Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО. Законопроектът укрепва правото на отказ от договорите от разстояние, като предвижда задължение за търговците, предлагащи договори от разстояние чрез онлайн интерфейс, в т.ч. и за доставчиците на финансови услуги да предоставят функция за упражняване правото на отказ от договора. Предлаганият законопроект укрепва правната рамка за защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние по отношение на: - предоставянето на преддоговорна информация; - правото на отказ на потребителите от договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние и изключения от правото на отказ; - въвежда задължение за търговците за предоставяне на подходящи разяснения относно предлаганите договори за финансови услуги; - онлайн интерфейсa, използван от търговците за предоставяне на финансови услуги. Законопроектът съдържа конкретни изисквания към онлайн интерфейса на търговците и въвежда забрана за прилагане на практики от търговците, използващи онлайн интерфейс за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Законопроектът въвежда също и изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране. Законопроектът допълва списъка на забранени нелоялни търговски практики с конкретни заблуждаващи практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства. В Закона за защита на потребителите са добавени разпоредби, имащи за цел защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с твърдения за екологосъобразност на стоките, като: - общи твърдения за екологичните или социални характеристики на стоката, без доказателства, или твърдения за целия продукт, когато се отнася само до една част от него; - рекламиране на ползи или на бъдещи екологични резултати без проверими данни; - представяне на характеристики, изисквани по закон като отличителни за стоката; липса на прозрачност относно сертифициране на маркировките за устойчивост на стоките; - сравняване устойчивостта на стоките, вкл. с цифрови инструменти, без предоставяне на информация за метода и начина на сравнение на стоките. Законопроектът е включен като мярка 174 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2026г. Прилагаме: • Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за защита на потребителите • Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за защита на потребителите • Частична предварителна оценка на въздействието на Закон за изменение и допълнение на Закон за защита на потребителите • Становище на администрацията на Министерския съвет На заинтересованите страни се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта, като същите следва да се изпращат на електронен адрес: e-docs@mi.government.bg

Проект! З А К О Н ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (Обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., изм. и доп. ДВ. бр.13 и 16 от 2026 г.). § 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така : „5. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение по чл. 47б, ал. 1 за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;“ 2. Създават се т. 5а – 5г: „5а. когато производителят предлага на потребителя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по-дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, производителят посочва, че за стоката е предоставена такава гаранция, срокът на гаранцията и напомняне по видим начин чрез хармонизирания етикет по чл. 47б, ал. 2 за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката; 5б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на цифровото съдържание и цифровите услуги; 5в. когато е приложимо, наличието и условията за извънгаранционно обслужване и на търговската гаранция; 5г. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера;“ 3. Създават се т. 8а -8б: „8а. когато е приложимо, показателят за възможностите за ремонт за стоките; 8б. когато т. 8а не е приложима, и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта;“ § 2. Създава се чл. 45а: „Чл. 45а. Актуализация на софтуера за целите на чл. 4 и на този раздел е безплатна актуализация, включително актуализация във връзка със сигурността, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, 1 цифровото съдържание и цифровите услуги, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“ § 3. В чл. 46, т. 4 се изменя така: „ 4. за финансови услуги от разстояние, с изключение на чл. 45, чл. 47а, чл. 49, ал. 7, чл. 52а, чл. 59 и чл. 59а.“ § 4. В чл. 47, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 7 и 8 се изменят така: „7. условията за плащане, доставка, включително когато са налични възможности за доставка, зачитащи околната среда, начина на изпълнение, датата на която търговецът се задължава да достави стоките или да предостави услугите, и когато е приложимо, предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби; 8. когато потребителят има право на отказ от договора, търговецът предоставя информация относно условията, срока и начина за неговото упражняване, съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ, съгласно приложение № 6; когато е приложимо, търговецът предоставя на потребителя информация за наличието и раздела в онлайн интерфейса, където се намира функцията за упражняване правото на отказ, съгласно чл. 52а.“ 2. Точка 12 се изменя така: „12. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение по чл. 47б, ал. 1 за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки“. 3. Създават се т. 12а - 12в: „12а. когато производителят предлага на потребителя търговска гаранция за трайност за цялата стока без допълнителни разходи, чийто срок е по-дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, производителят посочва, че за стоката е предоставена такава гаранция, срокът на гаранцията и напомняне по видим начин чрез хармонизирания етикет по чл. 47б, ал. 2 за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката; 12б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие за цифровото съдържание и цифровите услуги; 12в. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера;“ 4. Създават се т. 22 и 23: „22. когато е приложимо, показателя за възможностите за ремонт за стоките; 23. когато т. 22 не е приложима, и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта.“ § 5. Създават се чл. 47б - 47г: 2 „Чл. 47б (1) Търговците предоставят информацията по чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 47, ал.1, т. 12 чрез хармонизирано съобщение за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, съгласно Приложение № 8, което съдържа основните елементи на законовата гаранция за съответствие на стоките, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“ (2) Търговците предоставят информацията по чл. 4, ал. 1, т. 5а и чл. 47, ал. 1, т. 12а чрез хармонизирания етикет за търговска гаранция за трайност на стоката, съгласно Приложение № 9. Чл. 47в. (1) Когато търговецът не е предоставил на онлайн мястото за търговия информацията по чл. 47, ал. 1, т. 2 – 4, или предоставената информация е невярна или непълна, или е невъзможно длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите да установи контакт с търговеца повече от три пъти в рамките на 10 работни дни, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението. (2) Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на издаването ѝ. Лицата, за които тази заповед се отнася, се смятат за уведомени в деня на публикуването ѝ и са длъжни да отстранят нарушенията, посочени в ал. 1. (3) Когато в тридневен срок от публикуването на заповедта лицето не преустанови нарушението, комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до посочените в заповедта интернет страници. (4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. (5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда. (6) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвана. Чл. 47г. (1) Когато стоките и услугите, предлагани на онлайн място за търговия са забранени за предлагане и/или продажба с нормативен акт, по който контролни правомощия има Комисията за защита на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението. (2) В случаите по ал.1 се прилагат разпоредбите на чл. 47в, ал. 2 – 6.“ § 6. В чл. 49, ал. 2 изречение първо думите „по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 15 и 16“ се заменят с „по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 12а, 15 и 16“. § 7. Създава се чл. 52а: „Чл. 52а. (1) При договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, търговецът е длъжен да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора, като използва функция за отказ. (2) Функцията за отказ по ал.1 се обозначава с думите „откажете се от договора тук“ или с подобен недвусмислен израз, който е лесен за четене. Функцията за отказ трябва да бъде на разположение постоянно през целия период, през който потребителят има право да се откаже от договора. Функцията за отказ се показва в 3 онлайн интерфейса на търговеца по начин, който е видим и е леснодостъпен за потребителя. (3) Функцията за отказ по ал.1 трябва да предостави възможност на потребителя да изпрати онлайн изявление за отказ, с което информира търговеца за решението си да се откаже от договора. Онлайн изявлението за отказ позволява на потребителя да предостави лесно или да потвърди следната информация: а) име на потребителя; б) подробна информация за договора, от който желае да се откаже; в) подробна информация за електронното средство, чрез което потвърждението за отказ от търговеца ще бъде изпратено на потребителя. (4) След попълване на онлайн изявлението за отказ по ал. 3, търговецът предоставя на потребителя възможност да го изпрати чрез функцията за потвърждаване на отказа. Функцията за потвърждаване на отказа се обозначава по начин, който е лесен за четене само с думите „потвърждавам отказа“ или с подобен недвусмислен израз. (5) След като потребителят активира функцията за потвърждаване на отказа, търговецът изпраща на потребителя, без необосновано забавяне, на траен носител потвърждение за получаването на отказа и информация за неговото съдържание и датата и часа на подаването му. (6) Счита се, че потребителят е упражнил правото си на отказ в рамките на съответния срок за отказ от договора, ако е подал онлайн изявлението за отказ по ал.3 преди изтичане на съответния срок.“ § 8. В чл.54, ал.1 в края се добавя „и чл. 52а.“ § 9. В чл.55, ал.1, изречение първо в края се добавя „и чл. 52а.“ § 10. В чл. 59, ал. 2 след думите „наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС““, се поставя запетая и се добавя „на Директива 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328 от 18 декември 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО (ОВ, L 2023/2673, 28 ноември 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/2673“. § 11. Създава се чл. 59а: „Чл. 59а.(1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект. (2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.“ § 12. В глава четвърта се създава раздел I “а“ с чл. 59б – 59ж: „Раздел I„а” Договори за предоставяне на финансови услуги, сключени от разстояние 4 Чл. 59б. (1) Разпоредбите на този раздел и на чл. 62, чл. 62в, чл. 62г, ал.1 и 3 и чл. 62д се прилагат за договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. (2) Освен в случаите по чл. 62г, ал. 1 и 3, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга, последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото естество, които се извършват през определени интервали от време, разпоредбата на ал. 1 се прилага само по отношение на първоначалното споразумение. (3) Когато договорът не съдържа първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга от разстояние, но последователните или отделните операции от същото естество се изпълняват между страните по договора през определени интервали от време, разпоредбите на чл. 59в и чл. 59е се прилагат само по отношение на първата операция. (4) Когато между страните по договора в продължение на повече от една година не е извършвана операция от същото естество, следващата операция се приема за първа от нова поредица от операции и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 59в и чл. 59е. Чл. 59в. (1) Своевременно, преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор от разстояние, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация: 1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и, когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа; 2. седалище и адрес на управление на търговеца, телефонен номер и адрес на електронна поща или подробна информация за всяко друго средство за комуникация, предлагано от търговеца, и когато е приложимо, информация за търговеца, от чието име действа. Всички средства за комуникация, предлагани от търговеца, трябва да предоставят възможност на потребителя да се свърже бързо с търговеца, да общува ефективно с него и да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца; 3. актуални данни за контакт, които позволяват на потребителя да изпраща жалби до търговеца, и когато е приложимо, до търговеца от чието име действа; 4. единен идентификационен код, с който търговецът е вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 5. наименование, адрес, уебсайт и евентуално други данни за контакт на компетентния регулаторен или надзорен орган, когато за дейността на търговеца се прилага разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност; 6. описание на основните характеристики на финансовата услуга; 7. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисионни, такси и разходи и всички такси, начислявани чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери; 8. когато е приложимо се посочва информация за последствията от забавени или пропуснати плащания; 9. когато е приложимо, се посочва, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения; 5 10. когато е приложимо, информация, че финансовата услуга е свързана с инструменти, съдържащи специфични рискове, свързани с техните специфични характеристики, или с операциите, които се извършват, или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари върху които търговецът не може да влияе, и информация, че постигнатите до момента резултати не гарантират постигането на резултати в бъдеще; 11. информация, че е възможно да има други такси, комисионни или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него; 12. периода от време и/или крайния срок, за който предоставената информация е валидна; 13. начин на плащане и изпълнение на услугата; 14. всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използване на средството за комуникация от разстояние, когато се начисляват такива допълнителни разходи за потребителя; 15. когато в инвестиционната стратегия на финансовата услуга са включени екологични или социални фактори - информация за всички екологични или социални цели, които се преследват с финансовата услуга; 16. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор, съгласно чл. 59г; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. и сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право; 17. минималният срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при договори за непрекъснато или периодично предоставяне на финансови услуги; 18. правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т.ч. предвидените в договора неустойки, при неизпълнение на условията; 19. практически указания за упражняване на правото на отказ, съгласно чл. 59г, ал. 1, в които се посочват телефонния номер и адреса на електронна поща на търговеца, или подробна информация за всяко друго приложимо средство за комуникация за изпращане на уведомлението за отказ, а за договорите за финансови услуги, сключени чрез онлайн интерфейс - информация за наличието и местоположението на функцията за отказ от договора, посочена в член 52а; 20. приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция; 21. езика/езиците, на който/които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член, както и езика или езиците, на които търговецът се задължава, със съгласието на потребителя, да използва за комуникация по време на действие на договора от разстояние; 22. наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове при предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителите, както и за достъпа на потребителите до такива способи; 6 23. съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите. (2) Когато договорът за финансова услуга се сключва на територията на Република България или финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията по ал. 1 се предоставя на български език или и на български език. (3) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, търговецът е длъжен още началото на разговора да се представи на потребителя с името/наименованието си, и когато е приложимо, името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането. Когато обаждането се записва или може да бъде записано, търговецът уведомява потребителя за това. (4) В случаите по ал. 3, когато потребителят изрази изрично съгласие и преди да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът може да му предостави на траен носител само следната информация: 1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и, когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа; 2. описание на основните характеристики на финансовата услуга; 3. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисионни, такси и разходи и всички такси, начислявани чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери; 4. информация, че е възможно да има други такси, комисионни или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него; 5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. и сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право. (5) В случаите по ал. 4, търговецът уведомява потребителя за наличието и естеството на цялата информация, посочена в ал. 1. Търговецът е длъжен да предостави на траен носител останалата информация по ал. 1 незабавно след сключване на договора. (6) Когато информацията по ал. 1 е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмено уведомление за възможността да се откаже от договора и за начина за упражняване на правото на отказ, съгласно чл. 59г. Уведомяването на потребителя се изпраща на траен носител в срок между един и седем дни, считано от сключване на договора от разстояние. (7) Търговецът предоставя информацията по ал. 1 на траен носител по начин, който е лесен за четене. При поискване, търговецът предоставя информацията по ал. 1 в подходящ и достъпен формат на потребителите с увреждания, включително и на тези с нарушено зрение. 7 (8) При предоставяне на информацията по ал. 1, търговецът може да организира информацията на различни нива, когато прави това по електронен път, с изключение на информацията по ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7, т. 11 и т. 16. Когато информацията по ал. 1 е организирана на различни нива на средството за комуникация от разстояние, трябва да има възможност за преглеждане, запазване и отпечатване на информацията като един документ. В този случай, търговецът е длъжен да обезпечи, че потребителите получават цялата преддоговорна информация по ал. 1 преди сключване на договора от разстояние. (9) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1-8 се носи от търговеца. (10) Информацията, която търговецът предоставя на потребителя съгласно ал. 1-7, трябва да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. Чл. 59г. (1) Потребителят има право да се откаже от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да посочва причина, без да дължи неустойки или обезщетение и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, в 14 дневен срок, считано от: 1. датата на сключване на договора, или 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора. (2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка, без да посочва причина и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, да се откаже от договора от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка "живот" в срок от 30 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора, или 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора. (3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя условията на договора и информацията по чл. 59в, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от една година и 14 дни, считано от датата на сключване на договора. (4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 59в, ал. 1, т. 16, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от една година и 14 дни, считано от датата на предоставяне на информацията по чл. 59в, ал.1, т.16. (5) Правото на отказ от договора не се прилага за: 1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които търговецът не може да влияе, като услуги, свързани със: а) обмяна на валута; б) инструменти на паричния пазар; в) прехвърлими ценни книжа; г) дялове в предприятия за колективно инвестиране; 8 д) договори за финансови фючърси, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията, по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой; е) форуърдни лихвени споразумения; ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции; з) опции за закупуване или продажба на инструментите, по т. 1, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията, по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти; 2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок по-кратък от един месец; 3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора. (6) При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние, потребителят уведомява доставчика преди изтичане на срока по ал. 1 или ал. 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението е било изпратено преди изтичане на съответния срок. (7) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се предоставя допълнителна услуга от търговеца или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и търговеца и потребителят упражни правото си на отказ по ал. 1 или ал. 2 от първоначалния договор, потребителят не е обвързан от допълнителния договор и може да го прекрати без да дължи обезщетение и/или неустойка. Чл. 59д. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 59г, ал. 1 или ал. 2, той заплаща на търговеца без необосновано забавяне само стойността на действително предоставените финансови услуги по договора. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават стойността на предоставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да представлява по своя характер обезщетение и/или неустойка. (2) Когато търговецът е започнал изпълнението на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние преди изтичане на срока за упражняване на правото на отказ и не може да докаже, че потребителят е бил надлежно уведомен, че може да дължи плащане, съгласно чл. 59в, ал.1, т.16, търговецът не може да изисква от потребителя заплащане за предоставената услуга. (3) Потребителят не дължи заплащане за предоставената услуга, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 59г, ал. 1 и ал. 2 без неговото изрично предварително съгласие. (4) Търговецът връща на потребителя всички заплатени от него суми, с изключение на сумите по ал. 1, не по-късно от 30 дни, считано от получаване на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ. (5) Потребителят връща на търговеца получените суми по договора не по- късно от 30 дни, считано от изпращане до търговеца на уведомлението за упражняване правото на отказ. Чл. 59е. (1) Търговците са длъжни да предоставят на потребителите подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предложеният договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение. 9 (2) Разясненията по ал. 1 се предоставят безплатно на потребителя преди сключване на договора и включват следното: а) задължителната преддоговорна информация по чл. 59в; б) основните характеристики на предлагания договор, включително и евентуалните допълнителни услуги; в) конкретните последици, които предлаганият договор може да има за потребителя, включително, когато е приложимо, последиците при липса на плащане или забавено плащане от страна на потребителя. (3) Когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят има право да поиска и търговецът е длъжен да осигури човешка намеса преди сключване на договора, а когато това е необходимо, и след сключване на договора от разстояние, на същия език, на който е предоставена преддоговорната информация по чл. 59в, ал. 2. (4) Тежестта на доказване за изпълнението на задължението за предоставяне на подходящи разяснение се носи от търговеца. (5) Когато друг нормативен акт, с който се уреждат конкретни финансови услуги, съдържа правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за тези финансови услуги се прилагат разпоредбите на този другия нормативен акт. Чл. 59ж. (1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги, търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2022/2065" по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение. (2) При използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние се забраняват следните практики: 1. по-силно открояване на някои възможности за избор, в момента в който потребителите, на които се предлага услугата трябва да вземат решение; 2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който смущава потребителя; 3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по-трудна от процедурата за абонирането за нея.“ § 13. Член 60 се отменя. § 14. Член 61 се отменя. § 15. В чл. 62г, ал.1 думите „Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ., бр. 64 от 2010 г.; изм., бр. 12 от 2011 г., бр. 74 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.)“ се заменят с думите „наредбата по чл. 133а от Закона за електронните съобщения“. § 16. В чл. 68б се създава ал. 4: 10 „(4) Актуализация на софтуера по смисъла на този раздел е актуализация, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, включително актуализация във връзка със сигурността, или актуализация на функционалностите.“ § 17. В чл. 68д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 2 се изменят така: „2. основните характеристики на стоката или услугата, като: наличност, преимущества, рисковете, които съдържа, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспектите, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване и разглеждане на жалби, начин и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху стоката или услугата;“ 2. В ал. 3 се създават т. 4 и т. 5: „4. всяко твърдение за екологосъобразност, свързано с бъдещи екологични показатели, без ясни, обективни, публично достъпни, поети задължения, които може да бъдат проверени, и които са посочени в подробен и реалистичен план за изпълнение, включващ измерими и обвързани със срокове цели и други съществени елементи, необходими за неговото изпълнение, като предоставянето на ресурси, и който се проверява редовно от независим експерт на трета страна, чиито заключения се предоставят на потребителите; 5. всяка реклама на ползи за потребителите, които не са от значение и не произтичат от характеристики на стоките и услугите или на стопанската дейност.“ § 18. В чл. 68е се създава ал. 9: „(9) Когато търговец предоставя услуга, която сравнява стоки и услуги и предоставя информация на потребителя относно екологичните или социални характеристики на стоките и услугите, или относно аспекти, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или за рециклиране на стоките и услугите, или на доставчиците на тези стоки и услуги, информацията за начина на сравняване, за стоките и услугите предмет на сравнението, за доставчиците на тези стоки и услуги, както и предприетите мерки за актуализиране на тази информация, се счита за съществена по смисъла на ал.1.“ § 19. В чл. 68ж се създават т. 28 – 39: „28. да се поставя маркировка за устойчивост, която не се основава на система за сертифициране, или не е създадена от публични органи; 29. да се заявява общо твърдение за екологосъобразност, за което търговецът не е в състояние да докаже признати отлични екологични показатели, свързани с твърдението; 30. да се заявява твърдение за екологосъобразност за цялата стока или услуга или за цялата стопанска дейност на търговеца, когато екологосъобразността се отнася само за определен аспект на стоката или услугата, или за конкретна част от стопанската дейност на търговеца; 11 31. да се твърди, въз основа на компенсиране на емисиите на парникови газове, че дадена стока или услуга има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове; 32. да се представят, предвидените със закон изисквания за всички стоки и услуги от съответната група, приложими за пазара в Европейския съюз като отличителна характеристика на предложението на търговеца; 33. да не се предоставя информация на потребителите относно факта, че актуализацията на софтуера ще окаже отрицателно въздействие върху функционирането на стоките с цифрови елементи или върху използването на цифрово съдържание или цифрови услуги; 34. да се представя актуализацията на софтуера като необходима, когато тя подобрява само функционалните характеристики на стоката или услугата; 35. всяко търговско съобщение във връзка със стока, съдържаща елемент, въведен с цел ограничаване на трайността на стоката, независимо от факта, че търговецът разполага с информация за този елемент или част и неговото въздействие върху трайността на стоката; 36. да се твърди, че при нормални условия на употреба дадена стока има определена трайност от гледна точка на срок или интензивност на ползването, когато това не е вярно; 37. да се представя дадена стока, че позволява извършването на ремонт, когато това не е така; 38. да се насърчава потребителя да замени или да възстанови консумативите на дадена стока по-рано от необходимото по технически причини; 39. да не се предоставя информация за нарушаване функционалността на дадена стока, когато се използват консумативи, резервни части или принадлежности, които не са доставени от производителя, или да се твърди, че ще настъпи нарушаване на функционалността на стоката, когато това не е така.“ § 20. В чл. 181в, ал. 2 се отменя. § 21. В чл. 181н, ал. 4 и 6 се отменят. § 22. В чл. 181о, ал. 2, 4, 5 и 6 се отменят. § 23. В чл. 181т, ал. 5, думите „или на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013“ се заличават. § 24. В чл. 181ф се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 4 се отменя. 2. В ал. 4, думите „и осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС“ и запетаята преди тях се заличават. 3. В ал. 5, след думите „органи за АРС на държавите - членки на Европейския съюз“ запетаята се заличава и се добавя съюзът „и“, а думите „и да осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС“ се заличават. § 25. В чл.190г, т. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В буква „а“ след думите „глава четвърта, раздели I“ се поставя запетая и се добавя „I “а“”. 2. Букви „в“ и „л“ се отменят. 12 § 26. В чл. 197 думите „300 до 1 000 лв.” се заменят с „200 до 1 000 евро“, а думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“. § 27. В чл. 198 думите „200 до 1 000 лв.” се заменят с „200 до 1 000 евро“, а думите „300 до 1 500 лв.“ се заменят с „300 до 1 000 евро“. § 28. В чл. 199 думите „300 до 1 000 лв.” се заменят с „200 до 1 000 евро“, а думите „500 до 2 000 лв.“ се заменят с „300 до 1 500 евро“. § 29. В чл. 200 думите „300 до 5 000 лв.” се заменят с „200 до 3 000 евро“, а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „300 до 3 000 евро“. § 30. В чл. 201 думите „300 до 1 000 лв.” се заменят с „200 до 1 000 евро“, а думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“. § 31. В чл. 202 думите „500 до 3 000 лв.” се заменят с „300 до 2 000 евро“, а думите „1 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „600 до 3 000 евро“. § 32. В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) В т. 2 след думите „чл. 47а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 47б“.“ б) Създава се нова т. 3: „ 3. нарушение на разпоредбите на чл. 52а, ал. 1 - 5, чл. 59в, ал. 1 -3, ал. 5 - 8, ал. 10, чл. 59г, ал. 1 - 4, чл. 59д, ал. 1 - 4, чл. 59е, ал. 1 - 3 и чл. 59ж.“ в) Досегашната т. 3 става т. 4. 2. В ал. 2 думите „5 000 до 50 000 лв.” се заменят с „3 000 до 30 000 евро“. § 33. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думите „чл. 47а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 47б“; 2. Думите „48 и 49“ се заменят с думите “48, 49, чл. 59в, ал. 1 - 3, ал. 5 - 8, ал. 10 и чл. 59е, ал. 1 - 3; 3. Думите „300 до 2 000 лв.” се заменят с „200 до 1 500 евро“, а думите „1 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „700 до 3 000 евро“. § 34. В чл. 205 думите „2 000 до 10 000 лв.” се заменят с „1 500 до 6 000 евро“, а думите „5 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3 000 до 8 000 евро“. § 35. В чл. 206 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думите „чл. 52, ал. 4“ се поставя запетая и се добавя „чл. 52а, ал. 1 - 5“; 13 2 . Думите „300 до 2 000 лв.” се заменят с „200 до 1 500 евро“ , а думите „1 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „700 до 3000 евро“. § 36. В чл. 207, ал.1 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думите „чл. 50“ се поставя запетая и се добавя „чл. 59г, ал. 1 - 4“; 2. Думите „1 000 до 3 000 лв.” се заменят с „600 до 2 000 евро“, а думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 3 000 евро“. § 37. Създава се чл. 207а: „Чл.207а. За нарушение на разпоредбите на чл. 59ж на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 15 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1 000 до 25 000 евро.“ § 38. В чл. 208 думите „500 до 2 000 лв.” се заменят с „300 до 1 500 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“. § 39. В чл. 208а думите „1 000 лв.“ се заменят с „600 евро“, а думите „5 000 лв.“ се заменят с „3 000 евро.“ § 40. В чл. 209 думите „300 до 5 000 лв.” се заменят с „250 до 3 000 евро“, а думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „ 400 до 4 000 евро“. § 41. В чл. 210а думите „1 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „600 до 20 000 евро“, а думите „ 2 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 30 000 евро.“ § 42. В чл. 210б се правят следните изменения и допълнения: 1. Думите „чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17“ се заменят с думите „чл. 68ж, т. 12, 14, 16 – 17, 28 – 39“; 2. Думите „2 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 30 000 евро“, а думите „ 2 000 до 70 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 40 000 евро.“ § 43. В чл. 210в думите „2 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 30 000 евро“, а думите „ 3 000 до 70 000 лв.“ се заменят с „2 000 до 40 000 евро.“ § 44. В чл. 211 думите „5 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „3 000 до 25 000 евро“, а думите „8 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5 000 до 30 000 евро“. § 45. В чл. 212 думите „5 000 до 10 000 лв.” се заменят с „3 000 до 6 000 евро“, а думите „8 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5 000 до 15 000 евро“. § 46. В чл. 213 се правят следните изменения: 14 1. В ал.1 думите „1 000 до 1 500 лв.” се заменят с „600 до 1 000 евро“, а думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 до 3 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „1 000 до 1 500 лв.” се заменят с „600 до 1 000 евро“, а думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 до 3 000 евро“. § 47. В чл. 214 думите „1 000 до 1 500 лв.” се заменят с „600 до 1 000 евро“, а думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 3 000 евро“. § 48. В чл. 215 думите „2 000 до 7 000 лв.” се заменят с „1 500 до 4 000 евро“, а думите „5 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3 000 до 8 000 евро“. § 49. В чл. 216 думите „2 000 до 10 000 лв.” се заменят с „1 500 до 6 000 евро“, а думите „5 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „3 000 до 11 000 евро“. § 50. В чл. 217 думите „1 000 до 4 000 лв.” се заменят с „600 до 3 000 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1 500 до 6 000 евро“. § 51. В чл. 218 думите „1 000 до 5 000 лв.” се заменят с „600 до 3 000 евро“, а думите „5 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „3 000 до 20 000 евро“. § 52. В чл. 219 думите „1 500 до 2 500 лв.” се заменят с „800 до 1 500 евро“, а думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 до 3 000 евро“. § 53. В чл. 222 думите „500 до 2 000 лв.” се заменят с „300 до 1 500 евро“, а думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „ 400 до 2 000 евро“. § 54. В чл. 223 думите „300 до 2 500 лв.” се заменят с „200 до 1 500 евро“, а думите “500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“. § 55. В чл. 224, ал. 1 думите „500 до 2 500 лв.” се заменят с „300 до 1 500 евро“, а думите “500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“. § 56. В чл. 225: а) в ал. 1 думите „500 до 2 000 лв.“ се заменят с „300 до 1 500 евро“, а думите “1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „ 600 до 2 000 евро“; б) в ал. 2 думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „ 600 до 2 000 евро“. § 57. В чл. 225а: а) в ал. 1 думите „500 до 1 500 лв.“ се заменят с „300 до 1 000 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“; 15 б) в ал. 2 думите „500 до 1 500 лв.“ се заменят с „300 до 1 000 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“; в) в ал. 3 думите „500 лв.“ се заменят с „300 евро“, а думите “2 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 евро“; г) в ал. 4 думите „500 до 1 500 лв.“ се заменят с „300 до 1 000 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“; д) в ал. 5 думите „500 до 1 500 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“ , а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“. § 58. В чл. 225б думите „500 до 1 500 лв.” се заменят с „300 до 1 000 евро“, а думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „600 до 2 000 евро“. § 59. В чл. 225в думите „200 до 500 лв.” се заменят с „200 до 300 евро“, а думите “500 до 1 500 лв.“ се заменят с „ 300 до 1 000 евро“. § 60. В чл. 225г: а) в ал. 1 думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“, а думите „1 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „600 до 3 000 евро“; б) в ал. 2 думите „1 000 до 6 000 лв.“ се заменят с „600 до 3 000 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 до 6 000 евро“. § 61. В чл. 225д: а) в ал. 1 думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „300 до 2 000 евро“, а думите „1 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „ 600 до 3 000 евро“; б) в ал. 2 думите „1 000 до 6 000 лв.“ се заменят с „600 до 3 500 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „ 1 500 до 6 000 евро“. § 62. В чл. 227 думите „ 100 до 1 000 лв.” се заменят с „100 до 600 евро“. § 63. В чл. 228 думите „100 до 500 лв.” се заменят с „100 до 300 евро“, а думите “100 до 500 лв.“ се заменят с „100 до 300 евро“. § 64. В чл. 229 думите „50 до 500 лв.” се заменят с „50 до 300 евро“, а думите „50 до 500 лв.“ се заменят с „50 до 300 евро“. § 65. В чл. 230 навсякъде думите „200 до 1 000 лв.” се заменят с „150 до 600 евро“. § 66. В чл. 230а думите „1 000 до 3 000 лв.” се заменят с „600 до 2 000 евро“. 16 § 67. В чл. 230б думите „1 000 до 5 000 лв.” се заменят с „600 до 3 000 евро“. § 68. В чл. 230в, ал. 1 думите „1 000 до 5 000 лв.” се заменят с „600 до 3 000 евро“. § 69. В чл. 230г, ал. 1 думите „1 000 до 5 000 лв.” се заменят с „600 до 3 000 евро“. § 70. В чл. 230д думите „1 000 до 3 000 лв.” се заменят с „600 до 2 000 евро“. § 71. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думите „Закона за административните нарушения и наказания“ се поставя запетая и се добавя „доколкото с този закон не е установен друг ред.“ 2. Алинея 4 се отменя. § 72. Създават се чл. 234 - 235: „Чл. 234. (1) Актовете за установяване на административните нарушения по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. (2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща: 1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или 2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно електронно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката. (3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана. (4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7- дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно електронно връчване. (5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата. (6) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 – 4, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на 17 интернет страницата на Комисията за защита на потребителите, видима при първоначалното ѝ зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му. (7) Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 адресатът не се яви в комисията за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването. Чл. 235. (1) Препис от наказателното постановление по чл. 233, ал. 2 се връчва срещу подпис на нарушителя. (2) Наказателните постановления могат да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. (3) Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на търговеца на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 234, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от наказващия орган.“ § 73. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1г след думите „раздел I“ се поставя запетая и се добавя „раздел I „а““, и след думите „сектори на икономиката“ се поставя запетая и се добавя “включително за предоставяне на финансови услуги от разстояние.“ 2. В § 1д след думите „договорите от разстояние“ се поставя запетая и се добавя „договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, а след думите „раздел I“ се поставя запетая и се добавя „раздел I „а““. 3. В §13 се правят следните изменения и допълнения: a) точка 3 се изменя така: „3."Производител" е понятие по смисъла на § 6, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“ б) създават се т. 54 – 65: „54. „Търговска гаранция за трайност“ е всяко задължение, поето от производителя към потребителя, съгласно чл. 39 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 55. „Трайност“ е понятие по смисъла на § 6, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 56. „Продавач“ е понятие по смисъла на § 6, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 57. „Показател на възможностите за ремонт“ е оценка, отразяваща възможността дадена стока да бъде ремонтирана, въз основа на хармонизирани изисквания, установени в рамките на Европейския съюз. 58. „Твърдение за екологосъобразност“ е всяко съобщение или представяне, което не е задължително съгласно правото на Европейския съюз или националното право, под каквато и да е форма, включително текст, картинно, графично или 18 символично представяне, например етикет, търговско наименование, фирмено наименование или наименование на продукт, в контекста на търговско съобщение, което посочва или внушава, че даден продукт, група продукти, марка или търговец има положително или нулево въздействие върху околната среда или уврежда околната среда по-малко в сравнение с други продукти, групи продукти, марки или търговци, или, че с течение на времето е подобрил въздействието си върху околната среда. 59. „Общо твърдение за екологосъобразност“ е всяко твърдение за екологосъобразност в писмена или устна форма, включително чрез аудиовизуални медии, което не е включено в маркировка за устойчивост, когато съдържанието на твърдението не е представено по ясен и отчетлив начин върху същия носител. 60. „Маркировка за устойчивост“ е всяка доброволна маркировка за доверие, знак за качество или техен еквивалент, която е публична или частна и има за цел да отличи и рекламира продукт, процес или предприятие от гледна точка на неговите екологични или социални характеристики, или и двете, и изключва всяка задължителна маркировка, изисквана съгласно правото на Европейския съюз или националното право. 61. „Система за сертифициране“ е система за проверка от трета страна, която удостоверява, че даден продукт, процес или стопанска дейност отговаря на определени изисквания, която позволява използването на съответна маркировка за устойчивост и чиито условия, включително и изискванията, които съдържа, са публично достъпни и отговарят на следните критерии: а) системата е отворена при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия за всички търговци, които желаят и са в състояние да изпълнят изискванията на системата; б) изискванията на системата са изготвени от собственика на системата след провеждане на консултации със съответните експерти и заинтересовани страни; в) системата установява процедури за разглеждане на случаи на неспазване на изискванията на системата и предвижда отнемане или преустановяване на използването на маркировката за устойчивост от търговеца при неспазване на изискванията на системата ; и г) контролът за спазване изискванията на системата от търговеца е част от обективна процедура и се извършва от трета страна, чиято компетентност и независимост от собственика на системата и от търговеца, се основава на международни, европейски или национални стандарти и процедури. 62. „Признати отлични екологични показатели“ са екологични показатели, които съответстват на Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС или на националните или регионални системи за екомаркировка, съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, официално признати в държавите членки на Европейския съюз, или на най-високите екологични показатели в съответствие с друго приложимо право на Европейския съюз. 63. „Консуматив“ е всеки компонент на стока, който се използва непрекъснато, който трябва да бъде заменен или възстановен, за да може стоката да функционира по предназначение. 64. „Функционалност на стоки“ е понятие по смисъла на § 6, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 65. „Онлайн интерфейс“ е понятие по смисъла на чл. 3, бук. "м" |от Регламент (ЕС) 2022/2065.“ 19 4. В § 13а се добавят т. 14 и 15: „14. Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО. 15. Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 г. за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и чрез по-добро информиране.“ § 74. В приложение № 7 към чл. 47, ал. 4, раздел „Указания за попълване“ т. 3 се изменя така: „3. Ако сте длъжни да осигурите функция, позволяваща на потребителя да се откаже от договора, сключен онлайн, добавете следното: „Можете също така да упражните правото си на отказ от договора онлайн на [посочете адреса на уебсайта или чрез друго подходящо разяснение, посочващо къде се намира функцията за отказ]. Ако използвате тази онлайн функция, ще Ви изпратим, без необосновано забавяне, потвърждение за получаване на отказа на траен носител (например по електронна поща), включително неговото съдържание, датата и часа на подаването му.“ Ако предоставяте възможност на потребителя да попълни и подаде информация по електронен път за своя отказ от договора на Вашия уебсайт, добавете следното: „Можете също така да попълните и подадете по електронен път на нашия уебсайт [добавете интернет адрес] стандартния формуляр за отказ или подобно недвусмислено изявление за отказ от договора. Ако използвате тази възможност, ще Ви изпратим незабавно на траен носител (например по електронна поща) съобщение за потвърждаване получаването на отказа.“ § 75. Създава се приложение № 8 към чл. 47б, ал. 1: „Приложение № 8 към чл. 47б, ал. 1 Хармонизирано съобщение относно законовата гаранция за съответствие Дизайнът и съдържанието на хармонизираното съобщение са следните: 20 21 Указания по Приложение № 8 към чл. 47б, ал. 1: 1. Нито един от елементите на хармонизираното съобщение не може да бъде променян. 2. Референтните цветове на съобщението са: а) Синьо: Pantone Reflex Blue C, CMYK: C:100% M:80% Y:0% K:0%, RGB: R:0% G:51% B:153% HEX: #003399 б) Жълто: Pantone Yellow C, CMYK: C:0% M:0% Y:100% K:0%, RGB: R:255% G:237% B:0%, HEX: #FFEDOO 22 в) Черно: Pantone Black 6 C, CMYK: Черно, RGB: R:0% G:0% B:0%, HEX: #000000 г) Бяло: Pantone 000C, CMYK: Бяло, RGB: R:255% G:255% B:255%, HEX: #FFFFFF 3. QR кодът препраща към специалния езиков раздел относно законовата гаранция за съответствие на портала Your Europe. QR кодът следва да може да се сканира при нормално осветление с помощта на стандартно мобилно устройство. 4. За договори, различни от договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, хармонизираното съобщение е цветно (CMYK) или черно-бяло. Минималният размер на хармонизираното съобщение е A4, но то може да бъде отпечатвано в по-големи формати (A3, A2, A1). 5. За договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, хармонизираното съобщение относно законовата гаранция за съответствие е цветно (RGB). § 76. Създава се приложение № 9 към чл. 47б, ал. 2: „Приложение № 9 към чл. 47б, ал. 2 Хармонизиран етикет за търговска гаранция за трайност Дизайнът и съдържанието на хармонизирания етикет са следните: 23 24 Указания по Приложение № 9 към чл. 47б, ал. 2 1. Следните елементи не могат да бъдат променяни: I. заглавието на етикета; II. визуалното напомняне за наличието на законовата гаранция за съответствие; III. QR кодът, препращащ към портала Your Europe на адрес https://europa.eu/youreurope/commercial-guarantee- durability/index.htm; IV. календарният символ за „години“; V. преводът на „гаранция от производителя в години“ на всички официални езици на Европейския съюз. Следните елементи могат да бъдат променяни: VI. буквите „XX“ се заменят със съответния срок в години на търговската гаранция за трайност, предлагана от производителя; VII. думите „Brand/Trademark“ („Марка/Търговка марка“) се заменят с името на производителя, който предлага търговската гаранция за трайност; VIII. думите „Model identifier“ („Идентификатор на модела“) се заменят с идентификатора на модела, за който производителят предлага търговската гаранция за трайност. 2. Референтните цветове на етикета са: а) Синьо: Pantone Reflex Blue C, CMYK: C:100%, M:80%, Y:0%, K:0%, RGB: R:0%, G:51%, B:153%, HEX: #003399; б) Жълто: Pantone Yellow C, CMYK: C:0%, M:0%, Y:100%, K:0%, RGB: R:255%, G:237%, B:0%, HEX: #FFEDOO; в) Черно: Pantone Black 6 C, CMYK: Черно, RGB: R:0%, G:0%, B:0%, HEX: #000000; г) Бяло: Pantone 000C, CMYK: Бяло, RGB: R:255%, G:255%, B:255%, HEX: #FFFFFF. 3. За договори, различни от договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, минималният размер на етикета е 95 x 100 mm. В съответствие с този минимален размер на етикета, размерът на шрифта за преводите е 7 pt, размерът на шрифта за „Brand/Trademark“ („Марка/Търговска марка“) и „Model identifier“ („Идентификатор на модела“) е 9 pt, а размерът на шрифта за „XX“ — срока в години, е 80 pt. Когато етикетът се показва в по-голям размер, целият етикет трябва да бъде показан, без да се изкривяват, изменят или разделят съставните му елементи. 4. За договори, различни от договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, хармонизираният етикет е цветен или черно-бял. 5. За договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, хармонизираният етикет за търговската гаранция за трайност е цветен. 6. Шрифтът, включително за полетата в етикета, които могат да бъдат променяни, е Inter (Regular, SemiBold и ExtraBold). 7. QR кодът следва да може да се сканира при нормално осветление с помощта на стандартно мобилно устройство. 25 За договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, хармонизираният етикет за търговската гаранция за трайност може да бъде показан чрез вложено показване, като на фигурата по-долу: Указания за договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс: 1. Буквите „XX“ се заменят със съответния срок в години на търговската гаранция за трайност, предлагана от производителя. 2. Ако се използва вложено показване, хармонизираният етикет се появява в своята цялост при първото щракване с мишката или преминаване с курсора върху него, или първото му уголемяване върху сензорен екран. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 77. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 57 от 28.07.2015 г., бр. 20 от 6.03.2018 г., бр. 41 от 10.05.2024 г. и бр. 13 от 2026 г.) се отменя. § 78. Висящите съдебни производства по дела, образувани по реда на отменения Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние се довършват по досегашния ред. § 79. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 63 и 67 от 2025г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 331, т. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“. 2. В чл. 332, ал. 2, 3 и 4 думите „чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59г от Закона за защита на потребителите“, а думите „чл. 7, ал. 2 от същия закон“ се заменят „§ 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на същия закон“. 3. В чл. 343, ал. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“. § 80. В Закона за платежните услуги и платежните системи (Обн. ДВ. бр.20 от 2018 г., изм. и доп. бр.17, 37, 42 и бр. 94 от 2019г., изм. и доп. бр.13 от 2020 г., изм. и доп. бр.12 от 2021г., изм. и доп. бр.25 и 45 от 2022 г., изм. и доп. бр.8, 66 и бр. 84 от 2023г., изм. бр.79 от 2024 г., изм. бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025г.) в чл. 175 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“. 26 § 81. В Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (Обн. ДВ. бр.23 от 2021 г., изм. бр.41 от 2024 г. и бр. 13 от 2026 г.) в чл. 6, ал. 3, т. 5 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;“ се заменят с глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите;“. § 82. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители ((oбн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 65 и 85 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 50 от 2025 г. и бр. 13 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6: а) в ал. 4 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“. б) в ал. 7 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 - 5 от Закона за защита на потребителите“. в) ал. 8 се изменя така: „(8) Когато договор за кредит е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 по реда на този закон.“ 2. В приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, т. 3, част Б: а) в раздел 1, т. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“. б) в раздел 11, т. 3 думите „чл. 8 и 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в от Закона за защита на потребителите“. § 83. В Закона за потребителския кредит ( обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 50 от 2025 г. и бр.13 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 5: а) в ал. 10 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 - 5 от Закона за защита на потребителите“. б) в ал. 13 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „Закона за защита на потребителите“. 2. В чл. 8: а) в ал. 7 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 - 5 от Закона за защита на потребителите“. б) в ал. 10 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „Закона за защита на потребителите“. 3. В чл. 30 думите „чл. 12 и 13 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59г и 59д от Закона за защита на потребителите“. § 84. В Закона за туризма (Обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм. и доп., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43 и 75 от 2016 г., бр. 58, 27 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80 и 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г. изм. и доп., бр. 52 и 80 от 2025 г., изм. и доп., бр. 16 от 2026 г.) в чл. 84, ал. 1, т. 7 думите „и за платформата за онлайн решаване на спорове, съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.)“ се заличават. § 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. параграфи 3, 4, т. 1 (относно т. 8), §7 - §14, §16, §25, т. 2 (относно бук. „в“), §32, , т. 1 (относно букви „б“ и „в“), §33, т. 2, §35, т.1, §36, т.1, §37, §73, т. 1-2, т. 3 (относно бук. „в“, т. 65) и т. 4 (относно т.14) и §77 - §84, които влизат в сила от 19 юни 2026 г. и се прилага за договори за предоставяне на финансови услуги, сключени след тази дата; 2. параграфи 1, 2, 4, т. 1 (относно т. 7) и т. 2 – 4, §5 (относно чл. 47б) - §6, §17 - §19, §32, т. 1 (относно бук. „а“) и т. 2, §33, т. 1, §42, т. 1, §73, т. 3 (относно бук. „а“, бук. „б“ и бук. „в“ от т.54 – т.64) и т. 4 (относно т. 15) и §74 - §76, които влизат в сила от 27 септември 2026 г. Законът е приет от 52-то Народно събрание на ...... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. 28

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО (OB, L от 28.11.2023 г.), наричана по- нататък „Директива (ЕС) 2023/2673“. Също така, с предложения законопроект се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране (OB, L от 6.3.2024 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2024/825“. I. Предвидените в законопроекта мерки могат да бъдат обособени в две основни групи, както следва: 1. Въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2673. Директива (ЕС) 2023/2673 отменя Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО, наричана по-нататък „Директива 2002/65/ЕО“. С Директива 2002/65/ЕО се установяват правила относно предоставянето на финансови услуги от разстояние и нейните разпоредби са въведени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г., посл. изм. бр. 13 от 3.02.2026 г.). Същевременно, с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО, наричана по нататък „Директива 2011/83/ЕС“, се предвиждат правила, приложими за договорите от разстояние за продажба на стоки и предоставяне на услуги, сключени между търговец и потребител. Разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС са въведени в Закона за защита на потребителите (Обн. ДВ. бр.99 от 2005 г., посл. изм. бр. 13 от 3.02.2026 г.). След влизането в сила на Директива 2002/65/ЕО бяха приети редица секторни и хоризонтални актове в областта на финансовите услуги, което доведе до значително припокриване и намаляване на нейната ефективност. От друга страна в областите, в които Директива 2002/65/ЕО все още се прилага, бързото технологично развитие на пазара и използването на нови финансови технологии създават качествено нови отношения, които не са регулирани. Тези предизвикателства оказват своето въздействие, като съществено намаляват ефективността, функционирането и практическото прилагане на съществуващите актове в областта на финансовите услуги. Очертават се няколко аспекта на посочения проблем: - липса на съгласуваност и правна яснота между съществуващите актове на част от хоризонталното и секторното законодателство в областта на финансовите услуги. 1 Припокриване на разпоредби и колизия на актове при прилагане на общите правила за защита на потребителите с разпоредби на секторното законодателство в областта на финансовите услуги, което води до правна несигурност; - защитата на потребителите, е затруднена от липсата на съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за защита на потребителите в сферата на финансовите услуги; - наличие на разпоредби, регулиращи вече остарели технологии; - наличие на законодателен вакуум и неуредени аспекти при сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние в резултат на използване на нови технически решения и на нови средства за комуникация, вкл. и онлайн. Появата на нови финансови продукти, увеличаване ползването на цифрови услуги и пазаруване по електронен път, създаването на нови, иновативни финансови решения имат редица специфики при комуникацията и сключването на договора; - недостатъчното познаване и информираност на потребителите създава предпоставки за използване на нелоялни практики от страна на търговците с цел манипулиране на потребителите. Заблуждаващите и нелоялни практики касаят начина, по който се предоставя информацията (предоставяне на информацията в трудно четим формат, предоставяне на задължителната информация на различни нива, не предоставяне на съществена информация за рисковете, свързани с финансовите продукти и за правото на отказ от договора), използване на похвати за оказване на влияние върху решенията на потребителите. В резултат на това, съществено се нарушава и ограничава способността на потребителите да вземат свободни и информирани решения. Навлизането на новите технологии, мобилните устройства и други, създават нови модели на поведение на потребителите, използвани успешно от доставчиците на финансови услуги, за да убедят потребителите да възприемат нежелано и вредно за тях поведение; - неосведоменост на потребителите за основните елементи и ключови характеристики на финансовите услуги. Недостатъчно ясни, разбираеми и съответстващи на новите средства за комуникация и договаряне правила относно задължението на търговеца за своевременно предоставяне на преддоговорна информация; - недостатъчно познаване и упражняване на правото на отказ при договор за предоставяне на финансови услуги, сключен чрез средство за комуникация от разстояние, без значение от нейното естество. Правото на отказ е основно право на потребителите и в областта на финансовите услуги неговото познаване и използване е изключително важно поради сложния характер на самите финансови услуги, което допълнително се усложнява от начина на сключването им от разстояние, чрез различни по сложност и характеристики средства за комуникация. Директива (ЕС) 2023/2673 създава нова правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние, и има за цел да преодолее проблемите, породени от съществуващото припокриване на разпоредби, от бързата цифровизация на пазара на финансови услуги, да увеличи и хармонизира защитата на потребителите в Европейски съюз, и да постигне по-високо ниво на защита за потребителите. Директива (ЕС) 2023/2673 има за цел да осигури защитна мрежа, осигуряваща минимално ниво на защита на потребителите при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за които няма секторно законодателство на европейско ниво, и които не са обхванати от законодателството на Европейския съюз. Предложеният законопроект въвежда изцяло изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673. Предвид на това, че Директива (ЕС) 2023/2673 добавя нови разпоредби в 2 Директива 2011/83/ЕС по отношение предоставянето на финансови услуги от разстояние, която е въведена в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и предвид отмяната на Директива 2002/65/ЕО, законопроектът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 в Закона за защита на потребителите. За целта, в глава четвърта на ЗЗП се създава раздел I “a“ относно договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Разпоредбите на този раздел съдържат следните изисквания по отношение на договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние: - предоставяне на преддоговорна информация; - право на отказ на потребителите от договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние и изключения от правото на отказ; - задължение за предоставяне на подходящи разяснения относно предлаганите договори за финансови услуги; - изискване към онлайн интерфейса на търговците, предоставящи финансови услуги онлайн. В съответствие с Директива (ЕС) 2023/2673, законопроектът предвижда, че когато друг нормативен акт, с който се уреждат конкретни финансови услуги, съдържа правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за тези финансови услуги ще се прилагат разпоредбите на този нормативен акт по отношение предоставянето на преддоговорна информация, упражняване правото на отказ от договора и предоставянето на подходящи разяснения на потребителите. Законопроектът укрепва правната рамка относно преддоговорната информация, и по-специално определя информацията, която трябва да се предоставя на потребителите преди сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Тази информация включва информация за търговеца и предлаганите продукти, условия за правото на отказ, възможност за подаване на жалба, дължимата от потребителя цена (включително всички комисиони, такси, разходи и свързани данъци), информация относно последиците в случай на неизпълнение или забавено плащане и др. Преддоговорната информацията трябва да бъде предоставена по начин, който е лесен за четене и да е достъпна за потребителите с увреждания, включително и на тези с нарушено зрение. Съгласно чл. 59в, ал.2 от законопроекта, преддоговорната информация се предоставя на български, или и на български език В съответствие с Директива (ЕС) 2023/2673, законопроектът предвижда, укрепване на правната рамка за правото на отказ от договорите от разстояние, сключвани онлайн, за да се улесни упражняването му. В контекста на нарастващо предоставяне на договори на потребители онлайн, в т.ч. и на финансови услуги, което прави потребителите по-уязвими към неясни или подвеждащи онлайн интерфейси, законопроектът предвижда при всички договори от разстояние, в т.ч. и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключени онлайн, задължение за търговците да предоставят функция за упражняване правото на отказ от договора от разстояние, която трябва да бъде предоставена от търговеца, когато потребителят сключва договор от разстояние по електронен път. В съответствие с чл. 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги), законопроектът 3 определя онлайн интерфейс като всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения. По-специално за онлайн интерфейси се считат: - уебсайтове на търговци; - търговски мобилни приложения (смартфони/таблети); - онлайн платформи или пазари; - модули, интегрирани в социални мрежи или други цифрови пространства, позволяващи сключване на договори от разстояние. В тази връзка, със законопроекта се създава нов член 52а в ЗЗП относно задължението за търговците за предоставяне на функция за упражняване правото на отказ от договорите от разстояние, което ще се прилага за всички договори, сключвани онлайн от потребители, в т.ч. и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Предложената нова разпоредба на чл.52а в ЗЗП предвижда, че при договори, сключени от разстояние онлайн, търговецът трябва да предостави на потребителите безплатно функция, която му позволява да упражни правото си на отказ безплатно. Търговците предлагащи договори от разстояние онлайн ще трябва да създадат в своя онлайн интерфейс функционалност за упражняване правото на отказ от договора, и да информират потребителите за функцията за упражняване правото на отказ от договора. Също така, търговците ще трябва да информират потребителите за съществуването и местоположението на техния онлайн интерфейс на функцията за упражняване правото на отказ. Функцията за упражняване правото на отказ от договора от разстояние трябва да: • се обозначава с думите: „откажете се от договора тук“ или друг подобен недвусмислен израз, който е лесен за четене; • се показва на онлайн интерфейса по видим начин, който е лесно достъпен за потребителите; • бъде на разположение през целия период, през който потребителите имат право да се откажат от договора; • предостави възможност на потребителя да изпрати онлайн изявление за отказ от договора, с което уведомява търговеца за решението си да се откаже от договора; • е проектирана по такъв начин, че да позволява на потребителя лесно да предостави или потвърди своето име; подробна информация за договора, от който потребителят желае да се откаже и подробна информация за електронното средство, чрез което желае да получи потвърждението за отказ от договора; • съдържа отделен бутон за валидиране отказа на потребителя от договора. След попълване на онлайн изявлението за отказ от договора, търговецът трябва да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на изявлението за отказ от договора на траен носител, което позволява на потребителя да подаде декларацията си за отказ чрез функция за потвърждение, обозначена четливо с думите: „потвърждавам отказа“ или с подобен недвусмислен израз. В съответствие с Директива (ЕС) 2023/2673, законопроектът предвижда задължение за доставчиците на финансови услуги да предоставят подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предлаганият договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение. 4 На следващо място, законопроектът съдържа изискване към търговците относно техния онлайн интерфейс, който трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да не подвежда или да не манипулира потребителите, до които е адресирано предложението за предоставяне на финансовата услуга, или по какъвто и да е друг начин, който накърнява способността им да вземат свободни и информирани решения. При използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги, законопроектът въвежда забрана за използване на следните практики, които могат да манипулират потребителите: - да повлияе на решението на потребителя относно начина на представяне на офертите, като например по-силно открояване на някои възможност за избор, в момента в който потребителите, трябва да вземат решение; - многократно отправяне на искане към потребителите да направят избор за услуга, който вече е направен, например чрез показване на изскачащ прозорец, който може да наруши техния избор; - да направи процедурата за прекратяване на абонамента за услуга по-сложна от процедурата за регистрация - настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по трудна от тази за регистрация. Предложените промени в раздел I и новият раздел I “а“ от глава четвърта на ЗЗП са в резултат от задължението за предприемане на мерки за осигуряване прилагането на Директива (ЕС) 2023/2673. Предвид на това, че регулацията за предоставяне на финансови услуги от разстояние ще бъде уредена изцяло в ЗЗП, се предвижда отмяна на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тази връзка, са направени промени в следните нормативни актове, които съдържат позовавания и препратки към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние: - Кодекс за застраховането; - Закон за платежните услуги и платежните системи; - Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки; - Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители и - Закона за потребителския кредит. Предлаганите промени в посочените по-горе нормативни актове са по-скоро с технически характер и няма да имат пряко отражение върху заинтересованите страни, тъй като имат за цел заличаване на съдържащите се в тях препратки към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Във връзка с необходимостта от създаване на условия за прилагане на новите изисквания в Закона за защита на потребителите са предвидени разпоредби относно връчването на заповедите на председателя на Комисията за защита на потребителите за преустановяване на нарушенията при продажбите онлайн, в т.ч. и при предоставянето на финансови услуги онлайн, и за връчване на актовете за установяване на административните нарушения и на наказателните постановления. Изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 трябваше да бъдат въведени в българското законодателство в срок до 19 декември 2025г. Предвид на това, че въвеждането на директивата в националното законодателство следваше да стане в ЗЗП едновременно с въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, чийто срок на въвеждане е по-дълъг и предвид на това, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1960 на Комисията относно дизайна и съдържанието на хармонизираното съобщение относно законовата гаранция за съответствие и на хармонизирания етикет за търговската 5 гаранция за трайност бе приет едва на 25 септември 2025г., законопроектът не беше изготвен до края на 2025г. и Европейската комисия откри процедура за нарушение № 2026/0019 по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС за неуведомяване в срок на Комисията за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2023/2673. Предвид закъснението за въвеждане на Директива (ЕС) 2023/2673, това трябва да стане в кратки срокове. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на проекта, разпоредбите на закона относно предоставянето на финансови услуги от разстояние влизат в сила от 19 юни 2026 г. и ще се прилага за договори за предоставяне на финансови услуги, сключени след тази дата. 2. Въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/825: Директива (ЕС) 2024/825 има за цел постигане на високо ниво на защита на потребителите и напредък в екологичния преход, чрез въвеждане на специални правила за борба с нелоялните търговски практики, които подвеждат потребителите и ги възпрепятстват да правят избор в полза на устойчивото потребление, като например практики, свързани с преждевременното излизане от употреба на стоки, заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, предоставяне на подвеждаща информация относно характеристиките на продуктите и др. Въвеждането на специални правила, които да гарантират, че твърденията за екологосъобразност са справедливи, разбираеми и надеждни ще даде възможност на търговците да работят при еднакви условия на конкуренция, а потребителите да могат да избират продукти, които действително са по- добри за околната среда. Това ще насърчи конкуренцията и ще допринесе за създаването на екологично устойчиви продукти, като по този начин ще се намали отрицателното въздействие върху околната среда. Новите правила за борба с нелоялните търговски практики ще предоставят възможност на Комисията за защита на потребителите да предприема действия за предотвратяване на такива практики. За постигане на тези цели, с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825 се изменят и допълват следните директиви, които са транспонирани в действащия Закон за защита на потребителите: - Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО) – целта на направените промени е подобряване на защитата на потребителите от заблуждаващи екологични твърдения и улесняване вземането на устойчиви решения, необходими за опазване на околната среда. Добавят се дефиниции на нови термини, касаещи устойчивостта на стоките и екологичните твърдения за стоките, като „твърдение за екологосъобразност“, „общо твърдение за екологосъобразност“, „маркировка за устойчивост“, „система за сертифициране“, „признати отлични екологични показатели“ и „трайност“. Посочва се изрично, че представянето на необосновани или недоказани екологични твърдения за стоките съставлява заблуждаваща търговска практика и се допълва черния списък с нови примери на нелоялни търговски практики, като използване на общи екологични твърдения („екологичен“ продукт, „зелен“ продукт и др.), когато липсват ясни и проверими доказателства и; Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП (Директива 2011/83/ЕС) – целта на направените 6 промени е да се разшири обхвата на задължителната преддоговорна информация за потребителите при договори от разстояние и договори извън търговския обект, като се добавят нови елементи като, устойчивост на стоката (дълготрайна употреба), актуализация на софтуер, наличие на възможност за извършване на ремонт на стоката и напомняне на наличието на законова гаранция. Настоящата правна рамка за защита на потребителите не обезпечава защита срещу заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките по отношение на: - предоставянето на надеждна информация относно устойчивостта на стоките (липса на информация и прозрачност относно наличието на резервни части и техните очаквани разходи, липса на информация за наличието на указания за ремонт на стоките и тяхната поддръжка); - използването на заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките (екологични характеристики, преждевременно излизане от употреба, заблуждаващи твърдения за екологосъобразност). Потребителите ежедневно са изправени пред проблеми, които възпрепятстват вземането на информирани решения за покупка и възможността да направят устойчив избор на потребление, като: - липса на прозрачност относно устойчивостта на стоките и ограничени възможности за ремонт на стоките - при сравняване на различни стоки и при вземане на решение за покупка, потребителите не намират надеждна информация относно устойчивостта на стоките, която да ги улесни за вземане на информирано решение за покупка и да стимулира търсенето и предлагането на по-дълготрайни стоки. Потребителите срещат трудности при опит да ремонтират дефектните стоки поради липса на информация за наличие на възможност за извършване на ремонт, начина за извършване на ремонта, липса на информация за лицата, предоставящи услуги за ремонт на стоките и за наличие на резервни части и тяхната цена; - наличие на заблуждаващи търговски практики, съдържащи неверни твърдения за екологосъобразност или устойчивост – много често потребителите се сблъскват със заблуждаващи търговски практики, съдържащи неверни твърдения за екологосъобразност на стоките. Въпреки, че потребителите желаят да допринесат за изграждането на устойчива и кръгова икономика, тяхното участие в екологичния преход се осуетява поради често срещани твърдения за екологосъобразност на стоките, които не са основани на проверими данни и доказателства. Често пъти търговците използват общи, неясни твърдения за екологичните характеристики на стоките, които не могат да бъдат доказани (не подлежат на проверка от независима трета страна или не са сертифицирани по надлежния ред), или твърдят, че цялата стока е екологосъобразна, въпреки че това се отнася само до определени аспекти на стоката. - липса на ясни и общи стандарти за маркировка за устойчивост на стоките и за цифровите инструменти за предоставяне на информация за стоката - потребителите срещат трудности да се ориентират относно екологичните, социални или устойчиви характеристики на стоките и съответно да направят информиран избор. Етикетите, маркировките или други знаци, свързани с устойчивостта на стоките, понякога са недостъпни, необосновани и трудно разбираеми за потребителите. Липсата 7 на общи и ясни стандарти за достоверност и проверка на маркировките и етикетите, в т.ч. и за екологичните характеристики на стоките, затрудняват не само потребителите, но и търговците и контролните органи. Предложеният законопроект транспонира изцяло изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, като за целта се правят необходимите изменения и допълнения в глава втора, раздел I „Общо задължение за предоставяне на информация“ и в глава четвърта, раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние“ и раздел III „Нелоялни търговски практики“ на ЗЗП. С предложените промени се създава правна рамка за насърчаване на устойчивото потребление чрез: - въвеждане на дефиниции на термини, касаещи устойчивостта на стоките и екологичните твърдения за стоките; -повишаване информираността на потребителите и предоставяне на конкретна и ясна информация във връзка с устойчивостта на предлаганите за продажба стоки и; - защита от заблуждаващи търговски практики, свързани с твърдения за екологосъобразност на стоките като общи твърдения за екологичните или социални характеристики на стоката. Законопроектът въвежда дефиниции на нови термини, касаещи устойчивостта на стоките и екологичните твърдения за стоките. Въвеждат се следните дефиниции: „твърдение за екологосъобразност“, „общо твърдение за екологосъобразност“, „маркировка за устойчивост“, „система за сертифициране“, „признати отлични екологични показатели“, „трайност“, п„консуматив“, „показател на възможностите за ремонт“. Целта от въвеждането на тези дефиниции е да се създаде ясна правна рамка срещу подвеждащите „зелени“ и „еко“ твърдения и да се засили защитата на потребителите в контекста на зеления преход. Тези термини се използват често и свободно без ясни критерии, което води до подвеждане на потребителите при вземането на решения за покупна на стоки. С новите дефиниции се дават точни определения на използвани понятия, подкрепени с конкретна информация с цел да се забраняват неясни и общи екологични твърдения, които не могат да бъдат доказани, да се ограничи използването на екомаркировки без прозрачна сертификация и да се санкционират твърдения, които внушават подобрение на екологичното въздействие без доказателства. Така потребителите ще могат да се доверят на екологичните твърдения и да направят информиран избор, а пазарът да се изчисти от подвеждащи „зелени“ маркетингови практики. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, законопроектът предвижда повишаване информираността на потребителите чрез разширяване съдържанието на задължителната преддоговорна информация в чл. 4 и чл. 47 от Закона за защита на потребителите, която се предоставя на потребителите, както при сключването на договори в търговския обект, така и при сключването на договори извън търговския обект и на договори от разстояние. Към задължителната преддоговорна информация се добавят следните нови елементи: - напомняне чрез хармонизираното съобщение за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години; 8 - наличие или липсата на търговска гаранция за трайност на стоките и напомнянето чрез хармонизиран етикет за наличието на търговска гаранция за трайност на стоките, когато се предоставя такава; - информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части и информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка на стоките; - информация за наличие или липса на възможности за доставка на стоките, зачитащи околната среда; - безплатни актуализации на софтуера на стоките, съдържащи цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги. Съгласно новите изисквания, търговците ще бъдат задължени да предоставят информацията за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките чрез „хармонизирано съобщение“ за законова гаранция, а когато се предлага търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи за срок над две години, търговците ще бъдат задължени да предоставят тази информацията чрез „хармонизиран етикет“ за търговска гаранция за трайност на стоката. В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825, законопроектът предвижда защита от заблуждаващи търговски практики, свързани с твърдения за екологосъобразност на стоките, като: общи твърдения за екологичните или социални характеристики на стоката, без доказателства, или твърдения за целия продукт, когато се отнася само до една част от него; рекламиране на ползи или на бъдещи екологични резултати без проверими данни; представяне на характеристики, изисквани по закон като отличителни за стоката; липса на прозрачност относно сертифициране на маркировките за устойчивост на стоките; сравняване устойчивостта на стоките, вкл. с цифрови инструменти, без предоставяне на информация за метода и начина на сравнение на стоките. В тази връзка, изрично се посочва, че използването на такива твърдения съставлява заблуждаваща търговска практика. Допълва се черния списък на забранените нелоялни търговски практики в чл. 68ж от ЗЗП, с конкретни заблуждаващи практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства. Това са нелоялни търговски практики, които заблуждават потребителите и ги възпрепятстват да вземат информирани решения за покупка, поради липсата на възможност да направят реална преценка относно качеството и дълготрайността на стоките и тяхната екологосъобразност. В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825, в законопроекта са предвидени съответните административно наказателни разпоредби, за да се осигури спазването на новите изисквания относно твърденията за екологосъобразност на стоките, предлагани на пазара. Предложеният законопроект ще даде възможност на потребителите да вземат информирани решения с цел насърчаване на устойчиво потребление и предотвратяване на практики, които нанасят вреди на устойчивата икономика и възпрепятстват правилния избор в полза на устойчиво потребление. Прилагането на законопроекта ще се отрази благоприятно на дълготрайната употреба на стоките и ще допринеса за намаляване на негативното въздействие на стоките върху околната среда. 9 Изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 трябва да бъдат транспонирани в българското законодателство в срок до 27 март 2026 г. и да се прилагат от 27 септември 2026 г. 3. Други промени в Закона за защита на потребителите С проекта на закон се предлагат изменения в ЗЗП, които са обусловени от приемането на Регламент (ЕС) 2024/3228 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 година за отмяна на Регламент (ЕС) № 524/2013 и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/2394 и (ЕС) 2018/1724 по отношение на прекратяването на европейската платформа за онлайн решаване на спорове. Платформата беше създадена и поддържана от Европейската комисия като европейска платформа за подаване на жалби при онлайн потребителски спорове в ЕС, но поради ограничената ѝ практическа ефективност и ниска използваемост беше взето решение на европейско ниво за нейното закриване, което налага отмяна на свързаните с нея задължения в националното законодателство. С оглед присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност на процесите, свързани с упражняването на контрол върху доставчиците на финансови услуги от разстояние и на всички търговци, които имат задължения по ЗЗП, се предлага глобите и имуществените санкции да бъдат посочени в евро. В тази връзка, се предлагат технически редакции в глава единадесета „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЗП. II. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта: С приемането на проекта на ЗИД на ЗЗП се цели привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2673 и на Директива (ЕС) 2024/825. Законопроектът си поставя следните основни цели: 1. постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2673; 2. постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825. Наред с тези общи цели законопроектът си поставя постигането на следните специфични цели: По цел 1: постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2673 : - подобряване на правната рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез осигуряване на хармонизирани правила и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за финансовите услуги като се осигури прилагане на принципа „защитна мрежа“ за финансовите услуги и за продукти извън обхвата на специалното законодателство за финансови услуги; - актуализиране на съществуващите разпоредби относно предоставяне на преддоговорна информация при договорите за финансови услуги от разстояние; - подобряване на разпоредбите на ЗЗП относно правото на отказ на потребителите от договора от разстояние, в т.ч. и по отношение на договорите за финансови услуги от разстояние. По цел 2: постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825 : 10 - да се осигури възможност на потребителите да вземат информирани решения при покупка на стоки, които са устойчиви (насърчаване на устойчиво потребление); - да се ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, които възпрепятстват избора на устойчиви форми на потребление; - да се осигури по-добро и кохерентно прилагане на законодателството за защита на потребителите. III. Финансови средства, необходими за прилагане на новата уредба: Не са необходими финансови средства за прилагане на новата уредба с предложения проект на ЗИД на ЗЗП. Предложените промени с проекта на ЗИД на ЗЗП не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба: Очакваните резултати от прилагане на законопроекта са: - предоставяне на по-висока защита на потребителите на финансови услуги от разстояние в съответствие с настъпилите технологични и законодателни промени и ; - постигане на високо ниво на защита на потребителите и напредък в екологичния преход, чрез въвеждане на специални правила за борба с нелоялните търговски практики, които подвеждат потребителите и ги възпрепятстват да правят избор в полза на устойчивото потребление. V. Съответствие с правото на Европейския съюз Проектът е пряко свързан с въвеждане изисквания на Директива (ЕС) 2023/2673 и на Директива (ЕС) 2024/825, поради което е изготвен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е включен в Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС на Работна група 21 „Защита на потребителите“ към Съвета по европейски въпроси, като мярка № 174. АНДРЕЙ ГЮРОВ Министър-председател 11

Приложение № 1 към чл. 16 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на икономиката и индустрията Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите включен в законодателната програма на МС за второ полугодие на 2025г. Лице за контакт: Емил Алексиев, директор на дирекция „Политика за потребителите“ Телефон и ел. поща: е мейл: e.alexiev@mi.government.bg тел. 02 940 75 71 1.Проблем/проблеми за решаване: Република България следва да предприеме мерки за съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС услуги, сключени от разстояние и за отмяна на прилагането й в пълен обем (Директива (ЕС) 2023/2673). Действащият Закон за предоставяне на финансови услуги г., посл. изм. бр. 20 от 2018 г.) въвежда в българското Европейския парламент и на Съвета за продажба от (Директива 2002/65/ЕО). След нейното приемане, непрекъснатото технологично развитие на използваните развитие на пазара за договори от разстояние и съответно, финансови услуги от разстояние, претърпяха редица прието значително по обем законодателство в сектора Същевременно, се появяват нови финансови продукти, законодателство. В резултат, част от разпоредбите за разстояние са инкорпорирани в хоризонталното част в актове, отнасящи се до специфични правила допълване между тях е ограничено, а взаимовръзката законодателство за защитата на потребителите на нарушена, като едни разпоредби се припокриват и възникнали в последните години нови отношения в тази Анализът на действащото национално и европейско показва, че съществуващата правна рамка не законодателни промени в сектора на финансовите сигурност и не предоставя в достатъчна степен действащата нормативна уредба за предоставяне на в съответствие с новоприетото европейско законодателство, - уточни приложимостта на съответните разпоредби на и същевременно се гарантира прилагане на разпоредбите, - актуализира съдържанието на преддоговорната средства за комуникация и срокът за нейното предоставяне; - оптимизират разпоредбите относно правото на отказ - прецизират разпоредбите относно предоставяне на на отказ; привеждане на националната нормативна уредба в на Европейския парламент и на Съвета от 22 по отношение на договорите за финансови Директива 2002/65/ЕО, и съответно да обезпечи от разстояние (обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 изискванията на Директива 2002/65/ЕО на законодателство разстояние на финансови услуги в резултат на бързата цифровизация и средства за комуникация настъпи динамично отношенията, свързани с предоставянето на промени. На европейско и национално ниво бе на финансовите услуги. които не са обхванати от действащото защита на потребителите на финансови услуги от законодателство за защита на потребителите, а друга за сектора на финансовите услуги. Взаимното между секторното и хоризонталното финансови услуги от разстояние е неоправдано създават ненужно усложняване и неяснота, а област не са регулирани в достатъчна степен. законодателство за защита на потребителите. съответства на настъпилите технологични и услуги от разстояние, не обезпечава правната адекватна защита на потребителите. Необходимо е финансови услуги от разстояние да се актуализира като се: секторното и хоризонталното законодателство действащи като „предпазна мрежа“; информация, така че да отговаря на новите от договора, сключен от разстояние; финансовата услуга преди упражняване правото 2 - предвиди възможност за предоставяне на консултация от служител на търговеца или т.н. право на човешка намеса; - ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, имащи за цел да повлияят на избора на потребителите. Новата правна рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние има за цел да преодолее проблемите, породени от съществуващото припокриване на разпоредби, от бързата цифровизация на пазара на финансови услуги, да увеличи и хармонизира защитата на потребителите в целия Европейски съюз и да постигне по-висока ниво на защита за потребителите. Също така, е необходимо в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Директива 2005/29/ЕО и на Директива 2011/83/ЕС по отношение на овластяването на потребителите в Зеления преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добра информация (Директива (ЕС) 2024/825). Тази директивата изменя и допълва Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители, с цел подобряване на защитата на потребителите от заблуждаващи екологични твърдения и улесняване вземането на устойчиви решения, необходими за опазване на околната среда. В Директива 2005/29/ЕО са добавени дефиниции на следните нови термини, касаещи устойчивостта на стоките и екологичните твърдения за стоките: „твърдения за екологосъобразност“, „общо твърдение за екологосъобразност“, „маркировка за устойчивост“, „система за сертифициране“, „признати отлични екологични показатели“, „трайност“. Изрично е посочено, че представянето на необосновани или недоказани екологични твърдения за стоките съставлява заблуждаваща търговска практика. Допълнен е черния списък на Директива 2005/29/ЕО, с нови примери на нелоялни търговски практики, като използване на общи екологични твърдения („екологичен“ продукт, „зелен“ продукт и др.), когато липсват ясни и проверими доказателства, или при непредоставяне на информация за трайността на стоката или за наличието на възможност за ремонт на стоката и др. С Директива (ЕС) 2024/825 се изменя и Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите. Разширява се обхвата на задължителната преддоговорна информация за потребителите при договори от разстояние и договори извън търговския обект. В обхвата на задължителната преддоговорна информация се добавят следните нови елементи: - устойчивост на стоката (дълготрайна употреба) - актуализация на софтуер; - наличие на възможност за извършване на ремонт на стоката; - напомняне на наличието на законова гаранция. Измененията на Директива 2011/83 имат за цел утвърждаване на устойчив модел на потребление и ограничаване използването на заблуждаващи търговски практики. Прилагането на Директива (ЕС) 2024/825 ще способства за: - насърчаване на прозрачно и устойчиво потребление; - повишаване правната защита на потребителите; - дълготрайната употреба на стоките ; - намаляване на негативното въздействие на стоките върху околната среда. 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблем 1. Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени за защита на техните права. С Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се установяват правила по отношение на предоставянето на финансови услуги от разстояние. Разпоредбите на директивата са въведени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същевременно, с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета се предвиждат правила, приложими за договорите от разстояние за продажба на стоки и предоставяне на услуги, сключени между търговец и потребител. Разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС са въведени в Закона за защита на потребителите. След влизането в сила на Директива 2002/65/ЕО са приети редица секторни и хоризонтални актове в областта на финансовите услуги, които намаляват ефективността на Директива 2002/65/ЕО. От друга страна в областите, в които Директива 2002/65/ЕО все още се прилага, бързото технологично развитие на пазара и използването на нови финансови технологии създават качествено нови отношения, които не са регулирани. Тези 3 предизвикателства оказват своето въздействие, като съществено намаляват ефективността, функционирането и практическото прилагане на съществуващите актове в областта на финансовите услуги. Очертават се няколко аспекта на посочения проблем: - липса на съгласуваност и правна яснота между съществуващите актове, част от хоризонталното и секторното законодателство в областта на финансовите услуги. Припокриване на разпоредби и колизия на актове при прилагане на общите правила за защита на потребителите с разпоредби на секторното законодателство в областта на финансовите услуги, което води до правна несигурност; - постигането на основната цел, защита на потребителите, е затруднено от липсата на съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство и наличието на разпоредби, регулиращи вече остарели технологии; - наличие на законодателен вакуум и неуредени аспекти при сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние в резултат на използване на нови технически решения и на нови средства за комуникация, вкл. и онлайн. Появата на нови финансови продукти, увеличаване ползването на цифрови услуги и пазаруване по електронен път, създаването на нови, иновативни финансови решения имат редица специфики при комуникацията и сключването на договора; - недостатъчното познаване и информираност на потребителите създават предпоставки за използване на нелоялни практики от страна на търговците с цел манипулиране на потребителите. Заблуждаващите и нелоялни практики касаят начина, по който се предоставя информацията (предоставяне на информацията в трудно четим формат, предоставяне на задължителната информация на различни нива, не предоставяне на съществена информация за рисковете свързани с финансовите продукти и за правото на отказ от договора), използване на похвати за оказване на влияние върху решенията на потребителите, насочване и индивидуализиране и т.н. В резултат на това, съществено се нарушава и ограничава способността на потребителите да вземат свободни и информирани решения. Навлизането на новите технологии, мобилните устройства и други, създават нови модели на поведение на потребителите, използвани успешно от доставчиците, за да убедят потребителите да възприемат нежелано и вредно за тях поведение; - неосведоменост от страна на потребителите за основните елементи и ключови характеристики на финансовата услуга. Недостатъчно ясни, разбираеми и съответстващи на новите средства за комуникация и договаряне правила относно задължението на търговеца за своевременно предоставяне на преддоговорна информация; - липса на подробна регламентация относно вида, начина и срока за предоставяне на съществената информация. Липса на балансиран подход между физическите и виртуални средства за комуникация и невъзможност за човешки контакт; - недостатъчно познаване и упражняване на правото на отказ при договор за предоставяне на финансова услуга, сключен чрез средство за комуникация от разстояние, без значение от нейното естество. Правото на отказ е основно право на потребителите и в областта на финансовите услуги неговото познаване и използване е изключително важно поради сложния характер на самите финансови услуги, които допълнително се усложняват от начина на сключването им - от разстояние, чрез различни по сложност и характеристики средства за комуникация. Засилената цифровизация и навлизането на пазара на нови технологични решения ускоряват целият процес на сключване на договори за финансови услуги от разстояние. Ускоряването на процеса за вземане на решение от страна на потребителите за сключване на договор често води до погрешен финансов избор на продукт. Невъзможността потребителите да преосмислят и преоценят договора и да го прекратят без неустойки и без да посочват причина води до разходи и загуби за тях и съответно намалява доверието им в доставчиците на финансови услуги. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблем 1 не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство без промяна на нормативната уредба. Необходимо да бъдат предприети действия за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, с който да бъдат отстранени несъответствията. Разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС са въведени в Закона за защита на потребителите. Понастоящем те се допълват с Директива (ЕС) 2023/2673, което обуславя необходимостта от изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. 4 1 .3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на посочения проблем, тъй като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние въвежда разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО относно предоставянето на финансови услуги от разстояние, която не отговаря на настъпилите технологични промени. С изменението на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО се цели разширяване на нейния обхват и включване в нейния предмет и на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, като така следва да се гарантира постигане на висока степен на защита на потребителите и осигуряване на т.нар. „предпазна мрежа“ за финансовите услуги, за които не е прието специално законодателство. Проблемът не може да бъде решен чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, необходими са законодателни изменения. 1 .4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове или от правото на ЕС. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е включен в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., приета с Решение № 91 от 24.02.2025 г., и е включен като мярка № 183 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2025г. Предложените промени са в резултат от задължението за предприемане на мерки за осигуряване прилагането на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО. Предвид на това, че регулацията за предоставяне на финансови услуги от разстояние ще бъде уредена изцяло в Закона за защита на потребителите, се предвижда отмяна на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тази връзка, е необходимо да се направят промени в следните закони, които съдържат позовавания и препратки към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние: - Кодекс за застраховането; - Закон за платежните услуги и платежните системи; - Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки; - Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители; Закона за потребителския кредит Предлаганите промени в посочените по-горе закони са по-скоро с технически характер и няма да имат пряко отражение върху заинтересованите страни, тъй като имат за цел заличаване, съдържащите се в тях препратки към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/2673, държавите членки на ЕС, следва да извършат промените, необходими за въвеждане на директивата в националните законодателства в срок до 19 декември 2025 г. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2. Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставяне на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не обезпечава защита срещу заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките по отношение на: - предоставянето на надеждна информация относно устойчивостта на стоките (липса на прозрачност за трайността и устойчивостта на стоките, срок на експлоатация и наличието на възможност за ремонт на стоките); - използването на заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките (екологични характеристики, преждевременно излизане от употреба, заблуждаващи твърдения за 5 екологосъобразност); - липсата на прозрачност и надеждност на маркировката за устойчивост на стоките и на наличните цифровите инструменти за предоставяне на информация). Потребителите са изправени пред следните проблеми, които възпрепятстват вземането на информирани решения за покупка и възможността да направят устойчив избор на потребление: 1. Липса на прозрачност относно трайността и устойчивостта на стоките и ограничени възможности за ремонт на стоките. Потребителите нямат достатъчно информация за трайността на стоките, които купуват. При сравняване на различни стоки и при вземане на решение за покупка, потребителите не намират надеждна информация относно устойчивостта на стоките, която да ги улесни за вземане на информирано решение за покупка и да стимулира търсенето и предлагането на по-дълготрайни стоки. Търговците не предоставят информация за трайността на стоките (относно жизнения цикъл на стоките с ориентировъчен брой часове на употреба, работен цикъл или други подобни показатели), или когато се предоставя такава информация, същата не е надеждна или заблуждаваща. Потребителите срещат трудности при опит да ремонтират дефектните стоки поради липса на информация за: - наличие на възможност за извършване на ремонт; - начина за извършване на ремонта; - за лицата, предоставящи услуги за ремонт на стоките; - наличие на резервни части и тяхната цена. Често пъти потребителите не знаят към кого да се обърнат при проблем със закупена стока или не са наясно с правата си относно законовата гаранция за съответствие на стоките. Тази информация е една от най-полезните за потребителите, защото им предоставя възможност да избират стоки, които са устойчиви и да използват възможността за ремонт на стоките, вместо да ги заменят с нови. Често пъти търговците не предоставят информация за наличието на задължителна законова гаранция на стоките и за нейната минимална продължителност от две години. Търговците предоставят информация за стоките, в случаите, когато предоставят допълнителна търговска гаранция за дълготрайност на стоката, но често пъти тя е неясна, неточна или непълна, което затруднява потребителите да разграничат задължителната законова гаранция от доброволната търговска гаранция, да сравнят стоките и да направят устойчив избор. По отношение на стоките, съдържащи цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги, търговците не предоставят информация за периода, през който е налична безплатна актуализация на софтуер на цифровото съдържание. Липсата на тази информация възпрепятства ползването на софтуерния продукт за неговия реален срок на годност. Принудителната замяна на дефектни стоки с нови и липсата на информация за наличието на възможност за ремонт е свързано с по-високи разходи за домакинствата и представлява пречка за избор на стоки с дълготрайна употреба. 2. Заблуждаващи търговски практики, съдържащи неверни твърдения за екологосъобразност или устойчивост. Потребителите се сблъскват със заблуждаващи търговски практики във всички етапи в процеса на потребление: реклама, покупка или при използване на стоките. Въпреки, че потребителите желаят да допринесат за изграждането на устойчива и кръгова икономика, тяхното участие в екологичния преход се осуетява поради често срещани твърдения за екологосъобразност на стоките, които не са основани на проверими данни и доказателства. Търговците внушават или по друг начин създават впечатление (в търговските съобщения, или в рекламата), че дадена стока или услуга има положително или, че няма никакво въздействие за околната среда, отколкото стоките на техните конкуренти. Често пъти търговците използват общи, неясни твърдения за екологичните характеристики на стоките, които не могат да бъдат доказани (не подлежат на проверка от независима трета страна или не са сертифицирани по надлежния ред), или твърдят, че цялата стока е екологосъобразна, въпреки че това се отнася само до определени аспекти на стоката. Информацията за екологичните характеристики на стоките като, въздействие или ефективност върху околната среда, емисиите на парникови газове, използването на вода и т.н. е недостатъчна и ненадеждна и не позволява на потребителите да направят информиран избор. Това води до основателни съмнения относно твърденията за екологосъобразност на стоките, потребителите губят доверие в стоки, които са устойчиви и екологични и предпочитат традиционните алтернативи. Това се отразява негативно и на търговците, които предлагат устойчиви стоки и води до нелоялна конкуренция и несигурност. На следващо място, потребителите се сблъскват с необходимостта да заменят дефектните стоки с нови преди изтичане на техния срок на експлоатация. Преждевременното остаряването на стоките поради 6 умишлено проектиране на кратък жизнен цикъл, или поради използване на нетрайни материали в стоките или в част от тях води до по-голямо потребление, вреди на околната среда и затруднява участието на потребителите в екологичния преход. 3. Липса на ясни и общи стандарти за маркировката за устойчивост на продуктите и за цифровите инструменти за предоставяне на информация за стоката. Потребителите срещат трудности за да се ориентират относно екологичните, социални или устойчиви характеристики на стоките и съответно да направят информиран избор. Етикетите, маркировките или други знаци, свързани с устойчивостта на стоките, понякога са недостъпни, необосновани и трудно разбираеми за потребителите. Те не включват конкретни параметри за характеристиките на продукта, трайност, възможност за ремонт и рециклиране, законова и/или търговска гаранция или проверими данни за достоверност на твърденията или не са на видно и лесно за виждане място, за да информират потребителите. Липсата на общи и ясни стандарти за достоверност и проверка на маркировките и етикетите, в т.ч. и за екологичните характеристики на стоките, затрудняват не само потребителите, но и търговците и контролните органи. В областта на устойчивото потребление липсва съгласуваност между разпоредбите на секторното и хоризонталното законодателство, което затруднява ефективната защита на потребителите. Негативно влияние върху поведението на потребителите оказват и цифровите инструментите за предоставяне на информация, които съдържат заблуждаваща информация или некоректни сравнения относно показателите за устойчивост на стоките. Поради засилената цифровизация на икономиката, те се разпространяват бързо, което предполага, че ще засилват своето въздействие върху избора на потребителите. Липсата на прозрачна информация за характеристиките на стоките, за наличието на възможност за ремонт и за законовата и търговската гаранция на стоките, и големия брой заблуждаващи търговски практики пречат на устойчивото производство и потребление и не съответства на дългосрочната стратегия за екологичен преход и кръгова икономика. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблем 2 не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство без промяна на нормативната уредба. В тази връзка, е необходимо да бъдат предприети действия за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (проект на ЗИД на ЗЗП), с който да бъдат отстранени несъответствията. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на посочения проблем, тъй като той се дължи на липсата на изрична правна уредба в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, която цели засилване ролята на потребителите в екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и по-добра информираност. Към настоящия момент съществуващите разпоредби изискват от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация само за основните характеристики на продуктите. Действащото национално законодателство не съдържа изисквания за предоставяне на съществена информация на потребителите за: - екологичните или социални характеристики на стоките, подкрепена с доказателства; - продължителността на живот на стоките; - гаранция за дълготрайна употреба на стоките; - наличието на възможност за ремонт на стоките Без изменение на съществуващото законодателство няма да се осигури достъп на потребителите до обективна и пълна информация за характеристиките на стоките, за възможностите за ремонт и съответните гаранции. Също така, действащото законодателство не съдържа ясни и конкретни правила за квалифициране на неверните твърдения за екологосъобразност или устойчивост на стоките и услугите като заблуждаваща търговска практика. Към настоящия момент, предоставянето на информация от търговците за екологичната устойчивост на стоките е доброволно или е ограничено до определени категории или характеристики на стоките. При липсата на общи правила и стандарти това води до различно ниво на защита на потребителите и затруднява осъществяването на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Действаща правна рамка не съдържа, в достатъчна степен, ясни критерии и стандарти за обозначаване на стоките с етикети за устойчивост и използването на цифрови инструменти за предоставяне на информация. Без допълване и прецизиране на съществуващата правна рамка относно забраната за използване на нелоялни търговски практики, потребителите няма да имат възможност да правят информиран избор относно устойчиво потребление и да санкционират 7 използването на заблуждаващи търговски практики. Проблемът не може да бъде решен чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, поради което е необходимо законодателни изменения чрез изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове или от правото на ЕС. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е включен в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., приета с Решение № 91 от 24.02.2025 г. и е включен като мярка № 183 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2025г. Предложените изменения на Закона за защита на потребителите са в резултат на задължението за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, която има за цел да постигне оптимални резултати по европейския Зелен пакт и по този начин да се намали тежестта на потреблението върху околната среда. Предложените изменения на Закона за защита на потребителите обхващат преди всичко екологичната устойчивост на стоките и имат за цел да насърчат промени в поведението на потребителите и на бизнеса. Промените обхващат само тези аспекти на екологичната устойчивост на стоките, които могат да бъдат регулирани от хоризонталното законодателство за защита на потребителите. Установените проблеми ще се преодолеят чрез въвеждане на общи изисквания за предоставяне на надеждна информация относно екологичните и социалните характеристики на стоките, информация относно дълготрайната употреба на стоките и наличието на възможност за ремонт и рециклиране. Стандартизацията на екологичните етикети/маркировки за устойчивост на стоките и възможността за проверка на твърденията за екологосъобразност на стоките ще повишат доверието на потребителите в устойчив начин на потребление. Предвидените изменения и допълнения в законопроекта ще доведат до ограничаване разпространението на заблуждаващи „зелени“ търговски практики. Ще се подобри прозрачността и надеждността на етикетите за устойчивост и цифровите инструменти за предоставяне на информация, чрез въвеждане на концепция за устойчивост на стоките, която включва не само екологични, но и социални и етични аспекти на устойчивостта. Ще се увеличи прозрачността относно предоставянето на законова и търговска гаранция на стоките. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/825, държавите членки на ЕС, следва да извършат промените, необходими за въвеждане на директивата в националните законодателства в срок до 27 март 2026г. Също така, поради отмяната на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО е необходимо да се направи изменение в Закона за туризма, имащо за цел заличаване на позоваването на закритата европейска платформата за онлайн решаване на спорове в чл. 84, ал. 1, т. 7 от Закона за туризма. 1 .5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценки на нормативния акт, както и анализ за изпълнението на политиката по отношение прилагане на Закона за защита на потребителите относно защитата на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на продуктите. 2. Цели: Обща цел: Изготвеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има следните общи цели: - да въведе в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО; - да въведе в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на Директива 2005/29/ЕО и на Директива 2011/83/ЕС по отношение на овластяването на потребителите в Зеления преход чрез по- добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добра информация (Директива (ЕС) 2024/825). Наред 8 с посочените общи цели, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има и следните специфични цели: За Проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Цел 1: Подобряване на правната рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез осигуряване на хармонизирани правила и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за финансовите услуги като се осигури прилагане на принципа „защитна мрежа“ за финансовите услуги и за продукти извън обхвата на специалното законодателство за финансови услуги. Актуализиране на съществуващите разпоредби с цел постигане на по-голяма правна сигурност и яснота за всички заинтересувани страни. Привеждане на съществуващата правна рамка в съответствие с новите технологични промени на пазара на финансови услуги от разстояние. Осигуряване на допълнителна защита за ограничаване нелоялните търговски практики с които се заблуждават потребителите и се ограничава способността им да вземат свободни и информирани решения. В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2673, в законопроекта са предвидени съответните административно наказателни разпоредби, за да се осигури спазването на новите изисквания за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С оглед присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност на процесите, свързани с упражняването на контрол върху доставчиците на финансови услуги от разстояние, се предлага санкциите и глобите да бъдат посочени в евро. В тази връзка се предлагат технически редакции в глава единадесета от Закона за защита на потребителите с оглед посочване на всички санкции и глоби по закона в евро. Цел 2: Актуализиране на съществуващите разпоредби относно предоставяне на преддоговорна информация при договорите за финансови услуги от разстояние. Актуализиране и разширяване обхвата на задължителната преддоговорна информация, гарантиране правото на човешка намеса и ограничаване използването на манипулативни и заблуждаващи практики. Въвеждане на допълнителни изисквания за навременно предоставяне на преддоговорна информация, адекватна на новите технологични решения, която да запазва своята актуалност и в бъдеще. Също така е необходимо да се обезпечи, че информацията, предоставяна на потребителите е разбираема. Модернизиране на начина на предоставяне на преддоговорна информация (предоставянето на преддоговорна информация трябва да се извършва по начин, подходящ за използваните средства за комуникация и с подходящи разяснения), както и въвеждане на изискване за конкретен срок за предоставяне на информацията преди сключване на договора. Целта е да се: - осигури максимална прозрачност и да се повиши осведомеността на потребителите; - актуализира и намали сложността на законодателната уредба; - въведат правила в хоризонталното законодателство за зашита на потребителите относно предоставянето на адекватна преддоговорна информация, включително и за упражняване правото на отказ от договора и предотвратяване на ситуации, при които потребителите да бъдат подтикнати да купуват финансови продукти, които не са в техен интерес. Гарантиране на по-голяма яснота за всички заинтересовани страни и същевременно с това по- високо равнище на защита на потребителите на финансови услуги от разстояние. Предоставяне на гаранция, че при използване на онлайн инструменти потребителите имат право на човешка намеса от страна на доставчика на финансови услуги. Цел 3: Подобряване на разпоредбите относно правото на отказ на потребителите от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Добавяне на конкретни разпоредби относно правата и задълженията на потребителите при предоставяне на финансовата услуга преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ. Осигуряване на ефективна защита на потребителите при сключване на договори чрез онлайн местата за търговия, при закупуване онлайн на нови финансови продукти, както и за настоящи продукти, за които секторното законодателство не предвижда право на отказ от договора. 9 За Проблем 2: Съществуващата правна рамка за правата на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставяне на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите срещу заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Цел 1: Да се осигури възможност на потребителите да вземат информирани решения при покупка на стоки, които са устойчиви (насърчаване на устойчиво потребление); Цел 2: Да се ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, които възпрепятстват избора на устойчиви форми на потребление; Цел 3: Да се осигури по-добро и кохерентно прилагане на законодателството за защита на потребителите. В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825, в законопроекта са предвидени съответните административно наказателни разпоредби, за да се осигури спазването на новите изисквания за относно твърденията за екологосъобразност на стоките, предлагани на пазара. С оглед присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност на процесите, свързани с упражняването на контрол върху търговците, използващи такива твърдения за стоките, които предлагат, се предлага санкциите и глобите да бъдат посочени в евро. В тази връзка се предлагат технически редакции в глава единадесета от Закона за защита на потребителите с оглед посочване на всички санкции и глоби по закона в евро. 3. Заинтересовани страни: По Проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Пряко заинтересовани страни 1. Доставчици на финансови услуги от разстояние - банки, застрахователни дружества, кредитни институции, пенсионни фондове, инвестиционни посредници, търговци на платежни услуги; 1.1. Дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор да извършват дейност като инвестиционни посредници - 34 бр. и 3 бр. клонове на инвестиционни посредници; 1.2. Банки – инвестиционни посредници - 16 бр. банки и 3 бр. клонове на банки, лицензирани от Българската народна банка да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционна дейност; 1.3. Обвързани агенти - 14 бр.; 1.4. Управляващи дружества с произход Република България - 31 бр.; 1.5. Лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове - 27 бр., от които 11 са и управляващи дружества; 1.6. Доставчици на услуги колективно финансиране - 4 бр.; 1.7. Застрахователни и презастрахователни дружества - 38 бр.; 1.8. Застрахователни агенти - 6151 бр.; 1.9. Застрахователни брокери - 344 бр.; 1.10. Посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност- 9 бр.; 1.11. Пенсионноосигурителни дружества - 10 бр. 2. Контролни органи; 1.Комисия за защита на потребителите за прилагане на Директива (ЕС) 2023/2673; 2.Комисия за финансов надзор; 3. Българска народна банка. 3. Потребители Всички ползватели на финансови услуги от разстояние, в качеството им на потребители, съгласно Закона за защита на потребителите, които сключват договори от разстояние за предоставяне на услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Прилагането на Директива (ЕС) 2023/2673 ще доведе до по-висока защита на правата на потребителите, включително намаляване на рисковете в резултат на използване на нови финансови продукти. 4. Сдружения за защита на потребителите; 5. Министерство на икономиката и индустрията - провежда и координира държавната политика за 10 защита на потребителите и предприема мерки за нейното интегриране при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики. За Проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите срещу заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Пряко заинтересовани страни: Потребители - всички потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите, които участват в процеса на устойчиво потребление, стремят се да правят информиран избор относно устойчиви стоки и искат да избегнат подвеждаща информация за екологичните характеристики на стоките и услугите. Производители и търговци - всички производители и търговци по смисъла на Закона за защита на потребителите, в т.ч. и търговци, които произвеждат или търгуват със стоки, подлежащи на екологична оценка и етикетиране, както и такива, които вече прилагат устойчиви практики и желаят равнопоставеност на пазара чрез ограничаване на нелоялните търговски „зелени“ практики, и които използват твърдения за екологосъобразност на стоките, които предлагат. Държавни органи и институции, в т.ч. : Комисия за защита на потребителите - специализиран държавен орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите в Република България и осъществяващ административен контрол. Министерство на икономиката и индустрията - провежда и координира държавната политика за защита на потребителите и предприема мерки за нейното интегриране при провеждане на други секторни и хоризонтални политики. Европейски институции, които осигуряват координация между държавите членки. Органи за оценяване на съответствието, сертификация и етикиране на продукти и услуги - акредитирани органи, признати за оценяване съответствието на стоки и услуги, съгласно национални и международно признати стандарти. Неправителствени организации с предмет на дейност защита на потребителите: Сдружения за защита на потребителите - организации, които защитават правата на потребителите, предоставят информация и съдействие за устойчиво потребление и търсят повече прозрачност в търговските практики, реклами, покупки и др. Екологични организации (организации, които насърчават устойчивото развитие и опазването на околната среда). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариантите на действие са: Вариант 1: „Без действие“ – използва се като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Вариант 2: „Приемане на мерки за въвеждане и/или прилагане в националното законодателство на изискванията на акт на органите на Европейския съюз“ чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите - предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите, с които да се осигури въвеждане на Директива (ЕС) 2023/2673 и на Директива (ЕС) 2024/825 в националното законодателство. 4.1. По Проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант нормативната уредба не се изменя и не се осигурява прилагането на Директива (ЕС) 11 2023/2673. Ще продължи да се прилага действащото законодателство, при което няма да бъдат предприети конкретни мерки за справяне с посочените проблеми. С постоянното технологично развитие на пазара на финансови услуги, създаването на нови продукти, все по- широкото използване на нови онлайн канали за комуникация и други технологични промени ще продължи да се влошава полезния ефект на съществуващите разпоредби, които регламентират сключването на договори за финансови услуги от разстояние, а липсата на съгласуваност с приетите нови разпоредби се очаква да се увеличават. Появата на нови специфични финансови продукти и необходимостта от тяхното регламентиране, поради съществуващите празнини, ще доведе до припокриване, дублиране на актове, правни пропуски и съответно увеличаване на правната несигурност. При вариант „Без действие“ проблемите и смущенията на пазара, предизвикани от цифровизацията на финансовите услуги ще продължат. В последните години, поради различни технологични, социални и други въздействия, вкл. Ковид 19 е налице увеличаване на потребителите, които са закупили финансови услуги онлайн. По- нататъшната цифровизация на сектора на финансовите услуги може да доведе до възникване на по- сложни финансови услуги/продукти, съкращаване на времето, за което потребителите могат да подпишат договор и да закупят финансова услуга (напр. бързи продукти или продукти с едно кликване), и съответно използване от доставчиците на финансови услуги на по-сложни инструменти за влияние и оформяне поведението на потребителите (напр. персонализиране на комуникациите и офертите, осигуряване предимство единствено на положителните отзиви на потребителите и/или използване на агресивен маркетинг). При този вариант няма да се постигне по-висока защита на потребителите чрез повишаване на изискванията към търговците относно начина на предоставяне на преддоговорна информация, и за упражняване правото на отказ от договора. Няма да се осигури допълнителна защита на потребителите по отношение на онлайн платформите. Липсата на яснота ще продължава да бъде пречка и за предоставяне на трансгранични финансови услуги. Последиците от посочените проблеми ще доведат до загуба на благосъстояние, ще намалят доверието на потребителите и съответно това ще окаже негативно въздействие на пазара на финансови услуги от разстояние. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант (неприемане на проект на ЗИД на ЗЗП) не се очакват положителни въздействия върху заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не се приеме предложената промяна и не се осигури прилагането на Директива (ЕС) 2023/2673 ще са налице: липса на правна яснота и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство. В резултат на несъответствията между разпоредбите на различните нормативни актове и на възможно противоречиво тълкуване, както и при липса на разпоредби, съответстващи на новите технологични практики могат да бъдат нарушени както правата на потребителите, така и правата на доставчиците на финансови услуги. Съществуващата правна рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние няма да постигне целта си да служи като „защитна мрежа“ за финансовите услуги, които не са обхванати от секторното законодателство. Няма да се ограничи използването на нелоялни търговски практики, включващи предоставяне на информация, която е скрита, използването на заблуждаващи и манипулативни практики от доставчиците на финансови услуги, водещи до изкривяване на процеса на вземане на решения от потребителите. Ще са налице неравнопоставени условия за конкуренция за доставчиците на финансови услуги. Въздействия върху икономическите оператори: При липсата на рационализиране на регулаторната рамка, и на правна несигурност се създават затруднения и неяснота за доставчиците на финансови услуги при прилагане на различни актове. Наличието на припокриване между Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и специфичното секторно законодателство ще продължава да генерира допълнителни финансови разходи за доставчиците с оглед спазване на изискванията на няколко правни акта. Този вариант би създал възможност всички доставчици на финансови услуги да не са обект на едни и същи правила и разпоредби, като по този начин няма да се гарантират еднакви условия на конкуренция Въздействия върху потребителите: При този вариант няма да има ползи за потребителите, те няма да се ползват от по-висока защита, която предоставя Директива (ЕС) 2023/2673 и от гаранциите за прозрачна и безопасна среда при ползване на финансови услуги от разстояние. Този вариант ще допринесе за намаляване доверието на потребителите поради продължаващото допълнително информационно обременяване и усложняване на процеса на сключване на договори, претоварване и объркване със сложна информация. Вариант 1 няма да допринесе за повишаване информираността на 12 потребителите относно упражняване правото на отказ, включително при използване на онлайн платформи или при отказ след ползване на част от услугата, правото да им бъде предоставена достатъчна, адекватна и разбираема преддоговорна информация, правото да получат достатъчни допълнителни разяснения, включително и правото да им бъде предоставена възможност да се консултират със служител на доставчика на финансовата услуга (правото на човешка намеса) при сключване на договор от разстояние и използване на напълно автоматизирани онлайн инструменти като чатбот, роботизирани консултации, интерактивни инструменти и др. Потребителите няма да могат да се възползват от предвидените механизми за противодействие на възможни недобросъвестни практики, или т.нар. „тъмни модели“, с което рисковете от заблуждаване и манипулиране на потребителите ще продължат да съществуват. Самостоятелният и информиран избор на потребителите ще продължава да бъде съществено нарушаван или ограничаван в резултат на използваните манипулативни практики от страна на доставчиците на финансови услуги, като потребителите ще бъдат подтиквани да взимат необмислени и потенциално вредни за тях решения. Поради посочените причини и съответните последици не се очаква Вариант 1 да има положително въздействие върху потребителите. Този вариант няма да допринесе за повишаване доверието на потребителите и тяхната защита, респективно развитие на продажбите на финансови услуги от разстояние. Въздействия върху контролните органи: Вариант 1 ще затрудни работата на контролните органи поради липса на яснота относно йерархията на приложимите актове, поради припокриването на различни разпоредби и съответно наличните правни пропуски. Социални въздействия: Вариант 1 няма да допринесе за постигане на по-високо ниво на защита на потребителите. Няма да се повиши информираността на потребителите и по- доброто познаване на финансовите услуги, съответно няма да се повиши сигурността за потребителите при ползване на финансови услуги от разстояния. Възможностите за погрешни финансови решения няма да бъдат минимизирани, което води до общо намаляване на доверието на потребителите при ползването на финансови продукти от разстояние. Въздействия върху околната среда: Не се очаква Вариант 1 да доведе до екологично въздействие. Този вариант няма да допринесе за постигане на по-високо равнище на защита на потребителите . Специфични въздействия: Не се очаква Вариант 1 да доведе до специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ ще има негативно пряко или косвено действие върху малките и средни предприятия. Липсата на яснота ще продължава да създава правна несигурност и ще възпрепятства ефективното упражняване на дейността на малките и средни предприятия като съответно ще увеличава разходите им за консултации, обучения и други. МСП ще бъдат поставени в неравностойно положение, защото ще имат затруднения при прилагане на изискванията поради неяснота, респективно няма да могат да използват предимствата на единните правила и механизми, способстващи за осигуряване на равноправни условия за осъществяване на тяхната дейност. Това ще намали тяхната конкурентоспособност и ще се отрази върху сектора като цяло. Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма промяна по отношение на административната тежест. Няма да се намали регулаторната сложност и тежест за заинтересованите страни. 1 .1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.). Вариант 2: „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите“. Описание: Вариант 2 предвижда приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. С него се осигурява въвеждането на Директива (ЕС) 2023/2673 и се изпълняват поставените в нея цели, с което се постига съответствие с новите европейски изисквания за предоставяне на по-висока защита на потребителите на финансови услуги от разстояние в съответствие с настъпилите технологични и законодателни промени. 13 По конкретно, с проекта на акт за изменение и допълнение се регламентира следното: • осигурява се необходимата съгласуваност между хоризонталното и секторно законодателство, като изрично се изяснява в кои случаи, кой акт е приложим, намалява се сложността на съществуващата правна рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние и се осигурява прилагане на функцията „защитна мрежа“ за финансовите услуги извън обхвата на специалното секторно законодателство; • осигуряват се конкретни мерки, касаещи предоставянето на съществена информация при договорите за финансови услуги като изискванията за срок за предоставяне на информация относно договорите от разстояние, както и изискване преддоговорната информация да се извършва по начин, подходящ за използваните средства за комуникация; • въвежда се актуализиране на вида информация, съобразно използваните сега технологични средства, като същевременно се гарантира, че тя отговаря на специфичния характер на финансовите услуги; • въвежда се допълнителна защита при сключване на договори чрез онлайн платформи, като се предприемат мерки, повишаваща прозрачността и не позволяващи използването на заблуждаващи практики или т.нар. „тъмни модели“ в Интернет, като манипулиране избора на потребителите, настройки, при които процедурата за отказ от услугата е затруднена (бутон за анулиране), предварително маркирани полета и други подобни; • определят се детайлни разпоредби относно упражняване правото на отказ от договори от разстояние; • въвежда се задължение за напомняне от страна на доставчика, както и относно правата и задълженията на потребителите при заплащане на услугата, получена преди упражняването на правото на отказ; • въвеждат се изисквания към търговците за предоставяне на подходящи разяснения относно предложените финансови услуги, като освен задължителната преддоговорна информация се включват и конкретни последици за потребителя при липса или при забавено плащане; • въвеждат се мерки за защита на потребителите, които използват онлайн инструменти като се задължава търговецът, при поискване от потребителя, да осигури контакт и разяснение от служител на доставчика на финансовата услуга (правото на човешка намеса). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемане на предложените с проекта на ЗИД на ЗЗП изменения и допълнения ще се създаде необходимата правна рамка за въвеждане и прилагане на Директива (ЕС) 2023/2673, с което ще се осигури своевременното прилагане на правото на ЕС относно договорите за финансови услуги от разстояние. Законопроектът ще осигури необходимите условия, които да гарантират въвеждане на новите изисквания. Настоящата уредба ще бъде приведена в съответствие с новите правила, като това ще доведе до: - хармонизиране на съществуващите разпоредби; - яснота относно прилагане на общите и специални разпоредби; - допълване на регулаторната рамка по отношение на нови технологични продукти и канали за комуникация; - предоставяне на адекватна преддоговорната информация на потребителите; - оптимално използване на правото на отказ; - допълнителна защита срещу манипулативни практики и съответно ще се постигне високо ниво на правна защита на потребителите. Очаква се, че въвеждането на новите правила за предоставяне на финансови услуги от разстояние ще допринесе за ефективно и дългосрочно преодоляване на възникналите регулаторни пречки пред доставчиците от различните държави, като например липсата на общи за държавите членки правила и ще насърчи трансграничните продажби на финансови услуги от разстояние. В дългосрочен план сближаването на правилата за предоставяне на финансови услуги от разстояние в целия ЕС ще благоприятства икономическия растеж на общността, ще допринесе за повишаване на конкуренцията и конкурентоспособността, повишаване на заетостта и благосъстоянието на хората. Положителното въздействие върху конкурентоспособността на икономиката на ЕС в най-общ смисъл ще доведе до нови възможности за търговия и преки ползи и за местния пазар. Въздействия върху икономическите оператори: Вариант 2 ще осигури по-добри условия на доставчиците на финансови услуги от разстояние за осъществяване на тяхната дейност. Той ще намали 14 разходите им поради отпадане на припокриващите се актове. Към момента, поради неяснота и припокриване на актове, доставчиците осигуряват изпълнение на изискванията на няколко различни нормативни акта. Преразглеждането и осъвременяването на разпоредбите, както и внасянето на по- голяма яснота за приложимостта на различните хоризонтални и секторни разпоредби ще спомогне за преодоляване на проблеми и ще оптимизира процеса на предоставяне на финансови услуги от разстояние, както на националния пазар, така и при трансграничните продажби на финансови услуги. Опростената уредба ще даде възможност за по-лесно навлизане на нови доставчици на пазара и ще създаде по-безопасна среда за инвестиции. С измененията на съществуващите разпоредби ще се осигурят равнопоставени условия за конкуренция, като се гарантира, че един минимален набор от правила ще се прилага за всички настоящи и бъдещи финансови услуги и респективно за всички доставчици на финансови услуги. С Вариант 2 ще се предотврати нелоялната конкуренция от страна на доставчици, които се възползват от съществуващите правни пропуски в резултат на дублиращи се разпоредби, или на нерегулирани в достатъчна степен отношения, възникнали в последните години. При този вариант се очакват някои допълнителни еднократни разходи за доставчиците на финансови услуги от разстояние за привеждане в съответствие с новите изисквания - запознаване с разпоредбите, при необходимост адаптиране на информационни системи, включително относно подаването на жалби на хартиен носител и по електронен път, обработването им и незначителни периодични разходи за обучение на персонала, актуализиране на уебсайтове, актуализиране на документация, на общите условия, договорни клаузи и информация за потребителите. Въздействия върху потребителите: Вариант 2 ще се има положително въздействие върху потребителите поради по-широкия обхват и по-голямата ефективност на защита на потребителите при ползване на финансови продукти от разстояние. Този вариант ще даде възможност на ползвателите да получават подробна и разбираема предварителна информация, с необходимите разяснения, с точно посочен срок за предоставянето й, преди сключване на договора. Осведомеността на потребителите ще бъде повишена и съответно вредите от липсата на информация ще бъдат намалени. Повишаване информираността на потребителите ще увеличи тяхното доверие в предлаганите продукти и респективно покупката им. При продажбата на продукти онлайн рисковете от манипулиране избора на потребителите ще бъдат минимизирани, като доставчиците на финансови услуги ще бъдат задължени да предоставят преддоговорната информация по съвременен начин, подходящ за използваните средства за комуникация и с подходящи разяснения. С опростяване на разпоредбите и детайлни обяснения за приложимостта и съответствието на актовете ще бъде намалена сложността на съществуващата правна рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По-пълните и ясни разпоредби относно упражняване правото на отказ от потребителите на финансови услуги от разстояние, включително и, изискване за видим бутон за анулиране при сключване на договори чрез онлайн платформа, както и правото на отказ след започване изпълнението на услугата, ще намалят възможността за вземане на неблагоприятни за потребителите финансови решения, съответно генериране на разходи, което от своя страна ще повиши доверието им и ще увеличи продажбите. Този вариант ще създаде по-безопасна онлайн среда чрез предвиждане на задължение за доставчиците на финансови услуги да не предлагат опции по подразбиране, напр. предварително отбелязани полета. С тези мерки ще се възпрепятстват манипулативните и заблуждаващи търговски практики. Това ще окаже положително въздействие върху поведението на потребителите. С измененията на съществуващите разпоредби при прилагането на Вариант 2 ще се осигури ефективна “предпазна мрежа“ за повишаване защитата на потребителите на финансови услуги и за гарантиране на техните права относно всички съществуващи и бъдещи финансови продукти. На практика, нови финансови продукти се появяват постоянно и съответно специфичното за продукта законодателство трудно би могло да обхване всички видове финансови продукти. С наличието на тази предпазна рамка потребителите ще бъдат максимално защитени, защото във всеки случай на правен пропуск ще се прилагат разпоредби за „предпазна мрежа“. Въздействия върху контролните органи: Възприемането на Вариант 2 ще улесни работата на контролните органи, тъй като ще въведе мерки за отстраняване на дублиращи разпоредби, яснота относно прилагането на хоризонталното и секторно законодателство, отстраняване на правни пропуски и липсата на регламентация при нови финансови продукти. Очаква се намаляване на административната тежест в резултат на опростяване на съществуващите правила, синхронизиране и адаптиране. Може да се очакват разходи за контролните органи за запознаване с новата нормативна уредба, както и за информиране на доставчиците на финансови услуги от разстояние с новата нормативна уредба. 15 Социални въздействия: Очаква се Вариант 2 да има положително социално въздействие. Този вариант ще допринесе за постигане на по-високо равнище на защита на потребителите, по-висока информираност и познаване на финансовите продукти, по-сигурна среда за осъществяване на покупки и съответно по-малки възможности за прилагане на манипулативни и заблуждаващи търговски практики от страна на доставчиците на финансови услуги. С промяната, с която се определя изрично начина, по който следва да се представя преддоговорната информация, ще се намалят рисковете, свързани с практиката потребителите да бъдат обект на индивидуализирани оферти, водещи до ценова дискриминация. Въвеждането на новите изисквания ще доведе до възпрепятстване използването на манипулативни и заблуждаващи търговски практики. По този начин ще се избегнат загубите на потребителите и ще се увеличи прозрачността. Въздействия върху околната среда: Не се очаква Вариант 2 да доведе до екологично въздействие. ( върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че се приеме предложената промяна и се осигури прилагането на Директива (ЕС) 2023/2673 няма да са налице отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. ( върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите не се предвижда предоставяне на нови административни услуги. Съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2673, изискванията на закона ще се прилагат по отношение на всички доставчици, които предоставят финансови услуги от разстояние, в т.ч. и по отношение на МСП. В този смисъл, не стои въпросът дали отделни разпоредби на директивата да се прилагат, или не по отношение на МСП, тъй като всички разпоредби на директивата, респективно на закона следва да се прилагат и от МСП. Очаква се, че въздействието върху МСП в резултат на приемане на Вариант 2 ще бъде положително. Всички МСП, както и останалите доставчици на финансови услуги от разстояние ще се възползват от осигуряването на единни правила, равнопоставени условия и еднакви условия за конкуренция на националния и европейския пазар. Препоръчителният вариант ще се отрази положително върху всички предприятия, тъй като той допринася за по-голяма равнопоставеност между тях. Може да се очаква, че прилагането на препоръчителния вариант ще доведе до известно еднократно увеличаване на разходи на предприятията, в т.ч. и на МСП за привеждане в съответствие. Същевременно, този вариант ще се отрази положително на МСП, тъй като е свързан с намаляване на правната сложност и с улесняване спазване на изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Въздействието върху МСП ще е пропорционално на въздействието върху по-големите предприятия. При този вариант не се предвижда въвеждане на нови регулаторни режими, както и създаването на регистри. Не се предвижда въвеждането на допълнителни такси, както и изисквания за разрешение за извършване на дейност. Административна тежест: При Вариант 2 „Приемане на проекта на ЗИД на Закона за защита на потребителите“ ще се намали административната тежест, като се намали регулаторната сложност и тежест за заинтересованите страни. Това се дължи, на постигането на правна яснота относно приложимите разпоредби на хоризонталното и секторното законодателство и на опростяване на правната рамка. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.). 4.2. По проблем 2: : Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите срещу заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант нормативната уредба не се изменя и не се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/825. В резултат на това дефинираният проблем ще продължи да съществува, а поставените цели 16 няма да бъдат постигнати. Действащият Закон за защита на потребителите не съдържа дефиниции на термини, отнасящи се екологично устойчиви стоки, сертифициране. Също така, Законът за защита на потребителите не съдържа изисквания за: - предоставяне на задължителна информация относно екологичните или социални характеристики на стоките; - надеждност на цифровите инструменти за предоставяне на информацията за екологосъобразност на стоките; - гаранции за дълготрайната употреба на стоките; - гаранции за достоверност на екологичните твърдения; - забрана за използване на заблуждаващи търговски практики относно устойчивостта на стоките. Посочените проблеми ще се задълбочават, а действащото законодателство няма да съдейства за насърчаване на устойчивото потребление и няма да предостави възможност на потребителите да играят активна роля в екологичния преход. В случай че не бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 и не се актуализира настоящата правна рамка, потребителите ще бъдат лишени от достъп до надеждна информация и защита, търговците и производителите ще са потърпевши от наличието на различни регулаторни изисквания и нелоялна конкуренция, а всички заинтересовани лица от липсата на ясни правила за опазване на околната среда. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант (неприемане на проект на ЗИД на ЗЗП) не се очакват положителни въздействия върху нито една от заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че в националното законодателство не бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2024/825, потребителите ще бъдат лишени от защита на правата им за получаване на обективна преддоговорна информация за вземане на екологично устойчив избор на потребление. Също така, потребителите ще бъдат лишени от защита срещу нелоялни търговски практики, както и от заблуждаващи етикети за устойчивост и непрозрачни цифрови инструменти за предоставяне на информация. Търговците няма да получат възможност за осигуряване на равни условия и лоялна конкуренция. Контролните органи ще бъдат затруднени при определяне на нарушение, съставляващо нелоялна търговска практика, относно неверни твърдения за екологосъобразност на стоките. Ще се увеличи недоверието на потребителите в екологичния преход. Ще се затрудни намаляване на въздействието на стоките върху околната среда и преход към кръгова икономика. Специфични въздействия: Въздействия върху търговците: Не се очаква този вариант да има положително въздействие или ползи за търговците. Въздействия върху потребителите: Вариант 1 няма да има положително въздействие върху потребителите и няма да донесе ползи за потребителите. Потребителите няма да получават достатъчно надеждна информация за: - дълготрайната употреба на стоките; - наличието на възможност за ремонт; - задължителната законова гаранция и евентуално за допълнителната търговска гаранция на стоките; - наличието на безплатни софтуерни актуализации и други. При избор на този вариант потребителите няма да бъдат защитени от използването на: - търговски практики, с които търговците заблуждават потребителите относно екологичните и социални характеристики на стоките - общи твърдения за екологосъобразност на стоките, без доказателства; - поставянето на екомаркировки, които не са сертифицирани по надлежен ред; - умишлено проектиране на преждевременно излизане от употреба на стоките. Този вариант няма да допринесе за повишаване доверието на потребителите и няма да ги насърчи да правят информиран избор на устойчиви стоки. Въздействия върху околната среда: С избор на Вариант 1 няма да се създадат условия за насърчаване на устойчиво потребление и за постигане на целите на кръгова, чиста и екологосъобразна икономика и за намаляване на климатичните промени и за подобряване състоянието на околната среда. 17 Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква този вариант да окаже въздействие върху МСП, тъй като не води до промяна. Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма промяна по отношение на административната тежест. Няма да се намали регулаторната сложност и тежест за заинтересованите страни. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.). Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите“ : Описание: Вариант 2 предлага разрешаване на идентифицираните проблеми чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, с който да се въведат изискванията на Директива (ЕС)2024/825. С предложените промени се цели създаване на правна рамка, съдържаща общи правила за защита на потребителите и за насърчаване на устойчивото потребление чрез: 1. повишаване информираността на потребителите и предоставяне на конкретна и ясна информация във връзка с : - устойчивостта на предлаганите за продажба стоки (оптимален жизнен цикъл); - наличието на законова гаранция за стоките; - наличие или липсата на търговска гаранция за трайност на стоките; - наличието на възможност за ремонт на стоките; - осигуряването на резервни части на стоките ; - указания за ремонт на стоките; - безплатни актуализации на софтуера на стоките, съдържащи цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги. 2. защита от заблуждаващи търговски практики, свързани с твърдения за екологосъобразност на стоките като: - общи твърдения за екологичните или социални характеристики на стоката, без доказателства, или твърдения за целия продукт, когато се отнася само до една част от него; - рекламиране на ползи или на бъдещи екологични резултати без проверими данни; - представяне на характеристики, изисквани по закон като отличителни за стоката; - липса на прозрачност относно сертифициране на маркировките за устойчивост на стоките; - сравняване на устойчивостта на стоките, вкл. с цифрови инструменти за сравняване, без информация за метода и начина на сравнение на стоките; - практики, водещи до преждевременно излизане от употреба на стоките; - допълване на т.нар. „черен списък“ в Приложение I на Директива 2005/29/ЕО с включване на нелоялни търговски практики, които заблуждават потребителите и ги възпрепятстват да вземат информирани решения за покупка, поради липсата на възможност да направят реална преценка относно качеството и дълготрайността на стоките, и тяхната екологосъобразност. 3. по-добро и последователно прилагане на законодателството за защита на потребителите чрез актуализиране на действащите разпоредби. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант се очакват положителни въздействия върху заинтересованите страни. Ще се насърчат потребителите да правят информиран избор, като се гарантира търговците да предоставят подробна информация за стоките. Ще се повишат изискванията за посочване на екологичните и социални характеристики на стоките. Ще се обезпечи предоставянето на информация относно трайността на стоките, наличието на законова гаранция и търговска гаранция за трайност на стоките, наличието на възможност за ремонт и рециклиране на стоките. Ще се осигури ефективна защита срещу заблуждаващи „зелени“ практики, като се гарантира, че твърденията за екологичност и устойчивост на продуктите са достоверни чрез добавяне на изисквания за предоставяне на ясни и проверими данни. С предложените промени в Закона за защита на потребителите ще се преодолеят установените проблеми. Поради хоризонталния характер на предлаганите промени в законодателството ще се намали фрагментирането на единния пазар на Европейския съюз. Хармонизирането на правилата в рамките на Европейския съюз ще доведе до 18 намаляване на административните и регулаторни различия и ще осигури възможност за достъп на потребители и търговци до нови пазари. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват отрицателни социални или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Въздействия върху производители и търговци: Този вариант ще окаже положително въздействие и върху производителите и търговците, свързано с по-голяма прозрачност, доверие и устойчивост на пазара. Възприемането на този вариант ще създаде дългосрочни ползи за търговците, които прилагат устойчиви практики, като същевременно ще се отстранят рисковете, свързани с нелоялната конкуренция. Основните ползи включват: - създаване на равни условия на пазара (ще се ограничат заблуждаващите търговски практики, като неоснователни „зелени“ твърдения. Търговците, които вече предлагат устойчиви и прозрачни стоки, ще бъдат защитени от използването на нелоялни търговски практики на своите конкуренти); - повишаване доверието на потребителите (по-строгите изисквания за прозрачност и доказателства за екологични твърдения ще укрепят доверието на потребителите в търговците и техните продукти, което ще доведе до увеличаване на продажбите); - насърчаване на иновации и предлагане на устойчиви п стоки (търговците ще бъдат стимулирани да инвестират в разработването на дълготрайни и лесни за ремонт стоки, което ще увеличи тяхната конкурентоспособност и ще открие нови пазарни възможности); - по-нисък риск от административни санкции (с приемането на ясни правила относно екологичните твърдения за стоките, търговците ще намалят риска от налагане на глоби и санкции за използване на заблуждаващи търговски практики). Въздействия върху потребителите: Този вариант ще окаже положително въздействие върху потребителите и ще осигури дългосрочни ползи за потребителите, насочени към повишаване на тяхната защита и улесняване на устойчив избор на стоки. Могат да се посочат следните ползи за потребителите: - по-добра информираност за екологичните характеристики на стоките (потребителите ще имат достъп до проверена и ясна информация относно трайността на стоките и наличието на възможност за ремонт на стоките; - защита от заблуждаващи екологични твърдения (ще се забрани използването на общи екологични термини като „екологична“ стока или „устойчива“ стока, ако те не са подкрепени с доказателства. Тази мярка ще ограничи рисковете от въвеждане на потребителите в заблуждение относно истинските характеристики на стоките; - насърчаване на дългосрочни решения за устойчиво потребление (информацията за трайността и за възможността за ремонт на стоките ще насърчи потребителите да избират стоки с по-дълъг жизнен цикъл, което води до икономии и намаляване на отпадъците); - повишаване на доверието в пазара (ограничаването на нелоялни търговски практики ще се създаде прозрачна и предсказуема среда и ще способства за изграждане на доверие между потребителите и търговците); - засилване правата на потребителите. Възприемането на този вариант ще допринесе и за постигане на целите на Европейския съюз за устойчиво развитие и зелена икономика. Въздействия върху околната среда: С Вариант 2 се очаква да се постигне подобряване и усъвършенстване на съществуващите разпоредби относно устойчивото потребление и да се улесни участието на потребителите и търговците в реализирането на кръгова, чиста и екологосъобразна икономика. Ще се намали влошаване състоянието на околната среда. Възприемането на този вариант ще има преки ползи за обществото и за околната среда и ще доведе до намаляване на отпадъците, чрез насърчаване на дълготрайната употреба на стоките и ограничаване на изкуственото съкращаване на жизнения цикъл на стоките, насърчаване на кръговата икономика, чрез повторна употреба и ремонт. Чрез ограничаване използването на заблуждаващи търговки практики относно екологичните и социални характеристики на стоките ще се намали отрицателното въздействие върху околната среда. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: 19 С се (ЕС) по на за МСП. МСП се 1.1. 1.2. приемането предвижда 2024/825, отношение прилагат закона следва отношение твърдения приемане възползват националния Насърчаването ремонт, повишаване ремонтирани предприятия, устойчиви вариант ще за повишаване проекта на възнамеряват такива вариант не предвижда дейност. Административна еднократно предимно актуализиране разходи да Опишете екологични въздействия Опишете (задължения на проекта на Закон за изменение и допълнение предоставяне на нови административни изискванията на закона ще се прилагат по на МСП. В този смисъл, не стои въпросът дали или не по отношение на МСП, тъй като всички да се прилагат и от МСП. На практика, на тези търговци, в т.ч. и МСП, които предлагат за екологосъобразност на техните стоки. Очаква на Вариант 2 ще бъде положително. Всички от осигуряването на единни правила и и европейския пазар, което ще доведе до на ремонта и повторното използване на които се предоставят от МСП (сервизи, ремонтни на тяхното търсене и предлагане. стоки ще способства за създаването на пазарни Въздействието върху МСП ще е пропорционално като конкретно за МСП този вариант ще практики и ще осигури нови възможности за доведе до известно еднократно увеличаване привеждане в съответствие, но ползата за МПС, на доверието от страна на потребителите и закон ще се прилагат само за тези търговци, които да правят екологосъобразни твърдения за твърдения за стоките, които предлагат, те ще трябва се предвижда въвеждане на нови регулаторни въвеждането на допълнителни такси, както и тежест: Може да се очаква, че прилагането увеличаване на разходи на предприятията, в т.ч. във връзка с актуализиране на информацията и на уебсайтове или смяна на етикетите във са съществени за МСП. качествено (при възможност – и количествено) всички въздействия, включително върху всяка заинтересована се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. специфичните въздействия с акцент върху малките и за информиране, такси, регулаторни режими, административни на Закона за услуги. Съгласно отношение на отделни разпоредби разпоредби на разпоредбите на проекта екологосъобразни се, че въздействието МСП, както и равнопоставени повишаване на тяхната стоките ще стимулира работилници и други) Повишеното търсене на ниши, които на въздействието подкрепи дългосрочно растеж. Прилагането на разходите на които реално прилагат повишаване на вече прилагат стоките, които предлагат. да спазват новите режими, както и изисквания за на Вариант и на МСП за адаптиране на физическите магазини значителни потенциални страна/група заинтересовани средните предприятия и услуги и др.). защита на потребителите не разпоредбите на Директива всички търговци, в т.ч. и по на директивата да се директивата, респективно на на закон ще се прилагат стоки, и които правят върху МСП в резултат останалите предприятия ще се условия за конкуренция на конкурентоспособност. търсенето на услуги за и ще осигури условия повторно използвани и са нови възможности за върху по-големите тяхната адаптация към на препоръчителния предприятията, в т.ч. и на устойчиви практики, е потреблението. Разпоредбите на устойчиви практики, които В случай, че правят изисквания. При този създаването на регистри. Не разрешение за извършване на 2 ще доведе до известно привеждане в съответствие, съществуващите данни, като . Не се очаква тези икономически, социални и страни. Пояснете кои административната тежест 5. 5.1. на * При Сравняване Степени на За финансови предоставя техните повече от на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; проблем 1: Съществуващата правна рамка за услуги от разстояние не обезпечава в адекватна на настъпилите технологични и права. един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки 3) ниска. защита на потребителите достатъчна степен законодателни отделен проблем. за предоставяне правната сигурност и не промени защита на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на ЗИД на Закона за защита на потребителите“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Подобряване на правната рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез осигуряване на хармонизирани правила и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за финансовите услуги като се осигури прилагане на принципа „защитна мрежа“ за финансовите услуги и за продукти извън обхвата на специалното законодателство за финансови услуги. ниска. Целта не е постигната Висока 20 Цел 2: Актуализиране на съществуващите разпоредби относно предоставяне на преддоговорна информация при договорите за финансови услуги от разстояние. ниска. Целта не е постигната Висока Цел 3: Подобряване на разпоредбите относно правото на отказ на потребителите от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. ниска. Целта не е постигната Висока т с о н с а к на Цел 1: Подобряване на правната рамка за предоставяне финансови услуги от разстояние чрез осигуряване на хармонизирани правила и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за финансовите услуги като се осигури прилагане на принципа „защитна мрежа“ за финансовите услуги и за продукти извън обхвата на специалното законодателство за финансови услуги. Ниска. Целта не е постигната Висока и ф Е Цел 2: Актуализиране на съществуващите разпоредби относно предоставяне на преддоговорна информация при договорите за финансови услуги от разстояние . ниска. Целта не е постигната Висока на на Цел 3: Подобряване на разпоредбите относно правото отказ на потребителите от договора за предоставяне финансови услуги от разстояние. ниска. Целта не е постигната Висока т с о н а в у с Цел 1: Подобряване на правната рамка за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез осигуряване на хармонизирани правила и съгласуваност между хоризонталното и секторното законодателство за финансовите услуги като се осигури прилагане на принципа „защитна мрежа“ за финансовите услуги и за продукти извън обхвата на специалното законодателство за финансови услуги. Ниска Целта не е постигната Висока а л г ъ С Цел 2: Актуализиране на съществуващите разпоредби относно предоставяне на преддоговорна информация при договорите за финансови услуги от разстояние. Ниска Целта не е постигната Висока на на Цел 3: Подобряване на разпоредбите относно правото отказ на потребителите от договора за предоставяне финансови услуги от разстояние. Ниска Целта не е постигната Висока 1.1. 1.2. на при Сравнете Посочете вариантите: ефективност, ефикасност, най-малко съгласуваност, вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни степента, в която вариантите ще изпълнят определените чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат разходи; която показва степента, до която вариантите съответстват и отрицателни цели, съгласно постигат целите на постигнати при на действащите въздействия. основните определено критерии за сравняване предложението; ниво на ресурсите или стратегически документи 5.2. в * При Степени За достатъчна заблуждаващи повече на проблем изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) 2: Съществуващата правна рамка за защита на степен предоставянето на надеждна информация търговски практики, свързани с устойчивостта на от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за ниска. потребителите не и не обезпечава стоките . всеки отделен проблем. гарантира защита на потребителите от Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на ЗИД на Закона за защита на потребителите“ т с о н Цел 1: Да се осигури възможност на потребителите вземат информирани решения при покупка на стоки, които са устойчиви (насърчаване на устойчиво потребление). да ниска. Целта не е постигната Висока в и т к е ф Цел 2: Да се ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, които възпрепятстват избора устойчиви форми на потребление. на ниска. Целта не е постигната Висока Е Цел 3: Да се осигури по-добро и кохерентно прилагане законодателството за защита на потребителите. на ниска. Целта не е постигната Висока 21 т с о н Цел 1: Да се осигури възможност на потребителите да вземат информирани решения при покупка на стоки, които са устойчиви (насърчаване на устойчиво потребление); Ниска. Целта не е постигната Висока с а к и ф Е Цел 2: Да се ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, които възпрепятстват избора на устойчиви форми на потребление. ниска. Целта не е постигната Висока Цел 3: Да се осигури по-добро и кохерентно прилагане на законодателството за защита на потребителите. ниска. Целта не е постигната Висока т с о н а Цел 1: Да се осигури възможност на потребителите да вземат информирани решения при покупка на стоки, които са устойчиви (насърчаване на устойчиво потребление). Ниска Целта не е постигната Висока в у с а л г ъ Цел 2: Да се ограничи използването на заблуждаващи търговски практики, които възпрепятстват избора на устойчиви форми на потребление. Ниска Целта не е постигната Висока С Цел 3: Да се осигури по-добро и кохерентно прилагане на законодателството за защита на потребителите. Ниска Целта не е постигната Висока 1.1. 1.2. Сравнете Посочете вариантите: ефективност, отразява разходи; документи. вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни степента, в която вариантите ще изпълнят определените чрез която се измерва степента, до която вариантите степента, до която целите могат да бъдат постигнати съгласуваност, която показва степента, до която вариантите и отрицателни цели, съгласно основните постигат целите на при определено ниво на съответстват на въздействия. критерии за сравняване предложението; ефикасност, ресурсите или при най-малко действащите стратегически на която 6. По За Посочете Избор на проблем потребителите“. проблем потребителите“. препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение 2: Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение препоръчителните варианти за решаване на поставения и допълнение на и допълнение на проблем/проблеми. Закона за защита на Закона за защита на 6.1. на За услуги правото не създават Промяна проблем от настъпилите Предложените правната адекватно задължителната на предвиждат допълнителни привеждане разходите са финансови Същевременно, в административната тежест за физическите препоръчителния вариант (включително по отделните 1: Съществуващата правна рамка за защита на разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната технологични и законодателни промени защита на изменения и допълнения в Закона за защита рамка за предоставяне на финансови услуги от ниво на защита на потребителите чрез преддоговорна информация, оптимизиране човешка намеса и ограничаване използването на въвеждане на административни такси. административни изисквания за икономическите в съответствие с изискванията относно правото пропорционални в сравнение с ползата както за услуги. По своята същност тези разходи не възможност за осигуряване на равноправни изискванията за предоставяне на преддоговорна и юридическите проблеми): потребителите за сигурност и не техните права. на потребителите разстояние и да се осъвременяване и използването правото манипулативни и Препоръчителният оператори, на отказ, обучение на потребителите, така увеличават условия и подобряване информация се лица от прилагането предоставяне на финансови предоставя адекватна на с цел да се подобри постигне по-високо и разширяване обхвата на на отказ, гарантиране заблуждаващи практики, вариант включва някои например, изискването за персонала и т.н., като и за доставчиците на административната тежест, а на конкуренцията. намаляват в сравнение 22 с действащата уредба. За проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Препоръчителният вариант не предвижда въвеждането на такси. Съобразно ролята на различните заинтересовани страни в решаването на Проблем 2, този вариант ще доведе до балансирано увеличаване на административната тежест в краткосрочен план с потенциал за облекчаване и по- ефективна регулаторна среда в бъдеще. Производителите и търговците ще трябва да предоставят ясна и вярна информация за устойчивостта на стоките и услугите, което изисква адаптиране на техните вътрешни системи. Въвеждането на ясни и стандартизирани етикети за устойчивост на стоките може да изисква известни разходи за привеждане в съответствие. Новите изисквания на проекта на закон ще се прилагат само за тези търговци, които вече предлагат екологосъобразни продукти, и които възнамеряват да правят твърдения за екологосъобразност стоките, които предлагат, за да изтъкнат това като конкурентно предимство. В случай, че правят такива твърдения за стоките, които предлагат, те ще трябва да спазват новите изисквания. За държавните институции необходимостта от повишаване на осведомеността на потребителите за техните права в контекста на Зеления преход може да увеличи разходите за комуникация, а въвеждането на новите изисквания може да наложи разходи за обучение на служителите. В краткосрочен план за производителите и търговците ще има известно увеличаване на административната тежест, поради изискванията за докладване, етикетиране и проверка на твърдения за устойчивост на стоките. В дългосрочен план обаче, унифицираните правила и технологичната автоматизация могат да намалят част от това натоварване. За потребителите ще е налице намаляване на административната тежест, защото потребителите ще разполагат с леснодостъпна и стандартизирана информация за устойчивостта на стоките, което ще им спести време и усилия при вземането на информирани решения, а новите изисквания за проверка на твърденията за устойчивост и за екологосъобразност на стоките ще улеснят потребителите при подаването на жалби срещу нелоялни практики. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? За проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Измененията и допълненията в Закона за защита на потребителите не предвиждат създаването на нов регулаторен режим, както и изисквания за извършване на дейност. За проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките Предложените измененията в Закона за защита на потребителите не предвиждат създаването на нов 23 регулаторен режим , както и изисквания за извършване на дейност . 6 .3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? За проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Предложените измененията в Закона за защита на потребителите не предвиждат създаването на нови регистри. За проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Предложените измененията в Закона за защита на потребителите не предвиждат създаването на нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура . 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? За проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Актът засяга пряко МСП. Въздействието върху МСП не се различава по същество от това върху останалите доставчици на финансови услуги от разстояние. Предложеният вариант въвежда императивни изисквания на Директива (ЕС) 2023/2673, които ще се прилагат за всички доставчици на финансови услуги от разстояние. Може да се очаква, че прилагането на препоръчителния вариант ще доведе до еднократно увеличаване на разходите на доставчиците на финансови услуги от разстояние, в т.ч. и на МСП за привеждане в съответствие. Същевременно, препоръчителният вариант ще се отрази положително на МСП, тъй като е свързан с намаляване на правната сложност и улесняване спазване на изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Препоръчителният вариант ще се отрази положително върху всички предприятия, които предоставят финансови услуги от разстояние, тъй като той допринася за по-голяма равнопоставеност между тях. Въздействието върху МСП ще е пропорционално на въздействието върху по- големите предприятия. За проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките . Въздействието върху МСП не се различава по същество от това върху останалите търговци, които предлагат екологосъобразни продукти, и които възнамеряват да правят екологосъобразни твърдения за стоките, които предлагат. Предложеният вариант въвежда императивни изисквания на Директива (ЕС) 2024/825. Предложеният вариант въвежда императивни изисквания на Директива (ЕС) 2023/2673, които ще се прилагат само за тези МСП, които предлагат екологосъобразни стоки, и които правят твърдения 24 за това, че стоките, които предлагат са екологосъобразни. Очаква се, че въздействието върху МСП в резултат на приемане на Вариант 2 ще бъде положително. Всички МСП, както и останалите предприятия ще се възползват от единни правила и равнопоставени условия за конкуренция на националния и европейския пазар, което ще доведе до повишаване на тяхната конкурентоспособност. Насърчаването на ремонта на стоките и повторно използване на стоките представляват нови възможности за МСП. Въздействието върху МСП ще е пропорционално на въздействието върху по- големите предприятия, като конкретно за МСП този вариант ще подкрепи дългосрочно тяхната адаптация към устойчиви практики и ще осигури нови възможности за растеж. Ще бъде осигурен по- лесен достъп на МСП до етикетите/маркировките за устойчивост. Прилагането на препоръчителния вариант ще доведе до известно еднократно увеличаване на разходи на предприятията, в т.ч. и на МСП за привеждане в съответствие, но ползата за МПС, които реално прилагат устойчиви практики е повишаване на доверието от страна на потребителите и повишаване на потреблението. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6 .5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): За проблем 1: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите за предоставяне на финансови услуги от разстояние не обезпечава в достатъчна степен правната сигурност и не предоставя адекватна на настъпилите технологични и законодателни промени защита на техните права. Не са идентифицирани конкретни потенциални рискове, свързани с прилагането на препоръчителния вариант. Не се очакват потенциални рискове от приемане на предложените промени в Закона за защита на потребителите и в останалите закони, съдържащи хармонизирани изисквания за финансови услуги от разстояние. Разпоредбите на нормативния акт целят да доразвият действащата към настоящия момент правна уредба и да я адаптират към приетото европейско законодателство за защита на потребителите. За проблем 2: Съществуващата правна рамка за защита на потребителите не гарантира в достатъчна степен предоставянето на надеждна информация и не обезпечава защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики, свързани с устойчивостта на стоките. Не са идентифицирани съществени потенциални рискове, свързани с прилагане на препоръчителния вариант. Разпоредбите на нормативния акт имат за цел да доразвият съществуващата правна уредба и да я адаптират към законодателство за защита на потребителите. Проектът на ЗИД на ЗЗП ще осигури съгласувано прилагане на хоризонталното законодателство за защита на потребителите със секторното законодателство за финансовите услуги. Дългосрочните ползи за всички заинтересувани страни минимизират евентуални рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проведени са консултации в рамките на Работна група 21 „Защита на потребителите“ към СЕВ. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предвижда се публично обсъждане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане на електронната страница на Министерство на икономиката и индустрията и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. Направените предложения ще бъдат включени в Справка за отразените становища, която ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации след приключване на обществените консултации. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 25 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Предлаганите промени са свързани с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на: - Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО ;и - Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на овластяването на потребителите в Зеления преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добра информация. Оценката на въздействието по отношение на Директива (ЕС) 2023/2673 може да бъде намерена на следната интернет страница: https://finance.ec.europa.eu/consumer-finance-and-payments/retail-financial-services/distance-marketing- financial-services_en Оценката на въздействието по отношение на Директива (ЕС) 2024/825 може да бъде намерена на следната интернет страница: https://commission.europa.eu/publications/proposal-directive-empowering-consumers-green-transition-and- annex_en 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ( преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Неприложимо 11. Информационни източници: 1. Закон за защита на потребителите (обн. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г.,посл. изм., бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г., бр. 70 от 20.08.2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз); 2. Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 57 от 28.07.2015 г., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) 3.Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО; 4. Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на овластяването на потребителите за зелен преход чрез по - добра защита срещу нелоялни практики и чрез по - добра информация; 5. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно 26 нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета; 6. Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Емил Алексиев, директор на дирекция „Политика за потребителите“ Дата: 15.12.2025г. Подпис: …………………. 15.12.2025 г. X Signed by: EMIL NENKOV ALEXIEV

1 за постъпилите СПРАВКА бележки, предложения и констатации по реда на чл. на Закон за изменение и допълнение на Закона 26 от за защита Закона за нормативните актове по проект на потребителите № Организаци я/потребите л /вкл. начина на получаване на предложени ето/ Предложения и становища Приет и/ Непри ети Мотиви 1. Асоциация на банките в България 1. Предвидения за отмяна на ЗПФУР съдържа изрична дефиниция на „финансова услуга“, а именно - Финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Съпоставена със съществуващата дефиниция на финансова услуга в §13, т.12 на ДР на ЗЗП, а именно: "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане“, намираме, че действащата към момента в ЗПФУР дефиниция е по- прецизна и следва да бъде възприета и в нормите на ЗЗП при настоящите промени. Не приема Предложението противоречи на Директива 2011/83/ЕС. С Директива (ЕС) 2023/2673 се изменя Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и се отменя Директива 2002/65/ЕО за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На европейско ниво, предоставянето на финансови услуги от разстояние се урежда от Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите. Дефиницията на термина „финансова услуга“ в §13, т.12 на ЗР на ЗЗП съответства напълно на разпоредбата на чл. 2, т.12 от Директива 2011/83/ЕС. 2. Бихме искали да отбележим, че намираме за нужно да бъде допълнен или разяснен текстът на чл. 47а (който би следвало да започне да се прилага и за Няма предло жение Разпоредбата на чл.46а от Закона за защита на потребителите се прилагат по отношение на договори за предоставяне на финансови 2 финансовите услуги от разстояние на основание измененията в чл. 46, т.4) по отношение на това дали разпоредбите на този член следва да бъдат съобразявани при извършване на операции през електронните канали на банките. От прочита на предложения текст, нашето разбиране е, че той е приложим за ситуациите, при които платформата предлага на потребителите възможност да закупят продукти или услуги от различни доставчици и в тази връзка не е приложим за продукти на кредитните институции, през които се закупуват услуги само от един доставчик. Предоставянето на указания или прецизиране на разпоредбата в тази посока ще елиминират риска от грешно тълкуване както от страна на задължените лица, така и от страна на регулаторите. услуги от разстояние. Същевременно, съгласно чл.59з от проекта на закон, „Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за съответните финансови услуги се прилагат разпоредбите на този друг нормативен акт.“ Предвид на това, че Законът за потребителския кредит съдържа изисквания за предоставяне не преддоговорна информация, и предвид разпоредбата на чл.59з от проекта на закон, разпоредбата на чл.46а от ЗЗП, във връзка с чл.47а от същия няма да се прилага по отношение предоставянето на потребителски кредит. 3. В проекта наред с транспонирането на Директивата, включени значително разширени правомощия на Комисия за защита на потребителите (КЗП), които не са изисквани, не са предвидени и не се извеждат от нея. Смятаме, че това представлява надхвърляне на целите на транспонирането и въвеждане на нови контролни механизми (вкл. мерки по ограничаване на достъп до сайтове), които имат последици далеч отвъд материята на дистанционните финансови услуги. В проекта има няколко напълно нови правомощия, които не съществуват в действащия ЗЗП, нито са част от изискванията на директивата, като например: - В чл. 47в и чл. 47г от законопроекта е предвидена възможност за налагане на принудителна административна мярка за допуснато нарушение, чрез заповед на председателя на КЗП. Посочено е, че Не приема Не е налице празнота в правната уредба относно обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Съгласно общите правила на административното право, доколкото в специалния закон не е предвиден изричен ред, се прилага редът по Административнопроцесуалния кодекс, поради което не е необходимо изрично препращане. Предложената уредба не дерогира този общ ред, а въвежда специални материалноправни предпоставки и ускорена процедура, продиктувана от необходимостта от ефективна и своевременна защита на потребителите. Изричното предвиждане, че заповедта подлежи на незабавно 3 мярката подлежи на изпълнение дори и при обжалване на заповедта (чл. 47в, ал. 6). Липсва обаче изрично разписан ред за атакуването на този административен акт или препращане към процесуални норми, което е необходимо по смисъла на чл. 23 ЗАНН. Същевременно е предвидено, че ако в този тридневен срок от публикуване на заповедта не бъде преустановено нарушението, от КЗП да бъде подадено искане до председателя на Софийски районен съд да разпореди на доставчиците на съобщителни мрежи и услуги спиране на достъпа до интернет страницата на нарушителя. Необходимо е обаче да бъде уточнено дали разпореждането на съда, независимо дали с него се уважава или не искането на КЗП, подлежи на обжалване и по какъв ред. Считаме, че не е удачен предложения подход по възлагането на функциите по разглеждането на искане по чл. 47в, ал.3 и издаване на разпореждане единствено на председателя на Софийски районен съд или оправомощен от него заместник-председател. изпълнение, независимо от обжалването, е съзнателно законодателно решение, обусловено от характера на нарушенията – в значителна част от случаите те се извършват онлайн, засягат неограничен кръг потребители и могат да причинят значителни вреди за кратък период от време. Именно поради това е необходимо въвеждане на механизъм за бърза и ефективна намеса, който да не бъде обезсмислен чрез отлагане на изпълнението. По отношение на съдебното разпореждане следва да се отбележи, че съдът се произнася по искане на административен орган в рамките на специална, ускорена процедура, насочена към преустановяване на нарушение и ограничаване на достъпа до онлайн съдържание. В този контекст, уредбата е съобразена с необходимостта от бързина и ефективност и съответства на сходни механизми, предвидени в европейското право, включително правомощията за ограничаване на достъпа до онлайн интерфейси с цел защита на колективните интереси на потребителите. Не се споделя и възражението относно определянето на компетентен орган. Концентрирането на компетентността в рамките на Софийския районен съд е обусловено от необходимостта от единно, бързо и предвидимо правораздаване при разглеждане на тези производства, които по своя характер изискват спешност и специализация. Това решение е в съответствие с утвърдени законодателни 4 подходи при производства с висока степен на неотложност. С оглед на изложеното, предложената уредба осигурява необходимия баланс между правото на защита и ефективността на контролната дейност и не е налице необходимост от допълнително прецизиране. 4. Считаме, че текстът на буква б) и буква в) на ал. 3 на новия чл.52а от законопроекта се нуждае от редакция в съответствие с изискванията на Директивата, като думите „подробна информация“ бъдат заменени, както следва: - в буква „б“ - с „данни, идентифициращи“; - в буква „в“ - с „данни“. Така, освен пълно съответствие с изискванията по Директивата, ще се постигне и яснота и за търговците, и за потребителите каква точно информация следва да бъде предоставена. Ползването на израза „подробна информация“, без уточнение каква точно и колко подробна създава предпоставка за неразбиране и възможност за разнопосочни тълкувания. Прием а Чл.52а, ал.3 „Функцията за отказ по ал.1 трябва да предостави възможност на потребителя да изпрати онлайн изявление за отказ, с което информира търговеца за решението си да се откаже от договора. Онлайн изявлението за отказ позволява на потребителя да предостави лесно или да потвърди следната информация: б) данни, идентифициращи договора, от който желае да се откаже; в) данни за електронното средство, чрез което потвърждението за отказ от търговеца ще бъде изпратено на потребителя. 5. От разпоредбите на законопроекта не става напълно ясно дали чл. 52а ще бъде приложим и при договори за потребителски кредити, сключени от разстояние. В § 83 от законопроекта е включено изменение на чл. 30 от ЗПК, при което е предвидено, че няма да се прилагат 59г и 59д от ЗЗП, ако потребителят има възможност за отказ по реда на чл. 29 от ЗПК. Ако идеята на законодателя е новият чл. 52а да бъде приложим и в хипотезата на договор за потребителски кредит, считаме, че е необходимо изменение на чл. 29, ал. 2 и 3 от ЗПК с оглед предвидения в нормата на чл. 52а от ЗИД на ЗЗП нов ред за извършване на отказ от договори, сключени от разстояние и удостоверяването на този факт. Не приема Разпоредбата на чрл.29 от Закона за потребителския кредит урежда право на отказ на потребителя от договора за кредит като въвежда 14 дневен срок за размисъл. Тази разпоредба на ЗПК не се отнася за договори от разстояние. Тази разпоредба е за договорите офлайн. По отношение правото на отказ от договор за потребителски кредит ще се прилага разпоредбата на чл.52а и на чл.59г от законопроекта. 5 6. В съображение 16 от Преамбюла на Директивата е предвидено, че когато други актове на Съюза, с които се уреждат конкретни финансови услуги, съдържат правила относно преддоговорната информация, относно правото на отказ или относно подходящите разяснения, и независимо от степента на подробност на тези правила, за тези конкретни потребителски финансови услуги следва да се прилагат само съответните разпоредби на тези други актове на Съюза, освен ако в тези актове не е предвидено друго. Изискванията в този смисъл са пренесени съответно в чл.16а, параграф 10 от Директивата (по отношение преддоговорната информация), в чл.16б, параграф 6 от Директивата (по отношение на правото на отказ) и в чл.16г, параграф 5 от Директивата (по отношение на разясненията). В законопроекта обаче е предвиден един общ текст, касаещ и трите случая (преддоговорна информация, право на отказ и подходящи разяснения), а именно ал.5 на чл.59е, който са отнася само към подходящите разяснения. Считаме тази законодателна техника за неправилна, като предлагаме или текстът на коментираната ал. 5 да бъде изнесен като отделен член, или да бъде направена диференциация на трите случая (преддоговорна информация, право на отказ и подходящи разяснения), като се предвидят отделни алинеи за всеки от тях, съответно към чл.59в (за преддоговорната информация), към чл.59г (за правото на отказ) и към чл.59е (за подходящите разяснения). Прием а Създадена е нова разпоредба на чл.59з, приложима за трите хипотези. Редакция на новата разпоредба на чл.59з: „Чл. 59з. Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за съответните финансови услуги се прилагат разпоредбите на този друг нормативен акт.“ 7. С предложения проект се предвижда възможност за налагане на имуществена санкция до 4% от годишния оборот за нарушения на разпоредби, свързани с дизайна на онлайн интерфейс. на Забраните в предложеният текст на чл. 59ж са широко формулирани – „по-силно открояване“ и др., което дава КЗП Не приема Предложената разпоредба е във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на 6 прекалено широка свобода да преценява какво е „силно открояване“ и какво е „по-трудна процедура“. Липсата на легални дефиниции или обективни критерии за тълкуване на тези понятия създава сериозна правна несигурност относно приложното им поле. На практика това означава, че преценката за наличие на нарушение ще бъде оставена изцяло на дискрецията на административния орган – Комисия за защита на потребителите, без обективни, ясни и предвидими стандарти. Предвиденото санкциониране с до 4% от оборота за нарушения, свързани с дизайн на онлайн интерфейс, не произтича пряко от правото на ЕС и представлява несъразмерно разширяване на приложното поле на тежките санкции. В заключение, нашето предложение е да се предвиди диференциране на санкциите, като максималният праг до 4% от оборота да се запази единствено за тежки широко разпространени нарушения със съюзно измерение, а за нарушения, свързани с дизайн на онлайн интерфейс, да се предвидят по-ниски, пропорционални санкции. законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004. Разпоредбата ще се прилага само за широкомащабни трансгранични нарушения на посочените разпоредби – въз основа на координирани действия на държавите- членки по прилагане на Регламент(ЕС) 2017/2394. Разпоредбата произтича пряко от право на ЕС. Нарушенията, свързани с дизайна на онлайн интерфейса на търговеца (dark patterns) съставляват тежки нарушения, тъй като ограничават възможностите на потребителите за вземане на свободно и информирано решение за сключване на договор. 8. Към момента е предвиден кратък срок за адаптация на доставчиците на финансови услуги към новите изисквания, а имено 19.06.2026г. (§ 85, т.1 от проекта), при все че отчитаме изложените съображения за този срок в мотивите към ЗИД на ЗЗП, то считаме, че с оглед необходимите процесни и продуктови оценки и технически разработки, на задължените субекти следва да бъде предоставена възможност за по-дълъг срок за имплементация на предвидените задължения, като се предвиди vacatio legis, с по- приемлив срок за техническо и реалистично изпълнение, например 01.11.2026г. Не приема Предложението противоречи на чл.2 на Директива (ЕС) 2023/2673, поради което не може да бъде прието. Съгласно чл.2 от Директива (ЕС) 2023/2673, държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 19 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.Те прилагат тези разпоредби от 19 юни 2026 г. 9. Възразяваме срещу предвидения в чл.234, ал. 6 и ал.7, респективно в чл.235, ал.3 в § 72 от Не приема Предложената уредба не противоречи на общите принципи на 7 законопроекта начин на връчване /включително фикция за уведомяване/ на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, като противоречащи на общите принципи на административно-наказателното производство. Предлагаме посочените текстове да отпаднат и да се запази предвиденото в тази връзка в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. административнонаказателното производство, а представлява специален ред, въведен с оглед преодоляване на установени в практиката затруднения при връчването на актове и наказателни постановления, особено в хипотезите на онлайн търговия и недобросъвестно поведение на търговци. Действащата уредба по Закона за административните нарушения и наказания в редица случаи се оказва недостатъчно ефективна, което води до невъзможност за реализиране на административнонаказателна отговорност, поради невръчване на актовете. Това обуславя необходимостта от въвеждане на специални правила в Закона за защита на потребителите, които да гарантират реално осъществяване на контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите. Предвидените способи за връчване, включително чрез поставяне на съобщение на интернет страницата на Комисията и въвеждане на фикция за връчване след изтичане на определен срок, са субсидиарни и се прилагат само при невъзможност за връчване по основните способи. Те са насочени към предотвратяване на злоупотреби и умишлено избягване на връчването от страна на нарушителите. Същевременно, уредбата предвижда достатъчни гаранции за информираност на адресата и възможност за упражняване на правото на защита, като въвежда ясни срокове и обективно определими моменти на настъпване на правните последици. Запазването единствено на общия ред по 8 ЗАНН не би позволило ефективно противодействие на установените практики за избягване на връчване, поради което предложението не се приема. 10.Предлагаме и бележки от технически характер, както следва: Прием а 10.1.След §20 като систематично място следва да се отрази промяна в чл. 181г, ал.3, точка 6, където е посочен Регламент (ЕС) №524/2013, предвид че с Регламент (ЕС) 2024/3228 се отменя Регламент (ЕС) №524/2013. Прием а § 21. В чл. 181г, ал. 3, т. 6 думите „попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013“ и запетаята преди тях се заличават. 10.2.В чл.182, ал.5 – Регламент (ЕО) № 924/2009 да бъде заменен от Регламент (ЕС) 2021/1230 на ЕП и на Съвета от 14 юли 2021 година относно презграничните плащания в рамките на Съюза, тъй като с него Регламент 924/2009 е отменен Прием а § 26. В чл. 182, ал. 5 думите „Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.)“ се заменят с думите „Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ, L 274/20 от 30 юли 2021 г.)“. 10.3. В преходни и заключителни разпоредби §80 относно промени в ЗПУПС – в чл.175, ал. 2 ЗПУПС, второто изречение относно прилагането на Регламент №524/2013 и платформата да отпадне с оглед отменянето му. Прием а § 80. В Закона за платежните услуги и платежните системи (Обн. ДВ. бр.20 от 2018 г., изм. и доп. бр.17, 37, 42 и бр. 94 от 2019г., изм. и доп. бр.13 от 2020 г., изм. и доп. бр.12 от 2021г., изм. и доп. бр.25 и 45 от 2022 г., изм. и доп. бр.8, 66 и бр. 84 от 2023г., изм. бр.79 от 2024 г., изм. бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025г., изм. и доп. бр. 25 от 2026 г.) в чл. 175, ал. 2 в изречение първо думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I„а“ от Закона за защита на потребителите“, а изречение второ се заличава. 9 2. Българска национална асоциация „Активни потребители ” 1. На първо място следва да се отбележи, че проектът въвежда забрана за използването на манипулативни онлайн интерфейси („тъмни модели“), но го прави с ограничен обхват. Съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA) подобна забрана има хоризонтален характер и се прилага към всички онлайн платформи, независимо от сектора. В същото време Директива (ЕС) 2023/2673 разглежда тези практики в контекста на финансовите услуги. В проекта обаче новата разпоредба на чл. 59ж е позиционирана в специалния Раздел I „а“, приложим единствено към договорите за финансови услуги. При наличие на колизия между национални и европейски норми, предимство имат актовете на ЕС, но е по- целесъобразно в закона забраната да бъде формулирана като общоприложима за всички онлайн интерфейси, насочени към потребители. Не приема Предложението е извън обхвата на законопроекта. Законопроектът има за цел въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673. Защитата на потребителите срещу използването на „dark patterns“ ще се изгражда тепърва на европейско ниво. Понастоящем Европейската комисия работи по законодателно предложение, което ще въведе обща забрана за използване на “dark patterns” (тъмни модели), свързани с архитектурата на онлайн интерфейса на търговците. Посоченият Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA) относно единния пазар на цифровите услуги няма отношение към забраната за използване на „dark patterns“. Регламент (ЕС) 2022/2065 определя отговорността на онлайн платформите за публикувано съдържание, въвежда забрана за незаконно съдържание, но не третира въпроса с използването на „dark patterns“, които освен това не се ограничават само до онлайн интерфейса на търговеца. Законопроектът въвежда коректно изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673, която забранява три търговски практики, които са в състояние да манипулират избора на потребителите при вземане на решение за покупка. Общата забраната за използване на „dark patterns“ ще бъде установена с отделен 10 европейски акт, който има хоризонтален характер, и който ще се прилага за всички търговци. Очаква се през ноември ЕК да направи предложение за директива за цифровата справедливост, което ще уреди именно въпроса за използването на „dark patterns”. Не е необходимо да се предприемат законодателни инициативи на национално ниво по този въпрос, преди предложението на ЕК, което ще има хоризонтален характер. 2. На следващо място, проектът предвижда въвеждане на правото на потребителя да получи „човешка намеса“ при взаимодействие с автоматизирани системи, но това право е ограничено по начин, който не съответства на европейската рамка. Съгласно Директива (ЕС) 2023/2673 потребителят следва да има възможност да поиска човешка намеса като обща гаранция за прозрачност, особено когато се използват чатботове или други автоматизирани средства. В проекта в чл. 59е, ал.3 това право е ограничено до етапа на сключване на договора или до последващи обосновани случаи - „а когато това е необходимо“, без ясна дефиниция кои хипотези попадат в обхвата на разпоредбата. Така формулиран текстът създава неяснота и предпоставки за спорове. Необходимо е правото да бъде разширено и приложимо на всички етапи на взаимодействие с търговеца. Не приема Разпоредбата на чл. 59е, ал. 3 посочва ясно, че когато е необходимо, търговецът е длъжен да осигури човешка намеса и след сключване на договора. Тези случаи обхващат следните ситуации на потребители, когато е необходимо: при подновяване на договора, при затруднения на потребителя при изпълнение на договора, или когато е необходимо за допълнителни разяснения относно договорните условия. Използваният в чл. 59е от проекта на закон израз „когато е необходимо“ е по-широк и е в интерес на потребителите. 3. Следващият проблем, на които искаме да обърнем внимание, е при уредбата на твърденията за екологосъобразност („greenwashing“) в чл.68д - чл.68ж. Директива (ЕС) 2024/825 изисква забрана на общи екологични твърдения, като „зелен“ или „еко“, освен ако те са подкрепени от признати схеми за сертифициране с високи стандарти, като например Екомаркировката на ЕС. В проекта тази забрана е Не приема Изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 са въведени коректно в проекта на закон. Твърденията на търговците за екологосъобразност са доброволни, а не задължителни. Същевременно, когато търговците правят такива твърдения, те трябва да отговарят на изискванията на Закона за защита на потребителите, т.е. не 11 въведена, но липсва достатъчна конкретизация относно това кои схеми се приемат за надеждни и как следва да се доказва съответствието. Рискът тук произтича от факта, че много „частни“ етикети, създадени от самите търговци за собствените им продукти, могат да бъдат представени като „основани на система за сертифициране“ (чл. 68ж, т. 28) без реална независима проверка. Проектът не включва процедурата, по която да се проверява дали дадена система за сертифициране действително отговаря на високите критерии за независимост на третата страна, заложени в Директивата. Освен това забраната за твърдения, свързани с компенсиране на емисии в чл.68ж, т.31, е формулирана по начин, който допуска нейното заобикаляне чрез представянето им като допълнителна, а не основна характеристика на продукта – „да се твърди, въз основа на компенсиране на емисиите на парникови газове, че дадена стока или услуга има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове“. трябва да са заблуждаващи. Твърдения на търговците за екологосъобразност на стоките, които са заблуждаващи съставляват нелоялна търговска практика, която и в момента е забранена от ЗЗП. Търговците трябва да докажат истинността на техните твърдения. Законопроекта не въвежда изцяло нова материя, а само разширява черния списък на забранени заблуждаващи търговски практики, по смисъла на действащия ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68ж, т.31 въвежда коректно изискванията на т. 4в от Приложение I на Директива (ЕС) 2024/825, с която се изменя Директива 2005/29/ЕС. Съгласно т.4в от Приложение I са забранени „твърдения, основани на компенсиране на емисиите на парникови газове, съгласно които даден продукт има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове.“ Съображение 12 на Директива (ЕС) 2024/825 също посочва, че е „особено важно е да се забранят твърденията, основани на компенсиране на емисиите на парникови газове, съгласно които даден продукт, стока или услуга, има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове“. Предложението противоречи на Директива (ЕС) 2024/825, поради което не може да бъде прието. 12 4. Допълнителен проблем възниква във връзка с многократното използване на понятието „онлайн интерфейс“ в проектозакона, заето от Регламент (ЕС) 2022/2065. Макар това да осигурява формално съответствие с европейското право, понятието е твърде широко и може да обхване практически всякакъв вид софтуер, което създава предпоставки за неяснота и затруднения при прилагането. В тази връзка е целесъобразно да се въведе уточнение, ограничаващо приложното поле до онлайн интерфейси, чрез които се сключват договори с потребители. Не приема Законопроектът дава дефиниция на термина „онлайн интерфейс“. Съгласно § 13, т.65 от на ДБ на законопроекта, „онлайн интерфейс“ е понятие по смисъла на чл.3, бук. „м“ от Регламент (EС) 2022/2065. Няма проблем с използването на термина „онлайн интерфейс“, тъй като Закона за защита на потребителите е приложим само по отношение на договори с потребители. Освен това, приложното поле на термина „онлайн интерфейс“ не може да се ограничи само до сключване на договори, а трябва да включва и етапа преди сключване на договори с потребители. 5. Последен въпрос, но не по важност е, че проектът предвижда в чл. 47в, ал. 3 санкционен механизъм, който позволява на Комисията за защита на потребителите да иска ограничаване на достъпа до интернет страници. Макар тази мярка да е насочена към ефективно правоприлагане, следва да се отчетат необходимостта от допълнителни гаранции за прозрачност и участие на заинтересованите страни. В този смисъл е уместно да се предвиди възможност за участие на представителните потребителски сдружения, включително чрез предоставяне на право да инициират или да се включват в подобни производства. Не приема Гражданското право предоставя необходимите гаранции на търговците, във връзка с предвидения санкционен механизъм, включително и по отношение обжалването на решенията на съда. Трябва да се има предвид, че предвиденото ограничаване на достъпа до интернет страниците на търговците е последната мярка, която ще се използва само когато другите способи аз откриване на търговеца не са дали резултат. Съгласно общите правила на административното право не е възможно да се предвиди участие на сдруженията на потребителите в производства за преустановяване на нарушенията. Сдруженията на потребителите имат възможност да предявят представителен иск за защита на колективните интереси на потребителите за преустановяване на нарушение на законодателството за защита на потребителите. 13 3. Асоциация за отговорно небанково кредитиран е 1. По въпроса за необходимостта от транспониране на Директивата в Закона за защита на потребителите Макар ЗПФУР да е действащо право от 2007 година насам и да е претърпял множество промени, и към днешна дата са налице колизии със специалното законодателство в сектора на потребителското кредитиране. В тази връзка изразяваме своето опасение, че механичното „пренасяне“ на общите изисквания на Директивата в Закона за защита на потребителите няма да съдейства за подобряване на съществуващото положение. Същите притеснения са налице и по отношение на предложенията за промени в чл. 5, чл. 8 и чл. 30 на Закона за потребителския кредит („ЗПК“). Една автоматична замяна на цитирането на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние със Закона за защита на потребителите няма да внесе допълнителна яснота. Опасяваме се, че дори е налице риск от по – съществено объркване. Законът за защита на потребителите е общ закон спрямо Закона за потребителския кредит, но вместо цялата необходима информация за уведомяването на потребителите в преддоговорната информация и правото на отказ да бъде консолидирана на едно място, което е редно да бъде специалният закон, на база препратки към общите правила на Закона за защита на потребителите ще се добавят и допълнителни уточнения. Така на практика крайният резултат е, че специалният закон реферира към общия вместо да се бъде обратното. Не приема Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги изменя Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите, която съдържа изисквания по отношение на договорите от разстояние. Тази директива обаче изключваше от своя обхват договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които бяха уредени от Директива 2002/65/ЕС. Същевременно, Директива (ЕС) 2023/2673 отмени Директива 2002/65/ЕС за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С Директива (ЕС) 2023/2673 бяха направени изменения на Директива 2011/83/Е, имащи за цел да уредят изискванията към всички договори от разстояние, в т.ч. и за договорите за финансови услуги. Целта на европейския законодател бе да събере на едно място уредбата за защита на потребителите при договори от разстояние, в т.ч. и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно в Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите. С Директива (ЕС) 2023/2673 се добавят нови изисквания към търговците, предлагащи договори от разстояние, които са валидни за всички търговци. Такова е въвеждането на 14 Ето защо, предвид опасността от нова колизия на норми, подчертаваме необходимостта законодателните органи да преосмислят подхода си и да транспонират Директива 2023/2673 не с общо цитиране на правила в Закона за защита на потребителите, а в съответното секторно законодателство при отчитане на спецификите на всеки един от засегнатите сектори – потребителско кредитиране, банков сектор, застрахователен сектор и др. функция за отказ от договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, което е въведено в чл. 52а от ЗЗП. Съгласно чл.52а от ЗЗП, „при договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, търговецът е длъжен да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора, като използва функция за отказ“. Това изискване ще се прилага за всички договори от разстояние, при които търговецът използва онлайн интерфейс, в т.ч. и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 са въведени в ЗЗП тъй като, в този закон се уреждат изискванията към договорите от разстояние. В раздел I на глава четвърта от ЗЗП са предвидени изисквания за всички договори, сключени от разстояние. Тези изисквания ще се прилагат и спрямо договорите за потребителски кредит, сключени от разстояние. Новите изисквания към договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние са обособени в отделен раздел „Ia“ на глава четвърта, който съдържа специфични изисквания за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 относно предоставянето на финансови услуги от разстояние са въведени в ЗЗП, където са уредени изискванията към всички договори от разстояние. Раздел I на глава четвърта от ЗЗП урежда изискванията към всички договори от разстояние без тези за предоставяне на 15 финансовите услуги от разстояние. Раздел Iа на глава четвърта от ЗЗП урежда изискванията към договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Раздел I и раздел Ia на глава четвърта от ЗЗП уреждат изискванията към договорите от разстояние: Раздел I – към всички договори от разстояние; Раздел Iа – към договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. ЗЗП е естественото място в което следва да се уредят изискванията към всички договори от разстояние, в т.ч. и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние. 2. По въпроса доколко разпоредбите на Директивата се прилагат спрямо потребителското кредитиране Същевременно в Директива 2023/2225 няма изрично посочване, че за някои от въпросите се прилага Директива 2023/2673. По тази причина призоваваме органите, имащи отношение към законодателния процес, да дадат ясен отговор на участниците в частния сектор – бизнеси и потребители – доколко и как разликите между предвиденото в Директива 2023/2225 и Директива 2023/2673 имат отношение спрямо тях, както и в какво се изразяват конкретните правила, които следва да бъдат спазвани. В тази връзка отново споделяме своето притеснение, че с възприетия подход по транспониране на Директива 2023/2673 с механично цитиране на задължения в Закона за защита на потребителите няма да бъде постигната необходимата яснота. Отправяме своя апел Не приема Разпоредбите на Закона за защита на потребителите имат хоризонтален характер и се прилагат за всички сектори на икономиката, в т.ч. и в сектора на финансовите услуги. Разпоредбите на ЗЗП се прилагат доколкото специалното законодателство не съдържа разпоредби, уреждащи същата материя. В този случай ще се прилагат разпоредбите на специалното законодателство. Разпоредбите на проекта на ЗИД на ЗЗП ще се прилагат доколкото, същите въпроси не са уредени от специалното законодателство, напр. относно предоставянето на финансови услуги от разстояние. По отношение на взаимовръзката между проекта на ЗИД на ЗЗП и проекта на ЗПК трябва да се има предвид разпоредбата на чл.59ж от проекта на ЗИД на ЗЗП, съгласно която: 16 към компетентните органи да не въвеждат редакционни поправки, а внимателно да отразят спецификите на всеки един сектор при транспониране на Директива 2023/2673, която се явява общия закон спрямо тях. „Чл. 59ж. (1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги, търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по- нататък "Регламент (ЕС) 2022/2065" по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение. (2) При използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние се забраняват следните практики: 1. по-силно открояване на някои възможности за избор, в момента в който потребителите, на които се предлага услугата трябва да вземат решение; 2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който смущава потребителя; 3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по- трудна от процедурата за абонирането за нея.“ Това означава, че по отношение предоставянето на преддоговорна 17 информация, правото на отказ от договора от разстояние и правилата за онлайн интерфейса на търговеца/кредитора за договорите за потребителски кредит ще се прилагат само разпоредбите на проекта на ЗПК. За всички останали въпроси, в които има съмнение относно приложимия закон, ще се прилагат разпоредбите на проекта на ЗИД на ЗЗП. 3. Наличие на дублиращи се задължения по различни нормативни актове Прегледът на приложения проект за акт разкрива някои дублирания и колизии с вече съществуващи разпоредби. Наблюдават се и повторения и противоречия с актове, които също са в етап на проект. АОНК изразява своята загриженост в тази връзка. Детайлно обръщаме внимание на тези свои констатации с надеждата органите-участници в законодателния процес да внесат необходимия баланс между проекта за изменение на Закона за защита на потребителите и законопроекта за нов Закон за потребителския кредит, с който се транспонира Директива 2023/2225. В параграф 12 от проекта за изменение допълнение на ЗЗП е предвидено, че се създава нов чл. 59б от ЗЗП, който пък на свой ред предвижда, че за договорите за предоставяне на финансови услуги, сключени от разстояние, се прилагат чл. 62, чл. 62в, чл. 62г, ал. 1 и 3 и чл. 62д от ЗЗП. Така цитираните норми реферират към забраната за непоискани доставки (чл. 62), забраната за начисляване на такси за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за платежно средство (чл. 62в), задължението на търговците да не начисляват такси за телефонни обаждания (чл. 62г, ал. 1 и 3) и задължението за изрично съгласие на потребителя за Не приема Няма дублиране на разпоредби и колизия на разпоредби между действащия ЗЗП и проекта на ЗПК. Разпоредбите на чл.62, чл.62в, чл.62г, ал.1 и 3 и чл.62д от ЗЗП имат хоризонтален характер и се прилагат и понастоящем спрямо доставчиците на финансови услуги, в т.ч. и към кредиторите. Тези разпоредби са общи и допълват изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги от разстояние, се допълва Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, която е въведена в ЗЗП. До момента, Директива 2011/83/ЕС изключваше от своя обхват предоставянето на финансови услуги от разстояние. С приемането на Директива (ЕС) 2023/2673, обхвата на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите се разширява и по отношение на договорите за финансови услуги от разстояние. 18 допълнителни услуги (чл. 62д). В Директива 2023/2225 непоисканите доставки са предмет на забрана, уредена в чл. 16 от законопроекта за нов ЗПК. Подобен е и случаят на чл. 62д, за чийто предмет е налице аналог в чл. 15 от законопроекта за нов ЗПК. В цитираната разпоредба от законопроекта за нов ЗПК е въведена забрана за изведено по подразбиране съгласие на потребителя за допълнителни услуги. Другите две нововъведения спрямо финансовите услуги, предоставени от разстояние, които законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите предвижда - разходи за телефонни обаждания (чл. 62г) и правилата за задълженията за платежно средство (чл. 62в) също имат аналогична уредба в нормативните актове, които регулират потребителското кредитиране. Чл. 5 от действащия Закон за потребителския кредит предвижда, че преддоговорната информация и общите условия се предоставят безвъзмездно, което имплицитно включва и стойността на телефонното обаждане до потребителя, когато такива правила се съобщават по телефона. Същото правило е налице и в законопроекта за нов Закон за потребителския кредит. В чл. 5 на този проект е предвидено, че предоставянето на информация от кредитори и кредитни посредници е безвъзмездно, което отново имплицитно включва и стойността на телефонните разговори по инициатива на кредитора или кредитния посредник. В тази връзка намираме за необходимо законодателят да прецизира спрямо кого е приложимо новото за финансовите услуги от разстояние правило на чл. 62д от Закона за защита на потребителите, което иска да въведе като действащо право. В противен случай тази разпоредба ще съществува в правния мир и ще поставя едно неясно като адресат и в тази връзка невъзможно за изпълнение задължение. Предоставящият услуга по сметка няма да е наясно със задълженията по кредита, С включване на разпоредбите на чл.62, чл.62в, чл.62г, ал.1 и 3 и чл.62д от ЗЗП в обхвата на раздела Iа на глава четвърта на ЗЗП не се добавят нови изисквания към доставчиците на финансови услуги от разстояние. Тези изисквания са приложими и в момента, в допълнение към изискванията на действащия Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. 1. Разпоредбата на чл.62в от ЗЗП въвежда чл.19 от Директива 2011/83/ЕС и гласи: „Чл. 62в. Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство.“ Проектът на ЗПК, както и действащият ЗПК не съдържат подобно изискване спрямо кредиторите. Няма дублиране и припокриване на разпоредби на ЗЗП с проекта на ЗПК. 2. Разпоредбата на чл.62г от ЗЗП въвежда чл. 21 от Директива 2011/83/ЕС и гласи: „Чл.62г „Когато търговецът