Проект на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026 - 2030 г.

Приложение № 2 НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ХИВ И СЕКСУАЛНО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2026 - 2030 г. ФИНАСОВ ПЛАН 1 Цели/Дейности Изпълнители Бюджет 2026 2027 2028 2029 2030 Стратегическа цел 1: Намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции (ХИВ, сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция) в страната. Оперативна цел 1: Подобряване достъпа до изследване и ранна диагностика на СПИ. МЗ, РЗИ, НПО 550 000 650 000 700 000 750 000 750 000 Оперативна цел 2. Намаляване на риска за заразяване на бебето по време на бременността, раждането и кърменето чрез изследване за СПИ на бременни. МЗ, НЗОК, НЦЗПБ, РЗИ, НПО 50 000 25 000 25 000 Оперативна цел 3. Изследване за ХИВ и СПИ на пациенти в лечебните заведения. МЗ, РЗИ, НЦЗПБ, лечебни заведения 50 000 25 000 25 000 Оперативна цел 4. Подобряване на информираността на лицата със СПИ за необходимостта от провеждане на лечение и придържането към него. МЗ, НЦЗПБ, НЦОЗА, РЗИ, НПО 50 000 25 000 25 000 Оперативна цел 5: Предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи. МЗ, НЦЗПБ, НПО, лечебни заведения 30 000 Стратегическа цел 2: Укрепване на националните референтни лаборатории за вирусологична, микробиологична и имунологична диагностика на ХИВ И СПИ. Оперативна цел 1: Осигуряване на дейността на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ.. НЦЗПБ, МЗ 1 500 000 1 658 000 1 548 000 1 543 000 1 518 000 Стратегическа цел 3. Укрепване на кабинетите за ананимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. Оперативна цел 1: Разширяване на мрежата от КАБКИС и повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи в тях МЗ, НЦЗПБ, НЦОЗА, РЗИ, 55 000 55 000 55 000 60 000 60 000 2 НПО, лечебни заведения Стратегическа цел 4: Подобряване на комуникацията с лицата и дискриминацията. от групите в риск и обществеността относно превенция и профилактика на СПИ. Намаляване на стигмата Оперативна цел 1: Подобряване на информираността на лицата от уязвимите групи относно превенция, профилактика и изследване за СПИ. МЗ, НПО, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ, лечебни заведения 150 000 150 000 150 000 150 000 150 000 Оперативна цел 2: Повишаване на обществената информираност относно превенцията на СПИ. МЗ, РЗИ, НЦОЗА 150 000 100 000 150 000 150 000 100 000 Оперативна цел 3: Създаване на благоприятна обществена среда за осъществяването на ефективни дейности по превенция на СПИ и намаляване на стигмата и дескриминацията. МЗ, РЗИ, НЦОЗА, НПО 50 000 25 000 25 000 25 000 25 000 Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ). Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ. МЗ, РЗИ, НЦОЗА, НПО, лечебни заведения 288 000 300 000 340 000 365 000 365 000 Стратегическа цел 6: Подобряване на качеството и използването на данните за СПИ и националната информационна система за СПИ. Оперативна цел 1: Доизграждане и поддържане на национална информационна система за СПИ. НЦЗПБ, МЗ, лечебни заведения 150 000 80 000 25 000 25 000 25 000 Оперативна цел 2: Повишаване на капацитета на работещите в РЗИ, НЦЗПБ и НЦОЗА. МЗ,РЗИ, НЦЗПБ, НЦОЗА 50 000 45 000 25 000 25 000 25 000 Общо в лв.: 3 093 000 лв. 3 093 000 лв. 3 093 000 лв. 3 093 000 лв. 3 093 000 лв. Приложение № 2 – В евро НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА СЕКСУАЛНО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2026 - 2030 г. ФИНАСОВ ПЛАН 3 Цели/Дейности Изпълнители Бюджет 2026 2027 2028 2029 2030 Стратегическа цел 1: Намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции (ХИВ, сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция) в страната. Оперативна цел 1: Подобряване достъпа до изследване и ранна диагностика на СПИ. МЗ, РЗИ, НПО 281 210,53 332 339,72 357 904,32 383 468,91 383 468,91 Оперативна цел 2. Намаляване на риска за заразяване на бебето по време на бременността, раждането и кърменето чрез изследване за СПИ на бременни. МЗ, НЗОК, НЦЗПБ, РЗИ, НПО 25 564,59 - 12 782,30 - 12 782,30 Оперативна цел 3. Изследване за ХИВ и СПИ на пациенти в лечебните заведения. МЗ, РЗИ, НЦЗПБ, лечебни заведения 25 564,59 - 12 782,30 - 12 782,30 Оперативна цел 4. Подобряване на информираността на лицата със СПИ за необходимостта от провеждане на лечение и придържането към него. МЗ, НЦЗПБ, НЦОЗА, РЗИ, НПО 25 564,59 - 12 782,30 - 12 782,30 Оперативна цел 5: Предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи. МЗ, НЦЗПБ, НПО, лечебни заведения - 15 338,76 - - - Стратегическа цел 2: Укрепване на националните референтни лаборатории за вирусологична, микробиологична и имунологична диагностика на ХИВ И СПИ. Оперативна цел 1: Осигуряване на дейността на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ.. НЦЗПБ, МЗ 766 937,82 847 721,94 791 479,83 788 923,37 776 141,08 Стратегическа цел 3. Укрепване на кабинетите за ананимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. 4 Оперативна цел 1: Разширяване на мрежата от КАБКИС и повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи в тях МЗ, НЦЗПБ, НЦОЗА, РЗИ, НПО, лечебни заведения 28 121,05 28 121,05 28 121,05 30 677,51 30 677,51 Стратегическа цел 4: Подобряване на комуникацията и дискриминацията. с лицата от групите в риск и обществеността относно превенция и профилактика на СПИ. Намаляване на стигмата Оперативна цел 1: Подобряване на информираността на лицата от уязвимите групи относно превенция, профилактика и изследване за СПИ. МЗ, НПО, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ, лечебни заведения 76 693,78 76 693,78 76 693,78 76 693,78 76 693,78 Оперативна цел 2: Повишаване на обществената информираност относно превенцията на СПИ. МЗ, РЗИ, НЦОЗА 76 693,78 51 129,19 76 693,78 76 693,78 51 129,19 Оперативна цел 3: Създаване на благоприятна обществена среда за осъществяването на ефективни дейности по превенция на СПИ и намаляване на стигмата и дескриминацията. МЗ, РЗИ, НЦОЗА, НПО 25 564,59 12 782,30 12 782,30 12 782,30 12 782,30 Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ). Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ. МЗ, РЗИ, НЦОЗА, НПО, лечебни заведения 147 252,06 153 387,56 173 839,24 186 621,54 186 621,54 Стратегическа цел 6: Подобряване на качеството и използването на данните за СПИ и националната информационна система за СПИ. Оперативна цел 1: Доизграждане и поддържане на национална информационна система за СПИ. НЦЗПБ, МЗ, лечебни заведения 76 693,78 40 903,35 12 782,30 12 782,30 12 782,30 Оперативна цел 2: Повишаване на капацитета на работещите в РЗИ, НЦЗПБ и НЦОЗА. МЗ,РЗИ, НЦЗПБ, НЦОЗА 25 564,59 23 008,13 12 782,30 12 782,30 12 782,30 Общо в евро: 1 581 425,75 EUR 1 581 425,78 EUR 1 581 425,80 EUR 1 581 425,79 EUR 1 581 425,81 EUR

Приложение № 1 НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ХИВ И СЕКСУАЛНО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2026 - 2030 г. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ 1 Цели/Дейности Срок за Наименование Индикатори за изпълнение Източник на данни Отговорни институции реализация на индикатора Текущ Целеви Водещи Партньори Стратегическа цел 1: Намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции (ХИВ, сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция) в страната. Оперативна цел 1: Подобряване достъпа до изследване и ранна диагностика на СПИ. Дейност 1. Предоставяне на услуги за доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ на лица от уязвими групи, вкл. и на терен. 2026-2030 г. Достигнати лица с доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ на лица от уязвими групи 1 403 през 2024г. 2026 г. – 1 400 2027 г. – 2 000 2028 г. – 3 000 2029 г. – 3 500 2030 г. – 4 000 МЗ МЗ Неправителствени организации, РЗИ, лечебни заведения Дейност 2. Предоставяне на услуги за доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ в КАБКИС. 2026-2030 г. Достигнати лица с доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ на лица от уязвими групи 9 440 през 2024г. 2026 г. – 9 500 2027 г. – 10 000 2028 г. – 11 000 2029 г. – 12 000 2030 г. – 13 000 МЗ РЗИ, НЦЗПБ МЗ, общини, неправителствени организации 2 Дейност 3: Дейност 3: Създаване на възможност за превенция на СПИ (безплатно изследване, ранна диагностика и консултация) в извънболничната медицинска помощ. 2027-2030 Брой лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ 0 2 000 НЗОК МЗ, РЗИ, лечебни заведени за извънболни чна помощ БЛС Дейност 4: Закупуване на тестове и консумативи за СПИ за приложение от НПО, КАБКИС, РЗИ и лечебни заведения. 2026-2030 Осигурени тестове за диагностика на СПИ МЗ МЗ, РЗИ, НЦЗПБ НПО, лечебни заведения Дейност 5: Създаване на сътрудничество с местни власти, здравни организации и НПО за дейности по превенция на СПИ (диагностика и обучение) сред уязвимите групи. 2026-2030 Брой инициативи 0 28 РЗИ РЗИ, местни власти здравни организации и НПО, БЧК Оперативна цел 2. Намаляване на риска за заразяване на бебето по време на бременността, раждането и кърменето чрез изследване за СПИ на бременни. Дейност 1. Разширяване на обхвата на изследване на бременните жени, чрез улесняване на достъпа на бременните жени до безплатни изследвания за СПИ, вкл. и при необходимост нормативни промени. 2026-2030 г. % изследвани бременни жени 47% изследвани за ХИВ и 53% изследвани за сифилис през 2024 г. 2026 г. - 60%; 2027 г. - 70%; 2028 г. – 80%; 2029 г. – 90%; 2030 - 95% от бременните жени изследвани за ХИВ и сифилис МЗ НЗОК МЗ, НЗОК, лечебни заведения БЛС Дейност 2. Повишаване на информираността на бременните жени за риска от предаване на СПИ на бебето по време на бременността, раждането и кърменето. 2026-2030 г. Брой проведени кампании 0 5 МЗ, РЗИ, МЗ, РЗИ, НЦЗПБ НПО, медии, лечебни заведения Оперативна цел 3. Изследване за ХИВ и СПИ на пациенти в лечебните заведения. 3 Дейност 1: Повишаване на компетентността на медицинските специалисти за навременно диагностициране на пациенти с ХИВ инфекция и СПИ и придобиване на умения за консултиране и насочване за изследване. 2026-2030 г. Брой обучени медицински специалисти 0 1 000 МЗ МЗ, РЗИ, лечебни заведения със структура за проследяван е и лечение на лица с придобит имунен дефицит Лечебни заведения Дейност 2. Разработване на указание по прилагане на мерки за превенция на мултирезистентна и екстензивно- резистентна гонорея. 2026 г. Разработено указание 0 1 НЦЗПБ НЦЗПБ, лечебни заведения Оперативна цел 4. Подобряване на информираността на лицата със СПИ за необходимостта от провеждане на лечение и придържането към него. Дейност 1: Провеждане на информационни кампании за необходимостта от непрекъснатост на лечение на ХИВ и постигането на неоткриваем вирусен товар при хора с ХИВ. 2026-2030 г. Брой информационн и кампании 0 5 МЗ, РЗИ МЗ, РЗИ, НЦЗПБ НПО, медицински специалисти, медии Дейност 2: Повишаване информираността на обществеността относно необходимостта от навременно лечение на сифилис, гонорея и урогенителна хламидийна инфекция и усложненията, свързани със СПИ. 2026-2030 г. Брой кампании 0 5 МЗ, РЗИ МЗ, РЗИ, НЦЗПБ, НЦОЗА НПО, медицински специалисти, медии, БЧК Оперативна цел 5: Предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи. 4 Дейност 1: Създаване на работна група, която да изготви протокол за провеждане на пилотни дейности по предоставяне на ПрЕП сред лица от уязвимите групи. 2026 г. Изготвен протокол 0 1 МЗ НЦЗПБ, лечебни заведения със структура за прсоледяван е и лечение на лица с придобит имунен дефицит НПО, МЗ Дейност 2: Организиране и провеждане на информационна кампания за ползите от приема на ПрЕП. 2026-2030 г. Проведена кампания 0 5 МЗ РЗИ, НПО, НЦОЗА лечебни заведения, медии, БЧК Стратегическа цел 2: Укрепване на националните референтни лаборатории за вирусологична, микробиологична и имунологична диагностика на ХИВ И СПИ. Оперативна цел 1: Осигуряване на дейността на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ.. Дейност 1: Снабдяване на референтните лаборатории за диагностика и мониторинг на ХИВ и СПИ със съвременни диагностични тестове и консумативи. 2026-2030 г. Осигурени тестове и консумативи референтните лаборатории за диагностика и мониторинг на ХИВ и СПИ НЦЗПБ МЗ, НЦЗПБ Дейност 2: Повишаване и поддържане на диагностичните възможности на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ чрез осигуряване на ново оборудване и апаратура за подобряване на 2027-2030 Обновяване на специализиран ата и помощна апаратура на НРПЛ по HIV, НЦЗПБ, МЗ 5 техническите възможности на националните референтни лаборатории, с цел повишаване на качеството, точността и ефективността на диагностичните изследвания. . НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ. Стратегическа цел 3. Укрепване на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. Оперативна цел 1: Разширяване на мрежата от КАБКИС и повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи в тях. Дейност 1: Поддържане и увеличаване на броя на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН в РЗИ, НЦЗПБ и в лечебни заведения. 2026-2030 г. Брой кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН 20 35 МЗ МЗ, РЗИ Лечебни завадения, НПО Дейност 2: Проучване на възможността и разширяване на обхвата на безплатни изследвания за СПИ в КАБКИС. 2026 г. Брой въведени нови безплатни изследвания за СПИ в КАБКИС 4 6 (2 нови) МЗ, НЦЗПБ РЗИ Дейност 3: Провеждане на обучения на специалисти, работещи в КАБКИС. 2026-2030 г. Проведени обучения 0 10 МЗ МЗ, РЗИ, НЦЗПБ, НЦОЗА НПО, лечебни заведения, БЧК Стратегическа цел 4: Подобряване на и дискриминацията. комуникацията с лицата от групите в риск и обществеността относно превенция и профилактика на СПИ. Намаляване на стигмата Оперативна цел 1: Подобряване на информираността на лицата от уязвимите групи относно превенция, профилактика и изследване за СПИ. Дейност 1: Провеждане на обучения на обучители, работещи с или живеещи сред групи в риск относно превенция на СПИ. Създаване на мрежа на обучители. 2027-2029 г. Проведени обучения 0 3 МЗ МЗ, НПО, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ Лечебни заведения, БЧК 6 Дейност 2: Провеждане на обучения на медицински специалисти в извънболничната и болничната помощ. 2027-2030 г. Проведени обучения 0 4 МЗ, РЗИ МЗ, РЗИ, НЦОЗА, НЦЗПБ Лечебни заведения, НПО Дейност 3: Провеждане на обучения на представители на местни власти и НПО, работещи с лица от уязвими групи. 2027 г. Проведени обучения 0 28 МЗ, РЗИ МЗ, РЗИ НПО, лечебни заведения, БЧК Дейност 4: Провеждане на обучения за създаване на умения за предпазване от заразяване от сексуално предавани инфекции при подрастващи. 2026-2030 г. Проведени обучения 0 5 НЦОЗА МЗ, НЦОЗА РЗИ, НПО, БЧК Дейност 5: Провеждане на обучения на здравни медиатори за теренна работа по превенция на СПИ. 2028 г. Проведени обучения 0 1 МЗ МЗ, РЗИ Национална мрежа на здравните медиатори, НПО, БЧК Дейност 6: Поддържане и доразвиване на подхода „Връстници обучават връстници“ и достигане, чрез работа на терен, на младите хора в риск с информация, консултиране и презервативи. 2026-2030 г. Проведени обучения 1 5 НЦОЗА МЗ, НЦОЗА РЗИ, НПО, БЧК Оперативна цел 2: Повишаване на обществената информираност относно превенцията на СПИ. Дейност 1: Работа с медии, журналисти и инфлуенсъри. 2026-2030 г. Включени медии, журналисти и инфлуенсъри МЗ, НЦОЗА МЗ, РЗИ НЦОЗА, НПО, лечебни заведения Дейност 2: Провеждане на образователни и информационни кампании (вкл. 2026-2030 г. Проведена информационн а кампания 5 10 МЗ МЗ, РЗИ, НЦОЗА НПО, лечебни заведения, медии, БЧК 7 антиСПИН кампания) сред различни групи от обществото. Оперативна цел 3: Създаване на благоприятна дискриминацията. обществена среда за осъществяването на ефективни дейности по превенция на СПИ и намаляване на стигмата и Дейност 1: Сформиране на мрежа от заинтересовани лица – регионални здравни инспекции, местна власт, неправителствени организации, медицински специалисти, журналисти и др. 2026 г. Брой сформирани мрежи 0 28 РЗИ РЗИ, местна власт НПО, медицински специалисти, журналисти, медии,БЧК Дейност 2: Организиране и провеждане на обучения/семинари за различни групи от обществото с цел намаляване стигмата и дискриминацията. 2026-2030 г. Брой проведени обучения/семи нари 0 10 МЗ, РЗИ МЗ, РЗИ БЛС, медицински специалисти, НПО, НЦОЗА, БЧК Дейност 3: Разработване на информационни материали с цел намаляване стигмата и дискриминацията. 2026-2030 г. Разработени информационн и материали 0 5 МЗ МЗ, РЗИ НЦОЗА, НПО, лечебни заведения, БЧК Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ). Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ. Дейност 1: Осигуряване на възможност за обслужване на ХЖХИВ от мултидисциплинарни екипи, включително и психологическа помощ. 2026-2030 г. Осигурена възможност за обслужване на ХЖХИВ от мултидисципли нарни екипи, включително и психологическ а помощ. МЗ МЗ, лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит НПО 8 Дейност 2: Изследване на ХЖХИВ за СПИ поне един път годишно. 2026-2030 г. Осигурена възможност за изследване на ХЖХИВ за СПИ МЗ МЗ, лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и лечение на леца с придобит имунен дефицит НПО Дейност 3: Изследване на ХЖХИВ, по преценка на лекуващ лекар за инвазивни микози. 2026-2030 г. Осигурена възможност за изследване на ХЖХИВ за за инвазивни микози. МЗ МЗ, лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит НПО Дейност 4: Разработване на информационни материали за ХЖХИВ и техните близки и партньори. 2026-2030 г. Разработени информационн и материали 0 2 МЗ МЗ, НПО, лечебни заведения НЦОЗА, БЧК Стратегическа цел 6: Подобряване на качеството и използването на данните за СПИ и националната информационна система за СПИ. Оперативна цел 1: Доизграждане и поддържане на национална информационна система за СПИ. Дейност 1: Доизграждане и поддържане на софтуерна връзка между лечебните заведения, в които се наблюдават и лекуват лица с придобита имунна недостатъчност и 2026 г. Създадена връзка 0 1 НЦЗПБ НЦЗПБ, Лечебни заведения за болнична помощ със структира за 9 НРПЛ по HIV и НРЛ Имунология към НЦЗПБ с цел обмяна на информация и лабораторни изследвания на пациентите. наблюдение и занаблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит Дейност 2: Осигуряване на техническа помощ и обучение на лица от НРПЛ по HIV и НРЛ Имунология към НЦЗПБ и лечебните заведения за болнична помощ за лечение на пациенти с ХИВ инфекция за работа с информационната система за СПИ. 2026-2027 г. Проведени обучения 0 2 НЦЗПБ НЦЗПБ Лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и занаблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит Дейност 3: Осигуряване и подържане на онлайн достъп на пациентите от отделенията за лечение за ХИВ до резултатите от извършените им лабораторни клинични, имунологични и вирусологични изследвания за ХИВ чрез интегриране на софтуер. 2027 г. Осигурен достъп МЗ, НЦЗПБ НЦЗПБ Лечебни заведения за болнична помощ със структира за наблюдение и занаблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит Дейност 4: Създаване на ограничен достъп на потребители до данни в НЗИС за лабораторни резултати и лечение за СПИ. 2027 г. Създаден достъп МЗ НЦЗПБ Лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и за наблюдение и лечение на деца с 10 придобит имунен дефицит Оперативна цел 2: Повишаване на капацитета на работещите в РЗИ, НЦЗПБ и НЦОЗА. Дейност 1: Провеждане на обучения за работа с националната информационна система за СПИ. 2027 г. Проведени обучения 0 2 МЗ РЗИ, НЦЗПБ Дейност 2: Провеждане на обучения на РЗИ, НЦЗПБ и НЦОЗА. 2026-2030 г. Проведени обучения 0 5 МЗ МЗ,РЗИ,НЦ ЗПБ, НЦОЗА Лечебни заведения за болнична помощ със структура за наблюдение и лечение на деца с придобит имунен дефицит, НПО

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ХИВ И СЕКСУАЛНО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2026 - 2030 г. I. Сексуално предавани инфекции - епидемична ситуация, тенденции и прогнози 1. Моментно състояние и тенденции при епидемията от ХИВ инфекции в света Повече от четири десетилетия светът живее с глобалното предизвикателство за справяне с епидемията, причинена от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ). Въпреки усилията на световната общественост, по данни на Обединена програма на ООН за ХИВ (UNAIDS), през 2024 г. броят на хората, живеещи с ХИВ наброява 40,8 млн. [37 млн. – 45,6 млн.], а общият брой на починалите от СПИН-свързани заболявания е 630 000 лица [490 000– 820 000]. От началото на епидемията през 1981 г. броят на заразените хора е 91,4 млн. [73.4 1 млн. – 116.4 млн.] . Броят на новите случаи на ХИВ през 2024 г. е 1,3 млн. [1 млн. – 1,7 млн.], като приблизително 5,3 млн. души в света не знаят, че живеят с ХИВ. В регион Източна Европа и Централна Азия, в който попада и България, към 2024 г. броят на хората, които живеят с ХИВ е 2,1 млн. [2 млн. – 2,3 млн.], като новозаразените лица са 130 000 [110 000 – 140 000], а общият брой на починалите от СПИН-свързани заболявания е 48 000 лица [38 000 – 57 000]. Средното разпространение на ХИВ сред възрастното население (на възраст 15–49 г.) е 0,7% в световен мащаб. Въпреки това, поради маргинализацията, дискриминацията и в някои случаи криминализацията, средното разпространение е по-високо сред определени групи, които се определят като уязвими групи за заразяване и разпространение, като например: • 7,6% сред гей мъжете и други мъже, които правят секс с мъже; • 2,7% сред секс работниците; • 7,1% сред хората, които си инжектират наркотици; • 8,5% сред транссексуалните хора; • 1,4% сред хората в местата за лица, лишени от свобода. По отношение на въздействието на ХИВ епидемията през 2024 г. върху жените и момичета се отчита следното: • 45 % от всички нови случаи на заразяване с ХИВ в света са сред жени и момичета (всички възрасти); 1 Източник: Fact sheet - Latest global and regional statistics on the status of the AIDS epidemic[https://www.unaids.org/sites/default/files/media_asset/UNAIDS_FactSheet_en.pdf], последно посетен на: 25.09.2025 г. 2 • 63% от всички нови случаи на заразяване с ХИВ в Субсахарска Африка са жени и момичета (всички възрасти). Във всички останали географски региони над 73% от новите случаи на заразяване с ХИВ са регистрирани при мъже и момчета; • всяка седмица 4 000 подрастващи момичета и млади жени на възраст между 15 и 24 години се заразяват с ХИВ в световен мащаб, като 3 300 от тях са в Субсахарска Африка. В ЕС/ЕИП По последни данни (2023 г.) в 30 от държавите в ЕС/ЕИП диагноза ХИВ инфекция е поставена на 24 731 лица или честотата на новорегистрираните случаи е 5,3 на 100 000 население. Както и в предишни години, повече мъже, отколкото жени са диагностицирани с ХИВ инфекция, съответно 17 793 случая при мъже и 6 688 случая при жени, в резултат на което съотношението мъже към жени е 2,7:1. Най-честият начин на заразяване с ХИВ в ЕС/ЕИП е сексуалният път. При 33,8% (8 367) от всички съобщени случаи и 46,7% от случаите, при които начинът на предаване е известен, е посочен секс между мъже, а при 33,4% (8 254) от всички случаи на ХИВ инфекция и 46,1% от диагностицираните с известен начин на предаване - хетеросексуален контакт. През 2023 г. предаване на инфекцията, поради инжектиране на наркотици, се съобщава при 4,1% (1 012) от случаите и 5,7% от случаите, при които начинът на предаване е известен. През 2024 г. новорегистрираните случаи на ХИВ в България са 284, заболяемост 4,4 случая на 100 000 население. Най-висока е заболяемостта във възрастовата група 30-39 г. – 11,8 заболели на 100 000 население (91 сл.), следвани от възрастовата група 20-29 г. – 10,99 заболели на 100 000 население (61 сл.) и възрастовата група 40-49 г. – 8,17 заболели на 100 000 население (77 сл.). Относителният дял на заразените мъже е 78%. За периода 2010-2024 г. в страната са регистрирани 3 476 случая на ХИВ инфекция. Наблюдава се нарастване на броя на заболелите лица годишно до 2018 г. Поради пандемията от COVID-19 своевременната диагностика и съобщаване на новооткритите лица, заразени с ХИВ през периода 2019-2023 г. е нарушено и влияе върху реалната регистрация на случаите на ХИВ инфекция у нас (Фигура 1). 3 Заболяемост от ХИВ инфекция в България е 6,00 и нелес 5,00 а н0 4,00 0 0 0 01 3,00 а н и 2,00 ле лоб 1,00 аз йор 0,00 б 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 година Източник: Национални програми за превенция и контрол на ХИВ и СПИ (2004-2024), МЗ Фигура 1: Заболяемост от ХИВ инфекция в България Във възрастово отношение, през 2010-2024 г. най-голям брой от заразените с ХИВ лица са във възрастовите групи 30-39 г. и 20-29 г. Въпреки това, през последните години групата на 40-49 годишните взима превес над 20-29 годишните. Нараства и дела на лицата над 50 г. Източник: Национални програми за превенция и контрол на ХИВ и СПИ (2004-2024), МЗ Фигура 2: Възрастово разпределение на заболелите от ХИВ инфекция в България, 2010- 2024г. За България, съотношението между заразени с ХИВ мъже и жени, от общия брой регистрирани лица за периода 2010-2024 г. е 4,5:1. През всички години броят на заболелите мъже преобладава спрямо заболелите жени. 4 Източник: Национални програми за превенция и контрол на ХИВ и СПИ (2004-2024), МЗ През периода 2010-2024 г. в 85% от случаите заразяването е осъществено по сексуален път, като значителен дял от новорегистрираните лица съобщават за необезопасени хомо/бисексуални контакти. Според пътя на заразяване се очертават две особено уязвими групи – лицата с хетеросексуален контакт – 1 544 лица (44,4%) и мъжете, които имат сексуални контакти с други мъже (МСМ) – 1 414 лица (40,7%). Данните показват, че през 2010 г. 20% от новорегистрираните заразени лица са сред групата на МСМ, като през 2018 г. те нарастват на 54%, след което се наблюдава спад до 26,7% през 2024 г. Възможна причина за този спад е нарастващ страх от разкриване на сексуалната ориентация и докладване на считани за обществено неприемливи сексуални практики, които биха могли да доведат до отказ от предоставяне на здравни услуги поради стигматизацията на заболелите лица. За същия период, регистрацията на ХИВ инфекция сред групата на лицата, използващи инжекционно наркотици от 35% през 2010 г. намалява на средно 13-14% през следващите години. На последно място по относителен дял на заразените лица е предаването на инфекцията от майка на дете (вертикално заразяване), което за 2010-2024 г. е между 0 и 2%. Като част от изпълнението на национални програми в областта на превенцията и контрола на ХИВ инфекциите, България ежегодно докладва към Обединената програма на ООН за ХИВ (UNAIDS) статистически прогнози за разпространението на ХИВ в страната. Данните сочат, че броят на живеещите с ХИВ лица в страната в края на 2024 г. наброява приблизително 4 000 души, като са включени и тези, които все още не са узнали своя ХИВ статус, както и са премахнати докладваните случаи на починали лица с ХИВ инфекция. За периода 2010-2024 г. се наблюдава постоянен и плавен ръст на хората, живеещи с ХИВ в България. Това се дължи на две основни причини: подобреният достъп до качествено лечение (антиретровирусна терапия), което значително удължава живота, както и устойчивото, макар и ограничено, ниво на нови инфекции. Кривата не бележи резки скокове, което означава, че разпространението на ХИВ е относително концентрирано сред определени общности в повишен риск от заразяване и контролируемо към настоящия момент, а ХИВ- заразените лица ще продължат да нарастват до 2030 г. 5 пол/година 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 заразени с ХИВ мъже 132 163 123 161 173 191 173 218 276 217 168 206 214 206 222 заразени с ХИВ жени 31 38 34 39 40 33 34 23 35 41 31 32 113 47 62 съотношение мъже/жени 4,26 4,29 3,62 4,13 4,33 5,79 5,09 9,48 7,89 5,29 5,42 6,44 1,89 4,38 3,58 Прогнозен брой хора, живеещи с ХИВ в България за периода 2010- 2024 г. 5 000 4 500 я и раг 4 000 л ъ Б 3 500 в В И 3 000 Х с и 2 500 щее ви 2 000 ж, а рох 1 500 й ор 1 000 Б 500 0 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Източник: UNAIDS, оценка на развитието на епидемията от ХИВ за 2025 г., Spectrum v.6,41 Фигура 3: Прогнозен брой хора, живеещи с ХИВ в България за периода 2010-2024 г. Броят на новорегистрираните случаи бележи постепенно увеличение, като през последните 10 години се откриват не по-малко от 200 новоинфектирани лица с ХИВ на година, което може да се обясни с разширяването на достъпа до безплатно и анонимно изследване, особено сред рискови групи. Въпреки това, липсата на значителен спад подчертава нуждата от засилени превантивни мерки и специализирани кампании сред групите в най-висок риск от инфектиране. Брой новорегистрирани случаи на ХИВ инфекция в България за периода 2010-2024г. 300 250 и и ц ке ф 200 н и В И 150 Х и в о н 100 й о р Б 50 0 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 6 Фигура 4: Брой новорегистрирани случаи на ХИВ инфекция в България за периода 2010- 2024г. Кривата на смъртността показва намаляване след 2010 г., което отразява ефективността на антиретровирусната терапия и по-ранната диагностика. Данните относно СПИН-свързаната смъртност в страната показват двойно намаление за последните 15 години: към 2010 г. средно 78 лица със СПИН са умирали годишно, докато към 2024 г. тази бройка е средно 40 случая. Въпреки това, определен брой смъртни случаи продължава да се регистрира всяка година, главно поради късно откриване на инфекцията и съпътстващи заболявания (т.нар. опортюнистични инфекции). Влиянието на пандемията от COVID-19 може да обясни забавянето и дори преобръщането на тенденцията за изявен спад в смъртността, свързвана със СПИН след 2020 г. Брой смъртни случаи, свързани със СПИН в България за периода 2010-2024 г. 100 90 80 и ач 70 у лс 60 и нтр 50 ъ мс 40 й ор 30 Б 20 10 0 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Фигура 5: Брой смъртни случаи, свързани със СПИН в България за периода 2010-2024 г. По отношение на т.нар. каскада „95-95-95“ (95% от всички хора, живеещи с ХИВ, да знаят своя статус; 95% от диагностицираните да получават антиретровирусна терапия (АРТ); 95% от лекуваните да имат потиснат вирусен товар), считана от ООН за основен универсален измерител за контрола на епидемията в отделните държави. При достигане на тези прагове, епидемията от ХИВ ще стане контролируема – т.е. новите инфекции ще намалеят драстично и ХИВ постепенно ще се превърне в хронично състояние, което ще е под стабилен медицински контрол без да създава сериозна обществена 7 опасност. Освен медицински аспект, рамката е и социален ангажимент: тя изисква 23 намаляване на стигмата, подобряване на достъпа до услуги и защита на човешките права . Изготвените модели за България посочват, че общо за цялото население, приблизително 88% от живеещите с ХИВ у нас са узнали своя ХИВ статус; 71% от живеещите с ХИВ, които са узнали своя ХИВ статус получават АРТ; 95% от живеещите с ХИВ, които получават АРТ са с потиснат вирусен товар. Тези данни показват, че макар да се постига напредък, има нужда от допълнителни усилия в посока по-добра свързаност между етапите на диагностиката и лечение на хората с ХИВ, за да се постигнат глобалните цели. 2. Моментно състояние и тенденции при разпространението на сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция. През 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) оценява, че има около 374 млн. нови случая на сексуално предаваните инфекции урогенитална хламидийна инфекция, 4 гонорея, сифилис и трихомониаза сред лицата на възраст 15-49 години . През 2022 г. приблизително 8 млн. лица на възраст между 15 и 49 г. са били заразени 5 със сифилис . Оценява се, че през същата година 1,1 млн. бременни жени са заразени със сифилис, което е довело до над 390 000 неблагоприятни изхода от раждането, т.е. вроденият сифилис остава сериозен проблем за глобалното здраве. През 2023 г. в САЩ, според Центровете за превенция и контрол на заболяванията, са регистрирани над 2,4 млн. случая на три основни сексуално предавани инфекции – урогенитална хламидийна инфекция, гонорея, сифилис. Броят на случаите е почти същият 6 като през 2022 г., с лек спад (~1,8 %) на заразените . Сексуално предаваните инфекции (СПИ) имат пряко въздействие върху сексуалното и репродуктивното здраве по отношение на безплодие, рак и усложнения на бременността и могат да увеличат риска от ХИВ инфекция. Данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) показват значително увеличаване на случаите на сифилис и гонорея в ЕС/ЕИП през 2023 г. спрямо 2022 г. 2 UNAIDS (2020). Seizing the moment: Global AIDS Update 2020. 3 WHO (2021). Consolidated guidelines on HIV prevention, testing, treatment, service delivery and monitoring. 4 WHO – Sexually transmitted infections (STIs), Fact sheet - https://www.who.int/news-room/fact- sheets/detail/sexually-transmitted-infections-(stis) 5 WHO – Global and regional STI estimates - https://www.who.int/data/gho/data/themes/topics/global-and-regional- sti-estimates 6 CDC – Annual STI Surveillance Report, 2023 Summary, https://www.cdc.gov/sti-statistics/annual/summary.html 8 През 2023 г. в държавите от ЕС/ЕИП са отчетени почти 100 000 потвърдени случая на гонорея, което представлява увеличение с 31% в сравнение с 2022 г. и драстичен ръст с над 300% в сравнение с 2014 г. Увеличение е отчетено сред различни възрастови групи и групи от населението, включително мъже, които правят секс с мъже и хетеросексуални мъже и жени. При жените, най-висока е заболяемостта във възрастовата група 20-24 г., в която е изчислено и най-голямото увеличение през 2023 г. (46%). При мъжете, най-високите стойности са наблюдавани във възрастовата група 25-34 г. Случаите на сифилис също нарастват в ЕС/ЕИП. През 2023 г. са докладвани 41 051 потвърдени случая в 29 държави от ЕС/ЕИП, което представлява увеличение с 13% в сравнение с 2022 г. и удвояване на заболелите спрямо 2014 г. Сифилис е по-често срещан сред мъжете, като съотношението мъж/жена е 7:1. Най-много заболели от сифилис са отчетени сред мъжете на възраст от 25 до 34 г. 72% от случаите са при МСМ. В сравнение с 2022 г., случаите на сифилис са нараснали и сред жените от всички възрастови групи. Въпреки намаляването на ръста на съобщенията за урогенитална хламидийна инфекция през 2023 г., тя остава най-често съобщаваната бактериална сексуално предавана инфекция в Европа. През 2023 г. са докладвани над 230 000 случая в държавите от ЕС/ЕИП, което представлява увеличение с 13% в сравнение с 2014 г. Инфекцията продължава да засяга непропорционално младите хора, с най-високи нива сред жените на възраст от 20 до 24 години. Освен нарастване в броя на докладваните случаи на СПИ, особено притеснение представлява нарастващата заплаха от антимикробна резистентност (АМР) при гонорея. Появата на щамове, устойчиви на лекарства, застрашава ефективността на текущите лечения, поради което от съществено значение е провеждането на превенция на заболяването и насърчаване отговорната употреба на антибиотици. Съществуват няколко хипотези относно причините за увеличаване на случаите на СПИ. Една от тях е провеждането на повече изследвания сред някои групи от населението. Други възможни обяснения, които се нуждаят от допълнително проучване, са промени в сексуалното поведение като например по-малко използване на презервативи и по-голям брой сексуални партньори. В България, за периода 2020-2024 г. също се отчита ръст в докладваните сексуално предавани инфекции – сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция. С най-голям относителен дял е сифилис – 77% за периода, като поради нарастване на броя на заболелите от гонорея и урогенитална хламидийна инфекция през годините, той намалява от 88% през 2020 г. на 61% през 2024 г. 9 Източник: Национални програми за превенция и контрол на ХИВ и СПИ (2020-2024), МЗ Фигура 6: Заболели от сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция в България, 2020-2024 г. При сравняване на заболелите от сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция в България през 2024 и 2023 г., отчетеният ръст е най-голям при урогениталната хламидийна инфекция - 3,8 пъти (съответно 151 сл. и 40 сл.). Увеличението при гонорея е 57% - 107 сл. (2024 г.) спрямо 68 сл. (2023 г.), а при сифилис – 14% - 399 сл. (2024 г.) спрямо 359 сл. (2023 г.). През 2024 г. и при трите заболявания най-засегната е възрастовата група 25-29 г., като заболяемостта от сифилис е 24,76%000, от урогенитална хламидийна инфекция – 12,93%000 и от гонорея – 9,66%000. На второ място по заболяемост е групата на 20-24 г., съответно за сифилис - 20,75%000, за урогенитална хламидийна инфекция - 11,45%000 и за гонорея - 8,13%000. По отношение на вроден сифилис на кърмачето, също се отчита увеличаване на заболелите: от 17 заразени кърмачета през 2020 г. на 31 заразени кърмачета през 2024 г., което отразява тенденцията при заболелите от сифилис възрастни. II. Изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 10 В периода 2004 –2017 г. с изпълнението на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, в страната бяха въведени превантивни услуги сред най-уязвимите по отношение на ХИВ групи чрез изграждане на ниско-прагови центрове и мрежи от обучени екипи на неправителствени организации, както и осигуряване на достъп до доброволно, анонимно и безплатно консултиране и изследване за всички желаещи чрез специализираната мрежа от Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС) към Регионалните здравни инспекции и неправителствения сектор. Националните програми в периода 2017-2020 г. и 2021-2025 г. продължиха започнатите политики, фокусирани върху превенция на ХИВ и СПИ, чрез подсигуряване изследването за ХИВ и СПИН и осигуряване на проследяване за хората, живеещи с ХИВ чрез провеждане на вирусологичен и имунологичен монитoринг. Определянето на абсолютния брой и процент на CD4+ T-лимфоцитите е съществено за оценка на степента на имунен дефицит и мотивиране на пациентите за започване на специфична антиретовирусна терапия (АРТ), както и за оценка на ефекта от нея. На имунологичен мониторинг подлежат: - Всички новооткрити лица с ХИВ инфекция, към момента на диагностициране; - Регистрираните в отделения за ХИВ/СПИН пациенти, които не се започнали АРТ: най-малко 2 пъти годишно; - Регистрираните в отделенията за ХИВ/СПИН пациенти, получаващи АРТ: между един и три пъти годишно. По-често изследване се допуска в началото на терапията и при промяна на клиничното състояние и ефекта от терапията. По Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2021-2025 г. са изпълнени следните дейности: 1. Предоставяне на услуги за доброволно консултиране и изследване за ХИВ сред групи в риск За периода 2021 г. - юни 2025 г. екипи на неправителствени организации, работещи на територията на областите Варна, Пловдив, Стара Загора и София-град достигнаха с услуги на терен следните представители на групите в най-голям риск: 1 448 лица, употребяващи инжекционно наркотици; 1 961 лица от групата на мъжете, правещи секс с мъже; 1 598 лица, предлагащи секс услуги и техните клиенти; 3 639 лица от маргинализирани етнически 11 общности в риск; 543 лица, търсещи и получили временна или международна закрила у нас, мигранти и мобилно население; 97 лица, лишени от свобода. Общо за периода с различни услуги за превенция на ХИВ и СПИ са достигнати 9 286 лица, изследвани за ХИВ и узнали своя статус са 4 087 лица, като най-много лица са достигнати с услуги през 2023 г. - 3 849 лица, от които 2 328 лица са получили изследване за ХИВ и са узнали своя резултат. За сифилис са изследвани 2 173 лица, като отново най-много са изследваните и узналите своя резултат през 2023 г. – 1 193 лица. Закупени и разпространени от РЗИ, по време на различни програмни дейности, са презервативи и лубриканти. Част от тях са предоставени на неправителствени организации, както и на Български червен кръст за използване при работа с целевите групи по програмата. 2. Разширяване на достъпа до доброволно консултиране и изследване за ХИВ През 2025 г. броят на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН в страната е 20 и функционират на територията на Регионални здравни инспекции Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Велико Търново, Добрич, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Пловдив, Плевен, Русе, Стара Загора, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Ямбол и Столична РЗИ и в НПРЛ по HIV към НЦЗПБ, като през 2024 г. са разкрити осем нови кабинета. В КАБКИС в процеса на консултация се предоставя информация за ХИВ/СПИН и потенциалните пътища на заразяване, достоверност на изследването, възможности за предпазване от заразяване. През периода 2021 – октомври 2025 г. над 28 000 лица са били консултирани и са узнали своя ХИВ статус. Периодично се провеждат обучения за повишаване капацитета на консултантите, работещи в кабинетите. 3. Провеждане на образователни кампании, насочени към медицинските специалисти и различни групи от обществото. 3.1. Проведени са обучения на медицински специалисти от извънболничната и болничната медицинска помощ, вкл. и по отношение намаляване на стигмата и дискриминацията. 3.2. Разработени са информационни материали: кратки насоки и разширени указания за поведение при среща с хора, живеещи с ХИВ, предназначени за общопрактикуващи лекари и лекари специалисти от извънболничната помощ. 12 3.3. Проведени са обучения на здравни медиатори за повишаване на знанията и уменията им за работа на терен с цел ограничаване на ХИВ сред ромските общности. 3.4. Проведени са срещи и обучения с ученици от РЗИ, като за периода 2022-2024 г. са обучени 21 564 деца. 3.5. Проведени са обучения с ученици по подхода „Връстници обучават връстници“ за превенция на ХИВ/СПИН сред младите хора в риск на училищно ниво и подкрепа на развитието на националната мрежа от обучители на връстници. Общо обучени и сертифицирани са 17 учители и младежки ръководители от 15 училища, една НПО и 75 ученика. 4. Осигуряване на ранна диагностика на лица от уязвими групи С финансови средства по програмата са закупени диагностикуми и консумативи за Националната референтна потвърдителна лаборатория по HIV и Националната референтна лаборатория по имунология, като през периода 2021- 2024 г. са проведени 17 044 броя изследвания за имунологичен мониторинг на лица с доказана ХИВ инфекция; 16 812 броя изследвания за определяне на вирусен товар, в т.ч. и контроли, 6 400 теста за потвърдителна диагностика на HIV; 576 теста за ХИВ генотипиране за определяне на резистентност към антиретровирусни препарати; 576 теста за определяне на ранна HIV инфекция. По програмата са осигурени диагностикуми и консумативи за дейността на Националната референтна лаборатория „Сексуално предавани инфекции“ към НЦЗПБ за диагностика на сексуално предавани инфекции и антибиотична резистентност, както и за лабораториите и КАБКИС в Регионалните здравни инспекции и НПО с цел ранна диагностика сред лицата от уязвими групи. Закупени са: 123 320 теста за първична диагностика на ХИВ; 1 152 теста за диагностика на токсоплазмоза за изследване на бременни жени с ХИВ инфекция; 43 000 теста за диагностика на сифилис; 6 030 броя теста за диагностика на хламидийна инфекция. 5. Подобряване на медицинското обслужване на лицата с ХИВ инфекция През 2024 г. са сключени договори с лечебните заведения за болнична помощ със структура за лечение на придобита имунна недостатъчност (СПИН) за провеждане на консултация с психолог на лица с доказана ХИВ инфекция/СПИН, които са на лечение или проследяване в лечебното заведение и за еднократно извършване на пакет с диагностични изследвания за сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция и микоплазма на лица, които са на лечение или проследяване в съответното лечебно заведение. 13 До момента са отчетени 168 психологични консултации и 739 диагностични пакета с изследвания за СПИ на лица с ХИВ инфекция/СПИН. 6. Провеждане на национална информационна кампания Ежегодно в страната се провежда Национална АНТИСПИН кампания с четири етапа: 6.1. Първи етап: 1 декември - Световен ден за борба срещу СПИН; 6.2. Втори етап: 14 февруари - Ден на влюбените; 6.3. Трети етап: Третата неделя на м. май - Ден на съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН; 6.4. Четвърти етап: през месец август - Лятна АНТИСПИН кампания. Основната цел на кампанията е привличане на общественото внимание по въпросите за ХИВ/СПИН. Провежданите инициативи са обвързани с предоставяне на услуги по безплатно и анонимно консултиране и изследване за ХИВ и СПИ за гражданите (в кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване, в мобилни кабинети на терен, в лабораториите на РЗИ), както и с провеждане на обучения с акцент върху работата с млади хора. В част от училищата са организирани различни конкурси, изложби и други, свързани с темата „Св. Валентин – ден на любовта“. Дейности са проведени от Регионалните здравни инспекции по места съвместно с общини, доброволци от медицинските университети, Български младежки червен кръст, младежки и ученически парламенти, младежки домове, неправителствени организации и др. В рамките на кампанията са изработвани информационни клипове, вкл. и в социалните мрежи, с популярни личности и печатни материали за основните факти за ХИВ и сексуално предаваните инфекции, начините на заразяване и предаване, популяризиране на доброволното консултиране и изследване за ХИВ. В изпълнение на Националната програма на територията на цялата страна служители на РЗИ, подпомагани от медицински специалисти в училищната мрежа и други местни институции са реализирали над 500 кампанийни дейности, по време на които са раздали над 30 000 презервативи и над 26 000 здравнообразователни материали, като по този начин са достигнали със здравно промотивни и профилактични дейности над 40 000 души и са обучили над 10 000 подрастващи за възможните начини за предпазване от ХИВ и СПИ. 14 IV. Основание за Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026 - 2030 г. А) Регионални планове за действие за справяне със СПИН и епидемиите от вирусен хепатит и сексуално предавани инфекции 2022-2030 г. от Световна здравна организация/Европа за прилагане на Глобалните стратегии за здравния сектор (GHSS) по отношение на ХИВ, вирусните хепатити и СПИ през периода 2022-2030 г. Ключов международен документ в превенцията на ХИВ на регионално ниво са приетите през 2022 г. от Световна здравна организация/Европа Регионални планове за действие за справяне със СПИН и епидемиите от вирусен хепатит и сексуално предавани инфекции 2022-2030 г. за прилагане на Глобалните стратегии за здравния сектор (GHSS) по отношение на ХИВ, вирусните хепатити и СПИ през периода 2022-2030 г. Те се основават на по-ранни планове, като се посочва, че много държави – особено в Източна Европа и Централна Азия – са постигнали недостатъчен напредък: новите ХИВ инфекции и смъртността, свързана със СПИН, остават твърде високи, късната диагноза е често срещана, а ключовите групи от населението постоянно са недостатъчно обслужвани. Регионалните планове определят цели, ориентирани към превенцията, и междинни етапи за 2025 и 2030 г. Ключовите елементи на превенцията включват: Цели за въздействие: 1. Драстично намаляване на новите ХИВ инфекции: Регионът има за цел да намали годишните нови ХИВ инфекции от ≈170 000 (през 2020 г.) до ~32 000 до 2025 г. и до ~13 000 до 2030 г.; намаляване на смъртните случаи, свързани с ХИВ (от ~40 000 през 2020 г. до ~16 000 до 2025 г., след това ~8 000 до 2030 г.). 2. Ускоряване на диагностиката, така че повече хора, живеещи с ХИВ, да узнаят своя статус; намаляване на късните диагнози. 3. Увеличаване достъпа до АРТ за диагностицираните. 4. Подсигуряване на потискането на вируса, което едновременно подобрява здравето и предотвратява по-нататъшното предаване. 5. Превенция на ХИВ и СПИ сред ключови популации (хора, които инжектират наркотици, мъже, които правят секс с мъже, секс работници, мигранти и т.н.) и намаляване на структурни бариери (стигма, дискриминационни закони, неадекватни услуги за намаляване на вредите). 6. Предоставяне на услуги и иновации: 15 Насърчаване на ориентирани към хората, базирани на правата, диференцирани модели за предоставяне на услуги: повече тестове в общността (включително самотестване), обхват и интегрирани услуги за превенция. Укрепване на първичните здравни грижи и системите за здравеопазване, за да предоставят устойчиви интервенции за превенция. Допълнително, от 2014 г. СЗО препоръчва преекспозиционна профилактика (ПРеП) като подход за превенция на ХИВ, след като лекарствения продукт Tenofovir/Emtricitabine (TDF/3TC) e одобрен от Агенцията по храни и лекарства в САЩ (FDA) за тази цел. Същият е одобрен и от Европейската агенция по лекарствата през 2016 г. и приет като иновативна стратегия за ограничаване разпространението на ХИВ. През 2020 г. над 130 страни са възприели и включили в националните си ръководства препоръки за използването на ПрEП. Б) Обединена програма за ХИВ/СПИН на ООН (UNAIDS) В UNAIDS са заложени три основни цели: • Намаляване на новите инфекции с ХИВ с 90% спрямо 2010 г. и продължителен годишен спад от 5% след 2030 г. • Намаляване на смъртните случаи, свързани със СПИН, с 90% спрямо 2010 г. • Осигуряване на устойчивост на отговора срещу ХИВ до 2030 г. и след това. В) При изготвянето на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е отделено специално внимание на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“ и на включените в нея 17 глобални цели за устойчиво развитие. В частта за здравеопазване те са свързани с реализация на Цел № 3 Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст от Целите за устойчиво развитие на ООН и в частност подцел 3.3 „Ликвидиране до 2030 година на епидемиите от СПИН, туберкулоза, малария и пренебрегваните тропически инфекции, както и борба с хепатита, инфекциите, предавани чрез водата и други заразни болести“. Приоритет 12 „Здраве и спорт“ на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 включва превенция на заболяванията, като в секция 12.1 Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население, на 100 000 души население, е един от трите основни индикатора. Интервенциите в тази област са от изключително значение за подобряване качеството на живот на населението от гледна точка на здравния статус. Една от основните мерки е укрепване на процесите по елиминация и ерадикация на социално значими заразни болести, като полиомиелит, туберкулоза, СПИН и вирусни хепатити. 16 Г) Чрез настоящата програма се цели и изпълнение на Политика 1.4. Превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват от Националната здравна стратегия 2030. В целевите препоръки на горецитираната политика до 2030 г. е включено: • Да се прилагат утвърдени политики и ефективни дейности в областта на превенцията и контрола на значими за обществото заразни болести. • Да се изгради междусекторно сътрудничество при предоставяне на услуги за промоция, превенция и грижа при значими за обществото заразни болести, с насоченост към групите в риск. • Да се осигури ефективен надзор над значимите за обществото заболявания – ХИВ/СПИН, сексуално предавани инфекции (СПИ), вирусни хепатити, туберкулоза, морбили, рубеола, полиомиелит, дифтерия и др. • Да се гарантира изпълнението на национални програми и планове в областта на надзора на заразните болести и националната имунизационна политика. Не на последно място, чрез настоящата програма се цели постигане на устойчивост по отношение прeвенция, изследване и консултиране за СПИ, работа на терен и достигане до общността, намаляване на стигмата и дискриминацията, изграждане на знания, нагласи и умения за отговорно сексуално поведение и др., като по такъв начин ще се постигне задържане на ниското ниво на болестност от ХИВ - под 1% сред общото население и недопускане допълнително развитие на концентрираната епидемия сред групите в най-висок риск. V. Цели на Националната програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. Превенцията на сексуално предаваните инфекции е важна, тъй като тези заболявания намаляват качеството и продължителността на живота. Освен това съществува риск от по- нататъшно предаване на инфекциите на други хора. Тези заболявания могат да доведат както до непряка, така и до пряка вреда за обществото, например чрез загуба на производителност, високи разходи за лечение и грижи. Намаляване на новите случаи на сексуално предаваните инфекции, чрез превенция, може да бъде постигнато като: 1. се увеличи достъпа до безплатно изследване на сексуално предавани инфекции на граждани; 2. се увеличат вида изследвания, чрез включване на изследвания и за други 17 причинители на СПИ (гонорея, урогенитална хламидийна инфекция и др.); 3. се изградят и поддържат умения за предпазване от заразяване от сексуално предавани инфекции, вкл. сред младите хора; 4. се популяризират прилагането на безопасни и превантивни методи - използване на презерватив, безопасни инжекционни практики; 5. се повиши информираността на обществеността чрез провеждане на информационни и обучителни дейности и кампании, насочени към различни групи. Въпреки, че всеки може да се зарази със сексуално предавана инфекция, определени групи от населението са в по-висок риск от заразяване, поради специфични поведенчески (напр. необезопасени сексуални контакти, венозна употреба на наркотици), културни (напр. ниска здравна култура и др.) и социални (напр. бедност, живот на улицата, проституция) фактори, както и поради по-голямото разпространение на сексуално предаваните инфекции в съответната популация. Такива уязвими групи са инжекционно употребяващите наркотици; мъже, правещи секс с мъже; етнически групи; имигранти, от които малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие; безпризорни лица; лица, предлагащи сексуални услуги, техните клиенти и партньори; лица, лишени от свобода; подрастващите и младите на възраст между 15 и 24 години. Допълнително следва да се отчете и фактът, че тези групи са „мост“ за предаване на сексуално предаваните инфекции към обществото. Стратегическа цел 1: Намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции (ХИВ, сифилис, гонорея, урогенитална хламидийна инфекция) в страната. Оперативна цел 1: Подобряване достъпа до изследване и ранна диагностика на СПИ. Дейност 1: Предоставяне на услуги за доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ на лица от уязвими групи, вкл. и на терен. Дейност 2: Предоставяне на услуги за доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ в КАБКИС. Дейност 3: Създаване на възможност за превенция на СПИ (безплатно изследване, ранна диагностика и консултация) в извънболничната медицинска помощ. Дейност 4: Закупуване на тестове и консумативи за СПИ за приложение от НПО, КАБКИС, РЗИ и лечебни заведения. 18 Дейност 5: Създаване на сътрудничество с местни власти, здравни организации и НПО за дейности по превенция на СПИ (диагностика и обучение) сред уязвимите групи. Оперативна цел 2: Намаляване на риска за заразяване на бебето по време на бременността, раждането и кърменето, чрез изследване за СПИ на бременни. Дейност 1. Разширяване на обхвата на изследване на бременните жени, чрез улесняване на достъпа на бременните жени до безплатни изследвания за СПИ, вкл. и при необходимост нормативни промени. Дейност 2. Повишаване на информираността на бременните жени за риска от предаване на СПИ на бебето по време на бременността, раждането и кърменето. Оперативна цел 3: Изследване за ХИВ и СПИ на пациенти в лечебните заведения. Дейност 1. Повишаване на компетентността на медицинските специалисти за навременно диагностициране на пациенти с ХИВ инфекция и СПИ и придобиване на умения за консултиране и насочване за изследване. Дейност 2. Разработване на указание по прилагане на мерки за превенция на мултирезистентна и екстензивно-резистентна гонорея. Оперативна цел 4: Подобряване на информираността на лицата със СПИ за необходимостта от провеждане на лечение и придържането към него. Дейност 1: Провеждане на информационни кампании за необходимостта от непрекъснатост на лечение на ХИВ и постигането на неоткриваем вирусен товар при хора с ХИВ. Дейност 2: Повишаване информираността на обществеността относно необходимостта от навременно лечение на сифилис, гонорея и урогенителна хламидийна инфекция и усложненията, свързани със СПИ. Оперативна цел 5: Предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи. Дейност 1: Създаване на работна група, която да изготви протокол за провеждане на пилотни дейности по предоставяне на ПрЕП сред лица от уязвимите групи. Дейност 2: Организиране и провеждане на информационна кампания за ползите от приема на ПрЕП. Стратегическа цел 2: Укрепване на националните референтни лаборатории за вирусологична, микробиологична и имунологична диагностика на ХИВ И СПИ. Оперативна цел 1: Осигуряване на дейността на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ. Дейност 1. Снабдяване на референтните лаборатории за диагностика и мониторинг 19 на ХИВ и СПИ със съвременни диагностични тестове и консумативи. Дейност 2: Повишаване и поддържане на диагностичните възможности на НРПЛ по HIV, НРЛ по „Имунология“ и НРЛ по СПИ към НЦЗПБ чрез осигуряване на ново оборудване и апаратура за подобряване на техническите възможности на националните референтни лаборатории, с цел повишаване на качеството, точността и ефективността на диагностичните изследвания. Стратегическа цел 3: Укрепване на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. Оперативна цел 1: Разширяване на мрежата от КАБКИС и повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи в тях. Дейност 1: Поддържане и увеличаване на броя на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН в РЗИ, НЦЗПБ и в лечебни заведения. Дейност 2: Проучване на възможността и разширяване на обхвата на безплатни изследвания за СПИ в КАБКИС. Дейност 3: Провеждане на обучения на специалисти, работещи в КАБКИС. Стратегическа цел 4: Подобряване на комуникацията с лицата от групите в риск и обществеността относно превенция и профилактика на СПИ. Намаляване на стигмата и дискриминацията. Оперативна цел 1: Подобряване на информираността на лицата от уязвимите групи относно превенция, профилактика и изследване за СПИ. Дейност 1: Провеждане на обучения на обучители, работещи с или живеещи сред групи в риск относно превенция на СПИ. Създаване на мрежа на обучители. Дейност 2: Провеждане на обучения на медицински специалисти в извънболничната и болничната помощ. Дейност 3: Провеждане на обучения на представители на местни власти и НПО, работещи с лица от уязвими групи. Дейност 4: Провеждане на обучения за създаване на умения за предпазване от заразяване от сексуално предавани инфекции при подрастващи. Дейност 5: Провеждане на обучения на здравни медиатори за теренна работа по превенция на СПИ. Дейност 6: Поддържане и доразвиване на подхода „Връстници обучават връстници“ и достигане, чрез работа на терен, на младите хора в риск с информация, консултиране и презервативи. Оперативна цел 2: Повишаване на обществената информираност относно 20 превенцията на СПИ. Дейност 1: Работа с медии, журналисти и инфлуенсъри. Дейност 2: Провеждане на образователни и информационни кампании (вкл. антиСПИН кампания) сред различни групи от обществото. Оперативна цел 3: Създаване на благоприятна обществена среда за осъществяването на ефективни дейности по превенция на СПИ и намаляване на стигмата и дискриминацията. Дейност 1: Сформиране на мрежа от заинтересовани лица – регионални здравни инспекции, местна власт, неправителствени организации, медицински специалисти, журналисти и др. Дейност 2: Организиране и провеждане на обучения/семинари за различни групи от обществото с цел намаляване стигмата и дискриминацията. Дейност 3: Разработване на информационни материали с цел намаляване стигмата и дискриминацията. Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ). Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ. Дейност 1: Осигуряване на възможност за обслужване на ХЖХИВ от мултидисциплинарни екипи, включително и психологическа помощ. Дейност 2: Изследване на ХЖХИВ за СПИ поне един път годишно. Дейност 3: Изследване на ХЖХИВ, по преценка на лекуващ лекар за инвазивни микози. Дейност 4: Разработване на информационни материали за ХЖХИВ и техните близки и партньори. Стратегическа цел 6: Подобряване на качеството и използването на данните за СПИ и националната информационна система за СПИ. Оперативна цел 1: Доизграждане и поддържане на национална информационна система за СПИ. Дейност 1: Доизграждане и поддържане на софтуерна връзка между лечебните заведения, в които се наблюдават и лекуват лица с придобита имунна недостатъчност и НРПЛ по HIV и НРЛ Имунология към НЦЗПБ с цел обмяна на информация и лабораторни изследвания на пациентите. Дейност 2: Осигуряване на техническа помощ и обучение на лица от НРПЛ по HIV и НРЛ Имунология към НЦЗПБ и лечебните заведения за болнична помощ за лечение на пациенти с ХИВ инфекция за работа с информационната система за СПИ. 21 Дейност 3: Осигуряване и поддържане на онлайн достъп на пациентите от отделенията за лечение за ХИВ до резултатите от извършените им лабораторни клинични, имунологични и вирусологични изследвания за ХИВ чрез интегриране на софтуер. Дейност 4: Създаване на ограничен достъп на потребители до данни в НЗИС за лабораторни резултати и лечение за СПИ. Оперативна цел 2: Повишаване на знанията и уменията на работещите в РЗИ, НЦЗПБ и НЦОЗА. Дейност 1: Провеждане на обучения за работа с националната информационна система за СПИ. Дейност 2: Провеждане на обучения на РЗИ, НЦЗПБ, НЦОЗА. VI. Ръководство на програмата. 1. Национален координационен съвет по СПИ За координиране на дейностите на програмата министърът на здравеопазването създава Национален координационен съвет (НКС), определя негов председател, секретар и утвръждава правила за работата му. Структура на НКС: Председател – организира работата на съвета, координира изпълнението на дейностите по Националната програма. Членове – представители от МЗ, БЛС, НЗОК, НЦЗПБ, Български червен кръст (БЧК) и Главни координатори по епидемиология на инфекциозните болести, инфекциозни болести (или посочени от тях експерти), както и представители на професионални медицински сдружения, неправителствени и пациентски организации, имащи отношение към целевата група. За своята дейност, НКС изготвя периодично отчети и годишни доклади за изпълнението на дейностите по поставените оперативни цели и достигнатите стойности на показателите за тяхното наблюдение, които се представят на министъра на здравеопазването. Министерството на здравеопазването осъществява цялостното наблюдение, координация, отчитане и контрол по изпълнението на програмата. VII. План за действие и финансов план Въз основа на целите са съставени План за действие (Приложение № 1) и Финансов план (Приложение № 2), съдържащи съответно информация за дейности, сроковете за тяхното изпълнение, изпълнители, резултати и финансови ресурси. 22

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени след общественото обсъждане на проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. 1 Участник в общественото обсъждане Предложение/Мнение Приема се/ Не се приема Мотиви Портал за обществени консултации alexander83 (21.12.2025 г.) СТАНОВИЩЕ относно проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026–2030 г. от името на Сдружение "Здраве без граници" Проектът на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции за периода 2026–2030 г. представлява важна стъпка към продължаване на държавната политика в областта на превенцията, диагностиката и грижата за хората, засегнати от ХИВ и СПИ. В този контекст приветстваме възможността за обществено обсъждане и отчитаме редица положителни елементи, които кореспондират с предложенията, направени от организация „Здраве без граници“, представени в работната фаза на изработването на документа. Програмата ясно признава ключовата роля на неправителствените организации и работата в общността като основен механизъм за достигане до уязвимите групи. Това съответства на дългогодишната практика и експертиза на гражданския сектор и е в унисон с международните препоръки на СЗО и UNAIDS. Положително оценяваме изричният фокус върху ключови популации, включително мъже, които правят секс с мъже, хора, употребяващи наркотици, секс работници и мигранти. В програмата е заложен и мултидисциплинарен подход в грижата за хората, живеещи с ХИВ, включително достъп до психологическа подкрепа, което отговаря на съвременните стандарти за интегрирана, пациент-центрирана грижа. Включването на предекспозиционната профилактика (PrEP) като инструмент за превенция, макар и в ограничен обем, показва признаване на нейната значимост и представлява важна концептуална стъпка напред. Нов момент е създаването на възможност за превенция, изследване и консултиране за СПИ в извънболничната медицинска помощ, а не само в РЗИ и специализирани кабинети. Това отваря вратата към по-ранна диагностика, ако бъде реално приложено. Програмата предвижда доизграждане на информационната система, включително софтуерна свързаност между лечебни заведения и референтни лаборатории, както и онлайн достъп на пациентите с ХИВ до резултатите от изследванията им (включително и чрез Приема се по принцип. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. се осигурява устойчивост на провежданите през годините дейности свързани с превенцията на ХИВ и намаляване на стигмата. Едновременно с това се разширяват дейностите за ранно откриване на лица с ХИВ. В обхвата на програмата са планирани дейности по отношение на предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи, които ще спомогнат за нейното популяризиране сред лицата и търсене на възможности за осигуряването ѝ. Разписани са обучителни и информационни дейности за създаване на благоприятна обществена среда за осъществяването на ефективни дейности по превенция на СПИ и намаляване на стигмата и дискриминацията, както и сформиране на мрежа от заинтересовани лица – регионални здравни инспекции, местна власт, неправителствени организации, медицински специалисти, журналисти и др., които да работят заедно в тази насока. За координиране на дейностите на програмата се създава Национален координационен съвет с участие на представители от МЗ, БЛС, НЗОК, НЦЗПБ, БЧК и главни координатори по епидемиология на инфекциозните болести, инфекциозни болести (или посочени от тях експерти), както и представители на професионални медицински сдружения, както и неправителствени и пациентски организации, имащи отношение към целевата група, които представляват гражданското общество. Периодично съвета ще изготвя отчети и доклади за изпълнението на дейностите по поставените оперативни цели и достигнатите стойности на показателите за тяхното наблюдение. 2 НЗИС). Това е качествено нов елемент спрямо предходни програми. Наред с положителните аспекти, програмата остава предпазлива и недостатъчно ангажирана в някои ключови области. PrEP е предвиден единствено като пилотна дейност. Мерките за намаляване на стигмата и дискриминацията са формулирани общо и декларативно. Участието на гражданското общество и засегнатите общности е заложено основно на ниво изпълнение, но не и като структурно участие в управлението, мониторинга и оценката на програмата. Програмата създава значителен потенциал за надграждане на партньорството между държавните институции и гражданския сектор и за развитие на community-led подходи в превенцията на ХИВ и СПИ. Съществува реална възможност PrEP да бъде развит от пилотна инициатива в устойчив национален модел в следващия програмен период. Развитието на националната информационна система за СПИ и подобреното използване на данните могат да допринесат за по-добро планиране, мониторинг и прозрачност, както и за по-ефективно достигане до скрити и труднодостъпни групи. Основното ограничение на програмата е рискът тя да остане силна стратегическа рамка с ограничен практически ефект поради липсата на бюджет, политическата нестабилност и инертност при смяната на правителствата. Ограничените ресурси за иновативни интервенции, включително PrEP, както и продължаващата стигма и дискриминация, представляват сериозни предизвикателства пред постигането на заложените цели. Също така, без ясно разписани механизми за отчетност и реално участие на гражданското общество съществува риск потребностите на най-уязвимите групи да останат частично или формално адресирани. вх. № 33-21- 8/15.01.2026г. - д-р Тома Томов, изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД, София СТАНОВИЩЕ от Д-р Тома Томов - изпьлнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД, София Относно: Допълнителни изследвания финансирани от Националната Програма за Превенция и Контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република Бьлгария, 2026- 2030 г. От 2024 г. в Отделение за придобита имунна недостатъчност на базата на договор № РД-06-298/07.08.2024 г. се извършва ефективен скрининг по желание на пациента за сексуално- предавани заболявания като част от комплексния мониторинг на хората, живеещи с HIV. Изследват се сутрешна порция урина за следните патогени: simplex — PCR за N. gonorrhoeae и multiplex — PCR за причинители: Ureaplasma spp., С. 3 trachomatis, М. genitalium и кръв за серологично изследване за сифилис - RPR и ТРНА за Treponema pallidum. Това са ключови диагностични изследвания, лечението е изключително важно за предотвратяване на риска от сериозни последствия, Понякога е необходим и дългосрочен мониторинг на ефекта от лечението. Ранната диагностика и лечение на пациентите показва много добри резултати. С оглед проследяване на ефекта от лечението се изисква понякога и повторно изследване. Преболедуването от сексуално-предавани инфекции не предпазва пациента от повторно заразяване, което налага в някои случаи да се правят тези изследвания неколкократно. Предлагаме да продължат тези изследвания, финансирани от Националната програма за превенция и контрол на HIV и СПИ като се извършват изследвания на новорегистрирани HIV — положителни пациенти и вече мониторирани такива по клинични данни за пациенти със съответни оплаквания. До момента Програмата финансира еднократно такова изследване един път годишно. С оглед гореспоменатата възможност за реинфекции и неефективно лечение да има възможност тези изследвания да се правят неколкократно в определени случаи, които го налагат. Предлагаме изследванията за СПИ да се продължат и разширят със следните допълнителни изследвания: 1. Simplex-PCR за N. gonorrhoeae и multiplex-PCR на сутришна порция урина за причинители: Ureaplasma spp., С. trachomatis, М. genitalium и Т. vaginalis. Предлагаме multiplex PCR пакетът, използва заедно със simplex PCR — пакета за N. gonorrheae да се разшири като по выможност се премине на пакет, включващ и Trichomonas vaginalis (използваният преди пакет включваше само Ureaplasma spp., С. trachomatis, М. genitalium). Урогениталната трихомониаза е полово предавана инфекция, причинена от паразита Trichomonas vaginalis. Тази инфекция засяга предимно влагалището при жените и уретрата при мъжете. Симптомите при жените могат да включват вагинално течение, сърбеж, дразнене и неприятна миризма. При мъжете симптомите са по-редки, но могат да включват дразнене в уретрата, парене при уриниране или отделяне от пениса. Лечението обикновено включва антимикробни средства, като найчесто използваният медикамент е метронидазол. Вагиналната трихомониаза може да увеличи риска от предаване на други полово предавани инфекции, включително HIV 1. Приема се по принцип. В проекта на Национална програма за превенция на ХВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2026-2030 в Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ), Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ е предвидена възможността за изследване за сексуално предавани инфекции поне един път годишно. Определянето на вида инфекции, за които ще се прилага създадената възможност ще бъде осъществено от лечебните заведения, работещи в отделенията, лекуващи ХЖХИВ, съобразно заложения финансов ресурс. Едновременно с това с проекта на национална програма се разширява възможността за изследване за сексуално предавани инфекции в извънболничната помощ и КАБКИС, без да е въведено ограничение за ХЖХИВ. Важна част от дейностите по превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции е повишаване на информираността и подкрепа в придържането към предпазни мерки с цел ограничаване разпространението на тези инфекции. 4 2. Тест за откриване на липоарабиноманан (LАМ) от сутришна порция урина. Откриването на липоарабиноманан (LAM) е нов метод за диагностициране на туберкулоза, който използва урина като диагностичен материал. LAM е липополизахарид, намиращ се в клетъчната стена на микобактериите, който се освобождава от активни или разпадащи се бактерии и присъства само при хора с активна форма на заболяването. Урината като проба е лесна за събиране, съхранение и не крие риск от инфекция за медицинския персонал, за разлика от храчките. Тестът ще има важно значение като допълнително изследване на урината за диагностика и откриване на туберкулозната инфекция като важна СПИН-дефинираща коинфекция при пациенти с HIV. 3. Серологично изследване за сифилис-RPR и ТРНА за Treponema pallidum. 4. Въможност за провеждане на изброените изследвания неколкократно по клинични индикации. 2. Не се приема 3. Приема се по принцип. 4. Приема се по принцип. Направеното предложение не попада в обхвата на проекта на Национална програма за превенция на ХВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2026-2030, чиято основна цел е Намаляване на новите случаи на сексуално предаваните инфекции, чрез превенция. Редът за провеждане на лабораторна диагностика на туберкулоза, както и лечебните заведения, в които тя се извършва е посочен в Н аредба № Н-11 от 29 декември 2025 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на туберкулоза. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2026-2030 в Стратегическа цел 5: Подкрепа за лицата, живеещи с ХИВ (ХЖХИВ), Оперативна цел 1: Въвеждане на комплексен (мултидисциплинарен) подход при медицинското обслужване на ХЖХИВ е предвидена възможността за изследване за сексуално предавани инфекции поне един път годишно. Определянето на вида инфекции, за които ще се прилага създадената възможност ще бъде осъществено от лечебните заведения, работещи в отделенията, лекуващи ХЖХИВ, съобразно заложения финансов ресурс. Едновременно с това с проекта на национална програма се разширява възможността за изследване за сексуално предавани инфекции в извънболничната помощ и КАБКИС, без да е въведено ограничение за ХЖХИВ. Важна част от дейностите по превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции е повишаване на информираността и подкрепа в придържането към предпазни мерки с цел ограничаване разпространението на тези инфекции. Портал за обществени консултации - yavor.konov@gmail. com 16.01.2026 03:04 СТАНОВИЩЕ на фондация АЙВЪР Относно: Проекта на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026–2030 г. I. ЗАЩО СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ АЙВЪР Е КЛЮЧОВО? Фондация АЙВЪР (ЕИК: 205421934) е неправителствена организация с обществено полезна дейност и единствената НПО в България със 100% фокус върху здравето на гей и бисексуалните мъже – групата, която по данни на самото 5 Министерство на здравеопазването е диспропорционално засегната от ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ). Уебсайтът на фондацията (www.ivor.bg) достига до над 43 000 уникални потребители годишно от ключовите засегнати общности, което осигурява пряк канал за превенция, информиране и обратна връзка. Настоящото становище се основава на: над 6 години последователни, писмени и аргументирани предложения до Министерството на здравеопазването; национални анонимни анкети, проведени от фондация АЙВЪР сред гей/би мъже и хора, живеещи с ХИВ; ежедневна практическа работа с хора, засегнати от ХИВ и СПИ; пряк опит с дефицитите на здравната система в областта на превенцията, диагностиката и проследяването. След задълбочен анализ на Проекта на Националната програма за периода 2026–2030 г. и Плана за действие към нея, фондация АЙВЪР констатира, че предложеният модел възпроизвежда стари, доказано неефективни и икономически нерационални практики, които България поддържа от години. В този си вид програмата: не оптимизира публичния ресурс; не използва съвременни, доказано ефективни инструменти за превенция; прехвърля тежестта върху пациентите и системата, вместо да я намали; и изключва реалното участие на най-засегнатите общности в управлението на политиките. Фондация АЙВЪР заявява категорично: Липсата на национални програми за ПрЕП (преекспозиционна профилактика), ПЕП (постекспозиционна профилактика), модерна ваксинационна политика, рационална организация на грижата за хората, живеещи с ХИВ, и измерими цели за ключовите популации е по-скъп избор за държавата от тяхното незабавно въвеждане. II. ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ НА ПРОЕКТА: СКЪПА НЕЕФЕКТИВНОСТ Проектът признава, че: ХИВ в България е концентрирана епидемия; над 40% от новите случаи са сред мъже, които правят секс с мъже (МСМ), като следва да се отчете, че по неофициални данни и международни анализи (UNAIDS, ECDC) недекларирането на хомосексуални контакти при диагностика е широко разпространен феномен в държави с висока стигма, 6 което води до системно подценяване на реалния дял на МСМ сред новите случаи. 85% от заразяванията са по сексуален път; броят на хората, живеещи с ХИВ, ще продължи да нараства. Въпреки това, проектът: не предлага реална първична превенция; не въвежда национална ПрЕП програма, а само „работни групи“ и „пилоти“; не осигурява незабавен достъп до лечение; поддържа административно неефективен модел за проследяване на пациентите; не залага индикатори по ключови популации, което прави програмата практически неотчетна. Това е модел, който струва повече и постига по-лоши резултати. Проектът възпроизвежда остарял модел на публична политика – фокус върху лекуване на превантивни заболявания, вместо върху ефективна, системна превенция. Липсата на национална програма за преекспозиционна профилактика (ПрЕП) не е неутрално решение, а избор с доказано по-висока цена за публичната система. Международният опит и анализи на СЗО, UNAIDS и ECDC показват, че ПрЕП е една от най-рентабилните интервенции за превенция на ХИВ сред ключови популации, като предотвратява нови инфекции и значително намалява дългосрочните разходи за лечение, проследяване и социални услуги. Отлагането на въвеждането на ПрЕП води до акумулиране на бъдещи разходи, които многократно надвишават инвестицията в превенция. III. ПРИНЦИПНА ПОЗИЦИЯ НА ФОНДАЦИЯ АЙВЪР Фондация АЙВЪР подчертава ясно: Предоставянето на услуги за превенция, диагностика и лечение на ХИВ и СПИ е основна отговорност на държавата. Ролята на неправителствените организации следва да бъде: поддържаща и допълваща, а не заместваща; чрез експертиза, обучение, достигане до труднодостъпни групи; насочване към държавните здравни структури; независим мониторинг на качеството на услугите. Настояваме държавните структури (РЗИ, КАБКИС, ХИВ секторите) да бъдат гръбнакът на системата, а не временни проекти. IV. КОНКРЕТНИ И КАТЕГОРИЧНИ ИСКАНИЯ 1 ⃣ КАБКИС като национален стандарт НАСТОЯВАМЕ: Приема се по принцип. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 7 всички РЗИ в България да разполагат с КАБКИС, предоставящи безплатно и анонимно изследване за: ХИВ; сифилис, гонорея, хламидия, микоплазма; хепатит A, B и C; всички пет ХИВ сектора в страната да разполагат с КАБКИС. МОТИВ: КАБКИС в рамките на ХИВ сектор позволява незабавна консултация с инфекционист и по-бързо започване на ХИВ терапия – това ускорява подобряването на имунитета на пациента с ХИВ, намалява предаването на инфекцията и бъдещите разходи. 2 ⃣ Same-day ART – терапия още в деня на първия положителен ХИВ тест НАСТОЯВАМЕ: разработване на национален алгоритъм за започване на антиретровирусна терапия още в деня на първия положителен ХИВ тест, когато той е направен в КАБКИС към ХИВ сектор. МОТИВ: Ранното започване на терапия: подобрява прогнозата; намалява вирусния товар; предотвратява нови инфекции; спестява значителни бъдещи разходи. 3 ⃣ 6-месечни рецепти за стабилни пациенти с ХИВ НАСТОЯВАМЕ: хората, живеещи с ХИВ и с неоткриваем вирусен товар, да получават рецепти за 6 месеца, съобразно реалната честота на контролните изследвания. МОТИВ: Настоящият модел: създава ненужни посещения; изразходва човешки и административен ресурс; не носи медицинска полза. е административно и финансово неефективен модел. 4 ⃣ Национална ПрЕП програма – не „пилоти“, а политика НАСТОЯВАМЕ: създаване на реална национална ПрЕП програма, която: предоставя ПрЕП безплатно; е насочена към групи с повишен риск (вкл. гей/би мъже, секс работници и др.); се реализира чрез държавните здравни структури; Не се приема. Не се приема. Приема се по принцип. 2026-2030 г. се осигурява устойчивост на провежданите през годините дейности, свързани с Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. Предвид това в проекта на програмата е заложено укрепване на кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. Предвидено е разширяване на мрежата от КАБКИС в РЗИ и лечебни заведения и повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи в тях, както и проучване на възможността и разширяване на обхвата на безплатни изследвания за СПИ в КАБКИС. Изразеното искане не касае обхвата на проекта на национална програма, която е насочена към превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции. Изразеното искане не касае обхвата на проекта на национална програма, която е насочена към превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. се осигурява устойчивост на провежданите през годините дейности свързани с превенцията на ХИВ. В обхвата на програмата са планирани дейности по отношение на предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи, които ще 8 включва регулярен мониторинг за СПИ и ваксинации; използва експертната поддържаща роля на НПО. КАТЕГОРИЧНО: Всяка нова ХИВ инфекция означава доживотни разходи за лечение. Липсата на ПрЕП е по-скъп избор за държавата. 5 ⃣ Достъпна и навременна ПЕП НАСТОЯВАМЕ: осигуряване на безплатна ПЕП (в рамките на първите 72 часа след рисков контакт) в поне едно спешно отделение във всеки областен град; прилагане по ясен медицински протокол, независимо от здравноосигурителния статус. 6 ⃣ Ваксинации като неразделна част от превенцията НАСТОЯВАМЕ: предоставяне на безплатни ваксинации в КАБКИС за инфекции, за които има ваксини (HAV, HBV, HPV, маймунска шарка, менингококи); безплатни ваксинации за хората, живеещи с ХИВ, като стандарт на грижа. Предоставянето на безплатни ваксинации за ключови популации и за хората, живеещи с ХИВ, е утвърдена мярка за намаляване на общата заболеваемост (disease burden) и на разходите за хоспитализации и лечение и следва да се разглежда като инвестиция в устойчивостта на публичната здравна система, а не като допълнителен разход. 7 ⃣ Измерими индикатори по ключови популации (MSM) НАСТОЯВАМЕ: всички ключови дейности (тестване, ПрЕП, ПЕП, ваксинации, кампании) да имат отделни, ясни индикатори за гей и бисексуални мъже (МСМ). Без такива индикатори програмата е неотчетна и неуправляема. 8 ⃣ Chemsex, психично здраве и качество на услугите НАСТОЯВАМЕ: обученията на медицински специалисти и информационните кампании да включват: специфични рискови практики като chemsex; психосоциални аспекти на ХИВ и СПИ; мерки срещу стигмата и дискриминацията. Приема се по принцип. Не се приема. Приема се по принцип. Приема се по принцип. спомогнат да нейното популяризиране сред лицата и търсене на възможности за осигуряването ѝ. Към момента в страната няма законова възможност за провеждане на ПЕП. При създаването на такава, дейности свързани с постекспозиционна профилактика ще бъдат допълнително разписани за съответни рискови групи. Изразеното искане не касае обхвата на проекта на националната програма. Провеждането на задължителни, целеви и препоръчителни имунизации и реимунизации се определя с Наредба № 15 за имунизациите в Република България след предложение на Националния експертен съвет по имунизации. Няма предложени индикатори, които да бъдат включени в проекта на национална програма. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. Заложени са обучения на медицински специалисти в извънболничната и болничната помощ и провеждане на образователни и информационни кампании, които ще спомогнат за повишаване знанията и уменията на медицинските специалисти и обществото. 9 Това пряко влияе върху ранната диагностика и разходите на системата. 9 ⃣ Експертен съвет по ХИВ и СПИ с участието на НПО НАСТОЯВАМЕ: В случай на създаване на нов експертен/консултативен съвет, или оптимизиране на съществуващ такъв: задължително участие на фондация АЙВЪР като организация с уникален и доказан фокус върху най-засегнатата група. АРГУМЕНТАЦИЯ: Програма, разработвана без формалното участие на засегнатите общности, е по дефиниция неефективна. V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Фондация АЙВЪР настоява настоящият проект да бъде съществено преработен, така че: политиката да бъде с фокус върху превенцията като по- рентабилен и ефективен подход от лечението на ХИВ и на ваксинопредотвратими сексуално предавани инфекции; държавата да поеме реалната си отговорност; ресурсът да се използва рационално; политиката да се основава на данни, а не на формални компромиси. В сегашния си вид програмата не решава проблема с ХИВ в България, а го управлява скъпо и неефективно. Фондация АЙВЪР е готова за експертен диалог, но не приема отлагане на решения, които са медицински, икономически и морално наложителни. Приема се по принцип. За координиране на дейностите на програмата се създава Национален координационен съвет с участие на представители от МЗ, БЛС, НЗОК, НЦЗПБ, БЧК и главни координатори по епидемиология на инфекциозните болести, инфекциозни болести (или посочени от тях експерти), представители на професионални медицински сдружения, както и неправителствени и пациентски организации, имащи отношение към целевата група, които представляват гражданското общество. Вх. № 74-00- 76/16.01.2026 г. от Юлия Георгиева Председател на УС на „Център за хуманни политики“ Становище по предложената за обществено обсъждане Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в република България, 2026 - 2030 г. От 2019 г. Фондация Център за хуманни политики активно работи в сферата на намаляването на вредите от употребата на наркотици, като основна част от дейността на организацията е свързана с намаляването на разпространението на ХИВ и кръвно, и сексуално предавани инфекции сред групата на хората, които употребяват наркотици. През 2024 год., благодарение на международно финансиране, в гр. София беше проведено епидемиологично проучване на биологичните и поведенчески показатели за разпространението на ХИВ сред групата на хората употребяващи наркотици в гр. 10 София. Данните от него са изключително тревожни - 12,7% от изследваните 480 лица са с положителен ХИВ статус, като процентът при хората, които инжекционно употребяват наркотици е 17,1, а сред неинжекционно употребяващите 5,11%. Разпространението на HCV антитела е 63,5%, като отново в групата на инжекционно употребяващите то е изключително високо – 89,1%, докато сред неинжекционно употребяващите, то е 19,3%. Видно е, че нивата на разпространение на тези инфекции дори сред групата на неинжекционно употребяващите наркотици е в пъти по-високо от разпространението им в масовата популация. По множество социални и административни причини (липса на лични документи, липса на адресна регистрация, бездомност, мобилност в рамките на България и Европа, дискриминация и т.н.) голямата част от новооткритите случаи не бяха регистрирани в Национална потвърдителна лаборатория и не влязоха в Националната статистика за разпространение на ХИВ. Независимо от тези трудности, официално процентът на новорегистрираните употребяващи наркотици с положителен ХИВ статус в България нарасна от 5,5% през 2022 до 12,1% през 2024г. Тези данни недвусмислено показват, че дългосрочната липса на услуги и изследване сред лицата, които употребяват наркотици е довела до значително повишаване на разпространението на ХИВ сред тази група хора. Отново трябва да отбележим, че в този период от време Център за хуманни политики работи и провежда изследвания и водене на случаи само в гр. София и независимо от това данните се повишават главоломно. На практика не разполагаме с адекватни данни за разпространението на ХИВ сред групата на хората, които употребяват наркотици в страната поради липсата на програми за намаляване на вредите в другите региони. Изследването е предоставено на Министерство на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи, Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по наркотици (EUDA). В т. II. от предложения проект, „Изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции“ е отбелязано много положителното влияние от изпълнението в периода 2004 – 2017 г. на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“, финансирана от Глобалния Фонд за борба със СПИН, малария и туберкулоза, 11 което доведе до широкото въвеждане и предоставяне на превантивни услуги сред най-уязвимите рискови групи. Необходимо е да се отчете факта, че след приключване на финансирането предоставено от Глобалния фонд, българската държава по същество остави без финансиране мрежата от неправителствени организации, работещи на терен с най- уязвимите групи, което доведе до пълното практическо прекратяване на тези услуги и до преустановяване или абсолютното лимитиране на тези дейности. Това прави предоставените данни за разпространението на ХИВ сред уязвимите групи (в частност, сред инжекционно употребяващите наркотични вещества) крайно ненадеждни. Данните от проведеното през 2024 г. от Фондация „Център за хуманни политики“ епидемиологично проучване на биологичните и поведенчески показатели за разпространението на ХИВ и кръвнопреносими инфекции сред групата на употребяващите наркотични вещества в град София показват много по-сериозна и алармираща картина. Основният проблем пред възстановяването на работата на терен сред уязвимите групи по отношение на ХИВ и СПИ инфекциите в Р. България е липсата на адекватен механизъм за осигуряване на устойчивото финансиране от държавния бюджет на услугите, които се предоставят от неправителствените организации. Независимо, че в последните две Национални програми в периода 2017-2020 г. и 2021-2025 г. подобно финансиране беше предвидено, на практика то рядко достигаше до организациите, които работят пряко с ключовите групи. Причините за това са множество, като две от най-важните са: - нерегулярното финансиране на дейностите и дългосрочното им прекратяване при ежегодното обявяване на обществените поръчки и - нереалистичното калкулиране на дейностите по превенция и изследване на ХИВ и СПИ (напр. за работа с групата на инжекционно употребяващите наркотици в София за 2024 бяха предвидени под 16 000 евро). По време на проведените работни срещи и предварителни консултации, възможността за сключване на рамкови споразумения към обществените поръчки беше предложена от представители на МЗ като възможност за създаване на устойчив механизъм за финансиране на дейности по Националната програма, който да гарантира непрекъсваемост на дейностите. В предложената за обществено обсъждане Национална програма липсва въвеждането на този или подобен механизъм 12 като задължително и определящо условие за нейното ефективно изпълнение. Това отново ще доведе до практическата невъзможност за ефективно изпълнение на така предложената програма относно дейностите, осъществявани от неправителствени организации и до неизпълнение на стратегическите цели на Програмата като цяло. Предложение 1: Във връзка с тревожните данни за разпространение на ХИВ и СПИ сред хората, които употребяват наркотици неинжекционно, предлагаме разширяване на дейностите по Националната програма и сред тях, което е признато като добра практика от Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по наркотици (EUDA). Предлагаме навсякъде в документа „употребяващи инжекционно наркотици“, да бъде заменено с „хора, които употребяват наркотици“. Предложение 2: Никъде в предложението за Национална програма не е споменато „водене на случаи“, което е ключово за включването на представители на рисковите групи в терапия за ХИВ и СПИ. Предлагаме да бъде изрично упоменато, както и да бъдат предвидени средства за тази дейност Предложение 3: Създаване на Оперативна цел 6 към Стратегическа цел 1: Намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции, която да гласи: „Въвеждане на устойчив механизъм за финансиране на неправителствени организации, работещи по изпълнение на Националната Не се приема. Не се приема. Не се приема. В програмата като рискова група са определени лицата, които употребяват инжекционно наркотици, което определя и дейностите на програмата. В предложението няма обосновка относно определението „лица, които употребяват наркотици“, техния обхват и начин на достигане и провеждане на превантивни дейности. В проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. е предвидена дейност „Предоставяне на услуги за доброволно и безплатно консултиране и изследване за СПИ на лица от уязвими групи“, вкл. и на терен, чрез която ще бъде предоставена и услугата „Водене на случай“. Предоставяне на услуга „Водене на случай“ на лица с потвърден положителен резултат за ХИВ и/или сексуално предавани инфекции в особен риск (с множество сексуални партньори, рискови сексуални практики, такива които са в шок, отказват лечение, непридържане към терапията и др.), както и техни близки и партньори е разписано в Методическо указание за стандартизиране на услугите за превенция на ХИВ/СПИН, предоставяни от неправителствените организации, утвърдено със Заповед № РД-01- 211/02.10.2015 г. на Министъра на здравеопазването. В проекта на национална програма са разписани дейности, които са насочени към превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции и ще се изпълняват съобразно разпоредбите на ЗОП. 13 програма, като устойчив механизъм за финансиране от държавния бюджет на услугите, които се предоставят от неправителствените организации с цел осигуряване на непрекъснатост на процесите по предоставяне на услуги за уязвими лица, групи и общности.“ (напр. рамкови споразумения по ЗОП). Предложение 4: Създаване на Оперативна цел 3 „Възобновяване на регулярните епидемиологични проучвания на биологичните и поведенчески показатели за разпространението на ХИВ и кръвно и сексуално преносими инфекции сред уязвимите групи в Р. България“ към Стратегическа Цел 6 „Подобряване на качеството и използването на данните за СПИ“. Това ще създаде възможност за проследяване на промените сред групи и общности в риск, което от своя страна ще доведе до възможности за адекватно, навременно и целево планиране на необходимите превантивни дейности. Предложение 3: В Стратегическа Цел 1, Оперативна цел 5 „Предекспонизационна профилактика /ПрЕП/ за ХИВ сред лица от уязвимите групи“, да се добавят: Дейност 3: „Осъществяване на пилотни проекти за предоставяне на ПрЕП сред уязвимите групи в 3 града в Р. България.“ Дейност 4: „Осъществяване на пилотни проекти в 2 града в Р. България за предоставяне на Naloxone (под формата на назален спрей) за превенция на свръхдоза и смъртност сред най- уязвимите от разпространение на ХИВ групи и общности, а именно - хората употребяващи наркотици.“ Включването и осъществяването на тези две дейности ще създаде възможности както за пряко апробиране на ефективността от подобни програми, така и за повишаване ефикасността на превантивните дейности насочени към Не се приема. Приема се по пронцип. Не се приема. Няма предложен ред и начин за провеждане на епидемиологични проучвания на биологичните и поведенчески показатели за разпространението на ХИВ и кръвно и сексуално преносими инфекции сред уязвимите групи в Република България. С проекта на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026-2030 г. се осигурява устойчивост на провежданите през годините дейности свързани с превенцията на ХИВ и намаляване на стигмата. Едновременно с това се разширяват дейностите за ранно откриване на лица с ХИВ. В обхвата на програмата са планирани дейности по отношение на предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвимите групи, които ще спомогнат за нейното популяризиране сред лицата и търсене на възможности за осигуряването ѝ, като не са посочени брой населени места. Не е постъпила обосновка относно определянето на броя населени места. Предложението не касае обхвата на проекта на национална програма, която е насочена към превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции. 19.1.2026 г. X Добромира Карева Sign ed by: Dobro mira Angelo va Kareva ДОБРОМИРА КАРЕВА Заместник-министър на здравеопазването 14 конкретни индивиди, групи и общности в риск от заразяване и разпространение на ХИВ. Предложение 5: „Осъществяване на международен мониторинг на ефективността на дейностите по превенция и контрол на ХИВ и СПИ“, което ще гарантира качественото изпълнение на дейностите сред конкретните целеви групи. Осигуряването на синергия между отделните звена и програми на МЗ за работа с целевите групи е ключово за качественото и дългосрочно изпълнение на дейностите по Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции в република България, 2026 - 2030 г. и Националната стратегия за борба с наркотиците (2025 – 2029 г.). Създаването на координационно звено, което да осигури синхронизацията на дейностите е ключово за бъдещото качествено изпълнение на програмите и стратегиите. Фондация „Център за хуманни политики“ заявява готовността си да участва в бъдещите работни групи и срещи, на които ще се разглеждат всички детайли свързани с подобряването на превенцията на ХИВ и СПИ сред рискови групи и в частност, сред групата на хората, които употребяват наркотици в България. Не се приема. За координиране на дейностите на програмата се създава Национален координационен съвет с участие на представители от МЗ, БЛС, НЗОК, НЦЗПБ, БЧК и главни координатори по епидемиология на инфекциозните болести, инфекциозни болести (или посочени от тях експерти), както и представители на професионални медицински сдружения, както и неправителствени и пациентски организации, имащи отношение към целевата група, които представляват гражданското общество. Периодично съвета ще изготвя отчети и доклади за изпълнението на дейностите по поставените оперативни цели и достигнатите стойности на показателите за тяхното наблюдение.