Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г.; бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; изм. бр. 54 от 2025 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г.; изм. бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г.) § 1. В чл. 80 се създава ал. 4: „(4) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3.“ § 2. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 4, т. 2 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“; 2. в ал. 5, т. 4 се изменя така: „4. ако от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“ § 3. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, когато деянието е извършено: 1. от две или повече лица; 2. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното; 3. повторно.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години когато: 1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица; 2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. деянието представлява опасен рецидив; 4. от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“ § 4. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 4 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“; б) създава се т. 6: „6. повторно,“; в) думите „десет години“ се заменят с „петнадесет години“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години когато: 1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица; 2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. деянието представлява опасен рецидив; 4. от деянието по ал. 1 - 3 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Когато от деянието по ал. 5 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години.“ Преходни и заключителни разпоредби § 5. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани. (2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. § 6. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г.) в чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 149, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 150, ал. 4, чл. 151, ал. 4 и 6“.

Проект! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Разпоредбата на чл. 14 от Конституцията на Република България прогласява, че децата са под закрила на държавата и обществото. Конституционно установената закрила на децата е доразвита в законовата и подзаконовата уредба според специфичните въпроси, които урежда. Особената грижа, която държавите глобално дължат на най- младите членове на обществото, е прогласена на международно ниво за първи път в универсалния акт на Общото събрание на ООН през 1948 г. – Всеобщата декларация за правата на човека. Оттогава досега, а и занапред, стремежът на държавите е посредством държавните си политики освен да регулират правата на децата, да предприемат и всички необходими мерки за повишаване на ефективността на тяхната защита, включително съобразявайки развитието във всички сфери на обществения живот. Всекидневно в световен мащаб се регистрират редица нарушения на правата на детето, като срещу деца се извършват и широк кръг престъпления. Насилието се случва навсякъде – в семейството, в детската градина и училището, на улицата, в приятелския кръг, в местата за детска грижа и др. Децата стават жертви на различни видове насилие – физическо, психическо, сексуално, отвличане, онлайн тормоз, трафик с цел сексуална и трудова експлоатация, детски бракове и др. Децата са една от най-уязвимите групи пострадали, а начините за извършване на престъпления срещу тях се променят, включително адаптирайки се към действителността. Глобалната дигитализация и напредъкът в сферата на използването на изкуствения интелект поставят допълнителни изпитания пред правоприлагащите органи, в случите когато продуктите на технологичния напредък са използвани с престъпна цел, включително по отношение на деца. Поради това е налице необходимост от преглед на съществуващите правни норми и институти в областта на закрила правата на децата, с цел повишаване на ефективността им. 2. Цели на предложения законопроект Един от основните институти, който е необходимо да бъде съобразен с европейската правна рамка и осъвременен с оглед на новите реалности и приложимите европейски директиви, е институтът на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК) с пострадал малолетно или непълнолетно лице. Необходимо е да се предвидят гаранции, че децата – жертви на престъпления сред посочените в глави втора и четвърта от Особената част на НК, разполагат с достатъчно 1 дълъг срок и след навършване на пълнолетие, за да съобщят на компетентните органи лично за извършеното срещу тях престъпление, в случаите когато за престъплението не е било докладвано, а компетентните органи да могат да образуват и проведат наказателно производство срещу виновните лица. За разлика от пълнолетните лица, от децата не може да се изисква или очаква да разбират кое поведение е престъпно и как следва да постъпят при извършено срещу тях престъпление. При най-уязвимите групи деца, тези до 10-годишна възраст, не може да се приложи приятелско за възрастта обяснение, което би могло да остави у детето възприятие за това какво е престъпно посегателство и какви действия следва да се предприемат за защита. Следователно, необходима е концептуална промяна, която да предвиди специални правила за давността за наказателно преследване за престъпленията по глави втора и четвърта от Особената част на НК, когато пострадал е малолетно или непълнолетно лице. Налице е необходимост от осъвременяване на института на давността и с оглед на развитието на информационните и комуникационните технологии. Случаите на насилие в детска възраст биха могли да бъдат записвани и споделяни в онлайн пространството в продължение на много години след извършване на престъплението, като разпространението на материалите е самостоятелно престъпление, различно от осъществения първоначално акт/актове на насилие. По този начин пострадалите и след навършване на пълнолетие продължават да преживяват травмата от престъплението, като е възможно тогава да разберат за първи път за извършеното, ако са били на ранна възраст към момента на извършване на престъплението срещу тях или ако престъплението не е съобщено на компетентните органи към момента на извършването му от пострадалото дете. Това са едни от възможните примери, които обосновават осъвременяването на института на давността за преследване на престъпленията срещу деца. На следващо място, в случаите, в които пострадали от престъпления по глави втора и четвърта от особената част на НК са лица до 18-годишна възраст, често е налице зависимост от пълнолетно лице, например родител, настойник или друго лице, с което е изградено отношение на доверие. На практика е налице зависимост на детето от капацитета на самия пълнолетен да разбира и идентифицира случилото се с детето като престъпление, както и да предприеме последващи действия. Макар за всички граждани да съществува обществено задължение по чл. 205, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган, не съществува гаранция, че това задължение ще бъде изпълнено. Няма и санкция за неизпълнение на това обществено задължение. В случите, когато задължението за съобщаване не бъде изпълнено, вероятността компетентните органи да не узнаят изобщо за извършено престъпление е голяма. За разлика от пълнолетните лица, които по закон се приема, че разполагат с нужната зрялост да искат иницииране на производства в случите на нарушаване на правата им, децата, поради степента на развитието си и незрелостта си биха могли да упражнят правата си в пълния им обем лично при извършено срещу тях престъпление едва след навършване на пълнолетие. 2 Към настоящия момент Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета ( ОВ, L 335 от 2011г.) е в процес на изменение, като се обсъждат конкретни минимални давностни срокове, които срокове са с начало навършването на пълнолетие от пострадалия. Очаква се скорошно приключване на преговорите по предложението за изменение на Директива 2011/93/ЕС, което към момента е в етап консултации с Европейския парламент, и измененията ще станат факт вероятно през първата половина на тази година. В друг, вече действащ европейски акт, а именно Директива 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (ОВ, L от 2024 г.), се слага началото на последователна политика за повишаване на наказателноправната защита на деца и предоставяне на възможност да упражняват правата си и след пълнолетие. Срокът за транспониране на разпоредбите на Директива 2024/1385 в българското законодателство е 14 юни 2027 г. На следващо място, към момента България е в процедура за нарушение за неправилно транспониране в националното законодателство на някои разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета. Към момента давността за наказателно преследване – член 15, параграф 2 от Директивата, остана единственият проблем, поради който Европейската комисия предприе стъпки в реализиране на отговорността на страната ни, като продължава да смята, че правата особено на най-малките пострадали, не са защитени. Съгласно действащото ни законодателство, на пострадалия е предоставен срок от едва три години след навършване на пълнолетие, ако е пострадал от престъпление на едногодишна възраст например. Същото важи практически и за другите най-уязвими пострадали – децата до 3 годишна възраст. Предлаганото изменение има за цел да съобрази съществуващата европейска правна рамка по отношение продължителността на сроковете за образуване на наказателно производство срещу извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на НК, в случаите, в които пострадало от такова престъпление е малолетно или непълнолетно лице. Законопроектът цели също така да се осигури възможност на лицата, които са станали жертва на някои видове престъпления, да разполагат с достатъчно време след навършване на пълнолетие да извършат преценка дали спрямо тях е извършено престъпление и да съобщят за извършеното, а на компетентните органи – да упражнят в пълнота правомощията си по наказателното правоотношение. В проекта са заложени и промени на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията по глава втора, раздел VIII от Особената част на НК. Престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица, представляват едни от най-тежките противоправни деяния срещу личността, физическата и психическата неприкосновеност, достойнството и нормалното развитие на децата. Налице е устойчива обществена чувствителност и ясно изразено очакване за по-строга и ефективна наказателноправна реакция от страна на държавата в такива случаи. 3 3. Същност на законодателните промени Предлага се началото на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на НК, в случаите, в които пострадало от такова престъпление е малолетно или непълнолетно лице, да не е моментът на извършване на престъплението, а навършването на 18-годишна възраст от пострадалия. С предложената уредба не се засяга задължението на компетентните органи, ако бъдат сезирани за извършено срещу малолетно или непълнолетно лице престъпление по глава втора или четвърта от особената част на НК към момента на извършването му да предприемат всички предвидени по НПК действия по образуване на наказателното производство и разследване на престъплението. Предвижда се в чл. 80 от НК да се създаде ал. 4, съгласно която давността за преследване за престъпление по глава втора и глава четвърта от Особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице да започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3 на същата разпоредба. Предложената ал. 4 на чл. 80 от НК ще има и превантивен и възпиращ ефект по отношение на извършването на престъпления срещу деца, като ще лиши извършителите за дълъг период от време, след навършване на пълнолетие от жертвата, от възможността да избегнат реализиране на наказателна отговорност. Обстоятелството, че към настоящия момент в действащия Наказателен кодекс липсва разграничение между престъпленията, извършени срещу малолетни лица в различни възрастови групи, като в редица случаи децата в най-ранна възраст се третират по идентичен начин с по-големите малолетни лица, налага въвеждането на по-тежко наказуем състав на престъпленията по чл. 149 и чл. 151 от НК, в случаите, в които жертвата не е навършила 10-годишна възраст. Нормативната уредба не отчита различната степен на уязвимост, зависимост и тежестта на причинените вреди при престъпления, извършени спрямо деца до 10-годишна възраст. Децата в тази възрастова група представляват най-уязвимата група в обществото, поради своята физическа, психическа и емоционална незрялост, както и поради обективната си невъзможност да осъзнават в пълна степен характера и последиците от престъпните посегателства, извършвани срещу тях, а така също и да се защитават самостоятелно. Въвеждането на квалифициран състав за престъпления със сексуален характер по отношение на лица до 10-годишна възраст е ясен знак за нулева толерантност към насилието над най-малките членове на обществото. Това е недвусмислено и категорично послание към извършителите, че подобни деяния ще бъдат санкционирани с най- голямата строгост на закона и към обществото – че защитата на детето е безспорен приоритет на държавата. Изборът на 10-годишната възраст като самостоятелен праг за разграничаване на престъпленията срещу деца не е произволен, а е продиктуван от обективни, социални, психологически и правни съображения. На първо място, децата до 10-годишна възраст се намират в етап на развитие, в който липсва формирана способност за осъзнаване на риска, за критична преценка и за адекватна реакция при заплаха. Те не могат да разберат 4 напълно естеството на престъпното посегателство, нито последиците от него, което ги поставя в състояние на пълна беззащитност. Това ги отличава съществено от по-големите деца, при които вече е налице по-висока степен на самостоятелност и възможност за разпознаване на опасно поведение. На второ място, международната и националната практика показват, че престъпленията срещу деца в най-ранна възраст причиняват несравнимо по-тежки и дълготрайни последици. Травмите, преживени до 10-годишна възраст, засягат процесите на изграждане на личността и често водят до сериозни психични, емоционални и социални увреждания през целия живот. В този смисъл вредата не е само моментна, а структурна и необратима. На трето място, 10-годишната възраст представлява ясно разпознаваема граница и в други области на българското право и публичните политики. Именно около тази възраст настъпват важни етапи в образователното и социалното развитие на детето, включително повишаване на самостоятелността, разширяване на социалната среда и първоначално формиране на морални и поведенчески модели. Законодателното разграничение отразява тази обективна промяна в развитието. Изборът на 10-годишна възраст като граница за по-строгото третиране на престъпленията срещу деца е в съответствие и с тенденциите в редица европейски и демократични държави, които въвеждат по-ниски възрастови прагове за най-уязвимите деца и предвиждат засилена наказателна защита именно за тях. В редица държави от Европейския съюз престъпленията срещу деца под определена възраст се третират като квалифицирани състави с по-тежки санкции, като възрастовият праг варира между 10 и 12 години. Общият принцип е един и същ: колкото по-малко е детето, толкова по-висока е степента на обществена опасност на престъплението и толкова по-строга следва да бъде реакцията на държавата. В Германия, Франция и Италия законодателствата изрично отчитат ранната детска възраст като утежняващо обстоятелство, а престъпленията срещу малки деца се квалифицират като особено тежки. В тези държави се приема, че децата под 10–12 години са напълно лишени от възможност за информирано съгласие, самозащита или адекватна оценка на риска. В Обединеното кралство и други англосаксонски правни системи също е налице ясно разграничение между престъпленията срещу малки деца и тези срещу по-големи малолетни, като за първата група са предвидени значително по-тежки наказания и ограничени възможности за условно освобождаване. Общото между тези системи е разбирането, че ранното детство изисква най- висока степен на закрила и че държавата носи повишена отговорност да реагира с цялата строгост на закона, когато това доверие бъде нарушено. В този контекст изборът на 10- годишна възраст в българския законопроект не представлява крайност, а разумно и балансирано решение, което поставя страната ни в съответствие с утвърдените европейски стандарти и добри практики. Този праг ясно отличава най-беззащитната група деца, без да създава правна несигурност или произвол. Предлага се и доразвиване на системата от квалифицирани признаци на престъпленията против половата неприкосновеност на малолетните и непълнолетните. В системата на престъпното блудство по чл. 149 от НК се предвижда като най- тежко наказуем престъпен състав да се уреди хипотезата, при която от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното 5 развитие на пострадалия. Това посегателство ще се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години. Системата на престъпното блудство с лице, навършило 14-годишна възраст, също се предвижда да претърпи развитие. Предлага се да се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години случаите, в които деянието е извършено от две или повече лица; по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното или деянието е повторно, а с наказание от пет до двадесет години да се наказва, когато деянието е извършено по отношение на две или повече лица; от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; деянието представлява опасен рецидив или от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. В системата на престъпното съвкупление по чл. 151 от НК се предлага да се завиши специалният максимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено за квалифицираните случаи по ал. 2 – от десет на петнадесет години лишаване от свобода, като това наказание да се налага и когато пострадалият не е навършил 10-годишна възраст, както и когато деянието е извършено повторно. Предлага се да се предвидят по- тежко наказуеми престъпни състави в нови ал. 4 и 6 – с лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато деянието е извършено по отношение на две или повече малолетни лица; от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; деянието представлява опасен рецидив или са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. По този начин в съставомерни обстоятелства ще се въздигнат хипотези, които е напълно възможно да намерят проявление в практиката и които разкриват значително по-висока степен на обществена опасност от тези, обхванати от основните и квалифицираните до момента престъпни състави. Това ще позволи спрямо такива деяния да се предвиди адекватен наказателноправен отговор. В допълнение, с предложеното изменение в Наказателно-процесуалния кодекс се предлага квалифицираните състави на престъпленията по чл. 150, ал. 4 и по чл. 151, ал. 4 и 6, които разкриват най-висока степен на обществена опасност в системата на съответното посегателство, да са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция. Урежда се и при промяната на подсъдността висящите наказателни производства в досъдебна и съдебна фаза да се довършат от органите, пред които са висящи. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предложеният проект ще се предвидят гаранции, че децата – жертви на престъпления сред посочените в глави втора и четвърта от Особената част на НК, разполагат с достатъчно дълъг срок и след навършване на пълнолетие, за да съобщят на компетентните органи лично за извършеното срещу тях престъпление, в случаите когато за престъплението не е било докладвано, а компетентните органи да могат да образуват и проведат наказателно производство срещу виновните лица и същите да бъдат наказани. 6 С проекта ще се постигне максимално съответствие с европейската правна рамка - Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета, която е в процес на изменение, като се обсъждат давностни срокове, които са с начало навършването на пълнолетие от пострадалия. Не на последно място с проекта се предоставя допълнителен инструментариум за правоприлагащите и правораздавателните органи за постигане на ефективна наказателно правна защита на най-ценното – живота и здравето на децата. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът е публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за правилно и точно транспониране на разпоредбите на Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.), за което от страна на Европейската комисия има започнало производство за установяване на нарушение срещу страната ни. 7

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) ………………………………………… Лице за контакт: Кристина Лазарова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 564 K_lazarova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост от преодоляване на констатациите на нарушение INFR(2019)2136 за неправилно транспониране разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със експлоатация на деца, както и с детската порнография и за Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.) и усъвършенстване на престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху Всекидневно в световен мащаб се регистрират редица деца се извършват и широк кръг престъпления. Децата физическо, психическо, сексуално, отвличане, онлайн експлоатация, детски бракове и др. Децата са една от извършване на престъпления срещу тях се променят, действителността. Глобалната дигитализация и напредъкът интелект поставят допълнителни изпитания пред продуктите на технологичния напредък са използвани с деца. Поради това е налице необходимост от преглед на областта на закрила правата на децата, с цел повишаване на 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото Необходимо е да се предвидят гаранции, че децата – глави втора и четвърта от Особената част на НК, разполагат на пълнолетие, за да съобщят на компетентните органи лично в случаите когато за престъплението не е било докладвано, образуват и проведат наказателно производство срещу Налице е необходимост от осъвременяване на института информационните и комуникационните технологии. Случаите Европейската комисия по процедура за в националното законодателство на някои сексуалното насилие и със сексуалната замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на съществуващата правна уредба на някои от малолетни и непълнолетни лица. нарушения на правата на детето, като срещу стават жертви на различни видове насилие – тормоз, трафик с цел сексуална и трудова най-уязвимите групи пострадали, а начините за включително адаптирайки се към в сферата на използването на изкуствения правоприлагащите органи, в случите когато престъпна цел, включително по отношение на съществуващите правни норми и институти в ефективността им. възникване: жертви на престъпления сред посочените в с достатъчно дълъг срок и след навършване за извършеното срещу тях престъпление, а компетентните органи да могат да виновните лица. на давността и с оглед развитието на на насилие в детска възраст биха могли 2 да бъдат записвани и споделяни в онлайн пространството в продължение на много години след извършване на престъплението, като разпространението на материалите е самостоятелно престъпление, различно от осъществения първоначално акт/актове на насилие. На следващо място, в случаите, в които пострадали от престъпления по глави втора и четвърта от особената част на НК са лица до 18-годишна възраст, често е налице зависимост от пълнолетно лице, например родител, настойник или друго лице, с което е изградено отношение на доверие. На практика е налице зависимост на детето от капацитета на самия пълнолетен да разбира и идентифицира случилото се с детето като престъпление, както и да предприеме последващи действия. Макар за всички граждани да съществува обществено задължение по чл. 205, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган, не съществува гаранция, че това задължение ще бъде упражнено. Няма и санкция за неизпълнение на това обществено задължение. В случите, когато задължението за съобщаване не бъде изпълнено, вероятността компетентните органи да не узнаят изобщо за извършено престъпление е голяма. За разлика от пълнолетните лица, които по закон се счита, че разполагат с нужната зрялост да искат иницииране на производства в случите на нарушаване на правата им, децата, поради степента на развитието си и незрелостта си биха могли да упражнят правата си в пълния им обем лично, при извършено срещу тях престъпление, едва след навършване на пълнолетие. Към настоящия момент Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.) е в процес на изменение, като се обсъждат конкретни минимални давностни срокове, които срокове са с начало навършването на пълнолетие от пострадалия. В друг, вече действащ европейски акт, а именно Директива 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (ОВ, L от 2024 г.), се слага началото на последователна политика за повишаване на наказателноправната защита на деца и предоставяне на възможност да упражняват правата си и след пълнолетие. Срокът за транспониране на разпоредбите на Директива 2024/1385 в българското законодателство е 14 юни 2027 г. На следващо място, към момента България е в процедура за нарушение за неправилно транспониране в националното законодателство на някои разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (Обн. L ОВ. бр. 335 от 2011г.). Към момента давността за наказателно преследване – член 15, параграф 2 от Директивата, остана единственият проблем, поради който Европейската комисия предприе стъпки в реализиране на отговорността на страната ни, като продължава да смята, че правата особено на най-малките пострадали, не са защитени. Съгласно действащото ни законодателство, на пострадалия е предоставен срок от едва три години след навършване на пълнолетие, ако е пострадал от престъпление на едногодишна възраст например. Същото важи практически и за другите най-уязвими пострадали – децата до 3 годишна възраст. Престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица, представляват едни от най-тежките противоправни деяния срещу личността, физическата и психическата неприкосновеност, достойнството и нормалното развитие на децата. Налице е устойчива обществена чувствителност и ясно изразено очакване за по-строга и ефективна наказателноправна реакция от страна на държавата в такива случаи. 3 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Заложените в проекта цели могат да се постигнат единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Съобразяване с европейската правна рамка и осъвременяване с оглед на новите реалности и приложимите европейски директиви на института на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК) с пострадал малолетно или непълнолетно лице. Цел 2: Допълване и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията по глава втора, раздел VIII от Особената част на НК, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; - Министерството на правосъдието; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Министерството на вътрешните работи; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 от НПК; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателният процес не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4 4.1. По проблем 1: Необходимост от преодоляване на констатациите на Европейската комисия по процедура за нарушение INFR(2019)2136 за неправилно транспониране в националното законодателство на някои разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.) и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Не се осигурява преодоляване на констатациите на Европейската комисия по процедура за нарушение INFR(2019)2136 за неправилно транспониране в националното законодателство на някои разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.), както и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателния кодекс“: Описание: - предвижда се в чл. 80 от НК да се създаде ал. 4, съгласно която давността за преследване за престъпление по глава втора и глава четвърта от Особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, да започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3 на същата разпоредба. - въвеждане на квалифициран състав за престъпления със сексуален характер по отношение на лица до 10-годишна възраст. 5 - в престъпното блудство по чл. 149 от НК се предвижда като най-тежко наказуем престъпен състав да се уреди хипотезата, при която от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия. Това посегателство ще се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години. - в престъпното блудство с лице, навършило 14-годишна възраст, се предлага да се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, случаите, в които деянието е извършено от две или повече лица; по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното или деянието е повторно, а с наказание от пет до двадесет години да се наказва, когато деянието е извършено по отношение на две или повече лица; от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; деянието представлява опасен рецидив или от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. - в престъпното съвкупление по чл. 151 от НК се предлага да се завиши специалния максимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено за квалифицираните случаи по ал. 2 – от десет на петнадесет години лишаване от свобода, като това наказание да се налага и когато пострадалия не е навършил 10-годишна възраст, както и когато деянието е извършено повторно. - предлага се да се предвидят по-тежко наказуеми престъпни състави в нови ал. 4 и ал. 6 на чл. 151 НК – с лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато деянието е извършено по отношение на две или повече малолетни лица; от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; деянието представлява опасен рецидив или са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай. - в Наказателно-процесуалния кодекс се предлага квалифицираните състави на престъпленията по чл. 150, ал. 4 и по чл. 151, ал. 4 и 6, които разкриват най-висока степен на обществена опасност в системата на съответното посегателство, да са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция. - урежда се при промяната на подсъдността висящите наказателни производства в досъдебна и съдебна фаза да се довършат от органите, пред които са висящи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - преодолеят констатациите на Европейската комисия по процедура за нарушение INFR(2019)2136 за неправилно транспониране в националното законодателство на някои разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.); - усъвършенства съществуващата правна уредба на някои от престъпленията, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. 6 Вариант Описание: Не е За този Проектът 1.1. 1.2. Въздействия Не Административна задължения административната 3 нормативен Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително върху малките се предвижда тежест: Проектът не регулира за физическите тежест „Н ЕНОРМАТИВНА възможно предприемането акт. вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните и средните въздействие върху предоставянето и юридическите за физическите и НАМЕСА “: на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, предприятия: малките и средни на административни лица и в този юридическите лица. организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен чрез страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни предприятия. услуги и смисъл няма Необходимо е уреждането страни) Вариант 1. организационни мерки страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) не въвежда нови отношение към на проблема с нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Съобразяване с европейската правна рамка и осъвременяване с оглед новите ниска висока ниска 7 реалности и приложимите европейски директиви на институтът на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК) с пострадал малолетно или непълнолетно лице. Цел 2: Допълване и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията по глава втора, раздел VIII от Особената част на НК, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. т с о н с а к и ф Е Цел 1: Съобразяване с европейската правна рамка и осъвременяване с оглед новите реалности и приложимите европейски директиви на институтът на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК) с ниска висока ниска 8 пострадал малолетно или непълнолетно лице. Цел 2: Допълване и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията по глава втора, раздел VIII от Особената част на НК, свързани със сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Съобразяване с европейската правна рамка и осъвременяване с оглед новите реалности и приложимите европейски директиви на институтът на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс (НК) с пострадал малолетно или непълнолетно лице. Цел 2: Допълване и усъвършенстване на съществуващата правна уредба на някои от престъпленията по глава втора, раздел VIII от Особената част на НК, свързани със ниска висока ниска 9 сексуално посегателство върху малолетни и непълнолетни лица. 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По кодекс“. Посочете Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант препоръчителните варианти за вариант: 2 Нормативна решаване на поставения намеса: „Изменение проблем/проблеми. и допълнение на Наказателния 6.1. на 1.2. Ако Промяна 1.1. се в административната препоръчителния вариант Изборът следва да е съотносим предвижда въвеждането на на тежест (включително с посочените специфични такса, представете административното регулиране и за физическите и по отделните въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер съгласно административния контрол върху юридическите лица проблеми): вариант за решаване Методиката по чл. стопанската дейност. от прилагането на всеки проблем. 7а от Закона за ограничаване 6.2. 1.2. 1.3. 1.4. Създават прилагането В случай отделна Мотивирайте Посочете 1.5. ли се нови/засягат на препоръчителния 1.1. Изборът че се предвижда създаване стелка или действие: създаването на новия предложените нови Посочете изпълнено ли е 1.6. В случай че ли се вариант …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. следва да е съотносим с нов регулаторен режим, разрешителен, уведомителен; регулаторен режим регулиране и административния регулаторни режими отговарят изискването на § 2 от се изменят регулаторни съществуващи регулаторни (включително по посочените специфични въздействия посочете неговия вид (за удостоверителен и по какъв начин съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 контрол върху стопанската ли на изискванията на чл. 10 услуги. Допълнителните разпоредби на Закона режими или административни режими и отделните проблеми)? на избрания вариант. стопанска дейност: лицензионен, това съответства с от Закона за ограничаване дейност. – 12 от Закона за за дейностите по услуги, посочете промяната. услуги от регистрационен; за постигането на целите). на административното дейностите по предоставяне на предоставяне на услуги. 6.3. по Създават отделните ли се нови проблеми)? регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително 10 …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за правилно и точно транспониране на разпоредбите на Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.), за което от страна на Европейската комисия има започнало производство за установяване на нарушение срещу страната ни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 11 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателен кодекс 2. Наказателно-процесуален кодекс 3. Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335 от 2011г.) Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529 2. https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224 3. https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32011L0093:BG:HTML Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 28.1.2026 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС Портал за обществени консултации и Приети/ № интернет страница на Предложения и становища Мотиви неприети Министерство на правосъдието Със законопроекта се Становище до Министерството на правосъдието относно проекта на изпълняват Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се ангажиментите на 1. предвижда началото на давността за наказателно преследване при страната, съгласно престъпления срещу малолетни и непълнолетни да тече от навършване на Директива 2024/1385 пълнолетие. относно борбата с Изразявам принципна подкрепа за усилията на Министерството на насилието над жени и правосъдието, насочени към засилване на наказателноправната защита на домашното насилие, в малолетни и непълнолетни като особена уязвима група и преодоляване чл. 13, § 2 се предвижда латентността на определени престъпления срещу тях. Предложението изрично, че „когато безспорно преследва легитимна цел, а темата категорично засяга значим жертвата е дете, обществен интерес. давностният срок за Въпреки това, в предложения вид, изменението поражда сериозни престъпленията, Д-р Даниел Миленов въпроси относно неговата съвместимост с основни принципи на посочени в чл. 3, Илиев - Не се наказателното право, както и правната сигурност и системността на започва да тече най- daniel.m.iliev@gmail.co приема Наказателния кодекс. рано, когато жертвата m Настоящото становище изразява резерви не към идеята за специален навърши 18 години“ и режим, а към избрания законодателен подход. Директива 2011/93/ЕС От юридическа гледна точка обвързването на началния момент на относно борбата със давността с навършването на пълнолетие на пострадалия е принципно сексуалното насилие и допустимо, но не е безпроблемно и изисква много прецизна законодателна със сексуалната конструкция, за да не влиза в противоречие с основни начела на експлоатация на деца, наказателното право и конституционни принципи. както и с детската По същество въпросът има две нива: а) съвместимост с класическата порнография, в чл. 15, § теория за давността и; б) съвместимост с принципите на правовата 2 в която се предвижда, държава. От гледна точка на съвместимостта и функцията на давността тя че държавите-членки е обективен институт, който се свързва с извършването и довършването на предприемат деянието, и отразява идеята, че с течението на времето намалява необходимите мерки, за обществения интерес от наказание, а и възможността за справедлив да направят възможно 1 процес. наказателното Ето защо на тази плоскост отклоняването на началния момент, от преследване на който започва да тече давността за наказателно преследване на престъпленията, престъплението към личния статус на пострадалия (пълнолетие) е посочени в член 3 и концептуално нетипично. член 4, параграфи 2, 3, От друга страна, при престъпленията, извършени срещу малолетни и 5, 6 и 7, и на всяко непълнолетни има обективна особеност, която е свързана с тежко престъпление, обстоятелството, че пострадалият често не е в състояние фактически и посочено в член 5, психически да: осъзнае престъплението; сигнализира правоохранителните параграф 6, когато е органи; упражни процесуални права, в резултат на което има реален риск била използвана детска деянието да остане латентно години наред. порнография по Това оправдава специален режим, който в случая не отменя смисъла на член 2, давността, а отлага началото ѝ, за да не се превърне в инструмент за буква в), подточки i) и безнаказаност. ii), през достатъчен Както вече бе посочено давността за наказателно преследване срок след навършване традиционно е обективен институт, свързан с извършването и на пълнолетие от довършването на деянието и с обществената опасност на престъплението, страна на жертвата, а не с личните характеристики на пострадалия. Обвързването на началния като този срок е момент на давността с навършване на пълнолетие измества акцента от съобразен с тежестта на деянието към статута на пострадалия, респективно създава субективно въпросното зависим давностен срок и подкопава класическата функция на давността престъпление. като времево ограничение на наказателната репресия. Тоест наказателната Предлаганото отговорност ще зависи от личността на пострадалия. Това концептуално изменение има за цел отклонение не е придружено с достатъчно задълбочена теоретична да съобрази обосновка и сравнителноправен анализ. съществуващата Така предложената законодателна промяна ще доведе до положение, европейска правна при което идентични престъпни деяния ще бъдат подчинени на различен рамка по отношение давностен режим единствено въз основа на възрастта на пострадалия, без продължителността на това да е пряко свързано с обществената опасност на деянието, сроковете за образуване поведението или вината на дееца. на наказателно Запазването на общото правило, че давността започва да тече от производство и момента на довършване на престъплението, съчетано със специалното наказателно правило, че при престъпления, извършени срещу пълнолетни и малолетни преследване на тече от навършване на пълнолетие, създава вътрешно противоречие в извършителите на системата на Наказателния кодекс. престъпления по глава Макар защитата на децата да представлява легитимна цел, липсва втора и глава четвърта достатъчно ясно демонстриране на пропорционалност между целта и от Особената част на използваното средство. Това обстоятелство поражда съмнения досежно НК, в случаите, в които 2 съответствието с принципа на равенство на гражданите и еднакво пострадало от такова третиране в наказателното право. Изместването на началния момент на престъпление е давността с години напред, съчетано с дълги давностни срокове за тежки малолетно или престъпления (каквито несъмнено са деянията по Глава II и Глава IV от непълнолетно лице. НК), може да доведе до наказателно преследване след изключително дълъг период от време и сериозни затруднения за осъществяване на справедлив процес (загуба на доказателства, нарушена надеждност на свидетелски показания и т. н.). По този начин се обезсмисля една ключова функция на давността – да гарантира баланс между интереса на обществото и правото на защита на обвиняемия. В мотивите към предложения законопроект не са обсъдени възможни по-прецизни и по-малко радикални решения, като например: удължаване на давностните срокове вместо изместване на началния момент, от който започват да текат, диференциран подход според възрастта на пострадалия или обвързване на началото на давността с момента на узнаване на престъплението при определени състави, а не обвързване с автоматичен възрастов критерий. Отсъствието на такъв сравнителен и алтернативен анализ отслабва убедителността на така предложената промяна. В заключение, за да подчертая важността на поставения въпрос ще завърша, така както започнах изложението си – предложеното изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с което се предвижда началото на давността за наказателно преследване при престъпления срещу малолетни и непълнолетни да тече от навършване на пълнолетие отговаря на обществено чувствителен проблем, но в настоящия вид нарушава утвърдени принципи на наказателното право, създава рискове за правната сигурност и предвидимост и не предлага достатъчно балансирано решение. С оглед това препоръчвам Министерството на правосъдието да преразгледа избрания законодателен подход, да доразвие мотивите с по- задълбочен теоретичен и сравнителноправен анализ и да обсъди по- прецизни и пропорционални алтернативни. Първото от посочените Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации обстоятелства следва да проект на ЗИД на НК отправям предложение в квалифицираните състави Весела Колева – Не се бъде съобразявано от 2. да бъдат предвидени такива, касаещи деца с увреждания, деца настанени в veselakoleva@abv.bg приема. съда в процеса по приемни семейства, кризисни центрове и социални услуги за резидентна индивидуализация на грижа (центрове за настаняване от семеен тип). наказателната 3 Постановката на новата алинея 4 на чл. 80 е абсурдна. Предложеният текст гласи: „Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3.“ Тази редакция не държи изобщо сметка за делението на престъпленията на резултатни и формални. Така например, в още първия Никола Драшков – текст от глава втора от особената част на НК четем: „Който nik.drashkov@gmail.co Не 3. умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство..." (чл. 115). m приема Престъплението е очевидно резултатно и е довършено в момента на 04.02.2026 г., 17.50 ч. настъпване на смъртта. Ако умъртвеното лице е непълнолетно, в кой момент ще започне да тече давността, съгласно предложената редакция на текст? Отговорът е излишен, а предлаганата разпоредба в тази редакция задължително трябва да бъде преосмислена и пренаписана от компетентни юристи. Горната логика се повтаря с почти всички състави, уредени в глава втора на особената част на НК. С оглед на това, предлаганата разпоредба в тази редакция е недопустима и би създала повече проблеми, отколкото би решила, поради отговорност на дееца, а второто е основание за приложение на по- тежко наказуемите престъпни състави на престъпленията против половата неприкосновеност, въздигащи в квалифициращо обстоятелство положението на зависимост и надзор между дееца и пострадалия (чл. 149, ал. 2, т. 5, чл. 150, ал. 1, чл. 151, ал. 3 от НК). Със законопроекта се изпълняват ангажиментите на страната, съгласно Директива 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, в чл. 13, § 2 се предвижда изрично, че „когато се жертвата е дете, давностният срок за престъпленията, посочени в чл. 3, започва да тече най- рано, когато жертвата навърши 18 години“ и Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната 4 което следва и да бъде коригирана, за да отговаря както на теоретичните експлоатация на деца, постановки, така и на практическите проблеми. както и с детската порнография, в чл. 15, § 2 в която се предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да направят възможно наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3 и член 4, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7, и на всяко тежко престъпление, посочено в член 5, параграф 6, когато е била използвана детска порнография по смисъла на член 2, буква в), подточки i) и ii), през достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, като този срок е съобразен с тежестта на въпросното престъпление. Предлаганото изменение има за цел да съобрази съществуващата европейска правна рамка по отношение продължителността на сроковете за образуване на наказателно 5 Гражданско становище Обществено обсъждане на „ЗИД на НК I. Обща позиция Като гражданин подкрепям необходимостта от адекватна и най-вече ефективна защита на децата. Що се отнася до привеждането на националното законодателство в съответствие с европейските изисквания, то нека да не е като чиста формалност, а да се случи чрез интегриране на най-добрите и работещи практики. За тази цел и поради значимостта ѝ като цяло, считам, че законодателният процес следва да се основава на задълбочен анализ, на прозрачност и реална оценка на последиците, които за мое съжаление не видях. Ето защо не мога да не отбележа, че представените материали съдържат Елена Гюрова – слабости, които създават у мен впечатление за чисто формално изпълнение на Не 4. ena.gyurov@gmail.com изискванията за оценка на въздействието. Не забелязах да е отделено приема достатъчно внимание на правната сигурност, институционалния капацитет и не на последно място, потенциалните рискове от прилагането на предложените изменения. II. Формализирана оценка на въздействието и липса на реален анализ на рисковете В публикуваните материали фигурират твърдения за липса на негативни въздействия, липса на рискове, както и липса на финансови последици. Подобни категорични заключения при наказателноправни изменения будят сериозно съмнение относно дълбочината на извършения анализ. В рамките на общественото обсъждане вече са налични и експертни въпроси относно практическата приложимост на част от предложените производство и наказателно преследване на извършителите на престъпления по глава втора и глава четвърта от Особената част на НК, в случаите, в които пострадало от такова престъпление е малолетно или непълнолетно лице. Бележките касаят мотивите към законопроекта, съгласно които „За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до се въздействие върху държавния бюджет.“ Тези изводи касаят единствено въздействието на законопроекта. Законопроектът е насочен към осъвременяване, допълване и усъвършенстване на наказателноправната защита от престъпленията против 6 изменения. Част от тях са по отношение на някои от новите правила, половата свързани с давностните срокове. Без да претендирам за специализирана неприкосновеност на наказателноправна експертиза, наличието на подобни въпроси, поставя под малолетните и съмнение извода за липса на рискове. Това само по себе си налага по- непълнолетни лица и задълбочена оценка на въздействието, на правоприлагането и съдебната няма за цел да адресира практика. капацитета на органите Това, което не видях да е разгледано: на досъдебното увеличаване натовареността на прокуратурата, следствието и съдилищата производство за усложнение на доказването при престъпления, извършени в далечното разследване на тази минало категория престъпни риск от разширяване на наказателната репресия без достатъчни/адекватни посегателства, гаранции срещу злоупотреба натовареността на увеличена продължителност на наказателните производства органите на въздействие върху правата на обвиняемите лица досъдебното За мен, отсъствието на анализ на негативни сценарии, създава риск от производство и съда и законодателни решения с непредвидими последици. продължителността на наказателните III. Рискове за еднаквото прилагане на закона и правната сигурност производства. Тези Това, което мога да обобщя от приложените документи, е че въпроси действително предложените изменения въвеждат по-тежки квалифицирани състави и са особено важни, за да съществени промени в давностните правила. В същото време липсват се осигури навременна достатъчно ясни критерии за прилагане на оценъчни понятия и и справедлива реакция квалификации. Смятам, че това поражда опасност от: срещу осъществените липса на уеднаквена съдебна практика престъпни посегателства, но прекомерна дискретност на правоприлагащите органи голяма част от тях бъдещи противоречия в тълкуванията подлежат на потенциални конституционни спорове относно правната сигурност, разрешаване респективно справедлив процес посредством Необходима е по-висока степен на правна яснота чрез конкретни предприемане на критерии, примери и мотиви, основани на реална съдебна практика. организационни, а не IV. Недостатъчен анализ на институционалния и кадровия капацитет на законодателни Опасявам се, че материалите не разглеждат въпроси от ключово мерки. практическо значение, като: Предлаганите разполагат ли разследващите органи с достатъчен ресурс законодателни съществуват ли достатъчен брой специалисти, обучени за работа с деца изменения не създават може ли съдебната система да поеме увеличената сложност на делата риск от противоречиво тълкуване и прилагане 7 как ще се осигури защита на личните данни, респективно достойнството на в практиката на пострадалите съдилищата. Конкретно Убедена съм, че без такъв анализ съществува риск от това законът да въвеждането на нови остане трудно приложим на практика. обстоятелства, които са от значение за правната V. Недостатъчна дълбочина на обществените консултации квалификация на Консултационният процес поражда сериозни въпроси и загриженост деянието, ще ограничат относно неговата дълбочина и реалната възможност за смислено обществено случаите на участие. Особено притеснителен е изключително краткият срок за противоречива съдебна обществено обсъждане на проект, който засяга фундаментални въпроси на практика по отношение наказателното право, правата на човека и най-вече защитата на децата. Това на преценката на тези което буди недоумение е фактът, че проекти с по-ограничен обществен ефект, обстоятелства при например проектът на Наредба за придобиване на квалификация по индивидуализацията на професията „Рибовъдство и аквакултури“, също публикуван за обществено обсъждане на 03.02.2026 г. – 05.03.2026 г., е получил по-дълъг срок за наказателната консултации в сравнение с този 03.02.2026 г. – 17.02.2026 г. Подобна отговорност на дееца. несъразмерност създава усещане за липса на последователност в подхода към При изготвянето на обществените консултации и определено поражда съмнения относно реалната проекта са спазени тежест на общественото участие при значими наказателноправни изменения. всички законови На мнение съм, че материята предполага задълбочен обществен и изисквания и експертен дебат, включващ професионалните общности: процедури. адвокати, прокурори, съдии академична общност организации за защита на правата на човека специалисти по детска психология и социални служители Кратките срокове и ограничената дълбочина на обсъждането подкопават качеството на законодателния процес. Настоявам да бъде публично мотивирано отклонението от стандартния срок за обществени консултации при законодателни инициативи с висока степен на обществено въздействие. VI. Препоръки 1. Изготвяне на допълнителна, разширена оценка на въздействие: o анализ на негативни сценарии o финансови и институционални ефекти o какво ще е въздействието върху правата на обвиняемите 2. Въвеждане на: o ясни критерии за прилагане на квалифицирани състави o оценъчните понятия следва да бъдат подкрепени с конкретни дефиниции 8 o примери от съдебната практика 3. Извършване на сравнително правен анализ с други държави членки на ЕС 4. Предвиждане на задължително специализирано обучение за правоприлагащите органи 5. Въвеждане на задължителна последваща оценка на закона до 3 (три) години от влизането му в сила, включително публичен отчет за: o брой образувани дела o присъди и оправдателни решения o проблеми при прилагането му o има ли установени системни затруднения VII. Заключение Ефективната защита на децата изисква добре обмислени и решителни законодателни решения. В този им вид представените материали не демонстрират реалистична оценка, нито задълбочен анализ на възможните последици. Законодателство изградено върху ограничени консултации и формална оценка на въздействие, на първо място крие риск от правна нестабилност, а в последствие затруднено прилагане. Призивът ми към компетентните институции е да разширят общественото обсъждане, да преразглеждат и преработят оценката на въздействие и да гарантират, че окончателният закон ще бъде едновременно балансиран, ефективен и правно устойчив. С оглед на изложеното, считам, че качеството на законодателния процес изисква поставените процедурни и съдържателни въпроси да бъдат разгледани по същество и публично адресирани преди окончателното приемане на предлаганите изменения. Като омбудсман и национален независим орган за защита на правата и интересите на детето, споделям мотивите на Проекта на Закона за Изразено изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които безспорно се положител цели засилване на наказателноправната защита на децата като особено но Омбудсман на уязвима група. Направените предложения са в съответствие с чл. 14 от становище 5. Република България Конституцията на Република България, международните стандарти за без 17.02.2026 г. закрила на детето и развиващата се европейска правна рамка. Измененията бележки и отразяват необходимостта от осъвременяване на наказателното предложен ия законодателство с оглед на промените, настъпили в обществените отношения с развитието на информационните и комуникационни 9 технологии и новите форми на престъпни деяния срещу деца. Глобалната дигитализация и видимия напредък в сферата на използването на изкуствения интелект поставят допълнителни изпитания пред правоприлагащите органи, в случаите, в които те се използват с престъпна цел, особено по отношение на деца. Оценявам положително стремежът да се гарантира реална възможност на пострадалите деца да упражнят правата си след навършване на пълнолетие, както и да се преодолеят дефицитите в транспонирането на Директива 2011/93/ЕС и Директива 2024/1385., като се обсъждат давностни срокове, които са с начало навършването на пълнолетие от пострадалия. Предвидените допълнителни гаранции, че децата жертви на престъпления, ще могат да подават жалби и след навършване на пълнолетие, за да съобщят на компетентните органи за извършено срещу тях престъпление, са важни от гледна точка на концептуалната промяна, която се цели с промяната на института на давността за наказателно преследвани. Промяната адресира и съвременните технологични предизвикателства с оглед на развитието на информационните и технологичните технологии при случаите, при които случаи на насилие над дете би могло да бъде записано и споделено в онлайн пространството и то да бъде там в продължение на години като самостоятелно престъпление. Въведените квалифициращи признаци, свързани с възрастта на жертвата и последиците от престъпленията, отразяват повишената обществена опасност от нарастващия брой нарушения на правата на детето и широкия кръг престъпления, които ес извършват срещу тях. Не на последно място с проекта се предоставя допълнителен инструментариум за правоприлагащите и правораздавателните органи за постигане на ефективна наказателно правна защита на най-ценното за обществото ни – живота и здравето на децата. По предложението за създаване на нова ал. 4 на чл. 80 от Наказателния кодекс началният момент на давността за престъпления по Глава втора и глава четвърта от Особената част на НК, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица, да бъде навършването на 18-годишна 10 възраст от пострадалия, представлява съществено подобрение на действащата уредба в защита на правата на пострадалите от престъпленията. Присъединявам се към мотивите а законопроекта, които подчертават, че децата поради своята незрялост, зависимост и страх често не могат своевременно да съобщят за извършено срещу тях престъпление. Безспорно е, че много жертви осъзнават характера и последиците от посегателството едва в зряла възраст и в този смисъл действащият давностен срок не можеше да осигурява ефективна защита на най- уязвимите пострадали. Предложената промяна е в съответствие с европейските тенденции и представлява реална гаранция за достъп до правосъдие на жертвите. Предложените промени кореспондират и с вече приетата Директива 2024/385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, в която се регламентира последователна политика за повишаване на наказателноправната защита на деца и предоставяне на възможност те да упражняват правата си и след пълнолетие. С така предложените промени ще се поправи и допуснатото неправилно транспониране в националното законодателство на разпоредби от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. Давността на наказателното преследване, регламентирано в чл. 15, параграф 2 от Директивата, е проблем, довел до реализиране на отговорност към страната ни от Европейската комисия, поради това, че правата на най-малките пострадали, не са защитени. Подкрепям предложената промяна в законопроекта да се въведат състави на престъпления, които да са по-тежко наказуеми за пострадали деца под 10-годишна възраст. Намирам за правилно отчитането на по- високата степен на уязвимост, зависимост и невъзможност за самозащита на тази възрастова група. Въвеждането на възрастта под 10 години е обективен критерий за разбирането за по-висока обществена опасност на деянието, което съответства на принципа за справедливост и пропорционалност на наказателната реакция от страна на държавата. Законодателните тенденции в редица европейски страни са за по-строго 11 третиране на престъпления срещу деца под определена възраст, като те се третират с по-тежки санкции. Намирам, че с предложената 10 - годишна възраст като граница за по-строго третиране на престъпления срещу деца, е намерен баланса между европейските стандарти и добри практики за реакция при престъпления от сексуален характер по отношение на лица до 10-годишна възраст. Законодателните предложения отразяват разбирането, че ранното детство изисква най-висока степен на закрила и държавата носи повишена отговорност да реагира с цялата строгост на закона. Предлагат се доразвиване на системата от квалифицирани признаци на престъпленията против половата неприкосновеност на малолетните и непълнолетните. Намирам за важно развитието на системата за престъпно блудство с лице, навършило 14-годишна възраст, когато деянието е извършено от две или повече лица, както и системата на престъпно съвкупление по чл. 151 от НК. В частта, в която като квалифициращ признак се въвежда хипотезата, при която от деянието са настъпили „значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия“, следва да се има предвид, че понятието „морално развитие“ носи ценностен и културно обусловен характер. Докато вредите за физическото и психическото развитие могат да бъдат установени чрез съответни експертизи, то вредите за моралното развитие трудно могат да бъдат установени чрез доказателствените средства, които се използват в наказателния процес. Нещо повече, използването на морални категории създава риск от нееднакво прилагане, субективизъм и разширително тълкуване, което може да накърни принципа на правната сигурност и не би се постигнала целта на засилената защита на уязвимата група деца. Въпросът за доказването на морални последици остава неясен и може да създаде правни предизвикателства. Като цяло предложените изменения в Наказателния кодекс са важна стъпка към подобряване на правната защита на децата. Важно е обаче да се обърне внимание на предизвикателствата, произтичащи от новите разпоредби, за да се гарантира ефективно и справедливо прилагане на 12 закона. 13