Проект към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища

1. Причини, които налагат издаването на предложения проект на наредба: Необходимостта от изготвянето на проекта произтича както от промени в стандартите и препоръчителните практики, съдържащи се в Приложение № 14, Том I и Том II към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Конвенцията), така и от нормативната уредба в областта на летищата в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). В проекта са включени две групи изменения и допълнения: Първата група промени произтичат от измененията в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-17 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията. Промените се отнасят до вида на пожарогасителните средства, включително допълнителните такива, които следва да се осигуряват на летищата. Премахнати са пожарогасителни вещества като халони и въглероден диоксид. Извършена е изрична категоризация на пенообразувателите, като основно пожарогасително вещество. Друга немалка част от измененията са свързани с конкретизирането на изискванията за аварийно-спасително и противопожарно оборудване на вертолетни летища. Не на последно място, като съществено изменение, което следва да бъде отбелязано, е отпадането на задължението за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, които не обслужват операции за търговски въздушен превоз. Втората група промени на Наредба № 3 е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата и използването на единен термин „летища“, съответно отпадане на понятието „площадки“. Основните причини за приемането на предложения проект са постигане на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с международните стандарти и националните законови изисквания в областта на летищната дейност, както и адаптиране на процедурите и изискванията към съвременните практики в безопасността и управлението на летищата. Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва: С промяната в § 1 относно чл. 10, ал. 4 се посочва коректната абревиатура на наименованието на органа, отговорен за противопожарното и аварийно-спасителното осигуряване. С предложените нови ал. 3-6 на чл. 21 (§ 2 от проекта) се регламентират изискванията към осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, времето за реакция и аварийните изходи на вертолетните летища, като се въвежда и задължението за разполагане на персонала на аварийно-спасителната и противопожарна служба на или в близост до вертолетното летище при активни полети. С предложението се постига съответствие с изискванията в раздел 6.2.4. и 6.2.8 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. Предлаганата промяна в § 3 относно чл. 22, ал. 1 е с цел постигане на съответствие с раздел 9.2.1 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С промяната се въвежда изричното условие за осигуряване на аварийно-спасително и противопожарно оборудване само на летищата, обслужващи операции за търговски въздушен превоз. Предложението е в съответствие с актуализираните международни изисквания и реалните експлоатационни нужди на летищата, като се прави ясно разграничаване между големите летища за извършване на търговски въздушни превози и малките летища, които обикновено са за лично ползване, за спортни или развлекателни цели или за извършване на специализирани авиационни работи. Предпоставка за това изключение е фактът, че на тези летища обикновено кацат въздухоплавателни средства, които не са големи, т.е. са с по-малко излетно тегло - под 5 700 кг. На борда им могат да са малко на брой лица, което предопределя по-ниско ниво на риск на полетните операции. Чрез предложената промяна се избягва въвеждането на допълнителни изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, на които не се извършват търговски полети. С новия чл. 23а (§ 5 от проекта) се въвеждат изисквания за евакуационни маршрути и изходи на вертолетни летища над земната повърхност и палубни летища, съгласно посоченото в Приложение № 14, Том II към Конвенцията и Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Определят се параметрите на евакуация според броя пътници, включително при специализирани операции (HEMS) с цел гарантирането на по-висока безопасност при евентуален пожар или авария. С § 6 относно чл. 25, ал. 2 се посочват критериите за определяне на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетните летища, а именно: на база най-дългия вертолет, използващ летището и в съответствие с определената категория на вертолетното летище. С предложената промяна се осигурява съразмерност между размера на вертолета и нивото на осигуряване, като се гарантира адекватна безопасност при аварийно-спасителни и противопожарни операции, без да се създават допълнителни изисквания за летища, ползвани само от по-малки вертолети. С § 7 относно чл. 25а се определят изискванията към собственика или ползвателя на летището по отношение на предоставяне на аеронавигационни данни/информация на доставчика на аеронавигационно обслужване и ползвателите на летището с публикация в AIP или при поискване информация за категорията, осигурявана на летището по отношение на аварийно-спасителната защита и гасене на пожари. Предложението е в съответствие със стандартите и правилата в Приложение № 14, Том I и II към Конвенцията. Промените с § 8 относно чл. 26 целят хармонизиране на разпоредбите с европейските стандарти, съгласно които се изисква пожарните автомобили да подават пяна, отговаряща на стандартите за реакция ≤ 60 секунди. С предложената промяна се гарантира както навременна реакция, така и ефективност при гасенето. С § 10 относно чл. 28 се извършват промени относно изискванията към пожарогасителните вещества. Въвеждат се нови изисквания за основни вещества (пенообразуватели с нива А, B, C съгласно ICAO) и правила за комбинираното им използване. Предложените промени осигуряват както съответствие с изискванията в раздел 9.2.9. от том I на Приложение № 14 към Конвенцията, така и надеждност на пожарогасителната защита. Предложената с § 11 на отмяна на чл. 29, ал. 3, т. 3 е съобразена с отмяната на посочения в разпоредбата стандарт. С предложените с § 12 нови алинеи в чл. 30 се предвиждат мерки за допълнителни резерви от огнегасящи вещества, съобразно които да се осигури готовност за продължаване на гасителните действия при продължителни или последователни инциденти. С предложените с § 14 промени в чл. 32 се въвеждат изисквания относно осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби на вертолетните летища. Диференцират се изискванията за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на вертолетните летища, съобразени с тяхното местоположение, конструктивни характеристики и нивото на риск. Разграничават се обектите с повишен риск, за които осигуряването е задължително, от тези, при които то се определя въз основа на оценка на риска, в съответствие с препоръките на ICAO (Doc 9261). Определят се минимални изисквания за оборудване, правила за разполагането му и изисквания за аварийна комуникация и лични предпазни средства. С § 15-17 относно чл. 32а-32в се определят изискванията към минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни летища и начина на определяне на разходните норми на допълнителните пожарогасителни вещества. С предложената с §18 нова алинея в чл. 36 се създава възможност за разполагане на противопожарно депо и извън територията на летището, при условие, че за максимално определеното време от 3 минути противопожарните аварийно-спасителните автомобили могат да достигнат до всяка точка на ПИК и работната площ на летището. Предложението е с оглед обстоятелството, че съгласно действащите разпоредби на наредбата противопожарното депо може да бъде разположено единствено на територията на летището, което в определени хипотези създава затруднения. С § 19 се предлага изменение в чл. 69, ал. 1, като целта е коректно изписване на всички изменения и допълнения, които са настъпили в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, от момента на нейното обнародване до настоящия момент. В сегашния текст на цитираната разпоредба е отбелязано последното изменение в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. от 2007 г., като след него са настъпили още общо седем изменения и допълнения, които следва да бъдат коректно отбелязани. С § 20 относно чл. 70, ал. 5 и 6 се предвижда въвеждането на изисквания за оценка на подходните зони при летища до водоеми и за определяне на отговорни служби при аварийно приводняване. С допълненията се отчитат международните стандарти относно изискванията за аварийно-спасителни действия в специфични терени. С предложените промени в § 21 относно чл. 79 подзаконовият нормативен акт се привежда в съответствие с чл. 128 и чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разширява се възможността за участие на частни и чуждестранни търговци, регистрирани в ЕС/ЕИП/Швейцария, при осигуряване на пожарната безопасност. Промяната цели по-голяма конкуренция и ефективност при аварийно-спасителни дейности. С § 22 от проекта се създават т. 23 и 24 в § 1 от Допълнителните разпоредби, като се добавят дефиниции за „търговски въздушен превоз“ и „система за аварийно оповестяване“, с цел уеднаквяване на терминологията и избягване на различни тълкувания. С § 23 и § 27 се предлагат промени на Приложение № 3 и Приложение № 8 към наредбата, които определят категорията на противопожарна защита и минималните необходими количества пожарогасителни вещества на вертолетно летище. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези, предвидени в раздел 6.2.2.2., 6.2.3.2. и 6.2.3.2 от том II на Приложение № 14 към Конвенцията. С § 24 се предлагат промени на Приложение № 5 към наредбата, в което се определя минималното количество на огнегасящи вещества, в зависимост от категорията на летището. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези предвидени в раздел 9.2.11 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С § 25 се предлагат промени в Приложение № 6, представляващо таблица за Еквивалентни количества за замяна на основни с помощни пожарогасителни вещества, като се премахва използването на СО2 съобразно с промените в Приложение № 14 към Конвенцията и се правят терминологични поправки съгласно препоръките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). С § 26 се предлагат терминологични поправки в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 3, Таблица № 7 съгласно препоръките на ГДПБЗН. Втората група промени в проекта е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата. Във връзка с посочените по-горе изменения в закона, с § 22-26 в проекта на наредбата са променени редица термини. С въвеждането в ЗГВ на единен термин „летище“ отпадна категорията „летателна площадка“, „палубна вертолетна площадка“ и др., с оглед на което в проекта на наредбата са направени промени в използваната терминология. В тази връзка са и предложените изменения в § 28, съгласно който се предлага навсякъде в наредбата думите „вертолетната площадка“, „вертолетни площадки“ и „вертолетните площадки“ да се заменят съответно с „вертолетно летище“, „вертолетното летище“, „вертолетни летища“ и вертолетните летища“. С § 29 се предлагат терминологични поправки съгласно препоръките на ГДПБЗН, за да се постигне съответствие с БДС EN 1846-1 “Автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности. Част 1: Номенклатура и означения“. Не на последно място, с § 30 се предвижда отложено влизане в сила на наредбата, след обнародването ѝ в „Държавен вестник“, което е обусловено от необходимостта заинтересованите субекти да разполагат с достатъчен срок за привеждане на дейността си в съответствие с новите и изменени изисквания. Предвиденият шестмесечен период ще даде възможност да бъдат планирани и реализирани организационни, технически и финансови мерки, включително осигуряване и/или подмяна на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, пожарогасителни вещества, системи за подаване на пяна, както и обучение и разположение на персонала. Отлагането на влизането в сила гарантира плавно и ефективно прилагане на наредбата. 2. Цел. Целта на проекта е да се постигне пълно съответствие на националната подзаконова нормативна уредба в областта на аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища с актуалните международни стандарти и препоръчвани практики, съдържащи се в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-15 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията, както и в съответствие с действащите относими разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване. Основната насока е да се гарантира повишаване на авиационната безопасност чрез актуализиране на правилата за аварийно-спасително, противопожарно и медицинско осигуряване на летищата, като същевременно се отчита спецификата на различните видове летища и се създават по-гъвкави условия за тяхната експлоатация. Чрез предложените промени се цели и намаляване на административната и финансовата тежест върху по-малките летища, които не обслужват търговски въздушен превоз, без това да компрометира сигурността на полетите. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Предложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички, регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на наредбата. Приемането и прилагането на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 ще доведе до осигуряване на прилагането на международните стандарти и добри практики при проектирането, експлоатацията и аварийно-спасителното осигуряване на гражданските и вертолетните летища в Република България, което ще гарантира устойчиво развитие и безопасна експлоатация на гражданските летища в Република България. Промените подобряване на аварийната готовност и реакция, чрез конкретизираните изискванията за оборудване, персонал, време за реакция и евакуационни маршрути, което ще се повиши ефективността на действията при авиационни произшествия и извънредни ситуации. На следващо място, би се постигнало ясно разграничаване на изискванията за големи летища, обслужващи търговски въздушен превоз, и малки летища с ограничен риск, като се намалява административната и финансова тежест за последните. Предвидена е адаптация към специфични експлоатационни условия, чрез въвеждане на правила за аварийно-спасителни действия при летища, разположени в близост до водоеми или със специфични конструктивни характеристики, което ще осигури адекватна защита в различни експлоатационни сценарии. Не на последно място, с предложените промени ще се постигне уеднаквяване на терминологията относно летищата, което ще ограничи възможността за противоречиво тълкуване и ще улесни прилагането на разпоредбите. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и докладът към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Проект! Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. и доп., бр. 51 от 2015 г., бр. 12 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г.) § 1. В чл. 10, ал. 4 абревиатурата „НСБПЗН“ се заменя с „ГДПБЗН“. § 2. В чл. 21 се създават ал. 3-6: „(3) Аварийно-спасителната и противопожарна служба на вертолетно летище на земната повърхност следва да достига до всяка точка на вертолетното летище, като времето за реакция не може да превишава две минути при оптимални условия на видимост и състояние на земната повърхност. (4) Времето за реакция по ал. 3 включва времето от първото извикване на аварийно-спасителната и противопожарна служба до момента, когато първото пристигнало на местопроизшествието аварийно-спасително средство (служба) осигури подаване на пяна в обем поне 50% от специфичния разход, предвиден в Таблица № 10 от Приложение № 8. (5) На вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, на вертолетни летища на нивото на земната повърхност с ограничени размери, както и на палубни вертолетни летища, времето за реакция за подаване на пяна с необходимата интензивност на подаване е 15 секунди, считано от момента на подаване на сигнал към пожарогасителната система. (6) Персоналът на аварийно-спасителната и противопожарна служба се разполага на територията на вертолетното летище или в непосредствена близост до него“. § 3. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „летище“ се поставя запетая и се добавя „осъществяващо обслужване на операции за търговски въздушен превоз“. 2. В ал. 2 след думата „летища“ се поставя запетая и думите „и вертолетни площадки“ се заменят с „включително вертолетните“. § 4. В чл. 23, ал. 2 думите „летателните площадки“ се заменят с „летища“, а думата „гасителни“ се заменя с „пожарогасителни“. § 5. Създава се чл. 23а: „Чл. 23а. (1) Вертолетните летища, издигнати над земната повърхност и палубните вертолетните летища (helidecks) имат главен евакуационен изход и поне един допълнителен евакуационен изход. (2) Евакуационните изходи по ал. 1 се разполагат колкото е възможно по-далеч един от друг. (3) На вертолетните летища по ал. 1 се предвиждат алтернативни пътища за евакуация и достъп на аварийно-спасителния и противопожарен персонал. (4) Параметрите на маршрутите за евакуация се определят като се взема предвид броя на пътниците или на специалните операции като използване на вертолети на бързата медицинска помощ (HEMS), когато пътниците трябва да бъдат пренасяни на носилки или в инвалидни колички. (5) Параметрите на маршрутите за евакуация и аварийните изходи се определят съгласно изискванията на Нaредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар, Глава седма „Евакуация на хора от сгради и помещения при пожар и авария“. § 6. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) Категорията на осигурената на вертолетното летище защита за аварийно-спасителни и противопожарни операции се определя на базата на най-дългия вертолет, използващ вертолетното летище, и съответства на определената категория на вертолетното летище“. Досегашната ал. 2 става ал. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 7. Създава се чл. 25а: „Чл. 25а. (1) Собственикът или ползвателят на летище, отговорен за подаването на аеронавигационните данни/информация на доставчика на аеронавигационно обслужване, предоставя на ползвателите на летището с публикация в AIP или при поискване информация за категорията на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на летището. (2) Категорията на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на летището се определя от собственика или ползвателя на летището. Наличността на пожарогасителните вещества, оборудването, използвано за подаването им, и броя на персонала, който използва това оборудване се определят в зависимост от категорията на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на летището. (3) При промяна на наличността на пожарогасителните вещества, оборудване или персонал, собственикът или ползвателят на летището променят съответно и категорията на аварийно-спасителна и противопожарна защита на летището съобразно променената наличност. (4) Промените по ал. 2 и 3 се одобряват от ГД „ГВА“ и се съобщават на ДАНО.“ § 8. В чл. 26, ал. 2 думите „характеристики тип „А“ или „В“ се заменят с „класификация по ICAO с нива "А" , "В" или "С" на ефективността на пенообразувателите“. § 9. В чл. 27 думите „или площадката“ се заличават. § 10. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 2 се изменя така: „(2) Основните пожарогасителни вещества са: 1. пенообразувател, отговарящ на минималните характеристики ниво А по ICAO, съгласно Приложение № 5; 2. пенообразувател, отговарящ на минималните характеристики ниво В, по ICAO съгласно Приложение № 5; 3. пенообразувател, отговарящ на минималните характеристики ниво С, по ICAO съгласно Приложение № 5; 4. комбинация от веществата по т. 1-3.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Основното огнегасящо вещество за летищата с категория на противопожарна защита от 1 до 3 трябва да отговаря на характеристиките на пенообразувател ниво B или C по ICAO. (4) Когато на летището се използва пенообразувател, отговарящ на характеристиките на различни нива, за всеки тип пяна се изчислява общото количество вода, необходимо за образуване на пяна, а разпределянето на тези количества се определя за всяко транспортно средство и се отчита в рамките на общите потребности на аварийно-спасителната и противопожарна служба.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така: „(5) За допълнителни огнегасящи вещества се считат сухите химически прахообразни вещества, подходящи за потушаване на въглеводородни пожари или алтернативни допълнителни вещества, притежаващи еквивалентни противопожарни възможности.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думата „на” се заменя с „и на съответния стандарт от серията“. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думата „сертифицирани“ се заменя с „акредитирани“. 6. Създава се ал. 8: „(8) Пенообразувателите, пожарогасителните прахове, допълнителните огнегасящи вещества и алтернативните допълнителни вещества трябва да имат удостоверение за съответствие на продукти за пожарогасене съгласно изискванията на Наредба № 8121з-906 от 30 юли 2015 г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за осъществяване на контрол (обн.,,ДВ, бр.62 от 2015 г., изм. и доп., бр. 12 от 2018 г., бр. 12 от 2023 г.)“. § 11. В чл. 29, ал. 3, т. 3 се отменя. § 12. В чл. 30 се създават ал. 4-6: „(4) За дозареждане на транспортните средства по ал. 1 и 3 на летището трябва да има резерв от допълнителен пенообразувател, еквивалентен на 100% от количеството, посочено в Приложение № 5. За използване на този резерв пенообразувател след зареждането му в транспортните средства по ал. 1 и 3 трябва да има достатъчни запаси от необходимия за избутването му газ. (5) На летища от категории 1 и 2, където водата на 100% е заменена с допълнително вещество, трябва да има 200% резерв от допълнителното вещество. (6) Когато е налично забавяне на доставките на пожарогасителни вещества, необходими за попълване на резервите и поддържане на съответната категория на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на летището, отговорникът по безопасност на летището изготвя оценка на риска. На основание на извършения анализ в оценката на риска, се коригират количествата на резервните пожарогасителни вещества.“ § 13. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. В района на летището се прилагат правилата и нормите за пожарна безопасност, определени в Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн., ДВ, бр. 89 от 2014 г.)“. § 14. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. (1) Аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби се осигуряват на палубни вертолетни летища и на вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, разположени над конструкции с присъствието на хора. (2) Определянето на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби на вертолетни летища, разположени на земната повърхност и издигнати над земната повърхност вертолетни летища, разположени над конструкции без присъствието на хора, се извършва след оценка на риска за безопасността на полетите, като се вземат предвид препоръките в документ на ICAO „Heliport Manual (ICAO Doc 9261). (3) На наземните вертолетни летища се осигурява: 1. противопожарен аварийно-спасителен автомобил или друго транспортно средство за подаване на основните пожарогасителни вещества; 2. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества. (4) За наземните вертолетни летища от категория Н1 се допуска замяна на цялото количество основни пожарогасителни вещества с допълнителни, а за тези от категории Н2 и Н3 - на 30 % от основните с допълнителни пожарогасителни вещества съгласно приложение № 6. (5) На вертолетни летища върху покрив се осигурява: 1. противопожарно аварийно-спасително оборудване за подаване на пяна 250 l/min, във всяка една точка от вертолетното летище от категория Н1; 2. най-малко два пенни лафетни струйника, като всеки от тях осигурява необходимия специфичен разход във всяка точка от вертолетното летище върху покрив от категория Н2 и Н3; 3. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества. (6) Противопожарното аварийно-спасително оборудване на вертолетните летища се разполага така, че да съществува минимална възможност за повреждането му вследствие на произшествие с вертолет. (7) Аварийно-спасителното оборудване на вертолетните летища, задигнати над повърхността (разположени върху покривна конструкция), е необходимо да бъде разположено в близост до вертолетното летище. (8) На вертолетното летище се осигуряват подходящи аварийно-спасителни средства и оборудване, както ии лични предпазни средства за персонала. (9) На вертолетното летище се осигурява подходяща система за аварийно оповестяване и/или комуникация в съответствие с плана за аварийно-спасителни действия“. § 15. Създава се чл. 32а: „Чл. 32а. (1) Минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни летища се определят съгласно приложение № 8, като: 1. разходната норма на разтвора на пяната има не по-ниски стойности от указаните в таблици № 10 или № 11 от приложение № 8; 2. разходната норма на допълнителните пожарогасителни вещества се определя за постигане на оптимална ефективност на използваното вещество. (2) Специфичният разход на пяна, съответстваща на характеристики с ниво „B“ по ICAO, е със скорост на подаване от 5,5 l / min / m2, а за пяна, съответстваща на характеристики с ниво „C“ по ICAO и вода, е със скорост на подаване от 3,75 l / min / m 2. (3) Стойностите по ал. 1 могат да бъдат намалени, ако въз основа на практически тестове собственикът или операторът на летището докаже пред ГД „ГВА“ въз основа на изследвания, извършени от акредитирани лаборатории, че изискванията на ал. 1 ще бъдат постигнати с помощта на определена пяна с по-нисък специфичен дебит (l / min)“. § 16. Създава се чл. 32б: „Чл. 32б. (1) Когато основното вещество се подава чрез метода на пръскане критичната зона на пожара се определя както следва: 1. за вертолетни летища, с изключение на палубни вертолетни летища, критичната зона е зоната, оградена от периметъра на вертолетното летище, която включва TLOF и според нейната носимоспособност - зоната FATO. 2. за палубно вертолетно летище критична зона е най-големия кръг, който може да бъде затворен в периметъра на зоната TLOF. (2) За изчисляване на критичната зона за палубни вертолетни летища, независимо от начина на подаване на основното вещество, се прилага ал. 1, т. 2. (3) Когато основното вещество се подава с непрекъсната струя се предприемат следните действия: 1. критичната зона се изчислява чрез умножаване на дължината на фюзелажа на вертолета (m) по ширината на фюзелажа на вертолета (m), плюс допълнителен коефициент на широчината (W1) от 4 m. Категорията от H0 до H3 се определя въз основа на размерите на фюзелажа, дадени в Таблица № 2 от Приложение № 3. 2. когато за единия от двата размера (дължината или ширината) се превишава категорията на вертолетно летище H3, нивото на защита се преизчислява, като се използват допусканията относно критичната зона въз основа на действителната дължина и действителната широчина на фюзелажа на вертолета, плюс допълнителен коефициент (W1) от 6 m. (4) Критичната зона се определя въз основа на конкретния тип вертолет, като се използва начина на изчисление по ал. 3, т. 1, и се вземат предвид препоръките в документа на ИКАО „Heliport Manual (ICAO Doc 9261). (5) Скоростта на потока (в l/min) на основното вещество през цялата предполагаема практическа критична зона (в m2) зависи от възможността да се локализира всеки пожар, който може да възникне на вертолетното летище, в рамките на една минута от момента, в който системата се пуска в експлоатация при подходящ дебит на подаваното вещество.“ § 17. Създава се чл. 32в: „Чл. 32в. (1) На вертолетни летища, разположени на нивото на земната повърхност, където основното вещество се подава в непрекъсната струя, използвайки преносима система за подаване на пяна (PFAS), се прилагат следните изисквания: 1. с изключение на вертолетни летища с ограничени размери, разположени на нивото на земната повърхност, оборудването за подаване на пяна може да бъде доставено на мястото на инцидента или произшествието със съответно транспортно средство (PFAS); 2. когато стационарна система за подаване на пяна (RFАS) се използва на вертолетно летище на нивото на земната повърхност, количествата на основното и допълнителното вещество са в съответствие с таблица № 10 от Приложение № 8; 3. минималната продължителност на подаване на веществата в таблица № 10 от Приложение № 8 е 2 минути. Когато резервната специализирана противопожарна служба се намира в отдалеченост от летището, може да се увеличи времето за подаване на веществата от две минути на три минути. (2) На вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, където основното вещество се подава с непрекъсната струя с помощта на стационарна система за подаване на пяна (FFAS) се прилагат следните изисквания: 1. основният материал (пяна) се доставя посредством стационарна система за подаване на пяна като стационарна система за наблюдение (FMS); 2. когато на вертолетно летище, издигнато над земната повърхност се използва RFFS, количеството пяна и допълнително вещество е в съответствие с изискванията в таблица № 11 от Приложение № 8; 3. минималната продължителност на подаване на веществата в таблица № 11 от Приложение № 8 е 5 минути. (3) На вертолетни летища, издигнати над земната повърхност или вертолетни летища с ограничен размер, разположени на нивото на земната повърхност, на които основното вещество се подава по метода на разпръскването с помощта на стационарна система за подаване на пяна (FFAS) (разположени върху покривна конструкция), се прилагат следните изисквания: 1. количеството вода, необходимо за образуването на пяна, зависи от фактическата критична зона (m2), умножена по съответния дебит (l / min / m2), който дава специфичния дебит на разтвора на пяна (в l / min). Специфичният дебит се умножава по продължителността на подаването, за да се изчисли количеството вода, необходимо за производството на пяна; 2. времето за подаване на пяна е най-малко 3 минути; 3. допълнителните вещества са в съответствие с изискванията в таблица № 11 от Приложение № 8 за H2 операции. (4) На летищата по ал. 3, използвани от вертолети с дължина на фюзелажа > 16 m и/или широчина на фюзелажа по-голяма от 2,5 m, могат да се използват допълнителни вещества за операции на H3 в съответствие с таблица № 11 от Приложение № 8. (5) На специално оборудвани издигнати над земната повърхност вертолетни летища или вертолетни летища с ограничен размер, разположени на нивото на земната повърхност, където основното вещество се подава по метода на разпръскването с помощта на стационарна система (FAS) - пасивна огнезадържаща повърхност със стационарна интегрирана противопожарна система (DIFFS), използваща само вода, се прилагат следните изисквания: 1. необходимото количество вода зависи от критичната зона (m2), умножена по интензивността на подаване на пяна (3,75 l/min/m2), което дава специфичният разход на вода (в l/min), като специфичният разход се умножава по продължителността на подаването, за да се изчисли необходимото количество вода; 2. времето за подаване е най-малко 2 минути; 3. допълнителните вещества са в съответствие с изискванията в таблица № 11 от Приложение № 8 за H2 операции. (6) На летищата по ал. 5, използвани от вертолети с дължина на фюзелажа > 16 m и/или фюзелаж с широчина по-голяма от 2,5 m, могат да се използват допълнителни вещества за операции на H3 в съответствие с таблица № 11 от Приложение № 8. (7) На специално оборудвани вертолетни летища, където основното вещество се подава с непрекъсната струя или чрез пръскане с помощта на стационарни системи за подаване на пяна (FFAS) – вертолетно летище с твърда площадка се прилагат следните изисквания: 1. количеството вода, необходимо за образуването на пяна, зависи от фактическата критична зона (m2), умножена по съответния дебит (l/min/m2), което дава специфичния дебит на разтвора на пяна (в l/min), като специфичният дебит се умножава с продължителността за подаване, за да се изчисли количеството вода, необходимо за производството на пяна; 2. времето за подаване е най-малко 5 минути; 3. допълнителните вещества са в съответствие с изискванията в таблица № 10 от Приложение № 8, нива H0 за палубни вертолетни летища при D до 16,0 m, включително и нива H1/H2 за палубни вертолетни летища при D над 16,0 m, като за палубни вертолетни летища при D над 24 m се приемат нива H3. (8) На специално оборудвани палубни вертолетни летища, на които основното вещество се доставя с помощта на стационарна система за подаване (FAS) - пасивна огнезащитна повърхност с DIFFS, използваща само вода, се прилагат следните изисквания: 1. необходимото количество вода зависи от фактическата критична зона (m2), умножена по интензивността на подаване (3,75 l/min/m2), което дава специфичен разход на вода в (l/min), като специфичният разход се умножава по продължителността на подаване, за да се изчисли необходимото количество вода; 2. може да се използва морска вода; 3. допълнителните вещества са в съответствие с изискванията в таблица 30, ниво H0 за палубни вертолетни летища при D до 16,0 m, включително и нива H1/H2 за палубни вертолетни летища при D над 16,0 m., като за палубни вертолетни летища с D над 24 m се приемат нива H3“. § 18. В чл. 36 се създава ал. 4: „(4) Противопожарното депо може да се разположи извън територията на летището, при условие, че местоположението му позволява противопожарните аварийно-спасителни автомобили да достигат до всяка точка на ПИК и работната площ на летището до 3 min“. § 19. В чл. 69, ал. 1 се изменя така: „(1) Експлоатацията на летище се разрешава по реда на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г. изм. и доп., бр. 49 от 2007 г., бр. 38 от 2012 г., доп., бр. 26 от 2015 г., изм., бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 40 от 2018 г., бр. 53 от 2018 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 62 от 21.07.2023 г.)“ само ако има изготвен, съгласуван, договорно и ресурсно осигурен план за действията в случай на аварийна обстановка на летището“. § 20. В чл. 70 се създават ал. 5 и 6: „(5) На летищата, разположени до водоеми и/или блатисти местности или трудно достъпни райони, се извършва оценка на участъците за подход за кацане и излитане в границите на 1000 m от прага на ПИК с цел определяне на съществуващите възможности за придвижване и разгръщане на техниката и личния състав на специализираните служби при необходимост от спасителни действия. (6) Когато за летище траекторията на подхода за кацане/излитане преминава над водно пространство, в плана по ал. 1 се определят службите и организациите, отговорни за координиране на спасителните операции в случай на аварийно приводняване на самолет или вертолет и процедурата за установяване на връзка с тези служби и организации“. § 21. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1: а) в т. 1 думата „гасителни“ се заменя с „пожарогасителни“. б) точка 4 се изменя така: „4. за осъществяването на държавен противопожарен контрол или на противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти в района на летищата от VІІ до Х категория – един професионалист;“ В ал. 3: а) в основния текст думите „ал. 2“ се заменят с „осигуряване на пожарната безопасност на гражданските летища“, а думата „чрез“ се заменя с „от“; б) в т. 1 думите „Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерството на вътрешните работи при условията“ се заменят с „органите по пожарна безопасност и защита на населението въз основа на сключен договор съгласно“; в) точка 3 се изменя така: „3. физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, притежаващи разрешение за тези дейности съгласно чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“ § 22. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 23 и 24: „23. „Търговски въздушен превоз“ е полет на въздухоплавателно средство за превоз на пътници, товари или поща срещу заплащане или друго възнаграждение. 24. „Система за аварийно оповестяване“ (Emergency Notification System) е метод за еднопосочна (one-way) масова комуникация, чрез който се изпращат предупреждения и съобщения към определени групи лица – персонал, екипажи, служби и/или обществеността при възникване на инцидент, заплаха или извънредна ситуация“. § 23. Приложение № 3 към чл. 25, ал. 1 се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 25, ал. 1 Таблица № 2. Категория на противопожарна защита на вертолетно летище Категория Максимална дължина на фюзелажа Максимална широчина на фюзелажа H0 до 8 m, не включвайки 8 m 1.5 m H1 от 8 m, до 12 m, не включвайки 12 m 2 m H2 от 12 m до 16 m, не включвайки 16 m 2.5 m H3 от 16 m до 20 m 3 m „ § 24. Приложение № 5 към чл. 26, ал. 2 се изменя така: „Приложение № 5 към чл. 26, ал. 2 Минимално количество на огнегасящи вещества Категория на летище (1) Пенообразувател, отговарящ на ниво А на ICAO Пенообразувател, отговарящ на ниво В на ICAO Пенообразувател, отговарящ на ниво С на ICAO Допълнителни вещества Вода (л) (2) Разход на воден разтвор на пенообразувател (л/мин) (3) Вода (л) (4) Разход на воден разтвор на пенообразувател (л/мин) (5) Вода (л) (6) Разход на воден разтвор на пенообразуватeл (л/мин) (7) Сухи химически прахове (кг) (8) Ниво на произво-дителност (кг/сек) (9) 1 350 350 230 230 160 160 45 2.25 2 1 000 800 670 550 460 360 90 2.25 3 1 800 1 300 1 200 900 820 630 135 2.25 4 3 600 2 600 2 400 1 800 1 700 1 100 135 2.25 5 8 100 4 500 5 400 3 000 3 900 2 200 180 2.25 6 11 800 6 000 7 900 4 000 5 800 2 900 225 2.25 7 18 200 7 900 12 100 5 300 8 800 3 800 225 2.25 8 27 300 10 800 18 200 7 200 12 800 5 100 450 4.5 9 36 400 13 500 24 300 9 000 17 100 6 300 450 4.5 10 48 200 16 600 32 300 11 200 22 800 7 900 450 4.5 Забележка: Количествата вода, показани в колони 2, 4 и 6, се базират на средната обща дължина на самолетите в дадена категория с изключение на това, че за летища от категории 1 и 2 до 100% от водата може да бъде заменена с допълнителни вещества. За целите на заместването, 1 кг. допълнително вещество е еквивалент на 1 л. вода за производство на пяна, отговаряща на ниво на производителност А. § 25. Приложение № 6 към чл. 29, ал. 2 се изменя така: Приложение № 6 към чл. 29, ал. 2  Таблица № 6 Еквивалентни количества за замяна на основни с помощни пожарогасителни вещества Количество помощно пожарогасително вещество Еквивалентно количество вода за производство на пяна 1 kg пожарогасителен прах или газов пожарогасителен състав   1 l вода за производство на пяна с характеристика ниво "А" по ICAO 0,66 l вода за производство на пяна с характеристика ниво "В" по ICAO Забележка: Количеството на водата, необходимо за образуване на пяна, е определено на основа нормата за разхода за образуване на пяна и съставлява 8,2 l/min/m2 за пяна, отговаряща на характеристиките за ниво „А“, и 5,5 l/min/m2 за пяна, отговаряща на характеристиките за ниво „В“. § 26. В Приложение № 7 към чл. 30, ал. 3, Таблица № 7, в Забележки се правят следните изменения: В т. 4 думите „пенна течност“ се заменят с „пенообразувател“. В т. 5 думите „течния пенен концентрат“ се заменят с „пенообразувателя“ и думите „течен концентрат“ се заменят с „пенообразувател“. § 27. Приложение № 8 към чл. 32, ал. 1 се изменя така: „Приложение № 8 към чл. 32, ал. 1 Таблица 10. Минимални необходими количества пожарогасителни вещества за вертолетни летища, разположени на нивото на земната повърхност Пенообразувател, отговарящ на ниво В по ICAO Пенообразувател отговарящ на ниво C по ICAO Допълнителни вещества Кате-гория Вода (l) Разход на воден разтвор на пенообразувател (l/min) Вода (l) Разход на воден разтвор на пенообразувател (l/min) Сухи химични прахове (kg) Газообраз-ни вещества (kg) (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) H0 500 250 330 165 23 9 H1 800 400 540 270 23 9 H2 1200 600 800 400 45 18 H3 1600 800 1100 550 90 36 Таблица 11. Минимални необходими количества пожарогасителни вещества за вертолетни летища, разположени над земната повърхност Пенообразувател, отговарящ на ниво В по ICAO Пенообразувател, отговарящ на ниво C по ICAO Допълнителни вещества Кате-гория Вода (l) Разход на воден разтвор на пенообразувател (l/min) Вода (l) Разход на воден разтвор на пенообразувател (l/min) Сухи химични прахове (kg) Газообра-зни вещества (kg) (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) H0 1250 250 825 165 23 9 H1 2000 400 1350 270 23 9 H2 3000 600 2000 400 45 18 H3 4000 800 2750 550 90 36 ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ: § 28. Навсякъде в наредбата думите „вертолетната площадка“, „вертолетни площадки“ и „вертолетните площадки“ се заменят съответно „вертолетното летище“, „вертолетни летища“ и „вертолетните летища“. § 29. Навсякъде в наредбата думите „противопожарен автомобил“, „противопожарен аварийно-спасителен автомобил“, „противопожарни аварийно-спасителни автомобили“, „противопожарни аварийно-спасителни автомобила“ и „противопожарните аварийно-спасителни автомобили“ се заменят съответно с „пожарен автомобил“, „пожарен аварийно-спасителен автомобил“, „пожарни аварийно-спасителни автомобили“, „пожарни аварийно-спасителни автомобила“ и „пожарните аварийно-спасителни автомобили“. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА: § 30. Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Гроздан Караджов Заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията Съгласувано с: Катерина Граматикова-Иванова Началник на кабинета на заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Ангел Забуртов Заместник-министър на транспорта и съобщенията Анелия Маринова Главен директор на ГД „ГВА“ Красимира Стоянова Директор на дирекция „Правна“ Мария Калева Началник на отдел „МПН“ Антоанета Георгиева, държавен експерт в отдел „МПН“, дирекция „Правна“

Мотиви за изготвянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища Причини, които налагат издаването на предложения проект на наредба: Необходимостта от изготвянето на проекта произтича както от промени в стандартите и препоръчителните практики, съдържащи се в Приложение № 14, Том I и Том II към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Конвенцията), така и от нормативната уредба в областта на летищата в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). В проекта са включени две групи изменения и допълнения: Първата група промени произтичат от измененията в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-17 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията. Промените се отнасят до вида на пожарогасителните средства, включително допълнителните такива, които следва да се осигуряват на летищата. Премахнати са пожарогасителни вещества като халони и въглероден диоксид. Извършена е изрична категоризация на пенообразувателите, като основно пожарогасително вещество. Друга немалка част от измененията са свързани с конкретизирането на изискванията за аварийно-спасително и противопожарно оборудване на вертолетни летища. Не на последно място, като съществено изменение, което следва да бъде отбелязано, е отпадането на задължението за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, които не обслужват операции за търговски въздушен превоз. Втората група промени на Наредба № 3 е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата и използването на единен термин „летища“, съответно отпадане на понятието „площадки“. Основните причини за приемането на предложения проект са постигане на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с международните стандарти и националните законови изисквания в областта на летищната дейност, както и адаптиране на процедурите и изискванията към съвременните практики в безопасността и управлението на летищата. Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва: С промяната в § 1 относно чл. 10, ал. 4 се посочва коректната абревиатура на наименованието на органа, отговорен за противопожарното и аварийно-спасителното осигуряване. С предложените нови ал. 3-6 на чл. 21 (§ 2 от проекта) се регламентират изискванията към осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, времето за реакция и аварийните изходи на вертолетните летища, като се въвежда и задължението за разполагане на персонала на аварийно-спасителната и противопожарна служба на или в близост до вертолетното летище при активни полети. С предложението се постига съответствие с изискванията в раздел 6.2.4. и 6.2.8 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. Предлаганата промяна в § 3 относно чл. 22, ал. 1 е с цел постигане на съответствие с раздел 9.2.1 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С промяната се въвежда изричното условие за осигуряване на аварийно-спасително и противопожарно оборудване само на летищата, обслужващи операции за търговски въздушен превоз. Предложението е в съответствие с актуализираните международни изисквания и реалните експлоатационни нужди на летищата, като се прави ясно разграничаване между големите летища за извършване на търговски въздушни превози и малките летища, които обикновено са за лично ползване, за спортни или развлекателни цели или за извършване на специализирани авиационни работи. Предпоставка за това изключение е фактът, че на тези летища обикновено кацат въздухоплавателни средства, които не са големи, т.е. са с по-малко излетно тегло - под 5 700 кг. На борда им могат да са малко на брой лица, което предопределя по-ниско ниво на риск на полетните операции. Чрез предложената промяна се избягва въвеждането на допълнителни изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, на които не се извършват търговски полети. С новия чл. 23а (§ 5 от проекта) се въвеждат изисквания за евакуационни маршрути и изходи на вертолетни летища над земната повърхност и палубни летища, съгласно посоченото в Приложение № 14, Том II към Конвенцията и Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Определят се параметрите на евакуация според броя пътници, включително при специализирани операции (HEMS) с цел гарантирането на по-висока безопасност при евентуален пожар или авария. С § 6 относно чл. 25, ал. 2 се посочват критериите за определяне на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетните летища, а именно: на база най-дългия вертолет, използващ летището и в съответствие с определената категория на вертолетното летище. С предложената промяна се осигурява съразмерност между размера на вертолета и нивото на осигуряване, като се гарантира адекватна безопасност при аварийно-спасителни и противопожарни операции, без да се създават допълнителни изисквания за летища, ползвани само от по-малки вертолети. С § 7 относно чл. 25а се определят изискванията към собственика или ползвателя на летището по отношение на предоставяне на аеронавигационни данни/информация на доставчика на аеронавигационно обслужване и ползвателите на летището с публикация в AIP или при поискване информация за категорията, осигурявана на летището по отношение на аварийно-спасителната защита и гасене на пожари. Предложението е в съответствие със стандартите и правилата в Приложение № 14, Том I и II към Конвенцията. Промените с § 8 относно чл. 26 целят хармонизиране на разпоредбите с европейските стандарти, съгласно които се изисква пожарните автомобили да подават пяна, отговаряща на стандартите за реакция ≤ 60 секунди. С предложената промяна се гарантира както навременна реакция, така и ефективност при гасенето. С § 10 относно чл. 28 се извършват промени относно изискванията към пожарогасителните вещества. Въвеждат се нови изисквания за основни вещества (пенообразуватели с нива А, B, C съгласно ICAO) и правила за комбинираното им използване. Предложените промени осигуряват както съответствие с изискванията в раздел 9.2.9. от том I на Приложение № 14 към Конвенцията, така и надеждност на пожарогасителната защита. Предложената с § 11 на отмяна на чл. 29, ал. 3, т. 3 е съобразена с отмяната на посочения в разпоредбата стандарт. С предложените с § 12 нови алинеи в чл. 30 се предвиждат мерки за допълнителни резерви от огнегасящи вещества, съобразно които да се осигури готовност за продължаване на гасителните действия при продължителни или последователни инциденти. С предложените с § 14 промени в чл. 32 се въвеждат изисквания относно осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби на вертолетните летища. Диференцират се изискванията за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на вертолетните летища, съобразени с тяхното местоположение, конструктивни характеристики и нивото на риск. Разграничават се обектите с повишен риск, за които осигуряването е задължително, от тези, при които то се определя въз основа на оценка на риска, в съответствие с препоръките на ICAO (Doc 9261). Определят се минимални изисквания за оборудване, правила за разполагането му и изисквания за аварийна комуникация и лични предпазни средства. С § 15-17 относно чл. 32а-32в се определят изискванията към минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни летища и начина на определяне на разходните норми на допълнителните пожарогасителни вещества. С предложената с §18 нова алинея в чл. 36 се създава възможност за разполагане на противопожарно депо и извън територията на летището, при условие, че за максимално определеното време от 3 минути противопожарните аварийно-спасителните автомобили могат да достигнат до всяка точка на ПИК и работната площ на летището. Предложението е с оглед обстоятелството, че съгласно действащите разпоредби на наредбата противопожарното депо може да бъде разположено единствено на територията на летището, което в определени хипотези създава затруднения. С § 19 се предлага изменение в чл. 69, ал. 1, като целта е коректно изписване на всички изменения и допълнения, които са настъпили в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, от момента на нейното обнародване до настоящия момент. В сегашния текст на цитираната разпоредба е отбелязано последното изменение в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. от 2007 г., като след него са настъпили още общо седем изменения и допълнения, които следва да бъдат коректно отбелязани. С § 20 относно чл. 70, ал. 5 и 6 се предвижда въвеждането на изисквания за оценка на подходните зони при летища до водоеми и за определяне на отговорни служби при аварийно приводняване. С допълненията се отчитат международните стандарти относно изискванията за аварийно-спасителни действия в специфични терени. С предложените промени в § 21 относно чл. 79 подзаконовият нормативен акт се привежда в съответствие с чл. 128 и чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разширява се възможността за участие на частни и чуждестранни търговци, регистрирани в ЕС/ЕИП/Швейцария, при осигуряване на пожарната безопасност. Промяната цели по-голяма конкуренция и ефективност при аварийно-спасителни дейности. С § 22 от проекта се създават т. 23 и 24 в § 1 от Допълнителните разпоредби, като се добавят дефиниции за „търговски въздушен превоз“ и „система за аварийно оповестяване“, с цел уеднаквяване на терминологията и избягване на различни тълкувания. С § 23 и § 27 се предлагат промени на Приложение № 3 и Приложение № 8 към наредбата, които определят категорията на противопожарна защита и минималните необходими количества пожарогасителни вещества на вертолетно летище. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези, предвидени в раздел 6.2.2.2., 6.2.3.2. и 6.2.3.2 от том II на Приложение № 14 към Конвенцията. С § 24 се предлагат промени на Приложение № 5 към наредбата, в което се определя минималното количество на огнегасящи вещества, в зависимост от категорията на летището. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези предвидени в раздел 9.2.11 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С § 25 се предлагат промени в Приложение № 6, представляващо таблица за Еквивалентни количества за замяна на основни с помощни пожарогасителни вещества, като се премахва използването на СО2 съобразно с промените в Приложение № 14 към Конвенцията и се правят терминологични поправки съгласно препоръките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). С § 26 се предлагат терминологични поправки в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 3, Таблица № 7 съгласно препоръките на ГДПБЗН. Втората група промени в проекта е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата. Във връзка с посочените по-горе изменения в закона, с § 22-26 в проекта на наредбата са променени редица термини. С въвеждането в ЗГВ на единен термин „летище“ отпадна категорията „летателна площадка“, „палубна вертолетна площадка“ и др., с оглед на което в проекта на наредбата са направени промени в използваната терминология. В тази връзка са и предложените изменения в § 28, съгласно който се предлага навсякъде в наредбата думите „вертолетната площадка“, „вертолетни площадки“ и „вертолетните площадки“ да се заменят съответно с „вертолетно летище“, „вертолетното летище“, „вертолетни летища“ и вертолетните летища“.   С § 29 се предлагат терминологични поправки съгласно препоръките на ГДПБЗН, за да се постигне съответствие с БДС EN 1846-1 “Автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности. Част 1: Номенклатура и означения“. Не на последно място, с § 30 се предвижда отложено влизане в сила на наредбата, след обнародването ѝ в „Държавен вестник“, което е обусловено от необходимостта заинтересованите субекти да разполагат с достатъчен срок за привеждане на дейността си в съответствие с новите и изменени изисквания. Предвиденият шестмесечен период ще даде възможност да бъдат планирани и реализирани организационни, технически и финансови мерки, включително осигуряване и/или подмяна на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, пожарогасителни вещества, системи за подаване на пяна, както и обучение и разположение на персонала. Отлагането на влизането в сила гарантира плавно и ефективно прилагане на наредбата. Цел. Целта на проекта е да се постигне пълно съответствие на националната подзаконова нормативна уредба в областта на аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища с актуалните международни стандарти и препоръчвани практики, съдържащи се в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-15 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията, както и в съответствие с действащите относими разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване. Основната насока е да се гарантира повишаване на авиационната безопасност чрез актуализиране на правилата за аварийно-спасително, противопожарно и медицинско осигуряване на летищата, като същевременно се отчита спецификата на различните видове летища и се създават по-гъвкави условия за тяхната експлоатация. Чрез предложените промени се цели и намаляване на административната и финансовата тежест върху по-малките летища, които не обслужват търговски въздушен превоз, без това да компрометира сигурността на полетите. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Предложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички, регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. Очаквани резултати от прилагането на проекта на наредбата. Приемането и прилагането на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 ще доведе до осигуряване на прилагането на международните стандарти и добри практики при проектирането, експлоатацията и аварийно-спасителното осигуряване на гражданските и вертолетните летища в Република България, което ще гарантира устойчиво развитие и безопасна експлоатация на гражданските летища в Република България. Промените подобряване на аварийната готовност и реакция, чрез конкретизираните изискванията за оборудване, персонал, време за реакция и евакуационни маршрути, което ще се повиши ефективността на действията при авиационни произшествия и извънредни ситуации. На следващо място, би се постигнало ясно разграничаване на изискванията за големи летища, обслужващи търговски въздушен превоз, и малки летища с ограничен риск, като се намалява административната и финансова тежест за последните. Предвидена е адаптация към специфични експлоатационни условия, чрез въвеждане на правила за аварийно-спасителни действия при летища, разположени в близост до водоеми или със специфични конструктивни характеристики, което ще осигури адекватна защита в различни експлоатационни сценарии. Не на последно място, с предложените промени ще се постигне уеднаквяване на терминологията относно летищата, което ще ограничи възможността за противоречиво тълкуване и ще улесни прилагането на разпоредбите. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и докладът към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации по проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища, проведени в периода 06.02.2026 г. - 08.03.2026 г. 1 Изготвил становището Предложение Приема/не приема предложението Мотиви за неприемане на предложението arff.bulgaria@gmail.com По § 29 от проекта – в съответствие с EN 1846, Не се приема. С § 29 от проекта се предлага в текста на публикуван на уебсайта на Българския институт за стандартизация и достъпен на https://bds-bg.org, БДС и европейският наредбата термините „противопожарен автомобил“, „противопожарен аварийно- спасителен автомобил“, „противопожарни стандарт EN 1846 определят следното: „Настоящият европейски стандарт не обхваща следните видове противопожарни или спасителни превозни средства или оборудване: ЛЕТИЩНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, които попадат в обхвата на препоръките на Международната организация за гражданска авиация (ICAO).“ Следователно БДС EN 1846 не е приложим за превозни средства за аварийно-спасителни и противопожарни дейности при въздухоплавателни произшествия (ARFF). Критериите, приложими за такива превозни средства, могат да бъдат намерени в Ръководството за летищни служби на ICAO, Част 1: Спасителни и противопожарни дейности, Четвърто издание, 2015 г., което е публично достъпно на уебсайта на Швейцарската администрация за гражданска аварийно-спасителни автомобили“, „противопожарни аварийно-спасителни автомобила“ и „противопожарните аварийно- спасителни автомобили“ да бъдат заменени съответно с „пожарен автомобил“, „пожарен аварийно-спасителен автомобил“, „пожарни аварийно-спасителни автомобили“, „пожарни аварийно-спасителни автомобила“ и „пожарните аварийно-спасителни автомобили“.Направеното предложение е съобразено с изискванията на БДС EN 1846-1 „Автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности. Част 1: Номенклатура и означения“, като следва да се отчете, че европейският стандарт се прилага на национално ниво чрез съответния национален стандарт (БДС EN 1846-1). В т. 1 от посочения стандарт е определена неговата област на приложение, като в същата не се съдържа изрично изключване на летищни (аеродрумни) превозни средства. Изключването на летищни 2 авиация: https://www.bazl.admin.ch/dam/en/sd- web/rcYsYX- Gcduw/icao_doc_9137_airportservicesmanual- part1.pdf автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности е регламентирано в част 2 и част 3 на стандарта БДС EN 1846. Предложението е насочено към уеднаквяване и използване на коректна терминология по отношение на автомобилите, използвани при пожарогасителни и спасителни дейности, като същото не противоречи на препоръките на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). arff.bulgaria@gmail.com Change #29: (Change #29 proposes Не се приема. Постъпилото предложение е превод на terminological corrections in accordance with the recommendations of the General Directorate for Fire and Rescue in order to achieve compliance with BDS EN 1846-1 "Vehicles for fire extinguishing and rescue activities. Part 1: Nomenclature and Indications".) Public Comment on Change #29: In accordance with EN 1846 which is published on the website of the Bulgarian Institute for Standardization and found here: https://bds-bg.org the BDS and European Standard EN 1846 identifies the following: "This European Standard does not deal with the following types of fire-fighting or rescue vehicles or equipment: AIRPORT VEHICLES IN THE SCOPE OF THE RECOMMENDATIONS OF THE INTERNATIONAL CIVIL AVIATION ORGANIZATION (ICAO). BDS EN 1846 is NOT applicable to aircraft rescue and fire fighting vehicles. Criteria applicable to aircraft rescue and fire fighting vehicles may be found within the ICAO Airport Services Manual Part 1, Rescue and Fire Fighting Fourth Edition, 2015 which is английски език на горната бележка, мотивите за чието неприемането се съдържат по-горе. 3 available publicly from the website of the Civil Aviation Administration of Switzerland: https://www.bazl.admin.ch/dam/en/sd- web/rcYsYX- Gcduw/icao_doc_9137_airportservicesmanual- part1.pdf office@sof-connect.com 1. Предвидената промяна с § 7 относно чл. 25а 1. Не се приема. 1. Предложената разпоредба на чл. 25а не е в съответствие с Регламент 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и по-специално ADR.OPS.B.010 Спасителни и противопожарни служби - своевременното осигуряване на адекватно оборудване, пожарогасителни средства и достатъчен персонал; GM2 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби. При определяне на броя на персонала, необходим за осигуряване на спасителни и противопожарни дейности, следва да се извърши анализ на задачите и ресурсите, като се вземат предвид типовете въздухоплавателни средства, опериращи на летището, наличните спасителни и противопожарни превозни средства и оборудване, всички други задължения, изисквани от персонала на спасителните и противопожарни служби и др. Съгласно ADR.OPS.B.010 „Спасителни и противопожарни служби“ временното намаляване на нивото на защита на спасителните и противопожарни служби на летището, поради непредвидени урежда единствено задължението за предоставяне и публикуване на информация относно категорията на аварийно-спасителната и противопожарна защита (RFFS) чрез Сборника за аеронавигационна информация (AIP) или при поискване. Тази материя е свързана с информираността на ползвателите на летището и доставчиците на аеронавигационно обслужване и не засяга пряко изискванията относно определяне на числеността на персонала, оборудването или нивото на защита. На второ място, изискванията на ADR.OPS.B.010 и съответните насоки (GM) регламентират начина на определяне и поддържане на адекватно ниво на аварийно-спасителна и противопожарна защита, включително чрез анализ на задачите и ресурсите. Тези изисквания са транспонирани и прилагани чрез действащата нормативна уредба, включително Наредба № 3 в действащата ѝ редакция, както и чрез прякото приложение на европейския регламент, който има непосредствено действие и предимство. По отношение на наличния персонал, пожарогасителните вещества и техниката, изискванията са ясно регламентирани в последното изменение на Наредба № 3. Същото отразява коректно и в пълна степен необходимостта от осигуряване на адекватен 4 обстоятелства, не изисква предварително одобрение от компетентния орган. ресурс, гарантиращ равностойно ниво на безопасност както за пострадалите при авиационно произшествие, така и за участващите в спасителните дейности екипи. 2. Изменението на чл. 26, ал. 2 е в пряко противоречие с член 27, който изисква пристигане на място и започване на изпускането на пожарогасителния агент в рамките на общо 180 секунди, докато член 26, параграф 2 позволява пристигане на място, а също така позволява до максимум 60 секунди за започване на изпускането на пожарогасителния агент. Например, съгласно член 26, параграф 2, пожарна кола може да пристигне на място на 180 секунди и след това да ѝ бъде разрешено да изпусне пожарогасителния агент преди 210 секунди. Това не е съвместимо с член 27 и не е съвместимо нито с критериите на EASA, нито с критериите на ICAO. Пристигането на първото превозно средство на място и започването на изпускането на пожарогасителния агент трябва да се случи в рамките на общо 180 секунди. Средното време за изгаряне на фюзелажа на самолет е средно три минути или по-малко, въз основа на индустриални тестове. Допускането на забавяне на изпускането на пожарогасителния агент до четвъртата минута ще позволи на огъня и пламъците да пробият обшивката на фюзелажа на самолета и да проникнат в кабинното отделение, увеличавайки вероятността от загуба на човешки живот. В съответствие с Ръководството за услуги на ICAO, част 1 - Спасителни и противопожарни 2. Не се приема. 2. В чл. 26, ал. 2 направеното предложение касае прецизиране на използваната терминология чрез заместване на определени изрази, без да се променя смисълът на останалата част от текста. Относно времето за реагиране, в AMC 5 ADR.OPS.B.010 (a)(2), т. „а“ е предвидено максимално време за достигане до който и да е праг на пистата за излитане и кацане (ПИК) до 3 минути при оптимални условия, като същевременно реагиращият екип следва да бъде в позиция да подаде най-малко 50% от изискуемото количество пожарогасително вещество съгласно таблица 1 на AMC 4 ADR.OPS.B.010 (“…be in a position to apply foam at a rate of, at least, 50%...”). В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно AMC 5 ADR.OPS.B.010 (a)(2), т. „а“ и т. „d“, в задълженията на собственика на летището/летищния оператор е да осигури, чрез подходящи насоки, оборудване и/или процедури, време за реакция до 2 минути, като остава в сила изискването първият пристигнал екип да бъде в състояние да подаде най-малко 50% от необходимото количество пожарогасително вещество (“…be in a position to apply foam at a rate of, at least, 50%...”). 5 дейности, раздел 2.3.3, скоростите на изпускане на пожарогасителен агент са изчислени с отчитане на време за контрол от 60 секунди. Времето за контрол се определя като времето, необходимо за намаляване на интензивността на външния пожар с 90%. 3. Относно промяната в чл. 28 – в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с Регламент (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г. 3. Не се приема. 3. Използваните абревиатури са заимствани от ICAO DOC 9261 Heliport Manual, като същите са изрично посочени в списъка с използвани съкращения в началната част на документа (стр. xii–xvi). Тези съкращения нямат отношение към химичния състав на използваните пожарогасителни средства и не следва да бъдат тълкувани в този смисъл. 4. Относно промяната в чл. 30 следва да се има предвид, че този раздел е в противоречие с AMC4 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби: на летището се поддържа резервен запас от пяноконцентрат, еквивалентен на 200% от количествата, посочени в Таблица 1, за целите на попълването на запасите от превозни средства. Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо посоченото в Таблица 1, може да допринесе за резерва; EASA изисква 200% резерв, докато промяната предлага 100% резерв Предложената промяна следва да включва 4. Приема се частично. Приемат се направените предложения с изключение на предложението за включване на примери за формулата за изчисляване на необходимото количество пенообразувател за всяко количество вода, доколкото това не е специфична формула, а общата универсална математическа формула за изчисляване на процент. 6 формулата за изчисляване на необходимото количество пяна за всяко количество вода. За 1% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 1 = ). За 3% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 3 = ). За 6% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 6 = ). Като пример за летище от категория 8, използващо пяна от категория B (1% - 18 200 / 100 * 1 = 182 литра) (3% - 18 200 / 100 * 3 = 546 литра) (6% - 18 200 / 100 * 6 = 1 092 литра). Пример за 200% резерв съгласно EASA би бил следният (1% = 364 литра) (3% = 1 092 литра) (6% = 2 184 литра) Съгласно EASA 139, „Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо количеството, посочено в Таблица 1, може да допринесе за резерва“; Важно е да се отбележи, че всяко съвременно превозно средство ARFF обикновено има капацитет от един резервоар за пяна, който да доставя до четири водни резервоара с количество вода. 5. Промяната в чл. 69, ал. 1 - Механизмите за координация на плана за действие при извънредни ситуации на летището се определят от летищния оператор. Чл. 70. (1) Планът за действие в случай на извънредна ситуация на летището се изготвя от летищната администрация и трябва да предвижда: 5. Не се приема. 5. Бележката не се съдържа конкретно предложение за промяна. В допълнение, предложената с проекта промяна в чл. 69, ал. 1 е свързана с пълното отразяване на всички изменения на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване, както и достъпа до пазара на наземно обслужване в летищата, считано от нейното обнародване до настоящия момент. 7 6. Предложената промяна в Приложение № 5 - В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г. 6. Не се приема. 6. Използваните абревиатури са заимствани от ICAO DOC 9261 Heliport Manual, като същите са изрично посочени в списъка с използвани съкращения в началната част на документа (стр. xii–xvi). Тези съкращения нямат отношение към химичния състав на използваните пожарогасителни средства и не следва да бъдат тълкувани в този смисъл. 7. Относно Приложение № 7 - Изискванията за пяна на пистата са исторически, остарели и отживелица и нямат място в съвременните летищни операции. Приложение 7 трябва да бъде постепенно премахнато изцяло. Приложение 7 към Наредба 3 е взето от Таблица 15-1 от Ръководството за летищни услуги на ИКАО, част 1, което е било в сила от 1990 до 2015 г. През 2015 г. ИКАО публикува Ръководството за летищни услуги, част 1 - 4-то издание, от което е премахната главата за изискванията за пяна на пистата. В изданието от 1990 г. на „Ръководство за летищни услуги“ на ICAO, част 1, се посочва, че дейностите по пистата трябва да се извършват само с „протеинова пожарогасителна пяна“. Важно е да се отбележи, че протеиновата пяна е била широко използвана преди създаването на пяната AFFF през 60-те години на миналия 7. Приема се. 8 век. По-голямата част от летищата по света са преминали от протеинова пяна към пяна AFFF през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Съвременните летищни операции обикновено не разполагат с протеинова пяна, необходима за операции по разпенване на пистата. Това е остаряла и остаряла практика, която до голяма степен е постепенно премахната от летищната индустрия по целия свят.