Проект на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г.

Разработването на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. (НКРПР) е одобрено с решение на Съвета за развитие от 2024 г. Концепцията определя дългосрочната рамка за териториалното развитие на България и осигурява приемственост и надграждане спрямо Националната концепция за пространствено развитие 2013–2025 г. Тя се разработва в контекст на задълбочаващи се демографски предизвикателства, устойчиви регионални дисбаланси, ускорен зелен и цифров преход в Европейския съюз и необходимост от по-силна териториална координация на секторните политики. Териториалният обхват на НКРПР 2026-2040 включва територията на цялата страна. Върху детайлно разработена аналитична основа НКРПР формулира следната визия за регионално и пространствено развитие на Република България до 2040 г.: „Българските региони развиват устойчив капацитет и конкурентоспособност в динамична среда, с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани. Столичният регион се утвърждава като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони се доближават до европейските стандарти. Националните ресурси са опазени чрез устойчиво управление, съхранена е регионалната идентичност, а социално-икономическите и териториални дисбаланси са значително намалени.“ Тази визия за развитие поставя акцент върху качеството на живот във всички части на страната, възможностите за достъп до услуги и инфраструктура, устойчивото използване на природния капитал и опазването на културното наследство. В рамките на НКРПР, основен приоритет е провеждането на целенасочени политики за ограничаване на регионалните дисбаланси и за постигане на по-балансирано териториално развитие. Отчита се процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми. Стратегическата част на НКРПР е изградена около ясно формулирани четири стратегически цели: Териториално сближаване, Икономическо сближаване, Социално сближаване и растеж и Екологична устойчивост. Към всяка стратегическа цел са дефинирани определен брой приоритети. В документа е разработена система от индикатори за мониторинг – демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени – която позволява проследяване на напредъка към целите до 2030 и 2040 г. и своевременни корекции и актуализации. Източници на необходимите финансови ресурси за постигане на стратегическите цели, поставени пред политиката за регионално развитие, могат да бъдат държавният бюджет, бюджетите на общините, средства на физически и юридически лица, средства от фондовете на Европейския съюз, включително финансови инструменти и международни финансови институции. Конкретните необходими финансови ресурси ще бъдат описани в документите за регионално и пространствено развитие на регионално и общинско ниво.”

НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 2026 – 2040 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005-C01 по ПРР 2021-2027 г. НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ СЪДЪРЖАНИЕ I. ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................... 1 1. Обща информация...................................................................................................... 1 2. Законодателна рамка ................................................................................................. 2 3. Място на НКРПР в системата от стратегически документи ............................. 3 4. Цели и задачи на НКРПР ........................................................................................ 10 5. Методология .............................................................................................................. 14 II. СИНТЕЗИРАН АНАЛИЗ НА ДЕМОГРАФСКОТО, СОЦИАЛНО- ИКОНОМИЧЕСКОТО, ЕКОЛОГИЧНОТО И ТЕРИТОРИАЛНО- УРБАНИСТИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ ......................................................................... 17 1. Демографско състояние........................................................................................... 17 2. Териториални измерения на основни социални аспекти в развитието на България............................................................................................................................ 21 Пазар на труда ................................................................................................ 21 Образование.................................................................................................... 24 Здравеопазване ............................................................................................... 26 Социални услуги ............................................................................................ 28 Култура и културно наследство.................................................................... 30 Спорт ............................................................................................................... 34 3. Териториални измерения на основни икономически аспекти в развитието на България ...................................................................................................................... 36 Икономика ...................................................................................................... 36 Туризъм........................................................................................................... 51 4. Природни условия и ресурси .................................................................................. 54 5. Климатични промени и природни бедствия ....................................................... 55 6. Екологични аспекти в развитието на националната територия .................... 59 Биологично разнообразие и Национална екологична мрежа (НЕМ)........ 59 Състояние на атмосферния въздух............................................................... 61 Състояние на водите ...................................................................................... 62 Почви............................................................................................................... 64 Отпадъци......................................................................................................... 67 Радиационна обстановка към 2023 г. ........................................................... 69 Шумово натоварване през 2023 г. ................................................................ 70 7. Транспортна и техническа инфраструктура....................................................... 71 8. Териториално–урбанистично състояние на България ..................................... 84 9. Обобщени изводи ...................................................................................................... 97 III. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОТЕНЦИАЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО .................................................................... 100 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu I НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 1. Фактори, влияещи върху националното пространство.................................. 100 2. Секторни политики с въздействие върху националното пространство...... 118 Селскостопанска политика ......................................................................... 118 Горскостопанска политика.......................................................................... 121 Екологична политика................................................................................... 124 Транспортна политика................................................................................. 128 Енергийна политика .................................................................................... 132 Политика в сферата на телекомуникациите и цифровизация ................. 136 Икономическа политика.............................................................................. 140 Транссекторни предизвикателства за периода 2026 – 2040 г. ................. 144 Изводи и препоръки от изготвената Последваща оценка за изпълнението на НКПР 2013-2025 г. Актуализация 2019 г.: ............................................................... 146 3. Обобщени изводи – предизвикателствата на регионалното и пространственото развитие ......................................................................................... 148 IV. ПРОГНОЗИ. АЛТЕРНАТИВНИ СЦЕНАРИИ, СЦЕНАРИИ И ПРОСТРАНСТВЕНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ТЕРИТОРИЯ .................................................................................................................. 157 V. ВИЗИЯ,СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ............................................................................. 196 Визия ................................................................................................................................ 196 Стратегически цели на НКРПР 2026 – 2040 г. ......................................................... 199 VI. РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО ............................... 213 1. Полицентрична урбанистична мрежа – основа на балансираното развитие ........................................................................................................................... 213 Пространствена структура с централни, силно урбанизирани територии, периферни и селски, слабо урбанизирани територии, територии за защита на природните и културни ценности .................................................................................. 215 Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места... 230 Агломерационни образувания и техните зони на влияние ...................... 234 Главни и второстепенни оси на развитие .................................................. 244 2. Социална инфраструктура ................................................................................... 249 Пазар на труда .............................................................................................. 250 Образование.................................................................................................. 252 Здравеопазване ............................................................................................. 254 Социални услуги .......................................................................................... 256 Култура ......................................................................................................... 258 3. Транспортни и инфраструктурни коридори ..................................................... 259 Транспортна инфраструктура ..................................................................... 259 Енергетика .................................................................................................... 267 4. Пространствени измерения на икономическото развитие............................. 273 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu II НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Селско и горско стопанство ........................................................................ 273 Национални средоточия на производствени и бизнес дейности............. 278 Центрове за научни изследвания и иновации, клъстери.......................... 282 5. Неформални райони със специфични характеристики, проблеми и потенциали ...................................................................................................................... 285 Крайбрежни територии ............................................................................... 287 Гранични територии .................................................................................... 289 Планински територии .................................................................................. 290 Селски територии......................................................................................... 293 Територии в демографски риск .................................................................. 293 Територии в икономически риск ................................................................ 295 Територии в екологичен риск ..................................................................... 296 Определяне на неформални райони за подкрепа със социална насоченост 299 Определяне на неформални райони за стимулирано икономическо и инфраструктурно развитие ............................................................................................. 303 6. Зони за трансгранично и междурегионално сътрудничество ........................... 309 VII.ПРИЛАГАНЕ НА НКРПР..................................................................................... 313 1. Институционална рамка ....................................................................................... 313 2. Финансови ресурси и източници - ниво на планиране ................................... 313 3. Необходими действия и критерии за наблюдение и оценка на изпълнението на концепцията .............................................................................................................. 314 Действията по отчитане на прилагането на документа обхващат: ......... 314 Критериите за наблюдение и оценка са следните: ................................... 314 4. Отчитане на изпълнението на НКРПР ............................................................... 314 5. Стратегически насоки за разработване и актуализация на ИТСР и ПИРО................................................................................................................................ 315 6. Показатели за наблюдение на напредъка в изпълнението на определените цели................................................................................................................................... 317 7. Обобщени изводи и заключения, насочени към ПРР 2028-2034 г................. 327 Териториалният и интеграционен подход като основа за промяна ........ 327 Силно мултисекторно партньорство и многостепенно управление ....... 328 Фокус върху устойчивост, иновации и зелена трансформация .............. 328 Усъвършенстване на мониторинга, оценката и обратната връзка .......... 328 Повишаване на административния и експертен капацитет ..................... 328 Подсилване на социалното включване и обществената легитимност .... 329 Усъвършенстван инструментариум за интегрирани инвестиции ........... 329 Препоръки..................................................................................................... 329 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu III НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ ФИГУРА 1. ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ОБЩИНИ ................................................................................................. 19 ФИГУРА 2. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ........................................................................... 21 ФИГУРА 3. БЕЗРАБОТИЦА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ 2024 Г. ......................................................................................... 23 ФИГУРА 4. БВП НА ЧОВЕК В ЕС ПРЕЗ 2013 Г. (В ЕВРО).............................................................................................. 38 ФИГУРА 5. БВП НА ЧОВЕК В ЕС ПРЕЗ 2023 Г. (В ЕВРО).............................................................................................. 38 ФИГУРА 6. ПРИНОС НА РАЙОНИТЕ ОТ НИВО NUTS3 (ОБЛАСТИ) КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ БВП 2023 Г. ........................ 40 ФИГУРА 7. ПРИНОС НА РАЙОНИТЕ ОТ НИВО NUTS2 (РАЙОНИ) КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ БВП 2023 Г. .......................... 41 ФИГУРА 8. БВП НА ЧОВЕК ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2013 Г. (% СПРЯМО СТОЙНОСТ СТРАНА) ........................................... 42 ФИГУРА 9. БВП НА ЧОВЕК ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2023 Г. (% СПРЯМО СТОЙНОСТ СТРАНА) ........................................... 43 ФИГУРА 10. РАЗХОДИ ЗА НИРД ПО РАЙОНИ 2020 – 2024 Г. (В ЕВРО) ....................................................................... 44 ФИГУРА 11. ДИНАМИКА НА БВП ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2023 Г. (МЛН. ЛВ.) – 6 РЕГИОНА ............................................ 49 ФИГУРА 12. ДИНАМИКА НА БВП ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2023 Г. (МЛН. ЛВ.) – 4 РЕГИОНА ............................................ 50 ФИГУРА 13. ДИНАМИКА НА БВП/ЧОВЕК ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2023 Г. (ЛВ.) – 6 РЕГИОНА ......................................... 50 ФИГУРА 14. ДИНАМИКА НА БВП/ЧОВЕК ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2023 Г. (ЛВ.) – 4 РЕГИОНА ......................................... 51 ФИГУРА 15. ОБЩИНИ С ОБЯВЕНО ПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ ПРЕЗ 2023 Г............................. 58 ФИГУРА 16. ВОДНА ЕРОЗИЯ........................................................................................................................................ 66 ФИГУРА 17. ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ .................................................................................................................................... 67 ФИГУРА 18. СТЕПЕН НА УРБАНИЗАЦИЯ НА ОБЩИНИТЕ ............................................................................................. 85 ФИГУРА 19. ЦЕНТРОВА СИСТЕМА НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА – РЕВИЗИЯ 2025 Г. ......................................................... 88 ФИГУРА 20. АГЛОМЕРАЦИОННИ АРЕАЛИ ................................................................................................................... 91 ФИГУРА 21. РЕГИОНАЛЕН ИНДЕКС НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ (ЮЗР И СЗР) – ПЕТО ИЗДАНИЕ 2023 Г.............. 93 ФИГУРА 22. БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ КЪМ КРАЯ НА 2024 Г. ............................. 95 ФИГУРА 23. УРБАНИСТИЧЕН МОДЕЛ. ИЗХОДНО СЪСТОЯНИЕ, 2025 Г. ..................................................................... 174 ФИГУРА 24. УРБАНИСТИЧЕН МОДЕЛ „КРАЕН МОНОЦЕНТРИЗЪМ“ ........................................................................... 175 ФИГУРА 25. УРБАНИСТИЧЕН МОДЕЛ „СИЛНО РАЗВИТ ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ .............................................................. 181 ФИГУРА 26. УРБАНИСТИЧЕН МОДЕЛ „УМЕРЕН ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ ......................................................................... 188 ФИГУРА 27. ВИДОВЕ ОБЩИНИ ПО СТЕПЕН НА УРБАНИЗАЦИЯ.................................................................................. 215 ФИГУРА 28. НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА. ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ ОТ НЕМ ПО ОБЩИНИ ................................ 222 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu IV НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ФИГУРА 29. НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА. ЗНАЧИМОСТ И ТРАНСГРАНИЧНИ ВРЪЗКИ .................................. 223 ФИГУРА 30. ОЦЕНКА НА КУЛТУРНОТО НАПЛАСТЯВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ................................................. 226 ФИГУРА 31. АГЛОМЕРАЦИОННИ ОБРАЗУВАНИЯ....................................................................................................... 243 ФИГУРА 32. ЦЕНТРОВЕ И ОСИ НА УРБАНИСТИЧНО РАЗВИТИЕ.................................................................................. 248 ФИГУРА 33. УНИВЕРСИТЕТИ И КОЛЕЖИ. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТРОВЕ. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2024/2025 Г.................................................................................................................................... 253 ФИГУРА 34. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА С НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ – ПЪТНА МРЕЖА........ 261 ФИГУРА 35. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА С НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ – ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА ......................................................................................................................................................................... 261 ФИГУРА 36. ЕЛЕКТРОПРЕНОСНА СИСТЕМА .............................................................................................................. 269 ФИГУРА 37. ГАЗОПРЕНОСНА ИНФРАСТРУКТУРА ...................................................................................................... 271 ФИГУРА 38. ПЛАНИНСКИ И ПОЛУПЛАНИНСКИ, ГРАНИЧНИ И КРАЙБРЕЖНИ ОБЩИНИ ............................................. 292 ФИГУРА 39. ОБЕЗЛЮДЯВАЩИ СЕ ТЕРИТОРИИ КЪМ 31.12.2024 Г. ............................................................................ 294 ФИГУРА 40. ТЕРИТОРИИ С ПРИРОДНИ РИСКОВЕ И ПРЕКОМЕРЕН НАТИСК ОТ АНТРОПОГЕННА ДЕЙНОСТ................. 298 ФИГУРА 41. СЛАБИ ОБЩИНИ ЗА ПОДКРЕПА С ПРЕДИМНО СОЦИАЛНА НАСОЧЕНОСТ............................................... 302 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu V НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ ТАБЛИЦА 1: ПРЕНОЩУВАЛИ ЛИЦА ПРЕЗ ЛЕТЕН СЕЗОН 2019, 2023 И 2024 Г. ......................................................................... 52 ТАБЛИЦА 2: ИНДЕКС ЗА РЕГИОНАЛНА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ - ПЕТО ИЗДАНИЕ НА ЕК, 2023 Г. С ДАННИ ЗА 2022 Г................. 94 ТАБЛИЦА 3: БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ КЪМ 31.12.2024 Г. ................................................... 95 ТАБЛИЦА 4: ГРАДОВЕ-ЦЕНТРОВЕ ОТ НИВО 3 – РЕВИЗИЯ 2025 Г. ......................................................................................... 170 ТАБЛИЦА 5: ЦЕНТРОВЕ ОТ НИВО 4 ПО РАЙОНИ, 2025 Г. .................................................................................................... 171 ТАБЛИЦА 6: МОДЕЛ „КРАЕН МОНОЦЕНТРИЗЪМ“ – ШЕСТ РЕГИОНА...................................................................................... 175 ТАБЛИЦА 7: МОДЕЛ „КРАЕН МОНОЦЕНТРИЗЪМ“ – ЧЕТИРИ РЕГИОНА................................................................................... 176 ТАБЛИЦА 8: МОДЕЛ „КРАЕН ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ – ШЕСТ РЕГИОНА ...................................................................................... 184 ТАБЛИЦА 9: МОДЕЛ „КРАЕН ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ – ЧЕТИРИ РЕГИОНА ................................................................................... 185 ТАБЛИЦА 10: МОДЕЛ „УМЕРЕН ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ – ШЕСТ РЕГИОНА .................................................................................. 191 ТАБЛИЦА 11: МОДЕЛ „УМЕРЕН ПОЛИЦЕНТРИЗЪМ“ – ЧЕТИРИ РЕГИОНА ............................................................................... 191 ТАБЛИЦА 12: ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЯДРОТО СПРЯМО ОБЩОТО НА АГЛОМЕРАЦИОННИЯ АРЕАЛ....................... 237 ТАБЛИЦА 13: ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЦЕНТЪРА СПРЯМО ЯДРОТО НА АРЕАЛА. ТЕМП НА НАРАСТВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В АГЛОМЕРАЦИОННИЯ АРЕАЛ ........................................................................................................... 238 ТАБЛИЦА 14: ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В СТРУКТУРАТА НА АГЛОМЕРАЦИОННИТЕ АРЕАЛИ..................................................... 239 ТАБЛИЦА 15: СЪСТАВ НА АГЛОМЕРАЦИОННОТО ОБРАЗУВАНИЕ ........................................................................................... 242 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu VI НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА А1 Автомагистрала "Тракия" А2 Автомагистрала "Хемус" А3 Автомагистрала "Струма" А4 Автомагистрала "Марица" А5 Автомагистрала "Черно море" А6 Автомагистрала "Европа" АЕЦ Атомна електрическа централа АГКК Агенция по геодезия, картография и кадастър АИР Архитектурно- исторически резерват АМ Автомагистрала AНКПР Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. Актуализация 2019 г. АР Археологически резерват БВП Брутен вътрешен продукт БДС Брутна добавена стойност БДЧР Басейнова дирекция Черноморски район БСК Българската стопанска камара ВЕИ Възобновяеми енергийни източници ВЕЦ Водноелектрическа централа ГИС Географска информационна система ГКПП Граничен контролно-пропускателен пункт ГЦ Главна стратегическа цел ДЕС Договор за Европейския съюз ДМА Дълготрайни материални активи Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu VII НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ДФЕС Договор за функционирането на Европейския съюз Е85 Европейски път Е85 ЕБВР Европейската банка за възстановяване и развитие ЕК Европейска комисия ЕП Европейски парламент ЕС Европейски съюз ЕСО Електроенергиен системен оператор ЕЦБ Европейска централна банка ЖП Железопътна линия ЗРР Закон за регионалното развитие ЗУТ Закон за устройство на територията ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда ИКОМОС Комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ИКТ Информационно-комуникационни технологии ИМТ Интермодални терминали ИИ Изкуствен интелект ИНПЕК Интегриран план в областта на енергетиката и климата ИПИ Институт за пазарна икономика ИСС Икономическият и социален съвет ИТСР Интегрирана териториална стратегия за развитие КЕП Комисията за енергиен преход МВУ Механизъм за възстановяване и устойчивост МЗХГ Министерство на земеделието, храните и горите МОН Министерство на образованието и науката МОСВ Министерство на околната среда и водите Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu VIII НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МСЕ Механизъм за свързване на Европа МСП Малки и средни предприятия МС Министерски съвет МТ Министерство на туризма НЕМ Национална екологична мрежа НИМХ Национален институт по метеорология и хидрология НИРД Научноизследователска и развойна дейност НКИЗ Национална компания индустриални зони НКПР Националната концепция за пространствено развитие НКРПР Национална концепция за регионално и пространствено развитие НКЦ Недвижими културни ценности НП Национален парк НПВУ Националния план за възстановяване и устойчивост НПО Неправителствена организация НСИ Национален статистически институт НСМБР Националната Система за Мониторинг на Биологичното Разнообразие НТП Научно-техническия прогрес ОВМ Орнитологично важни места ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие ООН Организацията на обединените нации ОСП Обща селскостопанска политика ОУП Общ Устройствен план ОУТР Организациите за управление на туристическите райони ПГ Парникови газове Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu IX НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ПД Приоритетни действия ПИРО План за интегрирано развитие на община ПОИ Пенсионноосигурителен институт ПРСР Програмата за развитие на селските райони РДГ Регионална дирекция по горите РЗИ Регионална здравна инспекция СЕ Съвет на Европа СИР Североизточен регион от ниво 2 СЗР Северозападен регион за планиране от ниво 2 СпЦ Специфични цели СЦ Стратегически цели СЦР Северен централен регион за планиране от ниво 2 ТГС Трансгранично сътрудничество ТЕЦ Топлоелектрическа централа ТИЗ Тракия икономическа зона ФПЧ Фини прахови частици ЧПИ Чуждестранни преки инвестиции ЮИР Югоизточен регион за планиране от ниво 2 ЮЗР Югозападен регион за планиране от ниво 2 ЮНЕСКО Комитет за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮЦР Южен централен регион за планиране от ниво 2 5G 5th generation cellular network 5то поколение безжична комуникация 6G 6th generation cellular network 6то поколение безжична комуникация Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu X НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ AADT Аnnual average daily traffic Среден годишен дневен трафик AIUNEP Aridity index of the United Nations Environment Programme Индекс за суша на програмата на ООН за околната среда CORINE Coordination of Information on the Environment Координация на информацията за околната среда CEF Connecting Europe Facility Механизъм за свързване на Европа DESI The Digital Economy and Society Index Индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото ЕАСТ European Free Trade Association ENTSO-E European Network of Transmission System Operators for Electricity Европейска мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия ERM II European Exchange Rate Mechanism Европейски валутен механизъм ERTMS Еuropean Rail Traffic Management System Европейска система за управление на железопътния трафик ESPON European Observation Network for Territorial Development and Cohesion FUA Functional Urban Area Функционален урбанистичен ареал FI Fraser Institute Институт Фрейзър FT Financial Times GIS Geographic information system Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu XI НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Географска информационна система GPI Global Peace Index Глобален индекс на мира IEP Institute for Economics and Peace Институт за икономика и мир IT Information technology Информационни технологии IoT The Internet of Things Интернет на нещата ITS Intelligent transportation system Интелигентни транспортни системи NGEU Next Generation EU Следващо поколение ЕС NUTS Nomenclature des unités territoriales statistiques Номенклатура на териториалните статистически единици NUTS 2 Регион за планиране от ниво 2 PISA Programme for International Student Assessment Програмата за международно оценяване на учениците REACT-EU Recovery assistance for cohesion and the territories of Europe Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа RCI Regional Competitiveness Index Индекс за регионална конкурентоспособност SAFE Security Action for Europe Мерки за сигурността за Европа SMR Small modular reactor Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu XII НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Малки модулни реактори ТТМ (ТЕN-Т) Trans-European Transport Network Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) TRACECA Transport Corridor Europe-Caucasus-Asia ТРАСЕКА Транспортен коридор „Европа – Кавказ – Азия" Via Pontica Via Aristotelis Via Balcanica Via Diagonalis WBIF Western Balkans Investment Framework Инвестиционната рамка за Западните Балкани WTTC World travel and tourism council Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu XIII НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ РЕЗЮМЕ Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) задава стратегическата рамка за балансирано, конкурентоспособно и устойчиво териториално развитие на България в периода 2026–2040 г., в контекст на целите на „България 2030“ и новите европейски политики за сближаване и зелен преход. Основната визия на НКРПР е изграждането на модерна и интегрирана държава с динамични региони, които предлагат качество на живот, равни възможности и икономическа перспектива за всички граждани посредством социална кохезия, иновации и опазване на ресурсите. Водещи са принципите на териториално сближаване, устойчивост, дигитална трансформация, зелена икономика, ефективно управление на ресурсите и културното наследство. Концепцията дефинира стратегически цели, насочени към намаляване на междурегионалните различия, укрепване на конкурентоспособността на градските, селските и специфичните територии, и осигуряване на по-добра достъпност до услуги, инфраструктура и възможности. Приоритетни направления включват: • стимулиране на иновации и интелигентна специализация; • устойчиво използване на природните и културните ресурси; • развитие на интегрирани регионални и местни стратегии и планове (ИТСР, ПИРО); • подкрепа на демографски стабилни и рискови територии; • екологична адаптация и социално включване. Институционалната рамка на НКРПР е базирана на многостепенна координация с водещо участие на МРРБ, НЦТР, ресорните министерства, областни администрации, общини, бизнес и академична общност. Внедряването на концепцията залага на ефективни механизми за партньорство, междусекторен диалог, обществено участие и електронни инструменти за мониторинг, прозрачност и отчетност. Модерната система за наблюдение и оценка включва комплекс от икономически, социални, екологични и пространствени показатели – БВП, БВП на човек, индекс на социална кохезия, инвестиции, транспортна и дигитална свързаност, демографски трендове, качество на инфраструктурата и околната среда, иновации и степен на обществено включване. Всеки Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu XIV НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ индикатор е съпътстван от ясна методика, референтни стойности и периодичност на отчитане – което осигурява надеждна основа за сравнителен анализ, стратегическо управление и своевременно адаптиране на политиките. НКРПР осигурява приемственост и надграждане на добри практики, научени уроци и иновативни модели от предходния програмен период. Опитът от реализацията на концепцията е в основата на препоръките за бъдещата Програма за регионално развитие 2028–2034 г., като се акцентира върху необходимостта от още по-силна интеграция между секторни и териториални политики, разширяване на възможностите за обществено участие, устойчиво използване на ресурсите и дългосрочна конкурентоспособност на българските региони. В заключение, НКРПР предоставя стратегическото ядро за териториално и пространствено развитие на България в средносрочен и дългосрочен план, осигурявайки устойчив растеж, баланс между регионите, високо качество на живот и социална справедливост, в синхрон с националните и европейските направления за модерна и устойчива държава. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu XV НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 2026-2040 I.ВЪВЕДЕНИЕ 1. Обща информация Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г. (НКРПР) представлява стратегически документ от най-високо ниво в системата на устройствени и стратегически документи, който определя дългосрочната визия, цели и приоритети за развитие на националната територия в съответствие с принципите на устойчивост, териториална кохезия и интегрирано териториално развитие. Настоящата концепция надгражда и продължава насоките, заложени в Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) 2013–2025 г., чиято актуализация през 2020 г. обедини основни елементи на регионалната и пространствената политика в единен документ и постави основите за съвременен, интегриран подход към териториалното развитие. С тази приемственост се осигурява непрекъснатост в стратегическото планиране и същевременно се надгражда с нови инструменти, визия и приоритети, съобразени със съвременните предизвикателства и възможности. Новата концепция е разработена в съответствие със Закона за регионалното развитие (ЗРР), като в изпълнение на чл. 6, ал. 1 от Правилника за неговото прилагане, Министерският съвет я приема по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл, НКРПР 2026–2040 г. ще играе ключова роля в програмирането на бъдещата политика на сближаване след 2027 г., както и при формирането на националните стратегически приоритети за териториално развитие. Основната цел на Концепцията е да даде ясна стратегическа рамка за намаляване на териториалните дисбаланси в страната и за постигане на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони. Документът ще очертае дългосрочната стратегия за развитие на националната територия, включително нейното позициониране в европейски и международен контекст в координация и съгласуваност със секторните и хоризонтални политики като отчита техните териториални измерения. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 1 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Особен акцент в концепцията ще бъде поставен върху териториалното сближаване чрез ефективни връзки между регионите, подобрена свързаност и устойчиво използване на природния, културния и човешкия потенциал на територията на страната. В този контекст ще бъдат отчетени и стратегическите документи на международно равнище, включително Морския пространствен план на Република България, стратегиите на ЕС и добрите практики от съседни страни и региони. НКРПР 2026–2040 г. си поставя за задача да създаде гъвкав, адаптивен и дългосрочен инструмент за ориентиране на регионалната политика, в унисон с новия подход, въведен през програмен период 2021–2027 г., и да гарантира стратегическа съгласуваност между различните нива на управление и планиране - национално, регионално и местно. 2. Законодателна рамка Разработването на НКРПР 2026–2040 г. е нормативно обоснована през 2020 г. в Закона за регионално развитие (ЗРР) и правилника за прилагането му. В тази рамка са определени основните цели на политиката за регионално и пространствено развитие: да се създадат условия за устойчиво и балансирано развитие на районите на страната; да се намалят междурегионалните различия в доходите и заетостта; да се стимулира регионално и трансгранично сътрудничество. С изменението на ЗРР от 2020 г. е утвърдена и промяна по отношение на подхода в управлението на регионалното развитие, което да доведе до засилване на значението на териториалното измерение на секторните политики, подобряване на междусекторната координация, до развитие на полицентричния модел от йерархизирани градове-центрове, до възможността за ефективно прилагане на интегрирания териториален подход. Надгражда се и се обединява стратегическото регионално и пространственото планиране посредством обща комбинирана рамка чрез документа: Национална концепция за регионално и пространствено развитие. Съществена черта на концепцията е нейното йерархично лидерство сред останалите планови документи, регламентирани в ЗРР – интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините. Националната концепция за регионално и пространствено развитие е валидна за Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 2 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ срок до 15 години с изключение на елементите на техническата инфраструктура, които се планират за период до 30 години. 3. Място на НКРПР в системата от стратегически документи Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026–2040 г. като документ с национално значение в системата от стратегически документи на Република България, отчита действащите стратегически документи на ЕС и националите стратегически документи за развитие на страната, съотносими към политиката за регионално и пространствено развитие. Основните от тях са: Европейски контекст Политиката за териториално сближаване е в основата на Европейския съюз, въведена с Договора за ЕС (член 3 от ДЕС). Тя цели да насърчи икономическото, социалното и териториалното сближаване между държавите-членки и техните региони, като намалява неравенствата в развитието. Основните цели на тази политика са: • Намаляване на различията в развитието между регионите — особено между по- бедните и по-богатите; • Стимулиране на икономическия растеж, заетостта, конкурентоспособността и устойчивото развитие; • Подкрепа за трансформацията на по-слабо развити региони, включително селски и райони в упадък. Териториален дневен ред на Европа 2030 (ТА 2030) 1 Териториален дневен ред на Европа 2030 е стратегическа рамка за балансирано развитие на териториите на ЕС, като поставя основния акцент върху териториалното сближаване, устойчивостта, социалната интеграция, териториалната свързаност и справедливостта. Приетият през 2020 г. Териториален дневен ред има за цел да формира бъдещето на 1 https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/brochure/territorial_agenda_2030_en.pdf Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 3 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ териториалното и регионалното развитие в ЕС в контекста на глобалните предизвикателства и промени, пред които е изправен съюзът. Приоритетите с териториални измерения в хоризонта на действие на ТА 2030 са: • Интегрирано пространствено планиране – т.е. териториалният аспект трябва да се включи като измерение във всички секторни политики (икономика, околна среда, социално развитие и др.); • Подход, който взима предвид местните специфики – не една политика „за всички“, а адаптирана към различните територии; • Създаване на равни възможности за развитие и благосъстояние за всички граждани и региони в ЕС; • Подкрепа за устойчиви решения: зелени технологии, кръгова икономика, намаляване на въглеродните емисии, ресурсна ефективност, ефективно управление на екологичните, ландшафтните и културните ценности в териториален контекст; • Развитие на функционалните зони/територии – градове и прилежащите им ареали, трансгранични региони, райони с общи проблеми или ресурси; • Устойчива цифрова и физическа териториална свързаност. Териториалният дневен ред на Европа 2030 е тясно свързан с други ключови стратегии на ЕС, като: Европейска зелена сделка, Цифрова стратегия за Европа, Европейската програма за справедлив преход, Кохезионната политика на ЕС. В съответствие с документите на ЕС и адаптирани към националния контекст, основните подходи, цели и приоритети на регионалното и пространственото планиране формират политиката на България в тази сфера. Девети доклад за икономическото, социално и териториално сближаване 2 Деветият доклад за икономическото, социално и териториално сближаване (март, 2024 г.) очертава постигната възходяща икономическа и социална конвергенция, покачване на БВП и повишаване на заетостта, благодарение на Кохезионната политика. Като основни постижения докладът определя, че тя води до конкурентоспособност, качествени работни 2 https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/reports/cohesion9/9CR_Report_FINAL.pdf Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 4 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ места и дългосрочен растеж. Политиката покрива широк спектър от дейности, подкрепящи икономическото, социалното и териториалното сближаване с различен успех и напредък. Документът посочва и предизвикателствата, които стоят пред държавите-членки по отношение на преодоляване на икономическите и социални неравенства: • Макар средното ниво на доходите да се повишава, разликите между регионите все още са значителни - както между държавите, така и вътре в тях; • Част от регионите попадат в т.н. „капан за развитие“- не успяват да настигнат/наваксат, заради слабости в инвестиции, иновации, трудов пазар, управление; • Демографските проблеми създават дългосрочни структурни дефицити и съществени рискове пред развитието на част от регионите, включително и пред пет от българските региони; • Освен демографската трансформация, зеленият и цифровият преход, променящите се глобални икономически тенденции и изменението на климата засягат и ще продължат да засягат всички регионални икономики и може да задълбочат различията; • Управленски и институционални слабости са фактори, които могат да увеличат различията; • Програмите са се сблъсквали с кризисни събития (пандемия, война, енергийна криза) - макар че се реагира, последствията са различни по региони. Като ключови теми за бъдещото развитие на политиката на сближаване са изведени: • Каква политика - гъвкава, ориентирана към мястото, т.е. да се отчита спецификата на всеки регион; • Съвместяване/интегриране на инвестиции за цифров преход, зелена трансформация, умения и иновации; • Промотиране на по-балансирано териториално развитие чрез продължаващата подкрепа на полицентричния модел на развитие – укрепване на малките и средни градове и осигуряване на достъпност на публичните услуги в периферните райони; • Специален фокус върху региони с по-сериозни проблеми: селски, периферни, бързо обезлюдяващи се, райони с ниска инвестиционна активност; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 5 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • Важност на връзката „инвестиции - реформи - добро управление“ - инвестирането само по себе си не е достатъчно без подходящи институции и административен капацитет; • По-добра координация и синергия между европейските инструменти, националните и регионалните политики; Заключенията в доклада подчертават, че политиката за сближаване е ключов инструмент за ЕС. Изведените основни теми на политиката за сближаване следва да се транспонират в националните политики и стратегическите документи за регионално и пространствено развитие. Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 МФР, представена от ЕК на 16 юли 2025 г., е с изцяло нов подход в програмирането, управлението и изпълнението на отделните политики на ЕС. Бюджетът се определя като съобразен с местните нужди. Предложението подчертава няколко големи приоритетни направления: 1. Инвестиции в хора, държави-членки и региони, включващи подкрепа за: • Регионално сближаване, намаляване на различията между регионите; • Образование, умения, социално включване. 3 Ключов структурен елемент на предложението е създаването на един фонд , прилаган чрез един инструмент „Национални и регионални планове за партньорство“, който ще обедини фондовете на ЕС в рамките на една съгласувана стратегия, в центъра на която стоят политиката на сближаване и селскостопанската политика. Плановете са основани на инвестиции и реформи за целенасочено въздействие там, където то е най-нужно, и за осигуряване на по-бърза и по-гъвкава подкрепа, насочена към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в целия Съюз. Процесът обединява 540 програми за всички фондове до момента към 27 национални и регионални плана за партньорство и 1 план по INTERREG програмите. 3 Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, морско дело и рибарство, просперитет и сигурност (COM_2025_565_1 Proposal for a Regulation of the European Parliament and of the Council establishing a European Fund for economic, social and territorial cohesion, agriculture and rural, fisheries and maritime, prosperity and security) https://eur-lex.europa.eu/legal- content/EN/TXT/?uri=celex:52025PC0565 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 6 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Предвидена е задължителна минимална сума за по-слабо развитите региони, както и предпазна мярка, която да гарантира, че като цяло, те ще получат поне толкова финансиране, колкото в рамките на настоящия пакет за сближаване. 14 % от националните средства ще трябва да финансират реформи и инвестиции за повишаване на уменията, борба с бедността, насърчаване на социалното приобщаване и стимулиране на селските райони. 2. Стимулиране на просперитета чрез конкурентоспособност, иновации, технологично развитие Бюджетът предвижда мощен тласък на конкурентоспособността на Европа с цел обезпечаване на веригите на доставки, умножаване на иновациите и заемане на челна позиция в световната надпревара за чисти и интелигентни технологии чрез: • Финансиране за изследвания и иновации, подкрепа на индустриалните способности; • Укрепване на цифровата и технологичната самостоятелност на ЕС. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност ще инвестира в стратегически технологии в подкрепа на целия единен пазар. Подкрепата ще бъде насочена към четири области: чистия преход и декарбонизацията; цифровия преход; здравеопазването, биотехнологиите, селското стопанство и биоикономиката; отбраната и космическото пространство. 3. Защита на хората и осигуряване на подготвеност и устойчивост за посрещане на нови предизвикателства Дългосрочният бюджет ще осигури по-бързи, по-ефективни и гъвкави инструменти, които ще позволят на Европа да устоява на сътресения и да посреща нови предизвикателства. Той ще продължи да изгражда нейната устойчивост чрез финансиране на Съюза на подготвеност и ще обезпечи всички етапи от управлението на кризи - от превенцията до реакцията и възстановяването. 4. Изграждане на партньорства за по-силна Европа на световната сцена. За България и българските региони предстои изготвянето на План за национално и регионално партньорство, който ще замени досега използваното Споразумение за партньорство и ще обедини всички реформи и инвестиции в единен документ с общи правила. В своята регионална част, този план следва да включи взаимосвързани инвестиции и реформи, които да дадат силен тласък на регионалното развитие и сближаване с отчитане на местните нужди, като отговорят на приоритетите на бюджета на ЕС. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 7 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 4 Приоритетните направления в новата МФР 2028-2034 , са ключови ориентири за планиране на регионалното развитие в НКРПРП 2026-2040. Европейска зелена сделка Съществуващото и бъдещото териториално развитие на ЕС трябва да отговаря на целите на Европейската зелена сделка, която е фокусирана върху декарбонизацията на икономиката, постигане на климатична неутралност до 2050 г., опазване на биологичното разнообразие и преход към кръгова икономика. Необходимо е да се гарантира плавен и социално справедлив преход, за да не се предизвикат социално-икономически сътресения. Европейската зелена сделка оказва влияние върху регионалното и пространственото планиране, като изисква интегриране на устойчиви и зелени практики във всички части на ЕС, както и намаляване на териториалните неравенства. Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на ООН „Да преобразим света“ Програмата е глобален документ, но има сериозно въздействие върху ЕС, тъй като много от целите за устойчиво развитие (ЦУР) се интегрират в европейската политика и са същевременно и рамка на националните политики за развитие. Целите обхващат трите измерения на устойчивото развитие: социално приобщаване, икономически растеж и опазване на околната среда. МРРБ е водещо по отношение на Цел 11. Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене, която е в съответствие с основната цел на държавната политика за регионално развитие - да създава условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините. В съответствие с Цел 11, НКРПР 2026-2040 г. е насочена към намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие, осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост за насърчаване на инвестициите, конкурентоспособността и иновациите. В допълнение, прилагането на концепцията ще допринесе за изпълнението на цел 1 „Изкореняване на бедността“ и цел 8 „Сигурна работа и икономически растеж“ чрез очертаване на пространствен модел за развитие на националната територия, както и 4 Създаващи условия за качествената заетост, повишаване на уменията, борба с бедността, насърчаване на социалното приобщаване и стимулиране на селските райони, изграждане на жизнено гражданско пространство, инвестиции в областта на културата и ценностите, както и за подкрепа на иновации, зелена трансформация, цифровизация, свързваща инфраструктура, управление на кризи Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 8 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ чрез определянето на териториите с неблагоприятни социално-икономически, географски и демографски характеристики. Осигуряването на териториална основа за устойчиво регионално и пространствено развитие с акцент върху развитието на целеви зони на растеж, балансиращи полицентричния модел на националното пространство, ще допринесе за изпълнението на Цел 7 „Възобновяема енергия“, Цел 9 „Иновации и инфраструктура“ и Цел 10 „Намаляване на неравенствата“. Периодът 2021 – 2030г. е обявен за десетилетие на ООН за възстановяване на екосистемите с цел подкрепа и увеличаване на усилията за предотвратяване, спиране и обръщане на процеса на деградация на екосистемите в световен мащаб. Национален контекст НКРПР 2026-2040 ще адресира националните политики и цели в териториален аспект. Национална програма за развитие: България 2030 (НПР България 2030) 5 НПР България 2030 е рамков стратегически документ на най-високо ниво в йерархията на националните програмни документи за периода до 2030 г. Програмата е изградена върху три стратегически цели за развитие на страната – „технологична трансформация”, „демографски подем” и „намаляване на неравенствата”. Технологичната трансформация на икономиката се очаква да повиши ресурсната ѝ ефективност, както и да навакса изоставането в цифровизацията й. Паралелно ще се повиши интензитета на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, а оттам, добавената стойност и конкурентоспособността на българските стоки. Предвижда се въвеждане на модерни технологии и в сектори като здравеопазване, образование и социални грижи. Освен общото повишаване на качеството на услугите, ще се осигурят решения за проблема „достъп” в периферните райони. Демографският подем е реципрочна цел на най-голямото предизвикателство пред развитието на България – демографската криза, характерна и за други страни от ЕС. Категоричните негативни прогнози налагат решителни мерки и дългосрочни политики за смекчаване и постепенно обръщане на негативните тенденции. В противен случай, демографският фактор ще попречи на икономиката да генерира висок и устойчив растеж, 5 Приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 9 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ще осуети стремежа на системите на образованието, здравеопазването, културата и спорта да поддържат пространствената си цялост, качество и достъпност на услугите. Намаляването на неравенствата е цел с няколко измерения. Социалните неравенства са задълбочаващ се проблем. Същевременно се увеличават регионалните диспропорции във всички социално-икономически сфери и на всички териториални нива. Интерпретирана, целта е постигане на „по-приобщаващ и по-устойчив растеж, при намаляване на социалните и териториални неравенства и способстване на споделен просперитет”. Един от приоритетите към тази цел е с изразена териториална насоченост – „Местно развитие“. Той е фокусиран върху подход, отчитащ спецификата на териториалната общност (регион, община, град, село) и ангажиращ местните ресурси и потенциал. Реализирането на приоритета е предмет на целенасочена политика в три взаимосвързани направления: • Подобряване на инфраструктурата и обществените услуги в общините и селските райони; • Развитие на местната икономика - подкрепа на бизнеси, вписващи се в спецификите на мястото – например, туризъм, креативни индустрии, малък бизнес, селско стопанство; • Укрепване на местните институции и капацитета на общините – за да могат да планират, управляват и реализират проекти, които отговарят на нуждите на тяхната територия; • Интеграция на политики - територията да се разглежда в комплекс – „икономика – социална сфера - околна среда“. 4. Цели и задачи на НКРПР Същността, ролята и задачите на НКРПР са нормативно обосновани в Закона за регионалното развитие... Концепцията „определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики“. Концепцията определя още „стратегията за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони“. Концепцията „ отчита действащите стратегически документи на международно равнище в областта на регионалното и пространственото Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 10 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ развитие, Морския пространствен план на Република България и националните стратегически документи за развитие на секторните и хоризонталните политики“. Завършеният документ НКРПР 2026-2040 е в резултат на изпълнението на 20 основни задачи, които покриват изискванията за структура и съдържание, разписани в Закона за регионалното развитиеи до голяма степен, структурата на действащата до края на 2025 г. НКПР. С този подход се цели приемственост. Въпреки че настоящият документ, представлява изключение от стратегическите документи за които се прилага Методологията за стратегическо планиране (Методологията), приета с Решение на Министерски съвет № 681 от 06.10.2025 г., при разработването му са търсени синхрон и съгласуваност с нея. Тези задачи са обобщени в няколко групи, съответстващи на стъпките в процеса на изработване: 1. Анализ на демографското, социално-икономическото, екологичното и териториално- урбанистичното състояние, изявените проблеми и потенциали за развитие на територията; 2. Формулиране на визия, стратегически цели и приоритети за регионално и пространствено развитие, които са в съгласуваност с документите от националните стратегически документи; Определяне на стратегия за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони; 3. Съгласуване на целите и приоритетите на държавната политика за регионално и пространствено развитие с целите и приоритетите на Националната програма за развитие България 2030 и с Целите на ООН за устойчиво развитие; 4. Отчитане на действащите стратегически документи на ЕС в областта на регионалното и пространственото развитие, както и на националните стратегически документи за развитие на основни сектори - транспорт, околна среда, енергетика, икономика, здравеопазване, образование, социални услуги, жилищна политика, туризъм, селско стопанство; 5. Представяне на методическа основа за документа - интегриране на устройственото планиране с регионалното и секторните планирания, чрез териториално координиране на секторните политики, стратегии, планове и програми, имащи пряко или косвено отношение към пространственото развитие; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 11 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 6. Предлагане на решение за създаване на оптимални условия за устойчивост и плановост в пространственото развитие с балансирани и стимулирани територии за развитие и зони за въздействие; 7. Формулиране на конкретни насоки и принципи за реализиране на политиката за пространствено планиране за периода след 2025 г. до края на действието на документа; 8. Актуализиране на методологията и системата от индикатори за дефиниране и определяне на неформални райони и територии със специфични характеристики и проблеми; 9. Определяне на пространствена структура с централни, силно урбанизирани територии, периферни и селски слабо урбанизирани територии, територии за защита на природните и културни ценности; 10. Създаване на териториална основа за стимулиране на полицентричното развитие на мрежата от градове и подобряване на ефективността на връзките между централните и периферните райони, между градовете и заобикалящите ги селски райони; 11. Актуализиране на зоните със специфични характеристики (защитени, производствени, транспортни, туристически), които са с важно национално и регионално значение и които изискват прилагане на специални политики за развитие; 12. Съставяне на прогнози и изработване на алтернативни сценарии и пространствени модели за развитие на националната територия; 13. Очертаване на функционално-йерархична структура на мрежата от населени места с градовете-центрове с европейско, регионално и национално значение, актуализиране на агломерационните образувания – ядрата и техните зони на влияние; 14. Определяне на главни и второстепенни оси на развитие, включително оси с европейско и макрорегионално значение; 15. Определяне на транспортни и инфраструктурни коридори, обекти с международно и национално значение, както и интегриране на страната с европейската транспортна и енергийна мрежа и мрежите за пренос на природен газ, нефт и нефтопродукти; 16. Очертаване на неформални райони със специфични характеристики и проблеми; 17. Очертаване на зони за трансгранично и междурегионално сътрудничество, които допускат съвместно планиране и управление със съседни страни; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 12 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 18. Посочване на необходими действия и критерии за наблюдение и оценка на изпълнението на концепцията; 19. Определяне на главните насоки за разработване и актуализация на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие на по-ниските йерархични нива; 20. Поставяне на основата, необходима за координация на интервенциите от новата програма за регионално развитие за периода след 2027 г. и останалите програми на териториално ниво. Приетият през 2017 г. документ „Пътна карта за нови подходи в политиката за регионално развитие“ предвижда промяна в подходите с оглед затвърждаване на необходимостта регионалната политика да се третира като хоризонтална, т.е. да прониква във всички сектори, вместо да бъде само „отделна политика. Документът НКРПР 2026 – 2040 г. отчита и съпоставимостта със стратегическите документи за развитие на страната, включително за структурообразуващите сектори – икономика, транспорт, околна среда, енергетика, здравеопазване, образование, социални услуги, жилищна политика, туризъм и други. При формулиране на приоритетите на НКРПР 2026 – 2040 е взето предвид предстоящото ново деление на страната на райони за планиране от ниво 2. Предвижда се новото райониране да включи 4 района от ниво 2 (Северен, Източен, Южен, Столичен) вместо сегашните 6 района и да влезе в сила от 1 януари 2027 г., т.е. преди началото на новия програмен период на ЕС. Новото райониране поставя нови предизвикателства пред политиките за регионално и пространствено развитие с оглед укрепване на устойчивостта и ефективността на новите райони като териториални системи. НКРПР 2026 – 2040 г. е продължение на Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) 2013 – 2025 г. и нейната актуализация през 2019 г. (АНКПР). Тя отчита научените уроци от изпълнението на НКПР и АНКПР, резултатите от Последващата оценка на изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 6 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2019 г. , национални и международни анализи и изследвания относно фактори и идентифицирани бариери пред регионалното и местно 6 https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=9692 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 13 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ развитие и системата на полицентрично развитие, променящата се социално-икономическа обстановка, възникващите предизвикателства пред ЕС и България по-специално. 5. Методология 7 Методологията на НКРПР е функция от законовия регламент на концепцията, от мястото ѝ в системата от стратегически документи и от нейните цели и задачи. В допълнение, по силата на членството ни в ЕС, концепцията не е изолиран национален документ. Тя е повлияна както от българския контекст, така и от европейските политики за регионално и пространствено развитие. Обща цел за ЕС е постигане на балансирано и устойчиво развитие, справяне с икономическите неравенства, насърчаване на сближаването и опазване на природните и културните ресурси. Ключови аспекти са: • Полицентрично развитие - насърчаване на растежа на множество регионални центрове, за да се намали зависимостта от един-единствен метрополитен; • Субсидиарност - вземане на решенията на най-подходящото ниво (местно, регионално, национално), за да се отговори най-добре на специфичните нужди; • Развитие на селските райони – чрез целенасочена подкрепа за икономическата, социалната и екологичната виталност на тези райони; • Интегрирани транспортни системи – изграждане на устойчиви и ефикасни транспортни мрежи за свързване на регионите и улесняване на движението; • Опазване на природното и културно наследство – чрез адекватно устройствено планиране и екологично законодателство. 8 Европейската перспектива за пространствено развитие , която е част от Териториалния 9 дневен ред 2030 , служи като рамка за насочване на пространственото развитие в целия ЕС. Транспонирайки европейските директиви, националното законодателство (ЗРР) регламентира основните задачи на НКРПР (представени в предходната т.4), като най-важна 7 Разбирана като анализ на принципите и методите, правилата и постулатите, прилагани при разработването на НКРПР. 8 European Spatial Development Perspective 9 Territorial Agenda 2030 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 14 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ е координацията на секторните политики за „намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия“. Законово регламентирани (ЗРР) са и основните принципи на държавната политика за регионално развитие, приложени и при разработване на НКРПР: а) стратегически подход на планиране; б) концентрация на ресурсите; в) междуведомствена координация; г) съгласуваност със секторните и хоризонтални политики; д) партньорство, публичност и прозрачност. 10 В този контекст, следвайки и ключовия принцип за приемственост, третото издание на концепцията (НКРПР 2026-2040) прилага вече наложени принципи, методи и процедури, които кореспондират с регламентираните и гарантират успешно постигане на целите. Така стигаме до приложената методология, изградена от специфични методи, подходи и инструменти, базирани на възприети основни принципи на работа: • Приемственост, съгласуваност и непрекъснатост на плановия процес – това са принципи, прилагани безусловно при създаването на първата за България концепция за пространствено развитие през 2012 г., при нейната актуализация през 2019 г. и при настоящото трето издание – НКРПР 2026-2040. Тези принципи са приложени и при хармонизиране на концепцията с документите от по-високо йерархично ниво – европейско и национално; • Научен подход – едва ли е нужна мотивация, защото той е задължителен за всички равнища и дейности в пространственото планиране. Визират се изключително сложни и динамични системи от природни и антропогенни елементи, обвързани в система от процесите на социално-икономическо и регионално развитие; • Интегрирано планиране – дава възможност за комплексно третиране на проблемите и потенциалите на територията. Така концепцията изпълнява основната си роля на пространствена рамка и основа на регионалното и отрасловите планирания на всички нива – общинско, регионално, национално. Социално-икономическото, регионалното и екологичното планиране се обвързват с пространствените измерения на устройственото/пространственото планиране на територията. Това е възможност да се балансира разпределението и използването на ресурсите/потенциала на територията. 10 Предходните две са НКПР 2013-2025 и АНКПР – актуализация от 2019 г., с която се инкорпорира Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 15 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Убедителни примери за прилагане на принципа на интегрираното планиране и управление на територията са Черноморското и Дунавското крайбрежие, където освен територията се включва и акваторията; • Приоритетно защитени публични интереси – така се постига баланс с индивидуалните интереси в реализирането на идеите и приоритетите на националната политика за регионално и пространствено развитие. Това е пътят за регламентиране и гарантиране опазването на ресурсите, свързани с развитието на системите на техническата и транспортната инфраструктура, на водещи икономически сектори, на съхраняването и валоризацията на природни и културни ценности; • Концентрация (тематична, финансова, географска, ресурсна и времева) - предполага по-адекватно поведение в използването на ограничените ресурси, както и приоритизиране на намесите - там където са най-необходими или там, където ще окажат най-голямо положително въздействие. Този принцип е съблюдаван и при мотивирането на локализациите за инвестиции в мерки с предимно социална насоченост и тези с предимно икономическа насоченост. • Публичност, прозрачност, партньорство – водещ, законово регламентиран и безусловно прилаган принцип във всички етапи на работа по НКРПР 2026 – 2040. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 16 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ II.СИНТЕЗИРАН АНАЛИЗ НА ДЕМОГРАФСКОТО, СОЦИАЛНО- ИКОНОМИЧЕСКОТО, ЕКОЛОГИЧНОТО И ТЕРИТОРИАЛНО- УРБАНИСТИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ 1. Демографско състояние Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо застаряване на населението и спад на ражданията. Като положителни тенденции през 2024 г. могат да се отбележат: • Минималното намаляване на населението на годишна база; • Положителните миграционни процеси продължават с ускорен темп, което забавя темпа на намаляване на населението; • Нарастването на средната продължителност на живот на населението; • Намаляването, макар и слабо, на детската смъртност. Данните от годините след последното преброяване през 2021 г. опровергават песимистичните прогнози за драстично намаляване на населението в средносрочен план. Към 31 декември 2024 г., населението на България е 6 437 360 души. В сравнение с 2023 г., то намалява минимално – с едва 0.13% (8 121 души). Десет години по-рано, през 2014 г. е регистрирано 5 пъти по-голямо намаление – 0.6% (43 479 души). Продължава процесът на застаряване на населението в страната, характерен за по-голямата част от страните в Европа. В края на 2024 г., лицата на 65 и повече години са 1 544 245, или 24.0% от населението на страната. С най-влошени показатели е Северозападен район (СЗР – 28.1% и Северен централен район (СЦР) – 27.7%. В областен план, стойността на този показател е най-висока в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30%). С относително добри показатели са областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6% и Сливен – 22.5%. На общинско ниво, най-висок дял имат Бойница (53.4%), Невестино (51.6%), Грамада (47.4%) и Георги Дамяново (46.4%). Общо в 231 общини (87.2% от всички) този дял е над средния за страната. Към края на 2024 г., децата до 15 години в страната са 901 843 – 14.0% от общия брой на населението. Най-висок е делът им областите Сливен (18.8%), Ямбол (15.2%) и Пловдив (14.7%). На другия полюс са областите Смолян (10.3%), Видин (11.4%), и Габрово (11.6%). Трайно намалява и населението в трудоспособна възраст (15 – 64 г.) – 3991272 или 62% от Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 17 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ общия брой на населението, където отново с най-влошени показатели са СЗР (58.8%) и област Видин (57.2%). Общият коефициент на възрастова зависимост в България е 61.3%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51.2%, а най-неблагоприятно е съотношението в област Видин – 74.9%. Намаляващата раждаемост и запазваща се висока смъртност са в основата на негативните демографски процеси. Негативната динамика на коефициента на обща раждаемост е осезателна – 8.3‰ през 2024 г., при 9.4‰ през 2011 г. Полюсите на регионалните различия са ЮИР – 9.2‰ и СЦР – 6.8‰. Отрицателният ефект от намаляващия брой на жените в детеродна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия. Естественият прираст показва ясно изразена отрицателна тенденция – от минус 5.7‰ за 2014 г., до минус 7,3‰ за 2024 г. Регионалните полюси и по този показател са СЗР (-12,3‰) и ЮЗР (-4.6‰). Област Видин отчита най-голямо намаление на населението поради високия отрицателен естествен прираст -17.2‰, следвана от Перник и Габрово, съответно с -14.8‰ и -14.6‰. Към края на 2024 г., с положителен естествен прираст са само 6 общини – Кайнарджа (+3.9‰), Твърдица (+3.7‰), Гърмен (+0.9‰), Ихтиман (+0.6‰), Белица (+0.4‰) и Николаево (+0.2‰). В други 206 общини се отчитат негативни стойности под средните за страната. Ясно се откроява и разлика между средните стойности за градовете (- 5.5‰) и селата (-12.5‰), която категорично очертава мащабите на обезлюдяване в селските райони. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2024 г. е минус 2.8‰ . Пет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (3.7‰), Кипър (3.7‰) и Люксембург (2.9‰). Освен нашата страна, с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия – минус 7.4‰, и Литва – минус 6.4‰. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция). Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. В периода 2021-2024 г. се запазва високата положителна миграция – броят на заселилите се в страната надхвърля този на изселилите се с около 120 хиляди души. Причините се коренят във факта, че българският пазар на труда става все по-привлекателен за работници от трети страни – заради Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 18 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ повишаване на заплатите, засилено търсене на работна ръка, приемливи условия за социална и икономическа интеграция. Фигура 1. Гъстота на населението по общини Източник: Демографска статистика към 31.12.2024 г., НСИ, Обработка НЦТР 2 Гъстотата на населението (д/км ) е основен показател, който разкрива спецификата на протичащите демографски процеси на дадена територия. В настоящият момент, средната 2 гъстота на населението за България е в порядъка на 58 д/км . Същевременно, в 24 общини 2 2 гъстотата е под 10 д/км , а в други 29 – от 10.1 до 15 души на км . Това означава, че няма население, с което да се възпроизвежда останалото население и тези общини постепенно и трайно се обезлюдяват. Пространственото разположение на населението е неравномерно на всички териториални нива: • NUTS 1 – Северна и Югоизточна България/Югозападна и Южна централна България – 48.3%/51.7%; Голям контраст между двете статистически единици (NUTS 1). Още по-голям е контрастът между географските Северна и Южна България; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 19 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • NUTS 2 – ЮЗР (31.4%) и ЮЦР (20.3%) – в двата района живее половината от населението; СЗР с дял от 10.2% (655 430 души) и СЦР 10.5% (673 331 души), те вече не отговарят на изискванията на Евростат за минимален брой на населението в регионите от ниво 2 за статистически цели – 800 хил. души; • NUTS 3 – най-малката област Видин (70 542 души, 1.1% от населението на страната) се нанася 18.4 пъти в най-голямата област – София (столица) – 1 295 931 души, 20.1%; • LAU 2 – неравномерността на населението по общини е още по-изразителна. Най- малката община Трекляно (522 души) се нанася 2 483 пъти върху Столична община. В осем общини с над 100 хил. души живее 41.1% от населението на страната. В 81 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.4% от населението на страната. Критично малкият брой на населението в една община поставя под въпрос самостоятелното ѝ съществуване. Демографската прогноза на НСИ до 2050 г. е негативна и в трите ѝ сценария: • реалистичен – намаление с 13.9% до 5.391 млн. д.; • оптимистичен – намаление с 10.9% до 5.591 млн. д.; • песимистичен – намаление с 15.4% до 5.295 млн. д. Намалението е съпътствано от застаряване и други негативни структурни изменения. Населението в трудоспособна възраст ще намалява значително при абсолютно и относително нарастване на населението над 65 г. Напрежението върху осигурителната система ще нараства до нива, застрашаващи устойчивостта ѝ. Системата на социалните услуги също ще се развива в условия на увеличаващ се натиск – само групата на възрастните хора над 75 г. ще се увеличи с 10.6% до 2050 г. На другия край на възрастовата пирамида, населението до 14 г. ще намалее със 7.0%. Съответно с толкова ще намалеят учениците. Редуцирането и реорганизирането на системата за предучилищно и училищно образование са неизбежни. Достъпът до образование за всички ще трябва да разчита на ИКТ чрез съвременни форми на дистанционно и отворено обучение, особено в отдалечени и обезлюдяващи се райони. ИКТ предоставят само компромисно решение – живият контакт с учителя не може да бъде заменен. Значителни проблеми ще изпитва и здравната система. Това са предвидими нуждаещи се от своевременни превантивни политики и действия още отсега. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 20 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Дисбалансът в териториалното разпределение на населението ще продължава да се задълбочава на всички нива, затруднявайки бъдещото пространствено планиране и развитие на страната. Фигура 2. Пространствено разпределение на населението Източник: Демографска статистика към 31.12.2024 г., НСИ, Обработка НЦТР 2. Териториални измерения на основни социални аспекти в развитието на България Пазар на труда Пазарът на труда в България през последните години се отличава със сравнителна стабилност, но остава силно повлиян от демографските процеси, които определят неговата Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 21 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 11 структура и динамика. Работната сила за 2024 г. възлиза на 2.95 млн. души във възрастовата група 15-64 г. За сравнение, през 2019 г. тя е била 3.28 млн. Това означава, че за последните 5 години, броят на работната сила намалява с внушителните 330 хил. души. През 2024 г., повече от половината работна сила е съсредоточена в ЮЗР и ЮЦР – 52.7%. Най-малък дял заема СЗР - едва 9.3%. На областно ниво, през 2024 г., увеличение спрямо 2019 г. се наблюдава единствено в област Варна. В останалите 27 области се отчита спад, като най-съществен е в областите София-град и Пловдив – съответно с 45.6 хил. и 25.6 хил. души. 12 Коефициентът на икономическа активност (КИА) на населението 15-64 г. достига 74% през 2024 г. Тази стойност е сравнително добра и показва, че голяма част от трудоспособното население реално участва в икономическия живот. В същото време, тя подчертава ограничеността на ресурса – намаляващата численост на младите поколения постепенно редуцира потенциала на работната сила. В регионален аспект, най-висок коефициент има в СИР (77.2%), а на другия полюс са СЗР и ЮЦР – съответно със 70.5% и 71.1%. На областно равнище различията се проявяват още по-ясно – във високия край е област Варна (81.2%), а в ниския, област Ловеч – с едва 64.8%. Друг ключов показател е коефициентът на заетост. През 2024 г. той достига 70.9%, бележейки ръст от 1.1% спрямо 2019 г. Това е свидетелство за добро усвояване на работната сила и активна икономическа среда. Сред районите с най-висока заетост се откроява СИР (74.1%), а с най-ниска – СЗР със 63.5%. Най-добре представената област е Варна (81.1%), а в другата крайност е област Монтана с 56.5%. 11 Съвкупността от всички заети и активно търсещи работа лица във възрастовата група 15-64 г – икономически активни лица. 12 Относителен дял на икономически активното население (работната сила) от общото население (в съответната група) Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 22 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 3. Безработица на населението през 2024 г. Източник: НСИ, Обработка НЦТР 13 В същото време, равнището на безработица за 2024 г. е едва 4.2% – стойност, която се запазва през последните няколко години. Ниската безработица има положителен ефект за икономиката, но не може да реши проблема със задълбочаващата се криза при намирането на квалифицирани кадри. Регионалните разлики по този показател са значителни – от 10% в Северозападен, до 2.8% в Югозападен регион. Картината на областно ниво е още по- контрастна – от 0.1% в област Варна, до 18.7% в област Видин. Междуобщинските различия са най-драматични. В 38 общини безработицата е под 4%, а в други 86 – от 10% до 20%. Прието е, че при безработица над 20%, местната икономика е блокирана и няма шанс за развитие без външна намеса. На този фон, 21 общини са със стойности от 25% до 40%, като други 5 общини са с безработица над 40%. Характерно за тази група е, че общините в нея са почти единствени работодатели на територията, т.е. там няма развити местни икономики. 13 Брой безработни лица като процент от икономически активното население (т.е. работната сила или сумата на заетите и безработните лица) Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 23 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез 14 коефициента на демографско заместване , който към 31.12.2024 г., средно за страната е 72, което е неблагоприятно – за всеки 100 души, които напускат трудовия пазар поради пенсиониране, влизат едва 72-ма млади. Взаимовръзката между всички разгледани показатели е очевидна. Но ниската безработица и високата заетост сами по себе си не гарантират устойчиво развитие, ако липсват демографски предпоставки за възпроизводство на работната сила. Ограниченият приток на млади хора, в съчетание с емиграция на квалифицирани кадри, намалява перспективите за дългосрочен икономически растеж. В същото време, заплатите растат, но неравномерно, което увеличава социалните неравенства и поражда предизвикателства пред балансираното регионално развитие. Бъдещето на пазара на труда в България зависи от прилагането на активни политики. Сред тях се открояват: а) стимулиране на раждаемостта и подкрепа за младите семейства, б) мерки за привличане и задържане на българите, работещи в чужбина, в) улесняване на достъпа на мигранти и бежанци до пазара на труда, г) инвестиции в образование и преквалификация, за да се осигурят кадри за новите изисквания на икономиката. Адаптирането към застаряващо население изисква развитие на „сребърната икономика“ – включване на хората над 55 години в заетост чрез гъвкави форми на труд и подкрепа за продължаване на професионалната им активност. В заключение може да се каже, че пазарът на труда в България изглежда стабилен в краткосрочен план, но дългосрочните демографски тенденции крият сериозни рискове. Балансът между заетост, възнаграждения и демографски процеси ще бъде ключов за бъдещото развитие на страната. Само чрез интегриран подход, който обвързва икономическа политика, социална подкрепа и образователни реформи, ще бъде възможно да се гарантира устойчивост и конкурентоспособност на пазара на труда в България. Образование Образованост на населението 14 Отношение между броя на лицата от възрастовата група на населението на 15 - 19 години в трудоспособна възраст към излизащите от трудоспособна възраст на 60 - 64 години. (%) Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 24 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ По данни от Преброяване 2021, броят на лицата с висше образование е 1.560 млн., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване, делът на висшистите се е увеличил с 5.9%. Пространствените различия в образователната структура са значителни. Докато делът на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е три пъти по-малък – едва 10.2%. В регионален аспект, водач по този показател е област София (столица) – 43.6%, следвана от Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%). Най-нисък дял имат областите Кърджали (14%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%). Продължава положителната тенденция на намаляване на лицата с ниско или без образование. Завършилите начално образование са 353.5 хил. лица. започналите, но незавършили начално образование са 271.7 хиляди и никога непосещавалите училище са 41.6 хиляди. Все пак, на този тревожен фон се очертава положителна тенденция. Спрямо 2011 г., относителните дялове на тази ниско образована група намаляват съответно с 2.0%, 0.3% и 0.5%. Различията по области са значителни – от 7.4% за Габрово, до 20.4% за Сливен. Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. При българския етнос, 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), докато при турската етническа група, високообразовани са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно). При ромския етнос, този дял е 15.2% (съответно, 0.8% и 14.4%). В райони с висока концентрация на нискообразовани групи, неизменно се наблюдава силно стагниращо развитие. И именно там следва да се прилагат инструменти за „приобщаващ”, а не „интелигентен” и „устойчив” растеж. В сравнение с 2011 г., и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. Образование Ученето, насочено към устойчивост, е една от приоритетните области за развитието на системата за образование и обучение в България. Основните проблеми са свързани с демографския спад и с незначителния напредък в приобщаването на ромските деца. Към 31.12.2024 г., в страната функционират 1 830 самостоятелни детски градини (с 3 по- малко спрямо 2020 г.). Обхватът на децата в предучилищно образование за учебната 2024/2025 г., е 88.6%, докато през 2021/2022 e бил 78.1%. Въпреки напредъка, този показател е значително по-нисък от средната стойност за ЕС – 93.1% и отдалечен от целта Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 25 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ за равнището на ЕС от 96% към 2030 г. Въпреки усилията, София и други големи градове страдат от недостиг на места в детските градини. Системата на основното и средното образование непрекъснато се редуцира и реорганизира. Към 2024 г., в страната функционират 2 329 училища. В сравнение с учебната 2021/2022 г., броят им намалява с 23, докато професионалните гимназии се увеличават от 350 на 355 бр. Общият брой на учениците в този сектор се е увеличил до 713.5 хил. от 708.7 хил. през учебната 2021/2022 г. В професионални програми за учебната 2024/2025 са записани 169.4 хил. ученици, като през учебната 2021/2022 те са били 151.2 хил. Обхватът на записване в този сектор е висок – 92.7% за началния етап, 89.6% за прогимназиалния и 84.7% за гимназиалния етап. Предвид регионалното разпределение, видимо има по- сериозен проблем с обхвата на системата на гимназиално образование в регионите с по- висок дял на населението от маргиналните групи. Като част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, МОН провежда реформа на професионалното и дуалното образование и обучение с цел да бъдат повишени привлекателността, качеството и съответствието с нуждите на пазара на труда. Системата на висшето образование е силно фрагментирана и поляризирана в територията на страната. Общият брой висши училища и колежи е 51, като 22 от тях са съсредоточени в столицата. Висшите учебни заведения са с капацитет, силно превишаващ броя на кандидатите. Това е ситуация, водеща до понижено качество на образованието и предпочитания за обучение в чужбина. В класацията на Times Higher Education Impact 15 2025 , за шеста поредна година фигурира само Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Класацията му варира от 401-во до 600-но място. Друг проблемен аспект е разминаването между много от специалностите и потребностите на националната икономика и пазара на труда. Здравеопазване Очакваната средна продължителност на предстоящия живот в България следва общата за ЕС тенденция на нарастване. Тя достига 75.6 години за периода 2022-2024 г.(при 73.6 години за 2019 – 2020 г.), но остава най-ниска в ЕС – 81.4 години. По-развитите региони се характеризират с по-висока средна продължителност на живота, като различията се 15 https://www.timeshighereducation.com/impactrankings Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 26 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ задълбочават паралелно с икономическите неравенства. Показателят варира от 71,9 години в област Видин, до 77.3 години в област София (столица). Същевременно, страната и през 2024 г. остава с най-висока смъртност (15.6‰) в рамките на ЕС – средно 10.8‰. Макар и с положителна тенденция (4.5‰ за 2024 г. при 5.6‰ за 2019 г.), детската смъртност продължава да е по-висока от средната за ЕС – 3.3‰. Този показател е функция както за качеството на медицинската помощ, така и на жизнения стандарт и здравната култура на населението. По данни на Евростат, разходите за здравеопазване в страната възлизат на 7.1% от БВП, при 10.4% средно за ЕС. В края на 2023 г., в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 55.72 хил. легла. Регионалните неравенства и в системата на здравеопазването са значителни. В ЮЗР са концентрирани 32.9% от всички лекари, при 8.4% в СЦР. Осигуреността с лекари в края на 2023 г. общо за страната е 46.4 на 10 хил. души, а с лекари по дентална медицина – 11.8. По области, осигуреността варира от 25.5 до 76.7. Лидери са областите с медицински университети и университетски болници – Плевен (76.7), София (столица) – 56.9, Пловдив (56.3) и Варна (54.5). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5), Разград (29) и Ямбол (29.3). Подобни са и регионалните различия по задоволеността с лекари по дентална медицина. При относително добра осигуреност с лекари, здравната ни система страда от осезателен дефицит на медицински сестри. Системата на първична помощ в България постепенно се подобрява, но все още е под целевия еталон. Здравеопазването ни е ориентирано основно към болнично лечение, а броят на хоспитализациите на населението е най-високият в ЕС. На фона на добрата обезпеченост със здравна инфраструктура и квалифициран персонал, достъпът до здравеопазване страда от сериозни регионални неравенства. В планинските и периферни райони на страната, достъпът до първична и специализирана помощ е силно затруднен. В големите градове се регистрира концентрация на практиките и съответно недостиг на общопрактикуващи лекари в периферните райони. В малките населени места извън общинските центрове здравното обслужване на населението се осигурява основно чрез спешната медицинска помощ. Въпреки ежегодното нарастване на разходите за здравеопазване, тяхното използване е неефективно поради слабости в системата на клиничните пътеки. Крачка напред в здравеопазването е Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ), създаден през 2023 г. В момента той оперира с три медицински хеликоптера, Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 27 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ като до края на 2026 г., броят им ще нарасне до осем. Планирана е мрежа от 6 оборудвани бази – в София, Пловдив, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и в Монтана. Медицинските хеликоптери са решение на проблема „затруднен наземен транспорт“, особено в отдалечените и рядко населени райони. Въпреки продължаващото реформиране, системата на здравеопазване е обект на критики – както по отношение на качеството, така и по отношение на достъпността на услугите. Друг критичен аспект е профилактиката на най-значимите за България заболявания, по които страната заема челни места сред държавите на ЕС. Социални услуги Според доклада по изпълнението на държавния бюджет за 2024 г., разходите за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ възлизат на 14.3% от БВП. За сравнение, през 2019 г., тези разходи са били 11.9% от БВП. Разходите за социални услуги имат най- висок относителен дял във функционалното разпределение на публичните разходи. Това подчертава устойчивото утвърждаване на социалното осигуряване, подпомагане и грижи като приоритетна сфера с най-голям относителен дял сред всички функции на държавните разходи. Управлението на сектора е децентрализирано и се реализира основно от кметовете на общините. На национално, областно и местно ниво, координацията и методическото ръководство се осъществяват от Агенцията за социално подпомагане към МТСП, имаща поделения във всички области на страната, както и 147 дирекции „Социално подпомагане“ към по-големите общини. Нормативната рамка на социалните услуги е уредена в Закона за социалните услуги от 2020 г., който въвежда нов модел на управление, планиране и финансиране на сектора. В допълнение, Националната стратегия за дългосрочна грижа и Националната карта на социалните услуги, конкретизират рамката за тяхното практическо прилагане. Социалните услуги в домашна среда в България към 2024 г., обхващат основно услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“, „Домашен помощник“ и „Домашен социален патронаж“. Те предоставят съдействие за социална интеграция на хора с увреждания, възрастни, живеещи сами, както и на други уязвими групи от населението, като осигуряват помощ при ежедневни дейности и подкрепа за по-дълъг престой в собствена домашна среда. Услугите са сред най-търсените в системата на социалното подпомагане, като през 2024 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 28 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ броят на ползвателите и капацитетът им бележат устойчив растеж спрямо предходни години. Социалните услуги в общността са услуги, предоставяни в семейна среда или в близка до семейната среда. Към месец август 2025 г., 260 специализирани институции предоставят такива услуги, а капацитетът им е 7 402 места. Услуги от този тип не са разкрити в големите областни центрове – София, Монтана, Силистра и др., където голяма част от населението е над 65 години. Това са и единствените услуги, извършвани извън домашната среда, които отчитат спад в броя и предлагания капацитет. Към месец август 2025 г. в страната функционират 440 специализирани институции, предоставящи социални услуги от резидентен тип, с общ капацитет от 5 717 места. Наблюдава се устойчива тенденция към постоянно нарастване на броя на тези услуги, което отразява усилията за деинституционализация и разширяване на достъпа до алтернативни форми на грижа. Домовете за медико-социални грижи за възрастни се определят като институционализирана форма на подкрепа от пансионен тип, при която лицата са отделени от естествената си домашна среда. Този тип институции се разглеждат като последен етап в йерархията на социалните услуги, предоставяни след изчерпване на възможностите за подкрепа в общността. Към месец август 2025 г., 9 964 възрастни хора и хора с увреждания живеят в 150 специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Въпреки относително значителния капацитет на домовете за медико-социални грижи за възрастни, съществено предизвикателство остава недостигът на места в домовете за стари хора, особено в рамките на градските агломерации. В областните центрове, където е концентрирана значителна част от възрастното население, функционират общо 24 Дома за възрастни хора с капацитет от 2 839 места, което представлява 29.3% от всички домове за стари хора и 50.8% от местата за настаняване в тях. Социални услуги, предназначени за лица с различни форми на деменция, съществуват само в 14 населени места, като едва 5 от тях са разположени в градове (София, Русе, Разград, Казанлък и Дряново), а останалите се намират в по-малки и отдалечени села, извън областните центрове. Сходна е и ситуацията с домовете за пълнолетни лица с психични разстройства – общо 8 в страната, от които само 2 са локализирани в градска среда (Твърдица и Свиленград). В големите градски центрове липсват заведения от този тип. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 29 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ В съответствие с мерките от Актуализирания план за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, продължава процесът на извеждане на децата от домове за медико-социални грижи за деца. Към месец март 2025 г., на територията на страната са останали 3 Дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в градовете Плевен, Варна и Стара Загора. Считано от 01.08.2024 г., ДМСГД – гр. Кърджали е закрит, същевременно се предприемат и активни мерки по извеждане и на децата от ДМСГД – гр. Стара Загора. През последното десетилетие се наблюдава драматичен спад както в броя на домовете за медико-социални грижи за деца, така и в броя на настанените в тях деца. Само за периода 2019 – 2024 г. се отчита спад от 92.1% в броя на настанените деца. Тази динамика свидетелства за напредъка на процеса на деинституционализация и за постепенното преминаване към алтернативни форми на грижа в общността. Социалните услуги в България демонстрират отчетлив напредък в посока на децентрализация, разширяване на обхвата и ориентиране към потребностите на уязвимите групи. Увеличаването на броя и капацитета на услугите в общността и в домашна среда свидетелства за устойчиво утвърждаване на политики, насочени към социално включване и по-дълъг престой в естествена среда. Въпреки положителните тенденции, предизвикателства остават недостигът на услуги в големи градски центрове и ограничената наличност на специализирани структури за хора с деменция и психични разстройства. Това налага продължаване на усилията за балансирано териториално развитие и за разширяване на достъпа до качествени социални услуги за всички нуждаещи се. Култура и културно наследство България разполага с богата инфраструктура за култура – 83 театъра с 34 хил. места, 81 киносалона с 36.9 хил. места, 113 телевизионни и 73 радиооператори. Добре развита е и институционалната структура на сценичните изкуства – 51 държавни и 57 общински културни института, както и над 150 неправителствени организации в тази сфера. Обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. В много случаи те са единственият местен информационен център, предоставящ всякакъв вид информация на своите ползватели. Библиотеки с библиотечен фонд над 200 хил. броя в настоящият момент са 49 бр. ЮЗР съхранява 62% от националния библиотечен фонд, докато СЗР – само 4.1%. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 30 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ България съхранява и завидно богатство от движими културни артефакти. Към момента функционират 189 музея с около 8 млн. експонати. Най-много са музеите в София (21 бр.) и Пловдив (14 бр.), докато в областите Видин и Кърджали са по 2 бр. Проблемите в музейното дело са хронични – недостатъчно финансиране, остарели форми на експониране, дефицит на компетентност в маркетинга. Читалищата са историческа опора на културния живот на българите. Регистрирани/функциониращи са 3 319 бр. Ролята им се модифицира и нараства с аташирането им към културния туризъм. Някои вече оперират като информационни центрове и аниматори на нематериалното културно наследство. Основните приоритети на културната политика на България са насочени към: • съхраняване на културната памет и историческо наследство; • създаване на условия за развитие и обогатяване на всички направления в културата; • търсене на ефективен механизъм за финансиране; • усъвършенстване на нормативната база; • дигитализиране на културното съдържание; • насърчаване и закрила на културното многообразие и творчество. Културното наследство обхваща нематериалното и материалното движимо и недвижимо наследство. България притежава значим ресурс от тези ценности: • Седем културни и три природни обекта в Списъка на световното културно и 16 природно наследство на ЮНЕСКО ; • Осем културни и пет природни обекта в индикативния списък на България; • Един обект, получил Знак за европейско наследство; • Близо 40 хиляди регистрирани недвижими културни ценности; • Над 1 500 недвижими културни ценности с категория „национално значение“; 16 Боянска църква, Ивановски скални църкви, Казанлъшка гробница, Мадарски конник, Старинен град Несебър, Рилски манастир, Свещарска гробница, Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ и Вековни букови гори в Национален парк „Централен Балкан“ Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 31 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • 47 резервата (археологически, архитектурни, исторически, на градинско-парковото изкуство); • Над 7.5 милиона движими културни ценности; • Пет обекта в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството; • Две световни добри практики в Регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се вписват обекти, номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството и е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Съгласно Националния публичен регистър на НКЦ с категория „национално значение” са 1556 недвижими културни ценности. В страната има 46 резервата, които са групови НКЦ с категория „национално значение” и 1 резерват, който е групова НКЦ с категория „световно значение”. Те са обявени през периода 1955 – 2009 г. и се намират на територията на 35 общини. Според вида си те са: археологически (27 бр.), археологически и архитектурни (6 бр.), архитектурни (11 бр.), исторически (2 бр.), на градинско-парковото изкуство (1 бр.). На територията на Северозападен район са регистрирани 221 НКЦ с категория „национално значение“ и 4 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е вписан 1 природен обект. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България са включени 2 културни и 3 природни обекта. На територията на Северен централен район са регистрирани 277 НКЦ с категория „национално значение“ и 12 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са вписани 2 културни и 2 природни обекта. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България са включени 3 културни и 2 природни обекта. На територията на Североизточен район са регистрирани 93 НКЦ с категория „национално значение“ и 7 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 32 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЮНЕСКО е вписан 1 културен обект. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България е включен 1 природен обект. На територията на Югоизточен район са регистрирани 262 НКЦ с категория „национално значение“ и 11 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са вписани 2 културни и 1 природен обект. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България са включени 2 културни обекта. На територията на Южен централен район са регистрирани 335 НКЦ с категория „национално значение“ и 3 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е вписан 1 природен обект. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България са включени 4 културни и 1 природен обект. На територията на Югозападен район са регистрирани 368 НКЦ с категория „национално значение“ и 8 резервата. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са вписани 2 културни и 2 природни обекта. В Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България са включени 1 културен и 1 природен обект. Поради недостатъчния административен капацитет за хиляди декларирани НКЦ не е направена оценка на качествата им на културни ценности, от което зависи дали ще им бъде предоставен статут на НКЦ. За хиляди НКЦ не са определени режими за опазване. В Националния публичен регистър на НКЦ част от информацията за местоположението на обектите е неактуална, непълна или неточна. Не се извършва мониторинг на НКЦ. Не се събира, обобщава и анализира информация за състоянието им. Съществен проблем в опазването на културното наследство е липсата на Национална стратегия за културното наследство и на планове за опазване и управление на НКЦ. За много населени места няма актуални подробни устройствени планове, които да осигурят териториално-устройствена защита на НКЦ. Въпреки увеличаването им през последните години, недостатъчни остават финансовите средства както за археологически проучвания, така и за консервационни и реставрационни работи. Българското културно наследство има безспорен потенциал за валоризиране, но все още културният туризъм е слабо развит. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 33 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Спорт Българската спортна инфраструктура е разнообразна и включва както спортни съоръжения 17 и комплекси с национално и международно значение , така и по-малки зали и клубове на местно равнище. През последните години процесът на изграждане и модернизация на спортната инфраструктура се развива с ускорени темпове, като нови съоръжения се появяват не само в големите градове като София, Пловдив, Бургас и Русе, но и в по-малки населени места. Примери са баскетболните зали в Ботевград и Гоце Делчев. В бюджета за 2025 г. са предвидени средства за завършване на стадионите „Христо Ботев“ и „Локомотив“ в Пловдив. Тези инвестиции оказват положително въздействие върху развитието на спорта и допринасят за утвърждаването на страната като домакин на значими международни събития. Наред с положителните тенденции, остава проблемът с липсата на критерии за ефективно планиране и разпределение на публичните инвестиции в спортната инфраструктура. По Програмата за развитие на селските райони бяха изградени спортни съоръжения с европейско финансиране, но често без необходимата социална и икономическа обосновка, съобразена с демографските характеристики и реалните потребности на местното население. Наличието и териториалното разпределение на стадионите от по-високи категории 3 и 4 представляват индикатор за развитието на обществената и спортната инфраструктура в страната. Ограниченият брой съоръжения с най-висока категория 4 и тяхната концентрация в няколко големи градски центъра (София, Пловдив и Разград) очертават пространствени дисбаланси в достъпа до инфраструктура с национално и международно значение. Подобни неравномерности се наблюдават и при спортните зали, особено тези с многофункционално предназначение, които се намират в областни и големи общински центрове, докато в периферните и по-малки населени места липсват или са с ограничен капацитет. Това подсказва, че съществува превес по отношение на висококапацитетната спортна 17 Национален стадион „Васил Левски“, Национален спортен комплекс „Диана“, Национални спортни зали „Раковски“, многофункционална зала „Арена София“, Конна спортна база „Хан Аспарух“ в гр. София, Национален спортен комплекс „Спорт палас“ в к.к. Златни пясъци, Национална спортна база „Спартак“ в гр. Созопол, Високопланински спортен комплекс „Белмекен“. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 34 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ инфраструктура в по-големите урбанизирани райони, което има отражение върху равния достъп до условия за спорт, културни и масови събития в широк териториален обхват. Въпреки усилията, статистическите данни показват тревожни дисбаланси. От общо 2 346 училища, 1 835 разполагат със закрито помещение за спорт и плувен басейн. Без спортни помещения са 511, което представлява малко над 20% от общия брой училища в страната. В най-критично положение са областите Кърджали (над 50% от училищата), Силистра (над 38%), Благоевград (над 35%), Бургас (над 32%) и Перник (над 31%). В регионален аспект трите северни настоящи региона и югозападен са с по-добри показатели спрямо средното за страната, докато югоизточен и южен централен са с по-лоши стойности спрямо средното за страната. Приблизителните данни по отношение на новите 4 региона показват, че стойностите на северен и София са много по-добри от средните за страната, докато тези на южен и източен – по-лоши. В системата на предучилищното образование положението е още по-притеснително – от 2 790 детски градини, едва 1 147 имат зали за спорт и музика, което е малко над 40% от общия им брой. В най-неблагоприятно състояние са детските градини (под 20% осигуреност) в областите Търговище, Перник и Шумен, с малко по-добра осигуреност (20 - 30%) са областите Благоевград, Пазарджик, Разград и Сливен. С най-добри показатели е столицата (над 70%) , следвана от области с над 50% детски градини със закрити зали за спорт и музика: Велико Търново, Видин, Плевен, Русе и Хасково. В регионален план най- добре е Югозападен регион с над 50% детски градини със зали за спорт, а най-зле Североизточен – с малко под 30%. При предлаганото ново райониране София се оказва лидер с над 70% , докато Северен регион е около средното за страната, а другите два региона – с доста по-лоши стойности. Изключително ограничен е и достъпът до плувни басейни – само 54 училища и 47 детски градини разполагат с подобно съоръжение. Детски градини с басейни има най-вече в София (18), Пловдив и Варна (по 8) и Бургас (4). При училищата със закрит плувен басейн териториалното им разпределение/разположение е сходно: София (25), Бургас и Пловдив (по 4), Велико Търново (3). В заключение, развитието на спорта в България се характеризира с положителни стъпки в модернизацията и разширяването на инфраструктурата, но същевременно страда от структурни дефицити, свързани с липсата на системно планиране и равномерно териториално разпределение. Необходимо е осигуряване на достъпност и равнопоставеност Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 35 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ във всички региони, интегриране на спорта в политиките за здраве, образование и социално включване, както и засилена подкрепа за масовия спорт като ключов фактор за общественото здраве и социалната кохезия. 3. Териториални измерения на основни икономически аспекти в развитието на България Икономика Териториалните икономически аспекти представляват комплекс от пространствено проявени икономически фактори, процеси и взаимодействия, които обуславят формирането на регионалната икономическа структура, конкурентоспособността на отделните регионии и тяхната интеграция в националното и европейското икономическо пространство. Те включват разпределението на производствени ресурси, достъпа до инфраструктура и услуги, динамиката на трудовите и демографските процеси, както и баланса между териториалните потенциали и ограничения, с цел постигане на устойчиво и балансирано 18 развитие. Тук е възприето разбирането , че интегрирането на пространствени (географски) и териториални измерения в планирането, политиките и стратегиите изисква отчитане на специфичните особености, ресурси, предизвикателства и потенциал на отделните територии. Необходимостта от позициониране на България в рамките на ЕС налага анализ на националната икономическа структура в съпоставка със средните за Европа стойности, както и разглеждане на икономическите аспекти. По данни на Евростат през периода 2013- 2023 г. в Европейския съюз делът на първичния сектор в БВП остава стабилен около 1.63%, докато в България той намалява от 4.5% през 2013 г. до 2.1% през 2023 г., което показва спад на аграрната тежест в икономиката. Вторичният сектор в ЕС заема средно 22.3% от БВП, а в България се свива леко от 23.5% през 2013 г. до 22.7% през 2023 г., оставайки близо до средното за Съюза. Третичният сектор доминира в ЕС с приблизително 65.3% от БВП средно през отчетния период, докато в България неговият дял нараства от 58.2% през 18 Martinez-Fernandez, C. et al. (2011), “The Territorial Dimension of the European Social Fund: A Local Approach for Local Jobs?”, OECD Local Economic and Employment Development (LEED) Papers, No. 2011/23, OECD Publishing, Paris, https://www.oecd.org/en/publications/the-territorial-dimension-of-the-european-social- fund_5k9h5zbbdb41-en.html Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 36 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 2013 г. до 62.5% през 2023 г., което показва процес на структурна конвергенция, но все още под средното за ЕС. Изменението на БВП за периода 2013 – 2023 г. в Европейския съюз е средно 1.56%. Най- същественият спад е през 2020 г., когато БВП на Съюза се свива с -5.6% спрямо 2019 г., в резултат на глобалната икономическа криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Възстановяването настъпва още през 2021 г., когато БВП на ЕС нараства със 6.3% спрямо 2020 г., показвайки бърз обрат в икономическата динамика. За същия период България отчита среден растеж от 2.39%, което е над средното за ЕС. През 2020 г. спадът в БВП достига –3.2%, но още през 2021 г. икономиката се възстановява с ръст от 7.8%, преминавайки в положителна траектория и запазвайки устойчив растеж през следващите години. Този икономически сценарий следва логическа причинно-следствена връзка. Първоначалният шок е резултат от външен фактор - пандемията, която нарушава производствените и търговските вериги, ограничава мобилността и води до свиване на БВП. Възстановяването се обуславя от целенасочена политическа намеса на европейско и национално ниво. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), като централен елемент на стратегията на ЕС за преодоляване на последиците от COVID-19, предоставя на България 6.3 млрд. евро безвъзмездни средства за периода 2021 – 2026 г., одобрени от Европейската комисия и Съвета, като ЕК изплаща първия транш от 1.37 млрд. евро през 2022 г. Паралелно, чрез инструмента REACT-EU по линия на NextGenerationEU, България получава 576 млн. евро допълнително финансиране към кохезионната политика 2014 – 2020 г., от които над 164.3 млн. евро са насочени за подпомагане на оборотния капитал и енергийната ефективност на над 4 500 малки и средни предприятия. Чрез инструмента SAFE се мобилизират ресурси и за подкрепа на уязвими домакинства и фирми, засегнати от високите цени на енергията. Възстановяването на БВП след 2020 г. е резултат от ефективната координация между европейските и националните политики, както и от високата степен на финансово управление и целенасочено усвояване на средствата от ЕС. Този процес демонстрира, че в условията на криза, интегрираният подход между България и европейските институции може да минимизира икономическите щети и да ускори 19 връщането към растеж . 19 Европейска комисия (2023). Доклад за България за 2023 г. Работен документ на службите на Комисията, SWD (2023) 602 final, Брюксел, 24 май 2023 г. Придружава Препоръка за Препоръка на Съвета относно Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 37 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 4. БВП на човек в ЕС през 2013 г. (в евро) Източник: ЕВРОСТАТ Фигура 5. БВП на човек в ЕС през 2023 г. (в евро) Източник: ЕВРОСТАТ Въпреки това, през отчетния период 2013 – 2023 г. България остава на последно място в Европейския съюз по равнище на брутен вътрешен продукт на човек, измерен по националната програма за реформи на България за 2023 г. и съдържа становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2023 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 38 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ изравнени цени (PPS, Паритет на покупателната способност) от 2020 г. През 2013 г. стойността е 7 600 евро на човек, а през 2023 г. – 10 970 евро, което представлява увеличение от (44.34%). Въпреки че страната ни запазва позицията си на най-нисък БВП на човек в ЕС, темпът на растеж е значително по-висок в сравнение със средното за Съюза. За същия период ЕС-27 увеличава своя реален БВП на човек с едва (15.88%) от 28 720 евро през 2013 г. до 33 280 евро през 2023 г. Данните показват, че макар България да продължава да изостава чувствително, тя реализира бързо догонващо развитие в рамките на ЕС. През 2013 г. България се нарежда на 11-то място по възходящ ред сред 28-те държави членки на Европейския съюз по общ брой предприятия, включващи микро, малки, средни и големи фирми, с регистрирани 314 хил. предприятия. Те формират дял от 1.42% от всички предприятия в ЕС. Към 2020 г. позицията на България се променя. Страната се нарежда на 13-то място по възходящ ред от 27 държави членки (след отпадането на Обединеното кралство от съюзната статистика), въпреки че броят на предприятията достига 341 хил. и дял от 1.46% в ЕС. Средната инфлация за ЕС в периода 2013 – 2023 г. е 2.36%, а за България показателят е с малко по-висока, но близка стойност – 2.57%. Изпълнявайки критерия за инфлация под 3%, на 10 юли 2020 г., България официално се присъединява към Валутно-курсовия механизъм 20 II (ERM II) при централен курс €1 = 1.95583 лв., запазвайки действащия валутен борд . Участието в ERM II в продължение на минимум две години е задължително условие съгласно чл. 140, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и 21 Протокол № 13 за приемане на еврото . Средната инфлация за ЕС в периода 2013 – 2023 г. е 2.36%, а за България показателят е с малко по-висока, но близка стойност – 2.57%. За периода 2015 – 2023 г., по данни на Евростат, България отчита средно ниво на бюджетен дефицит от -0.98% от БВП, при средно за ЕС -2.56%. Средният държавен дълг за периода 2013 – 2023 г. е 23.6% от БВП - значително под референтната стойност от 60%, заложена в Протокол № 12 към ДФЕС. Това показва стабилна фискална позиция и ефективно управление на публичните финанси, в съответствие с изискванията на чл. 126 ДФЕС за 20 Bulgaria and Croatia join the EU’s ERM II and establish close-cooperation with the Banking Union, 27 юли 2020 г.) 21 https://www.ecb.europa.eu/ecb/orga/escb/html/convergence-criteria.en.html Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 39 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 22 избягване на прекомерен дефицит. Съгласно Конвергентния доклад на ЕЦБ (2025) България изпълни Маастрихтските критерии в рамките на допустимите стойности. Пространствената организация на икономическите процеси в България традиционно се 23 анализира чрез системата NUTS , която позволява проследяване на динамиката на растежа на различни териториални равнища. По данни на НСИ, икономическото развитие на България между 2017 и 2023 г. показва ясно изразен растеж на националната икономика, но и подчертава задълбочаващи се пространствени различия. Общият брутен вътрешен продукт на страната се увеличава от около 102.7 млрд. лв. през 2017 г. до над 185 млрд. лв. през 2023 г., което означава 80% увеличение за шест години. Този напредък обаче е силно концентриран в няколко териториални ядра. Фигура 6. Принос на районите от ниво NUTS3 (области) към националния БВП 2023 г. Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Варна Добрич Търговище Шумен Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Източник: НСИ 2023 г., Обработка НЦТР София-град продължава да бъде основният териториален център на националната икономика. Приносът ѝ расте от 40.9 млрд. лв. през 2017 г. до над 79 млрд. лв. през 2023 г., като делът ѝ в общия БВП на страната надхвърля (43%). В ЮЗР се съсредоточава над половината от създаваната добавена стойност в България, докато СЗР и СЦР остават със сравнително скромен принос. Областите Видин, Монтана, Силистра, Смолян, Ловеч и 22 Европейска централна банка. (2025, юни). Конвергентен доклад (юни 2025). Франкфурт на Майн: Publications Office of the European Union. 23 Nomenclature of Territorial Units for Statistics (Nomenclature des unités territoriales statistiques) Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 40 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Плевен, макар и да отчитат ръст на икономическата си активност, запазват ниски равнища на БВП и ограничена роля в национален мащаб. Сред по-бързо развиващите се центрове извън столицата се открояват Пловдив, който увеличава БВП от 8.2 млрд. до над 14 млрд. лв., и Стара Загора, чийто БВП почти се удвоява. Варна и Бургас също бележат стабилен напредък, като до 2023 г. достигат съответно около 11.6 млрд. и 8.5 млрд. лв., утвърждавайки се като водещи икономически териториални центрове в Източна България. Въпреки общия положителен тренд, териториалното разпределение на икономическата активност остава неравномерно. Фигура 7. Принос на районите от ниво NUTS2 (райони) към националния БВП 2023 г. Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Югозападен Южен централен Източник: НСИ 2023 г., Обработка НЦТР Според данни на НСИ за периода 2013–2023 г. се наблюдават отчетливи промени в подреждането на областите по БВП на човек. През 2013 г. най-ниски стойности са регистрирани в Силистра, Сливен и Перник, докато най-високи са отчетени в София-град, Стара Загора и Варна. През 2023 г. Враца се изкачва до третото място със стойност 27 113 лв. на човек и ръст от 228%. На второ място остава Стара Загора с 36 470 лв., а лидер отново е София-град със 61 833 лв. и увеличение от 124% спрямо 2013 г. В края на класацията се нареждат Силистра, Сливен и Хасково. През целия разглеждан период, всички области отбелязват нарастване на БВП на глава от населението с над 100%. Най-голям ръст се отчита в Софийска област (226%), следвана от Стара Загора (190%), Плевен (165%) и Габрово (163%), докато най-слабо увеличение има в Хасково - със 109%. Тези данни Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 41 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ показват, че въпреки общия растеж за страната, различията между водещите и изоставащите области остават съществени. По-детайлното разглеждане на показателя БВП на човек, но отнесено към средните стойности за страната за двете години показва интересни, но и закономерни резултати. И през двете изследвани години (2013 и 2023 г.) под 60% от националната стойност са 9 области. За периода област Плевен подобрява резултатите си, но област Пазарджик ги влошава. В групата на доближаващите се до националните стойности през 2013 г. са 4 области, докато през 2023 г. те са 6. Което може да се разглежда като засилваща се концентрация около развиващи се икономики в определени области на страната. Фигура 8. БВП на човек по области през 2013 г. (% спрямо стойност страна) Източник: НСИ, 2013 г., обработка НЦТР Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 42 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 9. БВП на човек по области през 2023 г. (% спрямо стойност страна) Източник: НСИ, 2023 г., обработка НЦТР През периода 2017-2023 г., общата брутна добавена стойност (БДС) в България нараства от 88.3 млрд. лв. до 162.4 млрд. лв., като ръстът е най-изразен след 2021 г. В структурен план се наблюдава доминиране на сектора на услугите, който увеличава приноса си от 59.5 млрд. лв. през 2017 г. на почти 116 млрд. лв. през 2023 г. Делът на индустрията остава относително стабилен в абсолютни стойности от 24.6 млрд. лв. през 2017 г. на 42 млрд. лв. през 2023 г. Селското, горското и рибното стопанство бележи ръст от 12.3% за периода, но делът му в БДС остава нисък – около 2.9% от националното производство през 2023 г. В регионален план, най-слаб принос към националната икономика продължава да има СЗР, въпреки че увеличава БДС от 5.9 млрд. лв. през 2017 г. на 11.2 млрд. лв. през 2023 г. Основната част идва от индустрията и услугите, докато селското стопанство, въпреки сравнително по-високия си дял, не е в състояние да промени изоставащата позиция на района. СИР и ЮИР бележат по-стабилен напредък, като Варна и Бургас се оформят като локални центрове на услуги и индустриално развитие. Анализът на динамиката на брутната добавена стойност в индустрията за разглеждания период показва, че най-висок относителен ръст е реализиран в Кърджали (+169%), следван от Враца (+138%) и Плевен Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 43 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ (+132%). Югозападният район като цяло отбелязва удвояване на индустриалния си БДС (+91.8%), докато Стара Загора постига ръст от (+95%), София (столица) (+87%), а Пловдив (+59%). Тези резултати подчертават силния индустриален подем в по-малките регионални икономики като Кърджали, Враца и Плевен, където темповете на растеж са най-изразени, докато в Стара Загора, София (столица) и Пловдив се съчетава значителен относителен ръст със съществени абсолютни обеми на произведена стойност, което ги утвърждава като водещи центрове на индустриалното развитие в национален мащаб. На равнище NUTS 3 ясно се очертава ролята на София-град като безспорен лидер от 35.2 млрд. лв. БДС през 2017 г. до почти 70 млрд. лв. през 2023 г., или над 40% от цялата икономика на страната. Сред по-бързо развиващите се области са Пловдив, където БДС се увеличава почти двойно, както и Стара Загора, където индустриалният сектор е доминиращ. Варна и Бургас също затвърждават ролята си като водещи центрове в регионален план. В противоположния край са Видин, Силистра и Смолян, където стойността на БДС остава ниска, а структурата е доминирана от сектора на услугите и индустрията. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са стратегически елемент за дългосрочната трансформация на икономиката, тъй като определят капацитета за внедряване на иновации, дигитализация и нови технологии. Те имат пряко отражение върху производителността, конкурентоспособността и потенциала за икономически растеж. Фигура 10. Разходи за НИРД по райони 2020 – 2024 г. (в евро) Южен централен Югозападен Югоизточен Североизточен Северен централен Северозападен 0 100000 200000 300000 400000 500000 600000 700000 2024* 2023 2022 2021 2020 Източник: НСИ, 2024 г., обработка НЦТР Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 44 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 24 Според Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г. , МСП в България са концентрирани основно в областите София-град, следван от Пловдив, Варна и Благоевград, което създава отчетливи пространствени различия. Високотехнологичните производства и услугите с интензивно използване на знания са съсредоточени почти изцяло в столицата, докато останалите области изостават по показатели като „заети лица“ и „оборот“. Документът подчертава, че водещи фактори за развитието на МСП са достъпът до глобална информация и знания, внедряването на иновативни технологии и участието в клъстери, докато ограничен достъп до финансиране и липса на инструктори и менторство могат да възпрепятстват конкурентоспособността им. В периода 2017-2023 г. разходите за НИРД следват положителна, но променлива динамика, като достигат най-високи стойности през 2023 г., когато ръстът е 93% спрямо 2017 г. Структурният анализ показва, че предприятията остават водещият сектор по разходи за НИРД, но делът им намалява от 70% за периода 2011-2017 г. (по АНКПР) до 64.3% през 2023 г., което е спад с 5.7%. Най-значимият проблем остава силното териториално неравенство. ЮЗР концентрира 78.6% от всички разходи за НИРД през 2023 г., докато СЗР и СЦР усвояват съответно едва 2.2% и 3.1%. За сравнение, по данни от АНКПР, тези два района са усвоявали 4.6% и 5.2%, което означава, че делът им е почти наполовина свит. Това показва процес на изчерпване на инвестиционния и иновационен капацитет в периферните райони, за сметка на засилваща се доминация на ЮЗР, който „изсмуква“ научния и иновационен потенциал на останалата част от страната. Така регионалните дисбаланси в НИРД се задълбочават, което носи риск за балансирано развитие в национален мащаб, концентрирайки се само в един основен район - ЮЗР. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) продължават да се концентрират в ЮЗР, където е икономическият и инвестиционен център на страната. Разликата от почти 9 пъти спрямо СЗР показва, че капиталовите инвестиции се насочват преимуществено към територии с по-висока икономическа активност, наличие на големи предприятия, инфраструктура и концентрация на население. Чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) в периода 2017-2023 г. също демонстрират задълбочаваща се териториална концентрация. ЮЗР , и особено София-град, акумулира над 24 Министерство на икономиката. (2021). Национална стратегия за малките и средните предприятия 2021– 2027 г. София: Министерство на икономиката. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 45 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 62.5% от общия им обем за 2023 г., като столицата отбелязва ръст от 40.79% за разглеждания период. Това усилва негативната тенденция към силно централизиране на икономическите дейности, при който инвестициите се насочват основно към територии с налична инфраструктура, квалифициран човешки капитал и иновационен капацитет. СЗР продължава да заема маргинална позиция с едва 2.1% от общия обем на ЧПИ за 2023 г. Най- ниските стойности по този показател са отчетени в областите Силистра (25 млн. евро през 2022 г.) и Монтана – 35 млн. евро през 2019 г. Това илюстрира постулата, че структурните слабости на даден район (демографски, инфраструктурни и институционални) възпрепятстват привличането на външни капитали. В резултат, ЧПИ не само отразяват, но и възпроизвеждат регионалните дисбаланси, ускорявайки процесите на модернизация в София и ЮЗР, докато другите райони остават зависими от трансферни механизми и публични субсидии. В заключение, икономическото развитие на България през периода 2013-2023 г. показва стабилен макроикономически ръст на БВП и нисък държавен дълг. Секторът на услугите доминира в националната структура. Икономическата активност остава силно концентрирана в ЮЗР район и особено в област София-град. Столицата се утвърждава като основен център на услуги, иновации и инвестиции. В сравнение с актуализацията на НКПР от 2019 г., се очертава ускорена централизация, която засилва ролята на София като икономически център не само на национално, но и на регионално равнище. СЗР и части от СЦР остават със структурна изостаналост, слаб иновационен капацитет и ограничен достъп до инвестиции, което задълбочава вътрешните дисбаланси и затвърждава тенденцията за развитие на изявени центрове и слаба периферия. Стратегическо предизвикателство е пренасочването на капитал, НИРД и инфраструктурни ресурси към тези територии, за да се избегне трайна демографска и икономическа маргинализация. В рамките на Националната концепцията за пространствено развитие до 2040 г., основен приоритет е провеждането на целенасочени политики за ограничаване на регионалните дисбаланси и за постигане на по-балансирано териториално развитие. В процес на реализация е промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, която се очаква да влезе в сила от 1 януари 2027 г. В тази връзка, с Решение №197/27.03.2025 г. на Министерския съвет, се предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България. Преговорите са проведени успешно и в резултат е приет Делегиран регламент (ЕС) №195/2026 на Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 46 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Комисията от 13.11.2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията NUTS и списъците на съществуващите административни единици и местните административни единици (Делегиран регламент (ЕС)№195/2026), публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия L от 27.01.2026 г. Същият е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г. Съгласно Делегирания регламент промените са следните: • обединяване на текущите статистически зони от ниво 1 в един регион NUTS 1; • окрупняване на текущите статистически райони от ниво 2 в четири нови, като се изменят границите на всеки един от тях, при запазване на границите на областите от ниво 3. Следващата стъпка е разпоредбите на Делегирания регламент (ЕС) №195/2026 да бъдат отразени в нормативната уредба за регионално развитие в страната. Страната се структурира в четири региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това действие представлява стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да осигури законова и политическа рамка за регионално развитие. Новото райониране ще създаде условия за по- прецизни и целенасочени политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите. Намаляването на броя на регионите от ниво 2, окрупняването чрез обединяване на територии със сходни характеристики се очаква да допринесе за по-ефективно планиране и управление на ресурсите, намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси, повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в национален и европейски контекст. Необходимостта от оптимизиране на държавната политика за регионално развитие е в пълно съответствие с основния принцип на ЕС за функционирането на свободния пазар, тъй като именно чрез равнопоставен достъп до ресурси и стимулиране на конкуренцията, може да се гарантира икономическо развитие и териториално сближаване. Чрез промяната, свързана с промяната в броя и обхвата на регионите за планиране от ниво се очаква да се постигне: • Повишаване на ефективността при планирането и разпределението на средствата от европейските и националните програми и идентифициране на нуждаещите се територии; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 47 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • Повишаване на качеството на стратегическото и пространствено планиране, чрез по-точната териториална диференциация и възможността за разработване на стратегии за развитие с икономически, социален и екологичен ефект, ориентирани към местния потенциал и отчитащи специфичните потребности и приоритети на териториите; • Регламентиране на функциите и компетентностите на регионалните съвети за развитие (РСР) съобразно новото райониране. РСР ще оптимизират своя състав и функции, което ще допринесе за по-ефективен процес на вземане на решения за развитието на съответния регион за планиране от ниво 2; • Подобряване на процесите по наблюдение и оценка на регионалната политика въз основа на структурирана база от данни, генерирана в рамките на новата система на райониране; • По-ефективно прилагане на регионалната политика чрез териториално ориентирани инструменти, включително интегрирани териториални инвестиции, чрез които се постигат по-стабилни и устойчиви резултати на местно и регионално ниво; • Укрепване на партньорството и участието на заинтересованите страни, включително общини, бизнес, граждански организации и академични среди, в процеса на разработване и изпълнение на политики за регионално развитие чрез оптимизираните функции на РСР; • Подобрена съпоставимост на регионалните данни с данните на останалите държави членки и улеснен анализ, стратегическо планиране и мониторинг на регионалното развитие; • Ще се оптимизира достъпа до европейско финансиране, като регионите се обособяват по начин, който по-точно отразява техните социално-икономически характеристики и потребности; • Ще се оптимизира ефективността при инвестиционното планиране, чрез подобрена надеждна териториална рамка за планиране и управление на ресурси; • Ще се повиши ефективността на секторните политики в различните сектори чрез по-добро целеполагане на интервенции в регионите с най-голяма необходимост; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 48 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • Регионалната политика ще бъде прилагана по-ефективно чрез териториално ориентирани инструменти, включително интегрирани териториални инвестиции, чрез които се постигат по-стабилни и устойчиви резултати на местно и регионално ниво; • Ще се създадат условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, като се работи в посока за тяхната икономическа стабилност, което ще доведе до положителни въздействия за всички заинтересовани страни. Сравнението по ключови икономически показатели - БВП и БВП/човек, показва как биха изглеждали те в сегашната ситуация и при 4 района. Изчисленията за предлагания вариант от 4 района са направени на база статистиката за БВП и БВП на човек по включените области. Фигура 11. Динамика на БВП за периода 2019 – 2023 г. (млн. лв.) – 6 региона 100000 90000 80000 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Югозападен Южен централен Източник: НСИ 2024 г., Обработка НЦТР Въпреки общото нарастване на БВП, при настоящите 6 региона се наблюдава силен дисбаланс в стойностите на показателя. С изключение на Югозападния регион всички останали имат сходни стойности през годините и дисбалансът се увеличава. При предлагания вариант за 4 региона София и Южен също се отличават, а Северен и Източен региони са с много близки стойности. Като цяло се очаква значително по- балансирани по региони стойности на БВП. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 49 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 12. Динамика на БВП за периода 2019 – 2023 г. (млн. лв.) – 4 региона 90000 80000 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. Северен Източен Южен София Източник: НСИ 2024 г., Обработка НЦТР Брутен вътрешен продукт на човек Стойностите на БВП/човек нарастват в периода 2019-2023 г., като тези на Югозападния регион чувствително се отличават от останалите. Причина за това са най-вече високите показатели на София. Фигура 13. Динамика на БВП/човек за периода 2019 – 2023 г. (лв.) – 6 региона 50000 45000 40000 35000 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Югозападен Южен централен България Източник: НСИ 2024 г., Обработка НЦТР Ситуацията при 4 региона показва още по-силно доминацията на столицата. Отделена самостоятелно, нейните стойности са в пъти по-високи от тези на останалите 3 региона, дори от средните за страната. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 50 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 14. Динамика на БВП/човек за периода 2019 – 2023 г. (лв.) – 4 региона 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. Северен Източен Южен София България Източник: НСИ 2024 г., обработка НЦТР Териториално-урбанистична структура. Пространствено разположение на центрове. Основен аспект в изследването на териториалната и урбанистична структура е анализът на йерархичната система от градове центрове в националната селищна мрежа и проявлението на проблема „център-периферия“. Най-голямо значение има пространственото разположение на първите градовете от първите 3 йерархични нива: столицата София (1-во йерархично ниво) и следващите я големи градове-балансьори от 2-ро йерархично ниво (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен). Анализът как би се отразило новото райониране върху разположението градовете от първите 3 йерархични нива е направен в съответните раздели. Туризъм Туристическият сектор на България показа забележителна устойчивост при възстановяването от предизвикателствата на пандемията, въпреки продължаващите регионални конфликти. 25 По данни на Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC) , през 2023 г. българският туристически сектор достига приходи от 10 млрд. лв. – 6.5% от националната икономика. Дял, който се доближава до пиковата стойност от пред-пандемичната 2019 г. – 9,9%. През 25 https://wttc.org/news/bulgarias-travel-and-tourism-sector-set-to-contribute-10-percent-of-the-economy-forecasts-wttc Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 51 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ същата година, заетостта в сектора достига 270 хил. работни места, което означава възстановяване на около 30% от работните места, загубени през периода на пандемията. Наблюдава се и завръщане на чуждестранните туристи – приходите от тях достигат 6,5 млрд. лв. Приходите от българските туристи се възстановяват почти до нивото отпреди пандемията – 1.3 млрд. лв. при 1.4 млрд. лв. през 2019 г. Съгласно прогноза на WTTC, до 2033 г., секторът ще има възходящо развитие и ще достигне дял от 10% в БВП, изразяващ се в 19.1 млрд. лв. приходи. Националната статистика потвърждава бързото възстановяване на сектора след пандемията. Сравнявайки показателя „пренощували лица“ през летните месеци на 2019 с тези през 2023 и 2024 г. се констатира, че още през 2023 г. е надминато нивото от пред- пандемичната 2019 г. През 2024 г., реализираните нощувки през 4-те летни месеца са с близо 8% повече от стойността за 2019 г. Таблица 1: Пренощували лица през летен сезон 2019, 2023 и 2024 г. Месец Година Общо VI VII VIII IX 2019 1 028 784 1 297 762 1 468 322 847 355 4 642 223 2023 975 537 1 441 330 1 540 540 910 519 4 867 926 2024 1 033 935 1 451 085 1 603 413 923 584 5 012 017 Източник: МТ, НСИ Регионалният поглед свързва българския туристически пазар с европейския и затова неизбежно той се сблъсква с аналогични предизвикателства и проблеми. Най-значимите са: рискове от внезапни сривове, дължащи се на агресивните регионални конфликти, конкурентен натиск от нови дестинации, недостатъчна информация за туризма, необходимост от гарантиране на социална, икономическа и екологична устойчивост, от подобряване на достъпността и преодоляване на сезонността. Туризмът е традиционен национален приоритет и цел за развитие в над 160 общински плана, но като реален структурен елемент в местните икономики присъства само в около 30 общини. Именно в първите 30 общини, обемът на реализираните нощувки през 2023 г. покрива дял от над 89%. Първите 10 общини – Несебър, Варна, Столична, Балчик, Велинград, Банско, Приморско, Пловдив, Созопол и Самоков, покриват дял над 71%. Териториалната структура на българския туризъм остава почти непроменена. Почти непроменена е и продуктовата гама. Големите обеми продължават да се формират от морски рекреационен туризъм, планински туризъм, градски туризъм. Надеждите за Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 52 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ преодоляване на териториалните диспропорции, сезонността и информационните дефицити се залагаха във формирането на туристически райони, регионални продукти и партньорства са настояща политика, целяща по-пълно и устойчиво оползотворяване на туристическите ресурси в цялата национална територия. 26 През 2021 г. МТ реализира проект „Маркетингови стратегии на туристическите райони“ . 27 Така 9-те района са снабдени със стратегии и комуникационни планове, но към 2025 г. те все още не са приведени в действие. Паралелно с бързото възстановяване и възходящото развитие на националния туризъм, съществуват сериозни негативни фактори, стагниращи най-вече развитието на алтернативните форми на туризъм (културен, селски, екологичен, по специални интереси и други). Това са трайното застаряване на населението, високата безработица в перифериите, бедността, престъпността, климатичните промени, засиленият натиск върху природните ресурси, политическата нестабилност в региона. Този контекст е политически осъзнат и 28 институционализиран в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма . За разлика от критичните оценки на реалността, планираната мисия за развитие на сектора е в пълен синхрон с европейския политически контекст. За да осигури устойчиво развитие на туристическия сектор, България трябва да се справи с предизвикателствата на съвременната среда и конкуренцията, маркетинга, съществуващите дефицити в управлението и правната рамка. Туристическото райониране е факт, но без допълнителни усилия/публични ресурси, реалното функциониране на тези райони скоро няма да бъде факт. Недостигът на квалифицирани кадри е застрашаващ факт както за цялата ни икономика, така и за туризма. Необходима е координация между частните и публичните институции в изграждането и поддържането на туристическата, техническата и информационната инфраструктури. 26 https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/opik-2014-2020/marketingovi-strategii-na-turisticheskite-rayoni 27 "Родопи", Бургаски черноморски, Варненски черноморски, Дунавски туристически район, Рило-Пирински туристически район, Софийски туристически район, Старопланински туристически район, Тракийски туристически район, "Долината на розите" 28 Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р. България 2014 - 2030 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 53 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 4. Природни условия и ресурси Националните природни потенциали са значителни по отношение на горските и водните ресурси, благоприятни почвени условия, руди на цветни метали и разнообразие от инертни и скално-облицовъчни материали. Полезни изкопаеми България има ограничени енергийни и минерални ресурси. Енергийните ресурси са 29 представени от лигнитни въглища (значителни запаси , но с ниска калоричност и високо пепелно съдържание), каменни и антрацитните въглища (ограничени количества, преустановен добив), нефт и земен газ (незначителен добив). Продължават проучванията за нефт и природен газ в българските териториални води на Черно море. Рудите на черни метали (с изключение на мангановата руда) също са в ограничено количество, което налага техния внос. Най-големи са запасите от медни руди (около 236 млн. т.) и оловно-цинкови руди (около 6 млн. т.). Почвени ресурси и земеползване В периода 2012-2023 г. се наблюдава почти константна величина на обработваемите земи и намаляване на необработваемите земи. През 2023 г. използваната земеделска площ е 5 млн. ха и заема 45.1% от територията на страната. Обработваемите земи заемат 3.5 млн. ха – 69.4% от използваната площ. Най-големите обработваеми площи са в областите Добрич – 333 хил. ха, Плевен – 303 хил. ха, Бургас – 206 хил. ха и Пловдив – 200 хил. ха. Необработваемите земи са с лека тенденция на намаляване, като през 2023 г. са 205.5 хил. ха и заемат 3.9% от площите със селскостопанско предназначение и 1.9% от националната територия. Води В сравнение с други европейски страни, България се отличава със значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природогеографски особености. 29 Към 2023 г. по данни на НСИ са 19 174 хил. т. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 54 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Оценката на наличните възобновяеми пресни водни ресурси е благоприятна – те са повече 30 от установената норма . Река Дунав формира 88.3% от общия действителен отток или 87.6% от възобновяемите пресни ресурси на страната. През 2023 г., външният отток по р. Дунав се е увеличил с 9%, но общият отток е нараснал само с 4% поради намалелия с над 30% вътрешен отток на повърхностните течения. Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната. Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2023 г. е както следва: 46.9% от реките в Дунавския водосборен басейн, 27% от реките в Източнобеломорския водосбор, 19.3% от реките в Западнобеломорския басейн, 6,8% от реките в Черноморския водосбор. Гори Установена е трайна тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии. За периода 1965-2023 г., тя нараства със 17.7% до 4.3 млн. ха (от които 0,3 млн. ха върху земеделски земи), покривайки 38,6% от сухоземната територия на страната. Само за година (2022-2023 г.), залесената площ в горските територии се увеличава със 782 ха, а тази на горите в земеделски земи - с 9 300 ха. Залесените площи с иглолистни гори са намалели (с 3 326 ха) поради проведени принудителни и санитарни сечи, вследствие на масовото съхнене на боровите култури извън естествения им ареал и биотични увреждания. Освободените площи се възобновяват с местни широколистни видове. Налага се и тенденция на естествена трансформация на иглолистните насаждения, създадени извън естествения им ареал. Благодарение на новите залесявания, общата площ на незалесените горски територии, подлежащи на залесяване намалява. Недървопроизводителната горска площ също е намаляла (със 705 ха – до 306 хил. ха), което се дължи на преоценка на голини и поляни, както и на по-точно картиране при извършването на инвентаризацията на горите и горските територии. 5. Климатични промени и природни бедствия Екстремни климатични явления 30 106 655.8 млн. м³, което е около 7% повече спрямо средномногогодишната норма (1981-2023 г.). Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 55 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Продължаващите климатични промени налагат своя отпечатък върху околната среда, стопанството и антропогенната дейност в страната. България се намира в регион, в който средногодишните температури през последните десетилетия нарастват значително по- бързо от глобалните средни температури на въздуха. Десетилетието 2011–2020 г. е най- топлото в световен мащаб, като от 80-те години на ХХ век всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното. Установеното преминаване към по-топъл, а в отделни части на страната и на по-сух климат, съвпада с наблюдаваната тенденция в глобален и регионален мащаб - дългосрочно повишение на средногодишните и сезонните температури. В периода 1988–2022 г., по данни на НИМХ, средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (с н. в. до 800 m) е между 10.6°С до 13.3 ºC при устойчива положителна тенденция на изменение. Средногодишната температура на въздуха в периода 1931–2020 г. отчита продължаваща и значителна тенденция на повишаване. Затоплянето в планинските части е по-слабо, докато в някои от ниските части, повишението на температурата надхвърля 1 ºC През зимата затоплянето е най-изразено в Северна България. През пролетта затоплянето обхваща и Югоизточна България. Нарастването на летните температури е с 1.5 °C средно за страната. На отделни места в Северна България, достига и до над 2 °C. През есента в по- голямата част от страната повишението на температурите е 0.1-0.5 °C. Едновременно с това, в отделни полупланински и планински райони, предимно в южната част на страната, през зимата и преходните сезони се установяват отрицателни аномалии. Горещите вълни през последните десетилетия устойчиво нарастват. Това явлението е характерно за юли и август, но през последните десетилетия се увеличава и тяхната честота през юни и септември. Повишените температури на въздуха през последните десетилетия са причина за удължаване на вегетационния сезон при земеделските култури с една седмица. Температурните суми са нараснали с 200-420 °C - най-вече в северната и югозападна части на страната. Поради повишаването на температурата на въздуха през зимата и по-ранното започване на вегетационния сезон, рисковия период през активната вегетация на растенията нараства. 31 Климатът е станал по-сух през последните десетилетия. Уязвимите от суша региони обхващат поречието на река Дунав, като на юг достигат до Предбалкана. Най-засегната от 31 Установени от НИМХ след пространствен анализ на индекса за суша (AIUNEP) Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 56 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ сушата е Североизточна България и особено Добруджа. В Южна България са уязвими отделни места по долините на реките Струма и Места. Все по-често ще се усеща недостигът на вода в Горнотракийската низина и някои райони в областите Ямбол и Бургас. След 1990 г. се установява нарастване на силните, потенциално опасни валежи, докато слабите и умерените валежи намаляват. Нарастването на проливните валежи е значимо за североизточните и централните южни части на страната. През есента нарастват случаите на умерени и силни валежи предимно в източната част на страната. Интензивните валежи, водещи до поройни и дъждовни наводнения, са причина за 77% от регистрираните наводнения в периода 2016–2022 г. Повишаването на температурите през зимните месеци и по-ранното снеготопене изместват риска от речни наводнения към декември и януари. Вследствие на климатичните промени, изразени в намаляване на количеството на валежите и повишаване на температурите на въздуха през вегетационния период, агрометеорологичните условия се оценяват като неблагоприятни за по-голямата част от територията на страната. Изключение в това отношение са Северозападна и Централна Южна България. Емисии на парникови газове Основната причина за настъпилите климатични промени е емитирането на парникови газове (ПГ) в атмосферата. По данни на ИАОС за 2022 г., общите емисии на ПГ в CO2-екв. са 58 420.86 гигаграма (Gg). За периода 1988–2022 г. емисиите са с 48.6%. Най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2022 г. има сектор „Енергетика“ – 77.19%, следван от сектор „Селско стопанство“ – 10.17%, „Индустриални процеси и използване на продукти“ – 7.83%, и сектор „Отпадъци“ с 4.81%. Основните причини за наблюдаваното намаление на емисиите на ПГ в България в периода до 2000 г. са свързани с намаляване на дела на енергията произвеждана от ТЕЦ за сметка на увеличаване на дела на по-екологичната енергия, произвеждана от ВЕЦ и АЕЦ. Структурните изменения в промишлеността, санирането на част от сградния фонд и преминаването на природен газ за отопление са другите важни обстоятелства за намаление на емисиите. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 57 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Основен индикатор за оценка на емисиите на ПГ в международен аспект са емисиите на ПГ на човек от населението. Към 2022 г. емисиите намаляват до 9,06 т СО2-екв., доближавайки се до средната стойност за ЕС – 7 т СО2-екв. Емисиите на ПГ, получени при създаване на 1 000 лв. БВП значително намаляват през последните десетилетия – от 2.43 т СО2-екв. за 1999 г. до 0.40 т СО2 – екв., а това е признак за устойчивост на развитието. Кризисни събития През 2023 г. кризисните събития в страната, за които е обявено бедствено положение, са общо 104, като броят им е с 55 повече спрямо предходната година. От тях, най-голям дял заемат бедствията, свързани с наводнения, бури, сурови зимни условия и горски пожари. Спрямо 2022 г., обявените през 2023 г. бедствени положения в резултат на наводнения са се увеличили с 62.5%, а тези, свързани с горски пожари – 85.7%, засягайки територията на 88 общини с над 1,3 млн. души – над 20% от населението. Най-голям брой бедствия са отчетени в областите Варна, София и Враца, а в областите Кюстендил, Ловеч, София (столица) и Ямбол няма обявени бедствени положения. Фигура 15. Общини с обявено пълно или частично бедствено положение през 2023 г. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 58 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Източник: НСИ, обработка НЦТР https://www.nsi.bg/file/25202/Crisis_2023_LKFOWRA.pdf По оценка на НСИ през 2023 г., изразходваните средства за готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития в сектор „Държавно управление“ са 851 млн. лв., или 0.46% от БВП на страната. Също по данни на НСИ през 2024 г. 1 421 600 хил. лева, или 90.0% от общите средства за кризисни събития, са изразходени от централната изпълнителна власт, докато местните власти са отчели 157 100 хил. лева. Високият относителен дял при министерствата и ведомствата се дължи на средствата, изразходвани по направления „възстановяване“ - 726 700 хил. лева и „готовност“ - 591 400 хил. лева. Свлачища В периода 2012-2023 г. продължава увеличаването на свлачищата и засегнатата територия. През 2023 г. са регистрирани общо 15 нови свлачища – по 4 бр. на територията на „Геозащита“ ЕООД - клонове Плевен и Варна и 7 бр. в територията на клон Перник. С най-големи площи, засегнати от свлачищни процеси се открояват областите Варна, Плевен и Монтана. Наводнения По данни на НСИ през 2023 г. са констатирани общо 57 наводнения от които дъждовни 35 бр. (с 4 жертви при едно от тях), инфраструктурни – 7 бр., от подземни води – 4 бр. и едно речно наводнение. Интензивните валежи, водещи до поройни и дъждовни наводнения, са причина за 77% от регистрираните от НИМХ наводнения в периода 2016–2022 г. Отбелязаното зимно затопляне и по-ранно снеготопене изместват риска от речни наводнения към декември и януари. Летните засушавания ограничават инфилтрационната способност на почвата, което е предпоставка за възникване на поройни наводнения при характерните за сезона интензивни валежи. 6. Екологични аспекти в развитието на националната територия Биологично разнообразие и Национална екологична мрежа (НЕМ) Биологично разнообразие Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е Индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 59 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ разнообразие. По данни на ИАОС, общата тенденция за периода 2005-2023 г. за 50-те вида, 32 съставляващи индикатора, е за стабилно състояние . От всички 78 вида птици, оценени през 2023 г., тези с тенденция към намаляване на числеността са 26%, с тенденция на увеличаване са 23%, стабилните са 22%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 29%. По отношение на индикатора численост на дивата коза съгласно данните на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие, през пролетта на 2023 г. са наблюдавани 1 037 индивида, а през есента – 1 479. Съпоставени с данните от предишни години, се установява положителна тенденция на увеличение на броя на наблюдаваните индивиди диви кози. За 2023 г., изчислената численост на кафявата мечка в България възлиза на 319 индивида. Общата тенденция е за намаляваща популация. Основните географски територии, на разпространение на вида в България са Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин, Западни Родопи и Котленска планина. Оценката на природозащитния му статус е неблагоприятна. Като причини могат да се посочат урбанизацията и увеличаване на горскостопанските дейности, водещи до повишено безпокойството на вида и създаване на потенциален конфликт с него. Друга причина е бракониерството. Гори Отчетеното през последните години подобряване на качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот означава, че горските екосистеми са в състояние да поемат натоварванията и да поддържат устойчиво състояние. Данните по показателя „обезлистване“ показват нарастващ брой здрави и слабо увредени дървета. Фитосанитарното състояние на горите остава сравнително добро, като делът на увредените гори не надвишава 1,5% от залесената горска площ в страната. От иглолистните видове, в най-силна степен са засегнати насажденията от бял и черен бор с повреди от насекомни вредители и гъбни патогени – над 13 хил. ха. При широколистните видове, засегнати от насекоми и болести са около 10 хил. ха. Основно на територията на 32 В резултат от среднозимното преброяване през 2023 г. са установени 204 903 индивида от 91 вида зимуващи водолюбиви птици, което е близо до, макар и по-малко от междинната стойност, спрямо флуктуациите през предходните три години. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 60 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ РДГ Пазарджик се наблюдава съхнене на бука (392 ха), а в Североизточна България - съхнене на полезащитни горски пояси. Горските пожари са бедствие, касаещо не само горите. През периода 2014-2023 г. в България е имало 437 пожара и над 4,7 хил. ха опожарени територии. Преките щети от горски пожари само през 2023 г. са оценени на над 329 хил. лв. при над 992 хил. лв. през 2022 г. Статистиката отчита ежегодно нарастване на броя на пожарите, вкл. горски, като за 2024 г. нарастването спрямо 2023 г. е около 4.7%. Основната причина за възникване на горски пожари е човешка небрежност – при 57% от случаите. Национална екологична мрежа (НЕМ) През 2024 г. са новообявени 10 защитени местности и 3 природни забележителности с обща площ 1 934 ха, като делът на защитените територии и обекти се запазва – 5,3% от националната територия. 33 Към края на 2023 г., с Решение на МС са приети 340 защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, покриващи общо 34.9% от територията на страната. Съгласно Директивата за птиците, броят на определените защитени зони е 120 с обща площ 2.6 млн. ха – 23.1% от територията на страната. А съгласно Директивата за местообитанията, броят на определените защитени зони е 233 с обща площ 3,6 млн. ха – 30.3% от националната територия. Защитените зони включват и 282 хил. ха морски пространства. До края на 2023 г. всички защитени зони за опазване на дивите птици и 194 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна са обявени със заповед на министъра на околната среда и водите. България се нарежда на трето място в ЕС по дял от националната територия на зоните от екологичната мрежа Натура 2000 - след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на предложените Натура 2000 зони се доближава до 100%. Състояние на атмосферния въздух През 2023 г. е отчетено общо подобряване в качеството на атмосферния въздух, като следствие от намаляване на всички вредни емисии: ФПЧ2,5 - с 13.69% спрямо 2022 г., азотни оксиди - с 14.68%, амоняк – с 2.31%, серни оксиди - с 36%., неметанови летливи 33 353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви – за птиците и за местообитанията. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 61 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ органични съединения - с 11,41%, SO2 - с 95% спрямо 2005 г., NOx - с 59% спрямо 2005 г. Последното се дължи основно на редуцираните емисии от ТЕЦ и в по-малка степен – на намаление на емисиите от автомобилния транспорт. Основният източник на ФПЧ2,5 продължава да бъде изгарянето на горива в битовия сектор. Топлоелектрическите централи (ТЕЦ), включително рафинерии, са сред най-големите източници на SO2 – 66% от общото емитирано в страната количество. Основните източници на NОх са пътният транспорт – 42%, ТЕЦ (вкл. рафинерии) – 18%, селско стопанство (най- голям дял има използването на неорганични азотни торове) – 20%, горивни процеси в индустрията – 6% и друг транспорт – 6%. Селското стопанство емитира 94% от общото количество NH3. Основни антропогенни източници на неметанови летливи органични съединения са използваните разтворители – 30%, битово горене – 20% и селско стопанство – 17%. В 26 от общо 28 общини, включени в наказателната процедура на ЕК за неспазване на 34 нормите по показател ФПЧ, е постигнато съответствие с нормите през 2023 г. През същата година не са регистрирани превишения на средногодишната норма за ФПЧ2.5, за серен диоксид, бензен и кадмий. Делът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ10 през 2023 г. е чувствително по - нисък в сравнение с предишни години – 1.73%. Единствените пунктове с превишения по този показател са в гр. Монтана, гр. Никопол и гр. Пловдив. Към проблема с „качество на атмосферния въздух“ в повечето големи градове са насочени актуални мерки, свързани с енергийни помощи, подмяна на отоплителните уреди с по- ефективни и незамърсяващи, ускоряване изграждането на газоснабдителни мрежи, създаване на системи за ранно предупреждение и общи мерки за завишаване на контрола. Състояние на водите През последните 2 десетилетия се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, най-изразено по отношение на основните физико- химични показатели. В 65% от пунктовете от категория „езеро” и в 57% от пунктовете от 34 Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Девня, Велико Търново, Горна Оряховица, Видин, Враца, Гълъбово, Димитровград, Добрич, Ловеч, Плевен, Пирдоп, Шумен, Кърджали, Несебър, Пазарджик, Сливен, Стара Загора, Хасково, Русе, Смолян, София и Перник и Монтана. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 62 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ категория „река” не са постигнати целите за добро състояние по показателя „биологична оценка”. В същия период се наблюдава постепенно подобряване на качеството и на подземните води за по-голяма част от показателите. Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите - в около 21% от наблюдаваните пунктове за подземни води са установени наднормени средногодишни стойности. Те са главно в пунктове, привързани към най- плитките подземни води – кватернерни, неогенски и палеогенски отложения. Съдържанието на тежки метали в подземните води за този период показва единични превишения, в повечето случаи непостоянни във времето. По-голямата част от морските водни тела (14 бр.), са категоризирани в „умерено екологично състояние” и само 2 водни тела в Бургаски и Варненски залив са в лошо екологично състояние. Състояние на повърхностните води През последните 2 десетилетия се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, най-изразено по отношение на основните физико- химични показатели. В 34% от пунктовете от категория „езеро” и в 63% от пунктовете от категория „река” не са постигнати целите за добро състояние по показателя „биологична оценка”. По отношение на крайбрежните морски води, по данни на Басейнова дирекция Черноморски район, през 2023 г. се констатира влошаване на екологичното състояние на наблюдаваните морски водни тела спрямо 2021 г. От 5 бр. през 2021 г., водните тела в умерено състояние стават 10 бр., а от 12 бр. в добро състояние, две години по-късно, те стават 7 бр. Все пак, може да се отчете подобрение спрямо 216 г., когато е имало само едно водно тяло в добро състояние. Състояние на подземните води В същия период се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от анализираните показатели. Делът на пунктовете, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество на подземните води, показва тенденции на намаляване след 2005 г. за всички показатели, с изключение на сулфатите. Делът на пунктовете с превишения на сулфати се запазва в границите от 2% до 4% до 2020 г., след което нараства до 6.74% през 2023 г. По сериозни са превишенията на Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 63 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ нитрати, вариращи за периода от 13% до 16.2% от пунктовете. Добрата новина е, че е много по-голям процента от пунктове, в които се наблюдава тенденция на силно намаление на концентрациите – 27%. През 2023 г. е установена много добре изразена тенденция на спадане на измерените водни нива в кладенците, която е регистрирана в 54 наблюдателни пункта или около 90% от наблюдаваните случаи. Установява се добре изразена тенденция на понижение в изменението на дебита на изворите, което е регистрирано в около 77% от наблюдаваните басейни с подземни води. Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите. Качество на водите за къпане през сезон 2023 г. Общият брой на официално обявените зони за къпане е общо 96 – 92 са разположени по 35 Черноморското крайбрежие, а 4 са във вътрешността на страната . За категоризирането на водите за къпане за сезон 2023 г. са използвани резултатите от всички анализи за съответната зона, извършени за периода 2020-2023 г. По данни на МОСВ и РЗИ, водите за къпане са с „отлично“ качество в 91 зони за къпане - 94,8% от всички. Качеството на останалите 5 зони е „добро“. Няма зони, в които водите за къпане се класифицират с „лошо“ и „незадоволително“ качество. В това отношение се изпълняват изискванията на Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане: всички води за къпане в държавите членки да бъдат с „добро“ или „отлично“ качество. Почви Биогенни елементи и съдържание на вода в почвите През последните 20 години почвите в страната са в сравнително добро екологично състояние. Съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите е индикация за благоприятни условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие, както и за стабилност на структурата на почвите. През 2023 г. са констатирани средни/благоприятни нива (10-12) на това съотношение в близо 74% от изследваните пунктове. 35 Две зони за къпане на язовир „Кърджали“, една зона на язовир „Студен Кладенец“ и една зона на „Язовир Пчелина 2“, област Разград Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 64 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ България е разположена в зона с недостатъчно атмосферно овлажнение и рискът от възникване на почвено засушаване е висок. Това поражда необходимостта от напояване за поддържане на оптимална влажност на почвите през вегетационния период. Процеси на увреждане на почвите По актуални данни на ИАОС се очертава тенденция към по-ниски степени на вредно вкисляване и намаляване на съдържанието на обменен алуминий. Засоляването на почвите засяга основно областите Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе. Тенденциите се запазват - намалява съдържанието на обменен натрий и се понижава киселинността в някои от пунктовете. Най-силно е засоляването в Пловдивска област (с. Белозем) и Варненска област (с. Тръстиково). Последното е повлияно от процеса на вторично засоляване от индустриален тип. Почвите са разположени главно около солниците, солната мина и в долното течение на р. Провадийска. Почвената ерозия е сред негативните явления, изискващи специални мерки за превенция. Оценката за средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия през 2023 г. възлиза на 588 млн. т. Ерозията се проявява в различна степен и интензитет в зависимост от начина на земеползване. Земеделските земи със слаб ерозионен риск са 1.7 млн. ха, тези с умерен и висок риск са съответно 1.9 млн. ха и 2 млн. ха. Най-висок е интензитетът на ерозионните процеси в земеделските земи на областите Смолян, Габрово, Кюстендил и София област. Там годишно се губят между 140 и 226 тона почва на хектар. На другия полюс са областите Ямбол, Добрич, Плевен и Силистра, където загубите от ерозия са 10 пъти по-ниски. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 65 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 16. Водна ерозия Източник: МЗХ, МОСВ, Обработка НЦТР Не по-малък е и рискът от ветрова ерозия. Оценката показва, че 37.2% от обработваемите земи са със слаб до умерен риск, за други за 23.2% е умерен до висок и висок и само за 1.1% е много висок – над 4 т/ха/г. Прогнозните годишни почвени загуби от ветрова ерозия на почвата в обработваемите земи на страната възлизат на 2.8 млн. т. Почвените загуби от ветрова ерозия в област Добрич представляват 17% от общите за страната. Над 100 хил. т. са тези загуби в 10 области (Бургас, Видин, Добрич, Плевен, Силистра, Хасково, София област, Монтана, Русе и Ямбол) и сумарно представляват 75% от общите за страната. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 66 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Фигура 17. Ветрова ерозия Източник: МЗХ, МОСВ, Обработка НЦТР Измененията в действителния риск от ветрова ерозия се дължат главно на промените в растителната покривка - определени от сателитни снимки на земното покритие(проект CORINE) и разпределението на земеделските култури в използваните земеделски площи. Отпадъци През 2023 г., общо образуваните отпадъци в България са 94.2 млн. т. Съотношението между опасни и неопасни отпадъци (17% / 83%) се запазва относително постоянно. Национална цел пред страната е за постигане към 2030 г. на 65% рециклиране на битови отпадъци, 75% рециклиране на отпадъци от опаковки и максимум 10% депониране. При тенденция на увеличение, количеството битови отпадъци достига 3.2 млн. т. през 2023 г. Увеличава се дела на битовите отпадъци, предадени за предварително третиране и/или за рециклиране за сметка на тези, предадени за директно депониране. Делът на обслужваното население от системите за организирано сметосъбиране достига до 99.9%. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 67 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Заетата площ от депата и инсталациите за третиране на битови отпадъци намалява от 178 ха през 2019 г. до 154 ха през 2023 г. Данните на Евростат показват тревожна тенденция към намаляване на степента на рециклиране на битовите отпадъци. От 32% през 2018 г., те намаляват до 25% през 2022 г. Прави впечатление, че образуваните битови отпадъци в Южна България са 2130 хил. т/ год , или малко над 2 пъти повече от образуваните в Северна България – 1036 хил. т/ год , което има връзка с броя на населението и развитието на производствената дейност. На регионално ниво, в Северна България с най-много образувани битови отпадъци е СИР, следват СЦР и СЗР. Във всички северни региони през отчетните 5 последни години (2019 г- 2023 г.) се увеличава количеството на образуваните битови отпадъци, като по- изразително е увеличението при СИР. Сред северните области с най-много образувани отпадъци е област Варна – 253 хил.т., което е обяснимо с голямата демографската маса и промишлено развитие. Следват Плевенска област- 103 хил. т и област Велико Търново – 102 хил. т. Едва след тях се нарежда Русенска област – 98 хил. т. С най-малко образувани битови отпадъци са област Видин - 29 хил. т и област Търговище - 34 хил. т. Областите Видин, Плевен, Габрово, Разград и Силистра отчитат намаление на образуваните битови отпадъци за разглеждания 5 годишен период, а останалите области – увеличение. В Южна България регионите се подреждат така: ЮЦР – 1036 хил. т; ЮЦР – 604 хил. т и ЮИР – 490 хил. т. Трите южни региона увеличават количеството на образуваните битови отпадъци през последните 5 отчетни години. На областно ниво най- много битови отпадъци се образуват в области София- град – 696 хил. т.; Пловдив – 331 хил. т и Бургас – 218 хил. т. Следват Стара Загара – 141 хил. т; Благоевград – 120 хил. т и Пазарджик 118 хил. т. С най-малко образувани битови отпадъци са областите Кюстендил- 35 хил. т; Смолян – 36 хил. т; и Кърджали- 37 хил. т. Единствената област, която намалява количеството образувани отпадъци в Южна България е област Кърджали. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 68 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Радиационна обстановка към 2023 г. Радиационен гама фон - не са наблюдавани стойности, различни от естествените при съответния пункт. Атмосферна радиоактивност - анализите на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух показват, че стойностите им са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението. Радиационно състояние на необработваеми почви и седименти – Анализът и оценката на получените резултати показват, че стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой не превишават характерните за всеки пункт стойности. В районите с възможност за възникване на радиоактивно замърсяване на околната среда е установено влияние върху почвите и седиментите от обекти на закрити уранодобивни обекти на територията на Софийска, Благоевградска и Кюстендилска области. За територията на Бургаска област, в залив „Вромос” се отчита повишено съдържание на естествени радионуклиди, резултат от старо замърсяване, като резултатите не се различават от предходните измервания за плажната ивица на залива. Мониторингът на районите с възможност за възникване на радиоактивно замърсяване показва, че те са слабо повлияни от извършваните в минали години дейности за проучване и добив на уранова суровина. Радиационното състояние на повърхностни води - общия фонов радиоактивен мониторинг по отношение на общата бета-активност, регистрирана за водите от р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показват стойности значително под установената. Незначително превишение на общата алфа активност е регистрирано в пункт р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци, което се дължи на дейността на бившия уранодобивен обект „Смоляновци“. По отношение на радиологичното състояние на руднични води от районите на бивши 36 уранодобивни обекти са установени продължаващи замърсявания . 36 Това са районите на бившите уранодобивни обекти: „Бухово“, „Сугарево“, „Елешница“, „Бялата вода” „Сенокос“, „Габра“, „Струма“ , „Мелник“ и рудник „Сборище“. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 69 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Резултатите от последния радиологичен мониторинг не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в наблюдаваната зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Шумово натоварване през 2023 г. Шумът в околната среда се счита от Световна здравна организация за втората най-голяма екологична причина за здравословни проблеми след замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Пътният трафик в много от големите градове излага над 50% от населението на нива на шум над допустимите норми. Шумът от железопътния транспорт и авиацията има по- малък относителен дял на въздействие, но тези източници са със значителен принос за локалното шумово замърсяване. Сред водещите източници на потенциално шумово замърсяване е и строителната дейност. Следващият по значение източник е промишлеността. По данни на РЗИ, дневните еквивалентни нива на шума са наблюдавани в 744 пункта. Данните отразяват шумовото натоварване във всички 28 областни града на страната и девет 37 общински центъра . В 518 от контролните пунктове в страната (69,6%) са установени стойности над допустимите. Установено е нарастване на броя на пунктовете с измерени стойности в диапазони над 63 dB. Данните от проведения мониторинг показват, че измереното еквивалентното дневно ниво на шума в по-голямата част от изследваните пунктове надхвърлят граничните стойности за съответните населени територии и зони, регламентирани в Наредба № 6/2006 г. Като обща тенденция се наблюдава нарастването на броя на транспортните средства в почти всички пунктове на измерване. В последните години се наблюдава положителна тенденция към предприемане на шумозащитни мерки при изграждането на инфраструктурни проекти с национално значение като пътни магистрали, републикански пътища, жп линии и др. Едновременно с това се констатира несъответствие между нарастващия брой на превозните средства и изгражданите нови съоръжения за шумова защита на засегнатото население. 37 Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново; Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 70 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Провежданият мониторинг сочи, че след период на известно снижение на шумовото ниво, отново се отчита нарастване на шумовото натоварване на средата от всички изследвани източници. 7. Транспортна и техническа инфраструктура 7.1. Транспортна инфраструктура Наличието на свързваща инфраструктура с високо качество и капацитет е определящо за формирането на балансирана и функционална полицентрична система от градове, която е предпоставка, но също и цел на устойчивото пространствено развитие, определено на европейско равнище от редица териториално-устройствени документи. Териториалната програма на Европейския съюз до 2030 г. се обявява в подкрепа за укрепване и допълнително разширяване на връзките между регионалното планиране и развитието на трансевропейските мрежи (TEN), особено по транспортните коридори на основната мрежа. Осигуряването на връзки до всички центрове чрез големи транспортни възли би подпомогнало международните търговски отношения и възможностите за местно развитие. Важна роля за постигането на това изпълняват политиката на сближаване на ЕС и Механизмът за свързване на Европа. Тази политика е насочена към интегриране на европейското пространство и цели намаляване на изолацията на периферните райони. Основните транспортни коридори в България са част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), съдържаща сегменти на два от пресичащите територията ни коридори. TEN-T мрежата се състои от три слоя - основна, разширена основна и широкообхватна. Основната мрежа включва най-важните връзки между значимите градове и възли и трябва да бъде завършена до 2030 г. Разширената основна мрежа трябва да бъде завършена до десет години по-късно – 2040 г., а широкообхватната свързваща регионите с основната мрежа, трябва да бъде завършена до 2050 г. Нов междинен краен срок (2040 г.) е въведен, за да се ускори завършването на мащабни, предимно трансгранични проекти, като липсващите железопътни връзки. Основен проблем е липсата на непрекъснати, последователни и постоянни транспортни мрежи, осигуряващи бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния. Транспортната мрежата включва пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, терминали, морски и речни пристанища, летища и градски възли. Тя насърчава ефективния Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 71 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ транспорт на хора и стоки, осигурява достъп до работни места и услуги и дава възможност за търговски и икономически растеж. На територията на Р. България в основната TEN-T мрежа са включени: • направленията на коридорите от основната TEN-T мрежа на ЕС: 1) „Рейнско-Дунавски” (вътрешноводен път р. Дунав, с пристанища Видин и Русе и интермодален терминал в Русе) и 2) „Ориент/Източно-Средиземноморски” (железопътно и пътно трасе по направленията Видин–София–Кулата и София–Пловдив–Бургас/Свиленград (турска граница); • железопътните направления “София–Горна Оряховица”, “Русе–Димитровград”, “София–сръбска граница” и “София–северномакедонска граница”; • пътното направление София–Велико Търново–Русе–Букурещ, както и пътното направление Русе-Велико Търново-Стара Загора-Димитровград-АМ “Марица” Общата дължина на изградената републиканска пътна мрежа ъм 31.12.2024 г. е 9 986 км, от които 845 км автомагистрали, 2 886 км първокласни пътища, 4 021 км пътища втори клас и 12 234 км третокласни пътища и пътни връзки. В периода 2019 г. - 2025 г., съществено развитие се наблюдава единствено при автомагистралите, чиято дължина е нараснала с 25% спрямо 2019 г. или общо с 88 км, докато останалата пътна мрежа търпи незначително развитие. Към настоящия момент има проектни трасета за изграждане на нова автомагистрала Видин – Монтана с общата планирана дължина на трасето около 95 км.(като продължението е чрез скоростен път „Монтана – Ботевград“) и Автомагистрала „Русе – Велико Търново“, която е планирана да започва от бъдещ Дунав мост III и да свързва градовете Русе и Велико Търново. Магистралата ще дублира републикански път I-5 и по нея ще преминава Европейски път Е85 - част от Паневропейски транспортен коридор 9. С изграждането на двете магистрали ще се подобри свързаността и изградеността по главните меридиални оси – Западна и Централна. Състоянието на автомагистрали в страната към 2025 г. е както следва: • А1 – автомагистрала “Тракия” – София-Пловдив-Бургас, с обща дължина 360 км, напълно изградена, част е от коридора на основната TEN-T мрежа „Ориент/Източно- Средиземноморски”; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 72 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • А2 – автомагистрала “Хемус” – София-Велико Търново-Варна, планирана дължина 433 км, около 45.71% в експлоатация, 25.6% в строеж, формира част от пътното направление София – Велико Търново – Русе – Букурещ, включено в основната TEN-T мрежа на територията на страната; • А3 – автомагистрала “Струма” – София –Перник – Благоевград – граница Гърция, с планирана дължина 169 км, в експлоатация са 83.14%, също е част от коридор „Ориент/ Източно-Средиземноморски”; • А4 – автомагистрала “Марица” – пв “Оризово”(АМ Тракия) – Хасково – Капитан Андреево, с дължина 117 км, напълно изградена, също е част от коридора на основната TEN-T мрежа – „Ориент/Източно-Средиземноморски”; • А5 – автомагистрала “Черно море” – Варна - Слънчев бряг – Бургас, с планирана дължина 108 км, изградени само 8 км, част от разширената TEN-T мрежа на страната; • А6 – автомагистрала “Европа” – Граница Сърбия (ГКПП Калотина) – София, с дължина 63 км в експлоатация от септември 2025г, част от основната TEN-T мрежа на територията на страната. Пътищата от първи клас допълват функциите на автомагистралите за интеграцията на пътната мрежа на страната с тази на съседните страни, провеждат предимно транзитни транспортни потоци и в преобладаващата си част формират направленията на TEN-T мрежата (основна и разширена) на територията на страната. В страната има 9 първокласни пътя. Общините, през които преминават тези първокласни пътища са 127, като от тях с най- много изградени километри са Хасково- около 60 км, Столична – около 59 км, Велико Търново - около 55 км и Бургас с около 53 км. Над 40 % от първокласните пътища показват признаци на структурна умора, като най-засегнати са участъците по направленията с висок транзитен трафик – Видин–Ботевград, София–Кулата, София–Бургас и Русе–Велико Търново–Стара Загора–Димитровград. В тези зони се наблюдава увеличаване на средноденонощната интензивност на движение (AADT) с между 15 % и 25 % за последните пет години, основно поради засиления международен транспорт и икономическата активност в граничните региони. Влошеното състояние на настилките води до повишен риск от пътнотранспортни произшествия, по-големи разходи за поддръжка и отрицателно въздействие върху икономическата свързаност на регионите. Неравномерното натоварване на пътната мрежа предизвиква концентрация на трафика върху няколко основни коридора, докато периферните направления остават слабо използвани и по-малко поддържани. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 73 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Другите важни съставни елементи на направленията на TEN-T мрежата са железопътните линии, интермодалните терминали, пристанища и летища. Един от основните приоритети на националната транспортна политика на България за постигане на мобилност с ниски емисии (включително електрификацията на транспорта) е развитието на железопътния транспорт, в който до 2030 г. се продължава изграждането и модернизацията на съществуващата железопътната инфраструктура, предвижда се изграждане на жп връзки с летищата, развитие на жп възли, реконструкция на ключови гарови комплекси, както и изграждане на интермодални терминали. Ще продължи внедряването и на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) по жп линии, която стартира в средата на 2025 г. По линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се предвижда доставка и поддръжка на железопътен подвижен състав, доставка на бордово оборудване за 108 електрически локомотива и мотрисни влака. Ще продължи и разширяване и реконструкция на съществуващата жп. мрежа. Продължава и изграждане на софийското метро. Към 31.12.2024 г., железопътната инфраструктура в страната е с обща дължина 4 423 км, от които 52 км метролинии, 308 км трамвайни линии и 4 072 км влакови линии. Железопътната влакова мрежа се състои от 9 главни жп линии, които са част от основната TEN-T мрежа и се равнява на почти половината (около 45.9%) от дължината на жп мрежата в страната. Тази мрежа трябва да се приведе в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1679 от 13.06.2024 г. за изисквания към железопътната инфраструктура. Постигнатата степен на електрификация на жп мрежата в България е 75%, което е едно от първите места в ЕС и с повече от 5% увеличение за изминалите 10 години. Удвоените жп линии в страната остават 24%. Параметрите на голяма част от главните жп линии в страната допускат проектна скорост за превозите на пътници 130 км/час и 100 км/час за товарите, но реално експлоатационната скорост е все още значително по-ниска поради липсата адекватна поддръжка, както и надежден подвижен състав. Пристанищната инфраструктура в страната е добре развита, но в голямата си част е физически и морално остаряла – строена е преди повече от 100 години, като процесът на модернизация продължава и до днес. Реализираният през изминалите години товарооборот е много по-нисък от пропускателна способност на българските пристанища. Неоползотвореният капацитет се дължи отчасти на факта, че много от качествените параметри на предоставяните услуги не отговарят на съвременните изисквания и търсене Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 74 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ на услугите. В основната TEN-T мрежа са включени морското пристанище Бургас и вътрешноводните пристанища Русе и Видин. В широкообхватната TEN-T мрежа попадат и морското пристанище Варна и вътрешноводните пристанища Лом, Оряхово, Свищов и Силистра. През настоящия програмен период продължава доизграждането и модернизирането на пристанищни съоръжения и терминали в Лом, Русе и Варна, както и подобряване на оборудването за корабоплаване по река Дунав. Пристанищата с национално значение са: • Пристанище Бургас - единственото морско пристанище в страната, включено в основната TEN-T мрежа, което има връзка с АМ “Тракия” и жп линия 8, формиращи едно от направленията на основната TEN-T мрежа. Пристанището е за обществен транспорт с национално значение; • Пристанище Варна - другото морско пристанище за обществен транспорт с национално значение, което е включено в широкообхватната ТEN-T мрежа на територията на страната. Пристанището има връзка с жп линия 2 и жп линия 3, включени в разширената ТEN-T мрежа, както и с пътните направления от същата мрежа - АМ “Черно море” - направлението В. Търново-Шумен-Варна и скоростен път Варна-Дуранкулак. Фериботният комплекс „Варна“ осигурява един от най-късите и евтини пътища за превоз на товари между Европа и Азия по линиите Варна - Иличовск (Украйна) - Поти/Батуми (Грузия), обслужвайки транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия (ТРАСЕКА). • Пристанище Русе - най-голямото речно пристанище у нас, включено в основната ТEN-T мрежа на територията на страната като част от направлението на коридор „Рейнско- Дунавски” (вътрешноводен път р. Дунав, с пристанища Видин и Русе и интермодален терминал в Русе). Пристанището се явява и част от възела за интермодални превози по другото направление от основната ТEN-T мрежа - София–Г. Оряховица/В. Търново–Русе– Букурещ. • Пристанище Видин – Това е второто по големина речно пристанище у нас, включено в основната ТEN-T мрежа на територията на страната като част от направлението на коридор „Рейнско-Дунавски” (вътрешноводен път р. Дунав, с пристанища Видин и Русе и интермодален терминал в Русе). В същото време пристанището се явява и част от другия коридор от основната ТEN-T мрежа, минаващ през територията на страната- Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 75 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ „Ориент/Източно-Средиземноморски” (железопътно и пътно трасе по направленията Видин–София–Кулата и София–Пловдив–Бургас/Свиленград (турска граница). • Пристанище Видин и Пристанище Оряхово са част от Пристанищен комплекс Лом от направлението на коридор „Рейнско-Дунавски”, но са включени като вътрешноводни пристанища в широкообхватната ТEN-T мрежа. Фериботният терминал Оряхово обработва ро-ро товари. • Пристанище Свищов и Пристанище Силистра попадат в обхвата на пристанищен комплекс Русе и също са включени като вътрешноводни пристанища в широкообхватната ТEN-T мрежа. Фериботният терминал Силистра обработва ро-ро товари. • Допълнително, липсата на национална мрежа от интермодални терминали (ИМТ), които да обслужват нуждите на железопътния и водния товарен транспорт, възпрепятства реализирането на съществуващите възможности за развитие на интермодални превози в страната. Насърчаване на интермодалността е една от основните мерки за устойчиво и балансирано развитие на транспортната система на страната. България тепърва развива тази инфраструктура. Изграденият терминал в Пловдив, който функционира от 2018 г., вече работи над проектния си капацитет. В София започна строителството на мултимодалната логистична платформа „София – Запад“ в района на Волуяк, финансирана по Механизма за свързване на Европа. Като възли за интермодални превози (автомобилен и жп транспорт), в основната TEN-T мрежа на страната, са включени градовете София, Пловдив, Горна Оряховица и Русе, а в разширената - Драгоман и Свиленград. Предвидено за изпълнение до 2030 г. е изграждане на Интермодални терминали в Русе и Видин, както и внедряване на ERTMS Ниво 2 в участъка Русе – Каспичан. Бъдещите проекти се основават на политиката за изграждане на Транс-европейската транспортна мрежа и целят подобряване на интермодалността в югоизточния регион на ЕС, чрез създаване на условия за оптимално взаимодействие и интеграция на различните видове транспорт и повишаване качеството на предоставяните товарни транспортни услуги. От петте международни граждански летища в страната, само летище София е включено в основната ТEN-T мрежа, а летищата Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица са включени в широкообхватната ТEN-T мрежа като допълващи функциите на определените за интермодални превозни възли от основната ТEN-T мрежа. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 76 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • Летище София - включено е в основната ТEN-T мрежа като част от коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски” (железопътно и пътно трасе по направленията Видин–София–Кулата и София–Пловдив–Бургас/Свиленград (турска граница)). Летището има два пътнически терминала с общ годишен капацитет 4,4 млн. пътника; • Летище Бургас - включено е в широкообхватната ТEN-T мрежа. Летището разполага с два пътнически терминала, но оперира само Терминал 2. Годишният капацитет на терминал 2 е 2.7 млн. пътника. Летището е със силно изразена лятна сезонност, като основната част от дейностите по обслужване на пътници се извършва между месеците юни и септември. През този период се обслужва 92% от годишния трафик на летището. Летището има и товарна дейност, включително специализирана карго продукция, допълвайки функциите за интермодални превози на възел „Бургас“ като част от основната ТEN-T мрежа; • Летище Варна - включено в широкообхватната ТEN-T мрежа. Разполага с два пътнически терминала, но оперира само Терминал 2. Годишният капацитет на терминала е 2,4 млн. пътника. И това летище е със силно изразена лятна сезонност. През месеците юни до септември се обслужва 80% от годишния трафик; • Летище Пловдив - попада в направлението на коридора от основната ТEN-T мрежа „Ориент/Източно-Средиземноморски” (железопътно и пътно трасе по направленията Видин–София–Кулата и София–Пловдив–Бургас/Свиленград (турска граница), но е включено в широкообхватната ТEN-T мрежа. Летището се използва като резервно на летище София и приема трафика в периодите на затваряне поради ниска видимост или друга причина. Обслужва пътнически, карго и бизнес полети. Годишният капацитет на пътническия терминал е 0.5 млн. пътника, но редовни пътнически полети няма. През зимния сезон летището обслужва ежедневни чартърни туристически полети за българските ски-курорти в Банско, Пампорово и Боровец; • Летище Горна Оряховица – попада в направлението на основната ТEN-T мрежа на територията на страната – София – Г. Оряховица / В. Търново – Русе – Букурещ, но е включено в широкообхватната ТEN-T мрежа. Изграденият пътнически терминал е оборудван само за вътрешни полети. Полети по редовни линии не се изпълняват, а само чартърни при необходимост. Летището има и товарна дейност. Въздушният транспорт в България се характеризира с ясно изразена концентрация на пътническия поток към летище София, което е единственото включено в основната TEN-T Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 77 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ мрежа и играе ролята на ключов въздушен транспортен възел в национален и регионален мащаб. Останалите международни летища – Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица – имат ограничени функции и попадат в широкообхватната мрежа, като тяхната роля е предимно допълваща и сезонна. Силната зависимост на летищата Бургас и Варна от летния туристически сезон, липсата на редовни пътнически полети от Пловдив и Горна Оряховица, както и ниската степен на интегрираност с останалите видове транспорт, очертават структурни слабости в системата. В същото време летищата извън столицата изпълняват важни специфични функции – обслужват сезонен туристически поток, специализирани чартърни полети и ограничен карго трафик, като по този начин подпомагат развитието на регионалните икономики и осигуряват алтернативен капацитет при необходимост. С оглед на тези характеристики бъдещото развитие на въздушния транспорт следва да се насочи към повишаване на неговата устойчивост чрез по-добра интеграция с железопътния и автомобилния транспорт, оптимизиране на използването на регионалните летища и диверсифициране на предлаганите услуги, така че да се постигне по-балансирано териториално разпределение на въздушната свързаност в страната. 7.2. Техническа инфраструктура Енергетика Спецификата на енергийната система, произтичаща от начина на използване на ресурсите, опазването на околната среда и стремежа към подобряване качеството на живот, я определя като ключов, макар и непряк фактор, влияещ върху пространствената организация на територията, социалното и регионалното развитие. В същото време мрежите и съоръженията на енергийната инфраструктура оказват най-силно физическо въздействие върху територията чрез налагането на строги регламенти за сервитути и ограничения при използването на земята. България остава високо енергийно зависима, като над 70% от първичните ѝ енергийни ресурси се осигуряват чрез внос. Основните източници на енергия традиционно включват петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво, които в значителна степен се доставят от външни пазари. Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 78 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ Страната разполага с добре развита електропреносна мрежа, която осигурява стабилност на системата и възможности за двупосочен обмен на електроенергия със съседните страни. Тези междусистемни връзки са ключови за енергийната сигурност и устойчивостта на националната мрежа и се поддържат съгласно стандартите на ENTSO-E. Актуалните междусистемни връзки на България са: • С Румъния – четири връзки на 400 kV: по една от подстанциите „Варна“ и „Добруджа“ и две от АЕЦ „Козлодуй“. Обсъжда се и проект за нова 400 kV връзка между подстанции „Велико Търново“ и „Исакча“ (Румъния) за повишаване на преносния капацитет по Дунавската ос. • Със Сърбия – една връзка на 400 kV между подстанции „София Запад“ и „Ниш“, както и две 110 kV връзки от подстанции „Кула“ и „Брезник“. През 2023 г. започна изграждането на втори 400 kV електропровод „София Запад – Ниш“, който ще бъде въведен в експлоатация до 2026 г. • Със Северна Македония – една връзка на 400 kV от подстанция „Червена могила“ и две на 110 kV от подстанции „Скакавица“ и „Петрич“. В средносрочен план се обсъжда модернизация и увеличаване на преносния капацитет с цел интеграция на пазарите. • С Гърция – една връзка на 400 kV от подстанция „Благоевград“ и нова междусистемна линия 400 kV „Марица Изток – Неа Санта“, въведена в експлоатация през 2023 г., която значително повиши капацитета за обмен на електроенергия между двете страни. • С Турция – две връзки на 400 kV от подстанция „Марица Изток 3“, осигуряващи пренос и резервна взаимовръзка с мрежата на Турция. Националната електроенергийна мрежа е добре развита и всичките населени места на територията на страната са електроснабдени. Съществуващата инфраструктура за пренос на електроенергия обхваща 2 571 км електропроводи 400 kV, 2 837 км електропроводи 220 kV, 9 960 км електропроводи 110 kV, 34 системни подстанции и 263 понижаващи подстанции. Електроенергийната система на България обхваща всички населени места в страната и гарантира общонационално електроснабдяване. Нейното пространствено разположение обаче е сравнително индиферентно спрямо селищната мрежа, като основните трасета на пренос и разпределение се определят от технологични, а не от урбанистични критерии. В Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 79 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ същото време системата е тясно интегрирана с електроенергийните мрежи на съседните държави, формирайки част от общата европейска електроенергийна зона и подпомагайки регионалния баланс между производство и потребление на електроенергия. Газовата инфраструктура на територията на Република България осигурява пренос на природен газ за потребителите в страната, както и трансграничен пренос на природен газ чрез междусистемните връзки със съседните страни Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Северна Македония. Състои се от 3 484 км газопроводи и газопроводни отклонения, 10 компресорни станции, с приблизително обща инсталирана мощност 374 МW и подземното газохранилище „Чирен”. Основните входни и изходни точки от газопреносната система осигуряват връзки с газопреносните системи на съседните страни, както следва: - с Р Румъния- Точка на междусистемно свързване (IP) Негру Вода 1/Кардам; Точка на междусистемно свързване (IP) Негру Вода 2, 3/Кардам; Точка на междусистемно свързване (IP) Русе/Гюргево - с Р Турция-Точка на междусистемно свързване (IP) Странджа/Малкочлар; Точка на междусистемно свързване (IP) Странджа 2/Малкочлар - с Р Сърбия-Точка на междусистемно свързване (IP) Киреево/Зайчар; Точка на междусистемно свързване (IP) Калотина/Димитровград - с Р Северна Македония- Точка на междусистемно свързване (IP) Кюстендил/Жидилово - с Р Гърция-Точка на междусистемно свързване (IP) Кулата/Сидирокастро; -Точка на междусистемно свързване (IP) Стара Загора – връзка междугазопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД и газопровода (IGB), опериран от „Ай Си Джи Би“ АД (България), намираща се в района на с. Загоре, община Стара Загора; ГИС Галата – входна точка от местен добив на газопреносната мрежа; ГИС Долни Дъбник – входна точка от местен добив на газопреносната мрежа; Входно-изходна точка ГИС Чирен – връзка между газопреносната мрежа и ПГХ „Чирен”. За постигането на определената национална цел до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., и за осигуряване приноса на България за изпълнение на общата европейска енергийна политика, страната е предвидила намаляване на първичното енергийно потребление с 27.89%; намаляване на крайното енергийно потребление с 31.67%, достигане на 29.09% дял на Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 80 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия и най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност на страната. Потреблението на природен газ в България отбелязва ръст от около 9% спрямо предходните години. По данни на НСИ за 2023 г., природният газ има дял от 12.6% в първичното енергийно потребление и 10.7% в крайното потребление на горива и енергия. Газопреносната инфраструктура снабдява потребителите в страната и съседните страни Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Северна Македония. Газопреносната инфраструктура в страната е добре развита, но в контекста на целите за постигане на значителна енергийна сигурност, диверсификация на маршрутите за доставка, както и в отговор на нарастващото потребление в страната и региона, все още има потенциал за доразширяване. Делът на природния газ в енергийния баланс на страната остава по-нисък от средното ниво за страните от ЕС, но има потенциал за устойчив ръст, предвид значимата му роля като преходно гориво към нисковъглеродна икономика, както и на развиващата се газификация. През следващите години се очаква нарастването на потреблението да продължи. Делът на вноса на природен газ в България през 2024 г. е над 99%. Местният добив в страната остава символичен на фона на потреблението. В отговор на геостратегическите рискове, породени от войната в Украйна се предприемат сериозни действия за осигуряване на диверсификация на доставките чрез изграждане на инфраструктура и пускане на газова връзка с Гърция, сключване на дългосрочен договор с Азербайджан, инвестиция в нов газов терминал в Гърция, стартиране на проекти за междусистемни връзки със Сърбия и Румъния. Водоснабдяване и канализация Водоснабдяването е осигурено за почти всички населени места на територията на страната. Въпреки, че потреблението на вода е значително по-високо от средното за ЕС, количеството добита вода е почти двойно по-голямо, което показва неефективно използване и разхищение на питейна вода, дължащо се на силна амортизация на водопреносната мрежа. Загубите на вода при преноса до крайните потребители са средно около 60% от постъпилите количества. С оглед намаляването на загубите е необходимо да се реконструират магистралните водопроводи и разпределителната водопроводна мрежа. Въпреки високата степен на изграденост на системите за водоснабдяване на населените места, повечето от тях (над 80%) са амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на водоподаването и големи загуби на питейна вода. Подмяната на водопроводната мрежа е Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 81 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ със забавени темпове, което е предпоставка към днешна дата едва 20% от водопроводната мрежа в България да е в добро състояние. Наблюдава се и сезонен недостиг на вода в някои области, но независимо от това, обхватът в България остава много по-висок, отколкото в повечето други страни от ЕС. Съвкупност на неблагоприятни климатични промени в последните години е причината близо 35% от населението в ЕС да изпитва недостиг на вода през летния сезон. В България, процента от населението с режим на водоподаване расте и по статистически данни, към 2023 г., в 4.5% от населените места се налага сезонен режим. Най-много и най-често през последните години това засяга населените места в областите Плевен, Ловеч, Търговище, и Перник, където над три четвърти от населението е на сезонен режим на водоподаване. Проблем, който се е превърнал в хроничен. Процесът на отвеждане и пречистване на отпадъчните води все още не е достатъчно добре развит. В сравнение с други европейски страни, степента на отвеждане на отпадъчните води в България е една от най-ниските, а още по-голямо предизвикателство пред страната е пречистването им. Едва 75.2% от населението на страната е свързано с обществена канализация, от които 67.4% са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води. Предвидените мерки и действия за „устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на 38 страната, както и на водните екосистеми“ са насочени към постигане на съответствие с Европейските директиви за развитието на сектор „води“. Цифрова трансформация Политиката в областта на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в България се развива в съответствие с Политическа програма „Цифрово десетилетие до 2030 г.“ и Стратегията за цифров единен пазар на Европейския съюз, чиято цел е да осигури устойчив, приобщаващ и конкурентоспособен цифров преход за всички държави членки. Широколентовият достъп до интернет се утвърждава като ключов инструмент за социално- икономическо развитие, за подобряване на качеството на живот и за преодоляване на териториалните и социалните дисбаланси. Високоскоростният интернет осигурява 38 Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор на Република България Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 82 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ основата за въвеждане на цифрови публични услуги, дистанционно образование, електронно здравеопазване и развитие на дигиталната икономика. Въпреки това, значителни териториални различия продължават да съществуват между големите градове и отдалечените или слабо населени райони. Такива територии, наричани „бели зони“, все още не разполагат с пазарна мотивация за инвестиции в широколентови мрежи от страна на частния сектор. За тяхното развитие е допустимо прилагането на държавна помощ, съгласно правилата на Европейската комисия, чрез насърчаване на публично-частни партньорства и целеви инвестиции по програми като „ Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ и преоритет 8 : Цифрова свързаност на . Националната програма за развитие „България 2030" Осигуряването на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет (над 1 Gbps) е стратегическа цел до 2030 г., като до 2040 г. се предвижда пълно цифрово покритие на територията на страната. Дисбалансите в достъпа до интернет и дигиталните умения продължават да оказват влияние върху икономическата активност и социалното включване, като регионите с ниска цифровизация изостават и по други показатели на развитие. Според Индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI 2024), България все още е под средното ниво на ЕС, въпреки отчетения напредък в свързаността, използването на облачни услуги и цифровизацията на публичния сектор. Основни предизвикателства остават: • Ниското ниво на цифрови умения сред населението (под 50 % от гражданите имат базови компетентности); • Ограниченото внедряване на ИКТ решения в малките и средни предприятия; • Неравномерното териториално покритие на оптични и 5G мрежи. В перспектива до 2040 г., развитието на ИКТ сектора ще бъде насочено към: • Пълно покритие на страната с мрежи от гигабитов клас; • Разгръщане на 5G и бъдещите 6G технологии по основните транспортни коридори и в индустриалните зони; • Дигитална трансформация на публичните услуги и пълна интеграция на електронното управление; • Повишаване на дигиталната грамотност чрез образователни и обучителни програми; Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 83 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ • Насърчаване на иновации, изкуствен интелект и киберсигурност в съответствие с приоритетите на ЕС. 8. Териториално–урбанистично състояние на България За описване на териториално-урбанистичното състояние на България се използват следните категории и понятия: • Степен на урбанизация – обособяват се 3 типа: o силно урбанизирани общини (централни) – над 50% от населението живее в град над 50 хил. души; o средно урбанизирани общини – над 50% от населението е в град от 5 до 50 хил. души; o слабо урбанизирани общини (периферни) с центрове под 5 хил. души – много малки градове и села. Адресирано към националната територия, понятието „степен на урбанизация“ означава дял от населението, живеещо в градовете; • Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места – възприета е структура с 5 степени, определени според функционалната роля, демографската маса и икономическата мощ на общинските центрове; • Агломерационни образувания и функционални урбанистични ареали (FUA) – формират се при големите градове с население над 50 хил. души и съдържат два компонента – ядро около големия град и агломерационен ареал в съседните общини. Развиват се, ако поне 15% от трудово наетите лица в общините около града-център осъществяват трудови пътувания към ядрото; • Неформални райони със специфични характеристики, проблеми и потенциали – по географски и демографски признак се определят 4 типа – крайбрежни, гранични, планински и селски (с изключение на последния, няма промени спрямо концепцията от 2019 г.); по застрашеност от силно негативни процеси – три типа - територии в демографски риск, такива в икономически риск и в екологичен риск. Териториалният модул е община. Съществува припокриване на много от категориите. Районите за целенасочена подкрепа (регламентирани в ЗРР до 2020 г. и след това премахнати) са райони за подкрепа със Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 84 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ социална насоченост и такива за стимулирано икономическо и инфраструктурно развитие. Методиките за тяхното дефиниране и резултатите са представени в стратегическата част на концепцията; • Междурегионални и вътрешно-регионални различия – измерват се в сравнителен план по основен пакет от икономически показатели на общинско, областно и регионално ниво; • Регионална конкурентоспособност – способността на един регион да предлага привлекателна и устойчива среда за живот и работа на фирмите и жителите. Определя се с цифрова величина спрямо средното за ЕС, означено със 100. Публикува се през 3 г. от ЕК. 39 Последното издание е от 2023 г. Фигура 18. Степен на урбанизация на общините Източник: НСИ, Обработка НЦТР Пространствената структура на България с централни, силно урбанизирани територии, средно урбанизирани и слабо урбанизирани, периферни територии, остава почти 39 https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_23_1866 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход www.eufunds.bg www.bgregio.eu 85 НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ непроменена от последното им определяне преди 4 години в Социално-икономическия 40 анализ на районите в Република България . Тогава в първата категория попадат 16 общини, толкова са и определените по данни на НСИ от 2024 г. Промяна настъпва в категорията „средно урбанизирани общини“ – от 96 бр. по цитираното проучване, те падат на 95 бр. през 2024 г., при това с компромиса, че 12 от тези общини не покриват изцяло критерия 50% население в центъра, но са близо – над 40%. И това е логичен резултат от продължителния демографски спад. Вероятно преди времевия хоризонт на настоящата концепция, тази колебаеща се група общини ще премине към по-ниската категория. Останалите 153 общини попадат в категорията „слабо урбанизирани“, периферни общини, включително 8 общини с градове - центрове над 5 хил. жители, но с под 40% от населението в центъра. Периферните общини формират относително равномерна мозайка в националната територия, т.е. периферии на всички нива – в областите, в районите от ниво 2, в националната територия. Изключение не прави и най-силно развития район (ЮЗР), което доказва повсеместното наличие на регионални проблеми и изразени вътрешнорегионални неравенства. 41 Следвайки негативните тенденции в дългосрочната демографска прогноза на НСИ , териториите с признак „периферия“ ще нарастват за сметка на „златната среда“. В този процес съществуват рискове за отслабване на ядрата на силно урбанизираните общини и балансиращата им роля в полицентричния модел на селищната мрежа. Без стимулиращи мерки на ефективна регионална политика, естественият ход на развитие би водил към задълбочаващ се моноцентризъм с хегемония на столицата София. Следващ аспект в изследването на териториалната и урбанистична структура е анализът на йерархичната система от градове центрове в националната селищна мрежа и проявлението на проблема „център-периферия“. Констатацията отпреди 5 години, че се увеличава разликата в развитието на столицата София (1-во йерархично ниво) и следващите я големи градове от 2-ро йерархично ниво (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) се потвърждава и в настоящото проучване. От 105.44%, населението на 6-те града пада на 97.98% от населението на София и тенденцията се затвърждава. Погледнато в 40 https://www.eufunds.bg/bg/oprd/node/8871 41 https://www.nsi.bg/statistical-data/205/641 Този документ е създаден в рамките на изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR003-5.001-0005 - Бюджетна линия на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритет 5 Техническа помощ по чл.36“ на ПРР