането на Директива 2011/7/ЕС в Република България, която вече е въведена (промените в Търговския закон (ТЗ) от м. февруари 2013 г. въвеждат във вътрешното право изискванията на Директива 2011/7/ЕС- вж. параграфи 2, 3, 4, 5, 12 от ДР, параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.). А зад чисто правно-техническия аспект на необходимостта от изменение на ПМС № 426 от 2014 г., продиктувани от въеждане на еврото в Република България, в предложения проект на ПМС се съдържа изменение по същество, което не само не съответства, а очевидно противоречи на целта на Директива 2011/7/ЕС. Според параграф 1 от Преамбюла на Директива 2011/7/ЕС целта ѝ е борбата с неизпълнението на парични задължения на общоевропейско ниво, независимо дали неизпълнението на „публичен орган“ или „предприятие“. Нещо повече, Директива 2011/7/ЕС отчита, че много плащания между икономически оператори и държавни органи се извършват в по-късно от предвиденото в договора или в общите търговски условия. Забавените плащания имат Предложеният размер ще запази дисциплиниращия ефект, като в същото време ще намали ефекта от прекомерност, който е един от факторите при затрудняване на плащанията. По-ниският размер на законната лихва ще намали и риска от мултиплициране на междуфирмени задължения. По отношение на твърдението, че публичните органи ще бъдат основните заинтересовани от проекта на акт, с който ще бъде намален размерът на дължимите от тях лихви, обръщаме внимание, че с проекта не се предвижда диференцирана уредба за определяне на законната лихва в полза на публичните органи, а се прилага единен и равнопоставен подход за всички субекти, какъвто действа и в момента. Също така следва да се има предвид, че за периода на действие на ПМС № 426 от 2014 г. (от януари 2015 г. досега), на база на статистическите данни за ОЛП, публикуван от БНБ, фактическото ниво на законната лихва е било по-ниско за целия период от 1 януари 2015 г. до 30 септември 2022 г. от прогнозираната стойност от 10.15% при хипотеза за приемане на проекта на ПМС и при текущата стойност на референтния лихвен процент на ЕЦБ (2.15%). При формиране нивото на законната лихва за забава е логично да бъдат взети предвид действащите лихвени равнища и перспективите за тяхната динамика. Към момента на приемане на ПМС № 426, действащият в България ОЛП следваше много близо нулевите референтни лихвени нива, определяни от ЕЦБ, като комуникацията на ЕЦБ в 8 отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те се отразяват върху конкуретноспособността и рентабилността им, когато заради забава на плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране. Когато длъжник по търговска сделка е публичен орган, Директива 2011/7/ЕС изисква от държавите-членки въвеждането на особени правила относно продължителността на срока за изпълнение. Срокът не може да надвишава 30 календарни дни, освен ако е уговорено друго в договора и при условие, че то е „обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора“ (чл. 4, пар. 6 от Директивата). В този случай, срокът за плащане, определен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни. Очевидна е правно гарантираната възможност за изпълнение на парични задължения в продължителен срок, а намаляването на процентите при възникване на задължения за законна лихва за забава не би допринесло за стимулиране на срочно изпълнение. Практиката сред предприятията в търговски оборот е уговарянето на неустойка. За обезщетяване на вредите, причинени от забавата на длъжника, предприятията уговарят мораторна неустойка, която в почти всички случаи е в по-голям размер от мораторната лихва. Доколкото за „публичните органи“ този период последователно беше за поддържане на нулеви лихвени проценти в дългосрочен хоризонт. Както е видно по-горе, тези нива действително се запазиха до последното тримесечие на 2022 г. В този смисъл, определянето на надбавка от 10 пр. п. следваше логиката за формиране на лихвен процент за забава, който е достатъчно висок, за да има дисциплиниращ ефект. При нормализирането на лихвената политика от страна на ЕЦБ, нивото на законната лихва в своя пик достигна 13.79% в началото на 2024 г., което е с 3.64 пр. п. по-високо от прогнозната стойност и имаше по-скоро наказателен характер. В този смисъл считаме, че понижението на фиксираната добавка от 10 пр. п. на 8 пр. п. и при текущите лихвени равнища, поддържани от ЕЦБ, общият размер на лихвения процент за забава запазва дисциплиниращия си ефект. Отново подчертаваме, че очакваното му ниво при приемане на промяната ще бъде по-високо от фактическото му ниво през осем от последните единадесет години. Обръщаме също така внимание, че текущите нива на референтния лихвен процент на ЕЦБ са при постигната от ЕЦБ инфлационна цел, което означава, че не би следвало те да се понижат под текущите нива най-малко в краткосрочен план. По отношение на примера с разликата между законната лихва и инфлацията, като цяло сме съгласни, че когато законната лихва надхвърля в достатъчна степен инфлацията, то това стимулира плащането на задълженията, но бихме искали да отбележим следните две обстоятелства. Първо, по отношение на използвания индекс, в становището 9 възникват гражданите, както и, че стандартизирани на договаряне „публичните“ заинтересувани Постановлени 2014 г., с дължимите от на българските кредитират Чисто финансово, на задълженията лихва инфлацията. в сравнение с ЕС и трите Европа, ние между различни парични които не са възлагат изпълнение образци, е силно органи ще от проекта № 426 на който ще бъде тях лихви, граждани. евтино с парите стимулирането се постига, надхвърля в От следната двете най-големи най-големи ще имаме инфлация, задължения на договорна на договори при които ограничена, бъдат на изменение Министерския намален размера в ущърб Те на практира на гражданите! на когато достатъчна таблица се икономики икономики в най-малката което ще към основа, по свободата то основните на съвет от на интересите ще се плащането законната степен вижда, че на Източна разлика стимулира за всички посочен потребителските страна е индексите са международни цел ХИПЦ. стойности инфлация че законната размерът средногодишния разликите долу в с най-ниска Германия, подобен страни посочен на използвани съпоставимост На второ на в % към лихва ѝ следва спрямо таблицата. разлика, където на този в с хармонизираният цени националният инфлация са различни сравнения изрично място, инфлация е съответния се да се темп на законната България но тя размерът България. изключение (ХИПЦ), ИПЦ. в рамките следва при цитиран месец. изчислява на съпоставя инфлация. лихва отново е на на индекс докато По несъпоставими, методологии, на ЕС да се така годишен Предвид годишна В такъв са е сред съизмерима законната България за нашата този начин тъй като и при именно използва посочените темп това база, по-скоро със случай, посочени по- страните с тази лихва е на с на то на е лихви неплащането и от страна на публичните органи. Законна лихва, Средногодишна инфлация, % ХИПЦ, разлика 2025-09 разлика 2025-10 % 2025-09 2025-10 (пр.п.) (пр.п.) държава законна лихва Инфлация разлика България Германия 10.15 10.27 3.1 2.3 3.3 2.3 7.05 7.97 6.85 7.97 Франция 12,15 % 0,90 % 11,25 % Румъния 14.50 12.00 5.9 2.6 6.2 2.6 8.60 9.40 8.30 9.40 Германия 10,27 % 2,40 % 7,87 % Чехия Полша 14.00 3.7 3.6 10.30 10.40 Чехия 12,00 % 2,00 % 10,00 % Франция 12.15 1.2 1.1 10.95 11.05 Полша 14,00 % 2,90 % 11,10 % 10 Румъния България Усреднено, за 14,50 % 10,15 % лихви между 8,60 % 5,60 % 13 % и 15,25 5,90 % 4, 55 % % Във връзка с предложеното сравнение с други държави, следва да се отбележи, че действащата фиксираната добавка в Чехия и Румъния е в размер на 8 пр. п., а в Германия тя е определена на 9 пр. п. Считаме, че предложеното сравнение с три държави, които не са част от еврозоната, респективно референтният лихвен процент се определя от съответната централна банка, не е напълно коректно. В случая с Чехия и Румъния, значително по-високите стойности на лихвените проценти за забава се дължат на по-високите лихвени проценти, определени от централните им банки, докато фиксираната надбавка е на долната си граница от 8 пр. п. Камара на строителите в България Основните ПМС за изведени в създаването законната лихва парична осигуряването изчисляване парични съответствие 2011/7/ЕС от борбата със търговски Наред с това промени би именно - лихви на цели на изменение на съпроводителния на правна уредба след единица в на правна на законната задължения и с правилата 16 февруари забавяне сделки обаче, реално се постигнал намаляване размера заинтересованите предложения ПМС № 426/2014 доклад, за определяне въвеждане на еврото Република сигурност лихва за осигуряването на 2011 г. на плащането (Директива с и един друг на плащанията страни, сред проект на г., са на като България, при просрочени на Директива относно по 2011/7/ЕС). предложените ефект, а за които Не се приема Становището е аналогично на становището на КРИБ и в този смисъл са приложими изложените аргументи по-горе. Румъния 14,50 % 8,60 % 5,90 % Във връзка с предложеното сравнение с други държави, отбележи, България 10,15 % 5,60 % 4, 55 % следва да се че действащата фиксираната добавка в Чехия и Румъния е в размер 11 и публичните органи, посредством понижаване на процентните пунктове към основния лихвения процент по смисъла на чл. 2, т. 7, буква „а“ от Директива 2011/7/ЕС. Според публикуваната като част от пакета документи Оценка на въздействието, сред идентифицираните заинтересовани страни от намаляването на размера от 10 на 8 процентни пункта, са посочени органите на изпълнителната власт, министерствата и ведомствата, органите на местно самоуправление, общините, органите на съдебната власт, Българската народна банка, други институции извън системата на изпълнителната власт, лица, осъществяващи публични функции. От този документ, както и от мотивите в доклада обаче, не става ясно как намаляването на размера на законната лихва за забава ще благоприятства постигането на целта на Директива 2011/7/ЕС, а именно борбата със забавяне на плащанията. Съгласно § 9 от Преамбюла на Директива 2011/7/ЕС тя трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия, или между предприятия и държавни органи, „предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията“. По наше мнение в случая не става въпрос единствено за правно-технически аспект на 12 необходимостта от изменение на ПМС № 426/2014 г., а за изменение по същество, което не съответства на целта на Директива 2011/7/ЕС. Според § 1 от Преамбюла на Директива 2011/7/ЕС това е борбата с неизпълнението на парични задължения на общоевропейско ниво, независимо дали неизпълнението на парични задължения се дължи на публичен орган или предприятие. Директива 2011/7/ЕС изисква от държавите- членки въвеждането на особени правила относно продължителността на срока за изпълнение, когато длъжник по търговска сделка е публичен орган. Срокът не може да надвишава 30 календарни дни, освен ако е уговорено друго в договора и при условие, че то е „обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора” (чл. 4, § 6 от Директивата). В този случай, срокът за плащане, определен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни. В този контеккст следва да се посочи, че забавените плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността, усложняват финансовото управление на предприятията и като цяло се отразяват негативно на конкурентоспособността и рентабилността им. В отношенията си с публичните органи, за предприятията е почти невъзможно да се възползват от обичайната търговска практика за уговаряне на неустойка, чийто размер по правило е по-голям от мораторната лихва. 13 Доколкото публичните органи възлагат изпълнение на договори по стандартизирани образци, при които свободата на договаряне е силно ограничена, то те биха били заинтересувани от намаляване на размера на дължимите от тях лихви съгласно предложения проект на ПМС, в ущърб на интересите на гражданите и обществото, доколкото става въпрос за бюджетни средства и такива от европейските структурни фондове, с които на практика публичните органи биха се кредитирали, изпадайки в забава. И не на последно място, още един практически аспект на въпроса - съотношението между мораторна лихва и инфлация. Чисто финансово, стимулирането на плащането на задълженията се постига, когато тази лихва надхвърля в достатъчна степен размера на инфлацията. Общодостъпните статистически данни показват, че в сравнение с двете най- големи икономики в ЕС и трите най-големи икономики в Източна Европа, в Република България бихме имали най-малката разлика между лихви и инфлация като процентно съотношение (приблизително около 4,5 на сто). Във връзка с изложеното по-горе, становището на КСБ е, че не следва да се намалява размерът на действащата лт) досега добавка от 10 процентни пункта над въвеждания с проекта на ПМС реферснтен индикатор - размера на лихвения процент по основните операции по 14 рефинанспране на Европейската централна банка. Асоциация за отговорно небанково кредитиране Считаме, че предложената промяна следва да бъде прецизирана така, че в максимална степен да зачете години на приемственост в българския правен оборот, довели до приемането на законната лихва като почти аксиоматично понятие - основен лихвен процент плюс десет процентни пункта. Намираме, че ако Министерският съвет запази десетпунктното увеличение на основния лихвен процент ще бъдат спазени както буквата на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (Директивата), така и утвърдените с десетилетия практики на търговския оборот у нас. По този начин ще се гарантира приемственост в търговския оборот при промяната на валутата у нас и няма да се извършват неоправдани промени в бизнес климата. Използваме възможността да обърнем внимание на изложените по-долу доводи по проекта. 1. По отношение на необходимостта от промяна Причината, поради която Постановление на Министерския съвет за изменение на Не се приема Изложените твърдения, че намаляването на лихвата за забава може да доведе до влошаване на финансовата дисциплина, до задълбочаване на проблемите със събираемостта и че има риск да стимулира забавата на плащанията и по този начин да забави търговския оборот, не са правно обосновани и аргументирани. Предложението за промяна на ПМС № 426 е базирано на задълбочен анализ както на прилагането на Директива 2011/7/ЕС в законодателствата на държавите членки, така и в лихвената политика на ЕЦБ. Важно е да се отбележи, че към момента България е сред държавите с най-висока законна лихва в ЕС. Тъй като лихвеният процент на ЕЦБ към момента е по- висок от основния лихвен процент на БНБ, запазването на надбавката в размер на 10 пр. п. на практика ще доведе до увеличаване на размера на законната лихва, която и в момента е висока. С предвидената в проекта на акт добавка в размер на 8 процентни пункта ще се постигне необходимият баланс между интересите на кредитора и длъжника. Този размер ще осигури предвидимост и дисциплина за навременно погасяване на задълженията, без това да води рискове за прекомерно финансово натоварване за длъжниците. По съображенията, изложени в рецитал 12 от преамбюла на директивата, забавата за плащане да 15 Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 година за определяне на размера на законната лихва (Постановление № 426) задължително трябва да бъде променено е възприемането на еврото като валута в Република България. Поради обстоятелството, че от датата на въвеждането на еврото като валута в Република България Българска народна банка ще преустанови обявяването на основния лихвен процент, е необходимо Постановление № 426 да бъде изменено, тъй като законовата лихва се определя на база формула, част от която към днешна дата е основният лихвен процент, определян от Българска народна банка. Извън това обстоятелство, самото Постановление № 426 вече повече от десет години е действащо право и самото то е прието с цел транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година. В мотивите на проекта са изложени доводи, че Република България има една от най-високите лихви в Европейския съюз. Аргументирано е, че основният лихвен процент ще се повиши с 0.5 пункта, поради което е предложено намаляване с 2 процентни пункта на надбавката над него. В тази връзка е предложено законовата лихва да бъде редуцирана до минималния размер съобразно Директива 2011/7/ЕС, а именно: „ на лихвения процент по не става финансово привлекателна за длъжниците по търговски сделки, директивата предвижда минимален размер на надбавката над основния лихвен процент не по-малко от 8 процентни пункта, т.е. съгласно европейското право при надбавка от 8 пр. п. над основния лихвен процент се постига целта й - „борба със забавата на плащане по търговските сделки с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, като се насърчава конкурентосопособността на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия“. Проектът е изцяло съобразен с този минимален размер, като прилага един размер на лихва по отношение на всички видове частни и публични задължения. Следва да се отбележи, че по отношение на задължения на физически лица прагът в директивата е неприложим и в някои държави е въведена значително по-ниска законна лихва. Размерът на законната лихва се определя от два компонента – основа и надбавка, и в този смисъл не е обосновано да се разглежда единствено размерът на надбавката, без да се отчита промяната и в основата. Основният лихвен процент на БНБ не е константна величина и в този смисъл не приемаме твърдението, че законната лихва е била непроменена в българските условия за изключително дълъг период. Във връзка с предложението на АОНК, съответно по отношение на промените в размера на лихвените проценти, приложими са и аргументите за неприемането на предложенията на КРИБ и КСБ. 16 основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, плюс 8 процентни пункта Използваме възможността да напомним, че в интерес на гражданския оборот е длъжниците да погасяват своите задължения точно - по размер и срок. Така се гарантира не само предвидимост на оборота, но и култура на спазване на задълженията и в тази връзка - върховенство на правото. По този начин би следвало да функционира всяко гражданско общество - участниците да поемат своите задължения и надлежно да ги спазват по уговорения със своите контрагенти начин. Ниската лихва намалява финансовата тежест за длъжниците, което е предпоставка за забавяне на плащанията. Това е в разрез с целите на Директива 2011/7/ЕС, в съображение № 12, от която се подчертава, че ниските лихви за забава правят неизпълнението привлекателен за длъжниците подход и утежняват събираемостта на задълженията. Бизнесът, от своя страна, разчита на стабилност и предвидимост в паричните потоци, за да може да функционира ефективно. Целите на Директивата са насочени към насърчаване на навременното плащане и подобряване на финансовата дисциплина. Считаме, че намаляването на лихвата за забава 17 на този етап може да доведе до противоположния резултат и до задълбочаване на проблемите със събираемостта. Намаляването на размера на законовата лихва рискува да стимулира забавата на плащания, да наруши финансовата дисциплина и в тази връзка неоправдано да забави търговския оборот. Апелираме намаляване на размера на законовата лихва да не бъде предприемано преди да е направен детайлен преглед и анализ на първоначалния период по приемане на еврото у нас и без детайлна икономическа обосновка на утвърдените практики след промяната на валутата на всеки един от засегнатите бизнес сектори. Липсата на детайлна обща и секторна обосновка при предприемане на промени с такъв обхват поражда притеснения за ефекта върху финансовата стабилност на икономическите отношения. Апелираме да се преразгледа предложението за намаляване на законовата лихва, за да гарантира баланс между интереса на всички засегнати категории лица. 2. Липса на финансова и секторна обосновка В настоящия проект не се отчита фактът, че законната лихва е била непроменена в българските условия за изключително дълъг период, през който множество други институти са обвързани с нея. Годишният процент на 18 разходите (ГПР) по потребителските кредити е пряко обвързан със законната лихва, видно от чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и с максималния размер на обезщетението за забава по чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Тази стабилност до момента е била предпоставка за предвидимост както за бизнеса, така и за потребителите на кредитни продукти по ЗПК. Въпреки това, в настоящия проект се пристъпва към промени без детайлен предварителен финансов анализ и без провеждане на консултации със засегнатите сектори. Това създава сериозни рискове за финансовата система. Предприеманата промяна в нея рискува да доведе до необходимост от адаптиране на съществуващите модели, което може да предизвика сериозни правни спорове. Липсата на финансови разчети допълнително засилва несигурността и поставя под въпрос ефективността на предложените мерки. Нито бизнесът, нито финансовите институции могат да предвидят как тези промени ще се отразят на дългосрочните им планове и финансовите им задължения. Не е направена оценка как тези изменения ще повлияят на икономически важни области като кредитирането и събираемостта на вземания. Подобен подход компрометира принципите на стабилност и предвидимост, които са от съществено 19 значение за всяка правна и икономическа рамка. 4. Относно потенциалните рискове за небанковите финансови институции Извършването на промени в начина на работа на бизнесите, които използват собствен капитал за финансиране на дейността си без детайлна предварителна оценка, води до сериозни неблагоприятни последици за всички компании, които разчитат на заемен капитал за разширяване и развитие. Финансовите институции и бизнеси, които са направили разчети въз основа на предвидимостта на законовата лихва, сега се изправят пред непредвидима промяна, която компрометира стабилността на техните бизнес модели и прави дългосрочните им планове неизпълними. Това не само застрашава отделните предприятия, но и влошава цялостния икономически климат, като ограничава инвестициите и икономическата активност. На практика всеки, който има потребителски кредит и не е в състояние да изпълни задълженията си, бива косвено подтикнат към възможността да не плати дълга си, поради по- ниския размер на законната лихва за забава. Така, вместо да насърчава финансова дисциплина и отговорност, тази промяна създава условия за финансово поведение, което подкопава стабилността на кредитния пазар. Намаляването на доверието между кредиторите 20 и длъжниците ще ограничи възможностите за финансиране на групи потребители. Вместо да насърчава финансова стабилност и устойчивост, предложеното регулиране рискува да създаде икономическа несигурност и да подкопае основите на кредитната система в страната. Апелираме предложеният проект да бъде преосмислен, като промяната бъде извършена в дух на приемственост с утвърдени традиции в българската правна система, които доказано във времето са показали своята ефективност и които са в духа на съвременните събития и привеждането на текста в съответствие с предвижданията на Директива 2011/7/ЕС. В тази връзка използваме възможността да предложим член единствен, ал. 1 от Постановление № 426 да бъде изменен както следва: „Определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила иа 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник “ на Европейския съюз, плюс 10 процентни пункта“.