Проект на Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г. в Република България, 2026-2030 г.

Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца 0-18 г. в България 2026-2030 г. Приложение № 2 Финансов разчет /лева/ № по ред Дейност Изпълнители Общ Бюджет 2026 2027 2028 2029 2030 Бюджет Бюджет Бюджет Бюджет Бюджет 1 2 3 4 5 6 7 8 9 1. Управление и координиране на дейностите по изпълнение на програмата 1.1. Национален координационен съвет по профилактика на оралните заболявания (НКС) при МЗ. Всички дейности и хонорари МЗ 80000 16000 16000 16000 16000 16000 2. Приоритет 1. Здравно образование и повишаване информираността 2.1. Организиране на годишни срещи, насочени към профилактика и лечение на оралните заболявания. НКС, МЗ, БЗС 75000 15000 15000 15000 15000 15000 2.2. Поддържане на уеб сайт на програмата и обявяване на информацията Национален координатор 16000 3200 3200 3200 3200 3200 2.3. Провеждане на срещи за информация за дейностите по програмата за журналисти, отразяващи здравната тематика в медиите МЗ, НКС, БЗС, МОН 25000 5000 5000 5000 5000 5000 2.4. Организиране и провеждане на семинари по профилактика на оралните заболявания с медицинските специалисти от детските градини и училищата, учители, възпитатели и други специалисти, участващи непосредствено в отглеждането, възпитанието и обучението на децата по области МЗ, НКС, БЗС 155000 25000 25000 35000 35000 35000 2.5. Провеждане на 10 кръгли маси в десет области годишно за профилактика на оралните заболявания МЗ, регионални координатори, БЗС 500000 94000 94000 104000 104000 104000 3. Приоритет 2. Силанизиране на първи постоянни молари 3.1. Определяне на екипи за поставяне на силанти по програмата и сключване на договори с тях МЗ 0 3.2. Обучение на лекарите по дентална медицина за поставяне на силанти МЗ, НКС, Национален координатор 36000 6000 6000 8000 8000 8000 3.3. Поставяне на силанти на първите постоянни молари на деца от 5 до 9 год. възраст МЗ, Лекари по дентална медицина 12305000 2355000 2450000 2500000 2500000 2500000 4. Приоритет 3. Профилактични прегледи и дентален скрининг 4.1. Организиране на общинските органи и РЗИ за кариес профилактика чрез прегледи МЗ, РЗИ, НЦОЗА 0 5. Приоритет 4. Въвеждане на задължителна устна хигиена на децата от всички възрастови групи в детските градини 5.1. Дейности по устна хигиена в детските градини МЗ, МОН, РУО, ОБЩИНИ 0 6. Приоритет 5. Контрол и оптимизация на флуорната профилактика 6.1. Информиране на ЛДМ, учители, родители МЗ, МОН, РУО 25000 5000 5000 5000 5000 5000 7 Приоритет 6. Междусекторни мерки за 5% намаляване на захарта в детските храни 7.1. Организационни действия на междуведомствена експертна група МЗ, НКС, НЦОЗА, МЗХ, МИИ, БАБХ 50000 10000 10000 10000 10000 10000 8 Координация, мониторинг и оценка на програмата 8.1. Периодична годишна оценка и анализ на дейностите по силанизиране НКС, МЗ 9000 1500 1500 2000 2000 2000 8.2. Провеждане на годишни форуми по програмата МЗ, НКС, БЗС 200000 38000 38000 40000 42000 42000 8.3. Провеждане на епидемиологично проучване за състоянието на оралнато здраве на децата, обхванати от Националната програма МЗ 350000 350000 8.4. Изготвяне окончателен анализ и финален доклад на програмата МЗ, НКС 0 ОБЩО: 13826000 2573700 2668700 2743200 3095200 2745200

Проект! НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ОРАЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ДЕЦА ОТ 0 ДО 18 ГОДИНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026 – 2030 г. I. Въведение и обосновка Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години (2026–2030 г.) представлява обосновано продължение на предходните етапи на програмата (2009–2014, 2015–2020, 2021–2025 г.), с цел надграждане на постигнатите резултати и преодоляване на оставащите предизвикателства. Оралните заболявания остават значим здравен проблем в детската възраст. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 3,5 милиарда души в света страдат от заболявания на устната кухина, като нелекуваният зъбен кариес е най-разпространеното състояние. Повече от 530 милиона деца по света са засегнати от кариес на временните зъби. Тези заболявания имат сериозни последствия върху качеството на живот, растежа, храненето и общото здраве на децата, а също така са свързани и с други незаразни заболявания (напр. диабет, сърдечно-съдови заболявания) чрез общи рискови фактори като високата консумация на захар например. В отговор на тази глобална тежест, през 2021 г. 74-тата Световна здравна асамблея (Световна здравна организация – СЗО) прие историческа Резолюция по оралното здраве, която призова държавите да интегрират оралното здраве в националните си политики, да насочат усилията от лечебен към превантивен подход и да адресират ключовите рискови фактори (особено високия прием на свободни захари, тютюнопушене и вредна употреба на алкохол). Резолюцията подчерта нуждата от насърчаване на оралното здраве в семейството, училищата и работното място и включване на денталната помощ в обхвата на универсалното здравно покритие. В изпълнение на тази резолюция СЗО разработи Глобална стратегия за оралното здраве (2022) и Глобален план за действие (2023–2030 г.) с конкретни цели – например 25% относително намаление на разпространението на нелекувания зъбен кариес до 2030 г. Визия 2030 на Световната дентална федерация (FDI) също апелира за приоритизиране на профилактиката, интегриране на денталните услуги в първичната медицинска помощ и сътрудничество между различни сектори за подобряване на оралното здраве в глобален мащаб. Националната здравна стратегия на България 2030 (НЗС) съответства на тези международни насоки и включва изрично изпълнение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република българия 2026 – 2030г. Заложените в Националната здравна стратегия на България 2030 цели и дейности по Политика 1.1. „Насърчаване на здравословния начин на живот”, Политика 1.3. „Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести” и Политика 3.1. „Детско и юношеско 2 здраве и педиатрична грижа” съответстват на тези международни насоки и включва изрично изпълнение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република българия 2026 – 2030 г. Настоящата програма отчита резултатите и изводите от изпълнението на предходната програма (2021–2025 г.), както и актуалните научни препоръки на СЗО, Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC), FDI и други авторитетни източници след 2021 г. Програмата въвежда и нова интерсекторна мярка в съответствие с принципа за намаляване на общия рисков фактор – ограничаване на добавената захар в храните за деца – като допълнение към досегашните профилактични дейности. II. Обосновка и анализ на състоянието 2.1. Състояние на оралното здраве при децата в България. Епидемиологичните проучвания в България разкриват тревожно високото разпространение на зъбния кариес сред децата. Според представително национално изследване на оралното здраве (проведено през 2011 г., и допълнително проучване през 2020 г.) едва 28,87% от децата на 5–6 години са без кариес на временните зъби, т.е. над 70% от децата в предучилищна възраст имат поне един кариес. С възрастта ситуацията се влошава – само 21,31% от 12-годишните са без кариес на постоянните зъби, а при 18-годишните делът на незасегнатите от кариес постоянни зъби спада до 8,31%. Общо над 90% от подрастващите до 18 г. имат кариозни зъби, което значително надхвърля глобалните цели на СЗО за орално здраве. Средните стойности на кариес-индикаторите dmft/DMFT в страната са високи – например при 12-годишните средният DMFT достига около 3–4 (в някои области над 5) при целева стойност под 3 според международните стандарти. Данните показват и отчетливи регионални и социални неравенства – децата в големите градове имат по-добри показатели от тези в селските райони, а в някои области разпространението на кариес на 12-годишна възраст надхвърля 90%. Освен зъбния кариес, широко разпространени са и заболяванията на венците – приблизително 2/3 от 18-годишните имат гингивит или начален пародонтит, признак за незадоволителна орална хигиена. Тревожен е и фактът, че всеки четвърти 18-годишен има най-малко един изваден постоянен зъб в резултат на усложнения от кариес. Тези показатели потвърждават, че оралното здраве на българските деца изостава от желаното и налага продължаване и разширяване на профилактичните мерки. 2.2. Фактори и причини. 3 Основните причини за високата честота на оралните заболявания сред децата са добре известни и предотвратими. ➢ На първо място стои неадекватната устна хигиена – макар и повечето деца да притежават четки за зъби, практическите умения и навици за ефективно двукратно ежедневно четкане с флуорна паста често липсват. Средната стойност на индекса за орална хигиена (OHI- S) при децата у нас надхвърля 1, което означава незадоволителна хигиена в национален мащаб. Много малка част от децата посещават редовно зъболекар само за профилактични прегледи, а по скоро от необходимост от лечение на кариеса и неговите усложнения. От друга страна, проучванията показват, че редовната употреба на флуорирана паста за зъби води до осезаемо по-добро дентално здраве – децата, които мият зъбите си с флуорна паста, имат средно с един зъб по-малко засегнат от кариес в сравнение с останалите. Това подчертава необходимостта от засилено обучение на децата и родителите относно правилната орална хигиена и ползите от флуора. ➢ На второ място, лошият хранителен режим с високо съдържание на дизахариди (бяла захар) е ключов рисков фактор за кариес при децата. Високата консумация на сладки храни и подсладени със захар напитки започва от много ранна детска възраст и допринася за бързото разваляне на зъбите. Храненето на децата и хранителната профилактика са важен аспект на Националната програма. Правилната устна хигиена с използване на зъбни четки, зъбни пасти с флуор и зъбни конци е основен профилактичен метод, на който трябва да бъдат обучени и възпитани всички деца и техните родители (настойници) в България и те да придобият адекватни знания и умения, които да станат част от тяхната ценностна система. СЗО препоръчва приемът на свободни захари (в това число добавената захар в промишлено произведените храни) да бъде под 10% от дневния калориен прием, а за допълнителни здравни ползи – под 5% от калориите. В много държави вече се прилагат политики за понижаване съдържанието на захар в детските храни и въвеждане на данък захар на напитките, съдържащи добавена захар. Например във Великобритания доброволната програма за реформулиране на храни доведе до намаляване с 13% на средното съдържание на захар в зърнени закуски и кисели млека за периода 2015–2018 г. Научните изследвания категорично потвърждават връзката между приема на захар и кариеса: при децата по-високата консумация на свободни захари статистически значимо повишава риска от зъбен кариес, а ограничаването на захарта, съчетано с правилна диета, е ефективна мярка за превенция не 4 само на кариеса, а и на редица други незаразни системни заболявания, като диабет, сърдечно- съдови и др. У нас традиционната диета включва много тестени и сладки изделия, като липсват специфични нормативи за максимално съдържание на захар в храните, предназначени за деца. Това налага въвеждането на интердисциплинарни мерки за намаляване на захарната консумация сред подрастващите. 2.4. Резултати от предходните програми за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г. Досегашните фази на Националната програма (стартирала през 2009 г.) постигнаха важни положителни ефекти, които следва да бъдат запазени и умножени. През изминалия период 2015–2020 г. и 2021–2025 г. бяха реализирани редица дейности: организирани са стотици обучителни семинари/лекции в детските градини и училищата; национални и регионални кръгли маси за медицински специалисти, учители и родители, представители на местната власт; разработени бяха образователни материали, включително анимационен филм за орална хигиена; ежегодно са провеждани кампании за профилактично запечатване на фисурите (силанизиране) на първите постоянни молари при децата; разкрита е национална онлайн платформа (сайт и страница в социалните мрежи) за информираност по дентална профилактика. Благодарене на Национална програма над 180 000 български деца са получили безплатно профилактично покритие със силанти на зъбите си и над 650 000 зъба са били предпазени от кариес със силант. В резултат на тези усилия, информираността на населението значително нарасна – над 85% от анкетираните родители посочват, че са научили повече за силанизацията и са променили отношението си към нея в резултат на програмата. Постепенно се наблюдава и забавяне в темпа на влошаване на показателите за орално здраве: запазен е относителният дял на здравите зъби в сравнение с предходното десетилетие, а в някои региони дори се отчита леко подобрение. Потвърждение на това са резултатите от направеното изследване за ефективността от силанизирането през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Анализирайки броя на здравите първи постоянни молари при децата спрямо същите зъби покрити със силанти се вижда изпреварваща прогресия при тези със силантите. Видно е, че при деца от една и съща възраст броя на здравите постоянни първи молари, на които са поставяни силанти е значително по-голям, сравнен с децата от същата възраст, на които не са поставяни силанти. 5 Извършените анализи сочат, че програмата за силанизиране е изключително здравно ефективна и икономически целесъобразна – профилактичното покритие на дълбоките фисури непосредствено след пробива на първите молари води до значимо редуциране на кариеса и спестяване на разходи за лечение и психични проблеми и физически страдания на децата в дългосрочен план. Въпреки тези успехи, поставените стратегически цели все още не са напълно постигнати и е налице обективна необходимост от продължаване на програмните дейности в нов период. Необходимо е разширяване на обхвата на профилактичните услуги, по- интензивна здравна просвета и въвеждане на нови подходи (като намаляване на захарта в храните), за да се постигне съществено подобрение в оралното здраве на децата. 6 Процентно съотношение на родителите, които повишиха информираността си по въпросите на профилактика на оралните заболявания в резултат на проведените в рамките на НППОЗД дейности. Нямам мнение, 6% Не, 3% Да, 91 % Процентът на родителите, които са разбрали повече за силанизиране в рамките на Програмата Не, 15% Да, 85% 2.5. Междусекторен подход. Настоящата програма стъпва на разбирането, че ефективната профилактика на оралните заболявания изисква координирани действия отвъд здравния сектор. Решаващо значение имат политиките в областта на образованието (здравно образование в училище), земеделието и храните (осигуряване на здравословно хранене, намаляване на захарта), икономиката (стимули 7 за производители да предлагат продукти с по-ниско съдържание на захар) и местната власт (достъп до средства за устна хигиена, програми на общинско ниво). В тази връзка програмата предвижда активно участие и сътрудничество между Министерството на здравеопазването (МЗ) като водеща институция и Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) по отношение на реализирането на новата интервенция за ограничаване на добавената захар. Този интердисциплинарен подход е в съзвучие с препоръките на Европейския център за профилактика на болестите (European Centre for Disease Prevention and Control – ECDC), Световната дентална федерациа FDI и СЗО за интегриране на оралното здраве в общите стратегии за профилактика на незаразните заболявания и промоция на здравето в детска възраст. III. Цел и подцели Стратегическа цел: Подобряване на оралното здраве на децата от 0 до 18 години в Република България чрез прилагане на всеобхватни профилактични мерки, образование и интерсекторни политики, намаляващи риска от орални заболявания. Оперативни цели: 1. Повишаване на информираността и знанията на децата, родителите, педагогическите специалисти, общинските ръководства, изпълнителната власти относно профилактиката на оралните заболявания. Това включва разбиране за важността на оралната хигиена, ролята на флуора, правилното хранене и редовните дентални прегледи за поддържане на здрави зъби и венци. 2. Формиране на правилни навици за устна хигиена и здравословно хранене у подрастващите. Целта е да се увеличи делът на децата, които мият зъбите си правилно поне два пъти дневно с флуорна паста, както и да се ограничи честата консумация на захарни изделия и подсладени напитки, като се насърчава балансирана диета (вкл. дъвчене на дъвки без захар след хранене). 3. Намаляване на честотата и интензитета на зъбния кариес при децата чрез силанизиране на първите постоянни молари веднага след пробива им (във възраст 5–8 години), с цел предпазване от кариес на дълбоките фисури на тези зъби, които най-рано пробиват и са най-уязвими към агресивната среда в устата. 8 4. Оптимизиране на локалната флуорна профилактика и предотвратяване на зъбната флуороза. Да се повиши делът на децата, които получават оптимална флуорна профилактика чрез флуорирана паста за зъби и едновременно с това да се ограничи рискът от флуороза. Това включва контрол върху употребата на минерална вода с високо съдържание на флуор при малки деца, чрез повишаване на осведомеността на родителите за възможните рискове от флуороза. 5. Реализиране на интерсекторна мярка за намаляване на добавената захар в храните, предназначени за деца, с най-малко 5%. Целта е чрез съвместни действия на МЗ, МОН, МЗХ и МИИ и, най-вече, индустрията да се постигне понижаване на съдържанието на захар в ключови категории детски храни и напитки (например безалкохолни напитки, пакетирани сладкарски продукти, млечни десерти) поне с 5% от текущите нива. Това ще създаде по- здравословна хранителна среда и ще редуцира един от главните рискови фактори за кариес. 6. Мониторинг и оценка на оралното здраве на детската популация. В рамките на Програмата да се планира провеждане на епидемиологично проучване на оралното здраве на децата (през 2029 г.) за оценка на постигнатите резултати спрямо базовите стойности и формулиране на препоръки за бъдещи политики. IV. Приоритети и дейности Реализирането на поставените цели ще се осъществи чрез комплекс от дейности по всеки един от заложените приоритети, организирани на национално и регионално ниво. Министерството на здравеопазването ще координира и мониторира изпълнението чрез създаване на Национален координационен съвет по профилактика на оралните заболявания, включващ представители на заинтересованите министерства, лекари по дентална медицина (ЛДМ), експерти по детска дентална медицина и други партньори. Дейностите по програмата за периода 2026–2030 г. са структурирани в следните приоритети: • Приоритет 1: Здравно образование и повишаване на информираността: Ще продължат и разширят информационните кампании, насочени към различни целеви групи – деца в детски градини и училища, родители (включително на бебета и малки деца), учители и медицински специалисти, работещи с деца. Във всяка от 28-те области на страната ежегодно ще се организират семинари и кръгли маси по орална профилактика с участието на медицински специалисти (в т.ч. лични лекари, педиатри, медицински сестри в детски заведения), учители, представители на местната власт, медии и други заинтересовани страни. 9 Тези обучения ще представят съвременните препоръки за орална хигиена, техники на миене на зъби, използване на флуорни пасти за зъби, здравословно хранене и ограничаване на захарта при децата. Ще бъдат разработени и разпространени актуализирани образователни материали, включително и в социалните мрежи – плакати, брошури, ръководства за родители и др. Съдържанието ще акцентира върху практически съвети (напр. как родителите да подпомогнат миенето на зъбите на малки деца, как да изберат паста с подходящо флуорно съдържание, как да ограничат сладките храни без да лишават детето от балансирана диета). Особено внимание ще се обърне на бременните жени и майките на бебета относно значението на ранната профилактика – от орална хигиена на кърмачето (почистване на устната кухина преди и след пробива на първите млечни зъби) до балансирано ограничаване на храните с добавена захар. Ще продължи поддръжката на уебсайт по орална профилактика и свързаните социални медии, където редовно ще се публикуват информационни материали, отговори на често задавани въпроси и интерактивно съдържание (напр. образователни игри, анимационни филмчета) за най-малките. Целта е да се изградят трайни познания и култура в обществото относно грижата за оралното здраве. Провеждане на здравно образователни дейности в институти за усъвършенствуване на преподавателски кадри на МОН: • с участието на подготвени лектори, лекари по дентална медицина за постигане на информирана мотивация и подготовка. • Целите на тези програми са едни от лостовете за постигане на пряко участие на кадрите на МОН в интегрираните с лекарите по дентална медицина направления за устна профилактика, а също така и заложената в приоритетите на Националната програма задължителна устна хигиена на децата в детските градини. • Приоритет 2: Силанизиране на първите постоянни дъвкателни зъби (молари): Това е основна клинична профилактична дейност в Програмата, насочена към директна превенция на кариеса на първите постоянни моларит. Ежегодно ще се провеждат кампании по поставяне на силанти на дъвкателните повърхности на първите здрави постоянни молари при децата. Обхванати са възрастите от 5 до 8 години, като силанизирането се извършва през първите две години след пробива на зъбите. Планът е ежегодно да бъдат силанизирани до 20 000 и повече постоянни здрави зъби, като брой на силазирани зъби е добре да се увеличава в годините, обвързано със съответно прогресиращо финансиране (приоритетно деца в последната група на детските градини и първокласници на ~6-7 г.). Изпълнители на дейността ще са лекари по дентална медицина, преминали специално обучение за работа по програмата 10 (вкл. унифициран протокол за приложение на силанти). Силанизирането се предоставя безплатно. Очаква се чрез тази мярка значително да се снижи кариесът на постоянните зъби: запечатването на фисурите предпазва емайла от задържане на плака и развитието на кариозни лезии. Дейността ще се популяризира активно – чрез информационни кампании и разяснения към родителите за ползата и безопасността на силантите. Ще се води детайлна отчетност на броя силанизирани зъби и деца по региони, което да позволи оценка на обхвата. • Приоритет 3: Профилактични прегледи и дентален скрининг: Общинските власти в сътрудничество с регионалните здравни инспекции (РЗИ) и училищните ръководства ще се насочат към организиране на профилактични дентални прегледи на деца в определени възрастови групи. През учебните години на програмата се предвижда провеждането на ежегодни скринингови прегледи за децата в подготвителна група , в начална училищна възраст и в тийнейджърска възраст Тези прегледи ще идентифицират децата с ранни признаци на кариес или ортодонтски проблеми и ще насочват родителите към предприемане на навременни мерки. Данните от скрининга ще се използват за статистически мониторинг на тенденциите и за оценка ефективността на програмата. • Приоритет 4: Въвеждане на задължителна устна хигиена на децата от всички възрастови групи в детските градини с участието на МЗ, МОН, РУО, общини и др. Устната хигиена ще се осъществява под наблюдението на учителите, възпитателите и медицинските сестри в детските градини, сутрин един час след закуска, като средствата за устна хигиена (пасти и четки за зъби) ще се осигуряват от родителите/настойниците. • Приоритет 5: Контрол и оптимизация на флуорната профилактика. Усилията ще се насочат към повишаване на осведомеността за различните източници на флуор и превенция на свръхдозиране при малките деца. РЗИ и личните лекари по материали, предоставени от НКС ще разясняват на родителите относно избора на питейна вода за бебета – ще се препоръчва да се избягва употребата на бутилирани минерални води с високо съдържание на флуор. В детските градини медико-педагогическият персонал ще бъде инструктиран с материали да информира родителите, ако местната вода или ползваната минерална вода има повишено съдържание на флуор. Същевременно, програмата ще насърчава масовата екзогенна (локална) флуорна профилактика чрез употреба на флуорирани пасти за зъби и разтвори за жабурене (при децата над 6 годишно възраст). Ще се предоставят, чрез социалните мрежи, материали, обясняващи на разбираем език оптималната концентрация на флуор в пастата за различни възрасти и правилното количество паста при миене (напр. „колкото грахово зърно“ за 11 малки деца). Всички тези мерки целят двупосочно действие – предотвратяване на максимална защита срещу кариес без риск от флуороза. • Приоритет 6: Междусекторна мярка за 5% намаляване на захарта в детските храни: Важен нов акцент в програмата е разработването и внедряването на политика за подобряване на хранителната среда на децата чрез ограничаване на добавените захари. Основна цел е постигане на минимум 5% редукция на средното съдържание на добавена захар в масово консумираните храни и напитки за деца до края на 2029 г. Това може да бъде реализирано чрез комбинация от подходи: o Реформулиране на продукти: Привличане на производителите на детски храни и напитки към доброволно поетапно намаляване на захарта в техните продукти. При нужда ще се обмислят и регулаторни мерки – въвеждане на изискване за максимум захар в определени продукти, насочени към деца, или данъчни/акцизни стимули за продукти с намалена захар. o Здравословно хранене в училище и детските градини: В сътрудничество с МОН и МЗХ ще се преразгледат нормативните изисквания за столово хранене и лавки в образователните институции. Целта е да се гарантира, че предлаганите храни и напитки отговарят на критериите за ниско съдържание на добавена захар. Например, ограничаване на продажбата на подсладени напитки и пакетирани сладки изделия в училищните лавки, замяната им с по-здравословни алтернативи (вода, пресни плодове, пълнозърнести закуски и др.), в съответствие с националните препоръки за здравословно хранене на деца. o Информационна кампания и етикетиране: Като съпътстваща мярка ще се проведе кампания за повишаване на осведомеността на родителите относно наличието на захари в храните. Чрез брошури, социални медии и съдействие от страна на педиатри ще се популяризира разбирането на етикетите за хранителните стойности (колко грама захар съдържа порция от даден продукт) и значението на намаляването на захарта за денталното и общото здраве (вкл. превенция на затлъстяването). Също така, в колаборация с БАБХ и МИИ, ще се обмисли въвеждане на отличителен знак или етикет „По-малко захар“ за продукти, които отговарят на определени критерии (напр. минимум 5% редукция на захарта спрямо базовия продукт или под определено съдържание на захар). Този подход би стимулирал производителите да подобряват рецептурите си и би улеснил потребителския избор на по- здравословни опции. Очаква се тази политика да допринесе не само за профилактика на кариеса, но и за цялостно по-добро здраве на децата (по-малко наднормено тегло и метаболитни рискове). 12 Мярката е в съответствие с европейските инициативи за здравословно хранене и отговаря на призива на СЗО за ограничаване на свободните захари като част от стратегията за профилактика на незаразните заболявания. V. Координация, мониторинг и оценка За успешната реализация на програмата ще бъде внедрен ефективен механизъм за управление и проследяване. Министърът на здравеопазването със заповед ще сформира Национален координационен съвет (НКС) по програмата, който ще се състои от: o Председател: лекар по дентална медицина със специалност "Детска дентална медицина" отговорен за цялостната координация. o Членове: представители на МЗ, МОН, МЗХ, МИИ, НЦОЗА; лекари по дентална медицина. НКС на своите заседания ще прави оценка на напредъка, решаване на възникнали проблеми и планиране на предстоящи задачи. Регионални координатори (ЛДМ, определени от МЗ) ще отговарят за организиране на местните дейности – семинари, училищни инициативи и др., и ще подават периодична информация към НКС. За мониторинг на програмата ще се разработи набор от показатели за изпълнение (ключови индикатори), съответстващи на очакваните резултати (вж. следващия раздел). Данните за тези индикатори ще се събират по следния начин: o Регионалните координатори ще изготвят по заявка от НКС отчети за извършените дейности по Програмата. o В края на всяка година ще се организира и провежда Годишен форум (в гр. София) с участие на всички заинтересовани страни, на който ще се представят постигнатите резултати за годината, ще се обсъждат трудности и добри практики, и ще се набелязват действия за следващата година. Този форум ще даде публичност на програмата и ще стимулира междуинституционалния обмен. o През 2029 г. (предпоследната година на програмата) ще се проведе епидемиологично проучване на оралното здраве за обективна оценка на тенденциите и сравнението им с базовите данни от 2011 и 2020 г. Това проучване ще позволи да се изчисли постигнатата редукция на кариеса и да се оцени ефективността на интервенциите (например ефекта от силанизирането чрез сравнение на кариес индексите при деца със и без силанти). 13 o След приключването на дейностите по Програмата НКС ще изготви финален доклад за петгодишния период за оценка на програмата, включващ анализ на всички индикатори, степента на изпълнение на заложените цели и препоръки. Резултатите от програмата 2030 г. ще бъдат представени на министъра на здравеопазването, национални и международни научни форуми и предадени на СЗО за публикуване и вписване в глобалния доклад за орално здраве, което ще допринесе България да участва активно в международния обмен на добри практики. Всички гореописани дейности ще се реализират при спазване на принципите за равнопоставеност, достъпност и информирано съгласие на родителите. VI. Очаквани резултати и индикатори за мониторинг Изпълнението на програмата 2026 - 2030 г. се очаква да доведе до конкретни подобрения, измерими чрез набор от индикатори. По-долу са формулирани основните очаквани резултати и съответните показатели за мониторинг (с базови стойности и целеви стойности до края на 2030г.): • Намаляване разпространението на зъбния кариес при децата: Целта е понижаване на кариес-интензитета във всички възрастови групи. Индикатори: o Дял на децата без кариес (caries-free) – базово (2020): 5–6 г. ~28,9%; 12 г. ~21,3%; 18 г. ~8,3%. Целева стойност (2029): 5–6 г. ≥35%; 12 г. ≥30%; 18 г. ≥15%. o Среден кариес индекс (dmft за временни, DMFT за постоянни зъби) – базово (2020): 5–6 г. ≈4,0; 12 г. ≈3,5; 18 г. ≈6,5 (приблизителни средни стойности). Цел (2029): намаление с поне 10% (относително) на средните стойности във всяка възрастова група. o Разпространение на гингивит/пародонтоза при 18-г. – базово: ~67% имат кървене на венците; цел: <50%. o Дял 18-г. с изваден поне един постоянен зъб – базово: 25%; цел: <15%. • Увеличаване на обхвата на профилактичните услуги: Индикатори: o Брой деца със силанизирани първи постоянни молари – цел: ≥80% от подлежащите деца (5–8 г.) да имат поне един силанизиран молар; конкретно към 20 000 годишно силанизирани зъба. Ще се следи и брой поставени силанти общо (цел за периода: >100 000 силанта върху постоянни зъби). o Дял на децата, миещи зъбите си 2 пъти дневно – базово: (данни от анкети 2020, напр. ~50%); цел: ≥75% от децата над 6 г. да практикуват редовно двукратно четкане с паста. 14 o Дял на децата, използващи флуорирана паста – базово: (повечето градски деца, по- малко в селата); цел: ≥90% национално покритие с употреба на подходяща за възрастта флуорна паста. o Потребление на захар: среден дневен прием на свободни захари при деца (по данни на национални хранителни проучвания) – базово: ~15% от калориите; цел: <10% от калориите (приближаване към препоръките на СЗО). • Повишена информираност и ангажираност на населението: Индикатори: o Дял родители, запознати с основите на профилактиката – според участници в програмата, проучване/анкета: цел: родителите да са наясно със значението на силанизирането, флуора и ограничаването на захарта (базово 85% за силанти, стремеж към ръст). o Брой достигнати лица чрез обучения – сумарно се оценява обхватът на родители, учители и деца участвали присъствено в семинари/лекции за периода (по отчети). o Посещаемост на уебсайта и онлайн материали – цел: поне 100 000 посещения на сайта годишно. • Мониторинг и оценка: o Проведени проучвания – изпълнен епидемиологичен преглед 2029 г. брой деца, обхванати в него (цел: >5 000). o Годишни доклади – изготвен отчет всяка година (цел: 5 от 5 години с отчет, одобрен от НКС и представен на министъра на здравеопазването). o Финален доклад– представен в срок до 31 март 2031 г. o Участие в международни инициативи. От постигането на горните резултати ще демонстрира ефективността на програмата. В дългосрочен план се очаква устойчиво подобрение на оралното здраве – по-малко кариеси, по- здрави венци, по-малко нужда от лечения и екстракции – което ще допринесе и за цялостното здраве и благополучие на детското население. VII. РАБОТНА ПРОГРАМА И ФИНАНСОВ ПЛАН Въз основа на приоритетите посочени в Националната програма са съставени Работна програма (Приложение № 1) и Финансов план (Приложение № 2), съдържащи съответно информация за конкретните дейности, сроковете за тяхното изпълнение, изпълнители, резултати и финансови ресурси. 15

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА СТАНОВИЩАТА ОТ ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ОРАЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ДЕЦА ОТ 0 ДО 18 Г. В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026-2030 Г. № Участник в общественото обсъждане Предложение/Мнение Приема се/ Не се приема Мотиви 1. Д-р Емил Давчев /Лекар по дентална медицина/ 94-67/08.01.2026 г. П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я за изменение и допълнение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в РБ I. Основание за предложенията Настоящите предложения се правят на основание: • чл. 52 от Конституцията на Република България; • чл. 2 от Закона за здравето; • чл. 6, ал. 3 от Закона за лечебните заведения; • Обявено обществено обсъждане на сайта на МЗ; • добрите европейски практики в областта на общественото дентално здраве. II. Кратка оценка на действащата програма Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години е една от малкото устойчиви държавни политики в областта на денталната профилактика. Положителен е фактът, че поставянето на зъбни силанти е включено като превантивна мярка. В същото време анализът на резултатите показва, че: • По публично достъпна информация, в годините на програмата едно и също търговско дружество („Профилактика в денталната медицина“ ООД) е Не се приема Няма конкретно предложение. Представен е анализ на резултатите, като е изразена и положителна оценка за дейностите по поставяне на зъбни силанти. Изложени са твърдения, които касаят дейности по проведени обществени поръчки, чийто резултати са обществено достъпни. Относно авторството на проекта на национална програма е изложено лично мнение. В рамките на разработването на проекта, същият е съгласуван с изпълнител по обществената поръчка за поставяне на зъбни силанти; • Съдружниците в същото ООД(бивш и настоящи) са съавтори на тази национална програма и са едновременно членове на Националния координационен съвет, което би могло да доведе до евентуален конфликт на интереси; • Обхватът на силанизацията е ограничен по възраст и по зъбни групи; • Непрозрачно и неравномерно разпределение на броя на силанизираните деца по области в Република България; • За 2024 г. и 2025 г. най-много поставени силанти има в гр. Перник и гр. София, докато 13 области са оставени с лимит от по 100 силанта или това са общо 25 деца за цялата област. Това неравномерно и несправедливо разпределение се е случило по не ясни критерии; • Няма включен профилактичен преглед със снемане на орален статус, които да е финансиран по НППОЗ при деца от 0 до 18г.; • Липсва ясно дефиниран, индивидуален риск- базиран подход за поставяне на силанти; • Не е регламентирано проследяване и повторно силанизиране; • Не са включени вторите постоянни молари, въпреки доказаната им уязвимост към кариес веднага след пробива им, заради наличието на дълбоки фисури и ямки по дъвкателната им повърхност, също както при първите постоянни молари. Националния координационен съвет, който е консултативен орган към министъра на здравеопазването и е публикуван и за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на здравеопазването и Портала за обществени консултации в периода 09.12.2025 – 08.01.2026 г. С Националната програма се създава възможност за предоставяне на профилактични услуги, в т.ч. и силанизиране на първи постоянни молари при деца на възраст 5-9 г. Съобразени са и обстоятелствата, че първите постоянни молари пробиват на 6 години, както и че 84 % от кариеса на постоянните зъби между 6 и 8 години засяга дъвкателните зъби. Преценката за прилагането на дейностите по силанизиране са изцяло на лекаря по дентална медицина Изложените твърдения, относно конкретните дейности не са включени в проекта на национална програма, която е обект на обществено обсъждане, като следва да се отбележи, че националната програма не включва конкретно разпределение по области. С Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са регламентирани и дейностите по първична дентална помощ, включващи и дейности за здравноосигурени лица до 18 години, в т.ч. и обстоен преглед със снемане на орален статус. III. Европейски контекст и добри медицински практики В редица държави – членки на ЕС (Дания, Финландия, Германия, Естония, Испания – регионално) зъбните силанти: • са част от публично финансиран пакет за детско орално здраве; • се прилагат строго индивидуално на базата на индивидуален кариес-риск, а не масово и по възраст; • обхващат първи и втори постоянни молари; • подлежат на периодичен контрол и подновяване при необходимост. - Това потвърждава, че българската програма не е правилно ориентирана и се нуждае от актуализация и разширяване, за да отговори на съвременните европейски и световни стандарти. - Общата тенденция в ЕС е от масов, възрастово фиксиран подход към индивидуализирана, риск- базирана профилактика, интегрирана в публичните здравноосигурителни системи. Не се приема С Националната програма се създава възможност за предоставяне на профилактични услуги, в т.ч. и силанизиране на първи постоянни молари при деца на възраст 5-9 г. Съобразени са и обстоятелствата, че първите постоянни молари пробиват на 6 години, както и че 84 % от кариеса на постоянните зъби между 6 и 8 години засяга дъвкателните зъби. Преценката за прилагането на дейностите по силанизиране са изцяло на лекаря по дентална медицина и родителите на детето. Следва да бъде правена разлика, че националните профилактични програми имат за цел да подпомогнат осигуряването на безплатно поставяне на силанти на първите молари, а не да въведат масово и задължително силанизиране на подлежащите деца, което би изискало значително по-голям финансов ресурс. IV. Конкретни предложения за промяна: 1.НППОЗ при деца да се прехвърли изцяло към НЗОК. Предимства: • Отпада обществената поръчка и така ще се спестят повече от 1/2 от обществените пари за програмата които сега остават в дадената частна фирма; • Спестените обществени пари ще се използват за увеличаване на боря на поставените силанти и/или др. профилактични процедури/методи; Не се приема Направено е предложение, което е извън обхвата на проекта на национална програма и включва промяна в други нормативни документи, което изисква и извършването на задълбочен анализ за необходимото финансиране спрямо планирането на дейностите и съответните обеми. С Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на • Избягване на двойното отчитане –веднъж по НППОЗ и втори път като обтурации по линия на НРД за ДД, което би могло да създава предпоставки за двойно отчитане и неефективно разходване на публичен ресурс; • Контрол от страна на НЗОК върху ИДП, имащи договор с НЗОК за поставяне на силанти. • Възможност за дългосрочно проследяване на ефективността на НППОЗ чрез електронни справки в НЗИС (например колко силанизирани зъби са развили кариеси и след какъв период от време). • Осигуряване на пълна и точна статистика за броя и разпределението на поставените силанти по области в Република България; Националната здравноосигурителна каса са регламентирани и дейностите по първична дентална помощ, включващи и дейности за здравноосигурени лица до 18 години, които не се припокриват с дейностите предвидени в проекта на национална програма, включващо единствено финансиране на дейности по силанизиране на първи постоянни дъвкателни зъби (молари). Изложеното опасение за двойно отчитане не е подкрепено с конкретни факти. Относно възможността за проследяване на ефективността на националната програма чрез електронни справки в НЗИС, следва да бъде обърнато внимание, че в НЗИС вече е създадена възможност да се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин. 2. Разширяване на обхвата на силантизацията Предлагам: В програмата изрично да се включи силанизиране на вторите постоянни молари, при деца на възраст 11–13 години, при липса на кариозни лезии. Мотиви: • Вторите постоянни молари са с висока честота на кариес; • Пробивът им съвпада с период на намален родителски контрол; • Превенцията на този етап е значително по икономически ефективна от лечението. Приема се по принцип. При изготвянето на проекта на национална програма е направена прогноза за необходимия финансов ресурс за финансиране на дейности по силанизиране на първи постоянни дъвкателни зъби (молари) при деца на възраст 5-9 години. За разширяване на обхвата на програмата не е осигурено допълнително финансиране. Предложението ще бъде взето предвид при осигуряване на възможност за допълнително финансиране. 3. Въвеждане на риск-базиран подход Предлагам: Поставянето на силанти да се допуска и извън фиксираните възрастови граници, когато детето е определено, че е във високо кариесен риск, по точни клинични критерии. Мотиви: • Съответствие с добрите медицински практики в ЕС; • По-ефективно използване на публичните средства; • Индивидуализирана профилактика. Не се приема При изготвянето на проекта на национална програма е направена прогноза за необходимия финансов ресурс за финансиране на дейности по силанизиране на първи постоянни дъвкателни зъби (молари) при деца на възраст 5-9 години. За разширяване на обхвата на програмата не е осигурено допълнително финансиране. Предложението ще бъде взето предвид при осигуряване на възможност за допълнително финансиране. Преценката за прилагането на дейностите по силанизиране са изцяло на лекаря по дентална медицина и родителите на детето, дори за посочената в програмата възрастова група, като същото има за цел безплатно поставяне на силанти на първите молари, а не да въведе масово и задължително силанизиране на подлежащите деца, което би изискало значително по-голям финансов ресурс. 4. Регламентиране на контрол и подновяване на силантите Предлагам: В програмата да се предвиди: • Периодичен контрол на поставените силанти, осъществяван от НЗОК с участието на БЗС (на 12 - 24 м.); • Възможност за подновяване на силантите, когато това е клинично необходимо при отчупване на част или падане на целия силант. Мотиви: • Силантите не са пожизнени, техният живот е от една до 2-3 години; Приема се по принцип. Направено е предложение, което е извън обхвата на проекта на национална програма. С Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са регламентирани и дейностите по първична дентална помощ, включващи и дейности за здравноосигурени лица до 18 години, които не се припокриват с дейностите предвидени в проекта на национална програма, включващо • Липсата на проследяване компрометира ефекта на мярката; • Независимият контрол е стандарт за европейските публични програми. единствено финансиране на дейности по силанизиране на първи постоянни дъвкателни зъби (молари). Относно възможността за проследяване на ефективността на националната програма чрез електронни справки в НЗИС, следва да бъде обърнато внимание, че в НЗИС вече е създадена възможност да се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин. 5. Подобряване на отчетността и индикаторите по НППОЗ при деца. Предлагам: • На всяко обхванато дете по НППОЗ лекарят по дентална медицина задължително да попълва амб. лист бл. МЗ - НЗОК No2; • В амб. лист да се попълва и профилактичен преглед със снемане на орален статус с КСМП код: „97017-00 Обстоен преглед със снемане на орален статус“; • Всички поставени силанти задължително да се отразяват в амб. лист с КСМП код: „97170-00- Силанизиране (запечатване) на фисури на зъб“; • Амб. листи задължително да се отчитат в НЗИС с национален референтен No генерирани от НЗИС. - В програмата да се включат ясни индикатори след контролни прегледи, като: • Брой паднали силанти с развил се кариес; • Брой паднали силанти без кариес; • Брой на поставените силанти под които се е развил кариеси; Приема се по принцип. Направено е предложение, което е извън обхвата на проекта на национална програма. Предложената форма на отчетност, ще бъде предоставена на вниманието на Националния координационен съвет по оралните заболявания за съобразяване при организирането и изпълнението на дейностите по националната програма. Ще бъде направен и анализ относно създадените възможности на НЗИС да се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин. • Брой на отчупени силанти с развил се кариеси; • Брой на отчупени силанти без кариес; • Кариес - честота в целевите възрастови групи; Мотиви: • Повишаване на прозрачността на програмата; • Възможност за реална оценка на ефективността ѝ; • По-качествено планиране на бъдещи периоди на програмата. 6. Основният акцент на НППОЗ при деца от 0 до 18 г. да пада върху: • Обучение (на родители, възпитатели, учители, мед. сестри и деца) за изграждане на навици и техники у децата за поддържане на много добра орална хигиена; • Изграждане на здравословни хранителни режими при децата с намаляване на консумацията на захари на газирани напитки; • Флуорна профилактика; • Осигуряване от програмата на детски четки и пасти за зъби, зъбни конци, води за уста и указателни брошури за орална профилактика; Приема се частично. Направеното предложение съответства на посочените в проекта на национална програма оперативни цели: 1. Повишаване на информираността и знанията на деца на, родителите, педагогическите специалисти, общинските ръководства, изпълнителната власи относно профилактиката на оралните заболявания; 2. Формиране на правилни навици за устната хигиена и здравословното хранене у подрастващите; 4. Оптимизиране на локалната флуорна профилактика и предотвратяване на флуороза; 5 Реализиране на интерсекторна мярка за намаляване на добавената захар в храни, предназначени за деца, с най-малко 5%. Относно осигуряването от програмата на детски четки и пасти за зъби, зъбни конци, води за уста, следва да бъде обърнато внимание, че при изготвянето на проекта на национална програма е направена прогноза за необходимия финансов ресурс, който не включва предложените продукти. За разширяване на обхвата на програмата не е осигурено допълнително финансиране. Предложението ще бъде взето предвид при осигуряване на възможност за допълнително финансиране. 7. Представителство на Български зъболекарски съюз /БЗС/ в Националния координационен съвет /НКС/ на НППОЗ • Да се предвиди конкретна квота от БЗС за членове в НКС избирани чрез решение на УС на БЗС; • Предлагам тази квота да се състои от мин. шест члена, редовни (непочетни) членове на БЗС; Мотиви: • Без помощта и участието на членовете на БЗС и съсловната организация тази програма не би могла да съществува и да се изпълнява. • БЗС със своите 28 районни колегии може да осъществява и изпълнява всички предвидени мероприятия включени в НППОЗ, включително и поставянето на силанти. • БЗС може активно да участва в контрола по изпълнението на програмата, вкл. и на поставените силанти. Приема се по принцип. С проекта на национална програма е предвидена дейност по създаването на Национален координационен съвет (НКС) по профилактика на оралните заболявания, като в работната програма към националната програма е добавен БЗС в отговорни институции/ изпълнители. Министерство на здравеопазването ще направи официално запитване до БЗС за номинирането на представители, които да бъдат включени в НКС. V. Очаквани резултати от предложенията • Намаляване на честотата на кариеса при постоянните молари; • По - рационално и справедливо използване на публичния ресурс; • Сближаване на българската профилактична практика с европейските модели; • Дългосрочно намаляване на разходите за лечебна дентална помощ по НЗОК. VI. Заключение Приема се по принцип Посочените очаквани резултати, заключение и обобщение са свързани с направените предложения, за които са предоставени и съответните мотиви в таблицата по-горе. 4.2.2026 г. X Добромира Карева Signed by: Dobromira Angelova Kareva ДОБРОМИРА КАРЕВА Заместник - министър на здравеопазването Предложените изменения не променят философията на програмата, а я надграждат, като я правят: • По – ефективна и по - обхватна; • По - справедлива; • По - съобразена с научните медицински доказателства и европейските стандарти. VII. Обобщение: България не е изключение, а трябва да е част от утвърдена европейска практика, при която: • Силантите се признават като ефективна, икономически оправдана дентална профилактика със строго индивидуален подход; • Държавата да финансира поставянето на силантите директно чрез НЗОК или други публични системи; • Прилагат се при деца преди клиничната изява на кариеса с цел превенцията му.