Програма за устойчиво развитие на туризма в община Несебър 2026-2035г.

ПРИЛОЖЕНИЕ №1 ОБЩИНА НЕСЕБЪР ПРОГРАМА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА НЕСЕБЪР 2026 – 2035 НЕСЕБЪР 2025 1 Програмата е изготвена в изпълнение на задълженията на Кмета на община Несебър да разработи програма за развитие на туризма на територията на общината в съответствие с приоритетите на областната стратегия, маркетинговата стратегия на туристическия район и съобразно местните туристически ресурси и потребности. (Чл. 12. т.1 във връзка с чл. 11. ал. 1 и ал. 2 от ЗТ). Изготвянето на програмата е възложено с договор № 373 от 03.07.2025 г. между община Несебър и сдружение АРКТ Разработването на Програмата за устойчиво развитие на туризма в община Несебър за периода 2026-2035 г. е осъществено от екип в състав: Ръководител на екипа: Проф. д-р Стоян Маринов Ключови експерти по проекта: доц. д-р Соня Алексиева, гл.ас. д-р Галина Илиева, докт. Ивелина Илиева, инж. Георги Филипов. Работна група в състав (по азбучен ред): проф. д-р Братой Копринаров, доц. д-р Веселина Атанасова и доц. д-р Елена Илиева-Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас, Юлиан Бонев Програмата е приета с Решение №…………. на Общински Съвет - Несебър 2 Снимка на корицата: Росен Донев, архив на Община Несебър, www.freepik.com Снимки в текста: pixabay.com, bulgariatravel.org, други, посочени в текста Община Несебър, 2025 3 УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ НА НЕСЕБЪР, СКЪПИ ПАРТНЬОРИ И ПРИЯТЕЛИ НА НАШАТА ОБЩИНА, В динамичната и ключова за страната 2025 година, община Несебър поставя нов стратегически ориентир с приемането на третата дългосрочна програма за устойчиво развитие на туризма (2026–2035 г.). Документът очертава действия за развитие на туризма чрез задълбочен анализ, планиране, организация и ефективен контрол. Несебър продължава да бъде разпознаваема и предпочитана дестинация благодарение на уникалната си история, културно наследство и екологична отговорност. Нашето бъдеще е свързано не само с летния сезон, но и с развитието на разнообразни и атрактивни форми на туризъм, които превръщат общината в целогодишна дестинация. Програмата акцентира върху развитието на туристическата агломерация Обзор – Свети Влас – Слънчев бряг – Несебър – Равда, посрещаща над 1,8 милиона посетители годишно. С близо 26% от туристическите легла в страната, Несебър остава водеща сила в туристическия сектор на България. Историята ни, простираща се над три хилядолетия назад във времето, съчетава наследството на траки, гърци, римляни, византийци, българи и османци. През 1983 г. Несебър бе признат от ЮНЕСКО за световен културен и природен обект, като единствения български град в този списък. Нашата устойчивост се крепи върху инициативността на местното население, труда на предприемчивите граждани и последователната работа на общинската администрация. Развитието на Несебър се подкрепя от устойчива образователна, здравна, социална и екологична политика, както и от инвестиции в инфраструктура, дигитализация и иновации. Реализирането на програмата е възможно само чрез обединените усилия на местната власт и активността на хората от 14-те населени места в общината. 4 Всяка година реализираме десетки проекти в сферата на инфраструктурата, градоустройството, транспорта и екологията. Променящите се туристически изисквания засилват значението на опазването на ресурсите и биологичното разнообразие. Общината се утвърждава като бързо развиващ се туристически център с фокус върху културното и природното наследство, модерното управление и развитието на човешкия потенциал. Съществена роля играе сътрудничеството с туристически сдружения, културни институции, професионални организации и бизнеса, което допринася за повишаване на качеството на услугите в дестинацията. Единството между администрация, предприемачи и местна общност е в основата на устойчивия растеж. Новата програма залага на инвестиции, публично-частно партньорство, европейско финансиране и ефективно използване на ресурсите. Общината се ангажира с превенция на кризи, социална защита и ангажираност към над 31 000 души население, като стимулира активна гражданска позиция и прозрачност. В допълнение към утвърдения морски туризъм, Несебър развива нови продукти: културен, събитиен, приключенски, екологичен, конгресен, подводен, сватбен, винен, кулинарен и религиозен туризъм. Културният туризъм има огромен потенциал и ще бъде централен акцент през новия програмен период. Годишният ни културен календар, събитията в галериите, музеите и читалищата утвърждават Несебър като водещ културен център на Черноморието. През 2023 г. бе приет Годишният доклад за културното наследство и разработен проект на план за стратегическата визия за „Старинен Несебър“ до 2044 г. През юли 2025 г. музеят „Старинен Несебър“ участва в 47-та сесия на ЮНЕСКО в Париж с международна изложба, като част от програмата, председателствана от България. Несебър продължава да бъде уникален символ на световното културно наследство, като единствен български представител сред 1248 обекта в 170 държави. В заключение, да си пожелаем здраве, сили и воля за успешна реализация на новата програма. През 2024 г. над 30 000 души дневно са посетили Стария Несебър – ясен знак, че вървим в правилната посока. Както казва древният баснописец Езоп, родом от Месемврия: „Не винаги ще бъде лято.“ Нека заедно превърнем и останалите годишни сезони в празник на културата, традициите и гостоприемството. Николай Димитров, Кмет на Община Несебър 5 СЪДЪРЖАНИЕ СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ ....................................................................................................... 10 СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ.......................................................................................................... 12 ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................... 14 Част първа ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА СРЕДА НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР КАТО ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ.......................................... 21 1. Вътрешната среда на Община Несебър като туристическа дестинация ............................ 21 1.1. Обща характеристика на Община Несебър ....................................................................... 21 1.2. Оценка на състоянието на туристическите ресурси......................................................... 24 1.2.1 Природни туристически ресурси ..................................................................................... 24 1.2.2 Антропогенни туристически ресурси ............................................................................... 28 1.3. Оценка на инфраструктурата .............................................................................................. 39 1.3.1 Техническа инфраструктура .............................................................................................. 39 1.3.2 Туристическа инфраструктура .......................................................................................... 52 1.4. Развитие на суперструктурата на община Несебър .......................................................... 54 1.5. Туристическа индустрия на територията на община Несебър......................................... 79 1.6. Партньорство на заинтересованите страни за развитие на туризма ............................... 87 2. Макросреда на Община Несебър като туристическа дестинация .................................. 89 2.1. Политически и правни условия - нормативни актове и стратегически документи ....... 89 2.2. Икономически условия ........................................................................................................ 92 2.3. Технологични условия ......................................................................................................... 95 2.4. Социално-културни условия ............................................................................................... 97 2.5. Екологични условия ............................................................................................................. 99 3. Оценка на пазарното позициониране на Община Несебър като туристическа дестинация.................................................................................................................................. 104 3.1. Туристическо търсене на община Несебър като туристическа дестинация ................. 104 3.2. Маркетингов микс на община Несебър като туристическа дестинация ....................... 113 3.2.1 Продуктова палитра на община Несебър за периода 2017–2024 г. ............................. 113 3.2.2 Цена за потребители на дестинация Несебър ................................................................ 117 6 3.2.3 Дистрибуция на туристическите продукти на община Несебър ................................. 127 3.2.4 Комуникация на община Несебър като туристическа дестинацията .......................... 133 3.2.5 Пазарни сегменти на община Несебър като туристическа дестинация ...................... 143 3.2.6 Анализ на туристическия профил и потребителските оценки в община Несебър..... 151 3.3. Конкурентни предимства на община Несебър като туристическа дестинация............ 157 4. SWOT анализ на Община Несебър като туристическа дестинация ................................ 166 Част втора СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР КАТО ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ ............................................................................. 173 1. Визия, мисия, стратегически цели и стратегии ............................................................... 173 1.1. Визия за дестинацията ....................................................................................................... 173 1.2. Мисия на публичната администрация на oбщина Несебър............................................ 177 1.3. Стратегически цели за развитието на община Несебър като туристическа дестинация..................................................................................................................................179 1.3.1 Количествени цели ........................................................................................................... 179 1.3.2 Качествени стратегически цели с хоризонт 2035г. ....................................................... 187 1.4. Стратегически подходи за постигане на целите.............................................................. 190 2. Приоритети за развитие ........................................................................................................ 191 Част трета РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА НЕСЕБЪР ЗА ПЕРИОДА 2026-2035 ГОДИНА................................................... 194 1. План за действие за реализиране на програмата ................................................................ 194 2. Механизъм за наблюдение и оценка при реализацията на програмата ........................... 194 2.1. Наблюдение на изпълнението на програмата .................................................................. 195 2.2. Оценка на изпълнението на програмата........................................................................... 208 2.3. Актуализация на програмата ............................................................................................. 211 7 СПИСЪК НА ИЗПОЛВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ 8 АМ Автомагистрала АРКТ Асоциация за реклама и комуникации в туризма БВП Брутен вътрешен продукт БХРА Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация ДКЦ Диагностично консултативен център ЕС Европейски съюз ЕСТИ Единна система за туристическа информация ЗКН Закон за културното наследство ЗТ Закон за туризма ЗХР Заведения за хранене и развлечения ИКАО Международна организация за гражданска авиация ИКОМОС Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места ИКТ (IT) Информационни и комуникационни технологии МПС Моторно превозно средство МСП Малки и средни предприятия НИНКН Национален институт за недвижимо културно наследство НПО Неправителствена организация НСИ Национален статистически институт ОБКСТ Общински консултативен съвет по туризъм ОЕККТО Общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти. ООН Организация на обединените нации ПСОВ Пречиствателна станция за отпадни води ПУМ Пътна улична мрежа РИОСВ Регионална инспекция по околна среда и води СНЦ Сдружение с нестопанска цел СОТ Световна туристическа организация ТИЦ Туристически информационен център ЦИЕ Централна и Източна Европа ЦКО Център за култура и образование API Application programming interface CAGR Compound Annual Growth Rate CTA Call to action DMS Document Management Systems MBRIC Мексико, Бразилия, Русия, Индия и Китай OKR Objectives and Key Results PEST Political, economic, socio-cultural, technological factors POI Point of Interest RACI Responsible, Accountable, Consulted, and Informed RAM Responsibility assignment matrix ROAS Return on Ad Spent SEO Search engine optimization 9 SWOT Strengths, weaknesses, opportunities, threats UGC User Generated Content VfM Value for Money VMAST Visitor Management Assessment & Strategy Tool WCAG Web Content Accessibility Guidelines СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ Таблица 1. Населени места в община Несебър 21 Таблица 2. Плажове на територията на община Несебър ......................................................................25 Таблица 3. Състояние на антропогенните туристически ресурси на територията на Стария Несебър ..........................................................................................................................................33 Таблица 4. Посещения в музейните обекти на територията на „Старинен град Несебър“ за периода 2014 – 10.2022 г. ..........................................................................................................................37 Таблица 5. Брой места за настаняване в oбщина Несебър 2010-2024 г. ...............................................55 Таблица 6. Брой легла в местата за настаняване в община Несебър за периода 2010-2024 г. ...........55 Таблица 7. Структура по видове и категории на местата за настаняване в oбщина Несебър 2024 г. спрямо 2011 г. (брой обекти) ....................................................................................................................65 Таблица 8. Структура по видове и категории на местата за настаняване в община Несебър 2024 г. спрямо 2011 г. (брой стаи) ........................................................................................................................69 Таблица 9. Структура по видове и категории на ЗХР в община Несебър през 2024г. спрямо 2011г. (брой обекти) .....................................................................................................................76 Таблица 10. Структура по видове и категории на ЗХР в oбщина Несебър 2024г. спрямо 2011г. (брой места) .......................................................................................................................76 Таблица 11. Динамика на нетни приходи от продажби на нефинансовите предприятия в община Несебър за периода 2017 - 2023 г. по икономически дейности (в хиляди) ............................80 Таблица 12. Динамика и структура на основните показатели за дейността на предприятията от нефинансовия сектор в община Несебър за периода 2017-2023 г.........................................................81 Таблица 13. Дейност на местата за настаняване в община Несебър за периода 2017 – 2023 г. .........84 Таблица 14. Реализирани нощувки по населени места в община Несебър през 2024 г. ...................107 Таблица 15. Позициониране на продуктовите линии на община Несебър спрямо жизнения цикъл за периода 2017–2024 ..................................................................................................................115 Таблица 16. Стойност на „кошница“ от 10 често купувани на място стоки и услуги от туристите по курорти за 2024 г...............................................................................................................124 Таблица 17. VfM карта по критерия „цена ↔ качество“ за община Несебър спрямо конкурентни курорти към 2024 г............................................................................................................126 Таблица 18. ТОП-10 пазара по нощувки на чужденци в община Несебър през 2024 г. (дял и среден престой).............................................................................................................................145 Таблица 19. Промяна на нощувките по водещи пазари (2019 → 2024), абсолютна и относителна 147 10 Таблица 20. Данни на НСИ за община Несебър по основни туристически показатели за периода 2019-2024 като база за целеполагане ..................................................................................180 Таблица 21. Стратегически количествени цели за община Несебър за периода 2025-2035 по показатели и данни, отчитани от НСИ .............................................................................................181 Таблица 22. Общи количествени показатели за наблюдение и оценка на реализирането на Програмата ..........................................................................................................................................199 11 СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ Фигура 1. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 (относителен дял на брой обекти в % ) ....................................................................................................58 Фигура 2. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 (относителен дял на брой стаи в % ) ........................................................................................................59 Фигура 3. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 (относителен дял на брой легла в % ) ......................................................................................................60 Фигура 4. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относит. дял на брой обекти в %)............................................................................................................61 Фигура 5. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относит. дял на брой стаи в %)................................................................................................................62 Фигура 6. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относит. дял на брой легла в %) ..............................................................................................................62 Фигура 7. Структура на хотелите в община Несебър по категории през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) .....................................................................................................64 Фигура 8. Структура на хотелите в община Несебър по категории през 2024 г. (относителен дял на брой стаи в %) .........................................................................................................64 Фигура 9. Структура на ЗХР в община Несебър по вид през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) ........................................................................................................................................70 Фигура 10. Структура на ЗХР в община Несебър по вид през 2024 г. (относителен дял на брой места в %) .....................................................................................................................................71 Фигура 11. Структура на ЗХР в община Несебър по категория през 2024 г. (относит. дял на брой обекти в %) ...................................................................................................................................72 Фигура 12. Структура на ЗХР в община Несебър по категория през 2024 г. (относит. дял на брой места в %) .....................................................................................................................................73 Фигура 13. Пренощували лица по години (2007–2024), общо и по националност ...........................105 Фигура 14. Реализирани нощувки по години (2007–2024), общо и по националност ......................105 Фигура 15. Отностелен дял на реализираните нощувки по населеи места в община Несебър през 2024 г. (%) ........................................................................................................................................108 Фигура 16. Среден престой (нощувки на 1 лице) – общо, чужденци и българи (2017–2024)..........109 Фигура 17. Сезонен профил на реализираните нощувки в община Несебър: 2013, 2019 и 2024 г. .110 Фигура 18. Приходи от нощувки (хил. лв.) – общо и по националност (2017–2024)........................111 Фигура 19. Приход от 1 нощувка (лв.) – общо и по националност (2017–2024) ...............................111 Фигура 20. Приход от един пренощувал турист (лв.) – общо и по националност (2017–2024).......112 12 Фигура 21. Динамика на броя на реализираните нощувки от българи и чужденци в община Несебър за периода 2005-2024 г. ............................................................................................................143 Фигура 22. Структура на нощувките по национални пазарни сегменти през 2024г. с включен вътрешен български пазар ......................................................................................................................145 Фигура 23. Структура на нощувките на чужденци по национални пазарни сегменти през 2024г. (ТОП – 6 + „Други“) ................................................................................................................................146 Фигура 24. Динамика на броя на реализираните нощувки за 6-те най-големи емитивни пазара за община Несебър за периода 2005-2024 г...........................................................................................147 Фигура 25. Динамика на броя на леглата в община Варна и община Несебър..................................158 Фигура 26. Динамика на броя на пренощувалите лица в община Варна и община Несебър...........159 Фигура 27. Динамика на броя на реализираните нощувки в община Варна и община Несебър .....159 Фигура 28. Динамика на заетостта на легловата база в община Варна и община Несебър в % ......160 Фигура 29. Динамика на средния престой на туристите в община Варна и община Несебър в брой нощувки на един турист ..............................................................................................................161 Фигура 30. Реализирани нощувки в местата за настаняване в община Несебър и Община Варна през 2024 г. по месеци..................................................................................................................162 Фигура 31. Динамика на прихода от една нощувка в лева в община Варна и община Несебър ....163 Фигура 32. Динамика на прихода от нощувки в лева на един турист в община Варна и община Несебър .......................................................................................................................................164 Фигура 33. Реалистичен сценарий за дестинация Несебър до 2035г. по брой реализирани нощувки и брой пренощували лица по статистика на НСИ ................................................................186 Фигура 34. Реалистичен сценарий за дестинация Несебър до 2035г. по приходи от нощувки по статистика на НСИ...................................................................................................................................187 13 ВЪВЕДЕНИЕ Туризмът е един от най-динамично развиващите се сектори на световната икономика и устойчив катализатор за социално-икономическо развитие, културен обмен и регионално сближаване. По данни на Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC) през 2024 г. прекият, косвен и индуциран принос на пътуванията и туризма към световния БВП възлиза на 10,9 трилиона щатски долара. Като дял, пътуванията и туризмът представляват 10% от световната икономика и се явяват важен източник на трудова заетост. През 2024 г. секторът е поддържал общо 357 милиона работни места в световен мащаб, което е приблизително 1 на 10 работни места в глобалната икономика. Вътрешните посетители са похарчили 5,3 трилиона щатски долара, което е с 5,4% повече спрямо нивото от 2023 г. В същото време разходите на международните 1 посетители са се увеличили с 11,6% годишно, достигайки 1,9 трилиона щатски долара. През 2024 г. секторът на пътуванията и туризма в ЕС е допринесъл с почти 1,8 трилиона евро за БВП на Съюза, което представлява повече от 10% от икономиката. Ръстът спрямо нивото от 2019 г. с почти 6%. Заетостта се е увеличила с близо 5% на годишна база до над 24,5 милиона заети в сектора, което представлява 1 на всеки 9 работни места в региона. Разходите на местните посетители достигнаха 1 трилион евро, 2 докато разходите на международните посетители нараснаха до 515 милиарда евро. Прогнозите на WTTC с хоризонт 2035г. показват, че приносът на туризма към БВП на ЕС ще нарасне до почти 2,3 трилиона евро, а икономическият му дял ще се покачи до малко под 11% през същия период. Секторът ще продължи да поддържа високия си икономически растеж с 10-годишен годишен ръст от 1,8%, в сравнение с 1,3% за икономиката на ЕС като цяло. Туризмът ще допринася чрез данъчни приходи с над 900 милиарда евро годишно за правителствата на страните от ЕС. Очаква се разходите на международните посетители да достигнат 730 милиарда евро през 1 WTTC. Travel & Tourism Economic Impact Research (EIR) // https://wttc.org/Research/Economic-Impact (29.09.2025) 2 WTTC. Travel & Tourism to Create 4.5MN New Jobs across the EU by 2035, Says WTTC. // https://wttc.org/news/travel-and-tourism-to-create-4-5mn-new-jobs-across-the-eu-by-2035 (9.04.2025) 14 следващите 10 години, докато разходите на местните посетители се очаква да надхвърлят 1,2 трилиона евро. В този контекст община Несебър представлява изключителен пример за туристическа дестинация с национално и международно значение. Със своето благоприятно географско положение, уникално природно и културно-историческо наследство и изграден туристически капацитет от над 155 000 легла, общината ежегодно приема над 1,8 милиона туристи и реализира над 9 милиона нощувки. През активния летен сезон територията ѝ ежедневно се населява от над 300 000 души – туристи, собственици на ваканционни имоти и сезонни работници. Несебър е единственият български град със статут на обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО – признание, което утвърждава ролята му като културен и туристически център с глобално значение. Разработената Програма за устойчиво развитие на туризма в община Несебър за периода 2026–2035 г. е стратегически документ от ново поколение, който надгражда постиженията на предходната програма (2018–2023 г.) и отговаря на съвременните предизвикателства на конкурентната туристическа среда. Тя е подготвена в съответствие със Закона за туризма (чл. 12, т.1) и обединява визията, целите, стратегиите, приоритетите и конкретните действия на местната власт и заинтересованите страни за устойчиво развитие на туризма в общината. Програмата е изградена върху три взаимосвързани части: Аналитична част Извършен е цялостен анализ на вътрешната и външната среда на община Несебър като туристическа дестинация. Оценени са: • Туристическите ресурси – природни и антропогенни; • Техническата и туристическата инфраструктура; • Суперструктурата – места за настаняване, заведения за хранене, туристически услуги; 15 • Действията и партньорствата на заинтересованите страни – общинска администрация, туристически бизнес, местно население, НПО; • Маркетинговите позиции на дестинацията на вътрешния и международния туристически пазар; • Икономическите и социалните въздействия на туризма върху общинската територия. Анализът е извършен чрез методите PEST и SWOT, като се извеждат силните и слабите страни, възможностите и заплахите за дестинацията. Идентифицирани са структурните проблеми: сезонност, недостиг на квалифицирани кадри, пренаселеност на инфраструктурата в пикови месеци, фрагментиран маркетинг, недоразвити алтернативни форми на туризъм и др. Програмна част Съдържа формулировка на визията, мисията, стратегическите и количествено измерими цели, стратегическите подходи, както и приоритетите за устойчиво развитие на туризма в общината. Програмата включва конкретни проектни инициативи и мерки с финансови параметри, насочени към: • диверсификация на туристическото предлагане; • интегрирано управление на културното наследство; • подобряване на транспортната и ВиК инфраструктура; • дигитална трансформация; • развитие на човешкия капитал и професионално обучение; • зелени и иновативни модели на туризъм. Изпълнителско-мониторингова част Визира конкретните проекти, срокове, средства, отговорни субекти и мониторингови действия за реализиране на програмата за развитие на туризма в община Несебър за периода 2026-2035г. и съдържа: • План-график за реализиране на Програмата 16 • Механизъм за наблюдение и оценка при реализацията на Програмата Програмата предлага действия за целогодишен туризъм, чрез развитие на културно-познавателен, конгресен, еко, винен, здравен, сватбен и поклоннически туризъм, като се търси баланс между икономическа рентабилност, социална отговорност и екологична устойчивост. Информационна и нормативна основа на програмата Разработването на програмната част на настоящата Програма за устойчиво развитие на туризма в община Несебър за периода 2026–2035 г. стъпва върху задълбочено проучване и съпоставка на релевантни стратегически, нормативни, оперативни и аналитични документи на международно, национално, регионално и местно ниво. Интегрирането на тези източници осигурява законова легитимност, стратегическа съгласуваност и прилагане на добри управленски практики при формулирането на целите, приоритетите и конкретните мерки на програмата. 1 Международни стратегически документи и политики Съобразени са основополагащи международни документи, които задават глобалната рамка за устойчив туризъм: • Глобален етичен кодекс на туризма (Global Code of Ethics for Tourism), 3 гарантиращ баланса между туристическото развитие и социалните/етични принципи; • Постигане на целите за устойчиво развитие чрез туризъм – Набор от индикатори за проекти (TIPs) на СОТ, (Achieving the Sustainable Development Goals 4 through Tourism – Toolkit of Indicators for Projects (TIPs) • Платформата „Туризъм за ЦУР“ на СОТ (The Tourism for SDGs 5 (T4SDG) Platform) 6 • Път за преход в туризма на ЕС (Transition Pathway for Tourism) 3 UN Tourism // https://www.bhra-bg.org/docs/2014/UNWTO.pdf (29.09.2025) 4 UN Tourism (2023), Achieving the Sustainable Development Goals through Tourism – Toolkit of Indicators for Projects (TIPs), UNWTO, Madrid, https://doi.org/10.18111/9789284424344 5 Un Tourism. The Tourism for SDGs (T4SDG) Platform // https://tourism4sdgs.org/ 6 European Commission: Directorate-General for Internal Market, Industry, Entrepreneurship and SMEs, Transition pathway for tourism, Publications Office of the European Union, 2022, https://data.europa.eu/doi/10.2873/344425 17 Посочените документи са отразени при формулирането на мисията, стратегическите цели и подходите, особено в частта, посветена на културния, природосъобразния и социално отговорния туризъм. 2. Национални закони и стратегически документи Нормативната основа гарантира правна съвместимост на всички планирани действия. В програмата са отчетени разпоредбите на следните закони: • Закон за туризма – основен рамков документ, който определя задължението на общините да изготвят дългосрочни програми за развитие на туризма (чл. 11, чл. 12); • Закон за местното самоуправление и местната администрация – дефинира правомощията на кмета и Общинския съвет в областта на стратегическото планиране; • Закон за устройството на територията – осигурява инструментариума за пространствено интегриране на туристическата инфраструктура; • Закон за концесиите, за Черноморското крайбрежие и за водите – пряко свързани с управлението на плажове, водни ресурси и туристически съоръжения; • Закон за културното наследство и Закон за закрила и развитие на културата – основополагащи за управлението на „Старинен Несебър“ като обект на световното културно наследство; • Допълнително: Закони за екология, отпадъци, атмосферния въздух, рибарството, почвите, общинските бюджети, здравето и др. Действащите нормативни актове не само са спазени при разработването на програмата, но са и отправна точка за формулиране на законово допустимите политики и инструменти. Програмата е приведена в пълно съответствие с текущите стратегически документи на национално, областно и общинско ниво: • Актуализирана Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в РБ (2014–2030) – основен национален документ, върху който е изградено стратегическото ядро на програмата; • Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югоизточен район 2021– 2027 18 • План за интегрирано развитие на община Несебър 2021 – 2027 г. • Стратегията за културното наследство на Община Несебър за периода 2023- 7 2032, разработена от Център за културно наследство и архитектура 8 • Проект на Анекс към споделената визия за старинен град Несебър 2025-2044 В програмната част са заложени действия, синхронизирани с актуалните 9 оперативни програми за програмния период 2021–2027) : • ОП „Образование“ • ОП „Развитие на човешките ресурси“ • ОП „Храни и основно материално подпомагане“ • ОП „Транспортна свързаност“ • ОП „Околна среда“ • ОП „Развитие на регионите“ • ОП „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ • ОП „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ Предвидените проекти и действия са разработени в синхрон с тези програми, за да осигурят тяхната съвместимост и допустимост за кандидатстване. 3. Емпирични източници и специализирани бази данни Програмата използва голям обем от първични и вторични данни, включително: • НСИ – статистика за нощувки, туристи, леглова база, сезонност; • ЕСТИ (Единна система за туристическа информация) – за оперативен анализ на туристическите потоци; • Националният туристически регистър – за структурен анализ на туристическите обекти; 7 Център за културно наследство и архитектура. (2023). Стратегията за културното наследство на Община Несебър за периода 2023-2032 година.// Община Несебър. https://nesebar.bg/programi/StrategyCH_Nessebar%20BG-edited.pdf. (21.08.2025) 8 Община Несебър. // https://nesebar.bg/nasledstvo/02%20BG_final%20ANNEXES%20Vision%20Ancient%20city%20of%20Nessebar_revised. pdf (21.08.2025) 9 ЕДИНЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ // https://www.eufunds.bg/bg/taxonomy/term/867 (21.08.2025) 19 • Регистър на туристическите атракции и фестивали – използвани за проектиране на тематични маршрути; • Регистри на туроператори, екскурзоводи, СПА центрове, туристически сдружения и информационни центрове – използвани при анализ на туристическата екосистема и човешките ресурси. Програмата е разработена в изпълнение на Договор №373 от 03.07.2025 г. между Община Несебър и Сдружение АРКТ, под научното ръководство на проф. д-р Стоян Маринов, с участието на водещи експерти и изследователи от академичните среди от Варна и Бургас, представители на туристическия бизнес, НПО и администрацията на Община Несебър. Програмата за устойчиво развитие на туризма в община Несебър 2026–2035 г. е стратегически инструмент за териториално планиране, публично-частно партньорство и дългосрочна визия за дестинация с утвърден международен профил. Чрез нея се поставят основите на екологично отговорен, културно интегриран и икономически устойчив туризъм, който не само подобрява качеството на живот на местното население, но също така цели утвърждаването на община Несебър като лидер в Черноморския туристически регион. 20 ЧАСТ ПЪРВА. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА СРЕДА НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР КАТО ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 1. Вътрешната среда на Община Несебър като туристическа дестинация 1.1. Обща характеристика на Община Несебър Община Несебър се намира в югоизточната част на България и обхваща най- северните територии на Черноморското крайбрежие в рамките на област Бургас. Географското ѝ положение е стратегическо: на север тя граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, а на изток граничи с необятната акватория на Черно море. Близостта до Бургас – важен административен, икономически и транспортен център, включен в направлението Черно море – Адриатика на Европейската транспортна мрежа – осигурява съществени логистични и икономически предимства за развитието на региона. Територията на общината обхваща 420 443 декара, което представлява 5,43% от площта на област Бургас. Според данните от последното преброяване през 2021 г., населението на общината възлиза на 30 721 души. (Табл.1) Таблица 1. Населени места в община Несебър 21 № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Населено място гр. Несебър гр. Свети Влас с. Равда гр. Обзор с. Оризаре с. Кошарица с. Тънково с. Гюльовца с. Баня Население (2021) 11 236 2 788 2 463 2 023 1 442 1 299 1 202 903 175 Източник: НСИ Административният център на общината е град Несебър – едно от най-древните селища в Европа. Още в древността траките наричали селището Месамбрия, или „градът на Мелса“, на името на легендарния му основател. Географското разположение на града е благоприятствало развитието на морска търговия, като още в древността тук са функционирали две естествени пристанища – северно и южно, чиито следи могат да се видят и до днес. През VI век пр.н.е. в района се заселват гръцки колонисти от дорийски произход, което поставя началото на интензивно градско развитие – изграждат се храмове, училище и театър, а около 440 г. пр.н.е. Месамбрия започва да сече собствени монети, включително златни, което е показател за икономически просперитет. Благодарение на активната търговия с черноморските, егейските и средиземноморските полиси, градът процъфтява както икономически, така и културно. Множество артефакти от този период са изложени в Археологическия музей в Несебър. През 72 г. пр.н.е. Месембрия е завладяна от римляните, без оказана съпротива. През I век градът е напълно интегриран в структурата на Римската империя. Въпреки загубата на автономия, той запазва своята значимост като търговски и културен център и продължава да сече собствени бронзови монети. През VII век се превръща в седалище на епископия, а в епохата на Византия (VII–VIII в.) Несебър функционира като укрепена морска база със стратегическо значение. През 812 г. градът е присъединен към Първото българско царство след похода на хан Крум. От XI век насетне започва паралелната употреба на имената Месемврия и 22 № 10 11 12 13 14 Населено място с. Раковсково с. Панитцово с. Приселци с. Емона с. Козница Население (2021) 79 65 48 30 7 Несебър. По време на Второто българско царство градът често преминава от византийска към българска власт, като кулминацията на неговото развитие настъпва по времето на цар Иван Александър (1331–1371), когато Несебър се утвърждава като един от водещите духовни и икономически центрове на средновековна България. След османското завладяване през 1453 г. крепостните стени са разрушени, но градът запазва пристанищната си функция, като се превръща във важно средище за износ на дървен материал, зърно и други стоки. През този период около Несебър продължават да функционират манастири и метоси, някои от които съществуват чак до XVIII–XIX век. Архитектурното наследство от този етап включва запазени възрожденски къщи, вятърни мелници, обществени бани и чешми – емблематични за черноморската градска архитектура. След Освобождението Несебър остава сравнително малко рибарско селище, но през 1956 г. е обявен за архитектурно-археологически резерват. Съхранените крепостни стени, църквите от ранното християнство и Средновековието (X–XIV в.), както и над 60 възрожденски къщи създават неповторима историческа и културна атмосфера. През 1983 г. Старият Несебър е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – единственият български град, удостоен с този престижен статут, което подчертава уникалното му значение в глобален контекст. В продължение на векове Несебър се е развивал като важен търговски и пристанищен център с ключово значение за икономическите връзки в региона на Черно море. Независимо от историческата му значимост, организираният туризъм в района започва сравнително късно – едва през втората половина на XX век. Преломен момент в развитието на туристическата инфраструктура представлява изграждането на курорта „Слънчев бряг“ през 1958 г., разположен в непосредствена близост до Несебър. В първия етап от неговото развитие се построяват 31 хотела и бунгала с капацитет от 2 900 легла, както и редица обслужващи съоръжения – ресторанти, бар и казино. С нарастващия туристически интерес, в следващите години курортният комплекс се разширява значително, като до 1974 г. вече функционират 104 хотела с общо 24 600 легла. Този ръст в туристическия поток към „Слънчев бряг“ действа като катализатор за 23 паралелно развитие на туристическа база в самия Несебър, както и в съседни населени места като Обзор, Свети Влас и Равда. До края на 1989 г. общият капацитет на туристическите места за настаняване в община Несебър достига приблизително 80 000 легла. След политическите и икономически промени в България през 1989 г. и последвалата приватизация на хотелския фонд, туристическата мрежа се разширява динамично по цялото крайбрежие на общината. Новите условия на свободен пазар и предприемаческа инициатива създават възможности за навлизането на разнообразни форми на туристически услуги и за изграждането на модерна материално-техническа база. В наши дни община Несебър е утвърдена като една от най-предпочитаните туристически дестинации не само в България, но и в рамките на Европа. Регионът съчетава благоприятен климат, просторни пясъчни плажове и изключително богато културно-историческо наследство. Несебър и морето остават свързани в непрекъсната историческа, икономическа и символична взаимозависимост. Тази връзка е материализирана и в съвременната туристическа инфраструктура, която към момента разполага с капацитет, надвишаващ 155 000 легла, което нарежда общината сред водещите туристически агломерации на българското Черноморие. 1.2. Оценка на състоянието на туристическите ресурси 1.2.1 Природни туристически ресурси Територията на община Несебър се характеризира с изключително природно разнообразие, съчетаващо елементи от нископланинския релеф на Стара планина, речни долини и силно разчленена брегова ивица. Морфологичните особености включват Несебърския полуостров, нос Акротирия и нос Равда, които оформят специфичен ландшафт с висока естетическа и туристическа стойност. Планинската верига играе ролята на естествена климатична бариера, предпазвайки района от нахлуването на студени въздушни маси. Сред най-ценните ресурси за летен туризъм са просторните плажове с фин пясък и благоприятно южно и източно изложение, което осигурява слънчева експозиция през целия ден. Пясъчните дюни, съсредоточени главно в южната 24 част на общината, заемат площ от около 670 декара и са оформени под влиянието на силни зимни ветрове, идващи от север и изток. Таблица 2. Плажове на територията на община Несебър 25 Плаж Площ (кв. м) Дължина (м) Средна широчин а (м) Активна плажна площ (кв. м) Концесия 1. Обзор - плажната ивица на града е с дължина над 13 км. Части от нея са обособени за концесия Обзор – Централен 50107 1327 41 14.08.2020 – 14.09.2040 Обзор – Мотела 69047 1138 62151 17.09.2020 – 17.10.2040 Обзор – Юг 26917 1014 26917 09.03.2017 – 31.12.2036 Иракли 53002 1985 27 Природосъо бразен туризъм Река Вая 20355 579 52 21.12.2018 – 20.01.2038 2. Южни склонове на Стара планина – тук се намират няколко плажни ивици, също отдавани на концесия Козлука 7274 262.2 7247 01.01.2016 – 01.01.2031 Робинзон 13255 1111 12 01.02.2021 – 01.03.2036 Св. Влас – Изток 5029 223 21.06.2017 – 31.12.2036 Св. Влас – Централен* 19413 777.91 16.37 Св. Влас – Болницата 16762 895 13040 23.04.2018 – 31.12.2032 Св. Влас – Запад 12425 458 9072 01.07.2020 – 01.08.2040 Нов плаж Свети Влас 28520 837 06.03.2017 – 31.12.2036 3. Курортен комплекс „Слънчев бряг“ – над 7 км плажна ивица, разделена на концесионни зони Слънчев бряг – Север 149054 2172 144025 04.04.2018 – 03.05.2033 06.02.2019 – Слънчев бряг – Централен 346833 2236 155 31.12.2038 *включени в Плана за действие на държавните концесии за периода 2021-2027 година Източник: Министерство на туризма Климатът в региона е преходно-средиземноморски и е значително повлиян от морската близост. Преобладават северозападни ветрове с по-висока от средната за страната скорост, а през летните месеци се усеща характерен морски бриз, който създава усещане за прохлада. Средната годишна температура е 12,7°C, като през летните месеци въздухът достига до 28–30°C, а морската вода се затопля до 20–26°C. Районът се радва на приблизително 1700 слънчеви часа годишно в периода май–октомври. Морската среда се отличава с по-ниска соленост в сравнение със Средиземно море и липса на опасни за човека морски видове. Водата отговаря на европейските екологични 26 Слънчев бряг – Юг 395361 873 453 02.01.2022 – 02.01.2042 4. Град Несебър – южната плажна ивица е отдадена на концесия Несебър – Юг 307902 1302 57225 05.04.2018 – 08.05.2033 Несебър – Изток* 6182 5. Село Равда – плажният ресурс е значителен, обособени са следните зони Делфин 2838 80 2769 17.08.2020 – 17.09.2040 Равда – Олимпийски надежди 23395 798 22 19623 07.05.2020 – 01.12.2040 Равда – Академика 10493 626 17 30.11.2000 – 30.11.2020 Равда – НСА 11474 590 20 Равда – Национален детски комплекс 13030 508 28 Равда – Юг 7034 111 2531 Равда – Централен 12722 579 14 9575 02.06.2020 – 02.10.2040 Равда – ХТИ* 3798 167 14 Равда – Запад* 4335 ОБЩО 1616557 20649.11 стандарти и има доказани терапевтични свойства, което допринася за ежегодното присъждане на „Син флаг“ за редица плажни зони. Несебър предлага и потенциал за развитие на екологичен и приключенски туризъм. Районът на Еминската Стара планина съчетава природни и културни ресурси, подходящи за пешеходни маршрути, ориентиране и духовни разходки. Наличието на маршрути като „Лазурен бряг“, „Пътеката на вярата“, както и трасетата в районите на Свети Влас, Елените, Обзор и село Кошарица, обогатяват туристическото предлагане извън класическите модели на летен отдих. Част от маршрутите преминават през защитени територии, а някои водят до исторически обекти като средновековни крепости и природни феномени – водопади, минерални извори и редки растителни съобщества. Въпреки наличието на богата инфраструктура, туристическата достъпност и информация за тези маршрути остава недостатъчна, което ограничава техния реален потенциал. Биологичното разнообразие в общината се опазва чрез съществуващи защитени местности, а Еминската планина е включена в международния миграционен маршрут Via Pontica, което подчертава значението на региона в контекста на трансграничните екологични мрежи. Същевременно на територията на общината се развива ловен туризъм, организиран в рамките на Държавното ловно стопанство „Несебър“. Районът от над 24 000 хектара приютява богат дивечов състав и разполага с бази за настаняване и обслужване на любителите на този вид туризъм. Въпреки наличието на впечатляващи природни дадености и изградена туристическа инфраструктура, община Несебър се изправя пред редица предизвикателства. Туризмът е силно сезонен, като над 70% от нощувките са концентрирани в месеците юли и август, което води до свръхнатоварване на инфраструктурата и икономическа неактивност извън сезона. Интензивното застрояване в ключови курортни зони като Слънчев бряг, Равда, Свети Влас и Обзор води до загуба на зелени площи, дюни и природен баланс. Старият град Несебър, въпреки че е защитен от ЮНЕСКО, е изложен на сериозен туристически натиск, който поставя под въпрос устойчивото опазване на неговата архитектурна и историческа автентичност. Наред с 27 това, проблемите с инфраструктурата – недостиг на паркоместа, претоварена канализационна и водопреносна мрежа, създават допълнителни бариери за пълноценно туристическо преживяване. Туристическият продукт на общината остава недостатъчно диверсифициран, като доминира масовият „all-inclusive“ модел, а ниши като културен, религиозен, винен, еко и балнео туризъм са слабо развити. Проблеми има и с кадровото обезпечаване – наличието на сезонна заетост, недостиг на квалифицирани служители с езикови и комуникационни умения, както и зависимост от чуждестранна работна сила затрудняват качественото обслужване. Въпреки високия туристически потенциал, маркетинговата стратегия на региона често е ограничена до образа на „евтина морска дестинация“, като липсва последователно позициониране в международните дигитални канали и специализирани пазари. Несебър остава и силно зависим от външни туроператори и пазари, включително Германия, Полша и Обединеното кралство, което го прави уязвим при глобални кризи – икономически, здравни или геополитически. В този контекст се налага необходимостта от по-добра координация между местната власт, туристическия сектор и държавните институции, включително създаване на постоянен туристически борд, който да насочва усилията към устойчиво, конкурентоспособно и културно отговорно развитие на общината. 1.2.2 Антропогенни туристически ресурси Несебър е един от най-древните градове в Европа, с история, започваща преди повече от 3200 години. Разположен върху малък скалист полуостров с дължина едва 850 метра и ширина 350 метра, свързан със сушата чрез тесен провлак, старият град е наследник на античната Месамбрия – име, което в по-късните исторически епохи преминава в Месемврия, а след това и в днешното Несебър. Първите следи от човешко присъствие на тази територия датират още от края на бронзовата епоха. Според античните източници, траките са основали селището под името Месамбрия – „градът на Мелса“, като наименованието произлиза от името на легендарен основател и от 28 тракийската дума „бриа“, означаваща „град“. Географските дадености на полуострова, който разполага с две естествени пристанища – северно и южно, допринасят за ранното му утвърждаване като важно търговско и морско средище. И до днес в прибрежните води се откриват останки от древни плавателни съдове, свидетелстващи за хилядолетната мореплавателна дейност в региона. През VI век пр. Хр. тук се заселват дорийски колонисти от Гърция. Селището се развива като типичен гръцки полис със своя градска структура, укрепителни стени, храмове, театър и гимназион. Металообработката се превръща в един от основните занаяти, а от V век пр. Хр. градът започва да сече собствени сребърни и бронзови монети, доказателство за икономическа автономия и висока степен на развитие. Месамбрия поддържа оживени търговски връзки с градовете по Черно, Егейско и Средиземно море, което подпомага както икономическия просперитет, така и културния обмен. Археологически находки от този период днес се съхраняват и експонират в Археологическия музей в града. През 72 г. пр. Хр. Несебър попада под римска власт, без да окаже съпротива. Въпреки загубата на политическа независимост, градът запазва правото си да сече собствени монети и продължава да функционира като важен търговски и културен център в рамките на провинция Тракия. С възхода на Константинопол и разпространението на християнството, Несебър преживява нов период на подем. Изграждат се християнски базилики, терми, водоснабдителни системи и нови укрепления. Централният храм „Света София“ е посветен на едноименната църква в Константинопол, което подчертава духовното значение на града в християнския свят. През 812 г. хан Крум превзема града след продължителна обсада и той е присъединен към българската държава. При управлението на цар Симеон Велики Несебър трайно остава в границите на България, утвърждавайки се като важен административен и духовен център. През XII–XIII век градът развива активни търговски връзки със Средиземноморието, Адриатика и северните княжества. За период от 62 години – между 1201 и 1263 г. – Несебър е под българска власт, играейки ключова роля 29 в дипломатическите отношения между България и Византия, особено при царуванията на Калоян, Иван Асен II и Константин Тих. Истински културен и духовен разцвет Несебър преживява при управлението на цар Иван Александър (1331–1371). През този период се изграждат множество църкви, а в околните манастири кипи активна книжовна и иконописна дейност. Историческите данни сочат, че в различни епохи на територията на града са съществували около 40 църкви, като до днес са известни 23. Това богато културно-религиозно наследство обуславя честото определяне на Несебър като „българската Равена“. През 1366 г. градът е завладян от рицарите на граф Амедей VI Савойски и предаден на Византия, а в 1453 г. попада под османска власт. Въпреки това, и в условията на чужда доминация, Несебър запазва своята идентичност. През следващите векове продължава строителството на църкви и манастири, развива се иконописната школа, а пристанището запазва своето значение като търговски пункт чак до XVIII–XIX век. В епохата на Възраждането градът придобива облика на типично черноморско селище с характерни възрожденски къщи, обществени бани, вятърни мелници и чешми. Населението се занимава предимно с риболов, лозарство и производство на лен. До средата на XX век Несебър остава сравнително малко рибарско градче, но с построяването на курорта „Слънчев бряг“ през 1959 г. започва неговото динамично развитие като международна туристическа дестинация. В днешни дни градът съчетава хилядолетна културна памет с активен туристически живот, превръщайки се в уникално средище на история, архитектура и съвременен отдих. Старинен град Месембрия – обект на ЮНЕСКО Културното наследство на Несебър има фундаментално значение за идентичността на града и региона. Около 95% от всички културни ресурси на община Несебър се намират именно на територията на Старинния град, разположен върху малкия полуостров. Това концентрирано културно богатство, съчетано с хилядолетна история и отлично съхранени паметници, довежда до едно от най-престижните 30 международни признания – на 9 декември 1983 г., по време на VII сесия на Комитета за световното наследство във Флоренция, Старинният Несебър е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Той остава и до днес единственият български град с такъв статут. Културното пространство на полуострова обхваща над 100 недвижими културни ценности, сред които изпъкват 12 средновековни църкви с висока архитектурна стойност. Сред тях се открояват „Св. София“ (Старата митрополия), „Св. Стефан“ (Новата митрополия), „Христос Пантократор“, „Св. Иван Кръстител“, „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ и други, съхранили автентични елементи от византийската и поствизантийската архитектурна традиция. Археологическите пластове в града съдържат останки от тракийски могили със златни накити, елинистически домове, римски и ранновизантийски обществени сгради, крепостни съоръжения и терми. Провежданите подводни археологически проучвания са разкрили елементи от античното пристанище и отбранителни стени, датиращи от III в. пр. Хр., които свидетелстват за дългогодишната стратегическа роля на Несебър в историята на Черноморския регион. Сред значимите за туризма обекти се нареждат базиликата „Св. София“, крайморската „Богородица Елеуса“, както и добре запазените храмове от XI–XIV век като „Св. Иван Кръстител“, „Св. Стефан“, „Христос Пантократор“ и „Св. Иван Алитургетос“, които представят впечатляващи образци на средновековно изкуство и стенопис. Запазени са също над 70 възрожденски къщи от XVIII–XIX век, които представляват типичната черноморска архитектура – с каменен първи етаж и еркерна дървена надстройка, характерна за градовете по българското Черноморие. Културното наследство на Несебър намира израз и в съвременни музейни институции като Археологическия музей и Етнографския музей. Археологическият музей, основан през 1956 г., а от 1994 г. разположен в съвременна сграда на входа на Старинния град, съхранява експозицията „Несебър през вековете“, която представя културното развитие на града от праисторическата епоха до Възраждането. Колекциите включват керамика, антични монети, икони, архитектурни елементи и предмети от 31 всекидневието. Музеят функционира и като информационен център, посветен на опазването на културното наследство, включено в списъка на ЮНЕСКО. Етнографският музей се помещава в къща „Москояни“ – образец на възрожденската архитектура от 1840 г., и представя традиционния бит, занаятите, рибарството и облеклото на местното население. Особен интерес представляват експонираните тъкани, накити и предмети от домашния живот на несебърци през XIX век. Част от културните паметници продължават да се използват активно – средновековните църкви, античните сцени и обществени пространства са домакини на фестивали, концерти и театрални постановки, които създават жива връзка между миналото и съвременния културен живот на града. С цел гарантиране на устойчиво опазване, община Несебър прилага редица стратегически и оперативни документи. Още през 2011 г., по възлагане от местната власт, Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) разработва План за опазване и управление на Старинния Несебър. Документът е подложен на обществено обсъждане през 2012 г., а през 2023 г. неговите основни режими и статути са актуализирани от Министерството на културата, в съответствие със Стратегията за културно наследство на България (2023–2032) и Визията за устойчиво развитие до 2044 г. Ключов стратегически инструмент в тази посока е Интегрираният план за развитие на община Несебър (ПИРО 2021–2027), който интегрира културното наследство като приоритетна област за публични инвестиции. В рамките на този план са разработени и два основни документа: Стратегия за културно наследство на общината (2023–2032), приета официално с решение на Общинския съвет през септември 2023 г., и Проект на анекс към споделена визия за развитие на Стария град Несебър (2025–2044), подлежащ на обсъждане и официално приемане. Проектът за споделена визия задава дългосрочна рамка за устойчиво управление на територията, като акцент се поставя върху пет основни приоритета: подобряване на механизмите за опазване, възстановяване на връзката между градската среда и крайбрежния пейзаж, дигитализация на подводното културно наследство, балансирано интегриране на 32 културните ресурси в туристическото и урбанистично планиране, както и насърчаване на целогодишен културен живот и адаптивно използване на историческите сгради. Успоредно с това, Община Несебър провежда реални дейности по реставрация и консервация. През последните години са извършени ремонти на три църкви, две културно-исторически сгради и самия Археологически музей. Тези действия са част от практическата реализация на Плана за управление и се извършват в сътрудничество между местната власт, Министерството на културата и Междуведомствената комисия, която наблюдава и координира изпълнението на стратегиите, устройствени планове и законови изисквания. Разработването и прилагането на всички тези политики се осъществява в синхрон с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма (2014–2030), което гарантира съответствие с европейските и международни стандарти за опазване на културното наследство и устойчиво териториално развитие. По този начин Несебър съчетава историческата си мисия на културен център с ролята си на активен участник в съвременния културен и туристически обмен на национално и световно равнище. Състоянието на антропогенните туристически ресурси на територията на Стария Несебър подлежи на систематичен анализ, чиито основни аспекти са обобщени в табл. 3 Таблица 3. Състояние на антропогенните туристически ресурси на територията на Стария Несебър 33 Обект Констатации Препоръчителни дейности Св. Йоан Алитургетос Включен сред седем запазени средновековни църкви. Необходимо отводняване (краткосрочна мярка). Св. Архангели Михаил и Гавраил Изветряне на градежни материали, ерозия, дегенерация на мазилки. Да се довършат КРР (консервация/реставрация). Св. Параскева Частично реставрирана / социализирана чрез проект „Вяра в Несебър“ (без работа по стенописите). Поправка на дефекти след реставрации; климатизация и консервация на интериорни елементи. Св. Стефан (Нова митрополия) Включен сред средновековни църкви; има нужда от климатологично обследване. Спешна мярка – климатизация и интериорни корекции. 34 Христос Пантократор (Св. Никола) Определен като обект с критично състояние (тежко състояние). Спешна мярка за стабилизация и консервация. Св. Йоан Кръстител Включен сред църквите с текущи интервенции. Да се довърши КРР по мазилки и стенописи; климатизация и отводняване. Св. Спас Разрушения на мазилки, недостатъчно осветление, нужда от климатичен контрол. Довършване на КРР, климатизация, отводняване и реставрация на стенописи. Св. Климент Аварийно състояние (критични дефекти, повреден вход). Спешна интервенция за укрепване и консервация. Св. София (Старата митрополия) Обект на констатации: наличие на остатъци от стенописи, нужда от реставрация. Доизясняване и реставрация на стенописи, защита от влага и ерозия. Крепостни стени и Западна порта Социализирани; частични реставрации; липса на система консервация. Консервация, реставрация и социализация. Базилика „Св. Богородица Елеуса“ Хипотетична реконструкция; нужда от консервация на настилката. Консервация на настилката; проект за социализация. Ранновизантийски терми Тежки симптоми; без консервационни намеси. Аварийна консервация; проект за социализация. Цистерна Умерено силни симптоми на увреждане. Консервация и поддръжка. Базилика в северозападната част Умерено увреждане; нужда от поддръжка. Консервация и поддръжка. Некропол на Месамбрия– Месемврия Препоръчано експониране като археологически парк; богат материал. Обявяване като археологически парк; изграждане на музей. Подводни стени, бастиони, тракийска стена Добре съхранени; проучени; оценени като важен атрибут. Разширяване на изследванията; социализация; дигитализация. Кули, порти, археологически структури Документирани и вписани в околната среда; стабилни. Социализация чрез маршрути; климатизация на стенописи. Къщи от XVIII век Някои в добро състояние; други частично или напълно реконструирани. Превантивна консервация и реставрация. Къщи от XIX век Повечето КС1 (леки симптоми). Реставрация при нужда; премахване на неподходящи намеси. Къщи от XX век Някои тежко увредени или заменени с ново строителство. Реконструкция на обект с тежка симптоматика. Църква „Успение Богородично“ Добро физическо състояние; нехармонични намеси. Поддръжка; хармонизиране на интериора и екстериора. Източник: Проект на Споделена визия за Старинен град Несебър (2025–2044)“ Извън пределите на Старинния Несебър, в останалите населени места и техните землища на територията на общината, се намират редица културно-исторически обекти с различна степен на запазеност и потенциал за туристическо оползотворяване. Сред най-значимите от тях са обекти, разположени в градовете Свети Влас и Обзор, както и в селата Баня, Гюльовца, Емона, Оризаре, Приселци и Равда. В околностите на град Свети Влас, археологически проучвания от началото на 1980-те години разкриват останки от манастирски комплекс, намиращ се в района на вилна зона „Елените“. Историческите сведения сочат, че в тази зона в миналото е съществувала мрежа от четири манастира, разрушени в периода на османското владичество. Макар откритият комплекс да притежава значителен исторически потенциал, той все още не е подложен на реставрация и не е експониран в подходящ вид за туристически посещения. В самия град функционира действащ православен храм – църквата „Св. Атанасий“. Град Обзор също притежава богато археологическо и архитектурно наследство. На територията му са идентифицирани останки от каменна преградна стена с укрепление, датираща от ранновизантийската епоха, както и крепостта „Козяк“, разположена на 2.5 км северозападно от града. Обзор разполага и с действаща църква – „Св. Йоан Предтеча“, както и с редица културни обекти, сред които историческата мелница на Тодор Панчев, седем архитектурни паметника от различни епохи, както и останки от антични и римски селища в местностите около града – включително и керамична работилница, свидетелстваща за развито занаятчийство през римския период и Средновековието. 35 Баня (XVIII в.) Каменни стени и тухлени куполи; компрометирана среда. Реставрация и хармонизиране на средата. Чешма при Старата митрополия Добро състояние; аварийна консервация 2022. Поддръжка; интеграция в пространството. Вятърни мелници (каменна и дървена) Каменна без покрив; дървена възстановена 1968. Консервация и социализация; поддръжка. В село Баня, на десния бряг на река Ботанишка (местността Иракли), се намират останки от антично селище от римския период, както и действащата църква „Св. Илия“. Село Гюльовца съхранява четири традиционни къщи, класифицирани като архитектурни паметници. Районът на село Емона и нос Емине е особено богат на културни и археологически находки – включително манастирската църква „Св. Николай“, храмът „Св. Димитър“, останки от римски и средновековни български селища, крепостта „Емона“ от ранновизантийската епоха, както и старо водохранилище. Част от тези обекти са свързани с духовното и военното минало на региона, като свидетелстват за стратегическата роля на нос Емине като наблюдателен и отбранителен пункт. В село Оризаре са регистрирани шест архитектурни паметника и действащата църква „Св. Параскева“, докато в село Приселци се намират останки от късноантичен мост, разположен на около два километра източно от населеното място. В землището на село Равда са идентифицирани две могили с археологическа стойност, както и храмът „Св. Параскева“, който е отворен за посетители. Независимо от съществуването на богат културен фонд, в повечето случаи състоянието на тези паметници извън Старинния Несебър остава незадоволително. Единствено действащите църковни храмове в различните населени места функционират реално и са достъпни както за местното население, така и за туристи. Останалите ресурси не са реставрирани, не са благоустроени за публично ползване и не разполагат с инфраструктура, необходима за превръщането им в интегрална част от туристическия продукт на общината. Това подчертава необходимостта от насочени инвестиции, научна експертиза и стратегическо планиране с оглед на опазването, адаптацията и социализацията на културното наследство в периферията на община Несебър. Динамиката на посещенията в музейните обекти, разположени на територията на „Старинен град Несебър“, за периода 2014 – октомври 2022 г., е представена в табл. 4 36 Таблица 4. Посещения в музейните обекти на територията на „Старинен град Несебър“ за периода 2014 – 10.2022 г. Източник: музей „Старинен Несебър“ Въпреки наблюдавания устойчив ръст на музейните посещения в страната през 2024 г., броят на туристите, разглеждащи музейните обекти на територията на „Старинен Несебър“, остава под реалния капацитет на наличната културна инфраструктура. Основните причини за това включват ограничени средства за реклама и поддръжка на обектите, слаба интеграция на културните паметници в тематични туристически маршрути, както и недостатъчно включване на музейните експозиции в програмите на организираните туристически групи. Повечето посещения на групи в града се свеждат до кратки беседи пред фасади на църкви и крепостни стени, което не позволява задълбочено културно преживяване. Музей „Старинен Несебър“ продължава да изпълнява основните си функции като юридическо лице, което стопанисва и управлява културни паметници и прилежащи територии, собственост на общината или държавата. Дейностите включват експониране и поддръжка на Археологическия и Етнографския музей, църквите-музеи и вятърната мелница, както и въведената практика за комбинирани билети, насърчаващи по-дълъг туристически престой и по-широко обхващане на обектите с културно-историческа стойност. Осъществяват се също проучвателни и реставрационно-консервационни дейности, поддръжка на архитектурно осветление, издаване на рекламно- информационни материали и участие в научни форуми и изложби. Към момента официалният уебсайт ancient-nessebar.com функционира с актуална информация, но визията и технологичната му структура са морално остарели и се нуждаят от спешна модернизация. Съществува и специализирана дигитална платформа за културното наследство на града – mesambria.eu, финансирана по линия на Национален фонд „Култура“ (договор № ORG-2022-54 от 29.11.2022 г.), но активността 37 Година 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 До 10.2022 Бр. посетители 136 270 90 667 107 187 126 095 145 105 137 883 24 945 56 312 79 740 в нея е прекратена след 2023 г. През юли 2025 г. музей „Старинен Несебър“ участва с изложбата „По вълните на Черно море през хилядолетията“ в централата на ЮНЕСКО в Париж, като част от официалната програма на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство, на която България председателства. Комитетът формулира изисквания за опазване и подобрено управление на Старинен град Месемврия – обект на Световното културно наследство. Сред основните предизвикателства, които стоят пред ефективното използване на културното наследство, се открояват нуждата от по-активна социализация на обекти, които в момента са отворени само сезонно или изобщо не се експонират, като „Св. Богородица Елеуса“, „Св. Йоан Алитургетос“ и западните крепостни стени. Необходимо е развитие на целогодишни маршрути около най-посещаваните обекти като Археологическия музей, „Св. София“, „Св. Стефан“ и „Христос Пантократор“, включително чрез дигитални и аудиогид системи. Освен това, трябва да се подобри цялостната визуална идентичност и естетизация на градската среда чрез уеднаквяване на информационните табели, въвеждане на QR-кодове и многоезични обяснения. Липсата на цялостна електронна система за публичен достъп и регистър на обектите с културно- историческа стойност възпрепятства мониторинга и устойчивото управление. Допълнително затруднение е недостатъчната координация между институциите, ангажирани с управлението на наследството – Община Несебър, Министерство на културата, НИНКН и музейната институция. Въпреки, че е създадена Mеждуведомствена комисия при Министерство на културата, която играе роля в оценката на недвижими обекти, подготовката на режими за опазване и предложения за деклариране като културни ценности, липсват формализирани механизми за взаимодействие, а контролът върху преустройствата на сгради с архитектурна стойност е слаб. Това налага приоритизиране на обекти с компрометирана автентичност и прилагане на реставрационни предписания според националните и международни изисквания. Финансирането следва да бъде насочено към програми за консервация и социализация чрез структурни инструменти на ЕС, програми на Министерството на културата и фондове за дигитализация и достъпна среда. 38 Независимо от трудностите, статутът на Несебър като част от световното културно наследство остава ключов актив за развитие на устойчив културно- познавателен туризъм. Потенциалът за пълноценно използване на културните ресурси е значителен, при условие че бъде реализиран цялостен и координиран управленски подход, съчетаващ дигитални решения, инфраструктурна рехабилитация и съвременни интерпретативни практики. 1.3. Оценка на инфраструктурата 1.3.1 Техническа инфраструктура Пътна мрежа Пътната инфраструктура на територията на община Несебър е доминирана от първокласния път I-9 (част от международния коридор Е-87), който представлява основната сухопътна връзка към Бургас и неговото летище, както и към Варна. В последните години бяха реализирани ключови подобрения, сред които новото четирилентово трасе и обходът на Ахелой, въведен в експлоатация през 2018 г., като тези интервенции доведоха до известно облекчение на трафика по време на активния летен сезон. Независимо от това, все още съществуват участъци с ограничен капацитет и конфликтни точки в съседни общини, които оказват пряко въздействие върху туристопотока към Несебър. Второкласната и третокласната пътна мрежа в общината продължава да страда от износени настилки, липса на пълна хоризонтална маркировка и недостатъчна обезопасеност чрез крайпътни елементи. Общинските (четвъртокласни) пътища се нуждаят от системна рехабилитация, включително отводняване и вертикална сигнализация. Голямото предизвикателство остава концентрираното натоварване през летния сезон, когато по направленията към курортен комплекс „Слънчев бряг“, град Несебър (включително старата и новата му част), Свети Влас и Равда се наблюдават сериозни задръствания, особено в пиковите часове. За решаването на посочените проблеми през 2024 г. се изгради кръгово кръстовище на път Е87 на разклона Кошарица – Варна – Слънчев бряг. През 2025 г. Община Несебър изпълни реконструкция на пътя за Свети 39 Влас: от края на ул. „Първа“ в Слънчев бряг при кръстовището за гр. Свети Влас до първата пресечка към вилно селище „Зора“. Дейностите включват цялостно изграждане на тротоарни алеи и ремонт и преасфалтиране на пътното платно с четири ленти. В резултат движението по пътната отсечка от разклона при светофара "Кръстовище с. Кошарица - Слънчев бряг" до входа на гр. Свети Влас е четирилентово с осигуряване на широк паркинг район за Слънчев бряг - север и цялостно трансформиране на визията на крайпътната зона с монтирано ново улично осветление. Уличната мрежа в някои части на общината е частично обновена, като са реализирани нови пешеходни и велосипедни трасета, особено по крайбрежието между старата част на Несебър и курортния комплекс. Въпреки това, в историческата част на града и в курортните зони на „Слънчев бряг“ продължава да се наблюдава тесен уличен габарит, както и недостиг на обозначени паркоместа. Превръщането на гаражи в търговски обекти допълнително влошава ситуацията, прехвърляйки автомобилите върху уличната мрежа. Навигационното и туристическо означение е нееднакво и понякога липсва превод на английски език, включително при наименования на улици, паркинги и информационни табла. Общественият транспорт функционира с добра покриваемост и разписания, адаптирани към сезонния характер на туристическия поток, но нуждата от допълнителни курсове по направленията Слънчев бряг–Несебър, Несебър–Равда–Бургас и Слънчев бряг–Св. Влас остава належаща, особено в пиковите часове. Част от автобусните спирки се нуждаят от обновяване и оборудване с многоезична информационна система. Таксиметровият превоз се осъществява по ред, утвърден от общината, с определен годишен капацитет от 520 автомобила за 2024 и 2025 г., както и с минимални и максимални тарифи, утвърждавани ежегодно от Общинския съвет. Въпреки това контролът върху нерегламентирани спирания и ценови злоупотреби следва да бъде засилен. През последните години са въведени електронни табла за свободни паркоместа и сезонни режими за достъп до старата част на Несебър, която е особено чувствителна към пренасищане от автомобили. Въпреки това, хроничните задръствания в курортната 40 зона и новата част на града изискват продължаване и надграждане на мерките, включително изграждане на буферни и многоетажни паркинги при входовете на ключови урбанизирани територии. Необходима е актуализация на изискванията към новоизграждащи се туристически и жилищни обекти по отношение на минималния брой паркоместа, както и систематична рехабилитация на улични настилки, тротоари и маркировка. Сред приоритетните действия се очертават разширяването на „синя зона“, завършването на интелигентната навигация към паркинги чрез електронни табла и мобилни приложения, изграждане на система „park & ride“ по курортните оси и въвеждане на ясни правила за достъп и доставки в историческата зона в рамките на фиксирани времеви интервали. Воден транспорт В рамките на община Несебър функционират няколко пристанищни съоръжения, изпълняващи различни функции – от обслужване на пътници до риболовна и яхтена дейност. Основният пътнически терминал се намира в Пристанище Несебър, където е налична инфраструктура за приемане на морски съдове. Въпреки това, редовните пътнически морски линии по Южното Черноморие са преустановени, като пристанището в момента обслужва предимно сезонни туристически кораби, риболовни съдове и яхти. Съществено значение има и рибарското пристанище „Северна буна – Несебър“, което в последните години премина през модернизация – процес, завършен през 2022 г. и допълнително развит чрез проекти през 2024 г. Изградени са нови плаващи понтони, колони за електрическо и водно захранване, както и осветление, което увеличава капацитета за обслужване на рибарски лодки и малки плавателни съдове. В допълнение към тези обекти, на територията на общината функционират няколко яхтени пристанища, сред които се откроява „Марина Диневи“ в Свети Влас с модерна инфраструктура, отговаряща на съвременните стандарти за яхтен туризъм. По-малки пристанища и стоянки допълват сезонните морски атракции и частни чартърни линии. Независимо от постигнатите подобрения, ролята на водния транспорт като част от туристическата инфраструктура на общината остава ограничена. Основните пречки се свързват с липсата на редовни крайбрежни линии между Несебър и ключови 41 черноморски дестинации като Поморие, Бургас, Созопол и Варна. В допълнение, недостигът на действащи понтони и кейове по основните плажове, включително южния плаж на Несебър, зоната на „Слънчев бряг“ и крайбрежната ивица при Обзор, възпрепятства развитието на локални морски връзки и ограниченото време за престой на туристите в района. Интеграцията между водния, автобусния и велосипедния транспорт все още е слабо развита, а липсата на единни правила за достъп и ползване на пристанищни съоръжения, стопанисвани от частни оператори или концесионери, създава неяснота и затруднения при общественото им използване. Допълнително утежняваща обстоятелство е драстичният спад в круизния туризъм, който след 2019 г. почти изчезва поради последователни кризи – първо пандемията от COVID-19, а впоследствие и военно-политическата нестабилност в региона, свързана с войната в Украйна. Към момента, вече пета поредна година, в Несебър не е акостирал нито един класически круизен кораб, което оказва съществено отражение върху висококатегорийния туристически поток. С оглед на потенциала за развитие и перспективите до 2030 г., възстановяването на сезонни крайбрежни връзки чрез катамарани или хидрофойли би могло да представлява устойчива и пазарно обоснована мярка, реализируема чрез публично- частни партньорства. Разгръщането на нови модулни понтони и малки кейови съоръжения с акцент върху безопасността, достъпността и съвместимостта с режимите за опазване на културното и природно наследство би осигурило допълнителни точки на достъп по цялото крайбрежие на общината. В този контекст, особено приложими са идеите за комбинирани маршрути, съчетаващи воден, пешеходен и велосипеден туризъм между новата и старата част на Несебър, Свети Влас, вилна зона „Елените“ и Обзор. Развитието на обслужването на яхти и малки плавателни съдове също следва да бъде приоритет, включващ стандартизация на услугите, свързани с електроснабдяване, водоснабдяване, интернет достъп и управление на отпадъци, както и насърчаване на електрификацията на кейовете и внедряване на енергийно ефективни решения. В цялостната картина, водният транспорт представлява стратегически, но все още недостатъчно развит компонент от туристическата система на община Несебър, чийто 42 пълноценен потенциал следва да бъде разгърнат чрез координирани действия, инвестиции и интеграция с другите видове транспорт. Водоснабдяване, канализация и пречиствателни системи Община Несебър разполага с напълно изградена система за водоснабдяване. Основният водоизточник, който осигурява необходимото количество вода за територията на общината, е деривация „Камчия“. Тази система покрива нуждите на населените места Несебър, курорта „Слънчев бряг“, Равда, Тънково, Свети Влас и в.с. „Елените“. Водоснабдяването на град Обзор и селата Баня и Приселци се осъществява посредством система „Приселци“, докато село Кошарица се захранва от система „Калината“. Населените места Гюльовца и Оризаре разчитат на водоснабдяване чрез система „Гюльовца“, а по-отдалечените селища Паницово, Раковсково, Емона и Козница използват собствени локални водоизточници. Експлоатацията и техническата поддръжка на водоснабдителните и канализационните мрежи в общината се извършват от „ВиК“ ЕООД – Бургас. В последните години са реализирани значителни инвестиции, насочени към подмяна на амортизирани водопроводни съоръжения и изграждане на нови трасета в развиващите се урбанизирани територии. По отношение на канализационната инфраструктура, в общината е изградена мрежа, която обслужва градовете Несебър, Обзор, Свети Влас, Равда, в.с. „Елените: и курорта „Слънчев бряг“. Действащите пречиствателни станции включват няколко ключови съоръжения. Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Равда – Слънчев бряг – Несебър“ е модернизирана и разполага с дълбоководно заустване, като осигурява надеждно пречистване на отпадъчните води и обслужва голяма част от населените места, включително Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Равда, Свети Влас, Кошарица и прилежащите селища. ПСОВ „Обзор – Бяла“ функционира ефективно и обхваща двата града и околните населени места, но е налице необходимост от нейното реконструиране и модернизиране с цел подобряване на ефективността. ПСОВ „Елените“ е със сравнително ограничен капацитет и не осигурява пълно биологично пречистване, което води до сериозни проблеми при увеличено натоварване през летния туристически сезон. Допълнително, частната собственост на това съоръжение 43 затруднява провеждането на ефективен контрол и поражда потенциални екологични рискове. Като основни приоритети в сферата на водоснабдяването и канализацията община Несебър определя разширяването на водоснабдителната инфраструктура към по- отдалечените населени места, подмяната на остарели мрежи в курортните и историческите части на градовете, както и изграждането и разширяването на резервоари за питейна вода. Завършването на канализационните системи във всички населени места остава също сред приоритетите на общинската политика. Допълнително се предвижда изграждане на локални пречиствателни станции в селата Оризаре, Гюльовца и Баня, реконструкция и модернизация на ПСОВ „Обзор – Бяла“, както и създаване на нова общинска пречиствателна станция, която да обслужва района „Свети Влас – Елените“. За повишаване на ефективността на системата се планира подобрение в работата на канализационните колектори и мрежата, осигуряване на екологично съобразено третиране на утайките от пречиствателните станции, както и въвеждане на строг контрол върху строителната и стопанската дейност в чувствителните крайбрежни зони. Електроснабдяване и газоснабдяване Електроснабдяването на територията на община Несебър се осъществява основно чрез подстанция 110/20 kV „Слънчев бряг“, която осигурява стабилно електрозахранване както за град Несебър, така и за основните туристически зони. В населените места Обзор и Свети Влас функционират възлови станции, които играят съществена роля за разширяване на капацитета на системата и подобряване на техническите параметри на електроснабдяването. С оглед нарастващото потребление, породено от урбанизацията и сезонната натовареност в курортните райони, като основен приоритет се очертава изграждането на нови трансформаторни постове и допълнителни подстанции, предназначени да обслужват новите жилищни комплекси и туристически обекти. Уличното и парково осветление в общината се основава на използването на енергоспестяващи натриеви и метал-халогенни лампи. През последните години се наблюдава активно внедряване на съвременни LED системи, които допринасят както за 44 значително намаляване на енергопотреблението, така и за удължаване на експлоатационния срок на осветителните тела. Тези действия се вписват в рамките на общинската политика за повишаване на енергийната ефективност и устойчиво управление на ресурсите. В сферата на алтернативните енергийни източници, община Несебър прилага стратегия за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и биогорива. В различни райони се внедряват соларни панели и термопомпени системи, като същевременно се реализират пилотни проекти, насочени към изграждане на зелена енергийна инфраструктура. Тези проекти обхващат както частни домакинства, така и обществени сгради и туристически комплекси, с цел намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на енергийната независимост на региона. Що се отнася до газоснабдяването, на територията на общината към момента не е изградена газоразпределителна мрежа. Съществува обаче идеен проект за газификация на основните селища, включително Несебър, Свети Влас, к.к. „Слънчев бряг“ и в.с. „Елените“. Реализацията на този проект предстои, като той представлява ключов елемент от бъдещото развитие на енергийната инфраструктура на общината. Приоритетните направления в областта на енергийната политика на община Несебър включват разширяване на електроразпределителната мрежа, изграждане на нови подстанции и трансформаторни пунктове, пълна подмяна на съществуващите осветителни системи с LED технологии, ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници в обществената и туристическата инфраструктура, както и подготовка и реализация на проекта за газификация на основните населени места в региона. Тези действия са насочени към повишаване на енергийната сигурност, ефективност и устойчивост в контекста на нарастващите екологични и икономически изисквания. Обществена чистота, хигиена и третиране на отпадъците Община Несебър полага системни усилия и инвестира значителни ресурси за поддържане на обществената чистота, хигиена и ефективното управление на отпадъците. Дейностите в тази сфера се ръководят от разпоредбите на Наредба № 6, която 45 регламентира правилата и условията за събиране, разделно събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на всички категории отпадъци, включително биоразградими отпадъци и опаковки. Цялостната система за управление на отпадъците цели устойчиво развитие, опазване на околната среда и подобряване на качеството на живот както на местните жители, така и на туристите. Обслужването по сметоизвозване, както и поддръжката на зелените площи, се осъществяват от общинските предприятия „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“ и „Управление на отпадъците – Несебър“. Обновяването и подмяната на съдовете за битови отпадъци се извършва регулярно, съобразно степента на тяхното износване, като приоритет се поставя върху поддържането на адекватен капацитет и санитарно-техническо състояние на съдовете в курортните и урбанизирани зони. По отношение на строителните отпадъци, общината отговаря на повишените изисквания, произтичащи от активния строителен процес в региона. Във връзка със Закона за управление на отпадъците е създадена работеща система за разделно събиране на опаковки от различен вид, включително хартиени, стъклени и пластмасови, като се осигурява адекватна инфраструктура за тяхното приемане и транспортиране. Съществена част от интегрираната система за управление на отпадъците е претоварната станция, разположена в близост до с. Равда, която функционира от 2015 г. и обслужва както община Несебър, така и съседната община Поморие. Тази съвременна станция е оборудвана със съоръжения за компактиране и третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци с капацитет до 20 тона на час, както и с площадки за приемане на разделно събрани материали. Отпадъците от претоварната станция се транспортират до регионалното депо „Братово-запад“, което се намира на приблизително 55 километра разстояние. Общината е създала условия, при които домакинствата имат право безплатно да предават до 1 тон строителни и едрогабаритни отпадъци годишно, като се изисква използване на регистрирани превозвачи. Понастоящем на територията на община Несебър не са регистрирани нерегламентирани сметища, благодарение на обхвата на действащата система, която обхваща всички домакинства. 46 През летния сезон на 2025 г. са утвърдени и се изпълняват графици за дезинсекционни и дератизационни обработки, целящи осигуряване на здравословна среда както за жителите, така и за туристите. Мерките са част от цялостната стратегия за превенция на епидемии и ограничаване на риска от разпространение на вредители. Във финансов аспект, размерът на таксата за битови отпадъци през 2024 г. е фиксиран на 1,6 промила за граждани и 10 промила за бизнес потребителите. За юридически лица, които са избрали алтернативен модел на таксуване, базиран на количеството генерирани отпадъци, се прилагат фиксирани ставки, например 1840 лв. годишно за контейнер с вместимост 1,1 куб. м и 11 040 лв. за контейнер от 3,5 куб. м. Общината работи активно за решаване на проблемите в направлението: в периода 19.03.2020г.-10.11.2021г е изпълнен проект "Рекултивация на депо за твърди битови отпадъци в м. "Балабана" в землището на град Обзор на обща стойност 1 254 410.89 лв., от които 1 066 249,26 лв. БФП от ЕФРР и 188 161,63 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на РБ; Към датата на приключване на проекта общата стойност на извършените дейности е 1 104 155,39 лв. с финансиращ орган: ОПОС 2014-2020. Като бъдещи предизвикателства остават разширяването на мрежата от обществени санитарни съоръжения, особено в натоварените курортни зони, повишаване на качеството и редовността на сметоизвозването, както и повишаване на информираността и ангажираността на населението и бизнеса към разделното събиране. Особено внимание се обръща на проблема с неправомерното изхвърляне на строителни отпадъци в контейнерите за битови отпадъци. В тази връзка се планира и оптимизация на разположението на контейнерите, с цел подобряване както на достъпността за потребителите, така и на общата естетика на урбанизираните пространства. Паркове, градини и озеленяване Зелените пространства в община Несебър играят съществена роля за подобряване на качеството на живот, както и за повишаване на екологичната, естетическата и социалната стойност на населените места. Те допринасят за пречистване на въздуха, намаляване на шумовото и праховото замърсяване и осигуряват благоприятна среда за отдих, физическа активност и социално взаимодействие. Управлението, изграждането и 47 поддръжката на тези пространства се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба № 18 за зелената система и Наредба № 6 за опазване на околната среда, които предоставят правна рамка за устойчивото развитие на зелената инфраструктура в общината. Съществуващата озеленена мрежа в населените места като Несебър, Обзор и Равда включва оформени паркове, крайбрежни алеи и междублокови пространства, озеленени с декоративна растителност. Въпреки това, на места се наблюдава влошено състояние на зелените площи поради неправомерно паркиране на моторни превозни средства върху залесени зони, особено в жилищните и туристически райони. Особено тревожна е ситуацията в курорта „Слънчев бряг“, където в резултат на интензивното застрояване почти напълно липсват зелени пространства, а озеленителните инициативи от страна на инвеститорите и местната администрация не са успели да компенсират загубата на растителност. В отговор на тези предизвикателства, през 2025 г. община Несебър стартира проект, насочен към подобряване на качеството на въздуха чрез озеленяване на пешеходни и градски пространства. Проектът включва засаждане на дървета и храсти с доказана способност за улавяне на прахови частици. В рамките на последните три години са засадени близо 2 000 растения, сред които видове като чинар, магнолия, дъб, пиния, липа и червена слива, подбрани съобразно климатичните и почвените характеристики на региона. В рамките на Интегрирания план за развитие за периода 2023–2027 г. са предвидени редица стратегически инициативи за разширяване и подобряване на зелената мрежа. Те включват изграждането на шест нови паркови пространства, оборудвани с детски площадки и зони за отдих и развлечения, както и разработването на проект за обществен парк в град Обзор, насочен към съчетаване на зеленина със социални и културни функции. Особен акцент се поставя върху създаването на „зелен кадастър“ – цифрова карта, чрез която се проследява и управлява състоянието на дърветата, зелените алеи и коридори в рамките на урбанизираните територии. Поддръжката на съществуващите зелени площи включва сезонни мерки за 48 дезинсекция и дератизация, като през лятото на 2025 г. такива действия са проведени в парковете и озеленените зони в Несебър, Обзор, Равда, Свети Влас, Кошарица и други населени места. Успоредно с това, поетапно се изграждат нови открити спортни и рекреационни площадки, включително фитнес уреди и игрища, разположени в жилищни зони като ж.к. „Черно море“ и Свети Влас. В контекста на усилията за опазване на растителността, в старата част на Несебър бе изграден двуетажен паркинг, който намали натиска върху зелените площи, като осигури алтернатива за автомобилен достъп. Независимо от реализираните проекти и положените усилия, съществуват редица структурни и организационни предизвикателства. Сред тях са системното премахване на зелена растителност при строителни дейности без нейното последващо възстановяване, липсата на достатъчно функциониращи зелени пространства в ключови зони като новата и старата част на Несебър, Обзор, Свети Влас и курорта „Слънчев бряг“. В допълнение, се очертава необходимост от създаване на обществени зелени територии, които да бъдат безопасни, достъпни и подходящи за ежедневна релаксация. За да се преодолеят тези предизвикателства, е необходимо увеличаване на бюджета за озеленяване, както и по- строг административен контрол при поддръжката и разширяването на зелената мрежа. Социална инфраструктура Социалната инфраструктура в община Несебър обхваща ключови обществени системи, които осигуряват здравеопазване, образование и обществен ред, като същевременно отразяват особената натовареност и динамика на региона, породена от неговия статут на туристически център с национално и международно значение. Комплексното взаимодействие между публични и частни структури, както и сезонните вариации в населението, оказват съществено влияние върху капацитета и ефективността на социалните услуги. Здравеопазването в общината е организирано чрез мрежа от различни здравни структури, които обслужват както местното население, така и значителния туристически поток през активния летен сезон. На територията на общината функционират - Здравна къща Несебър; здравни служби с общопрактикуващи лекари в Обзор, Свети Влас, Равда, Гюльовца, в Кошарица; стоматологичен к-т в Оризаре; Медицински център Viva Clinic в 49 к.к. „Слънчев бряг“, Медицински център Life Hospital в Св. Влас. Филиалът на спешната помощ, който се помещава в Здравната къща в гр. Несебър, временно (от края на 2023 г. и до момента) е преместен в Слънчев бряг - поликлиниката заради извършващите се в момента основен ремонт, преустройство и обновяване на материалната база. През 2025 г. с Решение № 421/от Протокол № 16/30.04.2025 г. ОбС Несебър прекратява дейността на търговско дружество „Медицински център «Д-р Димитър Пеев» ЕООД (поликлиниката в Слънчев бряг). В сградата освен настанената Спешна помощ - Несебър функционират кабинети за доболнична медицинска помощ. Допълнително, в редица хотели действат частни лекарски кабинети, предлагащи първична и спешна помощ. Въпреки широката мрежа, системата среща сериозни предизвикателства, особено по време на пиковия туристически сезон, когато капацитетът ѝ се оказва недостатъчен. Проблеми се наблюдават и по отношение на завишените цени за чуждестранни граждани и липсата на ефективен регулаторен контрол върху качеството на медицинските услуги. Недостатъчната координация и забавената реакция при спешни случаи са особено осезаеми, като пример за това е инцидентът с водна атракция през 2025 г., който предизвика национална проверка на системата за спешна помощ. В перспектива се очаква общината, в сътрудничество с държавните институции, да насочи усилията си към по-добра координация със спешните екипи, осигуряване на мобилни медицински пунктове в натоварени зони като к.к. „Слънчев бряг“ и централните плажове, както и повишаване на контрола върху ценовата политика на здравните услуги за чужденци. Образователната система на територията на община Несебър включва две средни училища – СУ „Любен Каравелов“ в Несебър и ПГТ „Иван Вазов“ в „Слънчев бряг“, шест основни училища, едно обединено училище, единадесет детски градини и Център за подкрепа за личностно развитие. Капацитетът на институциите на този етап е адекватен на нуждите на населението, но материалната база изисква непрекъснати инвестиции в ремонтни дейности и обновяване. През 2025 г. стартира изграждането на нов корпус към СУ „Любен Каравелов“, включващ 18 класни стаи, многофункционална зала и достъпна среда, което значително разширява възможностите на училището за 50 обучение и извънкласни дейности. Професионалната гимназия по туризъм „Иван Вазов“, единствена по рода си в района, се сблъсква с недостиг на площ и модерно оборудване, което ограничава нейната способност да отговори на нарастващите изисквания на туристическия сектор. В допълнение, в селата Оризаре и Гюльовца се изграждат нови спортни зали, което допринася за подобряване на спортната инфраструктура в селските райони. Сред основните предизвикателства се открояват необходимостта от модернизация на компютърните кабинети, дигитализация на учебния процес и повишаване на квалификацията на преподавателите, особено в областта на чуждоезиковото обучение и използването на цифрови технологии. Все по-важно става и създаването на функционална връзка между образованието и бизнеса, с акцент върху туристическия сектор като основна икономическа ос на региона. В условията на интензивен туристически поток и висока урбанизация, поддържането на обществения ред и сигурността в община Несебър придобиват особено значение. Регламентацията в тази област се основава на Наредба № 1, която определя нормите за опазване на обществения ред, спокойствието на гражданите и безопасността на туристите. Към структурите на Министерството на вътрешните работи функционира и Общинско звено за самоохрана, което има за задача да подпомага опазването на обществения ред и защитата на общинската собственост. На ключови места са инсталирани видеонаблюдателни системи, които ежегодно се разширяват и модернизират, с цел по-ефективно превенция и реакция при инциденти. Въпреки това, продължават да съществуват проблеми, свързани с нарушаване на нощната тишина от заведения, недостатъчна пътна безопасност за пешеходци и индивидуални туристи, измами в обменни бюра и нерегламентирана обмяна на валута, както и случаи на джебчийство и кражби по плажовете и в обществения транспорт. Сред приоритетните мерки за развитие се включват разширяване на обхвата на видеонаблюдението и интегрирането му в единна система, по-строг контрол върху нощните заведения и туристическите услуги, организиране на информационни кампании за превенция на измамите сред туристите, както и засилване на сътрудничеството между полицията, общинската администрация и туристическите оператори. 51 1.3.2 Туристическа инфраструктура Община Несебър разполага с добре развита туристическа инфраструктура, която постепенно се разширява и диверсифицира, за да отговори на нуждите на различни типове посетители и да удължи туристическия сезон. Един от най-утвърдените елементи в тази система е спортният туризъм, който се базира на традиции в морските спортове, особено ветроходството. Общинският морски клуб „Несебър 2000“ развива активна дейност в модерната си база, разположена на яхтеното пристанище, и ежегодно организира международни регати с участие в официалния спортен календар. Националната спортна академия „Васил Левски“ също поддържа спортна база между Несебър и Равда, като предоставя условия за практикуване на плуване, гребане, ветроходство, сърф и водно спасяване. Стадиони с подходяща инфраструктура функционират в Несебър, Равда, Свети Влас и Обзор, като основният стадион в Несебър редовно приема юношески турнири. В Свети Влас беше завършен нов стадион, който вече се използва за тренировки и спортни събития. Съществуват планове за изграждане на закрит плувен басейн в кв. „Черно море“, което ще разшири възможностите за целогодишен воден спорт, включително водна топка и синхронно плуване. Въпреки тези инициативи, все още липсва многофункционален закрит спортен център, който би позволил организиране на турнири и занимания по тенис, баскетбол, волейбол, гимнастика и лека атлетика през цялата година. Общината разполага и с потенциал за развитие на голф туризъм, който би допринесъл за разширяване на сезона и привличане на по-висококатегорийни туристи. Балнео- и климатолечебният туризъм са слабо развити, поради липсата на значими минерални извори на територията на общината. Въпреки това, климатичните условия в района, особено около Свети Влас, са доказано благоприятни при белодробни заболявания, което създава основа за развитие на климатолечебни бази и специализирани възстановителни програми. Част от търсенето в балнеосферата се пренасочва към близката община Поморие, където функционира утвърдена калолечебна база край Поморийското езеро. Несебър има и утвърдени позиции в събитиен туризъм. Културната и конгресна 52 инфраструктура се разширява, като редица хотели предлагат зали за семинари и конференции, макар и предимно с ограничен капацитет. В града функционират специализирани пространства като конферентния център „Сочи“, зала „Мелсас“ и Демонстрационния център на занаятите, които допринасят за провеждане на събития извън летния сезон. През 2023 г. беше открит Центърът за култура и образование „Артиум“, който се превърна в съвременен културен хъб с театрална зала, киносалони, репетиционни и интерактивна библиотека. Пространството пред центъра, площад „Жулиета Шишманова“, вече е утвърдено място за провеждане на концерти и празници. Годишният културен календар на общината включва над 15 национални и международни фестивала в периода май–септември, като кулминация на културния живот остава празникът на града – 15 август (Успение Богородично), отбелязван с концерти, спектакли и фойерверки. Сватбеният туризъм е нов, но интензивно развиващ се пазарен сегмент. Гражданските обреди се извършват както в реставрираната сграда на старото кметство, така и чрез изнесени церемонии в емблематични локации на Стария Несебър. Местната администрация насърчава развитието на сватбения туризъм чрез рекламни кампании, като остава необходимост от изграждане на цялостна маркетингова стратегия и продуктово позициониране. Ловният и еко туризмът в общината разчитат на богатия природен фонд и добре поддържана инфраструктура. Държавното ловно стопанство „Несебър“ предлага услуги за организиран лов, включително настаняване, транспорт, обработка на трофеи и водачески услуги. Въпреки добрите условия, маркетингът на този сегмент остава ограничен. Развитието на еко туризма се базира на система от екопътеки и горски маршрути, които се комбинират с водачества, беседи, наблюдение на диви животни и фото-сафари от специално изградени чакала. Изградени заслони като „Кору чешма“ и „Козлука“ позволяват провеждане на дневни походи с възможност за пикници и организирани обеди. Селският туризъм в момента е в начален етап на развитие, като основната активност е съсредоточена около местни празници и фестивали в по-малките населени 53 места. Примери за това са празникът на суджука в село Кошарица, празникът на младото вино в село Гюльовца и празникът на хляба в село Оризаре. Частни предприемачи организират демонстрации на традиционни занаяти, дегустации на местна кухня и фолклорни вечери, които обогатяват туристическия продукт, но засега имат сезонен и ограничен характер. За да се постигне устойчиво развитие на този тип туризъм, е необходима ясна концепция за популяризация и интегриране на събитията в общинския културен и туристически календар. 1.4. Развитие на суперструктурата на община Несебър Оценката на суперструктурата на община Несебър изисква задълбочен анализ на основните ѝ елементи – местата за настаняване и легловата база. За целите на анализа са използвани официални данни от Националния статистически институт, които включват всички категоризирани и функционирали през отчетния период места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, къмпинги и други средства за краткосрочно настаняване (туристически и вилни селища, хижи, частни квартири и апартаменти, почивни станции, ваканционни бунгала, къщи за гости и др.) и данни от националния туристически регистър, в т.ч. данните от туристическия регистър на община Несебър. Изключването на обектите с по-малък капацитет води до известно изкривяване на реалната структура, но все пак данните на НСИ позволяват да се проследят дългосрочните тенденции и да се направят сравнителни изводи. За периода 2010–2016 г. динамиката на местата за настаняване показва ясно изразен растеж. Докато през 2010 г. те са били 230, шест години по-късно техният брой достига 370, което е увеличение с над 60%. Основният принос за това нарастване имат хотелите, които увеличават дела си от 211 на 277, докато „другата база“ – къщи за гости, квартири и други алтернативни форми – нараства по-умерено (от 19 на 93 обекта). По отношение на легловата база се наблюдава сходна тенденция: от 71 337 легла през 2010 г. тя нараства до 86 772 през 2016 г., като доминиращият дял продължава да се държи от хотелите (82 236 легла), докато в другите средства за настаняване са отчетени 4 536 54 легла. Тези процеси потвърждават устойчивото развитие на общината като водеща туристическа дестинация, ориентирана към масовия морски рекреативен туризъм, където хотелите остават гръбнак на предлагането. Периодът след 2016 г. показва нови и донякъде различни тенденции. През 2017 и 2018 г. броят на местата за настаняване продължава да расте, макар и по-умерено, достигайки 383 обекта. През 2019 г. е отчетен пик с 461 функциониращи места за настаняване – най-високата стойност за целия разглеждан период. Този ръст се дължи преди всичко на увеличаването на „другата база“, чиито обекти вече са 159, което показва бързото навлизане на алтернативни форми на настаняване, включително къщи за гости и апартаментни комплекси, стимулирани от платформите за споделено настаняване като Airbnb и Booking. Хотелите също нарастват до 302, но делът им в общата структура започва да се свива за сметка на пара-базата. Таблица 5. Брой места за настаняване в община Несебър 2010-2024 г. Източник: НСИ Таблица 6. Брой легла в местата за настаняване в община Несебър за периода 2010-2024 г. Източник: НСИ 2020 г. бележи рязък спад, както в броя на местата за настаняване, така и в легловата база. Функциониращите обекти намаляват до 319, а леглата – до 60 887, което е над 30% по-малко в сравнение с предходната година. Това се дължи основно на кризата с COVID-19, довела до временно затваряне на значителен брой хотели, особено в големите курортни комплекси. Спадът засяга най-вече хотелите, които отчитат 55 Места за настаняване 2010 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Общо: 230 370 368 383 461 319 359 466 458 438 в.т.ч. хотели 211 277 271 268 302 213 246 305 299 290 Друга база 19 93 97 115 159 106 113 161 159 148 Легла 2010 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Общо, бр. 71337 86772 86255 88761 89663 60887 76229 95109 98226 94328 в т.ч. в хотели. 66960 82236 81564 83352 82889 55393 70602 85066 87729 85185 В друга база 4377 4536 4691 5409 6774 5494 5627 10043 10497 9143 намаление на капацитета от 82 889 на 55 393 легла. Пара-базата също регистрира понижение, но не в толкова големи размери. През 2021 г. започва процес на възстановяване, като функциониращите места за настаняване достигат 359, а легловата база – 76 229 легла. Възходящата тенденция продължава и през 2022 г., когато се достига рекорден брой от 466 обекта и 95 109 легла. За първи път „другата база“ надхвърля 10 000 легла, което е повече от двойно увеличение спрямо 2016 г. Тази тенденция ясно показва структурна промяна в общинската туристическа суперструктура, при която алтернативните форми на настаняване придобиват все по-голяма значимост. През 2023 г. броят на обектите се стабилизира на 458, а легловата база достига нов връх от 98 226 легла. През 2024 г. се отчита лек спад до 438 обекта и 94 328 легла, но като цяло се запазва нивото от рекордните предходни години. Хотелите остават водещи с 85 185 легла, но делът на другите средства за настаняване също е съществен – 9 143 легла, или повече от два пъти спрямо 2010 г. Сравнението на трите времеви точки – 2010, 2016/2017 и 2023/2024 – очертава отчетливата трансформация на суперструктурата на община Несебър. Ако в началото на периода доминират големите хотели, а другите обекти са почти незабележими, то към настоящия момент картината е значително по-разнообразна. Хотелите продължават да определят капацитета на общината и да са в основата на масовия морски туризъм, но алтернативните форми на настаняване вече имат важен и стабилен дял, което разширява туристическото предлагане и дава възможност за по-голяма сегментация на пазара. Като цяло за периода 2010–2024 община Несебър почти удвоява броя на местата за настаняване и увеличава легловата база с над 23 хиляди легла. След кризисния период на пандемията, дестинацията показва висока устойчивост и способност за адаптация, а структурните промени в полза на алтернативните обекти са индикатор за модернизация и диверсификация на туристическия продукт. Съпоставянето между данните на Националния статистически институт и Националния туристически регистър разкрива сериозно несъответствие между двата основни източника на статистическа информация. Докато според НСИ броят на местата 56 за настаняване в община Несебър през 2024 г. е 438 с капацитет от 94 328 легла, регистърът отчита значително по-голям брой – 5992 обекта с 62 959 стаи и над 142 559 легла. Това разминаване вероятно се дължи на методологични различия – данните на НСИ включват само функциониращите обекти с минимум 10 легла, докато регистърът е по-всеобхватен и обхваща всички категоризирани места за настаняване, независимо от техния размер и моментно състояние на дейност. От тази гледна точка, туристическият регистър предоставя по-широка, макар и не винаги напълно актуална картина, в която наред с хотелите, мотелите, бунгалата, вилните селища и къмпингите, се включват също къщи и стаи за гости, апартаменти под наем и други алтернативни форми на настаняване. В същото време обаче трябва да се подчертае, че и този регистър не е напълно изчерпателен – в редица случаи липсва информация за капацитета на определени обекти, а други, реално функциониращи места за настаняване, изобщо не фигурират в него. Това налага предпазливост при използването на данните и необходимостта от критична оценка при формиране на обобщени заключения относно капацитета и структурата на туристическата база. Разглеждайки структурата на местата за настаняване по брой обекти, най-голям дял заемат апартаментите за гости, които представляват 83,44% от всички регистрирани единици. След тях се нареждат стаите за хотелите с 5,14% и къщите за гости с 4,71%. Макар останалите видове настаняване – като апартаментни туристически комплекси, бунгала, мотели, пансиони и вилни селища – да формират съвсем малък относителен дял, тяхното присъствие е индикатор за значително разнообразие на предлагането. Това типологично богатство създава предпоставки за по-голяма гъвкавост и адаптивност на туристическата база спрямо различни предпочитания и потребителски профили. (фиг. 1) 57 Фигура 1. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 ( относителен дял на брой обекти в % ) Източник: Регистър на Министерство на туризма Съществено значение за характеристиката на туристическата база има не само броят на обектите, но и техният капацитет – измерван чрез броя на стаите и леглата. Именно тук се проявява силно изразена асиметрия между обектова численост и реален капацитет. Макар апартаментите, къщите и стаите за гости да съставляват по-голямата част от настанителната база, значителната част от капацитета е концентрирана в традиционните хотели. Например, хотелите, които представляват едва 5,14% от обектите, осигуряват над 80% от всички стаи (50 613) и около 75% от леглата (106 717). Това потвърждава, че малък брой, но мащабни обекти обслужват основния туристически поток, докато по- малките и гъвкави форми на настаняване запълват нишови нужди и обогатяват типологията. Сходна структура се наблюдава при хостелите и семейните хотели, които с ограничен брой обекти предлагат капацитет, близък до този на по-разпространени типове. (фиг. 2 и фиг. 3) 58 Фигура 2. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 (относителен дял на брой стаи в % ) Източник: Регистър на Министерство на туризма Впечатление прави и структурната роля на апартаментите, които макар най- многобройни (5000), разполагат с едва 5022 стаи и 15 670 легла – капацитет, съпоставим с този на много по-малобройни обекти. Това свидетелства за индивидуалния и ограничен характер на предлагането при този тип, насочен основно към дългосрочен престой, индивидуални пътувания и семеен туризъм. При по-малките обекти – като къщи и стаи за гости, пансиони, учебни бази и бунгала, капацитетът варира значително, но обикновено остава под 1000 легла за вид. Тези форми играят важна роля в разнообразието и локализацията на предлагането, особено в селски, балнео и екотуристически райони. 59 Фигура 3. Структура на местата за настаняване в община Несебър по видове през 2025 (относителен дял на брой легла в % ) Източник: Регистър на Министерство на туризма Разглеждайки местата за настаняване през призмата на категоризацията по звезди, ясно се откроява доминиращата роля на среднокатегорийните обекти, които представляват ядрото на туристическата инфраструктура. Най-голям относителен дял по брой обекти заемат двузвездните места за настаняване – 293 обекта или 36,26% от всички категоризирани. Това се дължи основно на факта, че значителна част от къщите и стаите за гости, както и част от апартаментите, попадат именно в тази категория. Те често предлагат базисни удобства, без допълнителни екстри, но запазват добра конкурентоспособност благодарение на достъпните цени и разнообразни локации. (фиг. 4, фиг. 5 и фиг.6) 60 Фигура 4. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма След тях се нареждат три звездните обекти, които съставляват 28,96% от всички – 234 обекта, със значително по-висок капацитет – 13 174 стаи и 28 022 легла. Това показва, че този сегмент вече навлиза в по-организираното и професионализирано предлагане на услуги – с по-добра материална база, по-високо ниво на комфорт и често с наличие на допълнителни удобства като ресторанти, СПА зони и конферентни пространства. Три звездният сегмент е основата на масовия организиран туризъм, особено в крайбрежните и балнеоложките дестинации. Четиризвездните обекти заемат 17,33% от всички, но се отличават със значително по-голям капацитет: 30 364 стаи и 63 251 легла, което ги поставя на първо място по капацитет сред всички категории. Това подчертава тяхното водещо място в структурата на организирания, пакетен и луксозен туризъм. Въпреки че са почти два пъти по-малко като брой от двузвездните, те осигуряват повече от двойно по-голям капацитет, което показва тяхната ефективност и мащаб. Четиризвездните хотели са съсредоточени основно в утвърдени туристически зони и курорти с висока интензивност на посещения – като к.к. „Слънчев бряг“, к.к. „Златни пясъци“, Велинград, Банско и др. 61 Фигура 5. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относителен дял на брой стаи в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Фигура 6. Структура на местата за настаняване в община Несебър по категория през 2024 г. (относителен дял на брой легла в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Петзвездните места за настаняване са само 27 обекта, или 3,34% от общия брой, но със значим капацитет – 6 445 стаи и 14 152 легла. Това е типичен пример за висока концентрация на лукс в ограничен брой елитни обекти, които играят роля не само в националния, но и в международния туристически пазар. Тези обекти предлагат най- 62 висок клас услуги, включително уелнес и СПА центрове, гурме ресторанти, зони за събития и персонализирано обслужване. Присъствието им е стратегически важно за позиционирането на дестинацията като конкурентна на глобално ниво. В дъното на разпределението остават еднозвездните обекти – 114 на брой, или 14,11% от всички. Въпреки че по брой надвишават петзвездните, техният капацитет е ограничен – 1 510 стаи и 3 761 легла, което свидетелства за основно локално присъствие с ниска интензивност. Те често се използват от транзитни пътуващи, работници, ученици и туристи с ограничен бюджет. Макар и с нисък стандарт, тези обекти изпълняват важна социална и функционална роля в системата на туристическите услуги. Като цяло, анализът по категории показва, че няма директна зависимост между броя на обектите и техния капацитет – напротив, структурата е двупластова: от една страна множество по-малки обекти в ниските категории, от друга – ограничен брой големи, висококатегорийни хотели, носещи основната тежест на предлагането. Това създава условия за гъвкава и многослойна туристическа система, която може да отговори на различни пазарни сегменти – от нискобюджетни индивидуални пътувания до луксозен масов туризъм и международни събития. Въпреки подробното разглеждане на структурата на местата за настаняване по видове и категории, необходимо е хотелите да бъдат анализирани отделно като основен и най-представителен елемент на туристическата суперструктура. Причината за това е тяхната водеща роля – именно хотелите концентрират най-голям капацитет, задават стандарти за качество и в най-голяма степен определят имиджа на дестинацията. Те са ключов индикатор за развитието на туризма и за икономическото значение на сектора. Разпределението на хотелите по категории показва отчетливо доминиране на четиризвездните обекти, които са 137 на брой и формират най-широкия сегмент. На второ място се нареждат тризвездните с 95 обекта, следвани от двузвездните с 42. Петзвездните хотели са относително малко – едва 25, а еднозвездните присъстват с 9, което подчертава тяхното маргинално значение. Това разпределение свидетелства за ориентация към средните и високите категории, докато ниските постепенно губят позиции в пазарната структура. (фиг.7 и фиг.8) 63 Фигура 7. Структура на хотелите в община Несебър по категории през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Фигура 8. Структура на хотелите в община Несебър по категории през 2024 г. (относителен дял на брой стаи в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Когато обаче се разгледа броят на стаите по категории, се очертава различна картина. Четиризвездните хотели концентрират близо 29 500 стаи, което ги превръща в основен носител на легловата база. На второ място са тризвездните с над 10 700 стаи, а петзвездните, макар и едва 25 обекта, разполагат с повече от 6 500 стаи – значително повече от двузвездните, които имат 3 422. Еднозвездните хотели допринасят едва с 424 64 стаи, което ги поставя в периферията на системата. Тези данни показват, че висококатегорийните хотели не само задават стандарта, но и реално формират мащаба на предлагането. Сравнението между броя на обектите и броя на стаите ясно потвърждава, че двата показателя не са взаимозависими и не водят до една и съща аналитична картина. Ниските категории имат относителен дял като брой обекти, но приносът им към легловата база е минимален. Обратно, високите категории – особено четиризвездните – са едновременно водещи като брой обекти и като капацитет, докато петзвездните изпъкват с голям среден капацитет, който надхвърля дела им като брой. В резултат на това хотелите, и по-специално висококатегорийните, се открояват като гръбнак на настанителната система, определящ нейната структура, капацитет и пазарна ориентация. За да се разбере по-добре как се е формирала настоящата структура и какви процеси са довели до наблюдаваното типологично и категорийно разнообразие, е необходимо да се направи и ретроспективен поглед върху развитието на местата за настаняване през последните три изследвани периода. В исторически план, сравнено с 2011 г. и 2017г, изменението на структурата на местата за настаняване е както следва (табл. 7) Таблица 7. Структура по видове и категории на местата за настаняване в oбщина Несебър 2024 г. спрямо 2011 г. (брой обекти) 65 1* 2* 3* 4* 5* 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 Хотели 96 41 9 117 136 42 157 156 95 57 87 137 7 11 25 Ап. за гости 172 0 704 0 2250 0 Ап. Тур. К-с 0 1 1 2 3 Вили 2 1 1 1 1 Мотели 1 Пансиони 2 4 6 17 26 1 3 Почивни станции 7 4 3 3 1 1 Стаи за гости 358 393 1378 355 424 436 Бунгало 4 5 3 3 Къмпинг 1 1 1 Източник: Регистър на Министерство на туризма Сравнителният анализ на трите изследвани периода – 2011, 2017 и 2024 г. – разкрива значителна трансформация в структурата и типологията на туристическата база в България. Промените са продиктувани както от нормативната уредба (в частност след въвеждането на Закона за туризма през 2013 г.), така и от динамиката в туристическите търсения и възникването на нови бизнес модели в сферата на настаняването. През 2011 г. туристическата структура е доминирана от класически обекти като хотели, стайни бази и къщи за гости, с категоризация, концентрирана основно в 1-ва и 2- ра звезда. Стаите за гости, например, са регистрирани в 358 обекта с 1 звезда и 1378 с 2 звезди – общо над 1700 обекта. Хотелите също показват силна концентрация – със 96 обекта с 1 звезда и 117 с 2 звезди. По това време апартаментите за гости не съществуват като регламентирана форма, нито са отчитани статистически. До 2017 г. настъпват значими промени. Най-същественият скок се наблюдава при апартаментите за гости, които вече са регистрирани в 3126 обекта с категория: 172 с 1 звезда, 704 с 2 звезди и внушителните 2250 с 3 звезди. Това рязко влизане на нов тип обекти в структурата е пряк резултат от регламентирането им със законови промени след 2013 г., и представлява структурен поврат в предлагането – преминаване от класически хотелски модели към по-гъвкави, децентрализирани и индивидуално управлявани форми на настаняване. 66 Къщи за гости 33 43 80 154 143 147 32 32 56 Семеен хотел 6 54 43 Туристическа спалня 2 Тур. учебен център 10 Вилно селище 1 Хостели 1 6 4 9 7 37 Общо 501 664 111 1657 1363 292 614 2885 233 57 89 140 8 12 27 Наред с тях се появяват и хостели (1 обект с 1 звезда и 4 с 2 звезди), пансиони (4 с 1 звезда, 17 с 2 звезди, 3 с 3 звезди), семейни хотели, туристически спални и учебни центрове, както и апартаментни туристически комплекси (1 обект с 3 звезди). Това показва трайна тенденция към разнообразяване и разширяване на туристическата инфраструктура, ориентирана към разнообразни стилове на пътуване и клиентски профили – от семейни почивки до младежки туризъм. Към 2024 г. броят на категоризираните обекти изглежда да спада, но това не е отражение на реален срив, а пряко следствие от регистрирани обекти без попълнена категория. Такъв е случаят с 5000 апартамента за гости, вписани в Националния туристически регистър, но без определена звездна категория – т.е. без преминала категоризационна процедура. Това създава статистически дисбаланс, при който функциониращи обекти реално не се отчитат в категорийното разпределение, въпреки че са активно действащи на пазара. Въпреки това, някои видове обекти отчитат ръст в бройката си по категоризация – например: Хотелите с 3, 4 и 5 звезди (съответно 95, 137 и 25 обекта), което подчертава професионализирането и консолидацията на определени сегменти; • Къщите за гости, които нарастват в категория 1* от 33 през 2011 г. до 80 през 2024 г.; • Хостелите, които нарастват от 1 до 6 за 1 звезда и от 4 до 9 за 2 звезди; • Семейните хотели, които вече присъстват с 6 обекта с 1 звезда, 54 с 2 звезди и 43 с 3 звезди; • Пансионите, които се увеличават до 6 с 1 звезда и 26 с 2 звезди. • Традиционни структури като вили, почивни станции, бунгала и къмпинги остават с относително стабилни, макар и малки стойности, което поддържа техния нишов и сезонен характер. Цялата тази динамика показва ясно, че официалната статистика, базирана само на категоризирани обекти, вече не отразява пълноценно реалното състояние на 67 туристическата база. Растящият дял на некатегоризирани, но действащи обекти (най- често апартаменти) води до разминаване между административния регистър и пазарната реалност. Това налага промени в подхода към наблюдение, регулация и стратегическо планиране на сектора. При сравнителния анализ на броя на стаите в различните видове места за настаняване през 2011, 2017 и 2024 г. ясно се очертават специфични тенденции. Хотелите продължават да бъдат гръбнакът на туристическата база, като осигуряват най- големия брой стаи във всички изследвани периоди. Макар броят им като обекти да не е толкова голям, именно хотелите концентрират основния капацитет, особено в сегмента на 3-, 4- и 5-звездните, които увеличават значително легловата си база. Така между 2011 и 2024 г. именно висококатегорийните хотели са тези, които формират основния ръст на капацитета. В контраст с тях, къщите за гости и семейните хотели бележат устойчиво нарастване като брой обекти, но капацитетът им остава ограничен – обичайно под 20 стаи на единица. Тази особеност води до ситуация, при която те заемат значителен дял в общия брой обекти, но реалният им принос към легловата база е сравнително скромен. Подобна е картината и при хостелите, които се появяват в статистиката след 2017 г. и до 2024 г. вече предлагат определен капацитет, но остават нишов продукт, ориентиран към млади хора и краткосрочни посещения. Традиционни форми като пансиони, почивни станции, бунгала и къмпинги запазват стабилен, но малък капацитет. Те имат сезонен и силно специфичен характер, обслужвайки предимно летни и ученически почивки, както и нискобюджетен туризъм. Вилните селища и туристическите учебни центрове също остават с ограничено значение, макар да поддържат своето място в разнообразието на предлагането. 68 Таблица 8. Структура по видове и категории на местата за настаняване в община Несебър 2024 г. спрямо 2011 г. (брой стаи) Източник: Регистър на Министерство на туризма В заключение, сравнението по трите периода показва ясно разслоение: хотелите концентрират капацитета, докато къщите за гости и семейните хотели печелят териториално присъствие, но с ограничен брой стаи. Така броят на обектите и броят на стаите не следват една и съща логика – много обекти не означава непременно голям капацитет, а реалната тежест в настанителната база продължава да бъде съсредоточена в ограничен брой големи хотели. 69 1* 2* 3* 4* 5* 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 Хотели 5555 2004 424 4663 6353 3422 12055 10153 10724 13324 19793 29497 2282 2582 6546 Ап. за гости 343 1220 3350 Ап. Тур. К-с 64 109 93 867 Вили 154 529 27 27 27 Мотели 152 Пансиони 40 107 87 273 459 20 212 Почивни станции 321 263 230 273 57 143 Стаи за гости 982 737 3174 794 855 782 Бунгало 181 133 35 25 Къмпинг 47 26 94 Къщи за гости 301 317 527 1346 1308 1103 296 269 328 Семеен хотел 56 866 696 Тур. спалня 46 Тур. учебен център 419 Вилно селище 36 Хостели 90 94 61 168 177 Общо 7427 4020 9645 10091 13226 15052 13324 20474 2309 2609 Анализът на местата за настаняване очертава основните тенденции в развитието на туристическата база. За да бъде обаче оценката на суперструктурата на община Несебър цялостна, следва да се обърне внимание и на заведенията за хранене, които в комбинация с настанителните обекти оформят комплексния туристически продукт и имат пряко значение за качеството на туристическото преживяване. Структурата на заведенията за изхранване в община Несебър разкрива ясно изразена доминация на три основни типа: ресторанти, барове и заведения за бързо хранене. От общо 1546 регистрирани обекта, ресторантите заемат водещо място с 501 обекта, което представлява 32,4% от всички. След тях, почти с равен дял, се нареждат баровете – 490 обекта (31,7%) и заведенията за бързо хранене – 484 обекта (31,3%). Тези три вида обекти формират сърцевината на туристическата гастрономическа инфраструктура, покривайки над 95% от всички заведения в общината. (фиг. 9) Фигура 9. Структура на ЗХР в община Несебър по вид през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) Източник:Регистър на Министерство на туризма Останалите типове заведения са представени в значително по-малък мащаб. Питейните заведения са само 69, или 4,5% от всички, докато туристическите столови са представени с едва 2 обекта, или 0,13%. Тази структура показва ясно предпочитание към комерсиални, пазарно ориентирани форми на хранене, които отговарят на нуждите на 70 краткосрочен туристически престой, за сметка на по-социални или институционализирани модели. От гледна точка на капацитет, ресторантите отново доминират с 85 919 места, което съставлява 52,7% от всички налични места за сядане в общината. Следват заведенията за бързо хранене с 39 060 места (24%) и баровете с 33 191 места (20,4%). Заедно тези три вида осигуряват 97,1% от всички места за изхранване, което подчертава тяхната не само количествена, но и капацитетна значимост. В дъното на класацията по капацитет са питейните заведения (4 709 места; 2,9%) и туристическите столови (140 места; под 0,1%). Последните, макар и функционално специфични, имат ограничено значение за общия туристически капацитет на дестинацията. (фиг.10) Фигура 10. Структура на ЗХР в община Несебър по вид през 2024 г. (относителен дял на брой места в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Съотношението между брой обекти и брой места варира между типовете. Например, при ресторантите, средният капацитет е приблизително 171 места на обект, докато при баровете е около 68, а при заведенията за бързо хранене – 81 места на обект. Това разкрива различен функционален профил на всеки тип: ресторантите обслужват 71 масов и често организиран поток, докато баровете и заведенията за бързо хранене са по- подходящи за индивидуални и краткосрочни посещения. Продължавайки анализа на заведенията за изхранване в община Несебър, следва да се разгледа и тяхното разпределение по категорийна система (звезди). Тази класификация предоставя допълнителна информация за качествените характеристики на предлаганата услуга и е ключов индикатор за позиционирането на общината в различните пазарни сегменти. (фиг. 11) Фигура 11. Структура на ЗХР в община Несебър по категория през 2024 г. (относителен дял на брой обекти в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма По данни от регистъра, в структурата на категоризираните обекти най-голям дял заемат заведенията с 1 звезда – общо 552 обекта, което съставлява 34,3% от всички категоризирани заведения. Следват двузвездните с 407 обекта (25,3%) и тризвездните с 396 обекта (24,6%). Това показва, че около 3/4 от всички заведения попадат в ниските до средните категории, които обикновено предлагат достъпно обслужване и са предпочитани от широк кръг туристи, включително индивидуални и семейни пътувания. В по-високите категории, заведенията с 4 звезди са 204 на брой (12,7%), а петзвездните – едва 52 (3,2%). Макар и относително малко, именно тези обекти често са разположени в рамките на луксозни хотелски комплекси и курорти, ориентирани към 72 по-висок сегмент от туристическата пазарна ниша – включително международни гости, корпоративни клиенти и специализирани събития. Капацитетното разпределение потвърждава наблюдаваната типологична структура. Тризвездните заведения разполагат с най-голям брой места – 47 086, което представлява 28,4% от всички налични места в системата. На второ място са еднозвездните – 40 830 места (24,6%), следвани от двузвездните с 36 938 места (22,2%). Висококатегорийните заведения също се отличават с относително висок капацитет: четиризвездните осигуряват 32 225 места (19,4%), а петзвездните – 8 960 места (5,4%). (фиг. 12) Фигура 12. Структура на ЗХР в община Несебър по категория през 2024 г. (относителен дял на брой места в %) Източник: Регистър на Министерство на туризма Средният капацитет на обект варира силно според категорията. Докато при еднозвездните заведения средният брой места е 74 на обект, при три- и четиризвездните той нараства съответно до 119 и 158 места на обект. При петзвездните този показател достига 172 места, което подчертава тяхната специализация в обслужването на по- големи групи, често в рамките на организирани туристически пакети или събития. Комбинираният анализ по видове и категории заведения за изхранване в община Несебър разкрива силно диверсифицирана структура, в която доминират ресторанти и барове от ниски и средни категории, но се запазва и присъствие на висококатегорийни 73 заведения с висок капацитет. Това свидетелства за добре балансирана гастрономическа инфраструктура, ориентирана както към масов туризъм, така и към висок клас посетители. За да се осмисли по-дълбоко наблюдаваната структура и да се проследят нейните тенденции във времето, е необходимо да се направи и ретроспективен преглед на динамиката в развитието на заведенията за хранене по категории. Това позволява да се откроят устойчиви модели, както и да се идентифицират ключови трансформации, настъпили в периода 2011–2024 г. Ретроспективният анализ на заведенията за хранене по брой обекти за периода 2011–2024 г. показва отчетливо преструктуриране в категорийното разпределение. При ресторантите се наблюдава намаляване макар и малко на ниските категории – броят на 1★ обектите спада от 113 през 2011 г. на 102 през 2024 г., а на 2★ ресторантите – от 205 на 141. В същото време високите категории увеличават своето присъствие: ресторантите с 4★ нарастват от 28 на 84, а 5★ се утвърждават като стабилен, макар и ограничен сегмент с ръст от 5 на 26 обекта. Подобна тенденция се наблюдава и при баровете – обектите с 1★ и 2★ намаляват повече от три пъти, докато броят на 3★ и 4★ баровете се увеличава. Кафе-сладкарниците представляват особено показателен пример: докато през 2011 г. почти всички са в ниските категории, през 2024 г. вече се появяват и 4★ и 5★ обекти, което свидетелства за преструктуриране към по-високо качество и нова пазарна ниша. Заведенията за бързо хранене бележат разнопосочна динамика – има увеличение както в 1★ така и в 3★, докато при 2★ се наблюдава спад. Картината при броя на местата до голяма степен потвърждава тази тенденция, но добавя важни нюанси. Ресторантите с 1★ намаляват значително по капацитет – от над 13 000 места през 2011 г. до под 10 000 през 2024 г., докато 4★ ресторантите увеличават местата си от около 7 283 на повече от 20 000. Петзвездните ресторанти, макар и ограничен брой, концентрират над 6 000 места към 2024 г., което е значително повече спрямо началото на периода. При баровете броят на местата в ниските категории 74 намалява почти три пъти, при 3★ остава относително стабилен, а при 4★ и 5★ наблюдаваме значително увеличение между два и три пъти. Особено интересна е динамиката при кафе-сладкарниците: при 1★ увеличаването на броя на обектите съответства на увеличаване на броя на местата, докато при 2★ и 3★ има увеличение на броя на обектите но намаляване на броя на местата. При заведенията за бързо хранене се регистрира ръст на броя на местата в 1★ и 3★ сегмента, докато 2★ губят позиции. Сравнението между броя на обектите и броя на местата разкрива някои съществени разминавания. При ресторантите нарастването на висококатегорийните обекти е съпроводено с ръст на местата, което говори за консолидация и разширяване на капацитета. При баровете тенденцията е по-различна – категория 1★ и 2★ отчитат рязък спад по брой обекти и места, докато категория 3★ запазва и дори увеличава броя на обектите, което я прави най-многобройната група. Въпреки това общият капацитет остава относително равномерен в сравнение с по-малкия брой 4★ барове, които с по- малко обекти постигат почти същия брой места. Това показва, че 4★ барове са с по- голям среден капацитет, докато 3★ се развиват чрез брой. В заключение, за периода 2011–2024 г. заведенията за хранене преминават през отчетлива трансформация: ниските категории (1★ и 2★) губят позиции както като брой обекти, така и като капацитет, докато високите категории (4★ и 5★) се разширяват и в двете измерения. Тази тенденция е най-ясно изразена при ресторантите и кафе- сладкарниците, където преструктурирането към по-високо качество е съпроводено и с увеличаване на местата. Баровете запазват по-скоро стабилна структура в средната категория, докато заведенията за бързо хранене показват най-малка динамика и запазват концентрацията си в ниските категории. В крайна сметка, структурата на заведенията за хранене се хомогенизира в посока на повишаване на стандарта и изместване на ниските категории, което отразява промяната в потребителското търсене и повишените изисквания към качеството на услугите. 75 Таблица 9. Структура по видове и категории на ЗХР в община Несебър през 2024г. спрямо 2011г. (брой обекти) Източник: Регистър на Министерство на туризма Таблица 10. Структура по видове и категории на ЗХР в oбщина Несебър 2024г. спрямо 2011г. (брой места) Източник: Регистър на Министерство на туризма 76 1* 2* 3* 4* 5* 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 Ресторанти 113 95 102 205 203 141 113 152 145 28 60 84 5 7 26 Барове 205 89 63 274 145 88 155 155 200 50 75 113 6 8 25 Кафе- сладкарница 9 37 41 15 33 19 5 6 6 4 1 Заведения за бързо хранене 276 231 306 168 168 134 15 19 41 1 2 Питейни заведения 39 39 40 25 23 22 5 3 4 2 2 3 Туристически бюфет 1 Туристическа столова 2 Общо 642 491 552 687 572 407 293 335 396 81 139 204 11 15 52 1* 2* 3* 4* 5* 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 2011 2017 2024 Ресторанти 13948 11624 9998 25161 26352 16928 24952 32140 31333 7283 15649 20906 1162 1272 6466 Барове 10406 3749 3242 18784 9892 6012 10741 10791 10859 4418 7001 10574 705 676 2454 Кафе- сладкарница 472 1567 1850 1298 1837 929 517 577 324 315 40 Заведения за бързо хранене 22151 17762 23377 14437 13448 11448 1550 2598 4085 150 270 Питейни заведения 3219 2344 2363 1546 1391 1431 430 340 485 260 380 430 Туристически бюфет 50 Туристическа столова 140 Общо 52207 39063 40830 61226 52920 36938 38190 46446 47086 12111 23300 32225 1867 1948 8960 На основата на извършения детайлен анализ на местата за настаняване и заведенията за изхранване в община Несебър, могат да се формулират няколко ключови изводи, очертаващи настоящия профил и дългосрочната динамика на туристическата суперструктура в дестинацията. Първо, местата за настаняване демонстрират дълбока структурна трансформация както по видове, така и по категории. През последното десетилетие се наблюдава преминаване от доминирана от класически хотели база към все по-широко разпространение на гъвкави, индивидуално управлявани форми като апартаменти за гости, стаи под наем и къщи за гости. Макар хотелите да остават основният носител на легловия капацитет, броят на по-малки, но функционално разнородни обекти нараства значително, което говори за силна диверсификация и демократизация на предлагането. Категорийното разпределение потвърждава тази тенденция – най-голям дял от обектите попадат в дву- и тризвездния сегмент, който предлага приемливо съотношение между цена и качество и е предпочитан от широката маса туристи. В същото време обаче се наблюдава и стабилен ръст на четиризвездните и петзвездните хотели, които осигуряват значителен капацитет и формират високия стандарт на дестинацията, особено в курортни ядра като к.к. „Слънчев бряг“. Това двойно ядро – от масови, среднокатегорийни обекти и висококатегорийни комплекси – осигурява висока сегментна гъвкавост на настанителния пазар и го прави устойчив спрямо външни шокове и промени в търсенето. Особено важен аспект е наблюдаваният статистически дисбаланс между официалните данни на НСИ и Националния туристически регистър, особено по отношение на апартаментите за гости без категория – над 5000 такива обекта не са отчетени в категорийните разпределения, въпреки че реално функционират. Това поставя под въпрос пълнотата на официалната статистика и налага по-интегриран подход при анализ на структурата, който отчита и тенденциите в сивия сектор и пара- базата. Второ, заведенията за хранене също преминават през процес на трансформация, макар и по-умерен в сравнение с местата за настаняване. Налице е ясна преориентация 77 към средните и високите категории, както по брой обекти, така и по капацитет. Заведенията с 3 и 4 звезди вече доминират в капацитетната структура, докато обектите от ниските категории постепенно губят позиции. Това движение нагоре в категорийното разпределение е знак за професионализация на гастрономическите услуги и стремеж към по-високо качество, съответстващо на профила на туристите и стандарта на местата за настаняване. Типологично, ресторантите, баровете и заведенията за бързо хранене съставляват над 90% от всички обекти, като ресторантите водят не само по брой, но и по капацитет. Разнообразието по видове заведения гарантира широка палитра от гастрономически изживявания, съобразени както с ол-инклузив туристите, така и с индивидуалните посетители, търсещи гъвкаво или нишово хранене. Интересен акцент е, че заведенията за бързо хранене запазват относително висок дял, което кореспондира с по-ниската категория на значителна част от местата за настаняване, както и с нарастващото търсене на евтини и бързи опции извън хотелската инфраструктура. Трето, капацитетното развитие на заведенията и местата за настаняване показва висока степен на адаптация към сезонността, която е типична за черноморските дестинации. В стремеж да компенсират скъсения експлоатационен период, редица обекти – особено в четиризвездния сегмент – увеличават своя капацитет, като по този начин постигат икономии от мащаба и по-добра възвръщаемост. Това стратегическо адаптиране говори за зрялост на туристическия бизнес в общината. В контекста на направените наблюдения и количествени характеристики, се открояват няколко съществени извода, които очертават развитието и спецификите на туристическата суперструктура в община Несебър: • Дестинацията демонстрира висок индекс на структурна комплексност – съчетава широк спектър от типове и категории обекти, което ѝ позволява да обслужва разнообразни туристически сегменти – от масови до елитни. 78 • Хотелите остават гръбнакът на предлагането, но нарастващата роля на апартаменти, къщи и стаи за гости разширява гъвкавостта и географския обхват на туризма. • Гастрономическата инфраструктура се развива в синхрон с настанителната база, поддържайки балансирано съотношение между капацитет и качество, и ориентирана както към организирания, така и към индивидуалния туризъм. • Регистрираният дисбаланс между статистическите източници (НСИ и НТР) показва нуждата от по-добра координация и актуализация на базите данни, както и от разширен мониторинг на реално функциониращите обекти. • Общината успешно съчетава количествен растеж с качествено преструктуриране, което е белег за стратегическо развитие и устойчивост на туристическия сектор. 1.5. Туристическа индустрия на територията на община Несебър Туристическата индустрия продължава да бъде водещ двигател в икономическото развитие на община Несебър. Наличието на благоприятни природни дадености, утвърден имидж като курортна дестинация и стабилно изградена инфраструктура благоприятстват дългосрочното привличане на инвестиции и насърчават предприемаческата активност в сектора. Важно е обаче да се отчетат определени методологични ограничения, които съпътстват анализа на туристическия отрасъл на местно ниво. Националната статистическа система към момента не разграничава туризма като самостоятелен стопански сектор в пълния му обхват – наблюдението е съсредоточено предимно върху дейностите „хотелиерство“ и „ресторантьорство“, докато други съществени елементи като туроператорска и агентска дейност, туристически транспорт, развлечения, спорт, СПА и уелнес остават извън системното отчитане. Допълнително, липсва статистическа рамка за оценка на икономическия принос на туризма на общинско ниво по метода на сателитните сметки. В резултат, официално оповестените данни по основни показатели 79 нерядко се разминават с реалната пазарна активност, особено в региони със силно изразена сезонност и динамично развиващи се нови форми на туристическо предлагане. Независимо от тези ограничения, обобщените данни за нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия в община Несебър за периода 2017–2023 г. (табл. 11) ясно подчертават водещата роля на хотелиерския и ресторантьорския сектор. През 2017 г. този сектор реализира приходи в размер на 425,3 милиона лева, което представлява 35,6% от общите нетни приходи на нефинансовите предприятия в общината. Тази тенденция на доминация се запазва през целия анализиран период – с ръст до 501,8 млн. лв. през 2019 г. и последвал спад до 184,9 млн. лв. през 2020 г. под въздействието на пандемията от COVID-19. Въпреки този шок, секторът демонстрира висока адаптивност и възстановителен капацитет, като още през 2021 г. приходите достигат 338,1 млн. лв., а през 2023 г. се регистрира абсолютен пик от 729,6 млн. лв., което представлява 41,4% от общите приходи в общината. Секторът на търговията и ремонта на автомобили заема второ място със 555,9 млн. лв. през 2023 г. (31,5%), като неговото развитие е до голяма степен зависимо от туристическия поток. Това подчертава мултиплициращия ефект на туризма върху местната икономика, надхвърлящ преките приходи от нощувки и хранене. Сектори като култура, спорт и развлечения също бележат ръст, достигайки 81,8 млн. лв. през 2023 г. – индикатор за разширяване на туристическото предлагане към алтернативни форми на туризъм. Таблица 11. Динамика на нетни приходи от продажби на нефинансовите предприятия в община Несебър за периода 2017 - 2023 г. по икономически дейности (в хиляди) 80 Икономически дейности 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 Общо 1192789 1323207 1315894 632874 981839 1510414 1762534 Селско, горско и рибно стопанство 13833 14070 14713 8343 20654 23938 19456 Добивна промишленост - .. .. .. - .. .. Преработваща промишленост 30324 32299 29979 23836 23756 30286 34763 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива .. .. .. .. .. .. 1632 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване .. 864 2837 1500 1977 .. .. Източник: НСИ В същото време, строителството – традиционно важен отрасъл в крайморските общини – отбелязва относителен спад: от 148,9 млн. лв. през 2019 г. до 113 млн. лв. през 2023 г. Това вероятно е резултат от пренасищане на новото строителство и отчасти сигнализира за трансформация към инвестиции в качествено поддържане, реновиране и устойчиво използване на съществуващия туристически капацитет. Функционирането и резултатите на туристическата индустрия в община Несебър се характеризират и чрез показателите за дейността на местата за настаняване (табл. 12). Таблица 12. Динамика и структура на основните показатели за дейността на предприятията от нефинансовия сектор в община Несебър за периода 2017-2023 г. 81 Строителство 105363 121260 148928 85232 110386 123115 113279 Търговия; ремонт на и мотоциклети автомобили 391825 421713 398696 216198 308786 449569 555977 Транспорт, складиране и пощи 27408 28817 29840 20145 28013 29015 30208 Хотелиерство и ресторантьорство 425321 483239 501841 184967 338100 624758 729596 Създаване и разпространение информация и творчески продукти; далекосъобщения на 2767 2895 5710 7779 15347 12718 23745 Операции с недвижими имоти 51244 46981 53304 26143 42422 59845 71993 Професионални дейности научни изследвания и 11088 14244 12157 11248 11673 20312 21082 Административни и спомагателни дейности 24434 29829 20840 8249 17328 19781 29906 Образование 231 .. .. 145 .. 343 556 Хуманно здравеопазване и социална работа 17537 20221 20057 14962 19967 24478 31709 Култура, спорт и развлечения 82058 96502 67920 17889 34436 75729 81854 Други дейности 6433 8207 6878 4142 6561 8186 9706 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 Предприятия общо, бр. 5378 5510 5339 4234 4301 4760 5010 в т.ч. хотели и ресторанти 1144 1194 1154 993 963 1052 1077 отн. дял, % 21% 22% 22% 23% 22% 22% 21% Източник: НСИ От данните в таблица 12 е видно че през 2017 г. предприятията от хотелиерството и ресторантьорството съставляват 21,27% от всички нефинансови предприятия в общината. Този дял остава относително стабилен през следващите години – с леко покачване до 23,45% през 2020 г., когато общият брой предприятия в общината намалява значително поради кризисните ефекти от пандемията. Към 2023 г. делът на ХР предприятията е 21,5%, което потвърждава стабилната тежест на сектора в местната бизнес среда, независимо от общата колебливост на икономиката. Приходите от дейност на предприятията в сектора също очертават устойчива и възходяща тенденция, с изключение на 2020 г. През 2017 г. те възлизат на 471,6 млн. лв. и нарастват до 540,2 млн. лв. през 2019 г. Годината на кризата води до спад с над 50%, до 225,5 млн. лв., но още през 2021 г. приходите се удвояват (390,9 млн. лв.), а към 2023 г. вече достигат 779,7 млн. лв. Това не само надхвърля предкризисните равнища, но и поставя сектора като абсолютен лидер в динамиката на приходния растеж в общината. Относителният дял на ХР в общите приходи на нефинансовите предприятия нараства от 82 Приходи от дейността (хил.лв.) Обща сума 135314 1 148812 1 149306 7 785108 115980 9 177853 2 195328 1 в т.ч. от хотели и ресторанти 471584 528801 540166 225542 390998 754872 779735 отн. дял, % 35% 36% 36% 29% 34% 42% 40% Нетни приходи от продажби (хил.лв.) Обща сума 119278 9 132320 7 131589 4 632874 981839 151041 4 176253 4 в т.ч. от хотели и ресторанти 425321 483239 501841 184967 338100 624758 729596 отн. дял, % 36% 37% 38% 29% 34% 41% 41% Дълготрайни материални активи (хил.лв.) Обща сума 146656 6 143519 6 145475 3 139347 3 139492 3 166127 3 168461 0 в т.ч. от хотели и ресторанти 762858 814612 879213 844016 851509 110963 4 108021 2 отн. дял, % 52% 57% 60% 61% 61% 67% 64% 34,85% през 2017 г. до внушителните 42,44% през 2022 г., след което остава стабилно висок – 39,92% през 2023 Изключително показателен е и показателят за стойността на дълготрайните материални активи (ДМА), който отразява обема на капиталовите инвестиции и материалната база на стопанските субекти. През 2017 г. предприятията от ХР сектора притежават ДМА на стойност 762,9 млн. лв., което съставлява 52,02% от всички ДМА в нефинансовия сектор в общината. През следващите години този дял нараства, достигайки 66,79% през 2022 г. и остава висок (64,12%) през 2023 г. Това недвусмислено потвърждава, че основната част от инвестиционната активност в Несебър е съсредоточена именно в сферата на туризма, особено в неговите материални носители – хотели, ресторанти, заведения, СПА комплекси и други туристически съоръжения. Като цяло, анализът на основните икономически показатели ясно показва, че хотелиерството и ресторантьорството в община Несебър не само заемат водещо място в структурата на местната икономика, но и формират устойчив двигател на растеж и възстановяване. Секторът демонстрира както гъвкавост спрямо кризисни ситуации, така и способност за ускорена експанзия в благоприятни икономически условия. Повишаването на относителния дял по всички разгледани показатели – брой предприятия, приходи от дейност, нетни приходи и ДМА – е доказателство за стратегическата роля на туризма в икономическия профил на общината и ключово звено в нейната дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност. Функционирането и резултатите на туристическата индустрия в община Несебър се характеризират и чрез показателите за дейността на местата за настаняване (табл. 13). Общият брой леглоденонощия, който представлява произведението между капацитета и броя на календарните дни в годината, се увеличава значително в периода от 2011 до 2024 г. – от приблизително 9,27 милиона на над 12,3 милиона, което показва ръст от над 32%. Това нарастване отразява не само чисто количествени изменения в капацитета, но и постепенно разширяване на сезонното използване, въпреки че дестинацията продължава да се характеризира със силна сезонност. През 2020 г., под 83 въздействието на пандемията, леглоденонощията спадат драстично до около 6 милиона, но още през 2022 г. се възстановяват до предкризисните нива. Реализираните нощувки следват сходна динамика. От 5,33 милиона през 2011 г., броят им достига 7,19 милиона през 2024 г., като основният принос идва от чуждестранни туристи, чийто дял остава стабилно над 80%. Това затвърждава позицията на община Несебър като международна туристическа дестинация с устойчив входящ поток от чужденци. Броят на нощувките, реализирани от български граждани, също нараства, като се удвоява спрямо началния период – от 508 хиляди през 2011 г. до над 1,28 милиона през 2024 г. Това е важна тенденция, особено на фона на засиленото вътрешно потребление по време на пандемията, когато пътуванията в страната заместиха частично международните пътувания. Таблица 13. Дейност на местата за настаняване в община Несебър за периода 2017 – 2023 г. 84 2011 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Легла общо - бр. 73166 86255 88761 89663 60887 76229 95109 98226 94328 Леглоденонощия - бр. 9268634 11948238 12204045 12602196 6077046 9049408 12928565 13068218 12349285 Реализирани нощувки - бр. 5333722 6950638 7116405 7345946 2082069 4311345 6477838 7010340 7191063 в т.ч. от чужденци - бр. 4825159 6334257 6488854 6690845 1243481 3091351 5230626 5653180 5911004 в т. ч. от българи - бр. 508563 616381 627551 655101 838588 1219994 1247212 1357160 1280059 Експлоатационна заетост на легловата база, % (НИКЛБ) 57.55% 58.17% 58.31% 58.29% 34.26% 47.64% 50.10% 53.64% 58.23% Годишна заетост на легловата база, % 19.97 22.08 21.97 22.45 9.37 15.50 18.66 19.55 20.89 Пренощували лица - бр. 757420 1092621 1151998 1277190 443223 871362 1220596 1348966 1410469 в т.ч. от чужденци - бр. 644030 943581 998668 1104629 226590 565083 906423 1007745 1066281 в т. ч. от българи - бр. 113390 149040 153330 172561 216633 306279 314173 341221 344188 Среден брой нощувки на 1 лице 7.0 6.36 6.18 5.75 4.70 4.95 5.31 5.20 5.10 Ср. бр. нощувки на 1 чуждест. турист 7.5 6.71 6.50 6.06 5.49 5.47 5.77 5.61 5.54 Ср. бр. нощувки на 1 бълг. турист 4.5 4.14 4.09 3.80 3.87 3.98 3.97 3.98 3.72 Приходи от нощувки - хил. лв. 198958 366472 393689 423980 117043 278259 458372 535875 611180 в т.ч. от чужденци 180076 342308 369431 394358 77853 214320 383796 450044 505984 в т. ч. от българи 18882 24164 24258 29622 39190 63939 74576 85831 105196 Източник: НСИ По отношение на ефективността на използване на капацитета, експлоатационната заетост на легловата база (изчислена спрямо сезонното функциониране) се запазва около 58% в най-силните години, но бележи спад до 34% през 2020 г. Възстановяването е устойчиво, като през 2024 г. стойността достига 58,2%, което е дори малко над нивото от 2011 г. Годишната заетост, която отчита реалното натоварване спрямо календарната година, остава по-ниска – между 19% и 22% в различни години – което отново подчертава доминиращата сезонна експлоатация на туристическата инфраструктура в общината. Броят на пренощувалите лица почти се удвоява – от около 757 хиляди през 2011 г. до над 1,41 милиона през 2024 г. Тази тенденция е силно положителна и подсказва не само възстановяване на туристопотока, но и неговото разширяване. При това, докато броят на пренощувалите чужденци се увеличава с приблизително 65%, броят на българските посетители нараства близо тройно – от 113 хиляди на 344 хиляди. Същевременно, средната продължителност на престоя се съкращава – от над 7 дни на турист през 2011 г. до около 5,1 дни през 2024 г., с още по-кратки стойности за българите (3,7 дни). Това потвърждава утвърдената в международната практика тенденция към по-чести, но по-кратки пътувания, в синхрон с динамичните модели на потребление. 85 Приходи от 1 нощувка - лв. 37.30 52.72 55.32 57.72 56.21 64.54 70.76 76.44 84.99 в т.ч. от 1 нощувка на чужденец 37.32 54.04 56.93 58.94 62.61 69.33 73.37 79.61 85.60 в т.ч. от 1 нощувка на българин 37.13 39.20 38.66 45.22 46.73 52.41 59.79 63.24 82.18 Приходи от 1 пренощувал турист - лв. 262.68 335.41 341.74 331.96 264.07 319.34 375.53 397.25 433.32 в т.ч.от 1 пренощувал чужденец 279.61 362.78 369.92 357.00 343.59 379.27 423.42 446.59 474.53 в т.ч. от 1 пренощувал българин 166.52 162.13 158.21 171.66 180.91 208.76 237.37 251.54 305.64 Икономическите показатели разкриват особено силен ръст. Приходите от нощувки нарастват от 198,9 милиона лева през 2011 г. до над 611 милиона лева през 2024 г., като почти 83% от тях са реализирани от чужденци. Този ръст – над трикратен за периода – се дължи както на увеличението на броя туристи, така и на покачване на средната цена на нощувка. Средният приход от една нощувка се увеличава от 37,30 лв. на 84,99 лв., което представлява повече от двоен ръст. Забележителен е и ръстът в приходите от нощувка на български турист – от 37,13 лв. през 2011 г. на 82,18 лв. през 2024 г., което свидетелства за повишена покупателна способност и засилено вътрешно търсене. Приходите от един пренощувал турист също показват висока положителна динамика – от 262,67 лв. на 433,31 лв. за периода. При чужденците този показател достига почти 475 лв. през 2024 г., докато при българите – над 305 лв. Това съотношение се запазва стабилно, но намалява леко през последните години, което показва известна конвергенция между двата потребителски профила. На фона на цялостната положителна динамика в почти всички анализирани показатели, се открояват няколко важни тенденции, които характеризират съвременната туристическа реалност на община Несебър: На първо място, туристическата индустрия в региона показва висока устойчивост и адаптивност, особено в периода след COVID-19, като възстановява както обемите, така и приходите. На второ място, постепенното увеличаване на вътрешния пазар играе съществена роля за стабилизирането на сектора. На трето място, устойчивото нарастване на приходите от един турист и от една нощувка потвърждава стратегическа ориентация към повишаване на добавената стойност на услугите, а не само на обемите. И не на последно място, въпреки напредъка, сезонността продължава да ограничава годишната заетост и остава ключово предизвикателство за пълното оползотворяване на туристическия потенциал. 86 1.6. Партньорство на заинтересованите страни за развитие на туризма Община Несебър представлява административно-териториална единица с център град Несебър, като включва още 13 населени места. Осем от тях са административни центрове на кметства: градовете Обзор и Свети Влас, както и селата Равда, Оризаре, Гюльовца, Кошарица, Тънково и Баня. Останалите пет населени места – Паницово, Раковсково, Приселци, Козница и Емона – не разполагат с административен статут на кметство, но са част от общинската територия. Управленската структура се формира съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация, като орган на местното самоуправление е Общинският съвет. В Несебър той се състои от 21 общински съветници. Дейността му се организира чрез постоянни комисии, сред които особено значение за развитието на туризма има Комисията по култура, туризъм, спорт, рекламна дейност и международно сътрудничество. Именно тази комисия разглежда и предлага решения, свързани с развитието на туристическия сектор и с политиките за опазване и популяризиране на културното наследство. Кметът на общината, заедно със своя екип, носи отговорност за прилагането на нормативните разпоредби, включително чл. 12, 13 и 14 от Закона за туризма. В структурата на администрацията е изграден ресорен заместник-кмет с отговорности по туризма и търговията. Сред водещите функции на кмета в туристическия сектор са възлагането и контрола върху изпълнението на общинската програма за развитие на туризма, ръководството на Консултативния съвет по туризма, поддържането на Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти, както и поддържането на общинския регистър на категоризираните туристически обекти, който е част от Националния туристически регистър. Общинския съвет ежегодно определя размера на туристическия данък след консултации и обществени обсъждания, а кметът подготвя и подава статистическа информация към Министерството на туризма, и участва в реализацията на национални и международни проекти, включително по линия на европейското финансиране. Той също така има контролни функции по отношение на туристическите обекти и оператори на територията на общината. 87 Консултативният съвет по туризма функционира съгласно правилник, утвърден със заповед на кмета. В състава му влизат представители както на общинската администрация, така и на туристическия бизнес и професионални организации. От страна на администрацията участие вземат ресорният заместник-кмет, директорът на музей „Старинен Несебър“, представители на отделите по местни данъци, категоризация и култура. От страна на бизнеса членуват представители на Съюза на собствениците, на местни туроператори, транспортни фирми и хотелиери. През последните години заседанията на съвета са насочени основно към актуализации на туристическия данък, въвеждане на нови регулации и обсъждане на предложения за развитие на дестинацията. В съответствие със Закона за туризма е създадена и Общинска експертна комисия по категоризация, в която участват представители на администрацията и на местните туристически сдружения. Комисията разглежда заявления за категоризация на места за настаняване, заведения за хранене и развлечение и други туристически обекти, и изготвя предложения до Общинския съвет за утвърждаване или промяна на категорията им. В структурата на общинската администрация функционират специализирани звена, сред които отделите „Категоризация на туристически обекти“ и „Несебър – Световно наследство, туристическа реклама и култура“, както и дирекцията „Управление на проекти по еврофондове и екология“. Отделът, отговарящ за туризма, изпълнява множество функции – от администриране на процесите по категоризация и поддържане на регистрите, до провеждане на рекламни кампании, координация с държавни органи и управление на дейността на туристическите информационни центрове. Община Несебър поддържа туристически информационни центрове (ТИЦ) както в Старинния град (ул. „Месамбрия“ №19), така и в сградата на Центъра за култура и образование „Артиум“. В тях се предоставя актуална информация за туристически обекти, събития, транспорт и места за настаняване. Информационните материали са налични на български, английски, немски и руски език и обхващат цялата територия на общината – включително Несебър, Слънчев бряг, Обзор, Свети Влас и Равда. Община Несебър активно участва в мрежи за регионално и национално 88 сътрудничество. През 2018 г. тя е съучредител на Туристически район „Южно Черноморие“, обединяващ общините от Бургаска област с цел обща реклама и участие в проекти с външно финансиране. Членува също така в Асоциация „Бургаски залив“ и в други регионални туристически структури. На местно ниво функционират няколко значими неправителствени организации – „Съюз на собствениците – Слънчев бряг“, „Клуб на хотелиерите – Несебър“, „Бизнес асоциация Слънчев бряг“, както и фондация „Подкрепа България“. Тези структури участват в консултативни органи, обсъждат нормативни документи и съвместно реализират инициативи за развитие на туризма. Международната активност на общината също е значителна. През 2024 г. Несебър стана част от международния проект TOURAL по програма „Хоризонт Европа“, насочен към развитие на културния и творческия туризъм в партньорство с институции от различни държави. Община Несебър също така редовно реализира кампании в сътрудничество с Министерството на туризма и международни туроператори, с цел утвърждаване на региона като дестинация за целогодишен туризъм. В изпълнение на своите функции, общината поддържа координирано сътрудничество с държавни и регионални институции, сред които Областната дирекция на МВР – Бургас, РПУ – Несебър, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Бургас. Съществува активно партньорство и с другите общини от региона в сферите на сигурността, екологията и устойчивото развитие. 2. Макросреда на Община Несебър като туристическа дестинация 2.1. Политически и правни условия - нормативни актове и стратегически документи Развитието на туризма в съвременните условия е в значителна степен повлияно от политиките и насоките на международни организации като Организацията на обединените нации (ООН), Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Световната организация по туризъм (UNWTO), Европейския съюз (ЕС) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Приетите от Общото събрание на ООН 17 Глобални цели за устойчиво развитие (2015) 89 очертават универсален дневен ред, в рамките на който туризмът се утвърждава като ключов инструмент за икономически растеж, социално включване и опазване на културното и природното наследство. България е възприемана като сигурна и мирна дестинация в контекста на глобални кризи и геополитически конфликти, които ограничават достъпа до други туристически региони. Членството ѝ в UNWTO и активното участие в международни форуми допринасят за положителния имидж на страната и за утвърждаването ѝ като устойчива и културно обогатена туристическа дестинация. Специално значение има присъствието на Старинния град Несебър в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – факт, който изисква стриктно прилагане на международните стандарти за опазване и управление на културните ресурси. Членството на България в Европейския съюз осигурява стабилна политическа и институционална рамка за развитие на туризма. Туристическата политика на ЕС е фокусирана върху насърчаване на зелена и цифрова трансформация, устойчивост и конкурентоспособност. В този контекст особено важни са Европейският пакт за туризъм 2030 и Европейският план за действие по устойчив туризъм. Ключови програми на ЕС за периода 2021–2027 като „Развитие на регионите“ и „Околна среда“ осигуряват стратегическо финансиране за туристическа, културна и екологична инфраструктура. На национално ниво, България разполага със Закон за туризма, който регламентира организацията, управлението и контрола върху туристическия сектор. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014–2030 поставя акцент върху конкурентоспособността, устойчивостта, удължаването на активния сезон и интегрирането на културното наследство в туристическия продукт. Същевременно, Концепцията за туристическо райониране (2015) позиционира Несебър като част от Южночерноморския туристически район, а Националната концепция за пространствено развитие задава интегрирана визия за развитие на териториите. В контекста на община Несебър стратегическата рамка се формира от редица местни документи: План за интегрирано развитие на общината (ПИРО) 2021–2027, актуализиран през 2024 г.; Стратегия за културното наследство 2023–2032; документът 90 „Vision for the Future of the Ancient City of Nessebar“, изготвен в отговор на ангажиментите по ЮНЕСКО, както и Проект за план за опазване и управление на Старинния град, който предстои да бъде окончателно приет. През 2024 г. в рамките на ЕС бяха въведени редица ключови нормативни промени, повлияващи пряко туристическия сектор. Обновената версия на Европейския зелен пакт въведе по-строги изисквания за екологична устойчивост в транспортните и хотелските дейности, включително задължителни отчети за емисии и стимули за „зелени“ практики. Регулациите за краткосрочни наеми (Short-Term Rentals, STR) въведоха механизми за прозрачност и контрол, включително задължения за платформите да споделят данни с местните власти и изискване за регистрационни номера за всеки обект. По този начин се осигуриха инструменти за ограничаване на нелегалните наеми и за по-добро управление на туристическия поток. Сред другите важни нормативни инициативи се открояват опростените правила за ДДС, актуализираната Директива за правата на потребителите и новите правила за защита на личните данни в контекста на туристическите платформи. В допълнение, се работи по нова регулация за изкуствения интелект в туризма, насочена към гарантиране на прозрачност и етика в маркетинга и клиентското обслужване. Въвеждат се също така по-строги изисквания за достъпност и приобщаваща среда за пътуващи с увреждания, както и политики за подобряване на условията на труд в туристическия сектор. Въздействието на тези промени се разпростира върху широк кръг заинтересовани страни. За туристическите предприятия – особено за малките и средните – регулациите създават предизвикателства, но и възможности за трансформация и достъп до целево финансиране. Местните власти разполагат с нови инструменти за регулиране на наемите, управление на туристопотока и прилагане на устойчиви политики. Потребителите получават по-добра защита, по-голяма прозрачност и възможност за информиран избор при пътуване. Очакваните инициативи за 2025 г. включват въвеждането на Системата за информация и авторизация за пътувания в Европа (ETIAS), която ще изисква предварително електронно одобрение от пътуващи от безвизови страни. Успоредно с 91 това ще заработи Системата за влизане/излизане (EES), която ще замени досегашното подпечатване на паспорти с биометрична проверка. Целта на тези инициативи е повишаване на сигурността, ефективност на граничния контрол и хармонизация на процедурите в ЕС. В по-дългосрочна перспектива се очаква разширяване на регулациите, свързани с изкуствения интелект, климатичните политики и социалната справедливост в туризма. ЕС ще продължи да играе водеща роля в оформянето на глобалната туристическа политика чрез иновации, дигитализация и устойчиви стандарти. През 2024 г. Европейският съюз отбеляза напредък в трансформацията на туризма към по-зелено, дигитално и приобщаващо бъдеще. Законодателните промени, в съчетание с програми за подкрепа, дадоха възможност на предприятията и институциите да се адаптират и да се възползват от новите възможности. За туристите се създаде среда на по-висока защита, достъпност и отговорност. Това потвърждава, че туризмът в Европа върви в посока на устойчив модел, в който се балансират икономически ползи, социални права и опазване на околната среда. Общата оценка сочи, че политическата и стратегическата рамка на международно, европейско и национално ниво е благоприятна за развитието на туризма в България и в община Несебър. Въпреки това, някои предизвикателства остават, свързани с административната тежест, непоследователното прилагане на политики и необходимостта от ускоряване на реформите в публичната администрация. Въпреки това, наличието на ясен стратегически курс, достъп до европейски ресурси и активна международна ангажираност създават добра основа за устойчиво развитие на сектора. 2.2. Икономически условия Световната икономика продължава да се развива с умерени, но устойчиви темпове. Според последните прогнози на Международния валутен фонд, в близките години се очаква средният икономически растеж в развитите страни да бъде между 1% и 2%, докато при развиващите се икономики се предвижда ръст от 3,5% до 4% годишно. Важна роля за глобалния туристически пазар играят икономики като Китай, Индия, 92 Бразилия и Мексико, където повишаването на доходите на средната класа формира стабилен източник на туристически поток. Европейският съюз запазва стабилен макроикономически профил, макар и подложен на редица предизвикателства, включително геополитическа несигурност, енергийна трансформация и демографски натиск. Основните вектори на икономически растеж в ЕС се концентрират около инвестициите в цифровизация, зелена енергия, транспортна инфраструктура и иновации. В този контекст българската икономика демонстрира устойчивост, като в периода 2021–2024 г. отчита среден годишен растеж от около 2,2–2,5%, с очаквания за ускорение до 3% годишно в периода 2025–2027. Съществено значение за икономиката и туристическия сектор ще има предстоящото въвеждане на еврото, предвидено за 1 януари 2026 г. След изпълнение на Маастрихтските критерии и одобрение от европейските институции, България ще се присъедини към еврозоната, което се очаква да доведе до премахване на валутния риск, намаляване на транзакционните разходи и повишаване на доверието сред чуждестранните инвеститори. За туристически дестинации като Несебър, това ще улесни достъпа на туристи от еврозоната и ще създаде по-благоприятни условия за трансгранично предприемачество. Въпреки това остава необходимостта от контролиране на ценовите равнища, за да се избегне спекулативно повишаване на цените в преходния период. Инфлацията, която достигна двуцифрени стойности през 2022–2023 г. в резултат на енергийната криза и конфликта в Украйна, постепенно се стабилизира. Към 2025 г. инфлационният темп в България се движи около 3–4%, доближавайки се до средното равнище за Европейския съюз. Въпреки това, разходите за живот остават чувствителна тема, особено в туристическите центрове, където цените на услуги и стоки традиционно са по-високи. В дългосрочен план въвеждането на еврото има потенциал да стабилизира ценовата среда, но ефектът ще зависи от степента на пазарен контрол и регулаторна ангажираност на институциите. Пазарът на труда също има пряко отражение върху развитието на туризма. В национален мащаб безработицата остава ниска – около 4–5% през 2024–2025 г., което е 93 под средното за ЕС. В туристическия сектор обаче предизвикателство представлява изразената сезонност. В летните месеци се наблюдава недостиг на кадри, което принуждава работодателите да наемат чуждестранни сезонни работници, основно от Молдова, Украйна, Киргизстан, Непал и Индонезия. Това налага допълнителни инвестиции в обучение и интеграция, но позволява поддържане на оперативния капацитет на сектора. В община Несебър туризмът остава основен работодател и осигурява заетост както на местното население, така и на работници от други региони и страни. Община Несебър се отличава с висока финансова устойчивост и значителна способност за генериране на собствени приходи чрез туристически такси, концесии и местни данъци. Зависимостта от централния бюджет е ограничена, а общината успява да привлича частни инвестиции в хотелиерството, ресторантьорството и туристическата инфраструктура. Това създава благоприятна среда за икономическо развитие и същевременно изисква активна и дългосрочна политика за устойчиво управление на ресурсите. В средносрочен план (2026–2030) се очаква присъединяването към еврозоната да ускори европейската икономическа интеграция и да повиши инвестиционната привлекателност на страната. Прогнозите сочат стабилен растеж от 2,5–3% годишно, инфлация около 2–3% и ниска безработица. Туризмът ще остане водещ сектор за местната икономика, с очакван ръст на приходите от международен туризъм и разширяване на сезонната заетост. Сред ключовите предизвикателства се открояват управлението на цените, недостигът на квалифицирани кадри и нуждата от целенасочени инвестиции в инфраструктура, дигитална трансформация и устойчиви практики. При адекватно управление на ресурсите и стратегическо планиране, община Несебър има потенциал да се утвърди като водещ туристически център не само в България, но и в Югоизточна Европа. 94 2.3. Технологични условия През последните години туризмът навлиза в етап на дълбока дигитална трансформация, при който технологиите радикално променят начина, по който се планират и реализират пътувания, както и механизмите за управление на дестинации и туристически ресурси. Глобалният пазар на изкуствен интелект (AI) в туризма бележи устойчив ръст, като автоматизирани системи за обслужване на клиенти, интелигентни решения за управление на приходи и платформи за поведенчески анализи вече са част от стандартния инструментариум на водещите туристически компании. В същото време чатботовете, виртуалните асистенти и мобилните приложения улесняват взаимодействието с посетителите и повишават ефективността на обслужването. В България дигитализацията също бележи напредък – над 80% от населението има достъп до интернет, социалните мрежи са водещ канал за комуникация и реклама, а цифровите услуги, предлагани от публични и частни субекти, са добре възприети от гражданите. Това създава условия за технологично обновяване и в туристическия сектор. На местно равнище, в община Несебър вече са реализирани няколко важни дигитални инициативи. Още през 2018–2019 г. беше разработено мобилно приложение с добавена реалност („Nessebar AR“), което предоставя триизмерна виртуална разходка в Стария град, достъпна на няколко езика и активирана чрез сувенирен магнит. В допълнение, наличен е self-guided аудио тур, който превръща мобилното устройство в персонален гид. Въпреки това, съществуват проблеми, свързани с поддръжката и актуалността на дигиталните канали. Например, официалният уебсайт ancient- nessebar.com е силно остарял по отношение на дизайн, архитектура и технологии и изисква пълна реконструкция. Специализираната платформа mesambria.eu, създадена с финансиране от Национален фонд „Култура“, също не се поддържа след 2023 г., което ограничава нейния принос към дигиталния туризъм и популяризацията на културното наследство. Новата концепция "Tourism 4.0", вдъхновена от индустриалната трансформация, въвежда интегрирани цифрови решения като Internet of Things (IoT), изкуствен интелект, 95 виртуална и добавена реалност, Big Data и „умни градове“. Тези технологии позволяват устойчиво развитие на дестинации, подобряване на туристическото преживяване и оптимизация на ресурсите чрез предсказуеми модели за поведение на туристите, оценка на икономическо и екологично въздействие и интелигентно управление на туристически потоци. Наред с възможностите, дигитализацията създава и редица предизвикателства. Сред тях се открояват въпросите на киберсигурността, защитата на лични данни, рисковете от подвеждаща или манипулативна онлайн информация, нуждата от постоянни инвестиции в технологично обновление и обучение на персонала. Допълнително, прекомерната дигитализация може да доведе до отслабване на човешкия контакт и доминиране на дигиталната комуникация, което в определени сегменти на туристическия пазар се възприема негативно. Оценка на официалния сайт на Община Несебър (nesebar.bg) показва силно развита административна секция с детайлна информация за дейността на общината, налични електронни услуги и документи. Въпреки това, интерфейсът е фокусиран върху институционалните потребители и не предлага съдържание или функционалности, ориентирани към туристи, като актуални културни събития, атракции или онлайн резервации. От друга страна, туристическият портал VisitNessebar (в двете версии: .bg и .org) се отличава с добро потребителско изживяване и ясно ориентирано съдържание към туристи. Категориите „Настаняване“, „Хранене и развлечения“, „Събития“ и „Резервации“ са логично структурирани и лесно достъпни. Секцията за предстоящи събития се поддържа редовно, което е предпоставка за добро планиране на пътуванията. Основен недостатък обаче остава липсата на директна интеграция с онлайн резервационни платформи (на хотели, билети или турове), както и отсъствието на иновативни инструменти като AI чатботове, 360-градусови виртуални обиколки и интерактивни карти. Дигиталната трансформация представлява стратегическа възможност за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на дестинации като Несебър. 96 За да се възползва пълноценно от тези процеси, общината би могла да предприеме следните стъпки: • внедряване на изкуствен интелект в туристическото обслужване (напр. AI чатбот за информация и резервации); • създаване на система за управление на туристически потоци с помощта на Big Data; • интеграция на IoT технологии в обекти на инфраструктурата и сигурността; • разработване на нова дигитална визия и функционалности на официалния туристически портал; • осигуряване на постоянна поддръжка и актуализация на специализираните платформи, финансирани по проекти. В заключение, макар да са положени основи в посока дигитализация, община Несебър разполага с още значителен неизползван потенциал. Целенасочената дигитална стратегия с интеграция на иновативни решения и ангажиране на местния бизнес и културни институции може да утвърди града като модел на „умна дестинация“ в съответствие със стандартите на "Tourism 4.0". 2.4. Социално-културни условия Застаряването на населението е устойчива демографска тенденция както в глобален, така и в национален мащаб. През 2025 г. над 23% от българските граждани са на възраст над 65 години. Въпреки напредналата възраст, тази група се характеризира с висока активност – разполага със свободно време, сравнително добро здраве и стабилни доходи. Това я превръща в ключов туристически сегмент, който пътува целогодишно и предпочита спокойни, сигурни и здравословни дестинации, включително wellness центрове и културно-образователни маршрути извън активния летен сезон. Паралелно с това, поколението на милениалите и младите хора между 25 и 44 години се очертава като най-мобилната част от обществото. Те реализират най-много пътувания годишно, основно чрез онлайн платформи, и избират дестинации според преживяванията и автентичността, които те предлагат. Тези туристи възприемат лесно иновативни форми на пътуване – индивидуални маршрути, динамични пакети и кратки 97 тематични ваканции, често организирани в последния момент. Туризмът остава стратегически сектор за България, като през 2024 г. страната е посрещнала над 13 милиона чуждестранни посетители. Преобладаващата част от тях са от европейски страни, което подчертава устойчивия интерес към българските дестинации. Туристическата индустрия поддържа над 150 хиляди работни места и формира значителен принос към БВП. Промените в стила на живот оказват силно влияние върху туристическите предпочитания. Все по-голям брой хора търсят балансирани и здравословни почивки – wellness, СПА и балнеология, съчетани с леки физически активности като йога, пешеходен туризъм или колоездене. Устойчивостта, екологичните практики и ангажираността с местната култура и природа са сред най-важните критерии при избора на дестинация. Младите поколения, в частност, проявяват интерес към доброволческия туризъм и пътувания с мисия. Увеличаващото се образователно равнище и засилените културни потребности водят до по-високо търсене на дестинации с богато културно-историческо наследство. Важен фактор за привличане на туристи стават събитията – фестивали, концерти, изложби и други форми на културна активност, които предоставят възможност за интерактивно участие. Несебър, със своята културна идентичност и статут на обект от списъка на ЮНЕСКО, притежава сериозно конкурентно предимство, което може да бъде разширено чрез развитието на целогодишен събитийно-културен календар. Съвременният турист е по-информиран и взискателен от всякога. Лоялността към конкретни дестинации отслабва, а на преден план излизат търсенето на автентичност, персонално отношение и добавена стойност на изживяването. Комбинирането на кратки и бюджетни пътувания с луксозни почивки е все по-често срещано. Туристите активно използват мобилни приложения и социални мрежи както при избора, така и по време на пътуването, което налага необходимост от дигитална видимост и интерактивно присъствие на всяка дестинация. Прогнозите до 2030 г. сочат, че възрастните туристи ще бъдат основен двигател на извънсезонния туризъм, като ще продължат да търсят комфорт, сигурност, 98 здравословност и култура. Поколенията Y и Z ще се утвърдят като водещи потребители на туристически услуги, предпочитащи онлайн резервации, мобилни технологии и продукти с висока степен на персонализация. Класическите пакетни ваканции постепенно ще бъдат изместени от индивидуални и гъвкави пътувания, при които туристът комбинира различни елементи според личните си предпочитания. Очаква се засилване на събитиен и културен туризъм, който ще играе ключова роля при избора на дестинация. Несебър, със своето културно наследство, е в позиция да се възползва от тази тенденция чрез иновативни формати и разнообразна програма през цялата година. Наред с това, екологичните и „зелени“ практики ще се превърнат в стандарт – туристите ще търсят отговорно пътуване, намалено въздействие върху околната среда и ангажираност към местните общности. Също така ще се увеличи интересът към по-семпли форми на почивка – каравани, къмпинги, фермерски къщи и агротуризъм, които създават усещане за връзка с природата и традицията. Това ще наложи адаптиране на инфраструктурата и нормативната рамка. Регионалните летища и достъпните самолетни билети ще стимулират придобиването на втори домове в туристическите райони. Несебър има потенциал да привлече нови сезонни обитатели и полупостоянно население, което ще поддържа туристическата активност извън активния сезон. Като цяло, социално-културната динамика до 2030 г. изисква гъвкави и адаптивни решения в туристическата политика. За да остане конкурентоспособна, дестинация като Несебър следва да насочи усилия както към възрастните туристи с интерес към здравословен и културен туризъм, така и към младите поколения, търсещи иновативност, преживявания и автентичност. Умелото съчетаване на дигитални технологии, устойчиви практики и разнообразие от продукти ще бъде определящо за бъдещия успех на дестинацията. 2.5. Екологични условия Климатичните промени се превръщат в определящ фактор за развитието на туризма в световен и регионален мащаб. Данни от Междуправителствения комитет по 99 изменение на климата и Европейската агенция по околна среда показват ускорено глобално затопляне през последните три десетилетия, което ще продължи и през следващите години. Това създава сериозни предизвикателства както за природните екосистеми, така и за човешките общности, включително за туристическата индустрия. В България климатичните промени оказват пряко въздействие върху два ключови туристически сегмента – морския летен туризъм и зимния ски туризъм. И двата са изключително уязвими спрямо повишаването на температурите, намаляване на валежите и зачестяване на екстремни климатични явления. За община Несебър това означава засилен натиск върху крайбрежната зона и необходимост от адаптация на туристическите услуги към по-кратки, но по-интензивни летни сезони. Промените в климата ще изискват ново планиране на ресурсите и прилагане на стратегии за устойчивост в дългосрочен план. България като страна член на Европейския съюз е обвързана с ангажименти за ограничаване на въглеродните емисии, защита на биоразнообразието и прилагане на политики за адаптация към изменението на климата. Разработването на Национална стратегия за адаптация и участието на Министерството на туризма в изпълнението на свързаните мерки са стъпки в посока на устойчиво управление на сектора. Същевременно, реалността на място показва редица проблеми, свързани с екологичен натиск върху туристическите зони. В редица черноморски курорти, включително Несебър и неговите прилежащи селища, се наблюдават негативни тенденции като презастрояване, неконтролирано генериране на битови и строителни отпадъци, натиск върху водните ресурси и нерегламентирано заустване на отпадни води. Особено тревожно остава положението около Свети Влас и ваканционно селище Елените, където частната пречиствателна станция е обект на множество сигнали за заустване на отпадни води директно в морето, което създава сериозен риск за морската среда и туристическата репутация на региона. Създалата се ситуация с презастрояването и последвалото наводнение през октомври 2025г. във ваканционно селище Елените е резултат от поредица институционални пропуски и липса на координация между държавните и областните 100 органи. Държавните институции, отговорни за устройственото териториално планиране и контрола върху строителството, не са осъществили навременен и ефективен надзор върху одобрените инвестиционни проекти, което е довело до нарушаване на баланса между застроените площи и естествените отводнителни зони. Областната администрация, от своя страна, не е предприела превантивни мерки за оценка на риска от наводнения, въпреки наличието на сигнали и експертни предупреждения за прекомерна урбанизация и неправилно изградена инфраструктура. Под натиска на засилени частни инвестиционни интереси, изпълнявайки регламентите на общите устройствени планове на територията на общината, Общинските институции не са били в правото си да откажат издаването на разрешителни за строеж в зони с висок риск и въпреки липсата на достатъчно екологични и хидроложки оценки. Заниженият институционален контрол, съчетан с неефективна координация между държавно, областно и местно ниво, е довела до тежките последици за околната среда и сигурността на жителите. За да се премахнат нанесените щети и да се предотвратят бъдещи бедствия във ваканционно селище Елените, е необходимо да се предприеме комплекс от спешни, средносрочни и дългосрочни мерки, включващи институционална, техническа и екологична намеса. Първо, спешни мерки за възстановяване и обезопасяване На първо място следва да се извърши пълна оценка на щетите – както на инфраструктурата, така и на водоотводните и подпорни съоръжения. Необходимо е експертно обследване от инженери, хидролози и геолози, за да се установи степента на ерозия, запушванията в отводнителните канали и състоянието на подпочвените води. След това трябва да се пристъпи към незабавно почистване на речните корита, деретата и канализационните шахти, тъй като именно те често се оказват блокирани от строителни отпадъци и свлачищни материали. Възстановяването на нормалното водооттичане е ключово, за да се предотврати повторно наводнение при следващи валежи. 101 Необходимо е също укрепване на най-засегнатите зони – с временни защитни съоръжения (напр. габиони, диги, подпорни стени), докато се изготви цялостен проект за укрепване и реновиране на терена. Второ, средносрочни мерки за възстановяване на инфраструктурата и екосистемния баланс В следващ етап трябва да се извърши реконструкция на разрушената инфраструктура, но при спазване на принципите на устойчиво и безопасно строителство. Всички бъдещи проекти следва да преминат през екологична оценка (ОВОС) и оценка на риска от бедствия (ОРБ). Особено важно е възстановяването на естествените дренажни системи и зелени площи, които са били унищожени при презастрояването. Растителността действа като естествен регулатор на водния баланс, намалява оттичането на повърхностни води и стабилизира почвите. Трябва да се забрани ново строителство в зоните с висок риск и да се извърши корекция на подробните устройствени планове (ПУП), така че да се съобразят с реалните хидрогеоложки условия. Трето, дългосрочни мерки за устойчиво управление и превенция На стратегическо ниво се изисква изграждане на интегрирана система за мониторинг и ранно предупреждение, която да следи нивото на валежите, състоянието на деретата и подпочвените води. Така ще може да се реагира навреме при риск от ново наводнение. Държавните и областните институции трябва да въведат по-строг контрол върху строителните разрешения и съответствието на проектите с природните условия. Необходимо е да се създаде междуведомствен координационен съвет между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), областната управа и общината на Несебър, който да следи изпълнението на мерките и да контролира бъдещото застрояване. 102 Следва също да се разработи дългосрочна стратегия за устойчиво териториално развитие на крайбрежните зони, включваща ограничаване на урбанизацията, възстановяване на природните буферни системи и популяризиране на екологично строителство. Четвърто, обществено участие и прозрачност Ключов фактор за устойчивостта е включването на местните жители и собствениците на имоти в процеса на вземане на решения. Трябва да се провеждат публични обсъждания, на които гражданите да бъдат информирани за рисковете, предстоящите действия и ограниченията при ново строителство. Паралелно с това е необходим повишен контрол от медиите и гражданските организации, които да следят за спазването на законовите изисквания и да сигнализират при нарушения. За да се възстанови нормалната жизнена среда във вилно селище Елените и да се избегне повторение на подобни бедствия, е нужно не просто техническо възстановяване, а цялостна реформа в начина на управление на територията и строителната дейност. Само чрез ефективен контрол, научно обосновано планиране и междуинституционално сътрудничество може да се гарантира, че природните ресурси ще бъдат защитени, а безопасността на хората — обезпечена в дългосрочен план. Пренасищането с туристи в активния летен сезон поставя под напрежение не само природните ресурси, но и инфраструктурата и качеството на живот на местните жители. Проблеми като шумово замърсяване, натоварен трафик, намалено качество на въздуха и обезценяване на културната автентичност вече са видими и в български контекст. Явленията, наблюдавани в дестинации като Венеция и Дубровник, се пренасят и върху Черноморието, което изисква активни управленски действия. На равнище Европейски съюз България бележи както положителни резултати, така и сериозни пропуски. От една страна, страната постига високи нива на съответствие с европейските норми за качество на питейната и къпалната вода, като над 90% от водите за къпане са класифицирани като годни. От друга страна, замърсяването с фини прахови частици остава над средните нива в райони с интензивен транспорт, 103 включително в коридора Бургас – Слънчев бряг – Варна. Липсва достатъчна интеграция на екологичните изисквания в строителните и туристическите проекти, а модернизацията на канализационните системи и управлението на водните басейни се реализира с изоставане, което крие риск от наводнения и тежки екологични щети. Европейската комисия насърчава прилагането на пазарни инструменти, които могат да се адаптират към туризма. Сред тях са въвеждането на екологично данъчно облагане, при което цената на услугите отразява реалната им екологична стойност; зелените обществени поръчки, които стимулират използването на устойчиви технологии в строителството и услугите; и насърчаването на кръгова икономика в туризма чрез повторна употреба на материали и внедряване на енергоефективни решения. В този контекст за Несебър става изключително важно да предприеме последователни мерки за ограничаване на презастрояването, контрол върху замърсяването и инвестиции в зелена инфраструктура. Само чрез прилагането на устойчиви политики и иновативни екологични практики общината може да запази дългосрочното си конкурентно предимство като туристическа дестинация с висока културна стойност и качество на живот. 3. Оценка на пазарното позициониране на Община Несебър като туристическа дестинация 3.1. Туристическо търсене на община Несебър като туристическа дестинация Настоящият аналитичен раздел интегрира числовите редове и графичните представяния, изготвени на база официалните публикации на НСИ за периода 2007– 2024 г., със специфичен акцент върху 2017–2024 г. Стойностите са илюстрирани с графики и таблици и са интерпретирани чрез авторски сравнения на ниво обем, структура и интензивност на туристическото търсене. (фиг. 13 и фиг. 14) 104 Фигура 13. Пренощували лица в община Несебър по години (2007–2024), общо и по националност Източник: НСИ Фигура 14. Реализирани нощувки в община Несебър по години (2007–2024), общо и по националност Източник: НСИ 105 След рекордната 2016 г. развитието на туристическото търсене в община Несебър преминава през три отчетливи фази: стабилизация на висока база (2017–2019), шок и рязък спад през пандемичната 2020 г., последвани от поетапно възстановяване и ценово пренастройване (2021–2024). През 2017–2019 г. броят на реализираните нощувки бележи възходящ годишен тренд: +2,38% през 2018 г. и +3,23% през 2019 г., достигайки до 7,346 млн. нощувки при 1,278 млн. пренощували лица в края на периода. 2020 г. носи безпрецедентен спад (– 71,66% нощувки; –65,30% пренощували лица). Възстановяването през 2021–2024 г. е устойчиво: 7,191 млн. нощувки и 1,410 млн. пренощували лица през 2024 г. Това означава, че през 2024г. спрямо 2019 г. броят пренощували лица е по-висок с +10,4%, докато броят на нощувките остава с 2,1% под предкризисното равнище – ясен индикатор за съкращаване на средния престой. Годишните темпове по години отразяват същата картина на нарастване на броя на нощувките: 2021 г. +107,1%, 2022 г. +50,3%, 2023 г. +8,2% и 2024 г. +2,6%. Чуждестранни и български туристи – структурни изменения. Делът на чужденците в общия брой нощувки остава доминиращ, но трайно под предкризисните равнища: 91,1% през 2019 г. срещу 82,2% през 2024 г. В абсолютен план нощувките на чужденци през 2024 г. (5,911 млн.) са с около 11,7% по-малко от 2019 г., докато нощувките на българските туристи почти се удвояват – от 655 хил. (2019) до 1,280 млн. (2024). Аналогична е и динамиката при пренощувалите лица: чужденци – 3,5% спрямо 2019 г., българи +99,4% (2019→2024). Структурното „претегляне“ към вътрешен пазар стабилизира търсенето, но при по-кратки престои. Следва да се отбележи, че има значително разминаване между статистическите данни на НСИ и системата ЕСТИ относно разглежданите натурални показатели. Причината е, че НСИ събира и подава информация за местата за настаняване с 106 капацитет с 10 и повече легла и изпуска от полезрението си голям брой частни квартири, 10 апартаменти за гости и др. под. Таблица 14. Реализирани нощувки по населени места в община Несебър през 2024 г. Източник: ЕСТИ и НСИ В таблица 14 са показани данните от ЕСТИ за броя на реализираните нощувки в община Несебър по населени места, както и разликата по показателя с данните от НСИ, която разлика възлиза на 3525582 нощувки. Видно е, че близо 70% от нощувките в общината се реализират в к.к. Слънчев бряг, на второ място е град Несебър с 11.11% дял от нощувките, следван от Обзор с 8,19% и Св. Влас със 7,35%. (фиг. 15) 10 Обект на изучаване от НСИ са всички категоризирани и функционирали през отчетния период места за настаняване с 10 и повече легла - хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (туристически и вилни селища, хижи, частни квартири и апартаменти, почивни станции, ваканционни бунгала, къщи за гости и др. места за краткосрочно настаняване). // онлайн: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/TUR_2_Methodology.pdf, достъпно на 11.09.2025. 107 Населено място Бр. нощувки по ЕСТИ Относителен дял в % Бр. нощувки по НСИ Разлика Слънчев бряг 6565973 69,58 5088497 1477476 Несебър 1048235 11,11 Равда 355566 3,77 Обзор 773168 8,19 Св. Влас 693644 7,35 Общо Община Несебър 9436586 100,00 5911004 3525582 Фигура 15. Относителен дял на реализираните нощувки по населени места в община Несебър през 2024 г. (%) Източник: ЕСТИ и НСИ Среден престой на туристите Средният престой на туристите в община Несебър намалява от 6,36 нощувки (2017) до 5,10 (2024), т.е. –19,8% за осем години. При чужденците спадът е от 6,71 до 5,54 нощувки, а при българите – от 4,14 до 3,72 нощувки. Дори след частично възстановяване през 2022–2023 г. показателят остава под предкризисните нива (5,75 нощувки през 2019 г.). Тази тенденция е съвместима със „скъсяване на ваканцията“ и по-чести, но по-кратки пътувания – динамика, видима и в международния микс на пазари. При чужденците редукцията е по-силна спрямо българите, което кореспондира с пренареждането на географския пазарен профил – нарастващ дял на близки/регионални пазари с традиционно по-кратък престой и ограничен възстановителен потенциал при част от по-далечните западноевропейски пазари. Фигура 16 визуализира тенденциите при средния престой за трите сегмента. Дори при нормализацията на обемите след 2021 г., средният престой остава по-нисък от предкризисните равнища, което изисква продуктова и календарна оптимизация. 108 Фигура 16. Среден престой (нощувки на 1 лице) – общо, чужденци и българи (2017–2024) Източник: НСИ Сезонност и месечен профил на търсенето Сезонността остава изключително силно изразена и след пандемичната криза от 2020г. През 2024 г. в рамките на юли–август се концентрират ~63,8% от всички нощувки в община Несебър, което е по-висок дял от 2019 г. (~60,6%). Делът на месеците май– септември достига ~96% от годишния обем, докато януари–април взети заедно формират под 0,3%. Сезонната концентрация остава изключително висока и след 2020 г. Съпоставката на месечните профили за 2013, 2019 и 2024 г. показва запазване на доминиращата роля на юли–август и относително стесняване на „крилата“ на сезона. Това засилва чувствителността към метеорологични и календарни фактори и концентрира оперативните рискове. 109 Фигура 17. Сезонен профил на реализираните нощувки в община Несебър: 2013, 2019 и 2024 г. Източник: НСИ Приходи и ценова динамика Приходите от нощувки нарастват устойчиво в реализационен план след шока през 2020 г., като през 2024 г. достигат 611,2 млн. лв., което е с ~44% над 2019 г. Значимата част от този ръст е ценово-движена: приходът от една нощувка се покачва от 52,72 лв. (2017) до 84,99 лв. (2024), т.е. +61% за периода (с приблизителен средногодишен темп ~7,1%); общите приходи растат с приблизително ~7,6% средногодишно за 2017–2024 г., при почти стагниращ обем от нощувки (CAGR ~0,5%). Приходът от един турист също се повишава, но по-бавно – от 335 лв. (2017) до 433 лв. (2024), т.е. +29%, което отразява по-кратките престои при по-висока средна цена на нощувка. Наблюдава се и ценова конвергенция между чужденци и българи: през 2019 г. средният приход от 1 нощувка е 58,94 лв. за чужденци срещу 45,22 лв. за българи (разлика ~13,7 лв.), докато през 2024 г. стойностите са съответно 85,60 и 82,18 лв. (разлика ~3,4 лв.). Това означава, че вътрешният пазар не само се разширява количествено, но и „догонва“ ценово външния, вероятно под въздействието на инфлационни и продуктово-пакетни фактори (вкл. по- широко разпространение на all-inclusive формати). (фиг. 18 и фиг. 19) 110 Фигура 18. Приходи от нощувки (хил. лв.) – общо и по националност (2017–2024) Източник: НСИ Фигура 19. Приход от 1 нощувка (лв.) – общо и по националност (2017–2024) Източник: НСИ По аналогия, Фигура 20 показва движението на приходa от един пренощувал турист. Въпреки по-краткия престой, индикаторът нараства, като особено силна динамика се наблюдава през 2022–2024 г., когато се материализира ефектът от ценовата адаптация и продуктовото пакетиране. 111 Фигура 20. Приход от един пренощувал турист (лв.) – общо и по националност (2017–2024) Източник: По данни на НСИ и изчисления на авторите Изводи и тенденциите относно туристическото търсене за периода 2017–2024. Анализът на обема на туристическото търсене към община Несебър като туристическа дестинация в натурално и стойностно изражение налага следните изводи: Първо, туристическото търсене е възстановено почти напълно в обем (нощувки: изоставане с –2,1% спрямо 2019 г.), а в брой туристи дори е надминато (+10,4%), но при по-кратки престои. Второ, средният престой остава по-кратък, което изисква оптимизация на продуктовите оферти към стимулиране на дължината на престоя, особено при доминиращите нови регионални пазари. Трето, сезонността остава силно изразена и дори се усилва през 2024 г – при високата пикова заетост на легловата база през месеците юли и август и относително по- късия активен сезон; нужно е целенасочено удължаване на сезона чрез събитийност, спорт и култура извън пиковите месеци. Четвърто, приходите и цените растат значително и устойчиво след 2021 г., като през 2024 г. надхвърлят чувствително предкризисните равнища от 2019г. – ръстът се 112 движи главно от по-висок приход на нощувка. Ценовата динамика и растящият приход от нощувка предполагат фокус върху стойността и качеството на продукта, като се търси баланс между all-inclusive формати и локални разходи на туристите в дестинацията. На фона на стабилно високи пикови заетости на легловата база през месеците юли и август и нараснала цена на нощувка, устойчивото повишение на броя пренощували лица при продължаващ по-кратък престой очертава модел на „интензивна“ дестинация, в която възстановяването се осъществява чрез нов пазарен микс и ценова адаптация. Запазената и дори засилена сезонна концентрация предполага, че управленските и маркетинговите усилия следва да адресират удължаването на ефективния сезон (събитийност, спорт, култура извън пика; целеви оферти за пролет/есен), както и мерки за стимулиране на по-дълги престои в доминиращите нови източници на търсене (особено регионалните пазари с по-кратък среден престой). Това би подпомогнало постигането на по-висока годишна заетост при вече достигнатите ценови равнища. 3.2. Маркетингов микс на община Несебър като туристическа дестинация 3.2.1 Продуктова палитра на община Несебър за периода 2017–2024 г. Развитието на продуктовата палитра на дестинация Несебър следва да се анализира на основата на концепцията за жизнения цикъл на туристическото място в пазарния контекст на периода 2017–2024г. След пиковете преди пандемията (2017–2019) местната туристическа система преживя рязък спад през 2020–2021 г., последван от ускорено възстановяване през 2022– 2024 г., но със структурни промени в източниците на търсене и в продуктовия микс. Посрещнатите през последните години туристи и реализирани от тях нощувки в дестинацията утвърждават Несебър като най-натоварената морска община за масов летен туризъм, но вече с отчетливи признаци на продуктово подмладяване и пренастройване по ценови сегменти. На равнище ключов курорт в общината, к.к. Слънчев бряг през 2024 г. по данни на НСИ достига общо 5,09 млн. нощувки, 986 хил. пренощували лица и приходи от 113 нощувки 430,5 млн. лв.; който мащаб на търсенето поддържа и потвърждава водещата роля на стандартния „all-inclusive“ морски продукт и обяснява високата интензивност на предлагането в пиковите месеци. През 2024 г. 22 плажа и марина „Диневи“ – Св. Влас по Българското Черноморие получиха сертификат „Син флаг“, като най-много отличени обекти са на територията на община Несебър. Исторически първият „Син флаг“ в България е вдигнат именно на Слънчев бряг през 1995 г. Фактите потвърждават стандартите за безопасност, качествени плажни услуги и екологично управление на крайбрежието – съществен ресурс за подмладяване на масовия морски продукт в дестинация Несебър. Статутът на „Старинен град Несебър“ под егидата на ЮНЕСКО остава ключова опора на културно-познавателната продуктова линия на дестинацията. В направлението следва да се отчита реактивната мониторингова мисия (януари 2023) и Решение 45 COM 7B.179 на Комитета за световно наследство, където се подчертава, че част от атрибутите на изключителната универсална стойност са уязвими и се изисква завършване на Консервационно-управленски план и хармонизиране на общинското планиране с визия, която не се опира единствено на туризма (доклад за напредъка до 1 декември 2024 г.). Тези изисквания поставят рамка за устойчиво развитие на културния продукт и за 11 контрол върху натиска на масовия туризъм в стария град. Актуализираната интерпретация на жизнения цикъл на община Несебър като туристическа дестинация за периода 2017-2024г. очертава следните фази: Първа фаза „Зрялост“ (2011–2019): високо насищане на търсенето и мащабни инвестиции в капацитет на all-inclusive, с постепенно остаряване на част от базата в нискоценовия сегмент и повишени сезонни амплитуди. Втора фаза „Шокова стагнация“ (2020–2021): пандемичен спад, краткосрочно преориентиране към вътрешния пазар и близки страни, частични затваряния/изчакване на леглови капацитет. 11 UNESCO. Decision 45 COM 7B.179. Ancient City of Nessebar (Bulgaria) (C 217).// Available online at: UNESCO World Heritage Centre - Decision - 45 COM 7B.179. (11.09.2025) 114 Трета фаза „Подмладяване и „втора зрялост“ (2022–2024): възстановяване на чуждестранния поток с нова структура по пазари; вход на международни брандове и продукти от по-висок сегмент (напр. Hyatt Inclusive Collection – Secrets Sunny Beach, Dreams Sunny Beach – открити 2023 г.), модернизиране на услуги и навлизане на 12 събитийни/спортни формати, които разширяват сезонността. В таблица 15 е предложено индикативно позициониране на продуктовите линии на община Несебър спрямо жизнения цикъл за периода 2017–2024. Таблицата сумира жизнените криви по отделни продукти и може да служи за стратегическа ориентация. Таблица 15. Позициониране на продуктовите линии на община Несебър спрямо жизнения цикъл за периода 2017–2024 12 Hospitality Net. Hyatt Announces the Opening of Four New Bulgarian Resorts. Available online at: Hyatt Announces the Opening of Four New Bulgarian Resorts .(11.09.2025) 115 Продуктова линия с аргументация Фази на жизнения цикъл на дестинацията за периода 2017-2024г. по продукти Въвеждане Растеж Зрялост Насищане Упадък НБЛМРТ - нискобюджетен летен морски рекреативен туризъм. ● ● Свръхпредлагане в част от ниския темп спрямо средния сегмент. Данните и равномерен марж. сегмент и ценова за к.к. Слънчев ерозия след бряг 2019; потвърждават възстановяване с масовия по-бавен мащаб, но не СБЛМРТ - среднобюджетен масов морски продукт, (incl. all-inclusive) ● Подмладяване чрез обновяване/ребрандиране по-стабилно възстановяване от основни и пазари. навлизане на международни вериги (2023), Културно-познавателен туризъм ● Силен магнит (ЮНЕСКО), но с сезонно разширяване при контрол на управленски условия натиска. и ограничения в стария град; потенциал за Еко/селски туризъм (Иракли, местност „Калината“, с. Кошарица и Емона) ● ● Разгръщане на нишови форми (къмпинг, добавя диверсификация и допълва природни морския продукт. маршрути) в периферията на общината; Спортно-развлекателен/яхтен туризъм ● Събития в Марина „Диневи“ (яхтени плажен волейбол (CEV) добавят имидж регати, авто-рали, и извънпиков филм трафик. фест) и международен турнир по Конгресно-конферентен туризъм ● ● Източник: Таблицата е съставена от авторите В пазарен контекст се очертават основни изводи и тенденции по ключови продуктови линии на община Несебър като туристическа дестинация както следва: Масов морски продукт (НБЛМРТ/СБЛМРТ). В ниския сегмент се задържат симптоми на свръхкапацитет и ценово износване, докато средният сегмент се подмладява чрез обновяване и бранд-влизания на хотелски вериги, които повишават средната цена и удовлетвореността на гостите. Културно-познавателен туризъм. Старият Несебър остава ядро и символ на идентичността, като управленските изисквания на ЮНЕСКО налагат прецизен контрол върху потоците, паркирането, рекламата и реконструкциите. Еко/селски и природоориентиран туризъм. Защитени територии като Иракли (Натура 2000, BG0001004) и Калината (край Кошарица/Тънково) дават възможност за нишови продукти (къмпинг, тематични разходки, наблюдение на птици) и за хибридни комбинации „море + природа“ – важно условие за разгъване на крилата на туристическия сезон извън юли–август. Събитийна и спортна продуктова линия. Марина „Диневи“ (Св. Влас) функционира като сцена за културни, лайфстайл и спортни събития, включително международен турнир по плажен волейбол (CEV Beach Pro Tour, юни 2024) – формат, който носи международна видимост и умерена дестинационна „антисезонност“. 13 Официален сайт на Община Тенденцията за ръст на сватбите в Несебър се запазва и през 2024 - актуални новини Община Несебър // https://nesebar.bg/news/2025/02/11/svatben-tourism/, февруари 11, 2025. 116 (MICE) Ограничен мащаб, концентриран в Resort), но с потенциал за няколко хотела късно-пролетна/ранноесенна (Sol заетост. Nessebar Palace, DIT Majestic, Helena Фестивален туризъм ● Утвърден календар (международен фестивал на меда), ефект върху престой фолклорен и извънпикови фестивал уикенди. „Несебърски накит“, Национален Сватбен туризъм ● Устойчив ръст и интернационализация: Стария Несебър и емблематичните 139 сватби храмове като сцена. (2022), 151 13 (2023), 152 (2024); силна роля на Хазартен туризъм ● Постоянно присъствие на казино-хотели решаващ принос към сезонността. в Слънчев бряг; нишов доходен сегмент, но без Фестивален туризъм. Фолклорният фестивал „Несебърски накит“ и Националният фестивал на меда „Кирил Киров“ с над 20 издания са вече разпознаваеми „котви“ за късно-лятно туристическо търсене и кулинарно-културно позициониране. Сватбен туризъм. Данните на общината и регионалните медии показват устойчива инерция: ~140–150 сватбени церемонии годишно през 2022–2024 г., с растящ дял на смесени и изцяло чуждестранни двойки. Сватбеният туризъм се очертава като ефективен и имиджов пазарен сегмент с нисък сезонен риск. MICE (конгресно-конферентен) туризъм. Скромен дял, но функционално наличен: конферентни центрове в Sol Nessebar Palace, DIT Majestic, Helena Resort и др. позволяват целенасочени кампании за пролетно-есенни събития (корпоративни събития, обучения и др.) – с потенциал за допълване на заетостта на легловата база и по-висока рентабилност на туристическия бизнес. Хазартен туризъм. Наличието на casino-хотели (напр. Platinum Hotel & Casino – Слънчев бряг) очертава хазартния туризъм като стабилен, но нишов продуктов компонент; приносът на който е допълнителен, без съществен ефект върху сезонната крива на търсенето към дестинацията. 3.2.2 Цена за потребители на дестинация Несебър В периода 2017–2024 г. ценовата среда на туристическото предлагане в община Несебър се формира под въздействието на три групи фактори: (i) общински и национални регулативни параметри (туристически данък, ДДС, концесионна политика спрямо плажните принадлежности), (ii) конкурентна структура на предлагането с преобладаващи масови морски продукти и висока еластичност на търсенето, (iii) динамика на експлоатационните разходи след 2022 г. (енергия, труд), както и (iv) инструментариум на стратегическото и тактическото ценообразуване в хотелиерството. На този фон България запази статута си на една от най-достъпните дестинации в ЕС по компонент „хотели и ресторанти“, но с отчетливо ускорение на местната инфлация в 117 същата компонента през 2022–2024 г. и частично „наваксване“ на цените в морските 14 курорти. Първо, общинска и държавна рамка на цената. Туристически данък. През 2017–2024 г. в община Несебър действаха по-ниски ставки на туристическия данък (напр. 0,45 лв. за 1–3★, 0,50 лв. за 4★, 1,00 лв. за 5★), а на 24.09.2024 г. Общинският съвет прие повишение, което влиза в сила от 01.01.2025 г.: 0,65 лв. на нощувка за клас А и Б (1–3★) и клас В; 0,75 лв. за клас А (4★); 1,20 лв. за клас А (5★). Решението е отразено в действащата Наредба за местните данъци на общината. За периода на настоящия преглед (до 2024 г. включително) обаче релевантни 15 са старите, по-ниски нива на туристическия данък. ДДС. Постоянната намалена ставка от 9% за хотелиерски услуги (настаняване) е приложима през целия период и представлява устойчив ценово-стимулиращ фактор. В отговор на COVID-19 временно беше въведена намалена ставка от 9% за ресторантьорски услуги (удължавана до 31.12.2024 г.), както и намаление на ставката за „обща туристическа услуга“ до 30.06.2024 г.; от 2025 г. ресторантьорските услуги се 16 връщат по стандартната ставка 20% (извън обхвата на анализирания период) . Плажни принадлежности. През сезон 2020 държавата наложи минимум 50% намаление на цените на чадъри и шезлонги (на места – безплатни), което понижи стойността на крайната „кошница от стоки и услуги“ за туриста в пика на пандемията. В обхвата бяха и плажове на територията на община Несебър (напр. Елените 2). След отпадането на мярката цените постепенно се нормализираха и в някои места по Южното Черноморие цените на плажните съоръжение достигнаха 20–30 лв. за комплект (чадър с 17 два шезлонга) в следващите сезони. 14 Eurostat. Household consumption: price levels in 2024 - News articles - Eurostat. 19 June 2025; YCharts. Bulgaria Consumer Price Index: Hotels and Restaurants (Mont…. 195.13 for Jul 2025 15 ОС Несебър. НАРЕДБА № 14 за определяне размера на местните данъци | ОС Несебър. 02 януари, 2025 16 Ministry of Economy and Industry VAT reporting and refund ● Ministry of Economy and Industry, 2025.09.11; PwC. Bulgaria - Corporate - Other taxes. 04 March 2025; 17 PressCenters.com v2.0.20231102 © 2016-2025 - Open source system // Информация за цени на чадъри и шезлонги на морските плажове за лято 2020 - PressCenters.com. вт, 26 май 2020 18:56; Businessnovinite.bg. Цените по морето: Чадър и шезлонг стигат до 30 лв. на ден - Бизнес новините. 25.06.2025 118 Второ, структура на предлагането и ценова конкуренция На фона на налични специализирани видове и форми на туризъм (културно-познавателен, историко-археологически, фестивален и др.), продуктовата палитра в община Несебър продължава да е доминирана от сезонен морски ваканционно-развлекателен туризъм с висока степен на взаимозаменяемост между конкурентите в Средиземноморието и Източното Средиземноморие. В такава конфигурация цената остава водещ диференциатор, а „горният праг“ се определя от съседни/сравними дестинации. Съпоставимите индикатори по линия на ЕС показват, че през 2022–2024 г. България има най-ниски ценови нива в ЕС за сектора „ресторанти и хотели“ – около 51–53% от средното за ЕС, което структурно поддържа 18 конкурентоспособността на местните курорти. Сравнителни потребителски „кошници“ за 2024 г. потвърждават същото: к.к. Слънчев бряг (в рамките на община Несебър) е най-достъпният курорт в семейния барометър на британския Post Office за 10 типични туристически стоки и услуги, изпреварвайки турски, гръцки, хърватски и португалски 19 дестинации . Това „закотвя“ дестинацията в ценово чувствителните сегменти на европейските пазари. Община Несебър се позиционира като ценово „достъпна“ дестинация, но с поскъпване след 2022 г. От 2017 г. насам международни сравнения систематично поставят к.к. Слънчев бряг сред най-евтините европейски морски курорти и с най-добра 18 Eurostat. Household consumption: price levels in 2022 - News articles - Eurostat. 21 June 2023 19 Post Office. // Family Holiday Report names European resorts where British holidaymakers will get more for their money | Post Office Media (11.09.2024). Потребителската „кошницата“ от туристически стоки и услуги на Post Office Family Holiday Costs Barometer за ценови сравнения на дестинации включва следните 10 стандартни артикула, представителни за разходите на семейство туристи на място: 1. Чаша кафе (бар/кафене) 2. Бутилка бира/лагер (бар/кафене) 3. Бутилка/кен кола (бар/кафене) 4. Чаша вино 5. Минерална вода 1,5 л (магазин/супермаркет) 6. Слънцезащитен крем 7. Репелент против насекоми 8. Две детски порции пица или паста 9. Обяд от 2 ястия за двама възрастни 10. Семейна вечеря от 3 ястия, включително вино/безалкохолни напитки. Цените по курорти са събрани с помощта на TUI и туристически офиси в участващите страни, а конверсията е направена по средния курс от средата на юли за онлайн транзакция от £500. 119 потребителска стойност на продукта за парите на клиента (value-for-money) – устойчив 20 сигнал към масовия пазар за бюджетни и all-inclusive продукти. В същото време след пандемията се наблюдава покачване на цените: според Post Office през 2023 г. потребителската „кошница“ в к.к. Слънчев бряг нараства с ≈41% на годишна база (въпреки че дестинацията остава относително евтина), а през 2024 г. курортът възстановява първата си позиция при семейните пътувания, макар и с ново 9,8% 21 годишно поскъпване. Форматът „all inclusive“ продължава да има значителен пазарен дял в к.к. Слънчев бряг/Несебър и подпомага задържането на общата ценова потребителска „кошница“ в ниския сегмент посредством предлагане на туристически пакети (пътувания с обща цена) и обемни договори за леглови контингенти с туроператори, но със силна ценова еластичност. Трето, нарастващи оперативни ограничения и влияния върху крайната цена за потребител. Разходи за труд. Минималната работна заплата нарасна от 460 лв. (2017) до 933 лв. (2024), което, заедно с дефицитите на персонал в курортните сезони, увеличи разходите на единица туристическа услуга. Инфлация в сектор „хотели и ресторанти“. Хармонизираният индекс на потребителските цени за България в раздел „ресторанти и хотели“ се повиши след 2021– 2022 г., като през 2024 г. индексът се намира значително над базата (2015 = 100), което 22 потвърждава системно нарастване на цените на настаняването и изхранването. Енергийни разходи. Европейската енергийна криза през 2022 г. и волатилността на електроенергията доведоха до извънредни компенсационни механизми за бизнеса в 20 BNR. Sunny Beach is best value destination for British tourists: UK Post Office Holiday Costs Barometer. 2017. published on 4/14/17 2:28 PM // Sunny Beach is best value destination for British tourists: UK Post Office Holiday Costs Barometer 2017 - News. (11.09.2025) 21 MARMARISINFO.COM. 2023 Worldwide Holiday Costs Barometer Post Office Press Release // 2023 Worldwide Holiday Costs Barometer Post Office Press Release - Marmaris Turkey Official Website (11.09.2025) 22 YCharts.Bulgaria Consumer Price Index: Hotels and Restaurants (I:BCPIHRNM). 195.13 for Jul 2025 // Bulgaria Consumer Price Index: Hotels and Restaurants (Mont… (11.09.2025) 120 България, което индиректно показва силен разходен натиск върху хотелиерството през сезоните след 2022 г. Ефект върху хотелските тарифи. В резултат на горните фактори за сезон 2024 се отчита 10–25% ръст на цените хотелските услуги спрямо предходния сезон в хотели по Южното Черноморие – при паралелен ръст на предварителните резервации. Изводът за община Несебър е, че „комфортът“ на ценообразуване с евтини производствени фактори постепенно изчезва; натискът върху маржовете налага по-висока производителност, активно управление на приходите (revenue management) и прецизно управление на туристическите пакети и допълнителните услуги. Четвърто, стратегическо и тактическо ценообразуване До 2024 г. се наблюдава неравномерна степен на усвояване на инструменти като динамично/сезонно ценообразуване, управление на дохода и приходите (yield/revenue management) и интеграция на канални мениджър - системи (channel-manager) с OTA-дистрибуционни канали. По-големите и международно управлявани хотелиерски обекти еволюират по-бързо, докато част от семейните хотели запазват каталожно ценово мислене с акцент върху „ранни записвания“ и туристическите пакети. Професионалната литература и браншовите източници за България трайно препоръчват внедряване на практики за управление на приходите като стандарт. В обобщение изводът е, че за периода 2017–2024 г. община Несебър запазва конкурентно ценово позициониране на европейския пазар за морски ваканционен туризъм, поддържано от ниска относителна ценова база на България и 9% ДДС върху хотелското настаняване. След 2022 г. обаче разходният натиск (труд, енергия, консумативи) и частичното „наваксване“ на цените доведоха до осезаеми годишни увеличения на курортните цени, макар и без промяна на относителното предимство спрямо предлагането на алтернативни дестинации. За да се избегне „ценовият капан“ на нискобюджетното позициониране, е необходимо последователно надграждане на стойността на „тоталния“ туристически продукт чрез потребителски преживявания и широко прилагане на практиките за управление на приходите с фокус върху сегментацията, дълбочината на дистрибуцията и управлението на сезонността. 121 За анализа на цената за потребител на община Несебър като туристическа дестинация е важно по-детайлно представяне на оценката на съотношението „качество– цена“ на туристическия продукт за изследвания период. Под „съотношение качество–цена“ (value-for-money, VfM) се разбира възприеманата полезност на туристическия продукт от туриста спрямо реално заплатената от него потребителска „кошница“ от стоки и услуги на място. За ценовия компонент се използват независими сравнителни барометри на разходите на туристите в курортите (годишните Family Holiday/Worldwide Holiday Costs Barometer на Post Office Travel Money) и сравнителните нива на цени за сектор „ресторанти и хотели“ на Eurostat. Качеството обхваща международно признати индикатори за налична природно-културна и екологична стойност (напр. статута на Стария Несебър като обект на ЮНЕСКО и концентрация на плажове със сертификат Син Флаг (Blue Flag). Наличието на посочените културни и екологични статути на курортите се интерпретира като „обективна“ добавена стойност към типичния морски ваканционен продукт. За избягване на двусмислие следва да се уточни, че водещите масови плажно-ваканционни продукти в община Несебър се реализират основно в курорта Слънчев бряг, който е на 23 територията на общината. Динамиката на изменение на показателя vfM по етапи на периода 2017– 2024г. за к.к. Слънчев бряг е както следва: • 2017–2019 (преди COVID-19): Слънчев бряг последователно заема първа позиция по критерия „достъпност на потребителската кошницата“ сред европейските морски курорти в барометрите на Post Office – № 1 през 2017 г. (четвърта поредна година), 2018 г. и 2019 г. Това формира стабилна представа за изключително високо 23 Post Office. Family Holiday Report names European resorts where British holidaymakers will get more for their money // Family Holiday Report names European resorts where British holidaymakers will get more for their money | Post Office Media (11.09.2025); Eurostat. Comparative price levels of consumer goods and services // Comparative price levels of consumer goods and services - Statistics Explained - Eurostat (11.09.2025); UNESCO. Ancient City of Nessebar - UNESCO World Heritage Centre. (11.09.2025) 122 VfM на дестинацията спрямо директните конкуренти в Гърция, Турция, Хърватия и 24 Кипър. • 2020–2021 (COVID-19): Извънредни регулаторни решения – наложените мерки за минимум 50% намаление/на места нулеви цени за чадъри и шезлонги през сезон 2020 – понижиха стойността на потребителската „кошница“ и временно подкрепиха VfM на българските черноморски курорти, включително тези в община Несебър. • 2022–2024 (възстановяване и инфлационен натиск): След 2022 г. цените в курортите нараснаха, но през лятото на 2024 к.к. Слънчев бряг отново е № 1 по ниска стойност на потребителската „кошница“ за семействата сред 16 европейски курорта в класацията на Post Office Family Holiday Costs Barometer. Стойността на потребителската „кошница“ на Слънчев бряг през 2024г. е £110.47 и изпреварва Мармарис (Турция) и Алгарве (Португалия). На равнище ЕС България остава най-евтината страна в категория „ресторанти и хотели“ и през 2024г. (≈53% от средното за ЕС през 2024 г.), което структурно поддържа относителното ценово предимство на 25 дестинацията. Ценово сравнение на к.к. Слънчев бряг с конкурентни дестинации по данни за 2024 г. Данните в таблица 16 дават ориентир за крайни разходи на туриста в отделните курорти и са директно съпоставими по конкуриращи се дестинации за морски ваканционен туризъм. 24 Emerging Europe. Bulgaria’s Sunny Beach is the cheapest resort in Europe. April 9, 2019 // Bulgaria's Sunny Beach is the cheapest resort in Europe - Emerging Europe; idealista. These are the Top 10 cheapest European beach destinations // These are the Top 10 cheapest European beach destinations — idealista/news 25 Post Office. Family Holiday Report names European resorts where British holidaymakers will get more for their money | Post Office Media (11.09.2025). 123 Таблица 16. Стойност на „кошница“ от 10 често купувани на място стоки и услуги от туристите по курорти за 2024 г. 26 Източник: Post Office Family Holiday Report 2024 През 2024 г. Несебър/Слънчев бряг предлага потребителска „кошница“ за туристите с най-ниска стойност в Европа сред сравнимите масови морски курорти, като разликите спрямо водещи конкурентни дестинации са двуцифрени проценти в полза на Несебър. Същевременно конкурентът Мармарис се приближава ценово (разлика ~6%), което подсказва, че ценовата дистанция спрямо Турция е най-къса, докато спрямо Гърция/Кипър/Хърватия/Испания предимството остава значително. Качествени предпоставки на VfM в община Несебър. Качеството на туристическото изживяване в общината има силни „структурни“ активи, които повишават полезността на тоталния туристически продукт независимо от ниската стойност на потребителската кошница за туристите. Качествените активи на дестинацията са • Старият Несебър е обект на Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (от 1983 г.) – уникален културен ресурс, който добавя стойност за туристическо духовно и емоционално изживяване извън обхвата на чисто плажния продукт; 26 Post Office. // Family Holiday Report names European resorts where British holidaymakers will get more for their money | Post Office Media (11.09.2024). 124 Дестинация (курорт) „Кошница“ (10 позиции), £ Разлика спрямо Слънчев бряг Слънчев бряг (BG) 110.47 – Мармарис (TR) 116.94 +£6.47 (+5.9%) Алгарве/Албуфейра (PT) 124.24 +£13.77 (+12.5%) Коста дел Сол (ES) 138.00 +£27.53 (+24.9%) Пафос (CY) 144.48 +£34.01 (+30.8%) Пореч (HR) 177.48 +£67.01 (+60.7%) Ибиса (ES) 229.21 +£118.74 (+107.5%) • През 2024 г. най-големият брой отличени със „Син флаг“ плажове у нас са на територията на община Несебър, което говори за стандартизирани екологични условия на плажуване и качество на обслужване; • Слънчев бряг и другите курорти в общината са официално интегрирани в туристическата система на община Несебър (институционална рамка и общински туристически портал). Посочените фактори повишават възприетото качество и в комбинация с благоприятната ценова база усилват VfM. В обобщение се налага изводът, че в рамките на разглеждания период община Несебър поддържа „високо до много високо“ съотношение качество–цена спрямо основните конкурентни морски дестинации в Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа. Преди пандемията (2017–2019) дестинация Несебър е безусловен лидер по достъпност на потребителската „кошница“ за туристите; през 2020–2021 VfM допълнително се подпомага от регулаторни облекчения по плажните услуги; в пост-COVID фазата (2022–2024) цените нарастват, но дестинацията възстановява позиция № 1 през 2024 г. при европейските семейни курорти и запазва значителен ценови марж спрямо гръцки, хърватски, кипърски и испански алтернативни дестинации. В същото време разликата спрямо Турция се свива, което означава, че ценовата конкуренция в ниския сегмент е най-силна именно по оста България–Турция. Качествените опори (ЮНЕСКО, „Син флаг“ портфейл) и специализацията в семейни/пакетни формати (вкл. all-inclusive) поддържат възприетата от туристите „стойност за парите“ на равнище над конкурентните дестинации. На основата на представената информация е възможно да се състави VfM-карта (Цена ↔ Качество) за община Несебър спрямо конкурентни курорти към 2024 г. (таб. 17) 125 Таблица 17. VfM карта по критерия „цена ↔ качество“ за община Несебър спрямо конкурентни 27 курорти към 2024 г. Източник: Таблицата е съставена от авторите Изводът е, че за разглеждания период, при състояние към 2024 г., Несебър (Слънчев бряг) запазва най-високо VfM в сравнение с посочените конкуренти, благодарение на най-ниска стойност на „кошницата“ от туристически стоки и услуги и висока качествена основа (ЮНЕСКО + множество „Син флаг“ плажове). Мармарис се позиционира втори главно заради близката до Несебър ценова достъпност, но отсъства ЮНЕСКО-компонент. Алгарве и Пафос са по-скъпи от Несебър, но поддържат добри VfM стойности чрез силна плажна сертификация (и ЮНЕСКО при Пафос). Родос и 27 Методика на съставяне на таблицата: (i) Цена: използвана е „семеена кошница“ от 10 често купувани на място стоки и услуги (обяди, напитки, слънцезащита и др.) по данни на Post Office Family Holiday Costs Barometer 2024 за конкретни курорти: Слънчев бряг, Мармарис, Алгарве, Пафос, Пореч, Родос, Крит и Кос. За „Крит/Кос“ е изчислена средна стойност от двете островни стойности в барометъра. Ценовият скоринг (1–5) е min-max нормировка върху тази извадка (5 = най-ниска кошница/най-добра цена). Използвана е линейна min–max нормализация върху цената на „кошницата“, инвертирана така, че по-ниска цена да дава по-висок скоринг. Формулата е: Цена (скоринг)=1+4* (Pmax-P/Pmax-Pmin) = 5-4*(P-Pmin/Pmax-Pmin), където P е стойността на „кошницата“ (GBP), Pmin и Pmax са съответно минималната и максималната стойност сред дестинациите. Резултатът е закръглен до една десета (ii) Качество: композитен скоринг (1–5) като 60% присъствие/концентрация на „Blue Flag“ в дестинацията/региона и 40% наличие на обект на ЮНЕСКО в самата дестинация. „Син флаг“ е оценено на база официални/туристически източници за 2024 г. (напр. Родос ~54 плажа, Алгарве ~86, Пореч 21, община Несебър – няколко сертифицирани плажа, Пафос – многобройни в района; ≥3 в Героскипу; Мугла/Мармарис – регион с много „Син флаг“ плажове). „Син флаг“ оценкaта отразява относително ниво на сертификация (висока/много висока), а не брой сертифицирани плажове. ЮНЕСКО: Несебър, Родос, Пафос, Пореч имат обекти; Мармарис, Алгарве, Крит/Кос – не (към 2024 г.; бел. за Крит в бележките). (iii) VfM индекс = 0.6 × Цена (скоринг) + 0.4 × Качество (скоринг). 126 Дестинация „Кошница“ 10 позиции (GBP) Цена (точ- куване 1–5) UNESCO Син флаг (оценка*) Качество (точкуване 1–5) VfM индекс (1–5) Ранг VfM Несебър (Слънчев бряг) 110.47 5.0 Да висока 4.8 4.90 1 Мармарис (TR) 116.94 4.6 Не висока 3.2 4.03 2 Алгарве (PT) 124.24 4.2 Не висока 3.4 3.87 3 Пафос (CY) 144.48 3.0 Да висока 4.8 3.69 4 Родос (GR) 156.93 2.2 Да много висока 5.0 3.34 5 Пореч (HR) 177.48 1.0 Да много висока 5.0 2.60 6 Крит/Кос (GR, средно) 165.27 1.7 Не висока 3.4 2.40 7 Пореч имат много силно качество (ЮНЕСКО + висока „Blue Flag“ концентрация), но по-високата стойност на потребителската „кошница“, което сваля общия им показател за VfM. Комбинираната дестинация „Крит/Кос“ показва най-ниско VfM в тази извадка поради по-високи текущи разходи на туристите, въпреки много добрата плажна сертификация. 3.2.3 Дистрибуция на туристическите продукти на община Несебър В периода 2017–2024 г. дистрибуцията на туристическите продукти на община Несебър претърпя съществени структурни промени под въздействие на три групи: фактори (i) фирмени шокове и консолидация в туроператорския дистрибуционен канал. Фалитът на Thomas Cook през 2019 г. и несъстоятелността на FTI Group през 2024 г. прекроиха особено германския и британския пазар на ваканционни туристически пакети; (ii) ускорена дигитализация на търсенето и предлагането след пандемията, с отчетливо нарастване на дела на онлайн дистрибуционните канали, OTA и метатърсачките; (iii) инфраструктурни и пазарни динамики в региона на Летище Бургас (BOJ), включително разширяване на нискотарифните и редовни връзки, които прекроиха географията на емитивните пазари (засилване на туристическите посещения от Обединеното кралство, Полша и Чехия). Докладите на UN Tourism потвърждават бързото глобално възстановяване на международните пътувания през 2022–2023 г., което изведе Европа близо до предпандемичните равнища и върна търсенето към по-предсказуема динамика на 28 проявление през 2024 г. В същия хоризонт независими анализи на цифровите дистрибуционни канали показват, че към 2023 г. дигиталните канали генерират средно около 60% от приходите от продажбите на нощувки при хотелите (на база големи международни извадки), което изисква реинженеринг на маркетинг-микса и продуктово- 29 пакетните политики на дестинацията. 28 World Tourism Organization (2023), International Tourism Highlights, 2023 Edition – The impact of COVID-19 on tourism (2020–2022), October2023, UNWTO, Madrid, DOI: https://doi.org/10.18111/9789284424986. 29 D-EDGE. Hotel Distribution Report 2024 Have Direct Bookings Reached a Peak? //Hotel-Distribution-Report-2024- EN.pdf 127 Туроператори и турагенти Ролята на чуждестранните туроператори остава стратегическа за базовите морски продукти на територията на община Несебър - Слънчев бряг–Несебър, Свети Влас, Обзор, както и за пакетите „културно-историческо наследство + море“ със силен акцент върху Стария Несебър (ЮНЕСКО). В периода 2017–2019 г. британският и германският организиран туристически поток се опираше на големите европейски туроператори- генералисти (TUI Group, DER Touristik, Schauinsland-Reisen, Alltours и др.), както и на специализирани оператори по пазари (полски: Itaka, Rainbow Tours; чешки/словашки и др.). Фалитът на Thomas Cook (с приблизително 350–450 хил. туристи годишно към България) през септември 2019 г. предизвика краткосрочни загуби за хотелиерите и необходимост от преразпределение на легловите капацитети и туристическите договори 30 за сезон 2020, включително на Българското Черноморие. Последвалата пандемия COVID 19 допълнително редуцира пакетните туристически програми през 2020–2021 г., с възстановяване от 2022 г. насетне. През юни 2024 г. несъстоятелността на FTI Touristik (3-тият по големина туроператор в Германия) нанесе нов удар в германската дистрибуционна система, довела до преконфигуриране на туристическите програми и 31 пренасочването им към други партньори. На фона на тези сътресения регионалната авиационна свързаност подсили относителната тежест на полския, британския и чешкия пазар за Бургаското крайбрежие: през 2024 г. сред топ 5 пазари на Летище Бургас са Обединеното кралство, Полша и Чехия, заедно с Германия и Израел. Това е показателно за дистрибуцията на дестинация Несебър, тъй като отразява преструктуриране на туристическото предлагане на дестинацията по туроператорски и авиационни нискотарифни програми от тези 32 страни. На тази основа възниква необходимостта общинските и местни браншови 30 Insider Inc. Bulgarian Tourism Faces Serious Challenge From Thomas Cook Collapse - Business Insider (12.09.2025); Emerging Europe. Thomas Cook collapse could have 'grave consequences' for Bulgarian tourism - Emerging Europe (12.09.2025); 31 TravelDailyNews Media Network. Companies of the FTI Group file for insolvency (12.09.2025); Nieding + Barth 2025 // FTI Touristik GmbH Insolvenz - FTI Touristik GmbH Insolvenz (12.09.2025); 32 Fraport AG. Frankfurt Airport Services Worldwide. //. Burgas Airport and Varna Airport with 3.4 million passengers served in 2024. (12.09.2025); 128 структури да приоритизират търговските си взаимоотношения с германски и полски оператори (вкл. за партньорство за запълване на капацитети след фалита на FTI), както и целенасочено партньорство с чешки/словашки организатори за културно-познавателни и комбинирани туристически пакети към Стария Несебър. Допълнително, за да се постигне продуктова диференциация извън масовия летен поток, е целесъобразно развитие на B2B програми с нишови европейски туроператори за културно наследство, фестивали, сватбен и MICE туризъм, морска археология и тематични градски разходки – сегменти, в които ресурсната база на Несебър (обект на ЮНЕСКО) носи ясно конкурентно предимство. Специални канали за разпределение (авиокомпании, MICE, стратегически партньорства) Специалните канали се разшириха осезаемо чрез авиационна свързаност и MICE-инфраструктура по Южното Черноморие. През лято 2024 г. към Бургас бяха оперирани връзки от нискотарифни и редовни превозвачи (напр. Wizz Air с линии от Лондон Лутън, Виена, Будапеща, Гданск, Катовице, Лублин, Варшава; Discover Airlines с Франкфурт–Бургас), което улесни динамичното туристическо пакетиране и засили 33 ролята на директните онлайн продажби в дистрибуционната канална комбинация. От гледна точка на конгресно-конферентния туризъм, Международният конгресен център – Бургас (ICCB) функционира като целогодишна, модерна локация на 20 минути от летището и в близост до крайбрежната база за настаняване, създавайки възможности за 34 „satellite meetings“ и хибридни формати с дневни културни програми в Несебър. На общинско ниво силна добавена стойност дава и ЦКО „Артиум“ – съвременната градска инфраструктура в новата част на Несебър, която може да играе ролята на „last-mile“ място за прием на малки конференции, фестивали и културни формати, синхронизирани 35 с музейните пространства в Стария град. 33 Fraport AG Frankfurt Airport Services Worldwide // Burgas Airport expects Summer 2024 with flights from over 85 destinations in 25 countries (12.09.2025); 34 ICCB.// Why Burgas? | International Congress Center Burgas (12.09.2025); 35 2025 Architizer, Inc // ARTIUM - center of culture and education and town square reconstruction by 24arch - Architizer (12.09.2025); 129 Печатни информационни канали Ролята на печатните носители като дистрибуционен канал видимо намаля в разглеждания период поради цифровизацията на предлагането и потреблението. Доказателства от хотелската дистрибуция показват устойчива миграция на приходите към дигиталните канали, което налага печатните материали да се преосмислят като допълващ, „сигнализация и обозначение“ („signal & signposting“) инструмент, интегриран с QR-кодове, UTM-маркиране и проследимост към официалните сайтове и резервационни звена (музей, турове, събития). В тази логика е целесъобразно обновяване на имиджовите брошури и тематичните продуктови листове („Старинен Несебър – Световно наследство“, „Фестивален Несебър“, „Златна есен 65+“ и др.) така, че те да съдържат конкретни оферти/периоди и лесен портал (gateway) към онлайн покупка/резервация. Общински туристически информационни центрове (ТИЦ) За разлика от предходни години, към 2023–2025 г. община Несебър поддържа вече два туристически информационни центъра: ТИЦ 1 в Стария град, който от 2025 е в нови, модерни помещения и на нов адрес (гр. Несебър, ул. „Месамбрия“ № 19) и който е в процес на сертификация от Министерството на туризма и ТИЦ 2 в новата част – пл. „Жулиета Шишманова“, ЦКО „Артиум“ (партер), включен в списъка на 36 сертифицираните от Министерството на туризма центрове. Информационните центрове създават добра база за стандартизиране на обслужването, разширяване на продуктово-информационните услуги (вкл. продажба на официални сувенири, карти, комбинирани музейни билети и тематични турове) и внедряване на цифрово измерване на натовареността (броячи на крачки /footfall counters/, CRM регистри с изрично съгласие и сегментация по произход/интерес). Директен маркетинг Еволюцията на дигиталните технологии превърна директния маркетинг и CRM в критично предимство за канала „директни резервации“ (официални сайтове, имейл и 36 Ministry of Tourism of the Republic of Bulgaria // Nessebar | Ministry of Tourism (12.09.2025); 130 мобилни приложения). След 2018 г. всички активности в ЕС попадат под изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) за защита на личните данни– валидно правно основание, прозрачност, управляемо съгласие, право на възражение (чл. 21) и лесна отмяна на дадено съгласие. За Несебър това означава изграждане на базиран на разрешения CRM (permission-based CRM) с Абонамент в две стъпки (double opt-in), ясни политики за съхранение и сегментационни практики, съобразени с насоките на Европейския комитет по защита на данните. Препоръчително е общината, в партньорство с местния бранш, да организира системни обучения по автоматизация на електронни адреси (e-mail automation), информация директно от клиенти и потребители (first-party data), ретаргетинг и метатърсачки, както и познавателни пътувания „fam trips“ и уебинари за партньорски оператори и агенти. Онлайн дистрибуция и дигитална екосистема на дестинацията Официалната дигитална екосистема на дестинацията включва туристическия 37 портал VisitNessebar (многоезичен), общинския сайт и сайта на Музей „Старинен Несебър“, като те предоставят базова навигация по атракции, събития и контактни точки на ТИЦ. Поддържането и интегрирането на тези платформи е ключово за канал „директни резервации/запитвания“ и за насочване на трафик от метатърсачки и социални медии. На национално ниво през разглеждания период действаха Националният туристически регистър (НТР) и Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) – задължителна за подаване на данни за реализирани нощувки от 2019 г., с достъп за НСИ, НАП и общините; това позволява по-точно планиране на дистрибуцията и контрол на таксите. За община Несебър интеграцията на локални данни/услуги с ЕСТИ и НТР (вкл. от ТИЦ и музейните обекти) би подобрила наблюдението върху реалното търсене и каналния микс. На равнище пазарни тенденции за 2017–2024 г. се наблюдава отчетлив ръст на OTA/метатърсачки и на краткосрочните наеми (STR) като част от дистрибуционната 37 visitnessebar.org // Visit Nessebar - Туристически портал на Община Несебър. (12.09.2025); Официален сайт на Община Несебър // Община Несебър - официален сайт | новини от Несебър, видео новини, административна информация (12.09.2025); Ancient Nessebar Museum // Museum Ancient Nessebar (12.09.2025); 131 система. Глобалните данни потвърждават водещата позиция на Booking Holdings в Европа и растящите обеми на онлайн резервациите, докато в ЕС през 2024 г. бе приет Регламент (ЕС) 2024/1028, който урежда събирането и споделянето на данни за краткосрочните наеми – релевантно за контрола и маркетинговото профилиране на 38 смесената база „хотели + апартаменти/къщи за гости“ в дестинацията. С оглед нарастващата тежест на дигиталните канали в хотелската дистрибуция следва да се приоритизират стратегии за метатърсачки (Google Hotel Ads и др.), оптимизация на бранда, използване на структурирани данни/OTAs и комуникация в социалните мрежи с проследимост на ROAS и принос към общата заетост. Туристически информационни продукти и междусекторни партньорства Старият Несебър като обект на ЮНЕСКО е естествена платформа за развитие на тематични продуктови линии с висока добавена стойност – „историко-археологически“ турове, „фестивален Несебър“, „романтичен/сватбен туризъм“, „несезонни културни уикенди“, „винено-гастрономически маршрути“ и др. Стандартизирани комбинирани билети (музей + църкви + тематична обиколка) и динамични туристически пакети със сезонни цени и ясно дефинирани „резервационни прозорци“ могат да се дистрибутират ефективно през официалния портал, OTA-канали, метатърсачки и туроператори по целеви пазари. В обобщение се налага изводът, че от 2017 до 2024 г., следвайки пазарната логика, дистрибуцията на дестинация Несебър преминава постепенно от доминиращ туроператорски модел на продажби към многоканална система, където OTA/метатърсачки, директните дигитални канали и авиационните партньорства са равностойни двигатели на търсенето. MICE/фестивалните туристически продукти добавят извънсезонна устойчивост на дестинацията. За да капитализира върху тази трансформация, дестинацията следва да: (i) управлява активно риска и зависимостите от отделни туроператори, (ii) изгради дигитална архитектура за директните канали за 38 2025 Booking Holdings Inc. // Booking Holdings Inc. - Financials - Annual Reports; Booking Holdings > Annual Reports > 2024 Annual Repor // Boobkng-20231231; European Union. EUR-Lex// Regulation - EU - 2024/1028 - EN - EUR-Lex. 132 дистрибуция („direct-first“) с измерим принос към заетостта на легловата база и приходите от туристи, (iii) превърне ТИЦ в данъчно-съвместим и GDPR-съответстващ „омниканалeн възел“, и (iv) използва националните системи (ЕСТИ/НТР) за интелигентно планиране и оценка на резултатите. Тази посока е в синхрон със следпандемичните тенденции, установени от UN Tourism и OECD, и съответства на 39 наблюдавания в региона на Бургас пазарен профил през 2024 г. 3.2.4 Комуникация на община Несебър като туристическа дестинация През периода 2017–2024 г. комуникацията на община Несебър като туристическа дестинация преминава през значима еволюция от „аналогови материали-първо“ към ясно изразена „digital-first/ дигитални-първо“ стратегия. Тази трансформация се проявява в консолидация и обновяване на официалните онлайн канали на общината, по-интензивно присъствие в социалните мрежи и изнасяне на съдържание към глобалните платформи, които действително формират намеренията за пътуване (Google Travel/Things to do, TripAdvisor и др.). Паралелно с това, форматите за офлайн промотиране са редуцирани и пренастроени да работят като „вход към дигиталното“ (QR кодове, кратки URL, UTM-тагове), а институционалната инфраструктура за обслужване на посетители (два туристически информационни центъра и новият културно-образователен център „Артиум“) се превръщат в постоянна сцена за културно съдържание, събития и видеострийминг. Кулминацията на периода е отбелязването на 40-годишнината от включването на