Проект на Наредба за изменение на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда

ПРОЕКТ! Н А Р Е Д Б А За изменение на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 76 от 2017 г., изм., бр. 8 от 2019 г., изм. и доп., бр. 7 от 2020 г., доп., бр. 92 от 2020 г., изм. и доп., бр. 12 от 2021 г., изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 от 2022 г., бр. 71 от 2022 г., изм. и доп., бр. 75 от 2023 г., изм., бр. 7 от 2024 г., бр. 42 от 2025 г.). § 1. Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 се изменя: „Минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти Група Длъжности Минимална основна работна заплата от 1.03.2025 г. директор 2596 лв. / 1327.32 евро. директор с придобита втора степен от кариерно развитие 2630 лв. /1344.70 евро. Педагогически специалисти с функции директор с придобита първа степен от кариерно развитие 2665 лв. /1362.60 евро. по управлението на заместник-директор 2401 лв. /1227.62 евро. институциите заместник-директор с придобита втора степен от кариерно развитие 2436 лв. /1245.51 евро. заместник-директор с придобита първа степен от кариерно развитие 2470 лв. /1262.89 евро. учител, възпитател Педагогически специалисти логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и говора, ръководител на направление ИКТ без степен от кариерно развитие 2131 лв. / 1089.57 евро „ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. В Наредба № 1 от 16.01.2017 г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 10 от 2017 г., изм., бр. 29 от 2017 г., изм. и доп., бр. 36 от 2018 г.) в чл. 9, ал. 5 думите „200 лв.“ се заменят с „102.26 евро.“ § 3. В Наредба № 5 за общообразователната подготовка (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., бр. 71 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., изм., бр. 75 от 2023 г.), в Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 3, в таблицата „Области на компетентност, очаквани резултати от обучението /знания, умения и отношения/ и връзката им с отделни ключови компетентности“ в графа „Измерване“, колона „Знания, умения и отношения“ думите „• пари (стотинка, лев)“ се заменят с (евроцент, евро). § 4. В Наредба № 23 от 27.08.2020 г. за начина за определяне на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и говора, ръководител на направление ИКТ с придобита втора степен от кариерно развитие 2165 лв / 1106.95 евро. логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и говора, ръководител на направление ИКТ с придобита първа степен от кариерно развитие 2200 лв. /1124.85 евро. старши учител, старши възпитател 2198 лв. /1123.82 евро. главен учител, главен възпитател 2283 лв. /1167.28 евро. управление, сключени с министъра на образованието и науката (обн. ДВ, бр. 78 от 2020 г.) в чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „5млн. лв.“ се заменят с „2.56 млн. евро.“; 2. В ал. 2, т. 1 думите „5млн. лв.“ се заменят с „2.56 млн. евро.“; § 5. В Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“ (oбн., ДВ, бр. 106 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) се правят следните изменения: 1. В Приложение № 1 към чл. 13 ал. 1, навсякъде в таблицата думата „лв.“ се заменя с „евро.“ 2. В Приложение № 2 към чл. 14, навсякъде в таблица 1 думата „лв.“ се заменя с „евро.“ 3. В приложение № 4 към чл. 18, т. 5 навсякъде в таблицата думата „левове“ се заменя с „евро.“ § 6. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2026 г. - датата, определена в Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България (OВ L, 2025/1407, 14.7.2025 г.). КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ Министър на образованието и науката

МОТИВИ към проект на Наредба за изменение на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда 1. Причини, които налагат промяната: С влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (Обн. ДВ. бр. 70 от 20 август 2024 г.) се налага действащите подзаконови нормативни актове да се приведат в съответствие с него, при спазване на принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от лева в евро. На 08.07.2025 г. Съветът на ЕС прие Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. (OВ L, 2025/1407, 14.7.2025 г.), Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България (OВ L, 2025/1408, 14.7.2025 г.) и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България (OВ L, 2025/1409, 14.7.2025 г.). В следствие приемането на тези правни актове от 1 януари 2026 г. Република България официално ще приеме еврото, като ще стане двадесет и първият член на еврозоната. В тази връзка е необходимо привеждане на нормативните актове в системата на образованието и науката в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България и в изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото. В Националния план за въвеждане на еврото в Република България са идентифицирани необходимите изменения, в т. ч. и на платежните услуги и платежните системи и прилагането на нормативната уредба. 2. Цел на промяната: Основна цел на акта е да се приведе подзаконовата нормативна уредба, чието издаване е от компетентността на министъра на образованието и науката, в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и е в изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Привеждането в съответствие на нормативните текстове с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България има за цел да осигури яснота и предвидимост за всички гражданите /учители, ученици, студенти, учени и др./, които са пряко засегнати от упражняването на властническите правомощия на министъра на образованието и науката. 3. Очаквани резултати от прилагането на промяната: С приемането на акта подзаконовата нормативната рамка ще бъде приведена в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото и ще бъде осигурено техническото представяне на съответните стойности от актовете в евро, в съответствие с изискванията на чл. 12, чл. 13, чл. 15 и чл. 24 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата наредба Проектът на наредба няма да изисква разходване на допълнителни финансови средства от държавния бюджет. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Предложеният проект на наредба не е свързан с въвеждането на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ НА ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 4 ОТ 20.04.2017г. ЗА НОРМИРАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Бележки и предложения Мотиви предложението/ неприети 1. Андреяна Зачева Липсват определени заплати за старши и главен учител с втора и Не се Не е относимо към <azacheva@abv.bg> първа степен на квалификация. приема предложените изменения с проекта на Наредба за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. 2. „Клет България“ ЕООД. В публикуван от МОН на 13.11.2025 г. проект за изменение на Не се В Закона за въвеждане на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда като приема. еврото в Република От email: част от текстовете в раздел ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ е България се използват e.tsakova@klett.bg публикуван и текст, внасящ промяна в друга наредба на МОН — едновременно термините Наредба –№ 5 за общообразователната подготовка (обн., ДВ, бр. 95 „цент” (в чл. 4) и от 2015 г. , изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. , бр. 71 от 2019 г. , бр. 79 от „евроцент”(чл. 33), от 2020 г. , изм., бр. 75 от 2023 г.). Съгласно публикуваното в което следва че двете Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 3, в таблицата „Области на наименованията са компетентност, очаквани резултати от обучението [знания, умения и взаимнозаменяеми, отношения/ и връзката им с отделни ключови компетентности” в доколкото обозначават графа „Измерване”, колона „Знания, умения и отношения” думите едно и също в официални пари (стотинка, лев)” се заменят с (евроцент, евро). документи и нормативни Ние считаме, че подчертаният по-горе текст следва да бъде актове, в това число и в записан нормативно по следния начин: , . думите пари (стотинка, Националния план за лев)” се заменят с (цент/евроцент, евро)”. В следващите редове въвеждане на еврото в аргументираме нашето становище: Република България и в актове на БНБ. Във 1 Сред мотивите към този проект за изменение са посочени напр. всички цитирани от Вас влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република актове обаче от контекста България (Обн. ДВ. бр. 70 от 20 август 2024 г.), с който се въвежда следва, че използваното промяна в националната валута, която промяна влиза в сила от понятие „цент“ е в 01.01.2026 г. , както и други правни актове. неговото значение на В чл. 4 от този закон откриваме текст „Едно евро се разделя на „евроцент“. Считаме, че в сто цента.” В други текстове на същия закон една стотна част от нормативния акт следва еврото е наречена „евроцент”. В публикувания проект за изменение да бъде изписано на текстове в Наредба - № 5 за общообразователната подготовка НЕ пълното и точно се допуска възможността „стотинка” да бъде заменена с „цент”. наименование „евроцент“. С цел изясняване на коректната терминология, избягване на недоразумения и осигуряване на еднозначност в държавни образователни стандарти, учебни програми и проекти на учебници и на учебни комплекти направихме няколко консултации, като споделяме по-долу следните фактически правно-релевантни обстоятелства: 1. Според официалния превод на Регламент (ЕО) .N2 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото (наименование, което е заменено с термина „евро” с влизането в сила на „Поправка на Регламент (ЕО) N2 2169/2005 на Съвета от 21 декември 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) N2 974/98 относно въвеждането на еврото”), по-конкретно в параграф 2 от неговия преамбюл, като единственото официално наименование на подединицата на еврото е посочено „цент”. Отбелязва се също, че „дефинирането на наименованието „цент” не е пречка за използването на варианти на този термин, които са от обща употреба в държавите-членки” . Член 2 от въпросния Регламент пък посочва, че „паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента”. С изключение на промяната на наименованието от „еуро” на „евро”, въпросният член не е претърпявал промени и редакции от приемането на изначалният текст от 3 май 1998 г. , до последните изменения на Регламента от 01.01.2023 г. 2 В допълнение, Регламент (ЕО) N2 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еурото, също в параграф 2 от своя преамбюл използва наименованието „ цент” за подединицата, на която еврото се дели на 100. В този смисъл, терминът „ цент” е залегнал в официалните български версии на основните законодателни актове на ЕС, които се отнасят до въвеждане на еврото, като официална валута. Това налага извод, че „ евроцент” е по- скоро термин, който се употребява допълващо на местно (национално) ниво, като разговорен и неофициален термин. 2. Терминът „евроцент” не фигурира никъде като официално наименование на монетите в законодателните текстове на ЕС. 3. В Закона за въвеждане на еврото в Република България - основният нормативен акт, регламентиращ приемането на еврото в страната, за обозначаване на подединицата на еврото се използват едновременно термините „цент” (например в чл. 4) и „евроцент”(чл. 33). В този ред на мисли, можем да приемем, че, от формална гледна точка, и двете наименованията са взаимнозаменяеми, доколкото обозначават едно и също в официални документи и нормативни актове, в това число и в Националния план за въвеждане на еврото в Република България и в актове на БНБ. 4. Обичайно при всички емитирани евромонети във всички държави-членки, независимо от националния дизайн, номиналът е обозначен с число и думата „cent” или неин превод на съответния национален език (напр. ”XE7tT6 't на гръцки, ”centime” на френски и др.). Съответно, на английски език се ползва само ”cent”, не „eurocent” . 3 По отношение на центовете, емитирани при присъединяването на България към еврозоната, се проведе и публичен дебат дали върху тях да стои наименованието „цент” или „стотинки”. В крайна сметка надделя „стотинки”, което ще бъде изписано от съответната страна на монетата, която реферира към държаватаемитент. 5. Наред с горното, през ноември 2025 г. , Българска народна банка публикува изданието „Въпроси и отговори за еврото“, като на стр. 74 от него, в отговор на въпрос 226, от Глава XV ”Обозначаване на валутата евро”, отнасящ се до как се изписва думата „цент” е посочено, че „Думата „цент” (цент, центът, цента, мн. центове, цента) няма официално съкращение в ISO 4217, но може да се използва „с”. Въпросното издание едновременно използва двата термина, когато реферира към евромонетите. С оглед на горното, се налага изводът, че „цент” е официалният термин на евромонетата, докато „евроцент” е по-скоро местен вариант на основно възприетия термин. Последното е в подкрепа, че „цент” следва да се приеме, като официалният превод на български език на наименованието на евромонетите, а „евроцент” е по-скоро допълващ термин, който се употребява на местно ниво. В допълнение към правните факти и обстоятелства, цитираме по-долу становище на Служба за езикови справки и консултации към Институт за български език — БАН: „В разговорната реч двете думи („евроцент” и „цент”) се използват взаимозаменяемо. Употребата на цент за означаване на една стотна част от еврото не е фиксирана в речниците на българския език, тъй като е сравнително нова. Според съществуващите речници думата цент означава една стотна част от долара (вж. ТЪРСЕНЕ НА цент В РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН). Затова в текстове, в които би могло да стане объркване, е 4 подходящо да се използва само евроцент за означаване на стотна част от еврото. Употребата на цент и/или евроцента за означаване на стотна част от еврото не е езиков въпрос, а е въпрос на специална нормативна уредба, която би следвало да се спазва в учебници и официални текстове. Във връзка със съкращенията, можем да потвърдим, че думата евро не се съкращава, тъй като е двусрична. За съкратено изписване се използва графичният символ € и съкращението по ISO на латиница EUR. Думата цент се съкращава с ц. , а за евроцент няма установено съкращение нито в български, нито в езиците, ползващи латиница (в някои се използват с и ct от cent). Съкращение на евроцент с *евроц. също е погрешно, тъй като това нарушава правилата за съкращаване. Възможно е в практиката в бъдеще да се наложи някакво съкращение на български, но до момента не е регистрирано такова.” С оглед на горното настояваме за корекция в текста за изменение на Наредба № 5 за общообразователната подготовка Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. З, в таблицата ,Области на компетентност, очаквани резултати от обучението [знания, умения и отношения/ и . връзката им с отделни ключови компетентности” в графа „Измерване”, колона „Знания, умен и отношения” думите „• пари (стотинка, лев)” се заменят с (цент/евроцент, евро). Тази промяна ще осигури взаимозаменяема употреба на цент/евроцент, каквато е факт и във всички цитирани по-горе нормативни актове от по-висока степен. 5