МОСВ предоставя предварителен достъп до информация във връзка с проект на План за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия

ПРОЕКТ НА ПЛАН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ ЗОНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЕКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ ПРОЕКТ НА ПЛАН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ ЗОНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЕКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ Февруари, 2026 г. Февруари, 2026 г. СЪДЪРЖАНИЕ 1. РЕЗЮМЕ НА ПЛАНА 4 2. КОНТЕКСТ НА ПЛАНА 7 2.1. Нормативен контекст 7 2.2. Цели на Плана 14 2.3. Обхват на Плана 15 3. РАЗВИТИЕ НА ВЯТЪРНАТА ЕНЕРГИЯ В БЪЛГАРИЯ 15 3.1. Настоящо състояние на вятърната енергия в България 16 3.2. Планирано развитие на вятърната енергия в България 16 4. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗОНИ ЗА ПРИОРИТЕТНО РАЗВИТИЕ НА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ 19 4.1. Пространствени данни съгласно изискванията на ЗЕВИ 19 4.2. Методология за картиране 28 4.3. Ограничения, свързани с въздушната безопасност и авиационната инфраструктура 34 4.4. Резултати от картирането 35 5. РЕЖИМ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ 36 5.1. Облекчени разрешителни режими 36 5.2. Ускорен процес при инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството 37 5.3. Мерки на смекчаване 38 5.4. Планирано развитие на електропреносната мрежа и съоръженията за съхранение на енергията 40 6. БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ НА ЗОНИТЕ 43 7. УПРАВЛЕНИЕ НА ЗОНИТЕ 44 Приложения 46 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ БАН – Българска академия на науките БГВЕА – Българска ветроенергийна асоциация ВЕИ – Възобновяеми енергийни източници ВЕЦ – Водноелектрическа централа ВяЕЦ – Вятърна електрическа централа ВГП – Ветрогенераторен парк ГИС – Географска информационна система ЕС – Европейски съюз ЕСО ЕАД – Електроенергиен системен оператор ЕАД ЕО – Екологична оценка ЗБР – Закон за биологичното разнообразие ЗЕ – Закон за енергетиката ЗЕВИ – Закон за енергията от възобновяеми източници ЗЗТ – Закон за защитените територии ЗООС – Закон за опазване на околната среда ЗУТ – Закон за устройство на територията ИНПЕК – Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата ИАГ – Изпълнителна агенция по горите IUCN – International Union for Conservation of Nature (Международен съюз за опазване на природата) МОСВ – Министерство на околната среда и водите МЕ – Министерство на енергетиката МРГ – Междуведомствена работна група НПДЕВИ – Национален план за действие за енергия от възобновяеми източници (2012–2020 г.) ОВОС – Оценка на въздействието върху околната среда ПВУ – План за възстановяване и устойчивост ПГ – Парникови газове ППЗ - План за определяне на приоритетни зони RЕPowerEU – План на ЕС за ускоряване на енергийната трансформация UTM – Universal Transverse Mercator (универсална напречна проекция на Меркатор) WEM – With Existing Measures (със съществуващи политики и мерки) към ИНПЕК WAM – With Additional Measures (с допълнителни политики и мерки) към ИНПЕК GW / MW / kV / GWh / TWh – гигават, мегават, киловолт, гигаватчас, тераватчас RASOD – Radar System for Ornithological Detection (радарна система за мониторинг на миграция на птици) Натура 2000 – Европейска екологична мрежа от защитени зони РЕЗЮМЕ НА ПЛАНА Планът за определяне на приоритетни зони (ППЗ, Плана, Планът) за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия е стратегически документ, разработен в съответствие с общите европейски политики и цели в областта на енергетиката, устойчивото развитие и ограничаването на изменението на климата. Основната му цел е да осигури териториална, аналитична и нормативна основа за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, чрез определяне на зони с висока степен на пригодност за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия без тези процеси да влияят и нарушават състоянието на околната среда. Съгласно чл. 5, ал. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници разработването и приемането на настоящия План не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, при условие че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство. Нормативната рамка на Плана осигурява правната основа за разработването, одобряването и прилагането му, както и за неговата съгласуваност с политиките и целите на Република България и Европейския съюз в областта на възобновяемата енергия и устойчивото развитие. Планът е в съответствие с целите и уредбите в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), определящ принципите, мерките и механизмите за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, условията за изграждане и експлоатация на ВЕИ обекти и процедурите за определяне на приоритетни зони за тяхното развитие, Закона за енергетиката, който урежда обществените отношения, свързани с производството, преноса, разпределението, снабдяването и търговията с електрическа енергия, Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който регламентира изискванията за извършване на екологична оценка (ЕО) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на планове, програми и инвестиционни предложения, както и процедурите за обществено участие, Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), уреждащ създаването и управлението на защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 и изискванията за оценка на съвместимостта на планове и програми с целите на опазване на мрежата и Закона за устройство на територията (ЗУТ), уреждащ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Документът е изготвен в съответствие с принципите и целите на Европейския зелен пакт на Европейския съюз, Плана „REPowerEU“ и Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, като отразява националните особености по отношение на енергийните ресурси, географските и климатичните условия, съществуващата инфраструктура за пренос и разпределение на електроенергията, както и пространственото планиране на територията на страната. Планът представлява ключов инструмент за реализиране на националните и европейските цели по декарбонизация и енергийна независимост. Той осигурява стратегическа рамка за координирано, балансирано и устойчиво развитие на проектите за вятърна енергия, като същевременно гарантира съвместимостта им с дългосрочните приоритети на Република България в областта на енергетиката, регионалното развитие и опазването на околната среда. Планът за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия се основава на принципите на устойчивото развитие, енергийната ефективност, опазването на околната среда и прозрачността в процеса на планиране и вземане на решения. Той има за цел да създаде интегрирана рамка за пространствено и стратегическо планиране, която подпомага постигането на националните и европейските цели за енергийна трансформация, намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на страната. Основни принципи Разработването на Плана се основава на следните принципи: Съгласуваност с европейските и националните политики – Планът е разработен в съответствие с ангажиментите на Република България по отношение на Европейския зелен пакт, Плана REPowerEU, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, както и Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Устойчиво и балансирано развитие – определянето на приоритетни зони се извършва при равновесие между икономическата ефективност, опазването на природните ресурси и социалната приемливост на инвестициите. Интегрирано пространствено планиране – използване на актуални, точни и съгласувани пространствени данни и аналитични методи, които позволяват обективно и основано на доказателства вземане на решения. Междуинституционална координация – осигуряване на съгласувани действия между компетентните държавни органи. Прозрачност и участие на заинтересованите страни – включване на всички заинтересовани участници (местни власти, граждани, бизнес, неправителствени организации, научни институции) в процеса на планиране. Оценка и минимизиране на екологичните въздействия – идентифициране и прилагане на мерки за опазване на биологичното разнообразие, защитените територии и културно-историческото наследство при реализиране на проекти. Основни цели Планът има следните основни цели: Определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, които предоставят благоприятни природни, технически и инфраструктурни условия за развитие на проекти за оползотворяване на енергия от вятъра. Подпомагане на ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници чрез създаване на ясна, предвидима и обоснована рамка за инвеститорите и публичните институции. Оптимизация на процесите по пространствено и енергийно планиране, чрез използване на съвременни аналитични инструменти, географски информационни системи (ГИС) и актуални пространствени бази данни. Стимулиране на икономическото развитие и насърчаване на инвестициите в секторите на чистата енергия, иновациите и зелените технологии. Подобряване на енергийната сигурност и независимост на страната, чрез увеличаване на дела на местното производство от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта от вносни енергоносители. Подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика, в съответствие с националните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Гарантиране на социална и екологична отговорност, като се осигурят условия за обществен диалог, оценка на кумулативните въздействия и справедлив енергиен преход за всички региони. Методологичният подход, приложен при разработването на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, е структуриран така, че да осигури научна обоснованост, прозрачност и съгласуваност с европейските и национални стратегически документи в областта на енергетиката, регионалното развитие и опазването на околната среда. Основната цел на прилаганата методология е да осигури надежден инструментариум за пространствен и аналитичен подбор на територии с най-висок потенциал за развитие на вятърна енергетика, като същевременно се гарантира минимално въздействие върху природните екосистеми, земеползването и социалната среда. Прилагането на Плана ще има значим принос за постигането на националните и европейските цели за устойчиво развитие, енергийна независимост и ограничаване на изменението на климата. Очакваните резултати и ефекти се изразяват в редица икономически, енергийни, екологични и социални ползи, които обхващат както национално, така и регионално ниво. Разбира се, принос към изпълнението на националната цел за дял енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще има и в резултат от развитието и реализирането на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, което е залегнало и в националното законодателство (чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ). КОНТЕКСТ НА ПЛАНА Планът за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия е разработен от министъра на околната среда и водите, съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните, в съответствие с чл. 5 ал. 2 от ЗЕВИ. Планът определя зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници – конкретно зони за развитието на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия (обозначени като „приоритетни зони за вятърна енергия“ в текста на Плана). Планът е разработен в рамките на активен процес на междуинституционална координация, включващ създадена със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД-428/21.05.2024 г., изм. със Заповед РД-1055/11.12.2024 г. междуведомствена работна група (МРГ), включваща представители от ведомствата, ангажирани от ЗЕВИ с разработването на плана, техни звена и агенции, както и научни представители от Българската академия на науките. В рамките на дейността на МРГ бяха одобрени три принципа на работа, а именно: (1) добра междуинституционална координация; (2) използване на актуални и точни пространствени данни; и (3) навременно включване на заинтересованите страни в процеса на планиране. Настоящият План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия е разработен и в изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2023/2413). Нормативен контекст Европейско законодателство В Европейския зелен пакт е определена целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. по начин, който допринася за европейската икономика, растежа и работните места. Тази цел изисква намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. Това от своя страна изисква значително по-голям дял на енергията от възобновяеми източници в интегрираната енергийна система. Същевременно e идентифицирана необходимост от въвеждане на нови съпътстващи мерки в различни сектори в съответствие със секторните стратегии, в т.ч. Вятърен енергиен пакет на ЕС, включващ Европейския план за действие в областта на вятърната енергия, Европейската харта за вятърна енергия, за биологичното разнообразие и др. Европейската комисия прие набор от предложения по отношение на политиките в областта на климата и енергетиката и определи следните обвързващи цели до 2030 г.: Намаляване на нетните емисии на парникови газове (ПГ) на ЕС с най-малко 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г.; Намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 40% до 2030 г. в сравнение с нивото от 2005 г. в секторите, които не са обхванати от европейската схема за търговия с емисии; Намаляване на потреблението на енергия в ЕС с най-малко 11.7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Постигане на поне 42.5% дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС до 2030 г. със стремеж този дял да достигне 45% през 2030 г.; Осигуряване на минимум 15 % ниво на междусистемна електроенергийна свързаност между държавите членки. В рамките на законодателната инициатива „Готови за 55“ през октомври 2023 г. беше приета Директива (ЕС) 2023/2413. В Директива (ЕС) 2023/2413са предвидени нови по-амбициозни цели за увеличаване на дела на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС от 32 % на 42.5 % през 2030 г. Освен тази задължителна цел държавите членки следва да се стремят колективно да постигнат общата целта на ЕС за 45% енергия от възобновяеми източници в съответствие със Зелената сделка и плана REPowerEU. Повишаването на обвързващата цел за ЕС следва да допринесе по ефективен начин за постигането на новата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. Европейската комисия и съзаконодателите на ЕС разработиха и нова междинна цел за 2040 г., предназначена да осигури последователен и научно обоснован преход между хоризонта 2030 г. и целта за климатична неутралност през 2050 г. Новата рамка за 2040 г. предвижда значително по-дълбоко намаляване на нетните емисии на парникови газове – в порядъка на около 90 % спрямо 1990 г., като тази цел се интегрира в Европейския закон за климата чрез негово изменение. Тя се основава на научните препоръки на Европейския научен консултативен съвет по изменение на климата и е съобразена с ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C. Чрез въвеждането на междинна цел за 2040 г. ЕС създава ясно дефинирана регулаторна траектория, която следва да бъде отразена във всички секторни политики, инвестиционни стратегии и национални планове на държавите членки. В рамките на общоевропейската климатична политика целта за 2040 г. има пряко значение за енергийния сектор и по-специално за развитието на възобновяемите енергийни източници. Постигането на толкова високо ниво на намаление на емисиите предполага почти пълна декарбонизация на производството на електроенергия значително преди 2040 г., което от своя страна изисква ускорено и мащабно навлизане на ВЕИ, включително вятърната енергия. Макар конкретните количествени цели за дял на ВЕИ след 2030 г. да подлежат на допълнително законодателно развитие, стратегическата посока е ясно очертана: възобновяемите източници следва да се превърнат в доминиращия стълб на енергийната система на ЕС, подкрепени от модернизирана електропреносна и разпределителна инфраструктура и системи за съхранение. Новата рамка за 2040 г. изпълнява и важна функция по отношение на инвестиционната сигурност. Чрез правно обвързваща дългосрочна цел ЕС изпраща ясен сигнал към публичните и частните инвеститори за необходимостта от ранно планиране и реализиране на проекти за възобновяема енергия, включително проекти с по-дълъг жизнен цикъл и значителни капиталови разходи, каквито са вятърните електроцентрали. Това се допълва от политиките за опростяване и дигитализиране на разрешителните процедури, за пространствено планиране и за определяне на приоритетни зони за развитие на ВЕИ, които имат за цел да намалят административните бариери и да съкратят времето за реализация на проекти. В този смисъл климатичната цел на ЕС за 2040 г. представлява ключов елемент от нормативния контекст, в който държавите членки разработват национални стратегически документи и планове за развитие на възобновяемата енергия. Тя обуславя необходимостта от систематично планиране на подходящи територии за ВЕИ, включително за вятърна енергия, като част от приноса на всяка държава членка към общите климатични и енергийни цели на Съюза. Съгласно изискванията на чл. 15б и чл. 15в от Директива (ЕС) 2023/2413 държавите членки следва да определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тези зони следва да бъдат особено подходящи за целите на разработване на проекти за енергия от възобновяеми източници, отчитайки различията между видовете технологии, въз основа на това, че въвеждането на конкретния вид възобновяем източник на енергия не се очаква да окаже значително въздействие върху околната среда. При определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници държавите членки следва да избягват защитените зони и да обмислят планове за възстановяване и подходящи мерки за смекчаване на последиците. С цел да се определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, държавите членки следва да изготвят един или повече планове, които включват определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и приложимите правила и мерки за смекчаване на последиците за проектите, разположени във всяка от тези зони. В съответствие с чл. 15в, т. 2 от Директива (ЕС) 2023/2413, преди да бъдат приети, плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници се подлагат на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и, ако е вероятно да имат значително въздействие върху защитени зони по „Натура 2000“, — на съответната оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО. Извършването за тази цел на екологична оценка съгласно посочената директива би позволило на държавите членки да имат по-интегриран и ефикасен подход към планирането, да осигурят участие на обществеността на ранен етап и да вземат предвид екологичните съображения на ранен етап от процеса на планиране на стратегическо равнище. Това би допринесло за ускоряване на въвеждането на различни възобновяеми източници по по-бърз и по-рационализиран начин, като същевременно би намалило до минимум неблагоприятните въздействия на тези проекти върху околната среда. Посочените екологични оценки следва да включват трансгранични консултации между държавите членки, ако има вероятност планът да окаже значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в друга държава членка. Съгласно чл. 15б от Директива (ЕС) 2018/2001. следва да бъде извършено координирано картографиране за развитието на енергията от възобновяеми източници. Целта е да се установи местния потенциал и наличната земна повърхност, подпочвени, морски или вътрешноводни зони, които са необходими за разполагането на централи за производство на енергия от възобновяеми източници, и свързаната с тях инфраструктура, като например мрежи и съоръжения за съхранение, включително съхранение на топлинна енергия, които са необходими за осигуряване на националния принос за постигане на общата цел на ЕС за 2030 г. Член 15б изисква до 21 май 2025 г. държавите членки да извършат координирано картографиране за внедряването на енергия от възобновяеми източници на тяхна територия, за да установят местния потенциал и наличната земна повърхност, подпочвени, морски или вътрешноводни зони, които са необходими за разполагането на централи за енергия от възобновяеми източници, и свързаната с тях инфраструктура, като например мрежи и съоръжения за съхранение, включително съхранение на топлинна енергия, които са необходими за постигане най-малко на техния национален принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., заложена в член 3, параграф 1 от директивата. Държавите членки гарантират, че тези зони, включително съществуващите централи за енергия от възобновяеми източници и механизмите за сътрудничество, се съобразяват с прогнозните криви и общата планирана инсталирана мощност за технология за енергия от възобновяеми източници, определени в техните национални планове в областта на енергетиката и климата. Картографирането следва да бъде в съответствие с условията и съображенията, разписани в чл. 15б, т. 2, буква „а“, „б“ и „в“ от Директивата, а именно наличието на енергия от възобновяеми източници и потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници на различните видове технологии, прогнозираното потребление на енергия, като се вземат предвид потенциалната гъвкавост на активната оптимизация на потреблението, очакваното повишаване на ефективността и интеграцията на енергийната система, както и наличието на съответната енергийна инфраструктура или способността за създаване или модернизиране на такава мрежова инфраструктура и съоръжения за съхранение. Също така, съгласно Директива (ЕС) 2023/2413 и корелационната таблица, която е изготвена от ЕК в помощ на държавите членки при транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413, е видно, че държавите членки са ясно обвързани с тези задължения и трябва да ги изпълняват, но тяхното прилагане не е задължително да се извършва чрез първично или вторично законодателство, а може да се осъществи изцяло или частично чрез публикуване на информация на публичен уебсайт, приемане на план, практически мерки за прилагане и др. Чл. 15в, ал. 1 от Директива (ЕС) (ЕС) 2018/2001 не изисква от държавите членки задължително да разработват планове за определяне на зони за ускорено развитие на производство на електрическа енергия от всички видове възобновяеми източници – от вятърна енергия, слънчева енергия, водна енергия и геотермална енергия, а за един или повече видове ВЕИ. Национално законодателство Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основния нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от възобновяеми източници. С този закон и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2018/2001). Със ЗЕВИ се въвеждат мерки, насочени към насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници и енергия от възобновяеми източници в транспорта, с цел създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика и икономически растеж чрез иновации, внедряване на нови продукти и технологии и повишаване на жизнения стандарт на населението чрез икономически ефективно използване на енергията от възобновяеми източници, като същевременно се допринася за прякото и косвеното опазване на околната среда чрез насърчаване на чисти енергийни технологии и намаляване на вредните въздействия от традиционното производство на енергия. С приетия през 2023 г. Закон за изменение и допълнение на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86, 13 октомври 2023 г.) са извършени промени с цел транспониране на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от ВИ и Реформа 6 „Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (Реформа 6 по ПВУ). Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЕВИ министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Разработването на Плана се извършва при отчитане на: националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и с планираните инсталирани мощности за производство на електрическа енергия, определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България; потенциала за производство на електрическа енергия от вятърна енергия в съответните зони; прогнозираното потребление на електрическа енергия в страната; планираното в 10-годишния план по чл. 81г от Закона за енергетиката развитие на електропреносната мрежа и плановете по чл. 90 от същия закон за развитие на електроразпределителните мрежи, включително на съоръжения за съхранение на енергия; екологичната чувствителност на съответната зона, включително и въздействието ѝ върху съседни защитени зони и територии, защитени природни местообитания и местообитания на защитени видове и природни територии с висока консервационна стойност. В Плана се определят зоните, в които производството на електрическа енергия от вятърни централи не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната, като се: използват всички подходящи инструменти и бази данни, за да се определят зоните, включително картографиране на чувствителните области за дивата флора и фауна; изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии, както и други зони, които се определят с помощта на карти на чувствителните области, с изключение на изкуствените и застроени площи, разположени в тези зони, като покриви на сгради, паркинги или транспортна инфраструктура; изключват морските територии, в които производството на електрическа енергия от възобновяеми източници би оказало негативно въздействие върху стопанския риболов по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите; определят се правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно със съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва да предотвратяват в най-голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитените видове по Закона за биологичното разнообразие. Мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на ефективността и въздействието им, и незабавно да се предприемат необходимите действия при установяване на неефективност на мерките за смекчаване, дори и когато са били обект на предварително тестване; провеждане на процедура по екологична оценка по Закона за опазване на околната среда и на оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие; провеждане на процедура по екологична оценка по Закона за опазване на околната среда и на оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие за инвестиционните предложения в зоните. Съгласно чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ разработването и приемането на настоящия План не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, при условие че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство. В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИПЕК) са заложени цели, съгласно прогнозата от използвания математически модел ((B)EST model, E3-Modelling), които са съобразени с изискванията и целите по Директива (ЕС) 2023/2413 за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2023/2413). Директивата предвижда завишаване на общата цел на Съюза за дял на енергията от ВИ до 42,5 % през 2030 г. в брутното крайно потребление на енергия, за да се ускори значително настоящият темп на внедряване на енергията от възобновяеми източници, със стремеж този дял да достигне 45%. При съобразяване с тези изисквани, чрез модела е предложен възможно най-реалистичния принос на отделните технологии за оползотворяване на съответните възобновяеми източници за постигане на националните цели и при съобразяване със съществуващи обстоятелства, вкл. икономическо развитие, обществено приемане и др. Приложен е интегриран подход за моделиране на използваната енергия и развитие на икономиката, основани на исторически данни и прогнози, насочени към отразяване на възможно най-реалистично развитие на икономиката и обществото на страната, при осигуряване опазването на околната среда. Включени са приложимите политики и ограничения на ЕС в областта на околната среда в моделирането и планирането на производството на енергия. Ключовите показатели, използвани в моделирането са инсталирана мощност на технологиите за добив на енергия, електроенергийно производство, системна гъвкавост, емисии на парникови газове, необходими инвестиции и разходи, като чрез тях се определя съответната инвестиционна и преходна рамка в подкрепа на целта за декарбонизация. Прогнозите за развитието на българската енергетика са базирани на входни данни, получени от операторите на преносната и разпределителните мрежи, регулаторните органи и участниците на пазара, които обхващат потреблението и производството на електрическа енергия, цени на основни суровини (природен газ, квоти за емисии и др.) и свързаност на европейските електроенергийни пазари. Новите форми на крайно потребление на електрическа енергия се вземат под внимание с тяхната способност да осигурят допълнителна маневреност при управлението. В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата са разработени два прогнозни сценария – WAM (с допълнителни политики и мерки) и WEM (със съществуващи политики и мерки). Прогнозите във вариант WEM са изготвени единствено при съществуващи национални и европейски политики и мерки и при него не се постигат заложените цели, поради което в ИНПЕК е възприет варианта с допълнителни мерки, в т. ч. мярка 4 „Въвеждане на процес на планиране на приоритетни зони за ускорено развитие на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия“ от т. 3.1.2. Енергия от възобновяеми източници на раздел „Декарбонизация“. Мярката е предвидена поради спецификата в развитието на този вид енергия. Конкретно инвестиционните проекти за изграждане на ВтЕЦ се характеризират като цяло със значително по-дълъг срок за изпълнение. Също така през последното десетилетие в няма ръстът на инсталираните мощности е незначителен, а в периода 2019 г. – 2023 г. няма новоизградени мощности. В тази връзка в ИНПЕК е включена визираната мярка, за да се оптимизира и облекчи инвестиционния процес по отношение на развитието на проекти, използващи вятърната енергия. Цели на Плана В Плана ще се определят зоните, в които производството на електрическа енергия от вятърни централи не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед постигане на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в съответствие с планираните инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от вятърни централи в ИНПЕК. Обхват на Плана Териториалният обхват на Плана включва определени зони от територия на Република България, като не се включват акваторията на Черно море и вътрешни водни обекти. От териториалния обхват на етапа на картирането са изключени всички зони от екологичната мрежа Натура 2000 и другите приложими изключения съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗЕВИ. Поради липса на данни при картографското определяне на зоните на Плана не са изключени териториите на населени места и прилежащите им отстояния. При изпълнение на Плана остават приложими изискванията за минимални отстояния съгласно Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Настоящият План е разработен в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) и цели да подпомогне постигането на националния принос на Република България към целите на Европейския съюз за дял на енергията от възобновяеми източници до 2030 г., но определените приоритетни зони осигуряват рамка за ускорено внедряване на вятърни мощности и улесняване на административните процедури, като същевременно създават основа за планиране и развитие на сектора в следващите периоди, включително с оглед на целите за 2040 г. и 2050 г. Планът предвижда възможност за актуализация на определените зони, за да се гарантира тяхната съвместимост с актуалните национални стратегии, нормативни изисквания и технологични възможности съгласно нуждите и изискванията на европейското и българско законодателство и стратегическото планиране на енергийния сектор към 2040 г. и 2050 г. РАЗВИТИЕ НА ВЯТЪРНАТА ЕНЕРГИЯ В БЪЛГАРИЯ Развитието на енергията от възобновяеми източници е важен елемент от енергийната политика на България и е в съответствие с целите и приоритетите в политика на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата. Усвояването на потенциала на възобновяемите източници и широкото ѝ разгръщане са много важен фактор за постигане на високите цели в областта на енергията от възобновяеми източници за 2030 г. Приносът на вятърната енергия е от съществено значение за постигане на националните цели в областта на енергията от възобновяеми източници, в съответствие с целите на ЕС за декарбонизация и повишаване енергийната сигурност в контекста на сложната геополитическа обстановка и борбата с климатичните промени и реализираните на европейско ниво инициативи в тази област, в т.ч. Вятърен енергиен пакет на ЕС, включващ Европейския план за действие в областта на вятърната енергия, Европейската харта за вятърна енергия и др. Настоящо състояние на вятърната енергия в България Производството на електрическа енергия от ВяЕЦ в страната е стартирало през 2004 г., като за периода до 2014 г. е реализиран ръст на инсталираните мощности до 699 MW. Най-значително е нарастването на инсталираните мощности за производство на електрическа енергия от ВяЕЦ в периода 2009-2014 г., в който са въведени 585 MW нови ВяЕЦ. До 2023 г. не се наблюдава съществено изменение на инсталираните мощности от ВяЕЦ и възлизат на 704 MW. По данни на ЕВРОСТАТ през 2023 г. е постигнат дял на енергията от възобновяеми източници от 22.55 % в брутното крайно потребление на енергия на страната. Делът на електрическата енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в сектор „Електрическа енергия“ възлиза на 29.4%. Произведената електрическа енергия от вятърни паркове на сушата е 1 464 GWh, което формира 13.5% дял от електрическата енергия от възобновяеми източници. Инсталираните мощности за производство на вятърна енергия възлизат на 704 MW. През 2023 г. производството на електрическа енергия от ВяЕЦ е нараснало с 3.6 % спрямо предходната 2022 г. Електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ, се отчита при спазване на правила за нормализиране, като се използват методиката и определенията от Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. Усилията за усвояването на потенциала на този възобновяем източник ще продължи и в следващите години във връзка с повишаването на обвързващата цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на ЕС от 32 % на 42.5 % и ще допринесе за постигането на амбицията за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. Планирано развитие на вятърната енергия в България В актуализирания ИПЕК е определена национална цел за 34.96% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в страната през 2030г., включваща секторна цел за 49.34% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на електрическа енергия през 2030 г. Този дял се очаква да бъде постигнат чрез увеличаване на потреблението на електрическа енергия от новоизградени мощности, използващи възобновяема енергия (основно вятърна и слънчева енергия) с до 7 160 MW. Предвиденото увеличение на инсталираните мощности при ВяЕЦ, разположени на сушата за периода 2022-2030 г. е с 1 280 MW, като достигнат през 1 990 MW през 2030 г. и 5 450 MW през 2050 г. Прогнозираното увеличение от този вид централи се дължи на съвкупност от фактори, сред които и въвеждането на планираните политики и мерки за ускорено развитие на тези технологии, както и намаляване на инвестиционните разходи за тяхното изграждане. След 2025 г. се очаква ролята на вятърната енергия в производството на електрическа енергия от възобновяеми източници да придобива все по-голямо значение, като се очаква делът на електрическата енергия от ВяЕЦ на сушата в производството на електрическа енергия да достигне 21.7% през 2030 г. Освен това, с оглед мащаба на планираното разгръщане на нови мощности от вятърна енергия, е необходимо по-нататъшно повишаване на ефективността, предвидимостта и координацията на административните процеси, свързани с реализирането на инвестиционни проекти. В този контекст процедурите за издаване на разрешителни, по отношение ускоряване и опростяване са ясно дефинирани в ЗУТ. Съгласно чл. 144, ал. 3 от ЗУТ инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им в 14-дневен срок от внасянето им, когато оценката за съответствие на инвестиционния проект е изготвена от консултант по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението или в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. Строежите от първа, втора и трета категория, каквито представляват горепосочените обекти се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, което се издава от началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице в срок до 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16 на държавната приемателна комисия. В този смисъл, по-нататъшното повишаване на ефективността на административните процеси е свързано не с промяна на основните нормативно определени срокове, а с оптимизиране на начина на тяхното прилагане. В тази връзка дигитализацията на инвестиционния и разрешителния процес вече е предмет на целенасочена държавна политика, чрез изпълнението на проекта за „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, финансиран по ПВУ , в съответствие с препоръките на Европейския план за действие за вятърна енергия. Процесът на присъединяване към преносната и разпределителните мрежи е регламентиран в Закона за енергията от възобновяеми източници и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Определените в посочените нормативни актове срокове за изграждането на ВяЕЦ са оптимизирани и в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001. Приведеното в съответствие с европейските изисквания законодателство позволява изграждането, разширението и реконструкцията на преносната и разпределителните електрически мрежи и на съоръженията за присъединяване, които са ключов фактор за по-бързото въвеждане на нови мощности, използващи вятърна енергия. В ИНПЕК са предвидени комплексни мерки за постигане на заложените цели, в т.ч. Мярка 4 „Въвеждане на процес на планиране на приоритетни зони за ускорено развитие на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия“. Мярката предвижда разработване на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. При планирането с приоритет ще се разглеждат изкуствените застроени площи, като площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, урбанизирани територии, нарушени терени, пасища, хвостохранилища, депа за отпадъци и земи с влошено качество, които не може да се използват в селското стопанство. В приоритетните зони ще се въведат кратки срокове за административни разрешения за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти, а така също за извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на обектите за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за изграждане, разширение и реконструкция на съоръжения за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се издават в срок до една година. В този срок се включва и срокът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения съгласно чл. 92 от Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Сроковете за извършване на процедурите ще бъдат съобразени с изискванията на чл. 16а от Директива (ЕС) 2018/2001 по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗОНИ ЗА ПРИОРИТЕТНО РАЗВИТИЕ НА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ Настоящата глава представя методологичния подход и резултатите от пространствения анализ, извършен с цел идентифициране на потенциални зони за приоритетно развитие на вятърна енергия („приоритетни зони“), в съответствие с изискванията на чл. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Процесът на определяне на тези зони е базиран на пространствен анализ в среда на географски информационни системи (ГИС) и включва следните основни етапи: Идентифициране на територии с висок технически потенциал за производство на енергия от вятър; Прилагане на критерии за изключване съгласно нормативните и стратегическите ограничения; Класифициране на територии с положителни характеристики; Създаване на картографска визуализация на потенциалните приоритетни зони. Пространствени данни съгласно изискванията на ЗЕВИ Пространственият анализ е извършен въз основа на актуални и официални геопространствени данни, съответстващи на изискванията на чл. 5 от ЗЕВИ, като при определяне на приоритетните зони с предимство се разглеждат нарушените терени. За целите на Плана е приложен слой с такива терени (актуални към 2024 г.), като е установено, че в рамките на идентифицираните приоритетни зони цялото им присъствие е минимално (8,203км²), а основната част от териториите отговаря на останалите релевантни критерии. Използвани са следните входни данни: Ветрови потенциал За целите на идентифицирането на приоритетни зони за развитие на вятърна енергия са използвани пространствени данни за средната скорост на вятъра от глобалната база данни Global Wind Atlas. Използваният индикатор е „Mean wind speed“ на височина 150 m над земната повърхност, предоставен в растерен формат (.tif) за територията на Република България. Данните обхващат пълния диапазон на средногодишната скорост на вятъра – от 0 m/s до над 10 m/s; Защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕИО  за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Към момента мрежата от защитени зони включва: 120 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 23.1 % от територията на България; 233 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 30,3 % от територията на България; Брой на зоните Площ (ha) Територия [ha] Акватория [км.²] % от територията на България Защитени зони по Директивата за местообитанията 233 3 615 603 3 367 916 2476.87 30.3 % Защитени зони по Директивата за дивите птици 120 2 616 550 2 562 061 544.89 23.1% Общо защитени зони „Натура 2000“ 340* 4 155 839 3 873 704 2821.35 34.9% * 13 бр. от ЗЗ с обща граница по двете Директиви За мрежата Натура 2000 са използвани пространствените данни за защитените зони от мрежата „Натура 2000“, които са достъпни в информационната система за мрежата Натура 2000 в България. Защитените територии представляват национална и общочовешка ценност, те са особена форма на опазване на природата. България притежава разнообразна и във висока степен съхранена природа, която е едно от безспорните национални богатства и част от националната идентичност. Важни действия за опазване на българската природа са защитата на територии и опазването на застрашените видове растения. Главен принос към усилията за съхраняване на уникалното природно наследство има развитието на национална мрежа от защитени територии (ЗТ). Законът за защитените територии (1998) определя шест категории ЗТ, съобразени със съвременните международни изисквания (категориите на IUCN) и категории, различаващи по състояние и степен на съхраненост на природните елементи, цел и режим на управление: - Резерват (категория І на IUCN) – обявяват се образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове, както и местообитанията им. - Национален парк (категория ІІ на IUCN) – обявяват се територии, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. - Природна забележителност (категория ІІІ на IUCN) – обявяват се характерни или забележителни обекти на неживата и живата природа. - Поддържан резерват (категория ІV на IUCN) – обявяват се екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове, както и местообитанията им. - Природен парк (категория ІV или V на IUCN) – обявяват се територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове, както и на техните местообитания, характерни забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. - Защитена местност (категория ІV и/или V на IUCN) – обявяват се територии с характерни или забележителни ландшафти и местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. Режимите за опазване и управление на защитените територии се определят от Закона за защитените територии, заповедта за тяхното обявяване и плановете за управление. Съгласно Закона за защитените територии за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. В България са обявени три национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Те се управляват с цел защита на дивата природа. Резерватите и националните паркове са защитени територии с по-голям обхват и по-строг режим на опазване и управление, който напълно изключва (в резерватите) или силно ограничава (в националните паркове) антропогенното въздействие. Собствеността в националните паркове и резерватите е изключителна държавна. В страната са обявени 55 резервата и 35 поддържани резервата. Останалите категории ЗТ се разпределят както следва: природни забележителности – 354, природни паркове – 11, защитени местности – 589 (данни към края на 2023 г.). Общия брой защитени територии в Р България към 31.12.2025 г. е 1060 с обща площ 584372.4 ха., представляващи 5,26 % от територията на страната, разпределени по категории както следва: Национални паркове – 3 бр.; обща площ 147 747,2 ха; Природни паркове – 11 бр.; обща площ 256 441,3 ха; Резервати – 55 бр.; обща площ 77 317,3 ха; Поддържани резервати – 35 бр.; обща площ 4 534,9 ха; Защитени местности – 589 бр.; обща площ 80 483,1 ха; Природни забележителности – 354 бр.; обща площ 17 848,6 ха. За защитените територии са използвани пространствените данни, които са достъпни в Регистър на защитените територии на интернет страницата на Изпълнителна агенция по околна среда https://eea.government.bg/zpo/bg/. Чувствителни територии за биологичното разнообразие, определени в плановете за действие на видове (торфища, влажни зони и местообитания на видове и птици). Тук се включват данни получени от: - Пространствени данни за границите на торфищата, получени в резултат от изпълнение на Споразумение между Министерство на околната среда и водите и ИБЕИ-БАН с предмет „Извършване на консултации по оценка на състоянието, заплахи и пространствени данни за торфищата в България“. Пространствените данни за торфищата са във формат ESRI Shape File (*.shp), координатна система WGS84 UTM 35N. - Пространствени данни от утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите планове за действие на видове. В утвърдените планове за действие на видове, които се разработват по смисъла на чл. 52 от Закона за биологичното разнообразие са включени възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида. За определени видове и определени техни местообитания под заплаха са включени мерки, които са ограничителни по отношение на определени дейности. Утвърдените и действащи планове за действие са публикувани на страницата на МОСВ - https://www.moew.government.bg/bg/priroda/biologichno-raznoobrazie/zastiteni-vidove/planove-za-dejstvie/. Същите са взети предвид в слоя чувствителни територии за биологичното разнообразие. - Пространствени данни за влажните зони в България, разработени по проект „Повишаване ефективността на опазване на влажните зони“/ Improving the conservation effectiveness of wetlands, Акроним: WetMainAreas, финансиран по Програмата за транснационално сътрудничество „Балкани-Средиземно море 2014-2020“, съфинансирана от Европейския съюз чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и национално съфинансиране от участващите държави, съгласно Договор BMP1/2.1/2342/2017, с водещ партньор Лесотехнически университет (2017-2020). В рамките на проекта е извършено картиране и инвентаризация на влажните зони в България с площ над 1 ha, като за българската част от обособена пилотна територия „Поречие Места/Нестос“ (вкл. общините Разлог, Банско, Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен, Белица, Якоруда и Сатовча) е извършено картиране на всички влажни зони, вкл. тези, с площ под 1 ha и по-детайлна инвентаризация. Проектът следва определението за влажни зони и типология на Рамсарската Конвенция. За всяка една влажна зона са генерирани уникален код и име. Създадени са база данни и два геопортала: http://185.17.146.157 (съдържащ 97 пространствени слоя, вкл., полигони на влажните зони, защитени територии, защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, Емералд, и др.) и https://extrema.space/WetMainAreas/dashboard.html - представляващ иновативен уеб-базиран сателитен инструмент за мониторинг на водната повърхност на картираните влажни зони. Миграционни маршрути на птици В рамките на изпълнение на Дейност 4 от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” по приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ по Договор № Д-30-47/29.03.2011 г. сключен между министъра на околната среда и водите и ОБЕДИНЕНИЕ „ЕКОНЕКТ” с предмет „Определяне и минимизиране на рисковете за дивите птици” е изготвена актуализирана карта на миграционните пътища, която отразява интензивните прелетни пътища през страната. Методиката, по която е изготвена картата на миграционните пътища, е публикувана в доклад „Характер на миграцията на 42 вида птици“. Същият е достъпен в Информационната система за Натура 2000 - https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/PublicDownloads/Auto/OtherDoc/276296/276296_Birds_120.pdf . За целите на анализа при изготвянето на методиката са използвани наличните достъпни данни за миграцията на птиците от периода от 1986 до 2012 г., както и данни събрани по време на полевите проучвания в рамките на Обособена позиция 7 „Определяне и минимизиране на рисковете за дивите птици” и други сходни проекти за периода 2003-2012 г. - „Проучване на есенната миграция в района на Балчик през 2003 г. (БДЗП), „Изграждане на Националната екологична мрежа чрез определяне на специални защитени зони за птици от Натура 2000” (БДЗП), „Проучване на миграцията на птиците по Черноморското крайбрежие (БДЗП), „Транс-граничен модел за опазване на природата и устойчиво ползване на природните ресурси по течението на река Дунав” (БДЗП), „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия” (LIFE09NAT/HU/000384) (международен с участието на БДЗП), „Живот за Бургаските езера” LIFE+08/NAT/000277 (БДЗП). Като основни за целите на анализа са ползвани данните от координирани паралелни проучвания на миграцията на голям брой наблюдателни точки, а имено проучванията 2011/2012 г. за целите на настоящия анализ и в периода 2004/2005 г. за целите на изграждане на Натура 2000, както и проучването на миграцията на Атанасовско езеро за 20 годишен период от време, резултатите от което са няколкократно публикувани. Мигриращи птици могат да се наблюдават над цялата страна. Известните интензивни миграционни пътища обаче са в източната част на страната (Via Pontica), в западната част по протежението на река Струма (Via Aristotelis) и по поречието на реките Марица и Тунджа. Западно-черноморски прелетен път Via Pontica - Най-основният миграционен път, преминаващ през страната, е Западночерноморският прелетен път Via Pontica (един от двата най-големи миграционни пътища в Европа). Той преминава покрай черноморското крайбрежие и най-интензивната му част е с ширина до 100 км навътре в сушата. По него ежегодно пролет и есен прелитат милиони водолюбиви, грабливи, дърдавцови и пойни птици от над 110 вида. В резултат на проведени проучвания е установено, че по Via Pontica преминават над 620 000 реещи се птици (щъркели, пеликани, грабливи птици и жерави), като по протежението на миграционния път имат постоянни места за почивка и нощуване. Струмски прелетен път Via Aristotelis - Струмският прелетен път Via Aristotelis, който преминава през западната част на страната по долините на реките Струма и Места, е от регионално значение за Балканския полуостров. Проучвания и отделни наблюдения в района го сочат като важен за прелета на пойните и водолюбивите птици. Прелетен път по поречието на река Марица - макар и не интензивен, този прелетен път се ползва от грабливите птици по време на миграция, включително световно застрашени видове като големия креслив орел. Пространствените данни за актуализирана карта на миграционните пътища, изготвена в рамките на изпълнение на Дейност 4 от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” по приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ са публично достъпни в Информационната система за Натура 2000 - https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/CmsDocument/91. Горски територии Пространственият слой за горски територии е изготвен въз основа на резултатите от инвентаризацията на горите и горските територии, осъществена от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Данните обхващат цялата територия на страната и са с актуалност в рамките на 10-годишния период, предхождащ създаването на горския слой. Пространствената информация е събрана чрез теренни проучвания и използване на кадастрална основа, а финалният слой е изготвен в мащаб 1:5000 с висока точност. Слоят е предоставен във формат ESRI shapefile и е проектиран в координатна система WGS84 UTM зона 35N. Включените атрибути в слоя съответстват на изискванията на Наредба № 20 за съдържанието, условията и реда за създаването и поддържането на горскостопанските карти; Черноморско крайбрежие и черноморска плажна ивица Съгласно Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУЧК, публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са: 1. морските плажове; 2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти - държавна собственост, извън границите на населените места; 3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони; 4. пясъчните дюни; 5. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) островите, включително и създадените в резултат на човешка дейност. Първичен администратор на пространствените данни за обектите по чл. 6, ал. 4 от ЗУЧК е Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Официалните пространствени данни са налични на страницата на АГКК на следния линк: https://www.cadastre.bg/specializirani-karti-i-registri Постоянно затревени площи Слоят с данни за постоянно затревените площи, създаден от Министерството на земеделието и храните, в рамките на Системата за идентификация на земеделските парцели, включва съществуващи затревени площи с минимален размер от 0,1 хектара, към момента на изготвянето му. Данните са представени в shapefile формат и е проектиран в координатна система WGS84 UTM зона 35N. Слоят отразява състоянието на постоянно затревените площи в България според актуални данни към 2024 г. Зони с ограничения съгласно Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници (НПДЕВИ) 2012–2020 г. НПДЕВИ 2012 – 2020 г. е съгласуван със становище по екологична оценка № 1-2/2012 г. на МОСВ. За предотвратяване на значителни отрицателни въздействия (смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване) върху видовете, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, подпомагане постигането на благоприятния им природозащитен статус, подпомагане постигането на целта за спиране загубата на биологично разнообразие, осигуряване на безопасни миграционни коридори на мигриращи видове птици (пеликани, щъркели, жерави, грабливи птици и водолюбиви птици), за периода на действие на НПДЕВИ е въведена забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО за НПДЕВИ) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за вятърни генератори на територията на:  Земеделска и горска територия в границите на всички защитени зони от мрежата Натура 2000, с изключение на такива за самостоятелно захранване на обекти или в нарушени терени;  Земеделска и горска територия , извън границите на защитените зони от мрежата Натура 2000: - в географска област „Добруджа” (включваща всички общини от област Добрич, общини Аксаково, Алфатар, Силистра и Кайнарджа); - в географска област „Източни Родопи” (включваща общини Крумовград, Момчилград, Ивайловград, Маджарово, Любимец, Кърджали, Стамболово и Кирково); - в общини Бургас, Поморие, Камено, Айтос, Руен, Созопол и Приморско; - на отстояние по-малко от 6 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002017 „Комплекс Беленски острови”, BG0002091 „Остров Лакът”, BG0002007 „Остов Ибиша", BG0002010 „Язовир Пясъчник”, BG0002003 „Кресна", BG0002078 „Славянка”, BG0002020 „Радинчево”, BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово”, BG0000332 „Карлуковски карст”, BG0002030 „Комплекс Калимок“, BG0002058 „Сините камъни-Гребенец”, BG0002062 „Лудогорие”, BG0000237 „Остров Пожарево”, BG0000270 „Атанасовско езеро”, BG0002027 „Язовир Малко Шарково”, BG0000152 „Поморийско езеро”, BG0002066 „Западна Странджа”, BG0002021 „Сакар”, BG0000191 „Варненско-Белославско езеро”, BG0002045 „Комплекс Камчия”, BG0002054 „Средна гора", BG0002082 „Ватова”, BG000203 8 „Провадийско-Роякско плато”, BG0000271 „Мандра-Пода”, BG0002025 „Ломовете”, BG0000240 „Студенец” и BG0002108 „Скрино”; - на отстояние по-малко от 2 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002046 „Ятата”, BG0002015 „Язовир Конуш”, BG0002086 „Оризища Цалапица”, BG0002067 „Остров Голя”, BG0000242 „Залив Ченгене скеле”, BG0002009 „Златията”, BG0002023 „Язовир Овчарица”, BG0002028 „Комплекс Стралджа”, BG0002008 „Остров до Горни Цибър”, BG0002096 „Обнова”, BG0002094 „Адата - Тунджа”, BG0002095 „Горни Дъбник - Телиш”, BG0002104 „Цибърско блато”, BG0002018 „Остров Вардим”, BG0002024 „Рибарници Мечка”, BG0002110 „Априлци”, BG0002006 „Рибарници Орсоя”, BG0002064 „Гарванско блато”, BG0002065 „Блато Малък Преславец”, BG0002001 „Раяновци”, BG0002088 „Микре”, BG0002099 „Кочериново”, BG0002103 „Злато поле”, BG0002057 „Бесапарски ридове”, BG0002069 „Рибарници Звъничево”, BG0002022 „Язовир Розов кладенец” и BG0002081 „Марица Пловдив”. Посочените забрани са въведени за периода на действие на НПДЕВИ 2012 – 2020 г. като мерки и условия в резултат на проведена процедура по екологична оценка, в т. ч. резултатите от консултациите по проекта на плана, доклад по екологична оценка (ДЕО) и доклад по оценка на степента на въздействие (ДОСВ) и становищата на заинтересованите страни, като се отчита, че НПДЕВИ е документ със стратегическо национално значение, който ще подпомогне планирането/развитието на регионално и общинско ниво на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, ще подпомогне възложителите на такива проекти при избора на местоположение на обектите съобразно изискванията за максимално ограничаване на вероятността от негативно въздействие върху защитените зони от екологичната мрежа „Натура 200“. Въвеждането с НПДЕВИ 2012-2020 г. ограничения за изграждането на ветрогенератори в определени територии се обосновава като необходима мярка за да може предизвикваното от тях отрицателното въздействие върху видовете птици и прилепи, предмет на опазване в защитените зони от мрежата Натура 2000, да бъде минимизирано в максимална степен. Оценените в рамките на процедурата по екологична оценка за НПДЕВИ идентифицирани отрицателни въздействия от тези проекти върху биологичното разнообразие, за чието намаляване е определена мярката, не се различават по същество от въздействията, които биха предизвикали и сега планирани намерения за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. С цел по-интегриран и ефикасен подход към планирането и с цел да се вземат предвид екологичните съображения на най-ранен етап от процеса на планиране, което би допринесло за ускоряване на развитието на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия и същевременно би намалило до минимум неблагоприятните въздействия върху околната среда, и базирайки се на т.нар. принцип на предпазливостта, зоните с ограничения съгласно НПДЕВИ 2012–2020 г. са използвани като критерии за изключване. При наличие на резултати от оценката за съвместимост на ИНПЕК, тази информация може да бъде актуализирана. Зони с индикатор на чувствителност съгласно „Становище по предоставени от МОСВ карти на миграционните „пътища“ на птиците и зони за приоритетно развитие на ветрогенераторни паркове в България“ на Българска академия на науките, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, изготвено от проф. д-р Павел Зехтинджиев, София, март 2024 г. Енергийна инфраструктура: За целите на анализа е използван официален геопространствен слой, предоставен от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), който отразява съществуващата и планираната електроенергийна инфраструктура, както и възможностите за присъединяване към електропреносната мрежа. Предоставеният слой включва следните пространствени данни: Трасета на съществуващи въздушни електропроводни линии с напрежение 110 kV, 220 kV, 400 kV, 750 kV на ЕСО ЕАД; Местоположение на електрически подстанции; Трасета на проектни въздушни електропроводни линии 400 kV; Местоположение на батерийни системи за съхранение на електроенергия; Данни за свободни мощности за присъединяване към електрическите подстанции. Методология за картиране Методологичният подход при пространствения анализ за идентифициране на територии с потенциал за развитие на вятърна енергия се основава на принципа за комбиниране на ограничения (изключващи условия) и положителни характеристики. В този контекст са отчетени два основни типа територии: Територии, подлежащи на изключване Защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа; Чувствителни територии за биологичното разнообразие, определени в плановете за действие на видове (торфища, влажни зони и местообитания на видове и птици) Карта на миграционни пътища; Горски територии; Трайно затревени територии. Черноморско крайбрежие и крайбрежна плажна ивица Зони с ограничения съгласно Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници (НПДЕВИ) 2012–2020 г. Територии с положителни характеристики приоритет на нарушени терени; наличие на ветрови потенциал; близост до точки за присъединяване и наличие на идентифициран капацитет в електропреносната мрежа. Чрез този подход се осигурява филтриране на пространствената информация, така че впоследствие да останат само територии, които не попадат в изключени зони и същевременно отговарят на определени приоритетни критерии. На финалния етап на анализа се прилага пространствено пресичане между рекласифицирания растерен слой с допустим вятърен потенциал и другите тематични слоеве, което води до определяне на зоните с реален потенциал за устойчиво развитие на вятърна енергия. 1. Подготовка на тематичен слой с ветрови потенциал В рамките на пространствения анализ, растерният слой със средногодишна скорост на вятъра на височина 150 m, получен от Global Wind Atlas, се обработва в ГИС среда, като се извършва рекласификация на стойностите с оглед прилагане на прагова стойност от 5.5 m/s. Изборът на праг от 5,5 m/s за средногодишна скорост на вятъра е съобразен с предоставената от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) информация относно стандартните изисквания за развитие на вятърни енергийни проекти. Според БГВЕА, предвид различните бизнес стратегии и устойчивостта на инвестицията, стандартните изисквания на инвеститорите включват райони със средногодишна стойност на скоростта на вятъра, равна или по-голяма от 5,5 m/s на височина 150 m над земната повърхност. След прилагането на тази прагова стойност, резултатният рекласифициран растер включва само териториите с подходящи условия за развитие на вятърна енергия. Този слой впоследствие бива векторизиран, за да позволи пространствено пресичане с други тематични слоеве и извършване на допълнителни анализи. Фиг. 1. Територии в България със средна годишна скорост на вятъра над 5,5 m/s на 150 m височина. 2. Пространствено изключване на територии с ограничения Върху получения векторен слой е извършен последователен процес на пространствено изключване, чрез който от първоначалния набор територии постепенно се премахват зони с ограничения. Това е постигнато чрез многократно прилагане на операция за пространствено „изтриване“ на територии, които се припокриват с различни слоеве с ограничения. По този начин всеки следващ междинен слой се използва като вход за последваща операция, като така се гарантира поетапно премахване на несъвместимите територии, попадащи в следните категории и последователност: Защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – както по Директивата за местообитанията, така и по Директивата за птиците; Защитени територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ); Фиг. 2. Защитени зони и територии от Националната екологична мрежа в България. Територии, съвпадащи с установените миграционни маршрути; Фиг. 3. Карта на миграционни пътища. Горски територии; Фиг. 4. Горски територии на България. Постоянно затревени площи; Фиг. 5. Постоянно затревени площи в България. Зони с ограничения съгласно Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници (НПДЕВИ) 2012–2020 г.; Фиг. 6. Зони с ограничения съгласно НПДЕВИ 2012–2020 г. Зоните с чувствителност в интервала от 0 до 2 съгласно „Становище по предоставени от МОСВ карти на миграционните „пътища“ на птиците и зони за приоритетно развитие на ветрогенераторни паркове (ВГП) в България“; Фиг. 7. Зоните с чувствителност за птици спрямо развитие на ВГП. Чувствителни територии за биологичното разнообразие: местообитания на видове и птици; влажни зони; торфища. Фиг. 8. Чувствителни територии за биологичното разнообразие, определени в плановете за действие на видове (местообитания на видове и птици, влажни зони, торфища) Черноморско крайбрежие и крайбрежна плажна ивица Фиг. 9. Карта на Черноморско крайбрежие и крайбрежна плажна ивица. Резултатът от всяка операция се използва като вход за следващата, като по този начин пространствено се редуцират несъвместимите територии и се получава окончателна карта на допустимите зони за разполагане на вятърни съоръжения. 3. Определяне на приоритетните зони След прилагане на критериите за изключване на несъвместимите територии, полученият допустим слой е пространствено пресечен със слоя за зоните с наличен и предвидим капацитет за присъединяване към електропреносната мрежа, предоставен от ЕСО ЕАД, изграден въз основа на анализ на близостта на териториите до съоръжения от електропреносната мрежа и електрически подстанции и включващ информация за свободните мощности за присъединяване на територията на всяка зона. В резултат на тази операция са обособени приоритетни зони, представляващи части от допустимите територии, попадащи в обхвата на зони с идентифициран капацитет за присъединяване. По този начин приоритетните зони отразяват пространственото припокриване между допустимите територии след изключванията и наличния мрежов капацитет, като за всяка зона е отчетен съответният капацитет за присъединяване. 4. Финален резултат и визуализация Полученият финален слой представлява геопространствен продукт, изграден чрез последователно прилагане на пространствени операции, при които резултатът от всяка операция служи като вход за следващата. По този начин постепенно се редуцират несъвместимите територии и се достига до окончателна карта на допустимите и приоритетни зони за разполагане на вятърни енергийни съоръжения. Финалният слой съдържа обособени зони с ясно дефиниран териториален обхват и асоцииран капацитет за присъединяване към електроенергийната мрежа, визуализирани върху административното деление на страната, като позволява едновременно пространствен и количествен анализ на потенциала за развитие на вятърна енергия. Визуализацията на финалния резултат е представена в Приложение Ia. Ограничения, свързани с въздушната безопасност и авиационната инфраструктура При определяне на приоритетните зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия следва да се отчитат ограниченията, произтичащи от изискванията за безопасност на полетите и функционирането на гражданската авиационна инфраструктура. Ветрогенераторите представляват „препятствия“ в районите около летищата по смисъла на т. 23 от § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване и т. 86 от § 1 от Наредба № 14 от 15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване. Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 129–130 от Наредба № 14/2012 г., допустимостта и височината на планираните съоръжения се преценяват за всеки конкретен случай и се разрешават от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) преди реализирането на инвестиционния проект. Дължината и широчината на зоните за подход и излитане зависят от категорията на летището и максималната излетна маса на въздухоплавателните средства, които се обслужват на съответното летище. Сертифицираните проектни характеристики на летището – дължина и ориентация на пистата, конфигурация на зоните за въздухоплаване и съоръженията за обслужване – определят допустимите височини и минимални отстояния на проектирани обекти в околното пространство. Съгласно т. 1.2 от Приложение VII на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, при проектирането и избора на приоритетни зони следва да се вземат предвид маршрутите за долитане и отлитане, така че да се осигури необходимата безопасна височина на прелитане над препятствията и да не се засягат съществуващи или планирани авиационни коридори. При пространствения анализ се препоръчва използването на актуални данни от ГД ГВА, включващи: сервитутните зони около гражданските и смесените летища; зоните за подход и излитане и минималните височини на полет; - радионавигационните съоръжения и трасетата на въздушните коридори. В рамките на ГИС анализа тези ограничения следва да се отразят като изключващ слой (aviation buffer zone) с радиус, определен в зависимост от категорията на летището – до 5 км. за малки и вътрешни летища и до 15–20 км. за международни летища. Тези отстояния се използват като минимални защитни зони при оценката на териториите с ветрови потенциал. Необходимо е да се отчита и възможното електромагнитно влияние на металните конструкции и въртящите се елементи на турбините върху радарните и навигационни системи, като при съмнение за конфликт се провеждат предварителни консултации с ГД ГВА. В резултат, териториите, попадащи в зоните на въздушните подходи и обслужване на летища, се изключват от обхвата на приоритетните зони. За всички нови инвестиционни предложения, разположени в радиус до 15 км. от сертифицирани летища, се предвижда координация с ГД ГВА в рамките на процедурите по устройствено планиране, екологична оценка и оценка за съвместимост. Резултати от картирането Резултатът от картографирането при направения анализ със скорост на вятъра над 5.5 m/s и изключване на териториите, попадащи в екологичните и ограничителни зони, е изготвена карта с обособени 25 зони. Те заемат обща площ от 6 383,91кв. км., на която физически могат да бъдат разположени най-малко 2 500 MW нови вятърни мощности. Зоните обхващат територии в следните области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян, като включват множество общини в рамките на посочените области. По отношение на присъединяването към електроенергийната мрежа, за зоните са отчетени 463 MW капацитет по предварителни договори, както и 1 615 MW възможност за нови присъединявания. Обобщеният капацитет за всички зони възлиза на 2078 MW, като капацитет за присъединяване е наличен в зони 8, 12, 13, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 22, 23 и 24, а за останалите зони към момента не е предвиден такъв (подробната информация за капацитет за присъединяване чрез съществуващата мрежа и териториален обхват на обособените зони е представена в Приложение II). Така определените 25 зони представят значителен териториален обхват и концентрират съществен потенциал за развитие, съсредоточен в конкретни области и ясно разграничени възможности за присъединяване към електроенергийната система. Пространственото разположение на зоните и съответният им капацитет за присъединяване чрез съществуващата мрежа са представени в Приложение Ia. РЕЖИМ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ Облекчени разрешителни режими В приоритетните зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия се прилагат облекчени разрешителни режими в съответствие с чл. 5, ал. 8 и ал.9 от ЗЕВИ. Съгласно чл. 5, ал. 8 от ЗЕВИ всички необходими административни разрешения, свързани с изграждането, реконструкцията и въвеждането в експлоатация на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за изграждането, разширението и реконструкцията на съоръженията за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се издават в срок до една година. В този срок се включват и сроковете за извършване на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда по чл. 92 от Закона за опазване на околната среда, както и оценката за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, когато такива процедури са приложими. Облекчените разрешителни режими от ЗЕВИ се прилагат с цел съкращаване на сроковете за реализация на проектите за изграждане на ВяЕЦ в приоритетните зони, при гарантиране на високо ниво на защита на обществения интерес и околната среда. Съгласно чл. 5, ал. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници разработването и приемането на настоящия План не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, при условие че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство. Ускорен процес при инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 определянето на приоритетните зони следва да позволи на енергийните обекти за производство енергия от възобновяеми източници, в т.ч. вятърна енергия и на съвместно разположените съоръжения за съхранение на енергия, както и присъединяването на тези енергийни обекти и съоръжения към електрическите мрежи, да работят в условия на предвидимост, при рационализирани административни процедури за издаване на разрешения. В този контекст, дигитализацията на процеса чрез изграждането на Единната информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството ще улесни подаването и одобряването на проекти за устройствени планове и инвестиционни проекти, включително издаването на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация, като осигурява ускоряване и рационализиране на процедурите, без да се твърди, че самите разрешителни режими са основна пречка. Проектите в тези зони следва да се ползват от административните процедури за издаване на разрешения, съгласно чл. 144, ал. 3 от ЗУТ и чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. В чл. 5, ал. 6 от Закона за енергията от възобновяеми източници е регламентирано „(6) В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно със съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва да предотвратяват в най-голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитените видове от приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на ефективността и въздействието им, и незабавно да се предприемат необходимите действия при установяване на неефективност на мерките за смекчаване, дори и когато са били обект на предварително тестване.“. В проекта на ЗИД на ЗЕВИ са предложени изменения в ал. 6 на чл. 5 на ЗЕВИ, с които се допълват изискванията по отношение на правилата за зоните, с цел отчитане на специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от ВИ, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда. Спазването на тези правила и прилагането на подходящи смекчаващи мерки при развитието на отделните проекти следва да води до презумпцията, че проектите не са в нарушение на екологичните изисквания, в т.ч. на чл. 31 и чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие и чл. 81 от Закона за опазване на околната среда. Мерки на смекчаване Чл. 5, ал. 6 от ЗЕВИ изисква в Плана за приоритетните зони да се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, “за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда”. Законът изрично изисква в случай на прилагане на нововъведени мерки за смекчаване с цел да предотвратяват в най-голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитени видове, мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг за ефективността им (вкл. чрез пилотни проекти). Ако се установи неефективност, незабавно да се предприемат необходимите действия – дори мерките да са били предварително тествани. На основата на направения анализ на специален доклад „Резултати от изследвания на ветроенергийни паркове и приложими мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху птиците“ (Зехтинджиев, П. 2024, Приложение № III), както и преглед на международния опит и добри практики са формулирани мерки за смекчаване, които са приложими в българския контекст и съвместими с действащата нормативна рамка. Тези мерки следва да се разглеждат като елементи на интегрирана система за управление, а не като изолирани действия. При разработването на методологията за определяне на приоритетните зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия не е прилаган самостоятелен изключващ пространствен слой, свързан със чувствителността на прилепите към вятърните турбини. Това решение се основава на установената липса на достатъчно пространствени количествени и научно обосновани данни относно разпределението, миграцията (Rodrigues et al. 2015) и кумулативните ефекти върху пещеролюбивите и други видове прилепи (Adams et al. 2021, Barré et al. 2022) на национално ниво, които да позволят надеждно стратегическо зониране. В този контекст следва да се отчете и липсата на специализиран закон за защита на пещерите в България, което налага прилагането на допълнителни предпазни мерки на ниво планиране и реализация на проекти. Територията на Република България се характеризира с широко разпространение на карстови райони и висока концентрация на пещери (Delchev, 2023), които имат съществено значение като подземни местообитания за прилепи, включително за видове, използващи тези обекти за зимуване, размножаване и миграция (Ivanova 2005, Dundarova et al., 2021). Част от тези пещери представляват ключови хибернакулуми с европейско значение (Deleva et al., 2023), включително местообитания от тип 8310 „Неблагоустроени пещери“, включени в Приложение № I на Директива 92/43/ЕИО. С оглед на това и при липсата на достатъчно данни за чувствителността на прилепите на стратегическо ниво, Планът прилага принципа на предпазливостта, като предвижда прилагането на превантивни и адаптивни мерки за смекчаване на потенциалното въздействие върху прилепите. По отношение на минимизиране на отрицателните въздействия върху прилепи и птици са идентифицирани следните мерки, които следва да бъдат заложени в проектите за изграждане на обекти за производство на енергия от вятърна енергия в приоритетните зони: Мерки по време на планиране и изграждане: За единични ветрогенератори да се планират устройства за сигнализиране на турбините с мигащи светлини с дълги интервали между две последователни светлини. За група от два или повече ветрогенератори да се планира инсталиране на Aircraft Detection Lighting System (ADLS), представляваща техническо решение за управление на авиационното сигнално осветление на вятърни турбини, при което светлините се активират само при установяване на приближаващи летящи обекти в определен въздушен обхват. Целта на мярката е да се ограничи светлинното замърсяване, както и да се ограничи въздействието върху прилепи, нощни и мигриращи птици видове птици. За група от два или повече ветрогенератори да се планира инсталиране на ефективна система за ранно предупреждение, с цел избягване на риска от сблъсък на птици и прилепи или да се планира включването им в интегрирана такава. Системата трябва да разполага с функционалност за временно спиране на турбини („shutdown on demand“) при наличие на чувствителни видове или ята в рискова близост. Системата трябва да включва ясни, предварително дефинирани протоколи за спиране, базирани на вид, численост, поведение и метеорологични условия. Да се планира инсталиране на системи за защита на прилепите, които излъчват акустични ултразвукови сигнали за възпиране, за да отстранят прилепите от зоната на ротора. Да се планира инсталиране на устройства против сблъсък по новите въздушните електропроводи, необходими за включване на ветрогенераторите към основните мрежи или на етап планиране да се предвиди подземно полагане на кабелните трасета. Всички нови надземни електропроводи следва да бъдат проектирани и изпълнени с безопасни за птиците конструкции и/или изолирани конзоли с цел предотвратяване на токови удари. Да се извърши обследване на съществуващите стълбове, към които ще се присъедини обекта, като при установяване на опасни такива да се извърши допълнително изолиране на проводящите елементи. Изграждането на обектите за производство на енергия от вятърна енергия задължително следва да се осъществи извън чувствителния период по отношение на размножителния сезон и миграцията за птици и прилепи, а именно февруари – май. Мерки по време на експлоатация и управление: Осигуряване на непрекъсваемост на работата на системите и устройствата предвидени и изградени във връзка с изпълнението на мерките заложени в етапа на планиране и изграждане, в съответствие с техническите им параметри и изисквания за правилна експлоатация. Да се поддържа площ с ниска растителност в радиус от 200 метра около всеки ветрогенератор. Да се извършва мониторинг на ефективността на приложените мерки за смекчаване и отчитане на сблъсъчната смъртност. В зависимост от резултатите да се извършва периодична актуализация на мерките, след съгласуване с Регионалните инспекции по околната среда и водите, като се вземат предвид и натрупаният опит и новите научни знания в областта. Да се извършва централизирано документиране на всички спирания, наблюдения и инциденти, които да се докладват регулярно на Регионалните инспекции по околната среда и водите и да са публично достъпни. Планирано развитие на електропреносната мрежа и съоръженията за съхранение на енергията Според планираното в 10-годишния план по чл. 81г от Закона за енергетиката развитие на електропреносната мрежа и плановете по чл. 90 от същия закон за развитие на електроразпределителните мрежи, включително на съоръжения за съхранение на енергия. С Решение № № ДПРМ-2 от 25.09.2025 г. на основание чл. 21, ал. 3, т. 8 и във връзка с чл. 81г от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2025 – 2034 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2025/res_dprm_2_25.pdf). Съгласно изложеното Решение № ДПРМ-2 от 25.09.2025 на КЕВР в Десетгодишният план за развитие се съдържа основната инфраструктура за пренос на електроенергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години. Целта е да се осигури своевременно и хармонично изграждане и въвеждане в експлоатация на нови елементи на електропреносната мрежа за икономична и сигурна работа на ЕЕС, при спазване критериите за сигурност и действащите стандарти за качество на електроснабдяването. Десетгодишният план съдържа: анализ на потреблението на електрическа енергия в електроенергийната система (ЕЕС) на България и прогноза за развитие на електрическите товари до 2034 г.; анализ на производствените мощности в ЕЕС на България, включително от възобновяеми енергийни източници; прогнозни мощности и електроенергийни баланси на ЕЕС за референтен и алтернативен сценарии; оценка на необходимите инвестиции, за реализация на предложения план за развитие на електропреносната мрежа В Плана се определя развитието на преносната електрическа мрежа до 2034 г., така че да се създадат необходимите технически условия за сигурно и качествено доставяне на произведената електрическа енергия до всички възли на електропреносната мрежа, за устойчива работа и развитие на производствените мощности в страната и жизненост на пазара на електрическа енергия. В прогнозите за развитие на електрическите товари и производствени мощности е използвана информация за развитието на електропотреблението и производствените мощности, предоставена от електроразпределителните и електропроизводствените дружества. В Плана са възприети два основни сценария за развитие на потреблението на електрическа енергия. В сценария, който е основан на актуализирания ИНПЕК е предвиден плавен ръст на потреблението на електрическа енергия, в следствие заложената електрификация в секторите отопление, транспорт и промишленост, в т.ч. добив на зелен водород, през 2030 г. се очаква брутното потребление на електрическа енергия да достигне 40 900 GWh и 41 600 GWh през 2034 г. В Максималния сценарий, брутното електропотребление без помпи съвпада с тренда на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за периода 2015 г. – 2025 г. и почти съвпада със сценария на актуализирания ИНПЕК. Предвижда се увеличаване на електропотреблението с умерени темпове. Заложено е забавяне в прилагането на различни иновативни мерки за повишаване на енергийна ефективност. През 2030 г. се очаква брутното потребление на електрическа енергия да достигне 40 500 GWh и 41 900 GWh през 2034 г. Предвидените за въвеждане в експлоатация централи за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на електрическа енергия чрез батерии (ССЕБ), в т.ч. съгласно сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване на нива преносна и разпределителни мрежи са изложени в следната таблица (MW): Вид ВЕИ 2025 2026 2027 2028 2029 2030 2031 2032 2033 2034 Общо ВтЕЦ, 204 350 7 7 115 274 7 7 7 7 985 ССЕБ 1 4564 62 86 72 137 87 112 112 62 5 295 Общо ВЕИ и ССЕБ 4892 8537 1520 747 838 1687 542 376 1281 1111 21531 Проектът на Плана е публикуван на интернет-страниците на КЕВР и на ЕСО ЕАД https://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2025/10_Year_Net_Dev_Plan_2025-2034_project.pdf https://www.eso.bg/fileObj.php?oid=5428 БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ НА ЗОНИТЕ България работи активно за разгръщане на потенциала си за производство на електроенергия от ВЕИ, като вятърната енергия е ключов елемент в стратегията за декарбонизация и постигане на климатична неутралност до средата на века. Основната насока в бъдещото развитие е свързана със систематичното идентифициране и планиране на приоритетни зони за вятърни централи, които да рационализират процеса на инвестиране и изграждане. Развитието на приоритетните зони следва да спомогне за постигането на заложената в ИНПЕК цел за 49.34% дял за енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия. Предвиденото увеличение на инсталираните мощности на ВяЕЦ разположени на сушата за периода 2022-2030 г. е с 1 280 MW, като е предвидено да достигнат 1 990 MW през 2030 г. и 5 450 MW през 2050 г. В Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2025 - 2034 г. (Одобрен с Решение № ДПРМ-2 от 25.09.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране) е отбелязано, че инвеститорският интерес за изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от ВИ не съвпада географски със свободния капацитет на електропреносната мрежа в съответните райони. В тази връзка в Плана се предвиждат технически решения за развитие на електропреносната мрежа и реконструкция на съществуващи елементи от нея. Съгласно изискванията на ЗЕВИ, в приоритетните зони се въвеждат кратки срокове за административни разрешения за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти, съобразени с чл. 144, ал. 3 от ЗУТ и с чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, а така също и за извършването на оценка на въздействието върху околната среда. По действащата в момента нормативна уредба в България сроковете са кратки и ясно регламентирани. Всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на обектите за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за изграждане, разширение и реконструкция на съоръжения за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се издават в срок до една година. В този срок се включва и срокът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения съгласно чл. 92 от Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. В тази връзка следва да се отчете, че дигитализирането на инвестиционния и разрешителния процес вече е предмет на целенасочена държавна политика. С Решение № 270 от 06.04.2023 г. на Министерския съвет е приета Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор до 2030 г., в чиято пътна карта е предвидено изграждането на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Чрез тази система ще се осигури еднократно електронно заявяване, служебно съгласуване между администрациите и електронно издаване и връчване на крайните административни актове, което ще допринесе за допълнително ускоряване и прозрачност на процесите, без да се засяга действащата нормативна рамка. Единната система за устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството ще управлява процесите по провеждане на процедурите по завяване, служебно препращане, съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, и ще предоставя възможност за подаване и одобряване на проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти по електронен път. УПРАВЛЕНИЕ НА ЗОНИТЕ Съгласно чл. 5, ал. 6 от действащия ЗЕВИ и предложените с проекта на ЗИД на ЗЕВИ изменения в тази разпоредба, в Плана следва да се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Правилата следва да бъдат насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда. Спазването на тези правила и прилагането на подходящи смекчаващи мерки при развитието на отделните проекти води до презумпцията, че проектите не са в нарушение на тези разпоредби, без да се засягат чл. 31 и чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие и чл. 81 от Закона за опазване на околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва да предотвратяват в най-голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитените видове от приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на ефективността и въздействието им, и незабавно да се предприемат необходимите действия при установяване на неефективност на мерките за смекчаване, дори и когато са били обект на предварително тестване В приоритетните зони ще бъдат приложими кратките срокове за административни разрешения за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти, а също така и за извършването на оценка на въздействието върху околната среда, които са описани в т. 9. Приложения Карта на определените приоритетни зони I.a – Визуализация на картата (.png) I.б – Геопространствени данни (.shp) Капацитет за присъединяване чрез съществуващата мрежа и териториален обхват на обособените зони; Резултати от изследвания на ветроенергийни паркове и приложими мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху птиците III.a - Становище по предоставени от МОСВ карти на миграционните „пътища“ на птиците и зони за приоритетно развитие на ветрогенераторни паркове в България; III.б - Резюме на резултатите от изследвания на ветроенергийни паркове и приложими мерки за България; III.в – Доклад на резултатите от изследвания на ветроенергийни паркове и приложими мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху птиците; Обобщение на консултациите със заинтересованите страни Резултат от провеждане на екологичните процедури Приложение № Ia – Визуализация на картата на определените приоритетни зони Приложение II - Капацитет за присъединяване чрез съществуващата мрежа и териториален обхват на обособените зони ID на приоритетната зона Площ на зоната, кв. км. Административен обхват (области и общини) Точка на присъединяване към електропреносната мрежа (наименование на подстанцията) Капацитет по сключени предварителни договори за присъединяване (MW) Наличен капацитет за нови присъединявания към мрежата (MW) Общ потенциал за присъединяване към електропреносната мрежа (MW) (предварителни договори + нови присъединявания) Зона 1 542,02495210000 Област Видин (общ. Бойница, общ. Макреш, общ. Грамада, общ. Кула, общ. Видин, общ. Белоградчик, общ. Брегово, общ. Димово) Видин 1 - 0 Зона 1 : 0MW Видин 2 - 0 Бонония - 0 Гъмзово - 0 Зона 2 494,07121242400 Област Видин (общ. Брегово, общ. Грамада, общ. Кула, общ. Видин, общ. Ново село, общ. Бойница) Кула - 0 Зона 2 : 0MW Зона 3 463,72658660300 Област Видин (общ. Димово, общ. Макреш, общ. Грамада, общ. Видин, общ. Белоградчик, общ. Ружинци), обл. Монтана (общ. Лом, общ. Брусарци) Орешец 75 0 Зона 3 : 75MW Белоградчик - 0 Зона 4 553,51834105300 Област Монтана (общ. Лом, общ. Брусарци, общ. Монтана, общ. Медковец, общ. Якимово, общ. Вълчедръм) - - 0 Зона 4 : 0MW Зона 5 65,55172845340 Област Видин (общ. Ружинци), обл. Монтана (общ. Лом, общ. Брусарци) Брусарци 150 0 Зона 5 : 150MW Зона 6 90,78422665290 Област Монтана (общ. Монтана, общ. Якимово, общ. Вълчедръм, общ. Бойчиновци) - - - Зона 6 : 0MW Зона 7 326,83745529800 Област Враца (общ. Оряхово), Област Плевен (общ. Кнежа, общ. Долна Митрополия, общ. Гулянци, общ. Искър) - - - Зона 7 : 0MW Зона 8 344,84337246500 Област Плевен (общ. Долна Митрополия, общ. Искър, общ. Долни Дъбник, общ. Гулянци) Тръстеник 53 10 Зона 8 : 73MW Пелово - 10 Зона 9 439,69565561900 Област Плевен (общ. Гулянци, общ. Никопол, общ. Долна Митрополия, общ. Плевен, общ. Пордим, общ. Левски) - - - Зона 9 : 0MW Зона 10 285,48364488500 Област Плевен (общ. Левски, общ. Никопол, общ. Белене), Област Велико Търново (общ. Свищов, общ. Павликени, общ. Полски Тръмбеш, общ. Велико Търново) - - - Зона 10 : 0MW Зона 11 124,99384376900 Област Ловеч (общ. Летница, общ. Ловеч), Област Велико Търново (общ. Павликени, общ. Сухиндол), Област Габрово (общ. Севлиево) - - - Зона 11 : 0MW Зона 12 455,27052014700 Област Русе (общ. Ценово, общ. Борово, общ. Иваново, общ. Две могили, общ. Бяла), Област Велико Търново (общ. Стражица), обл. Търговище (общ. Попово) Две могили - 60 Зона 12 : 120MW Борово - 60 Зона 13 974,92591793500 Област Русе (общ. Две могили, общ. Бяла), Област Велико Търново (общ. Стражица), обл. Търговище (общ. Попово, общ. Опака, общ. Антоново, общ. Омуртаг, общ. Търговище), Област Разград (общ. Разград, общ. Лозница), Област Сливен (общ. Котел) Търговище - - Зона 13 : 60MW Омуртаг 60 - Попово - - Зона 14 207,24032543900 Област София (общ. Драгоман, общ. Сливница, общ. Божурище), Област Перник (общ. Трън, общ. Брезник, общ. Перник) Брезник - 150 Зона 14 : 150MW Зона 15 54,13191009600 Област София (общ. Костинброд, общ. Своге), Област София (столична) София Запад - 300 Зона 15 : 300MW Зона 16 37,45072538010 Област Кюстендил (общ. Бобов дол) Бобов дол - 50 Зона 16 : 100MW Бабино - 50 Зона 17 16,93600948970 Област Кюстендил (общ. Бобошево, общ. Кочериново) - - - Зона 17 : 0MW Зона 18 21,00364276070 Област София (столична), Област Перник (общ. Перник) Банкя - 90 Зона 18 : 90MW Зона 19 17,74258284320 Област София (столична), Област София (общ. Самоков) - - - Зона 19 : 0MW Зона 20 36,68590328630 Област София (общ. Ихтиман, общ. Елин Пелин) Вакарел - 75 Зона 20 : 75MW Зона 21 315,18498027900 Област Велико Търново (общ. Велико Търново, общ. Сухиндол, общ. Павликени), Област Габрово (общ. Севлиево, общ. Дряново, общ. Габрово, общ. Трявна), Област Стара Загора (общ. Мъглиж, общ. Гурково) Царевец - 80 Зона 21 : 400MW Дряново 40 40 Балкан - 80 Габрово - 80 Трявна - 80 Зона 22 231,39989328000 Област Хасково (общ. Минерални бани, общ. Хасково, общ. Димитровград), Област Кърджали (общ. Кърджали, общ. Черноочене) Димитър Канев - 100 Зона 22 : 200MW Хасково - 100 Зона 23 122,24260914300 Област Смолян (общ. Мадан, общ. Баните, общ. Неделино, общ. Златоград), Област Кърджали (общ. Ардино, общ. Джебел, общ. Кирково, общ. Момчилград) Ардино - 100 Зона 23 : 200MW Златоград - 100 Зона 24 106,91879109000 Област Хасково (общ. Стамболово, общ. Харманли, общ. Хасково, общ. Симеоновград) Славяни 85   Зона 24 : 85MW Зона 25 55,24318013060 Област Хасково (общ. Симеоновград, общ. Харманли), Област Стара Загора (общ. Гълъбово) - - - Зона 25 : 0MW Общо 2 078 МW

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации ЗА ОТРАЗЯВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ НА ПРИОРИТЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗОНИ СПРАВКА И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЕКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ КОНСУЛТАЦИИ НА ПО ПРОЕКТА НА ПЛАН ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ № Дата и начин на постъпване на становището (официално, по ел. поща, чрез Портала за обществени консултации и т.н.) Име на лице/наименова ние ЮЛ Декларирани данни дали лицето действа от свое име или защитава позиция от името на друго лице/група лица Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви 1. IПисмо/Известие I04-00-668- .35/29.05.2026 от П29.05.2026 г. р и е м а с е п о п р и н ц и п Цветомира Стефанова Маринова, общински съветник в Общински съвет, гр.Кюстендил, и като гражданин на РБ ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. срещу Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия Уважаеми госпожи и господа, В качеството си на заинтересовано лице и гражданин на Република България изразявам настоящото възражение срещу Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия (наричан по-долу „Проектът на плана“). Подкрепям усилията на държавата за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и изпълнението на националните и европейските цели за декарбонизация и климатична неутралност. Считам обаче, че в настоящия си вид Проектът на плана съдържа съществени пропуски, които не гарантират достатъчна защита на околната среда, правата на местните общности и принципите на устойчивото развитие. I. Недостатъчна конкретизация на критериите за определяне на приоритетните зони В Проекта на плана се посочва, че зоните са определени въз основа на пространствени анализи и Приема се по принцип Планът е разработен въз основа на съгласувана пространствена методология с ясно описани изключващи критерии и слоеве данни. Допълнителна Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 652 географски информационни системи, но липсва достатъчна информация относно: • използваните критерии и тяхната тежест; • източниците и актуалността на данните; • методологията за оценка на кумулативните въздействия; • начина на отчитане на местните специфики. Това не позволява на обществеността да извърши реална и обоснована оценка на предложените територии. детайлизация на методологията е предмет на ДЕО II. Риск за биологичното разнообразие и миграционните коридори на птиците Вятърните електроцентрали могат да окажат значително въздействие върху: • мигриращите птици; • прилепите; • защитени видове и местообитания; • екологичната свързаност между защитените територии. Особено чувствителни са районите по миграционния път Via Pontica и други зони с висока концентрация на редки и защитени видове. Считам, че определянето на приоритетни зони не следва да се допуска без задълбочени орнитологични и екологични анализи и без изрично изключване на територии с висок природозащитен риск. Приема се по принцип Рисковете за птиците и прилепите са включени в обхвата на ДЕО. Планът не включва в обхвата на приоритетните зони централната зона на Via Pontica. III. Недостатъчна оценка на въздействието върху местните общности Проектът не съдържа достатъчна оценка на: • визуалното въздействие върху ландшафта; • шумовото въздействие; • ефекта върху туризма; • въздействието върху земеделието и качеството на живот. Местните жители следва да бъдат реално включени в процеса на вземане на решения и техните становища да бъдат съществен фактор при определянето на зоните. Приема се по принцип Тези въпроси са относими към ДЕО и последващите процедури за конкретни инвестиционни предложения. IV. Липса на достатъчна прозрачност и обществено участие Не се приема Законосъобразността, обосноваността и достатъчността на ползваните данни Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 652 Макар в Проекта да е посочен принципът на прозрачност, публикуваната информация не предоставя пълен достъп до: • пространствените данни; • аналитичните модели; • обосновката за избор на конкретните територии. Липса на общиствено обсъждане в национален план Това ограничава възможността за ефективен обществен контрол. подлежат на проверка в рамките на процедурата по ЕО. Публично достъпни данни и използваните ГИС слоеве са посочени в документацията към Плана. Участието на обществеността е осигурено в рамките на предвидените консултации по реда на ЗООС и Наредбата за ЕО. V. Несъответствие с принципа на предпазливост Съгласно европейското и националното екологично законодателство, при наличие на научна несигурност следва да се прилага принципът на предпазливост. В настоящия Проект липсват достатъчни гаранции, че определянето на приоритетни зони няма да доведе до значителни отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Приема се по принцип Принципът на предпазливостта е приложен чрез изключващи критерии при определяне на зоните. Планът не отменя задължителни процедури по ОВОС на всяко конкретно инвестиционно предложение. VI. Искания На основание изложеното настоявам: 1.Да бъде извършен допълнителен независим анализ на критериите и методологията за определяне на приоритетните зони. 2.Да бъдат изключени всички територии с висок риск за биологичното разнообразие, миграционните коридори и защитените зони. 3.Да се проведат допълнителни обществени обсъждания на регионално ниво. 4.Да бъде осигурен публичен достъп до всички пространствени данни и аналитични материали. 5.Да се извърши задълбочена екологична оценка и оценка за съвместимост със защитените зони от мрежата Натура 2000. 6.До изпълнение на горните условия Проектът на плана да не бъде приеман в настоящия му вид. Частично се приема Посочените искания по своя характер са предмет на задължителни оценки и процедури в рамките на ДЕО и ОВОС. Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата или за изготвяне на ново задание. Процесът следва да продължи по предвидения ред. Конкретната форма и обхват на последващи обсъждания се определят съобразно приложимите процедурни изисквания. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 652 Да бъде проведено национално допитване по въпроса! Заключение Подкрепям развитието на възобновяемата енергия, но то следва да бъде реализирано по начин, който гарантира опазването на природното богатство на България, защитата на здравето и интересите на гражданите и устойчивото развитие на регионите. Считам, че настоящият Проект на план не осигурява в достатъчна степен тези гаранции и следва да бъде съществено преработен преди неговото приемане. Приема се по принцип Настоящото становище ще бъде включено в справката за проведените консултации. 2. Електронна поща 12-00-259- 923.03.2026 от 22.03.2026 г. Писмо/Известие Александър Дунчев, Цветана Куцарова, Владимир ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава Бих искал да предоставя следните възражения срещу зоната за вятърна енергия номер 19-0MW, обхващаща предимно борови и букови гори по билата на Плана планина между в.з. Ярема, с. Плана и с. Алино, според картата към плана (https://www.strategy.bg/bg/public- Приема се по принцип Планът има стратегически характер и не одобрява конкретни инвестиционни предложения. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за 12-00-259- Дойчинов, позиция от consultations/12198): реализация на проект и не отменя 10/23.03.2026 от 22.03.2026 г. Писмо/Известие 12-00-259- 8/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 20/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 32/24.03.2026 Милен Димитров, Веселин Веселинов, Ваня Милчева, Георги Пантелеев, Цанко Цанов, Венко Славчев, Узадел Узунува, името на друго лице/група лица: …. Въпреки, че изцяло подкрепям преминаването на енергопроизводството от фосилни горива към възобновяема енергия (ВЕИ), считам, че не следва да се допуска ново унищожаване на природа, преди да са взети всички други възможни мерки - ВЕИ в урбанизирани и увредени територии, увеличаване на енергоефективността и изолацията на сградите и предприятията, както и промяна целта на икономиката от самоцелен растеж в благополучие на обществото и екосистемите задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 652 Електронна поща 12-00-259- 34/25.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 38/25.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 46/30.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 45/30.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 55/01.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 53/01.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 52/01.04.2026 Писмо/Известие Красимир Миленов, Станислава Колева, Любомир Василев, Юлия Иванова, Ангел Стоилов, Петър Пършев, Никола Хайверов, Мина Петковска, По-конкретно, възразявам срещу очакваното унищожение на и постоянно вмешателство в боровите и буковите гори с цел изграждане на ветрогенератори, защото тези гори са последното местообитание на вълци в Плана, миграционната връзка между Плана и Витоша за кафявата мечка и вълците, и последните ловни територии на ловците от района, и последните диви горски територии на юг от София извън парк Витоша. Възразявам и срещу очакваното унищожение на най- ценната природна характеристика, привлякла всички жители на с. Плана и в.з. Ярема, а именно величествения ландшафт и гледка към Национален парк Рила, която ще бъде напълно съсипана от перките. Ако самите гори днес са високи средно 15-25 м, то това означава, че перките ще трябва да стърчат още поне 100 м над гората - общо над 120 м. Зловеща грозотия . Около 20% от зоната попада в радиус от 1-2 км около къщите и махалите в района, което е напълно недопустимо според европейските стандарти за близост на перките до жилищата на хората Приема се по принцип Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че тези оценки отразяват субективна преценка на въздействието и са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Нормативните изисквания за отстояния по Наредба № 14/2005 г. се прилагат на ниво конкретно инвестиционно предложение и Планът не предопределя нарушаване на тези изисквания. 12-00-259- 51/01.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 63/06.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 62/06.04.2026 Добринка Петкова, Виктор Трифонов, Налагането от горе на такива “зелени” решения - къде да се строят ВЕИ - пренебрегвайки се интересите на хората и унищожавайки се нова природа, настройва хората срещу зеления преход и води до увеличаване на подкрепата за популистки политици. Ето защо, моля още на етап задание да отмените тази зона 19-0MW и да преразгледате целия план, като насочите усилията как да бъдат включени самите хора в развитието на ВЕИ, а не да се строят до къщите им и да се унищожава ценна природа и ландшафт. Частично се приема Планът има стратегически характер и не одобрява конкретни инвестиционни предложения. Участието на заинтересованите страни е залегнало като принцип при изготвянето на Плана. Формите на местно участие при реализация на конкретни проекти се определят по реда на специалното законодателство. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 652 Писмо/Известие 12-00-259- 71/07.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 71/07.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 80/08.04.2026 Електронна поща 12-00-259- 5/23.03.2026 Електронна поща 12-00-259- 6/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 54/01.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 50/01.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 60/03.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 48/30.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 67/06.04.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 66/06.04.2026 Илиан Стоянов, Севие Сладкарова, Илиан Стоянов, Милена Ченакчиева, Георги Миленов, Красимир Каменов, Вяра Дочева, Венелин Желев, Мария Харизанова, Мартин Иванов, Росен Минковски, Ивайло Начев, Ларита Вутова 3. Писмо/Известие 12-00-259- 18/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 22/23.03.2026 Асен Спасов Силвия Пейчева, ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава Уважаеми експерти, С настоящото изразявам своята категорична позиция ПРОТИВ реализацията на предложеното инвестиционно намерение. Считам, че проектът е несъвместим с целите на опазване на защитената зона и представлява грубо посегателство върху една от най- Неотноси мо Следва да се има предвид, че настоящата процедура не разглежда конкретни инвестиционни проекти, а стратегическо планиране на зони за вятърна енергия. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 652 Светла Сотирова, позиция от името на друго съхранените природни територии в непосредствена близост до столицата. Моите аргументи са следните: Писмо/Известие 12-00-259- Мариела Василева, лице/група лица: …. 1. Пряко унищожаване на приоритетни местообитания („Лилави зони“) Не се приема Планът не откроява границите на конкретен енергиен парк. 21/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 17/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 13/23.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 35/25.03.2026 Писмо/Известие 12-00-259- 39/25.03.2026 Мария Цанова, Таня Хандел, Ирина Сотирова, Красимира Калчева Представените карти ясно показват, че инфраструктурата на вятърния парк навлиза директно в територии с най-висока консервационна стойност (т.нар. „лилави зони“). Това са приоритетни местообитания като планински сенокосни ливади (6520) и алувиални гори (91E0)*. Изграждането на фундаменти, прокарването на нови пътища за тежка механизация и подземни комуникации ще доведат до необратимо унищожаване и фрагментация на тези хабитати, което е в пряко нарушение на Закона за биологичното разнообразие и европейската Директива 92/43/ЕИО. 2. Застрашаване на защитени видове от фауната Плана планина е ключов биокоридор за едри бозайници и редки видове, защитени от закона. Реализацията на проекта ще компрометира жизнената среда на: Едри бозайници: Кафява мечка (Ursus arctos) и Вълк (Canis lupus). Шумът и индустриалното присъствие ще прекъснат миграционните пътища на тези видове. Защитени насекоми: Алпийска сечко (Rosalia alpina), Бръмбар рогач (Lucanus cervus) и Меча пеперуда (Callimorpha quadripunctaria), чиито местообитания са в старите гори, засегнати от плана. Земноводни: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), обитаващи малките водни басейни в района. 3. Липса на кумулативен анализ и алтернативи Заданието не предлага реален анализ на „нулевата алтернатива“ (вариантът, при който проектът не се реализира). Подчертавам, че според практиката на Съда на ЕС, ако съществува риск от влошаване на състоянието на защитена зона от Натура 2000, проектът не може да бъде одобрен. Наличието на по- подходящи терени извън екологичната мрежа прави настоящото предложение необосновано и вредно. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 652 4. Социален и ландшафтен вандализъм Плана е „белите дробове“ на София и зона с огромен потенциал за екотуризъм. Индустриализацията на този девствен планински ландшафт с десетки метри бетон и стомана ще унищожи визуалната цялост на региона и ще лиши гражданите от достъп до качествена природна среда. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На основание гореизложеното, настоявам МОСВ да прекрати процедурата и да издаде ОТРИЦАТЕЛНО СТАНОВИЩЕ по Екологичната оценка. Допускането на тежка индустрия в сърцето на защитена зона „Плана“ е акт на екологичен вандализъм, който ще бъде оспорен пред всички национални и европейски институции. Не се приема Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата или за изготвяне на ново задание. Процесът следва да продължи по предвидения ред. 4. Електронна поща 12-00-259- 33/25.03.2026 Михаела Генешка, Сдружение на собствениците на земеделска земя "МПК",Ева Попова ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. С настоящото заявявам своето категорично възражение и подавам сигнал срещу реализацията на инвестиционно намерение за изграждане на хибриден енергиен парк в защитена зона BG0001307 „Плана“, част от мрежата „Натура 2000“. Считам, че проектът представлява сериозна заплаха за околната среда, водните ресурси и обществения интерес. Бих искал да предоставя следните възражения срещу зоната за вятърна енергия номер 19-0MW, обхващаща предимно борови и букови гори по билата на Плана планина между в.з. Ярема, с. Плана и с. Алино, според картата към плана (https://www.strategy.bg/bg/public- consultations/12198): Не се приема Следва да се има предвид, че Планът не представлява одобрение на конкретни инвестиционни намерения, нито предрешава тяхната допустимост. Предмет на настоящата процедура е стратегическо планиране на зони за вятърна енергия. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 652 I. ОСНОВНИ МОТИВИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ 1. Заплаха за критичната водна инфраструктура Предвидената зона попада в район със стратегическо значение за водоснабдяването, включително трасета, свързани с Рилския водопровод. Строителните дейности (изкопи, тежка техника, фундаменти) създават риск от: * механично увреждане на водопроводи * замърсяване на водоносни хоризонти * нарушаване на санитарно-охранителни зони 2. Несъвместимост с Натура 2000 Проектът засяга територии с висока консервационна стойност („лилави зони“), включително местообитания на защитени видове като: * кафява мечка (Ursus arctos) * вълк (Canis lupus) Налице е риск от фрагментация на хабитати и трайно прогонване на видове. 3. Негативно въздействие на вятърните турбини * висока смъртност при птици и прилепи * шум и инфразвук * визуално и ландшафтно замърсяване 4. Рискове от фотоволтаични паркове * деградация на почвата и загуба на хумус * промяна на микроклимата * потенциално замърсяване с тежки метали (олово, кадмий) Приема се по принцип Неотноси мо Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че те са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Планът не включва фотоволтаични системи. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 652 II. СЪЩЕСТВУВАТ ПО-ДОБРИ АЛТЕРНАТИВИ Енергийният преход може и трябва да се реализира без унищожаване на природата. Подходящи алтернативи са: * покриви на жилищни и индустриални сгради в градовете * паркинги и индустриални зони * зони по протежение на магистрали и жп линии * вече деградирали или индустриални терени Международни добри практики: * В Китай масово се изграждат соларни паркове върху пустинни и деградирали терени, както и върху покриви на индустриални зони * В Германия и Нидерландия се използват покривни фотоволтаици и соларни инсталации върху инфраструктура * Във Франция се развиват соларни панели над паркинги и земеделски площи (агроволтаици) III. ДОКАЗАНИ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ (МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ) Практиката показва, че неправилно разположени енергийни съоръжения водят до: * масова смъртност на птици (САЩ – вятърни паркове в Калифорния) * унищожаване на степни екосистеми (Испания) * деградация на почви при големи соларни паркове (Азия) * конфликт с местни общности и спад в туризма Приема се по принцип Алтернативите са елемент от ДЕО. Директива (ЕС) 2023/2413 допуска определяне на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, включително в земеделски и смесени ландшафти, при условие че са спазени изискванията за екологична оценка. Съгласно чл. 15б от Директива (ЕС) 2018/2001, изменена за трети път с Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), на компетентните органи е предостава алтернативна възможност да приемат един или повече планове за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Република България е избрала подход за разработването на един план за един вид възобновяем източник – вятърна енергия. Поради това картирането е извършено само за този възобновяем източник и не включва картиране на зони за ускорено внедряване на фотоелектрически централи за оползотворяване на слънчева енергия. Предоставените примери и изложените в становището предложения ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации на документа, съобразно неговия предмет, обхват и приложимата нормативна уредба. IV. ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНА ПРОЗРАЧНОСТ Към момента липсва достатъчно публична информация относно: * инвеститора * пълната оценка за въздействие * алтернативни решения Това буди сериозни съмнения за законосъобразността на процедурата. Неотноси мо Следва да се има предвид, че настоящата процедура не разглежда конкретни инвестиционни проекти, а стратегическо планиране на територии. Публично достъпни данни и използваните ГИС слоеве са посочени в документацията към Плана. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 652 V. НАСТОЯВАНИЯ 1. Незабавно спиране на процедурата по ОВОС/ЕО 2. Пълна проверка на проекта 3. Разкриване на инвеститора и всички свързани лица 4. Провеждане на реално обществено обсъждане 5. Изключване на защитени и вододайни зони от подобни проекти ЗАКЛЮЧЕНИЕ Индустриалната енергетика не трябва да се развива за сметка на природата, биоразнообразието и водните ресурси. Съществуват достатъчно алтернативи, които не изискват унищожаване на защитени територии. Налагането от горе на такива “зелени” решения - къде да се строят ВЕИ - пренебрегвайки се интересите на хората и унищожавайки се нова природа, настройва хората срещу зеления преход и води до увеличаване на подкрепата за популистки политици. Ето защо, моля още на етап задание да отмените тази зона 19-0MW и да преразгледате целия план, като насочите усилията как да бъдат включени самите хора в развитието на ВЕИ, а не да се строят до къщите им и да се унищожава ценна природа и ландшафт. Настоявам компетентните органи да прекратят процедурата и да защитят обществения интерес. Не се приема Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата. Процесът следва да продължи по предвидения ред. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 652 5. Документ 12-00- 6 259-40/25.03.2026 Вяра Пейчева ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. План за изграждане на хибриден енергиен парк (вятърни генератори и фотоволтаични системи Зона 19- 0MW; 17,74 кв.км) попада частично, както -в защитена зона BG0001307 „Плана“https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public. Web.App/Home/ProtectedSite?code=BG0001307&siteTyp e=HabitatDirective ссъс защитени: 13 местообитания; 12 вида защитени безгръбначни; 4 вида риби; 3 вида земноводни; 4 вида бозайници и 1 вид прилеп -в защитена зона BG0000113 „Витоша“, част от Природен парк „Витоша“ по ЗЗТ- https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App /Home/ProtectedSite?code=BG0000113&siteType=BirdsD irective В непосредствена близост до защитена зона BG0002084 „Палакария“ https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App /Home/ProtectedSite?code=BG0002084&siteType=BirdsD irective Птици - гнездящи Птици - мигриращи Птици - зимуващии покрива изцяло Защитена територия „ВЕКОВНА БУКОВА ГОРА В М.ЮРУКОВОТО (Код в регистъра: 206)“ https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition= 1&categoryID=3&areaID=206 Уважаеми господа, С настоящото заявявам категоричното си несъгласие с публикувания за обществено обсъждане План за изграждане на хибриден енергиен парк (вятърни генератори и фотоволтаични системи) върху територията, находяща се частично върху и заобиколена от 3 защитени зони по ЗБР BG0001307 „Плана“, BG0000113 „Витоша“, BG0002084 „Паликария“ и изцяло върху Защитена местност „Вековна букова гора в м. Юруковото“. Предвиденото строителство и експлоатация върху територията е в пълен разрез с режимите на опазване и забраните против унищожаване на местообитанията и месторастенията, обявени за защита със заповедите за обвявяване на споменатите обекти. Застрашени са, както биоразнообразието, водния баланс на зоната, така и стратегически обект на водоснабдителната инфраструктура. Изключителна опасност се явяват безпокойството и разрушенията по време на Неотноси мо Планът не одобрява конкретен „хибриден енергиен парк". Предмет на настоящата процедура е стратегическо планиране на зони за вятърна енергия. Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че по своето естество са в обхвата на ДЕО и са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата. Процесът следва да продължи по предвидения ред Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 652 строитерството, но най-вече – характерът на експлоатационния цикъл на предвидения за изпълнение енергиен проект. Местоположението на обекта, заобиколен от 3 страни от защитени зони по НАТУРА 2000 се явява сериозен фактор за фрагментиране на комплекса от територии с разнообразни защитени местообитания. Абсолютно вредно влияние се явява действието на ветрогенераторен парк на пътя на гнездящи, мигриращи и зимуващи птици, бозайници с огромен ареал на обитание и дневна миграция за храна, каквито са вълкът и мечката. Това не са видове, затворени в очертанията на посочените зони. Рискът за тях е от ограничаване на ариала им на свободно придвижване и постоянно шумово и вибрационно замърсяване на целия район, механично унищожаване на прелитащите птици и разпокъсване на маршрутите на бозайниците. МОТИВИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА ПРОЕКТА: 1.Заплаха за критичната водна инфраструктура (Рилски водопровод): Набелязаното трасе преминава през стратегическа вододайна зона, през която преминава Рилският водопровод – основна артерия за питейно водоснабдяване. Тежката механизация, изкопните работи за фундаменти на турбини (достигащи десетки метри дълбочина) и изграждането на соларни паркове създават огромен риск от: Механично повреждане на съоръженията на водопровода. Замърсяване на водоносните пластове и повърхностните води. Нарушаване на санитарно-охранителните зони, което е в пряко нарушение на държавните наредби за сигурност на водите. 2.Несъвместимост с целите на Натура 2000: Инвестицията навлиза в приоритетни местообитания („лилави зони“). Проектът щедоведе до необратима фрагментация на хабитатите на кафявата мечка (Ursus arctos) ивълка (Canis lupus). 3.Деструктивно въздействие на вятърните турбини: Турбините застрашават редки птици и защитени насекоми като Алпийска сечко и Мечапеперуда. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 14 от 652 Инфразвукът и шумовото замърсяване ще прогонят дивата фауна завинаги. 4.Екологична опасност от соларните инсталации: Унищожаване на почвата: Покриването на стотици декари с панели води до „хумуснасмърт“ и топлинен стрес за микроклимата.Химически риск: При повреда на панелите съществува директен риск от отравяне напочвата и водите с тежки метали (олово, кадмий, антимон), което е недопустимо в зонас питейна вода. 5.Нарушаване на ландшафта и устойчивото развитие: Плана е стратегически ресурс за отдих и екотуризъм. Подмяната на девственатаприрода с бетон и стомана е ландшафтен вандализъм, който ще обезцени имотите ище лиши гражданите от здравословна среда. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Индустриалната енергетика няма място в защитени и вододайни зони. НастоявамМОСВ и компетентните органи да прекратят процедурата, за да предотвратят риск занационалната сигурност (питейната вода) и необратимо унищожаване на природата. Прилагам снимки: 1.Граници на територията планирана на хибриден енергиен парк2.Защитени зони и територии3.Горски фонд, насаждения, коридори на миграция4.Вековна гора 15.Веколна гора Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 15 от 652 6. Писмо/Известие 7 12-00-259- 47/30.03.2026 Пламен Календеров ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. С настоящото становище изразявам категоричното си несъгласие с включването на територии от защитена зона BG0001307 „Плана“ и останалата част от Плана планина, като приоритетни за развитие на вятърна енергия. Считам, че предложеният план е екологично, социално и правно несъстоятелен, като води до значителни отрицателни въздействия върху околната среда и качеството на живот. I. НЕПРАВИЛНА И НЕПЪЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Съгласно Закона за опазване на околната среда, планове от такъв мащаб следва да бъдат оценени обективно и пълно. В представените материали липсва реалистична оценка на кумулативното въздействие и дългосрочните ефекти. Не са разгледани в достатъчна степен: •реалният мащаб на застрояване •инфраструктурното натоварване •необратимият характер на уврежданията Приема се по принцип Планът има стратегически характер и не определя мащаб на застрояване. Кумулативното въздействие е предмет на ДЕО. II. УВРЕЖДАНЕ НА ЛАНДШАФТА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ Плана планина представлява естествен ландшафт с Приема се по принцип Въздействието върху посочените компоненти е предмет на оценка при ОВОС на конкретни инвестиционни висока природна и обществена стойност. Изграждането на вятърни турбини ще доведе до: •трайна индустриализация на природната среда •визуално замърсяване в голям радиус •загуба на природния облик Това пряко ще се отрази върху: •качеството на живот на местното население •възможностите за туризъм и отдих •стойността на имотите Ландшафтът е съществен елемент на околната среда и неговото увреждане е недооценено в плана. III. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БИОРАЗНООБРАЗИЕТО Зоната е част от Натура 2000 и включва местообитания на защитени видове. Реалните рискове включват: •фрагментация на местообитания предложения. На стратегическо ниво тези аспекти са включени в обхвата на ДЕО. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 16 от 652 •прогонване на диви животни •повишена смъртност при птици Предвидените мерки не гарантират предотвратяване на тези въздействия. IV. РИСК ЗА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ Територията има значение за водоснабдяването на региона. Строителството и експлоатацията създават риск от: •замърсяване на водите и в частност Рилския водопровод •увреждане на водоносни пластове •нарушаване на водния баланс Приема се по принцип Рискът за водните ресурси е предмет на задължителна оценка в рамките на ОВОС и на разрешителен режим по Закона за водите, включително задължително становище на Басейнова дирекция. Тези изисквания се прилагат за всяко инвестиционно предложение независимо от Плана. V. ПРОТИВОРЕЧИЕ С УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ Съществуват сериозни съмнения за противоречие с: •Общия устройствен план на Столична община, приет по реда на ЗУЗСО •възможно противоречие с Общия устройствен план на Община Самоков Включването на защитени територии като индустриални зони е несъвместимо с принципите на устройственото планиране. Не се приема Посочените твърдения не са подкрепени с данни в рамките на процедурата и не могат да бъдат разгледани като установени факти. Приоритетните зони не изменят ОУП и не предопределят допустимостта на конкретни обекти. Съответствието с устройствените планове се проверява при последващите инвестиционни процедури. VI. НАЛИЧИЕ НА АЛТЕРНАТИВИ Не са разгледани достатъчно алтернативни решения като: •покривни фотоволтаици •индустриални зони •вече нарушени терени Това е съществен пропуск. Приема се по принцип Алтернативите са елемент от ДЕО. Директива (ЕС) 2023/2413 допуска определяне на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, включително в земеделски и смесени ландшафти, при условие че са спазени изискванията за екологична оценка. VII. ПРАВНА НЕСЪВМЕСТИМОСТ Проектът противоречи на: •Закона за опазване на околната среда •Закона за биологичното разнообразие •европейските директиви за защита на природата Съгласно съдебната практика, включително тази на Съда на ЕС, при наличие на съмнение относно въздействието върху защитена зона, проектът следва да бъде отказан. Не се приема Планът е изготвен в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 652 VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИСКАНИЯ На основание гореизложеното настоявам: 1.Да бъде изключена защитена зона BG0001307 „Плана“ и останалата част от територията на Плана планина от обхвата на „Плана за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия“. 2.Да се извърши реална и обективна оценка на въздействието. 3.Да се разгледат алтернативни решения извън защитени територии. Частично се приема Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 18 от 652 7. Електронна поща 1 12-00-259- 1 64/06.04.2026 1 Славчо Иванов ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Уважаеми експерти, С настоящото заявявам категоричното си несъгласие с реализацията на това инвестиционно намерение. То представлява опит за индустриална експлоатация на защитена територия, която е жизненоважна не само за биоразнообразието, но и за водната сигурност на региона. МОТИВИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА ПРОЕКТА: 1. Заплаха за критичната водна инфраструктура (Рилски водопровод): Набелязаното трасе преминава през стратегическа вододайна зона, през която преминава Рилският водопровод – основна артерия за питейно водоснабдяване. Тежката механизация, изкопните работи за фундаменти на турбини (достигащи десетки метри дълбочина) и изграждането на соларни паркове създават огромен риск от: Механично повреждане на съоръженията на водопровода. Замърсяване на водоносните пластове и повърхностните води. Нарушаване на санитарно-охранителните зони, което е в пряко нарушение на държавните наредби за сигурност на водите. 2. Несъвместимост с целите на Натура 2000: Инвестицията навлиза в приоритетни местообитания („лилави зони“). Проектът ще доведе до необратима фрагментация на хабитатите на кафявата мечка (Ursus arctos) и вълка (Canis lupus). 3. Деструктивно въздействие на вятърните турбини: Турбините застрашават редки птици и защитени насекоми като Алпийска сечко и Меча пеперуда. Не се приема Планът има стратегически характер и не одобрява конкретни инвестиционни предложения. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че поставените въпроси по своето естество са в обхвата на ДЕО и са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 19 от 652 Инфразвукът и шумовото замърсяване ще прогонят дивата фауна завинаги. 4. Екологична опасност от соларните инсталации: Унищожаване на почвата: Покриването на стотици декари с панели води до „хумусна смърт“ и топлинен стрес за микроклимата. Химически риск: При повреда на панелите съществува директен риск от отравяне на почвата и водите с тежки метали (олово, кадмий, антимон), което е недопустимо в зона с питейна вода. 5. Нарушаване на ландшафта и устойчивото развитие: Плана е стратегически ресурс за отдих и екотуризъм. Подмяната на девствената природа с бетон и стомана е ландшафтен вандализъм, който ще обезцени имотите и ще лиши гражданите от здравословна среда. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Индустриалната енергетика няма място в защитени и вододайни зони. Настоявам МОСВ и компетентните органи да прекратят процедурата, за да предотвратят риск за националната сигурност (питейната вода) и необратимо унищожаване на природата. Не се приема Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата или за изготвяне на ново задание. Процесът следва да продължи по предвидения ред 8. Електронна поща 1 Теодора Янчева ☒ Лицето С настоящето изразявам своето категорично Приема се 12-00-259- 1 70/07.04.2026 3 действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. несъгласие с планираното изграждане на вятърни електроцентрали както на територията на община Кюстендил, така и в останалите области, включени в проекта за приоритетни зони. Като жител на област Кюстендил и пряко засегнато лице, считам, че реализацията на подобен проект би нанесла дълготрайни и необратими щети върху жизнената среда, общественото здраве и екологичното равновесие. Моите възражения се основават на следното: 1. Лична мотивация и право на здравословна и благоприятна околна среда: по принцип Изразените ценностни предпочитания относно начина на живот и качеството на местната среда са разбираеми и следва да се отбележи, че правото по чл. 55 от Конституцията не е накърнено от определянето на приоритетна зона. Планът не разрешава строителство на конкретни турбини. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 20 от 652 След дълги години живот и работа в чужбина, взех съзнателното решение да се завърна в България и конкретно в Кюстендилския район. Моят основен мотив за това решение бе търсенето на чиста природна среда, тишина и качество на въздух и живот - ресурси, които стават все по-дефицитни в глобален мащаб. Инвестирах значителни усилия, време и финанси в имот тук с дългосрочна перспектива за живот в хармония с природата. Превръщането на ландшафта в индустриална зона чрез инсталирането на огромни вятърни турбини напълно обезмисля моя избор, както и избора на годеника ми и нарушава конституционното ми право на здравословна и благоприятна околна среда както следва в чл. 15 от Конституцията на РБ: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“ и чл. 55 от Конституцията на РБ: „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.’’ Успеваемостта на плана би нарушило тези мои конституционни права. 2. Визуално и шумно замърсяване: Вятърните турбини ще доминират над планинския Приема се по принцип Поставените въпроси за въздействията върху шум, ландшафт, биоразнообразие и местна икономика са предмет на оценка релеф, унищожавайки уникалния ландшафт на региона. Те генерират както чуваем шум, така и нискочестотен шум и инфразвук, които оказват негативно въздействие върху човешкото здраве, особено при продължително излагане в близост до населени места. Научни изследвания и наблюдения в различни държави свързват този тип въздействия със симптоми като: ● нарушения на съня и хронична умора ● повишени нива на стрес и раздразнителност ● главоболие и усещане за натиск в ушите ● проблеми с концентрацията ● сърдечно-съдови оплаквания при чувствителни групи при ОВОС на конкретни инвестиционни предложения. На стратегическо ниво тези аспекти са включени в обхвата на ДЕО. Изключващите критерии при определяне на зоните включват защитени природни и исторически обекти. При инсталиране на вятърни генератори в близост до урбанизирани територии са в сила редица технически изисквания на националното законодателство, предмет на оценка за всяко конкретно инвестиционно предложение. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 21 от 652 Дори при спазване на нормативните нива на шум, продължителното излагане на инфразвук остава фактор, който буди сериозни опасения. Шумът и инфразвукът, които те генерират ще нарушат спокойствието на региона и ще доведат до постоянен стрес и дискомфорт за жителите, което е в пряк разрез с характеристиките на област Кюстендил като място за отдих, балнеолечение, екологичен туризъм и град с курортен статут. 3. Екологичен статут: Област Кюстендил попада в обхвата на значими биологични коридори, включително Виа Аристотелис. Изграждането на вятърни съоръжения застрашава местното биоразнообразие, птиците и прилепите, и би довело до фрагментация на местообитанията. България е страната с най-голямо разнообразие на прилепи в Европа, като всички 33 вида са под строга защита съгласно националното и международното законодателство, включително EUROBATS, ЮНЕСКО, Бернската конвенция и Закона за биологичното разнообразие. 4. Икономически последици: Реализирането на проекта би довело до обезценяване на недвижимите имоти в засегнатите райони и би блокирало възможностите за развитие на града, включително и на малкия и средния семеен бизнес в сферата на еко и селския туризъм, на които разчитаме за съживяване на региона. Има цяла общност от хора, които допринасят за развитието по този начин обединени под името „Живите места в Кюстендилско“, които биха били сериозно засегнати от подобна индустриализация. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вярвам, че зелената енергия не трябва да се постига на цената на унищожаването на местните общности и природата. Призовавам компетентните органи да вземат предвид интересите на гражданите, избрали да градят бъдещето си тук, в родината си България, и да Частично се приема Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата. Настоящото становище ще бъде включено в справката за проведените консултации. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 22 от 652 издадат отрицателно решение по представения план за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. 9. Писмо/Известие 04-00-668- 31/29.05.2026 Пенка Касърова ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПОПОВ, Съгласно подготвен от МОСВ Проект за План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия като жител на село Балван бих искала да изразя ОТРИЦАТЕЛНОТО СИ СТАНОВИЩЕ относно инсталиране на ветрогенератори НЕЗАВИСИМО В КАКЪВ БЛОЙ И РАЗМЕР в землището на село Балван, община Велико Търново, което попада в Zona21- 400MW от цитирания проект, като напълно ОТХВЪРЛЯМ цитирания по-горе проект. В последните години все повече се доказват отрицателните последици върху околната среда, хората и животните от инсталиране на ветрогенератори. Съгласно изследване на Харвардски университет те пряко влияят върху изменение на микроклимата, а когато са в големи размери – могат да повлияят на трансрегионалните въздушни течения с последствия като суша, проливни дъждове, промяна във флората и фауната. Бих искала да отбележа следните рискове при разрешаването на ветрогенератори единично или като парк, разделени по категории: Приема се по принцип Планът за определяне на приоритетни зони (ППЗ) за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия е стратегически документ, разработен в съответствие с общите европейски политики и цели в областта на енергетиката, устойчивото развитие и ограничаването на изменението на климата. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. I. ТЕРЕН В село Балван има ферма, в която се отглеждат в различни периоди биволи, телета, овце. Имаме пасища, които се използват за паша на добитък. Имаме земеделска земя от III до IX категория, като почти цялата се обработва от арендатори. Районът е красив и плодороден, гъсто населен. Теренът е карстов, подпочвените карстови води са дефинирани от ПУРБ Приема се по принцип Специфичните геоложки и хидрогеоложки рискове при конкретно фундиране са предмет на инженерно- геоложко и хидрогеоложко проучване при ОВОС на всяко конкретно инвестиционно предложение. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 23 от 652 като подземно водно тяло BG1G00000K1040 – карстови води в Ловеч –Търновския масив. В близост има карстови пещери с прилепи. Инсталиране на ветрогенератори върху карстов терен представлява техническо и екологично предизвикателство, за което съществуват както научни сведения, така и практически примери (включително в България, в райони като Добруджа и Предбалкана). Основните последици и рискове, набелязани накратко, са: 1. Геотехнически риск и нестабилност. Карстът е по своята същност "шуплив" – изграден от разтворими скали (варовик, гипс), които образуват каверни, пещери и кухини под повърхността. - Накланяне и срутване: Съществува реален риск от внезапно пропадане (синхоли) или диференциално слягане на фундамента. Дори минимално преместване от 3 см може да доведе до опасен наклон или пълно разрушаване на кулата. - Бетонни "безни": При строителство на фундаменти често се случва инжектираният бетон да изчезва в подземни кухини. Има случаи, в които десетки миксери бетон се изливат в една дупка, без тя да се запълни, което драстично оскъпява проекта и променя локалната геология. 2. Заплаха за подземните води. Карстовите райони са основните резервоари за чиста питейна вода (карстови извори). В Балван използваме подземните води и за нашето земеделие, и като резерв при спиране на водата, което в последните години е все по-често явление. Имаме извори, които са питейни. Рисковете са: - Замърсяване: Поради високата пропускливост на скалите, всяко разливане на масла, горива или хидравлични течности от турбините или строителната техника попада директно в подземните води, без естествена филтрация. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 24 от 652 - Пресушаване на извори: Пътната инфраструктура и дълбоките фундаменти могат да пренасочат естествените подземни пътища на водата, което води до намаляване на дебита или пресъхване на местни чешми и извори. 3. Ландшафтно унищожаване. Карстовият терен е изключително крехък и трудно се възстановява. Рискове: - Взривни работи: За изграждане на пътища за тежка техника често се налага взривяване на варовикови скали, което може да предизвика срутвания в близки пещери или да разруши естествени дренажни системи. - Ерозия: Премахването на тънкия почвен слой върху карста води до бърза ерозия и "оголване" на терена. - Загрозяване на пейзажа, отблъскване на туристи. II. Здравни и физиологични въздействия върху хората 1. Шумово замърсяване: Установени са два вида шум в границите на човешкото възприятие - постоянният механичен шум от въртенето на перките и свистенето на вятъра в перките, които могат да доведат до нарушаване на съня, повишени нива на стрес и раздразнителност. Национална лаборатория „Лоурънс Бъркли“ (LBNL) в сътрудничество с Университета на Делауеър провеждат най-голямото национално проучване в САЩ върху „дразнението от шума“ (noise annoyance). Установяват, че усещането за шум е обективно, защото съвпада с измереното децибелно ниво, потвърждават, че оплакванията рязко намаляват след 1.5 км. В България съгласно нормативната база се разрешава инсталиране на ветрогенератори на 500 м разстояние, което е твърде малко и не защитава добре населението. В Бавария, Германия, и по-късно в Полша се приема политическа и законова инициатива за отстояние, равно на 10 пъти височината на ветрогенератора (известно като правилото 10H), което по-добре отговаря на нуждите на хората. Приема се по принцип Здравните аспекти по своя характер са предмет на задължителни оценки и процедури в рамките на ДЕО и ОВОС при участие на здравните органи. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 25 от 652 2. Инфразвук: наблюдава се „Синдром на вятърната турбина“, включващ главоболие, световъртеж и гадене, причинени от недоловими за човешкото ухо нискочестотни звуци. Някои германски организации посочват радиус на потенциално вредно въздействие до 10-15 километра. Хиляди жители в северните провинции на Германия се оплакват от инфразвук. В селища като тези около град Кил се водят съдебни дела срещу близостта на турбините до домовете, цитирайки хронично безсъние и тревожност. 3. Светлинни пулсации (Flicker effect): Преминаването на перките пред слънцето създава движещи се сенки, които при определена честота могат да предизвикат дискомфорт или в редки случаи да провокират епилептични пристъпи у чувствителни хора. III. Въздействия върху животните. Въздействието върху животинския свят е един от най- сериозните аргументи „против“ ветрогенераторите. Ето преките и често фатални последици за фауната: 1. Птици и прилепи: „Месомелачка в небето“. Това е най-директното въздействие. - Директна смъртност: Милиони птици годишно загиват при сблъсък с перките. Проблемът е огромен за хищните птици (орли, лешояди), които се фокусират върху плячката на земята и не забелязват бързо движещите се върхове на лопатките. - Прилепи и баротравма: Прилепите страдат дори без директен удар. Внезапната промяна в атмосферното налягане около въртящата се перка причинява спукване на белите им дробове (баротравма). Понеже прилепите контролират популациите на насекоми, тяхното изчезване води до екологичен дисбаланс. - Прекъсване на миграционни пътища: Ветропарковете действат като бариера, която принуждава птиците да хабят огромна енергия за заобикаляне или ги вкарва в капан при лошо време. Край село Балван прелитат Приема се по принип Въпросите относно биологичното разнообразие, защитените видове и местообитания, Натура 2000, птиците, прилепите, миграционните коридори и биокоридорите за едри бозайници са относими към ДЕО. При всяко конкретно инвестиционно предложение, независимо дали е относимо към приоритетна зона или не, е задължително провеждане на ОВОС и оценка за съвместимост с предмета и целите на защитените зони и територии. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 26 от 652 мигриращи птици, тъй като районът на Велико Търново попада в обсега на миграционния коридор Via Balcanica - коридор, който пресича Стара планина и Дунавската равнина. Видове птици: Могат да бъдат наблюдавани ята от бели щъркели, както и различни грабливи птици (мишелови, соколи, орли), които използват въздушните течения над хълмистия релеф на региона за придвижване. Интензивност: Пролетната миграция над този регион често е по-интензивна от есенната. Места за почивка: Близките водни обекти и горски масиви около Балван и Велико Търново служат за временни места за „презареждане“ и почивка на птиците по време на дългия им прелет. 2. Дивеч и сухоземни бозайници: Зона на отчуждение - въпреки твърденията, че животните свикват, практиката често показва друго: Инфразвук и вибрации: Нискочестотните вибрации, които се предават през фундамента в почвата, прогонват едрия дивеч (сърни, елени, диви прасета). Животните имат много по-чувствителен слух от хората и за тях шумът е постоянен източник на стрес. Прогонване на гризачите: Вибрациите прогонват лалугери и други дребни бозайници, които са основна храна за защитени хищници. Когато изчезне основата на хранителната верига, целият район „опустява“. 3. Промяна на микроклимата Големите ветропаркове променят движението на въздушните маси и температурата на приземния слой въздух. Това променя влажността на почвата и растителността, което косвено засяга всички насекоми и животни, обитаващи района. 4. Биологично въздействие върху пещерни екосистеми. Карстът е дом на специфична фауна (прилепи), която е особено уязвима. Рискове: - Баротравма: Промените в налягането около Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 27 от 652 въртящите се перки буквално взривяват белите дробове на прилепите. Изграждането на паркове над карстови масиви директно унищожава популациите, които излизат от пещерите за хранене. - Вибрации: Постоянните нискочестотни вибрации от турбините могат да стресират или прогонят обитателите на подземните каверни. 5. Унищожаване на хабитати Изграждането на един ветропарк изисква тежка инфраструктура – пътища за огромни камиони, изсичане на гори и огромни бетонни фундаменти. Това накъсва естествената среда на животните и ги принуждава да мигрират, което често води до конфликти с хора или смърт поради липса на ресурси. IV. Земеделие 1. Логистични пречки пред механизацията. Ветрогенераторите имат голям фундамент, около тях има обслужващи пътища. - Препятствия: Модерната техника (огромни трактори и комбайни с 12-метрови хедери) се движи по права линия. Наличието на турбина в средата на нивата налага маневриране, което губи време, гориво и оставя необработени „триъгълници“ земя. - Уплътняване на почвата: По време на строежа тежки камиони и кранове преминават през нивите. Това смазва почвената структура толкова сериозно, че на тези места добивите падат драстично за години напред, независимо колко се оре. 2. Промени в микроклимата и прах Изсушаване: Турбините създават турбулентност, която смесва въздушните слоеве. Нощем това може да повиши температурата на приземния въздух, което понякога изсушава росата по-бързо. При често наблюдаваното напоследък засушаване това може да е минус за култури, разчитащи на всяка капка влага. Пътищата: Обслужващите чакълирани пътища често стават източник на прах, който се отлага върху Приема се по принцип Опасенията, изложени в т. IV от становището във връзка със земеделието не отчитат обстоятелството, че ППЗ не отменя ангажиментите на нито един инвеститор за спазване на законодателството при реализиране на инвестиционното намерение. Инвестиционните проекти в зоните, определени в ППЗ следва да отговарят на обвързаните изисквания на редица секторни закони и наредби, ключови от които са: ✓ Без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи; ✓ Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се извършва по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). ✓ Строежи могат да се извършват само ако са разрешени Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 28 от 652 посевите, пречейки на фотосинтезата в ивиците около тях. 3. Риск от отпадъци и течове Масла: Всяка турбина съдържа стотици литри хидравлично и трансмисионно масло. При авария или лош сервиз съществува реален риск от замърсяване на почвата. „Вечните“ основи: Когато експлоатационният срок (20- 25г.) изтече, инвеститорите често премахват само горната част. Стотици тонове бетон и арматура остават в земята завинаги, което прави площта практически неизползваема за нищо друго освен за пасище в бъдеще. 4. Психологическият ефект (Трептене и шум) Макар да се твърди, че не пречат, инфразвукът и визуалното „трептене“ на сенките правят работата на полето изнервяща за механизаторите, които прекарват по 12 часа в кабината под тях. 5.Преки наблюдения на земеделци, които работят при ветрогенераторни паркове в Добруджа: - Турбулентно изсушаване на въздуха: Арендаторите твърдят, че постоянното въртене на перките „разбърква“ въздушните слоеве. През нощта това предотвратява падането на роса, която в сухи райони като Добруджа е критичен източник на влага за посевите през лятото. - Повишаване на приземната температура: Наблюденията на местни производители са, че в близост до парковете температурата се покачва с 0.5 – 1 градус. Това води до по-бързо изпарение на малкото налична влага в почвата. - Намаляване на влагата в почвата: Научни проучвания (цитирани често в дебатите) сочат, че вятърните паркове могат да доведат до изсушаване на повърхностния слой на почвата с около 4.4% до 15% в определени зони. - „Бетонни тапи“ в нивите: Арендаторите се оплакват, съгласно Закона за устройство на територията (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ); ✓ Около вятърните генератори се учредяват сервитути съгласно изискванията на Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, което гарантира придвижването на различен вид строителна и селскостопанска механизация; ✓ Съгласно ЗООС за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда задължително се извършва ОВОС и оценка за съвместимост със защитени зони (Натура 2000), за да се гарантира, че съоръженията не застрашават местната флора и фауна; ✓ Инвестиционни предложения за изграждане на вятърни генератори следва да са планирани в общинските дългосрочни програми по чл. 10 от ЗЕВИ за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници (независимо от източниците на финансиране – публични или частни). Законът изисква програмите да се приемат от общинските съвети. Планът е изготвен при прилагане на пространствен анализ, включващ критерии за изключване и данни за земеползването. Въздействието върху земеделските земи на стратегическо ниво е предмет на ДЕО. При всяко конкретно Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 29 от 652 че огромните бетонни фундаменти (стотици тонове бетон под земята) прекъсват естествените пътища на подпочвените води и дренажните системи, което променя водния баланс на целия имот. - Земеделците и пчеларите се оплакват от дезориентация и изчезване на пчелите, което води до по-слабо опрашване на растенията и по-ниска реколта. инвестиционно предложение е задължително провеждане на ОВОС. V. Промени в микроклимата 1. Нощно затопляне Най-значимият ефект е повишаването на температурите през нощта. Обикновено през нощта по- студеният и тежък въздух се утаява близо до земята (температурна инверсия). Въртящите се лопатки обаче действат като гигантски миксери, които свалят топлия въздух от по-високите слоеве надолу. Това може да затопли земната повърхност с до 0.5°C – 1.5°C в района на парка. 2. Изсушаване на почвата Турбуленцията, създадена от перките, ускорява изпарението на влагата от почвата и растителността. Този постоянен „сешоар“ ефект може да бъде проблем за земеделието в непосредствена близост, тъй като растенията губят вода по-бързо, отколкото при естествени условия. 3. "Вятърна сянка" (Wake Effect) Зад всяка турбина се образува зона на силна турбуленция и намалена скорост на вятъра. Този ефект може да се разпростре на десетки километри при големи офшорни паркове. Това променя начина, по който се пренасят масите въздух, влагата и дори хранителните вещества в океанските води. 4. Въздействие върху валежите Макар и в по-малък мащаб, промяната в движението на въздушните маси и турбуленцията могат да повлияят на локалното образуване на облаци и мъгли. В някои случаи това води до леко преразпределение на Приема се по принцип Въздействието върху местния климат е предмет на оценка на всеки отделен инвестиционен проект в рамките на процедурата по ОВОС. Строежите (в т.ч на ветрогенератори) се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите установени с Регламент (ЕС) 2024/3110 по отношение на: 1. Реакция на огън. 2. Устойчивост на огън. 3. Поведение при пожар отвън. 4. Поглъщане на шум. 5. Отделяне и съдържание на опасни вещества. 6. Екологична устойчивост, както и друго директно приложимо европейско законодателства като Регламентът за екодизайн за устойчиви продукти (Регламент (ЕС) 2024/1781). Също така вятърните генератори са част от екосистемата за технологии с нулеви нетни емисии съгласно Регламент (ЕС) 2024/1735 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 30 от 652 валежите – повече на едно място за сметка на друго в рамките на самия вятърен парк. 5. Шум и вибрации Макар и да не са „климат“ в тесния смисъл, инфразвукът и постоянните вибрации променят средата за обитаване. Това прогонва определени видове насекоми и птици, което косвено променя екосистемата и биоклимата на района. 6. Обезлесяването с цел усвояване на подходящи за ветропаркове планински терени водят до още по-силно засушаване, ерозия на склоновете и свлачища. VI. Ефективност на ветрогенераторите и ползите от вятърната енергия – голямата заблуда! Относно ефективността, теоретично изчисленият лимит е твърде далече от реалната „използваемост“. 1. Лимитът на Бец (59.3%) Според закона на Бец нито една вятърна турбина не може да улови повече от 59.3% от кинетичната енергия на вятъра. Ако го направи, въздухът зад нея би спрял напълно, което ще блокира преминаването на нов вятър. 2. Реален КПД на машината (35% – 45%). Най-добрите съвременни турбини в идеални условия достигат коефициент на полезно действие между 35% и 45%. Енергия се губи от: - Аеродинамика: триенето на въздуха в лопатките. - Механика: Загуби в редуктора (предавателната кутия) и лагерите. - Електрически: Загуби в генератора и трансформаторите при преобразуването в ток. 3. Коефициент на натоварване (Capacity Factor) – Голямата илюзия. Това е най-важният показател. Ако една турбина е 3 MW, тя почти никога не произвежда 3 MW. Неотноси мо Неотноси мо Неотноси мо Планът е разработен в изпълнение на задължение на държавата за постигане на конкретни цели за възобновяема енергия в брутното крайно потребление на енергия. Технико-икономическата ефективност е предмет на предпроектни проучвания и инженерни и икономически изчисления в рамките на всеки конкретен инвестиционен проект. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 31 от 652 - На сушата: Реалната ефективност (колко време реално работи на пълна мощност) е едва 20% – 30%. - В морето (Offshore): Там е по-добре, около 40% – 50%, заради постоянните ветрове. Давам за сравнение и пълнота, очевидно при Балван говорим само за суша. - През останалото време турбината или се върти „на празен ход“, или стои неподвижна (при твърде слаб или твърде силен вятър). 4. Въпросът с „Интермитентността“ (неравномерната работа). Ветрогенераторите са неефективни системно, защото не може да се разчита на тях в пикови часове. Когато вятърът спре, ефективността на мрежата пада, защото трябва да се включат „бързи“ (обикновено газови) мощности, които да компенсират спада. Това прави общата енергийна система по-скъпа и сложна. 5. Енергийна възвръщаемост (EROI) Ако се пресметне енергията, вложена в добива на неодим за магнитите, леенето на стоманата за кулата, бетона за фундамента и производството на композитните перки (които не се рециклират), вятърната енергия има много по-нисък коефициент на възвръщаемост в сравнение с ядрената енергия или природния газ. Накратко: Вятърът е „разредена“ енергия. За същото количество ток, което дава един компактен ТЕЦ или АЕЦ, трябва да се осеят огромни площи с машини, които работят ефективно само през една трета от времето. Не се приема Неотноси мо VII. Проблеми с рециклирането. За разлика от стоманената кула, която лесно се претапя, лопатките (перките) се превръщат в истински екологичен кошмар на вятърната индустрия. Ето някои факти за тяхното „рециклиране“: 1. Те са проектирани да бъдат неразрушими Лопатките се правят от сложни композити – стъклопласт, въглеродни влакна и епоксидни смоли. Частично се приема Управлението на отпадъците е уредено в специалното законодателство. За отпадъци от ВЕИ се прилагат общите изисквания на Закона за управление на отпадъците, Наредба № 2 за класификация на отпадъците и подзаконовите актове по прилагането му. Конкретните задължения за управление на отпадъците, включително при Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 32 от 652 Тези материали са „термореактивни“, което означава, че веднъж втвърдени, те не могат да бъдат разтопени и формовани отново (за разлика от пластмасовите бутилки). Те са създадени да издържат на ураганни ветрове и ерозия в продължение на 20-25 години, което ги прави почти имунни към разграждане. 2. „Рециклирането“ всъщност е заравяне В момента най-масовият и евтин метод за справяне с излезлите от употреба лопатки е депонирането в земята. В САЩ и части от Европа съществуват огромни „гробища за перки“, където хиляди тонове композит се зариват с пръст. Тъй като не гният и не отделят токсични газове веднага, индустрията го представя като „безопасно“, но това е просто прехвърляне на проблема на бъдещите поколения. 3. Пиролиза и изгаряне (Скъпо и мръсно). Съществува метод за термично разграждане (пиролиза), при който смолите се изгарят, за да се извлекат фибрите. Проблемите тук са два: - Енергоемкост: Изразходва се огромно количество енергия, за да се изгори лепилото. - Качество: Извлечените стъклени влакна са с нарушена структура и много по-ниско качество – те не стават за нови лопатки, а само за пълнеж в изолации или асфалт. 4. Смилат се за цимент Някои компании смилат лопатките на прах, който се използва като добавка в производството на цимент. Макар това да се рекламира като „рециклиране“, то всъщност е „downcycling“ (превръщане в продукт с по- ниска стойност). Освен това, логистиката по нарязването на тези гигантски обекти (някои над 80 метра) с диамантени триони и транспортирането им до заводите често изразходва повече дизел, отколкото е енергийната полза от продукта. извеждане от експлоатация на съоръженията, се определят на инвестиционен етап съобразно вида и количеството на образуваните отпадъци и действащото законодателство. Изискванията за демонтаж и рекултивация се уреждат в разрешителните процедури. По отношение на рециклирането на лопатките на вятърните генератори в Европейския съюз е пряко приложим РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2026/718 НА КОМИСИЯТА от 20 март 2026 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1735 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималните изисквания за екологична устойчивост при процедурите за възлагане на обществени поръчки, включващи определени технологии за нулеви нетни емисии Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 33 от 652 5. Огромният обем отпадъци, който предстои да бъде генериран Първото поколение масови ветрогенератори от началото на 2000-те години достига края на живота си сега. Изчисленията показват, че до 2050 г. ще има над 40 милиона тона отпадъци само от лопатки в световен мащаб. Накратко: Вятърната енергия е „зелена“ само в рамките на въртящите се перки. Когато спрат, те се превръщат в стотици тонове нерециклируем боклук, за който никой няма реално икономическо решение. VIII. Допълнителни ефекти за района, в който са инсталирани ветропаркове Ветрогенераторите представляват доста неприятна гледка за окото, разочароват туристите и намаляват притока им. Близо до Балван има защитени месности с развити екопътеки. Вероятната инсталация на грозните перки, шумът и асоциацията със смърт на животни ще отблъснат туристите в региона. Близостта на ветрогенератори доказано понижава цените на жилищните имоти. Например ваканционни имоти в села като Българево и Тюленово губят своята ексклузивност. Инвеститорите, търсещи тишина и „девствена природа“, избягват райони с индустриален шум и мигащи червени светлини през нощта. Купувачите често искат отстъпка от 15-20%, ако в непосредствена близост има проект за перки. В села като Крушари, където има засилен интерес към покупка на къщи от чужденци и хора от града, плановете за мащабни паркове (като „Пет могили“) стопират сделките. Никой не иска да купи „вила за почивка“ до машина, която генерира постоянен нискочестотен шум. В заключение: Ветрогенераторите са илюзия за зелена енергия. В действителност те са: - Неефективни; Приема се по принцип Въздействието върху ландшафта, туризма и имотните стойности е предмет на оценка при ОВОС на конкретни инвестиционни предложения. На стратегическо ниво тези аспекти са включени в обхвата на ДЕО. При инсталиране на вятърни генератори в близост до урбанизирани територии са в сила редица технически изисквания на националното законодателство, предмет на оценка за всяко конкретно инвестиционно предложение, например: Вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 m от територията на най-близкото населено място. За съоръженията се предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове по проектиране и строителство. Разстоянията между вятърните генератори се определят в зависимост от начина на разполагане върху терена (редово, кръгово и др.), от вида и мощността на турбините, от скоростта на вятъра, от тоположки, ландшафтни и други характеристики на терена при отчитане на климатичните въздействия и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 34 от 652 - Вредни за хората и животните; - Променят драстично околната среда; - Замърсяват с тонове боклук земята при условие, че не могат да се рециклират; - Променят климата; - Загрозяват пейзажа, пречат на туризма и намаляват стойността на жилищните имоти около тях; - Носят бързи печалби единствено на инвеститора за сметка на интересите на местното население; - Непостоянно производство на електроенергия. Отстоявам своето ОТРИЦАТЕЛНО СТАНОВИЩЕ и не желая в землището на село Балван, както и в цялата община Велико Търново да бъдат инсталирани ветрогенератори! на информацията от техническите спецификации на производителите. Разстоянията се определят чрез дължината на диаметъра на ротора на турбините (D), както следва: L1 = от 5 до 7 пъти D по посоката на преобладаващия вятър, и L2 = от 3 до 5 пъти D по посока, перпендикулярна на посоката на преобладаващия вятър. С напредъка на технологиите, в рамките на европейската система за стандартизация, през последните години са разработени и редица европейски стандарти (например от серията EN IEC 61400, въведени като български), с прилагането на които се подобряват съответно и се изпитват енергийните характеристики вкл. ефективността, безопасността и надеждността на вятърните турбини. 10. Писмо/Известие 2 12-00-259- 2 84/08.04.2026 0 „Ти решаваш ЗА СВОГЕ“ – клон на Сдружение „Ти Решаваш“ ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Ние, представителите на „Ти решаваш за Своге“, клон на сдружение „Ти решаваш“, изразяваме нашата тревога и несъгласие с включването на територии от Община Своге и Западна Стара планина в обхвата на т.нар. „приоритетни зони“ за вятърна енергия. Считаме, че представеният проект страда от сериозни дефицити и създава рискове от екологична катастрофа и здравни щети за населението. Мотивите ни за това искане са следните: Приема се по принцип Изразената загриженост относно несъвместимостта с карстовия хидрогеоложки режим, орнитологичните рискове и здравните въздействия се отчита. Тези въпроси са предмет на задължителни оценки в рамките на ДЕО и ОВОС при участие на компетентните органи. 1. Несъвместимост с карстовия хидрогеоложки режим Районът на Своге е изграден от масивен карстов комплекс с изключително уязвими подземни водни тела. Риск за водоснабдяването: Изграждането на фундаменти, изискващи хиляди тонове бетон и дълбоко фундиране, ще прекъсне естествените „водни жили“. Институционални пропуски: Официалните данни на Басейнова дирекция не отразяват стотици локални Приема се по принцип Хидрогеоложките рискове са предмет на задължително становище на Басейнова дирекция при ОВОС за всяко конкретно инвестиционно предложение. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 35 от 652 чешми и каптажи, които са единствен източник на питейна вода за местното население. Опасност от замърсяване: Всяка антропогенна намеса в карста крие риск от необратимо замърсяване на питейните води, което нарушава чл. 118г от Закона за водите. 2. Орнитологична заплаха и „бариерен ефект“ Искърският пролом е критична „миграционна фуния“, където птиците използват специфични термични течения по планинските склонове. Стена на смъртта: Инсталирането на турбини по билата ще действа като непробиваема бариера за мигриращи защитени видове като скалния орел, египетския лешояд и черния щъркел. Методологични грешки: Планът разчита на статични ГИС слоеве, които не отчитат динамиката на полета при специфични метеорологични условия. Приема се по принцип Въпросите относно птиците и миграционните коридори са относими към ДЕО. 3. Рискове за здравето на населението Настояваме за задължителна Здравна оценка на риска в рамките на ДЕО поради следните причини: Инфразвуково въздействие: Постоянният нискочестотен шум (под 20 Hz) от турбините резонира с вътрешните органи и причинява неврологични нарушения, главоболие и когнитивни увреждания. Акустичен резонанс: Специфичната орография на дефилето усилва звуковата вълна, превръщайки планината в естествен звуков резонатор, опасен за физическото и психическото здраве на хората. Приема се по принцип Въпросите относно здравните ефекти са относими към ДЕО. 4. Юридическа незаконосъобразност и конфликт на интереси Принципът „Не вреди“: Прилагането на облекчен режим в територии с толкова висока екологична чувствителност е в пряко нарушение на европейските политики. Съмнения в безпристрастността: Налице е информация, че експерти, изготвящи анализи за МОСВ, същевременно работят като консултанти за частни инвеститори в същия регион, което представлява конфликт на интереси. Не се приема В рамките на процедурата не са установени данни или влезли в сила актове на компетентен орган, с които да са констатирани незаконосъобразност или конфликт на интереси по смисъла на действащото законодателство. Посочените твърдения не са подкрепени с данни в рамките на процедурата и не могат да бъдат разгледани като установени факти. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 36 от 652 НАСТОЯВАМЕ: Община Своге да бъде изрично изключена от териториалния обхват на приоритетните зони (ППЗ). Не се приема Планът има стратегически характер и не одобрява конкретни инвестиционни предложения. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Налагане на мораториум върху строителството на вятърни паркове в карстови райони до пълно хидрогеоложко картографиране. Неотноси мо Изразената загриженост относно необходимостта от защита на карстовите райони и подземните води се отчита. Предложението за въвеждане на мораториум обаче представлява нормативна мярка извън предмета на Плана. Оценката на потенциалните въздействия върху карстови системи и водни ресурси се извършва в рамките на приложимите процедури по екологично законодателство и при разглеждане на конкретни инвестиционни предложения. Организиране на обществено обсъждане на живо съгласно законовите изисквания при подаване на негативни становища. Приема се по принцип Участието на обществеността е осигурено в рамките на предвидените консултации по реда на ЗООС и Наредбата за ЕО. Присъствено обществено обсъждане е проведено на 01.06.2026 г. Настоящото становище също ще бъде включено в справката за проведените консултации. 11. Писмо/Известие 12-00-259- 86/08.04.2026 Инициативен комитет община Костинброд „Земята, водата, гората“ ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. „В проекта е посочено, че „Планът е съгласуван с европейските политики, включително Европейския зелен пакт, REPowerEU и директивите за възобновяема енергия. Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването па енергията от възобновяеми Частично се приема Процедурата по изготвяне на плана и провеждане на ЕО е в съответствие с приложимата нормативна уредба и европейска рамка, включително Директива 2001/42/ЕО и националното законодателство в областта на околната среда. Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) не изисква предварително изключване на всички тези категории при стратегическото зониране, а предвижда задължителни последващи оценки. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 37 от 652 източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, както и Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК).” Считаме, че това съответствие е само формално, тъй като на практика не са изпълнени ключови изисквания на европейското законодателство.Няма същностно съответствие с европейските политики. Конкретните несъответствия, които отбелязахме са : 1. По Директива (ЕС) 2023/2413 се изисква приоритет да се дава на вече урбанизирани и нарушени терени, докато в проекта се включват големи земеделски и природни площи без обосновка и не са посочени алтернативи. 2. По REPowerEUce насърчава бързо, но устойчиво развитие на ВЕИ, но и се изисква: избягване на екологични конфликти , което не предвидено и отчетено. В случая има риск за Натура 2000, птици и населени места, липсва баланс между развитие и опазване на околната среда.Не са посочени никакви мерки за опазване на околната среда 3. По Регламент (ЕС) 2018/1999 и ИНПЕК се изисква интегрирано планиране координация между различни енергийни източници .В проекта няма съгласуваност между вятърни паркове и фотоволтаици 4. По Директива 2011/92/ЕС е задължителен анализ на кумулативния ефект. 5. По Директива 92/43/ЕИО се изисква защита на Натура 2000 оценка за съвместимост. В европейските страни прилагат Директива (ЕС) 2023/2413 като първо се изключват чувствителните зони. В страни като: Германия Франция Нидерландия още в началото се изключват: Натура 2000 ,миграционни коридори ,зони близо до населени места. Не се прави първо приоритетна зона и после оценка, а първо се прави екологичен филтър на територията. В европейските страни използват,^о4о areas“ (ускорени зони), но само при нисък екологичен риск .RED III позволява бързи процедури, но само ако зоната е с Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия, а поствените въпроси, включително кумулативните въздействия и близостта до защитени зони, са предмет на ДЕО. Предоставените примери от европейската практика и изложените в становището предложения ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации на документа, съобразно неговия предмет, обхват и приложимата нормативна уредба и настоящото становище ще бъде включено в справката за проведените консултации. Съгласно чл. 15б от Директива (ЕС) 2018/2001, изменена за трети път с Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), на компетентните органи е предостава алтернативна възможност да приемат един или повече планове за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Република България е избрала подход за разработването на един план за един вид възобновяем източник – вятърна енергия. Поради това картирането е извършено само за този възобновяем източник и не включва картиране на зони за ускорено внедряване на фотоелектрически централи за оползотворяване на слънчева енергия. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 38 от 652 ниско екологично въздействие и няма конфликт е биоразнооб^зието . Пример: в Германия такива зони са индустриални терени, покрай магистрали и железопътни линии и вече нарушени площи . В европейските страни се комбинират различни ВЕИ. В Дания, Нидерландия се прави вятърна и слънчева инвестиция в една зона с използване на една инфраструктура. Целта е по-малко заемане на територия и по малко конфликти. В европейските страни се избягват големи непрекъснати територии. В Европа, никъде няма огромни зони от 60-70 км2 около села .Вместо това има малки „клъстери и модулно развитие. В европейските страни е задължителен кумулативен анализ. В страни като Германия не се разрешава зона без анализ на всички ВЕИ в района, ефект върху природа ,хора, ландшафт. Редно е да се изследват приоритетните зони в европейските държави .В държави като Германия и Нидерландия оценката на кумулативния ефект е задължителен елемент при определяне на ВЕИ зони и често води до намаляване на площите, разделяне на зоните на по-малки части, изключване на чувствителни територии (особено около Натура 2000). В държави като Франция, при определяне на приоритетни зони за възобновяема енергия се прилага модел, основан на активно участие на местните власти, ограничаване на въздействието върху населени места, задължителна оценка на кумулативния ефект и избягване на големи непрекъснати територии. В близост до зони от Натура 2000 проектите се подлагат на строги оценки и често се ограничават. Приложените примери са показател за работещ модел в ЕС, което доказва, че настоящия проект не следва добрите практики. Липсата на оценка за кумулативното въздействие на всички планирани и съществуващи ВЕИ проекти, в комбинация с близостта до зони от Натура 2000 и хабитати на птици нрави предложения план нссъответсгващ на изискванията на европейските директиви и налага неговото преразглеждане. Поради липсата на оценка на кумулативния ефект, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 39 от 652 отсъствието на интегрирано планиране между различните ВЕИ технологии, близостта до защитени зони от Натура 2000 и засягането на миграционни коридори на птици, считаме, че Планът не отговаря по същество на изискванията на европейските политики и директиви, независимо от формалното позоваване на тях. 08.04.2026 г. На основание публикувания Проект на План за определяне на приоритетни зони за развитие на електрическа енергия от вятьрна енергия, подаваме настоящото възражение/становище относно включването на територии в Община Костинброд като приоритетни зони. Проектът обхваща територии от Маслово , Драговищица до Балша, включително Градец, Чибаовци и Дръмша, с ориентировъчна площ над 60-70 км2./около 6000 дк/или около 25 процента от територията на община Костинброд. Това представлява голяма непрекъсната територия, разположена в непосредствена близост до множество населени места, което създава сериозен риск от: шумово и визуално въздействие ,негативно влияние върху здравето и качеството на живот, социално напрежение и обществено недоволство. Допълнително, зоната засяга и други населени места като Костинброд - Шияковци, което разширява значително обхвата на въздействие. Освен това е налице конфликт с планирани фотоволтаични проекти в самата приоритетна зона и в радиус на по-малко от 10 км като се предвижда изграждане на най малко 3 бр фоговолтаични централи в на площ около 600-700 дк . Липсва анализ на кумулативния ефект между различните ВЕИ .въздействието върху ландшафта и капацитета на електропреносната мрежа и съвместимостта на отделните ВЕИ проекти. Това е R противоречие с принципите на интегрирано планиране на ВЕИ. Приема се по принцип Планът има стратегически характер и включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект, както и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че тези оценки отразяват субективна преценка на въздействието и са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия, а поставените въпроси относно кумулативните въздействия и съвместимостта с Натура 2000 са включени в обхвата на ДЕО. Предоставените примери от европейската практика и изложените в становището предложения ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации на документа, съобразно неговия предмет, обхват и приложимата нормативна уредба. Участието на обществеността е осигурено в рамките на предвидените Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 40 от 652 Налице е близост до защитени зони ог мрежата Натура 2000. Части от разглежданата приоритетна зона попадат в близост до защитени зони от Натура 2000, включително и в Натура 2000 и Драгоман Натура 2000 Раяновци . Съгласно Директива 92/43/ЕИО (Хабитати) - всяко планиране в близост до такива зони изисква задължителна оценка за съвместимост, като следва да се избягват дейности, които могат да доведат до влошаване на природните мсстообитания. Настоящият проект не предоставя достатъчно гаранции за защита на тези зони. Лнпсва оценка за кумулативен ефект в близост до Натура 2000 , като в района се предвиждат едновременно развитие на вятърни и фотоволтаични проекти, което поражда значителен кумулативен ефект. Съгласно: Директива 92/43/ЕИО (Хабитати) - чл. 6(3)и Директива 2011/92/ЕС (ОВОС), изменена с 2014/52/ЕС е задължително: да се оценяват не само отделните проекти, а и тяхното съвместно кумулативно въздействие върху защитени зони, биоразнообразие , хабитати ,миграционни коридори ,населени места. Това е проблем в настоящия проект.В предложения план липсва анализ на кумулативния ефект между планираните вятърни генератори, предвидените фотоволтаични централи , съществуващи и бъдещи ВЕИ проекти близостта до защитени зони от Натура 2000. Това представлява съществено нарушение на европейското екологично законодателство. Редно е да се изследват приоритетните зони в европейските държави .В държави като Германия и Нидерландия оценката на кумулативния ефект е задължителен елемент при определяне на ВЕИ зони и често води до намаляване на площите, разделяне на зоните на по-малки части, изключване на чувствителни територии (особено около Натура 2000). В държави като Франция при определяне на приоритетни зони за възобновяема енергия се прилага модел, основан на активно участие на местните власти, ограничаване на консултации по реда на ЗООС и Наредбата за ЕО. Конкретната форма и обхват на последващи обсъждания се определят съобразно приложимите процедурни изисквания. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 41 от 652 въздействието върху населени места, задължителна оценка на кумулативния ефект и избягване на големи непрекъснати територии. В близост до зони от Натура 2000 проектите се подлагат на строги оценки и често се ограничават. Приложените примери са показател за работещ модел в ЕС, което доказва, че настоящия проект не следва добрите практики. Липсата на оценка за кумулативното въздействие на всички планирани и съществуващи ВЕИ проекти, в комбинация с близостта до зони от Натура 2000 и хабитати на птици прави предложения план несъответстващ на изискванията на европейските директиви и налага неговото преразглеждане Районът попада в маршрути на птици и хабитати , което го прави особено чувствителен за изграждане на вятърни генератори. Съгласно Директива 2009/147/ЕО (Птици): трябва да се избягва изграждането на ВЕИ в такива коридори, необходимо е провеждане на специализирана орни гологична оценка. Изграждането на ветрогенератори в подобни зони води до повишена смъртност на птици, нарушаване на миграционни маршрути и значителен екологичен риск Намираме , че има нарушение на принципите на RED III (ЕС) 2023/2413. Съгласно директивата трябва да се използват вече нарушени или урбанизирани терени, да се избягват чувствителни екологични зони, да се осигури координации между различните ВЕИ .Настоящият проект не отговаря на тези изисквания. Европейска практика показва , че се залага на модулни и комбинирани ВЕИ зони. В държави като Германия, Дания , Нидерландия се прилага модел в който се избягват големи непрекъснати територии, използват се модулни ,по-малки зони, комбинират се вятърни и фотоволтаични проекти. Този подход намалява екологичния натиск, подобрява общественото приемане, оптимизира използването на ресурсите Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 42 от 652 Настояваме да се приеме модел на ОБЕДИНЕНИ ПРИОРИТЕТНИ ЗОНИ, включващи съществуващи ВЕИ ,планирани фотоволтаици ,планирани вятърни генератори ,както и да не се допускат големи непрекъснати територии, разпокъсано и несъгласувано планиране и припокриващи се зони без анализ. Да се изключи приоритетната зона в района Маслово- Балша, включително Градец, Чибаовци и Дръмша. Да се създадат обединени ВЕИ зони, съгласно европейската практика Да се извършат екологична оценка; орнитологична оценка оценка за съвместимост с Натура 2000. Да се анализира взаимодействието между всички ВЕИ проекти Да се гарантира реално участие на местното население Заключение: Предложеният проект в настоящия му вид създава значителни екологични, социални и териториални рискове и не съответства на утвърдените европейски практики за устойчиво развитие на ВЕИ. 12. Писмо/Известие 3 12-00-259- 3 2/18.03.2026 1 Захари Белчев ☒ Лицето действа от свое име Във връзка с публикуваната обществена консултация относно проекта на „План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за Приема се по принцип Публично достъпни данни, използваните ГИС слоеве и картографски материали са посочени в документацията към Плана. ☐ Лицето производство на електрическа енергия от вятърна енергия“, защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. представям следното становище: 1. Да бъдат публично представени всички пространствени данни и картографски материали, използвани при определяне на предложените приоритетни зони, включително географски информационни системи (GIS). 2. Да бъде публикувана методологията и критериите за определяне на зоните, включително ветрови потенциал, ограничения от защитени Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 43 от 652 територии, близост до населени места и влияние върху миграционните коридори на птици. 3. Да бъдат публикувани всички експертни анализи и доклади, въз основа на които е изготвен проектът на плана. 4. В доклада за екологична оценка да се анализира подробно въздействието върху биоразнообразието, миграционните маршрути на птиците, населението, ландшафта и кумулативните ефекти. 5. Да бъдат разгледани алтернативни сценарии, включително вариант без реализиране на плана. Приема се по принцип Тези въпроси са в обхвата на ДЕО. 6. Да бъдат проведени реални обществени обсъждания в засегнатите региони. Моля настоящото становище да бъде взето предвид при изготвянето на окончателния вариант на заданието за екологична оценка и последващия доклад. Приема се по принцип Участието на обществеността е осигурено в рамките на предвидените консултации по реда на ЗООС и Наредбата за ЕО. Консултациите с обществеността, заинтересованите органи и трети лица са извършени в съответствие с разполедбите на чл. 20 от Наредбата за ЕО по няколко от нормативно приложимите начини: - изпращане на съобщения до централните и териториалните органи на изпълнителната власт; - изпращане по поща или чрез интернет на мнения, предложения, становища и препоръки до колектива по доклада за ЕО и до възложителя; - обществен достъп до документацията за плана и за екологичната му оценка; - оповестяване в национален всекидневник; - организирано обществено обсъждане в МОСВ. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 44 от 652 Настоящото становище ще бъде включено в справката за проведените консултации. 13. Писмо/Известие 3 12-00-259- 3 61/03.04.2026 4 08.04.2026 г. д-р Йорданка Николова д-р Йорданка Иванова ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. С настоящето Възражение обръщам внимание на влиянието на инфразвука и стреса от шума от вятърните турбини върху хората. С използването на вятърната енергия се увеличава броя на ВТ близо до домовете на хората. Нараства излагането им на ИФЗ и на шум от ВТ. Има все повече международни доказателства, че това води до дългосрочни здравословни проблеми. Това поражда безпокойство за рисковете за здравето на близките жители. (Deshmukh et al, 2019 г.). Съветът на канадските академии предприе подробен преглед на тази област ( CCA 2015 г.). Ето констатации от този доклад: Звуковият сигнал от тези турбини е сложен; той обхваща широк диапазон от честоти (включително инфразвук), външните нива на звуково налягане (SPL) варират в зависимост от разстоянието, скоростта и посоката на вятъра, а амплитудното им изменение може да доведе до нискочестотни „свирещи“ и „туптящи“ шумове. Ван Камп и Ван ден Берг (2018 г., 2021 г.) представят основен преглед на литературата относно ефекта на нискочестотното излъчване (LFN) от ВТ върху здравето на близките жители, включващо: раздразнение, нарушение на съня, сърдечно съдови заболявания, метаболитни ефекти, психически и конгнитивни въздействия, колкото по-силен е шумът, толкова по-силно е раздразнението. Вардаксис, Бард и Персен Уей (2018г.) и Балияцас и др (2016 г.) са показали, че хората са по-раздразнени от LFN и инфразвука, отколкото от звуци с по-висока честота и че това може да повлияе на съня и на концентрацията. Сънят има регулаторно влияние върху имунната система (Аli and Orr 2014 г., Gomes – Gonsales et al 2012 ) и нарушеният сън е свързан със системно нарушение на имунна система (включва промени в Приема се по принцип Загрижеността относно здравето на гражданите е разбираема и представените международни изследвания ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации на документа, съобразно неговия предмет, обхват и приложимата нормативна уредба. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 45 от 652 левкоцитите и увеличен брой противовъзпалителни молекули) – Aho et al 2003 г. Irwin et al 2016 г. ИФЗ се държи много по-различно от чуваемия звук; той се разпространява на дълги разстояния с много малко затихване и има различни взаимодействия със сградите. ИФЗ от ВТ се различава от другите източници на ИФЗ, защото е наличен за дълги периоди от време, има епизодичен характер, става все по-разпространен с увеличаване на броя на ВТ. Следователно е важно да се разбере ефектът от ИФЗ от ВТ върху хората. ИФЗ от ВТ е измерен на разстояние 90 км от източника, а в зависимост от условията е възможно ИФЗ да бъде по-силен на 150 км от източника. В обобщение поведението на ИФЗ е много различно от поведението на чуваемия звук. Той може да се разпространява на огромни разстояния, да прониква в конструкциите и да преобразува енергията си в чуваемия спектър. Boczar (Бочар) и др. 2022 г. представят графики на спектралната плътност на мощността (PSD), показващи, че ВТ произвеждат ИФЗ под 9 Hz, около 16 Hz и LFN (нискочестотен шум) около 25 Hz, и че увеличението на скоростта на вятъра измества честотите малко по-високо. Честоти от 2 – 15 Hz са по-неблагоприятни за хората, поради резонансните явления, които причиняват (Инфразвук, ултразвук, шум и вибрации изд. 2007 г, изд.Медицина и физкултура, Под редакцията на проф.д-р Д.Цветков и д-р Мария Ангелова. Blumendeller et al (2022 г.) показват , че ИФЗ възниква от въртенето на лопатките и присъства вътре в къщите. Когато ВТ спре ИФЗ изчeзва от къщите. Както предполагат Van Kamp и Van den Berg 2018 г. нивото на звуковия шум на закрито е по-високо за определени ИФЗ честоти, поради резонанс на конструкциите. Van Kamp и Van den Berg 2018 г и Tonin 2018 г. обсъждат два вида патологии: Виброакустична болест (VAD) включва: Задебеляване на сърдечно съдови структури, депресия и раздразнителност и намалени когнитивни умения Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 46 от 652 (способност на мозъка да мисли, да учи, да обработва информацията) Синдром на вятърните турбини (WTS) включва: Нарушен сън, главоболие, шум и налягане в ушите, замаяност, световъртеж, гадене, повръщане, замъглено зрение, тахикардия, раздразнителност, проблеми с концентрацията и паметта, паник атаки. Tonin 2018 г. Цитира Комисията за ВТ на Австралийския Сенат от 2015 г., която е заключила, че има достоверни доказателства от хора, които живеят в близост до ВТ, оплакващи се от неблагоприятни здравословни симптоми. Раздразнението и влошеният сън се влошават с приближаването на къщата до ВТ. (Turunen et all, 2021г., Van Kamp and Van den Berg 2018, 2021 г) Мишо и др. (2016 г.) отбелязват, че раздразнението се увеличава с увеличение на звуковия шум и с увеличение на на продължителността на шума. Турунен и др. (2021 г.) включват няколко деца, които изглежда страдат от симптоми свързани с ИФЗ на ВТ. Продължителното излагане на силен шум причинява хроничен шумов стрес, включва: 1. неврологични разстройства като когнитивен спад (постепенно намаляване на умствените способности, като: памет, внимание, способност за учене, логическо мислене, езикови умения, вземане на решения). 2. Загуба на слух както при хора така и при плъхове (Samad et all, 2022 г. Haider et al. 2020 г.) В публикация от 2019 г.: Дългосрочно излагане на WTN и риск от инцидентно предсърдно мъждене Елвира В. Браунер, Жанет Т. Йоргенсен, Ан Катрин Дуун – Хенриксен и др. Проследяват медицински сестри, регистрирани в Датския национален регистър 1982 – 2013 г. за 11-годишен период. За окончателен анализ са проследени 24 137 човека. От тях 1430 медицински сестри са развили предсърдно мъждане. Те са били при средни изходни нива на шум в жилищни помещения 27,3 dB. Останалите 22 707 мед.сестри не развиват ПМ, те са били при по-ниски изходни нива на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 47 от 652 шум 26,2 dB. Установен е 30% статистически значимо повишен риск от ПМ при мед.сестри изложени на нива от нощен шум (нарушен сън) от WTN >20 dB. 3. Предсърдното мъждене са хаотични, много бързи, неефективни съкращения на предсърдията, предизвикани от електрически импулси с честота от 5- 8 до 10 Hz (350 – 600/ мин), които произхождат от проводната система на предсърдията и причиняват пълен безпорядък на камерните съкращения. Ако сърцето не реагира на лечението настъпват усложнения: персистиращо ПМ, сърдечна недостатъчност, тромбоемболични инцитенти (инсулт и др), инвалидност. В заключение: натрупаната информация в научните сайтове за въздействието на ВТ върху здравето на хората показва, че МОСВ трябва да бъде подкрепено в защита на природата от Министерството на здравеопазването. НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ АКТУАЛИЗИРАТ: Наредба 6 от 2006 г за допустимите нива на шум. Наредба 14 от 2005 год за отстоянието на ВТ от жилищните зони. Инфразвукът и хроничния шумов стрес от ВТ предизвикват заболявания у хора и животни и Министерството на здравеопазването трябва да поеме своята отговорност. Намерението за приоритетни зони за вятърна енергия се извършва в условията на информационно затъмнение. За тези рискове за здравето не се говори в СМИ. В проекта за план за приоритетни зони за обектите за добиване на електрическа енергия от вятърна енергия, ВТ се представят за екологични. Кампанията за тези приоритетни зони е прибързано активирана отвън. МОСВ поема изключителен риск както за здравето на народа, така и за земята ни. Предвид гореизложеното: ВЪЗРАЗЯВАМ Нормативното изменение на посочените наредби е извън предмета на настоящия стратегически документ и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 48 от 652 Срещу предложения за обществено обсъждане „Проект на план за определяне на приоритетни зони на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия“ и настоявам да не се обсъжда без изготвен от Министерство на здравеопазването медицински анализ за въздействието на ВТ върху здравето на хората. 14. Електронна поща 3 12-00-259- 3 103/09.04.2026 7 адвокат Красимира Крумова ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. С настоящето и в качеството си на експерт в обсъжданата област на политика, а именно: енергетика и климат, изказвам категоричното си възражение срещу представения проект на План за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия. Съображенията ми съвпадат напълно с изказаните дотук в общественото обсъждане становища и възражения на граждани и организации: на Сдружение за изследователски практики, на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „ТИ РЕШАВАШ“ с ЕИК: 207009025, на Инициативен комитет община Костинброд, на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза “Гласът на природата”, на “Зелени закони”, на г-н Георги Пеев, на арх. Е.Георгиева, на г-н Алекс Дунчев, на Сдружение Народна палата “Българска мяра”, и на всички останали качени на сайта на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. Поради това няма да излагам в подробности в настоящето за пореден път посочените в горецитираните становища и възражения пропуски и недомислици в проекта. Като цяло, считам, че същият е изготвен в РЕАЛНО несъответствие с разпоредбите, принципите и целите на европейското и българското законодателство въпреки декларативните изявление за противното, съдържащи се в проекта. Не се приема Планът е разработен в изпълнение на задължение на държавата за постигане на конкретни цели за възобновяема енергия в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство. Процедурата по изготвяне на плана и провеждане на ЕО е в съответствие с приложимата нормативна уредба, включително Директива 2001/42/ЕО и националното законодателство в областта на околната среда. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 49 от 652 За съжаление, запознаването с проекта остави в мен впечатлението, че той обслужва единствено интересите на инвеститорите, чията цел е “Печалбата преди всичко!”. Ако проектът бъде приет в настоящия си вид или дори леко видоизменен, той ще служи единствено на интересите на такъв тип инвеститори, не и за благото на обществото ни като цяло, не и за благото на поколенията, които ще оставим след себе си. Не се приема В рамките на процедурата не са установени данни или влезли в сила актове на компетентен орган, с които да са констатирани незаконосъобразност или конфликт на интереси по смисъла на действащото законодателство. Посочените твърдения не са подкрепени с данни в рамките на процедурата и не могат да бъдат разгледани като установени факти. В тази връзка, считам за абсолютно необходимо задължаването на всеки един инвеститор, решил да развива дейност и да печели от вятърна енергия (което важи и за тези с дейности, свързани със слънчевата енергия), да гарантира ненанасяне на щети на природата и здравето на хората, да гарантира пълно отстраняване на такива нанесени щети и възстановяването на природата. Предлагам всеки един проект преди стартирането си и като задължително условие да бъде започнат, да бъде гарантиран от внасянето на реална парична сума в размер на 40 процента от общата стойност на проекта във всичките му етапи и части, във фонд, който да служи именно за тези цели и който да бъде контролиран от държавата съвместно с организациите на засегнатите граждани в района, в който проектът се развива. Предлагам да не се приемат като гаранции от инвеститорите банкови гаранции, както и да не се приема солидарно поръчителство на физически и/или юридически лица - тези лица, както и самите инвеститори много бързо могат да се окажат без никаква собственост на практика, така че да бъдат набрани средства за възстановяването на нанесените щети на природата и хората. Не се приема Планът има стратегически характер и не одобрява конкретни инвестиционни предложения. Изразените опасения се отчитат, но следва да се има предвид, че те са предмет на задължително становище на компетентните органи при ОВОС и последващи процедури за всяко конкретно инвестиционно предложение. Исканията за допълнителни финансово- правни механизми са извън предмета на стратегическия документ. Един от най-големите минуси на проекта е неговата форма на “работа на парче”, т.е. фактът, че проектът се фрагментира само в областта на вятърната енергия и не се разглежда кумулативно с проблематиката в сферата на енергията от фотоволтаичните системи. По този начин не се постигат ефективни полезни решения за Не се приема Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия, а кумулативните въздействия са в обхвата на ДЕО. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 50 от 652 природата и обществото, а единствено натрупването на още повече проблеми, още повече обществено напрежение и недоволство, ескалацията на които е предвидима за всеки разумен и мислещ човек. И накрая, но не и на последно място - ако се позволи да надделее тенденцията да се изготвят и приемат закони и актове, които обслужват само шепа инвеститори и тяхното обогатяване за сметка на природата и обществото ни като цяло, това напълно заслужено ще има своите последици. Една от тях е и завеждането на огромен брой съдебни дела пред българските и европейските правораздавателни органи. 15. ПисмоИзвестие 3 12-00-259- 3 9509.04.2026 8 Инициативен комитет „Мечковци“ ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. 1. Кратко резюме на позицията Настоящото становище изразява категорично несъгласие с включването на района Вакарел– Мечковци и околните махали в приоритетна зона за развитие на вятърна енергия. Зоната е неподходяща поради: - висока природозащитна стойност (мозаечни горски, пасищни и речни местообитания, потенциални коридори за мигриращи и гнездящи птици и прилепи); - риск за биоразнообразието, включително видове, защитени по Бернската конвенция и европейското право; - конфликт с потенциала за устойчив туризъм и ландшафтни ценности; - кумулативни шумови и здравни ефекти върху местното население при липса на достатъчни отстояния; - съмнителна икономическа рентабилност в сложен планинско-хълмист релеф при наличие на по- подходящи ветрови ресурси в страната (вкл. офшорни зони в Черно море). Становището по същество подкрепя критичните аргументи, вече поставени в публичното пространство, включително от народния представител Манол Генов, и настоява зоната Вакарел–Мечковци да бъде изключена от приоритетните зони в окончателния План. Частично се приема Планът има стратегически характер и включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект. Зоната означава, че ако конкретен проект отговаря на всички изисквания на екологичното и строителното законодателство, за този проект в зоната могат да се приложат по- кратки срокове и ускурени процедури за издаване на приложимите разрешителни. Поставените въпроси са в обхвата на ДЕО и последващите оценки на конкретни инвестиционни намерения. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 51 от 652 2. Екологични аргументи и научни данни BG71UNCR70001523380494 2.1. Въздействие върху биоразнообразието Съвременни прегледни изследвания показват, че наземните вятърни паркове имат значими ефекти върху биоразнообразието на всички етапи от жизнения си цикъл – от строителство до експлоатация и извеждане от употреба. Отчитат се: директна смъртност на птици и прилепи, промяна в поведението, загуба, фрагментация и деградация на местообитания. [Nature](https://www.nature.com/articles/s44358-025- 00078-1) В България вече има добре документирани конфликти между вятърни паркове и миграционни маршрути (Via Pontica, район Калиакра), довели до критики и препоръки от Бернската конвенция и Съвета на Европа за по-строго планиране и избягване на чувствителни територии. [Министерство на околната среда и водите](https://www.moew.government.bg/static/media/up s/tiny/filebase/Nature/Biodiversity/Preporyki%20Rykowod stwa%20Dokladi/2018_Rec_2000_Windfarms_Balchik_an d_Kaliakra_Bulgaria.pdf) [Consejo de Europa](https://rm.coe.int/appendix-report-2004-2- bulgaria-wind-farms-in-balchik-and-kaliakra- via/1680a07824) В планинско-хълмисти райони като Вакарел– Мечковци- Богдановци и околните махали: - гребените и откритите била често се използват от грабливи птици и мигриращи видове за термично и динамично летене; - горските масиви и дерета са ключови за прилепи, чиито популации са особено уязвими към вятърни турбини; [Nature](https://www.nature.com/articles/s44358-025- 00078-1) - мозаечният ландшафт(пасища, малки ниви, гори) поддържа високо видово разнообразие, което се нарушава от изграждането на пътища, изкопи, кабели и фундаментни площадки. Опитът от Североизточна България показва, че концентрацията на вятърни мощности в чувствителни Частично се приема Цитираните изследвания са с общ характер и не съдържат конкретни теренни данни за зоната Вакарел– Мечковци Въпросите относно биологичното разнообразие, защитените видове и местообитания, Натура 2000, птиците, прилепите, миграционните коридори и биокоридорите за едри бозайници са относими към ДЕО. При всяко конкретно инвестиционно предложение, независимо дали е относимо към приоритетна зона или не, е задължително провеждане на ОВОС и оценка за съвместимост с предмета и целите на защитените зони и територии от мрежата „Натура 2000", при участие на компетентните органи. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 52 от 652 зони води до значителни рискове за птиците, а често и до недостатъчно оценени кумулативни ефекти. [docs.wind-watch.org](https://docs.wind- watch.org/Stankova-2022-Bulgaria.pdf) [Consejo de Europa](https://rm.coe.int/appendix-report-2004-2- bulgaria-wind-farms-in-balchik-and-kaliakra- via/1680a07824) 2.2. Правни ангажименти по опазване на местообитанията Бернската конвенция и европейското законодателство изискват при планиране на енергийна инфраструктура да се избягват територии с висока природозащитна стойност и да се предотвратява влошаване на местообитанията на защитени видове. [Министерство на околната среда и водите](https://www.moew.government.bg/static/media/up s/tiny/filebase/Nature/Biodiversity/Preporyki%20Rykowod stwa%20Dokladi/2018_Rec_2000_Windfarms_Balchik_an d_Kaliakra_Bulgaria.pdf) Включването на Вакарел–Мечковци - Богдановци- Белица и околните махали в приоритетна зона: - предварително „етикетира“ района като нискорисков, без да е извършена детайлна теренна орнитологична и херпетологична оценка; - създава регулаторен натиск в полза на инвестиции, които могат да се окажат несъвместими с бъдещи или съществуващи природозащитни режими. Частично се приема Планът не отменя задължителните ОВОС и оценка за съвместимост за всеки конкретен инвестиционен проект в приоритетната зона. Строежите (в т.ч на ветрогенератори) се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите установени с Регламент (ЕС) 2024/3110 по отношение на: 1. Реакция на огън. 2. Устойчивост на огън. 3. Поведение при пожар отвън. 4. Поглъщане на шум. 5. Отделяне и съдържание на опасни вещества. 6. Екологична устойчивост, както и друго директно приложимо европейско законодателства като Регламентът за екодизайн за устойчиви продукти (Регламент (ЕС) 2024/1781). Също така вятърните генератори са част от екосистемата за технологии с нулеви нетни емисии съгласно Регламент (ЕС) 2024/1735 3. Шум, инфразвук и здравни аспекти Световната здравна организация (СЗО) в насоките си за шум от 2018 г. отбелязва, че наличните данни за здравните ефекти от вятърни турбини са ограничени и с ниско качество, но условно препоръчва шумът от вятърни турбини да бъде под 45 dB Lden, за да се намали рискът от неблагоприятни ефекти (нарушен сън, раздразнение и др.). Частично се приема Нормите за шум в околната среда са регламентирани в Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда и се прилагат задължително на ниво конкретно инвестиционно предложение. За измерването и контрола на шума от вятърни турбини в България се прилагат международни признати европейски Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 53 от 652 [europarl.europa.eu](https://www.europarl.europa.eu/doceo /document/E-9-2023-003167-ASW_EN.pdf) В планински и хълмисти райони: - разпространението на нискочестотен шум и инфразвук е по-трудно предвидимо, а отраженията по склоновете могат да усилват субективното възприемане на шума; - нощната тишина е ключов ресурс за качеството на живот и за туристическата привлекателност (еко- туризъм, селски туризъм, астротуризъм). Макар научната общност да не е единодушна относно директните здравни ефекти на инфразвука при нива под праговете на възприятие, има достатъчно данни, че комбинацията от шум, визуално доминиране на ландшафта и стробоскопичен ефект от въртящите се лопатки води до повишен стрес, нарушения на съня и намалено качество на живот при част от населението. [Nature](https://www.nature.com/articles/s44358-025- 00078-1) [europarl.europa.eu](https://www.europarl.europa.eu/doceo /document/E-9-2023-003167-ASW_EN.pdf) В контекста на малки махали и разпръсната застроена среда, каквато е тази около Вакарел–Мечковци, Богдановци и Белица подобни ефекти ще бъдат особено осезаеми и трудно компенсируеми. стандарти, адаптирани към националното законодателство. Планът не може и не следва да въвежда допълнителни шумови стандарти, тъй като това е материя на специалното законодателство. 4. Туризъм, ландшафт и археологическо наследство Районът Вакарел–Мечковци и околните махали притежава: - изключително ценни панорамни гледки към Средна гора, Рила и Ихтиманска Средна гора; - традиционен селски ландшафт с каменни къщи, стари пътища и църкви; - археологически и исторически обекти (тракийски и средновековни находки в по-широкия район), които формират потенциал за културно-исторически туризъм. Вятърните турбини с височина 150–250 m неизбежно ще доминират визуално над целия ландшафт, ще променят необратимо характера на района и ще намалят неговата привлекателност за: - селски и еко-туризъм; Частично се приема Въздействието върху туризма, ландшафта и археологическото наследство е предмет на ОВОС на ниво конкретното инвестиционно предложение. На стратегическо ниво тези аспекти са в обхвата на ДЕО. Изключващите критерии при определяне на зоните включват защитени природни и исторически обекти, чиито пространствени характеристики в голяма степен съвпадат с районите с висок туристически и ландшафтен потенциал. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 54 от 652 - пешеходни и вело маршрути; - културно-исторически маршрути, свързани с археологически обекти. Опитът от други европейски държави показва, че близостта на вятърни паркове до ценни ландшафти и туристически дестинации често води до конфликти, спад в посещаемостта и загуба на местни доходи, които трудно се компенсират от ограничените местни ползи от самите паркове. [Nature](https://www.nature.com/articles/s44358-025- 00078-1) [wimby.eu](https://wimby.eu/1-km-3-km-or- beyond-unveiling-the-eu-wide-variations-in-national-wind- energy-setback-distances/) 5. Отстояния и европейска практика Европейското законодателство не въвежда единен минимален стандарт за отстояние между вятърни турбини и жилищни сгради, но оставя това на държавите членки, при спазване на насоките за шум и здраве (вкл. препоръката на СЗО за нива под 45 dB Lden). [europarl.europa.eu](https://www.europarl.europa.eu/doceo /document/E-9-2023-003167-ASW_EN.pdf) [wimby.eu](https://wimby.eu/1-km-3-km-or-beyond- unveiling-the-eu-wide-variations-in-national-wind-energy- setback-distances/) Практиката в държавите членки показва значителни вариации: - Германия – възможност за минимално отстояние до 1000 m до жилищни сгради, като отделни провинции (напр. Бавария) прилагат още по-строги правила (10H – 10 пъти височината на турбината). [WindEurope](https://windeurope.org/news/german- government-drops-the-idea-of-a-nationwide-1000m- distance-rule/) - Дания – минимално отстояние 4× височината на турбината до жилищни сгради. [National Wind Watch](https://www.wind-watch.org/documents/european- setbacks-minimum-distance-between-wind-turbines-and- habitations/) - Франция – на практика често се прилагат отстояния Частично се приема Цитираните национални практики отразяват различни законодателни решения, които не са задължително приложими за България. Предоставените примери ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации. Спазването на националните изисквания се проверява на ниво инвестиционно проектиране, а не на ниво стратегически план. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 55 от 652 ≥500 m, като Френската академия по медицина препоръчва 1500 m. [National Wind Watch](https://www.wind-watch.org/documents/european- setbacks-minimum-distance-between-wind-turbines-and- habitations/) Сравнителни анализи на setback разстоянията в ЕС показват „пачуърк“ от режими, но общата тенденция е към увеличаване на отстоянията в чувствителни райони и при по-високи турбини, за да се намалят конфликтите с населението и природата. [wimby.eu](https://wimby.eu/1-km-3-km-or-beyond- unveiling-the-eu-wide-variations-in-national-wind-energy- setback-distances/) В контекста на Вакарел–Мечковци и всички околни махали : - разпръснатата застроена среда и множеството махали правят спазването на отстояния ≥1000–1500 m практически несъвместимо с плътно разполагане на турбини; - всяко реалистично спазване на добрите европейски практики за отстояния би довело до силно ограничен брой турбини, което поставя под въпрос икономическата рентабилност на зоната. 6. Икономическа рентабилност и алтернативи Планът за приоритетни зони цели да концентрира вятърни мощности в територии с висок технически потенциал и нисък екологичен риск. [apste.eu](https://apste.eu/draft-plan-for-the-development- of-priority-areas-for-wind-energy/) За района Вакарел–Мечковци- Богдановци чак до Белица: - сложният релеф, горските масиви и ограничените възможности за изграждане на нова мрежова инфраструктура предполагат по-високи инвестиционни разходи на MW; - при реалистично спазване на по-големи отстояния до жилища и чувствителни зони, плътността на турбините ще бъде ниска, което допълнително намалява рентабилността; - съществуват алтернативни зони с по-добър ветрови Частично се приема Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия като офшорните зони не са предмет на настоящия план. Планът е разработен в изпълнение на задължение на държавата за постигане на конкретни цели за възобновяема енергия в брутното крайно потребление на енергия и технико-икономическата ефективност е предмет на предпроектни проучвания и инженерни и икономически изчисления в рамките на всеки конкретен инвестиционен проект. Целта на Плана не е обхващането на всички територии с ветрови ресурс, а определянето на зони, в които производството на електрическа енергия Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 56 от 652 ресурс и по-нисък конфликтен потенциал, включително офшорни зони в Черно море, където анализите показват значителен технически и икономически потенциал. [csd.eu](https://csd.eu/bg/publications/publication/wind- power-generation-in-bulgaria/) [apste.eu](https://apste.eu/draft-plan-for-the-development- of-priority-areas-for-wind-energy/) В този контекст включването на Вакарел–Мечковци като приоритетна зона противоречи на самата логика на Плана – да се изберат най-подходящите територии, а не просто всички територии с някакъв ветрови ресурс. не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната и при наличие на условия за прилагане на ускорени административни процедури. Включването на дадена територия в приоритетна зона не представлява автоматично разрешение за реализация на проект и не отменя задължителните последващи процедури по реда на приложимото законодателство. 7. Заключение и конкретно искане На база на изложеното: 1. Настояваме зоната, обхващаща Вакарел, Мечковци и околните махали, да бъде изключена от приоритетните зони за вятърна енергия в окончателния План, поради: - висок природозащитен риск; - несъвместимост с потенциала за устойчив туризъм и опазване на ландшафта; - сериозни опасения за шумови и здравни въздействия при реалистични отстояния; - съмнителна икономическа рентабилност спрямо алтернативни зони. 2. Изискваме преди всяко бъдещо планиране на вятърни мощности в района да се извършат: - пълна стратегическа екологична оценка и ОВОС с кумулативен анализ; - детайлни теренни проучвания за птици, прилепи и други ключови групи; - оценка на въздействието върху туризма, ландшафта и културно-историческото наследство. 3. Призоваваме МОСВ да насочи усилията за развитие на вятърната енергия към: - вече индустриализирани и силно нарушени територии; - офшорни зони и други райони с доказано висок ветрови потенциал и по-нисък екологичен риск; - паралелно да се стимулират мерки за енергийна ефективност и децентрализирани ВЕИ (покривни Частично се приема 1. Процедурата по изготвяне на плана и провеждане на ЕО е в съответствие с приложимата нормативна уредба, включително Директива 2001/42/ЕО и националното законодателство в областта на околната среда, и не се установява основание за отпадане на зона 2.Исканията за задължителните ОВОС и теренни проучвания са предвидени в действащото законодателство и не изискват специална уредба в настоящия документ. Те са приложими за всяко инвестиционно предложение, независимо от Плана. 3.Планът не отменя възможността за реализиране на проекти извън определените приоритетни зони. В текста на документа е заложена разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ, която изрично указва, че определянето на приоритетни зони не е пречка за осъществяването на проекти за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници извън тези зони. Същата е спомената и в първи, втори и пети раздел от проекта на Плана. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 57 от 652 фотоволтаици, малки инсталации), които не разрушават ландшафта и местните общности. Този подход ще позволи България да изпълни целите си за възобновяема енергия, без да жертва уникалните природни, културни и туристически ресурси на райони като Вакарел–Мечковци. Изложените предложения ще бъдат взети предвид при последващи прегледи и евентуални актуализации на документа, съобразно неговия предмет, обхват и приложимата нормативна уредба. 16. Писмо/Известие 3 12-00-259- 3 94/09.04.2026 9 Сдружение „Защита живата земя на Лудогорието“ ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. КАТЕГОРИЧНО ВЪЗРАЗЯВАМЕ срещу предложения за обсъждане План за обособяване на "приоритетни зони" за развитие на ВЕИ, както и се ПРОТИВОПОСТАВЯМЕ на последващото му приемане. Нашите основания за тази позиция, са базирани на следните констатации и факти: Цитат от текста към графичната част: “В резултат на пространствения анализ са определени условни 26 бр. ПЗ с обща площ от 11093,59 км2, в близост до точки за присъединяване и наличие на идентифициран капацитет в електропреносната мрежа. На тези територии могат да бъдат разположени най- малко 2 500 MW нови вятърни мощности в области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Шумен” Тук следва да отбележим като представляващи членовете на Сдруженията, че не следва да се одобрява подобно фактическо УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧИСТО ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ ! Всички предложени приоритетни зони за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ускорена процедура на територията на Република България, са в ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ. На всички вас, уважаеми дами и господа, ви е известно, че защитата на земеделската земя е въведена като КОНСТИТУЦИОННО ЗАДЪЛЖЕНИЕ на изпълнителната власт и въпреки, че в норматив е Частично се приема Опасенията във връзка със земеделските земи са отчетени и следва да се има предвид обстоятелството, че ППЗ не отменя ангажиментите на нито един инвеститор за спазване на законодателството при реализиране на инвестиционното намерение и конституционната закрила на земеделската земя по чл. 21 от Конституцията остава приложима при всяка последваща инвестиционна процедура. Инвестиционните проекти в зоните, определени в ППЗ следва да отговарят на обвързаните изисквания на редица секторни закони и наредби, ключови от които са: ✓ Без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи; ✓ Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се извършва по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). ✓ Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно Закона за устройство на територията (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ); ✓ Около вятърните генератори се учредяват сервитути съгласно Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 58 от 652 вмъкнат текст, че е "допустима промяна на предназначението на ЗЗ за неземеделски нужди", то законът ограничава това допускане до минимални размери, доколкото е въведено задължителното изискване преди да се извърши такава промяна ДА Е ДОКАЗАНА НУЖДАТА от унищожаване на ЗЗ и това действие ДА СЕ ЯВЯВА ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Земеделските земи, независимо от бонитетния си бал и категорията си, са плодородната част от земята. В условията на военни конфликти и несигурност, ние преди всичко трябва да мислим за изхранването си, а не как да осигурим търговската печалба на частни инвеститори. Всички доводи, че енергетиката е с приоритет са безпочвени, доколкото, последните световни събития опровергават това твърдение. Хората могат без ток, но не биха оцелели без храна и вода. И опазването на тези безценни не възобновяеми ресурси - ЗЕМЯТА и ВОДАТА ни, би гарантирало нашето оцеляване и в бъдеще, особено в районите, където препитанието на населението зависи само от наличието на тези два ресурса. Ето защо категорично възразяваме този план да бъде разглеждан в този му вид, докато не се извършат следните действия: 1. Да се извърши реално измерване за наличие на достатъчно вятърна енергия по региони и се изготви реална карта на търговския потенциал; изискванията на Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, което гарантира придвижването на различен вид строителна и селскостопанска механизация; ✓ Съгласно ЗООС за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда задължително се извършва ОВОС и оценка за съвместимост със защитени зони (Натура 2000), за да се гарантира, че съоръженията не застрашават местната флора и фауна; ✓ Инвестиционни предложения за изграждане на вятърни генератори следва да са планирани в общинските дългосрочни програми по чл. 10 от ЗЕВИ за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници (независимо от източниците на финансиране – публични или частни). Законът изисква програмите да се приемат от общинските съвети. Планът е изготвен при прилагане на пространствен анализ, включващ критерии за изключване и данни за земеползването. Въздействието върху земеделските земи на стратегическо ниво е предмет на ДЕО. 2. Да се извърши базова оценка на ползите от използване на потенциала на вятърната, слънчевата и другите видове ВЕИ енергия, които да се съпоставят с вредите от изчезването на огромни земеделски и горски територии. Частично се приема Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия. Поставените въпроси са в обхвата на ДЕО. Участието на обществеността е осигурено в рамките на предвидените Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 59 от 652 Тази преценка задължително да бъде подложена на реално обществено обсъждане, предхождано от дебат по темата, а не от "отбиване на номера", каквото е "обсъждане" , състоящо се в качване на проекти на електронна страница и получаване на становища или възражения по електронен път. В тази връзка считаме , че изпълнителната власт би следвало да уважава повече населението на България, като се вслуша в неговия глас, а не да го пренебрегва. Понякога съществено проблеми се откриват само чрез участието на много хора, особено, ако те са бъдещи потърпевши, така, че, уважаеми дами и господа министри и ръководители, ПОТРУДЕТЕ СЕ ДА СЪЗДАДЕТЕ ТАКЪВ ПРЕЦЕДЕНТ - ГЛАСЪТ НИ ДА БЪДЕ ЧУТ. консултации по реда на ЗООС и Наредбата за ЕО. Настоящото становище ще бъде включено в справката за проведените консултации. Конкретната форма и обхват на последващи обсъждания се определят съобразно приложимите процедурни изисквания. 3. Да бъде изработена карта, на основа на действащите цифровите кадастрални карти или кадастралните планове на землищата, от която по графичен и текстови начин да може да се установи: - общата площ и конкретното състояние на унищожени, химически и радиационно замърсени, дълготрайно негодни за използване земи; - общата площ и конкретното състояние на горите и горските територии с информация за площите, които регулярно са подложени на различни видове сечи, както и напълно изсечените площи, предвидени за друг тип ползване; - общата площ на всички имоти, на които е в ход процедура по промяна на предназначението или вече е сменено предназначението. Информацията в този раздел следва да се актуализира на всеки 3 месеца, съобразно издаваните решения от ОДЗГ и Комисията към МЗХ. - пространствено изобразяване на всички видове енергийни паркове, ползващи ВЕИ ресурси (включително газ), предвидени, разрешени или вече работещи. Към графичната част на картата следва да бъдат качвани периодично обновления, показващи размера на централите, тяхната обща и единична (на Частично се приема Исканата карта е извън предмета на Плана и е предложение за бъдеща административна инфраструктура, която следва да се адресира по установения ред. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 60 от 652 съоръжение) мощност, заетата площ земя, срокът на експлоатация , видът (за собствени нужди, за продажба в електроразпределителната мрежа, за продажба в електропреносната мрежа или комбинирани). Картата следва да бъде обновявана на база издадените актове от РИОСВ,МОСВ, главните архитекти на съответната община (одобрени ПУП, издадени разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация); - обобщена информация в табличен вид за действащите на територията на България централи от ВЕИ и реално доставената на конкретни потребители произведена от тях електроенергия. В този раздел следва да има възможност за връзка към данните от ЕСО, които дружеството генерира в реално време. - реални изследвания на агрохимическите , биологичните и друг тим определящи почвеното здраве, характеристики в предвидените за "приоритетни" зони на териториите на съответните общини, като целта е този раздел е прекратяване на ужасяващата практика да се унищожават земи от 2-ра и 3-та категория или пасища и горски поляни - секция, в която да бъдат посочени актуални измервания от последните 25 години за териториите, които представляват водосборни зони. Това предложение обосноваваме с факта, че в района на Добруджа например, немалка част от предвидените за изграждане ветропаркове засягат по невъзвратим начин (чрез монтиране на дълбоки пилоти) вододайните ни зони. - хидроложка оценка на приоритетните и потенциалните райони; 4. Да бъде извършено инфразвуково измерване на излъчвания от всички работещи ветропаркове, като данните бъдат съпоставени с извършеното от българските специалисти реално измерване на промишле юни съоръжения, за периода 1997-2007г. На тази база да бъдат въведени ограничителни лимити, които ще осигурят ефективна защита на населението Частично се приема Въздействието на шума е предмет на задължителна оценка по Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда, която се прилага при ОВОС на всяко конкретно инвестиционно предложение. Актуализирането на нормативните изисквания за шум и отстояния, както и въвеждането на нормативни лимити за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 61 от 652 срещу инфразвука, особено в диапазона на резонансите му честоти. Надяваме се, уважаеми дами и господа, да се вслушате в здравия си разум и да не одобрявате така определените с плана "приоритетни зони", доколкото със същите не само не се гарантира повишаване на енергийната "независимост", но и се създават още по- големи проблеми , свързани с трайно унищожаване на ценен природен ресурс, който гарантира физическото ни оцеляване в съвременните сложни условия. инфразвук, е въпрос от общ законодателен характер и е извън предмета на настоящия стратегически документ. Здравните аспекти по своя характер са предмет на задължителни оценки и процедури в рамките на ДЕО и ОВОС при участие на здравните органи. 17. Електронна поща 4 12-00-259- 4 107/14.04.2026 0 09.04.2026 г Фондация „Мрежа на успеха“ Люсиена Костова ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Настоящото Становище се подава в рамките на процедурата по Обществено обсъждане на Проекта за План за определяне на приоритетни зони (ППЗ) за изграждане на вятърни електроцентрали и по Проект на Задание за екологична оценка (ЗЕО), публикувани за обществено обсъждане. Копие на становището ще бъде отправено и към всички заинтересовани държавни институции и структури, имащи отношение към разглежданата проблематика със съответни писма до техните ръководители, касаещи конкретните аспекти от сферата на отговорност на тези институции, които се засягат в разглеждания Проект за План за определяне на приоритетни зони (ППЗ) за изграждане на вятърни електроцентрали. В качеството си на организация, имаща отношение към проблемите и задачите, свързани с човешкото здраве и благополучие представяме следните критични бележки относно предложения проект за План: 1. Планът в сегашния си вид се стреми да изпълнява изискванията на ЕС относно опростяване на процедурите по изграждане на вятърни електроцентрали в България, но се явява едностранен, тъй като не отчита цялостната политика за съгласувано развитие на енергетиката в България – както по отношение на останалите видове производство на електроенергия от възобновяеми източници и по- конкретно от фотоволтаични централи, така и цялостната енергийна политика Не се приема Предметът на плана е нормативно определен в ЗЕВИ и обхваща само вятърна енергия. Съгласно чл. 15б от Директива (ЕС) 2018/2001, изменена за трети път с Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), на компетентните органи е предостава алтернативна възможност да приемат един или повече планове за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Република България е избрала подход за разработването на един план за един вид възобновяем източник – вятърна енергия. Поради това картирането е извършено само за този възобновяем източник и не включва картиране на зони за ускорено внедряване на фотоелектрически централи за оползотворяване на слънчева енергия. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 62 от 652 2. Планът отразява аспектите, свързани със защита на птиците и дивите животни, но по никакъв начин не отразява крайно важните аспекти, свързани с опазване здравето на хората, както и на птиците, животните и рибите, отглеждани в аграрните стопанства; Не се приема Здравните аспекти и въпросите относно биологичното разнообразие са в обхвата на ДЕО се оценяват задължително в рамките на ОВОС за всяко конкретно инвестиционно предложение, независимо от Плана и определените приоритетни зони. 3. Планът е концентриран върху интересите на енергетиката, но въобще не отчита националните цели и задачи за развитието на туризма – най-вече на историческия туризъм, планинския туризъм, спа туризъм. Не се приема При инсталиране на вятърни генератори в близост до урбанизирани територии са в сила редица технически изисквания на националното законодателство, предмет на оценка за всяко конкретно инвестиционно предложение. Изключващите критерии при определяне на зоните включват защитени природни и исторически обекти, чиито пространствени характеристики в голяма степен съвпадат с районите с висок туристически и ландшафтен потенциал. 4. Планът взема под внимание защитените зони в България, но не е съобразен с общата национална задача за опазване на земята и земните недра, както и за опазване на водите и подземните води на България като безценен национален ресурс и източник на национално богатство за осигуряване на живота, здравето и благоденствието на хората. Не се приема Опазването на подземните и повърхностните водни тела, включително рисковете при дълбоко фундиране и изкопни работи в чувствителни хидрогеоложки условия, е предмет на задължителна оценка в рамките на ОВОС и на разрешителен режим по Закона за водите, включително задължително становище на Басейнова дирекция. Тези изисквания се прилагат за всяко инвестиционно предложение независимо от Плана. 5. Планът не отчита риска от нарушаване работата на навигационните наземни съоръжения в транспорта и на специализираните летища; Не се приема Въздействието върху радарни и навигационни системи е предмет на задължително съгласуване с Министерството на транспорта и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация" в рамките на разрешителната процедура за всяко инвестиционно предложение - тези органи разполагат с нормативно Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 63 от 652 установени правомощия да забранят или ограничат строителството в засегнатите зони. 6. Планът не отчита и още една важна национална цел, а именно съхраняването на историческото и най-вече на археологичното богатство на България, което е важно да се пази, защото е невъзстановимо и по същество безценно не само от гледна точка на нашата история, но и от гледна точка на европейската и световната история. Не се приема Археологическото наследство е защитено по реда на Закона за културното наследство, който изисква задължително становище на Националния институт за недвижимо културно наследство при всяко инвестиционно предложение. Включването на дадена територия в ППЗ не отменя и не ограничава тази защита. На базата на направените констатации, предлагаме следното: 1. Министърът на околната среда и водите да оттегли настоящия Проект на План за определяне на приоритетни зони (ППЗ) за изграждане на вятърни електроцентрали; Не се приема Въпросите са разгледани и на този етап не са налице основания за прекратяване на процедурата. 2. Да бъде разработен Проект за Интегриран план за допустими зони за изграждане на вятърни електроцентрали и соларни паркове в България, който да даде възможност за по-цялостен подход в провеждането на държавната политика и мерките за развитие на ВЕИ-сектора в България. Не се приема Съгласно чл. 15б от Директива (ЕС) 2018/2001, изменена за трети път с Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), на компетентните органи е предостава алтернативна възможност да приемат един или повече планове за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Република България е избрала подход за разработването на един план за един вид възобновяем източник – вятърна енергия. Поради това картирането е извършено само за този възобновяем източник и не включва картиране на зони за ускорено внедряване на фотоелектрически централи за оползотворяване на слънчева енергия. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 64 от 652 3. При усъвършенстването на така представения за обсъждане План за определяне на приоритетни зони (ППЗ) за изграждане на вятърни електроцентрали, Приема се по принцип Методологията за определяне на приоритетните зони е разработена чрез прилагане на пространствен анализ и както и при изготвянето на Интегриран план, ако се реши да се предприеме такава стъпка съгласно нашето изложено по-горе предложение, в частта за изграждането на вятърни електроцентрали, а в случай, че е приложимо и за соларните паркове, да се отчетат задължително специфични слоеве, отразяващи следните аспекти: - Геоложки характеристики на терените от гледна точка на тяхната пригодност за строителство – с оглед да се избегнат рисковете от структурна нестабилност, която може да доведе до слягане и последващо срутване или наклоняване на ветрогенераторите и тяхната експлоатационна непригодност; - Геоложки характеристики на терените от гледна точка на подземните води - дали и доколко е допустимо изграждането на фундаменти за ветрогенератори с конкретни параметри на дадени терени, пред вид риска от замърсяване на подземните води и промяна на подземните водни потоци; - Наличие на населени места, вилни зони и др. и допустимите отстояния от тях с оглед съхраняване здравето на хората и животните, живеещи в съответното населено място,